НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1617
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1617
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Към обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя
,
ООК
, София, 11.10.1939г.,
Имат малко различие.
(втори вариант)
Под думата "закон" разбираме следното: вече имаме един порядък в света, един закон. Може би хиляди поколения са живели и са образували един начин, един метод на човешките постъпки. Кажеш известна дума. Например, ако кажеш някому на френски или на някой друг чужд език една обидна дума - няма нищо, но ако му я кажеш на неговия собствен език, веднага има закон! В английския език има две думи: лъжец и законник, които са доста близки, почти еднакви по произношение.
Имат малко различие.
Някой път могат да ти кажат: "Ти си лъжец." Ти ако кажеш "Как така! ", онзи може да ти отговори: "Аз казах "законник" но просто сбърках, подхлъзна ми се езикът. И ти си помисли, че съм ти казал "лъжец"! Но това е изопачаване на закона! В съзнанието си онзи знае, че ти е казал обидната дума, но понеже законът го хваща, той търси друга дума и иска да се извини.
към втори вариант >>
Ти си недоволен - и почне тази мисъл да те занимава.
(втори вариант)
И всички трябва да работим върху тях. Най-първо работата. Някой път забелязвам, че има една линия на устата ви, която означава, че външните условия са станали вече тежки. Тази линия може да се образува от външните условия. Тя може да се образува от хората.
Ти си недоволен - и почне тази мисъл да те занимава.
Станеш песимист - и почне тогава ъгълът на устата да отива надолу. И който види, му е неприятно. Сложи една приятна мисъл. Не мисли, че си голям грешник. А мисли, че си светия, макар и да не си светия.
към втори вариант >>
И отстранете всички роптанието!
(втори вариант)
Та първото нещо е: внесете светлина във вашия ум!
И отстранете всички роптанието!
Да не поддържаме онзи ропот! Евреите, като ги извадиха от Египет, от робството и отидоха в пустинята, роптаеха, че няма месце, че няма краставици. И трябваше 40 години да ги води Мойсей - да обикалят, когато можеше за три месеца да я минат. 40 години трябваше да я обикалят, докато се освободят от египетския страх. Ние, съвременните хора, имаме еврейски страх, който те са добили, като са били 40 години в Египет.
към втори вариант >>
Някой път могат да ти кажат: "Ти си лъжец." Ти ако кажеш "Как така!
(втори вариант)
Може би хиляди поколения са живели и са образували един начин, един метод на човешките постъпки. Кажеш известна дума. Например, ако кажеш някому на френски или на някой друг чужд език една обидна дума - няма нищо, но ако му я кажеш на неговия собствен език, веднага има закон! В английския език има две думи: лъжец и законник, които са доста близки, почти еднакви по произношение. Имат малко различие.
Някой път могат да ти кажат: "Ти си лъжец." Ти ако кажеш "Как така!
", онзи може да ти отговори: "Аз казах "законник" но просто сбърках, подхлъзна ми се езикът. И ти си помисли, че съм ти казал "лъжец"! Но това е изопачаване на закона! В съзнанието си онзи знае, че ти е казал обидната дума, но понеже законът го хваща, той търси друга дума и иска да се извини. Че как се е подхлъзнал езикът му?
към втори вариант >>
Станеш песимист - и почне тогава ъгълът на устата да отива надолу.
(втори вариант)
Най-първо работата. Някой път забелязвам, че има една линия на устата ви, която означава, че външните условия са станали вече тежки. Тази линия може да се образува от външните условия. Тя може да се образува от хората. Ти си недоволен - и почне тази мисъл да те занимава.
Станеш песимист - и почне тогава ъгълът на устата да отива надолу.
И който види, му е неприятно. Сложи една приятна мисъл. Не мисли, че си голям грешник. А мисли, че си светия, макар и да не си светия. Не си музикант, но мисли, че си един велик музикант.
към втори вариант >>
Да не поддържаме онзи ропот!
(втори вариант)
Та първото нещо е: внесете светлина във вашия ум! И отстранете всички роптанието!
Да не поддържаме онзи ропот!
Евреите, като ги извадиха от Египет, от робството и отидоха в пустинята, роптаеха, че няма месце, че няма краставици. И трябваше 40 години да ги води Мойсей - да обикалят, когато можеше за три месеца да я минат. 40 години трябваше да я обикалят, докато се освободят от египетския страх. Ние, съвременните хора, имаме еврейски страх, който те са добили, като са били 40 години в Египет. И като влязоха в пустинята, трябваше да научат онзи закон на вярата - че Бог ще промисли!
към втори вариант >>
", онзи може да ти отговори: "Аз казах "законник" но просто сбърках, подхлъзна ми се езикът.
(втори вариант)
Кажеш известна дума. Например, ако кажеш някому на френски или на някой друг чужд език една обидна дума - няма нищо, но ако му я кажеш на неговия собствен език, веднага има закон! В английския език има две думи: лъжец и законник, които са доста близки, почти еднакви по произношение. Имат малко различие. Някой път могат да ти кажат: "Ти си лъжец." Ти ако кажеш "Как така!
", онзи може да ти отговори: "Аз казах "законник" но просто сбърках, подхлъзна ми се езикът.
И ти си помисли, че съм ти казал "лъжец"! Но това е изопачаване на закона! В съзнанието си онзи знае, че ти е казал обидната дума, но понеже законът го хваща, той търси друга дума и иска да се извини. Че как се е подхлъзнал езикът му? То не може така лесно да се подхлъзне!
към втори вариант >>
И който види, му е неприятно.
(втори вариант)
Някой път забелязвам, че има една линия на устата ви, която означава, че външните условия са станали вече тежки. Тази линия може да се образува от външните условия. Тя може да се образува от хората. Ти си недоволен - и почне тази мисъл да те занимава. Станеш песимист - и почне тогава ъгълът на устата да отива надолу.
И който види, му е неприятно.
Сложи една приятна мисъл. Не мисли, че си голям грешник. А мисли, че си светия, макар и да не си светия. Не си музикант, но мисли, че си един велик музикант. Че не си, няма нищо.
към втори вариант >>
Евреите, като ги извадиха от Египет, от робството и отидоха в пустинята, роптаеха, че няма месце, че няма краставици.
(втори вариант)
Та първото нещо е: внесете светлина във вашия ум! И отстранете всички роптанието! Да не поддържаме онзи ропот!
Евреите, като ги извадиха от Египет, от робството и отидоха в пустинята, роптаеха, че няма месце, че няма краставици.
И трябваше 40 години да ги води Мойсей - да обикалят, когато можеше за три месеца да я минат. 40 години трябваше да я обикалят, докато се освободят от египетския страх. Ние, съвременните хора, имаме еврейски страх, който те са добили, като са били 40 години в Египет. И като влязоха в пустинята, трябваше да научат онзи закон на вярата - че Бог ще промисли! Те си спомниха за много работи, които имаха в Египет.
към втори вариант >>
И ти си помисли, че съм ти казал "лъжец"!
(втори вариант)
Например, ако кажеш някому на френски или на някой друг чужд език една обидна дума - няма нищо, но ако му я кажеш на неговия собствен език, веднага има закон! В английския език има две думи: лъжец и законник, които са доста близки, почти еднакви по произношение. Имат малко различие. Някой път могат да ти кажат: "Ти си лъжец." Ти ако кажеш "Как така! ", онзи може да ти отговори: "Аз казах "законник" но просто сбърках, подхлъзна ми се езикът.
И ти си помисли, че съм ти казал "лъжец"!
Но това е изопачаване на закона! В съзнанието си онзи знае, че ти е казал обидната дума, но понеже законът го хваща, той търси друга дума и иска да се извини. Че как се е подхлъзнал езикът му? То не може така лесно да се подхлъзне! Или пък някой път седиш при някой обущар, вземеш обущата си и му говориш, говориш, докато най-после той кипне.
към втори вариант >>
Сложи една приятна мисъл.
(втори вариант)
Тази линия може да се образува от външните условия. Тя може да се образува от хората. Ти си недоволен - и почне тази мисъл да те занимава. Станеш песимист - и почне тогава ъгълът на устата да отива надолу. И който види, му е неприятно.
Сложи една приятна мисъл.
Не мисли, че си голям грешник. А мисли, че си светия, макар и да не си светия. Не си музикант, но мисли, че си един велик музикант. Че не си, няма нищо. Мисли, че си музикант.
към втори вариант >>
И трябваше 40 години да ги води Мойсей - да обикалят, когато можеше за три месеца да я минат.
(втори вариант)
Та първото нещо е: внесете светлина във вашия ум! И отстранете всички роптанието! Да не поддържаме онзи ропот! Евреите, като ги извадиха от Египет, от робството и отидоха в пустинята, роптаеха, че няма месце, че няма краставици.
И трябваше 40 години да ги води Мойсей - да обикалят, когато можеше за три месеца да я минат.
40 години трябваше да я обикалят, докато се освободят от египетския страх. Ние, съвременните хора, имаме еврейски страх, който те са добили, като са били 40 години в Египет. И като влязоха в пустинята, трябваше да научат онзи закон на вярата - че Бог ще промисли! Те си спомниха за много работи, които имаха в Египет. Та и вие си спомняте за стария Египет.
към втори вариант >>
2.
Божественият ум, сърце и воля
,
МОК
, София, 13.10.1939г.,
Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква.
Вие влизате някъде и оставяте отворена една врата, изведнъж се извинявате, казвате: „Аз не я оставих отворена, вятърът я е блъснал.“ Веднага намирате още една лъжа: „Аз не я блъснах, вятърът я блъснал.“ Вярно ли е? Една малка лъжа е тази. Това са условия. Човек трябва да използва условията на своя ум. Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина.
Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква.
Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава. Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава. Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава. Постепенно, непреривно, но се увеличава. Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден.
към беседата >>
Или казано другояче: за да ти върви, почни да учиш; за да ти върви, почни да прилагаш учението.
Казваш: „Не ми върви.“ За да ти върви, престани да си господар, стани слуга.
Или казано другояче: за да ти върви, почни да учиш; за да ти върви, почни да прилагаш учението.
към беседата >>
Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава.
Една малка лъжа е тази. Това са условия. Човек трябва да използва условията на своя ум. Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина. Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква.
Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава.
Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава. Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава. Постепенно, непреривно, но се увеличава. Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден. Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част.
към беседата >>
За да ти върви, започни да прилагаш и да изпълняваш.
За да ти върви, започни да прилагаш и да изпълняваш.
То е постижението, което всеки човек може да има.
към беседата >>
Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава.
Това са условия. Човек трябва да използва условията на своя ум. Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина. Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква. Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава.
Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава.
Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава. Постепенно, непреривно, но се увеличава. Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден. Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част. Но все таки, има увеличение, колкото и да е малка.
към беседата >>
То е постижението, което всеки човек може да има.
За да ти върви, започни да прилагаш и да изпълняваш.
То е постижението, което всеки човек може да има.
към беседата >>
Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава.
Човек трябва да използва условията на своя ум. Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина. Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква. Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава. Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава.
Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава.
Постепенно, непреривно, но се увеличава. Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден. Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част. Но все таки, има увеличение, колкото и да е малка. В хомеопатията има церове, които от тридесетото деление се отличават със своето действие.
към беседата >>
Имате две шишета: едното пълно, другото празно.
Имате две шишета: едното пълно, другото празно.
Ако тия шишета имаха съзнание, какво щеше да мисли пълното шише и какво щеше да мисли празното? Коя е елементарната мисъл, която ще влезе в ума им? Сега двете шишета какво означават? Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен. Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен.
към беседата >>
Постепенно, непреривно, но се увеличава.
Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина. Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква. Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава. Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава. Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава.
Постепенно, непреривно, но се увеличава.
Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден. Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част. Но все таки, има увеличение, колкото и да е малка. В хомеопатията има церове, които от тридесетото деление се отличават със своето действие. Ти можеш цяла една аптека хомеопатическа да я изядеш, и пак няма да се отровиш.
към беседата >>
Ако тия шишета имаха съзнание, какво щеше да мисли пълното шише и какво щеше да мисли празното?
Имате две шишета: едното пълно, другото празно.
Ако тия шишета имаха съзнание, какво щеше да мисли пълното шише и какво щеше да мисли празното?
Коя е елементарната мисъл, която ще влезе в ума им? Сега двете шишета какво означават? Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен. Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен. В какво се изявява доволството?
към беседата >>
Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден.
Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква. Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава. Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава. Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава. Постепенно, непреривно, но се увеличава.
Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден.
Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част. Но все таки, има увеличение, колкото и да е малка. В хомеопатията има церове, които от тридесетото деление се отличават със своето действие. Ти можеш цяла една аптека хомеопатическа да я изядеш, и пак няма да се отровиш. Има такива пилюли, които ги вземат за цяр – може да ги изядеш, и цялата аптека може да изядеш, понеже са направени техните церове със сладки обвивки.
към беседата >>
Коя е елементарната мисъл, която ще влезе в ума им?
Имате две шишета: едното пълно, другото празно. Ако тия шишета имаха съзнание, какво щеше да мисли пълното шише и какво щеше да мисли празното?
Коя е елементарната мисъл, която ще влезе в ума им?
Сега двете шишета какво означават? Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен. Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен. В какво се изявява доволството? Какво иска пълното шише?
към беседата >>
Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част.
Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава. Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава. Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава. Постепенно, непреривно, но се увеличава. Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден.
Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част.
Но все таки, има увеличение, колкото и да е малка. В хомеопатията има церове, които от тридесетото деление се отличават със своето действие. Ти можеш цяла една аптека хомеопатическа да я изядеш, и пак няма да се отровиш. Има такива пилюли, които ги вземат за цяр – може да ги изядеш, и цялата аптека може да изядеш, понеже са направени техните церове със сладки обвивки. Може да ги нагълташ, но тия церове след шест месеца вече дават един резултат.
към беседата >>
Сега двете шишета какво означават?
Имате две шишета: едното пълно, другото празно. Ако тия шишета имаха съзнание, какво щеше да мисли пълното шише и какво щеше да мисли празното? Коя е елементарната мисъл, която ще влезе в ума им?
Сега двете шишета какво означават?
Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен. Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен. В какво се изявява доволството? Какво иска пълното шише? И да иска нещо, място няма.
към беседата >>
Но все таки, има увеличение, колкото и да е малка.
Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава. Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава. Постепенно, непреривно, но се увеличава. Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден. Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част.
Но все таки, има увеличение, колкото и да е малка.
В хомеопатията има церове, които от тридесетото деление се отличават със своето действие. Ти можеш цяла една аптека хомеопатическа да я изядеш, и пак няма да се отровиш. Има такива пилюли, които ги вземат за цяр – може да ги изядеш, и цялата аптека може да изядеш, понеже са направени техните церове със сладки обвивки. Може да ги нагълташ, но тия церове след шест месеца вече дават един резултат.
към беседата >>
Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен.
Имате две шишета: едното пълно, другото празно. Ако тия шишета имаха съзнание, какво щеше да мисли пълното шише и какво щеше да мисли празното? Коя е елементарната мисъл, която ще влезе в ума им? Сега двете шишета какво означават?
Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен.
Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен. В какво се изявява доволството? Какво иска пълното шише? И да иска нещо, място няма. Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде?
към беседата >>
В хомеопатията има церове, които от тридесетото деление се отличават със своето действие.
Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава. Постепенно, непреривно, но се увеличава. Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден. Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част. Но все таки, има увеличение, колкото и да е малка.
В хомеопатията има церове, които от тридесетото деление се отличават със своето действие.
Ти можеш цяла една аптека хомеопатическа да я изядеш, и пак няма да се отровиш. Има такива пилюли, които ги вземат за цяр – може да ги изядеш, и цялата аптека може да изядеш, понеже са направени техните церове със сладки обвивки. Може да ги нагълташ, но тия церове след шест месеца вече дават един резултат.
към беседата >>
Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен.
Имате две шишета: едното пълно, другото празно. Ако тия шишета имаха съзнание, какво щеше да мисли пълното шише и какво щеше да мисли празното? Коя е елементарната мисъл, която ще влезе в ума им? Сега двете шишета какво означават? Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен.
Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен.
В какво се изявява доволството? Какво иска пълното шише? И да иска нещо, място няма. Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде? Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните.
към беседата >>
Ти можеш цяла една аптека хомеопатическа да я изядеш, и пак няма да се отровиш.
Постепенно, непреривно, но се увеличава. Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден. Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част. Но все таки, има увеличение, колкото и да е малка. В хомеопатията има церове, които от тридесетото деление се отличават със своето действие.
Ти можеш цяла една аптека хомеопатическа да я изядеш, и пак няма да се отровиш.
Има такива пилюли, които ги вземат за цяр – може да ги изядеш, и цялата аптека може да изядеш, понеже са направени техните церове със сладки обвивки. Може да ги нагълташ, но тия церове след шест месеца вече дават един резултат.
към беседата >>
В какво се изявява доволството?
Ако тия шишета имаха съзнание, какво щеше да мисли пълното шише и какво щеше да мисли празното? Коя е елементарната мисъл, която ще влезе в ума им? Сега двете шишета какво означават? Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен. Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен.
В какво се изявява доволството?
Какво иска пълното шише? И да иска нещо, място няма. Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде? Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните. Като го напълните, не иска повече.
към беседата >>
Има такива пилюли, които ги вземат за цяр – може да ги изядеш, и цялата аптека може да изядеш, понеже са направени техните церове със сладки обвивки.
Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден. Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част. Но все таки, има увеличение, колкото и да е малка. В хомеопатията има церове, които от тридесетото деление се отличават със своето действие. Ти можеш цяла една аптека хомеопатическа да я изядеш, и пак няма да се отровиш.
Има такива пилюли, които ги вземат за цяр – може да ги изядеш, и цялата аптека може да изядеш, понеже са направени техните церове със сладки обвивки.
Може да ги нагълташ, но тия церове след шест месеца вече дават един резултат.
към беседата >>
Какво иска пълното шише?
Коя е елементарната мисъл, която ще влезе в ума им? Сега двете шишета какво означават? Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен. Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен. В какво се изявява доволството?
Какво иска пълното шише?
И да иска нещо, място няма. Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде? Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните. Като го напълните, не иска повече. Какво може да му дадете?
към беседата >>
Може да ги нагълташ, но тия церове след шест месеца вече дават един резултат.
Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част. Но все таки, има увеличение, колкото и да е малка. В хомеопатията има церове, които от тридесетото деление се отличават със своето действие. Ти можеш цяла една аптека хомеопатическа да я изядеш, и пак няма да се отровиш. Има такива пилюли, които ги вземат за цяр – може да ги изядеш, и цялата аптека може да изядеш, понеже са направени техните церове със сладки обвивки.
Може да ги нагълташ, но тия церове след шест месеца вече дават един резултат.
към беседата >>
И да иска нещо, място няма.
Сега двете шишета какво означават? Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен. Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен. В какво се изявява доволството? Какво иска пълното шише?
И да иска нещо, място няма.
Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде? Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните. Като го напълните, не иска повече. Какво може да му дадете? Представете си един такъв богаташ.
към беседата >>
Казвам, по-добре вие да се лекувате хомеопатически, да имате хомеопатически подтици.
Казвам, по-добре вие да се лекувате хомеопатически, да имате хомеопатически подтици.
Подтикът ви трябва да бъде от десетото деление, от двайсетото деление, от трийсетото деление, от четирийсетото деление, от стотното деление.
към беседата >>
Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде?
Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен. Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен. В какво се изявява доволството? Какво иска пълното шише? И да иска нещо, място няма.
Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде?
Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните. Като го напълните, не иска повече. Какво може да му дадете? Представете си един такъв богаташ. Има такова желание в света, искаш ти да бъдеш богат.
към беседата >>
Подтикът ви трябва да бъде от десетото деление, от двайсетото деление, от трийсетото деление, от четирийсетото деление, от стотното деление.
Казвам, по-добре вие да се лекувате хомеопатически, да имате хомеопатически подтици.
Подтикът ви трябва да бъде от десетото деление, от двайсетото деление, от трийсетото деление, от четирийсетото деление, от стотното деление.
към беседата >>
Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните.
Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен. В какво се изявява доволството? Какво иска пълното шише? И да иска нещо, място няма. Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде?
Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните.
Като го напълните, не иска повече. Какво може да му дадете? Представете си един такъв богаташ. Има такова желание в света, искаш ти да бъдеш богат.
към беседата >>
Сега законът на приложението: как може умът да се впрегне на работа?
Сега законът на приложението: как може умът да се впрегне на работа?
към беседата >>
Като го напълните, не иска повече.
В какво се изявява доволството? Какво иска пълното шише? И да иска нещо, място няма. Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде? Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните.
Като го напълните, не иска повече.
Какво може да му дадете? Представете си един такъв богаташ. Има такова желание в света, искаш ти да бъдеш богат.
към беседата >>
Теория на музиката – то са музикални енергии.
Теория на музиката – то са музикални енергии.
Всеки един тон е едно малко езерце. Този тон, какъв е той? Имате един маркуч вода. Прехвърга се с маркуча водата от едното езеро в другото, като скачените съдове. Имате основния тон „до“.
към беседата >>
Какво може да му дадете?
Какво иска пълното шише? И да иска нещо, място няма. Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде? Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните. Като го напълните, не иска повече.
Какво може да му дадете?
Представете си един такъв богаташ. Има такова желание в света, искаш ти да бъдеш богат.
към беседата >>
Всеки един тон е едно малко езерце.
Теория на музиката – то са музикални енергии.
Всеки един тон е едно малко езерце.
Този тон, какъв е той? Имате един маркуч вода. Прехвърга се с маркуча водата от едното езеро в другото, като скачените съдове. Имате основния тон „до“. Имате тази енергия в движение – „ре“.
към беседата >>
Представете си един такъв богаташ.
И да иска нещо, място няма. Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде? Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните. Като го напълните, не иска повече. Какво може да му дадете?
Представете си един такъв богаташ.
Има такова желание в света, искаш ти да бъдеш богат.
към беседата >>
Този тон, какъв е той?
Теория на музиката – то са музикални енергии. Всеки един тон е едно малко езерце.
Този тон, какъв е той?
Имате един маркуч вода. Прехвърга се с маркуча водата от едното езеро в другото, като скачените съдове. Имате основния тон „до“. Имате тази енергия в движение – „ре“. Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения.
към беседата >>
Има такова желание в света, искаш ти да бъдеш богат.
Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде? Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните. Като го напълните, не иска повече. Какво може да му дадете? Представете си един такъв богаташ.
Има такова желание в света, искаш ти да бъдеш богат.
към беседата >>
Имате един маркуч вода.
Теория на музиката – то са музикални енергии. Всеки един тон е едно малко езерце. Този тон, какъв е той?
Имате един маркуч вода.
Прехвърга се с маркуча водата от едното езеро в другото, като скачените съдове. Имате основния тон „до“. Имате тази енергия в движение – „ре“. Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения. Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото.
към беседата >>
Имаш единица, то представя един лев.
Имаш единица, то представя един лев.
Този човек, по закона на умножението, иска да се умножи неговото богатство. Като прибавим една нула, става десет. Но той иска да му турим още една нула. Сто. Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда. Не е доволен.
към беседата >>
Прехвърга се с маркуча водата от едното езеро в другото, като скачените съдове.
Теория на музиката – то са музикални енергии. Всеки един тон е едно малко езерце. Този тон, какъв е той? Имате един маркуч вода.
Прехвърга се с маркуча водата от едното езеро в другото, като скачените съдове.
Имате основния тон „до“. Имате тази енергия в движение – „ре“. Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения. Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото. Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система.
към беседата >>
Този човек, по закона на умножението, иска да се умножи неговото богатство.
Имаш единица, то представя един лев.
Този човек, по закона на умножението, иска да се умножи неговото богатство.
Като прибавим една нула, става десет. Но той иска да му турим още една нула. Сто. Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда. Не е доволен. Десет хиляди.
към беседата >>
Имате основния тон „до“.
Теория на музиката – то са музикални енергии. Всеки един тон е едно малко езерце. Този тон, какъв е той? Имате един маркуч вода. Прехвърга се с маркуча водата от едното езеро в другото, като скачените съдове.
Имате основния тон „до“.
Имате тази енергия в движение – „ре“. Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения. Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото. Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система. Искате да пеете.
към беседата >>
Като прибавим една нула, става десет.
Имаш единица, то представя един лев. Този човек, по закона на умножението, иска да се умножи неговото богатство.
Като прибавим една нула, става десет.
Но той иска да му турим още една нула. Сто. Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда. Не е доволен. Десет хиляди. Още не е доволен.
към беседата >>
Имате тази енергия в движение – „ре“.
Всеки един тон е едно малко езерце. Този тон, какъв е той? Имате един маркуч вода. Прехвърга се с маркуча водата от едното езеро в другото, като скачените съдове. Имате основния тон „до“.
Имате тази енергия в движение – „ре“.
Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения. Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото. Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система. Искате да пеете. Тази енергия трябва да влезе в музикалния център.
към беседата >>
Но той иска да му турим още една нула. Сто.
Имаш единица, то представя един лев. Този човек, по закона на умножението, иска да се умножи неговото богатство. Като прибавим една нула, става десет.
Но той иска да му турим още една нула. Сто.
Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда. Не е доволен. Десет хиляди. Още не е доволен. Сто хиляди.
към беседата >>
Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения.
Този тон, какъв е той? Имате един маркуч вода. Прехвърга се с маркуча водата от едното езеро в другото, като скачените съдове. Имате основния тон „до“. Имате тази енергия в движение – „ре“.
Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения.
Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото. Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система. Искате да пеете. Тази енергия трябва да влезе в музикалния център. Вашият ларинкс, вашата ципица ще предаде трептенията на ухото.
към беседата >>
Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда.
Имаш единица, то представя един лев. Този човек, по закона на умножението, иска да се умножи неговото богатство. Като прибавим една нула, става десет. Но той иска да му турим още една нула. Сто.
Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда.
Не е доволен. Десет хиляди. Още не е доволен. Сто хиляди. При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен.
към беседата >>
Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото.
Имате един маркуч вода. Прехвърга се с маркуча водата от едното езеро в другото, като скачените съдове. Имате основния тон „до“. Имате тази енергия в движение – „ре“. Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения.
Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото.
Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система. Искате да пеете. Тази енергия трябва да влезе в музикалния център. Вашият ларинкс, вашата ципица ще предаде трептенията на ухото. Ухото ще предаде трептенията на мозъка, и тогава вие схващате онази енергия, която, дошла в ума на певеца, минала през неговото гърло, предава се в твоето ухо и по обратен път ще дойде пак в твоя ум.
към беседата >>
Не е доволен.
Имаш единица, то представя един лев. Този човек, по закона на умножението, иска да се умножи неговото богатство. Като прибавим една нула, става десет. Но той иска да му турим още една нула. Сто. Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда.
Не е доволен.
Десет хиляди. Още не е доволен. Сто хиляди. При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен. Сто милиона.
към беседата >>
Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система.
Прехвърга се с маркуча водата от едното езеро в другото, като скачените съдове. Имате основния тон „до“. Имате тази енергия в движение – „ре“. Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения. Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото.
Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система.
Искате да пеете. Тази енергия трябва да влезе в музикалния център. Вашият ларинкс, вашата ципица ще предаде трептенията на ухото. Ухото ще предаде трептенията на мозъка, и тогава вие схващате онази енергия, която, дошла в ума на певеца, минала през неговото гърло, предава се в твоето ухо и по обратен път ще дойде пак в твоя ум. Ако ти разбираш, в тебе ще се зароди едно желание.
към беседата >>
Десет хиляди.
Този човек, по закона на умножението, иска да се умножи неговото богатство. Като прибавим една нула, става десет. Но той иска да му турим още една нула. Сто. Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда. Не е доволен.
Десет хиляди.
Още не е доволен. Сто хиляди. При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен. Сто милиона. Остава недоволен.
към беседата >>
Искате да пеете.
Имате основния тон „до“. Имате тази енергия в движение – „ре“. Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения. Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото. Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система.
Искате да пеете.
Тази енергия трябва да влезе в музикалния център. Вашият ларинкс, вашата ципица ще предаде трептенията на ухото. Ухото ще предаде трептенията на мозъка, и тогава вие схващате онази енергия, която, дошла в ума на певеца, минала през неговото гърло, предава се в твоето ухо и по обратен път ще дойде пак в твоя ум. Ако ти разбираш, в тебе ще се зароди едно желание. Всякога, ако ти вземеш едно живо участие, ако ти разбираш един певец, щом като пее, ти неволно го придружаваш.
към беседата >>
Още не е доволен.
Като прибавим една нула, става десет. Но той иска да му турим още една нула. Сто. Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда. Не е доволен. Десет хиляди.
Още не е доволен.
Сто хиляди. При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен. Сто милиона. Остава недоволен. Защо е недоволен?
към беседата >>
Тази енергия трябва да влезе в музикалния център.
Имате тази енергия в движение – „ре“. Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения. Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото. Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система. Искате да пеете.
Тази енергия трябва да влезе в музикалния център.
Вашият ларинкс, вашата ципица ще предаде трептенията на ухото. Ухото ще предаде трептенията на мозъка, и тогава вие схващате онази енергия, която, дошла в ума на певеца, минала през неговото гърло, предава се в твоето ухо и по обратен път ще дойде пак в твоя ум. Ако ти разбираш, в тебе ще се зароди едно желание. Всякога, ако ти вземеш едно живо участие, ако ти разбираш един певец, щом като пее, ти неволно го придружаваш. Щом не го разбираш, не можеш да пееш с него.
към беседата >>
Сто хиляди.
Но той иска да му турим още една нула. Сто. Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда. Не е доволен. Десет хиляди. Още не е доволен.
Сто хиляди.
При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен. Сто милиона. Остава недоволен. Защо е недоволен? Кажете ми, защо е недоволен?
към беседата >>
Вашият ларинкс, вашата ципица ще предаде трептенията на ухото.
Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения. Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото. Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система. Искате да пеете. Тази енергия трябва да влезе в музикалния център.
Вашият ларинкс, вашата ципица ще предаде трептенията на ухото.
Ухото ще предаде трептенията на мозъка, и тогава вие схващате онази енергия, която, дошла в ума на певеца, минала през неговото гърло, предава се в твоето ухо и по обратен път ще дойде пак в твоя ум. Ако ти разбираш, в тебе ще се зароди едно желание. Всякога, ако ти вземеш едно живо участие, ако ти разбираш един певец, щом като пее, ти неволно го придружаваш. Щом не го разбираш, не можеш да пееш с него.
към беседата >>
При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен.
Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда. Не е доволен. Десет хиляди. Още не е доволен. Сто хиляди.
При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен.
Сто милиона. Остава недоволен. Защо е недоволен? Кажете ми, защо е недоволен? Показва процеса на увеличението.
към беседата >>
Ухото ще предаде трептенията на мозъка, и тогава вие схващате онази енергия, която, дошла в ума на певеца, минала през неговото гърло, предава се в твоето ухо и по обратен път ще дойде пак в твоя ум.
Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото. Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система. Искате да пеете. Тази енергия трябва да влезе в музикалния център. Вашият ларинкс, вашата ципица ще предаде трептенията на ухото.
Ухото ще предаде трептенията на мозъка, и тогава вие схващате онази енергия, която, дошла в ума на певеца, минала през неговото гърло, предава се в твоето ухо и по обратен път ще дойде пак в твоя ум.
Ако ти разбираш, в тебе ще се зароди едно желание. Всякога, ако ти вземеш едно живо участие, ако ти разбираш един певец, щом като пее, ти неволно го придружаваш. Щом не го разбираш, не можеш да пееш с него.
към беседата >>
Сто милиона.
Не е доволен. Десет хиляди. Още не е доволен. Сто хиляди. При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен.
Сто милиона.
Остава недоволен. Защо е недоволен? Кажете ми, защо е недоволен? Показва процеса на увеличението. Всяка една нула увеличава с десет.
към беседата >>
Ако ти разбираш, в тебе ще се зароди едно желание.
Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система. Искате да пеете. Тази енергия трябва да влезе в музикалния център. Вашият ларинкс, вашата ципица ще предаде трептенията на ухото. Ухото ще предаде трептенията на мозъка, и тогава вие схващате онази енергия, която, дошла в ума на певеца, минала през неговото гърло, предава се в твоето ухо и по обратен път ще дойде пак в твоя ум.
Ако ти разбираш, в тебе ще се зароди едно желание.
Всякога, ако ти вземеш едно живо участие, ако ти разбираш един певец, щом като пее, ти неволно го придружаваш. Щом не го разбираш, не можеш да пееш с него.
към беседата >>
Остава недоволен.
Десет хиляди. Още не е доволен. Сто хиляди. При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен. Сто милиона.
Остава недоволен.
Защо е недоволен? Кажете ми, защо е недоволен? Показва процеса на увеличението. Всяка една нула увеличава с десет.
към беседата >>
Всякога, ако ти вземеш едно живо участие, ако ти разбираш един певец, щом като пее, ти неволно го придружаваш.
Искате да пеете. Тази енергия трябва да влезе в музикалния център. Вашият ларинкс, вашата ципица ще предаде трептенията на ухото. Ухото ще предаде трептенията на мозъка, и тогава вие схващате онази енергия, която, дошла в ума на певеца, минала през неговото гърло, предава се в твоето ухо и по обратен път ще дойде пак в твоя ум. Ако ти разбираш, в тебе ще се зароди едно желание.
Всякога, ако ти вземеш едно живо участие, ако ти разбираш един певец, щом като пее, ти неволно го придружаваш.
Щом не го разбираш, не можеш да пееш с него.
към беседата >>
Защо е недоволен?
Още не е доволен. Сто хиляди. При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен. Сто милиона. Остава недоволен.
Защо е недоволен?
Кажете ми, защо е недоволен? Показва процеса на увеличението. Всяка една нула увеличава с десет.
към беседата >>
Щом не го разбираш, не можеш да пееш с него.
Тази енергия трябва да влезе в музикалния център. Вашият ларинкс, вашата ципица ще предаде трептенията на ухото. Ухото ще предаде трептенията на мозъка, и тогава вие схващате онази енергия, която, дошла в ума на певеца, минала през неговото гърло, предава се в твоето ухо и по обратен път ще дойде пак в твоя ум. Ако ти разбираш, в тебе ще се зароди едно желание. Всякога, ако ти вземеш едно живо участие, ако ти разбираш един певец, щом като пее, ти неволно го придружаваш.
Щом не го разбираш, не можеш да пееш с него.
към беседата >>
Кажете ми, защо е недоволен?
Сто хиляди. При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен. Сто милиона. Остава недоволен. Защо е недоволен?
Кажете ми, защо е недоволен?
Показва процеса на увеличението. Всяка една нула увеличава с десет.
към беседата >>
Та казвам, всяко нещо, което вие не искате да направите, вие сте слаб.
Та казвам, всяко нещо, което вие не искате да направите, вие сте слаб.
За да станат нещата, трябва да се тури мислова сила, подтик. След туй трябва да се тури един сърдечен подтик. Този процес трябва да разбирате.
към беседата >>
Показва процеса на увеличението.
При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен. Сто милиона. Остава недоволен. Защо е недоволен? Кажете ми, защо е недоволен?
Показва процеса на увеличението.
Всяка една нула увеличава с десет.
към беседата >>
За да станат нещата, трябва да се тури мислова сила, подтик.
Та казвам, всяко нещо, което вие не искате да направите, вие сте слаб.
За да станат нещата, трябва да се тури мислова сила, подтик.
След туй трябва да се тури един сърдечен подтик. Този процес трябва да разбирате.
към беседата >>
Всяка една нула увеличава с десет.
Сто милиона. Остава недоволен. Защо е недоволен? Кажете ми, защо е недоволен? Показва процеса на увеличението.
Всяка една нула увеличава с десет.
към беседата >>
След туй трябва да се тури един сърдечен подтик.
Та казвам, всяко нещо, което вие не искате да направите, вие сте слаб. За да станат нещата, трябва да се тури мислова сила, подтик.
След туй трябва да се тури един сърдечен подтик.
Този процес трябва да разбирате.
към беседата >>
Но може да имате обратния процес.
Но може да имате обратния процес.
Представете си, че се роди един, и той иска да бъде богат. Той иска да се увеличава неговото богатство. За да не стане стълкновение между тях, взимаме една нула от първия и туряме на втория, става десет. На другия се намалява богатството му с десет. Сега и първият, и вторият не са доволни.
към беседата >>
Този процес трябва да разбирате.
Та казвам, всяко нещо, което вие не искате да направите, вие сте слаб. За да станат нещата, трябва да се тури мислова сила, подтик. След туй трябва да се тури един сърдечен подтик.
Този процес трябва да разбирате.
към беседата >>
Представете си, че се роди един, и той иска да бъде богат.
Но може да имате обратния процес.
Представете си, че се роди един, и той иска да бъде богат.
Той иска да се увеличава неговото богатство. За да не стане стълкновение между тях, взимаме една нула от първия и туряме на втория, става десет. На другия се намалява богатството му с десет. Сега и първият, и вторият не са доволни. Вземаме още една нула от първия и я туряме на втория, сто стават.
към беседата >>
Имате ум, чувства и воля.
Имате ум, чувства и воля.
Когато дадете подтик на една мисъл (имате една мисъл – М, едно чувство – Ч, и едно действие – Д), трябва да се подкрепи от вашето чувство и трябва да се подкрепи от вашата сила. Ако не се подкрепи… Вие не искате да правите опит. Защото имате една дарба. Тя седи във вашия ум. Тя ще бъде като едно зрънце, посято в земята.
към беседата >>
Той иска да се увеличава неговото богатство.
Но може да имате обратния процес. Представете си, че се роди един, и той иска да бъде богат.
Той иска да се увеличава неговото богатство.
За да не стане стълкновение между тях, взимаме една нула от първия и туряме на втория, става десет. На другия се намалява богатството му с десет. Сега и първият, и вторият не са доволни. Вземаме още една нула от първия и я туряме на втория, сто стават. Вторият е недоволен за увеличението, първият е недоволен за намаляването.
към беседата >>
Когато дадете подтик на една мисъл (имате една мисъл – М, едно чувство – Ч, и едно действие – Д), трябва да се подкрепи от вашето чувство и трябва да се подкрепи от вашата сила.
Имате ум, чувства и воля.
Когато дадете подтик на една мисъл (имате една мисъл – М, едно чувство – Ч, и едно действие – Д), трябва да се подкрепи от вашето чувство и трябва да се подкрепи от вашата сила.
Ако не се подкрепи… Вие не искате да правите опит. Защото имате една дарба. Тя седи във вашия ум. Тя ще бъде като едно зрънце, посято в земята. Искате да бъдете добри.
към беседата >>
За да не стане стълкновение между тях, взимаме една нула от първия и туряме на втория, става десет.
Но може да имате обратния процес. Представете си, че се роди един, и той иска да бъде богат. Той иска да се увеличава неговото богатство.
За да не стане стълкновение между тях, взимаме една нула от първия и туряме на втория, става десет.
На другия се намалява богатството му с десет. Сега и първият, и вторият не са доволни. Вземаме още една нула от първия и я туряме на втория, сто стават. Вторият е недоволен за увеличението, първият е недоволен за намаляването. Вземаме още една нула и прибавяме на втория – хиляда.
към беседата >>
Ако не се подкрепи… Вие не искате да правите опит.
Имате ум, чувства и воля. Когато дадете подтик на една мисъл (имате една мисъл – М, едно чувство – Ч, и едно действие – Д), трябва да се подкрепи от вашето чувство и трябва да се подкрепи от вашата сила.
Ако не се подкрепи… Вие не искате да правите опит.
Защото имате една дарба. Тя седи във вашия ум. Тя ще бъде като едно зрънце, посято в земята. Искате да бъдете добри. Вие можете добродетелта да я носите като зрънце, да я разглеждате, да се радвате, че другите хора са добри.
към беседата >>
На другия се намалява богатството му с десет.
Но може да имате обратния процес. Представете си, че се роди един, и той иска да бъде богат. Той иска да се увеличава неговото богатство. За да не стане стълкновение между тях, взимаме една нула от първия и туряме на втория, става десет.
На другия се намалява богатството му с десет.
Сега и първият, и вторият не са доволни. Вземаме още една нула от първия и я туряме на втория, сто стават. Вторият е недоволен за увеличението, първият е недоволен за намаляването. Вземаме още една нула и прибавяме на втория – хиляда. Като вземем още една нула и прибавим на втория, стават и на двамата по равно – десет хиляди.
към беседата >>
Защото имате една дарба.
Имате ум, чувства и воля. Когато дадете подтик на една мисъл (имате една мисъл – М, едно чувство – Ч, и едно действие – Д), трябва да се подкрепи от вашето чувство и трябва да се подкрепи от вашата сила. Ако не се подкрепи… Вие не искате да правите опит.
Защото имате една дарба.
Тя седи във вашия ум. Тя ще бъде като едно зрънце, посято в земята. Искате да бъдете добри. Вие можете добродетелта да я носите като зрънце, да я разглеждате, да се радвате, че другите хора са добри.
към беседата >>
Сега и първият, и вторият не са доволни.
Но може да имате обратния процес. Представете си, че се роди един, и той иска да бъде богат. Той иска да се увеличава неговото богатство. За да не стане стълкновение между тях, взимаме една нула от първия и туряме на втория, става десет. На другия се намалява богатството му с десет.
Сега и първият, и вторият не са доволни.
Вземаме още една нула от първия и я туряме на втория, сто стават. Вторият е недоволен за увеличението, първият е недоволен за намаляването. Вземаме още една нула и прибавяме на втория – хиляда. Като вземем още една нула и прибавим на втория, стават и на двамата по равно – десет хиляди.
към беседата >>
Тя седи във вашия ум.
Имате ум, чувства и воля. Когато дадете подтик на една мисъл (имате една мисъл – М, едно чувство – Ч, и едно действие – Д), трябва да се подкрепи от вашето чувство и трябва да се подкрепи от вашата сила. Ако не се подкрепи… Вие не искате да правите опит. Защото имате една дарба.
Тя седи във вашия ум.
Тя ще бъде като едно зрънце, посято в земята. Искате да бъдете добри. Вие можете добродетелта да я носите като зрънце, да я разглеждате, да се радвате, че другите хора са добри.
към беседата >>
Вземаме още една нула от първия и я туряме на втория, сто стават.
Представете си, че се роди един, и той иска да бъде богат. Той иска да се увеличава неговото богатство. За да не стане стълкновение между тях, взимаме една нула от първия и туряме на втория, става десет. На другия се намалява богатството му с десет. Сега и първият, и вторият не са доволни.
Вземаме още една нула от първия и я туряме на втория, сто стават.
Вторият е недоволен за увеличението, първият е недоволен за намаляването. Вземаме още една нула и прибавяме на втория – хиляда. Като вземем още една нула и прибавим на втория, стават и на двамата по равно – десет хиляди.
към беседата >>
Тя ще бъде като едно зрънце, посято в земята.
Имате ум, чувства и воля. Когато дадете подтик на една мисъл (имате една мисъл – М, едно чувство – Ч, и едно действие – Д), трябва да се подкрепи от вашето чувство и трябва да се подкрепи от вашата сила. Ако не се подкрепи… Вие не искате да правите опит. Защото имате една дарба. Тя седи във вашия ум.
Тя ще бъде като едно зрънце, посято в земята.
Искате да бъдете добри. Вие можете добродетелта да я носите като зрънце, да я разглеждате, да се радвате, че другите хора са добри.
към беседата >>
Вторият е недоволен за увеличението, първият е недоволен за намаляването.
Той иска да се увеличава неговото богатство. За да не стане стълкновение между тях, взимаме една нула от първия и туряме на втория, става десет. На другия се намалява богатството му с десет. Сега и първият, и вторият не са доволни. Вземаме още една нула от първия и я туряме на втория, сто стават.
Вторият е недоволен за увеличението, първият е недоволен за намаляването.
Вземаме още една нула и прибавяме на втория – хиляда. Като вземем още една нула и прибавим на втория, стават и на двамата по равно – десет хиляди.
към беседата >>
Искате да бъдете добри.
Когато дадете подтик на една мисъл (имате една мисъл – М, едно чувство – Ч, и едно действие – Д), трябва да се подкрепи от вашето чувство и трябва да се подкрепи от вашата сила. Ако не се подкрепи… Вие не искате да правите опит. Защото имате една дарба. Тя седи във вашия ум. Тя ще бъде като едно зрънце, посято в земята.
Искате да бъдете добри.
Вие можете добродетелта да я носите като зрънце, да я разглеждате, да се радвате, че другите хора са добри.
към беседата >>
Вземаме още една нула и прибавяме на втория – хиляда.
За да не стане стълкновение между тях, взимаме една нула от първия и туряме на втория, става десет. На другия се намалява богатството му с десет. Сега и първият, и вторият не са доволни. Вземаме още една нула от първия и я туряме на втория, сто стават. Вторият е недоволен за увеличението, първият е недоволен за намаляването.
Вземаме още една нула и прибавяме на втория – хиляда.
Като вземем още една нула и прибавим на втория, стават и на двамата по равно – десет хиляди.
към беседата >>
Вие можете добродетелта да я носите като зрънце, да я разглеждате, да се радвате, че другите хора са добри.
Ако не се подкрепи… Вие не искате да правите опит. Защото имате една дарба. Тя седи във вашия ум. Тя ще бъде като едно зрънце, посято в земята. Искате да бъдете добри.
Вие можете добродетелта да я носите като зрънце, да я разглеждате, да се радвате, че другите хора са добри.
към беседата >>
Като вземем още една нула и прибавим на втория, стават и на двамата по равно – десет хиляди.
На другия се намалява богатството му с десет. Сега и първият, и вторият не са доволни. Вземаме още една нула от първия и я туряме на втория, сто стават. Вторият е недоволен за увеличението, първият е недоволен за намаляването. Вземаме още една нула и прибавяме на втория – хиляда.
Като вземем още една нула и прибавим на втория, стават и на двамата по равно – десет хиляди.
към беседата >>
Казвате: „Аз не мога да бъда добър.“ Всеки човек може да бъде добър и всеки човек може да бъде умен, не в статическо положение умен, но в динамическо положение да може да тури ума си в действие.
Казвате: „Аз не мога да бъда добър.“ Всеки човек може да бъде добър и всеки човек може да бъде умен, не в статическо положение умен, но в динамическо положение да може да тури ума си в действие.
Да допуснем, че вие искате да станете певец. Какво ви трябва? Ще впрегнеш ума си на работа, ще впрегнеш сърцето си на работа. Като се съединят умът, сърцето и волята, ще станеш певец. Ти искаш да станеш математик.
към беседата >>
Сега нов начин на разсъждение: иде още един, и той иска да се увеличава неговото богатство.
Сега нов начин на разсъждение: иде още един, и той иска да се увеличава неговото богатство.
Тогава, за да сме справедливи, взимаме една нула от първия и пак я даваме, на третия. После взимаме една нула от втория и я даваме на третия. На двамата се намалява с десет, а на третия става сто. Но третият не е доволен, иска да се увеличи богатството му. Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи.
към беседата >>
Да допуснем, че вие искате да станете певец.
Казвате: „Аз не мога да бъда добър.“ Всеки човек може да бъде добър и всеки човек може да бъде умен, не в статическо положение умен, но в динамическо положение да може да тури ума си в действие.
Да допуснем, че вие искате да станете певец.
Какво ви трябва? Ще впрегнеш ума си на работа, ще впрегнеш сърцето си на работа. Като се съединят умът, сърцето и волята, ще станеш певец. Ти искаш да станеш математик. Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа.
към беседата >>
Тогава, за да сме справедливи, взимаме една нула от първия и пак я даваме, на третия.
Сега нов начин на разсъждение: иде още един, и той иска да се увеличава неговото богатство.
Тогава, за да сме справедливи, взимаме една нула от първия и пак я даваме, на третия.
После взимаме една нула от втория и я даваме на третия. На двамата се намалява с десет, а на третия става сто. Но третият не е доволен, иска да се увеличи богатството му. Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи. Откъде да вземем, за да не изменим равенството?
към беседата >>
Какво ви трябва?
Казвате: „Аз не мога да бъда добър.“ Всеки човек може да бъде добър и всеки човек може да бъде умен, не в статическо положение умен, но в динамическо положение да може да тури ума си в действие. Да допуснем, че вие искате да станете певец.
Какво ви трябва?
Ще впрегнеш ума си на работа, ще впрегнеш сърцето си на работа. Като се съединят умът, сърцето и волята, ще станеш певец. Ти искаш да станеш математик. Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа. Методите за музиката са други.
към беседата >>
После взимаме една нула от втория и я даваме на третия.
Сега нов начин на разсъждение: иде още един, и той иска да се увеличава неговото богатство. Тогава, за да сме справедливи, взимаме една нула от първия и пак я даваме, на третия.
После взимаме една нула от втория и я даваме на третия.
На двамата се намалява с десет, а на третия става сто. Но третият не е доволен, иска да се увеличи богатството му. Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи. Откъде да вземем, за да не изменим равенството? Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо.
към беседата >>
Ще впрегнеш ума си на работа, ще впрегнеш сърцето си на работа.
Казвате: „Аз не мога да бъда добър.“ Всеки човек може да бъде добър и всеки човек може да бъде умен, не в статическо положение умен, но в динамическо положение да може да тури ума си в действие. Да допуснем, че вие искате да станете певец. Какво ви трябва?
Ще впрегнеш ума си на работа, ще впрегнеш сърцето си на работа.
Като се съединят умът, сърцето и волята, ще станеш певец. Ти искаш да станеш математик. Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа. Методите за музиката са други. Математикът трябва да смята.
към беседата >>
На двамата се намалява с десет, а на третия става сто.
Сега нов начин на разсъждение: иде още един, и той иска да се увеличава неговото богатство. Тогава, за да сме справедливи, взимаме една нула от първия и пак я даваме, на третия. После взимаме една нула от втория и я даваме на третия.
На двамата се намалява с десет, а на третия става сто.
Но третият не е доволен, иска да се увеличи богатството му. Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи. Откъде да вземем, за да не изменим равенството? Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо. Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи.
към беседата >>
Като се съединят умът, сърцето и волята, ще станеш певец.
Казвате: „Аз не мога да бъда добър.“ Всеки човек може да бъде добър и всеки човек може да бъде умен, не в статическо положение умен, но в динамическо положение да може да тури ума си в действие. Да допуснем, че вие искате да станете певец. Какво ви трябва? Ще впрегнеш ума си на работа, ще впрегнеш сърцето си на работа.
Като се съединят умът, сърцето и волята, ще станеш певец.
Ти искаш да станеш математик. Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа. Методите за музиката са други. Математикът трябва да смята. Той, като седне, трябва ред задачи да разрешава постепенно.
към беседата >>
Но третият не е доволен, иска да се увеличи богатството му.
Сега нов начин на разсъждение: иде още един, и той иска да се увеличава неговото богатство. Тогава, за да сме справедливи, взимаме една нула от първия и пак я даваме, на третия. После взимаме една нула от втория и я даваме на третия. На двамата се намалява с десет, а на третия става сто.
Но третият не е доволен, иска да се увеличи богатството му.
Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи. Откъде да вземем, за да не изменим равенството? Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо. Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи. Значи тук се явява друг един фактор отвън.
към беседата >>
Ти искаш да станеш математик.
Казвате: „Аз не мога да бъда добър.“ Всеки човек може да бъде добър и всеки човек може да бъде умен, не в статическо положение умен, но в динамическо положение да може да тури ума си в действие. Да допуснем, че вие искате да станете певец. Какво ви трябва? Ще впрегнеш ума си на работа, ще впрегнеш сърцето си на работа. Като се съединят умът, сърцето и волята, ще станеш певец.
Ти искаш да станеш математик.
Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа. Методите за музиката са други. Математикът трябва да смята. Той, като седне, трябва ред задачи да разрешава постепенно. Как се разрешават задачите?
към беседата >>
Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи.
Сега нов начин на разсъждение: иде още един, и той иска да се увеличава неговото богатство. Тогава, за да сме справедливи, взимаме една нула от първия и пак я даваме, на третия. После взимаме една нула от втория и я даваме на третия. На двамата се намалява с десет, а на третия става сто. Но третият не е доволен, иска да се увеличи богатството му.
Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи.
Откъде да вземем, за да не изменим равенството? Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо. Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи. Значи тук се явява друг един фактор отвън. Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството.
към беседата >>
Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа.
Да допуснем, че вие искате да станете певец. Какво ви трябва? Ще впрегнеш ума си на работа, ще впрегнеш сърцето си на работа. Като се съединят умът, сърцето и волята, ще станеш певец. Ти искаш да станеш математик.
Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа.
Методите за музиката са други. Математикът трябва да смята. Той, като седне, трябва ред задачи да разрешава постепенно. Как се разрешават задачите? Вие имате:
към беседата >>
Откъде да вземем, за да не изменим равенството?
Тогава, за да сме справедливи, взимаме една нула от първия и пак я даваме, на третия. После взимаме една нула от втория и я даваме на третия. На двамата се намалява с десет, а на третия става сто. Но третият не е доволен, иска да се увеличи богатството му. Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи.
Откъде да вземем, за да не изменим равенството?
Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо. Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи. Значи тук се явява друг един фактор отвън. Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството. Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета?
към беседата >>
Методите за музиката са други.
Какво ви трябва? Ще впрегнеш ума си на работа, ще впрегнеш сърцето си на работа. Като се съединят умът, сърцето и волята, ще станеш певец. Ти искаш да станеш математик. Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа.
Методите за музиката са други.
Математикът трябва да смята. Той, като седне, трябва ред задачи да разрешава постепенно. Как се разрешават задачите? Вие имате:
към беседата >>
Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо.
После взимаме една нула от втория и я даваме на третия. На двамата се намалява с десет, а на третия става сто. Но третият не е доволен, иска да се увеличи богатството му. Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи. Откъде да вземем, за да не изменим равенството?
Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо.
Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи. Значи тук се явява друг един фактор отвън. Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството. Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета? Тя от друг свят иде, не иде от този свят на двамата. Хиляда.
към беседата >>
Математикът трябва да смята.
Ще впрегнеш ума си на работа, ще впрегнеш сърцето си на работа. Като се съединят умът, сърцето и волята, ще станеш певец. Ти искаш да станеш математик. Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа. Методите за музиката са други.
Математикът трябва да смята.
Той, като седне, трябва ред задачи да разрешава постепенно. Как се разрешават задачите? Вие имате:
към беседата >>
Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи.
На двамата се намалява с десет, а на третия става сто. Но третият не е доволен, иска да се увеличи богатството му. Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи. Откъде да вземем, за да не изменим равенството? Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо.
Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи.
Значи тук се явява друг един фактор отвън. Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството. Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета? Тя от друг свят иде, не иде от този свят на двамата. Хиляда. Тази нула е взета от производството на тия двете величини.
към беседата >>
Той, като седне, трябва ред задачи да разрешава постепенно.
Като се съединят умът, сърцето и волята, ще станеш певец. Ти искаш да станеш математик. Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа. Методите за музиката са други. Математикът трябва да смята.
Той, като седне, трябва ред задачи да разрешава постепенно.
Как се разрешават задачите? Вие имате:
към беседата >>
Значи тук се явява друг един фактор отвън.
Но третият не е доволен, иска да се увеличи богатството му. Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи. Откъде да вземем, за да не изменим равенството? Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо. Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи.
Значи тук се явява друг един фактор отвън.
Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството. Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета? Тя от друг свят иде, не иде от този свят на двамата. Хиляда. Тази нула е взета от производството на тия двете величини. Те са работили, те са имали едно производство и тази нула е дошла от производството на тях, от тяхната работа.
към беседата >>
Как се разрешават задачите?
Ти искаш да станеш математик. Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа. Методите за музиката са други. Математикът трябва да смята. Той, като седне, трябва ред задачи да разрешава постепенно.
Как се разрешават задачите?
Вие имате:
към беседата >>
Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството.
Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи. Откъде да вземем, за да не изменим равенството? Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо. Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи. Значи тук се явява друг един фактор отвън.
Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството.
Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета? Тя от друг свят иде, не иде от този свят на двамата. Хиляда. Тази нула е взета от производството на тия двете величини. Те са работили, те са имали едно производство и тази нула е дошла от производството на тях, от тяхната работа. От тяхната работа взехме и направихме богатството на третия да е равно на богатството на другите двама.
към беседата >>
Вие имате:
Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа. Методите за музиката са други. Математикът трябва да смята. Той, като седне, трябва ред задачи да разрешава постепенно. Как се разрешават задачите?
Вие имате:
към беседата >>
Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета?
Откъде да вземем, за да не изменим равенството? Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо. Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи. Значи тук се явява друг един фактор отвън. Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството.
Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета?
Тя от друг свят иде, не иде от този свят на двамата. Хиляда. Тази нула е взета от производството на тия двете величини. Те са работили, те са имали едно производство и тази нула е дошла от производството на тях, от тяхната работа. От тяхната работа взехме и направихме богатството на третия да е равно на богатството на другите двама. Значи, за да направим тези двамата равни на третия, от тяхното производство трябва да му дадат нещо.
към беседата >>
1 + 2 = 3,
1 + 2 = 3,
към беседата >>
Тя от друг свят иде, не иде от този свят на двамата. Хиляда.
Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо. Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи. Значи тук се явява друг един фактор отвън. Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството. Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета?
Тя от друг свят иде, не иде от този свят на двамата. Хиляда.
Тази нула е взета от производството на тия двете величини. Те са работили, те са имали едно производство и тази нула е дошла от производството на тях, от тяхната работа. От тяхната работа взехме и направихме богатството на третия да е равно на богатството на другите двама. Значи, за да направим тези двамата равни на третия, от тяхното производство трябва да му дадат нещо.
към беседата >>
2 + 1 = 3,
2 + 1 = 3,
към беседата >>
Тази нула е взета от производството на тия двете величини.
Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи. Значи тук се явява друг един фактор отвън. Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството. Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета? Тя от друг свят иде, не иде от този свят на двамата. Хиляда.
Тази нула е взета от производството на тия двете величини.
Те са работили, те са имали едно производство и тази нула е дошла от производството на тях, от тяхната работа. От тяхната работа взехме и направихме богатството на третия да е равно на богатството на другите двама. Значи, за да направим тези двамата равни на третия, от тяхното производство трябва да му дадат нещо.
към беседата >>
3 − 1 = 2,
3 − 1 = 2,
към беседата >>
Те са работили, те са имали едно производство и тази нула е дошла от производството на тях, от тяхната работа.
Значи тук се явява друг един фактор отвън. Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството. Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета? Тя от друг свят иде, не иде от този свят на двамата. Хиляда. Тази нула е взета от производството на тия двете величини.
Те са работили, те са имали едно производство и тази нула е дошла от производството на тях, от тяхната работа.
От тяхната работа взехме и направихме богатството на третия да е равно на богатството на другите двама. Значи, за да направим тези двамата равни на третия, от тяхното производство трябва да му дадат нещо.
към беседата >>
3 − 2 = 1.
3 − 2 = 1.
към беседата >>
От тяхната работа взехме и направихме богатството на третия да е равно на богатството на другите двама.
Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството. Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета? Тя от друг свят иде, не иде от този свят на двамата. Хиляда. Тази нула е взета от производството на тия двете величини. Те са работили, те са имали едно производство и тази нула е дошла от производството на тях, от тяхната работа.
От тяхната работа взехме и направихме богатството на третия да е равно на богатството на другите двама.
Значи, за да направим тези двамата равни на третия, от тяхното производство трябва да му дадат нещо.
към беседата >>
В дадения случай едно плюс две е равно на две плюс едно.
В дадения случай едно плюс две е равно на две плюс едно.
Процесът е един и същ. Имате същия резултат, но съдържанията не са еднакви. Едно плюс две и две плюс едно аритметически е все едно и също, но в природата не е едно и също. В едно плюс две равно на три, тук умът действа, умът е вложил повече капитал. В две плюс едно равно на три сърцето е вложило повече капитал.
към беседата >>
Значи, за да направим тези двамата равни на третия, от тяхното производство трябва да му дадат нещо.
Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета? Тя от друг свят иде, не иде от този свят на двамата. Хиляда. Тази нула е взета от производството на тия двете величини. Те са работили, те са имали едно производство и тази нула е дошла от производството на тях, от тяхната работа. От тяхната работа взехме и направихме богатството на третия да е равно на богатството на другите двама.
Значи, за да направим тези двамата равни на третия, от тяхното производство трябва да му дадат нещо.
към беседата >>
Процесът е един и същ.
В дадения случай едно плюс две е равно на две плюс едно.
Процесът е един и същ.
Имате същия резултат, но съдържанията не са еднакви. Едно плюс две и две плюс едно аритметически е все едно и също, но в природата не е едно и също. В едно плюс две равно на три, тук умът действа, умът е вложил повече капитал. В две плюс едно равно на три сърцето е вложило повече капитал. Тогава как ще обусловите капитала на волята.
към беседата >>
Сега това съществува.
Сега това съществува.
Това е един процес в природата. Бащата, за да направи един син, подобен нему, и майката, за да бъде подобен на нея, те трябва да му дадат и двамата по равно. Ако те не му дадат, той не може да бъде равен на тях. Следователно не може да се развива, липсва му нещо. Какво може да даде майката на един син?
към беседата >>
Имате същия резултат, но съдържанията не са еднакви.
В дадения случай едно плюс две е равно на две плюс едно. Процесът е един и същ.
Имате същия резултат, но съдържанията не са еднакви.
Едно плюс две и две плюс едно аритметически е все едно и също, но в природата не е едно и също. В едно плюс две равно на три, тук умът действа, умът е вложил повече капитал. В две плюс едно равно на три сърцето е вложило повече капитал. Тогава как ще обусловите капитала на волята. Тогава трябва да имате така:
към беседата >>
Това е един процес в природата.
Сега това съществува.
Това е един процес в природата.
Бащата, за да направи един син, подобен нему, и майката, за да бъде подобен на нея, те трябва да му дадат и двамата по равно. Ако те не му дадат, той не може да бъде равен на тях. Следователно не може да се развива, липсва му нещо. Какво може да даде майката на един син? Може да му даде сърце.
към беседата >>
Едно плюс две и две плюс едно аритметически е все едно и също, но в природата не е едно и също.
В дадения случай едно плюс две е равно на две плюс едно. Процесът е един и същ. Имате същия резултат, но съдържанията не са еднакви.
Едно плюс две и две плюс едно аритметически е все едно и също, но в природата не е едно и също.
В едно плюс две равно на три, тук умът действа, умът е вложил повече капитал. В две плюс едно равно на три сърцето е вложило повече капитал. Тогава как ще обусловите капитала на волята. Тогава трябва да имате така:
към беседата >>
Бащата, за да направи един син, подобен нему, и майката, за да бъде подобен на нея, те трябва да му дадат и двамата по равно.
Сега това съществува. Това е един процес в природата.
Бащата, за да направи един син, подобен нему, и майката, за да бъде подобен на нея, те трябва да му дадат и двамата по равно.
Ако те не му дадат, той не може да бъде равен на тях. Следователно не може да се развива, липсва му нещо. Какво може да даде майката на един син? Може да му даде сърце. Какво може да му даде бащата?
към беседата >>
В едно плюс две равно на три, тук умът действа, умът е вложил повече капитал.
В дадения случай едно плюс две е равно на две плюс едно. Процесът е един и същ. Имате същия резултат, но съдържанията не са еднакви. Едно плюс две и две плюс едно аритметически е все едно и също, но в природата не е едно и също.
В едно плюс две равно на три, тук умът действа, умът е вложил повече капитал.
В две плюс едно равно на три сърцето е вложило повече капитал. Тогава как ще обусловите капитала на волята. Тогава трябва да имате така:
към беседата >>
Ако те не му дадат, той не може да бъде равен на тях.
Сега това съществува. Това е един процес в природата. Бащата, за да направи един син, подобен нему, и майката, за да бъде подобен на нея, те трябва да му дадат и двамата по равно.
Ако те не му дадат, той не може да бъде равен на тях.
Следователно не може да се развива, липсва му нещо. Какво може да даде майката на един син? Може да му даде сърце. Какво може да му даде бащата? Ум може да му даде.
към беседата >>
В две плюс едно равно на три сърцето е вложило повече капитал.
В дадения случай едно плюс две е равно на две плюс едно. Процесът е един и същ. Имате същия резултат, но съдържанията не са еднакви. Едно плюс две и две плюс едно аритметически е все едно и също, но в природата не е едно и също. В едно плюс две равно на три, тук умът действа, умът е вложил повече капитал.
В две плюс едно равно на три сърцето е вложило повече капитал.
Тогава как ще обусловите капитала на волята. Тогава трябва да имате така:
към беседата >>
Следователно не може да се развива, липсва му нещо.
Сега това съществува. Това е един процес в природата. Бащата, за да направи един син, подобен нему, и майката, за да бъде подобен на нея, те трябва да му дадат и двамата по равно. Ако те не му дадат, той не може да бъде равен на тях.
Следователно не може да се развива, липсва му нещо.
Какво може да даде майката на един син? Може да му даде сърце. Какво може да му даде бащата? Ум може да му даде. Не обратното.
към беседата >>
Тогава как ще обусловите капитала на волята.
Процесът е един и същ. Имате същия резултат, но съдържанията не са еднакви. Едно плюс две и две плюс едно аритметически е все едно и също, но в природата не е едно и също. В едно плюс две равно на три, тук умът действа, умът е вложил повече капитал. В две плюс едно равно на три сърцето е вложило повече капитал.
Тогава как ще обусловите капитала на волята.
Тогава трябва да имате така:
към беседата >>
Какво може да даде майката на един син?
Сега това съществува. Това е един процес в природата. Бащата, за да направи един син, подобен нему, и майката, за да бъде подобен на нея, те трябва да му дадат и двамата по равно. Ако те не му дадат, той не може да бъде равен на тях. Следователно не може да се развива, липсва му нещо.
Какво може да даде майката на един син?
Може да му даде сърце. Какво може да му даде бащата? Ум може да му даде. Не обратното. Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето.
към беседата >>
Тогава трябва да имате така:
Имате същия резултат, но съдържанията не са еднакви. Едно плюс две и две плюс едно аритметически е все едно и също, но в природата не е едно и също. В едно плюс две равно на три, тук умът действа, умът е вложил повече капитал. В две плюс едно равно на три сърцето е вложило повече капитал. Тогава как ще обусловите капитала на волята.
