НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1683
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1683
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Търпението
,
УС
, София, 23.6.1940г.,
Не намерил някоя дупка, но се хванал за един клон.“ Казвам: Този рой, дали е от нашите или отвън е дошъл, чужд.
Вчера аз седя и размишлявам. Иде една сестра и казва: „Учителю, един рой се хванал на вишната, не го знаем откъде е дошъл. Хванал се на едно дърво. Защо се хванал и той не знае.
Не намерил някоя дупка, но се хванал за един клон.“ Казвам: Този рой, дали е от нашите или отвън е дошъл, чужд.
Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи. Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са. На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя. Пчелите седят на клона, не влизат в кошера. Седят на купчина размишляват.
към беседата >>
Всеки един човек има една специфична мисия.
Онова, което Христос е направил и онова, което светиите са направили, то е поощрение за всички. Каквото Христос е направил и ние може да го направим. Каквото вие правите и аз мога да го направя и онова, което аз направя, и вие може да го направите. Всеки може да се научи да свири, всеки може да се научи да пее, понеже всички имате условия. Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия.
Всеки един човек има една специфична мисия.
Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят. За пример, в природата как е. Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи. Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи. Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи.
към беседата >>
Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи.
Вчера аз седя и размишлявам. Иде една сестра и казва: „Учителю, един рой се хванал на вишната, не го знаем откъде е дошъл. Хванал се на едно дърво. Защо се хванал и той не знае. Не намерил някоя дупка, но се хванал за един клон.“ Казвам: Този рой, дали е от нашите или отвън е дошъл, чужд.
Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи.
Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са. На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя. Пчелите седят на клона, не влизат в кошера. Седят на купчина размишляват. Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица.
към беседата >>
Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят.
Каквото Христос е направил и ние може да го направим. Каквото вие правите и аз мога да го направя и онова, което аз направя, и вие може да го направите. Всеки може да се научи да свири, всеки може да се научи да пее, понеже всички имате условия. Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия. Всеки един човек има една специфична мисия.
Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят.
За пример, в природата как е. Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи. Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи. Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи. Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят.
към беседата >>
Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са.
Иде една сестра и казва: „Учителю, един рой се хванал на вишната, не го знаем откъде е дошъл. Хванал се на едно дърво. Защо се хванал и той не знае. Не намерил някоя дупка, но се хванал за един клон.“ Казвам: Този рой, дали е от нашите или отвън е дошъл, чужд. Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи.
Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са.
На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя. Пчелите седят на клона, не влизат в кошера. Седят на купчина размишляват. Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица. Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре.
към беседата >>
За пример, в природата как е.
Каквото вие правите и аз мога да го направя и онова, което аз направя, и вие може да го направите. Всеки може да се научи да свири, всеки може да се научи да пее, понеже всички имате условия. Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия. Всеки един човек има една специфична мисия. Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят.
За пример, в природата как е.
Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи. Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи. Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи. Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят. Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат.
към беседата >>
На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя.
Хванал се на едно дърво. Защо се хванал и той не знае. Не намерил някоя дупка, но се хванал за един клон.“ Казвам: Този рой, дали е от нашите или отвън е дошъл, чужд. Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи. Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са.
На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя.
Пчелите седят на клона, не влизат в кошера. Седят на купчина размишляват. Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица. Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре. Тия пчели са излезли от един кошер.
към беседата >>
Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи.
Всеки може да се научи да свири, всеки може да се научи да пее, понеже всички имате условия. Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия. Всеки един човек има една специфична мисия. Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят. За пример, в природата как е.
Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи.
Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи. Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи. Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят. Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат. Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее.
към беседата >>
Пчелите седят на клона, не влизат в кошера.
Защо се хванал и той не знае. Не намерил някоя дупка, но се хванал за един клон.“ Казвам: Този рой, дали е от нашите или отвън е дошъл, чужд. Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи. Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са. На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя.
Пчелите седят на клона, не влизат в кошера.
Седят на купчина размишляват. Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица. Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре. Тия пчели са излезли от един кошер. Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера.
към беседата >>
Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи.
Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия. Всеки един човек има една специфична мисия. Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят. За пример, в природата как е. Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи.
Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи.
Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи. Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят. Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат. Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее. Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър.
към беседата >>
Седят на купчина размишляват.
Не намерил някоя дупка, но се хванал за един клон.“ Казвам: Този рой, дали е от нашите или отвън е дошъл, чужд. Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи. Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са. На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя. Пчелите седят на клона, не влизат в кошера.
Седят на купчина размишляват.
Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица. Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре. Тия пчели са излезли от един кошер. Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера. Каква е всъщност теорията, няма да се спираме.
към беседата >>
Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи.
Всеки един човек има една специфична мисия. Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят. За пример, в природата как е. Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи. Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи.
Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи.
Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят. Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат. Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее. Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър. Ако го барам с двете ръце, то е по-добре.
към беседата >>
Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица.
Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи. Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са. На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя. Пчелите седят на клона, не влизат в кошера. Седят на купчина размишляват.
Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица.
Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре. Тия пчели са излезли от един кошер. Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера. Каква е всъщност теорията, няма да се спираме. Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава.
към беседата >>
Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят.
Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят. За пример, в природата как е. Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи. Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи. Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи.
Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят.
Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат. Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее. Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър. Ако го барам с двете ръце, то е по-добре. Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине.
към беседата >>
Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре.
Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са. На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя. Пчелите седят на клона, не влизат в кошера. Седят на купчина размишляват. Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица.
Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре.
Тия пчели са излезли от един кошер. Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера. Каква е всъщност теорията, няма да се спираме. Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава. Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва.
към беседата >>
Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат.
За пример, в природата как е. Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи. Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи. Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи. Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят.
Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат.
Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее. Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър. Ако го барам с двете ръце, то е по-добре. Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине. Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво.
към беседата >>
Тия пчели са излезли от един кошер.
На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя. Пчелите седят на клона, не влизат в кошера. Седят на купчина размишляват. Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица. Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре.
Тия пчели са излезли от един кошер.
Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера. Каква е всъщност теорията, няма да се спираме. Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава. Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва. Всичките пчели от кошера не излизат.
към беседата >>
Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее.
Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи. Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи. Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи. Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят. Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат.
Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее.
Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър. Ако го барам с двете ръце, то е по-добре. Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине. Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво. Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено.
към беседата >>
Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера.
Пчелите седят на клона, не влизат в кошера. Седят на купчина размишляват. Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица. Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре. Тия пчели са излезли от един кошер.
Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера.
Каква е всъщност теорията, няма да се спираме. Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава. Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва. Всичките пчели от кошера не излизат. Определено число излизат.
към беседата >>
Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър.
Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи. Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи. Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят. Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат. Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее.
Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър.
Ако го барам с двете ръце, то е по-добре. Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине. Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво. Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено. Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате.
към беседата >>
Каква е всъщност теорията, няма да се спираме.
Седят на купчина размишляват. Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица. Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре. Тия пчели са излезли от един кошер. Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера.
Каква е всъщност теорията, няма да се спираме.
Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава. Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва. Всичките пчели от кошера не излизат. Определено число излизат. Другите остават.
към беседата >>
Ако го барам с двете ръце, то е по-добре.
Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи. Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят. Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат. Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее. Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър.
Ако го барам с двете ръце, то е по-добре.
Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине. Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво. Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено. Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате. Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни.
към беседата >>
Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава.
Пък се задава дъжд, гръмотевици, ще ги накваси, те излезли на разходка със своята царица. Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре. Тия пчели са излезли от един кошер. Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера. Каква е всъщност теорията, няма да се спираме.
Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава.
Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва. Всичките пчели от кошера не излизат. Определено число излизат. Другите остават. Ако се спрем да разискваме върху въпроса, коя царица излиза из кошера, младата или старата, ще се яви нетърпение.
към беседата >>
Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине.
Четирите като се съединят могат да направят това, което сами не могат да направят. Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат. Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее. Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър. Ако го барам с двете ръце, то е по-добре.
Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине.
Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво. Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено. Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате. Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни. Вие сте жаден.
към беседата >>
Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва.
Братът казва: „Чакай да вземем една кадилница, да ги накадим, да им кажем да влязат в кошера, понеже дъжд иде.“ Като нагласихме кошера, като ги накадихме, всички влязоха в кошера вътре. Тия пчели са излезли от един кошер. Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера. Каква е всъщност теорията, няма да се спираме. Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава.
Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва.
Всичките пчели от кошера не излизат. Определено число излизат. Другите остават. Ако се спрем да разискваме върху въпроса, коя царица излиза из кошера, младата или старата, ще се яви нетърпение. Някой път учените хора стават нетърпеливи, как тъй да не се приеме неговата теория.
към беседата >>
Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво.
Да кажем, ако ти вършиш една работа с дясната ръка, ще имаш един резултат, ако правиш една работа с лявата ръка, ще имаш друг резултат. Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее. Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър. Ако го барам с двете ръце, то е по-добре. Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине.
Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво.
Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено. Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате. Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни. Вие сте жаден. Давам ви чаша вода, вие я опитвате.
към беседата >>
Всичките пчели от кошера не излизат.
Тия пчели са излезли от един кошер. Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера. Каква е всъщност теорията, няма да се спираме. Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава. Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва.
Всичките пчели от кошера не излизат.
Определено число излизат. Другите остават. Ако се спрем да разискваме върху въпроса, коя царица излиза из кошера, младата или старата, ще се яви нетърпение. Някой път учените хора стават нетърпеливи, как тъй да не се приеме неговата теория. Като поддържаш една теория, тя най-първо трябва да съответствува на един факт като истина.
към беседата >>
Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено.
Ако аз лекувам с дясната ръка един болен човек, след като оздравее, този човек ще поумнее. Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър. Ако го барам с двете ръце, то е по-добре. Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине. Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво.
Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено.
Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате. Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни. Вие сте жаден. Давам ви чаша вода, вие я опитвате. В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е.
към беседата >>
Определено число излизат.
Пчеларите казват, че старата пчела, старата майка излиза из кошера. Каква е всъщност теорията, няма да се спираме. Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава. Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва. Всичките пчели от кошера не излизат.
Определено число излизат.
Другите остават. Ако се спрем да разискваме върху въпроса, коя царица излиза из кошера, младата или старата, ще се яви нетърпение. Някой път учените хора стават нетърпеливи, как тъй да не се приеме неговата теория. Като поддържаш една теория, тя най-първо трябва да съответствува на един факт като истина. Туй което твърдиш, като теория, така ли е, или само предполагаш.
към беседата >>
Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате.
Ако го барам с лявата ръка, този човек ще оздравее, няма да поумнее, но ще стане по-добър. Ако го барам с двете ръце, то е по-добре. Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине. Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво. Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено.
Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате.
Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни. Вие сте жаден. Давам ви чаша вода, вие я опитвате. В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е. Законът е същият.
към беседата >>
Другите остават.
Каква е всъщност теорията, няма да се спираме. Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава. Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва. Всичките пчели от кошера не излизат. Определено число излизат.
Другите остават.
Ако се спрем да разискваме върху въпроса, коя царица излиза из кошера, младата или старата, ще се яви нетърпение. Някой път учените хора стават нетърпеливи, как тъй да не се приеме неговата теория. Като поддържаш една теория, тя най-първо трябва да съответствува на един факт като истина. Туй което твърдиш, като теория, така ли е, или само предполагаш. Не само трябва да предполагаш, но трябва да имаш един факт, на който трябва да се обуславяш.
към беседата >>
Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни.
Ако го барам с двете ръце, то е по-добре. Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине. Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво. Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено. Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате.
Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни.
Вие сте жаден. Давам ви чаша вода, вие я опитвате. В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е. Законът е същият. Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога.
към беседата >>
Ако се спрем да разискваме върху въпроса, коя царица излиза из кошера, младата или старата, ще се яви нетърпение.
Те казват, че винаги от кошера излиза старата пчела, младата остава. Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва. Всичките пчели от кошера не излизат. Определено число излизат. Другите остават.
Ако се спрем да разискваме върху въпроса, коя царица излиза из кошера, младата или старата, ще се яви нетърпение.
Някой път учените хора стават нетърпеливи, как тъй да не се приеме неговата теория. Като поддържаш една теория, тя най-първо трябва да съответствува на един факт като истина. Туй което твърдиш, като теория, така ли е, или само предполагаш. Не само трябва да предполагаш, но трябва да имаш един факт, на който трябва да се обуславяш.
към беседата >>
Вие сте жаден.
Пък на един човек, за да му предадем всичките хубави качества, едно училище трябва да мине. Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво. Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено. Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате. Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни.
Вие сте жаден.
Давам ви чаша вода, вие я опитвате. В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е. Законът е същият. Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога. Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му.
към беседата >>
Някой път учените хора стават нетърпеливи, как тъй да не се приеме неговата теория.
Други твърдят обратното, казват, че старата майка остава в кошера, а новата царица излиза навън, младата отива в света да воюва. Всичките пчели от кошера не излизат. Определено число излизат. Другите остават. Ако се спрем да разискваме върху въпроса, коя царица излиза из кошера, младата или старата, ще се яви нетърпение.
Някой път учените хора стават нетърпеливи, как тъй да не се приеме неговата теория.
Като поддържаш една теория, тя най-първо трябва да съответствува на един факт като истина. Туй което твърдиш, като теория, така ли е, или само предполагаш. Не само трябва да предполагаш, но трябва да имаш един факт, на който трябва да се обуславяш.
към беседата >>
Давам ви чаша вода, вие я опитвате.
Ако един човек го погледна добре, ако един човек го изслушам добре и ако той ме изслуша добре, когато му говоря, ако го пипам добре, ако го бутам с крака добре, аз му предавам нещо хубаво. Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено. Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате. Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни. Вие сте жаден.
Давам ви чаша вода, вие я опитвате.
В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е. Законът е същият. Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога. Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му. Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ?
към беседата >>
Като поддържаш една теория, тя най-първо трябва да съответствува на един факт като истина.
Всичките пчели от кошера не излизат. Определено число излизат. Другите остават. Ако се спрем да разискваме върху въпроса, коя царица излиза из кошера, младата или старата, ще се яви нетърпение. Някой път учените хора стават нетърпеливи, как тъй да не се приеме неговата теория.
Като поддържаш една теория, тя най-първо трябва да съответствува на един факт като истина.
Туй което твърдиш, като теория, така ли е, или само предполагаш. Не само трябва да предполагаш, но трябва да имаш един факт, на който трябва да се обуславяш.
към беседата >>
В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е.
Всякога от краката, от ръцете, от очите, от ушите излиза нещо Божествено. Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате. Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни. Вие сте жаден. Давам ви чаша вода, вие я опитвате.
В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е.
Законът е същият. Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога. Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му. Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ? Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ?
към беседата >>
Туй което твърдиш, като теория, така ли е, или само предполагаш.
Определено число излизат. Другите остават. Ако се спрем да разискваме върху въпроса, коя царица излиза из кошера, младата или старата, ще се яви нетърпение. Някой път учените хора стават нетърпеливи, как тъй да не се приеме неговата теория. Като поддържаш една теория, тя най-първо трябва да съответствува на един факт като истина.
Туй което твърдиш, като теория, така ли е, или само предполагаш.
Не само трябва да предполагаш, но трябва да имаш един факт, на който трябва да се обуславяш.
към беседата >>
Законът е същият.
Когато аз ви говоря, и ако вие ме слушате, може да се ползувате. Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни. Вие сте жаден. Давам ви чаша вода, вие я опитвате. В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е.
Законът е същият.
Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога. Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му. Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ? Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ? Тази сиромашия е на място.
към беседата >>
Не само трябва да предполагаш, но трябва да имаш един факт, на който трябва да се обуславяш.
Другите остават. Ако се спрем да разискваме върху въпроса, коя царица излиза из кошера, младата или старата, ще се яви нетърпение. Някой път учените хора стават нетърпеливи, как тъй да не се приеме неговата теория. Като поддържаш една теория, тя най-първо трябва да съответствува на един факт като истина. Туй което твърдиш, като теория, така ли е, или само предполагаш.
Не само трябва да предполагаш, но трябва да имаш един факт, на който трябва да се обуславяш.
към беседата >>
Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога.
Някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тези работи.“ Разбрана е само тази работа, която е опитана, ще бъдете доволни. Вие сте жаден. Давам ви чаша вода, вие я опитвате. В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е. Законът е същият.
Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога.
Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му. Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ? Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ? Тази сиромашия е на място. Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна.
към беседата >>
Ти не може да бъдеш търпелив човек, ако нямаш любов.
Ти не може да бъдеш търпелив човек, ако нямаш любов.
Търпението е външната страна на любовта. Следователно, чрез търпението ще знаеш, каква ти е любовта. Един човек, който е нетърпелив и любовта му е такава. Каквато му е любовта и търпението му е такова. Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив?
към беседата >>
Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му.
Вие сте жаден. Давам ви чаша вода, вие я опитвате. В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е. Законът е същият. Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога.
Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му.
Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ? Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ? Тази сиромашия е на място. Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна. Всички Божии работи носят едно благословение.
към беседата >>
Търпението е външната страна на любовта.
Ти не може да бъдеш търпелив човек, ако нямаш любов.
Търпението е външната страна на любовта.
Следователно, чрез търпението ще знаеш, каква ти е любовта. Един човек, който е нетърпелив и любовта му е такава. Каквато му е любовта и търпението му е такова. Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив? Защото любовта ти е голяма.
към беседата >>
Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ?
Давам ви чаша вода, вие я опитвате. В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е. Законът е същият. Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога. Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му.
Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ?
Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ? Тази сиромашия е на място. Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна. Всички Божии работи носят едно благословение. Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо.
към беседата >>
Следователно, чрез търпението ще знаеш, каква ти е любовта.
Ти не може да бъдеш търпелив човек, ако нямаш любов. Търпението е външната страна на любовта.
Следователно, чрез търпението ще знаеш, каква ти е любовта.
Един човек, който е нетърпелив и любовта му е такава. Каквато му е любовта и търпението му е такова. Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив? Защото любовта ти е голяма. Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха.
към беседата >>
Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ?
В опита ще се образува връзка между мен и вас, или между когото и да е. Законът е същият. Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога. Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му. Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ?
Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ?
Тази сиромашия е на място. Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна. Всички Божии работи носят едно благословение. Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо. Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо.
към беседата >>
Един човек, който е нетърпелив и любовта му е такава.
Ти не може да бъдеш търпелив човек, ако нямаш любов. Търпението е външната страна на любовта. Следователно, чрез търпението ще знаеш, каква ти е любовта.
Един човек, който е нетърпелив и любовта му е такава.
Каквато му е любовта и търпението му е такова. Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив? Защото любовта ти е голяма. Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха. Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш.
към беседата >>
Тази сиромашия е на място.
Законът е същият. Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога. Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му. Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ? Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ?
Тази сиромашия е на място.
Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна. Всички Божии работи носят едно благословение. Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо. Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо. Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо.
към беседата >>
Каквато му е любовта и търпението му е такова.
Ти не може да бъдеш търпелив човек, ако нямаш любов. Търпението е външната страна на любовта. Следователно, чрез търпението ще знаеш, каква ти е любовта. Един човек, който е нетърпелив и любовта му е такава.
Каквато му е любовта и търпението му е такова.
Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив? Защото любовта ти е голяма. Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха. Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш. Какво ще кажете.
към беседата >>
Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна.
Ония блага, които Бог ни дава, ни свързват с Бога. Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му. Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ? Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ? Тази сиромашия е на място.
Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна.
Всички Божии работи носят едно благословение. Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо. Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо. Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо. Ако дойде една болест, то е благословение.
към беседата >>
Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив?
Ти не може да бъдеш търпелив човек, ако нямаш любов. Търпението е външната страна на любовта. Следователно, чрез търпението ще знаеш, каква ти е любовта. Един човек, който е нетърпелив и любовта му е такава. Каквато му е любовта и търпението му е такова.
Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив?
Защото любовта ти е голяма. Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха. Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш. Какво ще кажете. Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си?
към беседата >>
Всички Божии работи носят едно благословение.
Бог ни дава дрехи, сме свързани с Бога, ако опитваме благата му. Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ? Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ? Тази сиромашия е на място. Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна.
Всички Божии работи носят едно благословение.
Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо. Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо. Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо. Ако дойде една болест, то е благословение. Ако дойде една сиромашия, то е благословение.
към беседата >>
Защото любовта ти е голяма.
Търпението е външната страна на любовта. Следователно, чрез търпението ще знаеш, каква ти е любовта. Един човек, който е нетърпелив и любовта му е такава. Каквато му е любовта и търпението му е такова. Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив?
Защото любовта ти е голяма.
Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха. Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш. Какво ще кажете. Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си? Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание.
към беседата >>
Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо.
Ако Бог ти дава едно страдание, защо да не го опиташ? Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ? Тази сиромашия е на място. Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна. Всички Божии работи носят едно благословение.
Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо.
Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо. Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо. Ако дойде една болест, то е благословение. Ако дойде една сиромашия, то е благословение. Ако дойде знание, то е благословение, ако дойде добрина, то е благословение.
към беседата >>
Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха.
Следователно, чрез търпението ще знаеш, каква ти е любовта. Един човек, който е нетърпелив и любовта му е такава. Каквато му е любовта и търпението му е такова. Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив? Защото любовта ти е голяма.
Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха.
Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш. Какво ще кажете. Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си? Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание. Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив.
към беседата >>
Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо.
Ако Бог ти дава една сиромашия, защо да не я опиташ? Тази сиромашия е на място. Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна. Всички Божии работи носят едно благословение. Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо.
Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо.
Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо. Ако дойде една болест, то е благословение. Ако дойде една сиромашия, то е благословение. Ако дойде знание, то е благословение, ако дойде добрина, то е благословение. Но и най-противоречивите неща, като дойдат, от Божие гледище, то е благословение.
към беседата >>
Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш.
Един човек, който е нетърпелив и любовта му е такава. Каквато му е любовта и търпението му е такова. Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив? Защото любовта ти е голяма. Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха.
Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш.
Какво ще кажете. Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си? Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание. Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив. Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света.
към беседата >>
Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо.
Тази сиромашия е на място. Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна. Всички Божии работи носят едно благословение. Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо. Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо.
Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо.
Ако дойде една болест, то е благословение. Ако дойде една сиромашия, то е благословение. Ако дойде знание, то е благословение, ако дойде добрина, то е благословение. Но и най-противоречивите неща, като дойдат, от Божие гледище, то е благословение. Писанието казва, че всичко, което се случи на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.
към беседата >>
Какво ще кажете.
Каквато му е любовта и търпението му е такова. Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив? Защото любовта ти е голяма. Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха. Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш.
Какво ще кажете.
Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си? Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание. Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив. Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света. Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи.
към беседата >>
Ако дойде една болест, то е благословение.
Всичко онова, което Бог ни дава, трябва да го опитаме, да видим, хубавата страна. Всички Божии работи носят едно благословение. Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо. Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо. Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо.
Ако дойде една болест, то е благословение.
Ако дойде една сиромашия, то е благословение. Ако дойде знание, то е благословение, ако дойде добрина, то е благословение. Но и най-противоречивите неща, като дойдат, от Божие гледище, то е благословение. Писанието казва, че всичко, което се случи на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.
към беседата >>
Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си?
Ако попиташ: „защо съм нетърпелив“, ще ти кажа: „Защото любовта ти е малка.“ Защо съм търпелив? Защото любовта ти е голяма. Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха. Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш. Какво ще кажете.
Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си?
Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание. Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив. Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света. Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи. За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение.
към беседата >>
Ако дойде една сиромашия, то е благословение.
Всички Божии работи носят едно благословение. Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо. Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо. Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо. Ако дойде една болест, то е благословение.
Ако дойде една сиромашия, то е благословение.
Ако дойде знание, то е благословение, ако дойде добрина, то е благословение. Но и най-противоречивите неща, като дойдат, от Божие гледище, то е благословение. Писанието казва, че всичко, което се случи на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.
към беседата >>
Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание.
Защото любовта ти е голяма. Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха. Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш. Какво ще кажете. Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си?
Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание.
Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив. Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света. Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи. За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение. Всичките майки имат търпение, но много деца, като се родят са нервни.
към беседата >>
Ако дойде знание, то е благословение, ако дойде добрина, то е благословение.
Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо. Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо. Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо. Ако дойде една болест, то е благословение. Ако дойде една сиромашия, то е благословение.
Ако дойде знание, то е благословение, ако дойде добрина, то е благословение.
Но и най-противоречивите неща, като дойдат, от Божие гледище, то е благословение. Писанието казва, че всичко, което се случи на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.
към беседата >>
Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив.
Представете си един кошер от 30 хиляди пчели, ти го знаеш, повдигнеш го във въздуха. Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш. Какво ще кажете. Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си? Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание.
Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив.
Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света. Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи. За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение. Всичките майки имат търпение, но много деца, като се родят са нервни. Тази нервност се дължи на майката.
към беседата >>
Но и най-противоречивите неща, като дойдат, от Божие гледище, то е благословение.
Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо. Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо. Ако дойде една болест, то е благословение. Ако дойде една сиромашия, то е благословение. Ако дойде знание, то е благословение, ако дойде добрина, то е благословение.
Но и най-противоречивите неща, като дойдат, от Божие гледище, то е благословение.
Писанието казва, че всичко, което се случи на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.
към беседата >>
Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света.
Или ако дигнеш десет хиляди хора в един салон като нашия, дигнеш ги във въздуха и ги понесеш. Какво ще кажете. Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си? Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание. Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив.
Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света.
Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи. За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение. Всичките майки имат търпение, но много деца, като се родят са нервни. Тази нервност се дължи на майката. Тя като го носила, била нервна и детето става нервно.
към беседата >>
Писанието казва, че всичко, което се случи на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.
Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо. Ако дойде една болест, то е благословение. Ако дойде една сиромашия, то е благословение. Ако дойде знание, то е благословение, ако дойде добрина, то е благословение. Но и най-противоречивите неща, като дойдат, от Божие гледище, то е благословение.
Писанието казва, че всичко, което се случи на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.
към беседата >>
Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи.
Какво ще кажете. Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си? Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание. Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив. Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света.
Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи.
За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение. Всичките майки имат търпение, но много деца, като се родят са нервни. Тази нервност се дължи на майката. Тя като го носила, била нервна и детето става нервно. Ако майката, докато носила детето, е била търпелива и детето ще бъде търпеливо.
към беседата >>
Светът сега се намира в едно противоречие.
Светът сега се намира в едно противоречие.
Мислите ли, че онова, което англичаните вършат е право? Мислите ли, че това, което германците вършат е право? Право е то. Ние, които разбираме нещата, не взимаме ничия страна. Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество.
към беседата >>
За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение.
Че онзи, който кара земята, не ви ли носи на гърба си? Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание. Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив. Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света. Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи.
За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение.
Всичките майки имат търпение, но много деца, като се родят са нервни. Тази нервност се дължи на майката. Тя като го носила, била нервна и детето става нервно. Ако майката, докато носила детето, е била търпелива и детето ще бъде търпеливо. Ако майката има любов и детето ще има любов.
към беседата >>
Мислите ли, че онова, което англичаните вършат е право?
Светът сега се намира в едно противоречие.
Мислите ли, че онова, което англичаните вършат е право?
Мислите ли, че това, което германците вършат е право? Право е то. Ние, които разбираме нещата, не взимаме ничия страна. Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество. Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане?
към беседата >>
Всичките майки имат търпение, но много деца, като се родят са нервни.
Като казваме, че ни носи на гърба си, то е вече нашето съзнание. Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив. Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света. Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи. За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение.
Всичките майки имат търпение, но много деца, като се родят са нервни.
Тази нервност се дължи на майката. Тя като го носила, била нервна и детето става нервно. Ако майката, докато носила детето, е била търпелива и детето ще бъде търпеливо. Ако майката има любов и детето ще има любов.
към беседата >>
Мислите ли, че това, което германците вършат е право?
Светът сега се намира в едно противоречие. Мислите ли, че онова, което англичаните вършат е право?
Мислите ли, че това, което германците вършат е право?
Право е то. Ние, които разбираме нещата, не взимаме ничия страна. Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество. Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане? В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място.
към беседата >>
Тази нервност се дължи на майката.
Ти съзнаваш, че трябва да бъдеш търпелив. Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света. Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи. За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение. Всичките майки имат търпение, но много деца, като се родят са нервни.
Тази нервност се дължи на майката.
Тя като го носила, била нервна и детето става нервно. Ако майката, докато носила детето, е била търпелива и детето ще бъде търпеливо. Ако майката има любов и детето ще има любов.
към беседата >>
Право е то.
Светът сега се намира в едно противоречие. Мислите ли, че онова, което англичаните вършат е право? Мислите ли, че това, което германците вършат е право?
Право е то.
Ние, които разбираме нещата, не взимаме ничия страна. Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество. Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане? В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място. Чудни са хората, когато правят сравнения.
към беседата >>
Тя като го носила, била нервна и детето става нервно.
Има два вида търпение, едното, с което се издържат неволите в света. Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи. За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение. Всичките майки имат търпение, но много деца, като се родят са нервни. Тази нервност се дължи на майката.
Тя като го носила, била нервна и детето става нервно.
Ако майката, докато носила детето, е била търпелива и детето ще бъде търпеливо. Ако майката има любов и детето ще има любов.
към беседата >>
Ние, които разбираме нещата, не взимаме ничия страна.
Светът сега се намира в едно противоречие. Мислите ли, че онова, което англичаните вършат е право? Мислите ли, че това, което германците вършат е право? Право е то.
Ние, които разбираме нещата, не взимаме ничия страна.
Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество. Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане? В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място. Чудни са хората, когато правят сравнения. Художникът трябва да рисува с боите си.
към беседата >>
Ако майката, докато носила детето, е била търпелива и детето ще бъде търпеливо.
Има и нещо неприятно, което трябва да се издържи. За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение. Всичките майки имат търпение, но много деца, като се родят са нервни. Тази нервност се дължи на майката. Тя като го носила, била нервна и детето става нервно.
Ако майката, докато носила детето, е била търпелива и детето ще бъде търпеливо.
Ако майката има любов и детето ще има любов.
към беседата >>
Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество.
Светът сега се намира в едно противоречие. Мислите ли, че онова, което англичаните вършат е право? Мислите ли, че това, което германците вършат е право? Право е то. Ние, които разбираме нещата, не взимаме ничия страна.
Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество.
Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане? В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място. Чудни са хората, когато правят сравнения. Художникът трябва да рисува с боите си. Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири.
към беседата >>
Ако майката има любов и детето ще има любов.
За пример, бременната жена носи едно дете в утробата си, трябва да има търпение. Всичките майки имат търпение, но много деца, като се родят са нервни. Тази нервност се дължи на майката. Тя като го носила, била нервна и детето става нервно. Ако майката, докато носила детето, е била търпелива и детето ще бъде търпеливо.
Ако майката има любов и детето ще има любов.
към беседата >>
Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане?
Мислите ли, че онова, което англичаните вършат е право? Мислите ли, че това, което германците вършат е право? Право е то. Ние, които разбираме нещата, не взимаме ничия страна. Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество.
Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане?
В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място. Чудни са хората, когато правят сравнения. Художникът трябва да рисува с боите си. Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири. След като е работил, художникът има нещо, една картина.
към беседата >>
Каквото е било състоянието на майката през време на бременността, такова ще бъде състоянието и на детето.
Каквото е било състоянието на майката през време на бременността, такова ще бъде състоянието и на детето.
Някой път вие мислите да обърнете някой човек. Може да го обърнете, но то е едно състояние. Може да го родите, но и там има качества. Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо. Роден е той, но от кого е роден?
към беседата >>
В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място.
Мислите ли, че това, което германците вършат е право? Право е то. Ние, които разбираме нещата, не взимаме ничия страна. Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество. Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане?
В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място.
Чудни са хората, когато правят сравнения. Художникът трябва да рисува с боите си. Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири. След като е работил, художникът има нещо, една картина. Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха.
към беседата >>
Някой път вие мислите да обърнете някой човек.
Каквото е било състоянието на майката през време на бременността, такова ще бъде състоянието и на детето.
Някой път вие мислите да обърнете някой човек.
Може да го обърнете, но то е едно състояние. Може да го родите, но и там има качества. Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо. Роден е той, но от кого е роден? Сега аз говоря за едно раждане.
към беседата >>
Чудни са хората, когато правят сравнения.
Право е то. Ние, които разбираме нещата, не взимаме ничия страна. Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество. Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане? В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място.
Чудни са хората, когато правят сравнения.
Художникът трябва да рисува с боите си. Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири. След като е работил, художникът има нещо, една картина. Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха. На ушите е тази картина.
към беседата >>
Може да го обърнете, но то е едно състояние.
Каквото е било състоянието на майката през време на бременността, такова ще бъде състоянието и на детето. Някой път вие мислите да обърнете някой човек.
Може да го обърнете, но то е едно състояние.
Може да го родите, но и там има качества. Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо. Роден е той, но от кого е роден? Сега аз говоря за едно раждане. Има една философия, непреривен възход.
към беседата >>
Художникът трябва да рисува с боите си.
Ние, които разбираме нещата, не взимаме ничия страна. Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество. Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане? В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място. Чудни са хората, когато правят сравнения.
Художникът трябва да рисува с боите си.
Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири. След като е работил, художникът има нещо, една картина. Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха. На ушите е тази картина. Може да мине ден, два, три, година може да мине и музиката ще остави нещо, отпечатало се.
към беседата >>
Може да го родите, но и там има качества.
Каквото е било състоянието на майката през време на бременността, такова ще бъде състоянието и на детето. Някой път вие мислите да обърнете някой човек. Може да го обърнете, но то е едно състояние.
Може да го родите, но и там има качества.
Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо. Роден е той, но от кого е роден? Сега аз говоря за едно раждане. Има една философия, непреривен възход. Всеки ден вие се раждате.
към беседата >>
Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири.
Защото не знаете, каква е целта на съвременното човечество. Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане? В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място. Чудни са хората, когато правят сравнения. Художникът трябва да рисува с боите си.
Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири.
След като е работил, художникът има нещо, една картина. Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха. На ушите е тази картина. Може да мине ден, два, три, година може да мине и музиката ще остави нещо, отпечатало се. Казвам: Не е само четката, не е само ръката, но и с езика си, когато говориш, с очите си когато гледаш, може да оставиш нещо.
към беседата >>
Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо.
Каквото е било състоянието на майката през време на бременността, такова ще бъде състоянието и на детето. Някой път вие мислите да обърнете някой човек. Може да го обърнете, но то е едно състояние. Може да го родите, но и там има качества.
Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо.
Роден е той, но от кого е роден? Сега аз говоря за едно раждане. Има една философия, непреривен възход. Всеки ден вие се раждате. Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите.
към беседата >>
След като е работил, художникът има нещо, една картина.
Българите имат една поговорка, казват: „В къщи петелът пее, не кокошката.“ Хубаво, ако в къщи винаги само петелът пее, а кокошката никога не кудкудячи, какво ще стане? В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място. Чудни са хората, когато правят сравнения. Художникът трябва да рисува с боите си. Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири.
След като е работил, художникът има нещо, една картина.
Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха. На ушите е тази картина. Може да мине ден, два, три, година може да мине и музиката ще остави нещо, отпечатало се. Казвам: Не е само четката, не е само ръката, но и с езика си, когато говориш, с очите си когато гледаш, може да оставиш нещо. Казваш: „Веднъж срещнах един човек и той ме погледна много мило, погледа му няма да забравя.“ Години са се минали, ти не можеш да забравиш хубавия поглед.
към беседата >>
Роден е той, но от кого е роден?
Каквото е било състоянието на майката през време на бременността, такова ще бъде състоянието и на детето. Някой път вие мислите да обърнете някой човек. Може да го обърнете, но то е едно състояние. Може да го родите, но и там има качества. Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо.
Роден е той, но от кого е роден?
Сега аз говоря за едно раждане. Има една философия, непреривен възход. Всеки ден вие се раждате. Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите. Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност.
към беседата >>
Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха.
В дадения случай, когато петелът пее е на място, но и когато кокошката кудкудячи, е на място. Чудни са хората, когато правят сравнения. Художникът трябва да рисува с боите си. Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири. След като е работил, художникът има нещо, една картина.
Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха.
На ушите е тази картина. Може да мине ден, два, три, година може да мине и музиката ще остави нещо, отпечатало се. Казвам: Не е само четката, не е само ръката, но и с езика си, когато говориш, с очите си когато гледаш, може да оставиш нещо. Казваш: „Веднъж срещнах един човек и той ме погледна много мило, погледа му няма да забравя.“ Години са се минали, ти не можеш да забравиш хубавия поглед. Една хубава постъпка, една хубава мисъл, едно хубаво чувство оставя, едно вечно впечатление в човека, който отива и в другия свят.
към беседата >>
Сега аз говоря за едно раждане.
