НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1921
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1921
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да благодарим
,
ООК
, София, 25.11.1942г.,
Тя тълкува: „Види се разбра, че двете яйца пукнаха, пък няма какво да скача“.
Веднага изскочих из къщи. Той стана, погледна, погледна, разбра работата, поусмихна се и пак легна. Аз тамън отивам да извадя яйцата, казва: „Марче, какво правиш? Извади ги“. За пръв път го видях“.
Тя тълкува: „Види се разбра, че двете яйца пукнаха, пък няма какво да скача“.
Ако нас едно яйце ни смущава, какво търпение имаме? Сега идат някои, оплакват се. Аз бих желал никакви оплаквания да няма. Който иска да се оплаква, да коригира нещата. Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска.
към беседата >>
Тепърва има хората да се запознават с тия слуги.
Ако не може да прочете, няма да може да разбере каква е тази Истина. Или от моите уши, ако не може да прочете, каква е Мъдростта, знанието, Божественото знание, защо са тия уши? Ако на носа ми не може да определи тази интелигентност, разумността, която оценява нещата, или ако в устата не може да оцени Любовта, защото то още не е човешката душа. Устата е слуга на човека, очите са слуги на човека, ушите са слуги, ръцете са слуги. Най-първо ще се запознаеш със слугите на душата, после с душата.
Тепърва има хората да се запознават с тия слуги.
Като идеш някъде ти не можеш да отделиш слугите, не можеш да отделиш ръката, крака, окото. Разумните най-първо ще влязат да се запознаят с твоите слуги – очите, устата, носа и т.н. След туй ще се препоръча твоята душа. В оня свят като идете или в разумния Божествен свят, зависи как ще ви посрещнат. Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро.
към беседата >>
Ако нас едно яйце ни смущава, какво търпение имаме?
Той стана, погледна, погледна, разбра работата, поусмихна се и пак легна. Аз тамън отивам да извадя яйцата, казва: „Марче, какво правиш? Извади ги“. За пръв път го видях“. Тя тълкува: „Види се разбра, че двете яйца пукнаха, пък няма какво да скача“.
Ако нас едно яйце ни смущава, какво търпение имаме?
Сега идат някои, оплакват се. Аз бих желал никакви оплаквания да няма. Който иска да се оплаква, да коригира нещата. Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска. Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е.
към беседата >>
Като идеш някъде ти не можеш да отделиш слугите, не можеш да отделиш ръката, крака, окото.
Или от моите уши, ако не може да прочете, каква е Мъдростта, знанието, Божественото знание, защо са тия уши? Ако на носа ми не може да определи тази интелигентност, разумността, която оценява нещата, или ако в устата не може да оцени Любовта, защото то още не е човешката душа. Устата е слуга на човека, очите са слуги на човека, ушите са слуги, ръцете са слуги. Най-първо ще се запознаеш със слугите на душата, после с душата. Тепърва има хората да се запознават с тия слуги.
Като идеш някъде ти не можеш да отделиш слугите, не можеш да отделиш ръката, крака, окото.
Разумните най-първо ще влязат да се запознаят с твоите слуги – очите, устата, носа и т.н. След туй ще се препоръча твоята душа. В оня свят като идете или в разумния Божествен свят, зависи как ще ви посрещнат. Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро. Те са всичките там.
към беседата >>
Сега идат някои, оплакват се.
Аз тамън отивам да извадя яйцата, казва: „Марче, какво правиш? Извади ги“. За пръв път го видях“. Тя тълкува: „Види се разбра, че двете яйца пукнаха, пък няма какво да скача“. Ако нас едно яйце ни смущава, какво търпение имаме?
Сега идат някои, оплакват се.
Аз бих желал никакви оплаквания да няма. Който иска да се оплаква, да коригира нещата. Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска. Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е. Направиш прегрешение.
към беседата >>
Разумните най-първо ще влязат да се запознаят с твоите слуги – очите, устата, носа и т.н.
Ако на носа ми не може да определи тази интелигентност, разумността, която оценява нещата, или ако в устата не може да оцени Любовта, защото то още не е човешката душа. Устата е слуга на човека, очите са слуги на човека, ушите са слуги, ръцете са слуги. Най-първо ще се запознаеш със слугите на душата, после с душата. Тепърва има хората да се запознават с тия слуги. Като идеш някъде ти не можеш да отделиш слугите, не можеш да отделиш ръката, крака, окото.
Разумните най-първо ще влязат да се запознаят с твоите слуги – очите, устата, носа и т.н.
След туй ще се препоръча твоята душа. В оня свят като идете или в разумния Божествен свят, зависи как ще ви посрещнат. Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро. Те са всичките там. Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат.
към беседата >>
Аз бих желал никакви оплаквания да няма.
Извади ги“. За пръв път го видях“. Тя тълкува: „Види се разбра, че двете яйца пукнаха, пък няма какво да скача“. Ако нас едно яйце ни смущава, какво търпение имаме? Сега идат някои, оплакват се.
Аз бих желал никакви оплаквания да няма.
Който иска да се оплаква, да коригира нещата. Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска. Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е. Направиш прегрешение. Знаете на колко прегрешения Господ отговаря?
към беседата >>
След туй ще се препоръча твоята душа.
Устата е слуга на човека, очите са слуги на човека, ушите са слуги, ръцете са слуги. Най-първо ще се запознаеш със слугите на душата, после с душата. Тепърва има хората да се запознават с тия слуги. Като идеш някъде ти не можеш да отделиш слугите, не можеш да отделиш ръката, крака, окото. Разумните най-първо ще влязат да се запознаят с твоите слуги – очите, устата, носа и т.н.
След туй ще се препоръча твоята душа.
В оня свят като идете или в разумния Божествен свят, зависи как ще ви посрещнат. Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро. Те са всичките там. Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат. Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат?
към беседата >>
Който иска да се оплаква, да коригира нещата.
За пръв път го видях“. Тя тълкува: „Види се разбра, че двете яйца пукнаха, пък няма какво да скача“. Ако нас едно яйце ни смущава, какво търпение имаме? Сега идат някои, оплакват се. Аз бих желал никакви оплаквания да няма.
Който иска да се оплаква, да коригира нещата.
Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска. Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е. Направиш прегрешение. Знаете на колко прегрешения Господ отговаря? На 9 999 прегрешения иде 1 плесница.
към беседата >>
В оня свят като идете или в разумния Божествен свят, зависи как ще ви посрещнат.
Най-първо ще се запознаеш със слугите на душата, после с душата. Тепърва има хората да се запознават с тия слуги. Като идеш някъде ти не можеш да отделиш слугите, не можеш да отделиш ръката, крака, окото. Разумните най-първо ще влязат да се запознаят с твоите слуги – очите, устата, носа и т.н. След туй ще се препоръча твоята душа.
В оня свят като идете или в разумния Божествен свят, зависи как ще ви посрещнат.
Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро. Те са всичките там. Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат. Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат? “ На които вие сте направили Добро.
към беседата >>
Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска.
Тя тълкува: „Види се разбра, че двете яйца пукнаха, пък няма какво да скача“. Ако нас едно яйце ни смущава, какво търпение имаме? Сега идат някои, оплакват се. Аз бих желал никакви оплаквания да няма. Който иска да се оплаква, да коригира нещата.
Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска.
Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е. Направиш прегрешение. Знаете на колко прегрешения Господ отговаря? На 9 999 прегрешения иде 1 плесница. 9999 погрешки на колко време може да ги направиш?
към беседата >>
Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро.
Тепърва има хората да се запознават с тия слуги. Като идеш някъде ти не можеш да отделиш слугите, не можеш да отделиш ръката, крака, окото. Разумните най-първо ще влязат да се запознаят с твоите слуги – очите, устата, носа и т.н. След туй ще се препоръча твоята душа. В оня свят като идете или в разумния Божествен свят, зависи как ще ви посрещнат.
Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро.
Те са всичките там. Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат. Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат? “ На които вие сте направили Добро. Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро.
към беседата >>
Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е.
Ако нас едно яйце ни смущава, какво търпение имаме? Сега идат някои, оплакват се. Аз бих желал никакви оплаквания да няма. Който иска да се оплаква, да коригира нещата. Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска.
Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е.
Направиш прегрешение. Знаете на колко прегрешения Господ отговаря? На 9 999 прегрешения иде 1 плесница. 9999 погрешки на колко време може да ги направиш? Казва: „Оправете това“.
към беседата >>
Те са всичките там.
Като идеш някъде ти не можеш да отделиш слугите, не можеш да отделиш ръката, крака, окото. Разумните най-първо ще влязат да се запознаят с твоите слуги – очите, устата, носа и т.н. След туй ще се препоръча твоята душа. В оня свят като идете или в разумния Божествен свят, зависи как ще ви посрещнат. Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро.
Те са всичките там.
Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат. Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат? “ На които вие сте направили Добро. Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро. Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат.
към беседата >>
Направиш прегрешение.
Сега идат някои, оплакват се. Аз бих желал никакви оплаквания да няма. Който иска да се оплаква, да коригира нещата. Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска. Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е.
Направиш прегрешение.
Знаете на колко прегрешения Господ отговаря? На 9 999 прегрешения иде 1 плесница. 9999 погрешки на колко време може да ги направиш? Казва: „Оправете това“. Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите.
към беседата >>
Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат.
Разумните най-първо ще влязат да се запознаят с твоите слуги – очите, устата, носа и т.н. След туй ще се препоръча твоята душа. В оня свят като идете или в разумния Божествен свят, зависи как ще ви посрещнат. Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро. Те са всичките там.
Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат.
Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат? “ На които вие сте направили Добро. Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро. Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат. Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие.
към беседата >>
Знаете на колко прегрешения Господ отговаря?
Аз бих желал никакви оплаквания да няма. Който иска да се оплаква, да коригира нещата. Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска. Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е. Направиш прегрешение.
Знаете на колко прегрешения Господ отговаря?
На 9 999 прегрешения иде 1 плесница. 9999 погрешки на колко време може да ги направиш? Казва: „Оправете това“. Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите. Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата.
към беседата >>
Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат?
След туй ще се препоръча твоята душа. В оня свят като идете или в разумния Божествен свят, зависи как ще ви посрещнат. Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро. Те са всичките там. Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат.
Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат?
“ На които вие сте направили Добро. Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро. Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат. Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие. Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион.
към беседата >>
На 9 999 прегрешения иде 1 плесница.
Който иска да се оплаква, да коригира нещата. Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска. Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е. Направиш прегрешение. Знаете на колко прегрешения Господ отговаря?
На 9 999 прегрешения иде 1 плесница.
9999 погрешки на колко време може да ги направиш? Казва: „Оправете това“. Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите. Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата. Какво ти коства да си изправиш главата?
към беседата >>
“ На които вие сте направили Добро.
В оня свят като идете или в разумния Божествен свят, зависи как ще ви посрещнат. Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро. Те са всичките там. Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат. Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат?
“ На които вие сте направили Добро.
Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро. Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат. Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие. Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион. Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш.
към беседата >>
9999 погрешки на колко време може да ги направиш?
Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска. Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е. Направиш прегрешение. Знаете на колко прегрешения Господ отговаря? На 9 999 прегрешения иде 1 плесница.
9999 погрешки на колко време може да ги направиш?
Казва: „Оправете това“. Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите. Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата. Какво ти коства да си изправиш главата? (Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче.
към беседата >>
Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро.
Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро. Те са всичките там. Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат. Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат? “ На които вие сте направили Добро.
Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро.
Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат. Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие. Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион. Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш. Какво ти коства тоя милион?
към беседата >>
Казва: „Оправете това“.
Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е. Направиш прегрешение. Знаете на колко прегрешения Господ отговаря? На 9 999 прегрешения иде 1 плесница. 9999 погрешки на колко време може да ги направиш?
Казва: „Оправете това“.
Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите. Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата. Какво ти коства да си изправиш главата? (Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче. То от години иска голямо да стане.
към беседата >>
Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат.
Те са всичките там. Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат. Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат? “ На които вие сте направили Добро. Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро.
Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат.
Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие. Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион. Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш. Какво ти коства тоя милион? Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот.
към беседата >>
Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите.
Направиш прегрешение. Знаете на колко прегрешения Господ отговаря? На 9 999 прегрешения иде 1 плесница. 9999 погрешки на колко време може да ги направиш? Казва: „Оправете това“.
Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите.
Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата. Какво ти коства да си изправиш главата? (Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче. То от години иска голямо да стане. Кой как мине, то си пее и сърцето си лее.
към беседата >>
Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие.
Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат. Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат? “ На които вие сте направили Добро. Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро. Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат.
Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие.
Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион. Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш. Какво ти коства тоя милион? Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот. Дойде време, че 40 милиона не стигат за един обяд.
към беседата >>
Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата.
Знаете на колко прегрешения Господ отговаря? На 9 999 прегрешения иде 1 плесница. 9999 погрешки на колко време може да ги направиш? Казва: „Оправете това“. Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите.
Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата.
Какво ти коства да си изправиш главата? (Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче. То от години иска голямо да стане. Кой как мине, то си пее и сърцето си лее. Тук няма като мене друго изворче.
към беседата >>
Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион.
Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат? “ На които вие сте направили Добро. Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро. Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат. Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие.
Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион.
Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш. Какво ти коства тоя милион? Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот. Дойде време, че 40 милиона не стигат за един обяд. Четиридесет и пет милиарда трябваха за един хубав германски обяд.
към беседата >>
Какво ти коства да си изправиш главата?
На 9 999 прегрешения иде 1 плесница. 9999 погрешки на колко време може да ги направиш? Казва: „Оправете това“. Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите. Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата.
Какво ти коства да си изправиш главата?
(Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче. То от години иска голямо да стане. Кой как мине, то си пее и сърцето си лее. Тук няма като мене друго изворче. От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате.
към беседата >>
Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш.
“ На които вие сте направили Добро. Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро. Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат. Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие. Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион.
Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш.
Какво ти коства тоя милион? Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот. Дойде време, че 40 милиона не стигат за един обяд. Четиридесет и пет милиарда трябваха за един хубав германски обяд. Видяха, че то е невъзможно, непонятно нещо е, 45 милиарда.
към беседата >>
(Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче.
9999 погрешки на колко време може да ги направиш? Казва: „Оправете това“. Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите. Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата. Какво ти коства да си изправиш главата?
(Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче.
То от години иска голямо да стане. Кой как мине, то си пее и сърцето си лее. Тук няма като мене друго изворче. От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате. Светът е пълен с чудесии, с богатства.
към беседата >>
Какво ти коства тоя милион?
Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро. Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат. Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие. Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион. Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш.
Какво ти коства тоя милион?
Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот. Дойде време, че 40 милиона не стигат за един обяд. Четиридесет и пет милиарда трябваха за един хубав германски обяд. Видяха, че то е невъзможно, непонятно нещо е, 45 милиарда. Колко години ще ти вземе да ги прочетеш?
към беседата >>
То от години иска голямо да стане.
Казва: „Оправете това“. Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите. Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата. Какво ти коства да си изправиш главата? (Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче.
То от години иска голямо да стане.
Кой как мине, то си пее и сърцето си лее. Тук няма като мене друго изворче. От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате. Светът е пълен с чудесии, с богатства. Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи.
към беседата >>
Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот.
Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат. Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие. Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион. Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш. Какво ти коства тоя милион?
Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот.
Дойде време, че 40 милиона не стигат за един обяд. Четиридесет и пет милиарда трябваха за един хубав германски обяд. Видяха, че то е невъзможно, непонятно нещо е, 45 милиарда. Колко години ще ти вземе да ги прочетеш? Колко време ще ти трябва да прочетеш 45 милиарда за яденето?
към беседата >>
Кой как мине, то си пее и сърцето си лее.
Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите. Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата. Какво ти коства да си изправиш главата? (Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче. То от години иска голямо да стане.
Кой как мине, то си пее и сърцето си лее.
Тук няма като мене друго изворче. От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате. Светът е пълен с чудесии, с богатства. Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи. Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред.
към беседата >>
Дойде време, че 40 милиона не стигат за един обяд.
Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие. Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион. Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш. Какво ти коства тоя милион? Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот.
Дойде време, че 40 милиона не стигат за един обяд.
Четиридесет и пет милиарда трябваха за един хубав германски обяд. Видяха, че то е невъзможно, непонятно нещо е, 45 милиарда. Колко години ще ти вземе да ги прочетеш? Колко време ще ти трябва да прочетеш 45 милиарда за яденето?
към беседата >>
Тук няма като мене друго изворче.
Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата. Какво ти коства да си изправиш главата? (Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче. То от години иска голямо да стане. Кой как мине, то си пее и сърцето си лее.
Тук няма като мене друго изворче.
От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате. Светът е пълен с чудесии, с богатства. Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи. Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред. По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание.
към беседата >>
Четиридесет и пет милиарда трябваха за един хубав германски обяд.
Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион. Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш. Какво ти коства тоя милион? Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот. Дойде време, че 40 милиона не стигат за един обяд.
Четиридесет и пет милиарда трябваха за един хубав германски обяд.
Видяха, че то е невъзможно, непонятно нещо е, 45 милиарда. Колко години ще ти вземе да ги прочетеш? Колко време ще ти трябва да прочетеш 45 милиарда за яденето?
към беседата >>
От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате.
Какво ти коства да си изправиш главата? (Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче. То от години иска голямо да стане. Кой как мине, то си пее и сърцето си лее. Тук няма като мене друго изворче.
От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате.
Светът е пълен с чудесии, с богатства. Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи. Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред. По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание. Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път.
към беседата >>
Видяха, че то е невъзможно, непонятно нещо е, 45 милиарда.
Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш. Какво ти коства тоя милион? Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот. Дойде време, че 40 милиона не стигат за един обяд. Четиридесет и пет милиарда трябваха за един хубав германски обяд.
Видяха, че то е невъзможно, непонятно нещо е, 45 милиарда.
Колко години ще ти вземе да ги прочетеш? Колко време ще ти трябва да прочетеш 45 милиарда за яденето?
към беседата >>
Светът е пълен с чудесии, с богатства.
(Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче. То от години иска голямо да стане. Кой как мине, то си пее и сърцето си лее. Тук няма като мене друго изворче. От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате.
Светът е пълен с чудесии, с богатства.
Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи. Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред. По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание. Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път. Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя.
към беседата >>
Колко години ще ти вземе да ги прочетеш?
Какво ти коства тоя милион? Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот. Дойде време, че 40 милиона не стигат за един обяд. Четиридесет и пет милиарда трябваха за един хубав германски обяд. Видяха, че то е невъзможно, непонятно нещо е, 45 милиарда.
Колко години ще ти вземе да ги прочетеш?
Колко време ще ти трябва да прочетеш 45 милиарда за яденето?
към беседата >>
Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи.
То от години иска голямо да стане. Кой как мине, то си пее и сърцето си лее. Тук няма като мене друго изворче. От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате. Светът е пълен с чудесии, с богатства.
Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи.
Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред. По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание. Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път. Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя. Някой път ние сме замислени.
към беседата >>
Колко време ще ти трябва да прочетеш 45 милиарда за яденето?
Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот. Дойде време, че 40 милиона не стигат за един обяд. Четиридесет и пет милиарда трябваха за един хубав германски обяд. Видяха, че то е невъзможно, непонятно нещо е, 45 милиарда. Колко години ще ти вземе да ги прочетеш?
Колко време ще ти трябва да прочетеш 45 милиарда за яденето?
към беседата >>
Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред.
Кой как мине, то си пее и сърцето си лее. Тук няма като мене друго изворче. От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате. Светът е пълен с чудесии, с богатства. Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи.
Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред.
По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание. Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път. Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя. Някой път ние сме замислени. Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“.
към беседата >>
Какъв опит имате.
Какъв опит имате.
На някои от вас по очите чета, че не сте разположени. Казвате: „Остаряхме“. Остаряхте от лакомия. Прегърбихте се и казвате, че тия хора не са добри. Щом те не са добри, ти си човек-мярката.
към беседата >>
По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание.
Тук няма като мене друго изворче. От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате. Светът е пълен с чудесии, с богатства. Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи. Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред.
По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание.
Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път. Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя. Някой път ние сме замислени. Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“. Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести.
към беседата >>
На някои от вас по очите чета, че не сте разположени.
Какъв опит имате.
На някои от вас по очите чета, че не сте разположени.
Казвате: „Остаряхме“. Остаряхте от лакомия. Прегърбихте се и казвате, че тия хора не са добри. Щом те не са добри, ти си човек-мярката. Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях.
към беседата >>
Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път.
От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате. Светът е пълен с чудесии, с богатства. Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи. Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред. По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание.
Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път.
Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя. Някой път ние сме замислени. Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“. Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести. Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout fait“.
към беседата >>
Казвате: „Остаряхме“.
Какъв опит имате. На някои от вас по очите чета, че не сте разположени.
Казвате: „Остаряхме“.
Остаряхте от лакомия. Прегърбихте се и казвате, че тия хора не са добри. Щом те не са добри, ти си човек-мярката. Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях. Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ.
към беседата >>
Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя.
Светът е пълен с чудесии, с богатства. Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи. Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред. По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание. Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път.
Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя.
Някой път ние сме замислени. Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“. Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести. Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout fait“. Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова.
към беседата >>
Остаряхте от лакомия.
Какъв опит имате. На някои от вас по очите чета, че не сте разположени. Казвате: „Остаряхме“.
Остаряхте от лакомия.
Прегърбихте се и казвате, че тия хора не са добри. Щом те не са добри, ти си човек-мярката. Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях. Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ. Ще може ли да четете?
към беседата >>
Някой път ние сме замислени.
Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи. Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред. По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание. Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път. Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя.
Някой път ние сме замислени.
Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“. Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести. Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout fait“. Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова. На френски значи съвсем друго.
към беседата >>
Прегърбихте се и казвате, че тия хора не са добри.
Какъв опит имате. На някои от вас по очите чета, че не сте разположени. Казвате: „Остаряхме“. Остаряхте от лакомия.
Прегърбихте се и казвате, че тия хора не са добри.
Щом те не са добри, ти си човек-мярката. Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях. Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ. Ще може ли да четете? Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете?
към беседата >>
Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“.
Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред. По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание. Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път. Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя. Някой път ние сме замислени.
Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“.
Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести. Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout fait“. Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова. На френски значи съвсем друго. Т-то на френски е много добре написано t.
към беседата >>
Щом те не са добри, ти си човек-мярката.
Какъв опит имате. На някои от вас по очите чета, че не сте разположени. Казвате: „Остаряхме“. Остаряхте от лакомия. Прегърбихте се и казвате, че тия хора не са добри.
Щом те не са добри, ти си човек-мярката.
Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях. Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ. Ще може ли да четете? Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете? И на десет свещи няма да можете да четете.
към беседата >>
Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести.
По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание. Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път. Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя. Някой път ние сме замислени. Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“.
Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести.
Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout fait“. Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова. На френски значи съвсем друго. Т-то на френски е много добре написано t. Мисълта е права.
към беседата >>
Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях.
На някои от вас по очите чета, че не сте разположени. Казвате: „Остаряхме“. Остаряхте от лакомия. Прегърбихте се и казвате, че тия хора не са добри. Щом те не са добри, ти си човек-мярката.
Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях.
Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ. Ще може ли да четете? Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете? И на десет свещи няма да можете да четете. Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете.
към беседата >>
Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout fait“.
Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път. Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя. Някой път ние сме замислени. Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“. Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести.
Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout fait“.
Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова. На френски значи съвсем друго. Т-то на френски е много добре написано t. Мисълта е права. На български се превежда с S.
към беседата >>
Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ.
Казвате: „Остаряхме“. Остаряхте от лакомия. Прегърбихте се и казвате, че тия хора не са добри. Щом те не са добри, ти си човек-мярката. Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях.
Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ.
Ще може ли да четете? Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете? И на десет свещи няма да можете да четете. Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете. Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете.
към беседата >>
Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова.
Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя. Някой път ние сме замислени. Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“. Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести. Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout fait“.
Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова.
На френски значи съвсем друго. Т-то на френски е много добре написано t. Мисълта е права. На български се превежда с S. Една мисъл на Месечината е, която може да се пълни и да се празни.
към беседата >>
Ще може ли да четете?
Остаряхте от лакомия. Прегърбихте се и казвате, че тия хора не са добри. Щом те не са добри, ти си човек-мярката. Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях. Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ.
Ще може ли да четете?
Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете? И на десет свещи няма да можете да четете. Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете. Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете. Някои от вас носите духовни очила.
към беседата >>
На френски значи съвсем друго.
Някой път ние сме замислени. Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“. Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести. Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout fait“. Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова.
На френски значи съвсем друго.
Т-то на френски е много добре написано t. Мисълта е права. На български се превежда с S. Една мисъл на Месечината е, която може да се пълни и да се празни. Друг е законът на S.
към беседата >>
Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете?
Прегърбихте се и казвате, че тия хора не са добри. Щом те не са добри, ти си човек-мярката. Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях. Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ. Ще може ли да четете?
Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете?
И на десет свещи няма да можете да четете. Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете. Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете. Някои от вас носите духовни очила. Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате.
към беседата >>
Т-то на френски е много добре написано t.
Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“. Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести. Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout fait“. Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова. На френски значи съвсем друго.
Т-то на френски е много добре написано t.
Мисълта е права. На български се превежда с S. Една мисъл на Месечината е, която може да се пълни и да се празни. Друг е законът на S. Това S примирява всичките противоречия.
към беседата >>
И на десет свещи няма да можете да четете.
Щом те не са добри, ти си човек-мярката. Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях. Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ. Ще може ли да четете? Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете?
И на десет свещи няма да можете да четете.
Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете. Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете. Някои от вас носите духовни очила. Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате. На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила.
към беседата >>
Мисълта е права.
Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести. Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout fait“. Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова. На френски значи съвсем друго. Т-то на френски е много добре написано t.
Мисълта е права.
На български се превежда с S. Една мисъл на Месечината е, която може да се пълни и да се празни. Друг е законът на S. Това S примирява всичките противоречия.
към беседата >>
Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете.
Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях. Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ. Ще може ли да четете? Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете? И на десет свещи няма да можете да четете.
Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете.
Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете. Някои от вас носите духовни очила. Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате. На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила. Външни очила не трябват на човека.
към беседата >>
На български се превежда с S.
Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout fait“. Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова. На френски значи съвсем друго. Т-то на френски е много добре написано t. Мисълта е права.
На български се превежда с S.
Една мисъл на Месечината е, която може да се пълни и да се празни. Друг е законът на S. Това S примирява всичките противоречия.
към беседата >>
Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете.
Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ. Ще може ли да четете? Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете? И на десет свещи няма да можете да четете. Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете.
Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете.
Някои от вас носите духовни очила. Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате. На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила. Външни очила не трябват на човека. Щом ти трябват очила, ти си малко болен.
към беседата >>
Една мисъл на Месечината е, която може да се пълни и да се празни.
Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова. На френски значи съвсем друго. Т-то на френски е много добре написано t. Мисълта е права. На български се превежда с S.
Една мисъл на Месечината е, която може да се пълни и да се празни.
Друг е законът на S. Това S примирява всичките противоречия.
към беседата >>
Някои от вас носите духовни очила.
Ще може ли да четете? Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете? И на десет свещи няма да можете да четете. Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете. Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете.
Някои от вас носите духовни очила.
Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате. На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила. Външни очила не трябват на човека. Щом ти трябват очила, ти си малко болен. Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат.
към беседата >>
Друг е законът на S.
На френски значи съвсем друго. Т-то на френски е много добре написано t. Мисълта е права. На български се превежда с S. Една мисъл на Месечината е, която може да се пълни и да се празни.
Друг е законът на S.
Това S примирява всичките противоречия.
към беседата >>
Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате.
Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете? И на десет свещи няма да можете да четете. Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете. Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете. Някои от вас носите духовни очила.
Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате.
На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила. Външни очила не трябват на човека. Щом ти трябват очила, ти си малко болен. Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат. Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва.
към беседата >>
Това S примирява всичките противоречия.
Т-то на френски е много добре написано t. Мисълта е права. На български се превежда с S. Една мисъл на Месечината е, която може да се пълни и да се празни. Друг е законът на S.
Това S примирява всичките противоречия.
към беседата >>
На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила.
И на десет свещи няма да можете да четете. Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете. Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете. Някои от вас носите духовни очила. Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате.
На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила.
Външни очила не трябват на човека. Щом ти трябват очила, ти си малко болен. Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат. Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва. Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва.
към беседата >>
Същият закон В е връх, Д е долина.
Същият закон В е връх, Д е долина.
Значи примирява противоречията. Ако няма една долина и един връх, противоречията не може да се приближат. Майката събрала млякото и тогава ще даде на детето. Гърдите са долината, която събира млякото. Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината.
към беседата >>
Външни очила не трябват на човека.
Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете. Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете. Някои от вас носите духовни очила. Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате. На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила.
Външни очила не трябват на човека.
Щом ти трябват очила, ти си малко болен. Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат. Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва. Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва. Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание.
към беседата >>
Значи примирява противоречията.
Същият закон В е връх, Д е долина.
Значи примирява противоречията.
Ако няма една долина и един връх, противоречията не може да се приближат. Майката събрала млякото и тогава ще даде на детето. Гърдите са долината, която събира млякото. Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината. Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се.
към беседата >>
Щом ти трябват очила, ти си малко болен.
Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете. Някои от вас носите духовни очила. Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате. На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила. Външни очила не трябват на човека.
Щом ти трябват очила, ти си малко болен.
Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат. Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва. Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва. Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание. Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината.
към беседата >>
Ако няма една долина и един връх, противоречията не може да се приближат.
Същият закон В е връх, Д е долина. Значи примирява противоречията.
Ако няма една долина и един връх, противоречията не може да се приближат.
Майката събрала млякото и тогава ще даде на детето. Гърдите са долината, която събира млякото. Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината. Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се. Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща.
към беседата >>
(Направихме следното упражнение: ръцете успоредно горе над главата.
(Направихме следното упражнение: ръцете успоредно горе над главата.
Сваляне ръцете до над главата и опиране пръстите до темето на главата. Няколко пъти обливане.)
към беседата >>
Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат.
Някои от вас носите духовни очила. Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате. На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила. Външни очила не трябват на човека. Щом ти трябват очила, ти си малко болен.
Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат.
Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва. Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва. Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание. Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината. Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар.
към беседата >>
Майката събрала млякото и тогава ще даде на детето.
Същият закон В е връх, Д е долина. Значи примирява противоречията. Ако няма една долина и един връх, противоречията не може да се приближат.
Майката събрала млякото и тогава ще даде на детето.
Гърдите са долината, която събира млякото. Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината. Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се. Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща. Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка.
към беседата >>
Сваляне ръцете до над главата и опиране пръстите до темето на главата.
(Направихме следното упражнение: ръцете успоредно горе над главата.
Сваляне ръцете до над главата и опиране пръстите до темето на главата.
Няколко пъти обливане.)
към беседата >>
Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва.
Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате. На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила. Външни очила не трябват на човека. Щом ти трябват очила, ти си малко болен. Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат.
Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва.
Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва. Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание. Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината. Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар. В една кратуна имало турена захар.
към беседата >>
Гърдите са долината, която събира млякото.
Същият закон В е връх, Д е долина. Значи примирява противоречията. Ако няма една долина и един връх, противоречията не може да се приближат. Майката събрала млякото и тогава ще даде на детето.
Гърдите са долината, която събира млякото.
Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината. Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се. Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща. Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка. В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна.
към беседата >>
Няколко пъти обливане.)
(Направихме следното упражнение: ръцете успоредно горе над главата. Сваляне ръцете до над главата и опиране пръстите до темето на главата.
Няколко пъти обливане.)
към беседата >>
Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва.
На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила. Външни очила не трябват на човека. Щом ти трябват очила, ти си малко болен. Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат. Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва.
Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва.
Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание. Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината. Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар. В една кратуна имало турена захар. То бръкне, извади по една бучка.
към беседата >>
Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината.
Същият закон В е връх, Д е долина. Значи примирява противоречията. Ако няма една долина и един връх, противоречията не може да се приближат. Майката събрала млякото и тогава ще даде на детето. Гърдите са долината, която събира млякото.
Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината.
Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се. Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща. Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка. В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна. Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия.
към беседата >>
Има някои неща, които са интересни и важни за човека.
Има някои неща, които са интересни и важни за човека.
Ръцете му показват до каква степен в Божествената Правда е достигнал. Ръцете са написана книга, доколко знание е добил в Правдата. Краката показват, в Доброто колко знание е добил, добродетелите, които е добил. Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства. Ушите показват колко знание е добил.
към беседата >>
Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание.
Външни очила не трябват на човека. Щом ти трябват очила, ти си малко болен. Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат. Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва. Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва.
Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание.
Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината. Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар. В една кратуна имало турена захар. То бръкне, извади по една бучка. То вземало така и не казвало кой взема от захарта.
към беседата >>
Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се.
Значи примирява противоречията. Ако няма една долина и един връх, противоречията не може да се приближат. Майката събрала млякото и тогава ще даде на детето. Гърдите са долината, която събира млякото. Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината.
Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се.
Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща. Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка. В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна. Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия. Той е невидим.
към беседата >>
Ръцете му показват до каква степен в Божествената Правда е достигнал.
Има някои неща, които са интересни и важни за човека.
Ръцете му показват до каква степен в Божествената Правда е достигнал.
Ръцете са написана книга, доколко знание е добил в Правдата. Краката показват, в Доброто колко знание е добил, добродетелите, които е добил. Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства. Ушите показват колко знание е добил. Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието.
към беседата >>
Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината.
Щом ти трябват очила, ти си малко болен. Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат. Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва. Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва. Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание.
Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината.
Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар. В една кратуна имало турена захар. То бръкне, извади по една бучка. То вземало така и не казвало кой взема от захарта. Питат: „Кой взе захарта?
към беседата >>
Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща.
Ако няма една долина и един връх, противоречията не може да се приближат. Майката събрала млякото и тогава ще даде на детето. Гърдите са долината, която събира млякото. Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината. Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се.
Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща.
Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка. В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна. Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия. Той е невидим. Благодарение на този принцип светлината е неизвестна.
към беседата >>
Ръцете са написана книга, доколко знание е добил в Правдата.
Има някои неща, които са интересни и важни за човека. Ръцете му показват до каква степен в Божествената Правда е достигнал.
Ръцете са написана книга, доколко знание е добил в Правдата.
Краката показват, в Доброто колко знание е добил, добродетелите, които е добил. Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства. Ушите показват колко знание е добил. Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието. Очите му показват каква степен от Истината е добил.
към беседата >>
Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар.
Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат. Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва. Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва. Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание. Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината.
Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар.
В една кратуна имало турена захар. То бръкне, извади по една бучка. То вземало така и не казвало кой взема от захарта. Питат: „Кой взе захарта? “ То мълчи.
към беседата >>
Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка.
Майката събрала млякото и тогава ще даде на детето. Гърдите са долината, която събира млякото. Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината. Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се. Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща.
Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка.
В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна. Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия. Той е невидим. Благодарение на този принцип светлината е неизвестна. В нас Божественият потик е неузнаваем.
към беседата >>
Краката показват, в Доброто колко знание е добил, добродетелите, които е добил.
Има някои неща, които са интересни и важни за човека. Ръцете му показват до каква степен в Божествената Правда е достигнал. Ръцете са написана книга, доколко знание е добил в Правдата.
Краката показват, в Доброто колко знание е добил, добродетелите, които е добил.
Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства. Ушите показват колко знание е добил. Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието. Очите му показват каква степен от Истината е добил. Очите показват доколко човек е свободен.
към беседата >>
В една кратуна имало турена захар.
Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва. Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва. Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание. Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината. Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар.
В една кратуна имало турена захар.
То бръкне, извади по една бучка. То вземало така и не казвало кой взема от захарта. Питат: „Кой взе захарта? “ То мълчи. Майката искала да знае кой взема бучките захар.
към беседата >>
В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна.
Гърдите са долината, която събира млякото. Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината. Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се. Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща. Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка.
В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна.
Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия. Той е невидим. Благодарение на този принцип светлината е неизвестна. В нас Божественият потик е неузнаваем. В нас Божественото е, което ни потиква.
към беседата >>
Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства.
Има някои неща, които са интересни и важни за човека. Ръцете му показват до каква степен в Божествената Правда е достигнал. Ръцете са написана книга, доколко знание е добил в Правдата. Краката показват, в Доброто колко знание е добил, добродетелите, които е добил.
Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства.
Ушите показват колко знание е добил. Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието. Очите му показват каква степен от Истината е добил. Очите показват доколко човек е свободен. Щом гледа към земята повече, не е свободен.
към беседата >>
То бръкне, извади по една бучка.
Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва. Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание. Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината. Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар. В една кратуна имало турена захар.
То бръкне, извади по една бучка.
То вземало така и не казвало кой взема от захарта. Питат: „Кой взе захарта? “ То мълчи. Майката искала да знае кой взема бучките захар. Един ден турила вътре в кратуната раци.
към беседата >>
Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия.
Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината. Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се. Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща. Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка. В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна.
Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия.
Той е невидим. Благодарение на този принцип светлината е неизвестна. В нас Божественият потик е неузнаваем. В нас Божественото е, което ни потиква. Доброто, което направиш, то е светлината.
към беседата >>
Ушите показват колко знание е добил.
Има някои неща, които са интересни и важни за човека. Ръцете му показват до каква степен в Божествената Правда е достигнал. Ръцете са написана книга, доколко знание е добил в Правдата. Краката показват, в Доброто колко знание е добил, добродетелите, които е добил. Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства.
Ушите показват колко знание е добил.
Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието. Очите му показват каква степен от Истината е добил. Очите показват доколко човек е свободен. Щом гледа към земята повече, не е свободен. Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира.
към беседата >>
То вземало така и не казвало кой взема от захарта.
Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание. Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината. Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар. В една кратуна имало турена захар. То бръкне, извади по една бучка.
То вземало така и не казвало кой взема от захарта.
Питат: „Кой взе захарта? “ То мълчи. Майката искала да знае кой взема бучките захар. Един ден турила вътре в кратуната раци. Като бръква детето, хваща го един рак за ръката.
към беседата >>
Той е невидим.
Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се. Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща. Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка. В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна. Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия.
Той е невидим.
Благодарение на този принцип светлината е неизвестна. В нас Божественият потик е неузнаваем. В нас Божественото е, което ни потиква. Доброто, което направиш, то е светлината. Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик.
към беседата >>
Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието.
Ръцете му показват до каква степен в Божествената Правда е достигнал. Ръцете са написана книга, доколко знание е добил в Правдата. Краката показват, в Доброто колко знание е добил, добродетелите, които е добил. Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства. Ушите показват колко знание е добил.
Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието.
Очите му показват каква степен от Истината е добил. Очите показват доколко човек е свободен. Щом гледа към земята повече, не е свободен. Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира. Истина значи свобода.
към беседата >>
Питат: „Кой взе захарта?
Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината. Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар. В една кратуна имало турена захар. То бръкне, извади по една бучка. То вземало така и не казвало кой взема от захарта.
Питат: „Кой взе захарта?
“ То мълчи. Майката искала да знае кой взема бучките захар. Един ден турила вътре в кратуната раци. Като бръква детето, хваща го един рак за ръката. То виква и носи кратуната на ръката си.
към беседата >>
Благодарение на този принцип светлината е неизвестна.
Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща. Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка. В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна. Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия. Той е невидим.
Благодарение на този принцип светлината е неизвестна.
В нас Божественият потик е неузнаваем. В нас Божественото е, което ни потиква. Доброто, което направиш, то е светлината. Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик. Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи.
към беседата >>
Очите му показват каква степен от Истината е добил.
Ръцете са написана книга, доколко знание е добил в Правдата. Краката показват, в Доброто колко знание е добил, добродетелите, които е добил. Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства. Ушите показват колко знание е добил. Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието.
Очите му показват каква степен от Истината е добил.
Очите показват доколко човек е свободен. Щом гледа към земята повече, не е свободен. Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира. Истина значи свобода. Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш.
към беседата >>
“ То мълчи.
Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар. В една кратуна имало турена захар. То бръкне, извади по една бучка. То вземало така и не казвало кой взема от захарта. Питат: „Кой взе захарта?
“ То мълчи.
Майката искала да знае кой взема бучките захар. Един ден турила вътре в кратуната раци. Като бръква детето, хваща го един рак за ръката. То виква и носи кратуната на ръката си. Казва: „Ракът ме хвана“.
към беседата >>
В нас Божественият потик е неузнаваем.
Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка. В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна. Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия. Той е невидим. Благодарение на този принцип светлината е неизвестна.
В нас Божественият потик е неузнаваем.
В нас Божественото е, което ни потиква. Доброто, което направиш, то е светлината. Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик. Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи. Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута.
към беседата >>
Очите показват доколко човек е свободен.
Краката показват, в Доброто колко знание е добил, добродетелите, които е добил. Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства. Ушите показват колко знание е добил. Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието. Очите му показват каква степен от Истината е добил.
Очите показват доколко човек е свободен.
Щом гледа към земята повече, не е свободен. Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира. Истина значи свобода. Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш. Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен.
към беседата >>
Майката искала да знае кой взема бучките захар.
В една кратуна имало турена захар. То бръкне, извади по една бучка. То вземало така и не казвало кой взема от захарта. Питат: „Кой взе захарта? “ То мълчи.
Майката искала да знае кой взема бучките захар.
Един ден турила вътре в кратуната раци. Като бръква детето, хваща го един рак за ръката. То виква и носи кратуната на ръката си. Казва: „Ракът ме хвана“. Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“.
към беседата >>
В нас Божественото е, което ни потиква.
В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна. Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия. Той е невидим. Благодарение на този принцип светлината е неизвестна. В нас Божественият потик е неузнаваем.
В нас Божественото е, което ни потиква.
Доброто, което направиш, то е светлината. Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик. Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи. Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута. Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много.
към беседата >>
Щом гледа към земята повече, не е свободен.
Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства. Ушите показват колко знание е добил. Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието. Очите му показват каква степен от Истината е добил. Очите показват доколко човек е свободен.
Щом гледа към земята повече, не е свободен.
Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира. Истина значи свобода. Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш. Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен. Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен.
към беседата >>
Един ден турила вътре в кратуната раци.
То бръкне, извади по една бучка. То вземало така и не казвало кой взема от захарта. Питат: „Кой взе захарта? “ То мълчи. Майката искала да знае кой взема бучките захар.
Един ден турила вътре в кратуната раци.
Като бръква детето, хваща го един рак за ръката. То виква и носи кратуната на ръката си. Казва: „Ракът ме хвана“. Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“. Пък невъзпитаният рак е детето.
към беседата >>
Доброто, което направиш, то е светлината.
Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия. Той е невидим. Благодарение на този принцип светлината е неизвестна. В нас Божественият потик е неузнаваем. В нас Божественото е, което ни потиква.
Доброто, което направиш, то е светлината.
Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик. Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи. Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута. Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много. Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“.
към беседата >>
Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира.
Ушите показват колко знание е добил. Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието. Очите му показват каква степен от Истината е добил. Очите показват доколко човек е свободен. Щом гледа към земята повече, не е свободен.
Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира.
Истина значи свобода. Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш. Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен. Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен. Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен.
към беседата >>
Като бръква детето, хваща го един рак за ръката.
То вземало така и не казвало кой взема от захарта. Питат: „Кой взе захарта? “ То мълчи. Майката искала да знае кой взема бучките захар. Един ден турила вътре в кратуната раци.
Като бръква детето, хваща го един рак за ръката.
То виква и носи кратуната на ръката си. Казва: „Ракът ме хвана“. Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“. Пък невъзпитаният рак е детето. Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута.
към беседата >>
Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик.
Той е невидим. Благодарение на този принцип светлината е неизвестна. В нас Божественият потик е неузнаваем. В нас Божественото е, което ни потиква. Доброто, което направиш, то е светлината.
Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик.
Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи. Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута. Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много. Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“. – „Защо да му кажа?
към беседата >>
Истина значи свобода.
Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието. Очите му показват каква степен от Истината е добил. Очите показват доколко човек е свободен. Щом гледа към земята повече, не е свободен. Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира.
Истина значи свобода.
Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш. Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен. Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен. Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен. Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен.
към беседата >>
То виква и носи кратуната на ръката си.
Питат: „Кой взе захарта? “ То мълчи. Майката искала да знае кой взема бучките захар. Един ден турила вътре в кратуната раци. Като бръква детето, хваща го един рак за ръката.
То виква и носи кратуната на ръката си.
Казва: „Ракът ме хвана“. Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“. Пък невъзпитаният рак е детето. Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута. По-напред не те ли хващаше?
към беседата >>
Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи.
Благодарение на този принцип светлината е неизвестна. В нас Божественият потик е неузнаваем. В нас Божественото е, което ни потиква. Доброто, което направиш, то е светлината. Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик.
Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи.
Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута. Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много. Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“. – „Защо да му кажа? “ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят?
към беседата >>
Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш.
Очите му показват каква степен от Истината е добил. Очите показват доколко човек е свободен. Щом гледа към земята повече, не е свободен. Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира. Истина значи свобода.
Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш.
Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен. Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен. Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен. Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен. Щом направиш Доброто, ти си свободен.
към беседата >>
Казва: „Ракът ме хвана“.
“ То мълчи. Майката искала да знае кой взема бучките захар. Един ден турила вътре в кратуната раци. Като бръква детето, хваща го един рак за ръката. То виква и носи кратуната на ръката си.
Казва: „Ракът ме хвана“.
Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“. Пък невъзпитаният рак е детето. Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута. По-напред не те ли хващаше? Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак?
към беседата >>
Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута.
В нас Божественият потик е неузнаваем. В нас Божественото е, което ни потиква. Доброто, което направиш, то е светлината. Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик. Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи.
Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута.
Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много. Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“. – „Защо да му кажа? “ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят? “ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“.
към беседата >>
Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен.
Очите показват доколко човек е свободен. Щом гледа към земята повече, не е свободен. Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира. Истина значи свобода. Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш.
Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен.
Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен. Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен. Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен. Щом направиш Доброто, ти си свободен. Злото щом го направиш, не си свободен.
към беседата >>
Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“.
Майката искала да знае кой взема бучките захар. Един ден турила вътре в кратуната раци. Като бръква детето, хваща го един рак за ръката. То виква и носи кратуната на ръката си. Казва: „Ракът ме хвана“.
Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“.
Пък невъзпитаният рак е детето. Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута. По-напред не те ли хващаше? Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак? “ „Не зная“ – казва майката.
към беседата >>
Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много.
В нас Божественото е, което ни потиква. Доброто, което направиш, то е светлината. Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик. Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи. Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута.
Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много.
Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“. – „Защо да му кажа? “ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят? “ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“. Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“.
към беседата >>
Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен.
Щом гледа към земята повече, не е свободен. Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира. Истина значи свобода. Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш. Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен.
Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен.
Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен. Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен. Щом направиш Доброто, ти си свободен. Злото щом го направиш, не си свободен. Него като не го направиш, си свободен.
към беседата >>
Пък невъзпитаният рак е детето.
Един ден турила вътре в кратуната раци. Като бръква детето, хваща го един рак за ръката. То виква и носи кратуната на ръката си. Казва: „Ракът ме хвана“. Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“.
Пък невъзпитаният рак е детето.
Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута. По-напред не те ли хващаше? Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак? “ „Не зная“ – казва майката. Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си.
към беседата >>
Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“.
Доброто, което направиш, то е светлината. Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик. Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи. Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута. Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много.
Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“.
– „Защо да му кажа? “ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят? “ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“. Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“. Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение.
към беседата >>
Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен.
Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира. Истина значи свобода. Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш. Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен. Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен.
Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен.
Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен. Щом направиш Доброто, ти си свободен. Злото щом го направиш, не си свободен. Него като не го направиш, си свободен. Следователно трябва да бъдеш свободен и в злото, и в Доброто.
към беседата >>
Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута.
Като бръква детето, хваща го един рак за ръката. То виква и носи кратуната на ръката си. Казва: „Ракът ме хвана“. Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“. Пък невъзпитаният рак е детето.
Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута.
По-напред не те ли хващаше? Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак? “ „Не зная“ – казва майката. Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си. Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата.
към беседата >>
– „Защо да му кажа?
Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик. Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи. Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута. Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много. Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“.
– „Защо да му кажа?
“ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят? “ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“. Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“. Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение. Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай.
към беседата >>
Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен.
Истина значи свобода. Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш. Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен. Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен. Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен.
Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен.
Щом направиш Доброто, ти си свободен. Злото щом го направиш, не си свободен. Него като не го направиш, си свободен. Следователно трябва да бъдеш свободен и в злото, и в Доброто. Тези работи не ги разбирате.
към беседата >>
По-напред не те ли хващаше?
То виква и носи кратуната на ръката си. Казва: „Ракът ме хвана“. Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“. Пък невъзпитаният рак е детето. Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута.
По-напред не те ли хващаше?
Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак? “ „Не зная“ – казва майката. Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си. Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата. Ние сме за положителните работи.
към беседата >>
“ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят?
Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи. Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута. Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много. Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“. – „Защо да му кажа?
“ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят?
“ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“. Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“. Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение. Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай. Знаете какво нещастие може да ви се случи.
към беседата >>
Щом направиш Доброто, ти си свободен.
Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш. Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен. Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен. Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен. Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен.
Щом направиш Доброто, ти си свободен.
Злото щом го направиш, не си свободен. Него като не го направиш, си свободен. Следователно трябва да бъдеш свободен и в злото, и в Доброто. Тези работи не ги разбирате.
към беседата >>
Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак?
Казва: „Ракът ме хвана“. Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“. Пък невъзпитаният рак е детето. Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута. По-напред не те ли хващаше?
Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак?
“ „Не зная“ – казва майката. Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си. Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата. Ние сме за положителните работи. Любовта трябва да е доброкачествена.
към беседата >>
“ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“.
Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута. Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много. Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“. – „Защо да му кажа? “ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят?
“ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“.
Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“. Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение. Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай. Знаете какво нещастие може да ви се случи. Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане.
към беседата >>
Злото щом го направиш, не си свободен.
Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен. Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен. Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен. Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен. Щом направиш Доброто, ти си свободен.
Злото щом го направиш, не си свободен.
Него като не го направиш, си свободен. Следователно трябва да бъдеш свободен и в злото, и в Доброто. Тези работи не ги разбирате.
към беседата >>
“ „Не зная“ – казва майката.
Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“. Пък невъзпитаният рак е детето. Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута. По-напред не те ли хващаше? Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак?
“ „Не зная“ – казва майката.
Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си. Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата. Ние сме за положителните работи. Любовта трябва да е доброкачествена. Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена.
към беседата >>
Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“.
Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много. Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“. – „Защо да му кажа? “ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят? “ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“.
Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“.
Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение. Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай. Знаете какво нещастие може да ви се случи. Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане. Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли.
към беседата >>
Него като не го направиш, си свободен.
Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен. Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен. Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен. Щом направиш Доброто, ти си свободен. Злото щом го направиш, не си свободен.
Него като не го направиш, си свободен.