Тогава трябва да имате така:
към беседата >>
Може да му даде сърце.
Това е един процес в природата. Бащата, за да направи един син, подобен нему, и майката, за да бъде подобен на нея, те трябва да му дадат и двамата по равно. Ако те не му дадат, той не може да бъде равен на тях. Следователно не може да се развива, липсва му нещо. Какво може да даде майката на един син?
Може да му даде сърце.
Какво може да му даде бащата? Ум може да му даде. Не обратното. Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето. Но и бащата може да му даде стимул на сърцето, и майката може да му даде стимул на ума.
към беседата >>
1 + 2 + 3 = 6,
1 + 2 + 3 = 6,
към беседата >>
Какво може да му даде бащата?
Бащата, за да направи един син, подобен нему, и майката, за да бъде подобен на нея, те трябва да му дадат и двамата по равно. Ако те не му дадат, той не може да бъде равен на тях. Следователно не може да се развива, липсва му нещо. Какво може да даде майката на един син? Може да му даде сърце.
Какво може да му даде бащата?
Ум може да му даде. Не обратното. Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето. Но и бащата може да му даде стимул на сърцето, и майката може да му даде стимул на ума. Ти може да имаш един ум и да нямаш един стимул.
към беседата >>
2 + 1 + 3 = 6,
2 + 1 + 3 = 6,
към беседата >>
Ум може да му даде.
Ако те не му дадат, той не може да бъде равен на тях. Следователно не може да се развива, липсва му нещо. Какво може да даде майката на един син? Може да му даде сърце. Какво може да му даде бащата?
Ум може да му даде.
Не обратното. Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето. Но и бащата може да му даде стимул на сърцето, и майката може да му даде стимул на ума. Ти може да имаш един ум и да нямаш един стимул. Този ум не може да се прояви.
към беседата >>
3 + 1 + 2 = 6.
3 + 1 + 2 = 6.
към беседата >>
Не обратното.
Следователно не може да се развива, липсва му нещо. Какво може да даде майката на един син? Може да му даде сърце. Какво може да му даде бащата? Ум може да му даде.
Не обратното.
Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето. Но и бащата може да му даде стимул на сърцето, и майката може да му даде стимул на ума. Ти може да имаш един ум и да нямаш един стимул. Този ум не може да се прояви. Какво разбирате под думата стимул?
към беседата >>
При първия ред имате резултатите на ума, при втория ред имате резултатите на сърцето и при третия ред имате резултатите на волята.
При първия ред имате резултатите на ума, при втория ред имате резултатите на сърцето и при третия ред имате резултатите на волята.
Резултатът е все шест, но този резултат се различава. Шест е форма, но съдържанието на тази форма се различава. Имате все шест, шест, шест. Формата е една и съща, но съдържанията на тези форми са различни. При първия ред имате светлина, при втория ред имате топлина и при третия ред имате сила.
към беседата >>
Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето.
Какво може да даде майката на един син? Може да му даде сърце. Какво може да му даде бащата? Ум може да му даде. Не обратното.
Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето.
Но и бащата може да му даде стимул на сърцето, и майката може да му даде стимул на ума. Ти може да имаш един ум и да нямаш един стимул. Този ум не може да се прояви. Какво разбирате под думата стимул? Една подбудителна причина трябва да има, малък подтик трябва да дойде.
към беседата >>
Резултатът е все шест, но този резултат се различава.
При първия ред имате резултатите на ума, при втория ред имате резултатите на сърцето и при третия ред имате резултатите на волята.
Резултатът е все шест, но този резултат се различава.
Шест е форма, но съдържанието на тази форма се различава. Имате все шест, шест, шест. Формата е една и съща, но съдържанията на тези форми са различни. При първия ред имате светлина, при втория ред имате топлина и при третия ред имате сила. По някой път се заблуждавате, като казвате: шест, шест, шест.
към беседата >>
Но и бащата може да му даде стимул на сърцето, и майката може да му даде стимул на ума.
Може да му даде сърце. Какво може да му даде бащата? Ум може да му даде. Не обратното. Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето.
Но и бащата може да му даде стимул на сърцето, и майката може да му даде стимул на ума.
Ти може да имаш един ум и да нямаш един стимул. Този ум не може да се прояви. Какво разбирате под думата стимул? Една подбудителна причина трябва да има, малък подтик трябва да дойде.
към беседата >>
Шест е форма, но съдържанието на тази форма се различава.
При първия ред имате резултатите на ума, при втория ред имате резултатите на сърцето и при третия ред имате резултатите на волята. Резултатът е все шест, но този резултат се различава.
Шест е форма, но съдържанието на тази форма се различава.
Имате все шест, шест, шест. Формата е една и съща, но съдържанията на тези форми са различни. При първия ред имате светлина, при втория ред имате топлина и при третия ред имате сила. По някой път се заблуждавате, като казвате: шест, шест, шест. Имате три шишета с различни съдържания.
към беседата >>
Ти може да имаш един ум и да нямаш един стимул.
Какво може да му даде бащата? Ум може да му даде. Не обратното. Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето. Но и бащата може да му даде стимул на сърцето, и майката може да му даде стимул на ума.
Ти може да имаш един ум и да нямаш един стимул.
Този ум не може да се прояви. Какво разбирате под думата стимул? Една подбудителна причина трябва да има, малък подтик трябва да дойде.
към беседата >>
Имате все шест, шест, шест.
При първия ред имате резултатите на ума, при втория ред имате резултатите на сърцето и при третия ред имате резултатите на волята. Резултатът е все шест, но този резултат се различава. Шест е форма, но съдържанието на тази форма се различава.
Имате все шест, шест, шест.
Формата е една и съща, но съдържанията на тези форми са различни. При първия ред имате светлина, при втория ред имате топлина и при третия ред имате сила. По някой път се заблуждавате, като казвате: шест, шест, шест. Имате три шишета с различни съдържания.
към беседата >>
Този ум не може да се прояви.
Ум може да му даде. Не обратното. Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето. Но и бащата може да му даде стимул на сърцето, и майката може да му даде стимул на ума. Ти може да имаш един ум и да нямаш един стимул.
Този ум не може да се прояви.
Какво разбирате под думата стимул? Една подбудителна причина трябва да има, малък подтик трябва да дойде.
към беседата >>
Формата е една и съща, но съдържанията на тези форми са различни.
При първия ред имате резултатите на ума, при втория ред имате резултатите на сърцето и при третия ред имате резултатите на волята. Резултатът е все шест, но този резултат се различава. Шест е форма, но съдържанието на тази форма се различава. Имате все шест, шест, шест.
Формата е една и съща, но съдържанията на тези форми са различни.
При първия ред имате светлина, при втория ред имате топлина и при третия ред имате сила. По някой път се заблуждавате, като казвате: шест, шест, шест. Имате три шишета с различни съдържания.
към беседата >>
Какво разбирате под думата стимул?
Не обратното. Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето. Но и бащата може да му даде стимул на сърцето, и майката може да му даде стимул на ума. Ти може да имаш един ум и да нямаш един стимул. Този ум не може да се прояви.
Какво разбирате под думата стимул?
Една подбудителна причина трябва да има, малък подтик трябва да дойде.
към беседата >>
При първия ред имате светлина, при втория ред имате топлина и при третия ред имате сила.
При първия ред имате резултатите на ума, при втория ред имате резултатите на сърцето и при третия ред имате резултатите на волята. Резултатът е все шест, но този резултат се различава. Шест е форма, но съдържанието на тази форма се различава. Имате все шест, шест, шест. Формата е една и съща, но съдържанията на тези форми са различни.
При първия ред имате светлина, при втория ред имате топлина и при третия ред имате сила.
По някой път се заблуждавате, като казвате: шест, шест, шест. Имате три шишета с различни съдържания.
към беседата >>
Една подбудителна причина трябва да има, малък подтик трябва да дойде.
Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето. Но и бащата може да му даде стимул на сърцето, и майката може да му даде стимул на ума. Ти може да имаш един ум и да нямаш един стимул. Този ум не може да се прояви. Какво разбирате под думата стимул?
Една подбудителна причина трябва да има, малък подтик трябва да дойде.
към беседата >>
По някой път се заблуждавате, като казвате: шест, шест, шест.
Резултатът е все шест, но този резултат се различава. Шест е форма, но съдържанието на тази форма се различава. Имате все шест, шест, шест. Формата е една и съща, но съдържанията на тези форми са различни. При първия ред имате светлина, при втория ред имате топлина и при третия ред имате сила.
По някой път се заблуждавате, като казвате: шест, шест, шест.
Имате три шишета с различни съдържания.
към беседата >>
По някой път вие изгубвате подтика си, като ви се отнемат условията.
По някой път вие изгубвате подтика си, като ви се отнемат условията.
Нулите, това са условия. Единицата е едно условие, двойката и тройката, това са условия, то е материал, който трябва да се обработи. Единицата показва, че умът има достатъчно капитал, има едно здравословно тяло. Тия двамата са здрави хора, в които умът функционира добре, сърцето функционира добре и тялото е здраво. Туй означава туй количество.
към беседата >>
Имате три шишета с различни съдържания.
Шест е форма, но съдържанието на тази форма се различава. Имате все шест, шест, шест. Формата е една и съща, но съдържанията на тези форми са различни. При първия ред имате светлина, при втория ред имате топлина и при третия ред имате сила. По някой път се заблуждавате, като казвате: шест, шест, шест.
Имате три шишета с различни съдържания.
към беседата >>
Нулите, това са условия.
По някой път вие изгубвате подтика си, като ви се отнемат условията.
Нулите, това са условия.
Единицата е едно условие, двойката и тройката, това са условия, то е материал, който трябва да се обработи. Единицата показва, че умът има достатъчно капитал, има едно здравословно тяло. Тия двамата са здрави хора, в които умът функционира добре, сърцето функционира добре и тялото е здраво. Туй означава туй количество.
към беседата >>
Запример вие някой път седите и казвате: „Това не мога да направя.“ Или някой, който иска да учи цигулка, казва: „За да уча, трябва да имам една стая, цигулка, лък.
Запример вие някой път седите и казвате: „Това не мога да направя.“ Или някой, който иска да учи цигулка, казва: „За да уча, трябва да имам една стая, цигулка, лък.
Като ги нямам, не мога да свиря. Нямам цигулка. Способен съм, но нямам условия.“ На втория ден пак казва: „Да имам цигулка, да имам лък…“ Но цигулката не идва. Какво трябва да направи? Той има един приятел, който се учи на цигулка.
към беседата >>
Единицата е едно условие, двойката и тройката, това са условия, то е материал, който трябва да се обработи.
По някой път вие изгубвате подтика си, като ви се отнемат условията. Нулите, това са условия.
Единицата е едно условие, двойката и тройката, това са условия, то е материал, който трябва да се обработи.
Единицата показва, че умът има достатъчно капитал, има едно здравословно тяло. Тия двамата са здрави хора, в които умът функционира добре, сърцето функционира добре и тялото е здраво. Туй означава туй количество.
към беседата >>
Като ги нямам, не мога да свиря.
Запример вие някой път седите и казвате: „Това не мога да направя.“ Или някой, който иска да учи цигулка, казва: „За да уча, трябва да имам една стая, цигулка, лък.
Като ги нямам, не мога да свиря.
Нямам цигулка. Способен съм, но нямам условия.“ На втория ден пак казва: „Да имам цигулка, да имам лък…“ Но цигулката не идва. Какво трябва да направи? Той има един приятел, който се учи на цигулка. Когато неговият приятел учи, да каже: „Дай ми да уча и аз малко.“ Той има няколко приятели цигулари – да ходи при единия, при другия, да им каже: „Разреши днес малко да посвиря.“ Утре – при друг, и така между десет души приятели цигулари и той цигулар може да стане без цигулка.
към беседата >>
Единицата показва, че умът има достатъчно капитал, има едно здравословно тяло.
По някой път вие изгубвате подтика си, като ви се отнемат условията. Нулите, това са условия. Единицата е едно условие, двойката и тройката, това са условия, то е материал, който трябва да се обработи.
Единицата показва, че умът има достатъчно капитал, има едно здравословно тяло.
Тия двамата са здрави хора, в които умът функционира добре, сърцето функционира добре и тялото е здраво. Туй означава туй количество.
към беседата >>
Нямам цигулка.
Запример вие някой път седите и казвате: „Това не мога да направя.“ Или някой, който иска да учи цигулка, казва: „За да уча, трябва да имам една стая, цигулка, лък. Като ги нямам, не мога да свиря.
Нямам цигулка.
Способен съм, но нямам условия.“ На втория ден пак казва: „Да имам цигулка, да имам лък…“ Но цигулката не идва. Какво трябва да направи? Той има един приятел, който се учи на цигулка. Когато неговият приятел учи, да каже: „Дай ми да уча и аз малко.“ Той има няколко приятели цигулари – да ходи при единия, при другия, да им каже: „Разреши днес малко да посвиря.“ Утре – при друг, и така между десет души приятели цигулари и той цигулар може да стане без цигулка. Като се научи да свири, хората най-после ще му купят цигулка.
към беседата >>
Тия двамата са здрави хора, в които умът функционира добре, сърцето функционира добре и тялото е здраво.
По някой път вие изгубвате подтика си, като ви се отнемат условията. Нулите, това са условия. Единицата е едно условие, двойката и тройката, това са условия, то е материал, който трябва да се обработи. Единицата показва, че умът има достатъчно капитал, има едно здравословно тяло.
Тия двамата са здрави хора, в които умът функционира добре, сърцето функционира добре и тялото е здраво.
Туй означава туй количество.
към беседата >>
Способен съм, но нямам условия.“ На втория ден пак казва: „Да имам цигулка, да имам лък…“ Но цигулката не идва.
Запример вие някой път седите и казвате: „Това не мога да направя.“ Или някой, който иска да учи цигулка, казва: „За да уча, трябва да имам една стая, цигулка, лък. Като ги нямам, не мога да свиря. Нямам цигулка.
Способен съм, но нямам условия.“ На втория ден пак казва: „Да имам цигулка, да имам лък…“ Но цигулката не идва.
Какво трябва да направи? Той има един приятел, който се учи на цигулка. Когато неговият приятел учи, да каже: „Дай ми да уча и аз малко.“ Той има няколко приятели цигулари – да ходи при единия, при другия, да им каже: „Разреши днес малко да посвиря.“ Утре – при друг, и така между десет души приятели цигулари и той цигулар може да стане без цигулка. Като се научи да свири, хората най-после ще му купят цигулка. Той е човекът, който обича музиката.
към беседата >>
Туй означава туй количество.
По някой път вие изгубвате подтика си, като ви се отнемат условията. Нулите, това са условия. Единицата е едно условие, двойката и тройката, това са условия, то е материал, който трябва да се обработи. Единицата показва, че умът има достатъчно капитал, има едно здравословно тяло. Тия двамата са здрави хора, в които умът функционира добре, сърцето функционира добре и тялото е здраво.
Туй означава туй количество.
към беседата >>
Какво трябва да направи?
Запример вие някой път седите и казвате: „Това не мога да направя.“ Или някой, който иска да учи цигулка, казва: „За да уча, трябва да имам една стая, цигулка, лък. Като ги нямам, не мога да свиря. Нямам цигулка. Способен съм, но нямам условия.“ На втория ден пак казва: „Да имам цигулка, да имам лък…“ Но цигулката не идва.
Какво трябва да направи?
Той има един приятел, който се учи на цигулка. Когато неговият приятел учи, да каже: „Дай ми да уча и аз малко.“ Той има няколко приятели цигулари – да ходи при единия, при другия, да им каже: „Разреши днес малко да посвиря.“ Утре – при друг, и така между десет души приятели цигулари и той цигулар може да стане без цигулка. Като се научи да свири, хората най-после ще му купят цигулка. Той е човекът, който обича музиката. Така трябва да направи.
към беседата >>
Следователно, щом умът работи и волята работи, имате един резултат.
Следователно, щом умът работи и волята работи, имате един резултат.
Какъв ще бъде той? Ако работи умът повече, ще имате повече светлина. Ако работи сърцето повече, ще имате повече топлина. Ако работи тялото повeчe или волята повече, какво ще имате? Енергия ще имате повече.
към беседата >>
Той има един приятел, който се учи на цигулка.
Запример вие някой път седите и казвате: „Това не мога да направя.“ Или някой, който иска да учи цигулка, казва: „За да уча, трябва да имам една стая, цигулка, лък. Като ги нямам, не мога да свиря. Нямам цигулка. Способен съм, но нямам условия.“ На втория ден пак казва: „Да имам цигулка, да имам лък…“ Но цигулката не идва. Какво трябва да направи?
Той има един приятел, който се учи на цигулка.
Когато неговият приятел учи, да каже: „Дай ми да уча и аз малко.“ Той има няколко приятели цигулари – да ходи при единия, при другия, да им каже: „Разреши днес малко да посвиря.“ Утре – при друг, и така между десет души приятели цигулари и той цигулар може да стане без цигулка. Като се научи да свири, хората най-после ще му купят цигулка. Той е човекът, който обича музиката. Така трябва да направи.
към беседата >>
Какъв ще бъде той?
Следователно, щом умът работи и волята работи, имате един резултат.
Какъв ще бъде той?
Ако работи умът повече, ще имате повече светлина. Ако работи сърцето повече, ще имате повече топлина. Ако работи тялото повeчe или волята повече, какво ще имате? Енергия ще имате повече. Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви.
към беседата >>
Когато неговият приятел учи, да каже: „Дай ми да уча и аз малко.“ Той има няколко приятели цигулари – да ходи при единия, при другия, да им каже: „Разреши днес малко да посвиря.“ Утре – при друг, и така между десет души приятели цигулари и той цигулар може да стане без цигулка.
Като ги нямам, не мога да свиря. Нямам цигулка. Способен съм, но нямам условия.“ На втория ден пак казва: „Да имам цигулка, да имам лък…“ Но цигулката не идва. Какво трябва да направи? Той има един приятел, който се учи на цигулка.
Когато неговият приятел учи, да каже: „Дай ми да уча и аз малко.“ Той има няколко приятели цигулари – да ходи при единия, при другия, да им каже: „Разреши днес малко да посвиря.“ Утре – при друг, и така между десет души приятели цигулари и той цигулар може да стане без цигулка.
Като се научи да свири, хората най-после ще му купят цигулка. Той е човекът, който обича музиката. Така трябва да направи.
към беседата >>
Ако работи умът повече, ще имате повече светлина.
Следователно, щом умът работи и волята работи, имате един резултат. Какъв ще бъде той?
Ако работи умът повече, ще имате повече светлина.
Ако работи сърцето повече, ще имате повече топлина. Ако работи тялото повeчe или волята повече, какво ще имате? Енергия ще имате повече. Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви. Значи вашият ум престанал да работи.
към беседата >>
Като се научи да свири, хората най-после ще му купят цигулка.
Нямам цигулка. Способен съм, но нямам условия.“ На втория ден пак казва: „Да имам цигулка, да имам лък…“ Но цигулката не идва. Какво трябва да направи? Той има един приятел, който се учи на цигулка. Когато неговият приятел учи, да каже: „Дай ми да уча и аз малко.“ Той има няколко приятели цигулари – да ходи при единия, при другия, да им каже: „Разреши днес малко да посвиря.“ Утре – при друг, и така между десет души приятели цигулари и той цигулар може да стане без цигулка.
Като се научи да свири, хората най-после ще му купят цигулка.
Той е човекът, който обича музиката. Така трябва да направи.
към беседата >>
Ако работи сърцето повече, ще имате повече топлина.
Следователно, щом умът работи и волята работи, имате един резултат. Какъв ще бъде той? Ако работи умът повече, ще имате повече светлина.
Ако работи сърцето повече, ще имате повече топлина.
Ако работи тялото повeчe или волята повече, какво ще имате? Енергия ще имате повече. Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви. Значи вашият ум престанал да работи. Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи.
към беседата >>
Той е човекът, който обича музиката.
Способен съм, но нямам условия.“ На втория ден пак казва: „Да имам цигулка, да имам лък…“ Но цигулката не идва. Какво трябва да направи? Той има един приятел, който се учи на цигулка. Когато неговият приятел учи, да каже: „Дай ми да уча и аз малко.“ Той има няколко приятели цигулари – да ходи при единия, при другия, да им каже: „Разреши днес малко да посвиря.“ Утре – при друг, и така между десет души приятели цигулари и той цигулар може да стане без цигулка. Като се научи да свири, хората най-после ще му купят цигулка.
Той е човекът, който обича музиката.
Така трябва да направи.
към беседата >>
Ако работи тялото повeчe или волята повече, какво ще имате?
Следователно, щом умът работи и волята работи, имате един резултат. Какъв ще бъде той? Ако работи умът повече, ще имате повече светлина. Ако работи сърцето повече, ще имате повече топлина.
Ако работи тялото повeчe или волята повече, какво ще имате?
Енергия ще имате повече. Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви. Значи вашият ум престанал да работи. Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи. Не че не работи, но не произвежда достатъчно топлина.
към беседата >>
Така трябва да направи.
Какво трябва да направи? Той има един приятел, който се учи на цигулка. Когато неговият приятел учи, да каже: „Дай ми да уча и аз малко.“ Той има няколко приятели цигулари – да ходи при единия, при другия, да им каже: „Разреши днес малко да посвиря.“ Утре – при друг, и така между десет души приятели цигулари и той цигулар може да стане без цигулка. Като се научи да свири, хората най-после ще му купят цигулка. Той е човекът, който обича музиката.
Така трябва да направи.
към беседата >>
Енергия ще имате повече.
Следователно, щом умът работи и волята работи, имате един резултат. Какъв ще бъде той? Ако работи умът повече, ще имате повече светлина. Ако работи сърцето повече, ще имате повече топлина. Ако работи тялото повeчe или волята повече, какво ще имате?
Енергия ще имате повече.
Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви. Значи вашият ум престанал да работи. Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи. Не че не работи, но не произвежда достатъчно топлина. Или казвате: „Обезсилил съм се.“ Волята е престанала да работи.
към беседата >>
Най-първо, ти в природата ща започнеш не със своето си.
Най-първо, ти в природата ща започнеш не със своето си.
Христос дава един пример, казва: „Ако сте неверни в чуждото, кой ще ви даде вашето? “ Ти, най първо, за да придобиеш своето, трябва да служиш на хората. Ти няма да започнеш със своето, но с чуждото ще започнеш, и най-после ще ти дадат твоето. А пък вие искате изведнъж, като дойдете в света, да ви дадат вашето. Вие се заблуждавате.
към беседата >>
Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви.
Какъв ще бъде той? Ако работи умът повече, ще имате повече светлина. Ако работи сърцето повече, ще имате повече топлина. Ако работи тялото повeчe или волята повече, какво ще имате? Енергия ще имате повече.
Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви.
Значи вашият ум престанал да работи. Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи. Не че не работи, но не произвежда достатъчно топлина. Или казвате: „Обезсилил съм се.“ Волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата сила, волята е престанала да работи.
към беседата >>
Христос дава един пример, казва: „Ако сте неверни в чуждото, кой ще ви даде вашето?
Най-първо, ти в природата ща започнеш не със своето си.
Христос дава един пример, казва: „Ако сте неверни в чуждото, кой ще ви даде вашето?
“ Ти, най първо, за да придобиеш своето, трябва да служиш на хората. Ти няма да започнеш със своето, но с чуждото ще започнеш, и най-после ще ти дадат твоето. А пък вие искате изведнъж, като дойдете в света, да ви дадат вашето. Вие се заблуждавате. Онова, което ти е отредено, то ще ти се даде само тогава, когато станеш достоен, способен да не злоупотребиш в онова, което Господ ти казва.
към беседата >>
Значи вашият ум престанал да работи.
Ако работи умът повече, ще имате повече светлина. Ако работи сърцето повече, ще имате повече топлина. Ако работи тялото повeчe или волята повече, какво ще имате? Енергия ще имате повече. Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви.
Значи вашият ум престанал да работи.
Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи. Не че не работи, но не произвежда достатъчно топлина. Или казвате: „Обезсилил съм се.“ Волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата сила, волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата топлина, сърцето е престанало да работи.
към беседата >>
“ Ти, най първо, за да придобиеш своето, трябва да служиш на хората.
Най-първо, ти в природата ща започнеш не със своето си. Христос дава един пример, казва: „Ако сте неверни в чуждото, кой ще ви даде вашето?
“ Ти, най първо, за да придобиеш своето, трябва да служиш на хората.
Ти няма да започнеш със своето, но с чуждото ще започнеш, и най-после ще ти дадат твоето. А пък вие искате изведнъж, като дойдете в света, да ви дадат вашето. Вие се заблуждавате. Онова, което ти е отредено, то ще ти се даде само тогава, когато станеш достоен, способен да не злоупотребиш в онова, което Господ ти казва. Вие казвате: „Духът ще дойде.“ Духът най-после иде.
към беседата >>
Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи.
Ако работи сърцето повече, ще имате повече топлина. Ако работи тялото повeчe или волята повече, какво ще имате? Енергия ще имате повече. Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви. Значи вашият ум престанал да работи.
Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи.
Не че не работи, но не произвежда достатъчно топлина. Или казвате: „Обезсилил съм се.“ Волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата сила, волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата топлина, сърцето е престанало да работи. Ако вие губите вашата светлина, умът е престанал да действа.
към беседата >>
Ти няма да започнеш със своето, но с чуждото ще започнеш, и най-после ще ти дадат твоето.
Най-първо, ти в природата ща започнеш не със своето си. Христос дава един пример, казва: „Ако сте неверни в чуждото, кой ще ви даде вашето? “ Ти, най първо, за да придобиеш своето, трябва да служиш на хората.
Ти няма да започнеш със своето, но с чуждото ще започнеш, и най-после ще ти дадат твоето.
А пък вие искате изведнъж, като дойдете в света, да ви дадат вашето. Вие се заблуждавате. Онова, което ти е отредено, то ще ти се даде само тогава, когато станеш достоен, способен да не злоупотребиш в онова, което Господ ти казва. Вие казвате: „Духът ще дойде.“ Духът най-после иде. Когато ти си готов, Духът ще дойде и ще ти донесе твоето.
към беседата >>
Не че не работи, но не произвежда достатъчно топлина.
Ако работи тялото повeчe или волята повече, какво ще имате? Енергия ще имате повече. Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви. Значи вашият ум престанал да работи. Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи.
Не че не работи, но не произвежда достатъчно топлина.
Или казвате: „Обезсилил съм се.“ Волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата сила, волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата топлина, сърцето е престанало да работи. Ако вие губите вашата светлина, умът е престанал да действа.
към беседата >>
А пък вие искате изведнъж, като дойдете в света, да ви дадат вашето.
Най-първо, ти в природата ща започнеш не със своето си. Христос дава един пример, казва: „Ако сте неверни в чуждото, кой ще ви даде вашето? “ Ти, най първо, за да придобиеш своето, трябва да служиш на хората. Ти няма да започнеш със своето, но с чуждото ще започнеш, и най-после ще ти дадат твоето.
А пък вие искате изведнъж, като дойдете в света, да ви дадат вашето.
Вие се заблуждавате. Онова, което ти е отредено, то ще ти се даде само тогава, когато станеш достоен, способен да не злоупотребиш в онова, което Господ ти казва. Вие казвате: „Духът ще дойде.“ Духът най-после иде. Когато ти си готов, Духът ще дойде и ще ти донесе твоето. Но ако ти не си достоен, ако ти не си способен, Той ще дойде и като те види, Той твоето никога няма да го остави на тебе, защото в такъв случай може да направиш една погрешка, която мъчно се поправя.
към беседата >>
Или казвате: „Обезсилил съм се.“ Волята е престанала да работи.
Енергия ще имате повече. Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви. Значи вашият ум престанал да работи. Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи. Не че не работи, но не произвежда достатъчно топлина.
Или казвате: „Обезсилил съм се.“ Волята е престанала да работи.
Ако вие губите вашата сила, волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата топлина, сърцето е престанало да работи. Ако вие губите вашата светлина, умът е престанал да действа.
към беседата >>
Вие се заблуждавате.
Най-първо, ти в природата ща започнеш не със своето си. Христос дава един пример, казва: „Ако сте неверни в чуждото, кой ще ви даде вашето? “ Ти, най първо, за да придобиеш своето, трябва да служиш на хората. Ти няма да започнеш със своето, но с чуждото ще започнеш, и най-после ще ти дадат твоето. А пък вие искате изведнъж, като дойдете в света, да ви дадат вашето.
Вие се заблуждавате.
Онова, което ти е отредено, то ще ти се даде само тогава, когато станеш достоен, способен да не злоупотребиш в онова, което Господ ти казва. Вие казвате: „Духът ще дойде.“ Духът най-после иде. Когато ти си готов, Духът ще дойде и ще ти донесе твоето. Но ако ти не си достоен, ако ти не си способен, Той ще дойде и като те види, Той твоето никога няма да го остави на тебе, защото в такъв случай може да направиш една погрешка, която мъчно се поправя.
към беседата >>
Ако вие губите вашата сила, волята е престанала да работи.
Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви. Значи вашият ум престанал да работи. Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи. Не че не работи, но не произвежда достатъчно топлина. Или казвате: „Обезсилил съм се.“ Волята е престанала да работи.
Ако вие губите вашата сила, волята е престанала да работи.
Ако вие губите вашата топлина, сърцето е престанало да работи. Ако вие губите вашата светлина, умът е престанал да действа.
към беседата >>
Онова, което ти е отредено, то ще ти се даде само тогава, когато станеш достоен, способен да не злоупотребиш в онова, което Господ ти казва.
Христос дава един пример, казва: „Ако сте неверни в чуждото, кой ще ви даде вашето? “ Ти, най първо, за да придобиеш своето, трябва да служиш на хората. Ти няма да започнеш със своето, но с чуждото ще започнеш, и най-после ще ти дадат твоето. А пък вие искате изведнъж, като дойдете в света, да ви дадат вашето. Вие се заблуждавате.
Онова, което ти е отредено, то ще ти се даде само тогава, когато станеш достоен, способен да не злоупотребиш в онова, което Господ ти казва.
Вие казвате: „Духът ще дойде.“ Духът най-после иде. Когато ти си готов, Духът ще дойде и ще ти донесе твоето. Но ако ти не си достоен, ако ти не си способен, Той ще дойде и като те види, Той твоето никога няма да го остави на тебе, защото в такъв случай може да направиш една погрешка, която мъчно се поправя.
към беседата >>
Ако вие губите вашата топлина, сърцето е престанало да работи.
Значи вашият ум престанал да работи. Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи. Не че не работи, но не произвежда достатъчно топлина. Или казвате: „Обезсилил съм се.“ Волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата сила, волята е престанала да работи.
Ако вие губите вашата топлина, сърцето е престанало да работи.
Ако вие губите вашата светлина, умът е престанал да действа.
към беседата >>
Вие казвате: „Духът ще дойде.“ Духът най-после иде.
“ Ти, най първо, за да придобиеш своето, трябва да служиш на хората. Ти няма да започнеш със своето, но с чуждото ще започнеш, и най-после ще ти дадат твоето. А пък вие искате изведнъж, като дойдете в света, да ви дадат вашето. Вие се заблуждавате. Онова, което ти е отредено, то ще ти се даде само тогава, когато станеш достоен, способен да не злоупотребиш в онова, което Господ ти казва.
Вие казвате: „Духът ще дойде.“ Духът най-после иде.
Когато ти си готов, Духът ще дойде и ще ти донесе твоето. Но ако ти не си достоен, ако ти не си способен, Той ще дойде и като те види, Той твоето никога няма да го остави на тебе, защото в такъв случай може да направиш една погрешка, която мъчно се поправя.
към беседата >>
Ако вие губите вашата светлина, умът е престанал да действа.
Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи. Не че не работи, но не произвежда достатъчно топлина. Или казвате: „Обезсилил съм се.“ Волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата сила, волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата топлина, сърцето е престанало да работи.
Ако вие губите вашата светлина, умът е престанал да действа.
към беседата >>
Когато ти си готов, Духът ще дойде и ще ти донесе твоето.
Ти няма да започнеш със своето, но с чуждото ще започнеш, и най-после ще ти дадат твоето. А пък вие искате изведнъж, като дойдете в света, да ви дадат вашето. Вие се заблуждавате. Онова, което ти е отредено, то ще ти се даде само тогава, когато станеш достоен, способен да не злоупотребиш в онова, което Господ ти казва. Вие казвате: „Духът ще дойде.“ Духът най-после иде.
Когато ти си готов, Духът ще дойде и ще ти донесе твоето.
Но ако ти не си достоен, ако ти не си способен, Той ще дойде и като те види, Той твоето никога няма да го остави на тебе, защото в такъв случай може да направиш една погрешка, която мъчно се поправя.
към беседата >>
Вие казвате: „Защо изгубих светлината?
Вие казвате: „Защо изгубих светлината?
“ Защото умът е престанал да мисли. „Защо изгубих топлината си? “ Защото сърцето е престанало да работи. „Защо изгубих силата си? “ Защото волята е престанала да работи, душата е престанала да работи.
към беседата >>
Но ако ти не си достоен, ако ти не си способен, Той ще дойде и като те види, Той твоето никога няма да го остави на тебе, защото в такъв случай може да направиш една погрешка, която мъчно се поправя.
А пък вие искате изведнъж, като дойдете в света, да ви дадат вашето. Вие се заблуждавате. Онова, което ти е отредено, то ще ти се даде само тогава, когато станеш достоен, способен да не злоупотребиш в онова, което Господ ти казва. Вие казвате: „Духът ще дойде.“ Духът най-после иде. Когато ти си готов, Духът ще дойде и ще ти донесе твоето.
Но ако ти не си достоен, ако ти не си способен, Той ще дойде и като те види, Той твоето никога няма да го остави на тебе, защото в такъв случай може да направиш една погрешка, която мъчно се поправя.
към беседата >>
“ Защото умът е престанал да мисли.
Вие казвате: „Защо изгубих светлината?
“ Защото умът е престанал да мисли.
„Защо изгубих топлината си? “ Защото сърцето е престанало да работи. „Защо изгубих силата си? “ Защото волята е престанала да работи, душата е престанала да работи.
към беседата >>
Туй, което Бог ти дава – не се позволява да направиш вече нито една погрешка.
Туй, което Бог ти дава – не се позволява да направиш вече нито една погрешка.
Преди да е дошло твоето, може да правиш погрешки. Като дойде твоето, никога не можеш да правиш погрешки. Преди човек да стане виртуоз първокласен, се позволява тук-там да вземе фалшив тон. Щом стане първокласен виртуоз, не се позволява фалшив тон; ако вземе фалшив тон, ще го забият на вили и мотовили. В природата ако направиш една погрешка, ще направиш цяла пакост в един музикален свят.
към беседата >>
„Защо изгубих топлината си?
Вие казвате: „Защо изгубих светлината? “ Защото умът е престанал да мисли.
„Защо изгубих топлината си?
“ Защото сърцето е престанало да работи. „Защо изгубих силата си? “ Защото волята е престанала да работи, душата е престанала да работи.
към беседата >>
Преди да е дошло твоето, може да правиш погрешки.
Туй, което Бог ти дава – не се позволява да направиш вече нито една погрешка.
Преди да е дошло твоето, може да правиш погрешки.
Като дойде твоето, никога не можеш да правиш погрешки. Преди човек да стане виртуоз първокласен, се позволява тук-там да вземе фалшив тон. Щом стане първокласен виртуоз, не се позволява фалшив тон; ако вземе фалшив тон, ще го забият на вили и мотовили. В природата ако направиш една погрешка, ще направиш цяла пакост в един музикален свят. Като ти дадат музиката като твоя собственост, ти не трябва да правиш никаква погрешка.
към беседата >>
“ Защото сърцето е престанало да работи.
Вие казвате: „Защо изгубих светлината? “ Защото умът е престанал да мисли. „Защо изгубих топлината си?
“ Защото сърцето е престанало да работи.
„Защо изгубих силата си? “ Защото волята е престанала да работи, душата е престанала да работи.
към беседата >>
Като дойде твоето, никога не можеш да правиш погрешки.
Туй, което Бог ти дава – не се позволява да направиш вече нито една погрешка. Преди да е дошло твоето, може да правиш погрешки.
Като дойде твоето, никога не можеш да правиш погрешки.
Преди човек да стане виртуоз първокласен, се позволява тук-там да вземе фалшив тон. Щом стане първокласен виртуоз, не се позволява фалшив тон; ако вземе фалшив тон, ще го забият на вили и мотовили. В природата ако направиш една погрешка, ще направиш цяла пакост в един музикален свят. Като ти дадат музиката като твоя собственост, ти не трябва да правиш никаква погрешка.
към беседата >>
„Защо изгубих силата си?
Вие казвате: „Защо изгубих светлината? “ Защото умът е престанал да мисли. „Защо изгубих топлината си? “ Защото сърцето е престанало да работи.
„Защо изгубих силата си?
“ Защото волята е престанала да работи, душата е престанала да работи.
към беседата >>
Преди човек да стане виртуоз първокласен, се позволява тук-там да вземе фалшив тон.
Туй, което Бог ти дава – не се позволява да направиш вече нито една погрешка. Преди да е дошло твоето, може да правиш погрешки. Като дойде твоето, никога не можеш да правиш погрешки.
Преди човек да стане виртуоз първокласен, се позволява тук-там да вземе фалшив тон.
Щом стане първокласен виртуоз, не се позволява фалшив тон; ако вземе фалшив тон, ще го забият на вили и мотовили. В природата ако направиш една погрешка, ще направиш цяла пакост в един музикален свят. Като ти дадат музиката като твоя собственост, ти не трябва да правиш никаква погрешка.
към беседата >>
“ Защото волята е престанала да работи, душата е престанала да работи.
Вие казвате: „Защо изгубих светлината? “ Защото умът е престанал да мисли. „Защо изгубих топлината си? “ Защото сърцето е престанало да работи. „Защо изгубих силата си?
“ Защото волята е престанала да работи, душата е престанала да работи.
към беседата >>
Щом стане първокласен виртуоз, не се позволява фалшив тон; ако вземе фалшив тон, ще го забият на вили и мотовили.
Туй, което Бог ти дава – не се позволява да направиш вече нито една погрешка. Преди да е дошло твоето, може да правиш погрешки. Като дойде твоето, никога не можеш да правиш погрешки. Преди човек да стане виртуоз първокласен, се позволява тук-там да вземе фалшив тон.
Щом стане първокласен виртуоз, не се позволява фалшив тон; ако вземе фалшив тон, ще го забият на вили и мотовили.
В природата ако направиш една погрешка, ще направиш цяла пакост в един музикален свят. Като ти дадат музиката като твоя собственост, ти не трябва да правиш никаква погрешка.
към беседата >>
Туй, което ви казвам, как ще го приложите?
Туй, което ви казвам, как ще го приложите?
Казват: „Нямам светлина.“ Казвате: „Трябва да дойде светлина.“ За да дойде светлината отнякъде, трябва друг ум да работи. За да работи някой ум върху вас, трябва да го привлечете с нещо. Представете си, вие искате някой учител по музика да се интересува от вас. Ако вие нямате музикална дарба, как ще се интересува? Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите.
към беседата >>
В природата ако направиш една погрешка, ще направиш цяла пакост в един музикален свят.
Туй, което Бог ти дава – не се позволява да направиш вече нито една погрешка. Преди да е дошло твоето, може да правиш погрешки. Като дойде твоето, никога не можеш да правиш погрешки. Преди човек да стане виртуоз първокласен, се позволява тук-там да вземе фалшив тон. Щом стане първокласен виртуоз, не се позволява фалшив тон; ако вземе фалшив тон, ще го забият на вили и мотовили.
В природата ако направиш една погрешка, ще направиш цяла пакост в един музикален свят.
Като ти дадат музиката като твоя собственост, ти не трябва да правиш никаква погрешка.
към беседата >>
Казват: „Нямам светлина.“ Казвате: „Трябва да дойде светлина.“ За да дойде светлината отнякъде, трябва друг ум да работи.
Туй, което ви казвам, как ще го приложите?
Казват: „Нямам светлина.“ Казвате: „Трябва да дойде светлина.“ За да дойде светлината отнякъде, трябва друг ум да работи.
За да работи някой ум върху вас, трябва да го привлечете с нещо. Представете си, вие искате някой учител по музика да се интересува от вас. Ако вие нямате музикална дарба, как ще се интересува? Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите. Ако имате тази дарба, той ще започне със своя ум да работи, вътре във вас вие ще развиете вашата дарба.
към беседата >>
Като ти дадат музиката като твоя собственост, ти не трябва да правиш никаква погрешка.
Преди да е дошло твоето, може да правиш погрешки. Като дойде твоето, никога не можеш да правиш погрешки. Преди човек да стане виртуоз първокласен, се позволява тук-там да вземе фалшив тон. Щом стане първокласен виртуоз, не се позволява фалшив тон; ако вземе фалшив тон, ще го забият на вили и мотовили. В природата ако направиш една погрешка, ще направиш цяла пакост в един музикален свят.
Като ти дадат музиката като твоя собственост, ти не трябва да правиш никаква погрешка.
към беседата >>
За да работи някой ум върху вас, трябва да го привлечете с нещо.
Туй, което ви казвам, как ще го приложите? Казват: „Нямам светлина.“ Казвате: „Трябва да дойде светлина.“ За да дойде светлината отнякъде, трябва друг ум да работи.
За да работи някой ум върху вас, трябва да го привлечете с нещо.
Представете си, вие искате някой учител по музика да се интересува от вас. Ако вие нямате музикална дарба, как ще се интересува? Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите. Ако имате тази дарба, той ще започне със своя ум да работи, вътре във вас вие ще развиете вашата дарба. Музиката представя един катализатор, може да трансформираме нещо.
към беседата >>
Ако питате: „Защо не съм музикант?
Ако питате: „Защо не съм музикант?
“ Защото правите много погрешки. „Кога ще станем? “ Когато престанете да правите погрешки. Като престанете да правите погрешки, добър човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете.
към беседата >>
Представете си, вие искате някой учител по музика да се интересува от вас.
Туй, което ви казвам, как ще го приложите? Казват: „Нямам светлина.“ Казвате: „Трябва да дойде светлина.“ За да дойде светлината отнякъде, трябва друг ум да работи. За да работи някой ум върху вас, трябва да го привлечете с нещо.
Представете си, вие искате някой учител по музика да се интересува от вас.
Ако вие нямате музикална дарба, как ще се интересува? Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите. Ако имате тази дарба, той ще започне със своя ум да работи, вътре във вас вие ще развиете вашата дарба. Музиката представя един катализатор, може да трансформираме нещо. Без музика не може да се трансформира правилно.
към беседата >>
“ Защото правите много погрешки.
Ако питате: „Защо не съм музикант?
“ Защото правите много погрешки.
„Кога ще станем? “ Когато престанете да правите погрешки. Като престанете да правите погрешки, добър човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете.
към беседата >>
Ако вие нямате музикална дарба, как ще се интересува?
Туй, което ви казвам, как ще го приложите? Казват: „Нямам светлина.“ Казвате: „Трябва да дойде светлина.“ За да дойде светлината отнякъде, трябва друг ум да работи. За да работи някой ум върху вас, трябва да го привлечете с нещо. Представете си, вие искате някой учител по музика да се интересува от вас.
Ако вие нямате музикална дарба, как ще се интересува?
Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите. Ако имате тази дарба, той ще започне със своя ум да работи, вътре във вас вие ще развиете вашата дарба. Музиката представя един катализатор, може да трансформираме нещо. Без музика не може да се трансформира правилно. Най-правилното трансформиране на всичките енергии във възходяща степен е музиката.
към беседата >>
„Кога ще станем?
Ако питате: „Защо не съм музикант? “ Защото правите много погрешки.
„Кога ще станем?
“ Когато престанете да правите погрешки. Като престанете да правите погрешки, добър човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете. Дотогава, докато правите погрешки, глупави ще бъдете.
към беседата >>
Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите.
Туй, което ви казвам, как ще го приложите? Казват: „Нямам светлина.“ Казвате: „Трябва да дойде светлина.“ За да дойде светлината отнякъде, трябва друг ум да работи. За да работи някой ум върху вас, трябва да го привлечете с нещо. Представете си, вие искате някой учител по музика да се интересува от вас. Ако вие нямате музикална дарба, как ще се интересува?
Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите.
Ако имате тази дарба, той ще започне със своя ум да работи, вътре във вас вие ще развиете вашата дарба. Музиката представя един катализатор, може да трансформираме нещо. Без музика не може да се трансформира правилно. Най-правилното трансформиране на всичките енергии във възходяща степен е музиката. Наричат я музика, наричат я хармония, значи разумната музика.
към беседата >>
“ Когато престанете да правите погрешки.
Ако питате: „Защо не съм музикант? “ Защото правите много погрешки. „Кога ще станем?
“ Когато престанете да правите погрешки.
Като престанете да правите погрешки, добър човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете. Дотогава, докато правите погрешки, глупави ще бъдете. Дотогава, докато правите погрешки, лоши ще бъдете.
към беседата >>
Ако имате тази дарба, той ще започне със своя ум да работи, вътре във вас вие ще развиете вашата дарба.
Казват: „Нямам светлина.“ Казвате: „Трябва да дойде светлина.“ За да дойде светлината отнякъде, трябва друг ум да работи. За да работи някой ум върху вас, трябва да го привлечете с нещо. Представете си, вие искате някой учител по музика да се интересува от вас. Ако вие нямате музикална дарба, как ще се интересува? Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите.
Ако имате тази дарба, той ще започне със своя ум да работи, вътре във вас вие ще развиете вашата дарба.
Музиката представя един катализатор, може да трансформираме нещо. Без музика не може да се трансформира правилно. Най-правилното трансформиране на всичките енергии във възходяща степен е музиката. Наричат я музика, наричат я хармония, значи разумната музика.
към беседата >>
Като престанете да правите погрешки, добър човек ще станете.
Ако питате: „Защо не съм музикант? “ Защото правите много погрешки. „Кога ще станем? “ Когато престанете да правите погрешки.
Като престанете да правите погрешки, добър човек ще станете.
Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете. Дотогава, докато правите погрешки, глупави ще бъдете. Дотогава, докато правите погрешки, лоши ще бъдете. Дотогава, докато правите прогрешки, безсилни ще бъдете.
към беседата >>
Музиката представя един катализатор, може да трансформираме нещо.
За да работи някой ум върху вас, трябва да го привлечете с нещо. Представете си, вие искате някой учител по музика да се интересува от вас. Ако вие нямате музикална дарба, как ще се интересува? Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите. Ако имате тази дарба, той ще започне със своя ум да работи, вътре във вас вие ще развиете вашата дарба.
Музиката представя един катализатор, може да трансформираме нещо.
Без музика не може да се трансформира правилно. Най-правилното трансформиране на всичките енергии във възходяща степен е музиката. Наричат я музика, наричат я хармония, значи разумната музика.
към беседата >>
Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете.
Ако питате: „Защо не съм музикант? “ Защото правите много погрешки. „Кога ще станем? “ Когато престанете да правите погрешки. Като престанете да правите погрешки, добър човек ще станете.
Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете.
Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете. Дотогава, докато правите погрешки, глупави ще бъдете. Дотогава, докато правите погрешки, лоши ще бъдете. Дотогава, докато правите прогрешки, безсилни ще бъдете. Така седи законът.
към беседата >>
Без музика не може да се трансформира правилно.
Представете си, вие искате някой учител по музика да се интересува от вас. Ако вие нямате музикална дарба, как ще се интересува? Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите. Ако имате тази дарба, той ще започне със своя ум да работи, вътре във вас вие ще развиете вашата дарба. Музиката представя един катализатор, може да трансформираме нещо.
Без музика не може да се трансформира правилно.
Най-правилното трансформиране на всичките енергии във възходяща степен е музиката. Наричат я музика, наричат я хармония, значи разумната музика.
към беседата >>
Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете.
“ Защото правите много погрешки. „Кога ще станем? “ Когато престанете да правите погрешки. Като престанете да правите погрешки, добър човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете.
Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете.
Дотогава, докато правите погрешки, глупави ще бъдете. Дотогава, докато правите погрешки, лоши ще бъдете. Дотогава, докато правите прогрешки, безсилни ще бъдете. Така седи законът. Аз вземам в динамически смисъл процеса, който действа в природата.
към беседата >>
Най-правилното трансформиране на всичките енергии във възходяща степен е музиката.
Ако вие нямате музикална дарба, как ще се интересува? Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите. Ако имате тази дарба, той ще започне със своя ум да работи, вътре във вас вие ще развиете вашата дарба. Музиката представя един катализатор, може да трансформираме нещо. Без музика не може да се трансформира правилно.
Най-правилното трансформиране на всичките енергии във възходяща степен е музиката.
Наричат я музика, наричат я хармония, значи разумната музика.
към беседата >>
Дотогава, докато правите погрешки, глупави ще бъдете.
„Кога ще станем? “ Когато престанете да правите погрешки. Като престанете да правите погрешки, добър човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете.
Дотогава, докато правите погрешки, глупави ще бъдете.
Дотогава, докато правите погрешки, лоши ще бъдете. Дотогава, докато правите прогрешки, безсилни ще бъдете. Така седи законът. Аз вземам в динамически смисъл процеса, който действа в природата.
към беседата >>
Наричат я музика, наричат я хармония, значи разумната музика.
Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите. Ако имате тази дарба, той ще започне със своя ум да работи, вътре във вас вие ще развиете вашата дарба. Музиката представя един катализатор, може да трансформираме нещо. Без музика не може да се трансформира правилно. Най-правилното трансформиране на всичките енергии във възходяща степен е музиката.
Наричат я музика, наричат я хармония, значи разумната музика.
към беседата >>
Дотогава, докато правите погрешки, лоши ще бъдете.
“ Когато престанете да правите погрешки. Като престанете да правите погрешки, добър човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете. Дотогава, докато правите погрешки, глупави ще бъдете.
Дотогава, докато правите погрешки, лоши ще бъдете.
Дотогава, докато правите прогрешки, безсилни ще бъдете. Така седи законът. Аз вземам в динамически смисъл процеса, който действа в природата.
към беседата >>
Сега музика трябва да има в ума, музика трябва да има в чувствата, музика трябва да има във волята.
Сега музика трябва да има в ума, музика трябва да има в чувствата, музика трябва да има във волята.
Когато вие някой път отделяте музиката, хармонията отделяте от ума, отделяте от сърцето, отделяте от волята, то тя е вече механическа музика. Отвън пеете един тон, който няма никакво отношение към вашето сърце, или пък пеете една песен, която няма никакво отношение към вашата душа. Една песен, която стимулира, дава сила, или една песен, която стимулира мисълта, тя може да ви ползва. Тогава зад мисълта ви кое е, което може да ви застави да мислите? Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас.
към беседата >>
Дотогава, докато правите прогрешки, безсилни ще бъдете.
Като престанете да правите погрешки, добър човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете. Дотогава, докато правите погрешки, глупави ще бъдете. Дотогава, докато правите погрешки, лоши ще бъдете.
Дотогава, докато правите прогрешки, безсилни ще бъдете.
Така седи законът. Аз вземам в динамически смисъл процеса, който действа в природата.
към беседата >>
Когато вие някой път отделяте музиката, хармонията отделяте от ума, отделяте от сърцето, отделяте от волята, то тя е вече механическа музика.
Сега музика трябва да има в ума, музика трябва да има в чувствата, музика трябва да има във волята.
Когато вие някой път отделяте музиката, хармонията отделяте от ума, отделяте от сърцето, отделяте от волята, то тя е вече механическа музика.
Отвън пеете един тон, който няма никакво отношение към вашето сърце, или пък пеете една песен, която няма никакво отношение към вашата душа. Една песен, която стимулира, дава сила, или една песен, която стимулира мисълта, тя може да ви ползва. Тогава зад мисълта ви кое е, което може да ви застави да мислите? Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас. Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас.
към беседата >>
Така седи законът.
Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете. Дотогава, докато правите погрешки, глупави ще бъдете. Дотогава, докато правите погрешки, лоши ще бъдете. Дотогава, докато правите прогрешки, безсилни ще бъдете.
Така седи законът.
Аз вземам в динамически смисъл процеса, който действа в природата.
към беседата >>
Отвън пеете един тон, който няма никакво отношение към вашето сърце, или пък пеете една песен, която няма никакво отношение към вашата душа.
Сега музика трябва да има в ума, музика трябва да има в чувствата, музика трябва да има във волята. Когато вие някой път отделяте музиката, хармонията отделяте от ума, отделяте от сърцето, отделяте от волята, то тя е вече механическа музика.
Отвън пеете един тон, който няма никакво отношение към вашето сърце, или пък пеете една песен, която няма никакво отношение към вашата душа.
Една песен, която стимулира, дава сила, или една песен, която стимулира мисълта, тя може да ви ползва. Тогава зад мисълта ви кое е, което може да ви застави да мислите? Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас. Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас.
към беседата >>
Аз вземам в динамически смисъл процеса, който действа в природата.
Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете. Дотогава, докато правите погрешки, глупави ще бъдете. Дотогава, докато правите погрешки, лоши ще бъдете. Дотогава, докато правите прогрешки, безсилни ще бъдете. Така седи законът.
Аз вземам в динамически смисъл процеса, който действа в природата.
към беседата >>
Една песен, която стимулира, дава сила, или една песен, която стимулира мисълта, тя може да ви ползва.
Сега музика трябва да има в ума, музика трябва да има в чувствата, музика трябва да има във волята. Когато вие някой път отделяте музиката, хармонията отделяте от ума, отделяте от сърцето, отделяте от волята, то тя е вече механическа музика. Отвън пеете един тон, който няма никакво отношение към вашето сърце, или пък пеете една песен, която няма никакво отношение към вашата душа.
Една песен, която стимулира, дава сила, или една песен, която стимулира мисълта, тя може да ви ползва.
Тогава зад мисълта ви кое е, което може да ви застави да мислите? Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас. Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от звука, понеже има отношение към вас.
към беседата >>
Ако говорим за самовъзпитанието, вие казвате: „Това нямам.“ Всичко човек има, всичко имате.
Ако говорим за самовъзпитанието, вие казвате: „Това нямам.“ Всичко човек има, всичко имате.
Имате единица и три нули, всеки един от вас е единица с три нули. Три условия – трябва да ги обработите.
към беседата >>
Тогава зад мисълта ви кое е, което може да ви застави да мислите?
Сега музика трябва да има в ума, музика трябва да има в чувствата, музика трябва да има във волята. Когато вие някой път отделяте музиката, хармонията отделяте от ума, отделяте от сърцето, отделяте от волята, то тя е вече механическа музика. Отвън пеете един тон, който няма никакво отношение към вашето сърце, или пък пеете една песен, която няма никакво отношение към вашата душа. Една песен, която стимулира, дава сила, или една песен, която стимулира мисълта, тя може да ви ползва.
Тогава зад мисълта ви кое е, което може да ви застави да мислите?
Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас. Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от звука, понеже има отношение към вас. Значи всички онези мисли, чувства и сили в света, които имат отношение към вас, те ви интересуват.
към беседата >>
Имате единица и три нули, всеки един от вас е единица с три нули.
Ако говорим за самовъзпитанието, вие казвате: „Това нямам.“ Всичко човек има, всичко имате.
Имате единица и три нули, всеки един от вас е единица с три нули.
Три условия – трябва да ги обработите.
към беседата >>
Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас.
Сега музика трябва да има в ума, музика трябва да има в чувствата, музика трябва да има във волята. Когато вие някой път отделяте музиката, хармонията отделяте от ума, отделяте от сърцето, отделяте от волята, то тя е вече механическа музика. Отвън пеете един тон, който няма никакво отношение към вашето сърце, или пък пеете една песен, която няма никакво отношение към вашата душа. Една песен, която стимулира, дава сила, или една песен, която стимулира мисълта, тя може да ви ползва. Тогава зад мисълта ви кое е, което може да ви застави да мислите?
Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас.
Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от звука, понеже има отношение към вас. Значи всички онези мисли, чувства и сили в света, които имат отношение към вас, те ви интересуват. Всяко нещо, което има отношение към вас, то ви интересува, трябва да го изучавате.
към беседата >>
Три условия – трябва да ги обработите.
Ако говорим за самовъзпитанието, вие казвате: „Това нямам.“ Всичко човек има, всичко имате. Имате единица и три нули, всеки един от вас е единица с три нули.
Три условия – трябва да ги обработите.
към беседата >>
Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас.
Когато вие някой път отделяте музиката, хармонията отделяте от ума, отделяте от сърцето, отделяте от волята, то тя е вече механическа музика. Отвън пеете един тон, който няма никакво отношение към вашето сърце, или пък пеете една песен, която няма никакво отношение към вашата душа. Една песен, която стимулира, дава сила, или една песен, която стимулира мисълта, тя може да ви ползва. Тогава зад мисълта ви кое е, което може да ви застави да мислите? Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас.
Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас.
Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от звука, понеже има отношение към вас. Значи всички онези мисли, чувства и сили в света, които имат отношение към вас, те ви интересуват. Всяко нещо, което има отношение към вас, то ви интересува, трябва да го изучавате. Ако ти не изучаваш тия неща, които имат отношение към тебе, ти ще направиш една голяма погрешка в живота си.
към беседата >>
Сега представете си, че имате едно бяло шише и едно черно шише.
Сега представете си, че имате едно бяло шише и едно черно шише.
Какво означава един цвят? Черният цвят означава, че нещата са събрани. Допуснете, че черният цвят показва, че шишето е пълно, а пък белият цвят показва, че шишето е празно. Вие не сте преподавали науката за цветовете. Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише.
към беседата >>
Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас.
Отвън пеете един тон, който няма никакво отношение към вашето сърце, или пък пеете една песен, която няма никакво отношение към вашата душа. Една песен, която стимулира, дава сила, или една песен, която стимулира мисълта, тя може да ви ползва. Тогава зад мисълта ви кое е, което може да ви застави да мислите? Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас. Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас.
Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас.
Вие се интересувате от звука, понеже има отношение към вас. Значи всички онези мисли, чувства и сили в света, които имат отношение към вас, те ви интересуват. Всяко нещо, което има отношение към вас, то ви интересува, трябва да го изучавате. Ако ти не изучаваш тия неща, които имат отношение към тебе, ти ще направиш една голяма погрешка в живота си. Следователно погрешката произтича, когато ние пренебрегваме разумните отношения, които имат всички същества към нас.
към беседата >>
Какво означава един цвят?
Сега представете си, че имате едно бяло шише и едно черно шише.
Какво означава един цвят?
Черният цвят означава, че нещата са събрани. Допуснете, че черният цвят показва, че шишето е пълно, а пък белият цвят показва, че шишето е празно. Вие не сте преподавали науката за цветовете. Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише. Отивате, намирате течност в черното шише.
към беседата >>
Вие се интересувате от звука, понеже има отношение към вас.
Една песен, която стимулира, дава сила, или една песен, която стимулира мисълта, тя може да ви ползва. Тогава зад мисълта ви кое е, което може да ви застави да мислите? Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас. Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас.
Вие се интересувате от звука, понеже има отношение към вас.
Значи всички онези мисли, чувства и сили в света, които имат отношение към вас, те ви интересуват. Всяко нещо, което има отношение към вас, то ви интересува, трябва да го изучавате. Ако ти не изучаваш тия неща, които имат отношение към тебе, ти ще направиш една голяма погрешка в живота си. Следователно погрешката произтича, когато ние пренебрегваме разумните отношения, които имат всички същества към нас.
към беседата >>
Черният цвят означава, че нещата са събрани.
Сега представете си, че имате едно бяло шише и едно черно шише. Какво означава един цвят?
Черният цвят означава, че нещата са събрани.
Допуснете, че черният цвят показва, че шишето е пълно, а пък белият цвят показва, че шишето е празно. Вие не сте преподавали науката за цветовете. Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише. Отивате, намирате течност в черното шише. Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно.
към беседата >>
Значи всички онези мисли, чувства и сили в света, които имат отношение към вас, те ви интересуват.
Тогава зад мисълта ви кое е, което може да ви застави да мислите? Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас. Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от звука, понеже има отношение към вас.
Значи всички онези мисли, чувства и сили в света, които имат отношение към вас, те ви интересуват.
Всяко нещо, което има отношение към вас, то ви интересува, трябва да го изучавате. Ако ти не изучаваш тия неща, които имат отношение към тебе, ти ще направиш една голяма погрешка в живота си. Следователно погрешката произтича, когато ние пренебрегваме разумните отношения, които имат всички същества към нас.
към беседата >>
Допуснете, че черният цвят показва, че шишето е пълно, а пък белият цвят показва, че шишето е празно.
Сега представете си, че имате едно бяло шише и едно черно шише. Какво означава един цвят? Черният цвят означава, че нещата са събрани.
Допуснете, че черният цвят показва, че шишето е пълно, а пък белият цвят показва, че шишето е празно.
Вие не сте преподавали науката за цветовете. Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише. Отивате, намирате течност в черното шише. Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно. И бялото е празно.
към беседата >>
Всяко нещо, което има отношение към вас, то ви интересува, трябва да го изучавате.
Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас. Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от звука, понеже има отношение към вас. Значи всички онези мисли, чувства и сили в света, които имат отношение към вас, те ви интересуват.
Всяко нещо, което има отношение към вас, то ви интересува, трябва да го изучавате.
Ако ти не изучаваш тия неща, които имат отношение към тебе, ти ще направиш една голяма погрешка в живота си. Следователно погрешката произтича, когато ние пренебрегваме разумните отношения, които имат всички същества към нас.
към беседата >>
Вие не сте преподавали науката за цветовете.
Сега представете си, че имате едно бяло шише и едно черно шише. Какво означава един цвят? Черният цвят означава, че нещата са събрани. Допуснете, че черният цвят показва, че шишето е пълно, а пък белият цвят показва, че шишето е празно.
Вие не сте преподавали науката за цветовете.
Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише. Отивате, намирате течност в черното шише. Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно. И бялото е празно. Защо е празно бялото?
към беседата >>
Ако ти не изучаваш тия неща, които имат отношение към тебе, ти ще направиш една голяма погрешка в живота си.
Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от звука, понеже има отношение към вас. Значи всички онези мисли, чувства и сили в света, които имат отношение към вас, те ви интересуват. Всяко нещо, което има отношение към вас, то ви интересува, трябва да го изучавате.
Ако ти не изучаваш тия неща, които имат отношение към тебе, ти ще направиш една голяма погрешка в живота си.
Следователно погрешката произтича, когато ние пренебрегваме разумните отношения, които имат всички същества към нас.
към беседата >>
Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише.
Сега представете си, че имате едно бяло шише и едно черно шише. Какво означава един цвят? Черният цвят означава, че нещата са събрани. Допуснете, че черният цвят показва, че шишето е пълно, а пък белият цвят показва, че шишето е празно. Вие не сте преподавали науката за цветовете.
Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише.
Отивате, намирате течност в черното шише. Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно. И бялото е празно. Защо е празно бялото? Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило.
към беседата >>
Следователно погрешката произтича, когато ние пренебрегваме разумните отношения, които имат всички същества към нас.
Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от звука, понеже има отношение към вас. Значи всички онези мисли, чувства и сили в света, които имат отношение към вас, те ви интересуват. Всяко нещо, което има отношение към вас, то ви интересува, трябва да го изучавате. Ако ти не изучаваш тия неща, които имат отношение към тебе, ти ще направиш една голяма погрешка в живота си.
Следователно погрешката произтича, когато ние пренебрегваме разумните отношения, които имат всички същества към нас.
към беседата >>
Отивате, намирате течност в черното шише.
Какво означава един цвят? Черният цвят означава, че нещата са събрани. Допуснете, че черният цвят показва, че шишето е пълно, а пък белият цвят показва, че шишето е празно. Вие не сте преподавали науката за цветовете. Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише.
Отивате, намирате течност в черното шише.
Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно. И бялото е празно. Защо е празно бялото? Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило. Черното, като обича да взема, се напълнило.
към беседата >>
Запример какви трябва да бъдат отношенията ни към хляба?
Запример какви трябва да бъдат отношенията ни към хляба?
После към кой свят спада водата? Към кой свят спада въздухът? Към кой свят спада светлината? Въздухът спада към дробовете. Водата има отношение към стомаха, защото, ако тази вода туриш в дробовете, ще произведат друга реакция.
към беседата >>
Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно.
Черният цвят означава, че нещата са събрани. Допуснете, че черният цвят показва, че шишето е пълно, а пък белият цвят показва, че шишето е празно. Вие не сте преподавали науката за цветовете. Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише. Отивате, намирате течност в черното шише.
Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно.
И бялото е празно. Защо е празно бялото? Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило. Черното, като обича да взема, се напълнило. Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило?
към беседата >>
После към кой свят спада водата?
Запример какви трябва да бъдат отношенията ни към хляба?
После към кой свят спада водата?
Към кой свят спада въздухът? Към кой свят спада светлината? Въздухът спада към дробовете. Водата има отношение към стомаха, защото, ако тази вода туриш в дробовете, ще произведат друга реакция. Светлината има отношение към човешкия мозък.
към беседата >>
И бялото е празно.
Допуснете, че черният цвят показва, че шишето е пълно, а пък белият цвят показва, че шишето е празно. Вие не сте преподавали науката за цветовете. Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише. Отивате, намирате течност в черното шише. Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно.
И бялото е празно.
Защо е празно бялото? Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило. Черното, като обича да взема, се напълнило. Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило? “ Защото едното дава, а другото взема.
към беседата >>
Към кой свят спада въздухът?
Запример какви трябва да бъдат отношенията ни към хляба? После към кой свят спада водата?
Към кой свят спада въздухът?
Към кой свят спада светлината? Въздухът спада към дробовете. Водата има отношение към стомаха, защото, ако тази вода туриш в дробовете, ще произведат друга реакция. Светлината има отношение към човешкия мозък. Други неща имат отношение към ръцете ти, към тялото ти.
към беседата >>
Защо е празно бялото?
Вие не сте преподавали науката за цветовете. Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише. Отивате, намирате течност в черното шише. Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно. И бялото е празно.
Защо е празно бялото?
Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило. Черното, като обича да взема, се напълнило. Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило? “ Защото едното дава, а другото взема. Добре, но отивате и намирате, че и черното шише е празно.
към беседата >>
Към кой свят спада светлината?
Запример какви трябва да бъдат отношенията ни към хляба? После към кой свят спада водата? Към кой свят спада въздухът?
Към кой свят спада светлината?
Въздухът спада към дробовете. Водата има отношение към стомаха, защото, ако тази вода туриш в дробовете, ще произведат друга реакция. Светлината има отношение към човешкия мозък. Други неща имат отношение към ръцете ти, към тялото ти. Най-първо, ще видиш ония сили в света какво отношение имат, имат ли отношение към твоя ум, към твоето сърце или към твоята душа.
към беседата >>
Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило.
Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише. Отивате, намирате течност в черното шише. Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно. И бялото е празно. Защо е празно бялото?
Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило.
Черното, като обича да взема, се напълнило. Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило? “ Защото едното дава, а другото взема. Добре, но отивате и намирате, че и черното шише е празно. Тогава как ще си обясните?
към беседата >>
Въздухът спада към дробовете.
Запример какви трябва да бъдат отношенията ни към хляба? После към кой свят спада водата? Към кой свят спада въздухът? Към кой свят спада светлината?
Въздухът спада към дробовете.
Водата има отношение към стомаха, защото, ако тази вода туриш в дробовете, ще произведат друга реакция. Светлината има отношение към човешкия мозък. Други неща имат отношение към ръцете ти, към тялото ти. Най-първо, ще видиш ония сили в света какво отношение имат, имат ли отношение към твоя ум, към твоето сърце или към твоята душа. Ще видиш отношенията и после степените на тия отношения какви са.
към беседата >>
Черното, като обича да взема, се напълнило.
Отивате, намирате течност в черното шише. Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно. И бялото е празно. Защо е празно бялото? Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило.
Черното, като обича да взема, се напълнило.
Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило? “ Защото едното дава, а другото взема. Добре, но отивате и намирате, че и черното шише е празно. Тогава как ще си обясните? Някой път ще намерите, че и бялото шише е пълно, а черното – празно.
към беседата >>
Водата има отношение към стомаха, защото, ако тази вода туриш в дробовете, ще произведат друга реакция.
Запример какви трябва да бъдат отношенията ни към хляба? После към кой свят спада водата? Към кой свят спада въздухът? Към кой свят спада светлината? Въздухът спада към дробовете.
Водата има отношение към стомаха, защото, ако тази вода туриш в дробовете, ще произведат друга реакция.
Светлината има отношение към човешкия мозък. Други неща имат отношение към ръцете ти, към тялото ти. Най-първо, ще видиш ония сили в света какво отношение имат, имат ли отношение към твоя ум, към твоето сърце или към твоята душа. Ще видиш отношенията и после степените на тия отношения какви са.
към беседата >>
Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило?
Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно. И бялото е празно. Защо е празно бялото? Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило. Черното, като обича да взема, се напълнило.
Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило?
“ Защото едното дава, а другото взема. Добре, но отивате и намирате, че и черното шише е празно. Тогава как ще си обясните? Някой път ще намерите, че и бялото шише е пълно, а черното – празно. Всякога бялото показва, че е празно, а черното – че е пълно, а вие намирате, че черното е празно, бялото – пълно.
към беседата >>
Светлината има отношение към човешкия мозък.
После към кой свят спада водата? Към кой свят спада въздухът? Към кой свят спада светлината? Въздухът спада към дробовете. Водата има отношение към стомаха, защото, ако тази вода туриш в дробовете, ще произведат друга реакция.
Светлината има отношение към човешкия мозък.
Други неща имат отношение към ръцете ти, към тялото ти. Най-първо, ще видиш ония сили в света какво отношение имат, имат ли отношение към твоя ум, към твоето сърце или към твоята душа. Ще видиш отношенията и после степените на тия отношения какви са.
към беседата >>
“ Защото едното дава, а другото взема.
И бялото е празно. Защо е празно бялото? Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило. Черното, като обича да взема, се напълнило. Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило?
“ Защото едното дава, а другото взема.
Добре, но отивате и намирате, че и черното шише е празно. Тогава как ще си обясните? Някой път ще намерите, че и бялото шише е пълно, а черното – празно. Всякога бялото показва, че е празно, а черното – че е пълно, а вие намирате, че черното е празно, бялото – пълно. Как ще го обясните?
към беседата >>
Други неща имат отношение към ръцете ти, към тялото ти.
Към кой свят спада въздухът? Към кой свят спада светлината? Въздухът спада към дробовете. Водата има отношение към стомаха, защото, ако тази вода туриш в дробовете, ще произведат друга реакция. Светлината има отношение към човешкия мозък.
Други неща имат отношение към ръцете ти, към тялото ти.
Най-първо, ще видиш ония сили в света какво отношение имат, имат ли отношение към твоя ум, към твоето сърце или към твоята душа. Ще видиш отношенията и после степените на тия отношения какви са.
към беседата >>
Добре, но отивате и намирате, че и черното шише е празно.
Защо е празно бялото? Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило. Черното, като обича да взема, се напълнило. Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило? “ Защото едното дава, а другото взема.
Добре, но отивате и намирате, че и черното шише е празно.
Тогава как ще си обясните? Някой път ще намерите, че и бялото шише е пълно, а черното – празно. Всякога бялото показва, че е празно, а черното – че е пълно, а вие намирате, че черното е празно, бялото – пълно. Как ще го обясните?
към беседата >>
Най-първо, ще видиш ония сили в света какво отношение имат, имат ли отношение към твоя ум, към твоето сърце или към твоята душа.
Към кой свят спада светлината? Въздухът спада към дробовете. Водата има отношение към стомаха, защото, ако тази вода туриш в дробовете, ще произведат друга реакция. Светлината има отношение към човешкия мозък. Други неща имат отношение към ръцете ти, към тялото ти.
Най-първо, ще видиш ония сили в света какво отношение имат, имат ли отношение към твоя ум, към твоето сърце или към твоята душа.
Ще видиш отношенията и после степените на тия отношения какви са.
към беседата >>
Тогава как ще си обясните?
Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило. Черното, като обича да взема, се напълнило. Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило? “ Защото едното дава, а другото взема. Добре, но отивате и намирате, че и черното шише е празно.
Тогава как ще си обясните?
Някой път ще намерите, че и бялото шише е пълно, а черното – празно. Всякога бялото показва, че е празно, а черното – че е пълно, а вие намирате, че черното е празно, бялото – пълно. Как ще го обясните?
към беседата >>
Ще видиш отношенията и после степените на тия отношения какви са.
Въздухът спада към дробовете. Водата има отношение към стомаха, защото, ако тази вода туриш в дробовете, ще произведат друга реакция. Светлината има отношение към човешкия мозък. Други неща имат отношение към ръцете ти, към тялото ти. Най-първо, ще видиш ония сили в света какво отношение имат, имат ли отношение към твоя ум, към твоето сърце или към твоята душа.
Ще видиш отношенията и после степените на тия отношения какви са.
към беседата >>
Някой път ще намерите, че и бялото шише е пълно, а черното – празно.
Черното, като обича да взема, се напълнило. Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило? “ Защото едното дава, а другото взема. Добре, но отивате и намирате, че и черното шише е празно. Тогава как ще си обясните?
Някой път ще намерите, че и бялото шише е пълно, а черното – празно.
Всякога бялото показва, че е празно, а черното – че е пълно, а вие намирате, че черното е празно, бялото – пълно. Как ще го обясните?
към беседата >>
Сега това мислене е необходимо, понеже по никой друг начин ти не може да произведеш едно хармонично състояние, състояние на постоянен подтик, малък подтик да имаш.
Сега това мислене е необходимо, понеже по никой друг начин ти не може да произведеш едно хармонично състояние, състояние на постоянен подтик, малък подтик да имаш.
Всякога, щом престане подтикът, ти изгубваш смисъла на живота. Нали в часовника имате: тик-тик-тик. Какво е туй тик? Так-так-так – то е един подтик. Като казва тик-тик – стрелката се мести надясно.
към беседата >>
Всякога бялото показва, че е празно, а черното – че е пълно, а вие намирате, че черното е празно, бялото – пълно.
Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило? “ Защото едното дава, а другото взема. Добре, но отивате и намирате, че и черното шише е празно. Тогава как ще си обясните? Някой път ще намерите, че и бялото шише е пълно, а черното – празно.
Всякога бялото показва, че е празно, а черното – че е пълно, а вие намирате, че черното е празно, бялото – пълно.
Как ще го обясните?
към беседата >>
Всякога, щом престане подтикът, ти изгубваш смисъла на живота.
Сега това мислене е необходимо, понеже по никой друг начин ти не може да произведеш едно хармонично състояние, състояние на постоянен подтик, малък подтик да имаш.
Всякога, щом престане подтикът, ти изгубваш смисъла на живота.
Нали в часовника имате: тик-тик-тик. Какво е туй тик? Так-так-так – то е един подтик. Като казва тик-тик – стрелката се мести надясно. Тик-так, това показва времето, каква част от времето се отделя.
към беседата >>
Как ще го обясните?
“ Защото едното дава, а другото взема. Добре, но отивате и намирате, че и черното шише е празно. Тогава как ще си обясните? Някой път ще намерите, че и бялото шише е пълно, а черното – празно. Всякога бялото показва, че е празно, а черното – че е пълно, а вие намирате, че черното е празно, бялото – пълно.
Как ще го обясните?
към беседата >>
Нали в часовника имате: тик-тик-тик.
Сега това мислене е необходимо, понеже по никой друг начин ти не може да произведеш едно хармонично състояние, състояние на постоянен подтик, малък подтик да имаш. Всякога, щом престане подтикът, ти изгубваш смисъла на живота.
Нали в часовника имате: тик-тик-тик.
Какво е туй тик? Так-так-так – то е един подтик. Като казва тик-тик – стрелката се мести надясно. Тик-так, това показва времето, каква част от времето се отделя.
към беседата >>
Щом черното шише се изпразнило, законът в природата е такъв: туй шише не се изпразнило от устата, дето е сипано съдържанието.
Щом черното шише се изпразнило, законът в природата е такъв: туй шише не се изпразнило от устата, дето е сипано съдържанието.
То е имало някаква пукнатина. Следователно съдържанието от шишето изтекло. Щом намерите, че едно черно шише е празно, то има пукнатина. Черното шише не може от устата да се изпразни, пукнатина има някъде. Една черна каса се изпразва.
към беседата >>
Какво е туй тик?
Сега това мислене е необходимо, понеже по никой друг начин ти не може да произведеш едно хармонично състояние, състояние на постоянен подтик, малък подтик да имаш. Всякога, щом престане подтикът, ти изгубваш смисъла на живота. Нали в часовника имате: тик-тик-тик.
Какво е туй тик?
Так-так-так – то е един подтик. Като казва тик-тик – стрелката се мести надясно. Тик-так, това показва времето, каква част от времето се отделя.
към беседата >>
То е имало някаква пукнатина.
Щом черното шише се изпразнило, законът в природата е такъв: туй шише не се изпразнило от устата, дето е сипано съдържанието.
То е имало някаква пукнатина.
Следователно съдържанието от шишето изтекло. Щом намерите, че едно черно шише е празно, то има пукнатина. Черното шише не може от устата да се изпразни, пукнатина има някъде. Една черна каса се изпразва. Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката.
към беседата >>
Так-так-так – то е един подтик.
Сега това мислене е необходимо, понеже по никой друг начин ти не може да произведеш едно хармонично състояние, състояние на постоянен подтик, малък подтик да имаш. Всякога, щом престане подтикът, ти изгубваш смисъла на живота. Нали в часовника имате: тик-тик-тик. Какво е туй тик?
Так-так-так – то е един подтик.
Като казва тик-тик – стрелката се мести надясно. Тик-так, това показва времето, каква част от времето се отделя.
към беседата >>
Следователно съдържанието от шишето изтекло.
Щом черното шише се изпразнило, законът в природата е такъв: туй шише не се изпразнило от устата, дето е сипано съдържанието. То е имало някаква пукнатина.
Следователно съдържанието от шишето изтекло.
Щом намерите, че едно черно шише е празно, то има пукнатина. Черното шише не може от устата да се изпразни, пукнатина има някъде. Една черна каса се изпразва. Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката. Туй изпразване на черното шише как се казва?
към беседата >>
Като казва тик-тик – стрелката се мести надясно.
Сега това мислене е необходимо, понеже по никой друг начин ти не може да произведеш едно хармонично състояние, състояние на постоянен подтик, малък подтик да имаш. Всякога, щом престане подтикът, ти изгубваш смисъла на живота. Нали в часовника имате: тик-тик-тик. Какво е туй тик? Так-так-так – то е един подтик.
Като казва тик-тик – стрелката се мести надясно.
Тик-так, това показва времето, каква част от времето се отделя.
към беседата >>
Щом намерите, че едно черно шише е празно, то има пукнатина.
Щом черното шише се изпразнило, законът в природата е такъв: туй шише не се изпразнило от устата, дето е сипано съдържанието. То е имало някаква пукнатина. Следователно съдържанието от шишето изтекло.
Щом намерите, че едно черно шише е празно, то има пукнатина.
Черното шише не може от устата да се изпразни, пукнатина има някъде. Една черна каса се изпразва. Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката. Туй изпразване на черното шише как се казва? Изпразнила се касата.
към беседата >>
Тик-так, това показва времето, каква част от времето се отделя.
Всякога, щом престане подтикът, ти изгубваш смисъла на живота. Нали в часовника имате: тик-тик-тик. Какво е туй тик? Так-так-так – то е един подтик. Като казва тик-тик – стрелката се мести надясно.
Тик-так, това показва времето, каква част от времето се отделя.
към беседата >>
Черното шише не може от устата да се изпразни, пукнатина има някъде.
Щом черното шише се изпразнило, законът в природата е такъв: туй шише не се изпразнило от устата, дето е сипано съдържанието. То е имало някаква пукнатина. Следователно съдържанието от шишето изтекло. Щом намерите, че едно черно шише е празно, то има пукнатина.
Черното шише не може от устата да се изпразни, пукнатина има някъде.
Една черна каса се изпразва. Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката. Туй изпразване на черното шише как се казва? Изпразнила се касата. Но касата не е отворена.
към беседата >>
Значи ти трябва да имаш един малък подтик.
Значи ти трябва да имаш един малък подтик.
Ти, като мислиш, учен човек ще станеш ли? Ще станеш, ако се движи стрелката. Ако не се движи стрелката, учен човек не можеш да станеш. Учен човек значи, умът ти трябва да работи. Казва: „Добър човек може ли да стана?
към беседата >>
Една черна каса се изпразва.
Щом черното шише се изпразнило, законът в природата е такъв: туй шише не се изпразнило от устата, дето е сипано съдържанието. То е имало някаква пукнатина. Следователно съдържанието от шишето изтекло. Щом намерите, че едно черно шише е празно, то има пукнатина. Черното шише не може от устата да се изпразни, пукнатина има някъде.
Една черна каса се изпразва.
Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката. Туй изпразване на черното шише как се казва? Изпразнила се касата. Но касата не е отворена. Обрана е, но не отворена.
към беседата >>
Ти, като мислиш, учен човек ще станеш ли?
Значи ти трябва да имаш един малък подтик.
Ти, като мислиш, учен човек ще станеш ли?
Ще станеш, ако се движи стрелката. Ако не се движи стрелката, учен човек не можеш да станеш. Учен човек значи, умът ти трябва да работи. Казва: „Добър човек може ли да стана? “ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш.
към беседата >>
Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката.
То е имало някаква пукнатина. Следователно съдържанието от шишето изтекло. Щом намерите, че едно черно шише е празно, то има пукнатина. Черното шише не може от устата да се изпразни, пукнатина има някъде. Една черна каса се изпразва.
Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката.
Туй изпразване на черното шише как се казва? Изпразнила се касата. Но касата не е отворена. Обрана е, но не отворена. Черното шише е обрано.
към беседата >>
Ще станеш, ако се движи стрелката.
Значи ти трябва да имаш един малък подтик. Ти, като мислиш, учен човек ще станеш ли?
Ще станеш, ако се движи стрелката.
Ако не се движи стрелката, учен човек не можеш да станеш. Учен човек значи, умът ти трябва да работи. Казва: „Добър човек може ли да стана? “ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш. И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят.
към беседата >>
Туй изпразване на черното шише как се казва?
Следователно съдържанието от шишето изтекло. Щом намерите, че едно черно шише е празно, то има пукнатина. Черното шише не може от устата да се изпразни, пукнатина има някъде. Една черна каса се изпразва. Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката.
Туй изпразване на черното шише как се казва?
Изпразнила се касата. Но касата не е отворена. Обрана е, но не отворена. Черното шише е обрано. Ако бялото шише е празно, там престъпление няма.
към беседата >>
Ако не се движи стрелката, учен човек не можеш да станеш.
Значи ти трябва да имаш един малък подтик. Ти, като мислиш, учен човек ще станеш ли? Ще станеш, ако се движи стрелката.
Ако не се движи стрелката, учен човек не можеш да станеш.
Учен човек значи, умът ти трябва да работи. Казва: „Добър човек може ли да стана? “ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш. И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят. Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш.
към беседата >>
Изпразнила се касата.
Щом намерите, че едно черно шише е празно, то има пукнатина. Черното шише не може от устата да се изпразни, пукнатина има някъде. Една черна каса се изпразва. Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката. Туй изпразване на черното шише как се казва?
Изпразнила се касата.
Но касата не е отворена. Обрана е, но не отворена. Черното шише е обрано. Ако бялото шише е празно, там престъпление няма. Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите.
към беседата >>
Учен човек значи, умът ти трябва да работи.
Значи ти трябва да имаш един малък подтик. Ти, като мислиш, учен човек ще станеш ли? Ще станеш, ако се движи стрелката. Ако не се движи стрелката, учен човек не можеш да станеш.
Учен човек значи, умът ти трябва да работи.
Казва: „Добър човек може ли да стана? “ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш. И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят. Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш. При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има.
към беседата >>
Но касата не е отворена.
Черното шише не може от устата да се изпразни, пукнатина има някъде. Една черна каса се изпразва. Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката. Туй изпразване на черното шише как се казва? Изпразнила се касата.
Но касата не е отворена.
Обрана е, но не отворена. Черното шише е обрано. Ако бялото шише е празно, там престъпление няма. Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите. Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието.
към беседата >>
Казва: „Добър човек може ли да стана?
Значи ти трябва да имаш един малък подтик. Ти, като мислиш, учен човек ще станеш ли? Ще станеш, ако се движи стрелката. Ако не се движи стрелката, учен човек не можеш да станеш. Учен човек значи, умът ти трябва да работи.
Казва: „Добър човек може ли да стана?
“ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш. И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят. Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш. При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има. В природата може да станеш умен, понеже природата е умна.
към беседата >>
Обрана е, но не отворена.
Една черна каса се изпразва. Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката. Туй изпразване на черното шише как се казва? Изпразнила се касата. Но касата не е отворена.
Обрана е, но не отворена.
Черното шише е обрано. Ако бялото шише е празно, там престъпление няма. Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите. Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието. Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието.
към беседата >>
“ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш.
Ти, като мислиш, учен човек ще станеш ли? Ще станеш, ако се движи стрелката. Ако не се движи стрелката, учен човек не можеш да станеш. Учен човек значи, умът ти трябва да работи. Казва: „Добър човек може ли да стана?
“ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш.
И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят. Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш. При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има. В природата може да станеш умен, понеже природата е умна. На какво основание?
към беседата >>
Черното шише е обрано.
Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката. Туй изпразване на черното шише как се казва? Изпразнила се касата. Но касата не е отворена. Обрана е, но не отворена.
Черното шише е обрано.
Ако бялото шише е празно, там престъпление няма. Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите. Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието. Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието. Следователно там престъпление има.
към беседата >>
И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят.
Ще станеш, ако се движи стрелката. Ако не се движи стрелката, учен човек не можеш да станеш. Учен човек значи, умът ти трябва да работи. Казва: „Добър човек може ли да стана? “ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш.
И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят.
Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш. При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има. В природата може да станеш умен, понеже природата е умна. На какво основание? Да обясня математически.
към беседата >>
Ако бялото шише е празно, там престъпление няма.
Туй изпразване на черното шише как се казва? Изпразнила се касата. Но касата не е отворена. Обрана е, но не отворена. Черното шише е обрано.
Ако бялото шише е празно, там престъпление няма.
Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите. Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието. Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието. Следователно там престъпление има. Вие сега имате по едно черно шише.
към беседата >>
Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш.
Ако не се движи стрелката, учен човек не можеш да станеш. Учен човек значи, умът ти трябва да работи. Казва: „Добър човек може ли да стана? “ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш. И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят.
Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш.
При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има. В природата може да станеш умен, понеже природата е умна. На какво основание? Да обясня математически. Казвате: „Как ще ми докажеш?
към беседата >>
Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите.
Изпразнила се касата. Но касата не е отворена. Обрана е, но не отворена. Черното шише е обрано. Ако бялото шише е празно, там престъпление няма.
Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите.
Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието. Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието. Следователно там престъпление има. Вие сега имате по едно черно шише. То е вашето богатство.
към беседата >>
При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има.
Учен човек значи, умът ти трябва да работи. Казва: „Добър човек може ли да стана? “ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш. И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят. Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш.
При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има.
В природата може да станеш умен, понеже природата е умна. На какво основание? Да обясня математически. Казвате: „Как ще ми докажеш? “ Ще ви обясня.
към беседата >>
Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието.
Но касата не е отворена. Обрана е, но не отворена. Черното шише е обрано. Ако бялото шише е празно, там престъпление няма. Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите.
Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието.
Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието. Следователно там престъпление има. Вие сега имате по едно черно шише. То е вашето богатство. Ако вашето богатство изчезне от черното шише, значи обрали ви.
към беседата >>
В природата може да станеш умен, понеже природата е умна.
Казва: „Добър човек може ли да стана? “ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш. И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят. Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш. При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има.
В природата може да станеш умен, понеже природата е умна.
На какво основание? Да обясня математически. Казвате: „Как ще ми докажеш? “ Ще ви обясня. Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен.
към беседата >>
Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието.
Обрана е, но не отворена. Черното шише е обрано. Ако бялото шише е празно, там престъпление няма. Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите. Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието.
Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието.
Следователно там престъпление има. Вие сега имате по едно черно шише. То е вашето богатство. Ако вашето богатство изчезне от черното шише, значи обрали ви. За да ви оберат, къде е причината?
към беседата >>
На какво основание?
“ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш. И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят. Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш. При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има. В природата може да станеш умен, понеже природата е умна.
На какво основание?
Да обясня математически. Казвате: „Как ще ми докажеш? “ Ще ви обясня. Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен. Времето като дойде, ти ще станеш умен.
към беседата >>
Следователно там престъпление има.
Черното шише е обрано. Ако бялото шише е празно, там престъпление няма. Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите. Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието. Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието.
Следователно там престъпление има.
Вие сега имате по едно черно шише. То е вашето богатство. Ако вашето богатство изчезне от черното шише, значи обрали ви. За да ви оберат, къде е причината? Никой в света не може да ви обере, докато вие не сте го научили как да ви обере.
към беседата >>
Да обясня математически.
И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят. Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш. При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има. В природата може да станеш умен, понеже природата е умна. На какво основание?
Да обясня математически.
Казвате: „Как ще ми докажеш? “ Ще ви обясня. Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен. Времето като дойде, ти ще станеш умен. Ако природата беше глупава, ти ще бъдеш глупав.
към беседата >>
Вие сега имате по едно черно шише.
Ако бялото шише е празно, там престъпление няма. Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите. Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието. Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието. Следователно там престъпление има.
Вие сега имате по едно черно шише.
То е вашето богатство. Ако вашето богатство изчезне от черното шише, значи обрали ви. За да ви оберат, къде е причината? Никой в света не може да ви обере, докато вие не сте го научили как да ви обере.
към беседата >>
Казвате: „Как ще ми докажеш?
Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш. При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има. В природата може да станеш умен, понеже природата е умна. На какво основание? Да обясня математически.
Казвате: „Как ще ми докажеш?
“ Ще ви обясня. Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен. Времето като дойде, ти ще станеш умен. Ако природата беше глупава, ти ще бъдеш глупав. Понеже тя е умна, иска да те изкара от туй първично състояние, от несъзнанието, иска да събуди в тебе съзнанието, да те пробуди към работа – най-елементарната работа, която ще ти даде, ще ти даде една малка форма, една малка задача да се занимаваш.
към беседата >>
То е вашето богатство.
Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите. Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието. Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието. Следователно там престъпление има. Вие сега имате по едно черно шише.
То е вашето богатство.
Ако вашето богатство изчезне от черното шише, значи обрали ви. За да ви оберат, къде е причината? Никой в света не може да ви обере, докато вие не сте го научили как да ви обере.
към беседата >>
“ Ще ви обясня.
При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има. В природата може да станеш умен, понеже природата е умна. На какво основание? Да обясня математически. Казвате: „Как ще ми докажеш?
“ Ще ви обясня.
Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен. Времето като дойде, ти ще станеш умен. Ако природата беше глупава, ти ще бъдеш глупав. Понеже тя е умна, иска да те изкара от туй първично състояние, от несъзнанието, иска да събуди в тебе съзнанието, да те пробуди към работа – най-елементарната работа, която ще ти даде, ще ти даде една малка форма, една малка задача да се занимаваш. Ако си внимателен, ако слушаш нейния глас на тия предметни учения, тя постепенно ще те направи учен човек.
към беседата >>
Ако вашето богатство изчезне от черното шише, значи обрали ви.
Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието. Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието. Следователно там престъпление има. Вие сега имате по едно черно шише. То е вашето богатство.
Ако вашето богатство изчезне от черното шише, значи обрали ви.
За да ви оберат, къде е причината? Никой в света не може да ви обере, докато вие не сте го научили как да ви обере.
към беседата >>
Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен.
В природата може да станеш умен, понеже природата е умна. На какво основание? Да обясня математически. Казвате: „Как ще ми докажеш? “ Ще ви обясня.
Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен.
Времето като дойде, ти ще станеш умен. Ако природата беше глупава, ти ще бъдеш глупав. Понеже тя е умна, иска да те изкара от туй първично състояние, от несъзнанието, иска да събуди в тебе съзнанието, да те пробуди към работа – най-елементарната работа, която ще ти даде, ще ти даде една малка форма, една малка задача да се занимаваш. Ако си внимателен, ако слушаш нейния глас на тия предметни учения, тя постепенно ще те направи учен човек. Ако я слушаш, ще станеш учен човек.
към беседата >>
За да ви оберат, къде е причината?
Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието. Следователно там престъпление има. Вие сега имате по едно черно шише. То е вашето богатство. Ако вашето богатство изчезне от черното шише, значи обрали ви.
За да ви оберат, къде е причината?
Никой в света не може да ви обере, докато вие не сте го научили как да ви обере.
към беседата >>
Времето като дойде, ти ще станеш умен.
На какво основание? Да обясня математически. Казвате: „Как ще ми докажеш? “ Ще ви обясня. Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен.
Времето като дойде, ти ще станеш умен.
Ако природата беше глупава, ти ще бъдеш глупав. Понеже тя е умна, иска да те изкара от туй първично състояние, от несъзнанието, иска да събуди в тебе съзнанието, да те пробуди към работа – най-елементарната работа, която ще ти даде, ще ти даде една малка форма, една малка задача да се занимаваш. Ако си внимателен, ако слушаш нейния глас на тия предметни учения, тя постепенно ще те направи учен човек. Ако я слушаш, ще станеш учен човек. Ако не я слушаш, ще станеш такъв, какъвто ти искаш.
към беседата >>
Никой в света не може да ви обере, докато вие не сте го научили как да ви обере.
Следователно там престъпление има. Вие сега имате по едно черно шише. То е вашето богатство. Ако вашето богатство изчезне от черното шише, значи обрали ви. За да ви оберат, къде е причината?
Никой в света не може да ви обере, докато вие не сте го научили как да ви обере.
към беседата >>
Ако природата беше глупава, ти ще бъдеш глупав.
Да обясня математически. Казвате: „Как ще ми докажеш? “ Ще ви обясня. Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен. Времето като дойде, ти ще станеш умен.
Ако природата беше глупава, ти ще бъдеш глупав.
Понеже тя е умна, иска да те изкара от туй първично състояние, от несъзнанието, иска да събуди в тебе съзнанието, да те пробуди към работа – най-елементарната работа, която ще ти даде, ще ти даде една малка форма, една малка задача да се занимаваш. Ако си внимателен, ако слушаш нейния глас на тия предметни учения, тя постепенно ще те направи учен човек. Ако я слушаш, ще станеш учен човек. Ако не я слушаш, ще станеш такъв, какъвто ти искаш.
към беседата >>
Тогава ще ви приведа този пример.
Тогава ще ви приведа този пример.
В Лондон, в едно училище на тия големите мошеници, един професор по кражба учил един от способните ученици как да обира. Учителят му имал един хубав часовник и в ученика един ден се заражда мисълта да обере своя учител, да му вземе часовника. Най-първо, обрал него, взема му часовника. Казва му: „Аз исках, най-първо, да обера тебе, да ти покажа, че научих занаята.“ Той му казва: „Аз не те учих ти мене да обираш, но другите да обираш.“ Питам: този професор ако не беше учил ученика да обира, щеше ли да го обере? Този професор го учил на всичкото изкуство.
към беседата >>
Понеже тя е умна, иска да те изкара от туй първично състояние, от несъзнанието, иска да събуди в тебе съзнанието, да те пробуди към работа – най-елементарната работа, която ще ти даде, ще ти даде една малка форма, една малка задача да се занимаваш.
Казвате: „Как ще ми докажеш? “ Ще ви обясня. Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен. Времето като дойде, ти ще станеш умен. Ако природата беше глупава, ти ще бъдеш глупав.
Понеже тя е умна, иска да те изкара от туй първично състояние, от несъзнанието, иска да събуди в тебе съзнанието, да те пробуди към работа – най-елементарната работа, която ще ти даде, ще ти даде една малка форма, една малка задача да се занимаваш.
Ако си внимателен, ако слушаш нейния глас на тия предметни учения, тя постепенно ще те направи учен човек. Ако я слушаш, ще станеш учен човек. Ако не я слушаш, ще станеш такъв, какъвто ти искаш.
към беседата >>
В Лондон, в едно училище на тия големите мошеници, един професор по кражба учил един от способните ученици как да обира.
Тогава ще ви приведа този пример.
В Лондон, в едно училище на тия големите мошеници, един професор по кражба учил един от способните ученици как да обира.
Учителят му имал един хубав часовник и в ученика един ден се заражда мисълта да обере своя учител, да му вземе часовника. Най-първо, обрал него, взема му часовника. Казва му: „Аз исках, най-първо, да обера тебе, да ти покажа, че научих занаята.“ Той му казва: „Аз не те учих ти мене да обираш, но другите да обираш.“ Питам: този професор ако не беше учил ученика да обира, щеше ли да го обере? Този професор го учил на всичкото изкуство. Аз намирам една слабост в този професор.
към беседата >>
Ако си внимателен, ако слушаш нейния глас на тия предметни учения, тя постепенно ще те направи учен човек.
“ Ще ви обясня. Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен. Времето като дойде, ти ще станеш умен. Ако природата беше глупава, ти ще бъдеш глупав. Понеже тя е умна, иска да те изкара от туй първично състояние, от несъзнанието, иска да събуди в тебе съзнанието, да те пробуди към работа – най-елементарната работа, която ще ти даде, ще ти даде една малка форма, една малка задача да се занимаваш.
Ако си внимателен, ако слушаш нейния глас на тия предметни учения, тя постепенно ще те направи учен човек.
Ако я слушаш, ще станеш учен човек. Ако не я слушаш, ще станеш такъв, какъвто ти искаш.
към беседата >>
Учителят му имал един хубав часовник и в ученика един ден се заражда мисълта да обере своя учител, да му вземе часовника.
Тогава ще ви приведа този пример. В Лондон, в едно училище на тия големите мошеници, един професор по кражба учил един от способните ученици как да обира.
Учителят му имал един хубав часовник и в ученика един ден се заражда мисълта да обере своя учител, да му вземе часовника.
Най-първо, обрал него, взема му часовника. Казва му: „Аз исках, най-първо, да обера тебе, да ти покажа, че научих занаята.“ Той му казва: „Аз не те учих ти мене да обираш, но другите да обираш.“ Питам: този професор ако не беше учил ученика да обира, щеше ли да го обере? Този професор го учил на всичкото изкуство. Аз намирам една слабост в този професор. Къде е тази слабост от страна на професора?
към беседата >>
Ако я слушаш, ще станеш учен човек.
Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен. Времето като дойде, ти ще станеш умен. Ако природата беше глупава, ти ще бъдеш глупав. Понеже тя е умна, иска да те изкара от туй първично състояние, от несъзнанието, иска да събуди в тебе съзнанието, да те пробуди към работа – най-елементарната работа, която ще ти даде, ще ти даде една малка форма, една малка задача да се занимаваш. Ако си внимателен, ако слушаш нейния глас на тия предметни учения, тя постепенно ще те направи учен човек.
Ако я слушаш, ще станеш учен човек.
Ако не я слушаш, ще станеш такъв, какъвто ти искаш.
към беседата >>
Най-първо, обрал него, взема му часовника.
Тогава ще ви приведа този пример. В Лондон, в едно училище на тия големите мошеници, един професор по кражба учил един от способните ученици как да обира. Учителят му имал един хубав часовник и в ученика един ден се заражда мисълта да обере своя учител, да му вземе часовника.
Най-първо, обрал него, взема му часовника.
Казва му: „Аз исках, най-първо, да обера тебе, да ти покажа, че научих занаята.“ Той му казва: „Аз не те учих ти мене да обираш, но другите да обираш.“ Питам: този професор ако не беше учил ученика да обира, щеше ли да го обере? Този професор го учил на всичкото изкуство. Аз намирам една слабост в този професор. Къде е тази слабост от страна на професора? Слабата страна е, че професорът, като учил, не е знаел, че ученикът ще си позволи него да обере, мислил, че той никога няма да посмее да обере него.
към беседата >>
Ако не я слушаш, ще станеш такъв, какъвто ти искаш.
Времето като дойде, ти ще станеш умен. Ако природата беше глупава, ти ще бъдеш глупав. Понеже тя е умна, иска да те изкара от туй първично състояние, от несъзнанието, иска да събуди в тебе съзнанието, да те пробуди към работа – най-елементарната работа, която ще ти даде, ще ти даде една малка форма, една малка задача да се занимаваш. Ако си внимателен, ако слушаш нейния глас на тия предметни учения, тя постепенно ще те направи учен човек. Ако я слушаш, ще станеш учен човек.
Ако не я слушаш, ще станеш такъв, какъвто ти искаш.
към беседата >>
Казва му: „Аз исках, най-първо, да обера тебе, да ти покажа, че научих занаята.“ Той му казва: „Аз не те учих ти мене да обираш, но другите да обираш.“ Питам: този професор ако не беше учил ученика да обира, щеше ли да го обере?
Тогава ще ви приведа този пример. В Лондон, в едно училище на тия големите мошеници, един професор по кражба учил един от способните ученици как да обира. Учителят му имал един хубав часовник и в ученика един ден се заражда мисълта да обере своя учител, да му вземе часовника. Най-първо, обрал него, взема му часовника.
Казва му: „Аз исках, най-първо, да обера тебе, да ти покажа, че научих занаята.“ Той му казва: „Аз не те учих ти мене да обираш, но другите да обираш.“ Питам: този професор ако не беше учил ученика да обира, щеше ли да го обере?
Този професор го учил на всичкото изкуство. Аз намирам една слабост в този професор. Къде е тази слабост от страна на професора? Слабата страна е, че професорът, като учил, не е знаел, че ученикът ще си позволи него да обере, мислил, че той никога няма да посмее да обере него. Ученикът казва: „Дали ще мога да го обера, без той да усети?
към беседата >>
Кое иска човек?
Кое иска човек?
Той иска всякога да бъде невежа. Туй, което природата иска, тя иска всякога учен да станеш. Вие сега разсъждавайте. Учението схващат като едно статическо положение. Кой е ученият човек?
към беседата >>
Този професор го учил на всичкото изкуство.
Тогава ще ви приведа този пример. В Лондон, в едно училище на тия големите мошеници, един професор по кражба учил един от способните ученици как да обира. Учителят му имал един хубав часовник и в ученика един ден се заражда мисълта да обере своя учител, да му вземе часовника. Най-първо, обрал него, взема му часовника. Казва му: „Аз исках, най-първо, да обера тебе, да ти покажа, че научих занаята.“ Той му казва: „Аз не те учих ти мене да обираш, но другите да обираш.“ Питам: този професор ако не беше учил ученика да обира, щеше ли да го обере?
Този професор го учил на всичкото изкуство.
Аз намирам една слабост в този професор. Къде е тази слабост от страна на професора? Слабата страна е, че професорът, като учил, не е знаел, че ученикът ще си позволи него да обере, мислил, че той никога няма да посмее да обере него. Ученикът казва: „Дали ще мога да го обера, без той да усети? “ Ученикът казва: „Аз те обрах, да ти покажа, че съм научил вече това изкуство.“
към беседата >>
Той иска всякога да бъде невежа.
Кое иска човек?
Той иска всякога да бъде невежа.
Туй, което природата иска, тя иска всякога учен да станеш. Вие сега разсъждавайте. Учението схващат като едно статическо положение. Кой е ученият човек? Ученият човек е натоварен, един хамалин.
към беседата >>
Аз намирам една слабост в този професор.
В Лондон, в едно училище на тия големите мошеници, един професор по кражба учил един от способните ученици как да обира. Учителят му имал един хубав часовник и в ученика един ден се заражда мисълта да обере своя учител, да му вземе часовника. Най-първо, обрал него, взема му часовника. Казва му: „Аз исках, най-първо, да обера тебе, да ти покажа, че научих занаята.“ Той му казва: „Аз не те учих ти мене да обираш, но другите да обираш.“ Питам: този професор ако не беше учил ученика да обира, щеше ли да го обере? Този професор го учил на всичкото изкуство.
Аз намирам една слабост в този професор.
Къде е тази слабост от страна на професора? Слабата страна е, че професорът, като учил, не е знаел, че ученикът ще си позволи него да обере, мислил, че той никога няма да посмее да обере него. Ученикът казва: „Дали ще мога да го обера, без той да усети? “ Ученикът казва: „Аз те обрах, да ти покажа, че съм научил вече това изкуство.“
към беседата >>
Туй, което природата иска, тя иска всякога учен да станеш.
Кое иска човек? Той иска всякога да бъде невежа.
Туй, което природата иска, тя иска всякога учен да станеш.
Вие сега разсъждавайте. Учението схващат като едно статическо положение. Кой е ученият човек? Ученият човек е натоварен, един хамалин. Учен човек всеки от вас мога да го направя.
към беседата >>
Къде е тази слабост от страна на професора?
Учителят му имал един хубав часовник и в ученика един ден се заражда мисълта да обере своя учител, да му вземе часовника. Най-първо, обрал него, взема му часовника. Казва му: „Аз исках, най-първо, да обера тебе, да ти покажа, че научих занаята.“ Той му казва: „Аз не те учих ти мене да обираш, но другите да обираш.“ Питам: този професор ако не беше учил ученика да обира, щеше ли да го обере? Този професор го учил на всичкото изкуство. Аз намирам една слабост в този професор.
Къде е тази слабост от страна на професора?
Слабата страна е, че професорът, като учил, не е знаел, че ученикът ще си позволи него да обере, мислил, че той никога няма да посмее да обере него. Ученикът казва: „Дали ще мога да го обера, без той да усети? “ Ученикът казва: „Аз те обрах, да ти покажа, че съм научил вече това изкуство.“
към беседата >>
Вие сега разсъждавайте.
Кое иска човек? Той иска всякога да бъде невежа. Туй, което природата иска, тя иска всякога учен да станеш.
Вие сега разсъждавайте.
Учението схващат като едно статическо положение. Кой е ученият човек? Ученият човек е натоварен, един хамалин. Учен човек всеки от вас мога да го направя. Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант.
към беседата >>
Слабата страна е, че професорът, като учил, не е знаел, че ученикът ще си позволи него да обере, мислил, че той никога няма да посмее да обере него.
Най-първо, обрал него, взема му часовника. Казва му: „Аз исках, най-първо, да обера тебе, да ти покажа, че научих занаята.“ Той му казва: „Аз не те учих ти мене да обираш, но другите да обираш.“ Питам: този професор ако не беше учил ученика да обира, щеше ли да го обере? Този професор го учил на всичкото изкуство. Аз намирам една слабост в този професор. Къде е тази слабост от страна на професора?
Слабата страна е, че професорът, като учил, не е знаел, че ученикът ще си позволи него да обере, мислил, че той никога няма да посмее да обере него.
Ученикът казва: „Дали ще мога да го обера, без той да усети? “ Ученикът казва: „Аз те обрах, да ти покажа, че съм научил вече това изкуство.“
към беседата >>
Учението схващат като едно статическо положение.
Кое иска човек? Той иска всякога да бъде невежа. Туй, което природата иска, тя иска всякога учен да станеш. Вие сега разсъждавайте.
Учението схващат като едно статическо положение.
Кой е ученият човек? Ученият човек е натоварен, един хамалин. Учен човек всеки от вас мога да го направя. Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант. То е смешно.
към беседата >>
Ученикът казва: „Дали ще мога да го обера, без той да усети?
Казва му: „Аз исках, най-първо, да обера тебе, да ти покажа, че научих занаята.“ Той му казва: „Аз не те учих ти мене да обираш, но другите да обираш.“ Питам: този професор ако не беше учил ученика да обира, щеше ли да го обере? Този професор го учил на всичкото изкуство. Аз намирам една слабост в този професор. Къде е тази слабост от страна на професора? Слабата страна е, че професорът, като учил, не е знаел, че ученикът ще си позволи него да обере, мислил, че той никога няма да посмее да обере него.
Ученикът казва: „Дали ще мога да го обера, без той да усети?
“ Ученикът казва: „Аз те обрах, да ти покажа, че съм научил вече това изкуство.“
към беседата >>
Кой е ученият човек?
Кое иска човек? Той иска всякога да бъде невежа. Туй, което природата иска, тя иска всякога учен да станеш. Вие сега разсъждавайте. Учението схващат като едно статическо положение.
Кой е ученият човек?
Ученият човек е натоварен, един хамалин. Учен човек всеки от вас мога да го направя. Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант. То е смешно. Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика.
към беседата >>
“ Ученикът казва: „Аз те обрах, да ти покажа, че съм научил вече това изкуство.“
Този професор го учил на всичкото изкуство. Аз намирам една слабост в този професор. Къде е тази слабост от страна на професора? Слабата страна е, че професорът, като учил, не е знаел, че ученикът ще си позволи него да обере, мислил, че той никога няма да посмее да обере него. Ученикът казва: „Дали ще мога да го обера, без той да усети?
“ Ученикът казва: „Аз те обрах, да ти покажа, че съм научил вече това изкуство.“
към беседата >>
Ученият човек е натоварен, един хамалин.
Той иска всякога да бъде невежа. Туй, което природата иска, тя иска всякога учен да станеш. Вие сега разсъждавайте. Учението схващат като едно статическо положение. Кой е ученият човек?
Ученият човек е натоварен, един хамалин.
Учен човек всеки от вас мога да го направя. Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант. То е смешно. Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика. Много хора има, които са учени, натоварени със знание.
към беседата >>
Ето де вие правите погрешка.
Ето де вие правите погрешка.
Един ден ви се ревне да имате слуга – пръв слуга, който ще се яви в света да ви слугува, той е дяволът. Той ще дойде да се представи: „Я ме научи на тази добродетел. Ти имаш знания.“ Той смирен ще дойде. Да знаете, че той ще ви обере. На ученика в света не му трябват слуги.
към беседата >>
Учен човек всеки от вас мога да го направя.
Туй, което природата иска, тя иска всякога учен да станеш. Вие сега разсъждавайте. Учението схващат като едно статическо положение. Кой е ученият човек? Ученият човек е натоварен, един хамалин.
Учен човек всеки от вас мога да го направя.
Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант. То е смешно. Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика. Много хора има, които са учени, натоварени със знание. Един математик казва едно грамадно число: един билион.
към беседата >>
Един ден ви се ревне да имате слуга – пръв слуга, който ще се яви в света да ви слугува, той е дяволът.
Ето де вие правите погрешка.
Един ден ви се ревне да имате слуга – пръв слуга, който ще се яви в света да ви слугува, той е дяволът.
Той ще дойде да се представи: „Я ме научи на тази добродетел. Ти имаш знания.“ Той смирен ще дойде. Да знаете, че той ще ви обере. На ученика в света не му трябват слуги. Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере.
към беседата >>
Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант.
Вие сега разсъждавайте. Учението схващат като едно статическо положение. Кой е ученият човек? Ученият човек е натоварен, един хамалин. Учен човек всеки от вас мога да го направя.
Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант.
То е смешно. Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика. Много хора има, които са учени, натоварени със знание. Един математик казва едно грамадно число: един билион. Той не знае какво нещо е един билион.
към беседата >>
Той ще дойде да се представи: „Я ме научи на тази добродетел.
Ето де вие правите погрешка. Един ден ви се ревне да имате слуга – пръв слуга, който ще се яви в света да ви слугува, той е дяволът.
Той ще дойде да се представи: „Я ме научи на тази добродетел.
Ти имаш знания.“ Той смирен ще дойде. Да знаете, че той ще ви обере. На ученика в света не му трябват слуги. Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере. Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът.
към беседата >>
То е смешно.
Учението схващат като едно статическо положение. Кой е ученият човек? Ученият човек е натоварен, един хамалин. Учен човек всеки от вас мога да го направя. Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант.
То е смешно.
Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика. Много хора има, които са учени, натоварени със знание. Един математик казва едно грамадно число: един билион. Той не знае какво нещо е един билион. В ума му седи една идея неразбрана.
към беседата >>
Ти имаш знания.“ Той смирен ще дойде.
Ето де вие правите погрешка. Един ден ви се ревне да имате слуга – пръв слуга, който ще се яви в света да ви слугува, той е дяволът. Той ще дойде да се представи: „Я ме научи на тази добродетел.
Ти имаш знания.“ Той смирен ще дойде.
Да знаете, че той ще ви обере. На ученика в света не му трябват слуги. Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере. Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът. Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа.
към беседата >>
Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика.
Кой е ученият човек? Ученият човек е натоварен, един хамалин. Учен човек всеки от вас мога да го направя. Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант. То е смешно.
Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика.
Много хора има, които са учени, натоварени със знание. Един математик казва едно грамадно число: един билион. Той не знае какво нещо е един билион. В ума му седи една идея неразбрана. Казва: „Parlez-vous français?
към беседата >>
Да знаете, че той ще ви обере.
Ето де вие правите погрешка. Един ден ви се ревне да имате слуга – пръв слуга, който ще се яви в света да ви слугува, той е дяволът. Той ще дойде да се представи: „Я ме научи на тази добродетел. Ти имаш знания.“ Той смирен ще дойде.
Да знаете, че той ще ви обере.
На ученика в света не му трябват слуги. Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере. Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът. Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа. Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове.
към беседата >>
Много хора има, които са учени, натоварени със знание.
Ученият човек е натоварен, един хамалин. Учен човек всеки от вас мога да го направя. Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант. То е смешно. Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика.
Много хора има, които са учени, натоварени със знание.
Един математик казва едно грамадно число: един билион. Той не знае какво нещо е един билион. В ума му седи една идея неразбрана. Казва: „Parlez-vous français? “ (фр.
към беседата >>
На ученика в света не му трябват слуги.
Ето де вие правите погрешка. Един ден ви се ревне да имате слуга – пръв слуга, който ще се яви в света да ви слугува, той е дяволът. Той ще дойде да се представи: „Я ме научи на тази добродетел. Ти имаш знания.“ Той смирен ще дойде. Да знаете, че той ще ви обере.
На ученика в света не му трябват слуги.
Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере. Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът. Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа. Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове. Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли.
към беседата >>
Един математик казва едно грамадно число: един билион.
Учен човек всеки от вас мога да го направя. Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант. То е смешно. Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика. Много хора има, които са учени, натоварени със знание.
Един математик казва едно грамадно число: един билион.
Той не знае какво нещо е един билион. В ума му седи една идея неразбрана. Казва: „Parlez-vous français? “ (фр. „Говорите ли френски?
към беседата >>
Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере.
Един ден ви се ревне да имате слуга – пръв слуга, който ще се яви в света да ви слугува, той е дяволът. Той ще дойде да се представи: „Я ме научи на тази добродетел. Ти имаш знания.“ Той смирен ще дойде. Да знаете, че той ще ви обере. На ученика в света не му трябват слуги.
Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере.
Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът. Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа. Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове. Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли. Тъй седи законът.
към беседата >>
Той не знае какво нещо е един билион.
Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант. То е смешно. Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика. Много хора има, които са учени, натоварени със знание. Един математик казва едно грамадно число: един билион.
Той не знае какво нещо е един билион.
В ума му седи една идея неразбрана. Казва: „Parlez-vous français? “ (фр. „Говорите ли френски? “) Като каже така, той французин ли е?
към беседата >>
Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът.
Той ще дойде да се представи: „Я ме научи на тази добродетел. Ти имаш знания.“ Той смирен ще дойде. Да знаете, че той ще ви обере. На ученика в света не му трябват слуги. Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере.
Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът.
Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа. Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове. Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли. Тъй седи законът. Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка.
към беседата >>
В ума му седи една идея неразбрана.
То е смешно. Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика. Много хора има, които са учени, натоварени със знание. Един математик казва едно грамадно число: един билион. Той не знае какво нещо е един билион.
В ума му седи една идея неразбрана.
Казва: „Parlez-vous français? “ (фр. „Говорите ли френски? “) Като каже така, той французин ли е? Като кажеш: „Знаеш ли български?
към беседата >>
Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа.
Ти имаш знания.“ Той смирен ще дойде. Да знаете, че той ще ви обере. На ученика в света не му трябват слуги. Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере. Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът.
Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа.
Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове. Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли. Тъй седи законът. Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка. Не че е лошо да разчиташ.
към беседата >>
Казва: „Parlez-vous français?
Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика. Много хора има, които са учени, натоварени със знание. Един математик казва едно грамадно число: един билион. Той не знае какво нещо е един билион. В ума му седи една идея неразбрана.
Казва: „Parlez-vous français?
“ (фр. „Говорите ли френски? “) Като каже така, той французин ли е? Като кажеш: „Знаеш ли български? “, ти българин ли си?
към беседата >>
Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове.
Да знаете, че той ще ви обере. На ученика в света не му трябват слуги. Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере. Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът. Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа.
Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове.
Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли. Тъй седи законът. Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка. Не че е лошо да разчиташ. Разчитай на туй, което Бог ти е дал.
към беседата >>
“ (фр.
Много хора има, които са учени, натоварени със знание. Един математик казва едно грамадно число: един билион. Той не знае какво нещо е един билион. В ума му седи една идея неразбрана. Казва: „Parlez-vous français?
“ (фр.
„Говорите ли френски? “) Като каже така, той французин ли е? Като кажеш: „Знаеш ли български? “, ти българин ли си? Ни най-малко.
към беседата >>
Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли.
На ученика в света не му трябват слуги. Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере. Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът. Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа. Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове.
Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли.
Тъй седи законът. Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка. Не че е лошо да разчиташ. Разчитай на туй, което Бог ти е дал. Законът е така.
към беседата >>
„Говорите ли френски?
Един математик казва едно грамадно число: един билион. Той не знае какво нещо е един билион. В ума му седи една идея неразбрана. Казва: „Parlez-vous français? “ (фр.
„Говорите ли френски?
“) Като каже така, той французин ли е? Като кажеш: „Знаеш ли български? “, ти българин ли си? Ни най-малко. Сега вие от кои учени хора искате да бъдете?
към беседата >>
Тъй седи законът.
Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере. Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът. Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа. Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове. Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли.
Тъй седи законът.
Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка. Не че е лошо да разчиташ. Разчитай на туй, което Бог ти е дал. Законът е така. Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар.
към беседата >>
“) Като каже така, той французин ли е?
Той не знае какво нещо е един билион. В ума му седи една идея неразбрана. Казва: „Parlez-vous français? “ (фр. „Говорите ли френски?
“) Като каже така, той французин ли е?
Като кажеш: „Знаеш ли български? “, ти българин ли си? Ни най-малко. Сега вие от кои учени хора искате да бъдете?
към беседата >>
Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка.
Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът. Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа. Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове. Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли. Тъй седи законът.
Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка.
Не че е лошо да разчиташ. Разчитай на туй, което Бог ти е дал. Законът е така. Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар. Тези работи ги разбирате.
към беседата >>
Като кажеш: „Знаеш ли български?
В ума му седи една идея неразбрана. Казва: „Parlez-vous français? “ (фр. „Говорите ли френски? “) Като каже така, той французин ли е?
Като кажеш: „Знаеш ли български?
“, ти българин ли си? Ни най-малко. Сега вие от кои учени хора искате да бъдете?
към беседата >>
Не че е лошо да разчиташ.
Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа. Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове. Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли. Тъй седи законът. Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка.
Не че е лошо да разчиташ.
Разчитай на туй, което Бог ти е дал. Законът е така. Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар. Тези работи ги разбирате. Погрешките на какво се дължат?
към беседата >>
“, ти българин ли си?
Казва: „Parlez-vous français? “ (фр. „Говорите ли френски? “) Като каже така, той французин ли е? Като кажеш: „Знаеш ли български?
“, ти българин ли си?
Ни най-малко. Сега вие от кои учени хора искате да бъдете?
към беседата >>
Разчитай на туй, което Бог ти е дал.
Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове. Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли. Тъй седи законът. Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка. Не че е лошо да разчиташ.
Разчитай на туй, което Бог ти е дал.
Законът е така. Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар. Тези работи ги разбирате. Погрешките на какво се дължат? Те не се дължат на вас.
към беседата >>
Ни най-малко.
“ (фр. „Говорите ли френски? “) Като каже така, той французин ли е? Като кажеш: „Знаеш ли български? “, ти българин ли си?
Ни най-малко.
Сега вие от кои учени хора искате да бъдете?
към беседата >>
Законът е така.
Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли. Тъй седи законът. Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка. Не че е лошо да разчиташ. Разчитай на туй, което Бог ти е дал.
Законът е така.
Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар. Тези работи ги разбирате. Погрешките на какво се дължат? Те не се дължат на вас. Те се дължат на вашите слуги.
към беседата >>
Сега вие от кои учени хора искате да бъдете?
„Говорите ли френски? “) Като каже така, той французин ли е? Като кажеш: „Знаеш ли български? “, ти българин ли си? Ни най-малко.
Сега вие от кои учени хора искате да бъдете?
към беседата >>
Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар.
Тъй седи законът. Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка. Не че е лошо да разчиташ. Разчитай на туй, което Бог ти е дал. Законът е така.
Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар.
Тези работи ги разбирате. Погрешките на какво се дължат? Те не се дължат на вас. Те се дължат на вашите слуги. Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря.
към беседата >>
Някой казва: „Да дойде вдъхновението.“ Някои не искат да учат, искат знанието да дойде по един лесен начин.
Някой казва: „Да дойде вдъхновението.“ Някои не искат да учат, искат знанието да дойде по един лесен начин.
То не иде по лесен начин. Няма по-лесен начин – щом си в природата, вярвай. Кажи: „Ще бъда учен човек, защото природата е учена. Не може аз да не бъда учен човек. Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг.
към беседата >>
Тези работи ги разбирате.
Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка. Не че е лошо да разчиташ. Разчитай на туй, което Бог ти е дал. Законът е така. Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар.
Тези работи ги разбирате.
Погрешките на какво се дължат? Те не се дължат на вас. Те се дължат на вашите слуги. Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря. Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга.
към беседата >>
То не иде по лесен начин.
Някой казва: „Да дойде вдъхновението.“ Някои не искат да учат, искат знанието да дойде по един лесен начин.
То не иде по лесен начин.
Няма по-лесен начин – щом си в природата, вярвай. Кажи: „Ще бъда учен човек, защото природата е учена. Не може аз да не бъда учен човек. Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг. Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ.
към беседата >>
Погрешките на какво се дължат?
Не че е лошо да разчиташ. Разчитай на туй, което Бог ти е дал. Законът е така. Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар. Тези работи ги разбирате.
Погрешките на какво се дължат?
Те не се дължат на вас. Те се дължат на вашите слуги. Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря. Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга. Ти ще се научиш да им слугуваш.
към беседата >>
Няма по-лесен начин – щом си в природата, вярвай.
Някой казва: „Да дойде вдъхновението.“ Някои не искат да учат, искат знанието да дойде по един лесен начин. То не иде по лесен начин.
Няма по-лесен начин – щом си в природата, вярвай.
Кажи: „Ще бъда учен човек, защото природата е учена. Не може аз да не бъда учен човек. Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг. Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ. Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи?
към беседата >>
Те не се дължат на вас.
Разчитай на туй, което Бог ти е дал. Законът е така. Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар. Тези работи ги разбирате. Погрешките на какво се дължат?
Те не се дължат на вас.
Те се дължат на вашите слуги. Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря. Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга. Ти ще се научиш да им слугуваш. След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват.
към беседата >>
Кажи: „Ще бъда учен човек, защото природата е учена.
Някой казва: „Да дойде вдъхновението.“ Някои не искат да учат, искат знанието да дойде по един лесен начин. То не иде по лесен начин. Няма по-лесен начин – щом си в природата, вярвай.
Кажи: „Ще бъда учен човек, защото природата е учена.
Не може аз да не бъда учен човек. Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг. Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ. Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи? Като го извадиш от огъня, ще изстине.
към беседата >>
Те се дължат на вашите слуги.
Законът е така. Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар. Тези работи ги разбирате. Погрешките на какво се дължат? Те не се дължат на вас.
Те се дължат на вашите слуги.
Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря. Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга. Ти ще се научиш да им слугуваш. След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват. Да бъдеш слуга, значи да се учиш.
към беседата >>
Не може аз да не бъда учен човек.
Някой казва: „Да дойде вдъхновението.“ Някои не искат да учат, искат знанието да дойде по един лесен начин. То не иде по лесен начин. Няма по-лесен начин – щом си в природата, вярвай. Кажи: „Ще бъда учен човек, защото природата е учена.
Не може аз да не бъда учен човек.
Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг. Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ. Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи? Като го извадиш от огъня, ще изстине. Следователно огънят изменя състоянието на желязото, нагорещява го.
към беседата >>
Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря.
Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар. Тези работи ги разбирате. Погрешките на какво се дължат? Те не се дължат на вас. Те се дължат на вашите слуги.
Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря.
Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга. Ти ще се научиш да им слугуваш. След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват. Да бъдеш слуга, значи да се учиш. Няма какво да учиш ума си.
към беседата >>
Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг.
Някой казва: „Да дойде вдъхновението.“ Някои не искат да учат, искат знанието да дойде по един лесен начин. То не иде по лесен начин. Няма по-лесен начин – щом си в природата, вярвай. Кажи: „Ще бъда учен човек, защото природата е учена. Не може аз да не бъда учен човек.
Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг.
Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ. Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи? Като го извадиш от огъня, ще изстине. Следователно огънят изменя състоянието на желязото, нагорещява го. Като е горещо желязото, прави пакост.
към беседата >>
Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга.
Тези работи ги разбирате. Погрешките на какво се дължат? Те не се дължат на вас. Те се дължат на вашите слуги. Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря.
Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга.
Ти ще се научиш да им слугуваш. След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват. Да бъдеш слуга, значи да се учиш. Няма какво да учиш ума си. Умът, той е професор, знае.
към беседата >>
Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ.
То не иде по лесен начин. Няма по-лесен начин – щом си в природата, вярвай. Кажи: „Ще бъда учен човек, защото природата е учена. Не може аз да не бъда учен човек. Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг.
Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ.
Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи? Като го извадиш от огъня, ще изстине. Следователно огънят изменя състоянието на желязото, нагорещява го. Като е горещо желязото, прави пакост. Ако туй горещото желязо падне върху ръката, ще те изгори.
към беседата >>
Ти ще се научиш да им слугуваш.
Погрешките на какво се дължат? Те не се дължат на вас. Те се дължат на вашите слуги. Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря. Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга.
Ти ще се научиш да им слугуваш.
След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват. Да бъдеш слуга, значи да се учиш. Няма какво да учиш ума си. Умът, той е професор, знае. Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш.
към беседата >>
Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи?
Няма по-лесен начин – щом си в природата, вярвай. Кажи: „Ще бъда учен човек, защото природата е учена. Не може аз да не бъда учен човек. Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг. Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ.
Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи?
Като го извадиш от огъня, ще изстине. Следователно огънят изменя състоянието на желязото, нагорещява го. Като е горещо желязото, прави пакост. Ако туй горещото желязо падне върху ръката, ще те изгори. Извадиш желязото, изстине.
към беседата >>
След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват.
Те не се дължат на вас. Те се дължат на вашите слуги. Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря. Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга. Ти ще се научиш да им слугуваш.
След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват.
Да бъдеш слуга, значи да се учиш. Няма какво да учиш ума си. Умът, той е професор, знае. Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш. Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш.
към беседата >>
Като го извадиш от огъня, ще изстине.
Кажи: „Ще бъда учен човек, защото природата е учена. Не може аз да не бъда учен човек. Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг. Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ. Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи?
Като го извадиш от огъня, ще изстине.
Следователно огънят изменя състоянието на желязото, нагорещява го. Като е горещо желязото, прави пакост. Ако туй горещото желязо падне върху ръката, ще те изгори. Извадиш желязото, изстине. Ако го туриш на тебе, пак те изстудява.
към беседата >>
Да бъдеш слуга, значи да се учиш.
Те се дължат на вашите слуги. Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря. Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга. Ти ще се научиш да им слугуваш. След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват.
Да бъдеш слуга, значи да се учиш.
Няма какво да учиш ума си. Умът, той е професор, знае. Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш. Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш. Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш.
към беседата >>
Следователно огънят изменя състоянието на желязото, нагорещява го.
Не може аз да не бъда учен човек. Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг. Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ. Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи? Като го извадиш от огъня, ще изстине.
Следователно огънят изменя състоянието на желязото, нагорещява го.
Като е горещо желязото, прави пакост. Ако туй горещото желязо падне върху ръката, ще те изгори. Извадиш желязото, изстине. Ако го туриш на тебе, пак те изстудява.
към беседата >>
Няма какво да учиш ума си.
Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря. Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга. Ти ще се научиш да им слугуваш. След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват. Да бъдеш слуга, значи да се учиш.
Няма какво да учиш ума си.
Умът, той е професор, знае. Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш. Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш. Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш. Те са много учени.
към беседата >>
Като е горещо желязото, прави пакост.
Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг. Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ. Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи? Като го извадиш от огъня, ще изстине. Следователно огънят изменя състоянието на желязото, нагорещява го.
Като е горещо желязото, прави пакост.
Ако туй горещото желязо падне върху ръката, ще те изгори. Извадиш желязото, изстине. Ако го туриш на тебе, пак те изстудява.
към беседата >>
Умът, той е професор, знае.
Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга. Ти ще се научиш да им слугуваш. След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват. Да бъдеш слуга, значи да се учиш. Няма какво да учиш ума си.
Умът, той е професор, знае.
Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш. Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш. Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш. Те са много учени. Човешкото сърце е много учено.
към беседата >>
Ако туй горещото желязо падне върху ръката, ще те изгори.
Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ. Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи? Като го извадиш от огъня, ще изстине. Следователно огънят изменя състоянието на желязото, нагорещява го. Като е горещо желязото, прави пакост.
Ако туй горещото желязо падне върху ръката, ще те изгори.
Извадиш желязото, изстине. Ако го туриш на тебе, пак те изстудява.
към беседата >>
Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш.
Ти ще се научиш да им слугуваш. След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват. Да бъдеш слуга, значи да се учиш. Няма какво да учиш ума си. Умът, той е професор, знае.
Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш.
Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш. Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш. Те са много учени. Човешкото сърце е много учено. Умът е учен.
към беседата >>
Извадиш желязото, изстине.
Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи? Като го извадиш от огъня, ще изстине. Следователно огънят изменя състоянието на желязото, нагорещява го. Като е горещо желязото, прави пакост. Ако туй горещото желязо падне върху ръката, ще те изгори.
Извадиш желязото, изстине.
Ако го туриш на тебе, пак те изстудява.
към беседата >>
Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш.
След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват. Да бъдеш слуга, значи да се учиш. Няма какво да учиш ума си. Умът, той е професор, знае. Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш.
Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш.
Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш. Те са много учени. Човешкото сърце е много учено. Умът е учен. Сърцето казва: „Каквато погрешка аз направя, аз я изправям.“ От вашето гледище сърцето прави погрешки.
към беседата >>
Ако го туриш на тебе, пак те изстудява.
Като го извадиш от огъня, ще изстине. Следователно огънят изменя състоянието на желязото, нагорещява го. Като е горещо желязото, прави пакост. Ако туй горещото желязо падне върху ръката, ще те изгори. Извадиш желязото, изстине.
Ако го туриш на тебе, пак те изстудява.
към беседата >>
Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш.
Да бъдеш слуга, значи да се учиш. Няма какво да учиш ума си. Умът, той е професор, знае. Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш. Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш.
Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш.
Те са много учени. Човешкото сърце е много учено. Умът е учен. Сърцето казва: „Каквато погрешка аз направя, аз я изправям.“ От вашето гледище сърцето прави погрешки. Кога прави погрешки?
към беседата >>
Питам тогава: как ще направите желязото нито да те изгаря, нито да те изстудява?
Питам тогава: как ще направите желязото нито да те изгаря, нито да те изстудява?
Можете ли да направите един човек нито лош, нито добър? Как ще го направите? Нали казвате: да бъде неутрален. Вие търсите смисъла на живота. Какъв е смисълът на живота?
към беседата >>
Те са много учени.
Няма какво да учиш ума си. Умът, той е професор, знае. Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш. Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш. Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш.
Те са много учени.
