НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
783
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
783
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Душата ми е отегчена от живота ми
,
НБ
, София, 27.9.1931г.,
Те могат да внесат греха, могат да внесат противоречиви мисли, но да изменят реда и порядъка на великия Живот - това е абсолютно невъзможно.
Нали шишето се счупва? И ние сме едни такива шишета, които като се сблъскат, остава реалното в света, а ние ставаме на малки парченца. Това е много естествено. Няма какво да се сблъскваме. И съвременните хора искат да изменят целия ред и порядък на живота на Земята, но това е невъзможно, Те могат да го изменят външно: могат да затварят хората, могат да бият, да бесят - всичко могат да направят, но живота не могат да изменят.
Те могат да внесат греха, могат да внесат противоречиви мисли, но да изменят реда и порядъка на великия Живот - това е абсолютно невъзможно.
Невъзможно е човек сам себе си да унищожи. Може да унищожи своите дела, може да унищожи една своя мисъл, но сам себе си да унищожи -това е немислимо. Аз бих желал някой да направи това и да докаже, че е успял. Някой казва: „Аз ще се самоубия."
към беседата >>
Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затворят някъде в затвор.
Някой казва: не бой се, ти няма да умреш, а ти умираш. Или: здрав ще бъдеш, а ти се разболяваш; учен ще станеш, а ти невежа оставаш.
Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затворят някъде в затвор.
Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш. Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират. Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист. По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре.
към беседата >>
Още нови и големи страдания и нещастия ще дойдат за цялото човечество - не защото аз ги предсказвам, но те си идват сами по себе си.
Според моите разбирания, в света има един прилив и един отлив на нещата. Това подразбира, че известни музикални сили например може да дойдат до своята максимална степен на развитие и след това в музиката ще започне един обрат, едно отслабване, един отлив ще дойде. Така е и в живота. Като казвам, че животът ще дойде до един край в своето развитие, разбирам, че този съвършено неестествен живот е почти на границата вече, по-далеч той не може да отиде и трябва да се спре по някакъв начин. Това няма да стане защото такива са предсказанията, но той ще се спре по начин, който Природата е предвидила.
Още нови и големи страдания и нещастия ще дойдат за цялото човечество - не защото аз ги предсказвам, но те си идват сами по себе си.
към беседата >>
Невъзможно е човек сам себе си да унищожи.
И ние сме едни такива шишета, които като се сблъскат, остава реалното в света, а ние ставаме на малки парченца. Това е много естествено. Няма какво да се сблъскваме. И съвременните хора искат да изменят целия ред и порядък на живота на Земята, но това е невъзможно, Те могат да го изменят външно: могат да затварят хората, могат да бият, да бесят - всичко могат да направят, но живота не могат да изменят. Те могат да внесат греха, могат да внесат противоречиви мисли, но да изменят реда и порядъка на великия Живот - това е абсолютно невъзможно.
Невъзможно е човек сам себе си да унищожи.
Може да унищожи своите дела, може да унищожи една своя мисъл, но сам себе си да унищожи -това е немислимо. Аз бих желал някой да направи това и да докаже, че е успял. Някой казва: „Аз ще се самоубия."
към беседата >>
Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш.
Някой казва: не бой се, ти няма да умреш, а ти умираш. Или: здрав ще бъдеш, а ти се разболяваш; учен ще станеш, а ти невежа оставаш. Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затворят някъде в затвор.
Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш.
Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират. Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист. По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят.
към беседата >>
Когато казвам, че годината ще бъде плодородна, то е не защото аз го казвам, но защото тя е такава сама по себе си.
Когато казвам, че годината ще бъде плодородна, то е не защото аз го казвам, но защото тя е такава сама по себе си.
Казваме, че Петлите пеят на промяна на времето - да, но и без да пеят петлите, времето пак ще се смени. Когато проповедниците проповядват за Бога, те не го създават, Той и без тях си съществува. И когато материалистите отричат Бога, те не го отхвърлят, те само Го отричат. Проповедниците проповядват една идея, която не им е ясна. Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал.
към беседата >>
Може да унищожи своите дела, може да унищожи една своя мисъл, но сам себе си да унищожи -това е немислимо.
Това е много естествено. Няма какво да се сблъскваме. И съвременните хора искат да изменят целия ред и порядък на живота на Земята, но това е невъзможно, Те могат да го изменят външно: могат да затварят хората, могат да бият, да бесят - всичко могат да направят, но живота не могат да изменят. Те могат да внесат греха, могат да внесат противоречиви мисли, но да изменят реда и порядъка на великия Живот - това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек сам себе си да унищожи.
Може да унищожи своите дела, може да унищожи една своя мисъл, но сам себе си да унищожи -това е немислимо.
Аз бих желал някой да направи това и да докаже, че е успял. Някой казва: „Аз ще се самоубия."
към беседата >>
Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират.
Някой казва: не бой се, ти няма да умреш, а ти умираш. Или: здрав ще бъдеш, а ти се разболяваш; учен ще станеш, а ти невежа оставаш. Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затворят някъде в затвор. Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш.
Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират.
Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист. По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни.
към беседата >>
Казваме, че Петлите пеят на промяна на времето - да, но и без да пеят петлите, времето пак ще се смени.
Когато казвам, че годината ще бъде плодородна, то е не защото аз го казвам, но защото тя е такава сама по себе си.
Казваме, че Петлите пеят на промяна на времето - да, но и без да пеят петлите, времето пак ще се смени.
Когато проповедниците проповядват за Бога, те не го създават, Той и без тях си съществува. И когато материалистите отричат Бога, те не го отхвърлят, те само Го отричат. Проповедниците проповядват една идея, която не им е ясна. Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал. Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не.
към беседата >>
Аз бих желал някой да направи това и да докаже, че е успял.
Няма какво да се сблъскваме. И съвременните хора искат да изменят целия ред и порядък на живота на Земята, но това е невъзможно, Те могат да го изменят външно: могат да затварят хората, могат да бият, да бесят - всичко могат да направят, но живота не могат да изменят. Те могат да внесат греха, могат да внесат противоречиви мисли, но да изменят реда и порядъка на великия Живот - това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек сам себе си да унищожи. Може да унищожи своите дела, може да унищожи една своя мисъл, но сам себе си да унищожи -това е немислимо.
Аз бих желал някой да направи това и да докаже, че е успял.
Някой казва: „Аз ще се самоубия."
към беседата >>
Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист.
Някой казва: не бой се, ти няма да умреш, а ти умираш. Или: здрав ще бъдеш, а ти се разболяваш; учен ще станеш, а ти невежа оставаш. Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затворят някъде в затвор. Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш. Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират.
Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист.
По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате.
към беседата >>
Когато проповедниците проповядват за Бога, те не го създават, Той и без тях си съществува.
Когато казвам, че годината ще бъде плодородна, то е не защото аз го казвам, но защото тя е такава сама по себе си. Казваме, че Петлите пеят на промяна на времето - да, но и без да пеят петлите, времето пак ще се смени.
Когато проповедниците проповядват за Бога, те не го създават, Той и без тях си съществува.
И когато материалистите отричат Бога, те не го отхвърлят, те само Го отричат. Проповедниците проповядват една идея, която не им е ясна. Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал. Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не. Чудни са, и едните, и другите.
към беседата >>
Някой казва: „Аз ще се самоубия."
И съвременните хора искат да изменят целия ред и порядък на живота на Земята, но това е невъзможно, Те могат да го изменят външно: могат да затварят хората, могат да бият, да бесят - всичко могат да направят, но живота не могат да изменят. Те могат да внесат греха, могат да внесат противоречиви мисли, но да изменят реда и порядъка на великия Живот - това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек сам себе си да унищожи. Може да унищожи своите дела, може да унищожи една своя мисъл, но сам себе си да унищожи -това е немислимо. Аз бих желал някой да направи това и да докаже, че е успял.
Някой казва: „Аз ще се самоубия."
към беседата >>
По натура той е оптимист.
Или: здрав ще бъдеш, а ти се разболяваш; учен ще станеш, а ти невежа оставаш. Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затворят някъде в затвор. Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш. Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират. Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист.
По натура той е оптимист.
При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате. Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно.
към беседата >>
И когато материалистите отричат Бога, те не го отхвърлят, те само Го отричат.
Когато казвам, че годината ще бъде плодородна, то е не защото аз го казвам, но защото тя е такава сама по себе си. Казваме, че Петлите пеят на промяна на времето - да, но и без да пеят петлите, времето пак ще се смени. Когато проповедниците проповядват за Бога, те не го създават, Той и без тях си съществува.
И когато материалистите отричат Бога, те не го отхвърлят, те само Го отричат.
Проповедниците проповядват една идея, която не им е ясна. Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал. Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не. Чудни са, и едните, и другите. Аз ги намирам за крайно невежи и казвам: едните проповядват за Бога, за когото нямат никаква опитност, не са Го опитали; другите пък отричат Бога, но и те не са Го опитали.
към беседата >>
Ти можеш да убиеш едно свое дело, ти може да унищожиш една своя мисъл, но по никой начин не си в състояние да унищожиш себе си.
Ти можеш да убиеш едно свое дело, ти може да унищожиш една своя мисъл, но по никой начин не си в състояние да унищожиш себе си.
Този въпрос са задавали и най-древните философи: може ли човек да унищожи себе си? Аз отговарям положително: това е невъзможно, понеже животът е целокупен. Като казвам, че не мога да унищожа себе си разбирам, че аз съм един жив елемент от едно цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този живот. Това и математически е вярно. Един човек не може да унищожи цялото, на което е част.
към беседата >>
При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре.
Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затворят някъде в затвор. Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш. Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират. Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист. По натура той е оптимист.
При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре.
И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате. Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно. Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране.
към беседата >>
Проповедниците проповядват една идея, която не им е ясна.
Когато казвам, че годината ще бъде плодородна, то е не защото аз го казвам, но защото тя е такава сама по себе си. Казваме, че Петлите пеят на промяна на времето - да, но и без да пеят петлите, времето пак ще се смени. Когато проповедниците проповядват за Бога, те не го създават, Той и без тях си съществува. И когато материалистите отричат Бога, те не го отхвърлят, те само Го отричат.
Проповедниците проповядват една идея, която не им е ясна.
Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал. Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не. Чудни са, и едните, и другите. Аз ги намирам за крайно невежи и казвам: едните проповядват за Бога, за когото нямат никаква опитност, не са Го опитали; другите пък отричат Бога, но и те не са Го опитали. Един ден, като вземете овцете, говедата и камилите на този вярващ, той ще каже: „Аз не вярвам вече в този Бог." Вземете пък един материалист, който не вярва в Бога, дайте му щастие - той веднага ще повярва.
към беседата >>
Този въпрос са задавали и най-древните философи: може ли човек да унищожи себе си?
Ти можеш да убиеш едно свое дело, ти може да унищожиш една своя мисъл, но по никой начин не си в състояние да унищожиш себе си.
Този въпрос са задавали и най-древните философи: може ли човек да унищожи себе си?
Аз отговарям положително: това е невъзможно, понеже животът е целокупен. Като казвам, че не мога да унищожа себе си разбирам, че аз съм един жив елемент от едно цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този живот. Това и математически е вярно. Един човек не може да унищожи цялото, на което е част. Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части.
към беседата >>
И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят.
Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш. Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират. Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист. По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре.
И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят.
Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате. Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно. Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране. Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече.
към беседата >>
Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал.
Когато казвам, че годината ще бъде плодородна, то е не защото аз го казвам, но защото тя е такава сама по себе си. Казваме, че Петлите пеят на промяна на времето - да, но и без да пеят петлите, времето пак ще се смени. Когато проповедниците проповядват за Бога, те не го създават, Той и без тях си съществува. И когато материалистите отричат Бога, те не го отхвърлят, те само Го отричат. Проповедниците проповядват една идея, която не им е ясна.
Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал.
Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не. Чудни са, и едните, и другите. Аз ги намирам за крайно невежи и казвам: едните проповядват за Бога, за когото нямат никаква опитност, не са Го опитали; другите пък отричат Бога, но и те не са Го опитали. Един ден, като вземете овцете, говедата и камилите на този вярващ, той ще каже: „Аз не вярвам вече в този Бог." Вземете пък един материалист, който не вярва в Бога, дайте му щастие - той веднага ще повярва. Аз говорих един ден с един материалист, който казваше, че няма щастие в света и го питам: ако Бог ти даде най-хубава, най-умна, най-даровита жена, тогава ще повярваш ли в Бога?
към беседата >>
Аз отговарям положително: това е невъзможно, понеже животът е целокупен.
Ти можеш да убиеш едно свое дело, ти може да унищожиш една своя мисъл, но по никой начин не си в състояние да унищожиш себе си. Този въпрос са задавали и най-древните философи: може ли човек да унищожи себе си?
Аз отговарям положително: това е невъзможно, понеже животът е целокупен.
Като казвам, че не мога да унищожа себе си разбирам, че аз съм един жив елемент от едно цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този живот. Това и математически е вярно. Един човек не може да унищожи цялото, на което е част. Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части. И двете неща са невъзможни.
към беседата >>
Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни.
Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират. Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист. По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят.
Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни.
Не е достатъчно само да вярвате. Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно. Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране. Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече. В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане.
към беседата >>
Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не.
Казваме, че Петлите пеят на промяна на времето - да, но и без да пеят петлите, времето пак ще се смени. Когато проповедниците проповядват за Бога, те не го създават, Той и без тях си съществува. И когато материалистите отричат Бога, те не го отхвърлят, те само Го отричат. Проповедниците проповядват една идея, която не им е ясна. Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал.
Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не.
Чудни са, и едните, и другите. Аз ги намирам за крайно невежи и казвам: едните проповядват за Бога, за когото нямат никаква опитност, не са Го опитали; другите пък отричат Бога, но и те не са Го опитали. Един ден, като вземете овцете, говедата и камилите на този вярващ, той ще каже: „Аз не вярвам вече в този Бог." Вземете пък един материалист, който не вярва в Бога, дайте му щастие - той веднага ще повярва. Аз говорих един ден с един материалист, който казваше, че няма щастие в света и го питам: ако Бог ти даде най-хубава, най-умна, най-даровита жена, тогава ще повярваш ли в Бога? - „Да, тогава ще повярвам." То е според турската поговорка, която казва: дай ми пари, че и в джендема отивам.
към беседата >>
Като казвам, че не мога да унищожа себе си разбирам, че аз съм един жив елемент от едно цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този живот.
Ти можеш да убиеш едно свое дело, ти може да унищожиш една своя мисъл, но по никой начин не си в състояние да унищожиш себе си. Този въпрос са задавали и най-древните философи: може ли човек да унищожи себе си? Аз отговарям положително: това е невъзможно, понеже животът е целокупен.
Като казвам, че не мога да унищожа себе си разбирам, че аз съм един жив елемент от едно цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този живот.
Това и математически е вярно. Един човек не може да унищожи цялото, на което е част. Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части. И двете неща са невъзможни. Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши.
към беседата >>
Не е достатъчно само да вярвате.
Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист. По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни.
Не е достатъчно само да вярвате.
Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно. Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране. Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече. В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане.
към беседата >>
Чудни са, и едните, и другите.
Когато проповедниците проповядват за Бога, те не го създават, Той и без тях си съществува. И когато материалистите отричат Бога, те не го отхвърлят, те само Го отричат. Проповедниците проповядват една идея, която не им е ясна. Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал. Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не.
Чудни са, и едните, и другите.
Аз ги намирам за крайно невежи и казвам: едните проповядват за Бога, за когото нямат никаква опитност, не са Го опитали; другите пък отричат Бога, но и те не са Го опитали. Един ден, като вземете овцете, говедата и камилите на този вярващ, той ще каже: „Аз не вярвам вече в този Бог." Вземете пък един материалист, който не вярва в Бога, дайте му щастие - той веднага ще повярва. Аз говорих един ден с един материалист, който казваше, че няма щастие в света и го питам: ако Бог ти даде най-хубава, най-умна, най-даровита жена, тогава ще повярваш ли в Бога? - „Да, тогава ще повярвам." То е според турската поговорка, която казва: дай ми пари, че и в джендема отивам.
към беседата >>
Това и математически е вярно.
Ти можеш да убиеш едно свое дело, ти може да унищожиш една своя мисъл, но по никой начин не си в състояние да унищожиш себе си. Този въпрос са задавали и най-древните философи: може ли човек да унищожи себе си? Аз отговарям положително: това е невъзможно, понеже животът е целокупен. Като казвам, че не мога да унищожа себе си разбирам, че аз съм един жив елемент от едно цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този живот.
Това и математически е вярно.
Един човек не може да унищожи цялото, на което е част. Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части. И двете неща са невъзможни. Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши. Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят.
към беседата >>
Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно.
По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате.
Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно.
Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране. Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече. В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане.
към беседата >>
Аз ги намирам за крайно невежи и казвам: едните проповядват за Бога, за когото нямат никаква опитност, не са Го опитали; другите пък отричат Бога, но и те не са Го опитали.
И когато материалистите отричат Бога, те не го отхвърлят, те само Го отричат. Проповедниците проповядват една идея, която не им е ясна. Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал. Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не. Чудни са, и едните, и другите.
Аз ги намирам за крайно невежи и казвам: едните проповядват за Бога, за когото нямат никаква опитност, не са Го опитали; другите пък отричат Бога, но и те не са Го опитали.
Един ден, като вземете овцете, говедата и камилите на този вярващ, той ще каже: „Аз не вярвам вече в този Бог." Вземете пък един материалист, който не вярва в Бога, дайте му щастие - той веднага ще повярва. Аз говорих един ден с един материалист, който казваше, че няма щастие в света и го питам: ако Бог ти даде най-хубава, най-умна, най-даровита жена, тогава ще повярваш ли в Бога? - „Да, тогава ще повярвам." То е според турската поговорка, която казва: дай ми пари, че и в джендема отивам.
към беседата >>
Един човек не може да унищожи цялото, на което е част.
Ти можеш да убиеш едно свое дело, ти може да унищожиш една своя мисъл, но по никой начин не си в състояние да унищожиш себе си. Този въпрос са задавали и най-древните философи: може ли човек да унищожи себе си? Аз отговарям положително: това е невъзможно, понеже животът е целокупен. Като казвам, че не мога да унищожа себе си разбирам, че аз съм един жив елемент от едно цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този живот. Това и математически е вярно.
Един човек не може да унищожи цялото, на което е част.
Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части. И двете неща са невъзможни. Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши. Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят. Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви промени.
към беседата >>
Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране.
При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате. Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно.
Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране.
Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече. В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане.
към беседата >>
Един ден, като вземете овцете, говедата и камилите на този вярващ, той ще каже: „Аз не вярвам вече в този Бог." Вземете пък един материалист, който не вярва в Бога, дайте му щастие - той веднага ще повярва.
Проповедниците проповядват една идея, която не им е ясна. Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал. Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не. Чудни са, и едните, и другите. Аз ги намирам за крайно невежи и казвам: едните проповядват за Бога, за когото нямат никаква опитност, не са Го опитали; другите пък отричат Бога, но и те не са Го опитали.
Един ден, като вземете овцете, говедата и камилите на този вярващ, той ще каже: „Аз не вярвам вече в този Бог." Вземете пък един материалист, който не вярва в Бога, дайте му щастие - той веднага ще повярва.
Аз говорих един ден с един материалист, който казваше, че няма щастие в света и го питам: ако Бог ти даде най-хубава, най-умна, най-даровита жена, тогава ще повярваш ли в Бога? - „Да, тогава ще повярвам." То е според турската поговорка, която казва: дай ми пари, че и в джендема отивам.
към беседата >>
Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части.
Този въпрос са задавали и най-древните философи: може ли човек да унищожи себе си? Аз отговарям положително: това е невъзможно, понеже животът е целокупен. Като казвам, че не мога да унищожа себе си разбирам, че аз съм един жив елемент от едно цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този живот. Това и математически е вярно. Един човек не може да унищожи цялото, на което е част.
Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части.
И двете неща са невъзможни. Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши. Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят. Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви промени. Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си.
към беседата >>
Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече.
И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате. Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно. Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране.
Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече.
В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане.
към беседата >>
Аз говорих един ден с един материалист, който казваше, че няма щастие в света и го питам: ако Бог ти даде най-хубава, най-умна, най-даровита жена, тогава ще повярваш ли в Бога?
Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал. Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не. Чудни са, и едните, и другите. Аз ги намирам за крайно невежи и казвам: едните проповядват за Бога, за когото нямат никаква опитност, не са Го опитали; другите пък отричат Бога, но и те не са Го опитали. Един ден, като вземете овцете, говедата и камилите на този вярващ, той ще каже: „Аз не вярвам вече в този Бог." Вземете пък един материалист, който не вярва в Бога, дайте му щастие - той веднага ще повярва.
Аз говорих един ден с един материалист, който казваше, че няма щастие в света и го питам: ако Бог ти даде най-хубава, най-умна, най-даровита жена, тогава ще повярваш ли в Бога?
- „Да, тогава ще повярвам." То е според турската поговорка, която казва: дай ми пари, че и в джендема отивам.
към беседата >>
И двете неща са невъзможни.
Аз отговарям положително: това е невъзможно, понеже животът е целокупен. Като казвам, че не мога да унищожа себе си разбирам, че аз съм един жив елемент от едно цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този живот. Това и математически е вярно. Един човек не може да унищожи цялото, на което е част. Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части.
И двете неща са невъзможни.
Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши. Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят. Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви промени. Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си. Тъй щото ще мислите положително!
към беседата >>
В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане.
Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате. Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно. Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране. Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече.
В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане.
към беседата >>
- „Да, тогава ще повярвам." То е според турската поговорка, която казва: дай ми пари, че и в джендема отивам.
Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не. Чудни са, и едните, и другите. Аз ги намирам за крайно невежи и казвам: едните проповядват за Бога, за когото нямат никаква опитност, не са Го опитали; другите пък отричат Бога, но и те не са Го опитали. Един ден, като вземете овцете, говедата и камилите на този вярващ, той ще каже: „Аз не вярвам вече в този Бог." Вземете пък един материалист, който не вярва в Бога, дайте му щастие - той веднага ще повярва. Аз говорих един ден с един материалист, който казваше, че няма щастие в света и го питам: ако Бог ти даде най-хубава, най-умна, най-даровита жена, тогава ще повярваш ли в Бога?
- „Да, тогава ще повярвам." То е според турската поговорка, която казва: дай ми пари, че и в джендема отивам.
към беседата >>
Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши.
Като казвам, че не мога да унищожа себе си разбирам, че аз съм един жив елемент от едно цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този живот. Това и математически е вярно. Един човек не може да унищожи цялото, на което е част. Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части. И двете неща са невъзможни.
Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши.
Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят. Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви промени. Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си. Тъй щото ще мислите положително! Всякога ще мислите, но не както досега.
към беседата >>
Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа.
Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа.
Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот. Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия.
към беседата >>
Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие.
Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие.
Злото и доброто се преплитат. От злото и доброто произтичат радостите и скърбите. Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините.
към беседата >>
Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят.
Това и математически е вярно. Един човек не може да унищожи цялото, на което е част. Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части. И двете неща са невъзможни. Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши.
Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят.
Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви промени. Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си. Тъй щото ще мислите положително! Всякога ще мислите, но не както досега. Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето.
към беседата >>
Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот.
Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа.
Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот.
Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си.
към беседата >>
Злото и доброто се преплитат.
Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие.
Злото и доброто се преплитат.
От злото и доброто произтичат радостите и скърбите. Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления.
към беседата >>
Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви промени.
Един човек не може да унищожи цялото, на което е част. Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части. И двете неща са невъзможни. Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши. Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят.
Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви промени.
Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си. Тъй щото ще мислите положително! Всякога ще мислите, но не както досега. Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето. Всички тези форми са в съотношение една към друга.
към беседата >>
Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието.
Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа. Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот.
Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието.
Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил?
към беседата >>
От злото и доброто произтичат радостите и скърбите.
Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие. Злото и доброто се преплитат.
От злото и доброто произтичат радостите и скърбите.
Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип.
към беседата >>
Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си.
Нито пък цялото може да разруши някоя от своите части. И двете неща са невъзможни. Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши. Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят. Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви промени.
Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си.
Тъй щото ще мислите положително! Всякога ще мислите, но не както досега. Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето. Всички тези форми са в съотношение една към друга. Това е нашето разбиране.
към беседата >>
Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си.
Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа. Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот. Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието.
Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си.
Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил? " Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота?
към беседата >>
Това и някои философи поддържат.
Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие. Злото и доброто се преплитат. От злото и доброто произтичат радостите и скърбите.
Това и някои философи поддържат.
И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип.
към беседата >>
Тъй щото ще мислите положително!
И двете неща са невъзможни. Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши. Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят. Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви промени. Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си.
Тъй щото ще мислите положително!
Всякога ще мислите, но не както досега. Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето. Всички тези форми са в съотношение една към друга. Това е нашето разбиране. Вие казвате: „Това е нищо, един червей." Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей.
към беседата >>
Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение.
Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа. Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот. Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си.
Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение.
Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил? " Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота?
към беседата >>
И прави са донякъде.
Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие. Злото и доброто се преплитат. От злото и доброто произтичат радостите и скърбите. Това и някои философи поддържат.
И прави са донякъде.
В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологически, от човешко гледище.
към беседата >>
Всякога ще мислите, но не както досега.
Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши. Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят. Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви промени. Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си. Тъй щото ще мислите положително!
Всякога ще мислите, но не както досега.
Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето. Всички тези форми са в съотношение една към друга. Това е нашето разбиране. Вие казвате: „Това е нищо, един червей." Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей. Или казвате: „Това е една мушица", но не разбирате смисъла на тази мушица.
към беседата >>
Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия.
Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа. Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот. Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение.
Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия.
Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил? " Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота?
към беседата >>
В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините.
Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие. Злото и доброто се преплитат. От злото и доброто произтичат радостите и скърбите. Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде.
В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините.
Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво.
към беседата >>
Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето.
Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят. Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви промени. Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си. Тъй щото ще мислите положително! Всякога ще мислите, но не както досега.
Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето.
Всички тези форми са в съотношение една към друга. Това е нашето разбиране. Вие казвате: „Това е нищо, един червей." Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей. Или казвате: „Това е една мушица", но не разбирате смисъла на тази мушица. Тази мушица е важна колкото е важен и човекът.
към беседата >>
Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си.
Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот. Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия.
Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си.
Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил? " Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва.
към беседата >>
Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления.
Злото и доброто се преплитат. От злото и доброто произтичат радостите и скърбите. Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините.
Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления.
Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав.
към беседата >>
Всички тези форми са в съотношение една към друга.
Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви промени. Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си. Тъй щото ще мислите положително! Всякога ще мислите, но не както досега. Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето.
Всички тези форми са в съотношение една към друга.
Това е нашето разбиране. Вие казвате: „Това е нищо, един червей." Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей. Или казвате: „Това е една мушица", но не разбирате смисъла на тази мушица. Тази мушица е важна колкото е важен и човекът. Това значи, че колкото човек е важен на своето място, толкова и мушицата е важна на своето място.
към беседата >>
Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил?
Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си.
Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил?
" Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва. Оставете вашето „трябва"!
към беседата >>
Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип.
От злото и доброто произтичат радостите и скърбите. Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления.
Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип.
Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество.
към беседата >>
Това е нашето разбиране.
Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си. Тъй щото ще мислите положително! Всякога ще мислите, но не както досега. Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето. Всички тези форми са в съотношение една към друга.
Това е нашето разбиране.
Вие казвате: „Това е нищо, един червей." Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей. Или казвате: „Това е една мушица", но не разбирате смисъла на тази мушица. Тази мушица е важна колкото е важен и човекът. Това значи, че колкото човек е важен на своето място, толкова и мушицата е важна на своето място.
към беседата >>
" Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота?
Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил?
" Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота?
Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва. Оставете вашето „трябва"! Отде знаете, че трябва?
към беседата >>
Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип.
Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип.
Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип.
Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна.
към беседата >>
Вие казвате: „Това е нищо, един червей." Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей.
Тъй щото ще мислите положително! Всякога ще мислите, но не както досега. Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето. Всички тези форми са в съотношение една към друга. Това е нашето разбиране.
Вие казвате: „Това е нищо, един червей." Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей.
Или казвате: „Това е една мушица", но не разбирате смисъла на тази мушица. Тази мушица е важна колкото е важен и човекът. Това значи, че колкото човек е важен на своето място, толкова и мушицата е важна на своето място.
към беседата >>
Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота?
Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил? " Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота?
Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота?
Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва. Оставете вашето „трябва"! Отде знаете, че трябва? Това не е твърдение, за вас то е една аксиома.
към беседата >>
Така е психологически, от човешко гледище.
И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип.
Така е психологически, от човешко гледище.
Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма.
към беседата >>
Или казвате: „Това е една мушица", но не разбирате смисъла на тази мушица.
Всякога ще мислите, но не както досега. Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето. Всички тези форми са в съотношение една към друга. Това е нашето разбиране. Вие казвате: „Това е нищо, един червей." Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей.
Или казвате: „Това е една мушица", но не разбирате смисъла на тази мушица.
Тази мушица е важна колкото е важен и човекът. Това значи, че колкото човек е важен на своето място, толкова и мушицата е важна на своето място.
към беседата >>
Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота?
Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил? " Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота?
Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота?
Вие казвате, че трябва. Оставете вашето „трябва"! Отде знаете, че трябва? Това не е твърдение, за вас то е една аксиома.
към беседата >>
Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво.
В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологически, от човешко гледище.
Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво.
Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано.
към беседата >>
Тази мушица е важна колкото е важен и човекът.
Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето. Всички тези форми са в съотношение една към друга. Това е нашето разбиране. Вие казвате: „Това е нищо, един червей." Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей. Или казвате: „Това е една мушица", но не разбирате смисъла на тази мушица.
Тази мушица е важна колкото е важен и човекът.
Това значи, че колкото човек е важен на своето място, толкова и мушицата е важна на своето място.
към беседата >>
Вие казвате, че трябва.
Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил? " Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота?
Вие казвате, че трябва.
Оставете вашето „трябва"! Отде знаете, че трябва? Това не е твърдение, за вас то е една аксиома.
към беседата >>
Те се различават в своя строеж, в своя състав.
Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво.
Те се различават в своя строеж, в своя състав.
Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот.
към беседата >>
Това значи, че колкото човек е важен на своето място, толкова и мушицата е важна на своето място.
Всички тези форми са в съотношение една към друга. Това е нашето разбиране. Вие казвате: „Това е нищо, един червей." Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей. Или казвате: „Това е една мушица", но не разбирате смисъла на тази мушица. Тази мушица е важна колкото е важен и човекът.
Това значи, че колкото човек е важен на своето място, толкова и мушицата е важна на своето място.
към беседата >>
Оставете вашето „трябва"!
Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил? " Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва.
Оставете вашето „трябва"!
Отде знаете, че трябва? Това не е твърдение, за вас то е една аксиома.
към беседата >>
Защото горчивина има само в едно разумно същество.
Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав.
Защото горчивина има само в едно разумно същество.
Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието.
към беседата >>
Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас.
Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас.
Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея. Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот. Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това, което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество.
към беседата >>
Отде знаете, че трябва?
" Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва. Оставете вашето „трябва"!
Отде знаете, че трябва?
Това не е твърдение, за вас то е една аксиома.
към беседата >>
Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна.
Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество.
Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна.
И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието. Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне.
към беседата >>
Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея.
Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас.
Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея.
Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот. Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това, което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо.
към беседата >>
Това не е твърдение, за вас то е една аксиома.
Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва. Оставете вашето „трябва"! Отде знаете, че трябва?
Това не е твърдение, за вас то е една аксиома.
към беседата >>
И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма.
Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна.
И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма.
Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието. Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне. То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне?
към беседата >>
Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот.
Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас. Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея.
Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот.
Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това, което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират.
към беседата >>
Казвате, че две по две е равно на четири.
Казвате, че две по две е равно на четири.
Отде знаете, че две по две е равно на четири? Това е едно механично твърдение. Две ябълки по две ябълки стават четири, така е. Но някога две по две не е четири. Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки.
към беседата >>
Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано.
Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма.
Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано.
Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието. Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне. То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне? Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение.
към беседата >>
Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас.
Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас. Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея. Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот.
Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас.
Това, което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена.
към беседата >>
Отде знаете, че две по две е равно на четири?
Казвате, че две по две е равно на четири.
Отде знаете, че две по две е равно на четири?
Това е едно механично твърдение. Две ябълки по две ябълки стават четири, така е. Но някога две по две не е четири. Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки. Какво ще кажете на това отгоре?
към беседата >>
Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот.
Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано.
Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот.
Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието. Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне. То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне? Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение. Това, което е, не може да бъде това, което не е.
към беседата >>
Това, което може да стане с един човек, може да.
Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас. Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея. Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот. Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас.
Това, което може да стане с един човек, може да.
стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога?
към беседата >>
Това е едно механично твърдение.
Казвате, че две по две е равно на четири. Отде знаете, че две по две е равно на четири?
Това е едно механично твърдение.
Две ябълки по две ябълки стават четири, така е. Но някога две по две не е четири. Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки. Какво ще кажете на това отгоре? Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири.
към беседата >>
Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието.
Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот.
Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието.
Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне. То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне? Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение. Това, което е, не може да бъде това, което не е.
към беседата >>
стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество.
Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас. Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея. Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот. Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това, което може да стане с един човек, може да.
стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество.
Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли.
към беседата >>
Две ябълки по две ябълки стават четири, така е.
Казвате, че две по две е равно на четири. Отде знаете, че две по две е равно на четири? Това е едно механично твърдение.
Две ябълки по две ябълки стават четири, така е.
Но някога две по две не е четири. Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки. Какво ще кажете на това отгоре? Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири. Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение.
към беседата >>
Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне.
Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието.
Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне.
То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне? Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение. Това, което е, не може да бъде това, което не е.
към беседата >>
Цялото човечество прогресира общо.
Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея. Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот. Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това, което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество.
Цялото човечество прогресира общо.
И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога.
към беседата >>
Но някога две по две не е четири.
Казвате, че две по две е равно на четири. Отде знаете, че две по две е равно на четири? Това е едно механично твърдение. Две ябълки по две ябълки стават четири, така е.
Но някога две по две не е четири.
Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки. Какво ще кажете на това отгоре? Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири. Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение. Математически, в даден момент, две по две е четири, но след като се измени моментът, вече две по две не е равно на четири.
към беседата >>
То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне?
И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието. Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне.
То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне?
Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение. Това, което е, не може да бъде това, което не е.
към беседата >>
И хората общо прогресират.
Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот. Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това, което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо.
И хората общо прогресират.
Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират.
към беседата >>
Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки.
Казвате, че две по две е равно на четири. Отде знаете, че две по две е равно на четири? Това е едно механично твърдение. Две ябълки по две ябълки стават четири, така е. Но някога две по две не е четири.
Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки.
Какво ще кажете на това отгоре? Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири. Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение. Математически, в даден момент, две по две е четири, но след като се измени моментът, вече две по две не е равно на четири. Ако нямаше промени в света, така е, но в един свят на постоянни промени никаква аксиома не е постоянна.
към беседата >>
Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение.
Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието. Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне. То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне?
Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение.
Това, което е, не може да бъде това, което не е.
към беседата >>
Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена.
Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това, което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират.
Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена.
Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората.
към беседата >>
Какво ще кажете на това отгоре?
Отде знаете, че две по две е равно на четири? Това е едно механично твърдение. Две ябълки по две ябълки стават четири, така е. Но някога две по две не е четири. Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки.
Какво ще кажете на това отгоре?
Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири. Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение. Математически, в даден момент, две по две е четири, но след като се измени моментът, вече две по две не е равно на четири. Ако нямаше промени в света, така е, но в един свят на постоянни промени никаква аксиома не е постоянна. В света има само три величини, които са постоянни и които постоянно се развиват: едната е величината на любовта, на живота; другата е величината на светлината, на мъдростта; а третата е пространството, в което се проявява човешката свобода.
към беседата >>
Това, което е, не може да бъде това, което не е.
Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието. Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне. То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне? Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение.
Това, което е, не може да бъде това, което не е.
към беседата >>
Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога?
Това, което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена.
Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога?
Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората. Всеки ще има само по едно дете.
към беседата >>
Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири.
Това е едно механично твърдение. Две ябълки по две ябълки стават четири, така е. Но някога две по две не е четири. Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки. Какво ще кажете на това отгоре?
Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири.
Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение. Математически, в даден момент, две по две е четири, но след като се измени моментът, вече две по две не е равно на четири. Ако нямаше промени в света, така е, но в един свят на постоянни промени никаква аксиома не е постоянна. В света има само три величини, които са постоянни и които постоянно се развиват: едната е величината на любовта, на живота; другата е величината на светлината, на мъдростта; а третата е пространството, в което се проявява човешката свобода. Или, казано на друг език, тези три величини са: Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Ако животът сега съществува в мен, питам: това съзнание, което сега съществува в мен, като се измени тялото ми къде ще.отиде?
Ако животът сега съществува в мен, питам: това съзнание, което сега съществува в мен, като се измени тялото ми къде ще.отиде?
Можете да ми приведете като пример онази грамофонна плоча, която се върти и говори, но самата тя не съзнава, че говори. Питам: когато плочата изчезне, това същество, което я е направило, също ли изчезва? Неговото съзнание може ли да изчезне? Плочата може да изчезне, но съзнанието не. Този говор на плочата може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне.
към беседата >>
Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли.
стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога?
Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли.
В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората. Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде.
към беседата >>
Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение.
Две ябълки по две ябълки стават четири, така е. Но някога две по две не е четири. Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки. Какво ще кажете на това отгоре? Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири.
Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение.
Математически, в даден момент, две по две е четири, но след като се измени моментът, вече две по две не е равно на четири. Ако нямаше промени в света, така е, но в един свят на постоянни промени никаква аксиома не е постоянна. В света има само три величини, които са постоянни и които постоянно се развиват: едната е величината на любовта, на живота; другата е величината на светлината, на мъдростта; а третата е пространството, в което се проявява човешката свобода. Или, казано на друг език, тези три величини са: Любовта, Мъдростта и Истината. Те са единствените неразбрани величини.
към беседата >>
Можете да ми приведете като пример онази грамофонна плоча, която се върти и говори, но самата тя не съзнава, че говори.
Ако животът сега съществува в мен, питам: това съзнание, което сега съществува в мен, като се измени тялото ми къде ще.отиде?
Можете да ми приведете като пример онази грамофонна плоча, която се върти и говори, но самата тя не съзнава, че говори.
Питам: когато плочата изчезне, това същество, което я е направило, също ли изчезва? Неговото съзнание може ли да изчезне? Плочата може да изчезне, но съзнанието не. Този говор на плочата може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне. Всеки съзнава това.
към беседата >>
В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога.
Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли.
В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога.
Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората. Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват.
към беседата >>
Математически, в даден момент, две по две е четири, но след като се измени моментът, вече две по две не е равно на четири.
Но някога две по две не е четири. Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки. Какво ще кажете на това отгоре? Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири. Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение.
Математически, в даден момент, две по две е четири, но след като се измени моментът, вече две по две не е равно на четири.
Ако нямаше промени в света, така е, но в един свят на постоянни промени никаква аксиома не е постоянна. В света има само три величини, които са постоянни и които постоянно се развиват: едната е величината на любовта, на живота; другата е величината на светлината, на мъдростта; а третата е пространството, в което се проявява човешката свобода. Или, казано на друг език, тези три величини са: Любовта, Мъдростта и Истината. Те са единствените неразбрани величини.
към беседата >>
Питам: когато плочата изчезне, това същество, което я е направило, също ли изчезва?
Ако животът сега съществува в мен, питам: това съзнание, което сега съществува в мен, като се измени тялото ми къде ще.отиде? Можете да ми приведете като пример онази грамофонна плоча, която се върти и говори, но самата тя не съзнава, че говори.
Питам: когато плочата изчезне, това същество, което я е направило, също ли изчезва?
Неговото съзнание може ли да изчезне? Плочата може да изчезне, но съзнанието не. Този говор на плочата може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне. Всеки съзнава това. Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи.
към беседата >>
Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират.
И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога.
Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират.
Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората. Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира.
към беседата >>
Ако нямаше промени в света, така е, но в един свят на постоянни промени никаква аксиома не е постоянна.
Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки. Какво ще кажете на това отгоре? Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири. Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение. Математически, в даден момент, две по две е четири, но след като се измени моментът, вече две по две не е равно на четири.
Ако нямаше промени в света, така е, но в един свят на постоянни промени никаква аксиома не е постоянна.
В света има само три величини, които са постоянни и които постоянно се развиват: едната е величината на любовта, на живота; другата е величината на светлината, на мъдростта; а третата е пространството, в което се проявява човешката свобода. Или, казано на друг език, тези три величини са: Любовта, Мъдростта и Истината. Те са единствените неразбрани величини.
към беседата >>
Неговото съзнание може ли да изчезне?
Ако животът сега съществува в мен, питам: това съзнание, което сега съществува в мен, като се измени тялото ми къде ще.отиде? Можете да ми приведете като пример онази грамофонна плоча, която се върти и говори, но самата тя не съзнава, че говори. Питам: когато плочата изчезне, това същество, което я е направило, също ли изчезва?
Неговото съзнание може ли да изчезне?
Плочата може да изчезне, но съзнанието не. Този говор на плочата може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне. Всеки съзнава това. Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи. Това нещо и крайният материалист съзнава.
към беседата >>
Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората.
Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират.
Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората.
Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов.
към беседата >>
В света има само три величини, които са постоянни и които постоянно се развиват: едната е величината на любовта, на живота; другата е величината на светлината, на мъдростта; а третата е пространството, в което се проявява човешката свобода.
Какво ще кажете на това отгоре? Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири. Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение. Математически, в даден момент, две по две е четири, но след като се измени моментът, вече две по две не е равно на четири. Ако нямаше промени в света, така е, но в един свят на постоянни промени никаква аксиома не е постоянна.
В света има само три величини, които са постоянни и които постоянно се развиват: едната е величината на любовта, на живота; другата е величината на светлината, на мъдростта; а третата е пространството, в което се проявява човешката свобода.
Или, казано на друг език, тези три величини са: Любовта, Мъдростта и Истината. Те са единствените неразбрани величини.
към беседата >>
Плочата може да изчезне, но съзнанието не.
Ако животът сега съществува в мен, питам: това съзнание, което сега съществува в мен, като се измени тялото ми къде ще.отиде? Можете да ми приведете като пример онази грамофонна плоча, която се върти и говори, но самата тя не съзнава, че говори. Питам: когато плочата изчезне, това същество, което я е направило, също ли изчезва? Неговото съзнание може ли да изчезне?
Плочата може да изчезне, но съзнанието не.
Този говор на плочата може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне. Всеки съзнава това. Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи. Това нещо и крайният материалист съзнава. Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът!
към беседата >>
Всеки ще има само по едно дете.
Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората.
Всеки ще има само по едно дете.
И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов. Някой ще каже, че това са фантазии.
към беседата >>
Или, казано на друг език, тези три величини са: Любовта, Мъдростта и Истината.
Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири. Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение. Математически, в даден момент, две по две е четири, но след като се измени моментът, вече две по две не е равно на четири. Ако нямаше промени в света, така е, но в един свят на постоянни промени никаква аксиома не е постоянна. В света има само три величини, които са постоянни и които постоянно се развиват: едната е величината на любовта, на живота; другата е величината на светлината, на мъдростта; а третата е пространството, в което се проявява човешката свобода.
Или, казано на друг език, тези три величини са: Любовта, Мъдростта и Истината.
Те са единствените неразбрани величини.
към беседата >>
Този говор на плочата може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне.
Ако животът сега съществува в мен, питам: това съзнание, което сега съществува в мен, като се измени тялото ми къде ще.отиде? Можете да ми приведете като пример онази грамофонна плоча, която се върти и говори, но самата тя не съзнава, че говори. Питам: когато плочата изчезне, това същество, което я е направило, също ли изчезва? Неговото съзнание може ли да изчезне? Плочата може да изчезне, но съзнанието не.
Този говор на плочата може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне.
Всеки съзнава това. Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи. Това нещо и крайният материалист съзнава. Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът! Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света.
към беседата >>
И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде.
Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората. Всеки ще има само по едно дете.
И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде.
Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов. Някой ще каже, че това са фантазии. Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност?
към беседата >>
Те са единствените неразбрани величини.
Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение. Математически, в даден момент, две по две е четири, но след като се измени моментът, вече две по две не е равно на четири. Ако нямаше промени в света, така е, но в един свят на постоянни промени никаква аксиома не е постоянна. В света има само три величини, които са постоянни и които постоянно се развиват: едната е величината на любовта, на живота; другата е величината на светлината, на мъдростта; а третата е пространството, в което се проявява човешката свобода. Или, казано на друг език, тези три величини са: Любовта, Мъдростта и Истината.
Те са единствените неразбрани величини.
към беседата >>
Всеки съзнава това.
Можете да ми приведете като пример онази грамофонна плоча, която се върти и говори, но самата тя не съзнава, че говори. Питам: когато плочата изчезне, това същество, което я е направило, също ли изчезва? Неговото съзнание може ли да изчезне? Плочата може да изчезне, но съзнанието не. Този говор на плочата може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне.
Всеки съзнава това.
Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи. Това нещо и крайният материалист съзнава. Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът! Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света. Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също.
към беседата >>
Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват.
В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората. Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде.
Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват.
Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов. Някой ще каже, че това са фантазии. Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност? От толкова години насам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона.
към беседата >>
Любовта никога не може да бъде разбрана.
Любовта никога не може да бъде разбрана.
Няма същество в света, което може да разбере Любовта. Тя всякога ще остане неразбрана величина, понеже с нея се мери, но нея ти не можеш да мериш.
към беседата >>
Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи.
Питам: когато плочата изчезне, това същество, което я е направило, също ли изчезва? Неговото съзнание може ли да изчезне? Плочата може да изчезне, но съзнанието не. Този говор на плочата може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне. Всеки съзнава това.
Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи.
Това нещо и крайният материалист съзнава. Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът! Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света. Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него.
към беседата >>
Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира.
Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората. Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват.
Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира.
Между тях ще има единение, ще има една велика. любов. Някой ще каже, че това са фантазии. Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност? От толкова години насам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона. Още сега бих дал един чек за десет милиона да ги вземете от английската банка.
към беседата >>
Няма същество в света, което може да разбере Любовта.
Любовта никога не може да бъде разбрана.
Няма същество в света, което може да разбере Любовта.
Тя всякога ще остане неразбрана величина, понеже с нея се мери, но нея ти не можеш да мериш.
към беседата >>
Това нещо и крайният материалист съзнава.
Неговото съзнание може ли да изчезне? Плочата може да изчезне, но съзнанието не. Този говор на плочата може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне. Всеки съзнава това. Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи.
Това нещо и крайният материалист съзнава.
Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът! Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света. Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Никой не може да ме лиши от този елемент.
към беседата >>
Между тях ще има единение, ще има една велика. любов.
Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората. Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира.
Между тях ще има единение, ще има една велика. любов.
Някой ще каже, че това са фантазии. Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност? От толкова години насам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона. Още сега бих дал един чек за десет милиона да ги вземете от английската банка.
към беседата >>
Тя всякога ще остане неразбрана величина, понеже с нея се мери, но нея ти не можеш да мериш.
Любовта никога не може да бъде разбрана. Няма същество в света, което може да разбере Любовта.
Тя всякога ще остане неразбрана величина, понеже с нея се мери, но нея ти не можеш да мериш.
към беседата >>
Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът!
Плочата може да изчезне, но съзнанието не. Този говор на плочата може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне. Всеки съзнава това. Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи. Това нещо и крайният материалист съзнава.
Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът!
Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света. Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Никой не може да ме лиши от този елемент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното.
към беседата >>
Някой ще каже, че това са фантазии.
Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов.
Някой ще каже, че това са фантазии.
Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност? От толкова години насам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона. Още сега бих дал един чек за десет милиона да ги вземете от английската банка.
към беседата >>
Мъдростта е една величина, с която ти мериш нещата; сама по себе си тя е неизмерима, ти не можеш да измериш какво нещо е Мъдростта.
Мъдростта е една величина, с която ти мериш нещата; сама по себе си тя е неизмерима, ти не можеш да измериш какво нещо е Мъдростта.
към беседата >>
Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света.
Този говор на плочата може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне. Всеки съзнава това. Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи. Това нещо и крайният материалист съзнава. Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът!
Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света.
Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Никой не може да ме лиши от този елемент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос.
към беседата >>
Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност?
И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов. Някой ще каже, че това са фантазии.
Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност?
От толкова години насам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона. Още сега бих дал един чек за десет милиона да ги вземете от английската банка.
към беседата >>
Истината е пак мярка, ти с нея мериш нещата.
Истината е пак мярка, ти с нея мериш нещата.
Това са отвлечени работи, които на нас не ни трябват, но и на вас не ви трябват. Те не ни трябват, понеже са един излишен товар. Можете ли да мислите за любовта изобщо, без никакъв обект?
към беседата >>
Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също.
Всеки съзнава това. Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи. Това нещо и крайният материалист съзнава. Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът! Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света.
Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също.
Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Никой не може да ме лиши от този елемент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това.
към беседата >>
От толкова години насам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона.
Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов. Някой ще каже, че това са фантазии. Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност?
От толкова години насам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона.
Още сега бих дал един чек за десет милиона да ги вземете от английската банка.
към беседата >>
Това са отвлечени работи, които на нас не ни трябват, но и на вас не ви трябват.
Истината е пак мярка, ти с нея мериш нещата.
Това са отвлечени работи, които на нас не ни трябват, но и на вас не ви трябват.
Те не ни трябват, понеже са един излишен товар. Можете ли да мислите за любовта изобщо, без никакъв обект?
към беседата >>
Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него.
Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи. Това нещо и крайният материалист съзнава. Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът! Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света. Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също.
Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него.
Никой не може да ме лиши от този елемент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните прояви.
към беседата >>
Още сега бих дал един чек за десет милиона да ги вземете от английската банка.
Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов. Някой ще каже, че това са фантазии. Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност? От толкова години насам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона.
Още сега бих дал един чек за десет милиона да ги вземете от английската банка.
към беседата >>
Те не ни трябват, понеже са един излишен товар.
Истината е пак мярка, ти с нея мериш нещата. Това са отвлечени работи, които на нас не ни трябват, но и на вас не ви трябват.
Те не ни трябват, понеже са един излишен товар.
Можете ли да мислите за любовта изобщо, без никакъв обект?
към беседата >>
Никой не може да ме лиши от този елемент.