Следователно трябва да бъдеш свободен и в злото, и в Доброто. Тези работи не ги разбирате.
към беседата >>
Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си.
Пък невъзпитаният рак е детето. Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута. По-напред не те ли хващаше? Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак? “ „Не зная“ – казва майката.
Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си.
Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата. Ние сме за положителните работи. Любовта трябва да е доброкачествена. Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена. Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена?
към беседата >>
Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение.
Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“. – „Защо да му кажа? “ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят? “ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“. Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“.
Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение.
Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай. Знаете какво нещастие може да ви се случи. Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане. Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли. Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете.
към беседата >>
Следователно трябва да бъдеш свободен и в злото, и в Доброто.
Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен. Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен. Щом направиш Доброто, ти си свободен. Злото щом го направиш, не си свободен. Него като не го направиш, си свободен.
Следователно трябва да бъдеш свободен и в злото, и в Доброто.
Тези работи не ги разбирате.
към беседата >>
Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата.
Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута. По-напред не те ли хващаше? Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак? “ „Не зная“ – казва майката. Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си.
Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата.
Ние сме за положителните работи. Любовта трябва да е доброкачествена. Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена. Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена? Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу.
към беседата >>
Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай.
– „Защо да му кажа? “ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят? “ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“. Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“. Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение.
Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай.
Знаете какво нещастие може да ви се случи. Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане. Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли. Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете. Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето.
към беседата >>
Тези работи не ги разбирате.
Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен. Щом направиш Доброто, ти си свободен. Злото щом го направиш, не си свободен. Него като не го направиш, си свободен. Следователно трябва да бъдеш свободен и в злото, и в Доброто.
Тези работи не ги разбирате.
към беседата >>
Ние сме за положителните работи.
По-напред не те ли хващаше? Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак? “ „Не зная“ – казва майката. Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си. Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата.
Ние сме за положителните работи.
Любовта трябва да е доброкачествена. Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена. Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена? Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу. Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате.
към беседата >>
Знаете какво нещастие може да ви се случи.
“ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят? “ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“. Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“. Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение. Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай.
Знаете какво нещастие може да ви се случи.
Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане. Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли. Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете. Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето. Та казвам: не бързайте, помолете се.
към беседата >>
Вие не знаете да пишете още.
Вие не знаете да пишете още.
Вие мислите, че знаете. Запример да ви дадат да изпеете една песен. Как ще я изпеете? Или да ви дадат един хубав обяд, че да ядете музикално. Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде.
към беседата >>
Любовта трябва да е доброкачествена.
Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак? “ „Не зная“ – казва майката. Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си. Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата. Ние сме за положителните работи.
Любовта трябва да е доброкачествена.
Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена. Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена? Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу. Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате. Любовта лекува, премахва смущенията.
към беседата >>
Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане.
“ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“. Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“. Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение. Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай. Знаете какво нещастие може да ви се случи.
Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане.
Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли. Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете. Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето. Та казвам: не бързайте, помолете се. Ако не се помолите, нещастието ще дойде.
към беседата >>
Вие мислите, че знаете.
Вие не знаете да пишете още.
Вие мислите, че знаете.
Запример да ви дадат да изпеете една песен. Как ще я изпеете? Или да ви дадат един хубав обяд, че да ядете музикално. Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде. Като ви гледа, му се яде.
към беседата >>
Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена.
“ „Не зная“ – казва майката. Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си. Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата. Ние сме за положителните работи. Любовта трябва да е доброкачествена.
Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена.
Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена? Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу. Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате. Любовта лекува, премахва смущенията. Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява.
към беседата >>
Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли.
Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“. Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение. Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай. Знаете какво нещастие може да ви се случи. Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане.
Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли.
Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете. Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето. Та казвам: не бързайте, помолете се. Ако не се помолите, нещастието ще дойде. Помоли се, не бързай!
към беседата >>
Запример да ви дадат да изпеете една песен.
Вие не знаете да пишете още. Вие мислите, че знаете.
Запример да ви дадат да изпеете една песен.
Как ще я изпеете? Или да ви дадат един хубав обяд, че да ядете музикално. Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде. Като ви гледа, му се яде. Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш.
към беседата >>
Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена?
Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си. Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата. Ние сме за положителните работи. Любовта трябва да е доброкачествена. Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена.
Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена?
Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу. Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате. Любовта лекува, премахва смущенията. Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява. Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили.
към беседата >>
Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете.
Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение. Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай. Знаете какво нещастие може да ви се случи. Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане. Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли.
Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете.
Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето. Та казвам: не бързайте, помолете се. Ако не се помолите, нещастието ще дойде. Помоли се, не бързай! Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви.
към беседата >>
Как ще я изпеете?
Вие не знаете да пишете още. Вие мислите, че знаете. Запример да ви дадат да изпеете една песен.
Как ще я изпеете?
Или да ви дадат един хубав обяд, че да ядете музикално. Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде. Като ви гледа, му се яде. Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш. Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“.
към беседата >>
Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу.
Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата. Ние сме за положителните работи. Любовта трябва да е доброкачествена. Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена. Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена?
Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу.
Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате. Любовта лекува, премахва смущенията. Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява. Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили. Изправете се пред Слънцето, веднага небето е заоблачено, един облак го запушил.
към беседата >>
Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето.
Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай. Знаете какво нещастие може да ви се случи. Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане. Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли. Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете.
Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето.
Та казвам: не бързайте, помолете се. Ако не се помолите, нещастието ще дойде. Помоли се, не бързай! Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви. Почитай Господа!
към беседата >>
Или да ви дадат един хубав обяд, че да ядете музикално.
Вие не знаете да пишете още. Вие мислите, че знаете. Запример да ви дадат да изпеете една песен. Как ще я изпеете?
Или да ви дадат един хубав обяд, че да ядете музикално.
Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде. Като ви гледа, му се яде. Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш. Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“. Христос казва: „Да се обичаме един друг“.
към беседата >>
Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате.
Ние сме за положителните работи. Любовта трябва да е доброкачествена. Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена. Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена? Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу.
Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате.
Любовта лекува, премахва смущенията. Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява. Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили. Изправете се пред Слънцето, веднага небето е заоблачено, един облак го запушил. Показва, че очите не са чисти, Слънцето не иска да ви гледа.
към беседата >>
Та казвам: не бързайте, помолете се.
Знаете какво нещастие може да ви се случи. Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане. Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли. Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете. Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето.
Та казвам: не бързайте, помолете се.
Ако не се помолите, нещастието ще дойде. Помоли се, не бързай! Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви. Почитай Господа! Люби Господа!
към беседата >>
Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде.
Вие не знаете да пишете още. Вие мислите, че знаете. Запример да ви дадат да изпеете една песен. Как ще я изпеете? Или да ви дадат един хубав обяд, че да ядете музикално.
Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде.
Като ви гледа, му се яде. Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш. Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“. Христос казва: „Да се обичаме един друг“. Какво значи да се обичаме един друг?
към беседата >>
Любовта лекува, премахва смущенията.
Любовта трябва да е доброкачествена. Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена. Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена? Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу. Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате.
Любовта лекува, премахва смущенията.
Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява. Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили. Изправете се пред Слънцето, веднага небето е заоблачено, един облак го запушил. Показва, че очите не са чисти, Слънцето не иска да ви гледа. Човек, който не носи Истината, не иска да ви гледа.
към беседата >>
Ако не се помолите, нещастието ще дойде.
Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане. Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли. Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете. Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето. Та казвам: не бързайте, помолете се.
Ако не се помолите, нещастието ще дойде.
Помоли се, не бързай! Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви. Почитай Господа! Люби Господа! Та казвам на вас: вие сЎ отлагате.
към беседата >>
Като ви гледа, му се яде.
Вие мислите, че знаете. Запример да ви дадат да изпеете една песен. Как ще я изпеете? Или да ви дадат един хубав обяд, че да ядете музикално. Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде.
Като ви гледа, му се яде.
Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш. Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“. Христос казва: „Да се обичаме един друг“. Какво значи да се обичаме един друг? Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение.
към беседата >>
Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява.
Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена. Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена? Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу. Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате. Любовта лекува, премахва смущенията.
Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява.
Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили. Изправете се пред Слънцето, веднага небето е заоблачено, един облак го запушил. Показва, че очите не са чисти, Слънцето не иска да ви гледа. Човек, който не носи Истината, не иска да ви гледа. Мойсей, когато слезе от планината, трябваше да тури завеса, да го не виждат евреите, те не можеха да го гледат, затвориха си очите.
към беседата >>
Помоли се, не бързай!
Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли. Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете. Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето. Та казвам: не бързайте, помолете се. Ако не се помолите, нещастието ще дойде.
Помоли се, не бързай!
Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви. Почитай Господа! Люби Господа! Та казвам на вас: вие сЎ отлагате. Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“.
към беседата >>
Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш.
Запример да ви дадат да изпеете една песен. Как ще я изпеете? Или да ви дадат един хубав обяд, че да ядете музикално. Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде. Като ви гледа, му се яде.
Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш.
Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“. Христос казва: „Да се обичаме един друг“. Какво значи да се обичаме един друг? Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение. Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен.
към беседата >>
Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили.
Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена? Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу. Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате. Любовта лекува, премахва смущенията. Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява.
Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили.
Изправете се пред Слънцето, веднага небето е заоблачено, един облак го запушил. Показва, че очите не са чисти, Слънцето не иска да ви гледа. Човек, който не носи Истината, не иска да ви гледа. Мойсей, когато слезе от планината, трябваше да тури завеса, да го не виждат евреите, те не можеха да го гледат, затвориха си очите. Ако погледнете с микроскоп човека, ще видите много нечистотии по ръцете.
към беседата >>
Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви.
Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете. Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето. Та казвам: не бързайте, помолете се. Ако не се помолите, нещастието ще дойде. Помоли се, не бързай!
Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви.
Почитай Господа! Люби Господа! Та казвам на вас: вие сЎ отлагате. Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“. То е закуска.
към беседата >>
Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“.
Как ще я изпеете? Или да ви дадат един хубав обяд, че да ядете музикално. Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде. Като ви гледа, му се яде. Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш.
Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“.
Христос казва: „Да се обичаме един друг“. Какво значи да се обичаме един друг? Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение. Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен. Който яде черешите, той е свободен.
към беседата >>
Изправете се пред Слънцето, веднага небето е заоблачено, един облак го запушил.
Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу. Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате. Любовта лекува, премахва смущенията. Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява. Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили.
Изправете се пред Слънцето, веднага небето е заоблачено, един облак го запушил.
Показва, че очите не са чисти, Слънцето не иска да ви гледа. Човек, който не носи Истината, не иска да ви гледа. Мойсей, когато слезе от планината, трябваше да тури завеса, да го не виждат евреите, те не можеха да го гледат, затвориха си очите. Ако погледнете с микроскоп човека, ще видите много нечистотии по ръцете.
към беседата >>
Почитай Господа!
Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето. Та казвам: не бързайте, помолете се. Ако не се помолите, нещастието ще дойде. Помоли се, не бързай! Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви.
Почитай Господа!
Люби Господа! Та казвам на вас: вие сЎ отлагате. Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“. То е закуска. (Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота.
към беседата >>
Христос казва: „Да се обичаме един друг“.
Или да ви дадат един хубав обяд, че да ядете музикално. Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде. Като ви гледа, му се яде. Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш. Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“.
Христос казва: „Да се обичаме един друг“.
Какво значи да се обичаме един друг? Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение. Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен. Който яде черешите, той е свободен. Кокошките като ги ядеш, роб си.
към беседата >>
Показва, че очите не са чисти, Слънцето не иска да ви гледа.
Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате. Любовта лекува, премахва смущенията. Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява. Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили. Изправете се пред Слънцето, веднага небето е заоблачено, един облак го запушил.
Показва, че очите не са чисти, Слънцето не иска да ви гледа.
Човек, който не носи Истината, не иска да ви гледа. Мойсей, когато слезе от планината, трябваше да тури завеса, да го не виждат евреите, те не можеха да го гледат, затвориха си очите. Ако погледнете с микроскоп човека, ще видите много нечистотии по ръцете.
към беседата >>
Люби Господа!
Та казвам: не бързайте, помолете се. Ако не се помолите, нещастието ще дойде. Помоли се, не бързай! Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви. Почитай Господа!
Люби Господа!
Та казвам на вас: вие сЎ отлагате. Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“. То е закуска. (Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота. Смели, решителни, това Бог от вас изисква.
към беседата >>
Какво значи да се обичаме един друг?
Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде. Като ви гледа, му се яде. Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш. Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“. Христос казва: „Да се обичаме един друг“.
Какво значи да се обичаме един друг?
Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение. Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен. Който яде черешите, той е свободен. Кокошките като ги ядеш, роб си. Като не ги ядеш, свободен си.
към беседата >>
Човек, който не носи Истината, не иска да ви гледа.
Любовта лекува, премахва смущенията. Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява. Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили. Изправете се пред Слънцето, веднага небето е заоблачено, един облак го запушил. Показва, че очите не са чисти, Слънцето не иска да ви гледа.
Човек, който не носи Истината, не иска да ви гледа.
Мойсей, когато слезе от планината, трябваше да тури завеса, да го не виждат евреите, те не можеха да го гледат, затвориха си очите. Ако погледнете с микроскоп човека, ще видите много нечистотии по ръцете.
към беседата >>
Та казвам на вас: вие сЎ отлагате.
Ако не се помолите, нещастието ще дойде. Помоли се, не бързай! Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви. Почитай Господа! Люби Господа!
Та казвам на вас: вие сЎ отлагате.
Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“. То е закуска. (Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота. Смели, решителни, това Бог от вас изисква. Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи.
към беседата >>
Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение.
Като ви гледа, му се яде. Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш. Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“. Христос казва: „Да се обичаме един друг“. Какво значи да се обичаме един друг?
Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение.
Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен. Който яде черешите, той е свободен. Кокошките като ги ядеш, роб си. Като не ги ядеш, свободен си. Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен.
към беседата >>
Мойсей, когато слезе от планината, трябваше да тури завеса, да го не виждат евреите, те не можеха да го гледат, затвориха си очите.
Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява. Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили. Изправете се пред Слънцето, веднага небето е заоблачено, един облак го запушил. Показва, че очите не са чисти, Слънцето не иска да ви гледа. Човек, който не носи Истината, не иска да ви гледа.
Мойсей, когато слезе от планината, трябваше да тури завеса, да го не виждат евреите, те не можеха да го гледат, затвориха си очите.
Ако погледнете с микроскоп човека, ще видите много нечистотии по ръцете.
към беседата >>
Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“.
Помоли се, не бързай! Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви. Почитай Господа! Люби Господа! Та казвам на вас: вие сЎ отлагате.
Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“.
То е закуска. (Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота. Смели, решителни, това Бог от вас изисква. Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи. Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам!
към беседата >>
Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен.
Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш. Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“. Христос казва: „Да се обичаме един друг“. Какво значи да се обичаме един друг? Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение.
Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен.
Който яде черешите, той е свободен. Кокошките като ги ядеш, роб си. Като не ги ядеш, свободен си. Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен. Това е знание.
към беседата >>
Ако погледнете с микроскоп човека, ще видите много нечистотии по ръцете.
Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили. Изправете се пред Слънцето, веднага небето е заоблачено, един облак го запушил. Показва, че очите не са чисти, Слънцето не иска да ви гледа. Човек, който не носи Истината, не иска да ви гледа. Мойсей, когато слезе от планината, трябваше да тури завеса, да го не виждат евреите, те не можеха да го гледат, затвориха си очите.
Ако погледнете с микроскоп човека, ще видите много нечистотии по ръцете.
към беседата >>
То е закуска.
Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви. Почитай Господа! Люби Господа! Та казвам на вас: вие сЎ отлагате. Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“.
То е закуска.
(Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота. Смели, решителни, това Бог от вас изисква. Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи. Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам! “ Да има пеене вътре в душата ви.
към беседата >>
Който яде черешите, той е свободен.
Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“. Христос казва: „Да се обичаме един друг“. Какво значи да се обичаме един друг? Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение. Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен.
Който яде черешите, той е свободен.
Кокошките като ги ядеш, роб си. Като не ги ядеш, свободен си. Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен. Това е знание. Какво значи кокошка?
към беседата >>
Сега най-първо се изисква учениците да ги не смущава носът, да ги не смущава устата, да ги не смущават ушите, да ги не смущават очите, да няма болест, да ги не смущават ръцете, да ги не смущават краката, без смут да бъде.
Сега най-първо се изисква учениците да ги не смущава носът, да ги не смущава устата, да ги не смущават ушите, да ги не смущават очите, да няма болест, да ги не смущават ръцете, да ги не смущават краката, без смут да бъде.
Сега ако вашите ръце са нечисти, туряте ги в топла вода и веднага ръцете стават чисти. Ако краката ви са нечисти, турете ги във вода и стават чисти. Ако устата не са – водата ги чисти. Ако очите ви са нечисти, водата ги чисти. Под думата вода, разбираме Божествения живот.
към беседата >>
(Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота.
Почитай Господа! Люби Господа! Та казвам на вас: вие сЎ отлагате. Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“. То е закуска.
(Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота.
Смели, решителни, това Бог от вас изисква. Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи. Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам! “ Да има пеене вътре в душата ви. Не да се свивате.
към беседата >>
Кокошките като ги ядеш, роб си.
Христос казва: „Да се обичаме един друг“. Какво значи да се обичаме един друг? Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение. Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен. Който яде черешите, той е свободен.
Кокошките като ги ядеш, роб си.
Като не ги ядеш, свободен си. Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен. Това е знание. Какво значи кокошка? Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията.
към беседата >>
Сега ако вашите ръце са нечисти, туряте ги в топла вода и веднага ръцете стават чисти.
Сега най-първо се изисква учениците да ги не смущава носът, да ги не смущава устата, да ги не смущават ушите, да ги не смущават очите, да няма болест, да ги не смущават ръцете, да ги не смущават краката, без смут да бъде.
Сега ако вашите ръце са нечисти, туряте ги в топла вода и веднага ръцете стават чисти.
Ако краката ви са нечисти, турете ги във вода и стават чисти. Ако устата не са – водата ги чисти. Ако очите ви са нечисти, водата ги чисти. Под думата вода, разбираме Божествения живот. Щом той ги докосне, веднага чисти.
към беседата >>
Смели, решителни, това Бог от вас изисква.
Люби Господа! Та казвам на вас: вие сЎ отлагате. Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“. То е закуска. (Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота.
Смели, решителни, това Бог от вас изисква.
Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи. Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам! “ Да има пеене вътре в душата ви. Не да се свивате. Смели в Любовта, не груби, но смели.
към беседата >>
Като не ги ядеш, свободен си.
Какво значи да се обичаме един друг? Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение. Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен. Който яде черешите, той е свободен. Кокошките като ги ядеш, роб си.
Като не ги ядеш, свободен си.
Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен. Това е знание. Какво значи кокошка? Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията. Всеки, който яде череши, той е свободен в Доброто.
към беседата >>
Ако краката ви са нечисти, турете ги във вода и стават чисти.
Сега най-първо се изисква учениците да ги не смущава носът, да ги не смущава устата, да ги не смущават ушите, да ги не смущават очите, да няма болест, да ги не смущават ръцете, да ги не смущават краката, без смут да бъде. Сега ако вашите ръце са нечисти, туряте ги в топла вода и веднага ръцете стават чисти.
Ако краката ви са нечисти, турете ги във вода и стават чисти.
Ако устата не са – водата ги чисти. Ако очите ви са нечисти, водата ги чисти. Под думата вода, разбираме Божествения живот. Щом той ги докосне, веднага чисти. Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа.
към беседата >>
Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи.
Та казвам на вас: вие сЎ отлагате. Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“. То е закуска. (Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота. Смели, решителни, това Бог от вас изисква.
Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи.
Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам! “ Да има пеене вътре в душата ви. Не да се свивате. Смели в Любовта, не груби, но смели. Като кажете една дума, да я направите.
към беседата >>
Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен.
Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение. Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен. Който яде черешите, той е свободен. Кокошките като ги ядеш, роб си. Като не ги ядеш, свободен си.
Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен.
Това е знание. Какво значи кокошка? Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията. Всеки, който яде череши, той е свободен в Доброто. Сега ще кажете: „Защо е така?
към беседата >>
Ако устата не са – водата ги чисти.
Сега най-първо се изисква учениците да ги не смущава носът, да ги не смущава устата, да ги не смущават ушите, да ги не смущават очите, да няма болест, да ги не смущават ръцете, да ги не смущават краката, без смут да бъде. Сега ако вашите ръце са нечисти, туряте ги в топла вода и веднага ръцете стават чисти. Ако краката ви са нечисти, турете ги във вода и стават чисти.
Ако устата не са – водата ги чисти.
Ако очите ви са нечисти, водата ги чисти. Под думата вода, разбираме Божествения живот. Щом той ги докосне, веднага чисти. Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа. То чисти.
към беседата >>
Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам!
Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“. То е закуска. (Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота. Смели, решителни, това Бог от вас изисква. Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи.
Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам!
“ Да има пеене вътре в душата ви. Не да се свивате. Смели в Любовта, не груби, но смели. Като кажете една дума, да я направите. Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне.
към беседата >>
Това е знание.
Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен. Който яде черешите, той е свободен. Кокошките като ги ядеш, роб си. Като не ги ядеш, свободен си. Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен.
Това е знание.
Какво значи кокошка? Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията. Всеки, който яде череши, той е свободен в Доброто. Сега ще кажете: „Защо е така? “ Хубаво, допуснете, че вие пишете на български думата любов.
към беседата >>
Ако очите ви са нечисти, водата ги чисти.
Сега най-първо се изисква учениците да ги не смущава носът, да ги не смущава устата, да ги не смущават ушите, да ги не смущават очите, да няма болест, да ги не смущават ръцете, да ги не смущават краката, без смут да бъде. Сега ако вашите ръце са нечисти, туряте ги в топла вода и веднага ръцете стават чисти. Ако краката ви са нечисти, турете ги във вода и стават чисти. Ако устата не са – водата ги чисти.
Ако очите ви са нечисти, водата ги чисти.
Под думата вода, разбираме Божествения живот. Щом той ги докосне, веднага чисти. Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа. То чисти. Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме.
към беседата >>
“ Да има пеене вътре в душата ви.
То е закуска. (Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота. Смели, решителни, това Бог от вас изисква. Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи. Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам!
“ Да има пеене вътре в душата ви.
Не да се свивате. Смели в Любовта, не груби, но смели. Като кажете една дума, да я направите. Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне. Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна.
към беседата >>
Какво значи кокошка?
Който яде черешите, той е свободен. Кокошките като ги ядеш, роб си. Като не ги ядеш, свободен си. Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен. Това е знание.
Какво значи кокошка?
Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията. Всеки, който яде череши, той е свободен в Доброто. Сега ще кажете: „Защо е така? “ Хубаво, допуснете, че вие пишете на български думата любов. Как ще напишете Л-то?
към беседата >>
Под думата вода, разбираме Божествения живот.
Сега най-първо се изисква учениците да ги не смущава носът, да ги не смущава устата, да ги не смущават ушите, да ги не смущават очите, да няма болест, да ги не смущават ръцете, да ги не смущават краката, без смут да бъде. Сега ако вашите ръце са нечисти, туряте ги в топла вода и веднага ръцете стават чисти. Ако краката ви са нечисти, турете ги във вода и стават чисти. Ако устата не са – водата ги чисти. Ако очите ви са нечисти, водата ги чисти.
Под думата вода, разбираме Божествения живот.
Щом той ги докосне, веднага чисти. Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа. То чисти. Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме. Не е въпрос това, хората не са мярка за нас.
към беседата >>
Не да се свивате.
(Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота. Смели, решителни, това Бог от вас изисква. Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи. Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам! “ Да има пеене вътре в душата ви.
Не да се свивате.
Смели в Любовта, не груби, но смели. Като кажете една дума, да я направите. Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне. Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна. Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия.
към беседата >>
Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията.
Кокошките като ги ядеш, роб си. Като не ги ядеш, свободен си. Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен. Това е знание. Какво значи кокошка?
Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията.
Всеки, който яде череши, той е свободен в Доброто. Сега ще кажете: „Защо е така? “ Хубаво, допуснете, че вие пишете на български думата любов. Как ще напишете Л-то? Може да го напишете така.
към беседата >>
Щом той ги докосне, веднага чисти.
Сега ако вашите ръце са нечисти, туряте ги в топла вода и веднага ръцете стават чисти. Ако краката ви са нечисти, турете ги във вода и стават чисти. Ако устата не са – водата ги чисти. Ако очите ви са нечисти, водата ги чисти. Под думата вода, разбираме Божествения живот.
Щом той ги докосне, веднага чисти.
Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа. То чисти. Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме. Не е въпрос това, хората не са мярка за нас. Мярка е Бог.
към беседата >>
Смели в Любовта, не груби, но смели.
Смели, решителни, това Бог от вас изисква. Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи. Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам! “ Да има пеене вътре в душата ви. Не да се свивате.
Смели в Любовта, не груби, но смели.
Като кажете една дума, да я направите. Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне. Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна. Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия. Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още.
към беседата >>
Всеки, който яде череши, той е свободен в Доброто.
Като не ги ядеш, свободен си. Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен. Това е знание. Какво значи кокошка? Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията.
Всеки, който яде череши, той е свободен в Доброто.
Сега ще кажете: „Защо е така? “ Хубаво, допуснете, че вие пишете на български думата любов. Как ще напишете Л-то? Може да го напишете така.
към беседата >>
Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа.
Ако краката ви са нечисти, турете ги във вода и стават чисти. Ако устата не са – водата ги чисти. Ако очите ви са нечисти, водата ги чисти. Под думата вода, разбираме Божествения живот. Щом той ги докосне, веднага чисти.
Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа.
То чисти. Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме. Не е въпрос това, хората не са мярка за нас. Мярка е Бог. Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам.
към беседата >>
Като кажете една дума, да я направите.
Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи. Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам! “ Да има пеене вътре в душата ви. Не да се свивате. Смели в Любовта, не груби, но смели.
Като кажете една дума, да я направите.
Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне. Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна. Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия. Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още. Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват.
към беседата >>
Сега ще кажете: „Защо е така?
Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен. Това е знание. Какво значи кокошка? Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията. Всеки, който яде череши, той е свободен в Доброто.
Сега ще кажете: „Защо е така?
“ Хубаво, допуснете, че вие пишете на български думата любов. Как ще напишете Л-то? Може да го напишете така.
към беседата >>
То чисти.
Ако устата не са – водата ги чисти. Ако очите ви са нечисти, водата ги чисти. Под думата вода, разбираме Божествения живот. Щом той ги докосне, веднага чисти. Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа.
То чисти.
Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме. Не е въпрос това, хората не са мярка за нас. Мярка е Бог. Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам. Там е светлината.
към беседата >>
Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне.
Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам! “ Да има пеене вътре в душата ви. Не да се свивате. Смели в Любовта, не груби, но смели. Като кажете една дума, да я направите.
Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне.
Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна. Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия. Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още. Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват. След хиляда години ще имате същите условия.
към беседата >>
“ Хубаво, допуснете, че вие пишете на български думата любов.
Това е знание. Какво значи кокошка? Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията. Всеки, който яде череши, той е свободен в Доброто. Сега ще кажете: „Защо е така?
“ Хубаво, допуснете, че вие пишете на български думата любов.
Как ще напишете Л-то? Може да го напишете така.
към беседата >>
Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме.
Ако очите ви са нечисти, водата ги чисти. Под думата вода, разбираме Божествения живот. Щом той ги докосне, веднага чисти. Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа. То чисти.
Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме.
Не е въпрос това, хората не са мярка за нас. Мярка е Бог. Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам. Там е светлината. Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка.
към беседата >>
Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна.
“ Да има пеене вътре в душата ви. Не да се свивате. Смели в Любовта, не груби, но смели. Като кажете една дума, да я направите. Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне.
Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна.
Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия. Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още. Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват. След хиляда години ще имате същите условия. Сега казвате: „Остаряхме“.
към беседата >>
Как ще напишете Л-то?
Какво значи кокошка? Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията. Всеки, който яде череши, той е свободен в Доброто. Сега ще кажете: „Защо е така? “ Хубаво, допуснете, че вие пишете на български думата любов.
Как ще напишете Л-то?
Може да го напишете така.
към беседата >>
Не е въпрос това, хората не са мярка за нас.
Под думата вода, разбираме Божествения живот. Щом той ги докосне, веднага чисти. Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа. То чисти. Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме.
Не е въпрос това, хората не са мярка за нас.
Мярка е Бог. Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам. Там е светлината. Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка. Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“.
към беседата >>
Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия.
Не да се свивате. Смели в Любовта, не груби, но смели. Като кажете една дума, да я направите. Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне. Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна.
Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия.
Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още. Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват. След хиляда години ще имате същите условия. Сега казвате: „Остаряхме“. Защо сте остарели, нали сте ученици.
към беседата >>
Може да го напишете така.
Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията. Всеки, който яде череши, той е свободен в Доброто. Сега ще кажете: „Защо е така? “ Хубаво, допуснете, че вие пишете на български думата любов. Как ще напишете Л-то?
Може да го напишете така.
към беседата >>
Мярка е Бог.
Щом той ги докосне, веднага чисти. Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа. То чисти. Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме. Не е въпрос това, хората не са мярка за нас.
Мярка е Бог.
Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам. Там е светлината. Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка. Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“. Наскоро правих един опит.
към беседата >>
Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още.
Смели в Любовта, не груби, но смели. Като кажете една дума, да я направите. Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне. Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна. Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия.
Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още.
Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват. След хиляда години ще имате същите условия. Сега казвате: „Остаряхме“. Защо сте остарели, нали сте ученици. Както се е проповядвало досега, оставете настрана.
към беседата >>
Вие искате да създадете някои други закони.
Вие искате да създадете някои други закони.
Някои пишат на български така [ ] T-то. На френски така се пише. Някой пише, че никак не се знае Л ли е, П ли е, никак не е ясно. Гледам, една доста видна учителка по езиците писала – че аз трябваше да разгадавам буквите П ли е, К ли е. К-то така написано, че не може да се разбере.
към беседата >>
Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам.
Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа. То чисти. Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме. Не е въпрос това, хората не са мярка за нас. Мярка е Бог.
Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам.
Там е светлината. Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка. Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“. Наскоро правих един опит. Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу.
към беседата >>
Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват.
Като кажете една дума, да я направите. Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне. Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна. Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия. Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още.
Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват.
След хиляда години ще имате същите условия. Сега казвате: „Остаряхме“. Защо сте остарели, нали сте ученици. Както се е проповядвало досега, оставете настрана. Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи.
към беседата >>
Някои пишат на български така [ ] T-то.
Вие искате да създадете някои други закони.
Някои пишат на български така [ ] T-то.
На френски така се пише. Някой пише, че никак не се знае Л ли е, П ли е, никак не е ясно. Гледам, една доста видна учителка по езиците писала – че аз трябваше да разгадавам буквите П ли е, К ли е. К-то така написано, че не може да се разбере. Някой пише така .
към беседата >>
Там е светлината.
То чисти. Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме. Не е въпрос това, хората не са мярка за нас. Мярка е Бог. Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам.
Там е светлината.
Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка. Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“. Наскоро правих един опит. Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу. Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата.
към беседата >>
След хиляда години ще имате същите условия.
Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне. Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна. Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия. Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още. Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват.
След хиляда години ще имате същите условия.
Сега казвате: „Остаряхме“. Защо сте остарели, нали сте ученици. Както се е проповядвало досега, оставете настрана. Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи. Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде.
към беседата >>
На френски така се пише.
Вие искате да създадете някои други закони. Някои пишат на български така [ ] T-то.
На френски така се пише.
Някой пише, че никак не се знае Л ли е, П ли е, никак не е ясно. Гледам, една доста видна учителка по езиците писала – че аз трябваше да разгадавам буквите П ли е, К ли е. К-то така написано, че не може да се разбере. Някой пише така . Какво показва това?
към беседата >>
Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка.
Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме. Не е въпрос това, хората не са мярка за нас. Мярка е Бог. Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам. Там е светлината.
Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка.
Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“. Наскоро правих един опит. Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу. Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата. Рекох да му дам един урок да търпи.
към беседата >>
Сега казвате: „Остаряхме“.
Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна. Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия. Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още. Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват. След хиляда години ще имате същите условия.
Сега казвате: „Остаряхме“.
Защо сте остарели, нали сте ученици. Както се е проповядвало досега, оставете настрана. Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи. Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде. Не трябва да се смущавате.
към беседата >>
Някой пише, че никак не се знае Л ли е, П ли е, никак не е ясно.
Вие искате да създадете някои други закони. Някои пишат на български така [ ] T-то. На френски така се пише.
Някой пише, че никак не се знае Л ли е, П ли е, никак не е ясно.
Гледам, една доста видна учителка по езиците писала – че аз трябваше да разгадавам буквите П ли е, К ли е. К-то така написано, че не може да се разбере. Някой пише така . Какво показва това? – „Стар“.
към беседата >>
Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“.
Не е въпрос това, хората не са мярка за нас. Мярка е Бог. Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам. Там е светлината. Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка.
Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“.
Наскоро правих един опит. Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу. Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата. Рекох да му дам един урок да търпи. Казвам му: „Ти си нетърпелив“.
към беседата >>
Защо сте остарели, нали сте ученици.
Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия. Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още. Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват. След хиляда години ще имате същите условия. Сега казвате: „Остаряхме“.
Защо сте остарели, нали сте ученици.
Както се е проповядвало досега, оставете настрана. Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи. Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде. Не трябва да се смущавате. Ето какво значи разумен брат.
към беседата >>
Гледам, една доста видна учителка по езиците писала – че аз трябваше да разгадавам буквите П ли е, К ли е.
Вие искате да създадете някои други закони. Някои пишат на български така [ ] T-то. На френски така се пише. Някой пише, че никак не се знае Л ли е, П ли е, никак не е ясно.
Гледам, една доста видна учителка по езиците писала – че аз трябваше да разгадавам буквите П ли е, К ли е.
К-то така написано, че не може да се разбере. Някой пише така . Какво показва това? – „Стар“. Много общо казано е стар.
към беседата >>
Наскоро правих един опит.
Мярка е Бог. Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам. Там е светлината. Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка. Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“.
Наскоро правих един опит.
Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу. Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата. Рекох да му дам един урок да търпи. Казвам му: „Ти си нетърпелив“. Той постоянно скимти.
към беседата >>
Както се е проповядвало досега, оставете настрана.
Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още. Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват. След хиляда години ще имате същите условия. Сега казвате: „Остаряхме“. Защо сте остарели, нали сте ученици.
Както се е проповядвало досега, оставете настрана.
Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи. Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде. Не трябва да се смущавате. Ето какво значи разумен брат. Някой взел пари от някого.
към беседата >>
К-то така написано, че не може да се разбере.
Вие искате да създадете някои други закони. Някои пишат на български така [ ] T-то. На френски така се пише. Някой пише, че никак не се знае Л ли е, П ли е, никак не е ясно. Гледам, една доста видна учителка по езиците писала – че аз трябваше да разгадавам буквите П ли е, К ли е.
К-то така написано, че не може да се разбере.
Някой пише така . Какво показва това? – „Стар“. Много общо казано е стар. Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат.
към беседата >>
Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу.
Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам. Там е светлината. Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка. Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“. Наскоро правих един опит.
Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу.
Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата. Рекох да му дам един урок да търпи. Казвам му: „Ти си нетърпелив“. Той постоянно скимти. Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна.
към беседата >>
Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи.
Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват. След хиляда години ще имате същите условия. Сега казвате: „Остаряхме“. Защо сте остарели, нали сте ученици. Както се е проповядвало досега, оставете настрана.
Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи.
Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде. Не трябва да се смущавате. Ето какво значи разумен брат. Някой взел пари от някого. Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират.
към беседата >>
Някой пише така .
Някои пишат на български така [ ] T-то. На френски така се пише. Някой пише, че никак не се знае Л ли е, П ли е, никак не е ясно. Гледам, една доста видна учителка по езиците писала – че аз трябваше да разгадавам буквите П ли е, К ли е. К-то така написано, че не може да се разбере.
Някой пише така .
Какво показва това? – „Стар“. Много общо казано е стар. Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат. Плаши се да не е изгубил нещо.
към беседата >>
Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата.
Там е светлината. Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка. Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“. Наскоро правих един опит. Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу.
Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата.
Рекох да му дам един урок да търпи. Казвам му: „Ти си нетърпелив“. Той постоянно скимти. Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна. Казвам му: „Нека след нея да ти дам.
към беседата >>
Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде.
След хиляда години ще имате същите условия. Сега казвате: „Остаряхме“. Защо сте остарели, нали сте ученици. Както се е проповядвало досега, оставете настрана. Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи.
Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде.
Не трябва да се смущавате. Ето какво значи разумен брат. Някой взел пари от някого. Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират. Взел пари назаем, не може да ги върне.
към беседата >>
Какво показва това?
На френски така се пише. Някой пише, че никак не се знае Л ли е, П ли е, никак не е ясно. Гледам, една доста видна учителка по езиците писала – че аз трябваше да разгадавам буквите П ли е, К ли е. К-то така написано, че не може да се разбере. Някой пише така .
Какво показва това?
– „Стар“. Много общо казано е стар. Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат. Плаши се да не е изгубил нещо. Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат.
към беседата >>
Рекох да му дам един урок да търпи.
Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка. Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“. Наскоро правих един опит. Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу. Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата.
Рекох да му дам един урок да търпи.
Казвам му: „Ти си нетърпелив“. Той постоянно скимти. Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна. Казвам му: „Нека след нея да ти дам. Какво викаш така?
към беседата >>
Не трябва да се смущавате.
Сега казвате: „Остаряхме“. Защо сте остарели, нали сте ученици. Както се е проповядвало досега, оставете настрана. Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи. Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде.
Не трябва да се смущавате.
Ето какво значи разумен брат. Някой взел пари от някого. Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират. Взел пари назаем, не може да ги върне. Неговият приятел усеща, че не може да върне парите.
към беседата >>
– „Стар“.
Някой пише, че никак не се знае Л ли е, П ли е, никак не е ясно. Гледам, една доста видна учителка по езиците писала – че аз трябваше да разгадавам буквите П ли е, К ли е. К-то така написано, че не може да се разбере. Някой пише така . Какво показва това?
– „Стар“.
Много общо казано е стар. Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат. Плаши се да не е изгубил нещо. Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат. Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад.
към беседата >>
Казвам му: „Ти си нетърпелив“.
Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“. Наскоро правих един опит. Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу. Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата. Рекох да му дам един урок да търпи.
Казвам му: „Ти си нетърпелив“.
Той постоянно скимти. Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна. Казвам му: „Нека след нея да ти дам. Какво викаш така? “ Той се учуди, казва: „Бързам.
към беседата >>
Ето какво значи разумен брат.
Защо сте остарели, нали сте ученици. Както се е проповядвало досега, оставете настрана. Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи. Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде. Не трябва да се смущавате.
Ето какво значи разумен брат.
Някой взел пари от някого. Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират. Взел пари назаем, не може да ги върне. Неговият приятел усеща, че не може да върне парите. Онзи казва: „Не ми се живее“.
към беседата >>
Много общо казано е стар.
Гледам, една доста видна учителка по езиците писала – че аз трябваше да разгадавам буквите П ли е, К ли е. К-то така написано, че не може да се разбере. Някой пише така . Какво показва това? – „Стар“.
Много общо казано е стар.
Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат. Плаши се да не е изгубил нещо. Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат. Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад. Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо?
към беседата >>
Той постоянно скимти.
Наскоро правих един опит. Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу. Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата. Рекох да му дам един урок да търпи. Казвам му: „Ти си нетърпелив“.
Той постоянно скимти.
Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна. Казвам му: „Нека след нея да ти дам. Какво викаш така? “ Той се учуди, казва: „Бързам. Тя може да чака“ – извинява се, че бърза.
към беседата >>
Някой взел пари от някого.
Както се е проповядвало досега, оставете настрана. Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи. Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде. Не трябва да се смущавате. Ето какво значи разумен брат.
Някой взел пари от някого.
Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират. Взел пари назаем, не може да ги върне. Неговият приятел усеща, че не може да върне парите. Онзи казва: „Не ми се живее“. Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия.
към беседата >>
Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат.
К-то така написано, че не може да се разбере. Някой пише така . Какво показва това? – „Стар“. Много общо казано е стар.
Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат.
Плаши се да не е изгубил нещо. Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат. Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад. Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо? Някой хванал си ръцете и ги държи затворени.
към беседата >>
Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна.
Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу. Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата. Рекох да му дам един урок да търпи. Казвам му: „Ти си нетърпелив“. Той постоянно скимти.
Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна.
Казвам му: „Нека след нея да ти дам. Какво викаш така? “ Той се учуди, казва: „Бързам. Тя може да чака“ – извинява се, че бърза. Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви.
към беседата >>
Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират.
Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи. Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде. Не трябва да се смущавате. Ето какво значи разумен брат. Някой взел пари от някого.
Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират.
Взел пари назаем, не може да ги върне. Неговият приятел усеща, че не може да върне парите. Онзи казва: „Не ми се живее“. Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия. Падна един милион.
към беседата >>
Плаши се да не е изгубил нещо.
Някой пише така . Какво показва това? – „Стар“. Много общо казано е стар. Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат.
Плаши се да не е изгубил нещо.
Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат. Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад. Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо? Някой хванал си ръцете и ги държи затворени. Не сте отворени в себе си.
към беседата >>
Казвам му: „Нека след нея да ти дам.
Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата. Рекох да му дам един урок да търпи. Казвам му: „Ти си нетърпелив“. Той постоянно скимти. Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна.
Казвам му: „Нека след нея да ти дам.
Какво викаш така? “ Той се учуди, казва: „Бързам. Тя може да чака“ – извинява се, че бърза. Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви. Опашката това е неговата интелигентност.
към беседата >>
Взел пари назаем, не може да ги върне.
Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде. Не трябва да се смущавате. Ето какво значи разумен брат. Някой взел пари от някого. Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират.
Взел пари назаем, не може да ги върне.
Неговият приятел усеща, че не може да върне парите. Онзи казва: „Не ми се живее“. Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия. Падна един милион. Да ги разделим наполовина“.
към беседата >>
Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат.
Какво показва това? – „Стар“. Много общо казано е стар. Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат. Плаши се да не е изгубил нещо.
Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат.
Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад. Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо? Някой хванал си ръцете и ги държи затворени. Не сте отворени в себе си. Казвате: „Нищо не пущам навън“.
към беседата >>
Какво викаш така?
Рекох да му дам един урок да търпи. Казвам му: „Ти си нетърпелив“. Той постоянно скимти. Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна. Казвам му: „Нека след нея да ти дам.
Какво викаш така?
“ Той се учуди, казва: „Бързам. Тя може да чака“ – извинява се, че бърза. Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви. Опашката това е неговата интелигентност. Ходи някъде, пак се върне, щом изгладнее, като разнася знамето, казва: „Готов съм да ми дадете ядене“ – снеме опашката.
към беседата >>
Неговият приятел усеща, че не може да върне парите.
Не трябва да се смущавате. Ето какво значи разумен брат. Някой взел пари от някого. Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират. Взел пари назаем, не може да ги върне.
Неговият приятел усеща, че не може да върне парите.
Онзи казва: „Не ми се живее“. Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия. Падна един милион. Да ги разделим наполовина“. Той за хиляда лева казваше, че не му се живее.
към беседата >>
Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад.
– „Стар“. Много общо казано е стар. Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат. Плаши се да не е изгубил нещо. Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат.
Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад.
Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо? Някой хванал си ръцете и ги държи затворени. Не сте отворени в себе си. Казвате: „Нищо не пущам навън“. Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното.
към беседата >>
“ Той се учуди, казва: „Бързам.
Казвам му: „Ти си нетърпелив“. Той постоянно скимти. Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна. Казвам му: „Нека след нея да ти дам. Какво викаш така?
“ Той се учуди, казва: „Бързам.
Тя може да чака“ – извинява се, че бърза. Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви. Опашката това е неговата интелигентност. Ходи някъде, пак се върне, щом изгладнее, като разнася знамето, казва: „Готов съм да ми дадете ядене“ – снеме опашката. Щом се наяде, пак дигне знамето.
към беседата >>
Онзи казва: „Не ми се живее“.
Ето какво значи разумен брат. Някой взел пари от някого. Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират. Взел пари назаем, не може да ги върне. Неговият приятел усеща, че не може да върне парите.
Онзи казва: „Не ми се живее“.
Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия. Падна един милион. Да ги разделим наполовина“. Той за хиляда лева казваше, че не му се живее. Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“.
към беседата >>
Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо?
Много общо казано е стар. Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат. Плаши се да не е изгубил нещо. Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат. Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад.
Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо?
Някой хванал си ръцете и ги държи затворени. Не сте отворени в себе си. Казвате: „Нищо не пущам навън“. Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното. Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък.
към беседата >>
Тя може да чака“ – извинява се, че бърза.
Той постоянно скимти. Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна. Казвам му: „Нека след нея да ти дам. Какво викаш така? “ Той се учуди, казва: „Бързам.
Тя може да чака“ – извинява се, че бърза.
Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви. Опашката това е неговата интелигентност. Ходи някъде, пак се върне, щом изгладнее, като разнася знамето, казва: „Готов съм да ми дадете ядене“ – снеме опашката. Щом се наяде, пак дигне знамето. Питам, този Мурджо след като цяла година е разнасял знамето, какво е научил?
към беседата >>
Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия.
Някой взел пари от някого. Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират. Взел пари назаем, не може да ги върне. Неговият приятел усеща, че не може да върне парите. Онзи казва: „Не ми се живее“.
Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия.
Падна един милион. Да ги разделим наполовина“. Той за хиляда лева казваше, че не му се живее. Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“. Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева.
към беседата >>
Някой хванал си ръцете и ги държи затворени.
Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат. Плаши се да не е изгубил нещо. Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат. Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад. Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо?
Някой хванал си ръцете и ги държи затворени.
Не сте отворени в себе си. Казвате: „Нищо не пущам навън“. Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното. Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък. Или кажете няколко думи, не чужди.
към беседата >>
Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви.
Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна. Казвам му: „Нека след нея да ти дам. Какво викаш така? “ Той се учуди, казва: „Бързам. Тя може да чака“ – извинява се, че бърза.
Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви.
Опашката това е неговата интелигентност. Ходи някъде, пак се върне, щом изгладнее, като разнася знамето, казва: „Готов съм да ми дадете ядене“ – снеме опашката. Щом се наяде, пак дигне знамето. Питам, този Мурджо след като цяла година е разнасял знамето, какво е научил? Той не знае.
към беседата >>
Падна един милион.
Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират. Взел пари назаем, не може да ги върне. Неговият приятел усеща, че не може да върне парите. Онзи казва: „Не ми се живее“. Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия.
Падна един милион.
Да ги разделим наполовина“. Той за хиляда лева казваше, че не му се живее. Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“. Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева. Веднага се изправя неговото честолюбие.
към беседата >>
Не сте отворени в себе си.
Плаши се да не е изгубил нещо. Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат. Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад. Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо? Някой хванал си ръцете и ги държи затворени.
Не сте отворени в себе си.
Казвате: „Нищо не пущам навън“. Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното. Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък. Или кажете няколко думи, не чужди. Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали.
към беседата >>
Опашката това е неговата интелигентност.
Казвам му: „Нека след нея да ти дам. Какво викаш така? “ Той се учуди, казва: „Бързам. Тя може да чака“ – извинява се, че бърза. Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви.
Опашката това е неговата интелигентност.
Ходи някъде, пак се върне, щом изгладнее, като разнася знамето, казва: „Готов съм да ми дадете ядене“ – снеме опашката. Щом се наяде, пак дигне знамето. Питам, този Мурджо след като цяла година е разнасял знамето, какво е научил? Той не знае.
към беседата >>
Да ги разделим наполовина“.
Взел пари назаем, не може да ги върне. Неговият приятел усеща, че не може да върне парите. Онзи казва: „Не ми се живее“. Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия. Падна един милион.
Да ги разделим наполовина“.
Той за хиляда лева казваше, че не му се живее. Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“. Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева. Веднага се изправя неговото честолюбие. Трябва да бъдем предвидливи.
към беседата >>
Казвате: „Нищо не пущам навън“.
Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат. Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад. Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо? Някой хванал си ръцете и ги държи затворени. Не сте отворени в себе си.
Казвате: „Нищо не пущам навън“.
Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното. Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък. Или кажете няколко думи, не чужди. Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали. Кажете ми сега.
към беседата >>
Ходи някъде, пак се върне, щом изгладнее, като разнася знамето, казва: „Готов съм да ми дадете ядене“ – снеме опашката.
Какво викаш така? “ Той се учуди, казва: „Бързам. Тя може да чака“ – извинява се, че бърза. Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви. Опашката това е неговата интелигентност.
Ходи някъде, пак се върне, щом изгладнее, като разнася знамето, казва: „Готов съм да ми дадете ядене“ – снеме опашката.
Щом се наяде, пак дигне знамето. Питам, този Мурджо след като цяла година е разнасял знамето, какво е научил? Той не знае.
към беседата >>
Той за хиляда лева казваше, че не му се живее.
Неговият приятел усеща, че не може да върне парите. Онзи казва: „Не ми се живее“. Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия. Падна един милион. Да ги разделим наполовина“.
Той за хиляда лева казваше, че не му се живее.
Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“. Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева. Веднага се изправя неговото честолюбие. Трябва да бъдем предвидливи. Никога ние хората не трябва да се унижаваме.
към беседата >>
Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното.
Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад. Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо? Някой хванал си ръцете и ги държи затворени. Не сте отворени в себе си. Казвате: „Нищо не пущам навън“.
Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното.
Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък. Или кажете няколко думи, не чужди. Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали. Кажете ми сега. Казвате: „Ние сме много учени“.
към беседата >>
Щом се наяде, пак дигне знамето.
“ Той се учуди, казва: „Бързам. Тя може да чака“ – извинява се, че бърза. Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви. Опашката това е неговата интелигентност. Ходи някъде, пак се върне, щом изгладнее, като разнася знамето, казва: „Готов съм да ми дадете ядене“ – снеме опашката.
Щом се наяде, пак дигне знамето.
Питам, този Мурджо след като цяла година е разнасял знамето, какво е научил? Той не знае.
към беседата >>
Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“.
Онзи казва: „Не ми се живее“. Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия. Падна един милион. Да ги разделим наполовина“. Той за хиляда лева казваше, че не му се живее.
Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“.
Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева. Веднага се изправя неговото честолюбие. Трябва да бъдем предвидливи. Никога ние хората не трябва да се унижаваме. Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни.
към беседата >>
Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък.
Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо? Някой хванал си ръцете и ги държи затворени. Не сте отворени в себе си. Казвате: „Нищо не пущам навън“. Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното.
Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък.
Или кажете няколко думи, не чужди. Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали. Кажете ми сега. Казвате: „Ние сме много учени“. Учени неща, но другите са ги казали.
към беседата >>
Питам, този Мурджо след като цяла година е разнасял знамето, какво е научил?
