НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
892
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
892
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Изключителни условия
,
ООК
, София, 7.9.1932г.,
Ако отиде на небето, там минава за посредствен човек.
Американецът ще се усмихне на това богатство. Казват за някого, че е гениален човек. – Зависи от мястото. Ако е в България, може да е гениален. Ако е на друго място, гениалността му е обикновена.
Ако отиде на небето, там минава за посредствен човек.
Щедрост се иска от вас. Ако сте богати, давайте чисто, безкористно.
към беседата >>
Казвате: Всички хора са лоши.
Като изучавам човешкия живот, виждам, че това, което става във външния свят, става и в човека. При това, забелязвам, че всички хора – учени и прости, светски и религиозни, си приличат по нещо. Щом се намерят при изключителните условия на живота, те изгубват разположението, което са имали. Истински човек е оня, който се справя разумно с изключителните условия.
Казвате: Всички хора са лоши.
Какво разбирате под „всички“? За колко хора говорите? Може да кажете, че всички условия на живота са лоши, а може да кажете, че условията на целокупния живот са лоши. Под „лоши“ условия разбираме изключителните условия на живота.
към беседата >>
Вземеш ли две монети, ръката ти ще остане там.
В дадения случай и Учителят не може да ви помогне. Когато някой иде при мене да му помогна, аз му казвам: Иди на планината, там е заровено едно съкровище. Вземи мотиката и започни да копаеш. Там ще намериш едно гърне с десет отвърстия. Ще бръкнеш в едното и ще извадиш само една монета.
Вземеш ли две монети, ръката ти ще остане там.
След това зарови гърнето и се върни у дома си. – Защо да взема само една монета? – Такъв е законът на природата. Като отиваш при един извор, не можеш да изпиеш десет килограма вода. За всеки даден случай не можеш да изпиеш повече от определеното количество вода.
към беседата >>
Щедрост се иска от вас.
Казват за някого, че е гениален човек. – Зависи от мястото. Ако е в България, може да е гениален. Ако е на друго място, гениалността му е обикновена. Ако отиде на небето, там минава за посредствен човек.
Щедрост се иска от вас.
Ако сте богати, давайте чисто, безкористно.
към беседата >>
Какво разбирате под „всички“?
Като изучавам човешкия живот, виждам, че това, което става във външния свят, става и в човека. При това, забелязвам, че всички хора – учени и прости, светски и религиозни, си приличат по нещо. Щом се намерят при изключителните условия на живота, те изгубват разположението, което са имали. Истински човек е оня, който се справя разумно с изключителните условия. Казвате: Всички хора са лоши.
Какво разбирате под „всички“?
За колко хора говорите? Може да кажете, че всички условия на живота са лоши, а може да кажете, че условията на целокупния живот са лоши. Под „лоши“ условия разбираме изключителните условия на живота.
към беседата >>
След това зарови гърнето и се върни у дома си.
Когато някой иде при мене да му помогна, аз му казвам: Иди на планината, там е заровено едно съкровище. Вземи мотиката и започни да копаеш. Там ще намериш едно гърне с десет отвърстия. Ще бръкнеш в едното и ще извадиш само една монета. Вземеш ли две монети, ръката ти ще остане там.
След това зарови гърнето и се върни у дома си.
– Защо да взема само една монета? – Такъв е законът на природата. Като отиваш при един извор, не можеш да изпиеш десет килограма вода. За всеки даден случай не можеш да изпиеш повече от определеното количество вода. Ако изпиеш повече, отколкото трябва, нещастие те чака.
към беседата >>
Ако сте богати, давайте чисто, безкористно.
– Зависи от мястото. Ако е в България, може да е гениален. Ако е на друго място, гениалността му е обикновена. Ако отиде на небето, там минава за посредствен човек. Щедрост се иска от вас.
Ако сте богати, давайте чисто, безкористно.
към беседата >>
За колко хора говорите?
При това, забелязвам, че всички хора – учени и прости, светски и религиозни, си приличат по нещо. Щом се намерят при изключителните условия на живота, те изгубват разположението, което са имали. Истински човек е оня, който се справя разумно с изключителните условия. Казвате: Всички хора са лоши. Какво разбирате под „всички“?
За колко хора говорите?
Може да кажете, че всички условия на живота са лоши, а може да кажете, че условията на целокупния живот са лоши. Под „лоши“ условия разбираме изключителните условия на живота.
към беседата >>
– Защо да взема само една монета?
Вземи мотиката и започни да копаеш. Там ще намериш едно гърне с десет отвърстия. Ще бръкнеш в едното и ще извадиш само една монета. Вземеш ли две монети, ръката ти ще остане там. След това зарови гърнето и се върни у дома си.
– Защо да взема само една монета?
– Такъв е законът на природата. Като отиваш при един извор, не можеш да изпиеш десет килограма вода. За всеки даден случай не можеш да изпиеш повече от определеното количество вода. Ако изпиеш повече, отколкото трябва, нещастие те чака.
към беседата >>
Един свещеник на задушница запитал селяните: Братя християни, виждате ли ме?
Един свещеник на задушница запитал селяните: Братя християни, виждате ли ме?
Само калимавката ти виждаме. – Идната година съвсем да не ме виждате. Защо виждали само калимавката му? – Защото пред него имало могила от хлябове и краваи. Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда.
към беседата >>
Може да кажете, че всички условия на живота са лоши, а може да кажете, че условията на целокупния живот са лоши.
Щом се намерят при изключителните условия на живота, те изгубват разположението, което са имали. Истински човек е оня, който се справя разумно с изключителните условия. Казвате: Всички хора са лоши. Какво разбирате под „всички“? За колко хора говорите?
Може да кажете, че всички условия на живота са лоши, а може да кажете, че условията на целокупния живот са лоши.
Под „лоши“ условия разбираме изключителните условия на живота.
към беседата >>
– Такъв е законът на природата.
Там ще намериш едно гърне с десет отвърстия. Ще бръкнеш в едното и ще извадиш само една монета. Вземеш ли две монети, ръката ти ще остане там. След това зарови гърнето и се върни у дома си. – Защо да взема само една монета?
– Такъв е законът на природата.
Като отиваш при един извор, не можеш да изпиеш десет килограма вода. За всеки даден случай не можеш да изпиеш повече от определеното количество вода. Ако изпиеш повече, отколкото трябва, нещастие те чака.
към беседата >>
Само калимавката ти виждаме.
Един свещеник на задушница запитал селяните: Братя християни, виждате ли ме?
Само калимавката ти виждаме.
– Идната година съвсем да не ме виждате. Защо виждали само калимавката му? – Защото пред него имало могила от хлябове и краваи. Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда. Ако го виждат цял, селяните не са щедри, нищо не дават.
към беседата >>
Под „лоши“ условия разбираме изключителните условия на живота.
Истински човек е оня, който се справя разумно с изключителните условия. Казвате: Всички хора са лоши. Какво разбирате под „всички“? За колко хора говорите? Може да кажете, че всички условия на живота са лоши, а може да кажете, че условията на целокупния живот са лоши.
Под „лоши“ условия разбираме изключителните условия на живота.
към беседата >>
Като отиваш при един извор, не можеш да изпиеш десет килограма вода.
Ще бръкнеш в едното и ще извадиш само една монета. Вземеш ли две монети, ръката ти ще остане там. След това зарови гърнето и се върни у дома си. – Защо да взема само една монета? – Такъв е законът на природата.
Като отиваш при един извор, не можеш да изпиеш десет килограма вода.
За всеки даден случай не можеш да изпиеш повече от определеното количество вода. Ако изпиеш повече, отколкото трябва, нещастие те чака.
към беседата >>
– Идната година съвсем да не ме виждате.
Един свещеник на задушница запитал селяните: Братя християни, виждате ли ме? Само калимавката ти виждаме.
– Идната година съвсем да не ме виждате.
Защо виждали само калимавката му? – Защото пред него имало могила от хлябове и краваи. Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда. Ако го виждат цял, селяните не са щедри, нищо не дават. Когото не виждате често, дава повече от оня, когото често виждате.
към беседата >>
Значи, лошото време е изключително условие.
Значи, лошото време е изключително условие.
Днес правите гимнастическите си упражнения и бягате, по-скоро да влезете вътре, да не ви вали. Какво от това, че ще капнат няколко капки дъжд върху вас? Вие се страхувате от дъжда, да не развалите дрехите си. Не е ли същото когато разваляте своята хубава умствена премяна? И умствената дреха се цапа, както и физическата.
към беседата >>
За всеки даден случай не можеш да изпиеш повече от определеното количество вода.
Вземеш ли две монети, ръката ти ще остане там. След това зарови гърнето и се върни у дома си. – Защо да взема само една монета? – Такъв е законът на природата. Като отиваш при един извор, не можеш да изпиеш десет килограма вода.
За всеки даден случай не можеш да изпиеш повече от определеното количество вода.
Ако изпиеш повече, отколкото трябва, нещастие те чака.
към беседата >>
Защо виждали само калимавката му?
Един свещеник на задушница запитал селяните: Братя християни, виждате ли ме? Само калимавката ти виждаме. – Идната година съвсем да не ме виждате.
Защо виждали само калимавката му?
– Защото пред него имало могила от хлябове и краваи. Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда. Ако го виждат цял, селяните не са щедри, нищо не дават. Когото не виждате често, дава повече от оня, когото често виждате. Една мома ти пише от Америка.
към беседата >>
Днес правите гимнастическите си упражнения и бягате, по-скоро да влезете вътре, да не ви вали.
Значи, лошото време е изключително условие.
Днес правите гимнастическите си упражнения и бягате, по-скоро да влезете вътре, да не ви вали.
Какво от това, че ще капнат няколко капки дъжд върху вас? Вие се страхувате от дъжда, да не развалите дрехите си. Не е ли същото когато разваляте своята хубава умствена премяна? И умствената дреха се цапа, както и физическата. Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха?
към беседата >>
Ако изпиеш повече, отколкото трябва, нещастие те чака.
След това зарови гърнето и се върни у дома си. – Защо да взема само една монета? – Такъв е законът на природата. Като отиваш при един извор, не можеш да изпиеш десет килограма вода. За всеки даден случай не можеш да изпиеш повече от определеното количество вода.
Ако изпиеш повече, отколкото трябва, нещастие те чака.
към беседата >>
– Защото пред него имало могила от хлябове и краваи.
Един свещеник на задушница запитал селяните: Братя християни, виждате ли ме? Само калимавката ти виждаме. – Идната година съвсем да не ме виждате. Защо виждали само калимавката му?
– Защото пред него имало могила от хлябове и краваи.
Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда. Ако го виждат цял, селяните не са щедри, нищо не дават. Когото не виждате често, дава повече от оня, когото често виждате. Една мома ти пише от Америка. Ти не я виждаш, но много получаваш от тя.
към беседата >>
Какво от това, че ще капнат няколко капки дъжд върху вас?
Значи, лошото време е изключително условие. Днес правите гимнастическите си упражнения и бягате, по-скоро да влезете вътре, да не ви вали.
Какво от това, че ще капнат няколко капки дъжд върху вас?
Вие се страхувате от дъжда, да не развалите дрехите си. Не е ли същото когато разваляте своята хубава умствена премяна? И умствената дреха се цапа, както и физическата. Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха? Законът е един и същ.
към беседата >>
Същият закон се отнася и за яденето.
Същият закон се отнася и за яденето.
Казваш: Преядох. – Не си преял, но си ял бързо и не си сдъвкал добре храната. Като влезе в стомаха, храната се натъква на милиони клетки, които не могат да я смелят, и между тях се повдига голям обществен въпрос. Значи, задачата за смилането на храната не е разрешена. Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши.
към беседата >>
Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда.
Един свещеник на задушница запитал селяните: Братя християни, виждате ли ме? Само калимавката ти виждаме. – Идната година съвсем да не ме виждате. Защо виждали само калимавката му? – Защото пред него имало могила от хлябове и краваи.
Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда.
Ако го виждат цял, селяните не са щедри, нищо не дават. Когото не виждате често, дава повече от оня, когото често виждате. Една мома ти пише от Америка. Ти не я виждаш, но много получаваш от тя. Който я вижда често, малко получава.
към беседата >>
Вие се страхувате от дъжда, да не развалите дрехите си.
Значи, лошото време е изключително условие. Днес правите гимнастическите си упражнения и бягате, по-скоро да влезете вътре, да не ви вали. Какво от това, че ще капнат няколко капки дъжд върху вас?
Вие се страхувате от дъжда, да не развалите дрехите си.
Не е ли същото когато разваляте своята хубава умствена премяна? И умствената дреха се цапа, както и физическата. Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха? Законът е един и същ. Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли.
към беседата >>
Казваш: Преядох.
Същият закон се отнася и за яденето.
Казваш: Преядох.
– Не си преял, но си ял бързо и не си сдъвкал добре храната. Като влезе в стомаха, храната се натъква на милиони клетки, които не могат да я смелят, и между тях се повдига голям обществен въпрос. Значи, задачата за смилането на храната не е разрешена. Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши. Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха.
към беседата >>
Ако го виждат цял, селяните не са щедри, нищо не дават.
Само калимавката ти виждаме. – Идната година съвсем да не ме виждате. Защо виждали само калимавката му? – Защото пред него имало могила от хлябове и краваи. Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда.
Ако го виждат цял, селяните не са щедри, нищо не дават.
Когото не виждате често, дава повече от оня, когото често виждате. Една мома ти пише от Америка. Ти не я виждаш, но много получаваш от тя. Който я вижда често, малко получава.
към беседата >>
Не е ли същото когато разваляте своята хубава умствена премяна?
Значи, лошото време е изключително условие. Днес правите гимнастическите си упражнения и бягате, по-скоро да влезете вътре, да не ви вали. Какво от това, че ще капнат няколко капки дъжд върху вас? Вие се страхувате от дъжда, да не развалите дрехите си.
Не е ли същото когато разваляте своята хубава умствена премяна?
И умствената дреха се цапа, както и физическата. Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха? Законът е един и същ. Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли. Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха.
към беседата >>
– Не си преял, но си ял бързо и не си сдъвкал добре храната.
Същият закон се отнася и за яденето. Казваш: Преядох.
– Не си преял, но си ял бързо и не си сдъвкал добре храната.
Като влезе в стомаха, храната се натъква на милиони клетки, които не могат да я смелят, и между тях се повдига голям обществен въпрос. Значи, задачата за смилането на храната не е разрешена. Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши. Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха. Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха.
към беседата >>
Когото не виждате често, дава повече от оня, когото често виждате.
– Идната година съвсем да не ме виждате. Защо виждали само калимавката му? – Защото пред него имало могила от хлябове и краваи. Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда. Ако го виждат цял, селяните не са щедри, нищо не дават.
Когото не виждате често, дава повече от оня, когото често виждате.
Една мома ти пише от Америка. Ти не я виждаш, но много получаваш от тя. Който я вижда често, малко получава.
към беседата >>
И умствената дреха се цапа, както и физическата.
Значи, лошото време е изключително условие. Днес правите гимнастическите си упражнения и бягате, по-скоро да влезете вътре, да не ви вали. Какво от това, че ще капнат няколко капки дъжд върху вас? Вие се страхувате от дъжда, да не развалите дрехите си. Не е ли същото когато разваляте своята хубава умствена премяна?
И умствената дреха се цапа, както и физическата.
Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха? Законът е един и същ. Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли. Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха. Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам.
към беседата >>
Като влезе в стомаха, храната се натъква на милиони клетки, които не могат да я смелят, и между тях се повдига голям обществен въпрос.
Същият закон се отнася и за яденето. Казваш: Преядох. – Не си преял, но си ял бързо и не си сдъвкал добре храната.
Като влезе в стомаха, храната се натъква на милиони клетки, които не могат да я смелят, и между тях се повдига голям обществен въпрос.
Значи, задачата за смилането на храната не е разрешена. Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши. Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха. Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха. Не си ял както трябва.
към беседата >>
Една мома ти пише от Америка.
Защо виждали само калимавката му? – Защото пред него имало могила от хлябове и краваи. Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда. Ако го виждат цял, селяните не са щедри, нищо не дават. Когото не виждате често, дава повече от оня, когото често виждате.
Една мома ти пише от Америка.
Ти не я виждаш, но много получаваш от тя. Който я вижда често, малко получава.
към беседата >>
Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха?
Днес правите гимнастическите си упражнения и бягате, по-скоро да влезете вътре, да не ви вали. Какво от това, че ще капнат няколко капки дъжд върху вас? Вие се страхувате от дъжда, да не развалите дрехите си. Не е ли същото когато разваляте своята хубава умствена премяна? И умствената дреха се цапа, както и физическата.
Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха?
Законът е един и същ. Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли. Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха. Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам. Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити.
към беседата >>
Значи, задачата за смилането на храната не е разрешена.
Същият закон се отнася и за яденето. Казваш: Преядох. – Не си преял, но си ял бързо и не си сдъвкал добре храната. Като влезе в стомаха, храната се натъква на милиони клетки, които не могат да я смелят, и между тях се повдига голям обществен въпрос.
Значи, задачата за смилането на храната не е разрешена.
Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши. Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха. Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха. Не си ял както трябва. Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа.
към беседата >>
Ти не я виждаш, но много получаваш от тя.
– Защото пред него имало могила от хлябове и краваи. Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда. Ако го виждат цял, селяните не са щедри, нищо не дават. Когото не виждате често, дава повече от оня, когото често виждате. Една мома ти пише от Америка.
Ти не я виждаш, но много получаваш от тя.
Който я вижда често, малко получава.
към беседата >>
Законът е един и същ.
Какво от това, че ще капнат няколко капки дъжд върху вас? Вие се страхувате от дъжда, да не развалите дрехите си. Не е ли същото когато разваляте своята хубава умствена премяна? И умствената дреха се цапа, както и физическата. Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха?
Законът е един и същ.
Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли. Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха. Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам. Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити. За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува.
към беседата >>
Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши.
Същият закон се отнася и за яденето. Казваш: Преядох. – Не си преял, но си ял бързо и не си сдъвкал добре храната. Като влезе в стомаха, храната се натъква на милиони клетки, които не могат да я смелят, и между тях се повдига голям обществен въпрос. Значи, задачата за смилането на храната не е разрешена.
Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши.
Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха. Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха. Не си ял както трябва. Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа. Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш.
към беседата >>
Който я вижда често, малко получава.
Вие трябва да бъдете толкова щедри, че и калимавката на свещеника да не се вижда. Ако го виждат цял, селяните не са щедри, нищо не дават. Когото не виждате често, дава повече от оня, когото често виждате. Една мома ти пише от Америка. Ти не я виждаш, но много получаваш от тя.
Който я вижда често, малко получава.
към беседата >>
Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли.
Вие се страхувате от дъжда, да не развалите дрехите си. Не е ли същото когато разваляте своята хубава умствена премяна? И умствената дреха се цапа, както и физическата. Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха? Законът е един и същ.
Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли.
Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха. Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам. Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити. За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува. За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде.
към беседата >>
Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха.
Казваш: Преядох. – Не си преял, но си ял бързо и не си сдъвкал добре храната. Като влезе в стомаха, храната се натъква на милиони клетки, които не могат да я смелят, и между тях се повдига голям обществен въпрос. Значи, задачата за смилането на храната не е разрешена. Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши.
Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха.
Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха. Не си ял както трябва. Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа. Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш. Аз съм бил на мястото, дето Бог оправя света, и зная, как го оправя.
към беседата >>
И тъй, онези, с които често дружите, на тях вие ще давате; онези, които не идат често при вас, те ще ви дават.
И тъй, онези, с които често дружите, на тях вие ще давате; онези, които не идат често при вас, те ще ви дават.
Следователно, ония идеи, които често ви посещават, те са живи идеи, те черпят от вас. Необикновените идеи, които рядко срещате, които рядко ни посещават, те ви дават нещо. Всеки, който иска да стане истински човек, трябва да има поне една необикновена идея. Само необикновените идеи внасят новото в света. Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават.
към беседата >>
Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха.
Не е ли същото когато разваляте своята хубава умствена премяна? И умствената дреха се цапа, както и физическата. Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха? Законът е един и същ. Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли.
Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха.
Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам. Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити. За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува. За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде. Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди.
към беседата >>
Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха.
– Не си преял, но си ял бързо и не си сдъвкал добре храната. Като влезе в стомаха, храната се натъква на милиони клетки, които не могат да я смелят, и между тях се повдига голям обществен въпрос. Значи, задачата за смилането на храната не е разрешена. Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши. Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха.
Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха.
Не си ял както трябва. Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа. Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш. Аз съм бил на мястото, дето Бог оправя света, и зная, как го оправя. Веднъж съм бил на това място и втори път не искам да отида.
към беседата >>
Следователно, ония идеи, които често ви посещават, те са живи идеи, те черпят от вас.
И тъй, онези, с които често дружите, на тях вие ще давате; онези, които не идат често при вас, те ще ви дават.
Следователно, ония идеи, които често ви посещават, те са живи идеи, те черпят от вас.
Необикновените идеи, които рядко срещате, които рядко ни посещават, те ви дават нещо. Всеки, който иска да стане истински човек, трябва да има поне една необикновена идея. Само необикновените идеи внасят новото в света. Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават. Те носят известен приход за него.
към беседата >>
Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам.
И умствената дреха се цапа, както и физическата. Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха? Законът е един и същ. Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли. Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха.
Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам.
Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити. За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува. За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде. Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди. Тяхната енергия трябва да се погълне от живите.
към беседата >>
Не си ял както трябва.
Като влезе в стомаха, храната се натъква на милиони клетки, които не могат да я смелят, и между тях се повдига голям обществен въпрос. Значи, задачата за смилането на храната не е разрешена. Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши. Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха. Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха.
Не си ял както трябва.
Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа. Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш. Аз съм бил на мястото, дето Бог оправя света, и зная, как го оправя. Веднъж съм бил на това място и втори път не искам да отида. Зная вече как Бог оправя света.
към беседата >>
Необикновените идеи, които рядко срещате, които рядко ни посещават, те ви дават нещо.
И тъй, онези, с които често дружите, на тях вие ще давате; онези, които не идат често при вас, те ще ви дават. Следователно, ония идеи, които често ви посещават, те са живи идеи, те черпят от вас.
Необикновените идеи, които рядко срещате, които рядко ни посещават, те ви дават нещо.
Всеки, който иска да стане истински човек, трябва да има поне една необикновена идея. Само необикновените идеи внасят новото в света. Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават. Те носят известен приход за него. Аз наричам тия идеи изключителни.
към беседата >>
Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити.
Защо се страхувате от дъжда, а не се страхувате от мисли, които цапат умствената дреха? Законът е един и същ. Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли. Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха. Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам.
Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити.
За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува. За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде. Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди. Тяхната енергия трябва да се погълне от живите. Мнозина казват: Да уредим живота си.
към беседата >>
Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа.
Значи, задачата за смилането на храната не е разрешена. Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши. Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха. Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха. Не си ял както трябва.
Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа.
Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш. Аз съм бил на мястото, дето Бог оправя света, и зная, как го оправя. Веднъж съм бил на това място и втори път не искам да отида. Зная вече как Бог оправя света. Ни най-малко не искам да изменя начина, по който сега светът се оправя.
към беседата >>
Всеки, който иска да стане истински човек, трябва да има поне една необикновена идея.
И тъй, онези, с които често дружите, на тях вие ще давате; онези, които не идат често при вас, те ще ви дават. Следователно, ония идеи, които често ви посещават, те са живи идеи, те черпят от вас. Необикновените идеи, които рядко срещате, които рядко ни посещават, те ви дават нещо.
Всеки, който иска да стане истински човек, трябва да има поне една необикновена идея.
Само необикновените идеи внасят новото в света. Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават. Те носят известен приход за него. Аз наричам тия идеи изключителни. Те идат при изключителни условия.
към беседата >>
За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува.
Законът е един и същ. Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли. Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха. Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам. Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити.
За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува.
За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде. Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди. Тяхната енергия трябва да се погълне от живите. Мнозина казват: Да уредим живота си. – За да се уреди вашият живот, трябва да се погълне живота на хиляди същества.
към беседата >>
Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш.
Трябва да мине дълго време, докато тая задача се разреши. Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха. Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха. Не си ял както трябва. Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа.
Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш.
Аз съм бил на мястото, дето Бог оправя света, и зная, как го оправя. Веднъж съм бил на това място и втори път не искам да отида. Зная вече как Бог оправя света. Ни най-малко не искам да изменя начина, по който сега светът се оправя. Дето ходя, казвам: Има един начин за оправяне на света.
към беседата >>
Само необикновените идеи внасят новото в света.
И тъй, онези, с които често дружите, на тях вие ще давате; онези, които не идат често при вас, те ще ви дават. Следователно, ония идеи, които често ви посещават, те са живи идеи, те черпят от вас. Необикновените идеи, които рядко срещате, които рядко ни посещават, те ви дават нещо. Всеки, който иска да стане истински човек, трябва да има поне една необикновена идея.
Само необикновените идеи внасят новото в света.
Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават. Те носят известен приход за него. Аз наричам тия идеи изключителни. Те идат при изключителни условия. Те внасят новото в света.
към беседата >>
За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде.
Както се справяте с дъжда, така трябва да се справяте с лошите и нечисти мисли. Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха. Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам. Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити. За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува.
За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде.
Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди. Тяхната енергия трябва да се погълне от живите. Мнозина казват: Да уредим живота си. – За да се уреди вашият живот, трябва да се погълне живота на хиляди същества. Мислите ли, че това е уреждане на живота?
към беседата >>
Аз съм бил на мястото, дето Бог оправя света, и зная, как го оправя.
Първо, ти трябваше да я разрешиш със зъбите си, а я предаде на клетките на стомаха. Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха. Не си ял както трябва. Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа. Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш.
Аз съм бил на мястото, дето Бог оправя света, и зная, как го оправя.
Веднъж съм бил на това място и втори път не искам да отида. Зная вече как Бог оправя света. Ни най-малко не искам да изменя начина, по който сега светът се оправя. Дето ходя, казвам: Има един начин за оправяне на света.
към беседата >>
Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават.
И тъй, онези, с които често дружите, на тях вие ще давате; онези, които не идат често при вас, те ще ви дават. Следователно, ония идеи, които често ви посещават, те са живи идеи, те черпят от вас. Необикновените идеи, които рядко срещате, които рядко ни посещават, те ви дават нещо. Всеки, който иска да стане истински човек, трябва да има поне една необикновена идея. Само необикновените идеи внасят новото в света.
Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават.
Те носят известен приход за него. Аз наричам тия идеи изключителни. Те идат при изключителни условия. Те внасят новото в света. Изключителната идея не си служи с думи и не обяснява нещата.
към беседата >>
Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди.
Например, гладът иде като изкушение в човешкия живот и цапа неговата умствена дреха. Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам. Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити. За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува. За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде.
Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди.
Тяхната енергия трябва да се погълне от живите. Мнозина казват: Да уредим живота си. – За да се уреди вашият живот, трябва да се погълне живота на хиляди същества. Мислите ли, че това е уреждане на живота? Да измрат хиляди същества, за да живеете вие, това не е правилно разрешаване на живота.
към беседата >>
Веднъж съм бил на това място и втори път не искам да отида.
Те ще я разрешат, но ти ще почувствуваш болка в стомаха. Не си ял както трябва. Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа. Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш. Аз съм бил на мястото, дето Бог оправя света, и зная, как го оправя.
Веднъж съм бил на това място и втори път не искам да отида.
Зная вече как Бог оправя света. Ни най-малко не искам да изменя начина, по който сега светът се оправя. Дето ходя, казвам: Има един начин за оправяне на света.
към беседата >>
Те носят известен приход за него.
Следователно, ония идеи, които често ви посещават, те са живи идеи, те черпят от вас. Необикновените идеи, които рядко срещате, които рядко ни посещават, те ви дават нещо. Всеки, който иска да стане истински човек, трябва да има поне една необикновена идея. Само необикновените идеи внасят новото в света. Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават.
Те носят известен приход за него.
Аз наричам тия идеи изключителни. Те идат при изключителни условия. Те внасят новото в света. Изключителната идея не си служи с думи и не обяснява нещата. Тя иде рядко, но е ценна по своето съдържание и смисъл.
към беседата >>
Тяхната енергия трябва да се погълне от живите.
Като гладуваш, ти казваш: Всички хора са сити, само аз гладувам. Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити. За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува. За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде. Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди.
Тяхната енергия трябва да се погълне от живите.
Мнозина казват: Да уредим живота си. – За да се уреди вашият живот, трябва да се погълне живота на хиляди същества. Мислите ли, че това е уреждане на живота? Да измрат хиляди същества, за да живеете вие, това не е правилно разрешаване на живота. Днес умират хиляди животни, всички стават жертва за вас.
към беседата >>
Зная вече как Бог оправя света.
Не си ял както трябва. Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа. Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш. Аз съм бил на мястото, дето Бог оправя света, и зная, как го оправя. Веднъж съм бил на това място и втори път не искам да отида.
Зная вече как Бог оправя света.
Ни най-малко не искам да изменя начина, по който сега светът се оправя. Дето ходя, казвам: Има един начин за оправяне на света.
към беседата >>
Аз наричам тия идеи изключителни.
Необикновените идеи, които рядко срещате, които рядко ни посещават, те ви дават нещо. Всеки, който иска да стане истински човек, трябва да има поне една необикновена идея. Само необикновените идеи внасят новото в света. Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават. Те носят известен приход за него.
Аз наричам тия идеи изключителни.
Те идат при изключителни условия. Те внасят новото в света. Изключителната идея не си служи с думи и не обяснява нещата. Тя иде рядко, но е ценна по своето съдържание и смисъл. Трябва да работиш 20–30 години наред, за да намериш една изключителна идея.
към беседата >>
Мнозина казват: Да уредим живота си.
Не е било и няма да бъде, когато само един да гладува, а всички останали да са сити. За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува. За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде. Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди. Тяхната енергия трябва да се погълне от живите.
Мнозина казват: Да уредим живота си.
– За да се уреди вашият живот, трябва да се погълне живота на хиляди същества. Мислите ли, че това е уреждане на живота? Да измрат хиляди същества, за да живеете вие, това не е правилно разрешаване на живота. Днес умират хиляди животни, всички стават жертва за вас. Много същества изгубват живота си, много хора изгубват мира си, и всичко това става за определено число хора, наречени избраници.
към беседата >>
Ни най-малко не искам да изменя начина, по който сега светът се оправя.
Това не значи, че трябва да оставите въпроса на Господа и да кажете: Господ ще оправи тая работа. Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш. Аз съм бил на мястото, дето Бог оправя света, и зная, как го оправя. Веднъж съм бил на това място и втори път не искам да отида. Зная вече как Бог оправя света.
Ни най-малко не искам да изменя начина, по който сега светът се оправя.
Дето ходя, казвам: Има един начин за оправяне на света.
към беседата >>
Те идат при изключителни условия.
Всеки, който иска да стане истински човек, трябва да има поне една необикновена идея. Само необикновените идеи внасят новото в света. Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават. Те носят известен приход за него. Аз наричам тия идеи изключителни.
Те идат при изключителни условия.
Те внасят новото в света. Изключителната идея не си служи с думи и не обяснява нещата. Тя иде рядко, но е ценна по своето съдържание и смисъл. Трябва да работиш 20–30 години наред, за да намериш една изключителна идея. Тя носи голямо богатство в себе си.
към беседата >>
– За да се уреди вашият живот, трябва да се погълне живота на хиляди същества.
За да бъде един човек сит, друг трябва да гладува. За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде. Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди. Тяхната енергия трябва да се погълне от живите. Мнозина казват: Да уредим живота си.
– За да се уреди вашият живот, трябва да се погълне живота на хиляди същества.
Мислите ли, че това е уреждане на живота? Да измрат хиляди същества, за да живеете вие, това не е правилно разрешаване на живота. Днес умират хиляди животни, всички стават жертва за вас. Много същества изгубват живота си, много хора изгубват мира си, и всичко това става за определено число хора, наречени избраници.
към беседата >>
Дето ходя, казвам: Има един начин за оправяне на света.
Ти си дробил попарата, ти ще я сърбаш. Аз съм бил на мястото, дето Бог оправя света, и зная, как го оправя. Веднъж съм бил на това място и втори път не искам да отида. Зная вече как Бог оправя света. Ни най-малко не искам да изменя начина, по който сега светът се оправя.
Дето ходя, казвам: Има един начин за оправяне на света.
към беседата >>
Те внасят новото в света.
Само необикновените идеи внасят новото в света. Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават. Те носят известен приход за него. Аз наричам тия идеи изключителни. Те идат при изключителни условия.
Те внасят новото в света.
Изключителната идея не си служи с думи и не обяснява нещата. Тя иде рядко, но е ценна по своето съдържание и смисъл. Трябва да работиш 20–30 години наред, за да намериш една изключителна идея. Тя носи голямо богатство в себе си.
към беседата >>
Мислите ли, че това е уреждане на живота?
За да бъде човек сит, кокошката трябва да умре, ябълката трябва да се изяде. Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди. Тяхната енергия трябва да се погълне от живите. Мнозина казват: Да уредим живота си. – За да се уреди вашият живот, трябва да се погълне живота на хиляди същества.
Мислите ли, че това е уреждане на живота?
Да измрат хиляди същества, за да живеете вие, това не е правилно разрешаване на живота. Днес умират хиляди животни, всички стават жертва за вас. Много същества изгубват живота си, много хора изгубват мира си, и всичко това става за определено число хора, наречени избраници.
към беседата >>
Казвам: Самообладание се иска от човека.
Казвам: Самообладание се иска от човека.
Мнозина искат да се подмладят, но не знаят, как да постигнат това. Има методи за подмладяване. Аз мога да ви дам тия методи, но вие трябва да имате желание да се подмладите Обаче, преди да приложа тия методи върху вас, ще ги приложа на себе си. Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си. Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър.
към беседата >>
Изключителната идея не си служи с думи и не обяснява нещата.
Всеки човек има обикновени идеи, но необикновените рядко го посещават. Те носят известен приход за него. Аз наричам тия идеи изключителни. Те идат при изключителни условия. Те внасят новото в света.
Изключителната идея не си служи с думи и не обяснява нещата.
Тя иде рядко, но е ценна по своето съдържание и смисъл. Трябва да работиш 20–30 години наред, за да намериш една изключителна идея. Тя носи голямо богатство в себе си.
към беседата >>
Да измрат хиляди същества, за да живеете вие, това не е правилно разрешаване на живота.
Хиляди същества трябва да умрат, за да живеят други хиляди. Тяхната енергия трябва да се погълне от живите. Мнозина казват: Да уредим живота си. – За да се уреди вашият живот, трябва да се погълне живота на хиляди същества. Мислите ли, че това е уреждане на живота?
Да измрат хиляди същества, за да живеете вие, това не е правилно разрешаване на живота.
Днес умират хиляди животни, всички стават жертва за вас. Много същества изгубват живота си, много хора изгубват мира си, и всичко това става за определено число хора, наречени избраници.
към беседата >>
Мнозина искат да се подмладят, но не знаят, как да постигнат това.
Казвам: Самообладание се иска от човека.
Мнозина искат да се подмладят, но не знаят, как да постигнат това.
Има методи за подмладяване. Аз мога да ви дам тия методи, но вие трябва да имате желание да се подмладите Обаче, преди да приложа тия методи върху вас, ще ги приложа на себе си. Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си. Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър. Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си.
към беседата >>
Тя иде рядко, но е ценна по своето съдържание и смисъл.
Те носят известен приход за него. Аз наричам тия идеи изключителни. Те идат при изключителни условия. Те внасят новото в света. Изключителната идея не си служи с думи и не обяснява нещата.
Тя иде рядко, но е ценна по своето съдържание и смисъл.
Трябва да работиш 20–30 години наред, за да намериш една изключителна идея. Тя носи голямо богатство в себе си.
към беседата >>
Днес умират хиляди животни, всички стават жертва за вас.
Тяхната енергия трябва да се погълне от живите. Мнозина казват: Да уредим живота си. – За да се уреди вашият живот, трябва да се погълне живота на хиляди същества. Мислите ли, че това е уреждане на живота? Да измрат хиляди същества, за да живеете вие, това не е правилно разрешаване на живота.
Днес умират хиляди животни, всички стават жертва за вас.
Много същества изгубват живота си, много хора изгубват мира си, и всичко това става за определено число хора, наречени избраници.
към беседата >>
Има методи за подмладяване.
Казвам: Самообладание се иска от човека. Мнозина искат да се подмладят, но не знаят, как да постигнат това.
Има методи за подмладяване.
Аз мога да ви дам тия методи, но вие трябва да имате желание да се подмладите Обаче, преди да приложа тия методи върху вас, ще ги приложа на себе си. Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си. Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър. Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си. Казваш: Бог е добър и благ.
към беседата >>
Трябва да работиш 20–30 години наред, за да намериш една изключителна идея.
Аз наричам тия идеи изключителни. Те идат при изключителни условия. Те внасят новото в света. Изключителната идея не си служи с думи и не обяснява нещата. Тя иде рядко, но е ценна по своето съдържание и смисъл.
Трябва да работиш 20–30 години наред, за да намериш една изключителна идея.
Тя носи голямо богатство в себе си.
към беседата >>
Много същества изгубват живота си, много хора изгубват мира си, и всичко това става за определено число хора, наречени избраници.
Мнозина казват: Да уредим живота си. – За да се уреди вашият живот, трябва да се погълне живота на хиляди същества. Мислите ли, че това е уреждане на живота? Да измрат хиляди същества, за да живеете вие, това не е правилно разрешаване на живота. Днес умират хиляди животни, всички стават жертва за вас.
Много същества изгубват живота си, много хора изгубват мира си, и всичко това става за определено число хора, наречени избраници.
към беседата >>
Аз мога да ви дам тия методи, но вие трябва да имате желание да се подмладите Обаче, преди да приложа тия методи върху вас, ще ги приложа на себе си.
Казвам: Самообладание се иска от човека. Мнозина искат да се подмладят, но не знаят, как да постигнат това. Има методи за подмладяване.
Аз мога да ви дам тия методи, но вие трябва да имате желание да се подмладите Обаче, преди да приложа тия методи върху вас, ще ги приложа на себе си.
Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си. Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър. Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си. Казваш: Бог е добър и благ. – И ти трябва да бъдеш като Него.
към беседата >>
Тя носи голямо богатство в себе си.
Те идат при изключителни условия. Те внасят новото в света. Изключителната идея не си служи с думи и не обяснява нещата. Тя иде рядко, но е ценна по своето съдържание и смисъл. Трябва да работиш 20–30 години наред, за да намериш една изключителна идея.
Тя носи голямо богатство в себе си.
към беседата >>
Какво виждаме днес в света?
Какво виждаме днес в света?
Виждаме, че въпреки жертвата на едни същества за сметка на други, нито на едните работите вървят, нито на другите. Ако работите на всички вървят добре, какво придобива светът? Човек не е анализирал своите мисли, да види, каква е крайната цел на човешкия живот. Да намериш крайната цел на своя живот, това не значи, да решиш всички въпроси. Каква е крайната цел ми гладния?
към беседата >>
Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си.
Казвам: Самообладание се иска от човека. Мнозина искат да се подмладят, но не знаят, как да постигнат това. Има методи за подмладяване. Аз мога да ви дам тия методи, но вие трябва да имате желание да се подмладите Обаче, преди да приложа тия методи върху вас, ще ги приложа на себе си.
Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си.
Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър. Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си. Казваш: Бог е добър и благ. – И ти трябва да бъдеш като Него. Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек.
към беседата >>
Виждаме, че въпреки жертвата на едни същества за сметка на други, нито на едните работите вървят, нито на другите.
Какво виждаме днес в света?
Виждаме, че въпреки жертвата на едни същества за сметка на други, нито на едните работите вървят, нито на другите.
Ако работите на всички вървят добре, какво придобива светът? Човек не е анализирал своите мисли, да види, каква е крайната цел на човешкия живот. Да намериш крайната цел на своя живот, това не значи, да решиш всички въпроси. Каква е крайната цел ми гладния? – Да се нахрани.
към беседата >>
Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър.
Казвам: Самообладание се иска от човека. Мнозина искат да се подмладят, но не знаят, как да постигнат това. Има методи за подмладяване. Аз мога да ви дам тия методи, но вие трябва да имате желание да се подмладите Обаче, преди да приложа тия методи върху вас, ще ги приложа на себе си. Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си.
Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър.
Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си. Казваш: Бог е добър и благ. – И ти трябва да бъдеш като Него. Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек. – Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми.
към беседата >>
Ако работите на всички вървят добре, какво придобива светът?
Какво виждаме днес в света? Виждаме, че въпреки жертвата на едни същества за сметка на други, нито на едните работите вървят, нито на другите.
Ако работите на всички вървят добре, какво придобива светът?
Човек не е анализирал своите мисли, да види, каква е крайната цел на човешкия живот. Да намериш крайната цел на своя живот, това не значи, да решиш всички въпроси. Каква е крайната цел ми гладния? – Да се нахрани. След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа.
към беседата >>
Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си.
Мнозина искат да се подмладят, но не знаят, как да постигнат това. Има методи за подмладяване. Аз мога да ви дам тия методи, но вие трябва да имате желание да се подмладите Обаче, преди да приложа тия методи върху вас, ще ги приложа на себе си. Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си. Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър.
Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си.
Казваш: Бог е добър и благ. – И ти трябва да бъдеш като Него. Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек. – Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми. Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми.
към беседата >>
Човек не е анализирал своите мисли, да види, каква е крайната цел на човешкия живот.
Какво виждаме днес в света? Виждаме, че въпреки жертвата на едни същества за сметка на други, нито на едните работите вървят, нито на другите. Ако работите на всички вървят добре, какво придобива светът?
Човек не е анализирал своите мисли, да види, каква е крайната цел на човешкия живот.
Да намериш крайната цел на своя живот, това не значи, да решиш всички въпроси. Каква е крайната цел ми гладния? – Да се нахрани. След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа. Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко.
към беседата >>
Казваш: Бог е добър и благ.
Има методи за подмладяване. Аз мога да ви дам тия методи, но вие трябва да имате желание да се подмладите Обаче, преди да приложа тия методи върху вас, ще ги приложа на себе си. Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си. Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър. Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си.
Казваш: Бог е добър и благ.
– И ти трябва да бъдеш като Него. Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек. – Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми. Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми. Ще кажете, че много неща съм направил за вас.
към беседата >>
Да намериш крайната цел на своя живот, това не значи, да решиш всички въпроси.
Какво виждаме днес в света? Виждаме, че въпреки жертвата на едни същества за сметка на други, нито на едните работите вървят, нито на другите. Ако работите на всички вървят добре, какво придобива светът? Човек не е анализирал своите мисли, да види, каква е крайната цел на човешкия живот.
Да намериш крайната цел на своя живот, това не значи, да решиш всички въпроси.
Каква е крайната цел ми гладния? – Да се нахрани. След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа. Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко. Още много път има да изминава.
към беседата >>
– И ти трябва да бъдеш като Него.
Аз мога да ви дам тия методи, но вие трябва да имате желание да се подмладите Обаче, преди да приложа тия методи върху вас, ще ги приложа на себе си. Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си. Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър. Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си. Казваш: Бог е добър и благ.
– И ти трябва да бъдеш като Него.
Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек. – Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми. Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми. Ще кажете, че много неща съм направил за вас. Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя.
към беседата >>
Каква е крайната цел ми гладния?
Какво виждаме днес в света? Виждаме, че въпреки жертвата на едни същества за сметка на други, нито на едните работите вървят, нито на другите. Ако работите на всички вървят добре, какво придобива светът? Човек не е анализирал своите мисли, да види, каква е крайната цел на човешкия живот. Да намериш крайната цел на своя живот, това не значи, да решиш всички въпроси.
Каква е крайната цел ми гладния?
– Да се нахрани. След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа. Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко. Още много път има да изминава. Само за днес е стигнал своята крайна цел.
към беседата >>
Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек.
Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си. Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър. Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си. Казваш: Бог е добър и благ. – И ти трябва да бъдеш като Него.
Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек.
– Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми. Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми. Ще кажете, че много неща съм направил за вас. Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя. Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега.
към беседата >>
– Да се нахрани.
Виждаме, че въпреки жертвата на едни същества за сметка на други, нито на едните работите вървят, нито на другите. Ако работите на всички вървят добре, какво придобива светът? Човек не е анализирал своите мисли, да види, каква е крайната цел на човешкия живот. Да намериш крайната цел на своя живот, това не значи, да решиш всички въпроси. Каква е крайната цел ми гладния?
– Да се нахрани.
След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа. Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко. Още много път има да изминава. Само за днес е стигнал своята крайна цел. Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел.
към беседата >>
– Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми.
Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър. Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си. Казваш: Бог е добър и благ. – И ти трябва да бъдеш като Него. Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек.
– Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми.
Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми. Ще кажете, че много неща съм направил за вас. Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя. Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега. И да ви кажа, няма да разберете.
към беседата >>
След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа.
Ако работите на всички вървят добре, какво придобива светът? Човек не е анализирал своите мисли, да види, каква е крайната цел на човешкия живот. Да намериш крайната цел на своя живот, това не значи, да решиш всички въпроси. Каква е крайната цел ми гладния? – Да се нахрани.
След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа.
Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко. Още много път има да изминава. Само за днес е стигнал своята крайна цел. Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел. Още много уроци има да учи той.
към беседата >>
Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми.
Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си. Казваш: Бог е добър и благ. – И ти трябва да бъдеш като Него. Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек. – Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми.
Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми.
Ще кажете, че много неща съм направил за вас. Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя. Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега. И да ви кажа, няма да разберете. Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка.
към беседата >>
Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко.
Човек не е анализирал своите мисли, да види, каква е крайната цел на човешкия живот. Да намериш крайната цел на своя живот, това не значи, да решиш всички въпроси. Каква е крайната цел ми гладния? – Да се нахрани. След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа.
Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко.
Още много път има да изминава. Само за днес е стигнал своята крайна цел. Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел. Още много уроци има да учи той. Значи, крайната цел за всички живи същества е различна.
към беседата >>
Ще кажете, че много неща съм направил за вас.
Казваш: Бог е добър и благ. – И ти трябва да бъдеш като Него. Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек. – Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми. Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми.
Ще кажете, че много неща съм направил за вас.
Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя. Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега. И да ви кажа, няма да разберете. Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал.
към беседата >>
Още много път има да изминава.
Да намериш крайната цел на своя живот, това не значи, да решиш всички въпроси. Каква е крайната цел ми гладния? – Да се нахрани. След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа. Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко.
Още много път има да изминава.
Само за днес е стигнал своята крайна цел. Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел. Още много уроци има да учи той. Значи, крайната цел за всички живи същества е различна. При това положение, не можем да дойдем до едно разрешение за крайната цел на живота.
към беседата >>
Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя.
– И ти трябва да бъдеш като Него. Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек. – Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми. Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми. Ще кажете, че много неща съм направил за вас.
Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя.
Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега. И да ви кажа, няма да разберете. Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор.
към беседата >>
Само за днес е стигнал своята крайна цел.
Каква е крайната цел ми гладния? – Да се нахрани. След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа. Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко. Още много път има да изминава.
Само за днес е стигнал своята крайна цел.
Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел. Още много уроци има да учи той. Значи, крайната цел за всички живи същества е различна. При това положение, не можем да дойдем до едно разрешение за крайната цел на живота. За жената крайната цел на живота е една, за мъжа – друга; за учителя крайната цел на живота е една, за ученика – друга; за свещеника крайната цел е една, за военния – друга.
към беседата >>
Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега.
Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек. – Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми. Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми. Ще кажете, че много неща съм направил за вас. Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя.
Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега.
И да ви кажа, няма да разберете. Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор. Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости.
към беседата >>
Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел.
– Да се нахрани. След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа. Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко. Още много път има да изминава. Само за днес е стигнал своята крайна цел.
Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел.
Още много уроци има да учи той. Значи, крайната цел за всички живи същества е различна. При това положение, не можем да дойдем до едно разрешение за крайната цел на живота. За жената крайната цел на живота е една, за мъжа – друга; за учителя крайната цел на живота е една, за ученика – друга; за свещеника крайната цел е една, за военния – друга. За животните, за растенията, крайната цел на живота е съвършено различна от тая на човека.
към беседата >>
И да ви кажа, няма да разберете.
– Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми. Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми. Ще кажете, че много неща съм направил за вас. Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя. Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега.
И да ви кажа, няма да разберете.
Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор. Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости. Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е.
към беседата >>
Още много уроци има да учи той.
След това той разбира, че е разрешил въпроса само за няколко часа. Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко. Още много път има да изминава. Само за днес е стигнал своята крайна цел. Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел.
Още много уроци има да учи той.
Значи, крайната цел за всички живи същества е различна. При това положение, не можем да дойдем до едно разрешение за крайната цел на живота. За жената крайната цел на живота е една, за мъжа – друга; за учителя крайната цел на живота е една, за ученика – друга; за свещеника крайната цел е една, за военния – друга. За животните, за растенията, крайната цел на живота е съвършено различна от тая на човека. Следователно, когато някой говори за крайната цел на живота, той има пред вид крайната цел на своя живот.
към беседата >>
Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка.
Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми. Ще кажете, че много неща съм направил за вас. Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя. Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега. И да ви кажа, няма да разберете.
Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка.
Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор. Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости. Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е. Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой.
към беседата >>
Значи, крайната цел за всички живи същества е различна.
Някой извървял 20 километра път, стигнал е до своята крайна цел, но това не е всичко. Още много път има да изминава. Само за днес е стигнал своята крайна цел. Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел. Още много уроци има да учи той.
Значи, крайната цел за всички живи същества е различна.
При това положение, не можем да дойдем до едно разрешение за крайната цел на живота. За жената крайната цел на живота е една, за мъжа – друга; за учителя крайната цел на живота е една, за ученика – друга; за свещеника крайната цел е една, за военния – друга. За животните, за растенията, крайната цел на живота е съвършено различна от тая на човека. Следователно, когато някой говори за крайната цел на живота, той има пред вид крайната цел на своя живот. Крайната цел на неговия живот е да яде и да пие.
към беседата >>
Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал.
Ще кажете, че много неща съм направил за вас. Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя. Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега. И да ви кажа, няма да разберете. Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка.
Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал.
Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор. Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости. Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е. Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой. Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче.
към беседата >>
При това положение, не можем да дойдем до едно разрешение за крайната цел на живота.
Още много път има да изминава. Само за днес е стигнал своята крайна цел. Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел. Още много уроци има да учи той. Значи, крайната цел за всички живи същества е различна.
При това положение, не можем да дойдем до едно разрешение за крайната цел на живота.
За жената крайната цел на живота е една, за мъжа – друга; за учителя крайната цел на живота е една, за ученика – друга; за свещеника крайната цел е една, за военния – друга. За животните, за растенията, крайната цел на живота е съвършено различна от тая на човека. Следователно, когато някой говори за крайната цел на живота, той има пред вид крайната цел на своя живот. Крайната цел на неговия живот е да яде и да пие.
към беседата >>
Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор.
Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя. Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега. И да ви кажа, няма да разберете. Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал.
Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор.
Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости. Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е. Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой. Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче. Казвам: Ти не си научил философията на живота.
към беседата >>
За жената крайната цел на живота е една, за мъжа – друга; за учителя крайната цел на живота е една, за ученика – друга; за свещеника крайната цел е една, за военния – друга.
Само за днес е стигнал своята крайна цел. Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел. Още много уроци има да учи той. Значи, крайната цел за всички живи същества е различна. При това положение, не можем да дойдем до едно разрешение за крайната цел на живота.
За жената крайната цел на живота е една, за мъжа – друга; за учителя крайната цел на живота е една, за ученика – друга; за свещеника крайната цел е една, за военния – друга.
