НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
876
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
876
:
1000
резултата в
9
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Подражатели на Бога
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 27.7.1932г.,
Но и вие, всеки един от вас, да люби жена си така, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“.
Апостол Павел казва: „Тази тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата.
Но и вие, всеки един от вас, да люби жена си така, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“.
(– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина. Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната. Кой е този в човека, който се бои? – Жената се бои. Кой люби?
към беседата >>
(– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина.
Апостол Павел казва: „Тази тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки един от вас, да люби жена си така, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“.
(– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина.
Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната. Кой е този в човека, който се бои? – Жената се бои. Кой люби? – Мъжът люби.
към беседата >>
Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната.
Апостол Павел казва: „Тази тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки един от вас, да люби жена си така, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“. (– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина.
Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната.
Кой е този в човека, който се бои? – Жената се бои. Кой люби? – Мъжът люби. Самият ти кой си?
към беседата >>
Кой е този в човека, който се бои?
Апостол Павел казва: „Тази тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки един от вас, да люби жена си така, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“. (– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина. Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната.
Кой е този в човека, който се бои?
– Жената се бои. Кой люби? – Мъжът люби. Самият ти кой си? Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои.
към беседата >>
– Жената се бои.
Апостол Павел казва: „Тази тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки един от вас, да люби жена си така, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“. (– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина. Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната. Кой е този в човека, който се бои?
– Жената се бои.
Кой люби? – Мъжът люби. Самият ти кой си? Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои. Детето мисли и чувства.
към беседата >>
Кой люби?
Но и вие, всеки един от вас, да люби жена си така, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“. (– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина. Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната. Кой е този в човека, който се бои? – Жената се бои.
Кой люби?
– Мъжът люби. Самият ти кой си? Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои. Детето мисли и чувства. Значи любовта е проява на бащата, на мъжа.
към беседата >>
– Мъжът люби.
(– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина. Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната. Кой е този в човека, който се бои? – Жената се бои. Кой люби?
– Мъжът люби.
Самият ти кой си? Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои. Детето мисли и чувства. Значи любовта е проява на бащата, на мъжа. Страхът е проява на майката, на жената.
към беседата >>
Самият ти кой си?
Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната. Кой е този в човека, който се бои? – Жената се бои. Кой люби? – Мъжът люби.
Самият ти кой си?
Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои. Детето мисли и чувства. Значи любовта е проява на бащата, на мъжа. Страхът е проява на майката, на жената. Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща.
към беседата >>
Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои.
Кой е този в човека, който се бои? – Жената се бои. Кой люби? – Мъжът люби. Самият ти кой си?
Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои.
Детето мисли и чувства. Значи любовта е проява на бащата, на мъжа. Страхът е проява на майката, на жената. Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне.
към беседата >>
Детето мисли и чувства.
– Жената се бои. Кой люби? – Мъжът люби. Самият ти кой си? Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои.
Детето мисли и чувства.
Значи любовта е проява на бащата, на мъжа. Страхът е проява на майката, на жената. Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е.
към беседата >>
Значи любовта е проява на бащата, на мъжа.
Кой люби? – Мъжът люби. Самият ти кой си? Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои. Детето мисли и чувства.
Значи любовта е проява на бащата, на мъжа.
Страхът е проява на майката, на жената. Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е. благоприятни условия за растене.
към беседата >>
Страхът е проява на майката, на жената.
– Мъжът люби. Самият ти кой си? Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои. Детето мисли и чувства. Значи любовта е проява на бащата, на мъжа.
Страхът е проява на майката, на жената.
Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е. благоприятни условия за растене. Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх.
към беседата >>
Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща.
Самият ти кой си? Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои. Детето мисли и чувства. Значи любовта е проява на бащата, на мъжа. Страхът е проява на майката, на жената.
Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща.
Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е. благоприятни условия за растене. Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх. То е бягане, упражнение.
към беседата >>
Види ли ги, сърцето му ще трепне.
Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои. Детето мисли и чувства. Значи любовта е проява на бащата, на мъжа. Страхът е проява на майката, на жената. Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща.
Види ли ги, сърцето му ще трепне.
Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е. благоприятни условия за растене. Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх. То е бягане, упражнение. В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе.
към беседата >>
Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е.
Детето мисли и чувства. Значи любовта е проява на бащата, на мъжа. Страхът е проява на майката, на жената. Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне.
Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е.
благоприятни условия за растене. Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх. То е бягане, упражнение. В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе. Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене.
към беседата >>
благоприятни условия за растене.
Значи любовта е проява на бащата, на мъжа. Страхът е проява на майката, на жената. Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е.
благоприятни условия за растене.
Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх. То е бягане, упражнение. В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе. Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене. Този страх е потребен като импулс в живота.
към беседата >>
Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх.
Страхът е проява на майката, на жената. Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е. благоприятни условия за растене.
Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх.
То е бягане, упражнение. В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе. Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене. Този страх е потребен като импулс в живота. Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал.
към беседата >>
То е бягане, упражнение.
Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е. благоприятни условия за растене. Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх.
То е бягане, упражнение.
В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе. Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене. Този страх е потребен като импулс в живота. Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал. Страхът поддържа отношенията към Божественото начало.
към беседата >>
В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе.
Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е. благоприятни условия за растене. Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх. То е бягане, упражнение.
В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе.
Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене. Този страх е потребен като импулс в живота. Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал. Страхът поддържа отношенията към Божественото начало. Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий!
към беседата >>
Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене.
Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е. благоприятни условия за растене. Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх. То е бягане, упражнение. В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе.
Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене.
Този страх е потребен като импулс в живота. Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал. Страхът поддържа отношенията към Божественото начало. Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий! “ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете си, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата.
към беседата >>
Този страх е потребен като импулс в живота.
благоприятни условия за растене. Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх. То е бягане, упражнение. В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе. Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене.
Този страх е потребен като импулс в живота.
Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал. Страхът поддържа отношенията към Божественото начало. Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий! “ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете си, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата. Освободете ума и сърцето си от всички странични, временни разбирания.
към беседата >>
Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал.
Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх. То е бягане, упражнение. В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе. Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене. Този страх е потребен като импулс в живота.
Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал.
Страхът поддържа отношенията към Божественото начало. Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий! “ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете си, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата. Освободете ума и сърцето си от всички странични, временни разбирания. Ако дъното на една река е кално, тинесто, а вие искате да влезете вътре, да я изучите, водата ще се размъти, и вие нищо няма да разберете.
към беседата >>
Страхът поддържа отношенията към Божественото начало.
То е бягане, упражнение. В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе. Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене. Този страх е потребен като импулс в живота. Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал.
Страхът поддържа отношенията към Божественото начало.
Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий! “ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете си, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата. Освободете ума и сърцето си от всички странични, временни разбирания. Ако дъното на една река е кално, тинесто, а вие искате да влезете вътре, да я изучите, водата ще се размъти, и вие нищо няма да разберете.
към беседата >>
Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий!
В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе. Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене. Този страх е потребен като импулс в живота. Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал. Страхът поддържа отношенията към Божественото начало.
Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий!
“ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете си, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата. Освободете ума и сърцето си от всички странични, временни разбирания. Ако дъното на една река е кално, тинесто, а вие искате да влезете вътре, да я изучите, водата ще се размъти, и вие нищо няма да разберете.
към беседата >>
“ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете си, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата.
Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене. Този страх е потребен като импулс в живота. Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал. Страхът поддържа отношенията към Божественото начало. Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий!
“ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете си, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата.
Освободете ума и сърцето си от всички странични, временни разбирания. Ако дъното на една река е кално, тинесто, а вие искате да влезете вътре, да я изучите, водата ще се размъти, и вие нищо няма да разберете.
към беседата >>
Освободете ума и сърцето си от всички странични, временни разбирания.
Този страх е потребен като импулс в живота. Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал. Страхът поддържа отношенията към Божественото начало. Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий! “ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете си, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата.
Освободете ума и сърцето си от всички странични, временни разбирания.
Ако дъното на една река е кално, тинесто, а вие искате да влезете вътре, да я изучите, водата ще се размъти, и вие нищо няма да разберете.
към беседата >>
Ако дъното на една река е кално, тинесто, а вие искате да влезете вътре, да я изучите, водата ще се размъти, и вие нищо няма да разберете.
Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал. Страхът поддържа отношенията към Божественото начало. Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий! “ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете си, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата. Освободете ума и сърцето си от всички странични, временни разбирания.
Ако дъното на една река е кално, тинесто, а вие искате да влезете вътре, да я изучите, водата ще се размъти, и вие нищо няма да разберете.
към беседата >>
Затова казвам: не гази река, на която дъното е кално.
Затова казвам: не гази река, на която дъното е кално.
Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма да научиш. Какво нещо е жената и какво мъжът, какви са отношенията помежду им, това са ред философски разисквания. Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен. Закон е: не гази кална вода, да не се размъти. Жената е вода, която тече.
към беседата >>
Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма да научиш.
Затова казвам: не гази река, на която дъното е кално.
Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма да научиш.
Какво нещо е жената и какво мъжът, какви са отношенията помежду им, това са ред философски разисквания. Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен. Закон е: не гази кална вода, да не се размъти. Жената е вода, която тече. Сега хората искат със закон да направят жената чиста.
към беседата >>
Какво нещо е жената и какво мъжът, какви са отношенията помежду им, това са ред философски разисквания.
Затова казвам: не гази река, на която дъното е кално. Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма да научиш.
Какво нещо е жената и какво мъжът, какви са отношенията помежду им, това са ред философски разисквания.
Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен. Закон е: не гази кална вода, да не се размъти. Жената е вода, която тече. Сега хората искат със закон да направят жената чиста. Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа.
към беседата >>
Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен.
Затова казвам: не гази река, на която дъното е кално. Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма да научиш. Какво нещо е жената и какво мъжът, какви са отношенията помежду им, това са ред философски разисквания.
Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен.
Закон е: не гази кална вода, да не се размъти. Жената е вода, която тече. Сега хората искат със закон да направят жената чиста. Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа. Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш!
към беседата >>
Закон е: не гази кална вода, да не се размъти.
Затова казвам: не гази река, на която дъното е кално. Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма да научиш. Какво нещо е жената и какво мъжът, какви са отношенията помежду им, това са ред философски разисквания. Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен.
Закон е: не гази кална вода, да не се размъти.
Жената е вода, която тече. Сега хората искат със закон да направят жената чиста. Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа. Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш! На друго място, при друг мъж няма да ходиш“.
към беседата >>
Жената е вода, която тече.
Затова казвам: не гази река, на която дъното е кално. Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма да научиш. Какво нещо е жената и какво мъжът, какви са отношенията помежду им, това са ред философски разисквания. Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен. Закон е: не гази кална вода, да не се размъти.
Жената е вода, която тече.
Сега хората искат със закон да направят жената чиста. Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа. Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш! На друго място, при друг мъж няма да ходиш“. За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто.
към беседата >>
Сега хората искат със закон да направят жената чиста.
Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма да научиш. Какво нещо е жената и какво мъжът, какви са отношенията помежду им, това са ред философски разисквания. Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен. Закон е: не гази кална вода, да не се размъти. Жената е вода, която тече.
Сега хората искат със закон да направят жената чиста.
Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа. Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш! На друго място, при друг мъж няма да ходиш“. За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто. Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете.
към беседата >>
Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа.
Какво нещо е жената и какво мъжът, какви са отношенията помежду им, това са ред философски разисквания. Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен. Закон е: не гази кална вода, да не се размъти. Жената е вода, която тече. Сега хората искат със закон да направят жената чиста.
Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа.
Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш! На друго място, при друг мъж няма да ходиш“. За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто. Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете. Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят.
към беседата >>
Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш!
Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен. Закон е: не гази кална вода, да не се размъти. Жената е вода, която тече. Сега хората искат със закон да направят жената чиста. Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа.
Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш!
На друго място, при друг мъж няма да ходиш“. За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто. Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете. Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят. По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави.
към беседата >>
На друго място, при друг мъж няма да ходиш“.
Закон е: не гази кална вода, да не се размъти. Жената е вода, която тече. Сега хората искат със закон да направят жената чиста. Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа. Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш!
На друго място, при друг мъж няма да ходиш“.
За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто. Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете. Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят. По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави. Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена.
към беседата >>
За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто.
Жената е вода, която тече. Сега хората искат със закон да направят жената чиста. Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа. Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш! На друго място, при друг мъж няма да ходиш“.
За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто.
Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете. Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят. По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави. Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста.
към беседата >>
Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете.
Сега хората искат със закон да направят жената чиста. Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа. Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш! На друго място, при друг мъж няма да ходиш“. За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто.
Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете.
Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят. По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави. Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста. И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде.
към беседата >>
Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят.
Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа. Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш! На друго място, при друг мъж няма да ходиш“. За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто. Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете.
Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят.
По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави. Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста. И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде. Мъжът е граница, брегове.
към беседата >>
По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави.
Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш! На друго място, при друг мъж няма да ходиш“. За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто. Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете. Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят.
По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави.
Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста. И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде. Мъжът е граница, брегове. Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената.
към беседата >>
Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена.
На друго място, при друг мъж няма да ходиш“. За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто. Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете. Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят. По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави.
Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена.
Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста. И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде. Мъжът е граница, брегове. Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте.
към беседата >>
Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста.
За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто. Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете. Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят. По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави. Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена.
Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста.
И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде. Мъжът е граница, брегове. Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте. В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух.
към беседата >>
И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде.
Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете. Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят. По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави. Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста.
И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде.
Мъжът е граница, брегове. Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте. В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух. Ако си нещастен, в реката си.
към беседата >>
Мъжът е граница, брегове.
Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят. По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави. Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста. И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде.
Мъжът е граница, брегове.
Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте. В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух. Ако си нещастен, в реката си. Ако се страхуваш, семенце на полето си.
към беседата >>
Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената.
По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави. Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста. И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде. Мъжът е граница, брегове.
Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената.
По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте. В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух. Ако си нещастен, в реката си. Ако се страхуваш, семенце на полето си. Днес е сряда, ден, в който не се сяда.
към беседата >>
По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте.
Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста. И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде. Мъжът е граница, брегове. Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената.
По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте.
В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух. Ако си нещастен, в реката си. Ако се страхуваш, семенце на полето си. Днес е сряда, ден, в който не се сяда. Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада.
към беседата >>
В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух.
Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста. И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде. Мъжът е граница, брегове. Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте.
В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух.
Ако си нещастен, в реката си. Ако се страхуваш, семенце на полето си. Днес е сряда, ден, в който не се сяда. Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене.
към беседата >>
Ако си нещастен, в реката си.
И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде. Мъжът е граница, брегове. Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте. В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух.
Ако си нещастен, в реката си.
Ако се страхуваш, семенце на полето си. Днес е сряда, ден, в който не се сяда. Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене. Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене.
към беседата >>
Ако се страхуваш, семенце на полето си.
Мъжът е граница, брегове. Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте. В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух. Ако си нещастен, в реката си.
Ако се страхуваш, семенце на полето си.
Днес е сряда, ден, в който не се сяда. Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене. Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка.
към беседата >>
Днес е сряда, ден, в който не се сяда.
Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте. В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух. Ако си нещастен, в реката си. Ако се страхуваш, семенце на полето си.
Днес е сряда, ден, в който не се сяда.
Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене. Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка. Кога почива човек?
към беседата >>
Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада.
По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте. В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух. Ако си нещастен, в реката си. Ако се страхуваш, семенце на полето си. Днес е сряда, ден, в който не се сяда.
Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада.
Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене. Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка. Кога почива човек? – Когато е ходил да воюва.
към беседата >>
2.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (IV)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 28.7.1932г.,
Три неща дръж постоянно в живота си: мир, който почива в сърцето, светлина, която обитава в ума, и радост, която работи в душата.
Три неща дръж постоянно в живота си: мир, който почива в сърцето, светлина, която обитава в ума, и радост, която работи в душата.
към беседата >>
Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети; търси това, което гори; търси това, което не се спира.
Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети; търси това, което гори; търси това, което не се спира.
към беседата >>
Ставай рано, когато сиромашията хлопа.
Ставай рано, когато сиромашията хлопа.
към беседата >>
Лягай рано, когато богатството тръгва.
Лягай рано, когато богатството тръгва.
към беседата >>
Яж, когато пресищането си е заминало.
Яж, когато пресищането си е заминало.
към беседата >>
Почивай, когато гладът е дошъл.
Почивай, когато гладът е дошъл.
към беседата >>
Говори, когато те бият.
Говори, когато те бият.
към беседата >>
Мълчи, когато те милват.
Мълчи, когато те милват.
към беседата >>
Не прави надгробни плочи над погрешките си.
Не прави надгробни плочи над погрешките си.
към беседата >>
Не връзвай звънци на добродетелите си.
Не връзвай звънци на добродетелите си.
към беседата >>
В пукната паница ястие не слагай.
В пукната паница ястие не слагай.
към беседата >>
С пробита стомна за вода не ходи.
С пробита стомна за вода не ходи.
към беседата >>
На кон без гем не се качвай.
На кон без гем не се качвай.
към беседата >>
В къща без покрив не живей.
В къща без покрив не живей.
към беседата >>
На мокро огнище хляб не печи.
На мокро огнище хляб не печи.
към беседата >>
Учи се при този, който носи светлината.
Учи се при този, който носи светлината.
към беседата >>
Възпитавай се при този, който носи топлината.
Възпитавай се при този, който носи топлината.
към беседата >>
Слушай само този, който всякога помага.
Слушай само този, който всякога помага.
към беседата >>
Не се мий на река, която глава няма.
Не се мий на река, която глава няма.
към беседата >>
Не се качвай на връх, който ръце няма.
Не се качвай на връх, който ръце няма.
към беседата >>
Туй, което не се уморява, живот е.
Туй, което не се уморява, живот е.
към беседата >>
Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява.
Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява.
към беседата >>
Добродетелта живее само при това, което никога не изгасва.
Добродетелта живее само при това, което никога не изгасва.
към беседата >>
Добродетелта живее само при това, което всякога се радва.
Добродетелта живее само при това, което всякога се радва.
към беседата >>
Само диханието на Единния, Вечен оживотворява всичко.
Само диханието на Единния, Вечен оживотворява всичко.
към беседата >>
3.
Добре дошъл / Превръщане на величините (Добре дошъл)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 29.7.1932г.,
Някой си се разболял сериозно и за да оздравее, казали му, че известно време не трябва да яде нищо.
Ще приведа един анекдот за разбирането.
Някой си се разболял сериозно и за да оздравее, казали му, че известно време не трябва да яде нищо.
Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече да се въздържа и казал: "Гладен съм! " - "Щом си гладен, яж! " -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш? Яж! " - "Как да ям?
към беседата >>
Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече да се въздържа и казал: "Гладен съм!
Ще приведа един анекдот за разбирането. Някой си се разболял сериозно и за да оздравее, казали му, че известно време не трябва да яде нищо.
Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече да се въздържа и казал: "Гладен съм!
" - "Щом си гладен, яж! " -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш? Яж! " - "Как да ям? " - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал.
към беседата >>
" - "Щом си гладен, яж!
Ще приведа един анекдот за разбирането. Някой си се разболял сериозно и за да оздравее, казали му, че известно време не трябва да яде нищо. Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече да се въздържа и казал: "Гладен съм!
" - "Щом си гладен, яж!
" -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш? Яж! " - "Как да ям? " - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал. "Помилвай го тогава." Той помилвал хляба, но гладът не престанал.
към беседата >>
" -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш?
Ще приведа един анекдот за разбирането. Някой си се разболял сериозно и за да оздравее, казали му, че известно време не трябва да яде нищо. Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече да се въздържа и казал: "Гладен съм! " - "Щом си гладен, яж!
" -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш?
Яж! " - "Как да ям? " - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал. "Помилвай го тогава." Той помилвал хляба, но гладът не престанал. "Сложи хляба в торбата си и върви с него." Той сложил хляба в торбата си, тръгнал с него, но гладът все още не преставал.
към беседата >>
Яж!
Ще приведа един анекдот за разбирането. Някой си се разболял сериозно и за да оздравее, казали му, че известно време не трябва да яде нищо. Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече да се въздържа и казал: "Гладен съм! " - "Щом си гладен, яж! " -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш?
Яж!
" - "Как да ям? " - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал. "Помилвай го тогава." Той помилвал хляба, но гладът не престанал. "Сложи хляба в торбата си и върви с него." Той сложил хляба в торбата си, тръгнал с него, но гладът все още не преставал. Най-после дохожда един разумен човек при него и му казва: "Вземи хляба и яж!
към беседата >>
" - "Как да ям?
Някой си се разболял сериозно и за да оздравее, казали му, че известно време не трябва да яде нищо. Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече да се въздържа и казал: "Гладен съм! " - "Щом си гладен, яж! " -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш? Яж!
" - "Как да ям?
" - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал. "Помилвай го тогава." Той помилвал хляба, но гладът не престанал. "Сложи хляба в торбата си и върви с него." Той сложил хляба в торбата си, тръгнал с него, но гладът все още не преставал. Най-после дохожда един разумен човек при него и му казва: "Вземи хляба и яж! " Той взел хляба, наял се хубаво и гладът престанал.
към беседата >>
" - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал.
Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече да се въздържа и казал: "Гладен съм! " - "Щом си гладен, яж! " -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш? Яж! " - "Как да ям?
" - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал.
"Помилвай го тогава." Той помилвал хляба, но гладът не престанал. "Сложи хляба в торбата си и върви с него." Той сложил хляба в торбата си, тръгнал с него, но гладът все още не преставал. Най-после дохожда един разумен човек при него и му казва: "Вземи хляба и яж! " Той взел хляба, наял се хубаво и гладът престанал.
към беседата >>
"Помилвай го тогава." Той помилвал хляба, но гладът не престанал.
" - "Щом си гладен, яж! " -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш? Яж! " - "Как да ям? " - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал.
"Помилвай го тогава." Той помилвал хляба, но гладът не престанал.
"Сложи хляба в торбата си и върви с него." Той сложил хляба в торбата си, тръгнал с него, но гладът все още не преставал. Най-после дохожда един разумен човек при него и му казва: "Вземи хляба и яж! " Той взел хляба, наял се хубаво и гладът престанал.
към беседата >>
"Сложи хляба в торбата си и върви с него." Той сложил хляба в торбата си, тръгнал с него, но гладът все още не преставал.
" -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш? Яж! " - "Как да ям? " - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал. "Помилвай го тогава." Той помилвал хляба, но гладът не престанал.
"Сложи хляба в торбата си и върви с него." Той сложил хляба в торбата си, тръгнал с него, но гладът все още не преставал.
Най-после дохожда един разумен човек при него и му казва: "Вземи хляба и яж! " Той взел хляба, наял се хубаво и гладът престанал.
към беседата >>
Най-после дохожда един разумен човек при него и му казва: "Вземи хляба и яж!
Яж! " - "Как да ям? " - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал. "Помилвай го тогава." Той помилвал хляба, но гладът не престанал. "Сложи хляба в торбата си и върви с него." Той сложил хляба в торбата си, тръгнал с него, но гладът все още не преставал.
Най-после дохожда един разумен човек при него и му казва: "Вземи хляба и яж!
" Той взел хляба, наял се хубаво и гладът престанал.
към беседата >>
" Той взел хляба, наял се хубаво и гладът престанал.
" - "Как да ям? " - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал. "Помилвай го тогава." Той помилвал хляба, но гладът не престанал. "Сложи хляба в торбата си и върви с него." Той сложил хляба в торбата си, тръгнал с него, но гладът все още не преставал. Най-после дохожда един разумен човек при него и му казва: "Вземи хляба и яж!
" Той взел хляба, наял се хубаво и гладът престанал.
към беседата >>
Казвам: по същия начин и съвременните хора са гледали хляба, близвали са го, носили са го в торбата си, но гладът у тях все не преставал.
Казвам: по същия начин и съвременните хора са гледали хляба, близвали са го, носили са го в торбата си, но гладът у тях все не преставал.
Какво трябва да направят с хляба? - Да го вземат в устата си и да го изядат. Какво представлява хлябът? Хлябът е Словото Божие. Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат.
към беседата >>
Какво трябва да направят с хляба?
Казвам: по същия начин и съвременните хора са гледали хляба, близвали са го, носили са го в торбата си, но гладът у тях все не преставал.
Какво трябва да направят с хляба?
- Да го вземат в устата си и да го изядат. Какво представлява хлябът? Хлябът е Словото Божие. Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат.
към беседата >>
- Да го вземат в устата си и да го изядат.
Казвам: по същия начин и съвременните хора са гледали хляба, близвали са го, носили са го в торбата си, но гладът у тях все не преставал. Какво трябва да направят с хляба?
- Да го вземат в устата си и да го изядат.
Какво представлява хлябът? Хлябът е Словото Божие. Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна.
към беседата >>
Какво представлява хлябът?
Казвам: по същия начин и съвременните хора са гледали хляба, близвали са го, носили са го в торбата си, но гладът у тях все не преставал. Какво трябва да направят с хляба? - Да го вземат в устата си и да го изядат.
Какво представлява хлябът?
Хлябът е Словото Божие. Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна. Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата.
към беседата >>
Хлябът е Словото Божие.
Казвам: по същия начин и съвременните хора са гледали хляба, близвали са го, носили са го в торбата си, но гладът у тях все не преставал. Какво трябва да направят с хляба? - Да го вземат в устата си и да го изядат. Какво представлява хлябът?
Хлябът е Словото Божие.
Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна. Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата. Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм.
към беседата >>
Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат.
Казвам: по същия начин и съвременните хора са гледали хляба, близвали са го, носили са го в торбата си, но гладът у тях все не преставал. Какво трябва да направят с хляба? - Да го вземат в устата си и да го изядат. Какво представлява хлябът? Хлябът е Словото Божие.
Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат.
Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна. Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата. Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм. Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат.
към беседата >>
Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат.
Какво трябва да направят с хляба? - Да го вземат в устата си и да го изядат. Какво представлява хлябът? Хлябът е Словото Божие. Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат.
Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат.
Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна. Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата. Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм. Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат. Някой казва: "Как може да се приеме Божието знание в душата?
към беседата >>
Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна.
- Да го вземат в устата си и да го изядат. Какво представлява хлябът? Хлябът е Словото Божие. Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат.
Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна.
Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата. Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм. Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат. Някой казва: "Как може да се приеме Божието знание в душата? " - Ти сам знаеш това.
към беседата >>
Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата.
Какво представлява хлябът? Хлябът е Словото Божие. Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна.
Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата.
Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм. Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат. Някой казва: "Как може да се приеме Божието знание в душата? " - Ти сам знаеш това. Сложи Словото Божие в душата си, както хлябът слагаш в устата си, и повече не питай.
към беседата >>
Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм.
Хлябът е Словото Божие. Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна. Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата.
Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм.
Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат. Някой казва: "Как може да се приеме Божието знание в душата? " - Ти сам знаеш това. Сложи Словото Божие в душата си, както хлябът слагаш в устата си, и повече не питай. То само ще свърши своята работа.
към беседата >>
Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат.
Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна. Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата. Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм.
Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат.
Някой казва: "Как може да се приеме Божието знание в душата? " - Ти сам знаеш това. Сложи Словото Божие в душата си, както хлябът слагаш в устата си, и повече не питай. То само ще свърши своята работа.
към беседата >>
Някой казва: "Как може да се приеме Божието знание в душата?
Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна. Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата. Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм. Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат.
Някой казва: "Как може да се приеме Божието знание в душата?
" - Ти сам знаеш това. Сложи Словото Божие в душата си, както хлябът слагаш в устата си, и повече не питай. То само ще свърши своята работа.
към беседата >>
" - Ти сам знаеш това.
Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна. Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата. Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм. Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат. Някой казва: "Как може да се приеме Божието знание в душата?
" - Ти сам знаеш това.
Сложи Словото Божие в душата си, както хлябът слагаш в устата си, и повече не питай. То само ще свърши своята работа.
към беседата >>
Сложи Словото Божие в душата си, както хлябът слагаш в устата си, и повече не питай.
Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата. Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм. Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат. Някой казва: "Как може да се приеме Божието знание в душата? " - Ти сам знаеш това.
Сложи Словото Божие в душата си, както хлябът слагаш в устата си, и повече не питай.
То само ще свърши своята работа.
към беседата >>
То само ще свърши своята работа.
Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм. Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат. Някой казва: "Как може да се приеме Божието знание в душата? " - Ти сам знаеш това. Сложи Словото Божие в душата си, както хлябът слагаш в устата си, и повече не питай.
То само ще свърши своята работа.
към беседата >>
Питам: орало, което не знае да оре, орало ли е?
Питам: орало, което не знае да оре, орало ли е?
Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Орало, което знае да оре, орало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Ако оралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае, грозде няма да има.
към беседата >>
Мотика, която не знае да копае, мотика ли е?
Питам: орало, което не знае да оре, орало ли е?
Мотика, която не знае да копае, мотика ли е?
Орало, което знае да оре, орало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Ако оралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде.
към беседата >>
Орало, което знае да оре, орало е.
Питам: орало, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е?
Орало, което знае да оре, орало е.
Мотика, която знае да копае, мотика е. Ако оралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде. Защо трябва да страдаш?
към беседата >>
Мотика, която знае да копае, мотика е.
Питам: орало, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Орало, което знае да оре, орало е.
Мотика, която знае да копае, мотика е.
Ако оралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? --За да дойде радостта.
към беседата >>
Ако оралото не оре, хляб няма да има.
Питам: орало, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Орало, което знае да оре, орало е. Мотика, която знае да копае, мотика е.
Ако оралото не оре, хляб няма да има.
Ако мотиката не копае, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? --За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш?
към беседата >>
Ако мотиката не копае, грозде няма да има.
Питам: орало, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Орало, което знае да оре, орало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Ако оралото не оре, хляб няма да има.
Ако мотиката не копае, грозде няма да има.
Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? --За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? - За да разбереш великото.
към беседата >>
Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде.
Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Орало, което знае да оре, орало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Ако оралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае, грозде няма да има.
Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде.
Защо трябва да страдаш? --За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? - За да разбереш великото. Защо трябва да живееш?
към беседата >>
Защо трябва да страдаш?
Орало, което знае да оре, орало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Ако оралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде.
Защо трябва да страдаш?
--За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? - За да разбереш великото. Защо трябва да живееш? - За да дойде Любовта.
към беседата >>
--За да дойде радостта.
Мотика, която знае да копае, мотика е. Ако оралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде. Защо трябва да страдаш?
--За да дойде радостта.
Защо трябва да мислиш? - За да разбереш великото. Защо трябва да живееш? - За да дойде Любовта. Защо трябва да бъдеш красив?
към беседата >>
Защо трябва да мислиш?
Ако оралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? --За да дойде радостта.
Защо трябва да мислиш?
- За да разбереш великото. Защо трябва да живееш? - За да дойде Любовта. Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети Любовта.
към беседата >>
- За да разбереш великото.
Ако мотиката не копае, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? --За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш?
- За да разбереш великото.
Защо трябва да живееш? - За да дойде Любовта. Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети Любовта. Коя мома обичат момците?
към беседата >>
Защо трябва да живееш?
Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? --За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? - За да разбереш великото.
Защо трябва да живееш?
- За да дойде Любовта. Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети Любовта. Коя мома обичат момците? - Красивата.
към беседата >>
- За да дойде Любовта.
Защо трябва да страдаш? --За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? - За да разбереш великото. Защо трябва да живееш?
- За да дойде Любовта.
Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети Любовта. Коя мома обичат момците? - Красивата. Грозната мома никой не я обича.
към беседата >>
Защо трябва да бъдеш красив?
--За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? - За да разбереш великото. Защо трябва да живееш? - За да дойде Любовта.
Защо трябва да бъдеш красив?
- За да те посети Любовта. Коя мома обичат момците? - Красивата. Грозната мома никой не я обича. Не можете да обичате човека, ако той не е красив.
към беседата >>
- За да те посети Любовта.
Защо трябва да мислиш? - За да разбереш великото. Защо трябва да живееш? - За да дойде Любовта. Защо трябва да бъдеш красив?
- За да те посети Любовта.
Коя мома обичат момците? - Красивата. Грозната мома никой не я обича. Не можете да обичате човека, ако той не е красив. Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат.
към беседата >>
Коя мома обичат момците?
- За да разбереш великото. Защо трябва да живееш? - За да дойде Любовта. Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети Любовта.
Коя мома обичат момците?
- Красивата. Грозната мома никой не я обича. Не можете да обичате човека, ако той не е красив. Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат. Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели.
към беседата >>
- Красивата.
Защо трябва да живееш? - За да дойде Любовта. Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети Любовта. Коя мома обичат момците?
- Красивата.
Грозната мома никой не я обича. Не можете да обичате човека, ако той не е красив. Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат. Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели. Всеки сам да работи върху тази мисъл.
към беседата >>
Грозната мома никой не я обича.
- За да дойде Любовта. Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети Любовта. Коя мома обичат момците? - Красивата.
Грозната мома никой не я обича.
Не можете да обичате човека, ако той не е красив. Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат. Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели. Всеки сам да работи върху тази мисъл. Щом ви дадат нива, не чакайте друг да я оре.
към беседата >>
Не можете да обичате човека, ако той не е красив.
Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети Любовта. Коя мома обичат момците? - Красивата. Грозната мома никой не я обича.
Не можете да обичате човека, ако той не е красив.
Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат. Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели. Всеки сам да работи върху тази мисъл. Щом ви дадат нива, не чакайте друг да я оре. Вземете мотиката, оралото и се впрегнете на работа.
към беседата >>
Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат.
- За да те посети Любовта. Коя мома обичат момците? - Красивата. Грозната мома никой не я обича. Не можете да обичате човека, ако той не е красив.
Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат.
Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели. Всеки сам да работи върху тази мисъл. Щом ви дадат нива, не чакайте друг да я оре. Вземете мотиката, оралото и се впрегнете на работа. Колкото да е малко оралото ви, все ще свърши някаква работа.
към беседата >>
Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели.
Коя мома обичат момците? - Красивата. Грозната мома никой не я обича. Не можете да обичате човека, ако той не е красив. Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат.
Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели.
Всеки сам да работи върху тази мисъл. Щом ви дадат нива, не чакайте друг да я оре. Вземете мотиката, оралото и се впрегнете на работа. Колкото да е малко оралото ви, все ще свърши някаква работа.
към беседата >>
Всеки сам да работи върху тази мисъл.
- Красивата. Грозната мома никой не я обича. Не можете да обичате човека, ако той не е красив. Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат. Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели.
Всеки сам да работи върху тази мисъл.
Щом ви дадат нива, не чакайте друг да я оре. Вземете мотиката, оралото и се впрегнете на работа. Колкото да е малко оралото ви, все ще свърши някаква работа.
към беседата >>
Щом ви дадат нива, не чакайте друг да я оре.
Грозната мома никой не я обича. Не можете да обичате човека, ако той не е красив. Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат. Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели. Всеки сам да работи върху тази мисъл.
Щом ви дадат нива, не чакайте друг да я оре.
Вземете мотиката, оралото и се впрегнете на работа. Колкото да е малко оралото ви, все ще свърши някаква работа.
към беседата >>
Вземете мотиката, оралото и се впрегнете на работа.
Не можете да обичате човека, ако той не е красив. Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат. Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели. Всеки сам да работи върху тази мисъл. Щом ви дадат нива, не чакайте друг да я оре.
Вземете мотиката, оралото и се впрегнете на работа.
Колкото да е малко оралото ви, все ще свърши някаква работа.
към беседата >>
Колкото да е малко оралото ви, все ще свърши някаква работа.
Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат. Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели. Всеки сам да работи върху тази мисъл. Щом ви дадат нива, не чакайте друг да я оре. Вземете мотиката, оралото и се впрегнете на работа.
Колкото да е малко оралото ви, все ще свърши някаква работа.
към беседата >>
И тъй, приятелят трябва да бъде красив, благороден и добър.
И тъй, приятелят трябва да бъде красив, благороден и добър.
Ако е красив, благороден и добър, той е добре дошъл. И тогава, кажат ли ти добре дошъл, ти трябва да носиш три качества в себе си: да бъдеш красив, благороден и добър. Това значи приятел, изпратен от Бога. Сега и аз желая на всинца ви да бъдете красиви, да бъдете благородни и да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли.
към беседата >>
Ако е красив, благороден и добър, той е добре дошъл.
И тъй, приятелят трябва да бъде красив, благороден и добър.
Ако е красив, благороден и добър, той е добре дошъл.
И тогава, кажат ли ти добре дошъл, ти трябва да носиш три качества в себе си: да бъдеш красив, благороден и добър. Това значи приятел, изпратен от Бога. Сега и аз желая на всинца ви да бъдете красиви, да бъдете благородни и да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли.
към беседата >>
И тогава, кажат ли ти добре дошъл, ти трябва да носиш три качества в себе си: да бъдеш красив, благороден и добър.
И тъй, приятелят трябва да бъде красив, благороден и добър. Ако е красив, благороден и добър, той е добре дошъл.
И тогава, кажат ли ти добре дошъл, ти трябва да носиш три качества в себе си: да бъдеш красив, благороден и добър.
Това значи приятел, изпратен от Бога. Сега и аз желая на всинца ви да бъдете красиви, да бъдете благородни и да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли.
към беседата >>
Това значи приятел, изпратен от Бога.
И тъй, приятелят трябва да бъде красив, благороден и добър. Ако е красив, благороден и добър, той е добре дошъл. И тогава, кажат ли ти добре дошъл, ти трябва да носиш три качества в себе си: да бъдеш красив, благороден и добър.
