НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1446
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1446
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 19.11.1937г.,
Значи един човек, на който паметта е будна.
Не го ли научихте като папагала? Вие говорите български, но вие сте били папагали. Ако се родите в немско, ще научите немски, ако идете в Англия, ще знаете английски. Значи, ако 4–5 години живеете между един народ, ще научите езика без да искате, като папагал. Не е нещо лошо.
Значи един човек, на който паметта е будна.
Някои животни ни най-малко нямат тази способност. У папагала френологически показва, че е развита речта. И ония хора, у които е развит този център на речта, може да изучават езиците. Центърът на паметта у някои е развит много силно, затова човек помни. У някои е много слабо развит.
към беседата >>
Някои животни ни най-малко нямат тази способност.
Вие говорите български, но вие сте били папагали. Ако се родите в немско, ще научите немски, ако идете в Англия, ще знаете английски. Значи, ако 4–5 години живеете между един народ, ще научите езика без да искате, като папагал. Не е нещо лошо. Значи един човек, на който паметта е будна.
Някои животни ни най-малко нямат тази способност.
У папагала френологически показва, че е развита речта. И ония хора, у които е развит този център на речта, може да изучават езиците. Центърът на паметта у някои е развит много силно, затова човек помни. У някои е много слабо развит. Упражнявайте се в езиците.
към беседата >>
У папагала френологически показва, че е развита речта.
Ако се родите в немско, ще научите немски, ако идете в Англия, ще знаете английски. Значи, ако 4–5 години живеете между един народ, ще научите езика без да искате, като папагал. Не е нещо лошо. Значи един човек, на който паметта е будна. Някои животни ни най-малко нямат тази способност.
У папагала френологически показва, че е развита речта.
И ония хора, у които е развит този център на речта, може да изучават езиците. Центърът на паметта у някои е развит много силно, затова човек помни. У някои е много слабо развит. Упражнявайте се в езиците.
към беседата >>
И ония хора, у които е развит този център на речта, може да изучават езиците.
Значи, ако 4–5 години живеете между един народ, ще научите езика без да искате, като папагал. Не е нещо лошо. Значи един човек, на който паметта е будна. Някои животни ни най-малко нямат тази способност. У папагала френологически показва, че е развита речта.
И ония хора, у които е развит този център на речта, може да изучават езиците.
Центърът на паметта у някои е развит много силно, затова човек помни. У някои е много слабо развит. Упражнявайте се в езиците.
към беседата >>
Центърът на паметта у някои е развит много силно, затова човек помни.
Не е нещо лошо. Значи един човек, на който паметта е будна. Някои животни ни най-малко нямат тази способност. У папагала френологически показва, че е развита речта. И ония хора, у които е развит този център на речта, може да изучават езиците.
Центърът на паметта у някои е развит много силно, затова човек помни.
У някои е много слабо развит. Упражнявайте се в езиците.
към беседата >>
У някои е много слабо развит.
Значи един човек, на който паметта е будна. Някои животни ни най-малко нямат тази способност. У папагала френологически показва, че е развита речта. И ония хора, у които е развит този център на речта, може да изучават езиците. Центърът на паметта у някои е развит много силно, затова човек помни.
У някои е много слабо развит.
Упражнявайте се в езиците.
към беседата >>
Упражнявайте се в езиците.
Някои животни ни най-малко нямат тази способност. У папагала френологически показва, че е развита речта. И ония хора, у които е развит този център на речта, може да изучават езиците. Центърът на паметта у някои е развит много силно, затова човек помни. У някои е много слабо развит.
Упражнявайте се в езиците.
към беседата >>
Де се спряхме?
Де се спряхме?
На коя мисъл? Има умни папагали, но има и глупави папагали. Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал. Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски.
към беседата >>
На коя мисъл?
Де се спряхме?
На коя мисъл?
Има умни папагали, но има и глупави папагали. Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал. Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“.
към беседата >>
Има умни папагали, но има и глупави папагали.
Де се спряхме? На коя мисъл?
Има умни папагали, но има и глупави папагали.
Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал. Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал?
към беседата >>
Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал.
Де се спряхме? На коя мисъл? Има умни папагали, но има и глупави папагали.
Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал.
Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал? “ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала.
към беседата >>
Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“.
Де се спряхме? На коя мисъл? Има умни папагали, но има и глупави папагали. Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал.
Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“.
Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал? “ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй.
към беседата >>
Минава един англичанин, лорд, говори английски.
Де се спряхме? На коя мисъл? Има умни папагали, но има и глупави папагали. Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал. Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“.
Минава един англичанин, лорд, говори английски.
Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал? “ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла.
към беседата >>
Папагалът казва: „Няма съмнение“.
На коя мисъл? Има умни папагали, но има и глупави папагали. Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал. Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски.
Папагалът казва: „Няма съмнение“.
Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал? “ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица.
към беседата >>
Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал?
Има умни папагали, но има и глупави папагали. Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал. Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“.
Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал?
“ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката.
към беседата >>
“ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала.
Тогава ще ви кажа един анекдот за един папагал. Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал?
“ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала.
Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“.
към беседата >>
Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй.
Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „Да намеря някого да продам този папагал“. Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал? “ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала.
Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй.
Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“. Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред.
към беседата >>
Папагалът казва, че тази работа провървяла.
Минава един англичанин, лорд, говори английски. Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал? “ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй.
Папагалът казва, че тази работа провървяла.
Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“. Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред. Лордът казва: „Не искам този папагал“.
към беседата >>
Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица.
Папагалът казва: „Няма съмнение“. Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал? “ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла.
Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица.
Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“. Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред. Лордът казва: „Не искам този папагал“. Той започнал да търси случай да го продаде.
към беседата >>
Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката.
Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал? “ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица.
Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката.
Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“. Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред. Лордът казва: „Не искам този папагал“. Той започнал да търси случай да го продаде. Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре.
към беседата >>
Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“.
“ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала. Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката.
Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“.
Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред. Лордът казва: „Не искам този папагал“. Той започнал да търси случай да го продаде. Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре. Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие?
към беседата >>
Тогава кой работи в света?
Тогава кой работи в света?
Кой е по-щастлив? Корените или клонищата на едно дърво? Говорите за отрицателни числа. Кои числа са отрицателни и кои положителни. Можете ли да ми дадете един пример от отрицателни числа, един пример от положителни числа?
към беседата >>
Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред.
Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй. Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“.
Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред.
Лордът казва: „Не искам този папагал“. Той започнал да търси случай да го продаде. Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре. Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие? “ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“.
към беседата >>
Кой е по-щастлив?
Тогава кой работи в света?
Кой е по-щастлив?
Корените или клонищата на едно дърво? Говорите за отрицателни числа. Кои числа са отрицателни и кои положителни. Можете ли да ми дадете един пример от отрицателни числа, един пример от положителни числа? Нали въпросът е доста труден, не е лесен въпрос.
към беседата >>
Лордът казва: „Не искам този папагал“.
Папагалът казва, че тази работа провървяла. Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“. Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред.
Лордът казва: „Не искам този папагал“.
Той започнал да търси случай да го продаде. Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре. Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие? “ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“. Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш?
към беседата >>
Корените или клонищата на едно дърво?
Тогава кой работи в света? Кой е по-щастлив?
Корените или клонищата на едно дърво?
Говорите за отрицателни числа. Кои числа са отрицателни и кои положителни. Можете ли да ми дадете един пример от отрицателни числа, един пример от положителни числа? Нали въпросът е доста труден, не е лесен въпрос. Но нека си послужим приблизително.
към беседата >>
Той започнал да търси случай да го продаде.
Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица. Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“. Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред. Лордът казва: „Не искам този папагал“.
Той започнал да търси случай да го продаде.
Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре. Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие? “ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“. Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш? Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл.
към беседата >>
Говорите за отрицателни числа.
Тогава кой работи в света? Кой е по-щастлив? Корените или клонищата на едно дърво?
Говорите за отрицателни числа.
Кои числа са отрицателни и кои положителни. Можете ли да ми дадете един пример от отрицателни числа, един пример от положителни числа? Нали въпросът е доста труден, не е лесен въпрос. Но нека си послужим приблизително.
към беседата >>
Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре.
Един ден лордът направил една погрешка и започнал да разправя на жена си за погрешката. Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“. Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред. Лордът казва: „Не искам този папагал“. Той започнал да търси случай да го продаде.
Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре.
Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие? “ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“. Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш? Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл. Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял.
към беседата >>
Кои числа са отрицателни и кои положителни.
Тогава кой работи в света? Кой е по-щастлив? Корените или клонищата на едно дърво? Говорите за отрицателни числа.
Кои числа са отрицателни и кои положителни.
Можете ли да ми дадете един пример от отрицателни числа, един пример от положителни числа? Нали въпросът е доста труден, не е лесен въпрос. Но нека си послужим приблизително.
към беседата >>
Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие?
Папагалът казва: „Няма съмнение, че е тъй“. Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред. Лордът казва: „Не искам този папагал“. Той започнал да търси случай да го продаде. Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре.
Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие?
“ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“. Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш? Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл. Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял. Тогава този, който казва: „Хак ти е“, какво иска да каже?
към беседата >>
Можете ли да ми дадете един пример от отрицателни числа, един пример от положителни числа?
Тогава кой работи в света? Кой е по-щастлив? Корените или клонищата на едно дърво? Говорите за отрицателни числа. Кои числа са отрицателни и кои положителни.
Можете ли да ми дадете един пример от отрицателни числа, един пример от положителни числа?
Нали въпросът е доста труден, не е лесен въпрос. Но нека си послужим приблизително.
към беседата >>
“ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“.
Папагалът мисли, че работата пак ще тръгне напред. Лордът казва: „Не искам този папагал“. Той започнал да търси случай да го продаде. Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре. Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие?
“ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“.
Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш? Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл. Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял. Тогава този, който казва: „Хак ти е“, какво иска да каже? – Значи, ти си изял правото в себе си някому.
към беседата >>
Нали въпросът е доста труден, не е лесен въпрос.
Кой е по-щастлив? Корените или клонищата на едно дърво? Говорите за отрицателни числа. Кои числа са отрицателни и кои положителни. Можете ли да ми дадете един пример от отрицателни числа, един пример от положителни числа?
Нали въпросът е доста труден, не е лесен въпрос.
Но нека си послужим приблизително.
към беседата >>
Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш?
Лордът казва: „Не искам този папагал“. Той започнал да търси случай да го продаде. Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре. Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие? “ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“.
Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш?
Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл. Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял. Тогава този, който казва: „Хак ти е“, какво иска да каже? – Значи, ти си изял правото в себе си някому. И той ти казва: „Не яж хака на този в себе си“.
към беседата >>
Но нека си послужим приблизително.
Корените или клонищата на едно дърво? Говорите за отрицателни числа. Кои числа са отрицателни и кои положителни. Можете ли да ми дадете един пример от отрицателни числа, един пример от положителни числа? Нали въпросът е доста труден, не е лесен въпрос.
Но нека си послужим приблизително.
към беседата >>
Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл.
Той започнал да търси случай да го продаде. Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре. Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие? “ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“. Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш?
Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл.
Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял. Тогава този, който казва: „Хак ти е“, какво иска да каже? – Значи, ти си изял правото в себе си някому. И той ти казва: „Не яж хака на този в себе си“. Не изядай правото в себе си на другите.
към беседата >>
Имате две празни шишета, имате и две пълни шишета.
Имате две празни шишета, имате и две пълни шишета.
Сега празните шишета какво представляват? – Отрицателни числа. Но в тия отрицателни числа може да се налее нещо. Другите са две числа положителни, пълни. В тях нищо не може да се постави.
към беседата >>
Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял.
Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне да говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре. Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие? “ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“. Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш? Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл.
Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял.
Тогава този, който казва: „Хак ти е“, какво иска да каже? – Значи, ти си изял правото в себе си някому. И той ти казва: „Не яж хака на този в себе си“. Не изядай правото в себе си на другите.
към беседата >>
Сега празните шишета какво представляват?
Имате две празни шишета, имате и две пълни шишета.
Сега празните шишета какво представляват?
– Отрицателни числа. Но в тия отрицателни числа може да се налее нещо. Другите са две числа положителни, пълни. В тях нищо не може да се постави. Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина да отсипете, да съгласувате двете шишета.
към беседата >>
Тогава този, който казва: „Хак ти е“, какво иска да каже?
Ти седиш и казваш: „Защо е това нещастие? “ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“. Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш? Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл. Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял.
Тогава този, който казва: „Хак ти е“, какво иска да каже?
– Значи, ти си изял правото в себе си някому. И той ти казва: „Не яж хака на този в себе си“. Не изядай правото в себе си на другите.
към беседата >>
– Отрицателни числа.
Имате две празни шишета, имате и две пълни шишета. Сега празните шишета какво представляват?
– Отрицателни числа.
Но в тия отрицателни числа може да се налее нещо. Другите са две числа положителни, пълни. В тях нищо не може да се постави. Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина да отсипете, да съгласувате двете шишета. Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно да напълни другото?
към беседата >>
– Значи, ти си изял правото в себе си някому.
“ Направил си ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“. Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш? Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл. Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял. Тогава този, който казва: „Хак ти е“, какво иска да каже?
– Значи, ти си изял правото в себе си някому.
И той ти казва: „Не яж хака на този в себе си“. Не изядай правото в себе си на другите.
към беседата >>
Но в тия отрицателни числа може да се налее нещо.
Имате две празни шишета, имате и две пълни шишета. Сега празните шишета какво представляват? – Отрицателни числа.
Но в тия отрицателни числа може да се налее нещо.
Другите са две числа положителни, пълни. В тях нищо не може да се постави. Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина да отсипете, да съгласувате двете шишета. Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно да напълни другото? Може да го напълни, но то ще остане празно.
към беседата >>
И той ти казва: „Не яж хака на този в себе си“.
Питам сега, като казваш на себе си: „Хак ти е“, какво разбираш? Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл. Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял. Тогава този, който казва: „Хак ти е“, какво иска да каже? – Значи, ти си изял правото в себе си някому.
И той ти казва: „Не яж хака на този в себе си“.
Не изядай правото в себе си на другите.
към беседата >>
Другите са две числа положителни, пълни.
Имате две празни шишета, имате и две пълни шишета. Сега празните шишета какво представляват? – Отрицателни числа. Но в тия отрицателни числа може да се налее нещо.
Другите са две числа положителни, пълни.
В тях нищо не може да се постави. Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина да отсипете, да съгласувате двете шишета. Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно да напълни другото? Може да го напълни, но то ще остане празно. Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно да задоволи друг човек, който е нещастен?
към беседата >>
Не изядай правото в себе си на другите.
Хак ти е, но ние сме взели тези думи в друг смисъл. Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял. Тогава този, който казва: „Хак ти е“, какво иска да каже? – Значи, ти си изял правото в себе си някому. И той ти казва: „Не яж хака на този в себе си“.
Не изядай правото в себе си на другите.
към беседата >>
В тях нищо не може да се постави.
Имате две празни шишета, имате и две пълни шишета. Сега празните шишета какво представляват? – Отрицателни числа. Но в тия отрицателни числа може да се налее нещо. Другите са две числа положителни, пълни.
В тях нищо не може да се постави.
Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина да отсипете, да съгласувате двете шишета. Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно да напълни другото? Може да го напълни, но то ще остане празно. Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно да задоволи друг човек, който е нещастен? – Може, но той трябва да стане празен.
към беседата >>
Запример, ако дигна едного от вас и кажа: Стани и изпей една песен, веднага страхът и тщеславието ще дойдат, ще ви спънат.
Запример, ако дигна едного от вас и кажа: Стани и изпей една песен, веднага страхът и тщеславието ще дойдат, ще ви спънат.
Дето не може да пеете, причината е страхът и тщеславието. Какво ще кажат другите, ще ви се смеят. После иде страхът, че верно не може да вземете тона. Най-първо трябва да се освободите от страха. Не, турете страха на място, турете и тщеславието на негово място.
към беседата >>
Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина да отсипете, да съгласувате двете шишета.
Сега празните шишета какво представляват? – Отрицателни числа. Но в тия отрицателни числа може да се налее нещо. Другите са две числа положителни, пълни. В тях нищо не може да се постави.
Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина да отсипете, да съгласувате двете шишета.
Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно да напълни другото? Може да го напълни, но то ще остане празно. Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно да задоволи друг човек, който е нещастен? – Може, но той трябва да стане празен. Тогава как е помощта?
към беседата >>
Дето не може да пеете, причината е страхът и тщеславието.
Запример, ако дигна едного от вас и кажа: Стани и изпей една песен, веднага страхът и тщеславието ще дойдат, ще ви спънат.
Дето не може да пеете, причината е страхът и тщеславието.
Какво ще кажат другите, ще ви се смеят. После иде страхът, че верно не може да вземете тона. Най-първо трябва да се освободите от страха. Не, турете страха на място, турете и тщеславието на негово място. На кое място трябва да турите тщеславието?
към беседата >>
Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно да напълни другото?
– Отрицателни числа. Но в тия отрицателни числа може да се налее нещо. Другите са две числа положителни, пълни. В тях нищо не може да се постави. Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина да отсипете, да съгласувате двете шишета.
Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно да напълни другото?
Може да го напълни, но то ще остане празно. Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно да задоволи друг човек, който е нещастен? – Може, но той трябва да стане празен. Тогава как е помощта? Наполовина може да му даде.
към беседата >>
Какво ще кажат другите, ще ви се смеят.
Запример, ако дигна едного от вас и кажа: Стани и изпей една песен, веднага страхът и тщеславието ще дойдат, ще ви спънат. Дето не може да пеете, причината е страхът и тщеславието.
Какво ще кажат другите, ще ви се смеят.
После иде страхът, че верно не може да вземете тона. Най-първо трябва да се освободите от страха. Не, турете страха на място, турете и тщеславието на негово място. На кое място трябва да турите тщеславието? Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който да каже: „Не бутай“.
към беседата >>
Може да го напълни, но то ще остане празно.
Но в тия отрицателни числа може да се налее нещо. Другите са две числа положителни, пълни. В тях нищо не може да се постави. Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина да отсипете, да съгласувате двете шишета. Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно да напълни другото?
Може да го напълни, но то ще остане празно.
Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно да задоволи друг човек, който е нещастен? – Може, но той трябва да стане празен. Тогава как е помощта? Наполовина може да му даде. Да кажем, ако имаш 100 лева, може да дадеш някому 50 лева.
към беседата >>
После иде страхът, че верно не може да вземете тона.
Запример, ако дигна едного от вас и кажа: Стани и изпей една песен, веднага страхът и тщеславието ще дойдат, ще ви спънат. Дето не може да пеете, причината е страхът и тщеславието. Какво ще кажат другите, ще ви се смеят.
После иде страхът, че верно не може да вземете тона.
Най-първо трябва да се освободите от страха. Не, турете страха на място, турете и тщеславието на негово място. На кое място трябва да турите тщеславието? Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който да каже: „Не бутай“. Но когато ще тръгнеш някъде да направиш някое добро, да туриш страхът да казва: „Недей, недей“.
към беседата >>
Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно да задоволи друг човек, който е нещастен?
Другите са две числа положителни, пълни. В тях нищо не може да се постави. Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина да отсипете, да съгласувате двете шишета. Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно да напълни другото? Може да го напълни, но то ще остане празно.
Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно да задоволи друг човек, който е нещастен?
– Може, но той трябва да стане празен. Тогава как е помощта? Наполовина може да му даде. Да кажем, ако имаш 100 лева, може да дадеш някому 50 лева. Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място.
към беседата >>
Най-първо трябва да се освободите от страха.
Запример, ако дигна едного от вас и кажа: Стани и изпей една песен, веднага страхът и тщеславието ще дойдат, ще ви спънат. Дето не може да пеете, причината е страхът и тщеславието. Какво ще кажат другите, ще ви се смеят. После иде страхът, че верно не може да вземете тона.
Най-първо трябва да се освободите от страха.
Не, турете страха на място, турете и тщеславието на негово място. На кое място трябва да турите тщеславието? Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който да каже: „Не бутай“. Но когато ще тръгнеш някъде да направиш някое добро, да туриш страхът да казва: „Недей, недей“. Страхът не е на място.
към беседата >>
– Може, но той трябва да стане празен.
В тях нищо не може да се постави. Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина да отсипете, да съгласувате двете шишета. Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно да напълни другото? Може да го напълни, но то ще остане празно. Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно да задоволи друг човек, който е нещастен?
– Може, но той трябва да стане празен.
Тогава как е помощта? Наполовина може да му даде. Да кажем, ако имаш 100 лева, може да дадеш някому 50 лева. Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място. Как ще го наречете това?
към беседата >>
Не, турете страха на място, турете и тщеславието на негово място.
Запример, ако дигна едного от вас и кажа: Стани и изпей една песен, веднага страхът и тщеславието ще дойдат, ще ви спънат. Дето не може да пеете, причината е страхът и тщеславието. Какво ще кажат другите, ще ви се смеят. После иде страхът, че верно не може да вземете тона. Най-първо трябва да се освободите от страха.
Не, турете страха на място, турете и тщеславието на негово място.
На кое място трябва да турите тщеславието? Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който да каже: „Не бутай“. Но когато ще тръгнеш някъде да направиш някое добро, да туриш страхът да казва: „Недей, недей“. Страхът не е на място. Той ще направи пакост.
към беседата >>
Тогава как е помощта?
Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина да отсипете, да съгласувате двете шишета. Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно да напълни другото? Може да го напълни, но то ще остане празно. Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно да задоволи друг човек, който е нещастен? – Може, но той трябва да стане празен.
Тогава как е помощта?
Наполовина може да му даде. Да кажем, ако имаш 100 лева, може да дадеш някому 50 лева. Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място. Как ще го наречете това? – Голяма самоотверженост.
към беседата >>
На кое място трябва да турите тщеславието?
Дето не може да пеете, причината е страхът и тщеславието. Какво ще кажат другите, ще ви се смеят. После иде страхът, че верно не може да вземете тона. Най-първо трябва да се освободите от страха. Не, турете страха на място, турете и тщеславието на негово място.
На кое място трябва да турите тщеславието?
Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който да каже: „Не бутай“. Но когато ще тръгнеш някъде да направиш някое добро, да туриш страхът да казва: „Недей, недей“. Страхът не е на място. Той ще направи пакост. Тури страха при отворената каса да пази.
към беседата >>
Наполовина може да му даде.
Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно да напълни другото? Може да го напълни, но то ще остане празно. Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно да задоволи друг човек, който е нещастен? – Може, но той трябва да стане празен. Тогава как е помощта?
Наполовина може да му даде.
Да кажем, ако имаш 100 лева, може да дадеш някому 50 лева. Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място. Как ще го наречете това? – Голяма самоотверженост. Човек, който си дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен?
към беседата >>
Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който да каже: „Не бутай“.
Какво ще кажат другите, ще ви се смеят. После иде страхът, че верно не може да вземете тона. Най-първо трябва да се освободите от страха. Не, турете страха на място, турете и тщеславието на негово място. На кое място трябва да турите тщеславието?
Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който да каже: „Не бутай“.
Но когато ще тръгнеш някъде да направиш някое добро, да туриш страхът да казва: „Недей, недей“. Страхът не е на място. Той ще направи пакост. Тури страха при отворената каса да пази. Когато ще тръгнеш някъде да правиш едно добро, страхът да го няма там.
към беседата >>
Да кажем, ако имаш 100 лева, може да дадеш някому 50 лева.
Може да го напълни, но то ще остане празно. Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно да задоволи друг човек, който е нещастен? – Може, но той трябва да стане празен. Тогава как е помощта? Наполовина може да му даде.
Да кажем, ако имаш 100 лева, може да дадеш някому 50 лева.
Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място. Как ще го наречете това? – Голяма самоотверженост. Човек, който си дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен? Да допуснем едно куче върви отподире ти.
към беседата >>
Но когато ще тръгнеш някъде да направиш някое добро, да туриш страхът да казва: „Недей, недей“.
После иде страхът, че верно не може да вземете тона. Най-първо трябва да се освободите от страха. Не, турете страха на място, турете и тщеславието на негово място. На кое място трябва да турите тщеславието? Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който да каже: „Не бутай“.
Но когато ще тръгнеш някъде да направиш някое добро, да туриш страхът да казва: „Недей, недей“.
Страхът не е на място. Той ще направи пакост. Тури страха при отворената каса да пази. Когато ще тръгнеш някъде да правиш едно добро, страхът да го няма там. Тщеславието къде ще го туриш?
към беседата >>
Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място.
Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно да задоволи друг човек, който е нещастен? – Може, но той трябва да стане празен. Тогава как е помощта? Наполовина може да му даде. Да кажем, ако имаш 100 лева, може да дадеш някому 50 лева.
Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място.
Как ще го наречете това? – Голяма самоотверженост. Човек, който си дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен? Да допуснем едно куче върви отподире ти. Даваш му всичкия ти хляб да го изяде.
към беседата >>
Страхът не е на място.
Най-първо трябва да се освободите от страха. Не, турете страха на място, турете и тщеславието на негово място. На кое място трябва да турите тщеславието? Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който да каже: „Не бутай“. Но когато ще тръгнеш някъде да направиш някое добро, да туриш страхът да казва: „Недей, недей“.
Страхът не е на място.
Той ще направи пакост. Тури страха при отворената каса да пази. Когато ще тръгнеш някъде да правиш едно добро, страхът да го няма там. Тщеславието къде ще го туриш? Когато идете да правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе.
към беседата >>
Как ще го наречете това?
– Може, но той трябва да стане празен. Тогава как е помощта? Наполовина може да му даде. Да кажем, ако имаш 100 лева, може да дадеш някому 50 лева. Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място.
Как ще го наречете това?
– Голяма самоотверженост. Човек, който си дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен? Да допуснем едно куче върви отподире ти. Даваш му всичкия ти хляб да го изяде. Сега в какво седи добродетелта?
към беседата >>
Той ще направи пакост.
Не, турете страха на място, турете и тщеславието на негово място. На кое място трябва да турите тщеславието? Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който да каже: „Не бутай“. Но когато ще тръгнеш някъде да направиш някое добро, да туриш страхът да казва: „Недей, недей“. Страхът не е на място.
Той ще направи пакост.
Тури страха при отворената каса да пази. Когато ще тръгнеш някъде да правиш едно добро, страхът да го няма там. Тщеславието къде ще го туриш? Когато идете да правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе. Иди свърши тази работа.
към беседата >>
– Голяма самоотверженост.
Тогава как е помощта? Наполовина може да му даде. Да кажем, ако имаш 100 лева, може да дадеш някому 50 лева. Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място. Как ще го наречете това?
– Голяма самоотверженост.
Човек, който си дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен? Да допуснем едно куче върви отподире ти. Даваш му всичкия ти хляб да го изяде. Сега в какво седи добродетелта? Но то е шишето, което се е индивидуализирало.
към беседата >>
Тури страха при отворената каса да пази.
На кое място трябва да турите тщеславието? Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който да каже: „Не бутай“. Но когато ще тръгнеш някъде да направиш някое добро, да туриш страхът да казва: „Недей, недей“. Страхът не е на място. Той ще направи пакост.
Тури страха при отворената каса да пази.
Когато ще тръгнеш някъде да правиш едно добро, страхът да го няма там. Тщеславието къде ще го туриш? Когато идете да правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе. Иди свърши тази работа. На място е тщеславието.
към беседата >>
Човек, който си дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен?
Наполовина може да му даде. Да кажем, ако имаш 100 лева, може да дадеш някому 50 лева. Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място. Как ще го наречете това? – Голяма самоотверженост.
Човек, който си дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен?
Да допуснем едно куче върви отподире ти. Даваш му всичкия ти хляб да го изяде. Сега в какво седи добродетелта? Но то е шишето, което се е индивидуализирало. Вие имате вече едно разрешение.
към беседата >>
Когато ще тръгнеш някъде да правиш едно добро, страхът да го няма там.
Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който да каже: „Не бутай“. Но когато ще тръгнеш някъде да направиш някое добро, да туриш страхът да казва: „Недей, недей“. Страхът не е на място. Той ще направи пакост. Тури страха при отворената каса да пази.
Когато ще тръгнеш някъде да правиш едно добро, страхът да го няма там.
Тщеславието къде ще го туриш? Когато идете да правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе. Иди свърши тази работа. На място е тщеславието. А пък когато дойдеш да мислиш, остави страха и тщеславието отвън.
към беседата >>
Да допуснем едно куче върви отподире ти.
Да кажем, ако имаш 100 лева, може да дадеш някому 50 лева. Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място. Как ще го наречете това? – Голяма самоотверженост. Човек, който си дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен?
Да допуснем едно куче върви отподире ти.
Даваш му всичкия ти хляб да го изяде. Сега в какво седи добродетелта? Но то е шишето, което се е индивидуализирало. Вие имате вече едно разрешение. Вие имате едно шише с един отвор, отдето влиза нещо оттам и излиза.
към беседата >>
Тщеславието къде ще го туриш?
Но когато ще тръгнеш някъде да направиш някое добро, да туриш страхът да казва: „Недей, недей“. Страхът не е на място. Той ще направи пакост. Тури страха при отворената каса да пази. Когато ще тръгнеш някъде да правиш едно добро, страхът да го няма там.
Тщеславието къде ще го туриш?
Когато идете да правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе. Иди свърши тази работа. На място е тщеславието. А пък когато дойдеш да мислиш, остави страха и тщеславието отвън. Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл.
към беседата >>
Даваш му всичкия ти хляб да го изяде.
Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място. Как ще го наречете това? – Голяма самоотверженост. Човек, който си дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен? Да допуснем едно куче върви отподире ти.
Даваш му всичкия ти хляб да го изяде.
Сега в какво седи добродетелта? Но то е шишето, което се е индивидуализирало. Вие имате вече едно разрешение. Вие имате едно шише с един отвор, отдето влиза нещо оттам и излиза. То е едно неестествено положение.
към беседата >>
Когато идете да правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе.
Страхът не е на място. Той ще направи пакост. Тури страха при отворената каса да пази. Когато ще тръгнеш някъде да правиш едно добро, страхът да го няма там. Тщеславието къде ще го туриш?
Когато идете да правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе.
Иди свърши тази работа. На място е тщеславието. А пък когато дойдеш да мислиш, остави страха и тщеславието отвън. Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл. Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги да чакат, какво ще заповяда господарят.
към беседата >>
Сега в какво седи добродетелта?
Как ще го наречете това? – Голяма самоотверженост. Човек, който си дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен? Да допуснем едно куче върви отподире ти. Даваш му всичкия ти хляб да го изяде.
Сега в какво седи добродетелта?
Но то е шишето, което се е индивидуализирало. Вие имате вече едно разрешение. Вие имате едно шише с един отвор, отдето влиза нещо оттам и излиза. То е едно неестествено положение. Нещата в природата не седят така.
към беседата >>
Иди свърши тази работа.
Той ще направи пакост. Тури страха при отворената каса да пази. Когато ще тръгнеш някъде да правиш едно добро, страхът да го няма там. Тщеславието къде ще го туриш? Когато идете да правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе.
Иди свърши тази работа.
На място е тщеславието. А пък когато дойдеш да мислиш, остави страха и тщеславието отвън. Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл. Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги да чакат, какво ще заповяда господарят. Та страха и тщеславието вие сте оставили да си дадат мнението, оставили сте да ви дават ум какво да правите.
към беседата >>
Но то е шишето, което се е индивидуализирало.
– Голяма самоотверженост. Човек, който си дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен? Да допуснем едно куче върви отподире ти. Даваш му всичкия ти хляб да го изяде. Сега в какво седи добродетелта?
Но то е шишето, което се е индивидуализирало.
Вие имате вече едно разрешение. Вие имате едно шише с един отвор, отдето влиза нещо оттам и излиза. То е едно неестествено положение. Нещата в природата не седят така. Растенията отде приемат храната?
към беседата >>
На място е тщеславието.
Тури страха при отворената каса да пази. Когато ще тръгнеш някъде да правиш едно добро, страхът да го няма там. Тщеславието къде ще го туриш? Когато идете да правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе. Иди свърши тази работа.
На място е тщеславието.
А пък когато дойдеш да мислиш, остави страха и тщеславието отвън. Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл. Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги да чакат, какво ще заповяда господарят. Та страха и тщеславието вие сте оставили да си дадат мнението, оставили сте да ви дават ум какво да правите. Там е всичката погрешка.
към беседата >>
Вие имате вече едно разрешение.
Човек, който си дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен? Да допуснем едно куче върви отподире ти. Даваш му всичкия ти хляб да го изяде. Сега в какво седи добродетелта? Но то е шишето, което се е индивидуализирало.
Вие имате вече едно разрешение.
Вие имате едно шише с един отвор, отдето влиза нещо оттам и излиза. То е едно неестествено положение. Нещата в природата не седят така. Растенията отде приемат храната? Корените отгоре приемат, клонищата отдолу приемат.
към беседата >>
А пък когато дойдеш да мислиш, остави страха и тщеславието отвън.
Когато ще тръгнеш някъде да правиш едно добро, страхът да го няма там. Тщеславието къде ще го туриш? Когато идете да правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе. Иди свърши тази работа. На място е тщеславието.
А пък когато дойдеш да мислиш, остави страха и тщеславието отвън.
Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл. Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги да чакат, какво ще заповяда господарят. Та страха и тщеславието вие сте оставили да си дадат мнението, оставили сте да ви дават ум какво да правите. Там е всичката погрешка. От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет.
към беседата >>
Вие имате едно шише с един отвор, отдето влиза нещо оттам и излиза.
Да допуснем едно куче върви отподире ти. Даваш му всичкия ти хляб да го изяде. Сега в какво седи добродетелта? Но то е шишето, което се е индивидуализирало. Вие имате вече едно разрешение.
Вие имате едно шише с един отвор, отдето влиза нещо оттам и излиза.
То е едно неестествено положение. Нещата в природата не седят така. Растенията отде приемат храната? Корените отгоре приемат, клонищата отдолу приемат. Корените изпращат храна на клонищата и клонищата изпращат храна на корените.
към беседата >>
Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл.
Тщеславието къде ще го туриш? Когато идете да правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе. Иди свърши тази работа. На място е тщеславието. А пък когато дойдеш да мислиш, остави страха и тщеславието отвън.
Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл.
Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги да чакат, какво ще заповяда господарят. Та страха и тщеславието вие сте оставили да си дадат мнението, оставили сте да ви дават ум какво да правите. Там е всичката погрешка. От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет. То е новото, което трябва да се тури.
към беседата >>
То е едно неестествено положение.
Даваш му всичкия ти хляб да го изяде. Сега в какво седи добродетелта? Но то е шишето, което се е индивидуализирало. Вие имате вече едно разрешение. Вие имате едно шише с един отвор, отдето влиза нещо оттам и излиза.
То е едно неестествено положение.
Нещата в природата не седят така. Растенията отде приемат храната? Корените отгоре приемат, клонищата отдолу приемат. Корените изпращат храна на клонищата и клонищата изпращат храна на корените. Та сега например, вие искате да бъдете учени хора, нали?
към беседата >>
Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги да чакат, какво ще заповяда господарят.
Когато идете да правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе. Иди свърши тази работа. На място е тщеславието. А пък когато дойдеш да мислиш, остави страха и тщеславието отвън. Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл.
Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги да чакат, какво ще заповяда господарят.
Та страха и тщеславието вие сте оставили да си дадат мнението, оставили сте да ви дават ум какво да правите. Там е всичката погрешка. От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет. То е новото, което трябва да се тури. Така като турите, всичко ще постигнете.
към беседата >>
Нещата в природата не седят така.
Сега в какво седи добродетелта? Но то е шишето, което се е индивидуализирало. Вие имате вече едно разрешение. Вие имате едно шише с един отвор, отдето влиза нещо оттам и излиза. То е едно неестествено положение.
Нещата в природата не седят така.
Растенията отде приемат храната? Корените отгоре приемат, клонищата отдолу приемат. Корените изпращат храна на клонищата и клонищата изпращат храна на корените. Та сега например, вие искате да бъдете учени хора, нали? Аз ще ви запитам: Ами защо се родихте невежи?
към беседата >>
Та страха и тщеславието вие сте оставили да си дадат мнението, оставили сте да ви дават ум какво да правите.
Иди свърши тази работа. На място е тщеславието. А пък когато дойдеш да мислиш, остави страха и тщеславието отвън. Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл. Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги да чакат, какво ще заповяда господарят.
Та страха и тщеславието вие сте оставили да си дадат мнението, оставили сте да ви дават ум какво да правите.
Там е всичката погрешка. От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет. То е новото, което трябва да се тури. Така като турите, всичко ще постигнете. Искаш да се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма да стане.
към беседата >>
Растенията отде приемат храната?
Но то е шишето, което се е индивидуализирало. Вие имате вече едно разрешение. Вие имате едно шише с един отвор, отдето влиза нещо оттам и излиза. То е едно неестествено положение. Нещата в природата не седят така.
Растенията отде приемат храната?
Корените отгоре приемат, клонищата отдолу приемат. Корените изпращат храна на клонищата и клонищата изпращат храна на корените. Та сега например, вие искате да бъдете учени хора, нали? Аз ще ви запитам: Ами защо се родихте невежи? Как ще ми обясните, защо се родихте невежи?
към беседата >>
Там е всичката погрешка.
На място е тщеславието. А пък когато дойдеш да мислиш, остави страха и тщеславието отвън. Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл. Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги да чакат, какво ще заповяда господарят. Та страха и тщеславието вие сте оставили да си дадат мнението, оставили сте да ви дават ум какво да правите.
Там е всичката погрешка.
От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет. То е новото, което трябва да се тури. Така като турите, всичко ще постигнете. Искаш да се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма да стане. В музиката има една привлекателна страна на тоновете.
към беседата >>
Корените отгоре приемат, клонищата отдолу приемат.
Вие имате вече едно разрешение. Вие имате едно шише с един отвор, отдето влиза нещо оттам и излиза. То е едно неестествено положение. Нещата в природата не седят така. Растенията отде приемат храната?
Корените отгоре приемат, клонищата отдолу приемат.
Корените изпращат храна на клонищата и клонищата изпращат храна на корените. Та сега например, вие искате да бъдете учени хора, нали? Аз ще ви запитам: Ами защо се родихте невежи? Как ще ми обясните, защо се родихте невежи? Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може да се роди един невежа син?
към беседата >>
От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет.
А пък когато дойдеш да мислиш, остави страха и тщеславието отвън. Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл. Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги да чакат, какво ще заповяда господарят. Та страха и тщеславието вие сте оставили да си дадат мнението, оставили сте да ви дават ум какво да правите. Там е всичката погрешка.
От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет.
То е новото, което трябва да се тури. Така като турите, всичко ще постигнете. Искаш да се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма да стане. В музиката има една привлекателна страна на тоновете. В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг.
към беседата >>
Корените изпращат храна на клонищата и клонищата изпращат храна на корените.
Вие имате едно шише с един отвор, отдето влиза нещо оттам и излиза. То е едно неестествено положение. Нещата в природата не седят така. Растенията отде приемат храната? Корените отгоре приемат, клонищата отдолу приемат.
Корените изпращат храна на клонищата и клонищата изпращат храна на корените.
Та сега например, вие искате да бъдете учени хора, нали? Аз ще ви запитам: Ами защо се родихте невежи? Как ще ми обясните, защо се родихте невежи? Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може да се роди един невежа син? Тя е една гатанка.
към беседата >>
То е новото, което трябва да се тури.
Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл. Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги да чакат, какво ще заповяда господарят. Та страха и тщеславието вие сте оставили да си дадат мнението, оставили сте да ви дават ум какво да правите. Там е всичката погрешка. От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет.
То е новото, което трябва да се тури.
Така като турите, всичко ще постигнете. Искаш да се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма да стане. В музиката има една привлекателна страна на тоновете. В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг. Тоновете се нареждат като на магнитния полюс.
към беседата >>
Та сега например, вие искате да бъдете учени хора, нали?
То е едно неестествено положение. Нещата в природата не седят така. Растенията отде приемат храната? Корените отгоре приемат, клонищата отдолу приемат. Корените изпращат храна на клонищата и клонищата изпращат храна на корените.
Та сега например, вие искате да бъдете учени хора, нали?
Аз ще ви запитам: Ами защо се родихте невежи? Как ще ми обясните, защо се родихте невежи? Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може да се роди един невежа син? Тя е една гатанка. Може върху нея да мислите.
към беседата >>
Така като турите, всичко ще постигнете.
Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги да чакат, какво ще заповяда господарят. Та страха и тщеславието вие сте оставили да си дадат мнението, оставили сте да ви дават ум какво да правите. Там е всичката погрешка. От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет. То е новото, което трябва да се тури.
Така като турите, всичко ще постигнете.
Искаш да се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма да стане. В музиката има една привлекателна страна на тоновете. В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг. Тоновете се нареждат като на магнитния полюс. Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично.
към беседата >>
Аз ще ви запитам: Ами защо се родихте невежи?
Нещата в природата не седят така. Растенията отде приемат храната? Корените отгоре приемат, клонищата отдолу приемат. Корените изпращат храна на клонищата и клонищата изпращат храна на корените. Та сега например, вие искате да бъдете учени хора, нали?
Аз ще ви запитам: Ами защо се родихте невежи?
Как ще ми обясните, защо се родихте невежи? Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може да се роди един невежа син? Тя е една гатанка. Може върху нея да мислите. Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам да четете, ще можете ли да четете?
към беседата >>
Искаш да се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма да стане.
Та страха и тщеславието вие сте оставили да си дадат мнението, оставили сте да ви дават ум какво да правите. Там е всичката погрешка. От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет. То е новото, което трябва да се тури. Така като турите, всичко ще постигнете.
Искаш да се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма да стане.
В музиката има една привлекателна страна на тоновете. В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг. Тоновете се нареждат като на магнитния полюс. Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично. Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона да намериш.
към беседата >>
Как ще ми обясните, защо се родихте невежи?
Растенията отде приемат храната? Корените отгоре приемат, клонищата отдолу приемат. Корените изпращат храна на клонищата и клонищата изпращат храна на корените. Та сега например, вие искате да бъдете учени хора, нали? Аз ще ви запитам: Ами защо се родихте невежи?
Как ще ми обясните, защо се родихте невежи?
Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може да се роди един невежа син? Тя е една гатанка. Може върху нея да мислите. Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам да четете, ще можете ли да четете? В дадения случай всички ще бъдете невежи.
към беседата >>
В музиката има една привлекателна страна на тоновете.
Там е всичката погрешка. От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет. То е новото, което трябва да се тури. Така като турите, всичко ще постигнете. Искаш да се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма да стане.
В музиката има една привлекателна страна на тоновете.
В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг. Тоновете се нареждат като на магнитния полюс. Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично. Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона да намериш. Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред.
към беседата >>
Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може да се роди един невежа син?
Корените отгоре приемат, клонищата отдолу приемат. Корените изпращат храна на клонищата и клонищата изпращат храна на корените. Та сега например, вие искате да бъдете учени хора, нали? Аз ще ви запитам: Ами защо се родихте невежи? Как ще ми обясните, защо се родихте невежи?
Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може да се роди един невежа син?
Тя е една гатанка. Може върху нея да мислите. Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам да четете, ще можете ли да четете? В дадения случай всички ще бъдете невежи. Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам да четете от книгата, няма да четете. Защо?
към беседата >>
В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг.
От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет. То е новото, което трябва да се тури. Така като турите, всичко ще постигнете. Искаш да се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма да стане. В музиката има една привлекателна страна на тоновете.
В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг.
Тоновете се нареждат като на магнитния полюс. Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично. Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона да намериш. Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред. За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи.
към беседата >>
Тя е една гатанка.
Корените изпращат храна на клонищата и клонищата изпращат храна на корените. Та сега например, вие искате да бъдете учени хора, нали? Аз ще ви запитам: Ами защо се родихте невежи? Как ще ми обясните, защо се родихте невежи? Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може да се роди един невежа син?
Тя е една гатанка.
Може върху нея да мислите. Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам да четете, ще можете ли да четете? В дадения случай всички ще бъдете невежи. Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам да четете от книгата, няма да четете. Защо? – Понеже светлина няма.
към беседата >>
Тоновете се нареждат като на магнитния полюс.
То е новото, което трябва да се тури. Така като турите, всичко ще постигнете. Искаш да се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма да стане. В музиката има една привлекателна страна на тоновете. В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг.
Тоновете се нареждат като на магнитния полюс.
Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично. Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона да намериш. Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред. За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи. Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават.
към беседата >>
Може върху нея да мислите.
Та сега например, вие искате да бъдете учени хора, нали? Аз ще ви запитам: Ами защо се родихте невежи? Как ще ми обясните, защо се родихте невежи? Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може да се роди един невежа син? Тя е една гатанка.
Може върху нея да мислите.
Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам да четете, ще можете ли да четете? В дадения случай всички ще бъдете невежи. Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам да четете от книгата, няма да четете. Защо? – Понеже светлина няма. Под думата „невежа“ разбираме, че човек е лишен от светлина.
към беседата >>
Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично.
Така като турите, всичко ще постигнете. Искаш да се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма да стане. В музиката има една привлекателна страна на тоновете. В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг. Тоновете се нареждат като на магнитния полюс.
Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично.
Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона да намериш. Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред. За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи. Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават. Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време.
към беседата >>
Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам да четете, ще можете ли да четете?
Аз ще ви запитам: Ами защо се родихте невежи? Как ще ми обясните, защо се родихте невежи? Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може да се роди един невежа син? Тя е една гатанка. Може върху нея да мислите.
Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам да четете, ще можете ли да четете?
В дадения случай всички ще бъдете невежи. Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам да четете от книгата, няма да четете. Защо? – Понеже светлина няма. Под думата „невежа“ разбираме, че човек е лишен от светлина. Щом му се даде светлина, той е в състояние пак да чете.
към беседата >>
Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона да намериш.
Искаш да се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма да стане. В музиката има една привлекателна страна на тоновете. В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг. Тоновете се нареждат като на магнитния полюс. Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично.
Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона да намериш.
Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред. За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи. Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават. Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време. Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там.
към беседата >>
В дадения случай всички ще бъдете невежи.
Как ще ми обясните, защо се родихте невежи? Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може да се роди един невежа син? Тя е една гатанка. Може върху нея да мислите. Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам да четете, ще можете ли да четете?
В дадения случай всички ще бъдете невежи.
Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам да четете от книгата, няма да четете. Защо? – Понеже светлина няма. Под думата „невежа“ разбираме, че човек е лишен от светлина. Щом му се даде светлина, той е в състояние пак да чете. Как ще обясните забравянето?
към беседата >>
Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред.
В музиката има една привлекателна страна на тоновете. В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг. Тоновете се нареждат като на магнитния полюс. Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично. Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона да намериш.
Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред.
За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи. Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават. Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време. Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там. Туй аз го наричам животворен магнетизъм в човешкия живот.
към беседата >>
Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам да четете от книгата, няма да четете. Защо?
Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може да се роди един невежа син? Тя е една гатанка. Може върху нея да мислите. Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам да четете, ще можете ли да четете? В дадения случай всички ще бъдете невежи.
Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам да четете от книгата, няма да четете. Защо?
– Понеже светлина няма. Под думата „невежа“ разбираме, че човек е лишен от светлина. Щом му се даде светлина, той е в състояние пак да чете. Как ще обясните забравянето? Нещо сте го научили, след туй го забравяте.
към беседата >>
За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи.