За животните, за растенията, крайната цел на живота е съвършено различна от тая на човека. Следователно, когато някой говори за крайната цел на живота, той има пред вид крайната цел на своя живот. Крайната цел на неговия живот е да яде и да пие.
към беседата >>
Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости.
Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега. И да ви кажа, няма да разберете. Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор.
Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости.
Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е. Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой. Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче. Казвам: Ти не си научил философията на живота. Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш?
към беседата >>
За животните, за растенията, крайната цел на живота е съвършено различна от тая на човека.
Един ученик научил уроците си за един ден – дошъл е до своята крайна цел. Още много уроци има да учи той. Значи, крайната цел за всички живи същества е различна. При това положение, не можем да дойдем до едно разрешение за крайната цел на живота. За жената крайната цел на живота е една, за мъжа – друга; за учителя крайната цел на живота е една, за ученика – друга; за свещеника крайната цел е една, за военния – друга.
За животните, за растенията, крайната цел на живота е съвършено различна от тая на човека.
Следователно, когато някой говори за крайната цел на живота, той има пред вид крайната цел на своя живот. Крайната цел на неговия живот е да яде и да пие.
към беседата >>
Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е.
И да ви кажа, няма да разберете. Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор. Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости.
Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е.
Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой. Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче. Казвам: Ти не си научил философията на живота. Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш? Виждал съм и такъв случай.
към беседата >>
Следователно, когато някой говори за крайната цел на живота, той има пред вид крайната цел на своя живот.
Още много уроци има да учи той. Значи, крайната цел за всички живи същества е различна. При това положение, не можем да дойдем до едно разрешение за крайната цел на живота. За жената крайната цел на живота е една, за мъжа – друга; за учителя крайната цел на живота е една, за ученика – друга; за свещеника крайната цел е една, за военния – друга. За животните, за растенията, крайната цел на живота е съвършено различна от тая на човека.
Следователно, когато някой говори за крайната цел на живота, той има пред вид крайната цел на своя живот.
Крайната цел на неговия живот е да яде и да пие.
към беседата >>
Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой.
Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор. Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости. Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е.
Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой.
Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче. Казвам: Ти не си научил философията на живота. Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш? Виждал съм и такъв случай. Съберат се няколко души, напият се добре и някои ги обере.
към беседата >>
Крайната цел на неговия живот е да яде и да пие.
Значи, крайната цел за всички живи същества е различна. При това положение, не можем да дойдем до едно разрешение за крайната цел на живота. За жената крайната цел на живота е една, за мъжа – друга; за учителя крайната цел на живота е една, за ученика – друга; за свещеника крайната цел е една, за военния – друга. За животните, за растенията, крайната цел на живота е съвършено различна от тая на човека. Следователно, когато някой говори за крайната цел на живота, той има пред вид крайната цел на своя живот.
Крайната цел на неговия живот е да яде и да пие.
към беседата >>
Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче.
Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор. Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости. Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е. Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой.
Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче.
Казвам: Ти не си научил философията на живота. Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш? Виждал съм и такъв случай. Съберат се няколко души, напият се добре и някои ги обере. После казват: Снощи се напихме и ни обраха, но повече няма да пием.
към беседата >>
Докато е на земята, човек минава през три състояния, като пуяка: първо, той разперва опашката си, като ветрило; второ, разперва крилете си и трето, свива и опашката, и крилете си.
Докато е на земята, човек минава през три състояния, като пуяка: първо, той разперва опашката си, като ветрило; второ, разперва крилете си и трето, свива и опашката, и крилете си.
Като му посвириш, отново разперва опашката и крилете си и пак ги свива. Така той чертае. Най-после, проточва и носа си и с това свършва своите движения. Като начертае един кръг и два диаметъра, той всичко разрешава. С това пуякът иска да каже: Ако съм човек, ще работя и каквото намеря в земята, ще го взема.
към беседата >>
Казвам: Ти не си научил философията на живота.
Той всякога ще внесе нещо от себе си В това отношение, българинът е новатор. Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости. Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е. Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой. Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче.
Казвам: Ти не си научил философията на живота.
Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш? Виждал съм и такъв случай. Съберат се няколко души, напият се добре и някои ги обере. После казват: Снощи се напихме и ни обраха, но повече няма да пием. Смеят се и разказват, как се напили.
към беседата >>
Като му посвириш, отново разперва опашката и крилете си и пак ги свива.
Докато е на земята, човек минава през три състояния, като пуяка: първо, той разперва опашката си, като ветрило; второ, разперва крилете си и трето, свива и опашката, и крилете си.
Като му посвириш, отново разперва опашката и крилете си и пак ги свива.
Така той чертае. Най-после, проточва и носа си и с това свършва своите движения. Като начертае един кръг и два диаметъра, той всичко разрешава. С това пуякът иска да каже: Ако съм човек, ще работя и каквото намеря в земята, ще го взема. Ако се намеря в трудно положение, ще направя крепост с опашката си и ще се справя с лошите условия.
към беседата >>
Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш?
Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости. Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е. Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой. Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче. Казвам: Ти не си научил философията на живота.
Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш?
Виждал съм и такъв случай. Съберат се няколко души, напият се добре и някои ги обере. После казват: Снощи се напихме и ни обраха, но повече няма да пием. Смеят се и разказват, как се напили.
към беседата >>
Така той чертае.
Докато е на земята, човек минава през три състояния, като пуяка: първо, той разперва опашката си, като ветрило; второ, разперва крилете си и трето, свива и опашката, и крилете си. Като му посвириш, отново разперва опашката и крилете си и пак ги свива.
Така той чертае.
Най-после, проточва и носа си и с това свършва своите движения. Като начертае един кръг и два диаметъра, той всичко разрешава. С това пуякът иска да каже: Ако съм човек, ще работя и каквото намеря в земята, ще го взема. Ако се намеря в трудно положение, ще направя крепост с опашката си и ще се справя с лошите условия. Като изляза от тия условия, ще проточа носа си и ще почна да мисля.
към беседата >>
Виждал съм и такъв случай.
Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е. Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой. Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче. Казвам: Ти не си научил философията на живота. Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш?
Виждал съм и такъв случай.
Съберат се няколко души, напият се добре и някои ги обере. После казват: Снощи се напихме и ни обраха, но повече няма да пием. Смеят се и разказват, как се напили.
към беседата >>
Най-после, проточва и носа си и с това свършва своите движения.
Докато е на земята, човек минава през три състояния, като пуяка: първо, той разперва опашката си, като ветрило; второ, разперва крилете си и трето, свива и опашката, и крилете си. Като му посвириш, отново разперва опашката и крилете си и пак ги свива. Така той чертае.
Най-после, проточва и носа си и с това свършва своите движения.
Като начертае един кръг и два диаметъра, той всичко разрешава. С това пуякът иска да каже: Ако съм човек, ще работя и каквото намеря в земята, ще го взема. Ако се намеря в трудно положение, ще направя крепост с опашката си и ще се справя с лошите условия. Като изляза от тия условия, ще проточа носа си и ще почна да мисля. Така казва пуякът: Ще работя, ще се укрепя и най-после ще мисля.
към беседата >>
Съберат се няколко души, напият се добре и някои ги обере.
Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой. Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче. Казвам: Ти не си научил философията на живота. Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш? Виждал съм и такъв случай.
Съберат се няколко души, напият се добре и някои ги обере.
После казват: Снощи се напихме и ни обраха, но повече няма да пием. Смеят се и разказват, как се напили.
към беседата >>
Като начертае един кръг и два диаметъра, той всичко разрешава.
Докато е на земята, човек минава през три състояния, като пуяка: първо, той разперва опашката си, като ветрило; второ, разперва крилете си и трето, свива и опашката, и крилете си. Като му посвириш, отново разперва опашката и крилете си и пак ги свива. Така той чертае. Най-после, проточва и носа си и с това свършва своите движения.
Като начертае един кръг и два диаметъра, той всичко разрешава.
С това пуякът иска да каже: Ако съм човек, ще работя и каквото намеря в земята, ще го взема. Ако се намеря в трудно положение, ще направя крепост с опашката си и ще се справя с лошите условия. Като изляза от тия условия, ще проточа носа си и ще почна да мисля. Така казва пуякът: Ще работя, ще се укрепя и най-после ще мисля. Пуякът е интелигентно същество.
към беседата >>
После казват: Снощи се напихме и ни обраха, но повече няма да пием.
Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче. Казвам: Ти не си научил философията на живота. Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш? Виждал съм и такъв случай. Съберат се няколко души, напият се добре и някои ги обере.
После казват: Снощи се напихме и ни обраха, но повече няма да пием.
Смеят се и разказват, как се напили.
към беседата >>
С това пуякът иска да каже: Ако съм човек, ще работя и каквото намеря в земята, ще го взема.
Докато е на земята, човек минава през три състояния, като пуяка: първо, той разперва опашката си, като ветрило; второ, разперва крилете си и трето, свива и опашката, и крилете си. Като му посвириш, отново разперва опашката и крилете си и пак ги свива. Така той чертае. Най-после, проточва и носа си и с това свършва своите движения. Като начертае един кръг и два диаметъра, той всичко разрешава.
С това пуякът иска да каже: Ако съм човек, ще работя и каквото намеря в земята, ще го взема.
Ако се намеря в трудно положение, ще направя крепост с опашката си и ще се справя с лошите условия. Като изляза от тия условия, ще проточа носа си и ще почна да мисля. Така казва пуякът: Ще работя, ще се укрепя и най-после ще мисля. Пуякът е интелигентно същество.
към беседата >>
Смеят се и разказват, как се напили.
Казвам: Ти не си научил философията на живота. Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш? Виждал съм и такъв случай. Съберат се няколко души, напият се добре и някои ги обере. После казват: Снощи се напихме и ни обраха, но повече няма да пием.
Смеят се и разказват, как се напили.
към беседата >>
Ако се намеря в трудно положение, ще направя крепост с опашката си и ще се справя с лошите условия.
Като му посвириш, отново разперва опашката и крилете си и пак ги свива. Така той чертае. Най-после, проточва и носа си и с това свършва своите движения. Като начертае един кръг и два диаметъра, той всичко разрешава. С това пуякът иска да каже: Ако съм човек, ще работя и каквото намеря в земята, ще го взема.
Ако се намеря в трудно положение, ще направя крепост с опашката си и ще се справя с лошите условия.
Като изляза от тия условия, ще проточа носа си и ще почна да мисля. Така казва пуякът: Ще работя, ще се укрепя и най-после ще мисля. Пуякът е интелигентно същество.
към беседата >>
Всички хора се стремят към истината и говорят за нея.
Всички хора се стремят към истината и говорят за нея.
По какво познавате хората, които са намерили истината? – По единството в техните възгледи. Кажеш ли, че това не можеш да търпиш, а онова търпиш, ти не живееш в истината. Оня, който живее в истината, каквото прави, е еднакво валидно за всички. При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин.
към беседата >>
Като изляза от тия условия, ще проточа носа си и ще почна да мисля.
Така той чертае. Най-после, проточва и носа си и с това свършва своите движения. Като начертае един кръг и два диаметъра, той всичко разрешава. С това пуякът иска да каже: Ако съм човек, ще работя и каквото намеря в земята, ще го взема. Ако се намеря в трудно положение, ще направя крепост с опашката си и ще се справя с лошите условия.
Като изляза от тия условия, ще проточа носа си и ще почна да мисля.
Така казва пуякът: Ще работя, ще се укрепя и най-после ще мисля. Пуякът е интелигентно същество.
към беседата >>
По какво познавате хората, които са намерили истината?
Всички хора се стремят към истината и говорят за нея.
По какво познавате хората, които са намерили истината?
– По единството в техните възгледи. Кажеш ли, че това не можеш да търпиш, а онова търпиш, ти не живееш в истината. Оня, който живее в истината, каквото прави, е еднакво валидно за всички. При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин. Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път.
към беседата >>
Така казва пуякът: Ще работя, ще се укрепя и най-после ще мисля.
Най-после, проточва и носа си и с това свършва своите движения. Като начертае един кръг и два диаметъра, той всичко разрешава. С това пуякът иска да каже: Ако съм човек, ще работя и каквото намеря в земята, ще го взема. Ако се намеря в трудно положение, ще направя крепост с опашката си и ще се справя с лошите условия. Като изляза от тия условия, ще проточа носа си и ще почна да мисля.
Така казва пуякът: Ще работя, ще се укрепя и най-после ще мисля.
Пуякът е интелигентно същество.
към беседата >>
– По единството в техните възгледи.
Всички хора се стремят към истината и говорят за нея. По какво познавате хората, които са намерили истината?
– По единството в техните възгледи.
Кажеш ли, че това не можеш да търпиш, а онова търпиш, ти не живееш в истината. Оня, който живее в истината, каквото прави, е еднакво валидно за всички. При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин. Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път. Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене.
към беседата >>
Пуякът е интелигентно същество.
Като начертае един кръг и два диаметъра, той всичко разрешава. С това пуякът иска да каже: Ако съм човек, ще работя и каквото намеря в земята, ще го взема. Ако се намеря в трудно положение, ще направя крепост с опашката си и ще се справя с лошите условия. Като изляза от тия условия, ще проточа носа си и ще почна да мисля. Така казва пуякът: Ще работя, ще се укрепя и най-после ще мисля.
Пуякът е интелигентно същество.
към беседата >>
Кажеш ли, че това не можеш да търпиш, а онова търпиш, ти не живееш в истината.
Всички хора се стремят към истината и говорят за нея. По какво познавате хората, които са намерили истината? – По единството в техните възгледи.
Кажеш ли, че това не можеш да търпиш, а онова търпиш, ти не живееш в истината.
Оня, който живее в истината, каквото прави, е еднакво валидно за всички. При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин. Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път. Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене. И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига.
към беседата >>
Като ученици, работете с числата.
Като ученици, работете с числата.
Те са разумни сили, които действат в света. Всяко число е представено в известна разумна форма. Например, числото две е представено в човешките очи, в двете отвърстия на носа, в ушите. Защо човек има две очи, а не едно? В двойката природата е изразила закона на поляризирането.
към беседата >>
Оня, който живее в истината, каквото прави, е еднакво валидно за всички.
Всички хора се стремят към истината и говорят за нея. По какво познавате хората, които са намерили истината? – По единството в техните възгледи. Кажеш ли, че това не можеш да търпиш, а онова търпиш, ти не живееш в истината.
Оня, който живее в истината, каквото прави, е еднакво валидно за всички.
При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин. Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път. Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене. И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига. Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига.
към беседата >>
Те са разумни сили, които действат в света.
Като ученици, работете с числата.
Те са разумни сили, които действат в света.
Всяко число е представено в известна разумна форма. Например, числото две е представено в човешките очи, в двете отвърстия на носа, в ушите. Защо човек има две очи, а не едно? В двойката природата е изразила закона на поляризирането. Например, материята е единият полюс, а духът – другият.
към беседата >>
При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин.
Всички хора се стремят към истината и говорят за нея. По какво познавате хората, които са намерили истината? – По единството в техните възгледи. Кажеш ли, че това не можеш да търпиш, а онова търпиш, ти не живееш в истината. Оня, който живее в истината, каквото прави, е еднакво валидно за всички.
При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин.
Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път. Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене. И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига. Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига. Аз зная причината защо някои хора не учат.
към беседата >>
Всяко число е представено в известна разумна форма.
Като ученици, работете с числата. Те са разумни сили, които действат в света.
Всяко число е представено в известна разумна форма.
Например, числото две е представено в човешките очи, в двете отвърстия на носа, в ушите. Защо човек има две очи, а не едно? В двойката природата е изразила закона на поляризирането. Например, материята е единият полюс, а духът – другият. Между тия полюси се проявява животът.
към беседата >>
Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път.
По какво познавате хората, които са намерили истината? – По единството в техните възгледи. Кажеш ли, че това не можеш да търпиш, а онова търпиш, ти не живееш в истината. Оня, който живее в истината, каквото прави, е еднакво валидно за всички. При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин.
Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път.
Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене. И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига. Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига. Аз зная причината защо някои хора не учат. Казвате, че светията е нещо повече от Учителя.
към беседата >>
Например, числото две е представено в човешките очи, в двете отвърстия на носа, в ушите.
Като ученици, работете с числата. Те са разумни сили, които действат в света. Всяко число е представено в известна разумна форма.
Например, числото две е представено в човешките очи, в двете отвърстия на носа, в ушите.
Защо човек има две очи, а не едно? В двойката природата е изразила закона на поляризирането. Например, материята е единият полюс, а духът – другият. Между тия полюси се проявява животът. Материята или субстанцията изпълва цялото пространство.
към беседата >>
Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене.
– По единството в техните възгледи. Кажеш ли, че това не можеш да търпиш, а онова търпиш, ти не живееш в истината. Оня, който живее в истината, каквото прави, е еднакво валидно за всички. При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин. Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път.
Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене.
И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига. Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига. Аз зная причината защо някои хора не учат. Казвате, че светията е нещо повече от Учителя. Зависи за какъв светия се говори.
към беседата >>
Защо човек има две очи, а не едно?
Като ученици, работете с числата. Те са разумни сили, които действат в света. Всяко число е представено в известна разумна форма. Например, числото две е представено в човешките очи, в двете отвърстия на носа, в ушите.
Защо човек има две очи, а не едно?
В двойката природата е изразила закона на поляризирането. Например, материята е единият полюс, а духът – другият. Между тия полюси се проявява животът. Материята или субстанцията изпълва цялото пространство. Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството.
към беседата >>
И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига.
Кажеш ли, че това не можеш да търпиш, а онова търпиш, ти не живееш в истината. Оня, който живее в истината, каквото прави, е еднакво валидно за всички. При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин. Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път. Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене.
И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига.
Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига. Аз зная причината защо някои хора не учат. Казвате, че светията е нещо повече от Учителя. Зависи за какъв светия се говори. Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си.
към беседата >>
В двойката природата е изразила закона на поляризирането.
Като ученици, работете с числата. Те са разумни сили, които действат в света. Всяко число е представено в известна разумна форма. Например, числото две е представено в човешките очи, в двете отвърстия на носа, в ушите. Защо човек има две очи, а не едно?
В двойката природата е изразила закона на поляризирането.
Например, материята е единият полюс, а духът – другият. Между тия полюси се проявява животът. Материята или субстанцията изпълва цялото пространство. Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството. Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализират формите и стават видими.
към беседата >>
Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига.
Оня, който живее в истината, каквото прави, е еднакво валидно за всички. При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин. Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път. Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене. И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига.
Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига.
Аз зная причината защо някои хора не учат. Казвате, че светията е нещо повече от Учителя. Зависи за какъв светия се говори. Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си. Хората гледат на тях като на светии, но те чувствуват, че нещо им липсва.
към беседата >>
Например, материята е единият полюс, а духът – другият.
Те са разумни сили, които действат в света. Всяко число е представено в известна разумна форма. Например, числото две е представено в човешките очи, в двете отвърстия на носа, в ушите. Защо човек има две очи, а не едно? В двойката природата е изразила закона на поляризирането.
Например, материята е единият полюс, а духът – другият.
Между тия полюси се проявява животът. Материята или субстанцията изпълва цялото пространство. Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството. Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализират формите и стават видими. Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешки желания.
към беседата >>
Аз зная причината защо някои хора не учат.
При това положение, ако аз мисля по един начин, и вие ще мислите по същия начин. Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път. Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене. И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига. Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига.
Аз зная причината защо някои хора не учат.
Казвате, че светията е нещо повече от Учителя. Зависи за какъв светия се говори. Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си. Хората гледат на тях като на светии, но те чувствуват, че нещо им липсва. Истинският светия знае условията на живота и лесно се справя с тях.
към беседата >>
Между тия полюси се проявява животът.
Всяко число е представено в известна разумна форма. Например, числото две е представено в човешките очи, в двете отвърстия на носа, в ушите. Защо човек има две очи, а не едно? В двойката природата е изразила закона на поляризирането. Например, материята е единият полюс, а духът – другият.
Между тия полюси се проявява животът.
Материята или субстанцията изпълва цялото пространство. Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството. Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализират формите и стават видими. Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешки желания. Например, желанията на човека да яде, да пие и да се облича са израз на плътта.
към беседата >>
Казвате, че светията е нещо повече от Учителя.
Следователно, ако постъпвате в едно училище и мислите, че като ядете и пиете, аз съм длъжен да плащам, вие сте на крив път. Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене. И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига. Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига. Аз зная причината защо някои хора не учат.
Казвате, че светията е нещо повече от Учителя.
Зависи за какъв светия се говори. Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си. Хората гледат на тях като на светии, но те чувствуват, че нещо им липсва. Истинският светия знае условията на живота и лесно се справя с тях. Той казва: Когато нещата са направени по Бога, Учителят е на мястото си.
към беседата >>
Материята или субстанцията изпълва цялото пространство.
Например, числото две е представено в човешките очи, в двете отвърстия на носа, в ушите. Защо човек има две очи, а не едно? В двойката природата е изразила закона на поляризирането. Например, материята е единият полюс, а духът – другият. Между тия полюси се проявява животът.
Материята или субстанцията изпълва цялото пространство.
Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството. Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализират формите и стават видими. Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешки желания. Например, желанията на човека да яде, да пие и да се облича са израз на плътта. Тия желания биват естествени и неестествени.
към беседата >>
Зависи за какъв светия се говори.
Нито аз имам право да ям и да пия, а вие да плащате за мене. И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига. Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига. Аз зная причината защо някои хора не учат. Казвате, че светията е нещо повече от Учителя.
Зависи за какъв светия се говори.
Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си. Хората гледат на тях като на светии, но те чувствуват, че нещо им липсва. Истинският светия знае условията на живота и лесно се справя с тях. Той казва: Когато нещата са направени по Бога, Учителят е на мястото си. Той иде на земята да предаде Божественото учение.
към беседата >>
Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството.
Защо човек има две очи, а не едно? В двойката природата е изразила закона на поляризирането. Например, материята е единият полюс, а духът – другият. Между тия полюси се проявява животът. Материята или субстанцията изпълва цялото пространство.
Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството.
Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализират формите и стават видими. Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешки желания. Например, желанията на човека да яде, да пие и да се облича са израз на плътта. Тия желания биват естествени и неестествени. Когато повтаря своето минало, човек се натъква на неестествени желания.
към беседата >>
Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си.
И това не е лошо, но с плащане нищо не се постига. Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига. Аз зная причината защо някои хора не учат. Казвате, че светията е нещо повече от Учителя. Зависи за какъв светия се говори.
Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си.
Хората гледат на тях като на светии, но те чувствуват, че нещо им липсва. Истинският светия знае условията на живота и лесно се справя с тях. Той казва: Когато нещата са направени по Бога, Учителят е на мястото си. Той иде на земята да предаде Божественото учение. Когато нещата не са направени по Бога, Учителят няма място между хората.
към беседата >>
Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализират формите и стават видими.
В двойката природата е изразила закона на поляризирането. Например, материята е единият полюс, а духът – другият. Между тия полюси се проявява животът. Материята или субстанцията изпълва цялото пространство. Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството.
Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализират формите и стават видими.
Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешки желания. Например, желанията на човека да яде, да пие и да се облича са израз на плътта. Тия желания биват естествени и неестествени. Когато повтаря своето минало, човек се натъква на неестествени желания. Пиянството, например, е повтаряне на желания от миналото.
към беседата >>
Хората гледат на тях като на светии, но те чувствуват, че нещо им липсва.
Учителят трябва да предаде своята лекция, но ако учениците не я заучат, нищо не се постига. Аз зная причината защо някои хора не учат. Казвате, че светията е нещо повече от Учителя. Зависи за какъв светия се говори. Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си.
Хората гледат на тях като на светии, но те чувствуват, че нещо им липсва.
Истинският светия знае условията на живота и лесно се справя с тях. Той казва: Когато нещата са направени по Бога, Учителят е на мястото си. Той иде на земята да предаде Божественото учение. Когато нещата не са направени по Бога, Учителят няма място между хората. Когато вършим Божията воля, Бог живее в нас.
към беседата >>
Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешки желания.
Например, материята е единият полюс, а духът – другият. Между тия полюси се проявява животът. Материята или субстанцията изпълва цялото пространство. Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството. Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализират формите и стават видими.
Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешки желания.
Например, желанията на човека да яде, да пие и да се облича са израз на плътта. Тия желания биват естествени и неестествени. Когато повтаря своето минало, човек се натъква на неестествени желания. Пиянството, например, е повтаряне на желания от миналото. То носи своя произход от насекомите, които се опивали от нектара на цветята.
към беседата >>
Истинският светия знае условията на живота и лесно се справя с тях.
Аз зная причината защо някои хора не учат. Казвате, че светията е нещо повече от Учителя. Зависи за какъв светия се говори. Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си. Хората гледат на тях като на светии, но те чувствуват, че нещо им липсва.
Истинският светия знае условията на живота и лесно се справя с тях.
Той казва: Когато нещата са направени по Бога, Учителят е на мястото си. Той иде на земята да предаде Божественото учение. Когато нещата не са направени по Бога, Учителят няма място между хората. Когато вършим Божията воля, Бог живее в нас. Когато не вършим волята Му, Той не е между нас.
към беседата >>
Например, желанията на човека да яде, да пие и да се облича са израз на плътта.
Между тия полюси се проявява животът. Материята или субстанцията изпълва цялото пространство. Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството. Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализират формите и стават видими. Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешки желания.
Например, желанията на човека да яде, да пие и да се облича са израз на плътта.
Тия желания биват естествени и неестествени. Когато повтаря своето минало, човек се натъква на неестествени желания. Пиянството, например, е повтаряне на желания от миналото. То носи своя произход от насекомите, които се опивали от нектара на цветята. Когато някоя пеперуда или насекомо смуче от тоя нектар, то се опива и не може да се върне назад.
към беседата >>
Той казва: Когато нещата са направени по Бога, Учителят е на мястото си.
Казвате, че светията е нещо повече от Учителя. Зависи за какъв светия се говори. Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си. Хората гледат на тях като на светии, но те чувствуват, че нещо им липсва. Истинският светия знае условията на живота и лесно се справя с тях.
Той казва: Когато нещата са направени по Бога, Учителят е на мястото си.
Той иде на земята да предаде Божественото учение. Когато нещата не са направени по Бога, Учителят няма място между хората. Когато вършим Божията воля, Бог живее в нас. Когато не вършим волята Му, Той не е между нас. Може ли човек да има успех в живота си, ако Бог не е в него?
към беседата >>
Тия желания биват естествени и неестествени.
Материята или субстанцията изпълва цялото пространство. Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството. Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализират формите и стават видими. Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешки желания. Например, желанията на човека да яде, да пие и да се облича са израз на плътта.
Тия желания биват естествени и неестествени.
Когато повтаря своето минало, човек се натъква на неестествени желания. Пиянството, например, е повтаряне на желания от миналото. То носи своя произход от насекомите, които се опивали от нектара на цветята. Когато някоя пеперуда или насекомо смуче от тоя нектар, то се опива и не може да се върне назад.
към беседата >>
Той иде на земята да предаде Божественото учение.
Зависи за какъв светия се говори. Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си. Хората гледат на тях като на светии, но те чувствуват, че нещо им липсва. Истинският светия знае условията на живота и лесно се справя с тях. Той казва: Когато нещата са направени по Бога, Учителят е на мястото си.
Той иде на земята да предаде Божественото учение.
Когато нещата не са направени по Бога, Учителят няма място между хората. Когато вършим Божията воля, Бог живее в нас. Когато не вършим волята Му, Той не е между нас. Може ли човек да има успех в живота си, ако Бог не е в него? Може ли хората да успяват, ако слънцето никога не изгрява?
към беседата >>
Когато повтаря своето минало, човек се натъква на неестествени желания.
Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството. Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализират формите и стават видими. Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешки желания. Например, желанията на човека да яде, да пие и да се облича са израз на плътта. Тия желания биват естествени и неестествени.
Когато повтаря своето минало, човек се натъква на неестествени желания.
Пиянството, например, е повтаряне на желания от миналото. То носи своя произход от насекомите, които се опивали от нектара на цветята. Когато някоя пеперуда или насекомо смуче от тоя нектар, то се опива и не може да се върне назад.
към беседата >>
Когато нещата не са направени по Бога, Учителят няма място между хората.
Има светии, които прекарват по 20 години в пустинята, но са недоволни от себе си. Хората гледат на тях като на светии, но те чувствуват, че нещо им липсва. Истинският светия знае условията на живота и лесно се справя с тях. Той казва: Когато нещата са направени по Бога, Учителят е на мястото си. Той иде на земята да предаде Божественото учение.
Когато нещата не са направени по Бога, Учителят няма място между хората.
Когато вършим Божията воля, Бог живее в нас. Когато не вършим волята Му, Той не е между нас. Може ли човек да има успех в живота си, ако Бог не е в него? Може ли хората да успяват, ако слънцето никога не изгрява? Тяхната съдба е решена.
към беседата >>
2.
Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес
,
МОК
, София, 9.9.1932г.,
Какво печели учителят, ако преди неговото идване учениците му се разбирали помежду си, а след това започват да спорят.
Питам: Какво печелиш, ако ученикът ти стане като тебе? Все ще придобиеш нещо, но загубата ще бъде по-голяма. Това е закон.
Какво печели учителят, ако преди неговото идване учениците му се разбирали помежду си, а след това започват да спорят.
По-рано са имали братски отношения, а след това започват да се обиждат взаимно. Учителят ще каже,че ги направил, каквито иска. Може да е постигнал това, но и друго е постигнал: те започват да се отблъскват. Може ли господарят да направи слугата си добър, ако не му е дал пример за това? Не можеш да искаш от човека това, което ти сам нямаш в себе си.
към беседата >>
После ще се извиниш, т.е.
Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак. Това е безпредметно вече. Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума. Казваш му, че е гарга, т.е. че не разбира нещата.
После ще се извиниш, т.е.
ще влезеш с десния крак. Той ще те извини, но си казал вече обидната дума. Гарга, паток означават глупав човек. Има патоци, по-морални от някои хора.
към беседата >>
По-рано са имали братски отношения, а след това започват да се обиждат взаимно.
Питам: Какво печелиш, ако ученикът ти стане като тебе? Все ще придобиеш нещо, но загубата ще бъде по-голяма. Това е закон. Какво печели учителят, ако преди неговото идване учениците му се разбирали помежду си, а след това започват да спорят.
По-рано са имали братски отношения, а след това започват да се обиждат взаимно.
Учителят ще каже,че ги направил, каквито иска. Може да е постигнал това, но и друго е постигнал: те започват да се отблъскват. Може ли господарят да направи слугата си добър, ако не му е дал пример за това? Не можеш да искаш от човека това, което ти сам нямаш в себе си. Ако продължаваш да изискваш от него, което сам нямаш в себе си, ти се излагаш.
към беседата >>
ще влезеш с десния крак.
Това е безпредметно вече. Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума. Казваш му, че е гарга, т.е. че не разбира нещата. После ще се извиниш, т.е.
ще влезеш с десния крак.
Той ще те извини, но си казал вече обидната дума. Гарга, паток означават глупав човек. Има патоци, по-морални от някои хора.
към беседата >>
Учителят ще каже,че ги направил, каквито иска.
Питам: Какво печелиш, ако ученикът ти стане като тебе? Все ще придобиеш нещо, но загубата ще бъде по-голяма. Това е закон. Какво печели учителят, ако преди неговото идване учениците му се разбирали помежду си, а след това започват да спорят. По-рано са имали братски отношения, а след това започват да се обиждат взаимно.
Учителят ще каже,че ги направил, каквито иска.
Може да е постигнал това, но и друго е постигнал: те започват да се отблъскват. Може ли господарят да направи слугата си добър, ако не му е дал пример за това? Не можеш да искаш от човека това, което ти сам нямаш в себе си. Ако продължаваш да изискваш от него, което сам нямаш в себе си, ти се излагаш.
към беседата >>
Той ще те извини, но си казал вече обидната дума.
Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума. Казваш му, че е гарга, т.е. че не разбира нещата. После ще се извиниш, т.е. ще влезеш с десния крак.
Той ще те извини, но си казал вече обидната дума.
Гарга, паток означават глупав човек. Има патоци, по-морални от някои хора.
към беседата >>
Може да е постигнал това, но и друго е постигнал: те започват да се отблъскват.
Все ще придобиеш нещо, но загубата ще бъде по-голяма. Това е закон. Какво печели учителят, ако преди неговото идване учениците му се разбирали помежду си, а след това започват да спорят. По-рано са имали братски отношения, а след това започват да се обиждат взаимно. Учителят ще каже,че ги направил, каквито иска.
Може да е постигнал това, но и друго е постигнал: те започват да се отблъскват.
Може ли господарят да направи слугата си добър, ако не му е дал пример за това? Не можеш да искаш от човека това, което ти сам нямаш в себе си. Ако продължаваш да изискваш от него, което сам нямаш в себе си, ти се излагаш.
към беседата >>
Гарга, паток означават глупав човек.
Казваш му, че е гарга, т.е. че не разбира нещата. После ще се извиниш, т.е. ще влезеш с десния крак. Той ще те извини, но си казал вече обидната дума.
Гарга, паток означават глупав човек.
Има патоци, по-морални от някои хора.
към беседата >>
Може ли господарят да направи слугата си добър, ако не му е дал пример за това?
Това е закон. Какво печели учителят, ако преди неговото идване учениците му се разбирали помежду си, а след това започват да спорят. По-рано са имали братски отношения, а след това започват да се обиждат взаимно. Учителят ще каже,че ги направил, каквито иска. Може да е постигнал това, но и друго е постигнал: те започват да се отблъскват.
Може ли господарят да направи слугата си добър, ако не му е дал пример за това?
Не можеш да искаш от човека това, което ти сам нямаш в себе си. Ако продължаваш да изискваш от него, което сам нямаш в себе си, ти се излагаш.
към беседата >>
Има патоци, по-морални от някои хора.
че не разбира нещата. После ще се извиниш, т.е. ще влезеш с десния крак. Той ще те извини, но си казал вече обидната дума. Гарга, паток означават глупав човек.
Има патоци, по-морални от някои хора.
към беседата >>
Не можеш да искаш от човека това, което ти сам нямаш в себе си.
Какво печели учителят, ако преди неговото идване учениците му се разбирали помежду си, а след това започват да спорят. По-рано са имали братски отношения, а след това започват да се обиждат взаимно. Учителят ще каже,че ги направил, каквито иска. Може да е постигнал това, но и друго е постигнал: те започват да се отблъскват. Може ли господарят да направи слугата си добър, ако не му е дал пример за това?
Не можеш да искаш от човека това, което ти сам нямаш в себе си.
Ако продължаваш да изискваш от него, което сам нямаш в себе си, ти се излагаш.
към беседата >>
Един ден наблюдавах какво направи един паток с плъх.
Един ден наблюдавах какво направи един паток с плъх.
Патокът върви с десетина патици. Те влизат във водата. Един плъх се хвърли върху тях. Патокът веднага го сграбчи и го потопи във водата, но не го пуща. След това го извади над водата, да види жив ли е още.
към беседата >>
Ако продължаваш да изискваш от него, което сам нямаш в себе си, ти се излагаш.
По-рано са имали братски отношения, а след това започват да се обиждат взаимно. Учителят ще каже,че ги направил, каквито иска. Може да е постигнал това, но и друго е постигнал: те започват да се отблъскват. Може ли господарят да направи слугата си добър, ако не му е дал пример за това? Не можеш да искаш от човека това, което ти сам нямаш в себе си.
Ако продължаваш да изискваш от него, което сам нямаш в себе си, ти се излагаш.
към беседата >>
Патокът върви с десетина патици.
Един ден наблюдавах какво направи един паток с плъх.
Патокът върви с десетина патици.
Те влизат във водата. Един плъх се хвърли върху тях. Патокът веднага го сграбчи и го потопи във водата, но не го пуща. След това го извади над водата, да види жив ли е още. Като видя, че се движи, пак го потопи във водата.
към беседата >>
Казвам: Не е въпрос да изискваш от хората.
Казвам: Не е въпрос да изискваш от хората.
Първо изисквай от себе си, после от другите. Иначе ще се натъкнеш на противоречия и смущения в себе си. Ако не се отнасяш критично към себе си, ще си мислиш, че знаеш много, че можеш да постигнеш каквото желаеш, че си добър, учен и т.н. Докато си въобразяваш така, изведнъж изпадаш в друго положение и казваш: Невежа съм, нищо не мога да направя; не съм добър, никой не ме обича и т.н. В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада.
към беседата >>
Те влизат във водата.
Един ден наблюдавах какво направи един паток с плъх. Патокът върви с десетина патици.
Те влизат във водата.
Един плъх се хвърли върху тях. Патокът веднага го сграбчи и го потопи във водата, но не го пуща. След това го извади над водата, да види жив ли е още. Като видя, че се движи, пак го потопи във водата. Така направи няколко пъти, докато най-после се убеди, че плъхът не е жив.
към беседата >>
Първо изисквай от себе си, после от другите.
Казвам: Не е въпрос да изискваш от хората.
Първо изисквай от себе си, после от другите.
Иначе ще се натъкнеш на противоречия и смущения в себе си. Ако не се отнасяш критично към себе си, ще си мислиш, че знаеш много, че можеш да постигнеш каквото желаеш, че си добър, учен и т.н. Докато си въобразяваш така, изведнъж изпадаш в друго положение и казваш: Невежа съм, нищо не мога да направя; не съм добър, никой не ме обича и т.н. В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада. Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша.
към беседата >>
Един плъх се хвърли върху тях.
Един ден наблюдавах какво направи един паток с плъх. Патокът върви с десетина патици. Те влизат във водата.
Един плъх се хвърли върху тях.
Патокът веднага го сграбчи и го потопи във водата, но не го пуща. След това го извади над водата, да види жив ли е още. Като видя, че се движи, пак го потопи във водата. Така направи няколко пъти, докато най-после се убеди, че плъхът не е жив. Той му даде един добър урок как трябва да постъпва с патиците.
към беседата >>
Иначе ще се натъкнеш на противоречия и смущения в себе си.
Казвам: Не е въпрос да изискваш от хората. Първо изисквай от себе си, после от другите.
Иначе ще се натъкнеш на противоречия и смущения в себе си.
Ако не се отнасяш критично към себе си, ще си мислиш, че знаеш много, че можеш да постигнеш каквото желаеш, че си добър, учен и т.н. Докато си въобразяваш така, изведнъж изпадаш в друго положение и казваш: Невежа съм, нищо не мога да направя; не съм добър, никой не ме обича и т.н. В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада. Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша. Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др.
към беседата >>
Патокът веднага го сграбчи и го потопи във водата, но не го пуща.
Един ден наблюдавах какво направи един паток с плъх. Патокът върви с десетина патици. Те влизат във водата. Един плъх се хвърли върху тях.
Патокът веднага го сграбчи и го потопи във водата, но не го пуща.
След това го извади над водата, да види жив ли е още. Като видя, че се движи, пак го потопи във водата. Така направи няколко пъти, докато най-после се убеди, че плъхът не е жив. Той му даде един добър урок как трябва да постъпва с патиците.
към беседата >>
Ако не се отнасяш критично към себе си, ще си мислиш, че знаеш много, че можеш да постигнеш каквото желаеш, че си добър, учен и т.н.
Казвам: Не е въпрос да изискваш от хората. Първо изисквай от себе си, после от другите. Иначе ще се натъкнеш на противоречия и смущения в себе си.
Ако не се отнасяш критично към себе си, ще си мислиш, че знаеш много, че можеш да постигнеш каквото желаеш, че си добър, учен и т.н.
Докато си въобразяваш така, изведнъж изпадаш в друго положение и казваш: Невежа съм, нищо не мога да направя; не съм добър, никой не ме обича и т.н. В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада. Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша. Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др. Като наблюдавате кристалите, виждате как се наслояват, по какви линии става кристализирането.
към беседата >>
След това го извади над водата, да види жив ли е още.
Един ден наблюдавах какво направи един паток с плъх. Патокът върви с десетина патици. Те влизат във водата. Един плъх се хвърли върху тях. Патокът веднага го сграбчи и го потопи във водата, но не го пуща.
След това го извади над водата, да види жив ли е още.
Като видя, че се движи, пак го потопи във водата. Така направи няколко пъти, докато най-после се убеди, че плъхът не е жив. Той му даде един добър урок как трябва да постъпва с патиците.
към беседата >>
Докато си въобразяваш така, изведнъж изпадаш в друго положение и казваш: Невежа съм, нищо не мога да направя; не съм добър, никой не ме обича и т.н.
Казвам: Не е въпрос да изискваш от хората. Първо изисквай от себе си, после от другите. Иначе ще се натъкнеш на противоречия и смущения в себе си. Ако не се отнасяш критично към себе си, ще си мислиш, че знаеш много, че можеш да постигнеш каквото желаеш, че си добър, учен и т.н.
Докато си въобразяваш така, изведнъж изпадаш в друго положение и казваш: Невежа съм, нищо не мога да направя; не съм добър, никой не ме обича и т.н.
В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада. Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша. Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др. Като наблюдавате кристалите, виждате как се наслояват, по какви линии става кристализирането. Най-малката промяна в атмосферата се отразява върху кристалите.
към беседата >>
Като видя, че се движи, пак го потопи във водата.
Патокът върви с десетина патици. Те влизат във водата. Един плъх се хвърли върху тях. Патокът веднага го сграбчи и го потопи във водата, но не го пуща. След това го извади над водата, да види жив ли е още.
Като видя, че се движи, пак го потопи във водата.
Така направи няколко пъти, докато най-после се убеди, че плъхът не е жив. Той му даде един добър урок как трябва да постъпва с патиците.
към беседата >>
В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада.
Казвам: Не е въпрос да изискваш от хората. Първо изисквай от себе си, после от другите. Иначе ще се натъкнеш на противоречия и смущения в себе си. Ако не се отнасяш критично към себе си, ще си мислиш, че знаеш много, че можеш да постигнеш каквото желаеш, че си добър, учен и т.н. Докато си въобразяваш така, изведнъж изпадаш в друго положение и казваш: Невежа съм, нищо не мога да направя; не съм добър, никой не ме обича и т.н.
В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада.
Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша. Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др. Като наблюдавате кристалите, виждате как се наслояват, по какви линии става кристализирането. Най-малката промяна в атмосферата се отразява върху кристалите. Който не вярва в това, и сам да наблюдава, и друг да му обяснява, ще каже, че има някакво съвпадение.
към беседата >>
Така направи няколко пъти, докато най-после се убеди, че плъхът не е жив.
Те влизат във водата. Един плъх се хвърли върху тях. Патокът веднага го сграбчи и го потопи във водата, но не го пуща. След това го извади над водата, да види жив ли е още. Като видя, че се движи, пак го потопи във водата.
Така направи няколко пъти, докато най-после се убеди, че плъхът не е жив.
Той му даде един добър урок как трябва да постъпва с патиците.
към беседата >>
Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша.
Първо изисквай от себе си, после от другите. Иначе ще се натъкнеш на противоречия и смущения в себе си. Ако не се отнасяш критично към себе си, ще си мислиш, че знаеш много, че можеш да постигнеш каквото желаеш, че си добър, учен и т.н. Докато си въобразяваш така, изведнъж изпадаш в друго положение и казваш: Невежа съм, нищо не мога да направя; не съм добър, никой не ме обича и т.н. В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада.
Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша.
Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др. Като наблюдавате кристалите, виждате как се наслояват, по какви линии става кристализирането. Най-малката промяна в атмосферата се отразява върху кристалите. Който не вярва в това, и сам да наблюдава, и друг да му обяснява, ще каже, че има някакво съвпадение. За него това не е наука.
към беседата >>
Той му даде един добър урок как трябва да постъпва с патиците.
Един плъх се хвърли върху тях. Патокът веднага го сграбчи и го потопи във водата, но не го пуща. След това го извади над водата, да види жив ли е още. Като видя, че се движи, пак го потопи във водата. Така направи няколко пъти, докато най-после се убеди, че плъхът не е жив.
Той му даде един добър урок как трябва да постъпва с патиците.
към беседата >>
Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др.
Иначе ще се натъкнеш на противоречия и смущения в себе си. Ако не се отнасяш критично към себе си, ще си мислиш, че знаеш много, че можеш да постигнеш каквото желаеш, че си добър, учен и т.н. Докато си въобразяваш така, изведнъж изпадаш в друго положение и казваш: Невежа съм, нищо не мога да направя; не съм добър, никой не ме обича и т.н. В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада. Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша.
Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др.
Като наблюдавате кристалите, виждате как се наслояват, по какви линии става кристализирането. Най-малката промяна в атмосферата се отразява върху кристалите. Който не вярва в това, и сам да наблюдава, и друг да му обяснява, ще каже, че има някакво съвпадение. За него това не е наука. Като изучавам промените в кристалите, дохождам до заключение, че те не се дължат само на въздуха, но и на етера, в който са разтворени.
към беседата >>
Казвам: От всички се иска здрава права мисъл.
Казвам: От всички се иска здрава права мисъл.
Не как мислите вие, но как мисли обществото; не как мисли обществото, но как мисли народът, как мисли цялото човечество. Когато вашата мисъл носи добро за всички, тя е права. – Гневен съм. – Това е чуждо състояние. – Обезсърчен съм.
към беседата >>
Като наблюдавате кристалите, виждате как се наслояват, по какви линии става кристализирането.
Ако не се отнасяш критично към себе си, ще си мислиш, че знаеш много, че можеш да постигнеш каквото желаеш, че си добър, учен и т.н. Докато си въобразяваш така, изведнъж изпадаш в друго положение и казваш: Невежа съм, нищо не мога да направя; не съм добър, никой не ме обича и т.н. В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада. Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша. Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др.
Като наблюдавате кристалите, виждате как се наслояват, по какви линии става кристализирането.
Най-малката промяна в атмосферата се отразява върху кристалите. Който не вярва в това, и сам да наблюдава, и друг да му обяснява, ще каже, че има някакво съвпадение. За него това не е наука. Като изучавам промените в кристалите, дохождам до заключение, че те не се дължат само на въздуха, но и на етера, в който са разтворени.
към беседата >>
Не как мислите вие, но как мисли обществото; не как мисли обществото, но как мисли народът, как мисли цялото човечество.
Казвам: От всички се иска здрава права мисъл.
Не как мислите вие, но как мисли обществото; не как мисли обществото, но как мисли народът, как мисли цялото човечество.
Когато вашата мисъл носи добро за всички, тя е права. – Гневен съм. – Това е чуждо състояние. – Обезсърчен съм. – И това е чуждо състояние.
към беседата >>
Най-малката промяна в атмосферата се отразява върху кристалите.
Докато си въобразяваш така, изведнъж изпадаш в друго положение и казваш: Невежа съм, нищо не мога да направя; не съм добър, никой не ме обича и т.н. В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада. Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша. Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др. Като наблюдавате кристалите, виждате как се наслояват, по какви линии става кристализирането.
Най-малката промяна в атмосферата се отразява върху кристалите.
Който не вярва в това, и сам да наблюдава, и друг да му обяснява, ще каже, че има някакво съвпадение. За него това не е наука. Като изучавам промените в кристалите, дохождам до заключение, че те не се дължат само на въздуха, но и на етера, в който са разтворени.
към беседата >>
Когато вашата мисъл носи добро за всички, тя е права.
Казвам: От всички се иска здрава права мисъл. Не как мислите вие, но как мисли обществото; не как мисли обществото, но как мисли народът, как мисли цялото човечество.
Когато вашата мисъл носи добро за всички, тя е права.
– Гневен съм. – Това е чуждо състояние. – Обезсърчен съм. – И това е чуждо състояние. Често вие преувеличавате нещата, поради което страдате повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Който не вярва в това, и сам да наблюдава, и друг да му обяснява, ще каже, че има някакво съвпадение.
В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада. Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша. Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др. Като наблюдавате кристалите, виждате как се наслояват, по какви линии става кристализирането. Най-малката промяна в атмосферата се отразява върху кристалите.
Който не вярва в това, и сам да наблюдава, и друг да му обяснява, ще каже, че има някакво съвпадение.
За него това не е наука. Като изучавам промените в кристалите, дохождам до заключение, че те не се дължат само на въздуха, но и на етера, в който са разтворени.
към беседата >>
– Гневен съм.
Казвам: От всички се иска здрава права мисъл. Не как мислите вие, но как мисли обществото; не как мисли обществото, но как мисли народът, как мисли цялото човечество. Когато вашата мисъл носи добро за всички, тя е права.
– Гневен съм.
– Това е чуждо състояние. – Обезсърчен съм. – И това е чуждо състояние. Често вие преувеличавате нещата, поради което страдате повече, отколкото трябва.
към беседата >>
За него това не е наука.
Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша. Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др. Като наблюдавате кристалите, виждате как се наслояват, по какви линии става кристализирането. Най-малката промяна в атмосферата се отразява върху кристалите. Който не вярва в това, и сам да наблюдава, и друг да му обяснява, ще каже, че има някакво съвпадение.
За него това не е наука.
Като изучавам промените в кристалите, дохождам до заключение, че те не се дължат само на въздуха, но и на етера, в който са разтворени.
към беседата >>
– Това е чуждо състояние.
Казвам: От всички се иска здрава права мисъл. Не как мислите вие, но как мисли обществото; не как мисли обществото, но как мисли народът, как мисли цялото човечество. Когато вашата мисъл носи добро за всички, тя е права. – Гневен съм.
– Това е чуждо състояние.
– Обезсърчен съм. – И това е чуждо състояние. Често вие преувеличавате нещата, поради което страдате повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Като изучавам промените в кристалите, дохождам до заключение, че те не се дължат само на въздуха, но и на етера, в който са разтворени.
Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др. Като наблюдавате кристалите, виждате как се наслояват, по какви линии става кристализирането. Най-малката промяна в атмосферата се отразява върху кристалите. Който не вярва в това, и сам да наблюдава, и друг да му обяснява, ще каже, че има някакво съвпадение. За него това не е наука.
Като изучавам промените в кристалите, дохождам до заключение, че те не се дължат само на въздуха, но и на етера, в който са разтворени.
към беседата >>
– Обезсърчен съм.
Казвам: От всички се иска здрава права мисъл. Не как мислите вие, но как мисли обществото; не как мисли обществото, но как мисли народът, как мисли цялото човечество. Когато вашата мисъл носи добро за всички, тя е права. – Гневен съм. – Това е чуждо състояние.
– Обезсърчен съм.
– И това е чуждо състояние. Често вие преувеличавате нещата, поради което страдате повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Сега, не е въпрос за барометъра.
Сега, не е въпрос за барометъра.
Всички не могат да си служат с него. Ако речете да го наблюдавате, ще се увлечете и ще изгубите много време. Вие ще заприличате на един млад момък, който често посещава Изгрева. Той пише хубави стихове. Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота.
към беседата >>
– И това е чуждо състояние.
Не как мислите вие, но как мисли обществото; не как мисли обществото, но как мисли народът, как мисли цялото човечество. Когато вашата мисъл носи добро за всички, тя е права. – Гневен съм. – Това е чуждо състояние. – Обезсърчен съм.
– И това е чуждо състояние.
Често вие преувеличавате нещата, поради което страдате повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Всички не могат да си служат с него.
Сега, не е въпрос за барометъра.
Всички не могат да си служат с него.
Ако речете да го наблюдавате, ще се увлечете и ще изгубите много време. Вие ще заприличате на един млад момък, който често посещава Изгрева. Той пише хубави стихове. Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота. Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав.
към беседата >>
Често вие преувеличавате нещата, поради което страдате повече, отколкото трябва.
Когато вашата мисъл носи добро за всички, тя е права. – Гневен съм. – Това е чуждо състояние. – Обезсърчен съм. – И това е чуждо състояние.
Често вие преувеличавате нещата, поради което страдате повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Ако речете да го наблюдавате, ще се увлечете и ще изгубите много време.
