НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
632
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
632
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пасха Господня / Пасха Господня е
,
НБ
, София, 1.12.1929г.,
от външния Божествен свят към вътрешния Божествен свят.
Ако през ума на човека е минала една Божествена идея, и той не се решава да я реализира, той върши зло. Реализира ли тази идея, той върши добро. Умен и добър човек е онзи, който изпълнява волята Божия отвътре – навън, т.е. от Божествения свят в себе си към външния Божествен свят. Умен и добър човек е онзи, който изпълнява волята Божия отвън навътре, т.е.
от външния Божествен свят към вътрешния Божествен свят.
към беседата >>
Когато доброто на вътрешния Божествен свят не се реализира в нашия външен, обективен свят, ние също го наричаме зло.
Има кой да ги съди. Вие не трябва да се интересувате от интимния живот на хората. – Лош е светът. – В какво седи лошавината, злото на света? Ако е въпрос за злото, знайте, че ние наричаме зло всяко нереализирано добро на външния Божествен свят в нашия вътрешен свят.
Когато доброто на вътрешния Божествен свят не се реализира в нашия външен, обективен свят, ние също го наричаме зло.
Следователно, искате ли да се освободите от злото, реализирайте доброто на Божествения свят във вашия. Направете усилие в това направление и ще видите, какво нещо е доброто. Живейте само един ден в любовта, за да я разберете. Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине. За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога".
Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога".
Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте. – Къде живее Бог в човека? – В душата му. Обаче, душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му.
към беседата >>
Следователно, искате ли да се освободите от злото, реализирайте доброто на Божествения свят във вашия.
Вие не трябва да се интересувате от интимния живот на хората. – Лош е светът. – В какво седи лошавината, злото на света? Ако е въпрос за злото, знайте, че ние наричаме зло всяко нереализирано добро на външния Божествен свят в нашия вътрешен свят. Когато доброто на вътрешния Божествен свят не се реализира в нашия външен, обективен свят, ние също го наричаме зло.
Следователно, искате ли да се освободите от злото, реализирайте доброто на Божествения свят във вашия.
Направете усилие в това направление и ще видите, какво нещо е доброто. Живейте само един ден в любовта, за да я разберете. Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине. За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската. Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта.
към беседата >>
Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте.
Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога".
Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте.
– Къде живее Бог в човека? – В душата му. Обаче, душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. Физическото тяло на човека е станция за неговата душа.
към беседата >>
Направете усилие в това направление и ще видите, какво нещо е доброто.
– Лош е светът. – В какво седи лошавината, злото на света? Ако е въпрос за злото, знайте, че ние наричаме зло всяко нереализирано добро на външния Божествен свят в нашия вътрешен свят. Когато доброто на вътрешния Божествен свят не се реализира в нашия външен, обективен свят, ние също го наричаме зло. Следователно, искате ли да се освободите от злото, реализирайте доброто на Божествения свят във вашия.
Направете усилие в това направление и ще видите, какво нещо е доброто.
Живейте само един ден в любовта, за да я разберете. Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине. За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската. Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта. Любовта не е нито настроение, нито чувство.
към беседата >>
– Къде живее Бог в човека?
Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте.
– Къде живее Бог в човека?
– В душата му. Обаче, душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. Физическото тяло на човека е станция за неговата душа. Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава.
към беседата >>
Живейте само един ден в любовта, за да я разберете.
– В какво седи лошавината, злото на света? Ако е въпрос за злото, знайте, че ние наричаме зло всяко нереализирано добро на външния Божествен свят в нашия вътрешен свят. Когато доброто на вътрешния Божествен свят не се реализира в нашия външен, обективен свят, ние също го наричаме зло. Следователно, искате ли да се освободите от злото, реализирайте доброто на Божествения свят във вашия. Направете усилие в това направление и ще видите, какво нещо е доброто.
Живейте само един ден в любовта, за да я разберете.
Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине. За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската. Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта. Любовта не е нито настроение, нито чувство. Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява.
към беседата >>
– В душата му.
Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте. – Къде живее Бог в човека?
– В душата му.
Обаче, душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. Физическото тяло на човека е станция за неговата душа. Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава. Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен.
към беседата >>
Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине.
Ако е въпрос за злото, знайте, че ние наричаме зло всяко нереализирано добро на външния Божествен свят в нашия вътрешен свят. Когато доброто на вътрешния Божествен свят не се реализира в нашия външен, обективен свят, ние също го наричаме зло. Следователно, искате ли да се освободите от злото, реализирайте доброто на Божествения свят във вашия. Направете усилие в това направление и ще видите, какво нещо е доброто. Живейте само един ден в любовта, за да я разберете.
Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине.
За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската. Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта. Любовта не е нито настроение, нито чувство. Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява. Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта.
към беседата >>
Обаче, душата на човека не е в тялото му.
Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте. – Къде живее Бог в човека? – В душата му.
Обаче, душата на човека не е в тялото му.
Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. Физическото тяло на човека е станция за неговата душа. Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава. Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен.
към беседата >>
За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската.
Когато доброто на вътрешния Божествен свят не се реализира в нашия външен, обективен свят, ние също го наричаме зло. Следователно, искате ли да се освободите от злото, реализирайте доброто на Божествения свят във вашия. Направете усилие в това направление и ще видите, какво нещо е доброто. Живейте само един ден в любовта, за да я разберете. Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине.
За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската.
Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта. Любовта не е нито настроение, нито чувство. Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява. Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта. Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан.
към беседата >>
Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му.
Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте. – Къде живее Бог в човека? – В душата му. Обаче, душата на човека не е в тялото му.
Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му.
Физическото тяло на човека е станция за неговата душа. Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава. Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи.
към беседата >>
Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта.
Следователно, искате ли да се освободите от злото, реализирайте доброто на Божествения свят във вашия. Направете усилие в това направление и ще видите, какво нещо е доброто. Живейте само един ден в любовта, за да я разберете. Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине. За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската.
Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта.
Любовта не е нито настроение, нито чувство. Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява. Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта. Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан. Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе.
към беседата >>
Физическото тяло на човека е станция за неговата душа.
Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте. – Къде живее Бог в човека? – В душата му. Обаче, душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му.
Физическото тяло на човека е станция за неговата душа.
Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава. Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи. – Защо?
към беседата >>
Любовта не е нито настроение, нито чувство.
Направете усилие в това направление и ще видите, какво нещо е доброто. Живейте само един ден в любовта, за да я разберете. Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине. За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската. Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта.
Любовта не е нито настроение, нито чувство.
Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява. Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта. Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан. Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе. Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига.
към беседата >>
Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава.
– Къде живее Бог в човека? – В душата му. Обаче, душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. Физическото тяло на човека е станция за неговата душа.
Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава.
Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи. – Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.
към беседата >>
Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява.
Живейте само един ден в любовта, за да я разберете. Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине. За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската. Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта. Любовта не е нито настроение, нито чувство.
Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява.
Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта. Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан. Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе. Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига. Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага.
към беседата >>
Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен.
– В душата му. Обаче, душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. Физическото тяло на човека е станция за неговата душа. Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава.
Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен.
Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи. – Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар.
към беседата >>
Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта.
Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине. За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската. Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта. Любовта не е нито настроение, нито чувство. Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява.
Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта.
Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан. Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе. Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига. Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага. От човека се иска едно: правилно да използва тази мисъл.
към беседата >>
Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен.
Обаче, душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. Физическото тяло на човека е станция за неговата душа. Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава. Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен.
Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен.
Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи. – Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар. Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си.
към беседата >>
Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан.
За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската. Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта. Любовта не е нито настроение, нито чувство. Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява. Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта.
Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан.
Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе. Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига. Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага. От човека се иска едно: правилно да използва тази мисъл. Не я ли използва правилно, тя ще се отбие от него, както водата се отбива от пътя си, и ще отиде да напоява друга градина.
към беседата >>
Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи.
Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. Физическото тяло на човека е станция за неговата душа. Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава. Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен.
Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи.
– Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар. Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си. Детето е семето, а старият човек – плодът.
към беседата >>
Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе.
Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта. Любовта не е нито настроение, нито чувство. Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява. Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта. Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан.
Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе.
Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига. Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага. От човека се иска едно: правилно да използва тази мисъл. Не я ли използва правилно, тя ще се отбие от него, както водата се отбива от пътя си, и ще отиде да напоява друга градина. Положението на този човек е подобно на пустиня без вода.
към беседата >>
– Защо?
Физическото тяло на човека е станция за неговата душа. Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава. Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи.
– Защо?
– Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар. Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си. Детето е семето, а старият човек – плодът. Семето крие в себе си качествата на плода, а плодът представя развито семе.
към беседата >>
Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига.
Любовта не е нито настроение, нито чувство. Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява. Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта. Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан. Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе.
Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига.
Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага. От човека се иска едно: правилно да използва тази мисъл. Не я ли използва правилно, тя ще се отбие от него, както водата се отбива от пътя си, и ще отиде да напоява друга градина. Положението на този човек е подобно на пустиня без вода. Всяко цветенце в него е осъдено на изсъхване.
към беседата >>
– Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.
Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава. Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи. – Защо?
– Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.
Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар. Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си. Детето е семето, а старият човек – плодът. Семето крие в себе си качествата на плода, а плодът представя развито семе.
към беседата >>
Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага.
Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява. Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта. Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан. Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе. Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига.
Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага.
От човека се иска едно: правилно да използва тази мисъл. Не я ли използва правилно, тя ще се отбие от него, както водата се отбива от пътя си, и ще отиде да напоява друга градина. Положението на този човек е подобно на пустиня без вода. Всяко цветенце в него е осъдено на изсъхване.
към беседата >>
Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар.
Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи. – Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.
Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар.
Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си. Детето е семето, а старият човек – плодът. Семето крие в себе си качествата на плода, а плодът представя развито семе.
към беседата >>
От човека се иска едно: правилно да използва тази мисъл.
Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта. Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан. Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе. Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига. Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага.
От човека се иска едно: правилно да използва тази мисъл.
Не я ли използва правилно, тя ще се отбие от него, както водата се отбива от пътя си, и ще отиде да напоява друга градина. Положението на този човек е подобно на пустиня без вода. Всяко цветенце в него е осъдено на изсъхване.
към беседата >>
Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си.
Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи. – Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар.
Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си.
Детето е семето, а старият човек – плодът. Семето крие в себе си качествата на плода, а плодът представя развито семе.
към беседата >>
Не я ли използва правилно, тя ще се отбие от него, както водата се отбива от пътя си, и ще отиде да напоява друга градина.
Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан. Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе. Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига. Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага. От човека се иска едно: правилно да използва тази мисъл.
Не я ли използва правилно, тя ще се отбие от него, както водата се отбива от пътя си, и ще отиде да напоява друга градина.
Положението на този човек е подобно на пустиня без вода. Всяко цветенце в него е осъдено на изсъхване.
към беседата >>
Детето е семето, а старият човек – плодът.
Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи. – Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар. Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си.
Детето е семето, а старият човек – плодът.
Семето крие в себе си качествата на плода, а плодът представя развито семе.
към беседата >>
Положението на този човек е подобно на пустиня без вода.
Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе. Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига. Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага. От човека се иска едно: правилно да използва тази мисъл. Не я ли използва правилно, тя ще се отбие от него, както водата се отбива от пътя си, и ще отиде да напоява друга градина.
Положението на този човек е подобно на пустиня без вода.
Всяко цветенце в него е осъдено на изсъхване.
към беседата >>
Семето крие в себе си качествата на плода, а плодът представя развито семе.
– Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар. Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си. Детето е семето, а старият човек – плодът.
Семето крие в себе си качествата на плода, а плодът представя развито семе.
към беседата >>
Всяко цветенце в него е осъдено на изсъхване.
Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига. Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага. От човека се иска едно: правилно да използва тази мисъл. Не я ли използва правилно, тя ще се отбие от него, както водата се отбива от пътя си, и ще отиде да напоява друга градина. Положението на този човек е подобно на пустиня без вода.
Всяко цветенце в него е осъдено на изсъхване.
към беседата >>
Сега, като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и човека, Бог същевременно е дал свобода на човека, да се проявява според своите възможности и условия.
Сега, като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и човека, Бог същевременно е дал свобода на човека, да се проявява според своите възможности и условия.
Следователно, човек има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши. Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество. За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н. Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка.
към беседата >>
И тъй, да познае човек любовта, това значи да се е домогнал до Божествената наука.
И тъй, да познае човек любовта, това значи да се е домогнал до Божествената наука.
Който е придобил тази наука, той е дошъл до вътрешно познаване на нещата, до истинското знание. Който носи тази наука в себе си, той не седи по цели дни по пазарите, да чака да го потърси някой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива в онзи дом, при онзи господар, който го очаква. Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволен, че е свършил нещо. Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него. Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва.
към беседата >>
Следователно, човек има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши.
Сега, като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и човека, Бог същевременно е дал свобода на човека, да се проявява според своите възможности и условия.
Следователно, човек има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши.
Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество. За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н. Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота.
към беседата >>
Който е придобил тази наука, той е дошъл до вътрешно познаване на нещата, до истинското знание.
И тъй, да познае човек любовта, това значи да се е домогнал до Божествената наука.
Който е придобил тази наука, той е дошъл до вътрешно познаване на нещата, до истинското знание.
Който носи тази наука в себе си, той не седи по цели дни по пазарите, да чака да го потърси някой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива в онзи дом, при онзи господар, който го очаква. Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволен, че е свършил нещо. Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него. Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва. – Защо?
към беседата >>
Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество.
Сега, като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и човека, Бог същевременно е дал свобода на човека, да се проявява според своите възможности и условия. Следователно, човек има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши.
Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество.
За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н. Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй.
към беседата >>
Който носи тази наука в себе си, той не седи по цели дни по пазарите, да чака да го потърси някой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива в онзи дом, при онзи господар, който го очаква.
И тъй, да познае човек любовта, това значи да се е домогнал до Божествената наука. Който е придобил тази наука, той е дошъл до вътрешно познаване на нещата, до истинското знание.
Който носи тази наука в себе си, той не седи по цели дни по пазарите, да чака да го потърси някой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива в онзи дом, при онзи господар, който го очаква.
Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволен, че е свършил нещо. Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него. Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва. – Защо? – Защото е отишъл да работи там, дето не трябва.
към беседата >>
За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н.
Сега, като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и човека, Бог същевременно е дал свобода на човека, да се проявява според своите възможности и условия. Следователно, човек има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши. Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество.
За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н.
Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива.
към беседата >>
Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволен, че е свършил нещо.
И тъй, да познае човек любовта, това значи да се е домогнал до Божествената наука. Който е придобил тази наука, той е дошъл до вътрешно познаване на нещата, до истинското знание. Който носи тази наука в себе си, той не седи по цели дни по пазарите, да чака да го потърси някой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива в онзи дом, при онзи господар, който го очаква.
Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволен, че е свършил нещо.
Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него. Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва. – Защо? – Защото е отишъл да работи там, дето не трябва. Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот.
към беседата >>
Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е.
Сега, като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и човека, Бог същевременно е дал свобода на човека, да се проявява според своите възможности и условия. Следователно, човек има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши. Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество. За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н.
Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е.
някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи.
към беседата >>
Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него.
И тъй, да познае човек любовта, това значи да се е домогнал до Божествената наука. Който е придобил тази наука, той е дошъл до вътрешно познаване на нещата, до истинското знание. Който носи тази наука в себе си, той не седи по цели дни по пазарите, да чака да го потърси някой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива в онзи дом, при онзи господар, който го очаква. Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволен, че е свършил нещо.
Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него.
Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва. – Защо? – Защото е отишъл да работи там, дето не трябва. Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот. Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н.
към беседата >>
някаква присадка.
Сега, като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и човека, Бог същевременно е дал свобода на човека, да се проявява според своите възможности и условия. Следователно, човек има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши. Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество. За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н. Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е.
някаква присадка.
Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън?
към беседата >>
Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва.
И тъй, да познае човек любовта, това значи да се е домогнал до Божествената наука. Който е придобил тази наука, той е дошъл до вътрешно познаване на нещата, до истинското знание. Който носи тази наука в себе си, той не седи по цели дни по пазарите, да чака да го потърси някой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива в онзи дом, при онзи господар, който го очаква. Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволен, че е свършил нещо. Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него.
Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва.
– Защо? – Защото е отишъл да работи там, дето не трябва. Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот. Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н. Човек трябва да знае, защо се е родил.
към беседата >>
Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота.
Следователно, човек има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши. Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество. За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н. Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка.
Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота.
Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън.
към беседата >>
– Защо?
Който е придобил тази наука, той е дошъл до вътрешно познаване на нещата, до истинското знание. Който носи тази наука в себе си, той не седи по цели дни по пазарите, да чака да го потърси някой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива в онзи дом, при онзи господар, който го очаква. Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволен, че е свършил нещо. Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него. Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва.
– Защо?
– Защото е отишъл да работи там, дето не трябва. Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот. Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н. Човек трябва да знае, защо се е родил. Той трябва да знае програмата за днешния си ден.
към беседата >>
Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй.
Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество. За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н. Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота.
Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй.
За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него.
към беседата >>
– Защото е отишъл да работи там, дето не трябва.
Който носи тази наука в себе си, той не седи по цели дни по пазарите, да чака да го потърси някой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива в онзи дом, при онзи господар, който го очаква. Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволен, че е свършил нещо. Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него. Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва. – Защо?
– Защото е отишъл да работи там, дето не трябва.
Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот. Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н. Човек трябва да знае, защо се е родил. Той трябва да знае програмата за днешния си ден. Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос.
към беседата >>
За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива.
За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н. Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй.
За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива.
Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота.
към беседата >>
Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот.
Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволен, че е свършил нещо. Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него. Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва. – Защо? – Защото е отишъл да работи там, дето не трябва.
Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот.
Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н. Човек трябва да знае, защо се е родил. Той трябва да знае програмата за днешния си ден. Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос. Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден.
към беседата >>
Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи.
Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива.
Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи.
– Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро.
към беседата >>
Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н.
Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него. Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва. – Защо? – Защото е отишъл да работи там, дето не трябва. Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот.
Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н.
Човек трябва да знае, защо се е родил. Той трябва да знае програмата за днешния си ден. Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос. Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден. Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра.
към беседата >>
– Имам ли право да хвърля тръна навън?
някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи.
– Имам ли право да хвърля тръна навън?
– Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро. Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.
към беседата >>
Човек трябва да знае, защо се е родил.
Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва. – Защо? – Защото е отишъл да работи там, дето не трябва. Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот. Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н.
Човек трябва да знае, защо се е родил.
Той трябва да знае програмата за днешния си ден. Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос. Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден. Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра. Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план.
към беседата >>
– Счупи тръна и го хвърли навън.
Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън?
– Счупи тръна и го хвърли навън.
Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро. Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.
към беседата >>
Той трябва да знае програмата за днешния си ден.
– Защо? – Защото е отишъл да работи там, дето не трябва. Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот. Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н. Човек трябва да знае, защо се е родил.
Той трябва да знае програмата за днешния си ден.
Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос. Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден. Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра. Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план. Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план.
към беседата >>
Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него.
Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън.
Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него.
Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро. Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.
към беседата >>
Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос.
– Защото е отишъл да работи там, дето не трябва. Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот. Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н. Човек трябва да знае, защо се е родил. Той трябва да знае програмата за днешния си ден.
Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос.
Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден. Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра. Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план. Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план. Това трябва да съзнава всеки човек.
към беседата >>
Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота.
За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него.
Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота.
Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро. Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.
към беседата >>
Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден.
Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот. Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н. Човек трябва да знае, защо се е родил. Той трябва да знае програмата за днешния си ден. Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос.
Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден.
Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра. Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план. Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план. Това трябва да съзнава всеки човек. Щом го съзнава, той всякога ще има готовността да изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро.
Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота.
Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро.
Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.
към беседата >>
Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра.
Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н. Човек трябва да знае, защо се е родил. Той трябва да знае програмата за днешния си ден. Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос. Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден.
Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра.
Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план. Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план. Това трябва да съзнава всеки човек. Щом го съзнава, той всякога ще има готовността да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това значи, да е влязъл подготвен в училището и разумно да се ползува от уроците, които му се преподават.
към беседата >>
Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.
– Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро.
Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.
към беседата >>
Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план.
Човек трябва да знае, защо се е родил. Той трябва да знае програмата за днешния си ден. Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос. Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден. Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра.
Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план.
Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план. Това трябва да съзнава всеки човек. Щом го съзнава, той всякога ще има готовността да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това значи, да е влязъл подготвен в училището и разумно да се ползува от уроците, които му се преподават. Не е ли подготвен за училището, той ще излезе от него такъв, какъвто е влязъл.
към беседата >>
Когато се натъкват на противоречия и на страдания, хората дохождат до криви заключения и започват да мислят, че са изгубили нещо в живота си.
Когато се натъкват на противоречия и на страдания, хората дохождат до криви заключения и започват да мислят, че са изгубили нещо в живота си.
В това отношение те приличат на боговете, които съществували още при създаване на вселената. Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спящите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят. Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна? Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си.
към беседата >>
Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план.
Той трябва да знае програмата за днешния си ден. Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос. Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден. Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра. Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план.
Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план.
Това трябва да съзнава всеки човек. Щом го съзнава, той всякога ще има готовността да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това значи, да е влязъл подготвен в училището и разумно да се ползува от уроците, които му се преподават. Не е ли подготвен за училището, той ще излезе от него такъв, какъвто е влязъл.
към беседата >>
В това отношение те приличат на боговете, които съществували още при създаване на вселената.
Когато се натъкват на противоречия и на страдания, хората дохождат до криви заключения и започват да мислят, че са изгубили нещо в живота си.
В това отношение те приличат на боговете, които съществували още при създаване на вселената.
Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спящите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят. Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна? Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си. По едно време те чули, как звездите се разговаряли.
към беседата >>
Това трябва да съзнава всеки човек.
Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос. Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден. Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра. Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план. Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план.
Това трябва да съзнава всеки човек.
Щом го съзнава, той всякога ще има готовността да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това значи, да е влязъл подготвен в училището и разумно да се ползува от уроците, които му се преподават. Не е ли подготвен за училището, той ще излезе от него такъв, какъвто е влязъл.
към беседата >>
Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спящите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят.
Когато се натъкват на противоречия и на страдания, хората дохождат до криви заключения и започват да мислят, че са изгубили нещо в живота си. В това отношение те приличат на боговете, които съществували още при създаване на вселената.
Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спящите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят.
Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна? Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си. По едно време те чули, как звездите се разговаряли. Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея.
към беседата >>
Щом го съзнава, той всякога ще има готовността да изпълнява волята Божия.
Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден. Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра. Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план. Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план. Това трябва да съзнава всеки човек.
Щом го съзнава, той всякога ще има готовността да изпълнява волята Божия.
Да изпълнява човек волята Божия, това значи, да е влязъл подготвен в училището и разумно да се ползува от уроците, които му се преподават. Не е ли подготвен за училището, той ще излезе от него такъв, какъвто е влязъл.
към беседата >>
Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна?
Когато се натъкват на противоречия и на страдания, хората дохождат до криви заключения и започват да мислят, че са изгубили нещо в живота си. В това отношение те приличат на боговете, които съществували още при създаване на вселената. Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спящите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят.
Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна?
Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си. По едно време те чули, как звездите се разговаряли. Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея. В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете.
към беседата >>
Да изпълнява човек волята Божия, това значи, да е влязъл подготвен в училището и разумно да се ползува от уроците, които му се преподават.
Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра. Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план. Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план. Това трябва да съзнава всеки човек. Щом го съзнава, той всякога ще има готовността да изпълнява волята Божия.
Да изпълнява човек волята Божия, това значи, да е влязъл подготвен в училището и разумно да се ползува от уроците, които му се преподават.
Не е ли подготвен за училището, той ще излезе от него такъв, какъвто е влязъл.
към беседата >>
Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне?
Когато се натъкват на противоречия и на страдания, хората дохождат до криви заключения и започват да мислят, че са изгубили нещо в живота си. В това отношение те приличат на боговете, които съществували още при създаване на вселената. Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спящите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят. Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна?
Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне?
Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си. По едно време те чули, как звездите се разговаряли. Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея. В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете. И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо.
към беседата >>
Не е ли подготвен за училището, той ще излезе от него такъв, какъвто е влязъл.
Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план. Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план. Това трябва да съзнава всеки човек. Щом го съзнава, той всякога ще има готовността да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това значи, да е влязъл подготвен в училището и разумно да се ползува от уроците, които му се преподават.
Не е ли подготвен за училището, той ще излезе от него такъв, какъвто е влязъл.
към беседата >>
Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си.
Когато се натъкват на противоречия и на страдания, хората дохождат до криви заключения и започват да мислят, че са изгубили нещо в живота си. В това отношение те приличат на боговете, които съществували още при създаване на вселената. Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спящите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят. Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна? Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне?
Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си.
По едно време те чули, как звездите се разговаряли. Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея. В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете. И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо. Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда.
към беседата >>
Великият въпрос, който седи днес на дневен ред пред цялото човечество, е въпросът за изпълнение на волята Божия.
Великият въпрос, който седи днес на дневен ред пред цялото човечество, е въпросът за изпълнение на волята Божия.
Всички учени хора се стремят към изясняване на този въпрос, как да се служи на Бога, как да се изпълни волята Му. Всички учени, проповедници казват, че трябва да се живее добре. Да се живее добре, това е волята Божия. – Защо хората не живеят добре? – Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин.
към беседата >>
По едно време те чули, как звездите се разговаряли.
В това отношение те приличат на боговете, които съществували още при създаване на вселената. Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спящите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят. Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна? Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си.
По едно време те чули, как звездите се разговаряли.
Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея. В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете. И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо. Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда. Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея.
към беседата >>
Всички учени хора се стремят към изясняване на този въпрос, как да се служи на Бога, как да се изпълни волята Му.
Великият въпрос, който седи днес на дневен ред пред цялото човечество, е въпросът за изпълнение на волята Божия.
Всички учени хора се стремят към изясняване на този въпрос, как да се служи на Бога, как да се изпълни волята Му.
Всички учени, проповедници казват, че трябва да се живее добре. Да се живее добре, това е волята Божия. – Защо хората не живеят добре? – Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин. Малцина могат да кажат истината на хората.
към беседата >>
Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея.
Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спящите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят. Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна? Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си. По едно време те чули, как звездите се разговаряли.
Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея.
В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете. И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо. Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда. Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея. Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо.
към беседата >>
Всички учени, проповедници казват, че трябва да се живее добре.
Великият въпрос, който седи днес на дневен ред пред цялото човечество, е въпросът за изпълнение на волята Божия. Всички учени хора се стремят към изясняване на този въпрос, как да се служи на Бога, как да се изпълни волята Му.
Всички учени, проповедници казват, че трябва да се живее добре.
Да се живее добре, това е волята Божия. – Защо хората не живеят добре? – Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин. Малцина могат да кажат истината на хората. – Защо?
към беседата >>
В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете.
Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна? Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си. По едно време те чули, как звездите се разговаряли. Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея.
В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете.
И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо. Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда. Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея. Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо. Липсва им, наистина, нещо, но какво?
към беседата >>
Да се живее добре, това е волята Божия.
Великият въпрос, който седи днес на дневен ред пред цялото човечество, е въпросът за изпълнение на волята Божия. Всички учени хора се стремят към изясняване на този въпрос, как да се служи на Бога, как да се изпълни волята Му. Всички учени, проповедници казват, че трябва да се живее добре.
Да се живее добре, това е волята Божия.
– Защо хората не живеят добре? – Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин. Малцина могат да кажат истината на хората. – Защо? – Нямат смелост.
към беседата >>
И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо.
Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си. По едно време те чули, как звездите се разговаряли. Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея. В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете.
И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо.
Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда. Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея. Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо. Липсва им, наистина, нещо, но какво? – Липсва им любов.
към беседата >>
– Защо хората не живеят добре?
Великият въпрос, който седи днес на дневен ред пред цялото човечество, е въпросът за изпълнение на волята Божия. Всички учени хора се стремят към изясняване на този въпрос, как да се служи на Бога, как да се изпълни волята Му. Всички учени, проповедници казват, че трябва да се живее добре. Да се живее добре, това е волята Божия.
– Защо хората не живеят добре?
– Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин. Малцина могат да кажат истината на хората. – Защо? – Нямат смелост. Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството.
към беседата >>
Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда.
Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си. По едно време те чули, как звездите се разговаряли. Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея. В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете. И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо.
Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда.
Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея. Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо. Липсва им, наистина, нещо, но какво? – Липсва им любов. Те трябва да възлюбят Бога.
към беседата >>
– Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин.
Великият въпрос, който седи днес на дневен ред пред цялото човечество, е въпросът за изпълнение на волята Божия. Всички учени хора се стремят към изясняване на този въпрос, как да се служи на Бога, как да се изпълни волята Му. Всички учени, проповедници казват, че трябва да се живее добре. Да се живее добре, това е волята Божия. – Защо хората не живеят добре?
– Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин.
Малцина могат да кажат истината на хората. – Защо? – Нямат смелост. Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството. Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене.
към беседата >>
Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея.
По едно време те чули, как звездите се разговаряли. Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея. В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете. И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо. Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда.
Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея.
Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо. Липсва им, наистина, нещо, но какво? – Липсва им любов. Те трябва да възлюбят Бога.
към беседата >>
Малцина могат да кажат истината на хората.
Всички учени хора се стремят към изясняване на този въпрос, как да се служи на Бога, как да се изпълни волята Му. Всички учени, проповедници казват, че трябва да се живее добре. Да се живее добре, това е волята Божия. – Защо хората не живеят добре? – Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин.
Малцина могат да кажат истината на хората.
– Защо? – Нямат смелост. Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството. Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене. Те са подобни на абонатите на гостилниците.
към беседата >>
Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо.
Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея. В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете. И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо. Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда. Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея.
Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо.
Липсва им, наистина, нещо, но какво? – Липсва им любов. Те трябва да възлюбят Бога.
към беседата >>
– Защо?
Всички учени, проповедници казват, че трябва да се живее добре. Да се живее добре, това е волята Божия. – Защо хората не живеят добре? – Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин. Малцина могат да кажат истината на хората.
– Защо?
– Нямат смелост. Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството. Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене. Те са подобни на абонатите на гостилниците. Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят.
към беседата >>
Липсва им, наистина, нещо, но какво?
В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете. И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо. Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда. Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея. Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо.
Липсва им, наистина, нещо, но какво?
– Липсва им любов. Те трябва да възлюбят Бога.
към беседата >>
– Нямат смелост.
Да се живее добре, това е волята Божия. – Защо хората не живеят добре? – Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин. Малцина могат да кажат истината на хората. – Защо?
– Нямат смелост.
Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството. Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене. Те са подобни на абонатите на гостилниците. Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят. Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати.
към беседата >>
– Липсва им любов.
И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо. Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда. Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея. Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо. Липсва им, наистина, нещо, но какво?
– Липсва им любов.
Те трябва да възлюбят Бога.
към беседата >>
Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството.
– Защо хората не живеят добре? – Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин. Малцина могат да кажат истината на хората. – Защо? – Нямат смелост.
Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството.
Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене. Те са подобни на абонатите на гостилниците. Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят. Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати. Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати.
към беседата >>
Те трябва да възлюбят Бога.
Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда. Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея. Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо. Липсва им, наистина, нещо, но какво? – Липсва им любов.
Те трябва да възлюбят Бога.
към беседата >>
Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене.
– Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин. Малцина могат да кажат истината на хората. – Защо? – Нямат смелост. Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството.
Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене.
Те са подобни на абонатите на гостилниците. Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят. Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати. Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати. Проповедникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават.
към беседата >>
Защо човек трябва да люби Бога?
Защо човек трябва да люби Бога?
– За да бъде свободен. Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава. Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш? Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе. Учителят пита ученика си: Къде отиваш?
към беседата >>
Те са подобни на абонатите на гостилниците.
Малцина могат да кажат истината на хората. – Защо? – Нямат смелост. Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството. Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене.
Те са подобни на абонатите на гостилниците.
Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят. Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати. Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати. Проповедникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават. – Не, човек трябва да има по-дълбок интерес за нещата.
към беседата >>
– За да бъде свободен.
Защо човек трябва да люби Бога?
– За да бъде свободен.
Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава. Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш? Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе. Учителят пита ученика си: Къде отиваш? Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе.
към беседата >>
Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят.
– Защо? – Нямат смелост. Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството. Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене. Те са подобни на абонатите на гостилниците.
Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят.
Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати. Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати. Проповедникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават. – Не, човек трябва да има по-дълбок интерес за нещата. Като проповядва, или като учи учениците си, човек трябва да е убеден във всичко, което говори.
към беседата >>
Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава.
Защо човек трябва да люби Бога? – За да бъде свободен.
Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава.
Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш? Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе. Учителят пита ученика си: Къде отиваш? Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе. Офицерът пита войника: Къде отиваш?
към беседата >>
Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати.
– Нямат смелост. Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството. Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене. Те са подобни на абонатите на гостилниците. Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят.
Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати.
Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати. Проповедникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават. – Не, човек трябва да има по-дълбок интерес за нещата. Като проповядва, или като учи учениците си, човек трябва да е убеден във всичко, което говори. Мнозина говорят за онзи свят, но колцина са ходили там?
към беседата >>
Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш?
Защо човек трябва да люби Бога? – За да бъде свободен. Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава.
Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш?
Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе. Учителят пита ученика си: Къде отиваш? Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе. Офицерът пита войника: Къде отиваш? Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват.
към беседата >>
Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати.
Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството. Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене. Те са подобни на абонатите на гостилниците. Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят. Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати.
Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати.
Проповедникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават. – Не, човек трябва да има по-дълбок интерес за нещата. Като проповядва, или като учи учениците си, човек трябва да е убеден във всичко, което говори. Мнозина говорят за онзи свят, но колцина са ходили там? Хората не познават онзи свят, но и себе си малко познават.
към беседата >>
Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе.
Защо човек трябва да люби Бога? – За да бъде свободен. Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава. Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш?
Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе.
Учителят пита ученика си: Къде отиваш? Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе. Офицерът пита войника: Къде отиваш? Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват. Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност.
към беседата >>
Проповедникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават.
Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене. Те са подобни на абонатите на гостилниците. Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят. Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати. Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати.
Проповедникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават.
– Не, човек трябва да има по-дълбок интерес за нещата. Като проповядва, или като учи учениците си, човек трябва да е убеден във всичко, което говори. Мнозина говорят за онзи свят, но колцина са ходили там? Хората не познават онзи свят, но и себе си малко познават.
към беседата >>
Учителят пита ученика си: Къде отиваш?
Защо човек трябва да люби Бога? – За да бъде свободен. Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава. Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш? Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе.
Учителят пита ученика си: Къде отиваш?
Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе. Офицерът пита войника: Къде отиваш? Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват. Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност. Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен.
към беседата >>
– Не, човек трябва да има по-дълбок интерес за нещата.
Те са подобни на абонатите на гостилниците. Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят. Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати. Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати. Проповедникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават.
– Не, човек трябва да има по-дълбок интерес за нещата.
Като проповядва, или като учи учениците си, човек трябва да е убеден във всичко, което говори. Мнозина говорят за онзи свят, но колцина са ходили там? Хората не познават онзи свят, но и себе си малко познават.
към беседата >>
Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе.
– За да бъде свободен. Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава. Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш? Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе. Учителят пита ученика си: Къде отиваш?
Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе.
Офицерът пита войника: Къде отиваш? Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват. Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност. Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен. И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни.
към беседата >>
Като проповядва, или като учи учениците си, човек трябва да е убеден във всичко, което говори.
Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят. Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати. Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати. Проповедникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават. – Не, човек трябва да има по-дълбок интерес за нещата.
Като проповядва, или като учи учениците си, човек трябва да е убеден във всичко, което говори.
Мнозина говорят за онзи свят, но колцина са ходили там? Хората не познават онзи свят, но и себе си малко познават.
към беседата >>
Офицерът пита войника: Къде отиваш?
Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава. Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш? Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе. Учителят пита ученика си: Къде отиваш? Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе.
Офицерът пита войника: Къде отиваш?
Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват. Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност. Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен. И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове.
към беседата >>
Мнозина говорят за онзи свят, но колцина са ходили там?
Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати. Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати. Проповедникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават. – Не, човек трябва да има по-дълбок интерес за нещата. Като проповядва, или като учи учениците си, човек трябва да е убеден във всичко, което говори.
Мнозина говорят за онзи свят, но колцина са ходили там?
Хората не познават онзи свят, но и себе си малко познават.
към беседата >>
Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват.
Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш? Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе. Учителят пита ученика си: Къде отиваш? Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе. Офицерът пита войника: Къде отиваш?
Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват.
Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност. Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен. И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори?
към беседата >>
Хората не познават онзи свят, но и себе си малко познават.
Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати. Проповедникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават. – Не, човек трябва да има по-дълбок интерес за нещата. Като проповядва, или като учи учениците си, човек трябва да е убеден във всичко, което говори. Мнозина говорят за онзи свят, но колцина са ходили там?
Хората не познават онзи свят, но и себе си малко познават.
към беседата >>
Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност.
Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе. Учителят пита ученика си: Къде отиваш? Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе. Офицерът пита войника: Къде отиваш? Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват.
Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност.
Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен. И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор.
към беседата >>
Някой се оглежда в огледалото и намира, че е красив.
Някой се оглежда в огледалото и намира, че е красив.
Това не е достатъчно. Външността не определя целия човек. Вътре в човека има нещо, което той трябва да познава. Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във вековете. Те представят истинския човек.
към беседата >>
Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен.
Учителят пита ученика си: Къде отиваш? Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе. Офицерът пита войника: Къде отиваш? Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват. Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност.
Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен.
И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар.
към беседата >>
Това не е достатъчно.
Някой се оглежда в огледалото и намира, че е красив.
Това не е достатъчно.
Външността не определя целия човек. Вътре в човека има нещо, което той трябва да познава. Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във вековете. Те представят истинския човек. Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят.
към беседата >>
И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни.
Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе. Офицерът пита войника: Къде отиваш? Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват. Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност. Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен.
И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни.
Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му.
към беседата >>
Външността не определя целия човек.
Някой се оглежда в огледалото и намира, че е красив. Това не е достатъчно.
Външността не определя целия човек.
Вътре в човека има нещо, което той трябва да познава. Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във вековете. Те представят истинския човек. Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят. Най-после молбата му била чута.
към беседата >>
Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове.
Офицерът пита войника: Къде отиваш? Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват. Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност. Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен. И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни.
Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове.
Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи?
към беседата >>
Вътре в човека има нещо, което той трябва да познава.
Някой се оглежда в огледалото и намира, че е красив. Това не е достатъчно. Външността не определя целия човек.
Вътре в човека има нещо, което той трябва да познава.
Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във вековете. Те представят истинския човек. Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят. Най-после молбата му била чута. Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него.
към беседата >>
Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори?
Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват. Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност. Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен. И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове.
Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори?
Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи? – Бих го!
към беседата >>
Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във вековете.
Някой се оглежда в огледалото и намира, че е красив. Това не е достатъчно. Външността не определя целия човек. Вътре в човека има нещо, което той трябва да познава.
Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във вековете.
Те представят истинския човек. Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят. Най-после молбата му била чута. Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него. Той се влюбил в него, защото намерил известна прилика със себе си.
към беседата >>
Двама ученици отиват при един американски професор.
Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност. Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен. И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори?
Двама ученици отиват при един американски професор.
Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи? – Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия.
към беседата >>
Те представят истинския човек.
Някой се оглежда в огледалото и намира, че е красив. Това не е достатъчно. Външността не определя целия човек. Вътре в човека има нещо, което той трябва да познава. Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във вековете.
Те представят истинския човек.
Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят. Най-после молбата му била чута. Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него. Той се влюбил в него, защото намерил известна прилика със себе си. Както се разговарял с него, чул един глас: Този човек си ти самият.
към беседата >>
Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар.
Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен. И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор.
Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар.
Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи? – Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него?
към беседата >>
Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят.
Това не е достатъчно. Външността не определя целия човек. Вътре в човека има нещо, което той трябва да познава. Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във вековете. Те представят истинския човек.
Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят.
Най-после молбата му била чута. Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него. Той се влюбил в него, защото намерил известна прилика със себе си. Както се разговарял с него, чул един глас: Този човек си ти самият. Един ден ти ще стигнеш до това положение и ще излезеш от своята бедна хижа, в която днес живееш.
към беседата >>
Моля Ви се, накажете го за постъпката му.
И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар.
Моля Ви се, накажете го за постъпката му.
– Ами ти, какво направи? – Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата.
към беседата >>
Най-после молбата му била чута.
Външността не определя целия човек. Вътре в човека има нещо, което той трябва да познава. Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във вековете. Те представят истинския човек. Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят.
Най-после молбата му била чута.
Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него. Той се влюбил в него, защото намерил известна прилика със себе си. Както се разговарял с него, чул един глас: Този човек си ти самият. Един ден ти ще стигнеш до това положение и ще излезеш от своята бедна хижа, в която днес живееш. – Какво показва това?
към беседата >>
– Ами ти, какво направи?
Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му.
– Ами ти, какво направи?
– Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа.
към беседата >>
Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него.
Вътре в човека има нещо, което той трябва да познава. Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във вековете. Те представят истинския човек. Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят. Най-после молбата му била чута.
Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него.
Той се влюбил в него, защото намерил известна прилика със себе си. Както се разговарял с него, чул един глас: Този човек си ти самият. Един ден ти ще стигнеш до това положение и ще излезеш от своята бедна хижа, в която днес живееш. – Какво показва това? – Че на земята човек не е напълно проявен.
към беседата >>
– Бих го!
Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи?
– Бих го!
– Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив.
към беседата >>
Той се влюбил в него, защото намерил известна прилика със себе си.
Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във вековете. Те представят истинския човек. Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят. Най-после молбата му била чута. Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него.
Той се влюбил в него, защото намерил известна прилика със себе си.
Както се разговарял с него, чул един глас: Този човек си ти самият. Един ден ти ще стигнеш до това положение и ще излезеш от своята бедна хижа, в която днес живееш. – Какво показва това? – Че на земята човек не е напълно проявен.
към беседата >>
– Щом си го бил, няма защо и аз да го бия.
Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи? – Бих го!
– Щом си го бил, няма защо и аз да го бия.
Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората.
към беседата >>
Както се разговарял с него, чул един глас: Този човек си ти самият.
Те представят истинския човек. Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят. Най-после молбата му била чута. Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него. Той се влюбил в него, защото намерил известна прилика със себе си.
Както се разговарял с него, чул един глас: Този човек си ти самият.
Един ден ти ще стигнеш до това положение и ще излезеш от своята бедна хижа, в която днес живееш. – Какво показва това? – Че на земята човек не е напълно проявен.
към беседата >>
Какво стана с него?
Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи? – Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия.
Какво стана с него?
– Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва.
към беседата >>
Един ден ти ще стигнеш до това положение и ще излезеш от своята бедна хижа, в която днес живееш.
Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят. Най-после молбата му била чута. Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него. Той се влюбил в него, защото намерил известна прилика със себе си. Както се разговарял с него, чул един глас: Този човек си ти самият.
Един ден ти ще стигнеш до това положение и ще излезеш от своята бедна хижа, в която днес живееш.
– Какво показва това? – Че на земята човек не е напълно проявен.
към беседата >>
– Аз го ударих силно и му пукнах главата.
Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи? – Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него?
– Аз го ударих силно и му пукнах главата.
– Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната.
към беседата >>
– Какво показва това?
Най-после молбата му била чута. Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него. Той се влюбил в него, защото намерил известна прилика със себе си. Както се разговарял с него, чул един глас: Този човек си ти самият. Един ден ти ще стигнеш до това положение и ще излезеш от своята бедна хижа, в която днес живееш.
– Какво показва това?
– Че на земята човек не е напълно проявен.
към беседата >>
– Доведи го тогава при мене, да го превържа.
– Ами ти, какво направи? – Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата.
– Доведи го тогава при мене, да го превържа.
Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната. Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото.
към беседата >>
– Че на земята човек не е напълно проявен.
Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него. Той се влюбил в него, защото намерил известна прилика със себе си. Както се разговарял с него, чул един глас: Този човек си ти самият. Един ден ти ще стигнеш до това положение и ще излезеш от своята бедна хижа, в която днес живееш. – Какво показва това?
– Че на земята човек не е напълно проявен.
към беседата >>
Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив.
– Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа.
Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив.
Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната. Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото. Като знаете това, за всеки даден случай ще използвате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите.
към беседата >>
Съвременните хора се запитват, какво трябва да направят, за да се проявят.
Съвременните хора се запитват, какво трябва да направят, за да се проявят.
– Малко нещо се иска от човека, но той трябва да знае, как да го направи. Христофор Колумб откри Америка, защото знаеше, как да закрепи яйцето на върха му. Много философи мислеха по този въпрос, но никой не се сети, какво да направи. Колумб удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи. Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи.
към беседата >>
Така постъпва и Бог с хората.
– Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив.
Така постъпва и Бог с хората.
Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната. Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото. Като знаете това, за всеки даден случай ще използвате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите.
към беседата >>
– Малко нещо се иска от човека, но той трябва да знае, как да го направи.
Съвременните хора се запитват, какво трябва да направят, за да се проявят.
– Малко нещо се иска от човека, но той трябва да знае, как да го направи.
Христофор Колумб откри Америка, защото знаеше, как да закрепи яйцето на върха му. Много философи мислеха по този въпрос, но никой не се сети, какво да направи. Колумб удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи. Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи. Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си.
към беседата >>
Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва.
Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората.
Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва.
Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната. Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото. Като знаете това, за всеки даден случай ще използвате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите.
към беседата >>
Христофор Колумб откри Америка, защото знаеше, как да закрепи яйцето на върха му.
Съвременните хора се запитват, какво трябва да направят, за да се проявят. – Малко нещо се иска от човека, но той трябва да знае, как да го направи.
Христофор Колумб откри Америка, защото знаеше, как да закрепи яйцето на върха му.
Много философи мислеха по този въпрос, но никой не се сети, какво да направи. Колумб удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи. Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи. Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си. Ако можете да се справите с условията на живота, вие можете да се проявите, както искате.
към беседата >>
Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната.
– Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва.
Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната.
Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото. Като знаете това, за всеки даден случай ще използвате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите.
към беседата >>
Много философи мислеха по този въпрос, но никой не се сети, какво да направи.
Съвременните хора се запитват, какво трябва да направят, за да се проявят. – Малко нещо се иска от човека, но той трябва да знае, как да го направи. Христофор Колумб откри Америка, защото знаеше, как да закрепи яйцето на върха му.
Много философи мислеха по този въпрос, но никой не се сети, какво да направи.
Колумб удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи. Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи. Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си. Ако можете да се справите с условията на живота, вие можете да се проявите, както искате. Докато не се чукне яйцето, докато не се сплесне, пилето не може да се излюпи.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото.
– Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната.
Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото.
Като знаете това, за всеки даден случай ще използвате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите.
към беседата >>
Колумб удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи.
Съвременните хора се запитват, какво трябва да направят, за да се проявят. – Малко нещо се иска от човека, но той трябва да знае, как да го направи. Христофор Колумб откри Америка, защото знаеше, как да закрепи яйцето на върха му. Много философи мислеха по този въпрос, но никой не се сети, какво да направи.
Колумб удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи.
Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи. Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си. Ако можете да се справите с условията на живота, вие можете да се проявите, както искате. Докато не се чукне яйцето, докато не се сплесне, пилето не може да се излюпи. Така трябва да мислите, за да дойдете до пълния, проявен живот на човека.
към беседата >>
Като знаете това, за всеки даден случай ще използвате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите.
Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната. Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото.
Като знаете това, за всеки даден случай ще използвате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите.
към беседата >>
Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи.
Съвременните хора се запитват, какво трябва да направят, за да се проявят. – Малко нещо се иска от човека, но той трябва да знае, как да го направи. Христофор Колумб откри Америка, защото знаеше, как да закрепи яйцето на върха му. Много философи мислеха по този въпрос, но никой не се сети, какво да направи. Колумб удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи.
Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи.
Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си. Ако можете да се справите с условията на живота, вие можете да се проявите, както искате. Докато не се чукне яйцето, докато не се сплесне, пилето не може да се излюпи. Така трябва да мислите, за да дойдете до пълния, проявен живот на човека.
към беседата >>
„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, Пасха Господня е".
„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, Пасха Господня е".
Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет. И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е. освобождаването си от Египетското робство. И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество. – Това не е ново.
към беседата >>
Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си.
– Малко нещо се иска от човека, но той трябва да знае, как да го направи. Христофор Колумб откри Америка, защото знаеше, как да закрепи яйцето на върха му. Много философи мислеха по този въпрос, но никой не се сети, какво да направи. Колумб удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи. Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи.
Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си.
Ако можете да се справите с условията на живота, вие можете да се проявите, както искате. Докато не се чукне яйцето, докато не се сплесне, пилето не може да се излюпи. Така трябва да мислите, за да дойдете до пълния, проявен живот на човека.
към беседата >>
Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет.
„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, Пасха Господня е".
Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет.
И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е. освобождаването си от Египетското робство. И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество. – Това не е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството.
към беседата >>
Ако можете да се справите с условията на живота, вие можете да се проявите, както искате.
Христофор Колумб откри Америка, защото знаеше, как да закрепи яйцето на върха му. Много философи мислеха по този въпрос, но никой не се сети, какво да направи. Колумб удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи. Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи. Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си.
Ако можете да се справите с условията на живота, вие можете да се проявите, както искате.
Докато не се чукне яйцето, докато не се сплесне, пилето не може да се излюпи. Така трябва да мислите, за да дойдете до пълния, проявен живот на човека.
към беседата >>
И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е.
„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, Пасха Господня е". Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет.
И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е.
освобождаването си от Египетското робство. И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество. – Това не е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света?
към беседата >>
Докато не се чукне яйцето, докато не се сплесне, пилето не може да се излюпи.