Тя може да чака“ – извинява се, че бърза. Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви. Опашката това е неговата интелигентност. Ходи някъде, пак се върне, щом изгладнее, като разнася знамето, казва: „Готов съм да ми дадете ядене“ – снеме опашката. Щом се наяде, пак дигне знамето.
Питам, този Мурджо след като цяла година е разнасял знамето, какво е научил?
Той не знае.
към беседата >>
Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева.
Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия. Падна един милион. Да ги разделим наполовина“. Той за хиляда лева казваше, че не му се живее. Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“.
Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева.
Веднага се изправя неговото честолюбие. Трябва да бъдем предвидливи. Никога ние хората не трябва да се унижаваме. Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни. Там е силата.
към беседата >>
Или кажете няколко думи, не чужди.
Някой хванал си ръцете и ги държи затворени. Не сте отворени в себе си. Казвате: „Нищо не пущам навън“. Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното. Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък.
Или кажете няколко думи, не чужди.
Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали. Кажете ми сега. Казвате: „Ние сме много учени“. Учени неща, но другите са ги казали. Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете.
към беседата >>
Той не знае.
Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви. Опашката това е неговата интелигентност. Ходи някъде, пак се върне, щом изгладнее, като разнася знамето, казва: „Готов съм да ми дадете ядене“ – снеме опашката. Щом се наяде, пак дигне знамето. Питам, този Мурджо след като цяла година е разнасял знамето, какво е научил?
Той не знае.
към беседата >>
Веднага се изправя неговото честолюбие.
Падна един милион. Да ги разделим наполовина“. Той за хиляда лева казваше, че не му се живее. Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“. Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева.
Веднага се изправя неговото честолюбие.
Трябва да бъдем предвидливи. Никога ние хората не трябва да се унижаваме. Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни. Там е силата. Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие.
към беседата >>
Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали.
Не сте отворени в себе си. Казвате: „Нищо не пущам навън“. Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното. Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък. Или кажете няколко думи, не чужди.
Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали.
Кажете ми сега. Казвате: „Ние сме много учени“. Учени неща, но другите са ги казали. Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете. Ако някой ми каже, един лев ще му дам.
към беседата >>
Има най-първо три основни цвята.
Има най-първо три основни цвята.
Има: един цвят за човешката душа, един цвят за човешкото сърце, един цвят за човешкия ум. Ти не можеш да туриш същия цвят на сърцето, който туряш на душата. Под думата душа в дадения случай се разбира съзнателният живот. Под думата душа разбираме онова разположение, което чувстваш. Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него.
към беседата >>
Трябва да бъдем предвидливи.
Да ги разделим наполовина“. Той за хиляда лева казваше, че не му се живее. Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“. Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева. Веднага се изправя неговото честолюбие.
Трябва да бъдем предвидливи.
Никога ние хората не трябва да се унижаваме. Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни. Там е силата. Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие. Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили.
към беседата >>
Кажете ми сега.
Казвате: „Нищо не пущам навън“. Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното. Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък. Или кажете няколко думи, не чужди. Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали.
Кажете ми сега.
Казвате: „Ние сме много учени“. Учени неща, но другите са ги казали. Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете. Ако някой ми каже, един лев ще му дам. Едно ново изречение да кажете.
към беседата >>
Има: един цвят за човешката душа, един цвят за човешкото сърце, един цвят за човешкия ум.
Има най-първо три основни цвята.
Има: един цвят за човешката душа, един цвят за човешкото сърце, един цвят за човешкия ум.
Ти не можеш да туриш същия цвят на сърцето, който туряш на душата. Под думата душа в дадения случай се разбира съзнателният живот. Под думата душа разбираме онова разположение, което чувстваш. Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него. Той е на сърцето.
към беседата >>
Никога ние хората не трябва да се унижаваме.
Той за хиляда лева казваше, че не му се живее. Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“. Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева. Веднага се изправя неговото честолюбие. Трябва да бъдем предвидливи.
Никога ние хората не трябва да се унижаваме.
Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни. Там е силата. Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие. Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили. Да направите нещо, което не сте направили.
към беседата >>
Казвате: „Ние сме много учени“.
Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното. Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък. Или кажете няколко думи, не чужди. Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали. Кажете ми сега.
Казвате: „Ние сме много учени“.
Учени неща, но другите са ги казали. Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете. Ако някой ми каже, един лев ще му дам. Едно ново изречение да кажете. Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“.
към беседата >>
Ти не можеш да туриш същия цвят на сърцето, който туряш на душата.
Има най-първо три основни цвята. Има: един цвят за човешката душа, един цвят за човешкото сърце, един цвят за човешкия ум.
Ти не можеш да туриш същия цвят на сърцето, който туряш на душата.
Под думата душа в дадения случай се разбира съзнателният живот. Под думата душа разбираме онова разположение, което чувстваш. Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него. Той е на сърцето. Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам.
към беседата >>
Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни.
Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“. Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева. Веднага се изправя неговото честолюбие. Трябва да бъдем предвидливи. Никога ние хората не трябва да се унижаваме.
Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни.
Там е силата. Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие. Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили. Да направите нещо, което не сте направили. Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата.
към беседата >>
Учени неща, но другите са ги казали.
Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък. Или кажете няколко думи, не чужди. Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали. Кажете ми сега. Казвате: „Ние сме много учени“.
Учени неща, но другите са ги казали.
Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете. Ако някой ми каже, един лев ще му дам. Едно ново изречение да кажете. Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“. Това е ново, никой не го е казал.
към беседата >>
Под думата душа в дадения случай се разбира съзнателният живот.
Има най-първо три основни цвята. Има: един цвят за човешката душа, един цвят за човешкото сърце, един цвят за човешкия ум. Ти не можеш да туриш същия цвят на сърцето, който туряш на душата.
Под думата душа в дадения случай се разбира съзнателният живот.
Под думата душа разбираме онова разположение, което чувстваш. Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него. Той е на сърцето. Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам. Според мене то е проявление на душата.
към беседата >>
Там е силата.
Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева. Веднага се изправя неговото честолюбие. Трябва да бъдем предвидливи. Никога ние хората не трябва да се унижаваме. Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни.
Там е силата.
Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие. Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили. Да направите нещо, което не сте направили. Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата. Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена.
към беседата >>
Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете.
Или кажете няколко думи, не чужди. Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали. Кажете ми сега. Казвате: „Ние сме много учени“. Учени неща, но другите са ги казали.
Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете.
Ако някой ми каже, един лев ще му дам. Едно ново изречение да кажете. Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“. Това е ново, никой не го е казал. Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете.
към беседата >>
Под думата душа разбираме онова разположение, което чувстваш.
Има най-първо три основни цвята. Има: един цвят за човешката душа, един цвят за човешкото сърце, един цвят за човешкия ум. Ти не можеш да туриш същия цвят на сърцето, който туряш на душата. Под думата душа в дадения случай се разбира съзнателният живот.
Под думата душа разбираме онова разположение, което чувстваш.
Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него. Той е на сърцето. Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам. Според мене то е проявление на душата. Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си.
към беседата >>
Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие.
Веднага се изправя неговото честолюбие. Трябва да бъдем предвидливи. Никога ние хората не трябва да се унижаваме. Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни. Там е силата.
Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие.
Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили. Да направите нещо, което не сте направили. Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата. Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена. Не затваряйте водата, не затваряйте светлината.
към беседата >>
Ако някой ми каже, един лев ще му дам.
Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали. Кажете ми сега. Казвате: „Ние сме много учени“. Учени неща, но другите са ги казали. Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете.
Ако някой ми каже, един лев ще му дам.
Едно ново изречение да кажете. Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“. Това е ново, никой не го е казал. Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете. По какво се отличават ръцете от краката.
към беседата >>
Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него.
Има най-първо три основни цвята. Има: един цвят за човешката душа, един цвят за човешкото сърце, един цвят за човешкия ум. Ти не можеш да туриш същия цвят на сърцето, който туряш на душата. Под думата душа в дадения случай се разбира съзнателният живот. Под думата душа разбираме онова разположение, което чувстваш.
Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него.
Той е на сърцето. Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам. Според мене то е проявление на душата. Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си. То е цвят.
към беседата >>
Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили.
Трябва да бъдем предвидливи. Никога ние хората не трябва да се унижаваме. Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни. Там е силата. Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие.
Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили.
Да направите нещо, което не сте направили. Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата. Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена. Не затваряйте водата, не затваряйте светлината. Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата.
към беседата >>
Едно ново изречение да кажете.
Кажете ми сега. Казвате: „Ние сме много учени“. Учени неща, но другите са ги казали. Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете. Ако някой ми каже, един лев ще му дам.
Едно ново изречение да кажете.
Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“. Това е ново, никой не го е казал. Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете. По какво се отличават ръцете от краката. Защо пръстите на краката са по-къси.
към беседата >>
Той е на сърцето.
Има: един цвят за човешката душа, един цвят за човешкото сърце, един цвят за човешкия ум. Ти не можеш да туриш същия цвят на сърцето, който туряш на душата. Под думата душа в дадения случай се разбира съзнателният живот. Под думата душа разбираме онова разположение, което чувстваш. Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него.
Той е на сърцето.
Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам. Според мене то е проявление на душата. Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си. То е цвят. Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят.
към беседата >>
Да направите нещо, което не сте направили.
Никога ние хората не трябва да се унижаваме. Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни. Там е силата. Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие. Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили.
Да направите нещо, което не сте направили.
Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата. Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена. Не затваряйте водата, не затваряйте светлината. Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата. Толкоз остава.
към беседата >>
Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“.
Казвате: „Ние сме много учени“. Учени неща, но другите са ги казали. Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете. Ако някой ми каже, един лев ще му дам. Едно ново изречение да кажете.
Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“.
Това е ново, никой не го е казал. Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете. По какво се отличават ръцете от краката. Защо пръстите на краката са по-къси. Много малко са хранени.
към беседата >>
Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам.
Ти не можеш да туриш същия цвят на сърцето, който туряш на душата. Под думата душа в дадения случай се разбира съзнателният живот. Под думата душа разбираме онова разположение, което чувстваш. Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него. Той е на сърцето.
Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам.
Според мене то е проявление на душата. Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си. То е цвят. Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят. Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват.
към беседата >>
Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата.
Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни. Там е силата. Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие. Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили. Да направите нещо, което не сте направили.
Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата.
Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена. Не затваряйте водата, не затваряйте светлината. Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата. Толкоз остава. Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване?
към беседата >>
Това е ново, никой не го е казал.
Учени неща, но другите са ги казали. Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете. Ако някой ми каже, един лев ще му дам. Едно ново изречение да кажете. Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“.
Това е ново, никой не го е казал.
Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете. По какво се отличават ръцете от краката. Защо пръстите на краката са по-къси. Много малко са хранени. Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени.
към беседата >>
Според мене то е проявление на душата.
Под думата душа в дадения случай се разбира съзнателният живот. Под думата душа разбираме онова разположение, което чувстваш. Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него. Той е на сърцето. Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам.
Според мене то е проявление на душата.
Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си. То е цвят. Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят. Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват. Идете в оня свят, влюбват се.
към беседата >>
Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена.
Там е силата. Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие. Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили. Да направите нещо, което не сте направили. Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата.
Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена.
Не затваряйте водата, не затваряйте светлината. Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата. Толкоз остава. Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване? Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала.
към беседата >>
Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете.
Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете. Ако някой ми каже, един лев ще му дам. Едно ново изречение да кажете. Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“. Това е ново, никой не го е казал.
Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете.
По какво се отличават ръцете от краката. Защо пръстите на краката са по-къси. Много малко са хранени. Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени. Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги.
към беседата >>
Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си.
Под думата душа разбираме онова разположение, което чувстваш. Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него. Той е на сърцето. Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам. Според мене то е проявление на душата.
Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си.
То е цвят. Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят. Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват. Идете в оня свят, влюбват се. Да ви преведа един пример, който е действителност.
към беседата >>
Не затваряйте водата, не затваряйте светлината.
Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие. Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили. Да направите нещо, което не сте направили. Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата. Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена.
Не затваряйте водата, не затваряйте светлината.
Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата. Толкоз остава. Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване? Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала. Трябва да бъдете тъй сръчни.
към беседата >>
По какво се отличават ръцете от краката.
Ако някой ми каже, един лев ще му дам. Едно ново изречение да кажете. Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“. Това е ново, никой не го е казал. Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете.
По какво се отличават ръцете от краката.
Защо пръстите на краката са по-къси. Много малко са хранени. Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени. Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги. Онези животни, които не са протакали ръцете, краката им са къси.
към беседата >>
То е цвят.
Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него. Той е на сърцето. Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам. Според мене то е проявление на душата. Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си.
То е цвят.
Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят. Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват. Идете в оня свят, влюбват се. Да ви преведа един пример, който е действителност. Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха.
към беседата >>
Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата.
Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили. Да направите нещо, което не сте направили. Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата. Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена. Не затваряйте водата, не затваряйте светлината.
Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата.
Толкоз остава. Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване? Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала. Трябва да бъдете тъй сръчни. Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“.
към беседата >>
Защо пръстите на краката са по-къси.
Едно ново изречение да кажете. Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“. Това е ново, никой не го е казал. Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете. По какво се отличават ръцете от краката.
Защо пръстите на краката са по-къси.
Много малко са хранени. Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени. Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги. Онези животни, които не са протакали ръцете, краката им са къси. Тия, които са искали много, очите им са станали отворени и големи.
към беседата >>
Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят.
Той е на сърцето. Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам. Според мене то е проявление на душата. Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си. То е цвят.
Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят.
Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват. Идете в оня свят, влюбват се. Да ви преведа един пример, който е действителност. Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха. Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше.
към беседата >>
Толкоз остава.
Да направите нещо, което не сте направили. Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата. Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена. Не затваряйте водата, не затваряйте светлината. Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата.
Толкоз остава.
Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване? Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала. Трябва да бъдете тъй сръчни. Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“. Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека.
към беседата >>
Много малко са хранени.
Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“. Това е ново, никой не го е казал. Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете. По какво се отличават ръцете от краката. Защо пръстите на краката са по-къси.
Много малко са хранени.
Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени. Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги. Онези животни, които не са протакали ръцете, краката им са къси. Тия, които са искали много, очите им са станали отворени и големи. Вземете бухала вечерно време, който ходи да си търси храната.
към беседата >>
Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват.
Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам. Според мене то е проявление на душата. Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си. То е цвят. Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят.
Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват.
Идете в оня свят, влюбват се. Да ви преведа един пример, който е действителност. Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха. Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше. Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят.
към беседата >>
Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване?
Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата. Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена. Не затваряйте водата, не затваряйте светлината. Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата. Толкоз остава.
Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване?
Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала. Трябва да бъдете тъй сръчни. Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“. Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека. Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“.
към беседата >>
Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени.
Това е ново, никой не го е казал. Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете. По какво се отличават ръцете от краката. Защо пръстите на краката са по-къси. Много малко са хранени.
Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени.
Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги. Онези животни, които не са протакали ръцете, краката им са къси. Тия, които са искали много, очите им са станали отворени и големи. Вземете бухала вечерно време, който ходи да си търси храната. Вечерно време гледа да зърне някоя птичка, да я намери, да я хване, следствие на това очите им са станали отворени и изпъкнали.
към беседата >>
Идете в оня свят, влюбват се.
Според мене то е проявление на душата. Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си. То е цвят. Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят. Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват.
Идете в оня свят, влюбват се.
Да ви преведа един пример, който е действителност. Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха. Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше. Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят. Сънува една вечер мъжа си Пенко.
към беседата >>
Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала.
Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена. Не затваряйте водата, не затваряйте светлината. Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата. Толкоз остава. Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване?
Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала.
Трябва да бъдете тъй сръчни. Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“. Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека. Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“. Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората.
към беседата >>
Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги.
Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете. По какво се отличават ръцете от краката. Защо пръстите на краката са по-къси. Много малко са хранени. Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени.
Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги.
Онези животни, които не са протакали ръцете, краката им са къси. Тия, които са искали много, очите им са станали отворени и големи. Вземете бухала вечерно време, който ходи да си търси храната. Вечерно време гледа да зърне някоя птичка, да я намери, да я хване, следствие на това очите им са станали отворени и изпъкнали.
към беседата >>
Да ви преведа един пример, който е действителност.
Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си. То е цвят. Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят. Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват. Идете в оня свят, влюбват се.
Да ви преведа един пример, който е действителност.
Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха. Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше. Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят. Сънува една вечер мъжа си Пенко. Тя му казва: „Как си, Пенко?
към беседата >>
Трябва да бъдете тъй сръчни.
Не затваряйте водата, не затваряйте светлината. Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата. Толкоз остава. Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване? Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала.
Трябва да бъдете тъй сръчни.
Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“. Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека. Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“. Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората. Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството.
към беседата >>
Онези животни, които не са протакали ръцете, краката им са къси.
По какво се отличават ръцете от краката. Защо пръстите на краката са по-къси. Много малко са хранени. Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени. Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги.
Онези животни, които не са протакали ръцете, краката им са къси.
Тия, които са искали много, очите им са станали отворени и големи. Вземете бухала вечерно време, който ходи да си търси храната. Вечерно време гледа да зърне някоя птичка, да я намери, да я хване, следствие на това очите им са станали отворени и изпъкнали.
към беседата >>
Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха.
То е цвят. Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят. Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват. Идете в оня свят, влюбват се. Да ви преведа един пример, който е действителност.
Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха.
Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше. Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят. Сънува една вечер мъжа си Пенко. Тя му казва: „Как си, Пенко? “ – „Добре е в този свят“.
към беседата >>
Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“.
Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата. Толкоз остава. Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване? Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала. Трябва да бъдете тъй сръчни.
Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“.
Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека. Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“. Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората. Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството. Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово.
към беседата >>
Тия, които са искали много, очите им са станали отворени и големи.
Защо пръстите на краката са по-къси. Много малко са хранени. Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени. Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги. Онези животни, които не са протакали ръцете, краката им са къси.
Тия, които са искали много, очите им са станали отворени и големи.
Вземете бухала вечерно време, който ходи да си търси храната. Вечерно време гледа да зърне някоя птичка, да я намери, да я хване, следствие на това очите им са станали отворени и изпъкнали.
към беседата >>
Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше.
Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят. Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват. Идете в оня свят, влюбват се. Да ви преведа един пример, който е действителност. Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха.
Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше.
Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят. Сънува една вечер мъжа си Пенко. Тя му казва: „Как си, Пенко? “ – „Добре е в този свят“. Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“.
към беседата >>
Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека.
Толкоз остава. Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване? Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала. Трябва да бъдете тъй сръчни. Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“.
Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека.
Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“. Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората. Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството. Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово. Бил той млад.
към беседата >>
Вземете бухала вечерно време, който ходи да си търси храната.
Много малко са хранени. Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени. Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги. Онези животни, които не са протакали ръцете, краката им са къси. Тия, които са искали много, очите им са станали отворени и големи.
Вземете бухала вечерно време, който ходи да си търси храната.
Вечерно време гледа да зърне някоя птичка, да я намери, да я хване, следствие на това очите им са станали отворени и изпъкнали.
към беседата >>
Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят.
Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват. Идете в оня свят, влюбват се. Да ви преведа един пример, който е действителност. Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха. Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше.
Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят.
Сънува една вечер мъжа си Пенко. Тя му казва: „Как си, Пенко? “ – „Добре е в този свят“. Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“. Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката.
към беседата >>
Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“.
Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване? Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала. Трябва да бъдете тъй сръчни. Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“. Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека.
Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“.
Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората. Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството. Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово. Бил той млад. Младостта – това са възможности.
към беседата >>
Вечерно време гледа да зърне някоя птичка, да я намери, да я хване, следствие на това очите им са станали отворени и изпъкнали.
Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени. Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги. Онези животни, които не са протакали ръцете, краката им са къси. Тия, които са искали много, очите им са станали отворени и големи. Вземете бухала вечерно време, който ходи да си търси храната.
Вечерно време гледа да зърне някоя птичка, да я намери, да я хване, следствие на това очите им са станали отворени и изпъкнали.
към беседата >>
Сънува една вечер мъжа си Пенко.
Идете в оня свят, влюбват се. Да ви преведа един пример, който е действителност. Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха. Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше. Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят.
Сънува една вечер мъжа си Пенко.
Тя му казва: „Как си, Пенко? “ – „Добре е в този свят“. Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“. Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката. Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“.
към беседата >>
Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората.
Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала. Трябва да бъдете тъй сръчни. Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“. Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека. Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“.
Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората.
Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството. Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово. Бил той млад. Младостта – това са възможности. Що е младостта?
към беседата >>
После, тъй както ви гледам, вие не искате да бъдете красиви хора.
После, тъй както ви гледам, вие не искате да бъдете красиви хора.
Казвате: „Добър съм“. Добротата е красота. Няма по-хубаво нещо да бъдеш добър. Красота е. Справедлив да бъдеш, това е красота.
към беседата >>
Тя му казва: „Как си, Пенко?
Да ви преведа един пример, който е действителност. Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха. Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше. Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят. Сънува една вечер мъжа си Пенко.
Тя му казва: „Как си, Пенко?
“ – „Добре е в този свят“. Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“. Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката. Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“. – „Че как?
към беседата >>
Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството.
Трябва да бъдете тъй сръчни. Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“. Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека. Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“. Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората.
Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството.
Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово. Бил той млад. Младостта – това са възможности. Що е младостта? Младостта е за учение.
към беседата >>
Казвате: „Добър съм“.
После, тъй както ви гледам, вие не искате да бъдете красиви хора.
Казвате: „Добър съм“.
Добротата е красота. Няма по-хубаво нещо да бъдеш добър. Красота е. Справедлив да бъдеш, това е красота. Да имаш знание, това е красота.
към беседата >>
“ – „Добре е в този свят“.
Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха. Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше. Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят. Сънува една вечер мъжа си Пенко. Тя му казва: „Как си, Пенко?
“ – „Добре е в този свят“.
Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“. Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката. Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“. – „Че как? Я, Пенко!
към беседата >>
Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово.
Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“. Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека. Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“. Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората. Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството.
Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово.
Бил той млад. Младостта – това са възможности. Що е младостта? Младостта е за учение. Възрастният живот, то е възможности.
към беседата >>
Добротата е красота.
После, тъй както ви гледам, вие не искате да бъдете красиви хора. Казвате: „Добър съм“.
Добротата е красота.
Няма по-хубаво нещо да бъдеш добър. Красота е. Справедлив да бъдеш, това е красота. Да имаш знание, това е красота. Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри.
към беседата >>
Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“.
Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше. Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят. Сънува една вечер мъжа си Пенко. Тя му казва: „Как си, Пенко? “ – „Добре е в този свят“.
Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“.
Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката. Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“. – „Че как? Я, Пенко! “ – и тръгват двамата.
към беседата >>
Бил той млад.
Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека. Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“. Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората. Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството. Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово.
Бил той млад.
Младостта – това са възможности. Що е младостта? Младостта е за учение. Възрастният живот, то е възможности. Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо да бъдеш добър.
После, тъй както ви гледам, вие не искате да бъдете красиви хора. Казвате: „Добър съм“. Добротата е красота.
Няма по-хубаво нещо да бъдеш добър.
Красота е. Справедлив да бъдеш, това е красота. Да имаш знание, това е красота. Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри. Каква добрина е?
към беседата >>
Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката.
Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят. Сънува една вечер мъжа си Пенко. Тя му казва: „Как си, Пенко? “ – „Добре е в този свят“. Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“.
Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката.
Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“. – „Че как? Я, Пенко! “ – и тръгват двамата. Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“.
към беседата >>
Младостта – това са възможности.
Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“. Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората. Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството. Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово. Бил той млад.
Младостта – това са възможности.
Що е младостта? Младостта е за учение. Възрастният живот, то е възможности. Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението. Има много неща, които са възможности в дадения случай.
към беседата >>
Красота е.
После, тъй както ви гледам, вие не искате да бъдете красиви хора. Казвате: „Добър съм“. Добротата е красота. Няма по-хубаво нещо да бъдеш добър.
Красота е.
Справедлив да бъдеш, това е красота. Да имаш знание, това е красота. Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри. Каква добрина е? Със слаби конци направи обущата, здрави ли са?
към беседата >>
Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“.
Сънува една вечер мъжа си Пенко. Тя му казва: „Как си, Пенко? “ – „Добре е в този свят“. Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“. Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката.
Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“.
– „Че как? Я, Пенко! “ – и тръгват двамата. Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“. Това не е измислица.
към беседата >>
Що е младостта?
Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората. Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството. Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово. Бил той млад. Младостта – това са възможности.
Що е младостта?
Младостта е за учение. Възрастният живот, то е възможности. Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението. Има много неща, които са възможности в дадения случай. Защото в тъмното ще те посети един ангел, колко жертваш за него?
към беседата >>
Справедлив да бъдеш, това е красота.
После, тъй както ви гледам, вие не искате да бъдете красиви хора. Казвате: „Добър съм“. Добротата е красота. Няма по-хубаво нещо да бъдеш добър. Красота е.
Справедлив да бъдеш, това е красота.
Да имаш знание, това е красота. Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри. Каква добрина е? Със слаби конци направи обущата, здрави ли са? Или от книга направени обуща, здрави ли са?
към беседата >>
– „Че как?
Тя му казва: „Как си, Пенко? “ – „Добре е в този свят“. Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“. Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката. Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“.
– „Че как?
Я, Пенко! “ – и тръгват двамата. Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“. Това не е измислица. Събуди се тя, Пенко ѝ иска юрган за новата му другарка, като иде да му занесе юрган.
към беседата >>
Младостта е за учение.
Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството. Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово. Бил той млад. Младостта – това са възможности. Що е младостта?
Младостта е за учение.
Възрастният живот, то е възможности. Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението. Има много неща, които са възможности в дадения случай. Защото в тъмното ще те посети един ангел, колко жертваш за него? Да можеш една секунда да пожертваш, да се спреш, казваш: „Може ли да ми направите една услуга, да направя на този човек“.
към беседата >>
Да имаш знание, това е красота.
Казвате: „Добър съм“. Добротата е красота. Няма по-хубаво нещо да бъдеш добър. Красота е. Справедлив да бъдеш, това е красота.
Да имаш знание, това е красота.
Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри. Каква добрина е? Със слаби конци направи обущата, здрави ли са? Или от книга направени обуща, здрави ли са? В Америка често правят книжни обуща, подметките от мукава.
към беседата >>
Я, Пенко!
“ – „Добре е в този свят“. Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“. Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката. Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“. – „Че как?
Я, Пенко!
“ – и тръгват двамата. Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“. Това не е измислица. Събуди се тя, Пенко ѝ иска юрган за новата му другарка, като иде да му занесе юрган. Какво ще кажете?
към беседата >>
Възрастният живот, то е възможности.
Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово. Бил той млад. Младостта – това са възможности. Що е младостта? Младостта е за учение.
Възрастният живот, то е възможности.
Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението. Има много неща, които са възможности в дадения случай. Защото в тъмното ще те посети един ангел, колко жертваш за него? Да можеш една секунда да пожертваш, да се спреш, казваш: „Може ли да ми направите една услуга, да направя на този човек“. Казваш: „Не съм разположен сега“.
към беседата >>
Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри.
Добротата е красота. Няма по-хубаво нещо да бъдеш добър. Красота е. Справедлив да бъдеш, това е красота. Да имаш знание, това е красота.
Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри.
Каква добрина е? Със слаби конци направи обущата, здрави ли са? Или от книга направени обуща, здрави ли са? В Америка често правят книжни обуща, подметките от мукава. Докато е сухо времето, издържат.
към беседата >>
“ – и тръгват двамата.
Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“. Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката. Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“. – „Че как? Я, Пенко!
“ – и тръгват двамата.
Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“. Това не е измислица. Събуди се тя, Пенко ѝ иска юрган за новата му другарка, като иде да му занесе юрган. Какво ще кажете? То са нови отношения на хората.
към беседата >>
Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението.
Бил той млад. Младостта – това са възможности. Що е младостта? Младостта е за учение. Възрастният живот, то е възможности.
Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението.
Има много неща, които са възможности в дадения случай. Защото в тъмното ще те посети един ангел, колко жертваш за него? Да можеш една секунда да пожертваш, да се спреш, казваш: „Може ли да ми направите една услуга, да направя на този човек“. Казваш: „Не съм разположен сега“. Той в хиляда години веднъж иде.
към беседата >>
Каква добрина е?
Няма по-хубаво нещо да бъдеш добър. Красота е. Справедлив да бъдеш, това е красота. Да имаш знание, това е красота. Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри.
Каква добрина е?
Със слаби конци направи обущата, здрави ли са? Или от книга направени обуща, здрави ли са? В Америка често правят книжни обуща, подметките от мукава. Докато е сухо времето, издържат. Два-три месеца обущата са здрави.
към беседата >>
Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“.
Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката. Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“. – „Че как? Я, Пенко! “ – и тръгват двамата.
Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“.
Това не е измислица. Събуди се тя, Пенко ѝ иска юрган за новата му другарка, като иде да му занесе юрган. Какво ще кажете? То са нови отношения на хората. Ти си ял стари обеди, старите обеди са стари.
към беседата >>
Има много неща, които са възможности в дадения случай.
Младостта – това са възможности. Що е младостта? Младостта е за учение. Възрастният живот, то е възможности. Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението.
Има много неща, които са възможности в дадения случай.
Защото в тъмното ще те посети един ангел, колко жертваш за него? Да можеш една секунда да пожертваш, да се спреш, казваш: „Може ли да ми направите една услуга, да направя на този човек“. Казваш: „Не съм разположен сега“. Той в хиляда години веднъж иде. Казва: „Готов съм на всяка услуга“.
към беседата >>
Със слаби конци направи обущата, здрави ли са?
Красота е. Справедлив да бъдеш, това е красота. Да имаш знание, това е красота. Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри. Каква добрина е?
Със слаби конци направи обущата, здрави ли са?
Или от книга направени обуща, здрави ли са? В Америка често правят книжни обуща, подметките от мукава. Докато е сухо времето, издържат. Два-три месеца обущата са здрави. Ако някой, който носи такива обуща, се случи времето да е дъждовно, върне се, подметката излязла и чорапът излязъл.
към беседата >>
Това не е измислица.
Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“. – „Че как? Я, Пенко! “ – и тръгват двамата. Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“.
Това не е измислица.
Събуди се тя, Пенко ѝ иска юрган за новата му другарка, като иде да му занесе юрган. Какво ще кажете? То са нови отношения на хората. Ти си ял стари обеди, старите обеди са стари. Един нов обяд ще ядеш.
към беседата >>
Защото в тъмното ще те посети един ангел, колко жертваш за него?
Що е младостта? Младостта е за учение. Възрастният живот, то е възможности. Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението. Има много неща, които са възможности в дадения случай.
Защото в тъмното ще те посети един ангел, колко жертваш за него?
Да можеш една секунда да пожертваш, да се спреш, казваш: „Може ли да ми направите една услуга, да направя на този човек“. Казваш: „Не съм разположен сега“. Той в хиляда години веднъж иде. Казва: „Готов съм на всяка услуга“. Да бъдем готови да услужим на добрите хора в света, които може би в хиляда години веднъж ще дойдат.
към беседата >>
Или от книга направени обуща, здрави ли са?
Справедлив да бъдеш, това е красота. Да имаш знание, това е красота. Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри. Каква добрина е? Със слаби конци направи обущата, здрави ли са?
Или от книга направени обуща, здрави ли са?
В Америка често правят книжни обуща, подметките от мукава. Докато е сухо времето, издържат. Два-три месеца обущата са здрави. Ако някой, който носи такива обуща, се случи времето да е дъждовно, върне се, подметката излязла и чорапът излязъл. Ако вашите подметки във време на дъжд се разкъсват, има ли някаква стабилност в характера.
към беседата >>
Събуди се тя, Пенко ѝ иска юрган за новата му другарка, като иде да му занесе юрган.
– „Че как? Я, Пенко! “ – и тръгват двамата. Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“. Това не е измислица.
Събуди се тя, Пенко ѝ иска юрган за новата му другарка, като иде да му занесе юрган.
Какво ще кажете? То са нови отношения на хората. Ти си ял стари обеди, старите обеди са стари. Един нов обяд ще ядеш. Не си го готвил ти, някой друг готвач го е готвил.
към беседата >>
Да можеш една секунда да пожертваш, да се спреш, казваш: „Може ли да ми направите една услуга, да направя на този човек“.
Младостта е за учение. Възрастният живот, то е възможности. Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението. Има много неща, които са възможности в дадения случай. Защото в тъмното ще те посети един ангел, колко жертваш за него?
Да можеш една секунда да пожертваш, да се спреш, казваш: „Може ли да ми направите една услуга, да направя на този човек“.
Казваш: „Не съм разположен сега“. Той в хиляда години веднъж иде. Казва: „Готов съм на всяка услуга“. Да бъдем готови да услужим на добрите хора в света, които може би в хиляда години веднъж ще дойдат. Ако сега не услужиш, кога ще услужиш.
към беседата >>
В Америка често правят книжни обуща, подметките от мукава.
Да имаш знание, това е красота. Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри. Каква добрина е? Със слаби конци направи обущата, здрави ли са? Или от книга направени обуща, здрави ли са?
В Америка често правят книжни обуща, подметките от мукава.
Докато е сухо времето, издържат. Два-три месеца обущата са здрави. Ако някой, който носи такива обуща, се случи времето да е дъждовно, върне се, подметката излязла и чорапът излязъл. Ако вашите подметки във време на дъжд се разкъсват, има ли някаква стабилност в характера. Или да допуснем, че нямате търпение.
към беседата >>
Какво ще кажете?
Я, Пенко! “ – и тръгват двамата. Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“. Това не е измислица. Събуди се тя, Пенко ѝ иска юрган за новата му другарка, като иде да му занесе юрган.
Какво ще кажете?
То са нови отношения на хората. Ти си ял стари обеди, старите обеди са стари. Един нов обяд ще ядеш. Не си го готвил ти, някой друг готвач го е готвил. Ще зависи с каква охота ще ядете този обяд.
към беседата >>
Казваш: „Не съм разположен сега“.
Възрастният живот, то е възможности. Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението. Има много неща, които са възможности в дадения случай. Защото в тъмното ще те посети един ангел, колко жертваш за него? Да можеш една секунда да пожертваш, да се спреш, казваш: „Може ли да ми направите една услуга, да направя на този човек“.
Казваш: „Не съм разположен сега“.
Той в хиляда години веднъж иде. Казва: „Готов съм на всяка услуга“. Да бъдем готови да услужим на добрите хора в света, които може би в хиляда години веднъж ще дойдат. Ако сега не услужиш, кога ще услужиш. Колко пъти Христос дойде?
към беседата >>
Докато е сухо времето, издържат.
Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри. Каква добрина е? Със слаби конци направи обущата, здрави ли са? Или от книга направени обуща, здрави ли са? В Америка често правят книжни обуща, подметките от мукава.
Докато е сухо времето, издържат.
Два-три месеца обущата са здрави. Ако някой, който носи такива обуща, се случи времето да е дъждовно, върне се, подметката излязла и чорапът излязъл. Ако вашите подметки във време на дъжд се разкъсват, има ли някаква стабилност в характера. Или да допуснем, че нямате търпение. Какво е търпението?
към беседата >>
То са нови отношения на хората.
“ – и тръгват двамата. Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“. Това не е измислица. Събуди се тя, Пенко ѝ иска юрган за новата му другарка, като иде да му занесе юрган. Какво ще кажете?
То са нови отношения на хората.
Ти си ял стари обеди, старите обеди са стари. Един нов обяд ще ядеш. Не си го готвил ти, някой друг готвач го е готвил. Ще зависи с каква охота ще ядете този обяд. Та казвам: яденето е само тогава нормално, когато постоянно освобождава.
към беседата >>
Той в хиляда години веднъж иде.
Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението. Има много неща, които са възможности в дадения случай. Защото в тъмното ще те посети един ангел, колко жертваш за него? Да можеш една секунда да пожертваш, да се спреш, казваш: „Може ли да ми направите една услуга, да направя на този човек“. Казваш: „Не съм разположен сега“.
Той в хиляда години веднъж иде.
Казва: „Готов съм на всяка услуга“. Да бъдем готови да услужим на добрите хора в света, които може би в хиляда години веднъж ще дойдат. Ако сега не услужиш, кога ще услужиш. Колко пъти Христос дойде? Той само веднъж дойде.
към беседата >>
Два-три месеца обущата са здрави.
Каква добрина е? Със слаби конци направи обущата, здрави ли са? Или от книга направени обуща, здрави ли са? В Америка често правят книжни обуща, подметките от мукава. Докато е сухо времето, издържат.
Два-три месеца обущата са здрави.
Ако някой, който носи такива обуща, се случи времето да е дъждовно, върне се, подметката излязла и чорапът излязъл. Ако вашите подметки във време на дъжд се разкъсват, има ли някаква стабилност в характера. Или да допуснем, че нямате търпение. Какво е търпението? Търпението показва човек силен.
към беседата >>
Ти си ял стари обеди, старите обеди са стари.
Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“. Това не е измислица. Събуди се тя, Пенко ѝ иска юрган за новата му другарка, като иде да му занесе юрган. Какво ще кажете? То са нови отношения на хората.
Ти си ял стари обеди, старите обеди са стари.
Един нов обяд ще ядеш. Не си го готвил ти, някой друг готвач го е готвил. Ще зависи с каква охота ще ядете този обяд. Та казвам: яденето е само тогава нормално, когато постоянно освобождава. Ако след всяко ядене, ти се освобождаваш, разширява се твоята свобода, яденето е право.
към беседата >>
Казва: „Готов съм на всяка услуга“.
Има много неща, които са възможности в дадения случай. Защото в тъмното ще те посети един ангел, колко жертваш за него? Да можеш една секунда да пожертваш, да се спреш, казваш: „Може ли да ми направите една услуга, да направя на този човек“. Казваш: „Не съм разположен сега“. Той в хиляда години веднъж иде.
Казва: „Готов съм на всяка услуга“.
Да бъдем готови да услужим на добрите хора в света, които може би в хиляда години веднъж ще дойдат. Ако сега не услужиш, кога ще услужиш. Колко пъти Христос дойде? Той само веднъж дойде. В живота си вие искате много неща.
към беседата >>
2.
Умът и сърцето
,
МОК
, София, 27.11.1942г.,
Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка.
Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото. Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец. Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях. Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха. Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво.
Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка.
Като я гледах, мина ми всичко. Мухата ми казва: Не обиждай приятеля си, мъчно може да го поправиш. Като ме ухапа, измени се състоянието ми. Питам: Тази муха глупава ли е? Може да е една случайност.
към беседата >>
Като я гледах, мина ми всичко.
Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец. Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях. Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха. Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво. Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка.
Като я гледах, мина ми всичко.
Мухата ми казва: Не обиждай приятеля си, мъчно може да го поправиш. Като ме ухапа, измени се състоянието ми. Питам: Тази муха глупава ли е? Може да е една случайност.
към беседата >>
Мухата ми казва: Не обиждай приятеля си, мъчно може да го поправиш.
Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях. Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха. Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво. Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка. Като я гледах, мина ми всичко.
Мухата ми казва: Не обиждай приятеля си, мъчно може да го поправиш.
Като ме ухапа, измени се състоянието ми. Питам: Тази муха глупава ли е? Може да е една случайност.
към беседата >>
Като ме ухапа, измени се състоянието ми.
Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха. Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво. Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка. Като я гледах, мина ми всичко. Мухата ми казва: Не обиждай приятеля си, мъчно може да го поправиш.
Като ме ухапа, измени се състоянието ми.
Питам: Тази муха глупава ли е? Може да е една случайност.
към беседата >>
Питам: Тази муха глупава ли е?
Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво. Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка. Като я гледах, мина ми всичко. Мухата ми казва: Не обиждай приятеля си, мъчно може да го поправиш. Като ме ухапа, измени се състоянието ми.
Питам: Тази муха глупава ли е?
Може да е една случайност.
към беседата >>
Може да е една случайност.
Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка. Като я гледах, мина ми всичко. Мухата ми казва: Не обиждай приятеля си, мъчно може да го поправиш. Като ме ухапа, измени се състоянието ми. Питам: Тази муха глупава ли е?
Може да е една случайност.
към беседата >>
Но тази муха е дошла точно навреме, да те спаси от едно голямо страдание.
Но тази муха е дошла точно навреме, да те спаси от едно голямо страдание.
Може би месец, два, три, може и цяла година да страдаш от това. Казвам: всяко едно нещо в живота ни, което ни пречи да възприемем една лоша мисъл, едно лошо желание, то е едно благо в живота ни. Често, според вашата педагогика, казвате: Аз да го накастря, че той да знае хубаво. Я ми кажете, всички като сте кастрили, какво е излязло от вашето кастрене? Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо.
към беседата >>
Може би месец, два, три, може и цяла година да страдаш от това.
Но тази муха е дошла точно навреме, да те спаси от едно голямо страдание.
Може би месец, два, три, може и цяла година да страдаш от това.
Казвам: всяко едно нещо в живота ни, което ни пречи да възприемем една лоша мисъл, едно лошо желание, то е едно благо в живота ни. Често, според вашата педагогика, казвате: Аз да го накастря, че той да знае хубаво. Я ми кажете, всички като сте кастрили, какво е излязло от вашето кастрене? Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо. Ще ви приведа един анекдот.
към беседата >>
Казвам: всяко едно нещо в живота ни, което ни пречи да възприемем една лоша мисъл, едно лошо желание, то е едно благо в живота ни.
Но тази муха е дошла точно навреме, да те спаси от едно голямо страдание. Може би месец, два, три, може и цяла година да страдаш от това.
Казвам: всяко едно нещо в живота ни, което ни пречи да възприемем една лоша мисъл, едно лошо желание, то е едно благо в живота ни.
Често, според вашата педагогика, казвате: Аз да го накастря, че той да знае хубаво. Я ми кажете, всички като сте кастрили, какво е излязло от вашето кастрене? Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо. Ще ви приведа един анекдот. Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор.
към беседата >>
Често, според вашата педагогика, казвате: Аз да го накастря, че той да знае хубаво.
Но тази муха е дошла точно навреме, да те спаси от едно голямо страдание. Може би месец, два, три, може и цяла година да страдаш от това. Казвам: всяко едно нещо в живота ни, което ни пречи да възприемем една лоша мисъл, едно лошо желание, то е едно благо в живота ни.
Често, според вашата педагогика, казвате: Аз да го накастря, че той да знае хубаво.
Я ми кажете, всички като сте кастрили, какво е излязло от вашето кастрене? Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо. Ще ви приведа един анекдот. Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор. Казва: Аз зная да режа лозе.
към беседата >>
Я ми кажете, всички като сте кастрили, какво е излязло от вашето кастрене?
Но тази муха е дошла точно навреме, да те спаси от едно голямо страдание. Може би месец, два, три, може и цяла година да страдаш от това. Казвам: всяко едно нещо в живота ни, което ни пречи да възприемем една лоша мисъл, едно лошо желание, то е едно благо в живота ни. Често, според вашата педагогика, казвате: Аз да го накастря, че той да знае хубаво.
Я ми кажете, всички като сте кастрили, какво е излязло от вашето кастрене?
Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо. Ще ви приведа един анекдот. Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор. Казва: Аз зная да режа лозе. Казва: Много хубаво.
към беседата >>
Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо.
Но тази муха е дошла точно навреме, да те спаси от едно голямо страдание. Може би месец, два, три, може и цяла година да страдаш от това. Казвам: всяко едно нещо в живота ни, което ни пречи да възприемем една лоша мисъл, едно лошо желание, то е едно благо в живота ни. Често, според вашата педагогика, казвате: Аз да го накастря, че той да знае хубаво. Я ми кажете, всички като сте кастрили, какво е излязло от вашето кастрене?
Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо.
Ще ви приведа един анекдот. Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор. Казва: Аз зная да режа лозе. Казва: Много хубаво. Отишъл, орязал лозето, както знаел.
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот.
Може би месец, два, три, може и цяла година да страдаш от това. Казвам: всяко едно нещо в живота ни, което ни пречи да възприемем една лоша мисъл, едно лошо желание, то е едно благо в живота ни. Често, според вашата педагогика, казвате: Аз да го накастря, че той да знае хубаво. Я ми кажете, всички като сте кастрили, какво е излязло от вашето кастрене? Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо.
Ще ви приведа един анекдот.
Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор. Казва: Аз зная да режа лозе. Казва: Много хубаво. Отишъл, орязал лозето, както знаел. Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето?
към беседата >>
Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор.
Казвам: всяко едно нещо в живота ни, което ни пречи да възприемем една лоша мисъл, едно лошо желание, то е едно благо в живота ни. Често, според вашата педагогика, казвате: Аз да го накастря, че той да знае хубаво. Я ми кажете, всички като сте кастрили, какво е излязло от вашето кастрене? Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо. Ще ви приведа един анекдот.
Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор.
Казва: Аз зная да режа лозе. Казва: Много хубаво. Отишъл, орязал лозето, както знаел. Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето? – Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш.
към беседата >>
Казва: Аз зная да режа лозе.
Често, според вашата педагогика, казвате: Аз да го накастря, че той да знае хубаво. Я ми кажете, всички като сте кастрили, какво е излязло от вашето кастрене? Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо. Ще ви приведа един анекдот. Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор.
Казва: Аз зная да режа лозе.
Казва: Много хубаво. Отишъл, орязал лозето, както знаел. Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето? – Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш. За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал.
към беседата >>
Казва: Много хубаво.
Я ми кажете, всички като сте кастрили, какво е излязло от вашето кастрене? Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо. Ще ви приведа един анекдот. Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор. Казва: Аз зная да режа лозе.
Казва: Много хубаво.
Отишъл, орязал лозето, както знаел. Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето? – Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш. За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал. По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма.
към беседата >>
Отишъл, орязал лозето, както знаел.
Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо. Ще ви приведа един анекдот. Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор. Казва: Аз зная да режа лозе. Казва: Много хубаво.
Отишъл, орязал лозето, както знаел.
Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето? – Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш. За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал. По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма. Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор.
към беседата >>
Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето?
Ще ви приведа един анекдот. Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор. Казва: Аз зная да режа лозе. Казва: Много хубаво. Отишъл, орязал лозето, както знаел.
Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето?
– Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш. За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал. По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма. Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор. Не бързайте да го режете.
към беседата >>
– Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш.
Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор. Казва: Аз зная да режа лозе. Казва: Много хубаво. Отишъл, орязал лозето, както знаел. Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето?
– Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш.
За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал. По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма. Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор. Не бързайте да го режете. Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува?
към беседата >>
За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал.
Казва: Аз зная да режа лозе. Казва: Много хубаво. Отишъл, орязал лозето, както знаел. Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето? – Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш.
За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал.
По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма. Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор. Не бързайте да го режете. Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува? Как е възможно човек да критикува себе си?
към беседата >>
По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма.
Казва: Много хубаво. Отишъл, орязал лозето, както знаел. Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето? – Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш. За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал.
По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма.
Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор. Не бързайте да го режете. Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува? Как е възможно човек да критикува себе си? Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво.
към беседата >>
Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор.
Отишъл, орязал лозето, както знаел. Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето? – Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш. За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал. По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма.
Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор.
Не бързайте да го режете. Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува? Как е възможно човек да критикува себе си? Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво. Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате?
към беседата >>
Не бързайте да го режете.
Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето? – Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш. За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал. По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма. Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор.
Не бързайте да го режете.
Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува? Как е възможно човек да критикува себе си? Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво. Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате? Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото.
към беседата >>
Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува?
– Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш. За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал. По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма. Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор. Не бързайте да го режете.
Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува?
Как е възможно човек да критикува себе си? Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво. Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате? Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото. Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло.
към беседата >>
Как е възможно човек да критикува себе си?
За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал. По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма. Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор. Не бързайте да го режете. Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува?
Как е възможно човек да критикува себе си?
Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво. Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате? Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото. Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло. Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро?
към беседата >>
Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво.
По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма. Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор. Не бързайте да го режете. Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува? Как е възможно човек да критикува себе си?
Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво.
Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате? Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото. Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло. Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро? Да ви представя два примера.
към беседата >>
Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате?
Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор. Не бързайте да го режете. Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува? Как е възможно човек да критикува себе си? Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво.
Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате?
Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото. Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло. Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро? Да ви представя два примера. Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка.
към беседата >>
Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото.
Не бързайте да го режете. Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува? Как е възможно човек да критикува себе си? Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво. Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате?
Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото.
Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло. Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро? Да ви представя два примера. Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка. Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата.
към беседата >>
Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло.
Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува? Как е възможно човек да критикува себе си? Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво. Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате? Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото.
Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло.
Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро? Да ви представя два примера. Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка. Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата. Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него.
към беседата >>
Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро?
Как е възможно човек да критикува себе си? Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво. Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате? Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото. Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло.
Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро?
Да ви представя два примера. Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка. Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата. Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него. Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце.
към беседата >>
Да ви представя два примера.
Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво. Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате? Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото. Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло. Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро?
Да ви представя два примера.
Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка. Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата. Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него. Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце. Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа.
към беседата >>
Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка.
Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате? Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото. Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло. Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро? Да ви представя два примера.
Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка.
Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата. Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него. Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце. Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа. Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве!
към беседата >>
Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата.
Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото. Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло. Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро? Да ви представя два примера. Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка.
Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата.
Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него. Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце. Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа. Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве! Ха, Иване!
към беседата >>
Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него.
Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло. Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро? Да ви представя два примера. Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка. Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата.
Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него.
Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце. Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа. Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве! Ха, Иване! Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е.
към беседата >>
Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце.
Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро? Да ви представя два примера. Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка. Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата. Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него.
Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце.
Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа. Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве! Ха, Иване! Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е. Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце?
към беседата >>
Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа.
Да ви представя два примера. Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка. Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата. Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него. Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце.
Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа.
Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве! Ха, Иване! Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е. Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце? По-добре е с иглата, отколкото с чашата.
към беседата >>
Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве!
Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка. Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата. Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него. Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце. Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа.
Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве!
Ха, Иване! Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е. Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце? По-добре е с иглата, отколкото с чашата. Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно.
към беседата >>
Ха, Иване!
Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата. Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него. Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце. Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа. Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве!
Ха, Иване!
Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е. Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце? По-добре е с иглата, отколкото с чашата. Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно. Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е.
към беседата >>
Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е.
Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него. Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце. Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа. Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве! Ха, Иване!
Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е.
Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце? По-добре е с иглата, отколкото с чашата. Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно. Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е. При втория случай доброто е отвън.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце?
Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце. Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа. Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве! Ха, Иване! Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е.
Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце?
По-добре е с иглата, отколкото с чашата. Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно. Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е. При втория случай доброто е отвън. Хубаво е виното, но злото е във виното.
към беседата >>
По-добре е с иглата, отколкото с чашата.
Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа. Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве! Ха, Иване! Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е. Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце?
По-добре е с иглата, отколкото с чашата.
Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно. Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е. При втория случай доброто е отвън. Хубаво е виното, но злото е във виното. И от туй вино човек изгубва своето равновесие.