Това нещо и крайният материалист съзнава. Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът! Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света. Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него.
Никой не може да ме лиши от този елемент.
Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните прояви. Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е.
към беседата >>
„Душата ми е отегчена от живота ми." Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова.
„Душата ми е отегчена от живота ми." Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова.
Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни. Това е самоизмама в живота. Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота.
към беседата >>
Можете ли да мислите за любовта изобщо, без никакъв обект?
Истината е пак мярка, ти с нея мериш нещата. Това са отвлечени работи, които на нас не ни трябват, но и на вас не ви трябват. Те не ни трябват, понеже са един излишен товар.
Можете ли да мислите за любовта изобщо, без никакъв обект?
към беседата >>
Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното.
Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът! Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света. Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Никой не може да ме лиши от този елемент.
Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното.
Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните прояви. Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е. Свободата в живота е свобода на възгледи.
към беседата >>
Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни.
„Душата ми е отегчена от живота ми." Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова.
Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни.
Това е самоизмама в живота. Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота.
към беседата >>
Ти мислиш за любовта, но все се свързваш с някой човек.
Ти мислиш за любовта, но все се свързваш с някой човек.
Помисли за любовта, но без някакъв обект, абсолютно без обект. А ти помислиш ли така, винаги в ума ти ще израсне някой, който те обича. Кажете ми кой ви обича? Че ви обича някой, това е ваше предположение. Има само Един, който ви обича в света.
към беседата >>
Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос.
Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света. Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Никой не може да ме лиши от този елемент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното.
Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос.
От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните прояви. Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е. Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата.
към беседата >>
Това е самоизмама в живота.
„Душата ми е отегчена от живота ми." Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова. Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни.
Това е самоизмама в живота.
Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло.
към беседата >>
Помисли за любовта, но без някакъв обект, абсолютно без обект.
Ти мислиш за любовта, но все се свързваш с някой човек.
Помисли за любовта, но без някакъв обект, абсолютно без обект.
А ти помислиш ли така, винаги в ума ти ще израсне някой, който те обича. Кажете ми кой ви обича? Че ви обича някой, това е ваше предположение. Има само Един, който ви обича в света. Кой е Той?
към беседата >>
От друга страна всички вярват в това.
Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Никой не може да ме лиши от този елемент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос.
От друга страна всички вярват в това.
Аз не съм за външните прояви. Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е. Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни.
към беседата >>
Аз бих желал всякога да ви виждам весели.
„Душата ми е отегчена от живота ми." Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова. Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни. Това е самоизмама в живота.
Аз бих желал всякога да ви виждам весели.
Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия.
към беседата >>
А ти помислиш ли така, винаги в ума ти ще израсне някой, който те обича.
Ти мислиш за любовта, но все се свързваш с някой човек. Помисли за любовта, но без някакъв обект, абсолютно без обект.
А ти помислиш ли така, винаги в ума ти ще израсне някой, който те обича.
Кажете ми кой ви обича? Че ви обича някой, това е ваше предположение. Има само Един, който ви обича в света. Кой е Той? Ще кажете: Бог.
към беседата >>
Аз не съм за външните прояви.
Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Никой не може да ме лиши от този елемент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това.
Аз не съм за външните прояви.
Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е. Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни. Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен.
към беседата >>
Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом.
„Душата ми е отегчена от живота ми." Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова. Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни. Това е самоизмама в живота. Аз бих желал всякога да ви виждам весели.
Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом.
Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия. Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама.
към беседата >>
Кажете ми кой ви обича?
Ти мислиш за любовта, но все се свързваш с някой човек. Помисли за любовта, но без някакъв обект, абсолютно без обект. А ти помислиш ли така, винаги в ума ти ще израсне някой, който те обича.
Кажете ми кой ви обича?
Че ви обича някой, това е ваше предположение. Има само Един, който ви обича в света. Кой е Той? Ще кажете: Бог. Че това сте вие самите!
към беседата >>
Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е.
Никой не може да ме лиши от този елемент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните прояви.
Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е.
Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни. Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен. Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни.
към беседата >>
Това е, защото живеете в илюзиите на живота.
„Душата ми е отегчена от живота ми." Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова. Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни. Това е самоизмама в живота. Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом.
Това е, защото живеете в илюзиите на живота.
Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия. Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама.
към беседата >>
Че ви обича някой, това е ваше предположение.
Ти мислиш за любовта, но все се свързваш с някой човек. Помисли за любовта, но без някакъв обект, абсолютно без обект. А ти помислиш ли така, винаги в ума ти ще израсне някой, който те обича. Кажете ми кой ви обича?
Че ви обича някой, това е ваше предположение.
Има само Един, който ви обича в света. Кой е Той? Ще кажете: Бог. Че това сте вие самите! Единственото нещо, което вие знаете, то е всъщност, че вие сам се обичате.
към беседата >>
Свободата в живота е свобода на възгледи.
Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните прояви. Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е.
Свободата в живота е свобода на възгледи.
Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни. Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен. Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни. Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречиви неща различно.
към беседата >>
Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота.
Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни. Това е самоизмама в живота. Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота.
Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота.
Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия. Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама.
към беседата >>
Има само Един, който ви обича в света.
Ти мислиш за любовта, но все се свързваш с някой човек. Помисли за любовта, но без някакъв обект, абсолютно без обект. А ти помислиш ли така, винаги в ума ти ще израсне някой, който те обича. Кажете ми кой ви обича? Че ви обича някой, това е ваше предположение.
Има само Един, който ви обича в света.
Кой е Той? Ще кажете: Бог. Че това сте вие самите! Единственото нещо, което вие знаете, то е всъщност, че вие сам се обичате. А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може да е така, аз не отричам тези неща.
към беседата >>
Противоречивите възгледи - това е закон на свободата.
Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните прояви. Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е. Свободата в живота е свобода на възгледи.
Противоречивите възгледи - това е закон на свободата.
Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни. Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен. Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни. Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречиви неща различно. Можем и за еднакви неща да мислим различно.
към беседата >>
Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло.
Това е самоизмама в живота. Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота.
Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло.
Искам да виждам хората в един живот без противоречия. Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама.
към беседата >>
Кой е Той?
Помисли за любовта, но без някакъв обект, абсолютно без обект. А ти помислиш ли така, винаги в ума ти ще израсне някой, който те обича. Кажете ми кой ви обича? Че ви обича някой, това е ваше предположение. Има само Един, който ви обича в света.
Кой е Той?
Ще кажете: Бог. Че това сте вие самите! Единственото нещо, което вие знаете, то е всъщност, че вие сам се обичате. А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може да е така, аз не отричам тези неща. Ти говориш за Бога, че съществувал отвън.
към беседата >>
Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни.
От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните прояви. Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е. Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата.
Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни.
Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен. Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни. Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречиви неща различно. Можем и за еднакви неща да мислим различно.
към беседата >>
Искам да виждам хората в един живот без противоречия.
Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло.
Искам да виждам хората в един живот без противоречия.
Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама.
към беседата >>
Ще кажете: Бог.
А ти помислиш ли така, винаги в ума ти ще израсне някой, който те обича. Кажете ми кой ви обича? Че ви обича някой, това е ваше предположение. Има само Един, който ви обича в света. Кой е Той?
Ще кажете: Бог.
Че това сте вие самите! Единственото нещо, което вие знаете, то е всъщност, че вие сам се обичате. А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може да е така, аз не отричам тези неща. Ти говориш за Бога, че съществувал отвън. Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света.
към беседата >>
Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен.
Аз не съм за външните прояви. Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е. Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни.
Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен.
Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни. Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречиви неща различно. Можем и за еднакви неща да мислим различно.
към беседата >>
Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама.
Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия.
Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама.
към беседата >>
Че това сте вие самите!
Кажете ми кой ви обича? Че ви обича някой, това е ваше предположение. Има само Един, който ви обича в света. Кой е Той? Ще кажете: Бог.
Че това сте вие самите!
Единственото нещо, което вие знаете, то е всъщност, че вие сам се обичате. А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може да е така, аз не отричам тези неща. Ти говориш за Бога, че съществувал отвън. Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света. Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал.
към беседата >>
Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни.
Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е. Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни. Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен.
Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни.
Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречиви неща различно. Можем и за еднакви неща да мислим различно.
към беседата >>
Вие сте като в положението на Настрадин Ходжа.
Вие сте като в положението на Настрадин Ходжа.
По едно време той осиромашал; тръгнал един ден по улицата, като се разговарял с един турчин богаташ. Настрадин Ходжа казал:
към беседата >>
Единственото нещо, което вие знаете, то е всъщност, че вие сам се обичате.
Че ви обича някой, това е ваше предположение. Има само Един, който ви обича в света. Кой е Той? Ще кажете: Бог. Че това сте вие самите!
Единственото нещо, което вие знаете, то е всъщност, че вие сам се обичате.
А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може да е така, аз не отричам тези неща. Ти говориш за Бога, че съществувал отвън. Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света. Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал. Аз намирам тази логика много смешна.
към беседата >>
Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречиви неща различно.
Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни. Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен. Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни.
Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречиви неща различно.
Можем и за еднакви неща да мислим различно.
към беседата >>
По едно време той осиромашал; тръгнал един ден по улицата, като се разговарял с един турчин богаташ.
Вие сте като в положението на Настрадин Ходжа.
По едно време той осиромашал; тръгнал един ден по улицата, като се разговарял с един турчин богаташ.
Настрадин Ходжа казал:
към беседата >>
А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може да е така, аз не отричам тези неща.
Има само Един, който ви обича в света. Кой е Той? Ще кажете: Бог. Че това сте вие самите! Единственото нещо, което вие знаете, то е всъщност, че вие сам се обичате.
А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може да е така, аз не отричам тези неща.
Ти говориш за Бога, че съществувал отвън. Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света. Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал. Аз намирам тази логика много смешна. То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал.
към беседата >>
Можем и за еднакви неща да мислим различно.
Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни. Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен. Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни. Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречиви неща различно.
Можем и за еднакви неща да мислим различно.
към беседата >>
Настрадин Ходжа казал:
Вие сте като в положението на Настрадин Ходжа. По едно време той осиромашал; тръгнал един ден по улицата, като се разговарял с един турчин богаташ.
Настрадин Ходжа казал:
към беседата >>
Ти говориш за Бога, че съществувал отвън.
Кой е Той? Ще кажете: Бог. Че това сте вие самите! Единственото нещо, което вие знаете, то е всъщност, че вие сам се обичате. А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може да е така, аз не отричам тези неща.
Ти говориш за Бога, че съществувал отвън.
Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света. Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал. Аз намирам тази логика много смешна. То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал. Но господарят му съществува вън от него.
към беседата >>
Да оставим тази мисъл малко настрана, понеже тя не е в съгласие със сегашния преходен живот.
Да оставим тази мисъл малко настрана, понеже тя не е в съгласие със сегашния преходен живот.
Може да сте учени, може да сте богати, но ще станете възрастни, ще остареете. А като остареете, може да изгубите своето знание, Може да сте най-големият красавец, най-силният човек в света, но като дойдете до 60, 70, 80, 100, 120 години, вашата сила ще изчезне. А хора, които привидно не се занимават с философията на живота, казват: той не ни интересува, - възможно е. Но умният човек не трябва да се лъже, да вярва в това, което утре ще му вземат. Аз не считам умен човек онзи, което се е натоварил с 60-70 килограма злато на гърба си и му кажат: ти ми го пренеси, че после аз ще ти го дам на теб; а като го пренесе и като дойде до крайния предел, нищо не му дават.
към беседата >>
– Сега да намеря 99 турски лири, няма да ги взема, ако не са сто.
– Сега да намеря 99 турски лири, няма да ги взема, ако не са сто.
към беседата >>
Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света.
Ще кажете: Бог. Че това сте вие самите! Единственото нещо, което вие знаете, то е всъщност, че вие сам се обичате. А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може да е така, аз не отричам тези неща. Ти говориш за Бога, че съществувал отвън.
Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света.
Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал. Аз намирам тази логика много смешна. То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал. Но господарят му съществува вън от него. Никога гърнето не може да мисли за своя господар.
към беседата >>
Може да сте учени, може да сте богати, но ще станете възрастни, ще остареете.
Да оставим тази мисъл малко настрана, понеже тя не е в съгласие със сегашния преходен живот.
Може да сте учени, може да сте богати, но ще станете възрастни, ще остареете.
А като остареете, може да изгубите своето знание, Може да сте най-големият красавец, най-силният човек в света, но като дойдете до 60, 70, 80, 100, 120 години, вашата сила ще изчезне. А хора, които привидно не се занимават с философията на живота, казват: той не ни интересува, - възможно е. Но умният човек не трябва да се лъже, да вярва в това, което утре ще му вземат. Аз не считам умен човек онзи, което се е натоварил с 60-70 килограма злато на гърба си и му кажат: ти ми го пренеси, че после аз ще ти го дам на теб; а като го пренесе и като дойде до крайния предел, нищо не му дават. Аз не искам да ми вземат това злато, което нося на гърба си.
към беседата >>
Турчинът решил да го изпита.
Турчинът решил да го изпита.
Турил на земята една кесия, в която имало 99 турски лири. Настрадин Ходжа като видял кесията с парите, я взел, турил я в джоба си и продължил. Турчинът му рекъл:
към беседата >>
Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал.
Че това сте вие самите! Единственото нещо, което вие знаете, то е всъщност, че вие сам се обичате. А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може да е така, аз не отричам тези неща. Ти говориш за Бога, че съществувал отвън. Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света.
Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал.
Аз намирам тази логика много смешна. То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал. Но господарят му съществува вън от него. Никога гърнето не може да мисли за своя господар. И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл.
към беседата >>
А като остареете, може да изгубите своето знание, Може да сте най-големият красавец, най-силният човек в света, но като дойдете до 60, 70, 80, 100, 120 години, вашата сила ще изчезне.
Да оставим тази мисъл малко настрана, понеже тя не е в съгласие със сегашния преходен живот. Може да сте учени, може да сте богати, но ще станете възрастни, ще остареете.
А като остареете, може да изгубите своето знание, Може да сте най-големият красавец, най-силният човек в света, но като дойдете до 60, 70, 80, 100, 120 години, вашата сила ще изчезне.
А хора, които привидно не се занимават с философията на живота, казват: той не ни интересува, - възможно е. Но умният човек не трябва да се лъже, да вярва в това, което утре ще му вземат. Аз не считам умен човек онзи, което се е натоварил с 60-70 килограма злато на гърба си и му кажат: ти ми го пренеси, че после аз ще ти го дам на теб; а като го пренесе и като дойде до крайния предел, нищо не му дават. Аз не искам да ми вземат това злато, което нося на гърба си.
към беседата >>
Турил на земята една кесия, в която имало 99 турски лири.
Турчинът решил да го изпита.
Турил на земята една кесия, в която имало 99 турски лири.
Настрадин Ходжа като видял кесията с парите, я взел, турил я в джоба си и продължил. Турчинът му рекъл:
към беседата >>
Аз намирам тази логика много смешна.
Единственото нещо, което вие знаете, то е всъщност, че вие сам се обичате. А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може да е така, аз не отричам тези неща. Ти говориш за Бога, че съществувал отвън. Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света. Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал.
Аз намирам тази логика много смешна.
То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал. Но господарят му съществува вън от него. Никога гърнето не може да мисли за своя господар. И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл. Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат.
към беседата >>
А хора, които привидно не се занимават с философията на живота, казват: той не ни интересува, - възможно е.
Да оставим тази мисъл малко настрана, понеже тя не е в съгласие със сегашния преходен живот. Може да сте учени, може да сте богати, но ще станете възрастни, ще остареете. А като остареете, може да изгубите своето знание, Може да сте най-големият красавец, най-силният човек в света, но като дойдете до 60, 70, 80, 100, 120 години, вашата сила ще изчезне.
А хора, които привидно не се занимават с философията на живота, казват: той не ни интересува, - възможно е.
Но умният човек не трябва да се лъже, да вярва в това, което утре ще му вземат. Аз не считам умен човек онзи, което се е натоварил с 60-70 килограма злато на гърба си и му кажат: ти ми го пренеси, че после аз ще ти го дам на теб; а като го пренесе и като дойде до крайния предел, нищо не му дават. Аз не искам да ми вземат това злато, което нося на гърба си.
към беседата >>
Настрадин Ходжа като видял кесията с парите, я взел, турил я в джоба си и продължил.
Турчинът решил да го изпита. Турил на земята една кесия, в която имало 99 турски лири.
Настрадин Ходжа като видял кесията с парите, я взел, турил я в джоба си и продължил.
Турчинът му рекъл:
към беседата >>
То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал.
А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може да е така, аз не отричам тези неща. Ти говориш за Бога, че съществувал отвън. Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света. Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал. Аз намирам тази логика много смешна.
То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал.
Но господарят му съществува вън от него. Никога гърнето не може да мисли за своя господар. И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл. Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат. Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави.
към беседата >>
Но умният човек не трябва да се лъже, да вярва в това, което утре ще му вземат.
Да оставим тази мисъл малко настрана, понеже тя не е в съгласие със сегашния преходен живот. Може да сте учени, може да сте богати, но ще станете възрастни, ще остареете. А като остареете, може да изгубите своето знание, Може да сте най-големият красавец, най-силният човек в света, но като дойдете до 60, 70, 80, 100, 120 години, вашата сила ще изчезне. А хора, които привидно не се занимават с философията на живота, казват: той не ни интересува, - възможно е.
Но умният човек не трябва да се лъже, да вярва в това, което утре ще му вземат.
Аз не считам умен човек онзи, което се е натоварил с 60-70 килограма злато на гърба си и му кажат: ти ми го пренеси, че после аз ще ти го дам на теб; а като го пренесе и като дойде до крайния предел, нищо не му дават. Аз не искам да ми вземат това злато, което нося на гърба си.
към беседата >>
Турчинът му рекъл:
Турчинът решил да го изпита. Турил на земята една кесия, в която имало 99 турски лири. Настрадин Ходжа като видял кесията с парите, я взел, турил я в джоба си и продължил.
Турчинът му рекъл:
към беседата >>
Но господарят му съществува вън от него.
Ти говориш за Бога, че съществувал отвън. Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света. Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал. Аз намирам тази логика много смешна. То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал.
Но господарят му съществува вън от него.
Никога гърнето не може да мисли за своя господар. И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл. Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат. Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави. Те са прави само в известно отношение.
към беседата >>
Аз не считам умен човек онзи, което се е натоварил с 60-70 килограма злато на гърба си и му кажат: ти ми го пренеси, че после аз ще ти го дам на теб; а като го пренесе и като дойде до крайния предел, нищо не му дават.
Да оставим тази мисъл малко настрана, понеже тя не е в съгласие със сегашния преходен живот. Може да сте учени, може да сте богати, но ще станете възрастни, ще остареете. А като остареете, може да изгубите своето знание, Може да сте най-големият красавец, най-силният човек в света, но като дойдете до 60, 70, 80, 100, 120 години, вашата сила ще изчезне. А хора, които привидно не се занимават с философията на живота, казват: той не ни интересува, - възможно е. Но умният човек не трябва да се лъже, да вярва в това, което утре ще му вземат.
Аз не считам умен човек онзи, което се е натоварил с 60-70 килограма злато на гърба си и му кажат: ти ми го пренеси, че после аз ще ти го дам на теб; а като го пренесе и като дойде до крайния предел, нищо не му дават.
Аз не искам да ми вземат това злато, което нося на гърба си.
към беседата >>
– Ти не знаеш ли, че в кесията са 99 лири, а не сто?
– Ти не знаеш ли, че в кесията са 99 лири, а не сто?
– Няма нищо, който е турил 99, той ще тури и още една.
към беседата >>
Никога гърнето не може да мисли за своя господар.
Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света. Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал. Аз намирам тази логика много смешна. То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал. Но господарят му съществува вън от него.
Никога гърнето не може да мисли за своя господар.
И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл. Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат. Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави. Те са прави само в известно отношение. И материалистите са прави само от свое гледище.
към беседата >>
Аз не искам да ми вземат това злато, което нося на гърба си.
Може да сте учени, може да сте богати, но ще станете възрастни, ще остареете. А като остареете, може да изгубите своето знание, Може да сте най-големият красавец, най-силният човек в света, но като дойдете до 60, 70, 80, 100, 120 години, вашата сила ще изчезне. А хора, които привидно не се занимават с философията на живота, казват: той не ни интересува, - възможно е. Но умният човек не трябва да се лъже, да вярва в това, което утре ще му вземат. Аз не считам умен човек онзи, което се е натоварил с 60-70 килограма злато на гърба си и му кажат: ти ми го пренеси, че после аз ще ти го дам на теб; а като го пренесе и като дойде до крайния предел, нищо не му дават.
Аз не искам да ми вземат това злато, което нося на гърба си.
към беседата >>
– Няма нищо, който е турил 99, той ще тури и още една.
– Ти не знаеш ли, че в кесията са 99 лири, а не сто?
– Няма нищо, който е турил 99, той ще тури и още една.
към беседата >>
И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл.
Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал. Аз намирам тази логика много смешна. То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал. Но господарят му съществува вън от него. Никога гърнето не може да мисли за своя господар.
И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл.
Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат. Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави. Те са прави само в известно отношение. И материалистите са прави само от свое гледище. Те са прави само за даден момент.
към беседата >>
Това злато трябва да си остане с мен.
Това злато трябва да си остане с мен.
Реално е това, което никой не може да ти вземе. За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения. Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен. Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек! Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно.
към беседата >>
И на вас ви трябва сега само още една лира.
И на вас ви трябва сега само още една лира.
И вие като Настрадин Ходжа взимате кесията, туряте я в джоба си, като казвате: онзи, който е турил 99, той ще тури още една.
към беседата >>
Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат.
Аз намирам тази логика много смешна. То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал. Но господарят му съществува вън от него. Никога гърнето не може да мисли за своя господар. И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл.
Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат.
Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави. Те са прави само в известно отношение. И материалистите са прави само от свое гледище. Те са прави само за даден момент. Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент.
към беседата >>
Реално е това, което никой не може да ти вземе.
Това злато трябва да си остане с мен.
Реално е това, което никой не може да ти вземе.
За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения. Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен. Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек! Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно. Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък.
към беседата >>
И вие като Настрадин Ходжа взимате кесията, туряте я в джоба си, като казвате: онзи, който е турил 99, той ще тури още една.
И на вас ви трябва сега само още една лира.
И вие като Настрадин Ходжа взимате кесията, туряте я в джоба си, като казвате: онзи, който е турил 99, той ще тури още една.
към беседата >>
Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави.
То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал. Но господарят му съществува вън от него. Никога гърнето не може да мисли за своя господар. И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл. Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат.
Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави.
Те са прави само в известно отношение. И материалистите са прави само от свое гледище. Те са прави само за даден момент. Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент. Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича.
към беседата >>
За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения.
Това злато трябва да си остане с мен. Реално е това, което никой не може да ти вземе.
За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения.
Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен. Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек! Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно. Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък. Тук ще стоиш!
към беседата >>
Казвам сега: освободете се от вашите стари лъжливи схващания за живота.
Казвам сега: освободете се от вашите стари лъжливи схващания за живота.
Най-първо, вие мислите, че сте нещастни - то е илюзия; мислите, че сте щастливи - то е друга илюзия; мислите, че сте болни - то е пак илюзия; мислите, че сте здрави - и то е илюзия. Мислите, че вярвате - то е една илюзия; после мислите, че не вярвате - и то е пак илюзия. Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невежи - то е друга илюзия. Коя е реалността тогава? Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого.
към беседата >>
Те са прави само в известно отношение.
Но господарят му съществува вън от него. Никога гърнето не може да мисли за своя господар. И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл. Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат. Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави.
Те са прави само в известно отношение.
И материалистите са прави само от свое гледище. Те са прави само за даден момент. Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент. Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича. Как е възможно същевременно ти да обичаш й да скърбиш?
към беседата >>
Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен.
Това злато трябва да си остане с мен. Реално е това, което никой не може да ти вземе. За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения.
Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен.
Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек! Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно. Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък. Тук ще стоиш! Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам.
към беседата >>
Най-първо, вие мислите, че сте нещастни - то е илюзия; мислите, че сте щастливи - то е друга илюзия; мислите, че сте болни - то е пак илюзия; мислите, че сте здрави - и то е илюзия.
Казвам сега: освободете се от вашите стари лъжливи схващания за живота.
Най-първо, вие мислите, че сте нещастни - то е илюзия; мислите, че сте щастливи - то е друга илюзия; мислите, че сте болни - то е пак илюзия; мислите, че сте здрави - и то е илюзия.
Мислите, че вярвате - то е една илюзия; после мислите, че не вярвате - и то е пак илюзия. Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невежи - то е друга илюзия. Коя е реалността тогава? Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого. Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен.
към беседата >>
И материалистите са прави само от свое гледище.
Никога гърнето не може да мисли за своя господар. И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл. Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат. Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави. Те са прави само в известно отношение.
И материалистите са прави само от свое гледище.
Те са прави само за даден момент. Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент. Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича. Как е възможно същевременно ти да обичаш й да скърбиш? Къде се е дянала сега любовта и отде е дошла скръбта?
към беседата >>
Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек!
Това злато трябва да си остане с мен. Реално е това, което никой не може да ти вземе. За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения. Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен.
Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек!
Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно. Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък. Тук ще стоиш! Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам. Какво ще кажат на това съвременните хора?
към беседата >>
Мислите, че вярвате - то е една илюзия; после мислите, че не вярвате - и то е пак илюзия.
Казвам сега: освободете се от вашите стари лъжливи схващания за живота. Най-първо, вие мислите, че сте нещастни - то е илюзия; мислите, че сте щастливи - то е друга илюзия; мислите, че сте болни - то е пак илюзия; мислите, че сте здрави - и то е илюзия.
Мислите, че вярвате - то е една илюзия; после мислите, че не вярвате - и то е пак илюзия.
Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невежи - то е друга илюзия. Коя е реалността тогава? Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого. Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен. Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие.
към беседата >>
Те са прави само за даден момент.
И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл. Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат. Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави. Те са прави само в известно отношение. И материалистите са прави само от свое гледище.
Те са прави само за даден момент.
Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент. Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича. Как е възможно същевременно ти да обичаш й да скърбиш? Къде се е дянала сега любовта и отде е дошла скръбта? След това де ще отиде скръбта и отде ще дойде любовта?
към беседата >>
Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно.
Това злато трябва да си остане с мен. Реално е това, което никой не може да ти вземе. За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения. Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен. Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек!
Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно.
Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък. Тук ще стоиш! Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам. Какво ще кажат на това съвременните хора? Това може ли да стане?
към беседата >>
Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невежи - то е друга илюзия.
Казвам сега: освободете се от вашите стари лъжливи схващания за живота. Най-първо, вие мислите, че сте нещастни - то е илюзия; мислите, че сте щастливи - то е друга илюзия; мислите, че сте болни - то е пак илюзия; мислите, че сте здрави - и то е илюзия. Мислите, че вярвате - то е една илюзия; после мислите, че не вярвате - и то е пак илюзия.
Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невежи - то е друга илюзия.
Коя е реалността тогава? Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого. Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен. Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие. Че съм учен, това е относително така.
към беседата >>
Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент.
Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат. Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави. Те са прави само в известно отношение. И материалистите са прави само от свое гледище. Те са прави само за даден момент.
Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент.
Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича. Как е възможно същевременно ти да обичаш й да скърбиш? Къде се е дянала сега любовта и отде е дошла скръбта? След това де ще отиде скръбта и отде ще дойде любовта?
към беседата >>
Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък.
Реално е това, което никой не може да ти вземе. За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения. Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен. Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек! Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно.
Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък.
Тук ще стоиш! Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам. Какво ще кажат на това съвременните хора? Това може ли да стане? Възможно е.
към беседата >>
Коя е реалността тогава?
Казвам сега: освободете се от вашите стари лъжливи схващания за живота. Най-първо, вие мислите, че сте нещастни - то е илюзия; мислите, че сте щастливи - то е друга илюзия; мислите, че сте болни - то е пак илюзия; мислите, че сте здрави - и то е илюзия. Мислите, че вярвате - то е една илюзия; после мислите, че не вярвате - и то е пак илюзия. Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невежи - то е друга илюзия.
Коя е реалността тогава?
Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого. Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен. Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие. Че съм учен, това е относително така. Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там.
към беседата >>
Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича.
Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави. Те са прави само в известно отношение. И материалистите са прави само от свое гледище. Те са прави само за даден момент. Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент.
Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича.
Как е възможно същевременно ти да обичаш й да скърбиш? Къде се е дянала сега любовта и отде е дошла скръбта? След това де ще отиде скръбта и отде ще дойде любовта?
към беседата >>
Тук ще стоиш!
За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения. Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен. Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек! Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно. Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък.
Тук ще стоиш!
Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам. Какво ще кажат на това съвременните хора? Това може ли да стане? Възможно е. Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш?
към беседата >>
Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого.
Казвам сега: освободете се от вашите стари лъжливи схващания за живота. Най-първо, вие мислите, че сте нещастни - то е илюзия; мислите, че сте щастливи - то е друга илюзия; мислите, че сте болни - то е пак илюзия; мислите, че сте здрави - и то е илюзия. Мислите, че вярвате - то е една илюзия; после мислите, че не вярвате - и то е пак илюзия. Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невежи - то е друга илюзия. Коя е реалността тогава?
Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого.
Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен. Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие. Че съм учен, това е относително така. Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там. Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш.
към беседата >>
Как е възможно същевременно ти да обичаш й да скърбиш?
Те са прави само в известно отношение. И материалистите са прави само от свое гледище. Те са прави само за даден момент. Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент. Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича.
Как е възможно същевременно ти да обичаш й да скърбиш?
Къде се е дянала сега любовта и отде е дошла скръбта? След това де ще отиде скръбта и отде ще дойде любовта?
към беседата >>
Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам.
Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен. Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек! Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно. Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък. Тук ще стоиш!
Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам.
Какво ще кажат на това съвременните хора? Това може ли да стане? Възможно е. Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш? - За себе си го правя, но за хората никога.
към беседата >>
Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен.
Най-първо, вие мислите, че сте нещастни - то е илюзия; мислите, че сте щастливи - то е друга илюзия; мислите, че сте болни - то е пак илюзия; мислите, че сте здрави - и то е илюзия. Мислите, че вярвате - то е една илюзия; после мислите, че не вярвате - и то е пак илюзия. Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невежи - то е друга илюзия. Коя е реалността тогава? Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого.
Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен.
Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие. Че съм учен, това е относително така. Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там. Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш. Никой няма право да ме закача!
към беседата >>
Къде се е дянала сега любовта и отде е дошла скръбта?
И материалистите са прави само от свое гледище. Те са прави само за даден момент. Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент. Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича. Как е възможно същевременно ти да обичаш й да скърбиш?
Къде се е дянала сега любовта и отде е дошла скръбта?
След това де ще отиде скръбта и отде ще дойде любовта?
към беседата >>
Какво ще кажат на това съвременните хора?
Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек! Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно. Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък. Тук ще стоиш! Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам.
Какво ще кажат на това съвременните хора?
Това може ли да стане? Възможно е. Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш? - За себе си го правя, но за хората никога. Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е.
към беседата >>
Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие.
Мислите, че вярвате - то е една илюзия; после мислите, че не вярвате - и то е пак илюзия. Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невежи - то е друга илюзия. Коя е реалността тогава? Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого. Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен.
Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие.
Че съм учен, това е относително така. Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там. Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш. Никой няма право да ме закача! " - и тя да се махне.
към беседата >>
След това де ще отиде скръбта и отде ще дойде любовта?
Те са прави само за даден момент. Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент. Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича. Как е възможно същевременно ти да обичаш й да скърбиш? Къде се е дянала сега любовта и отде е дошла скръбта?
След това де ще отиде скръбта и отде ще дойде любовта?
към беседата >>
Това може ли да стане?
Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно. Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък. Тук ще стоиш! Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам. Какво ще кажат на това съвременните хора?
Това може ли да стане?
Възможно е. Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш? - За себе си го правя, но за хората никога. Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е. никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор.
към беседата >>
Че съм учен, това е относително така.
Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невежи - то е друга илюзия. Коя е реалността тогава? Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого. Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен. Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие.
Че съм учен, това е относително така.
Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там. Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш. Никой няма право да ме закача! " - и тя да се махне. Някой казва: учени хора сме.
към беседата >>
Тези неща - любовта и скръбта - съществуват ли в света?
Тези неща - любовта и скръбта - съществуват ли в света?
С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика. Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си. Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече.
към беседата >>
Възможно е.
Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък. Тук ще стоиш! Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам. Какво ще кажат на това съвременните хора? Това може ли да стане?
Възможно е.
Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш? - За себе си го правя, но за хората никога. Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е. никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор. Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега.
към беседата >>
Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там.
Коя е реалността тогава? Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого. Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен. Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие. Че съм учен, това е относително така.
Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там.
Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш. Никой няма право да ме закача! " - и тя да се махне. Някой казва: учени хора сме. Щом сме учени, защо страдаме?
към беседата >>
С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика.
Тези неща - любовта и скръбта - съществуват ли в света?
С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика.
Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си. Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни.
към беседата >>
Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш?
Тук ще стоиш! Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам. Какво ще кажат на това съвременните хора? Това може ли да стане? Възможно е.
Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш?
- За себе си го правя, но за хората никога. Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е. никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор. Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е красотата на живота.
към беседата >>
Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш.
Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого. Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен. Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие. Че съм учен, това е относително така. Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там.
Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш.
Никой няма право да ме закача! " - и тя да се махне. Някой казва: учени хора сме. Щом сме учени, защо страдаме? Учени хора сме, а погубваме радостите си.
към беседата >>
Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си.
Тези неща - любовта и скръбта - съществуват ли в света? С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика.
Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си.
Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става.
към беседата >>
- За себе си го правя, но за хората никога.
Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам. Какво ще кажат на това съвременните хора? Това може ли да стане? Възможно е. Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш?
- За себе си го правя, но за хората никога.
Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е. никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор. Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е красотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие.
към беседата >>
Никой няма право да ме закача!
Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен. Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие. Че съм учен, това е относително така. Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там. Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш.
Никой няма право да ме закача!
" - и тя да се махне. Някой казва: учени хора сме. Щом сме учени, защо страдаме? Учени хора сме, а погубваме радостите си. Може да е приятно да живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл.
към беседата >>
Това е едно коренно заблуждение.
Тези неща - любовта и скръбта - съществуват ли в света? С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика. Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си.
Това е едно коренно заблуждение.
Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става. Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение.
към беседата >>
Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е.
Какво ще кажат на това съвременните хора? Това може ли да стане? Възможно е. Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш? - За себе си го правя, но за хората никога.
Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е.
никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор. Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е красотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче.
към беседата >>
" - и тя да се махне.
Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие. Че съм учен, това е относително така. Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там. Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш. Никой няма право да ме закача!
" - и тя да се махне.
Някой казва: учени хора сме. Щом сме учени, защо страдаме? Учени хора сме, а погубваме радостите си. Може да е приятно да живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл. Поне да съзнаваме това положение.
към беседата >>
Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи.
Тези неща - любовта и скръбта - съществуват ли в света? С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика. Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си. Това е едно коренно заблуждение.
Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи.
Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става. Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение. Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи.
към беседата >>
никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор.
Това може ли да стане? Възможно е. Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш? - За себе си го правя, но за хората никога. Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е.
никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор.
Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е красотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира.
към беседата >>
Някой казва: учени хора сме.
Че съм учен, това е относително така. Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там. Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш. Никой няма право да ме закача! " - и тя да се махне.
Някой казва: учени хора сме.
Щом сме учени, защо страдаме? Учени хора сме, а погубваме радостите си. Може да е приятно да живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл. Поне да съзнаваме това положение. И за един живот по-красив от този, който сега живеем.
към беседата >>
Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече.
Тези неща - любовта и скръбта - съществуват ли в света? С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика. Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си. Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи.
Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече.
Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става. Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение. Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи. Казвате, че обичате някого - така е.
към беседата >>
Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега.
Възможно е. Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш? - За себе си го правя, но за хората никога. Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е. никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор.
Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега.
Това е хубостта, това е красотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става.
към беседата >>
Щом сме учени, защо страдаме?
Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там. Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш. Никой няма право да ме закача! " - и тя да се махне. Някой казва: учени хора сме.
Щом сме учени, защо страдаме?
Учени хора сме, а погубваме радостите си. Може да е приятно да живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл. Поне да съзнаваме това положение. И за един живот по-красив от този, който сега живеем. Както има живот по-красив от животинския, така има живот по-красив от сегашния човешки.
към беседата >>
Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни.
С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика. Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си. Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече.
Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни.
Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става. Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение. Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи. Казвате, че обичате някого - така е. И веднага положението се изменя.
към беседата >>
Това е хубостта, това е красотата на живота.
Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш? - За себе си го правя, но за хората никога. Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е. никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор. Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега.
Това е хубостта, това е красотата на живота.
Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става. „Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става.
към беседата >>
Учени хора сме, а погубваме радостите си.
Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш. Никой няма право да ме закача! " - и тя да се махне. Някой казва: учени хора сме. Щом сме учени, защо страдаме?
Учени хора сме, а погубваме радостите си.
Може да е приятно да живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл. Поне да съзнаваме това положение. И за един живот по-красив от този, който сега живеем. Както има живот по-красив от животинския, така има живот по-красив от сегашния човешки.
към беседата >>
Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става.
Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си. Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни.
Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става.
Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение. Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи. Казвате, че обичате някого - така е. И веднага положението се изменя.
към беседата >>
Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие.
- За себе си го правя, но за хората никога. Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е. никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор. Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е красотата на живота.
Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие.
Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става. „Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става. „Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда повече министър" – и така става.
към беседата >>
Може да е приятно да живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл.
Никой няма право да ме закача! " - и тя да се махне. Някой казва: учени хора сме. Щом сме учени, защо страдаме? Учени хора сме, а погубваме радостите си.
Може да е приятно да живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл.
Поне да съзнаваме това положение. И за един живот по-красив от този, който сега живеем. Както има живот по-красив от животинския, така има живот по-красив от сегашния човешки.
към беседата >>
Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение.
Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става.
Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение.
Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи. Казвате, че обичате някого - така е. И веднага положението се изменя.
към беседата >>
Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче.
Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е. никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор. Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е красотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие.
Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче.
Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става. „Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става. „Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда повече министър" – и така става. Каквото мисля, това става.
към беседата >>
Поне да съзнаваме това положение.
" - и тя да се махне. Някой казва: учени хора сме. Щом сме учени, защо страдаме? Учени хора сме, а погубваме радостите си. Може да е приятно да живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл.
Поне да съзнаваме това положение.
И за един живот по-красив от този, който сега живеем. Както има живот по-красив от животинския, така има живот по-красив от сегашния човешки.
към беседата >>
Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи.
Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става. Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение.
Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи.
Казвате, че обичате някого - така е. И веднага положението се изменя.
към беседата >>
Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира.
никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор. Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е красотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче.
Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира.
Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става. „Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става. „Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда повече министър" – и така става. Каквото мисля, това става.
към беседата >>
И за един живот по-красив от този, който сега живеем.
Някой казва: учени хора сме. Щом сме учени, защо страдаме? Учени хора сме, а погубваме радостите си. Може да е приятно да живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл. Поне да съзнаваме това положение.
И за един живот по-красив от този, който сега живеем.
Както има живот по-красив от животинския, така има живот по-красив от сегашния човешки.
към беседата >>
Казвате, че обичате някого - така е.
Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става. Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение. Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи.
Казвате, че обичате някого - така е.
И веднага положението се изменя.
към беседата >>
Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става.
Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е красотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира.
Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става.
„Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става. „Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда повече министър" – и така става. Каквото мисля, това става.
към беседата >>
Както има живот по-красив от животинския, така има живот по-красив от сегашния човешки.
Щом сме учени, защо страдаме? Учени хора сме, а погубваме радостите си. Може да е приятно да живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл. Поне да съзнаваме това положение. И за един живот по-красив от този, който сега живеем.
Както има живот по-красив от животинския, така има живот по-красив от сегашния човешки.
към беседата >>
И веднага положението се изменя.
Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става. Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение. Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи. Казвате, че обичате някого - така е.
И веднага положението се изменя.
към беседата >>
„Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става.
Това е хубостта, това е красотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става.
„Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става.
„Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда повече министър" – и така става. Каквото мисля, това става.
към беседата >>
Съществува на Земята една човешка раса, която живее някъде, но още не е известна на хората.
Съществува на Земята една човешка раса, която живее някъде, но още не е известна на хората.
Ще дойдат наследници на тази раса. Към нея днес се стреми цялото човечество. Хората от тази раса живеят отличен живот. Е, кажете, кой от вас е ходил при тях? Не съм ходил, но съм приказвал с тях.
към беседата >>
Сега аз ви говоря за една философия, която е.
Сега аз ви говоря за една философия, която е.
Всеки ден вие мислите така. И каквото мислите, това става.
към беседата >>
„Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда повече министър" – и така става.
Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става. „Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става.
„Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда повече министър" – и така става.
Каквото мисля, това става.
към беседата >>
Ще дойдат наследници на тази раса.
Съществува на Земята една човешка раса, която живее някъде, но още не е известна на хората.
Ще дойдат наследници на тази раса.
Към нея днес се стреми цялото човечество. Хората от тази раса живеят отличен живот. Е, кажете, кой от вас е ходил при тях? Не съм ходил, но съм приказвал с тях. Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях?
към беседата >>
Всеки ден вие мислите така.
Сега аз ви говоря за една философия, която е.
Всеки ден вие мислите така.
И каквото мислите, това става.
към беседата >>
Каквото мисля, това става.
Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става. „Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става. „Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда повече министър" – и така става.
Каквото мисля, това става.
към беседата >>
Към нея днес се стреми цялото човечество.
Съществува на Земята една човешка раса, която живее някъде, но още не е известна на хората. Ще дойдат наследници на тази раса.
Към нея днес се стреми цялото човечество.
Хората от тази раса живеят отличен живот. Е, кажете, кой от вас е ходил при тях? Не съм ходил, но съм приказвал с тях. Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях? Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях.
към беседата >>
И каквото мислите, това става.
Сега аз ви говоря за една философия, която е. Всеки ден вие мислите така.
И каквото мислите, това става.
към беседата >>
Казвате: има ли Господ, или няма?
Казвате: има ли Господ, или няма?
Какво ме ползува Господ, ако аз съм нещастен? Или какво ме ползува, че няма Господ, ако аз съм нещастен? Казвам на тези философи: ако вашата философия на безбожие може да ме направи щастлив, добре дошла; ако вашата философия поддържа, че има Бог и може да ме направи щастлив, добре дошла. Ако вашата философия, че няма Господ, ме прави нещастен, вземете си я; или ако вашата философия, че има Господ, ме прави пак нещастен, дръжте си я за себе си. Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота.
към беседата >>
Хората от тази раса живеят отличен живот.
Съществува на Земята една човешка раса, която живее някъде, но още не е известна на хората. Ще дойдат наследници на тази раса. Към нея днес се стреми цялото човечество.
Хората от тази раса живеят отличен живот.
Е, кажете, кой от вас е ходил при тях? Не съм ходил, но съм приказвал с тях. Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях? Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях. Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално.
към беседата >>
И сега, виждаме Йова, който казва: „Душата ми е отегчена от живота ми." Или да преведа: „Душата ми е отегчена от неразбирането ми." Йов казва: аз имам една крива философия; така ме е учил баща ми, майка ми, те са ме учили на този живот, който сега имам.
И сега, виждаме Йова, който казва: „Душата ми е отегчена от живота ми." Или да преведа: „Душата ми е отегчена от неразбирането ми." Йов казва: аз имам една крива философия; така ме е учил баща ми, майка ми, те са ме учили на този живот, който сега имам.
Но този живот, на който са ме учили, не ми допада. Този живот, в който досега съм живял, не е истински, той е фалшив живот, лъжлив живот. - Той го разбира, но не го изказва, както и вие не го изказвате. Всеки човек не е достатъчно истинолюбив, за да изкаже истината, и той не може да я каже; по-добре, че не може. Той не може да каже цялата истина и на себе си, и по-добре, че не я казва.
към беседата >>
Какво ме ползува Господ, ако аз съм нещастен?
Казвате: има ли Господ, или няма?
Какво ме ползува Господ, ако аз съм нещастен?
Или какво ме ползува, че няма Господ, ако аз съм нещастен? Казвам на тези философи: ако вашата философия на безбожие може да ме направи щастлив, добре дошла; ако вашата философия поддържа, че има Бог и може да ме направи щастлив, добре дошла. Ако вашата философия, че няма Господ, ме прави нещастен, вземете си я; или ако вашата философия, че има Господ, ме прави пак нещастен, дръжте си я за себе си. Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота. Аз съм за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми.
към беседата >>
Е, кажете, кой от вас е ходил при тях?
Съществува на Земята една човешка раса, която живее някъде, но още не е известна на хората. Ще дойдат наследници на тази раса. Към нея днес се стреми цялото човечество. Хората от тази раса живеят отличен живот.
Е, кажете, кой от вас е ходил при тях?
Не съм ходил, но съм приказвал с тях. Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях? Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях. Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално. Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното.
към беседата >>
Но този живот, на който са ме учили, не ми допада.
И сега, виждаме Йова, който казва: „Душата ми е отегчена от живота ми." Или да преведа: „Душата ми е отегчена от неразбирането ми." Йов казва: аз имам една крива философия; така ме е учил баща ми, майка ми, те са ме учили на този живот, който сега имам.
Но този живот, на който са ме учили, не ми допада.
Този живот, в който досега съм живял, не е истински, той е фалшив живот, лъжлив живот. - Той го разбира, но не го изказва, както и вие не го изказвате. Всеки човек не е достатъчно истинолюбив, за да изкаже истината, и той не може да я каже; по-добре, че не може. Той не може да каже цялата истина и на себе си, и по-добре, че не я казва. Не може да каже истината на никого, даже и на себе си.
към беседата >>
Или какво ме ползува, че няма Господ, ако аз съм нещастен?
Казвате: има ли Господ, или няма? Какво ме ползува Господ, ако аз съм нещастен?
Или какво ме ползува, че няма Господ, ако аз съм нещастен?
Казвам на тези философи: ако вашата философия на безбожие може да ме направи щастлив, добре дошла; ако вашата философия поддържа, че има Бог и може да ме направи щастлив, добре дошла. Ако вашата философия, че няма Господ, ме прави нещастен, вземете си я; или ако вашата философия, че има Господ, ме прави пак нещастен, дръжте си я за себе си. Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота. Аз съм за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми. Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот.
към беседата >>
Не съм ходил, но съм приказвал с тях.
Съществува на Земята една човешка раса, която живее някъде, но още не е известна на хората. Ще дойдат наследници на тази раса. Към нея днес се стреми цялото човечество. Хората от тази раса живеят отличен живот. Е, кажете, кой от вас е ходил при тях?
Не съм ходил, но съм приказвал с тях.
Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях? Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях. Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално. Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното. Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата!
към беседата >>
Този живот, в който досега съм живял, не е истински, той е фалшив живот, лъжлив живот.
И сега, виждаме Йова, който казва: „Душата ми е отегчена от живота ми." Или да преведа: „Душата ми е отегчена от неразбирането ми." Йов казва: аз имам една крива философия; така ме е учил баща ми, майка ми, те са ме учили на този живот, който сега имам. Но този живот, на който са ме учили, не ми допада.
Този живот, в който досега съм живял, не е истински, той е фалшив живот, лъжлив живот.
- Той го разбира, но не го изказва, както и вие не го изказвате. Всеки човек не е достатъчно истинолюбив, за да изкаже истината, и той не може да я каже; по-добре, че не може. Той не може да каже цялата истина и на себе си, и по-добре, че не я казва. Не може да каже истината на никого, даже и на себе си.
към беседата >>
Казвам на тези философи: ако вашата философия на безбожие може да ме направи щастлив, добре дошла; ако вашата философия поддържа, че има Бог и може да ме направи щастлив, добре дошла.
Казвате: има ли Господ, или няма? Какво ме ползува Господ, ако аз съм нещастен? Или какво ме ползува, че няма Господ, ако аз съм нещастен?
Казвам на тези философи: ако вашата философия на безбожие може да ме направи щастлив, добре дошла; ако вашата философия поддържа, че има Бог и може да ме направи щастлив, добре дошла.
Ако вашата философия, че няма Господ, ме прави нещастен, вземете си я; или ако вашата философия, че има Господ, ме прави пак нещастен, дръжте си я за себе си. Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота. Аз съм за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми. Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот. Аз не говоря за живота на другите звезди, там може да има живот, но това са Предположения още.
към беседата >>
Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях?
Ще дойдат наследници на тази раса. Към нея днес се стреми цялото човечество. Хората от тази раса живеят отличен живот. Е, кажете, кой от вас е ходил при тях? Не съм ходил, но съм приказвал с тях.
Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях?
Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях. Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално. Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното. Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата! Ти трябва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира!
към беседата >>
- Той го разбира, но не го изказва, както и вие не го изказвате.
И сега, виждаме Йова, който казва: „Душата ми е отегчена от живота ми." Или да преведа: „Душата ми е отегчена от неразбирането ми." Йов казва: аз имам една крива философия; така ме е учил баща ми, майка ми, те са ме учили на този живот, който сега имам. Но този живот, на който са ме учили, не ми допада. Този живот, в който досега съм живял, не е истински, той е фалшив живот, лъжлив живот.
- Той го разбира, но не го изказва, както и вие не го изказвате.
Всеки човек не е достатъчно истинолюбив, за да изкаже истината, и той не може да я каже; по-добре, че не може. Той не може да каже цялата истина и на себе си, и по-добре, че не я казва. Не може да каже истината на никого, даже и на себе си.
към беседата >>
Ако вашата философия, че няма Господ, ме прави нещастен, вземете си я; или ако вашата философия, че има Господ, ме прави пак нещастен, дръжте си я за себе си.
Казвате: има ли Господ, или няма? Какво ме ползува Господ, ако аз съм нещастен? Или какво ме ползува, че няма Господ, ако аз съм нещастен? Казвам на тези философи: ако вашата философия на безбожие може да ме направи щастлив, добре дошла; ако вашата философия поддържа, че има Бог и може да ме направи щастлив, добре дошла.
Ако вашата философия, че няма Господ, ме прави нещастен, вземете си я; или ако вашата философия, че има Господ, ме прави пак нещастен, дръжте си я за себе си.
Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота. Аз съм за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми. Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот. Аз не говоря за живота на другите звезди, там може да има живот, но това са Предположения още. Реално е само това, което може да уреди нашия живот.
към беседата >>
Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях.