В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг. Тоновете се нареждат като на магнитния полюс. Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично. Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона да намериш. Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред.
За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи.
Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават. Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време. Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там. Туй аз го наричам животворен магнетизъм в човешкия живот. Чрез този магнетизъм всичко става лесно.
към беседата >>
– Понеже светлина няма.
Тя е една гатанка. Може върху нея да мислите. Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам да четете, ще можете ли да четете? В дадения случай всички ще бъдете невежи. Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам да четете от книгата, няма да четете. Защо?
– Понеже светлина няма.
Под думата „невежа“ разбираме, че човек е лишен от светлина. Щом му се даде светлина, той е в състояние пак да чете. Как ще обясните забравянето? Нещо сте го научили, след туй го забравяте. Какво нещо е забравянето?
към беседата >>
Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават.
Тоновете се нареждат като на магнитния полюс. Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично. Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона да намериш. Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред. За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи.
Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават.
Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време. Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там. Туй аз го наричам животворен магнетизъм в човешкия живот. Чрез този магнетизъм всичко става лесно. Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм.
към беседата >>
Под думата „невежа“ разбираме, че човек е лишен от светлина.
Може върху нея да мислите. Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам да четете, ще можете ли да четете? В дадения случай всички ще бъдете невежи. Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам да четете от книгата, няма да четете. Защо? – Понеже светлина няма.
Под думата „невежа“ разбираме, че човек е лишен от светлина.
Щом му се даде светлина, той е в състояние пак да чете. Как ще обясните забравянето? Нещо сте го научили, след туй го забравяте. Какво нещо е забравянето? Помниш, че си го чел, върти се в ума ти, но не може да го цитираш.
към беседата >>
Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време.
Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично. Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона да намериш. Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред. За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи. Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават.
Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време.
Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там. Туй аз го наричам животворен магнетизъм в човешкия живот. Чрез този магнетизъм всичко става лесно. Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм. Не ти трябва да знаеш накъде да махаш.
към беседата >>
Щом му се даде светлина, той е в състояние пак да чете.
Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам да четете, ще можете ли да четете? В дадения случай всички ще бъдете невежи. Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам да четете от книгата, няма да четете. Защо? – Понеже светлина няма. Под думата „невежа“ разбираме, че човек е лишен от светлина.
Щом му се даде светлина, той е в състояние пак да чете.
Как ще обясните забравянето? Нещо сте го научили, след туй го забравяте. Какво нещо е забравянето? Помниш, че си го чел, върти се в ума ти, но не може да го цитираш. Запример, ако умножите едно число с една дроб, например с една втора, с колко ще се увеличи това число.
към беседата >>
Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там.
Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона да намериш. Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред. За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи. Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават. Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време.
Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там.
Туй аз го наричам животворен магнетизъм в човешкия живот. Чрез този магнетизъм всичко става лесно. Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм. Не ти трябва да знаеш накъде да махаш. Той маха с ръцете, всичко върви.
към беседата >>
Как ще обясните забравянето?
В дадения случай всички ще бъдете невежи. Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам да четете от книгата, няма да четете. Защо? – Понеже светлина няма. Под думата „невежа“ разбираме, че човек е лишен от светлина. Щом му се даде светлина, той е в състояние пак да чете.
Как ще обясните забравянето?
Нещо сте го научили, след туй го забравяте. Какво нещо е забравянето? Помниш, че си го чел, върти се в ума ти, но не може да го цитираш. Запример, ако умножите едно число с една дроб, например с една втора, с колко ще се увеличи това число. Да допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде?
към беседата >>
Туй аз го наричам животворен магнетизъм в човешкия живот.
Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред. За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи. Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават. Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време. Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там.
Туй аз го наричам животворен магнетизъм в човешкия живот.
Чрез този магнетизъм всичко става лесно. Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм. Не ти трябва да знаеш накъде да махаш. Той маха с ръцете, всичко върви. Като махаш какво значи?
към беседата >>
Нещо сте го научили, след туй го забравяте.
Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам да четете от книгата, няма да четете. Защо? – Понеже светлина няма. Под думата „невежа“ разбираме, че човек е лишен от светлина. Щом му се даде светлина, той е в състояние пак да чете. Как ще обясните забравянето?
Нещо сте го научили, след туй го забравяте.
Какво нещо е забравянето? Помниш, че си го чел, върти се в ума ти, но не може да го цитираш. Запример, ако умножите едно число с една дроб, например с една втора, с колко ще се увеличи това число. Да допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде? Сега да ви обясня.
към беседата >>
Чрез този магнетизъм всичко става лесно.
За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи. Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават. Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време. Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там. Туй аз го наричам животворен магнетизъм в човешкия живот.
Чрез този магнетизъм всичко става лесно.
Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм. Не ти трябва да знаеш накъде да махаш. Той маха с ръцете, всичко върви. Като махаш какво значи? Празната кофа надолу трябва да слезе.
към беседата >>
Какво нещо е забравянето?
– Понеже светлина няма. Под думата „невежа“ разбираме, че човек е лишен от светлина. Щом му се даде светлина, той е в състояние пак да чете. Как ще обясните забравянето? Нещо сте го научили, след туй го забравяте.
Какво нещо е забравянето?
Помниш, че си го чел, върти се в ума ти, но не може да го цитираш. Запример, ако умножите едно число с една дроб, например с една втора, с колко ще се увеличи това число. Да допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде? Сега да ви обясня. Едно малко обяснение трябва.
към беседата >>
Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм.
Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават. Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време. Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там. Туй аз го наричам животворен магнетизъм в човешкия живот. Чрез този магнетизъм всичко става лесно.
Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм.
Не ти трябва да знаеш накъде да махаш. Той маха с ръцете, всичко върви. Като махаш какво значи? Празната кофа надолу трябва да слезе. Имате 2⁄3 такт.
към беседата >>
Помниш, че си го чел, върти се в ума ти, но не може да го цитираш.
Под думата „невежа“ разбираме, че човек е лишен от светлина. Щом му се даде светлина, той е в състояние пак да чете. Как ще обясните забравянето? Нещо сте го научили, след туй го забравяте. Какво нещо е забравянето?
Помниш, че си го чел, върти се в ума ти, но не може да го цитираш.
Запример, ако умножите едно число с една дроб, например с една втора, с колко ще се увеличи това число. Да допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде? Сега да ви обясня. Едно малко обяснение трябва. Представете си, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама.
към беседата >>
Не ти трябва да знаеш накъде да махаш.
Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време. Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там. Туй аз го наричам животворен магнетизъм в човешкия живот. Чрез този магнетизъм всичко става лесно. Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм.
Не ти трябва да знаеш накъде да махаш.
Той маха с ръцете, всичко върви. Като махаш какво значи? Празната кофа надолу трябва да слезе. Имате 2⁄3 такт. Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу.
към беседата >>
Запример, ако умножите едно число с една дроб, например с една втора, с колко ще се увеличи това число.
Щом му се даде светлина, той е в състояние пак да чете. Как ще обясните забравянето? Нещо сте го научили, след туй го забравяте. Какво нещо е забравянето? Помниш, че си го чел, върти се в ума ти, но не може да го цитираш.
Запример, ако умножите едно число с една дроб, например с една втора, с колко ще се увеличи това число.
Да допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде? Сега да ви обясня. Едно малко обяснение трябва. Представете си, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама. Какво е отношението на двата грама към едно кило?
към беседата >>
Той маха с ръцете, всичко върви.
Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там. Туй аз го наричам животворен магнетизъм в човешкия живот. Чрез този магнетизъм всичко става лесно. Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм. Не ти трябва да знаеш накъде да махаш.
Той маха с ръцете, всичко върви.
Като махаш какво значи? Празната кофа надолу трябва да слезе. Имате 2⁄3 такт. Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу. /Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /.
към беседата >>
Да допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде?
Как ще обясните забравянето? Нещо сте го научили, след туй го забравяте. Какво нещо е забравянето? Помниш, че си го чел, върти се в ума ти, но не може да го цитираш. Запример, ако умножите едно число с една дроб, например с една втора, с колко ще се увеличи това число.
Да допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде?
Сега да ви обясня. Едно малко обяснение трябва. Представете си, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама. Какво е отношението на двата грама към едно кило? Два грама от едно кило, каква част е?
към беседата >>
Като махаш какво значи?
Туй аз го наричам животворен магнетизъм в човешкия живот. Чрез този магнетизъм всичко става лесно. Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм. Не ти трябва да знаеш накъде да махаш. Той маха с ръцете, всичко върви.
Като махаш какво значи?
Празната кофа надолу трябва да слезе. Имате 2⁄3 такт. Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу. /Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /. Запример, ти не знаеш нещо.
към беседата >>
Сега да ви обясня.
Нещо сте го научили, след туй го забравяте. Какво нещо е забравянето? Помниш, че си го чел, върти се в ума ти, но не може да го цитираш. Запример, ако умножите едно число с една дроб, например с една втора, с колко ще се увеличи това число. Да допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде?
Сега да ви обясня.
Едно малко обяснение трябва. Представете си, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама. Какво е отношението на двата грама към едно кило? Два грама от едно кило, каква част е? Да допусне, че два грама е малко, да турим повече, пет грама злато.
към беседата >>
Празната кофа надолу трябва да слезе.
Чрез този магнетизъм всичко става лесно. Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм. Не ти трябва да знаеш накъде да махаш. Той маха с ръцете, всичко върви. Като махаш какво значи?
Празната кофа надолу трябва да слезе.
Имате 2⁄3 такт. Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу. /Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /. Запример, ти не знаеш нещо. Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре.
към беседата >>
Едно малко обяснение трябва.
Какво нещо е забравянето? Помниш, че си го чел, върти се в ума ти, но не може да го цитираш. Запример, ако умножите едно число с една дроб, например с една втора, с колко ще се увеличи това число. Да допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде? Сега да ви обясня.
Едно малко обяснение трябва.
Представете си, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама. Какво е отношението на двата грама към едно кило? Два грама от едно кило, каква част е? Да допусне, че два грама е малко, да турим повече, пет грама злато. Пет грама, ако се тури във вашия джоб, нали вие ще тежите 50 килограма и пет грама.
към беседата >>
Имате 2⁄3 такт.
Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки си знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм. Не ти трябва да знаеш накъде да махаш. Той маха с ръцете, всичко върви. Като махаш какво значи? Празната кофа надолу трябва да слезе.
Имате 2⁄3 такт.
Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу. /Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /. Запример, ти не знаеш нещо. Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре. В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни.
към беседата >>
Представете си, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама.
Помниш, че си го чел, върти се в ума ти, но не може да го цитираш. Запример, ако умножите едно число с една дроб, например с една втора, с колко ще се увеличи това число. Да допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде? Сега да ви обясня. Едно малко обяснение трябва.
Представете си, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама.
Какво е отношението на двата грама към едно кило? Два грама от едно кило, каква част е? Да допусне, че два грама е малко, да турим повече, пет грама злато. Пет грама, ако се тури във вашия джоб, нали вие ще тежите 50 килограма и пет грама. Колко пъти се е увеличила тежестта?
към беседата >>
Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу.
Не ти трябва да знаеш накъде да махаш. Той маха с ръцете, всичко върви. Като махаш какво значи? Празната кофа надолу трябва да слезе. Имате 2⁄3 такт.
Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу.
/Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /. Запример, ти не знаеш нещо. Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре. В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни. Някой път вие се страхувате, че не знаете.
към беседата >>
Какво е отношението на двата грама към едно кило?
Запример, ако умножите едно число с една дроб, например с една втора, с колко ще се увеличи това число. Да допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде? Сега да ви обясня. Едно малко обяснение трябва. Представете си, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама.
Какво е отношението на двата грама към едно кило?
Два грама от едно кило, каква част е? Да допусне, че два грама е малко, да турим повече, пет грама злато. Пет грама, ако се тури във вашия джоб, нали вие ще тежите 50 килограма и пет грама. Колко пъти се е увеличила тежестта? С пет грама, нали?
към беседата >>
/Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /.
Той маха с ръцете, всичко върви. Като махаш какво значи? Празната кофа надолу трябва да слезе. Имате 2⁄3 такт. Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу.
/Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /.
Запример, ти не знаеш нещо. Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре. В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни. Някой път вие се страхувате, че не знаете. Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието.
към беседата >>
Два грама от едно кило, каква част е?
Да допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде? Сега да ви обясня. Едно малко обяснение трябва. Представете си, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама. Какво е отношението на двата грама към едно кило?
Два грама от едно кило, каква част е?
Да допусне, че два грама е малко, да турим повече, пет грама злато. Пет грама, ако се тури във вашия джоб, нали вие ще тежите 50 килограма и пет грама. Колко пъти се е увеличила тежестта? С пет грама, нали? Но зависи материала какъв е.
към беседата >>
Запример, ти не знаеш нещо.
Като махаш какво значи? Празната кофа надолу трябва да слезе. Имате 2⁄3 такт. Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу. /Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /.
Запример, ти не знаеш нещо.
Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре. В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни. Някой път вие се страхувате, че не знаете. Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието. Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни.
към беседата >>
Да допусне, че два грама е малко, да турим повече, пет грама злато.
Сега да ви обясня. Едно малко обяснение трябва. Представете си, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама. Какво е отношението на двата грама към едно кило? Два грама от едно кило, каква част е?
Да допусне, че два грама е малко, да турим повече, пет грама злато.
Пет грама, ако се тури във вашия джоб, нали вие ще тежите 50 килограма и пет грама. Колко пъти се е увеличила тежестта? С пет грама, нали? Но зависи материала какъв е. Разните материали имат разни свойства.
към беседата >>
Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре.
Празната кофа надолу трябва да слезе. Имате 2⁄3 такт. Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу. /Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /. Запример, ти не знаеш нещо.
Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре.
В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни. Някой път вие се страхувате, че не знаете. Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието. Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни. Вие дойдете, казвате, не зная.
към беседата >>
Пет грама, ако се тури във вашия джоб, нали вие ще тежите 50 килограма и пет грама.
Едно малко обяснение трябва. Представете си, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама. Какво е отношението на двата грама към едно кило? Два грама от едно кило, каква част е? Да допусне, че два грама е малко, да турим повече, пет грама злато.
Пет грама, ако се тури във вашия джоб, нали вие ще тежите 50 килограма и пет грама.
Колко пъти се е увеличила тежестта? С пет грама, нали? Но зависи материала какъв е. Разните материали имат разни свойства. Запример, ако вие имате пет грама от радий, бихте ли седели тук в тази стая?
към беседата >>
В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни.
Имате 2⁄3 такт. Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу. /Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /. Запример, ти не знаеш нещо. Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре.
В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни.
Някой път вие се страхувате, че не знаете. Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието. Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни. Вие дойдете, казвате, не зная. Не спирай ръката, не спирай кофата.
към беседата >>
Колко пъти се е увеличила тежестта?
Представете си, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама. Какво е отношението на двата грама към едно кило? Два грама от едно кило, каква част е? Да допусне, че два грама е малко, да турим повече, пет грама злато. Пет грама, ако се тури във вашия джоб, нали вие ще тежите 50 килограма и пет грама.
Колко пъти се е увеличила тежестта?
С пет грама, нали? Но зависи материала какъв е. Разните материали имат разни свойства. Запример, ако вие имате пет грама от радий, бихте ли седели тук в тази стая? Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва да изучават от себе си.
към беседата >>
Някой път вие се страхувате, че не знаете.
Тогава казвам: Пълната кофа нагоре, празната надолу. /Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /. Запример, ти не знаеш нещо. Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре. В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни.
Някой път вие се страхувате, че не знаете.
Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието. Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни. Вие дойдете, казвате, не зная. Не спирай ръката, не спирай кофата. Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата.
към беседата >>
С пет грама, нали?
Какво е отношението на двата грама към едно кило? Два грама от едно кило, каква част е? Да допусне, че два грама е малко, да турим повече, пет грама злато. Пет грама, ако се тури във вашия джоб, нали вие ще тежите 50 килограма и пет грама. Колко пъти се е увеличила тежестта?
С пет грама, нали?
Но зависи материала какъв е. Разните материали имат разни свойства. Запример, ако вие имате пет грама от радий, бихте ли седели тук в тази стая? Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва да изучават от себе си. Всяка материя има свойство да изучаваш нещо от себе си.
към беседата >>
Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието.
/Учителят нагоре-надолу с ръката, както за такт 2⁄4 /. Запример, ти не знаеш нещо. Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре. В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни. Някой път вие се страхувате, че не знаете.
Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието.
Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни. Вие дойдете, казвате, не зная. Не спирай ръката, не спирай кофата. Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата. Да върви кофата нагоре-надолу.
към беседата >>
Но зависи материала какъв е.
Два грама от едно кило, каква част е? Да допусне, че два грама е малко, да турим повече, пет грама злато. Пет грама, ако се тури във вашия джоб, нали вие ще тежите 50 килограма и пет грама. Колко пъти се е увеличила тежестта? С пет грама, нали?
Но зависи материала какъв е.
Разните материали имат разни свойства. Запример, ако вие имате пет грама от радий, бихте ли седели тук в тази стая? Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва да изучават от себе си. Всяка материя има свойство да изучаваш нещо от себе си. Всяка материя е проводник.
към беседата >>
Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни.
Запример, ти не знаеш нещо. Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре. В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни. Някой път вие се страхувате, че не знаете. Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието.
Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни.
Вие дойдете, казвате, не зная. Не спирай ръката, не спирай кофата. Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата. Да върви кофата нагоре-надолу. Вие казвате не зная и седите.
към беседата >>
Разните материали имат разни свойства.
Да допусне, че два грама е малко, да турим повече, пет грама злато. Пет грама, ако се тури във вашия джоб, нали вие ще тежите 50 килограма и пет грама. Колко пъти се е увеличила тежестта? С пет грама, нали? Но зависи материала какъв е.
Разните материали имат разни свойства.
Запример, ако вие имате пет грама от радий, бихте ли седели тук в тази стая? Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва да изучават от себе си. Всяка материя има свойство да изучаваш нещо от себе си. Всяка материя е проводник. И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават.
към беседата >>
Вие дойдете, казвате, не зная.
Тогава в незнанието трябва да махаш надолу, а в знанието нагоре. В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни. Някой път вие се страхувате, че не знаете. Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието. Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни.
Вие дойдете, казвате, не зная.
Не спирай ръката, не спирай кофата. Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата. Да върви кофата нагоре-надолу. Вие казвате не зная и седите. Че това е новата мисъл.
към беседата >>
Запример, ако вие имате пет грама от радий, бихте ли седели тук в тази стая?
Пет грама, ако се тури във вашия джоб, нали вие ще тежите 50 килограма и пет грама. Колко пъти се е увеличила тежестта? С пет грама, нали? Но зависи материала какъв е. Разните материали имат разни свойства.
Запример, ако вие имате пет грама от радий, бихте ли седели тук в тази стая?
Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва да изучават от себе си. Всяка материя има свойство да изучаваш нещо от себе си. Всяка материя е проводник. И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават. Запример, мозъкът е проводник на една енергия, дробовете са проводник на друга енергия, мускулите, нервите, артериите се са проводници на енергии.
към беседата >>
Не спирай ръката, не спирай кофата.
В движението пълната кофа ще се изпразни, а празната ще се напълни. Някой път вие се страхувате, че не знаете. Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието. Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни. Вие дойдете, казвате, не зная.
Не спирай ръката, не спирай кофата.
Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата. Да върви кофата нагоре-надолу. Вие казвате не зная и седите. Че това е новата мисъл. Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието.
към беседата >>
Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва да изучават от себе си.
Колко пъти се е увеличила тежестта? С пет грама, нали? Но зависи материала какъв е. Разните материали имат разни свойства. Запример, ако вие имате пет грама от радий, бихте ли седели тук в тази стая?
Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва да изучават от себе си.
Всяка материя има свойство да изучаваш нещо от себе си. Всяка материя е проводник. И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават. Запример, мозъкът е проводник на една енергия, дробовете са проводник на друга енергия, мускулите, нервите, артериите се са проводници на енергии. Колко ще струва един грам радий?
към беседата >>
Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата.
Някой път вие се страхувате, че не знаете. Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието. Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни. Вие дойдете, казвате, не зная. Не спирай ръката, не спирай кофата.
Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата.
Да върви кофата нагоре-надолу. Вие казвате не зная и седите. Че това е новата мисъл. Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието. Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора.
към беседата >>
Всяка материя има свойство да изучаваш нещо от себе си.
С пет грама, нали? Но зависи материала какъв е. Разните материали имат разни свойства. Запример, ако вие имате пет грама от радий, бихте ли седели тук в тази стая? Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва да изучават от себе си.
Всяка материя има свойство да изучаваш нещо от себе си.
Всяка материя е проводник. И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават. Запример, мозъкът е проводник на една енергия, дробовете са проводник на друга енергия, мускулите, нервите, артериите се са проводници на енергии. Колко ще струва един грам радий? /Един грам радий струва десет милиона лева/.
към беседата >>
Да върви кофата нагоре-надолу.
Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти си кандидат за знанието. Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни. Вие дойдете, казвате, не зная. Не спирай ръката, не спирай кофата. Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата.
Да върви кофата нагоре-надолу.
Вие казвате не зная и седите. Че това е новата мисъл. Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието. Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора. Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение.
към беседата >>
Всяка материя е проводник.
Но зависи материала какъв е. Разните материали имат разни свойства. Запример, ако вие имате пет грама от радий, бихте ли седели тук в тази стая? Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва да изучават от себе си. Всяка материя има свойство да изучаваш нещо от себе си.
Всяка материя е проводник.
И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават. Запример, мозъкът е проводник на една енергия, дробовете са проводник на друга енергия, мускулите, нервите, артериите се са проводници на енергии. Колко ще струва един грам радий? /Един грам радий струва десет милиона лева/. Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек.
към беседата >>
Вие казвате не зная и седите.
Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни. Вие дойдете, казвате, не зная. Не спирай ръката, не спирай кофата. Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата. Да върви кофата нагоре-надолу.
Вие казвате не зная и седите.
Че това е новата мисъл. Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието. Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора. Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение. Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш да капне отнякъде един милион.
към беседата >>
И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават.
Разните материали имат разни свойства. Запример, ако вие имате пет грама от радий, бихте ли седели тук в тази стая? Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва да изучават от себе си. Всяка материя има свойство да изучаваш нещо от себе си. Всяка материя е проводник.
И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават.
Запример, мозъкът е проводник на една енергия, дробовете са проводник на друга енергия, мускулите, нервите, артериите се са проводници на енергии. Колко ще струва един грам радий? /Един грам радий струва десет милиона лева/. Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек. Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше да струва?
към беседата >>
Че това е новата мисъл.
Вие дойдете, казвате, не зная. Не спирай ръката, не спирай кофата. Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата. Да върви кофата нагоре-надолу. Вие казвате не зная и седите.
Че това е новата мисъл.
Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието. Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора. Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение. Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш да капне отнякъде един милион. За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева.
към беседата >>
Запример, мозъкът е проводник на една енергия, дробовете са проводник на друга енергия, мускулите, нервите, артериите се са проводници на енергии.
Запример, ако вие имате пет грама от радий, бихте ли седели тук в тази стая? Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва да изучават от себе си. Всяка материя има свойство да изучаваш нещо от себе си. Всяка материя е проводник. И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават.
Запример, мозъкът е проводник на една енергия, дробовете са проводник на друга енергия, мускулите, нервите, артериите се са проводници на енергии.
Колко ще струва един грам радий? /Един грам радий струва десет милиона лева/. Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек. Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше да струва? Добродетелта е материя.
към беседата >>
Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието.
Не спирай ръката, не спирай кофата. Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата. Да върви кофата нагоре-надолу. Вие казвате не зная и седите. Че това е новата мисъл.
Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието.
Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора. Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение. Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш да капне отнякъде един милион. За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева. За някои от вас след сто години, за някои след 50 години.
към беседата >>
Колко ще струва един грам радий?
Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва да изучават от себе си. Всяка материя има свойство да изучаваш нещо от себе си. Всяка материя е проводник. И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават. Запример, мозъкът е проводник на една енергия, дробовете са проводник на друга енергия, мускулите, нервите, артериите се са проводници на енергии.
Колко ще струва един грам радий?
/Един грам радий струва десет милиона лева/. Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек. Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше да струва? Добродетелта е материя. Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше да бъде най-голямото богатство, което можете да носите в живота.
към беседата >>
Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора.
Като кажеш: „Не зная“, надолу кофата; като кажеш: „Зная“, нагоре кофата. Да върви кофата нагоре-надолу. Вие казвате не зная и седите. Че това е новата мисъл. Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието.
Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора.
Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение. Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш да капне отнякъде един милион. За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева. За някои от вас след сто години, за някои след 50 години. Но има един от вас, още тази година ще вземе един билет, ще му се падне един милион лева.
към беседата >>
/Един грам радий струва десет милиона лева/.
Всяка материя има свойство да изучаваш нещо от себе си. Всяка материя е проводник. И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават. Запример, мозъкът е проводник на една енергия, дробовете са проводник на друга енергия, мускулите, нервите, артериите се са проводници на енергии. Колко ще струва един грам радий?
/Един грам радий струва десет милиона лева/.
Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек. Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше да струва? Добродетелта е материя. Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше да бъде най-голямото богатство, което можете да носите в живота. Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е?
към беседата >>
Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение.
Да върви кофата нагоре-надолу. Вие казвате не зная и седите. Че това е новата мисъл. Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието. Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора.
Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение.
Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш да капне отнякъде един милион. За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева. За някои от вас след сто години, за някои след 50 години. Но има един от вас, още тази година ще вземе един билет, ще му се падне един милион лева. Но няма да му кажа защото ще му направя една голяма пакост.
към беседата >>
Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек.
Всяка материя е проводник. И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават. Запример, мозъкът е проводник на една енергия, дробовете са проводник на друга енергия, мускулите, нервите, артериите се са проводници на енергии. Колко ще струва един грам радий? /Един грам радий струва десет милиона лева/.
Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек.
Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше да струва? Добродетелта е материя. Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше да бъде най-голямото богатство, което можете да носите в живота. Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е? – Материално е.
към беседата >>
Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш да капне отнякъде един милион.
Вие казвате не зная и седите. Че това е новата мисъл. Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието. Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора. Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение.
Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш да капне отнякъде един милион.
За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева. За някои от вас след сто години, за някои след 50 години. Но има един от вас, още тази година ще вземе един билет, ще му се падне един милион лева. Но няма да му кажа защото ще му направя една голяма пакост. Ако получи един милион веднага ще се съберете около него, ще придобие едно уважение, че му се паднал един милион лева.
към беседата >>
Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше да струва?
И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават. Запример, мозъкът е проводник на една енергия, дробовете са проводник на друга енергия, мускулите, нервите, артериите се са проводници на енергии. Колко ще струва един грам радий? /Един грам радий струва десет милиона лева/. Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек.
Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше да струва?
Добродетелта е материя. Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше да бъде най-голямото богатство, което можете да носите в живота. Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е? – Материално е. Понякой път хората считат материя, туй което не се изменя.
към беседата >>
За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева.
Че това е новата мисъл. Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието. Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора. Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение. Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш да капне отнякъде един милион.
За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева.
За някои от вас след сто години, за някои след 50 години. Но има един от вас, още тази година ще вземе един билет, ще му се падне един милион лева. Но няма да му кажа защото ще му направя една голяма пакост. Ако получи един милион веднага ще се съберете около него, ще придобие едно уважение, че му се паднал един милион лева. Аз гледам малко другояче на живота.
към беседата >>
Добродетелта е материя.
Запример, мозъкът е проводник на една енергия, дробовете са проводник на друга енергия, мускулите, нервите, артериите се са проводници на енергии. Колко ще струва един грам радий? /Един грам радий струва десет милиона лева/. Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек. Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше да струва?
Добродетелта е материя.
Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше да бъде най-голямото богатство, което можете да носите в живота. Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е? – Материално е. Понякой път хората считат материя, туй което не се изменя. Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света.
към беседата >>
За някои от вас след сто години, за някои след 50 години.
Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието. Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора. Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение. Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш да капне отнякъде един милион. За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева.
За някои от вас след сто години, за някои след 50 години.
Но има един от вас, още тази година ще вземе един билет, ще му се падне един милион лева. Но няма да му кажа защото ще му направя една голяма пакост. Ако получи един милион веднага ще се съберете около него, ще придобие едно уважение, че му се паднал един милион лева. Аз гледам малко другояче на живота. Те са хубави работи.
към беседата >>
Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше да бъде най-голямото богатство, което можете да носите в живота.
Колко ще струва един грам радий? /Един грам радий струва десет милиона лева/. Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек. Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше да струва? Добродетелта е материя.
Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше да бъде най-голямото богатство, което можете да носите в живота.
Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е? – Материално е. Понякой път хората считат материя, туй което не се изменя. Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света. Сега някой казва: Най-първо като се измени човек става нематериален.
към беседата >>
Но има един от вас, още тази година ще вземе един билет, ще му се падне един милион лева.
Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора. Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение. Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш да капне отнякъде един милион. За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева. За някои от вас след сто години, за някои след 50 години.
Но има един от вас, още тази година ще вземе един билет, ще му се падне един милион лева.
Но няма да му кажа защото ще му направя една голяма пакост. Ако получи един милион веднага ще се съберете около него, ще придобие едно уважение, че му се паднал един милион лева. Аз гледам малко другояче на живота. Те са хубави работи. Да се падне един милион не е лошо.
към беседата >>
Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е?
/Един грам радий струва десет милиона лева/. Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек. Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше да струва? Добродетелта е материя. Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше да бъде най-голямото богатство, което можете да носите в живота.
Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е?
– Материално е. Понякой път хората считат материя, туй което не се изменя. Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света. Сега някой казва: Най-първо като се измени човек става нематериален. Не, той е материален. НЕ-МАТЕРИАЛЕН.
към беседата >>
Но няма да му кажа защото ще му направя една голяма пакост.
Ако ти задържиш твоето щастие само за себе си, ти си човек, който не туряш своя капитал в обръщение. Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш да капне отнякъде един милион. За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева. За някои от вас след сто години, за някои след 50 години. Но има един от вас, още тази година ще вземе един билет, ще му се падне един милион лева.
Но няма да му кажа защото ще му направя една голяма пакост.
Ако получи един милион веднага ще се съберете около него, ще придобие едно уважение, че му се паднал един милион лева. Аз гледам малко другояче на живота. Те са хубави работи. Да се падне един милион не е лошо. Но, ако човек спечели една добродетел, тя струва 50, 60, 100 милиона.
към беседата >>
– Материално е.
Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек. Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше да струва? Добродетелта е материя. Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше да бъде най-голямото богатство, което можете да носите в живота. Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е?
– Материално е.
Понякой път хората считат материя, туй което не се изменя. Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света. Сега някой казва: Най-първо като се измени човек става нематериален. Не, той е материален. НЕ-МАТЕРИАЛЕН. Като турите една запетая след не, става материален.
към беседата >>
Ако получи един милион веднага ще се съберете около него, ще придобие едно уважение, че му се паднал един милион лева.
Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш да капне отнякъде един милион. За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева. За някои от вас след сто години, за някои след 50 години. Но има един от вас, още тази година ще вземе един билет, ще му се падне един милион лева. Но няма да му кажа защото ще му направя една голяма пакост.
Ако получи един милион веднага ще се съберете около него, ще придобие едно уважение, че му се паднал един милион лева.
Аз гледам малко другояче на живота. Те са хубави работи. Да се падне един милион не е лошо. Но, ако човек спечели една добродетел, тя струва 50, 60, 100 милиона. Та днес аз може да спечеля 50 милиона.
към беседата >>
Понякой път хората считат материя, туй което не се изменя.
Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше да струва? Добродетелта е материя. Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше да бъде най-голямото богатство, което можете да носите в живота. Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е? – Материално е.
Понякой път хората считат материя, туй което не се изменя.
Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света. Сега някой казва: Най-първо като се измени човек става нематериален. Не, той е материален. НЕ-МАТЕРИАЛЕН. Като турите една запетая след не, става материален. Казва: Не умира.
към беседата >>
Аз гледам малко другояче на живота.
За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева. За някои от вас след сто години, за някои след 50 години. Но има един от вас, още тази година ще вземе един билет, ще му се падне един милион лева. Но няма да му кажа защото ще му направя една голяма пакост. Ако получи един милион веднага ще се съберете около него, ще придобие едно уважение, че му се паднал един милион лева.
Аз гледам малко другояче на живота.
Те са хубави работи. Да се падне един милион не е лошо. Но, ако човек спечели една добродетел, тя струва 50, 60, 100 милиона. Та днес аз може да спечеля 50 милиона. Искам сега да гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля.
към беседата >>
Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света.
Добродетелта е материя. Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше да бъде най-голямото богатство, което можете да носите в живота. Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е? – Материално е. Понякой път хората считат материя, туй което не се изменя.
Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света.
Сега някой казва: Най-първо като се измени човек става нематериален. Не, той е материален. НЕ-МАТЕРИАЛЕН. Като турите една запетая след не, става материален. Казва: Не умира. Турите запетая, не, умира.
към беседата >>
Те са хубави работи.
За някои от вас след сто години, за някои след 50 години. Но има един от вас, още тази година ще вземе един билет, ще му се падне един милион лева. Но няма да му кажа защото ще му направя една голяма пакост. Ако получи един милион веднага ще се съберете около него, ще придобие едно уважение, че му се паднал един милион лева. Аз гледам малко другояче на живота.
Те са хубави работи.
Да се падне един милион не е лошо. Но, ако човек спечели една добродетел, тя струва 50, 60, 100 милиона. Та днес аз може да спечеля 50 милиона. Искам сега да гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля. Един грам добродетел сега струва много повече.
към беседата >>
Сега някой казва: Най-първо като се измени човек става нематериален.
Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше да бъде най-голямото богатство, което можете да носите в живота. Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е? – Материално е. Понякой път хората считат материя, туй което не се изменя. Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света.
Сега някой казва: Най-първо като се измени човек става нематериален.
Не, той е материален. НЕ-МАТЕРИАЛЕН. Като турите една запетая след не, става материален. Казва: Не умира. Турите запетая, не, умира. Като кажете нематериален, ако турите запетая след не, става материален.
към беседата >>
Да се падне един милион не е лошо.
Но има един от вас, още тази година ще вземе един билет, ще му се падне един милион лева. Но няма да му кажа защото ще му направя една голяма пакост. Ако получи един милион веднага ще се съберете около него, ще придобие едно уважение, че му се паднал един милион лева. Аз гледам малко другояче на живота. Те са хубави работи.
Да се падне един милион не е лошо.
Но, ако човек спечели една добродетел, тя струва 50, 60, 100 милиона. Та днес аз може да спечеля 50 милиона. Искам сега да гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля. Един грам добродетел сега струва много повече. Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство.
към беседата >>
Не, той е материален. НЕ-МАТЕРИАЛЕН.
Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е? – Материално е. Понякой път хората считат материя, туй което не се изменя. Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света. Сега някой казва: Най-първо като се измени човек става нематериален.
Не, той е материален. НЕ-МАТЕРИАЛЕН.
Като турите една запетая след не, става материален. Казва: Не умира. Турите запетая, не, умира. Като кажете нематериален, ако турите запетая след не, става материален. Какво разбирате под думата „материалност“?
към беседата >>
Но, ако човек спечели една добродетел, тя струва 50, 60, 100 милиона.
Но няма да му кажа защото ще му направя една голяма пакост. Ако получи един милион веднага ще се съберете около него, ще придобие едно уважение, че му се паднал един милион лева. Аз гледам малко другояче на живота. Те са хубави работи. Да се падне един милион не е лошо.
Но, ако човек спечели една добродетел, тя струва 50, 60, 100 милиона.
Та днес аз може да спечеля 50 милиона. Искам сега да гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля. Един грам добродетел сега струва много повече. Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство. Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата.
към беседата >>
Като турите една запетая след не, става материален.
– Материално е. Понякой път хората считат материя, туй което не се изменя. Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света. Сега някой казва: Най-първо като се измени човек става нематериален. Не, той е материален. НЕ-МАТЕРИАЛЕН.
Като турите една запетая след не, става материален.
Казва: Не умира. Турите запетая, не, умира. Като кажете нематериален, ако турите запетая след не, става материален. Какво разбирате под думата „материалност“? Материалист е човек, който вярва в своята болест.
към беседата >>
Та днес аз може да спечеля 50 милиона.
Ако получи един милион веднага ще се съберете около него, ще придобие едно уважение, че му се паднал един милион лева. Аз гледам малко другояче на живота. Те са хубави работи. Да се падне един милион не е лошо. Но, ако човек спечели една добродетел, тя струва 50, 60, 100 милиона.
Та днес аз може да спечеля 50 милиона.
Искам сега да гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля. Един грам добродетел сега струва много повече. Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство. Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата. Не мислете, че богатството е нещо произволно.
към беседата >>
Казва: Не умира.
Понякой път хората считат материя, туй което не се изменя. Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света. Сега някой казва: Най-първо като се измени човек става нематериален. Не, той е материален. НЕ-МАТЕРИАЛЕН. Като турите една запетая след не, става материален.
Казва: Не умира.
Турите запетая, не, умира. Като кажете нематериален, ако турите запетая след не, става материален. Какво разбирате под думата „материалност“? Материалист е човек, който вярва в своята болест. Излязъл ти някой цирей, ти вярваш, че имаш цирей.
към беседата >>
Искам сега да гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля.
Аз гледам малко другояче на живота. Те са хубави работи. Да се падне един милион не е лошо. Но, ако човек спечели една добродетел, тя струва 50, 60, 100 милиона. Та днес аз може да спечеля 50 милиона.
Искам сега да гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля.
Един грам добродетел сега струва много повече. Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство. Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата. Не мислете, че богатството е нещо произволно. То е точен закон, няма никакво изключение.
към беседата >>
Турите запетая, не, умира.
Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света. Сега някой казва: Най-първо като се измени човек става нематериален. Не, той е материален. НЕ-МАТЕРИАЛЕН. Като турите една запетая след не, става материален. Казва: Не умира.
Турите запетая, не, умира.
Като кажете нематериален, ако турите запетая след не, става материален. Какво разбирате под думата „материалност“? Материалист е човек, който вярва в своята болест. Излязъл ти някой цирей, ти вярваш, че имаш цирей. Утре оздравее циреят, изчезне циреят.
към беседата >>
Един грам добродетел сега струва много повече.
Те са хубави работи. Да се падне един милион не е лошо. Но, ако човек спечели една добродетел, тя струва 50, 60, 100 милиона. Та днес аз може да спечеля 50 милиона. Искам сега да гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля.
Един грам добродетел сега струва много повече.
Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство. Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата. Не мислете, че богатството е нещо произволно. То е точен закон, няма никакво изключение. Всеки може да бъде богат, но изисква се мисъл, изисква се чувство, изискват се постъпки.
към беседата >>
Като кажете нематериален, ако турите запетая след не, става материален.
Сега някой казва: Най-първо като се измени човек става нематериален. Не, той е материален. НЕ-МАТЕРИАЛЕН. Като турите една запетая след не, става материален. Казва: Не умира. Турите запетая, не, умира.
Като кажете нематериален, ако турите запетая след не, става материален.
Какво разбирате под думата „материалност“? Материалист е човек, който вярва в своята болест. Излязъл ти някой цирей, ти вярваш, че имаш цирей. Утре оздравее циреят, изчезне циреят. Неща, които се явяват и изчезват, това са болезнени състояния.
към беседата >>
Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство.
Да се падне един милион не е лошо. Но, ако човек спечели една добродетел, тя струва 50, 60, 100 милиона. Та днес аз може да спечеля 50 милиона. Искам сега да гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля. Един грам добродетел сега струва много повече.
Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство.
Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата. Не мислете, че богатството е нещо произволно. То е точен закон, няма никакво изключение. Всеки може да бъде богат, но изисква се мисъл, изисква се чувство, изискват се постъпки. Не е нещо изключително само за вас.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „материалност“?
Не, той е материален. НЕ-МАТЕРИАЛЕН. Като турите една запетая след не, става материален. Казва: Не умира. Турите запетая, не, умира. Като кажете нематериален, ако турите запетая след не, става материален.
Какво разбирате под думата „материалност“?
Материалист е човек, който вярва в своята болест. Излязъл ти някой цирей, ти вярваш, че имаш цирей. Утре оздравее циреят, изчезне циреят. Неща, които се явяват и изчезват, това са болезнени състояния. Следователно, говорим за един анормален свят.
към беседата >>
Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата.
Но, ако човек спечели една добродетел, тя струва 50, 60, 100 милиона. Та днес аз може да спечеля 50 милиона. Искам сега да гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля. Един грам добродетел сега струва много повече. Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство.
Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата.
Не мислете, че богатството е нещо произволно. То е точен закон, няма никакво изключение. Всеки може да бъде богат, но изисква се мисъл, изисква се чувство, изискват се постъпки. Не е нещо изключително само за вас. Но, ако нямаш права мисъл, тогава богатството ще се отложи.
към беседата >>
Материалист е човек, който вярва в своята болест.
Като турите една запетая след не, става материален. Казва: Не умира. Турите запетая, не, умира. Като кажете нематериален, ако турите запетая след не, става материален. Какво разбирате под думата „материалност“?
Материалист е човек, който вярва в своята болест.
Излязъл ти някой цирей, ти вярваш, че имаш цирей. Утре оздравее циреят, изчезне циреят. Неща, които се явяват и изчезват, това са болезнени състояния. Следователно, говорим за един анормален свят. Всяка една болест идва и изчезва, но дойде ли добродетелта, тя никога не изчезва.
към беседата >>
Не мислете, че богатството е нещо произволно.
Та днес аз може да спечеля 50 милиона. Искам сега да гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля. Един грам добродетел сега струва много повече. Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство. Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата.
Не мислете, че богатството е нещо произволно.
То е точен закон, няма никакво изключение. Всеки може да бъде богат, но изисква се мисъл, изисква се чувство, изискват се постъпки. Не е нещо изключително само за вас. Но, ако нямаш права мисъл, тогава богатството ще се отложи. Помнете единственото нещо, което трябва да турите в ума си: Всичко може да постигнете при една права мисъл, всичко може да постигнете при едно право чувство, всичко може да постигнете при една права постъпка.
към беседата >>
Излязъл ти някой цирей, ти вярваш, че имаш цирей.
Казва: Не умира. Турите запетая, не, умира. Като кажете нематериален, ако турите запетая след не, става материален. Какво разбирате под думата „материалност“? Материалист е човек, който вярва в своята болест.
Излязъл ти някой цирей, ти вярваш, че имаш цирей.
Утре оздравее циреят, изчезне циреят. Неща, които се явяват и изчезват, това са болезнени състояния. Следователно, говорим за един анормален свят. Всяка една болест идва и изчезва, но дойде ли добродетелта, тя никога не изчезва. Тя е постоянна, тя е в организиран свят.
към беседата >>
То е точен закон, няма никакво изключение.
Искам сега да гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля. Един грам добродетел сега струва много повече. Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство. Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата. Не мислете, че богатството е нещо произволно.
То е точен закон, няма никакво изключение.
Всеки може да бъде богат, но изисква се мисъл, изисква се чувство, изискват се постъпки. Не е нещо изключително само за вас. Но, ако нямаш права мисъл, тогава богатството ще се отложи. Помнете единственото нещо, което трябва да турите в ума си: Всичко може да постигнете при една права мисъл, всичко може да постигнете при едно право чувство, всичко може да постигнете при една права постъпка.
към беседата >>
Утре оздравее циреят, изчезне циреят.
Турите запетая, не, умира. Като кажете нематериален, ако турите запетая след не, става материален. Какво разбирате под думата „материалност“? Материалист е човек, който вярва в своята болест. Излязъл ти някой цирей, ти вярваш, че имаш цирей.
Утре оздравее циреят, изчезне циреят.
Неща, които се явяват и изчезват, това са болезнени състояния. Следователно, говорим за един анормален свят. Всяка една болест идва и изчезва, но дойде ли добродетелта, тя никога не изчезва. Тя е постоянна, тя е в организиран свят. Под думата материя, аз разбирам един свят, който не е организиран.
към беседата >>
Всеки може да бъде богат, но изисква се мисъл, изисква се чувство, изискват се постъпки.
Един грам добродетел сега струва много повече. Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство. Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата. Не мислете, че богатството е нещо произволно. То е точен закон, няма никакво изключение.
Всеки може да бъде богат, но изисква се мисъл, изисква се чувство, изискват се постъпки.
Не е нещо изключително само за вас. Но, ако нямаш права мисъл, тогава богатството ще се отложи. Помнете единственото нещо, което трябва да турите в ума си: Всичко може да постигнете при една права мисъл, всичко може да постигнете при едно право чувство, всичко може да постигнете при една права постъпка.
към беседата >>
Неща, които се явяват и изчезват, това са болезнени състояния.
Като кажете нематериален, ако турите запетая след не, става материален. Какво разбирате под думата „материалност“? Материалист е човек, който вярва в своята болест. Излязъл ти някой цирей, ти вярваш, че имаш цирей. Утре оздравее циреят, изчезне циреят.
Неща, които се явяват и изчезват, това са болезнени състояния.
Следователно, говорим за един анормален свят. Всяка една болест идва и изчезва, но дойде ли добродетелта, тя никога не изчезва. Тя е постоянна, тя е в организиран свят. Под думата материя, аз разбирам един свят, който не е организиран. Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли да изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е.
към беседата >>
Не е нещо изключително само за вас.
Материалното богатство на човека се обуславя от неговото духовно богатство. Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата. Не мислете, че богатството е нещо произволно. То е точен закон, няма никакво изключение. Всеки може да бъде богат, но изисква се мисъл, изисква се чувство, изискват се постъпки.
Не е нещо изключително само за вас.
Но, ако нямаш права мисъл, тогава богатството ще се отложи. Помнете единственото нещо, което трябва да турите в ума си: Всичко може да постигнете при една права мисъл, всичко може да постигнете при едно право чувство, всичко може да постигнете при една права постъпка.
към беседата >>
Следователно, говорим за един анормален свят.
Какво разбирате под думата „материалност“? Материалист е човек, който вярва в своята болест. Излязъл ти някой цирей, ти вярваш, че имаш цирей. Утре оздравее циреят, изчезне циреят. Неща, които се явяват и изчезват, това са болезнени състояния.
Следователно, говорим за един анормален свят.
Всяка една болест идва и изчезва, но дойде ли добродетелта, тя никога не изчезва. Тя е постоянна, тя е в организиран свят. Под думата материя, аз разбирам един свят, който не е организиран. Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли да изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е. Не може да кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може да предскаже.
към беседата >>
Но, ако нямаш права мисъл, тогава богатството ще се отложи.
Богатството се обуславя от човешката мисъл, от човешките чувства и постъпки, те са основата. Не мислете, че богатството е нещо произволно. То е точен закон, няма никакво изключение. Всеки може да бъде богат, но изисква се мисъл, изисква се чувство, изискват се постъпки. Не е нещо изключително само за вас.
Но, ако нямаш права мисъл, тогава богатството ще се отложи.
Помнете единственото нещо, което трябва да турите в ума си: Всичко може да постигнете при една права мисъл, всичко може да постигнете при едно право чувство, всичко може да постигнете при една права постъпка.