към беседата >>
Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно.
Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве! Ха, Иване! Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е. Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце? По-добре е с иглата, отколкото с чашата.
Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно.
Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е. При втория случай доброто е отвън. Хубаво е виното, но злото е във виното. И от туй вино човек изгубва своето равновесие. Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия.
към беседата >>
Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е.
Ха, Иване! Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е. Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце? По-добре е с иглата, отколкото с чашата. Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно.
Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е.
При втория случай доброто е отвън. Хубаво е виното, но злото е във виното. И от туй вино човек изгубва своето равновесие. Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия. Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва.
към беседата >>
При втория случай доброто е отвън.
Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е. Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце? По-добре е с иглата, отколкото с чашата. Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно. Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е.
При втория случай доброто е отвън.
Хубаво е виното, но злото е във виното. И от туй вино човек изгубва своето равновесие. Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия. Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва. Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани.
към беседата >>
Хубаво е виното, но злото е във виното.
Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце? По-добре е с иглата, отколкото с чашата. Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно. Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е. При втория случай доброто е отвън.
Хубаво е виното, но злото е във виното.
И от туй вино човек изгубва своето равновесие. Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия. Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва. Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани. Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са.
към беседата >>
И от туй вино човек изгубва своето равновесие.
По-добре е с иглата, отколкото с чашата. Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно. Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е. При втория случай доброто е отвън. Хубаво е виното, но злото е във виното.
И от туй вино човек изгубва своето равновесие.
Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия. Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва. Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани. Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са. Една ябълка надписана е какво съдържа.
към беседата >>
Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия.
Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно. Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е. При втория случай доброто е отвън. Хубаво е виното, но злото е във виното. И от туй вино човек изгубва своето равновесие.
Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия.
Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва. Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани. Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са. Една ябълка надписана е какво съдържа. На една слива написано е какво съдържа.
към беседата >>
Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва.
Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е. При втория случай доброто е отвън. Хубаво е виното, но злото е във виното. И от туй вино човек изгубва своето равновесие. Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия.
Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва.
Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани. Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са. Една ябълка надписана е какво съдържа. На една слива написано е какво съдържа. На всички полезни неща и на всички вредни неща е написано какво съдържат.
към беседата >>
Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани.
При втория случай доброто е отвън. Хубаво е виното, но злото е във виното. И от туй вино човек изгубва своето равновесие. Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия. Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва.
Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани.
Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са. Една ябълка надписана е какво съдържа. На една слива написано е какво съдържа. На всички полезни неща и на всички вредни неща е написано какво съдържат. Всичко е написано.
към беседата >>
Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са.
Хубаво е виното, но злото е във виното. И от туй вино човек изгубва своето равновесие. Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия. Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва. Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани.
Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са.
Една ябълка надписана е какво съдържа. На една слива написано е какво съдържа. На всички полезни неща и на всички вредни неща е написано какво съдържат. Всичко е написано. Дойде човек, трябва да знаеш какво съдържа.
към беседата >>
Една ябълка надписана е какво съдържа.
И от туй вино човек изгубва своето равновесие. Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия. Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва. Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани. Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са.
Една ябълка надписана е какво съдържа.
На една слива написано е какво съдържа. На всички полезни неща и на всички вредни неща е написано какво съдържат. Всичко е написано. Дойде човек, трябва да знаеш какво съдържа. Езикът не ни е понятен.
към беседата >>
На една слива написано е какво съдържа.
Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия. Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва. Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани. Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са. Една ябълка надписана е какво съдържа.
На една слива написано е какво съдържа.
На всички полезни неща и на всички вредни неща е написано какво съдържат. Всичко е написано. Дойде човек, трябва да знаеш какво съдържа. Езикът не ни е понятен. Някои са ненадписани, правим опити и в следствие на това страдаме повече, отколкото трябва.
към беседата >>
На всички полезни неща и на всички вредни неща е написано какво съдържат.
Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва. Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани. Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са. Една ябълка надписана е какво съдържа. На една слива написано е какво съдържа.
На всички полезни неща и на всички вредни неща е написано какво съдържат.
Всичко е написано. Дойде човек, трябва да знаеш какво съдържа. Езикът не ни е понятен. Някои са ненадписани, правим опити и в следствие на това страдаме повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Всичко е написано.
Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани. Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са. Една ябълка надписана е какво съдържа. На една слива написано е какво съдържа. На всички полезни неща и на всички вредни неща е написано какво съдържат.
Всичко е написано.
Дойде човек, трябва да знаеш какво съдържа. Езикът не ни е понятен. Някои са ненадписани, правим опити и в следствие на това страдаме повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Дойде човек, трябва да знаеш какво съдържа.
Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са. Една ябълка надписана е какво съдържа. На една слива написано е какво съдържа. На всички полезни неща и на всички вредни неща е написано какво съдържат. Всичко е написано.
Дойде човек, трябва да знаеш какво съдържа.
Езикът не ни е понятен. Някои са ненадписани, правим опити и в следствие на това страдаме повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Езикът не ни е понятен.
Една ябълка надписана е какво съдържа. На една слива написано е какво съдържа. На всички полезни неща и на всички вредни неща е написано какво съдържат. Всичко е написано. Дойде човек, трябва да знаеш какво съдържа.
Езикът не ни е понятен.
Някои са ненадписани, правим опити и в следствие на това страдаме повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Някои са ненадписани, правим опити и в следствие на това страдаме повече, отколкото трябва.
На една слива написано е какво съдържа. На всички полезни неща и на всички вредни неща е написано какво съдържат. Всичко е написано. Дойде човек, трябва да знаеш какво съдържа. Езикът не ни е понятен.
Някои са ненадписани, правим опити и в следствие на това страдаме повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Хората, дето някой път се прегърбват, то се дължи на дисхармоничните мисли и чувства и волеви действия на човешката душа.
Хората, дето някой път се прегърбват, то се дължи на дисхармоничните мисли и чувства и волеви действия на човешката душа.
Човек остарява от дисонанси, остарява и се прегърбва от дисонанси. Ако човек би възприел само хубавите мисли, само хубавите чувства и постъпки, той би бил млад и на 120 години. Причината е, че те постепенно влизат в душата му, не че ги иска, но идат неканени гости, смущават го. Някой път човек се смущава за нищо и никакво. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Човек остарява от дисонанси, остарява и се прегърбва от дисонанси.
Хората, дето някой път се прегърбват, то се дължи на дисхармоничните мисли и чувства и волеви действия на човешката душа.
Човек остарява от дисонанси, остарява и се прегърбва от дисонанси.
Ако човек би възприел само хубавите мисли, само хубавите чувства и постъпки, той би бил млад и на 120 години. Причината е, че те постепенно влизат в душата му, не че ги иска, но идат неканени гости, смущават го. Някой път човек се смущава за нищо и никакво. Ще ви приведа един пример. Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си.
към беседата >>
Ако човек би възприел само хубавите мисли, само хубавите чувства и постъпки, той би бил млад и на 120 години.
Хората, дето някой път се прегърбват, то се дължи на дисхармоничните мисли и чувства и волеви действия на човешката душа. Човек остарява от дисонанси, остарява и се прегърбва от дисонанси.
Ако човек би възприел само хубавите мисли, само хубавите чувства и постъпки, той би бил млад и на 120 години.
Причината е, че те постепенно влизат в душата му, не че ги иска, но идат неканени гости, смущават го. Някой път човек се смущава за нищо и никакво. Ще ви приведа един пример. Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си. На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал.
към беседата >>
Причината е, че те постепенно влизат в душата му, не че ги иска, но идат неканени гости, смущават го.
Хората, дето някой път се прегърбват, то се дължи на дисхармоничните мисли и чувства и волеви действия на човешката душа. Човек остарява от дисонанси, остарява и се прегърбва от дисонанси. Ако човек би възприел само хубавите мисли, само хубавите чувства и постъпки, той би бил млад и на 120 години.
Причината е, че те постепенно влизат в душата му, не че ги иска, но идат неканени гости, смущават го.
Някой път човек се смущава за нищо и никакво. Ще ви приведа един пример. Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си. На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал. Сутринта си казва: Откъде минах снощи?
към беседата >>
Някой път човек се смущава за нищо и никакво.
Хората, дето някой път се прегърбват, то се дължи на дисхармоничните мисли и чувства и волеви действия на човешката душа. Човек остарява от дисонанси, остарява и се прегърбва от дисонанси. Ако човек би възприел само хубавите мисли, само хубавите чувства и постъпки, той би бил млад и на 120 години. Причината е, че те постепенно влизат в душата му, не че ги иска, но идат неканени гости, смущават го.
Някой път човек се смущава за нищо и никакво.
Ще ви приведа един пример. Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си. На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал. Сутринта си казва: Откъде минах снощи? Заинтересувал се да види откъде е минал.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Хората, дето някой път се прегърбват, то се дължи на дисхармоничните мисли и чувства и волеви действия на човешката душа. Човек остарява от дисонанси, остарява и се прегърбва от дисонанси. Ако човек би възприел само хубавите мисли, само хубавите чувства и постъпки, той би бил млад и на 120 години. Причината е, че те постепенно влизат в душата му, не че ги иска, но идат неканени гости, смущават го. Някой път човек се смущава за нищо и никакво.
Ще ви приведа един пример.
Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си. На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал. Сутринта си казва: Откъде минах снощи? Заинтересувал се да види откъде е минал. Казва: Тази пропаст как съм я минал?
към беседата >>
Направихме следното упражнение: лявата ръка пред дясната, движи се по нея, пред гърдите и настрани.
Направихме следното упражнение: лявата ръка пред дясната, движи се по нея, пред гърдите и настрани.
Дясната ръка пред лявата, с допрени пръсти, движи се по лявата, пред гърдите и настрани. Едновременно вдишване и издишване. Какво представя това? Представя човек в движение.
към беседата >>
Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си.
Човек остарява от дисонанси, остарява и се прегърбва от дисонанси. Ако човек би възприел само хубавите мисли, само хубавите чувства и постъпки, той би бил млад и на 120 години. Причината е, че те постепенно влизат в душата му, не че ги иска, но идат неканени гости, смущават го. Някой път човек се смущава за нищо и никакво. Ще ви приведа един пример.
Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си.
На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал. Сутринта си казва: Откъде минах снощи? Заинтересувал се да види откъде е минал. Казва: Тази пропаст как съм я минал? Отишъл да види.
към беседата >>
Дясната ръка пред лявата, с допрени пръсти, движи се по лявата, пред гърдите и настрани.
Направихме следното упражнение: лявата ръка пред дясната, движи се по нея, пред гърдите и настрани.
Дясната ръка пред лявата, с допрени пръсти, движи се по лявата, пред гърдите и настрани.
Едновременно вдишване и издишване. Какво представя това? Представя човек в движение.
към беседата >>
На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал.
Ако човек би възприел само хубавите мисли, само хубавите чувства и постъпки, той би бил млад и на 120 години. Причината е, че те постепенно влизат в душата му, не че ги иска, но идат неканени гости, смущават го. Някой път човек се смущава за нищо и никакво. Ще ви приведа един пример. Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си.
На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал.
Сутринта си казва: Откъде минах снощи? Заинтересувал се да види откъде е минал. Казва: Тази пропаст как съм я минал? Отишъл да види. Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата.
към беседата >>
Едновременно вдишване и издишване.
Направихме следното упражнение: лявата ръка пред дясната, движи се по нея, пред гърдите и настрани. Дясната ръка пред лявата, с допрени пръсти, движи се по лявата, пред гърдите и настрани.
Едновременно вдишване и издишване.
Какво представя това? Представя човек в движение.
към беседата >>
Сутринта си казва: Откъде минах снощи?
Причината е, че те постепенно влизат в душата му, не че ги иска, но идат неканени гости, смущават го. Някой път човек се смущава за нищо и никакво. Ще ви приведа един пример. Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си. На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал.
Сутринта си казва: Откъде минах снощи?
Заинтересувал се да види откъде е минал. Казва: Тази пропаст как съм я минал? Отишъл да види. Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата. Като видял, уплашил се и му побеляла главата.
към беседата >>
Какво представя това?
Направихме следното упражнение: лявата ръка пред дясната, движи се по нея, пред гърдите и настрани. Дясната ръка пред лявата, с допрени пръсти, движи се по лявата, пред гърдите и настрани. Едновременно вдишване и издишване.
Какво представя това?
Представя човек в движение.
към беседата >>
Заинтересувал се да види откъде е минал.
Някой път човек се смущава за нищо и никакво. Ще ви приведа един пример. Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си. На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал. Сутринта си казва: Откъде минах снощи?
Заинтересувал се да види откъде е минал.
Казва: Тази пропаст как съм я минал? Отишъл да види. Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата. Като видял, уплашил се и му побеляла главата. Можел да стане на прах.
към беседата >>
Представя човек в движение.
Направихме следното упражнение: лявата ръка пред дясната, движи се по нея, пред гърдите и настрани. Дясната ръка пред лявата, с допрени пръсти, движи се по лявата, пред гърдите и настрани. Едновременно вдишване и издишване. Какво представя това?
Представя човек в движение.
към беседата >>
Казва: Тази пропаст как съм я минал?
Ще ви приведа един пример. Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си. На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал. Сутринта си казва: Откъде минах снощи? Заинтересувал се да види откъде е минал.
Казва: Тази пропаст как съм я минал?
Отишъл да види. Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата. Като видял, уплашил се и му побеляла главата. Можел да стане на прах. Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите.
към беседата >>
СД са неговите крака, движи ги, ръцете само махат.
СД са неговите крака, движи ги, ръцете само махат.
Краката носят човека, ръката само маха като часовник. Махалото определя времето. Краката определят колко място е изходено, ръцете определят за колко време. Сега като вървите, с ръцете определяте, колко време ви взема, а с краката, колко място е изходено. Защото на всяко място краката стъпват.
към беседата >>
Отишъл да види.
Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си. На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал. Сутринта си казва: Откъде минах снощи? Заинтересувал се да види откъде е минал. Казва: Тази пропаст как съм я минал?
Отишъл да види.
Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата. Като видял, уплашил се и му побеляла главата. Можел да стане на прах. Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите. Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине?
към беседата >>
Краката носят човека, ръката само маха като часовник.
СД са неговите крака, движи ги, ръцете само махат.
Краката носят човека, ръката само маха като часовник.
Махалото определя времето. Краката определят колко място е изходено, ръцете определят за колко време. Сега като вървите, с ръцете определяте, колко време ви взема, а с краката, колко място е изходено. Защото на всяко място краката стъпват. Как може да бъде другояче?
към беседата >>
Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата.
На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал. Сутринта си казва: Откъде минах снощи? Заинтересувал се да види откъде е минал. Казва: Тази пропаст как съм я минал? Отишъл да види.
Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата.
Като видял, уплашил се и му побеляла главата. Можел да стане на прах. Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите. Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине? Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса.
към беседата >>
Махалото определя времето.
СД са неговите крака, движи ги, ръцете само махат. Краката носят човека, ръката само маха като часовник.
Махалото определя времето.
Краката определят колко място е изходено, ръцете определят за колко време. Сега като вървите, с ръцете определяте, колко време ви взема, а с краката, колко място е изходено. Защото на всяко място краката стъпват. Как може да бъде другояче? Може да питате, защо е така?
към беседата >>
Като видял, уплашил се и му побеляла главата.
Сутринта си казва: Откъде минах снощи? Заинтересувал се да види откъде е минал. Казва: Тази пропаст как съм я минал? Отишъл да види. Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата.
Като видял, уплашил се и му побеляла главата.
Можел да стане на прах. Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите. Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине? Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса. Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето.
към беседата >>
Краката определят колко място е изходено, ръцете определят за колко време.
СД са неговите крака, движи ги, ръцете само махат. Краката носят човека, ръката само маха като часовник. Махалото определя времето.
Краката определят колко място е изходено, ръцете определят за колко време.
Сега като вървите, с ръцете определяте, колко време ви взема, а с краката, колко място е изходено. Защото на всяко място краката стъпват. Как може да бъде другояче? Може да питате, защо е така? Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален.
към беседата >>
Можел да стане на прах.
Заинтересувал се да види откъде е минал. Казва: Тази пропаст как съм я минал? Отишъл да види. Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата. Като видял, уплашил се и му побеляла главата.
Можел да стане на прах.
Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите. Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине? Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса. Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето. Събудил се горе, не може да слезе.
към беседата >>
Сега като вървите, с ръцете определяте, колко време ви взема, а с краката, колко място е изходено.
СД са неговите крака, движи ги, ръцете само махат. Краката носят човека, ръката само маха като часовник. Махалото определя времето. Краката определят колко място е изходено, ръцете определят за колко време.
Сега като вървите, с ръцете определяте, колко време ви взема, а с краката, колко място е изходено.
Защото на всяко място краката стъпват. Как може да бъде другояче? Може да питате, защо е така? Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален. Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават?
към беседата >>
Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите.
Казва: Тази пропаст как съм я минал? Отишъл да види. Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата. Като видял, уплашил се и му побеляла главата. Можел да стане на прах.
Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите.
Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине? Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса. Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето. Събудил се горе, не може да слезе. Трябвало да викат пожарната команда, да се качат със стълби да го снемат.
към беседата >>
Защото на всяко място краката стъпват.
СД са неговите крака, движи ги, ръцете само махат. Краката носят човека, ръката само маха като часовник. Махалото определя времето. Краката определят колко място е изходено, ръцете определят за колко време. Сега като вървите, с ръцете определяте, колко време ви взема, а с краката, колко място е изходено.
Защото на всяко място краката стъпват.
Как може да бъде другояче? Може да питате, защо е така? Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален. Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават? Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате?
към беседата >>
Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине?
Отишъл да види. Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата. Като видял, уплашил се и му побеляла главата. Можел да стане на прах. Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите.
Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине?
Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса. Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето. Събудил се горе, не може да слезе. Трябвало да викат пожарната команда, да се качат със стълби да го снемат. Събудил се горе и почнал да вика.
към беседата >>
Как може да бъде другояче?
Краката носят човека, ръката само маха като часовник. Махалото определя времето. Краката определят колко място е изходено, ръцете определят за колко време. Сега като вървите, с ръцете определяте, колко време ви взема, а с краката, колко място е изходено. Защото на всяко място краката стъпват.
Как може да бъде другояче?
Може да питате, защо е така? Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален. Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават? Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате? Каква е най-сериозната ви идея?
към беседата >>
Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса.
Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата. Като видял, уплашил се и му побеляла главата. Можел да стане на прах. Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите. Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине?
Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса.
Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето. Събудил се горе, не може да слезе. Трябвало да викат пожарната команда, да се качат със стълби да го снемат. Събудил се горе и почнал да вика. Пита, как се е качил горе.
към беседата >>
Може да питате, защо е така?
Махалото определя времето. Краката определят колко място е изходено, ръцете определят за колко време. Сега като вървите, с ръцете определяте, колко време ви взема, а с краката, колко място е изходено. Защото на всяко място краката стъпват. Как може да бъде другояче?
Може да питате, защо е така?
Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален. Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават? Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате? Каква е най-сериозната ви идея? Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш.
към беседата >>
Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето.
Като видял, уплашил се и му побеляла главата. Можел да стане на прах. Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите. Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине? Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса.
Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето.
Събудил се горе, не може да слезе. Трябвало да викат пожарната команда, да се качат със стълби да го снемат. Събудил се горе и почнал да вика. Пита, как се е качил горе. Трябвало да дойде пожарната команда да го снеме долу.
към беседата >>
Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален.
Краката определят колко място е изходено, ръцете определят за колко време. Сега като вървите, с ръцете определяте, колко време ви взема, а с краката, колко място е изходено. Защото на всяко място краката стъпват. Как може да бъде другояче? Може да питате, защо е така?
Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален.
Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават? Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате? Каква е най-сериозната ви идея? Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш. Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал.
към беседата >>
Събудил се горе, не може да слезе.
Можел да стане на прах. Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите. Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине? Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса. Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето.
Събудил се горе, не може да слезе.
Трябвало да викат пожарната команда, да се качат със стълби да го снемат. Събудил се горе и почнал да вика. Пита, как се е качил горе. Трябвало да дойде пожарната команда да го снеме долу.
към беседата >>
Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават?
Сега като вървите, с ръцете определяте, колко време ви взема, а с краката, колко място е изходено. Защото на всяко място краката стъпват. Как може да бъде другояче? Може да питате, защо е така? Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален.
Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават?
Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате? Каква е най-сериозната ви идея? Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш. Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал. Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш.
към беседата >>
Трябвало да викат пожарната команда, да се качат със стълби да го снемат.
Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите. Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине? Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса. Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето. Събудил се горе, не може да слезе.
Трябвало да викат пожарната команда, да се качат със стълби да го снемат.
Събудил се горе и почнал да вика. Пита, как се е качил горе. Трябвало да дойде пожарната команда да го снеме долу.
към беседата >>
Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате?
Защото на всяко място краката стъпват. Как може да бъде другояче? Може да питате, защо е така? Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален. Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават?
Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате?
Каква е най-сериозната ви идея? Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш. Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал. Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш. Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума.
към беседата >>
Събудил се горе и почнал да вика.
Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине? Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса. Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето. Събудил се горе, не може да слезе. Трябвало да викат пожарната команда, да се качат със стълби да го снемат.
Събудил се горе и почнал да вика.
Пита, как се е качил горе. Трябвало да дойде пожарната команда да го снеме долу.
към беседата >>
Каква е най-сериозната ви идея?
Как може да бъде другояче? Може да питате, защо е така? Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален. Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават? Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате?
Каква е най-сериозната ви идея?
Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш. Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал. Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш. Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума. Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка.
към беседата >>
Пита, как се е качил горе.
Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса. Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето. Събудил се горе, не може да слезе. Трябвало да викат пожарната команда, да се качат със стълби да го снемат. Събудил се горе и почнал да вика.
Пита, как се е качил горе.
Трябвало да дойде пожарната команда да го снеме долу.
към беседата >>
Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш.
Може да питате, защо е така? Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален. Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават? Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате? Каква е най-сериозната ви идея?
Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш.
Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал. Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш. Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума. Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка. Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа.
към беседата >>
Трябвало да дойде пожарната команда да го снеме долу.
Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето. Събудил се горе, не може да слезе. Трябвало да викат пожарната команда, да се качат със стълби да го снемат. Събудил се горе и почнал да вика. Пита, как се е качил горе.
Трябвало да дойде пожарната команда да го снеме долу.
към беседата >>
Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал.
Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален. Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават? Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате? Каква е най-сериозната ви идея? Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш.
Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал.
Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш. Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума. Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка. Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа. Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи?
към беседата >>
Има много работи за учене в живота.
Има много работи за учене в живота.
Най-първо научете да благодарите за всичко, което се случва. Да благодарите и да извадите поука. Считате, че нещо е лошо, благодарете и за него. За онова, което е станало, да благодарите. Защо на този пияница главата му побеляла?
към беседата >>
Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш.
Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават? Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате? Каква е най-сериозната ви идея? Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш. Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал.
Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш.
Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума. Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка. Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа. Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи? Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат.
към беседата >>
Най-първо научете да благодарите за всичко, което се случва.
Има много работи за учене в живота.
Най-първо научете да благодарите за всичко, което се случва.
Да благодарите и да извадите поука. Считате, че нещо е лошо, благодарете и за него. За онова, което е станало, да благодарите. Защо на този пияница главата му побеляла? Като видял къде е минал, уплашил се.
към беседата >>
Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума.
Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате? Каква е най-сериозната ви идея? Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш. Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал. Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш.
Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума.
Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка. Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа. Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи? Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат. До пропастта краката играят роля.
към беседата >>
Да благодарите и да извадите поука.
Има много работи за учене в живота. Най-първо научете да благодарите за всичко, което се случва.
Да благодарите и да извадите поука.
Считате, че нещо е лошо, благодарете и за него. За онова, което е станало, да благодарите. Защо на този пияница главата му побеляла? Като видял къде е минал, уплашил се. Аз се радвам, че е побеляла главата му.
към беседата >>
Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка.
Каква е най-сериозната ви идея? Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш. Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал. Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш. Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума.
Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка.
Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа. Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи? Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат. До пропастта краката играят роля. Като дойде до края на пропастта, казва: Спирай и хвъркай.
към беседата >>
Считате, че нещо е лошо, благодарете и за него.
Има много работи за учене в живота. Най-първо научете да благодарите за всичко, което се случва. Да благодарите и да извадите поука.
Считате, че нещо е лошо, благодарете и за него.
За онова, което е станало, да благодарите. Защо на този пияница главата му побеляла? Като видял къде е минал, уплашил се. Аз се радвам, че е побеляла главата му. Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил.
към беседата >>
Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа.
Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш. Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал. Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш. Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума. Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка.
Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа.
Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи? Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат. До пропастта краката играят роля. Като дойде до края на пропастта, казва: Спирай и хвъркай. Пропастите вие можете да ги преминете с ръцете си, не с краката си.
към беседата >>
За онова, което е станало, да благодарите.
Има много работи за учене в живота. Най-първо научете да благодарите за всичко, което се случва. Да благодарите и да извадите поука. Считате, че нещо е лошо, благодарете и за него.
За онова, което е станало, да благодарите.
Защо на този пияница главата му побеляла? Като видял къде е минал, уплашил се. Аз се радвам, че е побеляла главата му. Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил. Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв.
към беседата >>
Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи?
Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал. Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш. Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума. Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка. Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа.
Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи?
Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат. До пропастта краката играят роля. Като дойде до края на пропастта, казва: Спирай и хвъркай. Пропастите вие можете да ги преминете с ръцете си, не с краката си. Или другояче казано: една пропаст вие може да я минете с ума си, а не със сърцето си.
към беседата >>
Защо на този пияница главата му побеляла?
Има много работи за учене в живота. Най-първо научете да благодарите за всичко, което се случва. Да благодарите и да извадите поука. Считате, че нещо е лошо, благодарете и за него. За онова, което е станало, да благодарите.
Защо на този пияница главата му побеляла?
Като видял къде е минал, уплашил се. Аз се радвам, че е побеляла главата му. Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил. Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв. По-добре е да му побелее главата и да бъде жив, отколкото да е с черна глава и да бъде мъртъв.
към беседата >>
Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат.
Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш. Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума. Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка. Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа. Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи?
Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат.
До пропастта краката играят роля. Като дойде до края на пропастта, казва: Спирай и хвъркай. Пропастите вие можете да ги преминете с ръцете си, не с краката си. Или другояче казано: една пропаст вие може да я минете с ума си, а не със сърцето си. Сърцето представят краката и по земята всичките работи може да ги решите със сърцето си.
към беседата >>
Като видял къде е минал, уплашил се.
Най-първо научете да благодарите за всичко, което се случва. Да благодарите и да извадите поука. Считате, че нещо е лошо, благодарете и за него. За онова, което е станало, да благодарите. Защо на този пияница главата му побеляла?
Като видял къде е минал, уплашил се.
Аз се радвам, че е побеляла главата му. Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил. Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв. По-добре е да му побелее главата и да бъде жив, отколкото да е с черна глава и да бъде мъртъв. Ако е да избираш от двете злини, за предпочитане е да избереш белите коси и да си жив, отколкото черните.
към беседата >>
До пропастта краката играят роля.
Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума. Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка. Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа. Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи? Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат.
До пропастта краката играят роля.
Като дойде до края на пропастта, казва: Спирай и хвъркай. Пропастите вие можете да ги преминете с ръцете си, не с краката си. Или другояче казано: една пропаст вие може да я минете с ума си, а не със сърцето си. Сърцето представят краката и по земята всичките работи може да ги решите със сърцето си. Трудните работи се решават или с ума, или с ръцете.
към беседата >>
Аз се радвам, че е побеляла главата му.
Да благодарите и да извадите поука. Считате, че нещо е лошо, благодарете и за него. За онова, което е станало, да благодарите. Защо на този пияница главата му побеляла? Като видял къде е минал, уплашил се.
Аз се радвам, че е побеляла главата му.
Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил. Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв. По-добре е да му побелее главата и да бъде жив, отколкото да е с черна глава и да бъде мъртъв. Ако е да избираш от двете злини, за предпочитане е да избереш белите коси и да си жив, отколкото черните. Някой път вие сте недоволни от страданията.
към беседата >>
Като дойде до края на пропастта, казва: Спирай и хвъркай.
Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка. Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа. Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи? Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат. До пропастта краката играят роля.
Като дойде до края на пропастта, казва: Спирай и хвъркай.
Пропастите вие можете да ги преминете с ръцете си, не с краката си. Или другояче казано: една пропаст вие може да я минете с ума си, а не със сърцето си. Сърцето представят краката и по земята всичките работи може да ги решите със сърцето си. Трудните работи се решават или с ума, или с ръцете.
към беседата >>
Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил.
Считате, че нещо е лошо, благодарете и за него. За онова, което е станало, да благодарите. Защо на този пияница главата му побеляла? Като видял къде е минал, уплашил се. Аз се радвам, че е побеляла главата му.
Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил.
Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв. По-добре е да му побелее главата и да бъде жив, отколкото да е с черна глава и да бъде мъртъв. Ако е да избираш от двете злини, за предпочитане е да избереш белите коси и да си жив, отколкото черните. Някой път вие сте недоволни от страданията. По-добре със страдание жив, отколкото без страдание мъртъв.
към беседата >>
Пропастите вие можете да ги преминете с ръцете си, не с краката си.
Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа. Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи? Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат. До пропастта краката играят роля. Като дойде до края на пропастта, казва: Спирай и хвъркай.
Пропастите вие можете да ги преминете с ръцете си, не с краката си.
Или другояче казано: една пропаст вие може да я минете с ума си, а не със сърцето си. Сърцето представят краката и по земята всичките работи може да ги решите със сърцето си. Трудните работи се решават или с ума, или с ръцете.
към беседата >>
Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв.
За онова, което е станало, да благодарите. Защо на този пияница главата му побеляла? Като видял къде е минал, уплашил се. Аз се радвам, че е побеляла главата му. Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил.
Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв.
По-добре е да му побелее главата и да бъде жив, отколкото да е с черна глава и да бъде мъртъв. Ако е да избираш от двете злини, за предпочитане е да избереш белите коси и да си жив, отколкото черните. Някой път вие сте недоволни от страданията. По-добре със страдание жив, отколкото без страдание мъртъв. Сега този обед ще направим попска яхния, от всичко има в нея.
към беседата >>
Или другояче казано: една пропаст вие може да я минете с ума си, а не със сърцето си.
Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи? Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат. До пропастта краката играят роля. Като дойде до края на пропастта, казва: Спирай и хвъркай. Пропастите вие можете да ги преминете с ръцете си, не с краката си.
Или другояче казано: една пропаст вие може да я минете с ума си, а не със сърцето си.
Сърцето представят краката и по земята всичките работи може да ги решите със сърцето си. Трудните работи се решават или с ума, или с ръцете.
към беседата >>
По-добре е да му побелее главата и да бъде жив, отколкото да е с черна глава и да бъде мъртъв.
Защо на този пияница главата му побеляла? Като видял къде е минал, уплашил се. Аз се радвам, че е побеляла главата му. Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил. Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв.
По-добре е да му побелее главата и да бъде жив, отколкото да е с черна глава и да бъде мъртъв.
Ако е да избираш от двете злини, за предпочитане е да избереш белите коси и да си жив, отколкото черните. Някой път вие сте недоволни от страданията. По-добре със страдание жив, отколкото без страдание мъртъв. Сега този обед ще направим попска яхния, от всичко има в нея.
към беседата >>
Сърцето представят краката и по земята всичките работи може да ги решите със сърцето си.
Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат. До пропастта краката играят роля. Като дойде до края на пропастта, казва: Спирай и хвъркай. Пропастите вие можете да ги преминете с ръцете си, не с краката си. Или другояче казано: една пропаст вие може да я минете с ума си, а не със сърцето си.
Сърцето представят краката и по земята всичките работи може да ги решите със сърцето си.
Трудните работи се решават или с ума, или с ръцете.
към беседата >>
Ако е да избираш от двете злини, за предпочитане е да избереш белите коси и да си жив, отколкото черните.
Като видял къде е минал, уплашил се. Аз се радвам, че е побеляла главата му. Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил. Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв. По-добре е да му побелее главата и да бъде жив, отколкото да е с черна глава и да бъде мъртъв.
Ако е да избираш от двете злини, за предпочитане е да избереш белите коси и да си жив, отколкото черните.
Някой път вие сте недоволни от страданията. По-добре със страдание жив, отколкото без страдание мъртъв. Сега този обед ще направим попска яхния, от всичко има в нея.
към беседата >>
Трудните работи се решават или с ума, или с ръцете.
До пропастта краката играят роля. Като дойде до края на пропастта, казва: Спирай и хвъркай. Пропастите вие можете да ги преминете с ръцете си, не с краката си. Или другояче казано: една пропаст вие може да я минете с ума си, а не със сърцето си. Сърцето представят краката и по земята всичките работи може да ги решите със сърцето си.
Трудните работи се решават или с ума, или с ръцете.
към беседата >>
Някой път вие сте недоволни от страданията.
Аз се радвам, че е побеляла главата му. Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил. Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв. По-добре е да му побелее главата и да бъде жив, отколкото да е с черна глава и да бъде мъртъв. Ако е да избираш от двете злини, за предпочитане е да избереш белите коси и да си жив, отколкото черните.
Някой път вие сте недоволни от страданията.
По-добре със страдание жив, отколкото без страдание мъртъв. Сега този обед ще направим попска яхния, от всичко има в нея.
към беседата >>
Защо на чертежа едната страна е по-къса, другата е по-дълга?
Защо на чертежа едната страна е по-къса, другата е по-дълга?
Защо са криви? Вие ще кажете: Защото не е нарисувано тъй, както трябва. То е в движение. Едната страна е по-дълга, защото е по-близо, другата е по-къса, по-далече седи. Щом е в движение, няма да се виждат еднакво.
към беседата >>
По-добре със страдание жив, отколкото без страдание мъртъв.
Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил. Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв. По-добре е да му побелее главата и да бъде жив, отколкото да е с черна глава и да бъде мъртъв. Ако е да избираш от двете злини, за предпочитане е да избереш белите коси и да си жив, отколкото черните. Някой път вие сте недоволни от страданията.
По-добре със страдание жив, отколкото без страдание мъртъв.
Сега този обед ще направим попска яхния, от всичко има в нея.
към беседата >>
Защо са криви?
Защо на чертежа едната страна е по-къса, другата е по-дълга?
Защо са криви?
Вие ще кажете: Защото не е нарисувано тъй, както трябва. То е в движение. Едната страна е по-дълга, защото е по-близо, другата е по-къса, по-далече седи. Щом е в движение, няма да се виждат еднакво. Казвам: Не всякога правилните работи са прави.
към беседата >>
Сега този обед ще направим попска яхния, от всичко има в нея.
Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв. По-добре е да му побелее главата и да бъде жив, отколкото да е с черна глава и да бъде мъртъв. Ако е да избираш от двете злини, за предпочитане е да избереш белите коси и да си жив, отколкото черните. Някой път вие сте недоволни от страданията. По-добре със страдание жив, отколкото без страдание мъртъв.
Сега този обед ще направим попска яхния, от всичко има в нея.
към беседата >>
Вие ще кажете: Защото не е нарисувано тъй, както трябва.
Защо на чертежа едната страна е по-къса, другата е по-дълга? Защо са криви?
Вие ще кажете: Защото не е нарисувано тъй, както трябва.
То е в движение. Едната страна е по-дълга, защото е по-близо, другата е по-къса, по-далече седи. Щом е в движение, няма да се виждат еднакво. Казвам: Не всякога правилните работи са прави. Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е.
към беседата >>
Вие в живота си, ако бихте избирали едно число, кое бихте избрали?
Вие в живота си, ако бихте избирали едно число, кое бихте избрали?
Ако от едно до десет имате, кое число бихте избрали, я да видим сега. Според вас, кое число ви допада? От едно до десет, кое число обичате? Вие да имате разположение към някое число? Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек.
към беседата >>
То е в движение.
Защо на чертежа едната страна е по-къса, другата е по-дълга? Защо са криви? Вие ще кажете: Защото не е нарисувано тъй, както трябва.
То е в движение.
Едната страна е по-дълга, защото е по-близо, другата е по-къса, по-далече седи. Щом е в движение, няма да се виждат еднакво. Казвам: Не всякога правилните работи са прави. Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е. Когато работите са в движение, другояче се гледат.
към беседата >>
Ако от едно до десет имате, кое число бихте избрали, я да видим сега.
Вие в живота си, ако бихте избирали едно число, кое бихте избрали?
Ако от едно до десет имате, кое число бихте избрали, я да видим сега.
Според вас, кое число ви допада? От едно до десет, кое число обичате? Вие да имате разположение към някое число? Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек. Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде.
към беседата >>
Едната страна е по-дълга, защото е по-близо, другата е по-къса, по-далече седи.
Защо на чертежа едната страна е по-къса, другата е по-дълга? Защо са криви? Вие ще кажете: Защото не е нарисувано тъй, както трябва. То е в движение.
Едната страна е по-дълга, защото е по-близо, другата е по-къса, по-далече седи.
Щом е в движение, няма да се виждат еднакво. Казвам: Не всякога правилните работи са прави. Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е. Когато работите са в движение, другояче се гледат. Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е.
към беседата >>
Според вас, кое число ви допада?
Вие в живота си, ако бихте избирали едно число, кое бихте избрали? Ако от едно до десет имате, кое число бихте избрали, я да видим сега.
Според вас, кое число ви допада?
От едно до десет, кое число обичате? Вие да имате разположение към някое число? Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек. Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде. Спреш се някъде, то е числото 7.
към беседата >>
Щом е в движение, няма да се виждат еднакво.
Защо на чертежа едната страна е по-къса, другата е по-дълга? Защо са криви? Вие ще кажете: Защото не е нарисувано тъй, както трябва. То е в движение. Едната страна е по-дълга, защото е по-близо, другата е по-къса, по-далече седи.
Щом е в движение, няма да се виждат еднакво.
Казвам: Не всякога правилните работи са прави. Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е. Когато работите са в движение, другояче се гледат. Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е. Не е някой светъл ден; назначен е на работа.
към беседата >>
От едно до десет, кое число обичате?
Вие в живота си, ако бихте избирали едно число, кое бихте избрали? Ако от едно до десет имате, кое число бихте избрали, я да видим сега. Според вас, кое число ви допада?
От едно до десет, кое число обичате?
Вие да имате разположение към някое число? Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек. Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде. Спреш се някъде, то е числото 7. Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего.
към беседата >>
Казвам: Не всякога правилните работи са прави.
Защо са криви? Вие ще кажете: Защото не е нарисувано тъй, както трябва. То е в движение. Едната страна е по-дълга, защото е по-близо, другата е по-къса, по-далече седи. Щом е в движение, няма да се виждат еднакво.
Казвам: Не всякога правилните работи са прави.
Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е. Когато работите са в движение, другояче се гледат. Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е. Не е някой светъл ден; назначен е на работа. Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан.
към беседата >>
Вие да имате разположение към някое число?
Вие в живота си, ако бихте избирали едно число, кое бихте избрали? Ако от едно до десет имате, кое число бихте избрали, я да видим сега. Според вас, кое число ви допада? От едно до десет, кое число обичате?
Вие да имате разположение към някое число?
Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек. Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде. Спреш се някъде, то е числото 7. Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего. През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш.
към беседата >>
Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е.
Вие ще кажете: Защото не е нарисувано тъй, както трябва. То е в движение. Едната страна е по-дълга, защото е по-близо, другата е по-къса, по-далече седи. Щом е в движение, няма да се виждат еднакво. Казвам: Не всякога правилните работи са прави.
Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е.
Когато работите са в движение, другояче се гледат. Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е. Не е някой светъл ден; назначен е на работа. Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан. Когато има лекета, работил е.
към беседата >>
Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек.
Вие в живота си, ако бихте избирали едно число, кое бихте избрали? Ако от едно до десет имате, кое число бихте избрали, я да видим сега. Според вас, кое число ви допада? От едно до десет, кое число обичате? Вие да имате разположение към някое число?
Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек.
Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде. Спреш се някъде, то е числото 7. Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего. През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш. Затуй хората числото 7 не го обичат.
към беседата >>
Когато работите са в движение, другояче се гледат.
То е в движение. Едната страна е по-дълга, защото е по-близо, другата е по-къса, по-далече седи. Щом е в движение, няма да се виждат еднакво. Казвам: Не всякога правилните работи са прави. Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е.
Когато работите са в движение, другояче се гледат.
Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е. Не е някой светъл ден; назначен е на работа. Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан. Когато има лекета, работил е. Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил.
към беседата >>
Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде.
Ако от едно до десет имате, кое число бихте избрали, я да видим сега. Според вас, кое число ви допада? От едно до десет, кое число обичате? Вие да имате разположение към някое число? Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек.
Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде.
Спреш се някъде, то е числото 7. Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего. През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш. Затуй хората числото 7 не го обичат. Те го наричат гладно.
към беседата >>
Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е.
Едната страна е по-дълга, защото е по-близо, другата е по-къса, по-далече седи. Щом е в движение, няма да се виждат еднакво. Казвам: Не всякога правилните работи са прави. Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е. Когато работите са в движение, другояче се гледат.
Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е.
Не е някой светъл ден; назначен е на работа. Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан. Когато има лекета, работил е. Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил. Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи.
към беседата >>
Спреш се някъде, то е числото 7.
Според вас, кое число ви допада? От едно до десет, кое число обичате? Вие да имате разположение към някое число? Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек. Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде.
Спреш се някъде, то е числото 7.
Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего. През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш. Затуй хората числото 7 не го обичат. Те го наричат гладно. Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето.
към беседата >>
Не е някой светъл ден; назначен е на работа.
Щом е в движение, няма да се виждат еднакво. Казвам: Не всякога правилните работи са прави. Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е. Когато работите са в движение, другояче се гледат. Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е.
Не е някой светъл ден; назначен е на работа.
Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан. Когато има лекета, работил е. Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил. Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи. Сега, вашият идеал е един добър живот без кал.
към беседата >>
Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего.
От едно до десет, кое число обичате? Вие да имате разположение към някое число? Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек. Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде. Спреш се някъде, то е числото 7.
Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего.
През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш. Затуй хората числото 7 не го обичат. Те го наричат гладно. Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето. Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде.
към беседата >>
Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан.
Казвам: Не всякога правилните работи са прави. Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е. Когато работите са в движение, другояче се гледат. Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е. Не е някой светъл ден; назначен е на работа.
Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан.
Когато има лекета, работил е. Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил. Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи. Сега, вашият идеал е един добър живот без кал. Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля.
към беседата >>
През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш.
Вие да имате разположение към някое число? Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек. Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде. Спреш се някъде, то е числото 7. Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего.
През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш.
Затуй хората числото 7 не го обичат. Те го наричат гладно. Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето. Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде. Нали някой път вие искате да имате само един ден.
към беседата >>
Когато има лекета, работил е.
Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е. Когато работите са в движение, другояче се гледат. Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е. Не е някой светъл ден; назначен е на работа. Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан.
Когато има лекета, работил е.
Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил. Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи. Сега, вашият идеал е един добър живот без кал. Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля. Знаете ли кое е най-благородното окалване?
към беседата >>
Затуй хората числото 7 не го обичат.
Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек. Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде. Спреш се някъде, то е числото 7. Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего. През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш.
Затуй хората числото 7 не го обичат.
Те го наричат гладно. Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето. Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде. Нали някой път вие искате да имате само един ден. Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни.
към беседата >>
Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил.
Когато работите са в движение, другояче се гледат. Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е. Не е някой светъл ден; назначен е на работа. Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан. Когато има лекета, работил е.
Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил.
Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи. Сега, вашият идеал е един добър живот без кал. Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля. Знаете ли кое е най-благородното окалване? То е яденето.
към беседата >>
Те го наричат гладно.
Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде. Спреш се някъде, то е числото 7. Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего. През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш. Затуй хората числото 7 не го обичат.
Те го наричат гладно.
Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето. Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде. Нали някой път вие искате да имате само един ден. Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни. Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш.
към беседата >>
Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи.
Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е. Не е някой светъл ден; назначен е на работа. Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан. Когато има лекета, работил е. Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил.
Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи.
Сега, вашият идеал е един добър живот без кал. Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля. Знаете ли кое е най-благородното окалване? То е яденето. Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре.
към беседата >>
Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето.
Спреш се някъде, то е числото 7. Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего. През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш. Затуй хората числото 7 не го обичат. Те го наричат гладно.
Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето.
Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде. Нали някой път вие искате да имате само един ден. Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни. Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш. Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява.
към беседата >>
Сега, вашият идеал е един добър живот без кал.
Не е някой светъл ден; назначен е на работа. Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан. Когато има лекета, работил е. Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил. Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи.
Сега, вашият идеал е един добър живот без кал.
Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля. Знаете ли кое е най-благородното окалване? То е яденето. Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре. То е първата кал, с която ще се оцапаш.
към беседата >>
Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде.
Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего. През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш. Затуй хората числото 7 не го обичат. Те го наричат гладно. Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето.
Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде.
Нали някой път вие искате да имате само един ден. Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни. Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш. Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява. Непреривен ден е било тогава.
към беседата >>
Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля.
Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан. Когато има лекета, работил е. Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил. Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи. Сега, вашият идеал е един добър живот без кал.
Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля.
Знаете ли кое е най-благородното окалване? То е яденето. Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре. То е първата кал, с която ще се оцапаш. Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш.
към беседата >>
Нали някой път вие искате да имате само един ден.
През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш. Затуй хората числото 7 не го обичат. Те го наричат гладно. Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето. Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде.
Нали някой път вие искате да имате само един ден.
Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни. Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш. Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява. Непреривен ден е било тогава. Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла.
към беседата >>
Знаете ли кое е най-благородното окалване?
Когато има лекета, работил е. Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил. Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи. Сега, вашият идеал е един добър живот без кал. Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля.
Знаете ли кое е най-благородното окалване?
То е яденето. Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре. То е първата кал, с която ще се оцапаш. Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш. Вода ще пиеш, ще се чистиш.
към беседата >>
Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни.
Затуй хората числото 7 не го обичат. Те го наричат гладно. Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето. Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде. Нали някой път вие искате да имате само един ден.
Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни.
Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш. Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява. Непреривен ден е било тогава. Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла. Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце.
към беседата >>
То е яденето.
Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил. Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи. Сега, вашият идеал е един добър живот без кал. Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля. Знаете ли кое е най-благородното окалване?
То е яденето.
Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре. То е първата кал, с която ще се оцапаш. Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш. Вода ще пиеш, ще се чистиш. Та казвам: Сега трябва да разбирате.
към беседата >>
Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш.
Те го наричат гладно. Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето. Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде. Нали някой път вие искате да имате само един ден. Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни.
Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш.
Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява. Непреривен ден е било тогава. Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла. Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце. Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно.
към беседата >>
Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре.
Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи. Сега, вашият идеал е един добър живот без кал. Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля. Знаете ли кое е най-благородното окалване? То е яденето.
Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре.
То е първата кал, с която ще се оцапаш. Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш. Вода ще пиеш, ще се чистиш. Та казвам: Сега трябва да разбирате. Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота.
към беседата >>
Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява.
Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето. Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде. Нали някой път вие искате да имате само един ден. Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни. Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш.
Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява.
Непреривен ден е било тогава. Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла. Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце. Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно. Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието.
към беседата >>
То е първата кал, с която ще се оцапаш.
Сега, вашият идеал е един добър живот без кал. Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля. Знаете ли кое е най-благородното окалване? То е яденето. Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре.
То е първата кал, с която ще се оцапаш.
Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш. Вода ще пиеш, ще се чистиш. Та казвам: Сега трябва да разбирате. Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота. Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота.
към беседата >>
Непреривен ден е било тогава.
Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде. Нали някой път вие искате да имате само един ден. Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни. Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш. Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява.
Непреривен ден е било тогава.
Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла. Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце. Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно. Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието. Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил.
към беседата >>
Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш.
Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля. Знаете ли кое е най-благородното окалване? То е яденето. Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре. То е първата кал, с която ще се оцапаш.
Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш.
Вода ще пиеш, ще се чистиш. Та казвам: Сега трябва да разбирате. Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота. Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота. Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее.
към беседата >>
Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла.
Нали някой път вие искате да имате само един ден. Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни. Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш. Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява. Непреривен ден е било тогава.
Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла.
Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце. Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно. Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието. Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил. Сега кое е голямото слънце?
към беседата >>
Вода ще пиеш, ще се чистиш.
Знаете ли кое е най-благородното окалване? То е яденето. Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре. То е първата кал, с която ще се оцапаш. Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш.
Вода ще пиеш, ще се чистиш.
Та казвам: Сега трябва да разбирате. Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота. Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота. Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее. Да бъдеш доволен от първата кал.
към беседата >>
Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце.
Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни. Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш. Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява. Непреривен ден е било тогава. Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла.
Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце.
Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно. Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието. Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил. Сега кое е голямото слънце? Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето.
към беседата >>
Та казвам: Сега трябва да разбирате.
То е яденето. Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре. То е първата кал, с която ще се оцапаш. Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш. Вода ще пиеш, ще се чистиш.
Та казвам: Сега трябва да разбирате.
Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота. Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота. Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее. Да бъдеш доволен от първата кал. Колко е тази кал?
към беседата >>
Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно.
Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш. Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява. Непреривен ден е било тогава. Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла. Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце.
Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно.
Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието. Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил. Сега кое е голямото слънце? Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето. На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва.
към беседата >>
Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота.
Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре. То е първата кал, с която ще се оцапаш. Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш. Вода ще пиеш, ще се чистиш. Та казвам: Сега трябва да разбирате.
Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота.
Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота. Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее. Да бъдеш доволен от първата кал. Колко е тази кал? Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли.
към беседата >>
Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието.
Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява. Непреривен ден е било тогава. Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла. Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце. Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно.
Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието.
Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил. Сега кое е голямото слънце? Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето. На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва. Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират.
към беседата >>
Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота.
То е първата кал, с която ще се оцапаш. Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш. Вода ще пиеш, ще се чистиш. Та казвам: Сега трябва да разбирате. Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота.
Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота.
Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее. Да бъдеш доволен от първата кал. Колко е тази кал? Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли. Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта.
към беседата >>
Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил.
Непреривен ден е било тогава. Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла. Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце. Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно. Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието.
Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил.
Сега кое е голямото слънце? Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето. На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва. Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират. Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва.
към беседата >>
Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее.
Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш. Вода ще пиеш, ще се чистиш. Та казвам: Сега трябва да разбирате. Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота. Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота.
Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее.
Да бъдеш доволен от първата кал. Колко е тази кал? Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли. Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта. Казва: Сериозна работа.
към беседата >>
Сега кое е голямото слънце?
Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла. Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце. Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно. Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието. Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил.
Сега кое е голямото слънце?
Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето. На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва. Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират. Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва. Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват.
към беседата >>
Да бъдеш доволен от първата кал.
