НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1784
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1784
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Оставатъ трицитѣ.
Човѣкъ, който мели брашното – той не е много ученъ. Азъ казвамъ: Ти не си много ученъ човѣкъ. Като мелятъ брашното, ония етерни мазнини отлитатъ, оставатъ трицитѣ. Щомъ като заливатъ съ топла вода, други мазнини си отиватъ. После, като го подквасятъ и като го турятъ въ огъня – други вещества си отлитатъ.
Оставатъ трицитѣ.
Житото трѣбва да го ядемъ тъй, както си е. Не му трѣбва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100–200 грама въ единия джобъ, 100 грама въ другия, дъвчи го като сакъзъ. Що ще ходишъ да го мелишъ, че въ огъня да го туряшъ, че въ пещьта трѣбва да го туряшъ.
към беседата >>
Изисква се той да стане съвършенъ.
Търпението е едно отъ най-добритѣ качества на човѣка. То влиза като елементъ въ ума на човѣка. По умъ трѣбва да бѫдемъ търпеливи, по сърдце и по воля. Не само да мислишъ и нищо да не правишъ, то все още не е търпение. Въ търпението ние разбираме човѣкъ да бѫде силенъ.
Изисква се той да стане съвършенъ.
Само тогава той ще бѫде търпеливъ. Казватъ: „Ти си много търпеливъ“. Сега и дума не може да става. „Ти си доста търпеливъ“. И азъ, като разглеждамъ, още трѣбва търпение.
към беседата >>
Житото трѣбва да го ядемъ тъй, както си е.
Азъ казвамъ: Ти не си много ученъ човѣкъ. Като мелятъ брашното, ония етерни мазнини отлитатъ, оставатъ трицитѣ. Щомъ като заливатъ съ топла вода, други мазнини си отиватъ. После, като го подквасятъ и като го турятъ въ огъня – други вещества си отлитатъ. Оставатъ трицитѣ.
Житото трѣбва да го ядемъ тъй, както си е.
Не му трѣбва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100–200 грама въ единия джобъ, 100 грама въ другия, дъвчи го като сакъзъ. Що ще ходишъ да го мелишъ, че въ огъня да го туряшъ, че въ пещьта трѣбва да го туряшъ. Този задигне нѣщо, онзи задигне и най-после ти го дъвчешъ и хлѣбътъ казва: „Избави ни отъ туй зло на устата“.
към беседата >>
Само тогава той ще бѫде търпеливъ.
То влиза като елементъ въ ума на човѣка. По умъ трѣбва да бѫдемъ търпеливи, по сърдце и по воля. Не само да мислишъ и нищо да не правишъ, то все още не е търпение. Въ търпението ние разбираме човѣкъ да бѫде силенъ. Изисква се той да стане съвършенъ.
Само тогава той ще бѫде търпеливъ.
Казватъ: „Ти си много търпеливъ“. Сега и дума не може да става. „Ти си доста търпеливъ“. И азъ, като разглеждамъ, още трѣбва търпение. Нѣкой пѫть търпеливъ е въ малкитѣ работи, но не е въ голѣмитѣ работи.
към беседата >>
Не му трѣбва друго.
Като мелятъ брашното, ония етерни мазнини отлитатъ, оставатъ трицитѣ. Щомъ като заливатъ съ топла вода, други мазнини си отиватъ. После, като го подквасятъ и като го турятъ въ огъня – други вещества си отлитатъ. Оставатъ трицитѣ. Житото трѣбва да го ядемъ тъй, както си е.
Не му трѣбва друго.
Вземи, че го дъвчи. Тури 100–200 грама въ единия джобъ, 100 грама въ другия, дъвчи го като сакъзъ. Що ще ходишъ да го мелишъ, че въ огъня да го туряшъ, че въ пещьта трѣбва да го туряшъ. Този задигне нѣщо, онзи задигне и най-после ти го дъвчешъ и хлѣбътъ казва: „Избави ни отъ туй зло на устата“. То дошло да се оплаква.
към беседата >>
Казватъ: „Ти си много търпеливъ“.
По умъ трѣбва да бѫдемъ търпеливи, по сърдце и по воля. Не само да мислишъ и нищо да не правишъ, то все още не е търпение. Въ търпението ние разбираме човѣкъ да бѫде силенъ. Изисква се той да стане съвършенъ. Само тогава той ще бѫде търпеливъ.
Казватъ: „Ти си много търпеливъ“.
Сега и дума не може да става. „Ти си доста търпеливъ“. И азъ, като разглеждамъ, още трѣбва търпение. Нѣкой пѫть търпеливъ е въ малкитѣ работи, но не е въ голѣмитѣ работи. Съ малки работи правимъ пакость на себе си.
към беседата >>
Вземи, че го дъвчи.
Щомъ като заливатъ съ топла вода, други мазнини си отиватъ. После, като го подквасятъ и като го турятъ въ огъня – други вещества си отлитатъ. Оставатъ трицитѣ. Житото трѣбва да го ядемъ тъй, както си е. Не му трѣбва друго.
Вземи, че го дъвчи.
Тури 100–200 грама въ единия джобъ, 100 грама въ другия, дъвчи го като сакъзъ. Що ще ходишъ да го мелишъ, че въ огъня да го туряшъ, че въ пещьта трѣбва да го туряшъ. Този задигне нѣщо, онзи задигне и най-после ти го дъвчешъ и хлѣбътъ казва: „Избави ни отъ туй зло на устата“. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение.
към беседата >>
Сега и дума не може да става.
Не само да мислишъ и нищо да не правишъ, то все още не е търпение. Въ търпението ние разбираме човѣкъ да бѫде силенъ. Изисква се той да стане съвършенъ. Само тогава той ще бѫде търпеливъ. Казватъ: „Ти си много търпеливъ“.
Сега и дума не може да става.
„Ти си доста търпеливъ“. И азъ, като разглеждамъ, още трѣбва търпение. Нѣкой пѫть търпеливъ е въ малкитѣ работи, но не е въ голѣмитѣ работи. Съ малки работи правимъ пакость на себе си. Дойде нѣкой при мене и той ми говори, че билъ жененъ, деца ималъ.
към беседата >>
Тури 100–200 грама въ единия джобъ, 100 грама въ другия, дъвчи го като сакъзъ.
После, като го подквасятъ и като го турятъ въ огъня – други вещества си отлитатъ. Оставатъ трицитѣ. Житото трѣбва да го ядемъ тъй, както си е. Не му трѣбва друго. Вземи, че го дъвчи.
Тури 100–200 грама въ единия джобъ, 100 грама въ другия, дъвчи го като сакъзъ.
Що ще ходишъ да го мелишъ, че въ огъня да го туряшъ, че въ пещьта трѣбва да го туряшъ. Този задигне нѣщо, онзи задигне и най-после ти го дъвчешъ и хлѣбътъ казва: „Избави ни отъ туй зло на устата“. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има единъ анекдотъ.
към беседата >>
„Ти си доста търпеливъ“.
Въ търпението ние разбираме човѣкъ да бѫде силенъ. Изисква се той да стане съвършенъ. Само тогава той ще бѫде търпеливъ. Казватъ: „Ти си много търпеливъ“. Сега и дума не може да става.
„Ти си доста търпеливъ“.
И азъ, като разглеждамъ, още трѣбва търпение. Нѣкой пѫть търпеливъ е въ малкитѣ работи, но не е въ голѣмитѣ работи. Съ малки работи правимъ пакость на себе си. Дойде нѣкой при мене и той ми говори, че билъ жененъ, деца ималъ. Азъ имамъ цѣлъ хлѣбъ, повѣрвамъ му, дамъ му цѣлиятъ хлѣбъ.
към беседата >>
Що ще ходишъ да го мелишъ, че въ огъня да го туряшъ, че въ пещьта трѣбва да го туряшъ.
Оставатъ трицитѣ. Житото трѣбва да го ядемъ тъй, както си е. Не му трѣбва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100–200 грама въ единия джобъ, 100 грама въ другия, дъвчи го като сакъзъ.
Що ще ходишъ да го мелишъ, че въ огъня да го туряшъ, че въ пещьта трѣбва да го туряшъ.
Този задигне нѣщо, онзи задигне и най-после ти го дъвчешъ и хлѣбътъ казва: „Избави ни отъ туй зло на устата“. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има единъ анекдотъ. Въ турско време, когато идвали турцитѣ у българитѣ да ги гощаватъ, трѣбва да имъ плащатъ дишъ-хакѫ.
към беседата >>
И азъ, като разглеждамъ, още трѣбва търпение.
Изисква се той да стане съвършенъ. Само тогава той ще бѫде търпеливъ. Казватъ: „Ти си много търпеливъ“. Сега и дума не може да става. „Ти си доста търпеливъ“.
И азъ, като разглеждамъ, още трѣбва търпение.
Нѣкой пѫть търпеливъ е въ малкитѣ работи, но не е въ голѣмитѣ работи. Съ малки работи правимъ пакость на себе си. Дойде нѣкой при мене и той ми говори, че билъ жененъ, деца ималъ. Азъ имамъ цѣлъ хлѣбъ, повѣрвамъ му, дамъ му цѣлиятъ хлѣбъ. Той нито е жененъ, нито деца има.
към беседата >>
Сериозен е, проточи си лицето.
(втори вариант)
Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи. Че какво лошо има в това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието”. Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”. Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен?
Сериозен е, проточи си лицето.
В какво стои тази сериозност? Трябва да ядем. Наука е да ядеш. Знаеш (ли), как се яде? Защо Господ Го дал яденето?
към втори вариант >>
Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки.
(втори вариант)
Като ядеш – да усещаш нещо приятно. Вземеш една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме? ” Не е невежество. Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка.
Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки.
Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание. Сократовски живот живее. После някой ходи разчорлен*, косата му така. Казва: „То животът не седи в обличането”. Ами в какво седи животът?
към втори вариант >>
В какво стои тази сериозност?
(втори вариант)
Че какво лошо има в това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието”. Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”. Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен? Сериозен е, проточи си лицето.
В какво стои тази сериозност?
Трябва да ядем. Наука е да ядеш. Знаеш (ли), как се яде? Защо Господ Го дал яденето? Чрез яденето ти се запознаваш със света.
към втори вариант >>
Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание.
(втори вариант)
Вземеш една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме? ” Не е невежество. Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка. Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки.
Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание.
Сократовски живот живее. После някой ходи разчорлен*, косата му така. Казва: „То животът не седи в обличането”. Ами в какво седи животът? Ако умът не е облечен добре, ако сърцето не е облечено добре и ако тялото не е облечено добре – това сý равносилни неща.
към втори вариант >>
Трябва да ядем.
(втори вариант)
(Тя) казва: „Не си удържа обещанието”. Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”. Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен? Сериозен е, проточи си лицето. В какво стои тази сериозност?
Трябва да ядем.
Наука е да ядеш. Знаеш (ли), как се яде? Защо Господ Го дал яденето? Чрез яденето ти се запознаваш със света. С черешите ще запознаеш какви са по вкус.
към втори вариант >>
Сократовски живот живее.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме? ” Не е невежество. Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка. Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки. Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание.
Сократовски живот живее.
После някой ходи разчорлен*, косата му така. Казва: „То животът не седи в обличането”. Ами в какво седи животът? Ако умът не е облечен добре, ако сърцето не е облечено добре и ако тялото не е облечено добре – това сý равносилни неща. Ако умът оставиш гол, сърцето голо и тялото голо – ти си закъсал вече.
към втори вариант >>
Наука е да ядеш.
(втори вариант)
Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”. Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен? Сериозен е, проточи си лицето. В какво стои тази сериозност? Трябва да ядем.
Наука е да ядеш.
Знаеш (ли), как се яде? Защо Господ Го дал яденето? Чрез яденето ти се запознаваш със света. С черешите ще запознаеш какви са по вкус. Аз,ако искам някой човек да придобие някакво качество, ще го храня с череши, не през цялата година, но през особени дни.
към втори вариант >>
После някой ходи разчорлен*, косата му така.
(втори вариант)
” Не е невежество. Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка. Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки. Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание. Сократовски живот живее.
После някой ходи разчорлен*, косата му така.
Казва: „То животът не седи в обличането”. Ами в какво седи животът? Ако умът не е облечен добре, ако сърцето не е облечено добре и ако тялото не е облечено добре – това сý равносилни неща. Ако умът оставиш гол, сърцето голо и тялото голо – ти си закъсал вече. Та казвам: За добрият ум,който е работил,природата туря бележки.
към втори вариант >>
Знаеш (ли), как се яде?
(втори вариант)
Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен? Сериозен е, проточи си лицето. В какво стои тази сериозност? Трябва да ядем. Наука е да ядеш.
Знаеш (ли), как се яде?
Защо Господ Го дал яденето? Чрез яденето ти се запознаваш със света. С черешите ще запознаеш какви са по вкус. Аз,ако искам някой човек да придобие някакво качество, ще го храня с череши, не през цялата година, но през особени дни. Ако искам да внеса друго качество – ще го храня с сливи, не през цялата година, пак в особени дни.
към втори вариант >>
Казва: „То животът не седи в обличането”.
(втори вариант)
Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка. Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки. Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание. Сократовски живот живее. После някой ходи разчорлен*, косата му така.
Казва: „То животът не седи в обличането”.
Ами в какво седи животът? Ако умът не е облечен добре, ако сърцето не е облечено добре и ако тялото не е облечено добре – това сý равносилни неща. Ако умът оставиш гол, сърцето голо и тялото голо – ти си закъсал вече. Та казвам: За добрият ум,който е работил,природата туря бележки.
към втори вариант >>
Защо Господ Го дал яденето?
(втори вариант)
Сериозен е, проточи си лицето. В какво стои тази сериозност? Трябва да ядем. Наука е да ядеш. Знаеш (ли), как се яде?
Защо Господ Го дал яденето?
Чрез яденето ти се запознаваш със света. С черешите ще запознаеш какви са по вкус. Аз,ако искам някой човек да придобие някакво качество, ще го храня с череши, не през цялата година, но през особени дни. Ако искам да внеса друго качество – ще го храня с сливи, не през цялата година, пак в особени дни. С ябълки ще го храня, с круши, но не през цялата година.
към втори вариант >>
Ами в какво седи животът?
(втори вариант)
Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки. Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание. Сократовски живот живее. После някой ходи разчорлен*, косата му така. Казва: „То животът не седи в обличането”.
Ами в какво седи животът?
Ако умът не е облечен добре, ако сърцето не е облечено добре и ако тялото не е облечено добре – това сý равносилни неща. Ако умът оставиш гол, сърцето голо и тялото голо – ти си закъсал вече. Та казвам: За добрият ум,който е работил,природата туря бележки.
към втори вариант >>
Чрез яденето ти се запознаваш със света.
(втори вариант)
В какво стои тази сериозност? Трябва да ядем. Наука е да ядеш. Знаеш (ли), как се яде? Защо Господ Го дал яденето?
Чрез яденето ти се запознаваш със света.
С черешите ще запознаеш какви са по вкус. Аз,ако искам някой човек да придобие някакво качество, ще го храня с череши, не през цялата година, но през особени дни. Ако искам да внеса друго качество – ще го храня с сливи, не през цялата година, пак в особени дни. С ябълки ще го храня, с круши, но не през цялата година.
към втори вариант >>
Ако умът не е облечен добре, ако сърцето не е облечено добре и ако тялото не е облечено добре – това сý равносилни неща.
(втори вариант)
Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание. Сократовски живот живее. После някой ходи разчорлен*, косата му така. Казва: „То животът не седи в обличането”. Ами в какво седи животът?
Ако умът не е облечен добре, ако сърцето не е облечено добре и ако тялото не е облечено добре – това сý равносилни неща.
Ако умът оставиш гол, сърцето голо и тялото голо – ти си закъсал вече. Та казвам: За добрият ум,който е работил,природата туря бележки.
към втори вариант >>
С черешите ще запознаеш какви са по вкус.
(втори вариант)
Трябва да ядем. Наука е да ядеш. Знаеш (ли), как се яде? Защо Господ Го дал яденето? Чрез яденето ти се запознаваш със света.
С черешите ще запознаеш какви са по вкус.
Аз,ако искам някой човек да придобие някакво качество, ще го храня с череши, не през цялата година, но през особени дни. Ако искам да внеса друго качество – ще го храня с сливи, не през цялата година, пак в особени дни. С ябълки ще го храня, с круши, но не през цялата година.
към втори вариант >>
Ако умът оставиш гол, сърцето голо и тялото голо – ти си закъсал вече.
(втори вариант)
Сократовски живот живее. После някой ходи разчорлен*, косата му така. Казва: „То животът не седи в обличането”. Ами в какво седи животът? Ако умът не е облечен добре, ако сърцето не е облечено добре и ако тялото не е облечено добре – това сý равносилни неща.
Ако умът оставиш гол, сърцето голо и тялото голо – ти си закъсал вече.
Та казвам: За добрият ум,който е работил,природата туря бележки.
към втори вариант >>
Аз,ако искам някой човек да придобие някакво качество, ще го храня с череши, не през цялата година, но през особени дни.
(втори вариант)
Наука е да ядеш. Знаеш (ли), как се яде? Защо Господ Го дал яденето? Чрез яденето ти се запознаваш със света. С черешите ще запознаеш какви са по вкус.
Аз,ако искам някой човек да придобие някакво качество, ще го храня с череши, не през цялата година, но през особени дни.
Ако искам да внеса друго качество – ще го храня с сливи, не през цялата година, пак в особени дни. С ябълки ще го храня, с круши, но не през цялата година.
към втори вариант >>
Та казвам: За добрият ум,който е работил,природата туря бележки.
(втори вариант)
После някой ходи разчорлен*, косата му така. Казва: „То животът не седи в обличането”. Ами в какво седи животът? Ако умът не е облечен добре, ако сърцето не е облечено добре и ако тялото не е облечено добре – това сý равносилни неща. Ако умът оставиш гол, сърцето голо и тялото голо – ти си закъсал вече.
Та казвам: За добрият ум,който е работил,природата туря бележки.
към втори вариант >>
Ако искам да внеса друго качество – ще го храня с сливи, не през цялата година, пак в особени дни.
(втори вариант)
Знаеш (ли), как се яде? Защо Господ Го дал яденето? Чрез яденето ти се запознаваш със света. С черешите ще запознаеш какви са по вкус. Аз,ако искам някой човек да придобие някакво качество, ще го храня с череши, не през цялата година, но през особени дни.
Ако искам да внеса друго качество – ще го храня с сливи, не през цялата година, пак в особени дни.
С ябълки ще го храня, с круши, но не през цялата година.
към втори вариант >>
Аз трябва да ви дам да направите едно ухо, което показва доброта и активност.
(втори вариант)
Аз трябва да ви дам да направите едно ухо, което показва доброта и активност.
Как ще го направите? /Учителят начерта две линии на уши/. Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсъждава. Второто е активно – нищо не мисли.
към втори вариант >>
С ябълки ще го храня, с круши, но не през цялата година.
(втори вариант)
Защо Господ Го дал яденето? Чрез яденето ти се запознаваш със света. С черешите ще запознаеш какви са по вкус. Аз,ако искам някой човек да придобие някакво качество, ще го храня с череши, не през цялата година, но през особени дни. Ако искам да внеса друго качество – ще го храня с сливи, не през цялата година, пак в особени дни.
С ябълки ще го храня, с круши, но не през цялата година.
към втори вариант >>
Как ще го направите?
(втори вариант)
Аз трябва да ви дам да направите едно ухо, което показва доброта и активност.
Как ще го направите?
/Учителят начерта две линии на уши/. Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсъждава. Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли?
към втори вариант >>
Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме.
(втори вариант)
Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме.
Какво понятие би си съставило (то) за човека? Задигне ги някой човек, тури ги в чувала, хич не мисли – хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче. Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада.
към втори вариант >>
/Учителят начерта две линии на уши/.
(втори вариант)
Аз трябва да ви дам да направите едно ухо, което показва доброта и активност. Как ще го направите?
/Учителят начерта две линии на уши/.
Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсъждава. Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли? ” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе?
към втори вариант >>
Какво понятие би си съставило (то) за човека?
(втори вариант)
Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме.
Какво понятие би си съставило (то) за човека?
Задигне ги някой човек, тури ги в чувала, хич не мисли – хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче. Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни?
към втори вариант >>
Това ухо е горе-долу хубаво.
(втори вариант)
Аз трябва да ви дам да направите едно ухо, което показва доброта и активност. Как ще го направите? /Учителят начерта две линии на уши/.
Това ухо е горе-долу хубаво.
Първото ухо – право мисли, разсъждава. Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли? ” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе? ” Добрите условия минават,не намира време да направи.
към втори вариант >>
Задигне ги някой човек, тури ги в чувала, хич не мисли – хайде на воденицата.
(втори вариант)
Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме. Какво понятие би си съставило (то) за човека?
Задигне ги някой човек, тури ги в чувала, хич не мисли – хайде на воденицата.
Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче. Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни? ” Стане на брашно, събират го пак в чували.
към втори вариант >>
Първото ухо – право мисли, разсъждава.
(втори вариант)
Аз трябва да ви дам да направите едно ухо, което показва доброта и активност. Как ще го направите? /Учителят начерта две линии на уши/. Това ухо е горе-долу хубаво.
Първото ухо – право мисли, разсъждава.
Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли? ” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе? ” Добрите условия минават,не намира време да направи. На втория ден пак същото нещо.
към втори вариант >>
Вие виждали ли сте тия стари, български воденици?
(втори вариант)
Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме. Какво понятие би си съставило (то) за човека? Задигне ги някой човек, тури ги в чувала, хич не мисли – хайде на воденицата.
Вие виждали ли сте тия стари, български воденици?
Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче. Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни? ” Стане на брашно, събират го пак в чували. Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим.
към втори вариант >>
Второто е активно – нищо не мисли.
(втори вариант)
Аз трябва да ви дам да направите едно ухо, което показва доброта и активност. Как ще го направите? /Учителят начерта две линии на уши/. Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсъждава.
Второто е активно – нищо не мисли.
Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли? ” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе? ” Добрите условия минават,не намира време да направи. На втория ден пак същото нещо. Пак седи цял ден, пак намери, че няма време.
към втори вариант >>
Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче.
(втори вариант)
Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме. Какво понятие би си съставило (то) за човека? Задигне ги някой човек, тури ги в чувала, хич не мисли – хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици?
Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче.
Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни? ” Стане на брашно, събират го пак в чували. Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим. Защо е туй наказание?
към втори вариант >>
Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли?
(втори вариант)
Как ще го направите? /Учителят начерта две линии на уши/. Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсъждава. Второто е активно – нищо не мисли.
Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли?
” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе? ” Добрите условия минават,не намира време да направи. На втория ден пак същото нещо. Пак седи цял ден, пак намери, че няма време. На третия ден лятото иде, нивата непосята остава.
към втори вариант >>
Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада.
(втори вариант)
Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме. Какво понятие би си съставило (то) за човека? Задигне ги някой човек, тури ги в чувала, хич не мисли – хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче.
Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада.
Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни? ” Стане на брашно, събират го пак в чували. Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим. Защо е туй наказание? ” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”.
към втори вариант >>
” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе?
(втори вариант)
/Учителят начерта две линии на уши/. Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсъждава. Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли?
” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе?
” Добрите условия минават,не намира време да направи. На втория ден пак същото нещо. Пак седи цял ден, пак намери, че няма време. На третия ден лятото иде, нивата непосята остава. Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи.
към втори вариант >>
Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни?
(втори вариант)
Какво понятие би си съставило (то) за човека? Задигне ги някой човек, тури ги в чувала, хич не мисли – хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче. Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада.
Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни?
” Стане на брашно, събират го пак в чували. Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим. Защо е туй наказание? ” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”. Житото страда.
към втори вариант >>
” Добрите условия минават,не намира време да направи.
(втори вариант)
Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсъждава. Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли? ” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе?
” Добрите условия минават,не намира време да направи.
На втория ден пак същото нещо. Пак седи цял ден, пак намери, че няма време. На третия ден лятото иде, нивата непосята остава. Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи. Казва: „Може ли да се изправя?
към втори вариант >>
” Стане на брашно, събират го пак в чували.
(втори вариант)
Задигне ги някой човек, тури ги в чувала, хич не мисли – хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче. Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни?
” Стане на брашно, събират го пак в чували.
Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим. Защо е туй наказание? ” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”. Житото страда. Дойде друго прегрешение.
към втори вариант >>
На втория ден пак същото нещо.
(втори вариант)
Първото ухо – право мисли, разсъждава. Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли? ” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе? ” Добрите условия минават,не намира време да направи.
На втория ден пак същото нещо.
Пак седи цял ден, пак намери, че няма време. На третия ден лятото иде, нивата непосята остава. Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи. Казва: „Може ли да се изправя? ” Този преодолява тази слабост.
към втори вариант >>
Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим.
(втори вариант)
Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче. Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни? ” Стане на брашно, събират го пак в чували.
Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим.
Защо е туй наказание? ” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”. Житото страда. Дойде друго прегрешение. Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода.
към втори вариант >>
Пак седи цял ден, пак намери, че няма време.
(втори вариант)
Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли? ” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе? ” Добрите условия минават,не намира време да направи. На втория ден пак същото нещо.
Пак седи цял ден, пак намери, че няма време.
На третия ден лятото иде, нивата непосята остава. Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи. Казва: „Може ли да се изправя? ” Този преодолява тази слабост. Какво се образува?
към втори вариант >>
Защо е туй наказание?
(втори вариант)
Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче. Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни? ” Стане на брашно, събират го пак в чували. Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим.
Защо е туй наказание?
” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”. Житото страда. Дойде друго прегрешение. Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка?
към втори вариант >>
На третия ден лятото иде, нивата непосята остава.
(втори вариант)
Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли? ” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе? ” Добрите условия минават,не намира време да направи. На втория ден пак същото нещо. Пак седи цял ден, пак намери, че няма време.
На третия ден лятото иде, нивата непосята остава.
Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи. Казва: „Може ли да се изправя? ” Този преодолява тази слабост. Какво се образува? Образува се човешката уста.
към втори вариант >>
” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”.
(втори вариант)
Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни? ” Стане на брашно, събират го пак в чували. Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим. Защо е туй наказание?
” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”.
Житото страда. Дойде друго прегрешение. Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане?
към втори вариант >>
Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи.
(втори вариант)
” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе? ” Добрите условия минават,не намира време да направи. На втория ден пак същото нещо. Пак седи цял ден, пак намери, че няма време. На третия ден лятото иде, нивата непосята остава.
Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи.
Казва: „Може ли да се изправя? ” Този преодолява тази слабост. Какво се образува? Образува се човешката уста. Това е единият полюс.
към втори вариант >>
Житото страда.
(втори вариант)
Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни? ” Стане на брашно, събират го пак в чували. Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим. Защо е туй наказание? ” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”.
Житото страда.
Дойде друго прегрешение. Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане? ” Вие не знаете.
към втори вариант >>
Казва: „Може ли да се изправя?
(втори вариант)
” Добрите условия минават,не намира време да направи. На втория ден пак същото нещо. Пак седи цял ден, пак намери, че няма време. На третия ден лятото иде, нивата непосята остава. Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи.
Казва: „Може ли да се изправя?
” Този преодолява тази слабост. Какво се образува? Образува се човешката уста. Това е единият полюс. Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на публиката.
към втори вариант >>
Дойде друго прегрешение.
(втори вариант)
” Стане на брашно, събират го пак в чували. Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим. Защо е туй наказание? ” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”. Житото страда.
Дойде друго прегрешение.
Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане? ” Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, те страдат.
към втори вариант >>
” Този преодолява тази слабост.
(втори вариант)
На втория ден пак същото нещо. Пак седи цял ден, пак намери, че няма време. На третия ден лятото иде, нивата непосята остава. Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи. Казва: „Може ли да се изправя?
” Този преодолява тази слабост.
Какво се образува? Образува се човешката уста. Това е единият полюс. Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на публиката. Туй ли да кажеш или не.
към втори вариант >>
Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода.
(втори вариант)
Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим. Защо е туй наказание? ” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”. Житото страда. Дойде друго прегрешение.
Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода.
То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане? ” Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, те страдат. После тя започва да ги дели.
към втори вариант >>
Какво се образува?
(втори вариант)
Пак седи цял ден, пак намери, че няма време. На третия ден лятото иде, нивата непосята остава. Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи. Казва: „Може ли да се изправя? ” Този преодолява тази слабост.
Какво се образува?
Образува се човешката уста. Това е единият полюс. Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на публиката. Туй ли да кажеш или не. Ще кажеш на хората неща, които са верни.
към втори вариант >>
То казва: „Защо тази жена ни мачка?
(втори вариант)
Защо е туй наказание? ” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”. Житото страда. Дойде друго прегрешение. Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода.
То казва: „Защо тази жена ни мачка?
За какво е туй мачкане? ” Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, те страдат. После тя започва да ги дели. “Вие, казва, да не се карате”.
към втори вариант >>
Образува се човешката уста.
(втори вариант)
На третия ден лятото иде, нивата непосята остава. Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи. Казва: „Може ли да се изправя? ” Този преодолява тази слабост. Какво се образува?
Образува се човешката уста.
Това е единият полюс. Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на публиката. Туй ли да кажеш или не. Ще кажеш на хората неща, които са верни.
към втори вариант >>
За какво е туй мачкане?
(втори вариант)
” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”. Житото страда. Дойде друго прегрешение. Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка?
За какво е туй мачкане?
” Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, те страдат. После тя започва да ги дели. “Вие, казва, да не се карате”. Проповядва им братство и равенство.
към втори вариант >>
Това е единият полюс.
(втори вариант)
Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи. Казва: „Може ли да се изправя? ” Този преодолява тази слабост. Какво се образува? Образува се човешката уста.
Това е единият полюс.
Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на публиката. Туй ли да кажеш или не. Ще кажеш на хората неща, които са верни.
към втори вариант >>
” Вие не знаете.
(втори вариант)
Житото страда. Дойде друго прегрешение. Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане?
” Вие не знаете.
Мачка ги, мачка ги, те страдат. После тя започва да ги дели. “Вие, казва, да не се карате”. Проповядва им братство и равенство. Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта.
към втори вариант >>
Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на публиката.
(втори вариант)
Казва: „Може ли да се изправя? ” Този преодолява тази слабост. Какво се образува? Образува се човешката уста. Това е единият полюс.
Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на публиката.
Туй ли да кажеш или не. Ще кажеш на хората неща, които са верни.
към втори вариант >>
Мачка ги, мачка ги, те страдат.
(втори вариант)
Дойде друго прегрешение. Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане? ” Вие не знаете.
Мачка ги, мачка ги, те страдат.
После тя започва да ги дели. “Вие, казва, да не се карате”. Проповядва им братство и равенство. Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта. “Ами този огън защо е?
към втори вариант >>
Туй ли да кажеш или не.
(втори вариант)
” Този преодолява тази слабост. Какво се образува? Образува се човешката уста. Това е единият полюс. Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на публиката.
Туй ли да кажеш или не.
Ще кажеш на хората неща, които са верни.
към втори вариант >>
После тя започва да ги дели.
(втори вариант)
Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане? ” Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, те страдат.
После тя започва да ги дели.
“Вие, казва, да не се карате”. Проповядва им братство и равенство. Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта. “Ами този огън защо е? ” – ”Не знаете ли?
към втори вариант >>
Ще кажеш на хората неща, които са верни.
(втори вариант)
Какво се образува? Образува се човешката уста. Това е единият полюс. Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на публиката. Туй ли да кажеш или не.
Ще кажеш на хората неща, които са верни.
към втори вариант >>
“Вие, казва, да не се карате”.
(втори вариант)
То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане? ” Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, те страдат. После тя започва да ги дели.
“Вие, казва, да не се карате”.
Проповядва им братство и равенство. Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта. “Ами този огън защо е? ” – ”Не знаете ли? ” Все не знаят.
към втори вариант >>
Говорим някога за хигиена.
(втори вариант)
Говорим някога за хигиена.
Казвам: Никога не стъпвай на пета, понеже туй след време зле ще се отрази върху теб. Мозъкът не обича сътресения. Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума. Мисли, че после действувай. Не като удариш ръката си да мислиш.
към втори вариант >>
Проповядва им братство и равенство.
(втори вариант)
За какво е туй мачкане? ” Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, те страдат. После тя започва да ги дели. “Вие, казва, да не се карате”.
Проповядва им братство и равенство.
Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта. “Ами този огън защо е? ” – ”Не знаете ли? ” Все не знаят. Най-после извадят хляба от пещта, турят ги на трапезата, започват да ги дъвчат в устата.
към втори вариант >>
Казвам: Никога не стъпвай на пета, понеже туй след време зле ще се отрази върху теб.
(втори вариант)
Говорим някога за хигиена.
Казвам: Никога не стъпвай на пета, понеже туй след време зле ще се отрази върху теб.
Мозъкът не обича сътресения. Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума. Мисли, че после действувай. Не като удариш ръката си да мислиш. Казвате: „Търпение трябва”.
към втори вариант >>
Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта.
(втори вариант)
” Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, те страдат. После тя започва да ги дели. “Вие, казва, да не се карате”. Проповядва им братство и равенство.
Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта.
“Ами този огън защо е? ” – ”Не знаете ли? ” Все не знаят. Най-после извадят хляба от пещта, турят ги на трапезата, започват да ги дъвчат в устата. (Те) казват: „Не се ли свършва нашето страдание?
към втори вариант >>
Мозъкът не обича сътресения.
(втори вариант)
Говорим някога за хигиена. Казвам: Никога не стъпвай на пета, понеже туй след време зле ще се отрази върху теб.
Мозъкът не обича сътресения.
Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума. Мисли, че после действувай. Не като удариш ръката си да мислиш. Казвате: „Търпение трябва”. Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде?
към втори вариант >>
“Ами този огън защо е?
(втори вариант)
Мачка ги, мачка ги, те страдат. После тя започва да ги дели. “Вие, казва, да не се карате”. Проповядва им братство и равенство. Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта.
“Ами този огън защо е?
” – ”Не знаете ли? ” Все не знаят. Най-после извадят хляба от пещта, турят ги на трапезата, започват да ги дъвчат в устата. (Те) казват: „Не се ли свършва нашето страдание? ”
към втори вариант >>
Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума.
(втори вариант)
Говорим някога за хигиена. Казвам: Никога не стъпвай на пета, понеже туй след време зле ще се отрази върху теб. Мозъкът не обича сътресения.
Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума.
Мисли, че после действувай. Не като удариш ръката си да мислиш. Казвате: „Търпение трябва”. Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде? В нетърпението ръката се проточва.
към втори вариант >>
” – ”Не знаете ли?
(втори вариант)
После тя започва да ги дели. “Вие, казва, да не се карате”. Проповядва им братство и равенство. Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта. “Ами този огън защо е?
” – ”Не знаете ли?
” Все не знаят. Най-после извадят хляба от пещта, турят ги на трапезата, започват да ги дъвчат в устата. (Те) казват: „Не се ли свършва нашето страдание? ”
към втори вариант >>
Мисли, че после действувай.
(втори вариант)
Говорим някога за хигиена. Казвам: Никога не стъпвай на пета, понеже туй след време зле ще се отрази върху теб. Мозъкът не обича сътресения. Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума.
Мисли, че после действувай.
Не като удариш ръката си да мислиш. Казвате: „Търпение трябва”. Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде? В нетърпението ръката се проточва. Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката.
към втори вариант >>
” Все не знаят.
(втори вариант)
“Вие, казва, да не се карате”. Проповядва им братство и равенство. Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта. “Ами този огън защо е? ” – ”Не знаете ли?
” Все не знаят.
Най-после извадят хляба от пещта, турят ги на трапезата, започват да ги дъвчат в устата. (Те) казват: „Не се ли свършва нашето страдание? ”
към втори вариант >>
Не като удариш ръката си да мислиш.
(втори вариант)
Говорим някога за хигиена. Казвам: Никога не стъпвай на пета, понеже туй след време зле ще се отрази върху теб. Мозъкът не обича сътресения. Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума. Мисли, че после действувай.
Не като удариш ръката си да мислиш.
Казвате: „Търпение трябва”. Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде? В нетърпението ръката се проточва. Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката. Ако продължа – отиде ръката.
към втори вариант >>
Най-после извадят хляба от пещта, турят ги на трапезата, започват да ги дъвчат в устата.
(втори вариант)
Проповядва им братство и равенство. Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта. “Ами този огън защо е? ” – ”Не знаете ли? ” Все не знаят.
Най-после извадят хляба от пещта, турят ги на трапезата, започват да ги дъвчат в устата.
(Те) казват: „Не се ли свършва нашето страдание? ”
към втори вариант >>
Казвате: „Търпение трябва”.
(втори вариант)
Казвам: Никога не стъпвай на пета, понеже туй след време зле ще се отрази върху теб. Мозъкът не обича сътресения. Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума. Мисли, че после действувай. Не като удариш ръката си да мислиш.
Казвате: „Търпение трябва”.
Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде? В нетърпението ръката се проточва. Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката. Ако продължа – отиде ръката. Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката.
към втори вариант >>
(Те) казват: „Не се ли свършва нашето страдание?
(втори вариант)
Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта. “Ами този огън защо е? ” – ”Не знаете ли? ” Все не знаят. Най-после извадят хляба от пещта, турят ги на трапезата, започват да ги дъвчат в устата.
(Те) казват: „Не се ли свършва нашето страдание?
”
към втори вариант >>
Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде?
(втори вариант)
Мозъкът не обича сътресения. Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума. Мисли, че после действувай. Не като удариш ръката си да мислиш. Казвате: „Търпение трябва”.
Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде?
В нетърпението ръката се проточва. Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката. Ако продължа – отиде ръката. Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката. Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката.
към втори вариант >>
”
(втори вариант)
“Ами този огън защо е? ” – ”Не знаете ли? ” Все не знаят. Най-после извадят хляба от пещта, турят ги на трапезата, започват да ги дъвчат в устата. (Те) казват: „Не се ли свършва нашето страдание?
”
към втори вариант >>
В нетърпението ръката се проточва.
(втори вариант)
Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума. Мисли, че после действувай. Не като удариш ръката си да мислиш. Казвате: „Търпение трябва”. Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде?
В нетърпението ръката се проточва.
Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката. Ако продължа – отиде ръката. Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката. Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката. Казва-те: „Защо е нетърпението?
към втори вариант >>
Сега всеки от вас може да представи този пример.
(втори вариант)
Сега всеки от вас може да представи този пример.
Ние минаваме и туй, което го правим,го считаме, че е в реда на нещата, че така трябва да бъде. Право е. Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй? ” Ти не знаеш. Турят в чувала, защо – не знаеш.
към втори вариант >>
Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката.
(втори вариант)
Мисли, че после действувай. Не като удариш ръката си да мислиш. Казвате: „Търпение трябва”. Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде? В нетърпението ръката се проточва.
Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката.
Ако продължа – отиде ръката. Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката. Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката. Казва-те: „Защо е нетърпението? ” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш.
към втори вариант >>
Ние минаваме и туй, което го правим,го считаме, че е в реда на нещата, че така трябва да бъде.
(втори вариант)
Сега всеки от вас може да представи този пример.
Ние минаваме и туй, което го правим,го считаме, че е в реда на нещата, че така трябва да бъде.
Право е. Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй? ” Ти не знаеш. Турят в чувала, защо – не знаеш. Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш.
към втори вариант >>
Ако продължа – отиде ръката.
(втори вариант)
Не като удариш ръката си да мислиш. Казвате: „Търпение трябва”. Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде? В нетърпението ръката се проточва. Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката.
Ако продължа – отиде ръката.
Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката. Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката. Казва-те: „Защо е нетърпението? ” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш. Това са елементарни работи.
към втори вариант >>
Право е.
(втори вариант)
Сега всеки от вас може да представи този пример. Ние минаваме и туй, което го правим,го считаме, че е в реда на нещата, че така трябва да бъде.
Право е.
Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй? ” Ти не знаеш. Турят в чувала, защо – не знаеш. Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш. Пък има един начин.
към втори вариант >>
Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката.
(втори вариант)
Казвате: „Търпение трябва”. Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде? В нетърпението ръката се проточва. Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката. Ако продължа – отиде ръката.
Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката.
Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката. Казва-те: „Защо е нетърпението? ” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш. Това са елементарни работи. Вие разглеждате търпението.
към втори вариант >>
Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй?
(втори вариант)
Сега всеки от вас може да представи този пример. Ние минаваме и туй, което го правим,го считаме, че е в реда на нещата, че така трябва да бъде. Право е.
Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй?
” Ти не знаеш. Турят в чувала, защо – не знаеш. Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш. Пък има един начин. Човек,който мели брашното – той не е много учен.
към втори вариант >>
Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката.
(втори вариант)
Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде? В нетърпението ръката се проточва. Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката. Ако продължа – отиде ръката. Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката.
Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката.
Казва-те: „Защо е нетърпението? ” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш. Това са елементарни работи. Вие разглеждате търпението. Търпението е едно от най-добрите качества на човека.
към втори вариант >>
” Ти не знаеш.
(втори вариант)
Сега всеки от вас може да представи този пример. Ние минаваме и туй, което го правим,го считаме, че е в реда на нещата, че така трябва да бъде. Право е. Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй?
” Ти не знаеш.
Турят в чувала, защо – не знаеш. Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш. Пък има един начин. Човек,който мели брашното – той не е много учен. Аз казвам: Ти не си много учен човек.
към втори вариант >>
Казва-те: „Защо е нетърпението?
(втори вариант)
В нетърпението ръката се проточва. Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката. Ако продължа – отиде ръката. Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката. Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката.
Казва-те: „Защо е нетърпението?
” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш. Това са елементарни работи. Вие разглеждате търпението. Търпението е едно от най-добрите качества на човека. То влиза като елемент в ума на човека.
към втори вариант >>
Турят в чувала, защо – не знаеш.
(втори вариант)
Сега всеки от вас може да представи този пример. Ние минаваме и туй, което го правим,го считаме, че е в реда на нещата, че така трябва да бъде. Право е. Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй? ” Ти не знаеш.
Турят в чувала, защо – не знаеш.
Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш. Пък има един начин. Човек,който мели брашното – той не е много учен. Аз казвам: Ти не си много учен човек. Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците.
към втори вариант >>
” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш.
(втори вариант)
Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката. Ако продължа – отиде ръката. Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката. Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката. Казва-те: „Защо е нетърпението?
” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш.
Това са елементарни работи. Вие разглеждате търпението. Търпението е едно от най-добрите качества на човека. То влиза като елемент в ума на човека. По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля.
към втори вариант >>
Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш.
(втори вариант)
Ние минаваме и туй, което го правим,го считаме, че е в реда на нещата, че така трябва да бъде. Право е. Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй? ” Ти не знаеш. Турят в чувала, защо – не знаеш.
Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш.
Пък има един начин. Човек,който мели брашното – той не е много учен. Аз казвам: Ти не си много учен човек. Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците. Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват.
към втори вариант >>
Това са елементарни работи.
(втори вариант)
Ако продължа – отиде ръката. Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката. Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката. Казва-те: „Защо е нетърпението? ” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш.
Това са елементарни работи.
Вие разглеждате търпението. Търпението е едно от най-добрите качества на човека. То влиза като елемент в ума на човека. По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля. Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение.
към втори вариант >>
Пък има един начин.
(втори вариант)
Право е. Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй? ” Ти не знаеш. Турят в чувала, защо – не знаеш. Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш.
Пък има един начин.
Човек,който мели брашното – той не е много учен. Аз казвам: Ти не си много учен човек. Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците. Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват. После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат.
към втори вариант >>
Вие разглеждате търпението.
(втори вариант)
Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката. Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката. Казва-те: „Защо е нетърпението? ” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш. Това са елементарни работи.
Вие разглеждате търпението.
Търпението е едно от най-добрите качества на човека. То влиза като елемент в ума на човека. По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля. Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение. В търпението ние разбираме човек да бъде силен.
към втори вариант >>
Човек,който мели брашното – той не е много учен.
(втори вариант)
Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй? ” Ти не знаеш. Турят в чувала, защо – не знаеш. Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш. Пък има един начин.
Човек,който мели брашното – той не е много учен.
Аз казвам: Ти не си много учен човек. Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците. Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват. После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат. Остават триците.
към втори вариант >>
Търпението е едно от най-добрите качества на човека.
(втори вариант)
Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката. Казва-те: „Защо е нетърпението? ” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш. Това са елементарни работи. Вие разглеждате търпението.
Търпението е едно от най-добрите качества на човека.
То влиза като елемент в ума на човека. По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля. Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение. В търпението ние разбираме човек да бъде силен. Изисква се той да стане съвършен.
към втори вариант >>
Аз казвам: Ти не си много учен човек.
(втори вариант)
” Ти не знаеш. Турят в чувала, защо – не знаеш. Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш. Пък има един начин. Човек,който мели брашното – той не е много учен.
Аз казвам: Ти не си много учен човек.
Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците. Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват. После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат. Остават триците. Житото трябва да го ядем тъй, както си е.
към втори вариант >>
То влиза като елемент в ума на човека.
(втори вариант)
Казва-те: „Защо е нетърпението? ” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш. Това са елементарни работи. Вие разглеждате търпението. Търпението е едно от най-добрите качества на човека.
То влиза като елемент в ума на човека.
По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля. Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение. В търпението ние разбираме човек да бъде силен. Изисква се той да стане съвършен. Само тогава той ще бъде търпелив.
към втори вариант >>
Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците.
(втори вариант)
Турят в чувала, защо – не знаеш. Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш. Пък има един начин. Човек,който мели брашното – той не е много учен. Аз казвам: Ти не си много учен човек.
Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците.
Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват. После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат. Остават триците. Житото трябва да го ядем тъй, както си е. Не му трябва друго.
към втори вариант >>
По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля.
(втори вариант)
” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш. Това са елементарни работи. Вие разглеждате търпението. Търпението е едно от най-добрите качества на човека. То влиза като елемент в ума на човека.
По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля.
Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение. В търпението ние разбираме човек да бъде силен. Изисква се той да стане съвършен. Само тогава той ще бъде търпелив. Казват: „Ти си много търпелив”.
към втори вариант >>
Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват.
(втори вариант)
Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш. Пък има един начин. Човек,който мели брашното – той не е много учен. Аз казвам: Ти не си много учен човек. Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците.
Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват.
После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат. Остават триците. Житото трябва да го ядем тъй, както си е. Не му трябва друго. Вземи, че го дъвчи.
към втори вариант >>
Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение.
(втори вариант)
Това са елементарни работи. Вие разглеждате търпението. Търпението е едно от най-добрите качества на човека. То влиза като елемент в ума на човека. По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля.
Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение.
В търпението ние разбираме човек да бъде силен. Изисква се той да стане съвършен. Само тогава той ще бъде търпелив. Казват: „Ти си много търпелив”. Сега и дума не може да става.
към втори вариант >>
После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат.
(втори вариант)
Пък има един начин. Човек,който мели брашното – той не е много учен. Аз казвам: Ти не си много учен човек. Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците. Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват.
После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат.
Остават триците. Житото трябва да го ядем тъй, както си е. Не му трябва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*.
към втори вариант >>
В търпението ние разбираме човек да бъде силен.
(втори вариант)
Вие разглеждате търпението. Търпението е едно от най-добрите качества на човека. То влиза като елемент в ума на човека. По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля. Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение.
В търпението ние разбираме човек да бъде силен.
Изисква се той да стане съвършен. Само тогава той ще бъде търпелив. Казват: „Ти си много търпелив”. Сега и дума не може да става. “Ти си доста търпелив”.
към втори вариант >>
Остават триците.
(втори вариант)
Човек,който мели брашното – той не е много учен. Аз казвам: Ти не си много учен човек. Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците. Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват. После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат.
Остават триците.
Житото трябва да го ядем тъй, както си е. Не му трябва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*. Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш.
към втори вариант >>
Изисква се той да стане съвършен.
(втори вариант)
Търпението е едно от най-добрите качества на човека. То влиза като елемент в ума на човека. По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля. Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение. В търпението ние разбираме човек да бъде силен.
Изисква се той да стане съвършен.
Само тогава той ще бъде търпелив. Казват: „Ти си много търпелив”. Сега и дума не може да става. “Ти си доста търпелив”. И аз,като разглеждам,още трябва търпение.
към втори вариант >>
Житото трябва да го ядем тъй, както си е.
(втори вариант)
Аз казвам: Ти не си много учен човек. Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците. Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват. После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат. Остават триците.
Житото трябва да го ядем тъй, както си е.
Не му трябва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*. Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш. Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”.
към втори вариант >>
Само тогава той ще бъде търпелив.
(втори вариант)
То влиза като елемент в ума на човека. По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля. Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение. В търпението ние разбираме човек да бъде силен. Изисква се той да стане съвършен.
Само тогава той ще бъде търпелив.
Казват: „Ти си много търпелив”. Сега и дума не може да става. “Ти си доста търпелив”. И аз,като разглеждам,още трябва търпение. Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи.
към втори вариант >>
Не му трябва друго.
(втори вариант)
Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците. Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват. После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат. Остават триците. Житото трябва да го ядем тъй, както си е.