към беседата >>
Всяка една болест идва и изчезва, но дойде ли добродетелта, тя никога не изчезва.
Материалист е човек, който вярва в своята болест. Излязъл ти някой цирей, ти вярваш, че имаш цирей. Утре оздравее циреят, изчезне циреят. Неща, които се явяват и изчезват, това са болезнени състояния. Следователно, говорим за един анормален свят.
Всяка една болест идва и изчезва, но дойде ли добродетелта, тя никога не изчезва.
Тя е постоянна, тя е в организиран свят. Под думата материя, аз разбирам един свят, който не е организиран. Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли да изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е. Не може да кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може да предскаже. Но при един организиран свят може да предскажете.
към беседата >>
Помнете единственото нещо, което трябва да турите в ума си: Всичко може да постигнете при една права мисъл, всичко може да постигнете при едно право чувство, всичко може да постигнете при една права постъпка.
Не мислете, че богатството е нещо произволно. То е точен закон, няма никакво изключение. Всеки може да бъде богат, но изисква се мисъл, изисква се чувство, изискват се постъпки. Не е нещо изключително само за вас. Но, ако нямаш права мисъл, тогава богатството ще се отложи.
Помнете единственото нещо, което трябва да турите в ума си: Всичко може да постигнете при една права мисъл, всичко може да постигнете при едно право чувство, всичко може да постигнете при една права постъпка.
към беседата >>
Тя е постоянна, тя е в организиран свят.
Излязъл ти някой цирей, ти вярваш, че имаш цирей. Утре оздравее циреят, изчезне циреят. Неща, които се явяват и изчезват, това са болезнени състояния. Следователно, говорим за един анормален свят. Всяка една болест идва и изчезва, но дойде ли добродетелта, тя никога не изчезва.
Тя е постоянна, тя е в организиран свят.
Под думата материя, аз разбирам един свят, който не е организиран. Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли да изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е. Не може да кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може да предскаже. Но при един организиран свят може да предскажете. В един часовник например, може да се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може да се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има.
към беседата >>
Ха да видим да вземем „до“.
Ха да видим да вземем „до“.
Тонът на ограничението е той. Най-мъчното положение, от което човек може да излезе, то е „до“. Основното положение. Едно семе, което трябва да се посее трябват му условия. Започнеш една работа, то е „до“.
към беседата >>
Под думата материя, аз разбирам един свят, който не е организиран.
Утре оздравее циреят, изчезне циреят. Неща, които се явяват и изчезват, това са болезнени състояния. Следователно, говорим за един анормален свят. Всяка една болест идва и изчезва, но дойде ли добродетелта, тя никога не изчезва. Тя е постоянна, тя е в организиран свят.
Под думата материя, аз разбирам един свят, който не е организиран.
Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли да изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е. Не може да кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може да предскаже. Но при един организиран свят може да предскажете. В един часовник например, може да се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може да се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има. В организирания свят може да предскажеш къде ще се движат стрелките.
към беседата >>
Тонът на ограничението е той.
Ха да видим да вземем „до“.
Тонът на ограничението е той.
Най-мъчното положение, от което човек може да излезе, то е „до“. Основното положение. Едно семе, което трябва да се посее трябват му условия. Започнеш една работа, то е „до“. Започнеш да се учиш, то е „до“, започнеш да правиш добро то е „до“.
към беседата >>
Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли да изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е.
Неща, които се явяват и изчезват, това са болезнени състояния. Следователно, говорим за един анормален свят. Всяка една болест идва и изчезва, но дойде ли добродетелта, тя никога не изчезва. Тя е постоянна, тя е в организиран свят. Под думата материя, аз разбирам един свят, който не е организиран.
Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли да изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е.
Не може да кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може да предскаже. Но при един организиран свят може да предскажете. В един часовник например, може да се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може да се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има. В организирания свят може да предскажеш къде ще се движат стрелките. Допуснете сега, че вятърът вее и листата падат, той ги развява и разнася.
към беседата >>
Най-мъчното положение, от което човек може да излезе, то е „до“.
Ха да видим да вземем „до“. Тонът на ограничението е той.
Най-мъчното положение, от което човек може да излезе, то е „до“.
Основното положение. Едно семе, което трябва да се посее трябват му условия. Започнеш една работа, то е „до“. Започнеш да се учиш, то е „до“, започнеш да правиш добро то е „до“. Всяка работа, която човек започва в живота, то е „до“.
към беседата >>
Не може да кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може да предскаже.
Следователно, говорим за един анормален свят. Всяка една болест идва и изчезва, но дойде ли добродетелта, тя никога не изчезва. Тя е постоянна, тя е в организиран свят. Под думата материя, аз разбирам един свят, който не е организиран. Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли да изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е.
Не може да кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може да предскаже.
Но при един организиран свят може да предскажете. В един часовник например, може да се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може да се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има. В организирания свят може да предскажеш къде ще се движат стрелките. Допуснете сега, че вятърът вее и листата падат, той ги развява и разнася. Може ли да кажете, кой лист накъде ще иде?
към беседата >>
Основното положение.
Ха да видим да вземем „до“. Тонът на ограничението е той. Най-мъчното положение, от което човек може да излезе, то е „до“.
Основното положение.
Едно семе, което трябва да се посее трябват му условия. Започнеш една работа, то е „до“. Започнеш да се учиш, то е „до“, започнеш да правиш добро то е „до“. Всяка работа, която човек започва в живота, то е „до“. Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма да я свършиш.
към беседата >>
Но при един организиран свят може да предскажете.
Всяка една болест идва и изчезва, но дойде ли добродетелта, тя никога не изчезва. Тя е постоянна, тя е в организиран свят. Под думата материя, аз разбирам един свят, който не е организиран. Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли да изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е. Не може да кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може да предскаже.
Но при един организиран свят може да предскажете.
В един часовник например, може да се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може да се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има. В организирания свят може да предскажеш къде ще се движат стрелките. Допуснете сега, че вятърът вее и листата падат, той ги развява и разнася. Може ли да кажете, кой лист накъде ще иде? Неорганизиран свят е, не може да предскажете.
към беседата >>
Едно семе, което трябва да се посее трябват му условия.
Ха да видим да вземем „до“. Тонът на ограничението е той. Най-мъчното положение, от което човек може да излезе, то е „до“. Основното положение.
Едно семе, което трябва да се посее трябват му условия.
Започнеш една работа, то е „до“. Започнеш да се учиш, то е „до“, започнеш да правиш добро то е „до“. Всяка работа, която човек започва в живота, то е „до“. Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма да я свършиш. Ха да видим работата, как ще я почнете.
към беседата >>
В един часовник например, може да се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може да се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има.
Тя е постоянна, тя е в организиран свят. Под думата материя, аз разбирам един свят, който не е организиран. Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли да изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е. Не може да кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може да предскаже. Но при един организиран свят може да предскажете.
В един часовник например, може да се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може да се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има.
В организирания свят може да предскажеш къде ще се движат стрелките. Допуснете сега, че вятърът вее и листата падат, той ги развява и разнася. Може ли да кажете, кой лист накъде ще иде? Неорганизиран свят е, не може да предскажете. Но ако е един организиран свят, напълно може да предскажете.
към беседата >>
Започнеш една работа, то е „до“.
Ха да видим да вземем „до“. Тонът на ограничението е той. Най-мъчното положение, от което човек може да излезе, то е „до“. Основното положение. Едно семе, което трябва да се посее трябват му условия.
Започнеш една работа, то е „до“.
Започнеш да се учиш, то е „до“, започнеш да правиш добро то е „до“. Всяка работа, която човек започва в живота, то е „до“. Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма да я свършиш. Ха да видим работата, как ще я почнете. Днес най-правилно да го вземете.
към беседата >>
В организирания свят може да предскажеш къде ще се движат стрелките.
Под думата материя, аз разбирам един свят, който не е организиран. Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли да изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е. Не може да кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може да предскаже. Но при един организиран свят може да предскажете. В един часовник например, може да се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може да се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има.
В организирания свят може да предскажеш къде ще се движат стрелките.
Допуснете сега, че вятърът вее и листата падат, той ги развява и разнася. Може ли да кажете, кой лист накъде ще иде? Неорганизиран свят е, не може да предскажете. Но ако е един организиран свят, напълно може да предскажете.
към беседата >>
Започнеш да се учиш, то е „до“, започнеш да правиш добро то е „до“.
Тонът на ограничението е той. Най-мъчното положение, от което човек може да излезе, то е „до“. Основното положение. Едно семе, което трябва да се посее трябват му условия. Започнеш една работа, то е „до“.
Започнеш да се учиш, то е „до“, започнеш да правиш добро то е „до“.
Всяка работа, която човек започва в живота, то е „до“. Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма да я свършиш. Ха да видим работата, как ще я почнете. Днес най-правилно да го вземете. Страхът оставете отвън.
към беседата >>
Допуснете сега, че вятърът вее и листата падат, той ги развява и разнася.
Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли да изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е. Не може да кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може да предскаже. Но при един организиран свят може да предскажете. В един часовник например, може да се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може да се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има. В организирания свят може да предскажеш къде ще се движат стрелките.
Допуснете сега, че вятърът вее и листата падат, той ги развява и разнася.
Може ли да кажете, кой лист накъде ще иде? Неорганизиран свят е, не може да предскажете. Но ако е един организиран свят, напълно може да предскажете.
към беседата >>
Всяка работа, която човек започва в живота, то е „до“.
Най-мъчното положение, от което човек може да излезе, то е „до“. Основното положение. Едно семе, което трябва да се посее трябват му условия. Започнеш една работа, то е „до“. Започнеш да се учиш, то е „до“, започнеш да правиш добро то е „до“.
Всяка работа, която човек започва в живота, то е „до“.
Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма да я свършиш. Ха да видим работата, как ще я почнете. Днес най-правилно да го вземете. Страхът оставете отвън. Опитайте вашият камертон.
към беседата >>
Може ли да кажете, кой лист накъде ще иде?
Не може да кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може да предскаже. Но при един организиран свят може да предскажете. В един часовник например, може да се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може да се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има. В организирания свят може да предскажеш къде ще се движат стрелките. Допуснете сега, че вятърът вее и листата падат, той ги развява и разнася.
Може ли да кажете, кой лист накъде ще иде?
Неорганизиран свят е, не може да предскажете. Но ако е един организиран свят, напълно може да предскажете.
към беседата >>
Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма да я свършиш.
Основното положение. Едно семе, което трябва да се посее трябват му условия. Започнеш една работа, то е „до“. Започнеш да се учиш, то е „до“, започнеш да правиш добро то е „до“. Всяка работа, която човек започва в живота, то е „до“.
Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма да я свършиш.
Ха да видим работата, как ще я почнете. Днес най-правилно да го вземете. Страхът оставете отвън. Опитайте вашият камертон. Камертон имате /Учителят изпя тона „до“/.
към беседата >>
Неорганизиран свят е, не може да предскажете.
Но при един организиран свят може да предскажете. В един часовник например, може да се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може да се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има. В организирания свят може да предскажеш къде ще се движат стрелките. Допуснете сега, че вятърът вее и листата падат, той ги развява и разнася. Може ли да кажете, кой лист накъде ще иде?
Неорганизиран свят е, не може да предскажете.
Но ако е един организиран свят, напълно може да предскажете.
към беседата >>
Ха да видим работата, как ще я почнете.
Едно семе, което трябва да се посее трябват му условия. Започнеш една работа, то е „до“. Започнеш да се учиш, то е „до“, започнеш да правиш добро то е „до“. Всяка работа, която човек започва в живота, то е „до“. Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма да я свършиш.
Ха да видим работата, как ще я почнете.
Днес най-правилно да го вземете. Страхът оставете отвън. Опитайте вашият камертон. Камертон имате /Учителят изпя тона „до“/. Сега може някой да намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон.
към беседата >>
Но ако е един организиран свят, напълно може да предскажете.
В един часовник например, може да се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може да се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има. В организирания свят може да предскажеш къде ще се движат стрелките. Допуснете сега, че вятърът вее и листата падат, той ги развява и разнася. Може ли да кажете, кой лист накъде ще иде? Неорганизиран свят е, не може да предскажете.
Но ако е един организиран свят, напълно може да предскажете.
към беседата >>
Днес най-правилно да го вземете.
Започнеш една работа, то е „до“. Започнеш да се учиш, то е „до“, започнеш да правиш добро то е „до“. Всяка работа, която човек започва в живота, то е „до“. Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма да я свършиш. Ха да видим работата, как ще я почнете.
Днес най-правилно да го вземете.
Страхът оставете отвън. Опитайте вашият камертон. Камертон имате /Учителят изпя тона „до“/. Сега може някой да намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон. Щом вземеш правилно „до“-то, ти ще почувстваш под лъжичката нещо приятно, една малка топлинка.
към беседата >>
Та казвам: Понякой път вие се безпокоите от неорганизирания свят, който е във вас.
Та казвам: Понякой път вие се безпокоите от неорганизирания свят, който е във вас.
Има много ваши мисли неорганизирани, има много ваши чувства неорганизирани и много ваши постъпки неорганизирани. На неорганизираните работи не може да разчиташ, днес го знаеш, утре не го знаеш, забравиш го. Учиш го, учиш го, пак го забравяш. Преди два деня дойде една студентка, която следва медицина. Оплаква се, че не може да помни, да учи.
към беседата >>
Страхът оставете отвън.
Започнеш да се учиш, то е „до“, започнеш да правиш добро то е „до“. Всяка работа, която човек започва в живота, то е „до“. Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма да я свършиш. Ха да видим работата, как ще я почнете. Днес най-правилно да го вземете.
Страхът оставете отвън.
Опитайте вашият камертон. Камертон имате /Учителят изпя тона „до“/. Сега може някой да намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон. Щом вземеш правилно „до“-то, ти ще почувстваш под лъжичката нещо приятно, една малка топлинка. Като вземеш тона и ако не почувстваш топлина, тонът не е верен.
към беседата >>
Има много ваши мисли неорганизирани, има много ваши чувства неорганизирани и много ваши постъпки неорганизирани.
Та казвам: Понякой път вие се безпокоите от неорганизирания свят, който е във вас.
Има много ваши мисли неорганизирани, има много ваши чувства неорганизирани и много ваши постъпки неорганизирани.
На неорганизираните работи не може да разчиташ, днес го знаеш, утре не го знаеш, забравиш го. Учиш го, учиш го, пак го забравяш. Преди два деня дойде една студентка, която следва медицина. Оплаква се, че не може да помни, да учи. Учила, учила, не могла да си издържи изпита.
към беседата >>
Опитайте вашият камертон.
Всяка работа, която човек започва в живота, то е „до“. Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма да я свършиш. Ха да видим работата, как ще я почнете. Днес най-правилно да го вземете. Страхът оставете отвън.
Опитайте вашият камертон.
Камертон имате /Учителят изпя тона „до“/. Сега може някой да намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон. Щом вземеш правилно „до“-то, ти ще почувстваш под лъжичката нещо приятно, една малка топлинка. Като вземеш тона и ако не почувстваш топлина, тонът не е верен. Я вземете тона, как беше.
към беседата >>
На неорганизираните работи не може да разчиташ, днес го знаеш, утре не го знаеш, забравиш го.
Та казвам: Понякой път вие се безпокоите от неорганизирания свят, който е във вас. Има много ваши мисли неорганизирани, има много ваши чувства неорганизирани и много ваши постъпки неорганизирани.
На неорганизираните работи не може да разчиташ, днес го знаеш, утре не го знаеш, забравиш го.
Учиш го, учиш го, пак го забравяш. Преди два деня дойде една студентка, която следва медицина. Оплаква се, че не може да помни, да учи. Учила, учила, не могла да си издържи изпита. Казвам: Ти не можа да си издържиш изпита по две причини.
към беседата >>
Камертон имате /Учителят изпя тона „до“/.
Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма да я свършиш. Ха да видим работата, как ще я почнете. Днес най-правилно да го вземете. Страхът оставете отвън. Опитайте вашият камертон.
Камертон имате /Учителят изпя тона „до“/.
Сега може някой да намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон. Щом вземеш правилно „до“-то, ти ще почувстваш под лъжичката нещо приятно, една малка топлинка. Като вземеш тона и ако не почувстваш топлина, тонът не е верен. Я вземете тона, как беше. Вие се изплашихте.
към беседата >>
Учиш го, учиш го, пак го забравяш.
Та казвам: Понякой път вие се безпокоите от неорганизирания свят, който е във вас. Има много ваши мисли неорганизирани, има много ваши чувства неорганизирани и много ваши постъпки неорганизирани. На неорганизираните работи не може да разчиташ, днес го знаеш, утре не го знаеш, забравиш го.
Учиш го, учиш го, пак го забравяш.
Преди два деня дойде една студентка, която следва медицина. Оплаква се, че не може да помни, да учи. Учила, учила, не могла да си издържи изпита. Казвам: Ти не можа да си издържиш изпита по две причини. Първо, че беше се влюбила в своя страх и второ беше се влюбила в своето щеславие.
към беседата >>
Сега може някой да намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон.
Ха да видим работата, как ще я почнете. Днес най-правилно да го вземете. Страхът оставете отвън. Опитайте вашият камертон. Камертон имате /Учителят изпя тона „до“/.
Сега може някой да намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон.
Щом вземеш правилно „до“-то, ти ще почувстваш под лъжичката нещо приятно, една малка топлинка. Като вземеш тона и ако не почувстваш топлина, тонът не е верен. Я вземете тона, как беше. Вие се изплашихте. Понеже като отворихме вратата, страхът влезе.
към беседата >>
Преди два деня дойде една студентка, която следва медицина.
Та казвам: Понякой път вие се безпокоите от неорганизирания свят, който е във вас. Има много ваши мисли неорганизирани, има много ваши чувства неорганизирани и много ваши постъпки неорганизирани. На неорганизираните работи не може да разчиташ, днес го знаеш, утре не го знаеш, забравиш го. Учиш го, учиш го, пак го забравяш.
Преди два деня дойде една студентка, която следва медицина.
Оплаква се, че не може да помни, да учи. Учила, учила, не могла да си издържи изпита. Казвам: Ти не можа да си издържиш изпита по две причини. Първо, че беше се влюбила в своя страх и второ беше се влюбила в своето щеславие. Страхът е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство.
към беседата >>
Щом вземеш правилно „до“-то, ти ще почувстваш под лъжичката нещо приятно, една малка топлинка.
Днес най-правилно да го вземете. Страхът оставете отвън. Опитайте вашият камертон. Камертон имате /Учителят изпя тона „до“/. Сега може някой да намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон.
Щом вземеш правилно „до“-то, ти ще почувстваш под лъжичката нещо приятно, една малка топлинка.
Като вземеш тона и ако не почувстваш топлина, тонът не е верен. Я вземете тона, как беше. Вие се изплашихте. Понеже като отворихме вратата, страхът влезе. Ние го оставихме отвън, той влезе вътре.
към беседата >>
Оплаква се, че не може да помни, да учи.
Та казвам: Понякой път вие се безпокоите от неорганизирания свят, който е във вас. Има много ваши мисли неорганизирани, има много ваши чувства неорганизирани и много ваши постъпки неорганизирани. На неорганизираните работи не може да разчиташ, днес го знаеш, утре не го знаеш, забравиш го. Учиш го, учиш го, пак го забравяш. Преди два деня дойде една студентка, която следва медицина.
Оплаква се, че не може да помни, да учи.
Учила, учила, не могла да си издържи изпита. Казвам: Ти не можа да си издържиш изпита по две причини. Първо, че беше се влюбила в своя страх и второ беше се влюбила в своето щеславие. Страхът е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство. Страхът е чувство, то не е мисъл.
към беседата >>
Като вземеш тона и ако не почувстваш топлина, тонът не е верен.
Страхът оставете отвън. Опитайте вашият камертон. Камертон имате /Учителят изпя тона „до“/. Сега може някой да намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон. Щом вземеш правилно „до“-то, ти ще почувстваш под лъжичката нещо приятно, една малка топлинка.
Като вземеш тона и ако не почувстваш топлина, тонът не е верен.
Я вземете тона, как беше. Вие се изплашихте. Понеже като отворихме вратата, страхът влезе. Ние го оставихме отвън, той влезе вътре. Нали има ученици или студенти, като държат изпит не си спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти.
към беседата >>
Учила, учила, не могла да си издържи изпита.
Има много ваши мисли неорганизирани, има много ваши чувства неорганизирани и много ваши постъпки неорганизирани. На неорганизираните работи не може да разчиташ, днес го знаеш, утре не го знаеш, забравиш го. Учиш го, учиш го, пак го забравяш. Преди два деня дойде една студентка, която следва медицина. Оплаква се, че не може да помни, да учи.
Учила, учила, не могла да си издържи изпита.
Казвам: Ти не можа да си издържиш изпита по две причини. Първо, че беше се влюбила в своя страх и второ беше се влюбила в своето щеславие. Страхът е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство. Страхът е чувство, то не е мисъл. Пък и тщеславието е чувство и то не е мисъл.
към беседата >>
Я вземете тона, как беше.
Опитайте вашият камертон. Камертон имате /Учителят изпя тона „до“/. Сега може някой да намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон. Щом вземеш правилно „до“-то, ти ще почувстваш под лъжичката нещо приятно, една малка топлинка. Като вземеш тона и ако не почувстваш топлина, тонът не е верен.
Я вземете тона, как беше.
Вие се изплашихте. Понеже като отворихме вратата, страхът влезе. Ние го оставихме отвън, той влезе вътре. Нали има ученици или студенти, като държат изпит не си спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти. Но вътре на изпита не знае.
към беседата >>
Казвам: Ти не можа да си издържиш изпита по две причини.
На неорганизираните работи не може да разчиташ, днес го знаеш, утре не го знаеш, забравиш го. Учиш го, учиш го, пак го забравяш. Преди два деня дойде една студентка, която следва медицина. Оплаква се, че не може да помни, да учи. Учила, учила, не могла да си издържи изпита.
Казвам: Ти не можа да си издържиш изпита по две причини.
Първо, че беше се влюбила в своя страх и второ беше се влюбила в своето щеславие. Страхът е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство. Страхът е чувство, то не е мисъл. Пък и тщеславието е чувство и то не е мисъл. Значи твоите чувства влезли в стълкновение с твоя ум.
към беседата >>
Вие се изплашихте.
Камертон имате /Учителят изпя тона „до“/. Сега може някой да намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон. Щом вземеш правилно „до“-то, ти ще почувстваш под лъжичката нещо приятно, една малка топлинка. Като вземеш тона и ако не почувстваш топлина, тонът не е верен. Я вземете тона, как беше.
Вие се изплашихте.
Понеже като отворихме вратата, страхът влезе. Ние го оставихме отвън, той влезе вътре. Нали има ученици или студенти, като държат изпит не си спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти. Но вътре на изпита не знае. Вие като излезете вън ще вземете тона.
към беседата >>
Първо, че беше се влюбила в своя страх и второ беше се влюбила в своето щеславие.
Учиш го, учиш го, пак го забравяш. Преди два деня дойде една студентка, която следва медицина. Оплаква се, че не може да помни, да учи. Учила, учила, не могла да си издържи изпита. Казвам: Ти не можа да си издържиш изпита по две причини.
Първо, че беше се влюбила в своя страх и второ беше се влюбила в своето щеславие.
Страхът е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство. Страхът е чувство, то не е мисъл. Пък и тщеславието е чувство и то не е мисъл. Значи твоите чувства влезли в стълкновение с твоя ум. Умът ти не могъл да каже, каквото знаел.
към беседата >>
Понеже като отворихме вратата, страхът влезе.
Сега може някой да намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон. Щом вземеш правилно „до“-то, ти ще почувстваш под лъжичката нещо приятно, една малка топлинка. Като вземеш тона и ако не почувстваш топлина, тонът не е верен. Я вземете тона, как беше. Вие се изплашихте.
Понеже като отворихме вратата, страхът влезе.
Ние го оставихме отвън, той влезе вътре. Нали има ученици или студенти, като държат изпит не си спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти. Но вътре на изпита не знае. Вие като излезете вън ще вземете тона. Знаех, казва, но това нещо го забравих.
към беседата >>
Страхът е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство.
Преди два деня дойде една студентка, която следва медицина. Оплаква се, че не може да помни, да учи. Учила, учила, не могла да си издържи изпита. Казвам: Ти не можа да си издържиш изпита по две причини. Първо, че беше се влюбила в своя страх и второ беше се влюбила в своето щеславие.
Страхът е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство.
Страхът е чувство, то не е мисъл. Пък и тщеславието е чувство и то не е мисъл. Значи твоите чувства влезли в стълкновение с твоя ум. Умът ти не могъл да каже, каквото знаел. Каквото учил умът не могъл да го каже.
към беседата >>
Ние го оставихме отвън, той влезе вътре.
Щом вземеш правилно „до“-то, ти ще почувстваш под лъжичката нещо приятно, една малка топлинка. Като вземеш тона и ако не почувстваш топлина, тонът не е верен. Я вземете тона, как беше. Вие се изплашихте. Понеже като отворихме вратата, страхът влезе.
Ние го оставихме отвън, той влезе вътре.
Нали има ученици или студенти, като държат изпит не си спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти. Но вътре на изпита не знае. Вие като излезете вън ще вземете тона. Знаех, казва, но това нещо го забравих. Не че не го знаете, но я изпейте криво-ляво.
към беседата >>
Страхът е чувство, то не е мисъл.
Оплаква се, че не може да помни, да учи. Учила, учила, не могла да си издържи изпита. Казвам: Ти не можа да си издържиш изпита по две причини. Първо, че беше се влюбила в своя страх и второ беше се влюбила в своето щеславие. Страхът е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство.
Страхът е чувство, то не е мисъл.
Пък и тщеславието е чувство и то не е мисъл. Значи твоите чувства влезли в стълкновение с твоя ум. Умът ти не могъл да каже, каквото знаел. Каквото учил умът не могъл да го каже. Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели.
към беседата >>
Нали има ученици или студенти, като държат изпит не си спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти.
Като вземеш тона и ако не почувстваш топлина, тонът не е верен. Я вземете тона, как беше. Вие се изплашихте. Понеже като отворихме вратата, страхът влезе. Ние го оставихме отвън, той влезе вътре.
Нали има ученици или студенти, като държат изпит не си спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти.
Но вътре на изпита не знае. Вие като излезете вън ще вземете тона. Знаех, казва, но това нещо го забравих. Не че не го знаете, но я изпейте криво-ляво. /Изпяхме я/.
към беседата >>
Пък и тщеславието е чувство и то не е мисъл.
Учила, учила, не могла да си издържи изпита. Казвам: Ти не можа да си издържиш изпита по две причини. Първо, че беше се влюбила в своя страх и второ беше се влюбила в своето щеславие. Страхът е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство. Страхът е чувство, то не е мисъл.
Пък и тщеславието е чувство и то не е мисъл.
Значи твоите чувства влезли в стълкновение с твоя ум. Умът ти не могъл да каже, каквото знаел. Каквото учил умът не могъл да го каже. Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели. Тя ме гледа, казва: „Как чувствате?
към беседата >>
Но вътре на изпита не знае.
Я вземете тона, как беше. Вие се изплашихте. Понеже като отворихме вратата, страхът влезе. Ние го оставихме отвън, той влезе вътре. Нали има ученици или студенти, като държат изпит не си спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти.
Но вътре на изпита не знае.
Вие като излезете вън ще вземете тона. Знаех, казва, но това нещо го забравих. Не че не го знаете, но я изпейте криво-ляво. /Изпяхме я/. По-добре от един дълг да платим половината, ако не всичкия.
към беседата >>
Значи твоите чувства влезли в стълкновение с твоя ум.
Казвам: Ти не можа да си издържиш изпита по две причини. Първо, че беше се влюбила в своя страх и второ беше се влюбила в своето щеславие. Страхът е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство. Страхът е чувство, то не е мисъл. Пък и тщеславието е чувство и то не е мисъл.
Значи твоите чувства влезли в стълкновение с твоя ум.
Умът ти не могъл да каже, каквото знаел. Каквото учил умът не могъл да го каже. Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели. Тя ме гледа, казва: „Как чувствате? “ И във вас влизат чувствата.
към беседата >>
Вие като излезете вън ще вземете тона.
Вие се изплашихте. Понеже като отворихме вратата, страхът влезе. Ние го оставихме отвън, той влезе вътре. Нали има ученици или студенти, като държат изпит не си спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти. Но вътре на изпита не знае.
Вие като излезете вън ще вземете тона.
Знаех, казва, но това нещо го забравих. Не че не го знаете, но я изпейте криво-ляво. /Изпяхме я/. По-добре от един дълг да платим половината, ако не всичкия. Правилно ли е „до“-то, което взехте?
към беседата >>
Умът ти не могъл да каже, каквото знаел.
Първо, че беше се влюбила в своя страх и второ беше се влюбила в своето щеславие. Страхът е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство. Страхът е чувство, то не е мисъл. Пък и тщеславието е чувство и то не е мисъл. Значи твоите чувства влезли в стълкновение с твоя ум.
Умът ти не могъл да каже, каквото знаел.
Каквото учил умът не могъл да го каже. Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели. Тя ме гледа, казва: „Как чувствате? “ И във вас влизат чувствата. Вие седите някой път, чувствувате.
към беседата >>
Знаех, казва, но това нещо го забравих.
Понеже като отворихме вратата, страхът влезе. Ние го оставихме отвън, той влезе вътре. Нали има ученици или студенти, като държат изпит не си спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти. Но вътре на изпита не знае. Вие като излезете вън ще вземете тона.
Знаех, казва, но това нещо го забравих.
Не че не го знаете, но я изпейте криво-ляво. /Изпяхме я/. По-добре от един дълг да платим половината, ако не всичкия. Правилно ли е „до“-то, което взехте? Нямате ли камертон?
към беседата >>
Каквото учил умът не могъл да го каже.
Страхът е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство. Страхът е чувство, то не е мисъл. Пък и тщеславието е чувство и то не е мисъл. Значи твоите чувства влезли в стълкновение с твоя ум. Умът ти не могъл да каже, каквото знаел.
Каквото учил умът не могъл да го каже.
Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели. Тя ме гледа, казва: „Как чувствате? “ И във вас влизат чувствата. Вие седите някой път, чувствувате. Мисълта е отпред, с предната си част на главата, с челото мисли човек.
към беседата >>
Не че не го знаете, но я изпейте криво-ляво.
Ние го оставихме отвън, той влезе вътре. Нали има ученици или студенти, като държат изпит не си спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти. Но вътре на изпита не знае. Вие като излезете вън ще вземете тона. Знаех, казва, но това нещо го забравих.
Не че не го знаете, но я изпейте криво-ляво.
/Изпяхме я/. По-добре от един дълг да платим половината, ако не всичкия. Правилно ли е „до“-то, което взехте? Нямате ли камертон? Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон да вземел и веднага го записвал.
към беседата >>
Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели.
Страхът е чувство, то не е мисъл. Пък и тщеславието е чувство и то не е мисъл. Значи твоите чувства влезли в стълкновение с твоя ум. Умът ти не могъл да каже, каквото знаел. Каквото учил умът не могъл да го каже.
Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели.
Тя ме гледа, казва: „Как чувствате? “ И във вас влизат чувствата. Вие седите някой път, чувствувате. Мисълта е отпред, с предната си част на главата, с челото мисли човек. Щом човек мисли със задната си част то са чувствувания.
към беседата >>
/Изпяхме я/.
Нали има ученици или студенти, като държат изпит не си спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти. Но вътре на изпита не знае. Вие като излезете вън ще вземете тона. Знаех, казва, но това нещо го забравих. Не че не го знаете, но я изпейте криво-ляво.
/Изпяхме я/.
По-добре от един дълг да платим половината, ако не всичкия. Правилно ли е „до“-то, което взехте? Нямате ли камертон? Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон да вземел и веднага го записвал. Като слуша песента, която на четири гласа може да се пее, веднага записва.
към беседата >>
Тя ме гледа, казва: „Как чувствате?
Пък и тщеславието е чувство и то не е мисъл. Значи твоите чувства влезли в стълкновение с твоя ум. Умът ти не могъл да каже, каквото знаел. Каквото учил умът не могъл да го каже. Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели.
Тя ме гледа, казва: „Как чувствате?
“ И във вас влизат чувствата. Вие седите някой път, чувствувате. Мисълта е отпред, с предната си част на главата, с челото мисли човек. Щом човек мисли със задната си част то са чувствувания. Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната си част на главата, но мисълта е само отпред.
към беседата >>
По-добре от един дълг да платим половината, ако не всичкия.
Но вътре на изпита не знае. Вие като излезете вън ще вземете тона. Знаех, казва, но това нещо го забравих. Не че не го знаете, но я изпейте криво-ляво. /Изпяхме я/.
По-добре от един дълг да платим половината, ако не всичкия.
Правилно ли е „до“-то, което взехте? Нямате ли камертон? Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон да вземел и веднага го записвал. Като слуша песента, която на четири гласа може да се пее, веднага записва. Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „си“.
към беседата >>
“ И във вас влизат чувствата.
Значи твоите чувства влезли в стълкновение с твоя ум. Умът ти не могъл да каже, каквото знаел. Каквото учил умът не могъл да го каже. Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели. Тя ме гледа, казва: „Как чувствате?
“ И във вас влизат чувствата.
Вие седите някой път, чувствувате. Мисълта е отпред, с предната си част на главата, с челото мисли човек. Щом човек мисли със задната си част то са чувствувания. Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната си част на главата, но мисълта е само отпред. Само голата част на човешкото лице, дето няма /косми/, само с нея част човек мисли.
към беседата >>
Правилно ли е „до“-то, което взехте?
Вие като излезете вън ще вземете тона. Знаех, казва, но това нещо го забравих. Не че не го знаете, но я изпейте криво-ляво. /Изпяхме я/. По-добре от един дълг да платим половината, ако не всичкия.
Правилно ли е „до“-то, което взехте?
Нямате ли камертон? Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон да вземел и веднага го записвал. Като слуша песента, която на четири гласа може да се пее, веднага записва. Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „си“. Моцарт е бил гений, музикален гений.
към беседата >>
Вие седите някой път, чувствувате.
Умът ти не могъл да каже, каквото знаел. Каквото учил умът не могъл да го каже. Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели. Тя ме гледа, казва: „Как чувствате? “ И във вас влизат чувствата.
Вие седите някой път, чувствувате.
Мисълта е отпред, с предната си част на главата, с челото мисли човек. Щом човек мисли със задната си част то са чувствувания. Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната си част на главата, но мисълта е само отпред. Само голата част на човешкото лице, дето няма /косми/, само с нея част човек мисли. Ония части, дето има косми, с тях само чувствува човек.
към беседата >>
Нямате ли камертон?
Знаех, казва, но това нещо го забравих. Не че не го знаете, но я изпейте криво-ляво. /Изпяхме я/. По-добре от един дълг да платим половината, ако не всичкия. Правилно ли е „до“-то, което взехте?
Нямате ли камертон?
Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон да вземел и веднага го записвал. Като слуша песента, която на четири гласа може да се пее, веднага записва. Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „си“. Моцарт е бил гений, музикален гений. Вземете „до“ сега.
към беседата >>
Мисълта е отпред, с предната си част на главата, с челото мисли човек.
Каквото учил умът не могъл да го каже. Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели. Тя ме гледа, казва: „Как чувствате? “ И във вас влизат чувствата. Вие седите някой път, чувствувате.
Мисълта е отпред, с предната си част на главата, с челото мисли човек.
Щом човек мисли със задната си част то са чувствувания. Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната си част на главата, но мисълта е само отпред. Само голата част на човешкото лице, дето няма /косми/, само с нея част човек мисли. Ония части, дето има косми, с тях само чувствува човек. Сега като оголяват главите на хората, те започват да се опасяват вече.
към беседата >>
Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон да вземел и веднага го записвал.
Не че не го знаете, но я изпейте криво-ляво. /Изпяхме я/. По-добре от един дълг да платим половината, ако не всичкия. Правилно ли е „до“-то, което взехте? Нямате ли камертон?
Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон да вземел и веднага го записвал.
Като слуша песента, която на четири гласа може да се пее, веднага записва. Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „си“. Моцарт е бил гений, музикален гений. Вземете „до“ сега. Ако не можете да вземете „до“, вземете „сол“.
към беседата >>
Щом човек мисли със задната си част то са чувствувания.
Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели. Тя ме гледа, казва: „Как чувствате? “ И във вас влизат чувствата. Вие седите някой път, чувствувате. Мисълта е отпред, с предната си част на главата, с челото мисли човек.
Щом човек мисли със задната си част то са чувствувания.
Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната си част на главата, но мисълта е само отпред. Само голата част на човешкото лице, дето няма /косми/, само с нея част човек мисли. Ония части, дето има косми, с тях само чувствува човек. Сега като оголяват главите на хората, те започват да се опасяват вече. Само че понякой път има лишеи, поради които оголяват главите.
към беседата >>
Като слуша песента, която на четири гласа може да се пее, веднага записва.
/Изпяхме я/. По-добре от един дълг да платим половината, ако не всичкия. Правилно ли е „до“-то, което взехте? Нямате ли камертон? Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон да вземел и веднага го записвал.
Като слуша песента, която на четири гласа може да се пее, веднага записва.
Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „си“. Моцарт е бил гений, музикален гений. Вземете „до“ сега. Ако не можете да вземете „до“, вземете „сол“. /Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“.
към беседата >>
Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната си част на главата, но мисълта е само отпред.
Тя ме гледа, казва: „Как чувствате? “ И във вас влизат чувствата. Вие седите някой път, чувствувате. Мисълта е отпред, с предната си част на главата, с челото мисли човек. Щом човек мисли със задната си част то са чувствувания.
Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната си част на главата, но мисълта е само отпред.
Само голата част на човешкото лице, дето няма /косми/, само с нея част човек мисли. Ония части, дето има косми, с тях само чувствува човек. Сега като оголяват главите на хората, те започват да се опасяват вече. Само че понякой път има лишеи, поради които оголяват главите. То е болезнено състояние.
към беседата >>
Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „си“.
По-добре от един дълг да платим половината, ако не всичкия. Правилно ли е „до“-то, което взехте? Нямате ли камертон? Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон да вземел и веднага го записвал. Като слуша песента, която на четири гласа може да се пее, веднага записва.
Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „си“.
Моцарт е бил гений, музикален гений. Вземете „до“ сега. Ако не можете да вземете „до“, вземете „сол“. /Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“. Учителят пее: „Верно, верно“, според органа./ Верно според органа.
към беседата >>
Само голата част на човешкото лице, дето няма /косми/, само с нея част човек мисли.
“ И във вас влизат чувствата. Вие седите някой път, чувствувате. Мисълта е отпред, с предната си част на главата, с челото мисли човек. Щом човек мисли със задната си част то са чувствувания. Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната си част на главата, но мисълта е само отпред.
Само голата част на човешкото лице, дето няма /косми/, само с нея част човек мисли.
Ония части, дето има косми, с тях само чувствува човек. Сега като оголяват главите на хората, те започват да се опасяват вече. Само че понякой път има лишеи, поради които оголяват главите. То е болезнено състояние. Кои места са дето няма никак косми?
към беседата >>
Моцарт е бил гений, музикален гений.
Правилно ли е „до“-то, което взехте? Нямате ли камертон? Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон да вземел и веднага го записвал. Като слуша песента, която на четири гласа може да се пее, веднага записва. Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „си“.
Моцарт е бил гений, музикален гений.
Вземете „до“ сега. Ако не можете да вземете „до“, вземете „сол“. /Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“. Учителят пее: „Верно, верно“, според органа./ Верно според органа. Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“.
към беседата >>
Ония части, дето има косми, с тях само чувствува човек.
Вие седите някой път, чувствувате. Мисълта е отпред, с предната си част на главата, с челото мисли човек. Щом човек мисли със задната си част то са чувствувания. Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната си част на главата, но мисълта е само отпред. Само голата част на човешкото лице, дето няма /косми/, само с нея част човек мисли.
Ония части, дето има косми, с тях само чувствува човек.
Сега като оголяват главите на хората, те започват да се опасяват вече. Само че понякой път има лишеи, поради които оголяват главите. То е болезнено състояние. Кои места са дето няма никак косми? Кое е най-деликатното място на човека без косми?
към беседата >>
Вземете „до“ сега.
Нямате ли камертон? Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон да вземел и веднага го записвал. Като слуша песента, която на четири гласа може да се пее, веднага записва. Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „си“. Моцарт е бил гений, музикален гений.
Вземете „до“ сега.
Ако не можете да вземете „до“, вземете „сол“. /Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“. Учителят пее: „Верно, верно“, според органа./ Верно според органа. Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“. „Жажда“, значи напор и щом започнеш да пееш „жаден“, от „до“ може да започнеш.
към беседата >>
Сега като оголяват главите на хората, те започват да се опасяват вече.
Мисълта е отпред, с предната си част на главата, с челото мисли човек. Щом човек мисли със задната си част то са чувствувания. Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната си част на главата, но мисълта е само отпред. Само голата част на човешкото лице, дето няма /косми/, само с нея част човек мисли. Ония части, дето има косми, с тях само чувствува човек.
Сега като оголяват главите на хората, те започват да се опасяват вече.
Само че понякой път има лишеи, поради които оголяват главите. То е болезнено състояние. Кои места са дето няма никак косми? Кое е най-деликатното място на човека без косми? – Устните.
към беседата >>
Ако не можете да вземете „до“, вземете „сол“.
Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон да вземел и веднага го записвал. Като слуша песента, която на четири гласа може да се пее, веднага записва. Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „си“. Моцарт е бил гений, музикален гений. Вземете „до“ сега.
Ако не можете да вземете „до“, вземете „сол“.
/Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“. Учителят пее: „Верно, верно“, според органа./ Верно според органа. Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“. „Жажда“, значи напор и щом започнеш да пееш „жаден“, от „до“ може да започнеш. Пиенето вече трябва да минете в „ре“.
към беседата >>
Само че понякой път има лишеи, поради които оголяват главите.
Щом човек мисли със задната си част то са чувствувания. Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната си част на главата, но мисълта е само отпред. Само голата част на човешкото лице, дето няма /косми/, само с нея част човек мисли. Ония части, дето има косми, с тях само чувствува човек. Сега като оголяват главите на хората, те започват да се опасяват вече.
Само че понякой път има лишеи, поради които оголяват главите.
То е болезнено състояние. Кои места са дето няма никак косми? Кое е най-деликатното място на човека без косми? – Устните. Единственното място без косми са устните.
към беседата >>
/Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“.
Като слуша песента, която на четири гласа може да се пее, веднага записва. Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „си“. Моцарт е бил гений, музикален гений. Вземете „до“ сега. Ако не можете да вземете „до“, вземете „сол“.
/Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“.
Учителят пее: „Верно, верно“, според органа./ Верно според органа. Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“. „Жажда“, значи напор и щом започнеш да пееш „жаден“, от „до“ може да започнеш. Пиенето вече трябва да минете в „ре“. /Учителят пее: „Жаден бях вода пих.
към беседата >>
То е болезнено състояние.
Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната си част на главата, но мисълта е само отпред. Само голата част на човешкото лице, дето няма /косми/, само с нея част човек мисли. Ония части, дето има косми, с тях само чувствува човек. Сега като оголяват главите на хората, те започват да се опасяват вече. Само че понякой път има лишеи, поради които оголяват главите.
То е болезнено състояние.
Кои места са дето няма никак косми? Кое е най-деликатното място на човека без косми? – Устните. Единственното място без косми са устните. Това е, което се вижда.
към беседата >>
Учителят пее: „Верно, верно“, според органа./ Верно според органа.
Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „си“. Моцарт е бил гений, музикален гений. Вземете „до“ сега. Ако не можете да вземете „до“, вземете „сол“. /Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“.
Учителят пее: „Верно, верно“, според органа./ Верно според органа.
Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“. „Жажда“, значи напор и щом започнеш да пееш „жаден“, от „до“ може да започнеш. Пиенето вече трябва да минете в „ре“. /Учителят пее: „Жаден бях вода пих. Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили.
към беседата >>
Кои места са дето няма никак косми?
Само голата част на човешкото лице, дето няма /косми/, само с нея част човек мисли. Ония части, дето има косми, с тях само чувствува човек. Сега като оголяват главите на хората, те започват да се опасяват вече. Само че понякой път има лишеи, поради които оголяват главите. То е болезнено състояние.
Кои места са дето няма никак косми?
Кое е най-деликатното място на човека без косми? – Устните. Единственното място без косми са устните. Това е, което се вижда. Този човек оттам ще го видиш.
към беседата >>
Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“.
Моцарт е бил гений, музикален гений. Вземете „до“ сега. Ако не можете да вземете „до“, вземете „сол“. /Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“. Учителят пее: „Верно, верно“, според органа./ Верно според органа.
Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“.
„Жажда“, значи напор и щом започнеш да пееш „жаден“, от „до“ може да започнеш. Пиенето вече трябва да минете в „ре“. /Учителят пее: „Жаден бях вода пих. Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили. „Фа“-то ще го вземете.
към беседата >>
Кое е най-деликатното място на човека без косми?
Ония части, дето има косми, с тях само чувствува човек. Сега като оголяват главите на хората, те започват да се опасяват вече. Само че понякой път има лишеи, поради които оголяват главите. То е болезнено състояние. Кои места са дето няма никак косми?
Кое е най-деликатното място на човека без косми?
– Устните. Единственното място без косми са устните. Това е, което се вижда. Този човек оттам ще го видиш. Понеже устните са безпристрастни, показват доколко човек с тях мери.
към беседата >>
„Жажда“, значи напор и щом започнеш да пееш „жаден“, от „до“ може да започнеш.
Вземете „до“ сега. Ако не можете да вземете „до“, вземете „сол“. /Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“. Учителят пее: „Верно, верно“, според органа./ Верно според органа. Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“.
„Жажда“, значи напор и щом започнеш да пееш „жаден“, от „до“ може да започнеш.
Пиенето вече трябва да минете в „ре“. /Учителят пее: „Жаден бях вода пих. Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили. „Фа“-то ще го вземете. Я го изпейте много бързо.
към беседата >>
– Устните.
Сега като оголяват главите на хората, те започват да се опасяват вече. Само че понякой път има лишеи, поради които оголяват главите. То е болезнено състояние. Кои места са дето няма никак косми? Кое е най-деликатното място на човека без косми?
– Устните.
Единственното място без косми са устните. Това е, което се вижда. Този човек оттам ще го видиш. Понеже устните са безпристрастни, показват доколко човек с тях мери. Те са най-деликатните везни.
към беседата >>
Пиенето вече трябва да минете в „ре“.
Ако не можете да вземете „до“, вземете „сол“. /Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“. Учителят пее: „Верно, верно“, според органа./ Верно според органа. Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“. „Жажда“, значи напор и щом започнеш да пееш „жаден“, от „до“ може да започнеш.
Пиенето вече трябва да минете в „ре“.
/Учителят пее: „Жаден бях вода пих. Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили. „Фа“-то ще го вземете. Я го изпейте много бързо. Понякой път направите погрешка.
към беседата >>
Единственното място без косми са устните.
Само че понякой път има лишеи, поради които оголяват главите. То е болезнено състояние. Кои места са дето няма никак косми? Кое е най-деликатното място на човека без косми? – Устните.