Човешкото сърце е много учено. Умът е учен. Сърцето казва: „Каквато погрешка аз направя, аз я изправям.“ От вашето гледище сърцето прави погрешки. Кога прави погрешки? Когато вие го направите слуга на вас, то прави погрешки.
към беседата >>
Можете ли да направите един човек нито лош, нито добър?
Питам тогава: как ще направите желязото нито да те изгаря, нито да те изстудява?
Можете ли да направите един човек нито лош, нито добър?
Как ще го направите? Нали казвате: да бъде неутрален. Вие търсите смисъла на живота. Какъв е смисълът на живота? Смисълът на детето е да остарее.
към беседата >>
Човешкото сърце е много учено.
Умът, той е професор, знае. Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш. Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш. Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш. Те са много учени.
Човешкото сърце е много учено.
Умът е учен. Сърцето казва: „Каквато погрешка аз направя, аз я изправям.“ От вашето гледище сърцето прави погрешки. Кога прави погрешки? Когато вие го направите слуга на вас, то прави погрешки. Когато вие станете слуга на сърцето, то няма да прави погрешки.
към беседата >>
Как ще го направите?
Питам тогава: как ще направите желязото нито да те изгаря, нито да те изстудява? Можете ли да направите един човек нито лош, нито добър?
Как ще го направите?
Нали казвате: да бъде неутрален. Вие търсите смисъла на живота. Какъв е смисълът на живота? Смисълът на детето е да остарее. Какъв е смисълът на стария?
към беседата >>
Умът е учен.
Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш. Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш. Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш. Те са много учени. Човешкото сърце е много учено.
Умът е учен.
Сърцето казва: „Каквато погрешка аз направя, аз я изправям.“ От вашето гледище сърцето прави погрешки. Кога прави погрешки? Когато вие го направите слуга на вас, то прави погрешки. Когато вие станете слуга на сърцето, то няма да прави погрешки.
към беседата >>
Нали казвате: да бъде неутрален.
Питам тогава: как ще направите желязото нито да те изгаря, нито да те изстудява? Можете ли да направите един човек нито лош, нито добър? Как ще го направите?
Нали казвате: да бъде неутрален.
Вие търсите смисъла на живота. Какъв е смисълът на живота? Смисълът на детето е да остарее. Какъв е смисълът на стария? Да се подмлади, да се сменят две състояния.
към беседата >>
Сърцето казва: „Каквато погрешка аз направя, аз я изправям.“ От вашето гледище сърцето прави погрешки.
Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш. Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш. Те са много учени. Човешкото сърце е много учено. Умът е учен.
Сърцето казва: „Каквато погрешка аз направя, аз я изправям.“ От вашето гледище сърцето прави погрешки.
Кога прави погрешки? Когато вие го направите слуга на вас, то прави погрешки. Когато вие станете слуга на сърцето, то няма да прави погрешки.
към беседата >>
Вие търсите смисъла на живота.
Питам тогава: как ще направите желязото нито да те изгаря, нито да те изстудява? Можете ли да направите един човек нито лош, нито добър? Как ще го направите? Нали казвате: да бъде неутрален.
Вие търсите смисъла на живота.
Какъв е смисълът на живота? Смисълът на детето е да остарее. Какъв е смисълът на стария? Да се подмлади, да се сменят две състояния. Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес.
към беседата >>
Кога прави погрешки?
Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш. Те са много учени. Човешкото сърце е много учено. Умът е учен. Сърцето казва: „Каквато погрешка аз направя, аз я изправям.“ От вашето гледище сърцето прави погрешки.
Кога прави погрешки?
Когато вие го направите слуга на вас, то прави погрешки. Когато вие станете слуга на сърцето, то няма да прави погрешки.
към беседата >>
Какъв е смисълът на живота?
Питам тогава: как ще направите желязото нито да те изгаря, нито да те изстудява? Можете ли да направите един човек нито лош, нито добър? Как ще го направите? Нали казвате: да бъде неутрален. Вие търсите смисъла на живота.
Какъв е смисълът на живота?
Смисълът на детето е да остарее. Какъв е смисълът на стария? Да се подмлади, да се сменят две състояния. Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес. Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха.
към беседата >>
Когато вие го направите слуга на вас, то прави погрешки.
Те са много учени. Човешкото сърце е много учено. Умът е учен. Сърцето казва: „Каквато погрешка аз направя, аз я изправям.“ От вашето гледище сърцето прави погрешки. Кога прави погрешки?
Когато вие го направите слуга на вас, то прави погрешки.
Когато вие станете слуга на сърцето, то няма да прави погрешки.
към беседата >>
Смисълът на детето е да остарее.
Можете ли да направите един човек нито лош, нито добър? Как ще го направите? Нали казвате: да бъде неутрален. Вие търсите смисъла на живота. Какъв е смисълът на живота?
Смисълът на детето е да остарее.
Какъв е смисълът на стария? Да се подмлади, да се сменят две състояния. Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес. Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха. Сух си, ти си изгубил тази пластичност.
към беседата >>
Когато вие станете слуга на сърцето, то няма да прави погрешки.
Човешкото сърце е много учено. Умът е учен. Сърцето казва: „Каквато погрешка аз направя, аз я изправям.“ От вашето гледище сърцето прави погрешки. Кога прави погрешки? Когато вие го направите слуга на вас, то прави погрешки.
Когато вие станете слуга на сърцето, то няма да прави погрешки.
към беседата >>
Какъв е смисълът на стария?
Как ще го направите? Нали казвате: да бъде неутрален. Вие търсите смисъла на живота. Какъв е смисълът на живота? Смисълът на детето е да остарее.
Какъв е смисълът на стария?
Да се подмлади, да се сменят две състояния. Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес. Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха. Сух си, ти си изгубил тази пластичност. Старият, като върви, мисли, че за младини е силата.
към беседата >>
Сега аз да ви приведа един пример.
Сега аз да ви приведа един пример.
Вас ви се вижда чудно как е възможно тъй. Допуснете, че вие сте баща, имате много красива дъщеря. Ако вие сам ходите на бакалницата, дъщеря ви седи вкъщи и се учи, питам, младите момци ще целуват ли, ще прегръщат ли дъщеря ви? Тя ще бъде чиста, няма да се окаля. Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля.
към беседата >>
Да се подмлади, да се сменят две състояния.
Нали казвате: да бъде неутрален. Вие търсите смисъла на живота. Какъв е смисълът на живота? Смисълът на детето е да остарее. Какъв е смисълът на стария?
Да се подмлади, да се сменят две състояния.
Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес. Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха. Сух си, ти си изгубил тази пластичност. Старият, като върви, мисли, че за младини е силата. Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите.
към беседата >>
Вас ви се вижда чудно как е възможно тъй.
Сега аз да ви приведа един пример.
Вас ви се вижда чудно как е възможно тъй.
Допуснете, че вие сте баща, имате много красива дъщеря. Ако вие сам ходите на бакалницата, дъщеря ви седи вкъщи и се учи, питам, младите момци ще целуват ли, ще прегръщат ли дъщеря ви? Тя ще бъде чиста, няма да се окаля. Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля. Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума.
към беседата >>
Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес.
Вие търсите смисъла на живота. Какъв е смисълът на живота? Смисълът на детето е да остарее. Какъв е смисълът на стария? Да се подмлади, да се сменят две състояния.
Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес.
Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха. Сух си, ти си изгубил тази пластичност. Старият, като върви, мисли, че за младини е силата. Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите. Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги.
към беседата >>
Допуснете, че вие сте баща, имате много красива дъщеря.
Сега аз да ви приведа един пример. Вас ви се вижда чудно как е възможно тъй.
Допуснете, че вие сте баща, имате много красива дъщеря.
Ако вие сам ходите на бакалницата, дъщеря ви седи вкъщи и се учи, питам, младите момци ще целуват ли, ще прегръщат ли дъщеря ви? Тя ще бъде чиста, няма да се окаля. Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля. Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума. Аз това подразбирам.
към беседата >>
Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха.
Какъв е смисълът на живота? Смисълът на детето е да остарее. Какъв е смисълът на стария? Да се подмлади, да се сменят две състояния. Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес.
Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха.
Сух си, ти си изгубил тази пластичност. Старият, като върви, мисли, че за младини е силата. Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите. Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги. Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка.
към беседата >>
Ако вие сам ходите на бакалницата, дъщеря ви седи вкъщи и се учи, питам, младите момци ще целуват ли, ще прегръщат ли дъщеря ви?
Сега аз да ви приведа един пример. Вас ви се вижда чудно как е възможно тъй. Допуснете, че вие сте баща, имате много красива дъщеря.
Ако вие сам ходите на бакалницата, дъщеря ви седи вкъщи и се учи, питам, младите момци ще целуват ли, ще прегръщат ли дъщеря ви?
Тя ще бъде чиста, няма да се окаля. Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля. Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума. Аз това подразбирам. Ако ти слугуваш на сърцето, ти ще го предпазваш от лошото влияние на света.
към беседата >>
Сух си, ти си изгубил тази пластичност.
Смисълът на детето е да остарее. Какъв е смисълът на стария? Да се подмлади, да се сменят две състояния. Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес. Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха.
Сух си, ти си изгубил тази пластичност.
Старият, като върви, мисли, че за младини е силата. Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите. Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги. Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка. Дядото казва: „Чакай!
към беседата >>
Тя ще бъде чиста, няма да се окаля.
Сега аз да ви приведа един пример. Вас ви се вижда чудно как е възможно тъй. Допуснете, че вие сте баща, имате много красива дъщеря. Ако вие сам ходите на бакалницата, дъщеря ви седи вкъщи и се учи, питам, младите момци ще целуват ли, ще прегръщат ли дъщеря ви?
Тя ще бъде чиста, няма да се окаля.
Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля. Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума. Аз това подразбирам. Ако ти слугуваш на сърцето, ти ще го предпазваш от лошото влияние на света. Ако накараш сърцето да ти слугува, то ще направи погрешка, без да иска.
към беседата >>
Старият, като върви, мисли, че за младини е силата.
Какъв е смисълът на стария? Да се подмлади, да се сменят две състояния. Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес. Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха. Сух си, ти си изгубил тази пластичност.
Старият, като върви, мисли, че за младини е силата.
Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите. Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги. Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка. Дядото казва: „Чакай! “ Той потича, потича десет–двайсет крачки, казва: „Ще ти кажа аз тебе.“ Краката не държат, той не иска да изяви своята слабост, не може да бяга, казва: „Мен, като стар човек, не ми е позволено да гоня едно дете.“ Той се лъже.
към беседата >>
Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля.
Сега аз да ви приведа един пример. Вас ви се вижда чудно как е възможно тъй. Допуснете, че вие сте баща, имате много красива дъщеря. Ако вие сам ходите на бакалницата, дъщеря ви седи вкъщи и се учи, питам, младите момци ще целуват ли, ще прегръщат ли дъщеря ви? Тя ще бъде чиста, няма да се окаля.
Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля.
Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума. Аз това подразбирам. Ако ти слугуваш на сърцето, ти ще го предпазваш от лошото влияние на света. Ако накараш сърцето да ти слугува, то ще направи погрешка, без да иска. Сърцето много пъти е направило известни погрешки, без да са негови.
към беседата >>
Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите.
Да се подмлади, да се сменят две състояния. Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес. Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха. Сух си, ти си изгубил тази пластичност. Старият, като върви, мисли, че за младини е силата.
Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите.
Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги. Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка. Дядото казва: „Чакай! “ Той потича, потича десет–двайсет крачки, казва: „Ще ти кажа аз тебе.“ Краката не държат, той не иска да изяви своята слабост, не може да бяга, казва: „Мен, като стар човек, не ми е позволено да гоня едно дете.“ Той се лъже. Той, ако можеше като стрела да се спусне да го хване, дали така щеше да говори?
към беседата >>
Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума.
Вас ви се вижда чудно как е възможно тъй. Допуснете, че вие сте баща, имате много красива дъщеря. Ако вие сам ходите на бакалницата, дъщеря ви седи вкъщи и се учи, питам, младите момци ще целуват ли, ще прегръщат ли дъщеря ви? Тя ще бъде чиста, няма да се окаля. Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля.
Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума.
Аз това подразбирам. Ако ти слугуваш на сърцето, ти ще го предпазваш от лошото влияние на света. Ако накараш сърцето да ти слугува, то ще направи погрешка, без да иска. Сърцето много пъти е направило известни погрешки, без да са негови. Аз сега говоря за онова, Божественото.
към беседата >>
Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги.
Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес. Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха. Сух си, ти си изгубил тази пластичност. Старият, като върви, мисли, че за младини е силата. Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите.
Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги.
Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка. Дядото казва: „Чакай! “ Той потича, потича десет–двайсет крачки, казва: „Ще ти кажа аз тебе.“ Краката не държат, той не иска да изяви своята слабост, не може да бяга, казва: „Мен, като стар човек, не ми е позволено да гоня едно дете.“ Той се лъже. Той, ако можеше като стрела да се спусне да го хване, дали така щеше да говори? Като го подгони, детето бяга.
към беседата >>
Аз това подразбирам.
Допуснете, че вие сте баща, имате много красива дъщеря. Ако вие сам ходите на бакалницата, дъщеря ви седи вкъщи и се учи, питам, младите момци ще целуват ли, ще прегръщат ли дъщеря ви? Тя ще бъде чиста, няма да се окаля. Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля. Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума.
Аз това подразбирам.
Ако ти слугуваш на сърцето, ти ще го предпазваш от лошото влияние на света. Ако накараш сърцето да ти слугува, то ще направи погрешка, без да иска. Сърцето много пъти е направило известни погрешки, без да са негови. Аз сега говоря за онова, Божественото.
към беседата >>
Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка.
Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха. Сух си, ти си изгубил тази пластичност. Старият, като върви, мисли, че за младини е силата. Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите. Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги.
Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка.
Дядото казва: „Чакай! “ Той потича, потича десет–двайсет крачки, казва: „Ще ти кажа аз тебе.“ Краката не държат, той не иска да изяви своята слабост, не може да бяга, казва: „Мен, като стар човек, не ми е позволено да гоня едно дете.“ Той се лъже. Той, ако можеше като стрела да се спусне да го хване, дали така щеше да говори? Като го подгони, детето бяга. Той казва: „Аз ще ти кажа.“ После тръгне важно, мисли, че то е вече знание.
към беседата >>
Ако ти слугуваш на сърцето, ти ще го предпазваш от лошото влияние на света.
Ако вие сам ходите на бакалницата, дъщеря ви седи вкъщи и се учи, питам, младите момци ще целуват ли, ще прегръщат ли дъщеря ви? Тя ще бъде чиста, няма да се окаля. Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля. Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума. Аз това подразбирам.
Ако ти слугуваш на сърцето, ти ще го предпазваш от лошото влияние на света.
Ако накараш сърцето да ти слугува, то ще направи погрешка, без да иска. Сърцето много пъти е направило известни погрешки, без да са негови. Аз сега говоря за онова, Божественото.
към беседата >>
Дядото казва: „Чакай!
Сух си, ти си изгубил тази пластичност. Старият, като върви, мисли, че за младини е силата. Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите. Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги. Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка.
Дядото казва: „Чакай!
“ Той потича, потича десет–двайсет крачки, казва: „Ще ти кажа аз тебе.“ Краката не държат, той не иска да изяви своята слабост, не може да бяга, казва: „Мен, като стар човек, не ми е позволено да гоня едно дете.“ Той се лъже. Той, ако можеше като стрела да се спусне да го хване, дали така щеше да говори? Като го подгони, детето бяга. Той казва: „Аз ще ти кажа.“ После тръгне важно, мисли, че то е вече знание. Днес – аз ще ти кажа, утре – аз ще ти кажа, клекне дядото.
към беседата >>
Ако накараш сърцето да ти слугува, то ще направи погрешка, без да иска.
Тя ще бъде чиста, няма да се окаля. Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля. Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума. Аз това подразбирам. Ако ти слугуваш на сърцето, ти ще го предпазваш от лошото влияние на света.
Ако накараш сърцето да ти слугува, то ще направи погрешка, без да иска.
Сърцето много пъти е направило известни погрешки, без да са негови. Аз сега говоря за онова, Божественото.
към беседата >>
“ Той потича, потича десет–двайсет крачки, казва: „Ще ти кажа аз тебе.“ Краката не държат, той не иска да изяви своята слабост, не може да бяга, казва: „Мен, като стар човек, не ми е позволено да гоня едно дете.“ Той се лъже.
Старият, като върви, мисли, че за младини е силата. Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите. Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги. Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка. Дядото казва: „Чакай!
“ Той потича, потича десет–двайсет крачки, казва: „Ще ти кажа аз тебе.“ Краката не държат, той не иска да изяви своята слабост, не може да бяга, казва: „Мен, като стар човек, не ми е позволено да гоня едно дете.“ Той се лъже.
Той, ако можеше като стрела да се спусне да го хване, дали така щеше да говори? Като го подгони, детето бяга. Той казва: „Аз ще ти кажа.“ После тръгне важно, мисли, че то е вече знание. Днес – аз ще ти кажа, утре – аз ще ти кажа, клекне дядото.
към беседата >>
Сърцето много пъти е направило известни погрешки, без да са негови.
Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля. Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума. Аз това подразбирам. Ако ти слугуваш на сърцето, ти ще го предпазваш от лошото влияние на света. Ако накараш сърцето да ти слугува, то ще направи погрешка, без да иска.
Сърцето много пъти е направило известни погрешки, без да са негови.
Аз сега говоря за онова, Божественото.
към беседата >>
Той, ако можеше като стрела да се спусне да го хване, дали така щеше да говори?
Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите. Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги. Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка. Дядото казва: „Чакай! “ Той потича, потича десет–двайсет крачки, казва: „Ще ти кажа аз тебе.“ Краката не държат, той не иска да изяви своята слабост, не може да бяга, казва: „Мен, като стар човек, не ми е позволено да гоня едно дете.“ Той се лъже.
Той, ако можеше като стрела да се спусне да го хване, дали така щеше да говори?
Като го подгони, детето бяга. Той казва: „Аз ще ти кажа.“ После тръгне важно, мисли, че то е вече знание. Днес – аз ще ти кажа, утре – аз ще ти кажа, клекне дядото.
към беседата >>
Аз сега говоря за онова, Божественото.
Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума. Аз това подразбирам. Ако ти слугуваш на сърцето, ти ще го предпазваш от лошото влияние на света. Ако накараш сърцето да ти слугува, то ще направи погрешка, без да иска. Сърцето много пъти е направило известни погрешки, без да са негови.
Аз сега говоря за онова, Божественото.
към беседата >>
Като го подгони, детето бяга.
Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги. Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка. Дядото казва: „Чакай! “ Той потича, потича десет–двайсет крачки, казва: „Ще ти кажа аз тебе.“ Краката не държат, той не иска да изяви своята слабост, не може да бяга, казва: „Мен, като стар човек, не ми е позволено да гоня едно дете.“ Той се лъже. Той, ако можеше като стрела да се спусне да го хване, дали така щеше да говори?
Като го подгони, детето бяга.
Той казва: „Аз ще ти кажа.“ После тръгне важно, мисли, че то е вече знание. Днес – аз ще ти кажа, утре – аз ще ти кажа, клекне дядото.
към беседата >>
Има едно сърце в нас, което погрешки не прави.
Има едно сърце в нас, което погрешки не прави.
Има сърце привидно, което прави погрешки. Има едно сърце, което не прави погрешки. Има един ум, който не прави погрешки. Има един ум привиден, който прави погрешки. Има една воля, която прави погрешки.
към беседата >>
Той казва: „Аз ще ти кажа.“ После тръгне важно, мисли, че то е вече знание.
Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка. Дядото казва: „Чакай! “ Той потича, потича десет–двайсет крачки, казва: „Ще ти кажа аз тебе.“ Краката не държат, той не иска да изяви своята слабост, не може да бяга, казва: „Мен, като стар човек, не ми е позволено да гоня едно дете.“ Той се лъже. Той, ако можеше като стрела да се спусне да го хване, дали така щеше да говори? Като го подгони, детето бяга.
Той казва: „Аз ще ти кажа.“ После тръгне важно, мисли, че то е вече знание.
Днес – аз ще ти кажа, утре – аз ще ти кажа, клекне дядото.
към беседата >>
Има сърце привидно, което прави погрешки.
Има едно сърце в нас, което погрешки не прави.
Има сърце привидно, което прави погрешки.
Има едно сърце, което не прави погрешки. Има един ум, който не прави погрешки. Има един ум привиден, който прави погрешки. Има една воля, която прави погрешки. Има една воля, която не прави погрешки.
към беседата >>
Днес – аз ще ти кажа, утре – аз ще ти кажа, клекне дядото.
Дядото казва: „Чакай! “ Той потича, потича десет–двайсет крачки, казва: „Ще ти кажа аз тебе.“ Краката не държат, той не иска да изяви своята слабост, не може да бяга, казва: „Мен, като стар човек, не ми е позволено да гоня едно дете.“ Той се лъже. Той, ако можеше като стрела да се спусне да го хване, дали така щеше да говори? Като го подгони, детето бяга. Той казва: „Аз ще ти кажа.“ После тръгне важно, мисли, че то е вече знание.
Днес – аз ще ти кажа, утре – аз ще ти кажа, клекне дядото.
към беседата >>
Има едно сърце, което не прави погрешки.
Има едно сърце в нас, което погрешки не прави. Има сърце привидно, което прави погрешки.
Има едно сърце, което не прави погрешки.
Има един ум, който не прави погрешки. Има един ум привиден, който прави погрешки. Има една воля, която прави погрешки. Има една воля, която не прави погрешки. Аз ви говоря за един ум, който не прави погрешки, говоря ви за едно сърце, което не прави погрешки, говоря ви за една воля, която не прави погрешки.
към беседата >>
И вие някой път като дядото казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя…“ Вие казвате: „Това ще направя“, и не правите нищо.
И вие някой път като дядото казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя…“ Вие казвате: „Това ще направя“, и не правите нищо.
Не изказвайте вашата слабост на другите хора. Учете се да не показвате слабостта си. След като покажеш една слабост, казваш: „Аз съм неразположен.“ Това е една слабост. Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен. Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна.
към беседата >>
Има един ум, който не прави погрешки.
Има едно сърце в нас, което погрешки не прави. Има сърце привидно, което прави погрешки. Има едно сърце, което не прави погрешки.
Има един ум, който не прави погрешки.
Има един ум привиден, който прави погрешки. Има една воля, която прави погрешки. Има една воля, която не прави погрешки. Аз ви говоря за един ум, който не прави погрешки, говоря ви за едно сърце, което не прави погрешки, говоря ви за една воля, която не прави погрешки. Тази воля ако някой път направи погрешка, погрешката е за нас, понеже ние сме станали преждевременно господари, ние не им слугуваме.
към беседата >>
Не изказвайте вашата слабост на другите хора.
И вие някой път като дядото казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя…“ Вие казвате: „Това ще направя“, и не правите нищо.
Не изказвайте вашата слабост на другите хора.
Учете се да не показвате слабостта си. След като покажеш една слабост, казваш: „Аз съм неразположен.“ Това е една слабост. Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен. Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна. Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране.
към беседата >>
Има един ум привиден, който прави погрешки.
Има едно сърце в нас, което погрешки не прави. Има сърце привидно, което прави погрешки. Има едно сърце, което не прави погрешки. Има един ум, който не прави погрешки.
Има един ум привиден, който прави погрешки.
Има една воля, която прави погрешки. Има една воля, която не прави погрешки. Аз ви говоря за един ум, който не прави погрешки, говоря ви за едно сърце, което не прави погрешки, говоря ви за една воля, която не прави погрешки. Тази воля ако някой път направи погрешка, погрешката е за нас, понеже ние сме станали преждевременно господари, ние не им слугуваме.
към беседата >>
Учете се да не показвате слабостта си.
И вие някой път като дядото казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя…“ Вие казвате: „Това ще направя“, и не правите нищо. Не изказвайте вашата слабост на другите хора.
Учете се да не показвате слабостта си.
След като покажеш една слабост, казваш: „Аз съм неразположен.“ Това е една слабост. Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен. Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна. Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране. Учителят проверява, вижда, че лъжеш.
към беседата >>
Има една воля, която прави погрешки.
Има едно сърце в нас, което погрешки не прави. Има сърце привидно, което прави погрешки. Има едно сърце, което не прави погрешки. Има един ум, който не прави погрешки. Има един ум привиден, който прави погрешки.
Има една воля, която прави погрешки.
Има една воля, която не прави погрешки. Аз ви говоря за един ум, който не прави погрешки, говоря ви за едно сърце, което не прави погрешки, говоря ви за една воля, която не прави погрешки. Тази воля ако някой път направи погрешка, погрешката е за нас, понеже ние сме станали преждевременно господари, ние не им слугуваме.
към беседата >>
След като покажеш една слабост, казваш: „Аз съм неразположен.“ Това е една слабост.
И вие някой път като дядото казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя…“ Вие казвате: „Това ще направя“, и не правите нищо. Не изказвайте вашата слабост на другите хора. Учете се да не показвате слабостта си.
След като покажеш една слабост, казваш: „Аз съм неразположен.“ Това е една слабост.
Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен. Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна. Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране. Учителят проверява, вижда, че лъжеш. Веднъж не си знаеш урока – майка ти била болна, втори път, и учителят почва да се съмнява как тъй майка ти няколко години лежи, и не оздравява.
към беседата >>
Има една воля, която не прави погрешки.
Има сърце привидно, което прави погрешки. Има едно сърце, което не прави погрешки. Има един ум, който не прави погрешки. Има един ум привиден, който прави погрешки. Има една воля, която прави погрешки.
Има една воля, която не прави погрешки.
Аз ви говоря за един ум, който не прави погрешки, говоря ви за едно сърце, което не прави погрешки, говоря ви за една воля, която не прави погрешки. Тази воля ако някой път направи погрешка, погрешката е за нас, понеже ние сме станали преждевременно господари, ние не им слугуваме.
към беседата >>
Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен.
И вие някой път като дядото казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя…“ Вие казвате: „Това ще направя“, и не правите нищо. Не изказвайте вашата слабост на другите хора. Учете се да не показвате слабостта си. След като покажеш една слабост, казваш: „Аз съм неразположен.“ Това е една слабост.
Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен.
Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна. Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране. Учителят проверява, вижда, че лъжеш. Веднъж не си знаеш урока – майка ти била болна, втори път, и учителят почва да се съмнява как тъй майка ти няколко години лежи, и не оздравява. Учителят проверява да види дали е болна майка ти и вижда, че майка ти не е болна.
към беседата >>
Аз ви говоря за един ум, който не прави погрешки, говоря ви за едно сърце, което не прави погрешки, говоря ви за една воля, която не прави погрешки.
Има едно сърце, което не прави погрешки. Има един ум, който не прави погрешки. Има един ум привиден, който прави погрешки. Има една воля, която прави погрешки. Има една воля, която не прави погрешки.
Аз ви говоря за един ум, който не прави погрешки, говоря ви за едно сърце, което не прави погрешки, говоря ви за една воля, която не прави погрешки.
Тази воля ако някой път направи погрешка, погрешката е за нас, понеже ние сме станали преждевременно господари, ние не им слугуваме.
към беседата >>
Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна.
И вие някой път като дядото казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя…“ Вие казвате: „Това ще направя“, и не правите нищо. Не изказвайте вашата слабост на другите хора. Учете се да не показвате слабостта си. След като покажеш една слабост, казваш: „Аз съм неразположен.“ Това е една слабост. Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен.
Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна.
Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране. Учителят проверява, вижда, че лъжеш. Веднъж не си знаеш урока – майка ти била болна, втори път, и учителят почва да се съмнява как тъй майка ти няколко години лежи, и не оздравява. Учителят проверява да види дали е болна майка ти и вижда, че майка ти не е болна. Когато една мома прави в ума си майка си болна, то е една лъжа.
към беседата >>
Тази воля ако някой път направи погрешка, погрешката е за нас, понеже ние сме станали преждевременно господари, ние не им слугуваме.
Има един ум, който не прави погрешки. Има един ум привиден, който прави погрешки. Има една воля, която прави погрешки. Има една воля, която не прави погрешки. Аз ви говоря за един ум, който не прави погрешки, говоря ви за едно сърце, което не прави погрешки, говоря ви за една воля, която не прави погрешки.
Тази воля ако някой път направи погрешка, погрешката е за нас, понеже ние сме станали преждевременно господари, ние не им слугуваме.
към беседата >>
Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране.
Не изказвайте вашата слабост на другите хора. Учете се да не показвате слабостта си. След като покажеш една слабост, казваш: „Аз съм неразположен.“ Това е една слабост. Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен. Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна.
Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране.
Учителят проверява, вижда, че лъжеш. Веднъж не си знаеш урока – майка ти била болна, втори път, и учителят почва да се съмнява как тъй майка ти няколко години лежи, и не оздравява. Учителят проверява да види дали е болна майка ти и вижда, че майка ти не е болна. Когато една мома прави в ума си майка си болна, то е една лъжа. Тя създава един лош навик, тази болест влиза в нея.
към беседата >>
Слугувайте добре на вашия ум, слугувайте добре на вашето сърце, слугувайте добре на вашата воля.
Слугувайте добре на вашия ум, слугувайте добре на вашето сърце, слугувайте добре на вашата воля.
То е разрешението в новото, за да имате всякога подтик. Няма да се обезсърчавате. Обезсърчението иде от привидния ум. Обезсърчението иде от привидното сърце. Обезсърчението иде от привидната воля.
към беседата >>
Учителят проверява, вижда, че лъжеш.
Учете се да не показвате слабостта си. След като покажеш една слабост, казваш: „Аз съм неразположен.“ Това е една слабост. Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен. Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна. Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране.
Учителят проверява, вижда, че лъжеш.
Веднъж не си знаеш урока – майка ти била болна, втори път, и учителят почва да се съмнява как тъй майка ти няколко години лежи, и не оздравява. Учителят проверява да види дали е болна майка ти и вижда, че майка ти не е болна. Когато една мома прави в ума си майка си болна, то е една лъжа. Тя създава един лош навик, тази болест влиза в нея.
към беседата >>
То е разрешението в новото, за да имате всякога подтик.
Слугувайте добре на вашия ум, слугувайте добре на вашето сърце, слугувайте добре на вашата воля.
То е разрешението в новото, за да имате всякога подтик.
Няма да се обезсърчавате. Обезсърчението иде от привидния ум. Обезсърчението иде от привидното сърце. Обезсърчението иде от привидната воля.
към беседата >>
Веднъж не си знаеш урока – майка ти била болна, втори път, и учителят почва да се съмнява как тъй майка ти няколко години лежи, и не оздравява.
След като покажеш една слабост, казваш: „Аз съм неразположен.“ Това е една слабост. Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен. Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна. Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране. Учителят проверява, вижда, че лъжеш.
Веднъж не си знаеш урока – майка ти била болна, втори път, и учителят почва да се съмнява как тъй майка ти няколко години лежи, и не оздравява.
Учителят проверява да види дали е болна майка ти и вижда, че майка ти не е болна. Когато една мома прави в ума си майка си болна, то е една лъжа. Тя създава един лош навик, тази болест влиза в нея.
към беседата >>
Няма да се обезсърчавате.
Слугувайте добре на вашия ум, слугувайте добре на вашето сърце, слугувайте добре на вашата воля. То е разрешението в новото, за да имате всякога подтик.
Няма да се обезсърчавате.
Обезсърчението иде от привидния ум. Обезсърчението иде от привидното сърце. Обезсърчението иде от привидната воля.
към беседата >>
Учителят проверява да види дали е болна майка ти и вижда, че майка ти не е болна.
Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен. Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна. Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране. Учителят проверява, вижда, че лъжеш. Веднъж не си знаеш урока – майка ти била болна, втори път, и учителят почва да се съмнява как тъй майка ти няколко години лежи, и не оздравява.
Учителят проверява да види дали е болна майка ти и вижда, че майка ти не е болна.
Когато една мома прави в ума си майка си болна, то е една лъжа. Тя създава един лош навик, тази болест влиза в нея.
към беседата >>
Обезсърчението иде от привидния ум.
Слугувайте добре на вашия ум, слугувайте добре на вашето сърце, слугувайте добре на вашата воля. То е разрешението в новото, за да имате всякога подтик. Няма да се обезсърчавате.
Обезсърчението иде от привидния ум.
Обезсърчението иде от привидното сърце. Обезсърчението иде от привидната воля.
към беседата >>
Когато една мома прави в ума си майка си болна, то е една лъжа.
Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна. Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране. Учителят проверява, вижда, че лъжеш. Веднъж не си знаеш урока – майка ти била болна, втори път, и учителят почва да се съмнява как тъй майка ти няколко години лежи, и не оздравява. Учителят проверява да види дали е болна майка ти и вижда, че майка ти не е болна.
Когато една мома прави в ума си майка си болна, то е една лъжа.
Тя създава един лош навик, тази болест влиза в нея.
към беседата >>
Обезсърчението иде от привидното сърце.
Слугувайте добре на вашия ум, слугувайте добре на вашето сърце, слугувайте добре на вашата воля. То е разрешението в новото, за да имате всякога подтик. Няма да се обезсърчавате. Обезсърчението иде от привидния ум.
Обезсърчението иде от привидното сърце.
Обезсърчението иде от привидната воля.
към беседата >>
Тя създава един лош навик, тази болест влиза в нея.
Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране. Учителят проверява, вижда, че лъжеш. Веднъж не си знаеш урока – майка ти била болна, втори път, и учителят почва да се съмнява как тъй майка ти няколко години лежи, и не оздравява. Учителят проверява да види дали е болна майка ти и вижда, че майка ти не е болна. Когато една мома прави в ума си майка си болна, то е една лъжа.
Тя създава един лош навик, тази болест влиза в нея.
към беседата >>
Обезсърчението иде от привидната воля.
Слугувайте добре на вашия ум, слугувайте добре на вашето сърце, слугувайте добре на вашата воля. То е разрешението в новото, за да имате всякога подтик. Няма да се обезсърчавате. Обезсърчението иде от привидния ум. Обезсърчението иде от привидното сърце.
Обезсърчението иде от привидната воля.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един пример.
Сега ще ви приведа един пример.
Разправяше ми един майор. Той учил в габровската гимназия, мисля, бил в пети клас. Извадил го учителят по математика, и той казва: „Снощи ме боля зъб и не можах да си науча урока.“ Учителят му повярвал – зъб го болял, не може да учи. И наистина след това го заболява зъбът, подува се страната и извадил този зъб. Една лъжа му коствала един зъб.
към беседата >>
В Божественото няма обезсърчение, там лесно се изправя всичко, там погрешки няма.
В Божественото няма обезсърчение, там лесно се изправя всичко, там погрешки няма.
Ако ти имаш един приятел, когото обичаш като себе си, ако този приятел бръкне в касата, ще го считаш ли като престъпник? Тебе ще ти е приятно, че той взел. Ако ти имаш градина и твоят приятел дойде в градината, и откъсне от плодовете, тебе ще ти стане приятно, ще го считаш привилегия, че е откъснал. Ако дойде този, когото не обичаш, ще кажеш: „Как смее да дойде.“
към беседата >>
Разправяше ми един майор.
Сега ще ви приведа един пример.
Разправяше ми един майор.
Той учил в габровската гимназия, мисля, бил в пети клас. Извадил го учителят по математика, и той казва: „Снощи ме боля зъб и не можах да си науча урока.“ Учителят му повярвал – зъб го болял, не може да учи. И наистина след това го заболява зъбът, подува се страната и извадил този зъб. Една лъжа му коствала един зъб. Като кажеш, че ме заболя зъб, и зъбът те заболява.
към беседата >>
Ако ти имаш един приятел, когото обичаш като себе си, ако този приятел бръкне в касата, ще го считаш ли като престъпник?
В Божественото няма обезсърчение, там лесно се изправя всичко, там погрешки няма.
Ако ти имаш един приятел, когото обичаш като себе си, ако този приятел бръкне в касата, ще го считаш ли като престъпник?
Тебе ще ти е приятно, че той взел. Ако ти имаш градина и твоят приятел дойде в градината, и откъсне от плодовете, тебе ще ти стане приятно, ще го считаш привилегия, че е откъснал. Ако дойде този, когото не обичаш, ще кажеш: „Как смее да дойде.“
към беседата >>
Той учил в габровската гимназия, мисля, бил в пети клас.
Сега ще ви приведа един пример. Разправяше ми един майор.
Той учил в габровската гимназия, мисля, бил в пети клас.
Извадил го учителят по математика, и той казва: „Снощи ме боля зъб и не можах да си науча урока.“ Учителят му повярвал – зъб го болял, не може да учи. И наистина след това го заболява зъбът, подува се страната и извадил този зъб. Една лъжа му коствала един зъб. Като кажеш, че ме заболя зъб, и зъбът те заболява. Този зъб ще излезе.
към беседата >>
Тебе ще ти е приятно, че той взел.
В Божественото няма обезсърчение, там лесно се изправя всичко, там погрешки няма. Ако ти имаш един приятел, когото обичаш като себе си, ако този приятел бръкне в касата, ще го считаш ли като престъпник?
Тебе ще ти е приятно, че той взел.
Ако ти имаш градина и твоят приятел дойде в градината, и откъсне от плодовете, тебе ще ти стане приятно, ще го считаш привилегия, че е откъснал. Ако дойде този, когото не обичаш, ще кажеш: „Как смее да дойде.“
към беседата >>
Извадил го учителят по математика, и той казва: „Снощи ме боля зъб и не можах да си науча урока.“ Учителят му повярвал – зъб го болял, не може да учи.
Сега ще ви приведа един пример. Разправяше ми един майор. Той учил в габровската гимназия, мисля, бил в пети клас.
Извадил го учителят по математика, и той казва: „Снощи ме боля зъб и не можах да си науча урока.“ Учителят му повярвал – зъб го болял, не може да учи.
И наистина след това го заболява зъбът, подува се страната и извадил този зъб. Една лъжа му коствала един зъб. Като кажеш, че ме заболя зъб, и зъбът те заболява. Този зъб ще излезе. Трийсет и два пъти като излъжеш, трийсет и два зъба ще излязат навън. Тогава?
към беседата >>
Ако ти имаш градина и твоят приятел дойде в градината, и откъсне от плодовете, тебе ще ти стане приятно, ще го считаш привилегия, че е откъснал.
В Божественото няма обезсърчение, там лесно се изправя всичко, там погрешки няма. Ако ти имаш един приятел, когото обичаш като себе си, ако този приятел бръкне в касата, ще го считаш ли като престъпник? Тебе ще ти е приятно, че той взел.
Ако ти имаш градина и твоят приятел дойде в градината, и откъсне от плодовете, тебе ще ти стане приятно, ще го считаш привилегия, че е откъснал.
Ако дойде този, когото не обичаш, ще кажеш: „Как смее да дойде.“
към беседата >>
И наистина след това го заболява зъбът, подува се страната и извадил този зъб.
Сега ще ви приведа един пример. Разправяше ми един майор. Той учил в габровската гимназия, мисля, бил в пети клас. Извадил го учителят по математика, и той казва: „Снощи ме боля зъб и не можах да си науча урока.“ Учителят му повярвал – зъб го болял, не може да учи.
И наистина след това го заболява зъбът, подува се страната и извадил този зъб.
Една лъжа му коствала един зъб. Като кажеш, че ме заболя зъб, и зъбът те заболява. Този зъб ще излезе. Трийсет и два пъти като излъжеш, трийсет и два зъба ще излязат навън. Тогава? Това е един факт, не всякога става.
към беседата >>
Ако дойде този, когото не обичаш, ще кажеш: „Как смее да дойде.“
В Божественото няма обезсърчение, там лесно се изправя всичко, там погрешки няма. Ако ти имаш един приятел, когото обичаш като себе си, ако този приятел бръкне в касата, ще го считаш ли като престъпник? Тебе ще ти е приятно, че той взел. Ако ти имаш градина и твоят приятел дойде в градината, и откъсне от плодовете, тебе ще ти стане приятно, ще го считаш привилегия, че е откъснал.
Ако дойде този, когото не обичаш, ще кажеш: „Как смее да дойде.“
към беседата >>
Една лъжа му коствала един зъб.
Сега ще ви приведа един пример. Разправяше ми един майор. Той учил в габровската гимназия, мисля, бил в пети клас. Извадил го учителят по математика, и той казва: „Снощи ме боля зъб и не можах да си науча урока.“ Учителят му повярвал – зъб го болял, не може да учи. И наистина след това го заболява зъбът, подува се страната и извадил този зъб.
Една лъжа му коствала един зъб.
Като кажеш, че ме заболя зъб, и зъбът те заболява. Този зъб ще излезе. Трийсет и два пъти като излъжеш, трийсет и два зъба ще излязат навън. Тогава? Това е един факт, не всякога става.
към беседата >>
Там, дето има любов, престъпление няма.
Там, дето има любов, престъпление няма.
Там, дето няма любов, престъпление има. Там, дето има светлина, погрешки няма. Там дето няма светлина, погрешки има. Там, дето има любов, светлина и сила – насилие няма. Там, дето няма любов, няма светлина, а няма и сила – насилие има.
към беседата >>
Като кажеш, че ме заболя зъб, и зъбът те заболява.
Разправяше ми един майор. Той учил в габровската гимназия, мисля, бил в пети клас. Извадил го учителят по математика, и той казва: „Снощи ме боля зъб и не можах да си науча урока.“ Учителят му повярвал – зъб го болял, не може да учи. И наистина след това го заболява зъбът, подува се страната и извадил този зъб. Една лъжа му коствала един зъб.
Като кажеш, че ме заболя зъб, и зъбът те заболява.
Този зъб ще излезе. Трийсет и два пъти като излъжеш, трийсет и два зъба ще излязат навън. Тогава? Това е един факт, не всякога става.
към беседата >>
Там, дето няма любов, престъпление има.
Там, дето има любов, престъпление няма.
Там, дето няма любов, престъпление има.
Там, дето има светлина, погрешки няма. Там дето няма светлина, погрешки има. Там, дето има любов, светлина и сила – насилие няма. Там, дето няма любов, няма светлина, а няма и сила – насилие има. Туй е новото.
към беседата >>
Този зъб ще излезе.
Той учил в габровската гимназия, мисля, бил в пети клас. Извадил го учителят по математика, и той казва: „Снощи ме боля зъб и не можах да си науча урока.“ Учителят му повярвал – зъб го болял, не може да учи. И наистина след това го заболява зъбът, подува се страната и извадил този зъб. Една лъжа му коствала един зъб. Като кажеш, че ме заболя зъб, и зъбът те заболява.
Този зъб ще излезе.
Трийсет и два пъти като излъжеш, трийсет и два зъба ще излязат навън. Тогава? Това е един факт, не всякога става.
към беседата >>
Там, дето има светлина, погрешки няма.
Там, дето има любов, престъпление няма. Там, дето няма любов, престъпление има.
Там, дето има светлина, погрешки няма.
Там дето няма светлина, погрешки има. Там, дето има любов, светлина и сила – насилие няма. Там, дето няма любов, няма светлина, а няма и сила – насилие има. Туй е новото. Ако искате да се самовъзпитавате, да имате ясна идея.
към беседата >>
Трийсет и два пъти като излъжеш, трийсет и два зъба ще излязат навън. Тогава?
Извадил го учителят по математика, и той казва: „Снощи ме боля зъб и не можах да си науча урока.“ Учителят му повярвал – зъб го болял, не може да учи. И наистина след това го заболява зъбът, подува се страната и извадил този зъб. Една лъжа му коствала един зъб. Като кажеш, че ме заболя зъб, и зъбът те заболява. Този зъб ще излезе.
Трийсет и два пъти като излъжеш, трийсет и два зъба ще излязат навън. Тогава?
Това е един факт, не всякога става.
към беседата >>
Там дето няма светлина, погрешки има.
Там, дето има любов, престъпление няма. Там, дето няма любов, престъпление има. Там, дето има светлина, погрешки няма.
Там дето няма светлина, погрешки има.
Там, дето има любов, светлина и сила – насилие няма. Там, дето няма любов, няма светлина, а няма и сила – насилие има. Туй е новото. Ако искате да се самовъзпитавате, да имате ясна идея.
към беседата >>
Това е един факт, не всякога става.
И наистина след това го заболява зъбът, подува се страната и извадил този зъб. Една лъжа му коствала един зъб. Като кажеш, че ме заболя зъб, и зъбът те заболява. Този зъб ще излезе. Трийсет и два пъти като излъжеш, трийсет и два зъба ще излязат навън. Тогава?
Това е един факт, не всякога става.
към беседата >>
Там, дето има любов, светлина и сила – насилие няма.
Там, дето има любов, престъпление няма. Там, дето няма любов, престъпление има. Там, дето има светлина, погрешки няма. Там дето няма светлина, погрешки има.
Там, дето има любов, светлина и сила – насилие няма.
Там, дето няма любов, няма светлина, а няма и сила – насилие има. Туй е новото. Ако искате да се самовъзпитавате, да имате ясна идея.
към беседата >>
Приложението е: при всяка лъжа зъбите излизат навън.
Приложението е: при всяка лъжа зъбите излизат навън.
Никога не казвайте неща, които не са верни. Никога не искайте да изклинчите чрез една лъжа. Вие влизате някъде и оставяте отворена една врата, изведнъж се извинявате, казвате: „Аз не я оставих отворена, вятърът я е блъснал.“ Веднага намирате още една лъжа: „Аз не я блъснах, вятърът я блъснал.“ Вярно ли е? Една малка лъжа е тази. Това са условия.
към беседата >>
Там, дето няма любов, няма светлина, а няма и сила – насилие има.
Там, дето има любов, престъпление няма. Там, дето няма любов, престъпление има. Там, дето има светлина, погрешки няма. Там дето няма светлина, погрешки има. Там, дето има любов, светлина и сила – насилие няма.
Там, дето няма любов, няма светлина, а няма и сила – насилие има.
Туй е новото. Ако искате да се самовъзпитавате, да имате ясна идея.
към беседата >>
Никога не казвайте неща, които не са верни.
Приложението е: при всяка лъжа зъбите излизат навън.
Никога не казвайте неща, които не са верни.
Никога не искайте да изклинчите чрез една лъжа. Вие влизате някъде и оставяте отворена една врата, изведнъж се извинявате, казвате: „Аз не я оставих отворена, вятърът я е блъснал.“ Веднага намирате още една лъжа: „Аз не я блъснах, вятърът я блъснал.“ Вярно ли е? Една малка лъжа е тази. Това са условия. Човек трябва да използва условията на своя ум.
към беседата >>
Туй е новото.
Там, дето няма любов, престъпление има. Там, дето има светлина, погрешки няма. Там дето няма светлина, погрешки има. Там, дето има любов, светлина и сила – насилие няма. Там, дето няма любов, няма светлина, а няма и сила – насилие има.
Туй е новото.
Ако искате да се самовъзпитавате, да имате ясна идея.
към беседата >>
Никога не искайте да изклинчите чрез една лъжа.
Приложението е: при всяка лъжа зъбите излизат навън. Никога не казвайте неща, които не са верни.
Никога не искайте да изклинчите чрез една лъжа.
Вие влизате някъде и оставяте отворена една врата, изведнъж се извинявате, казвате: „Аз не я оставих отворена, вятърът я е блъснал.“ Веднага намирате още една лъжа: „Аз не я блъснах, вятърът я блъснал.“ Вярно ли е? Една малка лъжа е тази. Това са условия. Човек трябва да използва условията на своя ум. Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина.
към беседата >>
Ако искате да се самовъзпитавате, да имате ясна идея.
Там, дето има светлина, погрешки няма. Там дето няма светлина, погрешки има. Там, дето има любов, светлина и сила – насилие няма. Там, дето няма любов, няма светлина, а няма и сила – насилие има. Туй е новото.
Ако искате да се самовъзпитавате, да имате ясна идея.
към беседата >>
Вие влизате някъде и оставяте отворена една врата, изведнъж се извинявате, казвате: „Аз не я оставих отворена, вятърът я е блъснал.“ Веднага намирате още една лъжа: „Аз не я блъснах, вятърът я блъснал.“ Вярно ли е?
Приложението е: при всяка лъжа зъбите излизат навън. Никога не казвайте неща, които не са верни. Никога не искайте да изклинчите чрез една лъжа.
Вие влизате някъде и оставяте отворена една врата, изведнъж се извинявате, казвате: „Аз не я оставих отворена, вятърът я е блъснал.“ Веднага намирате още една лъжа: „Аз не я блъснах, вятърът я блъснал.“ Вярно ли е?
Една малка лъжа е тази. Това са условия. Човек трябва да използва условията на своя ум. Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина. Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква.
към беседата >>
Аз ви говоря за процеса на самовъзпитанието.
Аз ви говоря за процеса на самовъзпитанието.
Този е добрият начин да се възпитава човек. Ако така не се възпитава, той ще има много голямо разочарование, ще се мъчи за нищо и никакво в света. Ако всичките хора се мъчат, те се мъчат по единствената причина, че нямат вяра в Божественото си сърце, в Божествения си ум и в Божествената си воля.
към беседата >>
Една малка лъжа е тази.
Приложението е: при всяка лъжа зъбите излизат навън. Никога не казвайте неща, които не са верни. Никога не искайте да изклинчите чрез една лъжа. Вие влизате някъде и оставяте отворена една врата, изведнъж се извинявате, казвате: „Аз не я оставих отворена, вятърът я е блъснал.“ Веднага намирате още една лъжа: „Аз не я блъснах, вятърът я блъснал.“ Вярно ли е?
Една малка лъжа е тази.
Това са условия. Човек трябва да използва условията на своя ум. Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина. Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква. Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава.
към беседата >>
Този е добрият начин да се възпитава човек.
Аз ви говоря за процеса на самовъзпитанието.
Този е добрият начин да се възпитава човек.
Ако така не се възпитава, той ще има много голямо разочарование, ще се мъчи за нищо и никакво в света. Ако всичките хора се мъчат, те се мъчат по единствената причина, че нямат вяра в Божественото си сърце, в Божествения си ум и в Божествената си воля.
към беседата >>
Това са условия.
Приложението е: при всяка лъжа зъбите излизат навън. Никога не казвайте неща, които не са верни. Никога не искайте да изклинчите чрез една лъжа. Вие влизате някъде и оставяте отворена една врата, изведнъж се извинявате, казвате: „Аз не я оставих отворена, вятърът я е блъснал.“ Веднага намирате още една лъжа: „Аз не я блъснах, вятърът я блъснал.“ Вярно ли е? Една малка лъжа е тази.
Това са условия.
Човек трябва да използва условията на своя ум. Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина. Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква. Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава. Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава.
към беседата >>
Ако така не се възпитава, той ще има много голямо разочарование, ще се мъчи за нищо и никакво в света.
Аз ви говоря за процеса на самовъзпитанието. Този е добрият начин да се възпитава човек.
Ако така не се възпитава, той ще има много голямо разочарование, ще се мъчи за нищо и никакво в света.
Ако всичките хора се мъчат, те се мъчат по единствената причина, че нямат вяра в Божественото си сърце, в Божествения си ум и в Божествената си воля.
към беседата >>
Човек трябва да използва условията на своя ум.
Никога не казвайте неща, които не са верни. Никога не искайте да изклинчите чрез една лъжа. Вие влизате някъде и оставяте отворена една врата, изведнъж се извинявате, казвате: „Аз не я оставих отворена, вятърът я е блъснал.“ Веднага намирате още една лъжа: „Аз не я блъснах, вятърът я блъснал.“ Вярно ли е? Една малка лъжа е тази. Това са условия.
Човек трябва да използва условията на своя ум.
Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина. Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква. Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава. Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава. Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава.
към беседата >>
Ако всичките хора се мъчат, те се мъчат по единствената причина, че нямат вяра в Божественото си сърце, в Божествения си ум и в Божествената си воля.
Аз ви говоря за процеса на самовъзпитанието. Този е добрият начин да се възпитава човек. Ако така не се възпитава, той ще има много голямо разочарование, ще се мъчи за нищо и никакво в света.
Ако всичките хора се мъчат, те се мъчат по единствената причина, че нямат вяра в Божественото си сърце, в Божествения си ум и в Божествената си воля.
към беседата >>
Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина.
Никога не искайте да изклинчите чрез една лъжа. Вие влизате някъде и оставяте отворена една врата, изведнъж се извинявате, казвате: „Аз не я оставих отворена, вятърът я е блъснал.“ Веднага намирате още една лъжа: „Аз не я блъснах, вятърът я блъснал.“ Вярно ли е? Една малка лъжа е тази. Това са условия. Човек трябва да използва условията на своя ум.
Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина.
Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква. Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава. Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава. Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава. Постепенно, непреривно, но се увеличава.
към беседата >>
Казваш: „Не ми върви.“ За да ти върви, престани да си господар, стани слуга.
Казваш: „Не ми върви.“ За да ти върви, престани да си господар, стани слуга.
Или казано другояче: за да ти върви, почни да учиш; за да ти върви, почни да прилагаш учението.
към беседата >>
3.
Слуги на Божествения ум и на Божественото сърце
,
УС
, София, 15.10.1939г.,
В нея цветовете са разместени.
Не. Всеки един цвят трябва да се тури на своето място. Вземете дъгата. В първата дъга да е поставен червения цвят? Отвътре или отвън? Има втора дреха, в която червения цвят не е поставен на същото място, но на противоположното място.
В нея цветовете са разместени.
Всеки един цвят носи в себе си една енергия. И ако ти не разбираш законите на червения цвят, ти няма да можеш да извадиш от нея енергията на живота, и няма да можеш да се проявиш правилно в живота си. И трябва да знаеш кой е истинският живот. Защото много нюанси има в червения свят. Има един тъмно червен цвят, който показва нездравословно състояние.
към беседата >>
Всеки ден се оглеждайте в огледалото.
Всички станции имат еднаква програма. И вие ще хванете онези мисли и желания, които ви са потребни. Това, което не е потребно за вас, е потребно за другите. И във вашата станция на волята ще хванете онези енергии, които са потребни за вашите постъпки. Та казвам: Работете върху вашия ум.
Всеки ден се оглеждайте в огледалото.
До тогаз, докато не се харесате, има нещо,което куца. Един ден,като се погледнете,да ви стане приятно. И щом ви стане приятно, да намерите откъде иде тази приятност. Много пъти,като се оглеждате в огледалото,ви е приятно и не знаете откъде е приятното. Тази приятност може да бъде само една линия на вашите вежди.
към беседата >>
Всеки един цвят носи в себе си една енергия.
Вземете дъгата. В първата дъга да е поставен червения цвят? Отвътре или отвън? Има втора дреха, в която червения цвят не е поставен на същото място, но на противоположното място. В нея цветовете са разместени.
Всеки един цвят носи в себе си една енергия.
И ако ти не разбираш законите на червения цвят, ти няма да можеш да извадиш от нея енергията на живота, и няма да можеш да се проявиш правилно в живота си. И трябва да знаеш кой е истинският живот. Защото много нюанси има в червения свят. Има един тъмно червен цвят, който показва нездравословно състояние. Има един червен цвят, който показва нездравословно състояние на нервната система.
към беседата >>
До тогаз, докато не се харесате, има нещо,което куца.
И вие ще хванете онези мисли и желания, които ви са потребни. Това, което не е потребно за вас, е потребно за другите. И във вашата станция на волята ще хванете онези енергии, които са потребни за вашите постъпки. Та казвам: Работете върху вашия ум. Всеки ден се оглеждайте в огледалото.
До тогаз, докато не се харесате, има нещо,което куца.
Един ден,като се погледнете,да ви стане приятно. И щом ви стане приятно, да намерите откъде иде тази приятност. Много пъти,като се оглеждате в огледалото,ви е приятно и не знаете откъде е приятното. Тази приятност може да бъде само една линия на вашите вежди. Ако сте способен и се оставите в едно успокоително състояние, ако мисълта ви, сърцето ви, волята ви е спокойна и погледнете носа си, ще забележите на носа си такава хубава линия.
към беседата >>
И ако ти не разбираш законите на червения цвят, ти няма да можеш да извадиш от нея енергията на живота, и няма да можеш да се проявиш правилно в живота си.
В първата дъга да е поставен червения цвят? Отвътре или отвън? Има втора дреха, в която червения цвят не е поставен на същото място, но на противоположното място. В нея цветовете са разместени. Всеки един цвят носи в себе си една енергия.
И ако ти не разбираш законите на червения цвят, ти няма да можеш да извадиш от нея енергията на живота, и няма да можеш да се проявиш правилно в живота си.
И трябва да знаеш кой е истинският живот. Защото много нюанси има в червения свят. Има един тъмно червен цвят, който показва нездравословно състояние. Има един червен цвят, който показва нездравословно състояние на нервната система. Друг на мускулите, трети – на костната система, т.е.
към беседата >>
Един ден,като се погледнете,да ви стане приятно.
Това, което не е потребно за вас, е потребно за другите. И във вашата станция на волята ще хванете онези енергии, които са потребни за вашите постъпки. Та казвам: Работете върху вашия ум. Всеки ден се оглеждайте в огледалото. До тогаз, докато не се харесате, има нещо,което куца.
Един ден,като се погледнете,да ви стане приятно.
И щом ви стане приятно, да намерите откъде иде тази приятност. Много пъти,като се оглеждате в огледалото,ви е приятно и не знаете откъде е приятното. Тази приятност може да бъде само една линия на вашите вежди. Ако сте способен и се оставите в едно успокоително състояние, ако мисълта ви, сърцето ви, волята ви е спокойна и погледнете носа си, ще забележите на носа си такава хубава линия. А пък ако умът ви не е спокоен, няма да забележите такава линия на носа си и носът ви ще се движи.
към беседата >>
Има два вида хора в света – едни които мислят, че нищо не знаят и други, които мислят, че всичко знаят.
Има два вида хора в света – едни които мислят, че нищо не знаят и други, които мислят, че всичко знаят.
Едните, които нищо не знаят, аз ги кръщавам празни шишета, хубави шишета без вода. А пък тия, които всичко знаят, ги кръщавам пълни шишета с хубава вода. Всеки ще каже, че той не иска да бъде празно шише, но пълно. Но мислите ли, че ако човек е пълен и държи своята пълнота, мислите ли, че има някаква приятност в тази пълнота? Младите и старите обичат две неща: младите обичат да са пълнички, не обичат да са сухички, те имат загладени лица, намазанички, както природата ги е намазала хубаво.
към беседата >>
И трябва да знаеш кой е истинският живот.
Отвътре или отвън? Има втора дреха, в която червения цвят не е поставен на същото място, но на противоположното място. В нея цветовете са разместени. Всеки един цвят носи в себе си една енергия. И ако ти не разбираш законите на червения цвят, ти няма да можеш да извадиш от нея енергията на живота, и няма да можеш да се проявиш правилно в живота си.
И трябва да знаеш кой е истинският живот.
Защото много нюанси има в червения свят. Има един тъмно червен цвят, който показва нездравословно състояние. Има един червен цвят, който показва нездравословно състояние на нервната система. Друг на мускулите, трети – на костната система, т.е. че те не са в естествено състояние, че тяхното състояние не е хубаво.
към беседата >>
И щом ви стане приятно, да намерите откъде иде тази приятност.
И във вашата станция на волята ще хванете онези енергии, които са потребни за вашите постъпки. Та казвам: Работете върху вашия ум. Всеки ден се оглеждайте в огледалото. До тогаз, докато не се харесате, има нещо,което куца. Един ден,като се погледнете,да ви стане приятно.
И щом ви стане приятно, да намерите откъде иде тази приятност.
Много пъти,като се оглеждате в огледалото,ви е приятно и не знаете откъде е приятното. Тази приятност може да бъде само една линия на вашите вежди. Ако сте способен и се оставите в едно успокоително състояние, ако мисълта ви, сърцето ви, волята ви е спокойна и погледнете носа си, ще забележите на носа си такава хубава линия. А пък ако умът ви не е спокоен, няма да забележите такава линия на носа си и носът ви ще се движи. Има хора, които движат ушите си, устата си.
към беседата >>
Едните, които нищо не знаят, аз ги кръщавам празни шишета, хубави шишета без вода.
Има два вида хора в света – едни които мислят, че нищо не знаят и други, които мислят, че всичко знаят.
Едните, които нищо не знаят, аз ги кръщавам празни шишета, хубави шишета без вода.
А пък тия, които всичко знаят, ги кръщавам пълни шишета с хубава вода. Всеки ще каже, че той не иска да бъде празно шише, но пълно. Но мислите ли, че ако човек е пълен и държи своята пълнота, мислите ли, че има някаква приятност в тази пълнота? Младите и старите обичат две неща: младите обичат да са пълнички, не обичат да са сухички, те имат загладени лица, намазанички, както природата ги е намазала хубаво. А пък когато изгубят тази пълнота, съжаляват, че имат хлътнало лице и ребрата им почват да се четат.
към беседата >>
Защото много нюанси има в червения свят.
Има втора дреха, в която червения цвят не е поставен на същото място, но на противоположното място. В нея цветовете са разместени. Всеки един цвят носи в себе си една енергия. И ако ти не разбираш законите на червения цвят, ти няма да можеш да извадиш от нея енергията на живота, и няма да можеш да се проявиш правилно в живота си. И трябва да знаеш кой е истинският живот.
Защото много нюанси има в червения свят.
Има един тъмно червен цвят, който показва нездравословно състояние. Има един червен цвят, който показва нездравословно състояние на нервната система. Друг на мускулите, трети – на костната система, т.е. че те не са в естествено състояние, че тяхното състояние не е хубаво.
към беседата >>
Много пъти,като се оглеждате в огледалото,ви е приятно и не знаете откъде е приятното.
Та казвам: Работете върху вашия ум. Всеки ден се оглеждайте в огледалото. До тогаз, докато не се харесате, има нещо,което куца. Един ден,като се погледнете,да ви стане приятно. И щом ви стане приятно, да намерите откъде иде тази приятност.
Много пъти,като се оглеждате в огледалото,ви е приятно и не знаете откъде е приятното.
Тази приятност може да бъде само една линия на вашите вежди. Ако сте способен и се оставите в едно успокоително състояние, ако мисълта ви, сърцето ви, волята ви е спокойна и погледнете носа си, ще забележите на носа си такава хубава линия. А пък ако умът ви не е спокоен, няма да забележите такава линия на носа си и носът ви ще се движи. Има хора, които движат ушите си, устата си. Знаете ли какво нещо е спокойната уста.
към беседата >>
А пък тия, които всичко знаят, ги кръщавам пълни шишета с хубава вода.
Има два вида хора в света – едни които мислят, че нищо не знаят и други, които мислят, че всичко знаят. Едните, които нищо не знаят, аз ги кръщавам празни шишета, хубави шишета без вода.
А пък тия, които всичко знаят, ги кръщавам пълни шишета с хубава вода.
Всеки ще каже, че той не иска да бъде празно шише, но пълно. Но мислите ли, че ако човек е пълен и държи своята пълнота, мислите ли, че има някаква приятност в тази пълнота? Младите и старите обичат две неща: младите обичат да са пълнички, не обичат да са сухички, те имат загладени лица, намазанички, както природата ги е намазала хубаво. А пък когато изгубят тази пълнота, съжаляват, че имат хлътнало лице и ребрата им почват да се четат. От моето гледище и сухичките са хубави, и пълничките са хубави.
към беседата >>
Има един тъмно червен цвят, който показва нездравословно състояние.
В нея цветовете са разместени. Всеки един цвят носи в себе си една енергия. И ако ти не разбираш законите на червения цвят, ти няма да можеш да извадиш от нея енергията на живота, и няма да можеш да се проявиш правилно в живота си. И трябва да знаеш кой е истинският живот. Защото много нюанси има в червения свят.
Има един тъмно червен цвят, който показва нездравословно състояние.
Има един червен цвят, който показва нездравословно състояние на нервната система. Друг на мускулите, трети – на костната система, т.е. че те не са в естествено състояние, че тяхното състояние не е хубаво.
към беседата >>
Тази приятност може да бъде само една линия на вашите вежди.
Всеки ден се оглеждайте в огледалото. До тогаз, докато не се харесате, има нещо,което куца. Един ден,като се погледнете,да ви стане приятно. И щом ви стане приятно, да намерите откъде иде тази приятност. Много пъти,като се оглеждате в огледалото,ви е приятно и не знаете откъде е приятното.
Тази приятност може да бъде само една линия на вашите вежди.
Ако сте способен и се оставите в едно успокоително състояние, ако мисълта ви, сърцето ви, волята ви е спокойна и погледнете носа си, ще забележите на носа си такава хубава линия. А пък ако умът ви не е спокоен, няма да забележите такава линия на носа си и носът ви ще се движи. Има хора, които движат ушите си, устата си. Знаете ли какво нещо е спокойната уста. Някои си пипат устата.
към беседата >>
Всеки ще каже, че той не иска да бъде празно шише, но пълно.
Има два вида хора в света – едни които мислят, че нищо не знаят и други, които мислят, че всичко знаят. Едните, които нищо не знаят, аз ги кръщавам празни шишета, хубави шишета без вода. А пък тия, които всичко знаят, ги кръщавам пълни шишета с хубава вода.
Всеки ще каже, че той не иска да бъде празно шише, но пълно.
Но мислите ли, че ако човек е пълен и държи своята пълнота, мислите ли, че има някаква приятност в тази пълнота? Младите и старите обичат две неща: младите обичат да са пълнички, не обичат да са сухички, те имат загладени лица, намазанички, както природата ги е намазала хубаво. А пък когато изгубят тази пълнота, съжаляват, че имат хлътнало лице и ребрата им почват да се четат. От моето гледище и сухичките са хубави, и пълничките са хубави. Или от гледището на природата, няма нещо в света, което става, да е без съдържание – зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр.
към беседата >>
Има един червен цвят, който показва нездравословно състояние на нервната система.
Всеки един цвят носи в себе си една енергия. И ако ти не разбираш законите на червения цвят, ти няма да можеш да извадиш от нея енергията на живота, и няма да можеш да се проявиш правилно в живота си. И трябва да знаеш кой е истинският живот. Защото много нюанси има в червения свят. Има един тъмно червен цвят, който показва нездравословно състояние.
Има един червен цвят, който показва нездравословно състояние на нервната система.