Това значи приятел, изпратен от Бога.
Сега и аз желая на всинца ви да бъдете красиви, да бъдете благородни и да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли.
към беседата >>
Сега и аз желая на всинца ви да бъдете красиви, да бъдете благородни и да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли.
И тъй, приятелят трябва да бъде красив, благороден и добър. Ако е красив, благороден и добър, той е добре дошъл. И тогава, кажат ли ти добре дошъл, ти трябва да носиш три качества в себе си: да бъдеш красив, благороден и добър. Това значи приятел, изпратен от Бога.
Сега и аз желая на всинца ви да бъдете красиви, да бъдете благородни и да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли.
към беседата >>
Много хора са чели блаженствата, но не са ги разбрали.
Много хора са чели блаженствата, но не са ги разбрали.
Те мъчно се разбират, вследствие на което и до днес не са използвани, не са приложени. Питам: каква е ползата от едно благо или от едно богатство, щом то не може да се употреби? Ако имаш ключ, с който не можеш да отваряш, защо ти е? Следователно ще ви задам следните няколко въпроса, на които искам да отговорите положително.
към беседата >>
Те мъчно се разбират, вследствие на което и до днес не са използвани, не са приложени.
Много хора са чели блаженствата, но не са ги разбрали.
Те мъчно се разбират, вследствие на което и до днес не са използвани, не са приложени.
Питам: каква е ползата от едно благо или от едно богатство, щом то не може да се употреби? Ако имаш ключ, с който не можеш да отваряш, защо ти е? Следователно ще ви задам следните няколко въпроса, на които искам да отговорите положително.
към беседата >>
Питам: каква е ползата от едно благо или от едно богатство, щом то не може да се употреби?
Много хора са чели блаженствата, но не са ги разбрали. Те мъчно се разбират, вследствие на което и до днес не са използвани, не са приложени.
Питам: каква е ползата от едно благо или от едно богатство, щом то не може да се употреби?
Ако имаш ключ, с който не можеш да отваряш, защо ти е? Следователно ще ви задам следните няколко въпроса, на които искам да отговорите положително.
към беседата >>
Ако имаш ключ, с който не можеш да отваряш, защо ти е?
Много хора са чели блаженствата, но не са ги разбрали. Те мъчно се разбират, вследствие на което и до днес не са използвани, не са приложени. Питам: каква е ползата от едно благо или от едно богатство, щом то не може да се употреби?
Ако имаш ключ, с който не можеш да отваряш, защо ти е?
Следователно ще ви задам следните няколко въпроса, на които искам да отговорите положително.
към беседата >>
Следователно ще ви задам следните няколко въпроса, на които искам да отговорите положително.
Много хора са чели блаженствата, но не са ги разбрали. Те мъчно се разбират, вследствие на което и до днес не са използвани, не са приложени. Питам: каква е ползата от едно благо или от едно богатство, щом то не може да се употреби? Ако имаш ключ, с който не можеш да отваряш, защо ти е?
Следователно ще ви задам следните няколко въпроса, на които искам да отговорите положително.
към беседата >>
Ключ, с който не можеш да отваряш, ключ ли е?
Ключ, с който не можеш да отваряш, ключ ли е?
към беседата >>
Перо, с което не можеш да пишеш, перо ли е?
Перо, с което не можеш да пишеш, перо ли е?
към беседата >>
Мастило, което не се лови на перото, мастило ли е?
Мастило, което не се лови на перото, мастило ли е?
към беседата >>
Книга, която не се чете, книга ли е?
Книга, която не се чете, книга ли е?
към беседата >>
Крака, които не се мърдат, крака ли са?
Крака, които не се мърдат, крака ли са?
към беседата >>
Ръце, които не работят, ръце ли са?
Ръце, които не работят, ръце ли са?
към беседата >>
Очи, които не гледат, очи ли са?
Очи, които не гледат, очи ли са?
към беседата >>
Уши, които не слушат, уши ли са?
Уши, които не слушат, уши ли са?
към беседата >>
Език, който не говори, език ли е?
Език, който не говори, език ли е?
към беседата >>
Сърце, което не чувства, сърце ли е?
Сърце, което не чувства, сърце ли е?
към беседата >>
Ум, който не мисли, ум ли е?
Ум, който не мисли, ум ли е?
към беседата >>
Това са отрицателни величини, които трябва да превърнете в положителни.
Това са отрицателни величини, които трябва да превърнете в положителни.
Тогава ще отговорите в следния смисъл:
към беседата >>
Тогава ще отговорите в следния смисъл:
Това са отрицателни величини, които трябва да превърнете в положителни.
Тогава ще отговорите в следния смисъл:
към беседата >>
Ключ, който отваря, ключ е.
Ключ, който отваря, ключ е.
към беседата >>
Перо, което пише, перо е.
Перо, което пише, перо е.
към беседата >>
Мастило, което се лови на перото, мастило е.
Мастило, което се лови на перото, мастило е.
към беседата >>
Книга, която се чете, книга е.
Книга, която се чете, книга е.
към беседата >>
Крака, които се мърдат, крака са.
Крака, които се мърдат, крака са.
към беседата >>
Ръце, които работят, ръце са.
Ръце, които работят, ръце са.
към беседата >>
Очи, които гледат, очи са.
Очи, които гледат, очи са.
към беседата >>
Уши, които слушат, уши са.
Уши, които слушат, уши са.
към беседата >>
Език, който говори, език е.
Език, който говори, език е.
към беседата >>
Сърце, което чувства, сърце е.
Сърце, което чувства, сърце е.
към беседата >>
Ум, който мисли, ум е.
Ум, който мисли, ум е.
към беседата >>
Сега ще се спра малко върху блаженствата.
Сега ще се спра малко върху блаженствата.
към беседата >>
"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." Защо човек трябва да бъде нищ?
"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." Защо човек трябва да бъде нищ?
- За да влезе в Царството небесно. Нищ духом е условие за влизане в Царството небесно.
към беседата >>
- За да влезе в Царството небесно.
"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." Защо човек трябва да бъде нищ?
- За да влезе в Царството небесно.
Нищ духом е условие за влизане в Царството небесно.
към беседата >>
Нищ духом е условие за влизане в Царството небесно.
"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." Защо човек трябва да бъде нищ? - За да влезе в Царството небесно.
Нищ духом е условие за влизане в Царството небесно.
към беседата >>
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши.
Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
към беседата >>
Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши.
Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението.
Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
към беседата >>
Нажаляването е по-високо нещо от утешението.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението.
Нажаляването е по-високо нещо от утешението.
Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
към беседата >>
Утешението става чрез ума.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението.
Утешението става чрез ума.
Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
към беседата >>
Когато човек се нажали, сърцето се засяга.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума.
Когато човек се нажали, сърцето се засяга.
Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
към беседата >>
Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга.
Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
към беседата >>
"Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротостта е условие, при което може да се наследи Земята, да стане човек наследник.
"Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротостта е условие, при което може да се наследи Земята, да стане човек наследник.
Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си. Значи кротостта е оръжие. Казвате: "Как е възможно кротостта да бъде оръжие! " Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава. Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг.
към беседата >>
Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си.
"Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротостта е условие, при което може да се наследи Земята, да стане човек наследник.
Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си.
Значи кротостта е оръжие. Казвате: "Как е възможно кротостта да бъде оръжие! " Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава. Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг. Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие?
към беседата >>
Значи кротостта е оръжие.
"Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротостта е условие, при което може да се наследи Земята, да стане човек наследник. Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си.
Значи кротостта е оръжие.
Казвате: "Как е възможно кротостта да бъде оръжие! " Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава. Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг. Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие? - Не може.
към беседата >>
Казвате: "Как е възможно кротостта да бъде оръжие!
"Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротостта е условие, при което може да се наследи Земята, да стане човек наследник. Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си. Значи кротостта е оръжие.
Казвате: "Как е възможно кротостта да бъде оръжие!
" Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава. Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг. Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие? - Не може. Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва.
към беседата >>
" Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава.
"Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротостта е условие, при което може да се наследи Земята, да стане човек наследник. Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си. Значи кротостта е оръжие. Казвате: "Как е възможно кротостта да бъде оръжие!
" Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава.
Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг. Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие? - Не може. Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва. Без пушка, без патрони той не може да победи.
към беседата >>
Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг.
"Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротостта е условие, при което може да се наследи Земята, да стане човек наследник. Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си. Значи кротостта е оръжие. Казвате: "Как е възможно кротостта да бъде оръжие! " Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава.
Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг.
Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие? - Не може. Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва. Без пушка, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората.
към беседата >>
Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие?
Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си. Значи кротостта е оръжие. Казвате: "Как е възможно кротостта да бъде оръжие! " Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава. Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг.
Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие?
- Не може. Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва. Без пушка, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората. Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота.
към беседата >>
- Не може.
Значи кротостта е оръжие. Казвате: "Как е възможно кротостта да бъде оръжие! " Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава. Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг. Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие?
- Не може.
Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва. Без пушка, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората. Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота. В този смисъл мъчнотиите са врагове.
към беседата >>
Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва.
Казвате: "Как е възможно кротостта да бъде оръжие! " Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава. Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг. Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие? - Не може.
Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва.
Без пушка, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората. Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота. В този смисъл мъчнотиите са врагове. Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък.
към беседата >>
Без пушка, без патрони той не може да победи.
" Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава. Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг. Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие? - Не може. Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва.
Без пушка, без патрони той не може да победи.
Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората. Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота. В този смисъл мъчнотиите са врагове. Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък. Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си.
към беседата >>
Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората.
Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг. Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие? - Не може. Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва. Без пушка, без патрони той не може да победи.
Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората.
Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота. В този смисъл мъчнотиите са врагове. Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък. Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си. Така разбрана, кротостта има смисъл.
към беседата >>
Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота.
Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие? - Не може. Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва. Без пушка, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората.
Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота.
В този смисъл мъчнотиите са врагове. Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък. Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си. Така разбрана, кротостта има смисъл. Съвременните хора говорят за кротостта, без да я разбират, без да знаят какво нещо е тя.
към беседата >>
В този смисъл мъчнотиите са врагове.
- Не може. Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва. Без пушка, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората. Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота.
В този смисъл мъчнотиите са врагове.
Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък. Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си. Така разбрана, кротостта има смисъл. Съвременните хора говорят за кротостта, без да я разбират, без да знаят какво нещо е тя. Те говорят и за живота, без да знаят какво нещо е животът.
към беседата >>
Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък.
Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва. Без пушка, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората. Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота. В този смисъл мъчнотиите са врагове.
Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък.
Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си. Така разбрана, кротостта има смисъл. Съвременните хора говорят за кротостта, без да я разбират, без да знаят какво нещо е тя. Те говорят и за живота, без да знаят какво нещо е животът. Не, човек трябва да говори само върху неща, които разбира, които положително знае.
към беседата >>
Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си.
Без пушка, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората. Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота. В този смисъл мъчнотиите са врагове. Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък.
Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си.
Така разбрана, кротостта има смисъл. Съвременните хора говорят за кротостта, без да я разбират, без да знаят какво нещо е тя. Те говорят и за живота, без да знаят какво нещо е животът. Не, човек трябва да говори само върху неща, които разбира, които положително знае. И тогава положително ще каже: "Ако съм кротък, аз ще наследя Земята."
към беседата >>
Така разбрана, кротостта има смисъл.
Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората. Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота. В този смисъл мъчнотиите са врагове. Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък. Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си.
Така разбрана, кротостта има смисъл.
Съвременните хора говорят за кротостта, без да я разбират, без да знаят какво нещо е тя. Те говорят и за живота, без да знаят какво нещо е животът. Не, човек трябва да говори само върху неща, които разбира, които положително знае. И тогава положително ще каже: "Ако съм кротък, аз ще наследя Земята."
към беседата >>
Съвременните хора говорят за кротостта, без да я разбират, без да знаят какво нещо е тя.
Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота. В този смисъл мъчнотиите са врагове. Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък. Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си. Така разбрана, кротостта има смисъл.
Съвременните хора говорят за кротостта, без да я разбират, без да знаят какво нещо е тя.
Те говорят и за живота, без да знаят какво нещо е животът. Не, човек трябва да говори само върху неща, които разбира, които положително знае. И тогава положително ще каже: "Ако съм кротък, аз ще наследя Земята."
към беседата >>
Те говорят и за живота, без да знаят какво нещо е животът.
В този смисъл мъчнотиите са врагове. Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък. Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си. Така разбрана, кротостта има смисъл. Съвременните хора говорят за кротостта, без да я разбират, без да знаят какво нещо е тя.
Те говорят и за живота, без да знаят какво нещо е животът.
Не, човек трябва да говори само върху неща, които разбира, които положително знае. И тогава положително ще каже: "Ако съм кротък, аз ще наследя Земята."
към беседата >>
Не, човек трябва да говори само върху неща, които разбира, които положително знае.
Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък. Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си. Така разбрана, кротостта има смисъл. Съвременните хора говорят за кротостта, без да я разбират, без да знаят какво нещо е тя. Те говорят и за живота, без да знаят какво нещо е животът.
Не, човек трябва да говори само върху неща, които разбира, които положително знае.
И тогава положително ще каже: "Ако съм кротък, аз ще наследя Земята."
към беседата >>
И тогава положително ще каже: "Ако съм кротък, аз ще наследя Земята."
Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си. Така разбрана, кротостта има смисъл. Съвременните хора говорят за кротостта, без да я разбират, без да знаят какво нещо е тя. Те говорят и за живота, без да знаят какво нещо е животът. Не, човек трябва да говори само върху неща, които разбира, които положително знае.
И тогава положително ще каже: "Ако съм кротък, аз ще наследя Земята."
към беседата >>
"Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят." Хората ще се наситят само тогава, когато гладуват и жадуват.
"Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят." Хората ще се наситят само тогава, когато гладуват и жадуват.
Приятно нещо е насищането! Някой казва: "Гладен съм." - Яж тогава! - "Жаден съм." - Пий вода! Каква философия има в това? -" Как да се наям?
към беседата >>
Приятно нещо е насищането!
"Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят." Хората ще се наситят само тогава, когато гладуват и жадуват.
Приятно нещо е насищането!
Някой казва: "Гладен съм." - Яж тогава! - "Жаден съм." - Пий вода! Каква философия има в това? -" Как да се наям? " Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи.
към беседата >>
Някой казва: "Гладен съм." - Яж тогава!
"Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят." Хората ще се наситят само тогава, когато гладуват и жадуват. Приятно нещо е насищането!
Някой казва: "Гладен съм." - Яж тогава!
- "Жаден съм." - Пий вода! Каква философия има в това? -" Как да се наям? " Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи. Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани.
към беседата >>
- "Жаден съм." - Пий вода!
"Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят." Хората ще се наситят само тогава, когато гладуват и жадуват. Приятно нещо е насищането! Някой казва: "Гладен съм." - Яж тогава!
- "Жаден съм." - Пий вода!
Каква философия има в това? -" Как да се наям? " Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи. Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани. Няма защо да пита как да се нахрани.
към беседата >>
Каква философия има в това?
"Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят." Хората ще се наситят само тогава, когато гладуват и жадуват. Приятно нещо е насищането! Някой казва: "Гладен съм." - Яж тогава! - "Жаден съм." - Пий вода!
Каква философия има в това?
-" Как да се наям? " Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи. Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани. Няма защо да пита как да се нахрани. Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави.
към беседата >>
-" Как да се наям?
"Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят." Хората ще се наситят само тогава, когато гладуват и жадуват. Приятно нещо е насищането! Някой казва: "Гладен съм." - Яж тогава! - "Жаден съм." - Пий вода! Каква философия има в това?
-" Как да се наям?
" Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи. Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани. Няма защо да пита как да се нахрани. Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави. Майката клъвне и те след нея кълват.
към беседата >>
" Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи.
Приятно нещо е насищането! Някой казва: "Гладен съм." - Яж тогава! - "Жаден съм." - Пий вода! Каква философия има в това? -" Как да се наям?
" Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи.
Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани. Няма защо да пита как да се нахрани. Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави. Майката клъвне и те след нея кълват. Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода.
към беседата >>
Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани.
Някой казва: "Гладен съм." - Яж тогава! - "Жаден съм." - Пий вода! Каква философия има в това? -" Как да се наям? " Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи.
Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани.
Няма защо да пита как да се нахрани. Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави. Майката клъвне и те след нея кълват. Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода. Трябва ли лодката да пита как се плува?
към беседата >>
Няма защо да пита как да се нахрани.
- "Жаден съм." - Пий вода! Каква философия има в това? -" Как да се наям? " Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи. Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани.
Няма защо да пита как да се нахрани.
Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави. Майката клъвне и те след нея кълват. Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода. Трябва ли лодката да пита как се плува? Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва.
към беседата >>
Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави.
Каква философия има в това? -" Как да се наям? " Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи. Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани. Няма защо да пита как да се нахрани.
Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави.
Майката клъвне и те след нея кълват. Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода. Трябва ли лодката да пита как се плува? Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва. Не дръж лодката си на сухо.
към беседата >>
Майката клъвне и те след нея кълват.
-" Как да се наям? " Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи. Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани. Няма защо да пита как да се нахрани. Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави.
Майката клъвне и те след нея кълват.
Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода. Трябва ли лодката да пита как се плува? Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва. Не дръж лодката си на сухо. Сложи я във водата и тя сама ще тръгне.
към беседата >>
Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода.
" Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи. Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани. Няма защо да пита как да се нахрани. Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави. Майката клъвне и те след нея кълват.
Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода.
Трябва ли лодката да пита как се плува? Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва. Не дръж лодката си на сухо. Сложи я във водата и тя сама ще тръгне. Не сложиш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли пръта ѝ, не разпериш ли платното ѝ, тя винаги ще стои на едно и също място.
към беседата >>
Трябва ли лодката да пита как се плува?
Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани. Няма защо да пита как да се нахрани. Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави. Майката клъвне и те след нея кълват. Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода.
Трябва ли лодката да пита как се плува?
Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва. Не дръж лодката си на сухо. Сложи я във водата и тя сама ще тръгне. Не сложиш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли пръта ѝ, не разпериш ли платното ѝ, тя винаги ще стои на едно и също място. Когато умният човек се качи на своята лодка, тя сама ще тръгне.
към беседата >>
Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва.
Няма защо да пита как да се нахрани. Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави. Майката клъвне и те след нея кълват. Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода. Трябва ли лодката да пита как се плува?
Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва.
Не дръж лодката си на сухо. Сложи я във водата и тя сама ще тръгне. Не сложиш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли пръта ѝ, не разпериш ли платното ѝ, тя винаги ще стои на едно и също място. Когато умният човек се качи на своята лодка, тя сама ще тръгне.
към беседата >>
Не дръж лодката си на сухо.
Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави. Майката клъвне и те след нея кълват. Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода. Трябва ли лодката да пита как се плува? Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва.
Не дръж лодката си на сухо.
Сложи я във водата и тя сама ще тръгне. Не сложиш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли пръта ѝ, не разпериш ли платното ѝ, тя винаги ще стои на едно и също място. Когато умният човек се качи на своята лодка, тя сама ще тръгне.
към беседата >>
Сложи я във водата и тя сама ще тръгне.
Майката клъвне и те след нея кълват. Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода. Трябва ли лодката да пита как се плува? Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва. Не дръж лодката си на сухо.
Сложи я във водата и тя сама ще тръгне.
Не сложиш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли пръта ѝ, не разпериш ли платното ѝ, тя винаги ще стои на едно и също място. Когато умният човек се качи на своята лодка, тя сама ще тръгне.
към беседата >>
Не сложиш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли пръта ѝ, не разпериш ли платното ѝ, тя винаги ще стои на едно и също място.
Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода. Трябва ли лодката да пита как се плува? Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва. Не дръж лодката си на сухо. Сложи я във водата и тя сама ще тръгне.
Не сложиш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли пръта ѝ, не разпериш ли платното ѝ, тя винаги ще стои на едно и също място.
Когато умният човек се качи на своята лодка, тя сама ще тръгне.
към беседата >>
Когато умният човек се качи на своята лодка, тя сама ще тръгне.
Трябва ли лодката да пита как се плува? Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва. Не дръж лодката си на сухо. Сложи я във водата и тя сама ще тръгне. Не сложиш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли пръта ѝ, не разпериш ли платното ѝ, тя винаги ще стои на едно и също място.
Когато умният човек се качи на своята лодка, тя сама ще тръгне.
към беседата >>
"Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат." Искаш ли да дойде разумното, Любовта да те помилва, ти трябва да бъдеш милостив.
"Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат." Искаш ли да дойде разумното, Любовта да те помилва, ти трябва да бъдеш милостив.
Не може Любовта да те помилва, ако ти не си милосърден. Не си ли милостив, милосърден, ти ще приличаш на сухо дърво, без листа и цветове. Любовта ще слиза и ще се качва, но при тебе няма да дойде. Помилват ли те, ти ще усетиш Любовта в себе си.
към беседата >>
Не може Любовта да те помилва, ако ти не си милосърден.
"Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат." Искаш ли да дойде разумното, Любовта да те помилва, ти трябва да бъдеш милостив.
Не може Любовта да те помилва, ако ти не си милосърден.
Не си ли милостив, милосърден, ти ще приличаш на сухо дърво, без листа и цветове. Любовта ще слиза и ще се качва, но при тебе няма да дойде. Помилват ли те, ти ще усетиш Любовта в себе си.
към беседата >>
Не си ли милостив, милосърден, ти ще приличаш на сухо дърво, без листа и цветове.
"Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат." Искаш ли да дойде разумното, Любовта да те помилва, ти трябва да бъдеш милостив. Не може Любовта да те помилва, ако ти не си милосърден.
Не си ли милостив, милосърден, ти ще приличаш на сухо дърво, без листа и цветове.
Любовта ще слиза и ще се качва, но при тебе няма да дойде. Помилват ли те, ти ще усетиш Любовта в себе си.
към беседата >>
Любовта ще слиза и ще се качва, но при тебе няма да дойде.
"Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат." Искаш ли да дойде разумното, Любовта да те помилва, ти трябва да бъдеш милостив. Не може Любовта да те помилва, ако ти не си милосърден. Не си ли милостив, милосърден, ти ще приличаш на сухо дърво, без листа и цветове.
Любовта ще слиза и ще се качва, но при тебе няма да дойде.
Помилват ли те, ти ще усетиш Любовта в себе си.
към беседата >>
Помилват ли те, ти ще усетиш Любовта в себе си.
"Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат." Искаш ли да дойде разумното, Любовта да те помилва, ти трябва да бъдеш милостив. Не може Любовта да те помилва, ако ти не си милосърден. Не си ли милостив, милосърден, ти ще приличаш на сухо дърво, без листа и цветове. Любовта ще слиза и ще се качва, но при тебе няма да дойде.
Помилват ли те, ти ще усетиш Любовта в себе си.
към беседата >>
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога." Докато не си чистосърдечен, ти не можеш да видиш Бога.
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога." Докато не си чистосърдечен, ти не можеш да видиш Бога.
Чистосърдечен ли си, ще видиш Бога. Видиш ли Го, ще видиш и вечната красота, която внася радост и мир в човешката душа. Каква по-голяма придобивка може да има за човека от тази?
към беседата >>
Чистосърдечен ли си, ще видиш Бога.
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога." Докато не си чистосърдечен, ти не можеш да видиш Бога.
Чистосърдечен ли си, ще видиш Бога.
Видиш ли Го, ще видиш и вечната красота, която внася радост и мир в човешката душа. Каква по-голяма придобивка може да има за човека от тази?
към беседата >>
Видиш ли Го, ще видиш и вечната красота, която внася радост и мир в човешката душа.
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога." Докато не си чистосърдечен, ти не можеш да видиш Бога. Чистосърдечен ли си, ще видиш Бога.
Видиш ли Го, ще видиш и вечната красота, която внася радост и мир в човешката душа.
Каква по-голяма придобивка може да има за човека от тази?
към беседата >>
Каква по-голяма придобивка може да има за човека от тази?
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога." Докато не си чистосърдечен, ти не можеш да видиш Бога. Чистосърдечен ли си, ще видиш Бога. Видиш ли Го, ще видиш и вечната красота, която внася радост и мир в човешката душа.
Каква по-голяма придобивка може да има за човека от тази?
към беседата >>
"Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат." Защо трябва да бъдеш миротворец?
"Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат." Защо трябва да бъдеш миротворец?
- За да се наречеш Син Божий. Тъй щото, да бъдеш миротворец, това не подразбира, че ще помогнеш на света, ще го изправиш. Не, спасението на света, неговото изправяне е странична идея. Аз разглеждам думата миротворец в друг смисъл. Да бъдеш миротворец, значи да станеш Син Божий.
към беседата >>
- За да се наречеш Син Божий.
"Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат." Защо трябва да бъдеш миротворец?
- За да се наречеш Син Божий.
Тъй щото, да бъдеш миротворец, това не подразбира, че ще помогнеш на света, ще го изправиш. Не, спасението на света, неговото изправяне е странична идея. Аз разглеждам думата миротворец в друг смисъл. Да бъдеш миротворец, значи да станеш Син Божий. В този смисъл всеки трябва да се стреми да бъде миротворец, за да стане Син Божий.
към беседата >>
Тъй щото, да бъдеш миротворец, това не подразбира, че ще помогнеш на света, ще го изправиш.
"Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат." Защо трябва да бъдеш миротворец? - За да се наречеш Син Божий.
Тъй щото, да бъдеш миротворец, това не подразбира, че ще помогнеш на света, ще го изправиш.
Не, спасението на света, неговото изправяне е странична идея. Аз разглеждам думата миротворец в друг смисъл. Да бъдеш миротворец, значи да станеш Син Божий. В този смисъл всеки трябва да се стреми да бъде миротворец, за да стане Син Божий.
към беседата >>
Не, спасението на света, неговото изправяне е странична идея.
"Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат." Защо трябва да бъдеш миротворец? - За да се наречеш Син Божий. Тъй щото, да бъдеш миротворец, това не подразбира, че ще помогнеш на света, ще го изправиш.
Не, спасението на света, неговото изправяне е странична идея.
Аз разглеждам думата миротворец в друг смисъл. Да бъдеш миротворец, значи да станеш Син Божий. В този смисъл всеки трябва да се стреми да бъде миротворец, за да стане Син Божий.
към беседата >>
Аз разглеждам думата миротворец в друг смисъл.
"Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат." Защо трябва да бъдеш миротворец? - За да се наречеш Син Божий. Тъй щото, да бъдеш миротворец, това не подразбира, че ще помогнеш на света, ще го изправиш. Не, спасението на света, неговото изправяне е странична идея.
Аз разглеждам думата миротворец в друг смисъл.
Да бъдеш миротворец, значи да станеш Син Божий. В този смисъл всеки трябва да се стреми да бъде миротворец, за да стане Син Божий.
към беседата >>
Да бъдеш миротворец, значи да станеш Син Божий.
"Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат." Защо трябва да бъдеш миротворец? - За да се наречеш Син Божий. Тъй щото, да бъдеш миротворец, това не подразбира, че ще помогнеш на света, ще го изправиш. Не, спасението на света, неговото изправяне е странична идея. Аз разглеждам думата миротворец в друг смисъл.
Да бъдеш миротворец, значи да станеш Син Божий.
В този смисъл всеки трябва да се стреми да бъде миротворец, за да стане Син Божий.
към беседата >>
В този смисъл всеки трябва да се стреми да бъде миротворец, за да стане Син Божий.
- За да се наречеш Син Божий. Тъй щото, да бъдеш миротворец, това не подразбира, че ще помогнеш на света, ще го изправиш. Не, спасението на света, неговото изправяне е странична идея. Аз разглеждам думата миротворец в друг смисъл. Да бъдеш миротворец, значи да станеш Син Божий.
В този смисъл всеки трябва да се стреми да бъде миротворец, за да стане Син Божий.
към беседата >>
"Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно Царството небесно." Защо трябва да те гонят?
"Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно Царството небесно." Защо трябва да те гонят?
- За да наследиш Царството небесно. Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва да го изгонят оттам, за да го посадят на нивата? Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, за да може да расте и да се развива? Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното? Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата.
към беседата >>
- За да наследиш Царството небесно.
"Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно Царството небесно." Защо трябва да те гонят?
- За да наследиш Царството небесно.
Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва да го изгонят оттам, за да го посадят на нивата? Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, за да може да расте и да се развива? Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното? Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата. Значи за да придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва да те гонят.
към беседата >>
Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва да го изгонят оттам, за да го посадят на нивата?
"Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно Царството небесно." Защо трябва да те гонят? - За да наследиш Царството небесно.
Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва да го изгонят оттам, за да го посадят на нивата?
Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, за да може да расте и да се развива? Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното? Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата. Значи за да придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш.
към беседата >>
Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, за да може да расте и да се развива?
"Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно Царството небесно." Защо трябва да те гонят? - За да наследиш Царството небесно. Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва да го изгонят оттам, за да го посадят на нивата?
Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, за да може да расте и да се развива?
Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното? Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата. Значи за да придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие за някаква придобивка.
към беседата >>
Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното?
"Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно Царството небесно." Защо трябва да те гонят? - За да наследиш Царството небесно. Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва да го изгонят оттам, за да го посадят на нивата? Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, за да може да расте и да се развива?
Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното?
Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата. Значи за да придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие за някаква придобивка.
към беседата >>
Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата.
"Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно Царството небесно." Защо трябва да те гонят? - За да наследиш Царството небесно. Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва да го изгонят оттам, за да го посадят на нивата? Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, за да може да расте и да се развива? Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното?
Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата.
Значи за да придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие за някаква придобивка.
към беседата >>
Значи за да придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва да те гонят.
- За да наследиш Царството небесно. Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва да го изгонят оттам, за да го посадят на нивата? Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, за да може да расте и да се развива? Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното? Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата.
Значи за да придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва да те гонят.
Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие за някаква придобивка.
към беседата >>
Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш.
Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва да го изгонят оттам, за да го посадят на нивата? Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, за да може да расте и да се развива? Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното? Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата. Значи за да придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва да те гонят.
Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш.
Гоненето е условие за някаква придобивка.
към беседата >>
Гоненето е условие за някаква придобивка.
Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, за да може да расте и да се развива? Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното? Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата. Значи за да придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш.
Гоненето е условие за някаква придобивка.
към беседата >>
"Блажени сте, когато ви похулят и ви изгонят и върху вас рекат на лъжа всяка зла реч заради Мене." Защо трябва да те гонят и похулят?
"Блажени сте, когато ви похулят и ви изгонят и върху вас рекат на лъжа всяка зла реч заради Мене." Защо трябва да те гонят и похулят?
- За да получиш заплата.
към беседата >>
- За да получиш заплата.
"Блажени сте, когато ви похулят и ви изгонят и върху вас рекат на лъжа всяка зла реч заради Мене." Защо трябва да те гонят и похулят?
- За да получиш заплата.
към беседата >>
"Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас." Следователно, претърпите ли всички гонения, хули, преследвания, вие ще се зарадвате и развеселите, защото голяма ще бъде заплатата ви на небесата.Тези са най-кратките и прости обяснения върху блаженствата.
"Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас." Следователно, претърпите ли всички гонения, хули, преследвания, вие ще се зарадвате и развеселите, защото голяма ще бъде заплатата ви на небесата.Тези са най-кратките и прости обяснения върху блаженствата.
Дават ли се дълги, подробни обяснения, те по-скоро ще объркат човека, отколкото да го оправят. Като се говори много на някой човек, той най-после казва: "Не разбирам тази работа."
към беседата >>
Дават ли се дълги, подробни обяснения, те по-скоро ще объркат човека, отколкото да го оправят.
"Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас." Следователно, претърпите ли всички гонения, хули, преследвания, вие ще се зарадвате и развеселите, защото голяма ще бъде заплатата ви на небесата.Тези са най-кратките и прости обяснения върху блаженствата.
Дават ли се дълги, подробни обяснения, те по-скоро ще объркат човека, отколкото да го оправят.
Като се говори много на някой човек, той най-после казва: "Не разбирам тази работа."
към беседата >>
Като се говори много на някой човек, той най-после казва: "Не разбирам тази работа."
"Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас." Следователно, претърпите ли всички гонения, хули, преследвания, вие ще се зарадвате и развеселите, защото голяма ще бъде заплатата ви на небесата.Тези са най-кратките и прости обяснения върху блаженствата. Дават ли се дълги, подробни обяснения, те по-скоро ще объркат човека, отколкото да го оправят.
Като се говори много на някой човек, той най-после казва: "Не разбирам тази работа."
към беседата >>
Ще приведа един анекдот за разбирането.
Ще приведа един анекдот за разбирането.
Някой си се разболял сериозно и за да оздравее, казали му, че известно време не трябва да яде нищо. Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече да се въздържа и казал: "Гладен съм! " - "Щом си гладен, яж! " -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш? Яж!
към беседата >>
Ама как да се наям?
(втори вариант)
Някой казва: “Гладен съм.” Наяж се тогава. Каква философия има в това? Жаден съм. Напий се. Нищо повече.
Ама как да се наям?
Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е. езикът ти не работи. Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш. Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде. Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват.
към втори вариант >>
Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е.
(втори вариант)
Каква философия има в това? Жаден съм. Напий се. Нищо повече. Ама как да се наям?
Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е.
езикът ти не работи. Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш. Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде. Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват. Те трябва да научат думата “как”.
към втори вариант >>
езикът ти не работи.
(втори вариант)
Жаден съм. Напий се. Нищо повече. Ама как да се наям? Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е.
езикът ти не работи.
Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш. Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде. Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват. Те трябва да научат думата “как”. Не дръж лодката си на сухо, тури я във водата, и тя сама ще си върви.
към втори вариант >>
Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш.
(втори вариант)
Напий се. Нищо повече. Ама как да се наям? Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е. езикът ти не работи.
Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш.
Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде. Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват. Те трябва да научат думата “как”. Не дръж лодката си на сухо, тури я във водата, и тя сама ще си върви. Това значи думата “как”.
към втори вариант >>
Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде.
(втори вариант)
Нищо повече. Ама как да се наям? Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е. езикът ти не работи. Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш.
Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде.
Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват. Те трябва да научат думата “как”. Не дръж лодката си на сухо, тури я във водата, и тя сама ще си върви. Това значи думата “как”. И когато ти, умният, се качиш на своята лодка, тя сама ще тръгне.
към втори вариант >>
Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват.
(втори вариант)
Ама как да се наям? Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е. езикът ти не работи. Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш. Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде.
Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват.
Те трябва да научат думата “как”. Не дръж лодката си на сухо, тури я във водата, и тя сама ще си върви. Това значи думата “как”. И когато ти, умният, се качиш на своята лодка, тя сама ще тръгне. Не туриш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли своя прът и не държиш ли платното и неговите краища, ти ще седиш на едно място.
към втори вариант >>
Те трябва да научат думата “как”.
(втори вариант)
Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е. езикът ти не работи. Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш. Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде. Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват.
Те трябва да научат думата “как”.
Не дръж лодката си на сухо, тури я във водата, и тя сама ще си върви. Това значи думата “как”. И когато ти, умният, се качиш на своята лодка, тя сама ще тръгне. Не туриш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли своя прът и не държиш ли платното и неговите краища, ти ще седиш на едно място.
към втори вариант >>
Не дръж лодката си на сухо, тури я във водата, и тя сама ще си върви.
(втори вариант)
езикът ти не работи. Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш. Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде. Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват. Те трябва да научат думата “как”.
Не дръж лодката си на сухо, тури я във водата, и тя сама ще си върви.
Това значи думата “как”. И когато ти, умният, се качиш на своята лодка, тя сама ще тръгне. Не туриш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли своя прът и не държиш ли платното и неговите краища, ти ще седиш на едно място.
към втори вариант >>
Това значи думата “как”.
(втори вариант)
Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш. Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде. Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват. Те трябва да научат думата “как”. Не дръж лодката си на сухо, тури я във водата, и тя сама ще си върви.
Това значи думата “как”.
И когато ти, умният, се качиш на своята лодка, тя сама ще тръгне. Не туриш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли своя прът и не държиш ли платното и неговите краища, ти ще седиш на едно място.
към втори вариант >>
И когато ти, умният, се качиш на своята лодка, тя сама ще тръгне.
(втори вариант)
Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде. Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват. Те трябва да научат думата “как”. Не дръж лодката си на сухо, тури я във водата, и тя сама ще си върви. Това значи думата “как”.
И когато ти, умният, се качиш на своята лодка, тя сама ще тръгне.
Не туриш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли своя прът и не държиш ли платното и неговите краища, ти ще седиш на едно място.
към втори вариант >>
Не туриш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли своя прът и не държиш ли платното и неговите краища, ти ще седиш на едно място.
(втори вариант)
Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват. Те трябва да научат думата “как”. Не дръж лодката си на сухо, тури я във водата, и тя сама ще си върви. Това значи думата “как”. И когато ти, умният, се качиш на своята лодка, тя сама ще тръгне.
Не туриш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли своя прът и не държиш ли платното и неговите краища, ти ще седиш на едно място.
към втори вариант >>
“Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат.” Милостив трябва да бъдеш, за да бъдеш помилван, за да усетиш какво нещо е помилването, разумното да дойде в тебе, да те помилва.
(втори вариант)
“Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат.” Милостив трябва да бъдеш, за да бъдеш помилван, за да усетиш какво нещо е помилването, разумното да дойде в тебе, да те помилва.