Сега, не е въпрос за барометъра. Всички не могат да си служат с него.
Ако речете да го наблюдавате, ще се увлечете и ще изгубите много време.
Вие ще заприличате на един млад момък, който често посещава Изгрева. Той пише хубави стихове. Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота. Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав. Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт.
към беседата >>
Един наш приятел взел участие в строежа на една малка хижа на Рила и по невнимание един камък паднал на ръката и притиснал пръстите му.
Един наш приятел взел участие в строежа на една малка хижа на Рила и по невнимание един камък паднал на ръката и притиснал пръстите му.
Той е музикант. Всички около него се уплашили и ми казват: Отиде музиката, не може вече да свири. Виждам, че те преувеличават. Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните. Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева.
към беседата >>
Вие ще заприличате на един млад момък, който често посещава Изгрева.
Сега, не е въпрос за барометъра. Всички не могат да си служат с него. Ако речете да го наблюдавате, ще се увлечете и ще изгубите много време.
Вие ще заприличате на един млад момък, който често посещава Изгрева.
Той пише хубави стихове. Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота. Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав. Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт. Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н.
към беседата >>
Той е музикант.
Един наш приятел взел участие в строежа на една малка хижа на Рила и по невнимание един камък паднал на ръката и притиснал пръстите му.
Той е музикант.
Всички около него се уплашили и ми казват: Отиде музиката, не може вече да свири. Виждам, че те преувеличават. Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните. Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева. Какво ще каже, ако получи наследство от 300–400 хиляди лева?
към беседата >>
Той пише хубави стихове.
Сега, не е въпрос за барометъра. Всички не могат да си служат с него. Ако речете да го наблюдавате, ще се увлечете и ще изгубите много време. Вие ще заприличате на един млад момък, който често посещава Изгрева.
Той пише хубави стихове.
Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота. Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав. Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт. Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н. Той ме пита какво мисля за неговата теория.
към беседата >>
Всички около него се уплашили и ми казват: Отиде музиката, не може вече да свири.
Един наш приятел взел участие в строежа на една малка хижа на Рила и по невнимание един камък паднал на ръката и притиснал пръстите му. Той е музикант.
Всички около него се уплашили и ми казват: Отиде музиката, не може вече да свири.
Виждам, че те преувеличават. Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните. Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева. Какво ще каже, ако получи наследство от 300–400 хиляди лева? Той скърби и се радва все за чуждото.
към беседата >>
Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота.
Сега, не е въпрос за барометъра. Всички не могат да си служат с него. Ако речете да го наблюдавате, ще се увлечете и ще изгубите много време. Вие ще заприличате на един млад момък, който често посещава Изгрева. Той пише хубави стихове.
Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота.
Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав. Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт. Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н. Той ме пита какво мисля за неговата теория. Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата.
към беседата >>
Виждам, че те преувеличават.
Един наш приятел взел участие в строежа на една малка хижа на Рила и по невнимание един камък паднал на ръката и притиснал пръстите му. Той е музикант. Всички около него се уплашили и ми казват: Отиде музиката, не може вече да свири.
Виждам, че те преувеличават.
Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните. Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева. Какво ще каже, ако получи наследство от 300–400 хиляди лева? Той скърби и се радва все за чуждото. Освободете се от всички заблуждения, от праха на миналото.
към беседата >>
Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав.
Всички не могат да си служат с него. Ако речете да го наблюдавате, ще се увлечете и ще изгубите много време. Вие ще заприличате на един млад момък, който често посещава Изгрева. Той пише хубави стихове. Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота.
Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав.
Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт. Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н. Той ме пита какво мисля за неговата теория. Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата. Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва.
към беседата >>
Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните.
Един наш приятел взел участие в строежа на една малка хижа на Рила и по невнимание един камък паднал на ръката и притиснал пръстите му. Той е музикант. Всички около него се уплашили и ми казват: Отиде музиката, не може вече да свири. Виждам, че те преувеличават.
Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните.
Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева. Какво ще каже, ако получи наследство от 300–400 хиляди лева? Той скърби и се радва все за чуждото. Освободете се от всички заблуждения, от праха на миналото. Вземете бухалки, да изчистите всичкия прах.
към беседата >>
Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт.
Ако речете да го наблюдавате, ще се увлечете и ще изгубите много време. Вие ще заприличате на един млад момък, който често посещава Изгрева. Той пише хубави стихове. Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота. Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав.
Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт.
Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н. Той ме пита какво мисля за неговата теория. Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата. Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва. Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност.
към беседата >>
Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева.
Един наш приятел взел участие в строежа на една малка хижа на Рила и по невнимание един камък паднал на ръката и притиснал пръстите му. Той е музикант. Всички около него се уплашили и ми казват: Отиде музиката, не може вече да свири. Виждам, че те преувеличават. Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните.
Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева.
Какво ще каже, ако получи наследство от 300–400 хиляди лева? Той скърби и се радва все за чуждото. Освободете се от всички заблуждения, от праха на миналото. Вземете бухалки, да изчистите всичкия прах.
към беседата >>
Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н.
Вие ще заприличате на един млад момък, който често посещава Изгрева. Той пише хубави стихове. Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота. Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав. Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт.
Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н.
Той ме пита какво мисля за неговата теория. Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата. Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва. Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност. Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност.
към беседата >>
Какво ще каже, ако получи наследство от 300–400 хиляди лева?
Той е музикант. Всички около него се уплашили и ми казват: Отиде музиката, не може вече да свири. Виждам, че те преувеличават. Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните. Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева.
Какво ще каже, ако получи наследство от 300–400 хиляди лева?
Той скърби и се радва все за чуждото. Освободете се от всички заблуждения, от праха на миналото. Вземете бухалки, да изчистите всичкия прах.
към беседата >>
Той ме пита какво мисля за неговата теория.
Той пише хубави стихове. Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота. Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав. Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт. Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н.
Той ме пита какво мисля за неговата теория.
Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата. Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва. Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност. Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност. – Защо?
към беседата >>
Той скърби и се радва все за чуждото.
Всички около него се уплашили и ми казват: Отиде музиката, не може вече да свири. Виждам, че те преувеличават. Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните. Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева. Какво ще каже, ако получи наследство от 300–400 хиляди лева?
Той скърби и се радва все за чуждото.
Освободете се от всички заблуждения, от праха на миналото. Вземете бухалки, да изчистите всичкия прах.
към беседата >>
Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата.
Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота. Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав. Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт. Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н. Той ме пита какво мисля за неговата теория.
Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата.
Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва. Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност. Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност. – Защо? – Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути.
към беседата >>
Освободете се от всички заблуждения, от праха на миналото.
Виждам, че те преувеличават. Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните. Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева. Какво ще каже, ако получи наследство от 300–400 хиляди лева? Той скърби и се радва все за чуждото.
Освободете се от всички заблуждения, от праха на миналото.
Вземете бухалки, да изчистите всичкия прах.
към беседата >>
Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва.
Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав. Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт. Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н. Той ме пита какво мисля за неговата теория. Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата.
Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва.
Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност. Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност. – Защо? – Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути. Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент.
към беседата >>
Вземете бухалки, да изчистите всичкия прах.
Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните. Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева. Какво ще каже, ако получи наследство от 300–400 хиляди лева? Той скърби и се радва все за чуждото. Освободете се от всички заблуждения, от праха на миналото.
Вземете бухалки, да изчистите всичкия прах.
към беседата >>
Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност.
Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт. Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н. Той ме пита какво мисля за неговата теория. Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата. Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва.
Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност.
Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност. – Защо? – Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути. Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент. Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години.
към беседата >>
Като говоря по този начин, мога да засегна някого, да го обидя.
Като говоря по този начин, мога да засегна някого, да го обидя.
Аз искам да мислите право, нямам намерение да ви обиждам. Не искам да мислите като мене, нито аз да мисля като вас. Всеки ще мисли по свой начин. За всеки човек е определено специфично място. Никой не може да вземе мястото на своя ближен.
към беседата >>
Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност.
Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н. Той ме пита какво мисля за неговата теория. Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата. Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва. Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност.
Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност.
– Защо? – Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути. Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент. Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години. Това, което ученият може да направи, невежият не може.
към беседата >>
Аз искам да мислите право, нямам намерение да ви обиждам.
Като говоря по този начин, мога да засегна някого, да го обидя.
Аз искам да мислите право, нямам намерение да ви обиждам.
Не искам да мислите като мене, нито аз да мисля като вас. Всеки ще мисли по свой начин. За всеки човек е определено специфично място. Никой не може да вземе мястото на своя ближен. – Искаме да бъдем като Бог.
към беседата >>
– Защо?
Той ме пита какво мисля за неговата теория. Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата. Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва. Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност. Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност.
– Защо?
– Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути. Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент. Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години. Това, което ученият може да направи, невежият не може. Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек.
към беседата >>
Не искам да мислите като мене, нито аз да мисля като вас.
Като говоря по този начин, мога да засегна някого, да го обидя. Аз искам да мислите право, нямам намерение да ви обиждам.
Не искам да мислите като мене, нито аз да мисля като вас.
Всеки ще мисли по свой начин. За всеки човек е определено специфично място. Никой не може да вземе мястото на своя ближен. – Искаме да бъдем като Бог. – Това е невъзможно.
към беседата >>
– Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути.
Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата. Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва. Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност. Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност. – Защо?
– Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути.
Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент. Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години. Това, което ученият може да направи, невежият не може. Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек. Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения.
към беседата >>
Всеки ще мисли по свой начин.
Като говоря по този начин, мога да засегна някого, да го обидя. Аз искам да мислите право, нямам намерение да ви обиждам. Не искам да мислите като мене, нито аз да мисля като вас.
Всеки ще мисли по свой начин.
За всеки човек е определено специфично място. Никой не може да вземе мястото на своя ближен. – Искаме да бъдем като Бог. – Това е невъзможно. Едно е мястото на Бог.
към беседата >>
Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент.
Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва. Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност. Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност. – Защо? – Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути.
Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент.
Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години. Това, което ученият може да направи, невежият не може. Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек. Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения. Това, което праведният може да направи, грешният не може.
към беседата >>
За всеки човек е определено специфично място.
Като говоря по този начин, мога да засегна някого, да го обидя. Аз искам да мислите право, нямам намерение да ви обиждам. Не искам да мислите като мене, нито аз да мисля като вас. Всеки ще мисли по свой начин.
За всеки човек е определено специфично място.
Никой не може да вземе мястото на своя ближен. – Искаме да бъдем като Бог. – Това е невъзможно. Едно е мястото на Бог. Какво означава думата "подобие"?
към беседата >>
Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години.
Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност. Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност. – Защо? – Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути. Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент.
Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години.
Това, което ученият може да направи, невежият не може. Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек. Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения. Това, което праведният може да направи, грешният не може. Ето защо теорията на обикновения човек се различава коренно от теорията на учения.
към беседата >>
Никой не може да вземе мястото на своя ближен.
Като говоря по този начин, мога да засегна някого, да го обидя. Аз искам да мислите право, нямам намерение да ви обиждам. Не искам да мислите като мене, нито аз да мисля като вас. Всеки ще мисли по свой начин. За всеки човек е определено специфично място.
Никой не може да вземе мястото на своя ближен.
– Искаме да бъдем като Бог. – Това е невъзможно. Едно е мястото на Бог. Какво означава думата "подобие"? Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност.
към беседата >>
Това, което ученият може да направи, невежият не може.
Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност. – Защо? – Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути. Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент. Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години.
Това, което ученият може да направи, невежият не може.
Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек. Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения. Това, което праведният може да направи, грешният не може. Ето защо теорията на обикновения човек се различава коренно от теорията на учения. Двамата работят в различни среди и условия.
към беседата >>
– Искаме да бъдем като Бог.
Аз искам да мислите право, нямам намерение да ви обиждам. Не искам да мислите като мене, нито аз да мисля като вас. Всеки ще мисли по свой начин. За всеки човек е определено специфично място. Никой не може да вземе мястото на своя ближен.
– Искаме да бъдем като Бог.
– Това е невъзможно. Едно е мястото на Бог. Какво означава думата "подобие"? Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност. Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави.
към беседата >>
Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек.
– Защо? – Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути. Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент. Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години. Това, което ученият може да направи, невежият не може.
Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек.
Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения. Това, което праведният може да направи, грешният не може. Ето защо теорията на обикновения човек се различава коренно от теорията на учения. Двамата работят в различни среди и условия. Обикновеният създава временна, относителна теория, а истинският учен – вечна.
към беседата >>
– Това е невъзможно.
Не искам да мислите като мене, нито аз да мисля като вас. Всеки ще мисли по свой начин. За всеки човек е определено специфично място. Никой не може да вземе мястото на своя ближен. – Искаме да бъдем като Бог.
– Това е невъзможно.
Едно е мястото на Бог. Какво означава думата "подобие"? Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност. Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави. Бог оправя света.
към беседата >>
Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения.
– Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути. Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент. Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години. Това, което ученият може да направи, невежият не може. Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек.
Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения.
Това, което праведният може да направи, грешният не може. Ето защо теорията на обикновения човек се различава коренно от теорията на учения. Двамата работят в различни среди и условия. Обикновеният създава временна, относителна теория, а истинският учен – вечна. Неговата теория почива на абсолютните закони.
към беседата >>
Едно е мястото на Бог.
Всеки ще мисли по свой начин. За всеки човек е определено специфично място. Никой не може да вземе мястото на своя ближен. – Искаме да бъдем като Бог. – Това е невъзможно.
Едно е мястото на Бог.
Какво означава думата "подобие"? Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност. Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави. Бог оправя света. Ти можеш ли да го оправиш?
към беседата >>
Това, което праведният може да направи, грешният не може.
Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент. Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години. Това, което ученият може да направи, невежият не може. Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек. Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения.
Това, което праведният може да направи, грешният не може.
Ето защо теорията на обикновения човек се различава коренно от теорията на учения. Двамата работят в различни среди и условия. Обикновеният създава временна, относителна теория, а истинският учен – вечна. Неговата теория почива на абсолютните закони.
към беседата >>
Какво означава думата "подобие"?
За всеки човек е определено специфично място. Никой не може да вземе мястото на своя ближен. – Искаме да бъдем като Бог. – Това е невъзможно. Едно е мястото на Бог.
Какво означава думата "подобие"?
Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност. Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави. Бог оправя света. Ти можеш ли да го оправиш? Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят.
към беседата >>
Ето защо теорията на обикновения човек се различава коренно от теорията на учения.
Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години. Това, което ученият може да направи, невежият не може. Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек. Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения. Това, което праведният може да направи, грешният не може.
Ето защо теорията на обикновения човек се различава коренно от теорията на учения.
Двамата работят в различни среди и условия. Обикновеният създава временна, относителна теория, а истинският учен – вечна. Неговата теория почива на абсолютните закони.
към беседата >>
Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност.
Никой не може да вземе мястото на своя ближен. – Искаме да бъдем като Бог. – Това е невъзможно. Едно е мястото на Бог. Какво означава думата "подобие"?
Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност.
Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави. Бог оправя света. Ти можеш ли да го оправиш? Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят. Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте.
към беседата >>
Двамата работят в различни среди и условия.
Това, което ученият може да направи, невежият не може. Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек. Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения. Това, което праведният може да направи, грешният не може. Ето защо теорията на обикновения човек се различава коренно от теорията на учения.
Двамата работят в различни среди и условия.
Обикновеният създава временна, относителна теория, а истинският учен – вечна. Неговата теория почива на абсолютните закони.
към беседата >>
Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави.
– Искаме да бъдем като Бог. – Това е невъзможно. Едно е мястото на Бог. Какво означава думата "подобие"? Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност.
Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави.
Бог оправя света. Ти можеш ли да го оправиш? Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят. Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте. От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло?
към беседата >>
Обикновеният създава временна, относителна теория, а истинският учен – вечна.
Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек. Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения. Това, което праведният може да направи, грешният не може. Ето защо теорията на обикновения човек се различава коренно от теорията на учения. Двамата работят в различни среди и условия.
Обикновеният създава временна, относителна теория, а истинският учен – вечна.
Неговата теория почива на абсолютните закони.
към беседата >>
Бог оправя света.
– Това е невъзможно. Едно е мястото на Бог. Какво означава думата "подобие"? Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност. Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави.
Бог оправя света.
Ти можеш ли да го оправиш? Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят. Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте. От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло? – От три хиляди килограма цвят.
към беседата >>
Неговата теория почива на абсолютните закони.
Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения. Това, което праведният може да направи, грешният не може. Ето защо теорията на обикновения човек се различава коренно от теорията на учения. Двамата работят в различни среди и условия. Обикновеният създава временна, относителна теория, а истинският учен – вечна.
Неговата теория почива на абсолютните закони.
към беседата >>
Ти можеш ли да го оправиш?
Едно е мястото на Бог. Какво означава думата "подобие"? Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност. Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави. Бог оправя света.
Ти можеш ли да го оправиш?
Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят. Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте. От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло? – От три хиляди килограма цвят. Значи само един килограм е ценното.
към беседата >>
Голяма е силата на праведния.
Голяма е силата на праведния.
Ако желае, той може в един момент да разруши цял град. Обаче той никога няма да направи това. Такъв опит ще коства живота му. Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си. И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля.
към беседата >>
Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят.
Какво означава думата "подобие"? Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност. Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави. Бог оправя света. Ти можеш ли да го оправиш?
Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят.
Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте. От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло? – От три хиляди килограма цвят. Значи само един килограм е ценното. Същото се отнася и до човека.
към беседата >>
Ако желае, той може в един момент да разруши цял град.
Голяма е силата на праведния.
Ако желае, той може в един момент да разруши цял град.
Обаче той никога няма да направи това. Такъв опит ще коства живота му. Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си. И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля. Ако Той беше проявил силата си, нямаше да остане човек около Него.
към беседата >>
Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте.
Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност. Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави. Бог оправя света. Ти можеш ли да го оправиш? Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят.
Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте.
От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло? – От три хиляди килограма цвят. Значи само един килограм е ценното. Същото се отнася и до човека. Има нещо ценно в него, но то е малко по тегло.
към беседата >>
Обаче той никога няма да направи това.
Голяма е силата на праведния. Ако желае, той може в един момент да разруши цял град.
Обаче той никога няма да направи това.
Такъв опит ще коства живота му. Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си. И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля. Ако Той беше проявил силата си, нямаше да остане човек около Него. Когато слушате някой велик виртуоз да свири, във вас става преврат.
към беседата >>
От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло?
Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави. Бог оправя света. Ти можеш ли да го оправиш? Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят. Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте.
От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло?
– От три хиляди килограма цвят. Значи само един килограм е ценното. Същото се отнася и до човека. Има нещо ценно в него, но то е малко по тегло. Ценното се задържа, а непотребното се изхвърля навън, както остатъкът от цвета на трендафила.
към беседата >>
Такъв опит ще коства живота му.
Голяма е силата на праведния. Ако желае, той може в един момент да разруши цял град. Обаче той никога няма да направи това.
Такъв опит ще коства живота му.
Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си. И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля. Ако Той беше проявил силата си, нямаше да остане човек около Него. Когато слушате някой велик виртуоз да свири, във вас става преврат. И той се изменя, и вие се изменяте.
към беседата >>
– От три хиляди килограма цвят.
Бог оправя света. Ти можеш ли да го оправиш? Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят. Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте. От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло?
– От три хиляди килограма цвят.
Значи само един килограм е ценното. Същото се отнася и до човека. Има нещо ценно в него, но то е малко по тегло. Ценното се задържа, а непотребното се изхвърля навън, както остатъкът от цвета на трендафила. Ако си разумен, ще продаваш гюловото масло, а не три хиляди килограма цвят.
към беседата >>
Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си.
Голяма е силата на праведния. Ако желае, той може в един момент да разруши цял град. Обаче той никога няма да направи това. Такъв опит ще коства живота му.
Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си.
И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля. Ако Той беше проявил силата си, нямаше да остане човек около Него. Когато слушате някой велик виртуоз да свири, във вас става преврат. И той се изменя, и вие се изменяте. Голяма сила се крие в неговото свирене.
към беседата >>
Значи само един килограм е ценното.
Ти можеш ли да го оправиш? Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят. Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте. От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло? – От три хиляди килограма цвят.
Значи само един килограм е ценното.
Същото се отнася и до човека. Има нещо ценно в него, но то е малко по тегло. Ценното се задържа, а непотребното се изхвърля навън, както остатъкът от цвета на трендафила. Ако си разумен, ще продаваш гюловото масло, а не три хиляди килограма цвят. Речеш ли да отидеш във Франция да търгуваш с розово масло, ще спечелиш много повече, отколкото да търгуваш с трендафил.
към беседата >>
И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля.
Голяма е силата на праведния. Ако желае, той може в един момент да разруши цял град. Обаче той никога няма да направи това. Такъв опит ще коства живота му. Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си.
И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля.
Ако Той беше проявил силата си, нямаше да остане човек около Него. Когато слушате някой велик виртуоз да свири, във вас става преврат. И той се изменя, и вие се изменяте. Голяма сила се крие в неговото свирене. Ако музиката не произвежда преврат в човека, тя е безпредметна.
към беседата >>
Същото се отнася и до човека.
Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят. Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте. От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло? – От три хиляди килограма цвят. Значи само един килограм е ценното.
Същото се отнася и до човека.
Има нещо ценно в него, но то е малко по тегло. Ценното се задържа, а непотребното се изхвърля навън, както остатъкът от цвета на трендафила. Ако си разумен, ще продаваш гюловото масло, а не три хиляди килограма цвят. Речеш ли да отидеш във Франция да търгуваш с розово масло, ще спечелиш много повече, отколкото да търгуваш с трендафил.
към беседата >>
Ако Той беше проявил силата си, нямаше да остане човек около Него.
Ако желае, той може в един момент да разруши цял град. Обаче той никога няма да направи това. Такъв опит ще коства живота му. Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си. И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля.
Ако Той беше проявил силата си, нямаше да остане човек около Него.
Когато слушате някой велик виртуоз да свири, във вас става преврат. И той се изменя, и вие се изменяте. Голяма сила се крие в неговото свирене. Ако музиката не произвежда преврат в човека, тя е безпредметна.
към беседата >>
Има нещо ценно в него, но то е малко по тегло.
Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте. От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло? – От три хиляди килограма цвят. Значи само един килограм е ценното. Същото се отнася и до човека.
Има нещо ценно в него, но то е малко по тегло.
Ценното се задържа, а непотребното се изхвърля навън, както остатъкът от цвета на трендафила. Ако си разумен, ще продаваш гюловото масло, а не три хиляди килограма цвят. Речеш ли да отидеш във Франция да търгуваш с розово масло, ще спечелиш много повече, отколкото да търгуваш с трендафил.
към беседата >>
Когато слушате някой велик виртуоз да свири, във вас става преврат.
Обаче той никога няма да направи това. Такъв опит ще коства живота му. Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си. И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля. Ако Той беше проявил силата си, нямаше да остане човек около Него.
Когато слушате някой велик виртуоз да свири, във вас става преврат.
И той се изменя, и вие се изменяте. Голяма сила се крие в неговото свирене. Ако музиката не произвежда преврат в човека, тя е безпредметна.
към беседата >>
Ценното се задържа, а непотребното се изхвърля навън, както остатъкът от цвета на трендафила.
От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло? – От три хиляди килограма цвят. Значи само един килограм е ценното. Същото се отнася и до човека. Има нещо ценно в него, но то е малко по тегло.
Ценното се задържа, а непотребното се изхвърля навън, както остатъкът от цвета на трендафила.
Ако си разумен, ще продаваш гюловото масло, а не три хиляди килограма цвят. Речеш ли да отидеш във Франция да търгуваш с розово масло, ще спечелиш много повече, отколкото да търгуваш с трендафил.
към беседата >>
И той се изменя, и вие се изменяте.
Такъв опит ще коства живота му. Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си. И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля. Ако Той беше проявил силата си, нямаше да остане човек около Него. Когато слушате някой велик виртуоз да свири, във вас става преврат.
И той се изменя, и вие се изменяте.
Голяма сила се крие в неговото свирене. Ако музиката не произвежда преврат в човека, тя е безпредметна.
към беседата >>
Ако си разумен, ще продаваш гюловото масло, а не три хиляди килограма цвят.
– От три хиляди килограма цвят. Значи само един килограм е ценното. Същото се отнася и до човека. Има нещо ценно в него, но то е малко по тегло. Ценното се задържа, а непотребното се изхвърля навън, както остатъкът от цвета на трендафила.
Ако си разумен, ще продаваш гюловото масло, а не три хиляди килограма цвят.
Речеш ли да отидеш във Франция да търгуваш с розово масло, ще спечелиш много повече, отколкото да търгуваш с трендафил.
към беседата >>
Голяма сила се крие в неговото свирене.
Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си. И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля. Ако Той беше проявил силата си, нямаше да остане човек около Него. Когато слушате някой велик виртуоз да свири, във вас става преврат. И той се изменя, и вие се изменяте.
Голяма сила се крие в неговото свирене.
Ако музиката не произвежда преврат в човека, тя е безпредметна.
към беседата >>
Речеш ли да отидеш във Франция да търгуваш с розово масло, ще спечелиш много повече, отколкото да търгуваш с трендафил.
Значи само един килограм е ценното. Същото се отнася и до човека. Има нещо ценно в него, но то е малко по тегло. Ценното се задържа, а непотребното се изхвърля навън, както остатъкът от цвета на трендафила. Ако си разумен, ще продаваш гюловото масло, а не три хиляди килограма цвят.
Речеш ли да отидеш във Франция да търгуваш с розово масло, ще спечелиш много повече, отколкото да търгуваш с трендафил.
към беседата >>
Ако музиката не произвежда преврат в човека, тя е безпредметна.
И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля. Ако Той беше проявил силата си, нямаше да остане човек около Него. Когато слушате някой велик виртуоз да свири, във вас става преврат. И той се изменя, и вие се изменяте. Голяма сила се крие в неговото свирене.
Ако музиката не произвежда преврат в човека, тя е безпредметна.
към беседата >>
Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте изпаднали, започнали сте да предете на тънко.
Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте изпаднали, започнали сте да предете на тънко.
Всеки е недоволен от положението си. Трябва да се работи! – Така е, Природата не търпи никаква разточителност. Тя не обича скъперниците, но не обича и ония, които пилеят средствата си. Тя обича разумните хора, които имат идея, които са носители на Божественото.
към беседата >>
Какво представляват музиката, науката, изкуството?
Какво представляват музиката, науката, изкуството?
– Среди, чрез които минават силите на Природата. Хората, които се занимават с тях, възприемат тези сили и се преобразяват. Слушаш един виден музикант да свири. Ти възприемаш известни сили чрез него и се преобразяваш. Същото става чрез науката и изкуството.
към беседата >>
Всеки е недоволен от положението си.
Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте изпаднали, започнали сте да предете на тънко.
Всеки е недоволен от положението си.
Трябва да се работи! – Така е, Природата не търпи никаква разточителност. Тя не обича скъперниците, но не обича и ония, които пилеят средствата си. Тя обича разумните хора, които имат идея, които са носители на Божественото. Колкото и да си малък, все можеш да направиш нещо за Бога.
към беседата >>
– Среди, чрез които минават силите на Природата.
Какво представляват музиката, науката, изкуството?
– Среди, чрез които минават силите на Природата.
Хората, които се занимават с тях, възприемат тези сили и се преобразяват. Слушаш един виден музикант да свири. Ти възприемаш известни сили чрез него и се преобразяваш. Същото става чрез науката и изкуството. Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили.
към беседата >>
Трябва да се работи!
Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте изпаднали, започнали сте да предете на тънко. Всеки е недоволен от положението си.
Трябва да се работи!
– Така е, Природата не търпи никаква разточителност. Тя не обича скъперниците, но не обича и ония, които пилеят средствата си. Тя обича разумните хора, които имат идея, които са носители на Божественото. Колкото и да си малък, все можеш да направиш нещо за Бога. Ще живееш за Божията слава, а не за славата на хората.
към беседата >>
Хората, които се занимават с тях, възприемат тези сили и се преобразяват.
Какво представляват музиката, науката, изкуството? – Среди, чрез които минават силите на Природата.
Хората, които се занимават с тях, възприемат тези сили и се преобразяват.
Слушаш един виден музикант да свири. Ти възприемаш известни сили чрез него и се преобразяваш. Същото става чрез науката и изкуството. Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили. Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите.
към беседата >>
– Така е, Природата не търпи никаква разточителност.
Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте изпаднали, започнали сте да предете на тънко. Всеки е недоволен от положението си. Трябва да се работи!
– Така е, Природата не търпи никаква разточителност.
Тя не обича скъперниците, но не обича и ония, които пилеят средствата си. Тя обича разумните хора, които имат идея, които са носители на Божественото. Колкото и да си малък, все можеш да направиш нещо за Бога. Ще живееш за Божията слава, а не за славата на хората. Хората нищо не дават.
към беседата >>
Слушаш един виден музикант да свири.
Какво представляват музиката, науката, изкуството? – Среди, чрез които минават силите на Природата. Хората, които се занимават с тях, възприемат тези сили и се преобразяват.
Слушаш един виден музикант да свири.
Ти възприемаш известни сили чрез него и се преобразяваш. Същото става чрез науката и изкуството. Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили. Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите. Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно.
към беседата >>
Тя не обича скъперниците, но не обича и ония, които пилеят средствата си.
Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте изпаднали, започнали сте да предете на тънко. Всеки е недоволен от положението си. Трябва да се работи! – Така е, Природата не търпи никаква разточителност.
Тя не обича скъперниците, но не обича и ония, които пилеят средствата си.
Тя обича разумните хора, които имат идея, които са носители на Божественото. Колкото и да си малък, все можеш да направиш нещо за Бога. Ще живееш за Божията слава, а не за славата на хората. Хората нищо не дават.
към беседата >>
Ти възприемаш известни сили чрез него и се преобразяваш.
Какво представляват музиката, науката, изкуството? – Среди, чрез които минават силите на Природата. Хората, които се занимават с тях, възприемат тези сили и се преобразяват. Слушаш един виден музикант да свири.
Ти възприемаш известни сили чрез него и се преобразяваш.
Същото става чрез науката и изкуството. Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили. Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите. Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно. И в двата случая ти придобиваш нещо.
към беседата >>
Тя обича разумните хора, които имат идея, които са носители на Божественото.
Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте изпаднали, започнали сте да предете на тънко. Всеки е недоволен от положението си. Трябва да се работи! – Така е, Природата не търпи никаква разточителност. Тя не обича скъперниците, но не обича и ония, които пилеят средствата си.
Тя обича разумните хора, които имат идея, които са носители на Божественото.
Колкото и да си малък, все можеш да направиш нещо за Бога. Ще живееш за Божията слава, а не за славата на хората. Хората нищо не дават.
към беседата >>
Същото става чрез науката и изкуството.
Какво представляват музиката, науката, изкуството? – Среди, чрез които минават силите на Природата. Хората, които се занимават с тях, възприемат тези сили и се преобразяват. Слушаш един виден музикант да свири. Ти възприемаш известни сили чрез него и се преобразяваш.
Същото става чрез науката и изкуството.
Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили. Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите. Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно. И в двата случая ти придобиваш нещо. Човек се ползва и от миналото.
към беседата >>
Колкото и да си малък, все можеш да направиш нещо за Бога.
Всеки е недоволен от положението си. Трябва да се работи! – Така е, Природата не търпи никаква разточителност. Тя не обича скъперниците, но не обича и ония, които пилеят средствата си. Тя обича разумните хора, които имат идея, които са носители на Божественото.
Колкото и да си малък, все можеш да направиш нещо за Бога.
Ще живееш за Божията слава, а не за славата на хората. Хората нищо не дават.
към беседата >>
Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили.
– Среди, чрез които минават силите на Природата. Хората, които се занимават с тях, възприемат тези сили и се преобразяват. Слушаш един виден музикант да свири. Ти възприемаш известни сили чрез него и се преобразяваш. Същото става чрез науката и изкуството.
Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили.
Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите. Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно. И в двата случая ти придобиваш нещо. Човек се ползва и от миналото. Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва.
към беседата >>
Ще живееш за Божията слава, а не за славата на хората.
Трябва да се работи! – Така е, Природата не търпи никаква разточителност. Тя не обича скъперниците, но не обича и ония, които пилеят средствата си. Тя обича разумните хора, които имат идея, които са носители на Божественото. Колкото и да си малък, все можеш да направиш нещо за Бога.
Ще живееш за Божията слава, а не за славата на хората.
Хората нищо не дават.
към беседата >>
Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите.
Хората, които се занимават с тях, възприемат тези сили и се преобразяват. Слушаш един виден музикант да свири. Ти възприемаш известни сили чрез него и се преобразяваш. Същото става чрез науката и изкуството. Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили.
Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите.
Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно. И в двата случая ти придобиваш нещо. Човек се ползва и от миналото. Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва. Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала.
към беседата >>
Хората нищо не дават.
– Така е, Природата не търпи никаква разточителност. Тя не обича скъперниците, но не обича и ония, които пилеят средствата си. Тя обича разумните хора, които имат идея, които са носители на Божественото. Колкото и да си малък, все можеш да направиш нещо за Бога. Ще живееш за Божията слава, а не за славата на хората.
Хората нищо не дават.
към беседата >>
Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно.
Слушаш един виден музикант да свири. Ти възприемаш известни сили чрез него и се преобразяваш. Същото става чрез науката и изкуството. Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили. Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите.
Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно.
И в двата случая ти придобиваш нещо. Човек се ползва и от миналото. Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва. Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала. Тя съществува някъде в пространството.
към беседата >>
Да очакваш на хората, това значи да останеш гладен.
Да очакваш на хората, това значи да останеш гладен.
Един пътник пристигнал в родното си място. Близките му с цветя в ръце го посрещнали и обсипали с подаръци, но въпреки това той останал гладен. Никой не се сетил, че той не е ял три дни. В същото положение изпаднал един българин, завършил във Франция по музика и пластика. Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език.
към беседата >>
И в двата случая ти придобиваш нещо.
Ти възприемаш известни сили чрез него и се преобразяваш. Същото става чрез науката и изкуството. Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили. Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите. Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно.
И в двата случая ти придобиваш нещо.
Човек се ползва и от миналото. Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва. Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала. Тя съществува някъде в пространството. Има звезди, които са толкова далеч от земята, че едва след хиляди години светлината им достига до земята.
към беседата >>
Един пътник пристигнал в родното си място.
Да очакваш на хората, това значи да останеш гладен.
Един пътник пристигнал в родното си място.
Близките му с цветя в ръце го посрещнали и обсипали с подаръци, но въпреки това той останал гладен. Никой не се сетил, че той не е ял три дни. В същото положение изпаднал един българин, завършил във Франция по музика и пластика. Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език. Той преподавал известно време, но огладнял.
към беседата >>
Човек се ползва и от миналото.
Същото става чрез науката и изкуството. Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили. Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите. Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно. И в двата случая ти придобиваш нещо.
Човек се ползва и от миналото.
Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва. Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала. Тя съществува някъде в пространството. Има звезди, които са толкова далеч от земята, че едва след хиляди години светлината им достига до земята. Минала ли е тази светлина?
към беседата >>
Близките му с цветя в ръце го посрещнали и обсипали с подаръци, но въпреки това той останал гладен.
Да очакваш на хората, това значи да останеш гладен. Един пътник пристигнал в родното си място.
Близките му с цветя в ръце го посрещнали и обсипали с подаръци, но въпреки това той останал гладен.
Никой не се сетил, че той не е ял три дни. В същото положение изпаднал един българин, завършил във Франция по музика и пластика. Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език. Той преподавал известно време, но огладнял. Българинът по характер коренно се отличава от французите.
към беседата >>
Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва.
Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили. Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите. Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно. И в двата случая ти придобиваш нещо. Човек се ползва и от миналото.
Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва.
Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала. Тя съществува някъде в пространството. Има звезди, които са толкова далеч от земята, че едва след хиляди години светлината им достига до земята. Минала ли е тази светлина? Тя продължава още да се движи в пространството.
към беседата >>
Никой не се сетил, че той не е ял три дни.
Да очакваш на хората, това значи да останеш гладен. Един пътник пристигнал в родното си място. Близките му с цветя в ръце го посрещнали и обсипали с подаръци, но въпреки това той останал гладен.
Никой не се сетил, че той не е ял три дни.
В същото положение изпаднал един българин, завършил във Франция по музика и пластика. Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език. Той преподавал известно време, но огладнял. Българинът по характер коренно се отличава от французите. Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе.
към беседата >>
Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала.
Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите. Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно. И в двата случая ти придобиваш нещо. Човек се ползва и от миналото. Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва.
Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала.
Тя съществува някъде в пространството. Има звезди, които са толкова далеч от земята, че едва след хиляди години светлината им достига до земята. Минала ли е тази светлина? Тя продължава още да се движи в пространството. Една мисъл може да е минала някога, но тя още се движи в необятното пространство.
към беседата >>
В същото положение изпаднал един българин, завършил във Франция по музика и пластика.
Да очакваш на хората, това значи да останеш гладен. Един пътник пристигнал в родното си място. Близките му с цветя в ръце го посрещнали и обсипали с подаръци, но въпреки това той останал гладен. Никой не се сетил, че той не е ял три дни.
В същото положение изпаднал един българин, завършил във Франция по музика и пластика.
Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език. Той преподавал известно време, но огладнял. Българинът по характер коренно се отличава от французите. Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе. Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици.
към беседата >>
Тя съществува някъде в пространството.
Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно. И в двата случая ти придобиваш нещо. Човек се ползва и от миналото. Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва. Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала.
Тя съществува някъде в пространството.
Има звезди, които са толкова далеч от земята, че едва след хиляди години светлината им достига до земята. Минала ли е тази светлина? Тя продължава още да се движи в пространството. Една мисъл може да е минала някога, но тя още се движи в необятното пространство.
към беседата >>
Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език.
Да очакваш на хората, това значи да останеш гладен. Един пътник пристигнал в родното си място. Близките му с цветя в ръце го посрещнали и обсипали с подаръци, но въпреки това той останал гладен. Никой не се сетил, че той не е ял три дни. В същото положение изпаднал един българин, завършил във Франция по музика и пластика.
Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език.
Той преподавал известно време, но огладнял. Българинът по характер коренно се отличава от французите. Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе. Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици. Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости.
към беседата >>
Има звезди, които са толкова далеч от земята, че едва след хиляди години светлината им достига до земята.
И в двата случая ти придобиваш нещо. Човек се ползва и от миналото. Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва. Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала. Тя съществува някъде в пространството.
Има звезди, които са толкова далеч от земята, че едва след хиляди години светлината им достига до земята.
Минала ли е тази светлина? Тя продължава още да се движи в пространството. Една мисъл може да е минала някога, но тя още се движи в необятното пространство.
към беседата >>
Той преподавал известно време, но огладнял.
Един пътник пристигнал в родното си място. Близките му с цветя в ръце го посрещнали и обсипали с подаръци, но въпреки това той останал гладен. Никой не се сетил, че той не е ял три дни. В същото положение изпаднал един българин, завършил във Франция по музика и пластика. Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език.
Той преподавал известно време, но огладнял.
Българинът по характер коренно се отличава от французите. Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе. Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици. Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости. Какво ще ти говори свещеникът?
към беседата >>
Минала ли е тази светлина?
Човек се ползва и от миналото. Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва. Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала. Тя съществува някъде в пространството. Има звезди, които са толкова далеч от земята, че едва след хиляди години светлината им достига до земята.
Минала ли е тази светлина?
Тя продължава още да се движи в пространството. Една мисъл може да е минала някога, но тя още се движи в необятното пространство.
към беседата >>
Българинът по характер коренно се отличава от французите.
Близките му с цветя в ръце го посрещнали и обсипали с подаръци, но въпреки това той останал гладен. Никой не се сетил, че той не е ял три дни. В същото положение изпаднал един българин, завършил във Франция по музика и пластика. Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език. Той преподавал известно време, но огладнял.
Българинът по характер коренно се отличава от французите.
Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе. Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици. Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости. Какво ще ти говори свещеникът? Ти си гладен, имаш нужда от хляб.
към беседата >>
Тя продължава още да се движи в пространството.
Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва. Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала. Тя съществува някъде в пространството. Има звезди, които са толкова далеч от земята, че едва след хиляди години светлината им достига до земята. Минала ли е тази светлина?
Тя продължава още да се движи в пространството.
Една мисъл може да е минала някога, но тя още се движи в необятното пространство.
към беседата >>
Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе.
Никой не се сетил, че той не е ял три дни. В същото положение изпаднал един българин, завършил във Франция по музика и пластика. Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език. Той преподавал известно време, но огладнял. Българинът по характер коренно се отличава от французите.
Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе.
Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици. Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости. Какво ще ти говори свещеникът? Ти си гладен, имаш нужда от хляб. Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си!
към беседата >>
Една мисъл може да е минала някога, но тя още се движи в необятното пространство.
Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала. Тя съществува някъде в пространството. Има звезди, които са толкова далеч от земята, че едва след хиляди години светлината им достига до земята. Минала ли е тази светлина? Тя продължава още да се движи в пространството.
Една мисъл може да е минала някога, но тя още се движи в необятното пространство.
към беседата >>
Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици.
В същото положение изпаднал един българин, завършил във Франция по музика и пластика. Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език. Той преподавал известно време, но огладнял. Българинът по характер коренно се отличава от французите. Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе.
Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици.
Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости. Какво ще ти говори свещеникът? Ти си гладен, имаш нужда от хляб. Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си! Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят.
към беседата >>
Питате: Каква е крайната цел на това движение?
Питате: Каква е крайната цел на това движение?
– Каква е целта на колелото, което се е завъртяло веднъж, два и повече пъти? Отиваш на кладенеца, завъртиш колелото – имаш някаква цел. – Каква е целта ти? – Да извадиш вода и да задоволиш жаждата си. Щом задоволиш жаждата си, колелото спира.
към беседата >>
Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости.
Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език. Той преподавал известно време, но огладнял. Българинът по характер коренно се отличава от французите. Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе. Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици.
Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости.
Какво ще ти говори свещеникът? Ти си гладен, имаш нужда от хляб. Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си! Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят. Щом не свириш, няма ядене.
към беседата >>
– Каква е целта на колелото, което се е завъртяло веднъж, два и повече пъти?
Питате: Каква е крайната цел на това движение?
– Каква е целта на колелото, което се е завъртяло веднъж, два и повече пъти?
Отиваш на кладенеца, завъртиш колелото – имаш някаква цел. – Каква е целта ти? – Да извадиш вода и да задоволиш жаждата си. Щом задоволиш жаждата си, колелото спира. Значи колелото се движи, докато се постигне целта.
към беседата >>
Какво ще ти говори свещеникът?
Той преподавал известно време, но огладнял. Българинът по характер коренно се отличава от французите. Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе. Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици. Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости.
Какво ще ти говори свещеникът?
Ти си гладен, имаш нужда от хляб. Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си! Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят. Щом не свириш, няма ядене. Българинът е практичен.
към беседата >>
Отиваш на кладенеца, завъртиш колелото – имаш някаква цел.
Питате: Каква е крайната цел на това движение? – Каква е целта на колелото, което се е завъртяло веднъж, два и повече пъти?
Отиваш на кладенеца, завъртиш колелото – имаш някаква цел.
– Каква е целта ти? – Да извадиш вода и да задоволиш жаждата си. Щом задоволиш жаждата си, колелото спира. Значи колелото се движи, докато се постигне целта. Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи.
към беседата >>
Ти си гладен, имаш нужда от хляб.
Българинът по характер коренно се отличава от французите. Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе. Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици. Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости. Какво ще ти говори свещеникът?
Ти си гладен, имаш нужда от хляб.
Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си! Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят. Щом не свириш, няма ядене. Българинът е практичен. Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си.
към беседата >>
– Каква е целта ти?
Питате: Каква е крайната цел на това движение? – Каква е целта на колелото, което се е завъртяло веднъж, два и повече пъти? Отиваш на кладенеца, завъртиш колелото – имаш някаква цел.
– Каква е целта ти?
– Да извадиш вода и да задоволиш жаждата си. Щом задоволиш жаждата си, колелото спира. Значи колелото се движи, докато се постигне целта. Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи. В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение.
към беседата >>
Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си!
Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе. Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици. Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости. Какво ще ти говори свещеникът? Ти си гладен, имаш нужда от хляб.
Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си!
Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят. Щом не свириш, няма ядене. Българинът е практичен. Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си. Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене.
към беседата >>
– Да извадиш вода и да задоволиш жаждата си.
Питате: Каква е крайната цел на това движение? – Каква е целта на колелото, което се е завъртяло веднъж, два и повече пъти? Отиваш на кладенеца, завъртиш колелото – имаш някаква цел. – Каква е целта ти?
– Да извадиш вода и да задоволиш жаждата си.
Щом задоволиш жаждата си, колелото спира. Значи колелото се движи, докато се постигне целта. Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи. В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение. Колелото знае ли, че ти си жаден?
към беседата >>
Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят.
Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици. Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости. Какво ще ти говори свещеникът? Ти си гладен, имаш нужда от хляб. Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си!
Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят.
Щом не свириш, няма ядене. Българинът е практичен. Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си. Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене. Следователно, за да не умреш гладен, стани цигулар или гадател.
към беседата >>
Щом задоволиш жаждата си, колелото спира.
Питате: Каква е крайната цел на това движение? – Каква е целта на колелото, което се е завъртяло веднъж, два и повече пъти? Отиваш на кладенеца, завъртиш колелото – имаш някаква цел. – Каква е целта ти? – Да извадиш вода и да задоволиш жаждата си.
Щом задоволиш жаждата си, колелото спира.
Значи колелото се движи, докато се постигне целта. Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи. В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение. Колелото знае ли, че ти си жаден? То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото.
към беседата >>
Щом не свириш, няма ядене.
Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости. Какво ще ти говори свещеникът? Ти си гладен, имаш нужда от хляб. Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си! Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят.
Щом не свириш, няма ядене.
Българинът е практичен. Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си. Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене. Следователно, за да не умреш гладен, стани цигулар или гадател. Остане ли да се прехранваш с философия, много ще гладуваш.
към беседата >>
Значи колелото се движи, докато се постигне целта.
– Каква е целта на колелото, което се е завъртяло веднъж, два и повече пъти? Отиваш на кладенеца, завъртиш колелото – имаш някаква цел. – Каква е целта ти? – Да извадиш вода и да задоволиш жаждата си. Щом задоволиш жаждата си, колелото спира.
Значи колелото се движи, докато се постигне целта.
Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи. В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение. Колелото знае ли, че ти си жаден? То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото. Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя.
към беседата >>
Българинът е практичен.
Какво ще ти говори свещеникът? Ти си гладен, имаш нужда от хляб. Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си! Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят. Щом не свириш, няма ядене.
Българинът е практичен.
Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си. Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене. Следователно, за да не умреш гладен, стани цигулар или гадател. Остане ли да се прехранваш с философия, много ще гладуваш. За да те обичат хората, не се представяй, че знаеш повече от тях.
към беседата >>
Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи.
Отиваш на кладенеца, завъртиш колелото – имаш някаква цел. – Каква е целта ти? – Да извадиш вода и да задоволиш жаждата си. Щом задоволиш жаждата си, колелото спира. Значи колелото се движи, докато се постигне целта.
Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи.
В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение. Колелото знае ли, че ти си жаден? То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото. Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя. Това е фигура на речта.
към беседата >>
Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си.
Ти си гладен, имаш нужда от хляб. Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си! Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят. Щом не свириш, няма ядене. Българинът е практичен.
Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си.
Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене. Следователно, за да не умреш гладен, стани цигулар или гадател. Остане ли да се прехранваш с философия, много ще гладуваш. За да те обичат хората, не се представяй, че знаеш повече от тях. Ако можеш да услужиш на хората, и те ще ти услужват.
към беседата >>
В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение.
– Каква е целта ти? – Да извадиш вода и да задоволиш жаждата си. Щом задоволиш жаждата си, колелото спира. Значи колелото се движи, докато се постигне целта. Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи.
В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение.
Колелото знае ли, че ти си жаден? То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото. Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя. Това е фигура на речта. Ти искаш да станеш знаменит човек.
към беседата >>
Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене.
Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си! Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят. Щом не свириш, няма ядене. Българинът е практичен. Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си.
Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене.
Следователно, за да не умреш гладен, стани цигулар или гадател. Остане ли да се прехранваш с философия, много ще гладуваш. За да те обичат хората, не се представяй, че знаеш повече от тях. Ако можеш да услужиш на хората, и те ще ти услужват. Обаче поставиш ли се по-високо от тях, те няма да те погледнат.
към беседата >>
Колелото знае ли, че ти си жаден?
– Да извадиш вода и да задоволиш жаждата си. Щом задоволиш жаждата си, колелото спира. Значи колелото се движи, докато се постигне целта. Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи. В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение.
Колелото знае ли, че ти си жаден?
То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото. Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя. Това е фигура на речта. Ти искаш да станеш знаменит човек. – Коя е целта на това желание?
към беседата >>
Следователно, за да не умреш гладен, стани цигулар или гадател.
Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят. Щом не свириш, няма ядене. Българинът е практичен. Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си. Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене.
Следователно, за да не умреш гладен, стани цигулар или гадател.
Остане ли да се прехранваш с философия, много ще гладуваш. За да те обичат хората, не се представяй, че знаеш повече от тях. Ако можеш да услужиш на хората, и те ще ти услужват. Обаче поставиш ли се по-високо от тях, те няма да те погледнат.
към беседата >>
То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото.
Щом задоволиш жаждата си, колелото спира. Значи колелото се движи, докато се постигне целта. Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи. В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение. Колелото знае ли, че ти си жаден?
То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото.
Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя. Това е фигура на речта. Ти искаш да станеш знаменит човек. – Коя е целта на това желание? – Жаждата и гладът.
към беседата >>
Остане ли да се прехранваш с философия, много ще гладуваш.
Щом не свириш, няма ядене. Българинът е практичен. Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си. Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене. Следователно, за да не умреш гладен, стани цигулар или гадател.
Остане ли да се прехранваш с философия, много ще гладуваш.
За да те обичат хората, не се представяй, че знаеш повече от тях. Ако можеш да услужиш на хората, и те ще ти услужват. Обаче поставиш ли се по-високо от тях, те няма да те погледнат.
към беседата >>
Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя.
Значи колелото се движи, докато се постигне целта. Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи. В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение. Колелото знае ли, че ти си жаден? То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото.
Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя.
Това е фигура на речта. Ти искаш да станеш знаменит човек. – Коя е целта на това желание? – Жаждата и гладът. Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си.
към беседата >>
За да те обичат хората, не се представяй, че знаеш повече от тях.
Българинът е практичен. Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си. Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене. Следователно, за да не умреш гладен, стани цигулар или гадател. Остане ли да се прехранваш с философия, много ще гладуваш.
За да те обичат хората, не се представяй, че знаеш повече от тях.
Ако можеш да услужиш на хората, и те ще ти услужват. Обаче поставиш ли се по-високо от тях, те няма да те погледнат.
към беседата >>
Това е фигура на речта.
Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи. В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение. Колелото знае ли, че ти си жаден? То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото. Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя.
Това е фигура на речта.
Ти искаш да станеш знаменит човек. – Коя е целта на това желание? – Жаждата и гладът. Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си. Като се прочуеш, хората започват да те хвалят.
към беседата >>
Ако можеш да услужиш на хората, и те ще ти услужват.
Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си. Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене. Следователно, за да не умреш гладен, стани цигулар или гадател. Остане ли да се прехранваш с философия, много ще гладуваш. За да те обичат хората, не се представяй, че знаеш повече от тях.
Ако можеш да услужиш на хората, и те ще ти услужват.
Обаче поставиш ли се по-високо от тях, те няма да те погледнат.
към беседата >>
Ти искаш да станеш знаменит човек.
В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение. Колелото знае ли, че ти си жаден? То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото. Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя. Това е фигура на речта.
Ти искаш да станеш знаменит човек.