Много философи мислеха по този въпрос, но никой не се сети, какво да направи. Колумб удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи. Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи. Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си. Ако можете да се справите с условията на живота, вие можете да се проявите, както искате.
Докато не се чукне яйцето, докато не се сплесне, пилето не може да се излюпи.
Така трябва да мислите, за да дойдете до пълния, проявен живот на човека.
към беседата >>
освобождаването си от Египетското робство.
„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, Пасха Господня е". Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет. И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е.
освобождаването си от Египетското робство.
И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество. – Това не е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света? Новото е светлината.
към беседата >>
Така трябва да мислите, за да дойдете до пълния, проявен живот на човека.
Колумб удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи. Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи. Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си. Ако можете да се справите с условията на живота, вие можете да се проявите, както искате. Докато не се чукне яйцето, докато не се сплесне, пилето не може да се излюпи.
Така трябва да мислите, за да дойдете до пълния, проявен живот на човека.
към беседата >>
И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество.
„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, Пасха Господня е". Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет. И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е. освобождаването си от Египетското робство.
И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество.
– Това не е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света? Новото е светлината. Новото е свободата.
към беседата >>
И тъй, човек трябва да има конкретна идея за нещата.
И тъй, човек трябва да има конкретна идея за нещата.
Той трябва да знае, какво нещо представя човекът, семейството, народа, човечеството. Той трябва да знае, какви са правилните отношения между хората. Няма ли ясна представа за нещата, човек лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т.н. Има неща, без които може. Обаче, има неща, без които по никой начин не може.
към беседата >>
– Това не е ново.
„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, Пасха Господня е". Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет. И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е. освобождаването си от Египетското робство. И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество.
– Това не е ново.
Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света? Новото е светлината. Новото е свободата. Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня.
към беседата >>
Той трябва да знае, какво нещо представя човекът, семейството, народа, човечеството.
И тъй, човек трябва да има конкретна идея за нещата.
Той трябва да знае, какво нещо представя човекът, семейството, народа, човечеството.
Той трябва да знае, какви са правилните отношения между хората. Няма ли ясна представа за нещата, човек лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т.н. Има неща, без които може. Обаче, има неща, без които по никой начин не може. За пример, без слънце не може.
към беседата >>
Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството.
Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет. И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е. освобождаването си от Египетското робство. И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество. – Това не е ново.
Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството.
Кое е новото днес в света? Новото е светлината. Новото е свободата. Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня. Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване?
към беседата >>
Той трябва да знае, какви са правилните отношения между хората.
И тъй, човек трябва да има конкретна идея за нещата. Той трябва да знае, какво нещо представя човекът, семейството, народа, човечеството.
Той трябва да знае, какви са правилните отношения между хората.
Няма ли ясна представа за нещата, човек лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т.н. Има неща, без които може. Обаче, има неща, без които по никой начин не може. За пример, без слънце не може. При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва.
към беседата >>
Кое е новото днес в света?
И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е. освобождаването си от Египетското робство. И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество. – Това не е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството.
Кое е новото днес в света?
Новото е светлината. Новото е свободата. Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня. Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване? Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване?
към беседата >>
Няма ли ясна представа за нещата, човек лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т.н.
И тъй, човек трябва да има конкретна идея за нещата. Той трябва да знае, какво нещо представя човекът, семейството, народа, човечеството. Той трябва да знае, какви са правилните отношения между хората.
Няма ли ясна представа за нещата, човек лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т.н.
Има неща, без които може. Обаче, има неща, без които по никой начин не може. За пример, без слънце не може. При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва. Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две.
към беседата >>
Новото е светлината.
освобождаването си от Египетското робство. И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество. – Това не е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света?
Новото е светлината.
Новото е свободата. Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня. Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване? Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света.
към беседата >>
Има неща, без които може.
И тъй, човек трябва да има конкретна идея за нещата. Той трябва да знае, какво нещо представя човекът, семейството, народа, човечеството. Той трябва да знае, какви са правилните отношения между хората. Няма ли ясна представа за нещата, човек лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т.н.
Има неща, без които може.
Обаче, има неща, без които по никой начин не може. За пример, без слънце не може. При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва. Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две. Само една месечина трябва да има, а не две.
към беседата >>
Новото е свободата.
И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество. – Това не е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света? Новото е светлината.
Новото е свободата.
Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня. Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване? Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света. – От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други.
към беседата >>
Обаче, има неща, без които по никой начин не може.
И тъй, човек трябва да има конкретна идея за нещата. Той трябва да знае, какво нещо представя човекът, семейството, народа, човечеството. Той трябва да знае, какви са правилните отношения между хората. Няма ли ясна представа за нещата, човек лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т.н. Има неща, без които може.
Обаче, има неща, без които по никой начин не може.
За пример, без слънце не може. При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва. Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две. Само една месечина трябва да има, а не две. Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината.
към беседата >>
Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня.
– Това не е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света? Новото е светлината. Новото е свободата.
Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня.
Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване? Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света. – От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки.
към беседата >>
За пример, без слънце не може.
Той трябва да знае, какво нещо представя човекът, семейството, народа, човечеството. Той трябва да знае, какви са правилните отношения между хората. Няма ли ясна представа за нещата, човек лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т.н. Има неща, без които може. Обаче, има неща, без които по никой начин не може.
За пример, без слънце не може.
При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва. Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две. Само една месечина трябва да има, а не две. Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината. Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната.
към беседата >>
Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване?
Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света? Новото е светлината. Новото е свободата. Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня.
Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване?
Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света. – От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки. – На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки.
към беседата >>
При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва.
Той трябва да знае, какви са правилните отношения между хората. Няма ли ясна представа за нещата, човек лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т.н. Има неща, без които може. Обаче, има неща, без които по никой начин не може. За пример, без слънце не може.
При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва.
Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две. Само една месечина трябва да има, а не две. Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината. Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната. Който няма слънце в живота си и не знае, как да оре и да сее на неговата светлина, той нищо не може да постигне.
към беседата >>
Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване?
Кое е новото днес в света? Новото е светлината. Новото е свободата. Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня. Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване?
Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване?
Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света. – От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки. – На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората.
към беседата >>
Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две.
Няма ли ясна представа за нещата, човек лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т.н. Има неща, без които може. Обаче, има неща, без които по никой начин не може. За пример, без слънце не може. При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва.
Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две.
Само една месечина трябва да има, а не две. Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината. Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната. Който няма слънце в живота си и не знае, как да оре и да сее на неговата светлина, той нищо не може да постигне. Всичко в света се дължи на слънцето.
към беседата >>
Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света.
Новото е светлината. Новото е свободата. Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня. Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване? Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване?
Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света.
– От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки. – На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има предвид доброто на човечеството.
към беседата >>
Само една месечина трябва да има, а не две.
Има неща, без които може. Обаче, има неща, без които по никой начин не може. За пример, без слънце не може. При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва. Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две.
Само една месечина трябва да има, а не две.
Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината. Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната. Който няма слънце в живота си и не знае, как да оре и да сее на неговата светлина, той нищо не може да постигне. Всичко в света се дължи на слънцето. От слънцето произтича и огънят, и електрическото осветление.
към беседата >>
– От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други.
Новото е свободата. Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня. Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване? Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света.
– От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други.
Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки. – На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има предвид доброто на човечеството. Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество.
към беседата >>
Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината.
Обаче, има неща, без които по никой начин не може. За пример, без слънце не може. При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва. Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две. Само една месечина трябва да има, а не две.
Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината.
Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната. Който няма слънце в живота си и не знае, как да оре и да сее на неговата светлина, той нищо не може да постигне. Всичко в света се дължи на слънцето. От слънцето произтича и огънят, и електрическото осветление. Ако слънцето измени отношенията си към земята, и съществата, които живеят на нея, ще изменят отношенията си.
към беседата >>
Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки.
Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня. Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване? Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света. – От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други.
Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки.
– На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има предвид доброто на човечеството. Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество. Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им.
към беседата >>
Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната.
За пример, без слънце не може. При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва. Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две. Само една месечина трябва да има, а не две. Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината.
Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната.
Който няма слънце в живота си и не знае, как да оре и да сее на неговата светлина, той нищо не може да постигне. Всичко в света се дължи на слънцето. От слънцето произтича и огънят, и електрическото осветление. Ако слънцето измени отношенията си към земята, и съществата, които живеят на нея, ще изменят отношенията си. Тази е причината, поради която казваме: Един Бог, едно слънце.
към беседата >>
– На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки.
Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване? Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света. – От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки.
– На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки.
Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има предвид доброто на човечеството. Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество. Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. – Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления.
към беседата >>
Който няма слънце в живота си и не знае, как да оре и да сее на неговата светлина, той нищо не може да постигне.
При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва. Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две. Само една месечина трябва да има, а не две. Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината. Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната.
Който няма слънце в живота си и не знае, как да оре и да сее на неговата светлина, той нищо не може да постигне.
Всичко в света се дължи на слънцето. От слънцето произтича и огънят, и електрическото осветление. Ако слънцето измени отношенията си към земята, и съществата, които живеят на нея, ще изменят отношенията си. Тази е причината, поради която казваме: Един Бог, едно слънце.
към беседата >>
Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората.
Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света. – От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки. – На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки.
Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората.
Истинското знание има предвид доброто на човечеството. Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество. Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. – Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой.
към беседата >>
Всичко в света се дължи на слънцето.
Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две. Само една месечина трябва да има, а не две. Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината. Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната. Който няма слънце в живота си и не знае, как да оре и да сее на неговата светлина, той нищо не може да постигне.
Всичко в света се дължи на слънцето.
От слънцето произтича и огънят, и електрическото осветление. Ако слънцето измени отношенията си към земята, и съществата, които живеят на нея, ще изменят отношенията си. Тази е причината, поради която казваме: Един Бог, едно слънце.
към беседата >>
Истинското знание има предвид доброто на човечеството.
Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света. – От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки. – На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората.
Истинското знание има предвид доброто на човечеството.
Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество. Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. – Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си.
към беседата >>
От слънцето произтича и огънят, и електрическото осветление.
Само една месечина трябва да има, а не две. Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината. Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната. Който няма слънце в живота си и не знае, как да оре и да сее на неговата светлина, той нищо не може да постигне. Всичко в света се дължи на слънцето.
От слънцето произтича и огънят, и електрическото осветление.
Ако слънцето измени отношенията си към земята, и съществата, които живеят на нея, ще изменят отношенията си. Тази е причината, поради която казваме: Един Бог, едно слънце.
към беседата >>
Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество.
– От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки. – На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има предвид доброто на човечеството.
Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество.
Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. – Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си. От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание.
към беседата >>
Ако слънцето измени отношенията си към земята, и съществата, които живеят на нея, ще изменят отношенията си.
Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината. Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната. Който няма слънце в живота си и не знае, как да оре и да сее на неговата светлина, той нищо не може да постигне. Всичко в света се дължи на слънцето. От слънцето произтича и огънят, и електрическото осветление.
Ако слънцето измени отношенията си към земята, и съществата, които живеят на нея, ще изменят отношенията си.
Тази е причината, поради която казваме: Един Бог, едно слънце.
към беседата >>
Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им.
Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки. – На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има предвид доброто на човечеството. Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество.
Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им.
– Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си. От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание. Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки.
към беседата >>
Тази е причината, поради която казваме: Един Бог, едно слънце.
Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната. Който няма слънце в живота си и не знае, как да оре и да сее на неговата светлина, той нищо не може да постигне. Всичко в света се дължи на слънцето. От слънцето произтича и огънят, и електрическото осветление. Ако слънцето измени отношенията си към земята, и съществата, които живеят на нея, ще изменят отношенията си.
Тази е причината, поради която казваме: Един Бог, едно слънце.
към беседата >>
– Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления.
– На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има предвид доброто на човечеството. Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество. Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им.
– Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления.
Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си. От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание. Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки. Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовете горчиви.
към беседата >>
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, благодарение на кривите им идеи за Бога.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, благодарение на кривите им идеи за Бога.
За пример, те казват, че един Бог съществува на небето и на земята. Ако синът почита баща си, той трябва да знае, че на земята съществува само един баща. Синът прилича на баща си, докато той още не е станал баща. В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си. От този момент отношенията между бащата и сина се изменят.
към беседата >>
Като знае това, човек трябва да бъде герой.
Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има предвид доброто на човечеството. Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество. Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. – Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления.
Като знае това, човек трябва да бъде герой.
Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си. От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание. Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки. Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовете горчиви. Най-после, има и трета категория учени, на които и корените, и плодовете на тяхното знание са сладки.
към беседата >>
За пример, те казват, че един Бог съществува на небето и на земята.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, благодарение на кривите им идеи за Бога.
За пример, те казват, че един Бог съществува на небето и на земята.
Ако синът почита баща си, той трябва да знае, че на земята съществува само един баща. Синът прилича на баща си, докато той още не е станал баща. В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си. От този момент отношенията между бащата и сина се изменят. Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие.
към беседата >>
Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си.
Истинското знание има предвид доброто на човечеството. Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество. Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. – Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой.
Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си.
От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание. Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки. Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовете горчиви. Най-после, има и трета категория учени, на които и корените, и плодовете на тяхното знание са сладки. За да дойде до знание, на което и корените, и плодовете са сладки, човек трябва да дойде до нови, правилни разбирания за живота.
към беседата >>
Ако синът почита баща си, той трябва да знае, че на земята съществува само един баща.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, благодарение на кривите им идеи за Бога. За пример, те казват, че един Бог съществува на небето и на земята.
Ако синът почита баща си, той трябва да знае, че на земята съществува само един баща.
Синът прилича на баща си, докато той още не е станал баща. В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си. От този момент отношенията между бащата и сина се изменят. Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие. Кой човек може да каже, че е направил земята?
към беседата >>
Мъдрецът си представя нещата другояче, не както обикновеният човек.
Мъдрецът си представя нещата другояче, не както обикновеният човек.
Невежата, обикновеният човек казва: Огън от огън произлиза. – Не, огънят никога не произлиза от огъня. Казва се, че огънят е вечен. И това не е вярно. За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен.
към беседата >>
От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание.
Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество. Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. – Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си.
От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание.
Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки. Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовете горчиви. Най-после, има и трета категория учени, на които и корените, и плодовете на тяхното знание са сладки. За да дойде до знание, на което и корените, и плодовете са сладки, човек трябва да дойде до нови, правилни разбирания за живота.
към беседата >>
Синът прилича на баща си, докато той още не е станал баща.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, благодарение на кривите им идеи за Бога. За пример, те казват, че един Бог съществува на небето и на земята. Ако синът почита баща си, той трябва да знае, че на земята съществува само един баща.
Синът прилича на баща си, докато той още не е станал баща.
В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си. От този момент отношенията между бащата и сина се изменят. Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие. Кой човек може да каже, че е направил земята? Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери?
към беседата >>
Невежата, обикновеният човек казва: Огън от огън произлиза.
Мъдрецът си представя нещата другояче, не както обикновеният човек.
Невежата, обикновеният човек казва: Огън от огън произлиза.
– Не, огънят никога не произлиза от огъня. Казва се, че огънят е вечен. И това не е вярно. За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен. Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство.
към беседата >>
Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки.
Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. – Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си. От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание.
Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки.
Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовете горчиви. Най-после, има и трета категория учени, на които и корените, и плодовете на тяхното знание са сладки. За да дойде до знание, на което и корените, и плодовете са сладки, човек трябва да дойде до нови, правилни разбирания за живота.
към беседата >>
В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, благодарение на кривите им идеи за Бога. За пример, те казват, че един Бог съществува на небето и на земята. Ако синът почита баща си, той трябва да знае, че на земята съществува само един баща. Синът прилича на баща си, докато той още не е станал баща.
В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си.
От този момент отношенията между бащата и сина се изменят. Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие. Кой човек може да каже, че е направил земята? Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери? Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях.
към беседата >>
– Не, огънят никога не произлиза от огъня.
Мъдрецът си представя нещата другояче, не както обикновеният човек. Невежата, обикновеният човек казва: Огън от огън произлиза.
– Не, огънят никога не произлиза от огъня.
Казва се, че огънят е вечен. И това не е вярно. За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен. Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство. Цели томове са писани по този въпрос, но и до днес още не са го разрешили.
към беседата >>
Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовете горчиви.
– Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си. От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание. Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки.
Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовете горчиви.
Най-после, има и трета категория учени, на които и корените, и плодовете на тяхното знание са сладки. За да дойде до знание, на което и корените, и плодовете са сладки, човек трябва да дойде до нови, правилни разбирания за живота.
към беседата >>
От този момент отношенията между бащата и сина се изменят.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, благодарение на кривите им идеи за Бога. За пример, те казват, че един Бог съществува на небето и на земята. Ако синът почита баща си, той трябва да знае, че на земята съществува само един баща. Синът прилича на баща си, докато той още не е станал баща. В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си.
От този момент отношенията между бащата и сина се изменят.
Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие. Кой човек може да каже, че е направил земята? Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери? Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях. Привидно, те минават за техни бащи и майки, но всъщност не са.
към беседата >>
Казва се, че огънят е вечен.
Мъдрецът си представя нещата другояче, не както обикновеният човек. Невежата, обикновеният човек казва: Огън от огън произлиза. – Не, огънят никога не произлиза от огъня.
Казва се, че огънят е вечен.
И това не е вярно. За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен. Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство. Цели томове са писани по този въпрос, но и до днес още не са го разрешили. И след сто хиляди години едва ли ще го разрешат.
към беседата >>
Най-после, има и трета категория учени, на които и корените, и плодовете на тяхното знание са сладки.
Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си. От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание. Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки. Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовете горчиви.
Най-после, има и трета категория учени, на които и корените, и плодовете на тяхното знание са сладки.
За да дойде до знание, на което и корените, и плодовете са сладки, човек трябва да дойде до нови, правилни разбирания за живота.
към беседата >>
Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие.
За пример, те казват, че един Бог съществува на небето и на земята. Ако синът почита баща си, той трябва да знае, че на земята съществува само един баща. Синът прилича на баща си, докато той още не е станал баща. В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си. От този момент отношенията между бащата и сина се изменят.
Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие.
Кой човек може да каже, че е направил земята? Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери? Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях. Привидно, те минават за техни бащи и майки, но всъщност не са. Един е бащата на всички хора.
към беседата >>
И това не е вярно.
Мъдрецът си представя нещата другояче, не както обикновеният човек. Невежата, обикновеният човек казва: Огън от огън произлиза. – Не, огънят никога не произлиза от огъня. Казва се, че огънят е вечен.
И това не е вярно.
За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен. Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство. Цели томове са писани по този въпрос, но и до днес още не са го разрешили. И след сто хиляди години едва ли ще го разрешат. Обаче, ако влезете в света на мъдреците, там и децата знаят, какво представят времето и пространството.
към беседата >>
За да дойде до знание, на което и корените, и плодовете са сладки, човек трябва да дойде до нови, правилни разбирания за живота.
Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си. От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание. Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки. Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовете горчиви. Най-после, има и трета категория учени, на които и корените, и плодовете на тяхното знание са сладки.
За да дойде до знание, на което и корените, и плодовете са сладки, човек трябва да дойде до нови, правилни разбирания за живота.
към беседата >>
Кой човек може да каже, че е направил земята?
Ако синът почита баща си, той трябва да знае, че на земята съществува само един баща. Синът прилича на баща си, докато той още не е станал баща. В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си. От този момент отношенията между бащата и сина се изменят. Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие.
Кой човек може да каже, че е направил земята?
Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери? Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях. Привидно, те минават за техни бащи и майки, но всъщност не са. Един е бащата на всички хора. Всички останали бащи са пастроци на хората.
към беседата >>
За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен.
Мъдрецът си представя нещата другояче, не както обикновеният човек. Невежата, обикновеният човек казва: Огън от огън произлиза. – Не, огънят никога не произлиза от огъня. Казва се, че огънят е вечен. И това не е вярно.
За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен.
Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство. Цели томове са писани по този въпрос, но и до днес още не са го разрешили. И след сто хиляди години едва ли ще го разрешат. Обаче, ако влезете в света на мъдреците, там и децата знаят, какво представят времето и пространството.
към беседата >>
Мнозина казват: Какви са разбиранията на човека за живота, не е важно.
Мнозина казват: Какви са разбиранията на човека за живота, не е важно.
Важно е човек да живее. – Да, но ако човек разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовете на неговата наука ща станат горчиви. Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят. Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре. Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания.
към беседата >>
Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери?
Синът прилича на баща си, докато той още не е станал баща. В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си. От този момент отношенията между бащата и сина се изменят. Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие. Кой човек може да каже, че е направил земята?
Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери?
Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях. Привидно, те минават за техни бащи и майки, но всъщност не са. Един е бащата на всички хора. Всички останали бащи са пастроци на хората. Всеки човек трябва да търси своя Баща.
към беседата >>
Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство.
Невежата, обикновеният човек казва: Огън от огън произлиза. – Не, огънят никога не произлиза от огъня. Казва се, че огънят е вечен. И това не е вярно. За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен.
Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство.
Цели томове са писани по този въпрос, но и до днес още не са го разрешили. И след сто хиляди години едва ли ще го разрешат. Обаче, ако влезете в света на мъдреците, там и децата знаят, какво представят времето и пространството.
към беседата >>
Важно е човек да живее.
Мнозина казват: Какви са разбиранията на човека за живота, не е важно.
Важно е човек да живее.
– Да, но ако човек разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовете на неговата наука ща станат горчиви. Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят. Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре. Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост.
към беседата >>
Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях.
В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си. От този момент отношенията между бащата и сина се изменят. Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие. Кой човек може да каже, че е направил земята? Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери?
Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях.
Привидно, те минават за техни бащи и майки, но всъщност не са. Един е бащата на всички хора. Всички останали бащи са пастроци на хората. Всеки човек трябва да търси своя Баща. Щом Го намери, животът му коренно ще се измени.
към беседата >>
Цели томове са писани по този въпрос, но и до днес още не са го разрешили.
– Не, огънят никога не произлиза от огъня. Казва се, че огънят е вечен. И това не е вярно. За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен. Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство.
Цели томове са писани по този въпрос, но и до днес още не са го разрешили.
И след сто хиляди години едва ли ще го разрешат. Обаче, ако влезете в света на мъдреците, там и децата знаят, какво представят времето и пространството.
към беседата >>
– Да, но ако човек разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовете на неговата наука ща станат горчиви.
Мнозина казват: Какви са разбиранията на човека за живота, не е важно. Важно е човек да живее.
– Да, но ако човек разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовете на неговата наука ща станат горчиви.
Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят. Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре. Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост. Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества.
към беседата >>
Привидно, те минават за техни бащи и майки, но всъщност не са.
От този момент отношенията между бащата и сина се изменят. Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие. Кой човек може да каже, че е направил земята? Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери? Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях.
Привидно, те минават за техни бащи и майки, но всъщност не са.
Един е бащата на всички хора. Всички останали бащи са пастроци на хората. Всеки човек трябва да търси своя Баща. Щом Го намери, животът му коренно ще се измени.
към беседата >>
И след сто хиляди години едва ли ще го разрешат.
Казва се, че огънят е вечен. И това не е вярно. За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен. Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство. Цели томове са писани по този въпрос, но и до днес още не са го разрешили.
И след сто хиляди години едва ли ще го разрешат.
Обаче, ако влезете в света на мъдреците, там и децата знаят, какво представят времето и пространството.
към беседата >>
Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят.
Мнозина казват: Какви са разбиранията на човека за живота, не е важно. Важно е човек да живее. – Да, но ако човек разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовете на неговата наука ща станат горчиви.
Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят.
Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре. Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост. Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества. Ангели с мечовете си ще го пазят.
към беседата >>
Един е бащата на всички хора.
Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие. Кой човек може да каже, че е направил земята? Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери? Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях. Привидно, те минават за техни бащи и майки, но всъщност не са.
Един е бащата на всички хора.
Всички останали бащи са пастроци на хората. Всеки човек трябва да търси своя Баща. Щом Го намери, животът му коренно ще се измени.
към беседата >>
Обаче, ако влезете в света на мъдреците, там и децата знаят, какво представят времето и пространството.
И това не е вярно. За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен. Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство. Цели томове са писани по този въпрос, но и до днес още не са го разрешили. И след сто хиляди години едва ли ще го разрешат.
Обаче, ако влезете в света на мъдреците, там и децата знаят, какво представят времето и пространството.
към беседата >>
Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре.
Мнозина казват: Какви са разбиранията на човека за живота, не е важно. Важно е човек да живее. – Да, но ако човек разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовете на неговата наука ща станат горчиви. Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят.
Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре.
Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост. Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества. Ангели с мечовете си ще го пазят. Кой ще смее да посегне на него?
към беседата >>
Всички останали бащи са пастроци на хората.
Кой човек може да каже, че е направил земята? Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери? Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях. Привидно, те минават за техни бащи и майки, но всъщност не са. Един е бащата на всички хора.
Всички останали бащи са пастроци на хората.
Всеки човек трябва да търси своя Баща. Щом Го намери, животът му коренно ще се измени.
към беседата >>
Пространството се отнася до външния, до обективния свят.
Пространството се отнася до външния, до обективния свят.
Външният свят дава форма, израз на реалността. Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви. Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно, колко е дълго или късо времето.
към беседата >>
Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания.
Мнозина казват: Какви са разбиранията на човека за живота, не е важно. Важно е човек да живее. – Да, но ако човек разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовете на неговата наука ща станат горчиви. Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят. Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре.
Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания.
Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост. Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества. Ангели с мечовете си ще го пазят. Кой ще смее да посегне на него? За всеки човек, който вярва в Бога и Го люби, казано е в Писанието, че косъм няма да падне от главата му без волята Божия.
към беседата >>
Всеки човек трябва да търси своя Баща.
Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери? Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях. Привидно, те минават за техни бащи и майки, но всъщност не са. Един е бащата на всички хора. Всички останали бащи са пастроци на хората.
Всеки човек трябва да търси своя Баща.
Щом Го намери, животът му коренно ще се измени.
към беседата >>
Външният свят дава форма, израз на реалността.
Пространството се отнася до външния, до обективния свят.
Външният свят дава форма, израз на реалността.
Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви. Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно, колко е дълго или късо времето. Това показва, че понятието за време е субективно.
към беседата >>
Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост.
Важно е човек да живее. – Да, но ако човек разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовете на неговата наука ща станат горчиви. Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят. Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре. Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания.
Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост.
Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества. Ангели с мечовете си ще го пазят. Кой ще смее да посегне на него? За всеки човек, който вярва в Бога и Го люби, казано е в Писанието, че косъм няма да падне от главата му без волята Божия. Вярата, за която говоря, подразбира онази абсолютна вяра, която носи в себе си безсмъртие, която разполага с истинско знание.
към беседата >>
Щом Го намери, животът му коренно ще се измени.
Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях. Привидно, те минават за техни бащи и майки, но всъщност не са. Един е бащата на всички хора. Всички останали бащи са пастроци на хората. Всеки човек трябва да търси своя Баща.
Щом Го намери, животът му коренно ще се измени.
към беседата >>
Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви.
Пространството се отнася до външния, до обективния свят. Външният свят дава форма, израз на реалността.
Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви.
Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно, колко е дълго или късо времето. Това показва, че понятието за време е субективно. Някой може да изпреде един тънък конец и да каже, че го е изпрел за кратко време.
към беседата >>
Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества.
– Да, но ако човек разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовете на неговата наука ща станат горчиви. Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят. Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре. Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост.
Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества.
Ангели с мечовете си ще го пазят. Кой ще смее да посегне на него? За всеки човек, който вярва в Бога и Го люби, казано е в Писанието, че косъм няма да падне от главата му без волята Божия. Вярата, за която говоря, подразбира онази абсолютна вяра, която носи в себе си безсмъртие, която разполага с истинско знание.
към беседата >>
Днес всички хора страдат, понеже не се разбират.
Днес всички хора страдат, понеже не се разбират.
Щом не се разбират, те не могат да си помагат. Когато някой излезе на сцената да свири, изслушайте го докрай. Имайте търпение да чуете, как свири. Изслушайте го, както себе си бихте слушали. Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него.
към беседата >>
Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно.
Пространството се отнася до външния, до обективния свят. Външният свят дава форма, израз на реалността. Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви.
Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно.
Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно, колко е дълго или късо времето. Това показва, че понятието за време е субективно. Някой може да изпреде един тънък конец и да каже, че го е изпрел за кратко време. Това време може да бъде 30 секунди, 30 минути или един час.
към беседата >>
Ангели с мечовете си ще го пазят.
Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят. Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре. Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост. Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества.
Ангели с мечовете си ще го пазят.
Кой ще смее да посегне на него? За всеки човек, който вярва в Бога и Го люби, казано е в Писанието, че косъм няма да падне от главата му без волята Божия. Вярата, за която говоря, подразбира онази абсолютна вяра, която носи в себе си безсмъртие, която разполага с истинско знание.
към беседата >>
Щом не се разбират, те не могат да си помагат.
Днес всички хора страдат, понеже не се разбират.
Щом не се разбират, те не могат да си помагат.
Когато някой излезе на сцената да свири, изслушайте го докрай. Имайте търпение да чуете, как свири. Изслушайте го, както себе си бихте слушали. Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него. Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи.
към беседата >>
Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата.
Пространството се отнася до външния, до обективния свят. Външният свят дава форма, израз на реалността. Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви. Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно.
Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата.
Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно, колко е дълго или късо времето. Това показва, че понятието за време е субективно. Някой може да изпреде един тънък конец и да каже, че го е изпрел за кратко време. Това време може да бъде 30 секунди, 30 минути или един час.
към беседата >>
Кой ще смее да посегне на него?
Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре. Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост. Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества. Ангели с мечовете си ще го пазят.
Кой ще смее да посегне на него?
За всеки човек, който вярва в Бога и Го люби, казано е в Писанието, че косъм няма да падне от главата му без волята Божия. Вярата, за която говоря, подразбира онази абсолютна вяра, която носи в себе си безсмъртие, която разполага с истинско знание.
към беседата >>
Когато някой излезе на сцената да свири, изслушайте го докрай.
Днес всички хора страдат, понеже не се разбират. Щом не се разбират, те не могат да си помагат.
Когато някой излезе на сцената да свири, изслушайте го докрай.
Имайте търпение да чуете, как свири. Изслушайте го, както себе си бихте слушали. Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него. Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи. Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми.
към беседата >>
Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно, колко е дълго или късо времето.
Пространството се отнася до външния, до обективния свят. Външният свят дава форма, израз на реалността. Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви. Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата.
Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно, колко е дълго или късо времето.
Това показва, че понятието за време е субективно. Някой може да изпреде един тънък конец и да каже, че го е изпрел за кратко време. Това време може да бъде 30 секунди, 30 минути или един час.
към беседата >>
За всеки човек, който вярва в Бога и Го люби, казано е в Писанието, че косъм няма да падне от главата му без волята Божия.
Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост. Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества. Ангели с мечовете си ще го пазят. Кой ще смее да посегне на него?
За всеки човек, който вярва в Бога и Го люби, казано е в Писанието, че косъм няма да падне от главата му без волята Божия.
Вярата, за която говоря, подразбира онази абсолютна вяра, която носи в себе си безсмъртие, която разполага с истинско знание.
към беседата >>
Имайте търпение да чуете, как свири.
Днес всички хора страдат, понеже не се разбират. Щом не се разбират, те не могат да си помагат. Когато някой излезе на сцената да свири, изслушайте го докрай.
Имайте търпение да чуете, как свири.
Изслушайте го, както себе си бихте слушали. Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него. Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи. Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми. Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата.
към беседата >>
Това показва, че понятието за време е субективно.
Външният свят дава форма, израз на реалността. Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви. Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно, колко е дълго или късо времето.
Това показва, че понятието за време е субективно.
Някой може да изпреде един тънък конец и да каже, че го е изпрел за кратко време. Това време може да бъде 30 секунди, 30 минути или един час.
към беседата >>
Вярата, за която говоря, подразбира онази абсолютна вяра, която носи в себе си безсмъртие, която разполага с истинско знание.
Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост. Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества. Ангели с мечовете си ще го пазят. Кой ще смее да посегне на него? За всеки човек, който вярва в Бога и Го люби, казано е в Писанието, че косъм няма да падне от главата му без волята Божия.
Вярата, за която говоря, подразбира онази абсолютна вяра, която носи в себе си безсмъртие, която разполага с истинско знание.
към беседата >>
Изслушайте го, както себе си бихте слушали.
Днес всички хора страдат, понеже не се разбират. Щом не се разбират, те не могат да си помагат. Когато някой излезе на сцената да свири, изслушайте го докрай. Имайте търпение да чуете, как свири.
Изслушайте го, както себе си бихте слушали.
Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него. Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи. Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми. Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата. Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане.
към беседата >>
Някой може да изпреде един тънък конец и да каже, че го е изпрел за кратко време.
Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви. Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно, колко е дълго или късо времето. Това показва, че понятието за време е субективно.
Някой може да изпреде един тънък конец и да каже, че го е изпрел за кратко време.
Това време може да бъде 30 секунди, 30 минути или един час.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от истинско знание, което освобождава човека, а не го ограничава.
Съвременните хора се нуждаят от истинско знание, което освобождава човека, а не го ограничава.
Това знание възкресява човека, но не го умъртвява. Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне. За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него. Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно. Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си.
към беседата >>
Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него.
Днес всички хора страдат, понеже не се разбират. Щом не се разбират, те не могат да си помагат. Когато някой излезе на сцената да свири, изслушайте го докрай. Имайте търпение да чуете, как свири. Изслушайте го, както себе си бихте слушали.
Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него.
Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи. Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми. Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата. Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане. Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ.
към беседата >>
Това време може да бъде 30 секунди, 30 минути или един час.
Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно, колко е дълго или късо времето. Това показва, че понятието за време е субективно. Някой може да изпреде един тънък конец и да каже, че го е изпрел за кратко време.
Това време може да бъде 30 секунди, 30 минути или един час.
към беседата >>
Това знание възкресява човека, но не го умъртвява.
Съвременните хора се нуждаят от истинско знание, което освобождава човека, а не го ограничава.
Това знание възкресява човека, но не го умъртвява.
Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне. За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него. Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно. Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си. Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене.
към беседата >>
Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи.
Щом не се разбират, те не могат да си помагат. Когато някой излезе на сцената да свири, изслушайте го докрай. Имайте търпение да чуете, как свири. Изслушайте го, както себе си бихте слушали. Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него.
Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи.
Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми. Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата. Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане. Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ. Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек.
към беседата >>
Понятията за време и пространство имат смисъл за необикновените хора.
Понятията за време и пространство имат смисъл за необикновените хора.
Обикновените хора се чудят, защо трябва да се занимават с тези въпроси. Обаче, ако няма понятие за време и пространство, човек няма да има понятие за живота, защото той се проявява във време и пространство, т.е. външно и вътрешно. Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум. Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално.
към беседата >>
Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне.
Съвременните хора се нуждаят от истинско знание, което освобождава човека, а не го ограничава. Това знание възкресява човека, но не го умъртвява.
Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне.
За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него. Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно. Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си. Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене. Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво.
към беседата >>
Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми.
Когато някой излезе на сцената да свири, изслушайте го докрай. Имайте търпение да чуете, как свири. Изслушайте го, както себе си бихте слушали. Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него. Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи.
Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми.
Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата. Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане. Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ. Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек. Само любовта може да произведе преврат в човека.
към беседата >>
Обикновените хора се чудят, защо трябва да се занимават с тези въпроси.
Понятията за време и пространство имат смисъл за необикновените хора.
Обикновените хора се чудят, защо трябва да се занимават с тези въпроси.
Обаче, ако няма понятие за време и пространство, човек няма да има понятие за живота, защото той се проявява във време и пространство, т.е. външно и вътрешно. Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум. Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално. Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята.
към беседата >>
За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него.
Съвременните хора се нуждаят от истинско знание, което освобождава човека, а не го ограничава. Това знание възкресява човека, но не го умъртвява. Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне.
За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него.
Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно. Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си. Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене. Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво. Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата.
Имайте търпение да чуете, как свири. Изслушайте го, както себе си бихте слушали. Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него. Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи. Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми.
Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата.
Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане. Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ. Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек. Само любовта може да произведе преврат в човека. Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска.
към беседата >>
Обаче, ако няма понятие за време и пространство, човек няма да има понятие за живота, защото той се проявява във време и пространство, т.е.
Понятията за време и пространство имат смисъл за необикновените хора. Обикновените хора се чудят, защо трябва да се занимават с тези въпроси.
Обаче, ако няма понятие за време и пространство, човек няма да има понятие за живота, защото той се проявява във време и пространство, т.е.
външно и вътрешно. Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум. Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално. Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята. Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там.
към беседата >>
Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно.
Съвременните хора се нуждаят от истинско знание, което освобождава човека, а не го ограничава. Това знание възкресява човека, но не го умъртвява. Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне. За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него.
Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно.
Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си. Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене. Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво. Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа.
към беседата >>
Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане.
Изслушайте го, както себе си бихте слушали. Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него. Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи. Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми. Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата.
Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане.
Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ. Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек. Само любовта може да произведе преврат в човека. Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска. Мощна, велика сила е любовта!
към беседата >>
външно и вътрешно.
Понятията за време и пространство имат смисъл за необикновените хора. Обикновените хора се чудят, защо трябва да се занимават с тези въпроси. Обаче, ако няма понятие за време и пространство, човек няма да има понятие за живота, защото той се проявява във време и пространство, т.е.
външно и вътрешно.
Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум. Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално. Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята. Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там. Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него.
към беседата >>
Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си.
Съвременните хора се нуждаят от истинско знание, което освобождава човека, а не го ограничава. Това знание възкресява човека, но не го умъртвява. Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне. За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него. Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно.
Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си.
Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене. Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво. Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа. Справедлив е Бог.
към беседата >>
Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ.
Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него. Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи. Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми. Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата. Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане.
Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ.
Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек. Само любовта може да произведе преврат в човека. Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска. Мощна, велика сила е любовта! В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях.
към беседата >>
Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум.
Понятията за време и пространство имат смисъл за необикновените хора. Обикновените хора се чудят, защо трябва да се занимават с тези въпроси. Обаче, ако няма понятие за време и пространство, човек няма да има понятие за живота, защото той се проявява във време и пространство, т.е. външно и вътрешно.
Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум.
Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално. Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята. Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там. Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него. Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул.
към беседата >>
Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене.
Това знание възкресява човека, но не го умъртвява. Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне. За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него. Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно. Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си.
Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене.
Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво. Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа. Справедлив е Бог. Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно.
към беседата >>
Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек.
Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи. Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми. Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата. Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане. Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ.
Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек.
Само любовта може да произведе преврат в човека. Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска. Мощна, велика сила е любовта! В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях. Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере.
към беседата >>
Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално.
Понятията за време и пространство имат смисъл за необикновените хора. Обикновените хора се чудят, защо трябва да се занимават с тези въпроси. Обаче, ако няма понятие за време и пространство, човек няма да има понятие за живота, защото той се проявява във време и пространство, т.е. външно и вътрешно. Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум.
Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално.
Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята. Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там. Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него. Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул. Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел.
към беседата >>
Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво.
Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне. За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него. Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно. Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си. Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене.
Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво.
Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа. Справедлив е Бог. Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно. Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне.
към беседата >>
Само любовта може да произведе преврат в човека.
Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми. Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата. Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане. Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ. Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек.
Само любовта може да произведе преврат в човека.
Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска. Мощна, велика сила е любовта! В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях. Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере. Котката се отличава с голяма външна чистота.
към беседата >>
Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята.
Обикновените хора се чудят, защо трябва да се занимават с тези въпроси. Обаче, ако няма понятие за време и пространство, човек няма да има понятие за живота, защото той се проявява във време и пространство, т.е. външно и вътрешно. Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум. Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално.
Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята.
Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там. Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него. Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул. Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел. Описанието му за Америка е субективно, т.е.
към беседата >>
Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път.
За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него. Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно. Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си. Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене. Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво.
Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път.
Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа. Справедлив е Бог. Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно. Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне. Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него.
към беседата >>
Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска.
Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата. Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане. Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ. Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек. Само любовта може да произведе преврат в човека.
Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска.
Мощна, велика сила е любовта! В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях. Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере. Котката се отличава с голяма външна чистота. Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства.
към беседата >>
Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там.
Обаче, ако няма понятие за време и пространство, човек няма да има понятие за живота, защото той се проявява във време и пространство, т.е. външно и вътрешно. Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум. Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално. Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята.
Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там.
Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него. Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул. Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел. Описанието му за Америка е субективно, т.е. според неговото вътрешно разбиране на нещата.
към беседата >>
Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа.
Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно. Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си. Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене. Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво. Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път.
Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа.
Справедлив е Бог. Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно. Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне. Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него. Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него.
към беседата >>
Мощна, велика сила е любовта!
Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане. Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ. Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек. Само любовта може да произведе преврат в човека. Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска.
Мощна, велика сила е любовта!
В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях. Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере. Котката се отличава с голяма външна чистота. Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза.
към беседата >>
Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него.
външно и вътрешно. Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум. Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално. Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята. Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там.
Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него.
Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул. Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел. Описанието му за Америка е субективно, т.е. според неговото вътрешно разбиране на нещата. Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност.
към беседата >>
Справедлив е Бог.
Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си. Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене. Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво. Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа.
Справедлив е Бог.
Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно. Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне. Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него. Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него. Само при това положение животът има смисъл.
към беседата >>
В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях.
Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ. Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек. Само любовта може да произведе преврат в човека. Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска. Мощна, велика сила е любовта!
В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях.
Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере. Котката се отличава с голяма външна чистота. Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза. В това отношение тя превъзхожда някои хора.
към беседата >>
Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул.
Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум. Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално. Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята. Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там. Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него.
Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул.
Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел. Описанието му за Америка е субективно, т.е. според неговото вътрешно разбиране на нещата. Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност. Това зависи от неговите лични впечатления за нещата.
към беседата >>
Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно.
Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене. Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво. Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа. Справедлив е Бог.
Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно.
Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне. Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него. Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него. Само при това положение животът има смисъл. Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо.
към беседата >>
Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере.
Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек. Само любовта може да произведе преврат в човека. Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска. Мощна, велика сила е любовта! В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях.
Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере.
Котката се отличава с голяма външна чистота. Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза. В това отношение тя превъзхожда някои хора. Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща.
към беседата >>
Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел.
Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално. Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята. Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там. Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него. Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул.
Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел.
Описанието му за Америка е субективно, т.е. според неговото вътрешно разбиране на нещата. Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност. Това зависи от неговите лични впечатления за нещата. Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността.
към беседата >>
Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне.
Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво. Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа. Справедлив е Бог. Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно.
Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне.
Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него. Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него. Само при това положение животът има смисъл. Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо. Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи.
към беседата >>
Котката се отличава с голяма външна чистота.
Само любовта може да произведе преврат в човека. Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска. Мощна, велика сила е любовта! В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях. Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере.
Котката се отличава с голяма външна чистота.
Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза. В това отношение тя превъзхожда някои хора. Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща. Те не искат да знаят, че вътре е чисто, измито.
към беседата >>
Описанието му за Америка е субективно, т.е.
Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята. Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там. Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него. Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул. Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел.
Описанието му за Америка е субективно, т.е.
според неговото вътрешно разбиране на нещата. Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност. Това зависи от неговите лични впечатления за нещата. Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността. Има автори, които, без да искат, преувеличават фактите.
към беседата >>
Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него.
Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа. Справедлив е Бог. Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно. Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне.
Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него.
Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него. Само при това положение животът има смисъл. Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо. Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи. Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам.
към беседата >>
Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства.
Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска. Мощна, велика сила е любовта! В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях. Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере. Котката се отличава с голяма външна чистота.
Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства.
Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза. В това отношение тя превъзхожда някои хора. Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща. Те не искат да знаят, че вътре е чисто, измито. Това показва, че тия хора нямат усет към външна чистота.
към беседата >>
според неговото вътрешно разбиране на нещата.
Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там. Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него. Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул. Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел. Описанието му за Америка е субективно, т.е.
според неговото вътрешно разбиране на нещата.
Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност. Това зависи от неговите лични впечатления за нещата. Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността. Има автори, които, без да искат, преувеличават фактите. В тях е развита способността да преувеличават нещата.
към беседата >>
Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него.
Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа. Справедлив е Бог. Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно. Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне. Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него.
Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него.
Само при това положение животът има смисъл. Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо. Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи. Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам. Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет.
към беседата >>
Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза.
Мощна, велика сила е любовта! В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях. Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере. Котката се отличава с голяма външна чистота. Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства.
Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза.
В това отношение тя превъзхожда някои хора. Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща. Те не искат да знаят, че вътре е чисто, измито. Това показва, че тия хора нямат усет към външна чистота.
към беседата >>
Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност.
Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него. Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул. Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел. Описанието му за Америка е субективно, т.е. според неговото вътрешно разбиране на нещата.
Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност.
Това зависи от неговите лични впечатления за нещата. Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността. Има автори, които, без да искат, преувеличават фактите. В тях е развита способността да преувеличават нещата.
към беседата >>
Само при това положение животът има смисъл.
Справедлив е Бог. Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно. Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне. Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него. Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него.
Само при това положение животът има смисъл.
Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо. Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи. Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам. Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет. Но какво е било преди Мойсея?
към беседата >>
В това отношение тя превъзхожда някои хора.
В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях. Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере. Котката се отличава с голяма външна чистота. Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза.
В това отношение тя превъзхожда някои хора.
Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща. Те не искат да знаят, че вътре е чисто, измито. Това показва, че тия хора нямат усет към външна чистота.
към беседата >>
Това зависи от неговите лични впечатления за нещата.
Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул. Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел. Описанието му за Америка е субективно, т.е. според неговото вътрешно разбиране на нещата. Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност.
Това зависи от неговите лични впечатления за нещата.
Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността. Има автори, които, без да искат, преувеличават фактите. В тях е развита способността да преувеличават нещата.
към беседата >>
Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо.
Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно. Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне. Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него. Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него. Само при това положение животът има смисъл.
Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо.
Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи. Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам. Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет. Но какво е било преди Мойсея? Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци?
към беседата >>
Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща.
Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере. Котката се отличава с голяма външна чистота. Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза. В това отношение тя превъзхожда някои хора.
Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща.
Те не искат да знаят, че вътре е чисто, измито. Това показва, че тия хора нямат усет към външна чистота.
към беседата >>
Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността.
Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел. Описанието му за Америка е субективно, т.е. според неговото вътрешно разбиране на нещата. Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност. Това зависи от неговите лични впечатления за нещата.
Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността.
Има автори, които, без да искат, преувеличават фактите. В тях е развита способността да преувеличават нещата.
към беседата >>
Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи.
Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне. Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него. Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него. Само при това положение животът има смисъл. Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо.
Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи.
Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам. Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет. Но какво е било преди Мойсея? Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци? Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога.
към беседата >>
Те не искат да знаят, че вътре е чисто, измито.
Котката се отличава с голяма външна чистота. Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза. В това отношение тя превъзхожда някои хора. Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща.
Те не искат да знаят, че вътре е чисто, измито.
Това показва, че тия хора нямат усет към външна чистота.
към беседата >>
Има автори, които, без да искат, преувеличават фактите.
Описанието му за Америка е субективно, т.е. според неговото вътрешно разбиране на нещата. Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност. Това зависи от неговите лични впечатления за нещата. Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността.
Има автори, които, без да искат, преувеличават фактите.
В тях е развита способността да преувеличават нещата.
към беседата >>
Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам.
Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него. Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него. Само при това положение животът има смисъл. Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо. Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи.
Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам.
Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет. Но какво е било преди Мойсея? Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци? Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога. Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек.
към беседата >>
Това показва, че тия хора нямат усет към външна чистота.
Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза. В това отношение тя превъзхожда някои хора. Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща. Те не искат да знаят, че вътре е чисто, измито.
Това показва, че тия хора нямат усет към външна чистота.
към беседата >>
В тях е развита способността да преувеличават нещата.
според неговото вътрешно разбиране на нещата. Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност. Това зависи от неговите лични впечатления за нещата. Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността. Има автори, които, без да искат, преувеличават фактите.
В тях е развита способността да преувеличават нещата.
към беседата >>
Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет.
Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него. Само при това положение животът има смисъл. Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо. Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи. Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам.
Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет.
Но какво е било преди Мойсея? Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци? Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога. Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога.
към беседата >>
„Ще излея Духа си".
„Ще излея Духа си".
Присъствието на Духа Божий в човека е великото, възвишеното, към което той се стреми. Духът Божий свързва всички хора в едно цяло, да могат заедно да градят, да приемат великото Откровение на живота. Без това Откровение те нищо няма да разберат. За тях нещата ще останат винаги запечатани. Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал?
към беседата >>
Следователно, колкото и да се пази човек от тази черта, той винаги преувеличава.
Следователно, колкото и да се пази човек от тази черта, той винаги преувеличава.
Един от проповедниците на Христовото учение имал обичай да преувеличава фактите, вследствие на което сам изпадал в противоречия. Един ден той проповядвал на слушателите си за случая, когато Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба, и, за да ги убеди в този факт, той казал, че хлябовете били големи като могили. Следователно, с такива големи хлябове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ. А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове. Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи.
към беседата >>
Но какво е било преди Мойсея?
Само при това положение животът има смисъл. Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо. Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи. Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам. Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет.
Но какво е било преди Мойсея?
Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци? Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога. Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели.
към беседата >>
Присъствието на Духа Божий в човека е великото, възвишеното, към което той се стреми.
„Ще излея Духа си".
Присъствието на Духа Божий в човека е великото, възвишеното, към което той се стреми.
Духът Божий свързва всички хора в едно цяло, да могат заедно да градят, да приемат великото Откровение на живота. Без това Откровение те нищо няма да разберат. За тях нещата ще останат винаги запечатани. Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал? Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа?
към беседата >>
Един от проповедниците на Христовото учение имал обичай да преувеличава фактите, вследствие на което сам изпадал в противоречия.
Следователно, колкото и да се пази човек от тази черта, той винаги преувеличава.