Единственното място без косми са устните.
Това е, което се вижда. Този човек оттам ще го видиш. Понеже устните са безпристрастни, показват доколко човек с тях мери. Те са най-деликатните везни. Устните са, които определят качествата на човешката мисъл, качествата на човешките чувства точно.
към беседата >>
/Учителят пее: „Жаден бях вода пих.
/Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“. Учителят пее: „Верно, верно“, според органа./ Верно според органа. Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“. „Жажда“, значи напор и щом започнеш да пееш „жаден“, от „до“ може да започнеш. Пиенето вече трябва да минете в „ре“.
/Учителят пее: „Жаден бях вода пих.
Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили. „Фа“-то ще го вземете. Я го изпейте много бързо. Понякой път направите погрешка. Попей веднъж, дваж, ще видиш как ще изправиш погрешката си.
към беседата >>
Това е, което се вижда.
То е болезнено състояние. Кои места са дето няма никак косми? Кое е най-деликатното място на човека без косми? – Устните. Единственното място без косми са устните.
Това е, което се вижда.
Този човек оттам ще го видиш. Понеже устните са безпристрастни, показват доколко човек с тях мери. Те са най-деликатните везни. Устните са, които определят качествата на човешката мисъл, качествата на човешките чувства точно. Те са везни.
към беседата >>
Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили.
Учителят пее: „Верно, верно“, според органа./ Верно според органа. Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“. „Жажда“, значи напор и щом започнеш да пееш „жаден“, от „до“ може да започнеш. Пиенето вече трябва да минете в „ре“. /Учителят пее: „Жаден бях вода пих.
Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили.
„Фа“-то ще го вземете. Я го изпейте много бързо. Понякой път направите погрешка. Попей веднъж, дваж, ще видиш как ще изправиш погрешката си. Музиката трябва да се тури за успокояване.
към беседата >>
Този човек оттам ще го видиш.
Кои места са дето няма никак косми? Кое е най-деликатното място на човека без косми? – Устните. Единственното място без косми са устните. Това е, което се вижда.
Този човек оттам ще го видиш.
Понеже устните са безпристрастни, показват доколко човек с тях мери. Те са най-деликатните везни. Устните са, които определят качествата на човешката мисъл, качествата на човешките чувства точно. Те са везни. Затуй, човек който няма добре сформирована уста, не е справедлив.
към беседата >>
„Фа“-то ще го вземете.
Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“. „Жажда“, значи напор и щом започнеш да пееш „жаден“, от „до“ може да започнеш. Пиенето вече трябва да минете в „ре“. /Учителят пее: „Жаден бях вода пих. Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили.
„Фа“-то ще го вземете.
Я го изпейте много бързо. Понякой път направите погрешка. Попей веднъж, дваж, ще видиш как ще изправиш погрешката си. Музиката трябва да се тури за успокояване. По-хубаво нещо от музиката, не може да успокои.
към беседата >>
Понеже устните са безпристрастни, показват доколко човек с тях мери.
Кое е най-деликатното място на човека без косми? – Устните. Единственното място без косми са устните. Това е, което се вижда. Този човек оттам ще го видиш.
Понеже устните са безпристрастни, показват доколко човек с тях мери.
Те са най-деликатните везни. Устните са, които определят качествата на човешката мисъл, качествата на човешките чувства точно. Те са везни. Затуй, човек който няма добре сформирована уста, не е справедлив. Везни са те, на които се теглят.
към беседата >>
Я го изпейте много бързо.
„Жажда“, значи напор и щом започнеш да пееш „жаден“, от „до“ може да започнеш. Пиенето вече трябва да минете в „ре“. /Учителят пее: „Жаден бях вода пих. Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили. „Фа“-то ще го вземете.
Я го изпейте много бързо.
Понякой път направите погрешка. Попей веднъж, дваж, ще видиш как ще изправиш погрешката си. Музиката трябва да се тури за успокояване. По-хубаво нещо от музиката, не може да успокои. Всичките работи, които се турят музикално, другите работи изгубват от своята тежест.
към беседата >>
Те са най-деликатните везни.
– Устните. Единственното място без косми са устните. Това е, което се вижда. Този човек оттам ще го видиш. Понеже устните са безпристрастни, показват доколко човек с тях мери.
Те са най-деликатните везни.
Устните са, които определят качествата на човешката мисъл, качествата на човешките чувства точно. Те са везни. Затуй, човек който няма добре сформирована уста, не е справедлив. Везни са те, на които се теглят. Запример, някой път като мерите, везните натегнат на едната страна, устните са изкривени на една страна, другата страна е нагоре.
към беседата >>
Понякой път направите погрешка.
Пиенето вече трябва да минете в „ре“. /Учителят пее: „Жаден бях вода пих. Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили. „Фа“-то ще го вземете. Я го изпейте много бързо.
Понякой път направите погрешка.
Попей веднъж, дваж, ще видиш как ще изправиш погрешката си. Музиката трябва да се тури за успокояване. По-хубаво нещо от музиката, не може да успокои. Всичките работи, които се турят музикално, другите работи изгубват от своята тежест. Пак са груби, но най-малко половината от своята грубост, от своята тежест се е махнала.
към беседата >>
Устните са, които определят качествата на човешката мисъл, качествата на човешките чувства точно.
Единственното място без косми са устните. Това е, което се вижда. Този човек оттам ще го видиш. Понеже устните са безпристрастни, показват доколко човек с тях мери. Те са най-деликатните везни.
Устните са, които определят качествата на човешката мисъл, качествата на човешките чувства точно.
Те са везни. Затуй, човек който няма добре сформирована уста, не е справедлив. Везни са те, на които се теглят. Запример, някой път като мерите, везните натегнат на едната страна, устните са изкривени на една страна, другата страна е нагоре. Устата са везни, които мерят.
към беседата >>
Попей веднъж, дваж, ще видиш как ще изправиш погрешката си.
/Учителят пее: „Жаден бях вода пих. Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили. „Фа“-то ще го вземете. Я го изпейте много бързо. Понякой път направите погрешка.
Попей веднъж, дваж, ще видиш как ще изправиш погрешката си.
Музиката трябва да се тури за успокояване. По-хубаво нещо от музиката, не може да успокои. Всичките работи, които се турят музикално, другите работи изгубват от своята тежест. Пак са груби, но най-малко половината от своята грубост, от своята тежест се е махнала.
към беседата >>
Те са везни.
Това е, което се вижда. Този човек оттам ще го видиш. Понеже устните са безпристрастни, показват доколко човек с тях мери. Те са най-деликатните везни. Устните са, които определят качествата на човешката мисъл, качествата на човешките чувства точно.
Те са везни.
Затуй, човек който няма добре сформирована уста, не е справедлив. Везни са те, на които се теглят. Запример, някой път като мерите, везните натегнат на едната страна, устните са изкривени на една страна, другата страна е нагоре. Устата са везни, които мерят. Каквото излиза из устата показва, доколко теглите право, то показва справедлив ли сте или несправедлив.
към беседата >>
Музиката трябва да се тури за успокояване.
Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили. „Фа“-то ще го вземете. Я го изпейте много бързо. Понякой път направите погрешка. Попей веднъж, дваж, ще видиш как ще изправиш погрешката си.
Музиката трябва да се тури за успокояване.
По-хубаво нещо от музиката, не може да успокои. Всичките работи, които се турят музикално, другите работи изгубват от своята тежест. Пак са груби, но най-малко половината от своята грубост, от своята тежест се е махнала.
към беседата >>
Затуй, човек който няма добре сформирована уста, не е справедлив.
Този човек оттам ще го видиш. Понеже устните са безпристрастни, показват доколко човек с тях мери. Те са най-деликатните везни. Устните са, които определят качествата на човешката мисъл, качествата на човешките чувства точно. Те са везни.
Затуй, човек който няма добре сформирована уста, не е справедлив.
Везни са те, на които се теглят. Запример, някой път като мерите, везните натегнат на едната страна, устните са изкривени на една страна, другата страна е нагоре. Устата са везни, които мерят. Каквото излиза из устата показва, доколко теглите право, то показва справедлив ли сте или несправедлив. Дали сте справедлив към себе си, дали сте справедлив към своите ближни, дали сте справедлив към своите мисли, чувства – човек трябва да бъде справедлив.
към беседата >>
По-хубаво нещо от музиката, не може да успокои.
„Фа“-то ще го вземете. Я го изпейте много бързо. Понякой път направите погрешка. Попей веднъж, дваж, ще видиш как ще изправиш погрешката си. Музиката трябва да се тури за успокояване.
По-хубаво нещо от музиката, не може да успокои.
Всичките работи, които се турят музикално, другите работи изгубват от своята тежест. Пак са груби, но най-малко половината от своята грубост, от своята тежест се е махнала.
към беседата >>
Везни са те, на които се теглят.
Понеже устните са безпристрастни, показват доколко човек с тях мери. Те са най-деликатните везни. Устните са, които определят качествата на човешката мисъл, качествата на човешките чувства точно. Те са везни. Затуй, човек който няма добре сформирована уста, не е справедлив.
Везни са те, на които се теглят.
Запример, някой път като мерите, везните натегнат на едната страна, устните са изкривени на една страна, другата страна е нагоре. Устата са везни, които мерят. Каквото излиза из устата показва, доколко теглите право, то показва справедлив ли сте или несправедлив. Дали сте справедлив към себе си, дали сте справедлив към своите ближни, дали сте справедлив към своите мисли, чувства – човек трябва да бъде справедлив. Разбира се в дадения случай, човешките уста ги свързвам със съзнанието на човека.
към беседата >>
Всичките работи, които се турят музикално, другите работи изгубват от своята тежест.
Я го изпейте много бързо. Понякой път направите погрешка. Попей веднъж, дваж, ще видиш как ще изправиш погрешката си. Музиката трябва да се тури за успокояване. По-хубаво нещо от музиката, не може да успокои.
Всичките работи, които се турят музикално, другите работи изгубват от своята тежест.
Пак са груби, но най-малко половината от своята грубост, от своята тежест се е махнала.
към беседата >>
Запример, някой път като мерите, везните натегнат на едната страна, устните са изкривени на една страна, другата страна е нагоре.
Те са най-деликатните везни. Устните са, които определят качествата на човешката мисъл, качествата на човешките чувства точно. Те са везни. Затуй, човек който няма добре сформирована уста, не е справедлив. Везни са те, на които се теглят.
Запример, някой път като мерите, везните натегнат на едната страна, устните са изкривени на една страна, другата страна е нагоре.
Устата са везни, които мерят. Каквото излиза из устата показва, доколко теглите право, то показва справедлив ли сте или несправедлив. Дали сте справедлив към себе си, дали сте справедлив към своите ближни, дали сте справедлив към своите мисли, чувства – човек трябва да бъде справедлив. Разбира се в дадения случай, човешките уста ги свързвам със съзнанието на човека. /Учителя показва главата/.
към беседата >>
Пак са груби, но най-малко половината от своята грубост, от своята тежест се е махнала.
Понякой път направите погрешка. Попей веднъж, дваж, ще видиш как ще изправиш погрешката си. Музиката трябва да се тури за успокояване. По-хубаво нещо от музиката, не може да успокои. Всичките работи, които се турят музикално, другите работи изгубват от своята тежест.
Пак са груби, но най-малко половината от своята грубост, от своята тежест се е махнала.
към беседата >>
Устата са везни, които мерят.
Устните са, които определят качествата на човешката мисъл, качествата на човешките чувства точно. Те са везни. Затуй, човек който няма добре сформирована уста, не е справедлив. Везни са те, на които се теглят. Запример, някой път като мерите, везните натегнат на едната страна, устните са изкривени на една страна, другата страна е нагоре.
Устата са везни, които мерят.
Каквото излиза из устата показва, доколко теглите право, то показва справедлив ли сте или несправедлив. Дали сте справедлив към себе си, дали сте справедлив към своите ближни, дали сте справедлив към своите мисли, чувства – човек трябва да бъде справедлив. Разбира се в дадения случай, човешките уста ги свързвам със съзнанието на човека. /Учителя показва главата/. Има известни нерви, с които е свързан мозъкът на човека с неговата уста, с тази малка част – устните.
към беседата >>
2.
И виделината свети
,
НБ
, София, 21.11.1937г.,
Ето, Яков имаше 12 деца.
“ – Може, но не трябва да се жениш. „Може ли без болести? “ – Не може. Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш. Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца.
Ето, Яков имаше 12 деца.
Не е лошото в децата. Трябва да разбирате добре нещата. Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца. Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат. За Бога се казва, че имал само един единороден син.
към беседата >>
По-нататък се казва: „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Турете това начало в себе си.
Казано е: „В начало бе Словото.“ Значи, в начало бе разумното.
По-нататък се казва: „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Турете това начало в себе си.
Това не значи, че го нямате, но трябва да го въстановите. Сега всинца ви искам да ви подмладя, да се подмладите, нищо повече. Същевременно аз искам вашият дядо да се върне, децата ви да се върнат. Възможно ли е това? – Няма нищо невъзможно.
към беседата >>
Не е лошото в децата.
„Може ли без болести? “ – Не може. Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш. Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца. Ето, Яков имаше 12 деца.
Не е лошото в децата.
Трябва да разбирате добре нещата. Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца. Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат. За Бога се казва, че имал само един единороден син. Бог имаше само един Син, Който Го слушаше.
към беседата >>
Това не значи, че го нямате, но трябва да го въстановите.
Казано е: „В начало бе Словото.“ Значи, в начало бе разумното. По-нататък се казва: „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Турете това начало в себе си.
Това не значи, че го нямате, но трябва да го въстановите.
Сега всинца ви искам да ви подмладя, да се подмладите, нищо повече. Същевременно аз искам вашият дядо да се върне, децата ви да се върнат. Възможно ли е това? – Няма нищо невъзможно. Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога.
към беседата >>
Трябва да разбирате добре нещата.
“ – Не може. Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш. Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца. Ето, Яков имаше 12 деца. Не е лошото в децата.
Трябва да разбирате добре нещата.
Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца. Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат. За Бога се казва, че имал само един единороден син. Бог имаше само един Син, Който Го слушаше. Който беше готов да изпълни волята му.
към беседата >>
Сега всинца ви искам да ви подмладя, да се подмладите, нищо повече.
Казано е: „В начало бе Словото.“ Значи, в начало бе разумното. По-нататък се казва: „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Турете това начало в себе си. Това не значи, че го нямате, но трябва да го въстановите.
Сега всинца ви искам да ви подмладя, да се подмладите, нищо повече.
Същевременно аз искам вашият дядо да се върне, децата ви да се върнат. Възможно ли е това? – Няма нищо невъзможно. Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога. Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя.
към беседата >>
Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца.
Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш. Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца. Ето, Яков имаше 12 деца. Не е лошото в децата. Трябва да разбирате добре нещата.
Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца.
Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат. За Бога се казва, че имал само един единороден син. Бог имаше само един Син, Който Го слушаше. Който беше готов да изпълни волята му. Той беше готов да понесе всички страдания на човечеството заради Бога.
към беседата >>
Същевременно аз искам вашият дядо да се върне, децата ви да се върнат.
Казано е: „В начало бе Словото.“ Значи, в начало бе разумното. По-нататък се казва: „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Турете това начало в себе си. Това не значи, че го нямате, но трябва да го въстановите. Сега всинца ви искам да ви подмладя, да се подмладите, нищо повече.
Същевременно аз искам вашият дядо да се върне, децата ви да се върнат.
Възможно ли е това? – Няма нищо невъзможно. Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога. Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя. Възможно ли е това?
към беседата >>
Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат.
Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца. Ето, Яков имаше 12 деца. Не е лошото в децата. Трябва да разбирате добре нещата. Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца.
Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат.
За Бога се казва, че имал само един единороден син. Бог имаше само един Син, Който Го слушаше. Който беше готов да изпълни волята му. Той беше готов да понесе всички страдания на човечеството заради Бога. Беше готов да ги понесе.
към беседата >>
Възможно ли е това?
Казано е: „В начало бе Словото.“ Значи, в начало бе разумното. По-нататък се казва: „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Турете това начало в себе си. Това не значи, че го нямате, но трябва да го въстановите. Сега всинца ви искам да ви подмладя, да се подмладите, нищо повече. Същевременно аз искам вашият дядо да се върне, децата ви да се върнат.
Възможно ли е това?
– Няма нищо невъзможно. Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога. Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя. Възможно ли е това? – Възможно е.
към беседата >>
За Бога се казва, че имал само един единороден син.
Ето, Яков имаше 12 деца. Не е лошото в децата. Трябва да разбирате добре нещата. Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца. Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат.
За Бога се казва, че имал само един единороден син.
Бог имаше само един Син, Който Го слушаше. Който беше готов да изпълни волята му. Той беше готов да понесе всички страдания на човечеството заради Бога. Беше готов да ги понесе. Този един Син замества всички синове, които хората на земята имат.
към беседата >>
– Няма нищо невъзможно.
По-нататък се казва: „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Турете това начало в себе си. Това не значи, че го нямате, но трябва да го въстановите. Сега всинца ви искам да ви подмладя, да се подмладите, нищо повече. Същевременно аз искам вашият дядо да се върне, децата ви да се върнат. Възможно ли е това?
– Няма нищо невъзможно.
Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога. Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя. Възможно ли е това? – Възможно е. Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас.
към беседата >>
Бог имаше само един Син, Който Го слушаше.
Не е лошото в децата. Трябва да разбирате добре нещата. Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца. Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат. За Бога се казва, че имал само един единороден син.
Бог имаше само един Син, Който Го слушаше.
Който беше готов да изпълни волята му. Той беше готов да понесе всички страдания на човечеството заради Бога. Беше готов да ги понесе. Този един Син замества всички синове, които хората на земята имат.
към беседата >>
Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога.
Това не значи, че го нямате, но трябва да го въстановите. Сега всинца ви искам да ви подмладя, да се подмладите, нищо повече. Същевременно аз искам вашият дядо да се върне, децата ви да се върнат. Възможно ли е това? – Няма нищо невъзможно.
Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога.
Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя. Възможно ли е това? – Възможно е. Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас. Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на любовта, Бог ще направи заради вас всичко, каквото желаете.
към беседата >>
Който беше готов да изпълни волята му.
Трябва да разбирате добре нещата. Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца. Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат. За Бога се казва, че имал само един единороден син. Бог имаше само един Син, Който Го слушаше.
Който беше готов да изпълни волята му.
Той беше готов да понесе всички страдания на човечеството заради Бога. Беше готов да ги понесе. Този един Син замества всички синове, които хората на земята имат.
към беседата >>
Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя.
Сега всинца ви искам да ви подмладя, да се подмладите, нищо повече. Същевременно аз искам вашият дядо да се върне, децата ви да се върнат. Възможно ли е това? – Няма нищо невъзможно. Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога.
Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя.
Възможно ли е това? – Възможно е. Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас. Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на любовта, Бог ще направи заради вас всичко, каквото желаете. Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас.
към беседата >>
Той беше готов да понесе всички страдания на човечеството заради Бога.
Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца. Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат. За Бога се казва, че имал само един единороден син. Бог имаше само един Син, Който Го слушаше. Който беше готов да изпълни волята му.
Той беше готов да понесе всички страдания на човечеството заради Бога.
Беше готов да ги понесе. Този един Син замества всички синове, които хората на земята имат.
към беседата >>
Възможно ли е това?
Същевременно аз искам вашият дядо да се върне, децата ви да се върнат. Възможно ли е това? – Няма нищо невъзможно. Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога. Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя.
Възможно ли е това?
– Възможно е. Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас. Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на любовта, Бог ще направи заради вас всичко, каквото желаете. Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които го любят.“
към беседата >>
Беше готов да ги понесе.
Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат. За Бога се казва, че имал само един единороден син. Бог имаше само един Син, Който Го слушаше. Който беше готов да изпълни волята му. Той беше готов да понесе всички страдания на човечеството заради Бога.
Беше готов да ги понесе.
Този един Син замества всички синове, които хората на земята имат.
към беседата >>
– Възможно е.
Възможно ли е това? – Няма нищо невъзможно. Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога. Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя. Възможно ли е това?
– Възможно е.
Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас. Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на любовта, Бог ще направи заради вас всичко, каквото желаете. Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които го любят.“
към беседата >>
Този един Син замества всички синове, които хората на земята имат.
За Бога се казва, че имал само един единороден син. Бог имаше само един Син, Който Го слушаше. Който беше готов да изпълни волята му. Той беше готов да понесе всички страдания на човечеството заради Бога. Беше готов да ги понесе.
Този един Син замества всички синове, които хората на земята имат.
към беседата >>
Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас.
– Няма нищо невъзможно. Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога. Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя. Възможно ли е това? – Възможно е.
Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас.
Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на любовта, Бог ще направи заради вас всичко, каквото желаете. Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които го любят.“
към беседата >>
И тъй, от какво зависи щастието на човека на земята?
И тъй, от какво зависи щастието на човека на земята?
Щастието на човека зависи от неговото разбиране. За да бъде щастлив, човек трябва да бърза. Да бърза, това значи да се стреми човек да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал.
към беседата >>
Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на любовта, Бог ще направи заради вас всичко, каквото желаете.
Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога. Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя. Възможно ли е това? – Възможно е. Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас.
Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на любовта, Бог ще направи заради вас всичко, каквото желаете.
Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които го любят.“
към беседата >>
Щастието на човека зависи от неговото разбиране.
И тъй, от какво зависи щастието на човека на земята?
Щастието на човека зависи от неговото разбиране.
За да бъде щастлив, човек трябва да бърза. Да бърза, това значи да се стреми човек да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал. Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства.
към беседата >>
Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас.
Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя. Възможно ли е това? – Възможно е. Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас. Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на любовта, Бог ще направи заради вас всичко, каквото желаете.
Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас.
Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които го любят.“
към беседата >>
За да бъде щастлив, човек трябва да бърза.
И тъй, от какво зависи щастието на човека на земята? Щастието на човека зависи от неговото разбиране.
За да бъде щастлив, човек трябва да бърза.
Да бърза, това значи да се стреми човек да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал. Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства. Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които го любят.“
Възможно ли е това? – Възможно е. Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас. Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на любовта, Бог ще направи заради вас всичко, каквото желаете. Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас.
Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които го любят.“
към беседата >>
Да бърза, това значи да се стреми човек да постигне нещо в един момент.
И тъй, от какво зависи щастието на човека на земята? Щастието на човека зависи от неговото разбиране. За да бъде щастлив, човек трябва да бърза.
Да бърза, това значи да се стреми човек да постигне нещо в един момент.
Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал. Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства. Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда. Те могат да закъснеят най-много с осем минути.
към беседата >>
Казвам: Същественото, което ви трябва, то е любов към Бога.
Казвам: Същественото, което ви трябва, то е любов към Бога.
Тази любов не е изключителна, тя е любов на подмладяване. Щом Божествената любов дойде във вас, болестите ще изчезнат. Щом Божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага.
към беседата >>
Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент.
И тъй, от какво зависи щастието на човека на земята? Щастието на човека зависи от неговото разбиране. За да бъде щастлив, човек трябва да бърза. Да бърза, това значи да се стреми човек да постигне нещо в един момент.
Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент.
Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал. Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства. Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда. Те могат да закъснеят най-много с осем минути. Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята.
към беседата >>
Тази любов не е изключителна, тя е любов на подмладяване.
Казвам: Същественото, което ви трябва, то е любов към Бога.
Тази любов не е изключителна, тя е любов на подмладяване.
Щом Божествената любов дойде във вас, болестите ще изчезнат. Щом Божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други.
към беседата >>
Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал.
И тъй, от какво зависи щастието на човека на земята? Щастието на човека зависи от неговото разбиране. За да бъде щастлив, човек трябва да бърза. Да бърза, това значи да се стреми човек да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент.
Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал.
Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства. Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда. Те могат да закъснеят най-много с осем минути. Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята. Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути.
към беседата >>
Щом Божествената любов дойде във вас, болестите ще изчезнат.
Казвам: Същественото, което ви трябва, то е любов към Бога. Тази любов не е изключителна, тя е любов на подмладяване.
Щом Божествената любов дойде във вас, болестите ще изчезнат.
Щом Божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите.
към беседата >>
Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства.
Щастието на човека зависи от неговото разбиране. За да бъде щастлив, човек трябва да бърза. Да бърза, това значи да се стреми човек да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал.
Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства.
Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда. Те могат да закъснеят най-много с осем минути. Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята. Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути. Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути.
към беседата >>
Щом Божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне.
Казвам: Същественото, което ви трябва, то е любов към Бога. Тази любов не е изключителна, тя е любов на подмладяване. Щом Божествената любов дойде във вас, болестите ще изчезнат.
Щом Божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне.
Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите. Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество.
към беседата >>
Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда.
За да бъде щастлив, човек трябва да бърза. Да бърза, това значи да се стреми човек да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал. Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства.
Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда.
Те могат да закъснеят най-много с осем минути. Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята. Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути. Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути. Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира.
към беседата >>
Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот.
Казвам: Същественото, което ви трябва, то е любов към Бога. Тази любов не е изключителна, тя е любов на подмладяване. Щом Божествената любов дойде във вас, болестите ще изчезнат. Щом Божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне.
Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот.
Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите. Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество. Не, умна е крушата.
към беседата >>
Те могат да закъснеят най-много с осем минути.
Да бърза, това значи да се стреми човек да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал. Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства. Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда.
Те могат да закъснеят най-много с осем минути.
Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята. Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути. Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути. Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира. Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години.
към беседата >>
Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага.
Казвам: Същественото, което ви трябва, то е любов към Бога. Тази любов не е изключителна, тя е любов на подмладяване. Щом Божествената любов дойде във вас, болестите ще изчезнат. Щом Божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот.
Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага.
Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите. Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество. Не, умна е крушата. Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина.
към беседата >>
Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята.
Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал. Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства. Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда. Те могат да закъснеят най-много с осем минути.
Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята.
Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути. Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути. Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира. Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години. Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години.
към беседата >>
Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други.
Тази любов не е изключителна, тя е любов на подмладяване. Щом Божествената любов дойде във вас, болестите ще изчезнат. Щом Божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага.
Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други.
Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите. Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество. Не, умна е крушата. Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе.
към беседата >>
Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути.
Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал. Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства. Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда. Те могат да закъснеят най-много с осем минути. Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята.
Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути.
Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути. Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира. Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години. Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години. Това се дължи на разстоянието, отдето иде.
към беседата >>
Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите.
Щом Божествената любов дойде във вас, болестите ще изчезнат. Щом Божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други.
Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите.
Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество. Не, умна е крушата. Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек.
към беседата >>
Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути.
Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства. Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда. Те могат да закъснеят най-много с осем минути. Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята. Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути.
Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути.
Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира. Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години. Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години. Това се дължи на разстоянието, отдето иде. Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години.
към беседата >>
Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество.
Щом Божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите.
Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество.
Не, умна е крушата. Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин.
към беседата >>
Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира.
Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда. Те могат да закъснеят най-много с осем минути. Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята. Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути. Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути.
Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира.
Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години. Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години. Това се дължи на разстоянието, отдето иде. Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години. Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса.
към беседата >>
Не, умна е крушата.
Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите. Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество.
Не, умна е крушата.
Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този е пътят за нашето издигане.
към беседата >>
Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години.
Те могат да закъснеят най-много с осем минути. Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята. Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути. Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути. Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира.
Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години.
Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години. Това се дължи на разстоянието, отдето иде. Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години. Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса. Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате.
към беседата >>
Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина.
Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите. Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество. Не, умна е крушата.
Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина.
Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този е пътят за нашето издигане. Бог присъствува навсякъде в природата.
към беседата >>
Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години.
Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята. Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути. Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути. Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира. Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години.
Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години.
Това се дължи на разстоянието, отдето иде. Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години. Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса. Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате. Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно.
към беседата >>
Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе.
Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите. Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество. Не, умна е крушата. Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина.
Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе.
Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този е пътят за нашето издигане. Бог присъствува навсякъде в природата. Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме.
към беседата >>
Това се дължи на разстоянието, отдето иде.
Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути. Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути. Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира. Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години. Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години.
Това се дължи на разстоянието, отдето иде.
Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години. Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса. Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате. Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно. Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало.
към беседата >>
Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек.
Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите. Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество. Не, умна е крушата. Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе.
Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек.
Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този е пътят за нашето издигане. Бог присъствува навсякъде в природата. Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме. И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост.
към беседата >>
Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години.
Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути. Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира. Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години. Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години. Това се дължи на разстоянието, отдето иде.
Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години.
Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса. Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате. Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно. Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало. Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология.
към беседата >>
Та пожелавам и вие да гледате по този начин.
Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество. Не, умна е крушата. Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек.
Та пожелавам и вие да гледате по този начин.
Този е пътят за нашето издигане. Бог присъствува навсякъде в природата. Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме. И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат.
към беседата >>
Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса.
Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира. Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години. Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години. Това се дължи на разстоянието, отдето иде. Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години.
Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса.
Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате. Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно. Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало. Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология. Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има.
към беседата >>
Този е пътят за нашето издигане.
Не, умна е крушата. Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин.
Този е пътят за нашето издигане.
Бог присъствува навсякъде в природата. Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме. И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие.
към беседата >>
Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате.
Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години. Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години. Това се дължи на разстоянието, отдето иде. Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години. Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса.
Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате.
Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно. Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало. Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология. Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има. Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици.
към беседата >>
Бог присъствува навсякъде в природата.
Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този е пътят за нашето издигане.
Бог присъствува навсякъде в природата.
Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме. И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие. Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора.
към беседата >>
Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно.
Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години. Това се дължи на разстоянието, отдето иде. Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години. Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса. Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате.
Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно.
Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало. Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология. Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има. Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици. Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди.
към беседата >>
Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме.
Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този е пътят за нашето издигане. Бог присъствува навсякъде в природата.
Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме.
И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие. Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора. Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести.
към беседата >>
Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало.
Това се дължи на разстоянието, отдето иде. Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години. Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса. Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате. Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно.
Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало.
Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология. Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има. Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици. Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди. Всичко това трябва да се знае точно.
към беседата >>
И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост.
Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този е пътят за нашето издигане. Бог присъствува навсякъде в природата. Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме.
И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост.
Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие. Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора. Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести. Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне.
към беседата >>
Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология.
Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години. Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса. Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате. Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно. Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало.
Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология.
Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има. Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици. Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди. Всичко това трябва да се знае точно. Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят.
към беседата >>
Тогава всички страдания на земята ще изчезнат.
Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този е пътят за нашето издигане. Бог присъствува навсякъде в природата. Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме. И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост.
Тогава всички страдания на земята ще изчезнат.
Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие. Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора. Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести. Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне.
към беседата >>
Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има.
Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса. Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате. Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно. Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало. Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология.
Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има.
Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици. Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди. Всичко това трябва да се знае точно. Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие.
към беседата >>
Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие.
Този е пътят за нашето издигане. Бог присъствува навсякъде в природата. Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме. И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат.
Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие.
Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора. Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести. Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне. Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов.
към беседата >>
Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици.
Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате. Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно. Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало. Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология. Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има.
Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици.
Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди. Всичко това трябва да се знае точно. Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае.
към беседата >>
Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора.
Бог присъствува навсякъде в природата. Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме. И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие.
Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора.
Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести. Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне. Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов. Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове.
към беседата >>
Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди.
Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно. Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало. Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология. Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има. Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици.
Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди.
Всичко това трябва да се знае точно. Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона.
към беседата >>
Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести.
Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме. И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие. Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора.
Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести.
Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне. Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов. Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове. Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници.
към беседата >>
Всичко това трябва да се знае точно.
Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало. Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология. Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има. Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици. Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди.
Всичко това трябва да се знае точно.
Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван.
към беседата >>
Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне.
И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие. Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора. Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести.
Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне.
Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне. Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов. Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове. Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници. Защо може да утоли жаждата на пътниците?
към беседата >>
Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят.
Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология. Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има. Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици. Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди. Всичко това трябва да се знае точно.
Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят.
Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван. Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава.
към беседата >>
Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне.
Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие. Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора. Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести. Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне.
Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне.
Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов. Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове. Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници. Защо може да утоли жаждата на пътниците? – Защото там е Божественият Дух.
към беседата >>
Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие.
Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има. Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици. Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди. Всичко това трябва да се знае точно. Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят.
Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие.
Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван. Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава. Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери.
към беседата >>
Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов.
Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие. Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора. Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести. Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне.
Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов.
Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове. Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници. Защо може да утоли жаждата на пътниците? – Защото там е Божественият Дух. Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек.
към беседата >>
Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае.
Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици. Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди. Всичко това трябва да се знае точно. Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие.
Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае.
Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван. Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава. Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери. Опитва ги да види, имат ли сила, имат ли знание.
към беседата >>
Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове.
Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора. Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести. Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне. Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов.
Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове.
Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници. Защо може да утоли жаждата на пътниците? – Защото там е Божественият Дух. Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек. Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек.
към беседата >>
Ние трябва да разбираме закона.
Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди. Всичко това трябва да се знае точно. Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае.
Ние трябва да разбираме закона.
Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван. Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава. Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери. Опитва ги да види, имат ли сила, имат ли знание. Когато иска да направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли да издържи на това положение, защото иначе той може да направи хиляди погрешки.
към беседата >>
Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници.
Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести. Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне. Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов. Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове.
Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници.
Защо може да утоли жаждата на пътниците? – Защото там е Божественият Дух. Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек. Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек. Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек.
към беседата >>
Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван.
Всичко това трябва да се знае точно. Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона.
Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван.
Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава. Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери. Опитва ги да види, имат ли сила, имат ли знание. Когато иска да направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли да издържи на това положение, защото иначе той може да направи хиляди погрешки. Когато го изпита, тогава ще го постави на тази длъжност.
към беседата >>
Защо може да утоли жаждата на пътниците?
Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне. Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов. Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове. Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници.
Защо може да утоли жаждата на пътниците?
– Защото там е Божественият Дух. Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек. Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек. Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек. Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н.
към беседата >>
Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава.
Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван.
Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава.
Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери. Опитва ги да види, имат ли сила, имат ли знание. Когато иска да направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли да издържи на това положение, защото иначе той може да направи хиляди погрешки. Когато го изпита, тогава ще го постави на тази длъжност. Но що се отнася до изкушенията, в Бога изкушения няма.
към беседата >>
– Защото там е Божественият Дух.
Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне. Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов. Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове. Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници. Защо може да утоли жаждата на пътниците?
– Защото там е Божественият Дух.
Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек. Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек. Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек. Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н. Навсякъде присъствува Божият дух.
към беседата >>
Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери.
Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван. Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава.
Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери.
Опитва ги да види, имат ли сила, имат ли знание. Когато иска да направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли да издържи на това положение, защото иначе той може да направи хиляди погрешки. Когато го изпита, тогава ще го постави на тази длъжност. Но що се отнася до изкушенията, в Бога изкушения няма. Често хората сами се изкушават.
към беседата >>
Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек.
Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов. Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове. Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници. Защо може да утоли жаждата на пътниците? – Защото там е Божественият Дух.
Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек.
Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек. Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек. Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н. Навсякъде присъствува Божият дух. Вие седите и съдите някой човек.
към беседата >>
Опитва ги да види, имат ли сила, имат ли знание.
Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван. Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава. Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери.
Опитва ги да види, имат ли сила, имат ли знание.
Когато иска да направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли да издържи на това положение, защото иначе той може да направи хиляди погрешки. Когато го изпита, тогава ще го постави на тази длъжност. Но що се отнася до изкушенията, в Бога изкушения няма. Често хората сами се изкушават.
към беседата >>
Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек.
Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове. Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници. Защо може да утоли жаждата на пътниците? – Защото там е Божественият Дух. Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек.
Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек.
Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек. Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н. Навсякъде присъствува Божият дух. Вие седите и съдите някой човек. Можете да го съдите, но съдете го по любов.
към беседата >>
Когато иска да направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли да издържи на това положение, защото иначе той може да направи хиляди погрешки.
Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван. Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава. Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери. Опитва ги да види, имат ли сила, имат ли знание.
Когато иска да направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли да издържи на това положение, защото иначе той може да направи хиляди погрешки.
Когато го изпита, тогава ще го постави на тази длъжност. Но що се отнася до изкушенията, в Бога изкушения няма. Често хората сами се изкушават.
към беседата >>
Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек.
Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници. Защо може да утоли жаждата на пътниците? – Защото там е Божественият Дух. Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек. Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек.
Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек.
Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н. Навсякъде присъствува Божият дух. Вие седите и съдите някой човек. Можете да го съдите, но съдете го по любов. Не гледайте само на престъплението му, но мислете, че и в него присъствува Божият дух.
към беседата >>
Когато го изпита, тогава ще го постави на тази длъжност.
Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван. Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава. Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери. Опитва ги да види, имат ли сила, имат ли знание. Когато иска да направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли да издържи на това положение, защото иначе той може да направи хиляди погрешки.
Когато го изпита, тогава ще го постави на тази длъжност.
Но що се отнася до изкушенията, в Бога изкушения няма. Често хората сами се изкушават.
към беседата >>
Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н.
Защо може да утоли жаждата на пътниците? – Защото там е Божественият Дух. Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек. Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек. Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек.
Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н.
Навсякъде присъствува Божият дух. Вие седите и съдите някой човек. Можете да го съдите, но съдете го по любов. Не гледайте само на престъплението му, но мислете, че и в него присъствува Божият дух.
към беседата >>
Но що се отнася до изкушенията, в Бога изкушения няма.
Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава. Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери. Опитва ги да види, имат ли сила, имат ли знание. Когато иска да направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли да издържи на това положение, защото иначе той може да направи хиляди погрешки. Когато го изпита, тогава ще го постави на тази длъжност.
Но що се отнася до изкушенията, в Бога изкушения няма.
Често хората сами се изкушават.
към беседата >>
Навсякъде присъствува Божият дух.
– Защото там е Божественият Дух. Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек. Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек. Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек. Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н.
Навсякъде присъствува Божият дух.
Вие седите и съдите някой човек. Можете да го съдите, но съдете го по любов. Не гледайте само на престъплението му, но мислете, че и в него присъствува Божият дух.
към беседата >>
Често хората сами се изкушават.
Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери. Опитва ги да види, имат ли сила, имат ли знание. Когато иска да направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли да издържи на това положение, защото иначе той може да направи хиляди погрешки. Когато го изпита, тогава ще го постави на тази длъжност. Но що се отнася до изкушенията, в Бога изкушения няма.
Често хората сами се изкушават.
към беседата >>
Вие седите и съдите някой човек.
Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек. Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек. Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек. Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н. Навсякъде присъствува Божият дух.
Вие седите и съдите някой човек.
Можете да го съдите, но съдете го по любов. Не гледайте само на престъплението му, но мислете, че и в него присъствува Божият дух.
към беседата >>
Ще приведа един пример, който често съм привеждал.
Ще приведа един пример, който често съм привеждал.
В един манастир живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка. Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина. Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките. Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца. Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира.
към беседата >>
Можете да го съдите, но съдете го по любов.
Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек. Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек. Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н. Навсякъде присъствува Божият дух. Вие седите и съдите някой човек.
Можете да го съдите, но съдете го по любов.
Не гледайте само на престъплението му, но мислете, че и в него присъствува Божият дух.
към беседата >>
В един манастир живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка.
Ще приведа един пример, който често съм привеждал.
В един манастир живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка.
Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина. Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките. Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца. Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира. Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали.
към беседата >>
Не гледайте само на престъплението му, но мислете, че и в него присъствува Божият дух.
Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек. Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н. Навсякъде присъствува Божият дух. Вие седите и съдите някой човек. Можете да го съдите, но съдете го по любов.
Не гледайте само на престъплението му, но мислете, че и в него присъствува Божият дух.
към беседата >>
Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина.
Ще приведа един пример, който често съм привеждал. В един манастир живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка.
Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина.
Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките. Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца. Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира. Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали. Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече.
към беседата >>
Сега аз не искам да направя нещата много лесни за вас, нито искам да ги направя много мъчни, аз ви говоря за живота, не искам да ви говоря за себе си.
Сега аз не искам да направя нещата много лесни за вас, нито искам да ги направя много мъчни, аз ви говоря за живота, не искам да ви говоря за себе си.
Аз съм минал по такива пътища, през каквито човешката душа никога не е минавала. Аз не желая нито един от вас да мине по този път. Той не е път за минаване. Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други да минават. Каквито сведения искате по него, ще ви дам.
към беседата >>
Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките.
Ще приведа един пример, който често съм привеждал. В един манастир живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка. Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина.
Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките.
Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца. Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира. Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали. Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече. Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети.
към беседата >>
Аз съм минал по такива пътища, през каквито човешката душа никога не е минавала.
Сега аз не искам да направя нещата много лесни за вас, нито искам да ги направя много мъчни, аз ви говоря за живота, не искам да ви говоря за себе си.
Аз съм минал по такива пътища, през каквито човешката душа никога не е минавала.
Аз не желая нито един от вас да мине по този път. Той не е път за минаване. Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други да минават. Каквито сведения искате по него, ще ви дам. Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите.
към беседата >>
Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца.
Ще приведа един пример, който често съм привеждал. В един манастир живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка. Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина. Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките.
Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца.
Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира. Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали. Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече. Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети. С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират.
към беседата >>
Аз не желая нито един от вас да мине по този път.
Сега аз не искам да направя нещата много лесни за вас, нито искам да ги направя много мъчни, аз ви говоря за живота, не искам да ви говоря за себе си. Аз съм минал по такива пътища, през каквито човешката душа никога не е минавала.
Аз не желая нито един от вас да мине по този път.
Той не е път за минаване. Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други да минават. Каквито сведения искате по него, ще ви дам. Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите. Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам.
към беседата >>
Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира.
Ще приведа един пример, който често съм привеждал. В един манастир живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка. Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина. Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките. Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца.
Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира.
Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали. Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече. Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети. С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират. Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос.
към беседата >>
Той не е път за минаване.
Сега аз не искам да направя нещата много лесни за вас, нито искам да ги направя много мъчни, аз ви говоря за живота, не искам да ви говоря за себе си. Аз съм минал по такива пътища, през каквито човешката душа никога не е минавала. Аз не желая нито един от вас да мине по този път.
Той не е път за минаване.
Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други да минават. Каквито сведения искате по него, ще ви дам. Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите. Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам. Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам.
към беседата >>
Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали.
В един манастир живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка. Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина. Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките. Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца. Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира.
Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали.
Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече. Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети. С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират. Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос. Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират.
към беседата >>
Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други да минават.
Сега аз не искам да направя нещата много лесни за вас, нито искам да ги направя много мъчни, аз ви говоря за живота, не искам да ви говоря за себе си. Аз съм минал по такива пътища, през каквито човешката душа никога не е минавала. Аз не желая нито един от вас да мине по този път. Той не е път за минаване.
Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други да минават.
Каквито сведения искате по него, ще ви дам. Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите. Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам. Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам. Този път носи истинското щастие.
към беседата >>
Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече.
Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина. Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките. Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца. Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира. Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали.
Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече.
Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети. С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират. Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос. Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират. А някога причината може да е в самите нас.
към беседата >>
Каквито сведения искате по него, ще ви дам.
Сега аз не искам да направя нещата много лесни за вас, нито искам да ги направя много мъчни, аз ви говоря за живота, не искам да ви говоря за себе си. Аз съм минал по такива пътища, през каквито човешката душа никога не е минавала. Аз не желая нито един от вас да мине по този път. Той не е път за минаване. Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други да минават.
Каквито сведения искате по него, ще ви дам.
Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите. Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам. Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам. Този път носи истинското щастие. Всичко онова, за което копнеете, този път го носи.
към беседата >>
Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети.
Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките. Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца. Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира. Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали. Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече.
Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети.
С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират. Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос. Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират. А някога причината може да е в самите нас. Та трябва да знаете астрология.
към беседата >>
Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите.
Аз съм минал по такива пътища, през каквито човешката душа никога не е минавала. Аз не желая нито един от вас да мине по този път. Той не е път за минаване. Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други да минават. Каквито сведения искате по него, ще ви дам.
Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите.
Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам. Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам. Този път носи истинското щастие. Всичко онова, за което копнеете, този път го носи. Там долу сте минали вече.
към беседата >>
С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират.
Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца. Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира. Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали. Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече. Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети.
С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират.
Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос. Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират. А някога причината може да е в самите нас. Та трябва да знаете астрология. Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш.
към беседата >>
Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам.
Аз не желая нито един от вас да мине по този път. Той не е път за минаване. Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други да минават. Каквито сведения искате по него, ще ви дам. Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите.
Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам.
Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам. Този път носи истинското щастие. Всичко онова, за което копнеете, този път го носи. Там долу сте минали вече. Този път съдържа миналата история.
към беседата >>
Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос.
Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира. Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали. Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече. Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети. С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират.
Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос.
Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират. А някога причината може да е в самите нас. Та трябва да знаете астрология. Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш. Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам.
Той не е път за минаване. Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други да минават. Каквито сведения искате по него, ще ви дам. Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите. Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам.
Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам.
Този път носи истинското щастие. Всичко онова, за което копнеете, този път го носи. Там долу сте минали вече. Този път съдържа миналата история. Там ще научите миналата история.
към беседата >>
Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират.
Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали. Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече. Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети. С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират. Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос.
Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират.
А някога причината може да е в самите нас. Та трябва да знаете астрология. Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш. Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва. Трябва да се пазиш от преяждане.
към беседата >>
Този път носи истинското щастие.
Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други да минават. Каквито сведения искате по него, ще ви дам. Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите. Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам. Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам.
Този път носи истинското щастие.
Всичко онова, за което копнеете, този път го носи. Там долу сте минали вече. Този път съдържа миналата история. Там ще научите миналата история. Защо умрял някой?
към беседата >>
А някога причината може да е в самите нас.
Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече. Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети. С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират. Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос. Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират.
А някога причината може да е в самите нас.
Та трябва да знаете астрология. Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш. Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва. Трябва да се пазиш от преяждане. При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш.
към беседата >>
Всичко онова, за което копнеете, този път го носи.
Каквито сведения искате по него, ще ви дам. Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите. Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам. Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам. Този път носи истинското щастие.
Всичко онова, за което копнеете, този път го носи.
Там долу сте минали вече. Този път съдържа миналата история. Там ще научите миналата история. Защо умрял някой? – Умрял е за някое прегрешение.
към беседата >>
Та трябва да знаете астрология.
Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети. С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират. Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос. Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират. А някога причината може да е в самите нас.
Та трябва да знаете астрология.
Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш. Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва. Трябва да се пазиш от преяждане. При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш. Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена.
към беседата >>
Там долу сте минали вече.
Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите. Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам. Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам. Този път носи истинското щастие. Всичко онова, за което копнеете, този път го носи.
Там долу сте минали вече.
Този път съдържа миналата история. Там ще научите миналата история. Защо умрял някой? – Умрял е за някое прегрешение. С това въпросът не се разрешава.
към беседата >>
Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш.
С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират. Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос. Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират. А някога причината може да е в самите нас. Та трябва да знаете астрология.
Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш.
Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва. Трябва да се пазиш от преяждане. При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш. Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена. Човек трябва да избягва еднообразието в яденето.
към беседата >>
Този път съдържа миналата история.
Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам. Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам. Този път носи истинското щастие. Всичко онова, за което копнеете, този път го носи. Там долу сте минали вече.
Този път съдържа миналата история.