Не му трябва друго.
Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*. Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш. Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”. То дошло да се оплаква.
към втори вариант >>
Казват: „Ти си много търпелив”.
(втори вариант)
По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля. Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение. В търпението ние разбираме човек да бъде силен. Изисква се той да стане съвършен. Само тогава той ще бъде търпелив.
Казват: „Ти си много търпелив”.
Сега и дума не може да става. “Ти си доста търпелив”. И аз,като разглеждам,още трябва търпение. Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи. С малки работи правим пакост на себе си.
към втори вариант >>
Вземи, че го дъвчи.
(втори вариант)
Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват. После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат. Остават триците. Житото трябва да го ядем тъй, както си е. Не му трябва друго.
Вземи, че го дъвчи.
Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*. Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш. Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение.
към втори вариант >>
Сега и дума не може да става.
(втори вариант)
Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение. В търпението ние разбираме човек да бъде силен. Изисква се той да стане съвършен. Само тогава той ще бъде търпелив. Казват: „Ти си много търпелив”.
Сега и дума не може да става.
“Ти си доста търпелив”. И аз,като разглеждам,още трябва търпение. Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи. С малки работи правим пакост на себе си. Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал.
към втори вариант >>
Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*.
(втори вариант)
После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат. Остават триците. Житото трябва да го ядем тъй, както си е. Не му трябва друго. Вземи, че го дъвчи.
Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*.
Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш. Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има един анекдот.
към втори вариант >>
“Ти си доста търпелив”.
(втори вариант)
В търпението ние разбираме човек да бъде силен. Изисква се той да стане съвършен. Само тогава той ще бъде търпелив. Казват: „Ти си много търпелив”. Сега и дума не може да става.
“Ти си доста търпелив”.
И аз,като разглеждам,още трябва търпение. Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи. С малки работи правим пакост на себе си. Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал. Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб.
към втори вариант >>
Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш.
(втори вариант)
Остават триците. Житото трябва да го ядем тъй, както си е. Не му трябва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*.
Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш.
Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има един анекдот. В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*.
към втори вариант >>
И аз,като разглеждам,още трябва търпение.
(втори вариант)
Изисква се той да стане съвършен. Само тогава той ще бъде търпелив. Казват: „Ти си много търпелив”. Сега и дума не може да става. “Ти си доста търпелив”.
И аз,като разглеждам,още трябва търпение.
Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи. С малки работи правим пакост на себе си. Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал. Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб. Той нито е женен,нито деца има.
към втори вариант >>
Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”.
(втори вариант)
Житото трябва да го ядем тъй, както си е. Не му трябва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*. Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш.
Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”.
То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има един анекдот. В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*. След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош.
към втори вариант >>
Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи.
(втори вариант)
Само тогава той ще бъде търпелив. Казват: „Ти си много търпелив”. Сега и дума не може да става. “Ти си доста търпелив”. И аз,като разглеждам,още трябва търпение.
Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи.
С малки работи правим пакост на себе си. Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал. Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб. Той нито е женен,нито деца има. Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни.
към втори вариант >>
То дошло да се оплаква.
(втори вариант)
Не му трябва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*. Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш. Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”.
То дошло да се оплаква.
Туй е за развлечение. Има един анекдот. В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*. След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош. За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш.
към втори вариант >>
С малки работи правим пакост на себе си.
(втори вариант)
Казват: „Ти си много търпелив”. Сега и дума не може да става. “Ти си доста търпелив”. И аз,като разглеждам,още трябва търпение. Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи.
С малки работи правим пакост на себе си.
Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал. Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб. Той нито е женен,нито деца има. Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни. Казва: „Цял хляб ми даде”.
към втори вариант >>
Туй е за развлечение.
(втори вариант)
Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*. Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш. Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”. То дошло да се оплаква.
Туй е за развлечение.
Има един анекдот. В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*. След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош. За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш. Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý.
към втори вариант >>
Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал.
(втори вариант)
Сега и дума не може да става. “Ти си доста търпелив”. И аз,като разглеждам,още трябва търпение. Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи. С малки работи правим пакост на себе си.
Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал.
Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб. Той нито е женен,нито деца има. Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни. Казва: „Цял хляб ми даде”. На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там.
към втори вариант >>
Има един анекдот.
(втори вариант)
Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*. Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш. Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение.
Има един анекдот.
В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*. След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош. За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш. Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý. В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква.
към втори вариант >>
Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб.
(втори вариант)
“Ти си доста търпелив”. И аз,като разглеждам,още трябва търпение. Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи. С малки работи правим пакост на себе си. Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал.
Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб.
Той нито е женен,нито деца има. Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни. Казва: „Цял хляб ми даде”. На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там. Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества.
към втори вариант >>
В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*.
(втори вариант)
Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш. Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има един анекдот.
В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*.
След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош. За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш. Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý. В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”.
към втори вариант >>
Той нито е женен,нито деца има.
(втори вариант)
И аз,като разглеждам,още трябва търпение. Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи. С малки работи правим пакост на себе си. Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал. Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб.
Той нито е женен,нито деца има.
Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни. Казва: „Цял хляб ми даде”. На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там. Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества.
към втори вариант >>
След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош.
(втори вариант)
Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има един анекдот. В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*.
След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош.
За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш. Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý. В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”. Викат този турчин и му казват: „Какво искаш?
към втори вариант >>
Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни.
(втори вариант)
Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи. С малки работи правим пакост на себе си. Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал. Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб. Той нито е женен,нито деца има.
Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни.
Казва: „Цял хляб ми даде”. На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там. Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества.
към втори вариант >>
За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш.
(втори вариант)
То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има един анекдот. В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*. След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош.
За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш.
Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý. В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”. Викат този турчин и му казват: „Какво искаш? ” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”.
към втори вариант >>
Казва: „Цял хляб ми даде”.
(втори вариант)
С малки работи правим пакост на себе си. Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал. Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб. Той нито е женен,нито деца има. Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни.
Казва: „Цял хляб ми даде”.
На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там. Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трябва да го хвалят.
към втори вариант >>
Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý.
(втори вариант)
Туй е за развлечение. Има един анекдот. В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*. След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош. За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш.
Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý.
В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”. Викат този турчин и му казват: „Какво искаш? ” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”. Повалят го земята, избиват му всичките зъби.
към втори вариант >>
На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там.
(втори вариант)
Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал. Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб. Той нито е женен,нито деца има. Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни. Казва: „Цял хляб ми даде”.
На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там.
Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трябва да го хвалят. Някои от (вас) искате да не ви хвалят.
към втори вариант >>
В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква.
(втори вариант)
Има един анекдот. В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*. След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош. За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш. Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý.
В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква.
Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”. Викат този турчин и му казват: „Какво искаш? ” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”. Повалят го земята, избиват му всичките зъби. Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”.
към втори вариант >>
Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества.
(втори вариант)
Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб. Той нито е женен,нито деца има. Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни. Казва: „Цял хляб ми даде”. На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там.
Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества.
Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трябва да го хвалят. Някои от (вас) искате да не ви хвалят. Но като не ви хвалят,вие се докачите.
към втори вариант >>
Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”.
(втори вариант)
В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*. След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош. За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш. Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý. В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква.
Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”.
Викат този турчин и му казват: „Какво искаш? ” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”. Повалят го земята, избиват му всичките зъби. Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”. Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý.
към втори вариант >>
Ако хвали жената – ще добие други качества.
(втори вариант)
Той нито е женен,нито деца има. Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни. Казва: „Цял хляб ми даде”. На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там. Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества.
Ако хвали жената – ще добие други качества.
Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трябва да го хвалят. Някои от (вас) искате да не ви хвалят. Но като не ви хвалят,вие се докачите. “По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”.
към втори вариант >>
Викат този турчин и му казват: „Какво искаш?
(втори вариант)
След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош. За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш. Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý. В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”.
Викат този турчин и му казват: „Какво искаш?
” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”. Повалят го земята, избиват му всичките зъби. Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”. Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý. Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят.
към втори вариант >>
Ако хвали децата – ще добие трети качества.
(втори вариант)
Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни. Казва: „Цял хляб ми даде”. На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там. Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества.
Ако хвали децата – ще добие трети качества.
Трябва да го хвалят. Някои от (вас) искате да не ви хвалят. Но като не ви хвалят,вие се докачите. “По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”. По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи.
към втори вариант >>
” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”.
(втори вариант)
За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш. Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý. В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”. Викат този турчин и му казват: „Какво искаш?
” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”.
Повалят го земята, избиват му всичките зъби. Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”. Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý. Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят. Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците.
към втори вариант >>
Трябва да го хвалят.
(втори вариант)
Казва: „Цял хляб ми даде”. На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там. Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества.
Трябва да го хвалят.
Някои от (вас) искате да не ви хвалят. Но като не ви хвалят,вие се докачите. “По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”. По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи. По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели.
към втори вариант >>
Повалят го земята, избиват му всичките зъби.
(втори вариант)
Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý. В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”. Викат този турчин и му казват: „Какво искаш? ” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”.
Повалят го земята, избиват му всичките зъби.
Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”. Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý. Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят. Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците. Какво печелите сега?
към втори вариант >>
Някои от (вас) искате да не ви хвалят.
(втори вариант)
На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там. Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трябва да го хвалят.
Някои от (вас) искате да не ви хвалят.
Но като не ви хвалят,вие се докачите. “По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”. По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи. По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели.
към втори вариант >>
Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”.
(втори вариант)
В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”. Викат този турчин и му казват: „Какво искаш? ” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”. Повалят го земята, избиват му всичките зъби.
Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”.
Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý. Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят. Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците. Какво печелите сега? Казвате: „Да научим нещо”.
към втори вариант >>
Но като не ви хвалят,вие се докачите.
(втори вариант)
Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трябва да го хвалят. Някои от (вас) искате да не ви хвалят.
Но като не ви хвалят,вие се докачите.
“По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”. По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи. По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели. Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите.
към втори вариант >>
Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý.
(втори вариант)
Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”. Викат този турчин и му казват: „Какво искаш? ” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”. Повалят го земята, избиват му всичките зъби. Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”.
Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý.
Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят. Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците. Какво печелите сега? Казвате: „Да научим нещо”. Много хубаво.
към втори вариант >>
“По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”.
(втори вариант)
Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трябва да го хвалят. Някои от (вас) искате да не ви хвалят. Но като не ви хвалят,вие се докачите.
“По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”.
По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи. По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели. Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите. Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят.
(втори вариант)
Викат този турчин и му казват: „Какво искаш? ” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”. Повалят го земята, избиват му всичките зъби. Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”. Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý.
Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят.
Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците. Какво печелите сега? Казвате: „Да научим нещо”. Много хубаво. Какво ще научите?
към втори вариант >>
По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи.
(втори вариант)
Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трябва да го хвалят. Някои от (вас) искате да не ви хвалят. Но като не ви хвалят,вие се докачите. “По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”.
По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи.
По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели. Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите. Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа.
към втори вариант >>
Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците.
(втори вариант)
” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”. Повалят го земята, избиват му всичките зъби. Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”. Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý. Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят.
Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците.
Какво печелите сега? Казвате: „Да научим нещо”. Много хубаво. Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите някого.
към втори вариант >>
По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели.
(втори вариант)
Трябва да го хвалят. Някои от (вас) искате да не ви хвалят. Но като не ви хвалят,вие се докачите. “По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”. По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи.
По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели.
Турили сме една маска, минаваме за весели. Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите. Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа. Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците.
към втори вариант >>
Какво печелите сега?
(втори вариант)
Повалят го земята, избиват му всичките зъби. Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”. Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý. Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят. Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците.
Какво печелите сега?
Казвате: „Да научим нещо”. Много хубаво. Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите някого. Може обидата да е много деликатна*.
към втори вариант >>
Турили сме една маска, минаваме за весели.
(втори вариант)
Някои от (вас) искате да не ви хвалят. Но като не ви хвалят,вие се докачите. “По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”. По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи. По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели.
Турили сме една маска, минаваме за весели.
Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите. Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа. Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците. Вие влизате, не купувате.
към втори вариант >>
Казвате: „Да научим нещо”.
(втори вариант)
Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”. Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý. Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят. Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците. Какво печелите сега?
Казвате: „Да научим нещо”.
Много хубаво. Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите някого. Може обидата да е много деликатна*. Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”.
към втори вариант >>
Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите.
(втори вариант)
Но като не ви хвалят,вие се докачите. “По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”. По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи. По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели.
Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите.
Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа. Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците. Вие влизате, не купувате. Не може да си купите от моята бакалия.
към втори вариант >>
Много хубаво.
(втори вариант)
Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý. Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят. Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците. Какво печелите сега? Казвате: „Да научим нещо”.
Много хубаво.
Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите някого. Може обидата да е много деликатна*. Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”. Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”.
към втори вариант >>
Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа.
(втори вариант)
“По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”. По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи. По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели. Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите.
Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа.
Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа. Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците. Вие влизате, не купувате. Не може да си купите от моята бакалия. Като излезете, какво ще кажете?
към втори вариант >>
Какво ще научите?
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят. Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците. Какво печелите сега? Казвате: „Да научим нещо”. Много хубаво.
Какво ще научите?
Вие сте писатели или поети, вие обидите някого. Може обидата да е много деликатна*. Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”. Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”. Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш.
към втори вариант >>
Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа.
(втори вариант)
По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи. По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели. Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите. Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа.
Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа.
Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците. Вие влизате, не купувате. Не може да си купите от моята бакалия. Като излезете, какво ще кажете? “Изгубих си времето”.
към втори вариант >>
Вие сте писатели или поети, вие обидите някого.
(втори вариант)
Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците. Какво печелите сега? Казвате: „Да научим нещо”. Много хубаво. Какво ще научите?
Вие сте писатели или поети, вие обидите някого.
Може обидата да е много деликатна*. Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”. Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”. Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш. “Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна.
към втори вариант >>
Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците.
(втори вариант)
По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели. Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите. Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа.
Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците.
Вие влизате, не купувате. Не може да си купите от моята бакалия. Като излезете, какво ще кажете? “Изгубих си времето”. И бакалинът казва: „Изгубих си времето, през целият ден нищо не можах да продам”.
към втори вариант >>
Може обидата да е много деликатна*.
(втори вариант)
Какво печелите сега? Казвате: „Да научим нещо”. Много хубаво. Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите някого.
Може обидата да е много деликатна*.
Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”. Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”. Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш. “Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна. В политиката има такива неща.
към втори вариант >>
Вие влизате, не купувате.
(втори вариант)
Турили сме една маска, минаваме за весели. Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите. Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа. Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците.
Вие влизате, не купувате.
Не може да си купите от моята бакалия. Като излезете, какво ще кажете? “Изгубих си времето”. И бакалинът казва: „Изгубих си времето, през целият ден нищо не можах да продам”. Там като в затвор е.
към втори вариант >>
Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”.
(втори вариант)
Казвате: „Да научим нещо”. Много хубаво. Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите някого. Може обидата да е много деликатна*.
Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”.
Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”. Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш. “Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна. В политиката има такива неща. Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае.
към втори вариант >>
Не може да си купите от моята бакалия.
(втори вариант)
Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите. Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа. Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците. Вие влизате, не купувате.
Не може да си купите от моята бакалия.
Като излезете, какво ще кажете? “Изгубих си времето”. И бакалинът казва: „Изгубих си времето, през целият ден нищо не можах да продам”. Там като в затвор е.
към втори вариант >>
Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”.
(втори вариант)
Много хубаво. Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите някого. Може обидата да е много деликатна*. Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”.
Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”.
Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш. “Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна. В политиката има такива неща. Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае. Всичко знае.
към втори вариант >>
Като излезете, какво ще кажете?
(втори вариант)
Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа. Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците. Вие влизате, не купувате. Не може да си купите от моята бакалия.
Като излезете, какво ще кажете?
“Изгубих си времето”. И бакалинът казва: „Изгубих си времето, през целият ден нищо не можах да продам”. Там като в затвор е.
към втори вариант >>
Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш.
(втори вариант)
Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите някого. Може обидата да е много деликатна*. Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”. Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”.
Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш.
“Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна. В политиката има такива неща. Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае. Всичко знае. Червейчетата вървят ли като човека?
към втори вариант >>
“Изгубих си времето”.
(втори вариант)
Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа. Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците. Вие влизате, не купувате. Не може да си купите от моята бакалия. Като излезете, какво ще кажете?
“Изгубих си времето”.
И бакалинът казва: „Изгубих си времето, през целият ден нищо не можах да продам”. Там като в затвор е.
към втори вариант >>
“Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна.
(втори вариант)
Вие сте писатели или поети, вие обидите някого. Може обидата да е много деликатна*. Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”. Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”. Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш.
“Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна.
В политиката има такива неща. Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае. Всичко знае. Червейчетата вървят ли като човека? След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има.
към втори вариант >>
И бакалинът казва: „Изгубих си времето, през целият ден нищо не можах да продам”.
(втори вариант)
Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците. Вие влизате, не купувате. Не може да си купите от моята бакалия. Като излезете, какво ще кажете? “Изгубих си времето”.
И бакалинът казва: „Изгубих си времето, през целият ден нищо не можах да продам”.
Там като в затвор е.
към втори вариант >>
В политиката има такива неща.
(втори вариант)
Може обидата да е много деликатна*. Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”. Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”. Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш. “Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна.
В политиката има такива неща.
Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае. Всичко знае. Червейчетата вървят ли като човека? След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има. Този червей крака няма.
към втори вариант >>
Там като в затвор е.
(втори вариант)
Вие влизате, не купувате. Не може да си купите от моята бакалия. Като излезете, какво ще кажете? “Изгубих си времето”. И бакалинът казва: „Изгубих си времето, през целият ден нищо не можах да продам”.
Там като в затвор е.
към втори вариант >>
Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае.
(втори вариант)
Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”. Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”. Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш. “Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна. В политиката има такива неща.
Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае.
Всичко знае. Червейчетата вървят ли като човека? След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има. Този червей крака няма. Червеят едва учи огъването.
към втори вариант >>
Сега аз съм ви говорил толкоз време за Любовта.
(втори вариант)
Сега аз съм ви говорил толкоз време за Любовта.
Може ли да ми кажете някое от вашите произведения на Любовта? Какво именно сте произвели от Любовта? Искам да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй. Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате.
към втори вариант >>
Всичко знае.
(втори вариант)
Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”. Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш. “Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна. В политиката има такива неща. Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае.
Всичко знае.
Червейчетата вървят ли като човека? След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има. Този червей крака няма. Червеят едва учи огъването. Той е един студент,който учи огъването.
към втори вариант >>
Може ли да ми кажете някое от вашите произведения на Любовта?
(втори вариант)
Сега аз съм ви говорил толкоз време за Любовта.
Може ли да ми кажете някое от вашите произведения на Любовта?
Какво именно сте произвели от Любовта? Искам да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй. Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате. Аз съм готов да го продам.
към втори вариант >>
Червейчетата вървят ли като човека?
(втори вариант)
Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш. “Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна. В политиката има такива неща. Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае. Всичко знае.
Червейчетата вървят ли като човека?
След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има. Този червей крака няма. Червеят едва учи огъването. Той е един студент,който учи огъването. Толкоз знае.
към втори вариант >>
Какво именно сте произвели от Любовта?
(втори вариант)
Сега аз съм ви говорил толкоз време за Любовта. Може ли да ми кажете някое от вашите произведения на Любовта?
Какво именно сте произвели от Любовта?
Искам да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй. Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате. Аз съм готов да го продам. Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна.
към втори вариант >>
След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има.
(втори вариант)
“Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна. В политиката има такива неща. Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае. Всичко знае. Червейчетата вървят ли като човека?
След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има.
Този червей крака няма. Червеят едва учи огъването. Той е един студент,който учи огъването. Толкоз знае. Само изучава кривата линия.
към втори вариант >>
Искам да ви видя произведението.
(втори вариант)
Сега аз съм ви говорил толкоз време за Любовта. Може ли да ми кажете някое от вашите произведения на Любовта? Какво именно сте произвели от Любовта?
Искам да ви видя произведението.
Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй. Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате. Аз съм готов да го продам. Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром.
към втори вариант >>
Този червей крака няма.
(втори вариант)
В политиката има такива неща. Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае. Всичко знае. Червейчетата вървят ли като човека? След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има.
Този червей крака няма.
Червеят едва учи огъването. Той е един студент,който учи огъването. Толкоз знае. Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви.
към втори вариант >>
Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй.
(втори вариант)
Сега аз съм ви говорил толкоз време за Любовта. Може ли да ми кажете някое от вашите произведения на Любовта? Какво именно сте произвели от Любовта? Искам да ви видя произведението.
Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй.
Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате. Аз съм готов да го продам. Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо.
към втори вариант >>
Червеят едва учи огъването.
(втори вариант)
Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае. Всичко знае. Червейчетата вървят ли като човека? След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има. Този червей крака няма.
Червеят едва учи огъването.
Той е един студент,който учи огъването. Толкоз знае. Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпит се явява.
към втори вариант >>
Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате.
(втори вариант)
Сега аз съм ви говорил толкоз време за Любовта. Може ли да ми кажете някое от вашите произведения на Любовта? Какво именно сте произвели от Любовта? Искам да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй.
Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате.
Аз съм готов да го продам. Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо. Тя е първа, която ще вземе.
към втори вариант >>
Той е един студент,който учи огъването.
(втори вариант)
Всичко знае. Червейчетата вървят ли като човека? След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има. Този червей крака няма. Червеят едва учи огъването.
Той е един студент,който учи огъването.
Толкоз знае. Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпит се явява. Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”.
към втори вариант >>
Аз съм готов да го продам.
(втори вариант)
Може ли да ми кажете някое от вашите произведения на Любовта? Какво именно сте произвели от Любовта? Искам да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй. Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате.
Аз съм готов да го продам.
Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде.
към втори вариант >>
Толкоз знае.
(втори вариант)
Червейчетата вървят ли като човека? След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има. Този червей крака няма. Червеят едва учи огъването. Той е един студент,който учи огъването.
Толкоз знае.
Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпит се явява. Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”. В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака.
към втори вариант >>
Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна.
(втори вариант)
Какво именно сте произвели от Любовта? Искам да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй. Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате. Аз съм готов да го продам.
Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна.
Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде. Да ви говоря за неща, които са непонятни.
към втори вариант >>
Само изучава кривата линия.
(втори вариант)
След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има. Този червей крака няма. Червеят едва учи огъването. Той е един студент,който учи огъването. Толкоз знае.
Само изучава кривата линия.
Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпит се явява. Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”. В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака. Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно.
към втори вариант >>
Всичко не ни се дава даром.
(втори вариант)
Искам да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй. Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате. Аз съм готов да го продам. Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна.
Всичко не ни се дава даром.
Природата изисква от нас да произведем нещо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде. Да ви говоря за неща, които са непонятни. Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли.
към втори вариант >>
Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви.
(втори вариант)
Този червей крака няма. Червеят едва учи огъването. Той е един студент,който учи огъването. Толкоз знае. Само изучава кривата линия.
Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви.
На изпит се явява. Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”. В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака. Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно. Що му са сто крака?
към втори вариант >>
Природата изисква от нас да произведем нещо.
(втори вариант)
Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй. Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате. Аз съм готов да го продам. Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром.
Природата изисква от нас да произведем нещо.
Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде. Да ви говоря за неща, които са непонятни. Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли. Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства.
към втори вариант >>
На изпит се явява.
(втори вариант)
Червеят едва учи огъването. Той е един студент,който учи огъването. Толкоз знае. Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви.
На изпит се явява.
Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”. В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака. Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно. Що му са сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”.
към втори вариант >>
Тя е първа, която ще вземе.
(втори вариант)
Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате. Аз съм готов да го продам. Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо.
Тя е първа, която ще вземе.
Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде. Да ви говоря за неща, които са непонятни. Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли. Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства. Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки.
към втори вариант >>
Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”.
(втори вариант)
Той е един студент,който учи огъването. Толкоз знае. Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпит се явява.
Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”.
В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака. Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно. Що му са сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”. На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска.
към втори вариант >>
Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде.
(втори вариант)
Аз съм готов да го продам. Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо. Тя е първа, която ще вземе.
Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде.
Да ви говоря за неща, които са непонятни. Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли. Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства. Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки. Плодове са това.
към втори вариант >>
В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака.
(втори вариант)
Толкоз знае. Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпит се явява. Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”.
В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака.
Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно. Що му са сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”. На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска. След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко.
към втори вариант >>
Да ви говоря за неща, които са непонятни.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде.
Да ви говоря за неща, които са непонятни.
Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли. Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства. Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки. Плодове са това. Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове.
към втори вариант >>
Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно.
(втори вариант)
Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпит се явява. Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”. В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака.
Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно.
Що му са сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”. На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска. След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака.
към втори вариант >>
Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли.
(втори вариант)
Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде. Да ви говоря за неща, които са непонятни.
Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли.
Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства. Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки. Плодове са това. Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове. Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота.
към втори вариант >>
Що му са сто крака?
(втори вариант)
Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпит се явява. Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”. В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака. Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно.
Що му са сто крака?
Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”. На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска. След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20.
към втори вариант >>
Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства.
(втори вариант)
Природата изисква от нас да произведем нещо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде. Да ви говоря за неща, които са непонятни. Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли.
Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства.
Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки. Плодове са това. Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове. Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота. Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета.
към втори вариант >>
Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”.
(втори вариант)
На изпит се явява. Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”. В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака. Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно. Що му са сто крака?
Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”.
На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска. След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20. И ние мисли-м,че сме се освободили.
към втори вариант >>
Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки.
(втори вариант)
Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде. Да ви говоря за неща, които са непонятни. Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли. Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства.
Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки.
Плодове са това. Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове. Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота. Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета. Имаме цена за онова, което раждаме в себе си.
към втори вариант >>
На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска.
(втори вариант)
Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”. В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака. Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно. Що му са сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”.
На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска.
След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20. И ние мисли-м,че сме се освободили. Да знаеш да си милваш пръстите.
към втори вариант >>
Плодове са това.
(втори вариант)
Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде. Да ви говоря за неща, които са непонятни. Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли. Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства. Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки.
Плодове са това.
Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове. Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота. Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета. Имаме цена за онова, което раждаме в себе си. Всичките същества имат особено разположение.
към втори вариант >>
След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко.
(втори вариант)
В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака. Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно. Що му са сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”. На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска.
След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко.
Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20. И ние мисли-м,че сме се освободили. Да знаеш да си милваш пръстите. (На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите.
към втори вариант >>
Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове.
(втори вариант)
Да ви говоря за неща, които са непонятни. Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли. Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства. Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки. Плодове са това.
Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове.
Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота. Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета. Имаме цена за онова, което раждаме в себе си. Всичките същества имат особено разположение. Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*.
към втори вариант >>
Ние сме дошли до двата крака.
(втори вариант)
Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно. Що му са сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”. На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска. След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко.
Ние сме дошли до двата крака.
Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20. И ние мисли-м,че сме се освободили. Да знаеш да си милваш пръстите. (На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите. (Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”.
към втори вариант >>
Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота.
(втори вариант)
Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли. Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства. Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки. Плодове са това. Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове.
Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота.
Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета. Имаме цена за онова, което раждаме в себе си. Всичките същества имат особено разположение. Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*. Греди правим.
към втори вариант >>
Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20.
(втори вариант)
Що му са сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”. На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска. След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака.
Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20.
И ние мисли-м,че сме се освободили. Да знаеш да си милваш пръстите. (На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите. (Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането.
към втори вариант >>
Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета.
(втори вариант)
Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства. Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки. Плодове са това. Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове. Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота.
Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета.
Имаме цена за онова, което раждаме в себе си. Всичките същества имат особено разположение. Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*. Греди правим. То е външна страна.
към втори вариант >>
И ние мисли-м,че сме се освободили.
(втори вариант)
Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”. На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска. След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20.
И ние мисли-м,че сме се освободили.
Да знаеш да си милваш пръстите. (На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите. (Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането. В мърдането има голяма разлика.
към втори вариант >>
Имаме цена за онова, което раждаме в себе си.
(втори вариант)
Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки. Плодове са това. Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове. Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота. Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета.
Имаме цена за онова, което раждаме в себе си.
Всичките същества имат особено разположение. Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*. Греди правим. То е външна страна. В много отношения ние сме в света като плодните дървета.
към втори вариант >>
Да знаеш да си милваш пръстите.
(втори вариант)
На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска. След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20. И ние мисли-м,че сме се освободили.
Да знаеш да си милваш пръстите.
(На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите. (Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането. В мърдането има голяма разлика. Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш.
към втори вариант >>
Всичките същества имат особено разположение.
(втори вариант)
Плодове са това. Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове. Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота. Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета. Имаме цена за онова, което раждаме в себе си.
Всичките същества имат особено разположение.
Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*. Греди правим. То е външна страна. В много отношения ние сме в света като плодните дървета. Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли.
към втори вариант >>
(На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите.
(втори вариант)
След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20. И ние мисли-м,че сме се освободили. Да знаеш да си милваш пръстите.
(На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите.
(Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането. В мърдането има голяма разлика. Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш. Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна.
към втори вариант >>
Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*.
(втори вариант)
Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове. Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота. Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета. Имаме цена за онова, което раждаме в себе си. Всичките същества имат особено разположение.
Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*.
Греди правим. То е външна страна. В много отношения ние сме в света като плодните дървета. Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли. На всичките хора мисълта не е една и съща.
към втори вариант >>
(Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”.
(втори вариант)
Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20. И ние мисли-м,че сме се освободили. Да знаеш да си милваш пръстите. (На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите.
(Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”.
Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането. В мърдането има голяма разлика. Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш. Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна. Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни.
към втори вариант >>
Греди правим.
(втори вариант)
Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота. Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета. Имаме цена за онова, което раждаме в себе си. Всичките същества имат особено разположение. Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*.
Греди правим.
То е външна страна. В много отношения ние сме в света като плодните дървета. Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли. На всичките хора мисълта не е една и съща. Тя е много разнообразна.
към втори вариант >>
Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането.
(втори вариант)
Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20. И ние мисли-м,че сме се освободили. Да знаеш да си милваш пръстите. (На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите. (Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”.
Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането.
В мърдането има голяма разлика. Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш. Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна. Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни. Може и средни вълни да туриш,и къси вълни.
към втори вариант >>
То е външна страна.
(втори вариант)
Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета. Имаме цена за онова, което раждаме в себе си. Всичките същества имат особено разположение. Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*. Греди правим.
То е външна страна.
В много отношения ние сме в света като плодните дървета. Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли. На всичките хора мисълта не е една и съща. Тя е много разнообразна. Мисълта на животните е една, на хората е друга, на ангелите е трета.
към втори вариант >>
В мърдането има голяма разлика.
(втори вариант)
И ние мисли-м,че сме се освободили. Да знаеш да си милваш пръстите. (На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите. (Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането.
В мърдането има голяма разлика.
Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш. Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна. Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни. Може и средни вълни да туриш,и къси вълни. Казват: „Едно и също е”.
към втори вариант >>
В много отношения ние сме в света като плодните дървета.
(втори вариант)
Имаме цена за онова, което раждаме в себе си. Всичките същества имат особено разположение. Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*. Греди правим. То е външна страна.
В много отношения ние сме в света като плодните дървета.
Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли. На всичките хора мисълта не е една и съща. Тя е много разнообразна. Мисълта на животните е една, на хората е друга, на ангелите е трета. Безброй са формите, в които една човешка мисъл може да се облече.
към втори вариант >>
Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш.
(втори вариант)
Да знаеш да си милваш пръстите. (На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите. (Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането. В мърдането има голяма разлика.
Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш.
Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна. Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни. Може и средни вълни да туриш,и къси вълни. Казват: „Едно и също е”. С късите вълни отдалече вземаш какво става.
към втори вариант >>
Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли.
(втори вариант)
Всичките същества имат особено разположение. Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*. Греди правим. То е външна страна. В много отношения ние сме в света като плодните дървета.
Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли.
На всичките хора мисълта не е една и съща. Тя е много разнообразна. Мисълта на животните е една, на хората е друга, на ангелите е трета. Безброй са формите, в които една човешка мисъл може да се облече.
към втори вариант >>
Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна.
(втори вариант)
(На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите. (Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането. В мърдането има голяма разлика. Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш.
Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна.
Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни. Може и средни вълни да туриш,и къси вълни. Казват: „Едно и също е”. С късите вълни отдалече вземаш какво става. От дългите вълни станциите са близо.
към втори вариант >>
На всичките хора мисълта не е една и съща.
(втори вариант)
Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*. Греди правим. То е външна страна. В много отношения ние сме в света като плодните дървета. Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли.
На всичките хора мисълта не е една и съща.
Тя е много разнообразна. Мисълта на животните е една, на хората е друга, на ангелите е трета. Безброй са формите, в които една човешка мисъл може да се облече.
към втори вариант >>
Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни.
(втори вариант)
(Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането. В мърдането има голяма разлика. Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш. Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна.
Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни.
Може и средни вълни да туриш,и къси вълни. Казват: „Едно и също е”. С късите вълни отдалече вземаш какво става. От дългите вълни станциите са близо. С дългите вълни, то е на физическото поле.
към втори вариант >>
Тя е много разнообразна.
(втори вариант)
Греди правим. То е външна страна. В много отношения ние сме в света като плодните дървета. Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли. На всичките хора мисълта не е една и съща.
Тя е много разнообразна.
Мисълта на животните е една, на хората е друга, на ангелите е трета. Безброй са формите, в които една човешка мисъл може да се облече.
към втори вариант >>
Може и средни вълни да туриш,и къси вълни.
(втори вариант)
Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането. В мърдането има голяма разлика. Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш. Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна. Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни.
Може и средни вълни да туриш,и къси вълни.
Казват: „Едно и също е”. С късите вълни отдалече вземаш какво става. От дългите вълни станциите са близо. С дългите вълни, то е на физическото поле. С дългите вълни на земята може.
към втори вариант >>
Мисълта на животните е една, на хората е друга, на ангелите е трета.
(втори вариант)
То е външна страна. В много отношения ние сме в света като плодните дървета. Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли. На всичките хора мисълта не е една и съща. Тя е много разнообразна.
Мисълта на животните е една, на хората е друга, на ангелите е трета.
Безброй са формите, в които една човешка мисъл може да се облече.
към втори вариант >>
Казват: „Едно и също е”.
(втори вариант)
В мърдането има голяма разлика. Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш. Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна. Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни. Може и средни вълни да туриш,и къси вълни.
Казват: „Едно и също е”.
С късите вълни отдалече вземаш какво става. От дългите вълни станциите са близо. С дългите вълни, то е на физическото поле. С дългите вълни на земята може. С средните вълни – в духовния свят.
към втори вариант >>
Безброй са формите, в които една човешка мисъл може да се облече.
(втори вариант)
В много отношения ние сме в света като плодните дървета. Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли. На всичките хора мисълта не е една и съща. Тя е много разнообразна. Мисълта на животните е една, на хората е друга, на ангелите е трета.
Безброй са формите, в които една човешка мисъл може да се облече.
към втори вариант >>
С късите вълни отдалече вземаш какво става.
(втори вариант)
Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш. Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна. Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни. Може и средни вълни да туриш,и къси вълни. Казват: „Едно и също е”.
С късите вълни отдалече вземаш какво става.
От дългите вълни станциите са близо. С дългите вълни, то е на физическото поле. С дългите вълни на земята може. С средните вълни – в духовния свят. С късите вълни – в високите светове.
към втори вариант >>
Аз бях при един българин.
(втори вариант)
Аз бях при един българин.
При него идва един бе-ден студент. Този българин беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо. Той не му помогна. Замина си студентът. Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”.
към втори вариант >>
От дългите вълни станциите са близо.
(втори вариант)
Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна. Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни. Може и средни вълни да туриш,и къси вълни. Казват: „Едно и също е”. С късите вълни отдалече вземаш какво става.
От дългите вълни станциите са близо.
С дългите вълни, то е на физическото поле. С дългите вълни на земята може. С средните вълни – в духовния свят. С късите вълни – в високите светове. Някой от вас нали искате да се разговаряте.
към втори вариант >>
При него идва един бе-ден студент.
(втори вариант)
Аз бях при един българин.
При него идва един бе-ден студент.
Този българин беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо. Той не му помогна. Замина си студентът. Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”. – ”Че как?
към втори вариант >>
С дългите вълни, то е на физическото поле.
(втори вариант)
Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни. Може и средни вълни да туриш,и къси вълни. Казват: „Едно и също е”. С късите вълни отдалече вземаш какво става. От дългите вълни станциите са близо.
С дългите вълни, то е на физическото поле.
С дългите вълни на земята може. С средните вълни – в духовния свят. С късите вълни – в високите светове. Някой от вас нали искате да се разговаряте. Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят.
към втори вариант >>
Този българин беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо.
(втори вариант)
Аз бях при един българин. При него идва един бе-ден студент.
Този българин беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо.
Той не му помогна. Замина си студентът. Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”. – ”Че как? ” – ”След 10 години той ще бъде министър в България.
към втори вариант >>
С дългите вълни на земята може.
(втори вариант)
Може и средни вълни да туриш,и къси вълни. Казват: „Едно и също е”. С късите вълни отдалече вземаш какво става. От дългите вълни станциите са близо. С дългите вълни, то е на физическото поле.
С дългите вълни на земята може.
С средните вълни – в духовния свят. С късите вълни – в високите светове. Някой от вас нали искате да се разговаряте. Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят. Тук на земята може да се разговаряте.
към втори вариант >>
Той не му помогна.
(втори вариант)
Аз бях при един българин. При него идва един бе-ден студент. Този българин беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо.
Той не му помогна.
Замина си студентът. Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”. – ”Че как? ” – ”След 10 години той ще бъде министър в България. Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години.
към втори вариант >>
С средните вълни – в духовния свят.
(втори вариант)
Казват: „Едно и също е”. С късите вълни отдалече вземаш какво става. От дългите вълни станциите са близо. С дългите вълни, то е на физическото поле. С дългите вълни на земята може.
С средните вълни – в духовния свят.
С късите вълни – в високите светове. Някой от вас нали искате да се разговаряте. Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят. Тук на земята може да се разговаряте. Казва ти някой: „Аз те обичам”.
към втори вариант >>
Замина си студентът.
(втори вариант)
Аз бях при един българин. При него идва един бе-ден студент. Този българин беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо. Той не му помогна.
Замина си студентът.
Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”. – ”Че как? ” – ”След 10 години той ще бъде министър в България. Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години. Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”.
към втори вариант >>
С късите вълни – в високите светове.
(втори вариант)
С късите вълни отдалече вземаш какво става. От дългите вълни станциите са близо. С дългите вълни, то е на физическото поле. С дългите вълни на земята може. С средните вълни – в духовния свят.
С късите вълни – в високите светове.
Някой от вас нали искате да се разговаряте. Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят. Тук на земята може да се разговаряте. Казва ти някой: „Аз те обичам”. Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката.
към втори вариант >>
Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”.
(втори вариант)
Аз бях при един българин. При него идва един бе-ден студент. Този българин беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо. Той не му помогна. Замина си студентът.
Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”.
– ”Че как? ” – ”След 10 години той ще бъде министър в България. Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години. Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”. – ”Министър.
към втори вариант >>
Някой от вас нали искате да се разговаряте.
(втори вариант)
От дългите вълни станциите са близо. С дългите вълни, то е на физическото поле. С дългите вълни на земята може. С средните вълни – в духовния свят. С късите вълни – в високите светове.
Някой от вас нали искате да се разговаряте.
Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят. Тук на земята може да се разговаряте. Казва ти някой: „Аз те обичам”. Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката. Някой ти каже, че те обича – не ти мърда.
към втори вариант >>
– ”Че как?
(втори вариант)
При него идва един бе-ден студент. Този българин беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо. Той не му помогна. Замина си студентът. Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”.
– ”Че как?
” – ”След 10 години той ще бъде министър в България. Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години. Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”. – ”Министър. Че как тъй?
към втори вариант >>
Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят.
(втори вариант)
С дългите вълни, то е на физическото поле. С дългите вълни на земята може. С средните вълни – в духовния свят. С късите вълни – в високите светове. Някой от вас нали искате да се разговаряте.
Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят.
Тук на земята може да се разговаряте. Казва ти някой: „Аз те обичам”. Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката. Някой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казваш: „Сладка е думата”.
към втори вариант >>
” – ”След 10 години той ще бъде министър в България.
(втори вариант)
Този българин беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо. Той не му помогна. Замина си студентът. Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”. – ”Че как?
” – ”След 10 години той ще бъде министър в България.
Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години. Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”. – ”Министър. Че как тъй? ” Ти трябва да разбираш.
към втори вариант >>
Тук на земята може да се разговаряте.
(втори вариант)
С дългите вълни на земята може. С средните вълни – в духовния свят. С късите вълни – в високите светове. Някой от вас нали искате да се разговаряте. Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят.
Тук на земята може да се разговаряте.
Казва ти някой: „Аз те обичам”. Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката. Някой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казваш: „Сладка е думата”. Казал я през езика, не я приемаш.
към втори вариант >>
Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години.
(втори вариант)
Той не му помогна. Замина си студентът. Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”. – ”Че как? ” – ”След 10 години той ще бъде министър в България.
Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години.
Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”. – ”Министър. Че как тъй? ” Ти трябва да разбираш. Имаш едно яйце, трябва да разбираш качествата.
към втори вариант >>
Казва ти някой: „Аз те обичам”.
(втори вариант)
С средните вълни – в духовния свят. С късите вълни – в високите светове. Някой от вас нали искате да се разговаряте. Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят. Тук на земята може да се разговаряте.
Казва ти някой: „Аз те обичам”.
Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката. Някой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казваш: „Сладка е думата”. Казал я през езика, не я приемаш. Казваш: „Сладката е думата”.
към втори вариант >>
Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”.
(втори вариант)
Замина си студентът. Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”. – ”Че как? ” – ”След 10 години той ще бъде министър в България. Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години.
Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”.
– ”Министър. Че как тъй? ” Ти трябва да разбираш. Имаш едно яйце, трябва да разбираш качествата. Змийското яйце, като го излюпиш или кокошето яйце – какви свойства ще имат?
към втори вариант >>
Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката.
(втори вариант)
С късите вълни – в високите светове. Някой от вас нали искате да се разговаряте. Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят. Тук на земята може да се разговаряте. Казва ти някой: „Аз те обичам”.
Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката.
Някой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казваш: „Сладка е думата”. Казал я през езика, не я приемаш. Казваш: „Сладката е думата”. Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”.
към втори вариант >>
– ”Министър.
(втори вариант)
Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”. – ”Че как? ” – ”След 10 години той ще бъде министър в България. Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години. Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”.
– ”Министър.
Че как тъй? ” Ти трябва да разбираш. Имаш едно яйце, трябва да разбираш качествата. Змийското яйце, като го излюпиш или кокошето яйце – какви свойства ще имат?
към втори вариант >>
Някой ти каже, че те обича – не ти мърда.
(втори вариант)
Някой от вас нали искате да се разговаряте. Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят. Тук на земята може да се разговаряте. Казва ти някой: „Аз те обичам”. Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката.
Някой ти каже, че те обича – не ти мърда.
Казваш: „Сладка е думата”. Казал я през езика, не я приемаш. Казваш: „Сладката е думата”. Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”. Погледнеш,не искаш да дадеш.
към втори вариант >>
Че как тъй?
(втори вариант)
– ”Че как? ” – ”След 10 години той ще бъде министър в България. Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години. Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”. – ”Министър.
Че как тъй?
” Ти трябва да разбираш. Имаш едно яйце, трябва да разбираш качествата. Змийското яйце, като го излюпиш или кокошето яйце – какви свойства ще имат?
към втори вариант >>
Казваш: „Сладка е думата”.
(втори вариант)
Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят. Тук на земята може да се разговаряте. Казва ти някой: „Аз те обичам”. Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката. Някой ти каже, че те обича – не ти мърда.
Казваш: „Сладка е думата”.
Казал я през езика, не я приемаш. Казваш: „Сладката е думата”. Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”. Погледнеш,не искаш да дадеш. Някой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърцето, изваждаш и казваш: „Господ така казал”.
към втори вариант >>
” Ти трябва да разбираш.
(втори вариант)
” – ”След 10 години той ще бъде министър в България. Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години. Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”. – ”Министър. Че как тъй?
” Ти трябва да разбираш.
Имаш едно яйце, трябва да разбираш качествата. Змийското яйце, като го излюпиш или кокошето яйце – какви свойства ще имат?
към втори вариант >>
Казал я през езика, не я приемаш.
(втори вариант)
Тук на земята може да се разговаряте. Казва ти някой: „Аз те обичам”. Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката. Някой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казваш: „Сладка е думата”.
Казал я през езика, не я приемаш.
Казваш: „Сладката е думата”. Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”. Погледнеш,не искаш да дадеш. Някой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърцето, изваждаш и казваш: „Господ така казал”. Но този човек е учен,знае как да каже.
към втори вариант >>
Имаш едно яйце, трябва да разбираш качествата.
(втори вариант)
Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години. Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”. – ”Министър. Че как тъй? ” Ти трябва да разбираш.
Имаш едно яйце, трябва да разбираш качествата.
Змийското яйце, като го излюпиш или кокошето яйце – какви свойства ще имат?
към втори вариант >>
Казваш: „Сладката е думата”.
(втори вариант)
Казва ти някой: „Аз те обичам”. Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката. Някой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казваш: „Сладка е думата”. Казал я през езика, не я приемаш.
Казваш: „Сладката е думата”.
Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”. Погледнеш,не искаш да дадеш. Някой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърцето, изваждаш и казваш: „Господ така казал”. Но този човек е учен,знае как да каже. Като каже – нещата стават.
към втори вариант >>
Змийското яйце, като го излюпиш или кокошето яйце – какви свойства ще имат?
(втори вариант)
Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”. – ”Министър. Че как тъй? ” Ти трябва да разбираш. Имаш едно яйце, трябва да разбираш качествата.
Змийското яйце, като го излюпиш или кокошето яйце – какви свойства ще имат?
към втори вариант >>
Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”.
(втори вариант)
Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката. Някой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казваш: „Сладка е думата”. Казал я през езика, не я приемаш. Казваш: „Сладката е думата”.
Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”.
Погледнеш,не искаш да дадеш. Някой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърцето, изваждаш и казваш: „Господ така казал”. Но този човек е учен,знае как да каже. Като каже – нещата стават.
към втори вариант >>
Курдисала* се една кокошка и снася по едно яйце пред вратата ми.
(втори вариант)
Курдисала* се една кокошка и снася по едно яйце пред вратата ми.
40 деня наред носи. Аз го считам туй (за) късмет. Аз взимам яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казват: „Да ги опечем.
към втори вариант >>
Погледнеш,не искаш да дадеш.
(втори вариант)
Някой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казваш: „Сладка е думата”. Казал я през езика, не я приемаш. Казваш: „Сладката е думата”. Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”.
Погледнеш,не искаш да дадеш.
Някой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърцето, изваждаш и казваш: „Господ така казал”. Но този човек е учен,знае как да каже. Като каже – нещата стават.
към втори вариант >>
40 деня наред носи.
(втори вариант)
Курдисала* се една кокошка и снася по едно яйце пред вратата ми.
40 деня наред носи.
Аз го считам туй (за) късмет. Аз взимам яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казват: „Да ги опечем. Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа.
към втори вариант >>
Някой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърцето, изваждаш и казваш: „Господ така казал”.
(втори вариант)
Казваш: „Сладка е думата”. Казал я през езика, не я приемаш. Казваш: „Сладката е думата”. Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”. Погледнеш,не искаш да дадеш.
Някой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърцето, изваждаш и казваш: „Господ така казал”.
Но този човек е учен,знае как да каже. Като каже – нещата стават.
към втори вариант >>
Аз го считам туй (за) късмет.
(втори вариант)
Курдисала* се една кокошка и снася по едно яйце пред вратата ми. 40 деня наред носи.
Аз го считам туй (за) късмет.
Аз взимам яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казват: „Да ги опечем. Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката.
към втори вариант >>
Но този човек е учен,знае как да каже.
(втори вариант)
Казал я през езика, не я приемаш. Казваш: „Сладката е думата”. Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”. Погледнеш,не искаш да дадеш. Някой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърцето, изваждаш и казваш: „Господ така казал”.
Но този човек е учен,знае как да каже.
Като каже – нещата стават.
към втори вариант >>
Аз взимам яйцата, които тя носи.
(втори вариант)
Курдисала* се една кокошка и снася по едно яйце пред вратата ми. 40 деня наред носи. Аз го считам туй (за) късмет.
Аз взимам яйцата, които тя носи.
40 яйца е снесла. Казват: „Да ги опечем. Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката. Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи.
към втори вариант >>
Като каже – нещата стават.
(втори вариант)
Казваш: „Сладката е думата”. Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”. Погледнеш,не искаш да дадеш. Някой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърцето, изваждаш и казваш: „Господ така казал”. Но този човек е учен,знае как да каже.
Като каже – нещата стават.
към втори вариант >>
40 яйца е снесла.
(втори вариант)
Курдисала* се една кокошка и снася по едно яйце пред вратата ми. 40 деня наред носи. Аз го считам туй (за) късмет. Аз взимам яйцата, които тя носи.
40 яйца е снесла.
Казват: „Да ги опечем. Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката. Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше.
към втори вариант >>
Една майка казва на детето си: „Днес ще идем да се молим за дъжд”.