Любовта никога не може да дойде при тебе да те помилва, ако не дойде милосърдието. Ти ще мязаш на сухо дърво, ако не бъдеш милосърден. Любовта не дохожда при тебе и ще си замине. Защо трябва да дойде любовта? За да бъдеш милосърден.
към втори вариант >>
Любовта никога не може да дойде при тебе да те помилва, ако не дойде милосърдието.
(втори вариант)
“Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат.” Милостив трябва да бъдеш, за да бъдеш помилван, за да усетиш какво нещо е помилването, разумното да дойде в тебе, да те помилва.
Любовта никога не може да дойде при тебе да те помилва, ако не дойде милосърдието.
Ти ще мязаш на сухо дърво, ако не бъдеш милосърден. Любовта не дохожда при тебе и ще си замине. Защо трябва да дойде любовта? За да бъдеш милосърден. Защо трябва да дойде помилването?
към втори вариант >>
Ти ще мязаш на сухо дърво, ако не бъдеш милосърден.
(втори вариант)
“Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат.” Милостив трябва да бъдеш, за да бъдеш помилван, за да усетиш какво нещо е помилването, разумното да дойде в тебе, да те помилва. Любовта никога не може да дойде при тебе да те помилва, ако не дойде милосърдието.
Ти ще мязаш на сухо дърво, ако не бъдеш милосърден.
Любовта не дохожда при тебе и ще си замине. Защо трябва да дойде любовта? За да бъдеш милосърден. Защо трябва да дойде помилването? За да усетиш любовта в душата си.
към втори вариант >>
Любовта не дохожда при тебе и ще си замине.
(втори вариант)
“Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат.” Милостив трябва да бъдеш, за да бъдеш помилван, за да усетиш какво нещо е помилването, разумното да дойде в тебе, да те помилва. Любовта никога не може да дойде при тебе да те помилва, ако не дойде милосърдието. Ти ще мязаш на сухо дърво, ако не бъдеш милосърден.
Любовта не дохожда при тебе и ще си замине.
Защо трябва да дойде любовта? За да бъдеш милосърден. Защо трябва да дойде помилването? За да усетиш любовта в душата си.
към втори вариант >>
Защо трябва да дойде любовта?
(втори вариант)
“Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат.” Милостив трябва да бъдеш, за да бъдеш помилван, за да усетиш какво нещо е помилването, разумното да дойде в тебе, да те помилва. Любовта никога не може да дойде при тебе да те помилва, ако не дойде милосърдието. Ти ще мязаш на сухо дърво, ако не бъдеш милосърден. Любовта не дохожда при тебе и ще си замине.
Защо трябва да дойде любовта?
За да бъдеш милосърден. Защо трябва да дойде помилването? За да усетиш любовта в душата си.
към втори вариант >>
За да бъдеш милосърден.
(втори вариант)
“Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат.” Милостив трябва да бъдеш, за да бъдеш помилван, за да усетиш какво нещо е помилването, разумното да дойде в тебе, да те помилва. Любовта никога не може да дойде при тебе да те помилва, ако не дойде милосърдието. Ти ще мязаш на сухо дърво, ако не бъдеш милосърден. Любовта не дохожда при тебе и ще си замине. Защо трябва да дойде любовта?
За да бъдеш милосърден.
Защо трябва да дойде помилването? За да усетиш любовта в душата си.
към втори вариант >>
Защо трябва да дойде помилването?
(втори вариант)
Любовта никога не може да дойде при тебе да те помилва, ако не дойде милосърдието. Ти ще мязаш на сухо дърво, ако не бъдеш милосърден. Любовта не дохожда при тебе и ще си замине. Защо трябва да дойде любовта? За да бъдеш милосърден.
Защо трябва да дойде помилването?
За да усетиш любовта в душата си.
към втори вариант >>
За да усетиш любовта в душата си.
(втори вариант)
Ти ще мязаш на сухо дърво, ако не бъдеш милосърден. Любовта не дохожда при тебе и ще си замине. Защо трябва да дойде любовта? За да бъдеш милосърден. Защо трябва да дойде помилването?
За да усетиш любовта в душата си.
към втори вариант >>
“Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.” Ти не можеш да видиш Бога, ако не си чистосърдечен.
(втори вариант)
“Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.” Ти не можеш да видиш Бога, ако не си чистосърдечен.
Ако си чистосърдечен, ще видиш Бога. Като видиш Бога, ще видиш онази вечната красота, която дава радост и мир. Затова трябва да бъдеш чист. Какво ще придобия? Ще видиш Бога.
към втори вариант >>
Ако си чистосърдечен, ще видиш Бога.
(втори вариант)
“Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.” Ти не можеш да видиш Бога, ако не си чистосърдечен.
Ако си чистосърдечен, ще видиш Бога.
Като видиш Бога, ще видиш онази вечната красота, която дава радост и мир. Затова трябва да бъдеш чист. Какво ще придобия? Ще видиш Бога. Това е придобивка.
към втори вариант >>
Като видиш Бога, ще видиш онази вечната красота, която дава радост и мир.
(втори вариант)
“Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.” Ти не можеш да видиш Бога, ако не си чистосърдечен. Ако си чистосърдечен, ще видиш Бога.
Като видиш Бога, ще видиш онази вечната красота, която дава радост и мир.
Затова трябва да бъдеш чист. Какво ще придобия? Ще видиш Бога. Това е придобивка.
към втори вариант >>
Затова трябва да бъдеш чист.
(втори вариант)
“Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.” Ти не можеш да видиш Бога, ако не си чистосърдечен. Ако си чистосърдечен, ще видиш Бога. Като видиш Бога, ще видиш онази вечната красота, която дава радост и мир.
Затова трябва да бъдеш чист.
Какво ще придобия? Ще видиш Бога. Това е придобивка.
към втори вариант >>
Какво ще придобия?
(втори вариант)
“Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.” Ти не можеш да видиш Бога, ако не си чистосърдечен. Ако си чистосърдечен, ще видиш Бога. Като видиш Бога, ще видиш онази вечната красота, която дава радост и мир. Затова трябва да бъдеш чист.
Какво ще придобия?
Ще видиш Бога. Това е придобивка.
към втори вариант >>
Ще видиш Бога.
(втори вариант)
“Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.” Ти не можеш да видиш Бога, ако не си чистосърдечен. Ако си чистосърдечен, ще видиш Бога. Като видиш Бога, ще видиш онази вечната красота, която дава радост и мир. Затова трябва да бъдеш чист. Какво ще придобия?
Ще видиш Бога.
Това е придобивка.
към втори вариант >>
Това е придобивка.
(втори вариант)
Ако си чистосърдечен, ще видиш Бога. Като видиш Бога, ще видиш онази вечната красота, която дава радост и мир. Затова трябва да бъдеш чист. Какво ще придобия? Ще видиш Бога.
Това е придобивка.
към втори вариант >>
“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” Защо трябва да бъдеш миротворец?
(втори вариант)
“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” Защо трябва да бъдеш миротворец?
За да се наречеш Син Божи. Да бъдеш миротворец, това не значи, че ще помогнеш на света. Това е посторонна идея. А за да станеш Син Божи. Аз взимам идеята миротворец в друг смисъл.
към втори вариант >>
За да се наречеш Син Божи.
(втори вариант)
“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” Защо трябва да бъдеш миротворец?
За да се наречеш Син Божи.
Да бъдеш миротворец, това не значи, че ще помогнеш на света. Това е посторонна идея. А за да станеш Син Божи. Аз взимам идеята миротворец в друг смисъл. Всеки трябва да бъде миротворец, за да стане Син Божи.
към втори вариант >>
Да бъдеш миротворец, това не значи, че ще помогнеш на света.
(втори вариант)
“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” Защо трябва да бъдеш миротворец? За да се наречеш Син Божи.
Да бъдеш миротворец, това не значи, че ще помогнеш на света.
Това е посторонна идея. А за да станеш Син Божи. Аз взимам идеята миротворец в друг смисъл. Всеки трябва да бъде миротворец, за да стане Син Божи.
към втори вариант >>
Това е посторонна идея.
(втори вариант)
“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” Защо трябва да бъдеш миротворец? За да се наречеш Син Божи. Да бъдеш миротворец, това не значи, че ще помогнеш на света.
Това е посторонна идея.
А за да станеш Син Божи. Аз взимам идеята миротворец в друг смисъл. Всеки трябва да бъде миротворец, за да стане Син Божи.
към втори вариант >>
А за да станеш Син Божи.
(втори вариант)
“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” Защо трябва да бъдеш миротворец? За да се наречеш Син Божи. Да бъдеш миротворец, това не значи, че ще помогнеш на света. Това е посторонна идея.
А за да станеш Син Божи.
Аз взимам идеята миротворец в друг смисъл. Всеки трябва да бъде миротворец, за да стане Син Божи.
към втори вариант >>
Аз взимам идеята миротворец в друг смисъл.
(втори вариант)
“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” Защо трябва да бъдеш миротворец? За да се наречеш Син Божи. Да бъдеш миротворец, това не значи, че ще помогнеш на света. Това е посторонна идея. А за да станеш Син Божи.
Аз взимам идеята миротворец в друг смисъл.
Всеки трябва да бъде миротворец, за да стане Син Божи.
към втори вариант >>
Всеки трябва да бъде миротворец, за да стане Син Божи.
(втори вариант)
За да се наречеш Син Божи. Да бъдеш миротворец, това не значи, че ще помогнеш на света. Това е посторонна идея. А за да станеш Син Божи. Аз взимам идеята миротворец в друг смисъл.
Всеки трябва да бъде миротворец, за да стане Син Божи.
към втори вариант >>
“Блажени гонените заради правдата, защото ще наследят Царството Божие.” Защо трябва да те гонят?
(втори вариант)
“Блажени гонените заради правдата, защото ще наследят Царството Божие.” Защо трябва да те гонят?
За да ти дадат Царството Божие в наследство. Ако не те гонят, наследство не можеш да имаш. Значи, за да придобиеш каквото и да е наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие.
към втори вариант >>
За да ти дадат Царството Божие в наследство.
(втори вариант)
“Блажени гонените заради правдата, защото ще наследят Царството Божие.” Защо трябва да те гонят?
За да ти дадат Царството Божие в наследство.
Ако не те гонят, наследство не можеш да имаш. Значи, за да придобиеш каквото и да е наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие.
към втори вариант >>
Ако не те гонят, наследство не можеш да имаш.
(втори вариант)
“Блажени гонените заради правдата, защото ще наследят Царството Божие.” Защо трябва да те гонят? За да ти дадат Царството Божие в наследство.
Ако не те гонят, наследство не можеш да имаш.
Значи, за да придобиеш каквото и да е наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие.
към втори вариант >>
Значи, за да придобиеш каквото и да е наследство от Бога, непременно трябва да те гонят.
(втори вариант)
“Блажени гонените заради правдата, защото ще наследят Царството Божие.” Защо трябва да те гонят? За да ти дадат Царството Божие в наследство. Ако не те гонят, наследство не можеш да имаш.
Значи, за да придобиеш каквото и да е наследство от Бога, непременно трябва да те гонят.
Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие.
към втори вариант >>
Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш.
(втори вариант)
“Блажени гонените заради правдата, защото ще наследят Царството Божие.” Защо трябва да те гонят? За да ти дадат Царството Божие в наследство. Ако не те гонят, наследство не можеш да имаш. Значи, за да придобиеш каквото и да е наследство от Бога, непременно трябва да те гонят.
Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш.
Гоненето е условие.
към втори вариант >>
Гоненето е условие.
(втори вариант)
“Блажени гонените заради правдата, защото ще наследят Царството Божие.” Защо трябва да те гонят? За да ти дадат Царството Божие в наследство. Ако не те гонят, наследство не можеш да имаш. Значи, за да придобиеш каквото и да е наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш.
Гоненето е условие.
към втори вариант >>
“Блажени сте, когато ви похулят и върху вас рекат всяка зла реч.” Защо трябва да ви хулят?
(втори вариант)
“Блажени сте, когато ви похулят и върху вас рекат всяка зла реч.” Защо трябва да ви хулят?
За да имате заплата. Сега, за да ви се даде заплата, непременно трябва върху вас да рекат всяка зла реч заради мене. Значи всички тези неща трябва да дойдат, за да се зарадвате и да се веселите. Защото голяма ще бъде вашата заплата на небесата. Това е най-простото изяснение, да мислите.
към втори вариант >>
За да имате заплата.
(втори вариант)
“Блажени сте, когато ви похулят и върху вас рекат всяка зла реч.” Защо трябва да ви хулят?
За да имате заплата.
Сега, за да ви се даде заплата, непременно трябва върху вас да рекат всяка зла реч заради мене. Значи всички тези неща трябва да дойдат, за да се зарадвате и да се веселите. Защото голяма ще бъде вашата заплата на небесата. Това е най-простото изяснение, да мислите. Друго тълкувание не може да се даде.
към втори вариант >>
Сега, за да ви се даде заплата, непременно трябва върху вас да рекат всяка зла реч заради мене.
(втори вариант)
“Блажени сте, когато ви похулят и върху вас рекат всяка зла реч.” Защо трябва да ви хулят? За да имате заплата.
Сега, за да ви се даде заплата, непременно трябва върху вас да рекат всяка зла реч заради мене.
Значи всички тези неща трябва да дойдат, за да се зарадвате и да се веселите. Защото голяма ще бъде вашата заплата на небесата. Това е най-простото изяснение, да мислите. Друго тълкувание не може да се даде. Всяко друго тълкувание ще те смути и най-после ще кажеш: “Не разбирам тази работа.” За разбирането има един анекдот.
към втори вариант >>
Значи всички тези неща трябва да дойдат, за да се зарадвате и да се веселите.
(втори вариант)
“Блажени сте, когато ви похулят и върху вас рекат всяка зла реч.” Защо трябва да ви хулят? За да имате заплата. Сега, за да ви се даде заплата, непременно трябва върху вас да рекат всяка зла реч заради мене.
Значи всички тези неща трябва да дойдат, за да се зарадвате и да се веселите.
Защото голяма ще бъде вашата заплата на небесата. Това е най-простото изяснение, да мислите. Друго тълкувание не може да се даде. Всяко друго тълкувание ще те смути и най-после ще кажеш: “Не разбирам тази работа.” За разбирането има един анекдот.
към втори вариант >>
Защото голяма ще бъде вашата заплата на небесата.
(втори вариант)
“Блажени сте, когато ви похулят и върху вас рекат всяка зла реч.” Защо трябва да ви хулят? За да имате заплата. Сега, за да ви се даде заплата, непременно трябва върху вас да рекат всяка зла реч заради мене. Значи всички тези неща трябва да дойдат, за да се зарадвате и да се веселите.
Защото голяма ще бъде вашата заплата на небесата.
Това е най-простото изяснение, да мислите. Друго тълкувание не може да се даде. Всяко друго тълкувание ще те смути и най-после ще кажеш: “Не разбирам тази работа.” За разбирането има един анекдот.
към втори вариант >>
Това е най-простото изяснение, да мислите.
(втори вариант)
“Блажени сте, когато ви похулят и върху вас рекат всяка зла реч.” Защо трябва да ви хулят? За да имате заплата. Сега, за да ви се даде заплата, непременно трябва върху вас да рекат всяка зла реч заради мене. Значи всички тези неща трябва да дойдат, за да се зарадвате и да се веселите. Защото голяма ще бъде вашата заплата на небесата.
Това е най-простото изяснение, да мислите.
Друго тълкувание не може да се даде. Всяко друго тълкувание ще те смути и най-после ще кажеш: “Не разбирам тази работа.” За разбирането има един анекдот.
към втори вариант >>
Друго тълкувание не може да се даде.
(втори вариант)
За да имате заплата. Сега, за да ви се даде заплата, непременно трябва върху вас да рекат всяка зла реч заради мене. Значи всички тези неща трябва да дойдат, за да се зарадвате и да се веселите. Защото голяма ще бъде вашата заплата на небесата. Това е най-простото изяснение, да мислите.
Друго тълкувание не може да се даде.
Всяко друго тълкувание ще те смути и най-после ще кажеш: “Не разбирам тази работа.” За разбирането има един анекдот.
към втори вариант >>
Всяко друго тълкувание ще те смути и най-после ще кажеш: “Не разбирам тази работа.” За разбирането има един анекдот.
(втори вариант)
Сега, за да ви се даде заплата, непременно трябва върху вас да рекат всяка зла реч заради мене. Значи всички тези неща трябва да дойдат, за да се зарадвате и да се веселите. Защото голяма ще бъде вашата заплата на небесата. Това е най-простото изяснение, да мислите. Друго тълкувание не може да се даде.
Всяко друго тълкувание ще те смути и най-после ще кажеш: “Не разбирам тази работа.” За разбирането има един анекдот.
към втори вариант >>
Някой си се разболял и му казали, за да оздравее, не трябва да яде.
(втори вариант)
Някой си се разболял и му казали, за да оздравее, не трябва да яде.
До едно време човекът не ял, не бил гладен. По едно време огладнял, казва: “Казаха ми, не трябва да ям, но огладнях.” Казвам му, яж. “Как да ям? ” Близни хляба. Той го близнал, но гладът не престанал.
към втори вариант >>
До едно време човекът не ял, не бил гладен.
(втори вариант)
Някой си се разболял и му казали, за да оздравее, не трябва да яде.
До едно време човекът не ял, не бил гладен.
По едно време огладнял, казва: “Казаха ми, не трябва да ям, но огладнях.” Казвам му, яж. “Как да ям? ” Близни хляба. Той го близнал, но гладът не престанал. Казвам му, помилвай го.
към втори вариант >>
По едно време огладнял, казва: “Казаха ми, не трябва да ям, но огладнях.” Казвам му, яж.
(втори вариант)
Някой си се разболял и му казали, за да оздравее, не трябва да яде. До едно време човекът не ял, не бил гладен.
По едно време огладнял, казва: “Казаха ми, не трябва да ям, но огладнях.” Казвам му, яж.
“Как да ям? ” Близни хляба. Той го близнал, но гладът не престанал. Казвам му, помилвай го. Помилвал го, но гладът пак не преставал.
към втори вариант >>
“Как да ям?
(втори вариант)
Някой си се разболял и му казали, за да оздравее, не трябва да яде. До едно време човекът не ял, не бил гладен. По едно време огладнял, казва: “Казаха ми, не трябва да ям, но огладнях.” Казвам му, яж.
“Как да ям?
” Близни хляба. Той го близнал, но гладът не престанал. Казвам му, помилвай го. Помилвал го, но гладът пак не преставал. Седни върху него.
към втори вариант >>
” Близни хляба.
(втори вариант)
Някой си се разболял и му казали, за да оздравее, не трябва да яде. До едно време човекът не ял, не бил гладен. По едно време огладнял, казва: “Казаха ми, не трябва да ям, но огладнях.” Казвам му, яж. “Как да ям?
” Близни хляба.
Той го близнал, но гладът не престанал. Казвам му, помилвай го. Помилвал го, но гладът пак не преставал. Седни върху него. Седнал върху него, но гладът пак не преставал.
към втори вариант >>
Той го близнал, но гладът не престанал.
(втори вариант)
Някой си се разболял и му казали, за да оздравее, не трябва да яде. До едно време човекът не ял, не бил гладен. По едно време огладнял, казва: “Казаха ми, не трябва да ям, но огладнях.” Казвам му, яж. “Как да ям? ” Близни хляба.
Той го близнал, но гладът не престанал.
Казвам му, помилвай го. Помилвал го, но гладът пак не преставал. Седни върху него. Седнал върху него, но гладът пак не преставал. Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него.
към втори вариант >>
Казвам му, помилвай го.
(втори вариант)
До едно време човекът не ял, не бил гладен. По едно време огладнял, казва: “Казаха ми, не трябва да ям, но огладнях.” Казвам му, яж. “Как да ям? ” Близни хляба. Той го близнал, но гладът не престанал.
Казвам му, помилвай го.
Помилвал го, но гладът пак не преставал. Седни върху него. Седнал върху него, но гладът пак не преставал. Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него. Ходил с него, но гладът пак не преставал.
към втори вариант >>
Помилвал го, но гладът пак не преставал.
(втори вариант)
По едно време огладнял, казва: “Казаха ми, не трябва да ям, но огладнях.” Казвам му, яж. “Как да ям? ” Близни хляба. Той го близнал, но гладът не престанал. Казвам му, помилвай го.
Помилвал го, но гладът пак не преставал.
Седни върху него. Седнал върху него, но гладът пак не преставал. Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него. Ходил с него, но гладът пак не преставал. Дохожда друг някой и му казва: “Изяж хляба!
към втори вариант >>
Седни върху него.
(втори вариант)
“Как да ям? ” Близни хляба. Той го близнал, но гладът не престанал. Казвам му, помилвай го. Помилвал го, но гладът пак не преставал.
Седни върху него.
Седнал върху него, но гладът пак не преставал. Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него. Ходил с него, но гладът пак не преставал. Дохожда друг някой и му казва: “Изяж хляба! ” Нищо повече.
към втори вариант >>
Седнал върху него, но гладът пак не преставал.
(втори вариант)
” Близни хляба. Той го близнал, но гладът не престанал. Казвам му, помилвай го. Помилвал го, но гладът пак не преставал. Седни върху него.
Седнал върху него, но гладът пак не преставал.
Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него. Ходил с него, но гладът пак не преставал. Дохожда друг някой и му казва: “Изяж хляба! ” Нищо повече. “Нахрани се сега.” Той се нахранил и гладът престанал.
към втори вариант >>
Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него.
(втори вариант)
Той го близнал, но гладът не престанал. Казвам му, помилвай го. Помилвал го, но гладът пак не преставал. Седни върху него. Седнал върху него, но гладът пак не преставал.
Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него.
Ходил с него, но гладът пак не преставал. Дохожда друг някой и му казва: “Изяж хляба! ” Нищо повече. “Нахрани се сега.” Той се нахранил и гладът престанал.
към втори вариант >>
Ходил с него, но гладът пак не преставал.
(втори вариант)
Казвам му, помилвай го. Помилвал го, но гладът пак не преставал. Седни върху него. Седнал върху него, но гладът пак не преставал. Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него.
Ходил с него, но гладът пак не преставал.
Дохожда друг някой и му казва: “Изяж хляба! ” Нищо повече. “Нахрани се сега.” Той се нахранил и гладът престанал.
към втори вариант >>
Дохожда друг някой и му казва: “Изяж хляба!
(втори вариант)
Помилвал го, но гладът пак не преставал. Седни върху него. Седнал върху него, но гладът пак не преставал. Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него. Ходил с него, но гладът пак не преставал.
Дохожда друг някой и му казва: “Изяж хляба!
” Нищо повече. “Нахрани се сега.” Той се нахранил и гладът престанал.
към втори вариант >>
” Нищо повече.
(втори вариант)
Седни върху него. Седнал върху него, но гладът пак не преставал. Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него. Ходил с него, но гладът пак не преставал. Дохожда друг някой и му казва: “Изяж хляба!
” Нищо повече.
“Нахрани се сега.” Той се нахранил и гладът престанал.
към втори вариант >>
“Нахрани се сега.” Той се нахранил и гладът престанал.
(втори вариант)
Седнал върху него, но гладът пак не преставал. Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него. Ходил с него, но гладът пак не преставал. Дохожда друг някой и му казва: “Изяж хляба! ” Нищо повече.
“Нахрани се сега.” Той се нахранил и гладът престанал.
към втори вариант >>
Казвам, по същия начин и вие досега сте гледали хляба, близали сте го, милвали сте го, носили сте го на главата си, но гладът все не е преставал.
(втори вариант)
Казвам, по същия начин и вие досега сте гледали хляба, близали сте го, милвали сте го, носили сте го на главата си, но гладът все не е преставал.
Но хлябът трябва да се вземе в устата и да се нахрани човек. Възприемането на хляба подразбира възприемане на Божественото учение в душата си. Божественото знание трябва да се възприеме в душата на човека като хляб и вода, ако той иска да престане гладът и жаждата в него. Как ще се възприеме това знание? Ти сам ще се научиш.
към втори вариант >>
Но хлябът трябва да се вземе в устата и да се нахрани човек.
(втори вариант)
Казвам, по същия начин и вие досега сте гледали хляба, близали сте го, милвали сте го, носили сте го на главата си, но гладът все не е преставал.
Но хлябът трябва да се вземе в устата и да се нахрани човек.
Възприемането на хляба подразбира възприемане на Божественото учение в душата си. Божественото знание трябва да се възприеме в душата на човека като хляб и вода, ако той иска да престане гладът и жаждата в него. Как ще се възприеме това знание? Ти сам ще се научиш. Като влезе хлябът в тебе, подир него ходи.
към втори вариант >>
Възприемането на хляба подразбира възприемане на Божественото учение в душата си.
(втори вариант)
Казвам, по същия начин и вие досега сте гледали хляба, близали сте го, милвали сте го, носили сте го на главата си, но гладът все не е преставал. Но хлябът трябва да се вземе в устата и да се нахрани човек.
Възприемането на хляба подразбира възприемане на Божественото учение в душата си.
Божественото знание трябва да се възприеме в душата на човека като хляб и вода, ако той иска да престане гладът и жаждата в него. Как ще се възприеме това знание? Ти сам ще се научиш. Като влезе хлябът в тебе, подир него ходи. Не ходи да човъркаш, той сам си върши работата.
към втори вариант >>
Божественото знание трябва да се възприеме в душата на човека като хляб и вода, ако той иска да престане гладът и жаждата в него.
(втори вариант)
Казвам, по същия начин и вие досега сте гледали хляба, близали сте го, милвали сте го, носили сте го на главата си, но гладът все не е преставал. Но хлябът трябва да се вземе в устата и да се нахрани човек. Възприемането на хляба подразбира възприемане на Божественото учение в душата си.
Божественото знание трябва да се възприеме в душата на човека като хляб и вода, ако той иска да престане гладът и жаждата в него.
Как ще се възприеме това знание? Ти сам ще се научиш. Като влезе хлябът в тебе, подир него ходи. Не ходи да човъркаш, той сам си върши работата.
към втори вариант >>
Как ще се възприеме това знание?
(втори вариант)
Казвам, по същия начин и вие досега сте гледали хляба, близали сте го, милвали сте го, носили сте го на главата си, но гладът все не е преставал. Но хлябът трябва да се вземе в устата и да се нахрани човек. Възприемането на хляба подразбира възприемане на Божественото учение в душата си. Божественото знание трябва да се възприеме в душата на човека като хляб и вода, ако той иска да престане гладът и жаждата в него.
Как ще се възприеме това знание?
Ти сам ще се научиш. Като влезе хлябът в тебе, подир него ходи. Не ходи да човъркаш, той сам си върши работата.
към втори вариант >>
Ти сам ще се научиш.
(втори вариант)
Казвам, по същия начин и вие досега сте гледали хляба, близали сте го, милвали сте го, носили сте го на главата си, но гладът все не е преставал. Но хлябът трябва да се вземе в устата и да се нахрани човек. Възприемането на хляба подразбира възприемане на Божественото учение в душата си. Божественото знание трябва да се възприеме в душата на човека като хляб и вода, ако той иска да престане гладът и жаждата в него. Как ще се възприеме това знание?
Ти сам ще се научиш.
Като влезе хлябът в тебе, подир него ходи. Не ходи да човъркаш, той сам си върши работата.
към втори вариант >>
Като влезе хлябът в тебе, подир него ходи.
(втори вариант)
Но хлябът трябва да се вземе в устата и да се нахрани човек. Възприемането на хляба подразбира възприемане на Божественото учение в душата си. Божественото знание трябва да се възприеме в душата на човека като хляб и вода, ако той иска да престане гладът и жаждата в него. Как ще се възприеме това знание? Ти сам ще се научиш.
Като влезе хлябът в тебе, подир него ходи.
Не ходи да човъркаш, той сам си върши работата.
към втори вариант >>
Не ходи да човъркаш, той сам си върши работата.
(втори вариант)
Възприемането на хляба подразбира възприемане на Божественото учение в душата си. Божественото знание трябва да се възприеме в душата на човека като хляб и вода, ако той иска да престане гладът и жаждата в него. Как ще се възприеме това знание? Ти сам ще се научиш. Като влезе хлябът в тебе, подир него ходи.
Не ходи да човъркаш, той сам си върши работата.
към втори вариант >>
Питам тогава, ралото, което не знае да оре, орало ли е?
(втори вариант)
Питам тогава, ралото, което не знае да оре, орало ли е?
Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Рало, което знае да оре, рало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Умът, който не знае да мисли, ум ли е? Сърце, което не знае да чувства, сърце ли е?
към втори вариант >>
Мотика, която не знае да копае, мотика ли е?
(втори вариант)
Питам тогава, ралото, което не знае да оре, орало ли е?
Мотика, която не знае да копае, мотика ли е?
Рало, което знае да оре, рало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Умът, който не знае да мисли, ум ли е? Сърце, което не знае да чувства, сърце ли е?
към втори вариант >>
Рало, което знае да оре, рало е.
(втори вариант)
Питам тогава, ралото, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е?
Рало, което знае да оре, рало е.
Мотика, която знае да копае, мотика е. Умът, който не знае да мисли, ум ли е? Сърце, което не знае да чувства, сърце ли е?
към втори вариант >>
Мотика, която знае да копае, мотика е.
(втори вариант)
Питам тогава, ралото, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Рало, което знае да оре, рало е.
Мотика, която знае да копае, мотика е.
Умът, който не знае да мисли, ум ли е? Сърце, което не знае да чувства, сърце ли е?
към втори вариант >>
Умът, който не знае да мисли, ум ли е?
(втори вариант)
Питам тогава, ралото, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Рало, което знае да оре, рало е. Мотика, която знае да копае, мотика е.
Умът, който не знае да мисли, ум ли е?
Сърце, което не знае да чувства, сърце ли е?
към втори вариант >>
Сърце, което не знае да чувства, сърце ли е?
(втори вариант)
Питам тогава, ралото, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Рало, което знае да оре, рало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Умът, който не знае да мисли, ум ли е?
Сърце, което не знае да чувства, сърце ли е?
към втори вариант >>
Следователно ралото да оре, мотиката да копае, сърцето да чувства и умът да мисли.
(втори вариант)
Следователно ралото да оре, мотиката да копае, сърцето да чувства и умът да мисли.
Защо трябва да мисли умът? Ти сам ще си дадеш отговор. Ако ралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде.
към втори вариант >>
Защо трябва да мисли умът?
(втори вариант)
Следователно ралото да оре, мотиката да копае, сърцето да чувства и умът да мисли.
Защо трябва да мисли умът?
Ти сам ще си дадеш отговор. Ако ралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде. Защо трябва да страдаш?
към втори вариант >>
Ти сам ще си дадеш отговор.
(втори вариант)
Следователно ралото да оре, мотиката да копае, сърцето да чувства и умът да мисли. Защо трябва да мисли умът?
Ти сам ще си дадеш отговор.
Ако ралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта.
към втори вариант >>
Ако ралото не оре, хляб няма да има.
(втори вариант)
Следователно ралото да оре, мотиката да копае, сърцето да чувства и умът да мисли. Защо трябва да мисли умът? Ти сам ще си дадеш отговор.
Ако ралото не оре, хляб няма да има.
Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш?
към втори вариант >>
Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има.
(втори вариант)
Следователно ралото да оре, мотиката да копае, сърцето да чувства и умът да мисли. Защо трябва да мисли умът? Ти сам ще си дадеш отговор. Ако ралото не оре, хляб няма да има.
Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има.
Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? За да дойде красотата.
към втори вариант >>
Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде.
(втори вариант)
Следователно ралото да оре, мотиката да копае, сърцето да чувства и умът да мисли. Защо трябва да мисли умът? Ти сам ще си дадеш отговор. Ако ралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има.
Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде.
Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? За да дойде красотата. Защо трябва да живееш?
към втори вариант >>
Защо трябва да страдаш?
(втори вариант)
Защо трябва да мисли умът? Ти сам ще си дадеш отговор. Ако ралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде.
Защо трябва да страдаш?
За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? За да дойде красотата. Защо трябва да живееш? За да дойде любовта.
към втори вариант >>
За да дойде радостта.
(втори вариант)
Ти сам ще си дадеш отговор. Ако ралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде. Защо трябва да страдаш?
За да дойде радостта.
Защо трябва да мислиш? За да дойде красотата. Защо трябва да живееш? За да дойде любовта. Живей, за да те посети любовта.
към втори вариант >>
Защо трябва да мислиш?
(втори вариант)
Ако ралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта.
Защо трябва да мислиш?
За да дойде красотата. Защо трябва да живееш? За да дойде любовта. Живей, за да те посети любовта. Мисли, за да те посети красотата.
към втори вариант >>
За да дойде красотата.
(втори вариант)
Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш?
За да дойде красотата.
Защо трябва да живееш? За да дойде любовта. Живей, за да те посети любовта. Мисли, за да те посети красотата. Защо трябва да си красив?
към втори вариант >>
Защо трябва да живееш?
(втори вариант)
Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? За да дойде красотата.
Защо трябва да живееш?
За да дойде любовта. Живей, за да те посети любовта. Мисли, за да те посети красотата. Защо трябва да си красив? За да дойде любовта.
към втори вариант >>
За да дойде любовта.
(втори вариант)
Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? За да дойде красотата. Защо трябва да живееш?
За да дойде любовта.
Живей, за да те посети любовта. Мисли, за да те посети красотата. Защо трябва да си красив? За да дойде любовта. Кога обичат момата?
към втори вариант >>
Живей, за да те посети любовта.
(втори вариант)
За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? За да дойде красотата. Защо трябва да живееш? За да дойде любовта.
Живей, за да те посети любовта.
Мисли, за да те посети красотата. Защо трябва да си красив? За да дойде любовта. Кога обичат момата? Когато е красива.
към втори вариант >>
Мисли, за да те посети красотата.
(втори вариант)
Защо трябва да мислиш? За да дойде красотата. Защо трябва да живееш? За да дойде любовта. Живей, за да те посети любовта.
Мисли, за да те посети красотата.
Защо трябва да си красив? За да дойде любовта. Кога обичат момата? Когато е красива. Като я види момъкът, я обикне.
към втори вариант >>
Защо трябва да си красив?
(втори вариант)
За да дойде красотата. Защо трябва да живееш? За да дойде любовта. Живей, за да те посети любовта. Мисли, за да те посети красотата.
Защо трябва да си красив?
За да дойде любовта. Кога обичат момата? Когато е красива. Като я види момъкът, я обикне. Грозотията не може да се обича.
към втори вариант >>
За да дойде любовта.
(втори вариант)
Защо трябва да живееш? За да дойде любовта. Живей, за да те посети любовта. Мисли, за да те посети красотата. Защо трябва да си красив?
За да дойде любовта.
Кога обичат момата? Когато е красива. Като я види момъкът, я обикне. Грозотията не може да се обича. Ти не можеш да обичаш някого, ако той няма красота.
към втори вариант >>
Кога обичат момата?
(втори вариант)
За да дойде любовта. Живей, за да те посети любовта. Мисли, за да те посети красотата. Защо трябва да си красив? За да дойде любовта.
Кога обичат момата?
Когато е красива. Като я види момъкът, я обикне. Грозотията не може да се обича. Ти не можеш да обичаш някого, ако той няма красота. Казано е в Писанието: “Възлюбил си човека заради истината.” Трябва да има нещо у тебе, за да те възлюбят.
към втори вариант >>
Когато е красива.
(втори вариант)
Живей, за да те посети любовта. Мисли, за да те посети красотата. Защо трябва да си красив? За да дойде любовта. Кога обичат момата?
Когато е красива.
Като я види момъкът, я обикне. Грозотията не може да се обича. Ти не можеш да обичаш някого, ако той няма красота. Казано е в Писанието: “Възлюбил си човека заради истината.” Трябва да има нещо у тебе, за да те възлюбят.
към втори вариант >>
Като я види момъкът, я обикне.
(втори вариант)
Мисли, за да те посети красотата. Защо трябва да си красив? За да дойде любовта. Кога обичат момата? Когато е красива.
Като я види момъкът, я обикне.
Грозотията не може да се обича. Ти не можеш да обичаш някого, ако той няма красота. Казано е в Писанието: “Възлюбил си човека заради истината.” Трябва да има нещо у тебе, за да те възлюбят.
към втори вариант >>
Грозотията не може да се обича.
(втори вариант)
Защо трябва да си красив? За да дойде любовта. Кога обичат момата? Когато е красива. Като я види момъкът, я обикне.
Грозотията не може да се обича.
Ти не можеш да обичаш някого, ако той няма красота. Казано е в Писанието: “Възлюбил си човека заради истината.” Трябва да има нещо у тебе, за да те възлюбят.
към втори вариант >>
Ти не можеш да обичаш някого, ако той няма красота.
(втори вариант)
За да дойде любовта. Кога обичат момата? Когато е красива. Като я види момъкът, я обикне. Грозотията не може да се обича.
Ти не можеш да обичаш някого, ако той няма красота.
Казано е в Писанието: “Възлюбил си човека заради истината.” Трябва да има нещо у тебе, за да те възлюбят.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието: “Възлюбил си човека заради истината.” Трябва да има нещо у тебе, за да те възлюбят.
(втори вариант)
Кога обичат момата? Когато е красива. Като я види момъкът, я обикне. Грозотията не може да се обича. Ти не можеш да обичаш някого, ако той няма красота.
Казано е в Писанието: “Възлюбил си човека заради истината.” Трябва да има нещо у тебе, за да те възлюбят.
към втори вариант >>
За днешния ден ще ви дам следното изречение.
(втори вариант)
За днешния ден ще ви дам следното изречение.
Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри. Ще превърнете тази мисъл. Разработете това изречение и мислете върху него. От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях. Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре.
към втори вариант >>
Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри.
(втори вариант)
За днешния ден ще ви дам следното изречение.
Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри.
Ще превърнете тази мисъл. Разработете това изречение и мислете върху него. От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях. Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре. Ще впрегнете мотиката си, оралото си и на работа.
към втори вариант >>
Ще превърнете тази мисъл.
(втори вариант)
За днешния ден ще ви дам следното изречение. Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри.
Ще превърнете тази мисъл.
Разработете това изречение и мислете върху него. От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях. Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре. Ще впрегнете мотиката си, оралото си и на работа. Колкото и да е малко ралото ви, все ще свърши някаква работа.
към втори вариант >>
Разработете това изречение и мислете върху него.
(втори вариант)
За днешния ден ще ви дам следното изречение. Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри. Ще превърнете тази мисъл.
Разработете това изречение и мислете върху него.
От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях. Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре. Ще впрегнете мотиката си, оралото си и на работа. Колкото и да е малко ралото ви, все ще свърши някаква работа. Колкото работа и да свършат ралото и плугът, добре е.
към втори вариант >>
От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях.
(втори вариант)
За днешния ден ще ви дам следното изречение. Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри. Ще превърнете тази мисъл. Разработете това изречение и мислете върху него.
От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях.
Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре. Ще впрегнете мотиката си, оралото си и на работа. Колкото и да е малко ралото ви, все ще свърши някаква работа. Колкото работа и да свършат ралото и плугът, добре е.
към втори вариант >>
Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре.
(втори вариант)
За днешния ден ще ви дам следното изречение. Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри. Ще превърнете тази мисъл. Разработете това изречение и мислете върху него. От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях.
Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре.
Ще впрегнете мотиката си, оралото си и на работа. Колкото и да е малко ралото ви, все ще свърши някаква работа. Колкото работа и да свършат ралото и плугът, добре е.
към втори вариант >>
Ще впрегнете мотиката си, оралото си и на работа.
(втори вариант)
Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри. Ще превърнете тази мисъл. Разработете това изречение и мислете върху него. От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях. Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре.
Ще впрегнете мотиката си, оралото си и на работа.
Колкото и да е малко ралото ви, все ще свърши някаква работа. Колкото работа и да свършат ралото и плугът, добре е.
към втори вариант >>
Колкото и да е малко ралото ви, все ще свърши някаква работа.
(втори вариант)
Ще превърнете тази мисъл. Разработете това изречение и мислете върху него. От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях. Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре. Ще впрегнете мотиката си, оралото си и на работа.
Колкото и да е малко ралото ви, все ще свърши някаква работа.
Колкото работа и да свършат ралото и плугът, добре е.
към втори вариант >>
Колкото работа и да свършат ралото и плугът, добре е.
(втори вариант)
Разработете това изречение и мислете върху него. От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях. Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре. Ще впрегнете мотиката си, оралото си и на работа. Колкото и да е малко ралото ви, все ще свърши някаква работа.
Колкото работа и да свършат ралото и плугът, добре е.
към втори вариант >>
И тъй, приятелят трябва да бъде красив.
(втори вариант)
И тъй, приятелят трябва да бъде красив.
Приятелят трябва да бъде благороден. Приятелят трябва да бъде добър. Ако приятелят е красив, благороден и добър, той е добре дошъл. Та като ти кажат: “Добре дошъл” ти трябва да носиш три качества: да бъдеш красив, да бъдеш благороден и да бъдеш добър. Този е приятелят, изпратен от Бога.
към втори вариант >>
Приятелят трябва да бъде благороден.
(втори вариант)
И тъй, приятелят трябва да бъде красив.
Приятелят трябва да бъде благороден.
Приятелят трябва да бъде добър. Ако приятелят е красив, благороден и добър, той е добре дошъл. Та като ти кажат: “Добре дошъл” ти трябва да носиш три качества: да бъдеш красив, да бъдеш благороден и да бъдеш добър. Този е приятелят, изпратен от Бога. Значи той е дошъл от Бога.
към втори вариант >>
Приятелят трябва да бъде добър.
(втори вариант)
И тъй, приятелят трябва да бъде красив. Приятелят трябва да бъде благороден.
Приятелят трябва да бъде добър.
Ако приятелят е красив, благороден и добър, той е добре дошъл. Та като ти кажат: “Добре дошъл” ти трябва да носиш три качества: да бъдеш красив, да бъдеш благороден и да бъдеш добър. Този е приятелят, изпратен от Бога. Значи той е дошъл от Бога.
към втори вариант >>
Ако приятелят е красив, благороден и добър, той е добре дошъл.
(втори вариант)
И тъй, приятелят трябва да бъде красив. Приятелят трябва да бъде благороден. Приятелят трябва да бъде добър.
Ако приятелят е красив, благороден и добър, той е добре дошъл.
Та като ти кажат: “Добре дошъл” ти трябва да носиш три качества: да бъдеш красив, да бъдеш благороден и да бъдеш добър. Този е приятелят, изпратен от Бога. Значи той е дошъл от Бога.
към втори вариант >>
Та като ти кажат: “Добре дошъл” ти трябва да носиш три качества: да бъдеш красив, да бъдеш благороден и да бъдеш добър.
(втори вариант)
И тъй, приятелят трябва да бъде красив. Приятелят трябва да бъде благороден. Приятелят трябва да бъде добър. Ако приятелят е красив, благороден и добър, той е добре дошъл.
Та като ти кажат: “Добре дошъл” ти трябва да носиш три качества: да бъдеш красив, да бъдеш благороден и да бъдеш добър.
Този е приятелят, изпратен от Бога. Значи той е дошъл от Бога.
към втори вариант >>
Този е приятелят, изпратен от Бога.
(втори вариант)
И тъй, приятелят трябва да бъде красив. Приятелят трябва да бъде благороден. Приятелят трябва да бъде добър. Ако приятелят е красив, благороден и добър, той е добре дошъл. Та като ти кажат: “Добре дошъл” ти трябва да носиш три качества: да бъдеш красив, да бъдеш благороден и да бъдеш добър.
Този е приятелят, изпратен от Бога.
Значи той е дошъл от Бога.
към втори вариант >>
Значи той е дошъл от Бога.
(втори вариант)
Приятелят трябва да бъде благороден. Приятелят трябва да бъде добър. Ако приятелят е красив, благороден и добър, той е добре дошъл. Та като ти кажат: “Добре дошъл” ти трябва да носиш три качества: да бъдеш красив, да бъдеш благороден и да бъдеш добър. Този е приятелят, изпратен от Бога.
Значи той е дошъл от Бога.
към втори вариант >>
Сега и аз ви желая и вие да бъдете красиви, да бъдете благородни, да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли.
(втори вариант)
Сега и аз ви желая и вие да бъдете красиви, да бъдете благородни, да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли.
Това е моето заключение. Хайде сега да слезем в долния свят. Облаците идват. И те се влюбиха, затова идат.
към втори вариант >>
Това е моето заключение.
(втори вариант)
Сега и аз ви желая и вие да бъдете красиви, да бъдете благородни, да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли.
Това е моето заключение.
Хайде сега да слезем в долния свят. Облаците идват. И те се влюбиха, затова идат.
към втори вариант >>
Хайде сега да слезем в долния свят.
(втори вариант)
Сега и аз ви желая и вие да бъдете красиви, да бъдете благородни, да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли. Това е моето заключение.
Хайде сега да слезем в долния свят.
Облаците идват. И те се влюбиха, затова идат.
към втори вариант >>
Облаците идват.
(втори вариант)
Сега и аз ви желая и вие да бъдете красиви, да бъдете благородни, да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли. Това е моето заключение. Хайде сега да слезем в долния свят.
Облаците идват.
И те се влюбиха, затова идат.
към втори вариант >>
И те се влюбиха, затова идат.
(втори вариант)
Сега и аз ви желая и вие да бъдете красиви, да бъдете благородни, да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли. Това е моето заключение. Хайде сега да слезем в долния свят. Облаците идват.
И те се влюбиха, затова идат.
към втори вариант >>
Ще ви дам само едно сравнение.
(втори вариант)
Ще ви дам само едно сравнение.
Чели сте блаженствата и не са ги разбрали. Малцина разбират блаженствата.
към втори вариант >>
Чели сте блаженствата и не са ги разбрали.
(втори вариант)
Ще ви дам само едно сравнение.
Чели сте блаженствата и не са ги разбрали.
Малцина разбират блаженствата.
към втори вариант >>
Малцина разбират блаженствата.
(втори вариант)
Ще ви дам само едно сравнение. Чели сте блаженствата и не са ги разбрали.
Малцина разбират блаженствата.
към втори вариант >>
Ако имаш ключ, с който не може да се отключи, защо ти е?
(втори вариант)
Ако имаш ключ, с който не може да се отключи, защо ти е?
Полезен ли ти е?
към втори вариант >>
Полезен ли ти е?
(втори вариант)
Ако имаш ключ, с който не може да се отключи, защо ти е?
Полезен ли ти е?
към втори вариант >>
Перо, с което не можеш да пишеш, перо ли е?
(втори вариант)
Перо, с което не можеш да пишеш, перо ли е?
към втори вариант >>
Мастило, което не се лови на перото, мастило ли е?
(втори вариант)
Мастило, което не се лови на перото, мастило ли е?
към втори вариант >>
Книга, която не се чете, книга ли е?
(втори вариант)
Книга, която не се чете, книга ли е?
към втори вариант >>
Крака, които не се мърдат, крака ли са?
(втори вариант)
Крака, които не се мърдат, крака ли са?
към втори вариант >>
Ръце, които не работят, ръце ли са?
(втори вариант)
Ръце, които не работят, ръце ли са?
към втори вариант >>
Очи, които не гледат, очи ли са?
(втори вариант)
Очи, които не гледат, очи ли са?
към втори вариант >>
Уши, които не слушат, уши ли са?
(втори вариант)
Уши, които не слушат, уши ли са?
към втори вариант >>
Език, който не говори, език ли е?
(втори вариант)
Език, който не говори, език ли е?
към втори вариант >>
И сърце, което не чувства, сърце ли е?
(втори вариант)
И сърце, което не чувства, сърце ли е?
към втори вариант >>
Ум, който не мисли, ум ли е?
(втори вариант)
Ум, който не мисли, ум ли е?
към втори вариант >>
Това са зададени въпроси.
(втори вариант)
Това са зададени въпроси.
И казвам, превърнете тези величини, направете ги положителни. Каква беше първата?
към втори вариант >>
И казвам, превърнете тези величини, направете ги положителни.
(втори вариант)
Това са зададени въпроси.
И казвам, превърнете тези величини, направете ги положителни.
Каква беше първата?
към втори вариант >>
Каква беше първата?
(втори вариант)
Това са зададени въпроси. И казвам, превърнете тези величини, направете ги положителни.
Каква беше първата?
към втори вариант >>
Ключ, който отваря, ключ е.
(втори вариант)
Ключ, който отваря, ключ е.
Перо, което пише, перо е. Мастило, което се лови на перото, мастило е. Книга, която се чете, книга е. Крака, които се мърдат, крака са. Ръце, които работят, ръце са.
към втори вариант >>
Перо, което пише, перо е.
(втори вариант)
Ключ, който отваря, ключ е.
Перо, което пише, перо е.
Мастило, което се лови на перото, мастило е. Книга, която се чете, книга е. Крака, които се мърдат, крака са. Ръце, които работят, ръце са. Очи, които гледат, очи са.
към втори вариант >>
Мастило, което се лови на перото, мастило е.
(втори вариант)
Ключ, който отваря, ключ е. Перо, което пише, перо е.
Мастило, което се лови на перото, мастило е.
Книга, която се чете, книга е. Крака, които се мърдат, крака са. Ръце, които работят, ръце са. Очи, които гледат, очи са. Уши, които слушат, уши са.
към втори вариант >>
Книга, която се чете, книга е.
(втори вариант)
Ключ, който отваря, ключ е. Перо, което пише, перо е. Мастило, което се лови на перото, мастило е.
Книга, която се чете, книга е.
Крака, които се мърдат, крака са. Ръце, които работят, ръце са. Очи, които гледат, очи са. Уши, които слушат, уши са. Език, който говори, език е.
към втори вариант >>
Крака, които се мърдат, крака са.
(втори вариант)
Ключ, който отваря, ключ е. Перо, което пише, перо е. Мастило, което се лови на перото, мастило е. Книга, която се чете, книга е.
Крака, които се мърдат, крака са.
Ръце, които работят, ръце са. Очи, които гледат, очи са. Уши, които слушат, уши са. Език, който говори, език е. Сърце, което чувства, сърце е.
към втори вариант >>
Ръце, които работят, ръце са.
(втори вариант)
Ключ, който отваря, ключ е. Перо, което пише, перо е. Мастило, което се лови на перото, мастило е. Книга, която се чете, книга е. Крака, които се мърдат, крака са.
Ръце, които работят, ръце са.
Очи, които гледат, очи са. Уши, които слушат, уши са. Език, който говори, език е. Сърце, което чувства, сърце е. Ум, който мисли, ум е.
към втори вариант >>
Очи, които гледат, очи са.
(втори вариант)
Перо, което пише, перо е. Мастило, което се лови на перото, мастило е. Книга, която се чете, книга е. Крака, които се мърдат, крака са. Ръце, които работят, ръце са.
Очи, които гледат, очи са.
Уши, които слушат, уши са. Език, който говори, език е. Сърце, което чувства, сърце е. Ум, който мисли, ум е. Това е превръщане на величините.
към втори вариант >>
Уши, които слушат, уши са.
(втори вариант)
Мастило, което се лови на перото, мастило е. Книга, която се чете, книга е. Крака, които се мърдат, крака са. Ръце, които работят, ръце са. Очи, които гледат, очи са.
Уши, които слушат, уши са.
Език, който говори, език е. Сърце, което чувства, сърце е. Ум, който мисли, ум е. Това е превръщане на величините.
към втори вариант >>
Език, който говори, език е.
(втори вариант)
Книга, която се чете, книга е. Крака, които се мърдат, крака са. Ръце, които работят, ръце са. Очи, които гледат, очи са. Уши, които слушат, уши са.
Език, който говори, език е.
Сърце, което чувства, сърце е. Ум, който мисли, ум е. Това е превръщане на величините.
към втори вариант >>
Сърце, което чувства, сърце е.
(втори вариант)
Крака, които се мърдат, крака са. Ръце, които работят, ръце са. Очи, които гледат, очи са. Уши, които слушат, уши са. Език, който говори, език е.
Сърце, което чувства, сърце е.
Ум, който мисли, ум е. Това е превръщане на величините.
към втори вариант >>
Ум, който мисли, ум е.
(втори вариант)
Ръце, които работят, ръце са. Очи, които гледат, очи са. Уши, които слушат, уши са. Език, който говори, език е. Сърце, което чувства, сърце е.
Ум, който мисли, ум е.
Това е превръщане на величините.
към втори вариант >>
Това е превръщане на величините.
(втори вариант)
Очи, които гледат, очи са. Уши, които слушат, уши са. Език, който говори, език е. Сърце, което чувства, сърце е. Ум, който мисли, ум е.
Това е превръщане на величините.
към втори вариант >>
Сега върху блаженствата.
(втори вариант)
Сега върху блаженствата.
Първото блаженство: “Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството небесно.” Ти не може да влезеш в Царството небесно, ако не си нисш. Защо трябва да бъдеш нисш? За да влезеш в Царството небесно. Нисшият духом е условие, за да влезеш в Царството небесно. Ако не си нисш, не можеш да влезеш в Царството небесно.
към втори вариант >>
Първото блаженство: “Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството небесно.” Ти не може да влезеш в Царството небесно, ако не си нисш.
(втори вариант)
Сега върху блаженствата.
Първото блаженство: “Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството небесно.” Ти не може да влезеш в Царството небесно, ако не си нисш.
Защо трябва да бъдеш нисш? За да влезеш в Царството небесно. Нисшият духом е условие, за да влезеш в Царството небесно. Ако не си нисш, не можеш да влезеш в Царството небесно.
към втори вариант >>
Защо трябва да бъдеш нисш?
(втори вариант)
Сега върху блаженствата. Първото блаженство: “Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството небесно.” Ти не може да влезеш в Царството небесно, ако не си нисш.
Защо трябва да бъдеш нисш?
За да влезеш в Царството небесно. Нисшият духом е условие, за да влезеш в Царството небесно. Ако не си нисш, не можеш да влезеш в Царството небесно.
към втори вариант >>
За да влезеш в Царството небесно.
(втори вариант)
Сега върху блаженствата. Първото блаженство: “Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството небесно.” Ти не може да влезеш в Царството небесно, ако не си нисш. Защо трябва да бъдеш нисш?
За да влезеш в Царството небесно.
Нисшият духом е условие, за да влезеш в Царството небесно. Ако не си нисш, не можеш да влезеш в Царството небесно.
към втори вариант >>
Нисшият духом е условие, за да влезеш в Царството небесно.
(втори вариант)
Сега върху блаженствата. Първото блаженство: “Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството небесно.” Ти не може да влезеш в Царството небесно, ако не си нисш. Защо трябва да бъдеш нисш? За да влезеш в Царството небесно.
Нисшият духом е условие, за да влезеш в Царството небесно.
Ако не си нисш, не можеш да влезеш в Царството небесно.
към втори вариант >>
Ако не си нисш, не можеш да влезеш в Царството небесно.
(втори вариант)
Сега върху блаженствата. Първото блаженство: “Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството небесно.” Ти не може да влезеш в Царството небесно, ако не си нисш. Защо трябва да бъдеш нисш? За да влезеш в Царството небесно. Нисшият духом е условие, за да влезеш в Царството небесно.
Ако не си нисш, не можеш да влезеш в Царството небесно.
към втори вариант >>
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален.
(втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален.
Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
към втори вариант >>
Това е условие, за да се утешиш.
(втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален.
Това е условие, за да се утешиш.
Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
към втори вариант >>
Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението.
(втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш.
Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението.
Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
към втори вариант >>
Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението.
(втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението.
Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението.
Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
към втори вариант >>
Утешението е качество на ума.
(втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението.
Утешението е качество на ума.
Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
към втори вариант >>
Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
(втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума.
Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
към втори вариант >>
“Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Защо трябва да бъдеш кротък?
(втори вариант)
“Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Защо трябва да бъдеш кротък?
Това е условие, за да станеш наследник. Думите “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, това е условие. Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята. Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята. Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите.
към втори вариант >>
Това е условие, за да станеш наследник.
(втори вариант)
“Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Защо трябва да бъдеш кротък?
Това е условие, за да станеш наследник.
Думите “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, това е условие. Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята. Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята. Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите. Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие?
към втори вариант >>
Думите “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, това е условие.
(втори вариант)
“Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Защо трябва да бъдеш кротък? Това е условие, за да станеш наследник.
Думите “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, това е условие.
Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята. Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята. Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите. Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие? Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи.
към втори вариант >>
Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята.
(втори вариант)
“Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Защо трябва да бъдеш кротък? Това е условие, за да станеш наследник. Думите “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, това е условие.
Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята.
Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята. Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите. Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие? Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи. Без нож, без патрони той не може да победи.
към втори вариант >>
Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята.
(втори вариант)
“Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Защо трябва да бъдеш кротък? Това е условие, за да станеш наследник. Думите “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, това е условие. Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята.
Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята.
Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите. Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие? Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи. Без нож, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не значи да убиваш хората.
към втори вариант >>
Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите.
(втори вариант)
“Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Защо трябва да бъдеш кротък? Това е условие, за да станеш наследник. Думите “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, това е условие. Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята. Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята.
Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите.
Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие? Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи. Без нож, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не значи да убиваш хората. Всеки трябва да воюва, да победи мъчнотиите.
към втори вариант >>
Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие?
(втори вариант)
Това е условие, за да станеш наследник. Думите “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, това е условие. Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята. Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята. Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите.
Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие?
Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи. Без нож, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не значи да убиваш хората. Всеки трябва да воюва, да победи мъчнотиите. Мъчнотиите, това са враговете.
към втори вариант >>
Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи.
(втори вариант)
Думите “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, това е условие. Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята. Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята. Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите. Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие?
Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи.
Без нож, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не значи да убиваш хората. Всеки трябва да воюва, да победи мъчнотиите. Мъчнотиите, това са враговете. Ти няма да ги убиваш, но ще ги победиш, да ти платят данък.
към втори вариант >>
Без нож, без патрони той не може да победи.
(втори вариант)
Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята. Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята. Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите. Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие? Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи.
Без нож, без патрони той не може да победи.
Да воюваш, това не значи да убиваш хората. Всеки трябва да воюва, да победи мъчнотиите. Мъчнотиите, това са враговете. Ти няма да ги убиваш, но ще ги победиш, да ти платят данък. Няма да ги жалиш.
към втори вариант >>
Да воюваш, това не значи да убиваш хората.
(втори вариант)
Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята. Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите. Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие? Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи. Без нож, без патрони той не може да победи.
Да воюваш, това не значи да убиваш хората.
Всеки трябва да воюва, да победи мъчнотиите. Мъчнотиите, това са враговете. Ти няма да ги убиваш, но ще ги победиш, да ти платят данък. Няма да ги жалиш.
към втори вариант >>
Всеки трябва да воюва, да победи мъчнотиите.
(втори вариант)
Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите. Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие? Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи. Без нож, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не значи да убиваш хората.
Всеки трябва да воюва, да победи мъчнотиите.
Мъчнотиите, това са враговете. Ти няма да ги убиваш, но ще ги победиш, да ти платят данък. Няма да ги жалиш.
към втори вариант >>
Мъчнотиите, това са враговете.
(втори вариант)
Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие? Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи. Без нож, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не значи да убиваш хората. Всеки трябва да воюва, да победи мъчнотиите.
Мъчнотиите, това са враговете.
Ти няма да ги убиваш, но ще ги победиш, да ти платят данък. Няма да ги жалиш.
към втори вариант >>
Ти няма да ги убиваш, но ще ги победиш, да ти платят данък.
(втори вариант)
Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи. Без нож, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не значи да убиваш хората. Всеки трябва да воюва, да победи мъчнотиите. Мъчнотиите, това са враговете.
Ти няма да ги убиваш, но ще ги победиш, да ти платят данък.
Няма да ги жалиш.
към втори вариант >>
Няма да ги жалиш.
(втори вариант)
Без нож, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не значи да убиваш хората. Всеки трябва да воюва, да победи мъчнотиите. Мъчнотиите, това са враговете. Ти няма да ги убиваш, но ще ги победиш, да ти платят данък.
Няма да ги жалиш.
към втори вариант >>
Сега някои хора, преди да са разбрали нещата, говорят за неразбраните работи.
(втори вариант)
Сега някои хора, преди да са разбрали нещата, говорят за неразбраните работи.
Те говорят за любовта, без да знаят какво нещо е любовта. Те говорят за живота, без да знаят какво нещо е животът. В резултат виждаме, че те се намират в противоречие. Те говорят за любовта, без да я разбират. Ако си кротък, ти ще наследиш земята.
към втори вариант >>
Те говорят за любовта, без да знаят какво нещо е любовта.
(втори вариант)
Сега някои хора, преди да са разбрали нещата, говорят за неразбраните работи.
Те говорят за любовта, без да знаят какво нещо е любовта.
Те говорят за живота, без да знаят какво нещо е животът. В резултат виждаме, че те се намират в противоречие. Те говорят за любовта, без да я разбират. Ако си кротък, ти ще наследиш земята. Положителни трябва да бъдем.
към втори вариант >>
Те говорят за живота, без да знаят какво нещо е животът.
(втори вариант)
Сега някои хора, преди да са разбрали нещата, говорят за неразбраните работи. Те говорят за любовта, без да знаят какво нещо е любовта.
Те говорят за живота, без да знаят какво нещо е животът.
В резултат виждаме, че те се намират в противоречие. Те говорят за любовта, без да я разбират. Ако си кротък, ти ще наследиш земята. Положителни трябва да бъдем.
към втори вариант >>
В резултат виждаме, че те се намират в противоречие.
(втори вариант)
Сега някои хора, преди да са разбрали нещата, говорят за неразбраните работи. Те говорят за любовта, без да знаят какво нещо е любовта. Те говорят за живота, без да знаят какво нещо е животът.
В резултат виждаме, че те се намират в противоречие.
Те говорят за любовта, без да я разбират. Ако си кротък, ти ще наследиш земята. Положителни трябва да бъдем.
към втори вариант >>
Те говорят за любовта, без да я разбират.
(втори вариант)
Сега някои хора, преди да са разбрали нещата, говорят за неразбраните работи. Те говорят за любовта, без да знаят какво нещо е любовта. Те говорят за живота, без да знаят какво нещо е животът. В резултат виждаме, че те се намират в противоречие.
Те говорят за любовта, без да я разбират.
Ако си кротък, ти ще наследиш земята. Положителни трябва да бъдем.
към втори вариант >>
Ако си кротък, ти ще наследиш земята.
(втори вариант)
Сега някои хора, преди да са разбрали нещата, говорят за неразбраните работи. Те говорят за любовта, без да знаят какво нещо е любовта. Те говорят за живота, без да знаят какво нещо е животът. В резултат виждаме, че те се намират в противоречие. Те говорят за любовта, без да я разбират.
Ако си кротък, ти ще наследиш земята.
Положителни трябва да бъдем.
към втори вариант >>
Положителни трябва да бъдем.
(втори вариант)
Те говорят за любовта, без да знаят какво нещо е любовта. Те говорят за живота, без да знаят какво нещо е животът. В резултат виждаме, че те се намират в противоречие. Те говорят за любовта, без да я разбират. Ако си кротък, ти ще наследиш земята.
Положителни трябва да бъдем.
към втори вариант >>
“Блажени, които жадуват и гладуват за правдата, защото те ще се наситят.” Само когато хората гладуват и жадуват, те ще се наситят.
(втори вариант)
“Блажени, които жадуват и гладуват за правдата, защото те ще се наситят.” Само когато хората гладуват и жадуват, те ще се наситят.
Насищането е хубавото и красивото в живота. Някой казва: “Гладен съм.” Наяж се тогава. Каква философия има в това? Жаден съм. Напий се.
към втори вариант >>
Насищането е хубавото и красивото в живота.
(втори вариант)
“Блажени, които жадуват и гладуват за правдата, защото те ще се наситят.” Само когато хората гладуват и жадуват, те ще се наситят.
Насищането е хубавото и красивото в живота.
Някой казва: “Гладен съм.” Наяж се тогава. Каква философия има в това? Жаден съм. Напий се. Нищо повече.
към втори вариант >>
Някой казва: “Гладен съм.” Наяж се тогава.
(втори вариант)
“Блажени, които жадуват и гладуват за правдата, защото те ще се наситят.” Само когато хората гладуват и жадуват, те ще се наситят. Насищането е хубавото и красивото в живота.
Някой казва: “Гладен съм.” Наяж се тогава.
Каква философия има в това? Жаден съм. Напий се. Нищо повече. Ама как да се наям?
към втори вариант >>
Каква философия има в това?
(втори вариант)
“Блажени, които жадуват и гладуват за правдата, защото те ще се наситят.” Само когато хората гладуват и жадуват, те ще се наситят. Насищането е хубавото и красивото в живота. Някой казва: “Гладен съм.” Наяж се тогава.
Каква философия има в това?
Жаден съм. Напий се. Нищо повече. Ама как да се наям? Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е.
към втори вариант >>
Жаден съм.
(втори вариант)
“Блажени, които жадуват и гладуват за правдата, защото те ще се наситят.” Само когато хората гладуват и жадуват, те ще се наситят. Насищането е хубавото и красивото в живота. Някой казва: “Гладен съм.” Наяж се тогава. Каква философия има в това?
Жаден съм.
Напий се. Нищо повече. Ама как да се наям? Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е. езикът ти не работи.
към втори вариант >>
Напий се.
(втори вариант)
“Блажени, които жадуват и гладуват за правдата, защото те ще се наситят.” Само когато хората гладуват и жадуват, те ще се наситят. Насищането е хубавото и красивото в живота. Някой казва: “Гладен съм.” Наяж се тогава. Каква философия има в това? Жаден съм.
Напий се.
Нищо повече. Ама как да се наям? Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е. езикът ти не работи. Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Насищането е хубавото и красивото в живота. Някой казва: “Гладен съм.” Наяж се тогава. Каква философия има в това? Жаден съм. Напий се.
Нищо повече.
Ама как да се наям? Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е. езикът ти не работи. Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш. Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде.
към втори вариант >>
4.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (V)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1932г.,
Ходи в светлия път на живота, къде огън гори, къде вода тече, къде въздух лъха, къде трева никне, къде цвете цъфти, къде риба плува, къде птица хвърка, къде човек мисли, къде духът бъдеще чертае и истината цари.
Ходи в светлия път на живота, къде огън гори, къде вода тече, къде въздух лъха, къде трева никне, къде цвете цъфти, къде риба плува, къде птица хвърка, къде човек мисли, къде духът бъдеще чертае и истината цари.
към беседата >>
Отваряй очите си, когато добродетелта се усмихва.
Отваряй очите си, когато добродетелта се усмихва.
към беседата >>
Слушай, когато истината говори.
Слушай, когато истината говори.
към беседата >>
Работи, когато духът на мъдростта бъднини чертае.
Работи, когато духът на мъдростта бъднини чертае.
към беседата >>
Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са.
Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са.
към беседата >>
Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са.
Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са.
към беседата >>
Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре.
Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре.
към беседата >>
5.
Двата пътя
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1932г.,
Два пътя има, по които ходят всички живи същества на земята: пътят на хляба и пътят на водата.
Два пътя има, по които ходят всички живи същества на земята: пътят на хляба и пътят на водата.
Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е пътят на хляба. Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота.
към беседата >>
Първият път се казва глад, вторият се казва жажда.
Два пътя има, по които ходят всички живи същества на земята: пътят на хляба и пътят на водата.
Първият път се казва глад, вторият се казва жажда.
Първият път е пътят на хляба. Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода.
към беседата >>
Първият път е пътят на хляба.
Два пътя има, по които ходят всички живи същества на земята: пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда.
Първият път е пътят на хляба.
Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода.
към беседата >>
Вторият път е пътят на водата.
Два пътя има, по които ходят всички живи същества на земята: пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е пътят на хляба.
Вторият път е пътят на водата.
Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея.
към беседата >>
Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните.
Два пътя има, по които ходят всички живи същества на земята: пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е пътят на хляба. Вторият път е пътят на водата.
Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните.
Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея.
към беседата >>
Хлябът и водата представляват реалната страна на живота.
Два пътя има, по които ходят всички живи същества на земята: пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е пътят на хляба. Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните.
Хлябът и водата представляват реалната страна на живота.
Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот.
към беседата >>
Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода.
Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е пътят на хляба. Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота.
Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода.
Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот. Без тях животът не може да се прояви.
към беседата >>
Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода.
Първият път е пътят на хляба. Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода.
Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода.
Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот. Без тях животът не може да се прояви. Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества.
към беседата >>
Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея.
Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода.
Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея.
Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот. Без тях животът не може да се прояви. Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват.
към беседата >>
Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея.
Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея.
Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея.
И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот. Без тях животът не може да се прояви. Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват.
към беседата >>
И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот.
Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея.
И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот.
Без тях животът не може да се прояви. Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват. Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“.
към беседата >>
Без тях животът не може да се прояви.
Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот.
Без тях животът не може да се прояви.
Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват. Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“. Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода.
към беседата >>
Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества.
Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот. Без тях животът не може да се прояви.
Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества.
Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват. Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“. Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода. Той поиска това, чрез което животът се проявява.
към беседата >>
Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват.
Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот. Без тях животът не може да се прояви. Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества.
Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват.
Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват. Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“. Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода. Той поиска това, чрез което животът се проявява. В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“.
към беседата >>
Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват.
Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот. Без тях животът не може да се прояви. Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват.
Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват.
Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“. Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода. Той поиска това, чрез което животът се проявява. В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“. И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се!
към беседата >>
Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“.
И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот. Без тях животът не може да се прояви. Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват.
Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“.
Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода. Той поиска това, чрез което животът се проявява. В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“. И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се! “ – преклони глава и предаде дух.
към беседата >>
Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода.
Без тях животът не може да се прояви. Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват. Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“.
Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода.
Той поиска това, чрез което животът се проявява. В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“. И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се! “ – преклони глава и предаде дух. Защо умря Исус?
към беседата >>
Той поиска това, чрез което животът се проявява.
Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват. Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“. Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода.
Той поиска това, чрез което животът се проявява.
В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“. И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се! “ – преклони глава и предаде дух. Защо умря Исус? – Защото не Му дадоха вода.
към беседата >>
В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“.
Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват. Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“. Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода. Той поиска това, чрез което животът се проявява.
В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“.
И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се! “ – преклони глава и предаде дух. Защо умря Исус? – Защото не Му дадоха вода. Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода.
към беседата >>
И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се!
Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват. Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“. Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода. Той поиска това, чрез което животът се проявява. В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“.
И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се!
“ – преклони глава и предаде дух. Защо умря Исус? – Защото не Му дадоха вода. Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират.
към беседата >>
“ – преклони глава и предаде дух.
Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“. Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода. Той поиска това, чрез което животът се проявява. В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“. И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се!
“ – преклони глава и предаде дух.
Защо умря Исус? – Защото не Му дадоха вода. Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират. Който пие този оцет, той непременно ще умре.
към беседата >>
Защо умря Исус?
Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода. Той поиска това, чрез което животът се проявява. В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“. И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се! “ – преклони глава и предаде дух.
Защо умря Исус?
– Защото не Му дадоха вода. Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират. Който пие този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб.
към беседата >>
– Защото не Му дадоха вода.
Той поиска това, чрез което животът се проявява. В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“. И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се! “ – преклони глава и предаде дух. Защо умря Исус?
– Защото не Му дадоха вода.
Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират. Който пие този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб. Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират.
към беседата >>
Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода.
В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“. И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се! “ – преклони глава и предаде дух. Защо умря Исус? – Защото не Му дадоха вода.
Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода.
Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират. Който пие този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб. Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб?
към беседата >>
Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират.
И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се! “ – преклони глава и предаде дух. Защо умря Исус? – Защото не Му дадоха вода. Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода.
Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират.
Който пие този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб. Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? – Защото този хляб лесно плесенясва.
към беседата >>
Който пие този оцет, той непременно ще умре.
“ – преклони глава и предаде дух. Защо умря Исус? – Защото не Му дадоха вода. Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират.
Който пие този оцет, той непременно ще умре.
Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб. Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? – Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа.
към беседата >>
Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб.
Защо умря Исус? – Защото не Му дадоха вода. Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират. Който пие този оцет, той непременно ще умре.
Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб.
Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? – Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа. И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се!
към беседата >>
Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират.
– Защото не Му дадоха вода. Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират. Който пие този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб.
Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират.
Защо хората умират от този хляб? – Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа. И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се! “ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота.
към беседата >>
Защо хората умират от този хляб?
Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират. Който пие този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб. Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират.
Защо хората умират от този хляб?
– Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа. И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се! “ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем.
към беседата >>
– Защото този хляб лесно плесенясва.
Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират. Който пие този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб. Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб?
– Защото този хляб лесно плесенясва.
Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа. И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се! “ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем.
към беседата >>
Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа.
Който пие този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб. Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? – Защото този хляб лесно плесенясва.
Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа.
И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се! “ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер.
към беседата >>
И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се!
Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб. Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? – Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа.
И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се!
“ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява.
към беседата >>
“ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота.
Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? – Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа. И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се!
“ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота.
Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява. Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова.
към беседата >>
Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем.
Защо хората умират от този хляб? – Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа. И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се! “ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота.
Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем.
Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява. Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова. И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие.
към беседата >>
Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем.
– Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа. И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се! “ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем.
Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем.
Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява. Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова. И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие. Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш.
към беседата >>
Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер.
Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа. И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се! “ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем.
Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер.
Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява. Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова. И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие. Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш. Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш.
към беседата >>
Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява.
И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се! “ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер.
Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява.
Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова. И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие. Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш. Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш. Защо разпнаха Исуса?
към беседата >>
Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова.
“ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява.
Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова.
И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие. Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш. Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш. Защо разпнаха Исуса? – За да се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон.
към беседата >>
И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие.
Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява. Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова.
И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие.
Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш. Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш. Защо разпнаха Исуса? – За да се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон. Защо умря Исус?
към беседата >>
Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш.
Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява. Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова. И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие.
Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш.
Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш. Защо разпнаха Исуса? – За да се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон. Защо умря Исус? – За да покаже на хората, какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои.
към беседата >>
Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш.
Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява. Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова. И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие. Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш.
Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш.
Защо разпнаха Исуса? – За да се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон. Защо умря Исус? – За да покаже на хората, какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои. В заключение на всичко говорено тази сутрин, ще кажа следните мисли: Където Любовта присъствува, страхът остава отвън.
към беседата >>
Защо разпнаха Исуса?
Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява. Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова. И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие. Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш. Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш.
Защо разпнаха Исуса?
– За да се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон. Защо умря Исус? – За да покаже на хората, какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои. В заключение на всичко говорено тази сутрин, ще кажа следните мисли: Където Любовта присъствува, страхът остава отвън.
към беседата >>
– За да се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон.
Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова. И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие. Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш. Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш. Защо разпнаха Исуса?
– За да се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон.
Защо умря Исус? – За да покаже на хората, какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои. В заключение на всичко говорено тази сутрин, ще кажа следните мисли: Където Любовта присъствува, страхът остава отвън.
към беседата >>
Защо умря Исус?