– Коя е целта на това желание? – Жаждата и гладът. Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си. Като се прочуеш, хората започват да те хвалят. Значи дават ти богат обяд да се нахраниш.
към беседата >>
Обаче поставиш ли се по-високо от тях, те няма да те погледнат.
Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене. Следователно, за да не умреш гладен, стани цигулар или гадател. Остане ли да се прехранваш с философия, много ще гладуваш. За да те обичат хората, не се представяй, че знаеш повече от тях. Ако можеш да услужиш на хората, и те ще ти услужват.
Обаче поставиш ли се по-високо от тях, те няма да те погледнат.
към беседата >>
– Коя е целта на това желание?
Колелото знае ли, че ти си жаден? То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото. Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя. Това е фигура на речта. Ти искаш да станеш знаменит човек.
– Коя е целта на това желание?
– Жаждата и гладът. Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си. Като се прочуеш, хората започват да те хвалят. Значи дават ти богат обяд да се нахраниш. Минаваш за голям поет, пишеш стихове.
към беседата >>
И тъй, като срещнете един човек, вижте как се държи – като господар или като слуга.
И тъй, като срещнете един човек, вижте как се държи – като господар или като слуга.
Ако днес е господар, в бъдеще ще стане слуга; ако днес е слуга, ще стане в бъдеще господар. За да не бъдеш нито господар, нито слуга, влез в центъра. Който е в центъра, трябва постоянно да дава. От него трябва непрестанно да изтича енергия. Докато даваш, ти си в Божествения процес.
към беседата >>
– Жаждата и гладът.
То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото. Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя. Това е фигура на речта. Ти искаш да станеш знаменит човек. – Коя е целта на това желание?
– Жаждата и гладът.
Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си. Като се прочуеш, хората започват да те хвалят. Значи дават ти богат обяд да се нахраниш. Минаваш за голям поет, пишеш стихове. Друг декламира чужди стихове.
към беседата >>
Ако днес е господар, в бъдеще ще стане слуга; ако днес е слуга, ще стане в бъдеще господар.
И тъй, като срещнете един човек, вижте как се държи – като господар или като слуга.
Ако днес е господар, в бъдеще ще стане слуга; ако днес е слуга, ще стане в бъдеще господар.
За да не бъдеш нито господар, нито слуга, влез в центъра. Който е в центъра, трябва постоянно да дава. От него трябва непрестанно да изтича енергия. Докато даваш, ти си в Божествения процес. Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес.
към беседата >>
Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си.
Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя. Това е фигура на речта. Ти искаш да станеш знаменит човек. – Коя е целта на това желание? – Жаждата и гладът.
Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си.
Като се прочуеш, хората започват да те хвалят. Значи дават ти богат обяд да се нахраниш. Минаваш за голям поет, пишеш стихове. Друг декламира чужди стихове. Еднаква ли е заслугата и на двамата?
към беседата >>
За да не бъдеш нито господар, нито слуга, влез в центъра.
И тъй, като срещнете един човек, вижте как се държи – като господар или като слуга. Ако днес е господар, в бъдеще ще стане слуга; ако днес е слуга, ще стане в бъдеще господар.
За да не бъдеш нито господар, нито слуга, влез в центъра.
Който е в центъра, трябва постоянно да дава. От него трябва непрестанно да изтича енергия. Докато даваш, ти си в Божествения процес. Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес. Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес.
към беседата >>
Като се прочуеш, хората започват да те хвалят.
Това е фигура на речта. Ти искаш да станеш знаменит човек. – Коя е целта на това желание? – Жаждата и гладът. Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си.
Като се прочуеш, хората започват да те хвалят.
Значи дават ти богат обяд да се нахраниш. Минаваш за голям поет, пишеш стихове. Друг декламира чужди стихове. Еднаква ли е заслугата и на двамата? Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си.
към беседата >>
Който е в центъра, трябва постоянно да дава.
И тъй, като срещнете един човек, вижте как се държи – като господар или като слуга. Ако днес е господар, в бъдеще ще стане слуга; ако днес е слуга, ще стане в бъдеще господар. За да не бъдеш нито господар, нито слуга, влез в центъра.
Който е в центъра, трябва постоянно да дава.
От него трябва непрестанно да изтича енергия. Докато даваш, ти си в Божествения процес. Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес. Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес. Даването е Божествен процес.
към беседата >>
Значи дават ти богат обяд да се нахраниш.
Ти искаш да станеш знаменит човек. – Коя е целта на това желание? – Жаждата и гладът. Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си. Като се прочуеш, хората започват да те хвалят.
Значи дават ти богат обяд да се нахраниш.
Минаваш за голям поет, пишеш стихове. Друг декламира чужди стихове. Еднаква ли е заслугата и на двамата? Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си. Според мене това не е честно.
към беседата >>
От него трябва непрестанно да изтича енергия.
И тъй, като срещнете един човек, вижте как се държи – като господар или като слуга. Ако днес е господар, в бъдеще ще стане слуга; ако днес е слуга, ще стане в бъдеще господар. За да не бъдеш нито господар, нито слуга, влез в центъра. Който е в центъра, трябва постоянно да дава.
От него трябва непрестанно да изтича енергия.
Докато даваш, ти си в Божествения процес. Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес. Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес. Даването е Божествен процес. От Божествените процеси ще очаквате Божествени приеми, а от човешките – човешки приеми.
към беседата >>
Минаваш за голям поет, пишеш стихове.
– Коя е целта на това желание? – Жаждата и гладът. Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си. Като се прочуеш, хората започват да те хвалят. Значи дават ти богат обяд да се нахраниш.
Минаваш за голям поет, пишеш стихове.
Друг декламира чужди стихове. Еднаква ли е заслугата и на двамата? Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си. Според мене това не е честно. Художникът рисува картини и ги продава по-евтино от търговеца.
към беседата >>
Докато даваш, ти си в Божествения процес.
И тъй, като срещнете един човек, вижте как се държи – като господар или като слуга. Ако днес е господар, в бъдеще ще стане слуга; ако днес е слуга, ще стане в бъдеще господар. За да не бъдеш нито господар, нито слуга, влез в центъра. Който е в центъра, трябва постоянно да дава. От него трябва непрестанно да изтича енергия.
Докато даваш, ти си в Божествения процес.
Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес. Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес. Даването е Божествен процес. От Божествените процеси ще очаквате Божествени приеми, а от човешките – човешки приеми. Докато си в Божествените процеси, ще даваш, защото имаш всичко; ако си в човешките процеси, ще вземаш, но само толкова, колкото ти трябва.
към беседата >>
Друг декламира чужди стихове.
– Жаждата и гладът. Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си. Като се прочуеш, хората започват да те хвалят. Значи дават ти богат обяд да се нахраниш. Минаваш за голям поет, пишеш стихове.
Друг декламира чужди стихове.
Еднаква ли е заслугата и на двамата? Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си. Според мене това не е честно. Художникът рисува картини и ги продава по-евтино от търговеца. Художникът продал една хубава картина за сто хиляди лева, а търговецът я продал за двеста хиляди.
към беседата >>
Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес.
Ако днес е господар, в бъдеще ще стане слуга; ако днес е слуга, ще стане в бъдеще господар. За да не бъдеш нито господар, нито слуга, влез в центъра. Който е в центъра, трябва постоянно да дава. От него трябва непрестанно да изтича енергия. Докато даваш, ти си в Божествения процес.
Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес.
Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес. Даването е Божествен процес. От Божествените процеси ще очаквате Божествени приеми, а от човешките – човешки приеми. Докато си в Божествените процеси, ще даваш, защото имаш всичко; ако си в човешките процеси, ще вземаш, но само толкова, колкото ти трябва. Щом се напълниш, не искай повече.
към беседата >>
Еднаква ли е заслугата и на двамата?
Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си. Като се прочуеш, хората започват да те хвалят. Значи дават ти богат обяд да се нахраниш. Минаваш за голям поет, пишеш стихове. Друг декламира чужди стихове.
Еднаква ли е заслугата и на двамата?
Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си. Според мене това не е честно. Художникът рисува картини и ги продава по-евтино от търговеца. Художникът продал една хубава картина за сто хиляди лева, а търговецът я продал за двеста хиляди. – Какво трябва да направи търговецът?
към беседата >>
Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес.
За да не бъдеш нито господар, нито слуга, влез в центъра. Който е в центъра, трябва постоянно да дава. От него трябва непрестанно да изтича енергия. Докато даваш, ти си в Божествения процес. Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес.
Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес.
Даването е Божествен процес. От Божествените процеси ще очаквате Божествени приеми, а от човешките – човешки приеми. Докато си в Божествените процеси, ще даваш, защото имаш всичко; ако си в човешките процеси, ще вземаш, но само толкова, колкото ти трябва. Щом се напълниш, не искай повече.
към беседата >>
Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си.
Като се прочуеш, хората започват да те хвалят. Значи дават ти богат обяд да се нахраниш. Минаваш за голям поет, пишеш стихове. Друг декламира чужди стихове. Еднаква ли е заслугата и на двамата?
Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си.
Според мене това не е честно. Художникът рисува картини и ги продава по-евтино от търговеца. Художникът продал една хубава картина за сто хиляди лева, а търговецът я продал за двеста хиляди. – Какво трябва да направи търговецът? – Да намери художника и да му даде поне половината от парите.
към беседата >>
Даването е Божествен процес.
Който е в центъра, трябва постоянно да дава. От него трябва непрестанно да изтича енергия. Докато даваш, ти си в Божествения процес. Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес. Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес.
Даването е Божествен процес.
От Божествените процеси ще очаквате Божествени приеми, а от човешките – човешки приеми. Докато си в Божествените процеси, ще даваш, защото имаш всичко; ако си в човешките процеси, ще вземаш, но само толкова, колкото ти трябва. Щом се напълниш, не искай повече.
към беседата >>
Според мене това не е честно.
Значи дават ти богат обяд да се нахраниш. Минаваш за голям поет, пишеш стихове. Друг декламира чужди стихове. Еднаква ли е заслугата и на двамата? Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си.
Според мене това не е честно.
Художникът рисува картини и ги продава по-евтино от търговеца. Художникът продал една хубава картина за сто хиляди лева, а търговецът я продал за двеста хиляди. – Какво трябва да направи търговецът? – Да намери художника и да му даде поне половината от парите. Това изисква моралът.
към беседата >>
От Божествените процеси ще очаквате Божествени приеми, а от човешките – човешки приеми.
От него трябва непрестанно да изтича енергия. Докато даваш, ти си в Божествения процес. Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес. Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес. Даването е Божествен процес.
От Божествените процеси ще очаквате Божествени приеми, а от човешките – човешки приеми.
Докато си в Божествените процеси, ще даваш, защото имаш всичко; ако си в човешките процеси, ще вземаш, но само толкова, колкото ти трябва. Щом се напълниш, не искай повече.
към беседата >>
Художникът рисува картини и ги продава по-евтино от търговеца.
Минаваш за голям поет, пишеш стихове. Друг декламира чужди стихове. Еднаква ли е заслугата и на двамата? Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си. Според мене това не е честно.
Художникът рисува картини и ги продава по-евтино от търговеца.
Художникът продал една хубава картина за сто хиляди лева, а търговецът я продал за двеста хиляди. – Какво трябва да направи търговецът? – Да намери художника и да му даде поне половината от парите. Това изисква моралът.
към беседата >>
Докато си в Божествените процеси, ще даваш, защото имаш всичко; ако си в човешките процеси, ще вземаш, но само толкова, колкото ти трябва.
Докато даваш, ти си в Божествения процес. Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес. Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес. Даването е Божествен процес. От Божествените процеси ще очаквате Божествени приеми, а от човешките – човешки приеми.
Докато си в Божествените процеси, ще даваш, защото имаш всичко; ако си в човешките процеси, ще вземаш, но само толкова, колкото ти трябва.
Щом се напълниш, не искай повече.
към беседата >>
Художникът продал една хубава картина за сто хиляди лева, а търговецът я продал за двеста хиляди.
Друг декламира чужди стихове. Еднаква ли е заслугата и на двамата? Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си. Според мене това не е честно. Художникът рисува картини и ги продава по-евтино от търговеца.
Художникът продал една хубава картина за сто хиляди лева, а търговецът я продал за двеста хиляди.
– Какво трябва да направи търговецът? – Да намери художника и да му даде поне половината от парите. Това изисква моралът.
към беседата >>
Щом се напълниш, не искай повече.
Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес. Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес. Даването е Божествен процес. От Божествените процеси ще очаквате Божествени приеми, а от човешките – човешки приеми. Докато си в Божествените процеси, ще даваш, защото имаш всичко; ако си в човешките процеси, ще вземаш, но само толкова, колкото ти трябва.
Щом се напълниш, не искай повече.
към беседата >>
– Какво трябва да направи търговецът?
Еднаква ли е заслугата и на двамата? Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си. Според мене това не е честно. Художникът рисува картини и ги продава по-евтино от търговеца. Художникът продал една хубава картина за сто хиляди лева, а търговецът я продал за двеста хиляди.
– Какво трябва да направи търговецът?
– Да намери художника и да му даде поне половината от парите. Това изисква моралът.
към беседата >>
– Да намери художника и да му даде поне половината от парите.
Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си. Според мене това не е честно. Художникът рисува картини и ги продава по-евтино от търговеца. Художникът продал една хубава картина за сто хиляди лева, а търговецът я продал за двеста хиляди. – Какво трябва да направи търговецът?
– Да намери художника и да му даде поне половината от парите.
Това изисква моралът.
към беседата >>
Това изисква моралът.
Според мене това не е честно. Художникът рисува картини и ги продава по-евтино от търговеца. Художникът продал една хубава картина за сто хиляди лева, а търговецът я продал за двеста хиляди. – Какво трябва да направи търговецът? – Да намери художника и да му даде поне половината от парите.
Това изисква моралът.
към беседата >>
Сега вие, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини.
Сега вие, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини.
Нямам предвид личности, общо говоря. Какво трябва да правим сега? – Половината от богатството, което имате, ще дадете на художниците, които са рисували картините. Вие сте продавали техните картини и от тях сте забогатели. Сега ще давате – нищо повече!
към беседата >>
Нямам предвид личности, общо говоря.
Сега вие, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини.
Нямам предвид личности, общо говоря.
Какво трябва да правим сега? – Половината от богатството, което имате, ще дадете на художниците, които са рисували картините. Вие сте продавали техните картини и от тях сте забогатели. Сега ще давате – нищо повече! Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока.
към беседата >>
Какво трябва да правим сега?
Сега вие, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини. Нямам предвид личности, общо говоря.
Какво трябва да правим сега?
– Половината от богатството, което имате, ще дадете на художниците, които са рисували картините. Вие сте продавали техните картини и от тях сте забогатели. Сега ще давате – нищо повече! Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока. Виден философ си – продаваш чужда стока.
към беседата >>
– Половината от богатството, което имате, ще дадете на художниците, които са рисували картините.
Сега вие, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини. Нямам предвид личности, общо говоря. Какво трябва да правим сега?
– Половината от богатството, което имате, ще дадете на художниците, които са рисували картините.
Вие сте продавали техните картини и от тях сте забогатели. Сега ще давате – нищо повече! Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока. Виден философ си – продаваш чужда стока. Светия си – продаваш чужда стока.
към беседата >>
Вие сте продавали техните картини и от тях сте забогатели.
Сега вие, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини. Нямам предвид личности, общо говоря. Какво трябва да правим сега? – Половината от богатството, което имате, ще дадете на художниците, които са рисували картините.
Вие сте продавали техните картини и от тях сте забогатели.
Сега ще давате – нищо повече! Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока. Виден философ си – продаваш чужда стока. Светия си – продаваш чужда стока. Ще дадеш половината от твоето богатство.
към беседата >>
Сега ще давате – нищо повече!
Сега вие, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини. Нямам предвид личности, общо говоря. Какво трябва да правим сега? – Половината от богатството, което имате, ще дадете на художниците, които са рисували картините. Вие сте продавали техните картини и от тях сте забогатели.
Сега ще давате – нищо повече!
Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока. Виден философ си – продаваш чужда стока. Светия си – продаваш чужда стока. Ще дадеш половината от твоето богатство. Здрав си, енергичен, способен за работа.
към беседата >>
Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока.
Нямам предвид личности, общо говоря. Какво трябва да правим сега? – Половината от богатството, което имате, ще дадете на художниците, които са рисували картините. Вие сте продавали техните картини и от тях сте забогатели. Сега ще давате – нищо повече!
Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока.
Виден философ си – продаваш чужда стока. Светия си – продаваш чужда стока. Ще дадеш половината от твоето богатство. Здрав си, енергичен, способен за работа. След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш.
към беседата >>
Виден философ си – продаваш чужда стока.
Какво трябва да правим сега? – Половината от богатството, което имате, ще дадете на художниците, които са рисували картините. Вие сте продавали техните картини и от тях сте забогатели. Сега ще давате – нищо повече! Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока.
Виден философ си – продаваш чужда стока.
Светия си – продаваш чужда стока. Ще дадеш половината от твоето богатство. Здрав си, енергичен, способен за работа. След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш. Къде отиде здравето и силата?
към беседата >>
Светия си – продаваш чужда стока.
– Половината от богатството, което имате, ще дадете на художниците, които са рисували картините. Вие сте продавали техните картини и от тях сте забогатели. Сега ще давате – нищо повече! Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока. Виден философ си – продаваш чужда стока.
Светия си – продаваш чужда стока.
Ще дадеш половината от твоето богатство. Здрав си, енергичен, способен за работа. След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш. Къде отиде здравето и силата? Изгубиха се.
към беседата >>
Ще дадеш половината от твоето богатство.
Вие сте продавали техните картини и от тях сте забогатели. Сега ще давате – нищо повече! Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока. Виден философ си – продаваш чужда стока. Светия си – продаваш чужда стока.
Ще дадеш половината от твоето богатство.
Здрав си, енергичен, способен за работа. След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш. Къде отиде здравето и силата? Изгубиха се. – Защо?
към беседата >>
Здрав си, енергичен, способен за работа.
Сега ще давате – нищо повече! Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока. Виден философ си – продаваш чужда стока. Светия си – продаваш чужда стока. Ще дадеш половината от твоето богатство.
Здрав си, енергичен, способен за работа.
След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш. Къде отиде здравето и силата? Изгубиха се. – Защо? – Не са твои.
към беседата >>
След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш.
Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока. Виден философ си – продаваш чужда стока. Светия си – продаваш чужда стока. Ще дадеш половината от твоето богатство. Здрав си, енергичен, способен за работа.
След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш.
Къде отиде здравето и силата? Изгубиха се. – Защо? – Не са твои. Това, което придобиваш и губиш, е чуждо.
към беседата >>
Къде отиде здравето и силата?
Виден философ си – продаваш чужда стока. Светия си – продаваш чужда стока. Ще дадеш половината от твоето богатство. Здрав си, енергичен, способен за работа. След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш.
Къде отиде здравето и силата?
Изгубиха се. – Защо? – Не са твои. Това, което придобиваш и губиш, е чуждо. Имаш добро настроение и се радваш.
към беседата >>
Изгубиха се.
Светия си – продаваш чужда стока. Ще дадеш половината от твоето богатство. Здрав си, енергичен, способен за работа. След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш. Къде отиде здравето и силата?
Изгубиха се.
– Защо? – Не са твои. Това, което придобиваш и губиш, е чуждо. Имаш добро настроение и се радваш. След два дни изгубваш настроението си.
към беседата >>
– Защо?
Ще дадеш половината от твоето богатство. Здрав си, енергичен, способен за работа. След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш. Къде отиде здравето и силата? Изгубиха се.
– Защо?
– Не са твои. Това, което придобиваш и губиш, е чуждо. Имаш добро настроение и се радваш. След два дни изгубваш настроението си. – Защо?
към беседата >>
– Не са твои.
Здрав си, енергичен, способен за работа. След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш. Къде отиде здравето и силата? Изгубиха се. – Защо?
– Не са твои.
Това, което придобиваш и губиш, е чуждо. Имаш добро настроение и се радваш. След два дни изгубваш настроението си. – Защо? – Защото не е твое.
към беседата >>
Това, което придобиваш и губиш, е чуждо.
След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш. Къде отиде здравето и силата? Изгубиха се. – Защо? – Не са твои.
Това, което придобиваш и губиш, е чуждо.
Имаш добро настроение и се радваш. След два дни изгубваш настроението си. – Защо? – Защото не е твое. Трябва да разсъждавате правилно!
към беседата >>
Имаш добро настроение и се радваш.
Къде отиде здравето и силата? Изгубиха се. – Защо? – Не са твои. Това, което придобиваш и губиш, е чуждо.
Имаш добро настроение и се радваш.
След два дни изгубваш настроението си. – Защо? – Защото не е твое. Трябва да разсъждавате правилно! Нова философия е нужна за всички.
към беседата >>
След два дни изгубваш настроението си.
Изгубиха се. – Защо? – Не са твои. Това, което придобиваш и губиш, е чуждо. Имаш добро настроение и се радваш.
След два дни изгубваш настроението си.
– Защо? – Защото не е твое. Трябва да разсъждавате правилно! Нова философия е нужна за всички.
към беседата >>
– Защо?
– Защо? – Не са твои. Това, което придобиваш и губиш, е чуждо. Имаш добро настроение и се радваш. След два дни изгубваш настроението си.
– Защо?
– Защото не е твое. Трябва да разсъждавате правилно! Нова философия е нужна за всички.
към беседата >>
– Защото не е твое.
– Не са твои. Това, което придобиваш и губиш, е чуждо. Имаш добро настроение и се радваш. След два дни изгубваш настроението си. – Защо?
– Защото не е твое.
Трябва да разсъждавате правилно! Нова философия е нужна за всички.
към беседата >>
Трябва да разсъждавате правилно!
Това, което придобиваш и губиш, е чуждо. Имаш добро настроение и се радваш. След два дни изгубваш настроението си. – Защо? – Защото не е твое.
Трябва да разсъждавате правилно!
Нова философия е нужна за всички.
към беседата >>
Нова философия е нужна за всички.
Имаш добро настроение и се радваш. След два дни изгубваш настроението си. – Защо? – Защото не е твое. Трябва да разсъждавате правилно!
Нова философия е нужна за всички.
към беседата >>
Като говоря по този начин, аз не визирам никого.
Като говоря по този начин, аз не визирам никого.
Това е новата философия. Числата, с които сте работили и продължавате да работите, нямат тези качества, които новото време изисква. Например вдигаш меча си и казваш: Знаеш ли какво мога да направя с този меч? Какво ще направиш? С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка.
към беседата >>
Това е новата философия.
Като говоря по този начин, аз не визирам никого.
Това е новата философия.
Числата, с които сте работили и продължавате да работите, нямат тези качества, които новото време изисква. Например вдигаш меча си и казваш: Знаеш ли какво мога да направя с този меч? Какво ще направиш? С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. След това той ще се счупи.
към беседата >>
Числата, с които сте работили и продължавате да работите, нямат тези качества, които новото време изисква.
Като говоря по този начин, аз не визирам никого. Това е новата философия.
Числата, с които сте работили и продължавате да работите, нямат тези качества, които новото време изисква.
Например вдигаш меча си и казваш: Знаеш ли какво мога да направя с този меч? Какво ще направиш? С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. След това той ще се счупи. Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света.
към беседата >>
Например вдигаш меча си и казваш: Знаеш ли какво мога да направя с този меч?
Като говоря по този начин, аз не визирам никого. Това е новата философия. Числата, с които сте работили и продължавате да работите, нямат тези качества, които новото време изисква.
Например вдигаш меча си и казваш: Знаеш ли какво мога да направя с този меч?
Какво ще направиш? С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. След това той ще се счупи. Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света. Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа.
към беседата >>
Какво ще направиш?
Като говоря по този начин, аз не визирам никого. Това е новата философия. Числата, с които сте работили и продължавате да работите, нямат тези качества, които новото време изисква. Например вдигаш меча си и казваш: Знаеш ли какво мога да направя с този меч?
Какво ще направиш?
С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. След това той ще се счупи. Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света. Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа. Ти нямаш ясна представа за нещата.
към беседата >>
С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка.
Като говоря по този начин, аз не визирам никого. Това е новата философия. Числата, с които сте работили и продължавате да работите, нямат тези качества, които новото време изисква. Например вдигаш меча си и казваш: Знаеш ли какво мога да направя с този меч? Какво ще направиш?
С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка.
След това той ще се счупи. Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света. Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа. Ти нямаш ясна представа за нещата. Казваш: Знаеш ли какво мога да направя?
към беседата >>
След това той ще се счупи.
Това е новата философия. Числата, с които сте работили и продължавате да работите, нямат тези качества, които новото време изисква. Например вдигаш меча си и казваш: Знаеш ли какво мога да направя с този меч? Какво ще направиш? С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка.
След това той ще се счупи.
Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света. Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа. Ти нямаш ясна представа за нещата. Казваш: Знаеш ли какво мога да направя? – Какво можеш да направиш?
към беседата >>
Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света.
Числата, с които сте работили и продължавате да работите, нямат тези качества, които новото време изисква. Например вдигаш меча си и казваш: Знаеш ли какво мога да направя с този меч? Какво ще направиш? С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. След това той ще се счупи.
Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света.
Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа. Ти нямаш ясна представа за нещата. Казваш: Знаеш ли какво мога да направя? – Какво можеш да направиш? Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа.
Например вдигаш меча си и казваш: Знаеш ли какво мога да направя с този меч? Какво ще направиш? С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. След това той ще се счупи. Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света.
Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа.
Ти нямаш ясна представа за нещата. Казваш: Знаеш ли какво мога да направя? – Какво можеш да направиш? Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш. Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо.
към беседата >>
Ти нямаш ясна представа за нещата.
Какво ще направиш? С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. След това той ще се счупи. Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света. Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа.
Ти нямаш ясна представа за нещата.
Казваш: Знаеш ли какво мога да направя? – Какво можеш да направиш? Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш. Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо. Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш.
към беседата >>
Казваш: Знаеш ли какво мога да направя?
С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. След това той ще се счупи. Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света. Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа. Ти нямаш ясна представа за нещата.
Казваш: Знаеш ли какво мога да направя?
– Какво можеш да направиш? Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш. Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо. Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш. Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи.
към беседата >>
– Какво можеш да направиш?
След това той ще се счупи. Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света. Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа. Ти нямаш ясна представа за нещата. Казваш: Знаеш ли какво мога да направя?
– Какво можеш да направиш?
Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш. Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо. Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш. Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи. Плачеш, че си изгубил чуждо нещо.
към беседата >>
Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш.
Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света. Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа. Ти нямаш ясна представа за нещата. Казваш: Знаеш ли какво мога да направя? – Какво можеш да направиш?
Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш.
Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо. Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш. Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи. Плачеш, че си изгубил чуждо нещо. Радваш се, че си придобил чуждо нещо.
към беседата >>
Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо.
Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа. Ти нямаш ясна представа за нещата. Казваш: Знаеш ли какво мога да направя? – Какво можеш да направиш? Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш.
Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо.
Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш. Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи. Плачеш, че си изгубил чуждо нещо. Радваш се, че си придобил чуждо нещо. Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето.
към беседата >>
Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш.
Ти нямаш ясна представа за нещата. Казваш: Знаеш ли какво мога да направя? – Какво можеш да направиш? Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш. Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо.
Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш.
Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи. Плачеш, че си изгубил чуждо нещо. Радваш се, че си придобил чуждо нещо. Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето. Какво ще кажете на това?
към беседата >>
Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи.
Казваш: Знаеш ли какво мога да направя? – Какво можеш да направиш? Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш. Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо. Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш.
Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи.
Плачеш, че си изгубил чуждо нещо. Радваш се, че си придобил чуждо нещо. Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето. Какво ще кажете на това? Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия.
към беседата >>
Плачеш, че си изгубил чуждо нещо.
– Какво можеш да направиш? Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш. Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо. Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш. Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи.
Плачеш, че си изгубил чуждо нещо.
Радваш се, че си придобил чуждо нещо. Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето. Какво ще кажете на това? Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия. Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия.
към беседата >>
Радваш се, че си придобил чуждо нещо.
Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш. Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо. Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш. Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи. Плачеш, че си изгубил чуждо нещо.
Радваш се, че си придобил чуждо нещо.
Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето. Какво ще кажете на това? Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия. Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия. Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното.
към беседата >>
Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето.
Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо. Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш. Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи. Плачеш, че си изгубил чуждо нещо. Радваш се, че си придобил чуждо нещо.
Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето.
Какво ще кажете на това? Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия. Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия. Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното. Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното.
към беседата >>
Какво ще кажете на това?
Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш. Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи. Плачеш, че си изгубил чуждо нещо. Радваш се, че си придобил чуждо нещо. Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето.
Какво ще кажете на това?
Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия. Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия. Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното. Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното. Казвате: Все ще дойде някой да оправи света.
към беседата >>
Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия.
Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи. Плачеш, че си изгубил чуждо нещо. Радваш се, че си придобил чуждо нещо. Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето. Какво ще кажете на това?
Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия.
Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия. Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното. Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното. Казвате: Все ще дойде някой да оправи света. Мнозина са дохождали, но кой оправи света?
към беседата >>
Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия.
Плачеш, че си изгубил чуждо нещо. Радваш се, че си придобил чуждо нещо. Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето. Какво ще кажете на това? Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия.
Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия.
Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното. Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното. Казвате: Все ще дойде някой да оправи света. Мнозина са дохождали, но кой оправи света? Който е дохождал, все с насилие е работил.
към беседата >>
Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното.
Радваш се, че си придобил чуждо нещо. Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето. Какво ще кажете на това? Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия. Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия.
Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното.
Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното. Казвате: Все ще дойде някой да оправи света. Мнозина са дохождали, но кой оправи света? Който е дохождал, все с насилие е работил. Светът не може да се оправи с насилие.
към беседата >>
Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното.
Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето. Какво ще кажете на това? Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия. Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия. Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното.
Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното.
Казвате: Все ще дойде някой да оправи света. Мнозина са дохождали, но кой оправи света? Който е дохождал, все с насилие е работил. Светът не може да се оправи с насилие. Отрежеш главата на една мечка, друга излезе.
към беседата >>
Казвате: Все ще дойде някой да оправи света.
Какво ще кажете на това? Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия. Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия. Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното. Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното.
Казвате: Все ще дойде някой да оправи света.
Мнозина са дохождали, но кой оправи света? Който е дохождал, все с насилие е работил. Светът не може да се оправи с насилие. Отрежеш главата на една мечка, друга излезе. – Ще отрежа главите на всички мечки.
към беседата >>
Мнозина са дохождали, но кой оправи света?
Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия. Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия. Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното. Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното. Казвате: Все ще дойде някой да оправи света.
Мнозина са дохождали, но кой оправи света?
Който е дохождал, все с насилие е работил. Светът не може да се оправи с насилие. Отрежеш главата на една мечка, друга излезе. – Ще отрежа главите на всички мечки. – Ще отрежеш главите им, но ще се натъкнеш на по-голямо зло – всичките мечки ще влязат в тебе.
към беседата >>
Който е дохождал, все с насилие е работил.
Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия. Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното. Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното. Казвате: Все ще дойде някой да оправи света. Мнозина са дохождали, но кой оправи света?
Който е дохождал, все с насилие е работил.
Светът не може да се оправи с насилие. Отрежеш главата на една мечка, друга излезе. – Ще отрежа главите на всички мечки. – Ще отрежеш главите им, но ще се натъкнеш на по-голямо зло – всичките мечки ще влязат в тебе. Ти можеш да задигнеш всичкото богатство в света, но с него заедно ще влязат в тебе всички престъпления на света.
към беседата >>
Светът не може да се оправи с насилие.
Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното. Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното. Казвате: Все ще дойде някой да оправи света. Мнозина са дохождали, но кой оправи света? Който е дохождал, все с насилие е работил.
Светът не може да се оправи с насилие.
Отрежеш главата на една мечка, друга излезе. – Ще отрежа главите на всички мечки. – Ще отрежеш главите им, но ще се натъкнеш на по-голямо зло – всичките мечки ще влязат в тебе. Ти можеш да задигнеш всичкото богатство в света, но с него заедно ще влязат в тебе всички престъпления на света. Какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Отрежеш главата на една мечка, друга излезе.
Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното. Казвате: Все ще дойде някой да оправи света. Мнозина са дохождали, но кой оправи света? Който е дохождал, все с насилие е работил. Светът не може да се оправи с насилие.
Отрежеш главата на една мечка, друга излезе.
– Ще отрежа главите на всички мечки. – Ще отрежеш главите им, но ще се натъкнеш на по-голямо зло – всичките мечки ще влязат в тебе. Ти можеш да задигнеш всичкото богатство в света, но с него заедно ще влязат в тебе всички престъпления на света. Какво ще правиш тогава? Ново разбиране е нужно на човека.
към беседата >>
– Ще отрежа главите на всички мечки.
Казвате: Все ще дойде някой да оправи света. Мнозина са дохождали, но кой оправи света? Който е дохождал, все с насилие е работил. Светът не може да се оправи с насилие. Отрежеш главата на една мечка, друга излезе.
– Ще отрежа главите на всички мечки.
– Ще отрежеш главите им, но ще се натъкнеш на по-голямо зло – всичките мечки ще влязат в тебе. Ти можеш да задигнеш всичкото богатство в света, но с него заедно ще влязат в тебе всички престъпления на света. Какво ще правиш тогава? Ново разбиране е нужно на човека.
към беседата >>
– Ще отрежеш главите им, но ще се натъкнеш на по-голямо зло – всичките мечки ще влязат в тебе.
Мнозина са дохождали, но кой оправи света? Който е дохождал, все с насилие е работил. Светът не може да се оправи с насилие. Отрежеш главата на една мечка, друга излезе. – Ще отрежа главите на всички мечки.
– Ще отрежеш главите им, но ще се натъкнеш на по-голямо зло – всичките мечки ще влязат в тебе.
Ти можеш да задигнеш всичкото богатство в света, но с него заедно ще влязат в тебе всички престъпления на света. Какво ще правиш тогава? Ново разбиране е нужно на човека.
към беседата >>
Ти можеш да задигнеш всичкото богатство в света, но с него заедно ще влязат в тебе всички престъпления на света.
Който е дохождал, все с насилие е работил. Светът не може да се оправи с насилие. Отрежеш главата на една мечка, друга излезе. – Ще отрежа главите на всички мечки. – Ще отрежеш главите им, но ще се натъкнеш на по-голямо зло – всичките мечки ще влязат в тебе.
Ти можеш да задигнеш всичкото богатство в света, но с него заедно ще влязат в тебе всички престъпления на света.
Какво ще правиш тогава? Ново разбиране е нужно на човека.
към беседата >>
Какво ще правиш тогава?
Светът не може да се оправи с насилие. Отрежеш главата на една мечка, друга излезе. – Ще отрежа главите на всички мечки. – Ще отрежеш главите им, но ще се натъкнеш на по-голямо зло – всичките мечки ще влязат в тебе. Ти можеш да задигнеш всичкото богатство в света, но с него заедно ще влязат в тебе всички престъпления на света.
Какво ще правиш тогава?
Ново разбиране е нужно на човека.
към беседата >>
Ново разбиране е нужно на човека.
Отрежеш главата на една мечка, друга излезе. – Ще отрежа главите на всички мечки. – Ще отрежеш главите им, но ще се натъкнеш на по-голямо зло – всичките мечки ще влязат в тебе. Ти можеш да задигнеш всичкото богатство в света, но с него заедно ще влязат в тебе всички престъпления на света. Какво ще правиш тогава?
Ново разбиране е нужно на човека.
към беседата >>
Сега ние се отклонихме от въпроса.
Сега ние се отклонихме от въпроса.
Като разсъждаваме така, във вас се ражда вътрешно недоволство. Вие сте недоволни, без да знаете защо. Искате неща, които не ви са нужни. Някога се подценявате, някога се надценявате, благодарение на което изпадате в противоречия. Същото правите и с окръжаващите.
към беседата >>
Като разсъждаваме така, във вас се ражда вътрешно недоволство.
Сега ние се отклонихме от въпроса.
Като разсъждаваме така, във вас се ражда вътрешно недоволство.
Вие сте недоволни, без да знаете защо. Искате неща, които не ви са нужни. Някога се подценявате, някога се надценявате, благодарение на което изпадате в противоречия. Същото правите и с окръжаващите. Някога се възхищавате от един човек.
към беседата >>
Вие сте недоволни, без да знаете защо.
Сега ние се отклонихме от въпроса. Като разсъждаваме така, във вас се ражда вътрешно недоволство.
Вие сте недоволни, без да знаете защо.
Искате неща, които не ви са нужни. Някога се подценявате, някога се надценявате, благодарение на което изпадате в противоречия. Същото правите и с окръжаващите. Някога се възхищавате от един човек. След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре.
към беседата >>
Искате неща, които не ви са нужни.
Сега ние се отклонихме от въпроса. Като разсъждаваме така, във вас се ражда вътрешно недоволство. Вие сте недоволни, без да знаете защо.
Искате неща, които не ви са нужни.
Някога се подценявате, някога се надценявате, благодарение на което изпадате в противоречия. Същото правите и с окръжаващите. Някога се възхищавате от един човек. След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре. – Защо не го харесвате?
към беседата >>
Някога се подценявате, някога се надценявате, благодарение на което изпадате в противоречия.
Сега ние се отклонихме от въпроса. Като разсъждаваме така, във вас се ражда вътрешно недоволство. Вие сте недоволни, без да знаете защо. Искате неща, които не ви са нужни.
Някога се подценявате, някога се надценявате, благодарение на което изпадате в противоречия.
Същото правите и с окръжаващите. Някога се възхищавате от един човек. След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре. – Защо не го харесвате? Какво не му харесвате?
към беседата >>
Същото правите и с окръжаващите.
Сега ние се отклонихме от въпроса. Като разсъждаваме така, във вас се ражда вътрешно недоволство. Вие сте недоволни, без да знаете защо. Искате неща, които не ви са нужни. Някога се подценявате, някога се надценявате, благодарение на което изпадате в противоречия.
Същото правите и с окръжаващите.
Някога се възхищавате от един човек. След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре. – Защо не го харесвате? Какво не му харесвате? – Челото.
към беседата >>
Някога се възхищавате от един човек.
Като разсъждаваме така, във вас се ражда вътрешно недоволство. Вие сте недоволни, без да знаете защо. Искате неща, които не ви са нужни. Някога се подценявате, някога се надценявате, благодарение на което изпадате в противоречия. Същото правите и с окръжаващите.
Някога се възхищавате от един човек.
След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре. – Защо не го харесвате? Какво не му харесвате? – Челото. – Значи формата на челото не е красива.
към беседата >>
След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре.
Вие сте недоволни, без да знаете защо. Искате неща, които не ви са нужни. Някога се подценявате, някога се надценявате, благодарение на което изпадате в противоречия. Същото правите и с окръжаващите. Някога се възхищавате от един човек.
След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре.
– Защо не го харесвате? Какво не му харесвате? – Челото. – Значи формата на челото не е красива. Това показва, че някой център в него не е добре развит.
към беседата >>
– Защо не го харесвате?
Искате неща, които не ви са нужни. Някога се подценявате, някога се надценявате, благодарение на което изпадате в противоречия. Същото правите и с окръжаващите. Някога се възхищавате от един човек. След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре.
– Защо не го харесвате?
Какво не му харесвате? – Челото. – Значи формата на челото не е красива. Това показва, че някой център в него не е добре развит. Този човек е крайно нетърпелив.
към беседата >>
Какво не му харесвате?
Някога се подценявате, някога се надценявате, благодарение на което изпадате в противоречия. Същото правите и с окръжаващите. Някога се възхищавате от един човек. След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре. – Защо не го харесвате?
Какво не му харесвате?
– Челото. – Значи формата на челото не е красива. Това показва, че някой център в него не е добре развит. Този човек е крайно нетърпелив. Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза.
към беседата >>
– Челото.
Същото правите и с окръжаващите. Някога се възхищавате от един човек. След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре. – Защо не го харесвате? Какво не му харесвате?
– Челото.
– Значи формата на челото не е красива. Това показва, че някой център в него не е добре развит. Този човек е крайно нетърпелив. Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза. Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща.
към беседата >>
– Значи формата на челото не е красива.
Някога се възхищавате от един човек. След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре. – Защо не го харесвате? Какво не му харесвате? – Челото.
– Значи формата на челото не е красива.
Това показва, че някой център в него не е добре развит. Този човек е крайно нетърпелив. Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза. Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща. Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му.
към беседата >>
Това показва, че някой център в него не е добре развит.
След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре. – Защо не го харесвате? Какво не му харесвате? – Челото. – Значи формата на челото не е красива.
Това показва, че някой център в него не е добре развит.
Този човек е крайно нетърпелив. Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза. Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща. Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му. Същевременно челото му има и нужната широчина.
към беседата >>
Този човек е крайно нетърпелив.
– Защо не го харесвате? Какво не му харесвате? – Челото. – Значи формата на челото не е красива. Това показва, че някой център в него не е добре развит.
Този човек е крайно нетърпелив.
Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза. Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща. Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му. Същевременно челото му има и нужната широчина. Ако срещнете човек с тясно и ниско чело, ще знаете, че той няма дълбока мисъл.
към беседата >>
Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза.
Какво не му харесвате? – Челото. – Значи формата на челото не е красива. Това показва, че някой център в него не е добре развит. Този човек е крайно нетърпелив.
Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза.
Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща. Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му. Същевременно челото му има и нужната широчина. Ако срещнете човек с тясно и ниско чело, ще знаете, че той няма дълбока мисъл. Разбиранията му за живота са ограничени.
към беседата >>
Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща.
– Челото. – Значи формата на челото не е красива. Това показва, че някой център в него не е добре развит. Този човек е крайно нетърпелив. Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза.
Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща.
Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му. Същевременно челото му има и нужната широчина. Ако срещнете човек с тясно и ниско чело, ще знаете, че той няма дълбока мисъл. Разбиранията му за живота са ограничени. Той не разбира сложните процеси на човешката душа.
към беседата >>
Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му.
– Значи формата на челото не е красива. Това показва, че някой център в него не е добре развит. Този човек е крайно нетърпелив. Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза. Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща.
Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му.
Същевременно челото му има и нужната широчина. Ако срещнете човек с тясно и ниско чело, ще знаете, че той няма дълбока мисъл. Разбиранията му за живота са ограничени. Той не разбира сложните процеси на човешката душа. Ако веждите са дебели, това показва, че човек има отношение повече към материалните работи, отколкото към духовните.
към беседата >>
Същевременно челото му има и нужната широчина.
Това показва, че някой център в него не е добре развит. Този човек е крайно нетърпелив. Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза. Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща. Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му.
Същевременно челото му има и нужната широчина.
Ако срещнете човек с тясно и ниско чело, ще знаете, че той няма дълбока мисъл. Разбиранията му за живота са ограничени. Той не разбира сложните процеси на човешката душа. Ако веждите са дебели, това показва, че човек има отношение повече към материалните работи, отколкото към духовните.
към беседата >>
Ако срещнете човек с тясно и ниско чело, ще знаете, че той няма дълбока мисъл.
Този човек е крайно нетърпелив. Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза. Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща. Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му. Същевременно челото му има и нужната широчина.
Ако срещнете човек с тясно и ниско чело, ще знаете, че той няма дълбока мисъл.
Разбиранията му за живота са ограничени. Той не разбира сложните процеси на човешката душа. Ако веждите са дебели, това показва, че човек има отношение повече към материалните работи, отколкото към духовните.
към беседата >>
Разбиранията му за живота са ограничени.
Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза. Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща. Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му. Същевременно челото му има и нужната широчина. Ако срещнете човек с тясно и ниско чело, ще знаете, че той няма дълбока мисъл.
Разбиранията му за живота са ограничени.
Той не разбира сложните процеси на човешката душа. Ако веждите са дебели, това показва, че човек има отношение повече към материалните работи, отколкото към духовните.
към беседата >>
Той не разбира сложните процеси на човешката душа.
Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща. Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му. Същевременно челото му има и нужната широчина. Ако срещнете човек с тясно и ниско чело, ще знаете, че той няма дълбока мисъл. Разбиранията му за живота са ограничени.
Той не разбира сложните процеси на човешката душа.
Ако веждите са дебели, това показва, че човек има отношение повече към материалните работи, отколкото към духовните.
към беседата >>
Ако веждите са дебели, това показва, че човек има отношение повече към материалните работи, отколкото към духовните.
Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му. Същевременно челото му има и нужната широчина. Ако срещнете човек с тясно и ниско чело, ще знаете, че той няма дълбока мисъл. Разбиранията му за живота са ограничени. Той не разбира сложните процеси на човешката душа.
Ако веждите са дебели, това показва, че човек има отношение повече към материалните работи, отколкото към духовните.
към беседата >>
Помнете: Съществува един разумен свят, към който вие се стремите съзнателно или несъзнателно.
Помнете: Съществува един разумен свят, към който вие се стремите съзнателно или несъзнателно.
Така и слънчевата система се движи към един възвишен, разумен център. Учените не знаят защо и с каква бързина се движи слънцето към този център. Някои учени казват, че както влакът има цел да пренесе пътниците от един град в друг, така и слънцето се движи към този център, за да вземе нещо от него и да го пренесе в пространството. Това е механично обясняване. Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае.
към беседата >>
Така и слънчевата система се движи към един възвишен, разумен център.
Помнете: Съществува един разумен свят, към който вие се стремите съзнателно или несъзнателно.
Така и слънчевата система се движи към един възвишен, разумен център.
Учените не знаят защо и с каква бързина се движи слънцето към този център. Някои учени казват, че както влакът има цел да пренесе пътниците от един град в друг, така и слънцето се движи към този център, за да вземе нещо от него и да го пренесе в пространството. Това е механично обясняване. Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае. Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки.
към беседата >>
Учените не знаят защо и с каква бързина се движи слънцето към този център.
Помнете: Съществува един разумен свят, към който вие се стремите съзнателно или несъзнателно. Така и слънчевата система се движи към един възвишен, разумен център.
Учените не знаят защо и с каква бързина се движи слънцето към този център.
Някои учени казват, че както влакът има цел да пренесе пътниците от един град в друг, така и слънцето се движи към този център, за да вземе нещо от него и да го пренесе в пространството. Това е механично обясняване. Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае. Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки. При движението си те образуват прави линии.
към беседата >>
Някои учени казват, че както влакът има цел да пренесе пътниците от един град в друг, така и слънцето се движи към този център, за да вземе нещо от него и да го пренесе в пространството.
Помнете: Съществува един разумен свят, към който вие се стремите съзнателно или несъзнателно. Така и слънчевата система се движи към един възвишен, разумен център. Учените не знаят защо и с каква бързина се движи слънцето към този център.
Някои учени казват, че както влакът има цел да пренесе пътниците от един град в друг, така и слънцето се движи към този център, за да вземе нещо от него и да го пренесе в пространството.
Това е механично обясняване. Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае. Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки. При движението си те образуват прави линии. Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг.
към беседата >>
Това е механично обясняване.
Помнете: Съществува един разумен свят, към който вие се стремите съзнателно или несъзнателно. Така и слънчевата система се движи към един възвишен, разумен център. Учените не знаят защо и с каква бързина се движи слънцето към този център. Някои учени казват, че както влакът има цел да пренесе пътниците от един град в друг, така и слънцето се движи към този център, за да вземе нещо от него и да го пренесе в пространството.
Това е механично обясняване.
Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае. Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки. При движението си те образуват прави линии. Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг. След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг.
към беседата >>
Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае.
Помнете: Съществува един разумен свят, към който вие се стремите съзнателно или несъзнателно. Така и слънчевата система се движи към един възвишен, разумен център. Учените не знаят защо и с каква бързина се движи слънцето към този център. Някои учени казват, че както влакът има цел да пренесе пътниците от един град в друг, така и слънцето се движи към този център, за да вземе нещо от него и да го пренесе в пространството. Това е механично обясняване.
Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае.
Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки. При движението си те образуват прави линии. Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг. След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг. Докога ще расте кръгът?
към беседата >>
Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки.
Така и слънчевата система се движи към един възвишен, разумен център. Учените не знаят защо и с каква бързина се движи слънцето към този център. Някои учени казват, че както влакът има цел да пренесе пътниците от един град в друг, така и слънцето се движи към този център, за да вземе нещо от него и да го пренесе в пространството. Това е механично обясняване. Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае.
Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки.
При движението си те образуват прави линии. Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг. След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг. Докога ще расте кръгът? Докато стигне своя краен предел, т.е.
към беседата >>
При движението си те образуват прави линии.
Учените не знаят защо и с каква бързина се движи слънцето към този център. Някои учени казват, че както влакът има цел да пренесе пътниците от един град в друг, така и слънцето се движи към този център, за да вземе нещо от него и да го пренесе в пространството. Това е механично обясняване. Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае. Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки.
При движението си те образуват прави линии.
Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг. След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг. Докога ще расте кръгът? Докато стигне своя краен предел, т.е. докато дойде до своето крайно развитие.
към беседата >>
Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг.
Някои учени казват, че както влакът има цел да пренесе пътниците от един град в друг, така и слънцето се движи към този център, за да вземе нещо от него и да го пренесе в пространството. Това е механично обясняване. Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае. Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки. При движението си те образуват прави линии.
Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг.
След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг. Докога ще расте кръгът? Докато стигне своя краен предел, т.е. докато дойде до своето крайно развитие. Всеки кръг представлява зародиш на яйце.
към беседата >>
След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг.
Това е механично обясняване. Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае. Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки. При движението си те образуват прави линии. Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг.
След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг.
Докога ще расте кръгът? Докато стигне своя краен предел, т.е. докато дойде до своето крайно развитие. Всеки кръг представлява зародиш на яйце. Значи в миналото яйцата са били точки, които се развивали до своя краен предел на птичето царство.
към беседата >>
Докога ще расте кръгът?
Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае. Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки. При движението си те образуват прави линии. Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг. След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг.
Докога ще расте кръгът?
Докато стигне своя краен предел, т.е. докато дойде до своето крайно развитие. Всеки кръг представлява зародиш на яйце. Значи в миналото яйцата са били точки, които се развивали до своя краен предел на птичето царство. Ако турите едно яйце под квачката, след време то ще се излюпи и от него ще излезе пиленце – проявеният живот на яйцето.
към беседата >>
Докато стигне своя краен предел, т.е.
Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки. При движението си те образуват прави линии. Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг. След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг. Докога ще расте кръгът?
Докато стигне своя краен предел, т.е.
докато дойде до своето крайно развитие. Всеки кръг представлява зародиш на яйце. Значи в миналото яйцата са били точки, които се развивали до своя краен предел на птичето царство. Ако турите едно яйце под квачката, след време то ще се излюпи и от него ще излезе пиленце – проявеният живот на яйцето. Ако яйцето не попадне при благоприятни условия, ще се развали.
към беседата >>
докато дойде до своето крайно развитие.
При движението си те образуват прави линии. Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг. След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг. Докога ще расте кръгът? Докато стигне своя краен предел, т.е.
докато дойде до своето крайно развитие.
Всеки кръг представлява зародиш на яйце. Значи в миналото яйцата са били точки, които се развивали до своя краен предел на птичето царство. Ако турите едно яйце под квачката, след време то ще се излюпи и от него ще излезе пиленце – проявеният живот на яйцето. Ако яйцето не попадне при благоприятни условия, ще се развали.
към беседата >>
Всеки кръг представлява зародиш на яйце.
Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг. След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг. Докога ще расте кръгът? Докато стигне своя краен предел, т.е. докато дойде до своето крайно развитие.
Всеки кръг представлява зародиш на яйце.
Значи в миналото яйцата са били точки, които се развивали до своя краен предел на птичето царство. Ако турите едно яйце под квачката, след време то ще се излюпи и от него ще излезе пиленце – проявеният живот на яйцето. Ако яйцето не попадне при благоприятни условия, ще се развали.