Някой път вие мислите да обърнете някой човек. Може да го обърнете, но то е едно състояние. Може да го родите, но и там има качества. Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо. Роден е той, но от кого е роден?
Сега аз говоря за едно раждане.
Има една философия, непреривен възход. Всеки ден вие се раждате. Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите. Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност. Сега по някой път вас ви е страх от старостта.
към беседата >>
На ушите е тази картина.
Чудни са хората, когато правят сравнения. Художникът трябва да рисува с боите си. Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири. След като е работил, художникът има нещо, една картина. Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха.
На ушите е тази картина.
Може да мине ден, два, три, година може да мине и музиката ще остави нещо, отпечатало се. Казвам: Не е само четката, не е само ръката, но и с езика си, когато говориш, с очите си когато гледаш, може да оставиш нещо. Казваш: „Веднъж срещнах един човек и той ме погледна много мило, погледа му няма да забравя.“ Години са се минали, ти не можеш да забравиш хубавия поглед. Една хубава постъпка, една хубава мисъл, едно хубаво чувство оставя, едно вечно впечатление в човека, който отива и в другия свят.
към беседата >>
Има една философия, непреривен възход.
Може да го обърнете, но то е едно състояние. Може да го родите, но и там има качества. Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо. Роден е той, но от кого е роден? Сега аз говоря за едно раждане.
Има една философия, непреривен възход.
Всеки ден вие се раждате. Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите. Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност. Сега по някой път вас ви е страх от старостта. Старостта е един възрастен човек.
към беседата >>
Може да мине ден, два, три, година може да мине и музиката ще остави нещо, отпечатало се.
Художникът трябва да рисува с боите си. Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири. След като е работил, художникът има нещо, една картина. Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха. На ушите е тази картина.
Може да мине ден, два, три, година може да мине и музиката ще остави нещо, отпечатало се.
Казвам: Не е само четката, не е само ръката, но и с езика си, когато говориш, с очите си когато гледаш, може да оставиш нещо. Казваш: „Веднъж срещнах един човек и той ме погледна много мило, погледа му няма да забравя.“ Години са се минали, ти не можеш да забравиш хубавия поглед. Една хубава постъпка, една хубава мисъл, едно хубаво чувство оставя, едно вечно впечатление в човека, който отива и в другия свят.
към беседата >>
Всеки ден вие се раждате.
Може да го родите, но и там има качества. Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо. Роден е той, но от кого е роден? Сега аз говоря за едно раждане. Има една философия, непреривен възход.
Всеки ден вие се раждате.
Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите. Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност. Сега по някой път вас ви е страх от старостта. Старостта е един възрастен човек. Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят.
към беседата >>
Казвам: Не е само четката, не е само ръката, но и с езика си, когато говориш, с очите си когато гледаш, може да оставиш нещо.
Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири. След като е работил, художникът има нещо, една картина. Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха. На ушите е тази картина. Може да мине ден, два, три, година може да мине и музиката ще остави нещо, отпечатало се.
Казвам: Не е само четката, не е само ръката, но и с езика си, когато говориш, с очите си когато гледаш, може да оставиш нещо.
Казваш: „Веднъж срещнах един човек и той ме погледна много мило, погледа му няма да забравя.“ Години са се минали, ти не можеш да забравиш хубавия поглед. Една хубава постъпка, една хубава мисъл, едно хубаво чувство оставя, едно вечно впечатление в човека, който отива и в другия свят.
към беседата >>
Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите.
Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо. Роден е той, но от кого е роден? Сега аз говоря за едно раждане. Има една философия, непреривен възход. Всеки ден вие се раждате.
Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите.
Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност. Сега по някой път вас ви е страх от старостта. Старостта е един възрастен човек. Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят. Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади.
към беседата >>
Казваш: „Веднъж срещнах един човек и той ме погледна много мило, погледа му няма да забравя.“ Години са се минали, ти не можеш да забравиш хубавия поглед.
След като е работил, художникът има нещо, една картина. Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха. На ушите е тази картина. Може да мине ден, два, три, година може да мине и музиката ще остави нещо, отпечатало се. Казвам: Не е само четката, не е само ръката, но и с езика си, когато говориш, с очите си когато гледаш, може да оставиш нещо.
Казваш: „Веднъж срещнах един човек и той ме погледна много мило, погледа му няма да забравя.“ Години са се минали, ти не можеш да забравиш хубавия поглед.
Една хубава постъпка, една хубава мисъл, едно хубаво чувство оставя, едно вечно впечатление в човека, който отива и в другия свят.
към беседата >>
Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност.
Роден е той, но от кого е роден? Сега аз говоря за едно раждане. Има една философия, непреривен възход. Всеки ден вие се раждате. Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите.
Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност.
Сега по някой път вас ви е страх от старостта. Старостта е един възрастен човек. Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят. Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади. Сега имате съзнание, че сте стари.
към беседата >>
Една хубава постъпка, една хубава мисъл, едно хубаво чувство оставя, едно вечно впечатление в човека, който отива и в другия свят.
Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха. На ушите е тази картина. Може да мине ден, два, три, година може да мине и музиката ще остави нещо, отпечатало се. Казвам: Не е само четката, не е само ръката, но и с езика си, когато говориш, с очите си когато гледаш, може да оставиш нещо. Казваш: „Веднъж срещнах един човек и той ме погледна много мило, погледа му няма да забравя.“ Години са се минали, ти не можеш да забравиш хубавия поглед.
Една хубава постъпка, една хубава мисъл, едно хубаво чувство оставя, едно вечно впечатление в човека, който отива и в другия свят.
към беседата >>
Сега по някой път вас ви е страх от старостта.
Сега аз говоря за едно раждане. Има една философия, непреривен възход. Всеки ден вие се раждате. Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите. Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност.
Сега по някой път вас ви е страх от старостта.
Старостта е един възрастен човек. Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят. Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади. Сега имате съзнание, че сте стари. В какво седи вашата младост и вашата старост?
към беседата >>
Та казвам: Истинският баща в света е само Онзи, от който излиза любовта.
Та казвам: Истинският баща в света е само Онзи, от който излиза любовта.
Истинският баща е само Онзи, от когото излиза мъдростта. Истинският баща е само Онзи, от когото излиза истината. Истински син е само онзи, който е приел любовта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел мъдростта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата.
към беседата >>
Старостта е един възрастен човек.
Има една философия, непреривен възход. Всеки ден вие се раждате. Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите. Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност. Сега по някой път вас ви е страх от старостта.
Старостта е един възрастен човек.
Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят. Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади. Сега имате съзнание, че сте стари. В какво седи вашата младост и вашата старост? Казвате: Едно време аз не разбирах.
към беседата >>
Истинският баща е само Онзи, от когото излиза мъдростта.
Та казвам: Истинският баща в света е само Онзи, от който излиза любовта.
Истинският баща е само Онзи, от когото излиза мъдростта.
Истинският баща е само Онзи, от когото излиза истината. Истински син е само онзи, който е приел любовта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел мъдростта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата. Казвам: В тия времена, всички вие трябва да приложите Божията Любов, Божия закон.
към беседата >>
Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят.
Всеки ден вие се раждате. Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите. Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност. Сега по някой път вас ви е страх от старостта. Старостта е един възрастен човек.
Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят.
Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади. Сега имате съзнание, че сте стари. В какво седи вашата младост и вашата старост? Казвате: Едно време аз не разбирах. Едно време не си разбирал, но си бил по-весел.
към беседата >>
Истинският баща е само Онзи, от когото излиза истината.
Та казвам: Истинският баща в света е само Онзи, от който излиза любовта. Истинският баща е само Онзи, от когото излиза мъдростта.
Истинският баща е само Онзи, от когото излиза истината.
Истински син е само онзи, който е приел любовта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел мъдростта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата. Казвам: В тия времена, всички вие трябва да приложите Божията Любов, Божия закон. Аз наричам закон само онова подбуждение в дадения случай, което подбужда сърцето ти да възприемеш любовта.
към беседата >>
Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади.
Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите. Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност. Сега по някой път вас ви е страх от старостта. Старостта е един възрастен човек. Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят.
Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади.
Сега имате съзнание, че сте стари. В какво седи вашата младост и вашата старост? Казвате: Едно време аз не разбирах. Едно време не си разбирал, но си бил по-весел. Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота.
към беседата >>
Истински син е само онзи, който е приел любовта на бащата.
Та казвам: Истинският баща в света е само Онзи, от който излиза любовта. Истинският баща е само Онзи, от когото излиза мъдростта. Истинският баща е само Онзи, от когото излиза истината.
Истински син е само онзи, който е приел любовта на бащата.
Истински син е само онзи, който е приел мъдростта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата. Казвам: В тия времена, всички вие трябва да приложите Божията Любов, Божия закон. Аз наричам закон само онова подбуждение в дадения случай, което подбужда сърцето ти да възприемеш любовта. Аз наричам закон само онова подбуждение, което кара умът ти да възприеме Божието знание.
към беседата >>
Сега имате съзнание, че сте стари.
Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност. Сега по някой път вас ви е страх от старостта. Старостта е един възрастен човек. Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят. Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади.
Сега имате съзнание, че сте стари.
В какво седи вашата младост и вашата старост? Казвате: Едно време аз не разбирах. Едно време не си разбирал, но си бил по-весел. Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота. Обезсмислил се е.
към беседата >>
Истински син е само онзи, който е приел мъдростта на бащата.
Та казвам: Истинският баща в света е само Онзи, от който излиза любовта. Истинският баща е само Онзи, от когото излиза мъдростта. Истинският баща е само Онзи, от когото излиза истината. Истински син е само онзи, който е приел любовта на бащата.
Истински син е само онзи, който е приел мъдростта на бащата.
Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата. Казвам: В тия времена, всички вие трябва да приложите Божията Любов, Божия закон. Аз наричам закон само онова подбуждение в дадения случай, което подбужда сърцето ти да възприемеш любовта. Аз наричам закон само онова подбуждение, което кара умът ти да възприеме Божието знание. Аз наричам закон онова подбуждение на волята, което те кара да възприемеш онзи факт на истината, която ще те направи свободен.
към беседата >>
В какво седи вашата младост и вашата старост?
Сега по някой път вас ви е страх от старостта. Старостта е един възрастен човек. Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят. Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади. Сега имате съзнание, че сте стари.
В какво седи вашата младост и вашата старост?
Казвате: Едно време аз не разбирах. Едно време не си разбирал, но си бил по-весел. Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота. Обезсмислил се е. Питам в какво седи това обезсмисляне?
към беседата >>
Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата.
Та казвам: Истинският баща в света е само Онзи, от който излиза любовта. Истинският баща е само Онзи, от когото излиза мъдростта. Истинският баща е само Онзи, от когото излиза истината. Истински син е само онзи, който е приел любовта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел мъдростта на бащата.
Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата.
Казвам: В тия времена, всички вие трябва да приложите Божията Любов, Божия закон. Аз наричам закон само онова подбуждение в дадения случай, което подбужда сърцето ти да възприемеш любовта. Аз наричам закон само онова подбуждение, което кара умът ти да възприеме Божието знание. Аз наричам закон онова подбуждение на волята, което те кара да възприемеш онзи факт на истината, която ще те направи свободен. Казва Христос: „Онзи ми е брат, майка, приятел, който изпълнява волята Му.“
към беседата >>
Казвате: Едно време аз не разбирах.
Старостта е един възрастен човек. Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят. Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади. Сега имате съзнание, че сте стари. В какво седи вашата младост и вашата старост?
Казвате: Едно време аз не разбирах.
Едно време не си разбирал, но си бил по-весел. Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота. Обезсмислил се е. Питам в какво седи това обезсмисляне? Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил.
към беседата >>
Казвам: В тия времена, всички вие трябва да приложите Божията Любов, Божия закон.
Истинският баща е само Онзи, от когото излиза мъдростта. Истинският баща е само Онзи, от когото излиза истината. Истински син е само онзи, който е приел любовта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел мъдростта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата.
Казвам: В тия времена, всички вие трябва да приложите Божията Любов, Божия закон.
Аз наричам закон само онова подбуждение в дадения случай, което подбужда сърцето ти да възприемеш любовта. Аз наричам закон само онова подбуждение, което кара умът ти да възприеме Божието знание. Аз наричам закон онова подбуждение на волята, което те кара да възприемеш онзи факт на истината, която ще те направи свободен. Казва Христос: „Онзи ми е брат, майка, приятел, който изпълнява волята Му.“
към беседата >>
Едно време не си разбирал, но си бил по-весел.
Старостта е един богаташ, който иска да има слуги да го носят. Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади. Сега имате съзнание, че сте стари. В какво седи вашата младост и вашата старост? Казвате: Едно време аз не разбирах.
Едно време не си разбирал, но си бил по-весел.
Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота. Обезсмислил се е. Питам в какво седи това обезсмисляне? Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил. Всеки ден се раждаш от една майка.
към беседата >>
Аз наричам закон само онова подбуждение в дадения случай, което подбужда сърцето ти да възприемеш любовта.
Истинският баща е само Онзи, от когото излиза истината. Истински син е само онзи, който е приел любовта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел мъдростта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата. Казвам: В тия времена, всички вие трябва да приложите Божията Любов, Божия закон.
Аз наричам закон само онова подбуждение в дадения случай, което подбужда сърцето ти да възприемеш любовта.
Аз наричам закон само онова подбуждение, което кара умът ти да възприеме Божието знание. Аз наричам закон онова подбуждение на волята, което те кара да възприемеш онзи факт на истината, която ще те направи свободен. Казва Христос: „Онзи ми е брат, майка, приятел, който изпълнява волята Му.“
към беседата >>
Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота.
Вие имате едно съзнание, че едно време вие сте били млади. Сега имате съзнание, че сте стари. В какво седи вашата младост и вашата старост? Казвате: Едно време аз не разбирах. Едно време не си разбирал, но си бил по-весел.
Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота.
Обезсмислил се е. Питам в какво седи това обезсмисляне? Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил. Всеки ден се раждаш от една майка. Вие вземате идеята „роден от Бога“.
към беседата >>
Аз наричам закон само онова подбуждение, което кара умът ти да възприеме Божието знание.
Истински син е само онзи, който е приел любовта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел мъдростта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата. Казвам: В тия времена, всички вие трябва да приложите Божията Любов, Божия закон. Аз наричам закон само онова подбуждение в дадения случай, което подбужда сърцето ти да възприемеш любовта.
Аз наричам закон само онова подбуждение, което кара умът ти да възприеме Божието знание.
Аз наричам закон онова подбуждение на волята, което те кара да възприемеш онзи факт на истината, която ще те направи свободен. Казва Христос: „Онзи ми е брат, майка, приятел, който изпълнява волята Му.“
към беседата >>
Обезсмислил се е.
Сега имате съзнание, че сте стари. В какво седи вашата младост и вашата старост? Казвате: Едно време аз не разбирах. Едно време не си разбирал, но си бил по-весел. Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота.
Обезсмислил се е.
Питам в какво седи това обезсмисляне? Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил. Всеки ден се раждаш от една майка. Вие вземате идеята „роден от Бога“. Въпросът другояче седи.
към беседата >>
Аз наричам закон онова подбуждение на волята, което те кара да възприемеш онзи факт на истината, която ще те направи свободен.
Истински син е само онзи, който е приел мъдростта на бащата. Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата. Казвам: В тия времена, всички вие трябва да приложите Божията Любов, Божия закон. Аз наричам закон само онова подбуждение в дадения случай, което подбужда сърцето ти да възприемеш любовта. Аз наричам закон само онова подбуждение, което кара умът ти да възприеме Божието знание.
Аз наричам закон онова подбуждение на волята, което те кара да възприемеш онзи факт на истината, която ще те направи свободен.
Казва Христос: „Онзи ми е брат, майка, приятел, който изпълнява волята Му.“
към беседата >>
Питам в какво седи това обезсмисляне?
В какво седи вашата младост и вашата старост? Казвате: Едно време аз не разбирах. Едно време не си разбирал, но си бил по-весел. Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота. Обезсмислил се е.
Питам в какво седи това обезсмисляне?
Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил. Всеки ден се раждаш от една майка. Вие вземате идеята „роден от Бога“. Въпросът другояче седи. Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света.
към беседата >>
Казва Христос: „Онзи ми е брат, майка, приятел, който изпълнява волята Му.“
Истински син е само онзи, който е приел истината на бащата. Казвам: В тия времена, всички вие трябва да приложите Божията Любов, Божия закон. Аз наричам закон само онова подбуждение в дадения случай, което подбужда сърцето ти да възприемеш любовта. Аз наричам закон само онова подбуждение, което кара умът ти да възприеме Божието знание. Аз наричам закон онова подбуждение на волята, което те кара да възприемеш онзи факт на истината, която ще те направи свободен.
Казва Христос: „Онзи ми е брат, майка, приятел, който изпълнява волята Му.“
към беседата >>
Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил.
Казвате: Едно време аз не разбирах. Едно време не си разбирал, но си бил по-весел. Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота. Обезсмислил се е. Питам в какво седи това обезсмисляне?
Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил.
Всеки ден се раждаш от една майка. Вие вземате идеята „роден от Бога“. Въпросът другояче седи. Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света. Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не?
към беседата >>
Та казвам: За да изпълниш волята на Бога, без търпение не може.
Та казвам: За да изпълниш волята на Бога, без търпение не може.
Всичко, което ни се случи, да благодарим за него. То е един процес. Не да го разправяме на другите. Аз говоря за една вътрешна опитност в себе си, трябва да бъде тъй. То е един вътрешен свят.
към беседата >>
Всеки ден се раждаш от една майка.
Едно време не си разбирал, но си бил по-весел. Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота. Обезсмислил се е. Питам в какво седи това обезсмисляне? Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил.
Всеки ден се раждаш от една майка.
Вие вземате идеята „роден от Бога“. Въпросът другояче седи. Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света. Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не? “ Вие сега имате известни възгледи.
към беседата >>
Всичко, което ни се случи, да благодарим за него.
Та казвам: За да изпълниш волята на Бога, без търпение не може.
Всичко, което ни се случи, да благодарим за него.
То е един процес. Не да го разправяме на другите. Аз говоря за една вътрешна опитност в себе си, трябва да бъде тъй. То е един вътрешен свят. Но да бъдем търпеливи сега.
към беседата >>
Вие вземате идеята „роден от Бога“.
Сега, като си разбрал много работи, станал си малко песимист, гледаш мрачно на живота. Обезсмислил се е. Питам в какво седи това обезсмисляне? Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил. Всеки ден се раждаш от една майка.
Вие вземате идеята „роден от Бога“.
Въпросът другояче седи. Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света. Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не? “ Вие сега имате известни възгледи. Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват.
към беседата >>
То е един процес.
Та казвам: За да изпълниш волята на Бога, без търпение не може. Всичко, което ни се случи, да благодарим за него.
То е един процес.
Не да го разправяме на другите. Аз говоря за една вътрешна опитност в себе си, трябва да бъде тъй. То е един вътрешен свят. Но да бъдем търпеливи сега. Някой път аз зная, какво нещо е търпението.
към беседата >>
Въпросът другояче седи.
Обезсмислил се е. Питам в какво седи това обезсмисляне? Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил. Всеки ден се раждаш от една майка. Вие вземате идеята „роден от Бога“.
Въпросът другояче седи.
Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света. Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не? “ Вие сега имате известни възгледи. Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват. Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз?
към беседата >>
Не да го разправяме на другите.
Та казвам: За да изпълниш волята на Бога, без търпение не може. Всичко, което ни се случи, да благодарим за него. То е един процес.
Не да го разправяме на другите.
Аз говоря за една вътрешна опитност в себе си, трябва да бъде тъй. То е един вътрешен свят. Но да бъдем търпеливи сега. Някой път аз зная, какво нещо е търпението. Моето съзнание е всякога будно.
към беседата >>
Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света.
Питам в какво седи това обезсмисляне? Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил. Всеки ден се раждаш от една майка. Вие вземате идеята „роден от Бога“. Въпросът другояче седи.
Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света.
Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не? “ Вие сега имате известни възгледи. Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват. Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз? Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят.
към беседата >>
Аз говоря за една вътрешна опитност в себе си, трябва да бъде тъй.
Та казвам: За да изпълниш волята на Бога, без търпение не може. Всичко, което ни се случи, да благодарим за него. То е един процес. Не да го разправяме на другите.
Аз говоря за една вътрешна опитност в себе си, трябва да бъде тъй.
То е един вътрешен свят. Но да бъдем търпеливи сега. Някой път аз зная, какво нещо е търпението. Моето съзнание е всякога будно. Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне.
към беседата >>
Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не?
Един [ден, б.р.], като се обезсмисли животът ти, него ден ти не си се родил. Всеки ден се раждаш от една майка. Вие вземате идеята „роден от Бога“. Въпросът другояче седи. Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света.
Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не?
“ Вие сега имате известни възгледи. Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват. Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз? Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят. Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите.
към беседата >>
То е един вътрешен свят.
Та казвам: За да изпълниш волята на Бога, без търпение не може. Всичко, което ни се случи, да благодарим за него. То е един процес. Не да го разправяме на другите. Аз говоря за една вътрешна опитност в себе си, трябва да бъде тъй.
То е един вътрешен свят.
Но да бъдем търпеливи сега. Някой път аз зная, какво нещо е търпението. Моето съзнание е всякога будно. Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне. Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде.
към беседата >>
“ Вие сега имате известни възгледи.
Всеки ден се раждаш от една майка. Вие вземате идеята „роден от Бога“. Въпросът другояче седи. Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света. Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не?
“ Вие сега имате известни възгледи.
Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват. Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз? Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят. Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите. Трябва да го лекуват.
към беседата >>
Но да бъдем търпеливи сега.
Всичко, което ни се случи, да благодарим за него. То е един процес. Не да го разправяме на другите. Аз говоря за една вътрешна опитност в себе си, трябва да бъде тъй. То е един вътрешен свят.
Но да бъдем търпеливи сега.
Някой път аз зная, какво нещо е търпението. Моето съзнание е всякога будно. Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне. Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде. Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия.
към беседата >>
Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват.
Вие вземате идеята „роден от Бога“. Въпросът другояче седи. Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света. Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не? “ Вие сега имате известни възгледи.
Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват.
Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз? Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят. Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите. Трябва да го лекуват. Той е помазаник на Бога, има нужда да му турят инжекция от някакъв серум, за да оздравее.
към беседата >>
Някой път аз зная, какво нещо е търпението.
То е един процес. Не да го разправяме на другите. Аз говоря за една вътрешна опитност в себе си, трябва да бъде тъй. То е един вътрешен свят. Но да бъдем търпеливи сега.
Някой път аз зная, какво нещо е търпението.
Моето съзнание е всякога будно. Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне. Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде. Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия. Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията.
към беседата >>
Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз?
Въпросът другояче седи. Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света. Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не? “ Вие сега имате известни възгледи. Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват.
Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз?
Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят. Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите. Трябва да го лекуват. Той е помазаник на Бога, има нужда да му турят инжекция от някакъв серум, за да оздравее. Ако вие сте един владика, как ще си обясните туй противоречие?
към беседата >>
Моето съзнание е всякога будно.
Не да го разправяме на другите. Аз говоря за една вътрешна опитност в себе си, трябва да бъде тъй. То е един вътрешен свят. Но да бъдем търпеливи сега. Някой път аз зная, какво нещо е търпението.
Моето съзнание е всякога будно.
Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне. Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде. Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия. Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията. Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах.
към беседата >>
Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят.
Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света. Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не? “ Вие сега имате известни възгледи. Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват. Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз?
Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят.
Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите. Трябва да го лекуват. Той е помазаник на Бога, има нужда да му турят инжекция от някакъв серум, за да оздравее. Ако вие сте един владика, как ще си обясните туй противоречие?
към беседата >>
Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне.
Аз говоря за една вътрешна опитност в себе си, трябва да бъде тъй. То е един вътрешен свят. Но да бъдем търпеливи сега. Някой път аз зная, какво нещо е търпението. Моето съзнание е всякога будно.
Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне.
Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде. Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия. Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията. Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах. – „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат.
към беседата >>
Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите.
Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не? “ Вие сега имате известни възгледи. Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват. Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз? Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят.
Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите.
Трябва да го лекуват. Той е помазаник на Бога, има нужда да му турят инжекция от някакъв серум, за да оздравее. Ако вие сте един владика, как ще си обясните туй противоречие?
към беседата >>
Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде.
То е един вътрешен свят. Но да бъдем търпеливи сега. Някой път аз зная, какво нещо е търпението. Моето съзнание е всякога будно. Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне.
Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде.
Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия. Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията. Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах. – „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат. Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството.
към беседата >>
Трябва да го лекуват.
“ Вие сега имате известни възгледи. Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват. Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз? Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят. Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите.
Трябва да го лекуват.
Той е помазаник на Бога, има нужда да му турят инжекция от някакъв серум, за да оздравее. Ако вие сте един владика, как ще си обясните туй противоречие?
към беседата >>
Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия.
Но да бъдем търпеливи сега. Някой път аз зная, какво нещо е търпението. Моето съзнание е всякога будно. Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне. Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде.
Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия.
Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията. Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах. – „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат. Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството. Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши.
към беседата >>
Той е помазаник на Бога, има нужда да му турят инжекция от някакъв серум, за да оздравее.
Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват. Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз? Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят. Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите. Трябва да го лекуват.
Той е помазаник на Бога, има нужда да му турят инжекция от някакъв серум, за да оздравее.
Ако вие сте един владика, как ще си обясните туй противоречие?
към беседата >>
Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията.
Някой път аз зная, какво нещо е търпението. Моето съзнание е всякога будно. Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне. Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде. Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия.
Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията.
Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах. – „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат. Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството. Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши. Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена.
към беседата >>
Ако вие сте един владика, как ще си обясните туй противоречие?
Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз? Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят. Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите. Трябва да го лекуват. Той е помазаник на Бога, има нужда да му турят инжекция от някакъв серум, за да оздравее.
Ако вие сте един владика, как ще си обясните туй противоречие?
към беседата >>
Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах.
Моето съзнание е всякога будно. Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне. Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде. Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия. Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията.
Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах.
– „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат. Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството. Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши. Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена. Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна.
към беседата >>
Един брат, хванала го една болест и той ми казва: „Ще ида в Бургас да се лекувам, да ми стане по-добре, да прекарам по-лесно.“ Казвам: „Може да идеш.“ Аз го виждам, че ще страда, но нищо не му казвам.
Един брат, хванала го една болест и той ми казва: „Ще ида в Бургас да се лекувам, да ми стане по-добре, да прекарам по-лесно.“ Казвам: „Може да идеш.“ Аз го виждам, че ще страда, но нищо не му казвам.
Той мислеше, че като иде в Бургас ще му бъде по-добре. Казвам: „Добре ще бъде.“ Отива той в Бургас и пише оттам: „Учителю, загазихме съвсем.“ Казал му един лекар, че ще му направи операция и за три–четири деня ще му мине. Като му направили операцията, не само че не му минава за три–четири дни, но месец минава и не му минава. Идат и ми казват: „Отива братът.“ Казвам, не е лошо да иде в оня свят. Какво има, като иде в оня свят.
към беседата >>
– „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат.
Като иде някой човек, иска да ме опита, колко съм търпелив, да ме сатне. Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде. Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия. Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията. Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах.
– „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат.
Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството. Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши. Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена. Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна. Сега не казвам, че трябва да се затвори.
към беседата >>
Той мислеше, че като иде в Бургас ще му бъде по-добре.
Един брат, хванала го една болест и той ми казва: „Ще ида в Бургас да се лекувам, да ми стане по-добре, да прекарам по-лесно.“ Казвам: „Може да идеш.“ Аз го виждам, че ще страда, но нищо не му казвам.
Той мислеше, че като иде в Бургас ще му бъде по-добре.
Казвам: „Добре ще бъде.“ Отива той в Бургас и пише оттам: „Учителю, загазихме съвсем.“ Казал му един лекар, че ще му направи операция и за три–четири деня ще му мине. Като му направили операцията, не само че не му минава за три–четири дни, но месец минава и не му минава. Идат и ми казват: „Отива братът.“ Казвам, не е лошо да иде в оня свят. Какво има, като иде в оня свят. Стига да е готов.
към беседата >>
Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството.
Никога не трябва да се смутим, каквото и да дойде. Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия. Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията. Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах. – „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат.
Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството.
Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши. Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена. Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна. Сега не казвам, че трябва да се затвори. Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят.
към беседата >>
Казвам: „Добре ще бъде.“ Отива той в Бургас и пише оттам: „Учителю, загазихме съвсем.“ Казал му един лекар, че ще му направи операция и за три–четири деня ще му мине.
Един брат, хванала го една болест и той ми казва: „Ще ида в Бургас да се лекувам, да ми стане по-добре, да прекарам по-лесно.“ Казвам: „Може да идеш.“ Аз го виждам, че ще страда, но нищо не му казвам. Той мислеше, че като иде в Бургас ще му бъде по-добре.
Казвам: „Добре ще бъде.“ Отива той в Бургас и пише оттам: „Учителю, загазихме съвсем.“ Казал му един лекар, че ще му направи операция и за три–четири деня ще му мине.
Като му направили операцията, не само че не му минава за три–четири дни, но месец минава и не му минава. Идат и ми казват: „Отива братът.“ Казвам, не е лошо да иде в оня свят. Какво има, като иде в оня свят. Стига да е готов. Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение.
към беседата >>
Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши.
Иде при мене един и ми казва: „Дотегна ми да живея.“ Аз се усмихвам, казвам: „Ти още не си живял.“ Казва: „Дотегна ми тази сиромашия.“ Ти още не знаеш, какво нещо е сиромашия. Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията. Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах. – „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат. Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството.
Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши.
Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена. Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна. Сега не казвам, че трябва да се затвори. Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят. Човешките може да се затварят, Божествените – никога!
към беседата >>
Като му направили операцията, не само че не му минава за три–четири дни, но месец минава и не му минава.
Един брат, хванала го една болест и той ми казва: „Ще ида в Бургас да се лекувам, да ми стане по-добре, да прекарам по-лесно.“ Казвам: „Може да идеш.“ Аз го виждам, че ще страда, но нищо не му казвам. Той мислеше, че като иде в Бургас ще му бъде по-добре. Казвам: „Добре ще бъде.“ Отива той в Бургас и пише оттам: „Учителю, загазихме съвсем.“ Казал му един лекар, че ще му направи операция и за три–четири деня ще му мине.
Като му направили операцията, не само че не му минава за три–четири дни, но месец минава и не му минава.
Идат и ми казват: „Отива братът.“ Казвам, не е лошо да иде в оня свят. Какво има, като иде в оня свят. Стига да е готов. Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение. Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше.
към беседата >>
Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена.
Сиромах е онзи човек, който е обикнал сиромашията, че види хубавата страна на сиромашията. Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах. – „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат. Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството. Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши.
Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена.
Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна. Сега не казвам, че трябва да се затвори. Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят. Човешките може да се затварят, Божествените – никога! Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече.
към беседата >>
Идат и ми казват: „Отива братът.“ Казвам, не е лошо да иде в оня свят.
Един брат, хванала го една болест и той ми казва: „Ще ида в Бургас да се лекувам, да ми стане по-добре, да прекарам по-лесно.“ Казвам: „Може да идеш.“ Аз го виждам, че ще страда, но нищо не му казвам. Той мислеше, че като иде в Бургас ще му бъде по-добре. Казвам: „Добре ще бъде.“ Отива той в Бургас и пише оттам: „Учителю, загазихме съвсем.“ Казал му един лекар, че ще му направи операция и за три–четири деня ще му мине. Като му направили операцията, не само че не му минава за три–четири дни, но месец минава и не му минава.
Идат и ми казват: „Отива братът.“ Казвам, не е лошо да иде в оня свят.
Какво има, като иде в оня свят. Стига да е готов. Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение. Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше. Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи.
към беседата >>
Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна.
Докато не видиш хубавата страна на сиромашията, не си сиромах. – „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат. Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството. Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши. Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена.
Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна.
Сега не казвам, че трябва да се затвори. Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят. Човешките може да се затварят, Божествените – никога! Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече. Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено.
към беседата >>
Какво има, като иде в оня свят.
Един брат, хванала го една болест и той ми казва: „Ще ида в Бургас да се лекувам, да ми стане по-добре, да прекарам по-лесно.“ Казвам: „Може да идеш.“ Аз го виждам, че ще страда, но нищо не му казвам. Той мислеше, че като иде в Бургас ще му бъде по-добре. Казвам: „Добре ще бъде.“ Отива той в Бургас и пише оттам: „Учителю, загазихме съвсем.“ Казал му един лекар, че ще му направи операция и за три–четири деня ще му мине. Като му направили операцията, не само че не му минава за три–четири дни, но месец минава и не му минава. Идат и ми казват: „Отива братът.“ Казвам, не е лошо да иде в оня свят.
Какво има, като иде в оня свят.
Стига да е готов. Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение. Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше. Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи. Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение.
към беседата >>
Сега не казвам, че трябва да се затвори.
– „Аз съм богат човек.“ Ти докато не опиташ богатството, не си богат. Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството. Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши. Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена. Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна.
Сега не казвам, че трябва да се затвори.
Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят. Човешките може да се затварят, Божествените – никога! Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече. Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено. Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено.
към беседата >>
Стига да е готов.
Той мислеше, че като иде в Бургас ще му бъде по-добре. Казвам: „Добре ще бъде.“ Отива той в Бургас и пише оттам: „Учителю, загазихме съвсем.“ Казал му един лекар, че ще му направи операция и за три–четири деня ще му мине. Като му направили операцията, не само че не му минава за три–четири дни, но месец минава и не му минава. Идат и ми казват: „Отива братът.“ Казвам, не е лошо да иде в оня свят. Какво има, като иде в оня свят.
Стига да е готов.
Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение. Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше. Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи. Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение. Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал.
към беседата >>
Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят.
Ти докато не обичаш богатство, какво можеш да направиш с богатството. Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши. Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена. Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна. Сега не казвам, че трябва да се затвори.
Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят.
Човешките може да се затварят, Божествените – никога! Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече. Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено. Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено. В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора.
към беседата >>
Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение.
Казвам: „Добре ще бъде.“ Отива той в Бургас и пише оттам: „Учителю, загазихме съвсем.“ Казал му един лекар, че ще му направи операция и за три–четири деня ще му мине. Като му направили операцията, не само че не му минава за три–четири дни, но месец минава и не му минава. Идат и ми казват: „Отива братът.“ Казвам, не е лошо да иде в оня свят. Какво има, като иде в оня свят. Стига да е готов.
Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение.
Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше. Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи. Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение. Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал. Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му.
към беседата >>
Човешките може да се затварят, Божествените – никога!
Един богат човек, бих желал, да има една хубава библиотека, един орган да свири, да има една хубава стая за молитва, да има няколко души професори, пък този богатият човек да е свързан с всичките бедни хора, всичките хора да му бъдат любезни братя, да не се плаши. Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена. Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна. Сега не казвам, че трябва да се затвори. Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят.
Човешките може да се затварят, Божествените – никога!
Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече. Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено. Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено. В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора. Една задача му е дадена, виждаш го той плаче.
към беседата >>
Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше.
Като му направили операцията, не само че не му минава за три–четири дни, но месец минава и не му минава. Идат и ми казват: „Отива братът.“ Казвам, не е лошо да иде в оня свят. Какво има, като иде в оня свят. Стига да е готов. Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение.
Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше.
Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи. Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение. Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал. Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му. Иде той.
към беседата >>
Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече.
Наричам богат човек онзи, на който кесията не е затворена, на който чешмата не е затворена. Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна. Сега не казвам, че трябва да се затвори. Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят. Човешките може да се затварят, Божествените – никога!
Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече.
Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено. Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено. В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора. Една задача му е дадена, виждаш го той плаче. Скърби, той трябва да скърби.
към беседата >>
Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи.
Идат и ми казват: „Отива братът.“ Казвам, не е лошо да иде в оня свят. Какво има, като иде в оня свят. Стига да е готов. Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение. Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше.
Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи.
Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение. Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал. Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му. Иде той. Онзи намерил работата много сериозна.
към беседата >>
Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено.
Чешма, която се затваря е слаба, чешма, която не се затваря е силна. Сега не казвам, че трябва да се затвори. Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят. Човешките може да се затварят, Божествените – никога! Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече.
Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено.
Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено. В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора. Една задача му е дадена, виждаш го той плаче. Скърби, той трябва да скърби. Охка, трябва да охка.
към беседата >>
Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение.
Какво има, като иде в оня свят. Стига да е готов. Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение. Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше. Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи.
Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение.
Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал. Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му. Иде той. Онзи намерил работата много сериозна. Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата.