(втори вариант)
Една майка казва на детето си: „Днес ще идем да се молим за дъжд”.
Тръгват да се молят за дъжд и майката нищо не взема. Детето взема омбрелата* и казва: „Мамо, дъжд ще имаме, да се пазим”. Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”. Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има. Ние в някои отношения сме като майката.
към втори вариант >>
Казват: „Да ги опечем.
(втори вариант)
Курдисала* се една кокошка и снася по едно яйце пред вратата ми. 40 деня наред носи. Аз го считам туй (за) късмет. Аз взимам яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла.
Казват: „Да ги опечем.
Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката. Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме.
към втори вариант >>
Тръгват да се молят за дъжд и майката нищо не взема.
(втори вариант)
Една майка казва на детето си: „Днес ще идем да се молим за дъжд”.
Тръгват да се молят за дъжд и майката нищо не взема.
Детето взема омбрелата* и казва: „Мамо, дъжд ще имаме, да се пазим”. Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”. Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има. Ние в някои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен.
към втори вариант >>
Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа.
(втори вариант)
40 деня наред носи. Аз го считам туй (за) късмет. Аз взимам яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казват: „Да ги опечем.
Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа.
Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката. Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”.
към втори вариант >>
Детето взема омбрелата* и казва: „Мамо, дъжд ще имаме, да се пазим”.
(втори вариант)
Една майка казва на детето си: „Днес ще идем да се молим за дъжд”. Тръгват да се молят за дъжд и майката нищо не взема.
Детето взема омбрелата* и казва: „Мамо, дъжд ще имаме, да се пазим”.
Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”. Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има. Ние в някои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен. Отиваш да държиш една реч.
към втори вариант >>
Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката.
(втори вариант)
Аз го считам туй (за) късмет. Аз взимам яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казват: „Да ги опечем. Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа.
Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката.
Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”. Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро.
към втори вариант >>
Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”.
(втори вариант)
Една майка казва на детето си: „Днес ще идем да се молим за дъжд”. Тръгват да се молят за дъжд и майката нищо не взема. Детето взема омбрелата* и казва: „Мамо, дъжд ще имаме, да се пазим”.
Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”.
Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има. Ние в някои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен. Отиваш да държиш една реч. Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”.
към втори вариант >>
Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи.
(втори вариант)
Аз взимам яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казват: „Да ги опечем. Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката.
Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи.
Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”. Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искам да ме освободите от това робство.
към втори вариант >>
Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има.
(втори вариант)
Една майка казва на детето си: „Днес ще идем да се молим за дъжд”. Тръгват да се молят за дъжд и майката нищо не взема. Детето взема омбрелата* и казва: „Мамо, дъжд ще имаме, да се пазим”. Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”.
Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има.
Ние в някои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен. Отиваш да държиш една реч. Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”. Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни.
към втори вариант >>
Най-първо мълчеше.
(втори вариант)
40 яйца е снесла. Казват: „Да ги опечем. Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката. Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи.
Най-първо мълчеше.
Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”. Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искам да ме освободите от това робство. Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”.
към втори вариант >>
Ние в някои отношения сме като майката.
(втори вариант)
Една майка казва на детето си: „Днес ще идем да се молим за дъжд”. Тръгват да се молят за дъжд и майката нищо не взема. Детето взема омбрелата* и казва: „Мамо, дъжд ще имаме, да се пазим”. Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”. Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има.
Ние в някои отношения сме като майката.
Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен. Отиваш да държиш една реч. Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”. Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни. Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната.
към втори вариант >>
Понеже познава хората, предупреждава ме.
(втори вариант)
Казват: „Да ги опечем. Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката. Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше.
Понеже познава хората, предупреждава ме.
Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”. Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искам да ме освободите от това робство. Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”. Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат.
към втори вариант >>
Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен.
(втори вариант)
Тръгват да се молят за дъжд и майката нищо не взема. Детето взема омбрелата* и казва: „Мамо, дъжд ще имаме, да се пазим”. Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”. Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има. Ние в някои отношения сме като майката.
Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен.
Отиваш да държиш една реч. Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”. Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни. Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната. Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане.
към втори вариант >>
Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”.
(втори вариант)
Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката. Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме.
Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”.
Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искам да ме освободите от това робство. Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”. Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат. Решихме да я купим.
към втори вариант >>
Отиваш да държиш една реч.
(втори вариант)
Детето взема омбрелата* и казва: „Мамо, дъжд ще имаме, да се пазим”. Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”. Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има. Ние в някои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен.
Отиваш да държиш една реч.
Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”. Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни. Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната. Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане. Казвам: Тия хора не ме обичат.
към втори вариант >>
Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро.
(втори вариант)
Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката. Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”.
Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро.
Казва: „Искам да ме освободите от това робство. Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”. Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат. Решихме да я купим. Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца.
към втори вариант >>
Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”.
(втори вариант)
Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”. Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има. Ние в някои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен. Отиваш да държиш една реч.
Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”.
Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни. Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната. Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане. Казвам: Тия хора не ме обичат. Не че не те обичат хората.
към втори вариант >>
Казва: „Искам да ме освободите от това робство.
(втори вариант)
Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”. Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро.
Казва: „Искам да ме освободите от това робство.
Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”. Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат. Решихме да я купим. Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”.
към втори вариант >>
Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни.
(втори вариант)
Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има. Ние в някои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен. Отиваш да държиш една реч. Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”.
Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни.
Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната. Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане. Казвам: Тия хора не ме обичат. Не че не те обичат хората. Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език.
към втори вариант >>
Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”.
(втори вариант)
Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”. Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искам да ме освободите от това робство.
Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”.
Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат. Решихме да я купим. Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”. Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа.
към втори вариант >>
Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната.
(втори вариант)
Ние в някои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен. Отиваш да държиш една реч. Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”. Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни.
Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната.
Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане. Казвам: Тия хора не ме обичат. Не че не те обичат хората. Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език. Колко години ви е трябвало да научите българският език.
към втори вариант >>
Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат.
(втори вариант)
Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”. Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искам да ме освободите от това робство. Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”.
Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат.
Решихме да я купим. Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”. Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е”.
към втори вариант >>
Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане.
(втори вариант)
Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен. Отиваш да държиш една реч. Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”. Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни. Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната.
Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане.
Казвам: Тия хора не ме обичат. Не че не те обичат хората. Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език. Колко години ви е трябвало да научите българският език. Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение?
към втори вариант >>
Решихме да я купим.
(втори вариант)
Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”. Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искам да ме освободите от това робство. Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”. Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат.
Решихме да я купим.
Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”. Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е”. Казвам й: Няма нищо.
към втори вариант >>
Казвам: Тия хора не ме обичат.
(втори вариант)
Отиваш да държиш една реч. Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”. Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни. Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната. Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане.
Казвам: Тия хора не ме обичат.
Не че не те обичат хората. Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език. Колко години ви е трябвало да научите българският език. Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение? Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение.
към втори вариант >>
Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца.
(втори вариант)
Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искам да ме освободите от това робство. Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”. Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат. Решихме да я купим.
Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца.
Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”. Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е”. Казвам й: Няма нищо. Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там?
към втори вариант >>
Не че не те обичат хората.
(втори вариант)
Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”. Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни. Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната. Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане. Казвам: Тия хора не ме обичат.
Не че не те обичат хората.
Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език. Колко години ви е трябвало да научите българският език. Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение? Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение. В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има?
към втори вариант >>
Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”.
(втори вариант)
Казва: „Искам да ме освободите от това робство. Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”. Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат. Решихме да я купим. Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца.
Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”.
Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е”. Казвам й: Няма нищо. Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там? Те се крият,когато снасят яйца.
към втори вариант >>
Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език.
(втори вариант)
Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни. Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната. Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане. Казвам: Тия хора не ме обичат. Не че не те обичат хората.
Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език.
Колко години ви е трябвало да научите българският език. Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение? Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение. В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има? Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане.
към втори вариант >>
Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа.
(втори вариант)
Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”. Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат. Решихме да я купим. Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”.
Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа.
Казва: „Неудобно ми е”. Казвам й: Няма нищо. Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там? Те се крият,когато снасят яйца. Не се спирам върху туй.
към втори вариант >>
Колко години ви е трябвало да научите българският език.
(втори вариант)
Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната. Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане. Казвам: Тия хора не ме обичат. Не че не те обичат хората. Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език.
Колко години ви е трябвало да научите българският език.
Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение? Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение. В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има? Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. Българите казват “пола”.
към втори вариант >>
Казва: „Неудобно ми е”.
(втори вариант)
Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат. Решихме да я купим. Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”. Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа.
Казва: „Неудобно ми е”.
Казвам й: Няма нищо. Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там? Те се крият,когато снасят яйца. Не се спирам върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде.
към втори вариант >>
Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение?
(втори вариант)
Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане. Казвам: Тия хора не ме обичат. Не че не те обичат хората. Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език. Колко години ви е трябвало да научите българският език.
Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение?
Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение. В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има? Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. Българите казват “пола”. Има поли на планината, има и женски поли.
към втори вариант >>
Казвам й: Няма нищо.
(втори вариант)
Решихме да я купим. Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”. Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е”.
Казвам й: Няма нищо.
Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там? Те се крият,когато снасят яйца. Не се спирам върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде. Казват: „Полог трябва, за да носи”.
към втори вариант >>
Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение.
(втори вариант)
Казвам: Тия хора не ме обичат. Не че не те обичат хората. Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език. Колко години ви е трябвало да научите българският език. Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение?
Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение.
В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има? Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. Българите казват “пола”. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли?
към втори вариант >>
Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там?
(втори вариант)
Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”. Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е”. Казвам й: Няма нищо.
Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там?
Те се крият,когато снасят яйца. Не се спирам върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде. Казват: „Полог трябва, за да носи”. Тя и без полог носи.
към втори вариант >>
В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има?
(втори вариант)
Не че не те обичат хората. Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език. Колко години ви е трябвало да научите българският език. Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение? Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение.
В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има?
Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. Българите казват “пола”. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата “любов”.
към втори вариант >>
Те се крият,когато снасят яйца.
(втори вариант)
Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”. Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е”. Казвам й: Няма нищо. Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там?
Те се крият,когато снасят яйца.
Не се спирам върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде. Казват: „Полог трябва, за да носи”. Тя и без полог носи. Някоя ще се качи на полога и няма да носи.
към втори вариант >>
Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане.
(втори вариант)
Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език. Колко години ви е трябвало да научите българският език. Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение? Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение. В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има?
Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане.
Българите казват “пола”. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата “любов”. Каква любов – физическа, духовна?
към втори вариант >>
Не се спирам върху туй.
(втори вариант)
Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е”. Казвам й: Няма нищо. Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там? Те се крият,когато снасят яйца.
Не се спирам върху туй.
Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде. Казват: „Полог трябва, за да носи”. Тя и без полог носи. Някоя ще се качи на полога и няма да носи. Казвам: Ако тази кокошка иде при мен и аз ще й направя услуга.
към втори вариант >>
Българите казват “пола”.
(втори вариант)
Колко години ви е трябвало да научите българският език. Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение? Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение. В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има? Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане.
Българите казват “пола”.
Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата “любов”. Каква любов – физическа, духовна? Къде да намират хората?
към втори вариант >>
Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде.
(втори вариант)
Казва: „Неудобно ми е”. Казвам й: Няма нищо. Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там? Те се крият,когато снасят яйца. Не се спирам върху туй.
Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде.
Казват: „Полог трябва, за да носи”. Тя и без полог носи. Някоя ще се качи на полога и няма да носи. Казвам: Ако тази кокошка иде при мен и аз ще й направя услуга.
към втори вариант >>
Има поли на планината, има и женски поли.
(втори вариант)
Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение? Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение. В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има? Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. Българите казват “пола”.
Има поли на планината, има и женски поли.
Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата “любов”. Каква любов – физическа, духовна? Къде да намират хората? Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е?
към втори вариант >>
Казват: „Полог трябва, за да носи”.
(втори вариант)
Казвам й: Няма нищо. Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там? Те се крият,когато снасят яйца. Не се спирам върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде.
Казват: „Полог трябва, за да носи”.
Тя и без полог носи. Някоя ще се качи на полога и няма да носи. Казвам: Ако тази кокошка иде при мен и аз ще й направя услуга.
към втори вариант >>
Какви поли – женски поли или планински поли?
(втори вариант)
Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение. В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има? Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. Българите казват “пола”. Има поли на планината, има и женски поли.
Какви поли – женски поли или планински поли?
После, вземете думата “любов”. Каква любов – физическа, духовна? Къде да намират хората? Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е? Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение.
към втори вариант >>
Тя и без полог носи.
(втори вариант)
Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там? Те се крият,когато снасят яйца. Не се спирам върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде. Казват: „Полог трябва, за да носи”.
Тя и без полог носи.
Някоя ще се качи на полога и няма да носи. Казвам: Ако тази кокошка иде при мен и аз ще й направя услуга.
към втори вариант >>
После, вземете думата “любов”.
(втори вариант)
В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има? Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. Българите казват “пола”. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли?
После, вземете думата “любов”.
Каква любов – физическа, духовна? Къде да намират хората? Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е? Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение. Захарта има едно качество – сладчина.
към втори вариант >>
Някоя ще се качи на полога и няма да носи.
(втори вариант)
Те се крият,когато снасят яйца. Не се спирам върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде. Казват: „Полог трябва, за да носи”. Тя и без полог носи.
Някоя ще се качи на полога и няма да носи.
Казвам: Ако тази кокошка иде при мен и аз ще й направя услуга.
към втори вариант >>
Каква любов – физическа, духовна?
(втори вариант)
Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. Българите казват “пола”. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата “любов”.
Каква любов – физическа, духовна?
Къде да намират хората? Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е? Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение. Захарта има едно качество – сладчина. Думата “горчивина” има едно значение.
към втори вариант >>
Казвам: Ако тази кокошка иде при мен и аз ще й направя услуга.
(втори вариант)
Не се спирам върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде. Казват: „Полог трябва, за да носи”. Тя и без полог носи. Някоя ще се качи на полога и няма да носи.
Казвам: Ако тази кокошка иде при мен и аз ще й направя услуга.
към втори вариант >>
Къде да намират хората?
(втори вариант)
Българите казват “пола”. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата “любов”. Каква любов – физическа, духовна?
Къде да намират хората?
Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е? Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение. Захарта има едно качество – сладчина. Думата “горчивина” има едно значение. Вземете думата “чистота” – едно значение има.
към втори вариант >>
Вие, когато ще снесете нещо, идете в преддверието на Господа.
(втори вариант)
Вие, когато ще снесете нещо, идете в преддверието на Господа.
Умна е тази кокошка. И вие, каквото направите – там го направете. Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турят там по някой път. Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа.
към втори вариант >>
Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е?
(втори вариант)
Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата “любов”. Каква любов – физическа, духовна? Къде да намират хората?
Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е?
Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение. Захарта има едно качество – сладчина. Думата “горчивина” има едно значение. Вземете думата “чистота” – едно значение има. Значи вашата чистота, когато няма никакъв примес, е чистота.
към втори вариант >>
Умна е тази кокошка.
(втори вариант)
Вие, когато ще снесете нещо, идете в преддверието на Господа.
Умна е тази кокошка.
И вие, каквото направите – там го направете. Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турят там по някой път. Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа. Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат.
към втори вариант >>
Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение.
(втори вариант)
Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата “любов”. Каква любов – физическа, духовна? Къде да намират хората? Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е?
Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение.
Захарта има едно качество – сладчина. Думата “горчивина” има едно значение. Вземете думата “чистота” – едно значение има. Значи вашата чистота, когато няма никакъв примес, е чистота. Оризът е чист, когато няма примес с камъчета.
към втори вариант >>
И вие, каквото направите – там го направете.
(втори вариант)
Вие, когато ще снесете нещо, идете в преддверието на Господа. Умна е тази кокошка.
И вие, каквото направите – там го направете.
Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турят там по някой път. Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа. Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат. Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта.
към втори вариант >>
Захарта има едно качество – сладчина.
(втори вариант)
После, вземете думата “любов”. Каква любов – физическа, духовна? Къде да намират хората? Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е? Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение.
Захарта има едно качество – сладчина.
Думата “горчивина” има едно значение. Вземете думата “чистота” – едно значение има. Значи вашата чистота, когато няма никакъв примес, е чистота. Оризът е чист, когато няма примес с камъчета. Житото е чисто, когато няма къклица* вътре и т.н.
към втори вариант >>
Не сме направили много удобно на кокошката.
(втори вариант)
Вие, когато ще снесете нещо, идете в преддверието на Господа. Умна е тази кокошка. И вие, каквото направите – там го направете.
Не сме направили много удобно на кокошката.
Дърва турят там по някой път. Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа. Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат. Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта. Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15.
към втори вариант >>
Думата “горчивина” има едно значение.
(втори вариант)
Каква любов – физическа, духовна? Къде да намират хората? Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е? Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение. Захарта има едно качество – сладчина.
Думата “горчивина” има едно значение.
Вземете думата “чистота” – едно значение има. Значи вашата чистота, когато няма никакъв примес, е чистота. Оризът е чист, когато няма примес с камъчета. Житото е чисто, когато няма къклица* вътре и т.н.
към втори вариант >>
Дърва турят там по някой път.
(втори вариант)
Вие, когато ще снесете нещо, идете в преддверието на Господа. Умна е тази кокошка. И вие, каквото направите – там го направете. Не сме направили много удобно на кокошката.
Дърва турят там по някой път.
Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа. Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат. Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта. Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15. Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано.
към втори вариант >>
Вземете думата “чистота” – едно значение има.
(втори вариант)
Къде да намират хората? Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е? Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение. Захарта има едно качество – сладчина. Думата “горчивина” има едно значение.
Вземете думата “чистота” – едно значение има.
Значи вашата чистота, когато няма никакъв примес, е чистота. Оризът е чист, когато няма примес с камъчета. Житото е чисто, когато няма къклица* вътре и т.н.
към втори вариант >>
Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа.
(втори вариант)
Вие, когато ще снесете нещо, идете в преддверието на Господа. Умна е тази кокошка. И вие, каквото направите – там го направете. Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турят там по някой път.
Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа.
Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат. Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта. Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15. Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано. Щом е студено -снася по-късно.
към втори вариант >>
Значи вашата чистота, когато няма никакъв примес, е чистота.
(втори вариант)
Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е? Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение. Захарта има едно качество – сладчина. Думата “горчивина” има едно значение. Вземете думата “чистота” – едно значение има.
Значи вашата чистота, когато няма никакъв примес, е чистота.
Оризът е чист, когато няма примес с камъчета. Житото е чисто, когато няма къклица* вътре и т.н.
към втори вариант >>
Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат.
(втори вариант)
Умна е тази кокошка. И вие, каквото направите – там го направете. Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турят там по някой път. Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа.
Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат.
Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта. Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15. Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано. Щом е студено -снася по-късно. Казвате: „Обикновени работи”.
към втори вариант >>
Оризът е чист, когато няма примес с камъчета.
(втори вариант)
Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение. Захарта има едно качество – сладчина. Думата “горчивина” има едно значение. Вземете думата “чистота” – едно значение има. Значи вашата чистота, когато няма никакъв примес, е чистота.
Оризът е чист, когато няма примес с камъчета.
Житото е чисто, когато няма къклица* вътре и т.н.
към втори вариант >>
Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта.
(втори вариант)
И вие, каквото направите – там го направете. Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турят там по някой път. Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа. Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат.
Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта.
Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15. Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано. Щом е студено -снася по-късно. Казвате: „Обикновени работи”. Цяла философия има.
към втори вариант >>
Житото е чисто, когато няма къклица* вътре и т.н.
(втори вариант)
Захарта има едно качество – сладчина. Думата “горчивина” има едно значение. Вземете думата “чистота” – едно значение има. Значи вашата чистота, когато няма никакъв примес, е чистота. Оризът е чист, когато няма примес с камъчета.
Житото е чисто, когато няма къклица* вътре и т.н.
към втори вариант >>
Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15.
(втори вариант)
Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турят там по някой път. Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа. Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат. Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта.
Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15.
Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано. Щом е студено -снася по-късно. Казвате: „Обикновени работи”. Цяла философия има. Като снася – зная какво е времето.
към втори вариант >>
Казвам: Какво може да се каже?
(втори вариант)
Казвам: Какво може да се каже?
Какво може да ви се каже от 1 до 40? Казвате: „Как Учителят нас ни забавлява, той ни счита за деца още”. Че то е привилегия*. По какво се отличава детето? Детето е доверчиво.
към втори вариант >>
Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано.
(втори вариант)
Дърва турят там по някой път. Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа. Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат. Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта. Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15.
Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано.
Щом е студено -снася по-късно. Казвате: „Обикновени работи”. Цяла философия има. Като снася – зная какво е времето. За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро.
към втори вариант >>
Какво може да ви се каже от 1 до 40?
(втори вариант)
Казвам: Какво може да се каже?
Какво може да ви се каже от 1 до 40?
Казвате: „Как Учителят нас ни забавлява, той ни счита за деца още”. Че то е привилегия*. По какво се отличава детето? Детето е доверчиво. Каквото му кажат,всичко го интересува.
към втори вариант >>
Щом е студено -снася по-късно.
(втори вариант)
Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа. Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат. Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта. Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15. Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано.
Щом е студено -снася по-късно.
Казвате: „Обикновени работи”. Цяла философия има. Като снася – зная какво е времето. За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро. Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има.
към втори вариант >>
Казвате: „Как Учителят нас ни забавлява, той ни счита за деца още”.
(втори вариант)
Казвам: Какво може да се каже? Какво може да ви се каже от 1 до 40?
Казвате: „Как Учителят нас ни забавлява, той ни счита за деца още”.
Че то е привилегия*. По какво се отличава детето? Детето е доверчиво. Каквото му кажат,всичко го интересува. Много любознателно е.
към втори вариант >>
Казвате: „Обикновени работи”.
(втори вариант)
Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат. Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта. Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15. Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано. Щом е студено -снася по-късно.
Казвате: „Обикновени работи”.
Цяла философия има. Като снася – зная какво е времето. За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро. Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има. Най-първо няма да мислите, че сте стари.
към втори вариант >>
Че то е привилегия*.
(втори вариант)
Казвам: Какво може да се каже? Какво може да ви се каже от 1 до 40? Казвате: „Как Учителят нас ни забавлява, той ни счита за деца още”.
Че то е привилегия*.
По какво се отличава детето? Детето е доверчиво. Каквото му кажат,всичко го интересува. Много любознателно е. Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го.
към втори вариант >>
Цяла философия има.
(втори вариант)
Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта. Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15. Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано. Щом е студено -снася по-късно. Казвате: „Обикновени работи”.
Цяла философия има.
Като снася – зная какво е времето. За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро. Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има. Най-първо няма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади.
към втори вариант >>
По какво се отличава детето?
(втори вариант)
Казвам: Какво може да се каже? Какво може да ви се каже от 1 до 40? Казвате: „Как Учителят нас ни забавлява, той ни счита за деца още”. Че то е привилегия*.
По какво се отличава детето?
Детето е доверчиво. Каквото му кажат,всичко го интересува. Много любознателно е. Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го. Възрастният започва да се отделя от другите хора.
към втори вариант >>
Като снася – зная какво е времето.
(втори вариант)
Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15. Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано. Щом е студено -снася по-късно. Казвате: „Обикновени работи”. Цяла философия има.
Като снася – зная какво е времето.
За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро. Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има. Най-първо няма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади. Онзи, който е над 40 години, е възрастен.
към втори вариант >>
Детето е доверчиво.
(втори вариант)
Казвам: Какво може да се каже? Какво може да ви се каже от 1 до 40? Казвате: „Как Учителят нас ни забавлява, той ни счита за деца още”. Че то е привилегия*. По какво се отличава детето?
Детето е доверчиво.
Каквото му кажат,всичко го интересува. Много любознателно е. Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го. Възрастният започва да се отделя от другите хора. Възрастният не е като малките.
към втори вариант >>
За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро.
(втори вариант)
Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано. Щом е студено -снася по-късно. Казвате: „Обикновени работи”. Цяла философия има. Като снася – зная какво е времето.
За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро.
Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има. Най-първо няма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади. Онзи, който е над 40 години, е възрастен. Няма нито един,който да е стар.
към втори вариант >>
Каквото му кажат,всичко го интересува.
(втори вариант)
Какво може да ви се каже от 1 до 40? Казвате: „Как Учителят нас ни забавлява, той ни счита за деца още”. Че то е привилегия*. По какво се отличава детето? Детето е доверчиво.
Каквото му кажат,всичко го интересува.
Много любознателно е. Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го. Възрастният започва да се отделя от другите хора. Възрастният не е като малките. Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия.
към втори вариант >>
Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има.
(втори вариант)
Щом е студено -снася по-късно. Казвате: „Обикновени работи”. Цяла философия има. Като снася – зная какво е времето. За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро.
Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има.
Най-първо няма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади. Онзи, който е над 40 години, е възрастен. Няма нито един,който да е стар. Сестра Попова е единствената.
към втори вариант >>
Много любознателно е.
(втори вариант)
Казвате: „Как Учителят нас ни забавлява, той ни счита за деца още”. Че то е привилегия*. По какво се отличава детето? Детето е доверчиво. Каквото му кажат,всичко го интересува.
Много любознателно е.
Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го. Възрастният започва да се отделя от другите хора. Възрастният не е като малките. Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия. Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”.
към втори вариант >>
Най-първо няма да мислите, че сте стари.
(втори вариант)
Казвате: „Обикновени работи”. Цяла философия има. Като снася – зная какво е времето. За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро. Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има.
Най-първо няма да мислите, че сте стари.
На 40 години сте млади. Онзи, който е над 40 години, е възрастен. Няма нито един,който да е стар. Сестра Попова е единствената.
към втори вариант >>
Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го.
(втори вариант)
Че то е привилегия*. По какво се отличава детето? Детето е доверчиво. Каквото му кажат,всичко го интересува. Много любознателно е.
Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го.
Възрастният започва да се отделя от другите хора. Възрастният не е като малките. Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия. Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”. Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”.
към втори вариант >>
На 40 години сте млади.
(втори вариант)
Цяла философия има. Като снася – зная какво е времето. За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро. Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има. Най-първо няма да мислите, че сте стари.
На 40 години сте млади.
Онзи, който е над 40 години, е възрастен. Няма нито един,който да е стар. Сестра Попова е единствената.
към втори вариант >>
Възрастният започва да се отделя от другите хора.
(втори вариант)
По какво се отличава детето? Детето е доверчиво. Каквото му кажат,всичко го интересува. Много любознателно е. Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го.
Възрастният започва да се отделя от другите хора.
Възрастният не е като малките. Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия. Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”. Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”. Казвам: „Ще имате мъчнотии”.
към втори вариант >>
Онзи, който е над 40 години, е възрастен.
(втори вариант)
Като снася – зная какво е времето. За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро. Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има. Най-първо няма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади.
Онзи, който е над 40 години, е възрастен.
Няма нито един,който да е стар. Сестра Попова е единствената.
към втори вариант >>
Възрастният не е като малките.
(втори вариант)
Детето е доверчиво. Каквото му кажат,всичко го интересува. Много любознателно е. Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го. Възрастният започва да се отделя от другите хора.
Възрастният не е като малките.
Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия. Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”. Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”. Казвам: „Ще имате мъчнотии”. – “Може да ги преодолеем”.
към втори вариант >>
Няма нито един,който да е стар.
(втори вариант)
За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро. Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има. Най-първо няма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади. Онзи, който е над 40 години, е възрастен.
Няма нито един,който да е стар.
Сестра Попова е единствената.
към втори вариант >>
Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия.
(втори вариант)
Каквото му кажат,всичко го интересува. Много любознателно е. Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го. Възрастният започва да се отделя от другите хора. Възрастният не е като малките.
Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия.
Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”. Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”. Казвам: „Ще имате мъчнотии”. – “Може да ги преодолеем”. Казвам: „Хубаво, направете опит”.
към втори вариант >>
Сестра Попова е единствената.
(втори вариант)
Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има. Най-първо няма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади. Онзи, който е над 40 години, е възрастен. Няма нито един,който да е стар.
Сестра Попова е единствената.
към втори вариант >>
Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”.
(втори вариант)
Много любознателно е. Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го. Възрастният започва да се отделя от другите хора. Възрастният не е като малките. Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия.
Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”.
Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”. Казвам: „Ще имате мъчнотии”. – “Може да ги преодолеем”. Казвам: „Хубаво, направете опит”. Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме.
към втори вариант >>
Турците казват: „Много приказки за воденица”.
(втори вариант)
Турците казват: „Много приказки за воденица”.
Може да ви кажа така с три думи. Мисли добре – да имаш светлина в ума всякога. Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно. Лекарите пипат пулса. Като чуваш сърцето – да пееш една песен.
към втори вариант >>
Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”.
(втори вариант)
Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го. Възрастният започва да се отделя от другите хора. Възрастният не е като малките. Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия. Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”.
Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”.
Казвам: „Ще имате мъчнотии”. – “Може да ги преодолеем”. Казвам: „Хубаво, направете опит”. Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме. Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат.
към втори вариант >>
Може да ви кажа така с три думи.
(втори вариант)
Турците казват: „Много приказки за воденица”.
Може да ви кажа така с три думи.
Мисли добре – да имаш светлина в ума всякога. Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно. Лекарите пипат пулса. Като чуваш сърцето – да пееш една песен. /Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/.
към втори вариант >>
Казвам: „Ще имате мъчнотии”.
(втори вариант)
Възрастният започва да се отделя от другите хора. Възрастният не е като малките. Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия. Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”. Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”.
Казвам: „Ще имате мъчнотии”.
– “Може да ги преодолеем”. Казвам: „Хубаво, направете опит”. Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме. Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече.
към втори вариант >>
Мисли добре – да имаш светлина в ума всякога.
(втори вариант)
Турците казват: „Много приказки за воденица”. Може да ви кажа така с три думи.
Мисли добре – да имаш светлина в ума всякога.
Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно. Лекарите пипат пулса. Като чуваш сърцето – да пееш една песен. /Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/. Имам сиромашия.
към втори вариант >>
– “Може да ги преодолеем”.
(втори вариант)
Възрастният не е като малките. Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия. Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”. Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”. Казвам: „Ще имате мъчнотии”.
– “Може да ги преодолеем”.
Казвам: „Хубаво, направете опит”. Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме. Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат.
към втори вариант >>
Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно.
(втори вариант)
Турците казват: „Много приказки за воденица”. Може да ви кажа така с три думи. Мисли добре – да имаш светлина в ума всякога.
Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно.
Лекарите пипат пулса. Като чуваш сърцето – да пееш една песен. /Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/. Имам сиромашия. Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо.
към втори вариант >>
Казвам: „Хубаво, направете опит”.
(втори вариант)
Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия. Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”. Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”. Казвам: „Ще имате мъчнотии”. – “Може да ги преодолеем”.
Казвам: „Хубаво, направете опит”.
Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме. Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат. Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци.
към втори вариант >>
Лекарите пипат пулса.
(втори вариант)
Турците казват: „Много приказки за воденица”. Може да ви кажа така с три думи. Мисли добре – да имаш светлина в ума всякога. Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно.
Лекарите пипат пулса.
Като чуваш сърцето – да пееш една песен. /Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/. Имам сиромашия. Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо. Аз още като пея – хората се влюбват.
към втори вариант >>
Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме.
(втори вариант)
Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”. Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”. Казвам: „Ще имате мъчнотии”. – “Може да ги преодолеем”. Казвам: „Хубаво, направете опит”.
Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме.
Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат. Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци. Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма.
към втори вариант >>
Като чуваш сърцето – да пееш една песен.
(втори вариант)
Турците казват: „Много приказки за воденица”. Може да ви кажа така с три думи. Мисли добре – да имаш светлина в ума всякога. Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно. Лекарите пипат пулса.
Като чуваш сърцето – да пееш една песен.
/Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/. Имам сиромашия. Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо. Аз още като пея – хората се влюбват. Някой бръкнал,турил в джоба.
към втори вариант >>
Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат.
(втори вариант)
Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”. Казвам: „Ще имате мъчнотии”. – “Може да ги преодолеем”. Казвам: „Хубаво, направете опит”. Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме.
Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат.
Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат. Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци. Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма. Казват: „Какво сте вие да ни заставяте?
към втори вариант >>
/Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/.
(втори вариант)
Може да ви кажа така с три думи. Мисли добре – да имаш светлина в ума всякога. Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно. Лекарите пипат пулса. Като чуваш сърцето – да пееш една песен.
/Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/.
Имам сиромашия. Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо. Аз още като пея – хората се влюбват. Някой бръкнал,турил в джоба. Аз се преструвам,че не го виждам.
към втори вариант >>
Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече.
(втори вариант)
Казвам: „Ще имате мъчнотии”. – “Може да ги преодолеем”. Казвам: „Хубаво, направете опит”. Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме. Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат.
Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече.
За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат. Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци. Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма. Казват: „Какво сте вие да ни заставяте? ” Казва: „Искам да намеря”.
към втори вариант >>
Имам сиромашия.
(втори вариант)
Мисли добре – да имаш светлина в ума всякога. Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно. Лекарите пипат пулса. Като чуваш сърцето – да пееш една песен. /Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/.
Имам сиромашия.
Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо. Аз още като пея – хората се влюбват. Някой бръкнал,турил в джоба. Аз се преструвам,че не го виждам. Престана да пея тогава.
към втори вариант >>
За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат.
(втори вариант)
– “Може да ги преодолеем”. Казвам: „Хубаво, направете опит”. Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме. Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече.
За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат.
Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци. Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма. Казват: „Какво сте вие да ни заставяте? ” Казва: „Искам да намеря”. Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”.
към втори вариант >>
Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо.
(втори вариант)
Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно. Лекарите пипат пулса. Като чуваш сърцето – да пееш една песен. /Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/. Имам сиромашия.
Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо.
Аз още като пея – хората се влюбват. Някой бръкнал,турил в джоба. Аз се преструвам,че не го виждам. Престана да пея тогава.
към втори вариант >>
Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци.
(втори вариант)
Казвам: „Хубаво, направете опит”. Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме. Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат.
Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци.
Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма. Казват: „Какво сте вие да ни заставяте? ” Казва: „Искам да намеря”. Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”. Рекох: „ще почакате малко”.
към втори вариант >>
Аз още като пея – хората се влюбват.
(втори вариант)
Лекарите пипат пулса. Като чуваш сърцето – да пееш една песен. /Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/. Имам сиромашия. Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо.
Аз още като пея – хората се влюбват.
Някой бръкнал,турил в джоба. Аз се преструвам,че не го виждам. Престана да пея тогава.
към втори вариант >>
Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма.
(втори вариант)
Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме. Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат. Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци.
Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма.
Казват: „Какво сте вие да ни заставяте? ” Казва: „Искам да намеря”. Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”. Рекох: „ще почакате малко”. Аз казвам: „Колко разноски имате?
към втори вариант >>
Някой бръкнал,турил в джоба.
(втори вариант)
Като чуваш сърцето – да пееш една песен. /Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/. Имам сиромашия. Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо. Аз още като пея – хората се влюбват.
Някой бръкнал,турил в джоба.
Аз се преструвам,че не го виждам. Престана да пея тогава.
към втори вариант >>
Казват: „Какво сте вие да ни заставяте?
(втори вариант)
Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат. Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци. Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма.
Казват: „Какво сте вие да ни заставяте?
” Казва: „Искам да намеря”. Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”. Рекох: „ще почакате малко”. Аз казвам: „Колко разноски имате? ” – ”3500 на месец”.
към втори вариант >>
Аз се преструвам,че не го виждам.
(втори вариант)
/Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/. Имам сиромашия. Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо. Аз още като пея – хората се влюбват. Някой бръкнал,турил в джоба.
Аз се преструвам,че не го виждам.
Престана да пея тогава.
към втори вариант >>
” Казва: „Искам да намеря”.
(втори вариант)
Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат. Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци. Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма. Казват: „Какво сте вие да ни заставяте?
” Казва: „Искам да намеря”.
Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”. Рекох: „ще почакате малко”. Аз казвам: „Колко разноски имате? ” – ”3500 на месец”. Казвам: „Половината покривате ли ги?
към втори вариант >>
Престана да пея тогава.
(втори вариант)
Имам сиромашия. Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо. Аз още като пея – хората се влюбват. Някой бръкнал,турил в джоба. Аз се преструвам,че не го виждам.
Престана да пея тогава.
към втори вариант >>
Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”.
(втори вариант)
За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат. Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци. Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма. Казват: „Какво сте вие да ни заставяте? ” Казва: „Искам да намеря”.
Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”.
Рекох: „ще почакате малко”. Аз казвам: „Колко разноски имате? ” – ”3500 на месец”. Казвам: „Половината покривате ли ги? ” – ”Покриваме ги, разбира се”.
към втори вариант >>
Бъдете умни деца, не мислете, че сте възрастни.
(втори вариант)
Бъдете умни деца, не мислете, че сте възрастни.
Не мислете, че туй се е случило. Всичко, каквото ви се случи в света, като влезете в Божествения свят, всичко, каквото ви се случи – за добро е. Бог е, Който работи, Той ни опитва. Та умните деца разбират. Каквото и да ти се случи – за добро е.
към втори вариант >>
Рекох: „ще почакате малко”.
(втори вариант)
Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци. Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма. Казват: „Какво сте вие да ни заставяте? ” Казва: „Искам да намеря”. Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”.
Рекох: „ще почакате малко”.
Аз казвам: „Колко разноски имате? ” – ”3500 на месец”. Казвам: „Половината покривате ли ги? ” – ”Покриваме ги, разбира се”. За половината плащате за уроците.
към втори вариант >>
Не мислете, че туй се е случило.
(втори вариант)
Бъдете умни деца, не мислете, че сте възрастни.
Не мислете, че туй се е случило.
Всичко, каквото ви се случи в света, като влезете в Божествения свят, всичко, каквото ви се случи – за добро е. Бог е, Който работи, Той ни опитва. Та умните деца разбират. Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждат на нивата – за добро е.
към втори вариант >>
Аз казвам: „Колко разноски имате?
(втори вариант)
Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма. Казват: „Какво сте вие да ни заставяте? ” Казва: „Искам да намеря”. Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”. Рекох: „ще почакате малко”.
Аз казвам: „Колко разноски имате?
” – ”3500 на месец”. Казвам: „Половината покривате ли ги? ” – ”Покриваме ги, разбира се”. За половината плащате за уроците. Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш.
към втори вариант >>
Всичко, каквото ви се случи в света, като влезете в Божествения свят, всичко, каквото ви се случи – за добро е.
(втори вариант)
Бъдете умни деца, не мислете, че сте възрастни. Не мислете, че туй се е случило.
Всичко, каквото ви се случи в света, като влезете в Божествения свят, всичко, каквото ви се случи – за добро е.
Бог е, Който работи, Той ни опитва. Та умните деца разбират. Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждат на нивата – за добро е. Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро.
към втори вариант >>
” – ”3500 на месец”.
(втори вариант)
Казват: „Какво сте вие да ни заставяте? ” Казва: „Искам да намеря”. Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”. Рекох: „ще почакате малко”. Аз казвам: „Колко разноски имате?
” – ”3500 на месец”.
Казвам: „Половината покривате ли ги? ” – ”Покриваме ги, разбира се”. За половината плащате за уроците. Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш. 1500 лева плащаш.
към втори вариант >>
Бог е, Който работи, Той ни опитва.
(втори вариант)
Бъдете умни деца, не мислете, че сте възрастни. Не мислете, че туй се е случило. Всичко, каквото ви се случи в света, като влезете в Божествения свят, всичко, каквото ви се случи – за добро е.
Бог е, Който работи, Той ни опитва.
Та умните деца разбират. Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждат на нивата – за добро е. Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро. Другите, каквото правят, прави различие.
към втори вариант >>
Казвам: „Половината покривате ли ги?
(втори вариант)
” Казва: „Искам да намеря”. Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”. Рекох: „ще почакате малко”. Аз казвам: „Колко разноски имате? ” – ”3500 на месец”.
Казвам: „Половината покривате ли ги?
” – ”Покриваме ги, разбира се”. За половината плащате за уроците. Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш. 1500 лева плащаш. Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика.
към втори вариант >>
Та умните деца разбират.
(втори вариант)
Бъдете умни деца, не мислете, че сте възрастни. Не мислете, че туй се е случило. Всичко, каквото ви се случи в света, като влезете в Божествения свят, всичко, каквото ви се случи – за добро е. Бог е, Който работи, Той ни опитва.
Та умните деца разбират.
Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждат на нивата – за добро е. Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро. Другите, каквото правят, прави различие. Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъл.
към втори вариант >>
” – ”Покриваме ги, разбира се”.
(втори вариант)
Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”. Рекох: „ще почакате малко”. Аз казвам: „Колко разноски имате? ” – ”3500 на месец”. Казвам: „Половината покривате ли ги?
” – ”Покриваме ги, разбира се”.
За половината плащате за уроците. Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш. 1500 лева плащаш. Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика. Един наш музикант 200 лева вземаше на урок.
към втори вариант >>
Каквото и да ти се случи – за добро е.
(втори вариант)
Бъдете умни деца, не мислете, че сте възрастни. Не мислете, че туй се е случило. Всичко, каквото ви се случи в света, като влезете в Божествения свят, всичко, каквото ви се случи – за добро е. Бог е, Който работи, Той ни опитва. Та умните деца разбират.
Каквото и да ти се случи – за добро е.
Може да те посаждат на нивата – за добро е. Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро. Другите, каквото правят, прави различие. Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъл. Да имате едно мнение, че Господ, каквото прави – за добро е.
към втори вариант >>
За половината плащате за уроците.
(втори вариант)
Рекох: „ще почакате малко”. Аз казвам: „Колко разноски имате? ” – ”3500 на месец”. Казвам: „Половината покривате ли ги? ” – ”Покриваме ги, разбира се”.
За половината плащате за уроците.
Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш. 1500 лева плащаш. Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика. Един наш музикант 200 лева вземаше на урок. Тук имахме една сестра, която 200 лева даваше на урок.
към втори вариант >>
Може да те посаждат на нивата – за добро е.
(втори вариант)
Не мислете, че туй се е случило. Всичко, каквото ви се случи в света, като влезете в Божествения свят, всичко, каквото ви се случи – за добро е. Бог е, Който работи, Той ни опитва. Та умните деца разбират. Каквото и да ти се случи – за добро е.
Може да те посаждат на нивата – за добро е.
Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро. Другите, каквото правят, прави различие. Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъл. Да имате едно мнение, че Господ, каквото прави – за добро е. Да бъдем доволни от онова, което Той ни дава.
към втори вариант >>
Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш.
(втори вариант)
Аз казвам: „Колко разноски имате? ” – ”3500 на месец”. Казвам: „Половината покривате ли ги? ” – ”Покриваме ги, разбира се”. За половината плащате за уроците.
Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш.
1500 лева плащаш. Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика. Един наш музикант 200 лева вземаше на урок. Тук имахме една сестра, която 200 лева даваше на урок. 200 лева – много пари ли взема?
към втори вариант >>
Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро.
(втори вариант)
Всичко, каквото ви се случи в света, като влезете в Божествения свят, всичко, каквото ви се случи – за добро е. Бог е, Който работи, Той ни опитва. Та умните деца разбират. Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждат на нивата – за добро е.
Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро.
Другите, каквото правят, прави различие. Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъл. Да имате едно мнение, че Господ, каквото прави – за добро е. Да бъдем доволни от онова, което Той ни дава.
към втори вариант >>
1500 лева плащаш.
(втори вариант)
” – ”3500 на месец”. Казвам: „Половината покривате ли ги? ” – ”Покриваме ги, разбира се”. За половината плащате за уроците. Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш.
1500 лева плащаш.
Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика. Един наш музикант 200 лева вземаше на урок. Тук имахме една сестра, която 200 лева даваше на урок. 200 лева – много пари ли взема?
към втори вариант >>
Другите, каквото правят, прави различие.
(втори вариант)
Бог е, Който работи, Той ни опитва. Та умните деца разбират. Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждат на нивата – за добро е. Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро.
Другите, каквото правят, прави различие.
Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъл. Да имате едно мнение, че Господ, каквото прави – за добро е. Да бъдем доволни от онова, което Той ни дава.
към втори вариант >>
Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика.
(втори вариант)
Казвам: „Половината покривате ли ги? ” – ”Покриваме ги, разбира се”. За половината плащате за уроците. Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш. 1500 лева плащаш.
Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика.
Един наш музикант 200 лева вземаше на урок. Тук имахме една сестра, която 200 лева даваше на урок. 200 лева – много пари ли взема?
към втори вариант >>
Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъл.
(втори вариант)
Та умните деца разбират. Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждат на нивата – за добро е. Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро. Другите, каквото правят, прави различие.
Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъл.
Да имате едно мнение, че Господ, каквото прави – за добро е. Да бъдем доволни от онова, което Той ни дава.
към втори вариант >>
Един наш музикант 200 лева вземаше на урок.
(втори вариант)
” – ”Покриваме ги, разбира се”. За половината плащате за уроците. Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш. 1500 лева плащаш. Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика.
Един наш музикант 200 лева вземаше на урок.
Тук имахме една сестра, която 200 лева даваше на урок. 200 лева – много пари ли взема?
към втори вариант >>
Да имате едно мнение, че Господ, каквото прави – за добро е.
(втори вариант)
Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждат на нивата – за добро е. Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро. Другите, каквото правят, прави различие. Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъл.
Да имате едно мнение, че Господ, каквото прави – за добро е.
Да бъдем доволни от онова, което Той ни дава.
към втори вариант >>
Тук имахме една сестра, която 200 лева даваше на урок.
(втори вариант)
За половината плащате за уроците. Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш. 1500 лева плащаш. Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика. Един наш музикант 200 лева вземаше на урок.
Тук имахме една сестра, която 200 лева даваше на урок.
200 лева – много пари ли взема?
към втори вариант >>
Да бъдем доволни от онова, което Той ни дава.
(втори вариант)
Може да те посаждат на нивата – за добро е. Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро. Другите, каквото правят, прави различие. Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъл. Да имате едно мнение, че Господ, каквото прави – за добро е.
Да бъдем доволни от онова, което Той ни дава.
към втори вариант >>
200 лева – много пари ли взема?
(втори вариант)
Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш. 1500 лева плащаш. Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика. Един наш музикант 200 лева вземаше на урок. Тук имахме една сестра, която 200 лева даваше на урок.
200 лева – много пари ли взема?
към втори вариант >>
Сега туй е по отношение на Бога.
(втори вариант)
Сега туй е по отношение на Бога.
За другите същества, каквото правят – там ще пазим нашия ум, ще знаем Господ ли говори. Щом другите говорят, ще видим какъв процент (са). Това правило не е за другите хора, само за Бога е.
към втори вариант >>
Че природата като ви дава всичко без пари, оценявате ли?
(втори вариант)
Че природата като ви дава всичко без пари, оценявате ли?
Ние живеем,дишаме въздуха. Казваме: „Този свят не е уреден”. Не бил уреден светът? Че как не е уреден? Ти досега нищо не си плащал за въздуха.
към втори вариант >>
За другите същества, каквото правят – там ще пазим нашия ум, ще знаем Господ ли говори.
(втори вариант)
Сега туй е по отношение на Бога.
За другите същества, каквото правят – там ще пазим нашия ум, ще знаем Господ ли говори.
Щом другите говорят, ще видим какъв процент (са). Това правило не е за другите хора, само за Бога е.
към втори вариант >>
Ние живеем,дишаме въздуха.
(втори вариант)
Че природата като ви дава всичко без пари, оценявате ли?
Ние живеем,дишаме въздуха.
Казваме: „Този свят не е уреден”. Не бил уреден светът? Че как не е уреден? Ти досега нищо не си плащал за въздуха. Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш?
към втори вариант >>
Щом другите говорят, ще видим какъв процент (са).
(втори вариант)
Сега туй е по отношение на Бога. За другите същества, каквото правят – там ще пазим нашия ум, ще знаем Господ ли говори.
Щом другите говорят, ще видим какъв процент (са).
Това правило не е за другите хора, само за Бога е.
към втори вариант >>
Казваме: „Този свят не е уреден”.
(втори вариант)
Че природата като ви дава всичко без пари, оценявате ли? Ние живеем,дишаме въздуха.
Казваме: „Този свят не е уреден”.
Не бил уреден светът? Че как не е уреден? Ти досега нищо не си плащал за въздуха. Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш? Даром вземаш.
към втори вариант >>
Това правило не е за другите хора, само за Бога е.
(втори вариант)
Сега туй е по отношение на Бога. За другите същества, каквото правят – там ще пазим нашия ум, ще знаем Господ ли говори. Щом другите говорят, ще видим какъв процент (са).
Това правило не е за другите хора, само за Бога е.
към втори вариант >>
Не бил уреден светът?
(втори вариант)
Че природата като ви дава всичко без пари, оценявате ли? Ние живеем,дишаме въздуха. Казваме: „Този свят не е уреден”.
Не бил уреден светът?
Че как не е уреден? Ти досега нищо не си плащал за въздуха. Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш? Даром вземаш. После, да те научи да не бъдеш много егоист.
към втори вариант >>
Че как не е уреден?
(втори вариант)
Че природата като ви дава всичко без пари, оценявате ли? Ние живеем,дишаме въздуха. Казваме: „Този свят не е уреден”. Не бил уреден светът?
Че как не е уреден?