И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие. Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш. Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш. Защо разпнаха Исуса? – За да се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон.
Защо умря Исус?
– За да покаже на хората, какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои. В заключение на всичко говорено тази сутрин, ще кажа следните мисли: Където Любовта присъствува, страхът остава отвън.
към беседата >>
– За да покаже на хората, какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои.
Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш. Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш. Защо разпнаха Исуса? – За да се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон. Защо умря Исус?
– За да покаже на хората, какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои.
В заключение на всичко говорено тази сутрин, ще кажа следните мисли: Където Любовта присъствува, страхът остава отвън.
към беседата >>
В заключение на всичко говорено тази сутрин, ще кажа следните мисли: Където Любовта присъствува, страхът остава отвън.
Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш. Защо разпнаха Исуса? – За да се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон. Защо умря Исус? – За да покаже на хората, какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои.
В заключение на всичко говорено тази сутрин, ще кажа следните мисли: Където Любовта присъствува, страхът остава отвън.
към беседата >>
Където е животът, Любовта се изявява отвън.
Където е животът, Любовта се изявява отвън.
Когато човек се облече с дрехата на Любовта, с него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва. Когато човек живее, светлината идва. Когато човек умира, тъмнината идва. Светлината представлява живот, който идва. Тъмнината представлява живот, който заминава.
към беседата >>
Когато човек се облече с дрехата на Любовта, с него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва.
Където е животът, Любовта се изявява отвън.
Когато човек се облече с дрехата на Любовта, с него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва.
Когато човек живее, светлината идва. Когато човек умира, тъмнината идва. Светлината представлява живот, който идва. Тъмнината представлява живот, който заминава. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота и за душата, която слиза на земята.
към беседата >>
Когато човек живее, светлината идва.
Където е животът, Любовта се изявява отвън. Когато човек се облече с дрехата на Любовта, с него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва.
Когато човек живее, светлината идва.
Когато човек умира, тъмнината идва. Светлината представлява живот, който идва. Тъмнината представлява живот, който заминава. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота и за душата, която слиза на земята. Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Този, Който я е родил.
към беседата >>
Когато човек умира, тъмнината идва.
Където е животът, Любовта се изявява отвън. Когато човек се облече с дрехата на Любовта, с него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва. Когато човек живее, светлината идва.
Когато човек умира, тъмнината идва.
Светлината представлява живот, който идва. Тъмнината представлява живот, който заминава. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота и за душата, която слиза на земята. Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Този, Който я е родил.
към беседата >>
Светлината представлява живот, който идва.
Където е животът, Любовта се изявява отвън. Когато човек се облече с дрехата на Любовта, с него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва. Когато човек живее, светлината идва. Когато човек умира, тъмнината идва.
Светлината представлява живот, който идва.
Тъмнината представлява живот, който заминава. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота и за душата, която слиза на земята. Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Този, Който я е родил.
към беседата >>
Тъмнината представлява живот, който заминава.
Където е животът, Любовта се изявява отвън. Когато човек се облече с дрехата на Любовта, с него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва. Когато човек живее, светлината идва. Когато човек умира, тъмнината идва. Светлината представлява живот, който идва.
Тъмнината представлява живот, който заминава.
Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота и за душата, която слиза на земята. Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Този, Който я е родил.
към беседата >>
Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота и за душата, която слиза на земята.
Когато човек се облече с дрехата на Любовта, с него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва. Когато човек живее, светлината идва. Когато човек умира, тъмнината идва. Светлината представлява живот, който идва. Тъмнината представлява живот, който заминава.
Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота и за душата, която слиза на земята.
Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Този, Който я е родил.
към беседата >>
Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Този, Който я е родил.
Когато човек живее, светлината идва. Когато човек умира, тъмнината идва. Светлината представлява живот, който идва. Тъмнината представлява живот, който заминава. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота и за душата, която слиза на земята.
Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Този, Който я е родил.
към беседата >>
6.
Опорни точки на живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1932г.,
Днес ще говоря върху опорните точки на живота.
Днес ще говоря върху опорните точки на живота.
Първата опорна точка на живота се намира в краката. Втората опорна точка на живота се намира в главата. Първата точка се нарича добродетел, втората точка се нарича Мъдрост. Без добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто.
към беседата >>
Първата опорна точка на живота се намира в краката.
Днес ще говоря върху опорните точки на живота.
Първата опорна точка на живота се намира в краката.
Втората опорна точка на живота се намира в главата. Първата точка се нарича добродетел, втората точка се нарича Мъдрост. Без добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никаква мисъл не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши.
към беседата >>
Втората опорна точка на живота се намира в главата.
Днес ще говоря върху опорните точки на живота. Първата опорна точка на живота се намира в краката.
Втората опорна точка на живота се намира в главата.
Първата точка се нарича добродетел, втората точка се нарича Мъдрост. Без добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никаква мисъл не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието.
към беседата >>
Първата точка се нарича добродетел, втората точка се нарича Мъдрост.
Днес ще говоря върху опорните точки на живота. Първата опорна точка на живота се намира в краката. Втората опорна точка на живота се намира в главата.
Първата точка се нарича добродетел, втората точка се нарича Мъдрост.
Без добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никаква мисъл не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието. Главата и краката са граници на живота.
към беседата >>
Без добродетел движение не може да съществува.
Днес ще говоря върху опорните точки на живота. Първата опорна точка на живота се намира в краката. Втората опорна точка на живота се намира в главата. Първата точка се нарича добродетел, втората точка се нарича Мъдрост.
Без добродетел движение не може да съществува.
Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никаква мисъл не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието. Главата и краката са граници на живота. С други думи казано: добродетелта и Мъдростта са граници на живота, между които той извира, движи се и се развива правилно.
към беседата >>
Всяко движение е израз на доброто.
Днес ще говоря върху опорните точки на живота. Първата опорна точка на живота се намира в краката. Втората опорна точка на живота се намира в главата. Първата точка се нарича добродетел, втората точка се нарича Мъдрост. Без добродетел движение не може да съществува.
Всяко движение е израз на доброто.
Без Мъдрост никаква мисъл не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието. Главата и краката са граници на живота. С други думи казано: добродетелта и Мъдростта са граници на живота, между които той извира, движи се и се развива правилно.
към беседата >>
Без Мъдрост никаква мисъл не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши.
Първата опорна точка на живота се намира в краката. Втората опорна точка на живота се намира в главата. Първата точка се нарича добродетел, втората точка се нарича Мъдрост. Без добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто.
Без Мъдрост никаква мисъл не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши.
Помощник на Мъдростта е знанието. Главата и краката са граници на живота. С други думи казано: добродетелта и Мъдростта са граници на живота, между които той извира, движи се и се развива правилно.
към беседата >>
Помощник на Мъдростта е знанието.
Втората опорна точка на живота се намира в главата. Първата точка се нарича добродетел, втората точка се нарича Мъдрост. Без добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никаква мисъл не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши.
Помощник на Мъдростта е знанието.
Главата и краката са граници на живота. С други думи казано: добродетелта и Мъдростта са граници на живота, между които той извира, движи се и се развива правилно.
към беседата >>
Главата и краката са граници на живота.
Първата точка се нарича добродетел, втората точка се нарича Мъдрост. Без добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никаква мисъл не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието.
Главата и краката са граници на живота.
С други думи казано: добродетелта и Мъдростта са граници на живота, между които той извира, движи се и се развива правилно.
към беседата >>
С други думи казано: добродетелта и Мъдростта са граници на живота, между които той извира, движи се и се развива правилно.
Без добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никаква мисъл не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието. Главата и краката са граници на живота.
С други думи казано: добродетелта и Мъдростта са граници на живота, между които той извира, движи се и се развива правилно.
към беседата >>
Следователно, погледне ли човек на краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен.
Следователно, погледне ли човек на краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен.
Някой пита: „Защо ми са краката? “ – За да можеш да ходиш, да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек на главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най-голямото добро на небето.
към беседата >>
Някой пита: „Защо ми са краката?
Следователно, погледне ли човек на краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен.
Някой пита: „Защо ми са краката?
“ – За да можеш да ходиш, да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек на главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най-голямото добро на небето. Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога.
към беседата >>
“ – За да можеш да ходиш, да се движиш.
Следователно, погледне ли човек на краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен. Някой пита: „Защо ми са краката?
“ – За да можеш да ходиш, да се движиш.
Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек на главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най-голямото добро на небето. Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога. Някой пита: „Защо ми е дадена главата?
към беседата >>
Движението е най-голямото добро на земята.
Следователно, погледне ли човек на краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен. Някой пита: „Защо ми са краката? “ – За да можеш да ходиш, да се движиш.
Движението е най-голямото добро на земята.
Погледне ли човек на главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най-голямото добро на небето. Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога. Някой пита: „Защо ми е дадена главата? “ – За да оправиш всичките си работи.
към беседата >>
Погледне ли човек на главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли.
Следователно, погледне ли човек на краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен. Някой пита: „Защо ми са краката? “ – За да можеш да ходиш, да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята.
Погледне ли човек на главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли.
Мъдростта е най-голямото добро на небето. Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога. Някой пита: „Защо ми е дадена главата? “ – За да оправиш всичките си работи. Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени.
към беседата >>
Мъдростта е най-голямото добро на небето.
Следователно, погледне ли човек на краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен. Някой пита: „Защо ми са краката? “ – За да можеш да ходиш, да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек на главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли.
Мъдростта е най-голямото добро на небето.
Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога. Някой пита: „Защо ми е дадена главата? “ – За да оправиш всичките си работи. Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени. Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си.
към беседата >>
Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога.
Някой пита: „Защо ми са краката? “ – За да можеш да ходиш, да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек на главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най-голямото добро на небето.
Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога.
Някой пита: „Защо ми е дадена главата? “ – За да оправиш всичките си работи. Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени. Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си. Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е.
към беседата >>
Някой пита: „Защо ми е дадена главата?
“ – За да можеш да ходиш, да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек на главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най-голямото добро на небето. Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога.
Някой пита: „Защо ми е дадена главата?
“ – За да оправиш всичките си работи. Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени. Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си. Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е. между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени.
към беседата >>
“ – За да оправиш всичките си работи.
Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек на главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най-голямото добро на небето. Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога. Някой пита: „Защо ми е дадена главата?
“ – За да оправиш всичките си работи.
Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени. Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си. Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е. между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър.
към беседата >>
Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени.
Погледне ли човек на главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най-голямото добро на небето. Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога. Някой пита: „Защо ми е дадена главата? “ – За да оправиш всичките си работи.
Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени.
Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си. Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е. между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър. Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява.
към беседата >>
Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си.
Мъдростта е най-голямото добро на небето. Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога. Някой пита: „Защо ми е дадена главата? “ – За да оправиш всичките си работи. Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени.
Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си.
Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е. между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър. Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени.
към беседата >>
Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е.
Мъдър ли е човек, той има най-голямото благо от Бога. Някой пита: „Защо ми е дадена главата? “ – За да оправиш всичките си работи. Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени. Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си.
Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е.
между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър. Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“.
към беседата >>
между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени.
Някой пита: „Защо ми е дадена главата? “ – За да оправиш всичките си работи. Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени. Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си. Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е.
между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени.
Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър. Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината.
към беседата >>
Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър.
“ – За да оправиш всичките си работи. Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени. Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си. Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е. между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени.
Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър.
Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината. И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си.
към беседата >>
Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява.
Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени. Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си. Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е. между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър.
Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява.
При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината. И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си. В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си.
към беседата >>
При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени.
Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва да ги оправиш, това показва, че си забъркал някъде пътя на мисълта си. Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е. между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър. Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява.
При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени.
Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината. И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си. В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“.
Когато животът тече правилно между краката и главата, т.е. между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър. Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени.
Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“.
С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината. И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си. В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй.
към беседата >>
С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината.
между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър. Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“.
С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината.
И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си. В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата.
към беседата >>
И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си.
Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър. Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината.
И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си.
В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата. Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката.
към беседата >>
В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си.
Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината. И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си.
В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си.
В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата. Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката. Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си.
към беседата >>
В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си.
При това положение Бог винаги е с човека и работите му всякога са оправени. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината. И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си. В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си.
В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си.
В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата. Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката. Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си. Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си.
към беседата >>
В зимата на живота почивай и всичко изправяй.
Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината. И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си. В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си.
В зимата на живота почивай и всичко изправяй.
Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата. Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката. Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си. Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си. Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата.
към беседата >>
Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата.
С други думи казано: глава на целокупния живот е Истината. И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си. В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй.
Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата.
Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката. Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си. Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си. Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата. Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката.
към беседата >>
Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката.
И тъй, докато си в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата си. В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата.
Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката.
Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си. Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си. Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата. Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката. Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека.
към беседата >>
Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си.
В лятото на живота работи и жъни – служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата. Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката.
Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си.
Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си. Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата. Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката. Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека. Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека.
към беседата >>
Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си.
В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата. Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката. Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си.
Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си.
Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата. Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката. Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека. Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща.
към беседата >>
Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата.
В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата. Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката. Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си. Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си.
Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата.
Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката. Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека. Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен.
към беседата >>
Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката.
Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва да живее главата. Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката. Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си. Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си. Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата.
Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката.
Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека. Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен. Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи.
към беседата >>
Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека.
Когато създаде земята, Той показа къде трябва да живеят краката. Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си. Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си. Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата. Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката.
Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека.
Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен. Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи. Майките посрещат децата си всякога голи.
към беседата >>
Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека.
Следователно, ако главата те боли, ти не си на мястото си. Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си. Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата. Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката. Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека.
Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека.
И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен. Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи. Майките посрещат децата си всякога голи. Голотата е израз на чистота.
към беседата >>
И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща.
Ако краката те болят, ти пак не си на мястото си. Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата. Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката. Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека. Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека.
И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща.
Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен. Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи. Майките посрещат децата си всякога голи. Голотата е израз на чистота. Само чистият може да бъде гол.
към беседата >>
Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен.
Ако си вън от слънцето, ще имаш болки на главата. Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката. Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека. Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща.
Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен.
Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи. Майките посрещат децата си всякога голи. Голотата е израз на чистота. Само чистият може да бъде гол. Облеченият е ангелът на Любовта, който носи голия.
към беседата >>
Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи.
Ако си вън от земята, ще имаш болки на краката. Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека. Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен.
Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи.
Майките посрещат децата си всякога голи. Голотата е израз на чистота. Само чистият може да бъде гол. Облеченият е ангелът на Любовта, който носи голия. Бъди гол, когато идваш при майка си.
към беседата >>
Майките посрещат децата си всякога голи.
Болките на краката говорят за мързела, за леността на човека. Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен. Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи.
Майките посрещат децата си всякога голи.
Голотата е израз на чистота. Само чистият може да бъде гол. Облеченият е ангелът на Любовта, който носи голия. Бъди гол, когато идваш при майка си. Бъди облечен, когато отиваш при Бога, или при баща си.
към беседата >>
Голотата е израз на чистота.
Болките на главата говорят за недоволството и невежеството на човека. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен. Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи. Майките посрещат децата си всякога голи.
Голотата е израз на чистота.
Само чистият може да бъде гол. Облеченият е ангелът на Любовта, който носи голия. Бъди гол, когато идваш при майка си. Бъди облечен, когато отиваш при Бога, или при баща си. На ваш език казано: гол при майка си, облечен при баща си.
към беседата >>
Само чистият може да бъде гол.
И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен. Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи. Майките посрещат децата си всякога голи. Голотата е израз на чистота.
Само чистият може да бъде гол.
Облеченият е ангелът на Любовта, който носи голия. Бъди гол, когато идваш при майка си. Бъди облечен, когато отиваш при Бога, или при баща си. На ваш език казано: гол при майка си, облечен при баща си.
към беседата >>
Облеченият е ангелът на Любовта, който носи голия.
Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен. Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи. Майките посрещат децата си всякога голи. Голотата е израз на чистота. Само чистият може да бъде гол.
Облеченият е ангелът на Любовта, който носи голия.
Бъди гол, когато идваш при майка си. Бъди облечен, когато отиваш при Бога, или при баща си. На ваш език казано: гол при майка си, облечен при баща си.
към беседата >>
Бъди гол, когато идваш при майка си.
Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи. Майките посрещат децата си всякога голи. Голотата е израз на чистота. Само чистият може да бъде гол. Облеченият е ангелът на Любовта, който носи голия.
Бъди гол, когато идваш при майка си.
Бъди облечен, когато отиваш при Бога, или при баща си. На ваш език казано: гол при майка си, облечен при баща си.
към беседата >>
Бъди облечен, когато отиваш при Бога, или при баща си.
Майките посрещат децата си всякога голи. Голотата е израз на чистота. Само чистият може да бъде гол. Облеченият е ангелът на Любовта, който носи голия. Бъди гол, когато идваш при майка си.
Бъди облечен, когато отиваш при Бога, или при баща си.
На ваш език казано: гол при майка си, облечен при баща си.
към беседата >>
На ваш език казано: гол при майка си, облечен при баща си.
Голотата е израз на чистота. Само чистият може да бъде гол. Облеченият е ангелът на Любовта, който носи голия. Бъди гол, когато идваш при майка си. Бъди облечен, когато отиваш при Бога, или при баща си.
На ваш език казано: гол при майка си, облечен при баща си.
към беседата >>
Когато искаш да намериш майка си, съблечи се гол.
Когато искаш да намериш майка си, съблечи се гол.
Само гол можеш да намериш майка си – по никой друг начин. Когато искаш да намериш баща си, облечи се. Ако си облечен, само така ще намериш баща си и ще възприемеш от него разумното слово на живота. Днес научихте една истина, а именно, какво представляват краката и какво – главата. Радвайте се на краката си, радвайте се и на главата си.
към беседата >>
Само гол можеш да намериш майка си – по никой друг начин.
Когато искаш да намериш майка си, съблечи се гол.
Само гол можеш да намериш майка си – по никой друг начин.
Когато искаш да намериш баща си, облечи се. Ако си облечен, само така ще намериш баща си и ще възприемеш от него разумното слово на живота. Днес научихте една истина, а именно, какво представляват краката и какво – главата. Радвайте се на краката си, радвайте се и на главата си. Радвайте се на доброто, радвайте се и на Мъдростта. Защо?
към беседата >>
Когато искаш да намериш баща си, облечи се.
Когато искаш да намериш майка си, съблечи се гол. Само гол можеш да намериш майка си – по никой друг начин.
Когато искаш да намериш баща си, облечи се.
Ако си облечен, само така ще намериш баща си и ще възприемеш от него разумното слово на живота. Днес научихте една истина, а именно, какво представляват краката и какво – главата. Радвайте се на краката си, радвайте се и на главата си. Радвайте се на доброто, радвайте се и на Мъдростта. Защо? – Защото животът се проявява между краката и главата, между добродетелта и Мъдростта.
към беседата >>
Ако си облечен, само така ще намериш баща си и ще възприемеш от него разумното слово на живота.
Когато искаш да намериш майка си, съблечи се гол. Само гол можеш да намериш майка си – по никой друг начин. Когато искаш да намериш баща си, облечи се.
Ако си облечен, само така ще намериш баща си и ще възприемеш от него разумното слово на живота.
Днес научихте една истина, а именно, какво представляват краката и какво – главата. Радвайте се на краката си, радвайте се и на главата си. Радвайте се на доброто, радвайте се и на Мъдростта. Защо? – Защото животът се проявява между краката и главата, между добродетелта и Мъдростта. Където са добродетелта и Мъдростта, там и Любовта се проявява.
към беседата >>
Днес научихте една истина, а именно, какво представляват краката и какво – главата.
Когато искаш да намериш майка си, съблечи се гол. Само гол можеш да намериш майка си – по никой друг начин. Когато искаш да намериш баща си, облечи се. Ако си облечен, само така ще намериш баща си и ще възприемеш от него разумното слово на живота.
Днес научихте една истина, а именно, какво представляват краката и какво – главата.
Радвайте се на краката си, радвайте се и на главата си. Радвайте се на доброто, радвайте се и на Мъдростта. Защо? – Защото животът се проявява между краката и главата, между добродетелта и Мъдростта. Където са добродетелта и Мъдростта, там и Любовта се проявява.
към беседата >>
Радвайте се на краката си, радвайте се и на главата си.
Когато искаш да намериш майка си, съблечи се гол. Само гол можеш да намериш майка си – по никой друг начин. Когато искаш да намериш баща си, облечи се. Ако си облечен, само така ще намериш баща си и ще възприемеш от него разумното слово на живота. Днес научихте една истина, а именно, какво представляват краката и какво – главата.
Радвайте се на краката си, радвайте се и на главата си.
Радвайте се на доброто, радвайте се и на Мъдростта. Защо? – Защото животът се проявява между краката и главата, между добродетелта и Мъдростта. Където са добродетелта и Мъдростта, там и Любовта се проявява.
към беседата >>
Радвайте се на доброто, радвайте се и на Мъдростта. Защо?
Само гол можеш да намериш майка си – по никой друг начин. Когато искаш да намериш баща си, облечи се. Ако си облечен, само така ще намериш баща си и ще възприемеш от него разумното слово на живота. Днес научихте една истина, а именно, какво представляват краката и какво – главата. Радвайте се на краката си, радвайте се и на главата си.
Радвайте се на доброто, радвайте се и на Мъдростта. Защо?
– Защото животът се проявява между краката и главата, между добродетелта и Мъдростта. Където са добродетелта и Мъдростта, там и Любовта се проявява.
към беседата >>
– Защото животът се проявява между краката и главата, между добродетелта и Мъдростта.
Когато искаш да намериш баща си, облечи се. Ако си облечен, само така ще намериш баща си и ще възприемеш от него разумното слово на живота. Днес научихте една истина, а именно, какво представляват краката и какво – главата. Радвайте се на краката си, радвайте се и на главата си. Радвайте се на доброто, радвайте се и на Мъдростта. Защо?
– Защото животът се проявява между краката и главата, между добродетелта и Мъдростта.
Където са добродетелта и Мъдростта, там и Любовта се проявява.
към беседата >>
Където са добродетелта и Мъдростта, там и Любовта се проявява.
Ако си облечен, само така ще намериш баща си и ще възприемеш от него разумното слово на живота. Днес научихте една истина, а именно, какво представляват краката и какво – главата. Радвайте се на краката си, радвайте се и на главата си. Радвайте се на доброто, радвайте се и на Мъдростта. Защо? – Защото животът се проявява между краката и главата, между добродетелта и Мъдростта.
Където са добродетелта и Мъдростта, там и Любовта се проявява.
към беседата >>
7.
Завършени и незавършени процеси
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1932г.,
Завършеният процес е Божествен, а незавършеният е човешки процес.
Завършеният процес е Божествен, а незавършеният е човешки процес.
За пример, узряването на плода е Божествен процес. Завършеният процес носи в себе си ново начало, както узрелият плод носи в себе си начало на нов живот. Цъфтенето, за пример, е незавършен процес, защото след цъфтенето следва връзване на плод и узряването му. Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод. В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си.
към беседата >>
За пример, узряването на плода е Божествен процес.
Завършеният процес е Божествен, а незавършеният е човешки процес.
За пример, узряването на плода е Божествен процес.
Завършеният процес носи в себе си ново начало, както узрелият плод носи в себе си начало на нов живот. Цъфтенето, за пример, е незавършен процес, защото след цъфтенето следва връзване на плод и узряването му. Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод. В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си. Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало.
към беседата >>
Завършеният процес носи в себе си ново начало, както узрелият плод носи в себе си начало на нов живот.
Завършеният процес е Божествен, а незавършеният е човешки процес. За пример, узряването на плода е Божествен процес.
Завършеният процес носи в себе си ново начало, както узрелият плод носи в себе си начало на нов живот.
Цъфтенето, за пример, е незавършен процес, защото след цъфтенето следва връзване на плод и узряването му. Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод. В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си. Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало. Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята.
към беседата >>
Цъфтенето, за пример, е незавършен процес, защото след цъфтенето следва връзване на плод и узряването му.
Завършеният процес е Божествен, а незавършеният е човешки процес. За пример, узряването на плода е Божествен процес. Завършеният процес носи в себе си ново начало, както узрелият плод носи в себе си начало на нов живот.
Цъфтенето, за пример, е незавършен процес, защото след цъфтенето следва връзване на плод и узряването му.
Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод. В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си. Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало. Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята. Той знае и разбира всичко, което става в тези области.
към беседата >>
Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод.
Завършеният процес е Божествен, а незавършеният е човешки процес. За пример, узряването на плода е Божествен процес. Завършеният процес носи в себе си ново начало, както узрелият плод носи в себе си начало на нов живот. Цъфтенето, за пример, е незавършен процес, защото след цъфтенето следва връзване на плод и узряването му.
Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод.
В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си. Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало. Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята. Той знае и разбира всичко, което става в тези области. Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления.
към беседата >>
В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си.
Завършеният процес е Божествен, а незавършеният е човешки процес. За пример, узряването на плода е Божествен процес. Завършеният процес носи в себе си ново начало, както узрелият плод носи в себе си начало на нов живот. Цъфтенето, за пример, е незавършен процес, защото след цъфтенето следва връзване на плод и узряването му. Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод.
В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си.
Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало. Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята. Той знае и разбира всичко, което става в тези области. Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления. И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо.
към беседата >>
Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало.
За пример, узряването на плода е Божествен процес. Завършеният процес носи в себе си ново начало, както узрелият плод носи в себе си начало на нов живот. Цъфтенето, за пример, е незавършен процес, защото след цъфтенето следва връзване на плод и узряването му. Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод. В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си.
Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало.
Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята. Той знае и разбира всичко, което става в тези области. Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления. И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо. И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край.
към беседата >>
Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята.
Завършеният процес носи в себе си ново начало, както узрелият плод носи в себе си начало на нов живот. Цъфтенето, за пример, е незавършен процес, защото след цъфтенето следва връзване на плод и узряването му. Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод. В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си. Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало.
Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята.
Той знае и разбира всичко, което става в тези области. Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления. И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо. И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край. Лошите неща нямат нито начало, нито край.
към беседата >>
Той знае и разбира всичко, което става в тези области.
Цъфтенето, за пример, е незавършен процес, защото след цъфтенето следва връзване на плод и узряването му. Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод. В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си. Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало. Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята.
Той знае и разбира всичко, което става в тези области.
Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления. И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо. И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край. Лошите неща нямат нито начало, нито край. Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е.
към беседата >>
Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления.
Когато един цвят е цъфнал, в него няма още сладост, няма връзване на плод. В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си. Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало. Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята. Той знае и разбира всичко, което става в тези области.
Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления.
И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо. И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край. Лошите неща нямат нито начало, нито край. Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е. никнене и цъфтене.
към беседата >>
И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо.
В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в себе си. Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало. Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята. Той знае и разбира всичко, което става в тези области. Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления.
И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо.
И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край. Лошите неща нямат нито начало, нито край. Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е. никнене и цъфтене. Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене.
към беседата >>
И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край.
Злото пък е незавършен процес, без основа и без начало. Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята. Той знае и разбира всичко, което става в тези области. Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления. И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо.
И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край.
Лошите неща нямат нито начало, нито край. Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е. никнене и цъфтене. Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене. Завършеният процес носи живот в себе си.
към беседата >>
Лошите неща нямат нито начало, нито край.
Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята. Той знае и разбира всичко, което става в тези области. Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления. И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо. И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край.
Лошите неща нямат нито начало, нито край.
Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е. никнене и цъфтене. Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене. Завършеният процес носи живот в себе си. Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват.
към беседата >>
Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е.
Той знае и разбира всичко, което става в тези области. Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления. И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо. И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край. Лошите неща нямат нито начало, нито край.
Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е.
никнене и цъфтене. Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене. Завършеният процес носи живот в себе си. Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват. Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си.
към беседата >>
никнене и цъфтене.
Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления. И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо. И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край. Лошите неща нямат нито начало, нито край. Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е.
никнене и цъфтене.
Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене. Завършеният процес носи живот в себе си. Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват. Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си. Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен.
към беседата >>
Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене.
И когато върши зло, той не знае защо прави това нещо. И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край. Лошите неща нямат нито начало, нито край. Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е. никнене и цъфтене.
Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене.
Завършеният процес носи живот в себе си. Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват. Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си. Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен. Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни.
към беседата >>
Завършеният процес носи живот в себе си.
И тъй, добрите неща на земята имат начало, имат и край. Лошите неща нямат нито начало, нито край. Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е. никнене и цъфтене. Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене.
Завършеният процес носи живот в себе си.
Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват. Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си. Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен. Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни. Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа.
към беседата >>
Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват.
Лошите неща нямат нито начало, нито край. Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е. никнене и цъфтене. Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене. Завършеният процес носи живот в себе си.
Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват.
Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си. Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен. Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни. Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа. Смъртта носи в себе си скръб и страдания.
към беседата >>
Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си.
Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е. никнене и цъфтене. Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене. Завършеният процес носи живот в себе си. Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват.
Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си.
Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен. Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни. Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа. Смъртта носи в себе си скръб и страдания. Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие.
към беседата >>
Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен.
никнене и цъфтене. Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене. Завършеният процес носи живот в себе си. Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват. Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си.
Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен.
Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни. Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа. Смъртта носи в себе си скръб и страдания. Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие. Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания.
към беседата >>
Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни.
Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене. Завършеният процес носи живот в себе си. Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват. Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си. Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен.
Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни.
Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа. Смъртта носи в себе си скръб и страдания. Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие. Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания. Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право.
към беседата >>
Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа.
Завършеният процес носи живот в себе си. Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват. Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си. Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен. Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни.
Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа.
Смъртта носи в себе си скръб и страдания. Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие. Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания. Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право. Добрите хора дават, а лошите взимат.
към беседата >>
Смъртта носи в себе си скръб и страдания.
Завършеният процес носи в себе си условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за себе си, могат да се развиват, цъфтят и узряват. Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си. Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен. Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни. Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа.
Смъртта носи в себе си скръб и страдания.
Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие. Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания. Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право. Добрите хора дават, а лошите взимат. Те взимат и това, за което нямат никакво право.
към беседата >>
Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие.
Незавършените процеси, обаче, не носят живот в себе си. Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен. Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни. Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа. Смъртта носи в себе си скръб и страдания.
Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие.
Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания. Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право. Добрите хора дават, а лошите взимат. Те взимат и това, за което нямат никакво право. За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право.
към беседата >>
Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания.
Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен. Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни. Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа. Смъртта носи в себе си скръб и страдания. Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие.
Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания.
Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право. Добрите хора дават, а лошите взимат. Те взимат и това, за което нямат никакво право. За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право. Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал.
към беседата >>
Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право.
Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни. Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа. Смъртта носи в себе си скръб и страдания. Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие. Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания.
Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право.
Добрите хора дават, а лошите взимат. Те взимат и това, за което нямат никакво право. За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право. Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал. С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял.
към беседата >>
Добрите хора дават, а лошите взимат.
Раждането носи радост в себе си, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа. Смъртта носи в себе си скръб и страдания. Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие. Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания. Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право.
Добрите хора дават, а лошите взимат.
Те взимат и това, за което нямат никакво право. За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право. Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал. С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял. Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал.
към беседата >>
Те взимат и това, за което нямат никакво право.
Смъртта носи в себе си скръб и страдания. Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие. Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания. Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право. Добрите хора дават, а лошите взимат.
Те взимат и това, за което нямат никакво право.
За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право. Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал. С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял. Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал. Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край.
към беседата >>
За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право.
Тя лишава човешката душа от благоприятните условия за нейното развитие. Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания. Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право. Добрите хора дават, а лошите взимат. Те взимат и това, за което нямат никакво право.
За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право.
Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал. С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял. Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал. Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край. Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края.
към беседата >>
Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал.
Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания. Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право. Добрите хора дават, а лошите взимат. Те взимат и това, за което нямат никакво право. За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право.
Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал.
С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял. Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал. Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край. Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края. Щом престанеш да обичаш, ти си в края.
към беседата >>
С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял.
Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право. Добрите хора дават, а лошите взимат. Те взимат и това, за което нямат никакво право. За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право. Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал.
С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял.
Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал. Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край. Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края. Щом престанеш да обичаш, ти си в края. Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича.
към беседата >>
Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал.
Добрите хора дават, а лошите взимат. Те взимат и това, за което нямат никакво право. За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право. Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал. С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял.
Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал.
Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край. Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края. Щом престанеш да обичаш, ти си в края. Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича. Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне.
към беседата >>
Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край.
Те взимат и това, за което нямат никакво право. За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право. Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал. С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял. Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал.
Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край.
Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края. Щом престанеш да обичаш, ти си в края. Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича. Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне. Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“.
към беседата >>
Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края.
За пример, те убиват човека, отнемат живота му, за което нямат абсолютно никакво право. Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал. С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял. Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал. Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край.
Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края.
Щом престанеш да обичаш, ти си в края. Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича. Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне. Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“. Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси.
към беседата >>
Щом престанеш да обичаш, ти си в края.
Закон е: никой няма право да вземе това, което не е дал. С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял. Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал. Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край. Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края.
Щом престанеш да обичаш, ти си в края.
Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича. Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне. Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“. Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси. Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние.
към беседата >>
Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича.
С други думи казано: никой няма право да жъне там, където не е сял. Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал. Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край. Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края. Щом престанеш да обичаш, ти си в края.
Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича.
Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне. Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“. Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси. Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние. Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя.
към беседата >>
Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне.
Никой не може да бъде обичан, ако той сам не е обичал. Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край. Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края. Щом престанеш да обичаш, ти си в края. Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича.
Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне.
Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“. Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси. Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние. Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя. Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества.
към беседата >>
Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“.
Следователно, да обичаш, това е начало; да те обичат, това е край. Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края. Щом престанеш да обичаш, ти си в края. Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича. Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне.
Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“.
Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси. Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние. Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя. Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества. Ферментирането е също така смесен процес.
към беседата >>
Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси.
Когато обичаш някого, ти си в началото и отиваш към края. Щом престанеш да обичаш, ти си в края. Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича. Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне. Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“.
Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси.
Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние. Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя. Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества. Ферментирането е също така смесен процес. Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е.
към беседата >>
Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние.
Щом престанеш да обичаш, ти си в края. Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича. Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне. Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“. Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси.
Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние.
Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя. Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества. Ферментирането е също така смесен процес. Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е. у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията.
към беседата >>
Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя.
Тогава онзи, когото си обичал, той започва да те обича. Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне. Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“. Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси. Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние.
Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя.
Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества. Ферментирането е също така смесен процес. Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е. у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията. Тайната на живота се състои в това, да се спре по някакъв начин процеса на ферментацията.
към беседата >>
Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества.
Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може да жъне; който не сее, той никога не може да жъне. Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“. Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси. Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние. Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя.
Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества.
Ферментирането е също така смесен процес. Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е. у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията. Тайната на живота се състои в това, да се спре по някакъв начин процеса на ферментацията. Само една сила може да спре ферментацията.
към беседата >>
Ферментирането е също така смесен процес.
Някой казва: „Много неща не разбирам в живота“. Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси. Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние. Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя. Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества.
Ферментирането е също така смесен процес.
Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е. у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията. Тайната на живота се състои в това, да се спре по някакъв начин процеса на ферментацията. Само една сила може да спре ферментацията. Тази сила е Истината.
към беседата >>
Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е.
Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси. Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние. Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя. Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества. Ферментирането е също така смесен процес.
Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е.
у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията. Тайната на живота се състои в това, да се спре по някакъв начин процеса на ферментацията. Само една сила може да спре ферментацията. Тази сила е Истината. И сега ще знаете: всяко нещо, което не може да спре процеса на ферментацията в човека, това не е Истина.
към беседата >>
у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията.
Плодът, който е завършен процес, след известно време започва да гние. Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя. Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества. Ферментирането е също така смесен процес. Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е.
у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията.
Тайната на живота се състои в това, да се спре по някакъв начин процеса на ферментацията. Само една сила може да спре ферментацията. Тази сила е Истината. И сега ще знаете: всяко нещо, което не може да спре процеса на ферментацията в човека, това не е Истина. Всяко нещо, което е в сила да спре ферментацията в човека, е Истината.
към беседата >>
Тайната на живота се състои в това, да се спре по някакъв начин процеса на ферментацията.
Гниенето е смесен процес; в него става вътрешна промяна, при която естеството на веществото коренно се изменя. Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества. Ферментирането е също така смесен процес. Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е. у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията.
Тайната на живота се състои в това, да се спре по някакъв начин процеса на ферментацията.
Само една сила може да спре ферментацията. Тази сила е Истината. И сега ще знаете: всяко нещо, което не може да спре процеса на ферментацията в човека, това не е Истина. Всяко нещо, което е в сила да спре ферментацията в човека, е Истината.
към беседата >>
Само една сила може да спре ферментацията.
Сладчината в него постепенно се изгубва и в резултат на това се явяват съвършено нови материали, нови вещества. Ферментирането е също така смесен процес. Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е. у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията. Тайната на живота се състои в това, да се спре по някакъв начин процеса на ферментацията.
Само една сила може да спре ферментацията.
Тази сила е Истината. И сега ще знаете: всяко нещо, което не може да спре процеса на ферментацията в човека, това не е Истина. Всяко нещо, което е в сила да спре ферментацията в човека, е Истината.
към беседата >>
Тази сила е Истината.
Ферментирането е също така смесен процес. Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е. у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията. Тайната на живота се състои в това, да се спре по някакъв начин процеса на ферментацията. Само една сила може да спре ферментацията.
Тази сила е Истината.
И сега ще знаете: всяко нещо, което не може да спре процеса на ферментацията в човека, това не е Истина. Всяко нещо, което е в сила да спре ферментацията в човека, е Истината.
към беседата >>
И сега ще знаете: всяко нещо, което не може да спре процеса на ферментацията в човека, това не е Истина.