Там ще научите миналата история. Защо умрял някой? – Умрял е за някое прегрешение. С това въпросът не се разрешава. Аз говоря за настоящето.
към беседата >>
Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва.
Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос. Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират. А някога причината може да е в самите нас. Та трябва да знаете астрология. Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш.
Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва.
Трябва да се пазиш от преяждане. При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш. Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена. Човек трябва да избягва еднообразието в яденето. Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна.
към беседата >>
Там ще научите миналата история.
Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам. Този път носи истинското щастие. Всичко онова, за което копнеете, този път го носи. Там долу сте минали вече. Този път съдържа миналата история.
Там ще научите миналата история.
Защо умрял някой? – Умрял е за някое прегрешение. С това въпросът не се разрешава. Аз говоря за настоящето. За мене миналото представя пътя на смъртта.
към беседата >>
Трябва да се пазиш от преяждане.
Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират. А някога причината може да е в самите нас. Та трябва да знаете астрология. Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш. Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва.
Трябва да се пазиш от преяждане.
При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш. Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена. Човек трябва да избягва еднообразието в яденето. Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна. За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна.
към беседата >>
Защо умрял някой?
Този път носи истинското щастие. Всичко онова, за което копнеете, този път го носи. Там долу сте минали вече. Този път съдържа миналата история. Там ще научите миналата история.
Защо умрял някой?
– Умрял е за някое прегрешение. С това въпросът не се разрешава. Аз говоря за настоящето. За мене миналото представя пътя на смъртта. Аз не искам нито един от вас да умира.
към беседата >>
При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш.
А някога причината може да е в самите нас. Та трябва да знаете астрология. Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш. Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва. Трябва да се пазиш от преяждане.
При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш.
Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена. Човек трябва да избягва еднообразието в яденето. Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна. За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна. Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва да бъдат специфични за всеки едного.
към беседата >>
– Умрял е за някое прегрешение.
Всичко онова, за което копнеете, този път го носи. Там долу сте минали вече. Този път съдържа миналата история. Там ще научите миналата история. Защо умрял някой?
– Умрял е за някое прегрешение.
С това въпросът не се разрешава. Аз говоря за настоящето. За мене миналото представя пътя на смъртта. Аз не искам нито един от вас да умира. Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот.
към беседата >>
Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена.
Та трябва да знаете астрология. Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш. Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва. Трябва да се пазиш от преяждане. При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш.
Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена.
Човек трябва да избягва еднообразието в яденето. Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна. За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна. Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва да бъдат специфични за всеки едного. Мислите, чувствата и постъпките на човека също така трябва да бъдат специфични.
към беседата >>
С това въпросът не се разрешава.
Там долу сте минали вече. Този път съдържа миналата история. Там ще научите миналата история. Защо умрял някой? – Умрял е за някое прегрешение.
С това въпросът не се разрешава.
Аз говоря за настоящето. За мене миналото представя пътя на смъртта. Аз не искам нито един от вас да умира. Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот. Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта.
към беседата >>
Човек трябва да избягва еднообразието в яденето.
Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш. Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва. Трябва да се пазиш от преяждане. При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш. Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена.
Човек трябва да избягва еднообразието в яденето.
Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна. За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна. Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва да бъдат специфични за всеки едного. Мислите, чувствата и постъпките на човека също така трябва да бъдат специфични. При сегашните условия на живота ние не сме още господари на своята съдба.
към беседата >>
Аз говоря за настоящето.
Този път съдържа миналата история. Там ще научите миналата история. Защо умрял някой? – Умрял е за някое прегрешение. С това въпросът не се разрешава.
Аз говоря за настоящето.
За мене миналото представя пътя на смъртта. Аз не искам нито един от вас да умира. Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот. Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта. Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот.
към беседата >>
Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна.
Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва. Трябва да се пазиш от преяждане. При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш. Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена. Човек трябва да избягва еднообразието в яденето.
Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна.
За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна. Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва да бъдат специфични за всеки едного. Мислите, чувствата и постъпките на човека също така трябва да бъдат специфични. При сегашните условия на живота ние не сме още господари на своята съдба. Аз съм привеждал някои примери за търпение.
към беседата >>
За мене миналото представя пътя на смъртта.
Там ще научите миналата история. Защо умрял някой? – Умрял е за някое прегрешение. С това въпросът не се разрешава. Аз говоря за настоящето.
За мене миналото представя пътя на смъртта.
Аз не искам нито един от вас да умира. Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот. Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта. Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот. Истинският идеал за човека е възкресението.
към беседата >>
За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна.
Трябва да се пазиш от преяждане. При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш. Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена. Човек трябва да избягва еднообразието в яденето. Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна.
За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна.
Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва да бъдат специфични за всеки едного. Мислите, чувствата и постъпките на човека също така трябва да бъдат специфични. При сегашните условия на живота ние не сме още господари на своята съдба. Аз съм привеждал някои примери за търпение. Сега ще ви приведа пак един пример, който и друг път съм ви казвал.
към беседата >>
Аз не искам нито един от вас да умира.
Защо умрял някой? – Умрял е за някое прегрешение. С това въпросът не се разрешава. Аз говоря за настоящето. За мене миналото представя пътя на смъртта.
Аз не искам нито един от вас да умира.
Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот. Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта. Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот. Истинският идеал за човека е възкресението. Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда повече да умира.
към беседата >>
Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва да бъдат специфични за всеки едного.
При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш. Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена. Човек трябва да избягва еднообразието в яденето. Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна. За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна.
Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва да бъдат специфични за всеки едного.
Мислите, чувствата и постъпките на човека също така трябва да бъдат специфични. При сегашните условия на живота ние не сме още господари на своята съдба. Аз съм привеждал някои примери за търпение. Сега ще ви приведа пак един пример, който и друг път съм ви казвал.
към беседата >>
Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот.
– Умрял е за някое прегрешение. С това въпросът не се разрешава. Аз говоря за настоящето. За мене миналото представя пътя на смъртта. Аз не искам нито един от вас да умира.
Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот.
Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта. Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот. Истинският идеал за човека е възкресението. Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда повече да умира. Той трябва да се обедини, да стане едно с Бога.
към беседата >>
Мислите, чувствата и постъпките на човека също така трябва да бъдат специфични.
Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена. Човек трябва да избягва еднообразието в яденето. Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна. За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна. Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва да бъдат специфични за всеки едного.
Мислите, чувствата и постъпките на човека също така трябва да бъдат специфични.
При сегашните условия на живота ние не сме още господари на своята съдба. Аз съм привеждал някои примери за търпение. Сега ще ви приведа пак един пример, който и друг път съм ви казвал.
към беседата >>
Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта.
С това въпросът не се разрешава. Аз говоря за настоящето. За мене миналото представя пътя на смъртта. Аз не искам нито един от вас да умира. Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот.
Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта.
Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот. Истинският идеал за човека е възкресението. Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда повече да умира. Той трябва да се обедини, да стане едно с Бога. Там, дето е Бог, и той може да бъде.
към беседата >>
При сегашните условия на живота ние не сме още господари на своята съдба.
Човек трябва да избягва еднообразието в яденето. Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна. За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна. Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва да бъдат специфични за всеки едного. Мислите, чувствата и постъпките на човека също така трябва да бъдат специфични.
При сегашните условия на живота ние не сме още господари на своята съдба.
Аз съм привеждал някои примери за търпение. Сега ще ви приведа пак един пример, който и друг път съм ви казвал.
към беседата >>
Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот.
Аз говоря за настоящето. За мене миналото представя пътя на смъртта. Аз не искам нито един от вас да умира. Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот. Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта.
Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот.
Истинският идеал за човека е възкресението. Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда повече да умира. Той трябва да се обедини, да стане едно с Бога. Там, дето е Бог, и той може да бъде. Ние мислим, че Господ е извън този свят.
към беседата >>
Аз съм привеждал някои примери за търпение.
Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна. За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна. Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва да бъдат специфични за всеки едного. Мислите, чувствата и постъпките на човека също така трябва да бъдат специфични. При сегашните условия на живота ние не сме още господари на своята съдба.
Аз съм привеждал някои примери за търпение.
Сега ще ви приведа пак един пример, който и друг път съм ви казвал.
към беседата >>
Истинският идеал за човека е възкресението.
За мене миналото представя пътя на смъртта. Аз не искам нито един от вас да умира. Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот. Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта. Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот.
Истинският идеал за човека е възкресението.
Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда повече да умира. Той трябва да се обедини, да стане едно с Бога. Там, дето е Бог, и той може да бъде. Ние мислим, че Господ е извън този свят. Не, Господ е вътре в този свят.
към беседата >>
Сега ще ви приведа пак един пример, който и друг път съм ви казвал.
За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна. Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва да бъдат специфични за всеки едного. Мислите, чувствата и постъпките на човека също така трябва да бъдат специфични. При сегашните условия на живота ние не сме още господари на своята съдба. Аз съм привеждал някои примери за търпение.
Сега ще ви приведа пак един пример, който и друг път съм ви казвал.
към беседата >>
Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда повече да умира.
Аз не искам нито един от вас да умира. Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот. Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта. Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот. Истинският идеал за човека е възкресението.
Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда повече да умира.
Той трябва да се обедини, да стане едно с Бога. Там, дето е Бог, и той може да бъде. Ние мислим, че Господ е извън този свят. Не, Господ е вътре в този свят.
към беседата >>
Често християните говорят за търпение, но имат ли те търпението на онзи английски математик, за когото ще приведа примера.
Често християните говорят за търпение, но имат ли те търпението на онзи английски математик, за когото ще приведа примера.
Той работил усилено цели 20 години върху един въпрос, решавал ред задачи, и всичко написвал на малки листенца, които после систематизирал. За да не разбъркват работите му, той винаги заключвал стаята си, да не би някой от домашните му да скъса някои от тези листчета. Един ден, обаче, той отишъл на разходка и забравил стаята си отворена. В това време слугинята влязла в стаята на господаря си и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала си: „Чакай да изчистя стаята на господаря си, да го зарадвам. Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила.
към беседата >>
Той трябва да се обедини, да стане едно с Бога.
Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот. Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта. Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот. Истинският идеал за човека е възкресението. Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда повече да умира.
Той трябва да се обедини, да стане едно с Бога.
Там, дето е Бог, и той може да бъде. Ние мислим, че Господ е извън този свят. Не, Господ е вътре в този свят.
към беседата >>
Той работил усилено цели 20 години върху един въпрос, решавал ред задачи, и всичко написвал на малки листенца, които после систематизирал.
Често християните говорят за търпение, но имат ли те търпението на онзи английски математик, за когото ще приведа примера.
Той работил усилено цели 20 години върху един въпрос, решавал ред задачи, и всичко написвал на малки листенца, които после систематизирал.
За да не разбъркват работите му, той винаги заключвал стаята си, да не би някой от домашните му да скъса някои от тези листчета. Един ден, обаче, той отишъл на разходка и забравил стаята си отворена. В това време слугинята влязла в стаята на господаря си и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала си: „Чакай да изчистя стаята на господаря си, да го зарадвам. Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила. После измела и изчистила стаята добре и излязла навън.
към беседата >>
Там, дето е Бог, и той може да бъде.
Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта. Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот. Истинският идеал за човека е възкресението. Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда повече да умира. Той трябва да се обедини, да стане едно с Бога.
Там, дето е Бог, и той може да бъде.
Ние мислим, че Господ е извън този свят. Не, Господ е вътре в този свят.
към беседата >>
За да не разбъркват работите му, той винаги заключвал стаята си, да не би някой от домашните му да скъса някои от тези листчета.
Често християните говорят за търпение, но имат ли те търпението на онзи английски математик, за когото ще приведа примера. Той работил усилено цели 20 години върху един въпрос, решавал ред задачи, и всичко написвал на малки листенца, които после систематизирал.
За да не разбъркват работите му, той винаги заключвал стаята си, да не би някой от домашните му да скъса някои от тези листчета.
Един ден, обаче, той отишъл на разходка и забравил стаята си отворена. В това време слугинята влязла в стаята на господаря си и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала си: „Чакай да изчистя стаята на господаря си, да го зарадвам. Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила. После измела и изчистила стаята добре и излязла навън. Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре.
към беседата >>
Ние мислим, че Господ е извън този свят.
Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот. Истинският идеал за човека е възкресението. Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда повече да умира. Той трябва да се обедини, да стане едно с Бога. Там, дето е Бог, и той може да бъде.
Ние мислим, че Господ е извън този свят.
Не, Господ е вътре в този свят.
към беседата >>
Един ден, обаче, той отишъл на разходка и забравил стаята си отворена.
Често християните говорят за търпение, но имат ли те търпението на онзи английски математик, за когото ще приведа примера. Той работил усилено цели 20 години върху един въпрос, решавал ред задачи, и всичко написвал на малки листенца, които после систематизирал. За да не разбъркват работите му, той винаги заключвал стаята си, да не би някой от домашните му да скъса някои от тези листчета.
Един ден, обаче, той отишъл на разходка и забравил стаята си отворена.
В това време слугинята влязла в стаята на господаря си и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала си: „Чакай да изчистя стаята на господаря си, да го зарадвам. Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила. После измела и изчистила стаята добре и излязла навън. Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре. Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих.
към беседата >>
Не, Господ е вътре в този свят.
Истинският идеал за човека е възкресението. Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда повече да умира. Той трябва да се обедини, да стане едно с Бога. Там, дето е Бог, и той може да бъде. Ние мислим, че Господ е извън този свят.
Не, Господ е вътре в този свят.
към беседата >>
В това време слугинята влязла в стаята на господаря си и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала си: „Чакай да изчистя стаята на господаря си, да го зарадвам.
Често християните говорят за търпение, но имат ли те търпението на онзи английски математик, за когото ще приведа примера. Той работил усилено цели 20 години върху един въпрос, решавал ред задачи, и всичко написвал на малки листенца, които после систематизирал. За да не разбъркват работите му, той винаги заключвал стаята си, да не би някой от домашните му да скъса някои от тези листчета. Един ден, обаче, той отишъл на разходка и забравил стаята си отворена.
В това време слугинята влязла в стаята на господаря си и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала си: „Чакай да изчистя стаята на господаря си, да го зарадвам.
Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила. После измела и изчистила стаята добре и излязла навън. Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре. Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих. Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение.
към беседата >>
Един господин ми разправяше една своя опитност.
Един господин ми разправяше една своя опитност.
Един ден той бил много недоволен от слугата си и го ругал на общо основание. Това се случило в присъствието на неговия приятел. Като го наругал както трябва, той се обърнал към приятеля си и му казал: „Ще ме извиниш, не постъпих добре. Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие. Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това?
към беседата >>
Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила.
Често християните говорят за търпение, но имат ли те търпението на онзи английски математик, за когото ще приведа примера. Той работил усилено цели 20 години върху един въпрос, решавал ред задачи, и всичко написвал на малки листенца, които после систематизирал. За да не разбъркват работите му, той винаги заключвал стаята си, да не би някой от домашните му да скъса някои от тези листчета. Един ден, обаче, той отишъл на разходка и забравил стаята си отворена. В това време слугинята влязла в стаята на господаря си и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала си: „Чакай да изчистя стаята на господаря си, да го зарадвам.
Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила.
После измела и изчистила стаята добре и излязла навън. Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре. Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих. Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение. Труд от 20 години пропаднал.
към беседата >>
Един ден той бил много недоволен от слугата си и го ругал на общо основание.
Един господин ми разправяше една своя опитност.
Един ден той бил много недоволен от слугата си и го ругал на общо основание.
Това се случило в присъствието на неговия приятел. Като го наругал както трябва, той се обърнал към приятеля си и му казал: „Ще ме извиниш, не постъпих добре. Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие. Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това? – Съзнание има човекът.
към беседата >>
После измела и изчистила стаята добре и излязла навън.
Той работил усилено цели 20 години върху един въпрос, решавал ред задачи, и всичко написвал на малки листенца, които после систематизирал. За да не разбъркват работите му, той винаги заключвал стаята си, да не би някой от домашните му да скъса някои от тези листчета. Един ден, обаче, той отишъл на разходка и забравил стаята си отворена. В това време слугинята влязла в стаята на господаря си и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала си: „Чакай да изчистя стаята на господаря си, да го зарадвам. Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила.
После измела и изчистила стаята добре и излязла навън.
Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре. Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих. Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение. Труд от 20 години пропаднал. Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне.
към беседата >>
Това се случило в присъствието на неговия приятел.
Един господин ми разправяше една своя опитност. Един ден той бил много недоволен от слугата си и го ругал на общо основание.
Това се случило в присъствието на неговия приятел.
Като го наругал както трябва, той се обърнал към приятеля си и му казал: „Ще ме извиниш, не постъпих добре. Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие. Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това? – Съзнание има човекът. След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него.
към беседата >>
Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре.
За да не разбъркват работите му, той винаги заключвал стаята си, да не би някой от домашните му да скъса някои от тези листчета. Един ден, обаче, той отишъл на разходка и забравил стаята си отворена. В това време слугинята влязла в стаята на господаря си и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала си: „Чакай да изчистя стаята на господаря си, да го зарадвам. Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила. После измела и изчистила стаята добре и излязла навън.
Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре.
Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих. Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение. Труд от 20 години пропаднал. Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне. Какво трябва да правите?
към беседата >>
Като го наругал както трябва, той се обърнал към приятеля си и му казал: „Ще ме извиниш, не постъпих добре.
Един господин ми разправяше една своя опитност. Един ден той бил много недоволен от слугата си и го ругал на общо основание. Това се случило в присъствието на неговия приятел.
Като го наругал както трябва, той се обърнал към приятеля си и му казал: „Ще ме извиниш, не постъпих добре.
Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие. Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това? – Съзнание има човекът. След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него. Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам.
към беседата >>
Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих.
Един ден, обаче, той отишъл на разходка и забравил стаята си отворена. В това време слугинята влязла в стаята на господаря си и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала си: „Чакай да изчистя стаята на господаря си, да го зарадвам. Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила. После измела и изчистила стаята добре и излязла навън. Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре.
Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих.
Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение. Труд от 20 години пропаднал. Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне. Какво трябва да правите? Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг.
към беседата >>
Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие.
Един господин ми разправяше една своя опитност. Един ден той бил много недоволен от слугата си и го ругал на общо основание. Това се случило в присъствието на неговия приятел. Като го наругал както трябва, той се обърнал към приятеля си и му казал: „Ще ме извиниш, не постъпих добре.
Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие.
Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това? – Съзнание има човекът. След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него. Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам. Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря.
към беседата >>
Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение.
В това време слугинята влязла в стаята на господаря си и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала си: „Чакай да изчистя стаята на господаря си, да го зарадвам. Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила. После измела и изчистила стаята добре и излязла навън. Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре. Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих.
Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение.
Труд от 20 години пропаднал. Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне. Какво трябва да правите? Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг. Както и да ви утешават, не е все едно.
към беседата >>
Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това?
Един господин ми разправяше една своя опитност. Един ден той бил много недоволен от слугата си и го ругал на общо основание. Това се случило в присъствието на неговия приятел. Като го наругал както трябва, той се обърнал към приятеля си и му казал: „Ще ме извиниш, не постъпих добре. Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие.
Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това?
– Съзнание има човекът. След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него. Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам. Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря. Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша.
към беседата >>
Труд от 20 години пропаднал.
Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила. После измела и изчистила стаята добре и излязла навън. Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре. Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих. Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение.
Труд от 20 години пропаднал.
Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне. Какво трябва да правите? Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг. Както и да ви утешават, не е все едно. Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго.
към беседата >>
– Съзнание има човекът.
Един ден той бил много недоволен от слугата си и го ругал на общо основание. Това се случило в присъствието на неговия приятел. Като го наругал както трябва, той се обърнал към приятеля си и му казал: „Ще ме извиниш, не постъпих добре. Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие. Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това?
– Съзнание има човекът.
След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него. Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам. Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря. Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша. Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях.
към беседата >>
Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне.
После измела и изчистила стаята добре и излязла навън. Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре. Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих. Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение. Труд от 20 години пропаднал.
Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне.
Какво трябва да правите? Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг. Както и да ви утешават, не е все едно. Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго. Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така.
към беседата >>
След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него.
Това се случило в присъствието на неговия приятел. Като го наругал както трябва, той се обърнал към приятеля си и му казал: „Ще ме извиниш, не постъпих добре. Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие. Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това? – Съзнание има човекът.
След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него.
Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам. Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря. Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша. Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях. Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре. Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих. Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение. Труд от 20 години пропаднал. Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне.
Какво трябва да правите?
Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг. Както и да ви утешават, не е все едно. Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго. Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така. Теоретически може да е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб.
към беседата >>
Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам.
Като го наругал както трябва, той се обърнал към приятеля си и му казал: „Ще ме извиниш, не постъпих добре. Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие. Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това? – Съзнание има човекът. След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него.
Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам.
Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря. Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша. Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях. Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз. Това е невъзможно.
към беседата >>
Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг.
Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих. Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение. Труд от 20 години пропаднал. Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне. Какво трябва да правите?
Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг.
Както и да ви утешават, не е все едно. Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго. Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така. Теоретически може да е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб. Знанието е в сила, когато е в моя мозък.
към беседата >>
Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря.
Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие. Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това? – Съзнание има човекът. След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него. Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам.
Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря.
Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша. Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях. Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз. Това е невъзможно. Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози.
към беседата >>
Както и да ви утешават, не е все едно.
Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение. Труд от 20 години пропаднал. Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне. Какво трябва да правите? Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг.
Както и да ви утешават, не е все едно.
Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго. Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така. Теоретически може да е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб. Знанието е в сила, когато е в моя мозък. Когато е в твоя мозък, то има сила за тебе.
към беседата >>
Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша.
Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това? – Съзнание има човекът. След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него. Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам. Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря.
Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша.
Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях. Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз. Това е невъзможно. Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози. Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст.
към беседата >>
Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго.
Труд от 20 години пропаднал. Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне. Какво трябва да правите? Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг. Както и да ви утешават, не е все едно.
Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго.
Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така. Теоретически може да е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб. Знанието е в сила, когато е в моя мозък. Когато е в твоя мозък, то има сила за тебе. Силата в моя мозък е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
към беседата >>
Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях.
– Съзнание има човекът. След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него. Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам. Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря. Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша.
Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях.
Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз. Това е невъзможно. Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози. Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст. Същото се отнася и до писателя и до поета.
към беседата >>
Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така.
Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне. Какво трябва да правите? Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг. Както и да ви утешават, не е все едно. Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго.
Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така.
Теоретически може да е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб. Знанието е в сила, когато е в моя мозък. Когато е в твоя мозък, то има сила за тебе. Силата в моя мозък е за мене, силата в твоя мозък е за тебе. Богатството в моя джоб е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
към беседата >>
Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз.
След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него. Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам. Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря. Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша. Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях.
Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз.
Това е невъзможно. Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози. Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст. Същото се отнася и до писателя и до поета. Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем.
към беседата >>
Теоретически може да е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб.
Какво трябва да правите? Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг. Както и да ви утешават, не е все едно. Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго. Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така.
Теоретически може да е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб.
Знанието е в сила, когато е в моя мозък. Когато е в твоя мозък, то има сила за тебе. Силата в моя мозък е за мене, силата в твоя мозък е за тебе. Богатството в моя джоб е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам. Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря. Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша. Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях. Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз.
Това е невъзможно.
Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози. Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст. Същото се отнася и до писателя и до поета. Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем. Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении.
към беседата >>
Знанието е в сила, когато е в моя мозък.
Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг. Както и да ви утешават, не е все едно. Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго. Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така. Теоретически може да е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб.
Знанието е в сила, когато е в моя мозък.
Когато е в твоя мозък, то има сила за тебе. Силата в моя мозък е за мене, силата в твоя мозък е за тебе. Богатството в моя джоб е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
към беседата >>
Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози.
Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря. Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша. Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях. Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз. Това е невъзможно.
Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози.
Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст. Същото се отнася и до писателя и до поета. Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем. Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении. Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас.
към беседата >>
Когато е в твоя мозък, то има сила за тебе.
Както и да ви утешават, не е все едно. Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго. Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така. Теоретически може да е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб. Знанието е в сила, когато е в моя мозък.
Когато е в твоя мозък, то има сила за тебе.
Силата в моя мозък е за мене, силата в твоя мозък е за тебе. Богатството в моя джоб е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
към беседата >>
Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст.
Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша. Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях. Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз. Това е невъзможно. Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози.
Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст.
Същото се отнася и до писателя и до поета. Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем. Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении. Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас. Някои от вас сте едва на 15–16 години.
към беседата >>
Силата в моя мозък е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго. Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така. Теоретически може да е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб. Знанието е в сила, когато е в моя мозък. Когато е в твоя мозък, то има сила за тебе.
Силата в моя мозък е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
Богатството в моя джоб е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
към беседата >>
Същото се отнася и до писателя и до поета.
Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях. Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз. Това е невъзможно. Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози. Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст.
Същото се отнася и до писателя и до поета.
Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем. Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении. Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас. Някои от вас сте едва на 15–16 години. Малцина са по на 21–25 години.
към беседата >>
Богатството в моя джоб е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така. Теоретически може да е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб. Знанието е в сила, когато е в моя мозък. Когато е в твоя мозък, то има сила за тебе. Силата в моя мозък е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
Богатството в моя джоб е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
към беседата >>
Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем.
Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз. Това е невъзможно. Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози. Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст. Същото се отнася и до писателя и до поета.
Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем.
Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении. Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас. Някои от вас сте едва на 15–16 години. Малцина са по на 21–25 години. Гениите, талантливите хора и светиите са по на 25 години.
към беседата >>
Та казвам: Първо вие се нуждаете от едно вътрешно спокойствие и голяма вяра в Бога да разрешите въпросите от Божествено гледище.
Та казвам: Първо вие се нуждаете от едно вътрешно спокойствие и голяма вяра в Бога да разрешите въпросите от Божествено гледище.
Един учен правил изчисления върху човешкия мозък и дошъл да заключението, че човешкият мозък може да събере знание, което е равно на това, което би се съдържало в 90 книги, големи като Библията. И като се напечата това знание в мозъка, ще остане място още за 900 такива книги. С това той иска да каже, че като се събере в мозъка знанието, което досега е известно, пак ще остане в мозъка за още 900 такива книги. Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък. Някой седи и мисли какво да прави.
към беседата >>
Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении.
Това е невъзможно. Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози. Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст. Същото се отнася и до писателя и до поета. Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем.
Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении.
Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас. Някои от вас сте едва на 15–16 години. Малцина са по на 21–25 години. Гениите, талантливите хора и светиите са по на 25 години. На обикновения човек времето още не е дошло.
към беседата >>
Един учен правил изчисления върху човешкия мозък и дошъл да заключението, че човешкият мозък може да събере знание, което е равно на това, което би се съдържало в 90 книги, големи като Библията.
Та казвам: Първо вие се нуждаете от едно вътрешно спокойствие и голяма вяра в Бога да разрешите въпросите от Божествено гледище.
Един учен правил изчисления върху човешкия мозък и дошъл да заключението, че човешкият мозък може да събере знание, което е равно на това, което би се съдържало в 90 книги, големи като Библията.
И като се напечата това знание в мозъка, ще остане място още за 900 такива книги. С това той иска да каже, че като се събере в мозъка знанието, което досега е известно, пак ще остане в мозъка за още 900 такива книги. Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък. Някой седи и мисли какво да прави. Той не знае, че още не е започнал да работи.
към беседата >>
Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас.
Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози. Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст. Същото се отнася и до писателя и до поета. Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем. Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении.
Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас.
Някои от вас сте едва на 15–16 години. Малцина са по на 21–25 години. Гениите, талантливите хора и светиите са по на 25 години. На обикновения човек времето още не е дошло.
към беседата >>
И като се напечата това знание в мозъка, ще остане място още за 900 такива книги.
Та казвам: Първо вие се нуждаете от едно вътрешно спокойствие и голяма вяра в Бога да разрешите въпросите от Божествено гледище. Един учен правил изчисления върху човешкия мозък и дошъл да заключението, че човешкият мозък може да събере знание, което е равно на това, което би се съдържало в 90 книги, големи като Библията.
И като се напечата това знание в мозъка, ще остане място още за 900 такива книги.
С това той иска да каже, че като се събере в мозъка знанието, което досега е известно, пак ще остане в мозъка за още 900 такива книги. Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък. Някой седи и мисли какво да прави. Той не знае, че още не е започнал да работи. Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат.
към беседата >>
Някои от вас сте едва на 15–16 години.
Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст. Същото се отнася и до писателя и до поета. Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем. Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении. Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас.
Някои от вас сте едва на 15–16 години.
Малцина са по на 21–25 години. Гениите, талантливите хора и светиите са по на 25 години. На обикновения човек времето още не е дошло.
към беседата >>
С това той иска да каже, че като се събере в мозъка знанието, което досега е известно, пак ще остане в мозъка за още 900 такива книги.
Та казвам: Първо вие се нуждаете от едно вътрешно спокойствие и голяма вяра в Бога да разрешите въпросите от Божествено гледище. Един учен правил изчисления върху човешкия мозък и дошъл да заключението, че човешкият мозък може да събере знание, което е равно на това, което би се съдържало в 90 книги, големи като Библията. И като се напечата това знание в мозъка, ще остане място още за 900 такива книги.
С това той иска да каже, че като се събере в мозъка знанието, което досега е известно, пак ще остане в мозъка за още 900 такива книги.
Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък. Някой седи и мисли какво да прави. Той не знае, че още не е започнал да работи. Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат. По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени.
към беседата >>
Малцина са по на 21–25 години.
Същото се отнася и до писателя и до поета. Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем. Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении. Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас. Някои от вас сте едва на 15–16 години.
Малцина са по на 21–25 години.
Гениите, талантливите хора и светиите са по на 25 години. На обикновения човек времето още не е дошло.
към беседата >>
Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък.
Та казвам: Първо вие се нуждаете от едно вътрешно спокойствие и голяма вяра в Бога да разрешите въпросите от Божествено гледище. Един учен правил изчисления върху човешкия мозък и дошъл да заключението, че човешкият мозък може да събере знание, което е равно на това, което би се съдържало в 90 книги, големи като Библията. И като се напечата това знание в мозъка, ще остане място още за 900 такива книги. С това той иска да каже, че като се събере в мозъка знанието, което досега е известно, пак ще остане в мозъка за още 900 такива книги.
Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък.
Някой седи и мисли какво да прави. Той не знае, че още не е започнал да работи. Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат. По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени. Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага.
към беседата >>
Гениите, талантливите хора и светиите са по на 25 години.
Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем. Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении. Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас. Някои от вас сте едва на 15–16 години. Малцина са по на 21–25 години.
Гениите, талантливите хора и светиите са по на 25 години.
На обикновения човек времето още не е дошло.
към беседата >>
Някой седи и мисли какво да прави.
Та казвам: Първо вие се нуждаете от едно вътрешно спокойствие и голяма вяра в Бога да разрешите въпросите от Божествено гледище. Един учен правил изчисления върху човешкия мозък и дошъл да заключението, че човешкият мозък може да събере знание, което е равно на това, което би се съдържало в 90 книги, големи като Библията. И като се напечата това знание в мозъка, ще остане място още за 900 такива книги. С това той иска да каже, че като се събере в мозъка знанието, което досега е известно, пак ще остане в мозъка за още 900 такива книги. Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък.
Някой седи и мисли какво да прави.
Той не знае, че още не е започнал да работи. Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат. По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени. Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага. Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота.
към беседата >>
На обикновения човек времето още не е дошло.
Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении. Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас. Някои от вас сте едва на 15–16 години. Малцина са по на 21–25 години. Гениите, талантливите хора и светиите са по на 25 години.
На обикновения човек времето още не е дошло.
към беседата >>
Той не знае, че още не е започнал да работи.
Един учен правил изчисления върху човешкия мозък и дошъл да заключението, че човешкият мозък може да събере знание, което е равно на това, което би се съдържало в 90 книги, големи като Библията. И като се напечата това знание в мозъка, ще остане място още за 900 такива книги. С това той иска да каже, че като се събере в мозъка знанието, което досега е известно, пак ще остане в мозъка за още 900 такива книги. Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък. Някой седи и мисли какво да прави.
Той не знае, че още не е започнал да работи.
Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат. По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени. Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага. Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота. Някои питат как да помагат.
към беседата >>
Казвам: Ако вие още не сте богати, времето ви не е дошло.
Казвам: Ако вие още не сте богати, времето ви не е дошло.
Не се обезсърчавйте. Ако не сте гениални, времето ви още не дошло. Чакайте времето си. Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билетът ви. Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл.
към беседата >>
Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат.
И като се напечата това знание в мозъка, ще остане място още за 900 такива книги. С това той иска да каже, че като се събере в мозъка знанието, което досега е известно, пак ще остане в мозъка за още 900 такива книги. Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък. Някой седи и мисли какво да прави. Той не знае, че още не е започнал да работи.
Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат.
По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени. Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага. Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота. Някои питат как да помагат. Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш?
към беседата >>
Не се обезсърчавйте.
Казвам: Ако вие още не сте богати, времето ви не е дошло.
Не се обезсърчавйте.
Ако не сте гениални, времето ви още не дошло. Чакайте времето си. Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билетът ви. Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл. Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика.
към беседата >>
По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени.
С това той иска да каже, че като се събере в мозъка знанието, което досега е известно, пак ще остане в мозъка за още 900 такива книги. Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък. Някой седи и мисли какво да прави. Той не знае, че още не е започнал да работи. Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат.
По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени.
Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага. Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота. Някои питат как да помагат. Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш? Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората?
към беседата >>
Ако не сте гениални, времето ви още не дошло.
Казвам: Ако вие още не сте богати, времето ви не е дошло. Не се обезсърчавйте.
Ако не сте гениални, времето ви още не дошло.
Чакайте времето си. Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билетът ви. Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл. Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика. Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката.
към беседата >>
Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага.
Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък. Някой седи и мисли какво да прави. Той не знае, че още не е започнал да работи. Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат. По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени.
Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага.
Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота. Някои питат как да помагат. Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш? Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората? И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете.
към беседата >>
Чакайте времето си.
Казвам: Ако вие още не сте богати, времето ви не е дошло. Не се обезсърчавйте. Ако не сте гениални, времето ви още не дошло.
Чакайте времето си.
Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билетът ви. Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл. Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика. Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката. За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече.
към беседата >>
Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота.
Някой седи и мисли какво да прави. Той не знае, че още не е започнал да работи. Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат. По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени. Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага.
Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота.
Някои питат как да помагат. Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш? Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората? И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете. Вие сте се обезверили.
към беседата >>
Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билетът ви.
Казвам: Ако вие още не сте богати, времето ви не е дошло. Не се обезсърчавйте. Ако не сте гениални, времето ви още не дошло. Чакайте времето си.
Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билетът ви.
Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл. Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика. Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката. За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече. Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути.
към беседата >>
Някои питат как да помагат.
Той не знае, че още не е започнал да работи. Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат. По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени. Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага. Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота.
Някои питат как да помагат.
Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш? Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората? И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете. Вие сте се обезверили. Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души.
към беседата >>
Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл.
Казвам: Ако вие още не сте богати, времето ви не е дошло. Не се обезсърчавйте. Ако не сте гениални, времето ви още не дошло. Чакайте времето си. Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билетът ви.
Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл.
Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика. Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката. За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече. Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути. Но никога не обичам да смущавам хората около себе си.
към беседата >>
Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш?
Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат. По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени. Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага. Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота. Някои питат как да помагат.
Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш?
Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората? И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете. Вие сте се обезверили. Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души. Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света?
към беседата >>
Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика.
Не се обезсърчавйте. Ако не сте гениални, времето ви още не дошло. Чакайте времето си. Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билетът ви. Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл.
Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика.
Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката. За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече. Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути. Но никога не обичам да смущавам хората около себе си. Свиря или пея много тихо, никой да не чува.
към беседата >>
Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората?
По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени. Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага. Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота. Някои питат как да помагат. Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш?
Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората?
И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете. Вие сте се обезверили. Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души. Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света? “ – Заради вас.
към беседата >>
Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката.
Ако не сте гениални, времето ви още не дошло. Чакайте времето си. Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билетът ви. Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл. Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика.
Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката.
За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече. Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути. Но никога не обичам да смущавам хората около себе си. Свиря или пея много тихо, никой да не чува. Дали е студено, това не ме спира, свиря си.
към беседата >>
И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете.
Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага. Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота. Някои питат как да помагат. Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш? Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората?
И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете.
Вие сте се обезверили. Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души. Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света? “ – Заради вас. – „Ама специфично за мене ли?
към беседата >>
За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече.
Чакайте времето си. Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билетът ви. Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл. Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика. Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката.
За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече.
Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути. Но никога не обичам да смущавам хората около себе си. Свиря или пея много тихо, никой да не чува. Дали е студено, това не ме спира, свиря си. Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден.
към беседата >>
Вие сте се обезверили.
Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота. Някои питат как да помагат. Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш? Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората? И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете.
Вие сте се обезверили.
Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души. Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света? “ – Заради вас. – „Ама специфично за мене ли? “ – Да, специфично за тебе.
към беседата >>
Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути.
Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билетът ви. Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл. Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика. Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката. За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече.
Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути.
Но никога не обичам да смущавам хората около себе си. Свиря или пея много тихо, никой да не чува. Дали е студено, това не ме спира, свиря си. Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден. Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете.
към беседата >>
Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души.
Някои питат как да помагат. Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш? Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората? И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете. Вие сте се обезверили.
Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души.
Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света? “ – Заради вас. – „Ама специфично за мене ли? “ – Да, специфично за тебе. Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе.
към беседата >>
Но никога не обичам да смущавам хората около себе си.
Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл. Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика. Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката. За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече. Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути.
Но никога не обичам да смущавам хората около себе си.
Свиря или пея много тихо, никой да не чува. Дали е студено, това не ме спира, свиря си. Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден. Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките.
към беседата >>
Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света?
Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш? Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората? И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете. Вие сте се обезверили. Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души.
Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света?
“ – Заради вас. – „Ама специфично за мене ли? “ – Да, специфично за тебе. Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе. Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе.
към беседата >>
Свиря или пея много тихо, никой да не чува.
Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика. Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката. За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече. Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути. Но никога не обичам да смущавам хората около себе си.
Свиря или пея много тихо, никой да не чува.
Дали е студено, това не ме спира, свиря си. Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден. Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките. Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов.
към беседата >>
“ – Заради вас.
Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората? И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете. Вие сте се обезверили. Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души. Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света?
“ – Заради вас.
– „Ама специфично за мене ли? “ – Да, специфично за тебе. Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе. Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе. – „Възможно ли е това?
към беседата >>
Дали е студено, това не ме спира, свиря си.
Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката. За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече. Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути. Но никога не обичам да смущавам хората около себе си. Свиря или пея много тихо, никой да не чува.
Дали е студено, това не ме спира, свиря си.
Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден. Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките. Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате.
към беседата >>
– „Ама специфично за мене ли?
И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете. Вие сте се обезверили. Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души. Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света? “ – Заради вас.
– „Ама специфично за мене ли?
“ – Да, специфично за тебе. Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе. Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе. – „Възможно ли е това? “ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно.
към беседата >>
Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден.
За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече. Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути. Но никога не обичам да смущавам хората около себе си. Свиря или пея много тихо, никой да не чува. Дали е студено, това не ме спира, свиря си.
Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден.
Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките. Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате.
към беседата >>
“ – Да, специфично за тебе.
Вие сте се обезверили. Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души. Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света? “ – Заради вас. – „Ама специфично за мене ли?
“ – Да, специфично за тебе.
Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе. Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе. – „Възможно ли е това? “ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно. Светът е проявен частично.
към беседата >>
Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете.
Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути. Но никога не обичам да смущавам хората около себе си. Свиря или пея много тихо, никой да не чува. Дали е студено, това не ме спира, свиря си. Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден.
Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете.
Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките. Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате. Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите.
към беседата >>
Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе.
Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души. Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света? “ – Заради вас. – „Ама специфично за мене ли? “ – Да, специфично за тебе.
Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе.
Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе. – „Възможно ли е това? “ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно. Светът е проявен частично. Целият свят още не е проявен.
към беседата >>
Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките.
Но никога не обичам да смущавам хората около себе си. Свиря или пея много тихо, никой да не чува. Дали е студено, това не ме спира, свиря си. Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден. Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете.
Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките.
Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате. Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите. Когато любовта дойде, тя донася всички възможности.
към беседата >>
Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе.
Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света? “ – Заради вас. – „Ама специфично за мене ли? “ – Да, специфично за тебе. Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе.
Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе.
– „Възможно ли е това? “ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно. Светът е проявен частично. Целият свят още не е проявен. Вие виждате само една част от него.
към беседата >>
Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов.
Свиря или пея много тихо, никой да не чува. Дали е студено, това не ме спира, свиря си. Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден. Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките.
Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов.
Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате. Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите. Когато любовта дойде, тя донася всички възможности. Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете.
към беседата >>
– „Възможно ли е това?
“ – Заради вас. – „Ама специфично за мене ли? “ – Да, специфично за тебе. Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе. Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе.
– „Възможно ли е това?
“ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно. Светът е проявен частично. Целият свят още не е проявен. Вие виждате само една част от него. Какво виждате вие?
към беседата >>
Любов трябва да имате към всичко, което предприемате.
Дали е студено, това не ме спира, свиря си. Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден. Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките. Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов.
Любов трябва да имате към всичко, което предприемате.
Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате. Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите. Когато любовта дойде, тя донася всички възможности. Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете. Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас.
към беседата >>
“ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно.
– „Ама специфично за мене ли? “ – Да, специфично за тебе. Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе. Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе. – „Възможно ли е това?
“ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно.
Светът е проявен частично. Целият свят още не е проявен. Вие виждате само една част от него. Какво виждате вие? Всички хора по земята виждате ли ги?
към беседата >>
Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате.
Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден. Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките. Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате.
Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате.
Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите. Когато любовта дойде, тя донася всички възможности. Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете. Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас. Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време, да нарисува жена ви, децата ви и вас.
към беседата >>
Светът е проявен частично.
“ – Да, специфично за тебе. Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе. Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе. – „Възможно ли е това? “ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно.
Светът е проявен частично.
Целият свят още не е проявен. Вие виждате само една част от него. Какво виждате вие? Всички хора по земята виждате ли ги? Всички градове виждате ли ги?
към беседата >>
Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите.
Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките. Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате.
Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите.
Когато любовта дойде, тя донася всички възможности. Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете. Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас. Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време, да нарисува жена ви, децата ви и вас. Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите в дома си да излекува онези от вас, които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас.
към беседата >>
Целият свят още не е проявен.
Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе. Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе. – „Възможно ли е това? “ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно. Светът е проявен частично.
Целият свят още не е проявен.
Вие виждате само една част от него. Какво виждате вие? Всички хора по земята виждате ли ги? Всички градове виждате ли ги? Не ги виждате.
към беседата >>
Когато любовта дойде, тя донася всички възможности.
Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките. Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате. Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите.
Когато любовта дойде, тя донася всички възможности.
Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете. Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас. Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време, да нарисува жена ви, децата ви и вас. Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите в дома си да излекува онези от вас, които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас. Следователно, ако и вие носите великата Божия Любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли.
към беседата >>
Вие виждате само една част от него.
Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе. – „Възможно ли е това? “ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно. Светът е проявен частично. Целият свят още не е проявен.
Вие виждате само една част от него.
Какво виждате вие? Всички хора по земята виждате ли ги? Всички градове виждате ли ги? Не ги виждате. Няколко града виждате само.
към беседата >>
Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете.
Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате. Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите. Когато любовта дойде, тя донася всички възможности.
Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете.
Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас. Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време, да нарисува жена ви, децата ви и вас. Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите в дома си да излекува онези от вас, които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас. Следователно, ако и вие носите великата Божия Любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли. Сега аз бих желал всеки да носи в себе си според своите сили и възможности Божията любов.
към беседата >>
Какво виждате вие?
– „Възможно ли е това? “ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно. Светът е проявен частично. Целият свят още не е проявен. Вие виждате само една част от него.
Какво виждате вие?
Всички хора по земята виждате ли ги? Всички градове виждате ли ги? Не ги виждате. Няколко града виждате само. Знаете ли колко града може да виждате?
към беседата >>
Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас.
Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате. Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите. Когато любовта дойде, тя донася всички възможности. Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете.
Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас.
Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време, да нарисува жена ви, децата ви и вас. Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите в дома си да излекува онези от вас, които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас. Следователно, ако и вие носите великата Божия Любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли. Сега аз бих желал всеки да носи в себе си според своите сили и възможности Божията любов. И всеки, който ви види, да каже: Останете за по-дълго време с нас!
към беседата >>
Всички хора по земята виждате ли ги?
“ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно. Светът е проявен частично. Целият свят още не е проявен. Вие виждате само една част от него. Какво виждате вие?
Всички хора по земята виждате ли ги?
Всички градове виждате ли ги? Не ги виждате. Няколко града виждате само. Знаете ли колко града може да виждате? Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават.
към беседата >>
Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време, да нарисува жена ви, децата ви и вас.
Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате. Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите. Когато любовта дойде, тя донася всички възможности. Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете. Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас.
Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време, да нарисува жена ви, децата ви и вас.
Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите в дома си да излекува онези от вас, които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас. Следователно, ако и вие носите великата Божия Любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли. Сега аз бих желал всеки да носи в себе си според своите сили и възможности Божията любов. И всеки, който ви види, да каже: Останете за по-дълго време с нас!
към беседата >>
Всички градове виждате ли ги?
Светът е проявен частично. Целият свят още не е проявен. Вие виждате само една част от него. Какво виждате вие? Всички хора по земята виждате ли ги?
Всички градове виждате ли ги?
Не ги виждате. Няколко града виждате само. Знаете ли колко града може да виждате? Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават. Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят.
към беседата >>
Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите в дома си да излекува онези от вас, които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас.
Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите. Когато любовта дойде, тя донася всички възможности. Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете. Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас. Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време, да нарисува жена ви, децата ви и вас.
Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите в дома си да излекува онези от вас, които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас.
Следователно, ако и вие носите великата Божия Любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли. Сега аз бих желал всеки да носи в себе си според своите сили и възможности Божията любов. И всеки, който ви види, да каже: Останете за по-дълго време с нас!
към беседата >>
Не ги виждате.
Целият свят още не е проявен. Вие виждате само една част от него. Какво виждате вие? Всички хора по земята виждате ли ги? Всички градове виждате ли ги?
Не ги виждате.
Няколко града виждате само. Знаете ли колко града може да виждате? Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават. Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят. Това е виждане.
към беседата >>
Следователно, ако и вие носите великата Божия Любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли.
Когато любовта дойде, тя донася всички възможности. Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете. Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас. Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време, да нарисува жена ви, децата ви и вас. Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите в дома си да излекува онези от вас, които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас.
Следователно, ако и вие носите великата Божия Любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли.
Сега аз бих желал всеки да носи в себе си според своите сили и възможности Божията любов. И всеки, който ви види, да каже: Останете за по-дълго време с нас!
към беседата >>
Няколко града виждате само.
Вие виждате само една част от него. Какво виждате вие? Всички хора по земята виждате ли ги? Всички градове виждате ли ги? Не ги виждате.
Няколко града виждате само.
Знаете ли колко града може да виждате? Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават. Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят. Това е виждане. Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си?
към беседата >>
Сега аз бих желал всеки да носи в себе си според своите сили и възможности Божията любов.
Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете. Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас. Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време, да нарисува жена ви, децата ви и вас. Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите в дома си да излекува онези от вас, които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас. Следователно, ако и вие носите великата Божия Любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли.