към беседата >>
Значи в миналото яйцата са били точки, които се развивали до своя краен предел на птичето царство.
След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг. Докога ще расте кръгът? Докато стигне своя краен предел, т.е. докато дойде до своето крайно развитие. Всеки кръг представлява зародиш на яйце.
Значи в миналото яйцата са били точки, които се развивали до своя краен предел на птичето царство.
Ако турите едно яйце под квачката, след време то ще се излюпи и от него ще излезе пиленце – проявеният живот на яйцето. Ако яйцето не попадне при благоприятни условия, ще се развали.
към беседата >>
Ако турите едно яйце под квачката, след време то ще се излюпи и от него ще излезе пиленце – проявеният живот на яйцето.
Докога ще расте кръгът? Докато стигне своя краен предел, т.е. докато дойде до своето крайно развитие. Всеки кръг представлява зародиш на яйце. Значи в миналото яйцата са били точки, които се развивали до своя краен предел на птичето царство.
Ако турите едно яйце под квачката, след време то ще се излюпи и от него ще излезе пиленце – проявеният живот на яйцето.
Ако яйцето не попадне при благоприятни условия, ще се развали.
към беседата >>
Ако яйцето не попадне при благоприятни условия, ще се развали.
Докато стигне своя краен предел, т.е. докато дойде до своето крайно развитие. Всеки кръг представлява зародиш на яйце. Значи в миналото яйцата са били точки, които се развивали до своя краен предел на птичето царство. Ако турите едно яйце под квачката, след време то ще се излюпи и от него ще излезе пиленце – проявеният живот на яйцето.
Ако яйцето не попадне при благоприятни условия, ще се развали.
към беседата >>
Мнозина минават през птичето царство, т.е.
Мнозина минават през птичето царство, т.е.
през света на идеите. Всяка идея е яйце, което очаква времето на своето излюпване. Всеки трябва да знае какво яйце е неговата идея – на славей, на камилска птица, на гъска, на кокошка, кога и за колко време може да се излюпи. Кой от вас е изучавал условията, при които може да се реализира една идея? Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност.
към беседата >>
през света на идеите.
Мнозина минават през птичето царство, т.е.
през света на идеите.
Всяка идея е яйце, което очаква времето на своето излюпване. Всеки трябва да знае какво яйце е неговата идея – на славей, на камилска птица, на гъска, на кокошка, кога и за колко време може да се излюпи. Кой от вас е изучавал условията, при които може да се реализира една идея? Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност. Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно?
към беседата >>
Всяка идея е яйце, което очаква времето на своето излюпване.
Мнозина минават през птичето царство, т.е. през света на идеите.
Всяка идея е яйце, което очаква времето на своето излюпване.
Всеки трябва да знае какво яйце е неговата идея – на славей, на камилска птица, на гъска, на кокошка, кога и за колко време може да се излюпи. Кой от вас е изучавал условията, при които може да се реализира една идея? Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност. Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно? Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него.
към беседата >>
Всеки трябва да знае какво яйце е неговата идея – на славей, на камилска птица, на гъска, на кокошка, кога и за колко време може да се излюпи.
Мнозина минават през птичето царство, т.е. през света на идеите. Всяка идея е яйце, което очаква времето на своето излюпване.
Всеки трябва да знае какво яйце е неговата идея – на славей, на камилска птица, на гъска, на кокошка, кога и за колко време може да се излюпи.
Кой от вас е изучавал условията, при които може да се реализира една идея? Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност. Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно? Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него. Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили.
към беседата >>
Кой от вас е изучавал условията, при които може да се реализира една идея?
Мнозина минават през птичето царство, т.е. през света на идеите. Всяка идея е яйце, което очаква времето на своето излюпване. Всеки трябва да знае какво яйце е неговата идея – на славей, на камилска птица, на гъска, на кокошка, кога и за колко време може да се излюпи.
Кой от вас е изучавал условията, при които може да се реализира една идея?
Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност. Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно? Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него. Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили. Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен.
към беседата >>
Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност.
Мнозина минават през птичето царство, т.е. през света на идеите. Всяка идея е яйце, което очаква времето на своето излюпване. Всеки трябва да знае какво яйце е неговата идея – на славей, на камилска птица, на гъска, на кокошка, кога и за колко време може да се излюпи. Кой от вас е изучавал условията, при които може да се реализира една идея?
Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност.
Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно? Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него. Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили. Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен. Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия.
към беседата >>
Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно?
през света на идеите. Всяка идея е яйце, което очаква времето на своето излюпване. Всеки трябва да знае какво яйце е неговата идея – на славей, на камилска птица, на гъска, на кокошка, кога и за колко време може да се излюпи. Кой от вас е изучавал условията, при които може да се реализира една идея? Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност.
Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно?
Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него. Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили. Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен. Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия. Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му.
към беседата >>
Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него.
Всяка идея е яйце, което очаква времето на своето излюпване. Всеки трябва да знае какво яйце е неговата идея – на славей, на камилска птица, на гъска, на кокошка, кога и за колко време може да се излюпи. Кой от вас е изучавал условията, при които може да се реализира една идея? Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност. Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно?
Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него.
Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили. Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен. Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия. Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му. – Ако и тях не може да реши?
към беседата >>
Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили.
Всеки трябва да знае какво яйце е неговата идея – на славей, на камилска птица, на гъска, на кокошка, кога и за колко време може да се излюпи. Кой от вас е изучавал условията, при които може да се реализира една идея? Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност. Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно? Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него.
Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили.
Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен. Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия. Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му. – Ако и тях не може да реши? – Ще му даде още по-лесни.
към беседата >>
Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен.
Кой от вас е изучавал условията, при които може да се реализира една идея? Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност. Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно? Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него. Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили.
Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен.
Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия. Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му. – Ако и тях не може да реши? – Ще му даде още по-лесни. Така ще продължава, докато най-после учителят му даде задачата 2 х 2.
към беседата >>
Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия.
Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност. Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно? Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него. Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили. Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен.
Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия.
Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му. – Ако и тях не може да реши? – Ще му даде още по-лесни. Така ще продължава, докато най-после учителят му даде задачата 2 х 2. Всеки знае, че 2 х 2 = 4.
към беседата >>
Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му.
Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно? Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него. Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили. Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен. Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия.
Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му.
– Ако и тях не може да реши? – Ще му даде още по-лесни. Така ще продължава, докато най-после учителят му даде задачата 2 х 2. Всеки знае, че 2 х 2 = 4. Ученикът ще реши тази задача, но това показва колко е способен.
към беседата >>
Какво ще отговорите на въпроса за отношението между механичните и психичните процеси?
Какво ще отговорите на въпроса за отношението между механичните и психичните процеси?
Сега вие се намирате на повърхността на океана, виждате, че големи вълни се носят по него, и мислите, че целият океан е развълнуван. Вярно ли е това? Ако от повърхността на океана съдите за целия океан, заключението ви е повърхностно.
към беседата >>
– Ако и тях не може да реши?
Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него. Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили. Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен. Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия. Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му.
– Ако и тях не може да реши?
– Ще му даде още по-лесни. Така ще продължава, докато най-после учителят му даде задачата 2 х 2. Всеки знае, че 2 х 2 = 4. Ученикът ще реши тази задача, но това показва колко е способен.
към беседата >>
Сега вие се намирате на повърхността на океана, виждате, че големи вълни се носят по него, и мислите, че целият океан е развълнуван.
Какво ще отговорите на въпроса за отношението между механичните и психичните процеси?
Сега вие се намирате на повърхността на океана, виждате, че големи вълни се носят по него, и мислите, че целият океан е развълнуван.
Вярно ли е това? Ако от повърхността на океана съдите за целия океан, заключението ви е повърхностно.
към беседата >>
– Ще му даде още по-лесни.
Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили. Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен. Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия. Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му. – Ако и тях не може да реши?
– Ще му даде още по-лесни.
Така ще продължава, докато най-после учителят му даде задачата 2 х 2. Всеки знае, че 2 х 2 = 4. Ученикът ще реши тази задача, но това показва колко е способен.
към беседата >>
Вярно ли е това?
Какво ще отговорите на въпроса за отношението между механичните и психичните процеси? Сега вие се намирате на повърхността на океана, виждате, че големи вълни се носят по него, и мислите, че целият океан е развълнуван.
Вярно ли е това?
Ако от повърхността на океана съдите за целия океан, заключението ви е повърхностно.
към беседата >>
Така ще продължава, докато най-после учителят му даде задачата 2 х 2.
Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен. Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия. Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му. – Ако и тях не може да реши? – Ще му даде още по-лесни.
Така ще продължава, докато най-после учителят му даде задачата 2 х 2.
Всеки знае, че 2 х 2 = 4. Ученикът ще реши тази задача, но това показва колко е способен.
към беседата >>
Ако от повърхността на океана съдите за целия океан, заключението ви е повърхностно.
Какво ще отговорите на въпроса за отношението между механичните и психичните процеси? Сега вие се намирате на повърхността на океана, виждате, че големи вълни се носят по него, и мислите, че целият океан е развълнуван. Вярно ли е това?
Ако от повърхността на океана съдите за целия океан, заключението ви е повърхностно.
към беседата >>
Всеки знае, че 2 х 2 = 4.
Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия. Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му. – Ако и тях не може да реши? – Ще му даде още по-лесни. Така ще продължава, докато най-после учителят му даде задачата 2 х 2.
Всеки знае, че 2 х 2 = 4.
Ученикът ще реши тази задача, но това показва колко е способен.
към беседата >>
Имате една окръжност, крива линия, направена от някакъв метал, с определена дебелина.
Имате една окръжност, крива линия, направена от някакъв метал, с определена дебелина.
Ако дебелината й не е навсякъде еднаква, щом я турите в движение, тя ще издържи известно време, не може обаче да се разчита на нея. Всеки, който разбира законите на механиката, може да изчисли колко време ще издържи кривата линия. Той може точно да определи на кое място ще стане пречупването или огъването. И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Аурата на човека определя неговия манталитет.
към беседата >>
Ученикът ще реши тази задача, но това показва колко е способен.
Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му. – Ако и тях не може да реши? – Ще му даде още по-лесни. Така ще продължава, докато най-после учителят му даде задачата 2 х 2. Всеки знае, че 2 х 2 = 4.
Ученикът ще реши тази задача, но това показва колко е способен.
към беседата >>
Ако дебелината й не е навсякъде еднаква, щом я турите в движение, тя ще издържи известно време, не може обаче да се разчита на нея.
Имате една окръжност, крива линия, направена от някакъв метал, с определена дебелина.
Ако дебелината й не е навсякъде еднаква, щом я турите в движение, тя ще издържи известно време, не може обаче да се разчита на нея.
Всеки, който разбира законите на механиката, може да изчисли колко време ще издържи кривата линия. Той може точно да определи на кое място ще стане пречупването или огъването. И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Аурата на човека определя неговия манталитет. – Видима ли е аурата?
към беседата >>
На какво прилича четворката?
На какво прилича четворката?
Като знак 4 напомня малко диеза, музикален знак за повишаване на тоновете. Четворката има отношение и към квадрата – условие за разрешаване на противоречията в живота. Сегашният строй ще се подобри, когато хората разберат силата на квадрата. Къщите на хората са построени върху законите на квадрата. Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни.
към беседата >>
Всеки, който разбира законите на механиката, може да изчисли колко време ще издържи кривата линия.
Имате една окръжност, крива линия, направена от някакъв метал, с определена дебелина. Ако дебелината й не е навсякъде еднаква, щом я турите в движение, тя ще издържи известно време, не може обаче да се разчита на нея.
Всеки, който разбира законите на механиката, може да изчисли колко време ще издържи кривата линия.
Той може точно да определи на кое място ще стане пречупването или огъването. И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Аурата на човека определя неговия манталитет. – Видима ли е аурата? – За едни е видима, за други – невидима.
към беседата >>
Като знак 4 напомня малко диеза, музикален знак за повишаване на тоновете.
На какво прилича четворката?
Като знак 4 напомня малко диеза, музикален знак за повишаване на тоновете.
Четворката има отношение и към квадрата – условие за разрешаване на противоречията в живота. Сегашният строй ще се подобри, когато хората разберат силата на квадрата. Къщите на хората са построени върху законите на квадрата. Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни. Няма кръгли къщи в живота.
към беседата >>
Той може точно да определи на кое място ще стане пречупването или огъването.
Имате една окръжност, крива линия, направена от някакъв метал, с определена дебелина. Ако дебелината й не е навсякъде еднаква, щом я турите в движение, тя ще издържи известно време, не може обаче да се разчита на нея. Всеки, който разбира законите на механиката, може да изчисли колко време ще издържи кривата линия.
Той може точно да определи на кое място ще стане пречупването или огъването.
И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Аурата на човека определя неговия манталитет. – Видима ли е аурата? – За едни е видима, за други – невидима. В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства.
към беседата >>
Четворката има отношение и към квадрата – условие за разрешаване на противоречията в живота.
На какво прилича четворката? Като знак 4 напомня малко диеза, музикален знак за повишаване на тоновете.
Четворката има отношение и към квадрата – условие за разрешаване на противоречията в живота.
Сегашният строй ще се подобри, когато хората разберат силата на квадрата. Къщите на хората са построени върху законите на квадрата. Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни. Няма кръгли къщи в живота. Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата.
към беседата >>
И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина.
Имате една окръжност, крива линия, направена от някакъв метал, с определена дебелина. Ако дебелината й не е навсякъде еднаква, щом я турите в движение, тя ще издържи известно време, не може обаче да се разчита на нея. Всеки, който разбира законите на механиката, може да изчисли колко време ще издържи кривата линия. Той може точно да определи на кое място ще стане пречупването или огъването.
И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина.
Аурата на човека определя неговия манталитет. – Видима ли е аурата? – За едни е видима, за други – невидима. В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните – слугите.
към беседата >>
Сегашният строй ще се подобри, когато хората разберат силата на квадрата.
На какво прилича четворката? Като знак 4 напомня малко диеза, музикален знак за повишаване на тоновете. Четворката има отношение и към квадрата – условие за разрешаване на противоречията в живота.
Сегашният строй ще се подобри, когато хората разберат силата на квадрата.
Къщите на хората са построени върху законите на квадрата. Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни. Няма кръгли къщи в живота. Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата. Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении.
към беседата >>
Аурата на човека определя неговия манталитет.
Имате една окръжност, крива линия, направена от някакъв метал, с определена дебелина. Ако дебелината й не е навсякъде еднаква, щом я турите в движение, тя ще издържи известно време, не може обаче да се разчита на нея. Всеки, който разбира законите на механиката, може да изчисли колко време ще издържи кривата линия. Той може точно да определи на кое място ще стане пречупването или огъването. И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина.
Аурата на човека определя неговия манталитет.
– Видима ли е аурата? – За едни е видима, за други – невидима. В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните – слугите. Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът?
към беседата >>
Къщите на хората са построени върху законите на квадрата.
На какво прилича четворката? Като знак 4 напомня малко диеза, музикален знак за повишаване на тоновете. Четворката има отношение и към квадрата – условие за разрешаване на противоречията в живота. Сегашният строй ще се подобри, когато хората разберат силата на квадрата.
Къщите на хората са построени върху законите на квадрата.
Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни. Няма кръгли къщи в живота. Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата. Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении. Някои казват: Направихме набързо един салон.
към беседата >>
– Видима ли е аурата?
Ако дебелината й не е навсякъде еднаква, щом я турите в движение, тя ще издържи известно време, не може обаче да се разчита на нея. Всеки, който разбира законите на механиката, може да изчисли колко време ще издържи кривата линия. Той може точно да определи на кое място ще стане пречупването или огъването. И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Аурата на човека определя неговия манталитет.
– Видима ли е аурата?
– За едни е видима, за други – невидима. В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните – слугите. Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът? Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни?
към беседата >>
Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни.
На какво прилича четворката? Като знак 4 напомня малко диеза, музикален знак за повишаване на тоновете. Четворката има отношение и към квадрата – условие за разрешаване на противоречията в живота. Сегашният строй ще се подобри, когато хората разберат силата на квадрата. Къщите на хората са построени върху законите на квадрата.
Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни.
Няма кръгли къщи в живота. Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата. Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении. Някои казват: Направихме набързо един салон. – Не е така.
към беседата >>
– За едни е видима, за други – невидима.
Всеки, който разбира законите на механиката, може да изчисли колко време ще издържи кривата линия. Той може точно да определи на кое място ще стане пречупването или огъването. И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Аурата на човека определя неговия манталитет. – Видима ли е аурата?
– За едни е видима, за други – невидима.
В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните – слугите. Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът? Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни? – Какъв слуга е нужен на умния господар?
към беседата >>
Няма кръгли къщи в живота.
Като знак 4 напомня малко диеза, музикален знак за повишаване на тоновете. Четворката има отношение и към квадрата – условие за разрешаване на противоречията в живота. Сегашният строй ще се подобри, когато хората разберат силата на квадрата. Къщите на хората са построени върху законите на квадрата. Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни.
Няма кръгли къщи в живота.
Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата. Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении. Някои казват: Направихме набързо един салон. – Не е така. Определено е как да се построи салонът.
към беседата >>
В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства.
Той може точно да определи на кое място ще стане пречупването или огъването. И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Аурата на човека определя неговия манталитет. – Видима ли е аурата? – За едни е видима, за други – невидима.
В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства.
Горните енергии са господарите, а долните – слугите. Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът? Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни? – Какъв слуга е нужен на умния господар? От какво се нуждае бедният?
към беседата >>
Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата.
Четворката има отношение и към квадрата – условие за разрешаване на противоречията в живота. Сегашният строй ще се подобри, когато хората разберат силата на квадрата. Къщите на хората са построени върху законите на квадрата. Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни. Няма кръгли къщи в живота.
Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата.
Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении. Някои казват: Направихме набързо един салон. – Не е така. Определено е как да се построи салонът. – Трябваше да бъде по-висок.
към беседата >>
Горните енергии са господарите, а долните – слугите.
И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Аурата на човека определя неговия манталитет. – Видима ли е аурата? – За едни е видима, за други – невидима. В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства.
Горните енергии са господарите, а долните – слугите.
Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът? Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни? – Какъв слуга е нужен на умния господар? От какво се нуждае бедният? От какво се нуждае гладният?
към беседата >>
Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении.
Сегашният строй ще се подобри, когато хората разберат силата на квадрата. Къщите на хората са построени върху законите на квадрата. Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни. Няма кръгли къщи в живота. Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата.
Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении.
Някои казват: Направихме набързо един салон. – Не е така. Определено е как да се построи салонът. – Трябваше да бъде по-висок. Това е друг въпрос.
към беседата >>
Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът?
Аурата на човека определя неговия манталитет. – Видима ли е аурата? – За едни е видима, за други – невидима. В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните – слугите.
Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът?
Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни? – Какъв слуга е нужен на умния господар? От какво се нуждае бедният? От какво се нуждае гладният? Ще кажете, че гладният има нужда от хляб.
към беседата >>
Някои казват: Направихме набързо един салон.
Къщите на хората са построени върху законите на квадрата. Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни. Няма кръгли къщи в живота. Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата. Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении.
Някои казват: Направихме набързо един салон.
– Не е така. Определено е как да се построи салонът. – Трябваше да бъде по-висок. Това е друг въпрос. Според мене салонът трябва да се разшири – има условия за това.
към беседата >>
Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни?
– Видима ли е аурата? – За едни е видима, за други – невидима. В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните – слугите. Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът?
Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни?
– Какъв слуга е нужен на умния господар? От какво се нуждае бедният? От какво се нуждае гладният? Ще кажете, че гладният има нужда от хляб. – Защо?
към беседата >>
– Не е така.
Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни. Няма кръгли къщи в живота. Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата. Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении. Някои казват: Направихме набързо един салон.
– Не е така.
Определено е как да се построи салонът. – Трябваше да бъде по-висок. Това е друг въпрос. Според мене салонът трябва да се разшири – има условия за това.
към беседата >>
– Какъв слуга е нужен на умния господар?
– За едни е видима, за други – невидима. В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните – слугите. Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът? Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни?
– Какъв слуга е нужен на умния господар?
От какво се нуждае бедният? От какво се нуждае гладният? Ще кажете, че гладният има нужда от хляб. – Защо? – Защото той има отношение към хляба.
към беседата >>
Определено е как да се построи салонът.
Няма кръгли къщи в живота. Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата. Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении. Някои казват: Направихме набързо един салон. – Не е така.
Определено е как да се построи салонът.
– Трябваше да бъде по-висок. Това е друг въпрос. Според мене салонът трябва да се разшири – има условия за това.
към беседата >>
От какво се нуждае бедният?
В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните – слугите. Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът? Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни? – Какъв слуга е нужен на умния господар?
От какво се нуждае бедният?
От какво се нуждае гладният? Ще кажете, че гладният има нужда от хляб. – Защо? – Защото той има отношение към хляба. Нуждата от нещо определя стремежа на човека.
към беседата >>
– Трябваше да бъде по-висок.
Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата. Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении. Някои казват: Направихме набързо един салон. – Не е така. Определено е как да се построи салонът.
– Трябваше да бъде по-висок.
Това е друг въпрос. Според мене салонът трябва да се разшири – има условия за това.
към беседата >>
От какво се нуждае гладният?
Горните енергии са господарите, а долните – слугите. Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът? Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни? – Какъв слуга е нужен на умния господар? От какво се нуждае бедният?
От какво се нуждае гладният?
Ще кажете, че гладният има нужда от хляб. – Защо? – Защото той има отношение към хляба. Нуждата от нещо определя стремежа на човека. Всеки се стреми към това, от което има нужда.
към беседата >>
Това е друг въпрос.
Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении. Някои казват: Направихме набързо един салон. – Не е така. Определено е как да се построи салонът. – Трябваше да бъде по-висок.
Това е друг въпрос.
Според мене салонът трябва да се разшири – има условия за това.
към беседата >>
Ще кажете, че гладният има нужда от хляб.
Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът? Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни? – Какъв слуга е нужен на умния господар? От какво се нуждае бедният? От какво се нуждае гладният?
Ще кажете, че гладният има нужда от хляб.
– Защо? – Защото той има отношение към хляба. Нуждата от нещо определя стремежа на човека. Всеки се стреми към това, от което има нужда. Понеже нуждите на хората са различни, затова и стремежите им са различни.
към беседата >>
Според мене салонът трябва да се разшири – има условия за това.
Някои казват: Направихме набързо един салон. – Не е така. Определено е как да се построи салонът. – Трябваше да бъде по-висок. Това е друг въпрос.
Според мене салонът трябва да се разшири – има условия за това.
към беседата >>
– Защо?
Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни? – Какъв слуга е нужен на умния господар? От какво се нуждае бедният? От какво се нуждае гладният? Ще кажете, че гладният има нужда от хляб.
– Защо?
– Защото той има отношение към хляба. Нуждата от нещо определя стремежа на човека. Всеки се стреми към това, от което има нужда. Понеже нуждите на хората са различни, затова и стремежите им са различни. Ако не беше така, хората щяха да бъдат еднакви и да се отблъскват.
към беседата >>
Сега аз искам да обърна вниманието ви към Битието.
Сега аз искам да обърна вниманието ви към Битието.
Веднъж сте дошли на земята, вие имате отношение към Битието. Така и всеки ученик трябва да има отношение към своите учители и към онова, което му се преподава. Ще учиш и ще бъдеш пръв ученик! Какви ще бъдат отношенията ти към твоите другари, това е на второ място. Първото нещо е да определиш отношенията си към своя учител.
към беседата >>
– Защото той има отношение към хляба.
– Какъв слуга е нужен на умния господар? От какво се нуждае бедният? От какво се нуждае гладният? Ще кажете, че гладният има нужда от хляб. – Защо?
– Защото той има отношение към хляба.
Нуждата от нещо определя стремежа на човека. Всеки се стреми към това, от което има нужда. Понеже нуждите на хората са различни, затова и стремежите им са различни. Ако не беше така, хората щяха да бъдат еднакви и да се отблъскват.
към беседата >>
Веднъж сте дошли на земята, вие имате отношение към Битието.
Сега аз искам да обърна вниманието ви към Битието.
Веднъж сте дошли на земята, вие имате отношение към Битието.
Така и всеки ученик трябва да има отношение към своите учители и към онова, което му се преподава. Ще учиш и ще бъдеш пръв ученик! Какви ще бъдат отношенията ти към твоите другари, това е на второ място. Първото нещо е да определиш отношенията си към своя учител. Щом първото отношение е правилно, и второто ще бъде правилно – отношението към твоите съученици.
към беседата >>
Нуждата от нещо определя стремежа на човека.
От какво се нуждае бедният? От какво се нуждае гладният? Ще кажете, че гладният има нужда от хляб. – Защо? – Защото той има отношение към хляба.
Нуждата от нещо определя стремежа на човека.
Всеки се стреми към това, от което има нужда. Понеже нуждите на хората са различни, затова и стремежите им са различни. Ако не беше така, хората щяха да бъдат еднакви и да се отблъскват.
към беседата >>
Така и всеки ученик трябва да има отношение към своите учители и към онова, което му се преподава.
Сега аз искам да обърна вниманието ви към Битието. Веднъж сте дошли на земята, вие имате отношение към Битието.
Така и всеки ученик трябва да има отношение към своите учители и към онова, което му се преподава.
Ще учиш и ще бъдеш пръв ученик! Какви ще бъдат отношенията ти към твоите другари, това е на второ място. Първото нещо е да определиш отношенията си към своя учител. Щом първото отношение е правилно, и второто ще бъде правилно – отношението към твоите съученици. Като са правилни двете отношения, и третото – към окръжаващите – ще бъде правилно.
към беседата >>
Всеки се стреми към това, от което има нужда.
От какво се нуждае гладният? Ще кажете, че гладният има нужда от хляб. – Защо? – Защото той има отношение към хляба. Нуждата от нещо определя стремежа на човека.
Всеки се стреми към това, от което има нужда.
Понеже нуждите на хората са различни, затова и стремежите им са различни. Ако не беше така, хората щяха да бъдат еднакви и да се отблъскват.
към беседата >>
Ще учиш и ще бъдеш пръв ученик!
Сега аз искам да обърна вниманието ви към Битието. Веднъж сте дошли на земята, вие имате отношение към Битието. Така и всеки ученик трябва да има отношение към своите учители и към онова, което му се преподава.
Ще учиш и ще бъдеш пръв ученик!
Какви ще бъдат отношенията ти към твоите другари, това е на второ място. Първото нещо е да определиш отношенията си към своя учител. Щом първото отношение е правилно, и второто ще бъде правилно – отношението към твоите съученици. Като са правилни двете отношения, и третото – към окръжаващите – ще бъде правилно.
към беседата >>
Понеже нуждите на хората са различни, затова и стремежите им са различни.
Ще кажете, че гладният има нужда от хляб. – Защо? – Защото той има отношение към хляба. Нуждата от нещо определя стремежа на човека. Всеки се стреми към това, от което има нужда.
Понеже нуждите на хората са различни, затова и стремежите им са различни.
Ако не беше така, хората щяха да бъдат еднакви и да се отблъскват.
към беседата >>
Какви ще бъдат отношенията ти към твоите другари, това е на второ място.
Сега аз искам да обърна вниманието ви към Битието. Веднъж сте дошли на земята, вие имате отношение към Битието. Така и всеки ученик трябва да има отношение към своите учители и към онова, което му се преподава. Ще учиш и ще бъдеш пръв ученик!
Какви ще бъдат отношенията ти към твоите другари, това е на второ място.
Първото нещо е да определиш отношенията си към своя учител. Щом първото отношение е правилно, и второто ще бъде правилно – отношението към твоите съученици. Като са правилни двете отношения, и третото – към окръжаващите – ще бъде правилно.
към беседата >>
Ако не беше така, хората щяха да бъдат еднакви и да се отблъскват.
– Защо? – Защото той има отношение към хляба. Нуждата от нещо определя стремежа на човека. Всеки се стреми към това, от което има нужда. Понеже нуждите на хората са различни, затова и стремежите им са различни.
Ако не беше така, хората щяха да бъдат еднакви и да се отблъскват.
към беседата >>
Първото нещо е да определиш отношенията си към своя учител.
Сега аз искам да обърна вниманието ви към Битието. Веднъж сте дошли на земята, вие имате отношение към Битието. Така и всеки ученик трябва да има отношение към своите учители и към онова, което му се преподава. Ще учиш и ще бъдеш пръв ученик! Какви ще бъдат отношенията ти към твоите другари, това е на второ място.
Първото нещо е да определиш отношенията си към своя учител.
Щом първото отношение е правилно, и второто ще бъде правилно – отношението към твоите съученици. Като са правилни двете отношения, и третото – към окръжаващите – ще бъде правилно.
към беседата >>
И тъй, благодарете, че хората не са еднакви, че нямат еднакви разбирания.
И тъй, благодарете, че хората не са еднакви, че нямат еднакви разбирания.
Могат ли всички хора да приличат на тебе? Ти възпитаваш един човек, искаш да стане като тебе. Каквото му заповядаш, да го изпълнява, както искаш. И това е възможно, но какъв ще бъде резултатът от това възпитание? Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване.
към беседата >>
Щом първото отношение е правилно, и второто ще бъде правилно – отношението към твоите съученици.
Веднъж сте дошли на земята, вие имате отношение към Битието. Така и всеки ученик трябва да има отношение към своите учители и към онова, което му се преподава. Ще учиш и ще бъдеш пръв ученик! Какви ще бъдат отношенията ти към твоите другари, това е на второ място. Първото нещо е да определиш отношенията си към своя учител.
Щом първото отношение е правилно, и второто ще бъде правилно – отношението към твоите съученици.
Като са правилни двете отношения, и третото – към окръжаващите – ще бъде правилно.
към беседата >>
Могат ли всички хора да приличат на тебе?
И тъй, благодарете, че хората не са еднакви, че нямат еднакви разбирания.
Могат ли всички хора да приличат на тебе?
Ти възпитаваш един човек, искаш да стане като тебе. Каквото му заповядаш, да го изпълнява, както искаш. И това е възможно, но какъв ще бъде резултатът от това възпитание? Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване. Обичаш някого до известно време.
към беседата >>
Като са правилни двете отношения, и третото – към окръжаващите – ще бъде правилно.
Така и всеки ученик трябва да има отношение към своите учители и към онова, което му се преподава. Ще учиш и ще бъдеш пръв ученик! Какви ще бъдат отношенията ти към твоите другари, това е на второ място. Първото нещо е да определиш отношенията си към своя учител. Щом първото отношение е правилно, и второто ще бъде правилно – отношението към твоите съученици.
Като са правилни двете отношения, и третото – към окръжаващите – ще бъде правилно.
към беседата >>
Ти възпитаваш един човек, искаш да стане като тебе.
И тъй, благодарете, че хората не са еднакви, че нямат еднакви разбирания. Могат ли всички хора да приличат на тебе?
Ти възпитаваш един човек, искаш да стане като тебе.
Каквото му заповядаш, да го изпълнява, както искаш. И това е възможно, но какъв ще бъде резултатът от това възпитание? Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване. Обичаш някого до известно време. След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен.
към беседата >>
Казваш: Дишам, следователно уча, решавам една задача.
Казваш: Дишам, следователно уча, решавам една задача.
Ям – решавам една задача. – Така е. С дишането, с храненето, с движенията човек решава задачите си в живота. Ако не е така, дишането няма смисъл, храненето няма смисъл, движенията – също нямат смисъл. Целият живот е предметно учение.
към беседата >>
Каквото му заповядаш, да го изпълнява, както искаш.
И тъй, благодарете, че хората не са еднакви, че нямат еднакви разбирания. Могат ли всички хора да приличат на тебе? Ти възпитаваш един човек, искаш да стане като тебе.
Каквото му заповядаш, да го изпълнява, както искаш.
И това е възможно, но какъв ще бъде резултатът от това възпитание? Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване. Обичаш някого до известно време. След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен. Коя е причината за това?
към беседата >>
Ям – решавам една задача.
Казваш: Дишам, следователно уча, решавам една задача.
Ям – решавам една задача.
– Така е. С дишането, с храненето, с движенията човек решава задачите си в живота. Ако не е така, дишането няма смисъл, храненето няма смисъл, движенията – също нямат смисъл. Целият живот е предметно учение. Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете.
към беседата >>
И това е възможно, но какъв ще бъде резултатът от това възпитание?
И тъй, благодарете, че хората не са еднакви, че нямат еднакви разбирания. Могат ли всички хора да приличат на тебе? Ти възпитаваш един човек, искаш да стане като тебе. Каквото му заповядаш, да го изпълнява, както искаш.
И това е възможно, но какъв ще бъде резултатът от това възпитание?
Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване. Обичаш някого до известно време. След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен. Коя е причината за това? По силата на кой психологичен закон става това?
към беседата >>
– Така е.
Казваш: Дишам, следователно уча, решавам една задача. Ям – решавам една задача.
– Така е.
С дишането, с храненето, с движенията човек решава задачите си в живота. Ако не е така, дишането няма смисъл, храненето няма смисъл, движенията – също нямат смисъл. Целият живот е предметно учение. Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете. Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос.
към беседата >>
Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване.
И тъй, благодарете, че хората не са еднакви, че нямат еднакви разбирания. Могат ли всички хора да приличат на тебе? Ти възпитаваш един човек, искаш да стане като тебе. Каквото му заповядаш, да го изпълнява, както искаш. И това е възможно, но какъв ще бъде резултатът от това възпитание?
Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване.
Обичаш някого до известно време. След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен. Коя е причината за това? По силата на кой психологичен закон става това? Как си обяснявате изстиването или охлаждането на телата от физическо гледище?
към беседата >>
С дишането, с храненето, с движенията човек решава задачите си в живота.
Казваш: Дишам, следователно уча, решавам една задача. Ям – решавам една задача. – Така е.
С дишането, с храненето, с движенията човек решава задачите си в живота.
Ако не е така, дишането няма смисъл, храненето няма смисъл, движенията – също нямат смисъл. Целият живот е предметно учение. Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете. Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос. Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате.
към беседата >>
Обичаш някого до известно време.
Могат ли всички хора да приличат на тебе? Ти възпитаваш един човек, искаш да стане като тебе. Каквото му заповядаш, да го изпълнява, както искаш. И това е възможно, но какъв ще бъде резултатът от това възпитание? Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване.
Обичаш някого до известно време.
След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен. Коя е причината за това? По силата на кой психологичен закон става това? Как си обяснявате изстиването или охлаждането на телата от физическо гледище? Причината за това е външна, станало е понижаване на външната температура.
към беседата >>
Ако не е така, дишането няма смисъл, храненето няма смисъл, движенията – също нямат смисъл.
Казваш: Дишам, следователно уча, решавам една задача. Ям – решавам една задача. – Така е. С дишането, с храненето, с движенията човек решава задачите си в живота.
Ако не е така, дишането няма смисъл, храненето няма смисъл, движенията – също нямат смисъл.
Целият живот е предметно учение. Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете. Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос. Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате. Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите.
към беседата >>
След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен.
Ти възпитаваш един човек, искаш да стане като тебе. Каквото му заповядаш, да го изпълнява, както искаш. И това е възможно, но какъв ще бъде резултатът от това възпитание? Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване. Обичаш някого до известно време.
След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен.
Коя е причината за това? По силата на кой психологичен закон става това? Как си обяснявате изстиването или охлаждането на телата от физическо гледище? Причината за това е външна, станало е понижаване на външната температура. Ако дадено тяло се сгорещява, казваме, че външната температура се е повишила.
към беседата >>
Целият живот е предметно учение.
Казваш: Дишам, следователно уча, решавам една задача. Ям – решавам една задача. – Така е. С дишането, с храненето, с движенията човек решава задачите си в живота. Ако не е така, дишането няма смисъл, храненето няма смисъл, движенията – също нямат смисъл.
Целият живот е предметно учение.
Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете. Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос. Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате. Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите. Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак.
към беседата >>
Коя е причината за това?
Каквото му заповядаш, да го изпълнява, както искаш. И това е възможно, но какъв ще бъде резултатът от това възпитание? Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване. Обичаш някого до известно време. След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен.
Коя е причината за това?
По силата на кой психологичен закон става това? Как си обяснявате изстиването или охлаждането на телата от физическо гледище? Причината за това е външна, станало е понижаване на външната температура. Ако дадено тяло се сгорещява, казваме, че външната температура се е повишила. Следователно, ако едно същество прилича на тебе, това показва, че външните условия са еднакви и за двамата.
към беседата >>
Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете.
Ям – решавам една задача. – Така е. С дишането, с храненето, с движенията човек решава задачите си в живота. Ако не е така, дишането няма смисъл, храненето няма смисъл, движенията – също нямат смисъл. Целият живот е предметно учение.
Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете.
Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос. Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате. Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите. Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак. Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак.
към беседата >>
По силата на кой психологичен закон става това?
И това е възможно, но какъв ще бъде резултатът от това възпитание? Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване. Обичаш някого до известно време. След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен. Коя е причината за това?
По силата на кой психологичен закон става това?
Как си обяснявате изстиването или охлаждането на телата от физическо гледище? Причината за това е външна, станало е понижаване на външната температура. Ако дадено тяло се сгорещява, казваме, че външната температура се е повишила. Следователно, ако едно същество прилича на тебе, това показва, че външните условия са еднакви и за двамата. Това същество ще пожелае да заеме твоето място.
към беседата >>
Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос.
– Така е. С дишането, с храненето, с движенията човек решава задачите си в живота. Ако не е така, дишането няма смисъл, храненето няма смисъл, движенията – също нямат смисъл. Целият живот е предметно учение. Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете.
Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос.
Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате. Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите. Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак. Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак. Това е безпредметно вече.
към беседата >>
Как си обяснявате изстиването или охлаждането на телата от физическо гледище?
Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване. Обичаш някого до известно време. След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен. Коя е причината за това? По силата на кой психологичен закон става това?
Как си обяснявате изстиването или охлаждането на телата от физическо гледище?
Причината за това е външна, станало е понижаване на външната температура. Ако дадено тяло се сгорещява, казваме, че външната температура се е повишила. Следователно, ако едно същество прилича на тебе, това показва, че външните условия са еднакви и за двамата. Това същество ще пожелае да заеме твоето място.
към беседата >>
Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате.
С дишането, с храненето, с движенията човек решава задачите си в живота. Ако не е така, дишането няма смисъл, храненето няма смисъл, движенията – също нямат смисъл. Целият живот е предметно учение. Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете. Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос.
Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате.
Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите. Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак. Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак. Това е безпредметно вече. Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума.
към беседата >>
Причината за това е външна, станало е понижаване на външната температура.
Обичаш някого до известно време. След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен. Коя е причината за това? По силата на кой психологичен закон става това? Как си обяснявате изстиването или охлаждането на телата от физическо гледище?
Причината за това е външна, станало е понижаване на външната температура.
Ако дадено тяло се сгорещява, казваме, че външната температура се е повишила. Следователно, ако едно същество прилича на тебе, това показва, че външните условия са еднакви и за двамата. Това същество ще пожелае да заеме твоето място.
към беседата >>
Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите.
Ако не е така, дишането няма смисъл, храненето няма смисъл, движенията – също нямат смисъл. Целият живот е предметно учение. Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете. Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос. Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате.
Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите.
Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак. Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак. Това е безпредметно вече. Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума. Казваш му, че е гарга, т.е.
към беседата >>
Ако дадено тяло се сгорещява, казваме, че външната температура се е повишила.
След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен. Коя е причината за това? По силата на кой психологичен закон става това? Как си обяснявате изстиването или охлаждането на телата от физическо гледище? Причината за това е външна, станало е понижаване на външната температура.
Ако дадено тяло се сгорещява, казваме, че външната температура се е повишила.
Следователно, ако едно същество прилича на тебе, това показва, че външните условия са еднакви и за двамата. Това същество ще пожелае да заеме твоето място.
към беседата >>
Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак.
Целият живот е предметно учение. Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете. Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос. Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате. Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите.
Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак.
Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак. Това е безпредметно вече. Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума. Казваш му, че е гарга, т.е. че не разбира нещата.
към беседата >>
Следователно, ако едно същество прилича на тебе, това показва, че външните условия са еднакви и за двамата.
Коя е причината за това? По силата на кой психологичен закон става това? Как си обяснявате изстиването или охлаждането на телата от физическо гледище? Причината за това е външна, станало е понижаване на външната температура. Ако дадено тяло се сгорещява, казваме, че външната температура се е повишила.
Следователно, ако едно същество прилича на тебе, това показва, че външните условия са еднакви и за двамата.
Това същество ще пожелае да заеме твоето място.
към беседата >>
Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак.
Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете. Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос. Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате. Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите. Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак.
Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак.
Това е безпредметно вече. Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума. Казваш му, че е гарга, т.е. че не разбира нещата. После ще се извиниш, т.е.
към беседата >>
Това същество ще пожелае да заеме твоето място.
По силата на кой психологичен закон става това? Как си обяснявате изстиването или охлаждането на телата от физическо гледище? Причината за това е външна, станало е понижаване на външната температура. Ако дадено тяло се сгорещява, казваме, че външната температура се е повишила. Следователно, ако едно същество прилича на тебе, това показва, че външните условия са еднакви и за двамата.
Това същество ще пожелае да заеме твоето място.
към беседата >>
Това е безпредметно вече.
Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос. Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате. Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите. Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак. Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак.
Това е безпредметно вече.
Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума. Казваш му, че е гарга, т.е. че не разбира нещата. После ще се извиниш, т.е. ще влезеш с десния крак.
към беседата >>
Питам: Какво печелиш, ако ученикът ти стане като тебе?
Питам: Какво печелиш, ако ученикът ти стане като тебе?
Все ще придобиеш нещо, но загубата ще бъде по-голяма. Това е закон. Какво печели учителят, ако преди неговото идване учениците му се разбирали помежду си, а след това започват да спорят. По-рано са имали братски отношения, а след това започват да се обиждат взаимно. Учителят ще каже,че ги направил, каквито иска.
към беседата >>
Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума.
Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате. Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите. Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак. Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак. Това е безпредметно вече.
Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума.
Казваш му, че е гарга, т.е. че не разбира нещата. После ще се извиниш, т.е. ще влезеш с десния крак. Той ще те извини, но си казал вече обидната дума.
към беседата >>
Все ще придобиеш нещо, но загубата ще бъде по-голяма.
Питам: Какво печелиш, ако ученикът ти стане като тебе?
Все ще придобиеш нещо, но загубата ще бъде по-голяма.
Това е закон. Какво печели учителят, ако преди неговото идване учениците му се разбирали помежду си, а след това започват да спорят. По-рано са имали братски отношения, а след това започват да се обиждат взаимно. Учителят ще каже,че ги направил, каквито иска. Може да е постигнал това, но и друго е постигнал: те започват да се отблъскват.
към беседата >>
Казваш му, че е гарга, т.е.
Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите. Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак. Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак. Това е безпредметно вече. Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума.
Казваш му, че е гарга, т.е.
че не разбира нещата. После ще се извиниш, т.е. ще влезеш с десния крак. Той ще те извини, но си казал вече обидната дума. Гарга, паток означават глупав човек.
към беседата >>
Това е закон.
Питам: Какво печелиш, ако ученикът ти стане като тебе? Все ще придобиеш нещо, но загубата ще бъде по-голяма.
Това е закон.
Какво печели учителят, ако преди неговото идване учениците му се разбирали помежду си, а след това започват да спорят. По-рано са имали братски отношения, а след това започват да се обиждат взаимно. Учителят ще каже,че ги направил, каквито иска. Може да е постигнал това, но и друго е постигнал: те започват да се отблъскват. Може ли господарят да направи слугата си добър, ако не му е дал пример за това?
към беседата >>
че не разбира нещата.
Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак. Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак. Това е безпредметно вече. Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума. Казваш му, че е гарга, т.е.
че не разбира нещата.
После ще се извиниш, т.е. ще влезеш с десния крак. Той ще те извини, но си казал вече обидната дума. Гарга, паток означават глупав човек. Има патоци, по-морални от някои хора.
към беседата >>
Те показват, че зависят от етера.
(втори вариант)
Сега ние минаваме тия положения на кристалите.
Те показват, че зависят от етера.
Не зависят от атмосферното налягане, но от етера. Ти знаеш теченията на тия силови линии.
към втори вариант >>
Да допуснем: Втория път му дава по-проста задача, третия път му даде още по-проста и най-после дойде до най-простата задача.
(втори вариант)
Допуснете, че един ученик, дава му учителят една задача да я разреши, не може да разреши задачата, дава му втора, трета, четвърта, пак не може да ги реши. Тогава какви ще бъдат заключенията на учителя? – Не е способен този ученик. Ако той е заинтересован, ще извика някой друг ученик. Вие ще кажете на учителя: Дайте ми задача, която отговаря на моите способности.
Да допуснем: Втория път му дава по-проста задача, третия път му даде още по-проста и най-после дойде до най-простата задача.
Представете си, даде му задачата, две по две правят 4. Какво се постига?
към втори вариант >>
Не зависят от атмосферното налягане, но от етера.
(втори вариант)
Сега ние минаваме тия положения на кристалите. Те показват, че зависят от етера.
Не зависят от атмосферното налягане, но от етера.
Ти знаеш теченията на тия силови линии.
към втори вариант >>
Представете си, даде му задачата, две по две правят 4.
(втори вариант)
Тогава какви ще бъдат заключенията на учителя? – Не е способен този ученик. Ако той е заинтересован, ще извика някой друг ученик. Вие ще кажете на учителя: Дайте ми задача, която отговаря на моите способности. Да допуснем: Втория път му дава по-проста задача, третия път му даде още по-проста и най-после дойде до най-простата задача.
Представете си, даде му задачата, две по две правят 4.
Какво се постига?
към втори вариант >>
Ти знаеш теченията на тия силови линии.
(втори вариант)
Сега ние минаваме тия положения на кристалите. Те показват, че зависят от етера. Не зависят от атмосферното налягане, но от етера.
Ти знаеш теченията на тия силови линии.
към втори вариант >>
Какво се постига?
(втори вариант)
– Не е способен този ученик. Ако той е заинтересован, ще извика някой друг ученик. Вие ще кажете на учителя: Дайте ми задача, която отговаря на моите способности. Да допуснем: Втория път му дава по-проста задача, третия път му даде още по-проста и най-после дойде до най-простата задача. Представете си, даде му задачата, две по две правят 4.
Какво се постига?
към втори вариант >>
Сега мене не ми е въпросът за барометъра, защото, ако речете вие да го наблюдавате, ще си изгубите времето.
(втори вариант)
Сега мене не ми е въпросът за барометъра, защото, ако речете вие да го наблюдавате, ще си изгубите времето.
Ако някой учен толкоз се е вглъбил, че забрави да преподава. После ще забележите това изключение в тия явления и ще замязате на един млад момък. Той ме среща тук понякой път. Пише поезия доста хубава. Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота.
към втори вариант >>
Какъв е този знак в музиката ♯.
(втори вариант)
Какъв е този знак в музиката ♯.
Този знак повишава с половин тон. Същевременно се образува туй, което търсите. Образува се квадратът. Две по две е четири, то е квадрат. Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота.
към втори вариант >>
Ако някой учен толкоз се е вглъбил, че забрави да преподава.
(втори вариант)
Сега мене не ми е въпросът за барометъра, защото, ако речете вие да го наблюдавате, ще си изгубите времето.
Ако някой учен толкоз се е вглъбил, че забрави да преподава.
После ще забележите това изключение в тия явления и ще замязате на един млад момък. Той ме среща тук понякой път. Пише поезия доста хубава. Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота. Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав.
към втори вариант >>
Този знак повишава с половин тон.
(втори вариант)
Какъв е този знак в музиката ♯.
Този знак повишава с половин тон.
Същевременно се образува туй, което търсите. Образува се квадратът. Две по две е четири, то е квадрат. Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота. Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата.
към втори вариант >>
После ще забележите това изключение в тия явления и ще замязате на един млад момък.
(втори вариант)
Сега мене не ми е въпросът за барометъра, защото, ако речете вие да го наблюдавате, ще си изгубите времето. Ако някой учен толкоз се е вглъбил, че забрави да преподава.
После ще забележите това изключение в тия явления и ще замязате на един млад момък.
Той ме среща тук понякой път. Пише поезия доста хубава. Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота. Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав. Но той иска да обясни света по съвсем механически начин.
към втори вариант >>
Същевременно се образува туй, което търсите.
(втори вариант)
Какъв е този знак в музиката ♯. Този знак повишава с половин тон.
Същевременно се образува туй, което търсите.
Образува се квадратът. Две по две е четири, то е квадрат. Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота. Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата. Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата.
към втори вариант >>
Той ме среща тук понякой път.
(втори вариант)
Сега мене не ми е въпросът за барометъра, защото, ако речете вие да го наблюдавате, ще си изгубите времето. Ако някой учен толкоз се е вглъбил, че забрави да преподава. После ще забележите това изключение в тия явления и ще замязате на един млад момък.
Той ме среща тук понякой път.
Пише поезия доста хубава. Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота. Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав. Но той иска да обясни света по съвсем механически начин. Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят.
към втори вариант >>
Образува се квадратът.
(втори вариант)
Какъв е този знак в музиката ♯. Този знак повишава с половин тон. Същевременно се образува туй, което търсите.
Образува се квадратът.
Две по две е четири, то е квадрат. Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота. Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата. Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата. Не строят кръгли къщи, но квадратът.
към втори вариант >>
Пише поезия доста хубава.
(втори вариант)
Сега мене не ми е въпросът за барометъра, защото, ако речете вие да го наблюдавате, ще си изгубите времето. Ако някой учен толкоз се е вглъбил, че забрави да преподава. После ще забележите това изключение в тия явления и ще замязате на един млад момък. Той ме среща тук понякой път.
Пише поезия доста хубава.
Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота. Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав. Но той иска да обясни света по съвсем механически начин. Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят. Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите.
към втори вариант >>
Две по две е четири, то е квадрат.
(втори вариант)
Какъв е този знак в музиката ♯. Този знак повишава с половин тон. Същевременно се образува туй, което търсите. Образува се квадратът.
Две по две е четири, то е квадрат.
Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота. Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата. Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата. Не строят кръгли къщи, но квадратът. Щом са правоъгълници, то е квадрат.
към втори вариант >>
Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота.
(втори вариант)
Сега мене не ми е въпросът за барометъра, защото, ако речете вие да го наблюдавате, ще си изгубите времето. Ако някой учен толкоз се е вглъбил, че забрави да преподава. После ще забележите това изключение в тия явления и ще замязате на един млад момък. Той ме среща тук понякой път. Пише поезия доста хубава.
Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота.
Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав. Но той иска да обясни света по съвсем механически начин. Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят. Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите. От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята.
към втори вариант >>
Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота.
(втори вариант)
Какъв е този знак в музиката ♯. Този знак повишава с половин тон. Същевременно се образува туй, което търсите. Образува се квадратът. Две по две е четири, то е квадрат.
Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота.
Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата. Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата. Не строят кръгли къщи, но квадратът. Щом са правоъгълници, то е квадрат. Там е всичкото разрешение на живота.
към втори вариант >>
Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав.
(втори вариант)
Ако някой учен толкоз се е вглъбил, че забрави да преподава. После ще забележите това изключение в тия явления и ще замязате на един млад момък. Той ме среща тук понякой път. Пише поезия доста хубава. Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота.
Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав.
Но той иска да обясни света по съвсем механически начин. Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят. Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите. От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята. Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория.
към втори вариант >>
Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата.
(втори вариант)
Този знак повишава с половин тон. Същевременно се образува туй, което търсите. Образува се квадратът. Две по две е четири, то е квадрат. Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота.
Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата.
Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата. Не строят кръгли къщи, но квадратът. Щом са правоъгълници, то е квадрат. Там е всичкото разрешение на живота. Нашите здания са правоъгълни.