Към нея днес се стреми цялото човечество. Хората от тази раса живеят отличен живот. Е, кажете, кой от вас е ходил при тях? Не съм ходил, но съм приказвал с тях. Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях?
Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях.
Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално. Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното. Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата! Ти трябва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира! " - И какво ще ти каже смъртта?
към беседата >>
Всеки човек не е достатъчно истинолюбив, за да изкаже истината, и той не може да я каже; по-добре, че не може.
И сега, виждаме Йова, който казва: „Душата ми е отегчена от живота ми." Или да преведа: „Душата ми е отегчена от неразбирането ми." Йов казва: аз имам една крива философия; така ме е учил баща ми, майка ми, те са ме учили на този живот, който сега имам. Но този живот, на който са ме учили, не ми допада. Този живот, в който досега съм живял, не е истински, той е фалшив живот, лъжлив живот. - Той го разбира, но не го изказва, както и вие не го изказвате.
Всеки човек не е достатъчно истинолюбив, за да изкаже истината, и той не може да я каже; по-добре, че не може.
Той не може да каже цялата истина и на себе си, и по-добре, че не я казва. Не може да каже истината на никого, даже и на себе си.
към беседата >>
Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота.
Казвате: има ли Господ, или няма? Какво ме ползува Господ, ако аз съм нещастен? Или какво ме ползува, че няма Господ, ако аз съм нещастен? Казвам на тези философи: ако вашата философия на безбожие може да ме направи щастлив, добре дошла; ако вашата философия поддържа, че има Бог и може да ме направи щастлив, добре дошла. Ако вашата философия, че няма Господ, ме прави нещастен, вземете си я; или ако вашата философия, че има Господ, ме прави пак нещастен, дръжте си я за себе си.
Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота.
Аз съм за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми. Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот. Аз не говоря за живота на другите звезди, там може да има живот, но това са Предположения още. Реално е само това, което може да уреди нашия живот. И това, реалното, е в нас вътре.
към беседата >>
Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално.
Хората от тази раса живеят отличен живот. Е, кажете, кой от вас е ходил при тях? Не съм ходил, но съм приказвал с тях. Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях? Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях.
Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално.
Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното. Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата! Ти трябва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира! " - И какво ще ти каже смъртта? Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородие!
към беседата >>
Той не може да каже цялата истина и на себе си, и по-добре, че не я казва.
И сега, виждаме Йова, който казва: „Душата ми е отегчена от живота ми." Или да преведа: „Душата ми е отегчена от неразбирането ми." Йов казва: аз имам една крива философия; така ме е учил баща ми, майка ми, те са ме учили на този живот, който сега имам. Но този живот, на който са ме учили, не ми допада. Този живот, в който досега съм живял, не е истински, той е фалшив живот, лъжлив живот. - Той го разбира, но не го изказва, както и вие не го изказвате. Всеки човек не е достатъчно истинолюбив, за да изкаже истината, и той не може да я каже; по-добре, че не може.
Той не може да каже цялата истина и на себе си, и по-добре, че не я казва.
Не може да каже истината на никого, даже и на себе си.
към беседата >>
Аз съм за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми.
Какво ме ползува Господ, ако аз съм нещастен? Или какво ме ползува, че няма Господ, ако аз съм нещастен? Казвам на тези философи: ако вашата философия на безбожие може да ме направи щастлив, добре дошла; ако вашата философия поддържа, че има Бог и може да ме направи щастлив, добре дошла. Ако вашата философия, че няма Господ, ме прави нещастен, вземете си я; или ако вашата философия, че има Господ, ме прави пак нещастен, дръжте си я за себе си. Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота.
Аз съм за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми.
Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот. Аз не говоря за живота на другите звезди, там може да има живот, но това са Предположения още. Реално е само това, което може да уреди нашия живот. И това, реалното, е в нас вътре. Тази теория донякъде е права.
към беседата >>
Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното.
Е, кажете, кой от вас е ходил при тях? Не съм ходил, но съм приказвал с тях. Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях? Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях. Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално.
Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното.
Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата! Ти трябва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира! " - И какво ще ти каже смъртта? Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородие! " - и ще си обърне гърба.
към беседата >>
Не може да каже истината на никого, даже и на себе си.
Но този живот, на който са ме учили, не ми допада. Този живот, в който досега съм живял, не е истински, той е фалшив живот, лъжлив живот. - Той го разбира, но не го изказва, както и вие не го изказвате. Всеки човек не е достатъчно истинолюбив, за да изкаже истината, и той не може да я каже; по-добре, че не може. Той не може да каже цялата истина и на себе си, и по-добре, че не я казва.
Не може да каже истината на никого, даже и на себе си.
към беседата >>
Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот.
Или какво ме ползува, че няма Господ, ако аз съм нещастен? Казвам на тези философи: ако вашата философия на безбожие може да ме направи щастлив, добре дошла; ако вашата философия поддържа, че има Бог и може да ме направи щастлив, добре дошла. Ако вашата философия, че няма Господ, ме прави нещастен, вземете си я; или ако вашата философия, че има Господ, ме прави пак нещастен, дръжте си я за себе си. Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота. Аз съм за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми.
Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот.
Аз не говоря за живота на другите звезди, там може да има живот, но това са Предположения още. Реално е само това, което може да уреди нашия живот. И това, реалното, е в нас вътре. Тази теория донякъде е права.
към беседата >>
Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата!
Не съм ходил, но съм приказвал с тях. Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях? Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях. Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално. Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното.
Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата!
Ти трябва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира! " - И какво ще ти каже смъртта? Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородие! " - и ще си обърне гърба. Това е щастието на човека - да не дойде за него смъртта.
към беседата >>
Допуснете, че се хващате на бас да прекарате един нож през ръката си, да мине от единия край на ръката ви до другия.
Допуснете, че се хващате на бас да прекарате един нож през ръката си, да мине от единия край на ръката ви до другия.
Вие не сте имали тази опитност. Взимате ножа, бутнете го до половината и веднага спирате, не можете да изтърпите докрай. Защо? Казвате: „Аз не съм маг." Друг някой казва: „Аз съм герой, мога да прекарам ножа през ръката си." Питам: след като прекараш ножа от единия до другия край на ръката си, какво си спечелил? Ти се хващаш на баса и го спечелваш, след което минаваш за герой пред хората. Но после три-четири месеца ще носиш рана и като те питат защо ти е превързана ръката, ще кажеш: „На бас се хванах." Защо?
към беседата >>
Аз не говоря за живота на другите звезди, там може да има живот, но това са Предположения още.
Казвам на тези философи: ако вашата философия на безбожие може да ме направи щастлив, добре дошла; ако вашата философия поддържа, че има Бог и може да ме направи щастлив, добре дошла. Ако вашата философия, че няма Господ, ме прави нещастен, вземете си я; или ако вашата философия, че има Господ, ме прави пак нещастен, дръжте си я за себе си. Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота. Аз съм за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми. Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот.
Аз не говоря за живота на другите звезди, там може да има живот, но това са Предположения още.
Реално е само това, което може да уреди нашия живот. И това, реалното, е в нас вътре. Тази теория донякъде е права.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира!
Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях? Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях. Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално. Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното. Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата!
Ти трябва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира!
" - И какво ще ти каже смъртта? Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородие! " - и ще си обърне гърба. Това е щастието на човека - да не дойде за него смъртта. След това ще дойде Сиромашията.
към беседата >>
Вие не сте имали тази опитност.
Допуснете, че се хващате на бас да прекарате един нож през ръката си, да мине от единия край на ръката ви до другия.
Вие не сте имали тази опитност.
Взимате ножа, бутнете го до половината и веднага спирате, не можете да изтърпите докрай. Защо? Казвате: „Аз не съм маг." Друг някой казва: „Аз съм герой, мога да прекарам ножа през ръката си." Питам: след като прекараш ножа от единия до другия край на ръката си, какво си спечелил? Ти се хващаш на баса и го спечелваш, след което минаваш за герой пред хората. Но после три-четири месеца ще носиш рана и като те питат защо ти е превързана ръката, ще кажеш: „На бас се хванах." Защо? „За да покажа геройство, че мога да си пробия ръката."
към беседата >>
Реално е само това, което може да уреди нашия живот.
Ако вашата философия, че няма Господ, ме прави нещастен, вземете си я; или ако вашата философия, че има Господ, ме прави пак нещастен, дръжте си я за себе си. Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота. Аз съм за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми. Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот. Аз не говоря за живота на другите звезди, там може да има живот, но това са Предположения още.
Реално е само това, което може да уреди нашия живот.
И това, реалното, е в нас вътре. Тази теория донякъде е права.
към беседата >>
" - И какво ще ти каже смъртта?
Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях. Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално. Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното. Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата! Ти трябва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира!
" - И какво ще ти каже смъртта?
Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородие! " - и ще си обърне гърба. Това е щастието на човека - да не дойде за него смъртта. След това ще дойде Сиромашията. Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам?
към беседата >>
Взимате ножа, бутнете го до половината и веднага спирате, не можете да изтърпите докрай. Защо?
Допуснете, че се хващате на бас да прекарате един нож през ръката си, да мине от единия край на ръката ви до другия. Вие не сте имали тази опитност.
Взимате ножа, бутнете го до половината и веднага спирате, не можете да изтърпите докрай. Защо?
Казвате: „Аз не съм маг." Друг някой казва: „Аз съм герой, мога да прекарам ножа през ръката си." Питам: след като прекараш ножа от единия до другия край на ръката си, какво си спечелил? Ти се хващаш на баса и го спечелваш, след което минаваш за герой пред хората. Но после три-четири месеца ще носиш рана и като те питат защо ти е превързана ръката, ще кажеш: „На бас се хванах." Защо? „За да покажа геройство, че мога да си пробия ръката."
към беседата >>
И това, реалното, е в нас вътре.
Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота. Аз съм за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми. Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот. Аз не говоря за живота на другите звезди, там може да има живот, но това са Предположения още. Реално е само това, което може да уреди нашия живот.
И това, реалното, е в нас вътре.
Тази теория донякъде е права.
към беседата >>
Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородие!
Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално. Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното. Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата! Ти трябва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира! " - И какво ще ти каже смъртта?
Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородие!
" - и ще си обърне гърба. Това е щастието на човека - да не дойде за него смъртта. След това ще дойде Сиромашията. Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам? Така че, иди си веднага!
към беседата >>
Казвате: „Аз не съм маг." Друг някой казва: „Аз съм герой, мога да прекарам ножа през ръката си." Питам: след като прекараш ножа от единия до другия край на ръката си, какво си спечелил?
Допуснете, че се хващате на бас да прекарате един нож през ръката си, да мине от единия край на ръката ви до другия. Вие не сте имали тази опитност. Взимате ножа, бутнете го до половината и веднага спирате, не можете да изтърпите докрай. Защо?
Казвате: „Аз не съм маг." Друг някой казва: „Аз съм герой, мога да прекарам ножа през ръката си." Питам: след като прекараш ножа от единия до другия край на ръката си, какво си спечелил?
Ти се хващаш на баса и го спечелваш, след което минаваш за герой пред хората. Но после три-четири месеца ще носиш рана и като те питат защо ти е превързана ръката, ще кажеш: „На бас се хванах." Защо? „За да покажа геройство, че мога да си пробия ръката."
към беседата >>
Тази теория донякъде е права.
Аз съм за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми. Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот. Аз не говоря за живота на другите звезди, там може да има живот, но това са Предположения още. Реално е само това, което може да уреди нашия живот. И това, реалното, е в нас вътре.
Тази теория донякъде е права.
към беседата >>
" - и ще си обърне гърба.
Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното. Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата! Ти трябва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира! " - И какво ще ти каже смъртта? Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородие!
" - и ще си обърне гърба.
Това е щастието на човека - да не дойде за него смъртта. След това ще дойде Сиромашията. Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам? Така че, иди си веднага! " Ще кажете: може ли да бъде така?
към беседата >>
Ти се хващаш на баса и го спечелваш, след което минаваш за герой пред хората.
Допуснете, че се хващате на бас да прекарате един нож през ръката си, да мине от единия край на ръката ви до другия. Вие не сте имали тази опитност. Взимате ножа, бутнете го до половината и веднага спирате, не можете да изтърпите докрай. Защо? Казвате: „Аз не съм маг." Друг някой казва: „Аз съм герой, мога да прекарам ножа през ръката си." Питам: след като прекараш ножа от единия до другия край на ръката си, какво си спечелил?
Ти се хващаш на баса и го спечелваш, след което минаваш за герой пред хората.
Но после три-четири месеца ще носиш рана и като те питат защо ти е превързана ръката, ще кажеш: „На бас се хванах." Защо? „За да покажа геройство, че мога да си пробия ръката."
към беседата >>
Една бедна вдовица ми разправяше следната своя опитност.
Една бедна вдовица ми разправяше следната своя опитност.
Мъжът и бил много богат човек, но по едно време умира и тя изпада в голямо отчаяние. „Цели осем години - казва тя - аз не исках да живея: искаше ми се да се обеся или да се хвърля от някоя канара, или да се удавя във водата. Не можех да се успокоя, цели осем години се мъчих да разреша въпроса защо мъжът ми умря. Един ден като че ме озари една светла мисъл и нещо в мен ми каза: ти питаш сега защо мъжът ти умря. Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра.
към беседата >>
Това е щастието на човека - да не дойде за него смъртта.
Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата! Ти трябва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира! " - И какво ще ти каже смъртта? Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородие! " - и ще си обърне гърба.
Това е щастието на човека - да не дойде за него смъртта.
След това ще дойде Сиромашията. Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам? Така че, иди си веднага! " Ще кажете: може ли да бъде така? - С простотията си ще си умрете - нищо повече.
към беседата >>
Но после три-четири месеца ще носиш рана и като те питат защо ти е превързана ръката, ще кажеш: „На бас се хванах." Защо?
Допуснете, че се хващате на бас да прекарате един нож през ръката си, да мине от единия край на ръката ви до другия. Вие не сте имали тази опитност. Взимате ножа, бутнете го до половината и веднага спирате, не можете да изтърпите докрай. Защо? Казвате: „Аз не съм маг." Друг някой казва: „Аз съм герой, мога да прекарам ножа през ръката си." Питам: след като прекараш ножа от единия до другия край на ръката си, какво си спечелил? Ти се хващаш на баса и го спечелваш, след което минаваш за герой пред хората.
Но после три-четири месеца ще носиш рана и като те питат защо ти е превързана ръката, ще кажеш: „На бас се хванах." Защо?
„За да покажа геройство, че мога да си пробия ръката."
към беседата >>
Мъжът и бил много богат човек, но по едно време умира и тя изпада в голямо отчаяние.
Една бедна вдовица ми разправяше следната своя опитност.
Мъжът и бил много богат човек, но по едно време умира и тя изпада в голямо отчаяние.
„Цели осем години - казва тя - аз не исках да живея: искаше ми се да се обеся или да се хвърля от някоя канара, или да се удавя във водата. Не можех да се успокоя, цели осем години се мъчих да разреша въпроса защо мъжът ми умря. Един ден като че ме озари една светла мисъл и нещо в мен ми каза: ти питаш сега защо мъжът ти умря. Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра. А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря.
към беседата >>
След това ще дойде Сиромашията.
Ти трябва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира! " - И какво ще ти каже смъртта? Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородие! " - и ще си обърне гърба. Това е щастието на човека - да не дойде за него смъртта.
След това ще дойде Сиромашията.
Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам? Така че, иди си веднага! " Ще кажете: може ли да бъде така? - С простотията си ще си умрете - нищо повече. Може ли да бъде това?
към беседата >>
„За да покажа геройство, че мога да си пробия ръката."
Вие не сте имали тази опитност. Взимате ножа, бутнете го до половината и веднага спирате, не можете да изтърпите докрай. Защо? Казвате: „Аз не съм маг." Друг някой казва: „Аз съм герой, мога да прекарам ножа през ръката си." Питам: след като прекараш ножа от единия до другия край на ръката си, какво си спечелил? Ти се хващаш на баса и го спечелваш, след което минаваш за герой пред хората. Но после три-четири месеца ще носиш рана и като те питат защо ти е превързана ръката, ще кажеш: „На бас се хванах." Защо?
„За да покажа геройство, че мога да си пробия ръката."
към беседата >>
„Цели осем години - казва тя - аз не исках да живея: искаше ми се да се обеся или да се хвърля от някоя канара, или да се удавя във водата.
Една бедна вдовица ми разправяше следната своя опитност. Мъжът и бил много богат човек, но по едно време умира и тя изпада в голямо отчаяние.
„Цели осем години - казва тя - аз не исках да живея: искаше ми се да се обеся или да се хвърля от някоя канара, или да се удавя във водата.
Не можех да се успокоя, цели осем години се мъчих да разреша въпроса защо мъжът ми умря. Един ден като че ме озари една светла мисъл и нещо в мен ми каза: ти питаш сега защо мъжът ти умря. Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра. А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря. Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябва да умра?
към беседата >>
Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам?
" - И какво ще ти каже смъртта? Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородие! " - и ще си обърне гърба. Това е щастието на човека - да не дойде за него смъртта. След това ще дойде Сиромашията.
Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам?
Така че, иди си веднага! " Ще кажете: може ли да бъде така? - С простотията си ще си умрете - нищо повече. Може ли да бъде това? Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това?
към беседата >>
В тази далечна драма за Йов имаше и едно друго заинтересовано лице, подобно на Бога, взело участие в един съвет, който станал някъде горе.
В тази далечна драма за Йов имаше и едно друго заинтересовано лице, подобно на Бога, взело участие в един съвет, който станал някъде горе.
Това същество е Сатана. Бог му казал: „Ти обърнал ли си внимание на един човек на Земята, подобен на когото досега друг няма? " Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало. Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали? Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него.
към беседата >>
Не можех да се успокоя, цели осем години се мъчих да разреша въпроса защо мъжът ми умря.
Една бедна вдовица ми разправяше следната своя опитност. Мъжът и бил много богат човек, но по едно време умира и тя изпада в голямо отчаяние. „Цели осем години - казва тя - аз не исках да живея: искаше ми се да се обеся или да се хвърля от някоя канара, или да се удавя във водата.
Не можех да се успокоя, цели осем години се мъчих да разреша въпроса защо мъжът ми умря.
Един ден като че ме озари една светла мисъл и нещо в мен ми каза: ти питаш сега защо мъжът ти умря. Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра. А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря. Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябва да умра? Остави сега мъжът ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата.
към беседата >>
Така че, иди си веднага!
Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородие! " - и ще си обърне гърба. Това е щастието на човека - да не дойде за него смъртта. След това ще дойде Сиромашията. Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам?
Така че, иди си веднага!
" Ще кажете: може ли да бъде така? - С простотията си ще си умрете - нищо повече. Може ли да бъде това? Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това? Това ще бъде не защото аз го казвам, но защото и без това то ще стане така - това е вложено в самото дете вътре.
към беседата >>
Това същество е Сатана.
В тази далечна драма за Йов имаше и едно друго заинтересовано лице, подобно на Бога, взело участие в един съвет, който станал някъде горе.
Това същество е Сатана.
Бог му казал: „Ти обърнал ли си внимание на един човек на Земята, подобен на когото досега друг няма? " Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало. Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали? Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него. Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш.
към беседата >>
Един ден като че ме озари една светла мисъл и нещо в мен ми каза: ти питаш сега защо мъжът ти умря.
Една бедна вдовица ми разправяше следната своя опитност. Мъжът и бил много богат човек, но по едно време умира и тя изпада в голямо отчаяние. „Цели осем години - казва тя - аз не исках да живея: искаше ми се да се обеся или да се хвърля от някоя канара, или да се удавя във водата. Не можех да се успокоя, цели осем години се мъчих да разреша въпроса защо мъжът ми умря.
Един ден като че ме озари една светла мисъл и нещо в мен ми каза: ти питаш сега защо мъжът ти умря.
Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра. А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря. Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябва да умра? Остави сега мъжът ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата. И тя си каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж.
към беседата >>
" Ще кажете: може ли да бъде така?
" - и ще си обърне гърба. Това е щастието на човека - да не дойде за него смъртта. След това ще дойде Сиромашията. Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам? Така че, иди си веднага!
" Ще кажете: може ли да бъде така?
- С простотията си ще си умрете - нищо повече. Може ли да бъде това? Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това? Това ще бъде не защото аз го казвам, но защото и без това то ще стане така - това е вложено в самото дете вътре. Следователно ние всички трябва да вярваме в онова, което Бог е вложил в нас - то е Божественото, абсолютното, за което всички трябва да държите.
към беседата >>
Бог му казал: „Ти обърнал ли си внимание на един човек на Земята, подобен на когото досега друг няма?
В тази далечна драма за Йов имаше и едно друго заинтересовано лице, подобно на Бога, взело участие в един съвет, който станал някъде горе. Това същество е Сатана.
Бог му казал: „Ти обърнал ли си внимание на един човек на Земята, подобен на когото досега друг няма?
" Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало. Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали? Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него. Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш. Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език.
към беседата >>
Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра.
Една бедна вдовица ми разправяше следната своя опитност. Мъжът и бил много богат човек, но по едно време умира и тя изпада в голямо отчаяние. „Цели осем години - казва тя - аз не исках да живея: искаше ми се да се обеся или да се хвърля от някоя канара, или да се удавя във водата. Не можех да се успокоя, цели осем години се мъчих да разреша въпроса защо мъжът ми умря. Един ден като че ме озари една светла мисъл и нещо в мен ми каза: ти питаш сега защо мъжът ти умря.
Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра.
А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря. Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябва да умра? Остави сега мъжът ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата. И тя си каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж. Ако той беше истински мъж, не трябваше да умира, а щом е умрял, аз повече не го искам.
към беседата >>
- С простотията си ще си умрете - нищо повече.
Това е щастието на човека - да не дойде за него смъртта. След това ще дойде Сиромашията. Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам? Така че, иди си веднага! " Ще кажете: може ли да бъде така?
- С простотията си ще си умрете - нищо повече.
Може ли да бъде това? Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това? Това ще бъде не защото аз го казвам, но защото и без това то ще стане така - това е вложено в самото дете вътре. Следователно ние всички трябва да вярваме в онова, което Бог е вложил в нас - то е Божественото, абсолютното, за което всички трябва да държите. Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на радост и на веселие.
към беседата >>
" Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало.
В тази далечна драма за Йов имаше и едно друго заинтересовано лице, подобно на Бога, взело участие в един съвет, който станал някъде горе. Това същество е Сатана. Бог му казал: „Ти обърнал ли си внимание на един човек на Земята, подобен на когото досега друг няма?
" Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало.
Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали? Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него. Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш. Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език. Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам.
към беседата >>
А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря.
Мъжът и бил много богат човек, но по едно време умира и тя изпада в голямо отчаяние. „Цели осем години - казва тя - аз не исках да живея: искаше ми се да се обеся или да се хвърля от някоя канара, или да се удавя във водата. Не можех да се успокоя, цели осем години се мъчих да разреша въпроса защо мъжът ми умря. Един ден като че ме озари една светла мисъл и нещо в мен ми каза: ти питаш сега защо мъжът ти умря. Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра.
А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря.
Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябва да умра? Остави сега мъжът ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата. И тя си каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж. Ако той беше истински мъж, не трябваше да умира, а щом е умрял, аз повече не го искам. Мъж, който умира, не го искам.
към беседата >>
Може ли да бъде това?
След това ще дойде Сиромашията. Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам? Така че, иди си веднага! " Ще кажете: може ли да бъде така? - С простотията си ще си умрете - нищо повече.
Може ли да бъде това?
Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това? Това ще бъде не защото аз го казвам, но защото и без това то ще стане така - това е вложено в самото дете вътре. Следователно ние всички трябва да вярваме в онова, което Бог е вложил в нас - то е Божественото, абсолютното, за което всички трябва да държите. Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на радост и на веселие. И ще кажете тогава: „Сега разбирам Истината."
към беседата >>
Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали?
В тази далечна драма за Йов имаше и едно друго заинтересовано лице, подобно на Бога, взело участие в един съвет, който станал някъде горе. Това същество е Сатана. Бог му казал: „Ти обърнал ли си внимание на един човек на Земята, подобен на когото досега друг няма? " Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало.
Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали?
Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него. Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш. Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език. Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам. Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара.
към беседата >>
Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябва да умра?
„Цели осем години - казва тя - аз не исках да живея: искаше ми се да се обеся или да се хвърля от някоя канара, или да се удавя във водата. Не можех да се успокоя, цели осем години се мъчих да разреша въпроса защо мъжът ми умря. Един ден като че ме озари една светла мисъл и нещо в мен ми каза: ти питаш сега защо мъжът ти умря. Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра. А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря.
Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябва да умра?
Остави сега мъжът ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата. И тя си каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж. Ако той беше истински мъж, не трябваше да умира, а щом е умрял, аз повече не го искам. Мъж, който умира, не го искам. Той трябваше да седи при мен в тези години, да ми помага.
към беседата >>
Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това?
Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам? Така че, иди си веднага! " Ще кажете: може ли да бъде така? - С простотията си ще си умрете - нищо повече. Може ли да бъде това?
Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това?
Това ще бъде не защото аз го казвам, но защото и без това то ще стане така - това е вложено в самото дете вътре. Следователно ние всички трябва да вярваме в онова, което Бог е вложил в нас - то е Божественото, абсолютното, за което всички трябва да държите. Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на радост и на веселие. И ще кажете тогава: „Сега разбирам Истината."
към беседата >>
Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него.
В тази далечна драма за Йов имаше и едно друго заинтересовано лице, подобно на Бога, взело участие в един съвет, който станал някъде горе. Това същество е Сатана. Бог му казал: „Ти обърнал ли си внимание на един човек на Земята, подобен на когото досега друг няма? " Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало. Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали?
Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него.
Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш. Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език. Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам. Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара. Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит.
към беседата >>
Остави сега мъжът ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата.
Не можех да се успокоя, цели осем години се мъчих да разреша въпроса защо мъжът ми умря. Един ден като че ме озари една светла мисъл и нещо в мен ми каза: ти питаш сега защо мъжът ти умря. Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра. А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря. Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябва да умра?
Остави сега мъжът ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата.
И тя си каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж. Ако той беше истински мъж, не трябваше да умира, а щом е умрял, аз повече не го искам. Мъж, който умира, не го искам. Той трябваше да седи при мен в тези години, да ми помага. Какво трябва да плача за този умрял мъж?
към беседата >>
Това ще бъде не защото аз го казвам, но защото и без това то ще стане така - това е вложено в самото дете вътре.
Така че, иди си веднага! " Ще кажете: може ли да бъде така? - С простотията си ще си умрете - нищо повече. Може ли да бъде това? Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това?
Това ще бъде не защото аз го казвам, но защото и без това то ще стане така - това е вложено в самото дете вътре.
Следователно ние всички трябва да вярваме в онова, което Бог е вложил в нас - то е Божественото, абсолютното, за което всички трябва да държите. Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на радост и на веселие. И ще кажете тогава: „Сега разбирам Истината."
към беседата >>
Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш.
Това същество е Сатана. Бог му казал: „Ти обърнал ли си внимание на един човек на Земята, подобен на когото досега друг няма? " Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало. Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали? Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него.
Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш.
Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език. Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам. Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара. Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит. Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод.
към беседата >>
И тя си каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж.
Един ден като че ме озари една светла мисъл и нещо в мен ми каза: ти питаш сега защо мъжът ти умря. Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра. А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря. Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябва да умра? Остави сега мъжът ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата.
И тя си каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж.
Ако той беше истински мъж, не трябваше да умира, а щом е умрял, аз повече не го искам. Мъж, който умира, не го искам. Той трябваше да седи при мен в тези години, да ми помага. Какво трябва да плача за този умрял мъж? И няма го вече при мен." Тя продължи: „Оттам насетне станах съвършено спокойна, съвзех се, ободрих се, и слава Богу, работите ми почнаха да се оправят.” После нейни познати я запитвали:
към беседата >>
Следователно ние всички трябва да вярваме в онова, което Бог е вложил в нас - то е Божественото, абсолютното, за което всички трябва да държите.
" Ще кажете: може ли да бъде така? - С простотията си ще си умрете - нищо повече. Може ли да бъде това? Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това? Това ще бъде не защото аз го казвам, но защото и без това то ще стане така - това е вложено в самото дете вътре.
Следователно ние всички трябва да вярваме в онова, което Бог е вложил в нас - то е Божественото, абсолютното, за което всички трябва да държите.
Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на радост и на веселие. И ще кажете тогава: „Сега разбирам Истината."
към беседата >>
Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език.
Бог му казал: „Ти обърнал ли си внимание на един човек на Земята, подобен на когото досега друг няма? " Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало. Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали? Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него. Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш.
Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език.
Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам. Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара. Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит. Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод. Това същество не е употребило тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право.
към беседата >>
Ако той беше истински мъж, не трябваше да умира, а щом е умрял, аз повече не го искам.
Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра. А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря. Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябва да умра? Остави сега мъжът ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата. И тя си каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж.
Ако той беше истински мъж, не трябваше да умира, а щом е умрял, аз повече не го искам.
Мъж, който умира, не го искам. Той трябваше да седи при мен в тези години, да ми помага. Какво трябва да плача за този умрял мъж? И няма го вече при мен." Тя продължи: „Оттам насетне станах съвършено спокойна, съвзех се, ободрих се, и слава Богу, работите ми почнаха да се оправят.” После нейни познати я запитвали:
към беседата >>
Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на радост и на веселие.
- С простотията си ще си умрете - нищо повече. Може ли да бъде това? Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това? Това ще бъде не защото аз го казвам, но защото и без това то ще стане така - това е вложено в самото дете вътре. Следователно ние всички трябва да вярваме в онова, което Бог е вложил в нас - то е Божественото, абсолютното, за което всички трябва да държите.
Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на радост и на веселие.
И ще кажете тогава: „Сега разбирам Истината."
към беседата >>
Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам.
" Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало. Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали? Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него. Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш. Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език.
Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам.
Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара. Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит. Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод. Това същество не е употребило тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право. Ще видиш, че това, което аз казвам, е право.
към беседата >>
Мъж, който умира, не го искам.
А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря. Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябва да умра? Остави сега мъжът ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата. И тя си каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж. Ако той беше истински мъж, не трябваше да умира, а щом е умрял, аз повече не го искам.
Мъж, който умира, не го искам.
Той трябваше да седи при мен в тези години, да ми помага. Какво трябва да плача за този умрял мъж? И няма го вече при мен." Тя продължи: „Оттам насетне станах съвършено спокойна, съвзех се, ободрих се, и слава Богу, работите ми почнаха да се оправят.” После нейни познати я запитвали:
към беседата >>
И ще кажете тогава: „Сега разбирам Истината."
Може ли да бъде това? Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това? Това ще бъде не защото аз го казвам, но защото и без това то ще стане така - това е вложено в самото дете вътре. Следователно ние всички трябва да вярваме в онова, което Бог е вложил в нас - то е Божественото, абсолютното, за което всички трябва да държите. Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на радост и на веселие.
И ще кажете тогава: „Сега разбирам Истината."
към беседата >>
Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара.
Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали? Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него. Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш. Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език. Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам.
Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара.
Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит. Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод. Това същество не е употребило тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право. Ще видиш, че това, което аз казвам, е право. - „Хубаво, позволявам ти да направиш опит, да му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда, да го опиташ и после ела при мен; само живота му няма да вземаш." Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод) и - не се знае по какъв начин - внушава на всички англичани, на всички народи да дойдат да оберат Йова.
към беседата >>
Той трябваше да седи при мен в тези години, да ми помага.
Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябва да умра? Остави сега мъжът ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата. И тя си каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж. Ако той беше истински мъж, не трябваше да умира, а щом е умрял, аз повече не го искам. Мъж, който умира, не го искам.
Той трябваше да седи при мен в тези години, да ми помага.
Какво трябва да плача за този умрял мъж? И няма го вече при мен." Тя продължи: „Оттам насетне станах съвършено спокойна, съвзех се, ободрих се, и слава Богу, работите ми почнаха да се оправят.” После нейни познати я запитвали:
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Ще ви приведа един пример.
Представете си, че сте в един затвор, дето постепенно прокопавате, прокопавате и дойдете до едно положение от малката дупчица, която сте прокопали, да може малко светлина да влезе. Всяка сутрин слънчевата светлина ще прониква през тази малка дупчица. Колкото нещата стават по-тънки, толкова и Светлината повече прониква през тях. Като се пробие дупка, и светлината ще дойде. Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може да проникне в съзнанието ни.
към беседата >>
Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит.
Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него. Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш. Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език. Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам. Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара.
Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит.
Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод. Това същество не е употребило тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право. Ще видиш, че това, което аз казвам, е право. - „Хубаво, позволявам ти да направиш опит, да му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда, да го опиташ и после ела при мен; само живота му няма да вземаш." Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод) и - не се знае по какъв начин - внушава на всички англичани, на всички народи да дойдат да оберат Йова. И дохождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между Мъртво и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвършено беден.
към беседата >>
Какво трябва да плача за този умрял мъж?
Остави сега мъжът ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата. И тя си каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж. Ако той беше истински мъж, не трябваше да умира, а щом е умрял, аз повече не го искам. Мъж, който умира, не го искам. Той трябваше да седи при мен в тези години, да ми помага.
Какво трябва да плача за този умрял мъж?
И няма го вече при мен." Тя продължи: „Оттам насетне станах съвършено спокойна, съвзех се, ободрих се, и слава Богу, работите ми почнаха да се оправят.” После нейни познати я запитвали:
към беседата >>
Представете си, че сте в един затвор, дето постепенно прокопавате, прокопавате и дойдете до едно положение от малката дупчица, която сте прокопали, да може малко светлина да влезе.
Ще ви приведа един пример.
Представете си, че сте в един затвор, дето постепенно прокопавате, прокопавате и дойдете до едно положение от малката дупчица, която сте прокопали, да може малко светлина да влезе.
Всяка сутрин слънчевата светлина ще прониква през тази малка дупчица. Колкото нещата стават по-тънки, толкова и Светлината повече прониква през тях. Като се пробие дупка, и светлината ще дойде. Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може да проникне в съзнанието ни. Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена.
към беседата >>
Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод.
Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш. Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език. Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам. Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара. Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит.
Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод.
Това същество не е употребило тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право. Ще видиш, че това, което аз казвам, е право. - „Хубаво, позволявам ти да направиш опит, да му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда, да го опиташ и после ела при мен; само живота му няма да вземаш." Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод) и - не се знае по какъв начин - внушава на всички англичани, на всички народи да дойдат да оберат Йова. И дохождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между Мъртво и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвършено беден. Един след друг идват слугите на Йова и му казват:
към беседата >>
И няма го вече при мен." Тя продължи: „Оттам насетне станах съвършено спокойна, съвзех се, ободрих се, и слава Богу, работите ми почнаха да се оправят.” После нейни познати я запитвали:
И тя си каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж. Ако той беше истински мъж, не трябваше да умира, а щом е умрял, аз повече не го искам. Мъж, който умира, не го искам. Той трябваше да седи при мен в тези години, да ми помага. Какво трябва да плача за този умрял мъж?
И няма го вече при мен." Тя продължи: „Оттам насетне станах съвършено спокойна, съвзех се, ободрих се, и слава Богу, работите ми почнаха да се оправят.” После нейни познати я запитвали:
към беседата >>
Всяка сутрин слънчевата светлина ще прониква през тази малка дупчица.
Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте в един затвор, дето постепенно прокопавате, прокопавате и дойдете до едно положение от малката дупчица, която сте прокопали, да може малко светлина да влезе.
Всяка сутрин слънчевата светлина ще прониква през тази малка дупчица.
Колкото нещата стават по-тънки, толкова и Светлината повече прониква през тях. Като се пробие дупка, и светлината ще дойде. Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може да проникне в съзнанието ни. Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена. Всички философи, всички богослови, каквото са казали, то е вярно само за времето си.
към беседата >>
Това същество не е употребило тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право.
Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език. Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам. Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара. Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит. Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод.
Това същество не е употребило тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право.
Ще видиш, че това, което аз казвам, е право. - „Хубаво, позволявам ти да направиш опит, да му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда, да го опиташ и после ела при мен; само живота му няма да вземаш." Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод) и - не се знае по какъв начин - внушава на всички англичани, на всички народи да дойдат да оберат Йова. И дохождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между Мъртво и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвършено беден. Един след друг идват слугите на Йова и му казват:
към беседата >>
– Ти искаш ли пак да се ожениш?
– Ти искаш ли пак да се ожениш?
Тя отговаряла:
към беседата >>
Колкото нещата стават по-тънки, толкова и Светлината повече прониква през тях.
Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте в един затвор, дето постепенно прокопавате, прокопавате и дойдете до едно положение от малката дупчица, която сте прокопали, да може малко светлина да влезе. Всяка сутрин слънчевата светлина ще прониква през тази малка дупчица.
Колкото нещата стават по-тънки, толкова и Светлината повече прониква през тях.
Като се пробие дупка, и светлината ще дойде. Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може да проникне в съзнанието ни. Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена. Всички философи, всички богослови, каквото са казали, то е вярно само за времето си. Христос, един от великите Учители, каза на еврейския народ: „Много нещо имам да ви кажа, но то не се отнася до вас, не е още за вас.
към беседата >>
Ще видиш, че това, което аз казвам, е право.
Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам. Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара. Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит. Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод. Това същество не е употребило тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право.
Ще видиш, че това, което аз казвам, е право.
- „Хубаво, позволявам ти да направиш опит, да му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда, да го опиташ и после ела при мен; само живота му няма да вземаш." Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод) и - не се знае по какъв начин - внушава на всички англичани, на всички народи да дойдат да оберат Йова. И дохождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между Мъртво и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвършено беден. Един след друг идват слугите на Йова и му казват:
към беседата >>
Тя отговаряла:
– Ти искаш ли пак да се ожениш?
Тя отговаряла:
към беседата >>
Като се пробие дупка, и светлината ще дойде.
Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте в един затвор, дето постепенно прокопавате, прокопавате и дойдете до едно положение от малката дупчица, която сте прокопали, да може малко светлина да влезе. Всяка сутрин слънчевата светлина ще прониква през тази малка дупчица. Колкото нещата стават по-тънки, толкова и Светлината повече прониква през тях.
Като се пробие дупка, и светлината ще дойде.
Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може да проникне в съзнанието ни. Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена. Всички философи, всички богослови, каквото са казали, то е вярно само за времето си. Христос, един от великите Учители, каза на еврейския народ: „Много нещо имам да ви кажа, но то не се отнася до вас, не е още за вас. А за в бъдеще много неща има да ви се кажат." - Какво можем да кажем за неизказаните неща?
към беседата >>
- „Хубаво, позволявам ти да направиш опит, да му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда, да го опиташ и после ела при мен; само живота му няма да вземаш." Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод) и - не се знае по какъв начин - внушава на всички англичани, на всички народи да дойдат да оберат Йова.
Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара. Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит. Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод. Това същество не е употребило тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право. Ще видиш, че това, което аз казвам, е право.
- „Хубаво, позволявам ти да направиш опит, да му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда, да го опиташ и после ела при мен; само живота му няма да вземаш." Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод) и - не се знае по какъв начин - внушава на всички англичани, на всички народи да дойдат да оберат Йова.
И дохождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между Мъртво и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвършено беден. Един след друг идват слугите на Йова и му казват:
към беседата >>
– Този, за когото искате да ме жените, ще умира ли?
– Този, за когото искате да ме жените, ще умира ли?
към беседата >>
Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може да проникне в съзнанието ни.
Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте в един затвор, дето постепенно прокопавате, прокопавате и дойдете до едно положение от малката дупчица, която сте прокопали, да може малко светлина да влезе. Всяка сутрин слънчевата светлина ще прониква през тази малка дупчица. Колкото нещата стават по-тънки, толкова и Светлината повече прониква през тях. Като се пробие дупка, и светлината ще дойде.
Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може да проникне в съзнанието ни.
Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена. Всички философи, всички богослови, каквото са казали, то е вярно само за времето си. Христос, един от великите Учители, каза на еврейския народ: „Много нещо имам да ви кажа, но то не се отнася до вас, не е още за вас. А за в бъдеще много неща има да ви се кажат." - Какво можем да кажем за неизказаните неща? Защото малките работи, които Христос каза, не са приложени, а какво остава за големите?
към беседата >>
И дохождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между Мъртво и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвършено беден.
Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит. Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод. Това същество не е употребило тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право. Ще видиш, че това, което аз казвам, е право. - „Хубаво, позволявам ти да направиш опит, да му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда, да го опиташ и после ела при мен; само живота му няма да вземаш." Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод) и - не се знае по какъв начин - внушава на всички англичани, на всички народи да дойдат да оберат Йова.
И дохождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между Мъртво и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвършено беден.
Един след друг идват слугите на Йова и му казват:
към беседата >>
– Ще умира.
– Ще умира.
към беседата >>
Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена.
Представете си, че сте в един затвор, дето постепенно прокопавате, прокопавате и дойдете до едно положение от малката дупчица, която сте прокопали, да може малко светлина да влезе. Всяка сутрин слънчевата светлина ще прониква през тази малка дупчица. Колкото нещата стават по-тънки, толкова и Светлината повече прониква през тях. Като се пробие дупка, и светлината ще дойде. Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може да проникне в съзнанието ни.
Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена.
Всички философи, всички богослови, каквото са казали, то е вярно само за времето си. Христос, един от великите Учители, каза на еврейския народ: „Много нещо имам да ви кажа, но то не се отнася до вас, не е още за вас. А за в бъдеще много неща има да ви се кажат." - Какво можем да кажем за неизказаните неща? Защото малките работи, които Христос каза, не са приложени, а какво остава за големите? Ако бяхме приложили малкото, което Христос каза, ние щяхме да имаме съвсем друга култура, съвсем друг строй, съвсем друго благо.
към беседата >>
Един след друг идват слугите на Йова и му казват:
Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод. Това същество не е употребило тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право. Ще видиш, че това, което аз казвам, е право. - „Хубаво, позволявам ти да направиш опит, да му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда, да го опиташ и после ела при мен; само живота му няма да вземаш." Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод) и - не се знае по какъв начин - внушава на всички англичани, на всички народи да дойдат да оберат Йова. И дохождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между Мъртво и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвършено беден.
Един след друг идват слугите на Йова и му казват:
към беседата >>
– Тогава не го искам.
– Тогава не го искам.
Аз искам да се оженя за някой, който не умира. Ако ми намерите такъв, ще го взема, иначе оставете ме, аз ще си бъда с това верую, което имам сега.
към беседата >>
Всички философи, всички богослови, каквото са казали, то е вярно само за времето си.
Всяка сутрин слънчевата светлина ще прониква през тази малка дупчица. Колкото нещата стават по-тънки, толкова и Светлината повече прониква през тях. Като се пробие дупка, и светлината ще дойде. Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може да проникне в съзнанието ни. Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена.
Всички философи, всички богослови, каквото са казали, то е вярно само за времето си.
Христос, един от великите Учители, каза на еврейския народ: „Много нещо имам да ви кажа, но то не се отнася до вас, не е още за вас. А за в бъдеще много неща има да ви се кажат." - Какво можем да кажем за неизказаните неща? Защото малките работи, които Христос каза, не са приложени, а какво остава за големите? Ако бяхме приложили малкото, което Христос каза, ние щяхме да имаме съвсем друга култура, съвсем друг строй, съвсем друго благо.
към беседата >>
– Задигнаха ни всички овце, всички говеда и камили.
– Задигнаха ни всички овце, всички говеда и камили.
Йов им отговаря:
към беседата >>
Аз искам да се оженя за някой, който не умира.
– Тогава не го искам.
Аз искам да се оженя за някой, който не умира.
Ако ми намерите такъв, ще го взема, иначе оставете ме, аз ще си бъда с това верую, което имам сега.
към беседата >>
Христос, един от великите Учители, каза на еврейския народ: „Много нещо имам да ви кажа, но то не се отнася до вас, не е още за вас.
Колкото нещата стават по-тънки, толкова и Светлината повече прониква през тях. Като се пробие дупка, и светлината ще дойде. Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може да проникне в съзнанието ни. Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена. Всички философи, всички богослови, каквото са казали, то е вярно само за времето си.
Христос, един от великите Учители, каза на еврейския народ: „Много нещо имам да ви кажа, но то не се отнася до вас, не е още за вас.
А за в бъдеще много неща има да ви се кажат." - Какво можем да кажем за неизказаните неща? Защото малките работи, които Христос каза, не са приложени, а какво остава за големите? Ако бяхме приложили малкото, което Христос каза, ние щяхме да имаме съвсем друга култура, съвсем друг строй, съвсем друго благо.
към беседата >>
Йов им отговаря:
– Задигнаха ни всички овце, всички говеда и камили.
Йов им отговаря:
към беседата >>
Ако ми намерите такъв, ще го взема, иначе оставете ме, аз ще си бъда с това верую, което имам сега.
– Тогава не го искам. Аз искам да се оженя за някой, който не умира.
Ако ми намерите такъв, ще го взема, иначе оставете ме, аз ще си бъда с това верую, което имам сега.
към беседата >>
А за в бъдеще много неща има да ви се кажат." - Какво можем да кажем за неизказаните неща?
Като се пробие дупка, и светлината ще дойде. Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може да проникне в съзнанието ни. Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена. Всички философи, всички богослови, каквото са казали, то е вярно само за времето си. Христос, един от великите Учители, каза на еврейския народ: „Много нещо имам да ви кажа, но то не се отнася до вас, не е още за вас.
А за в бъдеще много неща има да ви се кажат." - Какво можем да кажем за неизказаните неща?
Защото малките работи, които Христос каза, не са приложени, а какво остава за големите? Ако бяхме приложили малкото, което Христос каза, ние щяхме да имаме съвсем друга култура, съвсем друг строй, съвсем друго благо.
към беседата >>
– Господ дал, Господ взел.
– Господ дал, Господ взел.
към беседата >>
Ще ви преведа факта в следната форма: защо трябва да вярвате в едно верую, или да имате едно верую било в консервативен, или в либерален смисъл, че има Господ, когато един ден този Господ ще умре за вас?
Ще ви преведа факта в следната форма: защо трябва да вярвате в едно верую, или да имате едно верую било в консервативен, или в либерален смисъл, че има Господ, когато един ден този Господ ще умре за вас?
Или пък защо ви е един материализъм, който казва, че Бог не съществува, когато един ден и той ще умре, и вие ще се разочаровате? И в едното, и в другото вие ще се разочаровате. От това гледище ти нито можеш да отричаш Бога, нито да го доказваш. Щом кажеш, че няма Господ, това значи, че ти не съществуваш. И щом кажеш, че има Господ, това значи, че ти съществуваш.
към беседата >>
Защото малките работи, които Христос каза, не са приложени, а какво остава за големите?
Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може да проникне в съзнанието ни. Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена. Всички философи, всички богослови, каквото са казали, то е вярно само за времето си. Христос, един от великите Учители, каза на еврейския народ: „Много нещо имам да ви кажа, но то не се отнася до вас, не е още за вас. А за в бъдеще много неща има да ви се кажат." - Какво можем да кажем за неизказаните неща?
Защото малките работи, които Христос каза, не са приложени, а какво остава за големите?
Ако бяхме приложили малкото, което Христос каза, ние щяхме да имаме съвсем друга култура, съвсем друг строй, съвсем друго благо.
към беседата >>
– Камилите отидоха.
– Камилите отидоха.
към беседата >>
Или пък защо ви е един материализъм, който казва, че Бог не съществува, когато един ден и той ще умре, и вие ще се разочаровате?
Ще ви преведа факта в следната форма: защо трябва да вярвате в едно верую, или да имате едно верую било в консервативен, или в либерален смисъл, че има Господ, когато един ден този Господ ще умре за вас?
Или пък защо ви е един материализъм, който казва, че Бог не съществува, когато един ден и той ще умре, и вие ще се разочаровате?
И в едното, и в другото вие ще се разочаровате. От това гледище ти нито можеш да отричаш Бога, нито да го доказваш. Щом кажеш, че няма Господ, това значи, че ти не съществуваш. И щом кажеш, че има Господ, това значи, че ти съществуваш. Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че съществуваш?
към беседата >>
Ако бяхме приложили малкото, което Христос каза, ние щяхме да имаме съвсем друга култура, съвсем друг строй, съвсем друго благо.
Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена. Всички философи, всички богослови, каквото са казали, то е вярно само за времето си. Христос, един от великите Учители, каза на еврейския народ: „Много нещо имам да ви кажа, но то не се отнася до вас, не е още за вас. А за в бъдеще много неща има да ви се кажат." - Какво можем да кажем за неизказаните неща? Защото малките работи, които Христос каза, не са приложени, а какво остава за големите?
Ако бяхме приложили малкото, което Христос каза, ние щяхме да имаме съвсем друга култура, съвсем друг строй, съвсем друго благо.
към беседата >>
– Господ дал, Господ взел.
– Господ дал, Господ взел.
към беседата >>
И в едното, и в другото вие ще се разочаровате.
Ще ви преведа факта в следната форма: защо трябва да вярвате в едно верую, или да имате едно верую било в консервативен, или в либерален смисъл, че има Господ, когато един ден този Господ ще умре за вас? Или пък защо ви е един материализъм, който казва, че Бог не съществува, когато един ден и той ще умре, и вие ще се разочаровате?
И в едното, и в другото вие ще се разочаровате.
От това гледище ти нито можеш да отричаш Бога, нито да го доказваш. Щом кажеш, че няма Господ, това значи, че ти не съществуваш. И щом кажеш, че има Господ, това значи, че ти съществуваш. Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че съществуваш? В съзнанието на всеки трябва да има една обща мисъл, че той съществува.
към беседата >>
Но такова разбиране, каквото и да е, и то е добро.
Но такова разбиране, каквото и да е, и то е добро.
Бъдещето нас не ни засяга толкова. Питате какъв ще бъде бъдещият строй. Той ще бъде точно такъв, каквито са хората. От толкова хиляди години хората са създали този строй, но и той не е лош. Той съответствува точно на вярванията им.
към беседата >>
– Всичко отиде!
– Всичко отиде!
Конете отидоха.
към беседата >>
От това гледище ти нито можеш да отричаш Бога, нито да го доказваш.
Ще ви преведа факта в следната форма: защо трябва да вярвате в едно верую, или да имате едно верую било в консервативен, или в либерален смисъл, че има Господ, когато един ден този Господ ще умре за вас? Или пък защо ви е един материализъм, който казва, че Бог не съществува, когато един ден и той ще умре, и вие ще се разочаровате? И в едното, и в другото вие ще се разочаровате.