Един от проповедниците на Христовото учение имал обичай да преувеличава фактите, вследствие на което сам изпадал в противоречия.
Един ден той проповядвал на слушателите си за случая, когато Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба, и, за да ги убеди в този факт, той казал, че хлябовете били големи като могили. Следователно, с такива големи хлябове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ. А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове. Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи. За Бога всичко е възможно.
към беседата >>
Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци?
Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо. Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи. Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам. Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет. Но какво е било преди Мойсея?
Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци?
Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога. Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели. Не говорете за неща, които не сте чели.
към беседата >>
Духът Божий свързва всички хора в едно цяло, да могат заедно да градят, да приемат великото Откровение на живота.
„Ще излея Духа си". Присъствието на Духа Божий в човека е великото, възвишеното, към което той се стреми.
Духът Божий свързва всички хора в едно цяло, да могат заедно да градят, да приемат великото Откровение на живота.
Без това Откровение те нищо няма да разберат. За тях нещата ще останат винаги запечатани. Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал? Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа? Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл.
към беседата >>
Един ден той проповядвал на слушателите си за случая, когато Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба, и, за да ги убеди в този факт, той казал, че хлябовете били големи като могили.
Следователно, колкото и да се пази човек от тази черта, той винаги преувеличава. Един от проповедниците на Христовото учение имал обичай да преувеличава фактите, вследствие на което сам изпадал в противоречия.
Един ден той проповядвал на слушателите си за случая, когато Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба, и, за да ги убеди в този факт, той казал, че хлябовете били големи като могили.
Следователно, с такива големи хлябове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ. А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове. Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи. За Бога всичко е възможно. Човек не може да прави такива хлябове, но Бог всичко може.
към беседата >>
Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога.
Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи. Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам. Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет. Но какво е било преди Мойсея? Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци?
Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога.
Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели. Не говорете за неща, които не сте чели. Аз не обичам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам.
към беседата >>
Без това Откровение те нищо няма да разберат.
„Ще излея Духа си". Присъствието на Духа Божий в човека е великото, възвишеното, към което той се стреми. Духът Божий свързва всички хора в едно цяло, да могат заедно да градят, да приемат великото Откровение на живота.
Без това Откровение те нищо няма да разберат.
За тях нещата ще останат винаги запечатани. Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал? Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа? Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл. Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш.
към беседата >>
Следователно, с такива големи хлябове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ.
Следователно, колкото и да се пази човек от тази черта, той винаги преувеличава. Един от проповедниците на Христовото учение имал обичай да преувеличава фактите, вследствие на което сам изпадал в противоречия. Един ден той проповядвал на слушателите си за случая, когато Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба, и, за да ги убеди в този факт, той казал, че хлябовете били големи като могили.
Следователно, с такива големи хлябове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ.
А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове. Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи. За Бога всичко е възможно. Човек не може да прави такива хлябове, но Бог всичко може. Един от слушателите, като си представил големината на хлябовете, казал на проповедника: Мене не ми се вижда чудно, че съществували хлябове големи като могили, но се чудя, какви трябва да са били пещите, в които са пекли тия хлябове.
към беседата >>
Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек.
Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам. Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет. Но какво е било преди Мойсея? Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци? Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога.
Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек.
Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели. Не говорете за неща, които не сте чели. Аз не обичам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам. Затова, именно, аз говоря всякога за неща, които съм чел и познавам.
към беседата >>
За тях нещата ще останат винаги запечатани.
„Ще излея Духа си". Присъствието на Духа Божий в човека е великото, възвишеното, към което той се стреми. Духът Божий свързва всички хора в едно цяло, да могат заедно да градят, да приемат великото Откровение на живота. Без това Откровение те нищо няма да разберат.
За тях нещата ще останат винаги запечатани.
Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал? Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа? Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл. Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш. Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те.
към беседата >>
А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове.
Следователно, колкото и да се пази човек от тази черта, той винаги преувеличава. Един от проповедниците на Христовото учение имал обичай да преувеличава фактите, вследствие на което сам изпадал в противоречия. Един ден той проповядвал на слушателите си за случая, когато Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба, и, за да ги убеди в този факт, той казал, че хлябовете били големи като могили. Следователно, с такива големи хлябове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ.
А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове.
Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи. За Бога всичко е възможно. Човек не може да прави такива хлябове, но Бог всичко може. Един от слушателите, като си представил големината на хлябовете, казал на проповедника: Мене не ми се вижда чудно, че съществували хлябове големи като могили, но се чудя, какви трябва да са били пещите, в които са пекли тия хлябове. Във възгледите си и досега хората са разделени на две категории: едни се учудват на големината на хлябовете, а други – на големината на пещите.
към беседата >>
Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога.
Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет. Но какво е било преди Мойсея? Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци? Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога. Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек.
Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога.
Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели. Не говорете за неща, които не сте чели. Аз не обичам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам. Затова, именно, аз говоря всякога за неща, които съм чел и познавам. Ако не сте чели цялата книга, а само няколко страници от нея, говорете върху това, което сте прочели вече.
към беседата >>
Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал?
„Ще излея Духа си". Присъствието на Духа Божий в човека е великото, възвишеното, към което той се стреми. Духът Божий свързва всички хора в едно цяло, да могат заедно да градят, да приемат великото Откровение на живота. Без това Откровение те нищо няма да разберат. За тях нещата ще останат винаги запечатани.
Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал?
Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа? Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл. Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш. Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те. Старият Завет е заветът на стария човек.
към беседата >>
Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи.
Следователно, колкото и да се пази човек от тази черта, той винаги преувеличава. Един от проповедниците на Христовото учение имал обичай да преувеличава фактите, вследствие на което сам изпадал в противоречия. Един ден той проповядвал на слушателите си за случая, когато Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба, и, за да ги убеди в този факт, той казал, че хлябовете били големи като могили. Следователно, с такива големи хлябове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ. А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове.
Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи.
За Бога всичко е възможно. Човек не може да прави такива хлябове, но Бог всичко може. Един от слушателите, като си представил големината на хлябовете, казал на проповедника: Мене не ми се вижда чудно, че съществували хлябове големи като могили, но се чудя, какви трябва да са били пещите, в които са пекли тия хлябове. Във възгледите си и досега хората са разделени на две категории: едни се учудват на големината на хлябовете, а други – на големината на пещите.
към беседата >>
Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели.
Но какво е било преди Мойсея? Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци? Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога. Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога.
Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели.
Не говорете за неща, които не сте чели. Аз не обичам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам. Затова, именно, аз говоря всякога за неща, които съм чел и познавам. Ако не сте чели цялата книга, а само няколко страници от нея, говорете върху това, което сте прочели вече. Всяка книга се познава, само когато се прочете.
към беседата >>
Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа?
Присъствието на Духа Божий в човека е великото, възвишеното, към което той се стреми. Духът Божий свързва всички хора в едно цяло, да могат заедно да градят, да приемат великото Откровение на живота. Без това Откровение те нищо няма да разберат. За тях нещата ще останат винаги запечатани. Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал?
Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа?
Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл. Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш. Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те. Старият Завет е заветът на стария човек. Новият Завет е заветът на новия човек.
към беседата >>
За Бога всичко е възможно.
Един от проповедниците на Христовото учение имал обичай да преувеличава фактите, вследствие на което сам изпадал в противоречия. Един ден той проповядвал на слушателите си за случая, когато Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба, и, за да ги убеди в този факт, той казал, че хлябовете били големи като могили. Следователно, с такива големи хлябове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ. А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове. Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи.
За Бога всичко е възможно.
Човек не може да прави такива хлябове, но Бог всичко може. Един от слушателите, като си представил големината на хлябовете, казал на проповедника: Мене не ми се вижда чудно, че съществували хлябове големи като могили, но се чудя, какви трябва да са били пещите, в които са пекли тия хлябове. Във възгледите си и досега хората са разделени на две категории: едни се учудват на големината на хлябовете, а други – на големината на пещите.
към беседата >>
Не говорете за неща, които не сте чели.
Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци? Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога. Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели.
Не говорете за неща, които не сте чели.
Аз не обичам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам. Затова, именно, аз говоря всякога за неща, които съм чел и познавам. Ако не сте чели цялата книга, а само няколко страници от нея, говорете върху това, което сте прочели вече. Всяка книга се познава, само когато се прочете. Препоръчат ли ви някаква книга, прочетете я, да видите, на какъв език е написана.
към беседата >>
Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл.
Духът Божий свързва всички хора в едно цяло, да могат заедно да градят, да приемат великото Откровение на живота. Без това Откровение те нищо няма да разберат. За тях нещата ще останат винаги запечатани. Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал? Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа?
Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл.
Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш. Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те. Старият Завет е заветът на стария човек. Новият Завет е заветът на новия човек. Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото.
към беседата >>
Човек не може да прави такива хлябове, но Бог всичко може.
Един ден той проповядвал на слушателите си за случая, когато Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба, и, за да ги убеди в този факт, той казал, че хлябовете били големи като могили. Следователно, с такива големи хлябове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ. А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове. Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи. За Бога всичко е възможно.
Човек не може да прави такива хлябове, но Бог всичко може.
Един от слушателите, като си представил големината на хлябовете, казал на проповедника: Мене не ми се вижда чудно, че съществували хлябове големи като могили, но се чудя, какви трябва да са били пещите, в които са пекли тия хлябове. Във възгледите си и досега хората са разделени на две категории: едни се учудват на големината на хлябовете, а други – на големината на пещите.
към беседата >>
Аз не обичам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам.
Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога. Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели. Не говорете за неща, които не сте чели.
Аз не обичам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам.
Затова, именно, аз говоря всякога за неща, които съм чел и познавам. Ако не сте чели цялата книга, а само няколко страници от нея, говорете върху това, което сте прочели вече. Всяка книга се познава, само когато се прочете. Препоръчат ли ви някаква книга, прочетете я, да видите, на какъв език е написана.
към беседата >>
Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш.
Без това Откровение те нищо няма да разберат. За тях нещата ще останат винаги запечатани. Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал? Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа? Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл.
Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш.
Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те. Старият Завет е заветът на стария човек. Новият Завет е заветът на новия човек. Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото. В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години.
към беседата >>
Един от слушателите, като си представил големината на хлябовете, казал на проповедника: Мене не ми се вижда чудно, че съществували хлябове големи като могили, но се чудя, какви трябва да са били пещите, в които са пекли тия хлябове.
Следователно, с такива големи хлябове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ. А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове. Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи. За Бога всичко е възможно. Човек не може да прави такива хлябове, но Бог всичко може.
Един от слушателите, като си представил големината на хлябовете, казал на проповедника: Мене не ми се вижда чудно, че съществували хлябове големи като могили, но се чудя, какви трябва да са били пещите, в които са пекли тия хлябове.
Във възгледите си и досега хората са разделени на две категории: едни се учудват на големината на хлябовете, а други – на големината на пещите.
към беседата >>
Затова, именно, аз говоря всякога за неща, които съм чел и познавам.
Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели. Не говорете за неща, които не сте чели. Аз не обичам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам.
Затова, именно, аз говоря всякога за неща, които съм чел и познавам.
Ако не сте чели цялата книга, а само няколко страници от нея, говорете върху това, което сте прочели вече. Всяка книга се познава, само когато се прочете. Препоръчат ли ви някаква книга, прочетете я, да видите, на какъв език е написана.
към беседата >>
Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те.
За тях нещата ще останат винаги запечатани. Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал? Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа? Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл. Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш.
Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те.
Старият Завет е заветът на стария човек. Новият Завет е заветът на новия човек. Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото. В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си.
към беседата >>
Във възгледите си и досега хората са разделени на две категории: едни се учудват на големината на хлябовете, а други – на големината на пещите.
А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове. Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи. За Бога всичко е възможно. Човек не може да прави такива хлябове, но Бог всичко може. Един от слушателите, като си представил големината на хлябовете, казал на проповедника: Мене не ми се вижда чудно, че съществували хлябове големи като могили, но се чудя, какви трябва да са били пещите, в които са пекли тия хлябове.
Във възгледите си и досега хората са разделени на две категории: едни се учудват на големината на хлябовете, а други – на големината на пещите.
към беседата >>
Ако не сте чели цялата книга, а само няколко страници от нея, говорете върху това, което сте прочели вече.
Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели. Не говорете за неща, които не сте чели. Аз не обичам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам. Затова, именно, аз говоря всякога за неща, които съм чел и познавам.
Ако не сте чели цялата книга, а само няколко страници от нея, говорете върху това, което сте прочели вече.
Всяка книга се познава, само когато се прочете. Препоръчат ли ви някаква книга, прочетете я, да видите, на какъв език е написана.
към беседата >>
Старият Завет е заветът на стария човек.
Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал? Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа? Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл. Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш. Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те.
Старият Завет е заветът на стария човек.
Новият Завет е заветът на новия човек. Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото. В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си. Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура.
към беседата >>
Съвременните учени разправят, че вътрешността на слънцето била огнена материя.
Съвременните учени разправят, че вътрешността на слънцето била огнена материя.
Що се отнася до големината му, те казват, че слънцето било милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Това, което тия учени говорят за слънцето, може да е вярно, а може и да не е вярно. Има учени, които не са съгласни с тия твърдения. Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот. Външността на слънцето, т. е.
към беседата >>
Всяка книга се познава, само когато се прочете.
Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели. Не говорете за неща, които не сте чели. Аз не обичам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам. Затова, именно, аз говоря всякога за неща, които съм чел и познавам. Ако не сте чели цялата книга, а само няколко страници от нея, говорете върху това, което сте прочели вече.
Всяка книга се познава, само когато се прочете.
Препоръчат ли ви някаква книга, прочетете я, да видите, на какъв език е написана.
към беседата >>
Новият Завет е заветът на новия човек.
Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа? Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл. Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш. Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те. Старият Завет е заветът на стария човек.
Новият Завет е заветът на новия човек.
Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото. В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си. Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря.
към беседата >>
Що се отнася до големината му, те казват, че слънцето било милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята.
Съвременните учени разправят, че вътрешността на слънцето била огнена материя.
Що се отнася до големината му, те казват, че слънцето било милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята.
Това, което тия учени говорят за слънцето, може да е вярно, а може и да не е вярно. Има учени, които не са съгласни с тия твърдения. Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот. Външността на слънцето, т. е. неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети във вид на светлина.
към беседата >>
Препоръчат ли ви някаква книга, прочетете я, да видите, на какъв език е написана.
Не говорете за неща, които не сте чели. Аз не обичам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам. Затова, именно, аз говоря всякога за неща, които съм чел и познавам. Ако не сте чели цялата книга, а само няколко страници от нея, говорете върху това, което сте прочели вече. Всяка книга се познава, само когато се прочете.
Препоръчат ли ви някаква книга, прочетете я, да видите, на какъв език е написана.
към беседата >>
Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото.
Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл. Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш. Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те. Старият Завет е заветът на стария човек. Новият Завет е заветът на новия човек.
Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото.
В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си. Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря. Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране.
към беседата >>
Това, което тия учени говорят за слънцето, може да е вярно, а може и да не е вярно.
Съвременните учени разправят, че вътрешността на слънцето била огнена материя. Що се отнася до големината му, те казват, че слънцето било милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята.
Това, което тия учени говорят за слънцето, може да е вярно, а може и да не е вярно.
Има учени, които не са съгласни с тия твърдения. Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот. Външността на слънцето, т. е. неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети във вид на светлина. И това твърдение може да е вярно, може и да не е вярно.
към беседата >>
„Ако говоря на человечески и на ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.
„Ако говоря на человечески и на ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.
Любовта дълготърпи, благосклонна е, никому не завижда, не дири своето си"... Който има любов, той има търпение. Да търпи човек, това не значи, като го занимават с глупостите и с блудкавостите на хората, да слуша с голямо внимание. Това не е търпение. Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си. Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва.
към беседата >>
В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години.
Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш. Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те. Старият Завет е заветът на стария човек. Новият Завет е заветът на новия човек. Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото.
В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години.
Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си. Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря. Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране. Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот.
към беседата >>
Има учени, които не са съгласни с тия твърдения.
Съвременните учени разправят, че вътрешността на слънцето била огнена материя. Що се отнася до големината му, те казват, че слънцето било милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Това, което тия учени говорят за слънцето, може да е вярно, а може и да не е вярно.
Има учени, които не са съгласни с тия твърдения.
Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот. Външността на слънцето, т. е. неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети във вид на светлина. И това твърдение може да е вярно, може и да не е вярно. Изобщо, когато се дойде до някой научен въпрос, за който не може да се говори абсолютно точно, хората казват: Това е наука, това е нещо, което бъдещето ще докаже.
към беседата >>
Любовта дълготърпи, благосклонна е, никому не завижда, не дири своето си"... Който има любов, той има търпение.
„Ако говоря на человечески и на ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.
Любовта дълготърпи, благосклонна е, никому не завижда, не дири своето си"... Който има любов, той има търпение.
Да търпи човек, това не значи, като го занимават с глупостите и с блудкавостите на хората, да слуша с голямо внимание. Това не е търпение. Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си. Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва. Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант.
към беседата >>
Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си.
Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те. Старият Завет е заветът на стария човек. Новият Завет е заветът на новия човек. Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото. В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години.
Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си.
Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря. Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране. Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот. Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората.
към беседата >>
Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот.
Съвременните учени разправят, че вътрешността на слънцето била огнена материя. Що се отнася до големината му, те казват, че слънцето било милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Това, което тия учени говорят за слънцето, може да е вярно, а може и да не е вярно. Има учени, които не са съгласни с тия твърдения.
Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот.
Външността на слънцето, т. е. неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети във вид на светлина. И това твърдение може да е вярно, може и да не е вярно. Изобщо, когато се дойде до някой научен въпрос, за който не може да се говори абсолютно точно, хората казват: Това е наука, това е нещо, което бъдещето ще докаже. Както е доказала много въпроси, един ден науката и тези ще докаже.
към беседата >>
Да търпи човек, това не значи, като го занимават с глупостите и с блудкавостите на хората, да слуша с голямо внимание.
„Ако говоря на человечески и на ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка. Любовта дълготърпи, благосклонна е, никому не завижда, не дири своето си"... Който има любов, той има търпение.
Да търпи човек, това не значи, като го занимават с глупостите и с блудкавостите на хората, да слуша с голямо внимание.
Това не е търпение. Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си. Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва. Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант. В живота на светията има плодове, които заслужават внимание.
към беседата >>
Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура.
Старият Завет е заветът на стария човек. Новият Завет е заветът на новия човек. Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото. В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си.
Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура.
Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря. Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране. Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот. Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората. Любовта трябва да се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките на хората, за да могат правилно да се развиват, да се справят със страданията и противоречията в живота си.
към беседата >>
Външността на слънцето, т. е.
Съвременните учени разправят, че вътрешността на слънцето била огнена материя. Що се отнася до големината му, те казват, че слънцето било милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Това, което тия учени говорят за слънцето, може да е вярно, а може и да не е вярно. Има учени, които не са съгласни с тия твърдения. Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот.
Външността на слънцето, т. е.
неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети във вид на светлина. И това твърдение може да е вярно, може и да не е вярно. Изобщо, когато се дойде до някой научен въпрос, за който не може да се говори абсолютно точно, хората казват: Това е наука, това е нещо, което бъдещето ще докаже. Както е доказала много въпроси, един ден науката и тези ще докаже.
към беседата >>
Това не е търпение.
„Ако говоря на человечески и на ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка. Любовта дълготърпи, благосклонна е, никому не завижда, не дири своето си"... Който има любов, той има търпение. Да търпи човек, това не значи, като го занимават с глупостите и с блудкавостите на хората, да слуша с голямо внимание.
Това не е търпение.
Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си. Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва. Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант. В живота на светията има плодове, които заслужават внимание. В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават.
към беседата >>
Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря.
Новият Завет е заветът на новия човек. Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото. В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си. Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура.
Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря.
Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране. Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот. Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората. Любовта трябва да се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките на хората, за да могат правилно да се развиват, да се справят със страданията и противоречията в живота си. Само любовта е в състояние да смекчи човешкото сърце, да уреди обърканите им работи.
към беседата >>
неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети във вид на светлина.
Що се отнася до големината му, те казват, че слънцето било милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Това, което тия учени говорят за слънцето, може да е вярно, а може и да не е вярно. Има учени, които не са съгласни с тия твърдения. Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот. Външността на слънцето, т. е.
неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети във вид на светлина.
И това твърдение може да е вярно, може и да не е вярно. Изобщо, когато се дойде до някой научен въпрос, за който не може да се говори абсолютно точно, хората казват: Това е наука, това е нещо, което бъдещето ще докаже. Както е доказала много въпроси, един ден науката и тези ще докаже.
към беседата >>
Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си.
„Ако говоря на человечески и на ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка. Любовта дълготърпи, благосклонна е, никому не завижда, не дири своето си"... Който има любов, той има търпение. Да търпи човек, това не значи, като го занимават с глупостите и с блудкавостите на хората, да слуша с голямо внимание. Това не е търпение.
Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си.
Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва. Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант. В живота на светията има плодове, които заслужават внимание. В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават. Бог е дълготърпелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си.
към беседата >>
Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране.
Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото. В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си. Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря.
Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране.
Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот. Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората. Любовта трябва да се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките на хората, за да могат правилно да се развиват, да се справят със страданията и противоречията в живота си. Само любовта е в състояние да смекчи човешкото сърце, да уреди обърканите им работи. Във физическо и в умствено отношение хората са отишли много напред, но в духовно и в Божествено отношение са изостанали назад.
към беседата >>
И това твърдение може да е вярно, може и да не е вярно.
Това, което тия учени говорят за слънцето, може да е вярно, а може и да не е вярно. Има учени, които не са съгласни с тия твърдения. Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот. Външността на слънцето, т. е. неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети във вид на светлина.
И това твърдение може да е вярно, може и да не е вярно.
Изобщо, когато се дойде до някой научен въпрос, за който не може да се говори абсолютно точно, хората казват: Това е наука, това е нещо, което бъдещето ще докаже. Както е доказала много въпроси, един ден науката и тези ще докаже.
към беседата >>
Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва.
„Ако говоря на человечески и на ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка. Любовта дълготърпи, благосклонна е, никому не завижда, не дири своето си"... Който има любов, той има търпение. Да търпи човек, това не значи, като го занимават с глупостите и с блудкавостите на хората, да слуша с голямо внимание. Това не е търпение. Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си.
Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва.
Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант. В живота на светията има плодове, които заслужават внимание. В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават. Бог е дълготърпелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си. Тъкмо разправяш на Бога историята на своя живот, но направиш някакво престъпление и прекъснеш разказването.
към беседата >>
Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот.
В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си. Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря. Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране.
Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот.
Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората. Любовта трябва да се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките на хората, за да могат правилно да се развиват, да се справят със страданията и противоречията в живота си. Само любовта е в състояние да смекчи човешкото сърце, да уреди обърканите им работи. Във физическо и в умствено отношение хората са отишли много напред, но в духовно и в Божествено отношение са изостанали назад.
към беседата >>
Изобщо, когато се дойде до някой научен въпрос, за който не може да се говори абсолютно точно, хората казват: Това е наука, това е нещо, което бъдещето ще докаже.
Има учени, които не са съгласни с тия твърдения. Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот. Външността на слънцето, т. е. неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети във вид на светлина. И това твърдение може да е вярно, може и да не е вярно.
Изобщо, когато се дойде до някой научен въпрос, за който не може да се говори абсолютно точно, хората казват: Това е наука, това е нещо, което бъдещето ще докаже.
Както е доказала много въпроси, един ден науката и тези ще докаже.
към беседата >>
Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант.
Любовта дълготърпи, благосклонна е, никому не завижда, не дири своето си"... Който има любов, той има търпение. Да търпи човек, това не значи, като го занимават с глупостите и с блудкавостите на хората, да слуша с голямо внимание. Това не е търпение. Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си. Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва.
Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант.
В живота на светията има плодове, които заслужават внимание. В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават. Бог е дълготърпелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си. Тъкмо разправяш на Бога историята на своя живот, но направиш някакво престъпление и прекъснеш разказването. Тук се явява злото.
към беседата >>
Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората.
Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си. Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря. Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране. Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот.
Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората.
Любовта трябва да се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките на хората, за да могат правилно да се развиват, да се справят със страданията и противоречията в живота си. Само любовта е в състояние да смекчи човешкото сърце, да уреди обърканите им работи. Във физическо и в умствено отношение хората са отишли много напред, но в духовно и в Божествено отношение са изостанали назад.
към беседата >>
Както е доказала много въпроси, един ден науката и тези ще докаже.
Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот. Външността на слънцето, т. е. неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети във вид на светлина. И това твърдение може да е вярно, може и да не е вярно. Изобщо, когато се дойде до някой научен въпрос, за който не може да се говори абсолютно точно, хората казват: Това е наука, това е нещо, което бъдещето ще докаже.
Както е доказала много въпроси, един ден науката и тези ще докаже.
към беседата >>
В живота на светията има плодове, които заслужават внимание.
Да търпи човек, това не значи, като го занимават с глупостите и с блудкавостите на хората, да слуша с голямо внимание. Това не е търпение. Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си. Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва. Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант.
В живота на светията има плодове, които заслужават внимание.
В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават. Бог е дълготърпелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си. Тъкмо разправяш на Бога историята на своя живот, но направиш някакво престъпление и прекъснеш разказването. Тук се явява злото. И Бог седи, чака, търпи, да продължиш разказа си.
към беседата >>
Любовта трябва да се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките на хората, за да могат правилно да се развиват, да се справят със страданията и противоречията в живота си.
Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря. Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране. Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот. Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората.
Любовта трябва да се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките на хората, за да могат правилно да се развиват, да се справят със страданията и противоречията в живота си.
Само любовта е в състояние да смекчи човешкото сърце, да уреди обърканите им работи. Във физическо и в умствено отношение хората са отишли много напред, но в духовно и в Божествено отношение са изостанали назад.
към беседата >>
Какво е доказала науката?
Какво е доказала науката?
Много неща е доказала. За пример, тя е доказала, че квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. И всяка окръжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат. Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°. Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката.
към беседата >>
В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават.
Това не е търпение. Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си. Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва. Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант. В живота на светията има плодове, които заслужават внимание.
В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават.
Бог е дълготърпелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си. Тъкмо разправяш на Бога историята на своя живот, но направиш някакво престъпление и прекъснеш разказването. Тук се явява злото. И Бог седи, чака, търпи, да продължиш разказа си. Така пише за търпението в Свещената книга, която аз съм чел.
към беседата >>
Само любовта е в състояние да смекчи човешкото сърце, да уреди обърканите им работи.
Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря. Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране. Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот. Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората. Любовта трябва да се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките на хората, за да могат правилно да се развиват, да се справят със страданията и противоречията в живота си.
Само любовта е в състояние да смекчи човешкото сърце, да уреди обърканите им работи.
Във физическо и в умствено отношение хората са отишли много напред, но в духовно и в Божествено отношение са изостанали назад.
към беседата >>
Много неща е доказала.
Какво е доказала науката?
Много неща е доказала.
За пример, тя е доказала, че квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. И всяка окръжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат. Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°. Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката. Обаче, механическият живот има свое специфично приложение.
към беседата >>
Бог е дълготърпелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си.
Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си. Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва. Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант. В живота на светията има плодове, които заслужават внимание. В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават.
Бог е дълготърпелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си.
Тъкмо разправяш на Бога историята на своя живот, но направиш някакво престъпление и прекъснеш разказването. Тук се явява злото. И Бог седи, чака, търпи, да продължиш разказа си. Така пише за търпението в Свещената книга, която аз съм чел.
към беседата >>
Във физическо и в умствено отношение хората са отишли много напред, но в духовно и в Божествено отношение са изостанали назад.
Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране. Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот. Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората. Любовта трябва да се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките на хората, за да могат правилно да се развиват, да се справят със страданията и противоречията в живота си. Само любовта е в състояние да смекчи човешкото сърце, да уреди обърканите им работи.
Във физическо и в умствено отношение хората са отишли много напред, но в духовно и в Божествено отношение са изостанали назад.
към беседата >>
За пример, тя е доказала, че квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност.
Какво е доказала науката? Много неща е доказала.
За пример, тя е доказала, че квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност.
И всяка окръжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат. Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°. Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката. Обаче, механическият живот има свое специфично приложение. Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света.
към беседата >>
Тъкмо разправяш на Бога историята на своя живот, но направиш някакво престъпление и прекъснеш разказването.
Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва. Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант. В живота на светията има плодове, които заслужават внимание. В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават. Бог е дълготърпелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си.
Тъкмо разправяш на Бога историята на своя живот, но направиш някакво престъпление и прекъснеш разказването.
Тук се явява злото. И Бог седи, чака, търпи, да продължиш разказа си. Така пише за търпението в Свещената книга, която аз съм чел.
към беседата >>
Съвременните хора се намират пред голям изпит, и те трябва да го издържат.
Съвременните хора се намират пред голям изпит, и те трябва да го издържат.
За да издържат изпита си, те трябва да дадат ход на Божественото в себе си. Божественото ще укрепи вярата на човека, ще внесе нова мисъл в него. В това отношение човек трябва да бъде носител на новата мисъл в света. Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света. 3найте, че светът ще се оправи.
към беседата >>
И всяка окръжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат.
Какво е доказала науката? Много неща е доказала. За пример, тя е доказала, че квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност.
И всяка окръжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат.
Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°. Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката. Обаче, механическият живот има свое специфично приложение. Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света. Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта.
към беседата >>
Тук се явява злото.
Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант. В живота на светията има плодове, които заслужават внимание. В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават. Бог е дълготърпелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си. Тъкмо разправяш на Бога историята на своя живот, но направиш някакво престъпление и прекъснеш разказването.
Тук се явява злото.
И Бог седи, чака, търпи, да продължиш разказа си. Така пише за търпението в Свещената книга, която аз съм чел.
към беседата >>
За да издържат изпита си, те трябва да дадат ход на Божественото в себе си.
Съвременните хора се намират пред голям изпит, и те трябва да го издържат.
За да издържат изпита си, те трябва да дадат ход на Божественото в себе си.
Божественото ще укрепи вярата на човека, ще внесе нова мисъл в него. В това отношение човек трябва да бъде носител на новата мисъл в света. Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света. 3найте, че светът ще се оправи. Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си.
към беседата >>
Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°.
Какво е доказала науката? Много неща е доказала. За пример, тя е доказала, че квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. И всяка окръжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат.
Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°.
Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката. Обаче, механическият живот има свое специфично приложение. Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света. Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта. Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота.
към беседата >>
И Бог седи, чака, търпи, да продължиш разказа си.
В живота на светията има плодове, които заслужават внимание. В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават. Бог е дълготърпелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си. Тъкмо разправяш на Бога историята на своя живот, но направиш някакво престъпление и прекъснеш разказването. Тук се явява злото.
И Бог седи, чака, търпи, да продължиш разказа си.
Така пише за търпението в Свещената книга, която аз съм чел.
към беседата >>
Божественото ще укрепи вярата на човека, ще внесе нова мисъл в него.
Съвременните хора се намират пред голям изпит, и те трябва да го издържат. За да издържат изпита си, те трябва да дадат ход на Божественото в себе си.
Божественото ще укрепи вярата на човека, ще внесе нова мисъл в него.
В това отношение човек трябва да бъде носител на новата мисъл в света. Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света. 3найте, че светът ще се оправи. Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си. Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора.
към беседата >>
Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката.
Какво е доказала науката? Много неща е доказала. За пример, тя е доказала, че квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. И всяка окръжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат. Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°.
Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката.
Обаче, механическият живот има свое специфично приложение. Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света. Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта. Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота. За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества.
към беседата >>
Така пише за търпението в Свещената книга, която аз съм чел.
В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават. Бог е дълготърпелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си. Тъкмо разправяш на Бога историята на своя живот, но направиш някакво престъпление и прекъснеш разказването. Тук се явява злото. И Бог седи, чака, търпи, да продължиш разказа си.
Така пише за търпението в Свещената книга, която аз съм чел.
към беседата >>
В това отношение човек трябва да бъде носител на новата мисъл в света.
Съвременните хора се намират пред голям изпит, и те трябва да го издържат. За да издържат изпита си, те трябва да дадат ход на Божественото в себе си. Божественото ще укрепи вярата на човека, ще внесе нова мисъл в него.
В това отношение човек трябва да бъде носител на новата мисъл в света.
Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света. 3найте, че светът ще се оправи. Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си. Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора. Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания.
към беседата >>
Обаче, механическият живот има свое специфично приложение.
Много неща е доказала. За пример, тя е доказала, че квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. И всяка окръжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат. Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°. Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката.
Обаче, механическият живот има свое специфично приложение.
Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света. Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта. Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота. За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества. Същото се отнася и до живота.
към беседата >>
Някой мъж се оплаква от жена си, казва, че не може да я търпи.
Някой мъж се оплаква от жена си, казва, че не може да я търпи.
Кой мъж е показал дълготърпение към жена си? И коя жена е показала дълготърпение към мъжа си, като му говори лоши думи? Той не трябва да търпи, но трябва да превежда всичко, което тя му говори. Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак. Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си.
към беседата >>
Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света.
Съвременните хора се намират пред голям изпит, и те трябва да го издържат. За да издържат изпита си, те трябва да дадат ход на Божественото в себе си. Божественото ще укрепи вярата на човека, ще внесе нова мисъл в него. В това отношение човек трябва да бъде носител на новата мисъл в света.
Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света.
3найте, че светът ще се оправи. Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си. Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора. Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания. Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято.
към беседата >>
Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света.
За пример, тя е доказала, че квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. И всяка окръжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат. Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°. Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката. Обаче, механическият живот има свое специфично приложение.
Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света.
Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта. Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота. За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества. Същото се отнася и до живота. Виждате една овчарска колиба.
към беседата >>
Кой мъж е показал дълготърпение към жена си?
Някой мъж се оплаква от жена си, казва, че не може да я търпи.
Кой мъж е показал дълготърпение към жена си?
И коя жена е показала дълготърпение към мъжа си, като му говори лоши думи? Той не трябва да търпи, но трябва да превежда всичко, което тя му говори. Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак. Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си. Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш!
към беседата >>
3найте, че светът ще се оправи.
Съвременните хора се намират пред голям изпит, и те трябва да го издържат. За да издържат изпита си, те трябва да дадат ход на Божественото в себе си. Божественото ще укрепи вярата на човека, ще внесе нова мисъл в него. В това отношение човек трябва да бъде носител на новата мисъл в света. Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света.
3найте, че светът ще се оправи.
Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си. Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора. Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания. Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято. Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае, какви материали ще му се дадат.
към беседата >>
Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта.
И всяка окръжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат. Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°. Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката. Обаче, механическият живот има свое специфично приложение. Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света.
Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта.
Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота. За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества. Същото се отнася и до живота. Виждате една овчарска колиба. Другаде виждате един мраморен палат.
към беседата >>
И коя жена е показала дълготърпение към мъжа си, като му говори лоши думи?
Някой мъж се оплаква от жена си, казва, че не може да я търпи. Кой мъж е показал дълготърпение към жена си?
И коя жена е показала дълготърпение към мъжа си, като му говори лоши думи?
Той не трябва да търпи, но трябва да превежда всичко, което тя му говори. Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак. Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си. Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш! Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми.
към беседата >>
Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си.
За да издържат изпита си, те трябва да дадат ход на Божественото в себе си. Божественото ще укрепи вярата на човека, ще внесе нова мисъл в него. В това отношение човек трябва да бъде носител на новата мисъл в света. Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света. 3найте, че светът ще се оправи.
Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си.
Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора. Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания. Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято. Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае, какви материали ще му се дадат. Всеки човек може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това.
към беседата >>
Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота.
Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°. Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката. Обаче, механическият живот има свое специфично приложение. Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света. Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта.
Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота.
За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества. Същото се отнася и до живота. Виждате една овчарска колиба. Другаде виждате един мраморен палат. Без да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същество.
към беседата >>
Той не трябва да търпи, но трябва да превежда всичко, което тя му говори.
Някой мъж се оплаква от жена си, казва, че не може да я търпи. Кой мъж е показал дълготърпение към жена си? И коя жена е показала дълготърпение към мъжа си, като му говори лоши думи?
Той не трябва да търпи, но трябва да превежда всичко, което тя му говори.
Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак. Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си. Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш! Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми. Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата.
към беседата >>
Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора.
Божественото ще укрепи вярата на човека, ще внесе нова мисъл в него. В това отношение човек трябва да бъде носител на новата мисъл в света. Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света. 3найте, че светът ще се оправи. Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си.
Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора.
Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания. Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято. Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае, какви материали ще му се дадат. Всеки човек може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това. Да предсказва човек, това е изкуство, наука.
към беседата >>
За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества.
Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката. Обаче, механическият живот има свое специфично приложение. Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света. Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта. Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота.
За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества.
Същото се отнася и до живота. Виждате една овчарска колиба. Другаде виждате един мраморен палат. Без да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същество. При съграждане на мраморния палат е взело участие по-високо интелигентно същество.
към беседата >>
Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак.
Някой мъж се оплаква от жена си, казва, че не може да я търпи. Кой мъж е показал дълготърпение към жена си? И коя жена е показала дълготърпение към мъжа си, като му говори лоши думи? Той не трябва да търпи, но трябва да превежда всичко, което тя му говори.
Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак.
Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си. Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш! Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми. Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата. Сега я градя.
към беседата >>
Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания.
В това отношение човек трябва да бъде носител на новата мисъл в света. Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света. 3найте, че светът ще се оправи. Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си. Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора.
Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания.
Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято. Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае, какви материали ще му се дадат. Всеки човек може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това. Да предсказва човек, това е изкуство, наука. Това не е нещо съществено.
към беседата >>
Същото се отнася и до живота.
Обаче, механическият живот има свое специфично приложение. Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света. Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта. Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота. За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества.
Същото се отнася и до живота.
Виждате една овчарска колиба. Другаде виждате един мраморен палат. Без да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същество. При съграждане на мраморния палат е взело участие по-високо интелигентно същество. В мраморния палат ще видите барометър за определяне на времето, термометър за измерване на температурата.
към беседата >>
Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си.
Някой мъж се оплаква от жена си, казва, че не може да я търпи. Кой мъж е показал дълготърпение към жена си? И коя жена е показала дълготърпение към мъжа си, като му говори лоши думи? Той не трябва да търпи, но трябва да превежда всичко, което тя му говори. Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак.
Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си.
Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш! Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми. Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата. Сега я градя. Един ден все ще имам и аз нова солидна къща.
към беседата >>
Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято.
Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света. 3найте, че светът ще се оправи. Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си. Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора. Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания.
Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято.
Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае, какви материали ще му се дадат. Всеки човек може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това. Да предсказва човек, това е изкуство, наука. Това не е нещо съществено.
към беседата >>
Виждате една овчарска колиба.
Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света. Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта. Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота. За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества. Същото се отнася и до живота.
Виждате една овчарска колиба.
Другаде виждате един мраморен палат. Без да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същество. При съграждане на мраморния палат е взело участие по-високо интелигентно същество. В мраморния палат ще видите барометър за определяне на времето, термометър за измерване на температурата. В овчарската колиба ще намерите тояга, с която овчарят опитва гърба на своите овце.
към беседата >>
Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш!
Кой мъж е показал дълготърпение към жена си? И коя жена е показала дълготърпение към мъжа си, като му говори лоши думи? Той не трябва да търпи, но трябва да превежда всичко, което тя му говори. Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак. Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си.
Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш!
Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми. Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата. Сега я градя. Един ден все ще имам и аз нова солидна къща. Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек.
към беседата >>
Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае, какви материали ще му се дадат.
3найте, че светът ще се оправи. Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си. Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора. Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания. Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято.
Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае, какви материали ще му се дадат.
Всеки човек може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това. Да предсказва човек, това е изкуство, наука. Това не е нещо съществено.
към беседата >>
Другаде виждате един мраморен палат.
Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта. Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота. За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества. Същото се отнася и до живота. Виждате една овчарска колиба.
Другаде виждате един мраморен палат.
Без да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същество. При съграждане на мраморния палат е взело участие по-високо интелигентно същество. В мраморния палат ще видите барометър за определяне на времето, термометър за измерване на температурата. В овчарската колиба ще намерите тояга, с която овчарят опитва гърба на своите овце.
към беседата >>
Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми.
И коя жена е показала дълготърпение към мъжа си, като му говори лоши думи? Той не трябва да търпи, но трябва да превежда всичко, което тя му говори. Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак. Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си. Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш!
Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми.
Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата. Сега я градя. Един ден все ще имам и аз нова солидна къща. Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек. Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми.
към беседата >>
Всеки човек може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това.
Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си. Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора. Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания. Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято. Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае, какви материали ще му се дадат.
Всеки човек може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това.
Да предсказва човек, това е изкуство, наука. Това не е нещо съществено.
към беседата >>
Без да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същество.
Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота. За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества. Същото се отнася и до живота. Виждате една овчарска колиба. Другаде виждате един мраморен палат.
Без да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същество.
При съграждане на мраморния палат е взело участие по-високо интелигентно същество. В мраморния палат ще видите барометър за определяне на времето, термометър за измерване на температурата. В овчарската колиба ще намерите тояга, с която овчарят опитва гърба на своите овце.
към беседата >>
Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата.
Той не трябва да търпи, но трябва да превежда всичко, което тя му говори. Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак. Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си. Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш! Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми.
Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата.
Сега я градя. Един ден все ще имам и аз нова солидна къща. Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек. Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми. Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя.
към беседата >>
Да предсказва човек, това е изкуство, наука.
Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора. Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания. Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято. Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае, какви материали ще му се дадат. Всеки човек може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това.
Да предсказва човек, това е изкуство, наука.
Това не е нещо съществено.
към беседата >>
При съграждане на мраморния палат е взело участие по-високо интелигентно същество.
За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества. Същото се отнася и до живота. Виждате една овчарска колиба. Другаде виждате един мраморен палат. Без да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същество.
При съграждане на мраморния палат е взело участие по-високо интелигентно същество.
В мраморния палат ще видите барометър за определяне на времето, термометър за измерване на температурата. В овчарската колиба ще намерите тояга, с която овчарят опитва гърба на своите овце.
към беседата >>
Сега я градя.
Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак. Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си. Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш! Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми. Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата.
Сега я градя.
Един ден все ще имам и аз нова солидна къща. Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек. Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми. Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя. Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят.
към беседата >>
Това не е нещо съществено.
Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания. Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято. Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае, какви материали ще му се дадат. Всеки човек може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това. Да предсказва човек, това е изкуство, наука.
Това не е нещо съществено.
към беседата >>
В мраморния палат ще видите барометър за определяне на времето, термометър за измерване на температурата.
Същото се отнася и до живота. Виждате една овчарска колиба. Другаде виждате един мраморен палат. Без да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същество. При съграждане на мраморния палат е взело участие по-високо интелигентно същество.
В мраморния палат ще видите барометър за определяне на времето, термометър за измерване на температурата.
В овчарската колиба ще намерите тояга, с която овчарят опитва гърба на своите овце.
към беседата >>
Един ден все ще имам и аз нова солидна къща.
Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си. Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш! Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми. Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата. Сега я градя.
Един ден все ще имам и аз нова солидна къща.
Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек. Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми. Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя. Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят. Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение.
към беседата >>
Като сте дошли на земята, вие трябва да се запитате, какви трябва да бъдат отношенията ви към Първата Причина и какво е предназначението ви на земята.
Като сте дошли на земята, вие трябва да се запитате, какви трябва да бъдат отношенията ви към Първата Причина и какво е предназначението ви на земята.
Да мислите за Бога, за отношенията си към Него, това значи, да мислите и за всички хора. Не мислите ли за Бога, няма да мислите и за хората. Да мислите за Бога и да изпълнявате волята Му, това значи, да бъдете извор, който постоянно блика и далеч разнася водите си; да бъдете въздух, който постоянно се движи; да бъдете слънце, което осветява цялата вселена.
към беседата >>
В овчарската колиба ще намерите тояга, с която овчарят опитва гърба на своите овце.
Виждате една овчарска колиба. Другаде виждате един мраморен палат. Без да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същество. При съграждане на мраморния палат е взело участие по-високо интелигентно същество. В мраморния палат ще видите барометър за определяне на времето, термометър за измерване на температурата.
В овчарската колиба ще намерите тояга, с която овчарят опитва гърба на своите овце.
към беседата >>
Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек.
Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш! Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми. Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата. Сега я градя. Един ден все ще имам и аз нова солидна къща.
Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек.
Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми. Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя. Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят. Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение. Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива.
към беседата >>
Да мислите за Бога, за отношенията си към Него, това значи, да мислите и за всички хора.
Като сте дошли на земята, вие трябва да се запитате, какви трябва да бъдат отношенията ви към Първата Причина и какво е предназначението ви на земята.
Да мислите за Бога, за отношенията си към Него, това значи, да мислите и за всички хора.
Не мислите ли за Бога, няма да мислите и за хората. Да мислите за Бога и да изпълнявате волята Му, това значи, да бъдете извор, който постоянно блика и далеч разнася водите си; да бъдете въздух, който постоянно се движи; да бъдете слънце, което осветява цялата вселена.
към беседата >>
В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, известни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т.н.
В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, известни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т.н.
Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат? Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него.
към беседата >>
Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми.
Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми. Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата. Сега я градя. Един ден все ще имам и аз нова солидна къща. Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек.
Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми.
Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя. Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят. Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение. Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива. Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин.
към беседата >>
Не мислите ли за Бога, няма да мислите и за хората.
Като сте дошли на земята, вие трябва да се запитате, какви трябва да бъдат отношенията ви към Първата Причина и какво е предназначението ви на земята. Да мислите за Бога, за отношенията си към Него, това значи, да мислите и за всички хора.
Не мислите ли за Бога, няма да мислите и за хората.
Да мислите за Бога и да изпълнявате волята Му, това значи, да бъдете извор, който постоянно блика и далеч разнася водите си; да бъдете въздух, който постоянно се движи; да бъдете слънце, което осветява цялата вселена.
към беседата >>
Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат?
В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, известни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т.н.
Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат?
Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него.
към беседата >>
Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя.
Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата. Сега я градя. Един ден все ще имам и аз нова солидна къща. Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек. Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми.
Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя.
Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят. Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение. Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива. Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин. Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не.
към беседата >>
Да мислите за Бога и да изпълнявате волята Му, това значи, да бъдете извор, който постоянно блика и далеч разнася водите си; да бъдете въздух, който постоянно се движи; да бъдете слънце, което осветява цялата вселена.
Като сте дошли на земята, вие трябва да се запитате, какви трябва да бъдат отношенията ви към Първата Причина и какво е предназначението ви на земята. Да мислите за Бога, за отношенията си към Него, това значи, да мислите и за всички хора. Не мислите ли за Бога, няма да мислите и за хората.
Да мислите за Бога и да изпълнявате волята Му, това значи, да бъдете извор, който постоянно блика и далеч разнася водите си; да бъдете въздух, който постоянно се движи; да бъдете слънце, което осветява цялата вселена.
към беседата >>
Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек.
В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, известни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т.н. Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат?
Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек.
Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни.
към беседата >>
Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят.
Сега я градя. Един ден все ще имам и аз нова солидна къща. Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек. Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми. Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя.
Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят.
Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение. Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива. Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин. Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не. Професорка е тази жена.
към беседата >>
Сега, желая ви да видите себе си в лицето на онзи красив човек и тихо да ви се пошепне: Това си ти.
Сега, желая ви да видите себе си в лицето на онзи красив човек и тихо да ви се пошепне: Това си ти.
към беседата >>
Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек.
В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, известни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т.н. Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат? Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек.
Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек.
Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията.
към беседата >>
Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение.
Един ден все ще имам и аз нова солидна къща. Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек. Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми. Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя. Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят.
Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение.
Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива. Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин. Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не. Професорка е тази жена. Тя преподава лекции на мъжа си.
към беседата >>
Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека?
В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, известни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т.н. Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат? Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек.
Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека?
Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен.
към беседата >>
Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива.
Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек. Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми. Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя. Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят. Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение.
Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива.
Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин. Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не. Професорка е тази жена. Тя преподава лекции на мъжа си. Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет?
към беседата >>
Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него.
В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, известни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т.н. Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат? Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека?
Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него.
И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания.
към беседата >>
Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин.
Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми. Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя. Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят. Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение. Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива.
Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин.
Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не. Професорка е тази жена. Тя преподава лекции на мъжа си. Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет? – Само една лекция.
към беседата >>
И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него.
Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат? Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него.
И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него.
Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема.
към беседата >>
Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не.
Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя. Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят. Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение. Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива. Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин.
Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не.
Професорка е тази жена. Тя преподава лекции на мъжа си. Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет? – Само една лекция. Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет.
към беседата >>
Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни.
Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него.
Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни.
Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема. Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение.
към беседата >>
Професорка е тази жена.
Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят. Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение. Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива. Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин. Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не.
Професорка е тази жена.
Тя преподава лекции на мъжа си. Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет? – Само една лекция. Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет. Разнообразие трябва да има в темите й.
към беседата >>
Изкуство е човек да се издигне над ограниченията.
Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни.
Изкуство е човек да се издигне над ограниченията.
Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема. Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.
към беседата >>
Тя преподава лекции на мъжа си.
Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение. Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива. Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин. Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не. Професорка е тази жена.
Тя преподава лекции на мъжа си.
Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет? – Само една лекция. Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет. Разнообразие трябва да има в темите й. Ако два пъти повтори един и същ предмет, тя не е учена жена, не е добра професорка.
към беседата >>
Щом се справи с ограниченията, той става свободен.
Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията.
Щом се справи с ограниченията, той става свободен.
За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема. Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.
към беседата >>
Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет?
Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива. Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин. Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не. Професорка е тази жена. Тя преподава лекции на мъжа си.
Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет?
– Само една лекция. Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет. Разнообразие трябва да има в темите й. Ако два пъти повтори един и същ предмет, тя не е учена жена, не е добра професорка. Една от темите на жената е следната: Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност.
към беседата >>
За да придобие свободата си, човек трябва да има знания.
Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен.
За да придобие свободата си, човек трябва да има знания.
Знанията не зависят от външното положение, което човек заема. Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.
към беседата >>
– Само една лекция.
Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин. Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не. Професорка е тази жена. Тя преподава лекции на мъжа си. Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет?
– Само една лекция.
Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет. Разнообразие трябва да има в темите й. Ако два пъти повтори един и същ предмет, тя не е учена жена, не е добра професорка. Една от темите на жената е следната: Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. Втората тема: Квадратът, описан около окръжността, е по-голям от самата окръжност.
към беседата >>
Знанията не зависят от външното положение, което човек заема.
И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания.
Знанията не зависят от външното положение, което човек заема.
Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.
към беседата >>
Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет.
Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не. Професорка е тази жена. Тя преподава лекции на мъжа си. Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет? – Само една лекция.
Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет.
Разнообразие трябва да има в темите й. Ако два пъти повтори един и същ предмет, тя не е учена жена, не е добра професорка. Една от темите на жената е следната: Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. Втората тема: Квадратът, описан около окръжността, е по-голям от самата окръжност. Това трябва да говори жената на мъжа си, и той трябва да я разбере.
към беседата >>
Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение.
Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема.
Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение.
Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.
към беседата >>
Разнообразие трябва да има в темите й.
Професорка е тази жена. Тя преподава лекции на мъжа си. Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет? – Само една лекция. Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет.
Разнообразие трябва да има в темите й.
Ако два пъти повтори един и същ предмет, тя не е учена жена, не е добра професорка. Една от темите на жената е следната: Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. Втората тема: Квадратът, описан около окръжността, е по-голям от самата окръжност. Това трябва да говори жената на мъжа си, и той трябва да я разбере.
към беседата >>
Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.
Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема. Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение.
Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.
към беседата >>
Ако два пъти повтори един и същ предмет, тя не е учена жена, не е добра професорка.
Тя преподава лекции на мъжа си. Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет? – Само една лекция. Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет. Разнообразие трябва да има в темите й.
Ако два пъти повтори един и същ предмет, тя не е учена жена, не е добра професорка.
Една от темите на жената е следната: Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. Втората тема: Квадратът, описан около окръжността, е по-голям от самата окръжност. Това трябва да говори жената на мъжа си, и той трябва да я разбере.
към беседата >>
И тъй, всяка теория, всяко верую, всяко знание, което човек е възприел външно само, не може да се приложи в живота.
И тъй, всяка теория, всяко верую, всяко знание, което човек е възприел външно само, не може да се приложи в живота.
Ако човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен. Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв. Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник. Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува. Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас.
към беседата >>
Една от темите на жената е следната: Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност.
Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет? – Само една лекция. Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет. Разнообразие трябва да има в темите й. Ако два пъти повтори един и същ предмет, тя не е учена жена, не е добра професорка.
Една от темите на жената е следната: Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност.
Втората тема: Квадратът, описан около окръжността, е по-голям от самата окръжност. Това трябва да говори жената на мъжа си, и той трябва да я разбере.
към беседата >>
Ако човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен.
И тъй, всяка теория, всяко верую, всяко знание, което човек е възприел външно само, не може да се приложи в живота.
Ако човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен.
Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв. Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник. Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува. Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас. Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба.
към беседата >>
Втората тема: Квадратът, описан около окръжността, е по-голям от самата окръжност.
– Само една лекция. Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет. Разнообразие трябва да има в темите й. Ако два пъти повтори един и същ предмет, тя не е учена жена, не е добра професорка. Една от темите на жената е следната: Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност.
Втората тема: Квадратът, описан около окръжността, е по-голям от самата окръжност.
Това трябва да говори жената на мъжа си, и той трябва да я разбере.
към беседата >>
Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв.
И тъй, всяка теория, всяко верую, всяко знание, което човек е възприел външно само, не може да се приложи в живота. Ако човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен.
Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв.
Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник. Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува. Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас. Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас.
към беседата >>
Това трябва да говори жената на мъжа си, и той трябва да я разбере.
Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет. Разнообразие трябва да има в темите й. Ако два пъти повтори един и същ предмет, тя не е учена жена, не е добра професорка. Една от темите на жената е следната: Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. Втората тема: Квадратът, описан около окръжността, е по-голям от самата окръжност.
Това трябва да говори жената на мъжа си, и той трябва да я разбере.
към беседата >>
Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник.
И тъй, всяка теория, всяко верую, всяко знание, което човек е възприел външно само, не може да се приложи в живота. Ако човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен. Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв.
Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник.
Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува. Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас. Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса?
към беседата >>
Съвременните хора се интересуват от стари теории, от стари истини.
Съвременните хора се интересуват от стари теории, от стари истини.
Коя истина наричаме стара? Старата истина е същевременно и нова истина. Всяка истина, която е минала през процеса на растенето, цъфтенето и узряването, е стара истина. И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека. Само новото е в състояние да подмлади човека.
към беседата >>
Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува.
И тъй, всяка теория, всяко верую, всяко знание, което човек е възприел външно само, не може да се приложи в живота. Ако човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен. Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв. Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник.
Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува.
Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас. Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас.
към беседата >>
Коя истина наричаме стара?
Съвременните хора се интересуват от стари теории, от стари истини.
Коя истина наричаме стара?
Старата истина е същевременно и нова истина. Всяка истина, която е минала през процеса на растенето, цъфтенето и узряването, е стара истина. И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека. Само новото е в състояние да подмлади човека. Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека?
към беседата >>
Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас.
И тъй, всяка теория, всяко верую, всяко знание, което човек е възприел външно само, не може да се приложи в живота. Ако човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен. Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв. Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник. Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува.
Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас.
Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас.
към беседата >>
Старата истина е същевременно и нова истина.
Съвременните хора се интересуват от стари теории, от стари истини. Коя истина наричаме стара?
Старата истина е същевременно и нова истина.
Всяка истина, която е минала през процеса на растенето, цъфтенето и узряването, е стара истина. И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека. Само новото е в състояние да подмлади човека. Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека? За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява.
към беседата >>
Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба.
Ако човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен. Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв. Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник. Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува. Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас.
Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба.
Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас. Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края.
към беседата >>
Всяка истина, която е минала през процеса на растенето, цъфтенето и узряването, е стара истина.
Съвременните хора се интересуват от стари теории, от стари истини. Коя истина наричаме стара? Старата истина е същевременно и нова истина.
Всяка истина, която е минала през процеса на растенето, цъфтенето и узряването, е стара истина.
И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека. Само новото е в състояние да подмлади човека. Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека? За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява. Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части.
към беседата >>
Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас.
Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв. Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник. Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува. Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас. Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба.
Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас.
Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас. Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия?
към беседата >>
И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека.
Съвременните хора се интересуват от стари теории, от стари истини. Коя истина наричаме стара? Старата истина е същевременно и нова истина. Всяка истина, която е минала през процеса на растенето, цъфтенето и узряването, е стара истина.
И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека.
Само новото е в състояние да подмлади човека. Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека? За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява. Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части. Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място.
към беседата >>
Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса?
Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник. Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува. Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас. Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас.
Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса?
Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас. Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си?
към беседата >>
Само новото е в състояние да подмлади човека.
Съвременните хора се интересуват от стари теории, от стари истини. Коя истина наричаме стара? Старата истина е същевременно и нова истина. Всяка истина, която е минала през процеса на растенето, цъфтенето и узряването, е стара истина. И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека.
Само новото е в състояние да подмлади човека.
Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека? За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява. Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части. Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място. Това не е ново нещо.
към беседата >>
Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас.
Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува. Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас. Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса?
Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас.
За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас. Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека.
към беседата >>
Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека?
Коя истина наричаме стара? Старата истина е същевременно и нова истина. Всяка истина, която е минала през процеса на растенето, цъфтенето и узряването, е стара истина. И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека. Само новото е в състояние да подмлади човека.
Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека?
За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява. Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части. Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място. Това не е ново нещо. Това е присаждане, което науката отдавна познава.
към беседата >>
За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас.
Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас. Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас.
За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас.
Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек, това става.
към беседата >>
За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява.
Старата истина е същевременно и нова истина. Всяка истина, която е минала през процеса на растенето, цъфтенето и узряването, е стара истина. И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека. Само новото е в състояние да подмлади човека. Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека?
За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява.
Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части. Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място. Това не е ново нещо. Това е присаждане, което науката отдавна познава. Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта.
към беседата >>
Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края.
Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас.
Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края.
Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек, това става. И двамата, обаче, прекарват живота си.
към беседата >>
Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части.
Всяка истина, която е минала през процеса на растенето, цъфтенето и узряването, е стара истина. И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека. Само новото е в състояние да подмлади човека. Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека? За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява.
Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части.
Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място. Това не е ново нещо. Това е присаждане, което науката отдавна познава. Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта. За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа.
към беседата >>
Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия?
Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас. Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края.
Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия?
Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек, това става. И двамата, обаче, прекарват живота си. И който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си.
към беседата >>
Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място.
И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека. Само новото е в състояние да подмлади човека. Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека? За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява. Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части.
Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място.
Това не е ново нещо. Това е присаждане, което науката отдавна познава. Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта. За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа. Това значи наука.
към беседата >>
Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си?
Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас. Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия?
Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си?
Всичко зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек, това става. И двамата, обаче, прекарват живота си. И който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си.
към беседата >>
Това не е ново нещо.
Само новото е в състояние да подмлади човека. Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека? За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява. Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части. Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място.
Това не е ново нещо.
Това е присаждане, което науката отдавна познава. Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта. За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа. Това значи наука. Един ден и това ще се постигне.
към беседата >>
Всичко зависи от мисълта на човека.
Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас. Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си?
Всичко зависи от мисълта на човека.
Каквото мисли човек, това става. И двамата, обаче, прекарват живота си. И който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си.
към беседата >>
Това е присаждане, което науката отдавна познава.
Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека? За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява. Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части. Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място. Това не е ново нещо.
Това е присаждане, което науката отдавна познава.
Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта. За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа. Това значи наука. Един ден и това ще се постигне. Като изучават състава, образуването и рода на клетките, учените ще дойдат до положение, да различават мъжките клетки от женските, благородните от неблагородните и т.н.
към беседата >>
Каквото мисли човек, това става.
За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас. Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека.
Каквото мисли човек, това става.
И двамата, обаче, прекарват живота си. И който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си.
към беседата >>
Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта.
За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява. Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части. Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място. Това не е ново нещо. Това е присаждане, което науката отдавна познава.
Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта.
За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа. Това значи наука. Един ден и това ще се постигне. Като изучават състава, образуването и рода на клетките, учените ще дойдат до положение, да различават мъжките клетки от женските, благородните от неблагородните и т.н. Същевременно има клетки смъртни и безсмъртни.
към беседата >>
И двамата, обаче, прекарват живота си.
Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек, това става.
И двамата, обаче, прекарват живота си.
И който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си.
към беседата >>
За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа.
Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части. Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място. Това не е ново нещо. Това е присаждане, което науката отдавна познава. Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта.
За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа.
Това значи наука. Един ден и това ще се постигне. Като изучават състава, образуването и рода на клетките, учените ще дойдат до положение, да различават мъжките клетки от женските, благородните от неблагородните и т.н. Същевременно има клетки смъртни и безсмъртни. Безсмъртните клетки носят в себе си безсмъртие.
към беседата >>
И който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си.
Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек, това става. И двамата, обаче, прекарват живота си.
И който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си.
към беседата >>
Това значи наука.
Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място. Това не е ново нещо. Това е присаждане, което науката отдавна познава. Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта. За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа.
Това значи наука.
Един ден и това ще се постигне. Като изучават състава, образуването и рода на клетките, учените ще дойдат до положение, да различават мъжките клетки от женските, благородните от неблагородните и т.н. Същевременно има клетки смъртни и безсмъртни. Безсмъртните клетки носят в себе си безсмъртие. Изобщо, онзи, който култивира клетките, трябва да знае времето, определено за тяхното култивиране.
към беседата >>
Казвам: Не е лошо, нито срамно, когато човек е беден и не разполага с много средства.
Казвам: Не е лошо, нито срамно, когато човек е беден и не разполага с много средства.
Влизате в някое бедно семейство и виждате на трапезата сложена коприва. Те веднага я скриват, считат, че само простите хора ядат коприва. Външно те се стремят да бъдат добре облечени, да минават за благородни хора, за аристократи, а що се отнася до яденето, гледат да мине, както и да е. Хората се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват. Дето трябва да се срамуват, там затварят очите си и вървят по пътя, по който се движат ония, които не мислят много.
към беседата >>
Един ден и това ще се постигне.
Това не е ново нещо. Това е присаждане, което науката отдавна познава. Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта. За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа. Това значи наука.
Един ден и това ще се постигне.
Като изучават състава, образуването и рода на клетките, учените ще дойдат до положение, да различават мъжките клетки от женските, благородните от неблагородните и т.н. Същевременно има клетки смъртни и безсмъртни. Безсмъртните клетки носят в себе си безсмъртие. Изобщо, онзи, който култивира клетките, трябва да знае времето, определено за тяхното култивиране. За всеки вид клетки се изисква специално време и специални условия.
към беседата >>
Влизате в някое бедно семейство и виждате на трапезата сложена коприва.
Казвам: Не е лошо, нито срамно, когато човек е беден и не разполага с много средства.
Влизате в някое бедно семейство и виждате на трапезата сложена коприва.
Те веднага я скриват, считат, че само простите хора ядат коприва. Външно те се стремят да бъдат добре облечени, да минават за благородни хора, за аристократи, а що се отнася до яденето, гледат да мине, както и да е. Хората се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват. Дето трябва да се срамуват, там затварят очите си и вървят по пътя, по който се движат ония, които не мислят много. Виждате пред масата на някоя бирария седят мъж и жена, бедни хора, но заръчали си бира, кебапчета и минават за аристократи.
към беседата >>
Като изучават състава, образуването и рода на клетките, учените ще дойдат до положение, да различават мъжките клетки от женските, благородните от неблагородните и т.н.
Това е присаждане, което науката отдавна познава. Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта. За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа. Това значи наука. Един ден и това ще се постигне.
Като изучават състава, образуването и рода на клетките, учените ще дойдат до положение, да различават мъжките клетки от женските, благородните от неблагородните и т.н.
Същевременно има клетки смъртни и безсмъртни. Безсмъртните клетки носят в себе си безсмъртие. Изобщо, онзи, който култивира клетките, трябва да знае времето, определено за тяхното култивиране. За всеки вид клетки се изисква специално време и специални условия. Ако в организма на някой престъпник се вмъкнат клетки на безсмъртието, това ще му причини голямо нещастие.
към беседата >>
Те веднага я скриват, считат, че само простите хора ядат коприва.
Казвам: Не е лошо, нито срамно, когато човек е беден и не разполага с много средства. Влизате в някое бедно семейство и виждате на трапезата сложена коприва.
Те веднага я скриват, считат, че само простите хора ядат коприва.
Външно те се стремят да бъдат добре облечени, да минават за благородни хора, за аристократи, а що се отнася до яденето, гледат да мине, както и да е. Хората се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват. Дето трябва да се срамуват, там затварят очите си и вървят по пътя, по който се движат ония, които не мислят много. Виждате пред масата на някоя бирария седят мъж и жена, бедни хора, но заръчали си бира, кебапчета и минават за аристократи. От време на време и мъжът, и жената запалват цигарка, пушат.
към беседата >>
Същевременно има клетки смъртни и безсмъртни.
Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта. За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа. Това значи наука. Един ден и това ще се постигне. Като изучават състава, образуването и рода на клетките, учените ще дойдат до положение, да различават мъжките клетки от женските, благородните от неблагородните и т.н.
Същевременно има клетки смъртни и безсмъртни.
Безсмъртните клетки носят в себе си безсмъртие. Изобщо, онзи, който култивира клетките, трябва да знае времето, определено за тяхното култивиране. За всеки вид клетки се изисква специално време и специални условия. Ако в организма на някой престъпник се вмъкнат клетки на безсмъртието, това ще му причини голямо нещастие. Това значи, да му се даде възможност да прави повече престъпления.
към беседата >>
Външно те се стремят да бъдат добре облечени, да минават за благородни хора, за аристократи, а що се отнася до яденето, гледат да мине, както и да е.
Казвам: Не е лошо, нито срамно, когато човек е беден и не разполага с много средства. Влизате в някое бедно семейство и виждате на трапезата сложена коприва. Те веднага я скриват, считат, че само простите хора ядат коприва.
Външно те се стремят да бъдат добре облечени, да минават за благородни хора, за аристократи, а що се отнася до яденето, гледат да мине, както и да е.
Хората се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват. Дето трябва да се срамуват, там затварят очите си и вървят по пътя, по който се движат ония, които не мислят много. Виждате пред масата на някоя бирария седят мъж и жена, бедни хора, но заръчали си бира, кебапчета и минават за аристократи. От време на време и мъжът, и жената запалват цигарка, пушат. Жената иска да се представи пред хората за културна, модерна дама.
към беседата >>
Безсмъртните клетки носят в себе си безсмъртие.
За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа. Това значи наука. Един ден и това ще се постигне. Като изучават състава, образуването и рода на клетките, учените ще дойдат до положение, да различават мъжките клетки от женските, благородните от неблагородните и т.н. Същевременно има клетки смъртни и безсмъртни.
Безсмъртните клетки носят в себе си безсмъртие.
Изобщо, онзи, който култивира клетките, трябва да знае времето, определено за тяхното култивиране. За всеки вид клетки се изисква специално време и специални условия. Ако в организма на някой престъпник се вмъкнат клетки на безсмъртието, това ще му причини голямо нещастие. Това значи, да му се даде възможност да прави повече престъпления.
към беседата >>
Хората се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват.
Казвам: Не е лошо, нито срамно, когато човек е беден и не разполага с много средства. Влизате в някое бедно семейство и виждате на трапезата сложена коприва. Те веднага я скриват, считат, че само простите хора ядат коприва. Външно те се стремят да бъдат добре облечени, да минават за благородни хора, за аристократи, а що се отнася до яденето, гледат да мине, както и да е.
Хората се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват.
Дето трябва да се срамуват, там затварят очите си и вървят по пътя, по който се движат ония, които не мислят много. Виждате пред масата на някоя бирария седят мъж и жена, бедни хора, но заръчали си бира, кебапчета и минават за аристократи. От време на време и мъжът, и жената запалват цигарка, пушат. Жената иска да се представи пред хората за културна, модерна дама. Не е лошо, че пуши човек, бил той мъж или жена, но лошото е в дима, който трови организма.
към беседата >>
Изобщо, онзи, който култивира клетките, трябва да знае времето, определено за тяхното култивиране.
Това значи наука. Един ден и това ще се постигне. Като изучават състава, образуването и рода на клетките, учените ще дойдат до положение, да различават мъжките клетки от женските, благородните от неблагородните и т.н. Същевременно има клетки смъртни и безсмъртни. Безсмъртните клетки носят в себе си безсмъртие.
Изобщо, онзи, който култивира клетките, трябва да знае времето, определено за тяхното култивиране.
За всеки вид клетки се изисква специално време и специални условия. Ако в организма на някой престъпник се вмъкнат клетки на безсмъртието, това ще му причини голямо нещастие. Това значи, да му се даде възможност да прави повече престъпления.
към беседата >>
Има ученици на действителна служба, има ученици и в запас.
(втори вариант)
Докато ги разрешаваш, ти си полковник на действителна служба. Разрешаваш на този-на онзи въпросите, но щом дойдеш в запас, нито въпросите на другите, нито своите можеш да разрешаваш. Обаче нито един от вас не се е спрял да мисли на действителна служба ли е, или е уволнен. Има религиозни хора на действителна служба, има религиозни хора и в запас. Има учени хора на действителна служба, има и учени хора в запас.
Има ученици на действителна служба, има ученици и в запас.
към втори вариант >>
А други жени биха казали: „Втори път такава опитност не искам да имам." И наистина, голямо изпитание е това.
(втори вариант)
Те и да искат да ти помогнат, не могат. Ако имаш дома си един инвалид, както и да го пипнеш, все ще каже, че не си знаял как да го пипнеш. Не е ли по-добре човек да бъде здрав? Досега съм срещал само една жена в България, която гледаше болен мъж цели седем години и казваше: „Толкова време гледах болен мъж, но никога не ми дотегна. И след като мъжът ми си замина, аз си мислих, че добре беше да поживее още малко." Може и други жени да имат такава опитност, но аз зная само една.
А други жени биха казали: „Втори път такава опитност не искам да имам." И наистина, голямо изпитание е това.
Но тази жена казваше: „Аз го обичах от сърце и с удоволствие го гледах, но се радвам, че и той си замина добре." И мъжът й казвал: „Аз много благодаря на Бога, че ми даде възможност такова едно същество да ме гледа тъй, както и аз не бих се гледал, ако бях здрав.
към втори вариант >>
От това Господ няма да ви пише никакъв грях.
(втори вариант)
„Дайте му тук яйцето! " Той взе яйцето, удари го на върха и го сплесна. То се закрепи. Всички философи с един глас отговориха: „Така и ние знаем." Така е лесно да се открие нова земя. Ако тези нови условия са толкова гъвкави, сплеснете ги и вие.
От това Господ няма да ви пише никакъв грях.
към втори вариант >>
Трябва ви това по-тънко схващане за живота, за да можете да обясните по-сложните проблеми на вашия живот и да се освободите от една вътрешна тревога, която съществува у вас.
(втори вариант)
Трябва ви това по-тънко схващане за живота, за да можете да обясните по-сложните проблеми на вашия живот и да се освободите от една вътрешна тревога, която съществува у вас.
Някой казва например: „Малко пари имам, малка заплата ми дават. - Казваш: - Имам само две-три хиляди лева на месец, но не ми стигат." Добре, ами защо трябва да се тревожиш? Ти поне си на действителна служба. Ами какво трябва да прави и да казва онзи, който е в запас и който е уволнен преждевременно, преди да е навършил години за пенсия? Ти казваш - с три хиляди лева не се минава.
към втори вариант >>
Но тази жена казваше: „Аз го обичах от сърце и с удоволствие го гледах, но се радвам, че и той си замина добре." И мъжът й казвал: „Аз много благодаря на Бога, че ми даде възможност такова едно същество да ме гледа тъй, както и аз не бих се гледал, ако бях здрав.
(втори вариант)
Ако имаш дома си един инвалид, както и да го пипнеш, все ще каже, че не си знаял как да го пипнеш. Не е ли по-добре човек да бъде здрав? Досега съм срещал само една жена в България, която гледаше болен мъж цели седем години и казваше: „Толкова време гледах болен мъж, но никога не ми дотегна. И след като мъжът ми си замина, аз си мислих, че добре беше да поживее още малко." Може и други жени да имат такава опитност, но аз зная само една. А други жени биха казали: „Втори път такава опитност не искам да имам." И наистина, голямо изпитание е това.
Но тази жена казваше: „Аз го обичах от сърце и с удоволствие го гледах, но се радвам, че и той си замина добре." И мъжът й казвал: „Аз много благодаря на Бога, че ми даде възможност такова едно същество да ме гледа тъй, както и аз не бих се гледал, ако бях здрав.
към втори вариант >>
Казвам, всяко яйце, което се излюпва, все се сплесква.
(втори вариант)
Казвам, всяко яйце, което се излюпва, все се сплесква.
Яйцето, което се излюпва, е сплескано яйце. Този е новият начин, по който трябва да мислите. Трябва да се знае конкретно какво представлява един народ, една фамилия, какво представляват отношенията на учителите, на професорите, на войника. Във всички тия отношения ние трябва да имаме едно правилно разпределение, а не тъй както си намислил едно и друго и да казваме, че и без това можем, и без онова можем. Има нещо, без което не можем.
към втори вариант >>
Някой казва например: „Малко пари имам, малка заплата ми дават.
(втори вариант)
Трябва ви това по-тънко схващане за живота, за да можете да обясните по-сложните проблеми на вашия живот и да се освободите от една вътрешна тревога, която съществува у вас.
Някой казва например: „Малко пари имам, малка заплата ми дават.
- Казваш: - Имам само две-три хиляди лева на месец, но не ми стигат." Добре, ами защо трябва да се тревожиш? Ти поне си на действителна служба. Ами какво трябва да прави и да казва онзи, който е в запас и който е уволнен преждевременно, преди да е навършил години за пенсия? Ти казваш - с три хиляди лева не се минава. Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам." Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева?
към втори вариант >>
Та казвам, трябва ни едно знание за живота.
(втори вариант)
Та казвам, трябва ни едно знание за живота.
Това значи, че това знание ще ни освободи. Знанието е едно средство. Това знание, което сега придобиваме, няма да ни подигне, то е само едно средство. Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности. Казват за някого - той е като божество.
към втори вариант >>
Яйцето, което се излюпва, е сплескано яйце.
(втори вариант)
Казвам, всяко яйце, което се излюпва, все се сплесква.
Яйцето, което се излюпва, е сплескано яйце.
Този е новият начин, по който трябва да мислите. Трябва да се знае конкретно какво представлява един народ, една фамилия, какво представляват отношенията на учителите, на професорите, на войника. Във всички тия отношения ние трябва да имаме едно правилно разпределение, а не тъй както си намислил едно и друго и да казваме, че и без това можем, и без онова можем. Има нещо, без което не можем. То е следното.
към втори вариант >>
- Казваш: - Имам само две-три хиляди лева на месец, но не ми стигат." Добре, ами защо трябва да се тревожиш?
(втори вариант)
Трябва ви това по-тънко схващане за живота, за да можете да обясните по-сложните проблеми на вашия живот и да се освободите от една вътрешна тревога, която съществува у вас. Някой казва например: „Малко пари имам, малка заплата ми дават.
- Казваш: - Имам само две-три хиляди лева на месец, но не ми стигат." Добре, ами защо трябва да се тревожиш?
Ти поне си на действителна служба. Ами какво трябва да прави и да казва онзи, който е в запас и който е уволнен преждевременно, преди да е навършил години за пенсия? Ти казваш - с три хиляди лева не се минава. Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам." Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева? Как седи тази идея?
към втори вариант >>
Това значи, че това знание ще ни освободи.
(втори вариант)
Та казвам, трябва ни едно знание за живота.
Това значи, че това знание ще ни освободи.
Знанието е едно средство. Това знание, което сега придобиваме, няма да ни подигне, то е само едно средство. Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности. Казват за някого - той е като божество. Това е една крайност.
към втори вариант >>
Този е новият начин, по който трябва да мислите.
(втори вариант)
Казвам, всяко яйце, което се излюпва, все се сплесква. Яйцето, което се излюпва, е сплескано яйце.
Този е новият начин, по който трябва да мислите.
Трябва да се знае конкретно какво представлява един народ, една фамилия, какво представляват отношенията на учителите, на професорите, на войника. Във всички тия отношения ние трябва да имаме едно правилно разпределение, а не тъй както си намислил едно и друго и да казваме, че и без това можем, и без онова можем. Има нещо, без което не можем. То е следното. В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе.
към втори вариант >>
Ти поне си на действителна служба.
(втори вариант)
Трябва ви това по-тънко схващане за живота, за да можете да обясните по-сложните проблеми на вашия живот и да се освободите от една вътрешна тревога, която съществува у вас. Някой казва например: „Малко пари имам, малка заплата ми дават. - Казваш: - Имам само две-три хиляди лева на месец, но не ми стигат." Добре, ами защо трябва да се тревожиш?
Ти поне си на действителна служба.
Ами какво трябва да прави и да казва онзи, който е в запас и който е уволнен преждевременно, преди да е навършил години за пенсия? Ти казваш - с три хиляди лева не се минава. Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам." Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева? Как седи тази идея? Ти мислиш, че тази работа не става, а той мисли, че става.
към втори вариант >>
Знанието е едно средство.
(втори вариант)
Та казвам, трябва ни едно знание за живота. Това значи, че това знание ще ни освободи.
Знанието е едно средство.
Това знание, което сега придобиваме, няма да ни подигне, то е само едно средство. Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности. Казват за някого - той е като божество. Това е една крайност. Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения.
към втори вариант >>
Трябва да се знае конкретно какво представлява един народ, една фамилия, какво представляват отношенията на учителите, на професорите, на войника.
(втори вариант)
Казвам, всяко яйце, което се излюпва, все се сплесква. Яйцето, което се излюпва, е сплескано яйце. Този е новият начин, по който трябва да мислите.
Трябва да се знае конкретно какво представлява един народ, една фамилия, какво представляват отношенията на учителите, на професорите, на войника.
Във всички тия отношения ние трябва да имаме едно правилно разпределение, а не тъй както си намислил едно и друго и да казваме, че и без това можем, и без онова можем. Има нещо, без което не можем. То е следното. В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе. Две слънца няма.
към втори вариант >>
Ами какво трябва да прави и да казва онзи, който е в запас и който е уволнен преждевременно, преди да е навършил години за пенсия?
(втори вариант)
Трябва ви това по-тънко схващане за живота, за да можете да обясните по-сложните проблеми на вашия живот и да се освободите от една вътрешна тревога, която съществува у вас. Някой казва например: „Малко пари имам, малка заплата ми дават. - Казваш: - Имам само две-три хиляди лева на месец, но не ми стигат." Добре, ами защо трябва да се тревожиш? Ти поне си на действителна служба.
Ами какво трябва да прави и да казва онзи, който е в запас и който е уволнен преждевременно, преди да е навършил години за пенсия?
Ти казваш - с три хиляди лева не се минава. Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам." Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева? Как седи тази идея? Ти мислиш, че тази работа не става, а той мисли, че става. И става.
към втори вариант >>
Това знание, което сега придобиваме, няма да ни подигне, то е само едно средство.
(втори вариант)
Та казвам, трябва ни едно знание за живота. Това значи, че това знание ще ни освободи. Знанието е едно средство.
Това знание, което сега придобиваме, няма да ни подигне, то е само едно средство.
Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности. Казват за някого - той е като божество. Това е една крайност. Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения. Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения.
към втори вариант >>
Във всички тия отношения ние трябва да имаме едно правилно разпределение, а не тъй както си намислил едно и друго и да казваме, че и без това можем, и без онова можем.
(втори вариант)
Казвам, всяко яйце, което се излюпва, все се сплесква. Яйцето, което се излюпва, е сплескано яйце. Този е новият начин, по който трябва да мислите. Трябва да се знае конкретно какво представлява един народ, една фамилия, какво представляват отношенията на учителите, на професорите, на войника.
Във всички тия отношения ние трябва да имаме едно правилно разпределение, а не тъй както си намислил едно и друго и да казваме, че и без това можем, и без онова можем.
Има нещо, без което не можем. То е следното. В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе. Две слънца няма. Само едно слънце има.
към втори вариант >>
Ти казваш - с три хиляди лева не се минава.
(втори вариант)
Трябва ви това по-тънко схващане за живота, за да можете да обясните по-сложните проблеми на вашия живот и да се освободите от една вътрешна тревога, която съществува у вас. Някой казва например: „Малко пари имам, малка заплата ми дават. - Казваш: - Имам само две-три хиляди лева на месец, но не ми стигат." Добре, ами защо трябва да се тревожиш? Ти поне си на действителна служба. Ами какво трябва да прави и да казва онзи, който е в запас и който е уволнен преждевременно, преди да е навършил години за пенсия?
Ти казваш - с три хиляди лева не се минава.
Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам." Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева? Как седи тази идея? Ти мислиш, че тази работа не става, а той мисли, че става. И става. Питам го, как минаваш без три хиляди лева?
към втори вариант >>
Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности.
(втори вариант)
Та казвам, трябва ни едно знание за живота. Това значи, че това знание ще ни освободи. Знанието е едно средство. Това знание, което сега придобиваме, няма да ни подигне, то е само едно средство.
Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности.
Казват за някого - той е като божество. Това е една крайност. Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения. Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения. Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав.
към втори вариант >>
Има нещо, без което не можем.
(втори вариант)
Казвам, всяко яйце, което се излюпва, все се сплесква. Яйцето, което се излюпва, е сплескано яйце. Този е новият начин, по който трябва да мислите. Трябва да се знае конкретно какво представлява един народ, една фамилия, какво представляват отношенията на учителите, на професорите, на войника. Във всички тия отношения ние трябва да имаме едно правилно разпределение, а не тъй както си намислил едно и друго и да казваме, че и без това можем, и без онова можем.
Има нещо, без което не можем.
То е следното. В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе. Две слънца няма. Само едно слънце има. В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината.
към втори вариант >>
Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам." Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева?
(втори вариант)
Някой казва например: „Малко пари имам, малка заплата ми дават. - Казваш: - Имам само две-три хиляди лева на месец, но не ми стигат." Добре, ами защо трябва да се тревожиш? Ти поне си на действителна служба. Ами какво трябва да прави и да казва онзи, който е в запас и който е уволнен преждевременно, преди да е навършил години за пенсия? Ти казваш - с три хиляди лева не се минава.
Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам." Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева?
Как седи тази идея? Ти мислиш, че тази работа не става, а той мисли, че става. И става. Питам го, как минаваш без три хиляди лева? „Е, горе-долу минавам." И двамата преминават живота си.
към втори вариант >>
Казват за някого - той е като божество.
(втори вариант)
Та казвам, трябва ни едно знание за живота. Това значи, че това знание ще ни освободи. Знанието е едно средство. Това знание, което сега придобиваме, няма да ни подигне, то е само едно средство. Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности.
Казват за някого - той е като божество.
Това е една крайност. Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения. Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения. Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав. Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон.
към втори вариант >>
То е следното.
(втори вариант)
Яйцето, което се излюпва, е сплескано яйце. Този е новият начин, по който трябва да мислите. Трябва да се знае конкретно какво представлява един народ, една фамилия, какво представляват отношенията на учителите, на професорите, на войника. Във всички тия отношения ние трябва да имаме едно правилно разпределение, а не тъй както си намислил едно и друго и да казваме, че и без това можем, и без онова можем. Има нещо, без което не можем.
То е следното.
В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе. Две слънца няма. Само едно слънце има. В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината. Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане.
към втори вариант >>
Как седи тази идея?
(втори вариант)
- Казваш: - Имам само две-три хиляди лева на месец, но не ми стигат." Добре, ами защо трябва да се тревожиш? Ти поне си на действителна служба. Ами какво трябва да прави и да казва онзи, който е в запас и който е уволнен преждевременно, преди да е навършил години за пенсия? Ти казваш - с три хиляди лева не се минава. Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам." Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева?
Как седи тази идея?
Ти мислиш, че тази работа не става, а той мисли, че става. И става. Питам го, как минаваш без три хиляди лева? „Е, горе-долу минавам." И двамата преминават живота си. Ще ви приведа един пример от живота.
към втори вариант >>
Това е една крайност.
(втори вариант)
Това значи, че това знание ще ни освободи. Знанието е едно средство. Това знание, което сега придобиваме, няма да ни подигне, то е само едно средство. Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности. Казват за някого - той е като божество.
Това е една крайност.
Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения. Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения. Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав. Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон. Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия.
към втори вариант >>
В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе.
(втори вариант)
Този е новият начин, по който трябва да мислите. Трябва да се знае конкретно какво представлява един народ, една фамилия, какво представляват отношенията на учителите, на професорите, на войника. Във всички тия отношения ние трябва да имаме едно правилно разпределение, а не тъй както си намислил едно и друго и да казваме, че и без това можем, и без онова можем. Има нещо, без което не можем. То е следното.
В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе.
Две слънца няма. Само едно слънце има. В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината. Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане. Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш.
към втори вариант >>
Ти мислиш, че тази работа не става, а той мисли, че става.
(втори вариант)
Ти поне си на действителна служба. Ами какво трябва да прави и да казва онзи, който е в запас и който е уволнен преждевременно, преди да е навършил години за пенсия? Ти казваш - с три хиляди лева не се минава. Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам." Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева? Как седи тази идея?
Ти мислиш, че тази работа не става, а той мисли, че става.
И става. Питам го, как минаваш без три хиляди лева? „Е, горе-долу минавам." И двамата преминават живота си. Ще ви приведа един пример от живота.
към втори вариант >>
Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения.
(втори вариант)
Знанието е едно средство. Това знание, което сега придобиваме, няма да ни подигне, то е само едно средство. Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности. Казват за някого - той е като божество. Това е една крайност.
Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения.
Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения. Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав. Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон. Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия. Бог не се нуждае от нас.
към втори вариант >>
Две слънца няма.
(втори вариант)
Трябва да се знае конкретно какво представлява един народ, една фамилия, какво представляват отношенията на учителите, на професорите, на войника. Във всички тия отношения ние трябва да имаме едно правилно разпределение, а не тъй както си намислил едно и друго и да казваме, че и без това можем, и без онова можем. Има нещо, без което не можем. То е следното. В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе.
Две слънца няма.
Само едно слънце има. В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината. Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане. Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш. Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш.
към втори вариант >>
И става.
(втори вариант)
Ами какво трябва да прави и да казва онзи, който е в запас и който е уволнен преждевременно, преди да е навършил години за пенсия? Ти казваш - с три хиляди лева не се минава. Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам." Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева? Как седи тази идея? Ти мислиш, че тази работа не става, а той мисли, че става.
И става.
Питам го, как минаваш без три хиляди лева? „Е, горе-долу минавам." И двамата преминават живота си. Ще ви приведа един пример от живота.
към втори вариант >>
Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения.
(втори вариант)
Това знание, което сега придобиваме, няма да ни подигне, то е само едно средство. Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности. Казват за някого - той е като божество. Това е една крайност. Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения.
Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения.
Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав. Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон. Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия. Бог не се нуждае от нас. Той няма нужда от никакво възнаграждение.
към втори вариант >>
Само едно слънце има.
(втори вариант)
Във всички тия отношения ние трябва да имаме едно правилно разпределение, а не тъй както си намислил едно и друго и да казваме, че и без това можем, и без онова можем. Има нещо, без което не можем. То е следното. В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе. Две слънца няма.
Само едно слънце има.
В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината. Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане. Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш. Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш. Казвате, и без слънце може.
към втори вариант >>
Питам го, как минаваш без три хиляди лева?
(втори вариант)
Ти казваш - с три хиляди лева не се минава. Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам." Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева? Как седи тази идея? Ти мислиш, че тази работа не става, а той мисли, че става. И става.
Питам го, как минаваш без три хиляди лева?
„Е, горе-долу минавам." И двамата преминават живота си. Ще ви приведа един пример от живота.
към втори вариант >>
Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав.
(втори вариант)
Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности. Казват за някого - той е като божество. Това е една крайност. Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения. Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения.
Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав.
Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон. Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия. Бог не се нуждае от нас. Той няма нужда от никакво възнаграждение. Затова именно нас възнаграждава.
към втори вариант >>
В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината.
(втори вариант)
Има нещо, без което не можем. То е следното. В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе. Две слънца няма. Само едно слънце има.
В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината.
Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане. Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш. Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш. Казвате, и без слънце може. Обаче на това единствено слънце се гради и огънят, и свещите, и електрическите лампи.
към втори вариант >>
„Е, горе-долу минавам." И двамата преминават живота си.
(втори вариант)
Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам." Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева? Как седи тази идея? Ти мислиш, че тази работа не става, а той мисли, че става. И става. Питам го, как минаваш без три хиляди лева?
„Е, горе-долу минавам." И двамата преминават живота си.
Ще ви приведа един пример от живота.
към втори вариант >>
Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон.
(втори вариант)
Казват за някого - той е като божество. Това е една крайност. Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения. Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения. Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав.
Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон.
Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия. Бог не се нуждае от нас. Той няма нужда от никакво възнаграждение. Затова именно нас възнаграждава. Същият английски поет казва: „Господи, ти нищо не се нуждаеш от нас, но ако не бях аз, кого щеше да възлюбиш?
към втори вариант >>
Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане.
(втори вариант)
То е следното. В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе. Две слънца няма. Само едно слънце има. В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината.
Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане.
Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш. Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш. Казвате, и без слънце може. Обаче на това единствено слънце се гради и огънят, и свещите, и електрическите лампи. Всичко в света се дължи на това слънце.
към втори вариант >>
Ще ви приведа един пример от живота.
(втори вариант)
Как седи тази идея? Ти мислиш, че тази работа не става, а той мисли, че става. И става. Питам го, как минаваш без три хиляди лева? „Е, горе-долу минавам." И двамата преминават живота си.
Ще ви приведа един пример от живота.
към втори вариант >>
Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия.
(втори вариант)
Това е една крайност. Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения. Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения. Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав. Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон.
Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия.
Бог не се нуждае от нас. Той няма нужда от никакво възнаграждение. Затова именно нас възнаграждава. Същият английски поет казва: „Господи, ти нищо не се нуждаеш от нас, но ако не бях аз, кого щеше да възлюбиш? Човек съм аз, за да може Божията любов да се прояви върху мене.
към втори вариант >>
Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш.
(втори вариант)
В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе. Две слънца няма. Само едно слънце има. В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината. Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане.
Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш.
Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш. Казвате, и без слънце може. Обаче на това единствено слънце се гради и огънят, и свещите, и електрическите лампи. Всичко в света се дължи на това слънце. И неговата енергия се превръща на земята.
към втори вариант >>
В старо време едно гръцко семейство обичало добре да се облича и през лятото носили копринени дрехи, с които се представяли пред хората.
(втори вариант)
В старо време едно гръцко семейство обичало добре да се облича и през лятото носили копринени дрехи, с които се представяли пред хората.
Благодарение на това те нямали какво да ядат. Един есенен ден те си наготвили коприва за ядене и по време на обяда им влиза при тях един познат. Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали - стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче сирене, да минат за благородни хора. Те считали, че коприва ядат само простите хора. Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва?
към втори вариант >>
Бог не се нуждае от нас.
(втори вариант)
Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно." Ако ти под думата „животно" считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения. Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения. Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав. Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон. Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия.
Бог не се нуждае от нас.
Той няма нужда от никакво възнаграждение. Затова именно нас възнаграждава. Същият английски поет казва: „Господи, ти нищо не се нуждаеш от нас, но ако не бях аз, кого щеше да възлюбиш? Човек съм аз, за да може Божията любов да се прояви върху мене. Ако аз не бях, кого щеше да любиш?
към втори вариант >>
Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш.
(втори вариант)
Две слънца няма. Само едно слънце има. В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината. Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане. Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш.
Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш.
Казвате, и без слънце може. Обаче на това единствено слънце се гради и огънят, и свещите, и електрическите лампи. Всичко в света се дължи на това слънце. И неговата енергия се превръща на земята. Ако това слънце измени своите отношения към земята, тогава и всички същества, които живеят на земята, ще изменят своите отношения и вследствие на това се ражда многобожието.
към втори вариант >>
Благодарение на това те нямали какво да ядат.
(втори вариант)
В старо време едно гръцко семейство обичало добре да се облича и през лятото носили копринени дрехи, с които се представяли пред хората.
Благодарение на това те нямали какво да ядат.
Един есенен ден те си наготвили коприва за ядене и по време на обяда им влиза при тях един познат. Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали - стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче сирене, да минат за благородни хора. Те считали, че коприва ядат само простите хора. Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва? Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши.
към втори вариант >>
Той няма нужда от никакво възнаграждение.
(втори вариант)
Но ако ти под думата „животно" разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения. Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав. Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон. Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия. Бог не се нуждае от нас.
Той няма нужда от никакво възнаграждение.
Затова именно нас възнаграждава. Същият английски поет казва: „Господи, ти нищо не се нуждаеш от нас, но ако не бях аз, кого щеше да възлюбиш? Човек съм аз, за да може Божията любов да се прояви върху мене. Ако аз не бях, кого щеше да любиш? "
към втори вариант >>
Казвате, и без слънце може.
(втори вариант)
Само едно слънце има. В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината. Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане. Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш. Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш.
Казвате, и без слънце може.
Обаче на това единствено слънце се гради и огънят, и свещите, и електрическите лампи. Всичко в света се дължи на това слънце. И неговата енергия се превръща на земята. Ако това слънце измени своите отношения към земята, тогава и всички същества, които живеят на земята, ще изменят своите отношения и вследствие на това се ражда многобожието.
към втори вариант >>
Един есенен ден те си наготвили коприва за ядене и по време на обяда им влиза при тях един познат.
(втори вариант)
В старо време едно гръцко семейство обичало добре да се облича и през лятото носили копринени дрехи, с които се представяли пред хората. Благодарение на това те нямали какво да ядат.
Един есенен ден те си наготвили коприва за ядене и по време на обяда им влиза при тях един познат.
Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали - стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче сирене, да минат за благородни хора. Те считали, че коприва ядат само простите хора. Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва? Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши. И това не е срамно за тях.
към втори вариант >>
Затова именно нас възнаграждава.
(втори вариант)
Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав. Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон. Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия. Бог не се нуждае от нас. Той няма нужда от никакво възнаграждение.
Затова именно нас възнаграждава.
Същият английски поет казва: „Господи, ти нищо не се нуждаеш от нас, но ако не бях аз, кого щеше да възлюбиш? Човек съм аз, за да може Божията любов да се прояви върху мене. Ако аз не бях, кого щеше да любиш? "
към втори вариант >>
Обаче на това единствено слънце се гради и огънят, и свещите, и електрическите лампи.
(втори вариант)
В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината. Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане. Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш. Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш. Казвате, и без слънце може.
Обаче на това единствено слънце се гради и огънят, и свещите, и електрическите лампи.
Всичко в света се дължи на това слънце. И неговата енергия се превръща на земята. Ако това слънце измени своите отношения към земята, тогава и всички същества, които живеят на земята, ще изменят своите отношения и вследствие на това се ражда многобожието.
към втори вариант >>
Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали - стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче сирене, да минат за благородни хора.
(втори вариант)
В старо време едно гръцко семейство обичало добре да се облича и през лятото носили копринени дрехи, с които се представяли пред хората. Благодарение на това те нямали какво да ядат. Един есенен ден те си наготвили коприва за ядене и по време на обяда им влиза при тях един познат.
Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали - стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче сирене, да минат за благородни хора.
Те считали, че коприва ядат само простите хора. Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва? Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши. И това не е срамно за тях. Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо.
към втори вариант >>
Същият английски поет казва: „Господи, ти нищо не се нуждаеш от нас, но ако не бях аз, кого щеше да възлюбиш?
(втори вариант)
Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон. Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия. Бог не се нуждае от нас. Той няма нужда от никакво възнаграждение. Затова именно нас възнаграждава.
Същият английски поет казва: „Господи, ти нищо не се нуждаеш от нас, но ако не бях аз, кого щеше да възлюбиш?
Човек съм аз, за да може Божията любов да се прояви върху мене. Ако аз не бях, кого щеше да любиш? "
към втори вариант >>
Всичко в света се дължи на това слънце.
(втори вариант)
Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане. Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш. Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш. Казвате, и без слънце може. Обаче на това единствено слънце се гради и огънят, и свещите, и електрическите лампи.
Всичко в света се дължи на това слънце.
И неговата енергия се превръща на земята. Ако това слънце измени своите отношения към земята, тогава и всички същества, които живеят на земята, ще изменят своите отношения и вследствие на това се ражда многобожието.
към втори вариант >>
Те считали, че коприва ядат само простите хора.
(втори вариант)
В старо време едно гръцко семейство обичало добре да се облича и през лятото носили копринени дрехи, с които се представяли пред хората. Благодарение на това те нямали какво да ядат. Един есенен ден те си наготвили коприва за ядене и по време на обяда им влиза при тях един познат. Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали - стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче сирене, да минат за благородни хора.
Те считали, че коприва ядат само простите хора.
Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва? Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши. И това не е срамно за тях. Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо. Напротив, то е в рамките на съвременната култура.
към втори вариант >>
Човек съм аз, за да може Божията любов да се прояви върху мене.
(втори вариант)
Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество - Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия. Бог не се нуждае от нас. Той няма нужда от никакво възнаграждение. Затова именно нас възнаграждава. Същият английски поет казва: „Господи, ти нищо не се нуждаеш от нас, но ако не бях аз, кого щеше да възлюбиш?
Човек съм аз, за да може Божията любов да се прояви върху мене.
Ако аз не бях, кого щеше да любиш? "
към втори вариант >>
И неговата енергия се превръща на земята.
(втори вариант)
Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш. Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш. Казвате, и без слънце може. Обаче на това единствено слънце се гради и огънят, и свещите, и електрическите лампи. Всичко в света се дължи на това слънце.
И неговата енергия се превръща на земята.
Ако това слънце измени своите отношения към земята, тогава и всички същества, които живеят на земята, ще изменят своите отношения и вследствие на това се ражда многобожието.
към втори вариант >>
Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва?
(втори вариант)
В старо време едно гръцко семейство обичало добре да се облича и през лятото носили копринени дрехи, с които се представяли пред хората. Благодарение на това те нямали какво да ядат. Един есенен ден те си наготвили коприва за ядене и по време на обяда им влиза при тях един познат. Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали - стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче сирене, да минат за благородни хора. Те считали, че коприва ядат само простите хора.
Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва?
Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши. И това не е срамно за тях. Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо. Напротив, то е в рамките на съвременната култура. Нямам нищо против това.
към втори вариант >>
Ако аз не бях, кого щеше да любиш?
(втори вариант)
Бог не се нуждае от нас. Той няма нужда от никакво възнаграждение. Затова именно нас възнаграждава. Същият английски поет казва: „Господи, ти нищо не се нуждаеш от нас, но ако не бях аз, кого щеше да възлюбиш? Човек съм аз, за да може Божията любов да се прояви върху мене.