Вода ще пиеш, ще се чистиш. Та казвам: Сега трябва да разбирате. Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота. Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота. Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее.
Да бъдеш доволен от първата кал.
Колко е тази кал? Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли. Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта. Казва: Сериозна работа. Сериозна работа е да изхвърлиш калта.
към беседата >>
Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето.
Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце. Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно. Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието. Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил. Сега кое е голямото слънце?
Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето.
На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва. Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират. Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва. Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват. Умът работи.
към беседата >>
Колко е тази кал?
Та казвам: Сега трябва да разбирате. Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота. Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота. Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее. Да бъдеш доволен от първата кал.
Колко е тази кал?
Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли. Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта. Казва: Сериозна работа. Сериозна работа е да изхвърлиш калта. Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта.
към беседата >>
На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва.
Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно. Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието. Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил. Сега кое е голямото слънце? Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето.
На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва.
Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират. Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва. Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват. Умът работи. Сърцето работи дене, умът работи ноще.
към беседата >>
Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли.
Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота. Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота. Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее. Да бъдеш доволен от първата кал. Колко е тази кал?
Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли.
Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта. Казва: Сериозна работа. Сериозна работа е да изхвърлиш калта. Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта. Та сега хората се готвят за небето.
към беседата >>
Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират.
Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието. Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил. Сега кое е голямото слънце? Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето. На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва.
Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират.
Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва. Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват. Умът работи. Сърцето работи дене, умът работи ноще. Затуй онова, което сърцето е научило, то е научено.
към беседата >>
Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта.
Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота. Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее. Да бъдеш доволен от първата кал. Колко е тази кал? Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли.
Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта.
Казва: Сериозна работа. Сериозна работа е да изхвърлиш калта. Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта. Та сега хората се готвят за небето. Небето е място без кал.
към беседата >>
Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва.
Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил. Сега кое е голямото слънце? Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето. На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва. Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират.
Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва.
Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват. Умът работи. Сърцето работи дене, умът работи ноще. Затуй онова, което сърцето е научило, то е научено. Което учи ума, трябва да го проверим със сърцето.
към беседата >>
Казва: Сериозна работа.
Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее. Да бъдеш доволен от първата кал. Колко е тази кал? Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли. Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта.
Казва: Сериозна работа.
Сериозна работа е да изхвърлиш калта. Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта. Та сега хората се готвят за небето. Небето е място без кал. Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал.
към беседата >>
Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват.
Сега кое е голямото слънце? Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето. На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва. Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират. Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва.
Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват.
Умът работи. Сърцето работи дене, умът работи ноще. Затуй онова, което сърцето е научило, то е научено. Което учи ума, трябва да го проверим със сърцето. Със сърцето което научиш, помниш, с ума което научиш, забравяш; със сърцето което научиш, никога не се забравя.
към беседата >>
Сериозна работа е да изхвърлиш калта.
Да бъдеш доволен от първата кал. Колко е тази кал? Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли. Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта. Казва: Сериозна работа.
Сериозна работа е да изхвърлиш калта.
Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта. Та сега хората се готвят за небето. Небето е място без кал. Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал. В небето никаква кал няма.
към беседата >>
Умът работи.
Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето. На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва. Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират. Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва. Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват.
Умът работи.
Сърцето работи дене, умът работи ноще. Затуй онова, което сърцето е научило, то е научено. Което учи ума, трябва да го проверим със сърцето. Със сърцето което научиш, помниш, с ума което научиш, забравяш; със сърцето което научиш, никога не се забравя. Онаследените неща са на човешкото сърце.
към беседата >>
Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта.
Колко е тази кал? Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли. Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта. Казва: Сериозна работа. Сериозна работа е да изхвърлиш калта.
Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта.
Та сега хората се готвят за небето. Небето е място без кал. Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал. В небето никаква кал няма. Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето.
към беседата >>
Сърцето работи дене, умът работи ноще.
На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва. Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират. Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва. Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват. Умът работи.
Сърцето работи дене, умът работи ноще.
Затуй онова, което сърцето е научило, то е научено. Което учи ума, трябва да го проверим със сърцето. Със сърцето което научиш, помниш, с ума което научиш, забравяш; със сърцето което научиш, никога не се забравя. Онаследените неща са на човешкото сърце.
към беседата >>
Та сега хората се готвят за небето.
Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли. Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта. Казва: Сериозна работа. Сериозна работа е да изхвърлиш калта. Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта.
Та сега хората се готвят за небето.
Небето е място без кал. Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал. В небето никаква кал няма. Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето. Не трябва да имаш кал.
към беседата >>
Затуй онова, което сърцето е научило, то е научено.
Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират. Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва. Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват. Умът работи. Сърцето работи дене, умът работи ноще.
Затуй онова, което сърцето е научило, то е научено.
Което учи ума, трябва да го проверим със сърцето. Със сърцето което научиш, помниш, с ума което научиш, забравяш; със сърцето което научиш, никога не се забравя. Онаследените неща са на човешкото сърце.
към беседата >>
Небето е място без кал.
Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта. Казва: Сериозна работа. Сериозна работа е да изхвърлиш калта. Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта. Та сега хората се готвят за небето.
Небето е място без кал.
Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал. В небето никаква кал няма. Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето. Не трябва да имаш кал. После и светлината като влезе, и тя оставя кал.
към беседата >>
Което учи ума, трябва да го проверим със сърцето.
Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва. Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват. Умът работи. Сърцето работи дене, умът работи ноще. Затуй онова, което сърцето е научило, то е научено.
Което учи ума, трябва да го проверим със сърцето.
Със сърцето което научиш, помниш, с ума което научиш, забравяш; със сърцето което научиш, никога не се забравя. Онаследените неща са на човешкото сърце.
към беседата >>
Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал.
Казва: Сериозна работа. Сериозна работа е да изхвърлиш калта. Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта. Та сега хората се готвят за небето. Небето е място без кал.
Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал.
В небето никаква кал няма. Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето. Не трябва да имаш кал. После и светлината като влезе, и тя оставя кал. Черното в очите и то е кал.
към беседата >>
Със сърцето което научиш, помниш, с ума което научиш, забравяш; със сърцето което научиш, никога не се забравя.
Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват. Умът работи. Сърцето работи дене, умът работи ноще. Затуй онова, което сърцето е научило, то е научено. Което учи ума, трябва да го проверим със сърцето.
Със сърцето което научиш, помниш, с ума което научиш, забравяш; със сърцето което научиш, никога не се забравя.
Онаследените неща са на човешкото сърце.
към беседата >>
В небето никаква кал няма.
Сериозна работа е да изхвърлиш калта. Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта. Та сега хората се готвят за небето. Небето е място без кал. Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал.
В небето никаква кал няма.
Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето. Не трябва да имаш кал. После и светлината като влезе, и тя оставя кал. Черното в очите и то е кал. Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде.
към беседата >>
Онаследените неща са на човешкото сърце.
Умът работи. Сърцето работи дене, умът работи ноще. Затуй онова, което сърцето е научило, то е научено. Което учи ума, трябва да го проверим със сърцето. Със сърцето което научиш, помниш, с ума което научиш, забравяш; със сърцето което научиш, никога не се забравя.
Онаследените неща са на човешкото сърце.
към беседата >>
Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето.
Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта. Та сега хората се готвят за небето. Небето е място без кал. Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал. В небето никаква кал няма.
Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето.
Не трябва да имаш кал. После и светлината като влезе, и тя оставя кал. Черното в очите и то е кал. Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде. Трябва да се учим да се справяме с калта.
към беседата >>
Затова работете повече над човешкото сърце, отколкото върху ума си.
Затова работете повече над човешкото сърце, отколкото върху ума си.
Трябва да се даде малко почивка на ума. Сегашните хора много работят с ума. Колкото изобретения, параходи, военни параходи, аероплани, бомби хвърлят да стрелят, да убиват – кой ги измисли? Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари. Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира.
към беседата >>
Не трябва да имаш кал.
Та сега хората се готвят за небето. Небето е място без кал. Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал. В небето никаква кал няма. Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето.
Не трябва да имаш кал.
После и светлината като влезе, и тя оставя кал. Черното в очите и то е кал. Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде. Трябва да се учим да се справяме с калта. Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко.
към беседата >>
Трябва да се даде малко почивка на ума.
Затова работете повече над човешкото сърце, отколкото върху ума си.
Трябва да се даде малко почивка на ума.
Сегашните хора много работят с ума. Колкото изобретения, параходи, военни параходи, аероплани, бомби хвърлят да стрелят, да убиват – кой ги измисли? Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари. Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира. Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето!
към беседата >>
После и светлината като влезе, и тя оставя кал.
Небето е място без кал. Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал. В небето никаква кал няма. Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето. Не трябва да имаш кал.
После и светлината като влезе, и тя оставя кал.
Черното в очите и то е кал. Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде. Трябва да се учим да се справяме с калта. Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко. За пример, недоволството в човека – това е кал.
към беседата >>
Сегашните хора много работят с ума.
Затова работете повече над човешкото сърце, отколкото върху ума си. Трябва да се даде малко почивка на ума.
Сегашните хора много работят с ума.
Колкото изобретения, параходи, военни параходи, аероплани, бомби хвърлят да стрелят, да убиват – кой ги измисли? Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари. Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира. Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето! Бог е направил сърцето на човека да поправи света.
към беседата >>
Черното в очите и то е кал.
Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал. В небето никаква кал няма. Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето. Не трябва да имаш кал. После и светлината като влезе, и тя оставя кал.
Черното в очите и то е кал.
Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде. Трябва да се учим да се справяме с калта. Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко. За пример, недоволството в човека – това е кал. Обезсърчението – това е кал.
към беседата >>
Колкото изобретения, параходи, военни параходи, аероплани, бомби хвърлят да стрелят, да убиват – кой ги измисли?
Затова работете повече над човешкото сърце, отколкото върху ума си. Трябва да се даде малко почивка на ума. Сегашните хора много работят с ума.
Колкото изобретения, параходи, военни параходи, аероплани, бомби хвърлят да стрелят, да убиват – кой ги измисли?
Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари. Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира. Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето! Бог е направил сърцето на човека да поправи света. Или както се туря: Родени от Бога.
към беседата >>
Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде.
В небето никаква кал няма. Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето. Не трябва да имаш кал. После и светлината като влезе, и тя оставя кал. Черното в очите и то е кал.
Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде.
Трябва да се учим да се справяме с калта. Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко. За пример, недоволството в човека – това е кал. Обезсърчението – това е кал. Обезверяването това – е кал.
към беседата >>
Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари.
Затова работете повече над човешкото сърце, отколкото върху ума си. Трябва да се даде малко почивка на ума. Сегашните хора много работят с ума. Колкото изобретения, параходи, военни параходи, аероплани, бомби хвърлят да стрелят, да убиват – кой ги измисли?
Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари.
Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира. Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето! Бог е направил сърцето на човека да поправи света. Или както се туря: Родени от Бога. Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи.
към беседата >>
Трябва да се учим да се справяме с калта.
Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето. Не трябва да имаш кал. После и светлината като влезе, и тя оставя кал. Черното в очите и то е кал. Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде.
Трябва да се учим да се справяме с калта.
Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко. За пример, недоволството в човека – това е кал. Обезсърчението – това е кал. Обезверяването това – е кал. Злобата – това е кал.
към беседата >>
Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира.
Затова работете повече над човешкото сърце, отколкото върху ума си. Трябва да се даде малко почивка на ума. Сегашните хора много работят с ума. Колкото изобретения, параходи, военни параходи, аероплани, бомби хвърлят да стрелят, да убиват – кой ги измисли? Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари.
Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира.
Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето! Бог е направил сърцето на човека да поправи света. Или както се туря: Родени от Бога. Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи. При сегашното разбиране, при тия разбирания, поправяне на света не може да има.
към беседата >>
Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко.
Не трябва да имаш кал. После и светлината като влезе, и тя оставя кал. Черното в очите и то е кал. Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде. Трябва да се учим да се справяме с калта.
Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко.
За пример, недоволството в човека – това е кал. Обезсърчението – това е кал. Обезверяването това – е кал. Злобата – това е кал. Всички отрицателни неща в живота, това са кал.
към беседата >>
Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето!
Трябва да се даде малко почивка на ума. Сегашните хора много работят с ума. Колкото изобретения, параходи, военни параходи, аероплани, бомби хвърлят да стрелят, да убиват – кой ги измисли? Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари. Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира.
Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето!
Бог е направил сърцето на човека да поправи света. Или както се туря: Родени от Бога. Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи. При сегашното разбиране, при тия разбирания, поправяне на света не може да има. Поправката ще бъде насилие.
към беседата >>
За пример, недоволството в човека – това е кал.
После и светлината като влезе, и тя оставя кал. Черното в очите и то е кал. Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде. Трябва да се учим да се справяме с калта. Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко.
За пример, недоволството в човека – това е кал.
Обезсърчението – това е кал. Обезверяването това – е кал. Злобата – това е кал. Всички отрицателни неща в живота, това са кал. Те се произвеждат от калта.
към беседата >>
Бог е направил сърцето на човека да поправи света.
Сегашните хора много работят с ума. Колкото изобретения, параходи, военни параходи, аероплани, бомби хвърлят да стрелят, да убиват – кой ги измисли? Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари. Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира. Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето!
Бог е направил сърцето на човека да поправи света.
Или както се туря: Родени от Бога. Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи. При сегашното разбиране, при тия разбирания, поправяне на света не може да има. Поправката ще бъде насилие. Който е силен, той е на правата страна, който не е силен, не е прав.
към беседата >>
Обезсърчението – това е кал.
Черното в очите и то е кал. Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде. Трябва да се учим да се справяме с калта. Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко. За пример, недоволството в човека – това е кал.
Обезсърчението – това е кал.
Обезверяването това – е кал. Злобата – това е кал. Всички отрицателни неща в живота, това са кал. Те се произвеждат от калта. Ще употребите водата за измиване на калта.
към беседата >>
Или както се туря: Родени от Бога.
Колкото изобретения, параходи, военни параходи, аероплани, бомби хвърлят да стрелят, да убиват – кой ги измисли? Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари. Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира. Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето! Бог е направил сърцето на човека да поправи света.
Или както се туря: Родени от Бога.
Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи. При сегашното разбиране, при тия разбирания, поправяне на света не може да има. Поправката ще бъде насилие. Който е силен, той е на правата страна, който не е силен, не е прав. Всичките хора имат място да живеят, да се развибат, да вършат волята Божия, да бъдат щастливи.
към беседата >>
Обезверяването това – е кал.
Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде. Трябва да се учим да се справяме с калта. Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко. За пример, недоволството в човека – това е кал. Обезсърчението – това е кал.
Обезверяването това – е кал.
Злобата – това е кал. Всички отрицателни неща в живота, това са кал. Те се произвеждат от калта. Ще употребите водата за измиване на калта. Така и животът трябва да се употреби за измиването на душевната кал.
към беседата >>
Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи.
Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари. Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира. Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето! Бог е направил сърцето на човека да поправи света. Или както се туря: Родени от Бога.
Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи.
При сегашното разбиране, при тия разбирания, поправяне на света не може да има. Поправката ще бъде насилие. Който е силен, той е на правата страна, който не е силен, не е прав. Всичките хора имат място да живеят, да се развибат, да вършат волята Божия, да бъдат щастливи.
към беседата >>
Злобата – това е кал.
Трябва да се учим да се справяме с калта. Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко. За пример, недоволството в човека – това е кал. Обезсърчението – това е кал. Обезверяването това – е кал.
Злобата – това е кал.
Всички отрицателни неща в живота, това са кал. Те се произвеждат от калта. Ще употребите водата за измиване на калта. Така и животът трябва да се употреби за измиването на душевната кал. Само струите на живота са в състояние да се измие тази вътрешна кал.
към беседата >>
При сегашното разбиране, при тия разбирания, поправяне на света не може да има.
Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира. Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето! Бог е направил сърцето на човека да поправи света. Или както се туря: Родени от Бога. Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи.
При сегашното разбиране, при тия разбирания, поправяне на света не може да има.
Поправката ще бъде насилие. Който е силен, той е на правата страна, който не е силен, не е прав. Всичките хора имат място да живеят, да се развибат, да вършат волята Божия, да бъдат щастливи.
към беседата >>
Всички отрицателни неща в живота, това са кал.
Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко. За пример, недоволството в човека – това е кал. Обезсърчението – това е кал. Обезверяването това – е кал. Злобата – това е кал.
Всички отрицателни неща в живота, това са кал.
Те се произвеждат от калта. Ще употребите водата за измиване на калта. Така и животът трябва да се употреби за измиването на душевната кал. Само струите на живота са в състояние да се измие тази вътрешна кал. Този живот слиза с вярата, с надеждата, с любовта, с мъдростта, със знанието.
към беседата >>
Поправката ще бъде насилие.
Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето! Бог е направил сърцето на човека да поправи света. Или както се туря: Родени от Бога. Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи. При сегашното разбиране, при тия разбирания, поправяне на света не може да има.
Поправката ще бъде насилие.
Който е силен, той е на правата страна, който не е силен, не е прав. Всичките хора имат място да живеят, да се развибат, да вършат волята Божия, да бъдат щастливи.
към беседата >>
Те се произвеждат от калта.
За пример, недоволството в човека – това е кал. Обезсърчението – това е кал. Обезверяването това – е кал. Злобата – това е кал. Всички отрицателни неща в живота, това са кал.
Те се произвеждат от калта.
Ще употребите водата за измиване на калта. Така и животът трябва да се употреби за измиването на душевната кал. Само струите на живота са в състояние да се измие тази вътрешна кал. Този живот слиза с вярата, с надеждата, с любовта, с мъдростта, със знанието. Колко думи може да направите от тия букви.
към беседата >>
Който е силен, той е на правата страна, който не е силен, не е прав.
Бог е направил сърцето на човека да поправи света. Или както се туря: Родени от Бога. Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи. При сегашното разбиране, при тия разбирания, поправяне на света не може да има. Поправката ще бъде насилие.
Който е силен, той е на правата страна, който не е силен, не е прав.
Всичките хора имат място да живеят, да се развибат, да вършат волята Божия, да бъдат щастливи.
към беседата >>
Ще употребите водата за измиване на калта.
Обезсърчението – това е кал. Обезверяването това – е кал. Злобата – това е кал. Всички отрицателни неща в живота, това са кал. Те се произвеждат от калта.
Ще употребите водата за измиване на калта.
Така и животът трябва да се употреби за измиването на душевната кал. Само струите на живота са в състояние да се измие тази вътрешна кал. Този живот слиза с вярата, с надеждата, с любовта, с мъдростта, със знанието. Колко думи може да направите от тия букви. Първата дума, която може да образувате, е любовта, но коя друга можете да извадите от любовта?
към беседата >>
Всичките хора имат място да живеят, да се развибат, да вършат волята Божия, да бъдат щастливи.
Или както се туря: Родени от Бога. Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи. При сегашното разбиране, при тия разбирания, поправяне на света не може да има. Поправката ще бъде насилие. Който е силен, той е на правата страна, който не е силен, не е прав.
Всичките хора имат място да живеят, да се развибат, да вършат волята Божия, да бъдат щастливи.
към беседата >>
Така и животът трябва да се употреби за измиването на душевната кал.
Обезверяването това – е кал. Злобата – това е кал. Всички отрицателни неща в живота, това са кал. Те се произвеждат от калта. Ще употребите водата за измиване на калта.
Така и животът трябва да се употреби за измиването на душевната кал.
Само струите на живота са в състояние да се измие тази вътрешна кал. Този живот слиза с вярата, с надеждата, с любовта, с мъдростта, със знанието. Колко думи може да направите от тия букви. Първата дума, която може да образувате, е любовта, но коя друга можете да извадите от любовта?
към беседата >>
Изпейте една песен сега.
Изпейте една песен сега.
Изпяхме "Красив е животът".
към беседата >>
Само струите на живота са в състояние да се измие тази вътрешна кал.
Злобата – това е кал. Всички отрицателни неща в живота, това са кал. Те се произвеждат от калта. Ще употребите водата за измиване на калта. Така и животът трябва да се употреби за измиването на душевната кал.
Само струите на живота са в състояние да се измие тази вътрешна кал.
Този живот слиза с вярата, с надеждата, с любовта, с мъдростта, със знанието. Колко думи може да направите от тия букви. Първата дума, която може да образувате, е любовта, но коя друга можете да извадите от любовта?
към беседата >>
Изпяхме "Красив е животът".
Изпейте една песен сега.
Изпяхме "Красив е животът".
към беседата >>
Този живот слиза с вярата, с надеждата, с любовта, с мъдростта, със знанието.
Всички отрицателни неща в живота, това са кал. Те се произвеждат от калта. Ще употребите водата за измиване на калта. Така и животът трябва да се употреби за измиването на душевната кал. Само струите на живота са в състояние да се измие тази вътрешна кал.
Този живот слиза с вярата, с надеждата, с любовта, с мъдростта, със знанието.
Колко думи може да направите от тия букви. Първата дума, която може да образувате, е любовта, но коя друга можете да извадите от любовта?
към беседата >>
/Учителят нагласи цигулката и изсвири "Тъги, скърби" и ние пяхме.
/Учителят нагласи цигулката и изсвири "Тъги, скърби" и ние пяхме.
После изсвири надълго едно парче./ Това е само пасаж от "Разкаянието на блудния син". Като се разкаял, искал да се върне при баща си. То е само пасаж.
към беседата >>
Колко думи може да направите от тия букви.
Те се произвеждат от калта. Ще употребите водата за измиване на калта. Така и животът трябва да се употреби за измиването на душевната кал. Само струите на живота са в състояние да се измие тази вътрешна кал. Този живот слиза с вярата, с надеждата, с любовта, с мъдростта, със знанието.
Колко думи може да направите от тия букви.
Първата дума, която може да образувате, е любовта, но коя друга можете да извадите от любовта?
към беседата >>
После изсвири надълго едно парче./ Това е само пасаж от "Разкаянието на блудния син".
/Учителят нагласи цигулката и изсвири "Тъги, скърби" и ние пяхме.
После изсвири надълго едно парче./ Това е само пасаж от "Разкаянието на блудния син".
Като се разкаял, искал да се върне при баща си. То е само пасаж.
към беседата >>
Първата дума, която може да образувате, е любовта, но коя друга можете да извадите от любовта?
Ще употребите водата за измиване на калта. Така и животът трябва да се употреби за измиването на душевната кал. Само струите на живота са в състояние да се измие тази вътрешна кал. Този живот слиза с вярата, с надеждата, с любовта, с мъдростта, със знанието. Колко думи може да направите от тия букви.
Първата дума, която може да образувате, е любовта, но коя друга можете да извадите от любовта?
към беседата >>
Като се разкаял, искал да се върне при баща си.
/Учителят нагласи цигулката и изсвири "Тъги, скърби" и ние пяхме. После изсвири надълго едно парче./ Това е само пасаж от "Разкаянието на блудния син".
Като се разкаял, искал да се върне при баща си.
То е само пасаж.
към беседата >>
Противоположното на любовта какво е?
Противоположното на любовта какво е?
Анаграмата на любовта какво е? "Вобюл". Какво значи "вобюл"? "Вобюл" значи "любов". "Вобюл" значи: о, бил хубав, но те набил. Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек.
към беседата >>
То е само пасаж.
/Учителят нагласи цигулката и изсвири "Тъги, скърби" и ние пяхме. После изсвири надълго едно парче./ Това е само пасаж от "Разкаянието на блудния син". Като се разкаял, искал да се върне при баща си.
То е само пасаж.
към беседата >>
Анаграмата на любовта какво е?
Противоположното на любовта какво е?
Анаграмата на любовта какво е?
"Вобюл". Какво значи "вобюл"? "Вобюл" значи "любов". "Вобюл" значи: о, бил хубав, но те набил. Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек. Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска.
към беседата >>
"Вобюл". Какво значи "вобюл"?
Противоположното на любовта какво е? Анаграмата на любовта какво е?
"Вобюл". Какво значи "вобюл"?
"Вобюл" значи "любов". "Вобюл" значи: о, бил хубав, но те набил. Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек. Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска. Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов.
към беседата >>
"Вобюл" значи "любов".
Противоположното на любовта какво е? Анаграмата на любовта какво е? "Вобюл". Какво значи "вобюл"?
"Вобюл" значи "любов".
"Вобюл" значи: о, бил хубав, но те набил. Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек. Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска. Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов. Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил.
към беседата >>
"Вобюл" значи: о, бил хубав, но те набил.
Противоположното на любовта какво е? Анаграмата на любовта какво е? "Вобюл". Какво значи "вобюл"? "Вобюл" значи "любов".
"Вобюл" значи: о, бил хубав, но те набил.
Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек. Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска. Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов. Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил. Хората на любовта са войници.
към беседата >>
Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек.
Противоположното на любовта какво е? Анаграмата на любовта какво е? "Вобюл". Какво значи "вобюл"? "Вобюл" значи "любов". "Вобюл" значи: о, бил хубав, но те набил.
Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек.
Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска. Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов. Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил. Хората на любовта са войници. Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава.
към беседата >>
Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска.
Анаграмата на любовта какво е? "Вобюл". Какво значи "вобюл"? "Вобюл" значи "любов". "Вобюл" значи: о, бил хубав, но те набил. Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек.
Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска.
Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов. Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил. Хората на любовта са войници. Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава. Сега вие се смеете на нещата.
към беседата >>
Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов.
"Вобюл". Какво значи "вобюл"? "Вобюл" значи "любов". "Вобюл" значи: о, бил хубав, но те набил. Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек. Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска.
Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов.
Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил. Хората на любовта са войници. Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава. Сега вие се смеете на нещата. Защо се смеете?
към беседата >>
Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил.
"Вобюл" значи "любов". "Вобюл" значи: о, бил хубав, но те набил. Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек. Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска. Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов.
Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил.
Хората на любовта са войници. Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава. Сега вие се смеете на нещата. Защо се смеете? Защото не ги разбирате.
към беседата >>
Хората на любовта са войници.
"Вобюл" значи: о, бил хубав, но те набил. Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек. Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска. Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов. Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил.
Хората на любовта са войници.
Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава. Сега вие се смеете на нещата. Защо се смеете? Защото не ги разбирате. Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него.
към беседата >>
Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава.
Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек. Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска. Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов. Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил. Хората на любовта са войници.
Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава.
Сега вие се смеете на нещата. Защо се смеете? Защото не ги разбирате. Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него. Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце.
към беседата >>
Сега вие се смеете на нещата.
Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска. Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов. Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил. Хората на любовта са войници. Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава.
Сега вие се смеете на нещата.
Защо се смеете? Защото не ги разбирате. Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него. Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце. Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето.
към беседата >>
Защо се смеете?
Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов. Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил. Хората на любовта са войници. Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава. Сега вие се смеете на нещата.
Защо се смеете?
Защото не ги разбирате. Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него. Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце. Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето. На тях се вижда чудно.
към беседата >>
Защото не ги разбирате.
Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил. Хората на любовта са войници. Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава. Сега вие се смеете на нещата. Защо се смеете?
Защото не ги разбирате.
Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него. Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце. Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето. На тях се вижда чудно. Те си съставили високо мнение за професора.
към беседата >>
Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него.
Хората на любовта са войници. Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава. Сега вие се смеете на нещата. Защо се смеете? Защото не ги разбирате.
Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него.
Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце. Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето. На тях се вижда чудно. Те си съставили високо мнение за професора. С такава количка се занимава, смешно им се вижда.
към беседата >>
Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце.
Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава. Сега вие се смеете на нещата. Защо се смеете? Защото не ги разбирате. Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него.
Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце.
Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето. На тях се вижда чудно. Те си съставили високо мнение за професора. С такава количка се занимава, смешно им се вижда. Първия път им се вижда смешно.
към беседата >>
Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето.
Сега вие се смеете на нещата. Защо се смеете? Защото не ги разбирате. Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него. Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце.
Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето.
На тях се вижда чудно. Те си съставили високо мнение за професора. С такава количка се занимава, смешно им се вижда. Първия път им се вижда смешно. Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква.
към беседата >>
На тях се вижда чудно.
Защо се смеете? Защото не ги разбирате. Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него. Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце. Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето.
На тях се вижда чудно.
Те си съставили високо мнение за професора. С такава количка се занимава, смешно им се вижда. Първия път им се вижда смешно. Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква. Понеже син му е полковник, пък той е редови.
към беседата >>
Те си съставили високо мнение за професора.
Защото не ги разбирате. Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него. Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце. Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето. На тях се вижда чудно.
Те си съставили високо мнение за професора.
С такава количка се занимава, смешно им се вижда. Първия път им се вижда смешно. Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква. Понеже син му е полковник, пък той е редови. Професорът е редови, полковникът от количката заповядва.
към беседата >>
С такава количка се занимава, смешно им се вижда.
Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него. Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце. Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето. На тях се вижда чудно. Те си съставили високо мнение за професора.
С такава количка се занимава, смешно им се вижда.
Първия път им се вижда смешно. Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква. Понеже син му е полковник, пък той е редови. Професорът е редови, полковникът от количката заповядва. Значи щом сте редови, не може да се противите на закона.
към беседата >>
Първия път им се вижда смешно.
Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце. Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето. На тях се вижда чудно. Те си съставили високо мнение за професора. С такава количка се занимава, смешно им се вижда.
Първия път им се вижда смешно.
Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква. Понеже син му е полковник, пък той е редови. Професорът е редови, полковникът от количката заповядва. Значи щом сте редови, не може да се противите на закона. Казвате: Какво ще правя?
към беседата >>
Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква.
Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето. На тях се вижда чудно. Те си съставили високо мнение за професора. С такава количка се занимава, смешно им се вижда. Първия път им се вижда смешно.
Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква.
Понеже син му е полковник, пък той е редови. Професорът е редови, полковникът от количката заповядва. Значи щом сте редови, не може да се противите на закона. Казвате: Какво ще правя? Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът.
към беседата >>
Понеже син му е полковник, пък той е редови.
На тях се вижда чудно. Те си съставили високо мнение за професора. С такава количка се занимава, смешно им се вижда. Първия път им се вижда смешно. Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква.
Понеже син му е полковник, пък той е редови.
Професорът е редови, полковникът от количката заповядва. Значи щом сте редови, не може да се противите на закона. Казвате: Какво ще правя? Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът. Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става.
към беседата >>
Професорът е редови, полковникът от количката заповядва.
Те си съставили високо мнение за професора. С такава количка се занимава, смешно им се вижда. Първия път им се вижда смешно. Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква. Понеже син му е полковник, пък той е редови.
Професорът е редови, полковникът от количката заповядва.
Значи щом сте редови, не може да се противите на закона. Казвате: Какво ще правя? Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът. Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става. Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам.
към беседата >>
Значи щом сте редови, не може да се противите на закона.
С такава количка се занимава, смешно им се вижда. Първия път им се вижда смешно. Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква. Понеже син му е полковник, пък той е редови. Професорът е редови, полковникът от количката заповядва.
Значи щом сте редови, не може да се противите на закона.
Казвате: Какво ще правя? Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът. Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става. Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам. Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я.
към беседата >>
Казвате: Какво ще правя?
Първия път им се вижда смешно. Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква. Понеже син му е полковник, пък той е редови. Професорът е редови, полковникът от количката заповядва. Значи щом сте редови, не може да се противите на закона.
Казвате: Какво ще правя?
Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът. Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става. Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам. Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я. Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото?
към беседата >>
Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът.
Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква. Понеже син му е полковник, пък той е редови. Професорът е редови, полковникът от количката заповядва. Значи щом сте редови, не може да се противите на закона. Казвате: Какво ще правя?
Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът.
Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става. Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам. Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я. Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото? Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам.
към беседата >>
Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става.
Понеже син му е полковник, пък той е редови. Професорът е редови, полковникът от количката заповядва. Значи щом сте редови, не може да се противите на закона. Казвате: Какво ще правя? Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът.
Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става.
Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам. Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я. Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото? Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам. Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш?
към беседата >>
Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам.
Професорът е редови, полковникът от количката заповядва. Значи щом сте редови, не може да се противите на закона. Казвате: Какво ще правя? Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът. Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става.
Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам.
Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я. Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото? Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам. Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш? Защото полковникът някой път казва: Къде си ходил?
към беседата >>
Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я.
Значи щом сте редови, не може да се противите на закона. Казвате: Какво ще правя? Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът. Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става. Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам.
Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я.
Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото? Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам. Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш? Защото полковникът някой път казва: Къде си ходил? Тогава войникът веднага ще излъже.
към беседата >>
Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото?
Казвате: Какво ще правя? Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът. Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става. Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам. Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я.
Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото?
Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам. Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш? Защото полковникът някой път казва: Къде си ходил? Тогава войникът веднага ще излъже. Значи този войник, който лъже, не е смел.
към беседата >>
Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам.
Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът. Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става. Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам. Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я. Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото?
Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам.
Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш? Защото полковникът някой път казва: Къде си ходил? Тогава войникът веднага ще излъже. Значи този войник, който лъже, не е смел. Да каже: Господин полковник, ходих в дома, отбих се в една бакалница, купих си половин кило захар, поправих си обущата и се върнах в казармата.
към беседата >>
Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш?
Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става. Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам. Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я. Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото? Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам.
Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш?
Защото полковникът някой път казва: Къде си ходил? Тогава войникът веднага ще излъже. Значи този войник, който лъже, не е смел. Да каже: Господин полковник, ходих в дома, отбих се в една бакалница, купих си половин кило захар, поправих си обущата и се върнах в казармата. Много добре.
към беседата >>
Защото полковникът някой път казва: Къде си ходил?
Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам. Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я. Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото? Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам. Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш?
Защото полковникът някой път казва: Къде си ходил?
Тогава войникът веднага ще излъже. Значи този войник, който лъже, не е смел. Да каже: Господин полковник, ходих в дома, отбих се в една бакалница, купих си половин кило захар, поправих си обущата и се върнах в казармата. Много добре.
към беседата >>
Тогава войникът веднага ще излъже.
Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я. Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото? Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам. Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш? Защото полковникът някой път казва: Къде си ходил?
Тогава войникът веднага ще излъже.
Значи този войник, който лъже, не е смел. Да каже: Господин полковник, ходих в дома, отбих се в една бакалница, купих си половин кило захар, поправих си обущата и се върнах в казармата. Много добре.
към беседата >>
Значи този войник, който лъже, не е смел.
Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото? Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам. Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш? Защото полковникът някой път казва: Къде си ходил? Тогава войникът веднага ще излъже.
Значи този войник, който лъже, не е смел.
Да каже: Господин полковник, ходих в дома, отбих се в една бакалница, купих си половин кило захар, поправих си обущата и се върнах в казармата. Много добре.
към беседата >>
Да каже: Господин полковник, ходих в дома, отбих се в една бакалница, купих си половин кило захар, поправих си обущата и се върнах в казармата.
Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам. Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш? Защото полковникът някой път казва: Къде си ходил? Тогава войникът веднага ще излъже. Значи този войник, който лъже, не е смел.
Да каже: Господин полковник, ходих в дома, отбих се в една бакалница, купих си половин кило захар, поправих си обущата и се върнах в казармата.
Много добре.
към беседата >>
Много добре.
Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш? Защото полковникът някой път казва: Къде си ходил? Тогава войникът веднага ще излъже. Значи този войник, който лъже, не е смел. Да каже: Господин полковник, ходих в дома, отбих се в една бакалница, купих си половин кило захар, поправих си обущата и се върнах в казармата.
Много добре.
към беседата >>
Казвам: в света право е това, което не обижда никого, не понижава никого.
Казвам: в света право е това, което не обижда никого, не понижава никого.
Една работа е благородна, която не понижава човека. Каквато и работа да е, ако дигнеш една книжка и се усещаш понижен, не е благородна. Представете си, че от дигането на едно парче книга може да се преобразиш. Дигнеш парчето и прочетеш: "БОГ Е ЛЮБОВ". Тази книга се тъпче.
към беседата >>
Една работа е благородна, която не понижава човека.
Казвам: в света право е това, което не обижда никого, не понижава никого.
Една работа е благородна, която не понижава човека.
Каквато и работа да е, ако дигнеш една книжка и се усещаш понижен, не е благородна. Представете си, че от дигането на едно парче книга може да се преобразиш. Дигнеш парчето и прочетеш: "БОГ Е ЛЮБОВ". Тази книга се тъпче. Прочетеш, туриш книгата в джоба.
към беседата >>
Каквато и работа да е, ако дигнеш една книжка и се усещаш понижен, не е благородна.
Казвам: в света право е това, което не обижда никого, не понижава никого. Една работа е благородна, която не понижава човека.
Каквато и работа да е, ако дигнеш една книжка и се усещаш понижен, не е благородна.
Представете си, че от дигането на едно парче книга може да се преобразиш. Дигнеш парчето и прочетеш: "БОГ Е ЛЮБОВ". Тази книга се тъпче. Прочетеш, туриш книгата в джоба. На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени.
към беседата >>
Представете си, че от дигането на едно парче книга може да се преобразиш.
Казвам: в света право е това, което не обижда никого, не понижава никого. Една работа е благородна, която не понижава човека. Каквато и работа да е, ако дигнеш една книжка и се усещаш понижен, не е благородна.
Представете си, че от дигането на едно парче книга може да се преобразиш.
Дигнеш парчето и прочетеш: "БОГ Е ЛЮБОВ". Тази книга се тъпче. Прочетеш, туриш книгата в джоба. На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени. Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си?
към беседата >>
Дигнеш парчето и прочетеш: "БОГ Е ЛЮБОВ".
Казвам: в света право е това, което не обижда никого, не понижава никого. Една работа е благородна, която не понижава човека. Каквато и работа да е, ако дигнеш една книжка и се усещаш понижен, не е благородна. Представете си, че от дигането на едно парче книга може да се преобразиш.
Дигнеш парчето и прочетеш: "БОГ Е ЛЮБОВ".
Тази книга се тъпче. Прочетеш, туриш книгата в джоба. На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени. Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си? Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба.
към беседата >>
Тази книга се тъпче.
Казвам: в света право е това, което не обижда никого, не понижава никого. Една работа е благородна, която не понижава човека. Каквато и работа да е, ако дигнеш една книжка и се усещаш понижен, не е благородна. Представете си, че от дигането на едно парче книга може да се преобразиш. Дигнеш парчето и прочетеш: "БОГ Е ЛЮБОВ".
Тази книга се тъпче.
Прочетеш, туриш книгата в джоба. На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени. Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си? Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба. Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен.
към беседата >>
Прочетеш, туриш книгата в джоба.
Една работа е благородна, която не понижава човека. Каквато и работа да е, ако дигнеш една книжка и се усещаш понижен, не е благородна. Представете си, че от дигането на едно парче книга може да се преобразиш. Дигнеш парчето и прочетеш: "БОГ Е ЛЮБОВ". Тази книга се тъпче.
Прочетеш, туриш книгата в джоба.
На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени. Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си? Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба. Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен. В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен.
към беседата >>
На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени.
Каквато и работа да е, ако дигнеш една книжка и се усещаш понижен, не е благородна. Представете си, че от дигането на едно парче книга може да се преобразиш. Дигнеш парчето и прочетеш: "БОГ Е ЛЮБОВ". Тази книга се тъпче. Прочетеш, туриш книгата в джоба.
На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени.
Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си? Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба. Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен. В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен. Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш.
към беседата >>
Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си?
Представете си, че от дигането на едно парче книга може да се преобразиш. Дигнеш парчето и прочетеш: "БОГ Е ЛЮБОВ". Тази книга се тъпче. Прочетеш, туриш книгата в джоба. На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени.
Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си?
Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба. Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен. В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен. Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш. Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала?
към беседата >>
Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба.
Дигнеш парчето и прочетеш: "БОГ Е ЛЮБОВ". Тази книга се тъпче. Прочетеш, туриш книгата в джоба. На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени. Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си?
Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба.
Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен. В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен. Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш. Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала? Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен.
към беседата >>
Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен.
Тази книга се тъпче. Прочетеш, туриш книгата в джоба. На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени. Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си? Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба.
Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен.
В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен. Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш. Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала? Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен. Този скъпоценен камък, той е високо, той като седи в джоба ти, той те безпокои, казва: Не обичам да седя в джоб като тоя.
към беседата >>
В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен.
Прочетеш, туриш книгата в джоба. На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени. Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си? Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба. Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен.
В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен.
Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш. Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала? Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен. Този скъпоценен камък, той е високо, той като седи в джоба ти, той те безпокои, казва: Не обичам да седя в джоб като тоя. Камъкът усеща миризмата, лошото ухание, което имаш, вследствие на това те безпокои камъкът, казва: Върни ме на господаря ми, не ме дръж в твоя джоб.
към беседата >>
Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш.
На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени. Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си? Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба. Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен. В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен.
Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш.
Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала? Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен. Този скъпоценен камък, той е високо, той като седи в джоба ти, той те безпокои, казва: Не обичам да седя в джоб като тоя. Камъкът усеща миризмата, лошото ухание, което имаш, вследствие на това те безпокои камъкът, казва: Върни ме на господаря ми, не ме дръж в твоя джоб. Ти като слушаш гласа му, искаш като някоя овца, която е открадната, че запушат устата й, да не блее.
към беседата >>
Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала?
Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си? Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба. Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен. В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен. Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш.
Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала?
Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен. Този скъпоценен камък, той е високо, той като седи в джоба ти, той те безпокои, казва: Не обичам да седя в джоб като тоя. Камъкът усеща миризмата, лошото ухание, което имаш, вследствие на това те безпокои камъкът, казва: Върни ме на господаря ми, не ме дръж в твоя джоб. Ти като слушаш гласа му, искаш като някоя овца, която е открадната, че запушат устата й, да не блее. Като блее, онзи овчар ще познае гласа й, ще я намери.
към беседата >>
Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен.
Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба. Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен. В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен. Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш. Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала?
Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен.
Този скъпоценен камък, той е високо, той като седи в джоба ти, той те безпокои, казва: Не обичам да седя в джоб като тоя. Камъкът усеща миризмата, лошото ухание, което имаш, вследствие на това те безпокои камъкът, казва: Върни ме на господаря ми, не ме дръж в твоя джоб. Ти като слушаш гласа му, искаш като някоя овца, която е открадната, че запушат устата й, да не блее. Като блее, онзи овчар ще познае гласа й, ще я намери. Който я краде, запуши устата й да не блее, да не я чуват.
към беседата >>
Този скъпоценен камък, той е високо, той като седи в джоба ти, той те безпокои, казва: Не обичам да седя в джоб като тоя.
Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен. В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен. Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш. Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала? Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен.
Този скъпоценен камък, той е високо, той като седи в джоба ти, той те безпокои, казва: Не обичам да седя в джоб като тоя.
Камъкът усеща миризмата, лошото ухание, което имаш, вследствие на това те безпокои камъкът, казва: Върни ме на господаря ми, не ме дръж в твоя джоб. Ти като слушаш гласа му, искаш като някоя овца, която е открадната, че запушат устата й, да не блее. Като блее, онзи овчар ще познае гласа й, ще я намери. Който я краде, запуши устата й да не блее, да не я чуват.
към беседата >>
Камъкът усеща миризмата, лошото ухание, което имаш, вследствие на това те безпокои камъкът, казва: Върни ме на господаря ми, не ме дръж в твоя джоб.
В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен. Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш. Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала? Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен. Този скъпоценен камък, той е високо, той като седи в джоба ти, той те безпокои, казва: Не обичам да седя в джоб като тоя.
Камъкът усеща миризмата, лошото ухание, което имаш, вследствие на това те безпокои камъкът, казва: Върни ме на господаря ми, не ме дръж в твоя джоб.
Ти като слушаш гласа му, искаш като някоя овца, която е открадната, че запушат устата й, да не блее. Като блее, онзи овчар ще познае гласа й, ще я намери. Който я краде, запуши устата й да не блее, да не я чуват.
към беседата >>
Ти като слушаш гласа му, искаш като някоя овца, която е открадната, че запушат устата й, да не блее.
Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш. Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала? Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен. Този скъпоценен камък, той е високо, той като седи в джоба ти, той те безпокои, казва: Не обичам да седя в джоб като тоя. Камъкът усеща миризмата, лошото ухание, което имаш, вследствие на това те безпокои камъкът, казва: Върни ме на господаря ми, не ме дръж в твоя джоб.
Ти като слушаш гласа му, искаш като някоя овца, която е открадната, че запушат устата й, да не блее.
Като блее, онзи овчар ще познае гласа й, ще я намери. Който я краде, запуши устата й да не блее, да не я чуват.
към беседата >>
Като блее, онзи овчар ще познае гласа й, ще я намери.
Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала? Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен. Този скъпоценен камък, той е високо, той като седи в джоба ти, той те безпокои, казва: Не обичам да седя в джоб като тоя. Камъкът усеща миризмата, лошото ухание, което имаш, вследствие на това те безпокои камъкът, казва: Върни ме на господаря ми, не ме дръж в твоя джоб. Ти като слушаш гласа му, искаш като някоя овца, която е открадната, че запушат устата й, да не блее.
Като блее, онзи овчар ще познае гласа й, ще я намери.
Който я краде, запуши устата й да не блее, да не я чуват.
към беседата >>
Който я краде, запуши устата й да не блее, да не я чуват.
Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен. Този скъпоценен камък, той е високо, той като седи в джоба ти, той те безпокои, казва: Не обичам да седя в джоб като тоя. Камъкът усеща миризмата, лошото ухание, което имаш, вследствие на това те безпокои камъкът, казва: Върни ме на господаря ми, не ме дръж в твоя джоб. Ти като слушаш гласа му, искаш като някоя овца, която е открадната, че запушат устата й, да не блее. Като блее, онзи овчар ще познае гласа й, ще я намери.
Който я краде, запуши устата й да не блее, да не я чуват.
към беседата >>
Та в живота вие трябва да имате едно разбиране.
Та в живота вие трябва да имате едно разбиране.
към беседата >>
Хората нямат никакво определено разбиране.
Хората нямат никакво определено разбиране.
Казва: Ще ида в оня свят. Мисли да влезе в онзи свят, но какъв е този свят, никой не знае. Онзи свят, считан като този, някъде е. Аз ще ви попитам: Червеят може ли да знае, как живее пеперудата? Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни.
към беседата >>
Казва: Ще ида в оня свят.
Хората нямат никакво определено разбиране.
Казва: Ще ида в оня свят.
Мисли да влезе в онзи свят, но какъв е този свят, никой не знае. Онзи свят, считан като този, някъде е. Аз ще ви попитам: Червеят може ли да знае, как живее пеперудата? Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни. Той не може да има представа.
към беседата >>
Мисли да влезе в онзи свят, но какъв е този свят, никой не знае.
Хората нямат никакво определено разбиране. Казва: Ще ида в оня свят.
Мисли да влезе в онзи свят, но какъв е този свят, никой не знае.
Онзи свят, считан като този, някъде е. Аз ще ви попитам: Червеят може ли да знае, как живее пеперудата? Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни. Той не може да има представа. Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни.
към беседата >>
Онзи свят, считан като този, някъде е.
Хората нямат никакво определено разбиране. Казва: Ще ида в оня свят. Мисли да влезе в онзи свят, но какъв е този свят, никой не знае.
Онзи свят, считан като този, някъде е.
Аз ще ви попитам: Червеят може ли да знае, как живее пеперудата? Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни. Той не може да има представа. Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни. Той не може да има представа.
към беседата >>
Аз ще ви попитам: Червеят може ли да знае, как живее пеперудата?
Хората нямат никакво определено разбиране. Казва: Ще ида в оня свят. Мисли да влезе в онзи свят, но какъв е този свят, никой не знае. Онзи свят, считан като този, някъде е.
Аз ще ви попитам: Червеят може ли да знае, как живее пеперудата?
Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни. Той не може да има представа. Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни. Той не може да има представа. Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата.
към беседата >>
Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни.
Хората нямат никакво определено разбиране. Казва: Ще ида в оня свят. Мисли да влезе в онзи свят, но какъв е този свят, никой не знае. Онзи свят, считан като този, някъде е. Аз ще ви попитам: Червеят може ли да знае, как живее пеперудата?
Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни.
Той не може да има представа. Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни. Той не може да има представа. Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата. За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали.
към беседата >>
Той не може да има представа.
Казва: Ще ида в оня свят. Мисли да влезе в онзи свят, но какъв е този свят, никой не знае. Онзи свят, считан като този, някъде е. Аз ще ви попитам: Червеят може ли да знае, как живее пеперудата? Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни.
Той не може да има представа.
Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни. Той не може да има представа. Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата. За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали. Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна.
към беседата >>
Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни.
Мисли да влезе в онзи свят, но какъв е този свят, никой не знае. Онзи свят, считан като този, някъде е. Аз ще ви попитам: Червеят може ли да знае, как живее пеперудата? Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни. Той не може да има представа.
Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни.
Той не може да има представа. Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата. За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали. Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна. Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете.
към беседата >>
Той не може да има представа.
Онзи свят, считан като този, някъде е. Аз ще ви попитам: Червеят може ли да знае, как живее пеперудата? Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни. Той не може да има представа. Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни.
Той не може да има представа.
Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата. За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали. Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна. Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете. Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели.
към беседата >>
Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата.
Аз ще ви попитам: Червеят може ли да знае, как живее пеперудата? Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни. Той не може да има представа. Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни. Той не може да има представа.
Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата.
За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали. Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна. Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете. Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели. Казвате: Блага дума.
към беседата >>
За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали.
Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни. Той не може да има представа. Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни. Той не може да има представа. Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата.
За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали.
Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна. Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете. Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели. Казвате: Блага дума. В какво седи благата дума?
към беседата >>
Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна.
Той не може да има представа. Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни. Той не може да има представа. Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата. За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали.
Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна.
Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете. Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели. Казвате: Блага дума. В какво седи благата дума? Блага дума е храната.
към беседата >>
Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете.
Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни. Той не може да има представа. Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата. За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали. Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна.
Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете.
Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели. Казвате: Блага дума. В какво седи благата дума? Блага дума е храната. В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко.
към беседата >>
Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели.
Той не може да има представа. Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата. За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали. Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна. Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете.
Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели.
Казвате: Блага дума. В какво седи благата дума? Блага дума е храната. В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко. Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън.
към беседата >>
Казвате: Блага дума.
Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата. За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали. Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна. Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете. Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели.
Казвате: Блага дума.
В какво седи благата дума? Блага дума е храната. В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко. Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън. Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не.
към беседата >>
В какво седи благата дума?
За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали. Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна. Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете. Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели. Казвате: Блага дума.
В какво седи благата дума?
Блага дума е храната. В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко. Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън. Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не. Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели.
към беседата >>
Блага дума е храната.
Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна. Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете. Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели. Казвате: Блага дума. В какво седи благата дума?
Блага дума е храната.
В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко. Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън. Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не. Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели. Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не.
към беседата >>
В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко.
Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете. Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели. Казвате: Блага дума. В какво седи благата дума? Блага дума е храната.
В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко.
Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън. Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не. Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели. Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не. Има един вътрешен опит.
към беседата >>
Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън.
Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели. Казвате: Блага дума. В какво седи благата дума? Блага дума е храната. В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко.
Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън.
Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не. Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели. Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не. Има един вътрешен опит. Ние имаме не само едно тяло.
към беседата >>
Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не.
Казвате: Блага дума. В какво седи благата дума? Блага дума е храната. В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко. Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън.
Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не.
Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели. Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не. Има един вътрешен опит. Ние имаме не само едно тяло. В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло.
към беседата >>
Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели.
В какво седи благата дума? Блага дума е храната. В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко. Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън. Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не.
Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели.
Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не. Има един вътрешен опит. Ние имаме не само едно тяло. В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло. Всяко едно понятие трябва да мине през тези четири фази, за да бъде разбрано във всичката своя пълнота.
към беседата >>
Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не.
Блага дума е храната. В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко. Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън. Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не. Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели.
Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не.
Има един вътрешен опит. Ние имаме не само едно тяло. В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло. Всяко едно понятие трябва да мине през тези четири фази, за да бъде разбрано във всичката своя пълнота. Онзи, на който само физическото тяло е събудено, има физически представи.
към беседата >>
Има един вътрешен опит.
В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко. Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън. Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не. Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели. Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не.
Има един вътрешен опит.
Ние имаме не само едно тяло. В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло. Всяко едно понятие трябва да мине през тези четири фази, за да бъде разбрано във всичката своя пълнота. Онзи, на който само физическото тяло е събудено, има физически представи. Има представа за захарта, за ябълките, за крушите.
към беседата >>
Ние имаме не само едно тяло.
Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън. Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не. Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели. Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не. Има един вътрешен опит.
Ние имаме не само едно тяло.
В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло. Всяко едно понятие трябва да мине през тези четири фази, за да бъде разбрано във всичката своя пълнота. Онзи, на който само физическото тяло е събудено, има физически представи. Има представа за захарта, за ябълките, за крушите.
към беседата >>
В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло.
Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не. Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели. Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не. Има един вътрешен опит. Ние имаме не само едно тяло.
В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло.
Всяко едно понятие трябва да мине през тези четири фази, за да бъде разбрано във всичката своя пълнота. Онзи, на който само физическото тяло е събудено, има физически представи. Има представа за захарта, за ябълките, за крушите.
към беседата >>
Всяко едно понятие трябва да мине през тези четири фази, за да бъде разбрано във всичката своя пълнота.
Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели. Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не. Има един вътрешен опит. Ние имаме не само едно тяло. В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло.
Всяко едно понятие трябва да мине през тези четири фази, за да бъде разбрано във всичката своя пълнота.
Онзи, на който само физическото тяло е събудено, има физически представи. Има представа за захарта, за ябълките, за крушите.
към беседата >>
Онзи, на който само физическото тяло е събудено, има физически представи.
Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не. Има един вътрешен опит. Ние имаме не само едно тяло. В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло. Всяко едно понятие трябва да мине през тези четири фази, за да бъде разбрано във всичката своя пълнота.
Онзи, на който само физическото тяло е събудено, има физически представи.
Има представа за захарта, за ябълките, за крушите.
към беседата >>
Има представа за захарта, за ябълките, за крушите.
Има един вътрешен опит. Ние имаме не само едно тяло. В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло. Всяко едно понятие трябва да мине през тези четири фази, за да бъде разбрано във всичката своя пълнота. Онзи, на който само физическото тяло е събудено, има физически представи.
Има представа за захарта, за ябълките, за крушите.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един анекдот за един българин – едно градче, прочуто в планината; може ли да ми кажете името – Котел.
Сега ще ви приведа един анекдот за един българин – едно градче, прочуто в планината; може ли да ми кажете името – Котел.
Един котленски чорбаджия, който бил овчар, имал няколко хиляди овце, имал вълна. Донесли му едно кило зехтин, сипал в паницата, че ял; слугата му поотопил по шишето, дето покапало малко зехтин. Другият слуга, било ясен ден, шишето хвърляло сянка на масата, той взел хляба, че на сянката потопил от шишето, че и той да си потопи хапката. Чорбаджията казал на този, който от сянката си потопил: Брей, и тебе те бива, докато не ядеш от маслото. По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му.
към беседата >>
Един котленски чорбаджия, който бил овчар, имал няколко хиляди овце, имал вълна.
Сега ще ви приведа един анекдот за един българин – едно градче, прочуто в планината; може ли да ми кажете името – Котел.
Един котленски чорбаджия, който бил овчар, имал няколко хиляди овце, имал вълна.
Донесли му едно кило зехтин, сипал в паницата, че ял; слугата му поотопил по шишето, дето покапало малко зехтин. Другият слуга, било ясен ден, шишето хвърляло сянка на масата, той взел хляба, че на сянката потопил от шишето, че и той да си потопи хапката. Чорбаджията казал на този, който от сянката си потопил: Брей, и тебе те бива, докато не ядеш от маслото. По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му. Сянката е хубава само за ориентиране.
към беседата >>
Донесли му едно кило зехтин, сипал в паницата, че ял; слугата му поотопил по шишето, дето покапало малко зехтин.
Сега ще ви приведа един анекдот за един българин – едно градче, прочуто в планината; може ли да ми кажете името – Котел. Един котленски чорбаджия, който бил овчар, имал няколко хиляди овце, имал вълна.
Донесли му едно кило зехтин, сипал в паницата, че ял; слугата му поотопил по шишето, дето покапало малко зехтин.
Другият слуга, било ясен ден, шишето хвърляло сянка на масата, той взел хляба, че на сянката потопил от шишето, че и той да си потопи хапката. Чорбаджията казал на този, който от сянката си потопил: Брей, и тебе те бива, докато не ядеш от маслото. По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му. Сянката е хубава само за ориентиране. Сянката показва само реалността.
към беседата >>
Другият слуга, било ясен ден, шишето хвърляло сянка на масата, той взел хляба, че на сянката потопил от шишето, че и той да си потопи хапката.
Сега ще ви приведа един анекдот за един българин – едно градче, прочуто в планината; може ли да ми кажете името – Котел. Един котленски чорбаджия, който бил овчар, имал няколко хиляди овце, имал вълна. Донесли му едно кило зехтин, сипал в паницата, че ял; слугата му поотопил по шишето, дето покапало малко зехтин.
Другият слуга, било ясен ден, шишето хвърляло сянка на масата, той взел хляба, че на сянката потопил от шишето, че и той да си потопи хапката.
Чорбаджията казал на този, който от сянката си потопил: Брей, и тебе те бива, докато не ядеш от маслото. По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му. Сянката е хубава само за ориентиране. Сянката показва само реалността. Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло?
към беседата >>
Чорбаджията казал на този, който от сянката си потопил: Брей, и тебе те бива, докато не ядеш от маслото.
Сега ще ви приведа един анекдот за един българин – едно градче, прочуто в планината; може ли да ми кажете името – Котел. Един котленски чорбаджия, който бил овчар, имал няколко хиляди овце, имал вълна. Донесли му едно кило зехтин, сипал в паницата, че ял; слугата му поотопил по шишето, дето покапало малко зехтин. Другият слуга, било ясен ден, шишето хвърляло сянка на масата, той взел хляба, че на сянката потопил от шишето, че и той да си потопи хапката.
Чорбаджията казал на този, който от сянката си потопил: Брей, и тебе те бива, докато не ядеш от маслото.
По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му. Сянката е хубава само за ориентиране. Сянката показва само реалността. Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло? Даже от сянката на маслото счита за привилегия.
към беседата >>
По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му.
Сега ще ви приведа един анекдот за един българин – едно градче, прочуто в планината; може ли да ми кажете името – Котел. Един котленски чорбаджия, който бил овчар, имал няколко хиляди овце, имал вълна. Донесли му едно кило зехтин, сипал в паницата, че ял; слугата му поотопил по шишето, дето покапало малко зехтин. Другият слуга, било ясен ден, шишето хвърляло сянка на масата, той взел хляба, че на сянката потопил от шишето, че и той да си потопи хапката. Чорбаджията казал на този, който от сянката си потопил: Брей, и тебе те бива, докато не ядеш от маслото.
По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му.
Сянката е хубава само за ориентиране. Сянката показва само реалността. Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло? Даже от сянката на маслото счита за привилегия. Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш.
към беседата >>
Сянката е хубава само за ориентиране.
Един котленски чорбаджия, който бил овчар, имал няколко хиляди овце, имал вълна. Донесли му едно кило зехтин, сипал в паницата, че ял; слугата му поотопил по шишето, дето покапало малко зехтин. Другият слуга, било ясен ден, шишето хвърляло сянка на масата, той взел хляба, че на сянката потопил от шишето, че и той да си потопи хапката. Чорбаджията казал на този, който от сянката си потопил: Брей, и тебе те бива, докато не ядеш от маслото. По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му.
Сянката е хубава само за ориентиране.
Сянката показва само реалността. Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло? Даже от сянката на маслото счита за привилегия. Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш. Препоръчва ли се този котленски чорбаджия?
към беседата >>
Сянката показва само реалността.
Донесли му едно кило зехтин, сипал в паницата, че ял; слугата му поотопил по шишето, дето покапало малко зехтин. Другият слуга, било ясен ден, шишето хвърляло сянка на масата, той взел хляба, че на сянката потопил от шишето, че и той да си потопи хапката. Чорбаджията казал на този, който от сянката си потопил: Брей, и тебе те бива, докато не ядеш от маслото. По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му. Сянката е хубава само за ориентиране.
Сянката показва само реалността.
Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло? Даже от сянката на маслото счита за привилегия. Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш. Препоръчва ли се този котленски чорбаджия? По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели.
към беседата >>
Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло?
Другият слуга, било ясен ден, шишето хвърляло сянка на масата, той взел хляба, че на сянката потопил от шишето, че и той да си потопи хапката. Чорбаджията казал на този, който от сянката си потопил: Брей, и тебе те бива, докато не ядеш от маслото. По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му. Сянката е хубава само за ориентиране. Сянката показва само реалността.
Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло?
Даже от сянката на маслото счита за привилегия. Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш. Препоръчва ли се този котленски чорбаджия? По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели. Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото.
към беседата >>
Даже от сянката на маслото счита за привилегия.
Чорбаджията казал на този, който от сянката си потопил: Брей, и тебе те бива, докато не ядеш от маслото. По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му. Сянката е хубава само за ориентиране. Сянката показва само реалността. Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло?
Даже от сянката на маслото счита за привилегия.
Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш. Препоръчва ли се този котленски чорбаджия? По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели. Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото. Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец.
към беседата >>
Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш.
По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му. Сянката е хубава само за ориентиране. Сянката показва само реалността. Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло? Даже от сянката на маслото счита за привилегия.
Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш.
Препоръчва ли се този котленски чорбаджия? По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели. Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото. Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец. Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях.
към беседата >>
Препоръчва ли се този котленски чорбаджия?
Сянката е хубава само за ориентиране. Сянката показва само реалността. Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло? Даже от сянката на маслото счита за привилегия. Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш.
Препоръчва ли се този котленски чорбаджия?
По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели. Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото. Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец. Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях. Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха.
към беседата >>
По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели.
Сянката показва само реалността. Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло? Даже от сянката на маслото счита за привилегия. Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш. Препоръчва ли се този котленски чорбаджия?
По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели.
Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото. Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец. Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях. Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха. Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво.
към беседата >>
Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото.
Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло? Даже от сянката на маслото счита за привилегия. Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш. Препоръчва ли се този котленски чорбаджия? По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели.
Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото.
Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец. Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях. Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха. Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво. Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка.
към беседата >>
Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец.
Даже от сянката на маслото счита за привилегия. Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш. Препоръчва ли се този котленски чорбаджия? По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели. Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото.
Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец.
Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях. Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха. Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво. Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка. Като я гледах, мина ми всичко.
към беседата >>
Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях.
Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш. Препоръчва ли се този котленски чорбаджия? По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели. Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото. Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец.
Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях.
Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха. Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво. Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка. Като я гледах, мина ми всичко. Мухата ми казва: Не обиждай приятеля си, мъчно може да го поправиш.
към беседата >>
Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха.
Препоръчва ли се този котленски чорбаджия? По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели. Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото. Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец. Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях.
Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха.
Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво. Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка. Като я гледах, мина ми всичко. Мухата ми казва: Не обиждай приятеля си, мъчно може да го поправиш. Като ме ухапа, измени се състоянието ми.
към беседата >>
Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво.
По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели. Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото. Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец. Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях. Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха.
Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво.
Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка. Като я гледах, мина ми всичко. Мухата ми казва: Не обиждай приятеля си, мъчно може да го поправиш. Като ме ухапа, измени се състоянието ми. Питам: Тази муха глупава ли е?
към беседата >>
3.
Връзване и развързване
,
НБ
, София, 29.11.1942г.,
В света има две въжета, които се правят: едното – направено от вълната на Любовта и едно въже, което е изплетено от безлюбието.
В света има две въжета, които се правят: едното – направено от вълната на Любовта и едно въже, което е изплетено от безлюбието.
Ония, лошите хора, Господ ги е свързал с тия въжета на безлюбието. Искаш да се покажеш много милостив. Развържеш го. Той ви намери с тоягата, наложи ви. Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие?
към беседата >>
“
Те виждат как хвърля совалките, но не виждат плата. Казват на царя: „Много хубаво е насновано, много хубаво се тъче.“ Онзи тъче 20–30 деня. Всички казват, че платът е много хубав. Явява се един със своите ножици, който ушива дрехата, след като я скроява. Облича царят дрехата и всички казват: „Много хубава е дрехата на царя.“ Като минава едно дете, извиква: „Царят е гол!
“
към беседата >>
Ония, лошите хора, Господ ги е свързал с тия въжета на безлюбието.
В света има две въжета, които се правят: едното – направено от вълната на Любовта и едно въже, което е изплетено от безлюбието.
Ония, лошите хора, Господ ги е свързал с тия въжета на безлюбието.
Искаш да се покажеш много милостив. Развържеш го. Той ви намери с тоягата, наложи ви. Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие? “ Хубаво, защо да те бие?
към беседата >>
Сега разбирайте.
Сега разбирайте.
Искам да ме разберете добре. Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват гол на кръста? Има голота, която е грозна. Има голота, която е красива. Ако вие повишите трептенията на човешкото тяло, ако вие повишите температурата на тялото на 100 000 [градуса], човекът ще светне.
към беседата >>
Искаш да се покажеш много милостив.
В света има две въжета, които се правят: едното – направено от вълната на Любовта и едно въже, което е изплетено от безлюбието. Ония, лошите хора, Господ ги е свързал с тия въжета на безлюбието.
Искаш да се покажеш много милостив.
Развържеш го. Той ви намери с тоягата, наложи ви. Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие? “ Хубаво, защо да те бие? Ти не позволяваш.
към беседата >>
Искам да ме разберете добре.
Сега разбирайте.
Искам да ме разберете добре.
Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват гол на кръста? Има голота, която е грозна. Има голота, която е красива. Ако вие повишите трептенията на човешкото тяло, ако вие повишите температурата на тялото на 100 000 [градуса], човекът ще светне. Тялото няма да бъде такова.
към беседата >>
Развържеш го.
В света има две въжета, които се правят: едното – направено от вълната на Любовта и едно въже, което е изплетено от безлюбието. Ония, лошите хора, Господ ги е свързал с тия въжета на безлюбието. Искаш да се покажеш много милостив.
Развържеш го.
Той ви намери с тоягата, наложи ви. Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие? “ Хубаво, защо да те бие? Ти не позволяваш. Ами ти да биеш жена си позволяваш ли?
към беседата >>
Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват гол на кръста?
Сега разбирайте. Искам да ме разберете добре.
Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват гол на кръста?
Има голота, която е грозна. Има голота, която е красива. Ако вие повишите трептенията на човешкото тяло, ако вие повишите температурата на тялото на 100 000 [градуса], човекът ще светне. Тялото няма да бъде такова. Ще имате много красив човек, ще има много хубава, красива дреха около себе си.
към беседата >>
Той ви намери с тоягата, наложи ви.
В света има две въжета, които се правят: едното – направено от вълната на Любовта и едно въже, което е изплетено от безлюбието. Ония, лошите хора, Господ ги е свързал с тия въжета на безлюбието. Искаш да се покажеш много милостив. Развържеш го.
Той ви намери с тоягата, наложи ви.
Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие? “ Хубаво, защо да те бие? Ти не позволяваш. Ами ти да биеш жена си позволяваш ли? Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил.
към беседата >>
Има голота, която е грозна.
Сега разбирайте. Искам да ме разберете добре. Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват гол на кръста?
Има голота, която е грозна.
Има голота, която е красива. Ако вие повишите трептенията на човешкото тяло, ако вие повишите температурата на тялото на 100 000 [градуса], човекът ще светне. Тялото няма да бъде такова. Ще имате много красив човек, ще има много хубава, красива дреха около себе си.
към беседата >>
Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие?
В света има две въжета, които се правят: едното – направено от вълната на Любовта и едно въже, което е изплетено от безлюбието. Ония, лошите хора, Господ ги е свързал с тия въжета на безлюбието. Искаш да се покажеш много милостив. Развържеш го. Той ви намери с тоягата, наложи ви.
Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие?
“ Хубаво, защо да те бие? Ти не позволяваш. Ами ти да биеш жена си позволяваш ли? Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил. Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока.
към беседата >>
Има голота, която е красива.
Сега разбирайте. Искам да ме разберете добре. Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват гол на кръста? Има голота, която е грозна.
Има голота, която е красива.
Ако вие повишите трептенията на човешкото тяло, ако вие повишите температурата на тялото на 100 000 [градуса], човекът ще светне. Тялото няма да бъде такова. Ще имате много красив човек, ще има много хубава, красива дреха около себе си.
към беседата >>
“ Хубаво, защо да те бие?
Ония, лошите хора, Господ ги е свързал с тия въжета на безлюбието. Искаш да се покажеш много милостив. Развържеш го. Той ви намери с тоягата, наложи ви. Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие?
“ Хубаво, защо да те бие?
Ти не позволяваш. Ами ти да биеш жена си позволяваш ли? Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил. Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока. Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг.
към беседата >>
Ако вие повишите трептенията на човешкото тяло, ако вие повишите температурата на тялото на 100 000 [градуса], човекът ще светне.
Сега разбирайте. Искам да ме разберете добре. Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват гол на кръста? Има голота, която е грозна. Има голота, която е красива.
Ако вие повишите трептенията на човешкото тяло, ако вие повишите температурата на тялото на 100 000 [градуса], човекът ще светне.
Тялото няма да бъде такова. Ще имате много красив човек, ще има много хубава, красива дреха около себе си.
към беседата >>
Ти не позволяваш.
Искаш да се покажеш много милостив. Развържеш го. Той ви намери с тоягата, наложи ви. Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие? “ Хубаво, защо да те бие?
Ти не позволяваш.
Ами ти да биеш жена си позволяваш ли? Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил. Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока. Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг. Онзи пее, как бие.
към беседата >>
Тялото няма да бъде такова.
Искам да ме разберете добре. Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват гол на кръста? Има голота, която е грозна. Има голота, която е красива. Ако вие повишите трептенията на човешкото тяло, ако вие повишите температурата на тялото на 100 000 [градуса], човекът ще светне.
Тялото няма да бъде такова.
Ще имате много красив човек, ще има много хубава, красива дреха около себе си.
към беседата >>
Ами ти да биеш жена си позволяваш ли?
Развържеш го. Той ви намери с тоягата, наложи ви. Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие? “ Хубаво, защо да те бие? Ти не позволяваш.
Ами ти да биеш жена си позволяваш ли?
Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил. Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока. Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг. Онзи пее, как бие. Поетът, който едно време се е учил да бие хората, разбрал, че сега бие книгата – пише.
към беседата >>
Ще имате много красив човек, ще има много хубава, красива дреха около себе си.
Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват гол на кръста? Има голота, която е грозна. Има голота, която е красива. Ако вие повишите трептенията на човешкото тяло, ако вие повишите температурата на тялото на 100 000 [градуса], човекът ще светне. Тялото няма да бъде такова.
Ще имате много красив човек, ще има много хубава, красива дреха около себе си.
към беседата >>
Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил.
Той ви намери с тоягата, наложи ви. Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие? “ Хубаво, защо да те бие? Ти не позволяваш. Ами ти да биеш жена си позволяваш ли?
Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил.
Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока. Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг. Онзи пее, как бие. Поетът, който едно време се е учил да бие хората, разбрал, че сега бие книгата – пише. Написаните редове са боят.
към беседата >>
Та казвам: Ние, духовните хора, не трябва да се самоизлъгваме.
Та казвам: Ние, духовните хора, не трябва да се самоизлъгваме.
Седиш, казваш: „Не съм толкова лош, добър съм.“ Аз, ако искам да видя дали съм добър или не, ще направя следния опит: Ще посадя една ябълка, или круша, или слива. Ако тази слива ражда много хубави плодове, няма нито един червей, всичките плодове са чисти, листата остават неопарени, аз съм добър човек. Но ако някои от сливите са наядени, ако листата са опарени, аз зная, че още ми липсва нещо. За мене ако искам да правя опит, може да правя.
към беседата >>
Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока.
Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие? “ Хубаво, защо да те бие? Ти не позволяваш. Ами ти да биеш жена си позволяваш ли? Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил.
Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока.
Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг. Онзи пее, как бие. Поетът, който едно време се е учил да бие хората, разбрал, че сега бие книгата – пише. Написаните редове са боят. Хората, като четат неговия бой, хора стават.
към беседата >>
Седиш, казваш: „Не съм толкова лош, добър съм.“ Аз, ако искам да видя дали съм добър или не, ще направя следния опит: Ще посадя една ябълка, или круша, или слива.
Та казвам: Ние, духовните хора, не трябва да се самоизлъгваме.
Седиш, казваш: „Не съм толкова лош, добър съм.“ Аз, ако искам да видя дали съм добър или не, ще направя следния опит: Ще посадя една ябълка, или круша, или слива.
Ако тази слива ражда много хубави плодове, няма нито един червей, всичките плодове са чисти, листата остават неопарени, аз съм добър човек. Но ако някои от сливите са наядени, ако листата са опарени, аз зная, че още ми липсва нещо. За мене ако искам да правя опит, може да правя.
към беседата >>
Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг.
“ Хубаво, защо да те бие? Ти не позволяваш. Ами ти да биеш жена си позволяваш ли? Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил. Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока.
Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг.
Онзи пее, как бие. Поетът, който едно време се е учил да бие хората, разбрал, че сега бие книгата – пише. Написаните редове са боят. Хората, като четат неговия бой, хора стават. Куплетите са въжета, някой път 4 куплета, някой път 6, 7, доста дълги въжета.
към беседата >>
Ако тази слива ражда много хубави плодове, няма нито един червей, всичките плодове са чисти, листата остават неопарени, аз съм добър човек.
Та казвам: Ние, духовните хора, не трябва да се самоизлъгваме. Седиш, казваш: „Не съм толкова лош, добър съм.“ Аз, ако искам да видя дали съм добър или не, ще направя следния опит: Ще посадя една ябълка, или круша, или слива.
Ако тази слива ражда много хубави плодове, няма нито един червей, всичките плодове са чисти, листата остават неопарени, аз съм добър човек.
Но ако някои от сливите са наядени, ако листата са опарени, аз зная, че още ми липсва нещо. За мене ако искам да правя опит, може да правя.
към беседата >>
Онзи пее, как бие.
Ти не позволяваш. Ами ти да биеш жена си позволяваш ли? Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил. Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока. Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг.
Онзи пее, как бие.
Поетът, който едно време се е учил да бие хората, разбрал, че сега бие книгата – пише. Написаните редове са боят. Хората, като четат неговия бой, хора стават. Куплетите са въжета, някой път 4 куплета, някой път 6, 7, доста дълги въжета. На туй въже отгоре какво трябва да се прави?
към беседата >>
Но ако някои от сливите са наядени, ако листата са опарени, аз зная, че още ми липсва нещо.
Та казвам: Ние, духовните хора, не трябва да се самоизлъгваме. Седиш, казваш: „Не съм толкова лош, добър съм.“ Аз, ако искам да видя дали съм добър или не, ще направя следния опит: Ще посадя една ябълка, или круша, или слива. Ако тази слива ражда много хубави плодове, няма нито един червей, всичките плодове са чисти, листата остават неопарени, аз съм добър човек.
Но ако някои от сливите са наядени, ако листата са опарени, аз зная, че още ми липсва нещо.
За мене ако искам да правя опит, може да правя.
към беседата >>
Поетът, който едно време се е учил да бие хората, разбрал, че сега бие книгата – пише.
Ами ти да биеш жена си позволяваш ли? Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил. Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока. Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг. Онзи пее, как бие.
Поетът, който едно време се е учил да бие хората, разбрал, че сега бие книгата – пише.
Написаните редове са боят. Хората, като четат неговия бой, хора стават. Куплетите са въжета, някой път 4 куплета, някой път 6, 7, доста дълги въжета. На туй въже отгоре какво трябва да се прави?
към беседата >>
За мене ако искам да правя опит, може да правя.
Та казвам: Ние, духовните хора, не трябва да се самоизлъгваме. Седиш, казваш: „Не съм толкова лош, добър съм.“ Аз, ако искам да видя дали съм добър или не, ще направя следния опит: Ще посадя една ябълка, или круша, или слива. Ако тази слива ражда много хубави плодове, няма нито един червей, всичките плодове са чисти, листата остават неопарени, аз съм добър човек. Но ако някои от сливите са наядени, ако листата са опарени, аз зная, че още ми липсва нещо.
За мене ако искам да правя опит, може да правя.
към беседата >>
Написаните редове са боят.
Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил. Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока. Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг. Онзи пее, как бие. Поетът, който едно време се е учил да бие хората, разбрал, че сега бие книгата – пише.
Написаните редове са боят.
Хората, като четат неговия бой, хора стават. Куплетите са въжета, някой път 4 куплета, някой път 6, 7, доста дълги въжета. На туй въже отгоре какво трябва да се прави?
към беседата >>
Често ме викат някъде да лекувам някого.
Често ме викат някъде да лекувам някого.
Казвам: Аз може да ви помогна, ако имате вяра, и то донякъде. Ако има поне един човек, когото обичате, може да ми помогне, ако няма кого да обичате, не мога да ви помогна. Казвам: За да помогна, някой път аз искам един човек с трезвен ум, умът да не е раздвоен и сърцето да не е раздвоено и волята да не е раздвоена. Аз мога да му помогна. Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна.
към беседата >>
Хората, като четат неговия бой, хора стават.
Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока. Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг. Онзи пее, как бие. Поетът, който едно време се е учил да бие хората, разбрал, че сега бие книгата – пише. Написаните редове са боят.
Хората, като четат неговия бой, хора стават.
Куплетите са въжета, някой път 4 куплета, някой път 6, 7, доста дълги въжета. На туй въже отгоре какво трябва да се прави?
към беседата >>
Казвам: Аз може да ви помогна, ако имате вяра, и то донякъде.
Често ме викат някъде да лекувам някого.
Казвам: Аз може да ви помогна, ако имате вяра, и то донякъде.
Ако има поне един човек, когото обичате, може да ми помогне, ако няма кого да обичате, не мога да ви помогна. Казвам: За да помогна, някой път аз искам един човек с трезвен ум, умът да не е раздвоен и сърцето да не е раздвоено и волята да не е раздвоена. Аз мога да му помогна. Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна. Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора.
към беседата >>
Куплетите са въжета, някой път 4 куплета, някой път 6, 7, доста дълги въжета.
Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг. Онзи пее, как бие. Поетът, който едно време се е учил да бие хората, разбрал, че сега бие книгата – пише. Написаните редове са боят. Хората, като четат неговия бой, хора стават.
Куплетите са въжета, някой път 4 куплета, някой път 6, 7, доста дълги въжета.
На туй въже отгоре какво трябва да се прави?
към беседата >>
Ако има поне един човек, когото обичате, може да ми помогне, ако няма кого да обичате, не мога да ви помогна.
Често ме викат някъде да лекувам някого. Казвам: Аз може да ви помогна, ако имате вяра, и то донякъде.
Ако има поне един човек, когото обичате, може да ми помогне, ако няма кого да обичате, не мога да ви помогна.
Казвам: За да помогна, някой път аз искам един човек с трезвен ум, умът да не е раздвоен и сърцето да не е раздвоено и волята да не е раздвоена. Аз мога да му помогна. Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна. Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора. Има хора, които са родени и в затвор живеят.
към беседата >>
На туй въже отгоре какво трябва да се прави?
Онзи пее, как бие. Поетът, който едно време се е учил да бие хората, разбрал, че сега бие книгата – пише. Написаните редове са боят. Хората, като четат неговия бой, хора стават. Куплетите са въжета, някой път 4 куплета, някой път 6, 7, доста дълги въжета.
На туй въже отгоре какво трябва да се прави?
към беседата >>
Казвам: За да помогна, някой път аз искам един човек с трезвен ум, умът да не е раздвоен и сърцето да не е раздвоено и волята да не е раздвоена.
Често ме викат някъде да лекувам някого. Казвам: Аз може да ви помогна, ако имате вяра, и то донякъде. Ако има поне един човек, когото обичате, може да ми помогне, ако няма кого да обичате, не мога да ви помогна.
Казвам: За да помогна, някой път аз искам един човек с трезвен ум, умът да не е раздвоен и сърцето да не е раздвоено и волята да не е раздвоена.
Аз мога да му помогна. Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна. Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора. Има хора, които са родени и в затвор живеят. Дошло му времето да го пуснат от затвора.
към беседата >>
Сега често казвате: Христос как пострадал.
Сега често казвате: Христос как пострадал.
Аз съм виждал проповедници, като проповядват, сълзи им текат за Христа. Виждал съм религиозни хора, набиват човека хубаво по Моисеевия закон. Проповядва Христа, а поддържа Моисеевия закон.
към беседата >>
Аз мога да му помогна.
Често ме викат някъде да лекувам някого. Казвам: Аз може да ви помогна, ако имате вяра, и то донякъде. Ако има поне един човек, когото обичате, може да ми помогне, ако няма кого да обичате, не мога да ви помогна. Казвам: За да помогна, някой път аз искам един човек с трезвен ум, умът да не е раздвоен и сърцето да не е раздвоено и волята да не е раздвоена.
Аз мога да му помогна.
Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна. Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора. Има хора, които са родени и в затвор живеят. Дошло му времето да го пуснат от затвора. 20 години живял там, пускат го, за да дойде да се роди втори път, свободен да бъде.
към беседата >>
Аз съм виждал проповедници, като проповядват, сълзи им текат за Христа.
Сега често казвате: Христос как пострадал.
Аз съм виждал проповедници, като проповядват, сълзи им текат за Христа.
Виждал съм религиозни хора, набиват човека хубаво по Моисеевия закон. Проповядва Христа, а поддържа Моисеевия закон.
към беседата >>
Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна.
Често ме викат някъде да лекувам някого. Казвам: Аз може да ви помогна, ако имате вяра, и то донякъде. Ако има поне един човек, когото обичате, може да ми помогне, ако няма кого да обичате, не мога да ви помогна. Казвам: За да помогна, някой път аз искам един човек с трезвен ум, умът да не е раздвоен и сърцето да не е раздвоено и волята да не е раздвоена. Аз мога да му помогна.
Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна.
Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора. Има хора, които са родени и в затвор живеят. Дошло му времето да го пуснат от затвора. 20 години живял там, пускат го, за да дойде да се роди втори път, свободен да бъде. Какъв е този живот, да бъдеш сляп или глух?
към беседата >>
Виждал съм религиозни хора, набиват човека хубаво по Моисеевия закон.
Сега често казвате: Христос как пострадал. Аз съм виждал проповедници, като проповядват, сълзи им текат за Христа.
Виждал съм религиозни хора, набиват човека хубаво по Моисеевия закон.
Проповядва Христа, а поддържа Моисеевия закон.
към беседата >>
Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора.
Казвам: Аз може да ви помогна, ако имате вяра, и то донякъде. Ако има поне един човек, когото обичате, може да ми помогне, ако няма кого да обичате, не мога да ви помогна. Казвам: За да помогна, някой път аз искам един човек с трезвен ум, умът да не е раздвоен и сърцето да не е раздвоено и волята да не е раздвоена. Аз мога да му помогна. Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна.
Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора.
Има хора, които са родени и в затвор живеят. Дошло му времето да го пуснат от затвора. 20 години живял там, пускат го, за да дойде да се роди втори път, свободен да бъде. Какъв е този живот, да бъдеш сляп или глух? Ако искаш да развиваш добродетели, разбирам, но такъв живот не разбирам.
към беседата >>
Проповядва Христа, а поддържа Моисеевия закон.
Сега често казвате: Христос как пострадал. Аз съм виждал проповедници, като проповядват, сълзи им текат за Христа. Виждал съм религиозни хора, набиват човека хубаво по Моисеевия закон.
Проповядва Христа, а поддържа Моисеевия закон.
към беседата >>
Има хора, които са родени и в затвор живеят.
Ако има поне един човек, когото обичате, може да ми помогне, ако няма кого да обичате, не мога да ви помогна. Казвам: За да помогна, някой път аз искам един човек с трезвен ум, умът да не е раздвоен и сърцето да не е раздвоено и волята да не е раздвоена. Аз мога да му помогна. Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна. Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора.
Има хора, които са родени и в затвор живеят.
Дошло му времето да го пуснат от затвора. 20 години живял там, пускат го, за да дойде да се роди втори път, свободен да бъде. Какъв е този живот, да бъдеш сляп или глух? Ако искаш да развиваш добродетели, разбирам, но такъв живот не разбирам. Ако не можеш да ядеш сладко своя хляб, ако не можеш сладко да пиеш вода, ако не можеш сладко да възприемаш своята светлина и всичките други блага, какъв е този живот?
към беседата >>
Какво е допринесъл боят в света?
Какво е допринесъл боят в света?
Единственото нещо, което боят направил, е че натрошил много камъни за градеж, че много прах се е образувал, че могат да се направят керемиди. Виж, туй не може да се откаже. Но боят досега не е дал живот никому. В Стария завет има един пример – пророк Елисей след като умрял, след време в неговия гроб турили друг умрял и като го турили върху пророка, мъртвият оживял. Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви!
към беседата >>
Дошло му времето да го пуснат от затвора.
Казвам: За да помогна, някой път аз искам един човек с трезвен ум, умът да не е раздвоен и сърцето да не е раздвоено и волята да не е раздвоена. Аз мога да му помогна. Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна. Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора. Има хора, които са родени и в затвор живеят.
Дошло му времето да го пуснат от затвора.
20 години живял там, пускат го, за да дойде да се роди втори път, свободен да бъде. Какъв е този живот, да бъдеш сляп или глух? Ако искаш да развиваш добродетели, разбирам, но такъв живот не разбирам. Ако не можеш да ядеш сладко своя хляб, ако не можеш сладко да пиеш вода, ако не можеш сладко да възприемаш своята светлина и всичките други блага, какъв е този живот? – „Така Господ е направил.“
към беседата >>
Единственото нещо, което боят направил, е че натрошил много камъни за градеж, че много прах се е образувал, че могат да се направят керемиди.
Какво е допринесъл боят в света?
Единственото нещо, което боят направил, е че натрошил много камъни за градеж, че много прах се е образувал, че могат да се направят керемиди.
Виж, туй не може да се откаже. Но боят досега не е дал живот никому. В Стария завет има един пример – пророк Елисей след като умрял, след време в неговия гроб турили друг умрял и като го турили върху пророка, мъртвият оживял. Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви! “ и да се освободи от него, оживил го.
към беседата >>
20 години живял там, пускат го, за да дойде да се роди втори път, свободен да бъде.
Аз мога да му помогна. Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна. Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора. Има хора, които са родени и в затвор живеят. Дошло му времето да го пуснат от затвора.
20 години живял там, пускат го, за да дойде да се роди втори път, свободен да бъде.
Какъв е този живот, да бъдеш сляп или глух? Ако искаш да развиваш добродетели, разбирам, но такъв живот не разбирам. Ако не можеш да ядеш сладко своя хляб, ако не можеш сладко да пиеш вода, ако не можеш сладко да възприемаш своята светлина и всичките други блага, какъв е този живот? – „Така Господ е направил.“
към беседата >>
Виж, туй не може да се откаже.
Какво е допринесъл боят в света? Единственото нещо, което боят направил, е че натрошил много камъни за градеж, че много прах се е образувал, че могат да се направят керемиди.
Виж, туй не може да се откаже.
Но боят досега не е дал живот никому. В Стария завет има един пример – пророк Елисей след като умрял, след време в неговия гроб турили друг умрял и като го турили върху пророка, мъртвият оживял. Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви! “ и да се освободи от него, оживил го. Казва: „Да си вървиш, при мене да не седиш да ме безпокоиш!
към беседата >>
Какъв е този живот, да бъдеш сляп или глух?
Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна. Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора. Има хора, които са родени и в затвор живеят. Дошло му времето да го пуснат от затвора. 20 години живял там, пускат го, за да дойде да се роди втори път, свободен да бъде.
Какъв е този живот, да бъдеш сляп или глух?
Ако искаш да развиваш добродетели, разбирам, но такъв живот не разбирам. Ако не можеш да ядеш сладко своя хляб, ако не можеш сладко да пиеш вода, ако не можеш сладко да възприемаш своята светлина и всичките други блага, какъв е този живот? – „Така Господ е направил.“
към беседата >>
Но боят досега не е дал живот никому.
Какво е допринесъл боят в света? Единственото нещо, което боят направил, е че натрошил много камъни за градеж, че много прах се е образувал, че могат да се направят керемиди. Виж, туй не може да се откаже.
Но боят досега не е дал живот никому.
В Стария завет има един пример – пророк Елисей след като умрял, след време в неговия гроб турили друг умрял и като го турили върху пророка, мъртвият оживял. Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви! “ и да се освободи от него, оживил го. Казва: „Да си вървиш, при мене да не седиш да ме безпокоиш! “ Превеждате го като факт, че като сложили умрелия на костите и той оживял.
към беседата >>
Ако искаш да развиваш добродетели, разбирам, но такъв живот не разбирам.
Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора. Има хора, които са родени и в затвор живеят. Дошло му времето да го пуснат от затвора. 20 години живял там, пускат го, за да дойде да се роди втори път, свободен да бъде. Какъв е този живот, да бъдеш сляп или глух?
Ако искаш да развиваш добродетели, разбирам, но такъв живот не разбирам.
Ако не можеш да ядеш сладко своя хляб, ако не можеш сладко да пиеш вода, ако не можеш сладко да възприемаш своята светлина и всичките други блага, какъв е този живот? – „Така Господ е направил.“
към беседата >>
В Стария завет има един пример – пророк Елисей след като умрял, след време в неговия гроб турили друг умрял и като го турили върху пророка, мъртвият оживял.
Какво е допринесъл боят в света? Единственото нещо, което боят направил, е че натрошил много камъни за градеж, че много прах се е образувал, че могат да се направят керемиди. Виж, туй не може да се откаже. Но боят досега не е дал живот никому.
В Стария завет има един пример – пророк Елисей след като умрял, след време в неговия гроб турили друг умрял и като го турили върху пророка, мъртвият оживял.
Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви! “ и да се освободи от него, оживил го. Казва: „Да си вървиш, при мене да не седиш да ме безпокоиш! “ Превеждате го като факт, че като сложили умрелия на костите и той оживял. От зор пророкът казва: „Господи, освободи ме от този.
към беседата >>
Ако не можеш да ядеш сладко своя хляб, ако не можеш сладко да пиеш вода, ако не можеш сладко да възприемаш своята светлина и всичките други блага, какъв е този живот?
Има хора, които са родени и в затвор живеят. Дошло му времето да го пуснат от затвора. 20 години живял там, пускат го, за да дойде да се роди втори път, свободен да бъде. Какъв е този живот, да бъдеш сляп или глух? Ако искаш да развиваш добродетели, разбирам, но такъв живот не разбирам.
Ако не можеш да ядеш сладко своя хляб, ако не можеш сладко да пиеш вода, ако не можеш сладко да възприемаш своята светлина и всичките други блага, какъв е този живот?
– „Така Господ е направил.“
към беседата >>
Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви!
Какво е допринесъл боят в света? Единственото нещо, което боят направил, е че натрошил много камъни за градеж, че много прах се е образувал, че могат да се направят керемиди. Виж, туй не може да се откаже. Но боят досега не е дал живот никому. В Стария завет има един пример – пророк Елисей след като умрял, след време в неговия гроб турили друг умрял и като го турили върху пророка, мъртвият оживял.
Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви!
“ и да се освободи от него, оживил го. Казва: „Да си вървиш, при мене да не седиш да ме безпокоиш! “ Превеждате го като факт, че като сложили умрелия на костите и той оживял. От зор пророкът казва: „Господи, освободи ме от този. Едва се освободих от хората, и този дойде при мене.“
към беседата >>
– „Така Господ е направил.“
Дошло му времето да го пуснат от затвора. 20 години живял там, пускат го, за да дойде да се роди втори път, свободен да бъде. Какъв е този живот, да бъдеш сляп или глух? Ако искаш да развиваш добродетели, разбирам, но такъв живот не разбирам. Ако не можеш да ядеш сладко своя хляб, ако не можеш сладко да пиеш вода, ако не можеш сладко да възприемаш своята светлина и всичките други блага, какъв е този живот?
– „Така Господ е направил.“
към беседата >>
“ и да се освободи от него, оживил го.
Единственото нещо, което боят направил, е че натрошил много камъни за градеж, че много прах се е образувал, че могат да се направят керемиди. Виж, туй не може да се откаже. Но боят досега не е дал живот никому. В Стария завет има един пример – пророк Елисей след като умрял, след време в неговия гроб турили друг умрял и като го турили върху пророка, мъртвият оживял. Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви!
“ и да се освободи от него, оживил го.
Казва: „Да си вървиш, при мене да не седиш да ме безпокоиш! “ Превеждате го като факт, че като сложили умрелия на костите и той оживял. От зор пророкът казва: „Господи, освободи ме от този. Едва се освободих от хората, и този дойде при мене.“
към беседата >>
Оставете тия лъжливи философии.
Оставете тия лъжливи философии.
Бог е създал отличен живот в рая на хората, но те не можаха да издържат на онези условия, които той изисквал. Сега Христос казва: за да влезем в рая, да се отречем от всичкия този живот на Земята. Не от добрия живот, но от онзи живот, който носи всичките престъпления. Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство? Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство?
към беседата >>
Казва: „Да си вървиш, при мене да не седиш да ме безпокоиш!
Виж, туй не може да се откаже. Но боят досега не е дал живот никому. В Стария завет има един пример – пророк Елисей след като умрял, след време в неговия гроб турили друг умрял и като го турили върху пророка, мъртвият оживял. Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви! “ и да се освободи от него, оживил го.
Казва: „Да си вървиш, при мене да не седиш да ме безпокоиш!
“ Превеждате го като факт, че като сложили умрелия на костите и той оживял. От зор пророкът казва: „Господи, освободи ме от този. Едва се освободих от хората, и този дойде при мене.“
към беседата >>
Бог е създал отличен живот в рая на хората, но те не можаха да издържат на онези условия, които той изисквал.
Оставете тия лъжливи философии.
Бог е създал отличен живот в рая на хората, но те не можаха да издържат на онези условия, които той изисквал.
Сега Христос казва: за да влезем в рая, да се отречем от всичкия този живот на Земята. Не от добрия живот, но от онзи живот, който носи всичките престъпления. Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство? Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство? Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото?
към беседата >>
“ Превеждате го като факт, че като сложили умрелия на костите и той оживял.
Но боят досега не е дал живот никому. В Стария завет има един пример – пророк Елисей след като умрял, след време в неговия гроб турили друг умрял и като го турили върху пророка, мъртвият оживял. Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви! “ и да се освободи от него, оживил го. Казва: „Да си вървиш, при мене да не седиш да ме безпокоиш!
“ Превеждате го като факт, че като сложили умрелия на костите и той оживял.
От зор пророкът казва: „Господи, освободи ме от този. Едва се освободих от хората, и този дойде при мене.“
към беседата >>
Сега Христос казва: за да влезем в рая, да се отречем от всичкия този живот на Земята.
Оставете тия лъжливи философии. Бог е създал отличен живот в рая на хората, но те не можаха да издържат на онези условия, които той изисквал.
Сега Христос казва: за да влезем в рая, да се отречем от всичкия този живот на Земята.
Не от добрия живот, но от онзи живот, който носи всичките престъпления. Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство? Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство? Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото? Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му?
към беседата >>
От зор пророкът казва: „Господи, освободи ме от този.
В Стария завет има един пример – пророк Елисей след като умрял, след време в неговия гроб турили друг умрял и като го турили върху пророка, мъртвият оживял. Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви! “ и да се освободи от него, оживил го. Казва: „Да си вървиш, при мене да не седиш да ме безпокоиш! “ Превеждате го като факт, че като сложили умрелия на костите и той оживял.
От зор пророкът казва: „Господи, освободи ме от този.
Едва се освободих от хората, и този дойде при мене.“
към беседата >>
Не от добрия живот, но от онзи живот, който носи всичките престъпления.
Оставете тия лъжливи философии. Бог е създал отличен живот в рая на хората, но те не можаха да издържат на онези условия, които той изисквал. Сега Христос казва: за да влезем в рая, да се отречем от всичкия този живот на Земята.
Не от добрия живот, но от онзи живот, който носи всичките престъпления.
Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство? Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство? Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото? Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му? Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика?
към беседата >>
Едва се освободих от хората, и този дойде при мене.“
Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви! “ и да се освободи от него, оживил го. Казва: „Да си вървиш, при мене да не седиш да ме безпокоиш! “ Превеждате го като факт, че като сложили умрелия на костите и той оживял. От зор пророкът казва: „Господи, освободи ме от този.
Едва се освободих от хората, и този дойде при мене.“
към беседата >>
Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство?
Оставете тия лъжливи философии. Бог е създал отличен живот в рая на хората, но те не можаха да издържат на онези условия, които той изисквал. Сега Христос казва: за да влезем в рая, да се отречем от всичкия този живот на Земята. Не от добрия живот, но от онзи живот, който носи всичките престъпления.
Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство?
Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство? Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото? Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му? Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика? Че какво служене на Бога е то?
към беседата >>
Сега ще ви наведа друг анекдот, ама няма да се докачите.
Сега ще ви наведа друг анекдот, ама няма да се докачите.
Един имал много умна жена, пък сприхава, много пъргава била и по-силна от мъжа си, че му давала урок като учител – натупвала го. Той се молел да му прости, тя го биела. Той се моли за прошка. Един ден [тя] не знае какво да прави, казва: „Дотегна ми да те бия. Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него.
към беседата >>
Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство?
Оставете тия лъжливи философии. Бог е създал отличен живот в рая на хората, но те не можаха да издържат на онези условия, които той изисквал. Сега Христос казва: за да влезем в рая, да се отречем от всичкия този живот на Земята. Не от добрия живот, но от онзи живот, който носи всичките престъпления. Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство?
Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство?
Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото? Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му? Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика? Че какво служене на Бога е то? В служенето, в религиозните отношения хората нямат Любов към Бога.
към беседата >>
Един имал много умна жена, пък сприхава, много пъргава била и по-силна от мъжа си, че му давала урок като учител – натупвала го.
Сега ще ви наведа друг анекдот, ама няма да се докачите.
Един имал много умна жена, пък сприхава, много пъргава била и по-силна от мъжа си, че му давала урок като учител – натупвала го.
Той се молел да му прости, тя го биела. Той се моли за прошка. Един ден [тя] не знае какво да прави, казва: „Дотегна ми да те бия. Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него. Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още.
към беседата >>
Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото?
Бог е създал отличен живот в рая на хората, но те не можаха да издържат на онези условия, които той изисквал. Сега Христос казва: за да влезем в рая, да се отречем от всичкия този живот на Земята. Не от добрия живот, но от онзи живот, който носи всичките престъпления. Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство? Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство?
Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото?
Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му? Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика? Че какво служене на Бога е то? В служенето, в религиозните отношения хората нямат Любов към Бога. Не че нямат Любов, но тази любов е човешка.
към беседата >>
Той се молел да му прости, тя го биела.
Сега ще ви наведа друг анекдот, ама няма да се докачите. Един имал много умна жена, пък сприхава, много пъргава била и по-силна от мъжа си, че му давала урок като учител – натупвала го.
Той се молел да му прости, тя го биела.
Той се моли за прошка. Един ден [тя] не знае какво да прави, казва: „Дотегна ми да те бия. Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него. Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още. Как да те изгубя?
към беседата >>
Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му?
Сега Христос казва: за да влезем в рая, да се отречем от всичкия този живот на Земята. Не от добрия живот, но от онзи живот, който носи всичките престъпления. Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство? Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство? Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото?
Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му?
Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика? Че какво служене на Бога е то? В служенето, в религиозните отношения хората нямат Любов към Бога. Не че нямат Любов, но тази любов е човешка.
към беседата >>
Той се моли за прошка.
Сега ще ви наведа друг анекдот, ама няма да се докачите. Един имал много умна жена, пък сприхава, много пъргава била и по-силна от мъжа си, че му давала урок като учител – натупвала го. Той се молел да му прости, тя го биела.
Той се моли за прошка.
Един ден [тя] не знае какво да прави, казва: „Дотегна ми да те бия. Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него. Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още. Как да те изгубя? “ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал.
към беседата >>
Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика?
Не от добрия живот, но от онзи живот, който носи всичките престъпления. Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство? Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство? Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото? Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му?
Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика?
Че какво служене на Бога е то? В служенето, в религиозните отношения хората нямат Любов към Бога. Не че нямат Любов, но тази любов е човешка.
към беседата >>
Един ден [тя] не знае какво да прави, казва: „Дотегна ми да те бия.
Сега ще ви наведа друг анекдот, ама няма да се докачите. Един имал много умна жена, пък сприхава, много пъргава била и по-силна от мъжа си, че му давала урок като учител – натупвала го. Той се молел да му прости, тя го биела. Той се моли за прошка.
Един ден [тя] не знае какво да прави, казва: „Дотегна ми да те бия.
Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него. Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още. Как да те изгубя? “ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал. По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца.
към беседата >>
Че какво служене на Бога е то?
Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство? Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство? Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото? Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му? Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика?
Че какво служене на Бога е то?
В служенето, в религиозните отношения хората нямат Любов към Бога. Не че нямат Любов, но тази любов е човешка.
към беседата >>
Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него.