От това гледище ти нито можеш да отричаш Бога, нито да го доказваш.
Щом кажеш, че няма Господ, това значи, че ти не съществуваш. И щом кажеш, че има Господ, това значи, че ти съществуваш. Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че съществуваш? В съзнанието на всеки трябва да има една обща мисъл, че той съществува. Това е разрешението на въпроса.
към беседата >>
Бъдещето нас не ни засяга толкова.
Но такова разбиране, каквото и да е, и то е добро.
Бъдещето нас не ни засяга толкова.
Питате какъв ще бъде бъдещият строй. Той ще бъде точно такъв, каквито са хората. От толкова хиляди години хората са създали този строй, но и той не е лош. Той съответствува точно на вярванията им. Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи.
към беседата >>
Конете отидоха.
– Всичко отиде!
Конете отидоха.
към беседата >>
Щом кажеш, че няма Господ, това значи, че ти не съществуваш.
Ще ви преведа факта в следната форма: защо трябва да вярвате в едно верую, или да имате едно верую било в консервативен, или в либерален смисъл, че има Господ, когато един ден този Господ ще умре за вас? Или пък защо ви е един материализъм, който казва, че Бог не съществува, когато един ден и той ще умре, и вие ще се разочаровате? И в едното, и в другото вие ще се разочаровате. От това гледище ти нито можеш да отричаш Бога, нито да го доказваш.
Щом кажеш, че няма Господ, това значи, че ти не съществуваш.
И щом кажеш, че има Господ, това значи, че ти съществуваш. Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че съществуваш? В съзнанието на всеки трябва да има една обща мисъл, че той съществува. Това е разрешението на въпроса. И по-нататък - дали има задгробен живот или не това е второстепенен въпрос: Защото този въпрос говори, че моят живот може да се измени.
към беседата >>
Питате какъв ще бъде бъдещият строй.
Но такова разбиране, каквото и да е, и то е добро. Бъдещето нас не ни засяга толкова.
Питате какъв ще бъде бъдещият строй.
Той ще бъде точно такъв, каквито са хората. От толкова хиляди години хората са създали този строй, но и той не е лош. Той съответствува точно на вярванията им. Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи. Аз не правя разлика между народите.
към беседата >>
– Господ дал, Господ взел...
– Господ дал, Господ взел...
към беседата >>
И щом кажеш, че има Господ, това значи, че ти съществуваш.
Ще ви преведа факта в следната форма: защо трябва да вярвате в едно верую, или да имате едно верую било в консервативен, или в либерален смисъл, че има Господ, когато един ден този Господ ще умре за вас? Или пък защо ви е един материализъм, който казва, че Бог не съществува, когато един ден и той ще умре, и вие ще се разочаровате? И в едното, и в другото вие ще се разочаровате. От това гледище ти нито можеш да отричаш Бога, нито да го доказваш. Щом кажеш, че няма Господ, това значи, че ти не съществуваш.
И щом кажеш, че има Господ, това значи, че ти съществуваш.
Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че съществуваш? В съзнанието на всеки трябва да има една обща мисъл, че той съществува. Това е разрешението на въпроса. И по-нататък - дали има задгробен живот или не това е второстепенен въпрос: Защото този въпрос говори, че моят живот може да се измени. И тогава казвам: за да се измени моят живот, това показва, че в мен има друго някакво същество, което изменя живота ми.
към беседата >>
Той ще бъде точно такъв, каквито са хората.
Но такова разбиране, каквото и да е, и то е добро. Бъдещето нас не ни засяга толкова. Питате какъв ще бъде бъдещият строй.
Той ще бъде точно такъв, каквито са хората.
От толкова хиляди години хората са създали този строй, но и той не е лош. Той съответствува точно на вярванията им. Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи. Аз не правя разлика между народите. Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество.
към беседата >>
Като се свърши първият процес, иде пак Сатаната и казва на Господа: „Той е хитър, той знае да се представя.
Като се свърши първият процес, иде пак Сатаната и казва на Господа: „Той е хитър, той знае да се представя.
Малко по-далече го хвани. Да вземеш имота му, говедата му, това е лесно, но да се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъв е." Започва вторият изпит за Йова. Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му. Йов и в този случай казва: „Да е благословено Името Божие. Господ даде, Господ взе.
към беседата >>
Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че съществуваш?
Или пък защо ви е един материализъм, който казва, че Бог не съществува, когато един ден и той ще умре, и вие ще се разочаровате? И в едното, и в другото вие ще се разочаровате. От това гледище ти нито можеш да отричаш Бога, нито да го доказваш. Щом кажеш, че няма Господ, това значи, че ти не съществуваш. И щом кажеш, че има Господ, това значи, че ти съществуваш.
Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че съществуваш?
В съзнанието на всеки трябва да има една обща мисъл, че той съществува. Това е разрешението на въпроса. И по-нататък - дали има задгробен живот или не това е второстепенен въпрос: Защото този въпрос говори, че моят живот може да се измени. И тогава казвам: за да се измени моят живот, това показва, че в мен има друго някакво същество, което изменя живота ми. Значи ако ме сполети едно нещастие, това показва, че в мен има друго някакво същество, което може да измени живота ми, да ми направи някаква пакост или някаква вреда.
към беседата >>
От толкова хиляди години хората са създали този строй, но и той не е лош.
Но такова разбиране, каквото и да е, и то е добро. Бъдещето нас не ни засяга толкова. Питате какъв ще бъде бъдещият строй. Той ще бъде точно такъв, каквито са хората.
От толкова хиляди години хората са създали този строй, но и той не е лош.
Той съответствува точно на вярванията им. Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи. Аз не правя разлика между народите. Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество. И той е добър, но още не е идеален.
към беседата >>
Малко по-далече го хвани.
Като се свърши първият процес, иде пак Сатаната и казва на Господа: „Той е хитър, той знае да се представя.
Малко по-далече го хвани.
Да вземеш имота му, говедата му, това е лесно, но да се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъв е." Започва вторият изпит за Йова. Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му. Йов и в този случай казва: „Да е благословено Името Божие. Господ даде, Господ взе. Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре.
към беседата >>
В съзнанието на всеки трябва да има една обща мисъл, че той съществува.
И в едното, и в другото вие ще се разочаровате. От това гледище ти нито можеш да отричаш Бога, нито да го доказваш. Щом кажеш, че няма Господ, това значи, че ти не съществуваш. И щом кажеш, че има Господ, това значи, че ти съществуваш. Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че съществуваш?
В съзнанието на всеки трябва да има една обща мисъл, че той съществува.
Това е разрешението на въпроса. И по-нататък - дали има задгробен живот или не това е второстепенен въпрос: Защото този въпрос говори, че моят живот може да се измени. И тогава казвам: за да се измени моят живот, това показва, че в мен има друго някакво същество, което изменя живота ми. Значи ако ме сполети едно нещастие, това показва, че в мен има друго някакво същество, което може да измени живота ми, да ми направи някаква пакост или някаква вреда.
към беседата >>
Той съответствува точно на вярванията им.
Но такова разбиране, каквото и да е, и то е добро. Бъдещето нас не ни засяга толкова. Питате какъв ще бъде бъдещият строй. Той ще бъде точно такъв, каквито са хората. От толкова хиляди години хората са създали този строй, но и той не е лош.
Той съответствува точно на вярванията им.
Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи. Аз не правя разлика между народите. Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество. И той е добър, но още не е идеален. Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми.
към беседата >>
Да вземеш имота му, говедата му, това е лесно, но да се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъв е." Започва вторият изпит за Йова.
Като се свърши първият процес, иде пак Сатаната и казва на Господа: „Той е хитър, той знае да се представя. Малко по-далече го хвани.
Да вземеш имота му, говедата му, това е лесно, но да се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъв е." Започва вторият изпит за Йова.
Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му. Йов и в този случай казва: „Да е благословено Името Божие. Господ даде, Господ взе. Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре. Опитай се само да му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за теб." Най-после започва третият изпит, докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър.
към беседата >>
Това е разрешението на въпроса.
От това гледище ти нито можеш да отричаш Бога, нито да го доказваш. Щом кажеш, че няма Господ, това значи, че ти не съществуваш. И щом кажеш, че има Господ, това значи, че ти съществуваш. Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че съществуваш? В съзнанието на всеки трябва да има една обща мисъл, че той съществува.
Това е разрешението на въпроса.
И по-нататък - дали има задгробен живот или не това е второстепенен въпрос: Защото този въпрос говори, че моят живот може да се измени. И тогава казвам: за да се измени моят живот, това показва, че в мен има друго някакво същество, което изменя живота ми. Значи ако ме сполети едно нещастие, това показва, че в мен има друго някакво същество, което може да измени живота ми, да ми направи някаква пакост или някаква вреда.
към беседата >>
Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи.
Бъдещето нас не ни засяга толкова. Питате какъв ще бъде бъдещият строй. Той ще бъде точно такъв, каквито са хората. От толкова хиляди години хората са създали този строй, но и той не е лош. Той съответствува точно на вярванията им.
Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи.
Аз не правя разлика между народите. Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество. И той е добър, но още не е идеален. Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми. Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата.
към беседата >>
Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му.
Като се свърши първият процес, иде пак Сатаната и казва на Господа: „Той е хитър, той знае да се представя. Малко по-далече го хвани. Да вземеш имота му, говедата му, това е лесно, но да се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъв е." Започва вторият изпит за Йова.
Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му.
Йов и в този случай казва: „Да е благословено Името Божие. Господ даде, Господ взе. Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре. Опитай се само да му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за теб." Най-после започва третият изпит, докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър. (Това е малко хиперболично казано, два сантиметра напукана кожа, то е както когато кажеш, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне.
към беседата >>
И по-нататък - дали има задгробен живот или не това е второстепенен въпрос: Защото този въпрос говори, че моят живот може да се измени.
Щом кажеш, че няма Господ, това значи, че ти не съществуваш. И щом кажеш, че има Господ, това значи, че ти съществуваш. Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че съществуваш? В съзнанието на всеки трябва да има една обща мисъл, че той съществува. Това е разрешението на въпроса.
И по-нататък - дали има задгробен живот или не това е второстепенен въпрос: Защото този въпрос говори, че моят живот може да се измени.
И тогава казвам: за да се измени моят живот, това показва, че в мен има друго някакво същество, което изменя живота ми. Значи ако ме сполети едно нещастие, това показва, че в мен има друго някакво същество, което може да измени живота ми, да ми направи някаква пакост или някаква вреда.
към беседата >>
Аз не правя разлика между народите.
Питате какъв ще бъде бъдещият строй. Той ще бъде точно такъв, каквито са хората. От толкова хиляди години хората са създали този строй, но и той не е лош. Той съответствува точно на вярванията им. Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи.
Аз не правя разлика между народите.
Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество. И той е добър, но още не е идеален. Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми. Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата. И тогава ще кажем като Йова: няма да мислим по старому, няма да живеем по старому, няма да чувствуваме по старому, няма да постъпваме по старому!
към беседата >>
Йов и в този случай казва: „Да е благословено Името Божие.
Като се свърши първият процес, иде пак Сатаната и казва на Господа: „Той е хитър, той знае да се представя. Малко по-далече го хвани. Да вземеш имота му, говедата му, това е лесно, но да се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъв е." Започва вторият изпит за Йова. Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му.
Йов и в този случай казва: „Да е благословено Името Божие.
Господ даде, Господ взе. Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре. Опитай се само да му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за теб." Най-после започва третият изпит, докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър. (Това е малко хиперболично казано, два сантиметра напукана кожа, то е както когато кажеш, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. Като казвам два сантиметра, това е относителна истина.
към беседата >>
И тогава казвам: за да се измени моят живот, това показва, че в мен има друго някакво същество, което изменя живота ми.
И щом кажеш, че има Господ, това значи, че ти съществуваш. Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че съществуваш? В съзнанието на всеки трябва да има една обща мисъл, че той съществува. Това е разрешението на въпроса. И по-нататък - дали има задгробен живот или не това е второстепенен въпрос: Защото този въпрос говори, че моят живот може да се измени.
И тогава казвам: за да се измени моят живот, това показва, че в мен има друго някакво същество, което изменя живота ми.
Значи ако ме сполети едно нещастие, това показва, че в мен има друго някакво същество, което може да измени живота ми, да ми направи някаква пакост или някаква вреда.
към беседата >>
Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество.
Той ще бъде точно такъв, каквито са хората. От толкова хиляди години хората са създали този строй, но и той не е лош. Той съответствува точно на вярванията им. Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи. Аз не правя разлика между народите.
Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество.
И той е добър, но още не е идеален. Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми. Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата. И тогава ще кажем като Йова: няма да мислим по старому, няма да живеем по старому, няма да чувствуваме по старому, няма да постъпваме по старому! Тези мисли може да ги поставите за основа.
към беседата >>
Господ даде, Господ взе.
Като се свърши първият процес, иде пак Сатаната и казва на Господа: „Той е хитър, той знае да се представя. Малко по-далече го хвани. Да вземеш имота му, говедата му, това е лесно, но да се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъв е." Започва вторият изпит за Йова. Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му. Йов и в този случай казва: „Да е благословено Името Божие.
Господ даде, Господ взе.
Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре. Опитай се само да му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за теб." Най-после започва третият изпит, докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър. (Това е малко хиперболично казано, два сантиметра напукана кожа, то е както когато кажеш, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. Като казвам два сантиметра, това е относителна истина. Ако взема да изчислявам точно, ще извадя единицата и ще остане нещо като нашенското три милиметра.)
към беседата >>
Значи ако ме сполети едно нещастие, това показва, че в мен има друго някакво същество, което може да измени живота ми, да ми направи някаква пакост или някаква вреда.
Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че съществуваш? В съзнанието на всеки трябва да има една обща мисъл, че той съществува. Това е разрешението на въпроса. И по-нататък - дали има задгробен живот или не това е второстепенен въпрос: Защото този въпрос говори, че моят живот може да се измени. И тогава казвам: за да се измени моят живот, това показва, че в мен има друго някакво същество, което изменя живота ми.
Значи ако ме сполети едно нещастие, това показва, че в мен има друго някакво същество, което може да измени живота ми, да ми направи някаква пакост или някаква вреда.
към беседата >>
И той е добър, но още не е идеален.
От толкова хиляди години хората са създали този строй, но и той не е лош. Той съответствува точно на вярванията им. Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи. Аз не правя разлика между народите. Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество.
И той е добър, но още не е идеален.
Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми. Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата. И тогава ще кажем като Йова: няма да мислим по старому, няма да живеем по старому, няма да чувствуваме по старому, няма да постъпваме по старому! Тези мисли може да ги поставите за основа. Ако живеете така няколко години, вие ще създадете от себе си такива хора, каквито искате да бъдете създадени.
към беседата >>
Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре.
Малко по-далече го хвани. Да вземеш имота му, говедата му, това е лесно, но да се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъв е." Започва вторият изпит за Йова. Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му. Йов и в този случай казва: „Да е благословено Името Божие. Господ даде, Господ взе.
Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре.
Опитай се само да му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за теб." Най-после започва третият изпит, докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър. (Това е малко хиперболично казано, два сантиметра напукана кожа, то е както когато кажеш, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. Като казвам два сантиметра, това е относителна истина. Ако взема да изчислявам точно, ще извадя единицата и ще остане нещо като нашенското три милиметра.)
към беседата >>
Ако аз съм сам в света, кой може да ми направи зло?
Ако аз съм сам в света, кой може да ми направи зло?
Да допуснем, че цялата Земя е ваша, че всичкото богатство на Земята: растенията, животните, овцете, говедата - всичко това е ваше, и вие сте пак нещастни Кой.е причината за това ваше нещастие? Говедата никой не ви е взел, овцете - също, богатствата, парите - също. Тогава кой е причината за вашето нещастие? - Вие сами. Ще кажете: обществените условия. Да!
към беседата >>
Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми.
Той съответствува точно на вярванията им. Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи. Аз не правя разлика между народите. Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество. И той е добър, но още не е идеален.
Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми.
Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата. И тогава ще кажем като Йова: няма да мислим по старому, няма да живеем по старому, няма да чувствуваме по старому, няма да постъпваме по старому! Тези мисли може да ги поставите за основа. Ако живеете така няколко години, вие ще създадете от себе си такива хора, каквито искате да бъдете създадени.
към беседата >>
Опитай се само да му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за теб." Най-после започва третият изпит, докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър.
Да вземеш имота му, говедата му, това е лесно, но да се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъв е." Започва вторият изпит за Йова. Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му. Йов и в този случай казва: „Да е благословено Името Божие. Господ даде, Господ взе. Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре.
Опитай се само да му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за теб." Най-после започва третият изпит, докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър.
(Това е малко хиперболично казано, два сантиметра напукана кожа, то е както когато кажеш, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. Като казвам два сантиметра, това е относителна истина. Ако взема да изчислявам точно, ще извадя единицата и ще остане нещо като нашенското три милиметра.)
към беседата >>
Да допуснем, че цялата Земя е ваша, че всичкото богатство на Земята: растенията, животните, овцете, говедата - всичко това е ваше, и вие сте пак нещастни Кой.е причината за това ваше нещастие?
Ако аз съм сам в света, кой може да ми направи зло?
Да допуснем, че цялата Земя е ваша, че всичкото богатство на Земята: растенията, животните, овцете, говедата - всичко това е ваше, и вие сте пак нещастни Кой.е причината за това ваше нещастие?
Говедата никой не ви е взел, овцете - също, богатствата, парите - също. Тогава кой е причината за вашето нещастие? - Вие сами. Ще кажете: обществените условия. Да! Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие.
към беседата >>
Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата.
Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи. Аз не правя разлика между народите. Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество. И той е добър, но още не е идеален. Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми.
Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата.
И тогава ще кажем като Йова: няма да мислим по старому, няма да живеем по старому, няма да чувствуваме по старому, няма да постъпваме по старому! Тези мисли може да ги поставите за основа. Ако живеете така няколко години, вие ще създадете от себе си такива хора, каквито искате да бъдете създадени.
към беседата >>
(Това е малко хиперболично казано, два сантиметра напукана кожа, то е както когато кажеш, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне.
Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му. Йов и в този случай казва: „Да е благословено Името Божие. Господ даде, Господ взе. Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре. Опитай се само да му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за теб." Най-после започва третият изпит, докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър.
(Това е малко хиперболично казано, два сантиметра напукана кожа, то е както когато кажеш, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне.
Като казвам два сантиметра, това е относителна истина. Ако взема да изчислявам точно, ще извадя единицата и ще остане нещо като нашенското три милиметра.)
към беседата >>
Говедата никой не ви е взел, овцете - също, богатствата, парите - също.
Ако аз съм сам в света, кой може да ми направи зло? Да допуснем, че цялата Земя е ваша, че всичкото богатство на Земята: растенията, животните, овцете, говедата - всичко това е ваше, и вие сте пак нещастни Кой.е причината за това ваше нещастие?
Говедата никой не ви е взел, овцете - също, богатствата, парите - също.
Тогава кой е причината за вашето нещастие? - Вие сами. Ще кажете: обществените условия. Да! Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие. Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него.
към беседата >>
И тогава ще кажем като Йова: няма да мислим по старому, няма да живеем по старому, няма да чувствуваме по старому, няма да постъпваме по старому!
Аз не правя разлика между народите. Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество. И той е добър, но още не е идеален. Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми. Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата.
И тогава ще кажем като Йова: няма да мислим по старому, няма да живеем по старому, няма да чувствуваме по старому, няма да постъпваме по старому!
Тези мисли може да ги поставите за основа. Ако живеете така няколко години, вие ще създадете от себе си такива хора, каквито искате да бъдете създадени.
към беседата >>
Като казвам два сантиметра, това е относителна истина.
Йов и в този случай казва: „Да е благословено Името Божие. Господ даде, Господ взе. Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре. Опитай се само да му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за теб." Най-после започва третият изпит, докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър. (Това е малко хиперболично казано, два сантиметра напукана кожа, то е както когато кажеш, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне.
Като казвам два сантиметра, това е относителна истина.
Ако взема да изчислявам точно, ще извадя единицата и ще остане нещо като нашенското три милиметра.)
към беседата >>
Тогава кой е причината за вашето нещастие?
Ако аз съм сам в света, кой може да ми направи зло? Да допуснем, че цялата Земя е ваша, че всичкото богатство на Земята: растенията, животните, овцете, говедата - всичко това е ваше, и вие сте пак нещастни Кой.е причината за това ваше нещастие? Говедата никой не ви е взел, овцете - също, богатствата, парите - също.
Тогава кой е причината за вашето нещастие?
- Вие сами. Ще кажете: обществените условия. Да! Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие. Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него. И доколкото то има отношение към вас, дотолкова и вие държите за него.
към беседата >>
Тези мисли може да ги поставите за основа.
Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество. И той е добър, но още не е идеален. Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми. Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата. И тогава ще кажем като Йова: няма да мислим по старому, няма да живеем по старому, няма да чувствуваме по старому, няма да постъпваме по старому!
Тези мисли може да ги поставите за основа.
Ако живеете така няколко години, вие ще създадете от себе си такива хора, каквито искате да бъдете създадени.
към беседата >>
Ако взема да изчислявам точно, ще извадя единицата и ще остане нещо като нашенското три милиметра.)
Господ даде, Господ взе. Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре. Опитай се само да му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за теб." Най-после започва третият изпит, докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър. (Това е малко хиперболично казано, два сантиметра напукана кожа, то е както когато кажеш, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. Като казвам два сантиметра, това е относителна истина.
Ако взема да изчислявам точно, ще извадя единицата и ще остане нещо като нашенското три милиметра.)
към беседата >>
- Вие сами.
Ако аз съм сам в света, кой може да ми направи зло? Да допуснем, че цялата Земя е ваша, че всичкото богатство на Земята: растенията, животните, овцете, говедата - всичко това е ваше, и вие сте пак нещастни Кой.е причината за това ваше нещастие? Говедата никой не ви е взел, овцете - също, богатствата, парите - също. Тогава кой е причината за вашето нещастие?
- Вие сами.
Ще кажете: обществените условия. Да! Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие. Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него. И доколкото то има отношение към вас, дотолкова и вие държите за него. Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични.
към беседата >>
Ако живеете така няколко години, вие ще създадете от себе си такива хора, каквито искате да бъдете създадени.
И той е добър, но още не е идеален. Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми. Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата. И тогава ще кажем като Йова: няма да мислим по старому, няма да живеем по старому, няма да чувствуваме по старому, няма да постъпваме по старому! Тези мисли може да ги поставите за основа.
Ако живеете така няколко години, вие ще създадете от себе си такива хора, каквито искате да бъдете създадени.
към беседата >>
И тъй, ние казваме: в живота на Йова се явява вече едно противоречие.
И тъй, ние казваме: в живота на Йова се явява вече едно противоречие.
Философията, с която до това време Йов е живял, той е примирявал с нея всички противоречия, той е мислел, че Бог е благ и така е проповядвал истината; но като го засегнаха така много, започнаха вече да идват неговите приятели при него и да го изкушават, като му казваха: ти трябва да имаш някакъв скрит грях... Той имал не грях, но някакъв голям недъг, аз няма да ви го изнеса, но вие, като четете, можете и сами да го намерите. Ако го намерите, вие сами можете да ми го кажете; може да намерите и нещо друго. Ако не го намерите, нищо, аз го зная за себе си.
към беседата >>
Ще кажете: обществените условия. Да!
Ако аз съм сам в света, кой може да ми направи зло? Да допуснем, че цялата Земя е ваша, че всичкото богатство на Земята: растенията, животните, овцете, говедата - всичко това е ваше, и вие сте пак нещастни Кой.е причината за това ваше нещастие? Говедата никой не ви е взел, овцете - също, богатствата, парите - също. Тогава кой е причината за вашето нещастие? - Вие сами.
Ще кажете: обществените условия. Да!
Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие. Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него. И доколкото то има отношение към вас, дотолкова и вие държите за него. Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични. Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос.
към беседата >>
Казваме тогава: блажени вярващите в новото схващане на Любовта; блажени вярващите в Мъдростта; блажени вярващите в Истината и Свободата!
Казваме тогава: блажени вярващите в новото схващане на Любовта; блажени вярващите в Мъдростта; блажени вярващите в Истината и Свободата!
Нещастни онези, които вярват в сегашното и мислят по сегашному, и чувствуват и постъпват по сегашному. Дръжте положителната мисъл: вярвайте в новото. Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници. Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри. Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в абсолютното.
към беседата >>
Философията, с която до това време Йов е живял, той е примирявал с нея всички противоречия, той е мислел, че Бог е благ и така е проповядвал истината; но като го засегнаха така много, започнаха вече да идват неговите приятели при него и да го изкушават, като му казваха: ти трябва да имаш някакъв скрит грях... Той имал не грях, но някакъв голям недъг, аз няма да ви го изнеса, но вие, като четете, можете и сами да го намерите.
И тъй, ние казваме: в живота на Йова се явява вече едно противоречие.
Философията, с която до това време Йов е живял, той е примирявал с нея всички противоречия, той е мислел, че Бог е благ и така е проповядвал истината; но като го засегнаха така много, започнаха вече да идват неговите приятели при него и да го изкушават, като му казваха: ти трябва да имаш някакъв скрит грях... Той имал не грях, но някакъв голям недъг, аз няма да ви го изнеса, но вие, като четете, можете и сами да го намерите.
Ако го намерите, вие сами можете да ми го кажете; може да намерите и нещо друго. Ако не го намерите, нищо, аз го зная за себе си.
към беседата >>
Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие.
Да допуснем, че цялата Земя е ваша, че всичкото богатство на Земята: растенията, животните, овцете, говедата - всичко това е ваше, и вие сте пак нещастни Кой.е причината за това ваше нещастие? Говедата никой не ви е взел, овцете - също, богатствата, парите - също. Тогава кой е причината за вашето нещастие? - Вие сами. Ще кажете: обществените условия. Да!
Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие.
Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него. И доколкото то има отношение към вас, дотолкова и вие държите за него. Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични. Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос. Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено.
към беседата >>
Нещастни онези, които вярват в сегашното и мислят по сегашному, и чувствуват и постъпват по сегашному.
Казваме тогава: блажени вярващите в новото схващане на Любовта; блажени вярващите в Мъдростта; блажени вярващите в Истината и Свободата!
Нещастни онези, които вярват в сегашното и мислят по сегашному, и чувствуват и постъпват по сегашному.
Дръжте положителната мисъл: вярвайте в новото. Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници. Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри. Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в абсолютното. Те казват: „Макар че сега е лошо, но светът все пак ще се оправи." Тази мисъл е вярна!
към беседата >>
Ако го намерите, вие сами можете да ми го кажете; може да намерите и нещо друго.
И тъй, ние казваме: в живота на Йова се явява вече едно противоречие. Философията, с която до това време Йов е живял, той е примирявал с нея всички противоречия, той е мислел, че Бог е благ и така е проповядвал истината; но като го засегнаха така много, започнаха вече да идват неговите приятели при него и да го изкушават, като му казваха: ти трябва да имаш някакъв скрит грях... Той имал не грях, но някакъв голям недъг, аз няма да ви го изнеса, но вие, като четете, можете и сами да го намерите.
Ако го намерите, вие сами можете да ми го кажете; може да намерите и нещо друго.
Ако не го намерите, нищо, аз го зная за себе си.
към беседата >>
Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него.
Говедата никой не ви е взел, овцете - също, богатствата, парите - също. Тогава кой е причината за вашето нещастие? - Вие сами. Ще кажете: обществените условия. Да! Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие.
Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него.
И доколкото то има отношение към вас, дотолкова и вие държите за него. Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични. Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос. Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено. Според мен Истината е само това, което никога не се изменя.
към беседата >>
Дръжте положителната мисъл: вярвайте в новото.
Казваме тогава: блажени вярващите в новото схващане на Любовта; блажени вярващите в Мъдростта; блажени вярващите в Истината и Свободата! Нещастни онези, които вярват в сегашното и мислят по сегашному, и чувствуват и постъпват по сегашному.
Дръжте положителната мисъл: вярвайте в новото.
Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници. Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри. Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в абсолютното. Те казват: „Макар че сега е лошо, но светът все пак ще се оправи." Тази мисъл е вярна!
към беседата >>
Ако не го намерите, нищо, аз го зная за себе си.
И тъй, ние казваме: в живота на Йова се явява вече едно противоречие. Философията, с която до това време Йов е живял, той е примирявал с нея всички противоречия, той е мислел, че Бог е благ и така е проповядвал истината; но като го засегнаха така много, започнаха вече да идват неговите приятели при него и да го изкушават, като му казваха: ти трябва да имаш някакъв скрит грях... Той имал не грях, но някакъв голям недъг, аз няма да ви го изнеса, но вие, като четете, можете и сами да го намерите. Ако го намерите, вие сами можете да ми го кажете; може да намерите и нещо друго.
Ако не го намерите, нищо, аз го зная за себе си.
към беседата >>
И доколкото то има отношение към вас, дотолкова и вие държите за него.
Тогава кой е причината за вашето нещастие? - Вие сами. Ще кажете: обществените условия. Да! Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие. Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него.
И доколкото то има отношение към вас, дотолкова и вие държите за него.
Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични. Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос. Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено. Според мен Истината е само това, което никога не се изменя. Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа.
към беседата >>
Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници.
Казваме тогава: блажени вярващите в новото схващане на Любовта; блажени вярващите в Мъдростта; блажени вярващите в Истината и Свободата! Нещастни онези, които вярват в сегашното и мислят по сегашному, и чувствуват и постъпват по сегашному. Дръжте положителната мисъл: вярвайте в новото.
Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници.
Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри. Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в абсолютното. Те казват: „Макар че сега е лошо, но светът все пак ще се оправи." Тази мисъл е вярна!
към беседата >>
Неговият недъг се състои в това, че не е разбирал живота; той носел в себе си една крива философия: мислел, че всеки човек може да бъде щастлив на Земята, че всеки човек трябва винаги да бъде благодарен на Бога.
Неговият недъг се състои в това, че не е разбирал живота; той носел в себе си една крива философия: мислел, че всеки човек може да бъде щастлив на Земята, че всеки човек трябва винаги да бъде благодарен на Бога.
Това е крива философия. Всеки може да бъде благодарен на Бога, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може да бъде благодарен. Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко може да се намерят, които, като им вземеш нещо, да ти благодарят. Да си благодарен, когато си здрав - да, но да си благодарен, когато си болен, това е малко неестествено. Та в разбиранията си отпосле Йов е съзнал, че всеки човек не може да бъде щастлив.
към беседата >>
Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични.
- Вие сами. Ще кажете: обществените условия. Да! Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие. Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него. И доколкото то има отношение към вас, дотолкова и вие държите за него.
Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични.
Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос. Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено. Според мен Истината е само това, което никога не се изменя. Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа. Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно.
към беседата >>
Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри.
Казваме тогава: блажени вярващите в новото схващане на Любовта; блажени вярващите в Мъдростта; блажени вярващите в Истината и Свободата! Нещастни онези, които вярват в сегашното и мислят по сегашному, и чувствуват и постъпват по сегашному. Дръжте положителната мисъл: вярвайте в новото. Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници.
Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри.
Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в абсолютното. Те казват: „Макар че сега е лошо, но светът все пак ще се оправи." Тази мисъл е вярна!
към беседата >>
Това е крива философия.
Неговият недъг се състои в това, че не е разбирал живота; той носел в себе си една крива философия: мислел, че всеки човек може да бъде щастлив на Земята, че всеки човек трябва винаги да бъде благодарен на Бога.
Това е крива философия.
Всеки може да бъде благодарен на Бога, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може да бъде благодарен. Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко може да се намерят, които, като им вземеш нещо, да ти благодарят. Да си благодарен, когато си здрав - да, но да си благодарен, когато си болен, това е малко неестествено. Та в разбиранията си отпосле Йов е съзнал, че всеки човек не може да бъде щастлив. Всеки човек не може да бъде благодарен, безкористен.
към беседата >>
Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос.
Ще кажете: обществените условия. Да! Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие. Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него. И доколкото то има отношение към вас, дотолкова и вие държите за него. Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични.
Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос.
Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено. Според мен Истината е само това, което никога не се изменя. Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа. Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно. Истина е това, което никога не прави зло в света.
към беседата >>
Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в абсолютното.
Казваме тогава: блажени вярващите в новото схващане на Любовта; блажени вярващите в Мъдростта; блажени вярващите в Истината и Свободата! Нещастни онези, които вярват в сегашното и мислят по сегашному, и чувствуват и постъпват по сегашному. Дръжте положителната мисъл: вярвайте в новото. Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници. Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри.
Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в абсолютното.
Те казват: „Макар че сега е лошо, но светът все пак ще се оправи." Тази мисъл е вярна!
към беседата >>
Всеки може да бъде благодарен на Бога, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може да бъде благодарен.
Неговият недъг се състои в това, че не е разбирал живота; той носел в себе си една крива философия: мислел, че всеки човек може да бъде щастлив на Земята, че всеки човек трябва винаги да бъде благодарен на Бога. Това е крива философия.
Всеки може да бъде благодарен на Бога, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може да бъде благодарен.
Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко може да се намерят, които, като им вземеш нещо, да ти благодарят. Да си благодарен, когато си здрав - да, но да си благодарен, когато си болен, това е малко неестествено. Та в разбиранията си отпосле Йов е съзнал, че всеки човек не може да бъде щастлив. Всеки човек не може да бъде благодарен, безкористен. Не само когато Бог ти е дал овце, говеда и камили, тогава да бъдеш благодарен.
към беседата >>
Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено.
Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие. Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него. И доколкото то има отношение към вас, дотолкова и вие държите за него. Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични. Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос.
Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено.
Според мен Истината е само това, което никога не се изменя. Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа. Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно. Истина е това, което никога не прави зло в света. Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора.
към беседата >>
Те казват: „Макар че сега е лошо, но светът все пак ще се оправи." Тази мисъл е вярна!
Нещастни онези, които вярват в сегашното и мислят по сегашному, и чувствуват и постъпват по сегашному. Дръжте положителната мисъл: вярвайте в новото. Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници. Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри. Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в абсолютното.
Те казват: „Макар че сега е лошо, но светът все пак ще се оправи." Тази мисъл е вярна!
към беседата >>
Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко може да се намерят, които, като им вземеш нещо, да ти благодарят.
Неговият недъг се състои в това, че не е разбирал живота; той носел в себе си една крива философия: мислел, че всеки човек може да бъде щастлив на Земята, че всеки човек трябва винаги да бъде благодарен на Бога. Това е крива философия. Всеки може да бъде благодарен на Бога, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може да бъде благодарен.
Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко може да се намерят, които, като им вземеш нещо, да ти благодарят.
Да си благодарен, когато си здрав - да, но да си благодарен, когато си болен, това е малко неестествено. Та в разбиранията си отпосле Йов е съзнал, че всеки човек не може да бъде щастлив. Всеки човек не може да бъде благодарен, безкористен. Не само когато Бог ти е дал овце, говеда и камили, тогава да бъдеш благодарен. Това преди всичко не е благодарност, това е заинтересованост, която всеки може да прояви.
към беседата >>
Според мен Истината е само това, което никога не се изменя.
Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него. И доколкото то има отношение към вас, дотолкова и вие държите за него. Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични. Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос. Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено.
Според мен Истината е само това, което никога не се изменя.
Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа. Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно. Истина е това, което никога не прави зло в света. Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума.
към беседата >>
И тогава няма да казваме, както Йов някога е казал, но ще кажем: блажени онези, които идат с новата вяра.
И тогава няма да казваме, както Йов някога е казал, но ще кажем: блажени онези, които идат с новата вяра.
Блажени онези, които идат с новата любов. Блажени онези, които идат с новата свобода. Блажени онези, които идат с новото знание. Казвам: блажени са, защото те ще се нарекат Синове Божии.
към беседата >>
Да си благодарен, когато си здрав - да, но да си благодарен, когато си болен, това е малко неестествено.
Неговият недъг се състои в това, че не е разбирал живота; той носел в себе си една крива философия: мислел, че всеки човек може да бъде щастлив на Земята, че всеки човек трябва винаги да бъде благодарен на Бога. Това е крива философия. Всеки може да бъде благодарен на Бога, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може да бъде благодарен. Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко може да се намерят, които, като им вземеш нещо, да ти благодарят.
Да си благодарен, когато си здрав - да, но да си благодарен, когато си болен, това е малко неестествено.
Та в разбиранията си отпосле Йов е съзнал, че всеки човек не може да бъде щастлив. Всеки човек не може да бъде благодарен, безкористен. Не само когато Бог ти е дал овце, говеда и камили, тогава да бъдеш благодарен. Това преди всичко не е благодарност, това е заинтересованост, която всеки може да прояви.
към беседата >>
Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа.
И доколкото то има отношение към вас, дотолкова и вие държите за него. Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични. Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос. Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено. Според мен Истината е само това, което никога не се изменя.
Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа.
Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно. Истина е това, което никога не прави зло в света. Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума. Какво означава думата „Бог"?
към беседата >>
Блажени онези, които идат с новата любов.
И тогава няма да казваме, както Йов някога е казал, но ще кажем: блажени онези, които идат с новата вяра.
Блажени онези, които идат с новата любов.
Блажени онези, които идат с новата свобода. Блажени онези, които идат с новото знание. Казвам: блажени са, защото те ще се нарекат Синове Божии.
към беседата >>
Та в разбиранията си отпосле Йов е съзнал, че всеки човек не може да бъде щастлив.
Неговият недъг се състои в това, че не е разбирал живота; той носел в себе си една крива философия: мислел, че всеки човек може да бъде щастлив на Земята, че всеки човек трябва винаги да бъде благодарен на Бога. Това е крива философия. Всеки може да бъде благодарен на Бога, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може да бъде благодарен. Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко може да се намерят, които, като им вземеш нещо, да ти благодарят. Да си благодарен, когато си здрав - да, но да си благодарен, когато си болен, това е малко неестествено.
Та в разбиранията си отпосле Йов е съзнал, че всеки човек не може да бъде щастлив.
Всеки човек не може да бъде благодарен, безкористен. Не само когато Бог ти е дал овце, говеда и камили, тогава да бъдеш благодарен. Това преди всичко не е благодарност, това е заинтересованост, която всеки може да прояви.
към беседата >>
Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно.
Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични. Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос. Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено. Според мен Истината е само това, което никога не се изменя. Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа.
Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно.
Истина е това, което никога не прави зло в света. Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума. Какво означава думата „Бог"? Думата „Бог" означава, че Той всичко може.
към беседата >>
Блажени онези, които идат с новата свобода.
И тогава няма да казваме, както Йов някога е казал, но ще кажем: блажени онези, които идат с новата вяра. Блажени онези, които идат с новата любов.
Блажени онези, които идат с новата свобода.
Блажени онези, които идат с новото знание. Казвам: блажени са, защото те ще се нарекат Синове Божии.
към беседата >>
Всеки човек не може да бъде благодарен, безкористен.
Това е крива философия. Всеки може да бъде благодарен на Бога, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може да бъде благодарен. Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко може да се намерят, които, като им вземеш нещо, да ти благодарят. Да си благодарен, когато си здрав - да, но да си благодарен, когато си болен, това е малко неестествено. Та в разбиранията си отпосле Йов е съзнал, че всеки човек не може да бъде щастлив.
Всеки човек не може да бъде благодарен, безкористен.
Не само когато Бог ти е дал овце, говеда и камили, тогава да бъдеш благодарен. Това преди всичко не е благодарност, това е заинтересованост, която всеки може да прояви.
към беседата >>
Истина е това, което никога не прави зло в света.
Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос. Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено. Според мен Истината е само това, което никога не се изменя. Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа. Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно.
Истина е това, което никога не прави зло в света.
Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума. Какво означава думата „Бог"? Думата „Бог" означава, че Той всичко може. Мнозина считат, че Бог е вън от хората.
към беседата >>
Блажени онези, които идат с новото знание.
И тогава няма да казваме, както Йов някога е казал, но ще кажем: блажени онези, които идат с новата вяра. Блажени онези, които идат с новата любов. Блажени онези, които идат с новата свобода.
Блажени онези, които идат с новото знание.
Казвам: блажени са, защото те ще се нарекат Синове Божии.
към беседата >>
Не само когато Бог ти е дал овце, говеда и камили, тогава да бъдеш благодарен.
Всеки може да бъде благодарен на Бога, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може да бъде благодарен. Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко може да се намерят, които, като им вземеш нещо, да ти благодарят. Да си благодарен, когато си здрав - да, но да си благодарен, когато си болен, това е малко неестествено. Та в разбиранията си отпосле Йов е съзнал, че всеки човек не може да бъде щастлив. Всеки човек не може да бъде благодарен, безкористен.
Не само когато Бог ти е дал овце, говеда и камили, тогава да бъдеш благодарен.
Това преди всичко не е благодарност, това е заинтересованост, която всеки може да прояви.
към беседата >>
Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора.
Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено. Според мен Истината е само това, което никога не се изменя. Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа. Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно. Истина е това, което никога не прави зло в света.
Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора.
Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума. Какво означава думата „Бог"? Думата „Бог" означава, че Той всичко може. Мнозина считат, че Бог е вън от хората. Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо?
към беседата >>
Казвам: блажени са, защото те ще се нарекат Синове Божии.
И тогава няма да казваме, както Йов някога е казал, но ще кажем: блажени онези, които идат с новата вяра. Блажени онези, които идат с новата любов. Блажени онези, които идат с новата свобода. Блажени онези, които идат с новото знание.
Казвам: блажени са, защото те ще се нарекат Синове Божии.
към беседата >>
Това преди всичко не е благодарност, това е заинтересованост, която всеки може да прояви.
Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко може да се намерят, които, като им вземеш нещо, да ти благодарят. Да си благодарен, когато си здрав - да, но да си благодарен, когато си болен, това е малко неестествено. Та в разбиранията си отпосле Йов е съзнал, че всеки човек не може да бъде щастлив. Всеки човек не може да бъде благодарен, безкористен. Не само когато Бог ти е дал овце, говеда и камили, тогава да бъдеш благодарен.
Това преди всичко не е благодарност, това е заинтересованост, която всеки може да прояви.
към беседата >>
Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума.
Според мен Истината е само това, което никога не се изменя. Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа. Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно. Истина е това, което никога не прави зло в света. Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора.
Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума.
Какво означава думата „Бог"? Думата „Бог" означава, че Той всичко може. Мнозина считат, че Бог е вън от хората. Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо? Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек?
към беседата >>
Важно е да имаш едно определено понятие за живота, та когато съществуват и най-големите противоречия, и от тях да извадиш своето щастие.
Важно е да имаш едно определено понятие за живота, та когато съществуват и най-големите противоречия, и от тях да извадиш своето щастие.
Това е разбиране на живота или то значи да си силен човек. Силният човек може да отбива страданията. Внушава ти се една мисъл, че баща ти например е умрял - това е една мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре. Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено, да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби. Имането на човека не може да се изгуби.
към беседата >>
Какво означава думата „Бог"?
Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа. Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно. Истина е това, което никога не прави зло в света. Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума.
Какво означава думата „Бог"?
Думата „Бог" означава, че Той всичко може. Мнозина считат, че Бог е вън от хората. Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо? Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек? И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид.
към беседата >>
Това е разбиране на живота или то значи да си силен човек.
Важно е да имаш едно определено понятие за живота, та когато съществуват и най-големите противоречия, и от тях да извадиш своето щастие.
Това е разбиране на живота или то значи да си силен човек.
Силният човек може да отбива страданията. Внушава ти се една мисъл, че баща ти например е умрял - това е една мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре. Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено, да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби. Имането на човека не може да се изгуби. Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш.
към беседата >>
Думата „Бог" означава, че Той всичко може.
Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно. Истина е това, което никога не прави зло в света. Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума. Какво означава думата „Бог"?
Думата „Бог" означава, че Той всичко може.
Мнозина считат, че Бог е вън от хората. Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо? Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек? И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид. Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество.
към беседата >>
Силният човек може да отбива страданията.
Важно е да имаш едно определено понятие за живота, та когато съществуват и най-големите противоречия, и от тях да извадиш своето щастие. Това е разбиране на живота или то значи да си силен човек.
Силният човек може да отбива страданията.
Внушава ти се една мисъл, че баща ти например е умрял - това е една мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре. Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено, да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби. Имането на човека не може да се изгуби. Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш. Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вярваш на това.
към беседата >>
Мнозина считат, че Бог е вън от хората.
Истина е това, което никога не прави зло в света. Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума. Какво означава думата „Бог"? Думата „Бог" означава, че Той всичко може.
Мнозина считат, че Бог е вън от хората.
Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо? Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек? И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид. Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество. Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод.
към беседата >>
Внушава ти се една мисъл, че баща ти например е умрял - това е една мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре.
Важно е да имаш едно определено понятие за живота, та когато съществуват и най-големите противоречия, и от тях да извадиш своето щастие. Това е разбиране на живота или то значи да си силен човек. Силният човек може да отбива страданията.
Внушава ти се една мисъл, че баща ти например е умрял - това е една мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре.
Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено, да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби. Имането на човека не може да се изгуби. Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш. Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вярваш на това. Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен.
към беседата >>
Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо?
Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума. Какво означава думата „Бог"? Думата „Бог" означава, че Той всичко може. Мнозина считат, че Бог е вън от хората.
Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо?
Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек? И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид. Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество. Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод. Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество.
към беседата >>
Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено, да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби.
Важно е да имаш едно определено понятие за живота, та когато съществуват и най-големите противоречия, и от тях да извадиш своето щастие. Това е разбиране на живота или то значи да си силен човек. Силният човек може да отбива страданията. Внушава ти се една мисъл, че баща ти например е умрял - това е една мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре.
Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено, да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби.
Имането на човека не може да се изгуби. Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш. Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вярваш на това. Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен. От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания.
към беседата >>
Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек?
Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума. Какво означава думата „Бог"? Думата „Бог" означава, че Той всичко може. Мнозина считат, че Бог е вън от хората. Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо?
Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек?
И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид. Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество. Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод. Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество. И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно.
към беседата >>
Имането на човека не може да се изгуби.
Важно е да имаш едно определено понятие за живота, та когато съществуват и най-големите противоречия, и от тях да извадиш своето щастие. Това е разбиране на живота или то значи да си силен човек. Силният човек може да отбива страданията. Внушава ти се една мисъл, че баща ти например е умрял - това е една мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре. Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено, да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби.
Имането на човека не може да се изгуби.
Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш. Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вярваш на това. Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен. От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания. Ние сами сме изковали сегашната си съдба.
към беседата >>
И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид.
Какво означава думата „Бог"? Думата „Бог" означава, че Той всичко може. Мнозина считат, че Бог е вън от хората. Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо? Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек?
И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид.
Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество. Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод. Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество. И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно. Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота.
към беседата >>
Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш.
Това е разбиране на живота или то значи да си силен човек. Силният човек може да отбива страданията. Внушава ти се една мисъл, че баща ти например е умрял - това е една мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре. Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено, да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби. Имането на човека не може да се изгуби.
Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш.
Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вярваш на това. Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен. От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания. Ние сами сме изковали сегашната си съдба. Всички нещастия в света ние сами сме ги образували.
към беседата >>
Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество.
Думата „Бог" означава, че Той всичко може. Мнозина считат, че Бог е вън от хората. Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо? Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек? И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид.
Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество.
Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод. Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество. И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно. Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота. Как ще си помогнете тогава?
към беседата >>
Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вярваш на това.
Силният човек може да отбива страданията. Внушава ти се една мисъл, че баща ти например е умрял - това е една мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре. Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено, да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби. Имането на човека не може да се изгуби. Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш.
Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вярваш на това.
Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен. От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания. Ние сами сме изковали сегашната си съдба. Всички нещастия в света ние сами сме ги образували. Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света.
към беседата >>
Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод.
Мнозина считат, че Бог е вън от хората. Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо? Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек? И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид. Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество.
Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод.
Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество. И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно. Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота. Как ще си помогнете тогава? Как ще си помогнете, ако в света дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган?
към беседата >>
Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен.
Внушава ти се една мисъл, че баща ти например е умрял - това е една мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре. Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено, да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби. Имането на човека не може да се изгуби. Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш. Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вярваш на това.
Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен.
От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания. Ние сами сме изковали сегашната си съдба. Всички нещастия в света ние сами сме ги образували. Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света. Моите обяснения са следните.
към беседата >>
Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество.
Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо? Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек? И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид. Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество. Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод.
Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество.
И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно. Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота. Как ще си помогнете тогава? Как ще си помогнете, ако в света дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган? Умният човек предвижда нещата отдалече и затова ги избягва.
към беседата >>
От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания.
Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено, да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби. Имането на човека не може да се изгуби. Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш. Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вярваш на това. Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен.
От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания.
Ние сами сме изковали сегашната си съдба. Всички нещастия в света ние сами сме ги образували. Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света. Моите обяснения са следните. Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете.
към беседата >>
И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно.
Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек? И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид. Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество. Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод. Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество.
И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно.
Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота. Как ще си помогнете тогава? Как ще си помогнете, ако в света дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган? Умният човек предвижда нещата отдалече и затова ги избягва. Когато един разумен човек пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начин ще ги избегне.
към беседата >>
Ние сами сме изковали сегашната си съдба.
Имането на човека не може да се изгуби. Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш. Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вярваш на това. Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен. От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания.
Ние сами сме изковали сегашната си съдба.
Всички нещастия в света ние сами сме ги образували. Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света. Моите обяснения са следните. Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете. Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам!
към беседата >>
Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота.
И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид. Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество. Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод. Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество. И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно.
Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота.
Как ще си помогнете тогава? Как ще си помогнете, ако в света дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган? Умният човек предвижда нещата отдалече и затова ги избягва. Когато един разумен човек пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начин ще ги избегне. При сегашните условия на живота трябва да бъдете крайно разумни.
към беседата >>
Всички нещастия в света ние сами сме ги образували.
Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш. Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вярваш на това. Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен. От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания. Ние сами сме изковали сегашната си съдба.
Всички нещастия в света ние сами сме ги образували.
Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света. Моите обяснения са следните. Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете. Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам! " Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи.
към беседата >>
Как ще си помогнете тогава?
Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество. Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод. Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество. И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно. Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота.
Как ще си помогнете тогава?
Как ще си помогнете, ако в света дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган? Умният човек предвижда нещата отдалече и затова ги избягва. Когато един разумен човек пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начин ще ги избегне. При сегашните условия на живота трябва да бъдете крайно разумни.
към беседата >>
Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света.
Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вярваш на това. Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен. От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания. Ние сами сме изковали сегашната си съдба. Всички нещастия в света ние сами сме ги образували.
Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света.
Моите обяснения са следните. Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете. Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам! " Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи. Тя ще го държи на ръцете си година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 години, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете си?
към беседата >>
Как ще си помогнете, ако в света дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган?
Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод. Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество. И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно. Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота. Как ще си помогнете тогава?
Как ще си помогнете, ако в света дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган?
Умният човек предвижда нещата отдалече и затова ги избягва. Когато един разумен човек пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начин ще ги избегне. При сегашните условия на живота трябва да бъдете крайно разумни.
към беседата >>
Моите обяснения са следните.
Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен. От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания. Ние сами сме изковали сегашната си съдба. Всички нещастия в света ние сами сме ги образували. Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света.
Моите обяснения са следните.
Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете. Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам! " Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи. Тя ще го държи на ръцете си година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 години, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете си? После тя си мисли: „Като писано яйце ще го гледам, ще искам аз само да му услужвам, то само в къщи при мен ще си седи." Че то, като седи постоянно в къщи и го държат като писано яйце, ще стане първокласен ленивец, няма да работи нищо.
към беседата >>
Умният човек предвижда нещата отдалече и затова ги избягва.
Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество. И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно. Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота. Как ще си помогнете тогава? Как ще си помогнете, ако в света дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган?
Умният човек предвижда нещата отдалече и затова ги избягва.
Когато един разумен човек пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начин ще ги избегне. При сегашните условия на живота трябва да бъдете крайно разумни.
към беседата >>
Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете.
От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания. Ние сами сме изковали сегашната си съдба. Всички нещастия в света ние сами сме ги образували. Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света. Моите обяснения са следните.
Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете.
Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам! " Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи. Тя ще го държи на ръцете си година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 години, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете си? После тя си мисли: „Като писано яйце ще го гледам, ще искам аз само да му услужвам, то само в къщи при мен ще си седи." Че то, като седи постоянно в къщи и го държат като писано яйце, ще стане първокласен ленивец, няма да работи нищо. Каквото е пожелала и помислила майката, такова става и нейното дете.
към беседата >>
Когато един разумен човек пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начин ще ги избегне.
И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно. Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота. Как ще си помогнете тогава? Как ще си помогнете, ако в света дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган? Умният човек предвижда нещата отдалече и затова ги избягва.
Когато един разумен човек пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начин ще ги избегне.
При сегашните условия на живота трябва да бъдете крайно разумни.
към беседата >>
Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам!
Ние сами сме изковали сегашната си съдба. Всички нещастия в света ние сами сме ги образували. Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света. Моите обяснения са следните. Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете.
Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам!
" Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи. Тя ще го държи на ръцете си година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 години, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете си? После тя си мисли: „Като писано яйце ще го гледам, ще искам аз само да му услужвам, то само в къщи при мен ще си седи." Че то, като седи постоянно в къщи и го държат като писано яйце, ще стане първокласен ленивец, няма да работи нищо. Каквото е пожелала и помислила майката, такова става и нейното дете. Като зачене и роди едно дете, то ще стане точно такова: ще иска постоянно да го носят на ръце, да бъде гледано в къщи като писано яйце.
към беседата >>
При сегашните условия на живота трябва да бъдете крайно разумни.
Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота. Как ще си помогнете тогава? Как ще си помогнете, ако в света дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган? Умният човек предвижда нещата отдалече и затова ги избягва. Когато един разумен човек пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начин ще ги избегне.
При сегашните условия на живота трябва да бъдете крайно разумни.
към беседата >>
" Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи.
Всички нещастия в света ние сами сме ги образували. Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света. Моите обяснения са следните. Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете. Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам!
" Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи.
Тя ще го държи на ръцете си година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 години, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете си? После тя си мисли: „Като писано яйце ще го гледам, ще искам аз само да му услужвам, то само в къщи при мен ще си седи." Че то, като седи постоянно в къщи и го държат като писано яйце, ще стане първокласен ленивец, няма да работи нищо. Каквото е пожелала и помислила майката, такова става и нейното дете. Като зачене и роди едно дете, то ще стане точно такова: ще иска постоянно да го носят на ръце, да бъде гледано в къщи като писано яйце. И после майката се чуди защо нейното дете иска само внимание и е толкова докачливо.
към беседата >>
Сега аз говоря на онези, от вас, които са силни, които мислят.
Сега аз говоря на онези, от вас, които са силни, които мислят.
А онези от вас, които са слаби и които не мислят, те не обръщат внимание на думите ми, те се държат за старото. Който е слаб, да си държи старото. Старият дядо да държи патерицата си, да се подпира на нея, а на младия не трябва никаква патерица. Остане ли до някаква патерица, той няма вече никакъв морал. Това, на което ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов.
към беседата >>
Тя ще го държи на ръцете си година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 години, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете си?
Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света. Моите обяснения са следните. Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете. Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам! " Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи.
Тя ще го държи на ръцете си година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 години, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете си?
После тя си мисли: „Като писано яйце ще го гледам, ще искам аз само да му услужвам, то само в къщи при мен ще си седи." Че то, като седи постоянно в къщи и го държат като писано яйце, ще стане първокласен ленивец, няма да работи нищо. Каквото е пожелала и помислила майката, такова става и нейното дете. Като зачене и роди едно дете, то ще стане точно такова: ще иска постоянно да го носят на ръце, да бъде гледано в къщи като писано яйце. И после майката се чуди защо нейното дете иска само внимание и е толкова докачливо.
към беседата >>
А онези от вас, които са слаби и които не мислят, те не обръщат внимание на думите ми, те се държат за старото.
Сега аз говоря на онези, от вас, които са силни, които мислят.
А онези от вас, които са слаби и които не мислят, те не обръщат внимание на думите ми, те се държат за старото.
Който е слаб, да си държи старото. Старият дядо да държи патерицата си, да се подпира на нея, а на младия не трябва никаква патерица. Остане ли до някаква патерица, той няма вече никакъв морал. Това, на което ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов. Първата подпора, това е Любовта.
към беседата >>
После тя си мисли: „Като писано яйце ще го гледам, ще искам аз само да му услужвам, то само в къщи при мен ще си седи." Че то, като седи постоянно в къщи и го държат като писано яйце, ще стане първокласен ленивец, няма да работи нищо.
Моите обяснения са следните. Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете. Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам! " Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи. Тя ще го държи на ръцете си година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 години, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете си?
После тя си мисли: „Като писано яйце ще го гледам, ще искам аз само да му услужвам, то само в къщи при мен ще си седи." Че то, като седи постоянно в къщи и го държат като писано яйце, ще стане първокласен ленивец, няма да работи нищо.
Каквото е пожелала и помислила майката, такова става и нейното дете. Като зачене и роди едно дете, то ще стане точно такова: ще иска постоянно да го носят на ръце, да бъде гледано в къщи като писано яйце. И после майката се чуди защо нейното дете иска само внимание и е толкова докачливо.
към беседата >>
Който е слаб, да си държи старото.
Сега аз говоря на онези, от вас, които са силни, които мислят. А онези от вас, които са слаби и които не мислят, те не обръщат внимание на думите ми, те се държат за старото.
Който е слаб, да си държи старото.
Старият дядо да държи патерицата си, да се подпира на нея, а на младия не трябва никаква патерица. Остане ли до някаква патерица, той няма вече никакъв морал. Това, на което ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов. Първата подпора, това е Любовта. Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината.
към беседата >>
Каквото е пожелала и помислила майката, такова става и нейното дете.
Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете. Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам! " Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи. Тя ще го държи на ръцете си година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 години, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете си? После тя си мисли: „Като писано яйце ще го гледам, ще искам аз само да му услужвам, то само в къщи при мен ще си седи." Че то, като седи постоянно в къщи и го държат като писано яйце, ще стане първокласен ленивец, няма да работи нищо.
Каквото е пожелала и помислила майката, такова става и нейното дете.
Като зачене и роди едно дете, то ще стане точно такова: ще иска постоянно да го носят на ръце, да бъде гледано в къщи като писано яйце. И после майката се чуди защо нейното дете иска само внимание и е толкова докачливо.
към беседата >>
Старият дядо да държи патерицата си, да се подпира на нея, а на младия не трябва никаква патерица.
Сега аз говоря на онези, от вас, които са силни, които мислят. А онези от вас, които са слаби и които не мислят, те не обръщат внимание на думите ми, те се държат за старото. Който е слаб, да си държи старото.
Старият дядо да държи патерицата си, да се подпира на нея, а на младия не трябва никаква патерица.
Остане ли до някаква патерица, той няма вече никакъв морал. Това, на което ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов. Първата подпора, това е Любовта. Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината. Това са три подпори в три свята: в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля.
към беседата >>
Като зачене и роди едно дете, то ще стане точно такова: ще иска постоянно да го носят на ръце, да бъде гледано в къщи като писано яйце.
Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам! " Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи. Тя ще го държи на ръцете си година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 години, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете си? После тя си мисли: „Като писано яйце ще го гледам, ще искам аз само да му услужвам, то само в къщи при мен ще си седи." Че то, като седи постоянно в къщи и го държат като писано яйце, ще стане първокласен ленивец, няма да работи нищо. Каквото е пожелала и помислила майката, такова става и нейното дете.
Като зачене и роди едно дете, то ще стане точно такова: ще иска постоянно да го носят на ръце, да бъде гледано в къщи като писано яйце.
И после майката се чуди защо нейното дете иска само внимание и е толкова докачливо.
към беседата >>
Остане ли до някаква патерица, той няма вече никакъв морал.
Сега аз говоря на онези, от вас, които са силни, които мислят. А онези от вас, които са слаби и които не мислят, те не обръщат внимание на думите ми, те се държат за старото. Който е слаб, да си държи старото. Старият дядо да държи патерицата си, да се подпира на нея, а на младия не трябва никаква патерица.
Остане ли до някаква патерица, той няма вече никакъв морал.
Това, на което ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов. Първата подпора, това е Любовта. Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината. Това са три подпори в три свята: в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Това са три велики свята, които управляват човека.
към беседата >>
И после майката се чуди защо нейното дете иска само внимание и е толкова докачливо.
" Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи. Тя ще го държи на ръцете си година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 години, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете си? После тя си мисли: „Като писано яйце ще го гледам, ще искам аз само да му услужвам, то само в къщи при мен ще си седи." Че то, като седи постоянно в къщи и го държат като писано яйце, ще стане първокласен ленивец, няма да работи нищо. Каквото е пожелала и помислила майката, такова става и нейното дете. Като зачене и роди едно дете, то ще стане точно такова: ще иска постоянно да го носят на ръце, да бъде гледано в къщи като писано яйце.
И после майката се чуди защо нейното дете иска само внимание и е толкова докачливо.
към беседата >>
Това, на което ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов.
Сега аз говоря на онези, от вас, които са силни, които мислят. А онези от вас, които са слаби и които не мислят, те не обръщат внимание на думите ми, те се държат за старото. Който е слаб, да си държи старото. Старият дядо да държи патерицата си, да се подпира на нея, а на младия не трябва никаква патерица. Остане ли до някаква патерица, той няма вече никакъв морал.
Това, на което ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов.
Първата подпора, това е Любовта. Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината. Това са три подпори в три свята: в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Това са три велики свята, които управляват човека. А човек е само онзи, който във волята си има истината, който в сърцето си има любовта и който в ума си има мъдростта; Човек е само онзи, който използва всички тия закони и живее съобразно тях.
към беседата >>
Тя казва: „Иван да ми е, нищо друго не искам." А този Иван казва на майка си: „Вода ще ми донесе!
Тя казва: „Иван да ми е, нищо друго не искам." А този Иван казва на майка си: „Вода ще ми донесе!
Стани да ми направиш това-онова! " Тя се чуди как е могла да създаде такова дете. Че тя сама го е създала. Синът й казва: „Харесваш ли сега това дете, което ти искаше да гледаш все като писано яйце и все на ръце да го държиш? " После, тя си е мислела синът и да бъде така силен, че кой каквото му каже, да му се отговори.
към беседата >>
Първата подпора, това е Любовта.
А онези от вас, които са слаби и които не мислят, те не обръщат внимание на думите ми, те се държат за старото. Който е слаб, да си държи старото. Старият дядо да държи патерицата си, да се подпира на нея, а на младия не трябва никаква патерица. Остане ли до някаква патерица, той няма вече никакъв морал. Това, на което ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов.
Първата подпора, това е Любовта.
Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината. Това са три подпори в три свята: в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Това са три велики свята, които управляват човека. А човек е само онзи, който във волята си има истината, който в сърцето си има любовта и който в ума си има мъдростта; Човек е само онзи, който използва всички тия закони и живее съобразно тях.
към беседата >>
Стани да ми направиш това-онова!
Тя казва: „Иван да ми е, нищо друго не искам." А този Иван казва на майка си: „Вода ще ми донесе!
Стани да ми направиш това-онова!
" Тя се чуди как е могла да създаде такова дете. Че тя сама го е създала. Синът й казва: „Харесваш ли сега това дете, което ти искаше да гледаш все като писано яйце и все на ръце да го държиш? " После, тя си е мислела синът и да бъде така силен, че кой каквото му каже, да му се отговори. После е искала той да стане богат и учен.
към беседата >>
Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината.
Който е слаб, да си държи старото. Старият дядо да държи патерицата си, да се подпира на нея, а на младия не трябва никаква патерица. Остане ли до някаква патерица, той няма вече никакъв морал. Това, на което ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов. Първата подпора, това е Любовта.
Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината.
Това са три подпори в три свята: в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Това са три велики свята, които управляват човека. А човек е само онзи, който във волята си има истината, който в сърцето си има любовта и който в ума си има мъдростта; Човек е само онзи, който използва всички тия закони и живее съобразно тях.
към беседата >>
" Тя се чуди как е могла да създаде такова дете.
Тя казва: „Иван да ми е, нищо друго не искам." А този Иван казва на майка си: „Вода ще ми донесе! Стани да ми направиш това-онова!
" Тя се чуди как е могла да създаде такова дете.
Че тя сама го е създала. Синът й казва: „Харесваш ли сега това дете, което ти искаше да гледаш все като писано яйце и все на ръце да го държиш? " После, тя си е мислела синът и да бъде така силен, че кой каквото му каже, да му се отговори. После е искала той да стане богат и учен. Но като иска синът й да стане богат, силен, учен, тя не знае как да внесе тези качества в него и по този начин му предава само лошите страни на тези качества.
към беседата >>
Това са три подпори в три свята: в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля.
Старият дядо да държи патерицата си, да се подпира на нея, а на младия не трябва никаква патерица. Остане ли до някаква патерица, той няма вече никакъв морал. Това, на което ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов. Първата подпора, това е Любовта. Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината.
Това са три подпори в три свята: в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля.
Това са три велики свята, които управляват човека. А човек е само онзи, който във волята си има истината, който в сърцето си има любовта и който в ума си има мъдростта; Човек е само онзи, който използва всички тия закони и живее съобразно тях.
към беседата >>
Че тя сама го е създала.
Тя казва: „Иван да ми е, нищо друго не искам." А този Иван казва на майка си: „Вода ще ми донесе! Стани да ми направиш това-онова! " Тя се чуди как е могла да създаде такова дете.
Че тя сама го е създала.
Синът й казва: „Харесваш ли сега това дете, което ти искаше да гледаш все като писано яйце и все на ръце да го държиш? " После, тя си е мислела синът и да бъде така силен, че кой каквото му каже, да му се отговори. После е искала той да стане богат и учен. Но като иска синът й да стане богат, силен, учен, тя не знае как да внесе тези качества в него и по този начин му предава само лошите страни на тези качества. И той действително става учен, става богат, но става и крайно користолюбив.
към беседата >>
Това са три велики свята, които управляват човека.
Остане ли до някаква патерица, той няма вече никакъв морал. Това, на което ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов. Първата подпора, това е Любовта. Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината. Това са три подпори в три свята: в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля.
Това са три велики свята, които управляват човека.
А човек е само онзи, който във волята си има истината, който в сърцето си има любовта и който в ума си има мъдростта; Човек е само онзи, който използва всички тия закони и живее съобразно тях.
към беседата >>
Синът й казва: „Харесваш ли сега това дете, което ти искаше да гледаш все като писано яйце и все на ръце да го държиш?
Тя казва: „Иван да ми е, нищо друго не искам." А този Иван казва на майка си: „Вода ще ми донесе! Стани да ми направиш това-онова! " Тя се чуди как е могла да създаде такова дете. Че тя сама го е създала.
Синът й казва: „Харесваш ли сега това дете, което ти искаше да гледаш все като писано яйце и все на ръце да го държиш?
" После, тя си е мислела синът и да бъде така силен, че кой каквото му каже, да му се отговори. После е искала той да стане богат и учен. Но като иска синът й да стане богат, силен, учен, тя не знае как да внесе тези качества в него и по този начин му предава само лошите страни на тези качества. И той действително става учен, става богат, но става и крайно користолюбив.
към беседата >>
А човек е само онзи, който във волята си има истината, който в сърцето си има любовта и който в ума си има мъдростта; Човек е само онзи, който използва всички тия закони и живее съобразно тях.
Това, на което ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов. Първата подпора, това е Любовта. Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината. Това са три подпори в три свята: в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Това са три велики свята, които управляват човека.
А човек е само онзи, който във волята си има истината, който в сърцето си има любовта и който в ума си има мъдростта; Човек е само онзи, който използва всички тия закони и живее съобразно тях.
към беседата >>
" После, тя си е мислела синът и да бъде така силен, че кой каквото му каже, да му се отговори.
Тя казва: „Иван да ми е, нищо друго не искам." А този Иван казва на майка си: „Вода ще ми донесе! Стани да ми направиш това-онова! " Тя се чуди как е могла да създаде такова дете. Че тя сама го е създала. Синът й казва: „Харесваш ли сега това дете, което ти искаше да гледаш все като писано яйце и все на ръце да го държиш?
" После, тя си е мислела синът и да бъде така силен, че кой каквото му каже, да му се отговори.
После е искала той да стане богат и учен. Но като иска синът й да стане богат, силен, учен, тя не знае как да внесе тези качества в него и по този начин му предава само лошите страни на тези качества. И той действително става учен, става богат, но става и крайно користолюбив.
към беседата >>
Та казвам: в тази стара драма Йов се оплаква от живота си.
Та казвам: в тази стара драма Йов се оплаква от живота си.
Прочетете тази драма, да видите развръзката й. Той придобива едно прозрение, влиза в новия живот и намира, че старият живот, в който дотогава е живял, е бил фалшив. Той, казва: „Аз вече се отказвам от всичко старо и няма да мисля по стария начин." И на този Бог, който му говорил отвътре, той казва: „Отсега нататък ще Те слушам да ми говориш истината." Тъй както ми говориш, кажи ми истината, и аз ще Те слушам, ще приложа тази истина в живота си, за да придобия новия живот." Щом той приложи тази философия в живота си, в него стана едно преобръщане и в този момент всичко му се възвърна: богатството, говедата, камилите, овцете, конете, дъщерите и синовете, и то два пъти по-хубави и красиви, отколкото бяха първите. Които четат тази история на Йова, ще кажат: този човек е проповядвал за Господа, така ли трябваше да пострада? Значи според тях той не трябваше да премине тези изпитания.
към беседата >>
2.
Събуждане / Събуди се
,
ООК
, София, 30.9.1931г.,
Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма.
Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, през които е минал човешкият дух. Всички форми на животните и растенията са жилища на същества, чрез които разумната природа е правила своите опити, с цел да ги усъвършенства.
Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма.
Това е неизбежен закон. През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява. - Какво прави бедният човек? Какво е първото му жилище? - Малка, проста колибка.
към беседата >>
Затова се казва, че любовта ражда любов.
Без любов, животът не може да се прояви. Ние говорим за целокупната любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Любовта към Бога подразбира, ти да Го обичаш, и Той да те обича. Не е достатъчно само човек да обича някого. Като обичаш, трябва и тебе да обичат.
Затова се казва, че любовта ражда любов.
Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал. Следователно, ще обичаш Бога и Той ще те обича. Ще обичаш ближния си и той ще те обича. Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов.
към беседата >>
Това е неизбежен закон.
Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, през които е минал човешкият дух. Всички форми на животните и растенията са жилища на същества, чрез които разумната природа е правила своите опити, с цел да ги усъвършенства. Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма.
Това е неизбежен закон.
През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява. - Какво прави бедният човек? Какво е първото му жилище? - Малка, проста колибка. Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище.
към беседата >>
Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване.
Ние говорим за целокупната любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Любовта към Бога подразбира, ти да Го обичаш, и Той да те обича. Не е достатъчно само човек да обича някого. Като обичаш, трябва и тебе да обичат. Затова се казва, че любовта ражда любов.
Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване.
Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал. Следователно, ще обичаш Бога и Той ще те обича. Ще обичаш ближния си и той ще те обича. Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов. - Как ще спечелим любовта на своите съученици?
към беседата >>
През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява.
Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, през които е минал човешкият дух. Всички форми на животните и растенията са жилища на същества, чрез които разумната природа е правила своите опити, с цел да ги усъвършенства. Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма. Това е неизбежен закон.
През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява.
- Какво прави бедният човек? Какво е първото му жилище? - Малка, проста колибка. Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той остава в наследство на съществата, които стоят под него.
към беседата >>
Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал.
Любовта към Бога подразбира, ти да Го обичаш, и Той да те обича. Не е достатъчно само човек да обича някого. Като обичаш, трябва и тебе да обичат. Затова се казва, че любовта ражда любов. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване.
Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал.
Следователно, ще обичаш Бога и Той ще те обича. Ще обичаш ближния си и той ще те обича. Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов. - Как ще спечелим любовта на своите съученици? - Чрез смирение.
към беседата >>
- Какво прави бедният човек?
Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, през които е минал човешкият дух. Всички форми на животните и растенията са жилища на същества, чрез които разумната природа е правила своите опити, с цел да ги усъвършенства. Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма. Това е неизбежен закон. През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява.
- Какво прави бедният човек?
Какво е първото му жилище? - Малка, проста колибка. Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той остава в наследство на съществата, които стоят под него. Те я оставят на други, които идват след тях.
към беседата >>
Следователно, ще обичаш Бога и Той ще те обича.
Не е достатъчно само човек да обича някого. Като обичаш, трябва и тебе да обичат. Затова се казва, че любовта ражда любов. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал.
Следователно, ще обичаш Бога и Той ще те обича.
Ще обичаш ближния си и той ще те обича. Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов. - Как ще спечелим любовта на своите съученици? - Чрез смирение. Представете си, че вие сте последен по номер в класа.
към беседата >>
Какво е първото му жилище?
Всички форми на животните и растенията са жилища на същества, чрез които разумната природа е правила своите опити, с цел да ги усъвършенства. Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма. Това е неизбежен закон. През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява. - Какво прави бедният човек?
Какво е първото му жилище?
- Малка, проста колибка. Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той остава в наследство на съществата, които стоят под него. Те я оставят на други, които идват след тях. Така човек се развива и върви напрeд.
към беседата >>
Ще обичаш ближния си и той ще те обича.
Като обичаш, трябва и тебе да обичат. Затова се казва, че любовта ражда любов. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал. Следователно, ще обичаш Бога и Той ще те обича.
Ще обичаш ближния си и той ще те обича.
Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов. - Как ще спечелим любовта на своите съученици? - Чрез смирение. Представете си, че вие сте последен по номер в класа. Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният.
към беседата >>
- Малка, проста колибка.
Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма. Това е неизбежен закон. През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява. - Какво прави бедният човек? Какво е първото му жилище?
- Малка, проста колибка.
Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той остава в наследство на съществата, които стоят под него. Те я оставят на други, които идват след тях. Така човек се развива и върви напрeд. Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма.
към беседата >>
Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов.
Затова се казва, че любовта ражда любов. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал. Следователно, ще обичаш Бога и Той ще те обича. Ще обичаш ближния си и той ще те обича.
Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов.
- Как ще спечелим любовта на своите съученици? - Чрез смирение. Представете си, че вие сте последен по номер в класа. Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният. Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение.
към беседата >>
Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище.
Това е неизбежен закон. През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява. - Какво прави бедният човек? Какво е първото му жилище? - Малка, проста колибка.
Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище.
Първата колиба той остава в наследство на съществата, които стоят под него. Те я оставят на други, които идват след тях. Така човек се развива и върви напрeд. Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища.
към беседата >>
- Как ще спечелим любовта на своите съученици?
Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал. Следователно, ще обичаш Бога и Той ще те обича. Ще обичаш ближния си и той ще те обича. Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов.
- Как ще спечелим любовта на своите съученици?
- Чрез смирение. Представете си, че вие сте последен по номер в класа. Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният. Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение. Така те ще ви обикнат и поставят наред с тях.
към беседата >>
Първата колиба той остава в наследство на съществата, които стоят под него.
През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява. - Какво прави бедният човек? Какво е първото му жилище? - Малка, проста колибка. Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище.
Първата колиба той остава в наследство на съществата, които стоят под него.
Те я оставят на други, които идват след тях. Така човек се развива и върви напрeд. Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища. И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат.
към беседата >>
- Чрез смирение.
Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал. Следователно, ще обичаш Бога и Той ще те обича. Ще обичаш ближния си и той ще те обича. Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов. - Как ще спечелим любовта на своите съученици?
- Чрез смирение.
Представете си, че вие сте последен по номер в класа. Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният. Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение. Така те ще ви обикнат и поставят наред с тях. Понеже те знаят повече от вас, ще ви помогнат да ги достигнете.
към беседата >>
Те я оставят на други, които идват след тях.
- Какво прави бедният човек? Какво е първото му жилище? - Малка, проста колибка. Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той остава в наследство на съществата, които стоят под него.
Те я оставят на други, които идват след тях.
Така човек се развива и върви напрeд. Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища. И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат. Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си.
към беседата >>
Представете си, че вие сте последен по номер в класа.
Следователно, ще обичаш Бога и Той ще те обича. Ще обичаш ближния си и той ще те обича. Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов. - Как ще спечелим любовта на своите съученици? - Чрез смирение.
Представете си, че вие сте последен по номер в класа.
Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният. Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение. Така те ще ви обикнат и поставят наред с тях. Понеже те знаят повече от вас, ще ви помогнат да ги достигнете. За предпочитане е да заемете последно място и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръв между всички и не можете да задържите мястото си.
към беседата >>
Така човек се развива и върви напрeд.
Какво е първото му жилище? - Малка, проста колибка. Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той остава в наследство на съществата, които стоят под него. Те я оставят на други, които идват след тях.
Така човек се развива и върви напрeд.
Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища. И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат. Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си. Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие.
към беседата >>
Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният.
Ще обичаш ближния си и той ще те обича. Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов. - Как ще спечелим любовта на своите съученици? - Чрез смирение. Представете си, че вие сте последен по номер в класа.
Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният.
Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение. Така те ще ви обикнат и поставят наред с тях. Понеже те знаят повече от вас, ще ви помогнат да ги достигнете. За предпочитане е да заемете последно място и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръв между всички и не можете да задържите мястото си. При това положение, естествено, човек слиза от първото място и остава назад.
към беседата >>
Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма.
- Малка, проста колибка. Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той остава в наследство на съществата, които стоят под него. Те я оставят на други, които идват след тях. Така човек се развива и върви напрeд.
Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма.
Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища. И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат. Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си. Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях.
към беседата >>
Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение.
Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов. - Как ще спечелим любовта на своите съученици? - Чрез смирение. Представете си, че вие сте последен по номер в класа. Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният.
Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение.
Така те ще ви обикнат и поставят наред с тях. Понеже те знаят повече от вас, ще ви помогнат да ги достигнете. За предпочитане е да заемете последно място и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръв между всички и не можете да задържите мястото си. При това положение, естествено, човек слиза от първото място и остава назад.
към беседата >>
Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища.
Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той остава в наследство на съществата, които стоят под него. Те я оставят на други, които идват след тях. Така човек се развива и върви напрeд. Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма.
Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища.
И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат. Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си. Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях. Това е неразбиране на Великия закон на живота.
към беседата >>
Така те ще ви обикнат и поставят наред с тях.
- Как ще спечелим любовта на своите съученици? - Чрез смирение. Представете си, че вие сте последен по номер в класа. Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният. Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение.
Така те ще ви обикнат и поставят наред с тях.
Понеже те знаят повече от вас, ще ви помогнат да ги достигнете. За предпочитане е да заемете последно място и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръв между всички и не можете да задържите мястото си. При това положение, естествено, човек слиза от първото място и остава назад.
към беседата >>
И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат.
Първата колиба той остава в наследство на съществата, които стоят под него. Те я оставят на други, които идват след тях. Така човек се развива и върви напрeд. Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища.
И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат.
Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си. Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях. Това е неразбиране на Великия закон на живота. Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават.
към беседата >>
Понеже те знаят повече от вас, ще ви помогнат да ги достигнете.
- Чрез смирение. Представете си, че вие сте последен по номер в класа. Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният. Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение. Така те ще ви обикнат и поставят наред с тях.
Понеже те знаят повече от вас, ще ви помогнат да ги достигнете.
За предпочитане е да заемете последно място и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръв между всички и не можете да задържите мястото си. При това положение, естествено, човек слиза от първото място и остава назад.
към беседата >>
Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си.
Те я оставят на други, които идват след тях. Така човек се развива и върви напрeд. Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища. И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат.
Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си.
Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях. Това е неразбиране на Великия закон на живота. Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават. - На кого?
към беседата >>
За предпочитане е да заемете последно място и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръв между всички и не можете да задържите мястото си.
Представете си, че вие сте последен по номер в класа. Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният. Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение. Така те ще ви обикнат и поставят наред с тях. Понеже те знаят повече от вас, ще ви помогнат да ги достигнете.
За предпочитане е да заемете последно място и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръв между всички и не можете да задържите мястото си.
При това положение, естествено, човек слиза от първото място и остава назад.
към беседата >>
Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие.
Така човек се развива и върви напрeд. Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища. И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат. Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си.
Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие.
Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях. Това е неразбиране на Великия закон на живота. Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават. - На кого? - На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига.
към беседата >>
При това положение, естествено, човек слиза от първото място и остава назад.
Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният. Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение. Така те ще ви обикнат и поставят наред с тях. Понеже те знаят повече от вас, ще ви помогнат да ги достигнете. За предпочитане е да заемете последно място и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръв между всички и не можете да задържите мястото си.
При това положение, естествено, човек слиза от първото място и остава назад.
към беседата >>
Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях.
Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища. И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат. Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си. Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие.
Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях.
Това е неразбиране на Великия закон на живота. Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават. - На кого? - На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Представете си, че на пътя ви се изпречи слон.
Представете си, че на пътя ви се изпречи слон.
Какво трябва да направите? Ако сте разумен, ще се отбиете настрана, да мине слонът. Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си. Ще кажете: Аз съм човек, а слонът - животно. Той трябва да отстъпи.
към беседата >>
Това е неразбиране на Великия закон на живота.
Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища. И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат. Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си. Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях.
Това е неразбиране на Великия закон на живота.
Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават. - На кого? - На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва. И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме.
към беседата >>
Какво трябва да направите?
Представете си, че на пътя ви се изпречи слон.
Какво трябва да направите?
Ако сте разумен, ще се отбиете настрана, да мине слонът. Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си. Ще кажете: Аз съм човек, а слонът - животно. Той трябва да отстъпи. Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите.
към беседата >>
Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават.
И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат. Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си. Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях. Това е неразбиране на Великия закон на живота.
Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават.
- На кого? - На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва. И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме. Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели.
към беседата >>
Ако сте разумен, ще се отбиете настрана, да мине слонът.
Представете си, че на пътя ви се изпречи слон. Какво трябва да направите?
Ако сте разумен, ще се отбиете настрана, да мине слонът.
Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си. Ще кажете: Аз съм човек, а слонът - животно. Той трябва да отстъпи. Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите. Със слон не можеш да се бориш.
към беседата >>
- На кого?
Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си. Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях. Това е неразбиране на Великия закон на живота. Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават.
- На кого?
- На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва. И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме. Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели. Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен.
към беседата >>
Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си.
Представете си, че на пътя ви се изпречи слон. Какво трябва да направите? Ако сте разумен, ще се отбиете настрана, да мине слонът.
Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си.
Ще кажете: Аз съм човек, а слонът - животно. Той трябва да отстъпи. Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите. Със слон не можеш да се бориш. Вижте, как постъпват децата.
към беседата >>
- На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига.
Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях. Това е неразбиране на Великия закон на живота. Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават. - На кого?
- На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига.
Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва. И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме. Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели. Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен. Най-после посяга и на живота им.
към беседата >>
Ще кажете: Аз съм човек, а слонът - животно.
Представете си, че на пътя ви се изпречи слон. Какво трябва да направите? Ако сте разумен, ще се отбиете настрана, да мине слонът. Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си.
Ще кажете: Аз съм човек, а слонът - животно.
Той трябва да отстъпи. Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите. Със слон не можеш да се бориш. Вижте, как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз.
към беседата >>
Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва.
Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях. Това е неразбиране на Великия закон на живота. Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават. - На кого? - На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига.
Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва.
И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме. Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели. Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен. Най-после посяга и на живота им. Това е несправедливост, която природата не търпи.
към беседата >>
Той трябва да отстъпи.
Представете си, че на пътя ви се изпречи слон. Какво трябва да направите? Ако сте разумен, ще се отбиете настрана, да мине слонът. Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си. Ще кажете: Аз съм човек, а слонът - животно.
Той трябва да отстъпи.
Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите. Със слон не можеш да се бориш. Вижте, как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз. Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и, където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи.
към беседата >>
И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме.
Това е неразбиране на Великия закон на живота. Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават. - На кого? - На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва.
И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме.
Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели. Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен. Най-после посяга и на живота им. Това е несправедливост, която природата не търпи. Благородство се иска от човека, да знае, докъде се простират правата и задълженията му.
към беседата >>
Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите.
Какво трябва да направите? Ако сте разумен, ще се отбиете настрана, да мине слонът. Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си. Ще кажете: Аз съм човек, а слонът - животно. Той трябва да отстъпи.
Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите.
Със слон не можеш да се бориш. Вижте, как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз. Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и, където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си.
към беседата >>
Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели.
Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават. - На кого? - На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва. И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме.
Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели.
Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен. Най-после посяга и на живота им. Това е несправедливост, която природата не търпи. Благородство се иска от човека, да знае, докъде се простират правата и задълженията му.
към беседата >>
Със слон не можеш да се бориш.
Ако сте разумен, ще се отбиете настрана, да мине слонът. Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си. Ще кажете: Аз съм човек, а слонът - животно. Той трябва да отстъпи. Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите.
Със слон не можеш да се бориш.
Вижте, как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз. Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и, където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно.
към беседата >>
Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен.
- На кого? - На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва. И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме. Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели.
Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен.
Най-после посяга и на живота им. Това е несправедливост, която природата не търпи. Благородство се иска от човека, да знае, докъде се простират правата и задълженията му.
към беседата >>
Вижте, как постъпват децата.
Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си. Ще кажете: Аз съм човек, а слонът - животно. Той трябва да отстъпи. Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите. Със слон не можеш да се бориш.
Вижте, как постъпват децата.
Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз. Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и, където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно. Ще и давате отвреме-навреме по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си.
към беседата >>
Най-после посяга и на живота им.
- На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва. И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме. Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели. Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен.
Най-после посяга и на живота им.
Това е несправедливост, която природата не търпи. Благородство се иска от човека, да знае, докъде се простират правата и задълженията му.
към беседата >>
Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз.
Ще кажете: Аз съм човек, а слонът - животно. Той трябва да отстъпи. Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите. Със слон не можеш да се бориш. Вижте, как постъпват децата.
Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз.
Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и, където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно. Ще и давате отвреме-навреме по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си.
към беседата >>
Това е несправедливост, която природата не търпи.
Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва. И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме. Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели. Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен. Най-после посяга и на живота им.
Това е несправедливост, която природата не търпи.
Благородство се иска от човека, да знае, докъде се простират правата и задълженията му.
към беседата >>
Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и, където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи.
Той трябва да отстъпи. Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите. Със слон не можеш да се бориш. Вижте, как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз.
Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и, където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи.
Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно. Ще и давате отвреме-навреме по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си.
към беседата >>
Благородство се иска от човека, да знае, докъде се простират правата и задълженията му.
И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме. Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели. Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен. Най-после посяга и на живота им. Това е несправедливост, която природата не търпи.
Благородство се иска от човека, да знае, докъде се простират правата и задълженията му.
към беседата >>
Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си.
Обаче, слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите. Със слон не можеш да се бориш. Вижте, как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз. Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и, където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи.
Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си.
Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно. Ще и давате отвреме-навреме по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си.
към беседата >>
Красива е природата с многобройните и разнообразни форми, чрез които тя опитва условията за живот на земята.
Красива е природата с многобройните и разнообразни форми, чрез които тя опитва условията за живот на земята.
Изучавате една от първичните форми на живота и се чудите, как може да се живее в такава малка и незавършена колибка, само с две отверстия - за влизане и излизане, без никакъв прозорец. Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата. И тук условията са тежки. Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха. Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека.
към беседата >>
Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно.
Със слон не можеш да се бориш. Вижте, как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз. Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и, където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си.
Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно.
Ще и давате отвреме-навреме по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си.
към беседата >>
Изучавате една от първичните форми на живота и се чудите, как може да се живее в такава малка и незавършена колибка, само с две отверстия - за влизане и излизане, без никакъв прозорец.
Красива е природата с многобройните и разнообразни форми, чрез които тя опитва условията за живот на земята.
Изучавате една от първичните форми на живота и се чудите, как може да се живее в такава малка и незавършена колибка, само с две отверстия - за влизане и излизане, без никакъв прозорец.
Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата. И тук условията са тежки. Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха. Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека. Така той се задоволил, но временно.
към беседата >>
Ще и давате отвреме-навреме по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си.
Вижте, как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз. Като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и, където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно.
Ще и давате отвреме-навреме по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си.
към беседата >>
Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата.
Красива е природата с многобройните и разнообразни форми, чрез които тя опитва условията за живот на земята. Изучавате една от първичните форми на живота и се чудите, как може да се живее в такава малка и незавършена колибка, само с две отверстия - за влизане и излизане, без никакъв прозорец.
Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата.
И тук условията са тежки. Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха. Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека. Така той се задоволил, но временно. - Какво искал още?
към беседата >>
И тъй, правилно разбиране и разумност се иска от човека.
И тъй, правилно разбиране и разумност се иска от човека.
Като се натъква на мъчнотии, да знае, как да се справя. Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска отгоре до долу. Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях.
към беседата >>
И тук условията са тежки.
Красива е природата с многобройните и разнообразни форми, чрез които тя опитва условията за живот на земята. Изучавате една от първичните форми на живота и се чудите, как може да се живее в такава малка и незавършена колибка, само с две отверстия - за влизане и излизане, без никакъв прозорец. Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата.
И тук условията са тежки.
Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха. Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека. Така той се задоволил, но временно. - Какво искал още? - Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя радости и скърби.
към беседата >>
Като се натъква на мъчнотии, да знае, как да се справя.
И тъй, правилно разбиране и разумност се иска от човека.
Като се натъква на мъчнотии, да знае, как да се справя.
Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска отгоре до долу. Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание.
към беседата >>
Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха.
Красива е природата с многобройните и разнообразни форми, чрез които тя опитва условията за живот на земята. Изучавате една от първичните форми на живота и се чудите, как може да се живее в такава малка и незавършена колибка, само с две отверстия - за влизане и излизане, без никакъв прозорец. Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата. И тук условията са тежки.
Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха.
Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека. Така той се задоволил, но временно. - Какво искал още? - Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя радости и скърби. И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее.
към беседата >>
Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота?
И тъй, правилно разбиране и разумност се иска от човека. Като се натъква на мъчнотии, да знае, как да се справя.
Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота?
Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска отгоре до долу. Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание.
към беседата >>
Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека.
Красива е природата с многобройните и разнообразни форми, чрез които тя опитва условията за живот на земята. Изучавате една от първичните форми на живота и се чудите, как може да се живее в такава малка и незавършена колибка, само с две отверстия - за влизане и излизане, без никакъв прозорец. Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата. И тук условията са тежки. Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха.
Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека.
Така той се задоволил, но временно. - Какво искал още? - Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя радости и скърби. И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее. Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението.
към беседата >>
Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни.
И тъй, правилно разбиране и разумност се иска от човека. Като се натъква на мъчнотии, да знае, как да се справя. Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота?
Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни.
Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска отгоре до долу. Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора.
към беседата >>
Така той се задоволил, но временно.
Изучавате една от първичните форми на живота и се чудите, как може да се живее в такава малка и незавършена колибка, само с две отверстия - за влизане и излизане, без никакъв прозорец. Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата. И тук условията са тежки. Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха. Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека.
Така той се задоволил, но временно.
- Какво искал още? - Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя радости и скърби. И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее. Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението. Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена.
към беседата >>
Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска отгоре до долу.
И тъй, правилно разбиране и разумност се иска от човека. Като се натъква на мъчнотии, да знае, как да се справя. Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни.
Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска отгоре до долу.
Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора. Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца.
към беседата >>
- Какво искал още?
Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата. И тук условията са тежки. Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха. Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека. Така той се задоволил, но временно.
- Какво искал още?
- Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя радости и скърби. И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее. Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението. Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена. Следователно, не търсете жената вън от себе си.
към беседата >>
Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях.
И тъй, правилно разбиране и разумност се иска от човека. Като се натъква на мъчнотии, да знае, как да се справя. Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска отгоре до долу.
Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях.
Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора. Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца. Той казва: Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена.
към беседата >>
- Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя радости и скърби.
И тук условията са тежки. Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха. Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека. Така той се задоволил, но временно. - Какво искал още?
- Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя радости и скърби.
И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее. Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението. Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена. Следователно, не търсете жената вън от себе си. Тя е във вас, и без нея не можете.
към беседата >>
Само така той може да развие самообладание.
Като се натъква на мъчнотии, да знае, как да се справя. Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска отгоре до долу. Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях.
Само така той може да развие самообладание.
Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора. Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца. Той казва: Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена. Само онзи може да изработи нещо, да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил.
към беседата >>
И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее.
Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха. Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека. Така той се задоволил, но временно. - Какво искал още? - Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя радости и скърби.
И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее.
Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението. Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена. Следователно, не търсете жената вън от себе си. Тя е във вас, и без нея не можете. Тя е пулсът на вашия живот.
към беседата >>
Добрата обхода води към самообладание.
Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска отгоре до долу. Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание.
Добрата обхода води към самообладание.
Това се иска от всички хора. Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца. Той казва: Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена. Само онзи може да изработи нещо, да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил. Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна.
към беседата >>
Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението.
Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека. Така той се задоволил, но временно. - Какво искал още? - Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя радости и скърби. И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее.
Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението.
Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена. Следователно, не търсете жената вън от себе си. Тя е във вас, и без нея не можете. Тя е пулсът на вашия живот. Докато мъжът търси жената вън от себе си, и жената търси мъжа вън от себе си, и двамата се натъкват на противоречия.
към беседата >>
Това се иска от всички хора.
Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска отгоре до долу. Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание.
Това се иска от всички хора.
Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца. Той казва: Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена. Само онзи може да изработи нещо, да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил. Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна.
към беседата >>
Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена.
Така той се задоволил, но временно. - Какво искал още? - Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя радости и скърби. И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее. Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението.
Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена.
Следователно, не търсете жената вън от себе си. Тя е във вас, и без нея не можете. Тя е пулсът на вашия живот. Докато мъжът търси жената вън от себе си, и жената търси мъжа вън от себе си, и двамата се натъкват на противоречия.
към беседата >>
Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца.
Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска отгоре до долу. Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора.
Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца.
Той казва: Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена. Само онзи може да изработи нещо, да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил. Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна.
към беседата >>
Следователно, не търсете жената вън от себе си.
- Какво искал още? - Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя радости и скърби. И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее. Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението. Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена.
Следователно, не търсете жената вън от себе си.
Тя е във вас, и без нея не можете. Тя е пулсът на вашия живот. Докато мъжът търси жената вън от себе си, и жената търси мъжа вън от себе си, и двамата се натъкват на противоречия.
към беседата >>
Той казва: Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена.
Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора. Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца.
Той казва: Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена.
Само онзи може да изработи нещо, да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил. Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна.
към беседата >>
Тя е във вас, и без нея не можете.
- Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя радости и скърби. И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее. Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението. Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена. Следователно, не търсете жената вън от себе си.
Тя е във вас, и без нея не можете.
Тя е пулсът на вашия живот. Докато мъжът търси жената вън от себе си, и жената търси мъжа вън от себе си, и двамата се натъкват на противоречия.
към беседата >>
Само онзи може да изработи нещо, да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил.
Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора. Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца. Той казва: Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена.
Само онзи може да изработи нещо, да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил.
Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна.
към беседата >>
Тя е пулсът на вашия живот.
И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее. Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението. Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена. Следователно, не търсете жената вън от себе си. Тя е във вас, и без нея не можете.
Тя е пулсът на вашия живот.
Докато мъжът търси жената вън от себе си, и жената търси мъжа вън от себе си, и двамата се натъкват на противоречия.
към беседата >>
Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна.
Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора. Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца. Той казва: Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена. Само онзи може да изработи нещо, да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил.
Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна.
към беседата >>
Докато мъжът търси жената вън от себе си, и жената търси мъжа вън от себе си, и двамата се натъкват на противоречия.
Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението. Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена. Следователно, не търсете жената вън от себе си. Тя е във вас, и без нея не можете. Тя е пулсът на вашия живот.
Докато мъжът търси жената вън от себе си, и жената търси мъжа вън от себе си, и двамата се натъкват на противоречия.
към беседата >>
Помнете: човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напускал, докато най-после е дошъл до последната - човешката форма.
Помнете: човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напускал, докато най-после е дошъл до последната - човешката форма.
Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно. Те и днес живеят в него. Той никога няма да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата.
към беседата >>
Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно.
Помнете: човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напускал, докато най-после е дошъл до последната - човешката форма.
Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно.
Те и днес живеят в него. Той никога няма да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата. Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи.
към беседата >>
Те и днес живеят в него.
Помнете: човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напускал, докато най-после е дошъл до последната - човешката форма. Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно.
Те и днес живеят в него.
Той никога няма да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата. Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи. И в тази раса няма да остане завинаги.
към беседата >>
Той никога няма да се освободи от тях.
Помнете: човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напускал, докато най-после е дошъл до последната - човешката форма. Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно. Те и днес живеят в него.
Той никога няма да се освободи от тях.
Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата. Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи. И в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога.
към беседата >>
Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане.
Помнете: човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напускал, докато най-после е дошъл до последната - човешката форма. Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно. Те и днес живеят в него. Той никога няма да се освободи от тях.
Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане.
Бялата раса е петата. Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи. И в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога. На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи.
към беседата >>
Бялата раса е петата.
Помнете: човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напускал, докато най-после е дошъл до последната - човешката форма. Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно. Те и днес живеят в него. Той никога няма да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане.
Бялата раса е петата.
Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи. И в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога. На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия.
към беседата >>
Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи.
Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно. Те и днес живеят в него. Той никога няма да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата.
Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи.
И в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога. На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия. С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога.
към беседата >>
И в тази раса няма да остане завинаги.
Те и днес живеят в него. Той никога няма да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата. Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи.
И в тази раса няма да остане завинаги.
Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога. На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия. С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога. И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи.
към беседата >>
Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога.
Той никога няма да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата. Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи. И в тази раса няма да остане завинаги.
Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога.
На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия. С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога. И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи. Това значи, да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори.
към беседата >>
На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи.
Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата. Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи. И в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога.
На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи.
И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия. С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога. И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи. Това значи, да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е.
към беседата >>
И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия.
Бялата раса е петата. Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи. И в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога. На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи.
И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия.
С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога. И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи. Това значи, да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е. Най-после той търси причината в Бога, че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце, да се справи лесно с мъчнотиите си.
към беседата >>
С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога.
Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи. И в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога. На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия.
С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога.
И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи. Това значи, да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е. Най-после той търси причината в Бога, че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце, да се справи лесно с мъчнотиите си. И Мойсей завърши живота си с недоволство.
към беседата >>
И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи.
И в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога. На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия. С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога.
И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи.
Това значи, да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е. Най-после той търси причината в Бога, че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце, да се справи лесно с мъчнотиите си. И Мойсей завърши живота си с недоволство. Той не беше доволен от работата си на земята, но след него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи.
към беседата >>
Това значи, да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори.
Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога. На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия. С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога. И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи.
Това значи, да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори.
Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е. Най-после той търси причината в Бога, че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце, да се справи лесно с мъчнотиите си. И Мойсей завърши живота си с недоволство. Той не беше доволен от работата си на земята, но след него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи.
към беседата >>
Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е.
На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия. С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога. И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи. Това значи, да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори.
Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е.
Най-после той търси причината в Бога, че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце, да се справи лесно с мъчнотиите си. И Мойсей завърши живота си с недоволство. Той не беше доволен от работата си на земята, но след него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи.
към беседата >>
Най-после той търси причината в Бога, че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце, да се справи лесно с мъчнотиите си.
И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия. С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога. И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи. Това значи, да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е.
Най-после той търси причината в Бога, че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце, да се справи лесно с мъчнотиите си.
И Мойсей завърши живота си с недоволство. Той не беше доволен от работата си на земята, но след него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи.
към беседата >>
И Мойсей завърши живота си с недоволство.
С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога. И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи. Това значи, да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е. Най-после той търси причината в Бога, че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце, да се справи лесно с мъчнотиите си.
И Мойсей завърши живота си с недоволство.
Той не беше доволен от работата си на земята, но след него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи.
към беседата >>
Той не беше доволен от работата си на земята, но след него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи.
И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи. Това значи, да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е. Най-после той търси причината в Бога, че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце, да се справи лесно с мъчнотиите си. И Мойсей завърши живота си с недоволство.
Той не беше доволен от работата си на земята, но след него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи.
към беседата >>
Съвременните хора търсят начин да се свържат с живата природа, за да подобрят живота си.
Съвременните хора търсят начин да се свържат с живата природа, за да подобрят живота си.
Разумност се иска от хората. Ако не са разумни, те могат да изпаднат в положението на червея, да ги тъпчат. Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда. Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи. Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния.
към беседата >>
Разумност се иска от хората.