Сега аз бих желал всеки да носи в себе си според своите сили и възможности Божията любов.
И всеки, който ви види, да каже: Останете за по-дълго време с нас!
към беседата >>
Знаете ли колко града може да виждате?
Какво виждате вие? Всички хора по земята виждате ли ги? Всички градове виждате ли ги? Не ги виждате. Няколко града виждате само.
Знаете ли колко града може да виждате?
Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават. Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят. Това е виждане. Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си? Това не е ли музика?
към беседата >>
И всеки, който ви види, да каже: Останете за по-дълго време с нас!
Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас. Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време, да нарисува жена ви, децата ви и вас. Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите в дома си да излекува онези от вас, които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас. Следователно, ако и вие носите великата Божия Любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли. Сега аз бих желал всеки да носи в себе си според своите сили и възможности Божията любов.
И всеки, който ви види, да каже: Останете за по-дълго време с нас!
към беседата >>
Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават.
Всички хора по земята виждате ли ги? Всички градове виждате ли ги? Не ги виждате. Няколко града виждате само. Знаете ли колко града може да виждате?
Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават.
Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят. Това е виждане. Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си? Това не е ли музика? Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им.
към беседата >>
Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят.
Всички градове виждате ли ги? Не ги виждате. Няколко града виждате само. Знаете ли колко града може да виждате? Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават.
Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят.
Това е виждане. Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си? Това не е ли музика? Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им. Виждате ли всички благодетели по света?
към беседата >>
Това е виждане.
Не ги виждате. Няколко града виждате само. Знаете ли колко града може да виждате? Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават. Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят.
Това е виждане.
Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си? Това не е ли музика? Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им. Виждате ли всички благодетели по света? Казвате, че това не е за нас.
към беседата >>
Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си?
Няколко града виждате само. Знаете ли колко града може да виждате? Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават. Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят. Това е виждане.
Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си?
Това не е ли музика? Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им. Виждате ли всички благодетели по света? Казвате, че това не е за нас. Кое е за вас тогава?
към беседата >>
Това не е ли музика?
Знаете ли колко града може да виждате? Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават. Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят. Това е виждане. Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си?
Това не е ли музика?
Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им. Виждате ли всички благодетели по света? Казвате, че това не е за нас. Кое е за вас тогава? „Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег.
към беседата >>
Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им.
Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават. Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят. Това е виждане. Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си? Това не е ли музика?
Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им.
Виждате ли всички благодетели по света? Казвате, че това не е за нас. Кое е за вас тогава? „Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег. Не, аз в дървен ковчег не влизам.
към беседата >>
Виждате ли всички благодетели по света?
Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят. Това е виждане. Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си? Това не е ли музика? Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им.
Виждате ли всички благодетели по света?
Казвате, че това не е за нас. Кое е за вас тогава? „Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег. Не, аз в дървен ковчег не влизам. Че аз сега съм в дървен ковчег.
към беседата >>
Казвате, че това не е за нас.
Това е виждане. Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си? Това не е ли музика? Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им. Виждате ли всички благодетели по света?
Казвате, че това не е за нас.
Кое е за вас тогава? „Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег. Не, аз в дървен ковчег не влизам. Че аз сега съм в дървен ковчег. Достатъчно речи са ми държали досега.
към беседата >>
Кое е за вас тогава?
Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си? Това не е ли музика? Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им. Виждате ли всички благодетели по света? Казвате, че това не е за нас.
Кое е за вас тогава?
„Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег. Не, аз в дървен ковчег не влизам. Че аз сега съм в дървен ковчег. Достатъчно речи са ми държали досега. Знаете ли какви надгробни речи са ми държали?
към беседата >>
„Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег.
Това не е ли музика? Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им. Виждате ли всички благодетели по света? Казвате, че това не е за нас. Кое е за вас тогава?
„Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег.
Не, аз в дървен ковчег не влизам. Че аз сега съм в дървен ковчег. Достатъчно речи са ми държали досега. Знаете ли какви надгробни речи са ми държали? По-хубави от тях не ми трябват.
към беседата >>
Не, аз в дървен ковчег не влизам.
Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им. Виждате ли всички благодетели по света? Казвате, че това не е за нас. Кое е за вас тогава? „Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег.
Не, аз в дървен ковчег не влизам.
Че аз сега съм в дървен ковчег. Достатъчно речи са ми държали досега. Знаете ли какви надгробни речи са ми държали? По-хубави от тях не ми трябват. Ами като умре, кой ще го замести?
към беседата >>
Че аз сега съм в дървен ковчег.
Виждате ли всички благодетели по света? Казвате, че това не е за нас. Кое е за вас тогава? „Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег. Не, аз в дървен ковчег не влизам.
Че аз сега съм в дървен ковчег.
Достатъчно речи са ми държали досега. Знаете ли какви надгробни речи са ми държали? По-хубави от тях не ми трябват. Ами като умре, кой ще го замести? Колко пъти съм умирал досега?
към беседата >>
Достатъчно речи са ми държали досега.
Казвате, че това не е за нас. Кое е за вас тогава? „Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег. Не, аз в дървен ковчег не влизам. Че аз сега съм в дървен ковчег.
Достатъчно речи са ми държали досега.
Знаете ли какви надгробни речи са ми държали? По-хубави от тях не ми трябват. Ами като умре, кой ще го замести? Колко пъти съм умирал досега? То да е един път, но много пъти съм умирал.
към беседата >>
Знаете ли какви надгробни речи са ми държали?
Кое е за вас тогава? „Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег. Не, аз в дървен ковчег не влизам. Че аз сега съм в дървен ковчег. Достатъчно речи са ми държали досега.
Знаете ли какви надгробни речи са ми държали?
По-хубави от тях не ми трябват. Ами като умре, кой ще го замести? Колко пъти съм умирал досега? То да е един път, но много пъти съм умирал. Какво разбирате вие под думата „умиране“?
към беседата >>
По-хубави от тях не ми трябват.
„Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег. Не, аз в дървен ковчег не влизам. Че аз сега съм в дървен ковчег. Достатъчно речи са ми държали досега. Знаете ли какви надгробни речи са ми държали?
По-хубави от тях не ми трябват.
Ами като умре, кой ще го замести? Колко пъти съм умирал досега? То да е един път, но много пъти съм умирал. Какво разбирате вие под думата „умиране“? На умирането аз научих колайлъка.
към беседата >>
Ами като умре, кой ще го замести?
Не, аз в дървен ковчег не влизам. Че аз сега съм в дървен ковчег. Достатъчно речи са ми държали досега. Знаете ли какви надгробни речи са ми държали? По-хубави от тях не ми трябват.
Ами като умре, кой ще го замести?
Колко пъти съм умирал досега? То да е един път, но много пъти съм умирал. Какво разбирате вие под думата „умиране“? На умирането аз научих колайлъка. Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее.
към беседата >>
Колко пъти съм умирал досега?
Че аз сега съм в дървен ковчег. Достатъчно речи са ми държали досега. Знаете ли какви надгробни речи са ми държали? По-хубави от тях не ми трябват. Ами като умре, кой ще го замести?
Колко пъти съм умирал досега?
То да е един път, но много пъти съм умирал. Какво разбирате вие под думата „умиране“? На умирането аз научих колайлъка. Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее. В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука.
към беседата >>
То да е един път, но много пъти съм умирал.
Достатъчно речи са ми държали досега. Знаете ли какви надгробни речи са ми държали? По-хубави от тях не ми трябват. Ами като умре, кой ще го замести? Колко пъти съм умирал досега?
То да е един път, но много пъти съм умирал.
Какво разбирате вие под думата „умиране“? На умирането аз научих колайлъка. Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее. В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука. Сега аз търся законите, по които трябва да се живее.
към беседата >>
Какво разбирате вие под думата „умиране“?
Знаете ли какви надгробни речи са ми държали? По-хубави от тях не ми трябват. Ами като умре, кой ще го замести? Колко пъти съм умирал досега? То да е един път, но много пъти съм умирал.
Какво разбирате вие под думата „умиране“?
На умирането аз научих колайлъка. Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее. В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука. Сега аз търся законите, по които трябва да се живее. Животът уча сега, а не смъртта.
към беседата >>
На умирането аз научих колайлъка.
По-хубави от тях не ми трябват. Ами като умре, кой ще го замести? Колко пъти съм умирал досега? То да е един път, но много пъти съм умирал. Какво разбирате вие под думата „умиране“?
На умирането аз научих колайлъка.
Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее. В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука. Сега аз търся законите, по които трябва да се живее. Животът уча сега, а не смъртта. И вие трябва да изучавате великите закони на живота.
към беседата >>
Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее.
Ами като умре, кой ще го замести? Колко пъти съм умирал досега? То да е един път, но много пъти съм умирал. Какво разбирате вие под думата „умиране“? На умирането аз научих колайлъка.
Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее.
В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука. Сега аз търся законите, по които трябва да се живее. Животът уча сега, а не смъртта. И вие трябва да изучавате великите закони на живота. Досега се е учило как да се осъждат хората.
към беседата >>
В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука.
Колко пъти съм умирал досега? То да е един път, но много пъти съм умирал. Какво разбирате вие под думата „умиране“? На умирането аз научих колайлъка. Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее.
В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука.
Сега аз търся законите, по които трябва да се живее. Животът уча сега, а не смъртта. И вие трябва да изучавате великите закони на живота. Досега се е учило как да се осъждат хората. Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни.
към беседата >>
Сега аз търся законите, по които трябва да се живее.
То да е един път, но много пъти съм умирал. Какво разбирате вие под думата „умиране“? На умирането аз научих колайлъка. Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее. В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука.
Сега аз търся законите, по които трябва да се живее.
Животът уча сега, а не смъртта. И вие трябва да изучавате великите закони на живота. Досега се е учило как да се осъждат хората. Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни. Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен.
към беседата >>
Животът уча сега, а не смъртта.
Какво разбирате вие под думата „умиране“? На умирането аз научих колайлъка. Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее. В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука. Сега аз търся законите, по които трябва да се живее.
Животът уча сега, а не смъртта.
И вие трябва да изучавате великите закони на живота. Досега се е учило как да се осъждат хората. Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни. Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен. Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече.
към беседата >>
И вие трябва да изучавате великите закони на живота.
На умирането аз научих колайлъка. Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее. В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука. Сега аз търся законите, по които трябва да се живее. Животът уча сега, а не смъртта.
И вие трябва да изучавате великите закони на живота.
Досега се е учило как да се осъждат хората. Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни. Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен. Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече. Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене.
към беседата >>
Досега се е учило как да се осъждат хората.
Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее. В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука. Сега аз търся законите, по които трябва да се живее. Животът уча сега, а не смъртта. И вие трябва да изучавате великите закони на живота.
Досега се е учило как да се осъждат хората.
Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни. Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен. Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече. Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене. По-учен от мене е само един Господ.
към беседата >>
Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни.
В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука. Сега аз търся законите, по които трябва да се живее. Животът уча сега, а не смъртта. И вие трябва да изучавате великите закони на живота. Досега се е учило как да се осъждат хората.
Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни.
Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен. Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече. Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене. По-учен от мене е само един Господ. Умни като мене търся.
към беседата >>
Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен.
Сега аз търся законите, по които трябва да се живее. Животът уча сега, а не смъртта. И вие трябва да изучавате великите закони на живота. Досега се е учило как да се осъждат хората. Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни.
Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен.
Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече. Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене. По-учен от мене е само един Господ. Умни като мене търся. Всички останали хора са като мене.
към беседата >>
Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече.
Животът уча сега, а не смъртта. И вие трябва да изучавате великите закони на живота. Досега се е учило как да се осъждат хората. Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни. Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен.
Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече.
Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене. По-учен от мене е само един Господ. Умни като мене търся. Всички останали хора са като мене. Това е моето правило.
към беседата >>
Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене.
И вие трябва да изучавате великите закони на живота. Досега се е учило как да се осъждат хората. Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни. Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен. Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече.
Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене.
По-учен от мене е само един Господ. Умни като мене търся. Всички останали хора са като мене. Това е моето правило. Само Господ е по-учен от мене.
към беседата >>
По-учен от мене е само един Господ.
Досега се е учило как да се осъждат хората. Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни. Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен. Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече. Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене.
По-учен от мене е само един Господ.
Умни като мене търся. Всички останали хора са като мене. Това е моето правило. Само Господ е по-учен от мене. Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене.
към беседата >>
Умни като мене търся.
Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни. Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен. Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече. Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене. По-учен от мене е само един Господ.
Умни като мене търся.
Всички останали хора са като мене. Това е моето правило. Само Господ е по-учен от мене. Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене. Това е моето правило.
към беседата >>
Всички останали хора са като мене.
Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен. Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече. Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене. По-учен от мене е само един Господ. Умни като мене търся.
Всички останали хора са като мене.
Това е моето правило. Само Господ е по-учен от мене. Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене. Това е моето правило. Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки.
към беседата >>
Това е моето правило.
Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече. Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене. По-учен от мене е само един Господ. Умни като мене търся. Всички останали хора са като мене.
Това е моето правило.
Само Господ е по-учен от мене. Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене. Това е моето правило. Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки. Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам.
към беседата >>
Само Господ е по-учен от мене.
Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене. По-учен от мене е само един Господ. Умни като мене търся. Всички останали хора са като мене. Това е моето правило.
Само Господ е по-учен от мене.
Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене. Това е моето правило. Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки. Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам. Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене.
към беседата >>
Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене.
По-учен от мене е само един Господ. Умни като мене търся. Всички останали хора са като мене. Това е моето правило. Само Господ е по-учен от мене.
Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене.
Това е моето правило. Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки. Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам. Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене. Ако е умен като мене, разбираме се.
към беседата >>
Това е моето правило.
Умни като мене търся. Всички останали хора са като мене. Това е моето правило. Само Господ е по-учен от мене. Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене.
Това е моето правило.
Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки. Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам. Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене. Ако е умен като мене, разбираме се. Ако не е умен като мене, аз се сърдя.
към беседата >>
Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки.
Всички останали хора са като мене. Това е моето правило. Само Господ е по-учен от мене. Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене. Това е моето правило.
Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки.
Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам. Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене. Ако е умен като мене, разбираме се. Ако не е умен като мене, аз се сърдя. Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме.
към беседата >>
Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам.
Това е моето правило. Само Господ е по-учен от мене. Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене. Това е моето правило. Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки.
Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам.
Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене. Ако е умен като мене, разбираме се. Ако не е умен като мене, аз се сърдя. Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме. Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене.
към беседата >>
Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене.
Само Господ е по-учен от мене. Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене. Това е моето правило. Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки. Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам.
Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене.
Ако е умен като мене, разбираме се. Ако не е умен като мене, аз се сърдя. Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме. Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене. Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене.
към беседата >>
Ако е умен като мене, разбираме се.
Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене. Това е моето правило. Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки. Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам. Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене.
Ако е умен като мене, разбираме се.
Ако не е умен като мене, аз се сърдя. Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме. Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене. Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене. Тази е моята философия.
към беседата >>
Ако не е умен като мене, аз се сърдя.
Това е моето правило. Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки. Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам. Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене. Ако е умен като мене, разбираме се.
Ако не е умен като мене, аз се сърдя.
Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме. Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене. Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене. Тази е моята философия. И вие можете да опитате тази философия.
към беседата >>
Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме.
Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки. Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам. Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене. Ако е умен като мене, разбираме се. Ако не е умен като мене, аз се сърдя.
Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме.
Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене. Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене. Тази е моята философия. И вие можете да опитате тази философия. Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас.
към беседата >>
Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене.
Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам. Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене. Ако е умен като мене, разбираме се. Ако не е умен като мене, аз се сърдя. Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме.
Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене.
Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене. Тази е моята философия. И вие можете да опитате тази философия. Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас. Аз научих тази философия.
към беседата >>
Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене.
Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене. Ако е умен като мене, разбираме се. Ако не е умен като мене, аз се сърдя. Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме. Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене.
Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене.
Тази е моята философия. И вие можете да опитате тази философия. Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас. Аз научих тази философия. Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене.
към беседата >>
За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо.
За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо.
Същественото е това, което при всички условия на живота не се изменя. Нищо в света не е в състояние да измени същественото. Човек никога не може да бъде изненадан от същественото. Същественото дава смисъл на живота. Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото.
към беседата >>
Тази е моята философия.
Ако е умен като мене, разбираме се. Ако не е умен като мене, аз се сърдя. Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме. Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене. Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене.
Тази е моята философия.
И вие можете да опитате тази философия. Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас. Аз научих тази философия. Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене. Сега вече не се безпокоя.
към беседата >>
Същественото е това, което при всички условия на живота не се изменя.
За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо.
Същественото е това, което при всички условия на живота не се изменя.
Нищо в света не е в състояние да измени същественото. Човек никога не може да бъде изненадан от същественото. Същественото дава смисъл на живота. Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото. Обезсърчението иде от това, че ние нямаме почва, върху която да градим нещо.
към беседата >>
И вие можете да опитате тази философия.
Ако не е умен като мене, аз се сърдя. Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме. Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене. Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене. Тази е моята философия.
И вие можете да опитате тази философия.
Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас. Аз научих тази философия. Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене. Сега вече не се безпокоя. Няма по-учен от мене.
към беседата >>
Нищо в света не е в състояние да измени същественото.
За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо. Същественото е това, което при всички условия на живота не се изменя.
Нищо в света не е в състояние да измени същественото.
Човек никога не може да бъде изненадан от същественото. Същественото дава смисъл на живота. Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото. Обезсърчението иде от това, че ние нямаме почва, върху която да градим нещо.
към беседата >>
Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас.
Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме. Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене. Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене. Тази е моята философия. И вие можете да опитате тази философия.
Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас.
Аз научих тази философия. Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене. Сега вече не се безпокоя. Няма по-учен от мене. Само един има по-учен от мене, той е Господ.
към беседата >>
Човек никога не може да бъде изненадан от същественото.
За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо. Същественото е това, което при всички условия на живота не се изменя. Нищо в света не е в състояние да измени същественото.
Човек никога не може да бъде изненадан от същественото.
Същественото дава смисъл на живота. Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото. Обезсърчението иде от това, че ние нямаме почва, върху която да градим нещо.
към беседата >>
Аз научих тази философия.
Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене. Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене. Тази е моята философия. И вие можете да опитате тази философия. Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас.
Аз научих тази философия.
Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене. Сега вече не се безпокоя. Няма по-учен от мене. Само един има по-учен от мене, той е Господ. Достатъчно е, че има един по-учен от мене.
към беседата >>
Същественото дава смисъл на живота.
За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо. Същественото е това, което при всички условия на живота не се изменя. Нищо в света не е в състояние да измени същественото. Човек никога не може да бъде изненадан от същественото.
Същественото дава смисъл на живота.
Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото. Обезсърчението иде от това, че ние нямаме почва, върху която да градим нещо.
към беседата >>
Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене.
Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене. Тази е моята философия. И вие можете да опитате тази философия. Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас. Аз научих тази философия.
Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене.
Сега вече не се безпокоя. Няма по-учен от мене. Само един има по-учен от мене, той е Господ. Достатъчно е, че има един по-учен от мене. Всички останали са като мене.
към беседата >>
Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото.
За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо. Същественото е това, което при всички условия на живота не се изменя. Нищо в света не е в състояние да измени същественото. Човек никога не може да бъде изненадан от същественото. Същественото дава смисъл на живота.
Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото.
Обезсърчението иде от това, че ние нямаме почва, върху която да градим нещо.
към беседата >>
Сега вече не се безпокоя.
Тази е моята философия. И вие можете да опитате тази философия. Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас. Аз научих тази философия. Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене.
Сега вече не се безпокоя.
Няма по-учен от мене. Само един има по-учен от мене, той е Господ. Достатъчно е, че има един по-учен от мене. Всички останали са като мене. Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа?
към беседата >>
Обезсърчението иде от това, че ние нямаме почва, върху която да градим нещо.
Същественото е това, което при всички условия на живота не се изменя. Нищо в света не е в състояние да измени същественото. Човек никога не може да бъде изненадан от същественото. Същественото дава смисъл на живота. Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото.
Обезсърчението иде от това, че ние нямаме почва, върху която да градим нещо.
към беседата >>
Няма по-учен от мене.
И вие можете да опитате тази философия. Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас. Аз научих тази философия. Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене. Сега вече не се безпокоя.
Няма по-учен от мене.
Само един има по-учен от мене, той е Господ. Достатъчно е, че има един по-учен от мене. Всички останали са като мене. Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа? “ – Какво ще станете като Господа?
към беседата >>
Та казвам: За да бъдат ясни нещата при сегашните условия, необходими са няколко положения.
Та казвам: За да бъдат ясни нещата при сегашните условия, необходими са няколко положения.
Запример, често се говори за правото. Какво е правото? В правото има четири важни положения. Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви. Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив.
към беседата >>
Само един има по-учен от мене, той е Господ.
Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас. Аз научих тази философия. Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене. Сега вече не се безпокоя. Няма по-учен от мене.
Само един има по-учен от мене, той е Господ.
Достатъчно е, че има един по-учен от мене. Всички останали са като мене. Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа? “ – Какво ще станете като Господа? Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете.
към беседата >>
Запример, често се говори за правото.
Та казвам: За да бъдат ясни нещата при сегашните условия, необходими са няколко положения.
Запример, често се говори за правото.
Какво е правото? В правото има четири важни положения. Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви. Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив. Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав.
към беседата >>
Достатъчно е, че има един по-учен от мене.
Аз научих тази философия. Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене. Сега вече не се безпокоя. Няма по-учен от мене. Само един има по-учен от мене, той е Господ.
Достатъчно е, че има един по-учен от мене.
Всички останали са като мене. Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа? “ – Какво ще станете като Господа? Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете. Аз съм мярка за вас.
към беседата >>
Какво е правото?
Та казвам: За да бъдат ясни нещата при сегашните условия, необходими са няколко положения. Запример, често се говори за правото.
Какво е правото?
В правото има четири важни положения. Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви. Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив. Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав. Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не.
към беседата >>
Всички останали са като мене.
Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене. Сега вече не се безпокоя. Няма по-учен от мене. Само един има по-учен от мене, той е Господ. Достатъчно е, че има един по-учен от мене.
Всички останали са като мене.
Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа? “ – Какво ще станете като Господа? Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете. Аз съм мярка за вас. Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък.
към беседата >>
В правото има четири важни положения.
Та казвам: За да бъдат ясни нещата при сегашните условия, необходими са няколко положения. Запример, често се говори за правото. Какво е правото?
В правото има четири важни положения.
Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви. Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив. Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав. Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не. Защото ако единият е прав, другият е крив.
към беседата >>
Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа?
Сега вече не се безпокоя. Няма по-учен от мене. Само един има по-учен от мене, той е Господ. Достатъчно е, че има един по-учен от мене. Всички останали са като мене.
Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа?
“ – Какво ще станете като Господа? Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете. Аз съм мярка за вас. Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък. Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа.
към беседата >>
Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви.
Та казвам: За да бъдат ясни нещата при сегашните условия, необходими са няколко положения. Запример, често се говори за правото. Какво е правото? В правото има четири важни положения.
Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви.
Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив. Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав. Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не. Защото ако единият е прав, другият е крив. Ако единият е крив, другият е прав.
към беседата >>
“ – Какво ще станете като Господа?
Няма по-учен от мене. Само един има по-учен от мене, той е Господ. Достатъчно е, че има един по-учен от мене. Всички останали са като мене. Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа?
“ – Какво ще станете като Господа?
Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете. Аз съм мярка за вас. Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък. Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа. Това е въпрос на далечното бъдеще.
към беседата >>
Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив.
Та казвам: За да бъдат ясни нещата при сегашните условия, необходими са няколко положения. Запример, често се говори за правото. Какво е правото? В правото има четири важни положения. Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви.
Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив.
Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав. Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не. Защото ако единият е прав, другият е крив. Ако единият е крив, другият е прав. Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия.
към беседата >>
Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете.
Само един има по-учен от мене, той е Господ. Достатъчно е, че има един по-учен от мене. Всички останали са като мене. Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа? “ – Какво ще станете като Господа?
Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете.
Аз съм мярка за вас. Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък. Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа. Това е въпрос на далечното бъдеще. Може да стане някой, но това е въпрос засега.
към беседата >>
Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав.
Запример, често се говори за правото. Какво е правото? В правото има четири важни положения. Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви. Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив.
Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав.
Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не. Защото ако единият е прав, другият е крив. Ако единият е крив, другият е прав. Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия. Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав.
към беседата >>
Аз съм мярка за вас.
Достатъчно е, че има един по-учен от мене. Всички останали са като мене. Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа? “ – Какво ще станете като Господа? Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете.
Аз съм мярка за вас.
Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък. Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа. Това е въпрос на далечното бъдеще. Може да стане някой, но това е въпрос засега. Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости.
към беседата >>
Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не.
Какво е правото? В правото има четири важни положения. Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви. Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив. Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав.
Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не.
Защото ако единият е прав, другият е крив. Ако единият е крив, другият е прав. Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия. Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав. Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога.
към беседата >>
Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък.
Всички останали са като мене. Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа? “ – Какво ще станете като Господа? Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете. Аз съм мярка за вас.
Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък.
Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа. Това е въпрос на далечното бъдеще. Може да стане някой, но това е въпрос засега. Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости. Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши.
към беседата >>
Защото ако единият е прав, другият е крив.
В правото има четири важни положения. Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви. Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив. Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав. Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не.
Защото ако единият е прав, другият е крив.
Ако единият е крив, другият е прав. Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия. Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав. Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога. Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво.
към беседата >>
Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа.
Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа? “ – Какво ще станете като Господа? Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете. Аз съм мярка за вас. Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък.
Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа.
Това е въпрос на далечното бъдеще. Може да стане някой, но това е въпрос засега. Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости. Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши. Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н.
към беседата >>
Ако единият е крив, другият е прав.
Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви. Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив. Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав. Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не. Защото ако единият е прав, другият е крив.
Ако единият е крив, другият е прав.
Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия. Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав. Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога. Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво. Ние, създадените, мислим за своя Създател криво.
към беседата >>
Това е въпрос на далечното бъдеще.
“ – Какво ще станете като Господа? Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете. Аз съм мярка за вас. Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък. Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа.
Това е въпрос на далечното бъдеще.
Може да стане някой, но това е въпрос засега. Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости. Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши. Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н. Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници.
към беседата >>
Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия.
Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив. Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав. Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не. Защото ако единият е прав, другият е крив. Ако единият е крив, другият е прав.
Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия.
Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав. Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога. Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво. Ние, създадените, мислим за своя Създател криво. На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави?
към беседата >>
Може да стане някой, но това е въпрос засега.
Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете. Аз съм мярка за вас. Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък. Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа. Това е въпрос на далечното бъдеще.
Може да стане някой, но това е въпрос засега.
Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости. Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши. Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н. Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници. Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти.
към беседата >>
Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав.
Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав. Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не. Защото ако единият е прав, другият е крив. Ако единият е крив, другият е прав. Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия.
Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав.
Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога. Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво. Ние, създадените, мислим за своя Създател криво. На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави? Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света?
към беседата >>
Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости.
Аз съм мярка за вас. Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък. Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа. Това е въпрос на далечното бъдеще. Може да стане някой, но това е въпрос засега.
Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости.
Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши. Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н. Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници. Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти. Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни.
към беседата >>
Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога.
Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не. Защото ако единият е прав, другият е крив. Ако единият е крив, другият е прав. Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия. Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав.
Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога.
Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво. Ние, създадените, мислим за своя Създател криво. На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави? Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света? – За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят.
към беседата >>
Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши.
Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък. Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа. Това е въпрос на далечното бъдеще. Може да стане някой, но това е въпрос засега. Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости.
Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши.
Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н. Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници. Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти. Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни. Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света.
към беседата >>
Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво.
Защото ако единият е прав, другият е крив. Ако единият е крив, другият е прав. Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия. Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав. Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога.
Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво.
Ние, създадените, мислим за своя Създател криво. На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави? Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света? – За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят. Чрез светлината се вижда доброто на хората.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н.
Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа. Това е въпрос на далечното бъдеще. Може да стане някой, но това е въпрос засега. Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости. Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши.
Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н.
Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници. Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти. Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни. Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света. Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри.
към беседата >>
Ние, създадените, мислим за своя Създател криво.
Ако единият е крив, другият е прав. Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия. Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав. Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога. Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво.
Ние, създадените, мислим за своя Създател криво.
На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави? Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света? – За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят. Чрез светлината се вижда доброто на хората. Така Бог се радва на доброто на хората.
към беседата >>
Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници.
Това е въпрос на далечното бъдеще. Може да стане някой, но това е въпрос засега. Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости. Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши. Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н.
Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници.
Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти. Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни. Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света. Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри. Само при това положение нашият живот може да се прояви.
към беседата >>
На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави?
Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия. Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав. Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога. Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво. Ние, създадените, мислим за своя Създател криво.
На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави?
Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света? – За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят. Чрез светлината се вижда доброто на хората. Така Бог се радва на доброто на хората. Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная.
към беседата >>
Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти.
Може да стане някой, но това е въпрос засега. Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости. Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши. Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н. Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници.
Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти.
Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни. Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света. Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри. Само при това положение нашият живот може да се прояви. Това може да се постигне по магически начин.
към беседата >>
Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света?
Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав. Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога. Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво. Ние, създадените, мислим за своя Създател криво. На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави?
Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света?
– За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят. Чрез светлината се вижда доброто на хората. Така Бог се радва на доброто на хората. Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная. Така мислят всички добри хора.
към беседата >>
Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни.
Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости. Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши. Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н. Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници. Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти.
Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни.
Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света. Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри. Само при това положение нашият живот може да се прояви. Това може да се постигне по магически начин. Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден.
към беседата >>
– За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят.
Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога. Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво. Ние, създадените, мислим за своя Създател криво. На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави? Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света?
– За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят.
Чрез светлината се вижда доброто на хората. Така Бог се радва на доброто на хората. Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная. Така мислят всички добри хора. Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината.
към беседата >>
Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света.
Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши. Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н. Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници. Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти. Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни.
Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света.
Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри. Само при това положение нашият живот може да се прояви. Това може да се постигне по магически начин. Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден. В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер.
към беседата >>
Чрез светлината се вижда доброто на хората.
Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво. Ние, създадените, мислим за своя Създател криво. На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави? Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света? – За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят.
Чрез светлината се вижда доброто на хората.
Така Бог се радва на доброто на хората. Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная. Така мислят всички добри хора. Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината. Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят.
към беседата >>
Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри.
Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н. Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници. Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти. Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни. Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света.
Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри.
Само при това положение нашият живот може да се прояви. Това може да се постигне по магически начин. Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден. В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер. Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер.
към беседата >>
Така Бог се радва на доброто на хората.
Ние, създадените, мислим за своя Създател криво. На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави? Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света? – За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят. Чрез светлината се вижда доброто на хората.
Така Бог се радва на доброто на хората.
Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная. Така мислят всички добри хора. Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината. Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят. Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота.
към беседата >>
Само при това положение нашият живот може да се прояви.
Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници. Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти. Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни. Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света. Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри.
Само при това положение нашият живот може да се прояви.
Това може да се постигне по магически начин. Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден. В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер. Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер. Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи.
към беседата >>
Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная.
На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави? Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света? – За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят. Чрез светлината се вижда доброто на хората. Така Бог се радва на доброто на хората.
Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная.
Така мислят всички добри хора. Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината. Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят. Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота. Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо.
към беседата >>
Това може да се постигне по магически начин.
Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти. Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни. Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света. Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри. Само при това положение нашият живот може да се прояви.
Това може да се постигне по магически начин.
Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден. В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер. Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер. Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи. Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи.
към беседата >>
Така мислят всички добри хора.
Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света? – За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят. Чрез светлината се вижда доброто на хората. Така Бог се радва на доброто на хората. Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная.
Така мислят всички добри хора.
Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината. Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят. Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота. Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо. Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави.
към беседата >>
Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден.
Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни. Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света. Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри. Само при това положение нашият живот може да се прояви. Това може да се постигне по магически начин.
Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден.
В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер. Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер. Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи. Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи. В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи.
към беседата >>
Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината.
– За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят. Чрез светлината се вижда доброто на хората. Така Бог се радва на доброто на хората. Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная. Така мислят всички добри хора.
Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината.
Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят. Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота. Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо. Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние.
към беседата >>
В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер.
Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света. Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри. Само при това положение нашият живот може да се прояви. Това може да се постигне по магически начин. Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден.
В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер.
Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер. Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи. Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи. В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи. В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи.
към беседата >>
Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят.
Чрез светлината се вижда доброто на хората. Така Бог се радва на доброто на хората. Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная. Така мислят всички добри хора. Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината.
Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят.
Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота. Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо. Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години.
към беседата >>
Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер.
Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри. Само при това положение нашият живот може да се прояви. Това може да се постигне по магически начин. Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден. В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер.
Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер.
Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи. Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи. В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи. В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи. Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи.
към беседата >>
Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота.
Така Бог се радва на доброто на хората. Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная. Така мислят всички добри хора. Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината. Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят.
Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота.
Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо. Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам.
към беседата >>
Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи.
Само при това положение нашият живот може да се прояви. Това може да се постигне по магически начин. Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден. В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер. Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер.
Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи.
Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи. В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи. В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи. Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи. Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята.
към беседата >>
Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо.
Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная. Така мислят всички добри хора. Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината. Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят. Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота.
Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо.
Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам. Следователно, не е лесно да се изправи.
към беседата >>
Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи.
Това може да се постигне по магически начин. Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден. В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер. Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер. Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи.
Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи.
В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи. В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи. Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи. Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята. Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н.
към беседата >>
Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави.
Така мислят всички добри хора. Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината. Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят. Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота. Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо.
Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави.
Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам. Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години.
към беседата >>
В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи.
Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден. В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер. Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер. Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи. Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи.
В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи.
В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи. Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи. Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята. Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н. Къде ще турите тези пари?
към беседата >>
Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние.
Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината. Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят. Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота. Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо. Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави.
Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние.
Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам. Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години. Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание.
към беседата >>
В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи.
В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер. Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер. Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи. Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи. В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи.
В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи.
Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи. Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята. Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н. Къде ще турите тези пари? Ще има ли тогава оплакване от беднотия?
към беседата >>
Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години.
Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят. Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота. Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо. Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние.
Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години.
То съществува от милиони и милиарди години насам. Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години. Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание. Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене.
към беседата >>
Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи.
Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер. Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи. Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи. В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи. В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи.
Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи.
Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята. Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н. Къде ще турите тези пари? Ще има ли тогава оплакване от беднотия? Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора.
към беседата >>
То съществува от милиони и милиарди години насам.
Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота. Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо. Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години.
То съществува от милиони и милиарди години насам.
Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години. Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание. Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене. Какво ще правите?
към беседата >>
Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята.
Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи. Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи. В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи. В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи. Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи.
Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята.
Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н. Къде ще турите тези пари? Ще има ли тогава оплакване от беднотия? Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора. Един ден срещам една баба на около 80 години.
към беседата >>
Следователно, не е лесно да се изправи.
Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо. Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам.
Следователно, не е лесно да се изправи.
Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години. Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание. Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене. Какво ще правите? Някой казва: „Не може ли без промени в света?
към беседата >>
Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н.
Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи. В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи. В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи. Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи. Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята.
Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н.
Къде ще турите тези пари? Ще има ли тогава оплакване от беднотия? Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора. Един ден срещам една баба на около 80 години. Гледам я, има правилни черти на лицето си.
към беседата >>
Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години.
Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам. Следователно, не е лесно да се изправи.
Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години.
Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание. Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене. Какво ще правите? Някой казва: „Не може ли без промени в света? “ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува.
към беседата >>
Къде ще турите тези пари?
В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи. В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи. Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи. Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята. Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н.
Къде ще турите тези пари?
Ще има ли тогава оплакване от беднотия? Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора. Един ден срещам една баба на около 80 години. Гледам я, има правилни черти на лицето си. Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна.
към беседата >>
Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание.
Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам. Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години.
Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание.
Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене. Какво ще правите? Някой казва: „Не може ли без промени в света? “ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува. Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота.
към беседата >>
Ще има ли тогава оплакване от беднотия?
В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи. Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи. Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята. Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н. Къде ще турите тези пари?
Ще има ли тогава оплакване от беднотия?
Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора. Един ден срещам една баба на около 80 години. Гледам я, има правилни черти на лицето си. Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна. Имах един добър дядо, но умря.
към беседата >>
Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене.
Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам. Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години. Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание.
Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене.
Какво ще правите? Някой казва: „Не може ли без промени в света? “ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува. Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота. Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства.
към беседата >>
Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора.
Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи. Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята. Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н. Къде ще турите тези пари? Ще има ли тогава оплакване от беднотия?
Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора.
Един ден срещам една баба на около 80 години. Гледам я, има правилни черти на лицето си. Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна. Имах един добър дядо, но умря. Жално ми е много за него, не мога да го прежаля.
към беседата >>
Какво ще правите?
То съществува от милиони и милиарди години насам. Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години. Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание. Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене.
Какво ще правите?
Някой казва: „Не може ли без промени в света? “ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува. Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота. Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства. Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света.
към беседата >>
Един ден срещам една баба на около 80 години.
Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята. Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н. Къде ще турите тези пари? Ще има ли тогава оплакване от беднотия? Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора.
Един ден срещам една баба на около 80 години.
Гледам я, има правилни черти на лицето си. Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна. Имах един добър дядо, но умря. Жално ми е много за него, не мога да го прежаля. Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя.
към беседата >>
Някой казва: „Не може ли без промени в света?
Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години. Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание. Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене. Какво ще правите?
Някой казва: „Не може ли без промени в света?
“ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува. Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота. Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства. Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света. Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят.
към беседата >>
Гледам я, има правилни черти на лицето си.
Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н. Къде ще турите тези пари? Ще има ли тогава оплакване от беднотия? Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора. Един ден срещам една баба на около 80 години.
Гледам я, има правилни черти на лицето си.
Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна. Имах един добър дядо, но умря. Жално ми е много за него, не мога да го прежаля. Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя. – „Можеш ли, синко?
към беседата >>
“ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува.
Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години. Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание. Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене. Какво ще правите? Някой казва: „Не може ли без промени в света?
“ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува.
Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота. Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства. Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света. Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят. Там промените ще се сменят с растенето.
към беседата >>
Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна.
Къде ще турите тези пари? Ще има ли тогава оплакване от беднотия? Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора. Един ден срещам една баба на около 80 години. Гледам я, има правилни черти на лицето си.
Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна.
Имах един добър дядо, но умря. Жално ми е много за него, не мога да го прежаля. Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя. – „Можеш ли, синко? “ – Мога.
към беседата >>
Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота.
Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание. Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене. Какво ще правите? Някой казва: „Не може ли без промени в света? “ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува.
Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота.
Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства. Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света. Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят. Там промените ще се сменят с растенето. Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване.
към беседата >>
Имах един добър дядо, но умря.
Ще има ли тогава оплакване от беднотия? Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора. Един ден срещам една баба на около 80 години. Гледам я, има правилни черти на лицето си. Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна.
Имах един добър дядо, но умря.
Жално ми е много за него, не мога да го прежаля. Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя. – „Можеш ли, синко? “ – Мога. Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано.
към беседата >>
Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства.
Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене. Какво ще правите? Някой казва: „Не може ли без промени в света? “ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува. Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота.
Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства.
Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света. Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят. Там промените ще се сменят с растенето. Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване. Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте.
към беседата >>
Жално ми е много за него, не мога да го прежаля.
Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора. Един ден срещам една баба на около 80 години. Гледам я, има правилни черти на лицето си. Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна. Имах един добър дядо, но умря.
Жално ми е много за него, не мога да го прежаля.
Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя. – „Можеш ли, синко? “ – Мога. Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано. Тя се изправи, отвори широко очите си.
към беседата >>
Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света.
Какво ще правите? Някой казва: „Не може ли без промени в света? “ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува. Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота. Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства.
Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света.
Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят. Там промените ще се сменят с растенето. Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване. Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте. Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя.
към беседата >>
Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя.
Един ден срещам една баба на около 80 години. Гледам я, има правилни черти на лицето си. Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна. Имах един добър дядо, но умря. Жално ми е много за него, не мога да го прежаля.
Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя.
– „Можеш ли, синко? “ – Мога. Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано. Тя се изправи, отвори широко очите си. И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива.
към беседата >>
Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят.
Някой казва: „Не може ли без промени в света? “ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува. Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота. Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства. Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света.
Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят.
Там промените ще се сменят с растенето. Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване. Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте. Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя. Така ще слиза човек и ще се качва.
към беседата >>
– „Можеш ли, синко?
Гледам я, има правилни черти на лицето си. Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна. Имах един добър дядо, но умря. Жално ми е много за него, не мога да го прежаля. Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя.
– „Можеш ли, синко?
“ – Мога. Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано. Тя се изправи, отвори широко очите си. И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива. Аз говоря истината.
към беседата >>
Там промените ще се сменят с растенето.
“ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува. Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота. Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства. Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света. Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят.
Там промените ще се сменят с растенето.
Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване. Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте. Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя. Така ще слиза човек и ще се качва. Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен.
към беседата >>
“ – Мога.
Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна. Имах един добър дядо, но умря. Жално ми е много за него, не мога да го прежаля. Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя. – „Можеш ли, синко?
“ – Мога.
Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано. Тя се изправи, отвори широко очите си. И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива. Аз говоря истината. Какво означава подмладяването?
към беседата >>
Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване.
Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота. Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства. Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света. Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят. Там промените ще се сменят с растенето.
Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване.
Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте. Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя. Така ще слиза човек и ще се качва. Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен. Недоволен е някой от сиромашията.
към беседата >>
Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано.
Имах един добър дядо, но умря. Жално ми е много за него, не мога да го прежаля. Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя. – „Можеш ли, синко? “ – Мога.
Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано.
Тя се изправи, отвори широко очите си. И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива. Аз говоря истината. Какво означава подмладяването? Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил.
към беседата >>
Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте.
Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства. Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света. Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят. Там промените ще се сменят с растенето. Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване.
Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте.
Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя. Така ще слиза човек и ще се качва. Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен. Недоволен е някой от сиромашията. Какво иска?
към беседата >>
Тя се изправи, отвори широко очите си.
Жално ми е много за него, не мога да го прежаля. Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя. – „Можеш ли, синко? “ – Мога. Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано.
Тя се изправи, отвори широко очите си.
И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива. Аз говоря истината. Какво означава подмладяването? Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил. Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде.
към беседата >>
Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя.
Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света. Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят. Там промените ще се сменят с растенето. Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване. Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте.
Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя.
Така ще слиза човек и ще се качва. Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен. Недоволен е някой от сиромашията. Какво иска? Иска богатство.
към беседата >>
И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива.
Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя. – „Можеш ли, синко? “ – Мога. Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано. Тя се изправи, отвори широко очите си.
И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива.
Аз говоря истината. Какво означава подмладяването? Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил. Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде. Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл.
към беседата >>
Така ще слиза човек и ще се качва.
Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят. Там промените ще се сменят с растенето. Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване. Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте. Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя.
Така ще слиза човек и ще се качва.
Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен. Недоволен е някой от сиромашията. Какво иска? Иска богатство. После е недоволен от болестта си.
към беседата >>
Аз говоря истината.
– „Можеш ли, синко? “ – Мога. Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано. Тя се изправи, отвори широко очите си. И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива.
Аз говоря истината.
Какво означава подмладяването? Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил. Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде. Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл. Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш.
към беседата >>
Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен.
Там промените ще се сменят с растенето. Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване. Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте. Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя. Така ще слиза човек и ще се качва.
Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен.
Недоволен е някой от сиромашията. Какво иска? Иска богатство. После е недоволен от болестта си. Какво иска?
към беседата >>
Какво означава подмладяването?
“ – Мога. Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано. Тя се изправи, отвори широко очите си. И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива. Аз говоря истината.
Какво означава подмладяването?
Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил. Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде. Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл. Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш. Поговори малко на бабата да я насърчиш.
към беседата >>
Недоволен е някой от сиромашията.
Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване. Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте. Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя. Така ще слиза човек и ще се качва. Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен.
Недоволен е някой от сиромашията.
Какво иска? Иска богатство. После е недоволен от болестта си. Какво иска? Здраве. Ще му се даде.
към беседата >>
Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил.
Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано. Тя се изправи, отвори широко очите си. И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива. Аз говоря истината. Какво означава подмладяването?
Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил.
Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде. Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл. Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш. Поговори малко на бабата да я насърчиш. Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите.
към беседата >>
Какво иска?
Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте. Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя. Така ще слиза човек и ще се качва. Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен. Недоволен е някой от сиромашията.
Какво иска?
Иска богатство. После е недоволен от болестта си. Какво иска? Здраве. Ще му се даде. След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи.
към беседата >>
Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде.
Тя се изправи, отвори широко очите си. И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива. Аз говоря истината. Какво означава подмладяването? Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил.
Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде.
Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл. Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш. Поговори малко на бабата да я насърчиш. Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите. Като дойде при мене, ще се научи.
към беседата >>
Иска богатство.
Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя. Така ще слиза човек и ще се качва. Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен. Недоволен е някой от сиромашията. Какво иска?
Иска богатство.
После е недоволен от болестта си. Какво иска? Здраве. Ще му се даде. След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи. Каквото иска, все ще му се даде.
към беседата >>
Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл.
И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива. Аз говоря истината. Какво означава подмладяването? Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил. Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде.
Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл.
Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш. Поговори малко на бабата да я насърчиш. Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите. Като дойде при мене, ще се научи. Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо?
към беседата >>
После е недоволен от болестта си.
Така ще слиза човек и ще се качва. Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен. Недоволен е някой от сиромашията. Какво иска? Иска богатство.
После е недоволен от болестта си.
Какво иска? Здраве. Ще му се даде. След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи. Каквото иска, все ще му се даде. Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества.
към беседата >>
Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш.
Аз говоря истината. Какво означава подмладяването? Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил. Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде. Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл.
Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш.
Поговори малко на бабата да я насърчиш. Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите. Като дойде при мене, ще се научи. Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо? – „Какво ти говори?
към беседата >>
Какво иска?
Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен. Недоволен е някой от сиромашията. Какво иска? Иска богатство. После е недоволен от болестта си.
Какво иска?
Здраве. Ще му се даде. След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи. Каквото иска, все ще му се даде. Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества. Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили?
към беседата >>
Поговори малко на бабата да я насърчиш.
Какво означава подмладяването? Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил. Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде. Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл. Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш.
Поговори малко на бабата да я насърчиш.
Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите. Като дойде при мене, ще се научи. Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо? – „Какво ти говори? Къде е той?
към беседата >>
Здраве. Ще му се даде.
Недоволен е някой от сиромашията. Какво иска? Иска богатство. После е недоволен от болестта си. Какво иска?
Здраве. Ще му се даде.
След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи. Каквото иска, все ще му се даде. Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества. Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили? Знае ли колко души са умрели, докато го съградят?
към беседата >>
Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите.
Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил. Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде. Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл. Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш. Поговори малко на бабата да я насърчиш.
Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите.
Като дойде при мене, ще се научи. Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо? – „Какво ти говори? Къде е той? И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова.
към беседата >>
След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи.
Какво иска? Иска богатство. После е недоволен от болестта си. Какво иска? Здраве. Ще му се даде.
След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи.
Каквото иска, все ще му се даде. Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества. Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили? Знае ли колко души са умрели, докато го съградят? Колко дървета са станали жертва, докато го направят?
към беседата >>
Като дойде при мене, ще се научи.
Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде. Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл. Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш. Поговори малко на бабата да я насърчиш. Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите.
Като дойде при мене, ще се научи.
Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо? – „Какво ти говори? Къде е той? И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова. Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа.
към беседата >>
Каквото иска, все ще му се даде.