Оттук ние вадим следното заключение: когато човек се смущава без някаква дълбока причина, той се вкисва, т.е. у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията. Тайната на живота се състои в това, да се спре по някакъв начин процеса на ферментацията. Само една сила може да спре ферментацията. Тази сила е Истината.
И сега ще знаете: всяко нещо, което не може да спре процеса на ферментацията в човека, това не е Истина.
Всяко нещо, което е в сила да спре ферментацията в човека, е Истината.
към беседата >>
Всяко нещо, което е в сила да спре ферментацията в човека, е Истината.
у него става вече смесен процес – процесът на ферментацията. Тайната на живота се състои в това, да се спре по някакъв начин процеса на ферментацията. Само една сила може да спре ферментацията. Тази сила е Истината. И сега ще знаете: всяко нещо, което не може да спре процеса на ферментацията в човека, това не е Истина.
Всяко нещо, което е в сила да спре ферментацията в човека, е Истината.
към беседата >>
8.
Най-мъчният изпит
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1932г.,
Първоначално богатството и сиромашията с били най-труднопоносимите неща за човешкия дух.
Първоначално богатството и сиромашията с били най-труднопоносимите неща за човешкия дух.
Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл. Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар. Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията.
към беседата >>
Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл.
Първоначално богатството и сиромашията с били най-труднопоносимите неща за човешкия дух.
Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл.
Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар. Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията. Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае.
към беседата >>
Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар.
Първоначално богатството и сиромашията с били най-труднопоносимите неща за човешкия дух. Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл.
Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар.
Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията. Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор?
към беседата >>
Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си.
Първоначално богатството и сиромашията с били най-труднопоносимите неща за човешкия дух. Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл. Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар.
Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си.
Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията. Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор? – За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи.
към беседата >>
Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума.
Първоначално богатството и сиромашията с били най-труднопоносимите неща за човешкия дух. Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл. Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар. Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си.
Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума.
Така се бяга днес от сиромашията. Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор? – За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече.
към беседата >>
Така се бяга днес от сиромашията.
Първоначално богатството и сиромашията с били най-труднопоносимите неща за човешкия дух. Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл. Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар. Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума.
Така се бяга днес от сиромашията.
Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор? – За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството.
към беседата >>
Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае.
Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл. Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар. Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията.
Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае.
Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор? – За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор.
към беседата >>
Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор?
Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар. Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията. Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае.
Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор?
– За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано.
към беседата >>
– За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи.
Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията. Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор?
– За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи.
Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията.
към беседата >>
Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече.
Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията. Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор? – За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи.
Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече.
И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията. Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата да окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея.
към беседата >>
И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството.
Така се бяга днес от сиромашията. Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор? – За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече.
И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството.
Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията. Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата да окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея. Досега още не се е намерил способен ученик, който да окъпе сиромашията и да я избави от позора ѝ.
към беседата >>
Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор.
Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор? – За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството.
Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор.
Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията. Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата да окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея. Досега още не се е намерил способен ученик, който да окъпе сиромашията и да я избави от позора ѝ. За богатството се намери такъв ученик, който го окъпа, вследствие на което днес то придоби чест и слава.
към беседата >>
Първият изпит е издържан, богатството е окъпано.
Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор? – За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор.
Първият изпит е издържан, богатството е окъпано.
Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията. Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата да окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея. Досега още не се е намерил способен ученик, който да окъпе сиромашията и да я избави от позора ѝ. За богатството се намери такъв ученик, който го окъпа, вследствие на което днес то придоби чест и слава.
към беседата >>
Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията.
– За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано.
Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията.
Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата да окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея. Досега още не се е намерил способен ученик, който да окъпе сиромашията и да я избави от позора ѝ. За богатството се намери такъв ученик, който го окъпа, вследствие на което днес то придоби чест и слава.
към беседата >>
Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата да окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея.
Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията.
Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата да окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея.
Досега още не се е намерил способен ученик, който да окъпе сиромашията и да я избави от позора ѝ. За богатството се намери такъв ученик, който го окъпа, вследствие на което днес то придоби чест и слава.
към беседата >>
Досега още не се е намерил способен ученик, който да окъпе сиромашията и да я избави от позора ѝ.
И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията. Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата да окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея.
Досега още не се е намерил способен ученик, който да окъпе сиромашията и да я избави от позора ѝ.
За богатството се намери такъв ученик, който го окъпа, вследствие на което днес то придоби чест и слава.
към беседата >>
За богатството се намери такъв ученик, който го окъпа, вследствие на което днес то придоби чест и слава.
Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията. Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата да окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея. Досега още не се е намерил способен ученик, който да окъпе сиромашията и да я избави от позора ѝ.
За богатството се намери такъв ученик, който го окъпа, вследствие на което днес то придоби чест и слава.
към беседата >>
Когато Христос е говорил за нищия духом, Той подразбирал такъв човек, именно, който е готов да окъпе сиромашията и към него апелирал.
Когато Христос е говорил за нищия духом, Той подразбирал такъв човек, именно, който е готов да окъпе сиромашията и към него апелирал.
И от две хиляди години насам Христос призовава поне един от своите ученици, да се яви като кандидат, да окъпе сиромашията. Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа. Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа. Наистина, трудна задача е тя! И сиромашията е красива мома, като богатството.
към беседата >>
И от две хиляди години насам Христос призовава поне един от своите ученици, да се яви като кандидат, да окъпе сиромашията.
Когато Христос е говорил за нищия духом, Той подразбирал такъв човек, именно, който е готов да окъпе сиромашията и към него апелирал.
И от две хиляди години насам Христос призовава поне един от своите ученици, да се яви като кандидат, да окъпе сиромашията.
Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа. Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа. Наистина, трудна задача е тя! И сиромашията е красива мома, като богатството. И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови.
към беседата >>
Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа.
Когато Христос е говорил за нищия духом, Той подразбирал такъв човек, именно, който е готов да окъпе сиромашията и към него апелирал. И от две хиляди години насам Христос призовава поне един от своите ученици, да се яви като кандидат, да окъпе сиромашията.
Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа.
Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа. Наистина, трудна задача е тя! И сиромашията е красива мома, като богатството. И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови. Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови.
към беседата >>
Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа.
Когато Христос е говорил за нищия духом, Той подразбирал такъв човек, именно, който е готов да окъпе сиромашията и към него апелирал. И от две хиляди години насам Христос призовава поне един от своите ученици, да се яви като кандидат, да окъпе сиромашията. Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа.
Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа.
Наистина, трудна задача е тя! И сиромашията е красива мома, като богатството. И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови. Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови. Богатството върви тежко, едва се движи.
към беседата >>
Наистина, трудна задача е тя!
Когато Христос е говорил за нищия духом, Той подразбирал такъв човек, именно, който е готов да окъпе сиромашията и към него апелирал. И от две хиляди години насам Христос призовава поне един от своите ученици, да се яви като кандидат, да окъпе сиромашията. Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа. Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа.
Наистина, трудна задача е тя!
И сиромашията е красива мома, като богатството. И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови. Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови. Богатството върви тежко, едва се движи. Сиромашията, обаче, бяга като луд кон.
към беседата >>
И сиромашията е красива мома, като богатството.
Когато Христос е говорил за нищия духом, Той подразбирал такъв човек, именно, който е готов да окъпе сиромашията и към него апелирал. И от две хиляди години насам Христос призовава поне един от своите ученици, да се яви като кандидат, да окъпе сиромашията. Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа. Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа. Наистина, трудна задача е тя!
И сиромашията е красива мома, като богатството.
И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови. Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови. Богатството върви тежко, едва се движи. Сиромашията, обаче, бяга като луд кон. Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“.
към беседата >>
И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови.
И от две хиляди години насам Христос призовава поне един от своите ученици, да се яви като кандидат, да окъпе сиромашията. Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа. Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа. Наистина, трудна задача е тя! И сиромашията е красива мома, като богатството.
И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови.
Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови. Богатството върви тежко, едва се движи. Сиромашията, обаче, бяга като луд кон. Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“. Да, но как се хваща този луд кон?
към беседата >>
Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови.
Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа. Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа. Наистина, трудна задача е тя! И сиромашията е красива мома, като богатството. И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови.
Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови.
Богатството върви тежко, едва се движи. Сиромашията, обаче, бяга като луд кон. Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“. Да, но как се хваща този луд кон? Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра.
към беседата >>
Богатството върви тежко, едва се движи.
Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа. Наистина, трудна задача е тя! И сиромашията е красива мома, като богатството. И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови. Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови.
Богатството върви тежко, едва се движи.
Сиромашията, обаче, бяга като луд кон. Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“. Да, но как се хваща този луд кон? Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра. Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията.
към беседата >>
Сиромашията, обаче, бяга като луд кон.
Наистина, трудна задача е тя! И сиромашията е красива мома, като богатството. И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови. Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови. Богатството върви тежко, едва се движи.
Сиромашията, обаче, бяга като луд кон.
Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“. Да, но как се хваща този луд кон? Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра. Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова, именно, хората се молят на Бога.
към беседата >>
Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“.
И сиромашията е красива мома, като богатството. И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови. Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови. Богатството върви тежко, едва се движи. Сиромашията, обаче, бяга като луд кон.
Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“.
Да, но как се хваща този луд кон? Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра. Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова, именно, хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си?
към беседата >>
Да, но как се хваща този луд кон?
И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови. Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови. Богатството върви тежко, едва се движи. Сиромашията, обаче, бяга като луд кон. Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“.
Да, но как се хваща този луд кон?
Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра. Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова, именно, хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости.
към беседата >>
Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра.
Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови. Богатството върви тежко, едва се движи. Сиромашията, обаче, бяга като луд кон. Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“. Да, но как се хваща този луд кон?
Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра.
Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова, именно, хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията.
към беседата >>
Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията.
Богатството върви тежко, едва се движи. Сиромашията, обаче, бяга като луд кон. Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“. Да, но как се хваща този луд кон? Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра.
Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията.
Затова, именно, хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши.
към беседата >>
Затова, именно, хората се молят на Бога.
Сиромашията, обаче, бяга като луд кон. Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“. Да, но как се хваща този луд кон? Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра. Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията.
Затова, именно, хората се молят на Бога.
Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите.
към беседата >>
Какво искат те в молитвите си?
Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“. Да, но как се хваща този луд кон? Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра. Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова, именно, хората се молят на Бога.
Какво искат те в молитвите си?
От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите. Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката, и той пъшка, охка.
към беседата >>
От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости.
Да, но как се хваща този луд кон? Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра. Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова, именно, хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си?
От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости.
Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите. Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката, и той пъшка, охка. Влезе в корема му, и той започва да се превива, да се търкаля.
към беседата >>
Големи пакости прави сиромашията.
Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра. Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова, именно, хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости.
Големи пакости прави сиромашията.
Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите. Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката, и той пъшка, охка. Влезе в корема му, и той започва да се превива, да се търкаля. Всички болести се дължат все на сиромашията.
към беседата >>
Тя прегазва, събаря, руши.
Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова, именно, хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията.
Тя прегазва, събаря, руши.
Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите. Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката, и той пъшка, охка. Влезе в корема му, и той започва да се превива, да се търкаля. Всички болести се дължат все на сиромашията. Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота.
към беседата >>
Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите.
Затова, именно, хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши.
Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите.
Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката, и той пъшка, охка. Влезе в корема му, и той започва да се превива, да се търкаля. Всички болести се дължат все на сиромашията. Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота.
към беседата >>
Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката, и той пъшка, охка.
Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите.
Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката, и той пъшка, охка.
Влезе в корема му, и той започва да се превива, да се търкаля. Всички болести се дължат все на сиромашията. Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота.
към беседата >>
Влезе в корема му, и той започва да се превива, да се търкаля.
От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите. Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката, и той пъшка, охка.
Влезе в корема му, и той започва да се превива, да се търкаля.
Всички болести се дължат все на сиромашията. Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота.
към беседата >>
Всички болести се дължат все на сиромашията.
Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите. Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката, и той пъшка, охка. Влезе в корема му, и той започва да се превива, да се търкаля.
Всички болести се дължат все на сиромашията.
Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота.
към беседата >>
Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота.
Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите. Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката, и той пъшка, охка. Влезе в корема му, и той започва да се превива, да се търкаля. Всички болести се дължат все на сиромашията.
Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота.
към беседата >>
Това е вярно, както в буквален, така и в преносен смисъл.
Това е вярно, както в буквален, така и в преносен смисъл.
Христос казва: „Блажени нищите духом“. Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе. Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията. Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал.
към беседата >>
Христос казва: „Блажени нищите духом“.
Това е вярно, както в буквален, така и в преносен смисъл.
Христос казва: „Блажени нищите духом“.
Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе. Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията. Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му.
към беседата >>
Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе.
Това е вярно, както в буквален, така и в преносен смисъл. Христос казва: „Блажени нищите духом“.
Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе.
Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията. Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае.
към беседата >>
Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията.
Това е вярно, както в буквален, така и в преносен смисъл. Христос казва: „Блажени нищите духом“. Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе.
Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията.
Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси.
към беседата >>
Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси.
Това е вярно, както в буквален, така и в преносен смисъл. Христос казва: „Блажени нищите духом“. Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе. Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията.
Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси.
Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат.
към беседата >>
Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал.
Това е вярно, както в буквален, така и в преносен смисъл. Христос казва: „Блажени нищите духом“. Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе. Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията. Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси.
Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал.
Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат. За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази.
към беседата >>
Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му.
Христос казва: „Блажени нищите духом“. Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе. Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията. Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал.
Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му.
Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат. За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази. Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък.
към беседата >>
Силата на плода отвън не може да се познае.
Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе. Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията. Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му.
Силата на плода отвън не може да се познае.
В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат. За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази. Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък. Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата.
към беседата >>
В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси.
Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията. Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае.
В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси.
Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат. За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази. Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък. Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата. Пазете се да не ви срещне сиромашията!
към беседата >>
Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат.
Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси.
Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат.
За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази. Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък. Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата. Пазете се да не ви срещне сиромашията! Срещне ли ви, тя никого не жали.
към беседата >>
За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази.
Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат.
За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази.
Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък. Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата. Пазете се да не ви срещне сиромашията! Срещне ли ви, тя никого не жали. Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече.
към беседата >>
Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък.
Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат. За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази.
Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък.
Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата. Пазете се да не ви срещне сиромашията! Срещне ли ви, тя никого не жали. Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече. Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска.
към беседата >>
Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата.
Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат. За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази. Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък.
Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата.
Пазете се да не ви срещне сиромашията! Срещне ли ви, тя никого не жали. Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече. Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска. Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията.
към беседата >>
Пазете се да не ви срещне сиромашията!
В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат. За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази. Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък. Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата.
Пазете се да не ви срещне сиромашията!
Срещне ли ви, тя никого не жали. Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече. Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска. Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията. Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи.
към беседата >>
Срещне ли ви, тя никого не жали.
Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат. За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази. Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък. Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата. Пазете се да не ви срещне сиромашията!
Срещне ли ви, тя никого не жали.
Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече. Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска. Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията. Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи. Мнозина се борят за първото място в живота.
към беседата >>
Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече.
За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази. Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък. Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата. Пазете се да не ви срещне сиромашията! Срещне ли ви, тя никого не жали.
Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече.
Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска. Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията. Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи. Мнозина се борят за първото място в живота. Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията.
към беседата >>
Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска.
Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък. Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата. Пазете се да не ви срещне сиромашията! Срещне ли ви, тя никого не жали. Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече.
Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска.
Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията. Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи. Мнозина се борят за първото място в живота. Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията. Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа?
към беседата >>
Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията.
Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата. Пазете се да не ви срещне сиромашията! Срещне ли ви, тя никого не жали. Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече. Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска.
Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията.
Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи. Мнозина се борят за първото място в живота. Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията. Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа? Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел.
към беседата >>
Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи.
Пазете се да не ви срещне сиромашията! Срещне ли ви, тя никого не жали. Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече. Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска. Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията.
Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи.
Мнозина се борят за първото място в живота. Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията. Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа? Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел. Защо е най-трудна задача?
към беседата >>
Мнозина се борят за първото място в живота.
Срещне ли ви, тя никого не жали. Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече. Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска. Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията. Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи.
Мнозина се борят за първото място в живота.
Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията. Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа? Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел. Защо е най-трудна задача? – Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят.
към беседата >>
Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията.
Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече. Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска. Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията. Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи. Мнозина се борят за първото място в живота.
Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията.
Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа? Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел. Защо е най-трудна задача? – Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят. Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха.
към беседата >>
Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа?
Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска. Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията. Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи. Мнозина се борят за първото място в живота. Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията.
Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа?
Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел. Защо е най-трудна задача? – Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят. Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха. Както виждате, и ангелите не можаха да я разрешат.
към беседата >>
Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел.
Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията. Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи. Мнозина се борят за първото място в живота. Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията. Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа?
Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел.
Защо е най-трудна задача? – Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят. Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха. Както виждате, и ангелите не можаха да я разрешат. И досега те правят опити да я разрешат, да издържат най-мъчния си изпит, на който някога са пропаднали.
към беседата >>
Защо е най-трудна задача?
Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи. Мнозина се борят за първото място в живота. Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията. Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа? Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел.
Защо е най-трудна задача?
– Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят. Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха. Както виждате, и ангелите не можаха да я разрешат. И досега те правят опити да я разрешат, да издържат най-мъчния си изпит, на който някога са пропаднали. Ще ви дам за размишление следната мисъл: „Търси всякога изворите на живота, на светлината, на въздуха и на водата“.
към беседата >>
– Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят.
Мнозина се борят за първото място в живота. Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията. Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа? Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел. Защо е най-трудна задача?
– Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят.
Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха. Както виждате, и ангелите не можаха да я разрешат. И досега те правят опити да я разрешат, да издържат най-мъчния си изпит, на който някога са пропаднали. Ще ви дам за размишление следната мисъл: „Търси всякога изворите на живота, на светлината, на въздуха и на водата“.
към беседата >>
Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха.
Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията. Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа? Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел. Защо е най-трудна задача? – Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят.
Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха.
Както виждате, и ангелите не можаха да я разрешат. И досега те правят опити да я разрешат, да издържат най-мъчния си изпит, на който някога са пропаднали. Ще ви дам за размишление следната мисъл: „Търси всякога изворите на живота, на светлината, на въздуха и на водата“.
към беседата >>
Както виждате, и ангелите не можаха да я разрешат.
Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа? Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел. Защо е най-трудна задача? – Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят. Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха.
Както виждате, и ангелите не можаха да я разрешат.
И досега те правят опити да я разрешат, да издържат най-мъчния си изпит, на който някога са пропаднали. Ще ви дам за размишление следната мисъл: „Търси всякога изворите на живота, на светлината, на въздуха и на водата“.
към беседата >>
И досега те правят опити да я разрешат, да издържат най-мъчния си изпит, на който някога са пропаднали.
Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел. Защо е най-трудна задача? – Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят. Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха. Както виждате, и ангелите не можаха да я разрешат.
И досега те правят опити да я разрешат, да издържат най-мъчния си изпит, на който някога са пропаднали.
Ще ви дам за размишление следната мисъл: „Търси всякога изворите на живота, на светлината, на въздуха и на водата“.
към беседата >>
Ще ви дам за размишление следната мисъл: „Търси всякога изворите на живота, на светлината, на въздуха и на водата“.
Защо е най-трудна задача? – Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят. Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха. Както виждате, и ангелите не можаха да я разрешат. И досега те правят опити да я разрешат, да издържат най-мъчния си изпит, на който някога са пропаднали.
Ще ви дам за размишление следната мисъл: „Търси всякога изворите на живота, на светлината, на въздуха и на водата“.
към беседата >>
Сега, като казвам, че решението на задачата за сиромашията е трудно, имам предвид, че тази задача е равносилна на вдигането на земята.
Сега, като казвам, че решението на задачата за сиромашията е трудно, имам предвид, че тази задача е равносилна на вдигането на земята.
Който може да носи земята на гърба си, той ще реши задачата на сиромашията. Мнозина ще се обезсърчат от това сравнение, но казвам: ако човек не може да носи земята на гърба си, поне едно пясъчно зрънце не може ли да носи? Опитай се да вдигнеш едно пясъчно зрънце. Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце? “ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш?
към беседата >>
Който може да носи земята на гърба си, той ще реши задачата на сиромашията.
Сега, като казвам, че решението на задачата за сиромашията е трудно, имам предвид, че тази задача е равносилна на вдигането на земята.
Който може да носи земята на гърба си, той ще реши задачата на сиромашията.
Мнозина ще се обезсърчат от това сравнение, но казвам: ако човек не може да носи земята на гърба си, поне едно пясъчно зрънце не може ли да носи? Опитай се да вдигнеш едно пясъчно зрънце. Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце? “ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш? Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна?
към беседата >>
Мнозина ще се обезсърчат от това сравнение, но казвам: ако човек не може да носи земята на гърба си, поне едно пясъчно зрънце не може ли да носи?
Сега, като казвам, че решението на задачата за сиромашията е трудно, имам предвид, че тази задача е равносилна на вдигането на земята. Който може да носи земята на гърба си, той ще реши задачата на сиромашията.
Мнозина ще се обезсърчат от това сравнение, но казвам: ако човек не може да носи земята на гърба си, поне едно пясъчно зрънце не може ли да носи?
Опитай се да вдигнеш едно пясъчно зрънце. Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце? “ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш? Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна? “ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче.
към беседата >>
Опитай се да вдигнеш едно пясъчно зрънце.
Сега, като казвам, че решението на задачата за сиромашията е трудно, имам предвид, че тази задача е равносилна на вдигането на земята. Който може да носи земята на гърба си, той ще реши задачата на сиромашията. Мнозина ще се обезсърчат от това сравнение, но казвам: ако човек не може да носи земята на гърба си, поне едно пясъчно зрънце не може ли да носи?
Опитай се да вдигнеш едно пясъчно зрънце.
Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце? “ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш? Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна? “ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче. Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята.
към беседата >>
Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце?
Сега, като казвам, че решението на задачата за сиромашията е трудно, имам предвид, че тази задача е равносилна на вдигането на земята. Който може да носи земята на гърба си, той ще реши задачата на сиромашията. Мнозина ще се обезсърчат от това сравнение, но казвам: ако човек не може да носи земята на гърба си, поне едно пясъчно зрънце не може ли да носи? Опитай се да вдигнеш едно пясъчно зрънце.
Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце?
“ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш? Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна? “ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче. Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята. Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята.
към беседата >>
“ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш?
Сега, като казвам, че решението на задачата за сиромашията е трудно, имам предвид, че тази задача е равносилна на вдигането на земята. Който може да носи земята на гърба си, той ще реши задачата на сиромашията. Мнозина ще се обезсърчат от това сравнение, но казвам: ако човек не може да носи земята на гърба си, поне едно пясъчно зрънце не може ли да носи? Опитай се да вдигнеш едно пясъчно зрънце. Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце?
“ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш?
Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна? “ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче. Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята. Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята. Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“.
към беседата >>
Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна?
Който може да носи земята на гърба си, той ще реши задачата на сиромашията. Мнозина ще се обезсърчат от това сравнение, но казвам: ако човек не може да носи земята на гърба си, поне едно пясъчно зрънце не може ли да носи? Опитай се да вдигнеш едно пясъчно зрънце. Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце? “ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш?
Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна?
“ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче. Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята. Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята. Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“. Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество.
към беседата >>
“ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче.
Мнозина ще се обезсърчат от това сравнение, но казвам: ако човек не може да носи земята на гърба си, поне едно пясъчно зрънце не може ли да носи? Опитай се да вдигнеш едно пясъчно зрънце. Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце? “ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш? Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна?
“ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче.
Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята. Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята. Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“. Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество. Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби.
към беседата >>
Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята.
Опитай се да вдигнеш едно пясъчно зрънце. Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце? “ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш? Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна? “ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче.
Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята.
Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята. Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“. Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество. Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби. И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания.
към беседата >>
Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята.
Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце? “ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш? Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна? “ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче. Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята.
Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята.
Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“. Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество. Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби. И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания. Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си.
към беседата >>
Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“.
“ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш? Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна? “ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче. Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята. Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята.
Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“.
Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество. Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби. И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания. Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си. Същевременно той ще може да се справи със сиромашията.
към беседата >>
Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество.
Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна? “ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче. Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята. Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята. Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“.
Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество.
Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби. И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания. Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си. Същевременно той ще може да се справи със сиромашията. Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат.
към беседата >>
Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби.
“ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче. Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята. Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята. Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“. Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество.
Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби.
И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания. Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си. Същевременно той ще може да се справи със сиромашията. Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат. Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред.
към беседата >>
И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания.
Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята. Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята. Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“. Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество. Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби.
И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания.
Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си. Същевременно той ще може да се справи със сиромашията. Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат. Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред. Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит.
към беседата >>
Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си.
Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята. Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“. Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество. Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби. И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания.
Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си.
Същевременно той ще може да се справи със сиромашията. Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат. Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред. Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит. Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си.
към беседата >>
Същевременно той ще може да се справи със сиромашията.
Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“. Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество. Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби. И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания. Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си.
Същевременно той ще може да се справи със сиромашията.
Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат. Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред. Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит. Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си. Как ще я хване?
към беседата >>
Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат.
Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество. Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби. И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания. Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си. Същевременно той ще може да се справи със сиромашията.
Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат.
Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред. Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит. Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си. Как ще я хване? Тя хвърчи, препуска.
към беседата >>
Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред.
Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби. И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания. Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си. Същевременно той ще може да се справи със сиромашията. Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат.
Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред.
Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит. Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си. Как ще я хване? Тя хвърчи, препуска. Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха.
към беседата >>
Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит.
И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания. Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си. Същевременно той ще може да се справи със сиромашията. Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат. Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред.
Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит.
Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си. Как ще я хване? Тя хвърчи, препуска. Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха. И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия.
към беседата >>
Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си.
Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си. Същевременно той ще може да се справи със сиромашията. Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат. Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред. Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит.
Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си.
Как ще я хване? Тя хвърчи, препуска. Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха. И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия. Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“.
към беседата >>
Как ще я хване?
Същевременно той ще може да се справи със сиромашията. Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат. Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред. Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит. Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си.
Как ще я хване?
Тя хвърчи, препуска. Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха. И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия. Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“. Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството.
към беседата >>
Тя хвърчи, препуска.
Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат. Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред. Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит. Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си. Как ще я хване?
Тя хвърчи, препуска.
Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха. И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия. Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“. Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството. Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“.
към беседата >>
Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха.
Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред. Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит. Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си. Как ще я хване? Тя хвърчи, препуска.
Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха.
И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия. Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“. Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството. Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“. Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих.
към беседата >>
И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия.
Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит. Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си. Как ще я хване? Тя хвърчи, препуска. Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха.
И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия.
Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“. Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството. Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“. Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих. Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали.
към беседата >>
Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“.
Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си. Как ще я хване? Тя хвърчи, препуска. Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха. И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия.
Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“.
Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството. Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“. Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих. Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали. Не е лесно човек да се справи със сиромашията.
към беседата >>
Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството.
Как ще я хване? Тя хвърчи, препуска. Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха. И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия. Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“.
Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството.
Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“. Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих. Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали. Не е лесно човек да се справи със сиромашията. Тя разваля всички неща.
към беседата >>
Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“.
Тя хвърчи, препуска. Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха. И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия. Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“. Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството.
Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“.
Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих. Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали. Не е лесно човек да се справи със сиромашията. Тя разваля всички неща. Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората.
към беседата >>
Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих.
Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха. И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия. Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“. Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството. Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“.
Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих.
Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали. Не е лесно човек да се справи със сиромашията. Тя разваля всички неща. Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората. Където влезе тя, все скандали създава.
към беседата >>
Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали.
И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия. Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“. Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството. Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“. Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих.
Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали.
Не е лесно човек да се справи със сиромашията. Тя разваля всички неща. Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората. Където влезе тя, все скандали създава. Голяма скандалджийка е сиромашията!
към беседата >>
Не е лесно човек да се справи със сиромашията.
Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“. Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството. Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“. Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих. Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали.
Не е лесно човек да се справи със сиромашията.
Тя разваля всички неща. Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората. Където влезе тя, все скандали създава. Голяма скандалджийка е сиромашията! Всички скандали в света се дължат на сиромашията.
към беседата >>
Тя разваля всички неща.
Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството. Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“. Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих. Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали. Не е лесно човек да се справи със сиромашията.
Тя разваля всички неща.
Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората. Където влезе тя, все скандали създава. Голяма скандалджийка е сиромашията! Всички скандали в света се дължат на сиромашията. Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи.
към беседата >>
Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората.
Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“. Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих. Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали. Не е лесно човек да се справи със сиромашията. Тя разваля всички неща.
Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората.
Където влезе тя, все скандали създава. Голяма скандалджийка е сиромашията! Всички скандали в света се дължат на сиромашията. Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи. Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила.
към беседата >>
Където влезе тя, все скандали създава.
Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих. Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали. Не е лесно човек да се справи със сиромашията. Тя разваля всички неща. Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората.
Където влезе тя, все скандали създава.
Голяма скандалджийка е сиромашията! Всички скандали в света се дължат на сиромашията. Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи. Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила. Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си.
към беседата >>
Голяма скандалджийка е сиромашията!
Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали. Не е лесно човек да се справи със сиромашията. Тя разваля всички неща. Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората. Където влезе тя, все скандали създава.
Голяма скандалджийка е сиромашията!
Всички скандали в света се дължат на сиромашията. Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи. Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила. Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си. Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи.
към беседата >>
Всички скандали в света се дължат на сиромашията.
Не е лесно човек да се справи със сиромашията. Тя разваля всички неща. Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората. Където влезе тя, все скандали създава. Голяма скандалджийка е сиромашията!
Всички скандали в света се дължат на сиромашията.
Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи. Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила. Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си. Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи. Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира.
към беседата >>
Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи.
Тя разваля всички неща. Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората. Където влезе тя, все скандали създава. Голяма скандалджийка е сиромашията! Всички скандали в света се дължат на сиромашията.
Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи.
Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила. Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си. Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи. Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира. Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат.
към беседата >>
Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила.
Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората. Където влезе тя, все скандали създава. Голяма скандалджийка е сиромашията! Всички скандали в света се дължат на сиромашията. Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи.
Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила.
Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си. Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи. Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира. Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат. И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват.
към беседата >>
Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си.
Където влезе тя, все скандали създава. Голяма скандалджийка е сиромашията! Всички скандали в света се дължат на сиромашията. Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи. Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила.
Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си.
Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи. Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира. Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат. И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват. С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва.
към беседата >>
Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи.
Голяма скандалджийка е сиромашията! Всички скандали в света се дължат на сиромашията. Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи. Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила. Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си.
Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи.
Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира. Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат. И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват. С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва. Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши.
към беседата >>
Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира.
Всички скандали в света се дължат на сиромашията. Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи. Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила. Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си. Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи.
Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира.
Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат. И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват. С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва. Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши. Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада.
към беседата >>
Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат.
Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи. Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила. Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си. Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи. Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира.
Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат.
И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват. С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва. Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши. Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада. Тя обикаля пак около него и му се смее.
към беседата >>
И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват.
Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила. Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си. Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи. Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира. Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат.
И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват.
С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва. Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши. Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада. Тя обикаля пак около него и му се смее. Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба.
към беседата >>
С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва.
Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си. Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи. Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира. Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат. И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват.
С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва.
Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши. Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада. Тя обикаля пак около него и му се смее. Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба. Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек.
към беседата >>
Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши.
Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи. Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира. Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат. И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват. С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва.
Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши.
Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада. Тя обикаля пак около него и му се смее. Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба. Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек. Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“.
към беседата >>
Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада.
Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира. Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат. И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват. С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва. Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши.
Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада.
Тя обикаля пак около него и му се смее. Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба. Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек. Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“. Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее.
към беседата >>
Тя обикаля пак около него и му се смее.
Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат. И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват. С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва. Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши. Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада.
Тя обикаля пак около него и му се смее.
Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба. Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек. Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“. Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее. Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога.
към беседата >>
Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба.
И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват. С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва. Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши. Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада. Тя обикаля пак около него и му се смее.
Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба.
Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек. Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“. Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее. Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели.
към беседата >>
Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек.
С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва. Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши. Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада. Тя обикаля пак около него и му се смее. Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба.
Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек.
Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“. Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее. Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро.
към беседата >>
Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“.
Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши. Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада. Тя обикаля пак около него и му се смее. Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба. Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек.
Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“.
Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее. Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение.
към беседата >>
Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее.
Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада. Тя обикаля пак около него и му се смее. Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба. Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек. Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“.
Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее.
Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес.
към беседата >>
Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога.
Тя обикаля пак около него и му се смее. Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба. Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек. Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“. Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее.
Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога.
Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани.
към беседата >>
Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели.
Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба. Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек. Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“. Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее. Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога.
Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели.
Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света.
към беседата >>
Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро.
Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек. Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“. Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее. Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели.
Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро.
Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света. Правили ли сте опити да къпете сиромашията?
към беседата >>
Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение.
Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“. Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее. Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро.
Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение.
Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света. Правили ли сте опити да къпете сиромашията? Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си.
към беседата >>
Благодарете, че поне богатството е окъпано днес.
Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее. Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение.
Благодарете, че поне богатството е окъпано днес.
Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света. Правили ли сте опити да къпете сиромашията? Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си. Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупени ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина.
към беседата >>
Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани.
Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес.
Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани.
Сега поне наполовина е подобрено положението на света. Правили ли сте опити да къпете сиромашията? Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си. Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупени ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина. И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се да се справя със сиромашията, но не успях“.
към беседата >>
Сега поне наполовина е подобрено положението на света.
Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани.
Сега поне наполовина е подобрено положението на света.
Правили ли сте опити да къпете сиромашията? Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си. Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупени ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина. И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се да се справя със сиромашията, но не успях“.
към беседата >>
Правили ли сте опити да къпете сиромашията?
Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света.
Правили ли сте опити да къпете сиромашията?
Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си. Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупени ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина. И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се да се справя със сиромашията, но не успях“.
към беседата >>
Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си.
Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света. Правили ли сте опити да къпете сиромашията?
Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си.
Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупени ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина. И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се да се справя със сиромашията, но не успях“.
към беседата >>
Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупени ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина.
Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света. Правили ли сте опити да къпете сиромашията? Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си.
Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупени ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина.
И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се да се справя със сиромашията, но не успях“.
към беседата >>
И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се да се справя със сиромашията, но не успях“.
Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света. Правили ли сте опити да къпете сиромашията? Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си. Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупени ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина.
И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се да се справя със сиромашията, но не успях“.
към беседата >>
Ще прочета 14-ти и 15-ти стихове, 59-та глава от Исаия: „И съдбата отстъпи назад, и правдата стои далеч; защото истината падна на стъгдата, и правотата не може да влезе.
Ще прочета 14-ти и 15-ти стихове, 59-та глава от Исаия: „И съдбата отстъпи назад, и правдата стои далеч; защото истината падна на стъгдата, и правотата не може да влезе.
Ей, изчезна истината; и който се уклонява от злото, става лов; и виде Господ; и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие“. Казано е в тези стихове, че истината ще изчезне. Да, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи. Кога ще бъде това? – Когато хората се справят със сиромашията.
към беседата >>
Ей, изчезна истината; и който се уклонява от злото, става лов; и виде Господ; и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие“.
Ще прочета 14-ти и 15-ти стихове, 59-та глава от Исаия: „И съдбата отстъпи назад, и правдата стои далеч; защото истината падна на стъгдата, и правотата не може да влезе.
Ей, изчезна истината; и който се уклонява от злото, става лов; и виде Господ; и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие“.
Казано е в тези стихове, че истината ще изчезне. Да, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи. Кога ще бъде това? – Когато хората се справят със сиромашията. Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята.
към беседата >>
Казано е в тези стихове, че истината ще изчезне.
Ще прочета 14-ти и 15-ти стихове, 59-та глава от Исаия: „И съдбата отстъпи назад, и правдата стои далеч; защото истината падна на стъгдата, и правотата не може да влезе. Ей, изчезна истината; и който се уклонява от злото, става лов; и виде Господ; и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие“.
Казано е в тези стихове, че истината ще изчезне.
Да, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи. Кога ще бъде това? – Когато хората се справят със сиромашията. Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята. Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея.
към беседата >>
Да, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи.
Ще прочета 14-ти и 15-ти стихове, 59-та глава от Исаия: „И съдбата отстъпи назад, и правдата стои далеч; защото истината падна на стъгдата, и правотата не може да влезе. Ей, изчезна истината; и който се уклонява от злото, става лов; и виде Господ; и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие“. Казано е в тези стихове, че истината ще изчезне.
Да, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи.
Кога ще бъде това? – Когато хората се справят със сиромашията. Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята. Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея. Навсякъде става спор за нея.
към беседата >>
Кога ще бъде това?
Ще прочета 14-ти и 15-ти стихове, 59-та глава от Исаия: „И съдбата отстъпи назад, и правдата стои далеч; защото истината падна на стъгдата, и правотата не може да влезе. Ей, изчезна истината; и който се уклонява от злото, става лов; и виде Господ; и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие“. Казано е в тези стихове, че истината ще изчезне. Да, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи.
Кога ще бъде това?
– Когато хората се справят със сиромашията. Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята. Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея. Навсякъде става спор за нея. Обаче, една е тази богата мома.
към беседата >>
– Когато хората се справят със сиромашията.
Ще прочета 14-ти и 15-ти стихове, 59-та глава от Исаия: „И съдбата отстъпи назад, и правдата стои далеч; защото истината падна на стъгдата, и правотата не може да влезе. Ей, изчезна истината; и който се уклонява от злото, става лов; и виде Господ; и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие“. Казано е в тези стихове, че истината ще изчезне. Да, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи. Кога ще бъде това?
– Когато хората се справят със сиромашията.
Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята. Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея. Навсякъде става спор за нея. Обаче, една е тази богата мома. В коя къща да отиде по-рано?
към беседата >>
Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята.
Ей, изчезна истината; и който се уклонява от злото, става лов; и виде Господ; и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие“. Казано е в тези стихове, че истината ще изчезне. Да, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи. Кога ще бъде това? – Когато хората се справят със сиромашията.
Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята.
Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея. Навсякъде става спор за нея. Обаче, една е тази богата мома. В коя къща да отиде по-рано? Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън.
към беседата >>
Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея.
Казано е в тези стихове, че истината ще изчезне. Да, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи. Кога ще бъде това? – Когато хората се справят със сиромашията. Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята.
Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея.
Навсякъде става спор за нея. Обаче, една е тази богата мома. В коя къща да отиде по-рано? Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън. Това значи: разреши задачата на сиромашията!
към беседата >>
Навсякъде става спор за нея.
Да, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи. Кога ще бъде това? – Когато хората се справят със сиромашията. Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята. Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея.
Навсякъде става спор за нея.
Обаче, една е тази богата мома. В коя къща да отиде по-рано? Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън. Това значи: разреши задачата на сиромашията! Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си!
към беседата >>
Обаче, една е тази богата мома.
Кога ще бъде това? – Когато хората се справят със сиромашията. Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята. Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея. Навсякъде става спор за нея.
Обаче, една е тази богата мома.
В коя къща да отиде по-рано? Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън. Това значи: разреши задачата на сиромашията! Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си! Те не разбират процеса на ваденето.
към беседата >>
В коя къща да отиде по-рано?
– Когато хората се справят със сиромашията. Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята. Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея. Навсякъде става спор за нея. Обаче, една е тази богата мома.
В коя къща да отиде по-рано?
Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън. Това значи: разреши задачата на сиромашията! Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си! Те не разбират процеса на ваденето. Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота.
към беседата >>
Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън.
Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята. Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея. Навсякъде става спор за нея. Обаче, една е тази богата мома. В коя къща да отиде по-рано?
Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън.
Това значи: разреши задачата на сиромашията! Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си! Те не разбират процеса на ваденето. Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата.
към беседата >>
Това значи: разреши задачата на сиромашията!
Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея. Навсякъде става спор за нея. Обаче, една е тази богата мома. В коя къща да отиде по-рано? Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън.
Това значи: разреши задачата на сиромашията!
Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си! Те не разбират процеса на ваденето. Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата!
към беседата >>
Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си!
Навсякъде става спор за нея. Обаче, една е тази богата мома. В коя къща да отиде по-рано? Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън. Това значи: разреши задачата на сиромашията!
Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си!
Те не разбират процеса на ваденето. Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен.
към беседата >>
Те не разбират процеса на ваденето.
Обаче, една е тази богата мома. В коя къща да отиде по-рано? Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън. Това значи: разреши задачата на сиромашията! Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си!
Те не разбират процеса на ваденето.
Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен. – „Как така?
към беседата >>
Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота.
В коя къща да отиде по-рано? Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън. Това значи: разреши задачата на сиромашията! Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си! Те не разбират процеса на ваденето.
Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота.
Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен. – „Как така? Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем.“ Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте.
към беседата >>
Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата.
Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън. Това значи: разреши задачата на сиромашията! Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си! Те не разбират процеса на ваденето. Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота.
Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата.
Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен. – „Как така? Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем.“ Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте. Няма да мине дълго време, и хамбарът отново ще се напълни.
към беседата >>
Имате ли жито, хвърлете го на нивата!
Това значи: разреши задачата на сиромашията! Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си! Те не разбират процеса на ваденето. Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата.
Имате ли жито, хвърлете го на нивата!
По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен. – „Как така? Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем.“ Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте. Няма да мине дълго време, и хамбарът отново ще се напълни.
към беседата >>
По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен.
Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си! Те не разбират процеса на ваденето. Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата!
По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен.
– „Как така? Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем.“ Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте. Няма да мине дълго време, и хамбарът отново ще се напълни.
към беседата >>
– „Как така?
Те не разбират процеса на ваденето. Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен.
– „Как така?
Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем.“ Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте. Няма да мине дълго време, и хамбарът отново ще се напълни.
към беседата >>
Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем.“ Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте.
Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен. – „Как така?
Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем.“ Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте.
Няма да мине дълго време, и хамбарът отново ще се напълни.
към беседата >>
Няма да мине дълго време, и хамбарът отново ще се напълни.
Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен. – „Как така? Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем.“ Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте.
Няма да мине дълго време, и хамбарът отново ще се напълни.
към беседата >>
Казвам: човек трябва да се научи да отваря сърцето си, а не да го затваря.
Казвам: човек трябва да се научи да отваря сърцето си, а не да го затваря.
Да затваряш сърцето си, това не е наука. Обаче, да отваряш сърцето си, това е истинска наука, това е велико изкуство. Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели. Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно.
към беседата >>
Да затваряш сърцето си, това не е наука.
Казвам: човек трябва да се научи да отваря сърцето си, а не да го затваря.
Да затваряш сърцето си, това не е наука.
Обаче, да отваряш сърцето си, това е истинска наука, това е велико изкуство. Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели. Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Какво ви ползва това богатство?
към беседата >>
Обаче, да отваряш сърцето си, това е истинска наука, това е велико изкуство.
Казвам: човек трябва да се научи да отваря сърцето си, а не да го затваря. Да затваряш сърцето си, това не е наука.
Обаче, да отваряш сърцето си, това е истинска наука, това е велико изкуство.
Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели. Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Какво ви ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство.
към беседата >>
Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели.
Казвам: човек трябва да се научи да отваря сърцето си, а не да го затваря. Да затваряш сърцето си, това не е наука. Обаче, да отваряш сърцето си, това е истинска наука, това е велико изкуство.
Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели.
Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Какво ви ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите.
към беседата >>
Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева.
Казвам: човек трябва да се научи да отваря сърцето си, а не да го затваря. Да затваряш сърцето си, това не е наука. Обаче, да отваряш сърцето си, това е истинска наука, това е велико изкуство. Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели.
Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева.
Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Какво ви ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя?
към беседата >>
Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно.
Казвам: човек трябва да се научи да отваря сърцето си, а не да го затваря. Да затваряш сърцето си, това не е наука. Обаче, да отваряш сърцето си, това е истинска наука, това е велико изкуство. Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели. Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева.
Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно.
Какво ви ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент.
към беседата >>
Какво ви ползва това богатство?
Да затваряш сърцето си, това не е наука. Обаче, да отваряш сърцето си, това е истинска наука, това е велико изкуство. Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели. Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно.
Какво ви ползва това богатство?
Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент. Ние и на това сме доволни“.
към беседата >>
Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство.
Обаче, да отваряш сърцето си, това е истинска наука, това е велико изкуство. Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели. Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Какво ви ползва това богатство?
Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство.
Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент. Ние и на това сме доволни“. Казвам: и това е добре, но ето, че капиталистите не идват.
към беседата >>
Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите.
Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели. Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Какво ви ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство.
Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите.
Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент. Ние и на това сме доволни“. Казвам: и това е добре, но ето, че капиталистите не идват. Там е всичката трудност.
към беседата >>
Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя?
Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Какво ви ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите.
Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя?
Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент. Ние и на това сме доволни“. Казвам: и това е добре, но ето, че капиталистите не идват. Там е всичката трудност. Какво трябва да се прави тогава?
към беседата >>
Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент.
Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Какво ви ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя?
Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент.
Ние и на това сме доволни“. Казвам: и това е добре, но ето, че капиталистите не идват. Там е всичката трудност. Какво трябва да се прави тогава?
към беседата >>
Ние и на това сме доволни“.
Какво ви ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент.
Ние и на това сме доволни“.
Казвам: и това е добре, но ето, че капиталистите не идват. Там е всичката трудност. Какво трябва да се прави тогава?
към беседата >>
Казвам: и това е добре, но ето, че капиталистите не идват.
Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент. Ние и на това сме доволни“.
Казвам: и това е добре, но ето, че капиталистите не идват.
Там е всичката трудност. Какво трябва да се прави тогава?
към беседата >>
Там е всичката трудност.
Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент. Ние и на това сме доволни“. Казвам: и това е добре, но ето, че капиталистите не идват.
Там е всичката трудност.
Какво трябва да се прави тогава?
към беседата >>
Какво трябва да се прави тогава?
Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент. Ние и на това сме доволни“. Казвам: и това е добре, но ето, че капиталистите не идват. Там е всичката трудност.
Какво трябва да се прави тогава?
към беседата >>
Най-после, като направят един–два опита и не успеят, те казват: „Няма да я бъде тази работа!
Най-после, като направят един–два опита и не успеят, те казват: „Няма да я бъде тази работа!
“ Същото става и при заболяването на някой човек. Заболее този човек, викат един лекар, викат втори, трети, десети, всички пипат пулса, потупат го тук-там и казват: „Няма да го бъде този човек! “ – Не, ще го бъде! – Защо? – Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне.
към беседата >>
“ Същото става и при заболяването на някой човек.
Най-после, като направят един–два опита и не успеят, те казват: „Няма да я бъде тази работа!
“ Същото става и при заболяването на някой човек.
Заболее този човек, викат един лекар, викат втори, трети, десети, всички пипат пулса, потупат го тук-там и казват: „Няма да го бъде този човек! “ – Не, ще го бъде! – Защо? – Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне. Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот.
към беседата >>
Заболее този човек, викат един лекар, викат втори, трети, десети, всички пипат пулса, потупат го тук-там и казват: „Няма да го бъде този човек!
Най-после, като направят един–два опита и не успеят, те казват: „Няма да я бъде тази работа! “ Същото става и при заболяването на някой човек.
Заболее този човек, викат един лекар, викат втори, трети, десети, всички пипат пулса, потупат го тук-там и казват: „Няма да го бъде този човек!
“ – Не, ще го бъде! – Защо? – Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне. Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот. Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи.
към беседата >>
“ – Не, ще го бъде!
Най-после, като направят един–два опита и не успеят, те казват: „Няма да я бъде тази работа! “ Същото става и при заболяването на някой човек. Заболее този човек, викат един лекар, викат втори, трети, десети, всички пипат пулса, потупат го тук-там и казват: „Няма да го бъде този човек!
“ – Не, ще го бъде!
– Защо? – Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне. Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот. Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти.
към беседата >>
– Защо?
Най-после, като направят един–два опита и не успеят, те казват: „Няма да я бъде тази работа! “ Същото става и при заболяването на някой човек. Заболее този човек, викат един лекар, викат втори, трети, десети, всички пипат пулса, потупат го тук-там и казват: „Няма да го бъде този човек! “ – Не, ще го бъде!
– Защо?
– Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне. Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот. Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място!
към беседата >>
– Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне.
Най-после, като направят един–два опита и не успеят, те казват: „Няма да я бъде тази работа! “ Същото става и при заболяването на някой човек. Заболее този човек, викат един лекар, викат втори, трети, десети, всички пипат пулса, потупат го тук-там и казват: „Няма да го бъде този човек! “ – Не, ще го бъде! – Защо?
– Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне.
Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот. Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден“.
към беседата >>
Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот.
“ Същото става и при заболяването на някой човек. Заболее този човек, викат един лекар, викат втори, трети, десети, всички пипат пулса, потупат го тук-там и казват: „Няма да го бъде този човек! “ – Не, ще го бъде! – Защо? – Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне.
Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот.
Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден“. Не се минало много време, и богатият заболял.
към беседата >>
Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи.
Заболее този човек, викат един лекар, викат втори, трети, десети, всички пипат пулса, потупат го тук-там и казват: „Няма да го бъде този човек! “ – Не, ще го бъде! – Защо? – Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне. Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот.
Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи.
Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден“. Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял.
към беседата >>
Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти.
“ – Не, ще го бъде! – Защо? – Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне. Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот. Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи.
Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти.
Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден“. Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали.
към беседата >>
Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място!
– Защо? – Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне. Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот. Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти.
Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място!
Все ще ти отмъстя един ден“. Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“.
към беседата >>
Все ще ти отмъстя един ден“.
– Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне. Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот. Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място!
Все ще ти отмъстя един ден“.
Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“. Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия.
към беседата >>
Не се минало много време, и богатият заболял.
Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот. Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден“.
Не се минало много време, и богатият заболял.
Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“. Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба.
към беседата >>
Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял.
Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден“. Не се минало много време, и богатият заболял.
Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял.
Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“. Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили.
към беседата >>
Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали.
Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден“. Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял.
Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали.
Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“. Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил.
към беседата >>
Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“.
Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден“. Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали.
Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“.
Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането.
към беседата >>
Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия.
Все ще ти отмъстя един ден“. Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“.
Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия.
От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“.
към беседата >>
От боя умрелият се съживил и станал от гроба.
Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“. Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия.
От боя умрелият се съживил и станал от гроба.
Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“. Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите.
към беседата >>
Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили.
Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“. Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба.
Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили.
Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“. Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш.
към беседата >>
Бедният го наложил добре и го съживил.
Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“. Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили.
Бедният го наложил добре и го съживил.
Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“. Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш.
към беседата >>
Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането.
Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“. Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил.
Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането.
Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“. Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията.
към беседата >>
Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“.
Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането.
Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“.
Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял.
към беседата >>
Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите.
От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“.
Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите.
Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш.
Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“. Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите.
Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш.
Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял.
към беседата >>
Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш.
Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“. Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш.
Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш.
Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял. Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш.
към беседата >>
Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията.
Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“. Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш.
Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията.
Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял. Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш. Щом ѝ платиш, ти ще оживееш.
към беседата >>
Когото сиромашията е била, той все е оживял.
Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“. Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията.
Когото сиромашията е била, той все е оживял.
Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял. Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш. Щом ѝ платиш, ти ще оживееш. Тъй щото, имате ли да взимате пари от някого, ако не можете да го биете като жив, бийте го, когато умре.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял.
Какво лошо има в това?
Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял. Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш. Щом ѝ платиш, ти ще оживееш. Тъй щото, имате ли да взимате пари от някого, ако не можете да го биете като жив, бийте го, когато умре. Щом го биете като умрял, той непременно ще оживее.
към беседата >>
Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял.
Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това?
Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял.
Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш. Щом ѝ платиш, ти ще оживееш. Тъй щото, имате ли да взимате пари от някого, ако не можете да го биете като жив, бийте го, когато умре. Щом го биете като умрял, той непременно ще оживее. И тъй, едно нещо трябва да имате предвид в живота си: във всеки даден момент да знаете как да постъпвате и как да се самовъзпитавате.
към беседата >>
Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш.
Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял.
Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш.
Щом ѝ платиш, ти ще оживееш. Тъй щото, имате ли да взимате пари от някого, ако не можете да го биете като жив, бийте го, когато умре. Щом го биете като умрял, той непременно ще оживее. И тъй, едно нещо трябва да имате предвид в живота си: във всеки даден момент да знаете как да постъпвате и как да се самовъзпитавате.
към беседата >>
Щом ѝ платиш, ти ще оживееш.
Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял. Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш.
Щом ѝ платиш, ти ще оживееш.
Тъй щото, имате ли да взимате пари от някого, ако не можете да го биете като жив, бийте го, когато умре. Щом го биете като умрял, той непременно ще оживее. И тъй, едно нещо трябва да имате предвид в живота си: във всеки даден момент да знаете как да постъпвате и как да се самовъзпитавате.
към беседата >>
Тъй щото, имате ли да взимате пари от някого, ако не можете да го биете като жив, бийте го, когато умре.
Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял. Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш. Щом ѝ платиш, ти ще оживееш.
Тъй щото, имате ли да взимате пари от някого, ако не можете да го биете като жив, бийте го, когато умре.
Щом го биете като умрял, той непременно ще оживее. И тъй, едно нещо трябва да имате предвид в живота си: във всеки даден момент да знаете как да постъпвате и как да се самовъзпитавате.
към беседата >>
Щом го биете като умрял, той непременно ще оживее.
Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял. Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш. Щом ѝ платиш, ти ще оживееш. Тъй щото, имате ли да взимате пари от някого, ако не можете да го биете като жив, бийте го, когато умре.
Щом го биете като умрял, той непременно ще оживее.
И тъй, едно нещо трябва да имате предвид в живота си: във всеки даден момент да знаете как да постъпвате и как да се самовъзпитавате.
към беседата >>
И тъй, едно нещо трябва да имате предвид в живота си: във всеки даден момент да знаете как да постъпвате и как да се самовъзпитавате.
Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял. Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш. Щом ѝ платиш, ти ще оживееш. Тъй щото, имате ли да взимате пари от някого, ако не можете да го биете като жив, бийте го, когато умре. Щом го биете като умрял, той непременно ще оживее.
И тъй, едно нещо трябва да имате предвид в живота си: във всеки даден момент да знаете как да постъпвате и как да се самовъзпитавате.
към беседата >>
Днес ще говоря върху темата „Най-мъчният изпит“, на който хората пропадат, вследствие на което не могат да постигнат желанията си.
Днес ще говоря върху темата „Най-мъчният изпит“, на който хората пропадат, вследствие на което не могат да постигнат желанията си.
В една легенда се разправя за най-мъчния изпит на един от великите ученици, който някога е живял на земята. Като изучил всички науки и завършил развитието си, той трябвало да се яви на последния си изпит, да получи зрелостно свидетелство, диплом, какъвто получават и съвременните ученици. За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи. Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш. Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи.
към беседата >>
В една легенда се разправя за най-мъчния изпит на един от великите ученици, който някога е живял на земята.
Днес ще говоря върху темата „Най-мъчният изпит“, на който хората пропадат, вследствие на което не могат да постигнат желанията си.
В една легенда се разправя за най-мъчния изпит на един от великите ученици, който някога е живял на земята.
Като изучил всички науки и завършил развитието си, той трябвало да се яви на последния си изпит, да получи зрелостно свидетелство, диплом, какъвто получават и съвременните ученици. За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи. Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш. Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи. Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота.
към беседата >>
Като изучил всички науки и завършил развитието си, той трябвало да се яви на последния си изпит, да получи зрелостно свидетелство, диплом, какъвто получават и съвременните ученици.
Днес ще говоря върху темата „Най-мъчният изпит“, на който хората пропадат, вследствие на което не могат да постигнат желанията си. В една легенда се разправя за най-мъчния изпит на един от великите ученици, който някога е живял на земята.
Като изучил всички науки и завършил развитието си, той трябвало да се яви на последния си изпит, да получи зрелостно свидетелство, диплом, какъвто получават и съвременните ученици.
За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи. Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш. Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи. Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота. Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш.
към беседата >>
За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи.
Днес ще говоря върху темата „Най-мъчният изпит“, на който хората пропадат, вследствие на което не могат да постигнат желанията си. В една легенда се разправя за най-мъчния изпит на един от великите ученици, който някога е живял на земята. Като изучил всички науки и завършил развитието си, той трябвало да се яви на последния си изпит, да получи зрелостно свидетелство, диплом, какъвто получават и съвременните ученици.
За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи.
Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш. Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи. Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота. Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш. Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш.
към беседата >>
Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш.
Днес ще говоря върху темата „Най-мъчният изпит“, на който хората пропадат, вследствие на което не могат да постигнат желанията си. В една легенда се разправя за най-мъчния изпит на един от великите ученици, който някога е живял на земята. Като изучил всички науки и завършил развитието си, той трябвало да се яви на последния си изпит, да получи зрелостно свидетелство, диплом, какъвто получават и съвременните ученици. За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи.
Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш.
Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи. Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота. Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш. Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш. Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“.
към беседата >>
Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи.
Днес ще говоря върху темата „Най-мъчният изпит“, на който хората пропадат, вследствие на което не могат да постигнат желанията си. В една легенда се разправя за най-мъчния изпит на един от великите ученици, който някога е живял на земята. Като изучил всички науки и завършил развитието си, той трябвало да се яви на последния си изпит, да получи зрелостно свидетелство, диплом, какъвто получават и съвременните ученици. За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи. Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш.
Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи.
Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота. Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш. Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш. Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“. Както виждате, мъчен изпит имал този ученик.
към беседата >>
Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота.
В една легенда се разправя за най-мъчния изпит на един от великите ученици, който някога е живял на земята. Като изучил всички науки и завършил развитието си, той трябвало да се яви на последния си изпит, да получи зрелостно свидетелство, диплом, какъвто получават и съвременните ученици. За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи. Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш. Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи.
Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота.
Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш. Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш. Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“. Както виждате, мъчен изпит имал този ученик. Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин?
към беседата >>
Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш.
Като изучил всички науки и завършил развитието си, той трябвало да се яви на последния си изпит, да получи зрелостно свидетелство, диплом, какъвто получават и съвременните ученици. За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи. Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш. Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи. Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота.
Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш.
Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш. Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“. Както виждате, мъчен изпит имал този ученик. Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин? “ – Не може.
към беседата >>
Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш.
За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи. Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш. Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи. Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота. Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш.
Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш.
Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“. Както виждате, мъчен изпит имал този ученик. Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин? “ – Не може. Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си.
към беседата >>
Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“.
Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш. Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи. Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота. Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш. Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш.
Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“.
Както виждате, мъчен изпит имал този ученик. Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин? “ – Не може. Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си. И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете.
към беседата >>
Както виждате, мъчен изпит имал този ученик.
Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи. Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота. Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш. Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш. Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“.
Както виждате, мъчен изпит имал този ученик.
Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин? “ – Не може. Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си. И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете. Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим?
към беседата >>
Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин?
Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота. Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш. Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш. Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“. Както виждате, мъчен изпит имал този ученик.
Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин?
“ – Не може. Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си. И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете. Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим? “ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света.
към беседата >>
“ – Не може.
Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш. Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш. Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“. Както виждате, мъчен изпит имал този ученик. Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин?
“ – Не може.
Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си. И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете. Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим? “ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света. Като тръгнете, все ще я срещнете.
към беседата >>
Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си.
Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш. Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“. Както виждате, мъчен изпит имал този ученик. Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин? “ – Не може.
Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си.
И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете. Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим? “ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света. Като тръгнете, все ще я срещнете. Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава.
към беседата >>
И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете.
Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“. Както виждате, мъчен изпит имал този ученик. Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин? “ – Не може. Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си.
И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете.
Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим? “ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света. Като тръгнете, все ще я срещнете. Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава. Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат.
към беседата >>
Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим?
Както виждате, мъчен изпит имал този ученик. Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин? “ – Не може. Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си. И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете.
Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим?
“ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света. Като тръгнете, все ще я срещнете. Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава. Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат. В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си.
към беседата >>
“ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света.
Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин? “ – Не може. Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си. И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете. Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим?
“ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света.
Като тръгнете, все ще я срещнете. Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава. Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат. В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си. Какво може да иска една майка за синовете си?
към беседата >>
Като тръгнете, все ще я срещнете.
“ – Не може. Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си. И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете. Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим? “ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света.
Като тръгнете, все ще я срещнете.
Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава. Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат. В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си. Какво може да иска една майка за синовете си? Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си.
към беседата >>
Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава.
Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си. И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете. Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим? “ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света. Като тръгнете, все ще я срещнете.
Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава.
Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат. В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си. Какво може да иска една майка за синовете си? Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си. Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати.
към беседата >>
Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат.
И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете. Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим? “ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света. Като тръгнете, все ще я срещнете. Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава.
Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат.
В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си. Какво може да иска една майка за синовете си? Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си. Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати. Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури.
към беседата >>
В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си.
Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим? “ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света. Като тръгнете, все ще я срещнете. Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава. Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат.
В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си.
Какво може да иска една майка за синовете си? Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си. Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати. Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури. Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там.
към беседата >>
Какво може да иска една майка за синовете си?
“ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света. Като тръгнете, все ще я срещнете. Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава. Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат. В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си.
Какво може да иска една майка за синовете си?
Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си. Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати. Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури. Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там. Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх.
към беседата >>
Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си.
Като тръгнете, все ще я срещнете. Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава. Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат. В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си. Какво може да иска една майка за синовете си?
Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си.
Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати. Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури. Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там. Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх. Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте да разберете какво значи буря на високи планински върхове.
към беседата >>
Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати.
Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава. Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат. В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си. Какво може да иска една майка за синовете си? Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си.
Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати.
Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури. Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там. Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх. Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте да разберете какво значи буря на високи планински върхове. Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота.
към беседата >>
Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури.
Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат. В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си. Какво може да иска една майка за синовете си? Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си. Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати.
Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури.
Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там. Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх. Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте да разберете какво значи буря на високи планински върхове. Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота. Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени.
към беседата >>
Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там.
В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си. Какво може да иска една майка за синовете си? Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си. Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати. Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури.
Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там.
Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх. Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте да разберете какво значи буря на високи планински върхове. Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота. Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени.
към беседата >>
Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх.
Какво може да иска една майка за синовете си? Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си. Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати. Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури. Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там.
Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх.
Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте да разберете какво значи буря на високи планински върхове. Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота. Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени.
към беседата >>
Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте да разберете какво значи буря на високи планински върхове.
Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си. Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати. Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури. Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там. Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх.
Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте да разберете какво значи буря на високи планински върхове.
Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота. Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени.
към беседата >>
Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота.
Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати. Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури. Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там. Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх. Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте да разберете какво значи буря на високи планински върхове.
Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота.
Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени.
към беседата >>
Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени.
Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури. Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там. Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх. Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте да разберете какво значи буря на високи планински върхове. Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота.
Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени.
към беседата >>
9.
С притчи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1932г.,
И наистина, в реда на нещата е да не се обича лошото.
Бог може да се смили, но само над тия хора, които са готови да работят, да различават, да учат и прилагат Неговите закони. Учителят никога не може да бъде снизходителен към мързеливия ученик. Нито грешникът може да има Любовта на Бога. Ако една майка има два сина, единият способен и добър, а другият мързелив и лъжлив, каквото да казвате, тя не може да обича и двамата еднакво. Като погледне втория, макар и да има една малка надежда той да се изправи, ще си каже: „От този син нищо не може да стане“.
И наистина, в реда на нещата е да не се обича лошото.
Казвате: „Нали хората трябва да се обичат? “ Обичат се само онези хора, които имат желание да се изправят. На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните. Казвам: не прави зло никому. Не насърчавай престъпника.
към беседата >>
Трябва да знаете какво представляват кваса, брашното, а същевременно трябва да знаете как да ги приготвите, за да подквасите хляба.
Щом ги разграничава, с това заедно ще бъдат изключени и неговите грешки и заблуждения. Така ще различава той кои мисли, чувства и постъпки са от Бога, кои от човека и кои от лукавия. Аз говоря по този въпрос, защото човек прилича на нива, която трябва да се плеви, разорава, обработва, за да могат способностите и дарбите, които има в себе си, по-добре да растат и да се развиват. Друга притча им каза: „Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото“. Ако преведете тази притча, вие ще си обясните много важни закони.
Трябва да знаете какво представляват кваса, брашното, а същевременно трябва да знаете как да ги приготвите, за да подквасите хляба.
Щом искате да подквасите тестото, вие трябва да знаете всички правила на подквасването. Подквасеното тесто се пази при известна топлина, за която цел внимателно се завива. Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете. Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате. Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си.
към беседата >>
Казвате: „Нали хората трябва да се обичат?
Учителят никога не може да бъде снизходителен към мързеливия ученик. Нито грешникът може да има Любовта на Бога. Ако една майка има два сина, единият способен и добър, а другият мързелив и лъжлив, каквото да казвате, тя не може да обича и двамата еднакво. Като погледне втория, макар и да има една малка надежда той да се изправи, ще си каже: „От този син нищо не може да стане“. И наистина, в реда на нещата е да не се обича лошото.
Казвате: „Нали хората трябва да се обичат?
“ Обичат се само онези хора, които имат желание да се изправят. На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните. Казвам: не прави зло никому. Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия.
към беседата >>
Щом искате да подквасите тестото, вие трябва да знаете всички правила на подквасването.
Така ще различава той кои мисли, чувства и постъпки са от Бога, кои от човека и кои от лукавия. Аз говоря по този въпрос, защото човек прилича на нива, която трябва да се плеви, разорава, обработва, за да могат способностите и дарбите, които има в себе си, по-добре да растат и да се развиват. Друга притча им каза: „Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото“. Ако преведете тази притча, вие ще си обясните много важни закони. Трябва да знаете какво представляват кваса, брашното, а същевременно трябва да знаете как да ги приготвите, за да подквасите хляба.
Щом искате да подквасите тестото, вие трябва да знаете всички правила на подквасването.
Подквасеното тесто се пази при известна топлина, за която цел внимателно се завива. Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете. Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате. Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си. Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате.
към беседата >>
“ Обичат се само онези хора, които имат желание да се изправят.
Нито грешникът може да има Любовта на Бога. Ако една майка има два сина, единият способен и добър, а другият мързелив и лъжлив, каквото да казвате, тя не може да обича и двамата еднакво. Като погледне втория, макар и да има една малка надежда той да се изправи, ще си каже: „От този син нищо не може да стане“. И наистина, в реда на нещата е да не се обича лошото. Казвате: „Нали хората трябва да се обичат?
“ Обичат се само онези хора, които имат желание да се изправят.
На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните. Казвам: не прави зло никому. Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълк.
към беседата >>
Подквасеното тесто се пази при известна топлина, за която цел внимателно се завива.
Аз говоря по този въпрос, защото човек прилича на нива, която трябва да се плеви, разорава, обработва, за да могат способностите и дарбите, които има в себе си, по-добре да растат и да се развиват. Друга притча им каза: „Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото“. Ако преведете тази притча, вие ще си обясните много важни закони. Трябва да знаете какво представляват кваса, брашното, а същевременно трябва да знаете как да ги приготвите, за да подквасите хляба. Щом искате да подквасите тестото, вие трябва да знаете всички правила на подквасването.
Подквасеното тесто се пази при известна топлина, за която цел внимателно се завива.
Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете. Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате. Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си. Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате. Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен.
към беседата >>
На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните.
Ако една майка има два сина, единият способен и добър, а другият мързелив и лъжлив, каквото да казвате, тя не може да обича и двамата еднакво. Като погледне втория, макар и да има една малка надежда той да се изправи, ще си каже: „От този син нищо не може да стане“. И наистина, в реда на нещата е да не се обича лошото. Казвате: „Нали хората трябва да се обичат? “ Обичат се само онези хора, които имат желание да се изправят.
На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните.
Казвам: не прави зло никому. Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълк. Не връзвай праведния, и не развързвай грешния.
към беседата >>
Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете.
Друга притча им каза: „Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото“. Ако преведете тази притча, вие ще си обясните много важни закони. Трябва да знаете какво представляват кваса, брашното, а същевременно трябва да знаете как да ги приготвите, за да подквасите хляба. Щом искате да подквасите тестото, вие трябва да знаете всички правила на подквасването. Подквасеното тесто се пази при известна топлина, за която цел внимателно се завива.
Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете.
Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате. Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си. Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате. Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен. Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново.
към беседата >>
Казвам: не прави зло никому.
Като погледне втория, макар и да има една малка надежда той да се изправи, ще си каже: „От този син нищо не може да стане“. И наистина, в реда на нещата е да не се обича лошото. Казвате: „Нали хората трябва да се обичат? “ Обичат се само онези хора, които имат желание да се изправят. На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните.
Казвам: не прави зло никому.
Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълк. Не връзвай праведния, и не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва?
към беседата >>
Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате.
Ако преведете тази притча, вие ще си обясните много важни закони. Трябва да знаете какво представляват кваса, брашното, а същевременно трябва да знаете как да ги приготвите, за да подквасите хляба. Щом искате да подквасите тестото, вие трябва да знаете всички правила на подквасването. Подквасеното тесто се пази при известна топлина, за която цел внимателно се завива. Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете.
Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате.
Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си. Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате. Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен. Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново. Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва.
към беседата >>
Не насърчавай престъпника.
И наистина, в реда на нещата е да не се обича лошото. Казвате: „Нали хората трябва да се обичат? “ Обичат се само онези хора, които имат желание да се изправят. На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните. Казвам: не прави зло никому.
Не насърчавай престъпника.
Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълк. Не връзвай праведния, и не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва? – Праведния развързвай.
към беседата >>
Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си.
Трябва да знаете какво представляват кваса, брашното, а същевременно трябва да знаете как да ги приготвите, за да подквасите хляба. Щом искате да подквасите тестото, вие трябва да знаете всички правила на подквасването. Подквасеното тесто се пази при известна топлина, за която цел внимателно се завива. Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете. Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате.
Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си.
Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате. Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен. Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново. Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва. Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво.
към беседата >>
Не освобождавай лошия.
Казвате: „Нали хората трябва да се обичат? “ Обичат се само онези хора, които имат желание да се изправят. На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните. Казвам: не прави зло никому. Не насърчавай престъпника.
Не освобождавай лошия.
Не развързвай вързания вълк. Не връзвай праведния, и не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва? – Праведния развързвай. – Кой трябва да се връзва?
към беседата >>
Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате.
Щом искате да подквасите тестото, вие трябва да знаете всички правила на подквасването. Подквасеното тесто се пази при известна топлина, за която цел внимателно се завива. Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете. Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате. Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си.
Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате.
Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен. Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново. Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва. Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво. Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа.
към беседата >>
Не развързвай вързания вълк.
“ Обичат се само онези хора, които имат желание да се изправят. На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните. Казвам: не прави зло никому. Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия.
Не развързвай вързания вълк.
Не връзвай праведния, и не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва? – Праведния развързвай. – Кой трябва да се връзва? – Грешния връзвай.
към беседата >>
Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен.
Подквасеното тесто се пази при известна топлина, за която цел внимателно се завива. Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете. Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате. Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си. Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате.
Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен.
Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново. Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва. Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво. Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа. Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му.
към беседата >>
Не връзвай праведния, и не развързвай грешния.
На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните. Казвам: не прави зло никому. Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълк.
Не връзвай праведния, и не развързвай грешния.
Кой трябва да се развързва? – Праведния развързвай. – Кой трябва да се връзва? – Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре.
към беседата >>
Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново.
Като го печете пък, трябва да разбирате силата на огъня: нито да го прегорите, нито да го не допечете. Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате. Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си. Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате. Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен.
Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново.
Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва. Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво. Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа. Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му. Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.
към беседата >>
Кой трябва да се развързва?
Казвам: не прави зло никому. Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълк. Не връзвай праведния, и не развързвай грешния.
Кой трябва да се развързва?
– Праведния развързвай. – Кой трябва да се връзва? – Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо.
към беседата >>
Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва.
Работите ли над себе си, вие трябва да имате тези дълбоки знания и да ги прилагате. Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си. Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате. Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен. Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново.
Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва.
Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво. Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа. Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му. Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават.
към беседата >>
– Праведния развързвай.
Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълк. Не връзвай праведния, и не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва?
– Праведния развързвай.
– Кой трябва да се връзва? – Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото.
към беседата >>
Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво.
Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата си. Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате. Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен. Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново. Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва.
Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво.
Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа. Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му. Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават. Излишните неща са плевелите.
към беседата >>
– Кой трябва да се връзва?
Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълк. Не връзвай праведния, и не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва? – Праведния развързвай.
– Кой трябва да се връзва?
– Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си.
към беседата >>
Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа.
Не работите ли по този начин, никакъв успех няма да имате. Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен. Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново. Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва. Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво.
Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа.
Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му. Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават. Излишните неща са плевелите. Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях.
към беседата >>
– Грешния връзвай.
Не развързвай вързания вълк. Не връзвай праведния, и не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва? – Праведния развързвай. – Кой трябва да се връзва?
– Грешния връзвай.
Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си. Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата?
към беседата >>
Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му.
Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен. Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново. Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва. Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво. Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа.
Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му.
Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават. Излишните неща са плевелите. Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях. Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои.
към беседата >>
Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре.
Не връзвай праведния, и не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва? – Праведния развързвай. – Кой трябва да се връзва? – Грешния връзвай.
Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре.
И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си. Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата? Поп няма да ставам, я!
към беседата >>
Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.
Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново. Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва. Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво. Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа. Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му.
Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.
Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават. Излишните неща са плевелите. Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях. Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои. Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира.
към беседата >>
И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо.
Кой трябва да се развързва? – Праведния развързвай. – Кой трябва да се връзва? – Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре.
И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо.
И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си. Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата? Поп няма да ставам, я! “ Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми.
към беседата >>
Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават.
Всичко старо да се слага настрана, а новото да се разработва. Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво. Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа. Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му. Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.
Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават.
Излишните неща са плевелите. Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях. Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои. Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира. Големи изпитания има светията.
към беседата >>
И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото.
– Праведния развързвай. – Кой трябва да се връзва? – Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо.
И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото.
Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си. Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата? Поп няма да ставам, я! “ Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми.
към беседата >>
Излишните неща са плевелите.
Миналите погрешки да се слагат настрана, и да се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво. Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа. Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му. Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават.
Излишните неща са плевелите.
Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях. Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои. Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира. Големи изпитания има светията. Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб.
към беседата >>
Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си.
– Кой трябва да се връзва? – Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото.
Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си.
Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата? Поп няма да ставам, я! “ Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми.
към беседата >>
Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях.
Оцапа ли се човек, да върви напред, да бъде внимателен, втори път да не се цапа. Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му. Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават. Излишните неща са плевелите.
Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях.
Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои. Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира. Големи изпитания има светията. Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб. Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен.
към беседата >>
Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата?
– Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си.
Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата?
Поп няма да ставам, я! “ Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми.
към беседата >>
Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои.
Той трябва да гледа на доброто семе, което е вложено в душата му. Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават. Излишните неща са плевелите. Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях.
Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои.
Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира. Големи изпитания има светията. Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб. Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен. Какво е положението на този човек?
към беседата >>
Поп няма да ставам, я!
Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си. Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата?
Поп няма да ставам, я!
“ Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми.
към беседата >>
Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира.
Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават. Излишните неща са плевелите. Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях. Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои.
Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира.
Големи изпитания има светията. Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб. Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен. Какво е положението на този човек? Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев.
към беседата >>
“ Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми.
И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си. Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата? Поп няма да ставам, я!
“ Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми.