Сега ще ви наведа друг анекдот, ама няма да се докачите. Един имал много умна жена, пък сприхава, много пъргава била и по-силна от мъжа си, че му давала урок като учител – натупвала го. Той се молел да му прости, тя го биела. Той се моли за прошка. Един ден [тя] не знае какво да прави, казва: „Дотегна ми да те бия.
Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него.
Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още. Как да те изгубя? “ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал. По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца. Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга.
към беседата >>
В служенето, в религиозните отношения хората нямат Любов към Бога.
Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство? Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото? Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му? Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика? Че какво служене на Бога е то?
В служенето, в религиозните отношения хората нямат Любов към Бога.
Не че нямат Любов, но тази любов е човешка.
към беседата >>
Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още.
Един имал много умна жена, пък сприхава, много пъргава била и по-силна от мъжа си, че му давала урок като учител – натупвала го. Той се молел да му прости, тя го биела. Той се моли за прошка. Един ден [тя] не знае какво да прави, казва: „Дотегна ми да те бия. Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него.
Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още.
Как да те изгубя? “ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал. По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца. Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга. „Що бягаш?
към беседата >>
Не че нямат Любов, но тази любов е човешка.
Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото? Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му? Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика? Че какво служене на Бога е то? В служенето, в религиозните отношения хората нямат Любов към Бога.
Не че нямат Любов, но тази любов е човешка.
към беседата >>
Как да те изгубя?
Той се молел да му прости, тя го биела. Той се моли за прошка. Един ден [тя] не знае какво да прави, казва: „Дотегна ми да те бия. Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него. Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още.
Как да те изгубя?
“ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал. По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца. Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга. „Що бягаш? “ – казва му.
към беседата >>
Сега не искам да съдя.
Сега не искам да съдя.
Аз не съдя нещата, но само ги разглеждам. Показвам един червен цвят защо е червен. Показвам един жълт цвят защо е жълт, един син цвят защо е син. Аз не правя червения, жълтия, синия цветове. Пък един червен цвят е такъв, какъвто е направен от природата – чист цвят.
към беседата >>
“ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал.
Той се моли за прошка. Един ден [тя] не знае какво да прави, казва: „Дотегна ми да те бия. Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него. Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още. Как да те изгубя?
“ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал.
По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца. Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга. „Що бягаш? “ – казва му. – „Една жена, както виждаш, за половин час ми побеля главата, морализира ме, не се търпи.
към беседата >>
Аз не съдя нещата, но само ги разглеждам.
Сега не искам да съдя.
Аз не съдя нещата, но само ги разглеждам.
Показвам един червен цвят защо е червен. Показвам един жълт цвят защо е жълт, един син цвят защо е син. Аз не правя червения, жълтия, синия цветове. Пък един червен цвят е такъв, какъвто е направен от природата – чист цвят.
към беседата >>
По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца.
Един ден [тя] не знае какво да прави, казва: „Дотегна ми да те бия. Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него. Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още. Как да те изгубя? “ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал.
По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца.
Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга. „Що бягаш? “ – казва му. – „Една жена, както виждаш, за половин час ми побеля главата, морализира ме, не се търпи. Избягах.“ Мъжът, който бил толкова бит, поумнял.
към беседата >>
Показвам един червен цвят защо е червен.
Сега не искам да съдя. Аз не съдя нещата, но само ги разглеждам.
Показвам един червен цвят защо е червен.
Показвам един жълт цвят защо е жълт, един син цвят защо е син. Аз не правя червения, жълтия, синия цветове. Пък един червен цвят е такъв, какъвто е направен от природата – чист цвят.
към беседата >>
Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга.
Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него. Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още. Как да те изгубя? “ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал. По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца.
Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга.
„Що бягаш? “ – казва му. – „Една жена, както виждаш, за половин час ми побеля главата, морализира ме, не се търпи. Избягах.“ Мъжът, който бил толкова бит, поумнял. Казва: „Понеже жена ми изплаши дявола.“ Иде му на ум, като иде при някой болен човек, казва: „Жена ми иде!
към беседата >>
Показвам един жълт цвят защо е жълт, един син цвят защо е син.
Сега не искам да съдя. Аз не съдя нещата, но само ги разглеждам. Показвам един червен цвят защо е червен.
Показвам един жълт цвят защо е жълт, един син цвят защо е син.
Аз не правя червения, жълтия, синия цветове. Пък един червен цвят е такъв, какъвто е направен от природата – чист цвят.
към беседата >>
„Що бягаш?
Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още. Как да те изгубя? “ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал. По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца. Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга.
„Що бягаш?
“ – казва му. – „Една жена, както виждаш, за половин час ми побеля главата, морализира ме, не се търпи. Избягах.“ Мъжът, който бил толкова бит, поумнял. Казва: „Понеже жена ми изплаши дявола.“ Иде му на ум, като иде при някой болен човек, казва: „Жена ми иде! “ и всичките дяволи бягат, оздравява човекът.
към беседата >>
Аз не правя червения, жълтия, синия цветове.
Сега не искам да съдя. Аз не съдя нещата, но само ги разглеждам. Показвам един червен цвят защо е червен. Показвам един жълт цвят защо е жълт, един син цвят защо е син.
Аз не правя червения, жълтия, синия цветове.
Пък един червен цвят е такъв, какъвто е направен от природата – чист цвят.
към беседата >>
“ – казва му.
Как да те изгубя? “ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал. По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца. Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга. „Що бягаш?
“ – казва му.
– „Една жена, както виждаш, за половин час ми побеля главата, морализира ме, не се търпи. Избягах.“ Мъжът, който бил толкова бит, поумнял. Казва: „Понеже жена ми изплаши дявола.“ Иде му на ум, като иде при някой болен човек, казва: „Жена ми иде! “ и всичките дяволи бягат, оздравява човекът. Могъл да лекува всичките болести, понеже всичките болести от дявола се образуват, всичките избягват и човекът става здрав.
към беседата >>
Пък един червен цвят е такъв, какъвто е направен от природата – чист цвят.
Сега не искам да съдя. Аз не съдя нещата, но само ги разглеждам. Показвам един червен цвят защо е червен. Показвам един жълт цвят защо е жълт, един син цвят защо е син. Аз не правя червения, жълтия, синия цветове.
Пък един червен цвят е такъв, какъвто е направен от природата – чист цвят.
към беседата >>
– „Една жена, както виждаш, за половин час ми побеля главата, морализира ме, не се търпи.
“ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал. По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца. Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга. „Що бягаш? “ – казва му.
– „Една жена, както виждаш, за половин час ми побеля главата, морализира ме, не се търпи.
Избягах.“ Мъжът, който бил толкова бит, поумнял. Казва: „Понеже жена ми изплаши дявола.“ Иде му на ум, като иде при някой болен човек, казва: „Жена ми иде! “ и всичките дяволи бягат, оздравява човекът. Могъл да лекува всичките болести, понеже всичките болести от дявола се образуват, всичките избягват и човекът става здрав.
към беседата >>
Цветовете са в три октави, в три степени.
Цветовете са в три октави, в три степени.
В третата октава цветовете показват едно възвишено състояние. Най-хубавите чувства, най-хубавият живот, който човек може да има, то е червеният цвят. Онзи, красивият жълт цвят са най-хубавите мисли, които човек може да има. Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я тури за добро на другите. Синият цвят не сте го виждали.
към беседата >>
Избягах.“ Мъжът, който бил толкова бит, поумнял.
По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца. Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга. „Що бягаш? “ – казва му. – „Една жена, както виждаш, за половин час ми побеля главата, морализира ме, не се търпи.
Избягах.“ Мъжът, който бил толкова бит, поумнял.
Казва: „Понеже жена ми изплаши дявола.“ Иде му на ум, като иде при някой болен човек, казва: „Жена ми иде! “ и всичките дяволи бягат, оздравява човекът. Могъл да лекува всичките болести, понеже всичките болести от дявола се образуват, всичките избягват и човекът става здрав.
към беседата >>
В третата октава цветовете показват едно възвишено състояние.
Цветовете са в три октави, в три степени.
В третата октава цветовете показват едно възвишено състояние.
Най-хубавите чувства, най-хубавият живот, който човек може да има, то е червеният цвят. Онзи, красивият жълт цвят са най-хубавите мисли, които човек може да има. Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я тури за добро на другите. Синият цвят не сте го виждали. Ако го видите, той е може би сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето.
към беседата >>
Казва: „Понеже жена ми изплаши дявола.“ Иде му на ум, като иде при някой болен човек, казва: „Жена ми иде!
Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга. „Що бягаш? “ – казва му. – „Една жена, както виждаш, за половин час ми побеля главата, морализира ме, не се търпи. Избягах.“ Мъжът, който бил толкова бит, поумнял.
Казва: „Понеже жена ми изплаши дявола.“ Иде му на ум, като иде при някой болен човек, казва: „Жена ми иде!
“ и всичките дяволи бягат, оздравява човекът. Могъл да лекува всичките болести, понеже всичките болести от дявола се образуват, всичките избягват и човекът става здрав.
към беседата >>
Най-хубавите чувства, най-хубавият живот, който човек може да има, то е червеният цвят.
Цветовете са в три октави, в три степени. В третата октава цветовете показват едно възвишено състояние.
Най-хубавите чувства, най-хубавият живот, който човек може да има, то е червеният цвят.
Онзи, красивият жълт цвят са най-хубавите мисли, които човек може да има. Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я тури за добро на другите. Синият цвят не сте го виждали. Ако го видите, той е може би сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето. Ще го видите, блика, блика светлина, синкава светлина излиза.
към беседата >>
“ и всичките дяволи бягат, оздравява човекът.
„Що бягаш? “ – казва му. – „Една жена, както виждаш, за половин час ми побеля главата, морализира ме, не се търпи. Избягах.“ Мъжът, който бил толкова бит, поумнял. Казва: „Понеже жена ми изплаши дявола.“ Иде му на ум, като иде при някой болен човек, казва: „Жена ми иде!
“ и всичките дяволи бягат, оздравява човекът.
Могъл да лекува всичките болести, понеже всичките болести от дявола се образуват, всичките избягват и човекът става здрав.
към беседата >>
Онзи, красивият жълт цвят са най-хубавите мисли, които човек може да има.
Цветовете са в три октави, в три степени. В третата октава цветовете показват едно възвишено състояние. Най-хубавите чувства, най-хубавият живот, който човек може да има, то е червеният цвят.
Онзи, красивият жълт цвят са най-хубавите мисли, които човек може да има.
Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я тури за добро на другите. Синият цвят не сте го виждали. Ако го видите, той е може би сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето. Ще го видите, блика, блика светлина, синкава светлина излиза. Тази светлина като блика, подбужда те да направиш добро.
към беседата >>
Могъл да лекува всичките болести, понеже всичките болести от дявола се образуват, всичките избягват и човекът става здрав.
“ – казва му. – „Една жена, както виждаш, за половин час ми побеля главата, морализира ме, не се търпи. Избягах.“ Мъжът, който бил толкова бит, поумнял. Казва: „Понеже жена ми изплаши дявола.“ Иде му на ум, като иде при някой болен човек, казва: „Жена ми иде! “ и всичките дяволи бягат, оздравява човекът.
Могъл да лекува всичките болести, понеже всичките болести от дявола се образуват, всичките избягват и човекът става здрав.
към беседата >>
Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я тури за добро на другите.
Цветовете са в три октави, в три степени. В третата октава цветовете показват едно възвишено състояние. Най-хубавите чувства, най-хубавият живот, който човек може да има, то е червеният цвят. Онзи, красивият жълт цвят са най-хубавите мисли, които човек може да има.
Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я тури за добро на другите.
Синият цвят не сте го виждали. Ако го видите, той е може би сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето. Ще го видите, блика, блика светлина, синкава светлина излиза. Тази светлина като блика, подбужда те да направиш добро. Трепериш да направиш добро и на най-малката мушица, радваш се, че можеш да направиш добро.
към беседата >>
Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да извлечем една поука.
Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да извлечем една поука.
Ние вземаме жената, създаваме една жена, която не съществува. Казват: „Жената е лоша.“ Щом жената е лоша и Адам е лош – жената излезе от Адама. Но Адам, аз го виждам, имаше много добри чувства. Като направи погрешка неговата другарка, казва: „И аз съм виновен, и аз ще вървя с тебе. Туй, което си направила, то е в мене.
към беседата >>
Синият цвят не сте го виждали.
Цветовете са в три октави, в три степени. В третата октава цветовете показват едно възвишено състояние. Най-хубавите чувства, най-хубавият живот, който човек може да има, то е червеният цвят. Онзи, красивият жълт цвят са най-хубавите мисли, които човек може да има. Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я тури за добро на другите.
Синият цвят не сте го виждали.
Ако го видите, той е може би сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето. Ще го видите, блика, блика светлина, синкава светлина излиза. Тази светлина като блика, подбужда те да направиш добро. Трепериш да направиш добро и на най-малката мушица, радваш се, че можеш да направиш добро. Ако синият цвят не те стимулира да направиш добро, ако жълтият цвят не те стимулира да мислиш хубаво, да имаш най-хубавите красиви мисли, ако червеният цвят не те стимулира да приемеш най-хубавите трептения в живота, защо ти е този цвят?
към беседата >>
Ние вземаме жената, създаваме една жена, която не съществува.
Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да извлечем една поука.
Ние вземаме жената, създаваме една жена, която не съществува.
Казват: „Жената е лоша.“ Щом жената е лоша и Адам е лош – жената излезе от Адама. Но Адам, аз го виждам, имаше много добри чувства. Като направи погрешка неговата другарка, казва: „И аз съм виновен, и аз ще вървя с тебе. Туй, което си направила, то е в мене. Аз направих същата погрешка.
към беседата >>
Ако го видите, той е може би сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето.
В третата октава цветовете показват едно възвишено състояние. Най-хубавите чувства, най-хубавият живот, който човек може да има, то е червеният цвят. Онзи, красивият жълт цвят са най-хубавите мисли, които човек може да има. Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я тури за добро на другите. Синият цвят не сте го виждали.
Ако го видите, той е може би сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето.
Ще го видите, блика, блика светлина, синкава светлина излиза. Тази светлина като блика, подбужда те да направиш добро. Трепериш да направиш добро и на най-малката мушица, радваш се, че можеш да направиш добро. Ако синият цвят не те стимулира да направиш добро, ако жълтият цвят не те стимулира да мислиш хубаво, да имаш най-хубавите красиви мисли, ако червеният цвят не те стимулира да приемеш най-хубавите трептения в живота, защо ти е този цвят?
към беседата >>
Казват: „Жената е лоша.“ Щом жената е лоша и Адам е лош – жената излезе от Адама.
Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да извлечем една поука. Ние вземаме жената, създаваме една жена, която не съществува.
Казват: „Жената е лоша.“ Щом жената е лоша и Адам е лош – жената излезе от Адама.
Но Адам, аз го виждам, имаше много добри чувства. Като направи погрешка неговата другарка, казва: „И аз съм виновен, и аз ще вървя с тебе. Туй, което си направила, то е в мене. Аз направих същата погрешка. Нека вървим извън рая, да се научим.
към беседата >>
Ще го видите, блика, блика светлина, синкава светлина излиза.
Най-хубавите чувства, най-хубавият живот, който човек може да има, то е червеният цвят. Онзи, красивият жълт цвят са най-хубавите мисли, които човек може да има. Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я тури за добро на другите. Синият цвят не сте го виждали. Ако го видите, той е може би сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето.
Ще го видите, блика, блика светлина, синкава светлина излиза.
Тази светлина като блика, подбужда те да направиш добро. Трепериш да направиш добро и на най-малката мушица, радваш се, че можеш да направиш добро. Ако синият цвят не те стимулира да направиш добро, ако жълтият цвят не те стимулира да мислиш хубаво, да имаш най-хубавите красиви мисли, ако червеният цвят не те стимулира да приемеш най-хубавите трептения в живота, защо ти е този цвят?
към беседата >>
Но Адам, аз го виждам, имаше много добри чувства.
Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да извлечем една поука. Ние вземаме жената, създаваме една жена, която не съществува. Казват: „Жената е лоша.“ Щом жената е лоша и Адам е лош – жената излезе от Адама.
Но Адам, аз го виждам, имаше много добри чувства.
Като направи погрешка неговата другарка, казва: „И аз съм виновен, и аз ще вървя с тебе. Туй, което си направила, то е в мене. Аз направих същата погрешка. Нека вървим извън рая, да се научим. Като се научим как да живеем, ще се върнем пак в рая“.
към беседата >>
Тази светлина като блика, подбужда те да направиш добро.
Онзи, красивият жълт цвят са най-хубавите мисли, които човек може да има. Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я тури за добро на другите. Синият цвят не сте го виждали. Ако го видите, той е може би сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето. Ще го видите, блика, блика светлина, синкава светлина излиза.
Тази светлина като блика, подбужда те да направиш добро.
Трепериш да направиш добро и на най-малката мушица, радваш се, че можеш да направиш добро. Ако синият цвят не те стимулира да направиш добро, ако жълтият цвят не те стимулира да мислиш хубаво, да имаш най-хубавите красиви мисли, ако червеният цвят не те стимулира да приемеш най-хубавите трептения в живота, защо ти е този цвят?
към беседата >>
Като направи погрешка неговата другарка, казва: „И аз съм виновен, и аз ще вървя с тебе.
Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да извлечем една поука. Ние вземаме жената, създаваме една жена, която не съществува. Казват: „Жената е лоша.“ Щом жената е лоша и Адам е лош – жената излезе от Адама. Но Адам, аз го виждам, имаше много добри чувства.
Като направи погрешка неговата другарка, казва: „И аз съм виновен, и аз ще вървя с тебе.
Туй, което си направила, то е в мене. Аз направих същата погрешка. Нека вървим извън рая, да се научим. Като се научим как да живеем, ще се върнем пак в рая“.
към беседата >>
Трепериш да направиш добро и на най-малката мушица, радваш се, че можеш да направиш добро.
Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я тури за добро на другите. Синият цвят не сте го виждали. Ако го видите, той е може би сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето. Ще го видите, блика, блика светлина, синкава светлина излиза. Тази светлина като блика, подбужда те да направиш добро.
Трепериш да направиш добро и на най-малката мушица, радваш се, че можеш да направиш добро.
Ако синият цвят не те стимулира да направиш добро, ако жълтият цвят не те стимулира да мислиш хубаво, да имаш най-хубавите красиви мисли, ако червеният цвят не те стимулира да приемеш най-хубавите трептения в живота, защо ти е този цвят?
към беседата >>
Туй, което си направила, то е в мене.
Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да извлечем една поука. Ние вземаме жената, създаваме една жена, която не съществува. Казват: „Жената е лоша.“ Щом жената е лоша и Адам е лош – жената излезе от Адама. Но Адам, аз го виждам, имаше много добри чувства. Като направи погрешка неговата другарка, казва: „И аз съм виновен, и аз ще вървя с тебе.
Туй, което си направила, то е в мене.
Аз направих същата погрешка. Нека вървим извън рая, да се научим. Като се научим как да живеем, ще се върнем пак в рая“.
към беседата >>
Ако синият цвят не те стимулира да направиш добро, ако жълтият цвят не те стимулира да мислиш хубаво, да имаш най-хубавите красиви мисли, ако червеният цвят не те стимулира да приемеш най-хубавите трептения в живота, защо ти е този цвят?
Синият цвят не сте го виждали. Ако го видите, той е може би сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето. Ще го видите, блика, блика светлина, синкава светлина излиза. Тази светлина като блика, подбужда те да направиш добро. Трепериш да направиш добро и на най-малката мушица, радваш се, че можеш да направиш добро.
Ако синият цвят не те стимулира да направиш добро, ако жълтият цвят не те стимулира да мислиш хубаво, да имаш най-хубавите красиви мисли, ако червеният цвят не те стимулира да приемеш най-хубавите трептения в живота, защо ти е този цвят?
към беседата >>
Аз направих същата погрешка.
Ние вземаме жената, създаваме една жена, която не съществува. Казват: „Жената е лоша.“ Щом жената е лоша и Адам е лош – жената излезе от Адама. Но Адам, аз го виждам, имаше много добри чувства. Като направи погрешка неговата другарка, казва: „И аз съм виновен, и аз ще вървя с тебе. Туй, което си направила, то е в мене.
Аз направих същата погрешка.
Нека вървим извън рая, да се научим. Като се научим как да живеем, ще се върнем пак в рая“.
към беседата >>
Казвам: Всяко нещо, което вържем с Божията Любов, в името Божие без никакво раздвоение, всяко нещо, което вържем с Божията Мъдрост без никакво раздвоение на Земята, всяко нещо, което вържем с Божията Истина, то е вързано и на Небето.
Казвам: Всяко нещо, което вържем с Божията Любов, в името Божие без никакво раздвоение, всяко нещо, което вържем с Божията Мъдрост без никакво раздвоение на Земята, всяко нещо, което вържем с Божията Истина, то е вързано и на Небето.
Всяко нещо, което развържем с Божията Любов на Земята, е развързано и на Небето. Всяко нещо, което развържем с Божията Мъдрост на Земята, е развързано и на Небето. Всяко нещо, което развържем с Божията Истина на Земята, е развързано и на Небето.
към беседата >>
Нека вървим извън рая, да се научим.
Казват: „Жената е лоша.“ Щом жената е лоша и Адам е лош – жената излезе от Адама. Но Адам, аз го виждам, имаше много добри чувства. Като направи погрешка неговата другарка, казва: „И аз съм виновен, и аз ще вървя с тебе. Туй, което си направила, то е в мене. Аз направих същата погрешка.
Нека вървим извън рая, да се научим.
Като се научим как да живеем, ще се върнем пак в рая“.
към беседата >>
Всяко нещо, което развържем с Божията Любов на Земята, е развързано и на Небето.
Казвам: Всяко нещо, което вържем с Божията Любов, в името Божие без никакво раздвоение, всяко нещо, което вържем с Божията Мъдрост без никакво раздвоение на Земята, всяко нещо, което вържем с Божията Истина, то е вързано и на Небето.
Всяко нещо, което развържем с Божията Любов на Земята, е развързано и на Небето.
Всяко нещо, което развържем с Божията Мъдрост на Земята, е развързано и на Небето. Всяко нещо, което развържем с Божията Истина на Земята, е развързано и на Небето.
към беседата >>
Като се научим как да живеем, ще се върнем пак в рая“.
Но Адам, аз го виждам, имаше много добри чувства. Като направи погрешка неговата другарка, казва: „И аз съм виновен, и аз ще вървя с тебе. Туй, което си направила, то е в мене. Аз направих същата погрешка. Нека вървим извън рая, да се научим.
Като се научим как да живеем, ще се върнем пак в рая“.
към беседата >>
Всяко нещо, което развържем с Божията Мъдрост на Земята, е развързано и на Небето.
Казвам: Всяко нещо, което вържем с Божията Любов, в името Божие без никакво раздвоение, всяко нещо, което вържем с Божията Мъдрост без никакво раздвоение на Земята, всяко нещо, което вържем с Божията Истина, то е вързано и на Небето. Всяко нещо, което развържем с Божията Любов на Земята, е развързано и на Небето.
Всяко нещо, което развържем с Божията Мъдрост на Земята, е развързано и на Небето.
Всяко нещо, което развържем с Божията Истина на Земята, е развързано и на Небето.
към беседата >>
Нито мъжът е виновен, нито жената е виновна.
Нито мъжът е виновен, нито жената е виновна.
Под думата „виновен“ разбираме „прощава им се“. Бог пита Адама: „Да не би да си ял? “, не го пита: „Яде ли? “ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода? “ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо.
към беседата >>
Всяко нещо, което развържем с Божията Истина на Земята, е развързано и на Небето.
Казвам: Всяко нещо, което вържем с Божията Любов, в името Божие без никакво раздвоение, всяко нещо, което вържем с Божията Мъдрост без никакво раздвоение на Земята, всяко нещо, което вържем с Божията Истина, то е вързано и на Небето. Всяко нещо, което развържем с Божията Любов на Земята, е развързано и на Небето. Всяко нещо, което развържем с Божията Мъдрост на Земята, е развързано и на Небето.
Всяко нещо, което развържем с Божията Истина на Земята, е развързано и на Небето.
към беседата >>
Под думата „виновен“ разбираме „прощава им се“.
Нито мъжът е виновен, нито жената е виновна.
Под думата „виновен“ разбираме „прощава им се“.
Бог пита Адама: „Да не би да си ял? “, не го пита: „Яде ли? “ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода? “ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо. Отива при жената: „Ти защо яде?
към беседата >>
Тъй седи въпросът.
Тъй седи въпросът.
Туй е развързване. Старайте се да развързвате чрез Любовта. Най-първо, да се свържете с Любовта значи да влезете в живота. Под думата „свързване“ Христос разбира, като се отвори вратата, да влезеш в живота. И като излезеш, да те развържат, да можеш свободно да излезеш и да те пуснат навън.
към беседата >>
Бог пита Адама: „Да не би да си ял?
Нито мъжът е виновен, нито жената е виновна. Под думата „виновен“ разбираме „прощава им се“.
Бог пита Адама: „Да не би да си ял?
“, не го пита: „Яде ли? “ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода? “ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо. Отива при жената: „Ти защо яде? “ – „Онази змия, която Ти си направил, тя ми даде.
към беседата >>
Туй е развързване.
Тъй седи въпросът.
Туй е развързване.
Старайте се да развързвате чрез Любовта. Най-първо, да се свържете с Любовта значи да влезете в живота. Под думата „свързване“ Христос разбира, като се отвори вратата, да влезеш в живота. И като излезеш, да те развържат, да можеш свободно да излезеш и да те пуснат навън. Казвам: Старайте се в живота да влезете вързани с Любов и излизайте из живота развързани от Любов.
към беседата >>
“, не го пита: „Яде ли?
Нито мъжът е виновен, нито жената е виновна. Под думата „виновен“ разбираме „прощава им се“. Бог пита Адама: „Да не би да си ял?
“, не го пита: „Яде ли?
“ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода? “ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо. Отива при жената: „Ти защо яде? “ – „Онази змия, която Ти си направил, тя ми даде. Че Ти я направи умна.“ Казва: „По Твоята воля е.“ Остави въпроса – и на нея не каза нищо.
към беседата >>
Старайте се да развързвате чрез Любовта.
Тъй седи въпросът. Туй е развързване.
Старайте се да развързвате чрез Любовта.
Най-първо, да се свържете с Любовта значи да влезете в живота. Под думата „свързване“ Христос разбира, като се отвори вратата, да влезеш в живота. И като излезеш, да те развържат, да можеш свободно да излезеш и да те пуснат навън. Казвам: Старайте се в живота да влезете вързани с Любов и излизайте из живота развързани от Любов. Влизайте в живота вързани с Мъдрост и излизайте развързани с Мъдрост.
към беседата >>
“ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода?
Нито мъжът е виновен, нито жената е виновна. Под думата „виновен“ разбираме „прощава им се“. Бог пита Адама: „Да не би да си ял? “, не го пита: „Яде ли?
“ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода?
“ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо. Отива при жената: „Ти защо яде? “ – „Онази змия, която Ти си направил, тя ми даде. Че Ти я направи умна.“ Казва: „По Твоята воля е.“ Остави въпроса – и на нея не каза нищо. Тогава каза на Адама: „Ще работиш много, ще страдаш много.“ На жената казва: „Ще раждаш, много ще страдаш.“ На змията каза: „Понеже ти си направила това, твоята глава ще бъде смазана.“
към беседата >>
Най-първо, да се свържете с Любовта значи да влезете в живота.
Тъй седи въпросът. Туй е развързване. Старайте се да развързвате чрез Любовта.
Най-първо, да се свържете с Любовта значи да влезете в живота.
Под думата „свързване“ Христос разбира, като се отвори вратата, да влезеш в живота. И като излезеш, да те развържат, да можеш свободно да излезеш и да те пуснат навън. Казвам: Старайте се в живота да влезете вързани с Любов и излизайте из живота развързани от Любов. Влизайте в живота вързани с Мъдрост и излизайте развързани с Мъдрост. Влизайте в живота вързани с Истина и излизайте из живота развързани с Истината.
към беседата >>
“ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо.
Нито мъжът е виновен, нито жената е виновна. Под думата „виновен“ разбираме „прощава им се“. Бог пита Адама: „Да не би да си ял? “, не го пита: „Яде ли? “ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода?
“ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо.
Отива при жената: „Ти защо яде? “ – „Онази змия, която Ти си направил, тя ми даде. Че Ти я направи умна.“ Казва: „По Твоята воля е.“ Остави въпроса – и на нея не каза нищо. Тогава каза на Адама: „Ще работиш много, ще страдаш много.“ На жената казва: „Ще раждаш, много ще страдаш.“ На змията каза: „Понеже ти си направила това, твоята глава ще бъде смазана.“
към беседата >>
Под думата „свързване“ Христос разбира, като се отвори вратата, да влезеш в живота.
Тъй седи въпросът. Туй е развързване. Старайте се да развързвате чрез Любовта. Най-първо, да се свържете с Любовта значи да влезете в живота.
Под думата „свързване“ Христос разбира, като се отвори вратата, да влезеш в живота.
И като излезеш, да те развържат, да можеш свободно да излезеш и да те пуснат навън. Казвам: Старайте се в живота да влезете вързани с Любов и излизайте из живота развързани от Любов. Влизайте в живота вързани с Мъдрост и излизайте развързани с Мъдрост. Влизайте в живота вързани с Истина и излизайте из живота развързани с Истината. Връзването е Любов, връзването е Мъдрост, връзването е Истина.
към беседата >>
Отива при жената: „Ти защо яде?
Под думата „виновен“ разбираме „прощава им се“. Бог пита Адама: „Да не би да си ял? “, не го пита: „Яде ли? “ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода? “ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо.
Отива при жената: „Ти защо яде?
“ – „Онази змия, която Ти си направил, тя ми даде. Че Ти я направи умна.“ Казва: „По Твоята воля е.“ Остави въпроса – и на нея не каза нищо. Тогава каза на Адама: „Ще работиш много, ще страдаш много.“ На жената казва: „Ще раждаш, много ще страдаш.“ На змията каза: „Понеже ти си направила това, твоята глава ще бъде смазана.“
към беседата >>
И като излезеш, да те развържат, да можеш свободно да излезеш и да те пуснат навън.
Тъй седи въпросът. Туй е развързване. Старайте се да развързвате чрез Любовта. Най-първо, да се свържете с Любовта значи да влезете в живота. Под думата „свързване“ Христос разбира, като се отвори вратата, да влезеш в живота.
И като излезеш, да те развържат, да можеш свободно да излезеш и да те пуснат навън.
Казвам: Старайте се в живота да влезете вързани с Любов и излизайте из живота развързани от Любов. Влизайте в живота вързани с Мъдрост и излизайте развързани с Мъдрост. Влизайте в живота вързани с Истина и излизайте из живота развързани с Истината. Връзването е Любов, връзването е Мъдрост, връзването е Истина.
към беседата >>
“ – „Онази змия, която Ти си направил, тя ми даде.
Бог пита Адама: „Да не би да си ял? “, не го пита: „Яде ли? “ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода? “ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо. Отива при жената: „Ти защо яде?
“ – „Онази змия, която Ти си направил, тя ми даде.
Че Ти я направи умна.“ Казва: „По Твоята воля е.“ Остави въпроса – и на нея не каза нищо. Тогава каза на Адама: „Ще работиш много, ще страдаш много.“ На жената казва: „Ще раждаш, много ще страдаш.“ На змията каза: „Понеже ти си направила това, твоята глава ще бъде смазана.“
към беседата >>
Казвам: Старайте се в живота да влезете вързани с Любов и излизайте из живота развързани от Любов.
Туй е развързване. Старайте се да развързвате чрез Любовта. Най-първо, да се свържете с Любовта значи да влезете в живота. Под думата „свързване“ Христос разбира, като се отвори вратата, да влезеш в живота. И като излезеш, да те развържат, да можеш свободно да излезеш и да те пуснат навън.
Казвам: Старайте се в живота да влезете вързани с Любов и излизайте из живота развързани от Любов.
Влизайте в живота вързани с Мъдрост и излизайте развързани с Мъдрост. Влизайте в живота вързани с Истина и излизайте из живота развързани с Истината. Връзването е Любов, връзването е Мъдрост, връзването е Истина.
към беседата >>
Че Ти я направи умна.“ Казва: „По Твоята воля е.“ Остави въпроса – и на нея не каза нищо.
“, не го пита: „Яде ли? “ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода? “ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо. Отива при жената: „Ти защо яде? “ – „Онази змия, която Ти си направил, тя ми даде.
Че Ти я направи умна.“ Казва: „По Твоята воля е.“ Остави въпроса – и на нея не каза нищо.
Тогава каза на Адама: „Ще работиш много, ще страдаш много.“ На жената казва: „Ще раждаш, много ще страдаш.“ На змията каза: „Понеже ти си направила това, твоята глава ще бъде смазана.“
към беседата >>
Влизайте в живота вързани с Мъдрост и излизайте развързани с Мъдрост.
Старайте се да развързвате чрез Любовта. Най-първо, да се свържете с Любовта значи да влезете в живота. Под думата „свързване“ Христос разбира, като се отвори вратата, да влезеш в живота. И като излезеш, да те развържат, да можеш свободно да излезеш и да те пуснат навън. Казвам: Старайте се в живота да влезете вързани с Любов и излизайте из живота развързани от Любов.
Влизайте в живота вързани с Мъдрост и излизайте развързани с Мъдрост.
Влизайте в живота вързани с Истина и излизайте из живота развързани с Истината. Връзването е Любов, връзването е Мъдрост, връзването е Истина.
към беседата >>
Тогава каза на Адама: „Ще работиш много, ще страдаш много.“ На жената казва: „Ще раждаш, много ще страдаш.“ На змията каза: „Понеже ти си направила това, твоята глава ще бъде смазана.“
“ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода? “ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо. Отива при жената: „Ти защо яде? “ – „Онази змия, която Ти си направил, тя ми даде. Че Ти я направи умна.“ Казва: „По Твоята воля е.“ Остави въпроса – и на нея не каза нищо.
Тогава каза на Адама: „Ще работиш много, ще страдаш много.“ На жената казва: „Ще раждаш, много ще страдаш.“ На змията каза: „Понеже ти си направила това, твоята глава ще бъде смазана.“
към беседата >>
Влизайте в живота вързани с Истина и излизайте из живота развързани с Истината.
Най-първо, да се свържете с Любовта значи да влезете в живота. Под думата „свързване“ Христос разбира, като се отвори вратата, да влезеш в живота. И като излезеш, да те развържат, да можеш свободно да излезеш и да те пуснат навън. Казвам: Старайте се в живота да влезете вързани с Любов и излизайте из живота развързани от Любов. Влизайте в живота вързани с Мъдрост и излизайте развързани с Мъдрост.
Влизайте в живота вързани с Истина и излизайте из живота развързани с Истината.
Връзването е Любов, връзването е Мъдрост, връзването е Истина.
към беседата >>
Който прави прегрешението на Адама, ще оре земята, малко ще му дава.
Който прави прегрешението на Адама, ще оре земята, малко ще му дава.
Последствие е това. Който прави прегрешението на Ева, [Бог му] казва: „Ще раждаш деца и ще ти умират.“ Който върши прегрешението на дявола, главата му ще бъде смазана. Никой не може да се освободи от три последствия в живота: ако носиш постъпките на Адама, ще ореш, ако носиш постъпките на Ева, ще раждаш, ако носиш постъпките на змията, главата ти ще бъде смазана.
към беседата >>
Връзването е Любов, връзването е Мъдрост, връзването е Истина.
Под думата „свързване“ Христос разбира, като се отвори вратата, да влезеш в живота. И като излезеш, да те развържат, да можеш свободно да излезеш и да те пуснат навън. Казвам: Старайте се в живота да влезете вързани с Любов и излизайте из живота развързани от Любов. Влизайте в живота вързани с Мъдрост и излизайте развързани с Мъдрост. Влизайте в живота вързани с Истина и излизайте из живота развързани с Истината.
Връзването е Любов, връзването е Мъдрост, връзването е Истина.
към беседата >>
Последствие е това.
Който прави прегрешението на Адама, ще оре земята, малко ще му дава.
Последствие е това.
Който прави прегрешението на Ева, [Бог му] казва: „Ще раждаш деца и ще ти умират.“ Който върши прегрешението на дявола, главата му ще бъде смазана. Никой не може да се освободи от три последствия в живота: ако носиш постъпките на Адама, ще ореш, ако носиш постъпките на Ева, ще раждаш, ако носиш постъпките на змията, главата ти ще бъде смазана.
към беседата >>
Нас, всичките хора, Бог с три нишки ни е свързал.
Нас, всичките хора, Бог с три нишки ни е свързал.
Засега ни е известна само една нишка – то е Неговата Любов. Другите две нишки са непознати за нас. Казвам: Ако съзнаете нишката на Любовта, вие може да изучавате и другите нишки. Ако имаш връзка с Любовта, само тогава може да живееш. С Мъдростта ако имаш връзка, тогава само може да се учиш.
към беседата >>
Който прави прегрешението на Ева, [Бог му] казва: „Ще раждаш деца и ще ти умират.“ Който върши прегрешението на дявола, главата му ще бъде смазана.
Който прави прегрешението на Адама, ще оре земята, малко ще му дава. Последствие е това.
Който прави прегрешението на Ева, [Бог му] казва: „Ще раждаш деца и ще ти умират.“ Който върши прегрешението на дявола, главата му ще бъде смазана.
Никой не може да се освободи от три последствия в живота: ако носиш постъпките на Адама, ще ореш, ако носиш постъпките на Ева, ще раждаш, ако носиш постъпките на змията, главата ти ще бъде смазана.
към беседата >>
Засега ни е известна само една нишка – то е Неговата Любов.
Нас, всичките хора, Бог с три нишки ни е свързал.
Засега ни е известна само една нишка – то е Неговата Любов.
Другите две нишки са непознати за нас. Казвам: Ако съзнаете нишката на Любовта, вие може да изучавате и другите нишки. Ако имаш връзка с Любовта, само тогава може да живееш. С Мъдростта ако имаш връзка, тогава само може да се учиш. Ако имаш връзка с Истината, само тогава можеш да бъдеш свободен.
към беседата >>
Никой не може да се освободи от три последствия в живота: ако носиш постъпките на Адама, ще ореш, ако носиш постъпките на Ева, ще раждаш, ако носиш постъпките на змията, главата ти ще бъде смазана.
Който прави прегрешението на Адама, ще оре земята, малко ще му дава. Последствие е това. Който прави прегрешението на Ева, [Бог му] казва: „Ще раждаш деца и ще ти умират.“ Който върши прегрешението на дявола, главата му ще бъде смазана.
Никой не може да се освободи от три последствия в живота: ако носиш постъпките на Адама, ще ореш, ако носиш постъпките на Ева, ще раждаш, ако носиш постъпките на змията, главата ти ще бъде смазана.
към беседата >>
Другите две нишки са непознати за нас.
Нас, всичките хора, Бог с три нишки ни е свързал. Засега ни е известна само една нишка – то е Неговата Любов.
Другите две нишки са непознати за нас.
Казвам: Ако съзнаете нишката на Любовта, вие може да изучавате и другите нишки. Ако имаш връзка с Любовта, само тогава може да живееш. С Мъдростта ако имаш връзка, тогава само може да се учиш. Ако имаш връзка с Истината, само тогава можеш да бъдеш свободен. Без връзки нищо в света не може.
към беседата >>
Сега време е, когато всички религиозни хора трябва да мислят тогава как е Господ създал света.
Сега време е, когато всички религиозни хора трябва да мислят тогава как е Господ създал света.
Време е, когато хората трябва да знаят защо Господ създаде света и своето предназначение. Ние сме създадени, за да работим по закона на волята Божия, да служим на Бога от Любов. Вън от живота нямаме никакъв смисъл. То е само промяна, понеже никакъв резултат няма. Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник.
към беседата >>
Казвам: Ако съзнаете нишката на Любовта, вие може да изучавате и другите нишки.
Нас, всичките хора, Бог с три нишки ни е свързал. Засега ни е известна само една нишка – то е Неговата Любов. Другите две нишки са непознати за нас.
Казвам: Ако съзнаете нишката на Любовта, вие може да изучавате и другите нишки.
Ако имаш връзка с Любовта, само тогава може да живееш. С Мъдростта ако имаш връзка, тогава само може да се учиш. Ако имаш връзка с Истината, само тогава можеш да бъдеш свободен. Без връзки нищо в света не може. А пък да се развържеш, значи да влезеш в живота, да работиш.
към беседата >>
Време е, когато хората трябва да знаят защо Господ създаде света и своето предназначение.
Сега време е, когато всички религиозни хора трябва да мислят тогава как е Господ създал света.
Време е, когато хората трябва да знаят защо Господ създаде света и своето предназначение.
Ние сме създадени, за да работим по закона на волята Божия, да служим на Бога от Любов. Вън от живота нямаме никакъв смисъл. То е само промяна, понеже никакъв резултат няма. Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник. Само човекът на Любовта може да се роди от Бога.
към беседата >>
Ако имаш връзка с Любовта, само тогава може да живееш.
Нас, всичките хора, Бог с три нишки ни е свързал. Засега ни е известна само една нишка – то е Неговата Любов. Другите две нишки са непознати за нас. Казвам: Ако съзнаете нишката на Любовта, вие може да изучавате и другите нишки.
Ако имаш връзка с Любовта, само тогава може да живееш.
С Мъдростта ако имаш връзка, тогава само може да се учиш. Ако имаш връзка с Истината, само тогава можеш да бъдеш свободен. Без връзки нищо в света не може. А пък да се развържеш, значи да влезеш в живота, да работиш.
към беседата >>
Ние сме създадени, за да работим по закона на волята Божия, да служим на Бога от Любов.
Сега време е, когато всички религиозни хора трябва да мислят тогава как е Господ създал света. Време е, когато хората трябва да знаят защо Господ създаде света и своето предназначение.
Ние сме създадени, за да работим по закона на волята Божия, да служим на Бога от Любов.
Вън от живота нямаме никакъв смисъл. То е само промяна, понеже никакъв резултат няма. Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник. Само човекът на Любовта може да се роди от Бога. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ За да се роди от Бога, той трябва да е роден от Любовта.
към беседата >>
С Мъдростта ако имаш връзка, тогава само може да се учиш.
Нас, всичките хора, Бог с три нишки ни е свързал. Засега ни е известна само една нишка – то е Неговата Любов. Другите две нишки са непознати за нас. Казвам: Ако съзнаете нишката на Любовта, вие може да изучавате и другите нишки. Ако имаш връзка с Любовта, само тогава може да живееш.
С Мъдростта ако имаш връзка, тогава само може да се учиш.
Ако имаш връзка с Истината, само тогава можеш да бъдеш свободен. Без връзки нищо в света не може. А пък да се развържеш, значи да влезеш в живота, да работиш.
към беседата >>
Вън от живота нямаме никакъв смисъл.
Сега време е, когато всички религиозни хора трябва да мислят тогава как е Господ създал света. Време е, когато хората трябва да знаят защо Господ създаде света и своето предназначение. Ние сме създадени, за да работим по закона на волята Божия, да служим на Бога от Любов.
Вън от живота нямаме никакъв смисъл.
То е само промяна, понеже никакъв резултат няма. Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник. Само човекът на Любовта може да се роди от Бога. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ За да се роди от Бога, той трябва да е роден от Любовта. Ако не си роден от Бога и не си роден да жертвуваш всичко, то значи, че си роден по плът.
към беседата >>
Ако имаш връзка с Истината, само тогава можеш да бъдеш свободен.
Засега ни е известна само една нишка – то е Неговата Любов. Другите две нишки са непознати за нас. Казвам: Ако съзнаете нишката на Любовта, вие може да изучавате и другите нишки. Ако имаш връзка с Любовта, само тогава може да живееш. С Мъдростта ако имаш връзка, тогава само може да се учиш.
Ако имаш връзка с Истината, само тогава можеш да бъдеш свободен.
Без връзки нищо в света не може. А пък да се развържеш, значи да влезеш в живота, да работиш.
към беседата >>
То е само промяна, понеже никакъв резултат няма.
Сега време е, когато всички религиозни хора трябва да мислят тогава как е Господ създал света. Време е, когато хората трябва да знаят защо Господ създаде света и своето предназначение. Ние сме създадени, за да работим по закона на волята Божия, да служим на Бога от Любов. Вън от живота нямаме никакъв смисъл.
То е само промяна, понеже никакъв резултат няма.
Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник. Само човекът на Любовта може да се роди от Бога. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ За да се роди от Бога, той трябва да е роден от Любовта. Ако не си роден от Бога и не си роден да жертвуваш всичко, то значи, че си роден по плът. Роденото по плът, плът е, а роденото по Дух, Дух е.
към беседата >>
Без връзки нищо в света не може.
Другите две нишки са непознати за нас. Казвам: Ако съзнаете нишката на Любовта, вие може да изучавате и другите нишки. Ако имаш връзка с Любовта, само тогава може да живееш. С Мъдростта ако имаш връзка, тогава само може да се учиш. Ако имаш връзка с Истината, само тогава можеш да бъдеш свободен.
Без връзки нищо в света не може.
А пък да се развържеш, значи да влезеш в живота, да работиш.
към беседата >>
Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник.
Сега време е, когато всички религиозни хора трябва да мислят тогава как е Господ създал света. Време е, когато хората трябва да знаят защо Господ създаде света и своето предназначение. Ние сме създадени, за да работим по закона на волята Божия, да служим на Бога от Любов. Вън от живота нямаме никакъв смисъл. То е само промяна, понеже никакъв резултат няма.
Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник.
Само човекът на Любовта може да се роди от Бога. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ За да се роди от Бога, той трябва да е роден от Любовта. Ако не си роден от Бога и не си роден да жертвуваш всичко, то значи, че си роден по плът. Роденото по плът, плът е, а роденото по Дух, Дух е. Под „роден“ разбираме човек, който е роден по Любов.
към беседата >>
А пък да се развържеш, значи да влезеш в живота, да работиш.
Казвам: Ако съзнаете нишката на Любовта, вие може да изучавате и другите нишки. Ако имаш връзка с Любовта, само тогава може да живееш. С Мъдростта ако имаш връзка, тогава само може да се учиш. Ако имаш връзка с Истината, само тогава можеш да бъдеш свободен. Без връзки нищо в света не може.
А пък да се развържеш, значи да влезеш в живота, да работиш.
към беседата >>
Само човекът на Любовта може да се роди от Бога.
Време е, когато хората трябва да знаят защо Господ създаде света и своето предназначение. Ние сме създадени, за да работим по закона на волята Божия, да служим на Бога от Любов. Вън от живота нямаме никакъв смисъл. То е само промяна, понеже никакъв резултат няма. Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник.
Само човекът на Любовта може да се роди от Бога.
Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ За да се роди от Бога, той трябва да е роден от Любовта. Ако не си роден от Бога и не си роден да жертвуваш всичко, то значи, че си роден по плът. Роденото по плът, плът е, а роденото по Дух, Дух е. Под „роден“ разбираме човек, който е роден по Любов.
към беседата >>
Най-първо трябва да се ограничим, да се вържем.
Най-първо трябва да се ограничим, да се вържем.
Значи всеки един човек, който реши да служи на Бога, той е вързан. Всеки, който излиза да воюва отвън, той е развързан. Сега трябва да влезем в живота, да се ограничим и тогава да излезем да воюваме. Когато ние извадим тия, силните оръжия на Любовта, когато извадим тия, силните оръжия на Божията Мъдрост и на Истината, когато извадим тия оръжия на живота, на знанието и на свободата, когато извадим всичките оръжия на движението, на учението и на работата, Царството Божие ще дойде на Земята.
към беседата >>
Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ За да се роди от Бога, той трябва да е роден от Любовта.
Ние сме създадени, за да работим по закона на волята Божия, да служим на Бога от Любов. Вън от живота нямаме никакъв смисъл. То е само промяна, понеже никакъв резултат няма. Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник. Само човекът на Любовта може да се роди от Бога.
Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ За да се роди от Бога, той трябва да е роден от Любовта.
Ако не си роден от Бога и не си роден да жертвуваш всичко, то значи, че си роден по плът. Роденото по плът, плът е, а роденото по Дух, Дух е. Под „роден“ разбираме човек, който е роден по Любов.
към беседата >>
Значи всеки един човек, който реши да служи на Бога, той е вързан.
Най-първо трябва да се ограничим, да се вържем.
Значи всеки един човек, който реши да служи на Бога, той е вързан.
Всеки, който излиза да воюва отвън, той е развързан. Сега трябва да влезем в живота, да се ограничим и тогава да излезем да воюваме. Когато ние извадим тия, силните оръжия на Любовта, когато извадим тия, силните оръжия на Божията Мъдрост и на Истината, когато извадим тия оръжия на живота, на знанието и на свободата, когато извадим всичките оръжия на движението, на учението и на работата, Царството Божие ще дойде на Земята.
към беседата >>
Ако не си роден от Бога и не си роден да жертвуваш всичко, то значи, че си роден по плът.
Вън от живота нямаме никакъв смисъл. То е само промяна, понеже никакъв резултат няма. Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник. Само човекът на Любовта може да се роди от Бога. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ За да се роди от Бога, той трябва да е роден от Любовта.
Ако не си роден от Бога и не си роден да жертвуваш всичко, то значи, че си роден по плът.
Роденото по плът, плът е, а роденото по Дух, Дух е. Под „роден“ разбираме човек, който е роден по Любов.
към беседата >>
Всеки, който излиза да воюва отвън, той е развързан.
Най-първо трябва да се ограничим, да се вържем. Значи всеки един човек, който реши да служи на Бога, той е вързан.
Всеки, който излиза да воюва отвън, той е развързан.
Сега трябва да влезем в живота, да се ограничим и тогава да излезем да воюваме. Когато ние извадим тия, силните оръжия на Любовта, когато извадим тия, силните оръжия на Божията Мъдрост и на Истината, когато извадим тия оръжия на живота, на знанието и на свободата, когато извадим всичките оръжия на движението, на учението и на работата, Царството Божие ще дойде на Земята.
към беседата >>
Роденото по плът, плът е, а роденото по Дух, Дух е.
То е само промяна, понеже никакъв резултат няма. Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник. Само човекът на Любовта може да се роди от Бога. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ За да се роди от Бога, той трябва да е роден от Любовта. Ако не си роден от Бога и не си роден да жертвуваш всичко, то значи, че си роден по плът.
Роденото по плът, плът е, а роденото по Дух, Дух е.
Под „роден“ разбираме човек, който е роден по Любов.
към беседата >>
Сега трябва да влезем в живота, да се ограничим и тогава да излезем да воюваме.