Друг на мускулите, трети – на костната система, т.е. че те не са в естествено състояние, че тяхното състояние не е хубаво.
към беседата >>
Ако сте способен и се оставите в едно успокоително състояние, ако мисълта ви, сърцето ви, волята ви е спокойна и погледнете носа си, ще забележите на носа си такава хубава линия.
До тогаз, докато не се харесате, има нещо,което куца. Един ден,като се погледнете,да ви стане приятно. И щом ви стане приятно, да намерите откъде иде тази приятност. Много пъти,като се оглеждате в огледалото,ви е приятно и не знаете откъде е приятното. Тази приятност може да бъде само една линия на вашите вежди.
Ако сте способен и се оставите в едно успокоително състояние, ако мисълта ви, сърцето ви, волята ви е спокойна и погледнете носа си, ще забележите на носа си такава хубава линия.
А пък ако умът ви не е спокоен, няма да забележите такава линия на носа си и носът ви ще се движи. Има хора, които движат ушите си, устата си. Знаете ли какво нещо е спокойната уста. Някои си пипат устата. Някои си притиснали устните, някои си турили устата си в едно неестествено положение.
към беседата >>
Но мислите ли, че ако човек е пълен и държи своята пълнота, мислите ли, че има някаква приятност в тази пълнота?
Има два вида хора в света – едни които мислят, че нищо не знаят и други, които мислят, че всичко знаят. Едните, които нищо не знаят, аз ги кръщавам празни шишета, хубави шишета без вода. А пък тия, които всичко знаят, ги кръщавам пълни шишета с хубава вода. Всеки ще каже, че той не иска да бъде празно шише, но пълно.
Но мислите ли, че ако човек е пълен и държи своята пълнота, мислите ли, че има някаква приятност в тази пълнота?
Младите и старите обичат две неща: младите обичат да са пълнички, не обичат да са сухички, те имат загладени лица, намазанички, както природата ги е намазала хубаво. А пък когато изгубят тази пълнота, съжаляват, че имат хлътнало лице и ребрата им почват да се четат. От моето гледище и сухичките са хубави, и пълничките са хубави. Или от гледището на природата, няма нещо в света, което става, да е без съдържание – зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр. Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал.
към беседата >>
Друг на мускулите, трети – на костната система, т.е.
И ако ти не разбираш законите на червения цвят, ти няма да можеш да извадиш от нея енергията на живота, и няма да можеш да се проявиш правилно в живота си. И трябва да знаеш кой е истинският живот. Защото много нюанси има в червения свят. Има един тъмно червен цвят, който показва нездравословно състояние. Има един червен цвят, който показва нездравословно състояние на нервната система.
Друг на мускулите, трети – на костната система, т.е.
че те не са в естествено състояние, че тяхното състояние не е хубаво.
към беседата >>
А пък ако умът ви не е спокоен, няма да забележите такава линия на носа си и носът ви ще се движи.
Един ден,като се погледнете,да ви стане приятно. И щом ви стане приятно, да намерите откъде иде тази приятност. Много пъти,като се оглеждате в огледалото,ви е приятно и не знаете откъде е приятното. Тази приятност може да бъде само една линия на вашите вежди. Ако сте способен и се оставите в едно успокоително състояние, ако мисълта ви, сърцето ви, волята ви е спокойна и погледнете носа си, ще забележите на носа си такава хубава линия.
А пък ако умът ви не е спокоен, няма да забележите такава линия на носа си и носът ви ще се движи.
Има хора, които движат ушите си, устата си. Знаете ли какво нещо е спокойната уста. Някои си пипат устата. Някои си притиснали устните, някои си турили устата си в едно неестествено положение. Някои си отварят устата.
към беседата >>
Младите и старите обичат две неща: младите обичат да са пълнички, не обичат да са сухички, те имат загладени лица, намазанички, както природата ги е намазала хубаво.
Има два вида хора в света – едни които мислят, че нищо не знаят и други, които мислят, че всичко знаят. Едните, които нищо не знаят, аз ги кръщавам празни шишета, хубави шишета без вода. А пък тия, които всичко знаят, ги кръщавам пълни шишета с хубава вода. Всеки ще каже, че той не иска да бъде празно шише, но пълно. Но мислите ли, че ако човек е пълен и държи своята пълнота, мислите ли, че има някаква приятност в тази пълнота?
Младите и старите обичат две неща: младите обичат да са пълнички, не обичат да са сухички, те имат загладени лица, намазанички, както природата ги е намазала хубаво.
А пък когато изгубят тази пълнота, съжаляват, че имат хлътнало лице и ребрата им почват да се четат. От моето гледище и сухичките са хубави, и пълничките са хубави. Или от гледището на природата, няма нещо в света, което става, да е без съдържание – зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр. Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал. Казваме, че това или онова не е хубаво, но това е една човешка философия.
към беседата >>
че те не са в естествено състояние, че тяхното състояние не е хубаво.
И трябва да знаеш кой е истинският живот. Защото много нюанси има в червения свят. Има един тъмно червен цвят, който показва нездравословно състояние. Има един червен цвят, който показва нездравословно състояние на нервната система. Друг на мускулите, трети – на костната система, т.е.
че те не са в естествено състояние, че тяхното състояние не е хубаво.
към беседата >>
Има хора, които движат ушите си, устата си.
И щом ви стане приятно, да намерите откъде иде тази приятност. Много пъти,като се оглеждате в огледалото,ви е приятно и не знаете откъде е приятното. Тази приятност може да бъде само една линия на вашите вежди. Ако сте способен и се оставите в едно успокоително състояние, ако мисълта ви, сърцето ви, волята ви е спокойна и погледнете носа си, ще забележите на носа си такава хубава линия. А пък ако умът ви не е спокоен, няма да забележите такава линия на носа си и носът ви ще се движи.
Има хора, които движат ушите си, устата си.
Знаете ли какво нещо е спокойната уста. Някои си пипат устата. Някои си притиснали устните, някои си турили устата си в едно неестествено положение. Някои си отварят устата. То е друга крайност.
към беседата >>
А пък когато изгубят тази пълнота, съжаляват, че имат хлътнало лице и ребрата им почват да се четат.
Едните, които нищо не знаят, аз ги кръщавам празни шишета, хубави шишета без вода. А пък тия, които всичко знаят, ги кръщавам пълни шишета с хубава вода. Всеки ще каже, че той не иска да бъде празно шише, но пълно. Но мислите ли, че ако човек е пълен и държи своята пълнота, мислите ли, че има някаква приятност в тази пълнота? Младите и старите обичат две неща: младите обичат да са пълнички, не обичат да са сухички, те имат загладени лица, намазанички, както природата ги е намазала хубаво.
А пък когато изгубят тази пълнота, съжаляват, че имат хлътнало лице и ребрата им почват да се четат.
От моето гледище и сухичките са хубави, и пълничките са хубави. Или от гледището на природата, няма нещо в света, което става, да е без съдържание – зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр. Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал. Казваме, че това или онова не е хубаво, но това е една човешка философия. Сега има два възгледа: това да се прави, онова да не се прави.
към беседата >>
В червения цвят може да се види това.
В червения цвят може да се види това.
Ако ти разбираш можеш да знаеш в какво положение се намира цялото ти тяло. После искаш да знаеш дали като човек на науката ще можеш да прогресираш или не. Има един зелен цвят, който показва стремежа на човешката душа да се развива правилно. Той е истинският зелен цвят. И ти усещаш тогава, че във всичките ти работи които вършиш има смисъл.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е спокойната уста.
Много пъти,като се оглеждате в огледалото,ви е приятно и не знаете откъде е приятното. Тази приятност може да бъде само една линия на вашите вежди. Ако сте способен и се оставите в едно успокоително състояние, ако мисълта ви, сърцето ви, волята ви е спокойна и погледнете носа си, ще забележите на носа си такава хубава линия. А пък ако умът ви не е спокоен, няма да забележите такава линия на носа си и носът ви ще се движи. Има хора, които движат ушите си, устата си.
Знаете ли какво нещо е спокойната уста.
Някои си пипат устата. Някои си притиснали устните, някои си турили устата си в едно неестествено положение. Някои си отварят устата. То е друга крайност.
към беседата >>
От моето гледище и сухичките са хубави, и пълничките са хубави.
А пък тия, които всичко знаят, ги кръщавам пълни шишета с хубава вода. Всеки ще каже, че той не иска да бъде празно шише, но пълно. Но мислите ли, че ако човек е пълен и държи своята пълнота, мислите ли, че има някаква приятност в тази пълнота? Младите и старите обичат две неща: младите обичат да са пълнички, не обичат да са сухички, те имат загладени лица, намазанички, както природата ги е намазала хубаво. А пък когато изгубят тази пълнота, съжаляват, че имат хлътнало лице и ребрата им почват да се четат.
От моето гледище и сухичките са хубави, и пълничките са хубави.
Или от гледището на природата, няма нещо в света, което става, да е без съдържание – зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр. Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал. Казваме, че това или онова не е хубаво, но това е една човешка философия. Сега има два възгледа: това да се прави, онова да не се прави. Това, което овцата прави, вълкът не го прави.
към беседата >>
Ако ти разбираш можеш да знаеш в какво положение се намира цялото ти тяло.
В червения цвят може да се види това.
Ако ти разбираш можеш да знаеш в какво положение се намира цялото ти тяло.
После искаш да знаеш дали като човек на науката ще можеш да прогресираш или не. Има един зелен цвят, който показва стремежа на човешката душа да се развива правилно. Той е истинският зелен цвят. И ти усещаш тогава, че във всичките ти работи които вършиш има смисъл. Аз съм гледал художници, които след като рисуват, рисуват и не могат, хвърлят четката и смесват се цветовете.
към беседата >>
Някои си пипат устата.
Тази приятност може да бъде само една линия на вашите вежди. Ако сте способен и се оставите в едно успокоително състояние, ако мисълта ви, сърцето ви, волята ви е спокойна и погледнете носа си, ще забележите на носа си такава хубава линия. А пък ако умът ви не е спокоен, няма да забележите такава линия на носа си и носът ви ще се движи. Има хора, които движат ушите си, устата си. Знаете ли какво нещо е спокойната уста.
Някои си пипат устата.
Някои си притиснали устните, някои си турили устата си в едно неестествено положение. Някои си отварят устата. То е друга крайност.
към беседата >>
Или от гледището на природата, няма нещо в света, което става, да е без съдържание – зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр.
Всеки ще каже, че той не иска да бъде празно шише, но пълно. Но мислите ли, че ако човек е пълен и държи своята пълнота, мислите ли, че има някаква приятност в тази пълнота? Младите и старите обичат две неща: младите обичат да са пълнички, не обичат да са сухички, те имат загладени лица, намазанички, както природата ги е намазала хубаво. А пък когато изгубят тази пълнота, съжаляват, че имат хлътнало лице и ребрата им почват да се четат. От моето гледище и сухичките са хубави, и пълничките са хубави.
Или от гледището на природата, няма нещо в света, което става, да е без съдържание – зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр.
Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал. Казваме, че това или онова не е хубаво, но това е една човешка философия. Сега има два възгледа: това да се прави, онова да не се прави. Това, което овцата прави, вълкът не го прави. И това, което вълкът прави, овцата не го прави.
към беседата >>
После искаш да знаеш дали като човек на науката ще можеш да прогресираш или не.
В червения цвят може да се види това. Ако ти разбираш можеш да знаеш в какво положение се намира цялото ти тяло.
После искаш да знаеш дали като човек на науката ще можеш да прогресираш или не.
Има един зелен цвят, който показва стремежа на човешката душа да се развива правилно. Той е истинският зелен цвят. И ти усещаш тогава, че във всичките ти работи които вършиш има смисъл. Аз съм гледал художници, които след като рисуват, рисуват и не могат, хвърлят четката и смесват се цветовете. Рисува окото или ухото и не може да ги нарисува.
към беседата >>
Някои си притиснали устните, някои си турили устата си в едно неестествено положение.
Ако сте способен и се оставите в едно успокоително състояние, ако мисълта ви, сърцето ви, волята ви е спокойна и погледнете носа си, ще забележите на носа си такава хубава линия. А пък ако умът ви не е спокоен, няма да забележите такава линия на носа си и носът ви ще се движи. Има хора, които движат ушите си, устата си. Знаете ли какво нещо е спокойната уста. Някои си пипат устата.
Някои си притиснали устните, някои си турили устата си в едно неестествено положение.
Някои си отварят устата. То е друга крайност.
към беседата >>
Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал.
Но мислите ли, че ако човек е пълен и държи своята пълнота, мислите ли, че има някаква приятност в тази пълнота? Младите и старите обичат две неща: младите обичат да са пълнички, не обичат да са сухички, те имат загладени лица, намазанички, както природата ги е намазала хубаво. А пък когато изгубят тази пълнота, съжаляват, че имат хлътнало лице и ребрата им почват да се четат. От моето гледище и сухичките са хубави, и пълничките са хубави. Или от гледището на природата, няма нещо в света, което става, да е без съдържание – зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр.
Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал.
Казваме, че това или онова не е хубаво, но това е една човешка философия. Сега има два възгледа: това да се прави, онова да не се прави. Това, което овцата прави, вълкът не го прави. И това, което вълкът прави, овцата не го прави. Има неща, които всички хора еднакво правят, а пък има неща, които всички неща еднакво не ги правят.
към беседата >>
Има един зелен цвят, който показва стремежа на човешката душа да се развива правилно.
В червения цвят може да се види това. Ако ти разбираш можеш да знаеш в какво положение се намира цялото ти тяло. После искаш да знаеш дали като човек на науката ще можеш да прогресираш или не.
Има един зелен цвят, който показва стремежа на човешката душа да се развива правилно.
Той е истинският зелен цвят. И ти усещаш тогава, че във всичките ти работи които вършиш има смисъл. Аз съм гледал художници, които след като рисуват, рисуват и не могат, хвърлят четката и смесват се цветовете. Рисува окото или ухото и не може да ги нарисува. Има художници не рисуват вярно.
към беседата >>
Някои си отварят устата.
А пък ако умът ви не е спокоен, няма да забележите такава линия на носа си и носът ви ще се движи. Има хора, които движат ушите си, устата си. Знаете ли какво нещо е спокойната уста. Някои си пипат устата. Някои си притиснали устните, някои си турили устата си в едно неестествено положение.
Някои си отварят устата.
То е друга крайност.
към беседата >>
Казваме, че това или онова не е хубаво, но това е една човешка философия.
Младите и старите обичат две неща: младите обичат да са пълнички, не обичат да са сухички, те имат загладени лица, намазанички, както природата ги е намазала хубаво. А пък когато изгубят тази пълнота, съжаляват, че имат хлътнало лице и ребрата им почват да се четат. От моето гледище и сухичките са хубави, и пълничките са хубави. Или от гледището на природата, няма нещо в света, което става, да е без съдържание – зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр. Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал.
Казваме, че това или онова не е хубаво, но това е една човешка философия.
Сега има два възгледа: това да се прави, онова да не се прави. Това, което овцата прави, вълкът не го прави. И това, което вълкът прави, овцата не го прави. Има неща, които всички хора еднакво правят, а пък има неща, които всички неща еднакво не ги правят. Всички се хранят.
към беседата >>
Той е истинският зелен цвят.
В червения цвят може да се види това. Ако ти разбираш можеш да знаеш в какво положение се намира цялото ти тяло. После искаш да знаеш дали като човек на науката ще можеш да прогресираш или не. Има един зелен цвят, който показва стремежа на човешката душа да се развива правилно.
Той е истинският зелен цвят.
И ти усещаш тогава, че във всичките ти работи които вършиш има смисъл. Аз съм гледал художници, които след като рисуват, рисуват и не могат, хвърлят четката и смесват се цветовете. Рисува окото или ухото и не може да ги нарисува. Има художници не рисуват вярно. Например, не е нарисувал устата както трябва.
към беседата >>
То е друга крайност.
Има хора, които движат ушите си, устата си. Знаете ли какво нещо е спокойната уста. Някои си пипат устата. Някои си притиснали устните, някои си турили устата си в едно неестествено положение. Някои си отварят устата.
То е друга крайност.
към беседата >>
Сега има два възгледа: това да се прави, онова да не се прави.
А пък когато изгубят тази пълнота, съжаляват, че имат хлътнало лице и ребрата им почват да се четат. От моето гледище и сухичките са хубави, и пълничките са хубави. Или от гледището на природата, няма нещо в света, което става, да е без съдържание – зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр. Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал. Казваме, че това или онова не е хубаво, но това е една човешка философия.
Сега има два възгледа: това да се прави, онова да не се прави.
Това, което овцата прави, вълкът не го прави. И това, което вълкът прави, овцата не го прави. Има неща, които всички хора еднакво правят, а пък има неща, които всички неща еднакво не ги правят. Всички се хранят. Няма същество, което да не се храни.
към беседата >>
И ти усещаш тогава, че във всичките ти работи които вършиш има смисъл.
В червения цвят може да се види това. Ако ти разбираш можеш да знаеш в какво положение се намира цялото ти тяло. После искаш да знаеш дали като човек на науката ще можеш да прогресираш или не. Има един зелен цвят, който показва стремежа на човешката душа да се развива правилно. Той е истинският зелен цвят.
И ти усещаш тогава, че във всичките ти работи които вършиш има смисъл.
Аз съм гледал художници, които след като рисуват, рисуват и не могат, хвърлят четката и смесват се цветовете. Рисува окото или ухото и не може да ги нарисува. Има художници не рисуват вярно. Например, не е нарисувал устата както трябва. Ако един художник издаде долната устна повече навън, какво изразява това?
към беседата >>
Любовта има две неща.
Любовта има две неща.
Долната устна ще покаже честен ли си бил в любовта, да приемеш толкова, колкото трябва. Горната устна ще покаже, честен ли си бил или си дал повече отколкото трябва. Ако ти си взел повече отколкото трябва, ти не си честен човек. Ако ти дадеш повече отколкото трябва, също не си честен човек. Защото ако ти дадеш повече на едного отколкото трябва, ти ощетяваш другите.
към беседата >>
Това, което овцата прави, вълкът не го прави.
От моето гледище и сухичките са хубави, и пълничките са хубави. Или от гледището на природата, няма нещо в света, което става, да е без съдържание – зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр. Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал. Казваме, че това или онова не е хубаво, но това е една човешка философия. Сега има два възгледа: това да се прави, онова да не се прави.
Това, което овцата прави, вълкът не го прави.
И това, което вълкът прави, овцата не го прави. Има неща, които всички хора еднакво правят, а пък има неща, които всички неща еднакво не ги правят. Всички се хранят. Няма същество, което да не се храни. И всички живи същества дишат, с изключение на мъртвите само.
към беседата >>
Аз съм гледал художници, които след като рисуват, рисуват и не могат, хвърлят четката и смесват се цветовете.
Ако ти разбираш можеш да знаеш в какво положение се намира цялото ти тяло. После искаш да знаеш дали като човек на науката ще можеш да прогресираш или не. Има един зелен цвят, който показва стремежа на човешката душа да се развива правилно. Той е истинският зелен цвят. И ти усещаш тогава, че във всичките ти работи които вършиш има смисъл.
Аз съм гледал художници, които след като рисуват, рисуват и не могат, хвърлят четката и смесват се цветовете.
Рисува окото или ухото и не може да ги нарисува. Има художници не рисуват вярно. Например, не е нарисувал устата както трябва. Ако един художник издаде долната устна повече навън, какво изразява това? У самия този, когото рисува, долната устна не е издадена така.
към беседата >>
Долната устна ще покаже честен ли си бил в любовта, да приемеш толкова, колкото трябва.
Любовта има две неща.
Долната устна ще покаже честен ли си бил в любовта, да приемеш толкова, колкото трябва.
Горната устна ще покаже, честен ли си бил или си дал повече отколкото трябва. Ако ти си взел повече отколкото трябва, ти не си честен човек. Ако ти дадеш повече отколкото трябва, също не си честен човек. Защото ако ти дадеш повече на едного отколкото трябва, ти ощетяваш другите. Бог те е пратил в света, за да направиш едно добро някому.
към беседата >>
И това, което вълкът прави, овцата не го прави.
Или от гледището на природата, няма нещо в света, което става, да е без съдържание – зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр. Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал. Казваме, че това или онова не е хубаво, но това е една човешка философия. Сега има два възгледа: това да се прави, онова да не се прави. Това, което овцата прави, вълкът не го прави.
И това, което вълкът прави, овцата не го прави.
Има неща, които всички хора еднакво правят, а пък има неща, които всички неща еднакво не ги правят. Всички се хранят. Няма същество, което да не се храни. И всички живи същества дишат, с изключение на мъртвите само. Мъртвите престават да дишат въздух.
към беседата >>
Рисува окото или ухото и не може да ги нарисува.
После искаш да знаеш дали като човек на науката ще можеш да прогресираш или не. Има един зелен цвят, който показва стремежа на човешката душа да се развива правилно. Той е истинският зелен цвят. И ти усещаш тогава, че във всичките ти работи които вършиш има смисъл. Аз съм гледал художници, които след като рисуват, рисуват и не могат, хвърлят четката и смесват се цветовете.
Рисува окото или ухото и не може да ги нарисува.
Има художници не рисуват вярно. Например, не е нарисувал устата както трябва. Ако един художник издаде долната устна повече навън, какво изразява това? У самия този, когото рисува, долната устна не е издадена така. Или някой път ще тури горната устна повече издадена отколкото трябва.
към беседата >>
Горната устна ще покаже, честен ли си бил или си дал повече отколкото трябва.
Любовта има две неща. Долната устна ще покаже честен ли си бил в любовта, да приемеш толкова, колкото трябва.
Горната устна ще покаже, честен ли си бил или си дал повече отколкото трябва.
Ако ти си взел повече отколкото трябва, ти не си честен човек. Ако ти дадеш повече отколкото трябва, също не си честен човек. Защото ако ти дадеш повече на едного отколкото трябва, ти ощетяваш другите. Бог те е пратил в света, за да направиш едно добро някому. И ако го направиш както трябва, то е добре.
към беседата >>
Има неща, които всички хора еднакво правят, а пък има неща, които всички неща еднакво не ги правят.
Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал. Казваме, че това или онова не е хубаво, но това е една човешка философия. Сега има два възгледа: това да се прави, онова да не се прави. Това, което овцата прави, вълкът не го прави. И това, което вълкът прави, овцата не го прави.
Има неща, които всички хора еднакво правят, а пък има неща, които всички неща еднакво не ги правят.
Всички се хранят. Няма същество, което да не се храни. И всички живи същества дишат, с изключение на мъртвите само. Мъртвите престават да дишат въздух. Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото.
към беседата >>
Има художници не рисуват вярно.
Има един зелен цвят, който показва стремежа на човешката душа да се развива правилно. Той е истинският зелен цвят. И ти усещаш тогава, че във всичките ти работи които вършиш има смисъл. Аз съм гледал художници, които след като рисуват, рисуват и не могат, хвърлят четката и смесват се цветовете. Рисува окото или ухото и не може да ги нарисува.
Има художници не рисуват вярно.
Например, не е нарисувал устата както трябва. Ако един художник издаде долната устна повече навън, какво изразява това? У самия този, когото рисува, долната устна не е издадена така. Или някой път ще тури горната устна повече издадена отколкото трябва. И това не е вярно.
към беседата >>
Ако ти си взел повече отколкото трябва, ти не си честен човек.
Любовта има две неща. Долната устна ще покаже честен ли си бил в любовта, да приемеш толкова, колкото трябва. Горната устна ще покаже, честен ли си бил или си дал повече отколкото трябва.
Ако ти си взел повече отколкото трябва, ти не си честен човек.
Ако ти дадеш повече отколкото трябва, също не си честен човек. Защото ако ти дадеш повече на едного отколкото трябва, ти ощетяваш другите. Бог те е пратил в света, за да направиш едно добро някому. И ако го направиш както трябва, то е добре. Ако ти имаш съображение да станеш светия, да те хвалят хората и пр., ти си на крив път.
към беседата >>
Всички се хранят.
Казваме, че това или онова не е хубаво, но това е една човешка философия. Сега има два възгледа: това да се прави, онова да не се прави. Това, което овцата прави, вълкът не го прави. И това, което вълкът прави, овцата не го прави. Има неща, които всички хора еднакво правят, а пък има неща, които всички неща еднакво не ги правят.
Всички се хранят.
Няма същество, което да не се храни. И всички живи същества дишат, с изключение на мъртвите само. Мъртвите престават да дишат въздух. Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото. Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават.
към беседата >>
Например, не е нарисувал устата както трябва.
Той е истинският зелен цвят. И ти усещаш тогава, че във всичките ти работи които вършиш има смисъл. Аз съм гледал художници, които след като рисуват, рисуват и не могат, хвърлят четката и смесват се цветовете. Рисува окото или ухото и не може да ги нарисува. Има художници не рисуват вярно.
Например, не е нарисувал устата както трябва.
Ако един художник издаде долната устна повече навън, какво изразява това? У самия този, когото рисува, долната устна не е издадена така. Или някой път ще тури горната устна повече издадена отколкото трябва. И това не е вярно. Долната устна показва състоянието на човека да възприема нещата.
към беседата >>
Ако ти дадеш повече отколкото трябва, също не си честен човек.
Любовта има две неща. Долната устна ще покаже честен ли си бил в любовта, да приемеш толкова, колкото трябва. Горната устна ще покаже, честен ли си бил или си дал повече отколкото трябва. Ако ти си взел повече отколкото трябва, ти не си честен човек.
Ако ти дадеш повече отколкото трябва, също не си честен човек.
Защото ако ти дадеш повече на едного отколкото трябва, ти ощетяваш другите. Бог те е пратил в света, за да направиш едно добро някому. И ако го направиш както трябва, то е добре. Ако ти имаш съображение да станеш светия, да те хвалят хората и пр., ти си на крив път. Всичко седи в онова служене на Бога: Да възприемеш любовта и да я препратиш.
към беседата >>
Няма същество, което да не се храни.
Сега има два възгледа: това да се прави, онова да не се прави. Това, което овцата прави, вълкът не го прави. И това, което вълкът прави, овцата не го прави. Има неща, които всички хора еднакво правят, а пък има неща, които всички неща еднакво не ги правят. Всички се хранят.
Няма същество, което да не се храни.
И всички живи същества дишат, с изключение на мъртвите само. Мъртвите престават да дишат въздух. Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото. Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават. Някои ги считат за 300 милиарда.
към беседата >>
Ако един художник издаде долната устна повече навън, какво изразява това?
И ти усещаш тогава, че във всичките ти работи които вършиш има смисъл. Аз съм гледал художници, които след като рисуват, рисуват и не могат, хвърлят четката и смесват се цветовете. Рисува окото или ухото и не може да ги нарисува. Има художници не рисуват вярно. Например, не е нарисувал устата както трябва.
Ако един художник издаде долната устна повече навън, какво изразява това?
У самия този, когото рисува, долната устна не е издадена така. Или някой път ще тури горната устна повече издадена отколкото трябва. И това не е вярно. Долната устна показва състоянието на човека да възприема нещата. Каквото му говориш, той ще го възприеме.
към беседата >>
Защото ако ти дадеш повече на едного отколкото трябва, ти ощетяваш другите.
Любовта има две неща. Долната устна ще покаже честен ли си бил в любовта, да приемеш толкова, колкото трябва. Горната устна ще покаже, честен ли си бил или си дал повече отколкото трябва. Ако ти си взел повече отколкото трябва, ти не си честен човек. Ако ти дадеш повече отколкото трябва, също не си честен човек.
Защото ако ти дадеш повече на едного отколкото трябва, ти ощетяваш другите.
Бог те е пратил в света, за да направиш едно добро някому. И ако го направиш както трябва, то е добре. Ако ти имаш съображение да станеш светия, да те хвалят хората и пр., ти си на крив път. Всичко седи в онова служене на Бога: Да възприемеш любовта и да я препратиш. И ако си я възприел добре и си я препратил, ти си извършил една хубава служба и тогаз ще имаш Божието благословение.
към беседата >>
И всички живи същества дишат, с изключение на мъртвите само.
Това, което овцата прави, вълкът не го прави. И това, което вълкът прави, овцата не го прави. Има неща, които всички хора еднакво правят, а пък има неща, които всички неща еднакво не ги правят. Всички се хранят. Няма същество, което да не се храни.
И всички живи същества дишат, с изключение на мъртвите само.
Мъртвите престават да дишат въздух. Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото. Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават. Някои ги считат за 300 милиарда. И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители.
към беседата >>
У самия този, когото рисува, долната устна не е издадена така.
Аз съм гледал художници, които след като рисуват, рисуват и не могат, хвърлят четката и смесват се цветовете. Рисува окото или ухото и не може да ги нарисува. Има художници не рисуват вярно. Например, не е нарисувал устата както трябва. Ако един художник издаде долната устна повече навън, какво изразява това?
У самия този, когото рисува, долната устна не е издадена така.
Или някой път ще тури горната устна повече издадена отколкото трябва. И това не е вярно. Долната устна показва състоянието на човека да възприема нещата. Каквото му говориш, той ще го възприеме. А пък ако горната устна е развита, това показва, че той ще приложи, ще даде.
към беседата >>
Бог те е пратил в света, за да направиш едно добро някому.
Долната устна ще покаже честен ли си бил в любовта, да приемеш толкова, колкото трябва. Горната устна ще покаже, честен ли си бил или си дал повече отколкото трябва. Ако ти си взел повече отколкото трябва, ти не си честен човек. Ако ти дадеш повече отколкото трябва, също не си честен човек. Защото ако ти дадеш повече на едного отколкото трябва, ти ощетяваш другите.
Бог те е пратил в света, за да направиш едно добро някому.
И ако го направиш както трябва, то е добре. Ако ти имаш съображение да станеш светия, да те хвалят хората и пр., ти си на крив път. Всичко седи в онова служене на Бога: Да възприемеш любовта и да я препратиш. И ако си я възприел добре и си я препратил, ти си извършил една хубава служба и тогаз ще имаш Божието благословение.
към беседата >>
Мъртвите престават да дишат въздух.
И това, което вълкът прави, овцата не го прави. Има неща, които всички хора еднакво правят, а пък има неща, които всички неща еднакво не ги правят. Всички се хранят. Няма същество, което да не се храни. И всички живи същества дишат, с изключение на мъртвите само.
Мъртвите престават да дишат въздух.
Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото. Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават. Някои ги считат за 300 милиарда. И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители. Както войници са били събрани като на война да воюват.
към беседата >>
Или някой път ще тури горната устна повече издадена отколкото трябва.
Рисува окото или ухото и не може да ги нарисува. Има художници не рисуват вярно. Например, не е нарисувал устата както трябва. Ако един художник издаде долната устна повече навън, какво изразява това? У самия този, когото рисува, долната устна не е издадена така.
Или някой път ще тури горната устна повече издадена отколкото трябва.
И това не е вярно. Долната устна показва състоянието на човека да възприема нещата. Каквото му говориш, той ще го възприеме. А пък ако горната устна е развита, това показва, че той ще приложи, ще даде. Долната устна показва, какво ще възприемеш, а горната, какво ще дадеш.
към беседата >>
И ако го направиш както трябва, то е добре.
Горната устна ще покаже, честен ли си бил или си дал повече отколкото трябва. Ако ти си взел повече отколкото трябва, ти не си честен човек. Ако ти дадеш повече отколкото трябва, също не си честен човек. Защото ако ти дадеш повече на едного отколкото трябва, ти ощетяваш другите. Бог те е пратил в света, за да направиш едно добро някому.
И ако го направиш както трябва, то е добре.
Ако ти имаш съображение да станеш светия, да те хвалят хората и пр., ти си на крив път. Всичко седи в онова служене на Бога: Да възприемеш любовта и да я препратиш. И ако си я възприел добре и си я препратил, ти си извършил една хубава служба и тогаз ще имаш Божието благословение.
към беседата >>
Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото.
Има неща, които всички хора еднакво правят, а пък има неща, които всички неща еднакво не ги правят. Всички се хранят. Няма същество, което да не се храни. И всички живи същества дишат, с изключение на мъртвите само. Мъртвите престават да дишат въздух.
Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото.
Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават. Някои ги считат за 300 милиарда. И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители. Както войници са били събрани като на война да воюват. Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек.“ Да, вие не сте влизали в тази организация на стомаха, да видите каква организация е тя.
към беседата >>
И това не е вярно.
Има художници не рисуват вярно. Например, не е нарисувал устата както трябва. Ако един художник издаде долната устна повече навън, какво изразява това? У самия този, когото рисува, долната устна не е издадена така. Или някой път ще тури горната устна повече издадена отколкото трябва.
И това не е вярно.
Долната устна показва състоянието на човека да възприема нещата. Каквото му говориш, той ще го възприеме. А пък ако горната устна е развита, това показва, че той ще приложи, ще даде. Долната устна показва, какво ще възприемеш, а горната, какво ще дадеш. Ако двете не са добре развити, това показва, че ти си в ненормално състояние.
към беседата >>
Ако ти имаш съображение да станеш светия, да те хвалят хората и пр., ти си на крив път.
Ако ти си взел повече отколкото трябва, ти не си честен човек. Ако ти дадеш повече отколкото трябва, също не си честен човек. Защото ако ти дадеш повече на едного отколкото трябва, ти ощетяваш другите. Бог те е пратил в света, за да направиш едно добро някому. И ако го направиш както трябва, то е добре.
Ако ти имаш съображение да станеш светия, да те хвалят хората и пр., ти си на крив път.
Всичко седи в онова служене на Бога: Да възприемеш любовта и да я препратиш. И ако си я възприел добре и си я препратил, ти си извършил една хубава служба и тогаз ще имаш Божието благословение.
към беседата >>
Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават.
Всички се хранят. Няма същество, което да не се храни. И всички живи същества дишат, с изключение на мъртвите само. Мъртвите престават да дишат въздух. Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото.
Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават.
Някои ги считат за 300 милиарда. И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители. Както войници са били събрани като на война да воюват. Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек.“ Да, вие не сте влизали в тази организация на стомаха, да видите каква организация е тя. Вие не сте влизали в организацията на тънките и дебелите черва, на черния дроб, на белите дробове, на нервната система, на кръвоносните съдове, на артериите и вените.
към беседата >>
Долната устна показва състоянието на човека да възприема нещата.
Например, не е нарисувал устата както трябва. Ако един художник издаде долната устна повече навън, какво изразява това? У самия този, когото рисува, долната устна не е издадена така. Или някой път ще тури горната устна повече издадена отколкото трябва. И това не е вярно.
Долната устна показва състоянието на човека да възприема нещата.
Каквото му говориш, той ще го възприеме. А пък ако горната устна е развита, това показва, че той ще приложи, ще даде. Долната устна показва, какво ще възприемеш, а горната, какво ще дадеш. Ако двете не са добре развити, това показва, че ти си в ненормално състояние. Не знаеш, как да възприемеш и как да дадеш.
към беседата >>
Всичко седи в онова служене на Бога: Да възприемеш любовта и да я препратиш.
Ако ти дадеш повече отколкото трябва, също не си честен човек. Защото ако ти дадеш повече на едного отколкото трябва, ти ощетяваш другите. Бог те е пратил в света, за да направиш едно добро някому. И ако го направиш както трябва, то е добре. Ако ти имаш съображение да станеш светия, да те хвалят хората и пр., ти си на крив път.
Всичко седи в онова служене на Бога: Да възприемеш любовта и да я препратиш.
И ако си я възприел добре и си я препратил, ти си извършил една хубава служба и тогаз ще имаш Божието благословение.
към беседата >>
Някои ги считат за 300 милиарда.
Няма същество, което да не се храни. И всички живи същества дишат, с изключение на мъртвите само. Мъртвите престават да дишат въздух. Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото. Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават.
Някои ги считат за 300 милиарда.
И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители. Както войници са били събрани като на война да воюват. Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек.“ Да, вие не сте влизали в тази организация на стомаха, да видите каква организация е тя. Вие не сте влизали в организацията на тънките и дебелите черва, на черния дроб, на белите дробове, на нервната система, на кръвоносните съдове, на артериите и вените. Всички искат да бъдат щастливи.
към беседата >>
Каквото му говориш, той ще го възприеме.
Ако един художник издаде долната устна повече навън, какво изразява това? У самия този, когото рисува, долната устна не е издадена така. Или някой път ще тури горната устна повече издадена отколкото трябва. И това не е вярно. Долната устна показва състоянието на човека да възприема нещата.
Каквото му говориш, той ще го възприеме.
А пък ако горната устна е развита, това показва, че той ще приложи, ще даде. Долната устна показва, какво ще възприемеш, а горната, какво ще дадеш. Ако двете не са добре развити, това показва, че ти си в ненормално състояние. Не знаеш, как да възприемеш и как да дадеш. Когато някои хора не разбират, те се хващат с ръката си близо до долната устна.
към беседата >>
И ако си я възприел добре и си я препратил, ти си извършил една хубава служба и тогаз ще имаш Божието благословение.
Защото ако ти дадеш повече на едного отколкото трябва, ти ощетяваш другите. Бог те е пратил в света, за да направиш едно добро някому. И ако го направиш както трябва, то е добре. Ако ти имаш съображение да станеш светия, да те хвалят хората и пр., ти си на крив път. Всичко седи в онова служене на Бога: Да възприемеш любовта и да я препратиш.
И ако си я възприел добре и си я препратил, ти си извършил една хубава служба и тогаз ще имаш Божието благословение.
към беседата >>
И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители.
И всички живи същества дишат, с изключение на мъртвите само. Мъртвите престават да дишат въздух. Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото. Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават. Някои ги считат за 300 милиарда.
И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители.
Както войници са били събрани като на война да воюват. Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек.“ Да, вие не сте влизали в тази организация на стомаха, да видите каква организация е тя. Вие не сте влизали в организацията на тънките и дебелите черва, на черния дроб, на белите дробове, на нервната система, на кръвоносните съдове, на артериите и вените. Всички искат да бъдат щастливи. Имат право да бъдат.
към беседата >>
А пък ако горната устна е развита, това показва, че той ще приложи, ще даде.
У самия този, когото рисува, долната устна не е издадена така. Или някой път ще тури горната устна повече издадена отколкото трябва. И това не е вярно. Долната устна показва състоянието на човека да възприема нещата. Каквото му говориш, той ще го възприеме.
А пък ако горната устна е развита, това показва, че той ще приложи, ще даде.
Долната устна показва, какво ще възприемеш, а горната, какво ще дадеш. Ако двете не са добре развити, това показва, че ти си в ненормално състояние. Не знаеш, как да възприемеш и как да дадеш. Когато някои хора не разбират, те се хващат с ръката си близо до долната устна. Значи, няма материал.
към беседата >>
Да възприемем Божията Любов както трябва и да я предадем, както трябва, това е основата.
Да възприемем Божията Любов както трябва и да я предадем, както трябва, това е основата.
Това трябва сега в новия живот, който иде във вас. Казано е: „Ако се не родите от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие“. Под вода се разбира: Ако не възприемете Любовта, а под дух се разбира, ако не предадете Любовта. Значи, ако не възприемете любовта и ако не я предадете както трябва, не може да влезете в Царството Божие. Понеже чрез водата ще възприемем нещата, а пък чрез духа ще ги предадем, водата ще ни научи да възприемаме и да градим отвътре.
към беседата >>
Както войници са били събрани като на война да воюват.
Мъртвите престават да дишат въздух. Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото. Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават. Някои ги считат за 300 милиарда. И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители.
Както войници са били събрани като на война да воюват.
Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек.“ Да, вие не сте влизали в тази организация на стомаха, да видите каква организация е тя. Вие не сте влизали в организацията на тънките и дебелите черва, на черния дроб, на белите дробове, на нервната система, на кръвоносните съдове, на артериите и вените. Всички искат да бъдат щастливи. Имат право да бъдат. Новсеки, който избира щастието, за да влезе в щастието трябва да стане нещастен.
към беседата >>
Долната устна показва, какво ще възприемеш, а горната, какво ще дадеш.
Или някой път ще тури горната устна повече издадена отколкото трябва. И това не е вярно. Долната устна показва състоянието на човека да възприема нещата. Каквото му говориш, той ще го възприеме. А пък ако горната устна е развита, това показва, че той ще приложи, ще даде.
Долната устна показва, какво ще възприемеш, а горната, какво ще дадеш.
Ако двете не са добре развити, това показва, че ти си в ненормално състояние. Не знаеш, как да възприемеш и как да дадеш. Когато някои хора не разбират, те се хващат с ръката си близо до долната устна. Значи, няма материал. Той иска да каже: „трябва ми нещо.“ Художникът, за да рисува, най-първо трябва да има бои.
към беседата >>
Това трябва сега в новия живот, който иде във вас.
Да възприемем Божията Любов както трябва и да я предадем, както трябва, това е основата.
Това трябва сега в новия живот, който иде във вас.
Казано е: „Ако се не родите от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие“. Под вода се разбира: Ако не възприемете Любовта, а под дух се разбира, ако не предадете Любовта. Значи, ако не възприемете любовта и ако не я предадете както трябва, не може да влезете в Царството Божие. Понеже чрез водата ще възприемем нещата, а пък чрез духа ще ги предадем, водата ще ни научи да възприемаме и да градим отвътре. А пък духът ще ни научи да предадем онова, което сме взели.
към беседата >>
Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек.“ Да, вие не сте влизали в тази организация на стомаха, да видите каква организация е тя.
Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото. Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават. Някои ги считат за 300 милиарда. И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители. Както войници са били събрани като на война да воюват.
Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек.“ Да, вие не сте влизали в тази организация на стомаха, да видите каква организация е тя.
Вие не сте влизали в организацията на тънките и дебелите черва, на черния дроб, на белите дробове, на нервната система, на кръвоносните съдове, на артериите и вените. Всички искат да бъдат щастливи. Имат право да бъдат. Новсеки, който избира щастието, за да влезе в щастието трябва да стане нещастен. Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш.
към беседата >>
Ако двете не са добре развити, това показва, че ти си в ненормално състояние.
И това не е вярно. Долната устна показва състоянието на човека да възприема нещата. Каквото му говориш, той ще го възприеме. А пък ако горната устна е развита, това показва, че той ще приложи, ще даде. Долната устна показва, какво ще възприемеш, а горната, какво ще дадеш.
Ако двете не са добре развити, това показва, че ти си в ненормално състояние.
Не знаеш, как да възприемеш и как да дадеш. Когато някои хора не разбират, те се хващат с ръката си близо до долната устна. Значи, няма материал. Той иска да каже: „трябва ми нещо.“ Художникът, за да рисува, най-първо трябва да има бои. И в себе си трябва да имаш някаква идея.
към беседата >>
Казано е: „Ако се не родите от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие“.
Да възприемем Божията Любов както трябва и да я предадем, както трябва, това е основата. Това трябва сега в новия живот, който иде във вас.
Казано е: „Ако се не родите от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие“.
Под вода се разбира: Ако не възприемете Любовта, а под дух се разбира, ако не предадете Любовта. Значи, ако не възприемете любовта и ако не я предадете както трябва, не може да влезете в Царството Божие. Понеже чрез водата ще възприемем нещата, а пък чрез духа ще ги предадем, водата ще ни научи да възприемаме и да градим отвътре. А пък духът ще ни научи да предадем онова, което сме взели. И в това възприемане и предаване седи знанието и мъдростта на Божествения живот.
към беседата >>
Вие не сте влизали в организацията на тънките и дебелите черва, на черния дроб, на белите дробове, на нервната система, на кръвоносните съдове, на артериите и вените.
Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават. Някои ги считат за 300 милиарда. И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители. Както войници са били събрани като на война да воюват. Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек.“ Да, вие не сте влизали в тази организация на стомаха, да видите каква организация е тя.
Вие не сте влизали в организацията на тънките и дебелите черва, на черния дроб, на белите дробове, на нервната система, на кръвоносните съдове, на артериите и вените.
Всички искат да бъдат щастливи. Имат право да бъдат. Новсеки, който избира щастието, за да влезе в щастието трябва да стане нещастен. Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш. Защото щастието е някой плод на нещастието.
към беседата >>
Не знаеш, как да възприемеш и как да дадеш.
Долната устна показва състоянието на човека да възприема нещата. Каквото му говориш, той ще го възприеме. А пък ако горната устна е развита, това показва, че той ще приложи, ще даде. Долната устна показва, какво ще възприемеш, а горната, какво ще дадеш. Ако двете не са добре развити, това показва, че ти си в ненормално състояние.
Не знаеш, как да възприемеш и как да дадеш.
Когато някои хора не разбират, те се хващат с ръката си близо до долната устна. Значи, няма материал. Той иска да каже: „трябва ми нещо.“ Художникът, за да рисува, най-първо трябва да има бои. И в себе си трябва да имаш някаква идея. А пък ако идеята не си възприел, тогава ти ще рисуваш без съдържание.
към беседата >>
Под вода се разбира: Ако не възприемете Любовта, а под дух се разбира, ако не предадете Любовта.
Да възприемем Божията Любов както трябва и да я предадем, както трябва, това е основата. Това трябва сега в новия живот, който иде във вас. Казано е: „Ако се не родите от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие“.
Под вода се разбира: Ако не възприемете Любовта, а под дух се разбира, ако не предадете Любовта.
Значи, ако не възприемете любовта и ако не я предадете както трябва, не може да влезете в Царството Божие. Понеже чрез водата ще възприемем нещата, а пък чрез духа ще ги предадем, водата ще ни научи да възприемаме и да градим отвътре. А пък духът ще ни научи да предадем онова, което сме взели. И в това възприемане и предаване седи знанието и мъдростта на Божествения живот.
към беседата >>
Всички искат да бъдат щастливи.
Някои ги считат за 300 милиарда. И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители. Както войници са били събрани като на война да воюват. Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек.“ Да, вие не сте влизали в тази организация на стомаха, да видите каква организация е тя. Вие не сте влизали в организацията на тънките и дебелите черва, на черния дроб, на белите дробове, на нервната система, на кръвоносните съдове, на артериите и вените.
Всички искат да бъдат щастливи.
Имат право да бъдат. Новсеки, който избира щастието, за да влезе в щастието трябва да стане нещастен. Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш. Защото щастието е някой плод на нещастието. И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен.
към беседата >>
Когато някои хора не разбират, те се хващат с ръката си близо до долната устна.
Каквото му говориш, той ще го възприеме. А пък ако горната устна е развита, това показва, че той ще приложи, ще даде. Долната устна показва, какво ще възприемеш, а горната, какво ще дадеш. Ако двете не са добре развити, това показва, че ти си в ненормално състояние. Не знаеш, как да възприемеш и как да дадеш.
Когато някои хора не разбират, те се хващат с ръката си близо до долната устна.
Значи, няма материал. Той иска да каже: „трябва ми нещо.“ Художникът, за да рисува, най-първо трябва да има бои. И в себе си трябва да имаш някаква идея. А пък ако идеята не си възприел, тогава ти ще рисуваш без съдържание. Когато идеята съществува в твоя ум ти се радваш, ти се веселиш.
към беседата >>
Значи, ако не възприемете любовта и ако не я предадете както трябва, не може да влезете в Царството Божие.
Да възприемем Божията Любов както трябва и да я предадем, както трябва, това е основата. Това трябва сега в новия живот, който иде във вас. Казано е: „Ако се не родите от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие“. Под вода се разбира: Ако не възприемете Любовта, а под дух се разбира, ако не предадете Любовта.
Значи, ако не възприемете любовта и ако не я предадете както трябва, не може да влезете в Царството Божие.
Понеже чрез водата ще възприемем нещата, а пък чрез духа ще ги предадем, водата ще ни научи да възприемаме и да градим отвътре. А пък духът ще ни научи да предадем онова, което сме взели. И в това възприемане и предаване седи знанието и мъдростта на Божествения живот.
към беседата >>
Имат право да бъдат.
И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители. Както войници са били събрани като на война да воюват. Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек.“ Да, вие не сте влизали в тази организация на стомаха, да видите каква организация е тя. Вие не сте влизали в организацията на тънките и дебелите черва, на черния дроб, на белите дробове, на нервната система, на кръвоносните съдове, на артериите и вените. Всички искат да бъдат щастливи.
Имат право да бъдат.
Новсеки, който избира щастието, за да влезе в щастието трябва да стане нещастен. Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш. Защото щастието е някой плод на нещастието. И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен. Сега вие имате известни възгледи, донякъде тези възгледи са прави.
към беседата >>
Значи, няма материал.
А пък ако горната устна е развита, това показва, че той ще приложи, ще даде. Долната устна показва, какво ще възприемеш, а горната, какво ще дадеш. Ако двете не са добре развити, това показва, че ти си в ненормално състояние. Не знаеш, как да възприемеш и как да дадеш. Когато някои хора не разбират, те се хващат с ръката си близо до долната устна.
Значи, няма материал.
Той иска да каже: „трябва ми нещо.“ Художникът, за да рисува, най-първо трябва да има бои. И в себе си трябва да имаш някаква идея. А пък ако идеята не си възприел, тогава ти ще рисуваш без съдържание. Когато идеята съществува в твоя ум ти се радваш, ти се веселиш. И когато изчезне тази идея в тебе изчезва и радостта.
към беседата >>
Понеже чрез водата ще възприемем нещата, а пък чрез духа ще ги предадем, водата ще ни научи да възприемаме и да градим отвътре.
Да възприемем Божията Любов както трябва и да я предадем, както трябва, това е основата. Това трябва сега в новия живот, който иде във вас. Казано е: „Ако се не родите от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие“. Под вода се разбира: Ако не възприемете Любовта, а под дух се разбира, ако не предадете Любовта. Значи, ако не възприемете любовта и ако не я предадете както трябва, не може да влезете в Царството Божие.
Понеже чрез водата ще възприемем нещата, а пък чрез духа ще ги предадем, водата ще ни научи да възприемаме и да градим отвътре.
А пък духът ще ни научи да предадем онова, което сме взели. И в това възприемане и предаване седи знанието и мъдростта на Божествения живот.
към беседата >>
Новсеки, който избира щастието, за да влезе в щастието трябва да стане нещастен.
Както войници са били събрани като на война да воюват. Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек.“ Да, вие не сте влизали в тази организация на стомаха, да видите каква организация е тя. Вие не сте влизали в организацията на тънките и дебелите черва, на черния дроб, на белите дробове, на нервната система, на кръвоносните съдове, на артериите и вените. Всички искат да бъдат щастливи. Имат право да бъдат.
Новсеки, който избира щастието, за да влезе в щастието трябва да стане нещастен.
Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш. Защото щастието е някой плод на нещастието. И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен. Сега вие имате известни възгледи, донякъде тези възгледи са прави. Прави са от ваше становище, а пък от друго становище не са прави.
към беседата >>
Той иска да каже: „трябва ми нещо.“ Художникът, за да рисува, най-първо трябва да има бои.
Долната устна показва, какво ще възприемеш, а горната, какво ще дадеш. Ако двете не са добре развити, това показва, че ти си в ненормално състояние. Не знаеш, как да възприемеш и как да дадеш. Когато някои хора не разбират, те се хващат с ръката си близо до долната устна. Значи, няма материал.
Той иска да каже: „трябва ми нещо.“ Художникът, за да рисува, най-първо трябва да има бои.
И в себе си трябва да имаш някаква идея. А пък ако идеята не си възприел, тогава ти ще рисуваш без съдържание. Когато идеята съществува в твоя ум ти се радваш, ти се веселиш. И когато изчезне тази идея в тебе изчезва и радостта. Тогава ти се молиш на Господа и казваш: „Господи благослови ме.“ Но Господ иска да му кажеш конкретно какво искаш.
към беседата >>
А пък духът ще ни научи да предадем онова, което сме взели.
Това трябва сега в новия живот, който иде във вас. Казано е: „Ако се не родите от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие“. Под вода се разбира: Ако не възприемете Любовта, а под дух се разбира, ако не предадете Любовта. Значи, ако не възприемете любовта и ако не я предадете както трябва, не може да влезете в Царството Божие. Понеже чрез водата ще възприемем нещата, а пък чрез духа ще ги предадем, водата ще ни научи да възприемаме и да градим отвътре.
А пък духът ще ни научи да предадем онова, което сме взели.
И в това възприемане и предаване седи знанието и мъдростта на Божествения живот.
към беседата >>
Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш.
Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек.“ Да, вие не сте влизали в тази организация на стомаха, да видите каква организация е тя. Вие не сте влизали в организацията на тънките и дебелите черва, на черния дроб, на белите дробове, на нервната система, на кръвоносните съдове, на артериите и вените. Всички искат да бъдат щастливи. Имат право да бъдат. Новсеки, който избира щастието, за да влезе в щастието трябва да стане нещастен.
Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш.
Защото щастието е някой плод на нещастието. И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен. Сега вие имате известни възгледи, донякъде тези възгледи са прави. Прави са от ваше становище, а пък от друго становище не са прави. Може ли един плод преди да е цъфнал да завърже?
към беседата >>
И в себе си трябва да имаш някаква идея.
Ако двете не са добре развити, това показва, че ти си в ненормално състояние. Не знаеш, как да възприемеш и как да дадеш. Когато някои хора не разбират, те се хващат с ръката си близо до долната устна. Значи, няма материал. Той иска да каже: „трябва ми нещо.“ Художникът, за да рисува, най-първо трябва да има бои.
И в себе си трябва да имаш някаква идея.
А пък ако идеята не си възприел, тогава ти ще рисуваш без съдържание. Когато идеята съществува в твоя ум ти се радваш, ти се веселиш. И когато изчезне тази идея в тебе изчезва и радостта. Тогава ти се молиш на Господа и казваш: „Господи благослови ме.“ Но Господ иска да му кажеш конкретно какво искаш. Ти казваш: „Ти знаеш.
към беседата >>
И в това възприемане и предаване седи знанието и мъдростта на Божествения живот.
Казано е: „Ако се не родите от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие“. Под вода се разбира: Ако не възприемете Любовта, а под дух се разбира, ако не предадете Любовта. Значи, ако не възприемете любовта и ако не я предадете както трябва, не може да влезете в Царството Божие. Понеже чрез водата ще възприемем нещата, а пък чрез духа ще ги предадем, водата ще ни научи да възприемаме и да градим отвътре. А пък духът ще ни научи да предадем онова, което сме взели.
И в това възприемане и предаване седи знанието и мъдростта на Божествения живот.
към беседата >>
Защото щастието е някой плод на нещастието.
Вие не сте влизали в организацията на тънките и дебелите черва, на черния дроб, на белите дробове, на нервната система, на кръвоносните съдове, на артериите и вените. Всички искат да бъдат щастливи. Имат право да бъдат. Новсеки, който избира щастието, за да влезе в щастието трябва да стане нещастен. Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш.
Защото щастието е някой плод на нещастието.
И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен. Сега вие имате известни възгледи, донякъде тези възгледи са прави. Прави са от ваше становище, а пък от друго становище не са прави. Може ли един плод преди да е цъфнал да завърже? Трябва да цъфне, а в цъфтенето седи едно голямо нещастие.
към беседата >>
А пък ако идеята не си възприел, тогава ти ще рисуваш без съдържание.
Не знаеш, как да възприемеш и как да дадеш. Когато някои хора не разбират, те се хващат с ръката си близо до долната устна. Значи, няма материал. Той иска да каже: „трябва ми нещо.“ Художникът, за да рисува, най-първо трябва да има бои. И в себе си трябва да имаш някаква идея.
А пък ако идеята не си възприел, тогава ти ще рисуваш без съдържание.
Когато идеята съществува в твоя ум ти се радваш, ти се веселиш. И когато изчезне тази идея в тебе изчезва и радостта. Тогава ти се молиш на Господа и казваш: „Господи благослови ме.“ Но Господ иска да му кажеш конкретно какво искаш. Ти казваш: „Ти знаеш. Благослови ме както ти знаеш.“ Тогаз знаете ли в какво положение ще се намерите?
към беседата >>
И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен.
Всички искат да бъдат щастливи. Имат право да бъдат. Новсеки, който избира щастието, за да влезе в щастието трябва да стане нещастен. Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш. Защото щастието е някой плод на нещастието.
И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен.
Сега вие имате известни възгледи, донякъде тези възгледи са прави. Прави са от ваше становище, а пък от друго становище не са прави. Може ли един плод преди да е цъфнал да завърже? Трябва да цъфне, а в цъфтенето седи едно голямо нещастие. Защо като цъфне този цвят и стане красива мома, всички вестници пишат за нея?
към беседата >>
Когато идеята съществува в твоя ум ти се радваш, ти се веселиш.
Когато някои хора не разбират, те се хващат с ръката си близо до долната устна. Значи, няма материал. Той иска да каже: „трябва ми нещо.“ Художникът, за да рисува, най-първо трябва да има бои. И в себе си трябва да имаш някаква идея. А пък ако идеята не си възприел, тогава ти ще рисуваш без съдържание.
Когато идеята съществува в твоя ум ти се радваш, ти се веселиш.
И когато изчезне тази идея в тебе изчезва и радостта. Тогава ти се молиш на Господа и казваш: „Господи благослови ме.“ Но Господ иска да му кажеш конкретно какво искаш. Ти казваш: „Ти знаеш. Благослови ме както ти знаеш.“ Тогаз знаете ли в какво положение ще се намерите? Един български шоп отишъл в Цариград да си търси работа.
към беседата >>
Сега вие имате известни възгледи, донякъде тези възгледи са прави.
Имат право да бъдат. Новсеки, който избира щастието, за да влезе в щастието трябва да стане нещастен. Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш. Защото щастието е някой плод на нещастието. И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен.
Сега вие имате известни възгледи, донякъде тези възгледи са прави.
Прави са от ваше становище, а пък от друго становище не са прави. Може ли един плод преди да е цъфнал да завърже? Трябва да цъфне, а в цъфтенето седи едно голямо нещастие. Защо като цъфне този цвят и стане красива мома, всички вестници пишат за нея? И всички кавалери я посещават.
към беседата >>
И когато изчезне тази идея в тебе изчезва и радостта.
Значи, няма материал. Той иска да каже: „трябва ми нещо.“ Художникът, за да рисува, най-първо трябва да има бои. И в себе си трябва да имаш някаква идея. А пък ако идеята не си възприел, тогава ти ще рисуваш без съдържание. Когато идеята съществува в твоя ум ти се радваш, ти се веселиш.
И когато изчезне тази идея в тебе изчезва и радостта.
Тогава ти се молиш на Господа и казваш: „Господи благослови ме.“ Но Господ иска да му кажеш конкретно какво искаш. Ти казваш: „Ти знаеш. Благослови ме както ти знаеш.“ Тогаз знаете ли в какво положение ще се намерите? Един български шоп отишъл в Цариград да си търси работа. И се хванал слуга при един турски паша.
към беседата >>
Прави са от ваше становище, а пък от друго становище не са прави.
Новсеки, който избира щастието, за да влезе в щастието трябва да стане нещастен. Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш. Защото щастието е някой плод на нещастието. И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен. Сега вие имате известни възгледи, донякъде тези възгледи са прави.
Прави са от ваше становище, а пък от друго становище не са прави.
Може ли един плод преди да е цъфнал да завърже? Трябва да цъфне, а в цъфтенето седи едно голямо нещастие. Защо като цъфне този цвят и стане красива мома, всички вестници пишат за нея? И всички кавалери я посещават. И кой ли няма да дойде.
към беседата >>
Тогава ти се молиш на Господа и казваш: „Господи благослови ме.“ Но Господ иска да му кажеш конкретно какво искаш.
Той иска да каже: „трябва ми нещо.“ Художникът, за да рисува, най-първо трябва да има бои. И в себе си трябва да имаш някаква идея. А пък ако идеята не си възприел, тогава ти ще рисуваш без съдържание. Когато идеята съществува в твоя ум ти се радваш, ти се веселиш. И когато изчезне тази идея в тебе изчезва и радостта.
Тогава ти се молиш на Господа и казваш: „Господи благослови ме.“ Но Господ иска да му кажеш конкретно какво искаш.
Ти казваш: „Ти знаеш. Благослови ме както ти знаеш.“ Тогаз знаете ли в какво положение ще се намерите? Един български шоп отишъл в Цариград да си търси работа. И се хванал слуга при един турски паша. Паша се превежда нещо като български генерал.
към беседата >>
Може ли един плод преди да е цъфнал да завърже?
Ако ти не станеш нещастен, щастлив не можеш да бъдеш. Защото щастието е някой плод на нещастието. И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен. Сега вие имате известни възгледи, донякъде тези възгледи са прави. Прави са от ваше становище, а пък от друго становище не са прави.
Може ли един плод преди да е цъфнал да завърже?
Трябва да цъфне, а в цъфтенето седи едно голямо нещастие. Защо като цъфне този цвят и стане красива мома, всички вестници пишат за нея? И всички кавалери я посещават. И кой ли няма да дойде. С хиляди влизат и излизат да и предлагат да им даде поне един любовен поглед.
към беседата >>
Ти казваш: „Ти знаеш.
И в себе си трябва да имаш някаква идея. А пък ако идеята не си възприел, тогава ти ще рисуваш без съдържание. Когато идеята съществува в твоя ум ти се радваш, ти се веселиш. И когато изчезне тази идея в тебе изчезва и радостта. Тогава ти се молиш на Господа и казваш: „Господи благослови ме.“ Но Господ иска да му кажеш конкретно какво искаш.
Ти казваш: „Ти знаеш.
Благослови ме както ти знаеш.“ Тогаз знаете ли в какво положение ще се намерите? Един български шоп отишъл в Цариград да си търси работа. И се хванал слуга при един турски паша. Паша се превежда нещо като български генерал. Виден човек.
към беседата >>
Трябва да цъфне, а в цъфтенето седи едно голямо нещастие.
Защото щастието е някой плод на нещастието. И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен. Сега вие имате известни възгледи, донякъде тези възгледи са прави. Прави са от ваше становище, а пък от друго становище не са прави. Може ли един плод преди да е цъфнал да завърже?
Трябва да цъфне, а в цъфтенето седи едно голямо нещастие.
Защо като цъфне този цвят и стане красива мома, всички вестници пишат за нея? И всички кавалери я посещават. И кой ли няма да дойде. С хиляди влизат и излизат да и предлагат да им даде поне един любовен поглед. И това благоухание което излиза от нея, тя раздава на всички.
към беседата >>
Благослови ме както ти знаеш.“ Тогаз знаете ли в какво положение ще се намерите?
А пък ако идеята не си възприел, тогава ти ще рисуваш без съдържание. Когато идеята съществува в твоя ум ти се радваш, ти се веселиш. И когато изчезне тази идея в тебе изчезва и радостта. Тогава ти се молиш на Господа и казваш: „Господи благослови ме.“ Но Господ иска да му кажеш конкретно какво искаш. Ти казваш: „Ти знаеш.
Благослови ме както ти знаеш.“ Тогаз знаете ли в какво положение ще се намерите?
Един български шоп отишъл в Цариград да си търси работа. И се хванал слуга при един турски паша. Паша се превежда нещо като български генерал. Виден човек. След като живял в Цариград 20 години, дотъжило му да дойде в Софийско, да види своите роднини.
към беседата >>
Защо като цъфне този цвят и стане красива мома, всички вестници пишат за нея?
И ти не можеш да намериш щастието, докато не си бил нещастен. Сега вие имате известни възгледи, донякъде тези възгледи са прави. Прави са от ваше становище, а пък от друго становище не са прави. Може ли един плод преди да е цъфнал да завърже? Трябва да цъфне, а в цъфтенето седи едно голямо нещастие.
Защо като цъфне този цвят и стане красива мома, всички вестници пишат за нея?
И всички кавалери я посещават. И кой ли няма да дойде. С хиляди влизат и излизат да и предлагат да им даде поне един любовен поглед. И това благоухание което излиза от нея, тя раздава на всички. И чуваш бръмчение, тропота на тези гости.
към беседата >>
Един български шоп отишъл в Цариград да си търси работа.
Когато идеята съществува в твоя ум ти се радваш, ти се веселиш. И когато изчезне тази идея в тебе изчезва и радостта. Тогава ти се молиш на Господа и казваш: „Господи благослови ме.“ Но Господ иска да му кажеш конкретно какво искаш. Ти казваш: „Ти знаеш. Благослови ме както ти знаеш.“ Тогаз знаете ли в какво положение ще се намерите?
Един български шоп отишъл в Цариград да си търси работа.
И се хванал слуга при един турски паша. Паша се превежда нещо като български генерал. Виден човек. След като живял в Цариград 20 години, дотъжило му да дойде в Софийско, да види своите роднини. И поискал му 40 дена отпуска.
към беседата >>
И всички кавалери я посещават.
Сега вие имате известни възгледи, донякъде тези възгледи са прави. Прави са от ваше становище, а пък от друго становище не са прави. Може ли един плод преди да е цъфнал да завърже? Трябва да цъфне, а в цъфтенето седи едно голямо нещастие. Защо като цъфне този цвят и стане красива мома, всички вестници пишат за нея?
И всички кавалери я посещават.
И кой ли няма да дойде. С хиляди влизат и излизат да и предлагат да им даде поне един любовен поглед. И това благоухание което излиза от нея, тя раздава на всички. И чуваш бръмчение, тропота на тези гости. Но не се минат 21–30 дена и тази мома изгубва тази красота, от всичката тази красота нищо не остава.
към беседата >>
И се хванал слуга при един турски паша.
И когато изчезне тази идея в тебе изчезва и радостта. Тогава ти се молиш на Господа и казваш: „Господи благослови ме.“ Но Господ иска да му кажеш конкретно какво искаш. Ти казваш: „Ти знаеш. Благослови ме както ти знаеш.“ Тогаз знаете ли в какво положение ще се намерите? Един български шоп отишъл в Цариград да си търси работа.
И се хванал слуга при един турски паша.
Паша се превежда нещо като български генерал. Виден човек. След като живял в Цариград 20 години, дотъжило му да дойде в Софийско, да види своите роднини. И поискал му 40 дена отпуска. Пашата казал: „Четиридесет дни давам, но ако не дойдеш точно навреме, ще те обеся.
към беседата >>
И кой ли няма да дойде.