към беседата >>
Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено.
Сега не казвам, че трябва да се затвори. Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят. Човешките може да се затварят, Божествените – никога! Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече. Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено.
Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено.
В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора. Една задача му е дадена, виждаш го той плаче. Скърби, той трябва да скърби. Охка, трябва да охка. Върти се, трябва да се върти.
към беседата >>
Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал.
Стига да е готов. Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение. Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше. Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи. Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение.
Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал.
Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му. Иде той. Онзи намерил работата много сериозна. Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата. Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е.
към беседата >>
В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора.
Има чешми, които трябва да бъдат затворени, обаче не се позволява Божествените чешми да се затварят. Човешките може да се затварят, Божествените – никога! Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече. Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено. Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено.
В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора.
Една задача му е дадена, виждаш го той плаче. Скърби, той трябва да скърби. Охка, трябва да охка. Върти се, трябва да се върти. Въртенето е гимнастика, упражнение.
към беседата >>
Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му.
Казвам, в дадения случай, този брат го учат на търпение. Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше. Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи. Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение. Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал.
Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му.
Иде той. Онзи намерил работата много сериозна. Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата. Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е. Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее?
към беседата >>
Една задача му е дадена, виждаш го той плаче.
Човешките може да се затварят, Божествените – никога! Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече. Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено. Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено. В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора.
Една задача му е дадена, виждаш го той плаче.
Скърби, той трябва да скърби. Охка, трябва да охка. Върти се, трябва да се върти. Въртенето е гимнастика, упражнение. Наблюдавал съм болните.
към беседата >>
Иде той.
Той досега носеше неволята, доста за търпелив минаваше. Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи. Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение. Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал. Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му.
Иде той.
Онзи намерил работата много сериозна. Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата. Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е. Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее? Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека.
към беседата >>
Скърби, той трябва да скърби.
Дойде човешката любов, обърни ключа, дойде Божествената, остави я да тече. Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено. Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено. В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора. Една задача му е дадена, виждаш го той плаче.
Скърби, той трябва да скърби.
Охка, трябва да охка. Върти се, трябва да се върти. Въртенето е гимнастика, упражнение. Наблюдавал съм болните. Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения.
към беседата >>
Онзи намерил работата много сериозна.
Кой как дойде казва: „Много търпелив брат, такъв търпелив брат не съм виждал, хич не се тревожи.“ Не се тревожи така, но го виждам в Бургас се тревожи. Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение. Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал. Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му. Иде той.
Онзи намерил работата много сериозна.
Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата. Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е. Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее? Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека. Ако човек е търпелив, той може да постигне много.
към беседата >>
Охка, трябва да охка.
Има едно богатство, човешко, има едно богатство, Божествено. Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено. В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора. Една задача му е дадена, виждаш го той плаче. Скърби, той трябва да скърби.
Охка, трябва да охка.
Върти се, трябва да се върти. Въртенето е гимнастика, упражнение. Наблюдавал съм болните. Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения. Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми.
към беседата >>
Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата.
Казвам, няма нищо, той ще остане, трябва да се научи на търпение. Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал. Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му. Иде той. Онзи намерил работата много сериозна.
Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата.
Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е. Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее? Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека. Ако човек е търпелив, той може да постигне много. Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее.
към беседата >>
Върти се, трябва да се върти.
Има едно търпение човешко, има едно търпение – Божествено. В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора. Една задача му е дадена, виждаш го той плаче. Скърби, той трябва да скърби. Охка, трябва да охка.
Върти се, трябва да се върти.
Въртенето е гимнастика, упражнение. Наблюдавал съм болните. Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения. Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми. Не знаеш, какво ми е.
към беседата >>
Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е.
Иде братът тук, гледам го съвсем закъсал. Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му. Иде той. Онзи намерил работата много сериозна. Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата.
Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е.
Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее? Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека. Ако човек е търпелив, той може да постигне много. Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“.
към беседата >>
Въртенето е гимнастика, упражнение.
В Божественото търпение ти влизаш в положението на всичките хора. Една задача му е дадена, виждаш го той плаче. Скърби, той трябва да скърби. Охка, трябва да охка. Върти се, трябва да се върти.
Въртенето е гимнастика, упражнение.
Наблюдавал съм болните. Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения. Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми. Не знаеш, какво ми е. Ти се смееш.“Казвам: „Мене ми прави голямо удоволствие, като те гледам.
към беседата >>
Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее?
Казвам му да иде да го прегледа един, аз не вземам никакво участие в лекуването му. Иде той. Онзи намерил работата много сериозна. Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата. Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е.
Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее?
Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека. Ако човек е търпелив, той може да постигне много. Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“. Ще бъдат нещата, ако са разумни.
към беседата >>
Наблюдавал съм болните.
Една задача му е дадена, виждаш го той плаче. Скърби, той трябва да скърби. Охка, трябва да охка. Върти се, трябва да се върти. Въртенето е гимнастика, упражнение.
Наблюдавал съм болните.
Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения. Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми. Не знаеш, какво ми е. Ти се смееш.“Казвам: „Мене ми прави голямо удоволствие, като те гледам. Ако ти не беше болен, нямаше да правиш такива движения.“ Казва: „Да не ти дава Господ.“ Казвам: „Аз ходя да ги търся.
към беседата >>
Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека.
Иде той. Онзи намерил работата много сериозна. Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата. Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е. Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее?
Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека.
Ако човек е търпелив, той може да постигне много. Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“. Ще бъдат нещата, ако са разумни. Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик.
към беседата >>
Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения.
Скърби, той трябва да скърби. Охка, трябва да охка. Върти се, трябва да се върти. Въртенето е гимнастика, упражнение. Наблюдавал съм болните.
Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения.
Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми. Не знаеш, какво ми е. Ти се смееш.“Казвам: „Мене ми прави голямо удоволствие, като те гледам. Ако ти не беше болен, нямаше да правиш такива движения.“ Казва: „Да не ти дава Господ.“ Казвам: „Аз ходя да ги търся. Ти си специалист, затова дойдох при тебе.“ Ако вие вземете само външната страна, смешен става човек.
към беседата >>
Ако човек е търпелив, той може да постигне много.
Онзи намерил работата много сериозна. Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата. Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е. Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее? Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека.
Ако човек е търпелив, той може да постигне много.
Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“. Ще бъдат нещата, ако са разумни. Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик. Там ходих при един приятел, за пръв път минавам.
към беседата >>
Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми.
Охка, трябва да охка. Върти се, трябва да се върти. Въртенето е гимнастика, упражнение. Наблюдавал съм болните. Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения.
Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми.
Не знаеш, какво ми е. Ти се смееш.“Казвам: „Мене ми прави голямо удоволствие, като те гледам. Ако ти не беше болен, нямаше да правиш такива движения.“ Казва: „Да не ти дава Господ.“ Казвам: „Аз ходя да ги търся. Ти си специалист, затова дойдох при тебе.“ Ако вие вземете само външната страна, смешен става човек.
към беседата >>
Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее.
Казва: „Я оживее, я не.“ Много сложна е работата. Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е. Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее? Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека. Ако човек е търпелив, той може да постигне много.
Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее.
Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“. Ще бъдат нещата, ако са разумни. Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик. Там ходих при един приятел, за пръв път минавам. По особена програма вървим.
към беседата >>
Не знаеш, какво ми е.
Върти се, трябва да се върти. Въртенето е гимнастика, упражнение. Наблюдавал съм болните. Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения. Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми.
Не знаеш, какво ми е.
Ти се смееш.“Казвам: „Мене ми прави голямо удоволствие, като те гледам. Ако ти не беше болен, нямаше да правиш такива движения.“ Казва: „Да не ти дава Господ.“ Казвам: „Аз ходя да ги търся. Ти си специалист, затова дойдох при тебе.“ Ако вие вземете само външната страна, смешен става човек.
към беседата >>
Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“.
Казвам: „Нека му определи диагнозата, каква е. Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее? Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека. Ако човек е търпелив, той може да постигне много. Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее.
Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“.
Ще бъдат нещата, ако са разумни. Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик. Там ходих при един приятел, за пръв път минавам. По особена програма вървим. Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София.
към беседата >>
Ти се смееш.“Казвам: „Мене ми прави голямо удоволствие, като те гледам.
Въртенето е гимнастика, упражнение. Наблюдавал съм болните. Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения. Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми. Не знаеш, какво ми е.
Ти се смееш.“Казвам: „Мене ми прави голямо удоволствие, като те гледам.
Ако ти не беше болен, нямаше да правиш такива движения.“ Казва: „Да не ти дава Господ.“ Казвам: „Аз ходя да ги търся. Ти си специалист, затова дойдох при тебе.“ Ако вие вземете само външната страна, смешен става човек.
към беседата >>
Ще бъдат нещата, ако са разумни.
Казвам, ще оздравее.“ Кажете сега: Как ще оздравее? Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека. Ако човек е търпелив, той може да постигне много. Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“.
Ще бъдат нещата, ако са разумни.
Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик. Там ходих при един приятел, за пръв път минавам. По особена програма вървим. Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София. Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София.
към беседата >>
Ако ти не беше болен, нямаше да правиш такива движения.“ Казва: „Да не ти дава Господ.“ Казвам: „Аз ходя да ги търся.
Наблюдавал съм болните. Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения. Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми. Не знаеш, какво ми е. Ти се смееш.“Казвам: „Мене ми прави голямо удоволствие, като те гледам.
Ако ти не беше болен, нямаше да правиш такива движения.“ Казва: „Да не ти дава Господ.“ Казвам: „Аз ходя да ги търся.
Ти си специалист, затова дойдох при тебе.“ Ако вие вземете само външната страна, смешен става човек.
към беседата >>
Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик.
Всичко зависи в света от онова състояние, вътре на търпението на човека. Ако човек е търпелив, той може да постигне много. Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“. Ще бъдат нещата, ако са разумни.
Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик.
Там ходих при един приятел, за пръв път минавам. По особена програма вървим. Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София. Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София. Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори.
към беседата >>
Ти си специалист, затова дойдох при тебе.“ Ако вие вземете само външната страна, смешен става човек.
Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения. Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми. Не знаеш, какво ми е. Ти се смееш.“Казвам: „Мене ми прави голямо удоволствие, като те гледам. Ако ти не беше болен, нямаше да правиш такива движения.“ Казва: „Да не ти дава Господ.“ Казвам: „Аз ходя да ги търся.
Ти си специалист, затова дойдох при тебе.“ Ако вие вземете само външната страна, смешен става човек.
към беседата >>
Там ходих при един приятел, за пръв път минавам.
Ако човек е търпелив, той може да постигне много. Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“. Ще бъдат нещата, ако са разумни. Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик.
Там ходих при един приятел, за пръв път минавам.
По особена програма вървим. Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София. Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София. Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори. Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон.
към беседата >>
По някой път в източната философия говорят за търпението.
По някой път в източната философия говорят за търпението.
Знаете, колко мъчно е човек да търпи. Седнете сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите половин час, мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени. Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно. Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред. Десет минути така да седите.
към беседата >>
По особена програма вървим.
Казвам: „Трябва да научиш търпението.“ Щом научи търпението, той ще оздравее. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“. Ще бъдат нещата, ако са разумни. Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик. Там ходих при един приятел, за пръв път минавам.
По особена програма вървим.
Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София. Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София. Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори. Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон. Пък гарата е три километра от къщата.
към беседата >>
Знаете, колко мъчно е човек да търпи.
По някой път в източната философия говорят за търпението.
Знаете, колко мъчно е човек да търпи.
Седнете сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите половин час, мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени. Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно. Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред. Десет минути така да седите. Ще ви дойдат разни мисли.
към беседата >>
Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София.
Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, каквото кажете ще бъде“. Ще бъдат нещата, ако са разумни. Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик. Там ходих при един приятел, за пръв път минавам. По особена програма вървим.
Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София.
Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София. Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори. Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон. Пък гарата е три километра от къщата. Гледам файтон няма, пък трябва да вървим.
към беседата >>
Седнете сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите половин час, мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени.
По някой път в източната философия говорят за търпението. Знаете, колко мъчно е човек да търпи.
Седнете сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите половин час, мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени.
Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно. Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред. Десет минути така да седите. Ще ви дойдат разни мисли. Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща.
към беседата >>
Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София.
Ще бъдат нещата, ако са разумни. Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик. Там ходих при един приятел, за пръв път минавам. По особена програма вървим. Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София.
Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София.
Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори. Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон. Пък гарата е три километра от къщата. Гледам файтон няма, пък трябва да вървим. Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него.
към беседата >>
Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно.
По някой път в източната философия говорят за търпението. Знаете, колко мъчно е човек да търпи. Седнете сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите половин час, мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени.
Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно.
Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред. Десет минути така да седите. Ще ви дойдат разни мисли. Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща. Нищо да не ви смущава.
към беседата >>
Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори.
Нали човек казва: „Може да бъда поставен на голямо изпитание.“ Преди години тръгвам от Варна и пристигам в Пазарджик. Там ходих при един приятел, за пръв път минавам. По особена програма вървим. Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София. Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София.
Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори.
Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон. Пък гарата е три километра от къщата. Гледам файтон няма, пък трябва да вървим. Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него. Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата.
към беседата >>
Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред.
По някой път в източната философия говорят за търпението. Знаете, колко мъчно е човек да търпи. Седнете сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите половин час, мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени. Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно.
Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред.
Десет минути така да седите. Ще ви дойдат разни мисли. Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща. Нищо да не ви смущава. Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути.
към беседата >>
Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон.
Там ходих при един приятел, за пръв път минавам. По особена програма вървим. Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София. Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София. Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори.
Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон.
Пък гарата е три километра от къщата. Гледам файтон няма, пък трябва да вървим. Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него. Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата. Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата.
към беседата >>
Десет минути така да седите.
По някой път в източната философия говорят за търпението. Знаете, колко мъчно е човек да търпи. Седнете сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите половин час, мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени. Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно. Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред.
Десет минути така да седите.
Ще ви дойдат разни мисли. Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща. Нищо да не ви смущава. Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути. Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си.
към беседата >>
Пък гарата е три километра от къщата.
По особена програма вървим. Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София. Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София. Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори. Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон.
Пък гарата е три километра от къщата.
Гледам файтон няма, пък трябва да вървим. Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него. Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата. Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата. По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се.
към беседата >>
Ще ви дойдат разни мисли.
Знаете, колко мъчно е човек да търпи. Седнете сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите половин час, мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени. Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно. Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред. Десет минути така да седите.
Ще ви дойдат разни мисли.
Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща. Нищо да не ви смущава. Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути. Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си. Като се концентрираш ще ти мине мисълта, какво ли става сега във Франция, какво ли става сега на небето, какво ли става в ада.
към беседата >>
Гледам файтон няма, пък трябва да вървим.
Аз му казвам: Еди-кой си ден трябва да тръгнем и да вървим в София. Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София. Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори. Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон. Пък гарата е три километра от къщата.
Гледам файтон няма, пък трябва да вървим.
Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него. Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата. Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата. По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се. Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака.
към беседата >>
Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща.
Седнете сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите половин час, мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени. Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно. Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред. Десет минути така да седите. Ще ви дойдат разни мисли.
Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща.
Нищо да не ви смущава. Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути. Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си. Като се концентрираш ще ти мине мисълта, какво ли става сега във Франция, какво ли става сега на небето, какво ли става в ада. Кажи си: „Нито ада ме интересува, нито небето ме интересува в дадения случай, интересува ме само настоящето, което Бог ме учи, урока, който имам.“
към беседата >>
Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него.
Иде един евангелски проповедник и му казва, че еди-кой си ден ще идем в София. Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори. Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон. Пък гарата е три километра от къщата. Гледам файтон няма, пък трябва да вървим.
Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него.
Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата. Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата. По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се. Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака. Взехме си билет, качихме се на трена.
към беседата >>
Нищо да не ви смущава.
Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно. Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред. Десет минути така да седите. Ще ви дойдат разни мисли. Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща.
Нищо да не ви смущава.
Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути. Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си. Като се концентрираш ще ти мине мисълта, какво ли става сега във Франция, какво ли става сега на небето, какво ли става в ада. Кажи си: „Нито ада ме интересува, нито небето ме интересува в дадения случай, интересува ме само настоящето, което Бог ме учи, урока, който имам.“
към беседата >>
Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата.
Проповедникът казва: „Не казвайте, че еди-кой си ден ще тръгнете за София, но кажете: Ако е рекъл Господ.“ Той казва: „Него ден ще вървим.“ Казва: „Не може така да се говори. Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон. Пък гарата е три километра от къщата. Гледам файтон няма, пък трябва да вървим. Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него.
Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата.
Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата. По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се. Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака. Взехме си билет, качихме се на трена. Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това.
към беседата >>
Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути.
Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред. Десет минути така да седите. Ще ви дойдат разни мисли. Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща. Нищо да не ви смущава.
Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути.
Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си. Като се концентрираш ще ти мине мисълта, какво ли става сега във Франция, какво ли става сега на небето, какво ли става в ада. Кажи си: „Нито ада ме интересува, нито небето ме интересува в дадения случай, интересува ме само настоящето, което Бог ме учи, урока, който имам.“
към беседата >>
Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата.
Него ден може нещо да се случи.“ Аз оставих на него да вземе файтон, но той обича своите търговски работи, ходил и забравил да поръча файтон. Пък гарата е три километра от къщата. Гледам файтон няма, пък трябва да вървим. Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него. Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата.
Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата.
По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се. Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака. Взехме си билет, качихме се на трена. Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това. Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме.
към беседата >>
Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си.
Десет минути така да седите. Ще ви дойдат разни мисли. Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща. Нищо да не ви смущава. Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути.
Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си.
Като се концентрираш ще ти мине мисълта, какво ли става сега във Франция, какво ли става сега на небето, какво ли става в ада. Кажи си: „Нито ада ме интересува, нито небето ме интересува в дадения случай, интересува ме само настоящето, което Бог ме учи, урока, който имам.“
към беседата >>
По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се.
Пък гарата е три километра от къщата. Гледам файтон няма, пък трябва да вървим. Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него. Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата. Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата.
По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се.
Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака. Взехме си билет, качихме се на трена. Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това. Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме. Той мисли, че по Бога мисли.
към беседата >>
Като се концентрираш ще ти мине мисълта, какво ли става сега във Франция, какво ли става сега на небето, какво ли става в ада.
Ще ви дойдат разни мисли. Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща. Нищо да не ви смущава. Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути. Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си.
Като се концентрираш ще ти мине мисълта, какво ли става сега във Франция, какво ли става сега на небето, какво ли става в ада.
Кажи си: „Нито ада ме интересува, нито небето ме интересува в дадения случай, интересува ме само настоящето, което Бог ме учи, урока, който имам.“
към беседата >>
Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака.
Гледам файтон няма, пък трябва да вървим. Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него. Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата. Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата. По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се.
Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака.
Взехме си билет, качихме се на трена. Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това. Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме. Той мисли, че по Бога мисли. Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит.
към беседата >>
Кажи си: „Нито ада ме интересува, нито небето ме интересува в дадения случай, интересува ме само настоящето, което Бог ме учи, урока, който имам.“
Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща. Нищо да не ви смущава. Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути. Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си. Като се концентрираш ще ти мине мисълта, какво ли става сега във Франция, какво ли става сега на небето, какво ли става в ада.
Кажи си: „Нито ада ме интересува, нито небето ме интересува в дадения случай, интересува ме само настоящето, което Бог ме учи, урока, който имам.“
към беседата >>
Взехме си билет, качихме се на трена.
Излизам вън, гледам един кон, свързан и една каруца при него. Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата. Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата. По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се. Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака.
Взехме си билет, качихме се на трена.
Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това. Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме. Той мисли, че по Бога мисли. Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит. Каруца нямаше, намерихме.
към беседата >>
Тогава аз превеждам един пример.
Тогава аз превеждам един пример.
Той е следният. В древността, осъдили един философ, който много философствувал, казал едно изречение, за което го осъдили на смъртно наказание. Понеже бил много учен, царят искал да го избави и му казал: „Ще ти турим едно гърне пълно с мляко догоре на главата, да обиколиш целия град, и нито една капка да не излееш, тогава ще бъдеш свободен от наказанието.“ Обиколил той града и като се върнал го попитали: „Какво видя около града? “ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов. Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка.
към беседата >>
Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това.
Казвам: Отвържете коня, качихме се на каруцата. Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата. По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се. Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака. Взехме си билет, качихме се на трена.
Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това.
Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме. Той мисли, че по Бога мисли. Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит. Каруца нямаше, намерихме. Клечката излезе навън, намерихме я.
към беседата >>
Той е следният.
Тогава аз превеждам един пример.
Той е следният.
В древността, осъдили един философ, който много философствувал, казал едно изречение, за което го осъдили на смъртно наказание. Понеже бил много учен, царят искал да го избави и му казал: „Ще ти турим едно гърне пълно с мляко догоре на главата, да обиколиш целия град, и нито една капка да не излееш, тогава ще бъдеш свободен от наказанието.“ Обиколил той града и като се върнал го попитали: „Какво видя около града? “ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов. Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка. Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия.
към беседата >>
Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме.
Човека, чиято бе каруцата ни настигна и му казвам: „Колкото ти струва, ще ти платим.“ Проповедникът и той се качи на каруцата. По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се. Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака. Взехме си билет, качихме се на трена. Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това.
Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме.
Той мисли, че по Бога мисли. Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит. Каруца нямаше, намерихме. Клечката излезе навън, намерихме я. Тренът дойде и навреме се качихме.
към беседата >>
В древността, осъдили един философ, който много философствувал, казал едно изречение, за което го осъдили на смъртно наказание.
Тогава аз превеждам един пример. Той е следният.
В древността, осъдили един философ, който много философствувал, казал едно изречение, за което го осъдили на смъртно наказание.
Понеже бил много учен, царят искал да го избави и му казал: „Ще ти турим едно гърне пълно с мляко догоре на главата, да обиколиш целия град, и нито една капка да не излееш, тогава ще бъдеш свободен от наказанието.“ Обиколил той града и като се върнал го попитали: „Какво видя около града? “ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов. Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка. Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия. Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре.
към беседата >>
Той мисли, че по Бога мисли.
По едно време, една клечка излязла от оста, спряхме се. Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака. Взехме си билет, качихме се на трена. Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това. Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме.
Той мисли, че по Бога мисли.
Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит. Каруца нямаше, намерихме. Клечката излезе навън, намерихме я. Тренът дойде и навреме се качихме. Божествено е нашето учение.
към беседата >>
Понеже бил много учен, царят искал да го избави и му казал: „Ще ти турим едно гърне пълно с мляко догоре на главата, да обиколиш целия град, и нито една капка да не излееш, тогава ще бъдеш свободен от наказанието.“ Обиколил той града и като се върнал го попитали: „Какво видя около града?
Тогава аз превеждам един пример. Той е следният. В древността, осъдили един философ, който много философствувал, казал едно изречение, за което го осъдили на смъртно наказание.
Понеже бил много учен, царят искал да го избави и му казал: „Ще ти турим едно гърне пълно с мляко догоре на главата, да обиколиш целия град, и нито една капка да не излееш, тогава ще бъдеш свободен от наказанието.“ Обиколил той града и като се върнал го попитали: „Какво видя около града?
“ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов. Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка. Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия. Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре. Какво разбирам?
към беседата >>
Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит.
Казвам: „Върнете се десет крачки назад.“ Намериха клечката, поставиха я на мястото ѝ, стигнахме на гарата три минути преди да тръгне влака. Взехме си билет, качихме се на трена. Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това. Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме. Той мисли, че по Бога мисли.
Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит.
Каруца нямаше, намерихме. Клечката излезе навън, намерихме я. Тренът дойде и навреме се качихме. Божествено е нашето учение. И твоето е Божествено, но още не е проверено.
към беседата >>
“ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов.
Тогава аз превеждам един пример. Той е следният. В древността, осъдили един философ, който много философствувал, казал едно изречение, за което го осъдили на смъртно наказание. Понеже бил много учен, царят искал да го избави и му казал: „Ще ти турим едно гърне пълно с мляко догоре на главата, да обиколиш целия град, и нито една капка да не излееш, тогава ще бъдеш свободен от наказанието.“ Обиколил той града и като се върнал го попитали: „Какво видя около града?
“ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов.
Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка. Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия. Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре. Какво разбирам? – Не използуват Божиите блага.
към беседата >>
Каруца нямаше, намерихме.
Взехме си билет, качихме се на трена. Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това. Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме. Той мисли, че по Бога мисли. Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит.
Каруца нямаше, намерихме.
Клечката излезе навън, намерихме я. Тренът дойде и навреме се качихме. Божествено е нашето учение. И твоето е Божествено, но още не е проверено. Нашето е проверено.
към беседата >>
Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка.
Тогава аз превеждам един пример. Той е следният. В древността, осъдили един философ, който много философствувал, казал едно изречение, за което го осъдили на смъртно наказание. Понеже бил много учен, царят искал да го избави и му казал: „Ще ти турим едно гърне пълно с мляко догоре на главата, да обиколиш целия град, и нито една капка да не излееш, тогава ще бъдеш свободен от наказанието.“ Обиколил той града и като се върнал го попитали: „Какво видя около града? “ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов.
Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка.
Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия. Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре. Какво разбирам? – Не използуват Божиите блага. Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре.
към беседата >>
Клечката излезе навън, намерихме я.
Казва ми моят познат: „Не зная, какъв беше този дявол.“ Рекох, не е дявол това. Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме. Той мисли, че по Бога мисли. Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит. Каруца нямаше, намерихме.
Клечката излезе навън, намерихме я.
Тренът дойде и навреме се качихме. Божествено е нашето учение. И твоето е Божествено, но още не е проверено. Нашето е проверено. Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено.
към беседата >>
Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия.
Той е следният. В древността, осъдили един философ, който много философствувал, казал едно изречение, за което го осъдили на смъртно наказание. Понеже бил много учен, царят искал да го избави и му казал: „Ще ти турим едно гърне пълно с мляко догоре на главата, да обиколиш целия град, и нито една капка да не излееш, тогава ще бъдеш свободен от наказанието.“ Обиколил той града и като се върнал го попитали: „Какво видя около града? “ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов. Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка.
Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия.
Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре. Какво разбирам? – Не използуват Божиите блага. Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре. Какво разбирам.
към беседата >>
Тренът дойде и навреме се качихме.
Проповедникът мисли, че ние като кажем, че ще идем в София, ние разпореждаме работите, както ние искаме. Той мисли, че по Бога мисли. Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит. Каруца нямаше, намерихме. Клечката излезе навън, намерихме я.
Тренът дойде и навреме се качихме.
Божествено е нашето учение. И твоето е Божествено, но още не е проверено. Нашето е проверено. Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено. Всяко нещо, което става навреме, то е Божествено.
към беседата >>
Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре.
В древността, осъдили един философ, който много философствувал, казал едно изречение, за което го осъдили на смъртно наказание. Понеже бил много учен, царят искал да го избави и му казал: „Ще ти турим едно гърне пълно с мляко догоре на главата, да обиколиш целия град, и нито една капка да не излееш, тогава ще бъдеш свободен от наказанието.“ Обиколил той града и като се върнал го попитали: „Какво видя около града? “ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов. Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка. Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия.
Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре.
Какво разбирам? – Не използуват Божиите блага. Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре. Какво разбирам. И ти не използуваш Божиите блага.
към беседата >>
Божествено е нашето учение.
Той мисли, че по Бога мисли. Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит. Каруца нямаше, намерихме. Клечката излезе навън, намерихме я. Тренът дойде и навреме се качихме.
Божествено е нашето учение.
И твоето е Божествено, но още не е проверено. Нашето е проверено. Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено. Всяко нещо, което става навреме, то е Божествено. Всяко нещо, което носи светлина в ума на човека, то е Божествено.
към беседата >>
Какво разбирам?
Понеже бил много учен, царят искал да го избави и му казал: „Ще ти турим едно гърне пълно с мляко догоре на главата, да обиколиш целия град, и нито една капка да не излееш, тогава ще бъдеш свободен от наказанието.“ Обиколил той града и като се върнал го попитали: „Какво видя около града? “ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов. Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка. Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия. Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре.
Какво разбирам?
– Не използуват Божиите блага. Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре. Какво разбирам. И ти не използуваш Божиите блага. Някой път може да използуваш своето благо.
към беседата >>
И твоето е Божествено, но още не е проверено.
Той казва: „Аз мисля право, вие мислите криво.“ Като се качихме на гарата, аз му казвам: „Сега и ние мислим право и вие мислите право.“ Нашето учение се постави на опит. Каруца нямаше, намерихме. Клечката излезе навън, намерихме я. Тренът дойде и навреме се качихме. Божествено е нашето учение.
И твоето е Божествено, но още не е проверено.
Нашето е проверено. Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено. Всяко нещо, което става навреме, то е Божествено. Всяко нещо, което носи светлина в ума на човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи топлина в човека, то е Божествено.
към беседата >>
– Не използуват Божиите блага.
“ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов. Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка. Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия. Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре. Какво разбирам?
– Не използуват Божиите блага.
Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре. Какво разбирам. И ти не използуваш Божиите блага. Някой път може да използуваш своето благо. Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите?
към беседата >>
Нашето е проверено.
Каруца нямаше, намерихме. Клечката излезе навън, намерихме я. Тренът дойде и навреме се качихме. Божествено е нашето учение. И твоето е Божествено, но още не е проверено.
Нашето е проверено.
Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено. Всяко нещо, което става навреме, то е Божествено. Всяко нещо, което носи светлина в ума на човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи топлина в човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи сила в човека, то е от Бога.
към беседата >>
Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре.
Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка. Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия. Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре. Какво разбирам? – Не използуват Божиите блага.
Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре.
Какво разбирам. И ти не използуваш Божиите блага. Някой път може да използуваш своето благо. Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите? По-добре е да страдаш за погрешките на другите.
към беседата >>
Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено.
Клечката излезе навън, намерихме я. Тренът дойде и навреме се качихме. Божествено е нашето учение. И твоето е Божествено, но още не е проверено. Нашето е проверено.
Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено.
Всяко нещо, което става навреме, то е Божествено. Всяко нещо, което носи светлина в ума на човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи топлина в човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи сила в човека, то е от Бога. Онова, което е Божествено, то е общо и е достояние на всичките хора.
към беседата >>
Какво разбирам.
Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия. Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре. Какво разбирам? – Не използуват Божиите блага. Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре.
Какво разбирам.
И ти не използуваш Божиите блага. Някой път може да използуваш своето благо. Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите? По-добре е да страдаш за погрешките на другите. Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се.
към беседата >>
Всяко нещо, което става навреме, то е Божествено.
Тренът дойде и навреме се качихме. Божествено е нашето учение. И твоето е Божествено, но още не е проверено. Нашето е проверено. Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено.
Всяко нещо, което става навреме, то е Божествено.
Всяко нещо, което носи светлина в ума на човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи топлина в човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи сила в човека, то е от Бога. Онова, което е Божествено, то е общо и е достояние на всичките хора.
към беседата >>
И ти не използуваш Божиите блага.
Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре. Какво разбирам? – Не използуват Божиите блага. Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре. Какво разбирам.
И ти не използуваш Божиите блага.
Някой път може да използуваш своето благо. Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите? По-добре е да страдаш за погрешките на другите. Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се. Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите.
към беседата >>
Всяко нещо, което носи светлина в ума на човека, то е Божествено.
Божествено е нашето учение. И твоето е Божествено, но още не е проверено. Нашето е проверено. Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено. Всяко нещо, което става навреме, то е Божествено.
Всяко нещо, което носи светлина в ума на човека, то е Божествено.
Всяко нещо, което носи топлина в човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи сила в човека, то е от Бога. Онова, което е Божествено, то е общо и е достояние на всичките хора.
към беседата >>
Някой път може да използуваш своето благо.
Какво разбирам? – Не използуват Божиите блага. Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре. Какво разбирам. И ти не използуваш Божиите блага.
Някой път може да използуваш своето благо.
Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите? По-добре е да страдаш за погрешките на другите. Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се. Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите. Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре.
към беседата >>
Всяко нещо, което носи топлина в човека, то е Божествено.
И твоето е Божествено, но още не е проверено. Нашето е проверено. Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено. Всяко нещо, което става навреме, то е Божествено. Всяко нещо, което носи светлина в ума на човека, то е Божествено.
Всяко нещо, което носи топлина в човека, то е Божествено.
Всяко нещо, което носи сила в човека, то е от Бога. Онова, което е Божествено, то е общо и е достояние на всичките хора.
към беседата >>
Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите?
– Не използуват Божиите блага. Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре. Какво разбирам. И ти не използуваш Божиите блага. Някой път може да използуваш своето благо.
Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите?
По-добре е да страдаш за погрешките на другите. Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се. Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите. Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре. Още по добре е да служиш на Бога.
към беседата >>
Всяко нещо, което носи сила в човека, то е от Бога.
Нашето е проверено. Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено. Всяко нещо, което става навреме, то е Божествено. Всяко нещо, което носи светлина в ума на човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи топлина в човека, то е Божествено.
Всяко нещо, което носи сила в човека, то е от Бога.
Онова, което е Божествено, то е общо и е достояние на всичките хора.
към беседата >>
По-добре е да страдаш за погрешките на другите.
Понякой път и аз казвам за себе си: И ти не живееш добре. Какво разбирам. И ти не използуваш Божиите блага. Някой път може да използуваш своето благо. Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите?
По-добре е да страдаш за погрешките на другите.
Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се. Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите. Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре. Още по добре е да служиш на Бога. Всичко онова, което става в света, ти се учиш от всичко, всичко изправяш.
към беседата >>
Онова, което е Божествено, то е общо и е достояние на всичките хора.
Когато по твоето учение намериш колата и клечката и се качиш навреме и то е Божествено. Всяко нещо, което става навреме, то е Божествено. Всяко нещо, което носи светлина в ума на човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи топлина в човека, то е Божествено. Всяко нещо, което носи сила в човека, то е от Бога.
Онова, което е Божествено, то е общо и е достояние на всичките хора.
към беседата >>
Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се.
Какво разбирам. И ти не използуваш Божиите блага. Някой път може да използуваш своето благо. Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите? По-добре е да страдаш за погрешките на другите.
Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се.
Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите. Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре. Още по добре е да служиш на Бога. Всичко онова, което става в света, ти се учиш от всичко, всичко изправяш. Да вършиш волята Божия, значи, всичко онова, което Бог е създал, ти да го извършиш, да не внесеш никаква поквара.
към беседата >>
Има някои хора, като ги видя, аз зная, че ще останат още на земята.
Има някои хора, като ги видя, аз зная, че ще останат още на земята.
Да ви кажа, как го зная, не мога да ви кажа, но го зная, че ще седи още на земята. И да иска да умре не може. Не го искат, няма място определено за него. Искаш някой път да се качиш, няма място, на трена, или няма място в автомобила. Някой път не искаш да идеш, пък си заставен да идеш.
към беседата >>
Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите.
И ти не използуваш Божиите блага. Някой път може да използуваш своето благо. Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите? По-добре е да страдаш за погрешките на другите. Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се.
Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите.
Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре. Още по добре е да служиш на Бога. Всичко онова, което става в света, ти се учиш от всичко, всичко изправяш. Да вършиш волята Божия, значи, всичко онова, което Бог е създал, ти да го извършиш, да не внесеш никаква поквара. Това ще бъде за вас.
към беседата >>
Да ви кажа, как го зная, не мога да ви кажа, но го зная, че ще седи още на земята.
Има някои хора, като ги видя, аз зная, че ще останат още на земята.
Да ви кажа, как го зная, не мога да ви кажа, но го зная, че ще седи още на земята.
И да иска да умре не може. Не го искат, няма място определено за него. Искаш някой път да се качиш, няма място, на трена, или няма място в автомобила. Някой път не искаш да идеш, пък си заставен да идеш.
към беседата >>
Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре.
Някой път може да използуваш своето благо. Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите? По-добре е да страдаш за погрешките на другите. Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се. Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите.
Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре.
Още по добре е да служиш на Бога. Всичко онова, което става в света, ти се учиш от всичко, всичко изправяш. Да вършиш волята Божия, значи, всичко онова, което Бог е създал, ти да го извършиш, да не внесеш никаква поквара. Това ще бъде за вас. Ако речете навън да го разправяте, ще влезете в стълкновение.
към беседата >>
И да иска да умре не може.
Има някои хора, като ги видя, аз зная, че ще останат още на земята. Да ви кажа, как го зная, не мога да ви кажа, но го зная, че ще седи още на земята.
И да иска да умре не може.