Ако аз не бях, кого щеше да любиш?
"
към втори вариант >>
Ако това слънце измени своите отношения към земята, тогава и всички същества, които живеят на земята, ще изменят своите отношения и вследствие на това се ражда многобожието.
(втори вариант)
Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш. Казвате, и без слънце може. Обаче на това единствено слънце се гради и огънят, и свещите, и електрическите лампи. Всичко в света се дължи на това слънце. И неговата енергия се превръща на земята.
Ако това слънце измени своите отношения към земята, тогава и всички същества, които живеят на земята, ще изменят своите отношения и вследствие на това се ражда многобожието.
към втори вариант >>
Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши.
(втори вариант)
Благодарение на това те нямали какво да ядат. Един есенен ден те си наготвили коприва за ядене и по време на обяда им влиза при тях един познат. Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали - стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче сирене, да минат за благородни хора. Те считали, че коприва ядат само простите хора. Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва?
Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши.
И това не е срамно за тях. Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо. Напротив, то е в рамките на съвременната култура. Нямам нищо против това. Даже когато видя един човек да пуши, казвам, поне този човек е жив.
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
Той няма нужда от никакво възнаграждение. Затова именно нас възнаграждава. Същият английски поет казва: „Господи, ти нищо не се нуждаеш от нас, но ако не бях аз, кого щеше да възлюбиш? Човек съм аз, за да може Божията любов да се прояви върху мене. Ако аз не бях, кого щеше да любиш?
"
към втори вариант >>
Казвам, трябва да имаш един Бог.
(втори вариант)
Казвам, трябва да имаш един Бог.
Един Бог на небето и един Бог на земята. Това е една лъжлива идея. Ако ти почиташ баща си, трябва да знаеш, че в света има само един баща. Синът мяза на баща си. Но има нещо, по което той не мяза на баща си.
към втори вариант >>
И това не е срамно за тях.
(втори вариант)
Един есенен ден те си наготвили коприва за ядене и по време на обяда им влиза при тях един познат. Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали - стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче сирене, да минат за благородни хора. Те считали, че коприва ядат само простите хора. Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва? Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши.
И това не е срамно за тях.
Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо. Напротив, то е в рамките на съвременната култура. Нямам нищо против това. Даже когато видя един човек да пуши, казвам, поне този човек е жив. Ако той не пушеше, щеше да бъде умрял човек.
към втори вариант >>
И тогава казвам, Господи, понеже ти ме любиш, тогава и аз искам да проявя любовта, която ти проявяваш към мене.
(втори вариант)
И тогава казвам, Господи, понеже ти ме любиш, тогава и аз искам да проявя любовта, която ти проявяваш към мене.
Това е най-простата мисъл, която може да осмисли нашия живот. Това е най- елементарното положение. Вие може да четете Писанието, да видите опитността на светиите, на апостолите, но има една друга книга, от която те се ръководеха. Тази книга не е меродавната, от която всички апостоли и пророци се ръководиха. Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си?
към втори вариант >>
Един Бог на небето и един Бог на земята.
(втори вариант)
Казвам, трябва да имаш един Бог.
Един Бог на небето и един Бог на земята.
Това е една лъжлива идея. Ако ти почиташ баща си, трябва да знаеш, че в света има само един баща. Синът мяза на баща си. Но има нещо, по което той не мяза на баща си. В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения.
към втори вариант >>
Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо.
(втори вариант)
Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали - стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче сирене, да минат за благородни хора. Те считали, че коприва ядат само простите хора. Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва? Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши. И това не е срамно за тях.
Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо.
Напротив, то е в рамките на съвременната култура. Нямам нищо против това. Даже когато видя един човек да пуши, казвам, поне този човек е жив. Ако той не пушеше, щеше да бъде умрял човек. Вие цял живот се мъчите да убедите някого да не пуши, а аз, като го видя, че пуши, радвам се, че този човек е жив.
към втори вариант >>
Това е най-простата мисъл, която може да осмисли нашия живот.
(втори вариант)
И тогава казвам, Господи, понеже ти ме любиш, тогава и аз искам да проявя любовта, която ти проявяваш към мене.
Това е най-простата мисъл, която може да осмисли нашия живот.
Това е най- елементарното положение. Вие може да четете Писанието, да видите опитността на светиите, на апостолите, но има една друга книга, от която те се ръководеха. Тази книга не е меродавната, от която всички апостоли и пророци се ръководиха. Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си? Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга.
към втори вариант >>
Това е една лъжлива идея.
(втори вариант)
Казвам, трябва да имаш един Бог. Един Бог на небето и един Бог на земята.
Това е една лъжлива идея.
Ако ти почиташ баща си, трябва да знаеш, че в света има само един баща. Синът мяза на баща си. Но има нещо, по което той не мяза на баща си. В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения. Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо.
към втори вариант >>
Напротив, то е в рамките на съвременната култура.
(втори вариант)
Те считали, че коприва ядат само простите хора. Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва? Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши. И това не е срамно за тях. Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо.
Напротив, то е в рамките на съвременната култура.
Нямам нищо против това. Даже когато видя един човек да пуши, казвам, поне този човек е жив. Ако той не пушеше, щеше да бъде умрял човек. Вие цял живот се мъчите да убедите някого да не пуши, а аз, като го видя, че пуши, радвам се, че този човек е жив. Ще кажете: „Виж как убеждава хората да пушат."
към втори вариант >>
Това е най- елементарното положение.
(втори вариант)
И тогава казвам, Господи, понеже ти ме любиш, тогава и аз искам да проявя любовта, която ти проявяваш към мене. Това е най-простата мисъл, която може да осмисли нашия живот.
Това е най- елементарното положение.
Вие може да четете Писанието, да видите опитността на светиите, на апостолите, но има една друга книга, от която те се ръководеха. Тази книга не е меродавната, от която всички апостоли и пророци се ръководиха. Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си? Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга. Тя излезе едва след Мойсея.
към втори вариант >>
Ако ти почиташ баща си, трябва да знаеш, че в света има само един баща.
(втори вариант)
Казвам, трябва да имаш един Бог. Един Бог на небето и един Бог на земята. Това е една лъжлива идея.
Ако ти почиташ баща си, трябва да знаеш, че в света има само един баща.
Синът мяза на баща си. Но има нещо, по което той не мяза на баща си. В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения. Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо. Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие.
към втори вариант >>
Нямам нищо против това.
(втори вариант)
Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва? Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши. И това не е срамно за тях. Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо. Напротив, то е в рамките на съвременната култура.
Нямам нищо против това.
Даже когато видя един човек да пуши, казвам, поне този човек е жив. Ако той не пушеше, щеше да бъде умрял човек. Вие цял живот се мъчите да убедите някого да не пуши, а аз, като го видя, че пуши, радвам се, че този човек е жив. Ще кажете: „Виж как убеждава хората да пушат."
към втори вариант >>
Вие може да четете Писанието, да видите опитността на светиите, на апостолите, но има една друга книга, от която те се ръководеха.
(втори вариант)
И тогава казвам, Господи, понеже ти ме любиш, тогава и аз искам да проявя любовта, която ти проявяваш към мене. Това е най-простата мисъл, която може да осмисли нашия живот. Това е най- елементарното положение.
Вие може да четете Писанието, да видите опитността на светиите, на апостолите, но има една друга книга, от която те се ръководеха.
Тази книга не е меродавната, от която всички апостоли и пророци се ръководиха. Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си? Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга. Тя излезе едва след Мойсея. Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието.
към втори вариант >>
Синът мяза на баща си.
(втори вариант)
Казвам, трябва да имаш един Бог. Един Бог на небето и един Бог на земята. Това е една лъжлива идея. Ако ти почиташ баща си, трябва да знаеш, че в света има само един баща.
Синът мяза на баща си.
Но има нещо, по което той не мяза на баща си. В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения. Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо. Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие. Ти направи ли земята?
към втори вариант >>
Даже когато видя един човек да пуши, казвам, поне този човек е жив.
(втори вариант)
Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши. И това не е срамно за тях. Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо. Напротив, то е в рамките на съвременната култура. Нямам нищо против това.
Даже когато видя един човек да пуши, казвам, поне този човек е жив.
Ако той не пушеше, щеше да бъде умрял човек. Вие цял живот се мъчите да убедите някого да не пуши, а аз, като го видя, че пуши, радвам се, че този човек е жив. Ще кажете: „Виж как убеждава хората да пушат."
към втори вариант >>
Тази книга не е меродавната, от която всички апостоли и пророци се ръководиха.
(втори вариант)
И тогава казвам, Господи, понеже ти ме любиш, тогава и аз искам да проявя любовта, която ти проявяваш към мене. Това е най-простата мисъл, която може да осмисли нашия живот. Това е най- елементарното положение. Вие може да четете Писанието, да видите опитността на светиите, на апостолите, но има една друга книга, от която те се ръководеха.
Тази книга не е меродавната, от която всички апостоли и пророци се ръководиха.
Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си? Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга. Тя излезе едва след Мойсея. Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието. От каква книга например се ръководеше Аврам?
към втори вариант >>
Но има нещо, по което той не мяза на баща си.
(втори вариант)
Казвам, трябва да имаш един Бог. Един Бог на небето и един Бог на земята. Това е една лъжлива идея. Ако ти почиташ баща си, трябва да знаеш, че в света има само един баща. Синът мяза на баща си.
Но има нещо, по което той не мяза на баща си.
В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения. Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо. Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие. Ти направи ли земята? Ти вдъхна ли живот на своите синове?
към втори вариант >>
Ако той не пушеше, щеше да бъде умрял човек.
(втори вариант)
И това не е срамно за тях. Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо. Напротив, то е в рамките на съвременната култура. Нямам нищо против това. Даже когато видя един човек да пуши, казвам, поне този човек е жив.
Ако той не пушеше, щеше да бъде умрял човек.
Вие цял живот се мъчите да убедите някого да не пуши, а аз, като го видя, че пуши, радвам се, че този човек е жив. Ще кажете: „Виж как убеждава хората да пушат."
към втори вариант >>
Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си?
(втори вариант)
И тогава казвам, Господи, понеже ти ме любиш, тогава и аз искам да проявя любовта, която ти проявяваш към мене. Това е най-простата мисъл, която може да осмисли нашия живот. Това е най- елементарното положение. Вие може да четете Писанието, да видите опитността на светиите, на апостолите, но има една друга книга, от която те се ръководеха. Тази книга не е меродавната, от която всички апостоли и пророци се ръководиха.
Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си?
Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга. Тя излезе едва след Мойсея. Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието. От каква книга например се ръководеше Аврам? Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога.
към втори вариант >>
В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения.
(втори вариант)
Един Бог на небето и един Бог на земята. Това е една лъжлива идея. Ако ти почиташ баща си, трябва да знаеш, че в света има само един баща. Синът мяза на баща си. Но има нещо, по което той не мяза на баща си.
В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения.
Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо. Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие. Ти направи ли земята? Ти вдъхна ли живот на своите синове? Ти никак не си вдъхнал.
към втори вариант >>
Вие цял живот се мъчите да убедите някого да не пуши, а аз, като го видя, че пуши, радвам се, че този човек е жив.
(втори вариант)
Той със своята папироса в уста и жена му също - и двамата пушат, но това не считат за нещо. Напротив, то е в рамките на съвременната култура. Нямам нищо против това. Даже когато видя един човек да пуши, казвам, поне този човек е жив. Ако той не пушеше, щеше да бъде умрял човек.
Вие цял живот се мъчите да убедите някого да не пуши, а аз, като го видя, че пуши, радвам се, че този човек е жив.
Ще кажете: „Виж как убеждава хората да пушат."
към втори вариант >>
Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга.
(втори вариант)
Това е най-простата мисъл, която може да осмисли нашия живот. Това е най- елементарното положение. Вие може да четете Писанието, да видите опитността на светиите, на апостолите, но има една друга книга, от която те се ръководеха. Тази книга не е меродавната, от която всички апостоли и пророци се ръководиха. Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си?
Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга.
Тя излезе едва след Мойсея. Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието. От каква книга например се ръководеше Аврам? Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога. Той беше богоугоден.
към втори вариант >>
Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо.
(втори вариант)
Това е една лъжлива идея. Ако ти почиташ баща си, трябва да знаеш, че в света има само един баща. Синът мяза на баща си. Но има нещо, по което той не мяза на баща си. В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения.
Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо.
Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие. Ти направи ли земята? Ти вдъхна ли живот на своите синове? Ти никак не си вдъхнал. Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Виж как убеждава хората да пушат."
(втори вариант)
Напротив, то е в рамките на съвременната култура. Нямам нищо против това. Даже когато видя един човек да пуши, казвам, поне този човек е жив. Ако той не пушеше, щеше да бъде умрял човек. Вие цял живот се мъчите да убедите някого да не пуши, а аз, като го видя, че пуши, радвам се, че този човек е жив.
Ще кажете: „Виж как убеждава хората да пушат."
към втори вариант >>
Тя излезе едва след Мойсея.
(втори вариант)
Това е най- елементарното положение. Вие може да четете Писанието, да видите опитността на светиите, на апостолите, но има една друга книга, от която те се ръководеха. Тази книга не е меродавната, от която всички апостоли и пророци се ръководиха. Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си? Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга.
Тя излезе едва след Мойсея.
Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието. От каква книга например се ръководеше Аврам? Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога. Той беше богоугоден. Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват - това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея.
към втори вариант >>
Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие.
(втори вариант)
Ако ти почиташ баща си, трябва да знаеш, че в света има само един баща. Синът мяза на баща си. Но има нещо, по което той не мяза на баща си. В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения. Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо.
Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие.
Ти направи ли земята? Ти вдъхна ли живот на своите синове? Ти никак не си вдъхнал. Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено. Казвате „моето детенце".
към втори вариант >>
Питам, кой не пуши?
(втори вариант)
Питам, кой не пуши?
Може ли нещо без дим? Че ти, като запалиш огъня си, не пушиш ли? Пушекът от твоя огън не представлява ли една голяма цигара? Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара? Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим.
към втори вариант >>
Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието.
(втори вариант)
Вие може да четете Писанието, да видите опитността на светиите, на апостолите, но има една друга книга, от която те се ръководеха. Тази книга не е меродавната, от която всички апостоли и пророци се ръководиха. Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си? Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга. Тя излезе едва след Мойсея.
Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието.
От каква книга например се ръководеше Аврам? Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога. Той беше богоугоден. Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват - това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея. Но Аврам имаше друга една свещена книга.
към втори вариант >>
Ти направи ли земята?
(втори вариант)
Синът мяза на баща си. Но има нещо, по което той не мяза на баща си. В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения. Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо. Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие.
Ти направи ли земята?
Ти вдъхна ли живот на своите синове? Ти никак не си вдъхнал. Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено. Казвате „моето детенце". Добре е и така да се мисли.
към втори вариант >>
Може ли нещо без дим?
(втори вариант)
Питам, кой не пуши?
Може ли нещо без дим?
Че ти, като запалиш огъня си, не пушиш ли? Пушекът от твоя огън не представлява ли една голяма цигара? Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара? Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим. Овчарят не е станал още културен.
към втори вариант >>
От каква книга например се ръководеше Аврам?
(втори вариант)
Тази книга не е меродавната, от която всички апостоли и пророци се ръководиха. Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си? Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга. Тя излезе едва след Мойсея. Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието.
От каква книга например се ръководеше Аврам?
Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога. Той беше богоугоден. Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват - това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея. Но Аврам имаше друга една свещена книга. И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога.
към втори вариант >>
Ти вдъхна ли живот на своите синове?
(втори вариант)
Но има нещо, по което той не мяза на баща си. В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения. Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо. Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие. Ти направи ли земята?
Ти вдъхна ли живот на своите синове?
Ти никак не си вдъхнал. Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено. Казвате „моето детенце". Добре е и така да се мисли. Ще кажеш: „Това дете, което Бог ми е дал, външно аз минавам за негов баща.
към втори вариант >>
Че ти, като запалиш огъня си, не пушиш ли?
(втори вариант)
Питам, кой не пуши? Може ли нещо без дим?
Че ти, като запалиш огъня си, не пушиш ли?
Пушекът от твоя огън не представлява ли една голяма цигара? Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара? Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим. Овчарят не е станал още културен. Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите.
към втори вариант >>
Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога.
(втори вариант)
Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си? Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга. Тя излезе едва след Мойсея. Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието. От каква книга например се ръководеше Аврам?
Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога.
Той беше богоугоден. Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват - това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея. Но Аврам имаше друга една свещена книга. И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея?
към втори вариант >>
Ти никак не си вдъхнал.
(втори вариант)
В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения. Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо. Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие. Ти направи ли земята? Ти вдъхна ли живот на своите синове?
Ти никак не си вдъхнал.
Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено. Казвате „моето детенце". Добре е и така да се мисли. Ще кажеш: „Това дете, което Бог ми е дал, външно аз минавам за негов баща. - А на детето си ще кажеш: - Синко, аз те намерих в своя двор.
към втори вариант >>
Пушекът от твоя огън не представлява ли една голяма цигара?
(втори вариант)
Питам, кой не пуши? Може ли нещо без дим? Че ти, като запалиш огъня си, не пушиш ли?
Пушекът от твоя огън не представлява ли една голяма цигара?
Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара? Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим. Овчарят не е станал още културен. Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите. Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си?
към втори вариант >>
Той беше богоугоден.
(втори вариант)
Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга. Тя излезе едва след Мойсея. Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието. От каква книга например се ръководеше Аврам? Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога.
Той беше богоугоден.
Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват - това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея. Но Аврам имаше друга една свещена книга. И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея? Аз никога не обичам да говоря за неща и за книги, които никога не съм чел.
към втори вариант >>
Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено.
(втори вариант)
Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо. Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие. Ти направи ли земята? Ти вдъхна ли живот на своите синове? Ти никак не си вдъхнал.
Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено.
Казвате „моето детенце". Добре е и така да се мисли. Ще кажеш: „Това дете, което Бог ми е дал, външно аз минавам за негов баща. - А на детето си ще кажеш: - Синко, аз те намерих в своя двор. Аз не съм твой баща.
към втори вариант >>
Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара?
(втори вариант)
Питам, кой не пуши? Може ли нещо без дим? Че ти, като запалиш огъня си, не пушиш ли? Пушекът от твоя огън не представлява ли една голяма цигара?
Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара?
Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим. Овчарят не е станал още културен. Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите. Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си? Казвате, Господ дава тези дървета.
към втори вариант >>
Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват - това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея.
(втори вариант)
Тя излезе едва след Мойсея. Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието. От каква книга например се ръководеше Аврам? Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога. Той беше богоугоден.
Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват - това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея.
Но Аврам имаше друга една свещена книга. И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея? Аз никога не обичам да говоря за неща и за книги, които никога не съм чел. Аз всякога говоря за неща, които съм чел.
към втори вариант >>
Казвате „моето детенце".
(втори вариант)
Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие. Ти направи ли земята? Ти вдъхна ли живот на своите синове? Ти никак не си вдъхнал. Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено.
Казвате „моето детенце".
Добре е и така да се мисли. Ще кажеш: „Това дете, което Бог ми е дал, външно аз минавам за негов баща. - А на детето си ще кажеш: - Синко, аз те намерих в своя двор. Аз не съм твой баща. Ти трябва да намериш баща си." И всинца ние наближаваме до една наука, която може да измени нашия живот.
към втори вариант >>
Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим.
(втори вариант)
Питам, кой не пуши? Може ли нещо без дим? Че ти, като запалиш огъня си, не пушиш ли? Пушекът от твоя огън не представлява ли една голяма цигара? Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара?
Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим.
Овчарят не е станал още културен. Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите. Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си? Казвате, Господ дава тези дървета. Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета.
към втори вариант >>
Но Аврам имаше друга една свещена книга.
(втори вариант)
Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието. От каква книга например се ръководеше Аврам? Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога. Той беше богоугоден. Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват - това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея.
Но Аврам имаше друга една свещена книга.
И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея? Аз никога не обичам да говоря за неща и за книги, които никога не съм чел. Аз всякога говоря за неща, които съм чел. Ако не цялата, то поне по няколко страници от нея.
към втори вариант >>
Добре е и така да се мисли.
(втори вариант)
Ти направи ли земята? Ти вдъхна ли живот на своите синове? Ти никак не си вдъхнал. Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено. Казвате „моето детенце".
Добре е и така да се мисли.
Ще кажеш: „Това дете, което Бог ми е дал, външно аз минавам за негов баща. - А на детето си ще кажеш: - Синко, аз те намерих в своя двор. Аз не съм твой баща. Ти трябва да намериш баща си." И всинца ние наближаваме до една наука, която може да измени нашия живот.
към втори вариант >>
Овчарят не е станал още културен.
(втори вариант)
Може ли нещо без дим? Че ти, като запалиш огъня си, не пушиш ли? Пушекът от твоя огън не представлява ли една голяма цигара? Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара? Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим.
Овчарят не е станал още културен.
Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите. Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си? Казвате, Господ дава тези дървета. Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета. Кой ви позволи да горите дърветата?
към втори вариант >>
И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога.
(втори вариант)
От каква книга например се ръководеше Аврам? Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога. Той беше богоугоден. Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват - това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея. Но Аврам имаше друга една свещена книга.
И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога.
Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея? Аз никога не обичам да говоря за неща и за книги, които никога не съм чел. Аз всякога говоря за неща, които съм чел. Ако не цялата, то поне по няколко страници от нея. Обаче само така ще познаете каква книга е тя.
към втори вариант >>
Ще кажеш: „Това дете, което Бог ми е дал, външно аз минавам за негов баща.
(втори вариант)
Ти вдъхна ли живот на своите синове? Ти никак не си вдъхнал. Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено. Казвате „моето детенце". Добре е и така да се мисли.
Ще кажеш: „Това дете, което Бог ми е дал, външно аз минавам за негов баща.
- А на детето си ще кажеш: - Синко, аз те намерих в своя двор. Аз не съм твой баща. Ти трябва да намериш баща си." И всинца ние наближаваме до една наука, която може да измени нашия живот.
към втори вариант >>
Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите.
(втори вариант)
Че ти, като запалиш огъня си, не пушиш ли? Пушекът от твоя огън не представлява ли една голяма цигара? Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара? Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим. Овчарят не е станал още културен.
Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите.
Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си? Казвате, Господ дава тези дървета. Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета. Кой ви позволи да горите дърветата? Това са само философски разсъждения.
към втори вариант >>
Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея?
(втори вариант)
Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога. Той беше богоугоден. Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват - това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея. Но Аврам имаше друга една свещена книга. И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога.
Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея?
Аз никога не обичам да говоря за неща и за книги, които никога не съм чел. Аз всякога говоря за неща, които съм чел. Ако не цялата, то поне по няколко страници от нея. Обаче само така ще познаете каква книга е тя. Опитайте на какъв език е написана тя.
към втори вариант >>
- А на детето си ще кажеш: - Синко, аз те намерих в своя двор.
(втори вариант)
Ти никак не си вдъхнал. Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено. Казвате „моето детенце". Добре е и така да се мисли. Ще кажеш: „Това дете, което Бог ми е дал, външно аз минавам за негов баща.
- А на детето си ще кажеш: - Синко, аз те намерих в своя двор.
Аз не съм твой баща. Ти трябва да намериш баща си." И всинца ние наближаваме до една наука, която може да измени нашия живот.
към втори вариант >>
Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си?
(втори вариант)
Пушекът от твоя огън не представлява ли една голяма цигара? Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара? Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим. Овчарят не е станал още културен. Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите.
Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си?
Казвате, Господ дава тези дървета. Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета. Кой ви позволи да горите дърветата? Това са само философски разсъждения. Аз не казвам, че това изобщо не е правилно.
към втори вариант >>
Аз никога не обичам да говоря за неща и за книги, които никога не съм чел.
(втори вариант)
Той беше богоугоден. Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват - това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея. Но Аврам имаше друга една свещена книга. И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея?
Аз никога не обичам да говоря за неща и за книги, които никога не съм чел.
Аз всякога говоря за неща, които съм чел. Ако не цялата, то поне по няколко страници от нея. Обаче само така ще познаете каква книга е тя. Опитайте на какъв език е написана тя.
към втори вариант >>
Аз не съм твой баща.
(втори вариант)
Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено. Казвате „моето детенце". Добре е и така да се мисли. Ще кажеш: „Това дете, което Бог ми е дал, външно аз минавам за негов баща. - А на детето си ще кажеш: - Синко, аз те намерих в своя двор.
Аз не съм твой баща.
Ти трябва да намериш баща си." И всинца ние наближаваме до една наука, която може да измени нашия живот.
към втори вариант >>
Казвате, Господ дава тези дървета.
(втори вариант)
Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара? Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим. Овчарят не е станал още културен. Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите. Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си?
Казвате, Господ дава тези дървета.
Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета. Кой ви позволи да горите дърветата? Това са само философски разсъждения. Аз не казвам, че това изобщо не е правилно. Ако Бог е създал света такъв, какъвто е сега, ние нямаме право да отсичаме нито едно дърво.
към втори вариант >>
Аз всякога говоря за неща, които съм чел.
(втори вариант)
Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват - това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея. Но Аврам имаше друга една свещена книга. И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея? Аз никога не обичам да говоря за неща и за книги, които никога не съм чел.
Аз всякога говоря за неща, които съм чел.
Ако не цялата, то поне по няколко страници от нея. Обаче само така ще познаете каква книга е тя. Опитайте на какъв език е написана тя.
към втори вариант >>
Ти трябва да намериш баща си." И всинца ние наближаваме до една наука, която може да измени нашия живот.
(втори вариант)
Казвате „моето детенце". Добре е и така да се мисли. Ще кажеш: „Това дете, което Бог ми е дал, външно аз минавам за негов баща. - А на детето си ще кажеш: - Синко, аз те намерих в своя двор. Аз не съм твой баща.
Ти трябва да намериш баща си." И всинца ние наближаваме до една наука, която може да измени нашия живот.
към втори вариант >>
Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета.
(втори вариант)
Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим. Овчарят не е станал още културен. Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите. Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си? Казвате, Господ дава тези дървета.
Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета.
Кой ви позволи да горите дърветата? Това са само философски разсъждения. Аз не казвам, че това изобщо не е правилно. Ако Бог е създал света такъв, какъвто е сега, ние нямаме право да отсичаме нито едно дърво. Ние имаме право да отсичаме само сухите дървета, които са изсъхнали, но Господ не ни позволява да отсичаме живите дървета.
към втори вариант >>
Ако не цялата, то поне по няколко страници от нея.
(втори вариант)
Но Аврам имаше друга една свещена книга. И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея? Аз никога не обичам да говоря за неща и за книги, които никога не съм чел. Аз всякога говоря за неща, които съм чел.
Ако не цялата, то поне по няколко страници от нея.
Обаче само така ще познаете каква книга е тя. Опитайте на какъв език е написана тя.
към втори вариант >>
Сега ние ходим в един неразбран свят.
(втори вариант)
Сега ние ходим в един неразбран свят.
Онзи, който учи музика, не го изслушват и казват - не свири добре. Имайте търпение да го изслушате. Щом го изтърпя, той трябва да знае, че това е най-хубавото, което той днес може да даде. Аз ще го изслушам с всичкото си търпение и почитание, както аз мога да слушам. Какво мога да му кажа?
към втори вариант >>
Кой ви позволи да горите дърветата?
(втори вариант)
Овчарят не е станал още културен. Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите. Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си? Казвате, Господ дава тези дървета. Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета.
Кой ви позволи да горите дърветата?
Това са само философски разсъждения. Аз не казвам, че това изобщо не е правилно. Ако Бог е създал света такъв, какъвто е сега, ние нямаме право да отсичаме нито едно дърво. Ние имаме право да отсичаме само сухите дървета, които са изсъхнали, но Господ не ни позволява да отсичаме живите дървета. Най-после кой от съвременните хора е отишъл поне един път досега в невидимия свят да поиска оттам една квитанция или едно разпореждане да отсичат дърветата?
към втори вариант >>
Обаче само така ще познаете каква книга е тя.
(втори вариант)
И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея? Аз никога не обичам да говоря за неща и за книги, които никога не съм чел. Аз всякога говоря за неща, които съм чел. Ако не цялата, то поне по няколко страници от нея.
Обаче само така ще познаете каква книга е тя.
Опитайте на какъв език е написана тя.
към втори вариант >>
Онзи, който учи музика, не го изслушват и казват - не свири добре.
(втори вариант)
Сега ние ходим в един неразбран свят.
Онзи, който учи музика, не го изслушват и казват - не свири добре.
Имайте търпение да го изслушате. Щом го изтърпя, той трябва да знае, че това е най-хубавото, което той днес може да даде. Аз ще го изслушам с всичкото си търпение и почитание, както аз мога да слушам. Какво мога да му кажа? Мога да му кажа, че това е много хубаво и т.н.
към втори вариант >>
Това са само философски разсъждения.
(втори вариант)
Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите. Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си? Казвате, Господ дава тези дървета. Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета. Кой ви позволи да горите дърветата?
Това са само философски разсъждения.
Аз не казвам, че това изобщо не е правилно. Ако Бог е създал света такъв, какъвто е сега, ние нямаме право да отсичаме нито едно дърво. Ние имаме право да отсичаме само сухите дървета, които са изсъхнали, но Господ не ни позволява да отсичаме живите дървета. Най-после кой от съвременните хора е отишъл поне един път досега в невидимия свят да поиска оттам една квитанция или едно разпореждане да отсичат дърветата? Тук, във физическия свят, има позволение за това.
към втори вариант >>
Опитайте на какъв език е написана тя.
(втори вариант)
Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея? Аз никога не обичам да говоря за неща и за книги, които никога не съм чел. Аз всякога говоря за неща, които съм чел. Ако не цялата, то поне по няколко страници от нея. Обаче само така ще познаете каква книга е тя.
Опитайте на какъв език е написана тя.
към втори вариант >>
Имайте търпение да го изслушате.
(втори вариант)
Сега ние ходим в един неразбран свят. Онзи, който учи музика, не го изслушват и казват - не свири добре.
Имайте търпение да го изслушате.
Щом го изтърпя, той трябва да знае, че това е най-хубавото, което той днес може да даде. Аз ще го изслушам с всичкото си търпение и почитание, както аз мога да слушам. Какво мога да му кажа? Мога да му кажа, че това е много хубаво и т.н. Той нека си мисли, каквото иска.
към втори вариант >>
Аз не казвам, че това изобщо не е правилно.
(втори вариант)
Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си? Казвате, Господ дава тези дървета. Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета. Кой ви позволи да горите дърветата? Това са само философски разсъждения.
Аз не казвам, че това изобщо не е правилно.
Ако Бог е създал света такъв, какъвто е сега, ние нямаме право да отсичаме нито едно дърво. Ние имаме право да отсичаме само сухите дървета, които са изсъхнали, но Господ не ни позволява да отсичаме живите дървета. Най-после кой от съвременните хора е отишъл поне един път досега в невидимия свят да поиска оттам една квитанция или едно разпореждане да отсичат дърветата? Тук, във физическия свят, има позволение за това.
към втори вариант >>
„Ако говоря с човечески и с ангелски езици, а не на езика на хората, нито на езика на ангелите, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка." Апостол Павел като изказа този стих, той се силеше по този начин да прикрие истината.
(втори вариант)
„Ако говоря с човечески и с ангелски езици, а не на езика на хората, нито на езика на ангелите, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка." Апостол Павел като изказа този стих, той се силеше по този начин да прикрие истината.
Той казваше - любовта дълго търпи, благосклонна е, и после се отдалечаваше. Човек трябва да има търпение. Не е въпросът да ни чука някой сол на главата и да казваме, че сме търпеливи. Никаква философия няма в това. Според мене търпението се изразява в това, когато аз мога да изслушам докрай да свири някой велик музикант, някой велик гений.
към втори вариант >>
Щом го изтърпя, той трябва да знае, че това е най-хубавото, което той днес може да даде.
(втори вариант)
Сега ние ходим в един неразбран свят. Онзи, който учи музика, не го изслушват и казват - не свири добре. Имайте търпение да го изслушате.
Щом го изтърпя, той трябва да знае, че това е най-хубавото, което той днес може да даде.
Аз ще го изслушам с всичкото си търпение и почитание, както аз мога да слушам. Какво мога да му кажа? Мога да му кажа, че това е много хубаво и т.н. Той нека си мисли, каквото иска. Това е според мене идеята, която е писал.
към втори вариант >>
Ако Бог е създал света такъв, какъвто е сега, ние нямаме право да отсичаме нито едно дърво.
(втори вариант)
Казвате, Господ дава тези дървета. Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета. Кой ви позволи да горите дърветата? Това са само философски разсъждения. Аз не казвам, че това изобщо не е правилно.
Ако Бог е създал света такъв, какъвто е сега, ние нямаме право да отсичаме нито едно дърво.
Ние имаме право да отсичаме само сухите дървета, които са изсъхнали, но Господ не ни позволява да отсичаме живите дървета. Най-после кой от съвременните хора е отишъл поне един път досега в невидимия свят да поиска оттам една квитанция или едно разпореждане да отсичат дърветата? Тук, във физическия свят, има позволение за това.
към втори вариант >>
Той казваше - любовта дълго търпи, благосклонна е, и после се отдалечаваше.
(втори вариант)
„Ако говоря с човечески и с ангелски езици, а не на езика на хората, нито на езика на ангелите, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка." Апостол Павел като изказа този стих, той се силеше по този начин да прикрие истината.
Той казваше - любовта дълго търпи, благосклонна е, и после се отдалечаваше.
Човек трябва да има търпение. Не е въпросът да ни чука някой сол на главата и да казваме, че сме търпеливи. Никаква философия няма в това. Според мене търпението се изразява в това, когато аз мога да изслушам докрай да свири някой велик музикант, някой велик гений. Но да слушам блудкавите работи на някой човек, това не е никакво търпение.
към втори вариант >>
Аз ще го изслушам с всичкото си търпение и почитание, както аз мога да слушам.
(втори вариант)
Сега ние ходим в един неразбран свят. Онзи, който учи музика, не го изслушват и казват - не свири добре. Имайте търпение да го изслушате. Щом го изтърпя, той трябва да знае, че това е най-хубавото, което той днес може да даде.
Аз ще го изслушам с всичкото си търпение и почитание, както аз мога да слушам.
Какво мога да му кажа? Мога да му кажа, че това е много хубаво и т.н. Той нека си мисли, каквото иска. Това е според мене идеята, която е писал. Истината трябва да се казва на света.
към втори вариант >>
Ние имаме право да отсичаме само сухите дървета, които са изсъхнали, но Господ не ни позволява да отсичаме живите дървета.
(втори вариант)
Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета. Кой ви позволи да горите дърветата? Това са само философски разсъждения. Аз не казвам, че това изобщо не е правилно. Ако Бог е създал света такъв, какъвто е сега, ние нямаме право да отсичаме нито едно дърво.
Ние имаме право да отсичаме само сухите дървета, които са изсъхнали, но Господ не ни позволява да отсичаме живите дървета.
Най-после кой от съвременните хора е отишъл поне един път досега в невидимия свят да поиска оттам една квитанция или едно разпореждане да отсичат дърветата? Тук, във физическия свят, има позволение за това.
към втори вариант >>
Човек трябва да има търпение.
(втори вариант)
„Ако говоря с човечески и с ангелски езици, а не на езика на хората, нито на езика на ангелите, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка." Апостол Павел като изказа този стих, той се силеше по този начин да прикрие истината. Той казваше - любовта дълго търпи, благосклонна е, и после се отдалечаваше.
Човек трябва да има търпение.
Не е въпросът да ни чука някой сол на главата и да казваме, че сме търпеливи. Никаква философия няма в това. Според мене търпението се изразява в това, когато аз мога да изслушам докрай да свири някой велик музикант, някой велик гений. Но да слушам блудкавите работи на някой човек, това не е никакво търпение. Тъй пише в тази свещена книга.
към втори вариант >>
Какво мога да му кажа?
(втори вариант)
Сега ние ходим в един неразбран свят. Онзи, който учи музика, не го изслушват и казват - не свири добре. Имайте търпение да го изслушате. Щом го изтърпя, той трябва да знае, че това е най-хубавото, което той днес може да даде. Аз ще го изслушам с всичкото си търпение и почитание, както аз мога да слушам.
Какво мога да му кажа?
Мога да му кажа, че това е много хубаво и т.н. Той нека си мисли, каквото иска. Това е според мене идеята, която е писал. Истината трябва да се казва на света.
към втори вариант >>
Най-после кой от съвременните хора е отишъл поне един път досега в невидимия свят да поиска оттам една квитанция или едно разпореждане да отсичат дърветата?
(втори вариант)
Кой ви позволи да горите дърветата? Това са само философски разсъждения. Аз не казвам, че това изобщо не е правилно. Ако Бог е създал света такъв, какъвто е сега, ние нямаме право да отсичаме нито едно дърво. Ние имаме право да отсичаме само сухите дървета, които са изсъхнали, но Господ не ни позволява да отсичаме живите дървета.
Най-после кой от съвременните хора е отишъл поне един път досега в невидимия свят да поиска оттам една квитанция или едно разпореждане да отсичат дърветата?
Тук, във физическия свят, има позволение за това.
към втори вариант >>
Не е въпросът да ни чука някой сол на главата и да казваме, че сме търпеливи.
(втори вариант)
„Ако говоря с човечески и с ангелски езици, а не на езика на хората, нито на езика на ангелите, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка." Апостол Павел като изказа този стих, той се силеше по този начин да прикрие истината. Той казваше - любовта дълго търпи, благосклонна е, и после се отдалечаваше. Човек трябва да има търпение.
Не е въпросът да ни чука някой сол на главата и да казваме, че сме търпеливи.
Никаква философия няма в това. Според мене търпението се изразява в това, когато аз мога да изслушам докрай да свири някой велик музикант, някой велик гений. Но да слушам блудкавите работи на някой човек, това не е никакво търпение. Тъй пише в тази свещена книга. Да дойде при мене един светия и да ми разправя реалността на своя живот, как прекарва в пустинята - и го изслушам внимателно докрай, това е търпение.
към втори вариант >>
Мога да му кажа, че това е много хубаво и т.н.
(втори вариант)
Онзи, който учи музика, не го изслушват и казват - не свири добре. Имайте търпение да го изслушате. Щом го изтърпя, той трябва да знае, че това е най-хубавото, което той днес може да даде. Аз ще го изслушам с всичкото си търпение и почитание, както аз мога да слушам. Какво мога да му кажа?
Мога да му кажа, че това е много хубаво и т.н.
Той нека си мисли, каквото иска. Това е според мене идеята, която е писал. Истината трябва да се казва на света.
към втори вариант >>
Тук, във физическия свят, има позволение за това.
(втори вариант)
Това са само философски разсъждения. Аз не казвам, че това изобщо не е правилно. Ако Бог е създал света такъв, какъвто е сега, ние нямаме право да отсичаме нито едно дърво. Ние имаме право да отсичаме само сухите дървета, които са изсъхнали, но Господ не ни позволява да отсичаме живите дървета. Най-после кой от съвременните хора е отишъл поне един път досега в невидимия свят да поиска оттам една квитанция или едно разпореждане да отсичат дърветата?
Тук, във физическия свят, има позволение за това.
към втори вариант >>
Никаква философия няма в това.
(втори вариант)
„Ако говоря с човечески и с ангелски езици, а не на езика на хората, нито на езика на ангелите, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка." Апостол Павел като изказа този стих, той се силеше по този начин да прикрие истината. Той казваше - любовта дълго търпи, благосклонна е, и после се отдалечаваше. Човек трябва да има търпение. Не е въпросът да ни чука някой сол на главата и да казваме, че сме търпеливи.
Никаква философия няма в това.
Според мене търпението се изразява в това, когато аз мога да изслушам докрай да свири някой велик музикант, някой велик гений. Но да слушам блудкавите работи на някой човек, това не е никакво търпение. Тъй пише в тази свещена книга. Да дойде при мене един светия и да ми разправя реалността на своя живот, как прекарва в пустинята - и го изслушам внимателно докрай, това е търпение.
към втори вариант >>
Той нека си мисли, каквото иска.
(втори вариант)
Имайте търпение да го изслушате. Щом го изтърпя, той трябва да знае, че това е най-хубавото, което той днес може да даде. Аз ще го изслушам с всичкото си търпение и почитание, както аз мога да слушам. Какво мога да му кажа? Мога да му кажа, че това е много хубаво и т.н.
Той нека си мисли, каквото иска.
Това е според мене идеята, която е писал. Истината трябва да се казва на света.
към втори вариант >>
Оттук аз изваждам един морал.
(втори вариант)
Оттук аз изваждам един морал.
Каквито сме отвън, за външните работи, такива ще бъдем и отвътре, за вътрешния живот. Има една наука в света, по която можеш да познаеш човека. От първата дума, с която един човек може да те посрещне, ти ще познаеш какъв е този човек. Първата дума, с която ще те посрещне един човек, тя е ключът на една природна гама. От думите му ще се определи какъв е човекът.
към втори вариант >>
Според мене търпението се изразява в това, когато аз мога да изслушам докрай да свири някой велик музикант, някой велик гений.
(втори вариант)
„Ако говоря с човечески и с ангелски езици, а не на езика на хората, нито на езика на ангелите, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка." Апостол Павел като изказа този стих, той се силеше по този начин да прикрие истината. Той казваше - любовта дълго търпи, благосклонна е, и после се отдалечаваше. Човек трябва да има търпение. Не е въпросът да ни чука някой сол на главата и да казваме, че сме търпеливи. Никаква философия няма в това.
Според мене търпението се изразява в това, когато аз мога да изслушам докрай да свири някой велик музикант, някой велик гений.
Но да слушам блудкавите работи на някой човек, това не е никакво търпение. Тъй пише в тази свещена книга. Да дойде при мене един светия и да ми разправя реалността на своя живот, как прекарва в пустинята - и го изслушам внимателно докрай, това е търпение.
към втори вариант >>
Това е според мене идеята, която е писал.
(втори вариант)
Щом го изтърпя, той трябва да знае, че това е най-хубавото, което той днес може да даде. Аз ще го изслушам с всичкото си търпение и почитание, както аз мога да слушам. Какво мога да му кажа? Мога да му кажа, че това е много хубаво и т.н. Той нека си мисли, каквото иска.
Това е според мене идеята, която е писал.
Истината трябва да се казва на света.
към втори вариант >>
Каквито сме отвън, за външните работи, такива ще бъдем и отвътре, за вътрешния живот.
(втори вариант)
Оттук аз изваждам един морал.
Каквито сме отвън, за външните работи, такива ще бъдем и отвътре, за вътрешния живот.
Има една наука в света, по която можеш да познаеш човека. От първата дума, с която един човек може да те посрещне, ти ще познаеш какъв е този човек. Първата дума, с която ще те посрещне един човек, тя е ключът на една природна гама. От думите му ще се определи какъв е човекът. Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи.
към втори вариант >>
Но да слушам блудкавите работи на някой човек, това не е никакво търпение.
(втори вариант)
Той казваше - любовта дълго търпи, благосклонна е, и после се отдалечаваше. Човек трябва да има търпение. Не е въпросът да ни чука някой сол на главата и да казваме, че сме търпеливи. Никаква философия няма в това. Според мене търпението се изразява в това, когато аз мога да изслушам докрай да свири някой велик музикант, някой велик гений.
Но да слушам блудкавите работи на някой човек, това не е никакво търпение.
Тъй пише в тази свещена книга. Да дойде при мене един светия и да ми разправя реалността на своя живот, как прекарва в пустинята - и го изслушам внимателно докрай, това е търпение.
към втори вариант >>
Истината трябва да се казва на света.
(втори вариант)
Аз ще го изслушам с всичкото си търпение и почитание, както аз мога да слушам. Какво мога да му кажа? Мога да му кажа, че това е много хубаво и т.н. Той нека си мисли, каквото иска. Това е според мене идеята, която е писал.
Истината трябва да се казва на света.
към втори вариант >>
Има една наука в света, по която можеш да познаеш човека.
(втори вариант)
Оттук аз изваждам един морал. Каквито сме отвън, за външните работи, такива ще бъдем и отвътре, за вътрешния живот.
Има една наука в света, по която можеш да познаеш човека.
От първата дума, с която един човек може да те посрещне, ти ще познаеш какъв е този човек. Първата дума, с която ще те посрещне един човек, тя е ключът на една природна гама. От думите му ще се определи какъв е човекът. Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи. Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не.
към втори вариант >>
Тъй пише в тази свещена книга.
(втори вариант)
Човек трябва да има търпение. Не е въпросът да ни чука някой сол на главата и да казваме, че сме търпеливи. Никаква философия няма в това. Според мене търпението се изразява в това, когато аз мога да изслушам докрай да свири някой велик музикант, някой велик гений. Но да слушам блудкавите работи на някой човек, това не е никакво търпение.
Тъй пише в тази свещена книга.
Да дойде при мене един светия и да ми разправя реалността на своя живот, как прекарва в пустинята - и го изслушам внимателно докрай, това е търпение.
към втори вариант >>
Та казвам, във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която всички хора трябва да се стремят.
(втори вариант)
Та казвам, във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която всички хора трябва да се стремят.
Ние всички се стремим към това вътрешно разбиране, към това вътрешно разумение. Дойде ли до един механически начин да се наложат нещата, аз не съм за това налагане. Не е въпросът да се налага чрез закон да бъдем добри. Така не можем да бъдем добри. Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин.
към втори вариант >>
От първата дума, с която един човек може да те посрещне, ти ще познаеш какъв е този човек.
(втори вариант)
Оттук аз изваждам един морал. Каквито сме отвън, за външните работи, такива ще бъдем и отвътре, за вътрешния живот. Има една наука в света, по която можеш да познаеш човека.
От първата дума, с която един човек може да те посрещне, ти ще познаеш какъв е този човек.
Първата дума, с която ще те посрещне един човек, тя е ключът на една природна гама. От думите му ще се определи какъв е човекът. Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи. Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не. Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи.
към втори вариант >>
Да дойде при мене един светия и да ми разправя реалността на своя живот, как прекарва в пустинята - и го изслушам внимателно докрай, това е търпение.
(втори вариант)
Не е въпросът да ни чука някой сол на главата и да казваме, че сме търпеливи. Никаква философия няма в това. Според мене търпението се изразява в това, когато аз мога да изслушам докрай да свири някой велик музикант, някой велик гений. Но да слушам блудкавите работи на някой човек, това не е никакво търпение. Тъй пише в тази свещена книга.
Да дойде при мене един светия и да ми разправя реалността на своя живот, как прекарва в пустинята - и го изслушам внимателно докрай, това е търпение.
към втори вариант >>
Ние всички се стремим към това вътрешно разбиране, към това вътрешно разумение.
(втори вариант)
Та казвам, във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която всички хора трябва да се стремят.
Ние всички се стремим към това вътрешно разбиране, към това вътрешно разумение.
Дойде ли до един механически начин да се наложат нещата, аз не съм за това налагане. Не е въпросът да се налага чрез закон да бъдем добри. Така не можем да бъдем добри. Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин. Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт.
към втори вариант >>
Първата дума, с която ще те посрещне един човек, тя е ключът на една природна гама.
(втори вариант)
Оттук аз изваждам един морал. Каквито сме отвън, за външните работи, такива ще бъдем и отвътре, за вътрешния живот. Има една наука в света, по която можеш да познаеш човека. От първата дума, с която един човек може да те посрещне, ти ще познаеш какъв е този човек.
Първата дума, с която ще те посрещне един човек, тя е ключът на една природна гама.
От думите му ще се определи какъв е човекът. Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи. Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не. Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи. Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не.
към втори вариант >>
И Бог е дълготърпелив, понеже ни чака да проявим доброто.
(втори вариант)
И Бог е дълготърпелив, понеже ни чака да проявим доброто.
Ти тъкмо си започнал да разправяш своя разказ, но направиш едно зло, и веднага прекъсваш разказа си. Там е злото. След това той ни чака отново да продължим разказа си. Тъй пише в свещената книга, която аз съм чел. Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя?
към втори вариант >>
Дойде ли до един механически начин да се наложат нещата, аз не съм за това налагане.
(втори вариант)
Та казвам, във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която всички хора трябва да се стремят. Ние всички се стремим към това вътрешно разбиране, към това вътрешно разумение.
Дойде ли до един механически начин да се наложат нещата, аз не съм за това налагане.
Не е въпросът да се налага чрез закон да бъдем добри. Така не можем да бъдем добри. Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин. Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт. Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем.
към втори вариант >>
От думите му ще се определи какъв е човекът.
(втори вариант)
Оттук аз изваждам един морал. Каквито сме отвън, за външните работи, такива ще бъдем и отвътре, за вътрешния живот. Има една наука в света, по която можеш да познаеш човека. От първата дума, с която един човек може да те посрещне, ти ще познаеш какъв е този човек. Първата дума, с която ще те посрещне един човек, тя е ключът на една природна гама.
От думите му ще се определи какъв е човекът.
Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи. Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не. Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи. Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не. Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни.
към втори вариант >>
Ти тъкмо си започнал да разправяш своя разказ, но направиш едно зло, и веднага прекъсваш разказа си.
(втори вариант)
И Бог е дълготърпелив, понеже ни чака да проявим доброто.
Ти тъкмо си започнал да разправяш своя разказ, но направиш едно зло, и веднага прекъсваш разказа си.
Там е злото. След това той ни чака отново да продължим разказа си. Тъй пише в свещената книга, която аз съм чел. Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя? " Ти не можеш да търпиш жена си.