Съвременните хора търсят начин да се свържат с живата природа, за да подобрят живота си.
Разумност се иска от хората.
Ако не са разумни, те могат да изпаднат в положението на червея, да ги тъпчат. Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда. Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи. Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния. Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин.
към беседата >>
Ако не са разумни, те могат да изпаднат в положението на червея, да ги тъпчат.
Съвременните хора търсят начин да се свържат с живата природа, за да подобрят живота си. Разумност се иска от хората.
Ако не са разумни, те могат да изпаднат в положението на червея, да ги тъпчат.
Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда. Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи. Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния. Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин. Скръбта е състояние на червея, а радостта - на пеперудата.
към беседата >>
Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда.
Съвременните хора търсят начин да се свържат с живата природа, за да подобрят живота си. Разумност се иска от хората. Ако не са разумни, те могат да изпаднат в положението на червея, да ги тъпчат.
Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда.
Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи. Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния. Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин. Скръбта е състояние на червея, а радостта - на пеперудата. Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята.
към беседата >>
Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи.
Съвременните хора търсят начин да се свържат с живата природа, за да подобрят живота си. Разумност се иска от хората. Ако не са разумни, те могат да изпаднат в положението на червея, да ги тъпчат. Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда.
Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи.
Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния. Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин. Скръбта е състояние на червея, а радостта - на пеперудата. Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята. Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождат съзнанието на човека.
към беседата >>
Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния.
Съвременните хора търсят начин да се свържат с живата природа, за да подобрят живота си. Разумност се иска от хората. Ако не са разумни, те могат да изпаднат в положението на червея, да ги тъпчат. Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда. Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи.
Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния.
Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин. Скръбта е състояние на червея, а радостта - на пеперудата. Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята. Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождат съзнанието на човека. - Какво да се прави с червеите?
към беседата >>
Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин.
Разумност се иска от хората. Ако не са разумни, те могат да изпаднат в положението на червея, да ги тъпчат. Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда. Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи. Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния.
Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин.
Скръбта е състояние на червея, а радостта - на пеперудата. Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята. Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождат съзнанието на човека. - Какво да се прави с червеите? - Да се продадат, както градинарят продава краставици на пазара.
към беседата >>
Скръбта е състояние на червея, а радостта - на пеперудата.
Ако не са разумни, те могат да изпаднат в положението на червея, да ги тъпчат. Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда. Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи. Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния. Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин.
Скръбта е състояние на червея, а радостта - на пеперудата.
Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята. Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождат съзнанието на човека. - Какво да се прави с червеите? - Да се продадат, както градинарят продава краставици на пазара.
към беседата >>
Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята.
Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда. Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи. Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния. Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин. Скръбта е състояние на червея, а радостта - на пеперудата.
Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята.
Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождат съзнанието на човека. - Какво да се прави с червеите? - Да се продадат, както градинарят продава краставици на пазара.
към беседата >>
Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождат съзнанието на човека.
Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи. Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния. Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин. Скръбта е състояние на червея, а радостта - на пеперудата. Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята.
Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождат съзнанието на човека.
- Какво да се прави с червеите? - Да се продадат, както градинарят продава краставици на пазара.
към беседата >>
- Какво да се прави с червеите?
Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния. Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин. Скръбта е състояние на червея, а радостта - на пеперудата. Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята. Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождат съзнанието на човека.
- Какво да се прави с червеите?
- Да се продадат, както градинарят продава краставици на пазара.
към беседата >>
- Да се продадат, както градинарят продава краставици на пазара.
Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин. Скръбта е състояние на червея, а радостта - на пеперудата. Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята. Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождат съзнанието на човека. - Какво да се прави с червеите?
- Да се продадат, както градинарят продава краставици на пазара.
към беседата >>
Следователно, който има червеи, т.е.
Следователно, който има червеи, т.е.
краставици в градината си, трябва да ги изнесе на пазара, да се освободи от тях. - Умират ли тези червеи? - Никога не умират. Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят. И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи, на кой свят живее.
към беседата >>
краставици в градината си, трябва да ги изнесе на пазара, да се освободи от тях.
Следователно, който има червеи, т.е.
краставици в градината си, трябва да ги изнесе на пазара, да се освободи от тях.
- Умират ли тези червеи? - Никога не умират. Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят. И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи, на кой свят живее. Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята.
към беседата >>
- Умират ли тези червеи?
Следователно, който има червеи, т.е. краставици в градината си, трябва да ги изнесе на пазара, да се освободи от тях.
- Умират ли тези червеи?
- Никога не умират. Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят. И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи, на кой свят живее. Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята. На земята душата се намира в сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всеки момент се проявява.
към беседата >>
- Никога не умират.
Следователно, който има червеи, т.е. краставици в градината си, трябва да ги изнесе на пазара, да се освободи от тях. - Умират ли тези червеи?
- Никога не умират.
Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят. И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи, на кой свят живее. Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята. На земята душата се намира в сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии.
към беседата >>
Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят.
Следователно, който има червеи, т.е. краставици в градината си, трябва да ги изнесе на пазара, да се освободи от тях. - Умират ли тези червеи? - Никога не умират.
Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят.
И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи, на кой свят живее. Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята. На земята душата се намира в сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието.
към беседата >>
И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи, на кой свят живее.
Следователно, който има червеи, т.е. краставици в градината си, трябва да ги изнесе на пазара, да се освободи от тях. - Умират ли тези червеи? - Никога не умират. Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят.
И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи, на кой свят живее.
Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята. На земята душата се намира в сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания.
към беседата >>
Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята.
краставици в градината си, трябва да ги изнесе на пазара, да се освободи от тях. - Умират ли тези червеи? - Никога не умират. Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят. И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи, на кой свят живее.
Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята.
На земята душата се намира в сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания. Те са хора с будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи.
към беседата >>
На земята душата се намира в сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всеки момент се проявява.
- Умират ли тези червеи? - Никога не умират. Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят. И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи, на кой свят живее. Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята.
На земята душата се намира в сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всеки момент се проявява.
Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания. Те са хора с будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи.
към беседата >>
Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии.
- Никога не умират. Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят. И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи, на кой свят живее. Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята. На земята душата се намира в сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всеки момент се проявява.
Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии.
Този момент наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания. Те са хора с будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи.
към беседата >>
Този момент наричаме пробуждане на съзнанието.
Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят. И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи, на кой свят живее. Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята. На земята душата се намира в сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии.
Този момент наричаме пробуждане на съзнанието.
Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания. Те са хора с будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи.
към беседата >>
Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания.
И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи, на кой свят живее. Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята. На земята душата се намира в сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието.
Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания.
Те са хора с будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи.
към беседата >>
Те са хора с будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи.
Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята. На земята душата се намира в сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания.
Те са хора с будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи.
към беседата >>
Какво трябва да прави обикновеният човек?
Какво трябва да прави обикновеният човек?
- Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е сънното състояние за будния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия. Значи, физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И в Писанието е казано: "Дойде време за пробуждане." Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво да правим, за да се освободим от неприятелите?
към беседата >>
- Да работи, да учи, за да не остане невежа.
Какво трябва да прави обикновеният човек?
- Да работи, да учи, за да не остане невежа.
Каквото е сънното състояние за будния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия. Значи, физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И в Писанието е казано: "Дойде време за пробуждане." Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво да правим, за да се освободим от неприятелите? Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали.
към беседата >>
Каквото е сънното състояние за будния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия.
Какво трябва да прави обикновеният човек? - Да работи, да учи, за да не остане невежа.
Каквото е сънното състояние за будния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия.
Значи, физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И в Писанието е казано: "Дойде време за пробуждане." Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво да правим, за да се освободим от неприятелите? Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни.
към беседата >>
Значи, физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си.
Какво трябва да прави обикновеният човек? - Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е сънното състояние за будния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия.
Значи, физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си.
И в Писанието е казано: "Дойде време за пробуждане." Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво да правим, за да се освободим от неприятелите? Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни. - Гонят ме.
към беседата >>
И в Писанието е казано: "Дойде време за пробуждане." Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това.
Какво трябва да прави обикновеният човек? - Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е сънното състояние за будния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия. Значи, физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си.
И в Писанието е казано: "Дойде време за пробуждане." Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това.
Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво да правим, за да се освободим от неприятелите? Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни. - Гонят ме. - Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване.
към беседата >>
Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво да правим, за да се освободим от неприятелите?
Какво трябва да прави обикновеният човек? - Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е сънното състояние за будния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия. Значи, физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И в Писанието е казано: "Дойде време за пробуждане." Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това.
Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво да правим, за да се освободим от неприятелите?
Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни. - Гонят ме. - Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек.
към беседата >>
Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали.
- Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е сънното състояние за будния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия. Значи, физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И в Писанието е казано: "Дойде време за пробуждане." Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво да правим, за да се освободим от неприятелите?
Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали.
Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни. - Гонят ме. - Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек. За него физическият живот е сън, а духовният - реалност.
към беседата >>
Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни.
Каквото е сънното състояние за будния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия. Значи, физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И в Писанието е казано: "Дойде време за пробуждане." Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво да правим, за да се освободим от неприятелите? Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали.
Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни.
- Гонят ме. - Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек. За него физическият живот е сън, а духовният - реалност. - Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот?
към беседата >>
- Гонят ме.
Значи, физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И в Писанието е казано: "Дойде време за пробуждане." Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво да правим, за да се освободим от неприятелите? Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни.
- Гонят ме.
- Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек. За него физическият живот е сън, а духовният - реалност. - Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот? - Събудете се!
към беседата >>
- Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване.
И в Писанието е казано: "Дойде време за пробуждане." Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво да правим, за да се освободим от неприятелите? Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни. - Гонят ме.
- Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване.
Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек. За него физическият живот е сън, а духовният - реалност. - Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот? - Събудете се! Щом се събудите, съзнанието ви ще просветне и вие ще се освободите от кошмарите на съня.
към беседата >>
Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек.
Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво да правим, за да се освободим от неприятелите? Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни. - Гонят ме. - Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване.
Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек.
За него физическият живот е сън, а духовният - реалност. - Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот? - Събудете се! Щом се събудите, съзнанието ви ще просветне и вие ще се освободите от кошмарите на съня.
към беседата >>
За него физическият живот е сън, а духовният - реалност.
Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни. - Гонят ме. - Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек.
За него физическият живот е сън, а духовният - реалност.
- Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот? - Събудете се! Щом се събудите, съзнанието ви ще просветне и вие ще се освободите от кошмарите на съня.
към беседата >>
- Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот?
Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни. - Гонят ме. - Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек. За него физическият живот е сън, а духовният - реалност.
- Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот?
- Събудете се! Щом се събудите, съзнанието ви ще просветне и вие ще се освободите от кошмарите на съня.
към беседата >>
- Събудете се!
- Гонят ме. - Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек. За него физическият живот е сън, а духовният - реалност. - Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот?
- Събудете се!
Щом се събудите, съзнанието ви ще просветне и вие ще се освободите от кошмарите на съня.
към беседата >>
Щом се събудите, съзнанието ви ще просветне и вие ще се освободите от кошмарите на съня.
- Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек. За него физическият живот е сън, а духовният - реалност. - Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот? - Събудете се!
Щом се събудите, съзнанието ви ще просветне и вие ще се освободите от кошмарите на съня.
към беседата >>
Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят.
Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят.
Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята. Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе. Това значи, познаване на истината, т.е. познаване на нещата така, както са в действителност. Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва.
към беседата >>
Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята.
Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят.
Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята.
Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе. Това значи, познаване на истината, т.е. познаване на нещата така, както са в действителност. Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва. Бог пребъдва в реалния живот, т.е.
към беседата >>
Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе.
Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят. Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята.
Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе.
Това значи, познаване на истината, т.е. познаване на нещата така, както са в действителност. Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва. Бог пребъдва в реалния живот, т.е. и в проявения, и в непроявения.
към беседата >>
Това значи, познаване на истината, т.е.
Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят. Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята. Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе.
Това значи, познаване на истината, т.е.
познаване на нещата така, както са в действителност. Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва. Бог пребъдва в реалния живот, т.е. и в проявения, и в непроявения. Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния.
към беседата >>
познаване на нещата така, както са в действителност.
Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят. Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята. Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе. Това значи, познаване на истината, т.е.
познаване на нещата така, както са в действителност.
Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва. Бог пребъдва в реалния живот, т.е. и в проявения, и в непроявения. Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния. В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират.
към беседата >>
Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва.
Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят. Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята. Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе. Това значи, познаване на истината, т.е. познаване на нещата така, както са в действителност.
Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва.
Бог пребъдва в реалния живот, т.е. и в проявения, и в непроявения. Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния. В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират. Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално.
към беседата >>
Бог пребъдва в реалния живот, т.е.
Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята. Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе. Това значи, познаване на истината, т.е. познаване на нещата така, както са в действителност. Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва.
Бог пребъдва в реалния живот, т.е.
и в проявения, и в непроявения. Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния. В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират. Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално. Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално.
към беседата >>
и в проявения, и в непроявения.
Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе. Това значи, познаване на истината, т.е. познаване на нещата така, както са в действителност. Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва. Бог пребъдва в реалния живот, т.е.
и в проявения, и в непроявения.
Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния. В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират. Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално. Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално. - Кога ще стане това?
към беседата >>
Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния.
Това значи, познаване на истината, т.е. познаване на нещата така, както са в действителност. Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва. Бог пребъдва в реалния живот, т.е. и в проявения, и в непроявения.
Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния.
В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират. Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално. Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално. - Кога ще стане това? - Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята.
към беседата >>
В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират.
познаване на нещата така, както са в действителност. Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва. Бог пребъдва в реалния живот, т.е. и в проявения, и в непроявения. Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния.
В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират.
Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално. Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално. - Кога ще стане това? - Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята. Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове.
към беседата >>
Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално.
Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва. Бог пребъдва в реалния живот, т.е. и в проявения, и в непроявения. Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния. В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират.
Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално.
Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално. - Кога ще стане това? - Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята. Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове. За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално.
Бог пребъдва в реалния живот, т.е. и в проявения, и в непроявения. Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния. В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират. Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално.
Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално.
- Кога ще стане това? - Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята. Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове. За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете.
към беседата >>
- Кога ще стане това?
и в проявения, и в непроявения. Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния. В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират. Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално. Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално.
- Кога ще стане това?
- Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята. Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове. За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките.
към беседата >>
- Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята.
Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния. В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират. Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално. Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално. - Кога ще стане това?
- Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята.
Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове. За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките. Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе.
към беседата >>
Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове.
В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират. Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално. Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално. - Кога ще стане това? - Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята.
Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове.
За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките. Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе. При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш.
към беседата >>
За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния.
Значи, това, което е идеално за нас, за други ще стане материално. Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално. - Кога ще стане това? - Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята. Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове.
За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния.
Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките. Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе. При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш. И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно; човек, обаче, се радва всякога.
към беседата >>
Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете.
Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално. - Кога ще стане това? - Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята. Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове. За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния.
Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете.
Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките. Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе. При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш. И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно; човек, обаче, се радва всякога. Стремете се към постоянната радост, а не към временната.
към беседата >>
Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките.
- Кога ще стане това? - Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята. Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове. За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете.
Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките.
Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе. При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш. И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно; човек, обаче, се радва всякога. Стремете се към постоянната радост, а не към временната.
към беседата >>
Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе.
- Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята. Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове. За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките.
Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе.
При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш. И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно; човек, обаче, се радва всякога. Стремете се към постоянната радост, а не към временната.
към беседата >>
При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш.
Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове. За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките. Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе.
При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш.
И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно; човек, обаче, се радва всякога. Стремете се към постоянната радост, а не към временната.
към беседата >>
И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно; човек, обаче, се радва всякога.
За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете - идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките. Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе. При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш.
И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно; човек, обаче, се радва всякога.
Стремете се към постоянната радост, а не към временната.
към беседата >>
Стремете се към постоянната радост, а не към временната.
Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките. Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе. При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш. И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно; човек, обаче, се радва всякога.
Стремете се към постоянната радост, а не към временната.
към беседата >>
Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности.
Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности.
Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас. - Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно, от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на любовта.
към беседата >>
Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас.
Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности.
Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас.
- Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно, от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на любовта. Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части.
към беседата >>
- Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита.
Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности. Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас.
- Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита.
Следователно, от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на любовта. Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части. Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта.
към беседата >>
Следователно, от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие.
Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности. Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас. - Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита.
Следователно, от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие.
Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на любовта. Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части. Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта. За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога.
към беседата >>
Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат.
Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности. Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас. - Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно, от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие.
Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат.
Те са същества на любовта. Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части. Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта. За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога. Така, той се свързва с Цялото.
към беседата >>
Те са същества на любовта.
Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности. Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас. - Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно, от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат.
Те са същества на любовта.
Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части. Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта. За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога. Така, той се свързва с Цялото. Всичко е създадено от Бога и заради Него.
към беседата >>
Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части.
Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас. - Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно, от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на любовта.
Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части.
Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта. За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога. Така, той се свързва с Цялото. Всичко е създадено от Бога и заради Него. Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените - от Цялото към частта, т.е.
към беседата >>
Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта.
- Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно, от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на любовта. Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части.
Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта.
За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога. Така, той се свързва с Цялото. Всичко е създадено от Бога и заради Него. Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените - от Цялото към частта, т.е. от общото към частното.
към беседата >>
За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога.
Следователно, от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на любовта. Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части. Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта.
За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога.
Така, той се свързва с Цялото. Всичко е създадено от Бога и заради Него. Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените - от Цялото към частта, т.е. от общото към частното. Като се развива правилно, и обикновеният човек идва до правия смисъл на живота, както и посветеният.
към беседата >>
Така, той се свързва с Цялото.
Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на любовта. Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части. Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта. За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога.
Така, той се свързва с Цялото.
Всичко е създадено от Бога и заради Него. Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените - от Цялото към частта, т.е. от общото към частното. Като се развива правилно, и обикновеният човек идва до правия смисъл на живота, както и посветеният.
към беседата >>
Всичко е създадено от Бога и заради Него.
Те са същества на любовта. Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части. Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта. За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога. Така, той се свързва с Цялото.
Всичко е създадено от Бога и заради Него.
Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените - от Цялото към частта, т.е. от общото към частното. Като се развива правилно, и обикновеният човек идва до правия смисъл на живота, както и посветеният.
към беседата >>
Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените - от Цялото към частта, т.е.
Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части. Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта. За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога. Така, той се свързва с Цялото. Всичко е създадено от Бога и заради Него.
Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените - от Цялото към частта, т.е.
от общото към частното. Като се развива правилно, и обикновеният човек идва до правия смисъл на живота, както и посветеният.
към беседата >>
от общото към частното.
Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта. За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога. Така, той се свързва с Цялото. Всичко е създадено от Бога и заради Него. Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените - от Цялото към частта, т.е.
от общото към частното.
Като се развива правилно, и обикновеният човек идва до правия смисъл на живота, както и посветеният.
към беседата >>
Като се развива правилно, и обикновеният човек идва до правия смисъл на живота, както и посветеният.
За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога. Така, той се свързва с Цялото. Всичко е създадено от Бога и заради Него. Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените - от Цялото към частта, т.е. от общото към частното.
Като се развива правилно, и обикновеният човек идва до правия смисъл на живота, както и посветеният.
към беседата >>
Какъв е смисълът на живота?
Какъв е смисълът на живота?
- Да намерите едно същество, което да ви обича и да мисли, че светът е създаден само за вас. - Какво е моето задължение към това същество? - Да му отговориш на любовта и да мислиш, че светът е създаден само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас. Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества.
към беседата >>
- Да намерите едно същество, което да ви обича и да мисли, че светът е създаден само за вас.
Какъв е смисълът на живота?
- Да намерите едно същество, което да ви обича и да мисли, че светът е създаден само за вас.
- Какво е моето задължение към това същество? - Да му отговориш на любовта и да мислиш, че светът е създаден само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас. Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества. Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота.
към беседата >>
- Какво е моето задължение към това същество?
Какъв е смисълът на живота? - Да намерите едно същество, което да ви обича и да мисли, че светът е създаден само за вас.
- Какво е моето задължение към това същество?
- Да му отговориш на любовта и да мислиш, че светът е създаден само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас. Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества. Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота. Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения.
към беседата >>
- Да му отговориш на любовта и да мислиш, че светът е създаден само за него.
Какъв е смисълът на живота? - Да намерите едно същество, което да ви обича и да мисли, че светът е създаден само за вас. - Какво е моето задължение към това същество?
- Да му отговориш на любовта и да мислиш, че светът е създаден само за него.
Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас. Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества. Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота. Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения. Българинът е философ в живота си.
към беседата >>
Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас.
Какъв е смисълът на живота? - Да намерите едно същество, което да ви обича и да мисли, че светът е създаден само за вас. - Какво е моето задължение към това същество? - Да му отговориш на любовта и да мислиш, че светът е създаден само за него.
Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас.
Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества. Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота. Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения. Българинът е философ в живота си. Като се убеди в нещо, то е категоричен.
към беседата >>
Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества.
Какъв е смисълът на живота? - Да намерите едно същество, което да ви обича и да мисли, че светът е създаден само за вас. - Какво е моето задължение към това същество? - Да му отговориш на любовта и да мислиш, че светът е създаден само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас.
Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества.
Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота. Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения. Българинът е философ в живота си. Като се убеди в нещо, то е категоричен. Каквото и да му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите.
към беседата >>
Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота.
- Да намерите едно същество, което да ви обича и да мисли, че светът е създаден само за вас. - Какво е моето задължение към това същество? - Да му отговориш на любовта и да мислиш, че светът е създаден само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас. Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества.
Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота.
Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения. Българинът е философ в живота си. Като се убеди в нещо, то е категоричен. Каквото и да му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите. С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота.
към беседата >>
Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения.
- Какво е моето задължение към това същество? - Да му отговориш на любовта и да мислиш, че светът е създаден само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас. Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества. Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота.
Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения.
Българинът е философ в живота си. Като се убеди в нещо, то е категоричен. Каквото и да му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите. С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота.
към беседата >>
Българинът е философ в живота си.
- Да му отговориш на любовта и да мислиш, че светът е създаден само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас. Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества. Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота. Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения.
Българинът е философ в живота си.
Като се убеди в нещо, то е категоричен. Каквото и да му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите. С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива.
към беседата >>
Като се убеди в нещо, то е категоричен.
Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас. Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества. Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота. Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения. Българинът е философ в живота си.
Като се убеди в нещо, то е категоричен.
Каквото и да му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите. С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей.
към беседата >>
Каквото и да му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите.
Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества. Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота. Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения. Българинът е философ в живота си. Като се убеди в нещо, то е категоричен.
Каквото и да му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите.
С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А.
към беседата >>
С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота.
Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота. Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения. Българинът е философ в живота си. Като се убеди в нещо, то е категоричен. Каквото и да му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите.
С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота.
И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е.
към беседата >>
И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота.
Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения. Българинът е философ в живота си. Като се убеди в нещо, то е категоричен. Каквото и да му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите. С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота.
И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота.
Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата.
към беседата >>
Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива.
Българинът е философ в живота си. Като се убеди в нещо, то е категоричен. Каквото и да му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите. С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота.
Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива.
Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта.
към беседата >>
Тя се връща отново в състоянието на червей.
Като се убеди в нещо, то е категоричен. Каквото и да му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите. С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива.
Тя се връща отново в състоянието на червей.
Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е.
към беседата >>
Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А.
Каквото и да му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите. С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей.
Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А.
Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли?
към беседата >>
Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е.
С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А.
Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е.
от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате.
към беседата >>
от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата.
И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е.
от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата.
Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди.
към беседата >>
Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта.
Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата.
Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта.
Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди. Това значи, да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал.
към беседата >>
Не става ли същото и с вашите деца, т.е.
Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта.
Не става ли същото и с вашите деца, т.е.
с вашите мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди. Това значи, да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал. Само така човек може да се превърне от червей в пеперуда, без да се връща в състоянието на червея.
към беседата >>
с вашите мисли?
Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е.
с вашите мисли?
Ту се повдигате, ту се понижавате. Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди. Това значи, да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал. Само така човек може да се превърне от червей в пеперуда, без да се връща в състоянието на червея.
към беседата >>
Ту се повдигате, ту се понижавате.
Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли?
Ту се повдигате, ту се понижавате.
Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди. Това значи, да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал. Само така човек може да се превърне от червей в пеперуда, без да се връща в състоянието на червея.
към беседата >>
Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди.
от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате.
Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди.
Това значи, да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал. Само така човек може да се превърне от червей в пеперуда, без да се връща в състоянието на червея.
към беседата >>
Това значи, да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал.
Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди.
Това значи, да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал.
Само така човек може да се превърне от червей в пеперуда, без да се връща в състоянието на червея.
към беседата >>
Само така човек може да се превърне от червей в пеперуда, без да се връща в състоянието на червея.
Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди. Това значи, да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал.
Само така човек може да се превърне от червей в пеперуда, без да се връща в състоянието на червея.
към беседата >>
Какво представлява кръгът?
Какво представлява кръгът?
Той е първата форма, в която човек се е проявил на земята. Той е поле, в което всички сили се хармонизират. Така се пише и буквата "О". Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът. И семето има форма на кръг и на елипса.
към беседата >>
Той е първата форма, в която човек се е проявил на земята.
Какво представлява кръгът?
Той е първата форма, в която човек се е проявил на земята.
Той е поле, в което всички сили се хармонизират. Така се пише и буквата "О". Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът. И семето има форма на кръг и на елипса. Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче.
към беседата >>
Той е поле, в което всички сили се хармонизират.
Какво представлява кръгът? Той е първата форма, в която човек се е проявил на земята.
Той е поле, в което всички сили се хармонизират.
Така се пише и буквата "О". Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът. И семето има форма на кръг и на елипса. Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата "б" - началото на проявения живот, който наричаме "битие".
към беседата >>
Така се пише и буквата "О".
Какво представлява кръгът? Той е първата форма, в която човек се е проявил на земята. Той е поле, в което всички сили се хармонизират.
Така се пише и буквата "О".
Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът. И семето има форма на кръг и на елипса. Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата "б" - началото на проявения живот, който наричаме "битие". Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот.
към беседата >>
Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът.
Какво представлява кръгът? Той е първата форма, в която човек се е проявил на земята. Той е поле, в което всички сили се хармонизират. Така се пише и буквата "О".
Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът.
И семето има форма на кръг и на елипса. Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата "б" - началото на проявения живот, който наричаме "битие". Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот. Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви.
към беседата >>
И семето има форма на кръг и на елипса.
Какво представлява кръгът? Той е първата форма, в която човек се е проявил на земята. Той е поле, в което всички сили се хармонизират. Така се пише и буквата "О". Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът.
И семето има форма на кръг и на елипса.
Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата "б" - началото на проявения живот, който наричаме "битие". Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот. Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви. Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота.
към беседата >>
Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче.
Той е първата форма, в която човек се е проявил на земята. Той е поле, в което всички сили се хармонизират. Така се пише и буквата "О". Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът. И семето има форма на кръг и на елипса.
Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче.
Така се образува буквата "б" - началото на проявения живот, който наричаме "битие". Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот. Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви. Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота. Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н.
към беседата >>
Така се образува буквата "б" - началото на проявения живот, който наричаме "битие".
Той е поле, в което всички сили се хармонизират. Така се пише и буквата "О". Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът. И семето има форма на кръг и на елипса. Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче.
Така се образува буквата "б" - началото на проявения живот, който наричаме "битие".
Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот. Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви. Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота. Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н. Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе.
към беседата >>
Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот.
Така се пише и буквата "О". Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът. И семето има форма на кръг и на елипса. Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата "б" - началото на проявения живот, който наричаме "битие".
Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот.
Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви. Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота. Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н. Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе. След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу.
към беседата >>
Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви.
Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът. И семето има форма на кръг и на елипса. Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата "б" - началото на проявения живот, който наричаме "битие". Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот.
Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви.
Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота. Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н. Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе. След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу. Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята.
към беседата >>
Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота.
И семето има форма на кръг и на елипса. Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата "б" - началото на проявения живот, който наричаме "битие". Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот. Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви.
Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота.
Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н. Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе. След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу. Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята. Горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета.
към беседата >>
Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н.
Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата "б" - началото на проявения живот, който наричаме "битие". Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот. Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви. Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота.
Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н.
Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе. След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу. Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята. Горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета. Така се създало растението - една от формите на живота, през които е минал човешкият дух.
към беседата >>
Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе.
Така се образува буквата "б" - началото на проявения живот, който наричаме "битие". Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот. Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви. Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота. Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н.
Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе.
След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу. Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята. Горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета. Така се създало растението - една от формите на живота, през които е минал човешкият дух. Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви.
към беседата >>
След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу.
Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот. Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви. Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота. Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н. Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе.
След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу.
Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята. Горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета. Така се създало растението - една от формите на живота, през които е минал човешкият дух. Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви.
към беседата >>
Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята.
Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви. Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота. Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н. Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе. След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу.
Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята.
Горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета. Така се създало растението - една от формите на живота, през които е минал човешкият дух. Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви.
към беседата >>
Горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета.
Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота. Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н. Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе. След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу. Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята.
Горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета.
Така се създало растението - една от формите на живота, през които е минал човешкият дух. Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви.
към беседата >>
Така се създало растението - една от формите на живота, през които е минал човешкият дух.
Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н. Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе. След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу. Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята. Горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета.
Така се създало растението - една от формите на живота, през които е минал човешкият дух.
Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви.
към беседата >>
Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви.
Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе. След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу. Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята. Горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета. Така се създало растението - една от формите на живота, през които е минал човешкият дух.
Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви.
към беседата >>
И тъй, човек разбира външния свят дотолкова, доколкото може да разбере своя вътрешен свят.
И тъй, човек разбира външния свят дотолкова, доколкото може да разбере своя вътрешен свят.
Каква представа ще имаш за ябълката, ако не я приемеш вътре в себе си? Ще развалиш формата и, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея. Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш. Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. - Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката?
към беседата >>
Каква представа ще имаш за ябълката, ако не я приемеш вътре в себе си?
И тъй, човек разбира външния свят дотолкова, доколкото може да разбере своя вътрешен свят.
Каква представа ще имаш за ябълката, ако не я приемеш вътре в себе си?
Ще развалиш формата и, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея. Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш. Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. - Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката? - Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея.
към беседата >>
Ще развалиш формата и, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея.
И тъй, човек разбира външния свят дотолкова, доколкото може да разбере своя вътрешен свят. Каква представа ще имаш за ябълката, ако не я приемеш вътре в себе си?
Ще развалиш формата и, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея.
Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш. Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. - Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката? - Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея. Плодовете са първата храна на човека.
към беседата >>
Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш.
И тъй, човек разбира външния свят дотолкова, доколкото може да разбере своя вътрешен свят. Каква представа ще имаш за ябълката, ако не я приемеш вътре в себе си? Ще развалиш формата и, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея.
Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш.
Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. - Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката? - Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея. Плодовете са първата храна на човека. Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва.
към беседата >>
Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка.
И тъй, човек разбира външния свят дотолкова, доколкото може да разбере своя вътрешен свят. Каква представа ще имаш за ябълката, ако не я приемеш вътре в себе си? Ще развалиш формата и, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея. Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш.
Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка.
- Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката? - Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея. Плодовете са първата храна на човека. Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва. Важно е, той да не спира развитието на съществата под него.
към беседата >>
- Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката?
И тъй, човек разбира външния свят дотолкова, доколкото може да разбере своя вътрешен свят. Каква представа ще имаш за ябълката, ако не я приемеш вътре в себе си? Ще развалиш формата и, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея. Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш. Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка.
- Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката?
- Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея. Плодовете са първата храна на човека. Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва. Важно е, той да не спира развитието на съществата под него. Ще кажете, че човек има право да коли животните.
към беседата >>
- Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея.
Каква представа ще имаш за ябълката, ако не я приемеш вътре в себе си? Ще развалиш формата и, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея. Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш. Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. - Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката?
- Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея.
Плодовете са първата храна на човека. Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва. Важно е, той да не спира развитието на съществата под него. Ще кажете, че човек има право да коли животните. Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право.
към беседата >>
Плодовете са първата храна на човека.
Ще развалиш формата и, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея. Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш. Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. - Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката? - Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея.
Плодовете са първата храна на човека.
Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва. Важно е, той да не спира развитието на съществата под него. Ще кажете, че човек има право да коли животните. Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право. В противен случай, не е позволено на човека да коли животните.
към беседата >>
Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва.
Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш. Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. - Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката? - Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея. Плодовете са първата храна на човека.
Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва.
Важно е, той да не спира развитието на съществата под него. Ще кажете, че човек има право да коли животните. Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право. В противен случай, не е позволено на човека да коли животните. - Как се познава, кога човек може да помогне за развитието на едно животно?
към беседата >>
Важно е, той да не спира развитието на съществата под него.
Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. - Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката? - Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея. Плодовете са първата храна на човека. Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва.
Важно е, той да не спира развитието на съществата под него.
Ще кажете, че човек има право да коли животните. Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право. В противен случай, не е позволено на човека да коли животните. - Как се познава, кога човек може да помогне за развитието на едно животно? - Ако кокошката, например, се пожертвува доброволно за вас, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живее.
към беседата >>
Ще кажете, че човек има право да коли животните.
- Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката? - Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея. Плодовете са първата храна на човека. Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва. Важно е, той да не спира развитието на съществата под него.
Ще кажете, че човек има право да коли животните.
Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право. В противен случай, не е позволено на човека да коли животните. - Как се познава, кога човек може да помогне за развитието на едно животно? - Ако кокошката, например, се пожертвува доброволно за вас, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живее. Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидите, да намерите тясната връзка между всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.
към беседата >>
Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право.
- Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея. Плодовете са първата храна на човека. Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва. Важно е, той да не спира развитието на съществата под него. Ще кажете, че човек има право да коли животните.
Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право.
В противен случай, не е позволено на човека да коли животните. - Как се познава, кога човек може да помогне за развитието на едно животно? - Ако кокошката, например, се пожертвува доброволно за вас, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живее. Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидите, да намерите тясната връзка между всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Въпросът за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само от високи умове, които издържат голямо налягане.
към беседата >>
В противен случай, не е позволено на човека да коли животните.
Плодовете са първата храна на човека. Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва. Важно е, той да не спира развитието на съществата под него. Ще кажете, че човек има право да коли животните. Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право.
В противен случай, не е позволено на човека да коли животните.
- Как се познава, кога човек може да помогне за развитието на едно животно? - Ако кокошката, например, се пожертвува доброволно за вас, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живее. Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидите, да намерите тясната връзка между всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Въпросът за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само от високи умове, които издържат голямо налягане.
към беседата >>
- Как се познава, кога човек може да помогне за развитието на едно животно?
Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва. Важно е, той да не спира развитието на съществата под него. Ще кажете, че човек има право да коли животните. Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право. В противен случай, не е позволено на човека да коли животните.
- Как се познава, кога човек може да помогне за развитието на едно животно?
- Ако кокошката, например, се пожертвува доброволно за вас, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живее. Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидите, да намерите тясната връзка между всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Въпросът за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само от високи умове, които издържат голямо налягане.
към беседата >>
- Ако кокошката, например, се пожертвува доброволно за вас, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живее.
Важно е, той да не спира развитието на съществата под него. Ще кажете, че човек има право да коли животните. Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право. В противен случай, не е позволено на човека да коли животните. - Как се познава, кога човек може да помогне за развитието на едно животно?
- Ако кокошката, например, се пожертвува доброволно за вас, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живее.
Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидите, да намерите тясната връзка между всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Въпросът за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само от високи умове, които издържат голямо налягане.
към беседата >>
Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидите, да намерите тясната връзка между всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.
Ще кажете, че човек има право да коли животните. Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право. В противен случай, не е позволено на човека да коли животните. - Как се познава, кога човек може да помогне за развитието на едно животно? - Ако кокошката, например, се пожертвува доброволно за вас, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живее.
Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидите, да намерите тясната връзка между всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.
Въпросът за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само от високи умове, които издържат голямо налягане.
към беседата >>
Въпросът за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само от високи умове, които издържат голямо налягане.
Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право. В противен случай, не е позволено на човека да коли животните. - Как се познава, кога човек може да помогне за развитието на едно животно? - Ако кокошката, например, се пожертвува доброволно за вас, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живее. Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидите, да намерите тясната връзка между всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.
Въпросът за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само от високи умове, които издържат голямо налягане.
към беседата >>
Представете си, че имате два планински върха, с определена височина.
Представете си, че имате два планински върха, с определена височина.
Водата от единия връх може да мине в другия само по един начин - ако се прокара канал от единия връх до другия. Това значи: една Божествена идея може да мине от един ум в друг, само когато има известно налягане. Това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина. Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно. - Защо?
към беседата >>
Водата от единия връх може да мине в другия само по един начин - ако се прокара канал от единия връх до другия.
Представете си, че имате два планински върха, с определена височина.
Водата от единия връх може да мине в другия само по един начин - ако се прокара канал от единия връх до другия.
Това значи: една Божествена идея може да мине от един ум в друг, само когато има известно налягане. Това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина. Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно. - Защо? - Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре.
към беседата >>
Това значи: една Божествена идея може да мине от един ум в друг, само когато има известно налягане.
Представете си, че имате два планински върха, с определена височина. Водата от единия връх може да мине в другия само по един начин - ако се прокара канал от единия връх до другия.
Това значи: една Божествена идея може да мине от един ум в друг, само когато има известно налягане.
Това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина. Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно. - Защо? - Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е.
към беседата >>
Това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина.
Представете си, че имате два планински върха, с определена височина. Водата от единия връх може да мине в другия само по един начин - ако се прокара канал от единия връх до другия. Това значи: една Божествена идея може да мине от един ум в друг, само когато има известно налягане.
Това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина.
Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно. - Защо? - Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е. напрягане на ума.
към беседата >>
Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно.
Представете си, че имате два планински върха, с определена височина. Водата от единия връх може да мине в другия само по един начин - ако се прокара канал от единия връх до другия. Това значи: една Божествена идея може да мине от един ум в друг, само когато има известно налягане. Това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина.
Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно.
- Защо? - Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е. напрягане на ума. Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи.
към беседата >>
- Защо?
Представете си, че имате два планински върха, с определена височина. Водата от единия връх може да мине в другия само по един начин - ако се прокара канал от единия връх до другия. Това значи: една Божествена идея може да мине от един ум в друг, само когато има известно налягане. Това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина. Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно.
- Защо?
- Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е. напрягане на ума. Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи. С други думи казано: Божествените, т.е.
към беседата >>
- Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре.
Водата от единия връх може да мине в другия само по един начин - ако се прокара канал от единия връх до другия. Това значи: една Божествена идея може да мине от един ум в друг, само когато има известно налягане. Това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина. Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно. - Защо?
- Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре.
Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е. напрягане на ума. Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи. С други думи казано: Божествените, т.е. възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества.
към беседата >>
Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е.
Това значи: една Божествена идея може да мине от един ум в друг, само когато има известно налягане. Това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина. Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно. - Защо? - Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре.
Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е.
напрягане на ума. Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи. С други думи казано: Божествените, т.е. възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества. Обаче, неразумните идеи никога не могат да се възприемат от разумните същества.
към беседата >>
напрягане на ума.
Това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина. Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно. - Защо? - Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е.
напрягане на ума.
Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи. С други думи казано: Божествените, т.е. възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества. Обаче, неразумните идеи никога не могат да се възприемат от разумните същества. - Защо?
към беседата >>
Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи.
Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно. - Защо? - Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е. напрягане на ума.
Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи.
С други думи казано: Божествените, т.е. възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества. Обаче, неразумните идеи никога не могат да се възприемат от разумните същества. - Защо? - Те нямат никакво налягане.
към беседата >>
С други думи казано: Божествените, т.е.
- Защо? - Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е. напрягане на ума. Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи.
С други думи казано: Божествените, т.е.
възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества. Обаче, неразумните идеи никога не могат да се възприемат от разумните същества. - Защо? - Те нямат никакво налягане. Те идват от ниски места, без напрягане и подем.
към беседата >>
възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества.
- Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е. напрягане на ума. Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи. С други думи казано: Божествените, т.е.
възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества.
Обаче, неразумните идеи никога не могат да се възприемат от разумните същества. - Защо? - Те нямат никакво налягане. Те идват от ниски места, без напрягане и подем.
към беседата >>
Обаче, неразумните идеи никога не могат да се възприемат от разумните същества.
Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е. напрягане на ума. Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи. С други думи казано: Божествените, т.е. възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества.
Обаче, неразумните идеи никога не могат да се възприемат от разумните същества.
- Защо? - Те нямат никакво налягане. Те идват от ниски места, без напрягане и подем.
към беседата >>
- Защо?
напрягане на ума. Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи. С други думи казано: Божествените, т.е. възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества. Обаче, неразумните идеи никога не могат да се възприемат от разумните същества.
- Защо?
- Те нямат никакво налягане. Те идват от ниски места, без напрягане и подем.
към беседата >>
- Те нямат никакво налягане.
Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи. С други думи казано: Божествените, т.е. възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества. Обаче, неразумните идеи никога не могат да се възприемат от разумните същества. - Защо?
- Те нямат никакво налягане.
Те идват от ниски места, без напрягане и подем.
към беседата >>
Те идват от ниски места, без напрягане и подем.
С други думи казано: Божествените, т.е. възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества. Обаче, неразумните идеи никога не могат да се възприемат от разумните същества. - Защо? - Те нямат никакво налягане.
Те идват от ниски места, без напрягане и подем.
към беседата >>
Представете си, че едно дете нарисува една гарга.
Представете си, че едно дете нарисува една гарга.
Може ли тази картина да се изложи пред художници? Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници. Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие.
към беседата >>
Може ли тази картина да се изложи пред художници?
Представете си, че едно дете нарисува една гарга.
Може ли тази картина да се изложи пред художници?
Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници. Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества.
към беседата >>
Ще кажете, че детето е гениално.
Представете си, че едно дете нарисува една гарга. Може ли тази картина да се изложи пред художници?
Ще кажете, че детето е гениално.
Може да е гениално, но още не е проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници. Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества. Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете.
към беседата >>
Може да е гениално, но още не е проявило своя гений.
Представете си, че едно дете нарисува една гарга. Може ли тази картина да се изложи пред художници? Ще кажете, че детето е гениално.
Може да е гениално, но още не е проявило своя гений.
Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници. Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества. Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на земята, там да се учите.
към беседата >>
Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници.
Представете си, че едно дете нарисува една гарга. Може ли тази картина да се изложи пред художници? Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е проявило своя гений.
Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници.
Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества. Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на земята, там да се учите. Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишените същества за преглед, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тях.
към беседата >>
Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие.
Представете си, че едно дете нарисува една гарга. Може ли тази картина да се изложи пред художници? Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници.
Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие.
Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества. Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на земята, там да се учите. Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишените същества за преглед, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тях. Не е лесно да станеш велик, гениален художник.
към беседата >>
Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества.
Може ли тази картина да се изложи пред художници? Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници. Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие.
Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества.
Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на земята, там да се учите. Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишените същества за преглед, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тях. Не е лесно да станеш велик, гениален художник.
към беседата >>
Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете.
Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници. Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества.
Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете.
И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на земята, там да се учите. Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишените същества за преглед, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тях. Не е лесно да станеш велик, гениален художник.
към беседата >>
И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на земята, там да се учите.
Може да е гениално, но още не е проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници. Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества. Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете.
И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на земята, там да се учите.
Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишените същества за преглед, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тях. Не е лесно да станеш велик, гениален художник.
към беседата >>
Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишените същества за преглед, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тях.
Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници. Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества. Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на земята, там да се учите.
Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишените същества за преглед, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тях.
Не е лесно да станеш велик, гениален художник.
към беседата >>
Не е лесно да станеш велик, гениален художник.
Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества. Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на земята, там да се учите. Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишените същества за преглед, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тях.
Не е лесно да станеш велик, гениален художник.
към беседата >>
Гаргата, за която говоря, представлява символичен образ на истинския живот.
Гаргата, за която говоря, представлява символичен образ на истинския живот.
Докато е на земята, човек рисува себе си, за да представи някога своята жива картина, която да задоволи всички. Много пъти човек ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят. При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на земята. Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия, или на едно от възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс на художеството и ще му дадат специална служба - да слиза на земята, като помощник на своите братя, да ги насочва в правия път. Това значи, да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие.
към беседата >>
Докато е на земята, човек рисува себе си, за да представи някога своята жива картина, която да задоволи всички.
Гаргата, за която говоря, представлява символичен образ на истинския живот.
Докато е на земята, човек рисува себе си, за да представи някога своята жива картина, която да задоволи всички.
Много пъти човек ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят. При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на земята. Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия, или на едно от възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс на художеството и ще му дадат специална служба - да слиза на земята, като помощник на своите братя, да ги насочва в правия път. Това значи, да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие. Това се иска от човека, това е неговата задача на земята.
към беседата >>
Много пъти човек ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят.
Гаргата, за която говоря, представлява символичен образ на истинския живот. Докато е на земята, човек рисува себе си, за да представи някога своята жива картина, която да задоволи всички.
Много пъти човек ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят.
При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на земята. Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия, или на едно от възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс на художеството и ще му дадат специална служба - да слиза на земята, като помощник на своите братя, да ги насочва в правия път. Това значи, да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие. Това се иска от човека, това е неговата задача на земята.
към беседата >>
При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на земята.
Гаргата, за която говоря, представлява символичен образ на истинския живот. Докато е на земята, човек рисува себе си, за да представи някога своята жива картина, която да задоволи всички. Много пъти човек ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят.
При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на земята.
Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия, или на едно от възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс на художеството и ще му дадат специална служба - да слиза на земята, като помощник на своите братя, да ги насочва в правия път. Това значи, да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие. Това се иска от човека, това е неговата задача на земята.
към беседата >>
- Защо жената трябва да мълчи?
- Защо жената трябва да мълчи?
- За да мисли. Изобщо, човек мисли само в мълчание. - Кой човек се покорява? - Който има воля. Една българска пословица казва: "Преклонената или покорната главичка остра сабя не сече." С други думи казано: "Острата сабя не сече умна глава." И сухият клон, и зеленият клон на дървото са покорни, но господарят взима острия нож и ги отрязва.
към беседата >>
Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия, или на едно от възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс на художеството и ще му дадат специална служба - да слиза на земята, като помощник на своите братя, да ги насочва в правия път.
Гаргата, за която говоря, представлява символичен образ на истинския живот. Докато е на земята, човек рисува себе си, за да представи някога своята жива картина, която да задоволи всички. Много пъти човек ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят. При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на земята.
Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия, или на едно от възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс на художеството и ще му дадат специална служба - да слиза на земята, като помощник на своите братя, да ги насочва в правия път.
Това значи, да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие. Това се иска от човека, това е неговата задача на земята.
към беседата >>
- За да мисли.
- Защо жената трябва да мълчи?
- За да мисли.
Изобщо, човек мисли само в мълчание. - Кой човек се покорява? - Който има воля. Една българска пословица казва: "Преклонената или покорната главичка остра сабя не сече." С други думи казано: "Острата сабя не сече умна глава." И сухият клон, и зеленият клон на дървото са покорни, но господарят взима острия нож и ги отрязва. Обаче, никакъв нож не може да сече умния човек.
към беседата >>
Това значи, да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие.
Гаргата, за която говоря, представлява символичен образ на истинския живот. Докато е на земята, човек рисува себе си, за да представи някога своята жива картина, която да задоволи всички. Много пъти човек ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят. При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на земята. Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия, или на едно от възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс на художеството и ще му дадат специална служба - да слиза на земята, като помощник на своите братя, да ги насочва в правия път.
Това значи, да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие.
Това се иска от човека, това е неговата задача на земята.
към беседата >>
Изобщо, човек мисли само в мълчание.
- Защо жената трябва да мълчи? - За да мисли.
Изобщо, човек мисли само в мълчание.
- Кой човек се покорява? - Който има воля. Една българска пословица казва: "Преклонената или покорната главичка остра сабя не сече." С други думи казано: "Острата сабя не сече умна глава." И сухият клон, и зеленият клон на дървото са покорни, но господарят взима острия нож и ги отрязва. Обаче, никакъв нож не може да сече умния човек.
към беседата >>
Това се иска от човека, това е неговата задача на земята.
Докато е на земята, човек рисува себе си, за да представи някога своята жива картина, която да задоволи всички. Много пъти човек ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят. При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на земята. Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия, или на едно от възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс на художеството и ще му дадат специална служба - да слиза на земята, като помощник на своите братя, да ги насочва в правия път. Това значи, да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие.
Това се иска от човека, това е неговата задача на земята.
към беседата >>
- Кой човек се покорява?
- Защо жената трябва да мълчи? - За да мисли. Изобщо, човек мисли само в мълчание.
- Кой човек се покорява?
- Който има воля. Една българска пословица казва: "Преклонената или покорната главичка остра сабя не сече." С други думи казано: "Острата сабя не сече умна глава." И сухият клон, и зеленият клон на дървото са покорни, но господарят взима острия нож и ги отрязва. Обаче, никакъв нож не може да сече умния човек.
към беседата >>
И тъй, човек трябва да наблюдава и изучава живите форми в природата, като преходни положения на живота.
И тъй, човек трябва да наблюдава и изучава живите форми в природата, като преходни положения на живота.
Започнете от формите в неорганическия свят - камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органическия свят. Само така ще видите връзката между тях. Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости. Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му. Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи?
към беседата >>
- Който има воля.
- Защо жената трябва да мълчи? - За да мисли. Изобщо, човек мисли само в мълчание. - Кой човек се покорява?
- Който има воля.
Една българска пословица казва: "Преклонената или покорната главичка остра сабя не сече." С други думи казано: "Острата сабя не сече умна глава." И сухият клон, и зеленият клон на дървото са покорни, но господарят взима острия нож и ги отрязва. Обаче, никакъв нож не може да сече умния човек.
към беседата >>
Започнете от формите в неорганическия свят - камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органическия свят.
И тъй, човек трябва да наблюдава и изучава живите форми в природата, като преходни положения на живота.
Започнете от формите в неорганическия свят - камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органическия свят.
Само така ще видите връзката между тях. Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости. Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му. Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си?
към беседата >>
Една българска пословица казва: "Преклонената или покорната главичка остра сабя не сече." С други думи казано: "Острата сабя не сече умна глава." И сухият клон, и зеленият клон на дървото са покорни, но господарят взима острия нож и ги отрязва.