Иска богатство. После е недоволен от болестта си. Какво иска? Здраве. Ще му се даде. След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи.
Каквото иска, все ще му се даде.
Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества. Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили? Знае ли колко души са умрели, докато го съградят? Колко дървета са станали жертва, докато го направят? Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход?
към беседата >>
Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо?
Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл. Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш. Поговори малко на бабата да я насърчиш. Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите. Като дойде при мене, ще се научи.
Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо?
– „Какво ти говори? Къде е той? И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова. Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа. – „Къде ще го намеря, синко?
към беседата >>
Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества.
После е недоволен от болестта си. Какво иска? Здраве. Ще му се даде. След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи. Каквото иска, все ще му се даде.
Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества.
Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили? Знае ли колко души са умрели, докато го съградят? Колко дървета са станали жертва, докато го направят? Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход? И след всичко това, хората се оплакват от страдания.
към беседата >>
– „Какво ти говори?
Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш. Поговори малко на бабата да я насърчиш. Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите. Като дойде при мене, ще се научи. Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо?
– „Какво ти говори?
Къде е той? И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова. Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа. – „Къде ще го намеря, синко? “ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля.
към беседата >>
Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили?
Какво иска? Здраве. Ще му се даде. След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи. Каквото иска, все ще му се даде. Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества.
Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили?
Знае ли колко души са умрели, докато го съградят? Колко дървета са станали жертва, докато го направят? Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход? И след всичко това, хората се оплакват от страдания. Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме.
към беседата >>
Къде е той?
Поговори малко на бабата да я насърчиш. Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите. Като дойде при мене, ще се научи. Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо? – „Какво ти говори?
Къде е той?
И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова. Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа. – „Къде ще го намеря, синко? “ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля. Тогава няма да бъдеш стара, както си сега.
към беседата >>
Знае ли колко души са умрели, докато го съградят?
Здраве. Ще му се даде. След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи. Каквото иска, все ще му се даде. Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества. Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили?
Знае ли колко души са умрели, докато го съградят?
Колко дървета са станали жертва, докато го направят? Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход? И след всичко това, хората се оплакват от страдания. Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме. „Не може ли без тези удобства?
към беседата >>
И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова.
Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите. Като дойде при мене, ще се научи. Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо? – „Какво ти говори? Къде е той?
И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова.
Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа. – „Къде ще го намеря, синко? “ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля. Тогава няма да бъдеш стара, както си сега. Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши.
към беседата >>
Колко дървета са станали жертва, докато го направят?
След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи. Каквото иска, все ще му се даде. Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества. Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили? Знае ли колко души са умрели, докато го съградят?
Колко дървета са станали жертва, докато го направят?
Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход? И след всичко това, хората се оплакват от страдания. Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме. „Не може ли без тези удобства? “ – Може и без тях, но параход няма да има.
към беседата >>
Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа.
Като дойде при мене, ще се научи. Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо? – „Какво ти говори? Къде е той? И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова.
Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа.
– „Къде ще го намеря, синко? “ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля. Тогава няма да бъдеш стара, както си сега. Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши. Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш.
към беседата >>
Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход?
Каквото иска, все ще му се даде. Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества. Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили? Знае ли колко души са умрели, докато го съградят? Колко дървета са станали жертва, докато го направят?
Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход?
И след всичко това, хората се оплакват от страдания. Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме. „Не може ли без тези удобства? “ – Може и без тях, но параход няма да има. Някой иска да се жени.
към беседата >>
– „Къде ще го намеря, синко?
Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо? – „Какво ти говори? Къде е той? И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова. Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа.
– „Къде ще го намеря, синко?
“ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля. Тогава няма да бъдеш стара, както си сега. Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши. Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш. Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим.
към беседата >>
И след всичко това, хората се оплакват от страдания.
Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества. Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили? Знае ли колко души са умрели, докато го съградят? Колко дървета са станали жертва, докато го направят? Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход?
И след всичко това, хората се оплакват от страдания.
Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме. „Не може ли без тези удобства? “ – Може и без тях, но параход няма да има. Някой иска да се жени. Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време.
към беседата >>
“ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля.
– „Какво ти говори? Къде е той? И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова. Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа. – „Къде ще го намеря, синко?
“ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля.
Тогава няма да бъдеш стара, както си сега. Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши. Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш. Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим. Дядото трябва да се подмлади.
към беседата >>
Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме.
Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили? Знае ли колко души са умрели, докато го съградят? Колко дървета са станали жертва, докато го направят? Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход? И след всичко това, хората се оплакват от страдания.
Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме.
„Не може ли без тези удобства? “ – Може и без тях, но параход няма да има. Някой иска да се жени. Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време. „Не може ли другояче?
към беседата >>
Тогава няма да бъдеш стара, както си сега.
Къде е той? И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова. Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа. – „Къде ще го намеря, синко? “ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля.
Тогава няма да бъдеш стара, както си сега.
Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши. Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш. Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим. Дядото трябва да се подмлади. Духът и душата трябва да се подмладят.
към беседата >>
„Не може ли без тези удобства?
Знае ли колко души са умрели, докато го съградят? Колко дървета са станали жертва, докато го направят? Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход? И след всичко това, хората се оплакват от страдания. Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме.
„Не може ли без тези удобства?
“ – Може и без тях, но параход няма да има. Някой иска да се жени. Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време. „Не може ли другояче? “ – Може, но не трябва да се жениш.
към беседата >>
Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши.
И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова. Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа. – „Къде ще го намеря, синко? “ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля. Тогава няма да бъдеш стара, както си сега.
Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши.
Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш. Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим. Дядото трябва да се подмлади. Духът и душата трябва да се подмладят. Умът и сърцето трябва да се обновят.
към беседата >>
“ – Може и без тях, но параход няма да има.
Колко дървета са станали жертва, докато го направят? Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход? И след всичко това, хората се оплакват от страдания. Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме. „Не може ли без тези удобства?
“ – Може и без тях, но параход няма да има.
Някой иска да се жени. Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време. „Не може ли другояче? “ – Може, но не трябва да се жениш. „Може ли без болести?
към беседата >>
Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш.
Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа. – „Къде ще го намеря, синко? “ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля. Тогава няма да бъдеш стара, както си сега. Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши.
Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш.
Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим. Дядото трябва да се подмлади. Духът и душата трябва да се подмладят. Умът и сърцето трябва да се обновят. Това трябва да стане.
към беседата >>
Някой иска да се жени.
Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход? И след всичко това, хората се оплакват от страдания. Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме. „Не може ли без тези удобства? “ – Може и без тях, но параход няма да има.
Някой иска да се жени.
Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време. „Не може ли другояче? “ – Може, но не трябва да се жениш. „Може ли без болести? “ – Не може.
към беседата >>
Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим.
– „Къде ще го намеря, синко? “ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля. Тогава няма да бъдеш стара, както си сега. Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши. Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш.
Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим.
Дядото трябва да се подмлади. Духът и душата трябва да се подмладят. Умът и сърцето трябва да се обновят. Това трябва да стане. Следователно, когато аз говоря за любовта, аз разбирам онзи велик, разумен процес на вътрешно обновяване, което осмисля живота и прави човек свободен, мощен и независим от онзи вътрешен страх.
към беседата >>
Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време.
И след всичко това, хората се оплакват от страдания. Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме. „Не може ли без тези удобства? “ – Може и без тях, но параход няма да има. Някой иска да се жени.
Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време.
„Не може ли другояче? “ – Може, но не трябва да се жениш. „Може ли без болести? “ – Не може. Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш.
към беседата >>
Дядото трябва да се подмлади.
“ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля. Тогава няма да бъдеш стара, както си сега. Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши. Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш. Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим.
Дядото трябва да се подмлади.
Духът и душата трябва да се подмладят. Умът и сърцето трябва да се обновят. Това трябва да стане. Следователно, когато аз говоря за любовта, аз разбирам онзи велик, разумен процес на вътрешно обновяване, което осмисля живота и прави човек свободен, мощен и независим от онзи вътрешен страх. Човек не трябва да се страхува от мнението на хората, защото те могат да мислят, както искат, но тяхното мнение не е меродавно.
към беседата >>
„Не може ли другояче?
Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме. „Не може ли без тези удобства? “ – Може и без тях, но параход няма да има. Някой иска да се жени. Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време.
„Не може ли другояче?
“ – Може, но не трябва да се жениш. „Може ли без болести? “ – Не може. Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш. Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца.
към беседата >>
Духът и душата трябва да се подмладят.
Тогава няма да бъдеш стара, както си сега. Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши. Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш. Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим. Дядото трябва да се подмлади.
Духът и душата трябва да се подмладят.
Умът и сърцето трябва да се обновят. Това трябва да стане. Следователно, когато аз говоря за любовта, аз разбирам онзи велик, разумен процес на вътрешно обновяване, което осмисля живота и прави човек свободен, мощен и независим от онзи вътрешен страх. Човек не трябва да се страхува от мнението на хората, защото те могат да мислят, както искат, но тяхното мнение не е меродавно.
към беседата >>
“ – Може, но не трябва да се жениш.
„Не може ли без тези удобства? “ – Може и без тях, но параход няма да има. Някой иска да се жени. Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време. „Не може ли другояче?
“ – Може, но не трябва да се жениш.
„Може ли без болести? “ – Не може. Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш. Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца. Ето, Яков имаше 12 деца.
към беседата >>
Умът и сърцето трябва да се обновят.
Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши. Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш. Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим. Дядото трябва да се подмлади. Духът и душата трябва да се подмладят.
Умът и сърцето трябва да се обновят.
Това трябва да стане. Следователно, когато аз говоря за любовта, аз разбирам онзи велик, разумен процес на вътрешно обновяване, което осмисля живота и прави човек свободен, мощен и независим от онзи вътрешен страх. Човек не трябва да се страхува от мнението на хората, защото те могат да мислят, както искат, но тяхното мнение не е меродавно.
към беседата >>
„Може ли без болести?
“ – Може и без тях, но параход няма да има. Някой иска да се жени. Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време. „Не може ли другояче? “ – Може, но не трябва да се жениш.
„Може ли без болести?
“ – Не може. Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш. Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца. Ето, Яков имаше 12 деца. Не е лошото в децата.
към беседата >>
Това трябва да стане.
Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш. Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим. Дядото трябва да се подмлади. Духът и душата трябва да се подмладят. Умът и сърцето трябва да се обновят.
Това трябва да стане.
Следователно, когато аз говоря за любовта, аз разбирам онзи велик, разумен процес на вътрешно обновяване, което осмисля живота и прави човек свободен, мощен и независим от онзи вътрешен страх. Човек не трябва да се страхува от мнението на хората, защото те могат да мислят, както искат, но тяхното мнение не е меродавно.
към беседата >>
“ – Не може.
Някой иска да се жени. Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време. „Не може ли другояче? “ – Може, но не трябва да се жениш. „Може ли без болести?
“ – Не може.
Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш. Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца. Ето, Яков имаше 12 деца. Не е лошото в децата. Трябва да разбирате добре нещата.
към беседата >>
Следователно, когато аз говоря за любовта, аз разбирам онзи велик, разумен процес на вътрешно обновяване, което осмисля живота и прави човек свободен, мощен и независим от онзи вътрешен страх.
Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим. Дядото трябва да се подмлади. Духът и душата трябва да се подмладят. Умът и сърцето трябва да се обновят. Това трябва да стане.
Следователно, когато аз говоря за любовта, аз разбирам онзи велик, разумен процес на вътрешно обновяване, което осмисля живота и прави човек свободен, мощен и независим от онзи вътрешен страх.
Човек не трябва да се страхува от мнението на хората, защото те могат да мислят, както искат, но тяхното мнение не е меродавно.
към беседата >>
Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш.
Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време. „Не може ли другояче? “ – Може, но не трябва да се жениш. „Може ли без болести? “ – Не може.
Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш.
Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца. Ето, Яков имаше 12 деца. Не е лошото в децата. Трябва да разбирате добре нещата. Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца.
към беседата >>
Човек не трябва да се страхува от мнението на хората, защото те могат да мислят, както искат, но тяхното мнение не е меродавно.
Дядото трябва да се подмлади. Духът и душата трябва да се подмладят. Умът и сърцето трябва да се обновят. Това трябва да стане. Следователно, когато аз говоря за любовта, аз разбирам онзи велик, разумен процес на вътрешно обновяване, което осмисля живота и прави човек свободен, мощен и независим от онзи вътрешен страх.
Човек не трябва да се страхува от мнението на хората, защото те могат да мислят, както искат, но тяхното мнение не е меродавно.
към беседата >>
Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца.
„Не може ли другояче? “ – Може, но не трябва да се жениш. „Може ли без болести? “ – Не може. Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш.
Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца.
Ето, Яков имаше 12 деца. Не е лошото в децата. Трябва да разбирате добре нещата. Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца. Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат.
към беседата >>
Казано е: „В начало бе Словото.“ Значи, в начало бе разумното.
Казано е: „В начало бе Словото.“ Значи, в начало бе разумното.
По-нататък се казва: „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Турете това начало в себе си. Това не значи, че го нямате, но трябва да го въстановите. Сега всинца ви искам да ви подмладя, да се подмладите, нищо повече. Същевременно аз искам вашият дядо да се върне, децата ви да се върнат. Възможно ли е това?
към беседата >>
3.
Разрешение на въпросите
,
УС
, София, 21.11.1937г.,
Мини мимоходом край него и го забрави.
Не уповавай на една идея, която е причинила нещастие на хиляди хора. Не влизай в къща, в която хиляди хора са загинали. Не се спирай пред хора, които всякога лъжат. Не се спирай пред своето минало, да видиш как си живял. Срещнеш ли нещо грозно в живота, не се обръщай да гледаш.
Мини мимоходом край него и го забрави.
– Беден съм. – Не мисли за бедността си. Нека тя мисли за себе си. Даже и за богатството си не мисли. Нека то мисли за себе си.
към беседата >>
– Беден съм.
Не влизай в къща, в която хиляди хора са загинали. Не се спирай пред хора, които всякога лъжат. Не се спирай пред своето минало, да видиш как си живял. Срещнеш ли нещо грозно в живота, не се обръщай да гледаш. Мини мимоходом край него и го забрави.
– Беден съм.
– Не мисли за бедността си. Нека тя мисли за себе си. Даже и за богатството си не мисли. Нека то мисли за себе си. – За какво да мисля тогава?
към беседата >>
– Не мисли за бедността си.
Не се спирай пред хора, които всякога лъжат. Не се спирай пред своето минало, да видиш как си живял. Срещнеш ли нещо грозно в живота, не се обръщай да гледаш. Мини мимоходом край него и го забрави. – Беден съм.
– Не мисли за бедността си.
Нека тя мисли за себе си. Даже и за богатството си не мисли. Нека то мисли за себе си. – За какво да мисля тогава? – Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл.
към беседата >>
Нека тя мисли за себе си.
Не се спирай пред своето минало, да видиш как си живял. Срещнеш ли нещо грозно в живота, не се обръщай да гледаш. Мини мимоходом край него и го забрави. – Беден съм. – Не мисли за бедността си.
Нека тя мисли за себе си.
Даже и за богатството си не мисли. Нека то мисли за себе си. – За какво да мисля тогава? – Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл. Мисли, че трябва да отидеш при Него.
към беседата >>
Даже и за богатството си не мисли.
Срещнеш ли нещо грозно в живота, не се обръщай да гледаш. Мини мимоходом край него и го забрави. – Беден съм. – Не мисли за бедността си. Нека тя мисли за себе си.
Даже и за богатството си не мисли.
Нека то мисли за себе си. – За какво да мисля тогава? – Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл. Мисли, че трябва да отидеш при Него. Мисли за своя ближен.
към беседата >>
Нека то мисли за себе си.
Мини мимоходом край него и го забрави. – Беден съм. – Не мисли за бедността си. Нека тя мисли за себе си. Даже и за богатството си не мисли.
Нека то мисли за себе си.
– За какво да мисля тогава? – Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл. Мисли, че трябва да отидеш при Него. Мисли за своя ближен. – Кой е моят ближен?
към беседата >>
– За какво да мисля тогава?
– Беден съм. – Не мисли за бедността си. Нека тя мисли за себе си. Даже и за богатството си не мисли. Нека то мисли за себе си.
– За какво да мисля тогава?
– Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл. Мисли, че трябва да отидеш при Него. Мисли за своя ближен. – Кой е моят ближен? – Пак Господ.
към беседата >>
– Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл.
– Не мисли за бедността си. Нека тя мисли за себе си. Даже и за богатството си не мисли. Нека то мисли за себе си. – За какво да мисля тогава?
– Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл.
Мисли, че трябва да отидеш при Него. Мисли за своя ближен. – Кой е моят ближен? – Пак Господ. Мисли за себе си, като за слуга на Бога; мисли, че трябва да вършиш Божията воля.
към беседата >>
Мисли, че трябва да отидеш при Него.
Нека тя мисли за себе си. Даже и за богатството си не мисли. Нека то мисли за себе си. – За какво да мисля тогава? – Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл.
Мисли, че трябва да отидеш при Него.
Мисли за своя ближен. – Кой е моят ближен? – Пак Господ. Мисли за себе си, като за слуга на Бога; мисли, че трябва да вършиш Божията воля.
към беседата >>
Мисли за своя ближен.
Даже и за богатството си не мисли. Нека то мисли за себе си. – За какво да мисля тогава? – Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл. Мисли, че трябва да отидеш при Него.
Мисли за своя ближен.
– Кой е моят ближен? – Пак Господ. Мисли за себе си, като за слуга на Бога; мисли, че трябва да вършиш Божията воля.
към беседата >>
– Кой е моят ближен?
Нека то мисли за себе си. – За какво да мисля тогава? – Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл. Мисли, че трябва да отидеш при Него. Мисли за своя ближен.
– Кой е моят ближен?
– Пак Господ. Мисли за себе си, като за слуга на Бога; мисли, че трябва да вършиш Божията воля.
към беседата >>
– Пак Господ.
– За какво да мисля тогава? – Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл. Мисли, че трябва да отидеш при Него. Мисли за своя ближен. – Кой е моят ближен?
– Пак Господ.
Мисли за себе си, като за слуга на Бога; мисли, че трябва да вършиш Божията воля.
към беседата >>
Мисли за себе си, като за слуга на Бога; мисли, че трябва да вършиш Божията воля.
– Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл. Мисли, че трябва да отидеш при Него. Мисли за своя ближен. – Кой е моят ближен? – Пак Господ.
Мисли за себе си, като за слуга на Бога; мисли, че трябва да вършиш Божията воля.
към беседата >>
И тъй, мислете за Господа, за да мисли и Той за вас.
И тъй, мислете за Господа, за да мисли и Той за вас.
Обичайте Го, за да ви обича и Той. Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас. Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма да сте благодарни. Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе.
към беседата >>
Обичайте Го, за да ви обича и Той.
И тъй, мислете за Господа, за да мисли и Той за вас.
Обичайте Го, за да ви обича и Той.
Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас. Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма да сте благодарни. Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе. Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света.
към беседата >>
Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас.
И тъй, мислете за Господа, за да мисли и Той за вас. Обичайте Го, за да ви обича и Той.
Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас.
Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма да сте благодарни. Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе. Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света. Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе.
към беседата >>
Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма да сте благодарни.
И тъй, мислете за Господа, за да мисли и Той за вас. Обичайте Го, за да ви обича и Той. Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас.
Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма да сте благодарни.
Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе. Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света. Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе. Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък.
към беседата >>
Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш.
И тъй, мислете за Господа, за да мисли и Той за вас. Обичайте Го, за да ви обича и Той. Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас. Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма да сте благодарни.
Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш.
Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе. Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света. Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе. Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък. – Защо трябва да обичам?
към беседата >>
Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе.
И тъй, мислете за Господа, за да мисли и Той за вас. Обичайте Го, за да ви обича и Той. Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас. Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма да сте благодарни. Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш.
Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе.
Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света. Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе. Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък. – Защо трябва да обичам? – За да не допуснеш злото в себе си.
към беседата >>
Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света.
Обичайте Го, за да ви обича и Той. Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас. Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма да сте благодарни. Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе.
Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света.
Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе. Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък. – Защо трябва да обичам? – За да не допуснеш злото в себе си. Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение.
към беседата >>
Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе.
Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас. Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма да сте благодарни. Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе. Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света.
Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе.
Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък. – Защо трябва да обичам? – За да не допуснеш злото в себе си. Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение. То е като водната капка, която пада на едно и също място.
към беседата >>
Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък.
Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма да сте благодарни. Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе. Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света. Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе.
Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък.
– Защо трябва да обичам? – За да не допуснеш злото в себе си. Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение. То е като водната капка, която пада на едно и също място. Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда.
към беседата >>
– Защо трябва да обичам?
Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе. Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света. Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе. Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък.
– Защо трябва да обичам?
– За да не допуснеш злото в себе си. Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение. То е като водната капка, която пада на едно и също място. Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда. От нас зависи на кое ще дадем път – на доброто или на злото.
към беседата >>
– За да не допуснеш злото в себе си.
Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе. Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света. Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе. Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък. – Защо трябва да обичам?
– За да не допуснеш злото в себе си.
Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение. То е като водната капка, която пада на едно и също място. Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда. От нас зависи на кое ще дадем път – на доброто или на злото. Дето е доброто, там са и благата на живота.
към беседата >>
Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение.
Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света. Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе. Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък. – Защо трябва да обичам? – За да не допуснеш злото в себе си.
Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение.
То е като водната капка, която пада на едно и също място. Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда. От нас зависи на кое ще дадем път – на доброто или на злото. Дето е доброто, там са и благата на живота. Дето е злото, там няма никакви блага.
към беседата >>
То е като водната капка, която пада на едно и също място.
Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе. Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък. – Защо трябва да обичам? – За да не допуснеш злото в себе си. Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение.
То е като водната капка, която пада на едно и също място.
Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда. От нас зависи на кое ще дадем път – на доброто или на злото. Дето е доброто, там са и благата на живота. Дето е злото, там няма никакви блага.
към беседата >>
Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда.
Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък. – Защо трябва да обичам? – За да не допуснеш злото в себе си. Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение. То е като водната капка, която пада на едно и също място.
Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда.
От нас зависи на кое ще дадем път – на доброто или на злото. Дето е доброто, там са и благата на живота. Дето е злото, там няма никакви блага.
към беседата >>
От нас зависи на кое ще дадем път – на доброто или на злото.
– Защо трябва да обичам? – За да не допуснеш злото в себе си. Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение. То е като водната капка, която пада на едно и също място. Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда.
От нас зависи на кое ще дадем път – на доброто или на злото.
Дето е доброто, там са и благата на живота. Дето е злото, там няма никакви блага.
към беседата >>
Дето е доброто, там са и благата на живота.
– За да не допуснеш злото в себе си. Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение. То е като водната капка, която пада на едно и също място. Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда. От нас зависи на кое ще дадем път – на доброто или на злото.
Дето е доброто, там са и благата на живота.
Дето е злото, там няма никакви блага.
към беседата >>
Дето е злото, там няма никакви блага.
Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение. То е като водната капка, която пада на едно и също място. Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда. От нас зависи на кое ще дадем път – на доброто или на злото. Дето е доброто, там са и благата на живота.
Дето е злото, там няма никакви блага.
към беседата >>
Иде новото в света!
Иде новото в света!
– Кое е новото? – Да любим, за да се роди доброто в нас. – Трябва ли да се молим? – Да, трябва да се молите. Молитвата е привилегия за човешката душа.
към беседата >>
– Кое е новото?
Иде новото в света!
– Кое е новото?
– Да любим, за да се роди доброто в нас. – Трябва ли да се молим? – Да, трябва да се молите. Молитвата е привилегия за човешката душа. Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане.
към беседата >>
– Да любим, за да се роди доброто в нас.
Иде новото в света! – Кое е новото?
– Да любим, за да се роди доброто в нас.
– Трябва ли да се молим? – Да, трябва да се молите. Молитвата е привилегия за човешката душа. Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане. Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа.
към беседата >>
– Трябва ли да се молим?
Иде новото в света! – Кое е новото? – Да любим, за да се роди доброто в нас.
– Трябва ли да се молим?
– Да, трябва да се молите. Молитвата е привилегия за човешката душа. Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане. Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа. Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане.
към беседата >>
– Да, трябва да се молите.
Иде новото в света! – Кое е новото? – Да любим, за да се роди доброто в нас. – Трябва ли да се молим?
– Да, трябва да се молите.
Молитвата е привилегия за човешката душа. Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане. Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа. Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане. Няма смисъл постоянно да слизаш.
към беседата >>
Молитвата е привилегия за човешката душа.
Иде новото в света! – Кое е новото? – Да любим, за да се роди доброто в нас. – Трябва ли да се молим? – Да, трябва да се молите.
Молитвата е привилегия за човешката душа.
Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане. Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа. Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане. Няма смисъл постоянно да слизаш. Щом слизаш, трябва и да се качваш.
към беседата >>
Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане.
– Кое е новото? – Да любим, за да се роди доброто в нас. – Трябва ли да се молим? – Да, трябва да се молите. Молитвата е привилегия за човешката душа.
Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане.
Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа. Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане. Няма смисъл постоянно да слизаш. Щом слизаш, трябва и да се качваш. Виждаш, един човек слиза.
към беседата >>
Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа.
– Да любим, за да се роди доброто в нас. – Трябва ли да се молим? – Да, трябва да се молите. Молитвата е привилегия за човешката душа. Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане.
Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа.
Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане. Няма смисъл постоянно да слизаш. Щом слизаш, трябва и да се качваш. Виждаш, един човек слиза. Казваш: Този човек пада.
към беседата >>
Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане.
– Трябва ли да се молим? – Да, трябва да се молите. Молитвата е привилегия за човешката душа. Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане. Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа.
Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане.
Няма смисъл постоянно да слизаш. Щом слизаш, трябва и да се качваш. Виждаш, един човек слиза. Казваш: Този човек пада. – Ако слиза несъзнателно, той пада.
към беседата >>
Няма смисъл постоянно да слизаш.
– Да, трябва да се молите. Молитвата е привилегия за човешката душа. Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане. Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа. Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане.
Няма смисъл постоянно да слизаш.
Щом слизаш, трябва и да се качваш. Виждаш, един човек слиза. Казваш: Този човек пада. – Ако слиза несъзнателно, той пада. – Защо пада?
към беседата >>
Щом слизаш, трябва и да се качваш.
Молитвата е привилегия за човешката душа. Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане. Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа. Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане. Няма смисъл постоянно да слизаш.
Щом слизаш, трябва и да се качваш.
Виждаш, един човек слиза. Казваш: Този човек пада. – Ако слиза несъзнателно, той пада. – Защо пада? – И в този въпрос има известна философия.
към беседата >>
Виждаш, един човек слиза.
Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане. Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа. Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане. Няма смисъл постоянно да слизаш. Щом слизаш, трябва и да се качваш.
Виждаш, един човек слиза.
Казваш: Този човек пада. – Ако слиза несъзнателно, той пада. – Защо пада? – И в този въпрос има известна философия. Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти.
към беседата >>
Казваш: Този човек пада.
Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа. Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане. Няма смисъл постоянно да слизаш. Щом слизаш, трябва и да се качваш. Виждаш, един човек слиза.
Казваш: Този човек пада.
– Ако слиза несъзнателно, той пада. – Защо пада? – И в този въпрос има известна философия. Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти. Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш.
към беседата >>
– Ако слиза несъзнателно, той пада.
Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане. Няма смисъл постоянно да слизаш. Щом слизаш, трябва и да се качваш. Виждаш, един човек слиза. Казваш: Този човек пада.
– Ако слиза несъзнателно, той пада.
– Защо пада? – И в този въпрос има известна философия. Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти. Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш. – Защо си прав?
към беседата >>
– Защо пада?
Няма смисъл постоянно да слизаш. Щом слизаш, трябва и да се качваш. Виждаш, един човек слиза. Казваш: Този човек пада. – Ако слиза несъзнателно, той пада.
– Защо пада?
– И в този въпрос има известна философия. Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти. Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш. – Защо си прав? – За да седнеш ти.
към беседата >>
– И в този въпрос има известна философия.
Щом слизаш, трябва и да се качваш. Виждаш, един човек слиза. Казваш: Този човек пада. – Ако слиза несъзнателно, той пада. – Защо пада?
– И в този въпрос има известна философия.
Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти. Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш. – Защо си прав? – За да седнеш ти. Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг.
към беседата >>
Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти.
Виждаш, един човек слиза. Казваш: Този човек пада. – Ако слиза несъзнателно, той пада. – Защо пада? – И в този въпрос има известна философия.
Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти.
Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш. – Защо си прав? – За да седнеш ти. Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг. Това е правилното разрешаване на въпросите.
към беседата >>
Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш.
Казваш: Този човек пада. – Ако слиза несъзнателно, той пада. – Защо пада? – И в този въпрос има известна философия. Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти.
Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш.
– Защо си прав? – За да седнеш ти. Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг. Това е правилното разрешаване на въпросите. Някои хора падат, за да станат други.
към беседата >>
– Защо си прав?
– Ако слиза несъзнателно, той пада. – Защо пада? – И в този въпрос има известна философия. Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти. Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш.
– Защо си прав?
– За да седнеш ти. Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг. Това е правилното разрешаване на въпросите. Някои хора падат, за да станат други. Едни падат, за да не падат други.
към беседата >>
– За да седнеш ти.
– Защо пада? – И в този въпрос има известна философия. Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти. Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш. – Защо си прав?
– За да седнеш ти.
Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг. Това е правилното разрешаване на въпросите. Някои хора падат, за да станат други. Едни падат, за да не падат други. Грешният е паднал, за да не падне праведният.
към беседата >>
Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг.
– И в този въпрос има известна философия. Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти. Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш. – Защо си прав? – За да седнеш ти.
Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг.
Това е правилното разрешаване на въпросите. Някои хора падат, за да станат други. Едни падат, за да не падат други. Грешният е паднал, за да не падне праведният. – Защо стоиш прав?
към беседата >>
Това е правилното разрешаване на въпросите.
Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти. Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш. – Защо си прав? – За да седнеш ти. Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг.
Това е правилното разрешаване на въпросите.
Някои хора падат, за да станат други. Едни падат, за да не падат други. Грешният е паднал, за да не падне праведният. – Защо стоиш прав? – За да стане падналият.
към беседата >>
Някои хора падат, за да станат други.
Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш. – Защо си прав? – За да седнеш ти. Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг. Това е правилното разрешаване на въпросите.
Някои хора падат, за да станат други.
Едни падат, за да не падат други. Грешният е паднал, за да не падне праведният. – Защо стоиш прав? – За да стане падналият. Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният.
към беседата >>
Едни падат, за да не падат други.
– Защо си прав? – За да седнеш ти. Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг. Това е правилното разрешаване на въпросите. Някои хора падат, за да станат други.
Едни падат, за да не падат други.
Грешният е паднал, за да не падне праведният. – Защо стоиш прав? – За да стане падналият. Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният. Това е наука, която разрешава въпросите.
към беседата >>
Грешният е паднал, за да не падне праведният.
– За да седнеш ти. Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг. Това е правилното разрешаване на въпросите. Някои хора падат, за да станат други. Едни падат, за да не падат други.
Грешният е паднал, за да не падне праведният.
– Защо стоиш прав? – За да стане падналият. Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният. Това е наука, която разрешава въпросите. Това е правата мисъл.
към беседата >>
– Защо стоиш прав?
Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг. Това е правилното разрешаване на въпросите. Някои хора падат, за да станат други. Едни падат, за да не падат други. Грешният е паднал, за да не падне праведният.
– Защо стоиш прав?
– За да стане падналият. Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният. Това е наука, която разрешава въпросите. Това е правата мисъл. Като мислиш така, душата ти ще се просвети.
към беседата >>
– За да стане падналият.
Това е правилното разрешаване на въпросите. Някои хора падат, за да станат други. Едни падат, за да не падат други. Грешният е паднал, за да не падне праведният. – Защо стоиш прав?
– За да стане падналият.
Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният. Това е наука, която разрешава въпросите. Това е правата мисъл. Като мислиш така, душата ти ще се просвети. – Много хора паднаха.
към беседата >>
Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният.
Някои хора падат, за да станат други. Едни падат, за да не падат други. Грешният е паднал, за да не падне праведният. – Защо стоиш прав? – За да стане падналият.
Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният.
Това е наука, която разрешава въпросите. Това е правата мисъл. Като мислиш така, душата ти ще се просвети. – Много хора паднаха. – Да, но мнозина се спасиха от падане.
към беседата >>
Това е наука, която разрешава въпросите.
Едни падат, за да не падат други. Грешният е паднал, за да не падне праведният. – Защо стоиш прав? – За да стане падналият. Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният.
Това е наука, която разрешава въпросите.
Това е правата мисъл. Като мислиш така, душата ти ще се просвети. – Много хора паднаха. – Да, но мнозина се спасиха от падане. Падналият да се радва на онези, които стоят.
към беседата >>
Това е правата мисъл.
Грешният е паднал, за да не падне праведният. – Защо стоиш прав? – За да стане падналият. Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният. Това е наука, която разрешава въпросите.
Това е правата мисъл.
Като мислиш така, душата ти ще се просвети. – Много хора паднаха. – Да, но мнозина се спасиха от падане. Падналият да се радва на онези, които стоят. Който стои прав, да се радва и благодари на онзи, който с падането си го е спасил.
към беседата >>
Като мислиш така, душата ти ще се просвети.
– Защо стоиш прав? – За да стане падналият. Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният. Това е наука, която разрешава въпросите. Това е правата мисъл.
Като мислиш така, душата ти ще се просвети.
– Много хора паднаха. – Да, но мнозина се спасиха от падане. Падналият да се радва на онези, които стоят. Който стои прав, да се радва и благодари на онзи, който с падането си го е спасил. Който стои, лесно може да подаде ръката си на падналия и да го повдигне.
към беседата >>
– Много хора паднаха.
– За да стане падналият. Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният. Това е наука, която разрешава въпросите. Това е правата мисъл. Като мислиш така, душата ти ще се просвети.
– Много хора паднаха.
– Да, но мнозина се спасиха от падане. Падналият да се радва на онези, които стоят. Който стои прав, да се радва и благодари на онзи, който с падането си го е спасил. Който стои, лесно може да подаде ръката си на падналия и да го повдигне. Подай въже на падналия в кладенеца, за да го изтеглиш навън.
към беседата >>
– Да, но мнозина се спасиха от падане.
Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният. Това е наука, която разрешава въпросите. Това е правата мисъл. Като мислиш така, душата ти ще се просвети. – Много хора паднаха.
– Да, но мнозина се спасиха от падане.
Падналият да се радва на онези, които стоят. Който стои прав, да се радва и благодари на онзи, който с падането си го е спасил. Който стои, лесно може да подаде ръката си на падналия и да го повдигне. Подай въже на падналия в кладенеца, за да го изтеглиш навън.
към беседата >>
Падналият да се радва на онези, които стоят.
Това е наука, която разрешава въпросите. Това е правата мисъл. Като мислиш така, душата ти ще се просвети. – Много хора паднаха. – Да, но мнозина се спасиха от падане.
Падналият да се радва на онези, които стоят.
Който стои прав, да се радва и благодари на онзи, който с падането си го е спасил. Който стои, лесно може да подаде ръката си на падналия и да го повдигне. Подай въже на падналия в кладенеца, за да го изтеглиш навън.
към беседата >>
Който стои прав, да се радва и благодари на онзи, който с падането си го е спасил.
Това е правата мисъл. Като мислиш така, душата ти ще се просвети. – Много хора паднаха. – Да, но мнозина се спасиха от падане. Падналият да се радва на онези, които стоят.
Който стои прав, да се радва и благодари на онзи, който с падането си го е спасил.
Който стои, лесно може да подаде ръката си на падналия и да го повдигне. Подай въже на падналия в кладенеца, за да го изтеглиш навън.
към беседата >>
Който стои, лесно може да подаде ръката си на падналия и да го повдигне.
Като мислиш така, душата ти ще се просвети. – Много хора паднаха. – Да, но мнозина се спасиха от падане. Падналият да се радва на онези, които стоят. Който стои прав, да се радва и благодари на онзи, който с падането си го е спасил.
Който стои, лесно може да подаде ръката си на падналия и да го повдигне.
Подай въже на падналия в кладенеца, за да го изтеглиш навън.
към беседата >>
Подай въже на падналия в кладенеца, за да го изтеглиш навън.
– Много хора паднаха. – Да, но мнозина се спасиха от падане. Падналият да се радва на онези, които стоят. Който стои прав, да се радва и благодари на онзи, който с падането си го е спасил. Който стои, лесно може да подаде ръката си на падналия и да го повдигне.
Подай въже на падналия в кладенеца, за да го изтеглиш навън.
към беседата >>
„Блажени нищите духом.“ – Опитал ли си положението на нищия?
„Блажени нищите духом.“ – Опитал ли си положението на нищия?
Знаеш ли, какво нещо е нищ човек?
към беседата >>
Знаеш ли, какво нещо е нищ човек?
„Блажени нищите духом.“ – Опитал ли си положението на нищия?
Знаеш ли, какво нещо е нищ човек?
към беседата >>
„Блажени кротките.“
„Блажени кротките.“
към беседата >>
„Блажени чистите по сърце.“ – Знаеш ли, какво значи кротък?
„Блажени чистите по сърце.“ – Знаеш ли, какво значи кротък?
Знаеш ли, какво нещо е чистият по сърце? Ако не си опитал това, ще четеш тези стихове, те ще минават като сянка пред тебе, без да постигнеш нещо. Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване. Чистотата е хигиена на живота. Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот.
към беседата >>
Знаеш ли, какво нещо е чистият по сърце?
„Блажени чистите по сърце.“ – Знаеш ли, какво значи кротък?
Знаеш ли, какво нещо е чистият по сърце?
Ако не си опитал това, ще четеш тези стихове, те ще минават като сянка пред тебе, без да постигнеш нещо. Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване. Чистотата е хигиена на живота. Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот. Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта.
към беседата >>
Ако не си опитал това, ще четеш тези стихове, те ще минават като сянка пред тебе, без да постигнеш нещо.
„Блажени чистите по сърце.“ – Знаеш ли, какво значи кротък? Знаеш ли, какво нещо е чистият по сърце?
Ако не си опитал това, ще четеш тези стихове, те ще минават като сянка пред тебе, без да постигнеш нещо.
Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване. Чистотата е хигиена на живота. Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот. Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта. – Защо остаряваме?
към беседата >>
Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване.
„Блажени чистите по сърце.“ – Знаеш ли, какво значи кротък? Знаеш ли, какво нещо е чистият по сърце? Ако не си опитал това, ще четеш тези стихове, те ще минават като сянка пред тебе, без да постигнеш нещо.
Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване.
Чистотата е хигиена на живота. Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот. Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта. – Защо остаряваме? – Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате.
към беседата >>
Чистотата е хигиена на живота.
„Блажени чистите по сърце.“ – Знаеш ли, какво значи кротък? Знаеш ли, какво нещо е чистият по сърце? Ако не си опитал това, ще четеш тези стихове, те ще минават като сянка пред тебе, без да постигнеш нещо. Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване.
Чистотата е хигиена на живота.
Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот. Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта. – Защо остаряваме? – Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате. Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно.
към беседата >>
Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот.
„Блажени чистите по сърце.“ – Знаеш ли, какво значи кротък? Знаеш ли, какво нещо е чистият по сърце? Ако не си опитал това, ще четеш тези стихове, те ще минават като сянка пред тебе, без да постигнеш нещо. Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване. Чистотата е хигиена на живота.
Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот.
Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта. – Защо остаряваме? – Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате. Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно. И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически.
към беседата >>
Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта.
Знаеш ли, какво нещо е чистият по сърце? Ако не си опитал това, ще четеш тези стихове, те ще минават като сянка пред тебе, без да постигнеш нещо. Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване. Чистотата е хигиена на живота. Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот.
Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта.
– Защо остаряваме? – Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате. Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно. И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически. Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически.
към беседата >>
– Защо остаряваме?
Ако не си опитал това, ще четеш тези стихове, те ще минават като сянка пред тебе, без да постигнеш нещо. Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване. Чистотата е хигиена на живота. Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот. Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта.
– Защо остаряваме?
– Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате. Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно. И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически. Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически. Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи.
към беседата >>
– Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате.
Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване. Чистотата е хигиена на живота. Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот. Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта. – Защо остаряваме?
– Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате.
Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно. И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически. Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически. Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи. Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени.
към беседата >>
Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно.
Чистотата е хигиена на живота. Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот. Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта. – Защо остаряваме? – Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате.
Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно.
И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически. Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически. Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи. Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени. Това е механическа промяна.
към беседата >>
И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически.
Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот. Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта. – Защо остаряваме? – Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате. Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно.
И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически.
Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически. Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи. Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени. Това е механическа промяна. Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчна семка.
към беседата >>
Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически.
Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта. – Защо остаряваме? – Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате. Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно. И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически.
Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически.
Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи. Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени. Това е механическа промяна. Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчна семка. Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод.
към беседата >>
Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи.
– Защо остаряваме? – Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате. Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно. И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически. Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически.
Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи.
Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени. Това е механическа промяна. Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчна семка. Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод. Това показва, че с ябълчната семка е станала органическа промяна.
към беседата >>
Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени.
– Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате. Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно. И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически. Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически. Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи.
Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени.
Това е механическа промяна. Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчна семка. Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод. Това показва, че с ябълчната семка е станала органическа промяна. Дето няма растене, там става механическа промяна; дето нещата растат и се увеличават, промяната е органическа.
към беседата >>
Това е механическа промяна.
Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно. И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически. Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически. Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи. Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени.
Това е механическа промяна.
Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчна семка. Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод. Това показва, че с ябълчната семка е станала органическа промяна. Дето няма растене, там става механическа промяна; дето нещата растат и се увеличават, промяната е органическа.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчна семка.
И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически. Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически. Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи. Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени. Това е механическа промяна.
Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчна семка.
Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод. Това показва, че с ябълчната семка е станала органическа промяна. Дето няма растене, там става механическа промяна; дето нещата растат и се увеличават, промяната е органическа.
към беседата >>
Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод.
Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически. Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи. Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени. Това е механическа промяна. Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчна семка.
Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод.
Това показва, че с ябълчната семка е станала органическа промяна. Дето няма растене, там става механическа промяна; дето нещата растат и се увеличават, промяната е органическа.
към беседата >>
Това показва, че с ябълчната семка е станала органическа промяна.
Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи. Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени. Това е механическа промяна. Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчна семка. Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод.
Това показва, че с ябълчната семка е станала органическа промяна.
Дето няма растене, там става механическа промяна; дето нещата растат и се увеличават, промяната е органическа.
към беседата >>
Дето няма растене, там става механическа промяна; дето нещата растат и се увеличават, промяната е органическа.
Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени. Това е механическа промяна. Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчна семка. Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод. Това показва, че с ябълчната семка е станала органическа промяна.
Дето няма растене, там става механическа промяна; дето нещата растат и се увеличават, промяната е органическа.
към беседата >>
Не е достатъчно човек да става висок и широк, но той трябва да се изменя и вътрешно: да расте в знание, в доброта, в любов – във всички добродетели.
Не е достатъчно човек да става висок и широк, но той трябва да се изменя и вътрешно: да расте в знание, в доброта, в любов – във всички добродетели.
– Ние остаряхме, не можем повече да растем. – Растенето е вечен процес, то никога не спира. Ако не растеш единично, ще растеш колективно. В природата всичко расте и се видоизменя. Във физическия свят стават видоизменения; в реалния, както и в света на чувствата, става растене, а в Божествения свят става обновяване.
към беседата >>
– Ние остаряхме, не можем повече да растем.
Не е достатъчно човек да става висок и широк, но той трябва да се изменя и вътрешно: да расте в знание, в доброта, в любов – във всички добродетели.
– Ние остаряхме, не можем повече да растем.
– Растенето е вечен процес, то никога не спира. Ако не растеш единично, ще растеш колективно. В природата всичко расте и се видоизменя. Във физическия свят стават видоизменения; в реалния, както и в света на чувствата, става растене, а в Божествения свят става обновяване. Значи, на физическия свят ще се видоизменяш; в духовния свят ще растеш, а в Божествения ще се обновиш.
към беседата >>
– Растенето е вечен процес, то никога не спира.
Не е достатъчно човек да става висок и широк, но той трябва да се изменя и вътрешно: да расте в знание, в доброта, в любов – във всички добродетели. – Ние остаряхме, не можем повече да растем.
– Растенето е вечен процес, то никога не спира.
Ако не растеш единично, ще растеш колективно. В природата всичко расте и се видоизменя. Във физическия свят стават видоизменения; в реалния, както и в света на чувствата, става растене, а в Божествения свят става обновяване. Значи, на физическия свят ще се видоизменяш; в духовния свят ще растеш, а в Божествения ще се обновиш.
към беседата >>
Ако не растеш единично, ще растеш колективно.
Не е достатъчно човек да става висок и широк, но той трябва да се изменя и вътрешно: да расте в знание, в доброта, в любов – във всички добродетели. – Ние остаряхме, не можем повече да растем. – Растенето е вечен процес, то никога не спира.
Ако не растеш единично, ще растеш колективно.
В природата всичко расте и се видоизменя. Във физическия свят стават видоизменения; в реалния, както и в света на чувствата, става растене, а в Божествения свят става обновяване. Значи, на физическия свят ще се видоизменяш; в духовния свят ще растеш, а в Божествения ще се обновиш.
към беседата >>
В природата всичко расте и се видоизменя.
Не е достатъчно човек да става висок и широк, но той трябва да се изменя и вътрешно: да расте в знание, в доброта, в любов – във всички добродетели. – Ние остаряхме, не можем повече да растем. – Растенето е вечен процес, то никога не спира. Ако не растеш единично, ще растеш колективно.
В природата всичко расте и се видоизменя.
Във физическия свят стават видоизменения; в реалния, както и в света на чувствата, става растене, а в Божествения свят става обновяване. Значи, на физическия свят ще се видоизменяш; в духовния свят ще растеш, а в Божествения ще се обновиш.
към беседата >>
Във физическия свят стават видоизменения; в реалния, както и в света на чувствата, става растене, а в Божествения свят става обновяване.
Не е достатъчно човек да става висок и широк, но той трябва да се изменя и вътрешно: да расте в знание, в доброта, в любов – във всички добродетели. – Ние остаряхме, не можем повече да растем. – Растенето е вечен процес, то никога не спира. Ако не растеш единично, ще растеш колективно. В природата всичко расте и се видоизменя.
Във физическия свят стават видоизменения; в реалния, както и в света на чувствата, става растене, а в Божествения свят става обновяване.
Значи, на физическия свят ще се видоизменяш; в духовния свят ще растеш, а в Божествения ще се обновиш.
към беседата >>
Значи, на физическия свят ще се видоизменяш; в духовния свят ще растеш, а в Божествения ще се обновиш.
– Ние остаряхме, не можем повече да растем. – Растенето е вечен процес, то никога не спира. Ако не растеш единично, ще растеш колективно. В природата всичко расте и се видоизменя. Във физическия свят стават видоизменения; в реалния, както и в света на чувствата, става растене, а в Божествения свят става обновяване.
Значи, на физическия свят ще се видоизменяш; в духовния свят ще растеш, а в Божествения ще се обновиш.
към беседата >>
Казвам: Съединете обновяването, растенето и видоизменението, за да получите нещо цяло.
Казвам: Съединете обновяването, растенето и видоизменението, за да получите нещо цяло.
Като процеси, те представят три реалности в света. Каквото и да правите, не можете да разделите тези процеси. Те са едно цяло. Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата. Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените.