към втори вариант >>
Но той иска да обясни света по съвсем механически начин.
(втори вариант)
После ще забележите това изключение в тия явления и ще замязате на един млад момък. Той ме среща тук понякой път. Пише поезия доста хубава. Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота. Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав.
Но той иска да обясни света по съвсем механически начин.
Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят. Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите. От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята. Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория. Казвам: Нищо не мисля за твоята теория.
към втори вариант >>
Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата.
(втори вариант)
Същевременно се образува туй, което търсите. Образува се квадратът. Две по две е четири, то е квадрат. Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота. Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата.
Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата.
Не строят кръгли къщи, но квадратът. Щом са правоъгълници, то е квадрат. Там е всичкото разрешение на живота. Нашите здания са правоъгълни. Прозорците ни, всички са правоъгълни.
към втори вариант >>
Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят.
(втори вариант)
Той ме среща тук понякой път. Пише поезия доста хубава. Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота. Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав. Но той иска да обясни света по съвсем механически начин.
Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят.
Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите. От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята. Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория. Казвам: Нищо не мисля за твоята теория. Твоята теория е твоя теория.
към втори вариант >>
Не строят кръгли къщи, но квадратът.
(втори вариант)
Образува се квадратът. Две по две е четири, то е квадрат. Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота. Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата. Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата.
Не строят кръгли къщи, но квадратът.
Щом са правоъгълници, то е квадрат. Там е всичкото разрешение на живота. Нашите здания са правоъгълни. Прозорците ни, всички са правоъгълни. Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални.
към втори вариант >>
Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите.
(втори вариант)
Пише поезия доста хубава. Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота. Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав. Но той иска да обясни света по съвсем механически начин. Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят.
Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите.
От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята. Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория. Казвам: Нищо не мисля за твоята теория. Твоята теория е твоя теория. Туй, което мислиш, не е така в природата.
към втори вариант >>
Щом са правоъгълници, то е квадрат.
(втори вариант)
Две по две е четири, то е квадрат. Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота. Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата. Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата. Не строят кръгли къщи, но квадратът.
Щом са правоъгълници, то е квадрат.
Там е всичкото разрешение на живота. Нашите здания са правоъгълни. Прозорците ни, всички са правоъгълни. Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални. Вие ще кажете: Скърпил е тук някой.
към втори вариант >>
От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята.
(втори вариант)
Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота. Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав. Но той иска да обясни света по съвсем механически начин. Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят. Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите.
От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята.
Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория. Казвам: Нищо не мисля за твоята теория. Твоята теория е твоя теория. Туй, което мислиш, не е така в природата. Как трябва да ти го обясня?
към втори вариант >>
Там е всичкото разрешение на живота.
(втори вариант)
Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота. Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата. Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата. Не строят кръгли къщи, но квадратът. Щом са правоъгълници, то е квадрат.
Там е всичкото разрешение на живота.
Нашите здания са правоъгълни. Прозорците ни, всички са правоъгълни. Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални. Вие ще кажете: Скърпил е тук някой. Така си мислите вие.
към втори вариант >>
Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория.
(втори вариант)
Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав. Но той иска да обясни света по съвсем механически начин. Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят. Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите. От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята.
Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория.
Казвам: Нищо не мисля за твоята теория. Твоята теория е твоя теория. Туй, което мислиш, не е така в природата. Как трябва да ти го обясня? – Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване.
към втори вариант >>
Нашите здания са правоъгълни.
(втори вариант)
Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата. Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата. Не строят кръгли къщи, но квадратът. Щом са правоъгълници, то е квадрат. Там е всичкото разрешение на живота.
Нашите здания са правоъгълни.
Прозорците ни, всички са правоъгълни. Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални. Вие ще кажете: Скърпил е тук някой. Така си мислите вие. Сега много пъти са дали проект, че два метра трябваше да бъде салонът по-висок.
към втори вариант >>
Казвам: Нищо не мисля за твоята теория.
(втори вариант)
Но той иска да обясни света по съвсем механически начин. Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят. Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите. От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята. Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория.
Казвам: Нищо не мисля за твоята теория.
Твоята теория е твоя теория. Туй, което мислиш, не е така в природата. Как трябва да ти го обясня? – Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване. Следователно, няма да видите предмета, дето е.
към втори вариант >>
Прозорците ни, всички са правоъгълни.
(втори вариант)
Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата. Не строят кръгли къщи, но квадратът. Щом са правоъгълници, то е квадрат. Там е всичкото разрешение на живота. Нашите здания са правоъгълни.
Прозорците ни, всички са правоъгълни.
Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални. Вие ще кажете: Скърпил е тук някой. Така си мислите вие. Сега много пъти са дали проект, че два метра трябваше да бъде салонът по-висок. То е съвсем друго съоръжение.
към втори вариант >>
Твоята теория е твоя теория.
(втори вариант)
Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят. Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите. От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята. Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория. Казвам: Нищо не мисля за твоята теория.
Твоята теория е твоя теория.
Туй, което мислиш, не е така в природата. Как трябва да ти го обясня? – Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване. Следователно, няма да видите предмета, дето е. Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите.
към втори вариант >>
Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални.
(втори вариант)
Не строят кръгли къщи, но квадратът. Щом са правоъгълници, то е квадрат. Там е всичкото разрешение на живота. Нашите здания са правоъгълни. Прозорците ни, всички са правоъгълни.
Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални.
Вие ще кажете: Скърпил е тук някой. Така си мислите вие. Сега много пъти са дали проект, че два метра трябваше да бъде салонът по-висок. То е съвсем друго съоръжение. Както е тоя салон, вие можете да го разширите.
към втори вариант >>
Туй, което мислиш, не е така в природата.
(втори вариант)
Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите. От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята. Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория. Казвам: Нищо не мисля за твоята теория. Твоята теория е твоя теория.
Туй, което мислиш, не е така в природата.
Как трябва да ти го обясня? – Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване. Следователно, няма да видите предмета, дето е. Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите. Вие никога няма да видите слънцето, където е.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: Скърпил е тук някой.
(втори вариант)
Щом са правоъгълници, то е квадрат. Там е всичкото разрешение на живота. Нашите здания са правоъгълни. Прозорците ни, всички са правоъгълни. Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални.
Вие ще кажете: Скърпил е тук някой.
Така си мислите вие. Сега много пъти са дали проект, че два метра трябваше да бъде салонът по-висок. То е съвсем друго съоръжение. Както е тоя салон, вие можете да го разширите. Има известна мярка, на която той е построен.
към втори вариант >>
Как трябва да ти го обясня?
(втори вариант)
От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята. Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория. Казвам: Нищо не мисля за твоята теория. Твоята теория е твоя теория. Туй, което мислиш, не е така в природата.
Как трябва да ти го обясня?
– Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване. Следователно, няма да видите предмета, дето е. Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите. Вие никога няма да видите слънцето, където е. Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано.
към втори вариант >>
Така си мислите вие.
(втори вариант)
Там е всичкото разрешение на живота. Нашите здания са правоъгълни. Прозорците ни, всички са правоъгълни. Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални. Вие ще кажете: Скърпил е тук някой.
Така си мислите вие.
Сега много пъти са дали проект, че два метра трябваше да бъде салонът по-висок. То е съвсем друго съоръжение. Както е тоя салон, вие можете да го разширите. Има известна мярка, на която той е построен. Вие мярката не можете да измените.
към втори вариант >>
– Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване.
(втори вариант)
Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория. Казвам: Нищо не мисля за твоята теория. Твоята теория е твоя теория. Туй, което мислиш, не е така в природата. Как трябва да ти го обясня?
– Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване.
Следователно, няма да видите предмета, дето е. Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите. Вие никога няма да видите слънцето, където е. Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано. То почива на друг закон.
към втори вариант >>
Сега много пъти са дали проект, че два метра трябваше да бъде салонът по-висок.
(втори вариант)
Нашите здания са правоъгълни. Прозорците ни, всички са правоъгълни. Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални. Вие ще кажете: Скърпил е тук някой. Така си мислите вие.
Сега много пъти са дали проект, че два метра трябваше да бъде салонът по-висок.
То е съвсем друго съоръжение. Както е тоя салон, вие можете да го разширите. Има известна мярка, на която той е построен. Вие мярката не можете да измените.
към втори вариант >>
Следователно, няма да видите предмета, дето е.
(втори вариант)
Казвам: Нищо не мисля за твоята теория. Твоята теория е твоя теория. Туй, което мислиш, не е така в природата. Как трябва да ти го обясня? – Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване.
Следователно, няма да видите предмета, дето е.
Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите. Вие никога няма да видите слънцето, където е. Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано. То почива на друг закон. Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята.
към втори вариант >>
То е съвсем друго съоръжение.
(втори вариант)
Прозорците ни, всички са правоъгълни. Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални. Вие ще кажете: Скърпил е тук някой. Така си мислите вие. Сега много пъти са дали проект, че два метра трябваше да бъде салонът по-висок.
То е съвсем друго съоръжение.
Както е тоя салон, вие можете да го разширите. Има известна мярка, на която той е построен. Вие мярката не можете да измените.
към втори вариант >>
Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите.
(втори вариант)
Твоята теория е твоя теория. Туй, което мислиш, не е така в природата. Как трябва да ти го обясня? – Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване. Следователно, няма да видите предмета, дето е.
Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите.
Вие никога няма да видите слънцето, където е. Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано. То почива на друг закон. Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята. Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло.
към втори вариант >>
Както е тоя салон, вие можете да го разширите.
(втори вариант)
Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални. Вие ще кажете: Скърпил е тук някой. Така си мислите вие. Сега много пъти са дали проект, че два метра трябваше да бъде салонът по-висок. То е съвсем друго съоръжение.
Както е тоя салон, вие можете да го разширите.
Има известна мярка, на която той е построен. Вие мярката не можете да измените.
към втори вариант >>
Вие никога няма да видите слънцето, където е.
(втори вариант)
Туй, което мислиш, не е така в природата. Как трябва да ти го обясня? – Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване. Следователно, няма да видите предмета, дето е. Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите.
Вие никога няма да видите слънцето, където е.
Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано. То почива на друг закон. Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята. Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло. Следователно, слънцето не е там, дето го виждате.
към втори вариант >>
Има известна мярка, на която той е построен.
(втори вариант)
Вие ще кажете: Скърпил е тук някой. Така си мислите вие. Сега много пъти са дали проект, че два метра трябваше да бъде салонът по-висок. То е съвсем друго съоръжение. Както е тоя салон, вие можете да го разширите.
Има известна мярка, на която той е построен.
Вие мярката не можете да измените.
към втори вариант >>
Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано.
(втори вариант)
Как трябва да ти го обясня? – Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване. Следователно, няма да видите предмета, дето е. Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите. Вие никога няма да видите слънцето, където е.
Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано.
То почива на друг закон. Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята. Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло. Следователно, слънцето не е там, дето го виждате. Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта.
към втори вариант >>
Вие мярката не можете да измените.
(втори вариант)
Така си мислите вие. Сега много пъти са дали проект, че два метра трябваше да бъде салонът по-висок. То е съвсем друго съоръжение. Както е тоя салон, вие можете да го разширите. Има известна мярка, на която той е построен.
Вие мярката не можете да измените.
към втори вариант >>
То почива на друг закон.
(втори вариант)
– Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване. Следователно, няма да видите предмета, дето е. Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите. Вие никога няма да видите слънцето, където е. Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано.
То почива на друг закон.
Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята. Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло. Следователно, слънцето не е там, дето го виждате. Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта. Вие нямате самата действителност.
към втори вариант >>
Сега искам да ви наведа на онази съществената идея.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа на онази съществената идея.
Тъй както сега сте построени, както сега сте създадени в този момент, при това съществувание, вие трябва да разбирате обстановката, в която сте положени. Какви са вашите отношения към битието, към онова съзнателно битие. Или да ви обясня. Ако вие влезете в един клас, да кажем от 30–40 души, учите се при един професор. Каква е задачата ви?
към втори вариант >>
Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята.
(втори вариант)
Следователно, няма да видите предмета, дето е. Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите. Вие никога няма да видите слънцето, където е. Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано. То почива на друг закон.
Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята.
Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло. Следователно, слънцето не е там, дето го виждате. Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта. Вие нямате самата действителност. Вие казвате: Ей сега изгря слънцето.
към втори вариант >>
Тъй както сега сте построени, както сега сте създадени в този момент, при това съществувание, вие трябва да разбирате обстановката, в която сте положени.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа на онази съществената идея.
Тъй както сега сте построени, както сега сте създадени в този момент, при това съществувание, вие трябва да разбирате обстановката, в която сте положени.
Какви са вашите отношения към битието, към онова съзнателно битие. Или да ви обясня. Ако вие влезете в един клас, да кажем от 30–40 души, учите се при един професор. Каква е задачата ви? – Трябва да бъдете един от първите ученици.
към втори вариант >>
Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло.
(втори вариант)
Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите. Вие никога няма да видите слънцето, където е. Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано. То почива на друг закон. Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята.
Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло.
Следователно, слънцето не е там, дето го виждате. Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта. Вие нямате самата действителност. Вие казвате: Ей сега изгря слънцето. Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате.
към втори вариант >>
Какви са вашите отношения към битието, към онова съзнателно битие.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа на онази съществената идея. Тъй както сега сте построени, както сега сте създадени в този момент, при това съществувание, вие трябва да разбирате обстановката, в която сте положени.
Какви са вашите отношения към битието, към онова съзнателно битие.
Или да ви обясня. Ако вие влезете в един клас, да кажем от 30–40 души, учите се при един професор. Каква е задачата ви? – Трябва да бъдете един от първите ученици. Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите.
към втори вариант >>
Следователно, слънцето не е там, дето го виждате.
(втори вариант)
Вие никога няма да видите слънцето, където е. Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано. То почива на друг закон. Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята. Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло.
Следователно, слънцето не е там, дето го виждате.
Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта. Вие нямате самата действителност. Вие казвате: Ей сега изгря слънцето. Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате. Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето?
към втори вариант >>
Или да ви обясня.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа на онази съществената идея. Тъй както сега сте построени, както сега сте създадени в този момент, при това съществувание, вие трябва да разбирате обстановката, в която сте положени. Какви са вашите отношения към битието, към онова съзнателно битие.
Или да ви обясня.
Ако вие влезете в един клас, да кажем от 30–40 души, учите се при един професор. Каква е задачата ви? – Трябва да бъдете един от първите ученици. Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите. То е първото в университета.
към втори вариант >>
Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта.
(втори вариант)
Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано. То почива на друг закон. Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята. Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло. Следователно, слънцето не е там, дето го виждате.
Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта.
Вие нямате самата действителност. Вие казвате: Ей сега изгря слънцето. Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате. Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето? – 8 по 60 колко прави?
към втори вариант >>
Ако вие влезете в един клас, да кажем от 30–40 души, учите се при един професор.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа на онази съществената идея. Тъй както сега сте построени, както сега сте създадени в този момент, при това съществувание, вие трябва да разбирате обстановката, в която сте положени. Какви са вашите отношения към битието, към онова съзнателно битие. Или да ви обясня.
Ако вие влезете в един клас, да кажем от 30–40 души, учите се при един професор.
Каква е задачата ви? – Трябва да бъдете един от първите ученици. Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите. То е първото в университета. Второто е: Да се държите братски със съучениците си.
към втори вариант >>
Вие нямате самата действителност.
(втори вариант)
То почива на друг закон. Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята. Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло. Следователно, слънцето не е там, дето го виждате. Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта.
Вие нямате самата действителност.
Вие казвате: Ей сега изгря слънцето. Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате. Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето? – 8 по 60 колко прави? – 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда.
към втори вариант >>
Каква е задачата ви?
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа на онази съществената идея. Тъй както сега сте построени, както сега сте създадени в този момент, при това съществувание, вие трябва да разбирате обстановката, в която сте положени. Какви са вашите отношения към битието, към онова съзнателно битие. Или да ви обясня. Ако вие влезете в един клас, да кажем от 30–40 души, учите се при един професор.
Каква е задачата ви?
– Трябва да бъдете един от първите ученици. Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите. То е първото в университета. Второто е: Да се държите братски със съучениците си. Третото положение е, вън как ще постъпите.
към втори вариант >>
Вие казвате: Ей сега изгря слънцето.
(втори вариант)
Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята. Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло. Следователно, слънцето не е там, дето го виждате. Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта. Вие нямате самата действителност.
Вие казвате: Ей сега изгря слънцето.
Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате. Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето? – 8 по 60 колко прави? – 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда. Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя.
към втори вариант >>
– Трябва да бъдете един от първите ученици.
(втори вариант)
Тъй както сега сте построени, както сега сте създадени в този момент, при това съществувание, вие трябва да разбирате обстановката, в която сте положени. Какви са вашите отношения към битието, към онова съзнателно битие. Или да ви обясня. Ако вие влезете в един клас, да кажем от 30–40 души, учите се при един професор. Каква е задачата ви?
– Трябва да бъдете един от първите ученици.
Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите. То е първото в университета. Второто е: Да се държите братски със съучениците си. Третото положение е, вън как ще постъпите. Те са важни.
към втори вариант >>
Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате.
(втори вариант)
Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло. Следователно, слънцето не е там, дето го виждате. Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта. Вие нямате самата действителност. Вие казвате: Ей сега изгря слънцето.
Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате.
Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето? – 8 по 60 колко прави? – 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда. Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя. Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути.
към втори вариант >>
Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите.
(втори вариант)
Какви са вашите отношения към битието, към онова съзнателно битие. Или да ви обясня. Ако вие влезете в един клас, да кажем от 30–40 души, учите се при един професор. Каква е задачата ви? – Трябва да бъдете един от първите ученици.
Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите.
То е първото в университета. Второто е: Да се държите братски със съучениците си. Третото положение е, вън как ще постъпите. Те са важни. Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение.
към втори вариант >>
Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето?
(втори вариант)
Следователно, слънцето не е там, дето го виждате. Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта. Вие нямате самата действителност. Вие казвате: Ей сега изгря слънцето. Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате.
Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето?
– 8 по 60 колко прави? – 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда. Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя. Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути. Следователно, законът е много верен.
към втори вариант >>
То е първото в университета.
(втори вариант)
Или да ви обясня. Ако вие влезете в един клас, да кажем от 30–40 души, учите се при един професор. Каква е задачата ви? – Трябва да бъдете един от първите ученици. Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите.
То е първото в университета.
Второто е: Да се държите братски със съучениците си. Третото положение е, вън как ще постъпите. Те са важни. Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение. Вие може да се спрете.
към втори вариант >>
– 8 по 60 колко прави?
(втори вариант)
Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта. Вие нямате самата действителност. Вие казвате: Ей сега изгря слънцето. Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате. Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето?
– 8 по 60 колко прави?
– 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда. Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя. Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути. Следователно, законът е много верен. Туй, което може да направи един учен човек, невежият не може да го направи, понеже умът на учения човек се движи по-бързо.
към втори вариант >>
Второто е: Да се държите братски със съучениците си.
(втори вариант)
Ако вие влезете в един клас, да кажем от 30–40 души, учите се при един професор. Каква е задачата ви? – Трябва да бъдете един от първите ученици. Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите. То е първото в университета.
Второто е: Да се държите братски със съучениците си.
Третото положение е, вън как ще постъпите. Те са важни. Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение. Вие може да се спрете. Аз дишам, ама аз се уча.
към втори вариант >>
– 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда.
(втори вариант)
Вие нямате самата действителност. Вие казвате: Ей сега изгря слънцето. Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате. Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето? – 8 по 60 колко прави?
– 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда.
Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя. Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути. Следователно, законът е много верен. Туй, което може да направи един учен човек, невежият не може да го направи, понеже умът на учения човек се движи по-бързо. Онова, което извършвам, извършвам го в една среда, дето има съпротивление.
към втори вариант >>
Третото положение е, вън как ще постъпите.
(втори вариант)
Каква е задачата ви? – Трябва да бъдете един от първите ученици. Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите. То е първото в университета. Второто е: Да се държите братски със съучениците си.
Третото положение е, вън как ще постъпите.
Те са важни. Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение. Вие може да се спрете. Аз дишам, ама аз се уча. Чрез дишането една задача разрешавам.
към втори вариант >>
Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя.
(втори вариант)
Вие казвате: Ей сега изгря слънцето. Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате. Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето? – 8 по 60 колко прави? – 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда.
Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя.
Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути. Следователно, законът е много верен. Туй, което може да направи един учен човек, невежият не може да го направи, понеже умът на учения човек се движи по-бързо. Онова, което извършвам, извършвам го в една среда, дето има съпротивление. Туй, което един добър човек може да направи, един грешник не може да сънува.
към втори вариант >>
Те са важни.
(втори вариант)
– Трябва да бъдете един от първите ученици. Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите. То е първото в университета. Второто е: Да се държите братски със съучениците си. Третото положение е, вън как ще постъпите.
Те са важни.
Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение. Вие може да се спрете. Аз дишам, ама аз се уча. Чрез дишането една задача разрешавам. Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи.
към втори вариант >>
Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути.
(втори вариант)
Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате. Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето? – 8 по 60 колко прави? – 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда. Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя.
Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути.
Следователно, законът е много верен. Туй, което може да направи един учен човек, невежият не може да го направи, понеже умът на учения човек се движи по-бързо. Онова, което извършвам, извършвам го в една среда, дето има съпротивление. Туй, което един добър човек може да направи, един грешник не може да сънува. Той живее в една среда, дето нещата стават по съвсем друг закон.
към втори вариант >>
Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение.
(втори вариант)
Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите. То е първото в университета. Второто е: Да се държите братски със съучениците си. Третото положение е, вън как ще постъпите. Те са важни.
Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение.
Вие може да се спрете. Аз дишам, ама аз се уча. Чрез дишането една задача разрешавам. Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи. Ако няма никаква задача, смешно е да ям.
към втори вариант >>
Следователно, законът е много верен.
(втори вариант)
Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето? – 8 по 60 колко прави? – 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда. Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя. Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути.
Следователно, законът е много верен.
Туй, което може да направи един учен човек, невежият не може да го направи, понеже умът на учения човек се движи по-бързо. Онова, което извършвам, извършвам го в една среда, дето има съпротивление. Туй, което един добър човек може да направи, един грешник не може да сънува. Той живее в една среда, дето нещата стават по съвсем друг закон. Праведният човек разполага със съвсем други средства.
към втори вариант >>
Вие може да се спрете.
(втори вариант)
То е първото в университета. Второто е: Да се държите братски със съучениците си. Третото положение е, вън как ще постъпите. Те са важни. Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение.
Вие може да се спрете.
Аз дишам, ама аз се уча. Чрез дишането една задача разрешавам. Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи. Ако няма никаква задача, смешно е да ям. Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл.
към втори вариант >>
Туй, което може да направи един учен човек, невежият не може да го направи, понеже умът на учения човек се движи по-бързо.
(втори вариант)
– 8 по 60 колко прави? – 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда. Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя. Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути. Следователно, законът е много верен.
Туй, което може да направи един учен човек, невежият не може да го направи, понеже умът на учения човек се движи по-бързо.
Онова, което извършвам, извършвам го в една среда, дето има съпротивление. Туй, което един добър човек може да направи, един грешник не може да сънува. Той живее в една среда, дето нещата стават по съвсем друг закон. Праведният човек разполага със съвсем други средства.
към втори вариант >>
Аз дишам, ама аз се уча.
(втори вариант)
Второто е: Да се държите братски със съучениците си. Третото положение е, вън как ще постъпите. Те са важни. Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение. Вие може да се спрете.
Аз дишам, ама аз се уча.
Чрез дишането една задача разрешавам. Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи. Ако няма никаква задача, смешно е да ям. Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл. Или простирам си ръката, краката.
към втори вариант >>
Онова, което извършвам, извършвам го в една среда, дето има съпротивление.
(втори вариант)
– 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда. Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя. Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути. Следователно, законът е много верен. Туй, което може да направи един учен човек, невежият не може да го направи, понеже умът на учения човек се движи по-бързо.
Онова, което извършвам, извършвам го в една среда, дето има съпротивление.
Туй, което един добър човек може да направи, един грешник не може да сънува. Той живее в една среда, дето нещата стават по съвсем друг закон. Праведният човек разполага със съвсем други средства.
към втори вариант >>
Чрез дишането една задача разрешавам.
(втори вариант)
Третото положение е, вън как ще постъпите. Те са важни. Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение. Вие може да се спрете. Аз дишам, ама аз се уча.
Чрез дишането една задача разрешавам.
Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи. Ако няма никаква задача, смешно е да ям. Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл. Или простирам си ръката, краката. Предметно учение е.
към втори вариант >>
Туй, което един добър човек може да направи, един грешник не може да сънува.
(втори вариант)
Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя. Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути. Следователно, законът е много верен. Туй, което може да направи един учен човек, невежият не може да го направи, понеже умът на учения човек се движи по-бързо. Онова, което извършвам, извършвам го в една среда, дето има съпротивление.
Туй, което един добър човек може да направи, един грешник не може да сънува.
Той живее в една среда, дето нещата стават по съвсем друг закон. Праведният човек разполага със съвсем други средства.
към втори вариант >>
Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи.
(втори вариант)
Те са важни. Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение. Вие може да се спрете. Аз дишам, ама аз се уча. Чрез дишането една задача разрешавам.
Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи.
Ако няма никаква задача, смешно е да ям. Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл. Или простирам си ръката, краката. Предметно учение е. Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света.
към втори вариант >>
Той живее в една среда, дето нещата стават по съвсем друг закон.
(втори вариант)
Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути. Следователно, законът е много верен. Туй, което може да направи един учен човек, невежият не може да го направи, понеже умът на учения човек се движи по-бързо. Онова, което извършвам, извършвам го в една среда, дето има съпротивление. Туй, което един добър човек може да направи, един грешник не може да сънува.
Той живее в една среда, дето нещата стават по съвсем друг закон.
Праведният човек разполага със съвсем други средства.
към втори вариант >>
Ако няма никаква задача, смешно е да ям.
(втори вариант)
Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение. Вие може да се спрете. Аз дишам, ама аз се уча. Чрез дишането една задача разрешавам. Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи.
Ако няма никаква задача, смешно е да ям.
Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл. Или простирам си ръката, краката. Предметно учение е. Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света. Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Праведният човек разполага със съвсем други средства.
(втори вариант)
Следователно, законът е много верен. Туй, което може да направи един учен човек, невежият не може да го направи, понеже умът на учения човек се движи по-бързо. Онова, което извършвам, извършвам го в една среда, дето има съпротивление. Туй, което един добър човек може да направи, един грешник не може да сънува. Той живее в една среда, дето нещата стават по съвсем друг закон.
Праведният човек разполага със съвсем други средства.
към втори вариант >>
Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл.
(втори вариант)
Вие може да се спрете. Аз дишам, ама аз се уча. Чрез дишането една задача разрешавам. Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи. Ако няма никаква задача, смешно е да ям.
Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл.
Или простирам си ръката, краката. Предметно учение е. Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света. Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Сега аз не искам да ви наведа на тази идея.
към втори вариант >>
Сега вие мислите ли.
(втори вариант)
Сега вие мислите ли.
Вземете един праведен човек, дойде тук и като обърне ума ви към Бога, какво става? – Той може цял един град да разруши, ако иска. Но този праведен човек никога няма да си позволи да направи такъв един опит, понеже ще се лиши от силата си. Той знае това. Казвате: Да видим вашата сила.
към втори вариант >>
Или простирам си ръката, краката.
(втори вариант)
Аз дишам, ама аз се уча. Чрез дишането една задача разрешавам. Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи. Ако няма никаква задача, смешно е да ям. Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл.
Или простирам си ръката, краката.
Предметно учение е. Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света. Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Сега аз не искам да ви наведа на тази идея. Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем.
към втори вариант >>
Вземете един праведен човек, дойде тук и като обърне ума ви към Бога, какво става?
(втори вариант)
Сега вие мислите ли.
Вземете един праведен човек, дойде тук и като обърне ума ви към Бога, какво става?
– Той може цял един град да разруши, ако иска. Но този праведен човек никога няма да си позволи да направи такъв един опит, понеже ще се лиши от силата си. Той знае това. Казвате: Да видим вашата сила. Нали на Христа искаха да си покажат силата.
към втори вариант >>
Предметно учение е.
(втори вариант)
Чрез дишането една задача разрешавам. Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи. Ако няма никаква задача, смешно е да ям. Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл. Или простирам си ръката, краката.
Предметно учение е.
Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света. Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Сега аз не искам да ви наведа на тази идея. Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем. Тогава няма да знаете как да тръгнете.
към втори вариант >>
– Той може цял един град да разруши, ако иска.
(втори вариант)
Сега вие мислите ли. Вземете един праведен човек, дойде тук и като обърне ума ви към Бога, какво става?
– Той може цял един град да разруши, ако иска.
Но този праведен човек никога няма да си позволи да направи такъв един опит, понеже ще се лиши от силата си. Той знае това. Казвате: Да видим вашата сила. Нали на Христа искаха да си покажат силата. Някое знание той никога не си позволява да го прояви.
към втори вариант >>
Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света.
(втори вариант)
Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи. Ако няма никаква задача, смешно е да ям. Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл. Или простирам си ръката, краката. Предметно учение е.
Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света.
Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Сега аз не искам да ви наведа на тази идея. Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем. Тогава няма да знаете как да тръгнете. Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам.
към втори вариант >>
Но този праведен човек никога няма да си позволи да направи такъв един опит, понеже ще се лиши от силата си.
(втори вариант)
Сега вие мислите ли. Вземете един праведен човек, дойде тук и като обърне ума ви към Бога, какво става? – Той може цял един град да разруши, ако иска.
Но този праведен човек никога няма да си позволи да направи такъв един опит, понеже ще се лиши от силата си.
Той знае това. Казвате: Да видим вашата сила. Нали на Христа искаха да си покажат силата. Някое знание той никога не си позволява да го прояви. Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон.
към втори вариант >>
Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Ако няма никаква задача, смешно е да ям. Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл. Или простирам си ръката, краката. Предметно учение е. Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света.
Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос.
Сега аз не искам да ви наведа на тази идея. Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем. Тогава няма да знаете как да тръгнете. Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам. Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния.
към втори вариант >>
Той знае това.
(втори вариант)
Сега вие мислите ли. Вземете един праведен човек, дойде тук и като обърне ума ви към Бога, какво става? – Той може цял един град да разруши, ако иска. Но този праведен човек никога няма да си позволи да направи такъв един опит, понеже ще се лиши от силата си.
Той знае това.
Казвате: Да видим вашата сила. Нали на Христа искаха да си покажат силата. Някое знание той никога не си позволява да го прояви. Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон. Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче.
към втори вариант >>
Сега аз не искам да ви наведа на тази идея.
(втори вариант)
Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл. Или простирам си ръката, краката. Предметно учение е. Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света. Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос.
Сега аз не искам да ви наведа на тази идея.
Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем. Тогава няма да знаете как да тръгнете. Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам. Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния. Ти си влязъл с левия крак.
към втори вариант >>
Казвате: Да видим вашата сила.
(втори вариант)
Сега вие мислите ли. Вземете един праведен човек, дойде тук и като обърне ума ви към Бога, какво става? – Той може цял един град да разруши, ако иска. Но този праведен човек никога няма да си позволи да направи такъв един опит, понеже ще се лиши от силата си. Той знае това.
Казвате: Да видим вашата сила.
Нали на Христа искаха да си покажат силата. Някое знание той никога не си позволява да го прояви. Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон. Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче. Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото.
към втори вариант >>
Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем.
(втори вариант)
Или простирам си ръката, краката. Предметно учение е. Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света. Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Сега аз не искам да ви наведа на тази идея.
Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем.
Тогава няма да знаете как да тръгнете. Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам. Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния. Ти си влязъл с левия крак. Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече.
към втори вариант >>
Нали на Христа искаха да си покажат силата.
(втори вариант)
Вземете един праведен човек, дойде тук и като обърне ума ви към Бога, какво става? – Той може цял един град да разруши, ако иска. Но този праведен човек никога няма да си позволи да направи такъв един опит, понеже ще се лиши от силата си. Той знае това. Казвате: Да видим вашата сила.
Нали на Христа искаха да си покажат силата.
Някое знание той никога не си позволява да го прояви. Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон. Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче. Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото. Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди.
към втори вариант >>
Тогава няма да знаете как да тръгнете.
(втори вариант)
Предметно учение е. Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света. Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Сега аз не искам да ви наведа на тази идея. Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем.
Тогава няма да знаете как да тръгнете.
Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам. Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния. Ти си влязъл с левия крак. Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече. Ето какъв е законът.
към втори вариант >>
Някое знание той никога не си позволява да го прояви.
(втори вариант)
– Той може цял един град да разруши, ако иска. Но този праведен човек никога няма да си позволи да направи такъв един опит, понеже ще се лиши от силата си. Той знае това. Казвате: Да видим вашата сила. Нали на Христа искаха да си покажат силата.
Някое знание той никога не си позволява да го прояви.
Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон. Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче. Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото. Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди. Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение.
към втори вариант >>
Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам.
(втори вариант)
Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света. Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Сега аз не искам да ви наведа на тази идея. Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем. Тогава няма да знаете как да тръгнете.
Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам.
Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния. Ти си влязъл с левия крак. Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече. Ето какъв е законът. Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така.
към втори вариант >>
Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон.
(втори вариант)
Но този праведен човек никога няма да си позволи да направи такъв един опит, понеже ще се лиши от силата си. Той знае това. Казвате: Да видим вашата сила. Нали на Христа искаха да си покажат силата. Някое знание той никога не си позволява да го прояви.
Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон.
Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче. Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото. Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди. Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение. В тях умът е изменен вече.
към втори вариант >>
Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния.
(втори вариант)
Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Сега аз не искам да ви наведа на тази идея. Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем. Тогава няма да знаете как да тръгнете. Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам.
Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния.
Ти си влязъл с левия крак. Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече. Ето какъв е законът. Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така. Приятелят те извини.
към втори вариант >>
Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче.
(втори вариант)
Той знае това. Казвате: Да видим вашата сила. Нали на Христа искаха да си покажат силата. Някое знание той никога не си позволява да го прояви. Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон.
Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче.
Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото. Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди. Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение. В тях умът е изменен вече. Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му.
към втори вариант >>
Ти си влязъл с левия крак.
(втори вариант)
Сега аз не искам да ви наведа на тази идея. Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем. Тогава няма да знаете как да тръгнете. Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам. Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния.
Ти си влязъл с левия крак.
Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече. Ето какъв е законът. Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така. Приятелят те извини. Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния.
към втори вариант >>
Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото.
(втори вариант)
Казвате: Да видим вашата сила. Нали на Христа искаха да си покажат силата. Някое знание той никога не си позволява да го прояви. Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон. Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче.
Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото.
Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди. Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение. В тях умът е изменен вече. Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му. И той не е на същото място.
към втори вариант >>
Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече.
(втори вариант)
Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем. Тогава няма да знаете как да тръгнете. Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам. Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния. Ти си влязъл с левия крак.
Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече.
Ето какъв е законът. Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така. Приятелят те извини. Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния. После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво.
към втори вариант >>
Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди.
(втори вариант)
Нали на Христа искаха да си покажат силата. Някое знание той никога не си позволява да го прояви. Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон. Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче. Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото.
Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди.
Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение. В тях умът е изменен вече. Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му. И той не е на същото място. Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза.
към втори вариант >>
Ето какъв е законът.
(втори вариант)
Тогава няма да знаете как да тръгнете. Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам. Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния. Ти си влязъл с левия крак. Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече.
Ето какъв е законът.
Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така. Приятелят те извини. Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния. После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво. Но туй значи да влезеш с десния крак.
към втори вариант >>
Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение.
(втори вариант)
Някое знание той никога не си позволява да го прояви. Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон. Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче. Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото. Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди.
Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение.
В тях умът е изменен вече. Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му. И той не е на същото място. Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза. Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става.
към втори вариант >>
Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така.
(втори вариант)
Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам. Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния. Ти си влязъл с левия крак. Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече. Ето какъв е законът.
Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така.
Приятелят те извини. Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния. После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво. Но туй значи да влезеш с десния крак. Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга.
към втори вариант >>
В тях умът е изменен вече.
(втори вариант)
Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон. Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче. Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото. Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди. Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение.
В тях умът е изменен вече.
Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му. И той не е на същото място. Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза. Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става. Какво са музикантите?
към втори вариант >>
Приятелят те извини.
(втори вариант)
Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния. Ти си влязъл с левия крак. Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече. Ето какъв е законът. Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така.
Приятелят те извини.
Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния. После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво. Но туй значи да влезеш с десния крак. Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга. Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище.
към втори вариант >>
Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му.
(втори вариант)
Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче. Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото. Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди. Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение. В тях умът е изменен вече.
Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му.
И той не е на същото място. Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза. Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става. Какво са музикантите? – Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света.
към втори вариант >>
Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния.
(втори вариант)
Ти си влязъл с левия крак. Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече. Ето какъв е законът. Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така. Приятелят те извини.
Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния.
После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво. Но туй значи да влезеш с десния крак. Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга. Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище. Тогава казвате: За патката, тя минава за много глупава, обаче има пример, в патоците, които седят в морално отношение по-високо от един човек.
към втори вариант >>
И той не е на същото място.
(втори вариант)
Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото. Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди. Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение. В тях умът е изменен вече. Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му.
И той не е на същото място.
Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза. Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става. Какво са музикантите? – Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света. Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието.
към втори вариант >>
После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво.
(втори вариант)
Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече. Ето какъв е законът. Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така. Приятелят те извини. Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния.
После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво.
Но туй значи да влезеш с десния крак. Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга. Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище. Тогава казвате: За патката, тя минава за много глупава, обаче има пример, в патоците, които седят в морално отношение по-високо от един човек. Върви един паток с 20 патки.
към втори вариант >>
Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза.
(втори вариант)
Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди. Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение. В тях умът е изменен вече. Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му. И той не е на същото място.
Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза.
Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става. Какво са музикантите? – Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света. Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието. Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана?
към втори вариант >>
Но туй значи да влезеш с десния крак.
(втори вариант)
Ето какъв е законът. Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така. Приятелят те извини. Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния. После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво.
Но туй значи да влезеш с десния крак.
Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга. Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище. Тогава казвате: За патката, тя минава за много глупава, обаче има пример, в патоците, които седят в морално отношение по-високо от един човек. Върви един паток с 20 патки. Те скачат във водата, вижда един плъх, отива патокът и хваща плъха, носи го във водата, туря плъха във водата.
към втори вариант >>
Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става.
(втори вариант)
Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение. В тях умът е изменен вече. Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му. И той не е на същото място. Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза.
Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става.
Какво са музикантите? – Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света. Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието. Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана? – Ти си проводник, ще печелиш.
към втори вариант >>
Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга.
(втори вариант)
Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така. Приятелят те извини. Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния. После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво. Но туй значи да влезеш с десния крак.
Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга.
Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище. Тогава казвате: За патката, тя минава за много глупава, обаче има пример, в патоците, които седят в морално отношение по-високо от един човек. Върви един паток с 20 патки. Те скачат във водата, вижда един плъх, отива патокът и хваща плъха, носи го във водата, туря плъха във водата. Държи го под водата, не го пуща, после изважда го да види дали мърда, щом мърда, туря го под водата пак, докато престане да мърда.
към втори вариант >>
Какво са музикантите?
(втори вариант)
В тях умът е изменен вече. Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му. И той не е на същото място. Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза. Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става.
Какво са музикантите?
– Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света. Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието. Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана? – Ти си проводник, ще печелиш. Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин.
към втори вариант >>
Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище.
(втори вариант)
Приятелят те извини. Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния. После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво. Но туй значи да влезеш с десния крак. Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга.
Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище.
Тогава казвате: За патката, тя минава за много глупава, обаче има пример, в патоците, които седят в морално отношение по-високо от един човек. Върви един паток с 20 патки. Те скачат във водата, вижда един плъх, отива патокът и хваща плъха, носи го във водата, туря плъха във водата. Държи го под водата, не го пуща, после изважда го да види дали мърда, щом мърда, туря го под водата пак, докато престане да мърда. Дава му педагогическо възпитание.
към втори вариант >>
– Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света.
(втори вариант)
Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му. И той не е на същото място. Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза. Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става. Какво са музикантите?
– Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света.
Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието. Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана? – Ти си проводник, ще печелиш. Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин. Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Тогава казвате: За патката, тя минава за много глупава, обаче има пример, в патоците, които седят в морално отношение по-високо от един човек.
(втори вариант)
Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния. После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво. Но туй значи да влезеш с десния крак. Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга. Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище.
Тогава казвате: За патката, тя минава за много глупава, обаче има пример, в патоците, които седят в морално отношение по-високо от един човек.
Върви един паток с 20 патки. Те скачат във водата, вижда един плъх, отива патокът и хваща плъха, носи го във водата, туря плъха във водата. Държи го под водата, не го пуща, после изважда го да види дали мърда, щом мърда, туря го под водата пак, докато престане да мърда. Дава му педагогическо възпитание.
към втори вариант >>
Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието.
(втори вариант)
И той не е на същото място. Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза. Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става. Какво са музикантите? – Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света.
Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието.
Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана? – Ти си проводник, ще печелиш. Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин. Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме.
към втори вариант >>
Върви един паток с 20 патки.
(втори вариант)
После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво. Но туй значи да влезеш с десния крак. Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга. Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище. Тогава казвате: За патката, тя минава за много глупава, обаче има пример, в патоците, които седят в морално отношение по-високо от един човек.
Върви един паток с 20 патки.
Те скачат във водата, вижда един плъх, отива патокът и хваща плъха, носи го във водата, туря плъха във водата. Държи го под водата, не го пуща, после изважда го да види дали мърда, щом мърда, туря го под водата пак, докато престане да мърда. Дава му педагогическо възпитание.
към втори вариант >>
Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана?
(втори вариант)
Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза. Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става. Какво са музикантите? – Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света. Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието.
Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана?
– Ти си проводник, ще печелиш. Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин. Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме. Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали.
към втори вариант >>
Те скачат във водата, вижда един плъх, отива патокът и хваща плъха, носи го във водата, туря плъха във водата.
(втори вариант)
Но туй значи да влезеш с десния крак. Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга. Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище. Тогава казвате: За патката, тя минава за много глупава, обаче има пример, в патоците, които седят в морално отношение по-високо от един човек. Върви един паток с 20 патки.
Те скачат във водата, вижда един плъх, отива патокът и хваща плъха, носи го във водата, туря плъха във водата.
Държи го под водата, не го пуща, после изважда го да види дали мърда, щом мърда, туря го под водата пак, докато престане да мърда. Дава му педагогическо възпитание.
към втори вариант >>
– Ти си проводник, ще печелиш.
(втори вариант)
Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става. Какво са музикантите? – Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света. Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието. Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана?
– Ти си проводник, ще печелиш.
Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин. Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме. Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали. Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали.
към втори вариант >>
Държи го под водата, не го пуща, после изважда го да види дали мърда, щом мърда, туря го под водата пак, докато престане да мърда.
(втори вариант)
Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга. Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище. Тогава казвате: За патката, тя минава за много глупава, обаче има пример, в патоците, които седят в морално отношение по-високо от един човек. Върви един паток с 20 патки. Те скачат във водата, вижда един плъх, отива патокът и хваща плъха, носи го във водата, туря плъха във водата.
Държи го под водата, не го пуща, после изважда го да види дали мърда, щом мърда, туря го под водата пак, докато престане да мърда.
Дава му педагогическо възпитание.
към втори вариант >>
Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин.
(втори вариант)
Какво са музикантите? – Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света. Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието. Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана? – Ти си проводник, ще печелиш.
Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин.
Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме. Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали. Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали. Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е?
към втори вариант >>
Дава му педагогическо възпитание.
(втори вариант)
Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище. Тогава казвате: За патката, тя минава за много глупава, обаче има пример, в патоците, които седят в морално отношение по-високо от един човек. Върви един паток с 20 патки. Те скачат във водата, вижда един плъх, отива патокът и хваща плъха, носи го във водата, туря плъха във водата. Държи го под водата, не го пуща, после изважда го да види дали мърда, щом мърда, туря го под водата пак, докато престане да мърда.
Дава му педагогическо възпитание.
към втори вариант >>
Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос.
(втори вариант)
– Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света. Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието. Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана? – Ти си проводник, ще печелиш. Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин.
Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос.
Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме. Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали. Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали. Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е? – Тази светлина е в пространството.
към втори вариант >>
Та ви казвам: Аз искам да мислите здраво върху нещата.
(втори вариант)
Та ви казвам: Аз искам да мислите здраво върху нещата.
Не от ваше гледище, но от гледището на едно общество. Моето гледище е право. Гледището и на обществото, и на един народ, онова гледище, гдето въпросите се разрешават добре за всички, то е право. Искам да ви наведа на мисълта да мислите правилно. Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо.
към втори вариант >>
Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме.
(втори вариант)
Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието. Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана? – Ти си проводник, ще печелиш. Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин. Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос.
Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме.
Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали. Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали. Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е? – Тази светлина е в пространството. Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години.
към втори вариант >>
Не от ваше гледище, но от гледището на едно общество.
(втори вариант)
Та ви казвам: Аз искам да мислите здраво върху нещата.
Не от ваше гледище, но от гледището на едно общество.
Моето гледище е право. Гледището и на обществото, и на един народ, онова гледище, гдето въпросите се разрешават добре за всички, то е право. Искам да ви наведа на мисълта да мислите правилно. Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо. Ти се разгневиш, това не е твое състояние.
към втори вариант >>
Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали.
(втори вариант)
Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана? – Ти си проводник, ще печелиш. Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин. Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме.
Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали.
Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали. Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е? – Тази светлина е в пространството. Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години. Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята.
към втори вариант >>
Моето гледище е право.
(втори вариант)
Та ви казвам: Аз искам да мислите здраво върху нещата. Не от ваше гледище, но от гледището на едно общество.
Моето гледище е право.
Гледището и на обществото, и на един народ, онова гледище, гдето въпросите се разрешават добре за всички, то е право. Искам да ви наведа на мисълта да мислите правилно. Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо. Ти се разгневиш, това не е твое състояние. Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние.
към втори вариант >>
Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали.
(втори вариант)
– Ти си проводник, ще печелиш. Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин. Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме. Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали.
Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали.
Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е? – Тази светлина е в пространството. Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години. Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята. Тя показва, че някакви небесни тела съществуват.
към втори вариант >>
Гледището и на обществото, и на един народ, онова гледище, гдето въпросите се разрешават добре за всички, то е право.
(втори вариант)
Та ви казвам: Аз искам да мислите здраво върху нещата. Не от ваше гледище, но от гледището на едно общество. Моето гледище е право.
Гледището и на обществото, и на един народ, онова гледище, гдето въпросите се разрешават добре за всички, то е право.
Искам да ви наведа на мисълта да мислите правилно. Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо. Ти се разгневиш, това не е твое състояние. Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние. Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът.
към втори вариант >>
Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е?
(втори вариант)
Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин. Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме. Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали. Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали.
Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е?
– Тази светлина е в пространството. Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години. Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята. Тя показва, че някакви небесни тела съществуват. Тогава питам: Изчезнала ли е светлината.
към втори вариант >>
Искам да ви наведа на мисълта да мислите правилно.
(втори вариант)
Та ви казвам: Аз искам да мислите здраво върху нещата. Не от ваше гледище, но от гледището на едно общество. Моето гледище е право. Гледището и на обществото, и на един народ, онова гледище, гдето въпросите се разрешават добре за всички, то е право.
Искам да ви наведа на мисълта да мислите правилно.
Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо. Ти се разгневиш, това не е твое състояние. Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние. Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът. Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече.
към втори вариант >>
– Тази светлина е в пространството.
(втори вариант)
Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме. Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали. Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали. Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е?
– Тази светлина е в пространството.
Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години. Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята. Тя показва, че някакви небесни тела съществуват. Тогава питам: Изчезнала ли е светлината. Не, пътува в пространството.
към втори вариант >>
Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо.
(втори вариант)
Та ви казвам: Аз искам да мислите здраво върху нещата. Не от ваше гледище, но от гледището на едно общество. Моето гледище е право. Гледището и на обществото, и на един народ, онова гледище, гдето въпросите се разрешават добре за всички, то е право. Искам да ви наведа на мисълта да мислите правилно.
Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо.
Ти се разгневиш, това не е твое състояние. Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние. Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът. Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече. Казва: Кой ме караше да строя тази хижа.
към втори вариант >>
Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години.
(втори вариант)
Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме. Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали. Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали. Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е? – Тази светлина е в пространството.
Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години.
Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята. Тя показва, че някакви небесни тела съществуват. Тогава питам: Изчезнала ли е светлината. Не, пътува в пространството. Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение.
към втори вариант >>
Ти се разгневиш, това не е твое състояние.
(втори вариант)
Не от ваше гледище, но от гледището на едно общество. Моето гледище е право. Гледището и на обществото, и на един народ, онова гледище, гдето въпросите се разрешават добре за всички, то е право. Искам да ви наведа на мисълта да мислите правилно. Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо.
Ти се разгневиш, това не е твое състояние.
Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние. Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът. Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече. Казва: Кой ме караше да строя тази хижа. Казвам: Няма нищо.
към втори вариант >>
Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята.
(втори вариант)
Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали. Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали. Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е? – Тази светлина е в пространството. Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години.
Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята.
Тя показва, че някакви небесни тела съществуват. Тогава питам: Изчезнала ли е светлината. Не, пътува в пространството. Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение. Някъде твоята мисъл може да е отишла.
към втори вариант >>
Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние.
(втори вариант)
Моето гледище е право. Гледището и на обществото, и на един народ, онова гледище, гдето въпросите се разрешават добре за всички, то е право. Искам да ви наведа на мисълта да мислите правилно. Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо. Ти се разгневиш, това не е твое състояние.
Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние.
Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът. Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече. Казва: Кой ме караше да строя тази хижа. Казвам: Няма нищо. То е малко.
към втори вариант >>
Тя показва, че някакви небесни тела съществуват.
(втори вариант)
Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали. Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е? – Тази светлина е в пространството. Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години. Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята.
Тя показва, че някакви небесни тела съществуват.
Тогава питам: Изчезнала ли е светлината. Не, пътува в пространството. Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение. Някъде твоята мисъл може да е отишла. Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел?
към втори вариант >>
Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът.
(втори вариант)
Гледището и на обществото, и на един народ, онова гледище, гдето въпросите се разрешават добре за всички, то е право. Искам да ви наведа на мисълта да мислите правилно. Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо. Ти се разгневиш, това не е твое състояние. Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние.
Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът.
Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече. Казва: Кой ме караше да строя тази хижа. Казвам: Няма нищо. То е малко. Аз наблюдавах този камък, беше много интересен.
към втори вариант >>
Тогава питам: Изчезнала ли е светлината.
(втори вариант)
Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е? – Тази светлина е в пространството. Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години. Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята. Тя показва, че някакви небесни тела съществуват.
Тогава питам: Изчезнала ли е светлината.
Не, пътува в пространството. Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение. Някъде твоята мисъл може да е отишла. Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел? – След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти?
към втори вариант >>
Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на мисълта да мислите правилно. Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо. Ти се разгневиш, това не е твое състояние. Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние. Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът.
Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече.
Казва: Кой ме караше да строя тази хижа. Казвам: Няма нищо. То е малко. Аз наблюдавах този камък, беше много интересен. И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него.
към втори вариант >>
Не, пътува в пространството.
(втори вариант)
– Тази светлина е в пространството. Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години. Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята. Тя показва, че някакви небесни тела съществуват. Тогава питам: Изчезнала ли е светлината.
Не, пътува в пространството.
Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение. Някъде твоята мисъл може да е отишла. Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел? – След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти? – След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел.
към втори вариант >>
Казва: Кой ме караше да строя тази хижа.
(втори вариант)
Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо. Ти се разгневиш, това не е твое състояние. Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние. Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът. Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече.
Казва: Кой ме караше да строя тази хижа.
Казвам: Няма нищо. То е малко. Аз наблюдавах този камък, беше много интересен. И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него. Не преувеличавам нищо в дадения случай.
към втори вариант >>
Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение.
(втори вариант)
Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години. Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята. Тя показва, че някакви небесни тела съществуват. Тогава питам: Изчезнала ли е светлината. Не, пътува в пространството.
Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение.
Някъде твоята мисъл може да е отишла. Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел? – След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти? – След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел. Колелото знае ли тази цел?
към втори вариант >>
Казвам: Няма нищо.
(втори вариант)
Ти се разгневиш, това не е твое състояние. Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние. Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът. Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече. Казва: Кой ме караше да строя тази хижа.
Казвам: Няма нищо.
То е малко. Аз наблюдавах този камък, беше много интересен. И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него. Не преувеличавам нищо в дадения случай. Казвате, отиде вече.
към втори вариант >>
Някъде твоята мисъл може да е отишла.
(втори вариант)
Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята. Тя показва, че някакви небесни тела съществуват. Тогава питам: Изчезнала ли е светлината. Не, пътува в пространството. Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение.
Някъде твоята мисъл може да е отишла.
Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел? – След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти? – След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел. Колелото знае ли тази цел? – Не.
към втори вариант >>
То е малко.
(втори вариант)
Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние. Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът. Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече. Казва: Кой ме караше да строя тази хижа. Казвам: Няма нищо.
То е малко.
Аз наблюдавах този камък, беше много интересен. И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него. Не преувеличавам нищо в дадения случай. Казвате, отиде вече. Не, нищо не отиде.
към втори вариант >>
Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел?
(втори вариант)
Тя показва, че някакви небесни тела съществуват. Тогава питам: Изчезнала ли е светлината. Не, пътува в пространството. Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение. Някъде твоята мисъл може да е отишла.
Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел?
– След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти? – След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел. Колелото знае ли тази цел? – Не. Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата.
към втори вариант >>
Аз наблюдавах този камък, беше много интересен.
(втори вариант)
Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът. Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече. Казва: Кой ме караше да строя тази хижа. Казвам: Няма нищо. То е малко.
Аз наблюдавах този камък, беше много интересен.
И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него. Не преувеличавам нищо в дадения случай. Казвате, отиде вече. Не, нищо не отиде. Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините.
към втори вариант >>
– След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти?
(втори вариант)
Тогава питам: Изчезнала ли е светлината. Не, пътува в пространството. Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение. Някъде твоята мисъл може да е отишла. Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел?
– След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти?
– След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел. Колелото знае ли тази цел? – Не. Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата. След като се напиеш, това е целта.
към втори вариант >>
И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него.
(втори вариант)
Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече. Казва: Кой ме караше да строя тази хижа. Казвам: Няма нищо. То е малко. Аз наблюдавах този камък, беше много интересен.
И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него.
Не преувеличавам нищо в дадения случай. Казвате, отиде вече. Не, нищо не отиде. Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините. Искам да ви преведа.
към втори вариант >>
– След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел.
(втори вариант)
Не, пътува в пространството. Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение. Някъде твоята мисъл може да е отишла. Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел? – След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти?
– След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел.
Колелото знае ли тази цел? – Не. Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата. След като се напиеш, това е целта. Щом твоята жажда се уталожи, целта е това.
към втори вариант >>
Не преувеличавам нищо в дадения случай.
(втори вариант)
Казва: Кой ме караше да строя тази хижа. Казвам: Няма нищо. То е малко. Аз наблюдавах този камък, беше много интересен. И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него.
Не преувеличавам нищо в дадения случай.
Казвате, отиде вече. Не, нищо не отиде. Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините. Искам да ви преведа. Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи.
към втори вариант >>
Колелото знае ли тази цел?
(втори вариант)
Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение. Някъде твоята мисъл може да е отишла. Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел? – След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти? – След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел.
Колелото знае ли тази цел?
– Не. Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата. След като се напиеш, това е целта. Щом твоята жажда се уталожи, целта е това. След като се уталожи жаждата какво ще стане?
към втори вариант >>
Казвате, отиде вече.
(втори вариант)
Казвам: Няма нищо. То е малко. Аз наблюдавах този камък, беше много интересен. И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него. Не преувеличавам нищо в дадения случай.
Казвате, отиде вече.
Не, нищо не отиде. Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините. Искам да ви преведа. Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи. Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Някъде твоята мисъл може да е отишла. Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел? – След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти? – След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел. Колелото знае ли тази цел?
– Не.
Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата. След като се напиеш, това е целта. Щом твоята жажда се уталожи, целта е това. След като се уталожи жаждата какво ще стане? – След като се уталожи жаждата, колелото ще спре.
към втори вариант >>
Не, нищо не отиде.
(втори вариант)
То е малко. Аз наблюдавах този камък, беше много интересен. И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него. Не преувеличавам нищо в дадения случай. Казвате, отиде вече.
Не, нищо не отиде.
Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините. Искам да ви преведа. Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи. Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате. Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате.
към втори вариант >>
Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата.
(втори вариант)
Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел? – След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти? – След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел. Колелото знае ли тази цел? – Не.
Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата.
След като се напиеш, това е целта. Щом твоята жажда се уталожи, целта е това. След като се уталожи жаждата какво ще стане? – След като се уталожи жаждата, колелото ще спре. Когато целта не е постигната, колелото ще се върти.
към втори вариант >>
Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините.
(втори вариант)
Аз наблюдавах този камък, беше много интересен. И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него. Не преувеличавам нищо в дадения случай. Казвате, отиде вече. Не, нищо не отиде.
Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините.
Искам да ви преведа. Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи. Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате. Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате. Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка.
към втори вариант >>
След като се напиеш, това е целта.
(втори вариант)
– След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти? – След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел. Колелото знае ли тази цел? – Не. Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата.
След като се напиеш, това е целта.
Щом твоята жажда се уталожи, целта е това. След като се уталожи жаждата какво ще стане? – След като се уталожи жаждата, колелото ще спре. Когато целта не е постигната, колелото ще се върти. След като се постигне целта, колелото ще спре.
към втори вариант >>
Искам да ви преведа.
(втори вариант)
И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него. Не преувеличавам нищо в дадения случай. Казвате, отиде вече. Не, нищо не отиде. Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините.
Искам да ви преведа.
Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи. Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате. Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате. Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка. Най-първо трябва да се освободите.
към втори вариант >>
Щом твоята жажда се уталожи, целта е това.
(втори вариант)
– След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел. Колелото знае ли тази цел? – Не. Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата. След като се напиеш, това е целта.
Щом твоята жажда се уталожи, целта е това.
След като се уталожи жаждата какво ще стане? – След като се уталожи жаждата, колелото ще спре. Когато целта не е постигната, колелото ще се върти. След като се постигне целта, колелото ще спре. Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото.
към втори вариант >>
Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи.
(втори вариант)
Не преувеличавам нищо в дадения случай. Казвате, отиде вече. Не, нищо не отиде. Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините. Искам да ви преведа.
Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи.
Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате. Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате. Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка. Най-първо трябва да се освободите. Вземете дреха, ще изтърсите праха.
към втори вариант >>
След като се уталожи жаждата какво ще стане?
(втори вариант)
Колелото знае ли тази цел? – Не. Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата. След като се напиеш, това е целта. Щом твоята жажда се уталожи, целта е това.
След като се уталожи жаждата какво ще стане?
– След като се уталожи жаждата, колелото ще спре. Когато целта не е постигната, колелото ще се върти. След като се постигне целта, колелото ще спре. Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото. Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение.
към втори вариант >>
Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате.
(втори вариант)
Казвате, отиде вече. Не, нищо не отиде. Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините. Искам да ви преведа. Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи.
Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате.
Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате. Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка. Най-първо трябва да се освободите. Вземете дреха, ще изтърсите праха. Някой път ще вземете такива бухалки има.
към втори вариант >>
– След като се уталожи жаждата, колелото ще спре.
(втори вариант)
– Не. Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата. След като се напиеш, това е целта. Щом твоята жажда се уталожи, целта е това. След като се уталожи жаждата какво ще стане?
– След като се уталожи жаждата, колелото ще спре.
Когато целта не е постигната, колелото ще се върти. След като се постигне целта, колелото ще спре. Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото. Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение. Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден?
към втори вариант >>
Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате.
(втори вариант)
Не, нищо не отиде. Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините. Искам да ви преведа. Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи. Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате.
Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате.
Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка. Най-първо трябва да се освободите. Вземете дреха, ще изтърсите праха. Някой път ще вземете такива бухалки има. Та ви трябва бухалка в дадения случай.
към втори вариант >>
Когато целта не е постигната, колелото ще се върти.
(втори вариант)
Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата. След като се напиеш, това е целта. Щом твоята жажда се уталожи, целта е това. След като се уталожи жаждата какво ще стане? – След като се уталожи жаждата, колелото ще спре.
Когато целта не е постигната, колелото ще се върти.
След като се постигне целта, колелото ще спре. Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото. Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение. Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден? – Кой знае това?
към втори вариант >>
Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка.
(втори вариант)
Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините. Искам да ви преведа. Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи. Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате. Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате.
Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка.
Най-първо трябва да се освободите. Вземете дреха, ще изтърсите праха. Някой път ще вземете такива бухалки има. Та ви трябва бухалка в дадения случай. Учете се да разсъждавате правилно.
към втори вариант >>
След като се постигне целта, колелото ще спре.
(втори вариант)
След като се напиеш, това е целта. Щом твоята жажда се уталожи, целта е това. След като се уталожи жаждата какво ще стане? – След като се уталожи жаждата, колелото ще спре. Когато целта не е постигната, колелото ще се върти.
След като се постигне целта, колелото ще спре.
Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото. Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение. Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден? – Кой знае това? – Туй разумното същество знае.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да се освободите.
(втори вариант)
Искам да ви преведа. Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи. Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате. Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате. Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка.
Най-първо трябва да се освободите.
Вземете дреха, ще изтърсите праха. Някой път ще вземете такива бухалки има. Та ви трябва бухалка в дадения случай. Учете се да разсъждавате правилно. Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого.
към втори вариант >>
Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото.
(втори вариант)
Щом твоята жажда се уталожи, целта е това. След като се уталожи жаждата какво ще стане? – След като се уталожи жаждата, колелото ще спре. Когато целта не е постигната, колелото ще се върти. След като се постигне целта, колелото ще спре.
Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото.
Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение. Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден? – Кой знае това? – Туй разумното същество знае. Ти знаеш каква е целта на колелото.
към втори вариант >>
Вземете дреха, ще изтърсите праха.
(втори вариант)
Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи. Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате. Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате. Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка. Най-първо трябва да се освободите.
Вземете дреха, ще изтърсите праха.
Някой път ще вземете такива бухалки има. Та ви трябва бухалка в дадения случай. Учете се да разсъждавате правилно. Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого. Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света.
към втори вариант >>
Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение.
(втори вариант)
След като се уталожи жаждата какво ще стане? – След като се уталожи жаждата, колелото ще спре. Когато целта не е постигната, колелото ще се върти. След като се постигне целта, колелото ще спре. Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото.
Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение.
Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден? – Кой знае това? – Туй разумното същество знае. Ти знаеш каква е целта на колелото. Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре.
към втори вариант >>
Някой път ще вземете такива бухалки има.
(втори вариант)
Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате. Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате. Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка. Най-първо трябва да се освободите. Вземете дреха, ще изтърсите праха.
Някой път ще вземете такива бухалки има.
Та ви трябва бухалка в дадения случай. Учете се да разсъждавате правилно. Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого. Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света. Например, писал е Достоевски.
към втори вариант >>
Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден?
(втори вариант)
– След като се уталожи жаждата, колелото ще спре. Когато целта не е постигната, колелото ще се върти. След като се постигне целта, колелото ще спре. Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото. Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение.
Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден?
– Кой знае това? – Туй разумното същество знае. Ти знаеш каква е целта на колелото. Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре. Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе.
към втори вариант >>
Та ви трябва бухалка в дадения случай.
(втори вариант)
Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате. Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка. Най-първо трябва да се освободите. Вземете дреха, ще изтърсите праха. Някой път ще вземете такива бухалки има.
Та ви трябва бухалка в дадения случай.
Учете се да разсъждавате правилно. Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого. Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света. Например, писал е Достоевски. Какво е писал?
към втори вариант >>
– Кой знае това?
(втори вариант)
Когато целта не е постигната, колелото ще се върти. След като се постигне целта, колелото ще спре. Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото. Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение. Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден?
– Кой знае това?
– Туй разумното същество знае. Ти знаеш каква е целта на колелото. Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре. Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе. Сега това са фигури на речта.
към втори вариант >>
Учете се да разсъждавате правилно.
(втори вариант)
Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка. Най-първо трябва да се освободите. Вземете дреха, ще изтърсите праха. Някой път ще вземете такива бухалки има. Та ви трябва бухалка в дадения случай.
Учете се да разсъждавате правилно.
Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого. Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света. Например, писал е Достоевски. Какво е писал? – Въпросът за Христа.
към втори вариант >>
– Туй разумното същество знае.
(втори вариант)
След като се постигне целта, колелото ще спре. Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото. Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение. Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден? – Кой знае това?
– Туй разумното същество знае.
Ти знаеш каква е целта на колелото. Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре. Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе. Сега това са фигури на речта. Вие искате да станете знаменит, виден.
към втори вариант >>
Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого.
(втори вариант)
Най-първо трябва да се освободите. Вземете дреха, ще изтърсите праха. Някой път ще вземете такива бухалки има. Та ви трябва бухалка в дадения случай. Учете се да разсъждавате правилно.
Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого.
Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света. Например, писал е Достоевски. Какво е писал? – Въпросът за Христа. Казва: Имал някой повод.
към втори вариант >>
Ти знаеш каква е целта на колелото.
(втори вариант)
Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото. Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение. Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден? – Кой знае това? – Туй разумното същество знае.
Ти знаеш каква е целта на колелото.
Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре. Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе. Сега това са фигури на речта. Вие искате да станете знаменит, виден. Какво разбирате под думата знаменит?
към втори вариант >>
Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света.
(втори вариант)
Вземете дреха, ще изтърсите праха. Някой път ще вземете такива бухалки има. Та ви трябва бухалка в дадения случай. Учете се да разсъждавате правилно. Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого.
Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света.
Например, писал е Достоевски. Какво е писал? – Въпросът за Христа. Казва: Имал някой повод. Защо аз правя така и аз имам известен повод.
към втори вариант >>
Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре.
(втори вариант)
Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение. Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден? – Кой знае това? – Туй разумното същество знае. Ти знаеш каква е целта на колелото.
Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре.
Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе. Сега това са фигури на речта. Вие искате да станете знаменит, виден. Какво разбирате под думата знаменит? – Жаден сте, гладен сте.
към втори вариант >>
Например, писал е Достоевски.
(втори вариант)
Някой път ще вземете такива бухалки има. Та ви трябва бухалка в дадения случай. Учете се да разсъждавате правилно. Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого. Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света.
Например, писал е Достоевски.
Какво е писал? – Въпросът за Христа. Казва: Имал някой повод. Защо аз правя така и аз имам известен повод. Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране.
към втори вариант >>
Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе.
(втори вариант)
Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден? – Кой знае това? – Туй разумното същество знае. Ти знаеш каква е целта на колелото. Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре.
Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе.
Сега това са фигури на речта. Вие искате да станете знаменит, виден. Какво разбирате под думата знаменит? – Жаден сте, гладен сте. В правото сте да се нахраните.
към втори вариант >>
Какво е писал?
(втори вариант)
Та ви трябва бухалка в дадения случай. Учете се да разсъждавате правилно. Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого. Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света. Например, писал е Достоевски.
Какво е писал?
– Въпросът за Христа. Казва: Имал някой повод. Защо аз правя така и аз имам известен повод. Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране. Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас.
към втори вариант >>
Сега това са фигури на речта.
(втори вариант)
– Кой знае това? – Туй разумното същество знае. Ти знаеш каква е целта на колелото. Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре. Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе.
Сега това са фигури на речта.
Вие искате да станете знаменит, виден. Какво разбирате под думата знаменит? – Жаден сте, гладен сте. В правото сте да се нахраните. Имате отличен обяд.
към втори вариант >>
– Въпросът за Христа.
(втори вариант)
Учете се да разсъждавате правилно. Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого. Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света. Например, писал е Достоевски. Какво е писал?
– Въпросът за Христа.
Казва: Имал някой повод. Защо аз правя така и аз имам известен повод. Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране. Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас. Аз не искам вие да разбирате нещата като мене.
към втори вариант >>
Вие искате да станете знаменит, виден.
(втори вариант)
– Туй разумното същество знае. Ти знаеш каква е целта на колелото. Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре. Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе. Сега това са фигури на речта.
Вие искате да станете знаменит, виден.
Какво разбирате под думата знаменит? – Жаден сте, гладен сте. В правото сте да се нахраните. Имате отличен обяд. Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд.
към втори вариант >>
Казва: Имал някой повод.
(втори вариант)
Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого. Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света. Например, писал е Достоевски. Какво е писал? – Въпросът за Христа.
Казва: Имал някой повод.
Защо аз правя така и аз имам известен повод. Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране. Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас. Аз не искам вие да разбирате нещата като мене. То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата знаменит?
(втори вариант)
Ти знаеш каква е целта на колелото. Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре. Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе. Сега това са фигури на речта. Вие искате да станете знаменит, виден.
Какво разбирате под думата знаменит?
– Жаден сте, гладен сте. В правото сте да се нахраните. Имате отличен обяд. Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд. След това вие пишете една поезия.
към втори вариант >>
Защо аз правя така и аз имам известен повод.
(втори вариант)
Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света. Например, писал е Достоевски. Какво е писал? – Въпросът за Христа. Казва: Имал някой повод.
Защо аз правя така и аз имам известен повод.
Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране. Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас. Аз не искам вие да разбирате нещата като мене. То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира. Искам вие да разбирате като вас.
към втори вариант >>
– Жаден сте, гладен сте.
(втори вариант)
Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре. Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе. Сега това са фигури на речта. Вие искате да станете знаменит, виден. Какво разбирате под думата знаменит?
– Жаден сте, гладен сте.
В правото сте да се нахраните. Имате отличен обяд. Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд. След това вие пишете една поезия. Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия.
към втори вариант >>
Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране.
(втори вариант)
Например, писал е Достоевски. Какво е писал? – Въпросът за Христа. Казва: Имал някой повод. Защо аз правя така и аз имам известен повод.
Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране.
Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас. Аз не искам вие да разбирате нещата като мене. То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира. Искам вие да разбирате като вас. За всеки едного има по едно място.
към втори вариант >>
В правото сте да се нахраните.
(втори вариант)
Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе. Сега това са фигури на речта. Вие искате да станете знаменит, виден. Какво разбирате под думата знаменит? – Жаден сте, гладен сте.
В правото сте да се нахраните.
Имате отличен обяд. Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд. След това вие пишете една поезия. Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия. Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво?
към втори вариант >>
Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас.
(втори вариант)
Какво е писал? – Въпросът за Христа. Казва: Имал някой повод. Защо аз правя така и аз имам известен повод. Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране.
Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас.
Аз не искам вие да разбирате нещата като мене. То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира. Искам вие да разбирате като вас. За всеки едного има по едно място. Когато аз говоря, трябва да намеря своето място.
към втори вариант >>
Имате отличен обяд.
(втори вариант)
Сега това са фигури на речта. Вие искате да станете знаменит, виден. Какво разбирате под думата знаменит? – Жаден сте, гладен сте. В правото сте да се нахраните.
Имате отличен обяд.
Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд. След това вие пишете една поезия. Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия. Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво? – Тогава се ражда друг един въпрос.
към втори вариант >>
Аз не искам вие да разбирате нещата като мене.
(втори вариант)
– Въпросът за Христа. Казва: Имал някой повод. Защо аз правя така и аз имам известен повод. Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране. Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас.
Аз не искам вие да разбирате нещата като мене.
То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира. Искам вие да разбирате като вас. За всеки едного има по едно място. Когато аз говоря, трябва да намеря своето място. Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене.
към втори вариант >>
Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд.
(втори вариант)
Вие искате да станете знаменит, виден. Какво разбирате под думата знаменит? – Жаден сте, гладен сте. В правото сте да се нахраните. Имате отличен обяд.
Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд.
След това вие пишете една поезия. Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия. Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво? – Тогава се ражда друг един въпрос. Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш.
към втори вариант >>
То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира.
(втори вариант)
Казва: Имал някой повод. Защо аз правя така и аз имам известен повод. Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране. Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас. Аз не искам вие да разбирате нещата като мене.
То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира.
Искам вие да разбирате като вас. За всеки едного има по едно място. Когато аз говоря, трябва да намеря своето място. Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене. Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога.
към втори вариант >>
След това вие пишете една поезия.
(втори вариант)
Какво разбирате под думата знаменит? – Жаден сте, гладен сте. В правото сте да се нахраните. Имате отличен обяд. Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд.
След това вие пишете една поезия.
Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия. Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво? – Тогава се ражда друг един въпрос. Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш. Сега аз материално обяснявам.
към втори вариант >>
Искам вие да разбирате като вас.
(втори вариант)
Защо аз правя така и аз имам известен повод. Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране. Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас. Аз не искам вие да разбирате нещата като мене. То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира.
Искам вие да разбирате като вас.
За всеки едного има по едно място. Когато аз говоря, трябва да намеря своето място. Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене. Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога. Да бъдем като Бога.
към втори вариант >>
Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия.
(втори вариант)
– Жаден сте, гладен сте. В правото сте да се нахраните. Имате отличен обяд. Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд. След това вие пишете една поезия.
Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия.
Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво? – Тогава се ражда друг един въпрос. Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш. Сега аз материално обяснявам. Някой художник нарисувал някоя хубава картина.
към втори вариант >>
За всеки едного има по едно място.
(втори вариант)
Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране. Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас. Аз не искам вие да разбирате нещата като мене. То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира. Искам вие да разбирате като вас.
За всеки едного има по едно място.
Когато аз говоря, трябва да намеря своето място. Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене. Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога. Да бъдем като Бога. Като Бога никой не може да бъде.
към втори вариант >>
Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво?
(втори вариант)
В правото сте да се нахраните. Имате отличен обяд. Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд. След това вие пишете една поезия. Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия.
Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво?
– Тогава се ражда друг един въпрос. Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш. Сега аз материално обяснявам. Някой художник нарисувал някоя хубава картина. Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си.
към втори вариант >>
Когато аз говоря, трябва да намеря своето място.
(втори вариант)
Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас. Аз не искам вие да разбирате нещата като мене. То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира. Искам вие да разбирате като вас. За всеки едного има по едно място.
Когато аз говоря, трябва да намеря своето място.
Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене. Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога. Да бъдем като Бога. Като Бога никой не може да бъде. Има място само за един Бог.
към втори вариант >>
– Тогава се ражда друг един въпрос.
(втори вариант)
Имате отличен обяд. Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд. След това вие пишете една поезия. Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия. Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво?
– Тогава се ражда друг един въпрос.
Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш. Сега аз материално обяснявам. Някой художник нарисувал някоя хубава картина. Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си. Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди.
към втори вариант >>
Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене.
(втори вариант)
Аз не искам вие да разбирате нещата като мене. То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира. Искам вие да разбирате като вас. За всеки едного има по едно място. Когато аз говоря, трябва да намеря своето място.
Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене.
Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога. Да бъдем като Бога. Като Бога никой не може да бъде. Има място само за един Бог. Подобието в света, как трябва да го разбираме.
към втори вариант >>
Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш.
(втори вариант)
Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд. След това вие пишете една поезия. Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия. Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво? – Тогава се ражда друг един въпрос.
Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш.
Сега аз материално обяснявам. Някой художник нарисувал някоя хубава картина. Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си. Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди. Ти печелиш парите.
към втори вариант >>
Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога.
(втори вариант)
То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира. Искам вие да разбирате като вас. За всеки едного има по едно място. Когато аз говоря, трябва да намеря своето място. Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене.
Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога.
Да бъдем като Бога. Като Бога никой не може да бъде. Има място само за един Бог. Подобието в света, как трябва да го разбираме. Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са.
към втори вариант >>
Сега аз материално обяснявам.
(втори вариант)
След това вие пишете една поезия. Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия. Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво? – Тогава се ражда друг един въпрос. Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш.
Сега аз материално обяснявам.
Някой художник нарисувал някоя хубава картина. Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си. Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди. Ти печелиш парите. Питам, честен труд ли е?
към втори вариант >>
Да бъдем като Бога.
(втори вариант)
Искам вие да разбирате като вас. За всеки едного има по едно място. Когато аз говоря, трябва да намеря своето място. Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене. Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога.
Да бъдем като Бога.
Като Бога никой не може да бъде. Има място само за един Бог. Подобието в света, как трябва да го разбираме. Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са. Не да се изявят такива, каквито не са.
към втори вариант >>
Някой художник нарисувал някоя хубава картина.
(втори вариант)
Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия. Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво? – Тогава се ражда друг един въпрос. Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш. Сега аз материално обяснявам.
Някой художник нарисувал някоя хубава картина.
Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си. Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди. Ти печелиш парите. Питам, честен труд ли е? – От вашето гледище честен труд ли е?
към втори вариант >>
Като Бога никой не може да бъде.
(втори вариант)
За всеки едного има по едно място. Когато аз говоря, трябва да намеря своето място. Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене. Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога. Да бъдем като Бога.
Като Бога никой не може да бъде.
Има място само за един Бог. Подобието в света, как трябва да го разбираме. Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са. Не да се изявят такива, каквито не са. Да се изяви Божественото.
към втори вариант >>
Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си.
(втори вариант)
Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво? – Тогава се ражда друг един въпрос. Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш. Сега аз материално обяснявам. Някой художник нарисувал някоя хубава картина.
Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си.
Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди. Ти печелиш парите. Питам, честен труд ли е? – От вашето гледище честен труд ли е? – Какво трябва да направите.
към втори вариант >>
Има място само за един Бог.
(втори вариант)
Когато аз говоря, трябва да намеря своето място. Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене. Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога. Да бъдем като Бога. Като Бога никой не може да бъде.
Има място само за един Бог.
Подобието в света, как трябва да го разбираме. Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са. Не да се изявят такива, каквито не са. Да се изяви Божественото. Ти ще бъдеш среда.
към втори вариант >>
Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди.
(втори вариант)
– Тогава се ражда друг един въпрос. Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш. Сега аз материално обяснявам. Някой художник нарисувал някоя хубава картина. Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си.
Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди.
Ти печелиш парите. Питам, честен труд ли е? – От вашето гледище честен труд ли е? – Какво трябва да направите. Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината.
към втори вариант >>
Подобието в света, как трябва да го разбираме.
(втори вариант)
Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене. Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога. Да бъдем като Бога. Като Бога никой не може да бъде. Има място само за един Бог.
Подобието в света, как трябва да го разбираме.
Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са. Не да се изявят такива, каквито не са. Да се изяви Божественото. Ти ще бъдеш среда. Сега хората искат да направят туй, което Бог направил.
към втори вариант >>
Ти печелиш парите.
(втори вариант)
Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш. Сега аз материално обяснявам. Някой художник нарисувал някоя хубава картина. Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си. Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди.
Ти печелиш парите.
Питам, честен труд ли е? – От вашето гледище честен труд ли е? – Какво трябва да направите. Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината. Това е правото.
към втори вариант >>
Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са.
(втори вариант)
Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога. Да бъдем като Бога. Като Бога никой не може да бъде. Има място само за един Бог. Подобието в света, как трябва да го разбираме.
Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са.
Не да се изявят такива, каквито не са. Да се изяви Божественото. Ти ще бъдеш среда. Сега хората искат да направят туй, което Бог направил. Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи.
към втори вариант >>
Питам, честен труд ли е?
(втори вариант)
Сега аз материално обяснявам. Някой художник нарисувал някоя хубава картина. Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си. Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди. Ти печелиш парите.
Питам, честен труд ли е?
– От вашето гледище честен труд ли е? – Какво трябва да направите. Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината. Това е правото. Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини.
към втори вариант >>
Не да се изявят такива, каквито не са.
(втори вариант)
Да бъдем като Бога. Като Бога никой не може да бъде. Има място само за един Бог. Подобието в света, как трябва да го разбираме. Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са.
Не да се изявят такива, каквито не са.
Да се изяви Божественото. Ти ще бъдеш среда. Сега хората искат да направят туй, което Бог направил. Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи. Ти не можеш да поправиш целия свят.
към втори вариант >>
– От вашето гледище честен труд ли е?
(втори вариант)
Някой художник нарисувал някоя хубава картина. Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си. Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди. Ти печелиш парите. Питам, честен труд ли е?
– От вашето гледище честен труд ли е?
– Какво трябва да направите. Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината. Това е правото. Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини. Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува.
към втори вариант >>
Да се изяви Божественото.
(втори вариант)
Като Бога никой не може да бъде. Има място само за един Бог. Подобието в света, как трябва да го разбираме. Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са. Не да се изявят такива, каквито не са.
Да се изяви Божественото.
Ти ще бъдеш среда. Сега хората искат да направят туй, което Бог направил. Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи. Ти не можеш да поправиш целия свят. Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света.
към втори вариант >>
– Какво трябва да направите.
(втори вариант)
Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си. Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди. Ти печелиш парите. Питам, честен труд ли е? – От вашето гледище честен труд ли е?
– Какво трябва да направите.
Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината. Това е правото. Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини. Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува. Казвате: Какво трябва да правим.
към втори вариант >>
Ти ще бъдеш среда.
(втори вариант)
Има място само за един Бог. Подобието в света, как трябва да го разбираме. Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са. Не да се изявят такива, каквито не са. Да се изяви Божественото.
Ти ще бъдеш среда.
Сега хората искат да направят туй, което Бог направил. Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи. Ти не можеш да поправиш целия свят. Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света. Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме.
към втори вариант >>
Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината.
(втори вариант)
Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди. Ти печелиш парите. Питам, честен труд ли е? – От вашето гледище честен труд ли е? – Какво трябва да направите.
Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината.
Това е правото. Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини. Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува. Казвате: Какво трябва да правим. Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини.
към втори вариант >>
Сега хората искат да направят туй, което Бог направил.
(втори вариант)
Подобието в света, как трябва да го разбираме. Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са. Не да се изявят такива, каквито не са. Да се изяви Божественото. Ти ще бъдеш среда.
Сега хората искат да направят туй, което Бог направил.
Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи. Ти не можеш да поправиш целия свят. Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света. Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме. Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига?
към втори вариант >>
Това е правото.
(втори вариант)
Ти печелиш парите. Питам, честен труд ли е? – От вашето гледище честен труд ли е? – Какво трябва да направите. Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината.
Това е правото.
Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини. Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува. Казвате: Какво трябва да правим. Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини. Какво трябва да правите?
към втори вариант >>
Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи.
(втори вариант)
Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са. Не да се изявят такива, каквито не са. Да се изяви Божественото. Ти ще бъдеш среда. Сега хората искат да направят туй, което Бог направил.
Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи.
Ти не можеш да поправиш целия свят. Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света. Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме. Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига? – От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе?
към втори вариант >>
Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини.
(втори вариант)
Питам, честен труд ли е? – От вашето гледище честен труд ли е? – Какво трябва да направите. Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината. Това е правото.
Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини.
Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува. Казвате: Какво трябва да правим. Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини. Какво трябва да правите? – Ще давате.
към втори вариант >>
Ти не можеш да поправиш целия свят.
(втори вариант)
Не да се изявят такива, каквито не са. Да се изяви Божественото. Ти ще бъдеш среда. Сега хората искат да направят туй, което Бог направил. Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи.
Ти не можеш да поправиш целия свят.
Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света. Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме. Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига? – От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе? – Един килограм приблизително.
към втори вариант >>
Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува.
(втори вариант)
– От вашето гледище честен труд ли е? – Какво трябва да направите. Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината. Това е правото. Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини.
Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува.
Казвате: Какво трябва да правим. Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини. Какво трябва да правите? – Ще давате. Казваш: Аз имам.
към втори вариант >>
Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света.
(втори вариант)
Да се изяви Божественото. Ти ще бъдеш среда. Сега хората искат да направят туй, което Бог направил. Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи. Ти не можеш да поправиш целия свят.
Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света.
Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме. Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига? – От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе? – Един килограм приблизително. Зависи от годината.
към втори вариант >>
Казвате: Какво трябва да правим.
(втори вариант)
– Какво трябва да направите. Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината. Това е правото. Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини. Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува.
Казвате: Какво трябва да правим.
Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини. Какво трябва да правите? – Ще давате. Казваш: Аз имам. Ти си даровит музикант.
към втори вариант >>
Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме.
(втори вариант)
Ти ще бъдеш среда. Сега хората искат да направят туй, което Бог направил. Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи. Ти не можеш да поправиш целия свят. Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света.
Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме.
Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига? – От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе? – Един килограм приблизително. Зависи от годината. Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят.
към втори вариант >>
Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини.
(втори вариант)
Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината. Това е правото. Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини. Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува. Казвате: Какво трябва да правим.
Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини.
Какво трябва да правите? – Ще давате. Казваш: Аз имам. Ти си даровит музикант. Ти продаваш чужда стока.
към втори вариант >>
Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига?
(втори вариант)
Сега хората искат да направят туй, което Бог направил. Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи. Ти не можеш да поправиш целия свят. Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света. Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме.
Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига?
– От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе? – Един килограм приблизително. Зависи от годината. Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят. Всичкото туй е събрано в единия килограм.
към втори вариант >>
Какво трябва да правите?
(втори вариант)
Това е правото. Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини. Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува. Казвате: Какво трябва да правим. Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини.
Какво трябва да правите?
– Ще давате. Казваш: Аз имам. Ти си даровит музикант. Ти продаваш чужда стока. Ти си даровит философ.
към втори вариант >>
– От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе?
(втори вариант)
Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи. Ти не можеш да поправиш целия свят. Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света. Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме. Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига?
– От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе?
– Един килограм приблизително. Зависи от годината. Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят. Всичкото туй е събрано в единия килограм. Този килограм е ценен.
към втори вариант >>
– Ще давате.
(втори вариант)
Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини. Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува. Казвате: Какво трябва да правим. Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини. Какво трябва да правите?
– Ще давате.
Казваш: Аз имам. Ти си даровит музикант. Ти продаваш чужда стока. Ти си даровит философ. Ти продаваш чужда стока.
към втори вариант >>
– Един килограм приблизително.
(втори вариант)
Ти не можеш да поправиш целия свят. Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света. Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме. Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига? – От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе?
– Един килограм приблизително.
Зависи от годината. Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят. Всичкото туй е събрано в единия килограм. Този килограм е ценен. Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм.
към втори вариант >>
Казваш: Аз имам.
(втори вариант)
Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува. Казвате: Какво трябва да правим. Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини. Какво трябва да правите? – Ще давате.
Казваш: Аз имам.
Ти си даровит музикант. Ти продаваш чужда стока. Ти си даровит философ. Ти продаваш чужда стока. Ти минаваш за светия.
към втори вариант >>
Зависи от годината.
(втори вариант)
Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света. Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме. Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига? – От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе? – Един килограм приблизително.
Зависи от годината.
Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят. Всичкото туй е събрано в единия килограм. Този килограм е ценен. Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм. Един килограм може сам да го носиш.
към втори вариант >>
Ти си даровит музикант.
(втори вариант)
Казвате: Какво трябва да правим. Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини. Какво трябва да правите? – Ще давате. Казваш: Аз имам.
Ти си даровит музикант.
Ти продаваш чужда стока. Ти си даровит философ. Ти продаваш чужда стока. Ти минаваш за светия. Ти продаваш чужда стока.
към втори вариант >>
Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят.
(втори вариант)
Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме. Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига? – От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе? – Един килограм приблизително. Зависи от годината.
Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят.
Всичкото туй е събрано в единия килограм. Този килограм е ценен. Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм. Един килограм може сам да го носиш. А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня.
към втори вариант >>
Ти продаваш чужда стока.
(втори вариант)
Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини. Какво трябва да правите? – Ще давате. Казваш: Аз имам. Ти си даровит музикант.
Ти продаваш чужда стока.
Ти си даровит философ. Ти продаваш чужда стока. Ти минаваш за светия. Ти продаваш чужда стока. Дай половината от твоето.
към втори вариант >>
Всичкото туй е събрано в единия килограм.
(втори вариант)
Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига? – От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе? – Един килограм приблизително. Зависи от годината. Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят.
Всичкото туй е събрано в единия килограм.
Този килограм е ценен. Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм. Един килограм може сам да го носиш. А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня. Ако тръгнете, да идете да продавате този цвят във Франция, вие ще изядете парите и ще се върнете с борчове.
към втори вариант >>
Ти си даровит философ.
(втори вариант)
Какво трябва да правите? – Ще давате. Казваш: Аз имам. Ти си даровит музикант. Ти продаваш чужда стока.
Ти си даровит философ.
Ти продаваш чужда стока. Ти минаваш за светия. Ти продаваш чужда стока. Дай половината от твоето. Отношение има.
към втори вариант >>
Този килограм е ценен.
(втори вариант)
– От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе? – Един килограм приблизително. Зависи от годината. Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят. Всичкото туй е събрано в единия килограм.
Този килограм е ценен.
Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм. Един килограм може сам да го носиш. А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня. Ако тръгнете, да идете да продавате този цвят във Франция, вие ще изядете парите и ще се върнете с борчове. Икономически разглеждам.
към втори вариант >>
Ти продаваш чужда стока.
(втори вариант)
– Ще давате. Казваш: Аз имам. Ти си даровит музикант. Ти продаваш чужда стока. Ти си даровит философ.
Ти продаваш чужда стока.
Ти минаваш за светия. Ти продаваш чужда стока. Дай половината от твоето. Отношение има. Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте.
към втори вариант >>
Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм.
(втори вариант)
– Един килограм приблизително. Зависи от годината. Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят. Всичкото туй е събрано в единия килограм. Този килограм е ценен.
Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм.
Един килограм може сам да го носиш. А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня. Ако тръгнете, да идете да продавате този цвят във Франция, вие ще изядете парите и ще се върнете с борчове. Икономически разглеждам. Има икономика в света.
към втори вариант >>
Ти минаваш за светия.
(втори вариант)
Казваш: Аз имам. Ти си даровит музикант. Ти продаваш чужда стока. Ти си даровит философ. Ти продаваш чужда стока.
Ти минаваш за светия.
Ти продаваш чужда стока. Дай половината от твоето. Отношение има. Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте. Ако е твоя силата, къде отиде?
към втори вариант >>
Един килограм може сам да го носиш.
(втори вариант)
Зависи от годината. Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят. Всичкото туй е събрано в единия килограм. Този килограм е ценен. Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм.
Един килограм може сам да го носиш.
А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня. Ако тръгнете, да идете да продавате този цвят във Франция, вие ще изядете парите и ще се върнете с борчове. Икономически разглеждам. Има икономика в света. Много неикономично е да се носи розовият цвят във Франция и да го продаваш.
към втори вариант >>
Ти продаваш чужда стока.
(втори вариант)
Ти си даровит музикант. Ти продаваш чужда стока. Ти си даровит философ. Ти продаваш чужда стока. Ти минаваш за светия.
Ти продаваш чужда стока.
Дай половината от твоето. Отношение има. Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте. Ако е твоя силата, къде отиде? – Защо остаря?
към втори вариант >>
А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня.
(втори вариант)
Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят. Всичкото туй е събрано в единия килограм. Този килограм е ценен. Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм. Един килограм може сам да го носиш.
А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня.
Ако тръгнете, да идете да продавате този цвят във Франция, вие ще изядете парите и ще се върнете с борчове. Икономически разглеждам. Има икономика в света. Много неикономично е да се носи розовият цвят във Франция и да го продаваш. Има други, които носят 1 кг, те са, които разбират закона.
към втори вариант >>
Дай половината от твоето.
(втори вариант)
Ти продаваш чужда стока. Ти си даровит философ. Ти продаваш чужда стока. Ти минаваш за светия. Ти продаваш чужда стока.
Дай половината от твоето.
Отношение има. Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте. Ако е твоя силата, къде отиде? – Защо остаря? – Туй, което губиш, не е твое.
към втори вариант >>
Ако тръгнете, да идете да продавате този цвят във Франция, вие ще изядете парите и ще се върнете с борчове.
(втори вариант)
Всичкото туй е събрано в единия килограм. Този килограм е ценен. Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм. Един килограм може сам да го носиш. А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня.
Ако тръгнете, да идете да продавате този цвят във Франция, вие ще изядете парите и ще се върнете с борчове.
Икономически разглеждам. Има икономика в света. Много неикономично е да се носи розовият цвят във Франция и да го продаваш. Има други, които носят 1 кг, те са, които разбират закона.
към втори вариант >>
Отношение има.
(втори вариант)
Ти си даровит философ. Ти продаваш чужда стока. Ти минаваш за светия. Ти продаваш чужда стока. Дай половината от твоето.
Отношение има.
Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте. Ако е твоя силата, къде отиде? – Защо остаря? – Туй, което губиш, не е твое. Ти казваш: Аз имам хубаво настроение.
към втори вариант >>
Икономически разглеждам.
(втори вариант)
Този килограм е ценен. Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм. Един килограм може сам да го носиш. А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня. Ако тръгнете, да идете да продавате този цвят във Франция, вие ще изядете парите и ще се върнете с борчове.
Икономически разглеждам.
Има икономика в света. Много неикономично е да се носи розовият цвят във Франция и да го продаваш. Има други, които носят 1 кг, те са, които разбират закона.
към втори вариант >>
Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте.
(втори вариант)
Ти продаваш чужда стока. Ти минаваш за светия. Ти продаваш чужда стока. Дай половината от твоето. Отношение има.
Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте.
Ако е твоя силата, къде отиде? – Защо остаря? – Туй, което губиш, не е твое. Ти казваш: Аз имам хубаво настроение. Не е твое.
към втори вариант >>
Има икономика в света.
(втори вариант)
Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм. Един килограм може сам да го носиш. А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня. Ако тръгнете, да идете да продавате този цвят във Франция, вие ще изядете парите и ще се върнете с борчове. Икономически разглеждам.
Има икономика в света.
Много неикономично е да се носи розовият цвят във Франция и да го продаваш. Има други, които носят 1 кг, те са, които разбират закона.
към втори вариант >>
Ако е твоя силата, къде отиде?
(втори вариант)
Ти минаваш за светия. Ти продаваш чужда стока. Дай половината от твоето. Отношение има. Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте.
Ако е твоя силата, къде отиде?
– Защо остаря? – Туй, което губиш, не е твое. Ти казваш: Аз имам хубаво настроение. Не е твое. Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението.
към втори вариант >>
Много неикономично е да се носи розовият цвят във Франция и да го продаваш.
(втори вариант)
Един килограм може сам да го носиш. А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня. Ако тръгнете, да идете да продавате този цвят във Франция, вие ще изядете парите и ще се върнете с борчове. Икономически разглеждам. Има икономика в света.
Много неикономично е да се носи розовият цвят във Франция и да го продаваш.
Има други, които носят 1 кг, те са, които разбират закона.
към втори вариант >>
– Защо остаря?
(втори вариант)
Ти продаваш чужда стока. Дай половината от твоето. Отношение има. Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте. Ако е твоя силата, къде отиде?
– Защо остаря?
– Туй, което губиш, не е твое. Ти казваш: Аз имам хубаво настроение. Не е твое. Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението. Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше.
към втори вариант >>
Има други, които носят 1 кг, те са, които разбират закона.
(втори вариант)
А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня. Ако тръгнете, да идете да продавате този цвят във Франция, вие ще изядете парите и ще се върнете с борчове. Икономически разглеждам. Има икономика в света. Много неикономично е да се носи розовият цвят във Франция и да го продаваш.
Има други, които носят 1 кг, те са, които разбират закона.
към втори вариант >>
– Туй, което губиш, не е твое.
(втори вариант)
Дай половината от твоето. Отношение има. Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте. Ако е твоя силата, къде отиде? – Защо остаря?
– Туй, което губиш, не е твое.
Ти казваш: Аз имам хубаво настроение. Не е твое. Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението. Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше. Вие нямате философия, но вас не визирам.
към втори вариант >>
Сега понеже вие сте закъсали, във вас настава една криза, всички сте закъсали.
(втори вариант)
Сега понеже вие сте закъсали, във вас настава една криза, всички сте закъсали.
На тънко предете всички. Кого как срещна все не е доволен: Остави ме, казва, закъсахме. Работа трябва. Природата никога не търпи разточителност. Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността.
към втори вариант >>
Ти казваш: Аз имам хубаво настроение.
(втори вариант)
Отношение има. Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте. Ако е твоя силата, къде отиде? – Защо остаря? – Туй, което губиш, не е твое.
Ти казваш: Аз имам хубаво настроение.
Не е твое. Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението. Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше. Вие нямате философия, но вас не визирам. Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества.
към втори вариант >>
На тънко предете всички.
(втори вариант)
Сега понеже вие сте закъсали, във вас настава една криза, всички сте закъсали.
На тънко предете всички.
Кого как срещна все не е доволен: Остави ме, казва, закъсахме. Работа трябва. Природата никога не търпи разточителност. Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността. Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича.
към втори вариант >>
Не е твое.
(втори вариант)
Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте. Ако е твоя силата, къде отиде? – Защо остаря? – Туй, което губиш, не е твое. Ти казваш: Аз имам хубаво настроение.
Не е твое.
Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението. Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше. Вие нямате философия, но вас не визирам. Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества. Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч.
към втори вариант >>
Кого как срещна все не е доволен: Остави ме, казва, закъсахме.
(втори вариант)
Сега понеже вие сте закъсали, във вас настава една криза, всички сте закъсали. На тънко предете всички.
Кого как срещна все не е доволен: Остави ме, казва, закъсахме.
Работа трябва. Природата никога не търпи разточителност. Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността. Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича. Тя обича онези, които са носители на една идея.
към втори вариант >>
Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението.
(втори вариант)
Ако е твоя силата, къде отиде? – Защо остаря? – Туй, което губиш, не е твое. Ти казваш: Аз имам хубаво настроение. Не е твое.
Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението.
Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше. Вие нямате философия, но вас не визирам. Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества. Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч. Какво може да направите.
към втори вариант >>
Работа трябва.
(втори вариант)
Сега понеже вие сте закъсали, във вас настава една криза, всички сте закъсали. На тънко предете всички. Кого как срещна все не е доволен: Остави ме, казва, закъсахме.
Работа трябва.
Природата никога не търпи разточителност. Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността. Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича. Тя обича онези, които са носители на една идея. Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор.
към втори вариант >>
Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше.
(втори вариант)
– Защо остаря? – Туй, което губиш, не е твое. Ти казваш: Аз имам хубаво настроение. Не е твое. Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението.
Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше.
Вие нямате философия, но вас не визирам. Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества. Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч. Какво може да направите. Този меч не струва много.
към втори вариант >>
Природата никога не търпи разточителност.
(втори вариант)
Сега понеже вие сте закъсали, във вас настава една криза, всички сте закъсали. На тънко предете всички. Кого как срещна все не е доволен: Остави ме, казва, закъсахме. Работа трябва.
Природата никога не търпи разточителност.
Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността. Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича. Тя обича онези, които са носители на една идея. Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор. Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение.
към втори вариант >>
Ако се зададе въпросът какво е отношението между механическите процеси и психологическите в природата, какво ще отговорите?
(втори вариант)
Ако се зададе въпросът какво е отношението между механическите процеси и психологическите в природата, какво ще отговорите?
– Успехът на съвременната наука е на повърхността на живота. Вие се намирате на океана и виждате повърхността развълнувана, големи вълни. Оттам може да си правите заключение, че целият океан е развълнуван. Това са повърхностни заключения. Представяте си чисто по механически начин отношението.
към втори вариант >>
Вие нямате философия, но вас не визирам.
(втори вариант)
– Туй, което губиш, не е твое. Ти казваш: Аз имам хубаво настроение. Не е твое. Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението. Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше.
Вие нямате философия, но вас не визирам.
Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества. Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч. Какво може да направите. Този меч не струва много. С него не може да освободиш света.
към втори вариант >>
Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността.
(втори вариант)
Сега понеже вие сте закъсали, във вас настава една криза, всички сте закъсали. На тънко предете всички. Кого как срещна все не е доволен: Остави ме, казва, закъсахме. Работа трябва. Природата никога не търпи разточителност.
Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността.
Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича. Тя обича онези, които са носители на една идея. Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор. Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение. Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат.
към втори вариант >>
– Успехът на съвременната наука е на повърхността на живота.
(втори вариант)
Ако се зададе въпросът какво е отношението между механическите процеси и психологическите в природата, какво ще отговорите?
– Успехът на съвременната наука е на повърхността на живота.
Вие се намирате на океана и виждате повърхността развълнувана, големи вълни. Оттам може да си правите заключение, че целият океан е развълнуван. Това са повърхностни заключения. Представяте си чисто по механически начин отношението.
към втори вариант >>
Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества.
(втори вариант)
Ти казваш: Аз имам хубаво настроение. Не е твое. Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението. Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше. Вие нямате философия, но вас не визирам.
Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества.
Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч. Какво може да направите. Този меч не струва много. С него не може да освободиш света. Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка.
към втори вариант >>
Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича.
(втори вариант)
На тънко предете всички. Кого как срещна все не е доволен: Остави ме, казва, закъсахме. Работа трябва. Природата никога не търпи разточителност. Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността.
Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича.
Тя обича онези, които са носители на една идея. Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор. Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение. Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат. Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя.
към втори вариант >>
Вие се намирате на океана и виждате повърхността развълнувана, големи вълни.
(втори вариант)
Ако се зададе въпросът какво е отношението между механическите процеси и психологическите в природата, какво ще отговорите? – Успехът на съвременната наука е на повърхността на живота.
Вие се намирате на океана и виждате повърхността развълнувана, големи вълни.
Оттам може да си правите заключение, че целият океан е развълнуван. Това са повърхностни заключения. Представяте си чисто по механически начин отношението.
към втори вариант >>
Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч.
(втори вариант)
Не е твое. Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението. Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше. Вие нямате философия, но вас не визирам. Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества.
Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч.
Какво може да направите. Този меч не струва много. С него не може да освободиш света. Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. Ти уповаваш на своята сабя.
към втори вариант >>
Тя обича онези, които са носители на една идея.
(втори вариант)
Кого как срещна все не е доволен: Остави ме, казва, закъсахме. Работа трябва. Природата никога не търпи разточителност. Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността. Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича.
Тя обича онези, които са носители на една идея.
Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор. Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение. Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат. Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя. Те мислили, че той всичко има, а той е гладен.
към втори вариант >>
Оттам може да си правите заключение, че целият океан е развълнуван.
(втори вариант)
Ако се зададе въпросът какво е отношението между механическите процеси и психологическите в природата, какво ще отговорите? – Успехът на съвременната наука е на повърхността на живота. Вие се намирате на океана и виждате повърхността развълнувана, големи вълни.
Оттам може да си правите заключение, че целият океан е развълнуван.
Това са повърхностни заключения. Представяте си чисто по механически начин отношението.
към втори вариант >>
Какво може да направите.
(втори вариант)
Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението. Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше. Вие нямате философия, но вас не визирам. Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества. Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч.
Какво може да направите.
Този меч не струва много. С него не може да освободиш света. Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. Ти уповаваш на своята сабя. Нямаш представа.
към втори вариант >>
Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор.
(втори вариант)
Работа трябва. Природата никога не търпи разточителност. Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността. Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича. Тя обича онези, които са носители на една идея.
Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор.
Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение. Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат. Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя. Те мислили, че той всичко има, а той е гладен. И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна.
към втори вариант >>
Това са повърхностни заключения.
(втори вариант)
Ако се зададе въпросът какво е отношението между механическите процеси и психологическите в природата, какво ще отговорите? – Успехът на съвременната наука е на повърхността на живота. Вие се намирате на океана и виждате повърхността развълнувана, големи вълни. Оттам може да си правите заключение, че целият океан е развълнуван.
Това са повърхностни заключения.
Представяте си чисто по механически начин отношението.
към втори вариант >>
Този меч не струва много.
(втори вариант)
Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше. Вие нямате философия, но вас не визирам. Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества. Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч. Какво може да направите.