Не го искат, няма място определено за него. Искаш някой път да се качиш, няма място, на трена, или няма място в автомобила. Някой път не искаш да идеш, пък си заставен да идеш.
към беседата >>
Още по добре е да служиш на Бога.
Кое е по-хубаво, да страдаш за своите грехове или да страдаш за погрешките на другите? По-добре е да страдаш за погрешките на другите. Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се. Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите. Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре.
Още по добре е да служиш на Бога.
Всичко онова, което става в света, ти се учиш от всичко, всичко изправяш. Да вършиш волята Божия, значи, всичко онова, което Бог е създал, ти да го извършиш, да не внесеш никаква поквара. Това ще бъде за вас. Ако речете навън да го разправяте, ще влезете в стълкновение. То е, за който разбира.
към беседата >>
Не го искат, няма място определено за него.
Има някои хора, като ги видя, аз зная, че ще останат още на земята. Да ви кажа, как го зная, не мога да ви кажа, но го зная, че ще седи още на земята. И да иска да умре не може.
Не го искат, няма място определено за него.
Искаш някой път да се качиш, няма място, на трена, или няма място в автомобила. Някой път не искаш да идеш, пък си заставен да идеш.
към беседата >>
Всичко онова, което става в света, ти се учиш от всичко, всичко изправяш.
По-добре е да страдаш за погрешките на другите. Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се. Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите. Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре. Още по добре е да служиш на Бога.
Всичко онова, което става в света, ти се учиш от всичко, всичко изправяш.
Да вършиш волята Божия, значи, всичко онова, което Бог е създал, ти да го извършиш, да не внесеш никаква поквара. Това ще бъде за вас. Ако речете навън да го разправяте, ще влезете в стълкновение. То е, за който разбира.
към беседата >>
Искаш някой път да се качиш, няма място, на трена, или няма място в автомобила.
Има някои хора, като ги видя, аз зная, че ще останат още на земята. Да ви кажа, как го зная, не мога да ви кажа, но го зная, че ще седи още на земята. И да иска да умре не може. Не го искат, няма място определено за него.
Искаш някой път да се качиш, няма място, на трена, или няма място в автомобила.
Някой път не искаш да идеш, пък си заставен да идеш.
към беседата >>
Да вършиш волята Божия, значи, всичко онова, което Бог е създал, ти да го извършиш, да не внесеш никаква поквара.
Добре е да страдаш и за своите погрешки, изправяш се. Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите. Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре. Още по добре е да служиш на Бога. Всичко онова, което става в света, ти се учиш от всичко, всичко изправяш.
Да вършиш волята Божия, значи, всичко онова, което Бог е създал, ти да го извършиш, да не внесеш никаква поквара.
Това ще бъде за вас. Ако речете навън да го разправяте, ще влезете в стълкновение. То е, за който разбира.
към беседата >>
Някой път не искаш да идеш, пък си заставен да идеш.
Има някои хора, като ги видя, аз зная, че ще останат още на земята. Да ви кажа, как го зная, не мога да ви кажа, но го зная, че ще седи още на земята. И да иска да умре не може. Не го искат, няма място определено за него. Искаш някой път да се качиш, няма място, на трена, или няма място в автомобила.
Някой път не искаш да идеш, пък си заставен да идеш.
към беседата >>
Това ще бъде за вас.
Още по-добре е да се ползуваш от погрешките на другите. Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре. Още по добре е да служиш на Бога. Всичко онова, което става в света, ти се учиш от всичко, всичко изправяш. Да вършиш волята Божия, значи, всичко онова, което Бог е създал, ти да го извършиш, да не внесеш никаква поквара.
Това ще бъде за вас.
Ако речете навън да го разправяте, ще влезете в стълкновение. То е, за който разбира.
към беседата >>
Казвам: Всичките изпитания, които идат на хората, са за да се усили търпението на човека.
Казвам: Всичките изпитания, които идат на хората, са за да се усили търпението на човека.
Представете си един баща, който е чувствителен човек, пък има палаво дете. Дава му всичките средства, книги, но то бяга от училище, не слуша майка си, обича да побива братчетата и сестричетата си. Аз в България само веднъж видях един търпелив човек, в Пловдив беше, евангелист, който приблизително минаваше за търпелив, човека. Той седнал, чете една философска книга, детето му се качило на гърба му, тегли косата му, закача го. Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута.
към беседата >>
Ако речете навън да го разправяте, ще влезете в стълкновение.
Като изправяш своите погрешки, ти се учиш, като изправяш погрешките на другите е още по-добре. Още по добре е да служиш на Бога. Всичко онова, което става в света, ти се учиш от всичко, всичко изправяш. Да вършиш волята Божия, значи, всичко онова, което Бог е създал, ти да го извършиш, да не внесеш никаква поквара. Това ще бъде за вас.
Ако речете навън да го разправяте, ще влезете в стълкновение.
То е, за който разбира.
към беседата >>
Представете си един баща, който е чувствителен човек, пък има палаво дете.
Казвам: Всичките изпитания, които идат на хората, са за да се усили търпението на човека.
Представете си един баща, който е чувствителен човек, пък има палаво дете.
Дава му всичките средства, книги, но то бяга от училище, не слуша майка си, обича да побива братчетата и сестричетата си. Аз в България само веднъж видях един търпелив човек, в Пловдив беше, евангелист, който приблизително минаваше за търпелив, човека. Той седнал, чете една философска книга, детето му се качило на гърба му, тегли косата му, закача го. Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута. Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне.
към беседата >>
То е, за който разбира.
Още по добре е да служиш на Бога. Всичко онова, което става в света, ти се учиш от всичко, всичко изправяш. Да вършиш волята Божия, значи, всичко онова, което Бог е създал, ти да го извършиш, да не внесеш никаква поквара. Това ще бъде за вас. Ако речете навън да го разправяте, ще влезете в стълкновение.
То е, за който разбира.
към беседата >>
Дава му всичките средства, книги, но то бяга от училище, не слуша майка си, обича да побива братчетата и сестричетата си.
Казвам: Всичките изпитания, които идат на хората, са за да се усили търпението на човека. Представете си един баща, който е чувствителен човек, пък има палаво дете.
Дава му всичките средства, книги, но то бяга от училище, не слуша майка си, обича да побива братчетата и сестричетата си.
Аз в България само веднъж видях един търпелив човек, в Пловдив беше, евангелист, който приблизително минаваше за търпелив, човека. Той седнал, чете една философска книга, детето му се качило на гърба му, тегли косата му, закача го. Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута. Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне. Той, бащата, чете книгата.
към беседата >>
Някой път дойде при мене някой и ми говори за много работи.
Някой път дойде при мене някой и ми говори за много работи.
Казвам си: Ти сега на този човек може ли да гледаш на него като на себе си? Мнозина са идвали да ми разправят. Дойде мъжът, оплаква ми се от жена си. Аз казвам: „Жена ти е много добра, но ти [не, б.р.] разбираш.“ Той си казва: „Трябва да е виждал жена ми, като говори тъй заради нея.“ Дойде тя и тя ми се оплаква от мъжа си. Казвам: „Много добър е мъжът ти.
към беседата >>
Аз в България само веднъж видях един търпелив човек, в Пловдив беше, евангелист, който приблизително минаваше за търпелив, човека.
Казвам: Всичките изпитания, които идат на хората, са за да се усили търпението на човека. Представете си един баща, който е чувствителен човек, пък има палаво дете. Дава му всичките средства, книги, но то бяга от училище, не слуша майка си, обича да побива братчетата и сестричетата си.
Аз в България само веднъж видях един търпелив човек, в Пловдив беше, евангелист, който приблизително минаваше за търпелив, човека.
Той седнал, чете една философска книга, детето му се качило на гърба му, тегли косата му, закача го. Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута. Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне. Той, бащата, чете книгата. По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира.
към беседата >>
Казвам си: Ти сега на този човек може ли да гледаш на него като на себе си?
Някой път дойде при мене някой и ми говори за много работи.
Казвам си: Ти сега на този човек може ли да гледаш на него като на себе си?
Мнозина са идвали да ми разправят. Дойде мъжът, оплаква ми се от жена си. Аз казвам: „Жена ти е много добра, но ти [не, б.р.] разбираш.“ Той си казва: „Трябва да е виждал жена ми, като говори тъй заради нея.“ Дойде тя и тя ми се оплаква от мъжа си. Казвам: „Много добър е мъжът ти. Ти не го разбираш.
към беседата >>
Той седнал, чете една философска книга, детето му се качило на гърба му, тегли косата му, закача го.
Казвам: Всичките изпитания, които идат на хората, са за да се усили търпението на човека. Представете си един баща, който е чувствителен човек, пък има палаво дете. Дава му всичките средства, книги, но то бяга от училище, не слуша майка си, обича да побива братчетата и сестричетата си. Аз в България само веднъж видях един търпелив човек, в Пловдив беше, евангелист, който приблизително минаваше за търпелив, човека.
Той седнал, чете една философска книга, детето му се качило на гърба му, тегли косата му, закача го.
Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута. Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне. Той, бащата, чете книгата. По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира. – „Виж го ти какъв Панголозин!
към беседата >>
Мнозина са идвали да ми разправят.
Някой път дойде при мене някой и ми говори за много работи. Казвам си: Ти сега на този човек може ли да гледаш на него като на себе си?
Мнозина са идвали да ми разправят.
Дойде мъжът, оплаква ми се от жена си. Аз казвам: „Жена ти е много добра, но ти [не, б.р.] разбираш.“ Той си казва: „Трябва да е виждал жена ми, като говори тъй заради нея.“ Дойде тя и тя ми се оплаква от мъжа си. Казвам: „Много добър е мъжът ти. Ти не го разбираш. Ти не го познаваш.“ Тя си казва: „Идвал е той.“ А пък аз ги виждам, че и двамата са добри, само че не се разбират.
към беседата >>
Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута.
Казвам: Всичките изпитания, които идат на хората, са за да се усили търпението на човека. Представете си един баща, който е чувствителен човек, пък има палаво дете. Дава му всичките средства, книги, но то бяга от училище, не слуша майка си, обича да побива братчетата и сестричетата си. Аз в България само веднъж видях един търпелив човек, в Пловдив беше, евангелист, който приблизително минаваше за търпелив, човека. Той седнал, чете една философска книга, детето му се качило на гърба му, тегли косата му, закача го.
Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута.
Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне. Той, бащата, чете книгата. По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира. – „Виж го ти какъв Панголозин! “ Пан значи голям.
към беседата >>
Дойде мъжът, оплаква ми се от жена си.
Някой път дойде при мене някой и ми говори за много работи. Казвам си: Ти сега на този човек може ли да гледаш на него като на себе си? Мнозина са идвали да ми разправят.
Дойде мъжът, оплаква ми се от жена си.
Аз казвам: „Жена ти е много добра, но ти [не, б.р.] разбираш.“ Той си казва: „Трябва да е виждал жена ми, като говори тъй заради нея.“ Дойде тя и тя ми се оплаква от мъжа си. Казвам: „Много добър е мъжът ти. Ти не го разбираш. Ти не го познаваш.“ Тя си казва: „Идвал е той.“ А пък аз ги виждам, че и двамата са добри, само че не се разбират. Мога да направя, който и да е мъж да обича жена си и коя да е жена да обича мъжа си.
към беседата >>
Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне.
Представете си един баща, който е чувствителен човек, пък има палаво дете. Дава му всичките средства, книги, но то бяга от училище, не слуша майка си, обича да побива братчетата и сестричетата си. Аз в България само веднъж видях един търпелив човек, в Пловдив беше, евангелист, който приблизително минаваше за търпелив, човека. Той седнал, чете една философска книга, детето му се качило на гърба му, тегли косата му, закача го. Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута.
Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне.
Той, бащата, чете книгата. По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира. – „Виж го ти какъв Панголозин! “ Пан значи голям. Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма.
към беседата >>
Аз казвам: „Жена ти е много добра, но ти [не, б.р.] разбираш.“ Той си казва: „Трябва да е виждал жена ми, като говори тъй заради нея.“ Дойде тя и тя ми се оплаква от мъжа си.
Някой път дойде при мене някой и ми говори за много работи. Казвам си: Ти сега на този човек може ли да гледаш на него като на себе си? Мнозина са идвали да ми разправят. Дойде мъжът, оплаква ми се от жена си.
Аз казвам: „Жена ти е много добра, но ти [не, б.р.] разбираш.“ Той си казва: „Трябва да е виждал жена ми, като говори тъй заради нея.“ Дойде тя и тя ми се оплаква от мъжа си.
Казвам: „Много добър е мъжът ти. Ти не го разбираш. Ти не го познаваш.“ Тя си казва: „Идвал е той.“ А пък аз ги виждам, че и двамата са добри, само че не се разбират. Мога да направя, който и да е мъж да обича жена си и коя да е жена да обича мъжа си. То е лесно, като да се яде баница.
към беседата >>
Той, бащата, чете книгата.
Дава му всичките средства, книги, но то бяга от училище, не слуша майка си, обича да побива братчетата и сестричетата си. Аз в България само веднъж видях един търпелив човек, в Пловдив беше, евангелист, който приблизително минаваше за търпелив, човека. Той седнал, чете една философска книга, детето му се качило на гърба му, тегли косата му, закача го. Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута. Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне.
Той, бащата, чете книгата.
По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира. – „Виж го ти какъв Панголозин! “ Пан значи голям. Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма. Аз му пишех докато дойде на земята.
към беседата >>
Казвам: „Много добър е мъжът ти.
Някой път дойде при мене някой и ми говори за много работи. Казвам си: Ти сега на този човек може ли да гледаш на него като на себе си? Мнозина са идвали да ми разправят. Дойде мъжът, оплаква ми се от жена си. Аз казвам: „Жена ти е много добра, но ти [не, б.р.] разбираш.“ Той си казва: „Трябва да е виждал жена ми, като говори тъй заради нея.“ Дойде тя и тя ми се оплаква от мъжа си.
Казвам: „Много добър е мъжът ти.
Ти не го разбираш. Ти не го познаваш.“ Тя си казва: „Идвал е той.“ А пък аз ги виждам, че и двамата са добри, само че не се разбират. Мога да направя, който и да е мъж да обича жена си и коя да е жена да обича мъжа си. То е лесно, като да се яде баница. Но ако го направя, то ще бъде най-голямото нещастие.
към беседата >>
По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира.
Аз в България само веднъж видях един търпелив човек, в Пловдив беше, евангелист, който приблизително минаваше за търпелив, човека. Той седнал, чете една философска книга, детето му се качило на гърба му, тегли косата му, закача го. Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута. Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне. Той, бащата, чете книгата.
По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира.
– „Виж го ти какъв Панголозин! “ Пан значи голям. Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма. Аз му пишех докато дойде на земята. Казва: Татко, всичко се уреди.
към беседата >>
Ти не го разбираш.
Казвам си: Ти сега на този човек може ли да гледаш на него като на себе си? Мнозина са идвали да ми разправят. Дойде мъжът, оплаква ми се от жена си. Аз казвам: „Жена ти е много добра, но ти [не, б.р.] разбираш.“ Той си казва: „Трябва да е виждал жена ми, като говори тъй заради нея.“ Дойде тя и тя ми се оплаква от мъжа си. Казвам: „Много добър е мъжът ти.
Ти не го разбираш.
Ти не го познаваш.“ Тя си казва: „Идвал е той.“ А пък аз ги виждам, че и двамата са добри, само че не се разбират. Мога да направя, който и да е мъж да обича жена си и коя да е жена да обича мъжа си. То е лесно, като да се яде баница. Но ако го направя, то ще бъде най-голямото нещастие. Може да го направя, когато ще бъдете щастливи.
към беседата >>
– „Виж го ти какъв Панголозин!
Той седнал, чете една философска книга, детето му се качило на гърба му, тегли косата му, закача го. Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута. Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне. Той, бащата, чете книгата. По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира.
– „Виж го ти какъв Панголозин!
“ Пан значи голям. Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма. Аз му пишех докато дойде на земята. Казва: Татко, всичко се уреди. Сега виждам, как се урежда, не слуша.
към беседата >>
Ти не го познаваш.“ Тя си казва: „Идвал е той.“ А пък аз ги виждам, че и двамата са добри, само че не се разбират.
Мнозина са идвали да ми разправят. Дойде мъжът, оплаква ми се от жена си. Аз казвам: „Жена ти е много добра, но ти [не, б.р.] разбираш.“ Той си казва: „Трябва да е виждал жена ми, като говори тъй заради нея.“ Дойде тя и тя ми се оплаква от мъжа си. Казвам: „Много добър е мъжът ти. Ти не го разбираш.
Ти не го познаваш.“ Тя си казва: „Идвал е той.“ А пък аз ги виждам, че и двамата са добри, само че не се разбират.
Мога да направя, който и да е мъж да обича жена си и коя да е жена да обича мъжа си. То е лесно, като да се яде баница. Но ако го направя, то ще бъде най-голямото нещастие. Може да го направя, когато ще бъдете щастливи.
към беседата >>
“ Пан значи голям.
Той се пообърне, поусмихне се казва: „Ти ще поумнееш като станеш като мене.“ Нищо не му казва, не го бута. Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне. Той, бащата, чете книгата. По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира. – „Виж го ти какъв Панголозин!
“ Пан значи голям.
Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма. Аз му пишех докато дойде на земята. Казва: Татко, всичко се уреди. Сега виждам, как се урежда, не слуша. Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение.
към беседата >>
Мога да направя, който и да е мъж да обича жена си и коя да е жена да обича мъжа си.
Дойде мъжът, оплаква ми се от жена си. Аз казвам: „Жена ти е много добра, но ти [не, б.р.] разбираш.“ Той си казва: „Трябва да е виждал жена ми, като говори тъй заради нея.“ Дойде тя и тя ми се оплаква от мъжа си. Казвам: „Много добър е мъжът ти. Ти не го разбираш. Ти не го познаваш.“ Тя си казва: „Идвал е той.“ А пък аз ги виждам, че и двамата са добри, само че не се разбират.
Мога да направя, който и да е мъж да обича жена си и коя да е жена да обича мъжа си.
То е лесно, като да се яде баница. Но ако го направя, то ще бъде най-голямото нещастие. Може да го направя, когато ще бъдете щастливи.
към беседата >>
Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма.
Детето пак се качи на гърба му, пак го погледне. Той, бащата, чете книгата. По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира. – „Виж го ти какъв Панголозин! “ Пан значи голям.
Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма.
Аз му пишех докато дойде на земята. Казва: Татко, всичко се уреди. Сега виждам, как се урежда, не слуша. Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение. Виждам, че той носи от миналото търпението.
към беседата >>
То е лесно, като да се яде баница.
Аз казвам: „Жена ти е много добра, но ти [не, б.р.] разбираш.“ Той си казва: „Трябва да е виждал жена ми, като говори тъй заради нея.“ Дойде тя и тя ми се оплаква от мъжа си. Казвам: „Много добър е мъжът ти. Ти не го разбираш. Ти не го познаваш.“ Тя си казва: „Идвал е той.“ А пък аз ги виждам, че и двамата са добри, само че не се разбират. Мога да направя, който и да е мъж да обича жена си и коя да е жена да обича мъжа си.
То е лесно, като да се яде баница.
Но ако го направя, то ще бъде най-голямото нещастие. Може да го направя, когато ще бъдете щастливи.
към беседата >>
Аз му пишех докато дойде на земята.
Той, бащата, чете книгата. По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира. – „Виж го ти какъв Панголозин! “ Пан значи голям. Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма.
Аз му пишех докато дойде на земята.
Казва: Татко, всичко се уреди. Сега виждам, как се урежда, не слуша. Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение. Виждам, че той носи от миналото търпението. Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони.
към беседата >>
Но ако го направя, то ще бъде най-голямото нещастие.
Казвам: „Много добър е мъжът ти. Ти не го разбираш. Ти не го познаваш.“ Тя си казва: „Идвал е той.“ А пък аз ги виждам, че и двамата са добри, само че не се разбират. Мога да направя, който и да е мъж да обича жена си и коя да е жена да обича мъжа си. То е лесно, като да се яде баница.
Но ако го направя, то ще бъде най-голямото нещастие.
Може да го направя, когато ще бъдете щастливи.
към беседата >>
Казва: Татко, всичко се уреди.
По едно време го снема от гърба си, поставя го до себе си и казва: „Я издекламирай нещо, този човек иска да знае, колко си учен.“ Изпъчи се това дете, доста самонадеяно, започна да декламира. – „Виж го ти какъв Панголозин! “ Пан значи голям. Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма. Аз му пишех докато дойде на земята.
Казва: Татко, всичко се уреди.
Сега виждам, как се урежда, не слуша. Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение. Виждам, че той носи от миналото търпението. Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони. Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите.
към беседата >>
Може да го направя, когато ще бъдете щастливи.
Ти не го разбираш. Ти не го познаваш.“ Тя си казва: „Идвал е той.“ А пък аз ги виждам, че и двамата са добри, само че не се разбират. Мога да направя, който и да е мъж да обича жена си и коя да е жена да обича мъжа си. То е лесно, като да се яде баница. Но ако го направя, то ще бъде най-голямото нещастие.
Може да го направя, когато ще бъдете щастливи.
към беседата >>
Сега виждам, как се урежда, не слуша.
– „Виж го ти какъв Панголозин! “ Пан значи голям. Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма. Аз му пишех докато дойде на земята. Казва: Татко, всичко се уреди.
Сега виждам, как се урежда, не слуша.
Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение. Виждам, че той носи от миналото търпението. Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони. Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите. Тази неволя седи на гърба ти.
към беседата >>
Сега да ви приведа един пример, да видите какъв е законът.
Сега да ви приведа един пример, да видите какъв е законът.
Сега на вас казвам, че мога да ви направя да станете нещастни. Казвате: „Как? “ Представете си, че вие имате една торба със злато, аз задигам златото по един начин, без вие да знаете. Вие казвате: „Окраде ме този човек.“ И веднага се смутите. Аз ви изпитвам.
към беседата >>
Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение.
“ Пан значи голям. Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма. Аз му пишех докато дойде на земята. Казва: Татко, всичко се уреди. Сега виждам, как се урежда, не слуша.
Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение.
Виждам, че той носи от миналото търпението. Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони. Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите. Тази неволя седи на гърба ти. През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините?
към беседата >>
Сега на вас казвам, че мога да ви направя да станете нещастни.
Сега да ви приведа един пример, да видите какъв е законът.
Сега на вас казвам, че мога да ви направя да станете нещастни.
Казвате: „Как? “ Представете си, че вие имате една торба със злато, аз задигам златото по един начин, без вие да знаете. Вие казвате: „Окраде ме този човек.“ И веднага се смутите. Аз ви изпитвам. След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас.
към беседата >>
Виждам, че той носи от миналото търпението.
Рекох: „Той е професор, опитва ти търпението.“ Казва ми: „Идеалист бях едно време, пишех любовни писма, на този пишех и той ми пишеше любовни писма. Аз му пишех докато дойде на земята. Казва: Татко, всичко се уреди. Сега виждам, как се урежда, не слуша. Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение.
Виждам, че той носи от миналото търпението.
Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони. Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите. Тази неволя седи на гърба ти. През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините? Ние търсим.
към беседата >>
Казвате: „Как?
Сега да ви приведа един пример, да видите какъв е законът. Сега на вас казвам, че мога да ви направя да станете нещастни.
Казвате: „Как?
“ Представете си, че вие имате една торба със злато, аз задигам златото по един начин, без вие да знаете. Вие казвате: „Окраде ме този човек.“ И веднага се смутите. Аз ви изпитвам. След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас. Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал.
към беседата >>
Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони.
Аз му пишех докато дойде на земята. Казва: Татко, всичко се уреди. Сега виждам, как се урежда, не слуша. Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение. Виждам, че той носи от миналото търпението.
Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони.
Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите. Тази неволя седи на гърба ти. През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините? Ние търсим. Всеки ден хората се раждат, умират, на този кракът счупен, на този ръката, другиму главата пукната.
към беседата >>
“ Представете си, че вие имате една торба със злато, аз задигам златото по един начин, без вие да знаете.
Сега да ви приведа един пример, да видите какъв е законът. Сега на вас казвам, че мога да ви направя да станете нещастни. Казвате: „Как?
“ Представете си, че вие имате една торба със злато, аз задигам златото по един начин, без вие да знаете.
Вие казвате: „Окраде ме този човек.“ И веднага се смутите. Аз ви изпитвам. След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас. Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал. Казвам: „Тъй ли?
към беседата >>
Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите.
Казва: Татко, всичко се уреди. Сега виждам, как се урежда, не слуша. Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение. Виждам, че той носи от миналото търпението. Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони.
Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите.
Тази неволя седи на гърба ти. През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините? Ние търсим. Всеки ден хората се раждат, умират, на този кракът счупен, на този ръката, другиму главата пукната. Някой се разболял, влязъл в болницата, хиляди болести има.
към беседата >>
Вие казвате: „Окраде ме този човек.“ И веднага се смутите.
Сега да ви приведа един пример, да видите какъв е законът. Сега на вас казвам, че мога да ви направя да станете нещастни. Казвате: „Как? “ Представете си, че вие имате една торба със злато, аз задигам златото по един начин, без вие да знаете.
Вие казвате: „Окраде ме този човек.“ И веднага се смутите.
Аз ви изпитвам. След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас. Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал. Казвам: „Тъй ли? Аз мога да го намеря.
към беседата >>
Тази неволя седи на гърба ти.
Сега виждам, как се урежда, не слуша. Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение. Виждам, че той носи от миналото търпението. Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони. Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите.
Тази неволя седи на гърба ти.
През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините? Ние търсим. Всеки ден хората се раждат, умират, на този кракът счупен, на този ръката, другиму главата пукната. Някой се разболял, влязъл в болницата, хиляди болести има. Някому направили операция, не заздравяла раната.
към беседата >>
Аз ви изпитвам.
Сега да ви приведа един пример, да видите какъв е законът. Сега на вас казвам, че мога да ви направя да станете нещастни. Казвате: „Как? “ Представете си, че вие имате една торба със злато, аз задигам златото по един начин, без вие да знаете. Вие казвате: „Окраде ме този човек.“ И веднага се смутите.
Аз ви изпитвам.
След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас. Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал. Казвам: „Тъй ли? Аз мога да го намеря. В тази работа аз съм маг.
към беседата >>
През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините?
Няма нищо, каквото дал Господ, трябва да го нося.“ Казвам: Този беше един светски човек и имаше търпение. Виждам, че той носи от миналото търпението. Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони. Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите. Тази неволя седи на гърба ти.
През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините?
Ние търсим. Всеки ден хората се раждат, умират, на този кракът счупен, на този ръката, другиму главата пукната. Някой се разболял, влязъл в болницата, хиляди болести има. Някому направили операция, не заздравяла раната. Как ще си обясните тия работи?
към беседата >>
След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас.
Сега на вас казвам, че мога да ви направя да станете нещастни. Казвате: „Как? “ Представете си, че вие имате една торба със злато, аз задигам златото по един начин, без вие да знаете. Вие казвате: „Окраде ме този човек.“ И веднага се смутите. Аз ви изпитвам.
След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас.
Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал. Казвам: „Тъй ли? Аз мога да го намеря. В тази работа аз съм маг. Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите.
към беседата >>
Ние търсим.
Виждам, че той носи от миналото търпението. Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони. Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите. Тази неволя седи на гърба ти. През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините?
Ние търсим.
Всеки ден хората се раждат, умират, на този кракът счупен, на този ръката, другиму главата пукната. Някой се разболял, влязъл в болницата, хиляди болести има. Някому направили операция, не заздравяла раната. Как ще си обясните тия работи?
към беседата >>
Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал.
Казвате: „Как? “ Представете си, че вие имате една торба със злато, аз задигам златото по един начин, без вие да знаете. Вие казвате: „Окраде ме този човек.“ И веднага се смутите. Аз ви изпитвам. След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас.
Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал.
Казвам: „Тъй ли? Аз мога да го намеря. В тази работа аз съм маг. Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите. Аз пък нося торбата скрита.
към беседата >>
Всеки ден хората се раждат, умират, на този кракът счупен, на този ръката, другиму главата пукната.
Казва: „Едно на гърба ми.“ Казвам: Ти на гърба си едно не може да носиш, Господ има милиони. Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите. Тази неволя седи на гърба ти. През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините? Ние търсим.
Всеки ден хората се раждат, умират, на този кракът счупен, на този ръката, другиму главата пукната.
Някой се разболял, влязъл в болницата, хиляди болести има. Някому направили операция, не заздравяла раната. Как ще си обясните тия работи?
към беседата >>
Казвам: „Тъй ли?
“ Представете си, че вие имате една торба със злато, аз задигам златото по един начин, без вие да знаете. Вие казвате: „Окраде ме този човек.“ И веднага се смутите. Аз ви изпитвам. След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас. Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал.
Казвам: „Тъй ли?
Аз мога да го намеря. В тази работа аз съм маг. Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите. Аз пък нося торбата скрита. Оставя тази торба.
към беседата >>
Някой се разболял, влязъл в болницата, хиляди болести има.
Някой от вас носите една неволя и нея някой път не може да я носите. Тази неволя седи на гърба ти. През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините? Ние търсим. Всеки ден хората се раждат, умират, на този кракът счупен, на този ръката, другиму главата пукната.
Някой се разболял, влязъл в болницата, хиляди болести има.
Някому направили операция, не заздравяла раната. Как ще си обясните тия работи?
към беседата >>
Аз мога да го намеря.
Вие казвате: „Окраде ме този човек.“ И веднага се смутите. Аз ви изпитвам. След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас. Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал. Казвам: „Тъй ли?
Аз мога да го намеря.
В тази работа аз съм маг. Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите. Аз пък нося торбата скрита. Оставя тази торба. Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право.
към беседата >>
Някому направили операция, не заздравяла раната.
Тази неволя седи на гърба ти. През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините? Ние търсим. Всеки ден хората се раждат, умират, на този кракът счупен, на този ръката, другиму главата пукната. Някой се разболял, влязъл в болницата, хиляди болести има.
Някому направили операция, не заздравяла раната.
Как ще си обясните тия работи?
към беседата >>
В тази работа аз съм маг.
Аз ви изпитвам. След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас. Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал. Казвам: „Тъй ли? Аз мога да го намеря.
В тази работа аз съм маг.
Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите. Аз пък нося торбата скрита. Оставя тази торба. Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право. Ти имаш любовта в себе си, дойде един ангел, задигне торбата с любовта.
към беседата >>
Как ще си обясните тия работи?
През всичките условия, през които ние живеем, кой е който разпорежда със съдбините? Ние търсим. Всеки ден хората се раждат, умират, на този кракът счупен, на този ръката, другиму главата пукната. Някой се разболял, влязъл в болницата, хиляди болести има. Някому направили операция, не заздравяла раната.
Как ще си обясните тия работи?
към беседата >>
Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите.
След време аз се дегизирам, вие мене не ме познавате, вземам друго лице, дойда при вас. Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал. Казвам: „Тъй ли? Аз мога да го намеря. В тази работа аз съм маг.
Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите.
Аз пък нося торбата скрита. Оставя тази торба. Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право. Ти имаш любовта в себе си, дойде един ангел, задигне торбата с любовта. Този същият ангел ще дойде след време и пак ще донесе любовта.
към беседата >>
Нещастията в света произтичат от малкото любов, която хората имат.
Нещастията в света произтичат от малкото любов, която хората имат.
Нещастията на хората произтичат от малкото търпение, което хората имат. Но търпението е външен резултат. Човек не може да стане търпелив, докато неговият ум, неговото сърце и неговата воля не са взели участие. Даже някой път, щом започнете да ставате нетърпеливи, трябва да знаете, че ще ви дойде някаква болест. Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде.
към беседата >>
Аз пък нося торбата скрита.
Вие ми казвате, че при вас дошъл един философ, много учен човек, като ви разправял нещо, ви обрал. Казвам: „Тъй ли? Аз мога да го намеря. В тази работа аз съм маг. Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите.
Аз пък нося торбата скрита.
Оставя тази торба. Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право. Ти имаш любовта в себе си, дойде един ангел, задигне торбата с любовта. Този същият ангел ще дойде след време и пак ще донесе любовта. Ти ще бъдеш радостен.
към беседата >>
Нещастията на хората произтичат от малкото търпение, което хората имат.
Нещастията в света произтичат от малкото любов, която хората имат.
Нещастията на хората произтичат от малкото търпение, което хората имат.
Но търпението е външен резултат. Човек не може да стане търпелив, докато неговият ум, неговото сърце и неговата воля не са взели участие. Даже някой път, щом започнете да ставате нетърпеливи, трябва да знаете, че ще ви дойде някаква болест. Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде. Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш.
към беседата >>
Оставя тази торба.
Казвам: „Тъй ли? Аз мога да го намеря. В тази работа аз съм маг. Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите. Аз пък нося торбата скрита.
Оставя тази торба.
Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право. Ти имаш любовта в себе си, дойде един ангел, задигне торбата с любовта. Този същият ангел ще дойде след време и пак ще донесе любовта. Ти ще бъдеш радостен. Туй постоянно става с вас.
към беседата >>
Но търпението е външен резултат.
Нещастията в света произтичат от малкото любов, която хората имат. Нещастията на хората произтичат от малкото търпение, което хората имат.
Но търпението е външен резултат.
Човек не може да стане търпелив, докато неговият ум, неговото сърце и неговата воля не са взели участие. Даже някой път, щом започнете да ставате нетърпеливи, трябва да знаете, че ще ви дойде някаква болест. Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде. Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш. Защото не е мъчна работа, като знаеш как.
към беседата >>
Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право.
Аз мога да го намеря. В тази работа аз съм маг. Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите. Аз пък нося торбата скрита. Оставя тази торба.
Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право.
Ти имаш любовта в себе си, дойде един ангел, задигне торбата с любовта. Този същият ангел ще дойде след време и пак ще донесе любовта. Ти ще бъдеш радостен. Туй постоянно става с вас. Все току ви обират и пак вие забогатявате.
към беседата >>
Човек не може да стане търпелив, докато неговият ум, неговото сърце и неговата воля не са взели участие.
Нещастията в света произтичат от малкото любов, която хората имат. Нещастията на хората произтичат от малкото търпение, което хората имат. Но търпението е външен резултат.
Човек не може да стане търпелив, докато неговият ум, неговото сърце и неговата воля не са взели участие.
Даже някой път, щом започнете да ставате нетърпеливи, трябва да знаете, че ще ви дойде някаква болест. Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде. Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш. Защото не е мъчна работа, като знаеш как. Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава.
към беседата >>
Ти имаш любовта в себе си, дойде един ангел, задигне торбата с любовта.
В тази работа аз съм маг. Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите. Аз пък нося торбата скрита. Оставя тази торба. Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право.
Ти имаш любовта в себе си, дойде един ангел, задигне торбата с любовта.
Този същият ангел ще дойде след време и пак ще донесе любовта. Ти ще бъдеш радостен. Туй постоянно става с вас. Все току ви обират и пак вие забогатявате.
към беседата >>
Даже някой път, щом започнете да ставате нетърпеливи, трябва да знаете, че ще ви дойде някаква болест.
Нещастията в света произтичат от малкото любов, която хората имат. Нещастията на хората произтичат от малкото търпение, което хората имат. Но търпението е външен резултат. Човек не може да стане търпелив, докато неговият ум, неговото сърце и неговата воля не са взели участие.
Даже някой път, щом започнете да ставате нетърпеливи, трябва да знаете, че ще ви дойде някаква болест.
Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде. Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш. Защото не е мъчна работа, като знаеш как. Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава. Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи?
към беседата >>
Този същият ангел ще дойде след време и пак ще донесе любовта.
Като кажа една дума, парите ще дойдат.“ Казват: „Много ще бъдем радостни.“ Казвам: „Затворете си очите, 15 минути като седите така, парите ще дойдат.“ Затваряте си очите. Аз пък нося торбата скрита. Оставя тази торба. Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право. Ти имаш любовта в себе си, дойде един ангел, задигне торбата с любовта.
Този същият ангел ще дойде след време и пак ще донесе любовта.
Ти ще бъдеш радостен. Туй постоянно става с вас. Все току ви обират и пак вие забогатявате.
към беседата >>
Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде.
Нещастията в света произтичат от малкото любов, която хората имат. Нещастията на хората произтичат от малкото търпение, което хората имат. Но търпението е външен резултат. Човек не може да стане търпелив, докато неговият ум, неговото сърце и неговата воля не са взели участие. Даже някой път, щом започнете да ставате нетърпеливи, трябва да знаете, че ще ви дойде някаква болест.
Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде.
Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш. Защото не е мъчна работа, като знаеш как. Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава. Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи? Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш.
към беседата >>
Ти ще бъдеш радостен.
Аз пък нося торбата скрита. Оставя тази торба. Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право. Ти имаш любовта в себе си, дойде един ангел, задигне торбата с любовта. Този същият ангел ще дойде след време и пак ще донесе любовта.
Ти ще бъдеш радостен.
Туй постоянно става с вас. Все току ви обират и пак вие забогатявате.
към беседата >>
Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш.
Нещастията на хората произтичат от малкото търпение, което хората имат. Но търпението е външен резултат. Човек не може да стане търпелив, докато неговият ум, неговото сърце и неговата воля не са взели участие. Даже някой път, щом започнете да ставате нетърпеливи, трябва да знаете, че ще ви дойде някаква болест. Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде.
Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш.
Защото не е мъчна работа, като знаеш как. Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава. Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи? Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш. Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен.
към беседата >>
Туй постоянно става с вас.
Оставя тази торба. Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право. Ти имаш любовта в себе си, дойде един ангел, задигне торбата с любовта. Този същият ангел ще дойде след време и пак ще донесе любовта. Ти ще бъдеш радостен.
Туй постоянно става с вас.
Все току ви обират и пак вие забогатявате.
към беседата >>
Защото не е мъчна работа, като знаеш как.
Но търпението е външен резултат. Човек не може да стане търпелив, докато неговият ум, неговото сърце и неговата воля не са взели участие. Даже някой път, щом започнете да ставате нетърпеливи, трябва да знаете, че ще ви дойде някаква болест. Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде. Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш.
Защото не е мъчна работа, като знаеш как.
Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава. Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи? Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш. Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен. Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ.
към беседата >>
Все току ви обират и пак вие забогатявате.
Те като я видят, казват: „Колко учен е този човек.“ Мистичната страна е това, да мислите право. Ти имаш любовта в себе си, дойде един ангел, задигне торбата с любовта. Този същият ангел ще дойде след време и пак ще донесе любовта. Ти ще бъдеш радостен. Туй постоянно става с вас.
Все току ви обират и пак вие забогатявате.
към беседата >>
Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава.
Човек не може да стане търпелив, докато неговият ум, неговото сърце и неговата воля не са взели участие. Даже някой път, щом започнете да ставате нетърпеливи, трябва да знаете, че ще ви дойде някаква болест. Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде. Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш. Защото не е мъчна работа, като знаеш как.
Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава.
Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи? Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш. Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен. Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ. Човек трябва да направи нещо.
към беседата >>
Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи?
Даже някой път, щом започнете да ставате нетърпеливи, трябва да знаете, че ще ви дойде някаква болест. Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде. Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш. Защото не е мъчна работа, като знаеш как. Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава.
Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи?
Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш. Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен. Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ. Човек трябва да направи нещо. Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как.
към беседата >>
Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш.
Щом започнеш да се нервираш, някаква болест ще ти дойде. Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш. Защото не е мъчна работа, като знаеш как. Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава. Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи?
Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш.
Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен. Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ. Човек трябва да направи нещо. Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как. Всичката мъчнотия седи, че човек не знае.
към беседата >>
Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен.
Щом боледуваш с търпение, скоро ще оздравееш. Защото не е мъчна работа, като знаеш как. Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава. Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи? Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш.
Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен.
Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ. Човек трябва да направи нещо. Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как. Всичката мъчнотия седи, че човек не знае. Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата.
към беседата >>
Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ.
Защото не е мъчна работа, като знаеш как. Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава. Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи? Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш. Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен.
Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ.
Човек трябва да направи нещо. Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как. Всичката мъчнотия седи, че човек не знае. Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата. Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува.
към беседата >>
Човек трябва да направи нещо.
Ако отиваш на една фурна и имаш пет лева, на фурнаджията като покажеш пет лева, хляб ти дава. Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи? Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш. Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен. Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ.
Човек трябва да направи нещо.
Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как. Всичката мъчнотия седи, че човек не знае. Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата. Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува. Лекарят, който лекува е вътре в човека.
към беседата >>
Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как.
Ако вземеш хляба и не дадеш парите, казва: „Върни хляба.“ Защо петте лева имат по-голяма сила отколкото твоите думи? Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш. Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен. Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ. Човек трябва да направи нещо.
Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как.
Всичката мъчнотия седи, че човек не знае. Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата. Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува. Лекарят, който лекува е вътре в човека. Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение.
към беседата >>
Всичката мъчнотия седи, че човек не знае.
Ти отиваш в църквата и гледаш, дали ще се прекръстиш. Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен. Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ. Човек трябва да направи нещо. Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как.
Всичката мъчнотия седи, че човек не знае.
Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата. Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува. Лекарят, който лекува е вътре в човека. Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение. Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това.
към беседата >>
Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата.
Ако се прекръстиш, мислят, че си религиозен. Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ. Човек трябва да направи нещо. Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как. Всичката мъчнотия седи, че човек не знае.
Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата.
Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува. Лекарят, който лекува е вътре в човека. Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение. Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това. Той да не казва: „Как ще оздравея?
към беседата >>
Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува.
Дойдеш, ако изчетеш Отче наш, ще те считат за вярващ, ако не четеш Отче наш, не те считат за вярващ. Човек трябва да направи нещо. Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как. Всичката мъчнотия седи, че човек не знае. Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата.
Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува.
Лекарят, който лекува е вътре в човека. Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение. Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това. Той да не казва: „Как ще оздравея? “ Щом му кажеш: „Ще оздравееш!
към беседата >>
Лекарят, който лекува е вътре в човека.
Човек трябва да направи нещо. Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как. Всичката мъчнотия седи, че човек не знае. Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата. Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува.
Лекарят, който лекува е вътре в човека.
Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение. Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това. Той да не казва: „Как ще оздравея? “ Щом му кажеш: „Ще оздравееш! “ – ще оздравее.
към беседата >>
Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение.
Не е мъчно човек да направи нещата, ако знае как. Всичката мъчнотия седи, че човек не знае. Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата. Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува. Лекарят, който лекува е вътре в човека.
Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение.
Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това. Той да не казва: „Как ще оздравея? “ Щом му кажеш: „Ще оздравееш! “ – ще оздравее. Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение.
към беседата >>
Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това.
Всичката мъчнотия седи, че човек не знае. Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата. Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува. Лекарят, който лекува е вътре в човека. Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение.
Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това.
Той да не казва: „Как ще оздравея? “ Щом му кажеш: „Ще оздравееш! “ – ще оздравее. Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение. Сега няма само ревматични болки.
към беседата >>
Той да не казва: „Как ще оздравея?
Човешкият организъм е в състояние сам да поправи работата. Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува. Лекарят, който лекува е вътре в човека. Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение. Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това.
Той да не казва: „Как ще оздравея?
“ Щом му кажеш: „Ще оздравееш! “ – ще оздравее. Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение. Сега няма само ревматични болки. Има един любовен ревматизъм.
към беседата >>
“ Щом му кажеш: „Ще оздравееш!
Не мислете, че един лекар отвън може да ви лекува. Лекарят, който лекува е вътре в човека. Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение. Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това. Той да не казва: „Как ще оздравея?
“ Щом му кажеш: „Ще оздравееш!
“ – ще оздравее. Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение. Сега няма само ревматични болки. Има един любовен ревматизъм. Любовен ревматизъм, от който всички страдате.
към беседата >>
“ – ще оздравее.
Лекарят, който лекува е вътре в човека. Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение. Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това. Той да не казва: „Как ще оздравея? “ Щом му кажеш: „Ще оздравееш!
“ – ще оздравее.
Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение. Сега няма само ревматични болки. Има един любовен ревматизъм. Любовен ревматизъм, от който всички страдате. И млади и стари страдате от любовния ревматизъм.
към беседата >>
Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение.
Лекарят от вън донася един малък импулс, една малка запалка, поощрение, побуждение. Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това. Той да не казва: „Как ще оздравея? “ Щом му кажеш: „Ще оздравееш! “ – ще оздравее.
Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение.
Сега няма само ревматични болки. Има един любовен ревматизъм. Любовен ревматизъм, от който всички страдате. И млади и стари страдате от любовния ревматизъм. Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си.
към беседата >>
Сега няма само ревматични болки.
Достатъчно е да кажеш на един човек, че той ще оздравее и той ще повярва в това. Той да не казва: „Как ще оздравея? “ Щом му кажеш: „Ще оздравееш! “ – ще оздравее. Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение.
Сега няма само ревматични болки.
Има един любовен ревматизъм. Любовен ревматизъм, от който всички страдате. И млади и стари страдате от любовния ревматизъм. Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си. Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов.
към беседата >>
Има един любовен ревматизъм.
Той да не казва: „Как ще оздравея? “ Щом му кажеш: „Ще оздравееш! “ – ще оздравее. Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение. Сега няма само ревматични болки.
Има един любовен ревматизъм.
Любовен ревматизъм, от който всички страдате. И млади и стари страдате от любовния ревматизъм. Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си. Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов. Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо.
към беседата >>
Любовен ревматизъм, от който всички страдате.
“ Щом му кажеш: „Ще оздравееш! “ – ще оздравее. Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение. Сега няма само ревматични болки. Има един любовен ревматизъм.
Любовен ревматизъм, от който всички страдате.
И млади и стари страдате от любовния ревматизъм. Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си. Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов. Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо. Но има едно просене от което трябва да се освободите.
към беседата >>
И млади и стари страдате от любовния ревматизъм.
“ – ще оздравее. Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение. Сега няма само ревматични болки. Има един любовен ревматизъм. Любовен ревматизъм, от който всички страдате.
И млади и стари страдате от любовния ревматизъм.
Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си. Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов. Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо. Но има едно просене от което трябва да се освободите. Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова.
към беседата >>
Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си.
Щом една болест не се маха, тя е дошла да се научиш на търпение. Сега няма само ревматични болки. Има един любовен ревматизъм. Любовен ревматизъм, от който всички страдате. И млади и стари страдате от любовния ревматизъм.
Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си.
Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов. Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо. Но има едно просене от което трябва да се освободите. Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова. Тези деца са своенравни.
към беседата >>
Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов.
Сега няма само ревматични болки. Има един любовен ревматизъм. Любовен ревматизъм, от който всички страдате. И млади и стари страдате от любовния ревматизъм. Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си.
Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов.
Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо. Но има едно просене от което трябва да се освободите. Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова. Тези деца са своенравни. Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска.
към беседата >>
Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо.
Има един любовен ревматизъм. Любовен ревматизъм, от който всички страдате. И млади и стари страдате от любовния ревматизъм. Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си. Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов.
Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо.
Но има едно просене от което трябва да се освободите. Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова. Тези деца са своенравни. Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска. Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо.
към беседата >>
Но има едно просене от което трябва да се освободите.
Любовен ревматизъм, от който всички страдате. И млади и стари страдате от любовния ревматизъм. Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си. Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов. Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо.
Но има едно просене от което трябва да се освободите.
Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова. Тези деца са своенравни. Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска. Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо. Към такъв човек може да имаш любов.
към беседата >>
Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова.
И млади и стари страдате от любовния ревматизъм. Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си. Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов. Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо. Но има едно просене от което трябва да се освободите.
Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова.
Тези деца са своенравни. Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска. Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо. Към такъв човек може да имаш любов. Той не иска от тебе.
към беседата >>
Тези деца са своенравни.
Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си. Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов. Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо. Но има едно просене от което трябва да се освободите. Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова.
Тези деца са своенравни.
Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска. Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо. Към такъв човек може да имаш любов. Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен.
към беседата >>
Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска.
Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов. Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо. Но има едно просене от което трябва да се освободите. Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова. Тези деца са своенравни.
Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска.
Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо. Към такъв човек може да имаш любов. Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен. Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи.
към беседата >>
Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо.
Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо. Но има едно просене от което трябва да се освободите. Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова. Тези деца са своенравни. Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска.
Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо.
Към такъв човек може да имаш любов. Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен. Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи. Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал.
към беседата >>
Към такъв човек може да имаш любов.
Но има едно просене от което трябва да се освободите. Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова. Тези деца са своенравни. Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска. Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо.
Към такъв човек може да имаш любов.
Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен. Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи. Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал. Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал.
към беседата >>
Той не иска от тебе.
Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова. Тези деца са своенравни. Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска. Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо. Към такъв човек може да имаш любов.
Той не иска от тебе.
Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен. Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи. Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал. Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал. Сега не искам туй да стане един култ.
към беседата >>
Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен.
Тези деца са своенравни. Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска. Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо. Към такъв човек може да имаш любов. Той не иска от тебе.
Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен.
Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи. Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал. Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал. Сега не искам туй да стане един култ. Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим.
към беседата >>
Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи.
Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска. Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо. Към такъв човек може да имаш любов. Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен.
Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи.
Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал. Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал. Сега не искам туй да стане един култ. Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим. Аз за пет минути мога да направя едни обуща.
към беседата >>
Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал.
Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо. Към такъв човек може да имаш любов. Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен. Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи.
Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал.
Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал. Сега не искам туй да стане един култ. Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим. Аз за пет минути мога да направя едни обуща. За пет минути ще си направя едни обуща от плат.
към беседата >>
Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал.
Към такъв човек може да имаш любов. Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен. Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи. Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал.
Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал.
Сега не искам туй да стане един култ. Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим. Аз за пет минути мога да направя едни обуща. За пет минути ще си направя едни обуща от плат. Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си.
към беседата >>
Сега не искам туй да стане един култ.
Той не иска от тебе. Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен. Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи. Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал. Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал.
Сега не искам туй да стане един култ.
Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим. Аз за пет минути мога да направя едни обуща. За пет минути ще си направя едни обуща от плат. Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си. Вие се чудите сега, как може да стане.
към беседата >>
2.
Бъдете яки!
,
ООК
, София, 26.6.1940г.,
От съвременните хора малко хора ще намериш, които мислят какво Бог им е дал и как трябва да обработят това, което им е дадено.
Всеки един от вас не мисли какво Бог му е дал.
От съвременните хора малко хора ще намериш, които мислят какво Бог им е дал и как трябва да обработят това, което им е дадено.
към беседата >>
За да обичаш един човек, ти трябва да държиш една от най-хубавите черти, които Бог му е дал.
Ти трябва да внесеш една свещена мисъл в ума си. Ти не може да обичаш един човек в неговата грозота. Ако в ума си държиш ти една лоша черта за един човек, ти не можеш да го обичаш.
За да обичаш един човек, ти трябва да държиш една от най-хубавите черти, които Бог му е дал.
Разбирайте закона. Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него. Аз няма да ви кажа коя е. Тя никога не се мени. Всеки човек има по една черта, която никога не се мени.
към беседата >>
Запример Бог ви е дал един ум, да мислите.
Запример Бог ви е дал един ум, да мислите.
Но с коя мисъл трябва да започнете? Детето с коя дума започва? Щом като дойде в света, то започва с един усет. Най-първо иска да направи едно движение. Туй дете е в едно почивателно състояние.
към беседата >>
Разбирайте закона.
Ти трябва да внесеш една свещена мисъл в ума си. Ти не може да обичаш един човек в неговата грозота. Ако в ума си държиш ти една лоша черта за един човек, ти не можеш да го обичаш. За да обичаш един човек, ти трябва да държиш една от най-хубавите черти, които Бог му е дал.
Разбирайте закона.
Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него. Аз няма да ви кажа коя е. Тя никога не се мени. Всеки човек има по една черта, която никога не се мени. От двете страни на главата се намира.
към беседата >>
Но с коя мисъл трябва да започнете?
Запример Бог ви е дал един ум, да мислите.
Но с коя мисъл трябва да започнете?
Детето с коя дума започва? Щом като дойде в света, то започва с един усет. Най-първо иска да направи едно движение. Туй дете е в едно почивателно състояние. Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие.
към беседата >>
Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него.
Ти трябва да внесеш една свещена мисъл в ума си. Ти не може да обичаш един човек в неговата грозота. Ако в ума си държиш ти една лоша черта за един човек, ти не можеш да го обичаш. За да обичаш един човек, ти трябва да държиш една от най-хубавите черти, които Бог му е дал. Разбирайте закона.
Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него.
Аз няма да ви кажа коя е. Тя никога не се мени. Всеки човек има по една черта, която никога не се мени. От двете страни на главата се намира. Върху тази Божествена черта е построено човешкото тяло.
към беседата >>
Детето с коя дума започва?
Запример Бог ви е дал един ум, да мислите. Но с коя мисъл трябва да започнете?
Детето с коя дума започва?
Щом като дойде в света, то започва с един усет. Най-първо иска да направи едно движение. Туй дете е в едно почивателно състояние. Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие. Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него.
към беседата >>
Аз няма да ви кажа коя е.
Ти не може да обичаш един човек в неговата грозота. Ако в ума си държиш ти една лоша черта за един човек, ти не можеш да го обичаш. За да обичаш един човек, ти трябва да държиш една от най-хубавите черти, които Бог му е дал. Разбирайте закона. Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него.
Аз няма да ви кажа коя е.
Тя никога не се мени. Всеки човек има по една черта, която никога не се мени. От двете страни на главата се намира. Върху тази Божествена черта е построено човешкото тяло. Тя е Божествен стълб.
към беседата >>
Щом като дойде в света, то започва с един усет.
Запример Бог ви е дал един ум, да мислите. Но с коя мисъл трябва да започнете? Детето с коя дума започва?
Щом като дойде в света, то започва с един усет.
Най-първо иска да направи едно движение. Туй дете е в едно почивателно състояние. Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие. Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него. Като се роди, майката го изпъжда из рая навън.
към беседата >>
Тя никога не се мени.
Ако в ума си държиш ти една лоша черта за един човек, ти не можеш да го обичаш. За да обичаш един човек, ти трябва да държиш една от най-хубавите черти, които Бог му е дал. Разбирайте закона. Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него. Аз няма да ви кажа коя е.
Тя никога не се мени.
Всеки човек има по една черта, която никога не се мени. От двете страни на главата се намира. Върху тази Божествена черта е построено човешкото тяло. Тя е Божествен стълб. Сега, това външно е вярно и вътрешно е вярно.
към беседата >>
Най-първо иска да направи едно движение.
Запример Бог ви е дал един ум, да мислите. Но с коя мисъл трябва да започнете? Детето с коя дума започва? Щом като дойде в света, то започва с един усет.
Най-първо иска да направи едно движение.
Туй дете е в едно почивателно състояние. Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие. Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него. Като се роди, майката го изпъжда из рая навън. Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш!
към беседата >>
Всеки човек има по една черта, която никога не се мени.
За да обичаш един човек, ти трябва да държиш една от най-хубавите черти, които Бог му е дал. Разбирайте закона. Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него. Аз няма да ви кажа коя е. Тя никога не се мени.
Всеки човек има по една черта, която никога не се мени.
От двете страни на главата се намира. Върху тази Божествена черта е построено човешкото тяло. Тя е Божествен стълб. Сега, това външно е вярно и вътрешно е вярно. В мислите има една опорна мисъл и в чувствата има едно такова опорно чувство.
към беседата >>
Туй дете е в едно почивателно състояние.
Запример Бог ви е дал един ум, да мислите. Но с коя мисъл трябва да започнете? Детето с коя дума започва? Щом като дойде в света, то започва с един усет. Най-първо иска да направи едно движение.
Туй дете е в едно почивателно състояние.
Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие. Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него. Като се роди, майката го изпъжда из рая навън. Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш! Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се.
към беседата >>
От двете страни на главата се намира.
Разбирайте закона. Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него. Аз няма да ви кажа коя е. Тя никога не се мени. Всеки човек има по една черта, която никога не се мени.
От двете страни на главата се намира.
Върху тази Божествена черта е построено човешкото тяло. Тя е Божествен стълб. Сега, това външно е вярно и вътрешно е вярно. В мислите има една опорна мисъл и в чувствата има едно такова опорно чувство.
към беседата >>
Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие.
Но с коя мисъл трябва да започнете? Детето с коя дума започва? Щом като дойде в света, то започва с един усет. Най-първо иска да направи едно движение. Туй дете е в едно почивателно състояние.
Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие.
Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него. Като се роди, майката го изпъжда из рая навън. Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш! Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се. Удари го на плач.
към беседата >>
Върху тази Божествена черта е построено човешкото тяло.
Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него. Аз няма да ви кажа коя е. Тя никога не се мени. Всеки човек има по една черта, която никога не се мени. От двете страни на главата се намира.
Върху тази Божествена черта е построено човешкото тяло.
Тя е Божествен стълб. Сега, това външно е вярно и вътрешно е вярно. В мислите има една опорна мисъл и в чувствата има едно такова опорно чувство.
към беседата >>
Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него.
Детето с коя дума започва? Щом като дойде в света, то започва с един усет. Най-първо иска да направи едно движение. Туй дете е в едно почивателно състояние. Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие.
Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него.
Като се роди, майката го изпъжда из рая навън. Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш! Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се. Удари го на плач. Майката, която изпъдила това дете, казва: „Долу да вървиш, не те искам тук.“ Но защо го изпъдила майката?
към беседата >>
Тя е Божествен стълб.
Аз няма да ви кажа коя е. Тя никога не се мени. Всеки човек има по една черта, която никога не се мени. От двете страни на главата се намира. Върху тази Божествена черта е построено човешкото тяло.
Тя е Божествен стълб.
Сега, това външно е вярно и вътрешно е вярно. В мислите има една опорна мисъл и в чувствата има едно такова опорно чувство.
към беседата >>
Като се роди, майката го изпъжда из рая навън.
Щом като дойде в света, то започва с един усет. Най-първо иска да направи едно движение. Туй дете е в едно почивателно състояние. Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие. Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него.
Като се роди, майката го изпъжда из рая навън.
Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш! Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се. Удари го на плач. Майката, която изпъдила това дете, казва: „Долу да вървиш, не те искам тук.“ Но защо го изпъдила майката? То излиза от Невидимия свят, от света на красотата, понеже там бил като един син, за който се грижил бащата, хранил го, обличал го.
към беседата >>
Сега, това външно е вярно и вътрешно е вярно.
Тя никога не се мени. Всеки човек има по една черта, която никога не се мени. От двете страни на главата се намира. Върху тази Божествена черта е построено човешкото тяло. Тя е Божествен стълб.
Сега, това външно е вярно и вътрешно е вярно.
В мислите има една опорна мисъл и в чувствата има едно такова опорно чувство.
към беседата >>
Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш!
Най-първо иска да направи едно движение. Туй дете е в едно почивателно състояние. Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие. Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него. Като се роди, майката го изпъжда из рая навън.
Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш!
Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се. Удари го на плач. Майката, която изпъдила това дете, казва: „Долу да вървиш, не те искам тук.“ Но защо го изпъдила майката? То излиза от Невидимия свят, от света на красотата, понеже там бил като един син, за който се грижил бащата, хранил го, обличал го. Един ден отива в кръчмата, по една чашка започва да пие.
към беседата >>
В мислите има една опорна мисъл и в чувствата има едно такова опорно чувство.
Всеки човек има по една черта, която никога не се мени. От двете страни на главата се намира. Върху тази Божествена черта е построено човешкото тяло. Тя е Божествен стълб. Сега, това външно е вярно и вътрешно е вярно.
В мислите има една опорна мисъл и в чувствата има едно такова опорно чувство.
към беседата >>
Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се.
Туй дете е в едно почивателно състояние. Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие. Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него. Като се роди, майката го изпъжда из рая навън. Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш!
Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се.
Удари го на плач. Майката, която изпъдила това дете, казва: „Долу да вървиш, не те искам тук.“ Но защо го изпъдила майката? То излиза от Невидимия свят, от света на красотата, понеже там бил като един син, за който се грижил бащата, хранил го, обличал го. Един ден отива в кръчмата, по една чашка започва да пие. Бащата казва: „Такъв син пияница не искам.“ Всеки, който се е родил на Земята, е един такъв пияница.
към беседата >>
Та казвам: Трябва да намериш най-хубавата черта, която е Божествена.
Та казвам: Трябва да намериш най-хубавата черта, която е Божествена.
Само така може този човек да го обичаш. Ако и той намери в тебе Божествената черта, и той може да те обича. И тогава законът на любовта какъв е? Вие искате да ви обичат. Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате.
към беседата >>
Удари го на плач.
Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие. Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него. Като се роди, майката го изпъжда из рая навън. Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш! Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се.
Удари го на плач.
Майката, която изпъдила това дете, казва: „Долу да вървиш, не те искам тук.“ Но защо го изпъдила майката? То излиза от Невидимия свят, от света на красотата, понеже там бил като един син, за който се грижил бащата, хранил го, обличал го. Един ден отива в кръчмата, по една чашка започва да пие. Бащата казва: „Такъв син пияница не искам.“ Всеки, който се е родил на Земята, е един такъв пияница.
към беседата >>
Само така може този човек да го обичаш.
Та казвам: Трябва да намериш най-хубавата черта, която е Божествена.
Само така може този човек да го обичаш.
Ако и той намери в тебе Божествената черта, и той може да те обича. И тогава законът на любовта какъв е? Вие искате да ви обичат. Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате. Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път.
към беседата >>
Майката, която изпъдила това дете, казва: „Долу да вървиш, не те искам тук.“ Но защо го изпъдила майката?
Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него. Като се роди, майката го изпъжда из рая навън. Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш! Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се. Удари го на плач.
Майката, която изпъдила това дете, казва: „Долу да вървиш, не те искам тук.“ Но защо го изпъдила майката?
То излиза от Невидимия свят, от света на красотата, понеже там бил като един син, за който се грижил бащата, хранил го, обличал го. Един ден отива в кръчмата, по една чашка започва да пие. Бащата казва: „Такъв син пияница не искам.“ Всеки, който се е родил на Земята, е един такъв пияница.
към беседата >>
Ако и той намери в тебе Божествената черта, и той може да те обича.
Та казвам: Трябва да намериш най-хубавата черта, която е Божествена. Само така може този човек да го обичаш.
Ако и той намери в тебе Божествената черта, и той може да те обича.
И тогава законът на любовта какъв е? Вие искате да ви обичат. Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате. Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път. Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам.
към беседата >>
То излиза от Невидимия свят, от света на красотата, понеже там бил като един син, за който се грижил бащата, хранил го, обличал го.
Като се роди, майката го изпъжда из рая навън. Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш! Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се. Удари го на плач. Майката, която изпъдила това дете, казва: „Долу да вървиш, не те искам тук.“ Но защо го изпъдила майката?
То излиза от Невидимия свят, от света на красотата, понеже там бил като един син, за който се грижил бащата, хранил го, обличал го.
Един ден отива в кръчмата, по една чашка започва да пие. Бащата казва: „Такъв син пияница не искам.“ Всеки, който се е родил на Земята, е един такъв пияница.
към беседата >>
И тогава законът на любовта какъв е?
Та казвам: Трябва да намериш най-хубавата черта, която е Божествена. Само така може този човек да го обичаш. Ако и той намери в тебе Божествената черта, и той може да те обича.
И тогава законът на любовта какъв е?
Вие искате да ви обичат. Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате. Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път. Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам. Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов.
към беседата >>
Един ден отива в кръчмата, по една чашка започва да пие.
Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш! Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се. Удари го на плач. Майката, която изпъдила това дете, казва: „Долу да вървиш, не те искам тук.“ Но защо го изпъдила майката? То излиза от Невидимия свят, от света на красотата, понеже там бил като един син, за който се грижил бащата, хранил го, обличал го.
Един ден отива в кръчмата, по една чашка започва да пие.
Бащата казва: „Такъв син пияница не искам.“ Всеки, който се е родил на Земята, е един такъв пияница.
към беседата >>
Вие искате да ви обичат.
Та казвам: Трябва да намериш най-хубавата черта, която е Божествена. Само така може този човек да го обичаш. Ако и той намери в тебе Божествената черта, и той може да те обича. И тогава законът на любовта какъв е?
Вие искате да ви обичат.
Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате. Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път. Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам. Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов. Чрез възприемането на любовта.
към беседата >>
Бащата казва: „Такъв син пияница не искам.“ Всеки, който се е родил на Земята, е един такъв пияница.
Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се. Удари го на плач. Майката, която изпъдила това дете, казва: „Долу да вървиш, не те искам тук.“ Но защо го изпъдила майката? То излиза от Невидимия свят, от света на красотата, понеже там бил като един син, за който се грижил бащата, хранил го, обличал го. Един ден отива в кръчмата, по една чашка започва да пие.
Бащата казва: „Такъв син пияница не искам.“ Всеки, който се е родил на Земята, е един такъв пияница.
към беседата >>
Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате.
Та казвам: Трябва да намериш най-хубавата черта, която е Божествена. Само така може този човек да го обичаш. Ако и той намери в тебе Божествената черта, и той може да те обича. И тогава законът на любовта какъв е? Вие искате да ви обичат.
Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате.
Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път. Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам. Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов. Чрез възприемането на любовта. Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас.
към беседата >>
Това е само за изяснение.
Това е само за изяснение.
То е за сцената. Понеже човек искал да се отдели от Бога, да стане самостоятелен. Но той не е узрял. Като се отдели от Бога, той трябва да знае как трябва да постъпи. Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения.
към беседата >>
Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път.
Само така може този човек да го обичаш. Ако и той намери в тебе Божествената черта, и той може да те обича. И тогава законът на любовта какъв е? Вие искате да ви обичат. Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате.
Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път.
Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам. Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов. Чрез възприемането на любовта. Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас. Така ще позная вие как ме обичате.
към беседата >>
То е за сцената.
Това е само за изяснение.
То е за сцената.
Понеже човек искал да се отдели от Бога, да стане самостоятелен. Но той не е узрял. Като се отдели от Бога, той трябва да знае как трябва да постъпи. Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения. Не е лошото в изкушенията, то е изпитание.
към беседата >>
Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам.
Ако и той намери в тебе Божествената черта, и той може да те обича. И тогава законът на любовта какъв е? Вие искате да ви обичат. Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате. Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път.
Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам.
Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов. Чрез възприемането на любовта. Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас. Така ще позная вие как ме обичате. Вие чрез моята любов ще ме познаете и аз чрез вашата любов ще ви позная.
към беседата >>
Понеже човек искал да се отдели от Бога, да стане самостоятелен.
Това е само за изяснение. То е за сцената.
Понеже човек искал да се отдели от Бога, да стане самостоятелен.
Но той не е узрял. Като се отдели от Бога, той трябва да знае как трябва да постъпи. Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения. Не е лошото в изкушенията, то е изпитание. Но когато не можеш да разрешиш правилно една задача, ти ще дойдеш до едно изкушение.
към беседата >>
Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов.
И тогава законът на любовта какъв е? Вие искате да ви обичат. Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате. Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път. Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам.
Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов.
Чрез възприемането на любовта. Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас. Така ще позная вие как ме обичате. Вие чрез моята любов ще ме познаете и аз чрез вашата любов ще ви позная. Без любов не може да се опознаем по един вътрешен, Божествен начин.
към беседата >>
Но той не е узрял.
Това е само за изяснение. То е за сцената. Понеже човек искал да се отдели от Бога, да стане самостоятелен.
Но той не е узрял.
Като се отдели от Бога, той трябва да знае как трябва да постъпи. Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения. Не е лошото в изкушенията, то е изпитание. Но когато не можеш да разрешиш правилно една задача, ти ще дойдеш до едно изкушение. Да кажем, бялата лъжа как е излязла?
към беседата >>
Чрез възприемането на любовта.
Вие искате да ви обичат. Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате. Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път. Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам. Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов.
Чрез възприемането на любовта.
Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас. Така ще позная вие как ме обичате. Вие чрез моята любов ще ме познаете и аз чрез вашата любов ще ви позная. Без любов не може да се опознаем по един вътрешен, Божествен начин. Един човек като обикне, по-хубаво нещо от това няма.
към беседата >>
Като се отдели от Бога, той трябва да знае как трябва да постъпи.
Това е само за изяснение. То е за сцената. Понеже човек искал да се отдели от Бога, да стане самостоятелен. Но той не е узрял.
Като се отдели от Бога, той трябва да знае как трябва да постъпи.
Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения. Не е лошото в изкушенията, то е изпитание. Но когато не можеш да разрешиш правилно една задача, ти ще дойдеш до едно изкушение. Да кажем, бялата лъжа как е излязла? Учениците в гимназията, големи ученици, написали някои формули на ръката си, че като пише, поглежда на ръката.
към беседата >>
Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас.
Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате. Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път. Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам. Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов. Чрез възприемането на любовта.
Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас.
Така ще позная вие как ме обичате. Вие чрез моята любов ще ме познаете и аз чрез вашата любов ще ви позная. Без любов не може да се опознаем по един вътрешен, Божествен начин. Един човек като обикне, по-хубаво нещо от това няма. Тази любов минава в този свят, в другия свят, нагоре като минава, тя е непрекъсната.
към беседата >>
Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения.
Това е само за изяснение. То е за сцената. Понеже човек искал да се отдели от Бога, да стане самостоятелен. Но той не е узрял. Като се отдели от Бога, той трябва да знае как трябва да постъпи.
Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения.
Не е лошото в изкушенията, то е изпитание. Но когато не можеш да разрешиш правилно една задача, ти ще дойдеш до едно изкушение. Да кажем, бялата лъжа как е излязла? Учениците в гимназията, големи ученици, написали някои формули на ръката си, че като пише, поглежда на ръката. Пък някои учители има ясновидци, казват: „Я чакай и аз да прочета.“ Погледне, тури единица.
към беседата >>
Така ще позная вие как ме обичате.
Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път. Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам. Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов. Чрез възприемането на любовта. Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас.
Така ще позная вие как ме обичате.
Вие чрез моята любов ще ме познаете и аз чрез вашата любов ще ви позная. Без любов не може да се опознаем по един вътрешен, Божествен начин. Един човек като обикне, по-хубаво нещо от това няма. Тази любов минава в този свят, в другия свят, нагоре като минава, тя е непрекъсната.
към беседата >>
Не е лошото в изкушенията, то е изпитание.
То е за сцената. Понеже човек искал да се отдели от Бога, да стане самостоятелен. Но той не е узрял. Като се отдели от Бога, той трябва да знае как трябва да постъпи. Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения.
Не е лошото в изкушенията, то е изпитание.
Но когато не можеш да разрешиш правилно една задача, ти ще дойдеш до едно изкушение. Да кажем, бялата лъжа как е излязла? Учениците в гимназията, големи ученици, написали някои формули на ръката си, че като пише, поглежда на ръката. Пък някои учители има ясновидци, казват: „Я чакай и аз да прочета.“ Погледне, тури единица. Той, учителят, му дава една задача, да разреши числото 1.
към беседата >>
Вие чрез моята любов ще ме познаете и аз чрез вашата любов ще ви позная.
Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам. Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов. Чрез възприемането на любовта. Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас. Така ще позная вие как ме обичате.
Вие чрез моята любов ще ме познаете и аз чрез вашата любов ще ви позная.
Без любов не може да се опознаем по един вътрешен, Божествен начин. Един човек като обикне, по-хубаво нещо от това няма. Тази любов минава в този свят, в другия свят, нагоре като минава, тя е непрекъсната.
към беседата >>
Но когато не можеш да разрешиш правилно една задача, ти ще дойдеш до едно изкушение.
Понеже човек искал да се отдели от Бога, да стане самостоятелен. Но той не е узрял. Като се отдели от Бога, той трябва да знае как трябва да постъпи. Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения. Не е лошото в изкушенията, то е изпитание.
Но когато не можеш да разрешиш правилно една задача, ти ще дойдеш до едно изкушение.
Да кажем, бялата лъжа как е излязла? Учениците в гимназията, големи ученици, написали някои формули на ръката си, че като пише, поглежда на ръката. Пък някои учители има ясновидци, казват: „Я чакай и аз да прочета.“ Погледне, тури единица. Той, учителят, му дава една задача, да разреши числото 1.
към беседата >>
Без любов не може да се опознаем по един вътрешен, Божествен начин.
Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов. Чрез възприемането на любовта. Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас. Така ще позная вие как ме обичате. Вие чрез моята любов ще ме познаете и аз чрез вашата любов ще ви позная.
Без любов не може да се опознаем по един вътрешен, Божествен начин.
Един човек като обикне, по-хубаво нещо от това няма. Тази любов минава в този свят, в другия свят, нагоре като минава, тя е непрекъсната.
към беседата >>
Да кажем, бялата лъжа как е излязла?
Но той не е узрял. Като се отдели от Бога, той трябва да знае как трябва да постъпи. Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения. Не е лошото в изкушенията, то е изпитание. Но когато не можеш да разрешиш правилно една задача, ти ще дойдеш до едно изкушение.
Да кажем, бялата лъжа как е излязла?