към беседата >>
Големи изпитания има светията.
Казвам: искате ли да устроите живота си по новия начин, вие трябва да се освободите от всички излишни неща, които ви смущават. Излишните неща са плевелите. Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях. Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои. Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира.
Големи изпитания има светията.
Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб. Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен. Какво е положението на този човек? Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев. Такова е често положението и на светията.
към беседата >>
Сега, като четете 13-та глава от Матея, вие ще се натъкнете на много окултни положения.
Сега, като четете 13-та глава от Матея, вие ще се натъкнете на много окултни положения.
В притчата за сеятеля се изнасят добрите и лошите условия, при които попаднали житните семена. Тръните и каменистата почва, за пример, говорят за злото в света, а добрата почва – за доброто. От какво произтича злото? Злото се дължи на изобилието. Където има изобилие, там има зло.
към беседата >>
Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб.
Излишните неща са плевелите. Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях. Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои. Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира. Големи изпитания има светията.
Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб.
Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен. Какво е положението на този човек? Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев. Такова е често положението и на светията. Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва.
към беседата >>
В притчата за сеятеля се изнасят добрите и лошите условия, при които попаднали житните семена.
Сега, като четете 13-та глава от Матея, вие ще се натъкнете на много окултни положения.
В притчата за сеятеля се изнасят добрите и лошите условия, при които попаднали житните семена.
Тръните и каменистата почва, за пример, говорят за злото в света, а добрата почва – за доброто. От какво произтича злото? Злото се дължи на изобилието. Където има изобилие, там има зло. Кой може да краде сиромаха?
към беседата >>
Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен.
Те неизбежно ще дойдат, никой не може да се избави от тях. Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои. Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира. Големи изпитания има светията. Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб.
Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен.
Какво е положението на този човек? Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев. Такова е често положението и на светията. Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва. Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави.
към беседата >>
Тръните и каменистата почва, за пример, говорят за злото в света, а добрата почва – за доброто.
Сега, като четете 13-та глава от Матея, вие ще се натъкнете на много окултни положения. В притчата за сеятеля се изнасят добрите и лошите условия, при които попаднали житните семена.
Тръните и каменистата почва, за пример, говорят за злото в света, а добрата почва – за доброто.
От какво произтича злото? Злото се дължи на изобилието. Където има изобилие, там има зло. Кой може да краде сиромаха? Сиромаха никой не може да краде.
към беседата >>
Какво е положението на този човек?
Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия да е, и адепт да е, той все ще се безпокои. Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира. Големи изпитания има светията. Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб. Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен.
Какво е положението на този човек?
Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев. Такова е често положението и на светията. Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва. Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави. Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям.
към беседата >>
От какво произтича злото?
Сега, като четете 13-та глава от Матея, вие ще се натъкнете на много окултни положения. В притчата за сеятеля се изнасят добрите и лошите условия, при които попаднали житните семена. Тръните и каменистата почва, за пример, говорят за злото в света, а добрата почва – за доброто.
От какво произтича злото?
Злото се дължи на изобилието. Където има изобилие, там има зло. Кой може да краде сиромаха? Сиромаха никой не може да краде. Само богатия крадат.
към беседата >>
Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев.
Не е лесно човек да се освободи от смущенията, които идат, но той трябва да бъде буден, да се контролира. Големи изпитания има светията. Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб. Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен. Какво е положението на този човек?
Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев.
Такова е често положението и на светията. Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва. Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави. Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям. Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното.
към беседата >>
Злото се дължи на изобилието.
Сега, като четете 13-та глава от Матея, вие ще се натъкнете на много окултни положения. В притчата за сеятеля се изнасят добрите и лошите условия, при които попаднали житните семена. Тръните и каменистата почва, за пример, говорят за злото в света, а добрата почва – за доброто. От какво произтича злото?
Злото се дължи на изобилието.
Където има изобилие, там има зло. Кой може да краде сиромаха? Сиромаха никой не може да краде. Само богатия крадат. Където има богатство, там има кражби.
към беседата >>
Такова е често положението и на светията.
Големи изпитания има светията. Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб. Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен. Какво е положението на този човек? Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев.
Такова е често положението и на светията.
Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва. Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави. Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям. Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното. Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“.
към беседата >>
Където има изобилие, там има зло.
Сега, като четете 13-та глава от Матея, вие ще се натъкнете на много окултни положения. В притчата за сеятеля се изнасят добрите и лошите условия, при които попаднали житните семена. Тръните и каменистата почва, за пример, говорят за злото в света, а добрата почва – за доброто. От какво произтича злото? Злото се дължи на изобилието.
Където има изобилие, там има зло.
Кой може да краде сиромаха? Сиромаха никой не може да краде. Само богатия крадат. Където има богатство, там има кражби. Лъжата пък придружава сиромашията.
към беседата >>
Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва.
Представете си един крайно беден човек, с един лев в джоба си, само за парче за хляб. Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен. Какво е положението на този човек? Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев. Такова е често положението и на светията.
Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва.
Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави. Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям. Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното. Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“. Само по този начин светията придобива известни опитности.
към беседата >>
Кой може да краде сиромаха?
В притчата за сеятеля се изнасят добрите и лошите условия, при които попаднали житните семена. Тръните и каменистата почва, за пример, говорят за злото в света, а добрата почва – за доброто. От какво произтича злото? Злото се дължи на изобилието. Където има изобилие, там има зло.
Кой може да краде сиромаха?
Сиромаха никой не може да краде. Само богатия крадат. Където има богатство, там има кражби. Лъжата пък придружава сиромашията. Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат.
към беседата >>
Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави.
Обаче, мине покрай него някой, вземе последния му лев и той остава гладен. Какво е положението на този човек? Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев. Такова е често положението и на светията. Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва.
Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави.
Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям. Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното. Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“. Само по този начин светията придобива известни опитности. Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му.
към беседата >>
Сиромаха никой не може да краде.
Тръните и каменистата почва, за пример, говорят за злото в света, а добрата почва – за доброто. От какво произтича злото? Злото се дължи на изобилието. Където има изобилие, там има зло. Кой може да краде сиромаха?
Сиромаха никой не може да краде.
Само богатия крадат. Където има богатство, там има кражби. Лъжата пък придружава сиромашията. Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат. Някой път човек сам се лъже.
към беседата >>
Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям.
Какво е положението на този човек? Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев. Такова е често положението и на светията. Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва. Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави.
Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям.
Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното. Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“. Само по този начин светията придобива известни опитности. Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му. Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“.
към беседата >>
Само богатия крадат.
От какво произтича злото? Злото се дължи на изобилието. Където има изобилие, там има зло. Кой може да краде сиромаха? Сиромаха никой не може да краде.
Само богатия крадат.
Където има богатство, там има кражби. Лъжата пък придружава сиромашията. Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат. Някой път човек сам се лъже. Той се самоизлъгва по два начина.
към беседата >>
Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното.
Все ще му трепне сърцето, макар че богатството му е само един лев. Такова е често положението и на светията. Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва. Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави. Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям.
Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното.
Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“. Само по този начин светията придобива известни опитности. Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му. Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“. Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача.
към беседата >>
Където има богатство, там има кражби.
Злото се дължи на изобилието. Където има изобилие, там има зло. Кой може да краде сиромаха? Сиромаха никой не може да краде. Само богатия крадат.
Където има богатство, там има кражби.
Лъжата пък придружава сиромашията. Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат. Някой път човек сам се лъже. Той се самоизлъгва по два начина. Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“.
към беседата >>
Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“.
Такова е често положението и на светията. Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва. Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави. Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям. Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното.
Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“.
Само по този начин светията придобива известни опитности. Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му. Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“. Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача. В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи.
към беседата >>
Лъжата пък придружава сиромашията.
Където има изобилие, там има зло. Кой може да краде сиромаха? Сиромаха никой не може да краде. Само богатия крадат. Където има богатство, там има кражби.
Лъжата пък придружава сиромашията.
Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат. Някой път човек сам се лъже. Той се самоизлъгва по два начина. Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“. Насърчава се.
към беседата >>
Само по този начин светията придобива известни опитности.
Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва. Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави. Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям. Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното. Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“.
Само по този начин светията придобива известни опитности.
Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му. Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“. Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача. В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи. Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл.
към беседата >>
Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат.
Кой може да краде сиромаха? Сиромаха никой не може да краде. Само богатия крадат. Където има богатство, там има кражби. Лъжата пък придружава сиромашията.
Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат.
Някой път човек сам се лъже. Той се самоизлъгва по два начина. Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“. Насърчава се. Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“.
към беседата >>
Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му.
Светията се хваща за главата, чуди се какво да прави. Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям. Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното. Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“. Само по този начин светията придобива известни опитности.
Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му.
Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“. Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача. В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи. Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл. Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си.
към беседата >>
Някой път човек сам се лъже.
Сиромаха никой не може да краде. Само богатия крадат. Където има богатство, там има кражби. Лъжата пък придружава сиромашията. Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат.
Някой път човек сам се лъже.
Той се самоизлъгва по два начина. Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“. Насърчава се. Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“. И в двата случая той се лъже.
към беседата >>
Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“.
Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок, да не се забравям. Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното. Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“. Само по този начин светията придобива известни опитности. Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му.
Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“.
Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача. В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи. Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл. Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си. Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала.
към беседата >>
Той се самоизлъгва по два начина.
Само богатия крадат. Където има богатство, там има кражби. Лъжата пък придружава сиромашията. Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат. Някой път човек сам се лъже.
Той се самоизлъгва по два начина.
Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“. Насърчава се. Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“. И в двата случая той се лъже. Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“.
към беседата >>
Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача.
Сега отново трябва да работя цели 20 години, да придобия загубеното. Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“. Само по този начин светията придобива известни опитности. Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му. Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“.
Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача.
В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи. Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл. Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си. Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала. Втори път тя не направила същата грешка.
към беседата >>
Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“.
Където има богатство, там има кражби. Лъжата пък придружава сиромашията. Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат. Някой път човек сам се лъже. Той се самоизлъгва по два начина.
Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“.
Насърчава се. Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“. И в двата случая той се лъже. Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“. После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“.
към беседата >>
В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи.
Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“. Само по този начин светията придобива известни опитности. Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му. Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“. Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача.
В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи.
Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл. Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си. Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала. Втори път тя не направила същата грешка. Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка.
към беседата >>
Насърчава се.
Лъжата пък придружава сиромашията. Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат. Някой път човек сам се лъже. Той се самоизлъгва по два начина. Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“.
Насърчава се.
Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“. И в двата случая той се лъже. Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“. После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“. Който казва, че няма да мре, умира.
към беседата >>
Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл.
Само по този начин светията придобива известни опитности. Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му. Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“. Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача. В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи.
Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл.
Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си. Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала. Втори път тя не направила същата грешка. Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка. Обаче дяволът е хитър.
към беседата >>
Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“.
Следователно, ако си сиромах, ще те лъжат. Някой път човек сам се лъже. Той се самоизлъгва по два начина. Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“. Насърчава се.
Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“.
И в двата случая той се лъже. Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“. После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“. Който казва, че няма да мре, умира. Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира.
към беседата >>
Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си.
Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му. Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“. Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача. В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи. Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл.
Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си.
Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала. Втори път тя не направила същата грешка. Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка. Обаче дяволът е хитър. Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне.
към беседата >>
И в двата случая той се лъже.
Някой път човек сам се лъже. Той се самоизлъгва по два начина. Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“. Насърчава се. Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“.
И в двата случая той се лъже.
Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“. После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“. Който казва, че няма да мре, умира. Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира. Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години.
към беседата >>
Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала.
Той често се хвалил на другарите си с нея, като казвал: „Никой не може да вземе парите ми, докато маймуната ги пази“. Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача. В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи. Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл. Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си.
Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала.
Втори път тя не направила същата грешка. Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка. Обаче дяволът е хитър. Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне. И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист.
към беседата >>
Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“.
Той се самоизлъгва по два начина. Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“. Насърчава се. Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“. И в двата случая той се лъже.
Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“.
После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“. Който казва, че няма да мре, умира. Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира. Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години. Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения.
към беседата >>
Втори път тя не направила същата грешка.
Един негов приятел решил да изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача. В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи. Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл. Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си. Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала.
Втори път тя не направила същата грешка.
Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка. Обаче дяволът е хитър. Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне. И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти.
към беседата >>
После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“.
Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“. Насърчава се. Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“. И в двата случая той се лъже. Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“.
После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“.
Който казва, че няма да мре, умира. Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира. Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години. Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения. Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора.
към беседата >>
Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка.
В отсъствие на приятеля си той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал да се преструва, че спи. Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл. Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си. Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала. Втори път тя не направила същата грешка.
Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка.
Обаче дяволът е хитър. Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне. И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани.
към беседата >>
Който казва, че няма да мре, умира.
Насърчава се. Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“. И в двата случая той се лъже. Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“. После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“.
Който казва, че няма да мре, умира.
Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира. Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години. Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения. Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора. Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци.
към беседата >>
Обаче дяволът е хитър.
Като видяла това, маймуната започнала да му подражава, да заспива, и в това време той взел пари от касата и си отишъл. Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си. Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала. Втори път тя не направила същата грешка. Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка.
Обаче дяволът е хитър.
Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне. И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани. Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина.
към беседата >>
Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира.
Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“. И в двата случая той се лъже. Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“. После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“. Който казва, че няма да мре, умира.
Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира.
Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години. Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения. Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора. Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци. Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек.
към беседата >>
Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне.
Вечерта, като се върнал търговецът у дома си, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната, да помни задълженията си. Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала. Втори път тя не направила същата грешка. Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка. Обаче дяволът е хитър.
Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне.
И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани. Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина. Това е една притча.
към беседата >>
Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години.
И в двата случая той се лъже. Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“. После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“. Който казва, че няма да мре, умира. Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира.
Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години.
Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения. Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора. Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци. Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек. Коя е причината, където хората заболяват?
към беседата >>
И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист.
Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала. Втори път тя не направила същата грешка. Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка. Обаче дяволът е хитър. Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне.
И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист.
Вие трябва да бъдете чисти. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани. Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина. Това е една притча. Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи.
към беседата >>
Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения.
Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне да се понаям малко“. После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“. Който казва, че няма да мре, умира. Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира. Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години.
Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения.
Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора. Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци. Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек. Коя е причината, където хората заболяват? Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания.
към беседата >>
Вие трябва да бъдете чисти.
Втори път тя не направила същата грешка. Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка. Обаче дяволът е хитър. Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне. И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист.
Вие трябва да бъдете чисти.
Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани. Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина. Това е една притча. Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи. Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят?
към беседата >>
Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора.
После казва: „Толкова пъти съм казвал, че ще се мре, но все още не умирам“. Който казва, че няма да мре, умира. Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира. Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години. Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения.
Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора.
Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци. Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек. Коя е причината, където хората заболяват? Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става и тялото му.
към беседата >>
Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани.
Невъзможно е човек да повтори два пъти една и съща погрешка. Обаче дяволът е хитър. Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне. И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти.
Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани.
Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина. Това е една притча. Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи. Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят? “ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят.
към беседата >>
Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци.
Който казва, че няма да мре, умира. Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира. Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години. Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения. Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора.
Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци.
Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек. Коя е причината, където хората заболяват? Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става и тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее.
към беседата >>
Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина.
Обаче дяволът е хитър. Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне. И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани.
Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина.
Това е една притча. Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи. Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят? “ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят. Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си?
към беседата >>
Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек.
Някой казва, че щял да живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира. Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години. Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения. Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора. Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци.
Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек.
Коя е причината, където хората заболяват? Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става и тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на живота, той ще подобри състоянието на своя организъм.
към беседата >>
Това е една притча.
Иска ли да изкуси човека, той ще намери хиляди начини да го подхлъзне. И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани. Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина.
Това е една притча.
Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи. Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят? “ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят. Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си? “ И за това има начин.
към беседата >>
Коя е причината, където хората заболяват?
Значи всяка година от неговия живот е равна на сто години. Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения. Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора. Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци. Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек.
Коя е причината, където хората заболяват?
Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става и тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на живота, той ще подобри състоянието на своя организъм. Ние живеем в свят на промени.
към беседата >>
Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи.
И тъй, лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани. Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина. Това е една притча.
Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи.
Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят? “ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят. Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си? “ И за това има начин. Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши.
към беседата >>
Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания.
Значи, за да се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва да се образува връзка, да се създадат отношения. Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора. Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци. Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек. Коя е причината, където хората заболяват?
Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания.
Каквито са мислите и желанията на човека, такова става и тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на живота, той ще подобри състоянието на своя организъм. Ние живеем в свят на промени.
към беседата >>
Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят?
Вие трябва да бъдете чисти. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани. Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина. Това е една притча. Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи.
Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят?
“ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят. Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си? “ И за това има начин. Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие.
към беседата >>
Каквито са мислите и желанията на човека, такова става и тялото му.
Забелязано е при това, че някои хора обичат да дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора. Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци. Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек. Коя е причината, където хората заболяват? Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания.
Каквито са мислите и желанията на човека, такова става и тялото му.
Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на живота, той ще подобри състоянието на своя организъм. Ние живеем в свят на промени.
към беседата >>
“ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят.
Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани. Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина. Това е една притча. Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи. Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят?
“ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят.
Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си? “ И за това има начин. Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее.
Младите момци пък обичат да дружат с млади моми; младите моми обичат да дружат с млади момци. Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек. Коя е причината, където хората заболяват? Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става и тялото му.
Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее.
И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на живота, той ще подобри състоянието на своя организъм. Ние живеем в свят на промени.
към беседата >>
Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си?
Като се върнете в София, трябва да сте израсли четири сантиметра на височина. Това е една притча. Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи. Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят? “ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят.
Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си?
“ И за това има начин. Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания. Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“.
към беседата >>
И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на живота, той ще подобри състоянието на своя организъм.
Рядко ще срещнете млад момък или млада мома да дружи с някой стар, хилав, болнав човек. Коя е причината, където хората заболяват? Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става и тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее.
И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на живота, той ще подобри състоянието на своя организъм.
Ние живеем в свят на промени.
към беседата >>
“ И за това има начин.
Това е една притча. Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи. Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят? “ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят. Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си?
“ И за това има начин.
Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания. Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“. Може ли това дете да извади вода от кладенеца?
към беседата >>
Ние живеем в свят на промени.
Коя е причината, където хората заболяват? Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става и тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на живота, той ще подобри състоянието на своя организъм.
Ние живеем в свят на промени.
към беседата >>
Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши.
Ще определите какво значи да станете четири сантиметра по-високи. Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят? “ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят. Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си? “ И за това има начин.
Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши.
Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания. Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“. Може ли това дете да извади вода от кладенеца? – Не може.
към беседата >>
В Писанието е казано, че само Бог не се мени, а всичко друго е подложено на постоянни промени.
В Писанието е казано, че само Бог не се мени, а всичко друго е подложено на постоянни промени.
към беседата >>
Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие.
Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво да правят? “ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят. Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си? “ И за това има начин. Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши.
Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие.
По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания. Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“. Може ли това дете да извади вода от кладенеца? – Не може. То ще си създаде само излишни страдания.
към беседата >>
Щом знаете, че живеете в свят на промени, трябва ли да се смущавате?
Щом знаете, че живеете в свят на промени, трябва ли да се смущавате?
Кое е по-добро: да се изменя светът, или да не се изменя? Какво лошо има в това, ако вашият слуга, който до вчера ви обирал, днес се измени, обърне се към Бога и престане да ви обира? Всяка промяна в завършения процес е на място; всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си. Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му? – Няма да го обвините.
към беседата >>
По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.
“ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва да го намерят. Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си? “ И за това има начин. Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие.
По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.
Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“. Може ли това дете да извади вода от кладенеца? – Не може. То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода.
към беседата >>
Кое е по-добро: да се изменя светът, или да не се изменя?
Щом знаете, че живеете в свят на промени, трябва ли да се смущавате?
Кое е по-добро: да се изменя светът, или да не се изменя?
Какво лошо има в това, ако вашият слуга, който до вчера ви обирал, днес се измени, обърне се към Бога и престане да ви обира? Всяка промяна в завършения процес е на място; всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си. Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му? – Няма да го обвините. Промяната, която става с житото, е на мястото си.
към беседата >>
Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“.
Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно да растем на височина, но как да се справим с мъчнотиите и страданията си? “ И за това има начин. Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.
Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“.
Може ли това дете да извади вода от кладенеца? – Не може. То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода. Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода.
към беседата >>
Какво лошо има в това, ако вашият слуга, който до вчера ви обирал, днес се измени, обърне се към Бога и престане да ви обира?
Щом знаете, че живеете в свят на промени, трябва ли да се смущавате? Кое е по-добро: да се изменя светът, или да не се изменя?
Какво лошо има в това, ако вашият слуга, който до вчера ви обирал, днес се измени, обърне се към Бога и престане да ви обира?
Всяка промяна в завършения процес е на място; всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си. Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му? – Няма да го обвините. Промяната, която става с житото, е на мястото си. Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му.
към беседата >>
Може ли това дете да извади вода от кладенеца?
“ И за това има начин. Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания. Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“.
Може ли това дете да извади вода от кладенеца?
– Не може. То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода. Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода. Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея.
към беседата >>
Всяка промяна в завършения процес е на място; всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си.
Щом знаете, че живеете в свят на промени, трябва ли да се смущавате? Кое е по-добро: да се изменя светът, или да не се изменя? Какво лошо има в това, ако вашият слуга, който до вчера ви обирал, днес се измени, обърне се към Бога и престане да ви обира?
Всяка промяна в завършения процес е на място; всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си.
Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му? – Няма да го обвините. Промяната, която става с житото, е на мястото си. Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му. Тази промяна на житото не е на мястото си.
към беседата >>
– Не може.
Той е следният: стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания. Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“. Може ли това дете да извади вода от кладенеца?
– Не може.
То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода. Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода. Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея. Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода.
към беседата >>
Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му?
Щом знаете, че живеете в свят на промени, трябва ли да се смущавате? Кое е по-добро: да се изменя светът, или да не се изменя? Какво лошо има в това, ако вашият слуга, който до вчера ви обирал, днес се измени, обърне се към Бога и престане да ви обира? Всяка промяна в завършения процес е на място; всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си.
Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му?
– Няма да го обвините. Промяната, която става с житото, е на мястото си. Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му. Тази промяна на житото не е на мястото си. Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа.
към беседата >>
То ще си създаде само излишни страдания.
Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания. Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“. Може ли това дете да извади вода от кладенеца? – Не може.
То ще си създаде само излишни страдания.
Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода. Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода. Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея. Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода. Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш.
към беседата >>
– Няма да го обвините.
Щом знаете, че живеете в свят на промени, трябва ли да се смущавате? Кое е по-добро: да се изменя светът, или да не се изменя? Какво лошо има в това, ако вашият слуга, който до вчера ви обирал, днес се измени, обърне се към Бога и престане да ви обира? Всяка промяна в завършения процес е на място; всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си. Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му?
– Няма да го обвините.
Промяната, която става с житото, е на мястото си. Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му. Тази промяна на житото не е на мястото си. Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа. Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им.
към беседата >>
Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода.
По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания. Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“. Може ли това дете да извади вода от кладенеца? – Не може. То ще си създаде само излишни страдания.
Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода.
Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода. Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея. Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода. Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе.
към беседата >>
Промяната, която става с житото, е на мястото си.
Кое е по-добро: да се изменя светът, или да не се изменя? Какво лошо има в това, ако вашият слуга, който до вчера ви обирал, днес се измени, обърне се към Бога и престане да ви обира? Всяка промяна в завършения процес е на място; всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си. Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му? – Няма да го обвините.
Промяната, която става с житото, е на мястото си.
Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му. Тази промяна на житото не е на мястото си. Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа. Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено.
към беседата >>
Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода.
Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“. Може ли това дете да извади вода от кладенеца? – Не може. То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода.
Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода.
Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея. Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода. Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност.
към беседата >>
Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му.
Какво лошо има в това, ако вашият слуга, който до вчера ви обирал, днес се измени, обърне се към Бога и престане да ви обира? Всяка промяна в завършения процес е на място; всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си. Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му? – Няма да го обвините. Промяната, която става с житото, е на мястото си.
Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му.
Тази промяна на житото не е на мястото си. Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа. Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже.
към беседата >>
Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея.
Може ли това дете да извади вода от кладенеца? – Не може. То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода. Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода.
Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея.
Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода. Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност. Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца.
към беседата >>
Тази промяна на житото не е на мястото си.
Всяка промяна в завършения процес е на място; всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си. Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му? – Няма да го обвините. Промяната, която става с житото, е на мястото си. Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му.
Тази промяна на житото не е на мястото си.
Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа. Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже. Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца.
към беседата >>
Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода.
– Не може. То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода. Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода. Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея.
Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода.
Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност. Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца. На път с един крак не тръгвай.
към беседата >>
Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа.
Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му? – Няма да го обвините. Промяната, която става с житото, е на мястото си. Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му. Тази промяна на житото не е на мястото си.
Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа.
Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже. Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца. Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене?
към беседата >>
Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш.
То ще си създаде само излишни страдания. Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода. Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода. Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея. Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода.
Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш.
Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност. Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца. На път с един крак не тръгвай. На нива с една ръка не отивай.
към беседата >>
Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им.
– Няма да го обвините. Промяната, която става с житото, е на мястото си. Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му. Тази промяна на житото не е на мястото си. Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа.
Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им.
Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже. Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца. Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене? Кой направил такова слабо въже?
към беседата >>
Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе.
Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода. Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода. Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея. Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода. Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш.
Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе.
Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност. Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца. На път с един крак не тръгвай. На нива с една ръка не отивай. При Бога с едно око не ходи.
към беседата >>
Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено.
Промяната, която става с житото, е на мястото си. Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му. Тази промяна на житото не е на мястото си. Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа. Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им.
Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено.
Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже. Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца. Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене? Кой направил такова слабо въже? “ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам.
към беседата >>
Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност.
Не давай другиму кофата, с която си започнал да вадиш вода. Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея. Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода. Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе.
Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност.
Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца. На път с един крак не тръгвай. На нива с една ръка не отивай. При Бога с едно око не ходи. Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“.
към беседата >>
Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже.
Обаче, ако той разрови едва що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му. Тази промяна на житото не е на мястото си. Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа. Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено.
Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже.
Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца. Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене? Кой направил такова слабо въже? “ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила.
към беседата >>
Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца.
Спуснал ли си веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея. Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода. Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност.
Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца.
На път с един крак не тръгвай. На нива с една ръка не отивай. При Бога с едно око не ходи. Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“. Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола.
към беседата >>
Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца.
Тази промяна на житото не е на мястото си. Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа. Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже.
Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца.
Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене? Кой направил такова слабо въже? “ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
На път с един крак не тръгвай.
Като свършиш работата си, дай кофата на други да вадят вода. Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност. Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца.
На път с един крак не тръгвай.
На нива с една ръка не отивай. При Бога с едно око не ходи. Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“. Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око.
към беседата >>
Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене?
Следователно само онези промени имат смисъл, които допринасят нещо за благото на човешката душа. Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже. Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца.
Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене?
Кой направил такова слабо въже? “ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е.
към беседата >>
На нива с една ръка не отивай.
Не давай на други да ти направят това, което ти сам можеш да си направиш. Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност. Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца. На път с един крак не тръгвай.
На нива с една ръка не отивай.
При Бога с едно око не ходи. Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“. Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско.
към беседата >>
Кой направил такова слабо въже?
Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже. Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца. Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене?
Кой направил такова слабо въже?
“ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца.
към беседата >>
При Бога с едно око не ходи.
Обаче, ако не можеш нещо да направиш, нека други го направят заради тебе. Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност. Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца. На път с един крак не тръгвай. На нива с една ръка не отивай.
При Бога с едно око не ходи.
Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“. Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско. Питам: по какво се познава дяволското око?
към беседата >>
“ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам.
Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже. Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца. Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене? Кой направил такова слабо въже?
“ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам.
Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца.
към беседата >>
Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“.
Докато можеш да направиш нещо, не се лишавай от известна опитност. Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца. На път с един крак не тръгвай. На нива с една ръка не отивай. При Бога с едно око не ходи.
Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“.
Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско. Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно.
към беседата >>
Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила.
Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже. Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца. Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене? Кой направил такова слабо въже? “ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам.
Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила.
Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца. Това е един от великите закони в света.
към беседата >>
Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола.
Сам изтегли кофата, която си спуснал в кладенеца. На път с един крак не тръгвай. На нива с една ръка не отивай. При Бога с едно око не ходи. Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“.
Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола.
В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско. Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене.
към беседата >>
Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки.
Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца. Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене? Кой направил такова слабо въже? “ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила.
Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки.
Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца. Това е един от великите закони в света. И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави.
към беседата >>
В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око.
На път с един крак не тръгвай. На нива с една ръка не отивай. При Бога с едно око не ходи. Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“. Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола.
В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око.
Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско. Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“.
към беседата >>
Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е.
Казвате: „Тъй ли трябваше да стане с мене? Кой направил такова слабо въже? “ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки.
Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е.
ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца. Това е един от великите закони в света. И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави. Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят.
към беседата >>
Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско.
На нива с една ръка не отивай. При Бога с едно око не ходи. Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“. Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око.
Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско.
Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“. Сипват му втора лъжица.
към беседата >>
ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца.
Кой направил такова слабо въже? “ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е.
ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца.
Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца. Това е един от великите закони в света. И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави. Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят. Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат.
към беседата >>
Питам: по какво се познава дяволското око?
При Бога с едно око не ходи. Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“. Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско.
Питам: по какво се познава дяволското око?
Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“. Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората.
към беседата >>
Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца.
“ Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца.
Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца.
Това е един от великите закони в света. И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави. Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят. Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат. Методите на хората са едни, методите на Бога са други, съвършено различни от техните.
към беседата >>
Дяволското око е всякога недоволно.
Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш“. Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско. Питам: по какво се познава дяволското око?
Дяволското око е всякога недоволно.
Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“. Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола.
към беседата >>
Това е един от великите закони в света.
Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца.
Това е един от великите закони в света.
И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави. Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят. Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат. Методите на хората са едни, методите на Бога са други, съвършено различни от техните. Влезете в някакво общество, слушате, че там се говори за любов, за свобода, за равенство, виждате методите им, но резултатите не ви харесват.
към беседата >>
Сипват някому в чинията ядене.
Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско. Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно.
Сипват някому в чинията ядене.
Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“. Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари.
към беседата >>
И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави.
Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца. Това е един от великите закони в света.
И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави.
Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят. Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат. Методите на хората са едни, методите на Бога са други, съвършено различни от техните. Влезете в някакво общество, слушате, че там се говори за любов, за свобода, за равенство, виждате методите им, но резултатите не ви харесват. Отивате в друго общество, пак върху същите теми разискват, прилагат ред методи, но и техните резултати не харесвате.
към беседата >>
Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“.
В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско. Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене.
Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“.
Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари. Това е Божественото око, което всякога е доволно.
към беседата >>
Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят.
Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца. Това е един от великите закони в света. И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави.
Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят.
Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат. Методите на хората са едни, методите на Бога са други, съвършено различни от техните. Влезете в някакво общество, слушате, че там се говори за любов, за свобода, за равенство, виждате методите им, но резултатите не ви харесват. Отивате в друго общество, пак върху същите теми разискват, прилагат ред методи, но и техните резултати не харесвате. Когато някой човек държи в ръцете си благата на много хора, а за себе си отделя най-хубавото, постъпва ли право?
към беседата >>
Сипват му втора лъжица.
Тъй щото, едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско. Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“.
Сипват му втора лъжица.
Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари. Това е Божественото око, което всякога е доволно. Сипят ли ти втори път, може да го изядеш, а може и да не го изядеш.
към беседата >>
Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат.
ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца. Това е един от великите закони в света. И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави. Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят.
Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат.
Методите на хората са едни, методите на Бога са други, съвършено различни от техните. Влезете в някакво общество, слушате, че там се говори за любов, за свобода, за равенство, виждате методите им, но резултатите не ви харесват. Отивате в друго общество, пак върху същите теми разискват, прилагат ред методи, но и техните резултати не харесвате. Когато някой човек държи в ръцете си благата на много хора, а за себе си отделя най-хубавото, постъпва ли право? Казвате: „Този човек не постъпва право“.
към беседата >>
Казвам: първата лъжица струва повече от втората.
Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“. Сипват му втора лъжица.
Казвам: първата лъжица струва повече от втората.
Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари. Това е Божественото око, което всякога е доволно. Сипят ли ти втори път, може да го изядеш, а може и да не го изядеш. Първото, което са ти сипали, е най-сладко.
към беседата >>
Методите на хората са едни, методите на Бога са други, съвършено различни от техните.
Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца. Това е един от великите закони в света. И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави. Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят. Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат.
Методите на хората са едни, методите на Бога са други, съвършено различни от техните.
Влезете в някакво общество, слушате, че там се говори за любов, за свобода, за равенство, виждате методите им, но резултатите не ви харесват. Отивате в друго общество, пак върху същите теми разискват, прилагат ред методи, но и техните резултати не харесвате. Когато някой човек държи в ръцете си благата на много хора, а за себе си отделя най-хубавото, постъпва ли право? Казвате: „Този човек не постъпва право“. – Ама той говори хубаво.
към беседата >>
Втората лъжица е окото на дявола.
Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“. Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората.
Втората лъжица е окото на дявола.
Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари. Това е Божественото око, което всякога е доволно. Сипят ли ти втори път, може да го изядеш, а може и да не го изядеш. Първото, което са ти сипали, е най-сладко. Когато сипват много в чинията, много сте платили; когато сипват малко, малко сте платили.
към беседата >>
Влезете в някакво общество, слушате, че там се говори за любов, за свобода, за равенство, виждате методите им, но резултатите не ви харесват.
Това е един от великите закони в света. И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави. Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят. Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат. Методите на хората са едни, методите на Бога са други, съвършено различни от техните.
Влезете в някакво общество, слушате, че там се говори за любов, за свобода, за равенство, виждате методите им, но резултатите не ви харесват.
Отивате в друго общество, пак върху същите теми разискват, прилагат ред методи, но и техните резултати не харесвате. Когато някой човек държи в ръцете си благата на много хора, а за себе си отделя най-хубавото, постъпва ли право? Казвате: „Този човек не постъпва право“. – Ама той говори хубаво. – Нищо от това.
към беседата >>
Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари.
Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“. Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола.
Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари.
Това е Божественото око, което всякога е доволно. Сипят ли ти втори път, може да го изядеш, а може и да не го изядеш. Първото, което са ти сипали, е най-сладко. Когато сипват много в чинията, много сте платили; когато сипват малко, малко сте платили. Едно е важно: колкото и да ви сипват, да бъдете благодарни.
към беседата >>
Отивате в друго общество, пак върху същите теми разискват, прилагат ред методи, но и техните резултати не харесвате.
И сега, когато хората казват, че Бог ще оправи света по някакъв начин, те са прави. Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят. Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат. Методите на хората са едни, методите на Бога са други, съвършено различни от техните. Влезете в някакво общество, слушате, че там се говори за любов, за свобода, за равенство, виждате методите им, но резултатите не ви харесват.
Отивате в друго общество, пак върху същите теми разискват, прилагат ред методи, но и техните резултати не харесвате.
Когато някой човек държи в ръцете си благата на много хора, а за себе си отделя най-хубавото, постъпва ли право? Казвате: „Този човек не постъпва право“. – Ама той говори хубаво. – Нищо от това. Както говори, така трябва и да постъпва.
към беседата >>
Това е Божественото око, което всякога е доволно.
Той погледне в чинията си и казва: „Малко ми е“. Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари.
Това е Божественото око, което всякога е доволно.
Сипят ли ти втори път, може да го изядеш, а може и да не го изядеш. Първото, което са ти сипали, е най-сладко. Когато сипват много в чинията, много сте платили; когато сипват малко, малко сте платили. Едно е важно: колкото и да ви сипват, да бъдете благодарни.
към беседата >>
Когато някой човек държи в ръцете си благата на много хора, а за себе си отделя най-хубавото, постъпва ли право?
Бог ще оправи света по някакъв начин, но не както те мислят. Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат. Методите на хората са едни, методите на Бога са други, съвършено различни от техните. Влезете в някакво общество, слушате, че там се говори за любов, за свобода, за равенство, виждате методите им, но резултатите не ви харесват. Отивате в друго общество, пак върху същите теми разискват, прилагат ред методи, но и техните резултати не харесвате.
Когато някой човек държи в ръцете си благата на много хора, а за себе си отделя най-хубавото, постъпва ли право?
Казвате: „Този човек не постъпва право“. – Ама той говори хубаво. – Нищо от това. Както говори, така трябва и да постъпва. Човек трябва да бъде справедлив.
към беседата >>
Сипят ли ти втори път, може да го изядеш, а може и да не го изядеш.
Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари. Това е Божественото око, което всякога е доволно.
Сипят ли ти втори път, може да го изядеш, а може и да не го изядеш.
Първото, което са ти сипали, е най-сладко. Когато сипват много в чинията, много сте платили; когато сипват малко, малко сте платили. Едно е важно: колкото и да ви сипват, да бъдете благодарни.
към беседата >>
Казвате: „Този човек не постъпва право“.
Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат. Методите на хората са едни, методите на Бога са други, съвършено различни от техните. Влезете в някакво общество, слушате, че там се говори за любов, за свобода, за равенство, виждате методите им, но резултатите не ви харесват. Отивате в друго общество, пак върху същите теми разискват, прилагат ред методи, но и техните резултати не харесвате. Когато някой човек държи в ръцете си благата на много хора, а за себе си отделя най-хубавото, постъпва ли право?
Казвате: „Този човек не постъпва право“.
– Ама той говори хубаво. – Нищо от това. Както говори, така трябва и да постъпва. Човек трябва да бъде справедлив. Мнозина виждат, когато другите постъпват несправедливо, но не виждат себе си, когато те постъпват несправедливо, правят се, че не виждат.
към беседата >>
НАГОРЕ