към втори вариант >>
Не е въпросът да се налага чрез закон да бъдем добри.
(втори вариант)
Та казвам, във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която всички хора трябва да се стремят. Ние всички се стремим към това вътрешно разбиране, към това вътрешно разумение. Дойде ли до един механически начин да се наложат нещата, аз не съм за това налагане.
Не е въпросът да се налага чрез закон да бъдем добри.
Така не можем да бъдем добри. Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин. Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт. Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем. Защото силен човек е само онзи, който люби.
към втори вариант >>
Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи.
(втори вариант)
Каквито сме отвън, за външните работи, такива ще бъдем и отвътре, за вътрешния живот. Има една наука в света, по която можеш да познаеш човека. От първата дума, с която един човек може да те посрещне, ти ще познаеш какъв е този човек. Първата дума, с която ще те посрещне един човек, тя е ключът на една природна гама. От думите му ще се определи какъв е човекът.
Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи.
Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не. Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи. Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не. Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни. Как ще го намажеш?
към втори вариант >>
Там е злото.
(втори вариант)
И Бог е дълготърпелив, понеже ни чака да проявим доброто. Ти тъкмо си започнал да разправяш своя разказ, но направиш едно зло, и веднага прекъсваш разказа си.
Там е злото.
След това той ни чака отново да продължим разказа си. Тъй пише в свещената книга, която аз съм чел. Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя? " Ти не можеш да търпиш жена си. Кой мъж е дълго търпял жена си?
към втори вариант >>
Така не можем да бъдем добри.
(втори вариант)
Та казвам, във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която всички хора трябва да се стремят. Ние всички се стремим към това вътрешно разбиране, към това вътрешно разумение. Дойде ли до един механически начин да се наложат нещата, аз не съм за това налагане. Не е въпросът да се налага чрез закон да бъдем добри.
Така не можем да бъдем добри.
Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин. Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт. Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем. Защото силен човек е само онзи, който люби. И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта.
към втори вариант >>
Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не.
(втори вариант)
Има една наука в света, по която можеш да познаеш човека. От първата дума, с която един човек може да те посрещне, ти ще познаеш какъв е този човек. Първата дума, с която ще те посрещне един човек, тя е ключът на една природна гама. От думите му ще се определи какъв е човекът. Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи.
Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не.
Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи. Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не. Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни. Как ще го намажеш? С парфюм.
към втори вариант >>
След това той ни чака отново да продължим разказа си.
(втори вариант)
И Бог е дълготърпелив, понеже ни чака да проявим доброто. Ти тъкмо си започнал да разправяш своя разказ, но направиш едно зло, и веднага прекъсваш разказа си. Там е злото.
След това той ни чака отново да продължим разказа си.
Тъй пише в свещената книга, която аз съм чел. Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя? " Ти не можеш да търпиш жена си. Кой мъж е дълго търпял жена си? Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи?
към втори вариант >>
Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин.
(втори вариант)
Та казвам, във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която всички хора трябва да се стремят. Ние всички се стремим към това вътрешно разбиране, към това вътрешно разумение. Дойде ли до един механически начин да се наложат нещата, аз не съм за това налагане. Не е въпросът да се налага чрез закон да бъдем добри. Така не можем да бъдем добри.
Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин.
Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт. Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем. Защото силен човек е само онзи, който люби. И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта. Не онзи, който прогласява, но онзи, който мисли, който чувства и който се проявява в най-хубавия смисъл на думата.
към втори вариант >>
Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи.
(втори вариант)
От първата дума, с която един човек може да те посрещне, ти ще познаеш какъв е този човек. Първата дума, с която ще те посрещне един човек, тя е ключът на една природна гама. От думите му ще се определи какъв е човекът. Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи. Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не.
Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи.
Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не. Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни. Как ще го намажеш? С парфюм. Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра.
към втори вариант >>
Тъй пише в свещената книга, която аз съм чел.
(втори вариант)
И Бог е дълготърпелив, понеже ни чака да проявим доброто. Ти тъкмо си започнал да разправяш своя разказ, но направиш едно зло, и веднага прекъсваш разказа си. Там е злото. След това той ни чака отново да продължим разказа си.
Тъй пише в свещената книга, която аз съм чел.
Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя? " Ти не можеш да търпиш жена си. Кой мъж е дълго търпял жена си? Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи? Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори.
към втори вариант >>
Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт.
(втори вариант)
Ние всички се стремим към това вътрешно разбиране, към това вътрешно разумение. Дойде ли до един механически начин да се наложат нещата, аз не съм за това налагане. Не е въпросът да се налага чрез закон да бъдем добри. Така не можем да бъдем добри. Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин.
Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт.
Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем. Защото силен човек е само онзи, който люби. И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта. Не онзи, който прогласява, но онзи, който мисли, който чувства и който се проявява в най-хубавия смисъл на думата. Аз не се меся в тази любов, нито пък тя може да се определи каква е.
към втори вариант >>
Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не.
(втори вариант)
Първата дума, с която ще те посрещне един човек, тя е ключът на една природна гама. От думите му ще се определи какъв е човекът. Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи. Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не. Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи.
Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не.
Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни. Как ще го намажеш? С парфюм. Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра. Това значи да си намерил цаката на работата.
към втори вариант >>
Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя?
(втори вариант)
И Бог е дълготърпелив, понеже ни чака да проявим доброто. Ти тъкмо си започнал да разправяш своя разказ, но направиш едно зло, и веднага прекъсваш разказа си. Там е злото. След това той ни чака отново да продължим разказа си. Тъй пише в свещената книга, която аз съм чел.
Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя?
" Ти не можеш да търпиш жена си. Кой мъж е дълго търпял жена си? Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи? Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори. Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала.
към втори вариант >>
Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем.
(втори вариант)
Дойде ли до един механически начин да се наложат нещата, аз не съм за това налагане. Не е въпросът да се налага чрез закон да бъдем добри. Така не можем да бъдем добри. Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин. Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт.
Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем.
Защото силен човек е само онзи, който люби. И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта. Не онзи, който прогласява, но онзи, който мисли, който чувства и който се проявява в най-хубавия смисъл на думата. Аз не се меся в тази любов, нито пък тя може да се определи каква е. Аз определям любовта само по един начин.
към втори вариант >>
Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни.
(втори вариант)
От думите му ще се определи какъв е човекът. Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи. Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не. Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи. Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не.
Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни.
Как ще го намажеш? С парфюм. Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра. Това значи да си намерил цаката на работата. Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи.
към втори вариант >>
" Ти не можеш да търпиш жена си.
(втори вариант)
Ти тъкмо си започнал да разправяш своя разказ, но направиш едно зло, и веднага прекъсваш разказа си. Там е злото. След това той ни чака отново да продължим разказа си. Тъй пише в свещената книга, която аз съм чел. Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя?
" Ти не можеш да търпиш жена си.
Кой мъж е дълго търпял жена си? Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи? Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори. Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала. Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката.
към втори вариант >>
Защото силен човек е само онзи, който люби.
(втори вариант)
Не е въпросът да се налага чрез закон да бъдем добри. Така не можем да бъдем добри. Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин. Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт. Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем.
Защото силен човек е само онзи, който люби.
И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта. Не онзи, който прогласява, но онзи, който мисли, който чувства и който се проявява в най-хубавия смисъл на думата. Аз не се меся в тази любов, нито пък тя може да се определи каква е. Аз определям любовта само по един начин. Ако ти минеш покрай една блудница и я залюбиш и оттам насетне тя коренно измени своя живот и тръгне да проповядва на ближните си, твоята любов е на мястото си.
към втори вариант >>
Как ще го намажеш?
(втори вариант)
Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи. Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не. Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи. Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не. Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни.
Как ще го намажеш?
С парфюм. Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра. Това значи да си намерил цаката на работата. Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи. Това се отнася за онези, които искат служба.
към втори вариант >>
Кой мъж е дълго търпял жена си?
(втори вариант)
Там е злото. След това той ни чака отново да продължим разказа си. Тъй пише в свещената книга, която аз съм чел. Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя? " Ти не можеш да търпиш жена си.
Кой мъж е дълго търпял жена си?
Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи? Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори. Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала. Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката. Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш." Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми.
към втори вариант >>
И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта.
(втори вариант)
Така не можем да бъдем добри. Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин. Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт. Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем. Защото силен човек е само онзи, който люби.
И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта.
Не онзи, който прогласява, но онзи, който мисли, който чувства и който се проявява в най-хубавия смисъл на думата. Аз не се меся в тази любов, нито пък тя може да се определи каква е. Аз определям любовта само по един начин. Ако ти минеш покрай една блудница и я залюбиш и оттам насетне тя коренно измени своя живот и тръгне да проповядва на ближните си, твоята любов е на мястото си. Аз зная силата на любовта.
към втори вариант >>
С парфюм.
(втори вариант)
Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не. Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи. Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не. Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни. Как ще го намажеш?
С парфюм.
Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра. Това значи да си намерил цаката на работата. Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи. Това се отнася за онези, които искат служба. Същото важи и за онези, които търсят някой приятел.
към втори вариант >>
Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи?
(втори вариант)
След това той ни чака отново да продължим разказа си. Тъй пише в свещената книга, която аз съм чел. Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя? " Ти не можеш да търпиш жена си. Кой мъж е дълго търпял жена си?
Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи?
Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори. Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала. Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката. Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш." Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми. Аз още не съм си съградил къща.
към втори вариант >>
Не онзи, който прогласява, но онзи, който мисли, който чувства и който се проявява в най-хубавия смисъл на думата.
(втори вариант)
Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин. Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт. Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем. Защото силен човек е само онзи, който люби. И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта.
Не онзи, който прогласява, но онзи, който мисли, който чувства и който се проявява в най-хубавия смисъл на думата.
Аз не се меся в тази любов, нито пък тя може да се определи каква е. Аз определям любовта само по един начин. Ако ти минеш покрай една блудница и я залюбиш и оттам насетне тя коренно измени своя живот и тръгне да проповядва на ближните си, твоята любов е на мястото си. Аз зная силата на любовта.
към втори вариант >>
Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра.
(втори вариант)
Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи. Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не. Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни. Как ще го намажеш? С парфюм.
Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра.
Това значи да си намерил цаката на работата. Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи. Това се отнася за онези, които искат служба. Същото важи и за онези, които търсят някой приятел. Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон.
към втори вариант >>
Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори.
(втори вариант)
Тъй пише в свещената книга, която аз съм чел. Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя? " Ти не можеш да търпиш жена си. Кой мъж е дълго търпял жена си? Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи?
Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори.
Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала. Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката. Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш." Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми. Аз още не съм си съградил къща. Градя я още.
към втори вариант >>
Аз не се меся в тази любов, нито пък тя може да се определи каква е.
(втори вариант)
Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт. Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем. Защото силен човек е само онзи, който люби. И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта. Не онзи, който прогласява, но онзи, който мисли, който чувства и който се проявява в най-хубавия смисъл на думата.
Аз не се меся в тази любов, нито пък тя може да се определи каква е.
Аз определям любовта само по един начин. Ако ти минеш покрай една блудница и я залюбиш и оттам насетне тя коренно измени своя живот и тръгне да проповядва на ближните си, твоята любов е на мястото си. Аз зная силата на любовта.
към втори вариант >>
Това значи да си намерил цаката на работата.
(втори вариант)
Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не. Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни. Как ще го намажеш? С парфюм. Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра.
Това значи да си намерил цаката на работата.
Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи. Това се отнася за онези, които искат служба. Същото важи и за онези, които търсят някой приятел. Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон. Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба.
към втори вариант >>
Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала.
(втори вариант)
Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя? " Ти не можеш да търпиш жена си. Кой мъж е дълго търпял жена си? Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи? Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори.
Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала.
Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката. Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш." Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми. Аз още не съм си съградил къща. Градя я още. Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана.
към втори вариант >>
Аз определям любовта само по един начин.
(втори вариант)
Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем. Защото силен човек е само онзи, който люби. И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта. Не онзи, който прогласява, но онзи, който мисли, който чувства и който се проявява в най-хубавия смисъл на думата. Аз не се меся в тази любов, нито пък тя може да се определи каква е.
Аз определям любовта само по един начин.
Ако ти минеш покрай една блудница и я залюбиш и оттам насетне тя коренно измени своя живот и тръгне да проповядва на ближните си, твоята любов е на мястото си. Аз зная силата на любовта.
към втори вариант >>
Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи.
(втори вариант)
Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни. Как ще го намажеш? С парфюм. Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра. Това значи да си намерил цаката на работата.
Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи.
Това се отнася за онези, които искат служба. Същото важи и за онези, които търсят някой приятел. Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон. Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба. Бащата е запомнил тази дума.
към втори вариант >>
Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката.
(втори вариант)
" Ти не можеш да търпиш жена си. Кой мъж е дълго търпял жена си? Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи? Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори. Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала.
Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката.
Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш." Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми. Аз още не съм си съградил къща. Градя я още. Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана. Един ден обаче човек ще стана.
към втори вариант >>
Ако ти минеш покрай една блудница и я залюбиш и оттам насетне тя коренно измени своя живот и тръгне да проповядва на ближните си, твоята любов е на мястото си.
(втори вариант)
Защото силен човек е само онзи, който люби. И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта. Не онзи, който прогласява, но онзи, който мисли, който чувства и който се проявява в най-хубавия смисъл на думата. Аз не се меся в тази любов, нито пък тя може да се определи каква е. Аз определям любовта само по един начин.
Ако ти минеш покрай една блудница и я залюбиш и оттам насетне тя коренно измени своя живот и тръгне да проповядва на ближните си, твоята любов е на мястото си.
Аз зная силата на любовта.
към втори вариант >>
Това се отнася за онези, които искат служба.
(втори вариант)
Как ще го намажеш? С парфюм. Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра. Това значи да си намерил цаката на работата. Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи.
Това се отнася за онези, които искат служба.
Същото важи и за онези, които търсят някой приятел. Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон. Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба. Бащата е запомнил тази дума. Както и колкото да се измени отпосле синът, бащата не може да забрави първата дума, която синът е казал.
към втори вариант >>
Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш." Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми.
(втори вариант)
Кой мъж е дълго търпял жена си? Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи? Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори. Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала. Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката.
Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш." Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми.
Аз още не съм си съградил къща. Градя я още. Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана. Един ден обаче човек ще стана. Че съм оголял, и в това е права.
към втори вариант >>
Аз зная силата на любовта.
(втори вариант)
И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта. Не онзи, който прогласява, но онзи, който мисли, който чувства и който се проявява в най-хубавия смисъл на думата. Аз не се меся в тази любов, нито пък тя може да се определи каква е. Аз определям любовта само по един начин. Ако ти минеш покрай една блудница и я залюбиш и оттам насетне тя коренно измени своя живот и тръгне да проповядва на ближните си, твоята любов е на мястото си.
Аз зная силата на любовта.
към втори вариант >>
Същото важи и за онези, които търсят някой приятел.
(втори вариант)
С парфюм. Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра. Това значи да си намерил цаката на работата. Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи. Това се отнася за онези, които искат служба.
Същото важи и за онези, които търсят някой приятел.
Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон. Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба. Бащата е запомнил тази дума. Както и колкото да се измени отпосле синът, бащата не може да забрави първата дума, която синът е казал. Първата дума е характерна.
към втори вариант >>
Аз още не съм си съградил къща.
(втори вариант)
Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи? Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори. Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала. Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката. Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш." Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми.
Аз още не съм си съградил къща.
Градя я още. Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана. Един ден обаче човек ще стана. Че съм оголял, и в това е права. Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят." Това значи да търпи - превод да направи.
към втори вариант >>
Сега няма да ви давам обратните случаи.
(втори вариант)
Сега няма да ви давам обратните случаи.
Всеки човек, който се стреми към любовта - в какъвто и да е смисъл, тя е във всяко едно проявление и за предпочитане, отколкото грехът в своето най-светло проявление. Има много неща, които не са любов. Но във всеки случай тя е за предпочитане пред това, което не е любов. Аз предпочитам любовта на една котка пред видимата любов на някое високопоставено лице, което само може да залъгва. Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча.
към втори вариант >>
Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон.
(втори вариант)
Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра. Това значи да си намерил цаката на работата. Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи. Това се отнася за онези, които искат служба. Същото важи и за онези, които търсят някой приятел.
Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон.
Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба. Бащата е запомнил тази дума. Както и колкото да се измени отпосле синът, бащата не може да забрави първата дума, която синът е казал. Първата дума е характерна. Тя е атавизмът в човека.
към втори вариант >>
Градя я още.
(втори вариант)
Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори. Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала. Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката. Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш." Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми. Аз още не съм си съградил къща.
Градя я още.
Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана. Един ден обаче човек ще стана. Че съм оголял, и в това е права. Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят." Това значи да търпи - превод да направи. Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие?
към втори вариант >>
Всеки човек, който се стреми към любовта - в какъвто и да е смисъл, тя е във всяко едно проявление и за предпочитане, отколкото грехът в своето най-светло проявление.
(втори вариант)
Сега няма да ви давам обратните случаи.
Всеки човек, който се стреми към любовта - в какъвто и да е смисъл, тя е във всяко едно проявление и за предпочитане, отколкото грехът в своето най-светло проявление.
Има много неща, които не са любов. Но във всеки случай тя е за предпочитане пред това, което не е любов. Аз предпочитам любовта на една котка пред видимата любов на някое високопоставено лице, което само може да залъгва. Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча. После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще." Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади.
към втори вариант >>
Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба.
(втори вариант)
Това значи да си намерил цаката на работата. Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи. Това се отнася за онези, които искат служба. Същото важи и за онези, които търсят някой приятел. Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон.
Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба.
Бащата е запомнил тази дума. Както и колкото да се измени отпосле синът, бащата не може да забрави първата дума, която синът е казал. Първата дума е характерна. Тя е атавизмът в човека. Първата дума, която детето каже сутрин на баща си, тя определя съдбата му за през целия ден.
към втори вариант >>
Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана.
(втори вариант)
Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала. Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката. Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш." Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми. Аз още не съм си съградил къща. Градя я още.
Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана.
Един ден обаче човек ще стана. Че съм оголял, и в това е права. Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят." Това значи да търпи - превод да направи. Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие? Тя, като го укорява, от любов прави това.
към втори вариант >>
Има много неща, които не са любов.
(втори вариант)
Сега няма да ви давам обратните случаи. Всеки човек, който се стреми към любовта - в какъвто и да е смисъл, тя е във всяко едно проявление и за предпочитане, отколкото грехът в своето най-светло проявление.
Има много неща, които не са любов.
Но във всеки случай тя е за предпочитане пред това, което не е любов. Аз предпочитам любовта на една котка пред видимата любов на някое високопоставено лице, което само може да залъгва. Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча. После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще." Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади. Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща.
към втори вариант >>
Бащата е запомнил тази дума.
(втори вариант)
Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи. Това се отнася за онези, които искат служба. Същото важи и за онези, които търсят някой приятел. Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон. Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба.
Бащата е запомнил тази дума.
Както и колкото да се измени отпосле синът, бащата не може да забрави първата дума, която синът е казал. Първата дума е характерна. Тя е атавизмът в човека. Първата дума, която детето каже сутрин на баща си, тя определя съдбата му за през целия ден.
към втори вариант >>
Един ден обаче човек ще стана.
(втори вариант)
Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката. Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш." Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми. Аз още не съм си съградил къща. Градя я още. Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана.
Един ден обаче човек ще стана.
Че съм оголял, и в това е права. Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят." Това значи да търпи - превод да направи. Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие? Тя, като го укорява, от любов прави това. Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите й.
към втори вариант >>
Но във всеки случай тя е за предпочитане пред това, което не е любов.
(втори вариант)
Сега няма да ви давам обратните случаи. Всеки човек, който се стреми към любовта - в какъвто и да е смисъл, тя е във всяко едно проявление и за предпочитане, отколкото грехът в своето най-светло проявление. Има много неща, които не са любов.
Но във всеки случай тя е за предпочитане пред това, което не е любов.
Аз предпочитам любовта на една котка пред видимата любов на някое високопоставено лице, което само може да залъгва. Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча. После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще." Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади. Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща. Лоша ставам." Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно.
към втори вариант >>
Както и колкото да се измени отпосле синът, бащата не може да забрави първата дума, която синът е казал.
(втори вариант)
Това се отнася за онези, които искат служба. Същото важи и за онези, които търсят някой приятел. Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон. Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба. Бащата е запомнил тази дума.
Както и колкото да се измени отпосле синът, бащата не може да забрави първата дума, която синът е казал.
Първата дума е характерна. Тя е атавизмът в човека. Първата дума, която детето каже сутрин на баща си, тя определя съдбата му за през целия ден.
към втори вариант >>
Че съм оголял, и в това е права.
(втори вариант)
Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш." Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми. Аз още не съм си съградил къща. Градя я още. Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана. Един ден обаче човек ще стана.
Че съм оголял, и в това е права.
Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят." Това значи да търпи - превод да направи. Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие? Тя, като го укорява, от любов прави това. Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите й. Професорка е тя.
към втори вариант >>
Аз предпочитам любовта на една котка пред видимата любов на някое високопоставено лице, което само може да залъгва.
(втори вариант)
Сега няма да ви давам обратните случаи. Всеки човек, който се стреми към любовта - в какъвто и да е смисъл, тя е във всяко едно проявление и за предпочитане, отколкото грехът в своето най-светло проявление. Има много неща, които не са любов. Но във всеки случай тя е за предпочитане пред това, което не е любов.
Аз предпочитам любовта на една котка пред видимата любов на някое високопоставено лице, което само може да залъгва.
Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча. После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще." Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади. Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща. Лоша ставам." Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно. Тя е чиста.
към втори вариант >>
Първата дума е характерна.
(втори вариант)
Същото важи и за онези, които търсят някой приятел. Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон. Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба. Бащата е запомнил тази дума. Както и колкото да се измени отпосле синът, бащата не може да забрави първата дума, която синът е казал.
Първата дума е характерна.
Тя е атавизмът в човека. Първата дума, която детето каже сутрин на баща си, тя определя съдбата му за през целия ден.
към втори вариант >>
Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят." Това значи да търпи - превод да направи.
(втори вариант)
Аз още не съм си съградил къща. Градя я още. Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана. Един ден обаче човек ще стана. Че съм оголял, и в това е права.
Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят." Това значи да търпи - превод да направи.
Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие? Тя, като го укорява, от любов прави това. Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите й. Професорка е тя. Хубаво, не е лошо това нещо.
към втори вариант >>
Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча.
(втори вариант)
Сега няма да ви давам обратните случаи. Всеки човек, който се стреми към любовта - в какъвто и да е смисъл, тя е във всяко едно проявление и за предпочитане, отколкото грехът в своето най-светло проявление. Има много неща, които не са любов. Но във всеки случай тя е за предпочитане пред това, което не е любов. Аз предпочитам любовта на една котка пред видимата любов на някое високопоставено лице, което само може да залъгва.
Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча.
После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще." Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади. Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща. Лоша ставам." Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно. Тя е чиста. Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си.
към втори вариант >>
Тя е атавизмът в човека.
(втори вариант)
Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон. Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба. Бащата е запомнил тази дума. Както и колкото да се измени отпосле синът, бащата не може да забрави първата дума, която синът е казал. Първата дума е характерна.
Тя е атавизмът в човека.
Първата дума, която детето каже сутрин на баща си, тя определя съдбата му за през целия ден.
към втори вариант >>
Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие?
(втори вариант)
Градя я още. Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана. Един ден обаче човек ще стана. Че съм оголял, и в това е права. Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят." Това значи да търпи - превод да направи.
Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие?
Тя, като го укорява, от любов прави това. Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите й. Професорка е тя. Хубаво, не е лошо това нещо. Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема?
към втори вариант >>
После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще." Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади.
(втори вариант)
Всеки човек, който се стреми към любовта - в какъвто и да е смисъл, тя е във всяко едно проявление и за предпочитане, отколкото грехът в своето най-светло проявление. Има много неща, които не са любов. Но във всеки случай тя е за предпочитане пред това, което не е любов. Аз предпочитам любовта на една котка пред видимата любов на някое високопоставено лице, което само може да залъгва. Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча.
После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще." Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади.
Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща. Лоша ставам." Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно. Тя е чиста. Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си. Етикеция има тя.
към втори вариант >>
Първата дума, която детето каже сутрин на баща си, тя определя съдбата му за през целия ден.
(втори вариант)
Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба. Бащата е запомнил тази дума. Както и колкото да се измени отпосле синът, бащата не може да забрави първата дума, която синът е казал. Първата дума е характерна. Тя е атавизмът в човека.
Първата дума, която детето каже сутрин на баща си, тя определя съдбата му за през целия ден.
към втори вариант >>
Тя, като го укорява, от любов прави това.
(втори вариант)
Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана. Един ден обаче човек ще стана. Че съм оголял, и в това е права. Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят." Това значи да търпи - превод да направи. Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие?
Тя, като го укорява, от любов прави това.
Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите й. Професорка е тя. Хубаво, не е лошо това нещо. Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема? По един предмет - само една лекция.
към втори вариант >>
Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща.
(втори вариант)
Има много неща, които не са любов. Но във всеки случай тя е за предпочитане пред това, което не е любов. Аз предпочитам любовта на една котка пред видимата любов на някое високопоставено лице, което само може да залъгва. Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча. После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще." Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади.
Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща.
Лоша ставам." Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно. Тя е чиста. Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си. Етикеция има тя. Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща.
към втори вариант >>
Следователно първата дума, която изговорим при събуждане на нашето съзнание, тя определя какъв ще бъде целият ни живот.
(втори вариант)
Следователно първата дума, която изговорим при събуждане на нашето съзнание, тя определя какъв ще бъде целият ни живот.
Първата стъпка, която човек направи съзнателно, определя целия му живот. И тогава вие, които не разбирате законите, ще кажете: „Страшна работа е тази." Тя е станала вече. Това е една философия. Ето каква е идеята, която аз разбирам. Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден.
към втори вариант >>
Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите й.
(втори вариант)
Един ден обаче човек ще стана. Че съм оголял, и в това е права. Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят." Това значи да търпи - превод да направи. Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие? Тя, като го укорява, от любов прави това.
Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите й.
Професорка е тя. Хубаво, не е лошо това нещо. Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема? По един предмет - само една лекция. Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н.
към втори вариант >>
Лоша ставам." Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно.
(втори вариант)
Но във всеки случай тя е за предпочитане пред това, което не е любов. Аз предпочитам любовта на една котка пред видимата любов на някое високопоставено лице, което само може да залъгва. Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча. После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще." Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади. Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща.
Лоша ставам." Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно.
Тя е чиста. Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си. Етикеция има тя. Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща. Котката, докато не се изчисти, не влиза.
към втори вариант >>
Първата стъпка, която човек направи съзнателно, определя целия му живот.
(втори вариант)
Следователно първата дума, която изговорим при събуждане на нашето съзнание, тя определя какъв ще бъде целият ни живот.
Първата стъпка, която човек направи съзнателно, определя целия му живот.
И тогава вие, които не разбирате законите, ще кажете: „Страшна работа е тази." Тя е станала вече. Това е една философия. Ето каква е идеята, която аз разбирам. Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден. Една дума определя целия ден.
към втори вариант >>
Професорка е тя.
(втори вариант)
Че съм оголял, и в това е права. Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят." Това значи да търпи - превод да направи. Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие? Тя, като го укорява, от любов прави това. Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите й.
Професорка е тя.
Хубаво, не е лошо това нещо. Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема? По един предмет - само една лекция. Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н. По друг предмет ще говори сега.
към втори вариант >>
Тя е чиста.
(втори вариант)
Аз предпочитам любовта на една котка пред видимата любов на някое високопоставено лице, което само може да залъгва. Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча. После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще." Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади. Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща. Лоша ставам." Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно.
Тя е чиста.
Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си. Етикеция има тя. Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща. Котката, докато не се изчисти, не влиза. Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе.
към втори вариант >>
И тогава вие, които не разбирате законите, ще кажете: „Страшна работа е тази." Тя е станала вече.
(втори вариант)
Следователно първата дума, която изговорим при събуждане на нашето съзнание, тя определя какъв ще бъде целият ни живот. Първата стъпка, която човек направи съзнателно, определя целия му живот.
И тогава вие, които не разбирате законите, ще кажете: „Страшна работа е тази." Тя е станала вече.
Това е една философия. Ето каква е идеята, която аз разбирам. Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден. Една дума определя целия ден. Един ден, това е един живот.
към втори вариант >>
Хубаво, не е лошо това нещо.
(втори вариант)
Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят." Това значи да търпи - превод да направи. Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие? Тя, като го укорява, от любов прави това. Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите й. Професорка е тя.
Хубаво, не е лошо това нещо.
Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема? По един предмет - само една лекция. Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н. По друг предмет ще говори сега. Разнообразие трябва да има в темите й.
към втори вариант >>
Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си.
(втори вариант)
Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча. После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще." Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади. Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща. Лоша ставам." Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно. Тя е чиста.
Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си.
Етикеция има тя. Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща. Котката, докато не се изчисти, не влиза. Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе. Другояче не влиза.
към втори вариант >>
Това е една философия.
(втори вариант)
Следователно първата дума, която изговорим при събуждане на нашето съзнание, тя определя какъв ще бъде целият ни живот. Първата стъпка, която човек направи съзнателно, определя целия му живот. И тогава вие, които не разбирате законите, ще кажете: „Страшна работа е тази." Тя е станала вече.
Това е една философия.
Ето каква е идеята, която аз разбирам. Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден. Една дума определя целия ден. Един ден, това е един живот. Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин.
към втори вариант >>
Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема?
(втори вариант)
Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие? Тя, като го укорява, от любов прави това. Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите й. Професорка е тя. Хубаво, не е лошо това нещо.
Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема?
По един предмет - само една лекция. Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н. По друг предмет ще говори сега. Разнообразие трябва да има в темите й. Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена.
към втори вариант >>
Етикеция има тя.
(втори вариант)
После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще." Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади. Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща. Лоша ставам." Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно. Тя е чиста. Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си.
Етикеция има тя.
Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща. Котката, докато не се изчисти, не влиза. Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе. Другояче не влиза. В котката има съзнание.
към втори вариант >>
Ето каква е идеята, която аз разбирам.
(втори вариант)
Следователно първата дума, която изговорим при събуждане на нашето съзнание, тя определя какъв ще бъде целият ни живот. Първата стъпка, която човек направи съзнателно, определя целия му живот. И тогава вие, които не разбирате законите, ще кажете: „Страшна работа е тази." Тя е станала вече. Това е една философия.
Ето каква е идеята, която аз разбирам.
Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден. Една дума определя целия ден. Един ден, това е един живот. Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин. Трябва да дойде един ден, през който ти да измениш ключа на твоята гама.
към втори вариант >>
По един предмет - само една лекция.
(втори вариант)
Тя, като го укорява, от любов прави това. Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите й. Професорка е тя. Хубаво, не е лошо това нещо. Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема?
По един предмет - само една лекция.
Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н. По друг предмет ще говори сега. Разнообразие трябва да има в темите й. Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена. Тя не е професор.
към втори вариант >>
Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща.
(втори вариант)
Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща. Лоша ставам." Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно. Тя е чиста. Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си. Етикеция има тя.
Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща.
Котката, докато не се изчисти, не влиза. Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе. Другояче не влиза. В котката има съзнание. Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво.
към втори вариант >>
Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден.
(втори вариант)
Следователно първата дума, която изговорим при събуждане на нашето съзнание, тя определя какъв ще бъде целият ни живот. Първата стъпка, която човек направи съзнателно, определя целия му живот. И тогава вие, които не разбирате законите, ще кажете: „Страшна работа е тази." Тя е станала вече. Това е една философия. Ето каква е идеята, която аз разбирам.
Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден.
Една дума определя целия ден. Един ден, това е един живот. Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин. Трябва да дойде един ден, през който ти да измениш ключа на твоята гама. Ако ти започнеш деня със съмнение, през целия ден ти ще ходиш със съмнение.
към втори вариант >>
Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н.
(втори вариант)
Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите й. Професорка е тя. Хубаво, не е лошо това нещо. Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема? По един предмет - само една лекция.
Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н.
По друг предмет ще говори сега. Разнообразие трябва да има в темите й. Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена. Тя не е професор. Тя почва да протака работата.
към втори вариант >>
Котката, докато не се изчисти, не влиза.
(втори вариант)
Лоша ставам." Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно. Тя е чиста. Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си. Етикеция има тя. Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща.
Котката, докато не се изчисти, не влиза.
Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе. Другояче не влиза. В котката има съзнание. Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво. Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето.
към втори вариант >>
Една дума определя целия ден.
(втори вариант)
Първата стъпка, която човек направи съзнателно, определя целия му живот. И тогава вие, които не разбирате законите, ще кажете: „Страшна работа е тази." Тя е станала вече. Това е една философия. Ето каква е идеята, която аз разбирам. Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден.
Една дума определя целия ден.
Един ден, това е един живот. Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин. Трябва да дойде един ден, през който ти да измениш ключа на твоята гама. Ако ти започнеш деня със съмнение, през целия ден ти ще ходиш със съмнение. В този няма да вярваш, в онзи няма да вярваш, този ще бъде лош, онзи ще бъде лош.
към втори вариант >>
По друг предмет ще говори сега.
(втори вариант)
Професорка е тя. Хубаво, не е лошо това нещо. Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема? По един предмет - само една лекция. Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н.
По друг предмет ще говори сега.
Разнообразие трябва да има в темите й. Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена. Тя не е професор. Тя почва да протака работата. Не, втори път - друга тема, на друг предмет.
към втори вариант >>
Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе.
(втори вариант)
Тя е чиста. Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си. Етикеция има тя. Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща. Котката, докато не се изчисти, не влиза.
Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе.
Другояче не влиза. В котката има съзнание. Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво. Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето. Казва: „Втори път няма да ям.
към втори вариант >>
Един ден, това е един живот.
(втори вариант)
И тогава вие, които не разбирате законите, ще кажете: „Страшна работа е тази." Тя е станала вече. Това е една философия. Ето каква е идеята, която аз разбирам. Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден. Една дума определя целия ден.
Един ден, това е един живот.
Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин. Трябва да дойде един ден, през който ти да измениш ключа на твоята гама. Ако ти започнеш деня със съмнение, през целия ден ти ще ходиш със съмнение. В този няма да вярваш, в онзи няма да вярваш, този ще бъде лош, онзи ще бъде лош. И няма да намериш нито един пункт, върху който можеш да се спреш.
към втори вариант >>
Разнообразие трябва да има в темите й.
(втори вариант)
Хубаво, не е лошо това нещо. Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема? По един предмет - само една лекция. Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н. По друг предмет ще говори сега.
Разнообразие трябва да има в темите й.
Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена. Тя не е професор. Тя почва да протака работата. Не, втори път - друга тема, на друг предмет. Той ще й каже: „Сега вече върху друга тема." Ето какво ще му каже тя: „Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от окръжността." Втори път какво трябва да каже?
към втори вариант >>
Другояче не влиза.
(втори вариант)
Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си. Етикеция има тя. Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща. Котката, докато не се изчисти, не влиза. Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе.
Другояче не влиза.
В котката има съзнание. Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво. Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето. Казва: „Втори път няма да ям. Извини ме.
към втори вариант >>
Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин.
(втори вариант)
Това е една философия. Ето каква е идеята, която аз разбирам. Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден. Една дума определя целия ден. Един ден, това е един живот.
Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин.
Трябва да дойде един ден, през който ти да измениш ключа на твоята гама. Ако ти започнеш деня със съмнение, през целия ден ти ще ходиш със съмнение. В този няма да вярваш, в онзи няма да вярваш, този ще бъде лош, онзи ще бъде лош. И няма да намериш нито един пункт, върху който можеш да се спреш. Питам, какъв ще бъде животът ти при това положение?
към втори вариант >>
Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена.
(втори вариант)
Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема? По един предмет - само една лекция. Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н. По друг предмет ще говори сега. Разнообразие трябва да има в темите й.
Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена.
Тя не е професор. Тя почва да протака работата. Не, втори път - друга тема, на друг предмет. Той ще й каже: „Сега вече върху друга тема." Ето какво ще му каже тя: „Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от окръжността." Втори път какво трябва да каже? „Съградената къща в един квадрат, който е вън от окръжността, и една къща, съградена в окръжността във вид на сфера или куб, е по-малка от самата сфера." Това е новата теория.
към втори вариант >>
В котката има съзнание.
(втори вариант)
Етикеция има тя. Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща. Котката, докато не се изчисти, не влиза. Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе. Другояче не влиза.
В котката има съзнание.
Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво. Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето. Казва: „Втори път няма да ям. Извини ме. Не можах да се въздържа.
към втори вариант >>
Трябва да дойде един ден, през който ти да измениш ключа на твоята гама.
(втори вариант)
Ето каква е идеята, която аз разбирам. Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден. Една дума определя целия ден. Един ден, това е един живот. Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин.
Трябва да дойде един ден, през който ти да измениш ключа на твоята гама.
Ако ти започнеш деня със съмнение, през целия ден ти ще ходиш със съмнение. В този няма да вярваш, в онзи няма да вярваш, този ще бъде лош, онзи ще бъде лош. И няма да намериш нито един пункт, върху който можеш да се спреш. Питам, какъв ще бъде животът ти при това положение?
към втори вариант >>
Тя не е професор.
(втори вариант)
По един предмет - само една лекция. Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н. По друг предмет ще говори сега. Разнообразие трябва да има в темите й. Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена.
Тя не е професор.
Тя почва да протака работата. Не, втори път - друга тема, на друг предмет. Той ще й каже: „Сега вече върху друга тема." Ето какво ще му каже тя: „Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от окръжността." Втори път какво трябва да каже? „Съградената къща в един квадрат, който е вън от окръжността, и една къща, съградена в окръжността във вид на сфера или куб, е по-малка от самата сфера." Това е новата теория.
към втори вариант >>
Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво.
(втори вариант)
Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща. Котката, докато не се изчисти, не влиза. Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе. Другояче не влиза. В котката има съзнание.
Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво.
Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето. Казва: „Втори път няма да ям. Извини ме. Не можах да се въздържа. Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя?
към втори вариант >>
Ако ти започнеш деня със съмнение, през целия ден ти ще ходиш със съмнение.
(втори вариант)
Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден. Една дума определя целия ден. Един ден, това е един живот. Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин. Трябва да дойде един ден, през който ти да измениш ключа на твоята гама.
Ако ти започнеш деня със съмнение, през целия ден ти ще ходиш със съмнение.
В този няма да вярваш, в онзи няма да вярваш, този ще бъде лош, онзи ще бъде лош. И няма да намериш нито един пункт, върху който можеш да се спреш. Питам, какъв ще бъде животът ти при това положение?
към втори вариант >>
Тя почва да протака работата.
(втори вариант)
Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н. По друг предмет ще говори сега. Разнообразие трябва да има в темите й. Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена. Тя не е професор.
Тя почва да протака работата.
Не, втори път - друга тема, на друг предмет. Той ще й каже: „Сега вече върху друга тема." Ето какво ще му каже тя: „Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от окръжността." Втори път какво трябва да каже? „Съградената къща в един квадрат, който е вън от окръжността, и една къща, съградена в окръжността във вид на сфера или куб, е по-малка от самата сфера." Това е новата теория.
към втори вариант >>
Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето.
(втори вариант)
Котката, докато не се изчисти, не влиза. Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе. Другояче не влиза. В котката има съзнание. Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво.
Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето.
Казва: „Втори път няма да ям. Извини ме. Не можах да се въздържа. Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя? Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам.
към втори вариант >>
В този няма да вярваш, в онзи няма да вярваш, този ще бъде лош, онзи ще бъде лош.
(втори вариант)
Една дума определя целия ден. Един ден, това е един живот. Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин. Трябва да дойде един ден, през който ти да измениш ключа на твоята гама. Ако ти започнеш деня със съмнение, през целия ден ти ще ходиш със съмнение.
В този няма да вярваш, в онзи няма да вярваш, този ще бъде лош, онзи ще бъде лош.
И няма да намериш нито един пункт, върху който можеш да се спреш. Питам, какъв ще бъде животът ти при това положение?
към втори вариант >>
Не, втори път - друга тема, на друг предмет.
(втори вариант)
По друг предмет ще говори сега. Разнообразие трябва да има в темите й. Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена. Тя не е професор. Тя почва да протака работата.
Не, втори път - друга тема, на друг предмет.
Той ще й каже: „Сега вече върху друга тема." Ето какво ще му каже тя: „Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от окръжността." Втори път какво трябва да каже? „Съградената къща в един квадрат, който е вън от окръжността, и една къща, съградена в окръжността във вид на сфера или куб, е по-малка от самата сфера." Това е новата теория.
към втори вариант >>
Казва: „Втори път няма да ям.
(втори вариант)
Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе. Другояче не влиза. В котката има съзнание. Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво. Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето.
Казва: „Втори път няма да ям.
Извини ме. Не можах да се въздържа. Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя? Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам. Има нещо, което котката предава от себе си.
към втори вариант >>
И няма да намериш нито един пункт, върху който можеш да се спреш.
(втори вариант)
Един ден, това е един живот. Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин. Трябва да дойде един ден, през който ти да измениш ключа на твоята гама. Ако ти започнеш деня със съмнение, през целия ден ти ще ходиш със съмнение. В този няма да вярваш, в онзи няма да вярваш, този ще бъде лош, онзи ще бъде лош.
И няма да намериш нито един пункт, върху който можеш да се спреш.
Питам, какъв ще бъде животът ти при това положение?
към втори вариант >>
Той ще й каже: „Сега вече върху друга тема." Ето какво ще му каже тя: „Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от окръжността." Втори път какво трябва да каже?
(втори вариант)
Разнообразие трябва да има в темите й. Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена. Тя не е професор. Тя почва да протака работата. Не, втори път - друга тема, на друг предмет.
Той ще й каже: „Сега вече върху друга тема." Ето какво ще му каже тя: „Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от окръжността." Втори път какво трябва да каже?
„Съградената къща в един квадрат, който е вън от окръжността, и една къща, съградена в окръжността във вид на сфера или куб, е по-малка от самата сфера." Това е новата теория.
към втори вариант >>
Извини ме.
(втори вариант)
Другояче не влиза. В котката има съзнание. Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво. Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето. Казва: „Втори път няма да ям.
Извини ме.
Не можах да се въздържа. Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя? Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам. Има нещо, което котката предава от себе си. Нейните мисли и нейните чувства се предават.
към втори вариант >>
Питам, какъв ще бъде животът ти при това положение?
(втори вариант)
Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин. Трябва да дойде един ден, през който ти да измениш ключа на твоята гама. Ако ти започнеш деня със съмнение, през целия ден ти ще ходиш със съмнение. В този няма да вярваш, в онзи няма да вярваш, този ще бъде лош, онзи ще бъде лош. И няма да намериш нито един пункт, върху който можеш да се спреш.
Питам, какъв ще бъде животът ти при това положение?
към втори вариант >>
„Съградената къща в един квадрат, който е вън от окръжността, и една къща, съградена в окръжността във вид на сфера или куб, е по-малка от самата сфера." Това е новата теория.
(втори вариант)
Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена. Тя не е професор. Тя почва да протака работата. Не, втори път - друга тема, на друг предмет. Той ще й каже: „Сега вече върху друга тема." Ето какво ще му каже тя: „Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от окръжността." Втори път какво трябва да каже?
„Съградената къща в един квадрат, който е вън от окръжността, и една къща, съградена в окръжността във вид на сфера или куб, е по-малка от самата сфера." Това е новата теория.
към втори вариант >>
Не можах да се въздържа.
(втори вариант)
В котката има съзнание. Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво. Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето. Казва: „Втори път няма да ям. Извини ме.
Не можах да се въздържа.
Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя? Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам. Има нещо, което котката предава от себе си. Нейните мисли и нейните чувства се предават. Щом котката е неразположена и се уплаши, тя предава своите чувства и на човека.
към втори вариант >>
Сега от това гледище да ви определя какво нещо е злото.
(втори вариант)
Сега от това гледище да ви определя какво нещо е злото.
Това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре мислиш, а отвън можеш да направиш, е добро. Това е едното определение. Второто определение - това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро.
към втори вариант >>
Та казвам, сегашните хора искат да знаят нещо за старите истини.
(втори вариант)
Та казвам, сегашните хора искат да знаят нещо за старите истини.
Те казват: „Кажете ни нещо за старите истини." Коя е старата истина? Стара истина е и новата истина, която е умряла и се е развила. Кажете ми кое е новото в науката. Ако в науката, в геологията например или в друга някоя наука като в бактериологията има нещо ново, то трябва да се съобщи. Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят.
към втори вариант >>
Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя?
(втори вариант)
Ние казваме: „Котки са те." Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво. Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето. Казва: „Втори път няма да ям. Извини ме. Не можах да се въздържа.
Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя?
Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам. Има нещо, което котката предава от себе си. Нейните мисли и нейните чувства се предават. Щом котката е неразположена и се уплаши, тя предава своите чувства и на човека. Щом пък човек е неразположен, и тя става неразположена.
към втори вариант >>
Това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло.
(втори вариант)
Сега от това гледище да ви определя какво нещо е злото.
Това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло.
Това, което отвътре мислиш, а отвън можеш да направиш, е добро. Това е едното определение. Второто определение - това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро. Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят.
към втори вариант >>
Те казват: „Кажете ни нещо за старите истини." Коя е старата истина?
(втори вариант)
Та казвам, сегашните хора искат да знаят нещо за старите истини.
Те казват: „Кажете ни нещо за старите истини." Коя е старата истина?
Стара истина е и новата истина, която е умряла и се е развила. Кажете ми кое е новото в науката. Ако в науката, в геологията например или в друга някоя наука като в бактериологията има нещо ново, то трябва да се съобщи. Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят. Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа.
към втори вариант >>
Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам.
(втори вариант)
Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето. Казва: „Втори път няма да ям. Извини ме. Не можах да се въздържа. Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя?
Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам.
Има нещо, което котката предава от себе си. Нейните мисли и нейните чувства се предават. Щом котката е неразположена и се уплаши, тя предава своите чувства и на човека. Щом пък човек е неразположен, и тя става неразположена. Затова тези, които са нервни, добре е да имат една котка в дома си.
към втори вариант >>
Това, което отвътре мислиш, а отвън можеш да направиш, е добро.
(втори вариант)
Сега от това гледище да ви определя какво нещо е злото. Това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло.
Това, което отвътре мислиш, а отвън можеш да направиш, е добро.
Това е едното определение. Второто определение - това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро. Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят. Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло.
към втори вариант >>
Стара истина е и новата истина, която е умряла и се е развила.
(втори вариант)
Та казвам, сегашните хора искат да знаят нещо за старите истини. Те казват: „Кажете ни нещо за старите истини." Коя е старата истина?
Стара истина е и новата истина, която е умряла и се е развила.
Кажете ми кое е новото в науката. Ако в науката, в геологията например или в друга някоя наука като в бактериологията има нещо ново, то трябва да се съобщи. Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят. Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа. Това е присадка.
към втори вариант >>
Има нещо, което котката предава от себе си.
(втори вариант)
Казва: „Втори път няма да ям. Извини ме. Не можах да се въздържа. Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя? Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам.
Има нещо, което котката предава от себе си.
Нейните мисли и нейните чувства се предават. Щом котката е неразположена и се уплаши, тя предава своите чувства и на човека. Щом пък човек е неразположен, и тя става неразположена. Затова тези, които са нервни, добре е да имат една котка в дома си.
към втори вариант >>
Това е едното определение.
(втори вариант)
Сега от това гледище да ви определя какво нещо е злото. Това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре мислиш, а отвън можеш да направиш, е добро.
Това е едното определение.
Второто определение - това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро. Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят. Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло. Следователно това зло има обратна реакция.
към втори вариант >>
Кажете ми кое е новото в науката.
(втори вариант)
Та казвам, сегашните хора искат да знаят нещо за старите истини. Те казват: „Кажете ни нещо за старите истини." Коя е старата истина? Стара истина е и новата истина, която е умряла и се е развила.
Кажете ми кое е новото в науката.
Ако в науката, в геологията например или в друга някоя наука като в бактериологията има нещо ново, то трябва да се съобщи. Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят. Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа. Това е присадка. Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа.
към втори вариант >>
Нейните мисли и нейните чувства се предават.
(втори вариант)
Извини ме. Не можах да се въздържа. Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя? Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам. Има нещо, което котката предава от себе си.
Нейните мисли и нейните чувства се предават.
Щом котката е неразположена и се уплаши, тя предава своите чувства и на човека. Щом пък човек е неразположен, и тя става неразположена. Затова тези, които са нервни, добре е да имат една котка в дома си.
към втори вариант >>
Второто определение - това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло.
(втори вариант)
Сега от това гледище да ви определя какво нещо е злото. Това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре мислиш, а отвън можеш да направиш, е добро. Това е едното определение.
Второто определение - това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло.
Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро. Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят. Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло. Следователно това зло има обратна реакция. Човек има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят.
към втори вариант >>
Ако в науката, в геологията например или в друга някоя наука като в бактериологията има нещо ново, то трябва да се съобщи.
(втори вариант)
Та казвам, сегашните хора искат да знаят нещо за старите истини. Те казват: „Кажете ни нещо за старите истини." Коя е старата истина? Стара истина е и новата истина, която е умряла и се е развила. Кажете ми кое е новото в науката.
Ако в науката, в геологията например или в друга някоя наука като в бактериологията има нещо ново, то трябва да се съобщи.
Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят. Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа. Това е присадка. Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа. Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място.
към втори вариант >>
Щом котката е неразположена и се уплаши, тя предава своите чувства и на човека.
(втори вариант)
Не можах да се въздържа. Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя? Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам. Има нещо, което котката предава от себе си. Нейните мисли и нейните чувства се предават.
Щом котката е неразположена и се уплаши, тя предава своите чувства и на човека.