Учениците в гимназията, големи ученици, написали някои формули на ръката си, че като пише, поглежда на ръката. Пък някои учители има ясновидци, казват: „Я чакай и аз да прочета.“ Погледне, тури единица. Той, учителят, му дава една задача, да разреши числото 1.
към беседата >>
Един човек като обикне, по-хубаво нещо от това няма.
Чрез възприемането на любовта. Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас. Така ще позная вие как ме обичате. Вие чрез моята любов ще ме познаете и аз чрез вашата любов ще ви позная. Без любов не може да се опознаем по един вътрешен, Божествен начин.
Един човек като обикне, по-хубаво нещо от това няма.
Тази любов минава в този свят, в другия свят, нагоре като минава, тя е непрекъсната.
към беседата >>
Учениците в гимназията, големи ученици, написали някои формули на ръката си, че като пише, поглежда на ръката.
Като се отдели от Бога, той трябва да знае как трябва да постъпи. Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения. Не е лошото в изкушенията, то е изпитание. Но когато не можеш да разрешиш правилно една задача, ти ще дойдеш до едно изкушение. Да кажем, бялата лъжа как е излязла?
Учениците в гимназията, големи ученици, написали някои формули на ръката си, че като пише, поглежда на ръката.
Пък някои учители има ясновидци, казват: „Я чакай и аз да прочета.“ Погледне, тури единица. Той, учителят, му дава една задача, да разреши числото 1.
към беседата >>
Тази любов минава в този свят, в другия свят, нагоре като минава, тя е непрекъсната.
Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас. Така ще позная вие как ме обичате. Вие чрез моята любов ще ме познаете и аз чрез вашата любов ще ви позная. Без любов не може да се опознаем по един вътрешен, Божествен начин. Един човек като обикне, по-хубаво нещо от това няма.
Тази любов минава в този свят, в другия свят, нагоре като минава, тя е непрекъсната.
към беседата >>
Пък някои учители има ясновидци, казват: „Я чакай и аз да прочета.“ Погледне, тури единица.
Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения. Не е лошото в изкушенията, то е изпитание. Но когато не можеш да разрешиш правилно една задача, ти ще дойдеш до едно изкушение. Да кажем, бялата лъжа как е излязла? Учениците в гимназията, големи ученици, написали някои формули на ръката си, че като пише, поглежда на ръката.
Пък някои учители има ясновидци, казват: „Я чакай и аз да прочета.“ Погледне, тури единица.
Той, учителят, му дава една задача, да разреши числото 1.
към беседата >>
И аз ви казвам: Ако възприемем правилно Божествената любов, ние ще обичаме Бога.
И аз ви казвам: Ако възприемем правилно Божествената любов, ние ще обичаме Бога.
Тогава ще се опознаем. Ние, като не можем да възприемем Божествената любов, имаме едно криво понятие за Бога. Следствие на това не се образува правилна връзка между нас и Бога. Любовта на Бога е правилна, Бог изявява Своята любов както никой друг. На нас остава ние да изявим нашата любов, ще се образува правилна връзка.
към беседата >>
Той, учителят, му дава една задача, да разреши числото 1.
Не е лошото в изкушенията, то е изпитание. Но когато не можеш да разрешиш правилно една задача, ти ще дойдеш до едно изкушение. Да кажем, бялата лъжа как е излязла? Учениците в гимназията, големи ученици, написали някои формули на ръката си, че като пише, поглежда на ръката. Пък някои учители има ясновидци, казват: „Я чакай и аз да прочета.“ Погледне, тури единица.
Той, учителят, му дава една задача, да разреши числото 1.
към беседата >>
Тогава ще се опознаем.
И аз ви казвам: Ако възприемем правилно Божествената любов, ние ще обичаме Бога.
Тогава ще се опознаем.
Ние, като не можем да възприемем Божествената любов, имаме едно криво понятие за Бога. Следствие на това не се образува правилна връзка между нас и Бога. Любовта на Бога е правилна, Бог изявява Своята любов както никой друг. На нас остава ние да изявим нашата любов, ще се образува правилна връзка. Като говорят окултистите за Шестата раса, която иде в света, ние разбираме, че те са хората на истинската любов, които ще живеят братски.
към беседата >>
Казват, че между две точки може да се тегли само една права линия.
Казват, че между две точки може да се тегли само една права линия.
Но ученикът доказва, че между две точки може да се прекара не само една права линия, но много прави линии. Учителят доказва, че има само една права линия – като направи една погрешка, не се извинява. Ученикът трябва да докаже, че има много прави линии – извинява се една погрешка. Човек не само по една права, но по много прави може да върви. Ти имаш една права линия на твоята мисъл.
към беседата >>
Ние, като не можем да възприемем Божествената любов, имаме едно криво понятие за Бога.
И аз ви казвам: Ако възприемем правилно Божествената любов, ние ще обичаме Бога. Тогава ще се опознаем.
Ние, като не можем да възприемем Божествената любов, имаме едно криво понятие за Бога.
Следствие на това не се образува правилна връзка между нас и Бога. Любовта на Бога е правилна, Бог изявява Своята любов както никой друг. На нас остава ние да изявим нашата любов, ще се образува правилна връзка. Като говорят окултистите за Шестата раса, която иде в света, ние разбираме, че те са хората на истинската любов, които ще живеят братски.
към беседата >>
Но ученикът доказва, че между две точки може да се прекара не само една права линия, но много прави линии.
Казват, че между две точки може да се тегли само една права линия.
Но ученикът доказва, че между две точки може да се прекара не само една права линия, но много прави линии.
Учителят доказва, че има само една права линия – като направи една погрешка, не се извинява. Ученикът трябва да докаже, че има много прави линии – извинява се една погрешка. Човек не само по една права, но по много прави може да върви. Ти имаш една права линия на твоята мисъл. Ти имаш една права линия на твоето сърце.
към беседата >>
Следствие на това не се образува правилна връзка между нас и Бога.
И аз ви казвам: Ако възприемем правилно Божествената любов, ние ще обичаме Бога. Тогава ще се опознаем. Ние, като не можем да възприемем Божествената любов, имаме едно криво понятие за Бога.
Следствие на това не се образува правилна връзка между нас и Бога.
Любовта на Бога е правилна, Бог изявява Своята любов както никой друг. На нас остава ние да изявим нашата любов, ще се образува правилна връзка. Като говорят окултистите за Шестата раса, която иде в света, ние разбираме, че те са хората на истинската любов, които ще живеят братски.
към беседата >>
Учителят доказва, че има само една права линия – като направи една погрешка, не се извинява.
Казват, че между две точки може да се тегли само една права линия. Но ученикът доказва, че между две точки може да се прекара не само една права линия, но много прави линии.
Учителят доказва, че има само една права линия – като направи една погрешка, не се извинява.
Ученикът трябва да докаже, че има много прави линии – извинява се една погрешка. Човек не само по една права, но по много прави може да върви. Ти имаш една права линия на твоята мисъл. Ти имаш една права линия на твоето сърце. Ти имаш една права линия на твоите постъпки.
към беседата >>
Любовта на Бога е правилна, Бог изявява Своята любов както никой друг.
И аз ви казвам: Ако възприемем правилно Божествената любов, ние ще обичаме Бога. Тогава ще се опознаем. Ние, като не можем да възприемем Божествената любов, имаме едно криво понятие за Бога. Следствие на това не се образува правилна връзка между нас и Бога.
Любовта на Бога е правилна, Бог изявява Своята любов както никой друг.
На нас остава ние да изявим нашата любов, ще се образува правилна връзка. Като говорят окултистите за Шестата раса, която иде в света, ние разбираме, че те са хората на истинската любов, които ще живеят братски.
към беседата >>
Ученикът трябва да докаже, че има много прави линии – извинява се една погрешка.
Казват, че между две точки може да се тегли само една права линия. Но ученикът доказва, че между две точки може да се прекара не само една права линия, но много прави линии. Учителят доказва, че има само една права линия – като направи една погрешка, не се извинява.
Ученикът трябва да докаже, че има много прави линии – извинява се една погрешка.
Човек не само по една права, но по много прави може да върви. Ти имаш една права линия на твоята мисъл. Ти имаш една права линия на твоето сърце. Ти имаш една права линия на твоите постъпки. Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце.
към беседата >>
На нас остава ние да изявим нашата любов, ще се образува правилна връзка.
И аз ви казвам: Ако възприемем правилно Божествената любов, ние ще обичаме Бога. Тогава ще се опознаем. Ние, като не можем да възприемем Божествената любов, имаме едно криво понятие за Бога. Следствие на това не се образува правилна връзка между нас и Бога. Любовта на Бога е правилна, Бог изявява Своята любов както никой друг.
На нас остава ние да изявим нашата любов, ще се образува правилна връзка.
Като говорят окултистите за Шестата раса, която иде в света, ние разбираме, че те са хората на истинската любов, които ще живеят братски.
към беседата >>
Човек не само по една права, но по много прави може да върви.
Казват, че между две точки може да се тегли само една права линия. Но ученикът доказва, че между две точки може да се прекара не само една права линия, но много прави линии. Учителят доказва, че има само една права линия – като направи една погрешка, не се извинява. Ученикът трябва да докаже, че има много прави линии – извинява се една погрешка.
Човек не само по една права, но по много прави може да върви.
Ти имаш една права линия на твоята мисъл. Ти имаш една права линия на твоето сърце. Ти имаш една права линия на твоите постъпки. Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце. Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш.
към беседата >>
Като говорят окултистите за Шестата раса, която иде в света, ние разбираме, че те са хората на истинската любов, които ще живеят братски.
Тогава ще се опознаем. Ние, като не можем да възприемем Божествената любов, имаме едно криво понятие за Бога. Следствие на това не се образува правилна връзка между нас и Бога. Любовта на Бога е правилна, Бог изявява Своята любов както никой друг. На нас остава ние да изявим нашата любов, ще се образува правилна връзка.
Като говорят окултистите за Шестата раса, която иде в света, ние разбираме, че те са хората на истинската любов, които ще живеят братски.
към беседата >>
Ти имаш една права линия на твоята мисъл.
Казват, че между две точки може да се тегли само една права линия. Но ученикът доказва, че между две точки може да се прекара не само една права линия, но много прави линии. Учителят доказва, че има само една права линия – като направи една погрешка, не се извинява. Ученикът трябва да докаже, че има много прави линии – извинява се една погрешка. Човек не само по една права, но по много прави може да върви.
Ти имаш една права линия на твоята мисъл.
Ти имаш една права линия на твоето сърце. Ти имаш една права линия на твоите постъпки. Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце. Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш. Не е лесна работа човек да живее на Земята.
към беседата >>
Не може вие да живеете по братски, ако нямате любов към баща си и баща ви [трябва] да има любов към вас.
Не може вие да живеете по братски, ако нямате любов към баща си и баща ви [трябва] да има любов към вас.
Добрите синове, които обичат баща си, и те може да се обичат. Ако те обичат баща си и баща им ще ги обича, те не може да не се обичат. Любовта между двама братя ще [е] правилна, ако любовта [на] двамата синове към бащата е правилна. Между двама братя не може да има любов, ако любовта им към бащата им не е правилна. Имаме такъв пример за Иакова и Исава.
към беседата >>
Ти имаш една права линия на твоето сърце.
Но ученикът доказва, че между две точки може да се прекара не само една права линия, но много прави линии. Учителят доказва, че има само една права линия – като направи една погрешка, не се извинява. Ученикът трябва да докаже, че има много прави линии – извинява се една погрешка. Човек не само по една права, но по много прави може да върви. Ти имаш една права линия на твоята мисъл.
Ти имаш една права линия на твоето сърце.
Ти имаш една права линия на твоите постъпки. Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце. Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш. Не е лесна работа човек да живее на Земята. То е едно цяло изкуство.
към беседата >>
Добрите синове, които обичат баща си, и те може да се обичат.
Не може вие да живеете по братски, ако нямате любов към баща си и баща ви [трябва] да има любов към вас.
Добрите синове, които обичат баща си, и те може да се обичат.
Ако те обичат баща си и баща им ще ги обича, те не може да не се обичат. Любовта между двама братя ще [е] правилна, ако любовта [на] двамата синове към бащата е правилна. Между двама братя не може да има любов, ако любовта им към бащата им не е правилна. Имаме такъв пример за Иакова и Исава. Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си.
към беседата >>
Ти имаш една права линия на твоите постъпки.
Учителят доказва, че има само една права линия – като направи една погрешка, не се извинява. Ученикът трябва да докаже, че има много прави линии – извинява се една погрешка. Човек не само по една права, но по много прави може да върви. Ти имаш една права линия на твоята мисъл. Ти имаш една права линия на твоето сърце.
Ти имаш една права линия на твоите постъпки.
Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце. Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш. Не е лесна работа човек да живее на Земята. То е едно цяло изкуство. Най-голямата наука е да се научиш да живееш.
към беседата >>
Ако те обичат баща си и баща им ще ги обича, те не може да не се обичат.
Не може вие да живеете по братски, ако нямате любов към баща си и баща ви [трябва] да има любов към вас. Добрите синове, които обичат баща си, и те може да се обичат.
Ако те обичат баща си и баща им ще ги обича, те не може да не се обичат.
Любовта между двама братя ще [е] правилна, ако любовта [на] двамата синове към бащата е правилна. Между двама братя не може да има любов, ако любовта им към бащата им не е правилна. Имаме такъв пример за Иакова и Исава. Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си. Имаше ли любов между двамата братя?
към беседата >>
Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце.
Ученикът трябва да докаже, че има много прави линии – извинява се една погрешка. Човек не само по една права, но по много прави може да върви. Ти имаш една права линия на твоята мисъл. Ти имаш една права линия на твоето сърце. Ти имаш една права линия на твоите постъпки.
Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце.
Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш. Не е лесна работа човек да живее на Земята. То е едно цяло изкуство. Най-голямата наука е да се научиш да живееш. В съвременното знание ние всички се срамуваме.
към беседата >>
Любовта между двама братя ще [е] правилна, ако любовта [на] двамата синове към бащата е правилна.
Не може вие да живеете по братски, ако нямате любов към баща си и баща ви [трябва] да има любов към вас. Добрите синове, които обичат баща си, и те може да се обичат. Ако те обичат баща си и баща им ще ги обича, те не може да не се обичат.
Любовта между двама братя ще [е] правилна, ако любовта [на] двамата синове към бащата е правилна.
Между двама братя не може да има любов, ако любовта им към бащата им не е правилна. Имаме такъв пример за Иакова и Исава. Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си. Имаше ли любов между двамата братя? Нямаше. По-малкият брат Иаков излъга баща си и взе благословението на брата си.
към беседата >>
Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш.
Човек не само по една права, но по много прави може да върви. Ти имаш една права линия на твоята мисъл. Ти имаш една права линия на твоето сърце. Ти имаш една права линия на твоите постъпки. Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце.
Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш.
Не е лесна работа човек да живее на Земята. То е едно цяло изкуство. Най-голямата наука е да се научиш да живееш. В съвременното знание ние всички се срамуваме. Знанието е толкова обширно, че човек го е страх.
към беседата >>
Между двама братя не може да има любов, ако любовта им към бащата им не е правилна.
Не може вие да живеете по братски, ако нямате любов към баща си и баща ви [трябва] да има любов към вас. Добрите синове, които обичат баща си, и те може да се обичат. Ако те обичат баща си и баща им ще ги обича, те не може да не се обичат. Любовта между двама братя ще [е] правилна, ако любовта [на] двамата синове към бащата е правилна.
Между двама братя не може да има любов, ако любовта им към бащата им не е правилна.
Имаме такъв пример за Иакова и Исава. Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си. Имаше ли любов между двамата братя? Нямаше. По-малкият брат Иаков излъга баща си и взе благословението на брата си. Баща му го благослови, понеже син му го излъга.
към беседата >>
Не е лесна работа човек да живее на Земята.
Ти имаш една права линия на твоята мисъл. Ти имаш една права линия на твоето сърце. Ти имаш една права линия на твоите постъпки. Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце. Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш.
Не е лесна работа човек да живее на Земята.
То е едно цяло изкуство. Най-голямата наука е да се научиш да живееш. В съвременното знание ние всички се срамуваме. Знанието е толкова обширно, че човек го е страх. Ако речеш да пишеш на френски, на английски, то не е лесно.
към беседата >>
Имаме такъв пример за Иакова и Исава.
Не може вие да живеете по братски, ако нямате любов към баща си и баща ви [трябва] да има любов към вас. Добрите синове, които обичат баща си, и те може да се обичат. Ако те обичат баща си и баща им ще ги обича, те не може да не се обичат. Любовта между двама братя ще [е] правилна, ако любовта [на] двамата синове към бащата е правилна. Между двама братя не може да има любов, ако любовта им към бащата им не е правилна.
Имаме такъв пример за Иакова и Исава.
Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си. Имаше ли любов между двамата братя? Нямаше. По-малкият брат Иаков излъга баща си и взе благословението на брата си. Баща му го благослови, понеже син му го излъга. Според закона, баща му какво трябваше да направи?
към беседата >>
То е едно цяло изкуство.
Ти имаш една права линия на твоето сърце. Ти имаш една права линия на твоите постъпки. Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце. Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш. Не е лесна работа човек да живее на Земята.
То е едно цяло изкуство.
Най-голямата наука е да се научиш да живееш. В съвременното знание ние всички се срамуваме. Знанието е толкова обширно, че човек го е страх. Ако речеш да пишеш на френски, на английски, то не е лесно. Знаеш колко мъчно е да се пише?
към беседата >>
Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си.
Добрите синове, които обичат баща си, и те може да се обичат. Ако те обичат баща си и баща им ще ги обича, те не може да не се обичат. Любовта между двама братя ще [е] правилна, ако любовта [на] двамата синове към бащата е правилна. Между двама братя не може да има любов, ако любовта им към бащата им не е правилна. Имаме такъв пример за Иакова и Исава.
Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си.
Имаше ли любов между двамата братя? Нямаше. По-малкият брат Иаков излъга баща си и взе благословението на брата си. Баща му го благослови, понеже син му го излъга. Според закона, баща му какво трябваше да направи? Исак не можеше да направи противното.
към беседата >>
Най-голямата наука е да се научиш да живееш.
Ти имаш една права линия на твоите постъпки. Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце. Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш. Не е лесна работа човек да живее на Земята. То е едно цяло изкуство.
Най-голямата наука е да се научиш да живееш.
В съвременното знание ние всички се срамуваме. Знанието е толкова обширно, че човек го е страх. Ако речеш да пишеш на френски, на английски, то не е лесно. Знаеш колко мъчно е да се пише? Трябва да помни хиляди неща човек.
към беседата >>
Имаше ли любов между двамата братя?
Ако те обичат баща си и баща им ще ги обича, те не може да не се обичат. Любовта между двама братя ще [е] правилна, ако любовта [на] двамата синове към бащата е правилна. Между двама братя не може да има любов, ако любовта им към бащата им не е правилна. Имаме такъв пример за Иакова и Исава. Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си.
Имаше ли любов между двамата братя?
Нямаше. По-малкият брат Иаков излъга баща си и взе благословението на брата си. Баща му го благослови, понеже син му го излъга. Според закона, баща му какво трябваше да направи? Исак не можеше да направи противното.
към беседата >>
В съвременното знание ние всички се срамуваме.
Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце. Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш. Не е лесна работа човек да живее на Земята. То е едно цяло изкуство. Най-голямата наука е да се научиш да живееш.
В съвременното знание ние всички се срамуваме.
Знанието е толкова обширно, че човек го е страх. Ако речеш да пишеш на френски, на английски, то не е лесно. Знаеш колко мъчно е да се пише? Трябва да помни хиляди неща човек. В английски трябва да знаеш всяка една дума да я сричаш.
към беседата >>
Нямаше. По-малкият брат Иаков излъга баща си и взе благословението на брата си.
Любовта между двама братя ще [е] правилна, ако любовта [на] двамата синове към бащата е правилна. Между двама братя не може да има любов, ако любовта им към бащата им не е правилна. Имаме такъв пример за Иакова и Исава. Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си. Имаше ли любов между двамата братя?
Нямаше. По-малкият брат Иаков излъга баща си и взе благословението на брата си.
Баща му го благослови, понеже син му го излъга. Според закона, баща му какво трябваше да направи? Исак не можеше да направи противното.
към беседата >>
Знанието е толкова обширно, че човек го е страх.
Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш. Не е лесна работа човек да живее на Земята. То е едно цяло изкуство. Най-голямата наука е да се научиш да живееш. В съвременното знание ние всички се срамуваме.
Знанието е толкова обширно, че човек го е страх.
Ако речеш да пишеш на френски, на английски, то не е лесно. Знаеш колко мъчно е да се пише? Трябва да помни хиляди неща човек. В английски трябва да знаеш всяка една дума да я сричаш. Ако не знаеш да сричаш думите в английски, не можеш да пишеш.
към беседата >>
Баща му го благослови, понеже син му го излъга.
Между двама братя не може да има любов, ако любовта им към бащата им не е правилна. Имаме такъв пример за Иакова и Исава. Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си. Имаше ли любов между двамата братя? Нямаше. По-малкият брат Иаков излъга баща си и взе благословението на брата си.
Баща му го благослови, понеже син му го излъга.
Според закона, баща му какво трябваше да направи? Исак не можеше да направи противното.
към беседата >>
Ако речеш да пишеш на френски, на английски, то не е лесно.
Не е лесна работа човек да живее на Земята. То е едно цяло изкуство. Най-голямата наука е да се научиш да живееш. В съвременното знание ние всички се срамуваме. Знанието е толкова обширно, че човек го е страх.
Ако речеш да пишеш на френски, на английски, то не е лесно.
Знаеш колко мъчно е да се пише? Трябва да помни хиляди неща човек. В английски трябва да знаеш всяка една дума да я сричаш. Ако не знаеш да сричаш думите в английски, не можеш да пишеш.
към беседата >>
Според закона, баща му какво трябваше да направи?
Имаме такъв пример за Иакова и Исава. Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си. Имаше ли любов между двамата братя? Нямаше. По-малкият брат Иаков излъга баща си и взе благословението на брата си. Баща му го благослови, понеже син му го излъга.
Според закона, баща му какво трябваше да направи?
Исак не можеше да направи противното.
към беседата >>
Знаеш колко мъчно е да се пише?
То е едно цяло изкуство. Най-голямата наука е да се научиш да живееш. В съвременното знание ние всички се срамуваме. Знанието е толкова обширно, че човек го е страх. Ако речеш да пишеш на френски, на английски, то не е лесно.
Знаеш колко мъчно е да се пише?
Трябва да помни хиляди неща човек. В английски трябва да знаеш всяка една дума да я сричаш. Ако не знаеш да сричаш думите в английски, не можеш да пишеш.
към беседата >>
Исак не можеше да направи противното.
Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си. Имаше ли любов между двамата братя? Нямаше. По-малкият брат Иаков излъга баща си и взе благословението на брата си. Баща му го благослови, понеже син му го излъга. Според закона, баща му какво трябваше да направи?
Исак не можеше да направи противното.
към беседата >>
Трябва да помни хиляди неща човек.
Най-голямата наука е да се научиш да живееш. В съвременното знание ние всички се срамуваме. Знанието е толкова обширно, че човек го е страх. Ако речеш да пишеш на френски, на английски, то не е лесно. Знаеш колко мъчно е да се пише?
Трябва да помни хиляди неща човек.
В английски трябва да знаеш всяка една дума да я сричаш. Ако не знаеш да сричаш думите в английски, не можеш да пишеш.
към беседата >>
Та казвам: Духът и душата са във вас.
Та казвам: Духът и душата са във вас.
Трябва да разбирате законите, които съществуват между духа и душата. То е Божественият свят. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между ума и сърцето. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между сърцето и тялото. Сега това са общи твърдения и трябва най-малко 20 години да посветите, за да имате една картина, да нарисувате една картина.
към беседата >>
В английски трябва да знаеш всяка една дума да я сричаш.
В съвременното знание ние всички се срамуваме. Знанието е толкова обширно, че човек го е страх. Ако речеш да пишеш на френски, на английски, то не е лесно. Знаеш колко мъчно е да се пише? Трябва да помни хиляди неща човек.
В английски трябва да знаеш всяка една дума да я сричаш.
Ако не знаеш да сричаш думите в английски, не можеш да пишеш.
към беседата >>
Трябва да разбирате законите, които съществуват между духа и душата.
Та казвам: Духът и душата са във вас.
Трябва да разбирате законите, които съществуват между духа и душата.
То е Божественият свят. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между ума и сърцето. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между сърцето и тялото. Сега това са общи твърдения и трябва най-малко 20 години да посветите, за да имате една картина, да нарисувате една картина. Защото то е голямо изкуство и трябва 20 години да рисуваш, за да нарисуваш една хубава картина.
към беседата >>
Ако не знаеш да сричаш думите в английски, не можеш да пишеш.
Знанието е толкова обширно, че човек го е страх. Ако речеш да пишеш на френски, на английски, то не е лесно. Знаеш колко мъчно е да се пише? Трябва да помни хиляди неща човек. В английски трябва да знаеш всяка една дума да я сричаш.
Ако не знаеш да сричаш думите в английски, не можеш да пишеш.
към беседата >>
То е Божественият свят.
Та казвам: Духът и душата са във вас. Трябва да разбирате законите, които съществуват между духа и душата.
То е Божественият свят.
След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между ума и сърцето. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между сърцето и тялото. Сега това са общи твърдения и трябва най-малко 20 години да посветите, за да имате една картина, да нарисувате една картина. Защото то е голямо изкуство и трябва 20 години да рисуваш, за да нарисуваш една хубава картина. Ти си недоволен вече от […].
към беседата >>
Казва: „Трябва да започнем с онова правилното мислене“ Аз наричам правилно мислене онова, при което всяка една мисъл допринася нещо.
Казва: „Трябва да започнем с онова правилното мислене“ Аз наричам правилно мислене онова, при което всяка една мисъл допринася нещо.
Всяка една мисъл е лъч от мисловния свят. Мислите са лъчи. Ако тия мисли не вървят така хармонично (защото мислите могат да вървят и дисхармонично; мислите могат да вървят по закона на хармонията и мислите могат да вървят по закона на дисхармонията), тогава вътрешната светлина на ума не е еднаква. Ако човек няма достатъчно светлина в мозъка си, той не може да мисли правилно. Ако няма достатъчно светлина в сърцето си, той не може да чувствува правилно.
към беседата >>
След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между ума и сърцето.
Та казвам: Духът и душата са във вас. Трябва да разбирате законите, които съществуват между духа и душата. То е Божественият свят.
След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между ума и сърцето.
След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между сърцето и тялото. Сега това са общи твърдения и трябва най-малко 20 години да посветите, за да имате една картина, да нарисувате една картина. Защото то е голямо изкуство и трябва 20 години да рисуваш, за да нарисуваш една хубава картина. Ти си недоволен вече от […]. Вие ще дойдете до онова положение, че като изкажете една дума, тази дума да има смисъл.
към беседата >>
Всяка една мисъл е лъч от мисловния свят.
Казва: „Трябва да започнем с онова правилното мислене“ Аз наричам правилно мислене онова, при което всяка една мисъл допринася нещо.
Всяка една мисъл е лъч от мисловния свят.
Мислите са лъчи. Ако тия мисли не вървят така хармонично (защото мислите могат да вървят и дисхармонично; мислите могат да вървят по закона на хармонията и мислите могат да вървят по закона на дисхармонията), тогава вътрешната светлина на ума не е еднаква. Ако човек няма достатъчно светлина в мозъка си, той не може да мисли правилно. Ако няма достатъчно светлина в сърцето си, той не може да чувствува правилно. Ако няма достатъчно светлина в постъпките си, той не може да постъпва правилно.
към беседата >>
След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между сърцето и тялото.
Та казвам: Духът и душата са във вас. Трябва да разбирате законите, които съществуват между духа и душата. То е Божественият свят. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между ума и сърцето.
След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между сърцето и тялото.
Сега това са общи твърдения и трябва най-малко 20 години да посветите, за да имате една картина, да нарисувате една картина. Защото то е голямо изкуство и трябва 20 години да рисуваш, за да нарисуваш една хубава картина. Ти си недоволен вече от […]. Вие ще дойдете до онова положение, че като изкажете една дума, тази дума да има смисъл.
към беседата >>
Мислите са лъчи.
Казва: „Трябва да започнем с онова правилното мислене“ Аз наричам правилно мислене онова, при което всяка една мисъл допринася нещо. Всяка една мисъл е лъч от мисловния свят.
Мислите са лъчи.
Ако тия мисли не вървят така хармонично (защото мислите могат да вървят и дисхармонично; мислите могат да вървят по закона на хармонията и мислите могат да вървят по закона на дисхармонията), тогава вътрешната светлина на ума не е еднаква. Ако човек няма достатъчно светлина в мозъка си, той не може да мисли правилно. Ако няма достатъчно светлина в сърцето си, той не може да чувствува правилно. Ако няма достатъчно светлина в постъпките си, той не може да постъпва правилно. По нямане на думи се изразяваме така.
към беседата >>
Сега това са общи твърдения и трябва най-малко 20 години да посветите, за да имате една картина, да нарисувате една картина.
Та казвам: Духът и душата са във вас. Трябва да разбирате законите, които съществуват между духа и душата. То е Божественият свят. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между ума и сърцето. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между сърцето и тялото.
Сега това са общи твърдения и трябва най-малко 20 години да посветите, за да имате една картина, да нарисувате една картина.
Защото то е голямо изкуство и трябва 20 години да рисуваш, за да нарисуваш една хубава картина. Ти си недоволен вече от […]. Вие ще дойдете до онова положение, че като изкажете една дума, тази дума да има смисъл.
към беседата >>
Ако тия мисли не вървят така хармонично (защото мислите могат да вървят и дисхармонично; мислите могат да вървят по закона на хармонията и мислите могат да вървят по закона на дисхармонията), тогава вътрешната светлина на ума не е еднаква.
Казва: „Трябва да започнем с онова правилното мислене“ Аз наричам правилно мислене онова, при което всяка една мисъл допринася нещо. Всяка една мисъл е лъч от мисловния свят. Мислите са лъчи.
Ако тия мисли не вървят така хармонично (защото мислите могат да вървят и дисхармонично; мислите могат да вървят по закона на хармонията и мислите могат да вървят по закона на дисхармонията), тогава вътрешната светлина на ума не е еднаква.
Ако човек няма достатъчно светлина в мозъка си, той не може да мисли правилно. Ако няма достатъчно светлина в сърцето си, той не може да чувствува правилно. Ако няма достатъчно светлина в постъпките си, той не може да постъпва правилно. По нямане на думи се изразяваме така. Светлината само ни показва света.
към беседата >>
Защото то е голямо изкуство и трябва 20 години да рисуваш, за да нарисуваш една хубава картина.
Трябва да разбирате законите, които съществуват между духа и душата. То е Божественият свят. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между ума и сърцето. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между сърцето и тялото. Сега това са общи твърдения и трябва най-малко 20 години да посветите, за да имате една картина, да нарисувате една картина.
Защото то е голямо изкуство и трябва 20 години да рисуваш, за да нарисуваш една хубава картина.
Ти си недоволен вече от […]. Вие ще дойдете до онова положение, че като изкажете една дума, тази дума да има смисъл.
към беседата >>
Ако човек няма достатъчно светлина в мозъка си, той не може да мисли правилно.
Казва: „Трябва да започнем с онова правилното мислене“ Аз наричам правилно мислене онова, при което всяка една мисъл допринася нещо. Всяка една мисъл е лъч от мисловния свят. Мислите са лъчи. Ако тия мисли не вървят така хармонично (защото мислите могат да вървят и дисхармонично; мислите могат да вървят по закона на хармонията и мислите могат да вървят по закона на дисхармонията), тогава вътрешната светлина на ума не е еднаква.
Ако човек няма достатъчно светлина в мозъка си, той не може да мисли правилно.
Ако няма достатъчно светлина в сърцето си, той не може да чувствува правилно. Ако няма достатъчно светлина в постъпките си, той не може да постъпва правилно. По нямане на думи се изразяваме така. Светлината само ни показва света. Но съвременната светлина не показва отношенията на нещата, които съществуват.
към беседата >>
Ти си недоволен вече от […].
То е Божественият свят. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между ума и сърцето. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между сърцето и тялото. Сега това са общи твърдения и трябва най-малко 20 години да посветите, за да имате една картина, да нарисувате една картина. Защото то е голямо изкуство и трябва 20 години да рисуваш, за да нарисуваш една хубава картина.
Ти си недоволен вече от […].
Вие ще дойдете до онова положение, че като изкажете една дума, тази дума да има смисъл.
към беседата >>
Ако няма достатъчно светлина в сърцето си, той не може да чувствува правилно.
Казва: „Трябва да започнем с онова правилното мислене“ Аз наричам правилно мислене онова, при което всяка една мисъл допринася нещо. Всяка една мисъл е лъч от мисловния свят. Мислите са лъчи. Ако тия мисли не вървят така хармонично (защото мислите могат да вървят и дисхармонично; мислите могат да вървят по закона на хармонията и мислите могат да вървят по закона на дисхармонията), тогава вътрешната светлина на ума не е еднаква. Ако човек няма достатъчно светлина в мозъка си, той не може да мисли правилно.
Ако няма достатъчно светлина в сърцето си, той не може да чувствува правилно.
Ако няма достатъчно светлина в постъпките си, той не може да постъпва правилно. По нямане на думи се изразяваме така. Светлината само ни показва света. Но съвременната светлина не показва отношенията на нещата, които съществуват.
към беседата >>
Вие ще дойдете до онова положение, че като изкажете една дума, тази дума да има смисъл.
След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между ума и сърцето. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между сърцето и тялото. Сега това са общи твърдения и трябва най-малко 20 години да посветите, за да имате една картина, да нарисувате една картина. Защото то е голямо изкуство и трябва 20 години да рисуваш, за да нарисуваш една хубава картина. Ти си недоволен вече от […].
Вие ще дойдете до онова положение, че като изкажете една дума, тази дума да има смисъл.
към беседата >>
Ако няма достатъчно светлина в постъпките си, той не може да постъпва правилно.
Всяка една мисъл е лъч от мисловния свят. Мислите са лъчи. Ако тия мисли не вървят така хармонично (защото мислите могат да вървят и дисхармонично; мислите могат да вървят по закона на хармонията и мислите могат да вървят по закона на дисхармонията), тогава вътрешната светлина на ума не е еднаква. Ако човек няма достатъчно светлина в мозъка си, той не може да мисли правилно. Ако няма достатъчно светлина в сърцето си, той не може да чувствува правилно.
Ако няма достатъчно светлина в постъпките си, той не може да постъпва правилно.
По нямане на думи се изразяваме така. Светлината само ни показва света. Но съвременната светлина не показва отношенията на нещата, които съществуват.
към беседата >>
Сега, правили ли сте опити колко са силни думите?
Сега, правили ли сте опити колко са силни думите?
Да кажем, боли ви кракът. Ти кажи: „Да не ме боли кракът.“ Като кажеш, болката е там. Кажеш веднъж – болката е там. Кажеш втори път – болката е още там. Кажеш трети път – там е.
към беседата >>
По нямане на думи се изразяваме така.
Мислите са лъчи. Ако тия мисли не вървят така хармонично (защото мислите могат да вървят и дисхармонично; мислите могат да вървят по закона на хармонията и мислите могат да вървят по закона на дисхармонията), тогава вътрешната светлина на ума не е еднаква. Ако човек няма достатъчно светлина в мозъка си, той не може да мисли правилно. Ако няма достатъчно светлина в сърцето си, той не може да чувствува правилно. Ако няма достатъчно светлина в постъпките си, той не може да постъпва правилно.
По нямане на думи се изразяваме така.
Светлината само ни показва света. Но съвременната светлина не показва отношенията на нещата, които съществуват.
към беседата >>
Да кажем, боли ви кракът.
Сега, правили ли сте опити колко са силни думите?
Да кажем, боли ви кракът.
Ти кажи: „Да не ме боли кракът.“ Като кажеш, болката е там. Кажеш веднъж – болката е там. Кажеш втори път – болката е още там. Кажеш трети път – там е. Значи слаби са думите.
към беседата >>
Светлината само ни показва света.
Ако тия мисли не вървят така хармонично (защото мислите могат да вървят и дисхармонично; мислите могат да вървят по закона на хармонията и мислите могат да вървят по закона на дисхармонията), тогава вътрешната светлина на ума не е еднаква. Ако човек няма достатъчно светлина в мозъка си, той не може да мисли правилно. Ако няма достатъчно светлина в сърцето си, той не може да чувствува правилно. Ако няма достатъчно светлина в постъпките си, той не може да постъпва правилно. По нямане на думи се изразяваме така.