Ти досега нищо не си плащал за въздуха. Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш? Даром вземаш. После, да те научи да не бъдеш много егоист. Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди.
към втори вариант >>
Ти досега нищо не си плащал за въздуха.
(втори вариант)
Че природата като ви дава всичко без пари, оценявате ли? Ние живеем,дишаме въздуха. Казваме: „Този свят не е уреден”. Не бил уреден светът? Че как не е уреден?
Ти досега нищо не си плащал за въздуха.
Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш? Даром вземаш. После, да те научи да не бъдеш много егоист. Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди. Капиталът за три секунди го вземаш.
към втори вариант >>
Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нещо е добрият живот.
(втори вариант)
Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нещо е добрият живот.
Как бихте го описали? Казвате: „Човек да знае”. Човек и да знае, не може да живее добре. Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си. Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството.
към втори вариант >>
Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш?
(втори вариант)
Ние живеем,дишаме въздуха. Казваме: „Този свят не е уреден”. Не бил уреден светът? Че как не е уреден? Ти досега нищо не си плащал за въздуха.
Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш?
Даром вземаш. После, да те научи да не бъдеш много егоист. Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди. Капиталът за три секунди го вземаш. Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш.
към втори вариант >>
Как бихте го описали?
(втори вариант)
Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нещо е добрият живот.
Как бихте го описали?
Казвате: „Човек да знае”. Човек и да знае, не може да живее добре. Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си. Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството. Или по някой път може да ви зададат тема да опишете красотата.
към втори вариант >>
Даром вземаш.
(втори вариант)
Казваме: „Този свят не е уреден”. Не бил уреден светът? Че как не е уреден? Ти досега нищо не си плащал за въздуха. Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш?
Даром вземаш.
После, да те научи да не бъдеш много егоист. Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди. Капиталът за три секунди го вземаш. Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш. Дишането е търговска работа на земята.
към втори вариант >>
Казвате: „Човек да знае”.
(втори вариант)
Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нещо е добрият живот. Как бихте го описали?
Казвате: „Човек да знае”.
Човек и да знае, не може да живее добре. Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си. Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството. Или по някой път може да ви зададат тема да опишете красотата. Но красотата в какво стои?
към втори вариант >>
После, да те научи да не бъдеш много егоист.
(втори вариант)
Не бил уреден светът? Че как не е уреден? Ти досега нищо не си плащал за въздуха. Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш? Даром вземаш.
После, да те научи да не бъдеш много егоист.
Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди. Капиталът за три секунди го вземаш. Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш. Дишането е търговска работа на земята. Този капитал трябва да го увеличите.
към втори вариант >>
Човек и да знае, не може да живее добре.
(втори вариант)
Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нещо е добрият живот. Как бихте го описали? Казвате: „Човек да знае”.
Човек и да знае, не може да живее добре.
Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си. Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството. Или по някой път може да ви зададат тема да опишете красотата. Но красотата в какво стои? Красотата, хубавото е много общо казано.
към втори вариант >>
Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди.
(втори вариант)
Че как не е уреден? Ти досега нищо не си плащал за въздуха. Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш? Даром вземаш. После, да те научи да не бъдеш много егоист.
Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди.
Капиталът за три секунди го вземаш. Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш. Дишането е търговска работа на земята. Този капитал трябва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете.
към втори вариант >>
Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си.
(втори вариант)
Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нещо е добрият живот. Как бихте го описали? Казвате: „Човек да знае”. Човек и да знае, не може да живее добре.
Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си.
Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството. Или по някой път може да ви зададат тема да опишете красотата. Но красотата в какво стои? Красотата, хубавото е много общо казано.
към втори вариант >>
Капиталът за три секунди го вземаш.
(втори вариант)
Ти досега нищо не си плащал за въздуха. Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш? Даром вземаш. После, да те научи да не бъдеш много егоист. Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди.
Капиталът за три секунди го вземаш.
Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш. Дишането е търговска работа на земята. Този капитал трябва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди.
към втори вариант >>
Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството.
(втори вариант)
Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нещо е добрият живот. Как бихте го описали? Казвате: „Човек да знае”. Човек и да знае, не може да живее добре. Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си.
Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството.
Или по някой път може да ви зададат тема да опишете красотата. Но красотата в какво стои? Красотата, хубавото е много общо казано.
към втори вариант >>
Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш.
(втори вариант)
Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш? Даром вземаш. После, да те научи да не бъдеш много егоист. Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди. Капиталът за три секунди го вземаш.
Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш.
Дишането е търговска работа на земята. Този капитал трябва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бъдеш търговец горе-доле.
към втори вариант >>
Или по някой път може да ви зададат тема да опишете красотата.
(втори вариант)
Как бихте го описали? Казвате: „Човек да знае”. Човек и да знае, не може да живее добре. Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си. Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството.
Или по някой път може да ви зададат тема да опишете красотата.
Но красотата в какво стои? Красотата, хубавото е много общо казано.
към втори вариант >>
Дишането е търговска работа на земята.
(втори вариант)
Даром вземаш. После, да те научи да не бъдеш много егоист. Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди. Капиталът за три секунди го вземаш. Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш.
Дишането е търговска работа на земята.
Този капитал трябва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бъдеш търговец горе-доле. Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща.
към втори вариант >>
Но красотата в какво стои?
(втори вариант)
Казвате: „Човек да знае”. Човек и да знае, не може да живее добре. Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си. Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството. Или по някой път може да ви зададат тема да опишете красотата.
Но красотата в какво стои?
Красотата, хубавото е много общо казано.
към втори вариант >>
Този капитал трябва да го увеличите.
(втори вариант)
После, да те научи да не бъдеш много егоист. Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди. Капиталът за три секунди го вземаш. Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш. Дишането е търговска работа на земята.
Този капитал трябва да го увеличите.
Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бъдеш търговец горе-доле. Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща. Всичко туй ще имаш.
към втори вариант >>
Красотата, хубавото е много общо казано.
(втори вариант)
Човек и да знае, не може да живее добре. Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си. Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството. Или по някой път може да ви зададат тема да опишете красотата. Но красотата в какво стои?
Красотата, хубавото е много общо казано.
към втори вариант >>
Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете.
(втори вариант)
Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди. Капиталът за три секунди го вземаш. Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш. Дишането е търговска работа на земята. Този капитал трябва да го увеличите.
Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете.
Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бъдеш търговец горе-доле. Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща. Всичко туй ще имаш. То е капитал.
към втори вариант >>
В живота всички сте станали много страхливи, чрезмерно страхливи.
(втори вариант)
В живота всички сте станали много страхливи, чрезмерно страхливи.
Като станете 40-50 годишни, казвате: „Остаряхме”. Сега ще ви дам друго едно. От 1 до 40 години ти си млад. От 40 до 80 години ти си възрастен. От 80 до 120 години ти си вече в старост.
към втори вариант >>
Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди.
(втори вариант)
Капиталът за три секунди го вземаш. Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш. Дишането е търговска работа на земята. Този капитал трябва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете.
Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди.
Тогава ще бъдеш търговец горе-доле. Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща. Всичко туй ще имаш. То е капитал. Ти от въздуха, ако не можеш да извадиш онова, което е в него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работим.
към втори вариант >>
Като станете 40-50 годишни, казвате: „Остаряхме”.
(втори вариант)
В живота всички сте станали много страхливи, чрезмерно страхливи.
Като станете 40-50 годишни, казвате: „Остаряхме”.
Сега ще ви дам друго едно. От 1 до 40 години ти си млад. От 40 до 80 години ти си възрастен. От 80 до 120 години ти си вече в старост. Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял.
към втори вариант >>
Тогава ще бъдеш търговец горе-доле.
(втори вариант)
Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш. Дишането е търговска работа на земята. Този капитал трябва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди.
Тогава ще бъдеш търговец горе-доле.
Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща. Всичко туй ще имаш. То е капитал. Ти от въздуха, ако не можеш да извадиш онова, което е в него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работим.
към втори вариант >>
Сега ще ви дам друго едно.
(втори вариант)
В живота всички сте станали много страхливи, чрезмерно страхливи. Като станете 40-50 годишни, казвате: „Остаряхме”.
Сега ще ви дам друго едно.
От 1 до 40 години ти си млад. От 40 до 80 години ти си възрастен. От 80 до 120 години ти си вече в старост. Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял. Вие казвате: „Много са тия години”.
към втори вариант >>
Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща.
(втори вариант)
Дишането е търговска работа на земята. Този капитал трябва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бъдеш търговец горе-доле.
Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща.
Всичко туй ще имаш. То е капитал. Ти от въздуха, ако не можеш да извадиш онова, което е в него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работим.
към втори вариант >>
От 1 до 40 години ти си млад.
(втори вариант)
В живота всички сте станали много страхливи, чрезмерно страхливи. Като станете 40-50 годишни, казвате: „Остаряхме”. Сега ще ви дам друго едно.
От 1 до 40 години ти си млад.
От 40 до 80 години ти си възрастен. От 80 до 120 години ти си вече в старост. Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял. Вие казвате: „Много са тия години”. Какво са много.
към втори вариант >>
Всичко туй ще имаш.
(втори вариант)
Този капитал трябва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бъдеш търговец горе-доле. Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща.
Всичко туй ще имаш.
То е капитал. Ти от въздуха, ако не можеш да извадиш онова, което е в него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работим.
към втори вариант >>
От 40 до 80 години ти си възрастен.
(втори вариант)
В живота всички сте станали много страхливи, чрезмерно страхливи. Като станете 40-50 годишни, казвате: „Остаряхме”. Сега ще ви дам друго едно. От 1 до 40 години ти си млад.
От 40 до 80 години ти си възрастен.
От 80 до 120 години ти си вече в старост. Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял. Вие казвате: „Много са тия години”. Какво са много. Нямате понятие за мерките в природата.
към втори вариант >>
То е капитал.
(втори вариант)
Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бъдеш търговец горе-доле. Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща. Всичко туй ще имаш.
То е капитал.
Ти от въздуха, ако не можеш да извадиш онова, което е в него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работим.
към втори вариант >>
От 80 до 120 години ти си вече в старост.
(втори вариант)
В живота всички сте станали много страхливи, чрезмерно страхливи. Като станете 40-50 годишни, казвате: „Остаряхме”. Сега ще ви дам друго едно. От 1 до 40 години ти си млад. От 40 до 80 години ти си възрастен.
От 80 до 120 години ти си вече в старост.
Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял. Вие казвате: „Много са тия години”. Какво са много. Нямате понятие за мерките в природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете.
към втори вариант >>
Ти от въздуха, ако не можеш да извадиш онова, което е в него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работим.
(втори вариант)
Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бъдеш търговец горе-доле. Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща. Всичко туй ще имаш. То е капитал.
Ти от въздуха, ако не можеш да извадиш онова, което е в него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работим.
към втори вариант >>
Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял.
(втори вариант)
Като станете 40-50 годишни, казвате: „Остаряхме”. Сега ще ви дам друго едно. От 1 до 40 години ти си млад. От 40 до 80 години ти си възрастен. От 80 до 120 години ти си вече в старост.
Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял.
Вие казвате: „Много са тия години”. Какво са много. Нямате понятие за мерките в природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години.
към втори вариант >>
Ние сега искаме да живеем.
(втори вариант)
Ние сега искаме да живеем.
Най-първо три процеса има в добрия живот. Най-първо ще се научиш да мислиш. Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли? Не е лесна работа. Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Много са тия години”.
(втори вариант)
Сега ще ви дам друго едно. От 1 до 40 години ти си млад. От 40 до 80 години ти си възрастен. От 80 до 120 години ти си вече в старост. Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял.
Вие казвате: „Много са тия години”.
Какво са много. Нямате понятие за мерките в природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи.
към втори вариант >>
Най-първо три процеса има в добрия живот.
(втори вариант)
Ние сега искаме да живеем.
Най-първо три процеса има в добрия живот.
Най-първо ще се научиш да мислиш. Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли? Не е лесна работа. Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъл.
към втори вариант >>
Какво са много.
(втори вариант)
От 1 до 40 години ти си млад. От 40 до 80 години ти си възрастен. От 80 до 120 години ти си вече в старост. Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял. Вие казвате: „Много са тия години”.
Какво са много.
Нямате понятие за мерките в природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години.
към втори вариант >>
Най-първо ще се научиш да мислиш.
(втори вариант)
Ние сега искаме да живеем. Най-първо три процеса има в добрия живот.
Най-първо ще се научиш да мислиш.
Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли? Не е лесна работа. Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъл. Мисълта е приятно занимание в природата.
към втори вариант >>
Нямате понятие за мерките в природата.
(втори вариант)
От 40 до 80 години ти си възрастен. От 80 до 120 години ти си вече в старост. Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял. Вие казвате: „Много са тия години”. Какво са много.
Нямате понятие за мерките в природата.
Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”.
към втори вариант >>
Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли?
(втори вариант)
Ние сега искаме да живеем. Най-първо три процеса има в добрия живот. Най-първо ще се научиш да мислиш.
Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли?
Не е лесна работа. Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъл. Мисълта е приятно занимание в природата. След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право.
към втори вариант >>
Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете.
(втори вариант)
От 80 до 120 години ти си вече в старост. Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял. Вие казвате: „Много са тия години”. Какво са много. Нямате понятие за мерките в природата.
Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете.
На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”. На 8 години като е, мисли, че е възрастен.
към втори вариант >>
Не е лесна работа.
(втори вариант)
Ние сега искаме да живеем. Най-първо три процеса има в добрия живот. Най-първо ще се научиш да мислиш. Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли?
Не е лесна работа.
Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъл. Мисълта е приятно занимание в природата. След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право. Това са три начина.
към втори вариант >>
На 80 години, ти си на 8 години.
(втори вариант)
Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял. Вие казвате: „Много са тия години”. Какво са много. Нямате понятие за мерките в природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете.
На 80 години, ти си на 8 години.
Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”. На 8 години като е, мисли, че е възрастен. Станали сте много учени.
към втори вариант >>
Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи.
(втори вариант)
Ние сега искаме да живеем. Най-първо три процеса има в добрия живот. Най-първо ще се научиш да мислиш. Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли? Не е лесна работа.
Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи.
Грижата не е мисъл. Мисълта е приятно занимание в природата. След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право. Това са три начина. Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш.
към втори вариант >>
Нулата нищо не значи.
(втори вариант)
Вие казвате: „Много са тия години”. Какво са много. Нямате понятие за мерките в природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години.
Нулата нищо не значи.
На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”. На 8 години като е, мисли, че е възрастен. Станали сте много учени. В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”.
към втори вариант >>
Грижата не е мисъл.
(втори вариант)
Най-първо три процеса има в добрия живот. Най-първо ще се научиш да мислиш. Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли? Не е лесна работа. Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи.
Грижата не е мисъл.
Мисълта е приятно занимание в природата. След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право. Това са три начина. Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш. Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал.
към втори вариант >>
На 120 години си (като) на 12 години.
(втори вариант)
Какво са много. Нямате понятие за мерките в природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи.
На 120 години си (като) на 12 години.
Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”. На 8 години като е, мисли, че е възрастен. Станали сте много учени. В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”. Мислиш, (че) много знаеш.
към втори вариант >>
Мисълта е приятно занимание в природата.
(втори вариант)
Най-първо ще се научиш да мислиш. Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли? Не е лесна работа. Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъл.
Мисълта е приятно занимание в природата.
След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право. Това са три начина. Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш. Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал. Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си.
към втори вариант >>
Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”.
(втори вариант)
Нямате понятие за мерките в природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години.
Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”.
На 8 години като е, мисли, че е възрастен. Станали сте много учени. В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”. Мислиш, (че) много знаеш. Какво знаеш?
към втори вариант >>
След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право.
(втори вариант)
Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли? Не е лесна работа. Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъл. Мисълта е приятно занимание в природата.
След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право.
Това са три начина. Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш. Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал. Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си.
към втори вариант >>
На 8 години като е, мисли, че е възрастен.
(втори вариант)
Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”.
На 8 години като е, мисли, че е възрастен.
Станали сте много учени. В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”. Мислиш, (че) много знаеш. Какво знаеш? На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години.
към втори вариант >>
Това са три начина.
(втори вариант)
Не е лесна работа. Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъл. Мисълта е приятно занимание в природата. След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право.
Това са три начина.
Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш. Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал. Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си.
към втори вариант >>
Станали сте много учени.
(втори вариант)
На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”. На 8 години като е, мисли, че е възрастен.
Станали сте много учени.
В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”. Мислиш, (че) много знаеш. Какво знаеш? На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години. Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат.
към втори вариант >>
Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш.
(втори вариант)
Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъл. Мисълта е приятно занимание в природата. След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право. Това са три начина.
Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш.
Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал. Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш.
към втори вариант >>
В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”.
(втори вариант)
Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”. На 8 години като е, мисли, че е възрастен. Станали сте много учени.
В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”.
Мислиш, (че) много знаеш. Какво знаеш? На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години. Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат. Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае.
към втори вариант >>
Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал.
(втори вариант)
Грижата не е мисъл. Мисълта е приятно занимание в природата. След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право. Това са три начина. Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш.
Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал.
Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно.
към втори вариант >>
Мислиш, (че) много знаеш.
(втори вариант)
На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”. На 8 години като е, мисли, че е възрастен. Станали сте много учени. В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”.
Мислиш, (че) много знаеш.
Какво знаеш? На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години. Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат. Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае. Че го излъгали в търговията – много знае.
към втори вариант >>
Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си.
(втори вариант)
Мисълта е приятно занимание в природата. След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право. Това са три начина. Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш. Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал.
Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си.
Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно. Тогава ядеш нещо, но то е като пръст.
към втори вариант >>
Какво знаеш?
(втори вариант)
Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”. На 8 години като е, мисли, че е възрастен. Станали сте много учени. В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”. Мислиш, (че) много знаеш.
Какво знаеш?
На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години. Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат. Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае. Че го излъгали в търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората.
към втори вариант >>
Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си.
(втори вариант)
След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право. Това са три начина. Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш. Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал. Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си.
Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си.
Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно. Тогава ядеш нещо, но то е като пръст. Нищо не усещаш.
към втори вариант >>
На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години.
(втори вариант)
На 8 години като е, мисли, че е възрастен. Станали сте много учени. В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”. Мислиш, (че) много знаеш. Какво знаеш?
На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години.
Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат. Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае. Че го излъгали в търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората. И хубаво става.
към втори вариант >>
Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си.
(втори вариант)
Това са три начина. Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш. Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал. Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си.
Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си.
Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно. Тогава ядеш нещо, но то е като пръст. Нищо не усещаш. Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде.
към втори вариант >>
Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат.
(втори вариант)
Станали сте много учени. В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”. Мислиш, (че) много знаеш. Какво знаеш? На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години.
Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат.
Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае. Че го излъгали в търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”.
към втори вариант >>
Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш.
(втори вариант)
Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш. Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал. Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си.
Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш.
Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно. Тогава ядеш нещо, но то е като пръст. Нищо не усещаш. Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде. Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната.
към втори вариант >>
Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае.
(втори вариант)
В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”. Мислиш, (че) много знаеш. Какво знаеш? На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години. Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат.
Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае.
Че го излъгали в търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”. Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи.
към втори вариант >>
Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно.
(втори вариант)
Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал. Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш.
Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно.
Тогава ядеш нещо, но то е като пръст. Нищо не усещаш. Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде. Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната. Като ядеш – да усещаш нещо приятно.
към втори вариант >>
Че го излъгали в търговията – много знае.
(втори вариант)
Мислиш, (че) много знаеш. Какво знаеш? На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години. Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат. Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае.
Че го излъгали в търговията – много знае.
Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”. Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи. Че какво лошо има в това?
към втори вариант >>
Тогава ядеш нещо, но то е като пръст.
(втори вариант)
Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно.
Тогава ядеш нещо, но то е като пръст.
Нищо не усещаш. Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде. Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната. Като ядеш – да усещаш нещо приятно. Вземеш една хапчица, втора, трета.
към втори вариант >>
Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората.
(втори вариант)
Какво знаеш? На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години. Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат. Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае. Че го излъгали в търговията – много знае.
Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората.
И хубаво става. Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”. Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи. Че какво лошо има в това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието”.
към втори вариант >>
Нищо не усещаш.
(втори вариант)
Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно. Тогава ядеш нещо, но то е като пръст.
Нищо не усещаш.
Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде. Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната. Като ядеш – да усещаш нещо приятно. Вземеш една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме?
към втори вариант >>
И хубаво става.
(втори вариант)
На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години. Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат. Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае. Че го излъгали в търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората.
И хубаво става.
Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”. Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи. Че какво лошо има в това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието”. Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”.
към втори вариант >>
Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде.
(втори вариант)
Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно. Тогава ядеш нещо, но то е като пръст. Нищо не усещаш.
Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде.
Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната. Като ядеш – да усещаш нещо приятно. Вземеш една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме? ” Не е невежество.
към втори вариант >>
Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”.
(втори вариант)
Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат. Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае. Че го излъгали в търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората. И хубаво става.
Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”.
Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи. Че какво лошо има в това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието”. Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”. Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен?
към втори вариант >>
Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната.
(втори вариант)
Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно. Тогава ядеш нещо, но то е като пръст. Нищо не усещаш. Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде.
Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната.
Като ядеш – да усещаш нещо приятно. Вземеш една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме? ” Не е невежество. Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка.
към втори вариант >>
Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи.
(втори вариант)
Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае. Че го излъгали в търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”.
Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи.
Че какво лошо има в това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието”. Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”. Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен? Сериозен е, проточи си лицето.
към втори вариант >>
Като ядеш – да усещаш нещо приятно.
(втори вариант)
Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно. Тогава ядеш нещо, но то е като пръст. Нищо не усещаш. Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде. Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната.
Като ядеш – да усещаш нещо приятно.
Вземеш една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме? ” Не е невежество. Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка. Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки.
към втори вариант >>
Че какво лошо има в това?
(втори вариант)
Че го излъгали в търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”. Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи.
Че какво лошо има в това?
(Тя) казва: „Не си удържа обещанието”. Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”. Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен? Сериозен е, проточи си лицето. В какво стои тази сериозност?
към втори вариант >>
Вземеш една хапчица, втора, трета.
(втори вариант)
Тогава ядеш нещо, но то е като пръст. Нищо не усещаш. Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде. Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната. Като ядеш – да усещаш нещо приятно.
Вземеш една хапчица, втора, трета.
Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме? ” Не е невежество. Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка. Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки. Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание.
към втори вариант >>
(Тя) казва: „Не си удържа обещанието”.
(втори вариант)
Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”. Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи. Че какво лошо има в това?
(Тя) казва: „Не си удържа обещанието”.
Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”. Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен? Сериозен е, проточи си лицето. В какво стои тази сериозност? Трябва да ядем.
към втори вариант >>
Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме?
(втори вариант)
Нищо не усещаш. Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде. Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната. Като ядеш – да усещаш нещо приятно. Вземеш една хапчица, втора, трета.
Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме?
” Не е невежество. Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка. Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки. Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание. Сократовски живот живее.
към втори вариант >>
Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”.
(втори вариант)
И хубаво става. Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”. Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи. Че какво лошо има в това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието”.
Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”.
Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен? Сериозен е, проточи си лицето. В какво стои тази сериозност? Трябва да ядем. Наука е да ядеш.
към втори вариант >>
” Не е невежество.
(втори вариант)
Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде. Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната. Като ядеш – да усещаш нещо приятно. Вземеш една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме?
” Не е невежество.
Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка. Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки. Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание. Сократовски живот живее. После някой ходи разчорлен*, косата му така.
към втори вариант >>
Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен?
(втори вариант)
Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”. Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи. Че какво лошо има в това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието”. Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”.
Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен?
Сериозен е, проточи си лицето. В какво стои тази сериозност? Трябва да ядем. Наука е да ядеш. Знаеш (ли), как се яде?
към втори вариант >>
Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка.
(втори вариант)
Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната. Като ядеш – да усещаш нещо приятно. Вземеш една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме? ” Не е невежество.
Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка.
Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки. Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание. Сократовски живот живее. После някой ходи разчорлен*, косата му така. Казва: „То животът не седи в обличането”.
към втори вариант >>
2.
Правилни съотношения
,
МОК
, София, 16.5.1941г.,
Кога сполучва в духовния свят, в любовта?
Когато не се движи. Кога има сполука човек? Когато мисли. Кога не сполучва? Когато не мисли.
Кога сполучва в духовния свят, в любовта?
Когато чувства. Кога изгубва? Когато не чувства. Вие не мислите така. Вие искате, без да чувствате, да сполучите.
към беседата >>
Когато чувства.
Кога има сполука човек? Когато мисли. Кога не сполучва? Когато не мисли. Кога сполучва в духовния свят, в любовта?
Когато чувства.
Кога изгубва? Когато не чувства. Вие не мислите така. Вие искате, без да чувствате, да сполучите. Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо.
към беседата >>
Кога изгубва?
Когато мисли. Кога не сполучва? Когато не мисли. Кога сполучва в духовния свят, в любовта? Когато чувства.
Кога изгубва?
Когато не чувства. Вие не мислите така. Вие искате, без да чувствате, да сполучите. Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо. То е невъзможно.
към беседата >>
Когато не чувства.
Кога не сполучва? Когато не мисли. Кога сполучва в духовния свят, в любовта? Когато чувства. Кога изгубва?
Когато не чувства.
Вие не мислите така. Вие искате, без да чувствате, да сполучите. Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо. То е невъзможно. Ние идваме до физическия свят, понеже светът е завършен процес.
към беседата >>
Вие не мислите така.
Когато не мисли. Кога сполучва в духовния свят, в любовта? Когато чувства. Кога изгубва? Когато не чувства.
Вие не мислите така.
Вие искате, без да чувствате, да сполучите. Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо. То е невъзможно. Ние идваме до физическия свят, понеже светът е завършен процес. Ти от физическия свят не може да идеш по-далече.
към беседата >>
Вие искате, без да чувствате, да сполучите.
Кога сполучва в духовния свят, в любовта? Когато чувства. Кога изгубва? Когато не чувства. Вие не мислите така.
Вие искате, без да чувствате, да сполучите.
Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо. То е невъзможно. Ние идваме до физическия свят, понеже светът е завършен процес. Ти от физическия свят не може да идеш по-далече. Вие на физическия свят идвате на проверка.
към беседата >>
Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо.
Когато чувства. Кога изгубва? Когато не чувства. Вие не мислите така. Вие искате, без да чувствате, да сполучите.
Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо.
То е невъзможно. Ние идваме до физическия свят, понеже светът е завършен процес. Ти от физическия свят не може да идеш по-далече. Вие на физическия свят идвате на проверка. Той е свят на проверка на човешките мисли и на човешките чувства.
към беседата >>
То е невъзможно.
Кога изгубва? Когато не чувства. Вие не мислите така. Вие искате, без да чувствате, да сполучите. Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо.
То е невъзможно.
Ние идваме до физическия свят, понеже светът е завършен процес. Ти от физическия свят не може да идеш по-далече. Вие на физическия свят идвате на проверка. Той е свят на проверка на човешките мисли и на човешките чувства. Несретите в живота, които срещате – вие проверявате онова, върху което сте мислили.
към беседата >>
Ние идваме до физическия свят, понеже светът е завършен процес.
Когато не чувства. Вие не мислите така. Вие искате, без да чувствате, да сполучите. Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо. То е невъзможно.
Ние идваме до физическия свят, понеже светът е завършен процес.
Ти от физическия свят не може да идеш по-далече. Вие на физическия свят идвате на проверка. Той е свят на проверка на човешките мисли и на човешките чувства. Несретите в живота, които срещате – вие проверявате онова, върху което сте мислили.
към беседата >>
Ти от физическия свят не може да идеш по-далече.
Вие не мислите така. Вие искате, без да чувствате, да сполучите. Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо. То е невъзможно. Ние идваме до физическия свят, понеже светът е завършен процес.
Ти от физическия свят не може да идеш по-далече.
Вие на физическия свят идвате на проверка. Той е свят на проверка на човешките мисли и на човешките чувства. Несретите в живота, които срещате – вие проверявате онова, върху което сте мислили.
към беседата >>
Вие на физическия свят идвате на проверка.
Вие искате, без да чувствате, да сполучите. Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо. То е невъзможно. Ние идваме до физическия свят, понеже светът е завършен процес. Ти от физическия свят не може да идеш по-далече.
Вие на физическия свят идвате на проверка.
Той е свят на проверка на човешките мисли и на човешките чувства. Несретите в живота, които срещате – вие проверявате онова, върху което сте мислили.
към беседата >>
Той е свят на проверка на човешките мисли и на човешките чувства.
Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо. То е невъзможно. Ние идваме до физическия свят, понеже светът е завършен процес. Ти от физическия свят не може да идеш по-далече. Вие на физическия свят идвате на проверка.
Той е свят на проверка на човешките мисли и на човешките чувства.
Несретите в живота, които срещате – вие проверявате онова, върху което сте мислили.
към беседата >>
Несретите в живота, които срещате – вие проверявате онова, върху което сте мислили.
То е невъзможно. Ние идваме до физическия свят, понеже светът е завършен процес. Ти от физическия свят не може да идеш по-далече. Вие на физическия свят идвате на проверка. Той е свят на проверка на човешките мисли и на човешките чувства.
Несретите в живота, които срещате – вие проверявате онова, върху което сте мислили.
към беседата >>
Да допуснем, че вие, двама души, не можете да живеете на едно място.
Да допуснем, че вие, двама души, не можете да живеете на едно място.
Казвате: „Какъв особен характер има.“ В какво седи неговата особеност? Допуснете, един яде повече, друг яде по-малко. В какво седи разликата? Който яде много, много тежи. Който яде малко, малко тежи.
към беседата >>
Казвате: „Какъв особен характер има.“ В какво седи неговата особеност?
Да допуснем, че вие, двама души, не можете да живеете на едно място.
Казвате: „Какъв особен характер има.“ В какво седи неговата особеност?
Допуснете, един яде повече, друг яде по-малко. В какво седи разликата? Който яде много, много тежи. Който яде малко, малко тежи. Който много яде и не се движи, много тежи.
към беседата >>
Допуснете, един яде повече, друг яде по-малко.
Да допуснем, че вие, двама души, не можете да живеете на едно място. Казвате: „Какъв особен характер има.“ В какво седи неговата особеност?
Допуснете, един яде повече, друг яде по-малко.
В какво седи разликата? Който яде много, много тежи. Който яде малко, малко тежи. Който много яде и не се движи, много тежи. Следователно този, който много яде и малко се движи, голямо нещастие ще му дойде до главата.
към беседата >>
В какво седи разликата?
Да допуснем, че вие, двама души, не можете да живеете на едно място. Казвате: „Какъв особен характер има.“ В какво седи неговата особеност? Допуснете, един яде повече, друг яде по-малко.
В какво седи разликата?
Който яде много, много тежи. Който яде малко, малко тежи. Който много яде и не се движи, много тежи. Следователно този, който много яде и малко се движи, голямо нещастие ще му дойде до главата. Този, който много яде и много се движи, ще избегне нещастието.
към беседата >>
Който яде много, много тежи.
Да допуснем, че вие, двама души, не можете да живеете на едно място. Казвате: „Какъв особен характер има.“ В какво седи неговата особеност? Допуснете, един яде повече, друг яде по-малко. В какво седи разликата?
Който яде много, много тежи.
Който яде малко, малко тежи. Който много яде и не се движи, много тежи. Следователно този, който много яде и малко се движи, голямо нещастие ще му дойде до главата. Този, който много яде и много се движи, ще избегне нещастието. Много ядеш – трябва много да мислиш, много да работиш, много да чувстваш.
към беседата >>
Който яде малко, малко тежи.
Да допуснем, че вие, двама души, не можете да живеете на едно място. Казвате: „Какъв особен характер има.“ В какво седи неговата особеност? Допуснете, един яде повече, друг яде по-малко. В какво седи разликата? Който яде много, много тежи.
Който яде малко, малко тежи.
Който много яде и не се движи, много тежи. Следователно този, който много яде и малко се движи, голямо нещастие ще му дойде до главата. Този, който много яде и много се движи, ще избегне нещастието. Много ядеш – трябва много да мислиш, много да работиш, много да чувстваш. Следователно, щом казваме, че човек много мисли, той много яде, много чувства, разбираме всичките процеси.
към беседата >>
Който много яде и не се движи, много тежи.
Казвате: „Какъв особен характер има.“ В какво седи неговата особеност? Допуснете, един яде повече, друг яде по-малко. В какво седи разликата? Който яде много, много тежи. Който яде малко, малко тежи.
Който много яде и не се движи, много тежи.
Следователно този, който много яде и малко се движи, голямо нещастие ще му дойде до главата. Този, който много яде и много се движи, ще избегне нещастието. Много ядеш – трябва много да мислиш, много да работиш, много да чувстваш. Следователно, щом казваме, че човек много мисли, той много яде, много чувства, разбираме всичките процеси. Ако във всичкото не е много, той ще загази.
към беседата >>
Следователно този, който много яде и малко се движи, голямо нещастие ще му дойде до главата.
Допуснете, един яде повече, друг яде по-малко. В какво седи разликата? Който яде много, много тежи. Който яде малко, малко тежи. Който много яде и не се движи, много тежи.
Следователно този, който много яде и малко се движи, голямо нещастие ще му дойде до главата.
Този, който много яде и много се движи, ще избегне нещастието. Много ядеш – трябва много да мислиш, много да работиш, много да чувстваш. Следователно, щом казваме, че човек много мисли, той много яде, много чувства, разбираме всичките процеси. Ако във всичкото не е много, той ще загази.
към беседата >>
Този, който много яде и много се движи, ще избегне нещастието.
В какво седи разликата? Който яде много, много тежи. Който яде малко, малко тежи. Който много яде и не се движи, много тежи. Следователно този, който много яде и малко се движи, голямо нещастие ще му дойде до главата.
Този, който много яде и много се движи, ще избегне нещастието.
Много ядеш – трябва много да мислиш, много да работиш, много да чувстваш. Следователно, щом казваме, че човек много мисли, той много яде, много чувства, разбираме всичките процеси. Ако във всичкото не е много, той ще загази.
към беседата >>
Много ядеш – трябва много да мислиш, много да работиш, много да чувстваш.
Който яде много, много тежи. Който яде малко, малко тежи. Който много яде и не се движи, много тежи. Следователно този, който много яде и малко се движи, голямо нещастие ще му дойде до главата. Този, който много яде и много се движи, ще избегне нещастието.
Много ядеш – трябва много да мислиш, много да работиш, много да чувстваш.
Следователно, щом казваме, че човек много мисли, той много яде, много чувства, разбираме всичките процеси. Ако във всичкото не е много, той ще загази.
към беседата >>
Следователно, щом казваме, че човек много мисли, той много яде, много чувства, разбираме всичките процеси.
Който яде малко, малко тежи. Който много яде и не се движи, много тежи. Следователно този, който много яде и малко се движи, голямо нещастие ще му дойде до главата. Този, който много яде и много се движи, ще избегне нещастието. Много ядеш – трябва много да мислиш, много да работиш, много да чувстваш.
Следователно, щом казваме, че човек много мисли, той много яде, много чувства, разбираме всичките процеси.
Ако във всичкото не е много, той ще загази.
към беседата >>
Ако във всичкото не е много, той ще загази.
Който много яде и не се движи, много тежи. Следователно този, който много яде и малко се движи, голямо нещастие ще му дойде до главата. Този, който много яде и много се движи, ще избегне нещастието. Много ядеш – трябва много да мислиш, много да работиш, много да чувстваш. Следователно, щом казваме, че човек много мисли, той много яде, много чувства, разбираме всичките процеси.
Ако във всичкото не е много, той ще загази.
към беседата >>
Думата ще загази не определя.
Думата ще загази не определя.
Ще загази значи ще влезе във водата две–три крачки. Или ще загази в друго отношение, ще образува криви работи, оплетени работи. И в търговия може да загази – започне да лъже. Пари няма – представя, че има много стока. Или в говоренето може да загази човек.
към беседата >>
Ще загази значи ще влезе във водата две–три крачки.
Думата ще загази не определя.
Ще загази значи ще влезе във водата две–три крачки.
Или ще загази в друго отношение, ще образува криви работи, оплетени работи. И в търговия може да загази – започне да лъже. Пари няма – представя, че има много стока. Или в говоренето може да загази човек. Как в говоренето ще загази?
към беседата >>
Или ще загази в друго отношение, ще образува криви работи, оплетени работи.
Думата ще загази не определя. Ще загази значи ще влезе във водата две–три крачки.
Или ще загази в друго отношение, ще образува криви работи, оплетени работи.
И в търговия може да загази – започне да лъже. Пари няма – представя, че има много стока. Или в говоренето може да загази човек. Как в говоренето ще загази?
към беседата >>
И в търговия може да загази – започне да лъже.
Думата ще загази не определя. Ще загази значи ще влезе във водата две–три крачки. Или ще загази в друго отношение, ще образува криви работи, оплетени работи.
И в търговия може да загази – започне да лъже.
Пари няма – представя, че има много стока. Или в говоренето може да загази човек. Как в говоренето ще загази?
към беседата >>
Пари няма – представя, че има много стока.
Думата ще загази не определя. Ще загази значи ще влезе във водата две–три крачки. Или ще загази в друго отношение, ще образува криви работи, оплетени работи. И в търговия може да загази – започне да лъже.
Пари няма – представя, че има много стока.
Или в говоренето може да загази човек. Как в говоренето ще загази?
към беседата >>
Или в говоренето може да загази човек.
Думата ще загази не определя. Ще загази значи ще влезе във водата две–три крачки. Или ще загази в друго отношение, ще образува криви работи, оплетени работи. И в търговия може да загази – започне да лъже. Пари няма – представя, че има много стока.
Или в говоренето може да загази човек.
Как в говоренето ще загази?
към беседата >>
Как в говоренето ще загази?
Ще загази значи ще влезе във водата две–три крачки. Или ще загази в друго отношение, ще образува криви работи, оплетени работи. И в търговия може да загази – започне да лъже. Пари няма – представя, че има много стока. Или в говоренето може да загази човек.
Как в говоренето ще загази?
към беседата >>
Кое е по-хубаво да кажем: аз ви казвам или казвам ви?
Кое е по-хубаво да кажем: аз ви казвам или казвам ви?
В израза аз ви казвам значи сигурно, а в казвам ви – някой ми е казал и аз ви казвам. Аз ви казвам – аз съм разсъждавал и аз ви казвам, че тъй, както вървите, ще загазите. На английски има думите shall и will. (Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно. Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде.
към беседата >>
В израза аз ви казвам значи сигурно, а в казвам ви – някой ми е казал и аз ви казвам.
Кое е по-хубаво да кажем: аз ви казвам или казвам ви?
В израза аз ви казвам значи сигурно, а в казвам ви – някой ми е казал и аз ви казвам.
Аз ви казвам – аз съм разсъждавал и аз ви казвам, че тъй, както вървите, ще загазите. На английски има думите shall и will. (Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно. Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде. Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go.
към беседата >>
Аз ви казвам – аз съм разсъждавал и аз ви казвам, че тъй, както вървите, ще загазите.
Кое е по-хубаво да кажем: аз ви казвам или казвам ви? В израза аз ви казвам значи сигурно, а в казвам ви – някой ми е казал и аз ви казвам.
Аз ви казвам – аз съм разсъждавал и аз ви казвам, че тъй, както вървите, ще загазите.
На английски има думите shall и will. (Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно. Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде. Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go. Форми на речта са това.
към беседата >>
На английски има думите shall и will.
Кое е по-хубаво да кажем: аз ви казвам или казвам ви? В израза аз ви казвам значи сигурно, а в казвам ви – някой ми е казал и аз ви казвам. Аз ви казвам – аз съм разсъждавал и аз ви казвам, че тъй, както вървите, ще загазите.
На английски има думите shall и will.
(Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно. Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде. Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go. Форми на речта са това. На български, когато кажем аз ви казвам, значи мислил съм, че по този начин, по който вие вървите, ще загазите.
към беседата >>
(Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно.
Кое е по-хубаво да кажем: аз ви казвам или казвам ви? В израза аз ви казвам значи сигурно, а в казвам ви – някой ми е казал и аз ви казвам. Аз ви казвам – аз съм разсъждавал и аз ви казвам, че тъй, както вървите, ще загазите. На английски има думите shall и will.
(Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно.
Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде. Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go. Форми на речта са това. На български, когато кажем аз ви казвам, значи мислил съм, че по този начин, по който вие вървите, ще загазите. А когато кажа казвам ви, значи хората казват, че по този път, по който вървите, ще загазите.
към беседата >>
Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде.
Кое е по-хубаво да кажем: аз ви казвам или казвам ви? В израза аз ви казвам значи сигурно, а в казвам ви – някой ми е казал и аз ви казвам. Аз ви казвам – аз съм разсъждавал и аз ви казвам, че тъй, както вървите, ще загазите. На английски има думите shall и will. (Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно.
Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде.
Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go. Форми на речта са това. На български, когато кажем аз ви казвам, значи мислил съм, че по този начин, по който вие вървите, ще загазите. А когато кажа казвам ви, значи хората казват, че по този път, по който вървите, ще загазите.
към беседата >>
Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go.
В израза аз ви казвам значи сигурно, а в казвам ви – някой ми е казал и аз ви казвам. Аз ви казвам – аз съм разсъждавал и аз ви казвам, че тъй, както вървите, ще загазите. На английски има думите shall и will. (Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно. Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде.
Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go.
Форми на речта са това. На български, когато кажем аз ви казвам, значи мислил съм, че по този начин, по който вие вървите, ще загазите. А когато кажа казвам ви, значи хората казват, че по този път, по който вървите, ще загазите.
към беседата >>
Форми на речта са това.
Аз ви казвам – аз съм разсъждавал и аз ви казвам, че тъй, както вървите, ще загазите. На английски има думите shall и will. (Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно. Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде. Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go.
Форми на речта са това.
На български, когато кажем аз ви казвам, значи мислил съм, че по този начин, по който вие вървите, ще загазите. А когато кажа казвам ви, значи хората казват, че по този път, по който вървите, ще загазите.
към беседата >>
На български, когато кажем аз ви казвам, значи мислил съм, че по този начин, по който вие вървите, ще загазите.
На английски има думите shall и will. (Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно. Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде. Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go. Форми на речта са това.
На български, когато кажем аз ви казвам, значи мислил съм, че по този начин, по който вие вървите, ще загазите.
А когато кажа казвам ви, значи хората казват, че по този път, по който вървите, ще загазите.
към беседата >>
А когато кажа казвам ви, значи хората казват, че по този път, по който вървите, ще загазите.
(Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно. Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде. Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go. Форми на речта са това. На български, когато кажем аз ви казвам, значи мислил съм, че по този начин, по който вие вървите, ще загазите.
А когато кажа казвам ви, значи хората казват, че по този път, по който вървите, ще загазите.
към беседата >>
Сега кое е по-авторитетно?
Сега кое е по-авторитетно?
Аз съм мислил върху туй. Но добре, не е ли по-хубаво някой път човек да загази? Направиш една погрешка. Нещата във времето и в пространството трябва да се разглеждат. Не е ли хубаво някой път житното зърно да загази?
към беседата >>
Аз съм мислил върху туй.
Сега кое е по-авторитетно?
Аз съм мислил върху туй.
Но добре, не е ли по-хубаво някой път човек да загази? Направиш една погрешка. Нещата във времето и в пространството трябва да се разглеждат. Не е ли хубаво някой път житното зърно да загази? То седи в хамбара чисто, но ако не загази, саму остава.
към беседата >>
Но добре, не е ли по-хубаво някой път човек да загази?
Сега кое е по-авторитетно? Аз съм мислил върху туй.
Но добре, не е ли по-хубаво някой път човек да загази?
Направиш една погрешка. Нещата във времето и в пространството трябва да се разглеждат. Не е ли хубаво някой път житното зърно да загази? То седи в хамбара чисто, но ако не загази, саму остава. Ако туй житното зърно по някакъв начин загази в тинята, хвърлят го в тинята, то, като загази, започне да мисли и от туй житно зърно излиза нещо.
към беседата >>
Направиш една погрешка.
Сега кое е по-авторитетно? Аз съм мислил върху туй. Но добре, не е ли по-хубаво някой път човек да загази?
Направиш една погрешка.
Нещата във времето и в пространството трябва да се разглеждат. Не е ли хубаво някой път житното зърно да загази? То седи в хамбара чисто, но ако не загази, саму остава. Ако туй житното зърно по някакъв начин загази в тинята, хвърлят го в тинята, то, като загази, започне да мисли и от туй житно зърно излиза нещо. Когато загазват житните зърна, излиза нещо от тях.
към беседата >>
Нещата във времето и в пространството трябва да се разглеждат.
Сега кое е по-авторитетно? Аз съм мислил върху туй. Но добре, не е ли по-хубаво някой път човек да загази? Направиш една погрешка.
Нещата във времето и в пространството трябва да се разглеждат.
Не е ли хубаво някой път житното зърно да загази? То седи в хамбара чисто, но ако не загази, саму остава. Ако туй житното зърно по някакъв начин загази в тинята, хвърлят го в тинята, то, като загази, започне да мисли и от туй житно зърно излиза нещо. Когато загазват житните зърна, излиза нещо от тях. Когато не загазват, нищо не излиза, все в хамбара седят и една и съща песен пеят.
към беседата >>
Не е ли хубаво някой път житното зърно да загази?
Сега кое е по-авторитетно? Аз съм мислил върху туй. Но добре, не е ли по-хубаво някой път човек да загази? Направиш една погрешка. Нещата във времето и в пространството трябва да се разглеждат.
Не е ли хубаво някой път житното зърно да загази?
То седи в хамбара чисто, но ако не загази, саму остава. Ако туй житното зърно по някакъв начин загази в тинята, хвърлят го в тинята, то, като загази, започне да мисли и от туй житно зърно излиза нещо. Когато загазват житните зърна, излиза нещо от тях. Когато не загазват, нищо не излиза, все в хамбара седят и една и съща песен пеят.
към беседата >>
То седи в хамбара чисто, но ако не загази, саму остава.
Аз съм мислил върху туй. Но добре, не е ли по-хубаво някой път човек да загази? Направиш една погрешка. Нещата във времето и в пространството трябва да се разглеждат. Не е ли хубаво някой път житното зърно да загази?
То седи в хамбара чисто, но ако не загази, саму остава.
Ако туй житното зърно по някакъв начин загази в тинята, хвърлят го в тинята, то, като загази, започне да мисли и от туй житно зърно излиза нещо. Когато загазват житните зърна, излиза нещо от тях. Когато не загазват, нищо не излиза, все в хамбара седят и една и съща песен пеят.
към беседата >>
Ако туй житното зърно по някакъв начин загази в тинята, хвърлят го в тинята, то, като загази, започне да мисли и от туй житно зърно излиза нещо.
Но добре, не е ли по-хубаво някой път човек да загази? Направиш една погрешка. Нещата във времето и в пространството трябва да се разглеждат. Не е ли хубаво някой път житното зърно да загази? То седи в хамбара чисто, но ако не загази, саму остава.
Ако туй житното зърно по някакъв начин загази в тинята, хвърлят го в тинята, то, като загази, започне да мисли и от туй житно зърно излиза нещо.
Когато загазват житните зърна, излиза нещо от тях. Когато не загазват, нищо не излиза, все в хамбара седят и една и съща песен пеят.
към беседата >>
Когато загазват житните зърна, излиза нещо от тях.
Направиш една погрешка. Нещата във времето и в пространството трябва да се разглеждат. Не е ли хубаво някой път житното зърно да загази? То седи в хамбара чисто, но ако не загази, саму остава. Ако туй житното зърно по някакъв начин загази в тинята, хвърлят го в тинята, то, като загази, започне да мисли и от туй житно зърно излиза нещо.
Когато загазват житните зърна, излиза нещо от тях.
Когато не загазват, нищо не излиза, все в хамбара седят и една и съща песен пеят.
към беседата >>
Когато не загазват, нищо не излиза, все в хамбара седят и една и съща песен пеят.
Нещата във времето и в пространството трябва да се разглеждат. Не е ли хубаво някой път житното зърно да загази? То седи в хамбара чисто, но ако не загази, саму остава. Ако туй житното зърно по някакъв начин загази в тинята, хвърлят го в тинята, то, като загази, започне да мисли и от туй житно зърно излиза нещо. Когато загазват житните зърна, излиза нещо от тях.
Когато не загазват, нищо не излиза, все в хамбара седят и една и съща песен пеят.
към беседата >>
Та сега често хората искат да имат охолен живот – те са в хамбара.
Та сега често хората искат да имат охолен живот – те са в хамбара.
Някой път на това основание е хубаво да загазят, по някой път, не всеки път. Пролетно време или есенно време е хубаво житното зърно да загази, и то в земята да загази, не отвън.
към беседата >>
Някой път на това основание е хубаво да загазят, по някой път, не всеки път.
Та сега често хората искат да имат охолен живот – те са в хамбара.
Някой път на това основание е хубаво да загазят, по някой път, не всеки път.
Пролетно време или есенно време е хубаво житното зърно да загази, и то в земята да загази, не отвън.
към беседата >>
Пролетно време или есенно време е хубаво житното зърно да загази, и то в земята да загази, не отвън.