Най-първо трябва да се ограничим, да се вържем. Значи всеки един човек, който реши да служи на Бога, той е вързан. Всеки, който излиза да воюва отвън, той е развързан.
Сега трябва да влезем в живота, да се ограничим и тогава да излезем да воюваме.
Когато ние извадим тия, силните оръжия на Любовта, когато извадим тия, силните оръжия на Божията Мъдрост и на Истината, когато извадим тия оръжия на живота, на знанието и на свободата, когато извадим всичките оръжия на движението, на учението и на работата, Царството Божие ще дойде на Земята.
към беседата >>
Под „роден“ разбираме човек, който е роден по Любов.
Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник. Само човекът на Любовта може да се роди от Бога. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ За да се роди от Бога, той трябва да е роден от Любовта. Ако не си роден от Бога и не си роден да жертвуваш всичко, то значи, че си роден по плът. Роденото по плът, плът е, а роденото по Дух, Дух е.
Под „роден“ разбираме човек, който е роден по Любов.
към беседата >>
Когато ние извадим тия, силните оръжия на Любовта, когато извадим тия, силните оръжия на Божията Мъдрост и на Истината, когато извадим тия оръжия на живота, на знанието и на свободата, когато извадим всичките оръжия на движението, на учението и на работата, Царството Божие ще дойде на Земята.
Най-първо трябва да се ограничим, да се вържем. Значи всеки един човек, който реши да служи на Бога, той е вързан. Всеки, който излиза да воюва отвън, той е развързан. Сега трябва да влезем в живота, да се ограничим и тогава да излезем да воюваме.
Когато ние извадим тия, силните оръжия на Любовта, когато извадим тия, силните оръжия на Божията Мъдрост и на Истината, когато извадим тия оръжия на живота, на знанието и на свободата, когато извадим всичките оръжия на движението, на учението и на работата, Царството Божие ще дойде на Земята.
към беседата >>
Сега съвременните хора имате спор за религиозни въпроси.
Сега съвременните хора имате спор за религиозни въпроси.
Има спорове религиозни. „Ти в какво вярваш? Какво е твоето вярване за Христа? “ Има хиляди вярвания за Христа. Казва: „Какво мислиш за Христа?
към беседата >>
Желая ви всички да вървите в този път на новите оръжия и да побеждавате.
Желая ви всички да вървите в този път на новите оръжия и да побеждавате.
към беседата >>
Има спорове религиозни.
Сега съвременните хора имате спор за религиозни въпроси.
Има спорове религиозни.
„Ти в какво вярваш? Какво е твоето вярване за Христа? “ Има хиляди вярвания за Христа. Казва: „Какво мислиш за Христа? “ Казвам: Остави този въпрос.
към беседата >>
Искам да ме разберете, не искам да ме разбирате буквално.
Искам да ме разберете, не искам да ме разбирате буквално.
Сега има едно буквоядство. Сега от невидимия свят Бог е турил в действие следното: Един народ, който не се подчинява на Божията Любов, един народ, който не се подчинява на Божията Мъдрост и на Божията Истина, няма бъдеще. Един народ, който не се подчинява на Божия живот, един народ, който не се подчинява на Божието знание и на Божията свобода, няма бъдеще. Онези, които зачитат Божията Любов, зачитат Божията Мъдрост, зачитат Божията Истина, зачитат живота, зачитат знанието, зачитат свободата, те са хората в света, които имат бъдеще. Те са народите, които ще управляват.
към беседата >>
„Ти в какво вярваш?
Сега съвременните хора имате спор за религиозни въпроси. Има спорове религиозни.
„Ти в какво вярваш?
Какво е твоето вярване за Христа? “ Има хиляди вярвания за Христа. Казва: „Какво мислиш за Христа? “ Казвам: Остави този въпрос. Христос казва тъй: „Никой не познава Отца, тъкмо един Син, и никой не познава Сина, тъкмо един Отец.“ Ние съзнаваме, че Бог е Любов, имаме възможности да се учим.
към беседата >>
Сега има едно буквоядство.
Искам да ме разберете, не искам да ме разбирате буквално.
Сега има едно буквоядство.
Сега от невидимия свят Бог е турил в действие следното: Един народ, който не се подчинява на Божията Любов, един народ, който не се подчинява на Божията Мъдрост и на Божията Истина, няма бъдеще. Един народ, който не се подчинява на Божия живот, един народ, който не се подчинява на Божието знание и на Божията свобода, няма бъдеще. Онези, които зачитат Божията Любов, зачитат Божията Мъдрост, зачитат Божията Истина, зачитат живота, зачитат знанието, зачитат свободата, те са хората в света, които имат бъдеще. Те са народите, които ще управляват. Другото всичко е заблуждение.
към беседата >>
Какво е твоето вярване за Христа?
Сега съвременните хора имате спор за религиозни въпроси. Има спорове религиозни. „Ти в какво вярваш?
Какво е твоето вярване за Христа?
“ Има хиляди вярвания за Христа. Казва: „Какво мислиш за Христа? “ Казвам: Остави този въпрос. Христос казва тъй: „Никой не познава Отца, тъкмо един Син, и никой не познава Сина, тъкмо един Отец.“ Ние съзнаваме, че Бог е Любов, имаме възможности да се учим. Бог като ни изпитва, съзнаваме, че Той ни е създал, за да се учим.
към беседата >>
Сега от невидимия свят Бог е турил в действие следното: Един народ, който не се подчинява на Божията Любов, един народ, който не се подчинява на Божията Мъдрост и на Божията Истина, няма бъдеще.
Искам да ме разберете, не искам да ме разбирате буквално. Сега има едно буквоядство.
Сега от невидимия свят Бог е турил в действие следното: Един народ, който не се подчинява на Божията Любов, един народ, който не се подчинява на Божията Мъдрост и на Божията Истина, няма бъдеще.
Един народ, който не се подчинява на Божия живот, един народ, който не се подчинява на Божието знание и на Божията свобода, няма бъдеще. Онези, които зачитат Божията Любов, зачитат Божията Мъдрост, зачитат Божията Истина, зачитат живота, зачитат знанието, зачитат свободата, те са хората в света, които имат бъдеще. Те са народите, които ще управляват. Другото всичко е заблуждение.
към беседата >>
“ Има хиляди вярвания за Христа.
Сега съвременните хора имате спор за религиозни въпроси. Има спорове религиозни. „Ти в какво вярваш? Какво е твоето вярване за Христа?
“ Има хиляди вярвания за Христа.
Казва: „Какво мислиш за Христа? “ Казвам: Остави този въпрос. Христос казва тъй: „Никой не познава Отца, тъкмо един Син, и никой не познава Сина, тъкмо един Отец.“ Ние съзнаваме, че Бог е Любов, имаме възможности да се учим. Бог като ни изпитва, съзнаваме, че Той ни е създал, за да се учим.
към беседата >>
Един народ, който не се подчинява на Божия живот, един народ, който не се подчинява на Божието знание и на Божията свобода, няма бъдеще.
Искам да ме разберете, не искам да ме разбирате буквално. Сега има едно буквоядство. Сега от невидимия свят Бог е турил в действие следното: Един народ, който не се подчинява на Божията Любов, един народ, който не се подчинява на Божията Мъдрост и на Божията Истина, няма бъдеще.
Един народ, който не се подчинява на Божия живот, един народ, който не се подчинява на Божието знание и на Божията свобода, няма бъдеще.
Онези, които зачитат Божията Любов, зачитат Божията Мъдрост, зачитат Божията Истина, зачитат живота, зачитат знанието, зачитат свободата, те са хората в света, които имат бъдеще. Те са народите, които ще управляват. Другото всичко е заблуждение.
към беседата >>
Казва: „Какво мислиш за Христа?
Сега съвременните хора имате спор за религиозни въпроси. Има спорове религиозни. „Ти в какво вярваш? Какво е твоето вярване за Христа? “ Има хиляди вярвания за Христа.
Казва: „Какво мислиш за Христа?
“ Казвам: Остави този въпрос. Христос казва тъй: „Никой не познава Отца, тъкмо един Син, и никой не познава Сина, тъкмо един Отец.“ Ние съзнаваме, че Бог е Любов, имаме възможности да се учим. Бог като ни изпитва, съзнаваме, че Той ни е създал, за да се учим.
към беседата >>
Онези, които зачитат Божията Любов, зачитат Божията Мъдрост, зачитат Божията Истина, зачитат живота, зачитат знанието, зачитат свободата, те са хората в света, които имат бъдеще.
Искам да ме разберете, не искам да ме разбирате буквално. Сега има едно буквоядство. Сега от невидимия свят Бог е турил в действие следното: Един народ, който не се подчинява на Божията Любов, един народ, който не се подчинява на Божията Мъдрост и на Божията Истина, няма бъдеще. Един народ, който не се подчинява на Божия живот, един народ, който не се подчинява на Божието знание и на Божията свобода, няма бъдеще.
Онези, които зачитат Божията Любов, зачитат Божията Мъдрост, зачитат Божията Истина, зачитат живота, зачитат знанието, зачитат свободата, те са хората в света, които имат бъдеще.
Те са народите, които ще управляват. Другото всичко е заблуждение.
към беседата >>
“ Казвам: Остави този въпрос.
Има спорове религиозни. „Ти в какво вярваш? Какво е твоето вярване за Христа? “ Има хиляди вярвания за Христа. Казва: „Какво мислиш за Христа?
“ Казвам: Остави този въпрос.
Христос казва тъй: „Никой не познава Отца, тъкмо един Син, и никой не познава Сина, тъкмо един Отец.“ Ние съзнаваме, че Бог е Любов, имаме възможности да се учим. Бог като ни изпитва, съзнаваме, че Той ни е създал, за да се учим.
към беседата >>
Те са народите, които ще управляват.
Искам да ме разберете, не искам да ме разбирате буквално. Сега има едно буквоядство. Сега от невидимия свят Бог е турил в действие следното: Един народ, който не се подчинява на Божията Любов, един народ, който не се подчинява на Божията Мъдрост и на Божията Истина, няма бъдеще. Един народ, който не се подчинява на Божия живот, един народ, който не се подчинява на Божието знание и на Божията свобода, няма бъдеще. Онези, които зачитат Божията Любов, зачитат Божията Мъдрост, зачитат Божията Истина, зачитат живота, зачитат знанието, зачитат свободата, те са хората в света, които имат бъдеще.
Те са народите, които ще управляват.
Другото всичко е заблуждение.
към беседата >>
Христос казва тъй: „Никой не познава Отца, тъкмо един Син, и никой не познава Сина, тъкмо един Отец.“ Ние съзнаваме, че Бог е Любов, имаме възможности да се учим.
„Ти в какво вярваш? Какво е твоето вярване за Христа? “ Има хиляди вярвания за Христа. Казва: „Какво мислиш за Христа? “ Казвам: Остави този въпрос.
Христос казва тъй: „Никой не познава Отца, тъкмо един Син, и никой не познава Сина, тъкмо един Отец.“ Ние съзнаваме, че Бог е Любов, имаме възможности да се учим.
Бог като ни изпитва, съзнаваме, че Той ни е създал, за да се учим.
към беседата >>
Другото всичко е заблуждение.
Сега има едно буквоядство. Сега от невидимия свят Бог е турил в действие следното: Един народ, който не се подчинява на Божията Любов, един народ, който не се подчинява на Божията Мъдрост и на Божията Истина, няма бъдеще. Един народ, който не се подчинява на Божия живот, един народ, който не се подчинява на Божието знание и на Божията свобода, няма бъдеще. Онези, които зачитат Божията Любов, зачитат Божията Мъдрост, зачитат Божията Истина, зачитат живота, зачитат знанието, зачитат свободата, те са хората в света, които имат бъдеще. Те са народите, които ще управляват.
Другото всичко е заблуждение.
към беседата >>
Бог като ни изпитва, съзнаваме, че Той ни е създал, за да се учим.
Какво е твоето вярване за Христа? “ Има хиляди вярвания за Христа. Казва: „Какво мислиш за Христа? “ Казвам: Остави този въпрос. Христос казва тъй: „Никой не познава Отца, тъкмо един Син, и никой не познава Сина, тъкмо един Отец.“ Ние съзнаваме, че Бог е Любов, имаме възможности да се учим.
Бог като ни изпитва, съзнаваме, че Той ни е създал, за да се учим.
към беседата >>
Три неща има [за] Бог [, които човек трябва да] съзнава едновременно: първо, че ние имаме привилегията на Неговата Любов, имаме привилегията на Неговата Мъдрост и имаме привилегията на Неговата Истина.
Три неща има [за] Бог [, които човек трябва да] съзнава едновременно: първо, че ние имаме привилегията на Неговата Любов, имаме привилегията на Неговата Мъдрост и имаме привилегията на Неговата Истина.
Значи, привилегията от Любовта Му е животът, който ще получим. Привилегията от Мъдростта е знанието, което ще получим. Привилегията от Истината е свободата, която ще добием. Защото ако не добием живот, ако не добием знание и ако не добием свобода, какво вършим в живота? В Божествения свят такива работи няма.
към беседата >>
Значи, привилегията от Любовта Му е животът, който ще получим.
Три неща има [за] Бог [, които човек трябва да] съзнава едновременно: първо, че ние имаме привилегията на Неговата Любов, имаме привилегията на Неговата Мъдрост и имаме привилегията на Неговата Истина.
Значи, привилегията от Любовта Му е животът, който ще получим.
Привилегията от Мъдростта е знанието, което ще получим. Привилегията от Истината е свободата, която ще добием. Защото ако не добием живот, ако не добием знание и ако не добием свобода, какво вършим в живота? В Божествения свят такива работи няма. То е един свят съвършен.
към беседата >>
Привилегията от Мъдростта е знанието, което ще получим.
Три неща има [за] Бог [, които човек трябва да] съзнава едновременно: първо, че ние имаме привилегията на Неговата Любов, имаме привилегията на Неговата Мъдрост и имаме привилегията на Неговата Истина. Значи, привилегията от Любовта Му е животът, който ще получим.
Привилегията от Мъдростта е знанието, което ще получим.
Привилегията от Истината е свободата, която ще добием. Защото ако не добием живот, ако не добием знание и ако не добием свобода, какво вършим в живота? В Божествения свят такива работи няма. То е един свят съвършен. Всички същества, които са там, са съвършени, живеят във вечна Любов, във вечната Мъдрост и във вечната Истина.
към беседата >>
Привилегията от Истината е свободата, която ще добием.
Три неща има [за] Бог [, които човек трябва да] съзнава едновременно: първо, че ние имаме привилегията на Неговата Любов, имаме привилегията на Неговата Мъдрост и имаме привилегията на Неговата Истина. Значи, привилегията от Любовта Му е животът, който ще получим. Привилегията от Мъдростта е знанието, което ще получим.
Привилегията от Истината е свободата, която ще добием.
Защото ако не добием живот, ако не добием знание и ако не добием свобода, какво вършим в живота? В Божествения свят такива работи няма. То е един свят съвършен. Всички същества, които са там, са съвършени, живеят във вечна Любов, във вечната Мъдрост и във вечната Истина. За хора не може да се говори в Божествения свят.
към беседата >>
Защото ако не добием живот, ако не добием знание и ако не добием свобода, какво вършим в живота?
Три неща има [за] Бог [, които човек трябва да] съзнава едновременно: първо, че ние имаме привилегията на Неговата Любов, имаме привилегията на Неговата Мъдрост и имаме привилегията на Неговата Истина. Значи, привилегията от Любовта Му е животът, който ще получим. Привилегията от Мъдростта е знанието, което ще получим. Привилегията от Истината е свободата, която ще добием.
Защото ако не добием живот, ако не добием знание и ако не добием свобода, какво вършим в живота?
В Божествения свят такива работи няма. То е един свят съвършен. Всички същества, които са там, са съвършени, живеят във вечна Любов, във вечната Мъдрост и във вечната Истина. За хора не може да се говори в Божествения свят.
към беседата >>
В Божествения свят такива работи няма.
Три неща има [за] Бог [, които човек трябва да] съзнава едновременно: първо, че ние имаме привилегията на Неговата Любов, имаме привилегията на Неговата Мъдрост и имаме привилегията на Неговата Истина. Значи, привилегията от Любовта Му е животът, който ще получим. Привилегията от Мъдростта е знанието, което ще получим. Привилегията от Истината е свободата, която ще добием. Защото ако не добием живот, ако не добием знание и ако не добием свобода, какво вършим в живота?
В Божествения свят такива работи няма.
То е един свят съвършен. Всички същества, които са там, са съвършени, живеят във вечна Любов, във вечната Мъдрост и във вечната Истина. За хора не може да се говори в Божествения свят.
към беседата >>
То е един свят съвършен.
Значи, привилегията от Любовта Му е животът, който ще получим. Привилегията от Мъдростта е знанието, което ще получим. Привилегията от Истината е свободата, която ще добием. Защото ако не добием живот, ако не добием знание и ако не добием свобода, какво вършим в живота? В Божествения свят такива работи няма.
То е един свят съвършен.
Всички същества, които са там, са съвършени, живеят във вечна Любов, във вечната Мъдрост и във вечната Истина. За хора не може да се говори в Божествения свят.
към беседата >>
Всички същества, които са там, са съвършени, живеят във вечна Любов, във вечната Мъдрост и във вечната Истина.
Привилегията от Мъдростта е знанието, което ще получим. Привилегията от Истината е свободата, която ще добием. Защото ако не добием живот, ако не добием знание и ако не добием свобода, какво вършим в живота? В Божествения свят такива работи няма. То е един свят съвършен.
Всички същества, които са там, са съвършени, живеят във вечна Любов, във вечната Мъдрост и във вечната Истина.
За хора не може да се говори в Божествения свят.
към беседата >>
За хора не може да се говори в Божествения свят.
Привилегията от Истината е свободата, която ще добием. Защото ако не добием живот, ако не добием знание и ако не добием свобода, какво вършим в живота? В Божествения свят такива работи няма. То е един свят съвършен. Всички същества, които са там, са съвършени, живеят във вечна Любов, във вечната Мъдрост и във вечната Истина.
За хора не може да се говори в Божествения свят.
към беседата >>
Та казвам: Ние, религиозните хора, с какво ще се препоръчаме пред Бога, кажете ми?
Та казвам: Ние, религиозните хора, с какво ще се препоръчаме пред Бога, кажете ми?
С какво ще се препоръча една мома пред един момък? Или с какво може да се препоръча един момък пред една мома? С какво може да се препоръча една майка пред дъщеря си и пред сина си? С какво ще се препоръча бащата пред своите синове и дъщери?
към беседата >>
С какво ще се препоръча една мома пред един момък?
Та казвам: Ние, религиозните хора, с какво ще се препоръчаме пред Бога, кажете ми?
С какво ще се препоръча една мома пред един момък?
Или с какво може да се препоръча един момък пред една мома? С какво може да се препоръча една майка пред дъщеря си и пред сина си? С какво ще се препоръча бащата пред своите синове и дъщери?
към беседата >>
Или с какво може да се препоръча един момък пред една мома?
Та казвам: Ние, религиозните хора, с какво ще се препоръчаме пред Бога, кажете ми? С какво ще се препоръча една мома пред един момък?
Или с какво може да се препоръча един момък пред една мома?
С какво може да се препоръча една майка пред дъщеря си и пред сина си? С какво ще се препоръча бащата пред своите синове и дъщери?
към беседата >>
С какво може да се препоръча една майка пред дъщеря си и пред сина си?
Та казвам: Ние, религиозните хора, с какво ще се препоръчаме пред Бога, кажете ми? С какво ще се препоръча една мома пред един момък? Или с какво може да се препоръча един момък пред една мома?
С какво може да се препоръча една майка пред дъщеря си и пред сина си?
С какво ще се препоръча бащата пред своите синове и дъщери?
към беседата >>
С какво ще се препоръча бащата пред своите синове и дъщери?
Та казвам: Ние, религиозните хора, с какво ще се препоръчаме пред Бога, кажете ми? С какво ще се препоръча една мома пред един момък? Или с какво може да се препоръча един момък пред една мома? С какво може да се препоръча една майка пред дъщеря си и пред сина си?
С какво ще се препоръча бащата пред своите синове и дъщери?
към беседата >>
Единственото нещо, с което можем да се препоръчаме, е Любовта.
Единственото нещо, с което можем да се препоръчаме, е Любовта.
Момъкът казва: „Обичам ви! “, готов е да се жертвува заради нея. С туй се препоръчва. Че другите работи са съществени: може да е красива, може да е силна, може да е богата, всичко може да има, но единственото нещо, с което се препоръчва, е Любовта. С какво ще се препоръчаме пред Бога?
към беседата >>
Момъкът казва: „Обичам ви!
Единственото нещо, с което можем да се препоръчаме, е Любовта.
Момъкът казва: „Обичам ви!
“, готов е да се жертвува заради нея. С туй се препоръчва. Че другите работи са съществени: може да е красива, може да е силна, може да е богата, всичко може да има, но единственото нещо, с което се препоръчва, е Любовта. С какво ще се препоръчаме пред Бога? Ако младата мома може да се препоръча, защо ние, духовните хора, да се не препоръчаме с Любов?
към беседата >>
“, готов е да се жертвува заради нея.
Единственото нещо, с което можем да се препоръчаме, е Любовта. Момъкът казва: „Обичам ви!
“, готов е да се жертвува заради нея.
С туй се препоръчва. Че другите работи са съществени: може да е красива, може да е силна, може да е богата, всичко може да има, но единственото нещо, с което се препоръчва, е Любовта. С какво ще се препоръчаме пред Бога? Ако младата мома може да се препоръча, защо ние, духовните хора, да се не препоръчаме с Любов?
към беседата >>
С туй се препоръчва.
Единственото нещо, с което можем да се препоръчаме, е Любовта. Момъкът казва: „Обичам ви! “, готов е да се жертвува заради нея.
С туй се препоръчва.
Че другите работи са съществени: може да е красива, може да е силна, може да е богата, всичко може да има, но единственото нещо, с което се препоръчва, е Любовта. С какво ще се препоръчаме пред Бога? Ако младата мома може да се препоръча, защо ние, духовните хора, да се не препоръчаме с Любов?
към беседата >>
Че другите работи са съществени: може да е красива, може да е силна, може да е богата, всичко може да има, но единственото нещо, с което се препоръчва, е Любовта.
Единственото нещо, с което можем да се препоръчаме, е Любовта. Момъкът казва: „Обичам ви! “, готов е да се жертвува заради нея. С туй се препоръчва.
Че другите работи са съществени: може да е красива, може да е силна, може да е богата, всичко може да има, но единственото нещо, с което се препоръчва, е Любовта.
С какво ще се препоръчаме пред Бога? Ако младата мома може да се препоръча, защо ние, духовните хора, да се не препоръчаме с Любов?
към беседата >>
С какво ще се препоръчаме пред Бога?
Единственото нещо, с което можем да се препоръчаме, е Любовта. Момъкът казва: „Обичам ви! “, готов е да се жертвува заради нея. С туй се препоръчва. Че другите работи са съществени: може да е красива, може да е силна, може да е богата, всичко може да има, но единственото нещо, с което се препоръчва, е Любовта.
С какво ще се препоръчаме пред Бога?
Ако младата мома може да се препоръча, защо ние, духовните хора, да се не препоръчаме с Любов?
към беседата >>
Ако младата мома може да се препоръча, защо ние, духовните хора, да се не препоръчаме с Любов?
Момъкът казва: „Обичам ви! “, готов е да се жертвува заради нея. С туй се препоръчва. Че другите работи са съществени: може да е красива, може да е силна, може да е богата, всичко може да има, но единственото нещо, с което се препоръчва, е Любовта. С какво ще се препоръчаме пред Бога?
Ако младата мома може да се препоръча, защо ние, духовните хора, да се не препоръчаме с Любов?
към беседата >>
Често ние казваме, че ние сме свободни.
Често ние казваме, че ние сме свободни.
Но трябва да знаем какво нещо е свобода. Ние, съвременните хора, се самозаблуждаваме. Не сме свободни. Ние сме толкоз свободни, колкото е свободен един народ, който е хвърлен. Един аероплан из въздуха ходи, но друг го кара.
към беседата >>
Но трябва да знаем какво нещо е свобода.
Често ние казваме, че ние сме свободни.
Но трябва да знаем какво нещо е свобода.
Ние, съвременните хора, се самозаблуждаваме. Не сме свободни. Ние сме толкоз свободни, колкото е свободен един народ, който е хвърлен. Един аероплан из въздуха ходи, но друг го кара. Един кон е свободен, но друг го кара, има някой да го кара.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, се самозаблуждаваме.
Често ние казваме, че ние сме свободни. Но трябва да знаем какво нещо е свобода.
Ние, съвременните хора, се самозаблуждаваме.
Не сме свободни. Ние сме толкоз свободни, колкото е свободен един народ, който е хвърлен. Един аероплан из въздуха ходи, но друг го кара. Един кон е свободен, но друг го кара, има някой да го кара.
към беседата >>
Не сме свободни.
Често ние казваме, че ние сме свободни. Но трябва да знаем какво нещо е свобода. Ние, съвременните хора, се самозаблуждаваме.
Не сме свободни.
Ние сме толкоз свободни, колкото е свободен един народ, който е хвърлен. Един аероплан из въздуха ходи, но друг го кара. Един кон е свободен, но друг го кара, има някой да го кара.
към беседата >>
Ние сме толкоз свободни, колкото е свободен един народ, който е хвърлен.
Често ние казваме, че ние сме свободни. Но трябва да знаем какво нещо е свобода. Ние, съвременните хора, се самозаблуждаваме. Не сме свободни.
Ние сме толкоз свободни, колкото е свободен един народ, който е хвърлен.
Един аероплан из въздуха ходи, но друг го кара. Един кон е свободен, но друг го кара, има някой да го кара.
към беседата >>
Един аероплан из въздуха ходи, но друг го кара.
Често ние казваме, че ние сме свободни. Но трябва да знаем какво нещо е свобода. Ние, съвременните хора, се самозаблуждаваме. Не сме свободни. Ние сме толкоз свободни, колкото е свободен един народ, който е хвърлен.
Един аероплан из въздуха ходи, но друг го кара.
Един кон е свободен, но друг го кара, има някой да го кара.
към беседата >>
Един кон е свободен, но друг го кара, има някой да го кара.
Но трябва да знаем какво нещо е свобода. Ние, съвременните хора, се самозаблуждаваме. Не сме свободни. Ние сме толкоз свободни, колкото е свободен един народ, който е хвърлен. Един аероплан из въздуха ходи, но друг го кара.
Един кон е свободен, но друг го кара, има някой да го кара.
към беседата >>
Свободен човек е, който не можеш да го ограничиш.
Свободен човек е, който не можеш да го ограничиш.
Някой казва: „Ти си свободен.“ Казваш: „Не съм свободен.“ Свободен ли е наемателят? Изпъжда го хазяинът или повишава му наема, той се тревожи. Някое писмо си изгубил, тревожиш се. На свободния писмата не се губят. Свободният човек има своите неща.
към беседата >>
Някой казва: „Ти си свободен.“ Казваш: „Не съм свободен.“ Свободен ли е наемателят?
Свободен човек е, който не можеш да го ограничиш.
Някой казва: „Ти си свободен.“ Казваш: „Не съм свободен.“ Свободен ли е наемателят?
Изпъжда го хазяинът или повишава му наема, той се тревожи. Някое писмо си изгубил, тревожиш се. На свободния писмата не се губят. Свободният човек има своите неща. Той не се нуждае от нищо, всичко има.
към беседата >>
Изпъжда го хазяинът или повишава му наема, той се тревожи.
Свободен човек е, който не можеш да го ограничиш. Някой казва: „Ти си свободен.“ Казваш: „Не съм свободен.“ Свободен ли е наемателят?
Изпъжда го хазяинът или повишава му наема, той се тревожи.
Някое писмо си изгубил, тревожиш се. На свободния писмата не се губят. Свободният човек има своите неща. Той не се нуждае от нищо, всичко има. Той е свободен да помага на всичките хора.
към беседата >>
Някое писмо си изгубил, тревожиш се.
Свободен човек е, който не можеш да го ограничиш. Някой казва: „Ти си свободен.“ Казваш: „Не съм свободен.“ Свободен ли е наемателят? Изпъжда го хазяинът или повишава му наема, той се тревожи.
Някое писмо си изгубил, тревожиш се.
На свободния писмата не се губят. Свободният човек има своите неща. Той не се нуждае от нищо, всичко има. Той е свободен да помага на всичките хора. Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен.
към беседата >>
На свободния писмата не се губят.
Свободен човек е, който не можеш да го ограничиш. Някой казва: „Ти си свободен.“ Казваш: „Не съм свободен.“ Свободен ли е наемателят? Изпъжда го хазяинът или повишава му наема, той се тревожи. Някое писмо си изгубил, тревожиш се.
На свободния писмата не се губят.
Свободният човек има своите неща. Той не се нуждае от нищо, всичко има. Той е свободен да помага на всичките хора. Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен. Онзи, който чака да му помагат, той не е свободен.
към беседата >>
Свободният човек има своите неща.
Свободен човек е, който не можеш да го ограничиш. Някой казва: „Ти си свободен.“ Казваш: „Не съм свободен.“ Свободен ли е наемателят? Изпъжда го хазяинът или повишава му наема, той се тревожи. Някое писмо си изгубил, тревожиш се. На свободния писмата не се губят.
Свободният човек има своите неща.
Той не се нуждае от нищо, всичко има. Той е свободен да помага на всичките хора. Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен. Онзи, който чака да му помагат, той не е свободен. Не че е лошо.
към беседата >>
Той не се нуждае от нищо, всичко има.
Някой казва: „Ти си свободен.“ Казваш: „Не съм свободен.“ Свободен ли е наемателят? Изпъжда го хазяинът или повишава му наема, той се тревожи. Някое писмо си изгубил, тревожиш се. На свободния писмата не се губят. Свободният човек има своите неща.
Той не се нуждае от нищо, всичко има.
Той е свободен да помага на всичките хора. Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен. Онзи, който чака да му помагат, той не е свободен. Не че е лошо. Но защо ще се самоизмамваме – не сме още свободни.
към беседата >>
Той е свободен да помага на всичките хора.
Изпъжда го хазяинът или повишава му наема, той се тревожи. Някое писмо си изгубил, тревожиш се. На свободния писмата не се губят. Свободният човек има своите неща. Той не се нуждае от нищо, всичко има.
Той е свободен да помага на всичките хора.
Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен. Онзи, който чака да му помагат, той не е свободен. Не че е лошо. Но защо ще се самоизмамваме – не сме още свободни. Сега по този начин като ви говоря, вие казвате: „Ние какво ще правим?
към беседата >>
Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен.
Някое писмо си изгубил, тревожиш се. На свободния писмата не се губят. Свободният човек има своите неща. Той не се нуждае от нищо, всичко има. Той е свободен да помага на всичките хора.
Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен.
Онзи, който чака да му помагат, той не е свободен. Не че е лошо. Но защо ще се самоизмамваме – не сме още свободни. Сега по този начин като ви говоря, вие казвате: „Ние какво ще правим? “ Защо трябва да се самоизмамваме, че сме свободни?
към беседата >>
Онзи, който чака да му помагат, той не е свободен.
На свободния писмата не се губят. Свободният човек има своите неща. Той не се нуждае от нищо, всичко има. Той е свободен да помага на всичките хора. Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен.
Онзи, който чака да му помагат, той не е свободен.
Не че е лошо. Но защо ще се самоизмамваме – не сме още свободни. Сега по този начин като ви говоря, вие казвате: „Ние какво ще правим? “ Защо трябва да се самоизмамваме, че сме свободни?
към беседата >>
Не че е лошо.
Свободният човек има своите неща. Той не се нуждае от нищо, всичко има. Той е свободен да помага на всичките хора. Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен. Онзи, който чака да му помагат, той не е свободен.
Не че е лошо.
Но защо ще се самоизмамваме – не сме още свободни. Сега по този начин като ви говоря, вие казвате: „Ние какво ще правим? “ Защо трябва да се самоизмамваме, че сме свободни?
към беседата >>
Но защо ще се самоизмамваме – не сме още свободни.
Той не се нуждае от нищо, всичко има. Той е свободен да помага на всичките хора. Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен. Онзи, който чака да му помагат, той не е свободен. Не че е лошо.
Но защо ще се самоизмамваме – не сме още свободни.
Сега по този начин като ви говоря, вие казвате: „Ние какво ще правим? “ Защо трябва да се самоизмамваме, че сме свободни?
към беседата >>
Сега по този начин като ви говоря, вие казвате: „Ние какво ще правим?
Той е свободен да помага на всичките хора. Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен. Онзи, който чака да му помагат, той не е свободен. Не че е лошо. Но защо ще се самоизмамваме – не сме още свободни.
Сега по този начин като ви говоря, вие казвате: „Ние какво ще правим?
“ Защо трябва да се самоизмамваме, че сме свободни?
към беседата >>
“ Защо трябва да се самоизмамваме, че сме свободни?
Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен. Онзи, който чака да му помагат, той не е свободен. Не че е лошо. Но защо ще се самоизмамваме – не сме още свободни. Сега по този начин като ви говоря, вие казвате: „Ние какво ще правим?
“ Защо трябва да се самоизмамваме, че сме свободни?
към беседата >>
Не трябва да се лъжем, не трябва да бъдем като онзи българин – не че искам да правя упрек, но ето къде е заблуждението.
Не трябва да се лъжем, не трябва да бъдем като онзи българин – не че искам да правя упрек, но ето къде е заблуждението.
Един българин се хвалил в селото, че знае турски. В селото никога не идвали турци. Той казвал: „Аз зная турски език, само да дойде турчин.“ Дохожда в селото един аянин, нещо като българския началник или съдия. Дошъл кадията в селото. Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина.
към беседата >>
Един българин се хвалил в селото, че знае турски.
Не трябва да се лъжем, не трябва да бъдем като онзи българин – не че искам да правя упрек, но ето къде е заблуждението.
Един българин се хвалил в селото, че знае турски.
В селото никога не идвали турци. Той казвал: „Аз зная турски език, само да дойде турчин.“ Дохожда в селото един аянин, нещо като българския началник или съдия. Дошъл кадията в селото. Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина. Той му говорил, говорил.
към беседата >>
В селото никога не идвали турци.
Не трябва да се лъжем, не трябва да бъдем като онзи българин – не че искам да правя упрек, но ето къде е заблуждението. Един българин се хвалил в селото, че знае турски.
В селото никога не идвали турци.
Той казвал: „Аз зная турски език, само да дойде турчин.“ Дохожда в селото един аянин, нещо като българския началник или съдия. Дошъл кадията в селото. Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина. Той му говорил, говорил. Най-после го питали селяните какво казва.
към беседата >>
Той казвал: „Аз зная турски език, само да дойде турчин.“ Дохожда в селото един аянин, нещо като българския началник или съдия.
Не трябва да се лъжем, не трябва да бъдем като онзи българин – не че искам да правя упрек, но ето къде е заблуждението. Един българин се хвалил в селото, че знае турски. В селото никога не идвали турци.
Той казвал: „Аз зная турски език, само да дойде турчин.“ Дохожда в селото един аянин, нещо като българския началник или съдия.
Дошъл кадията в селото. Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина. Той му говорил, говорил. Най-после го питали селяните какво казва. – „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът.
към беседата >>
Дошъл кадията в селото.
Не трябва да се лъжем, не трябва да бъдем като онзи българин – не че искам да правя упрек, но ето къде е заблуждението. Един българин се хвалил в селото, че знае турски. В селото никога не идвали турци. Той казвал: „Аз зная турски език, само да дойде турчин.“ Дохожда в селото един аянин, нещо като българския началник или съдия.
Дошъл кадията в селото.
Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина. Той му говорил, говорил. Най-после го питали селяните какво казва. – „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът. Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате?
към беседата >>
Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина.
Не трябва да се лъжем, не трябва да бъдем като онзи българин – не че искам да правя упрек, но ето къде е заблуждението. Един българин се хвалил в селото, че знае турски. В селото никога не идвали турци. Той казвал: „Аз зная турски език, само да дойде турчин.“ Дохожда в селото един аянин, нещо като българския началник или съдия. Дошъл кадията в селото.
Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина.
Той му говорил, говорил. Най-после го питали селяните какво казва. – „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът. Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате? “ Кадията му говорил на турски и му казва: „Работа на Господа е това, ние не сме дошли да поставяме очи и човешките съдрани работи да поправяме.
към беседата >>
Той му говорил, говорил.
Един българин се хвалил в селото, че знае турски. В селото никога не идвали турци. Той казвал: „Аз зная турски език, само да дойде турчин.“ Дохожда в селото един аянин, нещо като българския началник или съдия. Дошъл кадията в селото. Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина.
Той му говорил, говорил.
Най-после го питали селяните какво казва. – „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът. Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате? “ Кадията му говорил на турски и му казва: „Работа на Господа е това, ние не сме дошли да поставяме очи и човешките съдрани работи да поправяме. Ние не искаме сакове.“ Най-после кадията се докачил, ушил на Стояна две плесници, казва: „Бива, бива, ама такава шега не бива.“ Питат го селяните защо го бие, казва: „Наддумах го, не може да ми отговори.“
към беседата >>
Най-после го питали селяните какво казва.
В селото никога не идвали турци. Той казвал: „Аз зная турски език, само да дойде турчин.“ Дохожда в селото един аянин, нещо като българския началник или съдия. Дошъл кадията в селото. Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина. Той му говорил, говорил.
Най-после го питали селяните какво казва.
– „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът. Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате? “ Кадията му говорил на турски и му казва: „Работа на Господа е това, ние не сме дошли да поставяме очи и човешките съдрани работи да поправяме. Ние не искаме сакове.“ Най-после кадията се докачил, ушил на Стояна две плесници, казва: „Бива, бива, ама такава шега не бива.“ Питат го селяните защо го бие, казва: „Наддумах го, не може да ми отговори.“
към беседата >>
– „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът.
Той казвал: „Аз зная турски език, само да дойде турчин.“ Дохожда в селото един аянин, нещо като българския началник или съдия. Дошъл кадията в селото. Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина. Той му говорил, говорил. Най-после го питали селяните какво казва.
– „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът.
Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате? “ Кадията му говорил на турски и му казва: „Работа на Господа е това, ние не сме дошли да поставяме очи и човешките съдрани работи да поправяме. Ние не искаме сакове.“ Най-после кадията се докачил, ушил на Стояна две плесници, казва: „Бива, бива, ама такава шега не бива.“ Питат го селяните защо го бие, казва: „Наддумах го, не може да ми отговори.“
към беседата >>
Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате?
Дошъл кадията в селото. Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина. Той му говорил, говорил. Най-после го питали селяните какво казва. – „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът.
Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате?
“ Кадията му говорил на турски и му казва: „Работа на Господа е това, ние не сме дошли да поставяме очи и човешките съдрани работи да поправяме. Ние не искаме сакове.“ Най-после кадията се докачил, ушил на Стояна две плесници, казва: „Бива, бива, ама такава шега не бива.“ Питат го селяните защо го бие, казва: „Наддумах го, не може да ми отговори.“
към беседата >>
“ Кадията му говорил на турски и му казва: „Работа на Господа е това, ние не сме дошли да поставяме очи и човешките съдрани работи да поправяме.
Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина. Той му говорил, говорил. Най-после го питали селяните какво казва. – „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът. Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате?
“ Кадията му говорил на турски и му казва: „Работа на Господа е това, ние не сме дошли да поставяме очи и човешките съдрани работи да поправяме.
Ние не искаме сакове.“ Най-после кадията се докачил, ушил на Стояна две плесници, казва: „Бива, бива, ама такава шега не бива.“ Питат го селяните защо го бие, казва: „Наддумах го, не може да ми отговори.“
към беседата >>
Ние не искаме сакове.“ Най-после кадията се докачил, ушил на Стояна две плесници, казва: „Бива, бива, ама такава шега не бива.“ Питат го селяните защо го бие, казва: „Наддумах го, не може да ми отговори.“
Той му говорил, говорил. Най-после го питали селяните какво казва. – „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът. Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате? “ Кадията му говорил на турски и му казва: „Работа на Господа е това, ние не сме дошли да поставяме очи и човешките съдрани работи да поправяме.
Ние не искаме сакове.“ Най-после кадията се докачил, ушил на Стояна две плесници, казва: „Бива, бива, ама такава шега не бива.“ Питат го селяните защо го бие, казва: „Наддумах го, не може да ми отговори.“
към беседата >>
Ударил му две плесници – едната за козата, другата за сака.
Ударил му две плесници – едната за козата, другата за сака.
Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил. Турчинът ето какво говорил на българина: „Стояне, идем отдалече. Да се заколи едно агне, да се опече. Да се направи една хубава баница, после да има джибренка. От агнето да се направи хубава супа, с ориз да се направи.“ Нему на ум не му иде какво му разправя кадията.
към беседата >>
Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил.
Ударил му две плесници – едната за козата, другата за сака.
Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил.
Турчинът ето какво говорил на българина: „Стояне, идем отдалече. Да се заколи едно агне, да се опече. Да се направи една хубава баница, после да има джибренка. От агнето да се направи хубава супа, с ориз да се направи.“ Нему на ум не му иде какво му разправя кадията.
към беседата >>
Турчинът ето какво говорил на българина: „Стояне, идем отдалече.
Ударил му две плесници – едната за козата, другата за сака. Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил.
Турчинът ето какво говорил на българина: „Стояне, идем отдалече.
Да се заколи едно агне, да се опече. Да се направи една хубава баница, после да има джибренка. От агнето да се направи хубава супа, с ориз да се направи.“ Нему на ум не му иде какво му разправя кадията.
към беседата >>
Да се заколи едно агне, да се опече.
Ударил му две плесници – едната за козата, другата за сака. Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил. Турчинът ето какво говорил на българина: „Стояне, идем отдалече.
Да се заколи едно агне, да се опече.
Да се направи една хубава баница, после да има джибренка. От агнето да се направи хубава супа, с ориз да се направи.“ Нему на ум не му иде какво му разправя кадията.
към беседата >>
Две неща има в света, с които мъчно се справяме: С малките деца, които се раждат, мъчно се справяме и със старите хора, които са на 120 години, и с тях мъчно се справяме.
Две неща има в света, с които мъчно се справяме: С малките деца, които се раждат, мъчно се справяме и със старите хора, които са на 120 години, и с тях мъчно се справяме.
Много взискателни са те вече. Младият никакъв съвет не чува и старият никакъв съвет не чува. Слиза младият от един свят и всичко тук му се вижда особено, тепърва има да се приспособява. Най-първо го удари на плач.
към беседата >>
Да се направи една хубава баница, после да има джибренка.
Ударил му две плесници – едната за козата, другата за сака. Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил. Турчинът ето какво говорил на българина: „Стояне, идем отдалече. Да се заколи едно агне, да се опече.
Да се направи една хубава баница, после да има джибренка.
От агнето да се направи хубава супа, с ориз да се направи.“ Нему на ум не му иде какво му разправя кадията.
към беседата >>
Много взискателни са те вече.
Две неща има в света, с които мъчно се справяме: С малките деца, които се раждат, мъчно се справяме и със старите хора, които са на 120 години, и с тях мъчно се справяме.
Много взискателни са те вече.
Младият никакъв съвет не чува и старият никакъв съвет не чува. Слиза младият от един свят и всичко тук му се вижда особено, тепърва има да се приспособява. Най-първо го удари на плач.
към беседата >>
От агнето да се направи хубава супа, с ориз да се направи.“ Нему на ум не му иде какво му разправя кадията.
Ударил му две плесници – едната за козата, другата за сака. Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил. Турчинът ето какво говорил на българина: „Стояне, идем отдалече. Да се заколи едно агне, да се опече. Да се направи една хубава баница, после да има джибренка.
От агнето да се направи хубава супа, с ориз да се направи.“ Нему на ум не му иде какво му разправя кадията.
към беседата >>
Младият никакъв съвет не чува и старият никакъв съвет не чува.
Две неща има в света, с които мъчно се справяме: С малките деца, които се раждат, мъчно се справяме и със старите хора, които са на 120 години, и с тях мъчно се справяме. Много взискателни са те вече.
Младият никакъв съвет не чува и старият никакъв съвет не чува.
Слиза младият от един свят и всичко тук му се вижда особено, тепърва има да се приспособява. Най-първо го удари на плач.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, разбираме живота като този българин (наричам го С.): мислим, че се нуждаем от сак, да хващаме риби, или от някоя сляпа коза, понеже по-евтино се продава.
Ние, съвременните хора, разбираме живота като този българин (наричам го С.): мислим, че се нуждаем от сак, да хващаме риби, или от някоя сляпа коза, понеже по-евтино се продава.
Казва: „И с едно око може.“ Не. Поляризиране има на очите. Очите менят се постоянно. Ако вие сте наблюдавали очите денем, едното е положително, другото е отрицателно. Сутрин действува дясното око, вечер – лявото.
към беседата >>
Слиза младият от един свят и всичко тук му се вижда особено, тепърва има да се приспособява.
Две неща има в света, с които мъчно се справяме: С малките деца, които се раждат, мъчно се справяме и със старите хора, които са на 120 години, и с тях мъчно се справяме. Много взискателни са те вече. Младият никакъв съвет не чува и старият никакъв съвет не чува.
Слиза младият от един свят и всичко тук му се вижда особено, тепърва има да се приспособява.
Най-първо го удари на плач.
към беседата >>
Казва: „И с едно око може.“ Не.
Ние, съвременните хора, разбираме живота като този българин (наричам го С.): мислим, че се нуждаем от сак, да хващаме риби, или от някоя сляпа коза, понеже по-евтино се продава.
Казва: „И с едно око може.“ Не.
Поляризиране има на очите. Очите менят се постоянно. Ако вие сте наблюдавали очите денем, едното е положително, другото е отрицателно. Сутрин действува дясното око, вечер – лявото. На другия ден сменят се, едното е положително, другото става отрицателно.
към беседата >>
Най-първо го удари на плач.
Две неща има в света, с които мъчно се справяме: С малките деца, които се раждат, мъчно се справяме и със старите хора, които са на 120 години, и с тях мъчно се справяме. Много взискателни са те вече. Младият никакъв съвет не чува и старият никакъв съвет не чува. Слиза младият от един свят и всичко тук му се вижда особено, тепърва има да се приспособява.
Най-първо го удари на плач.
към беседата >>
Поляризиране има на очите.
Ние, съвременните хора, разбираме живота като този българин (наричам го С.): мислим, че се нуждаем от сак, да хващаме риби, или от някоя сляпа коза, понеже по-евтино се продава. Казва: „И с едно око може.“ Не.
Поляризиране има на очите.
Очите менят се постоянно. Ако вие сте наблюдавали очите денем, едното е положително, другото е отрицателно. Сутрин действува дясното око, вечер – лявото. На другия ден сменят се, едното е положително, другото става отрицателно. Има смяна на очите, почиват си.
към беседата >>
Ние живеем в един век, наречен културен.
Ние живеем в един век, наречен културен.
Постоянно даваме си мнението за всичко. Защо духа вятърът? Духа, защото духа. Разпокъсал сума листа, клончета, кому ще се сърдиш? Вятърът духа и по закон не може да го дадеш под съд.
към беседата >>
Очите менят се постоянно.
Ние, съвременните хора, разбираме живота като този българин (наричам го С.): мислим, че се нуждаем от сак, да хващаме риби, или от някоя сляпа коза, понеже по-евтино се продава. Казва: „И с едно око може.“ Не. Поляризиране има на очите.
Очите менят се постоянно.
Ако вие сте наблюдавали очите денем, едното е положително, другото е отрицателно. Сутрин действува дясното око, вечер – лявото. На другия ден сменят се, едното е положително, другото става отрицателно. Има смяна на очите, почиват си. Имаме също две уши, с едното възприемаме, с другото предаваме.
към беседата >>
Постоянно даваме си мнението за всичко.
Ние живеем в един век, наречен културен.
Постоянно даваме си мнението за всичко.
Защо духа вятърът? Духа, защото духа. Разпокъсал сума листа, клончета, кому ще се сърдиш? Вятърът духа и по закон не може да го дадеш под съд. Счупи някакво дърво, направи някаква пакост, катури някой човек.
към беседата >>
Ако вие сте наблюдавали очите денем, едното е положително, другото е отрицателно.
Ние, съвременните хора, разбираме живота като този българин (наричам го С.): мислим, че се нуждаем от сак, да хващаме риби, или от някоя сляпа коза, понеже по-евтино се продава. Казва: „И с едно око може.“ Не. Поляризиране има на очите. Очите менят се постоянно.
Ако вие сте наблюдавали очите денем, едното е положително, другото е отрицателно.
Сутрин действува дясното око, вечер – лявото. На другия ден сменят се, едното е положително, другото става отрицателно. Има смяна на очите, почиват си. Имаме също две уши, с едното възприемаме, с другото предаваме. И мозъкът, и той е двоен.
към беседата >>
Защо духа вятърът?
Ние живеем в един век, наречен културен. Постоянно даваме си мнението за всичко.
Защо духа вятърът?
Духа, защото духа. Разпокъсал сума листа, клончета, кому ще се сърдиш? Вятърът духа и по закон не може да го дадеш под съд. Счупи някакво дърво, направи някаква пакост, катури някой човек. Дойде студът, този измрази, онзи измрази, осакатил някого – кого ще хванеш да го съдиш?
към беседата >>
Сутрин действува дясното око, вечер – лявото.
Ние, съвременните хора, разбираме живота като този българин (наричам го С.): мислим, че се нуждаем от сак, да хващаме риби, или от някоя сляпа коза, понеже по-евтино се продава. Казва: „И с едно око може.“ Не. Поляризиране има на очите. Очите менят се постоянно. Ако вие сте наблюдавали очите денем, едното е положително, другото е отрицателно.
Сутрин действува дясното око, вечер – лявото.
На другия ден сменят се, едното е положително, другото става отрицателно. Има смяна на очите, почиват си. Имаме също две уши, с едното възприемаме, с другото предаваме. И мозъкът, и той е двоен. Дробовете, и те са двойни.
към беседата >>
Духа, защото духа.
Ние живеем в един век, наречен културен. Постоянно даваме си мнението за всичко. Защо духа вятърът?
Духа, защото духа.
Разпокъсал сума листа, клончета, кому ще се сърдиш? Вятърът духа и по закон не може да го дадеш под съд. Счупи някакво дърво, направи някаква пакост, катури някой човек. Дойде студът, този измрази, онзи измрази, осакатил някого – кого ще хванеш да го съдиш? Ял си някаква неестествена храна, осакатила те – кого ще съдиш?
към беседата >>
НАГОРЕ