Прави са от ваше становище, а пък от друго становище не са прави. Може ли един плод преди да е цъфнал да завърже? Трябва да цъфне, а в цъфтенето седи едно голямо нещастие. Защо като цъфне този цвят и стане красива мома, всички вестници пишат за нея? И всички кавалери я посещават.
И кой ли няма да дойде.
С хиляди влизат и излизат да и предлагат да им даде поне един любовен поглед. И това благоухание което излиза от нея, тя раздава на всички. И чуваш бръмчение, тропота на тези гости. Но не се минат 21–30 дена и тази мома изгубва тази красота, от всичката тази красота нищо не остава. И знаете ли колко сълзи се проливат?
към беседата >>
Паша се превежда нещо като български генерал.
Тогава ти се молиш на Господа и казваш: „Господи благослови ме.“ Но Господ иска да му кажеш конкретно какво искаш. Ти казваш: „Ти знаеш. Благослови ме както ти знаеш.“ Тогаз знаете ли в какво положение ще се намерите? Един български шоп отишъл в Цариград да си търси работа. И се хванал слуга при един турски паша.
Паша се превежда нещо като български генерал.
Виден човек. След като живял в Цариград 20 години, дотъжило му да дойде в Софийско, да види своите роднини. И поискал му 40 дена отпуска. Пашата казал: „Четиридесет дни давам, но ако не дойдеш точно навреме, ще те обеся. Ако закъснееш един час, ще те обеся.“ Зарадвал се шопа.
към беседата >>
С хиляди влизат и излизат да и предлагат да им даде поне един любовен поглед.
Може ли един плод преди да е цъфнал да завърже? Трябва да цъфне, а в цъфтенето седи едно голямо нещастие. Защо като цъфне този цвят и стане красива мома, всички вестници пишат за нея? И всички кавалери я посещават. И кой ли няма да дойде.
С хиляди влизат и излизат да и предлагат да им даде поне един любовен поглед.
И това благоухание което излиза от нея, тя раздава на всички. И чуваш бръмчение, тропота на тези гости. Но не се минат 21–30 дена и тази мома изгубва тази красота, от всичката тази красота нищо не остава. И знаете ли колко сълзи се проливат? Тя плаче.
към беседата >>
Виден човек.
Ти казваш: „Ти знаеш. Благослови ме както ти знаеш.“ Тогаз знаете ли в какво положение ще се намерите? Един български шоп отишъл в Цариград да си търси работа. И се хванал слуга при един турски паша. Паша се превежда нещо като български генерал.
Виден човек.
След като живял в Цариград 20 години, дотъжило му да дойде в Софийско, да види своите роднини. И поискал му 40 дена отпуска. Пашата казал: „Четиридесет дни давам, но ако не дойдеш точно навреме, ще те обеся. Ако закъснееш един час, ще те обеся.“ Зарадвал се шопа. Върнал се дома си, пояли, попили, повеселили се.
към беседата >>
И това благоухание което излиза от нея, тя раздава на всички.
Трябва да цъфне, а в цъфтенето седи едно голямо нещастие. Защо като цъфне този цвят и стане красива мома, всички вестници пишат за нея? И всички кавалери я посещават. И кой ли няма да дойде. С хиляди влизат и излизат да и предлагат да им даде поне един любовен поглед.
И това благоухание което излиза от нея, тя раздава на всички.
И чуваш бръмчение, тропота на тези гости. Но не се минат 21–30 дена и тази мома изгубва тази красота, от всичката тази красота нищо не остава. И знаете ли колко сълзи се проливат? Тя плаче. Някой път листата окапват и нищо не остава.
към беседата >>
След като живял в Цариград 20 години, дотъжило му да дойде в Софийско, да види своите роднини.
Благослови ме както ти знаеш.“ Тогаз знаете ли в какво положение ще се намерите? Един български шоп отишъл в Цариград да си търси работа. И се хванал слуга при един турски паша. Паша се превежда нещо като български генерал. Виден човек.
След като живял в Цариград 20 години, дотъжило му да дойде в Софийско, да види своите роднини.
И поискал му 40 дена отпуска. Пашата казал: „Четиридесет дни давам, но ако не дойдеш точно навреме, ще те обеся. Ако закъснееш един час, ще те обеся.“ Зарадвал се шопа. Върнал се дома си, пояли, попили, повеселили се. Останали му много малко дни и тръгнал към Цариград.
към беседата >>
И чуваш бръмчение, тропота на тези гости.
Защо като цъфне този цвят и стане красива мома, всички вестници пишат за нея? И всички кавалери я посещават. И кой ли няма да дойде. С хиляди влизат и излизат да и предлагат да им даде поне един любовен поглед. И това благоухание което излиза от нея, тя раздава на всички.
И чуваш бръмчение, тропота на тези гости.
Но не се минат 21–30 дена и тази мома изгубва тази красота, от всичката тази красота нищо не остава. И знаете ли колко сълзи се проливат? Тя плаче. Някой път листата окапват и нищо не остава. И тази красивата, мома остава гол връх.
към беседата >>
И поискал му 40 дена отпуска.
Един български шоп отишъл в Цариград да си търси работа. И се хванал слуга при един турски паша. Паша се превежда нещо като български генерал. Виден човек. След като живял в Цариград 20 години, дотъжило му да дойде в Софийско, да види своите роднини.
И поискал му 40 дена отпуска.
Пашата казал: „Четиридесет дни давам, но ако не дойдеш точно навреме, ще те обеся. Ако закъснееш един час, ще те обеся.“ Зарадвал се шопа. Върнал се дома си, пояли, попили, повеселили се. Останали му много малко дни и тръгнал към Цариград. Вижда, че ще го обесят.
към беседата >>
Но не се минат 21–30 дена и тази мома изгубва тази красота, от всичката тази красота нищо не остава.
И всички кавалери я посещават. И кой ли няма да дойде. С хиляди влизат и излизат да и предлагат да им даде поне един любовен поглед. И това благоухание което излиза от нея, тя раздава на всички. И чуваш бръмчение, тропота на тези гости.
Но не се минат 21–30 дена и тази мома изгубва тази красота, от всичката тази красота нищо не остава.
И знаете ли колко сълзи се проливат? Тя плаче. Някой път листата окапват и нищо не остава. И тази красивата, мома остава гол връх. И тя си казва: „Какъв хубав цвят бях.“ Цветът е окапал.
към беседата >>
Пашата казал: „Четиридесет дни давам, но ако не дойдеш точно навреме, ще те обеся.
И се хванал слуга при един турски паша. Паша се превежда нещо като български генерал. Виден човек. След като живял в Цариград 20 години, дотъжило му да дойде в Софийско, да види своите роднини. И поискал му 40 дена отпуска.
Пашата казал: „Четиридесет дни давам, но ако не дойдеш точно навреме, ще те обеся.
Ако закъснееш един час, ще те обеся.“ Зарадвал се шопа. Върнал се дома си, пояли, попили, повеселили се. Останали му много малко дни и тръгнал към Цариград. Вижда, че ще го обесят. И той почнал да се моли, да му даде Господ някое конче и да се качи на кончето, та да стигне до Цариград по-лесно.
към беседата >>
И знаете ли колко сълзи се проливат?
И кой ли няма да дойде. С хиляди влизат и излизат да и предлагат да им даде поне един любовен поглед. И това благоухание което излиза от нея, тя раздава на всички. И чуваш бръмчение, тропота на тези гости. Но не се минат 21–30 дена и тази мома изгубва тази красота, от всичката тази красота нищо не остава.
И знаете ли колко сълзи се проливат?
Тя плаче. Някой път листата окапват и нищо не остава. И тази красивата, мома остава гол връх. И тя си казва: „Какъв хубав цвят бях.“ Цветът е окапал. Питам: Как ще обясните това?
към беседата >>
Ако закъснееш един час, ще те обеся.“ Зарадвал се шопа.
Паша се превежда нещо като български генерал. Виден човек. След като живял в Цариград 20 години, дотъжило му да дойде в Софийско, да види своите роднини. И поискал му 40 дена отпуска. Пашата казал: „Четиридесет дни давам, но ако не дойдеш точно навреме, ще те обеся.
Ако закъснееш един час, ще те обеся.“ Зарадвал се шопа.
Върнал се дома си, пояли, попили, повеселили се. Останали му много малко дни и тръгнал към Цариград. Вижда, че ще го обесят. И той почнал да се моли, да му даде Господ някое конче и да се качи на кончето, та да стигне до Цариград по-лесно. Когато бил към Пловдив нататък, вижда един турски бирник който събира даждията.
към беседата >>
Тя плаче.
С хиляди влизат и излизат да и предлагат да им даде поне един любовен поглед. И това благоухание което излиза от нея, тя раздава на всички. И чуваш бръмчение, тропота на тези гости. Но не се минат 21–30 дена и тази мома изгубва тази красота, от всичката тази красота нищо не остава. И знаете ли колко сълзи се проливат?
Тя плаче.
Някой път листата окапват и нищо не остава. И тази красивата, мома остава гол връх. И тя си казва: „Какъв хубав цвят бях.“ Цветът е окапал. Питам: Как ще обясните това? Този цвят е дал нещо на всички тези кавалери, които са онези малки мушици и бръмбарчета.
към беседата >>
Върнал се дома си, пояли, попили, повеселили се.
Виден човек. След като живял в Цариград 20 години, дотъжило му да дойде в Софийско, да види своите роднини. И поискал му 40 дена отпуска. Пашата казал: „Четиридесет дни давам, но ако не дойдеш точно навреме, ще те обеся. Ако закъснееш един час, ще те обеся.“ Зарадвал се шопа.
Върнал се дома си, пояли, попили, повеселили се.
Останали му много малко дни и тръгнал към Цариград. Вижда, че ще го обесят. И той почнал да се моли, да му даде Господ някое конче и да се качи на кончето, та да стигне до Цариград по-лесно. Когато бил към Пловдив нататък, вижда един турски бирник който събира даждията. Той язди една кобила и зад нея едно конче, което тича подир кобилата.
към беседата >>
Някой път листата окапват и нищо не остава.
И това благоухание което излиза от нея, тя раздава на всички. И чуваш бръмчение, тропота на тези гости. Но не се минат 21–30 дена и тази мома изгубва тази красота, от всичката тази красота нищо не остава. И знаете ли колко сълзи се проливат? Тя плаче.
Някой път листата окапват и нищо не остава.
И тази красивата, мома остава гол връх. И тя си казва: „Какъв хубав цвят бях.“ Цветът е окапал. Питам: Как ще обясните това? Този цвят е дал нещо на всички тези кавалери, които са онези малки мушици и бръмбарчета. Те не са големи бръмбари, а такива бръмбари, които могат да влезат в един цвят.
към беседата >>
Останали му много малко дни и тръгнал към Цариград.
След като живял в Цариград 20 години, дотъжило му да дойде в Софийско, да види своите роднини. И поискал му 40 дена отпуска. Пашата казал: „Четиридесет дни давам, но ако не дойдеш точно навреме, ще те обеся. Ако закъснееш един час, ще те обеся.“ Зарадвал се шопа. Върнал се дома си, пояли, попили, повеселили се.
Останали му много малко дни и тръгнал към Цариград.
Вижда, че ще го обесят. И той почнал да се моли, да му даде Господ някое конче и да се качи на кончето, та да стигне до Цариград по-лесно. Когато бил към Пловдив нататък, вижда един турски бирник който събира даждията. Той язди една кобила и зад нея едно конче, което тича подир кобилата. Бирникът казал: „Спри се.“ Шопа казал: „Намерих конче, ще се кача и ще отида в Цариград по-лесно.“ Бирникът казал: „Я вземи кончето, да го носиш на врата си.
към беседата >>
И тази красивата, мома остава гол връх.
И чуваш бръмчение, тропота на тези гости. Но не се минат 21–30 дена и тази мома изгубва тази красота, от всичката тази красота нищо не остава. И знаете ли колко сълзи се проливат? Тя плаче. Някой път листата окапват и нищо не остава.
И тази красивата, мома остава гол връх.
И тя си казва: „Какъв хубав цвят бях.“ Цветът е окапал. Питам: Как ще обясните това? Този цвят е дал нещо на всички тези кавалери, които са онези малки мушици и бръмбарчета. Те не са големи бръмбари, а такива бръмбари, които могат да влезат в един цвят. Те влизат и вземат онзи аромат, който има там.
към беседата >>
Вижда, че ще го обесят.
И поискал му 40 дена отпуска. Пашата казал: „Четиридесет дни давам, но ако не дойдеш точно навреме, ще те обеся. Ако закъснееш един час, ще те обеся.“ Зарадвал се шопа. Върнал се дома си, пояли, попили, повеселили се. Останали му много малко дни и тръгнал към Цариград.
Вижда, че ще го обесят.
И той почнал да се моли, да му даде Господ някое конче и да се качи на кончето, та да стигне до Цариград по-лесно. Когато бил към Пловдив нататък, вижда един турски бирник който събира даждията. Той язди една кобила и зад нея едно конче, което тича подир кобилата. Бирникът казал: „Спри се.“ Шопа казал: „Намерих конче, ще се кача и ще отида в Цариград по-лесно.“ Бирникът казал: „Я вземи кончето, да го носиш на врата си. Умори се то.“ И взел го шопа, и казал: „Господи, аз ли не знаех как да се помоля, че освен дето не можах да възседна кобилата, но и кончето дойде на врата ми.“ Къде е погрешката на шопа?
към беседата >>
И тя си казва: „Какъв хубав цвят бях.“ Цветът е окапал.
Но не се минат 21–30 дена и тази мома изгубва тази красота, от всичката тази красота нищо не остава. И знаете ли колко сълзи се проливат? Тя плаче. Някой път листата окапват и нищо не остава. И тази красивата, мома остава гол връх.
И тя си казва: „Какъв хубав цвят бях.“ Цветът е окапал.
Питам: Как ще обясните това? Този цвят е дал нещо на всички тези кавалери, които са онези малки мушици и бръмбарчета. Те не са големи бръмбари, а такива бръмбари, които могат да влезат в един цвят. Те влизат и вземат онзи аромат, който има там. Тя беше мома, която беше дошла на този свят на изложение със своите съкровища и тези кавалери и взеха всичките богатства, и я уволниха.
към беседата >>
И той почнал да се моли, да му даде Господ някое конче и да се качи на кончето, та да стигне до Цариград по-лесно.
Пашата казал: „Четиридесет дни давам, но ако не дойдеш точно навреме, ще те обеся. Ако закъснееш един час, ще те обеся.“ Зарадвал се шопа. Върнал се дома си, пояли, попили, повеселили се. Останали му много малко дни и тръгнал към Цариград. Вижда, че ще го обесят.
И той почнал да се моли, да му даде Господ някое конче и да се качи на кончето, та да стигне до Цариград по-лесно.
Когато бил към Пловдив нататък, вижда един турски бирник който събира даждията. Той язди една кобила и зад нея едно конче, което тича подир кобилата. Бирникът казал: „Спри се.“ Шопа казал: „Намерих конче, ще се кача и ще отида в Цариград по-лесно.“ Бирникът казал: „Я вземи кончето, да го носиш на врата си. Умори се то.“ И взел го шопа, и казал: „Господи, аз ли не знаех как да се помоля, че освен дето не можах да възседна кобилата, но и кончето дойде на врата ми.“ Къде е погрешката на шопа? Той не трябваше да закъснее и да се моли на Господа да му даде кон.
към беседата >>
Питам: Как ще обясните това?
И знаете ли колко сълзи се проливат? Тя плаче. Някой път листата окапват и нищо не остава. И тази красивата, мома остава гол връх. И тя си казва: „Какъв хубав цвят бях.“ Цветът е окапал.
Питам: Как ще обясните това?
Този цвят е дал нещо на всички тези кавалери, които са онези малки мушици и бръмбарчета. Те не са големи бръмбари, а такива бръмбари, които могат да влезат в един цвят. Те влизат и вземат онзи аромат, който има там. Тя беше мома, която беше дошла на този свят на изложение със своите съкровища и тези кавалери и взеха всичките богатства, и я уволниха. Тя осиромаше и най-после, за да се върне у дома си, трябваше да продаде всичките си съкровища и да се върне.
към беседата >>
Когато бил към Пловдив нататък, вижда един турски бирник който събира даждията.
Ако закъснееш един час, ще те обеся.“ Зарадвал се шопа. Върнал се дома си, пояли, попили, повеселили се. Останали му много малко дни и тръгнал към Цариград. Вижда, че ще го обесят. И той почнал да се моли, да му даде Господ някое конче и да се качи на кончето, та да стигне до Цариград по-лесно.
Когато бил към Пловдив нататък, вижда един турски бирник който събира даждията.
Той язди една кобила и зад нея едно конче, което тича подир кобилата. Бирникът казал: „Спри се.“ Шопа казал: „Намерих конче, ще се кача и ще отида в Цариград по-лесно.“ Бирникът казал: „Я вземи кончето, да го носиш на врата си. Умори се то.“ И взел го шопа, и казал: „Господи, аз ли не знаех как да се помоля, че освен дето не можах да възседна кобилата, но и кончето дойде на врата ми.“ Къде е погрешката на шопа? Той не трябваше да закъснее и да се моли на Господа да му даде кон. Той трябваше да прекара 20 дена у дома си и да определи 20 дена за път.
към беседата >>
Този цвят е дал нещо на всички тези кавалери, които са онези малки мушици и бръмбарчета.
Тя плаче. Някой път листата окапват и нищо не остава. И тази красивата, мома остава гол връх. И тя си казва: „Какъв хубав цвят бях.“ Цветът е окапал. Питам: Как ще обясните това?
Този цвят е дал нещо на всички тези кавалери, които са онези малки мушици и бръмбарчета.
Те не са големи бръмбари, а такива бръмбари, които могат да влезат в един цвят. Те влизат и вземат онзи аромат, който има там. Тя беше мома, която беше дошла на този свят на изложение със своите съкровища и тези кавалери и взеха всичките богатства, и я уволниха. Тя осиромаше и най-после, за да се върне у дома си, трябваше да продаде всичките си съкровища и да се върне. Защото всеки цвят се връща в другия свят.
към беседата >>
Той язди една кобила и зад нея едно конче, което тича подир кобилата.
Върнал се дома си, пояли, попили, повеселили се. Останали му много малко дни и тръгнал към Цариград. Вижда, че ще го обесят. И той почнал да се моли, да му даде Господ някое конче и да се качи на кончето, та да стигне до Цариград по-лесно. Когато бил към Пловдив нататък, вижда един турски бирник който събира даждията.
Той язди една кобила и зад нея едно конче, което тича подир кобилата.
Бирникът казал: „Спри се.“ Шопа казал: „Намерих конче, ще се кача и ще отида в Цариград по-лесно.“ Бирникът казал: „Я вземи кончето, да го носиш на врата си. Умори се то.“ И взел го шопа, и казал: „Господи, аз ли не знаех как да се помоля, че освен дето не можах да възседна кобилата, но и кончето дойде на врата ми.“ Къде е погрешката на шопа? Той не трябваше да закъснее и да се моли на Господа да му даде кон. Той трябваше да прекара 20 дена у дома си и да определи 20 дена за път. И да тръгне.
към беседата >>
Те не са големи бръмбари, а такива бръмбари, които могат да влезат в един цвят.
Някой път листата окапват и нищо не остава. И тази красивата, мома остава гол връх. И тя си казва: „Какъв хубав цвят бях.“ Цветът е окапал. Питам: Как ще обясните това? Този цвят е дал нещо на всички тези кавалери, които са онези малки мушици и бръмбарчета.
Те не са големи бръмбари, а такива бръмбари, които могат да влезат в един цвят.
Те влизат и вземат онзи аромат, който има там. Тя беше мома, която беше дошла на този свят на изложение със своите съкровища и тези кавалери и взеха всичките богатства, и я уволниха. Тя осиромаше и най-после, за да се върне у дома си, трябваше да продаде всичките си съкровища и да се върне. Защото всеки цвят се връща в другия свят. Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят?
към беседата >>
Бирникът казал: „Спри се.“ Шопа казал: „Намерих конче, ще се кача и ще отида в Цариград по-лесно.“ Бирникът казал: „Я вземи кончето, да го носиш на врата си.
Останали му много малко дни и тръгнал към Цариград. Вижда, че ще го обесят. И той почнал да се моли, да му даде Господ някое конче и да се качи на кончето, та да стигне до Цариград по-лесно. Когато бил към Пловдив нататък, вижда един турски бирник който събира даждията. Той язди една кобила и зад нея едно конче, което тича подир кобилата.
Бирникът казал: „Спри се.“ Шопа казал: „Намерих конче, ще се кача и ще отида в Цариград по-лесно.“ Бирникът казал: „Я вземи кончето, да го носиш на врата си.
Умори се то.“ И взел го шопа, и казал: „Господи, аз ли не знаех как да се помоля, че освен дето не можах да възседна кобилата, но и кончето дойде на врата ми.“ Къде е погрешката на шопа? Той не трябваше да закъснее и да се моли на Господа да му даде кон. Той трябваше да прекара 20 дена у дома си и да определи 20 дена за път. И да тръгне. Та казвам: Тази погрешка всички хора в света я правят.
към беседата >>
Те влизат и вземат онзи аромат, който има там.
И тази красивата, мома остава гол връх. И тя си казва: „Какъв хубав цвят бях.“ Цветът е окапал. Питам: Как ще обясните това? Този цвят е дал нещо на всички тези кавалери, които са онези малки мушици и бръмбарчета. Те не са големи бръмбари, а такива бръмбари, които могат да влезат в един цвят.
Те влизат и вземат онзи аромат, който има там.
Тя беше мома, която беше дошла на този свят на изложение със своите съкровища и тези кавалери и взеха всичките богатства, и я уволниха. Тя осиромаше и най-после, за да се върне у дома си, трябваше да продаде всичките си съкровища и да се върне. Защото всеки цвят се връща в другия свят. Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят? “ Връща се.
към беседата >>
Умори се то.“ И взел го шопа, и казал: „Господи, аз ли не знаех как да се помоля, че освен дето не можах да възседна кобилата, но и кончето дойде на врата ми.“ Къде е погрешката на шопа?
Вижда, че ще го обесят. И той почнал да се моли, да му даде Господ някое конче и да се качи на кончето, та да стигне до Цариград по-лесно. Когато бил към Пловдив нататък, вижда един турски бирник който събира даждията. Той язди една кобила и зад нея едно конче, което тича подир кобилата. Бирникът казал: „Спри се.“ Шопа казал: „Намерих конче, ще се кача и ще отида в Цариград по-лесно.“ Бирникът казал: „Я вземи кончето, да го носиш на врата си.
Умори се то.“ И взел го шопа, и казал: „Господи, аз ли не знаех как да се помоля, че освен дето не можах да възседна кобилата, но и кончето дойде на врата ми.“ Къде е погрешката на шопа?
Той не трябваше да закъснее и да се моли на Господа да му даде кон. Той трябваше да прекара 20 дена у дома си и да определи 20 дена за път. И да тръгне. Та казвам: Тази погрешка всички хора в света я правят. Че един ден, ако отидат някои в невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света.
към беседата >>
Тя беше мома, която беше дошла на този свят на изложение със своите съкровища и тези кавалери и взеха всичките богатства, и я уволниха.
И тя си казва: „Какъв хубав цвят бях.“ Цветът е окапал. Питам: Как ще обясните това? Този цвят е дал нещо на всички тези кавалери, които са онези малки мушици и бръмбарчета. Те не са големи бръмбари, а такива бръмбари, които могат да влезат в един цвят. Те влизат и вземат онзи аромат, който има там.
Тя беше мома, която беше дошла на този свят на изложение със своите съкровища и тези кавалери и взеха всичките богатства, и я уволниха.
Тя осиромаше и най-после, за да се върне у дома си, трябваше да продаде всичките си съкровища и да се върне. Защото всеки цвят се връща в другия свят. Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят? “ Връща се. Вие може да ми зададете въпроса: „Как може да се върне?
към беседата >>
Той не трябваше да закъснее и да се моли на Господа да му даде кон.
И той почнал да се моли, да му даде Господ някое конче и да се качи на кончето, та да стигне до Цариград по-лесно. Когато бил към Пловдив нататък, вижда един турски бирник който събира даждията. Той язди една кобила и зад нея едно конче, което тича подир кобилата. Бирникът казал: „Спри се.“ Шопа казал: „Намерих конче, ще се кача и ще отида в Цариград по-лесно.“ Бирникът казал: „Я вземи кончето, да го носиш на врата си. Умори се то.“ И взел го шопа, и казал: „Господи, аз ли не знаех как да се помоля, че освен дето не можах да възседна кобилата, но и кончето дойде на врата ми.“ Къде е погрешката на шопа?
Той не трябваше да закъснее и да се моли на Господа да му даде кон.
Той трябваше да прекара 20 дена у дома си и да определи 20 дена за път. И да тръгне. Та казвам: Тази погрешка всички хора в света я правят. Че един ден, ако отидат някои в невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света. Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството?
към беседата >>
Тя осиромаше и най-после, за да се върне у дома си, трябваше да продаде всичките си съкровища и да се върне.
Питам: Как ще обясните това? Този цвят е дал нещо на всички тези кавалери, които са онези малки мушици и бръмбарчета. Те не са големи бръмбари, а такива бръмбари, които могат да влезат в един цвят. Те влизат и вземат онзи аромат, който има там. Тя беше мома, която беше дошла на този свят на изложение със своите съкровища и тези кавалери и взеха всичките богатства, и я уволниха.
Тя осиромаше и най-после, за да се върне у дома си, трябваше да продаде всичките си съкровища и да се върне.
Защото всеки цвят се връща в другия свят. Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят? “ Връща се. Вие може да ми зададете въпроса: „Как може да се върне? “ Връща се.
към беседата >>
Той трябваше да прекара 20 дена у дома си и да определи 20 дена за път.
Когато бил към Пловдив нататък, вижда един турски бирник който събира даждията. Той язди една кобила и зад нея едно конче, което тича подир кобилата. Бирникът казал: „Спри се.“ Шопа казал: „Намерих конче, ще се кача и ще отида в Цариград по-лесно.“ Бирникът казал: „Я вземи кончето, да го носиш на врата си. Умори се то.“ И взел го шопа, и казал: „Господи, аз ли не знаех как да се помоля, че освен дето не можах да възседна кобилата, но и кончето дойде на врата ми.“ Къде е погрешката на шопа? Той не трябваше да закъснее и да се моли на Господа да му даде кон.
Той трябваше да прекара 20 дена у дома си и да определи 20 дена за път.
И да тръгне. Та казвам: Тази погрешка всички хора в света я правят. Че един ден, ако отидат някои в невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света. Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството? Ти не искаш да бъдеш сиромах.
към беседата >>
Защото всеки цвят се връща в другия свят.
Този цвят е дал нещо на всички тези кавалери, които са онези малки мушици и бръмбарчета. Те не са големи бръмбари, а такива бръмбари, които могат да влезат в един цвят. Те влизат и вземат онзи аромат, който има там. Тя беше мома, която беше дошла на този свят на изложение със своите съкровища и тези кавалери и взеха всичките богатства, и я уволниха. Тя осиромаше и най-после, за да се върне у дома си, трябваше да продаде всичките си съкровища и да се върне.
Защото всеки цвят се връща в другия свят.
Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят? “ Връща се. Вие може да ми зададете въпроса: „Как може да се върне? “ Връща се. Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно.
към беседата >>
И да тръгне.
Той язди една кобила и зад нея едно конче, което тича подир кобилата. Бирникът казал: „Спри се.“ Шопа казал: „Намерих конче, ще се кача и ще отида в Цариград по-лесно.“ Бирникът казал: „Я вземи кончето, да го носиш на врата си. Умори се то.“ И взел го шопа, и казал: „Господи, аз ли не знаех как да се помоля, че освен дето не можах да възседна кобилата, но и кончето дойде на врата ми.“ Къде е погрешката на шопа? Той не трябваше да закъснее и да се моли на Господа да му даде кон. Той трябваше да прекара 20 дена у дома си и да определи 20 дена за път.
И да тръгне.
Та казвам: Тази погрешка всички хора в света я правят. Че един ден, ако отидат някои в невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света. Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството? Ти не искаш да бъдеш сиромах. Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква?
към беседата >>
Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят?
Те не са големи бръмбари, а такива бръмбари, които могат да влезат в един цвят. Те влизат и вземат онзи аромат, който има там. Тя беше мома, която беше дошла на този свят на изложение със своите съкровища и тези кавалери и взеха всичките богатства, и я уволниха. Тя осиромаше и най-после, за да се върне у дома си, трябваше да продаде всичките си съкровища и да се върне. Защото всеки цвят се връща в другия свят.
Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят?
“ Връща се. Вие може да ми зададете въпроса: „Как може да се върне? “ Връща се. Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно. Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си оцапам езика.
към беседата >>
Та казвам: Тази погрешка всички хора в света я правят.
Бирникът казал: „Спри се.“ Шопа казал: „Намерих конче, ще се кача и ще отида в Цариград по-лесно.“ Бирникът казал: „Я вземи кончето, да го носиш на врата си. Умори се то.“ И взел го шопа, и казал: „Господи, аз ли не знаех как да се помоля, че освен дето не можах да възседна кобилата, но и кончето дойде на врата ми.“ Къде е погрешката на шопа? Той не трябваше да закъснее и да се моли на Господа да му даде кон. Той трябваше да прекара 20 дена у дома си и да определи 20 дена за път. И да тръгне.
Та казвам: Тази погрешка всички хора в света я правят.
Че един ден, ако отидат някои в невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света. Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството? Ти не искаш да бъдеш сиромах. Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква? Трябва да разберете, богатството е символ на белия цвят, а пък сиромашията е символ на черния цвят.
към беседата >>
“ Връща се.
Те влизат и вземат онзи аромат, който има там. Тя беше мома, която беше дошла на този свят на изложение със своите съкровища и тези кавалери и взеха всичките богатства, и я уволниха. Тя осиромаше и най-после, за да се върне у дома си, трябваше да продаде всичките си съкровища и да се върне. Защото всеки цвят се връща в другия свят. Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят?
“ Връща се.
Вие може да ми зададете въпроса: „Как може да се върне? “ Връща се. Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно. Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си оцапам езика. А пък неща, които не се доказват са верни.
към беседата >>
Че един ден, ако отидат някои в невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света.
Умори се то.“ И взел го шопа, и казал: „Господи, аз ли не знаех как да се помоля, че освен дето не можах да възседна кобилата, но и кончето дойде на врата ми.“ Къде е погрешката на шопа? Той не трябваше да закъснее и да се моли на Господа да му даде кон. Той трябваше да прекара 20 дена у дома си и да определи 20 дена за път. И да тръгне. Та казвам: Тази погрешка всички хора в света я правят.
Че един ден, ако отидат някои в невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света.
Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството? Ти не искаш да бъдеш сиромах. Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква? Трябва да разберете, богатството е символ на белия цвят, а пък сиромашията е символ на черния цвят. Сега трябва да изясним.
към беседата >>
Вие може да ми зададете въпроса: „Как може да се върне?
Тя беше мома, която беше дошла на този свят на изложение със своите съкровища и тези кавалери и взеха всичките богатства, и я уволниха. Тя осиромаше и най-после, за да се върне у дома си, трябваше да продаде всичките си съкровища и да се върне. Защото всеки цвят се връща в другия свят. Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят? “ Връща се.
Вие може да ми зададете въпроса: „Как може да се върне?
“ Връща се. Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно. Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си оцапам езика. А пък неща, които не се доказват са верни. Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате?
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството?
Той не трябваше да закъснее и да се моли на Господа да му даде кон. Той трябваше да прекара 20 дена у дома си и да определи 20 дена за път. И да тръгне. Та казвам: Тази погрешка всички хора в света я правят. Че един ден, ако отидат някои в невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света.
Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството?
Ти не искаш да бъдеш сиромах. Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква? Трябва да разберете, богатството е символ на белия цвят, а пък сиромашията е символ на черния цвят. Сега трябва да изясним. Черният цвят приема нещата, акумулира ги в себе си.
към беседата >>
“ Връща се.
Тя осиромаше и най-после, за да се върне у дома си, трябваше да продаде всичките си съкровища и да се върне. Защото всеки цвят се връща в другия свят. Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят? “ Връща се. Вие може да ми зададете въпроса: „Как може да се върне?
“ Връща се.
Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно. Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си оцапам езика. А пък неща, които не се доказват са верни. Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате? И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея.
към беседата >>
Ти не искаш да бъдеш сиромах.
Той трябваше да прекара 20 дена у дома си и да определи 20 дена за път. И да тръгне. Та казвам: Тази погрешка всички хора в света я правят. Че един ден, ако отидат някои в невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света. Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството?
Ти не искаш да бъдеш сиромах.
Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква? Трябва да разберете, богатството е символ на белия цвят, а пък сиромашията е символ на черния цвят. Сега трябва да изясним. Черният цвят приема нещата, акумулира ги в себе си. И след дълго време черният цвят, който е трупал енергия и като не може да приема повече, става бял.
към беседата >>
Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно.
Защото всеки цвят се връща в другия свят. Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят? “ Връща се. Вие може да ми зададете въпроса: „Как може да се върне? “ Връща се.
Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно.
Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си оцапам езика. А пък неща, които не се доказват са верни. Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате? И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея. И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда.
към беседата >>
Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква?
И да тръгне. Та казвам: Тази погрешка всички хора в света я правят. Че един ден, ако отидат някои в невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света. Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството? Ти не искаш да бъдеш сиромах.
Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква?
Трябва да разберете, богатството е символ на белия цвят, а пък сиромашията е символ на черния цвят. Сега трябва да изясним. Черният цвят приема нещата, акумулира ги в себе си. И след дълго време черният цвят, който е трупал енергия и като не може да приема повече, става бял. И белият цвят показва, как трябва да раздадеш богатствата, които имаш.
към беседата >>
Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си оцапам езика.
Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят? “ Връща се. Вие може да ми зададете въпроса: „Как може да се върне? “ Връща се. Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно.
Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си оцапам езика.
А пък неща, които не се доказват са верни. Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате? И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея. И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда. Това се нарича червен лъч.
към беседата >>
Трябва да разберете, богатството е символ на белия цвят, а пък сиромашията е символ на черния цвят.
Та казвам: Тази погрешка всички хора в света я правят. Че един ден, ако отидат някои в невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света. Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството? Ти не искаш да бъдеш сиромах. Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква?
Трябва да разберете, богатството е символ на белия цвят, а пък сиромашията е символ на черния цвят.
Сега трябва да изясним. Черният цвят приема нещата, акумулира ги в себе си. И след дълго време черният цвят, който е трупал енергия и като не може да приема повече, става бял. И белият цвят показва, как трябва да раздадеш богатствата, които имаш. И като раздадеш богатствата, ще добиеш приятели.
към беседата >>
А пък неща, които не се доказват са верни.
“ Връща се. Вие може да ми зададете въпроса: „Как може да се върне? “ Връща се. Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно. Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си оцапам езика.
А пък неща, които не се доказват са верни.
Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате? И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея. И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда. Това се нарича червен лъч. Не едно трептене, не две, а милиони.
към беседата >>
Сега трябва да изясним.
Че един ден, ако отидат някои в невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света. Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството? Ти не искаш да бъдеш сиромах. Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква? Трябва да разберете, богатството е символ на белия цвят, а пък сиромашията е символ на черния цвят.
Сега трябва да изясним.
Черният цвят приема нещата, акумулира ги в себе си. И след дълго време черният цвят, който е трупал енергия и като не може да приема повече, става бял. И белият цвят показва, как трябва да раздадеш богатствата, които имаш. И като раздадеш богатствата, ще добиеш приятели. Богатството е едно средство, за да придобиеш приятели, а пък сиромашията е едно средство, за да се освободиш от всички свои неприятели.
към беседата >>
Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате?
Вие може да ми зададете въпроса: „Как може да се върне? “ Връща се. Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно. Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си оцапам езика. А пък неща, които не се доказват са верни.
Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате?
И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея. И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда. Това се нарича червен лъч. Не едно трептене, не две, а милиони. И вие казвате, че червения цвят има толкова милиона трептения.
към беседата >>
Черният цвят приема нещата, акумулира ги в себе си.
Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството? Ти не искаш да бъдеш сиромах. Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква? Трябва да разберете, богатството е символ на белия цвят, а пък сиромашията е символ на черния цвят. Сега трябва да изясним.
Черният цвят приема нещата, акумулира ги в себе си.
И след дълго време черният цвят, който е трупал енергия и като не може да приема повече, става бял. И белият цвят показва, как трябва да раздадеш богатствата, които имаш. И като раздадеш богатствата, ще добиеш приятели. Богатството е едно средство, за да придобиеш приятели, а пък сиромашията е едно средство, за да се освободиш от всички свои неприятели. Ако искаш да се освободиш от всичките си врагове, стани сиромах.
към беседата >>
И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея.
“ Връща се. Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно. Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си оцапам езика. А пък неща, които не се доказват са верни. Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате?
И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея.
И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда. Това се нарича червен лъч. Не едно трептене, не две, а милиони. И вие казвате, че червения цвят има толкова милиона трептения. Казвам, какво сте научили?
към беседата >>
И след дълго време черният цвят, който е трупал енергия и като не може да приема повече, става бял.
Ти не искаш да бъдеш сиромах. Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква? Трябва да разберете, богатството е символ на белия цвят, а пък сиромашията е символ на черния цвят. Сега трябва да изясним. Черният цвят приема нещата, акумулира ги в себе си.
И след дълго време черният цвят, който е трупал енергия и като не може да приема повече, става бял.
И белият цвят показва, как трябва да раздадеш богатствата, които имаш. И като раздадеш богатствата, ще добиеш приятели. Богатството е едно средство, за да придобиеш приятели, а пък сиромашията е едно средство, за да се освободиш от всички свои неприятели. Ако искаш да се освободиш от всичките си врагове, стани сиромах. Никой няма да те търси.
към беседата >>
И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда.
Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно. Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си оцапам езика. А пък неща, които не се доказват са верни. Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате? И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея.
И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда.
Това се нарича червен лъч. Не едно трептене, не две, а милиони. И вие казвате, че червения цвят има толкова милиона трептения. Казвам, какво сте научили? Има една практическа страна в изучаване на цветовете.
към беседата >>
И белият цвят показва, как трябва да раздадеш богатствата, които имаш.
Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква? Трябва да разберете, богатството е символ на белия цвят, а пък сиромашията е символ на черния цвят. Сега трябва да изясним. Черният цвят приема нещата, акумулира ги в себе си. И след дълго време черният цвят, който е трупал енергия и като не може да приема повече, става бял.
И белият цвят показва, как трябва да раздадеш богатствата, които имаш.
И като раздадеш богатствата, ще добиеш приятели. Богатството е едно средство, за да придобиеш приятели, а пък сиромашията е едно средство, за да се освободиш от всички свои неприятели. Ако искаш да се освободиш от всичките си врагове, стани сиромах. Никой няма да те търси. Сиромашията освобождава човека от всички лоши навици.
към беседата >>
Това се нарича червен лъч.
Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си оцапам езика. А пък неща, които не се доказват са верни. Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате? И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея. И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда.
Това се нарича червен лъч.
Не едно трептене, не две, а милиони. И вие казвате, че червения цвят има толкова милиона трептения. Казвам, какво сте научили? Има една практическа страна в изучаване на цветовете. Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота.
към беседата >>
И като раздадеш богатствата, ще добиеш приятели.
Трябва да разберете, богатството е символ на белия цвят, а пък сиромашията е символ на черния цвят. Сега трябва да изясним. Черният цвят приема нещата, акумулира ги в себе си. И след дълго време черният цвят, който е трупал енергия и като не може да приема повече, става бял. И белият цвят показва, как трябва да раздадеш богатствата, които имаш.
И като раздадеш богатствата, ще добиеш приятели.
Богатството е едно средство, за да придобиеш приятели, а пък сиромашията е едно средство, за да се освободиш от всички свои неприятели. Ако искаш да се освободиш от всичките си врагове, стани сиромах. Никой няма да те търси. Сиромашията освобождава човека от всички лоши навици. Ти си се научил да пиеш, да правиш много работи, които не са хубави.
към беседата >>
Не едно трептене, не две, а милиони.
А пък неща, които не се доказват са верни. Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате? И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея. И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда. Това се нарича червен лъч.
Не едно трептене, не две, а милиони.
И вие казвате, че червения цвят има толкова милиона трептения. Казвам, какво сте научили? Има една практическа страна в изучаване на цветовете. Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота. Той е първата стъпка на живота.
към беседата >>
Богатството е едно средство, за да придобиеш приятели, а пък сиромашията е едно средство, за да се освободиш от всички свои неприятели.
Сега трябва да изясним. Черният цвят приема нещата, акумулира ги в себе си. И след дълго време черният цвят, който е трупал енергия и като не може да приема повече, става бял. И белият цвят показва, как трябва да раздадеш богатствата, които имаш. И като раздадеш богатствата, ще добиеш приятели.
Богатството е едно средство, за да придобиеш приятели, а пък сиромашията е едно средство, за да се освободиш от всички свои неприятели.
Ако искаш да се освободиш от всичките си врагове, стани сиромах. Никой няма да те търси. Сиромашията освобождава човека от всички лоши навици. Ти си се научил да пиеш, да правиш много работи, които не са хубави. След като осиромашееш, в сиромашията ти ще изправиш живота си.
към беседата >>
И вие казвате, че червения цвят има толкова милиона трептения.
Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате? И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея. И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда. Това се нарича червен лъч. Не едно трептене, не две, а милиони.
И вие казвате, че червения цвят има толкова милиона трептения.
Казвам, какво сте научили? Има една практическа страна в изучаване на цветовете. Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота. Той е първата стъпка на живота. Животът като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – напред.
към беседата >>
Ако искаш да се освободиш от всичките си врагове, стани сиромах.
Черният цвят приема нещата, акумулира ги в себе си. И след дълго време черният цвят, който е трупал енергия и като не може да приема повече, става бял. И белият цвят показва, как трябва да раздадеш богатствата, които имаш. И като раздадеш богатствата, ще добиеш приятели. Богатството е едно средство, за да придобиеш приятели, а пък сиромашията е едно средство, за да се освободиш от всички свои неприятели.
Ако искаш да се освободиш от всичките си врагове, стани сиромах.
Никой няма да те търси. Сиромашията освобождава човека от всички лоши навици. Ти си се научил да пиеш, да правиш много работи, които не са хубави. След като осиромашееш, в сиромашията ти ще изправиш живота си. Не всякога сиромах да бъдеш.
към беседата >>
Казвам, какво сте научили?
И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея. И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда. Това се нарича червен лъч. Не едно трептене, не две, а милиони. И вие казвате, че червения цвят има толкова милиона трептения.
Казвам, какво сте научили?
Има една практическа страна в изучаване на цветовете. Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота. Той е първата стъпка на живота. Животът като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – напред. Има вече война.
към беседата >>
Никой няма да те търси.
И след дълго време черният цвят, който е трупал енергия и като не може да приема повече, става бял. И белият цвят показва, как трябва да раздадеш богатствата, които имаш. И като раздадеш богатствата, ще добиеш приятели. Богатството е едно средство, за да придобиеш приятели, а пък сиромашията е едно средство, за да се освободиш от всички свои неприятели. Ако искаш да се освободиш от всичките си врагове, стани сиромах.
Никой няма да те търси.
Сиромашията освобождава човека от всички лоши навици. Ти си се научил да пиеш, да правиш много работи, които не са хубави. След като осиромашееш, в сиромашията ти ще изправиш живота си. Не всякога сиромах да бъдеш. Но щом човек има много грехове, непременно трябва да стане сиромах.
към беседата >>
Има една практическа страна в изучаване на цветовете.
И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда. Това се нарича червен лъч. Не едно трептене, не две, а милиони. И вие казвате, че червения цвят има толкова милиона трептения. Казвам, какво сте научили?
Има една практическа страна в изучаване на цветовете.
Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота. Той е първата стъпка на живота. Животът като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – напред. Има вече война. Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава.
към беседата >>
Сиромашията освобождава човека от всички лоши навици.
И белият цвят показва, как трябва да раздадеш богатствата, които имаш. И като раздадеш богатствата, ще добиеш приятели. Богатството е едно средство, за да придобиеш приятели, а пък сиромашията е едно средство, за да се освободиш от всички свои неприятели. Ако искаш да се освободиш от всичките си врагове, стани сиромах. Никой няма да те търси.
Сиромашията освобождава човека от всички лоши навици.
Ти си се научил да пиеш, да правиш много работи, които не са хубави. След като осиромашееш, в сиромашията ти ще изправиш живота си. Не всякога сиромах да бъдеш. Но щом човек има много грехове, непременно трябва да стане сиромах. Щом има много добродетели, трябва непременно да стане богат, за да бъде полезен на другите.
към беседата >>
Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота.
Това се нарича червен лъч. Не едно трептене, не две, а милиони. И вие казвате, че червения цвят има толкова милиона трептения. Казвам, какво сте научили? Има една практическа страна в изучаване на цветовете.
Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота.
Той е първата стъпка на живота. Животът като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – напред. Има вече война. Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава. Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни?
към беседата >>
Ти си се научил да пиеш, да правиш много работи, които не са хубави.
И като раздадеш богатствата, ще добиеш приятели. Богатството е едно средство, за да придобиеш приятели, а пък сиромашията е едно средство, за да се освободиш от всички свои неприятели. Ако искаш да се освободиш от всичките си врагове, стани сиромах. Никой няма да те търси. Сиромашията освобождава човека от всички лоши навици.
Ти си се научил да пиеш, да правиш много работи, които не са хубави.
След като осиромашееш, в сиромашията ти ще изправиш живота си. Не всякога сиромах да бъдеш. Но щом човек има много грехове, непременно трябва да стане сиромах. Щом има много добродетели, трябва непременно да стане богат, за да бъде полезен на другите. Това е само едно тълкуване.
към беседата >>
Той е първата стъпка на живота.
Не едно трептене, не две, а милиони. И вие казвате, че червения цвят има толкова милиона трептения. Казвам, какво сте научили? Има една практическа страна в изучаване на цветовете. Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота.
Той е първата стъпка на живота.
Животът като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – напред. Има вече война. Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава. Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни? “ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли.
към беседата >>
След като осиромашееш, в сиромашията ти ще изправиш живота си.
Богатството е едно средство, за да придобиеш приятели, а пък сиромашията е едно средство, за да се освободиш от всички свои неприятели. Ако искаш да се освободиш от всичките си врагове, стани сиромах. Никой няма да те търси. Сиромашията освобождава човека от всички лоши навици. Ти си се научил да пиеш, да правиш много работи, които не са хубави.
След като осиромашееш, в сиромашията ти ще изправиш живота си.
Не всякога сиромах да бъдеш. Но щом човек има много грехове, непременно трябва да стане сиромах. Щом има много добродетели, трябва непременно да стане богат, за да бъде полезен на другите. Това е само едно тълкуване. Сиромахът носи черния цвят.
към беседата >>
Животът като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – напред.
И вие казвате, че червения цвят има толкова милиона трептения. Казвам, какво сте научили? Има една практическа страна в изучаване на цветовете. Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота. Той е първата стъпка на живота.
Животът като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – напред.
Има вече война. Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава. Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни? “ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли. Малка душичка.
към беседата >>
Не всякога сиромах да бъдеш.
Ако искаш да се освободиш от всичките си врагове, стани сиромах. Никой няма да те търси. Сиромашията освобождава човека от всички лоши навици. Ти си се научил да пиеш, да правиш много работи, които не са хубави. След като осиромашееш, в сиромашията ти ще изправиш живота си.
Не всякога сиромах да бъдеш.
Но щом човек има много грехове, непременно трябва да стане сиромах. Щом има много добродетели, трябва непременно да стане богат, за да бъде полезен на другите. Това е само едно тълкуване. Сиромахът носи черния цвят. Външно носи черния цвят.
към беседата >>
Има вече война.
Казвам, какво сте научили? Има една практическа страна в изучаване на цветовете. Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота. Той е първата стъпка на живота. Животът като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – напред.
Има вече война.
Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава. Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни? “ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли. Малка душичка. И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание.
към беседата >>
Но щом човек има много грехове, непременно трябва да стане сиромах.
Никой няма да те търси. Сиромашията освобождава човека от всички лоши навици. Ти си се научил да пиеш, да правиш много работи, които не са хубави. След като осиромашееш, в сиромашията ти ще изправиш живота си. Не всякога сиромах да бъдеш.
Но щом човек има много грехове, непременно трябва да стане сиромах.
Щом има много добродетели, трябва непременно да стане богат, за да бъде полезен на другите. Това е само едно тълкуване. Сиромахът носи черния цвят. Външно носи черния цвят. Сиромашията е вдлъбнато огледало, а пък богатството е изпъкнало огледало, което разпръсва светлината.
към беседата >>
Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава.
Има една практическа страна в изучаване на цветовете. Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота. Той е първата стъпка на живота. Животът като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – напред. Има вече война.
Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава.
Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни? “ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли. Малка душичка. И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание. После всяка една клетка е организирана.
към беседата >>
Щом има много добродетели, трябва непременно да стане богат, за да бъде полезен на другите.
Сиромашията освобождава човека от всички лоши навици. Ти си се научил да пиеш, да правиш много работи, които не са хубави. След като осиромашееш, в сиромашията ти ще изправиш живота си. Не всякога сиромах да бъдеш. Но щом човек има много грехове, непременно трябва да стане сиромах.
Щом има много добродетели, трябва непременно да стане богат, за да бъде полезен на другите.
Това е само едно тълкуване. Сиромахът носи черния цвят. Външно носи черния цвят. Сиромашията е вдлъбнато огледало, а пък богатството е изпъкнало огледало, което разпръсва светлината. Едното събира светлината, а другото я разпръсва.
към беседата >>
Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни?
Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота. Той е първата стъпка на живота. Животът като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – напред. Има вече война. Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава.
Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни?
“ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли. Малка душичка. И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание. После всяка една клетка е организирана. И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед.
към беседата >>
Това е само едно тълкуване.
Ти си се научил да пиеш, да правиш много работи, които не са хубави. След като осиромашееш, в сиромашията ти ще изправиш живота си. Не всякога сиромах да бъдеш. Но щом човек има много грехове, непременно трябва да стане сиромах. Щом има много добродетели, трябва непременно да стане богат, за да бъде полезен на другите.
Това е само едно тълкуване.
Сиромахът носи черния цвят. Външно носи черния цвят. Сиромашията е вдлъбнато огледало, а пък богатството е изпъкнало огледало, което разпръсва светлината. Едното събира светлината, а другото я разпръсва.
към беседата >>
“ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли.
Той е първата стъпка на живота. Животът като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – напред. Има вече война. Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава. Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни?
“ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли.
Малка душичка. И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание. После всяка една клетка е организирана. И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед. И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала.
към беседата >>
Сиромахът носи черния цвят.
След като осиромашееш, в сиромашията ти ще изправиш живота си. Не всякога сиромах да бъдеш. Но щом човек има много грехове, непременно трябва да стане сиромах. Щом има много добродетели, трябва непременно да стане богат, за да бъде полезен на другите. Това е само едно тълкуване.
Сиромахът носи черния цвят.
Външно носи черния цвят. Сиромашията е вдлъбнато огледало, а пък богатството е изпъкнало огледало, което разпръсва светлината. Едното събира светлината, а другото я разпръсва.
към беседата >>
Малка душичка.
Животът като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – напред. Има вече война. Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава. Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни? “ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли.
Малка душичка.
И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание. После всяка една клетка е организирана. И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед. И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала. Вие искате да станете богати.
към беседата >>
Външно носи черния цвят.
Не всякога сиромах да бъдеш. Но щом човек има много грехове, непременно трябва да стане сиромах. Щом има много добродетели, трябва непременно да стане богат, за да бъде полезен на другите. Това е само едно тълкуване. Сиромахът носи черния цвят.
Външно носи черния цвят.
Сиромашията е вдлъбнато огледало, а пък богатството е изпъкнало огледало, което разпръсва светлината. Едното събира светлината, а другото я разпръсва.
към беседата >>
И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание.
Има вече война. Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава. Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни? “ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли. Малка душичка.
И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание.
После всяка една клетка е организирана. И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед. И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала. Вие искате да станете богати. Че това не зависи от вас.
към беседата >>
Сиромашията е вдлъбнато огледало, а пък богатството е изпъкнало огледало, което разпръсва светлината.
Но щом човек има много грехове, непременно трябва да стане сиромах. Щом има много добродетели, трябва непременно да стане богат, за да бъде полезен на другите. Това е само едно тълкуване. Сиромахът носи черния цвят. Външно носи черния цвят.
Сиромашията е вдлъбнато огледало, а пък богатството е изпъкнало огледало, което разпръсва светлината.
Едното събира светлината, а другото я разпръсва.
към беседата >>
После всяка една клетка е организирана.
Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава. Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни? “ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли. Малка душичка. И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание.
После всяка една клетка е организирана.
И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед. И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала. Вие искате да станете богати. Че това не зависи от вас. Най-първо има една парламентарна група горе в мозъка.
към беседата >>
Едното събира светлината, а другото я разпръсва.
Щом има много добродетели, трябва непременно да стане богат, за да бъде полезен на другите. Това е само едно тълкуване. Сиромахът носи черния цвят. Външно носи черния цвят. Сиромашията е вдлъбнато огледало, а пък богатството е изпъкнало огледало, което разпръсва светлината.
Едното събира светлината, а другото я разпръсва.
към беседата >>
И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед.
Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни? “ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли. Малка душичка. И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание. После всяка една клетка е организирана.
И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед.
И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала. Вие искате да станете богати. Че това не зависи от вас. Най-първо има една парламентарна група горе в мозъка. Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат.
към беседата >>
В прочетената глава имаме едно противоречие.
В прочетената глава имаме едно противоречие.
Еврейският народ мисли, че ако се освободи от Христа и го осъди, всички работи ще им се уредят. Те бяха учени хора и мислеха така.Те казваха: „Ако този човек остане в народа, народът съвсем ще загази.“ И народът повярва. Не всичкият народ направи така. В един град бяха се събрали няколко хиляди евреи – това не беше целият еврейски народ, това е малко иносказателно.
към беседата >>
И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала.
“ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли. Малка душичка. И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание. После всяка една клетка е организирана. И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед.
И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала.
Вие искате да станете богати. Че това не зависи от вас. Най-първо има една парламентарна група горе в мозъка. Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат. И ще се събере общото народно събрание.
към беседата >>
Еврейският народ мисли, че ако се освободи от Христа и го осъди, всички работи ще им се уредят.
В прочетената глава имаме едно противоречие.
Еврейският народ мисли, че ако се освободи от Христа и го осъди, всички работи ще им се уредят.
Те бяха учени хора и мислеха така.Те казваха: „Ако този човек остане в народа, народът съвсем ще загази.“ И народът повярва. Не всичкият народ направи така. В един град бяха се събрали няколко хиляди евреи – това не беше целият еврейски народ, това е малко иносказателно.
към беседата >>
Вие искате да станете богати.
Малка душичка. И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание. После всяка една клетка е организирана. И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед. И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала.
Вие искате да станете богати.
Че това не зависи от вас. Най-първо има една парламентарна група горе в мозъка. Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат. И ще се събере общото народно събрание. Всяка една способност има цял апартамент.
към беседата >>
Те бяха учени хора и мислеха така.Те казваха: „Ако този човек остане в народа, народът съвсем ще загази.“ И народът повярва.
В прочетената глава имаме едно противоречие. Еврейският народ мисли, че ако се освободи от Христа и го осъди, всички работи ще им се уредят.
Те бяха учени хора и мислеха така.Те казваха: „Ако този човек остане в народа, народът съвсем ще загази.“ И народът повярва.
Не всичкият народ направи така. В един град бяха се събрали няколко хиляди евреи – това не беше целият еврейски народ, това е малко иносказателно.
към беседата >>
Че това не зависи от вас.
И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание. После всяка една клетка е организирана. И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед. И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала. Вие искате да станете богати.
Че това не зависи от вас.
Най-първо има една парламентарна група горе в мозъка. Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат. И ще се събере общото народно събрание. Всяка една способност има цял апартамент. Всички способности имат свои апартаменти, те ще гласуват.
към беседата >>
Не всичкият народ направи така.
В прочетената глава имаме едно противоречие. Еврейският народ мисли, че ако се освободи от Христа и го осъди, всички работи ще им се уредят. Те бяха учени хора и мислеха така.Те казваха: „Ако този човек остане в народа, народът съвсем ще загази.“ И народът повярва.
Не всичкият народ направи така.
В един град бяха се събрали няколко хиляди евреи – това не беше целият еврейски народ, това е малко иносказателно.
към беседата >>
Най-първо има една парламентарна група горе в мозъка.
После всяка една клетка е организирана. И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед. И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала. Вие искате да станете богати. Че това не зависи от вас.
Най-първо има една парламентарна група горе в мозъка.
Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат. И ще се събере общото народно събрание. Всяка една способност има цял апартамент. Всички способности имат свои апартаменти, те ще гласуват. Ти за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство.
към беседата >>
В един град бяха се събрали няколко хиляди евреи – това не беше целият еврейски народ, това е малко иносказателно.
В прочетената глава имаме едно противоречие. Еврейският народ мисли, че ако се освободи от Христа и го осъди, всички работи ще им се уредят. Те бяха учени хора и мислеха така.Те казваха: „Ако този човек остане в народа, народът съвсем ще загази.“ И народът повярва. Не всичкият народ направи така.
В един град бяха се събрали няколко хиляди евреи – това не беше целият еврейски народ, това е малко иносказателно.
към беседата >>
Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат.
И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед. И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала. Вие искате да станете богати. Че това не зависи от вас. Най-първо има една парламентарна група горе в мозъка.
Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат.
И ще се събере общото народно събрание. Всяка една способност има цял апартамент. Всички способности имат свои апартаменти, те ще гласуват. Ти за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство. Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш.
към беседата >>
Днес какво показват фактите?
Днес какво показват фактите?
Освободи ли се еврейският народ от страдание? Освен че не се освободиха, но увеличиха се техните страдания. Христос дойде навремето да им каже: „Слушайте вие трябва да станете сиромаси хора. Трябва да спечелите едно богатство и после да го раздадете на хората. Всичко онова, което имате от толкоз години, онова, което сте взели от пророците, онова, което знаете за Божественото учение, трябва да го проповядвате на целия свят.“ Те казаха: „Ние не искаме с такива глупави работи да се занимаваме.“ Много практични хора са евреите.
към беседата >>
И ще се събере общото народно събрание.
И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала. Вие искате да станете богати. Че това не зависи от вас. Най-първо има една парламентарна група горе в мозъка. Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат.
И ще се събере общото народно събрание.
Всяка една способност има цял апартамент. Всички способности имат свои апартаменти, те ще гласуват. Ти за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство. Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш. Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия.“ Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия.
към беседата >>
Освободи ли се еврейският народ от страдание?
Днес какво показват фактите?
Освободи ли се еврейският народ от страдание?
Освен че не се освободиха, но увеличиха се техните страдания. Христос дойде навремето да им каже: „Слушайте вие трябва да станете сиромаси хора. Трябва да спечелите едно богатство и после да го раздадете на хората. Всичко онова, което имате от толкоз години, онова, което сте взели от пророците, онова, което знаете за Божественото учение, трябва да го проповядвате на целия свят.“ Те казаха: „Ние не искаме с такива глупави работи да се занимаваме.“ Много практични хора са евреите. Единайсетте братя на Иосифа, като го хванаха, едни искаха да го убият, а пък други казваха: „Защо да го убием?
към беседата >>
Всяка една способност има цял апартамент.
Вие искате да станете богати. Че това не зависи от вас. Най-първо има една парламентарна група горе в мозъка. Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат. И ще се събере общото народно събрание.
Всяка една способност има цял апартамент.
Всички способности имат свои апартаменти, те ще гласуват. Ти за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство. Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш. Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия.“ Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия. Всеки човек у когото има съгласие в неговия ум, т.е.
към беседата >>
Освен че не се освободиха, но увеличиха се техните страдания.
Днес какво показват фактите? Освободи ли се еврейският народ от страдание?
Освен че не се освободиха, но увеличиха се техните страдания.
Христос дойде навремето да им каже: „Слушайте вие трябва да станете сиромаси хора. Трябва да спечелите едно богатство и после да го раздадете на хората. Всичко онова, което имате от толкоз години, онова, което сте взели от пророците, онова, което знаете за Божественото учение, трябва да го проповядвате на целия свят.“ Те казаха: „Ние не искаме с такива глупави работи да се занимаваме.“ Много практични хора са евреите. Единайсетте братя на Иосифа, като го хванаха, едни искаха да го убият, а пък други казваха: „Защо да го убием? Да го продадем и ще вземем пари.“ И продадоха го.
към беседата >>
Всички способности имат свои апартаменти, те ще гласуват.
Че това не зависи от вас. Най-първо има една парламентарна група горе в мозъка. Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат. И ще се събере общото народно събрание. Всяка една способност има цял апартамент.
Всички способности имат свои апартаменти, те ще гласуват.
Ти за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство. Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш. Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия.“ Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия. Всеки човек у когото има съгласие в неговия ум, т.е. съгласие в неговите мисли, той е късметлия.
към беседата >>
Христос дойде навремето да им каже: „Слушайте вие трябва да станете сиромаси хора.
Днес какво показват фактите? Освободи ли се еврейският народ от страдание? Освен че не се освободиха, но увеличиха се техните страдания.
Христос дойде навремето да им каже: „Слушайте вие трябва да станете сиромаси хора.
Трябва да спечелите едно богатство и после да го раздадете на хората. Всичко онова, което имате от толкоз години, онова, което сте взели от пророците, онова, което знаете за Божественото учение, трябва да го проповядвате на целия свят.“ Те казаха: „Ние не искаме с такива глупави работи да се занимаваме.“ Много практични хора са евреите. Единайсетте братя на Иосифа, като го хванаха, едни искаха да го убият, а пък други казваха: „Защо да го убием? Да го продадем и ще вземем пари.“ И продадоха го. И навик беше у тях да продават.
към беседата >>
Ти за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство.
Най-първо има една парламентарна група горе в мозъка. Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат. И ще се събере общото народно събрание. Всяка една способност има цял апартамент. Всички способности имат свои апартаменти, те ще гласуват.
Ти за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство.
Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш. Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия.“ Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия. Всеки човек у когото има съгласие в неговия ум, т.е. съгласие в неговите мисли, той е късметлия. Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение.
към беседата >>
Трябва да спечелите едно богатство и после да го раздадете на хората.
Днес какво показват фактите? Освободи ли се еврейският народ от страдание? Освен че не се освободиха, но увеличиха се техните страдания. Христос дойде навремето да им каже: „Слушайте вие трябва да станете сиромаси хора.
Трябва да спечелите едно богатство и после да го раздадете на хората.
Всичко онова, което имате от толкоз години, онова, което сте взели от пророците, онова, което знаете за Божественото учение, трябва да го проповядвате на целия свят.“ Те казаха: „Ние не искаме с такива глупави работи да се занимаваме.“ Много практични хора са евреите. Единайсетте братя на Иосифа, като го хванаха, едни искаха да го убият, а пък други казваха: „Защо да го убием? Да го продадем и ще вземем пари.“ И продадоха го. И навик беше у тях да продават. И Юда знаеше този занаят.
към беседата >>
Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш.
Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат. И ще се събере общото народно събрание. Всяка една способност има цял апартамент. Всички способности имат свои апартаменти, те ще гласуват. Ти за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство.
Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш.
Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия.“ Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия. Всеки човек у когото има съгласие в неговия ум, т.е. съгласие в неговите мисли, той е късметлия. Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение. Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение.
към беседата >>
Всичко онова, което имате от толкоз години, онова, което сте взели от пророците, онова, което знаете за Божественото учение, трябва да го проповядвате на целия свят.“ Те казаха: „Ние не искаме с такива глупави работи да се занимаваме.“ Много практични хора са евреите.
Днес какво показват фактите? Освободи ли се еврейският народ от страдание? Освен че не се освободиха, но увеличиха се техните страдания. Христос дойде навремето да им каже: „Слушайте вие трябва да станете сиромаси хора. Трябва да спечелите едно богатство и после да го раздадете на хората.
Всичко онова, което имате от толкоз години, онова, което сте взели от пророците, онова, което знаете за Божественото учение, трябва да го проповядвате на целия свят.“ Те казаха: „Ние не искаме с такива глупави работи да се занимаваме.“ Много практични хора са евреите.
Единайсетте братя на Иосифа, като го хванаха, едни искаха да го убият, а пък други казваха: „Защо да го убием? Да го продадем и ще вземем пари.“ И продадоха го. И навик беше у тях да продават. И Юда знаеше този занаят. И той продаде Христос за 30 сребърника.
към беседата >>
Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия.“ Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия.
И ще се събере общото народно събрание. Всяка една способност има цял апартамент. Всички способности имат свои апартаменти, те ще гласуват. Ти за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство. Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш.
Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия.“ Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия.
Всеки човек у когото има съгласие в неговия ум, т.е. съгласие в неговите мисли, той е късметлия. Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение. Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение. Щом постъпките не са в нормално състояние, волята му на човека не е нормална.
към беседата >>
Единайсетте братя на Иосифа, като го хванаха, едни искаха да го убият, а пък други казваха: „Защо да го убием?
Освободи ли се еврейският народ от страдание? Освен че не се освободиха, но увеличиха се техните страдания. Христос дойде навремето да им каже: „Слушайте вие трябва да станете сиромаси хора. Трябва да спечелите едно богатство и после да го раздадете на хората. Всичко онова, което имате от толкоз години, онова, което сте взели от пророците, онова, което знаете за Божественото учение, трябва да го проповядвате на целия свят.“ Те казаха: „Ние не искаме с такива глупави работи да се занимаваме.“ Много практични хора са евреите.
Единайсетте братя на Иосифа, като го хванаха, едни искаха да го убият, а пък други казваха: „Защо да го убием?
Да го продадем и ще вземем пари.“ И продадоха го. И навик беше у тях да продават. И Юда знаеше този занаят. И той продаде Христос за 30 сребърника. И като го продаде каза: „Какво може да стане за 30 сребърника?