Та сега често хората искат да имат охолен живот – те са в хамбара. Някой път на това основание е хубаво да загазят, по някой път, не всеки път.
Пролетно време или есенно време е хубаво житното зърно да загази, и то в земята да загази, не отвън.
към беседата >>
Представете си, че имате един приятел, който е гениален, друг – талантлив, трети – посредствен, обикновен.
Представете си, че имате един приятел, който е гениален, друг – талантлив, трети – посредствен, обикновен.
Кой от тях ще ви причини по-голяма полза? От кого ще научите повече? От гениалния – той има какво да даде. Та когато се учите, избирайте учители на свят, гениални да бъдат. Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл.
към беседата >>
Кой от тях ще ви причини по-голяма полза?
Представете си, че имате един приятел, който е гениален, друг – талантлив, трети – посредствен, обикновен.
Кой от тях ще ви причини по-голяма полза?
От кого ще научите повече? От гениалния – той има какво да даде. Та когато се учите, избирайте учители на свят, гениални да бъдат. Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл. Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева.
към беседата >>
От кого ще научите повече?
Представете си, че имате един приятел, който е гениален, друг – талантлив, трети – посредствен, обикновен. Кой от тях ще ви причини по-голяма полза?
От кого ще научите повече?
От гениалния – той има какво да даде. Та когато се учите, избирайте учители на свят, гениални да бъдат. Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл. Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева. Обикновеният човек едва два лева може да ви даде назаем.
към беседата >>
От гениалния – той има какво да даде.
Представете си, че имате един приятел, който е гениален, друг – талантлив, трети – посредствен, обикновен. Кой от тях ще ви причини по-голяма полза? От кого ще научите повече?
От гениалния – той има какво да даде.
Та когато се учите, избирайте учители на свят, гениални да бъдат. Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл. Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева. Обикновеният човек едва два лева може да ви даде назаем. Говоря за даден момент.
към беседата >>
Та когато се учите, избирайте учители на свят, гениални да бъдат.
Представете си, че имате един приятел, който е гениален, друг – талантлив, трети – посредствен, обикновен. Кой от тях ще ви причини по-голяма полза? От кого ще научите повече? От гениалния – той има какво да даде.
Та когато се учите, избирайте учители на свят, гениални да бъдат.
Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл. Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева. Обикновеният човек едва два лева може да ви даде назаем. Говоря за даден момент. Той ще ви каже: „Много.“ Повече не може да даде в дадения момент.
към беседата >>
Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл.
Представете си, че имате един приятел, който е гениален, друг – талантлив, трети – посредствен, обикновен. Кой от тях ще ви причини по-голяма полза? От кого ще научите повече? От гениалния – той има какво да даде. Та когато се учите, избирайте учители на свят, гениални да бъдат.
Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл.
Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева. Обикновеният човек едва два лева може да ви даде назаем. Говоря за даден момент. Той ще ви каже: „Много.“ Повече не може да даде в дадения момент. Ще кажете: „Защо е така?
към беседата >>
Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева.
Кой от тях ще ви причини по-голяма полза? От кого ще научите повече? От гениалния – той има какво да даде. Та когато се учите, избирайте учители на свят, гениални да бъдат. Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл.
Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева.
Обикновеният човек едва два лева може да ви даде назаем. Говоря за даден момент. Той ще ви каже: „Много.“ Повече не може да даде в дадения момент. Ще кажете: „Защо е така? “
към беседата >>
Обикновеният човек едва два лева може да ви даде назаем.
От кого ще научите повече? От гениалния – той има какво да даде. Та когато се учите, избирайте учители на свят, гениални да бъдат. Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл. Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева.
Обикновеният човек едва два лева може да ви даде назаем.
Говоря за даден момент. Той ще ви каже: „Много.“ Повече не може да даде в дадения момент. Ще кажете: „Защо е така? “
към беседата >>
Говоря за даден момент.
От гениалния – той има какво да даде. Та когато се учите, избирайте учители на свят, гениални да бъдат. Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл. Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева. Обикновеният човек едва два лева може да ви даде назаем.
Говоря за даден момент.
Той ще ви каже: „Много.“ Повече не може да даде в дадения момент. Ще кажете: „Защо е така? “
към беседата >>
Той ще ви каже: „Много.“ Повече не може да даде в дадения момент.
Та когато се учите, избирайте учители на свят, гениални да бъдат. Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл. Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева. Обикновеният човек едва два лева може да ви даде назаем. Говоря за даден момент.
Той ще ви каже: „Много.“ Повече не може да даде в дадения момент.
Ще кажете: „Защо е така? “
към беседата >>
Ще кажете: „Защо е така?
Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл. Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева. Обикновеният човек едва два лева може да ви даде назаем. Говоря за даден момент. Той ще ви каже: „Много.“ Повече не може да даде в дадения момент.
Ще кажете: „Защо е така?
“
към беседата >>
“
Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева. Обикновеният човек едва два лева може да ви даде назаем. Говоря за даден момент. Той ще ви каже: „Много.“ Повече не може да даде в дадения момент. Ще кажете: „Защо е така?
“
към беседата >>
Хубаво, имате една чешмичка, която има отвърстие от един сантиметър.
Хубаво, имате една чешмичка, която има отвърстие от един сантиметър.
Колко вода в дадения момент може да ви даде? Гениалният е като външния кръг, талантливият – като вътрешния, а обикновеният – като точица. Вие схващате, че обикновеният е беден – условията са такива. Обикновеният учител – условията, при които живее, са такива. Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде.
към беседата >>
Колко вода в дадения момент може да ви даде?
Хубаво, имате една чешмичка, която има отвърстие от един сантиметър.
Колко вода в дадения момент може да ви даде?
Гениалният е като външния кръг, талантливият – като вътрешния, а обикновеният – като точица. Вие схващате, че обикновеният е беден – условията са такива. Обикновеният учител – условията, при които живее, са такива. Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде. Сега ето къде е погрешката: обикновеният е житното зърно в хамбара, друго разсъждение ще ви дам, талантливият е вече посадено житно зърно на нивата, гениалният е израсналото зърно, което дало плод.
към беседата >>
Гениалният е като външния кръг, талантливият – като вътрешния, а обикновеният – като точица.
Хубаво, имате една чешмичка, която има отвърстие от един сантиметър. Колко вода в дадения момент може да ви даде?
Гениалният е като външния кръг, талантливият – като вътрешния, а обикновеният – като точица.
Вие схващате, че обикновеният е беден – условията са такива. Обикновеният учител – условията, при които живее, са такива. Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде. Сега ето къде е погрешката: обикновеният е житното зърно в хамбара, друго разсъждение ще ви дам, талантливият е вече посадено житно зърно на нивата, гениалният е израсналото зърно, което дало плод. Но това са процеси, време трябва.
към беседата >>
Вие схващате, че обикновеният е беден – условията са такива.
Хубаво, имате една чешмичка, която има отвърстие от един сантиметър. Колко вода в дадения момент може да ви даде? Гениалният е като външния кръг, талантливият – като вътрешния, а обикновеният – като точица.
Вие схващате, че обикновеният е беден – условията са такива.
Обикновеният учител – условията, при които живее, са такива. Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде. Сега ето къде е погрешката: обикновеният е житното зърно в хамбара, друго разсъждение ще ви дам, талантливият е вече посадено житно зърно на нивата, гениалният е израсналото зърно, което дало плод. Но това са процеси, време трябва. Обикновеният е в хамбара, талантливият е посаден на нивата, а пък гениалният е израснал и дал плод – това са процеси.
към беседата >>
Обикновеният учител – условията, при които живее, са такива.
Хубаво, имате една чешмичка, която има отвърстие от един сантиметър. Колко вода в дадения момент може да ви даде? Гениалният е като външния кръг, талантливият – като вътрешния, а обикновеният – като точица. Вие схващате, че обикновеният е беден – условията са такива.
Обикновеният учител – условията, при които живее, са такива.
Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде. Сега ето къде е погрешката: обикновеният е житното зърно в хамбара, друго разсъждение ще ви дам, талантливият е вече посадено житно зърно на нивата, гениалният е израсналото зърно, което дало плод. Но това са процеси, време трябва. Обикновеният е в хамбара, талантливият е посаден на нивата, а пък гениалният е израснал и дал плод – това са процеси. Който не знае да разсъждава, ги вижда отделени.
към беседата >>
Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде.
Хубаво, имате една чешмичка, която има отвърстие от един сантиметър. Колко вода в дадения момент може да ви даде? Гениалният е като външния кръг, талантливият – като вътрешния, а обикновеният – като точица. Вие схващате, че обикновеният е беден – условията са такива. Обикновеният учител – условията, при които живее, са такива.
Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде.
Сега ето къде е погрешката: обикновеният е житното зърно в хамбара, друго разсъждение ще ви дам, талантливият е вече посадено житно зърно на нивата, гениалният е израсналото зърно, което дало плод. Но това са процеси, време трябва. Обикновеният е в хамбара, талантливият е посаден на нивата, а пък гениалният е израснал и дал плод – това са процеси. Който не знае да разсъждава, ги вижда отделени. Обикновеният има един капитал, който не е обработен, талантливият е посаден, на гениалния е узрял плодът му.
към беседата >>
Сега ето къде е погрешката: обикновеният е житното зърно в хамбара, друго разсъждение ще ви дам, талантливият е вече посадено житно зърно на нивата, гениалният е израсналото зърно, което дало плод.
Колко вода в дадения момент може да ви даде? Гениалният е като външния кръг, талантливият – като вътрешния, а обикновеният – като точица. Вие схващате, че обикновеният е беден – условията са такива. Обикновеният учител – условията, при които живее, са такива. Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде.
Сега ето къде е погрешката: обикновеният е житното зърно в хамбара, друго разсъждение ще ви дам, талантливият е вече посадено житно зърно на нивата, гениалният е израсналото зърно, което дало плод.
Но това са процеси, време трябва. Обикновеният е в хамбара, талантливият е посаден на нивата, а пък гениалният е израснал и дал плод – това са процеси. Който не знае да разсъждава, ги вижда отделени. Обикновеният има един капитал, който не е обработен, талантливият е посаден, на гениалния е узрял плодът му.
към беседата >>
Но това са процеси, време трябва.
Гениалният е като външния кръг, талантливият – като вътрешния, а обикновеният – като точица. Вие схващате, че обикновеният е беден – условията са такива. Обикновеният учител – условията, при които живее, са такива. Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде. Сега ето къде е погрешката: обикновеният е житното зърно в хамбара, друго разсъждение ще ви дам, талантливият е вече посадено житно зърно на нивата, гениалният е израсналото зърно, което дало плод.
Но това са процеси, време трябва.
Обикновеният е в хамбара, талантливият е посаден на нивата, а пък гениалният е израснал и дал плод – това са процеси. Който не знае да разсъждава, ги вижда отделени. Обикновеният има един капитал, който не е обработен, талантливият е посаден, на гениалния е узрял плодът му.
към беседата >>
Обикновеният е в хамбара, талантливият е посаден на нивата, а пък гениалният е израснал и дал плод – това са процеси.
Вие схващате, че обикновеният е беден – условията са такива. Обикновеният учител – условията, при които живее, са такива. Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде. Сега ето къде е погрешката: обикновеният е житното зърно в хамбара, друго разсъждение ще ви дам, талантливият е вече посадено житно зърно на нивата, гениалният е израсналото зърно, което дало плод. Но това са процеси, време трябва.
Обикновеният е в хамбара, талантливият е посаден на нивата, а пък гениалният е израснал и дал плод – това са процеси.
Който не знае да разсъждава, ги вижда отделени. Обикновеният има един капитал, който не е обработен, талантливият е посаден, на гениалния е узрял плодът му.
към беседата >>
Който не знае да разсъждава, ги вижда отделени.
Обикновеният учител – условията, при които живее, са такива. Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде. Сега ето къде е погрешката: обикновеният е житното зърно в хамбара, друго разсъждение ще ви дам, талантливият е вече посадено житно зърно на нивата, гениалният е израсналото зърно, което дало плод. Но това са процеси, време трябва. Обикновеният е в хамбара, талантливият е посаден на нивата, а пък гениалният е израснал и дал плод – това са процеси.
Който не знае да разсъждава, ги вижда отделени.
Обикновеният има един капитал, който не е обработен, талантливият е посаден, на гениалния е узрял плодът му.
към беседата >>
Обикновеният има един капитал, който не е обработен, талантливият е посаден, на гениалния е узрял плодът му.
Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде. Сега ето къде е погрешката: обикновеният е житното зърно в хамбара, друго разсъждение ще ви дам, талантливият е вече посадено житно зърно на нивата, гениалният е израсналото зърно, което дало плод. Но това са процеси, време трябва. Обикновеният е в хамбара, талантливият е посаден на нивата, а пък гениалният е израснал и дал плод – това са процеси. Който не знае да разсъждава, ги вижда отделени.
Обикновеният има един капитал, който не е обработен, талантливият е посаден, на гениалния е узрял плодът му.
към беседата >>
Сега всеки един от вас казва: „Обикновен човек.“ Обикновеният човек може да стане талантлив, талантливият може да стане гениален.
Сега всеки един от вас казва: „Обикновен човек.“ Обикновеният човек може да стане талантлив, талантливият може да стане гениален.
В моето съзнание е така. Когато говоря това, не е в един статически свят. Щом говоря за обикновения, разбирам, че е в хамбара. Щом говоря за талантливия, разбирам, че е поникнал на нивата. Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му.
към беседата >>
В моето съзнание е така.
Сега всеки един от вас казва: „Обикновен човек.“ Обикновеният човек може да стане талантлив, талантливият може да стане гениален.
В моето съзнание е така.
Когато говоря това, не е в един статически свят. Щом говоря за обикновения, разбирам, че е в хамбара. Щом говоря за талантливия, разбирам, че е поникнал на нивата. Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му. Трябва да използваме условията.
към беседата >>
Когато говоря това, не е в един статически свят.
Сега всеки един от вас казва: „Обикновен човек.“ Обикновеният човек може да стане талантлив, талантливият може да стане гениален. В моето съзнание е така.
Когато говоря това, не е в един статически свят.
Щом говоря за обикновения, разбирам, че е в хамбара. Щом говоря за талантливия, разбирам, че е поникнал на нивата. Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му. Трябва да използваме условията. И обратно може да стане.
към беседата >>
Щом говоря за обикновения, разбирам, че е в хамбара.
Сега всеки един от вас казва: „Обикновен човек.“ Обикновеният човек може да стане талантлив, талантливият може да стане гениален. В моето съзнание е така. Когато говоря това, не е в един статически свят.
Щом говоря за обикновения, разбирам, че е в хамбара.
Щом говоря за талантливия, разбирам, че е поникнал на нивата. Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му. Трябва да използваме условията. И обратно може да стане. Гениалният може да стане обикновен.
към беседата >>
Щом говоря за талантливия, разбирам, че е поникнал на нивата.
Сега всеки един от вас казва: „Обикновен човек.“ Обикновеният човек може да стане талантлив, талантливият може да стане гениален. В моето съзнание е така. Когато говоря това, не е в един статически свят. Щом говоря за обикновения, разбирам, че е в хамбара.
Щом говоря за талантливия, разбирам, че е поникнал на нивата.
Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му. Трябва да използваме условията. И обратно може да стане. Гениалният може да стане обикновен. Щом го овършеят, турят го в хамбара, стане обикновен.
към беседата >>
Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му.
Сега всеки един от вас казва: „Обикновен човек.“ Обикновеният човек може да стане талантлив, талантливият може да стане гениален. В моето съзнание е така. Когато говоря това, не е в един статически свят. Щом говоря за обикновения, разбирам, че е в хамбара. Щом говоря за талантливия, разбирам, че е поникнал на нивата.
Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му.
Трябва да използваме условията. И обратно може да стане. Гениалният може да стане обикновен. Щом го овършеят, турят го в хамбара, стане обикновен. Като го извадят от хамбара, мине този процес, от обикновен стане талантлив, гениален и после – от гениален стане талантлив и после обикновен.
към беседата >>
Трябва да използваме условията.
В моето съзнание е така. Когато говоря това, не е в един статически свят. Щом говоря за обикновения, разбирам, че е в хамбара. Щом говоря за талантливия, разбирам, че е поникнал на нивата. Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му.
Трябва да използваме условията.
И обратно може да стане. Гениалният може да стане обикновен. Щом го овършеят, турят го в хамбара, стане обикновен. Като го извадят от хамбара, мине този процес, от обикновен стане талантлив, гениален и после – от гениален стане талантлив и после обикновен. И такъв процес има.
към беседата >>
И обратно може да стане.
Когато говоря това, не е в един статически свят. Щом говоря за обикновения, разбирам, че е в хамбара. Щом говоря за талантливия, разбирам, че е поникнал на нивата. Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му. Трябва да използваме условията.
И обратно може да стане.
Гениалният може да стане обикновен. Щом го овършеят, турят го в хамбара, стане обикновен. Като го извадят от хамбара, мине този процес, от обикновен стане талантлив, гениален и после – от гениален стане талантлив и после обикновен. И такъв процес има.
към беседата >>
Гениалният може да стане обикновен.
Щом говоря за обикновения, разбирам, че е в хамбара. Щом говоря за талантливия, разбирам, че е поникнал на нивата. Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му. Трябва да използваме условията. И обратно може да стане.
Гениалният може да стане обикновен.
Щом го овършеят, турят го в хамбара, стане обикновен. Като го извадят от хамбара, мине този процес, от обикновен стане талантлив, гениален и после – от гениален стане талантлив и после обикновен. И такъв процес има.
към беседата >>
Щом го овършеят, турят го в хамбара, стане обикновен.
Щом говоря за талантливия, разбирам, че е поникнал на нивата. Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му. Трябва да използваме условията. И обратно може да стане. Гениалният може да стане обикновен.
Щом го овършеят, турят го в хамбара, стане обикновен.
Като го извадят от хамбара, мине този процес, от обикновен стане талантлив, гениален и после – от гениален стане талантлив и после обикновен. И такъв процес има.
към беседата >>
Като го извадят от хамбара, мине този процес, от обикновен стане талантлив, гениален и после – от гениален стане талантлив и после обикновен.
Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му. Трябва да използваме условията. И обратно може да стане. Гениалният може да стане обикновен. Щом го овършеят, турят го в хамбара, стане обикновен.
Като го извадят от хамбара, мине този процес, от обикновен стане талантлив, гениален и после – от гениален стане талантлив и после обикновен.
И такъв процес има.
към беседата >>
И такъв процес има.
Трябва да използваме условията. И обратно може да стане. Гениалният може да стане обикновен. Щом го овършеят, турят го в хамбара, стане обикновен. Като го извадят от хамбара, мине този процес, от обикновен стане талантлив, гениален и после – от гениален стане талантлив и после обикновен.
И такъв процес има.
към беседата >>
Сега някой път вие мислите, че някои неща са невъзможни.
Сега някой път вие мислите, че някои неща са невъзможни.
Дотогава, докато човек не може да мисли правилно, не може да тури ред на нещата. Да дойдем до примера, вие не можете да се спогаждате с някого. Къде е противоречието? Тук става превръщане на полюсите: северният полюс става положителен, южният – отрицателен и обратното, северният става отрицателен и южният – положителен. Сега северният е положителен, южният е отрицателен.
към беседата >>
Дотогава, докато човек не може да мисли правилно, не може да тури ред на нещата.
Сега някой път вие мислите, че някои неща са невъзможни.
Дотогава, докато човек не може да мисли правилно, не може да тури ред на нещата.
Да дойдем до примера, вие не можете да се спогаждате с някого. Къде е противоречието? Тук става превръщане на полюсите: северният полюс става положителен, южният – отрицателен и обратното, северният става отрицателен и южният – положителен. Сега северният е положителен, южният е отрицателен. Било е време, когато южният е бил положителен, а северният е бил отрицателен.
към беседата >>
Да дойдем до примера, вие не можете да се спогаждате с някого.
Сега някой път вие мислите, че някои неща са невъзможни. Дотогава, докато човек не може да мисли правилно, не може да тури ред на нещата.
Да дойдем до примера, вие не можете да се спогаждате с някого.
Къде е противоречието? Тук става превръщане на полюсите: северният полюс става положителен, южният – отрицателен и обратното, северният става отрицателен и южният – положителен. Сега северният е положителен, южният е отрицателен. Било е време, когато южният е бил положителен, а северният е бил отрицателен. Било е време, когато и двата полюса са били отрицателни, но знаете ли какво е било тогава състоянието?
към беседата >>
Къде е противоречието?
Сега някой път вие мислите, че някои неща са невъзможни. Дотогава, докато човек не може да мисли правилно, не може да тури ред на нещата. Да дойдем до примера, вие не можете да се спогаждате с някого.
Къде е противоречието?
Тук става превръщане на полюсите: северният полюс става положителен, южният – отрицателен и обратното, северният става отрицателен и южният – положителен. Сега северният е положителен, южният е отрицателен. Било е време, когато южният е бил положителен, а северният е бил отрицателен. Било е време, когато и двата полюса са били отрицателни, но знаете ли какво е било тогава състоянието?
към беседата >>
Тук става превръщане на полюсите: северният полюс става положителен, южният – отрицателен и обратното, северният става отрицателен и южният – положителен.
Сега някой път вие мислите, че някои неща са невъзможни. Дотогава, докато човек не може да мисли правилно, не може да тури ред на нещата. Да дойдем до примера, вие не можете да се спогаждате с някого. Къде е противоречието?
Тук става превръщане на полюсите: северният полюс става положителен, южният – отрицателен и обратното, северният става отрицателен и южният – положителен.
Сега северният е положителен, южният е отрицателен. Било е време, когато южният е бил положителен, а северният е бил отрицателен. Било е време, когато и двата полюса са били отрицателни, но знаете ли какво е било тогава състоянието?
към беседата >>
Сега северният е положителен, южният е отрицателен.
Сега някой път вие мислите, че някои неща са невъзможни. Дотогава, докато човек не може да мисли правилно, не може да тури ред на нещата. Да дойдем до примера, вие не можете да се спогаждате с някого. Къде е противоречието? Тук става превръщане на полюсите: северният полюс става положителен, южният – отрицателен и обратното, северният става отрицателен и южният – положителен.
Сега северният е положителен, южният е отрицателен.
Било е време, когато южният е бил положителен, а северният е бил отрицателен. Било е време, когато и двата полюса са били отрицателни, но знаете ли какво е било тогава състоянието?
към беседата >>
Било е време, когато южният е бил положителен, а северният е бил отрицателен.
Дотогава, докато човек не може да мисли правилно, не може да тури ред на нещата. Да дойдем до примера, вие не можете да се спогаждате с някого. Къде е противоречието? Тук става превръщане на полюсите: северният полюс става положителен, южният – отрицателен и обратното, северният става отрицателен и южният – положителен. Сега северният е положителен, южният е отрицателен.
Било е време, когато южният е бил положителен, а северният е бил отрицателен.
Било е време, когато и двата полюса са били отрицателни, но знаете ли какво е било тогава състоянието?
към беседата >>
Било е време, когато и двата полюса са били отрицателни, но знаете ли какво е било тогава състоянието?
Да дойдем до примера, вие не можете да се спогаждате с някого. Къде е противоречието? Тук става превръщане на полюсите: северният полюс става положителен, южният – отрицателен и обратното, северният става отрицателен и южният – положителен. Сега северният е положителен, южният е отрицателен. Било е време, когато южният е бил положителен, а северният е бил отрицателен.
Било е време, когато и двата полюса са били отрицателни, но знаете ли какво е било тогава състоянието?
към беседата >>
Двама души, като станат положителни, те се разделят, отблъсват се.
Двама души, като станат положителни, те се разделят, отблъсват се.
Едната страна на човека е отрицателна, другата е положителна. Лявата ръка е отрицателна, дясната е положителна. Обратното е в мозъка – лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно. Тогава положителните енергии от лявата страна на тялото отиват в положителната страна на мозъка и отрицателните енергии от тялото отиват в отрицателната страна на мозъка. Образува се едно движение вътре.
към беседата >>
Едната страна на човека е отрицателна, другата е положителна.
Двама души, като станат положителни, те се разделят, отблъсват се.
Едната страна на човека е отрицателна, другата е положителна.
Лявата ръка е отрицателна, дясната е положителна. Обратното е в мозъка – лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно. Тогава положителните енергии от лявата страна на тялото отиват в положителната страна на мозъка и отрицателните енергии от тялото отиват в отрицателната страна на мозъка. Образува се едно движение вътре. Когато страните станат отрицателни и когато станат положителни, се отблъскват.
към беседата >>
Лявата ръка е отрицателна, дясната е положителна.
Двама души, като станат положителни, те се разделят, отблъсват се. Едната страна на човека е отрицателна, другата е положителна.
Лявата ръка е отрицателна, дясната е положителна.
Обратното е в мозъка – лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно. Тогава положителните енергии от лявата страна на тялото отиват в положителната страна на мозъка и отрицателните енергии от тялото отиват в отрицателната страна на мозъка. Образува се едно движение вътре. Когато страните станат отрицателни и когато станат положителни, се отблъскват. Често всичките хора страдат от тия две неща, и в двата случая се отблъскват.
към беседата >>
Обратното е в мозъка – лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно.
Двама души, като станат положителни, те се разделят, отблъсват се. Едната страна на човека е отрицателна, другата е положителна. Лявата ръка е отрицателна, дясната е положителна.
Обратното е в мозъка – лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно.
Тогава положителните енергии от лявата страна на тялото отиват в положителната страна на мозъка и отрицателните енергии от тялото отиват в отрицателната страна на мозъка. Образува се едно движение вътре. Когато страните станат отрицателни и когато станат положителни, се отблъскват. Често всичките хора страдат от тия две неща, и в двата случая се отблъскват. Когато единият е положителен, а другият отрицателен, те се привличат.
към беседата >>
Тогава положителните енергии от лявата страна на тялото отиват в положителната страна на мозъка и отрицателните енергии от тялото отиват в отрицателната страна на мозъка.
Двама души, като станат положителни, те се разделят, отблъсват се. Едната страна на човека е отрицателна, другата е положителна. Лявата ръка е отрицателна, дясната е положителна. Обратното е в мозъка – лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно.
Тогава положителните енергии от лявата страна на тялото отиват в положителната страна на мозъка и отрицателните енергии от тялото отиват в отрицателната страна на мозъка.
Образува се едно движение вътре. Когато страните станат отрицателни и когато станат положителни, се отблъскват. Често всичките хора страдат от тия две неща, и в двата случая се отблъскват. Когато единият е положителен, а другият отрицателен, те се привличат.
към беседата >>
Образува се едно движение вътре.
Двама души, като станат положителни, те се разделят, отблъсват се. Едната страна на човека е отрицателна, другата е положителна. Лявата ръка е отрицателна, дясната е положителна. Обратното е в мозъка – лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно. Тогава положителните енергии от лявата страна на тялото отиват в положителната страна на мозъка и отрицателните енергии от тялото отиват в отрицателната страна на мозъка.
Образува се едно движение вътре.
Когато страните станат отрицателни и когато станат положителни, се отблъскват. Често всичките хора страдат от тия две неща, и в двата случая се отблъскват. Когато единият е положителен, а другият отрицателен, те се привличат.
към беседата >>
Когато страните станат отрицателни и когато станат положителни, се отблъскват.
Едната страна на човека е отрицателна, другата е положителна. Лявата ръка е отрицателна, дясната е положителна. Обратното е в мозъка – лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно. Тогава положителните енергии от лявата страна на тялото отиват в положителната страна на мозъка и отрицателните енергии от тялото отиват в отрицателната страна на мозъка. Образува се едно движение вътре.
Когато страните станат отрицателни и когато станат положителни, се отблъскват.
Често всичките хора страдат от тия две неща, и в двата случая се отблъскват. Когато единият е положителен, а другият отрицателен, те се привличат.
към беседата >>
Често всичките хора страдат от тия две неща, и в двата случая се отблъскват.
Лявата ръка е отрицателна, дясната е положителна. Обратното е в мозъка – лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно. Тогава положителните енергии от лявата страна на тялото отиват в положителната страна на мозъка и отрицателните енергии от тялото отиват в отрицателната страна на мозъка. Образува се едно движение вътре. Когато страните станат отрицателни и когато станат положителни, се отблъскват.
Често всичките хора страдат от тия две неща, и в двата случая се отблъскват.
Когато единият е положителен, а другият отрицателен, те се привличат.
към беседата >>
Когато единият е положителен, а другият отрицателен, те се привличат.
Обратното е в мозъка – лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно. Тогава положителните енергии от лявата страна на тялото отиват в положителната страна на мозъка и отрицателните енергии от тялото отиват в отрицателната страна на мозъка. Образува се едно движение вътре. Когато страните станат отрицателни и когато станат положителни, се отблъскват. Често всичките хора страдат от тия две неща, и в двата случая се отблъскват.
Когато единият е положителен, а другият отрицателен, те се привличат.
към беседата >>
Казвам, ако умът е отрицателен, сърцето трябва да бъде положително.
Казвам, ако умът е отрицателен, сърцето трябва да бъде положително.
Ако умът предава, сърцето трябва да възприема. Ако сърцето предава, умът трябва да възприема. В отрицателните сили имаме възприемане, всяка отрицателна сила възприема в себе си. Всяка положителна дава. В даването може да ти се даде повече.
към беседата >>
Ако умът предава, сърцето трябва да възприема.
Казвам, ако умът е отрицателен, сърцето трябва да бъде положително.
Ако умът предава, сърцето трябва да възприема.
Ако сърцето предава, умът трябва да възприема. В отрицателните сили имаме възприемане, всяка отрицателна сила възприема в себе си. Всяка положителна дава. В даването може да ти се даде повече. Не е хубаво да ти дадат повече и не е хубаво да ти дадат по-малко.
към беседата >>
Ако сърцето предава, умът трябва да възприема.
Казвам, ако умът е отрицателен, сърцето трябва да бъде положително. Ако умът предава, сърцето трябва да възприема.
Ако сърцето предава, умът трябва да възприема.
В отрицателните сили имаме възприемане, всяка отрицателна сила възприема в себе си. Всяка положителна дава. В даването може да ти се даде повече. Не е хубаво да ти дадат повече и не е хубаво да ти дадат по-малко. Всякога трябва да ни дадат толкоз, колкото ни трябва – ни повече, ни по-малко.
към беседата >>
В отрицателните сили имаме възприемане, всяка отрицателна сила възприема в себе си.
Казвам, ако умът е отрицателен, сърцето трябва да бъде положително. Ако умът предава, сърцето трябва да възприема. Ако сърцето предава, умът трябва да възприема.
В отрицателните сили имаме възприемане, всяка отрицателна сила възприема в себе си.
Всяка положителна дава. В даването може да ти се даде повече. Не е хубаво да ти дадат повече и не е хубаво да ти дадат по-малко. Всякога трябва да ни дадат толкоз, колкото ни трябва – ни повече, ни по-малко.
към беседата >>
Всяка положителна дава.
Казвам, ако умът е отрицателен, сърцето трябва да бъде положително. Ако умът предава, сърцето трябва да възприема. Ако сърцето предава, умът трябва да възприема. В отрицателните сили имаме възприемане, всяка отрицателна сила възприема в себе си.
Всяка положителна дава.
В даването може да ти се даде повече. Не е хубаво да ти дадат повече и не е хубаво да ти дадат по-малко. Всякога трябва да ни дадат толкоз, колкото ни трябва – ни повече, ни по-малко.
към беседата >>
В даването може да ти се даде повече.
Казвам, ако умът е отрицателен, сърцето трябва да бъде положително. Ако умът предава, сърцето трябва да възприема. Ако сърцето предава, умът трябва да възприема. В отрицателните сили имаме възприемане, всяка отрицателна сила възприема в себе си. Всяка положителна дава.
В даването може да ти се даде повече.
Не е хубаво да ти дадат повече и не е хубаво да ти дадат по-малко. Всякога трябва да ни дадат толкоз, колкото ни трябва – ни повече, ни по-малко.
към беседата >>
Не е хубаво да ти дадат повече и не е хубаво да ти дадат по-малко.
Ако умът предава, сърцето трябва да възприема. Ако сърцето предава, умът трябва да възприема. В отрицателните сили имаме възприемане, всяка отрицателна сила възприема в себе си. Всяка положителна дава. В даването може да ти се даде повече.
Не е хубаво да ти дадат повече и не е хубаво да ти дадат по-малко.
Всякога трябва да ни дадат толкоз, колкото ни трябва – ни повече, ни по-малко.
към беседата >>
Всякога трябва да ни дадат толкоз, колкото ни трябва – ни повече, ни по-малко.
Ако сърцето предава, умът трябва да възприема. В отрицателните сили имаме възприемане, всяка отрицателна сила възприема в себе си. Всяка положителна дава. В даването може да ти се даде повече. Не е хубаво да ти дадат повече и не е хубаво да ти дадат по-малко.
Всякога трябва да ни дадат толкоз, колкото ни трябва – ни повече, ни по-малко.
към беседата >>
Сега да допуснем, че вие искате да станете богат човек, много богат, много учен.
Сега да допуснем, че вие искате да станете богат човек, много богат, много учен.
За какво ще употребите вашето знание? Не е лоша идея, но колко учен трябва да бъдете? Запример аз да ви представя това във фигуративна форма. Аз искам силен огън, толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили. Ако огънят е толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили, тогава не може да ни ползва.
към беседата >>
За какво ще употребите вашето знание?
Сега да допуснем, че вие искате да станете богат човек, много богат, много учен.
За какво ще употребите вашето знание?
Не е лоша идея, но колко учен трябва да бъдете? Запример аз да ви представя това във фигуративна форма. Аз искам силен огън, толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили. Ако огънят е толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили, тогава не може да ни ползва. Ако топлината на този огън не може да разтопи съда, тогава този огън може да ни ползва.
към беседата >>
Не е лоша идея, но колко учен трябва да бъдете?
Сега да допуснем, че вие искате да станете богат човек, много богат, много учен. За какво ще употребите вашето знание?
Не е лоша идея, но колко учен трябва да бъдете?
Запример аз да ви представя това във фигуративна форма. Аз искам силен огън, толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили. Ако огънят е толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили, тогава не може да ни ползва. Ако топлината на този огън не може да разтопи съда, тогава този огън може да ни ползва. Всяка мисъл, която разтопява своята форма, тя е извън нашия обсег на нашата мисъл; всяко чувство, което разтопява формата, в която чувството се проявява, то е извън нашия обсег; всяка постъпка, която разсипва формата – те са неща несъгласни със законите на нашето битие.
към беседата >>
Запример аз да ви представя това във фигуративна форма.
Сега да допуснем, че вие искате да станете богат човек, много богат, много учен. За какво ще употребите вашето знание? Не е лоша идея, но колко учен трябва да бъдете?
Запример аз да ви представя това във фигуративна форма.
Аз искам силен огън, толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили. Ако огънят е толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили, тогава не може да ни ползва. Ако топлината на този огън не може да разтопи съда, тогава този огън може да ни ползва. Всяка мисъл, която разтопява своята форма, тя е извън нашия обсег на нашата мисъл; всяко чувство, което разтопява формата, в която чувството се проявява, то е извън нашия обсег; всяка постъпка, която разсипва формата – те са неща несъгласни със законите на нашето битие. Вие не сте мислили по този начин.
към беседата >>
Аз искам силен огън, толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили.
Сега да допуснем, че вие искате да станете богат човек, много богат, много учен. За какво ще употребите вашето знание? Не е лоша идея, но колко учен трябва да бъдете? Запример аз да ви представя това във фигуративна форма.
Аз искам силен огън, толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили.
Ако огънят е толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили, тогава не може да ни ползва. Ако топлината на този огън не може да разтопи съда, тогава този огън може да ни ползва. Всяка мисъл, която разтопява своята форма, тя е извън нашия обсег на нашата мисъл; всяко чувство, което разтопява формата, в която чувството се проявява, то е извън нашия обсег; всяка постъпка, която разсипва формата – те са неща несъгласни със законите на нашето битие. Вие не сте мислили по този начин.
към беседата >>
Ако огънят е толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили, тогава не може да ни ползва.
Сега да допуснем, че вие искате да станете богат човек, много богат, много учен. За какво ще употребите вашето знание? Не е лоша идея, но колко учен трябва да бъдете? Запример аз да ви представя това във фигуративна форма. Аз искам силен огън, толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили.
Ако огънят е толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили, тогава не може да ни ползва.
Ако топлината на този огън не може да разтопи съда, тогава този огън може да ни ползва. Всяка мисъл, която разтопява своята форма, тя е извън нашия обсег на нашата мисъл; всяко чувство, което разтопява формата, в която чувството се проявява, то е извън нашия обсег; всяка постъпка, която разсипва формата – те са неща несъгласни със законите на нашето битие. Вие не сте мислили по този начин.
към беседата >>
Ако топлината на този огън не може да разтопи съда, тогава този огън може да ни ползва.
За какво ще употребите вашето знание? Не е лоша идея, но колко учен трябва да бъдете? Запример аз да ви представя това във фигуративна форма. Аз искам силен огън, толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили. Ако огънят е толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили, тогава не може да ни ползва.
Ако топлината на този огън не може да разтопи съда, тогава този огън може да ни ползва.
Всяка мисъл, която разтопява своята форма, тя е извън нашия обсег на нашата мисъл; всяко чувство, което разтопява формата, в която чувството се проявява, то е извън нашия обсег; всяка постъпка, която разсипва формата – те са неща несъгласни със законите на нашето битие. Вие не сте мислили по този начин.
към беседата >>
Всяка мисъл, която разтопява своята форма, тя е извън нашия обсег на нашата мисъл; всяко чувство, което разтопява формата, в която чувството се проявява, то е извън нашия обсег; всяка постъпка, която разсипва формата – те са неща несъгласни със законите на нашето битие.
Не е лоша идея, но колко учен трябва да бъдете? Запример аз да ви представя това във фигуративна форма. Аз искам силен огън, толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили. Ако огънят е толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили, тогава не може да ни ползва. Ако топлината на този огън не може да разтопи съда, тогава този огън може да ни ползва.
Всяка мисъл, която разтопява своята форма, тя е извън нашия обсег на нашата мисъл; всяко чувство, което разтопява формата, в която чувството се проявява, то е извън нашия обсег; всяка постъпка, която разсипва формата – те са неща несъгласни със законите на нашето битие.
Вие не сте мислили по този начин.
към беседата >>
Вие не сте мислили по този начин.
Запример аз да ви представя това във фигуративна форма. Аз искам силен огън, толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили. Ако огънят е толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили, тогава не може да ни ползва. Ако топлината на този огън не може да разтопи съда, тогава този огън може да ни ползва. Всяка мисъл, която разтопява своята форма, тя е извън нашия обсег на нашата мисъл; всяко чувство, което разтопява формата, в която чувството се проявява, то е извън нашия обсег; всяка постъпка, която разсипва формата – те са неща несъгласни със законите на нашето битие.
Вие не сте мислили по този начин.
към беседата >>
Не искайте да бъдете толкоз богати, щото това богатство да развали формата на вашата мисъл.
Не искайте да бъдете толкоз богати, щото това богатство да развали формата на вашата мисъл.
Щом туриш мисълта, че богатството всичко може, щом мислиш, че богатството ще направи нещо от тебе, ти си излязъл от човешката норма, ти ще загазиш. Щом мислиш, че като станеш много учен, ще направиш нещо, ти си излязъл из учеността. Аз създавам учеността, аз съм фактор да бъда учен. Учеността не е извън мене, аз не съм извън учеността. Учеността хората после са я създали.
към беседата >>
Щом туриш мисълта, че богатството всичко може, щом мислиш, че богатството ще направи нещо от тебе, ти си излязъл от човешката норма, ти ще загазиш.
Не искайте да бъдете толкоз богати, щото това богатство да развали формата на вашата мисъл.
Щом туриш мисълта, че богатството всичко може, щом мислиш, че богатството ще направи нещо от тебе, ти си излязъл от човешката норма, ти ще загазиш.
Щом мислиш, че като станеш много учен, ще направиш нещо, ти си излязъл из учеността. Аз създавам учеността, аз съм фактор да бъда учен. Учеността не е извън мене, аз не съм извън учеността. Учеността хората после са я създали.
към беседата >>
Щом мислиш, че като станеш много учен, ще направиш нещо, ти си излязъл из учеността.
Не искайте да бъдете толкоз богати, щото това богатство да развали формата на вашата мисъл. Щом туриш мисълта, че богатството всичко може, щом мислиш, че богатството ще направи нещо от тебе, ти си излязъл от човешката норма, ти ще загазиш.
Щом мислиш, че като станеш много учен, ще направиш нещо, ти си излязъл из учеността.
Аз създавам учеността, аз съм фактор да бъда учен. Учеността не е извън мене, аз не съм извън учеността. Учеността хората после са я създали.
към беседата >>
Аз създавам учеността, аз съм фактор да бъда учен.
Не искайте да бъдете толкоз богати, щото това богатство да развали формата на вашата мисъл. Щом туриш мисълта, че богатството всичко може, щом мислиш, че богатството ще направи нещо от тебе, ти си излязъл от човешката норма, ти ще загазиш. Щом мислиш, че като станеш много учен, ще направиш нещо, ти си излязъл из учеността.
Аз създавам учеността, аз съм фактор да бъда учен.
Учеността не е извън мене, аз не съм извън учеността. Учеността хората после са я създали.
към беседата >>
Учеността не е извън мене, аз не съм извън учеността.
Не искайте да бъдете толкоз богати, щото това богатство да развали формата на вашата мисъл. Щом туриш мисълта, че богатството всичко може, щом мислиш, че богатството ще направи нещо от тебе, ти си излязъл от човешката норма, ти ще загазиш. Щом мислиш, че като станеш много учен, ще направиш нещо, ти си излязъл из учеността. Аз създавам учеността, аз съм фактор да бъда учен.
Учеността не е извън мене, аз не съм извън учеността.
Учеността хората после са я създали.
към беседата >>
Учеността хората после са я създали.
Не искайте да бъдете толкоз богати, щото това богатство да развали формата на вашата мисъл. Щом туриш мисълта, че богатството всичко може, щом мислиш, че богатството ще направи нещо от тебе, ти си излязъл от човешката норма, ти ще загазиш. Щом мислиш, че като станеш много учен, ще направиш нещо, ти си излязъл из учеността. Аз създавам учеността, аз съм фактор да бъда учен. Учеността не е извън мене, аз не съм извън учеността.
Учеността хората после са я създали.
към беседата >>
Казвам, разчитайте на Онова Начало, което ви поставило.
Казвам, разчитайте на Онова Начало, което ви поставило.
Има една поговорка, която казва: „Един заек в кошарата е за предпочитане, отколкото два в гората.“ Разчитайте на онова, което е вътре в тебе, не на онова, което е в гората, за бъдеще. За бъдеще, тъй както мислим, нещата са непостижими. Ако се спрем на непостижимите неща, ние ще се спънем. Аз никога не се спирам. Като каже някой, че нещо е непостижимо, аз не се спирам там.
към беседата >>
Има една поговорка, която казва: „Един заек в кошарата е за предпочитане, отколкото два в гората.“ Разчитайте на онова, което е вътре в тебе, не на онова, което е в гората, за бъдеще.
Казвам, разчитайте на Онова Начало, което ви поставило.
Има една поговорка, която казва: „Един заек в кошарата е за предпочитане, отколкото два в гората.“ Разчитайте на онова, което е вътре в тебе, не на онова, което е в гората, за бъдеще.
За бъдеще, тъй както мислим, нещата са непостижими. Ако се спрем на непостижимите неща, ние ще се спънем. Аз никога не се спирам. Като каже някой, че нещо е непостижимо, аз не се спирам там. Казвам: непостижимото за мене е постижимо за друг, непостижимото за друг е постижимо за трети.
към беседата >>
За бъдеще, тъй както мислим, нещата са непостижими.
Казвам, разчитайте на Онова Начало, което ви поставило. Има една поговорка, която казва: „Един заек в кошарата е за предпочитане, отколкото два в гората.“ Разчитайте на онова, което е вътре в тебе, не на онова, което е в гората, за бъдеще.
За бъдеще, тъй както мислим, нещата са непостижими.
Ако се спрем на непостижимите неща, ние ще се спънем. Аз никога не се спирам. Като каже някой, че нещо е непостижимо, аз не се спирам там. Казвам: непостижимото за мене е постижимо за друг, непостижимото за друг е постижимо за трети. Невъзможното за един е възможно за Бога.
към беседата >>
Ако се спрем на непостижимите неща, ние ще се спънем.
Казвам, разчитайте на Онова Начало, което ви поставило. Има една поговорка, която казва: „Един заек в кошарата е за предпочитане, отколкото два в гората.“ Разчитайте на онова, което е вътре в тебе, не на онова, което е в гората, за бъдеще. За бъдеще, тъй както мислим, нещата са непостижими.
Ако се спрем на непостижимите неща, ние ще се спънем.
Аз никога не се спирам. Като каже някой, че нещо е непостижимо, аз не се спирам там. Казвам: непостижимото за мене е постижимо за друг, непостижимото за друг е постижимо за трети. Невъзможното за един е възможно за Бога. Никога не се спирам на една отрицателна идея.
към беседата >>
Аз никога не се спирам.
Казвам, разчитайте на Онова Начало, което ви поставило. Има една поговорка, която казва: „Един заек в кошарата е за предпочитане, отколкото два в гората.“ Разчитайте на онова, което е вътре в тебе, не на онова, което е в гората, за бъдеще. За бъдеще, тъй както мислим, нещата са непостижими. Ако се спрем на непостижимите неща, ние ще се спънем.
Аз никога не се спирам.
Като каже някой, че нещо е непостижимо, аз не се спирам там. Казвам: непостижимото за мене е постижимо за друг, непостижимото за друг е постижимо за трети. Невъзможното за един е възможно за Бога. Никога не се спирам на една отрицателна идея.
към беседата >>
Като каже някой, че нещо е непостижимо, аз не се спирам там.
Казвам, разчитайте на Онова Начало, което ви поставило. Има една поговорка, която казва: „Един заек в кошарата е за предпочитане, отколкото два в гората.“ Разчитайте на онова, което е вътре в тебе, не на онова, което е в гората, за бъдеще. За бъдеще, тъй както мислим, нещата са непостижими. Ако се спрем на непостижимите неща, ние ще се спънем. Аз никога не се спирам.
Като каже някой, че нещо е непостижимо, аз не се спирам там.
Казвам: непостижимото за мене е постижимо за друг, непостижимото за друг е постижимо за трети. Невъзможното за един е възможно за Бога. Никога не се спирам на една отрицателна идея.
към беседата >>
Казвам: непостижимото за мене е постижимо за друг, непостижимото за друг е постижимо за трети.
Има една поговорка, която казва: „Един заек в кошарата е за предпочитане, отколкото два в гората.“ Разчитайте на онова, което е вътре в тебе, не на онова, което е в гората, за бъдеще. За бъдеще, тъй както мислим, нещата са непостижими. Ако се спрем на непостижимите неща, ние ще се спънем. Аз никога не се спирам. Като каже някой, че нещо е непостижимо, аз не се спирам там.
Казвам: непостижимото за мене е постижимо за друг, непостижимото за друг е постижимо за трети.
Невъзможното за един е възможно за Бога. Никога не се спирам на една отрицателна идея.
към беседата >>
Невъзможното за един е възможно за Бога.
За бъдеще, тъй както мислим, нещата са непостижими. Ако се спрем на непостижимите неща, ние ще се спънем. Аз никога не се спирам. Като каже някой, че нещо е непостижимо, аз не се спирам там. Казвам: непостижимото за мене е постижимо за друг, непостижимото за друг е постижимо за трети.
Невъзможното за един е възможно за Бога.
Никога не се спирам на една отрицателна идея.
към беседата >>
Никога не се спирам на една отрицателна идея.
Ако се спрем на непостижимите неща, ние ще се спънем. Аз никога не се спирам. Като каже някой, че нещо е непостижимо, аз не се спирам там. Казвам: непостижимото за мене е постижимо за друг, непостижимото за друг е постижимо за трети. Невъзможното за един е възможно за Бога.
Никога не се спирам на една отрицателна идея.
към беседата >>
Казва някой: „Аз не можех да не греша.“ Казвам, слабият всякога греши, по-силният по-малко греши.
Казва някой: „Аз не можех да не греша.“ Казвам, слабият всякога греши, по-силният по-малко греши.
Има и обратен процес: силният греши повече, слабият греши по-малко. Слабият в туй отношение не може никога да бие, той минава за праведен. Силният, понеже не го е страх, той греши. Питам, в какво седи грешенето? От слабост ли греши?
към беседата >>
Има и обратен процес: силният греши повече, слабият греши по-малко.
Казва някой: „Аз не можех да не греша.“ Казвам, слабият всякога греши, по-силният по-малко греши.
Има и обратен процес: силният греши повече, слабият греши по-малко.
Слабият в туй отношение не може никога да бие, той минава за праведен. Силният, понеже не го е страх, той греши. Питам, в какво седи грешенето? От слабост ли греши? Слабият не греши, силният греши.