Този меч не струва много.
С него не може да освободиш света. Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. Ти уповаваш на своята сабя. Нямаш представа. На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има.
към втори вариант >>
Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение.
(втори вариант)
Природата никога не търпи разточителност. Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността. Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича. Тя обича онези, които са носители на една идея. Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор.
Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение.
Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат. Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя. Те мислили, че той всичко има, а той е гладен. И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна. Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му.
към втори вариант >>
Представяте си чисто по механически начин отношението.
(втори вариант)
Ако се зададе въпросът какво е отношението между механическите процеси и психологическите в природата, какво ще отговорите? – Успехът на съвременната наука е на повърхността на живота. Вие се намирате на океана и виждате повърхността развълнувана, големи вълни. Оттам може да си правите заключение, че целият океан е развълнуван. Това са повърхностни заключения.
Представяте си чисто по механически начин отношението.
към втори вариант >>
С него не може да освободиш света.
(втори вариант)
Вие нямате философия, но вас не визирам. Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества. Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч. Какво може да направите. Този меч не струва много.
С него не може да освободиш света.
Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. Ти уповаваш на своята сабя. Нямаш представа. На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има. Казваш: Аз какво мога да направя?
към втори вариант >>
Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат.
(втори вариант)
Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността. Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича. Тя обича онези, които са носители на една идея. Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор. Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение.
Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат.
Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя. Те мислили, че той всичко има, а той е гладен. И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна. Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му. Той гладувал 3 деня.
към втори вариант >>
Ако тази окръжност може да е направена от какъв и да е метал, и дебелината на тая шина или на тази окръжност може да не е навсякъде еднакво дебела, и ако я турите в движение, един механик може да ви предскаже, според механическите закони, според съпротивлението какви ще бъдат последствията.
(втори вариант)
Ако тази окръжност може да е направена от какъв и да е метал, и дебелината на тая шина или на тази окръжност може да не е навсякъде еднакво дебела, и ако я турите в движение, един механик може да ви предскаже, според механическите закони, според съпротивлението какви ще бъдат последствията.
Той ще ви покаже от коя страна ще се счупи или ще се огъне. Но представете си твърдението, че човек около себе си има една аура, нали туряте един такъв кръг? – Представете си този кръг на неговата аура е видим. А за другия невидим. Дебелината не е еднаква.
към втори вариант >>
Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка.
(втори вариант)
Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества. Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч. Какво може да направите. Този меч не струва много. С него не може да освободиш света.
Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка.
Ти уповаваш на своята сабя. Нямаш представа. На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има. Казваш: Аз какво мога да направя? – Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите.
към втори вариант >>
Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя.
(втори вариант)
Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича. Тя обича онези, които са носители на една идея. Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор. Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение. Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат.
Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя.
Те мислили, че той всичко има, а той е гладен. И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна. Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му. Той гладувал 3 деня. Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя.
към втори вариант >>
Той ще ви покаже от коя страна ще се счупи или ще се огъне.
(втори вариант)
Ако тази окръжност може да е направена от какъв и да е метал, и дебелината на тая шина или на тази окръжност може да не е навсякъде еднакво дебела, и ако я турите в движение, един механик може да ви предскаже, според механическите закони, според съпротивлението какви ще бъдат последствията.
Той ще ви покаже от коя страна ще се счупи или ще се огъне.
Но представете си твърдението, че човек около себе си има една аура, нали туряте един такъв кръг? – Представете си този кръг на неговата аура е видим. А за другия невидим. Дебелината не е еднаква. От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет.
към втори вариант >>
Ти уповаваш на своята сабя.
(втори вариант)
Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч. Какво може да направите. Този меч не струва много. С него не може да освободиш света. Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка.
Ти уповаваш на своята сабя.
Нямаш представа. На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има. Казваш: Аз какво мога да направя? – Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите. Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо.
към втори вариант >>
Те мислили, че той всичко има, а той е гладен.
(втори вариант)
Тя обича онези, които са носители на една идея. Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор. Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение. Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат. Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя.
Те мислили, че той всичко има, а той е гладен.
И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна. Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му. Той гладувал 3 деня. Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя. Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер.
към втори вариант >>
Но представете си твърдението, че човек около себе си има една аура, нали туряте един такъв кръг?
(втори вариант)
Ако тази окръжност може да е направена от какъв и да е метал, и дебелината на тая шина или на тази окръжност може да не е навсякъде еднакво дебела, и ако я турите в движение, един механик може да ви предскаже, според механическите закони, според съпротивлението какви ще бъдат последствията. Той ще ви покаже от коя страна ще се счупи или ще се огъне.
Но представете си твърдението, че човек около себе си има една аура, нали туряте един такъв кръг?
– Представете си този кръг на неговата аура е видим. А за другия невидим. Дебелината не е еднаква. От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет. Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде.
към втори вариант >>
Нямаш представа.
(втори вариант)
Какво може да направите. Този меч не струва много. С него не може да освободиш света. Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. Ти уповаваш на своята сабя.
Нямаш представа.
На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има. Казваш: Аз какво мога да направя? – Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите. Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо. Настроенията, които се менят, са чужди.
към втори вариант >>
И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна.
(втори вариант)
Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор. Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение. Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат. Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя. Те мислили, че той всичко има, а той е гладен.
И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна.
Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му. Той гладувал 3 деня. Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя. Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер. Българинът в много работи не е досетлив.
към втори вариант >>
– Представете си този кръг на неговата аура е видим.
(втори вариант)
Ако тази окръжност може да е направена от какъв и да е метал, и дебелината на тая шина или на тази окръжност може да не е навсякъде еднакво дебела, и ако я турите в движение, един механик може да ви предскаже, според механическите закони, според съпротивлението какви ще бъдат последствията. Той ще ви покаже от коя страна ще се счупи или ще се огъне. Но представете си твърдението, че човек около себе си има една аура, нали туряте един такъв кръг?
– Представете си този кръг на неговата аура е видим.
А за другия невидим. Дебелината не е еднаква. От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет. Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде. Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности.
към втори вариант >>
На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има.
(втори вариант)
Този меч не струва много. С него не може да освободиш света. Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. Ти уповаваш на своята сабя. Нямаш представа.
На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има.
Казваш: Аз какво мога да направя? – Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите. Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо. Настроенията, които се менят, са чужди. Не е лошо човек да има чуждо.
към втори вариант >>
Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му.
(втори вариант)
Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение. Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат. Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя. Те мислили, че той всичко има, а той е гладен. И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна.
Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му.
Той гладувал 3 деня. Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя. Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер. Българинът в много работи не е досетлив. Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли.
към втори вариант >>
А за другия невидим.
(втори вариант)
Ако тази окръжност може да е направена от какъв и да е метал, и дебелината на тая шина или на тази окръжност може да не е навсякъде еднакво дебела, и ако я турите в движение, един механик може да ви предскаже, според механическите закони, според съпротивлението какви ще бъдат последствията. Той ще ви покаже от коя страна ще се счупи или ще се огъне. Но представете си твърдението, че човек около себе си има една аура, нали туряте един такъв кръг? – Представете си този кръг на неговата аура е видим.
А за другия невидим.
Дебелината не е еднаква. От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет. Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде. Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности. Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин.
към втори вариант >>
Казваш: Аз какво мога да направя?
(втори вариант)
С него не може да освободиш света. Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. Ти уповаваш на своята сабя. Нямаш представа. На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има.
Казваш: Аз какво мога да направя?
– Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите. Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо. Настроенията, които се менят, са чужди. Не е лошо човек да има чуждо. Някой път вие плачете.
към втори вариант >>
Той гладувал 3 деня.
(втори вариант)
Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат. Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя. Те мислили, че той всичко има, а той е гладен. И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна. Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му.
Той гладувал 3 деня.
Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя. Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер. Българинът в много работи не е досетлив. Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли. Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш.
към втори вариант >>
Дебелината не е еднаква.
(втори вариант)
Ако тази окръжност може да е направена от какъв и да е метал, и дебелината на тая шина или на тази окръжност може да не е навсякъде еднакво дебела, и ако я турите в движение, един механик може да ви предскаже, според механическите закони, според съпротивлението какви ще бъдат последствията. Той ще ви покаже от коя страна ще се счупи или ще се огъне. Но представете си твърдението, че човек около себе си има една аура, нали туряте един такъв кръг? – Представете си този кръг на неговата аура е видим. А за другия невидим.
Дебелината не е еднаква.
От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет. Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде. Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности. Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин. Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги.
към втори вариант >>
– Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите.
(втори вариант)
Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. Ти уповаваш на своята сабя. Нямаш представа. На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има. Казваш: Аз какво мога да направя?
– Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите.
Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо. Настроенията, които се менят, са чужди. Не е лошо човек да има чуждо. Някой път вие плачете. Вие плачете за чужди работи.
към втори вариант >>
Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя.
(втори вариант)
Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя. Те мислили, че той всичко има, а той е гладен. И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна. Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му. Той гладувал 3 деня.
Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя.
Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер. Българинът в много работи не е досетлив. Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли. Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш. Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има.
към втори вариант >>
От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет.
(втори вариант)
Той ще ви покаже от коя страна ще се счупи или ще се огъне. Но представете си твърдението, че човек около себе си има една аура, нали туряте един такъв кръг? – Представете си този кръг на неговата аура е видим. А за другия невидим. Дебелината не е еднаква.
От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет.
Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде. Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности. Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин. Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги. Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът?
към втори вариант >>
Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо.
(втори вариант)
Ти уповаваш на своята сабя. Нямаш представа. На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има. Казваш: Аз какво мога да направя? – Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите.
Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо.
Настроенията, които се менят, са чужди. Не е лошо човек да има чуждо. Някой път вие плачете. Вие плачете за чужди работи. Радвате се.
към втори вариант >>
Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер.
(втори вариант)
Те мислили, че той всичко има, а той е гладен. И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна. Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му. Той гладувал 3 деня. Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя.
Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер.
Българинът в много работи не е досетлив. Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли. Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш. Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има. Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене.
към втори вариант >>
Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде.
(втори вариант)
Но представете си твърдението, че човек около себе си има една аура, нали туряте един такъв кръг? – Представете си този кръг на неговата аура е видим. А за другия невидим. Дебелината не е еднаква. От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет.
Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде.
Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности. Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин. Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги. Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът? – Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът?
към втори вариант >>
Настроенията, които се менят, са чужди.
(втори вариант)
Нямаш представа. На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има. Казваш: Аз какво мога да направя? – Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите. Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо.
Настроенията, които се менят, са чужди.
Не е лошо човек да има чуждо. Някой път вие плачете. Вие плачете за чужди работи. Радвате се. Вие се радвате за чужди работи.
към втори вариант >>
Българинът в много работи не е досетлив.
(втори вариант)
И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна. Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му. Той гладувал 3 деня. Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя. Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер.
Българинът в много работи не е досетлив.
Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли. Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш. Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има. Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене. После българинът оценява както музикантите и гадателите.
към втори вариант >>
Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности.
(втори вариант)
– Представете си този кръг на неговата аура е видим. А за другия невидим. Дебелината не е еднаква. От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет. Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде.
Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности.
Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин. Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги. Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът? – Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът? – Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение.
към втори вариант >>
Не е лошо човек да има чуждо.
(втори вариант)
На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има. Казваш: Аз какво мога да направя? – Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите. Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо. Настроенията, които се менят, са чужди.
Не е лошо човек да има чуждо.
Някой път вие плачете. Вие плачете за чужди работи. Радвате се. Вие се радвате за чужди работи. Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо.
към втори вариант >>
Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли.
(втори вариант)
Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му. Той гладувал 3 деня. Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя. Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер. Българинът в много работи не е досетлив.
Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли.
Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш. Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има. Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене. После българинът оценява както музикантите и гадателите. Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви?
към втори вариант >>
Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин.
(втори вариант)
А за другия невидим. Дебелината не е еднаква. От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет. Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде. Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности.
Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин.
Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги. Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът? – Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът? – Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение. При второто положение слугите са глупави, а господарите умни.
към втори вариант >>
Някой път вие плачете.
(втори вариант)
Казваш: Аз какво мога да направя? – Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите. Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо. Настроенията, които се менят, са чужди. Не е лошо човек да има чуждо.
Някой път вие плачете.
Вие плачете за чужди работи. Радвате се. Вие се радвате за чужди работи. Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо. Радвате се, че сте спечелили чуждо.
към втори вариант >>
Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш.
(втори вариант)
Той гладувал 3 деня. Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя. Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер. Българинът в много работи не е досетлив. Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли.
Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш.
Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има. Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене. После българинът оценява както музикантите и гадателите. Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви? – Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо.
към втори вариант >>
Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги.
(втори вариант)
Дебелината не е еднаква. От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет. Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде. Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности. Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин.
Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги.
Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът? – Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът? – Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение. При второто положение слугите са глупави, а господарите умни. Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва?
към втори вариант >>
Вие плачете за чужди работи.
(втори вариант)
– Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите. Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо. Настроенията, които се менят, са чужди. Не е лошо човек да има чуждо. Някой път вие плачете.
Вие плачете за чужди работи.
Радвате се. Вие се радвате за чужди работи. Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо. Радвате се, че сте спечелили чуждо. Скърбите, че сте изгубили чуждо.
към втори вариант >>
Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има.
(втори вариант)
Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя. Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер. Българинът в много работи не е досетлив. Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли. Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш.
Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има.
Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене. После българинът оценява както музикантите и гадателите. Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви? – Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо. А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене.
към втори вариант >>
Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът?
(втори вариант)
От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет. Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде. Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности. Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин. Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги.
Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът?
– Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът? – Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение. При второто положение слугите са глупави, а господарите умни. Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва? – По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва?
към втори вариант >>
Радвате се.
(втори вариант)
Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо. Настроенията, които се менят, са чужди. Не е лошо човек да има чуждо. Някой път вие плачете. Вие плачете за чужди работи.
Радвате се.
Вие се радвате за чужди работи. Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо. Радвате се, че сте спечелили чуждо. Скърбите, че сте изгубили чуждо. Нито един от вас не е плакал за своето.
към втори вариант >>
Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене.
(втори вариант)
Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер. Българинът в много работи не е досетлив. Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли. Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш. Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има.
Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене.
После българинът оценява както музикантите и гадателите. Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви? – Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо. А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене. Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна.
към втори вариант >>
– Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът?
(втори вариант)
Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде. Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности. Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин. Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги. Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът?
– Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът?
– Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение. При второто положение слугите са глупави, а господарите умни. Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва? – По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва? – На гладния какво му трябва?
към втори вариант >>
Вие се радвате за чужди работи.
(втори вариант)
Настроенията, които се менят, са чужди. Не е лошо човек да има чуждо. Някой път вие плачете. Вие плачете за чужди работи. Радвате се.
Вие се радвате за чужди работи.
Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо. Радвате се, че сте спечелили чуждо. Скърбите, че сте изгубили чуждо. Нито един от вас не е плакал за своето. Тогава какво ще кажете?
към втори вариант >>
После българинът оценява както музикантите и гадателите.
(втори вариант)
Българинът в много работи не е досетлив. Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли. Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш. Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има. Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене.
После българинът оценява както музикантите и гадателите.
Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви? – Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо. А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене. Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна. Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте.
към втори вариант >>
– Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение.
(втори вариант)
Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности. Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин. Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги. Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът? – Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът?
– Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение.
При второто положение слугите са глупави, а господарите умни. Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва? – По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва? – На гладния какво му трябва? – Хляб.
към втори вариант >>
Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо.
(втори вариант)
Не е лошо човек да има чуждо. Някой път вие плачете. Вие плачете за чужди работи. Радвате се. Вие се радвате за чужди работи.
Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо.
Радвате се, че сте спечелили чуждо. Скърбите, че сте изгубили чуждо. Нито един от вас не е плакал за своето. Тогава какво ще кажете? – Аз ви гледам, във вас философия нямате.
към втори вариант >>
Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви?
(втори вариант)
Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли. Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш. Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има. Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене. После българинът оценява както музикантите и гадателите.
Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви?
– Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо. А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене. Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна. Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте. А с философия навсякъде ще останете гладни.
към втори вариант >>
При второто положение слугите са глупави, а господарите умни.
(втори вариант)
Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин. Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги. Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът? – Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът? – Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение.
При второто положение слугите са глупави, а господарите умни.
Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва? – По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва? – На гладния какво му трябва? – Хляб. В дадения случай хлябът какво е?
към втори вариант >>
Радвате се, че сте спечелили чуждо.
(втори вариант)
Някой път вие плачете. Вие плачете за чужди работи. Радвате се. Вие се радвате за чужди работи. Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо.
Радвате се, че сте спечелили чуждо.
Скърбите, че сте изгубили чуждо. Нито един от вас не е плакал за своето. Тогава какво ще кажете? – Аз ви гледам, във вас философия нямате. Съвременният свят няма никаква философия.
към втори вариант >>
– Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо.
(втори вариант)
Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш. Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има. Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене. После българинът оценява както музикантите и гадателите. Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви?
– Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо.
А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене. Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна. Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте. А с философия навсякъде ще останете гладни. Те спадат към друга категория.
към втори вариант >>
Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва?
(втори вариант)
Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги. Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът? – Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът? – Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение. При второто положение слугите са глупави, а господарите умни.
Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва?
– По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва? – На гладния какво му трябва? – Хляб. В дадения случай хлябът какво е? – Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него.
към втори вариант >>
Скърбите, че сте изгубили чуждо.
(втори вариант)
Вие плачете за чужди работи. Радвате се. Вие се радвате за чужди работи. Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо. Радвате се, че сте спечелили чуждо.
Скърбите, че сте изгубили чуждо.
Нито един от вас не е плакал за своето. Тогава какво ще кажете? – Аз ви гледам, във вас философия нямате. Съвременният свят няма никаква философия. Туй, което може да оправи света, то е реалното.
към втори вариант >>
А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене.
(втори вариант)
Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има. Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене. После българинът оценява както музикантите и гадателите. Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви? – Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо.
А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене.
Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна. Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте. А с философия навсякъде ще останете гладни. Те спадат към друга категория. Или пък да проповядвате.
към втори вариант >>
– По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва?
(втори вариант)
Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът? – Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът? – Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение. При второто положение слугите са глупави, а господарите умни. Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва?
– По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва?
– На гладния какво му трябва? – Хляб. В дадения случай хлябът какво е? – Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него. Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват.
към втори вариант >>
Нито един от вас не е плакал за своето.
(втори вариант)
Радвате се. Вие се радвате за чужди работи. Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо. Радвате се, че сте спечелили чуждо. Скърбите, че сте изгубили чуждо.
Нито един от вас не е плакал за своето.
Тогава какво ще кажете? – Аз ви гледам, във вас философия нямате. Съвременният свят няма никаква философия. Туй, което може да оправи света, то е реалното. Туй, което не оправя света, то е чуждо.
към втори вариант >>
Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна.
(втори вариант)
Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене. После българинът оценява както музикантите и гадателите. Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви? – Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо. А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене.
Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна.
Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте. А с философия навсякъде ще останете гладни. Те спадат към друга категория. Или пък да проповядвате. Хората никога не струват хас, който иска да се покаже, че повече знае от тях.
към втори вариант >>
– На гладния какво му трябва?
(втори вариант)
– Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът? – Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение. При второто положение слугите са глупави, а господарите умни. Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва? – По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва?
– На гладния какво му трябва?
– Хляб. В дадения случай хлябът какво е? – Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него. Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват. Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо.
към втори вариант >>
Тогава какво ще кажете?
(втори вариант)
Вие се радвате за чужди работи. Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо. Радвате се, че сте спечелили чуждо. Скърбите, че сте изгубили чуждо. Нито един от вас не е плакал за своето.
Тогава какво ще кажете?
– Аз ви гледам, във вас философия нямате. Съвременният свят няма никаква философия. Туй, което може да оправи света, то е реалното. Туй, което не оправя света, то е чуждо. Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света.
към втори вариант >>
Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте.
(втори вариант)
После българинът оценява както музикантите и гадателите. Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви? – Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо. А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене. Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна.
Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте.
А с философия навсякъде ще останете гладни. Те спадат към друга категория. Или пък да проповядвате. Хората никога не струват хас, който иска да се покаже, че повече знае от тях. Всеки един човек обича другите хора, дотолкоз те могат да бъдат в негов интерес, да го не притесняват, за да може той да се ползува.
към втори вариант >>
– Хляб.
(втори вариант)
– Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение. При второто положение слугите са глупави, а господарите умни. Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва? – По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва? – На гладния какво му трябва?
– Хляб.
В дадения случай хлябът какво е? – Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него. Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват. Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо. Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти.
към втори вариант >>
– Аз ви гледам, във вас философия нямате.
(втори вариант)
Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо. Радвате се, че сте спечелили чуждо. Скърбите, че сте изгубили чуждо. Нито един от вас не е плакал за своето. Тогава какво ще кажете?
– Аз ви гледам, във вас философия нямате.
Съвременният свят няма никаква философия. Туй, което може да оправи света, то е реалното. Туй, което не оправя света, то е чуждо. Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света. Кой досега е оправил света както трябва.
към втори вариант >>
А с философия навсякъде ще останете гладни.
(втори вариант)
Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви? – Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо. А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене. Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна. Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте.
А с философия навсякъде ще останете гладни.
Те спадат към друга категория. Или пък да проповядвате. Хората никога не струват хас, който иска да се покаже, че повече знае от тях. Всеки един човек обича другите хора, дотолкоз те могат да бъдат в негов интерес, да го не притесняват, за да може той да се ползува. Щом разбере, че ти може да му бъдеш полезен, той може да ти услужи.
към втори вариант >>
В дадения случай хлябът какво е?
(втори вариант)
При второто положение слугите са глупави, а господарите умни. Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва? – По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва? – На гладния какво му трябва? – Хляб.
В дадения случай хлябът какво е?
– Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него. Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват. Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо. Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти. Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти.
към втори вариант >>
Съвременният свят няма никаква философия.
(втори вариант)
Радвате се, че сте спечелили чуждо. Скърбите, че сте изгубили чуждо. Нито един от вас не е плакал за своето. Тогава какво ще кажете? – Аз ви гледам, във вас философия нямате.
Съвременният свят няма никаква философия.
Туй, което може да оправи света, то е реалното. Туй, което не оправя света, то е чуждо. Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света. Кой досега е оправил света както трябва. Всякога има насилие.
към втори вариант >>
Те спадат към друга категория.
(втори вариант)
– Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо. А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене. Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна. Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте. А с философия навсякъде ще останете гладни.
Те спадат към друга категория.
Или пък да проповядвате. Хората никога не струват хас, който иска да се покаже, че повече знае от тях. Всеки един човек обича другите хора, дотолкоз те могат да бъдат в негов интерес, да го не притесняват, за да може той да се ползува. Щом разбере, че ти може да му бъдеш полезен, той може да ти услужи. Щом ти се покажеш над него да си господар, той гледа и си заминава.
към втори вариант >>
– Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него.
(втори вариант)
Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва? – По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва? – На гладния какво му трябва? – Хляб. В дадения случай хлябът какво е?
– Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него.
Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват. Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо. Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти. Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти. И да искам не може да повторя нещо.
към втори вариант >>
Туй, което може да оправи света, то е реалното.
(втори вариант)
Скърбите, че сте изгубили чуждо. Нито един от вас не е плакал за своето. Тогава какво ще кажете? – Аз ви гледам, във вас философия нямате. Съвременният свят няма никаква философия.
Туй, което може да оправи света, то е реалното.
Туй, което не оправя света, то е чуждо. Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света. Кой досега е оправил света както трябва. Всякога има насилие. С насилие светът може ли да се оправи.
към втори вариант >>
Или пък да проповядвате.
(втори вариант)
А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене. Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна. Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте. А с философия навсякъде ще останете гладни. Те спадат към друга категория.
Или пък да проповядвате.
Хората никога не струват хас, който иска да се покаже, че повече знае от тях. Всеки един човек обича другите хора, дотолкоз те могат да бъдат в негов интерес, да го не притесняват, за да може той да се ползува. Щом разбере, че ти може да му бъдеш полезен, той може да ти услужи. Щом ти се покажеш над него да си господар, той гледа и си заминава.
към втори вариант >>
Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват.
(втори вариант)
– По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва? – На гладния какво му трябва? – Хляб. В дадения случай хлябът какво е? – Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него.
Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват.
Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо. Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти. Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти. И да искам не може да повторя нещо. Нито вие можете да повторите.
към втори вариант >>
Туй, което не оправя света, то е чуждо.
(втори вариант)
Нито един от вас не е плакал за своето. Тогава какво ще кажете? – Аз ви гледам, във вас философия нямате. Съвременният свят няма никаква философия. Туй, което може да оправи света, то е реалното.
Туй, което не оправя света, то е чуждо.
Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света. Кой досега е оправил света както трябва. Всякога има насилие. С насилие светът може ли да се оправи. Отрежеш главата на една мечка.
към втори вариант >>
Хората никога не струват хас, който иска да се покаже, че повече знае от тях.
(втори вариант)
Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна. Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте. А с философия навсякъде ще останете гладни. Те спадат към друга категория. Или пък да проповядвате.
Хората никога не струват хас, който иска да се покаже, че повече знае от тях.
Всеки един човек обича другите хора, дотолкоз те могат да бъдат в негов интерес, да го не притесняват, за да може той да се ползува. Щом разбере, че ти може да му бъдеш полезен, той може да ти услужи. Щом ти се покажеш над него да си господар, той гледа и си заминава.
към втори вариант >>
Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо.
(втори вариант)
– На гладния какво му трябва? – Хляб. В дадения случай хлябът какво е? – Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него. Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват.
Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо.
Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти. Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти. И да искам не може да повторя нещо. Нито вие можете да повторите. Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво.
към втори вариант >>
Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света.
(втори вариант)
Тогава какво ще кажете? – Аз ви гледам, във вас философия нямате. Съвременният свят няма никаква философия. Туй, което може да оправи света, то е реалното. Туй, което не оправя света, то е чуждо.
Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света.
Кой досега е оправил света както трябва. Всякога има насилие. С насилие светът може ли да се оправи. Отрежеш главата на една мечка. Едната си иде.
към втори вариант >>
Всеки един човек обича другите хора, дотолкоз те могат да бъдат в негов интерес, да го не притесняват, за да може той да се ползува.
(втори вариант)
Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте. А с философия навсякъде ще останете гладни. Те спадат към друга категория. Или пък да проповядвате. Хората никога не струват хас, който иска да се покаже, че повече знае от тях.
Всеки един човек обича другите хора, дотолкоз те могат да бъдат в негов интерес, да го не притесняват, за да може той да се ползува.
Щом разбере, че ти може да му бъдеш полезен, той може да ти услужи. Щом ти се покажеш над него да си господар, той гледа и си заминава.
към втори вариант >>
Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти.
(втори вариант)
– Хляб. В дадения случай хлябът какво е? – Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него. Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват. Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо.
Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти.
Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти. И да искам не може да повторя нещо. Нито вие можете да повторите. Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво. То е ваше заблуждение, че разбирате нещата.
към втори вариант >>
Кой досега е оправил света както трябва.
(втори вариант)
– Аз ви гледам, във вас философия нямате. Съвременният свят няма никаква философия. Туй, което може да оправи света, то е реалното. Туй, което не оправя света, то е чуждо. Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света.
Кой досега е оправил света както трябва.
Всякога има насилие. С насилие светът може ли да се оправи. Отрежеш главата на една мечка. Едната си иде. Ако изсечеш главите на всичките мечки, мислиш да оправиш света.
към втори вариант >>
Щом разбере, че ти може да му бъдеш полезен, той може да ти услужи.
(втори вариант)
А с философия навсякъде ще останете гладни. Те спадат към друга категория. Или пък да проповядвате. Хората никога не струват хас, който иска да се покаже, че повече знае от тях. Всеки един човек обича другите хора, дотолкоз те могат да бъдат в негов интерес, да го не притесняват, за да може той да се ползува.
Щом разбере, че ти може да му бъдеш полезен, той може да ти услужи.
Щом ти се покажеш над него да си господар, той гледа и си заминава.
към втори вариант >>
Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти.
(втори вариант)
В дадения случай хлябът какво е? – Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него. Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват. Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо. Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти.
Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти.
И да искам не може да повторя нещо. Нито вие можете да повторите. Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво. То е ваше заблуждение, че разбирате нещата. Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет.
към втори вариант >>
Всякога има насилие.
(втори вариант)
Съвременният свят няма никаква философия. Туй, което може да оправи света, то е реалното. Туй, което не оправя света, то е чуждо. Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света. Кой досега е оправил света както трябва.
Всякога има насилие.
С насилие светът може ли да се оправи. Отрежеш главата на една мечка. Едната си иде. Ако изсечеш главите на всичките мечки, мислиш да оправиш света. Опасното е там, че щом изколиш всичките мечки, мечките ще влязат в тебе вътре.
към втори вариант >>
Щом ти се покажеш над него да си господар, той гледа и си заминава.
(втори вариант)
Те спадат към друга категория. Или пък да проповядвате. Хората никога не струват хас, който иска да се покаже, че повече знае от тях. Всеки един човек обича другите хора, дотолкоз те могат да бъдат в негов интерес, да го не притесняват, за да може той да се ползува. Щом разбере, че ти може да му бъдеш полезен, той може да ти услужи.
Щом ти се покажеш над него да си господар, той гледа и си заминава.
към втори вариант >>
И да искам не може да повторя нещо.
(втори вариант)
– Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него. Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват. Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо. Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти. Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти.
И да искам не може да повторя нещо.
Нито вие можете да повторите. Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво. То е ваше заблуждение, че разбирате нещата. Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет. В какво седи разбирането на човека в дадения случай?
към втори вариант >>
С насилие светът може ли да се оправи.
(втори вариант)
Туй, което може да оправи света, то е реалното. Туй, което не оправя света, то е чуждо. Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света. Кой досега е оправил света както трябва. Всякога има насилие.
С насилие светът може ли да се оправи.
Отрежеш главата на една мечка. Едната си иде. Ако изсечеш главите на всичките мечки, мислиш да оправиш света. Опасното е там, че щом изколиш всичките мечки, мечките ще влязат в тебе вътре. Направете един опит.
към втори вариант >>
Та приложете този закон.
(втори вариант)
Та приложете този закон.
Та когато наблюдавате другите, вижте, подир вас ли са или над вас са? Ако са над вас, са господари, ако са под вас, са слуги. Трябва да знаете, че тези, които са над вас, един ден слуги ще станат, а тези, които са под вас, един ден господари ще станат. Тогава вие трябва да бъдете в центъра. Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия.
към втори вариант >>
Нито вие можете да повторите.
(втори вариант)
Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват. Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо. Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти. Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти. И да искам не може да повторя нещо.
Нито вие можете да повторите.
Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво. То е ваше заблуждение, че разбирате нещата. Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет. В какво седи разбирането на човека в дадения случай? Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота.
към втори вариант >>
Отрежеш главата на една мечка.
(втори вариант)
Туй, което не оправя света, то е чуждо. Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света. Кой досега е оправил света както трябва. Всякога има насилие. С насилие светът може ли да се оправи.
Отрежеш главата на една мечка.
Едната си иде. Ако изсечеш главите на всичките мечки, мислиш да оправиш света. Опасното е там, че щом изколиш всичките мечки, мечките ще влязат в тебе вътре. Направете един опит. Ти може да задигнеш всичкото богатство на света, но всичките престъпления в света ще влязат в тебе.
към втори вариант >>
Та когато наблюдавате другите, вижте, подир вас ли са или над вас са?
(втори вариант)
Та приложете този закон.
Та когато наблюдавате другите, вижте, подир вас ли са или над вас са?
Ако са над вас, са господари, ако са под вас, са слуги. Трябва да знаете, че тези, които са над вас, един ден слуги ще станат, а тези, които са под вас, един ден господари ще станат. Тогава вие трябва да бъдете в центъра. Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия. Ако сте в центъра, той дава.
към втори вариант >>
Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво.
(втори вариант)
Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо. Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти. Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти. И да искам не може да повторя нещо. Нито вие можете да повторите.
Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво.
То е ваше заблуждение, че разбирате нещата. Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет. В какво седи разбирането на човека в дадения случай? Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота. Има едни хора, които се отблъскват.
към втори вариант >>
Едната си иде.
(втори вариант)
Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света. Кой досега е оправил света както трябва. Всякога има насилие. С насилие светът може ли да се оправи. Отрежеш главата на една мечка.
Едната си иде.
Ако изсечеш главите на всичките мечки, мислиш да оправиш света. Опасното е там, че щом изколиш всичките мечки, мечките ще влязат в тебе вътре. Направете един опит. Ти може да задигнеш всичкото богатство на света, но всичките престъпления в света ще влязат в тебе. В дадения случай има едно неразбирателство в света.
към втори вариант >>
Ако са над вас, са господари, ако са под вас, са слуги.
(втори вариант)
Та приложете този закон. Та когато наблюдавате другите, вижте, подир вас ли са или над вас са?
Ако са над вас, са господари, ако са под вас, са слуги.
Трябва да знаете, че тези, които са над вас, един ден слуги ще станат, а тези, които са под вас, един ден господари ще станат. Тогава вие трябва да бъдете в центъра. Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия. Ако сте в центъра, той дава. Центърът се отличава по това.
към втори вариант >>
То е ваше заблуждение, че разбирате нещата.
(втори вариант)
Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти. Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти. И да искам не може да повторя нещо. Нито вие можете да повторите. Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво.
То е ваше заблуждение, че разбирате нещата.
Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет. В какво седи разбирането на човека в дадения случай? Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота. Има едни хора, които се отблъскват. Вие искате един човек да бъде точно като вас.
към втори вариант >>
Ако изсечеш главите на всичките мечки, мислиш да оправиш света.
(втори вариант)
Кой досега е оправил света както трябва. Всякога има насилие. С насилие светът може ли да се оправи. Отрежеш главата на една мечка. Едната си иде.
Ако изсечеш главите на всичките мечки, мислиш да оправиш света.
Опасното е там, че щом изколиш всичките мечки, мечките ще влязат в тебе вътре. Направете един опит. Ти може да задигнеш всичкото богатство на света, но всичките престъпления в света ще влязат в тебе. В дадения случай има едно неразбирателство в света.
към втори вариант >>
Трябва да знаете, че тези, които са над вас, един ден слуги ще станат, а тези, които са под вас, един ден господари ще станат.
(втори вариант)
Та приложете този закон. Та когато наблюдавате другите, вижте, подир вас ли са или над вас са? Ако са над вас, са господари, ако са под вас, са слуги.
Трябва да знаете, че тези, които са над вас, един ден слуги ще станат, а тези, които са под вас, един ден господари ще станат.
Тогава вие трябва да бъдете в центъра. Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия. Ако сте в центъра, той дава. Центърът се отличава по това. Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема.
към втори вариант >>
Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет.
(втори вариант)
Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти. И да искам не може да повторя нещо. Нито вие можете да повторите. Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво. То е ваше заблуждение, че разбирате нещата.
Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет.
В какво седи разбирането на човека в дадения случай? Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота. Има едни хора, които се отблъскват. Вие искате един човек да бъде точно като вас. Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате.
към втори вариант >>
Опасното е там, че щом изколиш всичките мечки, мечките ще влязат в тебе вътре.
(втори вариант)
Всякога има насилие. С насилие светът може ли да се оправи. Отрежеш главата на една мечка. Едната си иде. Ако изсечеш главите на всичките мечки, мислиш да оправиш света.
Опасното е там, че щом изколиш всичките мечки, мечките ще влязат в тебе вътре.
Направете един опит. Ти може да задигнеш всичкото богатство на света, но всичките престъпления в света ще влязат в тебе. В дадения случай има едно неразбирателство в света.
към втори вариант >>
Тогава вие трябва да бъдете в центъра.
(втори вариант)
Та приложете този закон. Та когато наблюдавате другите, вижте, подир вас ли са или над вас са? Ако са над вас, са господари, ако са под вас, са слуги. Трябва да знаете, че тези, които са над вас, един ден слуги ще станат, а тези, които са под вас, един ден господари ще станат.
Тогава вие трябва да бъдете в центъра.
Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия. Ако сте в центъра, той дава. Центърът се отличава по това. Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема. Щом започнеш да вземаш, този процес е друг.
към втори вариант >>
В какво седи разбирането на човека в дадения случай?
(втори вариант)
И да искам не може да повторя нещо. Нито вие можете да повторите. Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво. То е ваше заблуждение, че разбирате нещата. Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет.
В какво седи разбирането на човека в дадения случай?
Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота. Има едни хора, които се отблъскват. Вие искате един човек да бъде точно като вас. Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате. Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас.
към втори вариант >>
Направете един опит.
(втори вариант)
С насилие светът може ли да се оправи. Отрежеш главата на една мечка. Едната си иде. Ако изсечеш главите на всичките мечки, мислиш да оправиш света. Опасното е там, че щом изколиш всичките мечки, мечките ще влязат в тебе вътре.
Направете един опит.
Ти може да задигнеш всичкото богатство на света, но всичките престъпления в света ще влязат в тебе. В дадения случай има едно неразбирателство в света.
към втори вариант >>
Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия.
(втори вариант)
Та приложете този закон. Та когато наблюдавате другите, вижте, подир вас ли са или над вас са? Ако са над вас, са господари, ако са под вас, са слуги. Трябва да знаете, че тези, които са над вас, един ден слуги ще станат, а тези, които са под вас, един ден господари ще станат. Тогава вие трябва да бъдете в центъра.
Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия.
Ако сте в центъра, той дава. Центърът се отличава по това. Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема. Щом започнеш да вземаш, този процес е друг. Дотогава, докогато даваш, то е Божественото.
към втори вариант >>
Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота.
(втори вариант)
Нито вие можете да повторите. Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво. То е ваше заблуждение, че разбирате нещата. Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет. В какво седи разбирането на човека в дадения случай?
Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота.
Има едни хора, които се отблъскват. Вие искате един човек да бъде точно като вас. Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате. Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас. Каквото кажете, да бъде.
към втори вариант >>
Ти може да задигнеш всичкото богатство на света, но всичките престъпления в света ще влязат в тебе.
(втори вариант)
Отрежеш главата на една мечка. Едната си иде. Ако изсечеш главите на всичките мечки, мислиш да оправиш света. Опасното е там, че щом изколиш всичките мечки, мечките ще влязат в тебе вътре. Направете един опит.
Ти може да задигнеш всичкото богатство на света, но всичките престъпления в света ще влязат в тебе.
В дадения случай има едно неразбирателство в света.
към втори вариант >>
Ако сте в центъра, той дава.
(втори вариант)
Та когато наблюдавате другите, вижте, подир вас ли са или над вас са? Ако са над вас, са господари, ако са под вас, са слуги. Трябва да знаете, че тези, които са над вас, един ден слуги ще станат, а тези, които са под вас, един ден господари ще станат. Тогава вие трябва да бъдете в центъра. Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия.
Ако сте в центъра, той дава.
Центърът се отличава по това. Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема. Щом започнеш да вземаш, този процес е друг. Дотогава, докогато даваш, то е Божественото. Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес.
към втори вариант >>
Има едни хора, които се отблъскват.
(втори вариант)
Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво. То е ваше заблуждение, че разбирате нещата. Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет. В какво седи разбирането на човека в дадения случай? Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота.
Има едни хора, които се отблъскват.
Вие искате един човек да бъде точно като вас. Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате. Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас. Каквото кажете, да бъде. Но същевременно в чувствата на този човек, когото така възпитавате, става промяна и той става подобен на вас.
към втори вариант >>
В дадения случай има едно неразбирателство в света.
(втори вариант)
Едната си иде. Ако изсечеш главите на всичките мечки, мислиш да оправиш света. Опасното е там, че щом изколиш всичките мечки, мечките ще влязат в тебе вътре. Направете един опит. Ти може да задигнеш всичкото богатство на света, но всичките престъпления в света ще влязат в тебе.
В дадения случай има едно неразбирателство в света.
към втори вариант >>
Центърът се отличава по това.
(втори вариант)
Ако са над вас, са господари, ако са под вас, са слуги. Трябва да знаете, че тези, които са над вас, един ден слуги ще станат, а тези, които са под вас, един ден господари ще станат. Тогава вие трябва да бъдете в центъра. Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия. Ако сте в центъра, той дава.
Центърът се отличава по това.
Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема. Щом започнеш да вземаш, този процес е друг. Дотогава, докогато даваш, то е Божественото. Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес. Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането.
към втори вариант >>
Вие искате един човек да бъде точно като вас.
(втори вариант)
То е ваше заблуждение, че разбирате нещата. Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет. В какво седи разбирането на човека в дадения случай? Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота. Има едни хора, които се отблъскват.
Вие искате един човек да бъде точно като вас.
Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате. Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас. Каквото кажете, да бъде. Но същевременно в чувствата на този човек, когото така възпитавате, става промяна и той става подобен на вас. Слуша ви, но същевременно иска да стане като вас.
към втори вариант >>
Сега ние се отдалечаваме от въпроса.
(втори вариант)
Сега ние се отдалечаваме от въпроса.
Понеже като говорим по този начин, предметите имат известно отношение във вас. Вие сте недоволни. Не че не влизам в положението на недоволството. Но вие не знаете причината на вашето недоволство. Някъде вие се подценявате, някъде вие се надценявате, като ви срещне един човек, казва: Много ми харесва този човек, умен, благороден.
към втори вариант >>
Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема.
(втори вариант)
Трябва да знаете, че тези, които са над вас, един ден слуги ще станат, а тези, които са под вас, един ден господари ще станат. Тогава вие трябва да бъдете в центъра. Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия. Ако сте в центъра, той дава. Центърът се отличава по това.
Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема.
Щом започнеш да вземаш, този процес е друг. Дотогава, докогато даваш, то е Божественото. Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес. Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането. То е човешко.
към втори вариант >>
Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате.
(втори вариант)
Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет. В какво седи разбирането на човека в дадения случай? Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота. Има едни хора, които се отблъскват. Вие искате един човек да бъде точно като вас.
Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате.
Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас. Каквото кажете, да бъде. Но същевременно в чувствата на този човек, когото така възпитавате, става промяна и той става подобен на вас. Слуша ви, но същевременно иска да стане като вас. Казва: Искам да стана като професора.
към втори вариант >>
Понеже като говорим по този начин, предметите имат известно отношение във вас.
(втори вариант)
Сега ние се отдалечаваме от въпроса.
Понеже като говорим по този начин, предметите имат известно отношение във вас.
Вие сте недоволни. Не че не влизам в положението на недоволството. Но вие не знаете причината на вашето недоволство. Някъде вие се подценявате, някъде вие се надценявате, като ви срещне един човек, казва: Много ми харесва този човек, умен, благороден. Не се минава 10, 20 деня или 1 година и казва: Не ми харесва.
към втори вариант >>
Щом започнеш да вземаш, този процес е друг.
(втори вариант)
Тогава вие трябва да бъдете в центъра. Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия. Ако сте в центъра, той дава. Центърът се отличава по това. Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема.
Щом започнеш да вземаш, този процес е друг.
Дотогава, докогато даваш, то е Божественото. Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес. Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането. То е човешко. Щом си в процеса на даването, то е идейно.
към втори вариант >>
Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас.
(втори вариант)
В какво седи разбирането на човека в дадения случай? Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота. Има едни хора, които се отблъскват. Вие искате един човек да бъде точно като вас. Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате.
Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас.
Каквото кажете, да бъде. Но същевременно в чувствата на този човек, когото така възпитавате, става промяна и той става подобен на вас. Слуша ви, но същевременно иска да стане като вас. Казва: Искам да стана като професора. Щом стане точно като професора си, непременно между тях ще се яви неприязън.
към втори вариант >>
Вие сте недоволни.
(втори вариант)
Сега ние се отдалечаваме от въпроса. Понеже като говорим по този начин, предметите имат известно отношение във вас.
Вие сте недоволни.
Не че не влизам в положението на недоволството. Но вие не знаете причината на вашето недоволство. Някъде вие се подценявате, някъде вие се надценявате, като ви срещне един човек, казва: Много ми харесва този човек, умен, благороден. Не се минава 10, 20 деня или 1 година и казва: Не ми харесва. Той няма обстановка.
към втори вариант >>
Дотогава, докогато даваш, то е Божественото.
(втори вариант)
Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия. Ако сте в центъра, той дава. Центърът се отличава по това. Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема. Щом започнеш да вземаш, този процес е друг.
Дотогава, докогато даваш, то е Божественото.
Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес. Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането. То е човешко. Щом си в процеса на даването, то е идейно. А щом си в процеса на вземането, то е човешкото.
към втори вариант >>
Каквото кажете, да бъде.
(втори вариант)
Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота. Има едни хора, които се отблъскват. Вие искате един човек да бъде точно като вас. Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате. Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас.
Каквото кажете, да бъде.
Но същевременно в чувствата на този човек, когото така възпитавате, става промяна и той става подобен на вас. Слуша ви, но същевременно иска да стане като вас. Казва: Искам да стана като професора. Щом стане точно като професора си, непременно между тях ще се яви неприязън. Вие един човек го обичате до известно време.
към втори вариант >>
Не че не влизам в положението на недоволството.
(втори вариант)
Сега ние се отдалечаваме от въпроса. Понеже като говорим по този начин, предметите имат известно отношение във вас. Вие сте недоволни.
Не че не влизам в положението на недоволството.
Но вие не знаете причината на вашето недоволство. Някъде вие се подценявате, някъде вие се надценявате, като ви срещне един човек, казва: Много ми харесва този човек, умен, благороден. Не се минава 10, 20 деня или 1 година и казва: Не ми харесва. Той няма обстановка. Най-първо срещнете един човек с такова чело.
към втори вариант >>
Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес.
(втори вариант)
Ако сте в центъра, той дава. Центърът се отличава по това. Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема. Щом започнеш да вземаш, този процес е друг. Дотогава, докогато даваш, то е Божественото.
Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес.
Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането. То е човешко. Щом си в процеса на даването, то е идейно. А щом си в процеса на вземането, то е човешкото. Не очаквай от човешкия процес Божествен прием.
към втори вариант >>
Но същевременно в чувствата на този човек, когото така възпитавате, става промяна и той става подобен на вас.
(втори вариант)
Има едни хора, които се отблъскват. Вие искате един човек да бъде точно като вас. Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате. Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас. Каквото кажете, да бъде.
Но същевременно в чувствата на този човек, когото така възпитавате, става промяна и той става подобен на вас.
Слуша ви, но същевременно иска да стане като вас. Казва: Искам да стана като професора. Щом стане точно като професора си, непременно между тях ще се яви неприязън. Вие един човек го обичате до известно време. После стане ви противен, казвате: Не го обичам.
към втори вариант >>
Но вие не знаете причината на вашето недоволство.
(втори вариант)
Сега ние се отдалечаваме от въпроса. Понеже като говорим по този начин, предметите имат известно отношение във вас. Вие сте недоволни. Не че не влизам в положението на недоволството.
Но вие не знаете причината на вашето недоволство.
Някъде вие се подценявате, някъде вие се надценявате, като ви срещне един човек, казва: Много ми харесва този човек, умен, благороден. Не се минава 10, 20 деня или 1 година и казва: Не ми харесва. Той няма обстановка. Най-първо срещнете един човек с такова чело. Кое чело бихте предпочели в дадения случай?
към втори вариант >>
Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането.
(втори вариант)
Центърът се отличава по това. Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема. Щом започнеш да вземаш, този процес е друг. Дотогава, докогато даваш, то е Божественото. Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес.
Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането.
То е човешко. Щом си в процеса на даването, то е идейно. А щом си в процеса на вземането, то е човешкото. Не очаквай от човешкия процес Божествен прием. Не очаквай от Божествения процес човешки прием.
към втори вариант >>
Слуша ви, но същевременно иска да стане като вас.
(втори вариант)
Вие искате един човек да бъде точно като вас. Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате. Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас. Каквото кажете, да бъде. Но същевременно в чувствата на този човек, когото така възпитавате, става промяна и той става подобен на вас.
Слуша ви, но същевременно иска да стане като вас.
Казва: Искам да стана като професора. Щом стане точно като професора си, непременно между тях ще се яви неприязън. Вие един човек го обичате до известно време. После стане ви противен, казвате: Не го обичам. Кажете ми, кой е психологическият закон, който изменя вашите чувства?
към втори вариант >>
Някъде вие се подценявате, някъде вие се надценявате, като ви срещне един човек, казва: Много ми харесва този човек, умен, благороден.
(втори вариант)
Сега ние се отдалечаваме от въпроса. Понеже като говорим по този начин, предметите имат известно отношение във вас. Вие сте недоволни. Не че не влизам в положението на недоволството. Но вие не знаете причината на вашето недоволство.
Някъде вие се подценявате, някъде вие се надценявате, като ви срещне един човек, казва: Много ми харесва този човек, умен, благороден.
Не се минава 10, 20 деня или 1 година и казва: Не ми харесва. Той няма обстановка. Най-първо срещнете един човек с такова чело. Кое чело бихте предпочели в дадения случай? – Ако подложа на моите съвременни изучвания по този механичен закон, човек ще противодействува.
към втори вариант >>
То е човешко.
(втори вариант)
Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема. Щом започнеш да вземаш, този процес е друг. Дотогава, докогато даваш, то е Божественото. Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес. Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането.
То е човешко.
Щом си в процеса на даването, то е идейно. А щом си в процеса на вземането, то е човешкото. Не очаквай от човешкия процес Божествен прием. Не очаквай от Божествения процес човешки прием. Щом си в Божествения процес, няма какво да искаш.
към втори вариант >>
Казва: Искам да стана като професора.
(втори вариант)
Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате. Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас. Каквото кажете, да бъде. Но същевременно в чувствата на този човек, когото така възпитавате, става промяна и той става подобен на вас. Слуша ви, но същевременно иска да стане като вас.
Казва: Искам да стана като професора.
Щом стане точно като професора си, непременно между тях ще се яви неприязън. Вие един човек го обичате до известно време. После стане ви противен, казвате: Не го обичам. Кажете ми, кой е психологическият закон, който изменя вашите чувства? – Казвате: Изстина ми този човек.
към втори вариант >>
Не се минава 10, 20 деня или 1 година и казва: Не ми харесва.
(втори вариант)
Понеже като говорим по този начин, предметите имат известно отношение във вас. Вие сте недоволни. Не че не влизам в положението на недоволството. Но вие не знаете причината на вашето недоволство. Някъде вие се подценявате, някъде вие се надценявате, като ви срещне един човек, казва: Много ми харесва този човек, умен, благороден.
Не се минава 10, 20 деня или 1 година и казва: Не ми харесва.
Той няма обстановка. Най-първо срещнете един човек с такова чело. Кое чело бихте предпочели в дадения случай? – Ако подложа на моите съвременни изучвания по този механичен закон, човек ще противодействува. Някои хора са нетърпеливи, в тях времето не е развито.
към втори вариант >>
Щом си в процеса на даването, то е идейно.
(втори вариант)
Щом започнеш да вземаш, този процес е друг. Дотогава, докогато даваш, то е Божественото. Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес. Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането. То е човешко.
Щом си в процеса на даването, то е идейно.
А щом си в процеса на вземането, то е човешкото. Не очаквай от човешкия процес Божествен прием. Не очаквай от Божествения процес човешки прием. Щом си в Божествения процес, няма какво да искаш. Ти имаш толкоз, колкото се нуждаеш.
към втори вариант >>
Щом стане точно като професора си, непременно между тях ще се яви неприязън.
(втори вариант)
Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас. Каквото кажете, да бъде. Но същевременно в чувствата на този човек, когото така възпитавате, става промяна и той става подобен на вас. Слуша ви, но същевременно иска да стане като вас. Казва: Искам да стана като професора.
Щом стане точно като професора си, непременно между тях ще се яви неприязън.
Вие един човек го обичате до известно време. После стане ви противен, казвате: Не го обичам. Кажете ми, кой е психологическият закон, който изменя вашите чувства? – Казвате: Изстина ми този човек. Питам, ако е изстинал, кои са причините?
към втори вариант >>
НАГОРЕ