Щом пък човек е неразположен, и тя става неразположена. Затова тези, които са нервни, добре е да имат една котка в дома си.
към втори вариант >>
Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро.
(втори вариант)
Сега от това гледище да ви определя какво нещо е злото. Това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре мислиш, а отвън можеш да направиш, е добро. Това е едното определение. Второто определение - това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло.
Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро.
Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят. Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло. Следователно това зло има обратна реакция. Човек има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят. Той има един вътрешен обективен свят и един външен обективен свят, Божествен свят, и обратно.
към втори вариант >>
Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят.
(втори вариант)
Та казвам, сегашните хора искат да знаят нещо за старите истини. Те казват: „Кажете ни нещо за старите истини." Коя е старата истина? Стара истина е и новата истина, която е умряла и се е развила. Кажете ми кое е новото в науката. Ако в науката, в геологията например или в друга някоя наука като в бактериологията има нещо ново, то трябва да се съобщи.
Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят.
Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа. Това е присадка. Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа. Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място. Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки.
към втори вариант >>
Щом пък човек е неразположен, и тя става неразположена.
(втори вариант)
Видях го и го изядох." Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя? Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам. Има нещо, което котката предава от себе си. Нейните мисли и нейните чувства се предават. Щом котката е неразположена и се уплаши, тя предава своите чувства и на човека.
Щом пък човек е неразположен, и тя става неразположена.
Затова тези, които са нервни, добре е да имат една котка в дома си.
към втори вариант >>
Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят.
(втори вариант)
Това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре мислиш, а отвън можеш да направиш, е добро. Това е едното определение. Второто определение - това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро.
Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят.
Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло. Следователно това зло има обратна реакция. Човек има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят. Той има един вътрешен обективен свят и един външен обективен свят, Божествен свят, и обратно. И следователно, ако вътрешното, Божественото не се реализира отвън, то е зло.
към втори вариант >>
Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа.
(втори вариант)
Те казват: „Кажете ни нещо за старите истини." Коя е старата истина? Стара истина е и новата истина, която е умряла и се е развила. Кажете ми кое е новото в науката. Ако в науката, в геологията например или в друга някоя наука като в бактериологията има нещо ново, то трябва да се съобщи. Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят.
Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа.
Това е присадка. Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа. Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място. Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки. Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма.
към втори вариант >>
Затова тези, които са нервни, добре е да имат една котка в дома си.
(втори вариант)
Навик е това, но все ще се възпитам." Аз й прощавам. Има нещо, което котката предава от себе си. Нейните мисли и нейните чувства се предават. Щом котката е неразположена и се уплаши, тя предава своите чувства и на човека. Щом пък човек е неразположен, и тя става неразположена.
Затова тези, които са нервни, добре е да имат една котка в дома си.
към втори вариант >>
Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло.
(втори вариант)
Това, което отвътре мислиш, а отвън можеш да направиш, е добро. Това е едното определение. Второто определение - това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро. Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят.
Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло.
Следователно това зло има обратна реакция. Човек има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят. Той има един вътрешен обективен свят и един външен обективен свят, Божествен свят, и обратно. И следователно, ако вътрешното, Божественото не се реализира отвън, то е зло. И ако вътрешното, Божественото се реализира навън, то е добро.
към втори вариант >>
Това е присадка.
(втори вариант)
Стара истина е и новата истина, която е умряла и се е развила. Кажете ми кое е новото в науката. Ако в науката, в геологията например или в друга някоя наука като в бактериологията има нещо ново, то трябва да се съобщи. Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят. Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа.
Това е присадка.
Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа. Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място. Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки. Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма. Това считам наука.
към втори вариант >>
Ще се повърнем към стиха „Ще излея духа си".
(втори вариант)
Ще се повърнем към стиха „Ще излея духа си".
Онова, което е най-възвишено, най-благородно за новия живот, това е духът Божий. Той ни свързва в едно цяло, за да можем да градим своя живот, защото, ако ние не се подготвим за бъдещото откровение, много неща ще останат за нас неразбрани. Даже и тези откровения, които сега са дадени, кой от вас ги е разбрал? Кой от вас е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите, на завързването на онези четири духа. Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират.
към втори вариант >>
Следователно това зло има обратна реакция.
(втори вариант)
Това е едното определение. Второто определение - това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро. Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят. Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло.
Следователно това зло има обратна реакция.
Човек има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят. Той има един вътрешен обективен свят и един външен обективен свят, Божествен свят, и обратно. И следователно, ако вътрешното, Божественото не се реализира отвън, то е зло. И ако вътрешното, Божественото се реализира навън, то е добро.
към втори вариант >>
Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа.
(втори вариант)
Кажете ми кое е новото в науката. Ако в науката, в геологията например или в друга някоя наука като в бактериологията има нещо ново, то трябва да се съобщи. Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят. Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа. Това е присадка.
Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа.
Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място. Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки. Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма. Това считам наука. Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка.
към втори вариант >>
Онова, което е най-възвишено, най-благородно за новия живот, това е духът Божий.
(втори вариант)
Ще се повърнем към стиха „Ще излея духа си".
Онова, което е най-възвишено, най-благородно за новия живот, това е духът Божий.
Той ни свързва в едно цяло, за да можем да градим своя живот, защото, ако ние не се подготвим за бъдещото откровение, много неща ще останат за нас неразбрани. Даже и тези откровения, които сега са дадени, кой от вас ги е разбрал? Кой от вас е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите, на завързването на онези четири духа. Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират. Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване.
към втори вариант >>
Човек има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят.
(втори вариант)
Второто определение - това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро. Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят. Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло. Следователно това зло има обратна реакция.
Човек има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят.
Той има един вътрешен обективен свят и един външен обективен свят, Божествен свят, и обратно. И следователно, ако вътрешното, Божественото не се реализира отвън, то е зло. И ако вътрешното, Божественото се реализира навън, то е добро.
към втори вариант >>
Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място.
(втори вариант)
Ако в науката, в геологията например или в друга някоя наука като в бактериологията има нещо ново, то трябва да се съобщи. Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят. Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа. Това е присадка. Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа.
Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място.
Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки. Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма. Това считам наука. Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка. Ще кажете: „Възможно ли е това?
към втори вариант >>
Той ни свързва в едно цяло, за да можем да градим своя живот, защото, ако ние не се подготвим за бъдещото откровение, много неща ще останат за нас неразбрани.
(втори вариант)
Ще се повърнем към стиха „Ще излея духа си". Онова, което е най-възвишено, най-благородно за новия живот, това е духът Божий.
Той ни свързва в едно цяло, за да можем да градим своя живот, защото, ако ние не се подготвим за бъдещото откровение, много неща ще останат за нас неразбрани.
Даже и тези откровения, които сега са дадени, кой от вас ги е разбрал? Кой от вас е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите, на завързването на онези четири духа. Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират. Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване. Павел казва „Старият завет".
към втори вариант >>
Той има един вътрешен обективен свят и един външен обективен свят, Божествен свят, и обратно.
(втори вариант)
Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро. Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят. Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло. Следователно това зло има обратна реакция. Човек има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят.
Той има един вътрешен обективен свят и един външен обективен свят, Божествен свят, и обратно.
И следователно, ако вътрешното, Божественото не се реализира отвън, то е зло. И ако вътрешното, Божественото се реализира навън, то е добро.
към втори вариант >>
Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки.
(втори вариант)
Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят. Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа. Това е присадка. Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа. Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място.
Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки.
Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма. Това считам наука. Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка. Ще кажете: „Възможно ли е това? " Не, това е присадка само.
към втори вариант >>
Даже и тези откровения, които сега са дадени, кой от вас ги е разбрал?
(втори вариант)
Ще се повърнем към стиха „Ще излея духа си". Онова, което е най-възвишено, най-благородно за новия живот, това е духът Божий. Той ни свързва в едно цяло, за да можем да градим своя живот, защото, ако ние не се подготвим за бъдещото откровение, много неща ще останат за нас неразбрани.
Даже и тези откровения, които сега са дадени, кой от вас ги е разбрал?
Кой от вас е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите, на завързването на онези четири духа. Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират. Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване. Павел казва „Старият завет". Що е Старият завет?
към втори вариант >>
И следователно, ако вътрешното, Божественото не се реализира отвън, то е зло.
(втори вариант)
Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят. Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло. Следователно това зло има обратна реакция. Човек има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят. Той има един вътрешен обективен свят и един външен обективен свят, Божествен свят, и обратно.
И следователно, ако вътрешното, Божественото не се реализира отвън, то е зло.
И ако вътрешното, Божественото се реализира навън, то е добро.
към втори вариант >>
Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма.
(втори вариант)
Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа. Това е присадка. Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа. Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място. Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки.
Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма.
Това считам наука. Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка. Ще кажете: „Възможно ли е това? " Не, това е присадка само. Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки?
към втори вариант >>
Кой от вас е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите, на завързването на онези четири духа.
(втори вариант)
Ще се повърнем към стиха „Ще излея духа си". Онова, което е най-възвишено, най-благородно за новия живот, това е духът Божий. Той ни свързва в едно цяло, за да можем да градим своя живот, защото, ако ние не се подготвим за бъдещото откровение, много неща ще останат за нас неразбрани. Даже и тези откровения, които сега са дадени, кой от вас ги е разбрал?
Кой от вас е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите, на завързването на онези четири духа.
Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират. Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване. Павел казва „Старият завет". Що е Старият завет? Той е заветът на грешния, на стария човек.
към втори вариант >>
И ако вътрешното, Божественото се реализира навън, то е добро.
(втори вариант)
Това подразбира - ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло. Следователно това зло има обратна реакция. Човек има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят. Той има един вътрешен обективен свят и един външен обективен свят, Божествен свят, и обратно. И следователно, ако вътрешното, Божественото не се реализира отвън, то е зло.
И ако вътрешното, Божественото се реализира навън, то е добро.
към втори вариант >>
Това считам наука.
(втори вариант)
Това е присадка. Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа. Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място. Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки. Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма.
Това считам наука.
Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка. Ще кажете: „Възможно ли е това? " Не, това е присадка само. Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки? Възможно е.
към втори вариант >>
Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират.
(втори вариант)
Ще се повърнем към стиха „Ще излея духа си". Онова, което е най-възвишено, най-благородно за новия живот, това е духът Божий. Той ни свързва в едно цяло, за да можем да градим своя живот, защото, ако ние не се подготвим за бъдещото откровение, много неща ще останат за нас неразбрани. Даже и тези откровения, които сега са дадени, кой от вас ги е разбрал? Кой от вас е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите, на завързването на онези четири духа.
Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират.
Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване. Павел казва „Старият завет". Що е Старият завет? Той е заветът на грешния, на стария човек. Що е Новият завет?
към втори вариант >>
Та умен човек е онзи, който от Божествения свят вътре в себе си изпълнява волята Божия отвътре навън.
(втори вариант)
Та умен човек е онзи, който от Божествения свят вътре в себе си изпълнява волята Божия отвътре навън.
И после учен човек е този, който отвън, от своя Божествен свят изпълнява волята Божия, своя обективен свят. И при това вие трябва да знаете, че Бог не живее в хората, тъй както те разбират и често казват „Бог живее в мене". Питам, на кое място Бог живее в тебе? Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви. Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо.
към втори вариант >>
Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка.
(втори вариант)
Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа. Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място. Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки. Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма. Това считам наука.
Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка.
Ще кажете: „Възможно ли е това? " Не, това е присадка само. Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки? Възможно е. Това е наука.
към втори вариант >>
Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване.
(втори вариант)
Онова, което е най-възвишено, най-благородно за новия живот, това е духът Божий. Той ни свързва в едно цяло, за да можем да градим своя живот, защото, ако ние не се подготвим за бъдещото откровение, много неща ще останат за нас неразбрани. Даже и тези откровения, които сега са дадени, кой от вас ги е разбрал? Кой от вас е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите, на завързването на онези четири духа. Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират.
Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване.
Павел казва „Старият завет". Що е Старият завет? Той е заветът на грешния, на стария човек. Що е Новият завет? Той е заветът на новия човек.
към втори вариант >>
И после учен човек е този, който отвън, от своя Божествен свят изпълнява волята Божия, своя обективен свят.
(втори вариант)
Та умен човек е онзи, който от Божествения свят вътре в себе си изпълнява волята Божия отвътре навън.
И после учен човек е този, който отвън, от своя Божествен свят изпълнява волята Божия, своя обективен свят.
И при това вие трябва да знаете, че Бог не живее в хората, тъй както те разбират и често казват „Бог живее в мене". Питам, на кое място Бог живее в тебе? Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви. Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо. Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Възможно ли е това?
(втори вариант)
Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място. Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки. Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма. Това считам наука. Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка.
Ще кажете: „Възможно ли е това?
" Не, това е присадка само. Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки? Възможно е. Това е наука. Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието.
към втори вариант >>
Павел казва „Старият завет".
(втори вариант)
Той ни свързва в едно цяло, за да можем да градим своя живот, защото, ако ние не се подготвим за бъдещото откровение, много неща ще останат за нас неразбрани. Даже и тези откровения, които сега са дадени, кой от вас ги е разбрал? Кой от вас е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите, на завързването на онези четири духа. Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират. Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване.
Павел казва „Старият завет".
Що е Старият завет? Той е заветът на грешния, на стария човек. Що е Новият завет? Той е заветът на новия човек. Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението.
към втори вариант >>
И при това вие трябва да знаете, че Бог не живее в хората, тъй както те разбират и често казват „Бог живее в мене".
(втори вариант)
Та умен човек е онзи, който от Божествения свят вътре в себе си изпълнява волята Божия отвътре навън. И после учен човек е този, който отвън, от своя Божествен свят изпълнява волята Божия, своя обективен свят.
И при това вие трябва да знаете, че Бог не живее в хората, тъй както те разбират и често казват „Бог живее в мене".
Питам, на кое място Бог живее в тебе? Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви. Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо. Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо. Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си.
към втори вариант >>
" Не, това е присадка само.
(втори вариант)
Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки. Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма. Това считам наука. Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка. Ще кажете: „Възможно ли е това?
" Не, това е присадка само.
Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки? Възможно е. Това е наука. Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието. Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие.
към втори вариант >>
Що е Старият завет?
(втори вариант)
Даже и тези откровения, които сега са дадени, кой от вас ги е разбрал? Кой от вас е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите, на завързването на онези четири духа. Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират. Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване. Павел казва „Старият завет".
Що е Старият завет?
Той е заветът на грешния, на стария човек. Що е Новият завет? Той е заветът на новия човек. Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението. Във втората глава на Откровението се дава това.
към втори вариант >>
Питам, на кое място Бог живее в тебе?
(втори вариант)
Та умен човек е онзи, който от Божествения свят вътре в себе си изпълнява волята Божия отвътре навън. И после учен човек е този, който отвън, от своя Божествен свят изпълнява волята Божия, своя обективен свят. И при това вие трябва да знаете, че Бог не живее в хората, тъй както те разбират и често казват „Бог живее в мене".
Питам, на кое място Бог живее в тебе?
Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви. Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо. Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо. Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си. Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек.
към втори вариант >>
Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки?
(втори вариант)
Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма. Това считам наука. Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка. Ще кажете: „Възможно ли е това? " Не, това е присадка само.
Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки?
Възможно е. Това е наука. Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието. Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие. Само че трябва да дойде едно разумно същество, което да донесе тези клетки.
към втори вариант >>
Той е заветът на грешния, на стария човек.
(втори вариант)
Кой от вас е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите, на завързването на онези четири духа. Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират. Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване. Павел казва „Старият завет". Що е Старият завет?
Той е заветът на грешния, на стария човек.
Що е Новият завет? Той е заветът на новия човек. Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението. Във втората глава на Откровението се дава това. В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години.
към втори вариант >>
Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви.
(втори вариант)
Та умен човек е онзи, който от Божествения свят вътре в себе си изпълнява волята Божия отвътре навън. И после учен човек е този, който отвън, от своя Божествен свят изпълнява волята Божия, своя обективен свят. И при това вие трябва да знаете, че Бог не живее в хората, тъй както те разбират и често казват „Бог живее в мене". Питам, на кое място Бог живее в тебе?
Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви.
Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо. Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо. Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си. Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек. И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен.
към втори вариант >>
Възможно е.
(втори вариант)
Това считам наука. Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка. Ще кажете: „Възможно ли е това? " Не, това е присадка само. Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки?
Възможно е.
Това е наука. Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието. Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие. Само че трябва да дойде едно разумно същество, което да донесе тези клетки. То трябва да знае времето, когато трябва да ги донесе, за да направи един запас от тях.
към втори вариант >>
Що е Новият завет?
(втори вариант)
Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират. Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване. Павел казва „Старият завет". Що е Старият завет? Той е заветът на грешния, на стария човек.
Що е Новият завет?
Той е заветът на новия човек. Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението. Във втората глава на Откровението се дава това. В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години. Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух.
към втори вариант >>
Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо.
(втори вариант)
Та умен човек е онзи, който от Божествения свят вътре в себе си изпълнява волята Божия отвътре навън. И после учен човек е този, който отвън, от своя Божествен свят изпълнява волята Божия, своя обективен свят. И при това вие трябва да знаете, че Бог не живее в хората, тъй както те разбират и често казват „Бог живее в мене". Питам, на кое място Бог живее в тебе? Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви.
Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо.
Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо. Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си. Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек. И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен. Следователно той не може да бъде съвършен.
към втори вариант >>
Това е наука.
(втори вариант)
Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка. Ще кажете: „Възможно ли е това? " Не, това е присадка само. Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки? Възможно е.
Това е наука.
Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието. Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие. Само че трябва да дойде едно разумно същество, което да донесе тези клетки. То трябва да знае времето, когато трябва да ги донесе, за да направи един запас от тях. Това е едно съчетание.
към втори вариант >>
Той е заветът на новия човек.
(втори вариант)
Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване. Павел казва „Старият завет". Що е Старият завет? Той е заветът на грешния, на стария човек. Що е Новият завет?
Той е заветът на новия човек.
Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението. Във втората глава на Откровението се дава това. В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години. Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух. Той праща велики хора сега в света.
към втори вариант >>
Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо.
(втори вариант)
И после учен човек е този, който отвън, от своя Божествен свят изпълнява волята Божия, своя обективен свят. И при това вие трябва да знаете, че Бог не живее в хората, тъй както те разбират и често казват „Бог живее в мене". Питам, на кое място Бог живее в тебе? Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви. Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо.
Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо.
Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си. Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек. И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен. Следователно той не може да бъде съвършен. Той има свои недъзи.
към втори вариант >>
Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието.
(втори вариант)
Ще кажете: „Възможно ли е това? " Не, това е присадка само. Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки? Възможно е. Това е наука.
Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието.
Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие. Само че трябва да дойде едно разумно същество, което да донесе тези клетки. То трябва да знае времето, когато трябва да ги донесе, за да направи един запас от тях. Това е едно съчетание. Ако този човек приготви такива клетки за един престъпник, какво добро ще му донесе?
към втори вариант >>
Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението.
(втори вариант)
Павел казва „Старият завет". Що е Старият завет? Той е заветът на грешния, на стария човек. Що е Новият завет? Той е заветът на новия човек.
Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението.
Във втората глава на Откровението се дава това. В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години. Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух. Той праща велики хора сега в света. И всеки от тях ще бъде носител.
към втори вариант >>
Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си.
(втори вариант)
И при това вие трябва да знаете, че Бог не живее в хората, тъй както те разбират и често казват „Бог живее в мене". Питам, на кое място Бог живее в тебе? Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви. Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо. Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо.
Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си.
Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек. И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен. Следователно той не може да бъде съвършен. Той има свои недъзи. Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек.
към втори вариант >>
Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие.
(втори вариант)
" Не, това е присадка само. Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки? Възможно е. Това е наука. Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието.
Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие.
Само че трябва да дойде едно разумно същество, което да донесе тези клетки. То трябва да знае времето, когато трябва да ги донесе, за да направи един запас от тях. Това е едно съчетание. Ако този човек приготви такива клетки за един престъпник, какво добро ще му донесе? Той ще го застави да прави повече престъпления.
към втори вариант >>
Във втората глава на Откровението се дава това.
(втори вариант)
Що е Старият завет? Той е заветът на грешния, на стария човек. Що е Новият завет? Той е заветът на новия човек. Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението.
Във втората глава на Откровението се дава това.
В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години. Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух. Той праща велики хора сега в света. И всеки от тях ще бъде носител. Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура".
към втори вариант >>
Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек.
(втори вариант)
Питам, на кое място Бог живее в тебе? Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви. Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо. Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо. Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си.
Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек.
И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен. Следователно той не може да бъде съвършен. Той има свои недъзи. Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек. От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал.
към втори вариант >>
Само че трябва да дойде едно разумно същество, което да донесе тези клетки.
(втори вариант)
Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки? Възможно е. Това е наука. Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието. Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие.
Само че трябва да дойде едно разумно същество, което да донесе тези клетки.
То трябва да знае времето, когато трябва да ги донесе, за да направи един запас от тях. Това е едно съчетание. Ако този човек приготви такива клетки за един престъпник, какво добро ще му донесе? Той ще го застави да прави повече престъпления.
към втори вариант >>
В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години.
(втори вариант)
Той е заветът на грешния, на стария човек. Що е Новият завет? Той е заветът на новия човек. Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението. Във втората глава на Откровението се дава това.
В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години.
Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух. Той праща велики хора сега в света. И всеки от тях ще бъде носител. Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура". Аз говоря, не засягам живота в неговото физическо отношение, нито в неговото духовно отношение.
към втори вариант >>
И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен.
(втори вариант)
Казваш: „В душата ми живее Бог." Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви. Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо. Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо. Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си. Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек.
И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен.
Следователно той не може да бъде съвършен. Той има свои недъзи. Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек. От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал. Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му.
към втори вариант >>
То трябва да знае времето, когато трябва да ги донесе, за да направи един запас от тях.
(втори вариант)
Възможно е. Това е наука. Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието. Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие. Само че трябва да дойде едно разумно същество, което да донесе тези клетки.
То трябва да знае времето, когато трябва да ги донесе, за да направи един запас от тях.
Това е едно съчетание. Ако този човек приготви такива клетки за един престъпник, какво добро ще му донесе? Той ще го застави да прави повече престъпления.
към втори вариант >>
Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух.
(втори вариант)
Що е Новият завет? Той е заветът на новия човек. Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението. Във втората глава на Откровението се дава това. В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години.
Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух.
Той праща велики хора сега в света. И всеки от тях ще бъде носител. Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура". Аз говоря, не засягам живота в неговото физическо отношение, нито в неговото духовно отношение. Тази култура, която ще дойде, тази наука, това откровение ще дойдат и вие ще бъдете свидетели.
към втори вариант >>
Следователно той не може да бъде съвършен.
(втори вариант)
Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо. Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо. Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си. Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек. И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен.
Следователно той не може да бъде съвършен.
Той има свои недъзи. Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек. От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал. Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му. Детето е едно семе, а старият човек е един плод.
към втори вариант >>
Това е едно съчетание.
(втори вариант)
Това е наука. Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието. Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие. Само че трябва да дойде едно разумно същество, което да донесе тези клетки. То трябва да знае времето, когато трябва да ги донесе, за да направи един запас от тях.
Това е едно съчетание.
Ако този човек приготви такива клетки за един престъпник, какво добро ще му донесе? Той ще го застави да прави повече престъпления.
към втори вариант >>
Той праща велики хора сега в света.
(втори вариант)
Той е заветът на новия човек. Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението. Във втората глава на Откровението се дава това. В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години. Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух.
Той праща велики хора сега в света.
И всеки от тях ще бъде носител. Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура". Аз говоря, не засягам живота в неговото физическо отношение, нито в неговото духовно отношение. Тази култура, която ще дойде, тази наука, това откровение ще дойдат и вие ще бъдете свидетели. Ще ходите и ще се връщате, и пак ще отивате.
към втори вариант >>
Той има свои недъзи.
(втори вариант)
Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо. Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си. Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек. И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен. Следователно той не може да бъде съвършен.
Той има свои недъзи.
Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек. От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал. Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му. Детето е едно семе, а старият човек е един плод. Следователно семето мяза всякога на плода и плодът мяза на семето, развито в своята пълнота.
към втори вариант >>
Ако този човек приготви такива клетки за един престъпник, какво добро ще му донесе?
(втори вариант)
Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието. Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие. Само че трябва да дойде едно разумно същество, което да донесе тези клетки. То трябва да знае времето, когато трябва да ги донесе, за да направи един запас от тях. Това е едно съчетание.
Ако този човек приготви такива клетки за един престъпник, какво добро ще му донесе?
Той ще го застави да прави повече престъпления.
към втори вариант >>
И всеки от тях ще бъде носител.
(втори вариант)
Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението. Във втората глава на Откровението се дава това. В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години. Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух. Той праща велики хора сега в света.
И всеки от тях ще бъде носител.
Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура". Аз говоря, не засягам живота в неговото физическо отношение, нито в неговото духовно отношение. Тази култура, която ще дойде, тази наука, това откровение ще дойдат и вие ще бъдете свидетели. Ще ходите и ще се връщате, и пак ще отивате. Някои от вас ще помнят, други няма да помнят.
към втори вариант >>
Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек.
(втори вариант)
Казвате: „Фантазирам нещо." Значи ти си някъде вън, не си в тялото си. Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек. И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен. Следователно той не може да бъде съвършен. Той има свои недъзи.
Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек.
От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал. Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му. Детето е едно семе, а старият човек е един плод. Следователно семето мяза всякога на плода и плодът мяза на семето, развито в своята пълнота. Каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.
към втори вариант >>
Той ще го застави да прави повече престъпления.
(втори вариант)
Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие. Само че трябва да дойде едно разумно същество, което да донесе тези клетки. То трябва да знае времето, когато трябва да ги донесе, за да направи един запас от тях. Това е едно съчетание. Ако този човек приготви такива клетки за един престъпник, какво добро ще му донесе?
Той ще го застави да прави повече престъпления.
към втори вариант >>
Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура".
(втори вариант)
Във втората глава на Откровението се дава това. В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години. Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух. Той праща велики хора сега в света. И всеки от тях ще бъде носител.
Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура".
Аз говоря, не засягам живота в неговото физическо отношение, нито в неговото духовно отношение. Тази култура, която ще дойде, тази наука, това откровение ще дойдат и вие ще бъдете свидетели. Ще ходите и ще се връщате, и пак ще отивате. Някои от вас ще помнят, други няма да помнят. То е друг въпрос.
към втори вариант >>
От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал.
(втори вариант)
Физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек. И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен. Следователно той не може да бъде съвършен. Той има свои недъзи. Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек.
От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал.
Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му. Детето е едно семе, а старият човек е един плод. Следователно семето мяза всякога на плода и плодът мяза на семето, развито в своята пълнота. Каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.
към втори вариант >>
Следователно, ако днес още това не се допуща, то е по причина на това, че сегашните хора биха употребили сегашното добро не за добро, но за зло.
(втори вариант)
Следователно, ако днес още това не се допуща, то е по причина на това, че сегашните хора биха употребили сегашното добро не за добро, но за зло.
За някои това е невъзможно при сегашните наши мисли, а за някои при същото положение е възможно. Тези клетки съществуват. Има известен род мисли, които могат да ни наведат на известни действия. Ако станеш сутрин, има известни мисли, които могат да те наведат на нещо особено. Те са безсмъртни.
към втори вариант >>
Аз говоря, не засягам живота в неговото физическо отношение, нито в неговото духовно отношение.
(втори вариант)
В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години. Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух. Той праща велики хора сега в света. И всеки от тях ще бъде носител. Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура".
Аз говоря, не засягам живота в неговото физическо отношение, нито в неговото духовно отношение.
Тази култура, която ще дойде, тази наука, това откровение ще дойдат и вие ще бъдете свидетели. Ще ходите и ще се връщате, и пак ще отивате. Някои от вас ще помнят, други няма да помнят. То е друг въпрос.
към втори вариант >>
Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му.
(втори вариант)
И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен. Следователно той не може да бъде съвършен. Той има свои недъзи. Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек. От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал.
Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му.
Детето е едно семе, а старият човек е един плод. Следователно семето мяза всякога на плода и плодът мяза на семето, развито в своята пълнота. Каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.
към втори вариант >>
За някои това е невъзможно при сегашните наши мисли, а за някои при същото положение е възможно.
(втори вариант)
Следователно, ако днес още това не се допуща, то е по причина на това, че сегашните хора биха употребили сегашното добро не за добро, но за зло.
За някои това е невъзможно при сегашните наши мисли, а за някои при същото положение е възможно.
Тези клетки съществуват. Има известен род мисли, които могат да ни наведат на известни действия. Ако станеш сутрин, има известни мисли, които могат да те наведат на нещо особено. Те са безсмъртни. Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни.
към втори вариант >>
Тази култура, която ще дойде, тази наука, това откровение ще дойдат и вие ще бъдете свидетели.
(втори вариант)
Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух. Той праща велики хора сега в света. И всеки от тях ще бъде носител. Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура". Аз говоря, не засягам живота в неговото физическо отношение, нито в неговото духовно отношение.
Тази култура, която ще дойде, тази наука, това откровение ще дойдат и вие ще бъдете свидетели.
Ще ходите и ще се връщате, и пак ще отивате. Някои от вас ще помнят, други няма да помнят. То е друг въпрос.
към втори вариант >>
Детето е едно семе, а старият човек е един плод.
(втори вариант)
Следователно той не може да бъде съвършен. Той има свои недъзи. Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек. От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал. Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му.
Детето е едно семе, а старият човек е един плод.
Следователно семето мяза всякога на плода и плодът мяза на семето, развито в своята пълнота. Каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.
към втори вариант >>
Тези клетки съществуват.
(втори вариант)
Следователно, ако днес още това не се допуща, то е по причина на това, че сегашните хора биха употребили сегашното добро не за добро, но за зло. За някои това е невъзможно при сегашните наши мисли, а за някои при същото положение е възможно.
Тези клетки съществуват.
Има известен род мисли, които могат да ни наведат на известни действия. Ако станеш сутрин, има известни мисли, които могат да те наведат на нещо особено. Те са безсмъртни. Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни. Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време.
към втори вариант >>
Ще ходите и ще се връщате, и пак ще отивате.
(втори вариант)
Той праща велики хора сега в света. И всеки от тях ще бъде носител. Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура". Аз говоря, не засягам живота в неговото физическо отношение, нито в неговото духовно отношение. Тази култура, която ще дойде, тази наука, това откровение ще дойдат и вие ще бъдете свидетели.
Ще ходите и ще се връщате, и пак ще отивате.
Някои от вас ще помнят, други няма да помнят. То е друг въпрос.
към втори вариант >>
Следователно семето мяза всякога на плода и плодът мяза на семето, развито в своята пълнота.
(втори вариант)
Той има свои недъзи. Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек. От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал. Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му. Детето е едно семе, а старият човек е един плод.
Следователно семето мяза всякога на плода и плодът мяза на семето, развито в своята пълнота.
Каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.
към втори вариант >>
Има известен род мисли, които могат да ни наведат на известни действия.
(втори вариант)
Следователно, ако днес още това не се допуща, то е по причина на това, че сегашните хора биха употребили сегашното добро не за добро, но за зло. За някои това е невъзможно при сегашните наши мисли, а за някои при същото положение е възможно. Тези клетки съществуват.
Има известен род мисли, които могат да ни наведат на известни действия.
Ако станеш сутрин, има известни мисли, които могат да те наведат на нещо особено. Те са безсмъртни. Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни. Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време. И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана.
към втори вариант >>
Някои от вас ще помнят, други няма да помнят.
(втори вариант)
И всеки от тях ще бъде носител. Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура". Аз говоря, не засягам живота в неговото физическо отношение, нито в неговото духовно отношение. Тази култура, която ще дойде, тази наука, това откровение ще дойдат и вие ще бъдете свидетели. Ще ходите и ще се връщате, и пак ще отивате.
Някои от вас ще помнят, други няма да помнят.
То е друг въпрос.
към втори вариант >>
Това, което ви четох, е тълкуване на това, което ви говорих сега.
(втори вариант)
Това, което ви четох, е тълкуване на това, което ви говорих сега.
Мъдрецът другояче си представлява работите. Неученият казва - огън от огън произтича. Не е така. Огън от огън никога не може да произлиза. Огънят не е вечен.
към втори вариант >>
Каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.
(втори вариант)
Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек. От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал. Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му. Детето е едно семе, а старият човек е един плод. Следователно семето мяза всякога на плода и плодът мяза на семето, развито в своята пълнота.
Каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.
към втори вариант >>
Ако станеш сутрин, има известни мисли, които могат да те наведат на нещо особено.
(втори вариант)
Следователно, ако днес още това не се допуща, то е по причина на това, че сегашните хора биха употребили сегашното добро не за добро, но за зло. За някои това е невъзможно при сегашните наши мисли, а за някои при същото положение е възможно. Тези клетки съществуват. Има известен род мисли, които могат да ни наведат на известни действия.
Ако станеш сутрин, има известни мисли, които могат да те наведат на нещо особено.
Те са безсмъртни. Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни. Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време. И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана. Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе.
към втори вариант >>
То е друг въпрос.
(втори вариант)
Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура". Аз говоря, не засягам живота в неговото физическо отношение, нито в неговото духовно отношение. Тази култура, която ще дойде, тази наука, това откровение ще дойдат и вие ще бъдете свидетели. Ще ходите и ще се връщате, и пак ще отивате. Някои от вас ще помнят, други няма да помнят.
То е друг въпрос.
към втори вариант >>
Мъдрецът другояче си представлява работите.
(втори вариант)
Това, което ви четох, е тълкуване на това, което ви говорих сега.
Мъдрецът другояче си представлява работите.
Неученият казва - огън от огън произтича. Не е така. Огън от огън никога не може да произлиза. Огънят не е вечен. Казва се там „вечен огън", но трябва да го е запалил някой, който е вечен.
към втори вариант >>
От гледището на тези разсъждения вие не трябва да мислите, че Господ е направил света.
(втори вариант)
От гледището на тези разсъждения вие не трябва да мислите, че Господ е направил света.
Не, в това именно седи и свободата на човека. Ти, човекът, трябва да знаеш, че има хиляди условия, при които твоят живот може да се измени. Едно същество, по- умно от тебе, може да дойде да те присади с едно клонче, което не съдържа твоето естество. Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно. Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно.
към втори вариант >>
Те са безсмъртни.
(втори вариант)
Следователно, ако днес още това не се допуща, то е по причина на това, че сегашните хора биха употребили сегашното добро не за добро, но за зло. За някои това е невъзможно при сегашните наши мисли, а за някои при същото положение е възможно. Тези клетки съществуват. Има известен род мисли, които могат да ни наведат на известни действия. Ако станеш сутрин, има известни мисли, които могат да те наведат на нещо особено.
Те са безсмъртни.
Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни. Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време. И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана. Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе. Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите.
към втори вариант >>
За тази култура, която сега настъпва, ние трябва да имаме едно правилно разбиране.
(втори вариант)
За тази култура, която сега настъпва, ние трябва да имаме едно правилно разбиране.
Любовта трябва да се вложи като един велик закон. Сегашният свят е изпреварил любовта. Физическият и умственият свят са изпреварили духовния и Божествения светове. Любовта в своето проявление е останала назад. И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания.
към втори вариант >>
Неученият казва - огън от огън произтича.
(втори вариант)
Това, което ви четох, е тълкуване на това, което ви говорих сега. Мъдрецът другояче си представлява работите.
Неученият казва - огън от огън произтича.
Не е така. Огън от огън никога не може да произлиза. Огънят не е вечен. Казва се там „вечен огън", но трябва да го е запалил някой, който е вечен. И движението не е вечно.
към втори вариант >>
Не, в това именно седи и свободата на човека.
(втори вариант)
От гледището на тези разсъждения вие не трябва да мислите, че Господ е направил света.
Не, в това именно седи и свободата на човека.
Ти, човекът, трябва да знаеш, че има хиляди условия, при които твоят живот може да се измени. Едно същество, по- умно от тебе, може да дойде да те присади с едно клонче, което не съдържа твоето естество. Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно. Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно. Това раждане не принадлежи на същества от самата природа.
към втори вариант >>
Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни.
(втори вариант)
За някои това е невъзможно при сегашните наши мисли, а за някои при същото положение е възможно. Тези клетки съществуват. Има известен род мисли, които могат да ни наведат на известни действия. Ако станеш сутрин, има известни мисли, които могат да те наведат на нещо особено. Те са безсмъртни.
Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни.
Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време. И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана. Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе. Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите. Това е всичкото.
към втори вариант >>
Любовта трябва да се вложи като един велик закон.
(втори вариант)
За тази култура, която сега настъпва, ние трябва да имаме едно правилно разбиране.
Любовта трябва да се вложи като един велик закон.
Сегашният свят е изпреварил любовта. Физическият и умственият свят са изпреварили духовния и Божествения светове. Любовта в своето проявление е останала назад. И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания. Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Това, което ви четох, е тълкуване на това, което ви говорих сега. Мъдрецът другояче си представлява работите. Неученият казва - огън от огън произтича.
Не е така.
Огън от огън никога не може да произлиза. Огънят не е вечен. Казва се там „вечен огън", но трябва да го е запалил някой, който е вечен. И движението не е вечно. Все трябва да има някой, който да го предизвиква.
към втори вариант >>
Ти, човекът, трябва да знаеш, че има хиляди условия, при които твоят живот може да се измени.
(втори вариант)
От гледището на тези разсъждения вие не трябва да мислите, че Господ е направил света. Не, в това именно седи и свободата на човека.
Ти, човекът, трябва да знаеш, че има хиляди условия, при които твоят живот може да се измени.
Едно същество, по- умно от тебе, може да дойде да те присади с едно клонче, което не съдържа твоето естество. Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно. Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно. Това раждане не принадлежи на същества от самата природа. Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка.
към втори вариант >>
Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време.
(втори вариант)
Тези клетки съществуват. Има известен род мисли, които могат да ни наведат на известни действия. Ако станеш сутрин, има известни мисли, които могат да те наведат на нещо особено. Те са безсмъртни. Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни.
Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време.
И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана. Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе. Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите. Това е всичкото. Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият.
към втори вариант >>
Сегашният свят е изпреварил любовта.
(втори вариант)
За тази култура, която сега настъпва, ние трябва да имаме едно правилно разбиране. Любовта трябва да се вложи като един велик закон.
Сегашният свят е изпреварил любовта.
Физическият и умственият свят са изпреварили духовния и Божествения светове. Любовта в своето проявление е останала назад. И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания. Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин. Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата.
към втори вариант >>
Огън от огън никога не може да произлиза.
(втори вариант)
Това, което ви четох, е тълкуване на това, което ви говорих сега. Мъдрецът другояче си представлява работите. Неученият казва - огън от огън произтича. Не е така.
Огън от огън никога не може да произлиза.
Огънят не е вечен. Казва се там „вечен огън", но трябва да го е запалил някой, който е вечен. И движението не е вечно. Все трябва да има някой, който да го предизвиква. Трябва да има причини за това.
към втори вариант >>
Едно същество, по- умно от тебе, може да дойде да те присади с едно клонче, което не съдържа твоето естество.
(втори вариант)
От гледището на тези разсъждения вие не трябва да мислите, че Господ е направил света. Не, в това именно седи и свободата на човека. Ти, човекът, трябва да знаеш, че има хиляди условия, при които твоят живот може да се измени.
Едно същество, по- умно от тебе, може да дойде да те присади с едно клонче, което не съдържа твоето естество.
Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно. Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно. Това раждане не принадлежи на същества от самата природа. Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка. И тогава казвам, ако искаш да се освободиш от това ненормално състояние, освободи се от тази присадка, и твоето естество ще се прояви.
към втори вариант >>
И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана.
(втори вариант)
Има известен род мисли, които могат да ни наведат на известни действия. Ако станеш сутрин, има известни мисли, които могат да те наведат на нещо особено. Те са безсмъртни. Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни. Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време.
И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана.
Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе. Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите. Това е всичкото. Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият. И вие не търсите доброто у хората, но лошото.
към втори вариант >>
Физическият и умственият свят са изпреварили духовния и Божествения светове.
(втори вариант)
За тази култура, която сега настъпва, ние трябва да имаме едно правилно разбиране. Любовта трябва да се вложи като един велик закон. Сегашният свят е изпреварил любовта.
Физическият и умственият свят са изпреварили духовния и Божествения светове.
Любовта в своето проявление е останала назад. И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания. Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин. Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата. Тя е единствената, която може да уреди нещата.
към втори вариант >>
Огънят не е вечен.
(втори вариант)
Това, което ви четох, е тълкуване на това, което ви говорих сега. Мъдрецът другояче си представлява работите. Неученият казва - огън от огън произтича. Не е така. Огън от огън никога не може да произлиза.
Огънят не е вечен.
Казва се там „вечен огън", но трябва да го е запалил някой, който е вечен. И движението не е вечно. Все трябва да има някой, който да го предизвиква. Трябва да има причини за това. Когато съвременните философи говорят за време и пространство, цели статии, томове са изписали върху времето и пространството.
към втори вариант >>
Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно.
(втори вариант)
От гледището на тези разсъждения вие не трябва да мислите, че Господ е направил света. Не, в това именно седи и свободата на човека. Ти, човекът, трябва да знаеш, че има хиляди условия, при които твоят живот може да се измени. Едно същество, по- умно от тебе, може да дойде да те присади с едно клонче, което не съдържа твоето естество.
Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно.
Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно. Това раждане не принадлежи на същества от самата природа. Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка. И тогава казвам, ако искаш да се освободиш от това ненормално състояние, освободи се от тази присадка, и твоето естество ще се прояви. Ако обаче тази присадка е благородна, не я отхвърляй.
към втори вариант >>
Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе.
(втори вариант)
Ако станеш сутрин, има известни мисли, които могат да те наведат на нещо особено. Те са безсмъртни. Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни. Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време. И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана.
Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе.
Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите. Това е всичкото. Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият. И вие не търсите доброто у хората, но лошото. Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо.
към втори вариант >>
Любовта в своето проявление е останала назад.
(втори вариант)
За тази култура, която сега настъпва, ние трябва да имаме едно правилно разбиране. Любовта трябва да се вложи като един велик закон. Сегашният свят е изпреварил любовта. Физическият и умственият свят са изпреварили духовния и Божествения светове.
Любовта в своето проявление е останала назад.
И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания. Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин. Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата. Тя е единствената, която може да уреди нещата. Тя е изостанала назад.
към втори вариант >>
Казва се там „вечен огън", но трябва да го е запалил някой, който е вечен.
(втори вариант)
Мъдрецът другояче си представлява работите. Неученият казва - огън от огън произтича. Не е така. Огън от огън никога не може да произлиза. Огънят не е вечен.
Казва се там „вечен огън", но трябва да го е запалил някой, който е вечен.
И движението не е вечно. Все трябва да има някой, който да го предизвиква. Трябва да има причини за това. Когато съвременните философи говорят за време и пространство, цели статии, томове са изписали върху времето и пространството. Какви ли не дълбоки разсъждения са правили.
към втори вариант >>
Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно.
(втори вариант)
От гледището на тези разсъждения вие не трябва да мислите, че Господ е направил света. Не, в това именно седи и свободата на човека. Ти, човекът, трябва да знаеш, че има хиляди условия, при които твоят живот може да се измени. Едно същество, по- умно от тебе, може да дойде да те присади с едно клонче, което не съдържа твоето естество. Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно.
Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно.
Това раждане не принадлежи на същества от самата природа. Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка. И тогава казвам, ако искаш да се освободиш от това ненормално състояние, освободи се от тази присадка, и твоето естество ще се прояви. Ако обаче тази присадка е благородна, не я отхвърляй. Ако ти си една ябълка, но на тебе е присаден един трън, счупи тръна, но ако ти си един трън и на тебе е присадена една ябълка, остави ябълката да се развива.
към втори вариант >>
Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите.
(втори вариант)
Те са безсмъртни. Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни. Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време. И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана. Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе.
Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите.
Това е всичкото. Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият. И вие не търсите доброто у хората, но лошото. Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо. Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив.
към втори вариант >>
И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания.
(втори вариант)
За тази култура, която сега настъпва, ние трябва да имаме едно правилно разбиране. Любовта трябва да се вложи като един велик закон. Сегашният свят е изпреварил любовта. Физическият и умственият свят са изпреварили духовния и Божествения светове. Любовта в своето проявление е останала назад.
И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания.
Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин. Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата. Тя е единствената, която може да уреди нещата. Тя е изостанала назад. В умствено отношение хората са много придобили.
към втори вариант >>
И движението не е вечно.
(втори вариант)
Неученият казва - огън от огън произтича. Не е така. Огън от огън никога не може да произлиза. Огънят не е вечен. Казва се там „вечен огън", но трябва да го е запалил някой, който е вечен.
И движението не е вечно.
Все трябва да има някой, който да го предизвиква. Трябва да има причини за това. Когато съвременните философи говорят за време и пространство, цели статии, томове са изписали върху времето и пространството. Какви ли не дълбоки разсъждения са правили. Обаче между мъдреците и децата знаят какво нещо е време и пространство.
към втори вариант >>
Това раждане не принадлежи на същества от самата природа.
(втори вариант)
Не, в това именно седи и свободата на човека. Ти, човекът, трябва да знаеш, че има хиляди условия, при които твоят живот може да се измени. Едно същество, по- умно от тебе, може да дойде да те присади с едно клонче, което не съдържа твоето естество. Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно. Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно.
Това раждане не принадлежи на същества от самата природа.
Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка. И тогава казвам, ако искаш да се освободиш от това ненормално състояние, освободи се от тази присадка, и твоето естество ще се прояви. Ако обаче тази присадка е благородна, не я отхвърляй. Ако ти си една ябълка, но на тебе е присаден един трън, счупи тръна, но ако ти си един трън и на тебе е присадена една ябълка, остави ябълката да се развива.
към втори вариант >>
Това е всичкото.
(втори вариант)
Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни. Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време. И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана. Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе. Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите.
Това е всичкото.
Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият. И вие не търсите доброто у хората, но лошото. Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо. Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив. В това отношение всички сме престъпници.
към втори вариант >>
Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин.
(втори вариант)
Любовта трябва да се вложи като един велик закон. Сегашният свят е изпреварил любовта. Физическият и умственият свят са изпреварили духовния и Божествения светове. Любовта в своето проявление е останала назад. И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания.
Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин.
Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата. Тя е единствената, която може да уреди нещата. Тя е изостанала назад. В умствено отношение хората са много придобили. Във физическо отношение - също.
към втори вариант >>
Все трябва да има някой, който да го предизвиква.
(втори вариант)
Не е така. Огън от огън никога не може да произлиза. Огънят не е вечен. Казва се там „вечен огън", но трябва да го е запалил някой, който е вечен. И движението не е вечно.
Все трябва да има някой, който да го предизвиква.
Трябва да има причини за това. Когато съвременните философи говорят за време и пространство, цели статии, томове са изписали върху времето и пространството. Какви ли не дълбоки разсъждения са правили. Обаче между мъдреците и децата знаят какво нещо е време и пространство. Но между учените от този свят едва ли след сто хиляди години едва ли ще имат една конкретна идея за времето и пространството.
към втори вариант >>
Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка.
(втори вариант)
Ти, човекът, трябва да знаеш, че има хиляди условия, при които твоят живот може да се измени. Едно същество, по- умно от тебе, може да дойде да те присади с едно клонче, което не съдържа твоето естество. Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно. Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно. Това раждане не принадлежи на същества от самата природа.
Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка.
И тогава казвам, ако искаш да се освободиш от това ненормално състояние, освободи се от тази присадка, и твоето естество ще се прояви. Ако обаче тази присадка е благородна, не я отхвърляй. Ако ти си една ябълка, но на тебе е присаден един трън, счупи тръна, но ако ти си един трън и на тебе е присадена една ябълка, остави ябълката да се развива.
към втори вариант >>
Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият.
(втори вариант)
Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време. И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана. Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе. Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите. Това е всичкото.
Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият.
И вие не търсите доброто у хората, но лошото. Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо. Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив. В това отношение всички сме престъпници. Няма добри хора.
към втори вариант >>
Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата.
(втори вариант)
Сегашният свят е изпреварил любовта. Физическият и умственият свят са изпреварили духовния и Божествения светове. Любовта в своето проявление е останала назад. И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания. Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин.
Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата.
Тя е единствената, която може да уреди нещата. Тя е изостанала назад. В умствено отношение хората са много придобили. Във физическо отношение - също. В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва.
към втори вариант >>
Трябва да има причини за това.
(втори вариант)
Огън от огън никога не може да произлиза. Огънят не е вечен. Казва се там „вечен огън", но трябва да го е запалил някой, който е вечен. И движението не е вечно. Все трябва да има някой, който да го предизвиква.
Трябва да има причини за това.
Когато съвременните философи говорят за време и пространство, цели статии, томове са изписали върху времето и пространството. Какви ли не дълбоки разсъждения са правили. Обаче между мъдреците и децата знаят какво нещо е време и пространство. Но между учените от този свят едва ли след сто хиляди години едва ли ще имат една конкретна идея за времето и пространството.
към втори вариант >>
И тогава казвам, ако искаш да се освободиш от това ненормално състояние, освободи се от тази присадка, и твоето естество ще се прояви.
(втори вариант)
Едно същество, по- умно от тебе, може да дойде да те присади с едно клонче, което не съдържа твоето естество. Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно. Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно. Това раждане не принадлежи на същества от самата природа. Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка.
И тогава казвам, ако искаш да се освободиш от това ненормално състояние, освободи се от тази присадка, и твоето естество ще се прояви.