- Защо жената трябва да мълчи? - За да мисли. Изобщо, човек мисли само в мълчание. - Кой човек се покорява? - Който има воля.
Една българска пословица казва: "Преклонената или покорната главичка остра сабя не сече." С други думи казано: "Острата сабя не сече умна глава." И сухият клон, и зеленият клон на дървото са покорни, но господарят взима острия нож и ги отрязва.
Обаче, никакъв нож не може да сече умния човек.
към беседата >>
Само така ще видите връзката между тях.
И тъй, човек трябва да наблюдава и изучава живите форми в природата, като преходни положения на живота. Започнете от формите в неорганическия свят - камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органическия свят.
Само така ще видите връзката между тях.
Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости. Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му. Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си? Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва.
към беседата >>
Обаче, никакъв нож не може да сече умния човек.
- За да мисли. Изобщо, човек мисли само в мълчание. - Кой човек се покорява? - Който има воля. Една българска пословица казва: "Преклонената или покорната главичка остра сабя не сече." С други думи казано: "Острата сабя не сече умна глава." И сухият клон, и зеленият клон на дървото са покорни, но господарят взима острия нож и ги отрязва.
Обаче, никакъв нож не може да сече умния човек.
към беседата >>
Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости.
И тъй, човек трябва да наблюдава и изучава живите форми в природата, като преходни положения на живота. Започнете от формите в неорганическия свят - камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органическия свят. Само така ще видите връзката между тях.
Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости.
Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му. Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си? Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си?
към беседата >>
"А жена да поучава не позволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание." (12 ст.).
"А жена да поучава не позволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание." (12 ст.).
Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената. Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната. Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно, тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха.
към беседата >>
Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му.
И тъй, човек трябва да наблюдава и изучава живите форми в природата, като преходни положения на живота. Започнете от формите в неорганическия свят - камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органическия свят. Само така ще видите връзката между тях. Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости.
Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му.
Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си? Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек?
към беседата >>
Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената.
"А жена да поучава не позволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание." (12 ст.).
Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената.
Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната. Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно, тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха. Човешкото сърце представлява вътрешната жена.
към беседата >>
Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи?
И тъй, човек трябва да наблюдава и изучава живите форми в природата, като преходни положения на живота. Започнете от формите в неорганическия свят - камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органическия свят. Само така ще видите връзката между тях. Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости. Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му.
Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи?
Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си? Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек? - За прости работи.
към беседата >>
Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната.
"А жена да поучава не позволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание." (12 ст.). Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената.
Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната.
Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно, тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха. Човешкото сърце представлява вътрешната жена. За това сърце, именно, се казва в Писанието: "Разтле се сърцето на този народ." Преведен с други думи, този стих означава: Развратиха се жените на народа.
към беседата >>
Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си?
Започнете от формите в неорганическия свят - камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органическия свят. Само така ще видите връзката между тях. Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости. Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му. Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи?
Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си?
Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек? - За прости работи. Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят.
към беседата >>
Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек.
"А жена да поучава не позволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание." (12 ст.). Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената. Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната.
Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек.
Сегашната жена е дете на миналото. Следователно, тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха. Човешкото сърце представлява вътрешната жена. За това сърце, именно, се казва в Писанието: "Разтле се сърцето на този народ." Преведен с други думи, този стих означава: Развратиха се жените на народа. Ще кажете, че външните условия са причина да се проявява човек по един или по друг начин.
към беседата >>
Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва.
Само така ще видите връзката между тях. Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости. Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му. Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си?
Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва.
Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек? - За прости работи. Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство.
към беседата >>
Сегашната жена е дете на миналото.
"А жена да поучава не позволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание." (12 ст.). Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената. Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната. Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек.
Сегашната жена е дете на миналото.
Следователно, тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха. Човешкото сърце представлява вътрешната жена. За това сърце, именно, се казва в Писанието: "Разтле се сърцето на този народ." Преведен с други думи, този стих означава: Развратиха се жените на народа. Ще кажете, че външните условия са причина да се проявява човек по един или по друг начин.
към беседата >>
Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си?
Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости. Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му. Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си? Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва.
Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си?
За какво е недоволен човек? - За прости работи. Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек.
към беседата >>
Следователно, тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха.
"А жена да поучава не позволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание." (12 ст.). Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената. Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната. Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек. Сегашната жена е дете на миналото.
Следователно, тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха.
Човешкото сърце представлява вътрешната жена. За това сърце, именно, се казва в Писанието: "Разтле се сърцето на този народ." Преведен с други думи, този стих означава: Развратиха се жените на народа. Ще кажете, че външните условия са причина да се проявява човек по един или по друг начин.
към беседата >>
За какво е недоволен човек?
Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му. Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си? Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си?
За какво е недоволен човек?
- За прости работи. Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек. И клетката познава това изкуство.
към беседата >>
Човешкото сърце представлява вътрешната жена.
Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената. Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната. Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно, тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха.
Човешкото сърце представлява вътрешната жена.
За това сърце, именно, се казва в Писанието: "Разтле се сърцето на този народ." Преведен с други думи, този стих означава: Развратиха се жените на народа. Ще кажете, че външните условия са причина да се проявява човек по един или по друг начин.
към беседата >>
- За прости работи.
Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си? Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек?
- За прости работи.
Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек. И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива.
към беседата >>
За това сърце, именно, се казва в Писанието: "Разтле се сърцето на този народ." Преведен с други думи, този стих означава: Развратиха се жените на народа.
Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната. Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно, тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха. Човешкото сърце представлява вътрешната жена.
За това сърце, именно, се казва в Писанието: "Разтле се сърцето на този народ." Преведен с други думи, този стих означава: Развратиха се жените на народа.
Ще кажете, че външните условия са причина да се проявява човек по един или по друг начин.
към беседата >>
Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят.
Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си? Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек? - За прости работи.
Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят.
Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек. И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо, и религиозният, като слуша някаква проповед, от време навреме мисълта му се разсейва и той си казва: Дали ще има ядене на онзи свят?
към беседата >>
Ще кажете, че външните условия са причина да се проявява човек по един или по друг начин.
Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно, тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха. Човешкото сърце представлява вътрешната жена. За това сърце, именно, се казва в Писанието: "Разтле се сърцето на този народ." Преведен с други думи, този стих означава: Развратиха се жените на народа.
Ще кажете, че външните условия са причина да се проявява човек по един или по друг начин.
към беседата >>
Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство.
Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек? - За прости работи. Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят.
Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство.
Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек. И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо, и религиозният, като слуша някаква проповед, от време навреме мисълта му се разсейва и той си казва: Дали ще има ядене на онзи свят? - И там ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино от това, което хората приготвят на земята.
към беседата >>
Всъщност, външните условия са причина да прояви човек онова, което се крие дълбоко в него.
Всъщност, външните условия са причина да прояви човек онова, което се крие дълбоко в него.
Наистина, всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж. Червеят пълзи по земята, защото сам си е избрал този начин на живот. Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си. Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда.
към беседата >>
Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек.
Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек? - За прости работи. Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство.
Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек.
И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо, и религиозният, като слуша някаква проповед, от време навреме мисълта му се разсейва и той си казва: Дали ще има ядене на онзи свят? - И там ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино от това, което хората приготвят на земята.
към беседата >>
Наистина, всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж.
Всъщност, външните условия са причина да прояви човек онова, което се крие дълбоко в него.
Наистина, всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж.
Червеят пълзи по земята, защото сам си е избрал този начин на живот. Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си. Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдам.
към беседата >>
И клетката познава това изкуство.
За какво е недоволен човек? - За прости работи. Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек.
И клетката познава това изкуство.
Тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо, и религиозният, като слуша някаква проповед, от време навреме мисълта му се разсейва и той си казва: Дали ще има ядене на онзи свят? - И там ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино от това, което хората приготвят на земята.
към беседата >>
Червеят пълзи по земята, защото сам си е избрал този начин на живот.
Всъщност, външните условия са причина да прояви човек онова, което се крие дълбоко в него. Наистина, всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж.
Червеят пълзи по земята, защото сам си е избрал този начин на живот.
Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си. Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдам. Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче.
към беседата >>
Тя сама си приготвя храна и се развива.
- За прости работи. Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек. И клетката познава това изкуство.
Тя сама си приготвя храна и се развива.
Ето защо, и религиозният, като слуша някаква проповед, от време навреме мисълта му се разсейва и той си казва: Дали ще има ядене на онзи свят? - И там ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино от това, което хората приготвят на земята.
към беседата >>
Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия.
Всъщност, външните условия са причина да прояви човек онова, което се крие дълбоко в него. Наистина, всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж. Червеят пълзи по земята, защото сам си е избрал този начин на живот.
Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия.
Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си. Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдам. Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват.
към беседата >>
Ето защо, и религиозният, като слуша някаква проповед, от време навреме мисълта му се разсейва и той си казва: Дали ще има ядене на онзи свят?
Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек. И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива.
Ето защо, и религиозният, като слуша някаква проповед, от време навреме мисълта му се разсейва и той си казва: Дали ще има ядене на онзи свят?
- И там ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино от това, което хората приготвят на земята.
към беседата >>
Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си.
Всъщност, външните условия са причина да прояви човек онова, което се крие дълбоко в него. Наистина, всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж. Червеят пълзи по земята, защото сам си е избрал този начин на живот. Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия.
Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си.
Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдам. Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват. Не се живее така, трябва да си направя пашкул, където да си приготвя крилца за хвъркане.
към беседата >>
- И там ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино от това, което хората приготвят на земята.
Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек. И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо, и религиозният, като слуша някаква проповед, от време навреме мисълта му се разсейва и той си казва: Дали ще има ядене на онзи свят?
- И там ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино от това, което хората приготвят на земята.
към беседата >>
Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда.
Всъщност, външните условия са причина да прояви човек онова, което се крие дълбоко в него. Наистина, всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж. Червеят пълзи по земята, защото сам си е избрал този начин на живот. Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си.
Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда.
Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдам. Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват. Не се живее така, трябва да си направя пашкул, където да си приготвя крилца за хвъркане. Когато разумният свят вижда доброто желание на червея, да измени живота си, с цел да се повдигне, той му помага да го реализира.
към беседата >>
Мнозина се запитват: Какъв въпрос трябва да ни занимава най-много в живота?
Мнозина се запитват: Какъв въпрос трябва да ни занимава най-много в живота?
За някои, важен въпрос е яденето, а за други - как да угодят на Бога. Искаш ли да угодиш на Бога, ще живееш така, че да изявиш любовта в живота си. Без любов, животът не може да се прояви. Ние говорим за целокупната любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Любовта към Бога подразбира, ти да Го обичаш, и Той да те обича.
към беседата >>
Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдам.
Наистина, всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж. Червеят пълзи по земята, защото сам си е избрал този начин на живот. Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си. Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда.
Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдам.
Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват. Не се живее така, трябва да си направя пашкул, където да си приготвя крилца за хвъркане. Когато разумният свят вижда доброто желание на червея, да измени живота си, с цел да се повдигне, той му помага да го реализира.
към беседата >>
За някои, важен въпрос е яденето, а за други - как да угодят на Бога.
Мнозина се запитват: Какъв въпрос трябва да ни занимава най-много в живота?
За някои, важен въпрос е яденето, а за други - как да угодят на Бога.
Искаш ли да угодиш на Бога, ще живееш така, че да изявиш любовта в живота си. Без любов, животът не може да се прояви. Ние говорим за целокупната любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Любовта към Бога подразбира, ти да Го обичаш, и Той да те обича. Не е достатъчно само човек да обича някого.
към беседата >>
Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче.
Червеят пълзи по земята, защото сам си е избрал този начин на живот. Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си. Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдам.
Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче.
И по дърветата да пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват. Не се живее така, трябва да си направя пашкул, където да си приготвя крилца за хвъркане. Когато разумният свят вижда доброто желание на червея, да измени живота си, с цел да се повдигне, той му помага да го реализира.
към беседата >>
Искаш ли да угодиш на Бога, ще живееш така, че да изявиш любовта в живота си.
Мнозина се запитват: Какъв въпрос трябва да ни занимава най-много в живота? За някои, важен въпрос е яденето, а за други - как да угодят на Бога.
Искаш ли да угодиш на Бога, ще живееш така, че да изявиш любовта в живота си.
Без любов, животът не може да се прояви. Ние говорим за целокупната любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Любовта към Бога подразбира, ти да Го обичаш, и Той да те обича. Не е достатъчно само човек да обича някого. Като обичаш, трябва и тебе да обичат.
към беседата >>
И по дърветата да пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват.
Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си. Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдам. Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче.
И по дърветата да пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват.
Не се живее така, трябва да си направя пашкул, където да си приготвя крилца за хвъркане. Когато разумният свят вижда доброто желание на червея, да измени живота си, с цел да се повдигне, той му помага да го реализира.
към беседата >>
Без любов, животът не може да се прояви.
Мнозина се запитват: Какъв въпрос трябва да ни занимава най-много в живота? За някои, важен въпрос е яденето, а за други - как да угодят на Бога. Искаш ли да угодиш на Бога, ще живееш така, че да изявиш любовта в живота си.
Без любов, животът не може да се прояви.
Ние говорим за целокупната любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Любовта към Бога подразбира, ти да Го обичаш, и Той да те обича. Не е достатъчно само човек да обича някого. Като обичаш, трябва и тебе да обичат. Затова се казва, че любовта ражда любов.
към беседата >>
Не се живее така, трябва да си направя пашкул, където да си приготвя крилца за хвъркане.
Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си. Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдам. Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват.
Не се живее така, трябва да си направя пашкул, където да си приготвя крилца за хвъркане.
Когато разумният свят вижда доброто желание на червея, да измени живота си, с цел да се повдигне, той му помага да го реализира.
към беседата >>
Ние говорим за целокупната любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния.
Мнозина се запитват: Какъв въпрос трябва да ни занимава най-много в живота? За някои, важен въпрос е яденето, а за други - как да угодят на Бога. Искаш ли да угодиш на Бога, ще живееш така, че да изявиш любовта в живота си. Без любов, животът не може да се прояви.
Ние говорим за целокупната любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния.
Любовта към Бога подразбира, ти да Го обичаш, и Той да те обича. Не е достатъчно само човек да обича някого. Като обичаш, трябва и тебе да обичат. Затова се казва, че любовта ражда любов. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване.
към беседата >>
Когато разумният свят вижда доброто желание на червея, да измени живота си, с цел да се повдигне, той му помага да го реализира.
Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдам. Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват. Не се живее така, трябва да си направя пашкул, където да си приготвя крилца за хвъркане.
Когато разумният свят вижда доброто желание на червея, да измени живота си, с цел да се повдигне, той му помага да го реализира.
към беседата >>
Любовта към Бога подразбира, ти да Го обичаш, и Той да те обича.
Мнозина се запитват: Какъв въпрос трябва да ни занимава най-много в живота? За някои, важен въпрос е яденето, а за други - как да угодят на Бога. Искаш ли да угодиш на Бога, ще живееш така, че да изявиш любовта в живота си. Без любов, животът не може да се прояви. Ние говорим за целокупната любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния.
Любовта към Бога подразбира, ти да Го обичаш, и Той да те обича.
Не е достатъчно само човек да обича някого. Като обичаш, трябва и тебе да обичат. Затова се казва, че любовта ражда любов. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал.
към беседата >>
Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, през които е минал човешкият дух.
Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, през които е минал човешкият дух.
Всички форми на животните и растенията са жилища на същества, чрез които разумната природа е правила своите опити, с цел да ги усъвършенства. Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма. Това е неизбежен закон. През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява. - Какво прави бедният човек?
към беседата >>
Не е достатъчно само човек да обича някого.
За някои, важен въпрос е яденето, а за други - как да угодят на Бога. Искаш ли да угодиш на Бога, ще живееш така, че да изявиш любовта в живота си. Без любов, животът не може да се прояви. Ние говорим за целокупната любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Любовта към Бога подразбира, ти да Го обичаш, и Той да те обича.
Не е достатъчно само човек да обича някого.
Като обичаш, трябва и тебе да обичат. Затова се казва, че любовта ражда любов. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал. Следователно, ще обичаш Бога и Той ще те обича.
към беседата >>
Всички форми на животните и растенията са жилища на същества, чрез които разумната природа е правила своите опити, с цел да ги усъвършенства.
Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, през които е минал човешкият дух.
Всички форми на животните и растенията са жилища на същества, чрез които разумната природа е правила своите опити, с цел да ги усъвършенства.
Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма. Това е неизбежен закон. През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява. - Какво прави бедният човек? Какво е първото му жилище?
към беседата >>
Като обичаш, трябва и тебе да обичат.
Искаш ли да угодиш на Бога, ще живееш така, че да изявиш любовта в живота си. Без любов, животът не може да се прояви. Ние говорим за целокупната любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Любовта към Бога подразбира, ти да Го обичаш, и Той да те обича. Не е достатъчно само човек да обича някого.
Като обичаш, трябва и тебе да обичат.
Затова се казва, че любовта ражда любов. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал. Следователно, ще обичаш Бога и Той ще те обича. Ще обичаш ближния си и той ще те обича.
към беседата >>
Но този същият червей, като се превърне на пеперуда, не ходи вече в условията, дето трябваше да пъпли по земята. Защо?
(втори вариант)
Казвам, сега ние можем да кажем, че външните условия нас ни принудиха да направим това или онова. Но външните условия, които нас ни принуждават, те са един израз на онова, което е вътре в нас, понеже всеки един човек съвпада да живее в такава среда според вътрешното свое разположение. Червеят пъпли по земята, понеже той си е избрал тези условия. Той не може другояче.
Но този същият червей, като се превърне на пеперуда, не ходи вече в условията, дето трябваше да пъпли по земята. Защо?
Дошла е една по-голя- ма интелигентност, да е господар на своето положение. Значи червеят, след като е ходил дълго време по земята, той е мислил, мислил и казал: "Трябва вече да изменя положението си, да не пъпля вече. Аз съм изложен на хиляди страдания. Който мине, ще ме стъпче. Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой човек може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми.
към втори вариант >>
Трябва да се събудим.
(втори вариант)
Затова ви казвам, в този живот ние не можем да изменим външния физически живот. Апостол Павел казва на едно място: "Всички няма да умрем, но всички ще се изменим." И трябва да се изменим, да напуснем това състояние.
Трябва да се събудим.
Може да не се измени животът. Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато тъга и да се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога. В какво седи тъгуването за Бога? Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл да живеем за слава Божия. Да можеш за Бога да се радваш.
към втори вариант >>
Аз съм за онзи вътрешен душевен живот да стане хармоничен.
(втори вариант)
Та казвам, всяка една мъчнотия си има един хобот. Ти ще я бодеш. Но втория път тя с кал ще те нацапа. Въпросът е сега - само един крайно разумен живот може да ни доведе до онова положение.
Аз съм за онзи вътрешен душевен живот да стане хармоничен.
Ако вие нямате това, тази вътрешна обхода, всичкият живот ще се развали. И всичкото учение е безполезно и нищо не може да се разреши. Не че нямате обхода, но тази обхода не е тъй идеална. Аз искам обходата, от която вие да сте доволни. Не за мен.
към втори вариант >>
Дошла е една по-голя- ма интелигентност, да е господар на своето положение.
(втори вариант)
Казвам, сега ние можем да кажем, че външните условия нас ни принудиха да направим това или онова. Но външните условия, които нас ни принуждават, те са един израз на онова, което е вътре в нас, понеже всеки един човек съвпада да живее в такава среда според вътрешното свое разположение. Червеят пъпли по земята, понеже той си е избрал тези условия. Той не може другояче. Но този същият червей, като се превърне на пеперуда, не ходи вече в условията, дето трябваше да пъпли по земята. Защо?
Дошла е една по-голя- ма интелигентност, да е господар на своето положение.
Значи червеят, след като е ходил дълго време по земята, той е мислил, мислил и казал: "Трябва вече да изменя положението си, да не пъпля вече. Аз съм изложен на хиляди страдания. Който мине, ще ме стъпче. Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой човек може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми. Колкото ида съм изкусен в лазенето, всеки ще ме стъпче.
към втори вариант >>
Може да не се измени животът.
(втори вариант)
Затова ви казвам, в този живот ние не можем да изменим външния физически живот. Апостол Павел казва на едно място: "Всички няма да умрем, но всички ще се изменим." И трябва да се изменим, да напуснем това състояние. Трябва да се събудим.
Може да не се измени животът.
Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато тъга и да се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога. В какво седи тъгуването за Бога? Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл да живеем за слава Божия. Да можеш за Бога да се радваш. А ти тъгуваш за Бога, че не ти е дал здраве, че не ти е дал всички материални блага.
към втори вариант >>
Ако вие нямате това, тази вътрешна обхода, всичкият живот ще се развали.
(втори вариант)
Та казвам, всяка една мъчнотия си има един хобот. Ти ще я бодеш. Но втория път тя с кал ще те нацапа. Въпросът е сега - само един крайно разумен живот може да ни доведе до онова положение. Аз съм за онзи вътрешен душевен живот да стане хармоничен.
Ако вие нямате това, тази вътрешна обхода, всичкият живот ще се развали.
И всичкото учение е безполезно и нищо не може да се разреши. Не че нямате обхода, но тази обхода не е тъй идеална. Аз искам обходата, от която вие да сте доволни. Не за мен. Аз от себе си съм доволен.
към втори вариант >>
Значи червеят, след като е ходил дълго време по земята, той е мислил, мислил и казал: "Трябва вече да изменя положението си, да не пъпля вече.
(втори вариант)
Но външните условия, които нас ни принуждават, те са един израз на онова, което е вътре в нас, понеже всеки един човек съвпада да живее в такава среда според вътрешното свое разположение. Червеят пъпли по земята, понеже той си е избрал тези условия. Той не може другояче. Но този същият червей, като се превърне на пеперуда, не ходи вече в условията, дето трябваше да пъпли по земята. Защо? Дошла е една по-голя- ма интелигентност, да е господар на своето положение.
Значи червеят, след като е ходил дълго време по земята, той е мислил, мислил и казал: "Трябва вече да изменя положението си, да не пъпля вече.
Аз съм изложен на хиляди страдания. Който мине, ще ме стъпче. Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой човек може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми. Колкото ида съм изкусен в лазенето, всеки ще ме стъпче. И като ходя по дърветата, правя голяма пакост с поведението си." Той мисли, мисли, и създава крилата си, казва: "Трябва да започна да хвъркам из въздуха, другояче не може да бъде." И сяда да работи, започва да прави своя пашкул.
към втори вариант >>
Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато тъга и да се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога.
(втори вариант)
Затова ви казвам, в този живот ние не можем да изменим външния физически живот. Апостол Павел казва на едно място: "Всички няма да умрем, но всички ще се изменим." И трябва да се изменим, да напуснем това състояние. Трябва да се събудим. Може да не се измени животът.
Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато тъга и да се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога.
В какво седи тъгуването за Бога? Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл да живеем за слава Божия. Да можеш за Бога да се радваш. А ти тъгуваш за Бога, че не ти е дал здраве, че не ти е дал всички материални блага. Ти имаш тъгата на онзи червей, който пъпли по земята.
към втори вариант >>
И всичкото учение е безполезно и нищо не може да се разреши.
(втори вариант)
Ти ще я бодеш. Но втория път тя с кал ще те нацапа. Въпросът е сега - само един крайно разумен живот може да ни доведе до онова положение. Аз съм за онзи вътрешен душевен живот да стане хармоничен. Ако вие нямате това, тази вътрешна обхода, всичкият живот ще се развали.
И всичкото учение е безполезно и нищо не може да се разреши.
Не че нямате обхода, но тази обхода не е тъй идеална. Аз искам обходата, от която вие да сте доволни. Не за мен. Аз от себе си съм доволен. Но аз искам вие сами да сте доволни от вашата обхода.
към втори вариант >>
Аз съм изложен на хиляди страдания.
(втори вариант)
Червеят пъпли по земята, понеже той си е избрал тези условия. Той не може другояче. Но този същият червей, като се превърне на пеперуда, не ходи вече в условията, дето трябваше да пъпли по земята. Защо? Дошла е една по-голя- ма интелигентност, да е господар на своето положение. Значи червеят, след като е ходил дълго време по земята, той е мислил, мислил и казал: "Трябва вече да изменя положението си, да не пъпля вече.
Аз съм изложен на хиляди страдания.
Който мине, ще ме стъпче. Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой човек може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми. Колкото ида съм изкусен в лазенето, всеки ще ме стъпче. И като ходя по дърветата, правя голяма пакост с поведението си." Той мисли, мисли, и създава крилата си, казва: "Трябва да започна да хвъркам из въздуха, другояче не може да бъде." И сяда да работи, започва да прави своя пашкул. Седне вътре, и мисли.
към втори вариант >>
В какво седи тъгуването за Бога?
(втори вариант)
Затова ви казвам, в този живот ние не можем да изменим външния физически живот. Апостол Павел казва на едно място: "Всички няма да умрем, но всички ще се изменим." И трябва да се изменим, да напуснем това състояние. Трябва да се събудим. Може да не се измени животът. Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато тъга и да се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога.
В какво седи тъгуването за Бога?
Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл да живеем за слава Божия. Да можеш за Бога да се радваш. А ти тъгуваш за Бога, че не ти е дал здраве, че не ти е дал всички материални блага. Ти имаш тъгата на онзи червей, който пъпли по земята.
към втори вариант >>
Не че нямате обхода, но тази обхода не е тъй идеална.
(втори вариант)
Но втория път тя с кал ще те нацапа. Въпросът е сега - само един крайно разумен живот може да ни доведе до онова положение. Аз съм за онзи вътрешен душевен живот да стане хармоничен. Ако вие нямате това, тази вътрешна обхода, всичкият живот ще се развали. И всичкото учение е безполезно и нищо не може да се разреши.
Не че нямате обхода, но тази обхода не е тъй идеална.
Аз искам обходата, от която вие да сте доволни. Не за мен. Аз от себе си съм доволен. Но аз искам вие сами да сте доволни от вашата обхода. Или на друг език казано, вие да сте щастливи.
към втори вариант >>
Който мине, ще ме стъпче.
(втори вариант)
Той не може другояче. Но този същият червей, като се превърне на пеперуда, не ходи вече в условията, дето трябваше да пъпли по земята. Защо? Дошла е една по-голя- ма интелигентност, да е господар на своето положение. Значи червеят, след като е ходил дълго време по земята, той е мислил, мислил и казал: "Трябва вече да изменя положението си, да не пъпля вече. Аз съм изложен на хиляди страдания.
Който мине, ще ме стъпче.
Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой човек може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми. Колкото ида съм изкусен в лазенето, всеки ще ме стъпче. И като ходя по дърветата, правя голяма пакост с поведението си." Той мисли, мисли, и създава крилата си, казва: "Трябва да започна да хвъркам из въздуха, другояче не може да бъде." И сяда да работи, започва да прави своя пашкул. Седне вътре, и мисли. И невидимият свят, разумният свят, като види неговото добро желание, неговата добра мисъл, това, което червеят си е помислил, му дава условия да го реализира.
към втори вариант >>
Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл да живеем за слава Божия.
(втори вариант)
Апостол Павел казва на едно място: "Всички няма да умрем, но всички ще се изменим." И трябва да се изменим, да напуснем това състояние. Трябва да се събудим. Може да не се измени животът. Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато тъга и да се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога. В какво седи тъгуването за Бога?
Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл да живеем за слава Божия.
Да можеш за Бога да се радваш. А ти тъгуваш за Бога, че не ти е дал здраве, че не ти е дал всички материални блага. Ти имаш тъгата на онзи червей, който пъпли по земята.
към втори вариант >>
Аз искам обходата, от която вие да сте доволни.
(втори вариант)
Въпросът е сега - само един крайно разумен живот може да ни доведе до онова положение. Аз съм за онзи вътрешен душевен живот да стане хармоничен. Ако вие нямате това, тази вътрешна обхода, всичкият живот ще се развали. И всичкото учение е безполезно и нищо не може да се разреши. Не че нямате обхода, но тази обхода не е тъй идеална.
Аз искам обходата, от която вие да сте доволни.
Не за мен. Аз от себе си съм доволен. Но аз искам вие сами да сте доволни от вашата обхода. Или на друг език казано, вие да сте щастливи.
към втори вариант >>
Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой човек може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми.
(втори вариант)
Но този същият червей, като се превърне на пеперуда, не ходи вече в условията, дето трябваше да пъпли по земята. Защо? Дошла е една по-голя- ма интелигентност, да е господар на своето положение. Значи червеят, след като е ходил дълго време по земята, той е мислил, мислил и казал: "Трябва вече да изменя положението си, да не пъпля вече. Аз съм изложен на хиляди страдания. Който мине, ще ме стъпче.
Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой човек може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми.
Колкото ида съм изкусен в лазенето, всеки ще ме стъпче. И като ходя по дърветата, правя голяма пакост с поведението си." Той мисли, мисли, и създава крилата си, казва: "Трябва да започна да хвъркам из въздуха, другояче не може да бъде." И сяда да работи, започва да прави своя пашкул. Седне вътре, и мисли. И невидимият свят, разумният свят, като види неговото добро желание, неговата добра мисъл, това, което червеят си е помислил, му дава условия да го реализира.
към втори вариант >>
Да можеш за Бога да се радваш.
(втори вариант)
Трябва да се събудим. Може да не се измени животът. Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато тъга и да се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога. В какво седи тъгуването за Бога? Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл да живеем за слава Божия.
Да можеш за Бога да се радваш.
А ти тъгуваш за Бога, че не ти е дал здраве, че не ти е дал всички материални блага. Ти имаш тъгата на онзи червей, който пъпли по земята.
към втори вариант >>
Не за мен.
(втори вариант)
Аз съм за онзи вътрешен душевен живот да стане хармоничен. Ако вие нямате това, тази вътрешна обхода, всичкият живот ще се развали. И всичкото учение е безполезно и нищо не може да се разреши. Не че нямате обхода, но тази обхода не е тъй идеална. Аз искам обходата, от която вие да сте доволни.
Не за мен.
Аз от себе си съм доволен. Но аз искам вие сами да сте доволни от вашата обхода. Или на друг език казано, вие да сте щастливи.
към втори вариант >>
Колкото ида съм изкусен в лазенето, всеки ще ме стъпче.
(втори вариант)
Дошла е една по-голя- ма интелигентност, да е господар на своето положение. Значи червеят, след като е ходил дълго време по земята, той е мислил, мислил и казал: "Трябва вече да изменя положението си, да не пъпля вече. Аз съм изложен на хиляди страдания. Който мине, ще ме стъпче. Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой човек може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми.
Колкото ида съм изкусен в лазенето, всеки ще ме стъпче.
И като ходя по дърветата, правя голяма пакост с поведението си." Той мисли, мисли, и създава крилата си, казва: "Трябва да започна да хвъркам из въздуха, другояче не може да бъде." И сяда да работи, започва да прави своя пашкул. Седне вътре, и мисли. И невидимият свят, разумният свят, като види неговото добро желание, неговата добра мисъл, това, което червеят си е помислил, му дава условия да го реализира.
към втори вариант >>
А ти тъгуваш за Бога, че не ти е дал здраве, че не ти е дал всички материални блага.
(втори вариант)
Може да не се измени животът. Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато тъга и да се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога. В какво седи тъгуването за Бога? Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл да живеем за слава Божия. Да можеш за Бога да се радваш.
А ти тъгуваш за Бога, че не ти е дал здраве, че не ти е дал всички материални блага.
Ти имаш тъгата на онзи червей, който пъпли по земята.
към втори вариант >>
Аз от себе си съм доволен.
(втори вариант)
Ако вие нямате това, тази вътрешна обхода, всичкият живот ще се развали. И всичкото учение е безполезно и нищо не може да се разреши. Не че нямате обхода, но тази обхода не е тъй идеална. Аз искам обходата, от която вие да сте доволни. Не за мен.
Аз от себе си съм доволен.
Но аз искам вие сами да сте доволни от вашата обхода. Или на друг език казано, вие да сте щастливи.
към втори вариант >>
И като ходя по дърветата, правя голяма пакост с поведението си." Той мисли, мисли, и създава крилата си, казва: "Трябва да започна да хвъркам из въздуха, другояче не може да бъде." И сяда да работи, започва да прави своя пашкул.
(втори вариант)
Значи червеят, след като е ходил дълго време по земята, той е мислил, мислил и казал: "Трябва вече да изменя положението си, да не пъпля вече. Аз съм изложен на хиляди страдания. Който мине, ще ме стъпче. Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой човек може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми. Колкото ида съм изкусен в лазенето, всеки ще ме стъпче.
И като ходя по дърветата, правя голяма пакост с поведението си." Той мисли, мисли, и създава крилата си, казва: "Трябва да започна да хвъркам из въздуха, другояче не може да бъде." И сяда да работи, започва да прави своя пашкул.
Седне вътре, и мисли. И невидимият свят, разумният свят, като види неговото добро желание, неговата добра мисъл, това, което червеят си е помислил, му дава условия да го реализира.
към втори вариант >>
Ти имаш тъгата на онзи червей, който пъпли по земята.
(втори вариант)
Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато тъга и да се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога. В какво седи тъгуването за Бога? Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл да живеем за слава Божия. Да можеш за Бога да се радваш. А ти тъгуваш за Бога, че не ти е дал здраве, че не ти е дал всички материални блага.
Ти имаш тъгата на онзи червей, който пъпли по земята.
към втори вариант >>
Но аз искам вие сами да сте доволни от вашата обхода.
(втори вариант)
И всичкото учение е безполезно и нищо не може да се разреши. Не че нямате обхода, но тази обхода не е тъй идеална. Аз искам обходата, от която вие да сте доволни. Не за мен. Аз от себе си съм доволен.
Но аз искам вие сами да сте доволни от вашата обхода.
Или на друг език казано, вие да сте щастливи.
към втори вариант >>
Седне вътре, и мисли.
(втори вариант)
Аз съм изложен на хиляди страдания. Който мине, ще ме стъпче. Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой човек може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми. Колкото ида съм изкусен в лазенето, всеки ще ме стъпче. И като ходя по дърветата, правя голяма пакост с поведението си." Той мисли, мисли, и създава крилата си, казва: "Трябва да започна да хвъркам из въздуха, другояче не може да бъде." И сяда да работи, започва да прави своя пашкул.
Седне вътре, и мисли.
И невидимият свят, разумният свят, като види неговото добро желание, неговата добра мисъл, това, което червеят си е помислил, му дава условия да го реализира.
към втори вариант >>
Сега ще преведете червея.
(втори вариант)
Сега ще преведете червея.
Това е един символ, това е една азбука. И ако знаеш къде да туриш този червей, ако знаеш как да го туриш, няма да ти причини вреда.
към втори вариант >>
Или на друг език казано, вие да сте щастливи.
(втори вариант)
Не че нямате обхода, но тази обхода не е тъй идеална. Аз искам обходата, от която вие да сте доволни. Не за мен. Аз от себе си съм доволен. Но аз искам вие сами да сте доволни от вашата обхода.
Или на друг език казано, вие да сте щастливи.
към втори вариант >>
И невидимият свят, разумният свят, като види неговото добро желание, неговата добра мисъл, това, което червеят си е помислил, му дава условия да го реализира.
(втори вариант)
Който мине, ще ме стъпче. Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой човек може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми. Колкото ида съм изкусен в лазенето, всеки ще ме стъпче. И като ходя по дърветата, правя голяма пакост с поведението си." Той мисли, мисли, и създава крилата си, казва: "Трябва да започна да хвъркам из въздуха, другояче не може да бъде." И сяда да работи, започва да прави своя пашкул. Седне вътре, и мисли.
И невидимият свят, разумният свят, като види неговото добро желание, неговата добра мисъл, това, което червеят си е помислил, му дава условия да го реализира.
към втори вариант >>
Това е един символ, това е една азбука.
(втори вариант)
Сега ще преведете червея.
Това е един символ, това е една азбука.
И ако знаеш къде да туриш този червей, ако знаеш как да го туриш, няма да ти причини вреда.
към втори вариант >>
Това е приблизително закона за щастието как може да го постигнете.
(втори вариант)
Това е приблизително закона за щастието как може да го постигнете.
Не съм ви казал още всичките правила. Кое е това правило? Постъпвайте добре. Слона нахранете. И защо трябва да го нахраните?
към втори вариант >>
Сега същият закон е, може да приведете или да пренесете този закон, понеже трябва да се направи едно обобщение, да се изясни в известна смисъл, да се разграничи в Божествена смисъл.
(втори вариант)
Сега същият закон е, може да приведете или да пренесете този закон, понеже трябва да се направи едно обобщение, да се изясни в известна смисъл, да се разграничи в Божествена смисъл.
Това, което сега ви казвам, то трябва да остане за вас. Аз не искам да го изнасяше навън. И който го изнесе навънка, той нищо няма да се ползва, и другите хора нищо няма да разберат. Това е само заради вас. Вие виждате в целия свят всичките тези форми, които съществуват в най-простия език.
към втори вариант >>
И ако знаеш къде да туриш този червей, ако знаеш как да го туриш, няма да ти причини вреда.
(втори вариант)
Сега ще преведете червея. Това е един символ, това е една азбука.
И ако знаеш къде да туриш този червей, ако знаеш как да го туриш, няма да ти причини вреда.
към втори вариант >>
Не съм ви казал още всичките правила.
(втори вариант)
Това е приблизително закона за щастието как може да го постигнете.
Не съм ви казал още всичките правила.
Кое е това правило? Постъпвайте добре. Слона нахранете. И защо трябва да го нахраните? Не че може да го нахраните.
към втори вариант >>
Това, което сега ви казвам, то трябва да остане за вас.
(втори вариант)
Сега същият закон е, може да приведете или да пренесете този закон, понеже трябва да се направи едно обобщение, да се изясни в известна смисъл, да се разграничи в Божествена смисъл.
Това, което сега ви казвам, то трябва да остане за вас.
Аз не искам да го изнасяше навън. И който го изнесе навънка, той нищо няма да се ползва, и другите хора нищо няма да разберат. Това е само заради вас. Вие виждате в целия свят всичките тези форми, които съществуват в най-простия език. От какво произтичат всичките тези живи форми, които съществуват като скъпоценни камъни?
към втори вариант >>
Сега какво означава този кръг?
(втори вариант)
Сега какво означава този кръг?
Това е първата форма, в която е дошъл човек да живее. Тя е най-естествената и най-лесната форма, в която може да живее. Кръгът, това е извор. Понеже е най-лесната форма, най-лесно може да се създаде тя. И това е в хармонията в "О"-то.
към втори вариант >>
Кое е това правило?
(втори вариант)
Това е приблизително закона за щастието как може да го постигнете. Не съм ви казал още всичките правила.
Кое е това правило?
Постъпвайте добре. Слона нахранете. И защо трябва да го нахраните? Не че може да го нахраните. Ти малко ще му дадеш веднъж, два пъти, и ти вече в себе си култивираш една вътрешна сила, едно самообладание.
към втори вариант >>
Аз не искам да го изнасяше навън.
(втори вариант)
Сега същият закон е, може да приведете или да пренесете този закон, понеже трябва да се направи едно обобщение, да се изясни в известна смисъл, да се разграничи в Божествена смисъл. Това, което сега ви казвам, то трябва да остане за вас.
Аз не искам да го изнасяше навън.
И който го изнесе навънка, той нищо няма да се ползва, и другите хора нищо няма да разберат. Това е само заради вас. Вие виждате в целия свят всичките тези форми, които съществуват в най-простия език. От какво произтичат всичките тези живи форми, които съществуват като скъпоценни камъни? Или да вземем формата на едно растение, буболечица, птичка?
към втори вариант >>
Това е първата форма, в която е дошъл човек да живее.
(втори вариант)
Сега какво означава този кръг?
Това е първата форма, в която е дошъл човек да живее.
Тя е най-естествената и най-лесната форма, в която може да живее. Кръгът, това е извор. Понеже е най-лесната форма, най-лесно може да се създаде тя. И това е в хармонията в "О"-то. Философите го наричат яйце, зачатие.
към втори вариант >>
Постъпвайте добре.
(втори вариант)
Това е приблизително закона за щастието как може да го постигнете. Не съм ви казал още всичките правила. Кое е това правило?
Постъпвайте добре.
Слона нахранете. И защо трябва да го нахраните? Не че може да го нахраните. Ти малко ще му дадеш веднъж, два пъти, и ти вече в себе си култивираш една вътрешна сила, едно самообладание.
към втори вариант >>
И който го изнесе навънка, той нищо няма да се ползва, и другите хора нищо няма да разберат.
(втори вариант)
Сега същият закон е, може да приведете или да пренесете този закон, понеже трябва да се направи едно обобщение, да се изясни в известна смисъл, да се разграничи в Божествена смисъл. Това, което сега ви казвам, то трябва да остане за вас. Аз не искам да го изнасяше навън.
И който го изнесе навънка, той нищо няма да се ползва, и другите хора нищо няма да разберат.
Това е само заради вас. Вие виждате в целия свят всичките тези форми, които съществуват в най-простия език. От какво произтичат всичките тези живи форми, които съществуват като скъпоценни камъни? Или да вземем формата на едно растение, буболечица, птичка? Каквито и да са форми, това са жилища, опити, в които човешкият дух е живял.
към втори вариант >>
Тя е най-естествената и най-лесната форма, в която може да живее.
(втори вариант)
Сега какво означава този кръг? Това е първата форма, в която е дошъл човек да живее.
Тя е най-естествената и най-лесната форма, в която може да живее.
Кръгът, това е извор. Понеже е най-лесната форма, най-лесно може да се създаде тя. И това е в хармонията в "О"-то. Философите го наричат яйце, зачатие. В тази форма то е като "О".
към втори вариант >>
Слона нахранете.
(втори вариант)
Това е приблизително закона за щастието как може да го постигнете. Не съм ви казал още всичките правила. Кое е това правило? Постъпвайте добре.
Слона нахранете.
И защо трябва да го нахраните? Не че може да го нахраните. Ти малко ще му дадеш веднъж, два пъти, и ти вече в себе си култивираш една вътрешна сила, едно самообладание.
към втори вариант >>
Това е само заради вас.
(втори вариант)
Сега същият закон е, може да приведете или да пренесете този закон, понеже трябва да се направи едно обобщение, да се изясни в известна смисъл, да се разграничи в Божествена смисъл. Това, което сега ви казвам, то трябва да остане за вас. Аз не искам да го изнасяше навън. И който го изнесе навънка, той нищо няма да се ползва, и другите хора нищо няма да разберат.
Това е само заради вас.
Вие виждате в целия свят всичките тези форми, които съществуват в най-простия език. От какво произтичат всичките тези живи форми, които съществуват като скъпоценни камъни? Или да вземем формата на едно растение, буболечица, птичка? Каквито и да са форми, това са жилища, опити, в които човешкият дух е живял.
към втори вариант >>
Кръгът, това е извор.
(втори вариант)
Сега какво означава този кръг? Това е първата форма, в която е дошъл човек да живее. Тя е най-естествената и най-лесната форма, в която може да живее.
Кръгът, това е извор.
Понеже е най-лесната форма, най-лесно може да се създаде тя. И това е в хармонията в "О"-то. Философите го наричат яйце, зачатие. В тази форма то е като "О".
към втори вариант >>
И защо трябва да го нахраните?
(втори вариант)
Това е приблизително закона за щастието как може да го постигнете. Не съм ви казал още всичките правила. Кое е това правило? Постъпвайте добре. Слона нахранете.
И защо трябва да го нахраните?
Не че може да го нахраните. Ти малко ще му дадеш веднъж, два пъти, и ти вече в себе си култивираш една вътрешна сила, едно самообладание.
към втори вариант >>
Вие виждате в целия свят всичките тези форми, които съществуват в най-простия език.
(втори вариант)
Сега същият закон е, може да приведете или да пренесете този закон, понеже трябва да се направи едно обобщение, да се изясни в известна смисъл, да се разграничи в Божествена смисъл. Това, което сега ви казвам, то трябва да остане за вас. Аз не искам да го изнасяше навън. И който го изнесе навънка, той нищо няма да се ползва, и другите хора нищо няма да разберат. Това е само заради вас.
Вие виждате в целия свят всичките тези форми, които съществуват в най-простия език.
От какво произтичат всичките тези живи форми, които съществуват като скъпоценни камъни? Или да вземем формата на едно растение, буболечица, птичка? Каквито и да са форми, това са жилища, опити, в които човешкият дух е живял.
към втори вариант >>
Понеже е най-лесната форма, най-лесно може да се създаде тя.
(втори вариант)
Сега какво означава този кръг? Това е първата форма, в която е дошъл човек да живее. Тя е най-естествената и най-лесната форма, в която може да живее. Кръгът, това е извор.
Понеже е най-лесната форма, най-лесно може да се създаде тя.
И това е в хармонията в "О"-то. Философите го наричат яйце, зачатие. В тази форма то е като "О".
към втори вариант >>
Не че може да го нахраните.
(втори вариант)
Не съм ви казал още всичките правила. Кое е това правило? Постъпвайте добре. Слона нахранете. И защо трябва да го нахраните?
Не че може да го нахраните.
Ти малко ще му дадеш веднъж, два пъти, и ти вече в себе си култивираш една вътрешна сила, едно самообладание.
към втори вариант >>
От какво произтичат всичките тези живи форми, които съществуват като скъпоценни камъни?
(втори вариант)
Това, което сега ви казвам, то трябва да остане за вас. Аз не искам да го изнасяше навън. И който го изнесе навънка, той нищо няма да се ползва, и другите хора нищо няма да разберат. Това е само заради вас. Вие виждате в целия свят всичките тези форми, които съществуват в най-простия език.
От какво произтичат всичките тези живи форми, които съществуват като скъпоценни камъни?
Или да вземем формата на едно растение, буболечица, птичка? Каквито и да са форми, това са жилища, опити, в които човешкият дух е живял.
към втори вариант >>
И това е в хармонията в "О"-то.
(втори вариант)
Сега какво означава този кръг? Това е първата форма, в която е дошъл човек да живее. Тя е най-естествената и най-лесната форма, в която може да живее. Кръгът, това е извор. Понеже е най-лесната форма, най-лесно може да се създаде тя.
И това е в хармонията в "О"-то.
Философите го наричат яйце, зачатие. В тази форма то е като "О".
към втори вариант >>
Ти малко ще му дадеш веднъж, два пъти, и ти вече в себе си култивираш една вътрешна сила, едно самообладание.
(втори вариант)
Кое е това правило? Постъпвайте добре. Слона нахранете. И защо трябва да го нахраните? Не че може да го нахраните.
Ти малко ще му дадеш веднъж, два пъти, и ти вече в себе си култивираш една вътрешна сила, едно самообладание.
към втори вариант >>
Или да вземем формата на едно растение, буболечица, птичка?
(втори вариант)
Аз не искам да го изнасяше навън. И който го изнесе навънка, той нищо няма да се ползва, и другите хора нищо няма да разберат. Това е само заради вас. Вие виждате в целия свят всичките тези форми, които съществуват в най-простия език. От какво произтичат всичките тези живи форми, които съществуват като скъпоценни камъни?
Или да вземем формата на едно растение, буболечица, птичка?
Каквито и да са форми, това са жилища, опити, в които човешкият дух е живял.
към втори вариант >>
Философите го наричат яйце, зачатие.
(втори вариант)
Това е първата форма, в която е дошъл човек да живее. Тя е най-естествената и най-лесната форма, в която може да живее. Кръгът, това е извор. Понеже е най-лесната форма, най-лесно може да се създаде тя. И това е в хармонията в "О"-то.
Философите го наричат яйце, зачатие.
В тази форма то е като "О".
към втори вариант >>
Защо Бог изисква всичките негови деца на земята да постъпват разумно и хиляди, милиони години той чака?
(втори вариант)
Защо Бог изисква всичките негови деца на земята да постъпват разумно и хиляди, милиони години той чака?
Милиони години, това е един дълъг период, но хиляди години той чака за една наша добра постъпка. Бог не гледа, тъй както ти чакаш дванайсет, четиринайсет години, за да дойде първият плод на дървото. И как се радваме тогава. Така и Бог чака дълги години да види един плод у тебе. Ти като го направиш, той казва - колко добър е той.
към втори вариант >>
Каквито и да са форми, това са жилища, опити, в които човешкият дух е живял.
(втори вариант)
И който го изнесе навънка, той нищо няма да се ползва, и другите хора нищо няма да разберат. Това е само заради вас. Вие виждате в целия свят всичките тези форми, които съществуват в най-простия език. От какво произтичат всичките тези живи форми, които съществуват като скъпоценни камъни? Или да вземем формата на едно растение, буболечица, птичка?
Каквито и да са форми, това са жилища, опити, в които човешкият дух е живял.
към втори вариант >>
В тази форма то е като "О".
(втори вариант)
Тя е най-естествената и най-лесната форма, в която може да живее. Кръгът, това е извор. Понеже е най-лесната форма, най-лесно може да се създаде тя. И това е в хармонията в "О"-то. Философите го наричат яйце, зачатие.
В тази форма то е като "О".
към втори вариант >>
Милиони години, това е един дълъг период, но хиляди години той чака за една наша добра постъпка.
(втори вариант)
Защо Бог изисква всичките негови деца на земята да постъпват разумно и хиляди, милиони години той чака?
Милиони години, това е един дълъг период, но хиляди години той чака за една наша добра постъпка.
Бог не гледа, тъй както ти чакаш дванайсет, четиринайсет години, за да дойде първият плод на дървото. И как се радваме тогава. Така и Бог чака дълги години да види един плод у тебе. Ти като го направиш, той казва - колко добър е той. Може една ябълка да е, но хубава ябълка.
към втори вариант >>
Той най-първо е направил една проста колиба.
(втори вариант)
Той най-първо е направил една проста колиба.
Като е забогатял, той е направил втора колиба - по-хубава, а онази простата колиба, неговата първа колиба той е дал на следующето създание в наследство. И като си е послужил, той го оставил за бедните. Тъй щото тези форми, които виждаме, това са култури, това са колиби, в които човек по-рано е прекарал, и сега минава през формата на всичките млекопитающи, на растенията, на всички риби, и даже има човешки форми, дето по-нисши същества са влезли и живеят, дето човешкият дух е създал, без кирия си живеят там. Някой път и той взима кирия. От млекопитающите взима кирия, от рибите взима кирия, казва: "Вие бяхте киряши, трябва да си платите данъка.
към втори вариант >>
Това вътре в природата е закон на деление.
(втори вариант)
Това вътре в природата е закон на деление.