към беседата >>
Слабият в туй отношение не може никога да бие, той минава за праведен.
Казва някой: „Аз не можех да не греша.“ Казвам, слабият всякога греши, по-силният по-малко греши. Има и обратен процес: силният греши повече, слабият греши по-малко.
Слабият в туй отношение не може никога да бие, той минава за праведен.
Силният, понеже не го е страх, той греши. Питам, в какво седи грешенето? От слабост ли греши? Слабият не греши, силният греши. Щом греши силният, може ли да изправи погрешката?
към беседата >>
Силният, понеже не го е страх, той греши.
Казва някой: „Аз не можех да не греша.“ Казвам, слабият всякога греши, по-силният по-малко греши. Има и обратен процес: силният греши повече, слабият греши по-малко. Слабият в туй отношение не може никога да бие, той минава за праведен.
Силният, понеже не го е страх, той греши.
Питам, в какво седи грешенето? От слабост ли греши? Слабият не греши, силният греши. Щом греши силният, може ли да изправи погрешката? Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката?
към беседата >>
Питам, в какво седи грешенето?
Казва някой: „Аз не можех да не греша.“ Казвам, слабият всякога греши, по-силният по-малко греши. Има и обратен процес: силният греши повече, слабият греши по-малко. Слабият в туй отношение не може никога да бие, той минава за праведен. Силният, понеже не го е страх, той греши.
Питам, в какво седи грешенето?
От слабост ли греши? Слабият не греши, силният греши. Щом греши силният, може ли да изправи погрешката? Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката? Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите.
към беседата >>
От слабост ли греши?
Казва някой: „Аз не можех да не греша.“ Казвам, слабият всякога греши, по-силният по-малко греши. Има и обратен процес: силният греши повече, слабият греши по-малко. Слабият в туй отношение не може никога да бие, той минава за праведен. Силният, понеже не го е страх, той греши. Питам, в какво седи грешенето?
От слабост ли греши?
Слабият не греши, силният греши. Щом греши силният, може ли да изправи погрешката? Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката? Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите. С колко една отрицателна идея е по-силна?
към беседата >>
Слабият не греши, силният греши.
Има и обратен процес: силният греши повече, слабият греши по-малко. Слабият в туй отношение не може никога да бие, той минава за праведен. Силният, понеже не го е страх, той греши. Питам, в какво седи грешенето? От слабост ли греши?
Слабият не греши, силният греши.
Щом греши силният, може ли да изправи погрешката? Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката? Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите. С колко една отрицателна идея е по-силна? Коя идея е по-силна, с плюс или с минус?
към беседата >>
Щом греши силният, може ли да изправи погрешката?
Слабият в туй отношение не може никога да бие, той минава за праведен. Силният, понеже не го е страх, той греши. Питам, в какво седи грешенето? От слабост ли греши? Слабият не греши, силният греши.
Щом греши силният, може ли да изправи погрешката?
Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката? Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите. С колко една отрицателна идея е по-силна? Коя идея е по-силна, с плюс или с минус? С колко минусът е по-слаб от плюса?
към беседата >>
Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката?
Силният, понеже не го е страх, той греши. Питам, в какво седи грешенето? От слабост ли греши? Слабият не греши, силният греши. Щом греши силният, може ли да изправи погрешката?
Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката?
Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите. С колко една отрицателна идея е по-силна? Коя идея е по-силна, с плюс или с минус? С колко минусът е по-слаб от плюса? Петдесет процента, една отрицателна идея е два пъти по-слаба от положителната.
към беседата >>
Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите.
Питам, в какво седи грешенето? От слабост ли греши? Слабият не греши, силният греши. Щом греши силният, може ли да изправи погрешката? Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката?
Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите.
С колко една отрицателна идея е по-силна? Коя идея е по-силна, с плюс или с минус? С колко минусът е по-слаб от плюса? Петдесет процента, една отрицателна идея е два пъти по-слаба от положителната. Има някъде, дето е равна.
към беседата >>
С колко една отрицателна идея е по-силна?
От слабост ли греши? Слабият не греши, силният греши. Щом греши силният, може ли да изправи погрешката? Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката? Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите.
С колко една отрицателна идея е по-силна?
Коя идея е по-силна, с плюс или с минус? С колко минусът е по-слаб от плюса? Петдесет процента, една отрицателна идея е два пъти по-слаба от положителната. Има някъде, дето е равна.
към беседата >>
Коя идея е по-силна, с плюс или с минус?
Слабият не греши, силният греши. Щом греши силният, може ли да изправи погрешката? Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката? Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите. С колко една отрицателна идея е по-силна?
Коя идея е по-силна, с плюс или с минус?
С колко минусът е по-слаб от плюса? Петдесет процента, една отрицателна идея е два пъти по-слаба от положителната. Има някъде, дето е равна.
към беседата >>
С колко минусът е по-слаб от плюса?
Щом греши силният, може ли да изправи погрешката? Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката? Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите. С колко една отрицателна идея е по-силна? Коя идея е по-силна, с плюс или с минус?
С колко минусът е по-слаб от плюса?
Петдесет процента, една отрицателна идея е два пъти по-слаба от положителната. Има някъде, дето е равна.
към беседата >>
Петдесет процента, една отрицателна идея е два пъти по-слаба от положителната.
Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката? Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите. С колко една отрицателна идея е по-силна? Коя идея е по-силна, с плюс или с минус? С колко минусът е по-слаб от плюса?
Петдесет процента, една отрицателна идея е два пъти по-слаба от положителната.
Има някъде, дето е равна.
към беседата >>
Има някъде, дето е равна.
Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите. С колко една отрицателна идея е по-силна? Коя идея е по-силна, с плюс или с минус? С колко минусът е по-слаб от плюса? Петдесет процента, една отрицателна идея е два пъти по-слаба от положителната.
Има някъде, дето е равна.
към беседата >>
Имате две шишета по едно кило, едното е пълно, другото е празно.
Имате две шишета по едно кило, едното е пълно, другото е празно.
Напълните едното шише. Неговото съдържание ще бъде ли два пъти по-голямо? Няма да бъде. Отрицателната идея ето къде седи. В себе си тия същества са в противоречие.
към беседата >>
Какво допринася светлината, която искат хората, какво допринася на една мравя, на една птица, на една риба, на един човек?
Какво допринася светлината, която искат хората, какво допринася на една мравя, на една птица, на една риба, на един човек?
Представете си, че вие правите разлика, че две хиляди лева е повече от хиляда лева. После, считате, че два самуна са повече от един. Ако имате два самуна, какво ще ви допринесе в дадения момент? Имате два самуна – вие сте по-богат. В какво отношение сте по-богат?
към беседата >>
Напълните едното шише.
Имате две шишета по едно кило, едното е пълно, другото е празно.
Напълните едното шише.
Неговото съдържание ще бъде ли два пъти по-голямо? Няма да бъде. Отрицателната идея ето къде седи. В себе си тия същества са в противоречие. Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите.
към беседата >>
Представете си, че вие правите разлика, че две хиляди лева е повече от хиляда лева.
Какво допринася светлината, която искат хората, какво допринася на една мравя, на една птица, на една риба, на един човек?
Представете си, че вие правите разлика, че две хиляди лева е повече от хиляда лева.
После, считате, че два самуна са повече от един. Ако имате два самуна, какво ще ви допринесе в дадения момент? Имате два самуна – вие сте по-богат. В какво отношение сте по-богат? Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш.
към беседата >>
Неговото съдържание ще бъде ли два пъти по-голямо?
Имате две шишета по едно кило, едното е пълно, другото е празно. Напълните едното шише.
Неговото съдържание ще бъде ли два пъти по-голямо?
Няма да бъде. Отрицателната идея ето къде седи. В себе си тия същества са в противоречие. Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите. Допуснете, че в туй семейство бащата е беден.
към беседата >>
После, считате, че два самуна са повече от един.
Какво допринася светлината, която искат хората, какво допринася на една мравя, на една птица, на една риба, на един човек? Представете си, че вие правите разлика, че две хиляди лева е повече от хиляда лева.
После, считате, че два самуна са повече от един.
Ако имате два самуна, какво ще ви допринесе в дадения момент? Имате два самуна – вие сте по-богат. В какво отношение сте по-богат? Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш. Ако имаш два самуна – на две места седиш.
към беседата >>
Няма да бъде.
Имате две шишета по едно кило, едното е пълно, другото е празно. Напълните едното шише. Неговото съдържание ще бъде ли два пъти по-голямо?
Няма да бъде.
Отрицателната идея ето къде седи. В себе си тия същества са в противоречие. Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите. Допуснете, че в туй семейство бащата е беден. Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа.
към беседата >>
Ако имате два самуна, какво ще ви допринесе в дадения момент?
Какво допринася светлината, която искат хората, какво допринася на една мравя, на една птица, на една риба, на един човек? Представете си, че вие правите разлика, че две хиляди лева е повече от хиляда лева. После, считате, че два самуна са повече от един.
Ако имате два самуна, какво ще ви допринесе в дадения момент?
Имате два самуна – вие сте по-богат. В какво отношение сте по-богат? Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш. Ако имаш два самуна – на две места седиш. Ако имаш един крак – на едно място ще седиш.
към беседата >>
Отрицателната идея ето къде седи.
Имате две шишета по едно кило, едното е пълно, другото е празно. Напълните едното шише. Неговото съдържание ще бъде ли два пъти по-голямо? Няма да бъде.
Отрицателната идея ето къде седи.
В себе си тия същества са в противоречие. Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите. Допуснете, че в туй семейство бащата е беден. Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа. Казва: „Трябва да се работи.“ Туй дете иска да се освободи от баща си, влиза във втората окръжност, дето има круши, ябълки.
към беседата >>
Имате два самуна – вие сте по-богат.
Какво допринася светлината, която искат хората, какво допринася на една мравя, на една птица, на една риба, на един човек? Представете си, че вие правите разлика, че две хиляди лева е повече от хиляда лева. После, считате, че два самуна са повече от един. Ако имате два самуна, какво ще ви допринесе в дадения момент?
Имате два самуна – вие сте по-богат.
В какво отношение сте по-богат? Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш. Ако имаш два самуна – на две места седиш. Ако имаш един крак – на едно място ще седиш. Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение.
към беседата >>
В себе си тия същества са в противоречие.
Имате две шишета по едно кило, едното е пълно, другото е празно. Напълните едното шише. Неговото съдържание ще бъде ли два пъти по-голямо? Няма да бъде. Отрицателната идея ето къде седи.
В себе си тия същества са в противоречие.
Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите. Допуснете, че в туй семейство бащата е беден. Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа. Казва: „Трябва да се работи.“ Туй дете иска да се освободи от баща си, влиза във втората окръжност, дето има круши, ябълки. Дадат му по една–две круши.
към беседата >>
В какво отношение сте по-богат?
Какво допринася светлината, която искат хората, какво допринася на една мравя, на една птица, на една риба, на един човек? Представете си, че вие правите разлика, че две хиляди лева е повече от хиляда лева. После, считате, че два самуна са повече от един. Ако имате два самуна, какво ще ви допринесе в дадения момент? Имате два самуна – вие сте по-богат.
В какво отношение сте по-богат?
Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш. Ако имаш два самуна – на две места седиш. Ако имаш един крак – на едно място ще седиш. Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение. В единицата ще намериш опорната точка.
към беседата >>
Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите.
Напълните едното шише. Неговото съдържание ще бъде ли два пъти по-голямо? Няма да бъде. Отрицателната идея ето къде седи. В себе си тия същества са в противоречие.
Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите.
Допуснете, че в туй семейство бащата е беден. Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа. Казва: „Трябва да се работи.“ Туй дете иска да се освободи от баща си, влиза във втората окръжност, дето има круши, ябълки. Дадат му по една–две круши. Какво ще бъде разположението на онова дете, дето го бият и дето му дават круши?
към беседата >>
Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш.
Представете си, че вие правите разлика, че две хиляди лева е повече от хиляда лева. После, считате, че два самуна са повече от един. Ако имате два самуна, какво ще ви допринесе в дадения момент? Имате два самуна – вие сте по-богат. В какво отношение сте по-богат?
Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш.
Ако имаш два самуна – на две места седиш. Ако имаш един крак – на едно място ще седиш. Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение. В единицата ще намериш опорната точка. Разсъждение трябва.
към беседата >>
Допуснете, че в туй семейство бащата е беден.
Неговото съдържание ще бъде ли два пъти по-голямо? Няма да бъде. Отрицателната идея ето къде седи. В себе си тия същества са в противоречие. Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите.
Допуснете, че в туй семейство бащата е беден.
Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа. Казва: „Трябва да се работи.“ Туй дете иска да се освободи от баща си, влиза във втората окръжност, дето има круши, ябълки. Дадат му по една–две круши. Какво ще бъде разположението на онова дете, дето го бият и дето му дават круши? Де ще се счита по-щастливо?
към беседата >>
Ако имаш два самуна – на две места седиш.
После, считате, че два самуна са повече от един. Ако имате два самуна, какво ще ви допринесе в дадения момент? Имате два самуна – вие сте по-богат. В какво отношение сте по-богат? Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш.
Ако имаш два самуна – на две места седиш.
Ако имаш един крак – на едно място ще седиш. Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение. В единицата ще намериш опорната точка. Разсъждение трябва. Много хора не постигат, понеже нямат опорна точка.
към беседата >>
Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа.
Няма да бъде. Отрицателната идея ето къде седи. В себе си тия същества са в противоречие. Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите. Допуснете, че в туй семейство бащата е беден.
Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа.
Казва: „Трябва да се работи.“ Туй дете иска да се освободи от баща си, влиза във втората окръжност, дето има круши, ябълки. Дадат му по една–две круши. Какво ще бъде разположението на онова дете, дето го бият и дето му дават круши? Де ще се счита по-щастливо? Дето му дават нещо.
към беседата >>
Ако имаш един крак – на едно място ще седиш.
Ако имате два самуна, какво ще ви допринесе в дадения момент? Имате два самуна – вие сте по-богат. В какво отношение сте по-богат? Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш. Ако имаш два самуна – на две места седиш.
Ако имаш един крак – на едно място ще седиш.
Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение. В единицата ще намериш опорната точка. Разсъждение трябва. Много хора не постигат, понеже нямат опорна точка. Ако имате един лост във физическото поле и нямате опорна точка, какво може да ви даде лостът, на каква работа може да го турите?
към беседата >>
Казва: „Трябва да се работи.“ Туй дете иска да се освободи от баща си, влиза във втората окръжност, дето има круши, ябълки.
Отрицателната идея ето къде седи. В себе си тия същества са в противоречие. Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите. Допуснете, че в туй семейство бащата е беден. Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа.
Казва: „Трябва да се работи.“ Туй дете иска да се освободи от баща си, влиза във втората окръжност, дето има круши, ябълки.
Дадат му по една–две круши. Какво ще бъде разположението на онова дете, дето го бият и дето му дават круши? Де ще се счита по-щастливо? Дето му дават нещо.
към беседата >>
Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение.
Имате два самуна – вие сте по-богат. В какво отношение сте по-богат? Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш. Ако имаш два самуна – на две места седиш. Ако имаш един крак – на едно място ще седиш.
Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение.
В единицата ще намериш опорната точка. Разсъждение трябва. Много хора не постигат, понеже нямат опорна точка. Ако имате един лост във физическото поле и нямате опорна точка, какво може да ви даде лостът, на каква работа може да го турите? Без опорната точка той ще ви даде една тежест.
към беседата >>
Дадат му по една–две круши.
В себе си тия същества са в противоречие. Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите. Допуснете, че в туй семейство бащата е беден. Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа. Казва: „Трябва да се работи.“ Туй дете иска да се освободи от баща си, влиза във втората окръжност, дето има круши, ябълки.
Дадат му по една–две круши.
Какво ще бъде разположението на онова дете, дето го бият и дето му дават круши? Де ще се счита по-щастливо? Дето му дават нещо.
към беседата >>
В единицата ще намериш опорната точка.
В какво отношение сте по-богат? Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш. Ако имаш два самуна – на две места седиш. Ако имаш един крак – на едно място ще седиш. Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение.
В единицата ще намериш опорната точка.
Разсъждение трябва. Много хора не постигат, понеже нямат опорна точка. Ако имате един лост във физическото поле и нямате опорна точка, какво може да ви даде лостът, на каква работа може да го турите? Без опорната точка той ще ви даде една тежест.
към беседата >>
Какво ще бъде разположението на онова дете, дето го бият и дето му дават круши?
Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите. Допуснете, че в туй семейство бащата е беден. Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа. Казва: „Трябва да се работи.“ Туй дете иска да се освободи от баща си, влиза във втората окръжност, дето има круши, ябълки. Дадат му по една–две круши.
Какво ще бъде разположението на онова дете, дето го бият и дето му дават круши?
Де ще се счита по-щастливо? Дето му дават нещо.
към беседата >>
Разсъждение трябва.
Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш. Ако имаш два самуна – на две места седиш. Ако имаш един крак – на едно място ще седиш. Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение. В единицата ще намериш опорната точка.
Разсъждение трябва.
Много хора не постигат, понеже нямат опорна точка. Ако имате един лост във физическото поле и нямате опорна точка, какво може да ви даде лостът, на каква работа може да го турите? Без опорната точка той ще ви даде една тежест.
към беседата >>
Де ще се счита по-щастливо?
Допуснете, че в туй семейство бащата е беден. Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа. Казва: „Трябва да се работи.“ Туй дете иска да се освободи от баща си, влиза във втората окръжност, дето има круши, ябълки. Дадат му по една–две круши. Какво ще бъде разположението на онова дете, дето го бият и дето му дават круши?
Де ще се счита по-щастливо?
Дето му дават нещо.
към беседата >>
Много хора не постигат, понеже нямат опорна точка.
Ако имаш два самуна – на две места седиш. Ако имаш един крак – на едно място ще седиш. Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение. В единицата ще намериш опорната точка. Разсъждение трябва.
Много хора не постигат, понеже нямат опорна точка.
Ако имате един лост във физическото поле и нямате опорна точка, какво може да ви даде лостът, на каква работа може да го турите? Без опорната точка той ще ви даде една тежест.
към беседата >>
Дето му дават нещо.
Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа. Казва: „Трябва да се работи.“ Туй дете иска да се освободи от баща си, влиза във втората окръжност, дето има круши, ябълки. Дадат му по една–две круши. Какво ще бъде разположението на онова дете, дето го бият и дето му дават круши? Де ще се счита по-щастливо?
Дето му дават нещо.
към беседата >>
Ако имате един лост във физическото поле и нямате опорна точка, какво може да ви даде лостът, на каква работа може да го турите?
Ако имаш един крак – на едно място ще седиш. Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение. В единицата ще намериш опорната точка. Разсъждение трябва. Много хора не постигат, понеже нямат опорна точка.
Ако имате един лост във физическото поле и нямате опорна точка, какво може да ви даде лостът, на каква работа може да го турите?
Без опорната точка той ще ви даде една тежест.
към беседата >>
Но представете си тия, богатите хора, които се спогаждат със сиромасите хора, сами със себе си не се погаждат.
Но представете си тия, богатите хора, които се спогаждат със сиромасите хора, сами със себе си не се погаждат.
Богати и сиромаси лесно се погаждат, но богат с богат не се погаждат. Двама добри хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят и двама невежи хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят. Един невежа и един учен се спогаждат, един праведен и един грешен се спогаждат. Невъзможно е двама добри хора да седят на едно място. Как ще разберете това?
към беседата >>
Без опорната точка той ще ви даде една тежест.
Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение. В единицата ще намериш опорната точка. Разсъждение трябва. Много хора не постигат, понеже нямат опорна точка. Ако имате един лост във физическото поле и нямате опорна точка, какво може да ви даде лостът, на каква работа може да го турите?
Без опорната точка той ще ви даде една тежест.
към беседата >>
Богати и сиромаси лесно се погаждат, но богат с богат не се погаждат.
Но представете си тия, богатите хора, които се спогаждат със сиромасите хора, сами със себе си не се погаждат.
Богати и сиромаси лесно се погаждат, но богат с богат не се погаждат.
Двама добри хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят и двама невежи хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят. Един невежа и един учен се спогаждат, един праведен и един грешен се спогаждат. Невъзможно е двама добри хора да седят на едно място. Как ще разберете това? Вие искате да бъдете щастливи.
към беседата >>
Сега по някой път се говори за любовта.
Сега по някой път се говори за любовта.
Като какво нещо си представяте любовта? Толкоз говорите за любовта, искате да обичате и да ви обичат, но то са неопределени работи. Какво значи неопределено? Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен. Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде.
към беседата >>
Двама добри хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят и двама невежи хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят.
Но представете си тия, богатите хора, които се спогаждат със сиромасите хора, сами със себе си не се погаждат. Богати и сиромаси лесно се погаждат, но богат с богат не се погаждат.
Двама добри хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят и двама невежи хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят.
Един невежа и един учен се спогаждат, един праведен и един грешен се спогаждат. Невъзможно е двама добри хора да седят на едно място. Как ще разберете това? Вие искате да бъдете щастливи. Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни.
към беседата >>
Като какво нещо си представяте любовта?
Сега по някой път се говори за любовта.
Като какво нещо си представяте любовта?
Толкоз говорите за любовта, искате да обичате и да ви обичат, но то са неопределени работи. Какво значи неопределено? Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен. Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде. Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва.
към беседата >>
Един невежа и един учен се спогаждат, един праведен и един грешен се спогаждат.
Но представете си тия, богатите хора, които се спогаждат със сиромасите хора, сами със себе си не се погаждат. Богати и сиромаси лесно се погаждат, но богат с богат не се погаждат. Двама добри хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят и двама невежи хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят.
Един невежа и един учен се спогаждат, един праведен и един грешен се спогаждат.
Невъзможно е двама добри хора да седят на едно място. Как ще разберете това? Вие искате да бъдете щастливи. Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни. Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно.
към беседата >>
Толкоз говорите за любовта, искате да обичате и да ви обичат, но то са неопределени работи.
Сега по някой път се говори за любовта. Като какво нещо си представяте любовта?
Толкоз говорите за любовта, искате да обичате и да ви обичат, но то са неопределени работи.
Какво значи неопределено? Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен. Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде. Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва. Това как трябва да го изразим сега?
към беседата >>
Невъзможно е двама добри хора да седят на едно място.
Но представете си тия, богатите хора, които се спогаждат със сиромасите хора, сами със себе си не се погаждат. Богати и сиромаси лесно се погаждат, но богат с богат не се погаждат. Двама добри хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят и двама невежи хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят. Един невежа и един учен се спогаждат, един праведен и един грешен се спогаждат.
Невъзможно е двама добри хора да седят на едно място.
Как ще разберете това? Вие искате да бъдете щастливи. Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни. Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно. Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен.
към беседата >>
Какво значи неопределено?
Сега по някой път се говори за любовта. Като какво нещо си представяте любовта? Толкоз говорите за любовта, искате да обичате и да ви обичат, но то са неопределени работи.
Какво значи неопределено?
Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен. Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде. Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва. Това как трябва да го изразим сега? Имате плюс (+) – ще дойде.
към беседата >>
Как ще разберете това?
Но представете си тия, богатите хора, които се спогаждат със сиромасите хора, сами със себе си не се погаждат. Богати и сиромаси лесно се погаждат, но богат с богат не се погаждат. Двама добри хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят и двама невежи хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят. Един невежа и един учен се спогаждат, един праведен и един грешен се спогаждат. Невъзможно е двама добри хора да седят на едно място.
Как ще разберете това?
Вие искате да бъдете щастливи. Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни. Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно. Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен. Вие вземате думата нещастен в какъв смисъл.
към беседата >>
Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен.
Сега по някой път се говори за любовта. Като какво нещо си представяте любовта? Толкоз говорите за любовта, искате да обичате и да ви обичат, но то са неопределени работи. Какво значи неопределено?
Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен.
Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде. Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва. Това как трябва да го изразим сега? Имате плюс (+) – ще дойде. Имате минус (−), отрицателното.
към беседата >>
Вие искате да бъдете щастливи.
Богати и сиромаси лесно се погаждат, но богат с богат не се погаждат. Двама добри хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят и двама невежи хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят. Един невежа и един учен се спогаждат, един праведен и един грешен се спогаждат. Невъзможно е двама добри хора да седят на едно място. Как ще разберете това?
Вие искате да бъдете щастливи.
Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни. Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно. Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен. Вие вземате думата нещастен в какъв смисъл. От не ща станало нещастен.
към беседата >>
Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде.
Сега по някой път се говори за любовта. Като какво нещо си представяте любовта? Толкоз говорите за любовта, искате да обичате и да ви обичат, но то са неопределени работи. Какво значи неопределено? Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен.
Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде.
Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва. Това как трябва да го изразим сега? Имате плюс (+) – ще дойде. Имате минус (−), отрицателното. Ако имате така, каква е разликата?
към беседата >>
Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни.
Двама добри хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят и двама невежи хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят. Един невежа и един учен се спогаждат, един праведен и един грешен се спогаждат. Невъзможно е двама добри хора да седят на едно място. Как ще разберете това? Вие искате да бъдете щастливи.
Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни.
Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно. Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен. Вие вземате думата нещастен в какъв смисъл. От не ща станало нещастен. Всеки, който не иска, е нещастен.
към беседата >>
Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва.
Като какво нещо си представяте любовта? Толкоз говорите за любовта, искате да обичате и да ви обичат, но то са неопределени работи. Какво значи неопределено? Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен. Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде.
Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва.
Това как трябва да го изразим сега? Имате плюс (+) – ще дойде. Имате минус (−), отрицателното. Ако имате така, каква е разликата? Какво означават три успоредни линии?
към беседата >>
Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно.
Един невежа и един учен се спогаждат, един праведен и един грешен се спогаждат. Невъзможно е двама добри хора да седят на едно място. Как ще разберете това? Вие искате да бъдете щастливи. Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни.
Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно.
Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен. Вие вземате думата нещастен в какъв смисъл. От не ща станало нещастен. Всеки, който не иска, е нещастен. Ща значи искам.
към беседата >>
Това как трябва да го изразим сега?
Толкоз говорите за любовта, искате да обичате и да ви обичат, но то са неопределени работи. Какво значи неопределено? Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен. Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде. Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва.
Това как трябва да го изразим сега?
Имате плюс (+) – ще дойде. Имате минус (−), отрицателното. Ако имате така, каква е разликата? Какво означават три успоредни линии? Или какво означават две успоредни линии?
към беседата >>
Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен.
Невъзможно е двама добри хора да седят на едно място. Как ще разберете това? Вие искате да бъдете щастливи. Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни. Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно.
Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен.
Вие вземате думата нещастен в какъв смисъл. От не ща станало нещастен. Всеки, който не иска, е нещастен. Ща значи искам. Иска нещо, значи липсва му нещо.
към беседата >>
Имате плюс (+) – ще дойде.
Какво значи неопределено? Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен. Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде. Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва. Това как трябва да го изразим сега?
Имате плюс (+) – ще дойде.
Имате минус (−), отрицателното. Ако имате така, каква е разликата? Какво означават три успоредни линии? Или какво означават две успоредни линии? Или една успоредна линия, на какво е успоредна?
към беседата >>
Вие вземате думата нещастен в какъв смисъл.
Как ще разберете това? Вие искате да бъдете щастливи. Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни. Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно. Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен.
Вие вземате думата нещастен в какъв смисъл.
От не ща станало нещастен. Всеки, който не иска, е нещастен. Ща значи искам. Иска нещо, значи липсва му нещо.
към беседата >>
Имате минус (−), отрицателното.
Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен. Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде. Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва. Това как трябва да го изразим сега? Имате плюс (+) – ще дойде.
Имате минус (−), отрицателното.
Ако имате така, каква е разликата? Какво означават три успоредни линии? Или какво означават две успоредни линии? Или една успоредна линия, на какво е успоредна? Една линия успоредна може ли да бъде.
към беседата >>
От не ща станало нещастен.
Вие искате да бъдете щастливи. Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни. Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно. Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен. Вие вземате думата нещастен в какъв смисъл.
От не ща станало нещастен.
Всеки, който не иска, е нещастен. Ща значи искам. Иска нещо, значи липсва му нещо.
към беседата >>
Ако имате така, каква е разликата?
Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде. Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва. Това как трябва да го изразим сега? Имате плюс (+) – ще дойде. Имате минус (−), отрицателното.
Ако имате така, каква е разликата?
Какво означават три успоредни линии? Или какво означават две успоредни линии? Или една успоредна линия, на какво е успоредна? Една линия успоредна може ли да бъде. В математиката [ги] имате.
към беседата >>
Всеки, който не иска, е нещастен.
Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни. Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно. Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен. Вие вземате думата нещастен в какъв смисъл. От не ща станало нещастен.
Всеки, който не иска, е нещастен.
Ща значи искам. Иска нещо, значи липсва му нещо.
към беседата >>
Какво означават три успоредни линии?
Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва. Това как трябва да го изразим сега? Имате плюс (+) – ще дойде. Имате минус (−), отрицателното. Ако имате така, каква е разликата?
Какво означават три успоредни линии?
Или какво означават две успоредни линии? Или една успоредна линия, на какво е успоредна? Една линия успоредна може ли да бъде. В математиката [ги] имате. Математиката, казвате, е чиста наука, но не е абсолютна наука.
към беседата >>
Ща значи искам.
Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно. Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен. Вие вземате думата нещастен в какъв смисъл. От не ща станало нещастен. Всеки, който не иска, е нещастен.
Ща значи искам.
Иска нещо, значи липсва му нещо.
към беседата >>
Или какво означават две успоредни линии?
Това как трябва да го изразим сега? Имате плюс (+) – ще дойде. Имате минус (−), отрицателното. Ако имате така, каква е разликата? Какво означават три успоредни линии?
Или какво означават две успоредни линии?
Или една успоредна линия, на какво е успоредна? Една линия успоредна може ли да бъде. В математиката [ги] имате. Математиката, казвате, е чиста наука, но не е абсолютна наука.
към беседата >>
Иска нещо, значи липсва му нещо.
Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен. Вие вземате думата нещастен в какъв смисъл. От не ща станало нещастен. Всеки, който не иска, е нещастен. Ща значи искам.
Иска нещо, значи липсва му нещо.
към беседата >>
Или една успоредна линия, на какво е успоредна?
Имате плюс (+) – ще дойде. Имате минус (−), отрицателното. Ако имате така, каква е разликата? Какво означават три успоредни линии? Или какво означават две успоредни линии?
Или една успоредна линия, на какво е успоредна?
Една линия успоредна може ли да бъде. В математиката [ги] имате. Математиката, казвате, е чиста наука, но не е абсолютна наука.
към беседата >>
Сега каква беше идеята?
Сега каква беше идеята?
Да ви дам малко по-конкретно изяснение. Представете си, че вие имате две дини на раменете си, държите ги. Какво ще бъде положението? За предпочитане е да носите една диня – като отмалее едното рамо, да я турите на другото рамо. Тогава динята се носи.
към беседата >>
Една линия успоредна може ли да бъде.
Имате минус (−), отрицателното. Ако имате така, каква е разликата? Какво означават три успоредни линии? Или какво означават две успоредни линии? Или една успоредна линия, на какво е успоредна?
Една линия успоредна може ли да бъде.
В математиката [ги] имате. Математиката, казвате, е чиста наука, но не е абсолютна наука.
към беседата >>
Да ви дам малко по-конкретно изяснение.
Сега каква беше идеята?
Да ви дам малко по-конкретно изяснение.
Представете си, че вие имате две дини на раменете си, държите ги. Какво ще бъде положението? За предпочитане е да носите една диня – като отмалее едното рамо, да я турите на другото рамо. Тогава динята се носи. По-ясна е идеята.
към беседата >>
В математиката [ги] имате.
Ако имате така, каква е разликата? Какво означават три успоредни линии? Или какво означават две успоредни линии? Или една успоредна линия, на какво е успоредна? Една линия успоредна може ли да бъде.
В математиката [ги] имате.
Математиката, казвате, е чиста наука, но не е абсолютна наука.
към беседата >>
Представете си, че вие имате две дини на раменете си, държите ги.
Сега каква беше идеята? Да ви дам малко по-конкретно изяснение.
Представете си, че вие имате две дини на раменете си, държите ги.
Какво ще бъде положението? За предпочитане е да носите една диня – като отмалее едното рамо, да я турите на другото рамо. Тогава динята се носи. По-ясна е идеята. От едното рамо на другото ще я носите.
към беседата >>
Математиката, казвате, е чиста наука, но не е абсолютна наука.
Какво означават три успоредни линии? Или какво означават две успоредни линии? Или една успоредна линия, на какво е успоредна? Една линия успоредна може ли да бъде. В математиката [ги] имате.
Математиката, казвате, е чиста наука, но не е абсолютна наука.
към беседата >>
Какво ще бъде положението?
Сега каква беше идеята? Да ви дам малко по-конкретно изяснение. Представете си, че вие имате две дини на раменете си, държите ги.
Какво ще бъде положението?
За предпочитане е да носите една диня – като отмалее едното рамо, да я турите на другото рамо. Тогава динята се носи. По-ясна е идеята. От едното рамо на другото ще я носите. Една идея, ако не [я] местите от ума в сърцето и от сърцето в ума, вие не [я] разбирате.
към беседата >>
Допуснете, че имате една окръжност и една тангента.
Допуснете, че имате една окръжност и една тангента.
Какво отношение има окръжността към тангентата? A ли зависи от B, или B зависи от A? Как ги съпоставяте? Сега може да си представите статически идеята, може и отношението между двете величини да е динамическо. Да допуснем, че кръгът е едно колело, което се движи по прѝвоя, който представя тангентата.
към беседата >>
За предпочитане е да носите една диня – като отмалее едното рамо, да я турите на другото рамо.
Сега каква беше идеята? Да ви дам малко по-конкретно изяснение. Представете си, че вие имате две дини на раменете си, държите ги. Какво ще бъде положението?
За предпочитане е да носите една диня – като отмалее едното рамо, да я турите на другото рамо.
Тогава динята се носи. По-ясна е идеята. От едното рамо на другото ще я носите. Една идея, ако не [я] местите от ума в сърцето и от сърцето в ума, вие не [я] разбирате. Ако сърцето и умът са доволни, вие мислите, че ще бъдете щастлив.
към беседата >>
Какво отношение има окръжността към тангентата?
Допуснете, че имате една окръжност и една тангента.
Какво отношение има окръжността към тангентата?
A ли зависи от B, или B зависи от A? Как ги съпоставяте? Сега може да си представите статически идеята, може и отношението между двете величини да е динамическо. Да допуснем, че кръгът е едно колело, което се движи по прѝвоя, който представя тангентата. Ако колелото минава по привоя, туй колело ще се движи по посоката, по която се движи привоят.
към беседата >>
Тогава динята се носи.
Сега каква беше идеята? Да ви дам малко по-конкретно изяснение. Представете си, че вие имате две дини на раменете си, държите ги. Какво ще бъде положението? За предпочитане е да носите една диня – като отмалее едното рамо, да я турите на другото рамо.
Тогава динята се носи.
По-ясна е идеята. От едното рамо на другото ще я носите. Една идея, ако не [я] местите от ума в сърцето и от сърцето в ума, вие не [я] разбирате. Ако сърцето и умът са доволни, вие мислите, че ще бъдете щастлив. Ако мислите, че ще бъдете щастлив, когато сърцето е доволно, ще се уморите.
към беседата >>
A ли зависи от B, или B зависи от A?
Допуснете, че имате една окръжност и една тангента. Какво отношение има окръжността към тангентата?
A ли зависи от B, или B зависи от A?
Как ги съпоставяте? Сега може да си представите статически идеята, може и отношението между двете величини да е динамическо. Да допуснем, че кръгът е едно колело, което се движи по прѝвоя, който представя тангентата. Ако колелото минава по привоя, туй колело ще се движи по посоката, по която се движи привоят. Ако привоят се движи в обратна посока, и колелото ще се движи в обратна посока.
към беседата >>
По-ясна е идеята.
Да ви дам малко по-конкретно изяснение. Представете си, че вие имате две дини на раменете си, държите ги. Какво ще бъде положението? За предпочитане е да носите една диня – като отмалее едното рамо, да я турите на другото рамо. Тогава динята се носи.
По-ясна е идеята.
От едното рамо на другото ще я носите. Една идея, ако не [я] местите от ума в сърцето и от сърцето в ума, вие не [я] разбирате. Ако сърцето и умът са доволни, вие мислите, че ще бъдете щастлив. Ако мислите, че ще бъдете щастлив, когато сърцето е доволно, ще се уморите.
към беседата >>
Как ги съпоставяте?
Допуснете, че имате една окръжност и една тангента. Какво отношение има окръжността към тангентата? A ли зависи от B, или B зависи от A?
Как ги съпоставяте?
Сега може да си представите статически идеята, може и отношението между двете величини да е динамическо. Да допуснем, че кръгът е едно колело, което се движи по прѝвоя, който представя тангентата. Ако колелото минава по привоя, туй колело ще се движи по посоката, по която се движи привоят. Ако привоят се движи в обратна посока, и колелото ще се движи в обратна посока. Ако тангентата се движи нагоре, и колелото се движи в тая посока.
към беседата >>
От едното рамо на другото ще я носите.
Представете си, че вие имате две дини на раменете си, държите ги. Какво ще бъде положението? За предпочитане е да носите една диня – като отмалее едното рамо, да я турите на другото рамо. Тогава динята се носи. По-ясна е идеята.
От едното рамо на другото ще я носите.
Една идея, ако не [я] местите от ума в сърцето и от сърцето в ума, вие не [я] разбирате. Ако сърцето и умът са доволни, вие мислите, че ще бъдете щастлив. Ако мислите, че ще бъдете щастлив, когато сърцето е доволно, ще се уморите.
към беседата >>
Сега може да си представите статически идеята, може и отношението между двете величини да е динамическо.
Допуснете, че имате една окръжност и една тангента. Какво отношение има окръжността към тангентата? A ли зависи от B, или B зависи от A? Как ги съпоставяте?
Сега може да си представите статически идеята, може и отношението между двете величини да е динамическо.
Да допуснем, че кръгът е едно колело, което се движи по прѝвоя, който представя тангентата. Ако колелото минава по привоя, туй колело ще се движи по посоката, по която се движи привоят. Ако привоят се движи в обратна посока, и колелото ще се движи в обратна посока. Ако тангентата се движи нагоре, и колелото се движи в тая посока. Ако движението на тангентата е в обратна посока, и колелото ще се движи натам.
към беседата >>
Една идея, ако не [я] местите от ума в сърцето и от сърцето в ума, вие не [я] разбирате.
Какво ще бъде положението? За предпочитане е да носите една диня – като отмалее едното рамо, да я турите на другото рамо. Тогава динята се носи. По-ясна е идеята. От едното рамо на другото ще я носите.
Една идея, ако не [я] местите от ума в сърцето и от сърцето в ума, вие не [я] разбирате.
Ако сърцето и умът са доволни, вие мислите, че ще бъдете щастлив. Ако мислите, че ще бъдете щастлив, когато сърцето е доволно, ще се уморите.
към беседата >>
Да допуснем, че кръгът е едно колело, което се движи по прѝвоя, който представя тангентата.
Допуснете, че имате една окръжност и една тангента. Какво отношение има окръжността към тангентата? A ли зависи от B, или B зависи от A? Как ги съпоставяте? Сега може да си представите статически идеята, може и отношението между двете величини да е динамическо.
Да допуснем, че кръгът е едно колело, което се движи по прѝвоя, който представя тангентата.
Ако колелото минава по привоя, туй колело ще се движи по посоката, по която се движи привоят. Ако привоят се движи в обратна посока, и колелото ще се движи в обратна посока. Ако тангентата се движи нагоре, и колелото се движи в тая посока. Ако движението на тангентата е в обратна посока, и колелото ще се движи натам.
към беседата >>
Ако сърцето и умът са доволни, вие мислите, че ще бъдете щастлив.
За предпочитане е да носите една диня – като отмалее едното рамо, да я турите на другото рамо. Тогава динята се носи. По-ясна е идеята. От едното рамо на другото ще я носите. Една идея, ако не [я] местите от ума в сърцето и от сърцето в ума, вие не [я] разбирате.
Ако сърцето и умът са доволни, вие мислите, че ще бъдете щастлив.
Ако мислите, че ще бъдете щастлив, когато сърцето е доволно, ще се уморите.
към беседата >>
Ако колелото минава по привоя, туй колело ще се движи по посоката, по която се движи привоят.
Какво отношение има окръжността към тангентата? A ли зависи от B, или B зависи от A? Как ги съпоставяте? Сега може да си представите статически идеята, може и отношението между двете величини да е динамическо. Да допуснем, че кръгът е едно колело, което се движи по прѝвоя, който представя тангентата.
Ако колелото минава по привоя, туй колело ще се движи по посоката, по която се движи привоят.
Ако привоят се движи в обратна посока, и колелото ще се движи в обратна посока. Ако тангентата се движи нагоре, и колелото се движи в тая посока. Ако движението на тангентата е в обратна посока, и колелото ще се движи натам.
към беседата >>
Ако мислите, че ще бъдете щастлив, когато сърцето е доволно, ще се уморите.
Тогава динята се носи. По-ясна е идеята. От едното рамо на другото ще я носите. Една идея, ако не [я] местите от ума в сърцето и от сърцето в ума, вие не [я] разбирате. Ако сърцето и умът са доволни, вие мислите, че ще бъдете щастлив.
Ако мислите, че ще бъдете щастлив, когато сърцето е доволно, ще се уморите.
към беседата >>
Ако привоят се движи в обратна посока, и колелото ще се движи в обратна посока.
A ли зависи от B, или B зависи от A? Как ги съпоставяте? Сега може да си представите статически идеята, може и отношението между двете величини да е динамическо. Да допуснем, че кръгът е едно колело, което се движи по прѝвоя, който представя тангентата. Ако колелото минава по привоя, туй колело ще се движи по посоката, по която се движи привоят.
Ако привоят се движи в обратна посока, и колелото ще се движи в обратна посока.
Ако тангентата се движи нагоре, и колелото се движи в тая посока. Ако движението на тангентата е в обратна посока, и колелото ще се движи натам.
към беседата >>
Животът, както сега е създаден, е най-добре.
Животът, както сега е създаден, е най-добре.
Природата както е създала живота, той има най-добрата форма. Тази форма в пълния смисъл не е съвършена, но в дадения случай тия форми, в които живеем, са най-подходящи за нашето развитие. Затуй, когато мислим за живота в дадения случай, туй положение, което имаме, е най-хубавото. Не туряйте, че и за бъдеще така ще бъде. За бъдеще ще се измени.
към беседата >>
Ако тангентата се движи нагоре, и колелото се движи в тая посока.
Как ги съпоставяте? Сега може да си представите статически идеята, може и отношението между двете величини да е динамическо. Да допуснем, че кръгът е едно колело, което се движи по прѝвоя, който представя тангентата. Ако колелото минава по привоя, туй колело ще се движи по посоката, по която се движи привоят. Ако привоят се движи в обратна посока, и колелото ще се движи в обратна посока.
Ако тангентата се движи нагоре, и колелото се движи в тая посока.
Ако движението на тангентата е в обратна посока, и колелото ще се движи натам.
към беседата >>
Природата както е създала живота, той има най-добрата форма.
Животът, както сега е създаден, е най-добре.
Природата както е създала живота, той има най-добрата форма.
Тази форма в пълния смисъл не е съвършена, но в дадения случай тия форми, в които живеем, са най-подходящи за нашето развитие. Затуй, когато мислим за живота в дадения случай, туй положение, което имаме, е най-хубавото. Не туряйте, че и за бъдеще така ще бъде. За бъдеще ще се измени. Защото имате един кръг.
към беседата >>
Ако движението на тангентата е в обратна посока, и колелото ще се движи натам.
Сега може да си представите статически идеята, може и отношението между двете величини да е динамическо. Да допуснем, че кръгът е едно колело, което се движи по прѝвоя, който представя тангентата. Ако колелото минава по привоя, туй колело ще се движи по посоката, по която се движи привоят. Ако привоят се движи в обратна посока, и колелото ще се движи в обратна посока. Ако тангентата се движи нагоре, и колелото се движи в тая посока.
Ако движението на тангентата е в обратна посока, и колелото ще се движи натам.
към беседата >>
Тази форма в пълния смисъл не е съвършена, но в дадения случай тия форми, в които живеем, са най-подходящи за нашето развитие.
Животът, както сега е създаден, е най-добре. Природата както е създала живота, той има най-добрата форма.
Тази форма в пълния смисъл не е съвършена, но в дадения случай тия форми, в които живеем, са най-подходящи за нашето развитие.
Затуй, когато мислим за живота в дадения случай, туй положение, което имаме, е най-хубавото. Не туряйте, че и за бъдеще така ще бъде. За бъдеще ще се измени. Защото имате един кръг. Колко време може да се движи?
към беседата >>
Допуснете, че някой път вие искате да влияете или да ви влияят.
Допуснете, че някой път вие искате да влияете или да ви влияят.
Значи вие сте колело, една тангента ви влияе и вие се движите в същата посока. Вие имате едно желание – влияе ви на посоката. Кръгът може да е едно човешко съзнание, тангентата е едно по-голямо съзнание, но в геометрията има съвсем друго положение. Какво още друго, по-дълбоко, положение може да има? Ако влезете в разумния свят, една тангента колко същества има?
към беседата >>
Затуй, когато мислим за живота в дадения случай, туй положение, което имаме, е най-хубавото.
Животът, както сега е създаден, е най-добре. Природата както е създала живота, той има най-добрата форма. Тази форма в пълния смисъл не е съвършена, но в дадения случай тия форми, в които живеем, са най-подходящи за нашето развитие.
Затуй, когато мислим за живота в дадения случай, туй положение, което имаме, е най-хубавото.
Не туряйте, че и за бъдеще така ще бъде. За бъдеще ще се измени. Защото имате един кръг. Колко време може да се движи? Туй колело ще се върти еднообразно, но когато това колело прави второто обръщение, то няма да бъде в същото пространство.
към беседата >>
Значи вие сте колело, една тангента ви влияе и вие се движите в същата посока.
Допуснете, че някой път вие искате да влияете или да ви влияят.
Значи вие сте колело, една тангента ви влияе и вие се движите в същата посока.
Вие имате едно желание – влияе ви на посоката. Кръгът може да е едно човешко съзнание, тангентата е едно по-голямо съзнание, но в геометрията има съвсем друго положение. Какво още друго, по-дълбоко, положение може да има? Ако влезете в разумния свят, една тангента колко същества има? Една тангента може ли да бъде крива линия?
към беседата >>
Не туряйте, че и за бъдеще така ще бъде.
Животът, както сега е създаден, е най-добре. Природата както е създала живота, той има най-добрата форма. Тази форма в пълния смисъл не е съвършена, но в дадения случай тия форми, в които живеем, са най-подходящи за нашето развитие. Затуй, когато мислим за живота в дадения случай, туй положение, което имаме, е най-хубавото.
Не туряйте, че и за бъдеще така ще бъде.
За бъдеще ще се измени. Защото имате един кръг. Колко време може да се движи? Туй колело ще се върти еднообразно, но когато това колело прави второто обръщение, то няма да бъде в същото пространство. Всяко пространство съдържа ред възможности.
към беседата >>
Вие имате едно желание – влияе ви на посоката.
Допуснете, че някой път вие искате да влияете или да ви влияят. Значи вие сте колело, една тангента ви влияе и вие се движите в същата посока.
Вие имате едно желание – влияе ви на посоката.
Кръгът може да е едно човешко съзнание, тангентата е едно по-голямо съзнание, но в геометрията има съвсем друго положение. Какво още друго, по-дълбоко, положение може да има? Ако влезете в разумния свят, една тангента колко същества има? Една тангента може ли да бъде крива линия? Права е.
към беседата >>
За бъдеще ще се измени.
Животът, както сега е създаден, е най-добре. Природата както е създала живота, той има най-добрата форма. Тази форма в пълния смисъл не е съвършена, но в дадения случай тия форми, в които живеем, са най-подходящи за нашето развитие. Затуй, когато мислим за живота в дадения случай, туй положение, което имаме, е най-хубавото. Не туряйте, че и за бъдеще така ще бъде.
За бъдеще ще се измени.
Защото имате един кръг. Колко време може да се движи? Туй колело ще се върти еднообразно, но когато това колело прави второто обръщение, то няма да бъде в същото пространство. Всяко пространство съдържа ред възможности. Значи, докато туй колело се завърти веднъж в туй пространство, животът ще бъде един, обаче, щом дойде второто обръщане, ще имате други възможности.
към беседата >>
Кръгът може да е едно човешко съзнание, тангентата е едно по-голямо съзнание, но в геометрията има съвсем друго положение.
Допуснете, че някой път вие искате да влияете или да ви влияят. Значи вие сте колело, една тангента ви влияе и вие се движите в същата посока. Вие имате едно желание – влияе ви на посоката.