Светлината само ни показва света.
Но съвременната светлина не показва отношенията на нещата, които съществуват.
към беседата >>
Ти кажи: „Да не ме боли кракът.“ Като кажеш, болката е там.
Сега, правили ли сте опити колко са силни думите? Да кажем, боли ви кракът.
Ти кажи: „Да не ме боли кракът.“ Като кажеш, болката е там.
Кажеш веднъж – болката е там. Кажеш втори път – болката е още там. Кажеш трети път – там е. Значи слаби са думите. Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин.
към беседата >>
Но съвременната светлина не показва отношенията на нещата, които съществуват.
Ако човек няма достатъчно светлина в мозъка си, той не може да мисли правилно. Ако няма достатъчно светлина в сърцето си, той не може да чувствува правилно. Ако няма достатъчно светлина в постъпките си, той не може да постъпва правилно. По нямане на думи се изразяваме така. Светлината само ни показва света.
Но съвременната светлина не показва отношенията на нещата, които съществуват.
към беседата >>
Кажеш веднъж – болката е там.
Сега, правили ли сте опити колко са силни думите? Да кажем, боли ви кракът. Ти кажи: „Да не ме боли кракът.“ Като кажеш, болката е там.
Кажеш веднъж – болката е там.
Кажеш втори път – болката е още там. Кажеш трети път – там е. Значи слаби са думите. Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин. Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа.
към беседата >>
Да кажем, двама музиканти се събират да свирят.
Да кажем, двама музиканти се събират да свирят.
Допуснете, че единият е сопран. Изобщо жените имат тази привилегия, те имат сопран. Пък мъжете имат бас. То е привилегия на мъжете. Мъжете също са тенор, а жените – алт.
към беседата >>
Кажеш втори път – болката е още там.
Сега, правили ли сте опити колко са силни думите? Да кажем, боли ви кракът. Ти кажи: „Да не ме боли кракът.“ Като кажеш, болката е там. Кажеш веднъж – болката е там.
Кажеш втори път – болката е още там.
Кажеш трети път – там е. Значи слаби са думите. Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин. Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа. Няма да те нося на коляното.
към беседата >>
Допуснете, че единият е сопран.
Да кажем, двама музиканти се събират да свирят.
Допуснете, че единият е сопран.
Изобщо жените имат тази привилегия, те имат сопран. Пък мъжете имат бас. То е привилегия на мъжете. Мъжете също са тенор, а жените – алт. Една жена, която пее бас, тя вече не е жена.
към беседата >>
Кажеш трети път – там е.
Сега, правили ли сте опити колко са силни думите? Да кажем, боли ви кракът. Ти кажи: „Да не ме боли кракът.“ Като кажеш, болката е там. Кажеш веднъж – болката е там. Кажеш втори път – болката е още там.
Кажеш трети път – там е.
Значи слаби са думите. Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин. Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа. Няма да те нося на коляното. Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди.
към беседата >>
Изобщо жените имат тази привилегия, те имат сопран.
Да кажем, двама музиканти се събират да свирят. Допуснете, че единият е сопран.
Изобщо жените имат тази привилегия, те имат сопран.
Пък мъжете имат бас. То е привилегия на мъжете. Мъжете също са тенор, а жените – алт. Една жена, която пее бас, тя вече не е жена. Мъж, който пее сопран, не е мъж.
към беседата >>
Значи слаби са думите.
Да кажем, боли ви кракът. Ти кажи: „Да не ме боли кракът.“ Като кажеш, болката е там. Кажеш веднъж – болката е там. Кажеш втори път – болката е още там. Кажеш трети път – там е.
Значи слаби са думите.
Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин. Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа. Няма да те нося на коляното. Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди. Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното.
към беседата >>
Пък мъжете имат бас.
Да кажем, двама музиканти се събират да свирят. Допуснете, че единият е сопран. Изобщо жените имат тази привилегия, те имат сопран.
Пък мъжете имат бас.
То е привилегия на мъжете. Мъжете също са тенор, а жените – алт. Една жена, която пее бас, тя вече не е жена. Мъж, който пее сопран, не е мъж. Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“?
към беседата >>
Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин.
Ти кажи: „Да не ме боли кракът.“ Като кажеш, болката е там. Кажеш веднъж – болката е там. Кажеш втори път – болката е още там. Кажеш трети път – там е. Значи слаби са думите.
Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин.
Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа. Няма да те нося на коляното. Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди. Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното. Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде.
към беседата >>
То е привилегия на мъжете.
Да кажем, двама музиканти се събират да свирят. Допуснете, че единият е сопран. Изобщо жените имат тази привилегия, те имат сопран. Пък мъжете имат бас.
То е привилегия на мъжете.
Мъжете също са тенор, а жените – алт. Една жена, която пее бас, тя вече не е жена. Мъж, който пее сопран, не е мъж. Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“? Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага.
към беседата >>
Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа.
Кажеш веднъж – болката е там. Кажеш втори път – болката е още там. Кажеш трети път – там е. Значи слаби са думите. Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин.
Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа.
Няма да те нося на коляното. Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди. Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното. Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде. Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите.
към беседата >>
Мъжете също са тенор, а жените – алт.
Да кажем, двама музиканти се събират да свирят. Допуснете, че единият е сопран. Изобщо жените имат тази привилегия, те имат сопран. Пък мъжете имат бас. То е привилегия на мъжете.
Мъжете също са тенор, а жените – алт.
Една жена, която пее бас, тя вече не е жена. Мъж, който пее сопран, не е мъж. Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“? Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага. Значи да може да се бие, да плаши хората.
към беседата >>
Няма да те нося на коляното.
Кажеш втори път – болката е още там. Кажеш трети път – там е. Значи слаби са думите. Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин. Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа.
Няма да те нося на коляното.
Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди. Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното. Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде. Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите. Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното.
към беседата >>
Една жена, която пее бас, тя вече не е жена.
Допуснете, че единият е сопран. Изобщо жените имат тази привилегия, те имат сопран. Пък мъжете имат бас. То е привилегия на мъжете. Мъжете също са тенор, а жените – алт.
Една жена, която пее бас, тя вече не е жена.
Мъж, който пее сопран, не е мъж. Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“? Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага. Значи да може да се бие, да плаши хората. То е българското разбиране.
към беседата >>
Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди.
Кажеш трети път – там е. Значи слаби са думите. Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин. Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа. Няма да те нося на коляното.
Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди.
Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното. Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде. Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите. Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното. Болестите, това са ваши роднини.
към беседата >>
Мъж, който пее сопран, не е мъж.
Изобщо жените имат тази привилегия, те имат сопран. Пък мъжете имат бас. То е привилегия на мъжете. Мъжете също са тенор, а жените – алт. Една жена, която пее бас, тя вече не е жена.
Мъж, който пее сопран, не е мъж.
Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“? Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага. Значи да може да се бие, да плаши хората. То е българското разбиране. Човек е едно същество, което има ум, хитрина.
към беседата >>
Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното.
Значи слаби са думите. Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин. Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа. Няма да те нося на коляното. Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди.
Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното.
Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде. Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите. Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното. Болестите, това са ваши роднини. Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти.
към беседата >>
Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“?
Пък мъжете имат бас. То е привилегия на мъжете. Мъжете също са тенор, а жените – алт. Една жена, която пее бас, тя вече не е жена. Мъж, който пее сопран, не е мъж.
Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“?
Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага. Значи да може да се бие, да плаши хората. То е българското разбиране. Човек е едно същество, което има ум, хитрина. Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш.
към беседата >>
Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде.
Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин. Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа. Няма да те нося на коляното. Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди. Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното.
Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде.
Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите. Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното. Болестите, това са ваши роднини. Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти. Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита.
към беседата >>
Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага.
То е привилегия на мъжете. Мъжете също са тенор, а жените – алт. Една жена, която пее бас, тя вече не е жена. Мъж, който пее сопран, не е мъж. Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“?
Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага.
Значи да може да се бие, да плаши хората. То е българското разбиране. Човек е едно същество, което има ум, хитрина. Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш. Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ.
към беседата >>
Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите.
Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа. Няма да те нося на коляното. Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди. Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното. Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде.
Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите.
Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното. Болестите, това са ваши роднини. Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти. Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита. В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе.
към беседата >>
Значи да може да се бие, да плаши хората.
Мъжете също са тенор, а жените – алт. Една жена, която пее бас, тя вече не е жена. Мъж, който пее сопран, не е мъж. Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“? Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага.
Значи да може да се бие, да плаши хората.
То е българското разбиране. Човек е едно същество, което има ум, хитрина. Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш. Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ. Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър.
към беседата >>
Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното.
Няма да те нося на коляното. Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди. Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното. Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде. Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите.
Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното.
Болестите, това са ваши роднини. Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти. Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита. В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе. А той влязъл сам, без да ме пита.
към беседата >>
То е българското разбиране.
Една жена, която пее бас, тя вече не е жена. Мъж, който пее сопран, не е мъж. Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“? Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага. Значи да може да се бие, да плаши хората.
То е българското разбиране.
Човек е едно същество, което има ум, хитрина. Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш. Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ. Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър. Не зная откъде са го намерили.
към беседата >>
Болестите, това са ваши роднини.
Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди. Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното. Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде. Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите. Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното.
Болестите, това са ваши роднини.
Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти. Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита. В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе. А той влязъл сам, без да ме пита. Там е всичката погрешка.
към беседата >>
Човек е едно същество, което има ум, хитрина.
Мъж, който пее сопран, не е мъж. Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“? Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага. Значи да може да се бие, да плаши хората. То е българското разбиране.
Човек е едно същество, което има ум, хитрина.
Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш. Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ. Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър. Не зная откъде са го намерили. Сега няма да ви разправям историята му.
към беседата >>
Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти.
Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното. Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде. Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите. Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното. Болестите, това са ваши роднини.
Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти.
Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита. В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе. А той влязъл сам, без да ме пита. Там е всичката погрешка. Курдисал се там и турил неща, които не са потребни.
към беседата >>
Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш.
Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“? Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага. Значи да може да се бие, да плаши хората. То е българското разбиране. Човек е едно същество, което има ум, хитрина.
Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш.
Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ. Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър. Не зная откъде са го намерили. Сега няма да ви разправям историята му. Тя е дълга и широка.
към беседата >>
Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита.
Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде. Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите. Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното. Болестите, това са ваши роднини. Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти.
Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита.
В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе. А той влязъл сам, без да ме пита. Там е всичката погрешка. Курдисал се там и турил неща, които не са потребни. Донесъл със себе си всичките говеда.
към беседата >>
Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ.
Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага. Значи да може да се бие, да плаши хората. То е българското разбиране. Човек е едно същество, което има ум, хитрина. Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш.
Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ.
Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър. Не зная откъде са го намерили. Сега няма да ви разправям историята му. Тя е дълга и широка. Българите са създали Хитър Петър.
към беседата >>
В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе.
Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите. Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното. Болестите, това са ваши роднини. Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти. Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита.
В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе.
А той влязъл сам, без да ме пита. Там е всичката погрешка. Курдисал се там и турил неща, които не са потребни. Донесъл със себе си всичките говеда. Казвам: Говедата отвън!
към беседата >>
Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър.
Значи да може да се бие, да плаши хората. То е българското разбиране. Човек е едно същество, което има ум, хитрина. Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш. Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ.
Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър.
Не зная откъде са го намерили. Сега няма да ви разправям историята му. Тя е дълга и широка. Българите са създали Хитър Петър.
към беседата >>
А той влязъл сам, без да ме пита.
Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното. Болестите, това са ваши роднини. Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти. Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита. В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе.
А той влязъл сам, без да ме пита.
Там е всичката погрешка. Курдисал се там и турил неща, които не са потребни. Донесъл със себе си всичките говеда. Казвам: Говедата отвън! Ти си влязъл в коляното, но коляното не е за говеда.
към беседата >>
Не зная откъде са го намерили.
То е българското разбиране. Човек е едно същество, което има ум, хитрина. Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш. Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ. Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър.
Не зная откъде са го намерили.
Сега няма да ви разправям историята му. Тя е дълга и широка. Българите са създали Хитър Петър.
към беседата >>
Там е всичката погрешка.
Болестите, това са ваши роднини. Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти. Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита. В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе. А той влязъл сам, без да ме пита.
Там е всичката погрешка.
Курдисал се там и турил неща, които не са потребни. Донесъл със себе си всичките говеда. Казвам: Говедата отвън! Ти си влязъл в коляното, но коляното не е за говеда.
към беседата >>
Сега няма да ви разправям историята му.
Човек е едно същество, което има ум, хитрина. Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш. Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ. Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър. Не зная откъде са го намерили.
Сега няма да ви разправям историята му.
Тя е дълга и широка. Българите са създали Хитър Петър.
към беседата >>
Курдисал се там и турил неща, които не са потребни.
Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти. Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита. В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе. А той влязъл сам, без да ме пита. Там е всичката погрешка.
Курдисал се там и турил неща, които не са потребни.
Донесъл със себе си всичките говеда. Казвам: Говедата отвън! Ти си влязъл в коляното, но коляното не е за говеда.
към беседата >>
Тя е дълга и широка.
Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш. Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ. Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър. Не зная откъде са го намерили. Сега няма да ви разправям историята му.
Тя е дълга и широка.
Българите са създали Хитър Петър.
към беседата >>
Донесъл със себе си всичките говеда.
Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита. В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе. А той влязъл сам, без да ме пита. Там е всичката погрешка. Курдисал се там и турил неща, които не са потребни.
Донесъл със себе си всичките говеда.
Казвам: Говедата отвън! Ти си влязъл в коляното, но коляното не е за говеда.
към беседата >>
Българите са създали Хитър Петър.
Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ. Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър. Не зная откъде са го намерили. Сега няма да ви разправям историята му. Тя е дълга и широка.
Българите са създали Хитър Петър.
към беседата >>
Казвам: Говедата отвън!
В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе. А той влязъл сам, без да ме пита. Там е всичката погрешка. Курдисал се там и турил неща, които не са потребни. Донесъл със себе си всичките говеда.
Казвам: Говедата отвън!
Ти си влязъл в коляното, но коляното не е за говеда.
към беседата >>
Българите за силен човек имат думата „як“.
Българите за силен човек имат думата „як“.
Тя е много хубава дума. Има същества яки, силни, които творят. Като се съюзяват яките, всичко може да направят. Всеки, който няма някой як около себе си, нищо не може да направи. Все трябва да има най-малко един як.
към беседата >>
Ти си влязъл в коляното, но коляното не е за говеда.
А той влязъл сам, без да ме пита. Там е всичката погрешка. Курдисал се там и турил неща, които не са потребни. Донесъл със себе си всичките говеда. Казвам: Говедата отвън!
Ти си влязъл в коляното, но коляното не е за говеда.
към беседата >>
Тя е много хубава дума.
Българите за силен човек имат думата „як“.
Тя е много хубава дума.
Има същества яки, силни, които творят. Като се съюзяват яките, всичко може да направят. Всеки, който няма някой як около себе си, нищо не може да направи. Все трябва да има най-малко един як. Този як вие го наричате „ангел“.
към беседата >>
Сега това да го разберете.
Сега това да го разберете.
То е една фигура много правилна. Всичките болести се дължат на един неразумен живот в света, който съществува.
към беседата >>
Има същества яки, силни, които творят.
Българите за силен човек имат думата „як“. Тя е много хубава дума.
Има същества яки, силни, които творят.
Като се съюзяват яките, всичко може да направят. Всеки, който няма някой як около себе си, нищо не може да направи. Все трябва да има най-малко един як. Този як вие го наричате „ангел“. Българите казват „як“ – тя е много хубава дума.
към беседата >>
То е една фигура много правилна.
Сега това да го разберете.
То е една фигура много правилна.
Всичките болести се дължат на един неразумен живот в света, който съществува.
към беседата >>
Като се съюзяват яките, всичко може да направят.
Българите за силен човек имат думата „як“. Тя е много хубава дума. Има същества яки, силни, които творят.
Като се съюзяват яките, всичко може да направят.
Всеки, който няма някой як около себе си, нищо не може да направи. Все трябва да има най-малко един як. Този як вие го наричате „ангел“. Българите казват „як“ – тя е много хубава дума. „Ангел“ значи служител, „як“ значи същество силно, което може да ти помага във всяко отношение.
към беседата >>
Всичките болести се дължат на един неразумен живот в света, който съществува.
Сега това да го разберете. То е една фигура много правилна.
Всичките болести се дължат на един неразумен живот в света, който съществува.
към беседата >>
Всеки, който няма някой як около себе си, нищо не може да направи.
Българите за силен човек имат думата „як“. Тя е много хубава дума. Има същества яки, силни, които творят. Като се съюзяват яките, всичко може да направят.
Всеки, който няма някой як около себе си, нищо не може да направи.
Все трябва да има най-малко един як. Този як вие го наричате „ангел“. Българите казват „як“ – тя е много хубава дума. „Ангел“ значи служител, „як“ значи същество силно, което може да ти помага във всяко отношение. Та, вие трябва да бъдете яки.
към беседата >>
Христос казва: „Когато някой дух бива изгонен, той ходи по безводни места, после се връща отдето излязъл.
Христос казва: „Когато някой дух бива изгонен, той ходи по безводни места, после се връща отдето излязъл.
И като се върне и го завари изчистен, отива и взима още други 7 духа и влизат.“ Седемте духа, това са вашите прадеди, баби и ред поколения. Аз не искам да остане във вас мисълта, че вашите деди и прадеди са всесилни, но казвам: Трябва да се тури ред и порядък.
към беседата >>
Все трябва да има най-малко един як.
Българите за силен човек имат думата „як“. Тя е много хубава дума. Има същества яки, силни, които творят. Като се съюзяват яките, всичко може да направят. Всеки, който няма някой як около себе си, нищо не може да направи.
Все трябва да има най-малко един як.
Този як вие го наричате „ангел“. Българите казват „як“ – тя е много хубава дума. „Ангел“ значи служител, „як“ значи същество силно, което може да ти помага във всяко отношение. Та, вие трябва да бъдете яки.
към беседата >>
И като се върне и го завари изчистен, отива и взима още други 7 духа и влизат.“ Седемте духа, това са вашите прадеди, баби и ред поколения.
Христос казва: „Когато някой дух бива изгонен, той ходи по безводни места, после се връща отдето излязъл.
И като се върне и го завари изчистен, отива и взима още други 7 духа и влизат.“ Седемте духа, това са вашите прадеди, баби и ред поколения.
Аз не искам да остане във вас мисълта, че вашите деди и прадеди са всесилни, но казвам: Трябва да се тури ред и порядък.
към беседата >>
Този як вие го наричате „ангел“.
Тя е много хубава дума. Има същества яки, силни, които творят. Като се съюзяват яките, всичко може да направят. Всеки, който няма някой як около себе си, нищо не може да направи. Все трябва да има най-малко един як.
Този як вие го наричате „ангел“.
Българите казват „як“ – тя е много хубава дума. „Ангел“ значи служител, „як“ значи същество силно, което може да ти помага във всяко отношение. Та, вие трябва да бъдете яки.
към беседата >>
Аз не искам да остане във вас мисълта, че вашите деди и прадеди са всесилни, но казвам: Трябва да се тури ред и порядък.
Христос казва: „Когато някой дух бива изгонен, той ходи по безводни места, после се връща отдето излязъл. И като се върне и го завари изчистен, отива и взима още други 7 духа и влизат.“ Седемте духа, това са вашите прадеди, баби и ред поколения.
Аз не искам да остане във вас мисълта, че вашите деди и прадеди са всесилни, но казвам: Трябва да се тури ред и порядък.
към беседата >>
Българите казват „як“ – тя е много хубава дума.
Има същества яки, силни, които творят. Като се съюзяват яките, всичко може да направят. Всеки, който няма някой як около себе си, нищо не може да направи. Все трябва да има най-малко един як. Този як вие го наричате „ангел“.
Българите казват „як“ – тя е много хубава дума.
„Ангел“ значи служител, „як“ значи същество силно, което може да ти помага във всяко отношение. Та, вие трябва да бъдете яки.
към беседата >>
Една млада сестра ми разправя една своя опитност.
Една млада сестра ми разправя една своя опитност.
Казва: „Има нещо, ходи по ръката ми.“ Казвам: „Това е една ваша баба от миналото, търси място, не може да си избере апартамент, не се е установила. Докато не се е установила, лесно е да я изпъдиш, но щом се установи, закон трябва да имаш, тя е като един квартирант, който седял 10–15 години, че не може да го изпъдите.“
към беседата >>
„Ангел“ значи служител, „як“ значи същество силно, което може да ти помага във всяко отношение.
Като се съюзяват яките, всичко може да направят. Всеки, който няма някой як около себе си, нищо не може да направи. Все трябва да има най-малко един як. Този як вие го наричате „ангел“. Българите казват „як“ – тя е много хубава дума.
„Ангел“ значи служител, „як“ значи същество силно, което може да ти помага във всяко отношение.
Та, вие трябва да бъдете яки.
към беседата >>
Казва: „Има нещо, ходи по ръката ми.“ Казвам: „Това е една ваша баба от миналото, търси място, не може да си избере апартамент, не се е установила.
Една млада сестра ми разправя една своя опитност.
Казва: „Има нещо, ходи по ръката ми.“ Казвам: „Това е една ваша баба от миналото, търси място, не може да си избере апартамент, не се е установила.
Докато не се е установила, лесно е да я изпъдиш, но щом се установи, закон трябва да имаш, тя е като един квартирант, който седял 10–15 години, че не може да го изпъдите.“
към беседата >>
Та, вие трябва да бъдете яки.
Всеки, който няма някой як около себе си, нищо не може да направи. Все трябва да има най-малко един як. Този як вие го наричате „ангел“. Българите казват „як“ – тя е много хубава дума. „Ангел“ значи служител, „як“ значи същество силно, което може да ти помага във всяко отношение.
Та, вие трябва да бъдете яки.
към беседата >>
Докато не се е установила, лесно е да я изпъдиш, но щом се установи, закон трябва да имаш, тя е като един квартирант, който седял 10–15 години, че не може да го изпъдите.“
Една млада сестра ми разправя една своя опитност. Казва: „Има нещо, ходи по ръката ми.“ Казвам: „Това е една ваша баба от миналото, търси място, не може да си избере апартамент, не се е установила.
Докато не се е установила, лесно е да я изпъдиш, но щом се установи, закон трябва да имаш, тя е като един квартирант, който седял 10–15 години, че не може да го изпъдите.“
към беседата >>
Да кажем, ти пееш.
Да кажем, ти пееш.
Какво представя сопран? Сопран показва, че ти излизаш от центъра на Битието. Чистота и интензивност има в движението. От центъра към периферията излиза. Дойдеш до крайния предел на твоя път.
към беседата >>
Другата мисъл, до която трябва да се дойде.
Другата мисъл, до която трябва да се дойде.
Между вас сега се заражда едно изстудяване, животът ви е станал безсмислен, нямате импулс. Някой път нямате импулс да мислите, някой път нямате импулс да направите нещо. Запример аз съм наблюдавал и съм следил религиозните хора и в Англия, и в Америка, и в Германия, и в Русия, и в България и като изучавам историята, виждам, че хората като останат религиозни, дойдат до едно съзерцание. Хубаво е то, аз го намирам, че е на място, но то е изопачаване на онзи Божествен живот.
към беседата >>
Какво представя сопран?
Да кажем, ти пееш.
Какво представя сопран?
Сопран показва, че ти излизаш от центъра на Битието. Чистота и интензивност има в движението. От центъра към периферията излиза. Дойдеш до крайния предел на твоя път. Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил.
към беседата >>
Между вас сега се заражда едно изстудяване, животът ви е станал безсмислен, нямате импулс.
Другата мисъл, до която трябва да се дойде.
Между вас сега се заражда едно изстудяване, животът ви е станал безсмислен, нямате импулс.
Някой път нямате импулс да мислите, някой път нямате импулс да направите нещо. Запример аз съм наблюдавал и съм следил религиозните хора и в Англия, и в Америка, и в Германия, и в Русия, и в България и като изучавам историята, виждам, че хората като останат религиозни, дойдат до едно съзерцание. Хубаво е то, аз го намирам, че е на място, но то е изопачаване на онзи Божествен живот.
към беседата >>
Сопран показва, че ти излизаш от центъра на Битието.
Да кажем, ти пееш. Какво представя сопран?
Сопран показва, че ти излизаш от центъра на Битието.
Чистота и интензивност има в движението. От центъра към периферията излиза. Дойдеш до крайния предел на твоя път. Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил. Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота.
към беседата >>
Някой път нямате импулс да мислите, някой път нямате импулс да направите нещо.
Другата мисъл, до която трябва да се дойде. Между вас сега се заражда едно изстудяване, животът ви е станал безсмислен, нямате импулс.
Някой път нямате импулс да мислите, някой път нямате импулс да направите нещо.
Запример аз съм наблюдавал и съм следил религиозните хора и в Англия, и в Америка, и в Германия, и в Русия, и в България и като изучавам историята, виждам, че хората като останат религиозни, дойдат до едно съзерцание. Хубаво е то, аз го намирам, че е на място, но то е изопачаване на онзи Божествен живот.
към беседата >>
Чистота и интензивност има в движението.
Да кажем, ти пееш. Какво представя сопран? Сопран показва, че ти излизаш от центъра на Битието.
Чистота и интензивност има в движението.
От центъра към периферията излиза. Дойдеш до крайния предел на твоя път. Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил. Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота. Той носи един товар.
към беседата >>
Запример аз съм наблюдавал и съм следил религиозните хора и в Англия, и в Америка, и в Германия, и в Русия, и в България и като изучавам историята, виждам, че хората като останат религиозни, дойдат до едно съзерцание.
Другата мисъл, до която трябва да се дойде. Между вас сега се заражда едно изстудяване, животът ви е станал безсмислен, нямате импулс. Някой път нямате импулс да мислите, някой път нямате импулс да направите нещо.
Запример аз съм наблюдавал и съм следил религиозните хора и в Англия, и в Америка, и в Германия, и в Русия, и в България и като изучавам историята, виждам, че хората като останат религиозни, дойдат до едно съзерцание.
Хубаво е то, аз го намирам, че е на място, но то е изопачаване на онзи Божествен живот.
към беседата >>
От центъра към периферията излиза.
Да кажем, ти пееш. Какво представя сопран? Сопран показва, че ти излизаш от центъра на Битието. Чистота и интензивност има в движението.
От центъра към периферията излиза.
Дойдеш до крайния предел на твоя път. Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил. Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота. Той носи един товар. Сопранът пее едно, басът пее друго.
към беседата >>
Хубаво е то, аз го намирам, че е на място, но то е изопачаване на онзи Божествен живот.
Другата мисъл, до която трябва да се дойде. Между вас сега се заражда едно изстудяване, животът ви е станал безсмислен, нямате импулс. Някой път нямате импулс да мислите, някой път нямате импулс да направите нещо. Запример аз съм наблюдавал и съм следил религиозните хора и в Англия, и в Америка, и в Германия, и в Русия, и в България и като изучавам историята, виждам, че хората като останат религиозни, дойдат до едно съзерцание.
Хубаво е то, аз го намирам, че е на място, но то е изопачаване на онзи Божествен живот.
към беседата >>
Дойдеш до крайния предел на твоя път.
Да кажем, ти пееш. Какво представя сопран? Сопран показва, че ти излизаш от центъра на Битието. Чистота и интензивност има в движението. От центъра към периферията излиза.
Дойдеш до крайния предел на твоя път.
Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил. Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота. Той носи един товар. Сопранът пее едно, басът пее друго. Сопранът излиза на разходка, пътник, пътува.
към беседата >>
Аз това го уподобявам на едно младо момиче или момче, много жив, пъргав, ходи, учи се добре.
Аз това го уподобявам на едно младо момиче или момче, много жив, пъргав, ходи, учи се добре.
Току един ден стане замислен, остава в съзерцание, не му се работи вече. В село някой момък работил, впрегнал воловете, биволите, работил. Един ден не му се работи вече, не иска да впряга воловете. Казва: „Не ми се работи.“ Коя е причината? Някоя мома влязла в главата му.
към беседата >>
Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил.
Какво представя сопран? Сопран показва, че ти излизаш от центъра на Битието. Чистота и интензивност има в движението. От центъра към периферията излиза. Дойдеш до крайния предел на твоя път.
Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил.
Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота. Той носи един товар. Сопранът пее едно, басът пее друго. Сопранът излиза на разходка, пътник, пътува. Басът се връща дома си.
към беседата >>
Току един ден стане замислен, остава в съзерцание, не му се работи вече.
Аз това го уподобявам на едно младо момиче или момче, много жив, пъргав, ходи, учи се добре.
Току един ден стане замислен, остава в съзерцание, не му се работи вече.
В село някой момък работил, впрегнал воловете, биволите, работил. Един ден не му се работи вече, не иска да впряга воловете. Казва: „Не ми се работи.“ Коя е причината? Някоя мома влязла в главата му. Тази баба се е проектирала в някоя млада мома.
към беседата >>
Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота.
Сопран показва, че ти излизаш от центъра на Битието. Чистота и интензивност има в движението. От центъра към периферията излиза. Дойдеш до крайния предел на твоя път. Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил.
Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота.
Той носи един товар. Сопранът пее едно, басът пее друго. Сопранът излиза на разходка, пътник, пътува. Басът се връща дома си. Той, бащата, който ходил в странство, събрал богатство за децата си и се връща.
към беседата >>
В село някой момък работил, впрегнал воловете, биволите, работил.
Аз това го уподобявам на едно младо момиче или момче, много жив, пъргав, ходи, учи се добре. Току един ден стане замислен, остава в съзерцание, не му се работи вече.
В село някой момък работил, впрегнал воловете, биволите, работил.
Един ден не му се работи вече, не иска да впряга воловете. Казва: „Не ми се работи.“ Коя е причината? Някоя мома влязла в главата му. Тази баба се е проектирала в някоя млада мома. Бабата в момата е станала вече красива.
към беседата >>
Той носи един товар.
Чистота и интензивност има в движението. От центъра към периферията излиза. Дойдеш до крайния предел на твоя път. Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил. Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота.
Той носи един товар.
Сопранът пее едно, басът пее друго. Сопранът излиза на разходка, пътник, пътува. Басът се връща дома си. Той, бащата, който ходил в странство, събрал богатство за децата си и се връща. Всички го посрещат като добре дошъл.
към беседата >>
Един ден не му се работи вече, не иска да впряга воловете.
Аз това го уподобявам на едно младо момиче или момче, много жив, пъргав, ходи, учи се добре. Току един ден стане замислен, остава в съзерцание, не му се работи вече. В село някой момък работил, впрегнал воловете, биволите, работил.
Един ден не му се работи вече, не иска да впряга воловете.
Казва: „Не ми се работи.“ Коя е причината? Някоя мома влязла в главата му. Тази баба се е проектирала в някоя млада мома. Бабата в момата е станала вече красива. Момата е огледало на бабата и тя казва: „Нея ако не вземеш, животът няма смисъл.
към беседата >>
Сопранът пее едно, басът пее друго.
От центъра към периферията излиза. Дойдеш до крайния предел на твоя път. Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил. Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота. Той носи един товар.
Сопранът пее едно, басът пее друго.
Сопранът излиза на разходка, пътник, пътува. Басът се връща дома си. Той, бащата, който ходил в странство, събрал богатство за децата си и се връща. Всички го посрещат като добре дошъл.
към беседата >>
Казва: „Не ми се работи.“ Коя е причината?
Аз това го уподобявам на едно младо момиче или момче, много жив, пъргав, ходи, учи се добре. Току един ден стане замислен, остава в съзерцание, не му се работи вече. В село някой момък работил, впрегнал воловете, биволите, работил. Един ден не му се работи вече, не иска да впряга воловете.
Казва: „Не ми се работи.“ Коя е причината?
Някоя мома влязла в главата му. Тази баба се е проектирала в някоя млада мома. Бабата в момата е станала вече красива. Момата е огледало на бабата и тя казва: „Нея ако не вземеш, животът няма смисъл. Само така може да те обичам.“ Момъкът вече се замисля, не му се работи.
към беседата >>
Сопранът излиза на разходка, пътник, пътува.
Дойдеш до крайния предел на твоя път. Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил. Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота. Той носи един товар. Сопранът пее едно, басът пее друго.
Сопранът излиза на разходка, пътник, пътува.
Басът се връща дома си. Той, бащата, който ходил в странство, събрал богатство за децата си и се връща. Всички го посрещат като добре дошъл.
към беседата >>
Някоя мома влязла в главата му.
Аз това го уподобявам на едно младо момиче или момче, много жив, пъргав, ходи, учи се добре. Току един ден стане замислен, остава в съзерцание, не му се работи вече. В село някой момък работил, впрегнал воловете, биволите, работил. Един ден не му се работи вече, не иска да впряга воловете. Казва: „Не ми се работи.“ Коя е причината?
Някоя мома влязла в главата му.
Тази баба се е проектирала в някоя млада мома. Бабата в момата е станала вече красива. Момата е огледало на бабата и тя казва: „Нея ако не вземеш, животът няма смисъл. Само така може да те обичам.“ Момъкът вече се замисля, не му се работи. Казват: „Какво ли стана с нашия младия?
към беседата >>
Басът се връща дома си.
Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил. Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота. Той носи един товар. Сопранът пее едно, басът пее друго. Сопранът излиза на разходка, пътник, пътува.
Басът се връща дома си.
Той, бащата, който ходил в странство, събрал богатство за децата си и се връща. Всички го посрещат като добре дошъл.
към беседата >>
Тази баба се е проектирала в някоя млада мома.
Току един ден стане замислен, остава в съзерцание, не му се работи вече. В село някой момък работил, впрегнал воловете, биволите, работил. Един ден не му се работи вече, не иска да впряга воловете. Казва: „Не ми се работи.“ Коя е причината? Някоя мома влязла в главата му.
Тази баба се е проектирала в някоя млада мома.
Бабата в момата е станала вече красива. Момата е огледало на бабата и тя казва: „Нея ако не вземеш, животът няма смисъл. Само така може да те обичам.“ Момъкът вече се замисля, не му се работи. Казват: „Какво ли стана с нашия младия? “ Казвам: Бабата влязла в момата.
към беседата >>
Той, бащата, който ходил в странство, събрал богатство за децата си и се връща.
Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота. Той носи един товар. Сопранът пее едно, басът пее друго. Сопранът излиза на разходка, пътник, пътува. Басът се връща дома си.
Той, бащата, който ходил в странство, събрал богатство за децата си и се връща.
Всички го посрещат като добре дошъл.
към беседата >>
Бабата в момата е станала вече красива.
В село някой момък работил, впрегнал воловете, биволите, работил. Един ден не му се работи вече, не иска да впряга воловете. Казва: „Не ми се работи.“ Коя е причината? Някоя мома влязла в главата му. Тази баба се е проектирала в някоя млада мома.
Бабата в момата е станала вече красива.
Момата е огледало на бабата и тя казва: „Нея ако не вземеш, животът няма смисъл. Само така може да те обичам.“ Момъкът вече се замисля, не му се работи. Казват: „Какво ли стана с нашия младия? “ Казвам: Бабата влязла в момата. Младата отвън, бабата отвътре.
към беседата >>
Всички го посрещат като добре дошъл.
Той носи един товар. Сопранът пее едно, басът пее друго. Сопранът излиза на разходка, пътник, пътува. Басът се връща дома си. Той, бащата, който ходил в странство, събрал богатство за децата си и се връща.
Всички го посрещат като добре дошъл.
към беседата >>
Момата е огледало на бабата и тя казва: „Нея ако не вземеш, животът няма смисъл.
Един ден не му се работи вече, не иска да впряга воловете. Казва: „Не ми се работи.“ Коя е причината? Някоя мома влязла в главата му. Тази баба се е проектирала в някоя млада мома. Бабата в момата е станала вече красива.
Момата е огледало на бабата и тя казва: „Нея ако не вземеш, животът няма смисъл.
Само така може да те обичам.“ Момъкът вече се замисля, не му се работи. Казват: „Какво ли стана с нашия младия? “ Казвам: Бабата влязла в момата. Младата отвън, бабата отвътре.
към беседата >>
Та, по някой път аз като ви слушам, пеете хубаво, по някой път като пеете, умът ви е нанякъде.
Та, по някой път аз като ви слушам, пеете хубаво, по някой път като пеете, умът ви е нанякъде.