към беседата >>
Всеки човек у когото има съгласие в неговия ум, т.е.
Всяка една способност има цял апартамент. Всички способности имат свои апартаменти, те ще гласуват. Ти за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство. Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш. Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия.“ Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия.
Всеки човек у когото има съгласие в неговия ум, т.е.
съгласие в неговите мисли, той е късметлия. Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение. Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение. Щом постъпките не са в нормално състояние, волята му на човека не е нормална. Те са процеси.
към беседата >>
Да го продадем и ще вземем пари.“ И продадоха го.
Освен че не се освободиха, но увеличиха се техните страдания. Христос дойде навремето да им каже: „Слушайте вие трябва да станете сиромаси хора. Трябва да спечелите едно богатство и после да го раздадете на хората. Всичко онова, което имате от толкоз години, онова, което сте взели от пророците, онова, което знаете за Божественото учение, трябва да го проповядвате на целия свят.“ Те казаха: „Ние не искаме с такива глупави работи да се занимаваме.“ Много практични хора са евреите. Единайсетте братя на Иосифа, като го хванаха, едни искаха да го убият, а пък други казваха: „Защо да го убием?
Да го продадем и ще вземем пари.“ И продадоха го.
И навик беше у тях да продават. И Юда знаеше този занаят. И той продаде Христос за 30 сребърника. И като го продаде каза: „Какво може да стане за 30 сребърника? “ Той се мъчеше, че евтино го продаде и не ще бъде осигурен.
към беседата >>
съгласие в неговите мисли, той е късметлия.
Всички способности имат свои апартаменти, те ще гласуват. Ти за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство. Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш. Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия.“ Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия. Всеки човек у когото има съгласие в неговия ум, т.е.
съгласие в неговите мисли, той е късметлия.
Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение. Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение. Щом постъпките не са в нормално състояние, волята му на човека не е нормална. Те са процеси. Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни.
към беседата >>
И навик беше у тях да продават.
Христос дойде навремето да им каже: „Слушайте вие трябва да станете сиромаси хора. Трябва да спечелите едно богатство и после да го раздадете на хората. Всичко онова, което имате от толкоз години, онова, което сте взели от пророците, онова, което знаете за Божественото учение, трябва да го проповядвате на целия свят.“ Те казаха: „Ние не искаме с такива глупави работи да се занимаваме.“ Много практични хора са евреите. Единайсетте братя на Иосифа, като го хванаха, едни искаха да го убият, а пък други казваха: „Защо да го убием? Да го продадем и ще вземем пари.“ И продадоха го.
И навик беше у тях да продават.
И Юда знаеше този занаят. И той продаде Христос за 30 сребърника. И като го продаде каза: „Какво може да стане за 30 сребърника? “ Той се мъчеше, че евтино го продаде и не ще бъде осигурен. Какво може да стане с 30 сребърника си каза той?
към беседата >>
Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение.
Ти за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство. Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш. Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия.“ Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия. Всеки човек у когото има съгласие в неговия ум, т.е. съгласие в неговите мисли, той е късметлия.
Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение.
Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение. Щом постъпките не са в нормално състояние, волята му на човека не е нормална. Те са процеси. Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни. И когото срещнете, виждате нещо лошо в него.
към беседата >>
И Юда знаеше този занаят.
Трябва да спечелите едно богатство и после да го раздадете на хората. Всичко онова, което имате от толкоз години, онова, което сте взели от пророците, онова, което знаете за Божественото учение, трябва да го проповядвате на целия свят.“ Те казаха: „Ние не искаме с такива глупави работи да се занимаваме.“ Много практични хора са евреите. Единайсетте братя на Иосифа, като го хванаха, едни искаха да го убият, а пък други казваха: „Защо да го убием? Да го продадем и ще вземем пари.“ И продадоха го. И навик беше у тях да продават.
И Юда знаеше този занаят.
И той продаде Христос за 30 сребърника. И като го продаде каза: „Какво може да стане за 30 сребърника? “ Той се мъчеше, че евтино го продаде и не ще бъде осигурен. Какво може да стане с 30 сребърника си каза той? Един път ми се падна да го продам скъпо.
към беседата >>
Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение.
Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш. Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия.“ Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия. Всеки човек у когото има съгласие в неговия ум, т.е. съгласие в неговите мисли, той е късметлия. Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение.
Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение.
Щом постъпките не са в нормално състояние, волята му на човека не е нормална. Те са процеси. Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни. И когото срещнете, виждате нещо лошо в него. Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни.
към беседата >>
И той продаде Христос за 30 сребърника.
Всичко онова, което имате от толкоз години, онова, което сте взели от пророците, онова, което знаете за Божественото учение, трябва да го проповядвате на целия свят.“ Те казаха: „Ние не искаме с такива глупави работи да се занимаваме.“ Много практични хора са евреите. Единайсетте братя на Иосифа, като го хванаха, едни искаха да го убият, а пък други казваха: „Защо да го убием? Да го продадем и ще вземем пари.“ И продадоха го. И навик беше у тях да продават. И Юда знаеше този занаят.
И той продаде Христос за 30 сребърника.
И като го продаде каза: „Какво може да стане за 30 сребърника? “ Той се мъчеше, че евтино го продаде и не ще бъде осигурен. Какво може да стане с 30 сребърника си каза той? Един път ми се падна да го продам скъпо. И този скъпоценен камък го продадох пощо-защо.
към беседата >>
Щом постъпките не са в нормално състояние, волята му на човека не е нормална.
Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия.“ Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия. Всеки човек у когото има съгласие в неговия ум, т.е. съгласие в неговите мисли, той е късметлия. Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение. Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение.
Щом постъпките не са в нормално състояние, волята му на човека не е нормална.
Те са процеси. Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни. И когото срещнете, виждате нещо лошо в него. Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни. Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна.
към беседата >>
И като го продаде каза: „Какво може да стане за 30 сребърника?
Единайсетте братя на Иосифа, като го хванаха, едни искаха да го убият, а пък други казваха: „Защо да го убием? Да го продадем и ще вземем пари.“ И продадоха го. И навик беше у тях да продават. И Юда знаеше този занаят. И той продаде Христос за 30 сребърника.
И като го продаде каза: „Какво може да стане за 30 сребърника?
“ Той се мъчеше, че евтино го продаде и не ще бъде осигурен. Какво може да стане с 30 сребърника си каза той? Един път ми се падна да го продам скъпо. И този скъпоценен камък го продадох пощо-защо. И ако един скъпоценен камък го продадете за хиляда лева, няма ли да ви е мъчно?
към беседата >>
Те са процеси.
Всеки човек у когото има съгласие в неговия ум, т.е. съгласие в неговите мисли, той е късметлия. Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение. Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение. Щом постъпките не са в нормално състояние, волята му на човека не е нормална.
Те са процеси.
Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни. И когото срещнете, виждате нещо лошо в него. Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни. Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна. И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване.
към беседата >>
“ Той се мъчеше, че евтино го продаде и не ще бъде осигурен.
Да го продадем и ще вземем пари.“ И продадоха го. И навик беше у тях да продават. И Юда знаеше този занаят. И той продаде Христос за 30 сребърника. И като го продаде каза: „Какво може да стане за 30 сребърника?
“ Той се мъчеше, че евтино го продаде и не ще бъде осигурен.
Какво може да стане с 30 сребърника си каза той? Един път ми се падна да го продам скъпо. И този скъпоценен камък го продадох пощо-защо. И ако един скъпоценен камък го продадете за хиляда лева, няма ли да ви е мъчно? Вие Христа за колко ще го продадете?
към беседата >>
Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни.
съгласие в неговите мисли, той е късметлия. Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение. Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение. Щом постъпките не са в нормално състояние, волята му на човека не е нормална. Те са процеси.
Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни.
И когото срещнете, виждате нещо лошо в него. Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни. Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна. И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване. Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото.
към беседата >>
Какво може да стане с 30 сребърника си каза той?
И навик беше у тях да продават. И Юда знаеше този занаят. И той продаде Христос за 30 сребърника. И като го продаде каза: „Какво може да стане за 30 сребърника? “ Той се мъчеше, че евтино го продаде и не ще бъде осигурен.
Какво може да стане с 30 сребърника си каза той?
Един път ми се падна да го продам скъпо. И този скъпоценен камък го продадох пощо-защо. И ако един скъпоценен камък го продадете за хиляда лева, няма ли да ви е мъчно? Вие Христа за колко ще го продадете? Мислите ли, че някой път и вярващите не Го продават?
към беседата >>
И когото срещнете, виждате нещо лошо в него.
Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение. Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение. Щом постъпките не са в нормално състояние, волята му на човека не е нормална. Те са процеси. Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни.
И когото срещнете, виждате нещо лошо в него.
Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни. Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна. И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване. Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото. И тя се намира в положението на Настрадин ходжа.
към беседата >>
Един път ми се падна да го продам скъпо.
И Юда знаеше този занаят. И той продаде Христос за 30 сребърника. И като го продаде каза: „Какво може да стане за 30 сребърника? “ Той се мъчеше, че евтино го продаде и не ще бъде осигурен. Какво може да стане с 30 сребърника си каза той?
Един път ми се падна да го продам скъпо.
И този скъпоценен камък го продадох пощо-защо. И ако един скъпоценен камък го продадете за хиляда лева, няма ли да ви е мъчно? Вие Христа за колко ще го продадете? Мислите ли, че някой път и вярващите не Го продават? Че ако почнеш да се разклащаш в убежденията си, не Го ли продаваш?
към беседата >>
Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни.
Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение. Щом постъпките не са в нормално състояние, волята му на човека не е нормална. Те са процеси. Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни. И когото срещнете, виждате нещо лошо в него.
Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни.
Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна. И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване. Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото. И тя се намира в положението на Настрадин ходжа. Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9.
към беседата >>
И този скъпоценен камък го продадох пощо-защо.
И той продаде Христос за 30 сребърника. И като го продаде каза: „Какво може да стане за 30 сребърника? “ Той се мъчеше, че евтино го продаде и не ще бъде осигурен. Какво може да стане с 30 сребърника си каза той? Един път ми се падна да го продам скъпо.
И този скъпоценен камък го продадох пощо-защо.
И ако един скъпоценен камък го продадете за хиляда лева, няма ли да ви е мъчно? Вие Христа за колко ще го продадете? Мислите ли, че някой път и вярващите не Го продават? Че ако почнеш да се разклащаш в убежденията си, не Го ли продаваш? Ако кажеш например, ние като тръгнахме по Неговия път, всички тези бели ни дойдоха до главата.
към беседата >>
Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна.
Щом постъпките не са в нормално състояние, волята му на човека не е нормална. Те са процеси. Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни. И когото срещнете, виждате нещо лошо в него. Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни.
Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна.
И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване. Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото. И тя се намира в положението на Настрадин ходжа. Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9. Слезе от магарето и ги чете – 10.
към беседата >>
И ако един скъпоценен камък го продадете за хиляда лева, няма ли да ви е мъчно?
И като го продаде каза: „Какво може да стане за 30 сребърника? “ Той се мъчеше, че евтино го продаде и не ще бъде осигурен. Какво може да стане с 30 сребърника си каза той? Един път ми се падна да го продам скъпо. И този скъпоценен камък го продадох пощо-защо.
И ако един скъпоценен камък го продадете за хиляда лева, няма ли да ви е мъчно?
Вие Христа за колко ще го продадете? Мислите ли, че някой път и вярващите не Го продават? Че ако почнеш да се разклащаш в убежденията си, не Го ли продаваш? Ако кажеш например, ние като тръгнахме по Неговия път, всички тези бели ни дойдоха до главата. Тогава вие не разбирате от живота.
към беседата >>
И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване.
Те са процеси. Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни. И когото срещнете, виждате нещо лошо в него. Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни. Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна.
И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване.
Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото. И тя се намира в положението на Настрадин ходжа. Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9. Слезе от магарето и ги чете – 10. Качва се, пак ги чете – 9.
към беседата >>
Вие Христа за колко ще го продадете?
“ Той се мъчеше, че евтино го продаде и не ще бъде осигурен. Какво може да стане с 30 сребърника си каза той? Един път ми се падна да го продам скъпо. И този скъпоценен камък го продадох пощо-защо. И ако един скъпоценен камък го продадете за хиляда лева, няма ли да ви е мъчно?
Вие Христа за колко ще го продадете?
Мислите ли, че някой път и вярващите не Го продават? Че ако почнеш да се разклащаш в убежденията си, не Го ли продаваш? Ако кажеш например, ние като тръгнахме по Неговия път, всички тези бели ни дойдоха до главата. Тогава вие не разбирате от живота. Да кажем, че един камък е седял тихо и спокойно на планината, дъждът го е миел.
към беседата >>
Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото.
Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни. И когото срещнете, виждате нещо лошо в него. Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни. Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна. И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване.
Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото.
И тя се намира в положението на Настрадин ходжа. Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9. Слезе от магарето и ги чете – 10. Качва се, пак ги чете – 9. И казва: „Къде отиде едното магаре?
към беседата >>
Мислите ли, че някой път и вярващите не Го продават?
Какво може да стане с 30 сребърника си каза той? Един път ми се падна да го продам скъпо. И този скъпоценен камък го продадох пощо-защо. И ако един скъпоценен камък го продадете за хиляда лева, няма ли да ви е мъчно? Вие Христа за колко ще го продадете?
Мислите ли, че някой път и вярващите не Го продават?
Че ако почнеш да се разклащаш в убежденията си, не Го ли продаваш? Ако кажеш например, ние като тръгнахме по Неговия път, всички тези бели ни дойдоха до главата. Тогава вие не разбирате от живота. Да кажем, че един камък е седял тихо и спокойно на планината, дъждът го е миел. И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу.
към беседата >>
И тя се намира в положението на Настрадин ходжа.
И когото срещнете, виждате нещо лошо в него. Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни. Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна. И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване. Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото.
И тя се намира в положението на Настрадин ходжа.
Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9. Слезе от магарето и ги чете – 10. Качва се, пак ги чете – 9. И казва: „Къде отиде едното магаре? “ А пък трябва да се качи на магарето.
към беседата >>
Че ако почнеш да се разклащаш в убежденията си, не Го ли продаваш?
Един път ми се падна да го продам скъпо. И този скъпоценен камък го продадох пощо-защо. И ако един скъпоценен камък го продадете за хиляда лева, няма ли да ви е мъчно? Вие Христа за колко ще го продадете? Мислите ли, че някой път и вярващите не Го продават?
Че ако почнеш да се разклащаш в убежденията си, не Го ли продаваш?
Ако кажеш например, ние като тръгнахме по Неговия път, всички тези бели ни дойдоха до главата. Тогава вие не разбирате от живота. Да кажем, че един камък е седял тихо и спокойно на планината, дъждът го е миел. И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу. И казвате: „Какво иска този човек?
към беседата >>
Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9.
Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни. Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна. И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване. Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото. И тя се намира в положението на Настрадин ходжа.
Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9.
Слезе от магарето и ги чете – 10. Качва се, пак ги чете – 9. И казва: „Къде отиде едното магаре? “ А пък трябва да се качи на магарето. Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи.
към беседата >>
Ако кажеш например, ние като тръгнахме по Неговия път, всички тези бели ни дойдоха до главата.
И този скъпоценен камък го продадох пощо-защо. И ако един скъпоценен камък го продадете за хиляда лева, няма ли да ви е мъчно? Вие Христа за колко ще го продадете? Мислите ли, че някой път и вярващите не Го продават? Че ако почнеш да се разклащаш в убежденията си, не Го ли продаваш?
Ако кажеш например, ние като тръгнахме по Неговия път, всички тези бели ни дойдоха до главата.
Тогава вие не разбирате от живота. Да кажем, че един камък е седял тихо и спокойно на планината, дъждът го е миел. И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу. И казвате: „Какво иска този човек? “ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място.
към беседата >>
Слезе от магарето и ги чете – 10.
Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна. И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване. Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото. И тя се намира в положението на Настрадин ходжа. Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9.
Слезе от магарето и ги чете – 10.
Качва се, пак ги чете – 9. И казва: „Къде отиде едното магаре? “ А пък трябва да се качи на магарето. Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи. Вие всякога не вземате предвид онова магаре, на което яздите.
към беседата >>
Тогава вие не разбирате от живота.
И ако един скъпоценен камък го продадете за хиляда лева, няма ли да ви е мъчно? Вие Христа за колко ще го продадете? Мислите ли, че някой път и вярващите не Го продават? Че ако почнеш да се разклащаш в убежденията си, не Го ли продаваш? Ако кажеш например, ние като тръгнахме по Неговия път, всички тези бели ни дойдоха до главата.
Тогава вие не разбирате от живота.
Да кажем, че един камък е седял тихо и спокойно на планината, дъждът го е миел. И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу. И казвате: „Какво иска този човек? “ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място. И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него.
към беседата >>
Качва се, пак ги чете – 9.
И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване. Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото. И тя се намира в положението на Настрадин ходжа. Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9. Слезе от магарето и ги чете – 10.
Качва се, пак ги чете – 9.
И казва: „Къде отиде едното магаре? “ А пък трябва да се качи на магарето. Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи. Вие всякога не вземате предвид онова магаре, на което яздите. Вие не вземате предвид основната идея с която работите.
към беседата >>
Да кажем, че един камък е седял тихо и спокойно на планината, дъждът го е миел.
Вие Христа за колко ще го продадете? Мислите ли, че някой път и вярващите не Го продават? Че ако почнеш да се разклащаш в убежденията си, не Го ли продаваш? Ако кажеш например, ние като тръгнахме по Неговия път, всички тези бели ни дойдоха до главата. Тогава вие не разбирате от живота.
Да кажем, че един камък е седял тихо и спокойно на планината, дъждът го е миел.
И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу. И казвате: „Какво иска този човек? “ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място. И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него. По-рано нямаха уважение и почитание към него.
към беседата >>
И казва: „Къде отиде едното магаре?
Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото. И тя се намира в положението на Настрадин ходжа. Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9. Слезе от магарето и ги чете – 10. Качва се, пак ги чете – 9.
И казва: „Къде отиде едното магаре?
“ А пък трябва да се качи на магарето. Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи. Вие всякога не вземате предвид онова магаре, на което яздите. Вие не вземате предвид основната идея с която работите. Вие имате 9 идеи и като слезете, четете – 10.
към беседата >>
И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу.
Мислите ли, че някой път и вярващите не Го продават? Че ако почнеш да се разклащаш в убежденията си, не Го ли продаваш? Ако кажеш например, ние като тръгнахме по Неговия път, всички тези бели ни дойдоха до главата. Тогава вие не разбирате от живота. Да кажем, че един камък е седял тихо и спокойно на планината, дъждът го е миел.
И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу.
И казвате: „Какво иска този човек? “ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място. И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него. По-рано нямаха уважение и почитание към него. Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са ударите на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде.
към беседата >>
“ А пък трябва да се качи на магарето.
И тя се намира в положението на Настрадин ходжа. Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9. Слезе от магарето и ги чете – 10. Качва се, пак ги чете – 9. И казва: „Къде отиде едното магаре?
“ А пък трябва да се качи на магарето.
Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи. Вие всякога не вземате предвид онова магаре, на което яздите. Вие не вземате предвид основната идея с която работите. Вие имате 9 идеи и като слезете, четете – 10. Не знаете откъде иде едната.
към беседата >>
И казвате: „Какво иска този човек?
Че ако почнеш да се разклащаш в убежденията си, не Го ли продаваш? Ако кажеш например, ние като тръгнахме по Неговия път, всички тези бели ни дойдоха до главата. Тогава вие не разбирате от живота. Да кажем, че един камък е седял тихо и спокойно на планината, дъждът го е миел. И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу.
И казвате: „Какво иска този човек?
“ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място. И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него. По-рано нямаха уважение и почитание към него. Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са ударите на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде. Дойде някоя болест на сърцето ви.
към беседата >>
Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи.
Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9. Слезе от магарето и ги чете – 10. Качва се, пак ги чете – 9. И казва: „Къде отиде едното магаре? “ А пък трябва да се качи на магарето.
Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи.
Вие всякога не вземате предвид онова магаре, на което яздите. Вие не вземате предвид основната идея с която работите. Вие имате 9 идеи и като слезете, четете – 10. Не знаете откъде иде едната. Но тази идея, която отпосле идва, тя е основната идея, която ще ви допринесе във вашата работа.
към беседата >>
“ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място.
Ако кажеш например, ние като тръгнахме по Неговия път, всички тези бели ни дойдоха до главата. Тогава вие не разбирате от живота. Да кажем, че един камък е седял тихо и спокойно на планината, дъждът го е миел. И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу. И казвате: „Какво иска този човек?
“ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място.
И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него. По-рано нямаха уважение и почитание към него. Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са ударите на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде. Дойде някоя болест на сърцето ви. Там е чукът.
към беседата >>
Вие всякога не вземате предвид онова магаре, на което яздите.
Слезе от магарето и ги чете – 10. Качва се, пак ги чете – 9. И казва: „Къде отиде едното магаре? “ А пък трябва да се качи на магарето. Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи.
Вие всякога не вземате предвид онова магаре, на което яздите.
Вие не вземате предвид основната идея с която работите. Вие имате 9 идеи и като слезете, четете – 10. Не знаете откъде иде едната. Но тази идея, която отпосле идва, тя е основната идея, която ще ви допринесе във вашата работа.
към беседата >>
И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него.
Тогава вие не разбирате от живота. Да кажем, че един камък е седял тихо и спокойно на планината, дъждът го е миел. И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу. И казвате: „Какво иска този човек? “ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място.
И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него.
По-рано нямаха уважение и почитание към него. Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са ударите на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде. Дойде някоя болест на сърцето ви. Там е чукът. Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви.
към беседата >>
Вие не вземате предвид основната идея с която работите.
Качва се, пак ги чете – 9. И казва: „Къде отиде едното магаре? “ А пък трябва да се качи на магарето. Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи. Вие всякога не вземате предвид онова магаре, на което яздите.
Вие не вземате предвид основната идея с която работите.
Вие имате 9 идеи и като слезете, четете – 10. Не знаете откъде иде едната. Но тази идея, която отпосле идва, тя е основната идея, която ще ви допринесе във вашата работа.
към беседата >>
По-рано нямаха уважение и почитание към него.
Да кажем, че един камък е седял тихо и спокойно на планината, дъждът го е миел. И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу. И казвате: „Какво иска този човек? “ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място. И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него.
По-рано нямаха уважение и почитание към него.
Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са ударите на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде. Дойде някоя болест на сърцето ви. Там е чукът. Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви. Там е същият чук.
към беседата >>
Вие имате 9 идеи и като слезете, четете – 10.
И казва: „Къде отиде едното магаре? “ А пък трябва да се качи на магарето. Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи. Вие всякога не вземате предвид онова магаре, на което яздите. Вие не вземате предвид основната идея с която работите.
Вие имате 9 идеи и като слезете, четете – 10.
Не знаете откъде иде едната. Но тази идея, която отпосле идва, тя е основната идея, която ще ви допринесе във вашата работа.
към беседата >>
Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са ударите на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде.
И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу. И казвате: „Какво иска този човек? “ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място. И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него. По-рано нямаха уважение и почитание към него.
Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са ударите на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде.
Дойде някоя болест на сърцето ви. Там е чукът. Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви. Там е същият чук. Или на главата ви.
към беседата >>
Не знаете откъде иде едната.
“ А пък трябва да се качи на магарето. Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи. Вие всякога не вземате предвид онова магаре, на което яздите. Вие не вземате предвид основната идея с която работите. Вие имате 9 идеи и като слезете, четете – 10.
Не знаете откъде иде едната.
Но тази идея, която отпосле идва, тя е основната идея, която ще ви допринесе във вашата работа.
към беседата >>
Дойде някоя болест на сърцето ви.
И казвате: „Какво иска този човек? “ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място. И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него. По-рано нямаха уважение и почитание към него. Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са ударите на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде.
Дойде някоя болест на сърцето ви.
Там е чукът. Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви. Там е същият чук. Или на главата ви. Там е чукът.
към беседата >>
Но тази идея, която отпосле идва, тя е основната идея, която ще ви допринесе във вашата работа.
Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи. Вие всякога не вземате предвид онова магаре, на което яздите. Вие не вземате предвид основната идея с която работите. Вие имате 9 идеи и като слезете, четете – 10. Не знаете откъде иде едната.
Но тази идея, която отпосле идва, тя е основната идея, която ще ви допринесе във вашата работа.
към беседата >>
Там е чукът.
“ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място. И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него. По-рано нямаха уважение и почитание към него. Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са ударите на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде. Дойде някоя болест на сърцето ви.
Там е чукът.
Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви. Там е същият чук. Или на главата ви. Там е чукът. Или на бъбреците и прочие.
към беседата >>
Каква е основната идея на красивата мома?
Каква е основната идея на красивата мома?
Да бъде учена ли? Не. Да бъде богата ли? Не. Тя вече има едно богатство. Тя трябва да бъде хубава. Дрехите, които и са дадени са за да покаже своята хубост.
към беседата >>
Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви.
И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него. По-рано нямаха уважение и почитание към него. Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са ударите на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде. Дойде някоя болест на сърцето ви. Там е чукът.
Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви.
Там е същият чук. Или на главата ви. Там е чукът. Или на бъбреците и прочие. Дойде някой и ми казва, че го болят бъбреците.
към беседата >>
Да бъде учена ли?
Каква е основната идея на красивата мома?
Да бъде учена ли?
Не. Да бъде богата ли? Не. Тя вече има едно богатство. Тя трябва да бъде хубава. Дрехите, които и са дадени са за да покаже своята хубост. Всичката и сила седи в това.
към беседата >>
Там е същият чук.
По-рано нямаха уважение и почитание към него. Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са ударите на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде. Дойде някоя болест на сърцето ви. Там е чукът. Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви.
Там е същият чук.
Или на главата ви. Там е чукът. Или на бъбреците и прочие. Дойде някой и ми казва, че го болят бъбреците. Аз се поусмихна.
към беседата >>
Не. Да бъде богата ли?
Каква е основната идея на красивата мома? Да бъде учена ли?
Не. Да бъде богата ли?
Не. Тя вече има едно богатство. Тя трябва да бъде хубава. Дрехите, които и са дадени са за да покаже своята хубост. Всичката и сила седи в това. Ако на тази мома и турите една раница на гърба, ще я обезобразите, ако и турите човешки чепици на краката или ако и терите човешки огърлици, или ако и намажете веждите по-черни, или ги оскубите, както някои правят, ще я обезобразите.
към беседата >>
Или на главата ви.
Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са ударите на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде. Дойде някоя болест на сърцето ви. Там е чукът. Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви. Там е същият чук.
Или на главата ви.
Там е чукът. Или на бъбреците и прочие. Дойде някой и ми казва, че го болят бъбреците. Аз се поусмихна. Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не.
към беседата >>
Не. Тя вече има едно богатство.
Каква е основната идея на красивата мома? Да бъде учена ли? Не. Да бъде богата ли?
Не. Тя вече има едно богатство.
Тя трябва да бъде хубава. Дрехите, които и са дадени са за да покаже своята хубост. Всичката и сила седи в това. Ако на тази мома и турите една раница на гърба, ще я обезобразите, ако и турите човешки чепици на краката или ако и терите човешки огърлици, или ако и намажете веждите по-черни, или ги оскубите, както някои правят, ще я обезобразите. Тя е направена така красива, че нито на косъм не търпи изменение.
към беседата >>
Там е чукът.
Дойде някоя болест на сърцето ви. Там е чукът. Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви. Там е същият чук. Или на главата ви.
Там е чукът.
Или на бъбреците и прочие. Дойде някой и ми казва, че го болят бъбреците. Аз се поусмихна. Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не. Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте?
към беседата >>
Тя трябва да бъде хубава.
Каква е основната идея на красивата мома? Да бъде учена ли? Не. Да бъде богата ли? Не. Тя вече има едно богатство.
Тя трябва да бъде хубава.
Дрехите, които и са дадени са за да покаже своята хубост. Всичката и сила седи в това. Ако на тази мома и турите една раница на гърба, ще я обезобразите, ако и турите човешки чепици на краката или ако и терите човешки огърлици, или ако и намажете веждите по-черни, или ги оскубите, както някои правят, ще я обезобразите. Тя е направена така красива, че нито на косъм не търпи изменение. Когато природата прави някого красив, тя не обича да я коригират.
към беседата >>
Или на бъбреците и прочие.
Там е чукът. Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви. Там е същият чук. Или на главата ви. Там е чукът.
Или на бъбреците и прочие.
Дойде някой и ми казва, че го болят бъбреците. Аз се поусмихна. Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не. Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте? Вие като умрете имате право, може да се произнесете.
към беседата >>
Дрехите, които и са дадени са за да покаже своята хубост.
Каква е основната идея на красивата мома? Да бъде учена ли? Не. Да бъде богата ли? Не. Тя вече има едно богатство. Тя трябва да бъде хубава.
Дрехите, които и са дадени са за да покаже своята хубост.
Всичката и сила седи в това. Ако на тази мома и турите една раница на гърба, ще я обезобразите, ако и турите човешки чепици на краката или ако и терите човешки огърлици, или ако и намажете веждите по-черни, или ги оскубите, както някои правят, ще я обезобразите. Тя е направена така красива, че нито на косъм не търпи изменение. Когато природата прави някого красив, тя не обича да я коригират. И всички хора страдат, понеже коригират своята красота.
към беседата >>
Дойде някой и ми казва, че го болят бъбреците.
Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви. Там е същият чук. Или на главата ви. Там е чукът. Или на бъбреците и прочие.
Дойде някой и ми казва, че го болят бъбреците.
Аз се поусмихна. Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не. Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте? Вие като умрете имате право, може да се произнесете. Но вие предполагате, че ще умрете.
към беседата >>
Всичката и сила седи в това.
Да бъде учена ли? Не. Да бъде богата ли? Не. Тя вече има едно богатство. Тя трябва да бъде хубава. Дрехите, които и са дадени са за да покаже своята хубост.
Всичката и сила седи в това.
Ако на тази мома и турите една раница на гърба, ще я обезобразите, ако и турите човешки чепици на краката или ако и терите човешки огърлици, или ако и намажете веждите по-черни, или ги оскубите, както някои правят, ще я обезобразите. Тя е направена така красива, че нито на косъм не търпи изменение. Когато природата прави някого красив, тя не обича да я коригират. И всички хора страдат, понеже коригират своята красота.
към беседата >>
Аз се поусмихна.
Там е същият чук. Или на главата ви. Там е чукът. Или на бъбреците и прочие. Дойде някой и ми казва, че го болят бъбреците.
Аз се поусмихна.
Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не. Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте? Вие като умрете имате право, може да се произнесете. Но вие предполагате, че ще умрете. Какво нещо е умирането?
към беседата >>
Ако на тази мома и турите една раница на гърба, ще я обезобразите, ако и турите човешки чепици на краката или ако и терите човешки огърлици, или ако и намажете веждите по-черни, или ги оскубите, както някои правят, ще я обезобразите.
Не. Да бъде богата ли? Не. Тя вече има едно богатство. Тя трябва да бъде хубава. Дрехите, които и са дадени са за да покаже своята хубост. Всичката и сила седи в това.
Ако на тази мома и турите една раница на гърба, ще я обезобразите, ако и турите човешки чепици на краката или ако и терите човешки огърлици, или ако и намажете веждите по-черни, или ги оскубите, както някои правят, ще я обезобразите.
Тя е направена така красива, че нито на косъм не търпи изменение. Когато природата прави някого красив, тя не обича да я коригират. И всички хора страдат, понеже коригират своята красота.
към беседата >>
Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не.
Или на главата ви. Там е чукът. Или на бъбреците и прочие. Дойде някой и ми казва, че го болят бъбреците. Аз се поусмихна.
Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не.
Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте? Вие като умрете имате право, може да се произнесете. Но вие предполагате, че ще умрете. Какво нещо е умирането? Има едно умиране.
към беседата >>
Тя е направена така красива, че нито на косъм не търпи изменение.
Не. Тя вече има едно богатство. Тя трябва да бъде хубава. Дрехите, които и са дадени са за да покаже своята хубост. Всичката и сила седи в това. Ако на тази мома и турите една раница на гърба, ще я обезобразите, ако и турите човешки чепици на краката или ако и терите човешки огърлици, или ако и намажете веждите по-черни, или ги оскубите, както някои правят, ще я обезобразите.
Тя е направена така красива, че нито на косъм не търпи изменение.
Когато природата прави някого красив, тя не обича да я коригират. И всички хора страдат, понеже коригират своята красота.
към беседата >>
Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте?
Там е чукът. Или на бъбреците и прочие. Дойде някой и ми казва, че го болят бъбреците. Аз се поусмихна. Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не.
Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте?
Вие като умрете имате право, може да се произнесете. Но вие предполагате, че ще умрете. Какво нещо е умирането? Има едно умиране. Ще престанеш да дишаш въздух.
към беседата >>
Когато природата прави някого красив, тя не обича да я коригират.
Тя трябва да бъде хубава. Дрехите, които и са дадени са за да покаже своята хубост. Всичката и сила седи в това. Ако на тази мома и турите една раница на гърба, ще я обезобразите, ако и турите човешки чепици на краката или ако и терите човешки огърлици, или ако и намажете веждите по-черни, или ги оскубите, както някои правят, ще я обезобразите. Тя е направена така красива, че нито на косъм не търпи изменение.
Когато природата прави някого красив, тя не обича да я коригират.
И всички хора страдат, понеже коригират своята красота.
към беседата >>
Вие като умрете имате право, може да се произнесете.
Или на бъбреците и прочие. Дойде някой и ми казва, че го болят бъбреците. Аз се поусмихна. Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не. Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте?
Вие като умрете имате право, може да се произнесете.
Но вие предполагате, че ще умрете. Какво нещо е умирането? Има едно умиране. Ще престанеш да дишаш въздух. Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят.
към беседата >>
И всички хора страдат, понеже коригират своята красота.
Дрехите, които и са дадени са за да покаже своята хубост. Всичката и сила седи в това. Ако на тази мома и турите една раница на гърба, ще я обезобразите, ако и турите човешки чепици на краката или ако и терите човешки огърлици, или ако и намажете веждите по-черни, или ги оскубите, както някои правят, ще я обезобразите. Тя е направена така красива, че нито на косъм не търпи изменение. Когато природата прави някого красив, тя не обича да я коригират.
И всички хора страдат, понеже коригират своята красота.
към беседата >>
Но вие предполагате, че ще умрете.
Дойде някой и ми казва, че го болят бъбреците. Аз се поусмихна. Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не. Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте? Вие като умрете имате право, може да се произнесете.
Но вие предполагате, че ще умрете.
Какво нещо е умирането? Има едно умиране. Ще престанеш да дишаш въздух. Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят. Ще престанеш да говориш.
към беседата >>
Има художници, които искат да представят любовта.
Има художници, които искат да представят любовта.
Най-първо любовта се представя в устата. Има една любовна линия на устата. Аз съм гледал много художници, те рисуват, но любовта я няма там. Някои рисуват, че човек е справедлив. Справедливостта е в неговите очи.
към беседата >>
Какво нещо е умирането?
Аз се поусмихна. Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не. Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте? Вие като умрете имате право, може да се произнесете. Но вие предполагате, че ще умрете.
Какво нещо е умирането?
Има едно умиране. Ще престанеш да дишаш въздух. Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят. Ще престанеш да говориш. Да пипаш пари.
към беседата >>
Най-първо любовта се представя в устата.
Има художници, които искат да представят любовта.
Най-първо любовта се представя в устата.
Има една любовна линия на устата. Аз съм гледал много художници, те рисуват, но любовта я няма там. Някои рисуват, че човек е справедлив. Справедливостта е в неговите очи. Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив или не.
към беседата >>
Има едно умиране.
Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не. Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте? Вие като умрете имате право, може да се произнесете. Но вие предполагате, че ще умрете. Какво нещо е умирането?
Има едно умиране.
Ще престанеш да дишаш въздух. Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят. Ще престанеш да говориш. Да пипаш пари. Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление.
към беседата >>
Има една любовна линия на устата.
Има художници, които искат да представят любовта. Най-първо любовта се представя в устата.
Има една любовна линия на устата.
Аз съм гледал много художници, те рисуват, но любовта я няма там. Някои рисуват, че човек е справедлив. Справедливостта е в неговите очи. Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив или не. Ако е справедлив, другояче е поставен погледа.
към беседата >>
Ще престанеш да дишаш въздух.
Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте? Вие като умрете имате право, може да се произнесете. Но вие предполагате, че ще умрете. Какво нещо е умирането? Има едно умиране.
Ще престанеш да дишаш въздух.
Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят. Ще престанеш да говориш. Да пипаш пари. Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление. Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят.
към беседата >>
Аз съм гледал много художници, те рисуват, но любовта я няма там.
Има художници, които искат да представят любовта. Най-първо любовта се представя в устата. Има една любовна линия на устата.
Аз съм гледал много художници, те рисуват, но любовта я няма там.
Някои рисуват, че човек е справедлив. Справедливостта е в неговите очи. Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив или не. Ако е справедлив, другояче е поставен погледа. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост.
към беседата >>
Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят.
Вие като умрете имате право, може да се произнесете. Но вие предполагате, че ще умрете. Какво нещо е умирането? Има едно умиране. Ще престанеш да дишаш въздух.
Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят.
Ще престанеш да говориш. Да пипаш пари. Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление. Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят. Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот.
към беседата >>
Някои рисуват, че човек е справедлив.
Има художници, които искат да представят любовта. Най-първо любовта се представя в устата. Има една любовна линия на устата. Аз съм гледал много художници, те рисуват, но любовта я няма там.
Някои рисуват, че човек е справедлив.
Справедливостта е в неговите очи. Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив или не. Ако е справедлив, другояче е поставен погледа. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост. А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост.
към беседата >>
Ще престанеш да говориш.
Но вие предполагате, че ще умрете. Какво нещо е умирането? Има едно умиране. Ще престанеш да дишаш въздух. Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят.
Ще престанеш да говориш.
Да пипаш пари. Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление. Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят. Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот. И ще започнеш както малките деца, ще учиш буквата „а“.
към беседата >>
Справедливостта е в неговите очи.
Има художници, които искат да представят любовта. Най-първо любовта се представя в устата. Има една любовна линия на устата. Аз съм гледал много художници, те рисуват, но любовта я няма там. Някои рисуват, че човек е справедлив.
Справедливостта е в неговите очи.
Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив или не. Ако е справедлив, другояче е поставен погледа. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост. А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост. И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив или не, ще покаже това в погледа.
към беседата >>
Да пипаш пари.
Какво нещо е умирането? Има едно умиране. Ще престанеш да дишаш въздух. Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят. Ще престанеш да говориш.
Да пипаш пари.
Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление. Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят. Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот. И ще започнеш както малките деца, ще учиш буквата „а“. Съвременните учители как разкриват буквата „а“?
към беседата >>
Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив или не.
Най-първо любовта се представя в устата. Има една любовна линия на устата. Аз съм гледал много художници, те рисуват, но любовта я няма там. Някои рисуват, че човек е справедлив. Справедливостта е в неговите очи.
Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив или не.
Ако е справедлив, другояче е поставен погледа. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост. А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост. И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив или не, ще покаже това в погледа. Някои деца има своенравни.
към беседата >>
Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление.
Има едно умиране. Ще престанеш да дишаш въздух. Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят. Ще престанеш да говориш. Да пипаш пари.
Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление.
Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят. Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот. И ще започнеш както малките деца, ще учиш буквата „а“. Съвременните учители как разкриват буквата „а“? Някой казва: „Аз не съм дете да ме учат на букви.“ Българският език има 30 букви.
към беседата >>
Ако е справедлив, другояче е поставен погледа.
Има една любовна линия на устата. Аз съм гледал много художници, те рисуват, но любовта я няма там. Някои рисуват, че човек е справедлив. Справедливостта е в неговите очи. Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив или не.
Ако е справедлив, другояче е поставен погледа.
Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост. А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост. И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив или не, ще покаже това в погледа. Някои деца има своенравни. Когато им говори майка им, те гледат надолу.
към беседата >>
Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят.
Ще престанеш да дишаш въздух. Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят. Ще престанеш да говориш. Да пипаш пари. Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление.
Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят.
Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот. И ще започнеш както малките деца, ще учиш буквата „а“. Съвременните учители как разкриват буквата „а“? Някой казва: „Аз не съм дете да ме учат на букви.“ Българският език има 30 букви. И най-учените хора се занимават с 30 букви.
към беседата >>
Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост.
Аз съм гледал много художници, те рисуват, но любовта я няма там. Някои рисуват, че човек е справедлив. Справедливостта е в неговите очи. Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив или не. Ако е справедлив, другояче е поставен погледа.
Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост.
А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост. И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив или не, ще покаже това в погледа. Някои деца има своенравни. Когато им говори майка им, те гледат надолу. Той иска да каже: „Аз имам известна идея.“ И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие.
към беседата >>
Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот.
Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят. Ще престанеш да говориш. Да пипаш пари. Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление. Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят.
Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот.
И ще започнеш както малките деца, ще учиш буквата „а“. Съвременните учители как разкриват буквата „а“? Някой казва: „Аз не съм дете да ме учат на букви.“ Българският език има 30 букви. И най-учените хора се занимават с 30 букви. Че какво съставлява една поезия?
към беседата >>
А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост.
Някои рисуват, че човек е справедлив. Справедливостта е в неговите очи. Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив или не. Ако е справедлив, другояче е поставен погледа. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост.
А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост.
И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив или не, ще покаже това в погледа. Някои деца има своенравни. Когато им говори майка им, те гледат надолу. Той иска да каже: „Аз имам известна идея.“ И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие. И това своенравие е много хубаво.
към беседата >>
И ще започнеш както малките деца, ще учиш буквата „а“.
Ще престанеш да говориш. Да пипаш пари. Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление. Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят. Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот.
И ще започнеш както малките деца, ще учиш буквата „а“.
Съвременните учители как разкриват буквата „а“? Някой казва: „Аз не съм дете да ме учат на букви.“ Българският език има 30 букви. И най-учените хора се занимават с 30 букви. Че какво съставлява една поезия? Не е ли тя тези 30 букви, турени в разни съчетания?
към беседата >>
И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив или не, ще покаже това в погледа.
Справедливостта е в неговите очи. Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив или не. Ако е справедлив, другояче е поставен погледа. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост. А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост.
И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив или не, ще покаже това в погледа.
Някои деца има своенравни. Когато им говори майка им, те гледат надолу. Той иска да каже: „Аз имам известна идея.“ И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие. И това своенравие е много хубаво. Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие.
към беседата >>
Съвременните учители как разкриват буквата „а“?
Да пипаш пари. Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление. Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят. Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот. И ще започнеш както малките деца, ще учиш буквата „а“.
Съвременните учители как разкриват буквата „а“?
Някой казва: „Аз не съм дете да ме учат на букви.“ Българският език има 30 букви. И най-учените хора се занимават с 30 букви. Че какво съставлява една поезия? Не е ли тя тези 30 букви, турени в разни съчетания? Например, планина висока, долина дълбока.
към беседата >>
Някои деца има своенравни.
Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив или не. Ако е справедлив, другояче е поставен погледа. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост. А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост. И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив или не, ще покаже това в погледа.
Някои деца има своенравни.
Когато им говори майка им, те гледат надолу. Той иска да каже: „Аз имам известна идея.“ И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие. И това своенравие е много хубаво. Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие. По-хубаво нещо от него няма.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не съм дете да ме учат на букви.“ Българският език има 30 букви.
Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление. Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят. Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот. И ще започнеш както малките деца, ще учиш буквата „а“. Съвременните учители как разкриват буквата „а“?
Някой казва: „Аз не съм дете да ме учат на букви.“ Българският език има 30 букви.
И най-учените хора се занимават с 30 букви. Че какво съставлява една поезия? Не е ли тя тези 30 букви, турени в разни съчетания? Например, планина висока, долина дълбока. – Контрасти.
към беседата >>
Когато им говори майка им, те гледат надолу.
Ако е справедлив, другояче е поставен погледа. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост. А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост. И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив или не, ще покаже това в погледа. Някои деца има своенравни.
Когато им говори майка им, те гледат надолу.
Той иска да каже: „Аз имам известна идея.“ И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие. И това своенравие е много хубаво. Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие. По-хубаво нещо от него няма. За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта.
към беседата >>
И най-учените хора се занимават с 30 букви.
Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят. Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот. И ще започнеш както малките деца, ще учиш буквата „а“. Съвременните учители как разкриват буквата „а“? Някой казва: „Аз не съм дете да ме учат на букви.“ Българският език има 30 букви.
И най-учените хора се занимават с 30 букви.
Че какво съставлява една поезия? Не е ли тя тези 30 букви, турени в разни съчетания? Например, планина висока, долина дълбока. – Контрасти. Или светлина светла, тъмнина черна.
към беседата >>
Той иска да каже: „Аз имам известна идея.“ И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие.
Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост. А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост. И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив или не, ще покаже това в погледа. Някои деца има своенравни. Когато им говори майка им, те гледат надолу.
Той иска да каже: „Аз имам известна идея.“ И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие.
И това своенравие е много хубаво. Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие. По-хубаво нещо от него няма. За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта. Как ще ме разберете?
към беседата >>
Че какво съставлява една поезия?
Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот. И ще започнеш както малките деца, ще учиш буквата „а“. Съвременните учители как разкриват буквата „а“? Някой казва: „Аз не съм дете да ме учат на букви.“ Българският език има 30 букви. И най-учените хора се занимават с 30 букви.
Че какво съставлява една поезия?
Не е ли тя тези 30 букви, турени в разни съчетания? Например, планина висока, долина дълбока. – Контрасти. Или светлина светла, тъмнина черна. В поезията това по не иде.
към беседата >>
И това своенравие е много хубаво.
А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост. И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив или не, ще покаже това в погледа. Някои деца има своенравни. Когато им говори майка им, те гледат надолу. Той иска да каже: „Аз имам известна идея.“ И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие.
И това своенравие е много хубаво.
Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие. По-хубаво нещо от него няма. За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта. Как ще ме разберете? Ако вие мислите, че го защищавам, не.
към беседата >>
Не е ли тя тези 30 букви, турени в разни съчетания?
И ще започнеш както малките деца, ще учиш буквата „а“. Съвременните учители как разкриват буквата „а“? Някой казва: „Аз не съм дете да ме учат на букви.“ Българският език има 30 букви. И най-учените хора се занимават с 30 букви. Че какво съставлява една поезия?
Не е ли тя тези 30 букви, турени в разни съчетания?
Например, планина висока, долина дълбока. – Контрасти. Или светлина светла, тъмнина черна. В поезията това по не иде. Поетично е само че няма ритъм.
към беседата >>
Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие.
И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив или не, ще покаже това в погледа. Някои деца има своенравни. Когато им говори майка им, те гледат надолу. Той иска да каже: „Аз имам известна идея.“ И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие. И това своенравие е много хубаво.
Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие.
По-хубаво нещо от него няма. За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта. Как ще ме разберете? Ако вие мислите, че го защищавам, не. Аз не искам да го защищавам, нито искам да го хваля, нито пък да го коря.
към беседата >>
Например, планина висока, долина дълбока.
Съвременните учители как разкриват буквата „а“? Някой казва: „Аз не съм дете да ме учат на букви.“ Българският език има 30 букви. И най-учените хора се занимават с 30 букви. Че какво съставлява една поезия? Не е ли тя тези 30 букви, турени в разни съчетания?
Например, планина висока, долина дълбока.
– Контрасти. Или светлина светла, тъмнина черна. В поезията това по не иде. Поетично е само че няма ритъм. „Светлината весели очите, а тъмнината успокоява душата“.
към беседата >>
По-хубаво нещо от него няма.
Някои деца има своенравни. Когато им говори майка им, те гледат надолу. Той иска да каже: „Аз имам известна идея.“ И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие. И това своенравие е много хубаво. Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие.
По-хубаво нещо от него няма.
За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта. Как ще ме разберете? Ако вие мислите, че го защищавам, не. Аз не искам да го защищавам, нито искам да го хваля, нито пък да го коря. Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е.
към беседата >>
– Контрасти.
Някой казва: „Аз не съм дете да ме учат на букви.“ Българският език има 30 букви. И най-учените хора се занимават с 30 букви. Че какво съставлява една поезия? Не е ли тя тези 30 букви, турени в разни съчетания? Например, планина висока, долина дълбока.
– Контрасти.
Или светлина светла, тъмнина черна. В поезията това по не иде. Поетично е само че няма ритъм. „Светлината весели очите, а тъмнината успокоява душата“. Трябва да се освободиш от всичките тези впечатления.
към беседата >>
За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта.
Когато им говори майка им, те гледат надолу. Той иска да каже: „Аз имам известна идея.“ И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие. И това своенравие е много хубаво. Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие. По-хубаво нещо от него няма.
За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта.
Как ще ме разберете? Ако вие мислите, че го защищавам, не. Аз не искам да го защищавам, нито искам да го хваля, нито пък да го коря. Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е. Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото.
към беседата >>
Или светлина светла, тъмнина черна.
И най-учените хора се занимават с 30 букви. Че какво съставлява една поезия? Не е ли тя тези 30 букви, турени в разни съчетания? Например, планина висока, долина дълбока. – Контрасти.
Или светлина светла, тъмнина черна.
В поезията това по не иде. Поетично е само че няма ритъм. „Светлината весели очите, а тъмнината успокоява душата“. Трябва да се освободиш от всичките тези впечатления. Като ги няма ти оставаш в себе си.
към беседата >>
Как ще ме разберете?
Той иска да каже: „Аз имам известна идея.“ И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие. И това своенравие е много хубаво. Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие. По-хубаво нещо от него няма. За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта.
Как ще ме разберете?
Ако вие мислите, че го защищавам, не. Аз не искам да го защищавам, нито искам да го хваля, нито пък да го коря. Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е. Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото. Защото ако го защищавам и хваля, вземам неговата страна.
към беседата >>
В поезията това по не иде.
Че какво съставлява една поезия? Не е ли тя тези 30 букви, турени в разни съчетания? Например, планина висока, долина дълбока. – Контрасти. Или светлина светла, тъмнина черна.
В поезията това по не иде.
Поетично е само че няма ритъм. „Светлината весели очите, а тъмнината успокоява душата“. Трябва да се освободиш от всичките тези впечатления. Като ги няма ти оставаш в себе си. И няма какво да се сравняваш с този или онзи.
към беседата >>
Ако вие мислите, че го защищавам, не.
И това своенравие е много хубаво. Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие. По-хубаво нещо от него няма. За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта. Как ще ме разберете?
Ако вие мислите, че го защищавам, не.
Аз не искам да го защищавам, нито искам да го хваля, нито пък да го коря. Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е. Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото. Защото ако го защищавам и хваля, вземам неговата страна. И тогава ставам като него.
към беседата >>
Поетично е само че няма ритъм.
Не е ли тя тези 30 букви, турени в разни съчетания? Например, планина висока, долина дълбока. – Контрасти. Или светлина светла, тъмнина черна. В поезията това по не иде.
Поетично е само че няма ритъм.
„Светлината весели очите, а тъмнината успокоява душата“. Трябва да се освободиш от всичките тези впечатления. Като ги няма ти оставаш в себе си. И няма какво да се сравняваш с този или онзи. А пък като виждаш другите, ти се сравняваш и казваш: „Нямам къща като този, не съм учен като онзи.“ Представи си, че си сам.
към беседата >>
Аз не искам да го защищавам, нито искам да го хваля, нито пък да го коря.
Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие. По-хубаво нещо от него няма. За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта. Как ще ме разберете? Ако вие мислите, че го защищавам, не.
Аз не искам да го защищавам, нито искам да го хваля, нито пък да го коря.
Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е. Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото. Защото ако го защищавам и хваля, вземам неговата страна. И тогава ставам като него. А пък природата не търпи двама еднакви хора.
към беседата >>
„Светлината весели очите, а тъмнината успокоява душата“.
Например, планина висока, долина дълбока. – Контрасти. Или светлина светла, тъмнина черна. В поезията това по не иде. Поетично е само че няма ритъм.
„Светлината весели очите, а тъмнината успокоява душата“.
Трябва да се освободиш от всичките тези впечатления. Като ги няма ти оставаш в себе си. И няма какво да се сравняваш с този или онзи. А пък като виждаш другите, ти се сравняваш и казваш: „Нямам къща като този, не съм учен като онзи.“ Представи си, че си сам. Цялата земя е за тебе и ти си сам.
към беседата >>
Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е.
По-хубаво нещо от него няма. За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта. Как ще ме разберете? Ако вие мислите, че го защищавам, не. Аз не искам да го защищавам, нито искам да го хваля, нито пък да го коря.
Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е.
Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото. Защото ако го защищавам и хваля, вземам неговата страна. И тогава ставам като него. А пък природата не търпи двама еднакви хора. Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място.
към беседата >>
Трябва да се освободиш от всичките тези впечатления.
– Контрасти. Или светлина светла, тъмнина черна. В поезията това по не иде. Поетично е само че няма ритъм. „Светлината весели очите, а тъмнината успокоява душата“.
Трябва да се освободиш от всичките тези впечатления.
Като ги няма ти оставаш в себе си. И няма какво да се сравняваш с този или онзи. А пък като виждаш другите, ти се сравняваш и казваш: „Нямам къща като този, не съм учен като онзи.“ Представи си, че си сам. Цялата земя е за тебе и ти си сам. Питам: Ще имаш ли радост за туй, което имаш?
към беседата >>
Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото.
За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта. Как ще ме разберете? Ако вие мислите, че го защищавам, не. Аз не искам да го защищавам, нито искам да го хваля, нито пък да го коря. Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е.
Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото.
Защото ако го защищавам и хваля, вземам неговата страна. И тогава ставам като него. А пък природата не търпи двама еднакви хора. Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място. Или ако събереш двама лоши хора на едно място.
към беседата >>
Като ги няма ти оставаш в себе си.
Или светлина светла, тъмнина черна. В поезията това по не иде. Поетично е само че няма ритъм. „Светлината весели очите, а тъмнината успокоява душата“. Трябва да се освободиш от всичките тези впечатления.
Като ги няма ти оставаш в себе си.
И няма какво да се сравняваш с този или онзи. А пък като виждаш другите, ти се сравняваш и казваш: „Нямам къща като този, не съм учен като онзи.“ Представи си, че си сам. Цялата земя е за тебе и ти си сам. Питам: Ще имаш ли радост за туй, което имаш? Радостта е едно психично състояние на човека, което произтича от това, че благото, което имаме можем да го предадем на другите хора.
към беседата >>
Защото ако го защищавам и хваля, вземам неговата страна.
Как ще ме разберете? Ако вие мислите, че го защищавам, не. Аз не искам да го защищавам, нито искам да го хваля, нито пък да го коря. Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е. Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото.
Защото ако го защищавам и хваля, вземам неговата страна.
И тогава ставам като него. А пък природата не търпи двама еднакви хора. Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място. Или ако събереш двама лоши хора на едно място. Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят.
към беседата >>
И няма какво да се сравняваш с този или онзи.
В поезията това по не иде. Поетично е само че няма ритъм. „Светлината весели очите, а тъмнината успокоява душата“. Трябва да се освободиш от всичките тези впечатления. Като ги няма ти оставаш в себе си.
И няма какво да се сравняваш с този или онзи.
А пък като виждаш другите, ти се сравняваш и казваш: „Нямам къща като този, не съм учен като онзи.“ Представи си, че си сам. Цялата земя е за тебе и ти си сам. Питам: Ще имаш ли радост за туй, което имаш? Радостта е едно психично състояние на човека, което произтича от това, че благото, което имаме можем да го предадем на другите хора. Това е радостта.
към беседата >>
И тогава ставам като него.
Ако вие мислите, че го защищавам, не. Аз не искам да го защищавам, нито искам да го хваля, нито пък да го коря. Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е. Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото. Защото ако го защищавам и хваля, вземам неговата страна.
И тогава ставам като него.
А пък природата не търпи двама еднакви хора. Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място. Или ако събереш двама лоши хора на едно място. Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят. Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате.
към беседата >>
А пък като виждаш другите, ти се сравняваш и казваш: „Нямам къща като този, не съм учен като онзи.“ Представи си, че си сам.
Поетично е само че няма ритъм. „Светлината весели очите, а тъмнината успокоява душата“. Трябва да се освободиш от всичките тези впечатления. Като ги няма ти оставаш в себе си. И няма какво да се сравняваш с този или онзи.
А пък като виждаш другите, ти се сравняваш и казваш: „Нямам къща като този, не съм учен като онзи.“ Представи си, че си сам.
Цялата земя е за тебе и ти си сам. Питам: Ще имаш ли радост за туй, което имаш? Радостта е едно психично състояние на човека, което произтича от това, че благото, което имаме можем да го предадем на другите хора. Това е радостта. А пък радостта произтича от факта, че можем да предадем доброто, което е в нас.
към беседата >>
А пък природата не търпи двама еднакви хора.
Аз не искам да го защищавам, нито искам да го хваля, нито пък да го коря. Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е. Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото. Защото ако го защищавам и хваля, вземам неговата страна. И тогава ставам като него.
А пък природата не търпи двама еднакви хора.
Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място. Или ако събереш двама лоши хора на едно място. Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят. Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате. Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, проговорят се като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място.
към беседата >>
Цялата земя е за тебе и ти си сам.
„Светлината весели очите, а тъмнината успокоява душата“. Трябва да се освободиш от всичките тези впечатления. Като ги няма ти оставаш в себе си. И няма какво да се сравняваш с този или онзи. А пък като виждаш другите, ти се сравняваш и казваш: „Нямам къща като този, не съм учен като онзи.“ Представи си, че си сам.
Цялата земя е за тебе и ти си сам.
Питам: Ще имаш ли радост за туй, което имаш? Радостта е едно психично състояние на човека, което произтича от това, че благото, което имаме можем да го предадем на другите хора. Това е радостта. А пък радостта произтича от факта, че можем да предадем доброто, което е в нас. И когато не можем да го предадем, това образува скръбта.
към беседата >>
Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място.
Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е. Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото. Защото ако го защищавам и хваля, вземам неговата страна. И тогава ставам като него. А пък природата не търпи двама еднакви хора.
Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място.
Или ако събереш двама лоши хора на едно място. Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят. Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате. Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, проговорят се като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място. Не искам да ви кажа погрешките на светиите.
към беседата >>
Питам: Ще имаш ли радост за туй, което имаш?
Трябва да се освободиш от всичките тези впечатления. Като ги няма ти оставаш в себе си. И няма какво да се сравняваш с този или онзи. А пък като виждаш другите, ти се сравняваш и казваш: „Нямам къща като този, не съм учен като онзи.“ Представи си, че си сам. Цялата земя е за тебе и ти си сам.
Питам: Ще имаш ли радост за туй, което имаш?
Радостта е едно психично състояние на човека, което произтича от това, че благото, което имаме можем да го предадем на другите хора. Това е радостта. А пък радостта произтича от факта, че можем да предадем доброто, което е в нас. И когато не можем да го предадем, това образува скръбта. Когато предадем злото, това образува в нас скръбта, а когато предадем доброто ние имаме радост.
към беседата >>
Или ако събереш двама лоши хора на едно място.
Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото. Защото ако го защищавам и хваля, вземам неговата страна. И тогава ставам като него. А пък природата не търпи двама еднакви хора. Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място.
Или ако събереш двама лоши хора на едно място.
Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят. Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате. Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, проговорят се като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място. Не искам да ви кажа погрешките на светиите. Това не е престъпление.
към беседата >>
Радостта е едно психично състояние на човека, което произтича от това, че благото, което имаме можем да го предадем на другите хора.
Като ги няма ти оставаш в себе си. И няма какво да се сравняваш с този или онзи. А пък като виждаш другите, ти се сравняваш и казваш: „Нямам къща като този, не съм учен като онзи.“ Представи си, че си сам. Цялата земя е за тебе и ти си сам. Питам: Ще имаш ли радост за туй, което имаш?
Радостта е едно психично състояние на човека, което произтича от това, че благото, което имаме можем да го предадем на другите хора.
Това е радостта. А пък радостта произтича от факта, че можем да предадем доброто, което е в нас. И когато не можем да го предадем, това образува скръбта. Когато предадем злото, това образува в нас скръбта, а когато предадем доброто ние имаме радост. Ти скърбиш.
към беседата >>
Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят.
Защото ако го защищавам и хваля, вземам неговата страна. И тогава ставам като него. А пък природата не търпи двама еднакви хора. Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място. Или ако събереш двама лоши хора на едно място.
Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят.
Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате. Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, проговорят се като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място. Не искам да ви кажа погрешките на светиите. Това не е престъпление. И най-после светията ще каже на другия, след като си говорили дълго време, този у когото има недоволство ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение?
към беседата >>
Това е радостта.
И няма какво да се сравняваш с този или онзи. А пък като виждаш другите, ти се сравняваш и казваш: „Нямам къща като този, не съм учен като онзи.“ Представи си, че си сам. Цялата земя е за тебе и ти си сам. Питам: Ще имаш ли радост за туй, което имаш? Радостта е едно психично състояние на човека, което произтича от това, че благото, което имаме можем да го предадем на другите хора.
Това е радостта.
А пък радостта произтича от факта, че можем да предадем доброто, което е в нас. И когато не можем да го предадем, това образува скръбта. Когато предадем злото, това образува в нас скръбта, а когато предадем доброто ние имаме радост. Ти скърбиш. Следователно ти си дал ход на злото.
към беседата >>
Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате.
И тогава ставам като него. А пък природата не търпи двама еднакви хора. Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място. Или ако събереш двама лоши хора на едно място. Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят.
Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате.
Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, проговорят се като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място. Не искам да ви кажа погрешките на светиите. Това не е престъпление. И най-после светията ще каже на другия, след като си говорили дълго време, този у когото има недоволство ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение? “ Един светия може да бъде художник.
към беседата >>
А пък радостта произтича от факта, че можем да предадем доброто, което е в нас.
А пък като виждаш другите, ти се сравняваш и казваш: „Нямам къща като този, не съм учен като онзи.“ Представи си, че си сам. Цялата земя е за тебе и ти си сам. Питам: Ще имаш ли радост за туй, което имаш? Радостта е едно психично състояние на човека, което произтича от това, че благото, което имаме можем да го предадем на другите хора. Това е радостта.
А пък радостта произтича от факта, че можем да предадем доброто, което е в нас.
И когато не можем да го предадем, това образува скръбта. Когато предадем злото, това образува в нас скръбта, а когато предадем доброто ние имаме радост. Ти скърбиш. Следователно ти си дал ход на злото. Ти се радваш.
към беседата >>
Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, проговорят се като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място.
А пък природата не търпи двама еднакви хора. Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място. Или ако събереш двама лоши хора на едно място. Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят. Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате.
Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, проговорят се като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място.
Не искам да ви кажа погрешките на светиите. Това не е престъпление. И най-после светията ще каже на другия, след като си говорили дълго време, този у когото има недоволство ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение? “ Един светия може да бъде художник. Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година.
към беседата >>
И когато не можем да го предадем, това образува скръбта.
Цялата земя е за тебе и ти си сам. Питам: Ще имаш ли радост за туй, което имаш? Радостта е едно психично състояние на човека, което произтича от това, че благото, което имаме можем да го предадем на другите хора. Това е радостта. А пък радостта произтича от факта, че можем да предадем доброто, което е в нас.
И когато не можем да го предадем, това образува скръбта.
Когато предадем злото, това образува в нас скръбта, а когато предадем доброто ние имаме радост. Ти скърбиш. Следователно ти си дал ход на злото. Ти се радваш. Дал си ход на доброто.
към беседата >>
Не искам да ви кажа погрешките на светиите.
Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място. Или ако събереш двама лоши хора на едно място. Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят. Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате. Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, проговорят се като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място.
Не искам да ви кажа погрешките на светиите.
Това не е престъпление. И най-после светията ще каже на другия, след като си говорили дълго време, този у когото има недоволство ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение? “ Един светия може да бъде художник. Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година. Че две красиви моми като се съберат на едно място те са двама светии, те не се търпят.
към беседата >>
Когато предадем злото, това образува в нас скръбта, а когато предадем доброто ние имаме радост.
Питам: Ще имаш ли радост за туй, което имаш? Радостта е едно психично състояние на човека, което произтича от това, че благото, което имаме можем да го предадем на другите хора. Това е радостта. А пък радостта произтича от факта, че можем да предадем доброто, което е в нас. И когато не можем да го предадем, това образува скръбта.
Когато предадем злото, това образува в нас скръбта, а когато предадем доброто ние имаме радост.
Ти скърбиш. Следователно ти си дал ход на злото. Ти се радваш. Дал си ход на доброто. Ти казваш: „Какво трябва да правим?
към беседата >>
Това не е престъпление.
Или ако събереш двама лоши хора на едно място. Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят. Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате. Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, проговорят се като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място. Не искам да ви кажа погрешките на светиите.
Това не е престъпление.
И най-после светията ще каже на другия, след като си говорили дълго време, този у когото има недоволство ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение? “ Един светия може да бъде художник. Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година. Че две красиви моми като се съберат на едно място те са двама светии, те не се търпят. Едната казва: „От де се е явила оная?
към беседата >>
Ти скърбиш.
Радостта е едно психично състояние на човека, което произтича от това, че благото, което имаме можем да го предадем на другите хора. Това е радостта. А пък радостта произтича от факта, че можем да предадем доброто, което е в нас. И когато не можем да го предадем, това образува скръбта. Когато предадем злото, това образува в нас скръбта, а когато предадем доброто ние имаме радост.
Ти скърбиш.
Следователно ти си дал ход на злото. Ти се радваш. Дал си ход на доброто. Ти казваш: „Какво трябва да правим? “ Тури злото на работа.
към беседата >>
И най-после светията ще каже на другия, след като си говорили дълго време, този у когото има недоволство ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение?
Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят. Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате. Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, проговорят се като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място. Не искам да ви кажа погрешките на светиите. Това не е престъпление.
И най-после светията ще каже на другия, след като си говорили дълго време, този у когото има недоволство ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение?
“ Един светия може да бъде художник. Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година. Че две красиви моми като се съберат на едно място те са двама светии, те не се търпят. Едната казва: „От де се е явила оная? “ Не може да я търпи.
към беседата >>
Следователно ти си дал ход на злото.