Кръгът може да е едно човешко съзнание, тангентата е едно по-голямо съзнание, но в геометрията има съвсем друго положение.
Какво още друго, по-дълбоко, положение може да има? Ако влезете в разумния свят, една тангента колко същества има? Една тангента може ли да бъде крива линия? Права е. Една права колко точки има?
към беседата >>
Защото имате един кръг.
Природата както е създала живота, той има най-добрата форма. Тази форма в пълния смисъл не е съвършена, но в дадения случай тия форми, в които живеем, са най-подходящи за нашето развитие. Затуй, когато мислим за живота в дадения случай, туй положение, което имаме, е най-хубавото. Не туряйте, че и за бъдеще така ще бъде. За бъдеще ще се измени.
Защото имате един кръг.
Колко време може да се движи? Туй колело ще се върти еднообразно, но когато това колело прави второто обръщение, то няма да бъде в същото пространство. Всяко пространство съдържа ред възможности. Значи, докато туй колело се завърти веднъж в туй пространство, животът ще бъде един, обаче, щом дойде второто обръщане, ще имате други възможности.
към беседата >>
Какво още друго, по-дълбоко, положение може да има?
Допуснете, че някой път вие искате да влияете или да ви влияят. Значи вие сте колело, една тангента ви влияе и вие се движите в същата посока. Вие имате едно желание – влияе ви на посоката. Кръгът може да е едно човешко съзнание, тангентата е едно по-голямо съзнание, но в геометрията има съвсем друго положение.
Какво още друго, по-дълбоко, положение може да има?
Ако влезете в разумния свят, една тангента колко същества има? Една тангента може ли да бъде крива линия? Права е. Една права колко точки има? Две. Следователно две същества има.
към беседата >>
Колко време може да се движи?
Тази форма в пълния смисъл не е съвършена, но в дадения случай тия форми, в които живеем, са най-подходящи за нашето развитие. Затуй, когато мислим за живота в дадения случай, туй положение, което имаме, е най-хубавото. Не туряйте, че и за бъдеще така ще бъде. За бъдеще ще се измени. Защото имате един кръг.
Колко време може да се движи?
Туй колело ще се върти еднообразно, но когато това колело прави второто обръщение, то няма да бъде в същото пространство. Всяко пространство съдържа ред възможности. Значи, докато туй колело се завърти веднъж в туй пространство, животът ще бъде един, обаче, щом дойде второто обръщане, ще имате други възможности.
към беседата >>
Ако влезете в разумния свят, една тангента колко същества има?
Допуснете, че някой път вие искате да влияете или да ви влияят. Значи вие сте колело, една тангента ви влияе и вие се движите в същата посока. Вие имате едно желание – влияе ви на посоката. Кръгът може да е едно човешко съзнание, тангентата е едно по-голямо съзнание, но в геометрията има съвсем друго положение. Какво още друго, по-дълбоко, положение може да има?
Ако влезете в разумния свят, една тангента колко същества има?
Една тангента може ли да бъде крива линия? Права е. Една права колко точки има? Две. Следователно две същества има.
към беседата >>
Туй колело ще се върти еднообразно, но когато това колело прави второто обръщение, то няма да бъде в същото пространство.
Затуй, когато мислим за живота в дадения случай, туй положение, което имаме, е най-хубавото. Не туряйте, че и за бъдеще така ще бъде. За бъдеще ще се измени. Защото имате един кръг. Колко време може да се движи?
Туй колело ще се върти еднообразно, но когато това колело прави второто обръщение, то няма да бъде в същото пространство.
Всяко пространство съдържа ред възможности. Значи, докато туй колело се завърти веднъж в туй пространство, животът ще бъде един, обаче, щом дойде второто обръщане, ще имате други възможности.
към беседата >>
Една тангента може ли да бъде крива линия?
Значи вие сте колело, една тангента ви влияе и вие се движите в същата посока. Вие имате едно желание – влияе ви на посоката. Кръгът може да е едно човешко съзнание, тангентата е едно по-голямо съзнание, но в геометрията има съвсем друго положение. Какво още друго, по-дълбоко, положение може да има? Ако влезете в разумния свят, една тангента колко същества има?
Една тангента може ли да бъде крива линия?
Права е. Една права колко точки има? Две. Следователно две същества има.
към беседата >>
Всяко пространство съдържа ред възможности.
Не туряйте, че и за бъдеще така ще бъде. За бъдеще ще се измени. Защото имате един кръг. Колко време може да се движи? Туй колело ще се върти еднообразно, но когато това колело прави второто обръщение, то няма да бъде в същото пространство.
Всяко пространство съдържа ред възможности.
Значи, докато туй колело се завърти веднъж в туй пространство, животът ще бъде един, обаче, щом дойде второто обръщане, ще имате други възможности.
към беседата >>
Права е.
Вие имате едно желание – влияе ви на посоката. Кръгът може да е едно човешко съзнание, тангентата е едно по-голямо съзнание, но в геометрията има съвсем друго положение. Какво още друго, по-дълбоко, положение може да има? Ако влезете в разумния свят, една тангента колко същества има? Една тангента може ли да бъде крива линия?
Права е.
Една права колко точки има? Две. Следователно две същества има.
към беседата >>
Значи, докато туй колело се завърти веднъж в туй пространство, животът ще бъде един, обаче, щом дойде второто обръщане, ще имате други възможности.
За бъдеще ще се измени. Защото имате един кръг. Колко време може да се движи? Туй колело ще се върти еднообразно, но когато това колело прави второто обръщение, то няма да бъде в същото пространство. Всяко пространство съдържа ред възможности.
Значи, докато туй колело се завърти веднъж в туй пространство, животът ще бъде един, обаче, щом дойде второто обръщане, ще имате други възможности.
към беседата >>
Една права колко точки има?
Кръгът може да е едно човешко съзнание, тангентата е едно по-голямо съзнание, но в геометрията има съвсем друго положение. Какво още друго, по-дълбоко, положение може да има? Ако влезете в разумния свят, една тангента колко същества има? Една тангента може ли да бъде крива линия? Права е.
Една права колко точки има?
Две. Следователно две същества има.
към беседата >>
Вие сте млад, то е едно движение.
Вие сте млад, то е едно движение.
Дойдете до възрастта. Според мене стар човек не може да бъде. Той е дете до четирийсет години, той е млад до осемдесет години, възрастен – до сто и двайсет години. Щом като остарее, дойде в четвъртата фаза, викат го в другия свят. На земята няма условия да стане духовен.
към беседата >>
Две. Следователно две същества има.
Какво още друго, по-дълбоко, положение може да има? Ако влезете в разумния свят, една тангента колко същества има? Една тангента може ли да бъде крива линия? Права е. Една права колко точки има?
Две. Следователно две същества има.
към беседата >>
Дойдете до възрастта.
Вие сте млад, то е едно движение.
Дойдете до възрастта.
Според мене стар човек не може да бъде. Той е дете до четирийсет години, той е млад до осемдесет години, възрастен – до сто и двайсет години. Щом като остарее, дойде в четвъртата фаза, викат го в другия свят. На земята няма условия да стане духовен. Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни.
към беседата >>
Може да имаме положението A да се движи към B или може обратното – B да се движи към A.
Може да имаме положението A да се движи към B или може обратното – B да се движи към A.
А може едновременно A и B да се движат едно към друго. Какво положение имаме тогава? Щом се движат в две противоположни посоки, тогава движението е в окръжност.
към беседата >>
Според мене стар човек не може да бъде.
Вие сте млад, то е едно движение. Дойдете до възрастта.
Според мене стар човек не може да бъде.
Той е дете до четирийсет години, той е млад до осемдесет години, възрастен – до сто и двайсет години. Щом като остарее, дойде в четвъртата фаза, викат го в другия свят. На земята няма условия да стане духовен. Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни. Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях.
към беседата >>
А може едновременно A и B да се движат едно към друго.
Може да имаме положението A да се движи към B или може обратното – B да се движи към A.
А може едновременно A и B да се движат едно към друго.
Какво положение имаме тогава? Щом се движат в две противоположни посоки, тогава движението е в окръжност.
към беседата >>
Той е дете до четирийсет години, той е млад до осемдесет години, възрастен – до сто и двайсет години.
Вие сте млад, то е едно движение. Дойдете до възрастта. Според мене стар човек не може да бъде.
Той е дете до четирийсет години, той е млад до осемдесет години, възрастен – до сто и двайсет години.
Щом като остарее, дойде в четвъртата фаза, викат го в другия свят. На земята няма условия да стане духовен. Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни. Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях. Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това.
към беседата >>
Какво положение имаме тогава?
Може да имаме положението A да се движи към B или може обратното – B да се движи към A. А може едновременно A и B да се движат едно към друго.
Какво положение имаме тогава?
Щом се движат в две противоположни посоки, тогава движението е в окръжност.
към беседата >>
Щом като остарее, дойде в четвъртата фаза, викат го в другия свят.
Вие сте млад, то е едно движение. Дойдете до възрастта. Според мене стар човек не може да бъде. Той е дете до четирийсет години, той е млад до осемдесет години, възрастен – до сто и двайсет години.
Щом като остарее, дойде в четвъртата фаза, викат го в другия свят.
На земята няма условия да стане духовен. Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни. Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях. Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това. Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него.
към беседата >>
Щом се движат в две противоположни посоки, тогава движението е в окръжност.
Може да имаме положението A да се движи към B или може обратното – B да се движи към A. А може едновременно A и B да се движат едно към друго. Какво положение имаме тогава?
Щом се движат в две противоположни посоки, тогава движението е в окръжност.
към беседата >>
На земята няма условия да стане духовен.
Вие сте млад, то е едно движение. Дойдете до възрастта. Според мене стар човек не може да бъде. Той е дете до четирийсет години, той е млад до осемдесет години, възрастен – до сто и двайсет години. Щом като остарее, дойде в четвъртата фаза, викат го в другия свят.
На земята няма условия да стане духовен.
Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни. Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях. Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това. Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него. Всички насядали, няма място за него.
към беседата >>
Поставете се в центъра на една окръжност.
Поставете се в центъра на една окръжност.
Тогава движението ще се покаже, че от едната страна [e] наляво, от другата страна – надясно. То перспективно така се показва. Някои идеи нас ни се виждат несъобразни – като че той върви в противоположна посока. Ти се заблуждаваш, мислиш, че е в противовес на тебе. Той върви успоредно на тебе, но понеже се движи в друго пространство, тебе ти се вижда, че върви в друга посока.
към беседата >>
Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни.
Дойдете до възрастта. Според мене стар човек не може да бъде. Той е дете до четирийсет години, той е млад до осемдесет години, възрастен – до сто и двайсет години. Щом като остарее, дойде в четвъртата фаза, викат го в другия свят. На земята няма условия да стане духовен.
Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни.
Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях. Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това. Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него. Всички насядали, няма място за него. Гледаш – стол не ти дават да седиш.
към беседата >>
Тогава движението ще се покаже, че от едната страна [e] наляво, от другата страна – надясно.
Поставете се в центъра на една окръжност.
Тогава движението ще се покаже, че от едната страна [e] наляво, от другата страна – надясно.
То перспективно така се показва. Някои идеи нас ни се виждат несъобразни – като че той върви в противоположна посока. Ти се заблуждаваш, мислиш, че е в противовес на тебе. Той върви успоредно на тебе, но понеже се движи в друго пространство, тебе ти се вижда, че върви в друга посока.
към беседата >>
Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях.
Според мене стар човек не може да бъде. Той е дете до четирийсет години, той е млад до осемдесет години, възрастен – до сто и двайсет години. Щом като остарее, дойде в четвъртата фаза, викат го в другия свят. На земята няма условия да стане духовен. Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни.
Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях.
Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това. Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него. Всички насядали, няма място за него. Гледаш – стол не ти дават да седиш. Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота.
към беседата >>
То перспективно така се показва.
Поставете се в центъра на една окръжност. Тогава движението ще се покаже, че от едната страна [e] наляво, от другата страна – надясно.
То перспективно така се показва.
Някои идеи нас ни се виждат несъобразни – като че той върви в противоположна посока. Ти се заблуждаваш, мислиш, че е в противовес на тебе. Той върви успоредно на тебе, но понеже се движи в друго пространство, тебе ти се вижда, че върви в друга посока.
към беседата >>
Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това.
Той е дете до четирийсет години, той е млад до осемдесет години, възрастен – до сто и двайсет години. Щом като остарее, дойде в четвъртата фаза, викат го в другия свят. На земята няма условия да стане духовен. Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни. Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях.
Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това.
Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него. Всички насядали, няма място за него. Гледаш – стол не ти дават да седиш. Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота. Не че не разбират, но няма място.
към беседата >>
Някои идеи нас ни се виждат несъобразни – като че той върви в противоположна посока.
Поставете се в центъра на една окръжност. Тогава движението ще се покаже, че от едната страна [e] наляво, от другата страна – надясно. То перспективно така се показва.
Някои идеи нас ни се виждат несъобразни – като че той върви в противоположна посока.
Ти се заблуждаваш, мислиш, че е в противовес на тебе. Той върви успоредно на тебе, но понеже се движи в друго пространство, тебе ти се вижда, че върви в друга посока.
към беседата >>
Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него.
Щом като остарее, дойде в четвъртата фаза, викат го в другия свят. На земята няма условия да стане духовен. Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни. Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях. Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това.
Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него.
Всички насядали, няма място за него. Гледаш – стол не ти дават да седиш. Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота. Не че не разбират, но няма място. Къде ще го туриш, стария човек?
към беседата >>
Ти се заблуждаваш, мислиш, че е в противовес на тебе.
Поставете се в центъра на една окръжност. Тогава движението ще се покаже, че от едната страна [e] наляво, от другата страна – надясно. То перспективно така се показва. Някои идеи нас ни се виждат несъобразни – като че той върви в противоположна посока.
Ти се заблуждаваш, мислиш, че е в противовес на тебе.
Той върви успоредно на тебе, но понеже се движи в друго пространство, тебе ти се вижда, че върви в друга посока.
към беседата >>
Всички насядали, няма място за него.
На земята няма условия да стане духовен. Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни. Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях. Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това. Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него.
Всички насядали, няма място за него.
Гледаш – стол не ти дават да седиш. Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота. Не че не разбират, но няма място. Къде ще го туриш, стария човек? Старият сам трябва да носи стола със себе си.
към беседата >>
Той върви успоредно на тебе, но понеже се движи в друго пространство, тебе ти се вижда, че върви в друга посока.
Поставете се в центъра на една окръжност. Тогава движението ще се покаже, че от едната страна [e] наляво, от другата страна – надясно. То перспективно така се показва. Някои идеи нас ни се виждат несъобразни – като че той върви в противоположна посока. Ти се заблуждаваш, мислиш, че е в противовес на тебе.
Той върви успоредно на тебе, но понеже се движи в друго пространство, тебе ти се вижда, че върви в друга посока.
към беседата >>
Гледаш – стол не ти дават да седиш.
Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни. Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях. Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това. Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него. Всички насядали, няма място за него.
Гледаш – стол не ти дават да седиш.
Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота. Не че не разбират, но няма място. Къде ще го туриш, стария човек? Старият сам трябва да носи стола със себе си. Ако дойде стрият, казвам, да си донесе стола със себе си.
към беседата >>
Сега, ако ти тръгваш на изток и една птица излита нагоре, аз считам, че вървите в една и съща посока.
Сега, ако ти тръгваш на изток и една птица излита нагоре, аз считам, че вървите в една и съща посока.
към беседата >>
Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота.
Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях. Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това. Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него. Всички насядали, няма място за него. Гледаш – стол не ти дават да седиш.
Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота.
Не че не разбират, но няма място. Къде ще го туриш, стария човек? Старият сам трябва да носи стола със себе си. Ако дойде стрият, казвам, да си донесе стола със себе си. Моя стол не му давам, той ще го счупи.
към беседата >>
Те са сега отвлечени работи.
Те са сега отвлечени работи.
Знаеш какво значи отвлечена работа? Отвлечена работа в българския има два смисъла, двусмислена дума е. Отвлечен човек – завлекли го някъде, когато момата отвлекат например. Отвлечени работи значи непонятни, далечни. Кои работи са близки и кои далечни?
към беседата >>
Не че не разбират, но няма място.
Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това. Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него. Всички насядали, няма място за него. Гледаш – стол не ти дават да седиш. Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота.
Не че не разбират, но няма място.
Къде ще го туриш, стария човек? Старият сам трябва да носи стола със себе си. Ако дойде стрият, казвам, да си донесе стола със себе си. Моя стол не му давам, той ще го счупи.
към беседата >>
Знаеш какво значи отвлечена работа?
Те са сега отвлечени работи.
Знаеш какво значи отвлечена работа?
Отвлечена работа в българския има два смисъла, двусмислена дума е. Отвлечен човек – завлекли го някъде, когато момата отвлекат например. Отвлечени работи значи непонятни, далечни. Кои работи са близки и кои далечни? Какво нещо е далече?
към беседата >>
Къде ще го туриш, стария човек?
Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него. Всички насядали, няма място за него. Гледаш – стол не ти дават да седиш. Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота. Не че не разбират, но няма място.
Къде ще го туриш, стария човек?
Старият сам трябва да носи стола със себе си. Ако дойде стрият, казвам, да си донесе стола със себе си. Моя стол не му давам, той ще го счупи.
към беседата >>
Отвлечена работа в българския има два смисъла, двусмислена дума е.
Те са сега отвлечени работи. Знаеш какво значи отвлечена работа?
Отвлечена работа в българския има два смисъла, двусмислена дума е.
Отвлечен човек – завлекли го някъде, когато момата отвлекат например. Отвлечени работи значи непонятни, далечни. Кои работи са близки и кои далечни? Какво нещо е далече? Казва: „Много далечни пространства, милиони километри.“ Хубаво, представете си една микроба, която има една десетохилядна част от милиметъра.
към беседата >>
Старият сам трябва да носи стола със себе си.
Всички насядали, няма място за него. Гледаш – стол не ти дават да седиш. Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота. Не че не разбират, но няма място. Къде ще го туриш, стария човек?
Старият сам трябва да носи стола със себе си.
Ако дойде стрият, казвам, да си донесе стола със себе си. Моя стол не му давам, той ще го счупи.
към беседата >>
Отвлечен човек – завлекли го някъде, когато момата отвлекат например.
Те са сега отвлечени работи. Знаеш какво значи отвлечена работа? Отвлечена работа в българския има два смисъла, двусмислена дума е.
Отвлечен човек – завлекли го някъде, когато момата отвлекат например.
Отвлечени работи значи непонятни, далечни. Кои работи са близки и кои далечни? Какво нещо е далече? Казва: „Много далечни пространства, милиони километри.“ Хубаво, представете си една микроба, която има една десетохилядна част от милиметъра. Какъв трябва да бъде километърът на микробата?
към беседата >>
Ако дойде стрият, казвам, да си донесе стола със себе си.
Гледаш – стол не ти дават да седиш. Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота. Не че не разбират, но няма място. Къде ще го туриш, стария човек? Старият сам трябва да носи стола със себе си.
Ако дойде стрият, казвам, да си донесе стола със себе си.
Моя стол не му давам, той ще го счупи.
към беседата >>
Отвлечени работи значи непонятни, далечни.
Те са сега отвлечени работи. Знаеш какво значи отвлечена работа? Отвлечена работа в българския има два смисъла, двусмислена дума е. Отвлечен човек – завлекли го някъде, когато момата отвлекат например.
Отвлечени работи значи непонятни, далечни.
Кои работи са близки и кои далечни? Какво нещо е далече? Казва: „Много далечни пространства, милиони километри.“ Хубаво, представете си една микроба, която има една десетохилядна част от милиметъра. Какъв трябва да бъде километърът на микробата? Да допуснем, че една микроба е десет милиона пъти по-малка от човека – километрите [ѝ] ще бъдат десет милиона пъти по-малки от километъра.
към беседата >>
Моя стол не му давам, той ще го счупи.
Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота. Не че не разбират, но няма място. Къде ще го туриш, стария човек? Старият сам трябва да носи стола със себе си. Ако дойде стрият, казвам, да си донесе стола със себе си.
Моя стол не му давам, той ще го счупи.
към беседата >>
Кои работи са близки и кои далечни?
Те са сега отвлечени работи. Знаеш какво значи отвлечена работа? Отвлечена работа в българския има два смисъла, двусмислена дума е. Отвлечен човек – завлекли го някъде, когато момата отвлекат например. Отвлечени работи значи непонятни, далечни.
Кои работи са близки и кои далечни?
Какво нещо е далече? Казва: „Много далечни пространства, милиони километри.“ Хубаво, представете си една микроба, която има една десетохилядна част от милиметъра. Какъв трябва да бъде километърът на микробата? Да допуснем, че една микроба е десет милиона пъти по-малка от човека – километрите [ѝ] ще бъдат десет милиона пъти по-малки от километъра. Тя каже, че се намира на двеста милиона километра – превърнете двеста милиона километра в наши, човешки.
към беседата >>
Бъдете деца, бъдете млади, бъдете възрастни, но никога стари.
Бъдете деца, бъдете млади, бъдете възрастни, но никога стари.
към беседата >>
Какво нещо е далече?
Знаеш какво значи отвлечена работа? Отвлечена работа в българския има два смисъла, двусмислена дума е. Отвлечен човек – завлекли го някъде, когато момата отвлекат например. Отвлечени работи значи непонятни, далечни. Кои работи са близки и кои далечни?
Какво нещо е далече?
Казва: „Много далечни пространства, милиони километри.“ Хубаво, представете си една микроба, която има една десетохилядна част от милиметъра. Какъв трябва да бъде километърът на микробата? Да допуснем, че една микроба е десет милиона пъти по-малка от човека – километрите [ѝ] ще бъдат десет милиона пъти по-малки от километъра. Тя каже, че се намира на двеста милиона километра – превърнете двеста милиона километра в наши, човешки. Колко правят?
към беседата >>
Като дойде страданието, да почувстваш една радост.
Като дойде страданието, да почувстваш една радост.
Като дойде радостта, да имаш две радости.
към беседата >>
Казва: „Много далечни пространства, милиони километри.“ Хубаво, представете си една микроба, която има една десетохилядна част от милиметъра.
Отвлечена работа в българския има два смисъла, двусмислена дума е. Отвлечен човек – завлекли го някъде, когато момата отвлекат например. Отвлечени работи значи непонятни, далечни. Кои работи са близки и кои далечни? Какво нещо е далече?
Казва: „Много далечни пространства, милиони километри.“ Хубаво, представете си една микроба, която има една десетохилядна част от милиметъра.
Какъв трябва да бъде километърът на микробата? Да допуснем, че една микроба е десет милиона пъти по-малка от човека – километрите [ѝ] ще бъдат десет милиона пъти по-малки от километъра. Тя каже, че се намира на двеста милиона километра – превърнете двеста милиона километра в наши, човешки. Колко правят?
към беседата >>
Като дойде радостта, да имаш две радости.
Като дойде страданието, да почувстваш една радост.
Като дойде радостта, да имаш две радости.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде километърът на микробата?
Отвлечен човек – завлекли го някъде, когато момата отвлекат например. Отвлечени работи значи непонятни, далечни. Кои работи са близки и кои далечни? Какво нещо е далече? Казва: „Много далечни пространства, милиони километри.“ Хубаво, представете си една микроба, която има една десетохилядна част от милиметъра.
Какъв трябва да бъде километърът на микробата?
Да допуснем, че една микроба е десет милиона пъти по-малка от човека – километрите [ѝ] ще бъдат десет милиона пъти по-малки от километъра. Тя каже, че се намира на двеста милиона километра – превърнете двеста милиона километра в наши, човешки. Колко правят?
към беседата >>
Да допуснем, че една микроба е десет милиона пъти по-малка от човека – километрите [ѝ] ще бъдат десет милиона пъти по-малки от километъра.
Отвлечени работи значи непонятни, далечни. Кои работи са близки и кои далечни? Какво нещо е далече? Казва: „Много далечни пространства, милиони километри.“ Хубаво, представете си една микроба, която има една десетохилядна част от милиметъра. Какъв трябва да бъде километърът на микробата?
Да допуснем, че една микроба е десет милиона пъти по-малка от човека – километрите [ѝ] ще бъдат десет милиона пъти по-малки от километъра.
Тя каже, че се намира на двеста милиона километра – превърнете двеста милиона километра в наши, човешки. Колко правят?
към беседата >>
Тя каже, че се намира на двеста милиона километра – превърнете двеста милиона километра в наши, човешки.
Кои работи са близки и кои далечни? Какво нещо е далече? Казва: „Много далечни пространства, милиони километри.“ Хубаво, представете си една микроба, която има една десетохилядна част от милиметъра. Какъв трябва да бъде километърът на микробата? Да допуснем, че една микроба е десет милиона пъти по-малка от човека – километрите [ѝ] ще бъдат десет милиона пъти по-малки от километъра.
Тя каже, че се намира на двеста милиона километра – превърнете двеста милиона километра в наши, човешки.
Колко правят?
към беседата >>
Колко правят?
Какво нещо е далече? Казва: „Много далечни пространства, милиони километри.“ Хубаво, представете си една микроба, която има една десетохилядна част от милиметъра. Какъв трябва да бъде километърът на микробата? Да допуснем, че една микроба е десет милиона пъти по-малка от човека – километрите [ѝ] ще бъдат десет милиона пъти по-малки от километъра. Тя каже, че се намира на двеста милиона километра – превърнете двеста милиона километра в наши, човешки.
Колко правят?
към беседата >>
Туй пространство, с което ние се занимаваме, то е много малко за други същества.
Туй пространство, с което ние се занимаваме, то е много малко за други същества.
Казваме: „Безкрайното пространство.“ То е играчка за ангелите. Едно голямо наше пространство, за нас трябват милиони години да го изходим – един ангел за няколко крачки ще го вземе. Той ще прекрачи три пъти, а за нас се изискват милиони години. Те са понятия. За слабия един килограм е тежест, но за силния един килограм е играчка.
към беседата >>
Казваме: „Безкрайното пространство.“ То е играчка за ангелите.
Туй пространство, с което ние се занимаваме, то е много малко за други същества.
Казваме: „Безкрайното пространство.“ То е играчка за ангелите.
Едно голямо наше пространство, за нас трябват милиони години да го изходим – един ангел за няколко крачки ще го вземе. Той ще прекрачи три пъти, а за нас се изискват милиони години. Те са понятия. За слабия един килограм е тежест, но за силния един килограм е играчка.
към беседата >>
Едно голямо наше пространство, за нас трябват милиони години да го изходим – един ангел за няколко крачки ще го вземе.
Туй пространство, с което ние се занимаваме, то е много малко за други същества. Казваме: „Безкрайното пространство.“ То е играчка за ангелите.
Едно голямо наше пространство, за нас трябват милиони години да го изходим – един ангел за няколко крачки ще го вземе.
Той ще прекрачи три пъти, а за нас се изискват милиони години. Те са понятия. За слабия един килограм е тежест, но за силния един килограм е играчка.
към беседата >>
Той ще прекрачи три пъти, а за нас се изискват милиони години.
Туй пространство, с което ние се занимаваме, то е много малко за други същества. Казваме: „Безкрайното пространство.“ То е играчка за ангелите. Едно голямо наше пространство, за нас трябват милиони години да го изходим – един ангел за няколко крачки ще го вземе.
Той ще прекрачи три пъти, а за нас се изискват милиони години.
Те са понятия. За слабия един килограм е тежест, но за силния един килограм е играчка.
към беседата >>
Те са понятия.
Туй пространство, с което ние се занимаваме, то е много малко за други същества. Казваме: „Безкрайното пространство.“ То е играчка за ангелите. Едно голямо наше пространство, за нас трябват милиони години да го изходим – един ангел за няколко крачки ще го вземе. Той ще прекрачи три пъти, а за нас се изискват милиони години.
Те са понятия.
За слабия един килограм е тежест, но за силния един килограм е играчка.
към беседата >>
За слабия един килограм е тежест, но за силния един килограм е играчка.
Туй пространство, с което ние се занимаваме, то е много малко за други същества. Казваме: „Безкрайното пространство.“ То е играчка за ангелите. Едно голямо наше пространство, за нас трябват милиони години да го изходим – един ангел за няколко крачки ще го вземе. Той ще прекрачи три пъти, а за нас се изискват милиони години. Те са понятия.
За слабия един килограм е тежест, но за силния един килограм е играчка.
към беседата >>
Та казвам, вие по някой път казвате, че животът ви е тежък.
Та казвам, вие по някой път казвате, че животът ви е тежък.
То е ваше разбиране. Че е тежко в дадения случай, вие сте прави. То е тежко за вас в дадения случай, не е тежко за другите. На физическия свят вие имате една сфера. Тя тежи само в дадена точка.
към беседата >>
То е ваше разбиране.
Та казвам, вие по някой път казвате, че животът ви е тежък.
То е ваше разбиране.
Че е тежко в дадения случай, вие сте прави. То е тежко за вас в дадения случай, не е тежко за другите. На физическия свят вие имате една сфера. Тя тежи само в дадена точка. Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно.
към беседата >>
Че е тежко в дадения случай, вие сте прави.
Та казвам, вие по някой път казвате, че животът ви е тежък. То е ваше разбиране.
Че е тежко в дадения случай, вие сте прави.
То е тежко за вас в дадения случай, не е тежко за другите. На физическия свят вие имате една сфера. Тя тежи само в дадена точка. Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно. Тази сфера тежи само в точката, в която се допира.
към беседата >>
То е тежко за вас в дадения случай, не е тежко за другите.
Та казвам, вие по някой път казвате, че животът ви е тежък. То е ваше разбиране. Че е тежко в дадения случай, вие сте прави.
То е тежко за вас в дадения случай, не е тежко за другите.
На физическия свят вие имате една сфера. Тя тежи само в дадена точка. Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно. Тази сфера тежи само в точката, в която се допира. Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане?
към беседата >>
На физическия свят вие имате една сфера.
Та казвам, вие по някой път казвате, че животът ви е тежък. То е ваше разбиране. Че е тежко в дадения случай, вие сте прави. То е тежко за вас в дадения случай, не е тежко за другите.
На физическия свят вие имате една сфера.
Тя тежи само в дадена точка. Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно. Тази сфера тежи само в точката, в която се допира. Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане? Имате един аероплан, който тежи двайсет–трийсет тона.
към беседата >>
Тя тежи само в дадена точка.
Та казвам, вие по някой път казвате, че животът ви е тежък. То е ваше разбиране. Че е тежко в дадения случай, вие сте прави. То е тежко за вас в дадения случай, не е тежко за другите. На физическия свят вие имате една сфера.
Тя тежи само в дадена точка.
Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно. Тази сфера тежи само в точката, в която се допира. Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане? Имате един аероплан, който тежи двайсет–трийсет тона. Той е тежък.
към беседата >>
Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно.
То е ваше разбиране. Че е тежко в дадения случай, вие сте прави. То е тежко за вас в дадения случай, не е тежко за другите. На физическия свят вие имате една сфера. Тя тежи само в дадена точка.
Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно.
Тази сфера тежи само в точката, в която се допира. Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане? Имате един аероплан, който тежи двайсет–трийсет тона. Той е тежък. Ако този аероплан турите в движение, той става лек.
към беседата >>
Тази сфера тежи само в точката, в която се допира.
Че е тежко в дадения случай, вие сте прави. То е тежко за вас в дадения случай, не е тежко за другите. На физическия свят вие имате една сфера. Тя тежи само в дадена точка. Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно.
Тази сфера тежи само в точката, в която се допира.
Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане? Имате един аероплан, който тежи двайсет–трийсет тона. Той е тежък. Ако този аероплан турите в движение, той става лек. Ако е в покой, никога не може да седи във въздуха, пада, но ако е в движение, не пада.
към беседата >>
Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане?
То е тежко за вас в дадения случай, не е тежко за другите. На физическия свят вие имате една сфера. Тя тежи само в дадена точка. Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно. Тази сфера тежи само в точката, в която се допира.
Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане?
Имате един аероплан, който тежи двайсет–трийсет тона. Той е тежък. Ако този аероплан турите в движение, той става лек. Ако е в покой, никога не може да седи във въздуха, пада, но ако е в движение, не пада. Кой го кара да не пада?
към беседата >>
Имате един аероплан, който тежи двайсет–трийсет тона.
На физическия свят вие имате една сфера. Тя тежи само в дадена точка. Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно. Тази сфера тежи само в точката, в която се допира. Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане?
Имате един аероплан, който тежи двайсет–трийсет тона.
Той е тежък. Ако този аероплан турите в движение, той става лек. Ако е в покой, никога не може да седи във въздуха, пада, но ако е в движение, не пада. Кой го кара да не пада?
към беседата >>
Той е тежък.
Тя тежи само в дадена точка. Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно. Тази сфера тежи само в точката, в която се допира. Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане? Имате един аероплан, който тежи двайсет–трийсет тона.
Той е тежък.
Ако този аероплан турите в движение, той става лек. Ако е в покой, никога не може да седи във въздуха, пада, но ако е в движение, не пада. Кой го кара да не пада?
към беседата >>
Ако този аероплан турите в движение, той става лек.
Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно. Тази сфера тежи само в точката, в която се допира. Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане? Имате един аероплан, който тежи двайсет–трийсет тона. Той е тежък.
Ако този аероплан турите в движение, той става лек.
Ако е в покой, никога не може да седи във въздуха, пада, но ако е в движение, не пада. Кой го кара да не пада?
към беседата >>
Ако е в покой, никога не може да седи във въздуха, пада, но ако е в движение, не пада.
Тази сфера тежи само в точката, в която се допира. Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане? Имате един аероплан, който тежи двайсет–трийсет тона. Той е тежък. Ако този аероплан турите в движение, той става лек.
Ако е в покой, никога не може да седи във въздуха, пада, но ако е в движение, не пада.
Кой го кара да не пада?
към беседата >>
Кой го кара да не пада?
Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане? Имате един аероплан, който тежи двайсет–трийсет тона. Той е тежък. Ако този аероплан турите в движение, той става лек. Ако е в покой, никога не може да седи във въздуха, пада, но ако е в движение, не пада.
Кой го кара да не пада?
към беседата >>
Вие казвате: „Пада човек.“ Кога пада човек?
Вие казвате: „Пада човек.“ Кога пада човек?
Когато не се движи. Кога има сполука човек? Когато мисли. Кога не сполучва? Когато не мисли.
към беседата >>
Когато не се движи.
Вие казвате: „Пада човек.“ Кога пада човек?
Когато не се движи.
Кога има сполука човек? Когато мисли. Кога не сполучва? Когато не мисли. Кога сполучва в духовния свят, в любовта?
към беседата >>
Кога има сполука човек?
Вие казвате: „Пада човек.“ Кога пада човек? Когато не се движи.
Кога има сполука човек?
Когато мисли. Кога не сполучва? Когато не мисли. Кога сполучва в духовния свят, в любовта? Когато чувства.
към беседата >>
Когато мисли.
Вие казвате: „Пада човек.“ Кога пада човек? Когато не се движи. Кога има сполука човек?
Когато мисли.
Кога не сполучва? Когато не мисли. Кога сполучва в духовния свят, в любовта? Когато чувства. Кога изгубва?
към беседата >>
Кога не сполучва?
Вие казвате: „Пада човек.“ Кога пада човек? Когато не се движи. Кога има сполука човек? Когато мисли.
Кога не сполучва?
Когато не мисли. Кога сполучва в духовния свят, в любовта? Когато чувства. Кога изгубва? Когато не чувства.
към беседата >>
Когато не мисли.
Вие казвате: „Пада човек.“ Кога пада човек? Когато не се движи. Кога има сполука човек? Когато мисли. Кога не сполучва?
Когато не мисли.
Кога сполучва в духовния свят, в любовта? Когато чувства. Кога изгубва? Когато не чувства. Вие не мислите така.
към беседата >>
3.
Безлюбие и любов
,
УС
, София, 18.5.1941г.,
Един ден ако не можете да я напишете както трябва, ще дойде беля на главата ви.
Както вие пишете буквите, то е цяла наука. Наука има в буквите. Може да ви кажа, че вие като идете в училище и като научите буквите и като ги напишете, вие определяте вашето бъдеще. Какво мислите, зависи как пишете буквите. Щастието ви зависи от А по някой път; щастието ви зависи от В, от Г, от една буква зависи.
Един ден ако не можете да я напишете както трябва, ще дойде беля на главата ви.
Напишеш я хубаво, ще дойде щастието ви. Вие ще кажете: Как може да бъде това? То е суеверие. Дали е суеверие или не, но е един факт. Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете.
към беседата >>
Ако колелото не се върти, какво ще стане?
Отдето е слънцето и ти бъди оттам, че да не хвърля сянка. Когато обичаш един човек, трябва да се въртиш около него. Щом не се въртиш, работата е зле. Казвате: Да се въртя ли? Ще се въртиш, какво ще правиш?
Ако колелото не се върти, какво ще стане?
Колата не върви. Ако конят не се движи, колата пак не върви. Ние от сутрин до вечер се въртим. Движение в нас трябва. Ние искаме да спре движението.
към беседата >>
В това отношение богатството е необходимо.
Щом чувствата са регулирани, то е в полза на човека. Щом волята е регулирана, то е в полза на човека. Три неща трябва да регулира любовта, за да можем на земята да живеем както трябва. Трябва да бъдеш богат на земята. Богат със здраве, богат с мисъл, богат с чувства.
В това отношение богатството е необходимо.
Материалното богатство трябва да е свързано с духовното. Христос казва: Не събирайте богатства на земята, но събирайте съкровища, дето никой не може да ви ги вземе. На земята колкото имате ще ви го вземат. Колко от вашето богатство може да го пренесете в другия свят?
към беседата >>
Напишеш я хубаво, ще дойде щастието ви.
Наука има в буквите. Може да ви кажа, че вие като идете в училище и като научите буквите и като ги напишете, вие определяте вашето бъдеще. Какво мислите, зависи как пишете буквите. Щастието ви зависи от А по някой път; щастието ви зависи от В, от Г, от една буква зависи. Един ден ако не можете да я напишете както трябва, ще дойде беля на главата ви.
Напишеш я хубаво, ще дойде щастието ви.
Вие ще кажете: Как може да бъде това? То е суеверие. Дали е суеверие или не, но е един факт. Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете. Ако пишете А дебело, вие сте бас.
към беседата >>
Колата не върви.
Когато обичаш един човек, трябва да се въртиш около него. Щом не се въртиш, работата е зле. Казвате: Да се въртя ли? Ще се въртиш, какво ще правиш? Ако колелото не се върти, какво ще стане?
Колата не върви.
Ако конят не се движи, колата пак не върви. Ние от сутрин до вечер се въртим. Движение в нас трябва. Ние искаме да спре движението. Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме.
към беседата >>
Материалното богатство трябва да е свързано с духовното.
Щом волята е регулирана, то е в полза на човека. Три неща трябва да регулира любовта, за да можем на земята да живеем както трябва. Трябва да бъдеш богат на земята. Богат със здраве, богат с мисъл, богат с чувства. В това отношение богатството е необходимо.
Материалното богатство трябва да е свързано с духовното.
Христос казва: Не събирайте богатства на земята, но събирайте съкровища, дето никой не може да ви ги вземе. На земята колкото имате ще ви го вземат. Колко от вашето богатство може да го пренесете в другия свят?
към беседата >>
Вие ще кажете: Как може да бъде това?
Може да ви кажа, че вие като идете в училище и като научите буквите и като ги напишете, вие определяте вашето бъдеще. Какво мислите, зависи как пишете буквите. Щастието ви зависи от А по някой път; щастието ви зависи от В, от Г, от една буква зависи. Един ден ако не можете да я напишете както трябва, ще дойде беля на главата ви. Напишеш я хубаво, ще дойде щастието ви.
Вие ще кажете: Как може да бъде това?
То е суеверие. Дали е суеверие или не, но е един факт. Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете. Ако пишете А дебело, вие сте бас. Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори?
към беседата >>
Ако конят не се движи, колата пак не върви.
Щом не се въртиш, работата е зле. Казвате: Да се въртя ли? Ще се въртиш, какво ще правиш? Ако колелото не се върти, какво ще стане? Колата не върви.
Ако конят не се движи, колата пак не върви.
Ние от сутрин до вечер се въртим. Движение в нас трябва. Ние искаме да спре движението. Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме. То са относителни неща.
към беседата >>
Христос казва: Не събирайте богатства на земята, но събирайте съкровища, дето никой не може да ви ги вземе.
Три неща трябва да регулира любовта, за да можем на земята да живеем както трябва. Трябва да бъдеш богат на земята. Богат със здраве, богат с мисъл, богат с чувства. В това отношение богатството е необходимо. Материалното богатство трябва да е свързано с духовното.
Христос казва: Не събирайте богатства на земята, но събирайте съкровища, дето никой не може да ви ги вземе.
На земята колкото имате ще ви го вземат. Колко от вашето богатство може да го пренесете в другия свят?
към беседата >>
То е суеверие.
Какво мислите, зависи как пишете буквите. Щастието ви зависи от А по някой път; щастието ви зависи от В, от Г, от една буква зависи. Един ден ако не можете да я напишете както трябва, ще дойде беля на главата ви. Напишеш я хубаво, ще дойде щастието ви. Вие ще кажете: Как може да бъде това?
То е суеверие.
Дали е суеверие или не, но е един факт. Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете. Ако пишете А дебело, вие сте бас. Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори? Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят.
към беседата >>
Ние от сутрин до вечер се въртим.
Казвате: Да се въртя ли? Ще се въртиш, какво ще правиш? Ако колелото не се върти, какво ще стане? Колата не върви. Ако конят не се движи, колата пак не върви.
Ние от сутрин до вечер се въртим.
Движение в нас трябва. Ние искаме да спре движението. Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме. То са относителни неща. С какво може да се замести страданието?
към беседата >>
На земята колкото имате ще ви го вземат.
Трябва да бъдеш богат на земята. Богат със здраве, богат с мисъл, богат с чувства. В това отношение богатството е необходимо. Материалното богатство трябва да е свързано с духовното. Христос казва: Не събирайте богатства на земята, но събирайте съкровища, дето никой не може да ви ги вземе.
На земята колкото имате ще ви го вземат.
Колко от вашето богатство може да го пренесете в другия свят?
към беседата >>
Дали е суеверие или не, но е един факт.
Щастието ви зависи от А по някой път; щастието ви зависи от В, от Г, от една буква зависи. Един ден ако не можете да я напишете както трябва, ще дойде беля на главата ви. Напишеш я хубаво, ще дойде щастието ви. Вие ще кажете: Как може да бъде това? То е суеверие.
Дали е суеверие или не, но е един факт.
Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете. Ако пишете А дебело, вие сте бас. Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори? Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят. Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти.
към беседата >>
Движение в нас трябва.
Ще се въртиш, какво ще правиш? Ако колелото не се върти, какво ще стане? Колата не върви. Ако конят не се движи, колата пак не върви. Ние от сутрин до вечер се въртим.
Движение в нас трябва.
Ние искаме да спре движението. Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме. То са относителни неща. С какво може да се замести страданието? – С радост.
към беседата >>
Колко от вашето богатство може да го пренесете в другия свят?
Богат със здраве, богат с мисъл, богат с чувства. В това отношение богатството е необходимо. Материалното богатство трябва да е свързано с духовното. Христос казва: Не събирайте богатства на земята, но събирайте съкровища, дето никой не може да ви ги вземе. На земята колкото имате ще ви го вземат.
Колко от вашето богатство може да го пренесете в другия свят?
към беседата >>
Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете.
Един ден ако не можете да я напишете както трябва, ще дойде беля на главата ви. Напишеш я хубаво, ще дойде щастието ви. Вие ще кажете: Как може да бъде това? То е суеверие. Дали е суеверие или не, но е един факт.
Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете.
Ако пишете А дебело, вие сте бас. Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори? Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят. Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти. Има и кресливи басове.
към беседата >>
Ние искаме да спре движението.
Ако колелото не се върти, какво ще стане? Колата не върви. Ако конят не се движи, колата пак не върви. Ние от сутрин до вечер се въртим. Движение в нас трябва.
Ние искаме да спре движението.
Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме. То са относителни неща. С какво може да се замести страданието? – С радост. С какво може да се замести радостта?
към беседата >>
Онези от вас, на които езерата са пълни, да потекат.
Онези от вас, на които езерата са пълни, да потекат.
Тогава аз бих желал всички да се познавате. Аз виждам много хубави работи във вас, които не сте проявили. Според мене, дойде някой човек иска да ми каже, че ме обича, аз искам да ми изпее една песен. Като изпее песента хубаво, обича ме. Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва.
към беседата >>
Ако пишете А дебело, вие сте бас.
Напишеш я хубаво, ще дойде щастието ви. Вие ще кажете: Как може да бъде това? То е суеверие. Дали е суеверие или не, но е един факт. Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете.
Ако пишете А дебело, вие сте бас.
Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори? Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят. Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти. Има и кресливи басове. Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват.
към беседата >>
Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме.
Колата не върви. Ако конят не се движи, колата пак не върви. Ние от сутрин до вечер се въртим. Движение в нас трябва. Ние искаме да спре движението.
Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме.
То са относителни неща. С какво може да се замести страданието? – С радост. С какво може да се замести радостта? – Със страдание.
към беседата >>
Тогава аз бих желал всички да се познавате.
Онези от вас, на които езерата са пълни, да потекат.
Тогава аз бих желал всички да се познавате.
Аз виждам много хубави работи във вас, които не сте проявили. Според мене, дойде някой човек иска да ми каже, че ме обича, аз искам да ми изпее една песен. Като изпее песента хубаво, обича ме. Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва. Като ме огрее слънцето как познавам, че ме обича?
към беседата >>
Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори?
Вие ще кажете: Как може да бъде това? То е суеверие. Дали е суеверие или не, но е един факт. Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете. Ако пишете А дебело, вие сте бас.
Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори?
Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят. Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти. Има и кресливи басове. Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват. Той разпитва за този, онзи, дядо му, а той седи и се притеснява.
към беседата >>
То са относителни неща.
Ако конят не се движи, колата пак не върви. Ние от сутрин до вечер се въртим. Движение в нас трябва. Ние искаме да спре движението. Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме.
То са относителни неща.
С какво може да се замести страданието? – С радост. С какво може да се замести радостта? – Със страдание. Защото радостта като страда, почива си.
към беседата >>
Аз виждам много хубави работи във вас, които не сте проявили.
Онези от вас, на които езерата са пълни, да потекат. Тогава аз бих желал всички да се познавате.
Аз виждам много хубави работи във вас, които не сте проявили.
Според мене, дойде някой човек иска да ми каже, че ме обича, аз искам да ми изпее една песен. Като изпее песента хубаво, обича ме. Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва. Като ме огрее слънцето как познавам, че ме обича? Ние искаме сега другите хора да бъдат проводници на хубавото в света.
към беседата >>
Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят.
То е суеверие. Дали е суеверие или не, но е един факт. Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете. Ако пишете А дебело, вие сте бас. Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори?
Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят.
Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти. Има и кресливи басове. Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват. Той разпитва за този, онзи, дядо му, а той седи и се притеснява. Той има съображения да разпитва, всичко го интересува, но той пита отдалече дали състоянието на баща ти е добро, нивите ви как са.
към беседата >>
С какво може да се замести страданието?
Ние от сутрин до вечер се въртим. Движение в нас трябва. Ние искаме да спре движението. Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме. То са относителни неща.
С какво може да се замести страданието?
– С радост. С какво може да се замести радостта? – Със страдание. Защото радостта като страда, почива си. Страданието като се радва, почива си.
към беседата >>
Според мене, дойде някой човек иска да ми каже, че ме обича, аз искам да ми изпее една песен.
Онези от вас, на които езерата са пълни, да потекат. Тогава аз бих желал всички да се познавате. Аз виждам много хубави работи във вас, които не сте проявили.
Според мене, дойде някой човек иска да ми каже, че ме обича, аз искам да ми изпее една песен.
Като изпее песента хубаво, обича ме. Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва. Като ме огрее слънцето как познавам, че ме обича? Ние искаме сега другите хора да бъдат проводници на хубавото в света. Най-първо ние трябва да бъдем проводници.
към беседата >>
Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти.
Дали е суеверие или не, но е един факт. Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете. Ако пишете А дебело, вие сте бас. Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори? Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят.
Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти.
Има и кресливи басове. Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват. Той разпитва за този, онзи, дядо му, а той седи и се притеснява. Той има съображения да разпитва, всичко го интересува, но той пита отдалече дали състоянието на баща ти е добро, нивите ви как са. Казва: Ти пари искаш.
към беседата >>
– С радост.
Движение в нас трябва. Ние искаме да спре движението. Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме. То са относителни неща. С какво може да се замести страданието?
– С радост.
С какво може да се замести радостта? – Със страдание. Защото радостта като страда, почива си. Страданието като се радва, почива си. Радостта е почивка за страданието.
към беседата >>
Като изпее песента хубаво, обича ме.
Онези от вас, на които езерата са пълни, да потекат. Тогава аз бих желал всички да се познавате. Аз виждам много хубави работи във вас, които не сте проявили. Според мене, дойде някой човек иска да ми каже, че ме обича, аз искам да ми изпее една песен.