Така се създали първите къщи на човечеството. Но първата фаза, ако знаеш това, това е "О"-то. Добре.
към втори вариант >>
Бог не гледа, тъй както ти чакаш дванайсет, четиринайсет години, за да дойде първият плод на дървото.
(втори вариант)
Защо Бог изисква всичките негови деца на земята да постъпват разумно и хиляди, милиони години той чака? Милиони години, това е един дълъг период, но хиляди години той чака за една наша добра постъпка.
Бог не гледа, тъй както ти чакаш дванайсет, четиринайсет години, за да дойде първият плод на дървото.
И как се радваме тогава. Така и Бог чака дълги години да види един плод у тебе. Ти като го направиш, той казва - колко добър е той. Може една ябълка да е, но хубава ябълка. За бъдеще това растение ще ражда все такива хубави плодове.
към втори вариант >>
Като е забогатял, той е направил втора колиба - по-хубава, а онази простата колиба, неговата първа колиба той е дал на следующето създание в наследство.
(втори вариант)
Той най-първо е направил една проста колиба.
Като е забогатял, той е направил втора колиба - по-хубава, а онази простата колиба, неговата първа колиба той е дал на следующето създание в наследство.
И като си е послужил, той го оставил за бедните. Тъй щото тези форми, които виждаме, това са култури, това са колиби, в които човек по-рано е прекарал, и сега минава през формата на всичките млекопитающи, на растенията, на всички риби, и даже има човешки форми, дето по-нисши същества са влезли и живеят, дето човешкият дух е създал, без кирия си живеят там. Някой път и той взима кирия. От млекопитающите взима кирия, от рибите взима кирия, казва: "Вие бяхте киряши, трябва да си платите данъка. - Хваща птиците, казва: - Вие живеете в моите къщи, които аз направих, и трябва да си платите данъка.
към втори вариант >>
Така се създали първите къщи на човечеството.
(втори вариант)
Това вътре в природата е закон на деление.
Така се създали първите къщи на човечеството.
Но първата фаза, ако знаеш това, това е "О"-то. Добре.
към втори вариант >>
И как се радваме тогава.
(втори вариант)
Защо Бог изисква всичките негови деца на земята да постъпват разумно и хиляди, милиони години той чака? Милиони години, това е един дълъг период, но хиляди години той чака за една наша добра постъпка. Бог не гледа, тъй както ти чакаш дванайсет, четиринайсет години, за да дойде първият плод на дървото.
И как се радваме тогава.
Така и Бог чака дълги години да види един плод у тебе. Ти като го направиш, той казва - колко добър е той. Може една ябълка да е, но хубава ябълка. За бъдеще това растение ще ражда все такива хубави плодове. Той така ще го окопае, оглежда го, за да даде на втората година това дърво повече плод.
към втори вариант >>
И като си е послужил, той го оставил за бедните.
(втори вариант)
Той най-първо е направил една проста колиба. Като е забогатял, той е направил втора колиба - по-хубава, а онази простата колиба, неговата първа колиба той е дал на следующето създание в наследство.
И като си е послужил, той го оставил за бедните.
Тъй щото тези форми, които виждаме, това са култури, това са колиби, в които човек по-рано е прекарал, и сега минава през формата на всичките млекопитающи, на растенията, на всички риби, и даже има човешки форми, дето по-нисши същества са влезли и живеят, дето човешкият дух е създал, без кирия си живеят там. Някой път и той взима кирия. От млекопитающите взима кирия, от рибите взима кирия, казва: "Вие бяхте киряши, трябва да си платите данъка. - Хваща птиците, казва: - Вие живеете в моите къщи, които аз направих, и трябва да си платите данъка. - Отреже й главата, изяде я, каже: - Хиляди години живееш, нищо не си платила, трябва да се накаже." Хванеш ти една овца, кажеш: "Толкова време си живяла в къщата, не си плащала кирия." И по насилствен начин той я принуждава за данъка.
към втори вариант >>
Но първата фаза, ако знаеш това, това е "О"-то. Добре.
(втори вариант)
Това вътре в природата е закон на деление. Така се създали първите къщи на човечеството.
Но първата фаза, ако знаеш това, това е "О"-то. Добре.
към втори вариант >>
Така и Бог чака дълги години да види един плод у тебе.
(втори вариант)
Защо Бог изисква всичките негови деца на земята да постъпват разумно и хиляди, милиони години той чака? Милиони години, това е един дълъг период, но хиляди години той чака за една наша добра постъпка. Бог не гледа, тъй както ти чакаш дванайсет, четиринайсет години, за да дойде първият плод на дървото. И как се радваме тогава.
Така и Бог чака дълги години да види един плод у тебе.
Ти като го направиш, той казва - колко добър е той. Може една ябълка да е, но хубава ябълка. За бъдеще това растение ще ражда все такива хубави плодове. Той така ще го окопае, оглежда го, за да даде на втората година това дърво повече плод. И този плод остава все на ваша сметка.
към втори вариант >>
Тъй щото тези форми, които виждаме, това са култури, това са колиби, в които човек по-рано е прекарал, и сега минава през формата на всичките млекопитающи, на растенията, на всички риби, и даже има човешки форми, дето по-нисши същества са влезли и живеят, дето човешкият дух е създал, без кирия си живеят там.
(втори вариант)
Той най-първо е направил една проста колиба. Като е забогатял, той е направил втора колиба - по-хубава, а онази простата колиба, неговата първа колиба той е дал на следующето създание в наследство. И като си е послужил, той го оставил за бедните.
Тъй щото тези форми, които виждаме, това са култури, това са колиби, в които човек по-рано е прекарал, и сега минава през формата на всичките млекопитающи, на растенията, на всички риби, и даже има човешки форми, дето по-нисши същества са влезли и живеят, дето човешкият дух е създал, без кирия си живеят там.
Някой път и той взима кирия. От млекопитающите взима кирия, от рибите взима кирия, казва: "Вие бяхте киряши, трябва да си платите данъка. - Хваща птиците, казва: - Вие живеете в моите къщи, които аз направих, и трябва да си платите данъка. - Отреже й главата, изяде я, каже: - Хиляди години живееш, нищо не си платила, трябва да се накаже." Хванеш ти една овца, кажеш: "Толкова време си живяла в къщата, не си плащала кирия." И по насилствен начин той я принуждава за данъка.
към втори вариант >>
Това на български какво означава?
(втори вариант)
Това на български какво означава?
Този символически знак, камшичето отгоре? Значи това същество, което е живяло само в този кръг, не е можело да прозре извън себе си. Най-първо човек е живял в себе си, в неговия дух. Той е дошъл до положението да дели кръговете. Седи, седи, и скъса този кръг.
към втори вариант >>
Ти като го направиш, той казва - колко добър е той.
(втори вариант)
Защо Бог изисква всичките негови деца на земята да постъпват разумно и хиляди, милиони години той чака? Милиони години, това е един дълъг период, но хиляди години той чака за една наша добра постъпка. Бог не гледа, тъй както ти чакаш дванайсет, четиринайсет години, за да дойде първият плод на дървото. И как се радваме тогава. Така и Бог чака дълги години да види един плод у тебе.
Ти като го направиш, той казва - колко добър е той.
Може една ябълка да е, но хубава ябълка. За бъдеще това растение ще ражда все такива хубави плодове. Той така ще го окопае, оглежда го, за да даде на втората година това дърво повече плод. И този плод остава все на ваша сметка.
към втори вариант >>
Някой път и той взима кирия.
(втори вариант)
Той най-първо е направил една проста колиба. Като е забогатял, той е направил втора колиба - по-хубава, а онази простата колиба, неговата първа колиба той е дал на следующето създание в наследство. И като си е послужил, той го оставил за бедните. Тъй щото тези форми, които виждаме, това са култури, това са колиби, в които човек по-рано е прекарал, и сега минава през формата на всичките млекопитающи, на растенията, на всички риби, и даже има човешки форми, дето по-нисши същества са влезли и живеят, дето човешкият дух е създал, без кирия си живеят там.
Някой път и той взима кирия.
От млекопитающите взима кирия, от рибите взима кирия, казва: "Вие бяхте киряши, трябва да си платите данъка. - Хваща птиците, казва: - Вие живеете в моите къщи, които аз направих, и трябва да си платите данъка. - Отреже й главата, изяде я, каже: - Хиляди години живееш, нищо не си платила, трябва да се накаже." Хванеш ти една овца, кажеш: "Толкова време си живяла в къщата, не си плащала кирия." И по насилствен начин той я принуждава за данъка.
към втори вариант >>
Този символически знак, камшичето отгоре?
(втори вариант)
Това на български какво означава?
Този символически знак, камшичето отгоре?
Значи това същество, което е живяло само в този кръг, не е можело да прозре извън себе си. Най-първо човек е живял в себе си, в неговия дух. Той е дошъл до положението да дели кръговете. Седи, седи, и скъса този кръг. Дели света на две.
към втори вариант >>
Може една ябълка да е, но хубава ябълка.
(втори вариант)
Милиони години, това е един дълъг период, но хиляди години той чака за една наша добра постъпка. Бог не гледа, тъй както ти чакаш дванайсет, четиринайсет години, за да дойде първият плод на дървото. И как се радваме тогава. Така и Бог чака дълги години да види един плод у тебе. Ти като го направиш, той казва - колко добър е той.
Може една ябълка да е, но хубава ябълка.
За бъдеще това растение ще ражда все такива хубави плодове. Той така ще го окопае, оглежда го, за да даде на втората година това дърво повече плод. И този плод остава все на ваша сметка.
към втори вариант >>
От млекопитающите взима кирия, от рибите взима кирия, казва: "Вие бяхте киряши, трябва да си платите данъка.
(втори вариант)
Той най-първо е направил една проста колиба. Като е забогатял, той е направил втора колиба - по-хубава, а онази простата колиба, неговата първа колиба той е дал на следующето създание в наследство. И като си е послужил, той го оставил за бедните. Тъй щото тези форми, които виждаме, това са култури, това са колиби, в които човек по-рано е прекарал, и сега минава през формата на всичките млекопитающи, на растенията, на всички риби, и даже има човешки форми, дето по-нисши същества са влезли и живеят, дето човешкият дух е създал, без кирия си живеят там. Някой път и той взима кирия.
От млекопитающите взима кирия, от рибите взима кирия, казва: "Вие бяхте киряши, трябва да си платите данъка.
- Хваща птиците, казва: - Вие живеете в моите къщи, които аз направих, и трябва да си платите данъка. - Отреже й главата, изяде я, каже: - Хиляди години живееш, нищо не си платила, трябва да се накаже." Хванеш ти една овца, кажеш: "Толкова време си живяла в къщата, не си плащала кирия." И по насилствен начин той я принуждава за данъка.
към втори вариант >>
Значи това същество, което е живяло само в този кръг, не е можело да прозре извън себе си.
(втори вариант)
Това на български какво означава? Този символически знак, камшичето отгоре?
Значи това същество, което е живяло само в този кръг, не е можело да прозре извън себе си.
Най-първо човек е живял в себе си, в неговия дух. Той е дошъл до положението да дели кръговете. Седи, седи, и скъса този кръг. Дели света на две. Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът.
към втори вариант >>
За бъдеще това растение ще ражда все такива хубави плодове.
(втори вариант)
Бог не гледа, тъй както ти чакаш дванайсет, четиринайсет години, за да дойде първият плод на дървото. И как се радваме тогава. Така и Бог чака дълги години да види един плод у тебе. Ти като го направиш, той казва - колко добър е той. Може една ябълка да е, но хубава ябълка.
За бъдеще това растение ще ражда все такива хубави плодове.
Той така ще го окопае, оглежда го, за да даде на втората година това дърво повече плод. И този плод остава все на ваша сметка.
към втори вариант >>
- Хваща птиците, казва: - Вие живеете в моите къщи, които аз направих, и трябва да си платите данъка.
(втори вариант)
Като е забогатял, той е направил втора колиба - по-хубава, а онази простата колиба, неговата първа колиба той е дал на следующето създание в наследство. И като си е послужил, той го оставил за бедните. Тъй щото тези форми, които виждаме, това са култури, това са колиби, в които човек по-рано е прекарал, и сега минава през формата на всичките млекопитающи, на растенията, на всички риби, и даже има човешки форми, дето по-нисши същества са влезли и живеят, дето човешкият дух е създал, без кирия си живеят там. Някой път и той взима кирия. От млекопитающите взима кирия, от рибите взима кирия, казва: "Вие бяхте киряши, трябва да си платите данъка.
- Хваща птиците, казва: - Вие живеете в моите къщи, които аз направих, и трябва да си платите данъка.
- Отреже й главата, изяде я, каже: - Хиляди години живееш, нищо не си платила, трябва да се накаже." Хванеш ти една овца, кажеш: "Толкова време си живяла в къщата, не си плащала кирия." И по насилствен начин той я принуждава за данъка.
към втори вариант >>
Най-първо човек е живял в себе си, в неговия дух.
(втори вариант)
Това на български какво означава? Този символически знак, камшичето отгоре? Значи това същество, което е живяло само в този кръг, не е можело да прозре извън себе си.
Най-първо човек е живял в себе си, в неговия дух.
Той е дошъл до положението да дели кръговете. Седи, седи, и скъса този кръг. Дели света на две. Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът. Умножение има, все се образуват тия търкала.
към втори вариант >>
Той така ще го окопае, оглежда го, за да даде на втората година това дърво повече плод.
(втори вариант)
И как се радваме тогава. Така и Бог чака дълги години да види един плод у тебе. Ти като го направиш, той казва - колко добър е той. Може една ябълка да е, но хубава ябълка. За бъдеще това растение ще ражда все такива хубави плодове.
Той така ще го окопае, оглежда го, за да даде на втората година това дърво повече плод.
И този плод остава все на ваша сметка.
към втори вариант >>
- Отреже й главата, изяде я, каже: - Хиляди години живееш, нищо не си платила, трябва да се накаже." Хванеш ти една овца, кажеш: "Толкова време си живяла в къщата, не си плащала кирия." И по насилствен начин той я принуждава за данъка.
(втори вариант)
И като си е послужил, той го оставил за бедните. Тъй щото тези форми, които виждаме, това са култури, това са колиби, в които човек по-рано е прекарал, и сега минава през формата на всичките млекопитающи, на растенията, на всички риби, и даже има човешки форми, дето по-нисши същества са влезли и живеят, дето човешкият дух е създал, без кирия си живеят там. Някой път и той взима кирия. От млекопитающите взима кирия, от рибите взима кирия, казва: "Вие бяхте киряши, трябва да си платите данъка. - Хваща птиците, казва: - Вие живеете в моите къщи, които аз направих, и трябва да си платите данъка.
- Отреже й главата, изяде я, каже: - Хиляди години живееш, нищо не си платила, трябва да се накаже." Хванеш ти една овца, кажеш: "Толкова време си живяла в къщата, не си плащала кирия." И по насилствен начин той я принуждава за данъка.
към втори вариант >>
Той е дошъл до положението да дели кръговете.
(втори вариант)
Това на български какво означава? Този символически знак, камшичето отгоре? Значи това същество, което е живяло само в този кръг, не е можело да прозре извън себе си. Най-първо човек е живял в себе си, в неговия дух.
Той е дошъл до положението да дели кръговете.
Седи, седи, и скъса този кръг. Дели света на две. Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът. Умножение има, все се образуват тия търкала. Най-първо едното търкало се дели - станат две търкала.
към втори вариант >>
И този плод остава все на ваша сметка.
(втори вариант)
Така и Бог чака дълги години да види един плод у тебе. Ти като го направиш, той казва - колко добър е той. Може една ябълка да е, но хубава ябълка. За бъдеще това растение ще ражда все такива хубави плодове. Той така ще го окопае, оглежда го, за да даде на втората година това дърво повече плод.
И този плод остава все на ваша сметка.
към втори вариант >>
И сега Господ го съди само за това, че той е взел повече кирия, отколкото заслужава.
(втори вариант)
И сега Господ го съди само за това, че той е взел повече кирия, отколкото заслужава.
И цялата природа, това са все киряши, които живеят в неговата къща, наематели са. Че той някой път ги глобява по два- три пъти за кирията. Не че взема, но несправедливо взема. Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия. Представете си колко е благороден.
към втори вариант >>
Седи, седи, и скъса този кръг.
(втори вариант)
Това на български какво означава? Този символически знак, камшичето отгоре? Значи това същество, което е живяло само в този кръг, не е можело да прозре извън себе си. Най-първо човек е живял в себе си, в неговия дух. Той е дошъл до положението да дели кръговете.
Седи, седи, и скъса този кръг.
Дели света на две. Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът. Умножение има, все се образуват тия търкала. Най-първо едното търкало се дели - станат две търкала. После станат четири, шест.
към втори вариант >>
Всяко добро, което направите вие, все остава на прихода в книгата на наша сметка.
(втори вариант)
Всяко добро, което направите вие, все остава на прихода в книгата на наша сметка.
към втори вариант >>
И цялата природа, това са все киряши, които живеят в неговата къща, наематели са.
(втори вариант)
И сега Господ го съди само за това, че той е взел повече кирия, отколкото заслужава.
И цялата природа, това са все киряши, които живеят в неговата къща, наематели са.
Че той някой път ги глобява по два- три пъти за кирията. Не че взема, но несправедливо взема. Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия. Представете си колко е благороден. Но такава голяма несправедливост не може да има в света.
към втори вариант >>
Дели света на две.
(втори вариант)
Този символически знак, камшичето отгоре? Значи това същество, което е живяло само в този кръг, не е можело да прозре извън себе си. Най-първо човек е живял в себе си, в неговия дух. Той е дошъл до положението да дели кръговете. Седи, седи, и скъса този кръг.
Дели света на две.
Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът. Умножение има, все се образуват тия търкала. Най-първо едното търкало се дели - станат две търкала. После станат четири, шест. Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две.
към втори вариант >>
Втория път ми напомнете аз да не забравя да ви изясня какво значи обич.
(втори вариант)
Втория път ми напомнете аз да не забравя да ви изясня какво значи обич.
Един превод за обич. В най-простата, естествена форма какво означава думата "обич".
към втори вариант >>
Че той някой път ги глобява по два- три пъти за кирията.
(втори вариант)
И сега Господ го съди само за това, че той е взел повече кирия, отколкото заслужава. И цялата природа, това са все киряши, които живеят в неговата къща, наематели са.
Че той някой път ги глобява по два- три пъти за кирията.
Не че взема, но несправедливо взема. Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия. Представете си колко е благороден. Но такава голяма несправедливост не може да има в света. Много ни взема човек.
към втори вариант >>
Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът.
(втори вариант)
Значи това същество, което е живяло само в този кръг, не е можело да прозре извън себе си. Най-първо човек е живял в себе си, в неговия дух. Той е дошъл до положението да дели кръговете. Седи, седи, и скъса този кръг. Дели света на две.
Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът.
Умножение има, все се образуват тия търкала. Най-първо едното търкало се дели - станат две търкала. После станат четири, шест. Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две. Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н.
към втори вариант >>
Един превод за обич.
(втори вариант)
Втория път ми напомнете аз да не забравя да ви изясня какво значи обич.
Един превод за обич.
В най-простата, естествена форма какво означава думата "обич".
към втори вариант >>
Не че взема, но несправедливо взема.
(втори вариант)
И сега Господ го съди само за това, че той е взел повече кирия, отколкото заслужава. И цялата природа, това са все киряши, които живеят в неговата къща, наематели са. Че той някой път ги глобява по два- три пъти за кирията.
Не че взема, но несправедливо взема.
Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия. Представете си колко е благороден. Но такава голяма несправедливост не може да има в света. Много ни взема човек. Хиляди лева на месеца.
към втори вариант >>
Умножение има, все се образуват тия търкала.
(втори вариант)
Най-първо човек е живял в себе си, в неговия дух. Той е дошъл до положението да дели кръговете. Седи, седи, и скъса този кръг. Дели света на две. Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът.
Умножение има, все се образуват тия търкала.
Най-първо едното търкало се дели - станат две търкала. После станат четири, шест. Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две. Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н. Това е деление.
към втори вариант >>
В най-простата, естествена форма какво означава думата "обич".
(втори вариант)
Втория път ми напомнете аз да не забравя да ви изясня какво значи обич. Един превод за обич.
В най-простата, естествена форма какво означава думата "обич".
към втори вариант >>
Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия.
(втори вариант)
И сега Господ го съди само за това, че той е взел повече кирия, отколкото заслужава. И цялата природа, това са все киряши, които живеят в неговата къща, наематели са. Че той някой път ги глобява по два- три пъти за кирията. Не че взема, но несправедливо взема.
Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия.
Представете си колко е благороден. Но такава голяма несправедливост не може да има в света. Много ни взема човек. Хиляди лева на месеца. Всичкото мляко, което овцата има през годината, той го взема, всичката вълна събира, после и кожата й взема, и децата й взема.
към втори вариант >>
Най-първо едното търкало се дели - станат две търкала.
(втори вариант)
Той е дошъл до положението да дели кръговете. Седи, седи, и скъса този кръг. Дели света на две. Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът. Умножение има, все се образуват тия търкала.
Най-първо едното търкало се дели - станат две търкала.
После станат четири, шест. Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две. Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н. Това е деление. Все търкала.
към втори вариант >>
"Добрата молитва"
(втори вариант)
"Добрата молитва"
към втори вариант >>
Представете си колко е благороден.
(втори вариант)
И сега Господ го съди само за това, че той е взел повече кирия, отколкото заслужава. И цялата природа, това са все киряши, които живеят в неговата къща, наематели са. Че той някой път ги глобява по два- три пъти за кирията. Не че взема, но несправедливо взема. Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия.
Представете си колко е благороден.
Но такава голяма несправедливост не може да има в света. Много ни взема човек. Хиляди лева на месеца. Всичкото мляко, което овцата има през годината, той го взема, всичката вълна събира, после и кожата й взема, и децата й взема. Нищо, толкова хиляди години ги оставил да живеят свободно без кирия.
към втори вариант >>
После станат четири, шест.
(втори вариант)
Седи, седи, и скъса този кръг. Дели света на две. Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът. Умножение има, все се образуват тия търкала. Най-първо едното търкало се дели - станат две търкала.
После станат четири, шест.
Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две. Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н. Това е деление. Все търкала. Умножава се, дели се, все търкала, търкала.
към втори вариант >>
Но такава голяма несправедливост не може да има в света.
(втори вариант)
И цялата природа, това са все киряши, които живеят в неговата къща, наематели са. Че той някой път ги глобява по два- три пъти за кирията. Не че взема, но несправедливо взема. Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия. Представете си колко е благороден.
Но такава голяма несправедливост не може да има в света.
Много ни взема човек. Хиляди лева на месеца. Всичкото мляко, което овцата има през годината, той го взема, всичката вълна събира, после и кожата й взема, и децата й взема. Нищо, толкова хиляди години ги оставил да живеят свободно без кирия.
към втори вариант >>
Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две.
(втори вариант)
Дели света на две. Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът. Умножение има, все се образуват тия търкала. Най-първо едното търкало се дели - станат две търкала. После станат четири, шест.
Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две.
Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н. Това е деление. Все търкала. Умножава се, дели се, все търкала, търкала. И това същество почне да мисли, казва: "Трябва да има някое друго разрешение.
към втори вариант >>
Много ни взема човек.
(втори вариант)
Че той някой път ги глобява по два- три пъти за кирията. Не че взема, но несправедливо взема. Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия. Представете си колко е благороден. Но такава голяма несправедливост не може да има в света.
Много ни взема човек.
Хиляди лева на месеца. Всичкото мляко, което овцата има през годината, той го взема, всичката вълна събира, после и кожата й взема, и децата й взема. Нищо, толкова хиляди години ги оставил да живеят свободно без кирия.
към втори вариант >>
Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н.
(втори вариант)
Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът. Умножение има, все се образуват тия търкала. Най-първо едното търкало се дели - станат две търкала. После станат четири, шест. Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две.
Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н.
Това е деление. Все търкала. Умножава се, дели се, все търкала, търкала. И това същество почне да мисли, казва: "Трябва да има някое друго разрешение. Този кръг не може да се пробие навънка." Следователно това същество, което е живо, в това свое сечение направя си едно отверстие нагоре и почне да излиза нагоре.
към втори вариант >>
Хиляди лева на месеца.
(втори вариант)
Не че взема, но несправедливо взема. Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия. Представете си колко е благороден. Но такава голяма несправедливост не може да има в света. Много ни взема човек.
Хиляди лева на месеца.
Всичкото мляко, което овцата има през годината, той го взема, всичката вълна събира, после и кожата й взема, и децата й взема. Нищо, толкова хиляди години ги оставил да живеят свободно без кирия.
към втори вариант >>
Това е деление.
(втори вариант)
Умножение има, все се образуват тия търкала. Най-първо едното търкало се дели - станат две търкала. После станат четири, шест. Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две. Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н.
Това е деление.
Все търкала. Умножава се, дели се, все търкала, търкала. И това същество почне да мисли, казва: "Трябва да има някое друго разрешение. Този кръг не може да се пробие навънка." Следователно това същество, което е живо, в това свое сечение направя си едно отверстие нагоре и почне да излиза нагоре. Българите казват - тук дим се дига нагоре.
към втори вариант >>
Всичкото мляко, което овцата има през годината, той го взема, всичката вълна събира, после и кожата й взема, и децата й взема.
(втори вариант)
Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия. Представете си колко е благороден. Но такава голяма несправедливост не може да има в света. Много ни взема човек. Хиляди лева на месеца.
Всичкото мляко, което овцата има през годината, той го взема, всичката вълна събира, после и кожата й взема, и децата й взема.
Нищо, толкова хиляди години ги оставил да живеят свободно без кирия.
към втори вариант >>
Все търкала.
(втори вариант)
Най-първо едното търкало се дели - станат две търкала. После станат четири, шест. Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две. Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н. Това е деление.
Все търкала.
Умножава се, дели се, все търкала, търкала. И това същество почне да мисли, казва: "Трябва да има някое друго разрешение. Този кръг не може да се пробие навънка." Следователно това същество, което е живо, в това свое сечение направя си едно отверстие нагоре и почне да излиза нагоре. Българите казват - тук дим се дига нагоре. И най-после казва: "Искам малко другояче да позная живота." Това същество, като е мислило, мислило, вижда, че не става така.
към втори вариант >>
Нищо, толкова хиляди години ги оставил да живеят свободно без кирия.
(втори вариант)
Представете си колко е благороден. Но такава голяма несправедливост не може да има в света. Много ни взема човек. Хиляди лева на месеца. Всичкото мляко, което овцата има през годината, той го взема, всичката вълна събира, после и кожата й взема, и децата й взема.
Нищо, толкова хиляди години ги оставил да живеят свободно без кирия.
към втори вариант >>
Умножава се, дели се, все търкала, търкала.
(втори вариант)
После станат четири, шест. Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две. Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н. Това е деление. Все търкала.
Умножава се, дели се, все търкала, търкала.
И това същество почне да мисли, казва: "Трябва да има някое друго разрешение. Този кръг не може да се пробие навънка." Следователно това същество, което е живо, в това свое сечение направя си едно отверстие нагоре и почне да излиза нагоре. Българите казват - тук дим се дига нагоре. И най-после казва: "Искам малко другояче да позная живота." Това същество, като е мислило, мислило, вижда, че не става така. Напука се и казва: "Другояче ще започна живота - т." Казват, че нещо пуснало коренчета.
към втори вариант >>
Обаче човек тези форми сам не ги построява, но има други възвишени същества, които помагаха.
(втори вариант)
Обаче човек тези форми сам не ги построява, но има други възвишени същества, които помагаха.
Те ги построиха и ги туриха, но понеже той всякога беше недоволен от построението, той, като погледна една къща, понеже иде от по-високо място, казва: "В тази къща не се живее, нещо по-добро." Най-първо той направи една малка колибка, едва той да се помести вътре. Най-първата колибка каква беше? Нямаше никакъв прозорец. Имаше само две отверстия - едно отверстие, откъдето да влиза, а от другото димът му да излиза. "Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени.
към втори вариант >>
И това същество почне да мисли, казва: "Трябва да има някое друго разрешение.
(втори вариант)
Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две. Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н. Това е деление. Все търкала. Умножава се, дели се, все търкала, търкала.
И това същество почне да мисли, казва: "Трябва да има някое друго разрешение.
Този кръг не може да се пробие навънка." Следователно това същество, което е живо, в това свое сечение направя си едно отверстие нагоре и почне да излиза нагоре. Българите казват - тук дим се дига нагоре. И най-после казва: "Искам малко другояче да позная живота." Това същество, като е мислило, мислило, вижда, че не става така. Напука се и казва: "Другояче ще започна живота - т." Казват, че нещо пуснало коренчета.
към втори вариант >>
Те ги построиха и ги туриха, но понеже той всякога беше недоволен от построението, той, като погледна една къща, понеже иде от по-високо място, казва: "В тази къща не се живее, нещо по-добро." Най-първо той направи една малка колибка, едва той да се помести вътре.
(втори вариант)
Обаче човек тези форми сам не ги построява, но има други възвишени същества, които помагаха.
Те ги построиха и ги туриха, но понеже той всякога беше недоволен от построението, той, като погледна една къща, понеже иде от по-високо място, казва: "В тази къща не се живее, нещо по-добро." Най-първо той направи една малка колибка, едва той да се помести вътре.
Най-първата колибка каква беше? Нямаше никакъв прозорец. Имаше само две отверстия - едно отверстие, откъдето да влиза, а от другото димът му да излиза. "Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени. Дълго време живяха там, и пак казва: "Не се живее така.
към втори вариант >>
Този кръг не може да се пробие навънка." Следователно това същество, което е живо, в това свое сечение направя си едно отверстие нагоре и почне да излиза нагоре.
(втори вариант)
Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н. Това е деление. Все търкала. Умножава се, дели се, все търкала, търкала. И това същество почне да мисли, казва: "Трябва да има някое друго разрешение.
Този кръг не може да се пробие навънка." Следователно това същество, което е живо, в това свое сечение направя си едно отверстие нагоре и почне да излиза нагоре.
Българите казват - тук дим се дига нагоре. И най-после казва: "Искам малко другояче да позная живота." Това същество, като е мислило, мислило, вижда, че не става така. Напука се и казва: "Другояче ще започна живота - т." Казват, че нещо пуснало коренчета.
към втори вариант >>
Най-първата колибка каква беше?
(втори вариант)
Обаче човек тези форми сам не ги построява, но има други възвишени същества, които помагаха. Те ги построиха и ги туриха, но понеже той всякога беше недоволен от построението, той, като погледна една къща, понеже иде от по-високо място, казва: "В тази къща не се живее, нещо по-добро." Най-първо той направи една малка колибка, едва той да се помести вътре.
Най-първата колибка каква беше?
Нямаше никакъв прозорец. Имаше само две отверстия - едно отверстие, откъдето да влиза, а от другото димът му да излиза. "Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени. Дълго време живяха там, и пак казва: "Не се живее така. Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха - да се носи във въздуха.
към втори вариант >>
Българите казват - тук дим се дига нагоре.
(втори вариант)
Това е деление. Все търкала. Умножава се, дели се, все търкала, търкала. И това същество почне да мисли, казва: "Трябва да има някое друго разрешение. Този кръг не може да се пробие навънка." Следователно това същество, което е живо, в това свое сечение направя си едно отверстие нагоре и почне да излиза нагоре.
Българите казват - тук дим се дига нагоре.
И най-после казва: "Искам малко другояче да позная живота." Това същество, като е мислило, мислило, вижда, че не става така. Напука се и казва: "Другояче ще започна живота - т." Казват, че нещо пуснало коренчета.
към втори вариант >>
Нямаше никакъв прозорец.
(втори вариант)
Обаче човек тези форми сам не ги построява, но има други възвишени същества, които помагаха. Те ги построиха и ги туриха, но понеже той всякога беше недоволен от построението, той, като погледна една къща, понеже иде от по-високо място, казва: "В тази къща не се живее, нещо по-добро." Най-първо той направи една малка колибка, едва той да се помести вътре. Най-първата колибка каква беше?
Нямаше никакъв прозорец.
Имаше само две отверстия - едно отверстие, откъдето да влиза, а от другото димът му да излиза. "Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени. Дълго време живяха там, и пак казва: "Не се живее така. Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха - да се носи във въздуха. Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите.
към втори вариант >>
И най-после казва: "Искам малко другояче да позная живота." Това същество, като е мислило, мислило, вижда, че не става така.
(втори вариант)
Все търкала. Умножава се, дели се, все търкала, търкала. И това същество почне да мисли, казва: "Трябва да има някое друго разрешение. Този кръг не може да се пробие навънка." Следователно това същество, което е живо, в това свое сечение направя си едно отверстие нагоре и почне да излиза нагоре. Българите казват - тук дим се дига нагоре.
И най-после казва: "Искам малко другояче да позная живота." Това същество, като е мислило, мислило, вижда, че не става така.
Напука се и казва: "Другояче ще започна живота - т." Казват, че нещо пуснало коренчета.
към втори вариант >>
Имаше само две отверстия - едно отверстие, откъдето да влиза, а от другото димът му да излиза.
(втори вариант)
Обаче човек тези форми сам не ги построява, но има други възвишени същества, които помагаха. Те ги построиха и ги туриха, но понеже той всякога беше недоволен от построението, той, като погледна една къща, понеже иде от по-високо място, казва: "В тази къща не се живее, нещо по-добро." Най-първо той направи една малка колибка, едва той да се помести вътре. Най-първата колибка каква беше? Нямаше никакъв прозорец.
Имаше само две отверстия - едно отверстие, откъдето да влиза, а от другото димът му да излиза.
"Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени. Дълго време живяха там, и пак казва: "Не се живее така. Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха - да се носи във въздуха. Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите. Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен.
към втори вариант >>
Напука се и казва: "Другояче ще започна живота - т." Казват, че нещо пуснало коренчета.
(втори вариант)
Умножава се, дели се, все търкала, търкала. И това същество почне да мисли, казва: "Трябва да има някое друго разрешение. Този кръг не може да се пробие навънка." Следователно това същество, което е живо, в това свое сечение направя си едно отверстие нагоре и почне да излиза нагоре. Българите казват - тук дим се дига нагоре. И най-после казва: "Искам малко другояче да позная живота." Това същество, като е мислило, мислило, вижда, че не става така.
Напука се и казва: "Другояче ще започна живота - т." Казват, че нещо пуснало коренчета.
към втори вариант >>
"Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени.
(втори вариант)
Обаче човек тези форми сам не ги построява, но има други възвишени същества, които помагаха. Те ги построиха и ги туриха, но понеже той всякога беше недоволен от построението, той, като погледна една къща, понеже иде от по-високо място, казва: "В тази къща не се живее, нещо по-добро." Най-първо той направи една малка колибка, едва той да се помести вътре. Най-първата колибка каква беше? Нямаше никакъв прозорец. Имаше само две отверстия - едно отверстие, откъдето да влиза, а от другото димът му да излиза.
"Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени.
Дълго време живяха там, и пак казва: "Не се живее така. Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха - да се носи във въздуха. Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите. Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен. Най-после дойде във формата на човек.
към втори вариант >>
Та това са първите две открития.
(втори вариант)
Та това са първите две открития.
Съществото, което живее в първата клетка, е направило две отверстия да излиза навънка и след това започва се формата на растение. Туй е било хиляди години, докато дойде на първата клетка - как й дошло на ума да направи растението, да строи новото жилище на растението. Долу праща своите корени да изтегля своите сокове, които са потребни. Следователно ние имаме тази клетка. Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот.
към втори вариант >>
Дълго време живяха там, и пак казва: "Не се живее така.
(втори вариант)
Те ги построиха и ги туриха, но понеже той всякога беше недоволен от построението, той, като погледна една къща, понеже иде от по-високо място, казва: "В тази къща не се живее, нещо по-добро." Най-първо той направи една малка колибка, едва той да се помести вътре. Най-първата колибка каква беше? Нямаше никакъв прозорец. Имаше само две отверстия - едно отверстие, откъдето да влиза, а от другото димът му да излиза. "Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени.
Дълго време живяха там, и пак казва: "Не се живее така.
Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха - да се носи във въздуха. Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите. Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен. Най-после дойде във формата на човек. Но и тази форма той не одобрява, напусна я.
към втори вариант >>
Съществото, което живее в първата клетка, е направило две отверстия да излиза навънка и след това започва се формата на растение.
(втори вариант)
Та това са първите две открития.
Съществото, което живее в първата клетка, е направило две отверстия да излиза навънка и след това започва се формата на растение.
Туй е било хиляди години, докато дойде на първата клетка - как й дошло на ума да направи растението, да строи новото жилище на растението. Долу праща своите корени да изтегля своите сокове, които са потребни. Следователно ние имаме тази клетка. Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот. Именно във вашето съзнание съществуват такива форми.
към втори вариант >>
Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха - да се носи във въздуха.
(втори вариант)
Най-първата колибка каква беше? Нямаше никакъв прозорец. Имаше само две отверстия - едно отверстие, откъдето да влиза, а от другото димът му да излиза. "Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени. Дълго време живяха там, и пак казва: "Не се живее така.
Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха - да се носи във въздуха.
Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите. Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен. Най-после дойде във формата на човек. Но и тази форма той не одобрява, напусна я. Създаде му Господ жена, но той и тази жена я напусна.
към втори вариант >>
Туй е било хиляди години, докато дойде на първата клетка - как й дошло на ума да направи растението, да строи новото жилище на растението.
(втори вариант)
Та това са първите две открития. Съществото, което живее в първата клетка, е направило две отверстия да излиза навънка и след това започва се формата на растение.
Туй е било хиляди години, докато дойде на първата клетка - как й дошло на ума да направи растението, да строи новото жилище на растението.
Долу праща своите корени да изтегля своите сокове, които са потребни. Следователно ние имаме тази клетка. Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот. Именно във вашето съзнание съществуват такива форми. Ако вие не можете да дойдете до такава форма, не можете да пренесете тези форми, вие никога не можете да разберете външния свят.
към втори вариант >>
Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите.
(втори вариант)
Нямаше никакъв прозорец. Имаше само две отверстия - едно отверстие, откъдето да влиза, а от другото димът му да излиза. "Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени. Дълго време живяха там, и пак казва: "Не се живее така. Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха - да се носи във въздуха.
Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите.
Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен. Най-после дойде във формата на човек. Но и тази форма той не одобрява, напусна я. Създаде му Господ жена, но той и тази жена я напусна. И той сега философства - с жена ли да живее, или без жена.
към втори вариант >>
Долу праща своите корени да изтегля своите сокове, които са потребни.
(втори вариант)
Та това са първите две открития. Съществото, което живее в първата клетка, е направило две отверстия да излиза навънка и след това започва се формата на растение. Туй е било хиляди години, докато дойде на първата клетка - как й дошло на ума да направи растението, да строи новото жилище на растението.
Долу праща своите корени да изтегля своите сокове, които са потребни.
Следователно ние имаме тази клетка. Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот. Именно във вашето съзнание съществуват такива форми. Ако вие не можете да дойдете до такава форма, не можете да пренесете тези форми, вие никога не можете да разберете външния свят. Външния свят можете да разберете дотолкова, доколкото ние можем да разберем нашия свят и да направим тълкувание вътре в себе си.
към втори вариант >>
Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен.
(втори вариант)
Имаше само две отверстия - едно отверстие, откъдето да влиза, а от другото димът му да излиза. "Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени. Дълго време живяха там, и пак казва: "Не се живее така. Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха - да се носи във въздуха. Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите.
Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен.
Най-после дойде във формата на човек. Но и тази форма той не одобрява, напусна я. Създаде му Господ жена, но той и тази жена я напусна. И той сега философства - с жена ли да живее, или без жена. Казва: "Жена не може да се носи." Тази идея мените.
към втори вариант >>
Следователно ние имаме тази клетка.
(втори вариант)
Та това са първите две открития. Съществото, което живее в първата клетка, е направило две отверстия да излиза навънка и след това започва се формата на растение. Туй е било хиляди години, докато дойде на първата клетка - как й дошло на ума да направи растението, да строи новото жилище на растението. Долу праща своите корени да изтегля своите сокове, които са потребни.
Следователно ние имаме тази клетка.
Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот. Именно във вашето съзнание съществуват такива форми. Ако вие не можете да дойдете до такава форма, не можете да пренесете тези форми, вие никога не можете да разберете външния свят. Външния свят можете да разберете дотолкова, доколкото ние можем да разберем нашия свят и да направим тълкувание вътре в себе си. Ако външните същества не съществуват, вие не можете да ги пренесете в себе си.
към втори вариант >>
Най-после дойде във формата на човек.
(втори вариант)
"Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени. Дълго време живяха там, и пак казва: "Не се живее така. Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха - да се носи във въздуха. Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите. Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен.
Най-после дойде във формата на човек.
Но и тази форма той не одобрява, напусна я. Създаде му Господ жена, но той и тази жена я напусна. И той сега философства - с жена ли да живее, или без жена. Казва: "Жена не може да се носи." Тази идея мените. Аз превеждам "жената".
към втори вариант >>
Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот.
(втори вариант)
Та това са първите две открития. Съществото, което живее в първата клетка, е направило две отверстия да излиза навънка и след това започва се формата на растение. Туй е било хиляди години, докато дойде на първата клетка - как й дошло на ума да направи растението, да строи новото жилище на растението. Долу праща своите корени да изтегля своите сокове, които са потребни. Следователно ние имаме тази клетка.
Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот.
Именно във вашето съзнание съществуват такива форми. Ако вие не можете да дойдете до такава форма, не можете да пренесете тези форми, вие никога не можете да разберете външния свят. Външния свят можете да разберете дотолкова, доколкото ние можем да разберем нашия свят и да направим тълкувание вътре в себе си. Ако външните същества не съществуват, вие не можете да ги пренесете в себе си. Те ще станат недостъпни заради вас.
към втори вариант >>
Но и тази форма той не одобрява, напусна я.
(втори вариант)
Дълго време живяха там, и пак казва: "Не се живее така. Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха - да се носи във въздуха. Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите. Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен. Най-после дойде във формата на човек.
Но и тази форма той не одобрява, напусна я.
Създаде му Господ жена, но той и тази жена я напусна. И той сега философства - с жена ли да живее, или без жена. Казва: "Жена не може да се носи." Тази идея мените. Аз превеждам "жената".
към втори вариант >>
Именно във вашето съзнание съществуват такива форми.
(втори вариант)
Съществото, което живее в първата клетка, е направило две отверстия да излиза навънка и след това започва се формата на растение. Туй е било хиляди години, докато дойде на първата клетка - как й дошло на ума да направи растението, да строи новото жилище на растението. Долу праща своите корени да изтегля своите сокове, които са потребни. Следователно ние имаме тази клетка. Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот.
Именно във вашето съзнание съществуват такива форми.
Ако вие не можете да дойдете до такава форма, не можете да пренесете тези форми, вие никога не можете да разберете външния свят. Външния свят можете да разберете дотолкова, доколкото ние можем да разберем нашия свят и да направим тълкувание вътре в себе си. Ако външните същества не съществуват, вие не можете да ги пренесете в себе си. Те ще станат недостъпни заради вас.
към втори вариант >>
Създаде му Господ жена, но той и тази жена я напусна.
(втори вариант)
Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха - да се носи във въздуха. Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите. Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен. Най-после дойде във формата на човек. Но и тази форма той не одобрява, напусна я.
Създаде му Господ жена, но той и тази жена я напусна.
И той сега философства - с жена ли да живее, или без жена. Казва: "Жена не може да се носи." Тази идея мените. Аз превеждам "жената".
към втори вариант >>
Ако вие не можете да дойдете до такава форма, не можете да пренесете тези форми, вие никога не можете да разберете външния свят.
(втори вариант)
Туй е било хиляди години, докато дойде на първата клетка - как й дошло на ума да направи растението, да строи новото жилище на растението. Долу праща своите корени да изтегля своите сокове, които са потребни. Следователно ние имаме тази клетка. Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот. Именно във вашето съзнание съществуват такива форми.
Ако вие не можете да дойдете до такава форма, не можете да пренесете тези форми, вие никога не можете да разберете външния свят.
Външния свят можете да разберете дотолкова, доколкото ние можем да разберем нашия свят и да направим тълкувание вътре в себе си. Ако външните същества не съществуват, вие не можете да ги пренесете в себе си. Те ще станат недостъпни заради вас.
към втори вариант >>
И той сега философства - с жена ли да живее, или без жена.
(втори вариант)
Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите. Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен. Най-после дойде във формата на човек. Но и тази форма той не одобрява, напусна я. Създаде му Господ жена, но той и тази жена я напусна.
И той сега философства - с жена ли да живее, или без жена.
Казва: "Жена не може да се носи." Тази идея мените. Аз превеждам "жената".
към втори вариант >>
Външния свят можете да разберете дотолкова, доколкото ние можем да разберем нашия свят и да направим тълкувание вътре в себе си.
(втори вариант)
Долу праща своите корени да изтегля своите сокове, които са потребни. Следователно ние имаме тази клетка. Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот. Именно във вашето съзнание съществуват такива форми. Ако вие не можете да дойдете до такава форма, не можете да пренесете тези форми, вие никога не можете да разберете външния свят.
Външния свят можете да разберете дотолкова, доколкото ние можем да разберем нашия свят и да направим тълкувание вътре в себе си.
Ако външните същества не съществуват, вие не можете да ги пренесете в себе си. Те ще станат недостъпни заради вас.
към втори вариант >>
Казва: "Жена не може да се носи." Тази идея мените.
(втори вариант)
Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен. Най-после дойде във формата на човек. Но и тази форма той не одобрява, напусна я. Създаде му Господ жена, но той и тази жена я напусна. И той сега философства - с жена ли да живее, или без жена.
Казва: "Жена не може да се носи." Тази идея мените.
Аз превеждам "жената".
към втори вариант >>
Ако външните същества не съществуват, вие не можете да ги пренесете в себе си.
(втори вариант)
Следователно ние имаме тази клетка. Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот. Именно във вашето съзнание съществуват такива форми. Ако вие не можете да дойдете до такава форма, не можете да пренесете тези форми, вие никога не можете да разберете външния свят. Външния свят можете да разберете дотолкова, доколкото ние можем да разберем нашия свят и да направим тълкувание вътре в себе си.
Ако външните същества не съществуват, вие не можете да ги пренесете в себе си.
Те ще станат недостъпни заради вас.
към втори вариант >>
Аз превеждам "жената".
(втори вариант)
Най-после дойде във формата на човек. Но и тази форма той не одобрява, напусна я. Създаде му Господ жена, но той и тази жена я напусна. И той сега философства - с жена ли да живее, или без жена. Казва: "Жена не може да се носи." Тази идея мените.
Аз превеждам "жената".
към втори вариант >>
Те ще станат недостъпни заради вас.
(втори вариант)
Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот. Именно във вашето съзнание съществуват такива форми. Ако вие не можете да дойдете до такава форма, не можете да пренесете тези форми, вие никога не можете да разберете външния свят. Външния свят можете да разберете дотолкова, доколкото ние можем да разберем нашия свят и да направим тълкувание вътре в себе си. Ако външните същества не съществуват, вие не можете да ги пренесете в себе си.
Те ще станат недостъпни заради вас.
към втори вариант >>
Може ли човек при сегашните условия да живее без кръвообращение?
(втори вариант)
Може ли човек при сегашните условия да живее без кръвообращение?
Без сърце не може. Сърцето е, което пулсира. Та единственото нещо, в което може да се преведат вашите мисли. Съществува едно противоречие, и дълго време ще съществува. И тези форми, в които сега живеете, ще ги напуснете.
към втори вариант >>
Какво понятие ще имате за една ябълка, ако аз я давам във вашите ръце.
(втори вариант)
Какво понятие ще имате за една ябълка, ако аз я давам във вашите ръце.
Вие ще имате само една представа, но за да разберете нейната същина, вие трябва да имате едно ново чувство, да опитате нейния вкус и след това да имате едно ново чувство, да опитате силата на този плод. Най-първо трябва да развалите формата на една ябълка. За да я развалите, трябва да направите едно отверстие. Няма престъпление да развалиш формата, за да опиташ соковете. Тези форми, които са създадени от Бога, човек ги е създал.
към втори вариант >>
Без сърце не може.
(втори вариант)
Може ли човек при сегашните условия да живее без кръвообращение?
Без сърце не може.
Сърцето е, което пулсира. Та единственото нещо, в което може да се преведат вашите мисли. Съществува едно противоречие, и дълго време ще съществува. И тези форми, в които сега живеете, ще ги напуснете. Но и те ще останат вътре, не може да ги напуснете.
към втори вариант >>
Вие ще имате само една представа, но за да разберете нейната същина, вие трябва да имате едно ново чувство, да опитате нейния вкус и след това да имате едно ново чувство, да опитате силата на този плод.
(втори вариант)
Какво понятие ще имате за една ябълка, ако аз я давам във вашите ръце.
Вие ще имате само една представа, но за да разберете нейната същина, вие трябва да имате едно ново чувство, да опитате нейния вкус и след това да имате едно ново чувство, да опитате силата на този плод.
Най-първо трябва да развалите формата на една ябълка. За да я развалите, трябва да направите едно отверстие. Няма престъпление да развалиш формата, за да опиташ соковете. Тези форми, които са създадени от Бога, човек ги е създал. Човешкият дух ги е създал.
към втори вариант >>
Сърцето е, което пулсира.
(втори вариант)
Може ли човек при сегашните условия да живее без кръвообращение? Без сърце не може.
Сърцето е, което пулсира.
Та единственото нещо, в което може да се преведат вашите мисли. Съществува едно противоречие, и дълго време ще съществува. И тези форми, в които сега живеете, ще ги напуснете. Но и те ще останат вътре, не може да ги напуснете. Ние виждаме разните раси - черната, после червената раса, жълтата, бялата раса има по-висока форма.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да развалите формата на една ябълка.
(втори вариант)
Какво понятие ще имате за една ябълка, ако аз я давам във вашите ръце. Вие ще имате само една представа, но за да разберете нейната същина, вие трябва да имате едно ново чувство, да опитате нейния вкус и след това да имате едно ново чувство, да опитате силата на този плод.
Най-първо трябва да развалите формата на една ябълка.
За да я развалите, трябва да направите едно отверстие. Няма престъпление да развалиш формата, за да опиташ соковете. Тези форми, които са създадени от Бога, човек ги е създал. Човешкият дух ги е създал. Те са форми, с които човек е работил с хиляди години.
към втори вариант >>
НАГОРЕ