Ако обаче тази присадка е благородна, не я отхвърляй. Ако ти си една ябълка, но на тебе е присаден един трън, счупи тръна, но ако ти си един трън и на тебе е присадена една ябълка, остави ябълката да се развива.
към втори вариант >>
И вие не търсите доброто у хората, но лошото.
(втори вариант)
И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана. Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе. Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите. Това е всичкото. Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият.
И вие не търсите доброто у хората, но лошото.
Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо. Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив. В това отношение всички сме престъпници. Няма добри хора. Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса.
към втори вариант >>
Тя е единствената, която може да уреди нещата.
(втори вариант)
Физическият и умственият свят са изпреварили духовния и Божествения светове. Любовта в своето проявление е останала назад. И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания. Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин. Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата.
Тя е единствената, която може да уреди нещата.
Тя е изостанала назад. В умствено отношение хората са много придобили. Във физическо отношение - също. В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва. Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала.
към втори вариант >>
Когато съвременните философи говорят за време и пространство, цели статии, томове са изписали върху времето и пространството.
(втори вариант)
Огънят не е вечен. Казва се там „вечен огън", но трябва да го е запалил някой, който е вечен. И движението не е вечно. Все трябва да има някой, който да го предизвиква. Трябва да има причини за това.
Когато съвременните философи говорят за време и пространство, цели статии, томове са изписали върху времето и пространството.
Какви ли не дълбоки разсъждения са правили. Обаче между мъдреците и децата знаят какво нещо е време и пространство. Но между учените от този свят едва ли след сто хиляди години едва ли ще имат една конкретна идея за времето и пространството.
към втори вариант >>
Ако обаче тази присадка е благородна, не я отхвърляй.
(втори вариант)
Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно. Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно. Това раждане не принадлежи на същества от самата природа. Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка. И тогава казвам, ако искаш да се освободиш от това ненормално състояние, освободи се от тази присадка, и твоето естество ще се прояви.
Ако обаче тази присадка е благородна, не я отхвърляй.
Ако ти си една ябълка, но на тебе е присаден един трън, счупи тръна, но ако ти си един трън и на тебе е присадена една ябълка, остави ябълката да се развива.
към втори вариант >>
Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо.
(втори вариант)
Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе. Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите. Това е всичкото. Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият. И вие не търсите доброто у хората, но лошото.
Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо.
Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив. В това отношение всички сме престъпници. Няма добри хора. Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса. Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти.
към втори вариант >>
Тя е изостанала назад.
(втори вариант)
Любовта в своето проявление е останала назад. И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания. Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин. Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата. Тя е единствената, която може да уреди нещата.
Тя е изостанала назад.
В умствено отношение хората са много придобили. Във физическо отношение - също. В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва. Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала. Аз се чудя на съвременните хора.
към втори вариант >>
Какви ли не дълбоки разсъждения са правили.
(втори вариант)
Казва се там „вечен огън", но трябва да го е запалил някой, който е вечен. И движението не е вечно. Все трябва да има някой, който да го предизвиква. Трябва да има причини за това. Когато съвременните философи говорят за време и пространство, цели статии, томове са изписали върху времето и пространството.
Какви ли не дълбоки разсъждения са правили.
Обаче между мъдреците и децата знаят какво нещо е време и пространство. Но между учените от този свят едва ли след сто хиляди години едва ли ще имат една конкретна идея за времето и пространството.
към втори вариант >>
Ако ти си една ябълка, но на тебе е присаден един трън, счупи тръна, но ако ти си един трън и на тебе е присадена една ябълка, остави ябълката да се развива.
(втори вариант)
Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно. Това раждане не принадлежи на същества от самата природа. Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка. И тогава казвам, ако искаш да се освободиш от това ненормално състояние, освободи се от тази присадка, и твоето естество ще се прояви. Ако обаче тази присадка е благородна, не я отхвърляй.
Ако ти си една ябълка, но на тебе е присаден един трън, счупи тръна, но ако ти си един трън и на тебе е присадена една ябълка, остави ябълката да се развива.
към втори вариант >>
Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив.
(втори вариант)
Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите. Това е всичкото. Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият. И вие не търсите доброто у хората, но лошото. Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо.
Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив.
В това отношение всички сме престъпници. Няма добри хора. Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса. Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти. Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят.
към втори вариант >>
В умствено отношение хората са много придобили.
(втори вариант)
И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания. Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин. Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата. Тя е единствената, която може да уреди нещата. Тя е изостанала назад.
В умствено отношение хората са много придобили.
Във физическо отношение - също. В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва. Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала. Аз се чудя на съвременните хора. Дойде някой при мене да ми иска нещо.
към втори вариант >>
Обаче между мъдреците и децата знаят какво нещо е време и пространство.
(втори вариант)
И движението не е вечно. Все трябва да има някой, който да го предизвиква. Трябва да има причини за това. Когато съвременните философи говорят за време и пространство, цели статии, томове са изписали върху времето и пространството. Какви ли не дълбоки разсъждения са правили.
Обаче между мъдреците и децата знаят какво нещо е време и пространство.
Но между учените от този свят едва ли след сто хиляди години едва ли ще имат една конкретна идея за времето и пространството.
към втори вариант >>
Вие питате това волята Божия ли е.
(втори вариант)
Вие питате това волята Божия ли е.
Не питайте. Счупете тръна и го хвърлете навън. Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него. Тези присадки са допуснати в природата. Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща.
към втори вариант >>
В това отношение всички сме престъпници.
(втори вариант)
Това е всичкото. Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият. И вие не търсите доброто у хората, но лошото. Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо. Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив.
В това отношение всички сме престъпници.
Няма добри хора. Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса. Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти. Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят. Учителят трябва да търси доброто в своя ученик.
към втори вариант >>
Във физическо отношение - също.
(втори вариант)
Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин. Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата. Тя е единствената, която може да уреди нещата. Тя е изостанала назад. В умствено отношение хората са много придобили.
Във физическо отношение - също.
В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва. Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала. Аз се чудя на съвременните хора. Дойде някой при мене да ми иска нещо. Аз имам едно правило.
към втори вариант >>
Но между учените от този свят едва ли след сто хиляди години едва ли ще имат една конкретна идея за времето и пространството.
(втори вариант)
Все трябва да има някой, който да го предизвиква. Трябва да има причини за това. Когато съвременните философи говорят за време и пространство, цели статии, томове са изписали върху времето и пространството. Какви ли не дълбоки разсъждения са правили. Обаче между мъдреците и децата знаят какво нещо е време и пространство.
Но между учените от този свят едва ли след сто хиляди години едва ли ще имат една конкретна идея за времето и пространството.
към втори вариант >>
Не питайте.
(втори вариант)
Вие питате това волята Божия ли е.
Не питайте.
Счупете тръна и го хвърлете навън. Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него. Тези присадки са допуснати в природата. Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща. Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота.
към втори вариант >>
Няма добри хора.
(втори вариант)
Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият. И вие не търсите доброто у хората, но лошото. Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо. Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив. В това отношение всички сме престъпници.
Няма добри хора.
Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса. Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти. Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят. Учителят трябва да търси доброто в своя ученик. Да намери някоя добра черта в него, в неговия разказ, в неговата стойка, в хубавото му разбиране на геометрията, на разните предмети.
към втори вариант >>
В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва.
(втори вариант)
Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата. Тя е единствената, която може да уреди нещата. Тя е изостанала назад. В умствено отношение хората са много придобили. Във физическо отношение - също.
В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва.
Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала. Аз се чудя на съвременните хора. Дойде някой при мене да ми иска нещо. Аз имам едно правило. Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам.
към втори вариант >>
Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността.
(втори вариант)
Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността.
Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени. Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна. Всичко, каквото става в природата, дето и да е, това е едно субективно схващане. Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане. Ние сами казваме дълго време и късо време.
към втори вариант >>
Счупете тръна и го хвърлете навън.
(втори вариант)
Вие питате това волята Божия ли е. Не питайте.
Счупете тръна и го хвърлете навън.
Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него. Тези присадки са допуснати в природата. Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща. Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота. В края на краищата всичко ще се превърне за добро.
към втори вариант >>
Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса.
(втори вариант)
И вие не търсите доброто у хората, но лошото. Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо. Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив. В това отношение всички сме престъпници. Няма добри хора.
Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса.
Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти. Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят. Учителят трябва да търси доброто в своя ученик. Да намери някоя добра черта в него, в неговия разказ, в неговата стойка, в хубавото му разбиране на геометрията, на разните предмети. Учителят се бои да не би ученикът му да го засегне и казва: „Ще го скъсам.
към втори вариант >>
Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала.
(втори вариант)
Тя е единствената, която може да уреди нещата. Тя е изостанала назад. В умствено отношение хората са много придобили. Във физическо отношение - също. В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва.
Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала.
Аз се чудя на съвременните хора. Дойде някой при мене да ми иска нещо. Аз имам едно правило. Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам. Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо.
към втори вариант >>
Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени.
(втори вариант)
Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността.
Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени.
Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна. Всичко, каквото става в природата, дето и да е, това е едно субективно схващане. Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане. Ние сами казваме дълго време и късо време. Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето.
към втори вариант >>
Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него.
(втори вариант)
Вие питате това волята Божия ли е. Не питайте. Счупете тръна и го хвърлете навън.
Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него.
Тези присадки са допуснати в природата. Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща. Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота. В края на краищата всичко ще се превърне за добро. Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро.
към втори вариант >>
Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти.
(втори вариант)
Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо. Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив. В това отношение всички сме престъпници. Няма добри хора. Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса.
Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти.
Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят. Учителят трябва да търси доброто в своя ученик. Да намери някоя добра черта в него, в неговия разказ, в неговата стойка, в хубавото му разбиране на геометрията, на разните предмети. Учителят се бои да не би ученикът му да го засегне и казва: „Ще го скъсам. Да не си дига много главата.
към втори вариант >>
Аз се чудя на съвременните хора.
(втори вариант)
Тя е изостанала назад. В умствено отношение хората са много придобили. Във физическо отношение - също. В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва. Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала.
Аз се чудя на съвременните хора.
Дойде някой при мене да ми иска нещо. Аз имам едно правило. Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам. Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо. Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна.
към втори вариант >>
Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна.
(втори вариант)
Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността. Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени.
Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна.
Всичко, каквото става в природата, дето и да е, това е едно субективно схващане. Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане. Ние сами казваме дълго време и късо време. Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето. Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час.
към втори вариант >>
Тези присадки са допуснати в природата.
(втори вариант)
Вие питате това волята Божия ли е. Не питайте. Счупете тръна и го хвърлете навън. Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него.
Тези присадки са допуснати в природата.
Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща. Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота. В края на краищата всичко ще се превърне за добро. Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро. И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия.
към втори вариант >>
Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят.
(втори вариант)
Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив. В това отношение всички сме престъпници. Няма добри хора. Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса. Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти.
Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят.
Учителят трябва да търси доброто в своя ученик. Да намери някоя добра черта в него, в неговия разказ, в неговата стойка, в хубавото му разбиране на геометрията, на разните предмети. Учителят се бои да не би ученикът му да го засегне и казва: „Ще го скъсам. Да не си дига много главата. Чакай малко да му натисна главата." Хората днес се боят повече от това, да не ги засенчи някой.
към втори вариант >>
Дойде някой при мене да ми иска нещо.
(втори вариант)
В умствено отношение хората са много придобили. Във физическо отношение - също. В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва. Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала. Аз се чудя на съвременните хора.
Дойде някой при мене да ми иска нещо.
Аз имам едно правило. Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам. Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо. Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна. Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя.
към втори вариант >>
Всичко, каквото става в природата, дето и да е, това е едно субективно схващане.
(втори вариант)
Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността. Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени. Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна.
Всичко, каквото става в природата, дето и да е, това е едно субективно схващане.
Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане. Ние сами казваме дълго време и късо време. Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето. Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час. Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси.
към втори вариант >>
Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща.
(втори вариант)
Вие питате това волята Божия ли е. Не питайте. Счупете тръна и го хвърлете навън. Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него. Тези присадки са допуснати в природата.
Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща.
Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота. В края на краищата всичко ще се превърне за добро. Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро. И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия. По този начин има един малък пример.
към втори вариант >>
Учителят трябва да търси доброто в своя ученик.
(втори вариант)
В това отношение всички сме престъпници. Няма добри хора. Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса. Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти. Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят.
Учителят трябва да търси доброто в своя ученик.
Да намери някоя добра черта в него, в неговия разказ, в неговата стойка, в хубавото му разбиране на геометрията, на разните предмети. Учителят се бои да не би ученикът му да го засегне и казва: „Ще го скъсам. Да не си дига много главата. Чакай малко да му натисна главата." Хората днес се боят повече от това, да не ги засенчи някой. И затова искат един други да си напакостят, да не си вирват много главите нагоре.
към втори вариант >>
Аз имам едно правило.
(втори вариант)
Във физическо отношение - също. В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва. Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала. Аз се чудя на съвременните хора. Дойде някой при мене да ми иска нещо.
Аз имам едно правило.
Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам. Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо. Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна. Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя. Срамота е да се дава.
към втори вариант >>
Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане.
(втори вариант)
Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността. Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени. Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна. Всичко, каквото става в природата, дето и да е, това е едно субективно схващане.
Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане.
Ние сами казваме дълго време и късо време. Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето. Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час. Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси. Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно.
към втори вариант >>
Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота.
(втори вариант)
Не питайте. Счупете тръна и го хвърлете навън. Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него. Тези присадки са допуснати в природата. Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща.
Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота.
В края на краищата всичко ще се превърне за добро. Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро. И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия. По този начин има един малък пример. Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят.
към втори вариант >>
Да намери някоя добра черта в него, в неговия разказ, в неговата стойка, в хубавото му разбиране на геометрията, на разните предмети.
(втори вариант)
Няма добри хора. Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса. Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти. Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят. Учителят трябва да търси доброто в своя ученик.
Да намери някоя добра черта в него, в неговия разказ, в неговата стойка, в хубавото му разбиране на геометрията, на разните предмети.
Учителят се бои да не би ученикът му да го засегне и казва: „Ще го скъсам. Да не си дига много главата. Чакай малко да му натисна главата." Хората днес се боят повече от това, да не ги засенчи някой. И затова искат един други да си напакостят, да не си вирват много главите нагоре.
към втори вариант >>
Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам.
(втори вариант)
В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва. Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала. Аз се чудя на съвременните хора. Дойде някой при мене да ми иска нещо. Аз имам едно правило.
Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам.
Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо. Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна. Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя. Срамота е да се дава. Че ако аз ти давам и след това ти роптаеш какво прави този, това е срам и за мене, и за този, комуто давам.
към втори вариант >>
Ние сами казваме дълго време и късо време.
(втори вариант)
Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността. Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени. Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна. Всичко, каквото става в природата, дето и да е, това е едно субективно схващане. Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане.
Ние сами казваме дълго време и късо време.
Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето. Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час. Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси. Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно. Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството.
към втори вариант >>
В края на краищата всичко ще се превърне за добро.
(втори вариант)
Счупете тръна и го хвърлете навън. Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него. Тези присадки са допуснати в природата. Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща. Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота.
В края на краищата всичко ще се превърне за добро.
Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро. И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия. По този начин има един малък пример. Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят. В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна?
към втори вариант >>
Учителят се бои да не би ученикът му да го засегне и казва: „Ще го скъсам.
(втори вариант)
Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса. Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти. Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят. Учителят трябва да търси доброто в своя ученик. Да намери някоя добра черта в него, в неговия разказ, в неговата стойка, в хубавото му разбиране на геометрията, на разните предмети.
Учителят се бои да не би ученикът му да го засегне и казва: „Ще го скъсам.
Да не си дига много главата. Чакай малко да му натисна главата." Хората днес се боят повече от това, да не ги засенчи някой. И затова искат един други да си напакостят, да не си вирват много главите нагоре.
към втори вариант >>
Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо.
(втори вариант)
Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала. Аз се чудя на съвременните хора. Дойде някой при мене да ми иска нещо. Аз имам едно правило. Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам.
Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо.
Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна. Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя. Срамота е да се дава. Че ако аз ти давам и след това ти роптаеш какво прави този, това е срам и за мене, и за този, комуто давам. Като давам, аз трябва да давам на този, както и на себе си.
към втори вариант >>
Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето.
(втори вариант)
Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени. Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна. Всичко, каквото става в природата, дето и да е, това е едно субективно схващане. Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане. Ние сами казваме дълго време и късо време.
Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето.
Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час. Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси. Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно. Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството. Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето.
към втори вариант >>
Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро.
(втори вариант)
Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него. Тези присадки са допуснати в природата. Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща. Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота. В края на краищата всичко ще се превърне за добро.
Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро.
И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия. По този начин има един малък пример. Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят. В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна? " „Така ли?
към втори вариант >>
Да не си дига много главата.
(втори вариант)
Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти. Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят. Учителят трябва да търси доброто в своя ученик. Да намери някоя добра черта в него, в неговия разказ, в неговата стойка, в хубавото му разбиране на геометрията, на разните предмети. Учителят се бои да не би ученикът му да го засегне и казва: „Ще го скъсам.
Да не си дига много главата.
Чакай малко да му натисна главата." Хората днес се боят повече от това, да не ги засенчи някой. И затова искат един други да си напакостят, да не си вирват много главите нагоре.
към втори вариант >>
Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна.
(втори вариант)
Аз се чудя на съвременните хора. Дойде някой при мене да ми иска нещо. Аз имам едно правило. Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам. Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо.
Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна.
Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя. Срамота е да се дава. Че ако аз ти давам и след това ти роптаеш какво прави този, това е срам и за мене, и за този, комуто давам. Като давам, аз трябва да давам на този, както и на себе си. И аз не трябва да роптая, да го питам защо иска и като давам, този човек трябва да е доволен.
към втори вариант >>
Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час.
(втори вариант)
Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна. Всичко, каквото става в природата, дето и да е, това е едно субективно схващане. Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане. Ние сами казваме дълго време и късо време. Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето.
Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час.
Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси. Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно. Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството. Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето. Даже и най-учените философи не знаят това.
към втори вариант >>
И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия.
(втори вариант)
Тези присадки са допуснати в природата. Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща. Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота. В края на краищата всичко ще се превърне за добро. Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро.
И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия.
По този начин има един малък пример. Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят. В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна? " „Така ли? " Всички спират своите веселия и песни.
към втори вариант >>
Чакай малко да му натисна главата." Хората днес се боят повече от това, да не ги засенчи някой.
(втори вариант)
Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят. Учителят трябва да търси доброто в своя ученик. Да намери някоя добра черта в него, в неговия разказ, в неговата стойка, в хубавото му разбиране на геометрията, на разните предмети. Учителят се бои да не би ученикът му да го засегне и казва: „Ще го скъсам. Да не си дига много главата.
Чакай малко да му натисна главата." Хората днес се боят повече от това, да не ги засенчи някой.
И затова искат един други да си напакостят, да не си вирват много главите нагоре.
към втори вариант >>
Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя.
(втори вариант)
Дойде някой при мене да ми иска нещо. Аз имам едно правило. Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам. Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо. Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна.
Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя.
Срамота е да се дава. Че ако аз ти давам и след това ти роптаеш какво прави този, това е срам и за мене, и за този, комуто давам. Като давам, аз трябва да давам на този, както и на себе си. И аз не трябва да роптая, да го питам защо иска и като давам, този човек трябва да е доволен. Като дам, че и втори път да дойде.
към втори вариант >>
Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси.
(втори вариант)
Всичко, каквото става в природата, дето и да е, това е едно субективно схващане. Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане. Ние сами казваме дълго време и късо време. Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето. Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час.
Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси.
Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно. Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството. Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето. Даже и най-учените философи не знаят това. Те не са били на слънцето.
към втори вариант >>
По този начин има един малък пример.
(втори вариант)
Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща. Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота. В края на краищата всичко ще се превърне за добро. Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро. И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия.
По този начин има един малък пример.
Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят. В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна? " „Така ли? " Всички спират своите веселия и песни. Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда.
към втори вариант >>
И затова искат един други да си напакостят, да не си вирват много главите нагоре.
(втори вариант)
Учителят трябва да търси доброто в своя ученик. Да намери някоя добра черта в него, в неговия разказ, в неговата стойка, в хубавото му разбиране на геометрията, на разните предмети. Учителят се бои да не би ученикът му да го засегне и казва: „Ще го скъсам. Да не си дига много главата. Чакай малко да му натисна главата." Хората днес се боят повече от това, да не ги засенчи някой.
И затова искат един други да си напакостят, да не си вирват много главите нагоре.
към втори вариант >>
Срамота е да се дава.
(втори вариант)
Аз имам едно правило. Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам. Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо. Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна. Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя.
Срамота е да се дава.
Че ако аз ти давам и след това ти роптаеш какво прави този, това е срам и за мене, и за този, комуто давам. Като давам, аз трябва да давам на този, както и на себе си. И аз не трябва да роптая, да го питам защо иска и като давам, този човек трябва да е доволен. Като дам, че и втори път да дойде. Казвате: „Срамота е да се дава по този начин." Щом е срамота за мене, срамота е и за този, комуто се дава.
към втори вариант >>
Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно.
(втори вариант)
Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане. Ние сами казваме дълго време и късо време. Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето. Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час. Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси.
Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно.
Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството. Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето. Даже и най-учените философи не знаят това. Те не са били на слънцето. Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето.
към втори вариант >>
Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят.
(втори вариант)
Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота. В края на краищата всичко ще се превърне за добро. Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро. И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия. По този начин има един малък пример.
Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят.
В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна? " „Така ли? " Всички спират своите веселия и песни. Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда. Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото.
към втори вариант >>
Та казвам, има една обща идея за всички.
(втори вариант)
Та казвам, има една обща идея за всички.
Тази идея е обща за сегашната култура. Ние казваме - светът ще се оправи. Като отидем в онзи свят, ще се оправи. Добре, ами този и онзи свят не са ли едно и също нещо? Те не са ли един и същи свят?
към втори вариант >>
Че ако аз ти давам и след това ти роптаеш какво прави този, това е срам и за мене, и за този, комуто давам.
(втори вариант)
Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам. Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо. Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна. Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя. Срамота е да се дава.
Че ако аз ти давам и след това ти роптаеш какво прави този, това е срам и за мене, и за този, комуто давам.
Като давам, аз трябва да давам на този, както и на себе си. И аз не трябва да роптая, да го питам защо иска и като давам, този човек трябва да е доволен. Като дам, че и втори път да дойде. Казвате: „Срамота е да се дава по този начин." Щом е срамота за мене, срамота е и за този, комуто се дава.
към втори вариант >>
Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството.
(втори вариант)
Ние сами казваме дълго време и късо време. Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето. Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час. Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси. Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно.
Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството.
Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето. Даже и най-учените философи не знаят това. Те не са били на слънцето. Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето. Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания.
към втори вариант >>
В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна?
(втори вариант)
В края на краищата всичко ще се превърне за добро. Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро. И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия. По този начин има един малък пример. Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят.
В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна?
" „Така ли? " Всички спират своите веселия и песни. Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда. Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото. Една вечер, като били така събрани боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но вселената е така направена, че нищо в нея не може да се изгуби." Звездите знаели повече, отколкото боговете.
към втори вариант >>
Тази идея е обща за сегашната култура.
(втори вариант)
Та казвам, има една обща идея за всички.
Тази идея е обща за сегашната култура.
Ние казваме - светът ще се оправи. Като отидем в онзи свят, ще се оправи. Добре, ами този и онзи свят не са ли едно и също нещо? Те не са ли един и същи свят? Твоят физически свят е стомахът и той има три области - стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят.
към втори вариант >>
Като давам, аз трябва да давам на този, както и на себе си.
(втори вариант)
Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо. Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна. Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя. Срамота е да се дава. Че ако аз ти давам и след това ти роптаеш какво прави този, това е срам и за мене, и за този, комуто давам.
Като давам, аз трябва да давам на този, както и на себе си.
И аз не трябва да роптая, да го питам защо иска и като давам, този човек трябва да е доволен. Като дам, че и втори път да дойде. Казвате: „Срамота е да се дава по този начин." Щом е срамота за мене, срамота е и за този, комуто се дава.
към втори вариант >>
Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето.
(втори вариант)
Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето. Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час. Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси. Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно. Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството.
Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето.
Даже и най-учените философи не знаят това. Те не са били на слънцето. Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето. Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания. Те са ходили и са замълчали по това.
към втори вариант >>
" „Така ли?
(втори вариант)
Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро. И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия. По този начин има един малък пример. Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят. В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна?
" „Така ли?
" Всички спират своите веселия и песни. Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда. Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото. Една вечер, като били така събрани боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но вселената е така направена, че нищо в нея не може да се изгуби." Звездите знаели повече, отколкото боговете. Така и вие мислите, че има нещо, което сте изгубили.
към втори вариант >>
Ние казваме - светът ще се оправи.
(втори вариант)
Та казвам, има една обща идея за всички. Тази идея е обща за сегашната култура.
Ние казваме - светът ще се оправи.
Като отидем в онзи свят, ще се оправи. Добре, ами този и онзи свят не са ли едно и също нещо? Те не са ли един и същи свят? Твоят физически свят е стомахът и той има три области - стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят. След това имаме двете крила на белите дробове - дясното и лявото крило.
към втори вариант >>
И аз не трябва да роптая, да го питам защо иска и като давам, този човек трябва да е доволен.
(втори вариант)
Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна. Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя. Срамота е да се дава. Че ако аз ти давам и след това ти роптаеш какво прави този, това е срам и за мене, и за този, комуто давам. Като давам, аз трябва да давам на този, както и на себе си.
И аз не трябва да роптая, да го питам защо иска и като давам, този човек трябва да е доволен.
Като дам, че и втори път да дойде. Казвате: „Срамота е да се дава по този начин." Щом е срамота за мене, срамота е и за този, комуто се дава.
към втори вариант >>
Даже и най-учените философи не знаят това.
(втори вариант)
Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час. Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси. Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно. Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството. Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето.
Даже и най-учените философи не знаят това.
Те не са били на слънцето. Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето. Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания. Те са ходили и са замълчали по това. Те не са имали дързостта да кажат какво нещо е слънцето.
към втори вариант >>
" Всички спират своите веселия и песни.
(втори вариант)
И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия. По този начин има един малък пример. Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят. В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна? " „Така ли?
" Всички спират своите веселия и песни.
Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда. Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото. Една вечер, като били така събрани боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но вселената е така направена, че нищо в нея не може да се изгуби." Звездите знаели повече, отколкото боговете. Така и вие мислите, че има нещо, което сте изгубили. Някой казва: „Имах една светла идея като една светла звезда, която изгасна." А ти сега си едно от събудените същества, което, като погледне на света, казва: „Липсва ми нещо." Какво ти липсва?
към втори вариант >>
Като отидем в онзи свят, ще се оправи.
(втори вариант)
Та казвам, има една обща идея за всички. Тази идея е обща за сегашната култура. Ние казваме - светът ще се оправи.
Като отидем в онзи свят, ще се оправи.
Добре, ами този и онзи свят не са ли едно и също нещо? Те не са ли един и същи свят? Твоят физически свят е стомахът и той има три области - стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят. След това имаме двете крила на белите дробове - дясното и лявото крило. Дясното е добро, а лявото е зло.
към втори вариант >>
Като дам, че и втори път да дойде.
(втори вариант)
Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя. Срамота е да се дава. Че ако аз ти давам и след това ти роптаеш какво прави този, това е срам и за мене, и за този, комуто давам. Като давам, аз трябва да давам на този, както и на себе си. И аз не трябва да роптая, да го питам защо иска и като давам, този човек трябва да е доволен.
Като дам, че и втори път да дойде.
Казвате: „Срамота е да се дава по този начин." Щом е срамота за мене, срамота е и за този, комуто се дава.
към втори вариант >>
Те не са били на слънцето.
(втори вариант)
Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси. Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно. Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството. Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето. Даже и най-учените философи не знаят това.
Те не са били на слънцето.
Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето. Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания. Те са ходили и са замълчали по това. Те не са имали дързостта да кажат какво нещо е слънцето. Обаче учените хора, които не са ходили на слънцето, говорят много нещо за него.
към втори вариант >>
Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда.
(втори вариант)
По този начин има един малък пример. Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят. В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна? " „Така ли? " Всички спират своите веселия и песни.
Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда.
Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото. Една вечер, като били така събрани боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но вселената е така направена, че нищо в нея не може да се изгуби." Звездите знаели повече, отколкото боговете. Така и вие мислите, че има нещо, което сте изгубили. Някой казва: „Имах една светла идея като една светла звезда, която изгасна." А ти сега си едно от събудените същества, което, като погледне на света, казва: „Липсва ми нещо." Какво ти липсва? Липсва ти това, че ти още не си възлюбил Бога.
към втори вариант >>
Добре, ами този и онзи свят не са ли едно и също нещо?
(втори вариант)
Та казвам, има една обща идея за всички. Тази идея е обща за сегашната култура. Ние казваме - светът ще се оправи. Като отидем в онзи свят, ще се оправи.
Добре, ами този и онзи свят не са ли едно и също нещо?
Те не са ли един и същи свят? Твоят физически свят е стомахът и той има три области - стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят. След това имаме двете крила на белите дробове - дясното и лявото крило. Дясното е добро, а лявото е зло. Защо сърцето на човека е малко наляво?
към втори вариант >>
Казвате: „Срамота е да се дава по този начин." Щом е срамота за мене, срамота е и за този, комуто се дава.
(втори вариант)
Срамота е да се дава. Че ако аз ти давам и след това ти роптаеш какво прави този, това е срам и за мене, и за този, комуто давам. Като давам, аз трябва да давам на този, както и на себе си. И аз не трябва да роптая, да го питам защо иска и като давам, този човек трябва да е доволен. Като дам, че и втори път да дойде.
Казвате: „Срамота е да се дава по този начин." Щом е срамота за мене, срамота е и за този, комуто се дава.
към втори вариант >>
Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето.
(втори вариант)
Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно. Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството. Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето. Даже и най-учените философи не знаят това. Те не са били на слънцето.
Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето.
Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания. Те са ходили и са замълчали по това. Те не са имали дързостта да кажат какво нещо е слънцето. Обаче учените хора, които не са ходили на слънцето, говорят много нещо за него. Действително които не са ходили в Америка, знаят много повече, отколкото онези, които са ходили.
към втори вариант >>
Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото.
(втори вариант)
Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят. В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна? " „Така ли? " Всички спират своите веселия и песни. Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда.
Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото.
Една вечер, като били така събрани боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но вселената е така направена, че нищо в нея не може да се изгуби." Звездите знаели повече, отколкото боговете. Така и вие мислите, че има нещо, което сте изгубили. Някой казва: „Имах една светла идея като една светла звезда, която изгасна." А ти сега си едно от събудените същества, което, като погледне на света, казва: „Липсва ми нещо." Какво ти липсва? Липсва ти това, че ти още не си възлюбил Бога.
към втори вариант >>
Те не са ли един и същи свят?
(втори вариант)
Та казвам, има една обща идея за всички. Тази идея е обща за сегашната култура. Ние казваме - светът ще се оправи. Като отидем в онзи свят, ще се оправи. Добре, ами този и онзи свят не са ли едно и също нещо?
Те не са ли един и същи свят?
Твоят физически свят е стомахът и той има три области - стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят. След това имаме двете крила на белите дробове - дясното и лявото крило. Дясното е добро, а лявото е зло. Защо сърцето на човека е малко наляво? Защото той се е отклонил наляво.
към втори вариант >>
Сега това е Божественото.
(втори вариант)
Сега това е Божественото.
Ние се намираме пред един голям изпит и този изпит трябва да се завърши. У всинца ви трябва да се зароди това Божественото. Не че нямате желание, но трябва да имате вяра, за да се създаде една нова мисъл. Тя е създадена. Сега вие трябва да пуснете Божествената мисъл в света.
към втори вариант >>
Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания.
(втори вариант)
Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството. Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето. Даже и най-учените философи не знаят това. Те не са били на слънцето. Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето.
Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания.
Те са ходили и са замълчали по това. Те не са имали дързостта да кажат какво нещо е слънцето. Обаче учените хора, които не са ходили на слънцето, говорят много нещо за него. Действително които не са ходили в Америка, знаят много повече, отколкото онези, които са ходили. Някой чел една книга за Америка и след това описва впечатленията си.
към втори вариант >>
Една вечер, като били така събрани боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но вселената е така направена, че нищо в нея не може да се изгуби." Звездите знаели повече, отколкото боговете.
(втори вариант)
В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна? " „Така ли? " Всички спират своите веселия и песни. Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда. Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото.
Една вечер, като били така събрани боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но вселената е така направена, че нищо в нея не може да се изгуби." Звездите знаели повече, отколкото боговете.
Така и вие мислите, че има нещо, което сте изгубили. Някой казва: „Имах една светла идея като една светла звезда, която изгасна." А ти сега си едно от събудените същества, което, като погледне на света, казва: „Липсва ми нещо." Какво ти липсва? Липсва ти това, че ти още не си възлюбил Бога.
към втори вариант >>
Твоят физически свят е стомахът и той има три области - стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят.
(втори вариант)
Тази идея е обща за сегашната култура. Ние казваме - светът ще се оправи. Като отидем в онзи свят, ще се оправи. Добре, ами този и онзи свят не са ли едно и също нещо? Те не са ли един и същи свят?
Твоят физически свят е стомахът и той има три области - стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят.
След това имаме двете крила на белите дробове - дясното и лявото крило. Дясното е добро, а лявото е зло. Защо сърцето на човека е малко наляво? Защото той се е отклонил наляво. Следователно раят му е малко изместен.
към втори вариант >>
Ние се намираме пред един голям изпит и този изпит трябва да се завърши.
(втори вариант)
Сега това е Божественото.
Ние се намираме пред един голям изпит и този изпит трябва да се завърши.
У всинца ви трябва да се зароди това Божественото. Не че нямате желание, но трябва да имате вяра, за да се създаде една нова мисъл. Тя е създадена. Сега вие трябва да пуснете Божествената мисъл в света. Вие трябва да станете проводници на Божествената мисъл.
към втори вариант >>
Те са ходили и са замълчали по това.
(втори вариант)
Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето. Даже и най-учените философи не знаят това. Те не са били на слънцето. Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето. Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания.
Те са ходили и са замълчали по това.
Те не са имали дързостта да кажат какво нещо е слънцето. Обаче учените хора, които не са ходили на слънцето, говорят много нещо за него. Действително които не са ходили в Америка, знаят много повече, отколкото онези, които са ходили. Някой чел една книга за Америка и след това описва впечатленията си. Неговото описание зависи от това, какво е разбрал от прочетеното.
към втори вариант >>
Така и вие мислите, че има нещо, което сте изгубили.
(втори вариант)
" „Така ли? " Всички спират своите веселия и песни. Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда. Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото. Една вечер, като били така събрани боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но вселената е така направена, че нищо в нея не може да се изгуби." Звездите знаели повече, отколкото боговете.
Така и вие мислите, че има нещо, което сте изгубили.
Някой казва: „Имах една светла идея като една светла звезда, която изгасна." А ти сега си едно от събудените същества, което, като погледне на света, казва: „Липсва ми нещо." Какво ти липсва? Липсва ти това, че ти още не си възлюбил Бога.
към втори вариант >>
След това имаме двете крила на белите дробове - дясното и лявото крило.
(втори вариант)
Ние казваме - светът ще се оправи. Като отидем в онзи свят, ще се оправи. Добре, ами този и онзи свят не са ли едно и също нещо? Те не са ли един и същи свят? Твоят физически свят е стомахът и той има три области - стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят.
След това имаме двете крила на белите дробове - дясното и лявото крило.
Дясното е добро, а лявото е зло. Защо сърцето на човека е малко наляво? Защото той се е отклонил наляво. Следователно раят му е малко изместен. Дясното крило е раят, а лявата - адът.
към втори вариант >>
У всинца ви трябва да се зароди това Божественото.
(втори вариант)
Сега това е Божественото. Ние се намираме пред един голям изпит и този изпит трябва да се завърши.
У всинца ви трябва да се зароди това Божественото.
Не че нямате желание, но трябва да имате вяра, за да се създаде една нова мисъл. Тя е създадена. Сега вие трябва да пуснете Божествената мисъл в света. Вие трябва да станете проводници на Божествената мисъл. Оставете се на Божествените тренове, не ги спирайте.
към втори вариант >>
Те не са имали дързостта да кажат какво нещо е слънцето.
(втори вариант)
Даже и най-учените философи не знаят това. Те не са били на слънцето. Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето. Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания. Те са ходили и са замълчали по това.
Те не са имали дързостта да кажат какво нещо е слънцето.
Обаче учените хора, които не са ходили на слънцето, говорят много нещо за него. Действително които не са ходили в Америка, знаят много повече, отколкото онези, които са ходили. Някой чел една книга за Америка и след това описва впечатленията си. Неговото описание зависи от това, какво е разбрал от прочетеното. Например често, като чета някой роман, аз проверявам какво е искал да каже авторът.
към втори вариант >>
Някой казва: „Имах една светла идея като една светла звезда, която изгасна." А ти сега си едно от събудените същества, което, като погледне на света, казва: „Липсва ми нещо." Какво ти липсва?
(втори вариант)
" Всички спират своите веселия и песни. Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда. Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото. Една вечер, като били така събрани боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но вселената е така направена, че нищо в нея не може да се изгуби." Звездите знаели повече, отколкото боговете. Така и вие мислите, че има нещо, което сте изгубили.
Някой казва: „Имах една светла идея като една светла звезда, която изгасна." А ти сега си едно от събудените същества, което, като погледне на света, казва: „Липсва ми нещо." Какво ти липсва?
Липсва ти това, че ти още не си възлюбил Бога.
към втори вариант >>
Дясното е добро, а лявото е зло.
(втори вариант)
Като отидем в онзи свят, ще се оправи. Добре, ами този и онзи свят не са ли едно и също нещо? Те не са ли един и същи свят? Твоят физически свят е стомахът и той има три области - стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят. След това имаме двете крила на белите дробове - дясното и лявото крило.
Дясното е добро, а лявото е зло.
Защо сърцето на човека е малко наляво? Защото той се е отклонил наляво. Следователно раят му е малко изместен. Дясното крило е раят, а лявата - адът. И като разгледаме главата на човека, имаме пак същото разпределение.
към втори вариант >>
Не че нямате желание, но трябва да имате вяра, за да се създаде една нова мисъл.
(втори вариант)
Сега това е Божественото. Ние се намираме пред един голям изпит и този изпит трябва да се завърши. У всинца ви трябва да се зароди това Божественото.
Не че нямате желание, но трябва да имате вяра, за да се създаде една нова мисъл.
Тя е създадена. Сега вие трябва да пуснете Божествената мисъл в света. Вие трябва да станете проводници на Божествената мисъл. Оставете се на Божествените тренове, не ги спирайте. Всичко друго оставете настрана.
към втори вариант >>
Обаче учените хора, които не са ходили на слънцето, говорят много нещо за него.
(втори вариант)
Те не са били на слънцето. Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето. Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания. Те са ходили и са замълчали по това. Те не са имали дързостта да кажат какво нещо е слънцето.
Обаче учените хора, които не са ходили на слънцето, говорят много нещо за него.
Действително които не са ходили в Америка, знаят много повече, отколкото онези, които са ходили. Някой чел една книга за Америка и след това описва впечатленията си. Неговото описание зависи от това, какво е разбрал от прочетеното. Например често, като чета някой роман, аз проверявам какво е искал да каже авторът. Например той описва някаква сцена, станала в Англия или във Франция, или в Америка, или другаде някъде, и в ума ми изпъква една сцена, която съвсем не е вярна с описаната.
към втори вариант >>
Липсва ти това, че ти още не си възлюбил Бога.
(втори вариант)
Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда. Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото. Една вечер, като били така събрани боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но вселената е така направена, че нищо в нея не може да се изгуби." Звездите знаели повече, отколкото боговете. Така и вие мислите, че има нещо, което сте изгубили. Някой казва: „Имах една светла идея като една светла звезда, която изгасна." А ти сега си едно от събудените същества, което, като погледне на света, казва: „Липсва ми нещо." Какво ти липсва?
Липсва ти това, че ти още не си възлюбил Бога.
към втори вариант >>
Защо сърцето на човека е малко наляво?
(втори вариант)
Добре, ами този и онзи свят не са ли едно и също нещо? Те не са ли един и същи свят? Твоят физически свят е стомахът и той има три области - стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят. След това имаме двете крила на белите дробове - дясното и лявото крило. Дясното е добро, а лявото е зло.
Защо сърцето на човека е малко наляво?
Защото той се е отклонил наляво. Следователно раят му е малко изместен. Дясното крило е раят, а лявата - адът. И като разгледаме главата на човека, имаме пак същото разпределение. Отпред главата на човека, неговото чело, неговият ум, това е доброто.
към втори вариант >>
Тя е създадена.
(втори вариант)
Сега това е Божественото. Ние се намираме пред един голям изпит и този изпит трябва да се завърши. У всинца ви трябва да се зароди това Божественото. Не че нямате желание, но трябва да имате вяра, за да се създаде една нова мисъл.
Тя е създадена.
Сега вие трябва да пуснете Божествената мисъл в света. Вие трябва да станете проводници на Божествената мисъл. Оставете се на Божествените тренове, не ги спирайте. Всичко друго оставете настрана. Бъдете носители на Божествените мисли и казвайте - ще се оправи светът.
към втори вариант >>
Действително които не са ходили в Америка, знаят много повече, отколкото онези, които са ходили.
(втори вариант)
Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето. Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания. Те са ходили и са замълчали по това. Те не са имали дързостта да кажат какво нещо е слънцето. Обаче учените хора, които не са ходили на слънцето, говорят много нещо за него.
Действително които не са ходили в Америка, знаят много повече, отколкото онези, които са ходили.
Някой чел една книга за Америка и след това описва впечатленията си. Неговото описание зависи от това, какво е разбрал от прочетеното. Например често, като чета някой роман, аз проверявам какво е искал да каже авторът. Например той описва някаква сцена, станала в Англия или във Франция, или в Америка, или другаде някъде, и в ума ми изпъква една сцена, която съвсем не е вярна с описаната. В ума ми тя е поставена съвсем другояче, а тя излиза друго нещо.
към втори вариант >>
Сега ще ви цитирам не буквално, но приблизително един пасаж от един английски поет.
(втори вариант)
Сега ще ви цитирам не буквално, но приблизително един пасаж от един английски поет.
Ще ви го предам на български език. Той казва, че всички същества в света, които ни обичат, имат желанието да ни държат в безопасност, вследствие на което ни и ограничават. Излезеш някъде, и те питат веднага де отиваш, де ходи. Дъщерята излизала някъде, майка й веднага я пита де ходи. Ученикът излиза някъде, веднага учителят го пита де отиваш.
към втори вариант >>
Защото той се е отклонил наляво.
(втори вариант)
Те не са ли един и същи свят? Твоят физически свят е стомахът и той има три области - стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят. След това имаме двете крила на белите дробове - дясното и лявото крило. Дясното е добро, а лявото е зло. Защо сърцето на човека е малко наляво?
Защото той се е отклонил наляво.
Следователно раят му е малко изместен. Дясното крило е раят, а лявата - адът. И като разгледаме главата на човека, имаме пак същото разпределение. Отпред главата на човека, неговото чело, неговият ум, това е доброто. Злото е отзад, а божественото отгоре.
към втори вариант >>
Сега вие трябва да пуснете Божествената мисъл в света.
(втори вариант)
Сега това е Божественото. Ние се намираме пред един голям изпит и този изпит трябва да се завърши. У всинца ви трябва да се зароди това Божественото. Не че нямате желание, но трябва да имате вяра, за да се създаде една нова мисъл. Тя е създадена.
Сега вие трябва да пуснете Божествената мисъл в света.
Вие трябва да станете проводници на Божествената мисъл. Оставете се на Божествените тренове, не ги спирайте. Всичко друго оставете настрана. Бъдете носители на Божествените мисли и казвайте - ще се оправи светът. Не казвайте: „Как ще се оправи?
към втори вариант >>
Някой чел една книга за Америка и след това описва впечатленията си.
(втори вариант)
Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания. Те са ходили и са замълчали по това. Те не са имали дързостта да кажат какво нещо е слънцето. Обаче учените хора, които не са ходили на слънцето, говорят много нещо за него. Действително които не са ходили в Америка, знаят много повече, отколкото онези, които са ходили.
Някой чел една книга за Америка и след това описва впечатленията си.
Неговото описание зависи от това, какво е разбрал от прочетеното. Например често, като чета някой роман, аз проверявам какво е искал да каже авторът. Например той описва някаква сцена, станала в Англия или във Франция, или в Америка, или другаде някъде, и в ума ми изпъква една сцена, която съвсем не е вярна с описаната. В ума ми тя е поставена съвсем другояче, а тя излиза друго нещо. И наистина, като правя проверка на описанието, излиза не тъй, както е описано.
към втори вариант >>
Ще ви го предам на български език.
(втори вариант)
Сега ще ви цитирам не буквално, но приблизително един пасаж от един английски поет.
Ще ви го предам на български език.
Той казва, че всички същества в света, които ни обичат, имат желанието да ни държат в безопасност, вследствие на което ни и ограничават. Излезеш някъде, и те питат веднага де отиваш, де ходи. Дъщерята излизала някъде, майка й веднага я пита де ходи. Ученикът излиза някъде, веднага учителят го пита де отиваш. Връща се отнякъде, пита го де ходи.
към втори вариант >>
Следователно раят му е малко изместен.
(втори вариант)
Твоят физически свят е стомахът и той има три области - стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят. След това имаме двете крила на белите дробове - дясното и лявото крило. Дясното е добро, а лявото е зло. Защо сърцето на човека е малко наляво? Защото той се е отклонил наляво.
Следователно раят му е малко изместен.
Дясното крило е раят, а лявата - адът. И като разгледаме главата на човека, имаме пак същото разпределение. Отпред главата на човека, неговото чело, неговият ум, това е доброто. Злото е отзад, а божественото отгоре. Значи главата е небето, дробовете, това е физическият свят, а стомахът е първата, това е адът, чистилището.
към втори вариант >>
Вие трябва да станете проводници на Божествената мисъл.
(втори вариант)
Ние се намираме пред един голям изпит и този изпит трябва да се завърши. У всинца ви трябва да се зароди това Божественото. Не че нямате желание, но трябва да имате вяра, за да се създаде една нова мисъл. Тя е създадена. Сега вие трябва да пуснете Божествената мисъл в света.
Вие трябва да станете проводници на Божествената мисъл.
Оставете се на Божествените тренове, не ги спирайте. Всичко друго оставете настрана. Бъдете носители на Божествените мисли и казвайте - ще се оправи светът. Не казвайте: „Как ще се оправи? Как ще се издържи всичко това?
към втори вариант >>
Неговото описание зависи от това, какво е разбрал от прочетеното.
(втори вариант)
Те са ходили и са замълчали по това. Те не са имали дързостта да кажат какво нещо е слънцето. Обаче учените хора, които не са ходили на слънцето, говорят много нещо за него. Действително които не са ходили в Америка, знаят много повече, отколкото онези, които са ходили. Някой чел една книга за Америка и след това описва впечатленията си.
Неговото описание зависи от това, какво е разбрал от прочетеното.
Например често, като чета някой роман, аз проверявам какво е искал да каже авторът. Например той описва някаква сцена, станала в Англия или във Франция, или в Америка, или другаде някъде, и в ума ми изпъква една сцена, която съвсем не е вярна с описаната. В ума ми тя е поставена съвсем другояче, а тя излиза друго нещо. И наистина, като правя проверка на описанието, излиза не тъй, както е описано. Той е поставил една къща на юг например, а тя е в ума ми на север.
към втори вариант >>
Той казва, че всички същества в света, които ни обичат, имат желанието да ни държат в безопасност, вследствие на което ни и ограничават.
(втори вариант)
Сега ще ви цитирам не буквално, но приблизително един пасаж от един английски поет. Ще ви го предам на български език.
Той казва, че всички същества в света, които ни обичат, имат желанието да ни държат в безопасност, вследствие на което ни и ограничават.
Излезеш някъде, и те питат веднага де отиваш, де ходи. Дъщерята излизала някъде, майка й веднага я пита де ходи. Ученикът излиза някъде, веднага учителят го пита де отиваш. Връща се отнякъде, пита го де ходи. Войникът излиза от казармата, веднага го питат де отиваш.
към втори вариант >>
Дясното крило е раят, а лявата - адът.
(втори вариант)
След това имаме двете крила на белите дробове - дясното и лявото крило. Дясното е добро, а лявото е зло. Защо сърцето на човека е малко наляво? Защото той се е отклонил наляво. Следователно раят му е малко изместен.
Дясното крило е раят, а лявата - адът.
И като разгледаме главата на човека, имаме пак същото разпределение. Отпред главата на човека, неговото чело, неговият ум, това е доброто. Злото е отзад, а божественото отгоре. Значи главата е небето, дробовете, това е физическият свят, а стомахът е първата, това е адът, чистилището.
към втори вариант >>
Оставете се на Божествените тренове, не ги спирайте.
(втори вариант)
У всинца ви трябва да се зароди това Божественото. Не че нямате желание, но трябва да имате вяра, за да се създаде една нова мисъл. Тя е създадена. Сега вие трябва да пуснете Божествената мисъл в света. Вие трябва да станете проводници на Божествената мисъл.
Оставете се на Божествените тренове, не ги спирайте.
Всичко друго оставете настрана. Бъдете носители на Божествените мисли и казвайте - ще се оправи светът. Не казвайте: „Как ще се оправи? Как ще се издържи всичко това? " Това са въпроси за учените хора.
към втори вариант >>
НАГОРЕ