Като изпее песента хубаво, обича ме.
Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва. Като ме огрее слънцето как познавам, че ме обича? Ние искаме сега другите хора да бъдат проводници на хубавото в света. Най-първо ние трябва да бъдем проводници. Очите ни да бъдат проводници, ушите ни да бъдат проводници, устата ни да бъде проводник, всяка частица от нас да бъде проводник на онова Великото в света.
към беседата >>
Има и кресливи басове.
Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете. Ако пишете А дебело, вие сте бас. Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори? Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят. Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти.
Има и кресливи басове.
Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват. Той разпитва за този, онзи, дядо му, а той седи и се притеснява. Той има съображения да разпитва, всичко го интересува, но той пита отдалече дали състоянието на баща ти е добро, нивите ви как са. Казва: Ти пари искаш. Той иска да се осигури как е работата.
към беседата >>
С какво може да се замести радостта?
Ние искаме да спре движението. Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме. То са относителни неща. С какво може да се замести страданието? – С радост.
С какво може да се замести радостта?
– Със страдание. Защото радостта като страда, почива си. Страданието като се радва, почива си. Радостта е почивка за страданието. Страданието е почивка за радостта.
към беседата >>
Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва.
Онези от вас, на които езерата са пълни, да потекат. Тогава аз бих желал всички да се познавате. Аз виждам много хубави работи във вас, които не сте проявили. Според мене, дойде някой човек иска да ми каже, че ме обича, аз искам да ми изпее една песен. Като изпее песента хубаво, обича ме.
Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва.
Като ме огрее слънцето как познавам, че ме обича? Ние искаме сега другите хора да бъдат проводници на хубавото в света. Най-първо ние трябва да бъдем проводници. Очите ни да бъдат проводници, ушите ни да бъдат проводници, устата ни да бъде проводник, всяка частица от нас да бъде проводник на онова Великото в света. Нашето благо е благо за цялото човечество.
към беседата >>
Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват.
Ако пишете А дебело, вие сте бас. Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори? Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят. Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти. Има и кресливи басове.
Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват.
Той разпитва за този, онзи, дядо му, а той седи и се притеснява. Той има съображения да разпитва, всичко го интересува, но той пита отдалече дали състоянието на баща ти е добро, нивите ви как са. Казва: Ти пари искаш. Той иска да се осигури как е работата. То са вътрешни подозрения, може би човекът има интерес.
към беседата >>
– Със страдание.
Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме. То са относителни неща. С какво може да се замести страданието? – С радост. С какво може да се замести радостта?
– Със страдание.
Защото радостта като страда, почива си. Страданието като се радва, почива си. Радостта е почивка за страданието. Страданието е почивка за радостта. Тъй гледам аз на нещата.
към беседата >>
Като ме огрее слънцето как познавам, че ме обича?
Тогава аз бих желал всички да се познавате. Аз виждам много хубави работи във вас, които не сте проявили. Според мене, дойде някой човек иска да ми каже, че ме обича, аз искам да ми изпее една песен. Като изпее песента хубаво, обича ме. Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва.
Като ме огрее слънцето как познавам, че ме обича?
Ние искаме сега другите хора да бъдат проводници на хубавото в света. Най-първо ние трябва да бъдем проводници. Очите ни да бъдат проводници, ушите ни да бъдат проводници, устата ни да бъде проводник, всяка частица от нас да бъде проводник на онова Великото в света. Нашето благо е благо за цялото човечество.
към беседата >>
Той разпитва за този, онзи, дядо му, а той седи и се притеснява.
Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори? Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят. Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти. Има и кресливи басове. Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват.
Той разпитва за този, онзи, дядо му, а той седи и се притеснява.
Той има съображения да разпитва, всичко го интересува, но той пита отдалече дали състоянието на баща ти е добро, нивите ви как са. Казва: Ти пари искаш. Той иска да се осигури как е работата. То са вътрешни подозрения, може би човекът има интерес.
към беседата >>
Защото радостта като страда, почива си.
То са относителни неща. С какво може да се замести страданието? – С радост. С какво може да се замести радостта? – Със страдание.
Защото радостта като страда, почива си.
Страданието като се радва, почива си. Радостта е почивка за страданието. Страданието е почивка за радостта. Тъй гледам аз на нещата. Това е философия.
към беседата >>
Ние искаме сега другите хора да бъдат проводници на хубавото в света.
Аз виждам много хубави работи във вас, които не сте проявили. Според мене, дойде някой човек иска да ми каже, че ме обича, аз искам да ми изпее една песен. Като изпее песента хубаво, обича ме. Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва. Като ме огрее слънцето как познавам, че ме обича?
Ние искаме сега другите хора да бъдат проводници на хубавото в света.
Най-първо ние трябва да бъдем проводници. Очите ни да бъдат проводници, ушите ни да бъдат проводници, устата ни да бъде проводник, всяка частица от нас да бъде проводник на онова Великото в света. Нашето благо е благо за цялото човечество.
към беседата >>
Той има съображения да разпитва, всичко го интересува, но той пита отдалече дали състоянието на баща ти е добро, нивите ви как са.
Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят. Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти. Има и кресливи басове. Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват. Той разпитва за този, онзи, дядо му, а той седи и се притеснява.
Той има съображения да разпитва, всичко го интересува, но той пита отдалече дали състоянието на баща ти е добро, нивите ви как са.
Казва: Ти пари искаш. Той иска да се осигури как е работата. То са вътрешни подозрения, може би човекът има интерес.
към беседата >>
Страданието като се радва, почива си.
С какво може да се замести страданието? – С радост. С какво може да се замести радостта? – Със страдание. Защото радостта като страда, почива си.
Страданието като се радва, почива си.
Радостта е почивка за страданието. Страданието е почивка за радостта. Тъй гледам аз на нещата. Това е философия. Защо страдаме?
към беседата >>
Най-първо ние трябва да бъдем проводници.
Според мене, дойде някой човек иска да ми каже, че ме обича, аз искам да ми изпее една песен. Като изпее песента хубаво, обича ме. Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва. Като ме огрее слънцето как познавам, че ме обича? Ние искаме сега другите хора да бъдат проводници на хубавото в света.
Най-първо ние трябва да бъдем проводници.
Очите ни да бъдат проводници, ушите ни да бъдат проводници, устата ни да бъде проводник, всяка частица от нас да бъде проводник на онова Великото в света. Нашето благо е благо за цялото човечество.
към беседата >>
Казва: Ти пари искаш.
Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти. Има и кресливи басове. Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват. Той разпитва за този, онзи, дядо му, а той седи и се притеснява. Той има съображения да разпитва, всичко го интересува, но той пита отдалече дали състоянието на баща ти е добро, нивите ви как са.
Казва: Ти пари искаш.
Той иска да се осигури как е работата. То са вътрешни подозрения, може би човекът има интерес.
към беседата >>
Радостта е почивка за страданието.
– С радост. С какво може да се замести радостта? – Със страдание. Защото радостта като страда, почива си. Страданието като се радва, почива си.
Радостта е почивка за страданието.
Страданието е почивка за радостта. Тъй гледам аз на нещата. Това е философия. Защо страдаме? – Почиваме си.
към беседата >>
Очите ни да бъдат проводници, ушите ни да бъдат проводници, устата ни да бъде проводник, всяка частица от нас да бъде проводник на онова Великото в света.
Като изпее песента хубаво, обича ме. Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва. Като ме огрее слънцето как познавам, че ме обича? Ние искаме сега другите хора да бъдат проводници на хубавото в света. Най-първо ние трябва да бъдем проводници.
Очите ни да бъдат проводници, ушите ни да бъдат проводници, устата ни да бъде проводник, всяка частица от нас да бъде проводник на онова Великото в света.
Нашето благо е благо за цялото човечество.
към беседата >>
Той иска да се осигури как е работата.
Има и кресливи басове. Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват. Той разпитва за този, онзи, дядо му, а той седи и се притеснява. Той има съображения да разпитва, всичко го интересува, но той пита отдалече дали състоянието на баща ти е добро, нивите ви как са. Казва: Ти пари искаш.
Той иска да се осигури как е работата.
То са вътрешни подозрения, може би човекът има интерес.
към беседата >>
Страданието е почивка за радостта.
С какво може да се замести радостта? – Със страдание. Защото радостта като страда, почива си. Страданието като се радва, почива си. Радостта е почивка за страданието.
Страданието е почивка за радостта.
Тъй гледам аз на нещата. Това е философия. Защо страдаме? – Почиваме си. Скърбим, почиваме си.
към беседата >>
Нашето благо е благо за цялото човечество.
Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва. Като ме огрее слънцето как познавам, че ме обича? Ние искаме сега другите хора да бъдат проводници на хубавото в света. Най-първо ние трябва да бъдем проводници. Очите ни да бъдат проводници, ушите ни да бъдат проводници, устата ни да бъде проводник, всяка частица от нас да бъде проводник на онова Великото в света.
Нашето благо е благо за цялото човечество.
към беседата >>
То са вътрешни подозрения, може би човекът има интерес.
Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват. Той разпитва за този, онзи, дядо му, а той седи и се притеснява. Той има съображения да разпитва, всичко го интересува, но той пита отдалече дали състоянието на баща ти е добро, нивите ви как са. Казва: Ти пари искаш. Той иска да се осигури как е работата.
То са вътрешни подозрения, може би човекът има интерес.
към беседата >>
Тъй гледам аз на нещата.
– Със страдание. Защото радостта като страда, почива си. Страданието като се радва, почива си. Радостта е почивка за страданието. Страданието е почивка за радостта.
Тъй гледам аз на нещата.
Това е философия. Защо страдаме? – Почиваме си. Скърбим, почиваме си. И радостта трябва да почива.
към беседата >>
Първото нещо: Здравето на човека зависи от любовта.
Първото нещо: Здравето на човека зависи от любовта.
Ако си болен, любовта ти е малка, непроявена. Причината може да е във вашия ум, причината може да е във вашето сърце, причината може да е във вашата воля. Следователно, отмахнете причината от ума си, от сърцето си, за да дойде здравето. Щом придобиете здравето, вие ще имате едно отлично разположение на духа. Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва.
към беседата >>
Аз гледам някой как написал А, но по това А аз виждам, че той обича да се облича хубаво, хубаво да си похапва.
Аз гледам някой как написал А, но по това А аз виждам, че той обича да се облича хубаво, хубаво да си похапва.
Когато товариш коня, товари го на свет. После виждам, че потупва децата си вкъщи. В А-то виждам, че той не плаща добре на слугите си. Ако е свещеник, виждам, че не си доизкарва работата, полъгва, нагрубява другите. Ако е учител, не е много от прилежните.
към беседата >>
Това е философия.
Защото радостта като страда, почива си. Страданието като се радва, почива си. Радостта е почивка за страданието. Страданието е почивка за радостта. Тъй гледам аз на нещата.
Това е философия.
Защо страдаме? – Почиваме си. Скърбим, почиваме си. И радостта трябва да почива. Да се радваме, това е отлична, голяма работа.
към беседата >>
Ако си болен, любовта ти е малка, непроявена.
Първото нещо: Здравето на човека зависи от любовта.
Ако си болен, любовта ти е малка, непроявена.
Причината може да е във вашия ум, причината може да е във вашето сърце, причината може да е във вашата воля. Следователно, отмахнете причината от ума си, от сърцето си, за да дойде здравето. Щом придобиете здравето, вие ще имате едно отлично разположение на духа. Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва. Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца.
към беседата >>
Когато товариш коня, товари го на свет.
Аз гледам някой как написал А, но по това А аз виждам, че той обича да се облича хубаво, хубаво да си похапва.
Когато товариш коня, товари го на свет.
После виждам, че потупва децата си вкъщи. В А-то виждам, че той не плаща добре на слугите си. Ако е свещеник, виждам, че не си доизкарва работата, полъгва, нагрубява другите. Ако е учител, не е много от прилежните. Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш.
към беседата >>
Защо страдаме?
Страданието като се радва, почива си. Радостта е почивка за страданието. Страданието е почивка за радостта. Тъй гледам аз на нещата. Това е философия.
Защо страдаме?
– Почиваме си. Скърбим, почиваме си. И радостта трябва да почива. Да се радваме, това е отлична, голяма работа. После като страдаш, пак е работа.
към беседата >>
Причината може да е във вашия ум, причината може да е във вашето сърце, причината може да е във вашата воля.
Първото нещо: Здравето на човека зависи от любовта. Ако си болен, любовта ти е малка, непроявена.
Причината може да е във вашия ум, причината може да е във вашето сърце, причината може да е във вашата воля.
Следователно, отмахнете причината от ума си, от сърцето си, за да дойде здравето. Щом придобиете здравето, вие ще имате едно отлично разположение на духа. Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва. Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст.
към беседата >>
После виждам, че потупва децата си вкъщи.
Аз гледам някой как написал А, но по това А аз виждам, че той обича да се облича хубаво, хубаво да си похапва. Когато товариш коня, товари го на свет.
После виждам, че потупва децата си вкъщи.
В А-то виждам, че той не плаща добре на слугите си. Ако е свещеник, виждам, че не си доизкарва работата, полъгва, нагрубява другите. Ако е учител, не е много от прилежните. Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш. Вие питате къде виждам в А това?
към беседата >>
– Почиваме си.
Радостта е почивка за страданието. Страданието е почивка за радостта. Тъй гледам аз на нещата. Това е философия. Защо страдаме?
– Почиваме си.
Скърбим, почиваме си. И радостта трябва да почива. Да се радваме, това е отлична, голяма работа. После като страдаш, пак е работа. И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме.
към беседата >>
Следователно, отмахнете причината от ума си, от сърцето си, за да дойде здравето.
Първото нещо: Здравето на човека зависи от любовта. Ако си болен, любовта ти е малка, непроявена. Причината може да е във вашия ум, причината може да е във вашето сърце, причината може да е във вашата воля.
Следователно, отмахнете причината от ума си, от сърцето си, за да дойде здравето.
Щом придобиете здравето, вие ще имате едно отлично разположение на духа. Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва. Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст. Господ обича малките работи.
към беседата >>
В А-то виждам, че той не плаща добре на слугите си.
Аз гледам някой как написал А, но по това А аз виждам, че той обича да се облича хубаво, хубаво да си похапва. Когато товариш коня, товари го на свет. После виждам, че потупва децата си вкъщи.
В А-то виждам, че той не плаща добре на слугите си.
Ако е свещеник, виждам, че не си доизкарва работата, полъгва, нагрубява другите. Ако е учител, не е много от прилежните. Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш. Вие питате къде виждам в А това? Как се познава, че обича да полъгва?
към беседата >>
Скърбим, почиваме си.
Страданието е почивка за радостта. Тъй гледам аз на нещата. Това е философия. Защо страдаме? – Почиваме си.
Скърбим, почиваме си.
И радостта трябва да почива. Да се радваме, това е отлична, голяма работа. После като страдаш, пак е работа. И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме. Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта.
към беседата >>
Щом придобиете здравето, вие ще имате едно отлично разположение на духа.
Първото нещо: Здравето на човека зависи от любовта. Ако си болен, любовта ти е малка, непроявена. Причината може да е във вашия ум, причината може да е във вашето сърце, причината може да е във вашата воля. Следователно, отмахнете причината от ума си, от сърцето си, за да дойде здравето.
Щом придобиете здравето, вие ще имате едно отлично разположение на духа.
Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва. Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст. Господ обича малките работи. Колкото са по-малки, толкова по-добре.
към беседата >>
Ако е свещеник, виждам, че не си доизкарва работата, полъгва, нагрубява другите.
Аз гледам някой как написал А, но по това А аз виждам, че той обича да се облича хубаво, хубаво да си похапва. Когато товариш коня, товари го на свет. После виждам, че потупва децата си вкъщи. В А-то виждам, че той не плаща добре на слугите си.
Ако е свещеник, виждам, че не си доизкарва работата, полъгва, нагрубява другите.
Ако е учител, не е много от прилежните. Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш. Вие питате къде виждам в А това? Как се познава, че обича да полъгва? – Туй няма да ви го кажа.
към беседата >>
И радостта трябва да почива.
Тъй гледам аз на нещата. Това е философия. Защо страдаме? – Почиваме си. Скърбим, почиваме си.
И радостта трябва да почива.
Да се радваме, това е отлична, голяма работа. После като страдаш, пак е работа. И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме. Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта. Два процеса имаме.
към беседата >>
Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва.
Първото нещо: Здравето на човека зависи от любовта. Ако си болен, любовта ти е малка, непроявена. Причината може да е във вашия ум, причината може да е във вашето сърце, причината може да е във вашата воля. Следователно, отмахнете причината от ума си, от сърцето си, за да дойде здравето. Щом придобиете здравето, вие ще имате едно отлично разположение на духа.
Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва.
Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст. Господ обича малките работи. Колкото са по-малки, толкова по-добре. Като те види голям, не обръща внимание.
към беседата >>
Ако е учител, не е много от прилежните.
Аз гледам някой как написал А, но по това А аз виждам, че той обича да се облича хубаво, хубаво да си похапва. Когато товариш коня, товари го на свет. После виждам, че потупва децата си вкъщи. В А-то виждам, че той не плаща добре на слугите си. Ако е свещеник, виждам, че не си доизкарва работата, полъгва, нагрубява другите.
Ако е учител, не е много от прилежните.
Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш. Вие питате къде виждам в А това? Как се познава, че обича да полъгва? – Туй няма да ви го кажа. После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа.
към беседата >>
Да се радваме, това е отлична, голяма работа.
Това е философия. Защо страдаме? – Почиваме си. Скърбим, почиваме си. И радостта трябва да почива.
Да се радваме, това е отлична, голяма работа.
После като страдаш, пак е работа. И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме. Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта. Два процеса имаме. Радостта това е пътят на любовта.
към беседата >>
Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца.
Ако си болен, любовта ти е малка, непроявена. Причината може да е във вашия ум, причината може да е във вашето сърце, причината може да е във вашата воля. Следователно, отмахнете причината от ума си, от сърцето си, за да дойде здравето. Щом придобиете здравето, вие ще имате едно отлично разположение на духа. Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва.
Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца.
„Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст. Господ обича малките работи. Колкото са по-малки, толкова по-добре. Като те види голям, не обръща внимание. Като те види малък, че никой не обръща внимание на теб, Той ще ти обърне внимание.
към беседата >>
Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш.
Когато товариш коня, товари го на свет. После виждам, че потупва децата си вкъщи. В А-то виждам, че той не плаща добре на слугите си. Ако е свещеник, виждам, че не си доизкарва работата, полъгва, нагрубява другите. Ако е учител, не е много от прилежните.
Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш.
Вие питате къде виждам в А това? Как се познава, че обича да полъгва? – Туй няма да ви го кажа. После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа. Всичко това виждам в А-то.
към беседата >>
После като страдаш, пак е работа.
Защо страдаме? – Почиваме си. Скърбим, почиваме си. И радостта трябва да почива. Да се радваме, това е отлична, голяма работа.
После като страдаш, пак е работа.
И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме. Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта. Два процеса имаме. Радостта това е пътят на любовта. Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив.
към беседата >>
„Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст.
Причината може да е във вашия ум, причината може да е във вашето сърце, причината може да е във вашата воля. Следователно, отмахнете причината от ума си, от сърцето си, за да дойде здравето. Щом придобиете здравето, вие ще имате едно отлично разположение на духа. Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва. Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца.
„Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст.
Господ обича малките работи. Колкото са по-малки, толкова по-добре. Като те види голям, не обръща внимание. Като те види малък, че никой не обръща внимание на теб, Той ще ти обърне внимание. При Него важат малките, не големите.
към беседата >>
Вие питате къде виждам в А това?
После виждам, че потупва децата си вкъщи. В А-то виждам, че той не плаща добре на слугите си. Ако е свещеник, виждам, че не си доизкарва работата, полъгва, нагрубява другите. Ако е учител, не е много от прилежните. Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш.
Вие питате къде виждам в А това?
Как се познава, че обича да полъгва? – Туй няма да ви го кажа. После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа. Всичко това виждам в А-то. Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е.
към беседата >>
И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме.
– Почиваме си. Скърбим, почиваме си. И радостта трябва да почива. Да се радваме, това е отлична, голяма работа. После като страдаш, пак е работа.
И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме.
Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта. Два процеса имаме. Радостта това е пътят на любовта. Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив. Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш.
към беседата >>
Господ обича малките работи.
Следователно, отмахнете причината от ума си, от сърцето си, за да дойде здравето. Щом придобиете здравето, вие ще имате едно отлично разположение на духа. Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва. Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст.
Господ обича малките работи.
Колкото са по-малки, толкова по-добре. Като те види голям, не обръща внимание. Като те види малък, че никой не обръща внимание на теб, Той ще ти обърне внимание. При Него важат малките, не големите.
към беседата >>
Как се познава, че обича да полъгва?
В А-то виждам, че той не плаща добре на слугите си. Ако е свещеник, виждам, че не си доизкарва работата, полъгва, нагрубява другите. Ако е учител, не е много от прилежните. Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш. Вие питате къде виждам в А това?
Как се познава, че обича да полъгва?
– Туй няма да ви го кажа. После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа. Всичко това виждам в А-то. Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е. От В-то виждам какъв му е умът.
към беседата >>
Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта.
Скърбим, почиваме си. И радостта трябва да почива. Да се радваме, това е отлична, голяма работа. После като страдаш, пак е работа. И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме.
Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта.
Два процеса имаме. Радостта това е пътят на любовта. Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив. Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш. Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени.
към беседата >>
Колкото са по-малки, толкова по-добре.
Щом придобиете здравето, вие ще имате едно отлично разположение на духа. Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва. Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст. Господ обича малките работи.
Колкото са по-малки, толкова по-добре.
Като те види голям, не обръща внимание. Като те види малък, че никой не обръща внимание на теб, Той ще ти обърне внимание. При Него важат малките, не големите.
към беседата >>
– Туй няма да ви го кажа.
Ако е свещеник, виждам, че не си доизкарва работата, полъгва, нагрубява другите. Ако е учител, не е много от прилежните. Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш. Вие питате къде виждам в А това? Как се познава, че обича да полъгва?
– Туй няма да ви го кажа.
После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа. Всичко това виждам в А-то. Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е. От В-то виждам какъв му е умът. По Г-то виждам, каква е волята му.
към беседата >>
Два процеса имаме.
И радостта трябва да почива. Да се радваме, това е отлична, голяма работа. После като страдаш, пак е работа. И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме. Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта.
Два процеса имаме.
Радостта това е пътят на любовта. Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив. Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш. Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени. Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък.
към беседата >>
Като те види голям, не обръща внимание.
Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва. Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст. Господ обича малките работи. Колкото са по-малки, толкова по-добре.
Като те види голям, не обръща внимание.
Като те види малък, че никой не обръща внимание на теб, Той ще ти обърне внимание. При Него важат малките, не големите.
към беседата >>
После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа.
Ако е учител, не е много от прилежните. Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш. Вие питате къде виждам в А това? Как се познава, че обича да полъгва? – Туй няма да ви го кажа.
После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа.
Всичко това виждам в А-то. Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е. От В-то виждам какъв му е умът. По Г-то виждам, каква е волята му. Като се закачи някъде с ченгел, ти пущаш, той не пуща.
към беседата >>
Радостта това е пътят на любовта.
Да се радваме, това е отлична, голяма работа. После като страдаш, пак е работа. И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме. Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта. Два процеса имаме.
Радостта това е пътят на любовта.
Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив. Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш. Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени. Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък. Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си.
към беседата >>
Като те види малък, че никой не обръща внимание на теб, Той ще ти обърне внимание.
Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст. Господ обича малките работи. Колкото са по-малки, толкова по-добре. Като те види голям, не обръща внимание.
Като те види малък, че никой не обръща внимание на теб, Той ще ти обърне внимание.
При Него важат малките, не големите.
към беседата >>
Всичко това виждам в А-то.
Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш. Вие питате къде виждам в А това? Как се познава, че обича да полъгва? – Туй няма да ви го кажа. После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа.
Всичко това виждам в А-то.
Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е. От В-то виждам какъв му е умът. По Г-то виждам, каква е волята му. Като се закачи някъде с ченгел, ти пущаш, той не пуща. – Къде е това?
към беседата >>
Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив.
После като страдаш, пак е работа. И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме. Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта. Два процеса имаме. Радостта това е пътят на любовта.
Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив.
Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш. Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени. Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък. Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си. Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш.
към беседата >>
При Него важат малките, не големите.
„Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст. Господ обича малките работи. Колкото са по-малки, толкова по-добре. Като те види голям, не обръща внимание. Като те види малък, че никой не обръща внимание на теб, Той ще ти обърне внимание.
При Него важат малките, не големите.
към беседата >>
Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е.
Вие питате къде виждам в А това? Как се познава, че обича да полъгва? – Туй няма да ви го кажа. После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа. Всичко това виждам в А-то.
Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е.
От В-то виждам какъв му е умът. По Г-то виждам, каква е волята му. Като се закачи някъде с ченгел, ти пущаш, той не пуща. – Къде е това? – Няма да ви го кажа.
към беседата >>
Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш.
И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме. Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта. Два процеса имаме. Радостта това е пътят на любовта. Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив.
Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш.
Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени. Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък. Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си. Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш. Ако твоята уста е затворена, че никога не си ял, тогава няма да опиташ благата, които Бог е дал.
към беседата >>
Има пет души, които ви обичат.
Има пет души, които ви обичат.
Очите ви обичат, понеже постоянно влиза светлината. Ушите ви обичат, понеже постоянно влиза звук. Носът ви обича, понеже уханието влиза. Яденето ви обича, водата ви обича. Колко работи има, които ви обичат, които постоянно идат.
към беседата >>
От В-то виждам какъв му е умът.
Как се познава, че обича да полъгва? – Туй няма да ви го кажа. После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа. Всичко това виждам в А-то. Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е.
От В-то виждам какъв му е умът.
По Г-то виждам, каква е волята му. Като се закачи някъде с ченгел, ти пущаш, той не пуща. – Къде е това? – Няма да ви го кажа. Те са тънкости.
към беседата >>
Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени.
Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта. Два процеса имаме. Радостта това е пътят на любовта. Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив. Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш.
Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени.
Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък. Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си. Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш. Ако твоята уста е затворена, че никога не си ял, тогава няма да опиташ благата, които Бог е дал. Казва: Много е отворена устата.
към беседата >>
Очите ви обичат, понеже постоянно влиза светлината.
Има пет души, които ви обичат.
Очите ви обичат, понеже постоянно влиза светлината.
Ушите ви обичат, понеже постоянно влиза звук. Носът ви обича, понеже уханието влиза. Яденето ви обича, водата ви обича. Колко работи има, които ви обичат, които постоянно идат. Радвайте се на онези, които ви обичат.
към беседата >>
По Г-то виждам, каква е волята му.
– Туй няма да ви го кажа. После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа. Всичко това виждам в А-то. Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е. От В-то виждам какъв му е умът.
По Г-то виждам, каква е волята му.
Като се закачи някъде с ченгел, ти пущаш, той не пуща. – Къде е това? – Няма да ви го кажа. Те са тънкости.
към беседата >>
Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък.
Два процеса имаме. Радостта това е пътят на любовта. Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив. Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш. Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени.
Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък.
Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си. Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш. Ако твоята уста е затворена, че никога не си ял, тогава няма да опиташ благата, които Бог е дал. Казва: Много е отворена устата. Аз се радвам, че устата е отворена.
към беседата >>
Ушите ви обичат, понеже постоянно влиза звук.
Има пет души, които ви обичат. Очите ви обичат, понеже постоянно влиза светлината.
Ушите ви обичат, понеже постоянно влиза звук.
Носът ви обича, понеже уханието влиза. Яденето ви обича, водата ви обича. Колко работи има, които ви обичат, които постоянно идат. Радвайте се на онези, които ви обичат.
към беседата >>
Като се закачи някъде с ченгел, ти пущаш, той не пуща.
После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа. Всичко това виждам в А-то. Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е. От В-то виждам какъв му е умът. По Г-то виждам, каква е волята му.
Като се закачи някъде с ченгел, ти пущаш, той не пуща.
– Къде е това? – Няма да ви го кажа. Те са тънкости.
към беседата >>
Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си.
Радостта това е пътят на любовта. Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив. Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш. Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени. Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък.
Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си.
Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш. Ако твоята уста е затворена, че никога не си ял, тогава няма да опиташ благата, които Бог е дал. Казва: Много е отворена устата. Аз се радвам, че устата е отворена. Хубаво е да бъде устата отворена.
към беседата >>
Носът ви обича, понеже уханието влиза.
Има пет души, които ви обичат. Очите ви обичат, понеже постоянно влиза светлината. Ушите ви обичат, понеже постоянно влиза звук.
Носът ви обича, понеже уханието влиза.
Яденето ви обича, водата ви обича. Колко работи има, които ви обичат, които постоянно идат. Радвайте се на онези, които ви обичат.
към беседата >>
– Къде е това?
Всичко това виждам в А-то. Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е. От В-то виждам какъв му е умът. По Г-то виждам, каква е волята му. Като се закачи някъде с ченгел, ти пущаш, той не пуща.
– Къде е това?
– Няма да ви го кажа. Те са тънкости.
към беседата >>
Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш.
Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив. Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш. Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени. Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък. Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си.
Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш.
Ако твоята уста е затворена, че никога не си ял, тогава няма да опиташ благата, които Бог е дал. Казва: Много е отворена устата. Аз се радвам, че устата е отворена. Хубаво е да бъде устата отворена.
към беседата >>
Яденето ви обича, водата ви обича.
Има пет души, които ви обичат. Очите ви обичат, понеже постоянно влиза светлината. Ушите ви обичат, понеже постоянно влиза звук. Носът ви обича, понеже уханието влиза.
Яденето ви обича, водата ви обича.
Колко работи има, които ви обичат, които постоянно идат. Радвайте се на онези, които ви обичат.
към беседата >>
– Няма да ви го кажа.
Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е. От В-то виждам какъв му е умът. По Г-то виждам, каква е волята му. Като се закачи някъде с ченгел, ти пущаш, той не пуща. – Къде е това?
– Няма да ви го кажа.
Те са тънкости.
към беседата >>
Ако твоята уста е затворена, че никога не си ял, тогава няма да опиташ благата, които Бог е дал.
Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш. Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени. Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък. Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си. Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш.
Ако твоята уста е затворена, че никога не си ял, тогава няма да опиташ благата, които Бог е дал.
Казва: Много е отворена устата. Аз се радвам, че устата е отворена. Хубаво е да бъде устата отворена.
към беседата >>
Колко работи има, които ви обичат, които постоянно идат.
Има пет души, които ви обичат. Очите ви обичат, понеже постоянно влиза светлината. Ушите ви обичат, понеже постоянно влиза звук. Носът ви обича, понеже уханието влиза. Яденето ви обича, водата ви обича.
Колко работи има, които ви обичат, които постоянно идат.
Радвайте се на онези, които ви обичат.
към беседата >>
Те са тънкости.
От В-то виждам какъв му е умът. По Г-то виждам, каква е волята му. Като се закачи някъде с ченгел, ти пущаш, той не пуща. – Къде е това? – Няма да ви го кажа.
Те са тънкости.
към беседата >>
Казва: Много е отворена устата.
Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени. Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък. Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си. Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш. Ако твоята уста е затворена, че никога не си ял, тогава няма да опиташ благата, които Бог е дал.
Казва: Много е отворена устата.
Аз се радвам, че устата е отворена. Хубаво е да бъде устата отворена.
към беседата >>
Радвайте се на онези, които ви обичат.
Очите ви обичат, понеже постоянно влиза светлината. Ушите ви обичат, понеже постоянно влиза звук. Носът ви обича, понеже уханието влиза. Яденето ви обича, водата ви обича. Колко работи има, които ви обичат, които постоянно идат.
Радвайте се на онези, които ви обичат.
към беседата >>
Разговарям се веднъж с едного и той казва: Не вярвам това, което не виждам.
Разговарям се веднъж с едного и той казва: Не вярвам това, което не виждам.
Казвам: Тук под микроскопа има един предмет, увеличен три хиляди пъти. Погледни. Какво виждаш? Казва: Един голям бръмбар. Извадя и покажа стъклото, какво виждаш? – Нищо.
към беседата >>
Аз се радвам, че устата е отворена.
Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък. Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си. Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш. Ако твоята уста е затворена, че никога не си ял, тогава няма да опиташ благата, които Бог е дал. Казва: Много е отворена устата.
Аз се радвам, че устата е отворена.
Хубаво е да бъде устата отворена.
към беседата >>
Казвам: Тук под микроскопа има един предмет, увеличен три хиляди пъти. Погледни.
Разговарям се веднъж с едного и той казва: Не вярвам това, което не виждам.
Казвам: Тук под микроскопа има един предмет, увеличен три хиляди пъти. Погледни.
Какво виждаш? Казва: Един голям бръмбар. Извадя и покажа стъклото, какво виждаш? – Нищо. – Че как ти си се заблудил?
към беседата >>
Хубаво е да бъде устата отворена.
Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си. Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш. Ако твоята уста е затворена, че никога не си ял, тогава няма да опиташ благата, които Бог е дал. Казва: Много е отворена устата. Аз се радвам, че устата е отворена.
Хубаво е да бъде устата отворена.
към беседата >>
Какво виждаш?
Разговарям се веднъж с едного и той казва: Не вярвам това, което не виждам. Казвам: Тук под микроскопа има един предмет, увеличен три хиляди пъти. Погледни.
Какво виждаш?
Казва: Един голям бръмбар. Извадя и покажа стъклото, какво виждаш? – Нищо. – Че как ти си се заблудил? Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш.
към беседата >>
Вие поне имате ли едного, когото обичате и да имате един, който да ви обича?
Вие поне имате ли едного, когото обичате и да имате един, който да ви обича?
Трябва да имате двама души: един отвън и един отвътре. На единия няма да казвате. Двама души трябва да имате, на единия ще си казвате само радостите, той е отвътре, на другия, когото обичате, ще си казвате само скърбите. Двама души човек може да обича. Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта.
към беседата >>
Казва: Един голям бръмбар.
Разговарям се веднъж с едного и той казва: Не вярвам това, което не виждам. Казвам: Тук под микроскопа има един предмет, увеличен три хиляди пъти. Погледни. Какво виждаш?
Казва: Един голям бръмбар.
Извадя и покажа стъклото, какво виждаш? – Нищо. – Че как ти си се заблудил? Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш. Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око.
към беседата >>
Трябва да имате двама души: един отвън и един отвътре.
Вие поне имате ли едного, когото обичате и да имате един, който да ви обича?
Трябва да имате двама души: един отвън и един отвътре.
На единия няма да казвате. Двама души трябва да имате, на единия ще си казвате само радостите, той е отвътре, на другия, когото обичате, ще си казвате само скърбите. Двама души човек може да обича. Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта. Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта.
към беседата >>
Извадя и покажа стъклото, какво виждаш?
Разговарям се веднъж с едного и той казва: Не вярвам това, което не виждам. Казвам: Тук под микроскопа има един предмет, увеличен три хиляди пъти. Погледни. Какво виждаш? Казва: Един голям бръмбар.
Извадя и покажа стъклото, какво виждаш?
– Нищо. – Че как ти си се заблудил? Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш. Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око. Туй е разликата.
към беседата >>
На единия няма да казвате.
Вие поне имате ли едного, когото обичате и да имате един, който да ви обича? Трябва да имате двама души: един отвън и един отвътре.
На единия няма да казвате.
Двама души трябва да имате, на единия ще си казвате само радостите, той е отвътре, на другия, когото обичате, ще си казвате само скърбите. Двама души човек може да обича. Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта. Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта. Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина.
към беседата >>
– Нищо.
Разговарям се веднъж с едного и той казва: Не вярвам това, което не виждам. Казвам: Тук под микроскопа има един предмет, увеличен три хиляди пъти. Погледни. Какво виждаш? Казва: Един голям бръмбар. Извадя и покажа стъклото, какво виждаш?
– Нищо.
– Че как ти си се заблудил? Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш. Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око. Туй е разликата. И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види.
към беседата >>
Двама души трябва да имате, на единия ще си казвате само радостите, той е отвътре, на другия, когото обичате, ще си казвате само скърбите.
Вие поне имате ли едного, когото обичате и да имате един, който да ви обича? Трябва да имате двама души: един отвън и един отвътре. На единия няма да казвате.
Двама души трябва да имате, на единия ще си казвате само радостите, той е отвътре, на другия, когото обичате, ще си казвате само скърбите.
Двама души човек може да обича. Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта. Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта. Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина. Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия.
към беседата >>
– Че как ти си се заблудил?
Казвам: Тук под микроскопа има един предмет, увеличен три хиляди пъти. Погледни. Какво виждаш? Казва: Един голям бръмбар. Извадя и покажа стъклото, какво виждаш? – Нищо.
– Че как ти си се заблудил?
Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш. Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око. Туй е разликата. И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види. Туй са обикновени работи.
към беседата >>
Двама души човек може да обича.
Вие поне имате ли едного, когото обичате и да имате един, който да ви обича? Трябва да имате двама души: един отвън и един отвътре. На единия няма да казвате. Двама души трябва да имате, на единия ще си казвате само радостите, той е отвътре, на другия, когото обичате, ще си казвате само скърбите.
Двама души човек може да обича.
Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта. Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта. Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина. Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия. Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта.
към беседата >>
Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш.
Какво виждаш? Казва: Един голям бръмбар. Извадя и покажа стъклото, какво виждаш? – Нищо. – Че как ти си се заблудил?
Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш.
Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око. Туй е разликата. И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види. Туй са обикновени работи. Трябва да минем във вярата.
към беседата >>
Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта.
Вие поне имате ли едного, когото обичате и да имате един, който да ви обича? Трябва да имате двама души: един отвън и един отвътре. На единия няма да казвате. Двама души трябва да имате, на единия ще си казвате само радостите, той е отвътре, на другия, когото обичате, ще си казвате само скърбите. Двама души човек може да обича.
Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта.
Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта. Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина. Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия. Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта. „Идете, казва, по света и работете.
към беседата >>
Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око.
Казва: Един голям бръмбар. Извадя и покажа стъклото, какво виждаш? – Нищо. – Че как ти си се заблудил? Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш.
Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око.
Туй е разликата. И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види. Туй са обикновени работи. Трябва да минем във вярата. Има една обикновена детинска вяра, в която нещата не са верни.
към беседата >>
Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта.
Трябва да имате двама души: един отвън и един отвътре. На единия няма да казвате. Двама души трябва да имате, на единия ще си казвате само радостите, той е отвътре, на другия, когото обичате, ще си казвате само скърбите. Двама души човек може да обича. Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта.
Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта.
Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина. Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия. Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта. „Идете, казва, по света и работете. Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари.
към беседата >>
Туй е разликата.
Извадя и покажа стъклото, какво виждаш? – Нищо. – Че как ти си се заблудил? Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш. Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око.
Туй е разликата.
И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види. Туй са обикновени работи. Трябва да минем във вярата. Има една обикновена детинска вяра, в която нещата не са верни. От яйце камила не става, но ако това кажеш на турчина, той ще каже: Ола белир.
към беседата >>
Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина.
На единия няма да казвате. Двама души трябва да имате, на единия ще си казвате само радостите, той е отвътре, на другия, когото обичате, ще си казвате само скърбите. Двама души човек може да обича. Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта. Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта.
Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина.
Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия. Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта. „Идете, казва, по света и работете. Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари. Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името.
към беседата >>
И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види.
– Нищо. – Че как ти си се заблудил? Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш. Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око. Туй е разликата.
И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види.
Туй са обикновени работи. Трябва да минем във вярата. Има една обикновена детинска вяра, в която нещата не са верни. От яйце камила не става, но ако това кажеш на турчина, той ще каже: Ола белир. Бог от всичко може да направи.
към беседата >>
Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия.
Двама души трябва да имате, на единия ще си казвате само радостите, той е отвътре, на другия, когото обичате, ще си казвате само скърбите. Двама души човек може да обича. Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта. Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта. Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина.
Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия.
Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта. „Идете, казва, по света и работете. Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари. Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името. От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не.
към беседата >>
Туй са обикновени работи.
– Че как ти си се заблудил? Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш. Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око. Туй е разликата. И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види.
Туй са обикновени работи.
Трябва да минем във вярата. Има една обикновена детинска вяра, в която нещата не са верни. От яйце камила не става, но ако това кажеш на турчина, той ще каже: Ола белир. Бог от всичко може да направи. Нали Писанието казва, че Бог от тия камъни може да направи чада Авраамови.
към беседата >>
Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта.
Двама души човек може да обича. Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта. Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта. Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина. Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия.
Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта.
„Идете, казва, по света и работете. Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари. Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името. От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не. Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш.
към беседата >>
Трябва да минем във вярата.
Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш. Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око. Туй е разликата. И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види. Туй са обикновени работи.
Трябва да минем във вярата.
Има една обикновена детинска вяра, в която нещата не са верни. От яйце камила не става, но ако това кажеш на турчина, той ще каже: Ола белир. Бог от всичко може да направи. Нали Писанието казва, че Бог от тия камъни може да направи чада Авраамови.
към беседата >>
„Идете, казва, по света и работете.
Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта. Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта. Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина. Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия. Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта.
„Идете, казва, по света и работете.
Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари. Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името. От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не. Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш. Сега не считайте това за упрек, но то е само изяснение.
към беседата >>
Има една обикновена детинска вяра, в която нещата не са верни.
Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око. Туй е разликата. И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види. Туй са обикновени работи. Трябва да минем във вярата.
Има една обикновена детинска вяра, в която нещата не са верни.
От яйце камила не става, но ако това кажеш на турчина, той ще каже: Ола белир. Бог от всичко може да направи. Нали Писанието казва, че Бог от тия камъни може да направи чада Авраамови.
към беседата >>
Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари.
Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта. Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина. Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия. Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта. „Идете, казва, по света и работете.
Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари.
Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името. От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не. Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш. Сега не считайте това за упрек, но то е само изяснение. Ние съвременните хора се съмняваме.
към беседата >>
От яйце камила не става, но ако това кажеш на турчина, той ще каже: Ола белир.
Туй е разликата. И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види. Туй са обикновени работи. Трябва да минем във вярата. Има една обикновена детинска вяра, в която нещата не са верни.
От яйце камила не става, но ако това кажеш на турчина, той ще каже: Ола белир.
Бог от всичко може да направи. Нали Писанието казва, че Бог от тия камъни може да направи чада Авраамови.
към беседата >>
Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името.
Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина. Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия. Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта. „Идете, казва, по света и работете. Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари.
Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името.
От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не. Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш. Сега не считайте това за упрек, но то е само изяснение. Ние съвременните хора се съмняваме. Казвате: Господ я ни слуша, я не.
към беседата >>
Бог от всичко може да направи.
И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види. Туй са обикновени работи. Трябва да минем във вярата. Има една обикновена детинска вяра, в която нещата не са верни. От яйце камила не става, но ако това кажеш на турчина, той ще каже: Ола белир.
Бог от всичко може да направи.
Нали Писанието казва, че Бог от тия камъни може да направи чада Авраамови.
към беседата >>
От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не.
Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия. Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта. „Идете, казва, по света и работете. Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари. Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името.
От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не.
Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш. Сега не считайте това за упрек, но то е само изяснение. Ние съвременните хора се съмняваме. Казвате: Господ я ни слуша, я не. Че на какво основание твърдите това?
към беседата >>
Нали Писанието казва, че Бог от тия камъни може да направи чада Авраамови.
Туй са обикновени работи. Трябва да минем във вярата. Има една обикновена детинска вяра, в която нещата не са верни. От яйце камила не става, но ако това кажеш на турчина, той ще каже: Ола белир. Бог от всичко може да направи.
Нали Писанието казва, че Бог от тия камъни може да направи чада Авраамови.
към беседата >>
Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш.
Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта. „Идете, казва, по света и работете. Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари. Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името. От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не.
Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш.
Сега не считайте това за упрек, но то е само изяснение. Ние съвременните хора се съмняваме. Казвате: Господ я ни слуша, я не. Че на какво основание твърдите това? Трябва да имаш вяра.
към беседата >>
Та любовта ви трябва да я изучавате като наука.
Та любовта ви трябва да я изучавате като наука.
Още като гледам лицето на някой човек, виждам как функционира любовта. Аз най-първо разглеждам любовта от три гледища. Като погледна човека искам да зная дали стомахът разбира любовта. Щом като видя, че стомахът разбира любовта, казвам: Тук има една основа. Второто нещо гледам дали сърцето разбира любовта.
към беседата >>
Сега не считайте това за упрек, но то е само изяснение.
„Идете, казва, по света и работете. Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари. Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името. От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не. Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш.
Сега не считайте това за упрек, но то е само изяснение.
Ние съвременните хора се съмняваме. Казвате: Господ я ни слуша, я не. Че на какво основание твърдите това? Трябва да имаш вяра. Господ ще те попита защо се съмняваш?
към беседата >>
Още като гледам лицето на някой човек, виждам как функционира любовта.
Та любовта ви трябва да я изучавате като наука.
Още като гледам лицето на някой човек, виждам как функционира любовта.
Аз най-първо разглеждам любовта от три гледища. Като погледна човека искам да зная дали стомахът разбира любовта. Щом като видя, че стомахът разбира любовта, казвам: Тук има една основа. Второто нещо гледам дали сърцето разбира любовта. Човек има особен цвят, ако сърцето му разбира любовта.
към беседата >>
Ние съвременните хора се съмняваме.
Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари. Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името. От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не. Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш. Сега не считайте това за упрек, но то е само изяснение.
Ние съвременните хора се съмняваме.
Казвате: Господ я ни слуша, я не. Че на какво основание твърдите това? Трябва да имаш вяра. Господ ще те попита защо се съмняваш? Кои са доказателствата, че не можеш да вярваш?
към беседата >>
Аз най-първо разглеждам любовта от три гледища.
Та любовта ви трябва да я изучавате като наука. Още като гледам лицето на някой човек, виждам как функционира любовта.
Аз най-първо разглеждам любовта от три гледища.
Като погледна човека искам да зная дали стомахът разбира любовта. Щом като видя, че стомахът разбира любовта, казвам: Тук има една основа. Второто нещо гледам дали сърцето разбира любовта. Човек има особен цвят, ако сърцето му разбира любовта. И най-после гледам дали умът му разбира любовта, не да разбира, но да има връзка с нея.
към беседата >>
Казвате: Господ я ни слуша, я не.
Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името. От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не. Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш. Сега не считайте това за упрек, но то е само изяснение. Ние съвременните хора се съмняваме.
Казвате: Господ я ни слуша, я не.
Че на какво основание твърдите това? Трябва да имаш вяра. Господ ще те попита защо се съмняваш? Кои са доказателствата, че не можеш да вярваш? Казваш: Не вярвам.
към беседата >>
Като погледна човека искам да зная дали стомахът разбира любовта.
Та любовта ви трябва да я изучавате като наука. Още като гледам лицето на някой човек, виждам как функционира любовта. Аз най-първо разглеждам любовта от три гледища.
Като погледна човека искам да зная дали стомахът разбира любовта.
Щом като видя, че стомахът разбира любовта, казвам: Тук има една основа. Второто нещо гледам дали сърцето разбира любовта. Човек има особен цвят, ако сърцето му разбира любовта. И най-после гледам дали умът му разбира любовта, не да разбира, но да има връзка с нея. Ние схващаме любовта, като че нищо общо няма със стомаха.
към беседата >>
Че на какво основание твърдите това?
От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не. Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш. Сега не считайте това за упрек, но то е само изяснение. Ние съвременните хора се съмняваме. Казвате: Господ я ни слуша, я не.
Че на какво основание твърдите това?
Трябва да имаш вяра. Господ ще те попита защо се съмняваш? Кои са доказателствата, че не можеш да вярваш? Казваш: Не вярвам. Господ ти казва: Какво направих, че не вярваш, на кое основание?
към беседата >>
Щом като видя, че стомахът разбира любовта, казвам: Тук има една основа.
Та любовта ви трябва да я изучавате като наука. Още като гледам лицето на някой човек, виждам как функционира любовта. Аз най-първо разглеждам любовта от три гледища. Като погледна човека искам да зная дали стомахът разбира любовта.
Щом като видя, че стомахът разбира любовта, казвам: Тук има една основа.
Второто нещо гледам дали сърцето разбира любовта. Човек има особен цвят, ако сърцето му разбира любовта. И най-после гледам дали умът му разбира любовта, не да разбира, но да има връзка с нея. Ние схващаме любовта, като че нищо общо няма със стомаха. Като те обичат, ще ти сготвят нещо много хубаво.
към беседата >>
Трябва да имаш вяра.
Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш. Сега не считайте това за упрек, но то е само изяснение. Ние съвременните хора се съмняваме. Казвате: Господ я ни слуша, я не. Че на какво основание твърдите това?
Трябва да имаш вяра.
Господ ще те попита защо се съмняваш? Кои са доказателствата, че не можеш да вярваш? Казваш: Не вярвам. Господ ти казва: Какво направих, че не вярваш, на кое основание? Как ще докажеш?
към беседата >>
НАГОРЕ