Това е радостта. А пък радостта произтича от факта, че можем да предадем доброто, което е в нас. И когато не можем да го предадем, това образува скръбта. Когато предадем злото, това образува в нас скръбта, а когато предадем доброто ние имаме радост. Ти скърбиш.
Следователно ти си дал ход на злото.
Ти се радваш. Дал си ход на доброто. Ти казваш: „Какво трябва да правим? “ Тури злото на работа. Чук като имаш да правиш гвоздеи.
към беседата >>
“ Един светия може да бъде художник.
Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате. Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, проговорят се като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място. Не искам да ви кажа погрешките на светиите. Това не е престъпление. И най-после светията ще каже на другия, след като си говорили дълго време, този у когото има недоволство ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение?
“ Един светия може да бъде художник.
Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година. Че две красиви моми като се съберат на едно място те са двама светии, те не се търпят. Едната казва: „От де се е явила оная? “ Не може да я търпи. Но се покланя и и казва: „Приятно ми е, че ви срещам.“ Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство.
към беседата >>
Ти се радваш.
А пък радостта произтича от факта, че можем да предадем доброто, което е в нас. И когато не можем да го предадем, това образува скръбта. Когато предадем злото, това образува в нас скръбта, а когато предадем доброто ние имаме радост. Ти скърбиш. Следователно ти си дал ход на злото.
Ти се радваш.
Дал си ход на доброто. Ти казваш: „Какво трябва да правим? “ Тури злото на работа. Чук като имаш да правиш гвоздеи. Тури чука да прави гвоздеи.
към беседата >>
Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година.
Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, проговорят се като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място. Не искам да ви кажа погрешките на светиите. Това не е престъпление. И най-после светията ще каже на другия, след като си говорили дълго време, този у когото има недоволство ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение? “ Един светия може да бъде художник.
Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година.
Че две красиви моми като се съберат на едно място те са двама светии, те не се търпят. Едната казва: „От де се е явила оная? “ Не може да я търпи. Но се покланя и и казва: „Приятно ми е, че ви срещам.“ Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство. Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“ – и пак направи същото движение.
към беседата >>
Дал си ход на доброто.
И когато не можем да го предадем, това образува скръбта. Когато предадем злото, това образува в нас скръбта, а когато предадем доброто ние имаме радост. Ти скърбиш. Следователно ти си дал ход на злото. Ти се радваш.
Дал си ход на доброто.
Ти казваш: „Какво трябва да правим? “ Тури злото на работа. Чук като имаш да правиш гвоздеи. Тури чука да прави гвоздеи. Имаш една мотика, копай земята с нея.
към беседата >>
Че две красиви моми като се съберат на едно място те са двама светии, те не се търпят.
Не искам да ви кажа погрешките на светиите. Това не е престъпление. И най-после светията ще каже на другия, след като си говорили дълго време, този у когото има недоволство ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение? “ Един светия може да бъде художник. Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година.
Че две красиви моми като се съберат на едно място те са двама светии, те не се търпят.
Едната казва: „От де се е явила оная? “ Не може да я търпи. Но се покланя и и казва: „Приятно ми е, че ви срещам.“ Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство. Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“ – и пак направи същото движение. Ще каже: „Ами шапката ви, колко е хубава.“ И същото движение.
към беседата >>
Ти казваш: „Какво трябва да правим?
Когато предадем злото, това образува в нас скръбта, а когато предадем доброто ние имаме радост. Ти скърбиш. Следователно ти си дал ход на злото. Ти се радваш. Дал си ход на доброто.
Ти казваш: „Какво трябва да правим?
“ Тури злото на работа. Чук като имаш да правиш гвоздеи. Тури чука да прави гвоздеи. Имаш една мотика, копай земята с нея.
към беседата >>
Едната казва: „От де се е явила оная?
Това не е престъпление. И най-после светията ще каже на другия, след като си говорили дълго време, този у когото има недоволство ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение? “ Един светия може да бъде художник. Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година. Че две красиви моми като се съберат на едно място те са двама светии, те не се търпят.
Едната казва: „От де се е явила оная?
“ Не може да я търпи. Но се покланя и и казва: „Приятно ми е, че ви срещам.“ Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство. Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“ – и пак направи същото движение. Ще каже: „Ами шапката ви, колко е хубава.“ И същото движение. Те са двама светии, които се разправят.
към беседата >>
“ Тури злото на работа.
Ти скърбиш. Следователно ти си дал ход на злото. Ти се радваш. Дал си ход на доброто. Ти казваш: „Какво трябва да правим?
“ Тури злото на работа.
Чук като имаш да правиш гвоздеи. Тури чука да прави гвоздеи. Имаш една мотика, копай земята с нея.
към беседата >>
“ Не може да я търпи.
И най-после светията ще каже на другия, след като си говорили дълго време, този у когото има недоволство ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение? “ Един светия може да бъде художник. Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година. Че две красиви моми като се съберат на едно място те са двама светии, те не се търпят. Едната казва: „От де се е явила оная?
“ Не може да я търпи.
Но се покланя и и казва: „Приятно ми е, че ви срещам.“ Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство. Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“ – и пак направи същото движение. Ще каже: „Ами шапката ви, колко е хубава.“ И същото движение. Те са двама светии, които се разправят. Вие казвате: „Две красиви моми.“ За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии.
към беседата >>
Чук като имаш да правиш гвоздеи.
Следователно ти си дал ход на злото. Ти се радваш. Дал си ход на доброто. Ти казваш: „Какво трябва да правим? “ Тури злото на работа.
Чук като имаш да правиш гвоздеи.
Тури чука да прави гвоздеи. Имаш една мотика, копай земята с нея.
към беседата >>
Но се покланя и и казва: „Приятно ми е, че ви срещам.“ Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство.
“ Един светия може да бъде художник. Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година. Че две красиви моми като се съберат на едно място те са двама светии, те не се търпят. Едната казва: „От де се е явила оная? “ Не може да я търпи.
Но се покланя и и казва: „Приятно ми е, че ви срещам.“ Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство.
Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“ – и пак направи същото движение. Ще каже: „Ами шапката ви, колко е хубава.“ И същото движение. Те са двама светии, които се разправят. Вие казвате: „Две красиви моми.“ За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии. За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им.
към беседата >>
Тури чука да прави гвоздеи.
Ти се радваш. Дал си ход на доброто. Ти казваш: „Какво трябва да правим? “ Тури злото на работа. Чук като имаш да правиш гвоздеи.
Тури чука да прави гвоздеи.
Имаш една мотика, копай земята с нея.
към беседата >>
Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“ – и пак направи същото движение.
Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година. Че две красиви моми като се съберат на едно място те са двама светии, те не се търпят. Едната казва: „От де се е явила оная? “ Не може да я търпи. Но се покланя и и казва: „Приятно ми е, че ви срещам.“ Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство.
Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“ – и пак направи същото движение.
Ще каже: „Ами шапката ви, колко е хубава.“ И същото движение. Те са двама светии, които се разправят. Вие казвате: „Две красиви моми.“ За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии. За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им. А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците.
към беседата >>
Имаш една мотика, копай земята с нея.
Дал си ход на доброто. Ти казваш: „Какво трябва да правим? “ Тури злото на работа. Чук като имаш да правиш гвоздеи. Тури чука да прави гвоздеи.
Имаш една мотика, копай земята с нея.
към беседата >>
Ще каже: „Ами шапката ви, колко е хубава.“ И същото движение.
Че две красиви моми като се съберат на едно място те са двама светии, те не се търпят. Едната казва: „От де се е явила оная? “ Не може да я търпи. Но се покланя и и казва: „Приятно ми е, че ви срещам.“ Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство. Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“ – и пак направи същото движение.
Ще каже: „Ами шапката ви, колко е хубава.“ И същото движение.
Те са двама светии, които се разправят. Вие казвате: „Две красиви моми.“ За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии. За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им. А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците. И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот.
към беседата >>
Всяка една твоя мисъл може да бъде един чук, едно перо и пр.
Всяка една твоя мисъл може да бъде един чук, едно перо и пр.
Всяка една ваша мисъл може да бъде една нежна ръка, едно нежно ухо, едно нежно око. Зависи в дадения случай как разбирате вие волята Божия. По някой път ние сме толкова нахални и искаме да заставим Бога да даде това, което ние искаме. И се сърдим, че не ни е дал. Ние хората на земята, нямаме право за нищо да се сърдим, понеже ако се сравним с дърветата, с животните, най-високо надарените същества, това са хората.
към беседата >>
Те са двама светии, които се разправят.
Едната казва: „От де се е явила оная? “ Не може да я търпи. Но се покланя и и казва: „Приятно ми е, че ви срещам.“ Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство. Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“ – и пак направи същото движение. Ще каже: „Ами шапката ви, колко е хубава.“ И същото движение.
Те са двама светии, които се разправят.
Вие казвате: „Две красиви моми.“ За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии. За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им. А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците. И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот. И баща им и майка им се самоизлъгват, като дойде такъв светия в техния дом.
към беседата >>
Всяка една ваша мисъл може да бъде една нежна ръка, едно нежно ухо, едно нежно око.
Всяка една твоя мисъл може да бъде един чук, едно перо и пр.
Всяка една ваша мисъл може да бъде една нежна ръка, едно нежно ухо, едно нежно око.
Зависи в дадения случай как разбирате вие волята Божия. По някой път ние сме толкова нахални и искаме да заставим Бога да даде това, което ние искаме. И се сърдим, че не ни е дал. Ние хората на земята, нямаме право за нищо да се сърдим, понеже ако се сравним с дърветата, с животните, най-високо надарените същества, това са хората. Онези са по-благодарни.
към беседата >>
Вие казвате: „Две красиви моми.“ За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии.
“ Не може да я търпи. Но се покланя и и казва: „Приятно ми е, че ви срещам.“ Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство. Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“ – и пак направи същото движение. Ще каже: „Ами шапката ви, колко е хубава.“ И същото движение. Те са двама светии, които се разправят.
Вие казвате: „Две красиви моми.“ За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии.
За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им. А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците. И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот. И баща им и майка им се самоизлъгват, като дойде такъв светия в техния дом. И казват: „Да я оженим.“ Но светията не се жени.
към беседата >>
Зависи в дадения случай как разбирате вие волята Божия.
Всяка една твоя мисъл може да бъде един чук, едно перо и пр. Всяка една ваша мисъл може да бъде една нежна ръка, едно нежно ухо, едно нежно око.
Зависи в дадения случай как разбирате вие волята Божия.
По някой път ние сме толкова нахални и искаме да заставим Бога да даде това, което ние искаме. И се сърдим, че не ни е дал. Ние хората на земята, нямаме право за нищо да се сърдим, понеже ако се сравним с дърветата, с животните, най-високо надарените същества, това са хората. Онези са по-благодарни. А пък ние високо надарените сме неблагодарни.
към беседата >>
За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им.
Но се покланя и и казва: „Приятно ми е, че ви срещам.“ Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство. Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“ – и пак направи същото движение. Ще каже: „Ами шапката ви, колко е хубава.“ И същото движение. Те са двама светии, които се разправят. Вие казвате: „Две красиви моми.“ За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии.
За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им.
А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците. И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот. И баща им и майка им се самоизлъгват, като дойде такъв светия в техния дом. И казват: „Да я оженим.“ Но светията не се жени. Тя е яла попарата на женитбата.
към беседата >>
По някой път ние сме толкова нахални и искаме да заставим Бога да даде това, което ние искаме.
Всяка една твоя мисъл може да бъде един чук, едно перо и пр. Всяка една ваша мисъл може да бъде една нежна ръка, едно нежно ухо, едно нежно око. Зависи в дадения случай как разбирате вие волята Божия.
По някой път ние сме толкова нахални и искаме да заставим Бога да даде това, което ние искаме.
И се сърдим, че не ни е дал. Ние хората на земята, нямаме право за нищо да се сърдим, понеже ако се сравним с дърветата, с животните, най-високо надарените същества, това са хората. Онези са по-благодарни. А пък ние високо надарените сме неблагодарни. И при това, какво ли не на Господа сме говорили.
към беседата >>
А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците.
Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“ – и пак направи същото движение. Ще каже: „Ами шапката ви, колко е хубава.“ И същото движение. Те са двама светии, които се разправят. Вие казвате: „Две красиви моми.“ За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии. За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им.
А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците.
И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот. И баща им и майка им се самоизлъгват, като дойде такъв светия в техния дом. И казват: „Да я оженим.“ Но светията не се жени. Тя е яла попарата на женитбата. „Не се женя“, казва.
към беседата >>
И се сърдим, че не ни е дал.
Всяка една твоя мисъл може да бъде един чук, едно перо и пр. Всяка една ваша мисъл може да бъде една нежна ръка, едно нежно ухо, едно нежно око. Зависи в дадения случай как разбирате вие волята Божия. По някой път ние сме толкова нахални и искаме да заставим Бога да даде това, което ние искаме.
И се сърдим, че не ни е дал.
Ние хората на земята, нямаме право за нищо да се сърдим, понеже ако се сравним с дърветата, с животните, най-високо надарените същества, това са хората. Онези са по-благодарни. А пък ние високо надарените сме неблагодарни. И при това, какво ли не на Господа сме говорили. Казваме, че Бог е несправедлив в своите постъпки, а пък ние сме единствените хора, които сме справедливи.
към беседата >>
И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот.
Ще каже: „Ами шапката ви, колко е хубава.“ И същото движение. Те са двама светии, които се разправят. Вие казвате: „Две красиви моми.“ За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии. За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им. А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците.
И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот.
И баща им и майка им се самоизлъгват, като дойде такъв светия в техния дом. И казват: „Да я оженим.“ Но светията не се жени. Тя е яла попарата на женитбата. „Не се женя“, казва. И ще цитира онзи стих: „Онези, които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Или казано другояче, онези, които се сподобят с онзи век на любовта, нито се женят, нито за мъж отиват.
към беседата >>
Ние хората на земята, нямаме право за нищо да се сърдим, понеже ако се сравним с дърветата, с животните, най-високо надарените същества, това са хората.
Всяка една твоя мисъл може да бъде един чук, едно перо и пр. Всяка една ваша мисъл може да бъде една нежна ръка, едно нежно ухо, едно нежно око. Зависи в дадения случай как разбирате вие волята Божия. По някой път ние сме толкова нахални и искаме да заставим Бога да даде това, което ние искаме. И се сърдим, че не ни е дал.
Ние хората на земята, нямаме право за нищо да се сърдим, понеже ако се сравним с дърветата, с животните, най-високо надарените същества, това са хората.
Онези са по-благодарни. А пък ние високо надарените сме неблагодарни. И при това, какво ли не на Господа сме говорили. Казваме, че Бог е несправедлив в своите постъпки, а пък ние сме единствените хора, които сме справедливи. По-несправедливи същества от хората на земята няма.
към беседата >>
И баща им и майка им се самоизлъгват, като дойде такъв светия в техния дом.
Те са двама светии, които се разправят. Вие казвате: „Две красиви моми.“ За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии. За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им. А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците. И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот.
И баща им и майка им се самоизлъгват, като дойде такъв светия в техния дом.
И казват: „Да я оженим.“ Но светията не се жени. Тя е яла попарата на женитбата. „Не се женя“, казва. И ще цитира онзи стих: „Онези, които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Или казано другояче, онези, които се сподобят с онзи век на любовта, нито се женят, нито за мъж отиват.
към беседата >>
Онези са по-благодарни.
Всяка една ваша мисъл може да бъде една нежна ръка, едно нежно ухо, едно нежно око. Зависи в дадения случай как разбирате вие волята Божия. По някой път ние сме толкова нахални и искаме да заставим Бога да даде това, което ние искаме. И се сърдим, че не ни е дал. Ние хората на земята, нямаме право за нищо да се сърдим, понеже ако се сравним с дърветата, с животните, най-високо надарените същества, това са хората.
Онези са по-благодарни.
А пък ние високо надарените сме неблагодарни. И при това, какво ли не на Господа сме говорили. Казваме, че Бог е несправедлив в своите постъпки, а пък ние сме единствените хора, които сме справедливи. По-несправедливи същества от хората на земята няма. Казвам: По-лошо същество на земята от човека няма.
към беседата >>
И казват: „Да я оженим.“ Но светията не се жени.
Вие казвате: „Две красиви моми.“ За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии. За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им. А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците. И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот. И баща им и майка им се самоизлъгват, като дойде такъв светия в техния дом.
И казват: „Да я оженим.“ Но светията не се жени.
Тя е яла попарата на женитбата. „Не се женя“, казва. И ще цитира онзи стих: „Онези, които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Или казано другояче, онези, които се сподобят с онзи век на любовта, нито се женят, нито за мъж отиват.
към беседата >>
А пък ние високо надарените сме неблагодарни.
Зависи в дадения случай как разбирате вие волята Божия. По някой път ние сме толкова нахални и искаме да заставим Бога да даде това, което ние искаме. И се сърдим, че не ни е дал. Ние хората на земята, нямаме право за нищо да се сърдим, понеже ако се сравним с дърветата, с животните, най-високо надарените същества, това са хората. Онези са по-благодарни.
А пък ние високо надарените сме неблагодарни.
И при това, какво ли не на Господа сме говорили. Казваме, че Бог е несправедлив в своите постъпки, а пък ние сме единствените хора, които сме справедливи. По-несправедливи същества от хората на земята няма. Казвам: По-лошо същество на земята от човека няма. И по-добро от него няма.
към беседата >>
Тя е яла попарата на женитбата.
За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им. А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците. И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот. И баща им и майка им се самоизлъгват, като дойде такъв светия в техния дом. И казват: „Да я оженим.“ Но светията не се жени.
Тя е яла попарата на женитбата.
„Не се женя“, казва. И ще цитира онзи стих: „Онези, които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Или казано другояче, онези, които се сподобят с онзи век на любовта, нито се женят, нито за мъж отиват.
към беседата >>
И при това, какво ли не на Господа сме говорили.
По някой път ние сме толкова нахални и искаме да заставим Бога да даде това, което ние искаме. И се сърдим, че не ни е дал. Ние хората на земята, нямаме право за нищо да се сърдим, понеже ако се сравним с дърветата, с животните, най-високо надарените същества, това са хората. Онези са по-благодарни. А пък ние високо надарените сме неблагодарни.
И при това, какво ли не на Господа сме говорили.
Казваме, че Бог е несправедлив в своите постъпки, а пък ние сме единствените хора, които сме справедливи. По-несправедливи същества от хората на земята няма. Казвам: По-лошо същество на земята от човека няма. И по-добро от него няма. Двете неща той ги носи със себе си.
към беседата >>
„Не се женя“, казва.
А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците. И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот. И баща им и майка им се самоизлъгват, като дойде такъв светия в техния дом. И казват: „Да я оженим.“ Но светията не се жени. Тя е яла попарата на женитбата.
„Не се женя“, казва.
И ще цитира онзи стих: „Онези, които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Или казано другояче, онези, които се сподобят с онзи век на любовта, нито се женят, нито за мъж отиват.
към беседата >>
Казваме, че Бог е несправедлив в своите постъпки, а пък ние сме единствените хора, които сме справедливи.
И се сърдим, че не ни е дал. Ние хората на земята, нямаме право за нищо да се сърдим, понеже ако се сравним с дърветата, с животните, най-високо надарените същества, това са хората. Онези са по-благодарни. А пък ние високо надарените сме неблагодарни. И при това, какво ли не на Господа сме говорили.
Казваме, че Бог е несправедлив в своите постъпки, а пък ние сме единствените хора, които сме справедливи.
По-несправедливи същества от хората на земята няма. Казвам: По-лошо същество на земята от човека няма. И по-добро от него няма. Двете неща той ги носи със себе си. Та казвам сега: В света две неща трябва да изберете – или да вземете страната на любовта, или страната на вярата, или страната на надеждата, или страната на милосърдието и кротостта, или пък да вземете обратното.
към беседата >>
И ще цитира онзи стих: „Онези, които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Или казано другояче, онези, които се сподобят с онзи век на любовта, нито се женят, нито за мъж отиват.
И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот. И баща им и майка им се самоизлъгват, като дойде такъв светия в техния дом. И казват: „Да я оженим.“ Но светията не се жени. Тя е яла попарата на женитбата. „Не се женя“, казва.
И ще цитира онзи стих: „Онези, които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Или казано другояче, онези, които се сподобят с онзи век на любовта, нито се женят, нито за мъж отиват.
към беседата >>
По-несправедливи същества от хората на земята няма.
Ние хората на земята, нямаме право за нищо да се сърдим, понеже ако се сравним с дърветата, с животните, най-високо надарените същества, това са хората. Онези са по-благодарни. А пък ние високо надарените сме неблагодарни. И при това, какво ли не на Господа сме говорили. Казваме, че Бог е несправедлив в своите постъпки, а пък ние сме единствените хора, които сме справедливи.
По-несправедливи същества от хората на земята няма.
Казвам: По-лошо същество на земята от човека няма. И по-добро от него няма. Двете неща той ги носи със себе си. Та казвам сега: В света две неща трябва да изберете – или да вземете страната на любовта, или страната на вярата, или страната на надеждата, или страната на милосърдието и кротостта, или пък да вземете обратното. В туй седи различието.
към беседата >>
Що е женитба?
Що е женитба?
Женитбата е едно училище, в което онези, които са влезли, трябва да се учат. Та казвам: Аз сега искам да ви изнеса една истина, която ви е необходима. Някой казва: „Мене ми дотегна, че се ожених.“ Ти си влязъл в гимназията. Цял живот няма да седиш в гимназията. Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка.
към беседата >>
Казвам: По-лошо същество на земята от човека няма.
Онези са по-благодарни. А пък ние високо надарените сме неблагодарни. И при това, какво ли не на Господа сме говорили. Казваме, че Бог е несправедлив в своите постъпки, а пък ние сме единствените хора, които сме справедливи. По-несправедливи същества от хората на земята няма.
Казвам: По-лошо същество на земята от човека няма.
И по-добро от него няма. Двете неща той ги носи със себе си. Та казвам сега: В света две неща трябва да изберете – или да вземете страната на любовта, или страната на вярата, или страната на надеждата, или страната на милосърдието и кротостта, или пък да вземете обратното. В туй седи различието. В какво седи любовта?
към беседата >>
Женитбата е едно училище, в което онези, които са влезли, трябва да се учат.
Що е женитба?
Женитбата е едно училище, в което онези, които са влезли, трябва да се учат.
Та казвам: Аз сега искам да ви изнеса една истина, която ви е необходима. Някой казва: „Мене ми дотегна, че се ожених.“ Ти си влязъл в гимназията. Цял живот няма да седиш в гимназията. Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка. Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе.
към беседата >>
И по-добро от него няма.
А пък ние високо надарените сме неблагодарни. И при това, какво ли не на Господа сме говорили. Казваме, че Бог е несправедлив в своите постъпки, а пък ние сме единствените хора, които сме справедливи. По-несправедливи същества от хората на земята няма. Казвам: По-лошо същество на земята от човека няма.
И по-добро от него няма.
Двете неща той ги носи със себе си. Та казвам сега: В света две неща трябва да изберете – или да вземете страната на любовта, или страната на вярата, или страната на надеждата, или страната на милосърдието и кротостта, или пък да вземете обратното. В туй седи различието. В какво седи любовта? Вие искате да служите на Бога по любов.
към беседата >>
Та казвам: Аз сега искам да ви изнеса една истина, която ви е необходима.
Що е женитба? Женитбата е едно училище, в което онези, които са влезли, трябва да се учат.
Та казвам: Аз сега искам да ви изнеса една истина, която ви е необходима.
Някой казва: „Мене ми дотегна, че се ожених.“ Ти си влязъл в гимназията. Цял живот няма да седиш в гимназията. Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка. Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе. В България е така.
към беседата >>
Двете неща той ги носи със себе си.
И при това, какво ли не на Господа сме говорили. Казваме, че Бог е несправедлив в своите постъпки, а пък ние сме единствените хора, които сме справедливи. По-несправедливи същества от хората на земята няма. Казвам: По-лошо същество на земята от човека няма. И по-добро от него няма.
Двете неща той ги носи със себе си.
Та казвам сега: В света две неща трябва да изберете – или да вземете страната на любовта, или страната на вярата, или страната на надеждата, или страната на милосърдието и кротостта, или пък да вземете обратното. В туй седи различието. В какво седи любовта? Вие искате да служите на Бога по любов. Служене по любов е служене без насилие в мисли и в чувства, и в постъпки.
към беседата >>
Някой казва: „Мене ми дотегна, че се ожених.“ Ти си влязъл в гимназията.
Що е женитба? Женитбата е едно училище, в което онези, които са влезли, трябва да се учат. Та казвам: Аз сега искам да ви изнеса една истина, която ви е необходима.
Някой казва: „Мене ми дотегна, че се ожених.“ Ти си влязъл в гимназията.
Цял живот няма да седиш в гимназията. Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка. Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе. В България е така. Може би в странство да са малко по-снизходителни.
към беседата >>
Та казвам сега: В света две неща трябва да изберете – или да вземете страната на любовта, или страната на вярата, или страната на надеждата, или страната на милосърдието и кротостта, или пък да вземете обратното.
Казваме, че Бог е несправедлив в своите постъпки, а пък ние сме единствените хора, които сме справедливи. По-несправедливи същества от хората на земята няма. Казвам: По-лошо същество на земята от човека няма. И по-добро от него няма. Двете неща той ги носи със себе си.
Та казвам сега: В света две неща трябва да изберете – или да вземете страната на любовта, или страната на вярата, или страната на надеждата, или страната на милосърдието и кротостта, или пък да вземете обратното.
В туй седи различието. В какво седи любовта? Вие искате да служите на Бога по любов. Служене по любов е служене без насилие в мисли и в чувства, и в постъпки. Някой ми казва, че ме обича.
към беседата >>
Цял живот няма да седиш в гимназията.
Що е женитба? Женитбата е едно училище, в което онези, които са влезли, трябва да се учат. Та казвам: Аз сега искам да ви изнеса една истина, която ви е необходима. Някой казва: „Мене ми дотегна, че се ожених.“ Ти си влязъл в гимназията.
Цял живот няма да седиш в гимназията.
Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка. Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе. В България е така. Може би в странство да са малко по-снизходителни. Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години.
към беседата >>
В туй седи различието.
По-несправедливи същества от хората на земята няма. Казвам: По-лошо същество на земята от човека няма. И по-добро от него няма. Двете неща той ги носи със себе си. Та казвам сега: В света две неща трябва да изберете – или да вземете страната на любовта, или страната на вярата, или страната на надеждата, или страната на милосърдието и кротостта, или пък да вземете обратното.
В туй седи различието.
В какво седи любовта? Вие искате да служите на Бога по любов. Служене по любов е служене без насилие в мисли и в чувства, и в постъпки. Някой ми казва, че ме обича. Казва ми: „Аз ви обичам.“ Това е насилие.
към беседата >>
Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка.
Що е женитба? Женитбата е едно училище, в което онези, които са влезли, трябва да се учат. Та казвам: Аз сега искам да ви изнеса една истина, която ви е необходима. Някой казва: „Мене ми дотегна, че се ожених.“ Ти си влязъл в гимназията. Цял живот няма да седиш в гимназията.
Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка.
Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе. В България е така. Може би в странство да са малко по-снизходителни. Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години. Три по 8 равно на 24.
към беседата >>
В какво седи любовта?
Казвам: По-лошо същество на земята от човека няма. И по-добро от него няма. Двете неща той ги носи със себе си. Та казвам сега: В света две неща трябва да изберете – или да вземете страната на любовта, или страната на вярата, или страната на надеждата, или страната на милосърдието и кротостта, или пък да вземете обратното. В туй седи различието.
В какво седи любовта?
Вие искате да служите на Бога по любов. Служене по любов е служене без насилие в мисли и в чувства, и в постъпки. Някой ми казва, че ме обича. Казва ми: „Аз ви обичам.“ Това е насилие. Казва ми: „Аз постоянно правя добро.“ Че това е насилие да ми прави някой добро.
към беседата >>
Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе.
Женитбата е едно училище, в което онези, които са влезли, трябва да се учат. Та казвам: Аз сега искам да ви изнеса една истина, която ви е необходима. Някой казва: „Мене ми дотегна, че се ожених.“ Ти си влязъл в гимназията. Цял живот няма да седиш в гимназията. Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка.
Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе.
В България е така. Може би в странство да са малко по-снизходителни. Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години. Три по 8 равно на 24. И 4 години в университета, по три години за всеки курс – 12 години.
към беседата >>
Вие искате да служите на Бога по любов.
И по-добро от него няма. Двете неща той ги носи със себе си. Та казвам сега: В света две неща трябва да изберете – или да вземете страната на любовта, или страната на вярата, или страната на надеждата, или страната на милосърдието и кротостта, или пък да вземете обратното. В туй седи различието. В какво седи любовта?
Вие искате да служите на Бога по любов.
Служене по любов е служене без насилие в мисли и в чувства, и в постъпки. Някой ми казва, че ме обича. Казва ми: „Аз ви обичам.“ Това е насилие. Казва ми: „Аз постоянно правя добро.“ Че това е насилие да ми прави някой добро. Скоро имах един пример, ще ви го приведа.
към беседата >>
В България е така.
Та казвам: Аз сега искам да ви изнеса една истина, която ви е необходима. Някой казва: „Мене ми дотегна, че се ожених.“ Ти си влязъл в гимназията. Цял живот няма да седиш в гимназията. Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка. Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе.
В България е така.
Може би в странство да са малко по-снизходителни. Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години. Три по 8 равно на 24. И 4 години в университета, по три години за всеки курс – 12 години. За 12 години ще свърши университет, 24 и 12 равно на 36.
към беседата >>
Служене по любов е служене без насилие в мисли и в чувства, и в постъпки.
Двете неща той ги носи със себе си. Та казвам сега: В света две неща трябва да изберете – или да вземете страната на любовта, или страната на вярата, или страната на надеждата, или страната на милосърдието и кротостта, или пък да вземете обратното. В туй седи различието. В какво седи любовта? Вие искате да служите на Бога по любов.
Служене по любов е служене без насилие в мисли и в чувства, и в постъпки.
Някой ми казва, че ме обича. Казва ми: „Аз ви обичам.“ Това е насилие. Казва ми: „Аз постоянно правя добро.“ Че това е насилие да ми прави някой добро. Скоро имах един пример, ще ви го приведа. Аз знам един човек доста възрастен, който се подвизава добре.
към беседата >>
Може би в странство да са малко по-снизходителни.
Някой казва: „Мене ми дотегна, че се ожених.“ Ти си влязъл в гимназията. Цял живот няма да седиш в гимназията. Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка. Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе. В България е така.
Може би в странство да са малко по-снизходителни.
Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години. Три по 8 равно на 24. И 4 години в университета, по три години за всеки курс – 12 години. За 12 години ще свърши университет, 24 и 12 равно на 36. И 4 години в отделенията, всичко 40 години.
към беседата >>
Някой ми казва, че ме обича.
Та казвам сега: В света две неща трябва да изберете – или да вземете страната на любовта, или страната на вярата, или страната на надеждата, или страната на милосърдието и кротостта, или пък да вземете обратното. В туй седи различието. В какво седи любовта? Вие искате да служите на Бога по любов. Служене по любов е служене без насилие в мисли и в чувства, и в постъпки.
Някой ми казва, че ме обича.
Казва ми: „Аз ви обичам.“ Това е насилие. Казва ми: „Аз постоянно правя добро.“ Че това е насилие да ми прави някой добро. Скоро имах един пример, ще ви го приведа. Аз знам един човек доста възрастен, който се подвизава добре. Няма нищо лошо.
към беседата >>
Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години.
Цял живот няма да седиш в гимназията. Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка. Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе. В България е така. Може би в странство да са малко по-снизходителни.
Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години.
Три по 8 равно на 24. И 4 години в университета, по три години за всеки курс – 12 години. За 12 години ще свърши университет, 24 и 12 равно на 36. И 4 години в отделенията, всичко 40 години. А 40 години какво е?
към беседата >>
Казва ми: „Аз ви обичам.“ Това е насилие.
В туй седи различието. В какво седи любовта? Вие искате да служите на Бога по любов. Служене по любов е служене без насилие в мисли и в чувства, и в постъпки. Някой ми казва, че ме обича.
Казва ми: „Аз ви обичам.“ Това е насилие.
Казва ми: „Аз постоянно правя добро.“ Че това е насилие да ми прави някой добро. Скоро имах един пример, ще ви го приведа. Аз знам един човек доста възрастен, който се подвизава добре. Няма нищо лошо. Отива една млада сестра при него и той и целунал ръката и стана цял един въпрос, че и целунал ръката.
към беседата >>
Три по 8 равно на 24.
Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка. Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе. В България е така. Може би в странство да са малко по-снизходителни. Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години.
Три по 8 равно на 24.
И 4 години в университета, по три години за всеки курс – 12 години. За 12 години ще свърши университет, 24 и 12 равно на 36. И 4 години в отделенията, всичко 40 години. А 40 години какво е? 40 години много ли са?
към беседата >>
Казва ми: „Аз постоянно правя добро.“ Че това е насилие да ми прави някой добро.
В какво седи любовта? Вие искате да служите на Бога по любов. Служене по любов е служене без насилие в мисли и в чувства, и в постъпки. Някой ми казва, че ме обича. Казва ми: „Аз ви обичам.“ Това е насилие.
Казва ми: „Аз постоянно правя добро.“ Че това е насилие да ми прави някой добро.
Скоро имах един пример, ще ви го приведа. Аз знам един човек доста възрастен, който се подвизава добре. Няма нищо лошо. Отива една млада сестра при него и той и целунал ръката и стана цял един въпрос, че и целунал ръката. Защо този стария да целуне ръката на младата мома.
към беседата >>
И 4 години в университета, по три години за всеки курс – 12 години.
Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе. В България е така. Може би в странство да са малко по-снизходителни. Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години. Три по 8 равно на 24.
И 4 години в университета, по три години за всеки курс – 12 години.
За 12 години ще свърши университет, 24 и 12 равно на 36. И 4 години в отделенията, всичко 40 години. А 40 години какво е? 40 години много ли са? Ако вие живеехте като Матусала, 40 години това е много малко.
към беседата >>
Скоро имах един пример, ще ви го приведа.
Вие искате да служите на Бога по любов. Служене по любов е служене без насилие в мисли и в чувства, и в постъпки. Някой ми казва, че ме обича. Казва ми: „Аз ви обичам.“ Това е насилие. Казва ми: „Аз постоянно правя добро.“ Че това е насилие да ми прави някой добро.
Скоро имах един пример, ще ви го приведа.
Аз знам един човек доста възрастен, който се подвизава добре. Няма нищо лошо. Отива една млада сестра при него и той и целунал ръката и стана цял един въпрос, че и целунал ръката. Защо този стария да целуне ръката на младата мома. Че само младите ли имат свободата да целуват?
към беседата >>
За 12 години ще свърши университет, 24 и 12 равно на 36.
В България е така. Може би в странство да са малко по-снизходителни. Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години. Три по 8 равно на 24. И 4 години в университета, по три години за всеки курс – 12 години.
За 12 години ще свърши университет, 24 и 12 равно на 36.
И 4 години в отделенията, всичко 40 години. А 40 години какво е? 40 години много ли са? Ако вие живеехте като Матусала, 40 години това е много малко. И всички бързат да свършат гимназия и университет.
към беседата >>
Аз знам един човек доста възрастен, който се подвизава добре.
Служене по любов е служене без насилие в мисли и в чувства, и в постъпки. Някой ми казва, че ме обича. Казва ми: „Аз ви обичам.“ Това е насилие. Казва ми: „Аз постоянно правя добро.“ Че това е насилие да ми прави някой добро. Скоро имах един пример, ще ви го приведа.
Аз знам един човек доста възрастен, който се подвизава добре.
Няма нищо лошо. Отива една млада сестра при него и той и целунал ръката и стана цял един въпрос, че и целунал ръката. Защо този стария да целуне ръката на младата мома. Че само младите ли имат свободата да целуват? Ако един стар човек погледне една красива жена, де е престъплението?
към беседата >>
И 4 години в отделенията, всичко 40 години.
Може би в странство да са малко по-снизходителни. Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години. Три по 8 равно на 24. И 4 години в университета, по три години за всеки курс – 12 години. За 12 години ще свърши университет, 24 и 12 равно на 36.
И 4 години в отделенията, всичко 40 години.
А 40 години какво е? 40 години много ли са? Ако вие живеехте като Матусала, 40 години това е много малко. И всички бързат да свършат гимназия и университет. Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години.
към беседата >>
Няма нищо лошо.
Някой ми казва, че ме обича. Казва ми: „Аз ви обичам.“ Това е насилие. Казва ми: „Аз постоянно правя добро.“ Че това е насилие да ми прави някой добро. Скоро имах един пример, ще ви го приведа. Аз знам един човек доста възрастен, който се подвизава добре.
Няма нищо лошо.
Отива една млада сестра при него и той и целунал ръката и стана цял един въпрос, че и целунал ръката. Защо този стария да целуне ръката на младата мома. Че само младите ли имат свободата да целуват? Ако един стар човек погледне една красива жена, де е престъплението? Ако се вгледа в картина, има ли престъпление?
към беседата >>
А 40 години какво е?
Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години. Три по 8 равно на 24. И 4 години в университета, по три години за всеки курс – 12 години. За 12 години ще свърши университет, 24 и 12 равно на 36. И 4 години в отделенията, всичко 40 години.
А 40 години какво е?
40 години много ли са? Ако вие живеехте като Матусала, 40 години това е много малко. И всички бързат да свършат гимназия и университет. Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години. Други за десет.
към беседата >>
Отива една млада сестра при него и той и целунал ръката и стана цял един въпрос, че и целунал ръката.
Казва ми: „Аз ви обичам.“ Това е насилие. Казва ми: „Аз постоянно правя добро.“ Че това е насилие да ми прави някой добро. Скоро имах един пример, ще ви го приведа. Аз знам един човек доста възрастен, който се подвизава добре. Няма нищо лошо.
Отива една млада сестра при него и той и целунал ръката и стана цял един въпрос, че и целунал ръката.
Защо този стария да целуне ръката на младата мома. Че само младите ли имат свободата да целуват? Ако един стар човек погледне една красива жена, де е престъплението? Ако се вгледа в картина, има ли престъпление? Младият гледа и няма никак престъпление.
към беседата >>
40 години много ли са?
Три по 8 равно на 24. И 4 години в университета, по три години за всеки курс – 12 години. За 12 години ще свърши университет, 24 и 12 равно на 36. И 4 години в отделенията, всичко 40 години. А 40 години какво е?
40 години много ли са?
Ако вие живеехте като Матусала, 40 години това е много малко. И всички бързат да свършат гимназия и университет. Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години. Други за десет. Някои за 25.
към беседата >>
Защо този стария да целуне ръката на младата мома.
Казва ми: „Аз постоянно правя добро.“ Че това е насилие да ми прави някой добро. Скоро имах един пример, ще ви го приведа. Аз знам един човек доста възрастен, който се подвизава добре. Няма нищо лошо. Отива една млада сестра при него и той и целунал ръката и стана цял един въпрос, че и целунал ръката.
Защо този стария да целуне ръката на младата мома.
Че само младите ли имат свободата да целуват? Ако един стар човек погледне една красива жена, де е престъплението? Ако се вгледа в картина, има ли престъпление? Младият гледа и няма никак престъпление. Къде е моралът?
към беседата >>
Ако вие живеехте като Матусала, 40 години това е много малко.
И 4 години в университета, по три години за всеки курс – 12 години. За 12 години ще свърши университет, 24 и 12 равно на 36. И 4 години в отделенията, всичко 40 години. А 40 години какво е? 40 години много ли са?
Ако вие живеехте като Матусала, 40 години това е много малко.
И всички бързат да свършат гимназия и университет. Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години. Други за десет. Някои за 25. Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята.
към беседата >>
Че само младите ли имат свободата да целуват?
Скоро имах един пример, ще ви го приведа. Аз знам един човек доста възрастен, който се подвизава добре. Няма нищо лошо. Отива една млада сестра при него и той и целунал ръката и стана цял един въпрос, че и целунал ръката. Защо този стария да целуне ръката на младата мома.
Че само младите ли имат свободата да целуват?
Ако един стар човек погледне една красива жена, де е престъплението? Ако се вгледа в картина, има ли престъпление? Младият гледа и няма никак престъпление. Къде е моралът? Престъплението седи, когато стария иска да задигне картината за себе си.
към беседата >>
И всички бързат да свършат гимназия и университет.
За 12 години ще свърши университет, 24 и 12 равно на 36. И 4 години в отделенията, всичко 40 години. А 40 години какво е? 40 години много ли са? Ако вие живеехте като Матусала, 40 години това е много малко.
И всички бързат да свършат гимназия и университет.
Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години. Други за десет. Някои за 25. Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята. А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет.
към беседата >>
Ако един стар човек погледне една красива жена, де е престъплението?
Аз знам един човек доста възрастен, който се подвизава добре. Няма нищо лошо. Отива една млада сестра при него и той и целунал ръката и стана цял един въпрос, че и целунал ръката. Защо този стария да целуне ръката на младата мома. Че само младите ли имат свободата да целуват?
Ако един стар човек погледне една красива жена, де е престъплението?
Ако се вгледа в картина, има ли престъпление? Младият гледа и няма никак престъпление. Къде е моралът? Престъплението седи, когато стария иска да задигне картината за себе си. Да не могат другите да я гледат.
към беседата >>
Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години.
И 4 години в отделенията, всичко 40 години. А 40 години какво е? 40 години много ли са? Ако вие живеехте като Матусала, 40 години това е много малко. И всички бързат да свършат гимназия и университет.
Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години.
Други за десет. Някои за 25. Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята. А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет. И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят.
към беседата >>
Ако се вгледа в картина, има ли престъпление?
Няма нищо лошо. Отива една млада сестра при него и той и целунал ръката и стана цял един въпрос, че и целунал ръката. Защо този стария да целуне ръката на младата мома. Че само младите ли имат свободата да целуват? Ако един стар човек погледне една красива жена, де е престъплението?
Ако се вгледа в картина, има ли престъпление?
Младият гледа и няма никак престъпление. Къде е моралът? Престъплението седи, когато стария иска да задигне картината за себе си. Да не могат другите да я гледат. И младият ако иска да я вземе има престъпление.
към беседата >>
Други за десет.
А 40 години какво е? 40 години много ли са? Ако вие живеехте като Матусала, 40 години това е много малко. И всички бързат да свършат гимназия и университет. Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години.
Други за десет.
Някои за 25. Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята. А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет. И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят. Адам беше много учен.
към беседата >>
Младият гледа и няма никак престъпление.
Отива една млада сестра при него и той и целунал ръката и стана цял един въпрос, че и целунал ръката. Защо този стария да целуне ръката на младата мома. Че само младите ли имат свободата да целуват? Ако един стар човек погледне една красива жена, де е престъплението? Ако се вгледа в картина, има ли престъпление?
Младият гледа и няма никак престъпление.
Къде е моралът? Престъплението седи, когато стария иска да задигне картината за себе си. Да не могат другите да я гледат. И младият ако иска да я вземе има престъпление. В това е престъплението.
към беседата >>
Някои за 25.
40 години много ли са? Ако вие живеехте като Матусала, 40 години това е много малко. И всички бързат да свършат гимназия и университет. Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години. Други за десет.
Някои за 25.
Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята. А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет. И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят. Адам беше много учен. Той много се учи.
към беседата >>
Къде е моралът?
Защо този стария да целуне ръката на младата мома. Че само младите ли имат свободата да целуват? Ако един стар човек погледне една красива жена, де е престъплението? Ако се вгледа в картина, има ли престъпление? Младият гледа и няма никак престъпление.
Къде е моралът?
Престъплението седи, когато стария иска да задигне картината за себе си. Да не могат другите да я гледат. И младият ако иска да я вземе има престъпление. В това е престъплението. Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички.
към беседата >>
Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята.
Ако вие живеехте като Матусала, 40 години това е много малко. И всички бързат да свършат гимназия и университет. Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години. Други за десет. Някои за 25.
Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята.
А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет. И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят. Адам беше много учен. Той много се учи. А пък сега учените по-малко се учат.
към беседата >>
Престъплението седи, когато стария иска да задигне картината за себе си.
Че само младите ли имат свободата да целуват? Ако един стар човек погледне една красива жена, де е престъплението? Ако се вгледа в картина, има ли престъпление? Младият гледа и няма никак престъпление. Къде е моралът?
Престъплението седи, когато стария иска да задигне картината за себе си.
Да не могат другите да я гледат. И младият ако иска да я вземе има престъпление. В това е престъплението. Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички. Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“ – това е престъпление.
към беседата >>
А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет.
И всички бързат да свършат гимназия и университет. Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години. Други за десет. Някои за 25. Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята.
А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет.
И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят. Адам беше много учен. Той много се учи. А пък сега учените по-малко се учат. Адам мислеше: „Много ми трябва още.“ А пък сегашните мислят, че малко им трябва.
към беседата >>
Да не могат другите да я гледат.
Ако един стар човек погледне една красива жена, де е престъплението? Ако се вгледа в картина, има ли престъпление? Младият гледа и няма никак престъпление. Къде е моралът? Престъплението седи, когато стария иска да задигне картината за себе си.
Да не могат другите да я гледат.
И младият ако иска да я вземе има престъпление. В това е престъплението. Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички. Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“ – това е престъпление. Ако старият види една млада мома и казва: Аз да съм млад сега, той прави престъпление.
към беседата >>
И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят.
Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години. Други за десет. Някои за 25. Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята. А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет.
И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят.
Адам беше много учен. Той много се учи. А пък сега учените по-малко се учат. Адам мислеше: „Много ми трябва още.“ А пък сегашните мислят, че малко им трябва. Те мислят, че всичко знаят.
към беседата >>
И младият ако иска да я вземе има престъпление.
Ако се вгледа в картина, има ли престъпление? Младият гледа и няма никак престъпление. Къде е моралът? Престъплението седи, когато стария иска да задигне картината за себе си. Да не могат другите да я гледат.
И младият ако иска да я вземе има престъпление.
В това е престъплението. Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички. Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“ – това е престъпление. Ако старият види една млада мома и казва: Аз да съм млад сега, той прави престъпление. Старият съжалява, че не е млад.
към беседата >>
Адам беше много учен.
Други за десет. Някои за 25. Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята. А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет. И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят.
Адам беше много учен.
Той много се учи. А пък сега учените по-малко се учат. Адам мислеше: „Много ми трябва още.“ А пък сегашните мислят, че малко им трябва. Те мислят, че всичко знаят. Адам не беше прост човек.
към беседата >>
В това е престъплението.
Младият гледа и няма никак престъпление. Къде е моралът? Престъплението седи, когато стария иска да задигне картината за себе си. Да не могат другите да я гледат. И младият ако иска да я вземе има престъпление.
В това е престъплението.
Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички. Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“ – това е престъпление. Ако старият види една млада мома и казва: Аз да съм млад сега, той прави престъпление. Старият съжалява, че не е млад. А пък много младия и той като гледа момата и той съжалява и казва: „Ако бях малко по-голям“.
към беседата >>
Той много се учи.
Някои за 25. Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята. А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет. И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят. Адам беше много учен.
Той много се учи.
А пък сега учените по-малко се учат. Адам мислеше: „Много ми трябва още.“ А пък сегашните мислят, че малко им трябва. Те мислят, че всичко знаят. Адам не беше прост човек. Той държа първи изпит по зоология.
към беседата >>
Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички.
Къде е моралът? Престъплението седи, когато стария иска да задигне картината за себе си. Да не могат другите да я гледат. И младият ако иска да я вземе има престъпление. В това е престъплението.
Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички.
Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“ – това е престъпление. Ако старият види една млада мома и казва: Аз да съм млад сега, той прави престъпление. Старият съжалява, че не е млад. А пък много младия и той като гледа момата и той съжалява и казва: „Ако бях малко по-голям“. И двамата извършиха престъпление.
към беседата >>
А пък сега учените по-малко се учат.
Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята. А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет. И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят. Адам беше много учен. Той много се учи.
А пък сега учените по-малко се учат.
Адам мислеше: „Много ми трябва още.“ А пък сегашните мислят, че малко им трябва. Те мислят, че всичко знаят. Адам не беше прост човек. Той държа първи изпит по зоология. Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха.
към беседата >>
Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“ – това е престъпление.
Престъплението седи, когато стария иска да задигне картината за себе си. Да не могат другите да я гледат. И младият ако иска да я вземе има престъпление. В това е престъплението. Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички.
Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“ – това е престъпление.
Ако старият види една млада мома и казва: Аз да съм млад сега, той прави престъпление. Старият съжалява, че не е млад. А пък много младия и той като гледа момата и той съжалява и казва: „Ако бях малко по-голям“. И двамата извършиха престъпление. Ти не си пратен за търговец в света да спъваш Божията работа.
към беседата >>
Адам мислеше: „Много ми трябва още.“ А пък сегашните мислят, че малко им трябва.
А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет. И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят. Адам беше много учен. Той много се учи. А пък сега учените по-малко се учат.
Адам мислеше: „Много ми трябва още.“ А пък сегашните мислят, че малко им трябва.
Те мислят, че всичко знаят. Адам не беше прост човек. Той държа първи изпит по зоология. Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха. И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той?
към беседата >>
Ако старият види една млада мома и казва: Аз да съм млад сега, той прави престъпление.
Да не могат другите да я гледат. И младият ако иска да я вземе има престъпление. В това е престъплението. Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички. Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“ – това е престъпление.
Ако старият види една млада мома и казва: Аз да съм млад сега, той прави престъпление.
Старият съжалява, че не е млад. А пък много младия и той като гледа момата и той съжалява и казва: „Ако бях малко по-голям“. И двамата извършиха престъпление. Ти не си пратен за търговец в света да спъваш Божията работа. Ти за себе си можеш да имаш каква да е критика, но във всички хора Бог е вложил един ум и едно сърце и всеки трябва да мисли така, както е създаден.
към беседата >>
Те мислят, че всичко знаят.
И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят. Адам беше много учен. Той много се учи. А пък сега учените по-малко се учат. Адам мислеше: „Много ми трябва още.“ А пък сегашните мислят, че малко им трябва.
Те мислят, че всичко знаят.
Адам не беше прост човек. Той държа първи изпит по зоология. Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха. И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той? Той е много умен човек.
към беседата >>
Старият съжалява, че не е млад.
И младият ако иска да я вземе има престъпление. В това е престъплението. Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички. Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“ – това е престъпление. Ако старият види една млада мома и казва: Аз да съм млад сега, той прави престъпление.
Старият съжалява, че не е млад.
А пък много младия и той като гледа момата и той съжалява и казва: „Ако бях малко по-голям“. И двамата извършиха престъпление. Ти не си пратен за търговец в света да спъваш Божията работа. Ти за себе си можеш да имаш каква да е критика, но във всички хора Бог е вложил един ум и едно сърце и всеки трябва да мисли така, както е създаден. И ако ти не мислиш така, както трябва, ти правиш престъпление спрямо себе си и спрямо другите.
към беседата >>
Адам не беше прост човек.
Адам беше много учен. Той много се учи. А пък сега учените по-малко се учат. Адам мислеше: „Много ми трябва още.“ А пък сегашните мислят, че малко им трябва. Те мислят, че всичко знаят.
Адам не беше прост човек.
Той държа първи изпит по зоология. Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха. И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той? Той е много умен човек. И след като беше толкова учен, туриха го на служба.
към беседата >>
А пък много младия и той като гледа момата и той съжалява и казва: „Ако бях малко по-голям“.
В това е престъплението. Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички. Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“ – това е престъпление. Ако старият види една млада мома и казва: Аз да съм млад сега, той прави престъпление. Старият съжалява, че не е млад.
А пък много младия и той като гледа момата и той съжалява и казва: „Ако бях малко по-голям“.
И двамата извършиха престъпление. Ти не си пратен за търговец в света да спъваш Божията работа. Ти за себе си можеш да имаш каква да е критика, но във всички хора Бог е вложил един ум и едно сърце и всеки трябва да мисли така, както е създаден. И ако ти не мислиш така, както трябва, ти правиш престъпление спрямо себе си и спрямо другите.
към беседата >>
Той държа първи изпит по зоология.
Той много се учи. А пък сега учените по-малко се учат. Адам мислеше: „Много ми трябва още.“ А пък сегашните мислят, че малко им трябва. Те мислят, че всичко знаят. Адам не беше прост човек.
Той държа първи изпит по зоология.
Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха. И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той? Той е много умен човек. И след като беше толкова учен, туриха го на служба. И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.“ И първият ученик се наричаше Ева.
към беседата >>
И двамата извършиха престъпление.
Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички. Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“ – това е престъпление. Ако старият види една млада мома и казва: Аз да съм млад сега, той прави престъпление. Старият съжалява, че не е млад. А пък много младия и той като гледа момата и той съжалява и казва: „Ако бях малко по-голям“.
И двамата извършиха престъпление.
Ти не си пратен за търговец в света да спъваш Божията работа. Ти за себе си можеш да имаш каква да е критика, но във всички хора Бог е вложил един ум и едно сърце и всеки трябва да мисли така, както е създаден. И ако ти не мислиш така, както трябва, ти правиш престъпление спрямо себе си и спрямо другите.
към беседата >>
Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха.
А пък сега учените по-малко се учат. Адам мислеше: „Много ми трябва още.“ А пък сегашните мислят, че малко им трябва. Те мислят, че всичко знаят. Адам не беше прост човек. Той държа първи изпит по зоология.
Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха.
И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той? Той е много умен човек. И след като беше толкова учен, туриха го на служба. И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.“ И първият ученик се наричаше Ева. Аз я наричам Евера.
към беседата >>
Ти не си пратен за търговец в света да спъваш Божията работа.
Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“ – това е престъпление. Ако старият види една млада мома и казва: Аз да съм млад сега, той прави престъпление. Старият съжалява, че не е млад. А пък много младия и той като гледа момата и той съжалява и казва: „Ако бях малко по-голям“. И двамата извършиха престъпление.
Ти не си пратен за търговец в света да спъваш Божията работа.
Ти за себе си можеш да имаш каква да е критика, но във всички хора Бог е вложил един ум и едно сърце и всеки трябва да мисли така, както е създаден. И ако ти не мислиш така, както трябва, ти правиш престъпление спрямо себе си и спрямо другите.
към беседата >>
И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той?
Адам мислеше: „Много ми трябва още.“ А пък сегашните мислят, че малко им трябва. Те мислят, че всичко знаят. Адам не беше прост човек. Той държа първи изпит по зоология. Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха.
И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той?
Той е много умен човек. И след като беше толкова учен, туриха го на служба. И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.“ И първият ученик се наричаше Ева. Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на живота.
към беседата >>
Ти за себе си можеш да имаш каква да е критика, но във всички хора Бог е вложил един ум и едно сърце и всеки трябва да мисли така, както е създаден.
Ако старият види една млада мома и казва: Аз да съм млад сега, той прави престъпление. Старият съжалява, че не е млад. А пък много младия и той като гледа момата и той съжалява и казва: „Ако бях малко по-голям“. И двамата извършиха престъпление. Ти не си пратен за търговец в света да спъваш Божията работа.
Ти за себе си можеш да имаш каква да е критика, но във всички хора Бог е вложил един ум и едно сърце и всеки трябва да мисли така, както е създаден.
И ако ти не мислиш така, както трябва, ти правиш престъпление спрямо себе си и спрямо другите.
към беседата >>
Той е много умен човек.
Те мислят, че всичко знаят. Адам не беше прост човек. Той държа първи изпит по зоология. Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха. И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той?
Той е много умен човек.
И след като беше толкова учен, туриха го на служба. И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.“ И първият ученик се наричаше Ева. Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на живота. Да се познае и да се приложи живота.
към беседата >>
И ако ти не мислиш така, както трябва, ти правиш престъпление спрямо себе си и спрямо другите.
Старият съжалява, че не е млад. А пък много младия и той като гледа момата и той съжалява и казва: „Ако бях малко по-голям“. И двамата извършиха престъпление. Ти не си пратен за търговец в света да спъваш Божията работа. Ти за себе си можеш да имаш каква да е критика, но във всички хора Бог е вложил един ум и едно сърце и всеки трябва да мисли така, както е създаден.
И ако ти не мислиш така, както трябва, ти правиш престъпление спрямо себе си и спрямо другите.
към беседата >>
И след като беше толкова учен, туриха го на служба.
Адам не беше прост човек. Той държа първи изпит по зоология. Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха. И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той? Той е много умен човек.
И след като беше толкова учен, туриха го на служба.
И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.“ И първият ученик се наричаше Ева. Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на живота. Да се познае и да се приложи живота. Сега, ако хвана да ви разправям, ще се отвлечем от главната цел, която имам предвид.
към беседата >>
Сега мисълта, която искам да ви оставя е следната: Трябва да бъдете абсолютно безкористни във вашата любов.
Сега мисълта, която искам да ви оставя е следната: Трябва да бъдете абсолютно безкористни във вашата любов.
Законът е този: Да обичаш другите както себе си. И най-идеалното да обичаш Бога. Ти не можеш да обичаш Бога, ако не го обичаш с ума си; всичките ти мисли да бъдат така чисти, че никога да не допущаш в себе си за Бога някоя нечиста мисъл. После трябва да го обичаш със сърцето си и никога да не допущаш никакво лошо желание в сърцето си. И после да го обичаш със всичката си сила, че никога да не допущаш една постъпка, която не е по Неговата воля.
към беседата >>
И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.“ И първият ученик се наричаше Ева.
Той държа първи изпит по зоология. Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха. И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той? Той е много умен човек. И след като беше толкова учен, туриха го на служба.
И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.“ И първият ученик се наричаше Ева.
Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на живота. Да се познае и да се приложи живота. Сега, ако хвана да ви разправям, ще се отвлечем от главната цел, която имам предвид. Сега аз не искам да се натрупате с непотребни работи.
към беседата >>
Законът е този: Да обичаш другите както себе си.
Сега мисълта, която искам да ви оставя е следната: Трябва да бъдете абсолютно безкористни във вашата любов.
Законът е този: Да обичаш другите както себе си.
И най-идеалното да обичаш Бога. Ти не можеш да обичаш Бога, ако не го обичаш с ума си; всичките ти мисли да бъдат така чисти, че никога да не допущаш в себе си за Бога някоя нечиста мисъл. После трябва да го обичаш със сърцето си и никога да не допущаш никакво лошо желание в сърцето си. И после да го обичаш със всичката си сила, че никога да не допущаш една постъпка, която не е по Неговата воля. Ако рисуваш, да знаеш, че за Него рисуваш.
към беседата >>
Аз я наричам Евера.
Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха. И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той? Той е много умен човек. И след като беше толкова учен, туриха го на служба. И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.“ И първият ученик се наричаше Ева.
Аз я наричам Евера.
Това е наука за познаване на живота. Да се познае и да се приложи живота. Сега, ако хвана да ви разправям, ще се отвлечем от главната цел, която имам предвид. Сега аз не искам да се натрупате с непотребни работи. Например, вие често се питате, защо са страданията в света?
към беседата >>
И най-идеалното да обичаш Бога.
Сега мисълта, която искам да ви оставя е следната: Трябва да бъдете абсолютно безкористни във вашата любов. Законът е този: Да обичаш другите както себе си.
И най-идеалното да обичаш Бога.
Ти не можеш да обичаш Бога, ако не го обичаш с ума си; всичките ти мисли да бъдат така чисти, че никога да не допущаш в себе си за Бога някоя нечиста мисъл. После трябва да го обичаш със сърцето си и никога да не допущаш никакво лошо желание в сърцето си. И после да го обичаш със всичката си сила, че никога да не допущаш една постъпка, която не е по Неговата воля. Ако рисуваш, да знаеш, че за Него рисуваш. Да рисуваш както на нещата.
към беседата >>
Това е наука за познаване на живота.
И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той? Той е много умен човек. И след като беше толкова учен, туриха го на служба. И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.“ И първият ученик се наричаше Ева. Аз я наричам Евера.
Това е наука за познаване на живота.
Да се познае и да се приложи живота. Сега, ако хвана да ви разправям, ще се отвлечем от главната цел, която имам предвид. Сега аз не искам да се натрупате с непотребни работи. Например, вие често се питате, защо са страданията в света? Казвам: Страданията, това са корените на живота.
към беседата >>
Ти не можеш да обичаш Бога, ако не го обичаш с ума си; всичките ти мисли да бъдат така чисти, че никога да не допущаш в себе си за Бога някоя нечиста мисъл.
Сега мисълта, която искам да ви оставя е следната: Трябва да бъдете абсолютно безкористни във вашата любов. Законът е този: Да обичаш другите както себе си. И най-идеалното да обичаш Бога.
Ти не можеш да обичаш Бога, ако не го обичаш с ума си; всичките ти мисли да бъдат така чисти, че никога да не допущаш в себе си за Бога някоя нечиста мисъл.
После трябва да го обичаш със сърцето си и никога да не допущаш никакво лошо желание в сърцето си. И после да го обичаш със всичката си сила, че никога да не допущаш една постъпка, която не е по Неговата воля. Ако рисуваш, да знаеш, че за Него рисуваш. Да рисуваш както на нещата. Че и в най-лошите хора има нещо много хубаво.
към беседата >>
Да се познае и да се приложи живота.
Той е много умен човек. И след като беше толкова учен, туриха го на служба. И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.“ И първият ученик се наричаше Ева. Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на живота.
Да се познае и да се приложи живота.
Сега, ако хвана да ви разправям, ще се отвлечем от главната цел, която имам предвид. Сега аз не искам да се натрупате с непотребни работи. Например, вие често се питате, защо са страданията в света? Казвам: Страданията, това са корените на живота. Защо са радостите?
към беседата >>
После трябва да го обичаш със сърцето си и никога да не допущаш никакво лошо желание в сърцето си.
Сега мисълта, която искам да ви оставя е следната: Трябва да бъдете абсолютно безкористни във вашата любов. Законът е този: Да обичаш другите както себе си. И най-идеалното да обичаш Бога. Ти не можеш да обичаш Бога, ако не го обичаш с ума си; всичките ти мисли да бъдат така чисти, че никога да не допущаш в себе си за Бога някоя нечиста мисъл.
После трябва да го обичаш със сърцето си и никога да не допущаш никакво лошо желание в сърцето си.
И после да го обичаш със всичката си сила, че никога да не допущаш една постъпка, която не е по Неговата воля. Ако рисуваш, да знаеш, че за Него рисуваш. Да рисуваш както на нещата. Че и в най-лошите хора има нещо много хубаво. Много пъти добрите хора турят злото като една предпазителна мярка отвън.
към беседата >>
Сега, ако хвана да ви разправям, ще се отвлечем от главната цел, която имам предвид.
И след като беше толкова учен, туриха го на служба. И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.“ И първият ученик се наричаше Ева. Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на живота. Да се познае и да се приложи живота.
Сега, ако хвана да ви разправям, ще се отвлечем от главната цел, която имам предвид.
Сега аз не искам да се натрупате с непотребни работи. Например, вие често се питате, защо са страданията в света? Казвам: Страданията, това са корените на живота. Защо са радостите? Радостите са клонищата на живота.
към беседата >>
И после да го обичаш със всичката си сила, че никога да не допущаш една постъпка, която не е по Неговата воля.
Сега мисълта, която искам да ви оставя е следната: Трябва да бъдете абсолютно безкористни във вашата любов. Законът е този: Да обичаш другите както себе си. И най-идеалното да обичаш Бога. Ти не можеш да обичаш Бога, ако не го обичаш с ума си; всичките ти мисли да бъдат така чисти, че никога да не допущаш в себе си за Бога някоя нечиста мисъл. После трябва да го обичаш със сърцето си и никога да не допущаш никакво лошо желание в сърцето си.
И после да го обичаш със всичката си сила, че никога да не допущаш една постъпка, която не е по Неговата воля.
Ако рисуваш, да знаеш, че за Него рисуваш. Да рисуваш както на нещата. Че и в най-лошите хора има нещо много хубаво. Много пъти добрите хора турят злото като една предпазителна мярка отвън. Те са добри хора, но слагат злото като предпазителна мярка за доброто.
към беседата >>
Сега аз не искам да се натрупате с непотребни работи.
И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.“ И първият ученик се наричаше Ева. Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на живота. Да се познае и да се приложи живота. Сега, ако хвана да ви разправям, ще се отвлечем от главната цел, която имам предвид.
Сега аз не искам да се натрупате с непотребни работи.
Например, вие често се питате, защо са страданията в света? Казвам: Страданията, това са корените на живота. Защо са радостите? Радостите са клонищата на живота. Сега ако вие нямате тези корени и ако нямате клонищата, върху вас не могат да израснат листата и пъпките на живота.
към беседата >>
Ако рисуваш, да знаеш, че за Него рисуваш.
Законът е този: Да обичаш другите както себе си. И най-идеалното да обичаш Бога. Ти не можеш да обичаш Бога, ако не го обичаш с ума си; всичките ти мисли да бъдат така чисти, че никога да не допущаш в себе си за Бога някоя нечиста мисъл. После трябва да го обичаш със сърцето си и никога да не допущаш никакво лошо желание в сърцето си. И после да го обичаш със всичката си сила, че никога да не допущаш една постъпка, която не е по Неговата воля.
Ако рисуваш, да знаеш, че за Него рисуваш.
Да рисуваш както на нещата. Че и в най-лошите хора има нещо много хубаво. Много пъти добрите хора турят злото като една предпазителна мярка отвън. Те са добри хора, но слагат злото като предпазителна мярка за доброто. А много лоши хора турят доброто отвън, за да постигнат своите намерения отвътре.
към беседата >>
Например, вие често се питате, защо са страданията в света?
Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на живота. Да се познае и да се приложи живота. Сега, ако хвана да ви разправям, ще се отвлечем от главната цел, която имам предвид. Сега аз не искам да се натрупате с непотребни работи.
Например, вие често се питате, защо са страданията в света?
Казвам: Страданията, това са корените на живота. Защо са радостите? Радостите са клонищата на живота. Сега ако вие нямате тези корени и ако нямате клонищата, върху вас не могат да израснат листата и пъпките на живота. И плод не може да даде това растение.
към беседата >>
НАГОРЕ