към беседата >>
Като процеси, те представят три реалности в света.
Казвам: Съединете обновяването, растенето и видоизменението, за да получите нещо цяло.
Като процеси, те представят три реалности в света.
Каквото и да правите, не можете да разделите тези процеси. Те са едно цяло. Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата. Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените. Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар.
към беседата >>
Каквото и да правите, не можете да разделите тези процеси.
Казвам: Съединете обновяването, растенето и видоизменението, за да получите нещо цяло. Като процеси, те представят три реалности в света.
Каквото и да правите, не можете да разделите тези процеси.
Те са едно цяло. Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата. Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените. Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар. Това са промени на физическия свят.
към беседата >>
Те са едно цяло.
Казвам: Съединете обновяването, растенето и видоизменението, за да получите нещо цяло. Като процеси, те представят три реалности в света. Каквото и да правите, не можете да разделите тези процеси.
Те са едно цяло.
Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата. Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените. Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар. Това са промени на физическия свят. С промяната заедно растат и чувствата в човека.
към беседата >>
Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата.
Казвам: Съединете обновяването, растенето и видоизменението, за да получите нещо цяло. Като процеси, те представят три реалности в света. Каквото и да правите, не можете да разделите тези процеси. Те са едно цяло.
Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата.
Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените. Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар. Това са промени на физическия свят. С промяната заедно растат и чувствата в човека. Той живее вече и в реалния или духовния свят.
към беседата >>
Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените.
Казвам: Съединете обновяването, растенето и видоизменението, за да получите нещо цяло. Като процеси, те представят три реалности в света. Каквото и да правите, не можете да разделите тези процеси. Те са едно цяло. Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата.
Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените.
Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар. Това са промени на физическия свят. С промяната заедно растат и чувствата в човека. Той живее вече и в реалния или духовния свят. Най-после мисълта му се обновява и той влиза в Божествения свят.
към беседата >>
Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар.
Като процеси, те представят три реалности в света. Каквото и да правите, не можете да разделите тези процеси. Те са едно цяло. Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата. Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените.
Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар.
Това са промени на физическия свят. С промяната заедно растат и чувствата в човека. Той живее вече и в реалния или духовния свят. Най-после мисълта му се обновява и той влиза в Божествения свят. При всяка промяна надеждата влиза в човека; при растенето вярата е в него; при обновяването любовта го посещава.
към беседата >>
Това са промени на физическия свят.
Каквото и да правите, не можете да разделите тези процеси. Те са едно цяло. Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата. Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените. Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар.
Това са промени на физическия свят.
С промяната заедно растат и чувствата в човека. Той живее вече и в реалния или духовния свят. Най-после мисълта му се обновява и той влиза в Божествения свят. При всяка промяна надеждата влиза в човека; при растенето вярата е в него; при обновяването любовта го посещава.
към беседата >>
С промяната заедно растат и чувствата в човека.
Те са едно цяло. Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата. Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените. Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар. Това са промени на физическия свят.
С промяната заедно растат и чувствата в човека.
Той живее вече и в реалния или духовния свят. Най-после мисълта му се обновява и той влиза в Божествения свят. При всяка промяна надеждата влиза в човека; при растенето вярата е в него; при обновяването любовта го посещава.
към беседата >>
Той живее вече и в реалния или духовния свят.
Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата. Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените. Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар. Това са промени на физическия свят. С промяната заедно растат и чувствата в човека.
Той живее вече и в реалния или духовния свят.
Най-после мисълта му се обновява и той влиза в Божествения свят. При всяка промяна надеждата влиза в човека; при растенето вярата е в него; при обновяването любовта го посещава.
към беседата >>
Най-после мисълта му се обновява и той влиза в Божествения свят.
Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените. Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар. Това са промени на физическия свят. С промяната заедно растат и чувствата в човека. Той живее вече и в реалния или духовния свят.
Най-после мисълта му се обновява и той влиза в Божествения свят.
При всяка промяна надеждата влиза в човека; при растенето вярата е в него; при обновяването любовта го посещава.
към беседата >>
При всяка промяна надеждата влиза в човека; при растенето вярата е в него; при обновяването любовта го посещава.
Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар. Това са промени на физическия свят. С промяната заедно растат и чувствата в човека. Той живее вече и в реалния или духовния свят. Най-после мисълта му се обновява и той влиза в Божествения свят.
При всяка промяна надеждата влиза в човека; при растенето вярата е в него; при обновяването любовта го посещава.
към беседата >>
Желая ви да се променяте, да растете, да се обновявате и Бог да ви благослови!
Желая ви да се променяте, да растете, да се обновявате и Бог да ви благослови!
към беседата >>
За да се избегне еднообразието, представете си, че тази глава е плодно дърво, което ражда всяка година.
За да се избегне еднообразието, представете си, че тази глава е плодно дърво, което ражда всяка година.
Обаче, плодовете на това дърво първата година били едни, втората година били други, третата година – различни от първите две години. И тази година ще я четем, да видим, какви са плодовете й, сладки или горчиви.
към беседата >>
Обаче, плодовете на това дърво първата година били едни, втората година били други, третата година – различни от първите две години.
За да се избегне еднообразието, представете си, че тази глава е плодно дърво, което ражда всяка година.
Обаче, плодовете на това дърво първата година били едни, втората година били други, третата година – различни от първите две години.
И тази година ще я четем, да видим, какви са плодовете й, сладки или горчиви.
към беседата >>
И тази година ще я четем, да видим, какви са плодовете й, сладки или горчиви.
За да се избегне еднообразието, представете си, че тази глава е плодно дърво, което ражда всяка година. Обаче, плодовете на това дърво първата година били едни, втората година били други, третата година – различни от първите две години.
И тази година ще я четем, да видим, какви са плодовете й, сладки или горчиви.
към беседата >>
Еднообразието е опасно във всяко отношение: и в религията, и в науката, и в живота.
Еднообразието е опасно във всяко отношение: и в религията, и в науката, и в живота.
Еднообразието даже и в доброто, и в злото е също опасно. Всичко, в което има еднообразие, е опасно. Ако се храниш постоянно с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш постоянно със сливи, ще заприличаш на слива. Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш. Еднообразието в храната е също опасно.
към беседата >>
Еднообразието даже и в доброто, и в злото е също опасно.
Еднообразието е опасно във всяко отношение: и в религията, и в науката, и в живота.
Еднообразието даже и в доброто, и в злото е също опасно.
Всичко, в което има еднообразие, е опасно. Ако се храниш постоянно с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш постоянно със сливи, ще заприличаш на слива. Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш. Еднообразието в храната е също опасно. То прави човека еднообразен.
към беседата >>
Всичко, в което има еднообразие, е опасно.
Еднообразието е опасно във всяко отношение: и в религията, и в науката, и в живота. Еднообразието даже и в доброто, и в злото е също опасно.
Всичко, в което има еднообразие, е опасно.
Ако се храниш постоянно с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш постоянно със сливи, ще заприличаш на слива. Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш. Еднообразието в храната е също опасно. То прави човека еднообразен. – Да бъдем добри!
към беседата >>
Ако се храниш постоянно с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш постоянно със сливи, ще заприличаш на слива.
Еднообразието е опасно във всяко отношение: и в религията, и в науката, и в живота. Еднообразието даже и в доброто, и в злото е също опасно. Всичко, в което има еднообразие, е опасно.
Ако се храниш постоянно с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш постоянно със сливи, ще заприличаш на слива.
Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш. Еднообразието в храната е също опасно. То прави човека еднообразен. – Да бъдем добри! – Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи.
към беседата >>
Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш.
Еднообразието е опасно във всяко отношение: и в религията, и в науката, и в живота. Еднообразието даже и в доброто, и в злото е също опасно. Всичко, в което има еднообразие, е опасно. Ако се храниш постоянно с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш постоянно със сливи, ще заприличаш на слива.
Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш.
Еднообразието в храната е също опасно. То прави човека еднообразен. – Да бъдем добри! – Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи. Доброто е колективна идея.
към беседата >>
Еднообразието в храната е също опасно.
Еднообразието е опасно във всяко отношение: и в религията, и в науката, и в живота. Еднообразието даже и в доброто, и в злото е също опасно. Всичко, в което има еднообразие, е опасно. Ако се храниш постоянно с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш постоянно със сливи, ще заприличаш на слива. Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш.
Еднообразието в храната е също опасно.
То прави човека еднообразен. – Да бъдем добри! – Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи. Доброто е колективна идея. В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви.
към беседата >>
То прави човека еднообразен.
Еднообразието даже и в доброто, и в злото е също опасно. Всичко, в което има еднообразие, е опасно. Ако се храниш постоянно с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш постоянно със сливи, ще заприличаш на слива. Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш. Еднообразието в храната е също опасно.
То прави човека еднообразен.
– Да бъдем добри! – Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи. Доброто е колективна идея. В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви. Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества.
към беседата >>
– Да бъдем добри!
Всичко, в което има еднообразие, е опасно. Ако се храниш постоянно с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш постоянно със сливи, ще заприличаш на слива. Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш. Еднообразието в храната е също опасно. То прави човека еднообразен.
– Да бъдем добри!
– Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи. Доброто е колективна идея. В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви. Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества. Например, запознаваш се с буквата „Л“.
към беседата >>
– Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи.
Ако се храниш постоянно с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш постоянно със сливи, ще заприличаш на слива. Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш. Еднообразието в храната е също опасно. То прави човека еднообразен. – Да бъдем добри!
– Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи.
Доброто е колективна идея. В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви. Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества. Например, запознаваш се с буквата „Л“. Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш?
към беседата >>
Доброто е колективна идея.
Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш. Еднообразието в храната е също опасно. То прави човека еднообразен. – Да бъдем добри! – Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи.
Доброто е колективна идея.
В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви. Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества. Например, запознаваш се с буквата „Л“. Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш? Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“.
към беседата >>
В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви.
Еднообразието в храната е също опасно. То прави човека еднообразен. – Да бъдем добри! – Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи. Доброто е колективна идея.
В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви.
Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества. Например, запознаваш се с буквата „Л“. Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш? Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“. Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов.
към беседата >>
Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества.
То прави човека еднообразен. – Да бъдем добри! – Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи. Доброто е колективна идея. В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви.
Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества.
Например, запознаваш се с буквата „Л“. Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш? Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“. Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов. Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение.
към беседата >>
Например, запознаваш се с буквата „Л“.
– Да бъдем добри! – Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи. Доброто е колективна идея. В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви. Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества.
Например, запознаваш се с буквата „Л“.
Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш? Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“. Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов. Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение. – Само „любов“ ли започва с буквата „л“?
към беседата >>
Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш?
– Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи. Доброто е колективна идея. В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви. Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества. Например, запознаваш се с буквата „Л“.
Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш?
Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“. Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов. Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение. – Само „любов“ ли започва с буквата „л“? – Много думи започват с тази буква.
към беседата >>
Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“.
Доброто е колективна идея. В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви. Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества. Например, запознаваш се с буквата „Л“. Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш?
Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“.
Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов. Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение. – Само „любов“ ли започва с буквата „л“? – Много думи започват с тази буква. Например, лице, личен.
към беседата >>
Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов.
В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви. Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества. Например, запознаваш се с буквата „Л“. Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш? Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“.
Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов.
Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение. – Само „любов“ ли започва с буквата „л“? – Много думи започват с тази буква. Например, лице, личен. Казва се, че не можеш да бъдеш личен без буквата „л“.
към беседата >>
Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение.
Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества. Например, запознаваш се с буквата „Л“. Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш? Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“. Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов.
Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение.
– Само „любов“ ли започва с буквата „л“? – Много думи започват с тази буква. Например, лице, личен. Казва се, че не можеш да бъдеш личен без буквата „л“.
към беседата >>
– Само „любов“ ли започва с буквата „л“?
Например, запознаваш се с буквата „Л“. Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш? Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“. Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов. Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение.
– Само „любов“ ли започва с буквата „л“?
– Много думи започват с тази буква. Например, лице, личен. Казва се, че не можеш да бъдеш личен без буквата „л“.
към беседата >>
– Много думи започват с тази буква.
Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш? Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“. Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов. Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение. – Само „любов“ ли започва с буквата „л“?
– Много думи започват с тази буква.
Например, лице, личен. Казва се, че не можеш да бъдеш личен без буквата „л“.
към беседата >>
Например, лице, личен.
Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“. Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов. Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение. – Само „любов“ ли започва с буквата „л“? – Много думи започват с тази буква.
Например, лице, личен.
Казва се, че не можеш да бъдеш личен без буквата „л“.
към беседата >>
Казва се, че не можеш да бъдеш личен без буквата „л“.
Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов. Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение. – Само „любов“ ли започва с буквата „л“? – Много думи започват с тази буква. Например, лице, личен.
Казва се, че не можеш да бъдеш личен без буквата „л“.
към беседата >>
Като се запознавате с буквата „в“, пак ще намерите думи, които започват с „в“.
Като се запознавате с буквата „в“, пак ще намерите думи, които започват с „в“.
Например, висок, велик човек. Не можеш да бъдеш велик човек без буквата „в“. Така ще се запознаете и с останалите букви на азбуката, докато дойдете до последната буква. По този начин ще разберете, че буквите са нещо живо. Учените са дошли до същото заключение.
към беседата >>
Например, висок, велик човек.
Като се запознавате с буквата „в“, пак ще намерите думи, които започват с „в“.
Например, висок, велик човек.
Не можеш да бъдеш велик човек без буквата „в“. Така ще се запознаете и с останалите букви на азбуката, докато дойдете до последната буква. По този начин ще разберете, че буквите са нещо живо. Учените са дошли до същото заключение.
към беседата >>
Не можеш да бъдеш велик човек без буквата „в“.
Като се запознавате с буквата „в“, пак ще намерите думи, които започват с „в“. Например, висок, велик човек.
Не можеш да бъдеш велик човек без буквата „в“.
Така ще се запознаете и с останалите букви на азбуката, докато дойдете до последната буква. По този начин ще разберете, че буквите са нещо живо. Учените са дошли до същото заключение.
към беседата >>
Така ще се запознаете и с останалите букви на азбуката, докато дойдете до последната буква.
Като се запознавате с буквата „в“, пак ще намерите думи, които започват с „в“. Например, висок, велик човек. Не можеш да бъдеш велик човек без буквата „в“.
Така ще се запознаете и с останалите букви на азбуката, докато дойдете до последната буква.
По този начин ще разберете, че буквите са нещо живо. Учените са дошли до същото заключение.
към беседата >>
По този начин ще разберете, че буквите са нещо живо.
Като се запознавате с буквата „в“, пак ще намерите думи, които започват с „в“. Например, висок, велик човек. Не можеш да бъдеш велик човек без буквата „в“. Така ще се запознаете и с останалите букви на азбуката, докато дойдете до последната буква.
По този начин ще разберете, че буквите са нещо живо.
Учените са дошли до същото заключение.
към беседата >>
Учените са дошли до същото заключение.
Като се запознавате с буквата „в“, пак ще намерите думи, които започват с „в“. Например, висок, велик човек. Не можеш да бъдеш велик човек без буквата „в“. Така ще се запознаете и с останалите букви на азбуката, докато дойдете до последната буква. По този начин ще разберете, че буквите са нещо живо.
Учените са дошли до същото заключение.
към беседата >>
Скоро четох в едно списание за изчисленията, които направил един виден учен, математик.
Скоро четох в едно списание за изчисленията, които направил един виден учен, математик.
Покрай големите си изчисления за бързината, с която се движат звездите и планетите, той се спрял върху една дребна работа, а именно: изчислил, за колко време ще се изпарят пет кубически метра вода, ако приеме, че за една година се изпарява само една капка вода. Той изчислил, че всичката вода ще се изпари за 145 милиона години – число, което отговаря на бързината на светлината. Значи, за да дойде светлината от най-крайните предели на нашата вселена до земята, нужни й са около 140 – 145 милиона години. Така ние можем да си съставим понятие за пътя, който изминава светлината, докато дойде до нас. Този учен имал голямо търпение да изчислява първо, колко капки вода има в пет кубически метра, а после, за колко време се изпарява тази вода.
към беседата >>
Покрай големите си изчисления за бързината, с която се движат звездите и планетите, той се спрял върху една дребна работа, а именно: изчислил, за колко време ще се изпарят пет кубически метра вода, ако приеме, че за една година се изпарява само една капка вода.
Скоро четох в едно списание за изчисленията, които направил един виден учен, математик.
Покрай големите си изчисления за бързината, с която се движат звездите и планетите, той се спрял върху една дребна работа, а именно: изчислил, за колко време ще се изпарят пет кубически метра вода, ако приеме, че за една година се изпарява само една капка вода.
Той изчислил, че всичката вода ще се изпари за 145 милиона години – число, което отговаря на бързината на светлината. Значи, за да дойде светлината от най-крайните предели на нашата вселена до земята, нужни й са около 140 – 145 милиона години. Така ние можем да си съставим понятие за пътя, който изминава светлината, докато дойде до нас. Този учен имал голямо търпение да изчислява първо, колко капки вода има в пет кубически метра, а после, за колко време се изпарява тази вода. Той продължил изчисленията си по-нататък.
към беседата >>
Той изчислил, че всичката вода ще се изпари за 145 милиона години – число, което отговаря на бързината на светлината.
Скоро четох в едно списание за изчисленията, които направил един виден учен, математик. Покрай големите си изчисления за бързината, с която се движат звездите и планетите, той се спрял върху една дребна работа, а именно: изчислил, за колко време ще се изпарят пет кубически метра вода, ако приеме, че за една година се изпарява само една капка вода.
Той изчислил, че всичката вода ще се изпари за 145 милиона години – число, което отговаря на бързината на светлината.
Значи, за да дойде светлината от най-крайните предели на нашата вселена до земята, нужни й са около 140 – 145 милиона години. Така ние можем да си съставим понятие за пътя, който изминава светлината, докато дойде до нас. Този учен имал голямо търпение да изчислява първо, колко капки вода има в пет кубически метра, а после, за колко време се изпарява тази вода. Той продължил изчисленията си по-нататък. Взел не пет, а десет кубически метра вода, с дълбочина четири метра и намерил, че тази вода се изпарява за два милиарда години – число, което отговаря на възрастта на нашата земя от създаването й до днес.
към беседата >>
Значи, за да дойде светлината от най-крайните предели на нашата вселена до земята, нужни й са около 140 – 145 милиона години.
Скоро четох в едно списание за изчисленията, които направил един виден учен, математик. Покрай големите си изчисления за бързината, с която се движат звездите и планетите, той се спрял върху една дребна работа, а именно: изчислил, за колко време ще се изпарят пет кубически метра вода, ако приеме, че за една година се изпарява само една капка вода. Той изчислил, че всичката вода ще се изпари за 145 милиона години – число, което отговаря на бързината на светлината.
Значи, за да дойде светлината от най-крайните предели на нашата вселена до земята, нужни й са около 140 – 145 милиона години.
Така ние можем да си съставим понятие за пътя, който изминава светлината, докато дойде до нас. Този учен имал голямо търпение да изчислява първо, колко капки вода има в пет кубически метра, а после, за колко време се изпарява тази вода. Той продължил изчисленията си по-нататък. Взел не пет, а десет кубически метра вода, с дълбочина четири метра и намерил, че тази вода се изпарява за два милиарда години – число, което отговаря на възрастта на нашата земя от създаването й до днес.
към беседата >>
Така ние можем да си съставим понятие за пътя, който изминава светлината, докато дойде до нас.
Скоро четох в едно списание за изчисленията, които направил един виден учен, математик. Покрай големите си изчисления за бързината, с която се движат звездите и планетите, той се спрял върху една дребна работа, а именно: изчислил, за колко време ще се изпарят пет кубически метра вода, ако приеме, че за една година се изпарява само една капка вода. Той изчислил, че всичката вода ще се изпари за 145 милиона години – число, което отговаря на бързината на светлината. Значи, за да дойде светлината от най-крайните предели на нашата вселена до земята, нужни й са около 140 – 145 милиона години.
Така ние можем да си съставим понятие за пътя, който изминава светлината, докато дойде до нас.
Този учен имал голямо търпение да изчислява първо, колко капки вода има в пет кубически метра, а после, за колко време се изпарява тази вода. Той продължил изчисленията си по-нататък. Взел не пет, а десет кубически метра вода, с дълбочина четири метра и намерил, че тази вода се изпарява за два милиарда години – число, което отговаря на възрастта на нашата земя от създаването й до днес.
към беседата >>
Този учен имал голямо търпение да изчислява първо, колко капки вода има в пет кубически метра, а после, за колко време се изпарява тази вода.
Скоро четох в едно списание за изчисленията, които направил един виден учен, математик. Покрай големите си изчисления за бързината, с която се движат звездите и планетите, той се спрял върху една дребна работа, а именно: изчислил, за колко време ще се изпарят пет кубически метра вода, ако приеме, че за една година се изпарява само една капка вода. Той изчислил, че всичката вода ще се изпари за 145 милиона години – число, което отговаря на бързината на светлината. Значи, за да дойде светлината от най-крайните предели на нашата вселена до земята, нужни й са около 140 – 145 милиона години. Така ние можем да си съставим понятие за пътя, който изминава светлината, докато дойде до нас.
Този учен имал голямо търпение да изчислява първо, колко капки вода има в пет кубически метра, а после, за колко време се изпарява тази вода.
Той продължил изчисленията си по-нататък. Взел не пет, а десет кубически метра вода, с дълбочина четири метра и намерил, че тази вода се изпарява за два милиарда години – число, което отговаря на възрастта на нашата земя от създаването й до днес.
към беседата >>
Той продължил изчисленията си по-нататък.
Покрай големите си изчисления за бързината, с която се движат звездите и планетите, той се спрял върху една дребна работа, а именно: изчислил, за колко време ще се изпарят пет кубически метра вода, ако приеме, че за една година се изпарява само една капка вода. Той изчислил, че всичката вода ще се изпари за 145 милиона години – число, което отговаря на бързината на светлината. Значи, за да дойде светлината от най-крайните предели на нашата вселена до земята, нужни й са около 140 – 145 милиона години. Така ние можем да си съставим понятие за пътя, който изминава светлината, докато дойде до нас. Този учен имал голямо търпение да изчислява първо, колко капки вода има в пет кубически метра, а после, за колко време се изпарява тази вода.
Той продължил изчисленията си по-нататък.
Взел не пет, а десет кубически метра вода, с дълбочина четири метра и намерил, че тази вода се изпарява за два милиарда години – число, което отговаря на възрастта на нашата земя от създаването й до днес.
към беседата >>
Взел не пет, а десет кубически метра вода, с дълбочина четири метра и намерил, че тази вода се изпарява за два милиарда години – число, което отговаря на възрастта на нашата земя от създаването й до днес.
Той изчислил, че всичката вода ще се изпари за 145 милиона години – число, което отговаря на бързината на светлината. Значи, за да дойде светлината от най-крайните предели на нашата вселена до земята, нужни й са около 140 – 145 милиона години. Така ние можем да си съставим понятие за пътя, който изминава светлината, докато дойде до нас. Този учен имал голямо търпение да изчислява първо, колко капки вода има в пет кубически метра, а после, за колко време се изпарява тази вода. Той продължил изчисленията си по-нататък.
Взел не пет, а десет кубически метра вода, с дълбочина четири метра и намерил, че тази вода се изпарява за два милиарда години – число, което отговаря на възрастта на нашата земя от създаването й до днес.
към беседата >>
Питам: С какво се занимавате вие?
Питам: С какво се занимавате вие?
Какви изчисления правите? Някога, на Изгрева се повдига спор за земя – кой взел повече, кой – по-малко. След това трябва да изчислите кога спорещите страни ще се примирят. Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя. Тази задача е лесна.
към беседата >>
Какви изчисления правите?
Питам: С какво се занимавате вие?
Какви изчисления правите?
Някога, на Изгрева се повдига спор за земя – кой взел повече, кой – по-малко. След това трябва да изчислите кога спорещите страни ще се примирят. Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя. Тази задача е лесна. Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре.
към беседата >>
Някога, на Изгрева се повдига спор за земя – кой взел повече, кой – по-малко.
Питам: С какво се занимавате вие? Какви изчисления правите?
Някога, на Изгрева се повдига спор за земя – кой взел повече, кой – по-малко.
След това трябва да изчислите кога спорещите страни ще се примирят. Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя. Тази задача е лесна. Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре. Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена.
към беседата >>
След това трябва да изчислите кога спорещите страни ще се примирят.
Питам: С какво се занимавате вие? Какви изчисления правите? Някога, на Изгрева се повдига спор за земя – кой взел повече, кой – по-малко.
След това трябва да изчислите кога спорещите страни ще се примирят.
Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя. Тази задача е лесна. Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре. Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена. Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви.
към беседата >>
Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя.
Питам: С какво се занимавате вие? Какви изчисления правите? Някога, на Изгрева се повдига спор за земя – кой взел повече, кой – по-малко. След това трябва да изчислите кога спорещите страни ще се примирят.
Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя.
Тази задача е лесна. Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре. Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена. Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви. Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя.
към беседата >>
Тази задача е лесна.
Питам: С какво се занимавате вие? Какви изчисления правите? Някога, на Изгрева се повдига спор за земя – кой взел повече, кой – по-малко. След това трябва да изчислите кога спорещите страни ще се примирят. Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя.
Тази задача е лесна.
Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре. Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена. Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви. Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя. Де ще я тури?
към беседата >>
Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре.
Какви изчисления правите? Някога, на Изгрева се повдига спор за земя – кой взел повече, кой – по-малко. След това трябва да изчислите кога спорещите страни ще се примирят. Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя. Тази задача е лесна.
Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре.
Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена. Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви. Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя. Де ще я тури? Това е неопределена идея.
към беседата >>
Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена.
Някога, на Изгрева се повдига спор за земя – кой взел повече, кой – по-малко. След това трябва да изчислите кога спорещите страни ще се примирят. Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя. Тази задача е лесна. Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре.
Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена.
Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви. Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя. Де ще я тури? Това е неопределена идея. Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята.
към беседата >>
Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви.
След това трябва да изчислите кога спорещите страни ще се примирят. Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя. Тази задача е лесна. Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре. Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена.
Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви.
Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя. Де ще я тури? Това е неопределена идея. Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята. Мисълта смущава човека.
към беседата >>
Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя.
Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя. Тази задача е лесна. Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре. Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена. Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви.
Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя.
Де ще я тури? Това е неопределена идея. Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята. Мисълта смущава човека. Като заспи и мисълта няма да го смущава.
към беседата >>
Де ще я тури?
Тази задача е лесна. Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре. Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена. Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви. Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя.
Де ще я тури?
Това е неопределена идея. Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята. Мисълта смущава човека. Като заспи и мисълта няма да го смущава. Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои.
към беседата >>
Това е неопределена идея.
Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре. Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена. Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви. Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя. Де ще я тури?
Това е неопределена идея.
Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята. Мисълта смущава човека. Като заспи и мисълта няма да го смущава. Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои. Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м.
към беседата >>
Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята.
Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена. Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви. Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя. Де ще я тури? Това е неопределена идея.
Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята.
Мисълта смущава човека. Като заспи и мисълта няма да го смущава. Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои. Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м. Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни.
към беседата >>
Мисълта смущава човека.
Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви. Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя. Де ще я тури? Това е неопределена идея. Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята.
Мисълта смущава човека.
Като заспи и мисълта няма да го смущава. Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои. Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м. Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни. Ти се безпокоиш.
към беседата >>
Като заспи и мисълта няма да го смущава.
Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя. Де ще я тури? Това е неопределена идея. Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята. Мисълта смущава човека.
Като заспи и мисълта няма да го смущава.
Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои. Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м. Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни. Ти се безпокоиш. Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш.
към беседата >>
Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои.
Де ще я тури? Това е неопределена идея. Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята. Мисълта смущава човека. Като заспи и мисълта няма да го смущава.
Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои.
Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м. Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни. Ти се безпокоиш. Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш. Дето ходиш, все за дрехите си говориш.
към беседата >>
Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м.
Това е неопределена идея. Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята. Мисълта смущава човека. Като заспи и мисълта няма да го смущава. Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои.
Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м.
Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни. Ти се безпокоиш. Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш. Дето ходиш, все за дрехите си говориш. Иди на пазара, купи два сантиметра плат и разшири дрехите си.
към беседата >>
Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни.
Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята. Мисълта смущава човека. Като заспи и мисълта няма да го смущава. Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои. Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м.
Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни.
Ти се безпокоиш. Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш. Дето ходиш, все за дрехите си говориш. Иди на пазара, купи два сантиметра плат и разшири дрехите си. Всяко нещо, което смущава човека, може да се изправи.
към беседата >>
Ти се безпокоиш.
Мисълта смущава човека. Като заспи и мисълта няма да го смущава. Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои. Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м. Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни.
Ти се безпокоиш.
Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш. Дето ходиш, все за дрехите си говориш. Иди на пазара, купи два сантиметра плат и разшири дрехите си. Всяко нещо, което смущава човека, може да се изправи. Направи го така, че да не те смущава.
към беседата >>
Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш.
Като заспи и мисълта няма да го смущава. Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои. Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м. Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни. Ти се безпокоиш.
Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш.
Дето ходиш, все за дрехите си говориш. Иди на пазара, купи два сантиметра плат и разшири дрехите си. Всяко нещо, което смущава човека, може да се изправи. Направи го така, че да не те смущава.
към беседата >>
Дето ходиш, все за дрехите си говориш.
Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои. Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м. Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни. Ти се безпокоиш. Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш.
Дето ходиш, все за дрехите си говориш.
Иди на пазара, купи два сантиметра плат и разшири дрехите си. Всяко нещо, което смущава човека, може да се изправи. Направи го така, че да не те смущава.
към беседата >>
Иди на пазара, купи два сантиметра плат и разшири дрехите си.
Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м. Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни. Ти се безпокоиш. Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш. Дето ходиш, все за дрехите си говориш.
Иди на пазара, купи два сантиметра плат и разшири дрехите си.
Всяко нещо, което смущава човека, може да се изправи. Направи го така, че да не те смущава.
към беседата >>
Всяко нещо, което смущава човека, може да се изправи.
Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни. Ти се безпокоиш. Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш. Дето ходиш, все за дрехите си говориш. Иди на пазара, купи два сантиметра плат и разшири дрехите си.
Всяко нещо, което смущава човека, може да се изправи.
Направи го така, че да не те смущава.
към беседата >>
Направи го така, че да не те смущава.
Ти се безпокоиш. Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш. Дето ходиш, все за дрехите си говориш. Иди на пазара, купи два сантиметра плат и разшири дрехите си. Всяко нещо, което смущава човека, може да се изправи.
Направи го така, че да не те смущава.
към беседата >>
Един ден вървя по една улица и виждам, две кучета се карат.
Един ден вървя по една улица и виждам, две кучета се карат.
Спрях се да разбера коя е причината за спора. Те се карат за една голяма кост, бедро. Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми. И другото казва същото. Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта.
към беседата >>
Спрях се да разбера коя е причината за спора.
Един ден вървя по една улица и виждам, две кучета се карат.
Спрях се да разбера коя е причината за спора.
Те се карат за една голяма кост, бедро. Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми. И другото казва същото. Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта. – Защо ти е на тебе?
към беседата >>
Те се карат за една голяма кост, бедро.
Един ден вървя по една улица и виждам, две кучета се карат. Спрях се да разбера коя е причината за спора.
Те се карат за една голяма кост, бедро.
Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми. И другото казва същото. Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта. – Защо ти е на тебе? – Наведох се и взех костта.
към беседата >>
Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми.
Един ден вървя по една улица и виждам, две кучета се карат. Спрях се да разбера коя е причината за спора. Те се карат за една голяма кост, бедро.
Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми.
И другото казва същото. Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта. – Защо ти е на тебе? – Наведох се и взех костта. Двете кучета се хвърлиха върху мене.
към беседата >>
И другото казва същото.
Един ден вървя по една улица и виждам, две кучета се карат. Спрях се да разбера коя е причината за спора. Те се карат за една голяма кост, бедро. Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми.
И другото казва същото.
Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта. – Защо ти е на тебе? – Наведох се и взех костта. Двете кучета се хвърлиха върху мене. В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две.
към беседата >>
Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта.
Един ден вървя по една улица и виждам, две кучета се карат. Спрях се да разбера коя е причината за спора. Те се карат за една голяма кост, бедро. Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми. И другото казва същото.
Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта.
– Защо ти е на тебе? – Наведох се и взех костта. Двете кучета се хвърлиха върху мене. В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две. Разбрах, че не беше моя работа да се меся в спора на кучетата, но направих вече грешката.
към беседата >>
– Защо ти е на тебе?
Спрях се да разбера коя е причината за спора. Те се карат за една голяма кост, бедро. Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми. И другото казва същото. Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта.
– Защо ти е на тебе?
– Наведох се и взех костта. Двете кучета се хвърлиха върху мене. В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две. Разбрах, че не беше моя работа да се меся в спора на кучетата, но направих вече грешката. За да я изправя, дадох по едно парче от костта на двете кучета и ги примирих.
към беседата >>
– Наведох се и взех костта.
Те се карат за една голяма кост, бедро. Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми. И другото казва същото. Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта. – Защо ти е на тебе?
– Наведох се и взех костта.
Двете кучета се хвърлиха върху мене. В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две. Разбрах, че не беше моя работа да се меся в спора на кучетата, но направих вече грешката. За да я изправя, дадох по едно парче от костта на двете кучета и ги примирих. Така спорът се разреши и кучетата се разделиха.
към беседата >>
Двете кучета се хвърлиха върху мене.
Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми. И другото казва същото. Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта. – Защо ти е на тебе? – Наведох се и взех костта.
Двете кучета се хвърлиха върху мене.
В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две. Разбрах, че не беше моя работа да се меся в спора на кучетата, но направих вече грешката. За да я изправя, дадох по едно парче от костта на двете кучета и ги примирих. Така спорът се разреши и кучетата се разделиха.
към беседата >>
В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две.
И другото казва същото. Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта. – Защо ти е на тебе? – Наведох се и взех костта. Двете кучета се хвърлиха върху мене.
В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две.
Разбрах, че не беше моя работа да се меся в спора на кучетата, но направих вече грешката. За да я изправя, дадох по едно парче от костта на двете кучета и ги примирих. Така спорът се разреши и кучетата се разделиха.
към беседата >>
Разбрах, че не беше моя работа да се меся в спора на кучетата, но направих вече грешката.
Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта. – Защо ти е на тебе? – Наведох се и взех костта. Двете кучета се хвърлиха върху мене. В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две.
Разбрах, че не беше моя работа да се меся в спора на кучетата, но направих вече грешката.
За да я изправя, дадох по едно парче от костта на двете кучета и ги примирих. Така спорът се разреши и кучетата се разделиха.
към беседата >>
За да я изправя, дадох по едно парче от костта на двете кучета и ги примирих.
– Защо ти е на тебе? – Наведох се и взех костта. Двете кучета се хвърлиха върху мене. В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две. Разбрах, че не беше моя работа да се меся в спора на кучетата, но направих вече грешката.
За да я изправя, дадох по едно парче от костта на двете кучета и ги примирих.
Така спорът се разреши и кучетата се разделиха.
към беседата >>
Така спорът се разреши и кучетата се разделиха.
– Наведох се и взех костта. Двете кучета се хвърлиха върху мене. В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две. Разбрах, че не беше моя работа да се меся в спора на кучетата, но направих вече грешката. За да я изправя, дадох по едно парче от костта на двете кучета и ги примирих.
Така спорът се разреши и кучетата се разделиха.
към беседата >>
– Как да разрешаваме противоречията в нашия живот?
– Как да разрешаваме противоречията в нашия живот?
– Разделете противоречието на две части: едната част хвърлете надясно от вас, другата – наляво и въпросът е разрешен. Не съжалявам, че се спрях пред кучетата. Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост. Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра.
към беседата >>
– Разделете противоречието на две части: едната част хвърлете надясно от вас, другата – наляво и въпросът е разрешен.
– Как да разрешаваме противоречията в нашия живот?
– Разделете противоречието на две части: едната част хвърлете надясно от вас, другата – наляво и въпросът е разрешен.
Не съжалявам, че се спрях пред кучетата. Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост. Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората.
към беседата >>
Не съжалявам, че се спрях пред кучетата.
– Как да разрешаваме противоречията в нашия живот? – Разделете противоречието на две части: едната част хвърлете надясно от вас, другата – наляво и въпросът е разрешен.
Не съжалявам, че се спрях пред кучетата.
Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост. Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях?
към беседата >>
Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост.
– Как да разрешаваме противоречията в нашия живот? – Разделете противоречието на две части: едната част хвърлете надясно от вас, другата – наляво и въпросът е разрешен. Не съжалявам, че се спрях пред кучетата.
Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост.
Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост.
към беседата >>
Казвам: Хората спорят за 25 м.
– Как да разрешаваме противоречията в нашия живот? – Разделете противоречието на две части: едната част хвърлете надясно от вас, другата – наляво и въпросът е разрешен. Не съжалявам, че се спрях пред кучетата. Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост.
Казвам: Хората спорят за 25 м.
земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост. Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост.
към беседата >>
земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра.
– Как да разрешаваме противоречията в нашия живот? – Разделете противоречието на две части: едната част хвърлете надясно от вас, другата – наляво и въпросът е разрешен. Не съжалявам, че се спрях пред кучетата. Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост. Казвам: Хората спорят за 25 м.
земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра.
Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост. Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост. Тя трябва да се покрие!
към беседата >>
Малки неща смущават хората.
– Разделете противоречието на две части: едната част хвърлете надясно от вас, другата – наляво и въпросът е разрешен. Не съжалявам, че се спрях пред кучетата. Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост. Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра.
Малки неща смущават хората.
– Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост. Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост. Тя трябва да се покрие! – Този човек е гол.
към беседата >>
– Какво се иска от тях?
Не съжалявам, че се спрях пред кучетата. Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост. Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората.
– Какво се иска от тях?
– Да покрият оголената кост. Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост. Тя трябва да се покрие! – Този човек е гол. – Да, оголена е костта му.
към беседата >>
– Да покрият оголената кост.
Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост. Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях?
– Да покрият оголената кост.
Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост. Тя трябва да се покрие! – Този човек е гол. – Да, оголена е костта му. – Какво да се прави?
към беседата >>
Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост.
Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост.
Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост.
Тя трябва да се покрие! – Този човек е гол. – Да, оголена е костта му. – Какво да се прави? – Оголеното място трябва да се облече в месо.
към беседата >>
Тя трябва да се покрие!
земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост. Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост.
Тя трябва да се покрие!
– Този човек е гол. – Да, оголена е костта му. – Какво да се прави? – Оголеното място трябва да се облече в месо. В месото пък трябва да живее духът.
към беседата >>
– Този човек е гол.
Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост. Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост. Тя трябва да се покрие!
– Този човек е гол.
– Да, оголена е костта му. – Какво да се прави? – Оголеното място трябва да се облече в месо. В месото пък трябва да живее духът. Само така нещата придобиват смисъл.
към беседата >>
– Да, оголена е костта му.
– Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост. Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост. Тя трябва да се покрие! – Този човек е гол.
– Да, оголена е костта му.
– Какво да се прави? – Оголеното място трябва да се облече в месо. В месото пък трябва да живее духът. Само така нещата придобиват смисъл.
към беседата >>
– Какво да се прави?
– Да покрият оголената кост. Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост. Тя трябва да се покрие! – Този човек е гол. – Да, оголена е костта му.
– Какво да се прави?
– Оголеното място трябва да се облече в месо. В месото пък трябва да живее духът. Само така нещата придобиват смисъл.
към беседата >>
– Оголеното място трябва да се облече в месо.
Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост. Тя трябва да се покрие! – Този човек е гол. – Да, оголена е костта му. – Какво да се прави?
– Оголеното място трябва да се облече в месо.
В месото пък трябва да живее духът. Само така нещата придобиват смисъл.
към беседата >>
В месото пък трябва да живее духът.
Тя трябва да се покрие! – Този човек е гол. – Да, оголена е костта му. – Какво да се прави? – Оголеното място трябва да се облече в месо.
В месото пък трябва да живее духът.
Само така нещата придобиват смисъл.
към беседата >>
Само така нещата придобиват смисъл.
– Този човек е гол. – Да, оголена е костта му. – Какво да се прави? – Оголеното място трябва да се облече в месо. В месото пък трябва да живее духът.
Само така нещата придобиват смисъл.
към беседата >>
Една вечер седя в стаята си и чета на свещ.
Една вечер седя в стаята си и чета на свещ.
Четох около 2 – 3 часа. Гледам, половината свещ изгоряла. Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина. Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта. Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго.
към беседата >>
Четох около 2 – 3 часа.
Една вечер седя в стаята си и чета на свещ.
Четох около 2 – 3 часа.
Гледам, половината свещ изгоряла. Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина. Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта. Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго. Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение.
към беседата >>
Гледам, половината свещ изгоряла.
Една вечер седя в стаята си и чета на свещ. Четох около 2 – 3 часа.
Гледам, половината свещ изгоряла.
Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина. Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта. Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго. Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение. Те имат същото отношение и към нас.
към беседата >>
Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина.
Една вечер седя в стаята си и чета на свещ. Четох около 2 – 3 часа. Гледам, половината свещ изгоряла.
Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина.
Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта. Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго. Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение. Те имат същото отношение и към нас. Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора.
към беседата >>
Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта.
Една вечер седя в стаята си и чета на свещ. Четох около 2 – 3 часа. Гледам, половината свещ изгоряла. Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина.
Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта.
Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго. Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение. Те имат същото отношение и към нас. Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора. С какъвто се свързваш, такъв ставаш.
към беседата >>
Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго.
Една вечер седя в стаята си и чета на свещ. Четох около 2 – 3 часа. Гледам, половината свещ изгоряла. Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина. Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта.
Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго.
Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение. Те имат същото отношение и към нас. Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора. С какъвто се свързваш, такъв ставаш. На каквото обръщаш внимание, такъв ставаш.
към беседата >>
Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение.
Четох около 2 – 3 часа. Гледам, половината свещ изгоряла. Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина. Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта. Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго.
Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение.
Те имат същото отношение и към нас. Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора. С какъвто се свързваш, такъв ставаш. На каквото обръщаш внимание, такъв ставаш. Оставете човека да живее 3 – 4 м.
към беседата >>
Те имат същото отношение и към нас.
Гледам, половината свещ изгоряла. Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина. Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта. Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго. Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение.
Те имат същото отношение и към нас.
Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора. С какъвто се свързваш, такъв ставаш. На каквото обръщаш внимание, такъв ставаш. Оставете човека да живее 3 – 4 м. в недоволство, да видите как ще се отпечата недоволството на лицето му.
към беседата >>
Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора.
Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина. Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта. Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго. Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение. Те имат същото отношение и към нас.
Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора.
С какъвто се свързваш, такъв ставаш. На каквото обръщаш внимание, такъв ставаш. Оставете човека да живее 3 – 4 м. в недоволство, да видите как ще се отпечата недоволството на лицето му.
към беседата >>
С какъвто се свързваш, такъв ставаш.
Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта. Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго. Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение. Те имат същото отношение и към нас. Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора.
С какъвто се свързваш, такъв ставаш.
На каквото обръщаш внимание, такъв ставаш. Оставете човека да живее 3 – 4 м. в недоволство, да видите как ще се отпечата недоволството на лицето му.
към беседата >>
На каквото обръщаш внимание, такъв ставаш.
Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго. Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение. Те имат същото отношение и към нас. Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора. С какъвто се свързваш, такъв ставаш.
На каквото обръщаш внимание, такъв ставаш.
Оставете човека да живее 3 – 4 м. в недоволство, да видите как ще се отпечата недоволството на лицето му.
към беседата >>
Оставете човека да живее 3 – 4 м.
Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение. Те имат същото отношение и към нас. Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора. С какъвто се свързваш, такъв ставаш. На каквото обръщаш внимание, такъв ставаш.
Оставете човека да живее 3 – 4 м.
в недоволство, да видите как ще се отпечата недоволството на лицето му.
към беседата >>
в недоволство, да видите как ще се отпечата недоволството на лицето му.
Те имат същото отношение и към нас. Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора. С какъвто се свързваш, такъв ставаш. На каквото обръщаш внимание, такъв ставаш. Оставете човека да живее 3 – 4 м.
в недоволство, да видите как ще се отпечата недоволството на лицето му.
към беседата >>
Философията на живота се заключава в това, да се махнат от пътя ви всички препятствия, които хвърлят сянка върху вашия живот.
Философията на живота се заключава в това, да се махнат от пътя ви всички препятствия, които хвърлят сянка върху вашия живот.
Не позволявай сянката на грозния човек да пада върху твоето лице. Застани на такова място, дето няма сянка. Не допущай сянката на болния да пада върху лицето ти. Ще кажеш, че това е суеверие. Ако искаш да помогнеш на болния, остави твоята сянка да падне върху лицето му, а не обратно.
към беседата >>
Не позволявай сянката на грозния човек да пада върху твоето лице.
Философията на живота се заключава в това, да се махнат от пътя ви всички препятствия, които хвърлят сянка върху вашия живот.
Не позволявай сянката на грозния човек да пада върху твоето лице.
Застани на такова място, дето няма сянка. Не допущай сянката на болния да пада върху лицето ти. Ще кажеш, че това е суеверие. Ако искаш да помогнеш на болния, остави твоята сянка да падне върху лицето му, а не обратно. Така той ще се ползва.
към беседата >>
Застани на такова място, дето няма сянка.
Философията на живота се заключава в това, да се махнат от пътя ви всички препятствия, които хвърлят сянка върху вашия живот. Не позволявай сянката на грозния човек да пада върху твоето лице.
Застани на такова място, дето няма сянка.
Не допущай сянката на болния да пада върху лицето ти. Ще кажеш, че това е суеверие. Ако искаш да помогнеш на болния, остави твоята сянка да падне върху лицето му, а не обратно. Така той ще се ползва. Следователно, ако си болен, застани под сянката на Господа, Той ще те излекува.
към беседата >>
Не допущай сянката на болния да пада върху лицето ти.
Философията на живота се заключава в това, да се махнат от пътя ви всички препятствия, които хвърлят сянка върху вашия живот. Не позволявай сянката на грозния човек да пада върху твоето лице. Застани на такова място, дето няма сянка.
Не допущай сянката на болния да пада върху лицето ти.
Ще кажеш, че това е суеверие. Ако искаш да помогнеш на болния, остави твоята сянка да падне върху лицето му, а не обратно. Така той ще се ползва. Следователно, ако си болен, застани под сянката на Господа, Той ще те излекува. Ако застанеш под сянката на дявола, ще бъдеш нещастен.
към беседата >>
Ще кажеш, че това е суеверие.
Философията на живота се заключава в това, да се махнат от пътя ви всички препятствия, които хвърлят сянка върху вашия живот. Не позволявай сянката на грозния човек да пада върху твоето лице. Застани на такова място, дето няма сянка. Не допущай сянката на болния да пада върху лицето ти.
Ще кажеш, че това е суеверие.
Ако искаш да помогнеш на болния, остави твоята сянка да падне върху лицето му, а не обратно. Така той ще се ползва. Следователно, ако си болен, застани под сянката на Господа, Той ще те излекува. Ако застанеш под сянката на дявола, ще бъдеш нещастен. Какво правите вие?
към беседата >>
НАГОРЕ