Аз ви казвам, че ако в България има някъде концентрирани хора, които, като пеят, са съсредоточени, то сте вие. Но при вашето пеене още по-голямо концентриране трябва.
към беседата >>
Само така може да те обичам.“ Момъкът вече се замисля, не му се работи.
Казва: „Не ми се работи.“ Коя е причината? Някоя мома влязла в главата му. Тази баба се е проектирала в някоя млада мома. Бабата в момата е станала вече красива. Момата е огледало на бабата и тя казва: „Нея ако не вземеш, животът няма смисъл.
Само така може да те обичам.“ Момъкът вече се замисля, не му се работи.
Казват: „Какво ли стана с нашия младия? “ Казвам: Бабата влязла в момата. Младата отвън, бабата отвътре.
към беседата >>
Аз ви казвам, че ако в България има някъде концентрирани хора, които, като пеят, са съсредоточени, то сте вие.
Та, по някой път аз като ви слушам, пеете хубаво, по някой път като пеете, умът ви е нанякъде.
Аз ви казвам, че ако в България има някъде концентрирани хора, които, като пеят, са съсредоточени, то сте вие.
Но при вашето пеене още по-голямо концентриране трябва.
към беседата >>
Казват: „Какво ли стана с нашия младия?
Някоя мома влязла в главата му. Тази баба се е проектирала в някоя млада мома. Бабата в момата е станала вече красива. Момата е огледало на бабата и тя казва: „Нея ако не вземеш, животът няма смисъл. Само така може да те обичам.“ Момъкът вече се замисля, не му се работи.
Казват: „Какво ли стана с нашия младия?
“ Казвам: Бабата влязла в момата. Младата отвън, бабата отвътре.
към беседата >>
Но при вашето пеене още по-голямо концентриране трябва.
Та, по някой път аз като ви слушам, пеете хубаво, по някой път като пеете, умът ви е нанякъде. Аз ви казвам, че ако в България има някъде концентрирани хора, които, като пеят, са съсредоточени, то сте вие.
Но при вашето пеене още по-голямо концентриране трябва.
към беседата >>
“ Казвам: Бабата влязла в момата.
Тази баба се е проектирала в някоя млада мома. Бабата в момата е станала вече красива. Момата е огледало на бабата и тя казва: „Нея ако не вземеш, животът няма смисъл. Само така може да те обичам.“ Момъкът вече се замисля, не му се работи. Казват: „Какво ли стана с нашия младия?
“ Казвам: Бабата влязла в момата.
Младата отвън, бабата отвътре.
към беседата >>
Но човек трябва да има една права мисъл.
Но човек трябва да има една права мисъл.
Една музикална мисъл трябва да има. Една красива мисъл трябва да има. Ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш една красива мисъл. Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си. Говорът на човека трябва да бъде музикален.
към беседата >>
Младата отвън, бабата отвътре.
Бабата в момата е станала вече красива. Момата е огледало на бабата и тя казва: „Нея ако не вземеш, животът няма смисъл. Само така може да те обичам.“ Момъкът вече се замисля, не му се работи. Казват: „Какво ли стана с нашия младия? “ Казвам: Бабата влязла в момата.
Младата отвън, бабата отвътре.
към беседата >>
Една музикална мисъл трябва да има.
Но човек трябва да има една права мисъл.
Една музикална мисъл трябва да има.
Една красива мисъл трябва да има. Ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш една красива мисъл. Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си. Говорът на човека трябва да бъде музикален. Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор.
към беседата >>
Сега, това как ще го примирите?
Сега, това как ще го примирите?
Ти примирявал ли си баба? Много мъчна е тази работа да примириш един млад момък с една баба. Ако той напише едно писмо, бабата отвътре, че еди-коя си дума не е турена на място, ще намери някаква причина, че нещо студено имало в писмото. Бабата не го харесва. Случи се, че някой път момата е свободна.
към беседата >>
Една красива мисъл трябва да има.
Но човек трябва да има една права мисъл. Една музикална мисъл трябва да има.
Една красива мисъл трябва да има.
Ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш една красива мисъл. Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си. Говорът на човека трябва да бъде музикален. Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор. В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален.
към беседата >>
Ти примирявал ли си баба?
Сега, това как ще го примирите?
Ти примирявал ли си баба?
Много мъчна е тази работа да примириш един млад момък с една баба. Ако той напише едно писмо, бабата отвътре, че еди-коя си дума не е турена на място, ще намери някаква причина, че нещо студено имало в писмото. Бабата не го харесва. Случи се, че някой път момата е свободна. Тази баба не иска да ходи свободно.
към беседата >>
Ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш една красива мисъл.
Но човек трябва да има една права мисъл. Една музикална мисъл трябва да има. Една красива мисъл трябва да има.
Ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш една красива мисъл.
Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си. Говорът на човека трябва да бъде музикален. Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор. В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален. Мисълта не е изказана така, както трябва.
към беседата >>
Много мъчна е тази работа да примириш един млад момък с една баба.
Сега, това как ще го примирите? Ти примирявал ли си баба?
Много мъчна е тази работа да примириш един млад момък с една баба.
Ако той напише едно писмо, бабата отвътре, че еди-коя си дума не е турена на място, ще намери някаква причина, че нещо студено имало в писмото. Бабата не го харесва. Случи се, че някой път момата е свободна. Тази баба не иска да ходи свободно. Но и той не е свободен, тази баба обикаля около тази младата мома.
към беседата >>
Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си.
Но човек трябва да има една права мисъл. Една музикална мисъл трябва да има. Една красива мисъл трябва да има. Ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш една красива мисъл.
Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си.
Говорът на човека трябва да бъде музикален. Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор. В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален. Мисълта не е изказана така, както трябва. И причини има за това.
към беседата >>
Ако той напише едно писмо, бабата отвътре, че еди-коя си дума не е турена на място, ще намери някаква причина, че нещо студено имало в писмото.
Сега, това как ще го примирите? Ти примирявал ли си баба? Много мъчна е тази работа да примириш един млад момък с една баба.
Ако той напише едно писмо, бабата отвътре, че еди-коя си дума не е турена на място, ще намери някаква причина, че нещо студено имало в писмото.
Бабата не го харесва. Случи се, че някой път момата е свободна. Тази баба не иска да ходи свободно. Но и той не е свободен, тази баба обикаля около тази младата мома.
към беседата >>
Говорът на човека трябва да бъде музикален.
Но човек трябва да има една права мисъл. Една музикална мисъл трябва да има. Една красива мисъл трябва да има. Ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш една красива мисъл. Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си.
Говорът на човека трябва да бъде музикален.
Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор. В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален. Мисълта не е изказана така, както трябва. И причини има за това. Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически.
към беседата >>
Бабата не го харесва.
Сега, това как ще го примирите? Ти примирявал ли си баба? Много мъчна е тази работа да примириш един млад момък с една баба. Ако той напише едно писмо, бабата отвътре, че еди-коя си дума не е турена на място, ще намери някаква причина, че нещо студено имало в писмото.
Бабата не го харесва.
Случи се, че някой път момата е свободна. Тази баба не иска да ходи свободно. Но и той не е свободен, тази баба обикаля около тази младата мома.
към беседата >>
Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор.
Една музикална мисъл трябва да има. Една красива мисъл трябва да има. Ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш една красива мисъл. Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си. Говорът на човека трябва да бъде музикален.
Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор.
В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален. Мисълта не е изказана така, както трябва. И причини има за това. Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически. После, има една разпокъсана мисъл – един мисли за едно, други мисли за друго.
към беседата >>
Случи се, че някой път момата е свободна.
Сега, това как ще го примирите? Ти примирявал ли си баба? Много мъчна е тази работа да примириш един млад момък с една баба. Ако той напише едно писмо, бабата отвътре, че еди-коя си дума не е турена на място, ще намери някаква причина, че нещо студено имало в писмото. Бабата не го харесва.
Случи се, че някой път момата е свободна.
Тази баба не иска да ходи свободно. Но и той не е свободен, тази баба обикаля около тази младата мома.
към беседата >>
В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален.
Една красива мисъл трябва да има. Ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш една красива мисъл. Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си. Говорът на човека трябва да бъде музикален. Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор.
В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален.
Мисълта не е изказана така, както трябва. И причини има за това. Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически. После, има една разпокъсана мисъл – един мисли за едно, други мисли за друго. Един мисли за децата си, други мисли за краката си, трети – за главата си, за ушите, за дрехите, някой мисли за някаква болка, някой мисли за безпаричието.
към беседата >>
Тази баба не иска да ходи свободно.
Ти примирявал ли си баба? Много мъчна е тази работа да примириш един млад момък с една баба. Ако той напише едно писмо, бабата отвътре, че еди-коя си дума не е турена на място, ще намери някаква причина, че нещо студено имало в писмото. Бабата не го харесва. Случи се, че някой път момата е свободна.
Тази баба не иска да ходи свободно.
Но и той не е свободен, тази баба обикаля около тази младата мома.
към беседата >>
Мисълта не е изказана така, както трябва.
Ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш една красива мисъл. Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си. Говорът на човека трябва да бъде музикален. Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор. В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален.
Мисълта не е изказана така, както трябва.
И причини има за това. Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически. После, има една разпокъсана мисъл – един мисли за едно, други мисли за друго. Един мисли за децата си, други мисли за краката си, трети – за главата си, за ушите, за дрехите, някой мисли за някаква болка, някой мисли за безпаричието. Някой мисли какво ще стане с Франция, какво ще стане с войната в Англия, някой мисли като умре къде ще иде.
към беседата >>
Но и той не е свободен, тази баба обикаля около тази младата мома.
Много мъчна е тази работа да примириш един млад момък с една баба. Ако той напише едно писмо, бабата отвътре, че еди-коя си дума не е турена на място, ще намери някаква причина, че нещо студено имало в писмото. Бабата не го харесва. Случи се, че някой път момата е свободна. Тази баба не иска да ходи свободно.
Но и той не е свободен, тази баба обикаля около тази младата мома.
към беседата >>
И причини има за това.
Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си. Говорът на човека трябва да бъде музикален. Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор. В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален. Мисълта не е изказана така, както трябва.
И причини има за това.
Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически. После, има една разпокъсана мисъл – един мисли за едно, други мисли за друго. Един мисли за децата си, други мисли за краката си, трети – за главата си, за ушите, за дрехите, някой мисли за някаква болка, някой мисли за безпаричието. Някой мисли какво ще стане с Франция, какво ще стане с войната в Англия, някой мисли като умре къде ще иде. Малцина мислят.
към беседата >>
Друго сравнение може да ви дам.
Друго сравнение може да ви дам.
Децата, като минават покрай някоя градина с хубави плодни дървета, те вървят около градината и поглеждат дърветата. Туй дете го привличат тия плодове. И в света туй дърво съществува: нас ни привличат хубавите мисли, желания и постъпки, както малките деца – плодните дървета.
към беседата >>
Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически.
Говорът на човека трябва да бъде музикален. Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор. В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален. Мисълта не е изказана така, както трябва. И причини има за това.
Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически.
После, има една разпокъсана мисъл – един мисли за едно, други мисли за друго. Един мисли за децата си, други мисли за краката си, трети – за главата си, за ушите, за дрехите, някой мисли за някаква болка, някой мисли за безпаричието. Някой мисли какво ще стане с Франция, какво ще стане с войната в Англия, някой мисли като умре къде ще иде. Малцина мислят.
към беседата >>
Децата, като минават покрай някоя градина с хубави плодни дървета, те вървят около градината и поглеждат дърветата.
Друго сравнение може да ви дам.
Децата, като минават покрай някоя градина с хубави плодни дървета, те вървят около градината и поглеждат дърветата.
Туй дете го привличат тия плодове. И в света туй дърво съществува: нас ни привличат хубавите мисли, желания и постъпки, както малките деца – плодните дървета.
към беседата >>
После, има една разпокъсана мисъл – един мисли за едно, други мисли за друго.
Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор. В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален. Мисълта не е изказана така, както трябва. И причини има за това. Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически.
После, има една разпокъсана мисъл – един мисли за едно, други мисли за друго.
Един мисли за децата си, други мисли за краката си, трети – за главата си, за ушите, за дрехите, някой мисли за някаква болка, някой мисли за безпаричието. Някой мисли какво ще стане с Франция, какво ще стане с войната в Англия, някой мисли като умре къде ще иде. Малцина мислят.
към беседата >>
Туй дете го привличат тия плодове.
Друго сравнение може да ви дам. Децата, като минават покрай някоя градина с хубави плодни дървета, те вървят около градината и поглеждат дърветата.
Туй дете го привличат тия плодове.
И в света туй дърво съществува: нас ни привличат хубавите мисли, желания и постъпки, както малките деца – плодните дървета.
към беседата >>
Един мисли за децата си, други мисли за краката си, трети – за главата си, за ушите, за дрехите, някой мисли за някаква болка, някой мисли за безпаричието.
В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален. Мисълта не е изказана така, както трябва. И причини има за това. Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически. После, има една разпокъсана мисъл – един мисли за едно, други мисли за друго.
Един мисли за децата си, други мисли за краката си, трети – за главата си, за ушите, за дрехите, някой мисли за някаква болка, някой мисли за безпаричието.
Някой мисли какво ще стане с Франция, какво ще стане с войната в Англия, някой мисли като умре къде ще иде. Малцина мислят.
към беседата >>
И в света туй дърво съществува: нас ни привличат хубавите мисли, желания и постъпки, както малките деца – плодните дървета.
Друго сравнение може да ви дам. Децата, като минават покрай някоя градина с хубави плодни дървета, те вървят около градината и поглеждат дърветата. Туй дете го привличат тия плодове.
И в света туй дърво съществува: нас ни привличат хубавите мисли, желания и постъпки, както малките деца – плодните дървета.
към беседата >>
Някой мисли какво ще стане с Франция, какво ще стане с войната в Англия, някой мисли като умре къде ще иде.
Мисълта не е изказана така, както трябва. И причини има за това. Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически. После, има една разпокъсана мисъл – един мисли за едно, други мисли за друго. Един мисли за децата си, други мисли за краката си, трети – за главата си, за ушите, за дрехите, някой мисли за някаква болка, някой мисли за безпаричието.
Някой мисли какво ще стане с Франция, какво ще стане с войната в Англия, някой мисли като умре къде ще иде.
Малцина мислят.
към беседата >>
Даже и великите хора, и поети, и списатели, и те са като малките деца, само че някой път се представят, че не са деца.
Даже и великите хора, и поети, и списатели, и те са като малките деца, само че някой път се представят, че не са деца.
На мене поети са се оплаквали, казват: „Толкоз писах, никой не се е влюбил в мене, не ме разбраха.“ Казвам: Баба ти пише. Казвам: Не пиши за онзи, когото не обичаш. Пиши за онзи, когото обичаш. То е поезия. То те пишат поезия, за да ги обичат.
към беседата >>
Малцина мислят.
И причини има за това. Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически. После, има една разпокъсана мисъл – един мисли за едно, други мисли за друго. Един мисли за децата си, други мисли за краката си, трети – за главата си, за ушите, за дрехите, някой мисли за някаква болка, някой мисли за безпаричието. Някой мисли какво ще стане с Франция, какво ще стане с войната в Англия, някой мисли като умре къде ще иде.
Малцина мислят.
към беседата >>
На мене поети са се оплаквали, казват: „Толкоз писах, никой не се е влюбил в мене, не ме разбраха.“ Казвам: Баба ти пише.
Даже и великите хора, и поети, и списатели, и те са като малките деца, само че някой път се представят, че не са деца.
На мене поети са се оплаквали, казват: „Толкоз писах, никой не се е влюбил в мене, не ме разбраха.“ Казвам: Баба ти пише.
Казвам: Не пиши за онзи, когото не обичаш. Пиши за онзи, когото обичаш. То е поезия. То те пишат поезия, за да ги обичат. Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече.
към беседата >>
Сега какво трябва да се прави?
Сега какво трябва да се прави?
Туй е сега. Какво трябва да се прави сега? В сегашното време какво трябва да правиш? В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат. И параходът да бъде в пълна пара.
към беседата >>
Казвам: Не пиши за онзи, когото не обичаш.
Даже и великите хора, и поети, и списатели, и те са като малките деца, само че някой път се представят, че не са деца. На мене поети са се оплаквали, казват: „Толкоз писах, никой не се е влюбил в мене, не ме разбраха.“ Казвам: Баба ти пише.
Казвам: Не пиши за онзи, когото не обичаш.
Пиши за онзи, когото обичаш. То е поезия. То те пишат поезия, за да ги обичат. Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече. Обикни, че тогава пиши поезия.
към беседата >>
Туй е сега.
Сега какво трябва да се прави?
Туй е сега.
Какво трябва да се прави сега? В сегашното време какво трябва да правиш? В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат. И параходът да бъде в пълна пара. Някои хора искат да прекарат един отличен живот.
към беседата >>
Пиши за онзи, когото обичаш.
Даже и великите хора, и поети, и списатели, и те са като малките деца, само че някой път се представят, че не са деца. На мене поети са се оплаквали, казват: „Толкоз писах, никой не се е влюбил в мене, не ме разбраха.“ Казвам: Баба ти пише. Казвам: Не пиши за онзи, когото не обичаш.
Пиши за онзи, когото обичаш.
То е поезия. То те пишат поезия, за да ги обичат. Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече. Обикни, че тогава пиши поезия. Обикни, че тогава говори.
към беседата >>
Какво трябва да се прави сега?
Сега какво трябва да се прави? Туй е сега.
Какво трябва да се прави сега?
В сегашното време какво трябва да правиш? В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат. И параходът да бъде в пълна пара. Някои хора искат да прекарат един отличен живот. Те мязат на един параход и той да е стегнат.
към беседата >>
То е поезия.
Даже и великите хора, и поети, и списатели, и те са като малките деца, само че някой път се представят, че не са деца. На мене поети са се оплаквали, казват: „Толкоз писах, никой не се е влюбил в мене, не ме разбраха.“ Казвам: Баба ти пише. Казвам: Не пиши за онзи, когото не обичаш. Пиши за онзи, когото обичаш.
То е поезия.
То те пишат поезия, за да ги обичат. Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече. Обикни, че тогава пиши поезия. Обикни, че тогава говори. Има за какво да говориш.
към беседата >>
В сегашното време какво трябва да правиш?
Сега какво трябва да се прави? Туй е сега. Какво трябва да се прави сега?
В сегашното време какво трябва да правиш?
В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат. И параходът да бъде в пълна пара. Някои хора искат да прекарат един отличен живот. Те мязат на един параход и той да е стегнат. Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната.
към беседата >>
То те пишат поезия, за да ги обичат.
Даже и великите хора, и поети, и списатели, и те са като малките деца, само че някой път се представят, че не са деца. На мене поети са се оплаквали, казват: „Толкоз писах, никой не се е влюбил в мене, не ме разбраха.“ Казвам: Баба ти пише. Казвам: Не пиши за онзи, когото не обичаш. Пиши за онзи, когото обичаш. То е поезия.
То те пишат поезия, за да ги обичат.
Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече. Обикни, че тогава пиши поезия. Обикни, че тогава говори. Има за какво да говориш. Всички сте дошли до това.
към беседата >>
В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат.
Сега какво трябва да се прави? Туй е сега. Какво трябва да се прави сега? В сегашното време какво трябва да правиш?
В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат.
И параходът да бъде в пълна пара. Някои хора искат да прекарат един отличен живот. Те мязат на един параход и той да е стегнат. Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната. Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки.
към беседата >>
Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече.
На мене поети са се оплаквали, казват: „Толкоз писах, никой не се е влюбил в мене, не ме разбраха.“ Казвам: Баба ти пише. Казвам: Не пиши за онзи, когото не обичаш. Пиши за онзи, когото обичаш. То е поезия. То те пишат поезия, за да ги обичат.
Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече.
Обикни, че тогава пиши поезия. Обикни, че тогава говори. Има за какво да говориш. Всички сте дошли до това. Има Един, Който ви обича.
към беседата >>
И параходът да бъде в пълна пара.
Сега какво трябва да се прави? Туй е сега. Какво трябва да се прави сега? В сегашното време какво трябва да правиш? В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат.
И параходът да бъде в пълна пара.
Някои хора искат да прекарат един отличен живот. Те мязат на един параход и той да е стегнат. Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната. Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки. Идат като царски синове.
към беседата >>
Обикни, че тогава пиши поезия.
Казвам: Не пиши за онзи, когото не обичаш. Пиши за онзи, когото обичаш. То е поезия. То те пишат поезия, за да ги обичат. Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече.
Обикни, че тогава пиши поезия.
Обикни, че тогава говори. Има за какво да говориш. Всички сте дошли до това. Има Един, Който ви обича. Пишете за Този, Който ви обича.
към беседата >>
Някои хора искат да прекарат един отличен живот.
Туй е сега. Какво трябва да се прави сега? В сегашното време какво трябва да правиш? В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат. И параходът да бъде в пълна пара.
Някои хора искат да прекарат един отличен живот.
Те мязат на един параход и той да е стегнат. Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната. Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки. Идат като царски синове. Очакват работи, които никога няма да ги имат.
към беседата >>
Обикни, че тогава говори.
Пиши за онзи, когото обичаш. То е поезия. То те пишат поезия, за да ги обичат. Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече. Обикни, че тогава пиши поезия.
Обикни, че тогава говори.
Има за какво да говориш. Всички сте дошли до това. Има Един, Който ви обича. Пишете за Този, Който ви обича. Към всеки едного от вас Бог има специфична любов.
към беседата >>
Те мязат на един параход и той да е стегнат.
Какво трябва да се прави сега? В сегашното време какво трябва да правиш? В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат. И параходът да бъде в пълна пара. Някои хора искат да прекарат един отличен живот.
Те мязат на един параход и той да е стегнат.
Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната. Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки. Идат като царски синове. Очакват работи, които никога няма да ги имат. Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле.
към беседата >>
Има за какво да говориш.
То е поезия. То те пишат поезия, за да ги обичат. Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече. Обикни, че тогава пиши поезия. Обикни, че тогава говори.
Има за какво да говориш.
Всички сте дошли до това. Има Един, Който ви обича. Пишете за Този, Който ви обича. Към всеки едного от вас Бог има специфична любов. Каква е специфичната черта?
към беседата >>
Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната.
В сегашното време какво трябва да правиш? В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат. И параходът да бъде в пълна пара. Някои хора искат да прекарат един отличен живот. Те мязат на един параход и той да е стегнат.
Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната.
Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки. Идат като царски синове. Очакват работи, които никога няма да ги имат. Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле. Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята.
към беседата >>
Всички сте дошли до това.
То те пишат поезия, за да ги обичат. Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече. Обикни, че тогава пиши поезия. Обикни, че тогава говори. Има за какво да говориш.
Всички сте дошли до това.
Има Един, Който ви обича. Пишете за Този, Който ви обича. Към всеки едного от вас Бог има специфична любов. Каква е специфичната черта? Никой не ще ви обича както Бог ви обича.
към беседата >>
Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки.
В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат. И параходът да бъде в пълна пара. Някои хора искат да прекарат един отличен живот. Те мязат на един параход и той да е стегнат. Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната.
Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки.
Идат като царски синове. Очакват работи, които никога няма да ги имат. Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле. Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята. Ще турят отгоре ти пръст, ще поливат вода, ще посадят растения отгоре, за спомен.
към беседата >>
Има Един, Който ви обича.
Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече. Обикни, че тогава пиши поезия. Обикни, че тогава говори. Има за какво да говориш. Всички сте дошли до това.
Има Един, Който ви обича.
Пишете за Този, Който ви обича. Към всеки едного от вас Бог има специфична любов. Каква е специфичната черта? Никой не ще ви обича както Бог ви обича. Няма какво да ви казвам как ви обича.
към беседата >>
Идат като царски синове.
И параходът да бъде в пълна пара. Някои хора искат да прекарат един отличен живот. Те мязат на един параход и той да е стегнат. Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната. Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки.
Идат като царски синове.
Очакват работи, които никога няма да ги имат. Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле. Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята. Ще турят отгоре ти пръст, ще поливат вода, ще посадят растения отгоре, за спомен. А пък тия растения ще ти изтеглят всичките сокове, турят ги, да те ограбят.
към беседата >>
Пишете за Този, Който ви обича.
Обикни, че тогава пиши поезия. Обикни, че тогава говори. Има за какво да говориш. Всички сте дошли до това. Има Един, Който ви обича.
Пишете за Този, Който ви обича.
Към всеки едного от вас Бог има специфична любов. Каква е специфичната черта? Никой не ще ви обича както Бог ви обича. Няма какво да ви казвам как ви обича. Той тъй ви обикнал, че кой би ви дал това, което Той ви дава!
към беседата >>
Очакват работи, които никога няма да ги имат.
Някои хора искат да прекарат един отличен живот. Те мязат на един параход и той да е стегнат. Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната. Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки. Идат като царски синове.
Очакват работи, които никога няма да ги имат.
Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле. Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята. Ще турят отгоре ти пръст, ще поливат вода, ще посадят растения отгоре, за спомен. А пък тия растения ще ти изтеглят всичките сокове, турят ги, да те ограбят. Всичките тия хора ще искат да вземат малко от тебе, понеже по закона е запретено да те изядат.
към беседата >>
Към всеки едного от вас Бог има специфична любов.
Обикни, че тогава говори. Има за какво да говориш. Всички сте дошли до това. Има Един, Който ви обича. Пишете за Този, Който ви обича.
Към всеки едного от вас Бог има специфична любов.
Каква е специфичната черта? Никой не ще ви обича както Бог ви обича. Няма какво да ви казвам как ви обича. Той тъй ви обикнал, че кой би ви дал това, което Той ви дава! Кой би ви дал такова тяло, такова сърце, такова разположение, такава обстановка, кой би ви дал баща, братя, майка, сестри, кой друг ще ги направи в света?
към беседата >>
Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле.
Те мязат на един параход и той да е стегнат. Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната. Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки. Идат като царски синове. Очакват работи, които никога няма да ги имат.
Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле.
Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята. Ще турят отгоре ти пръст, ще поливат вода, ще посадят растения отгоре, за спомен. А пък тия растения ще ти изтеглят всичките сокове, турят ги, да те ограбят. Всичките тия хора ще искат да вземат малко от тебе, понеже по закона е запретено да те изядат. Тия растения, като направят плодове, те ще дойдат и вкусят.
към беседата >>
Каква е специфичната черта?
Има за какво да говориш. Всички сте дошли до това. Има Един, Който ви обича. Пишете за Този, Който ви обича. Към всеки едного от вас Бог има специфична любов.
Каква е специфичната черта?
Никой не ще ви обича както Бог ви обича. Няма какво да ви казвам как ви обича. Той тъй ви обикнал, че кой би ви дал това, което Той ви дава! Кой би ви дал такова тяло, такова сърце, такова разположение, такава обстановка, кой би ви дал баща, братя, майка, сестри, кой друг ще ги направи в света? Никой друг в света не може да го направи.
към беседата >>
Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята.
Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната. Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки. Идат като царски синове. Очакват работи, които никога няма да ги имат. Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле.
Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята.
Ще турят отгоре ти пръст, ще поливат вода, ще посадят растения отгоре, за спомен. А пък тия растения ще ти изтеглят всичките сокове, турят ги, да те ограбят. Всичките тия хора ще искат да вземат малко от тебе, понеже по закона е запретено да те изядат. Тия растения, като направят плодове, те ще дойдат и вкусят. Казват: „Чакай да му видим месцето.“ Яли ли сте такива черници, които са садени в гробища?
към беседата >>
Никой не ще ви обича както Бог ви обича.
Всички сте дошли до това. Има Един, Който ви обича. Пишете за Този, Който ви обича. Към всеки едного от вас Бог има специфична любов. Каква е специфичната черта?
Никой не ще ви обича както Бог ви обича.
Няма какво да ви казвам как ви обича. Той тъй ви обикнал, че кой би ви дал това, което Той ви дава! Кой би ви дал такова тяло, такова сърце, такова разположение, такава обстановка, кой би ви дал баща, братя, майка, сестри, кой друг ще ги направи в света? Никой друг в света не може да го направи. Може да говорят каквото искат за Бога, но Той каквото е казал, ще го направи.
към беседата >>
Ще турят отгоре ти пръст, ще поливат вода, ще посадят растения отгоре, за спомен.
Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки. Идат като царски синове. Очакват работи, които никога няма да ги имат. Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле. Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята.
Ще турят отгоре ти пръст, ще поливат вода, ще посадят растения отгоре, за спомен.
А пък тия растения ще ти изтеглят всичките сокове, турят ги, да те ограбят. Всичките тия хора ще искат да вземат малко от тебе, понеже по закона е запретено да те изядат. Тия растения, като направят плодове, те ще дойдат и вкусят. Казват: „Чакай да му видим месцето.“ Яли ли сте такива черници, които са садени в гробища?
към беседата >>
Няма какво да ви казвам как ви обича.
Има Един, Който ви обича. Пишете за Този, Който ви обича. Към всеки едного от вас Бог има специфична любов. Каква е специфичната черта? Никой не ще ви обича както Бог ви обича.
Няма какво да ви казвам как ви обича.
Той тъй ви обикнал, че кой би ви дал това, което Той ви дава! Кой би ви дал такова тяло, такова сърце, такова разположение, такава обстановка, кой би ви дал баща, братя, майка, сестри, кой друг ще ги направи в света? Никой друг в света не може да го направи. Може да говорят каквото искат за Бога, но Той каквото е казал, ще го направи.
към беседата >>
А пък тия растения ще ти изтеглят всичките сокове, турят ги, да те ограбят.
Идат като царски синове. Очакват работи, които никога няма да ги имат. Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле. Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята. Ще турят отгоре ти пръст, ще поливат вода, ще посадят растения отгоре, за спомен.
А пък тия растения ще ти изтеглят всичките сокове, турят ги, да те ограбят.
Всичките тия хора ще искат да вземат малко от тебе, понеже по закона е запретено да те изядат. Тия растения, като направят плодове, те ще дойдат и вкусят. Казват: „Чакай да му видим месцето.“ Яли ли сте такива черници, които са садени в гробища?
към беседата >>
Той тъй ви обикнал, че кой би ви дал това, което Той ви дава!
Пишете за Този, Който ви обича. Към всеки едного от вас Бог има специфична любов. Каква е специфичната черта? Никой не ще ви обича както Бог ви обича. Няма какво да ви казвам как ви обича.
Той тъй ви обикнал, че кой би ви дал това, което Той ви дава!
Кой би ви дал такова тяло, такова сърце, такова разположение, такава обстановка, кой би ви дал баща, братя, майка, сестри, кой друг ще ги направи в света? Никой друг в света не може да го направи. Може да говорят каквото искат за Бога, но Той каквото е казал, ще го направи.
към беседата >>
Всичките тия хора ще искат да вземат малко от тебе, понеже по закона е запретено да те изядат.
Очакват работи, които никога няма да ги имат. Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле. Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята. Ще турят отгоре ти пръст, ще поливат вода, ще посадят растения отгоре, за спомен. А пък тия растения ще ти изтеглят всичките сокове, турят ги, да те ограбят.
Всичките тия хора ще искат да вземат малко от тебе, понеже по закона е запретено да те изядат.
Тия растения, като направят плодове, те ще дойдат и вкусят. Казват: „Чакай да му видим месцето.“ Яли ли сте такива черници, които са садени в гробища?
към беседата >>
Кой би ви дал такова тяло, такова сърце, такова разположение, такава обстановка, кой би ви дал баща, братя, майка, сестри, кой друг ще ги направи в света?
Към всеки едного от вас Бог има специфична любов. Каква е специфичната черта? Никой не ще ви обича както Бог ви обича. Няма какво да ви казвам как ви обича. Той тъй ви обикнал, че кой би ви дал това, което Той ви дава!
Кой би ви дал такова тяло, такова сърце, такова разположение, такава обстановка, кой би ви дал баща, братя, майка, сестри, кой друг ще ги направи в света?
Никой друг в света не може да го направи. Може да говорят каквото искат за Бога, но Той каквото е казал, ще го направи.
към беседата >>
Тия растения, като направят плодове, те ще дойдат и вкусят.
Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле. Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята. Ще турят отгоре ти пръст, ще поливат вода, ще посадят растения отгоре, за спомен. А пък тия растения ще ти изтеглят всичките сокове, турят ги, да те ограбят. Всичките тия хора ще искат да вземат малко от тебе, понеже по закона е запретено да те изядат.
Тия растения, като направят плодове, те ще дойдат и вкусят.
Казват: „Чакай да му видим месцето.“ Яли ли сте такива черници, които са садени в гробища?
към беседата >>
Никой друг в света не може да го направи.
Каква е специфичната черта? Никой не ще ви обича както Бог ви обича. Няма какво да ви казвам как ви обича. Той тъй ви обикнал, че кой би ви дал това, което Той ви дава! Кой би ви дал такова тяло, такова сърце, такова разположение, такава обстановка, кой би ви дал баща, братя, майка, сестри, кой друг ще ги направи в света?
Никой друг в света не може да го направи.
Може да говорят каквото искат за Бога, но Той каквото е казал, ще го направи.
към беседата >>
Казват: „Чакай да му видим месцето.“ Яли ли сте такива черници, които са садени в гробища?
Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята. Ще турят отгоре ти пръст, ще поливат вода, ще посадят растения отгоре, за спомен. А пък тия растения ще ти изтеглят всичките сокове, турят ги, да те ограбят. Всичките тия хора ще искат да вземат малко от тебе, понеже по закона е запретено да те изядат. Тия растения, като направят плодове, те ще дойдат и вкусят.
Казват: „Чакай да му видим месцето.“ Яли ли сте такива черници, които са садени в гробища?
към беседата >>
Може да говорят каквото искат за Бога, но Той каквото е казал, ще го направи.
Никой не ще ви обича както Бог ви обича. Няма какво да ви казвам как ви обича. Той тъй ви обикнал, че кой би ви дал това, което Той ви дава! Кой би ви дал такова тяло, такова сърце, такова разположение, такава обстановка, кой би ви дал баща, братя, майка, сестри, кой друг ще ги направи в света? Никой друг в света не може да го направи.
Може да говорят каквото искат за Бога, но Той каквото е казал, ще го направи.
към беседата >>
Аз ви навождам на една мисъл, от която човек не може да се опетни.
Аз ви навождам на една мисъл, от която човек не може да се опетни.
Дръжте една идея, че човек никога не може да се опетни. Една кал може да влезе във водата, но тя не може да проникне в състава на водата. Водата остава неопетнена. Като влезе във водата, цветът на водата става мътен. Тази вода, като мине през известни пясъчни пластове, тя се пречиства.
към беседата >>
Та, ние сега проповядваме: Онзи, Който ни е обикнал, и ние трябва да Го обикнем, за да стане животът ни осмислен.
Та, ние сега проповядваме: Онзи, Който ни е обикнал, и ние трябва да Го обикнем, за да стане животът ни осмислен.
Понеже Този, Който ни обикнал, живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде. Вие минавате по пътя, вие сте жаден. Минава един човек покрай вас, дава ви една ябълка или носи една стомна с вода, налива ви една чаша вода. То е любов. Като ви дава, в погледа му има нещо чисто.
към беседата >>
Дръжте една идея, че човек никога не може да се опетни.
Аз ви навождам на една мисъл, от която човек не може да се опетни.
Дръжте една идея, че човек никога не може да се опетни.
Една кал може да влезе във водата, но тя не може да проникне в състава на водата. Водата остава неопетнена. Като влезе във водата, цветът на водата става мътен. Тази вода, като мине през известни пясъчни пластове, тя се пречиства. Там, дето водата прониква, калта не може да проникне.
към беседата >>
Понеже Този, Който ни обикнал, живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде.
Та, ние сега проповядваме: Онзи, Който ни е обикнал, и ние трябва да Го обикнем, за да стане животът ни осмислен.
Понеже Този, Който ни обикнал, живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде.
Вие минавате по пътя, вие сте жаден. Минава един човек покрай вас, дава ви една ябълка или носи една стомна с вода, налива ви една чаша вода. То е любов. Като ви дава, в погледа му има нещо чисто. Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек.
към беседата >>
Една кал може да влезе във водата, но тя не може да проникне в състава на водата.
Аз ви навождам на една мисъл, от която човек не може да се опетни. Дръжте една идея, че човек никога не може да се опетни.
Една кал може да влезе във водата, но тя не може да проникне в състава на водата.
Водата остава неопетнена. Като влезе във водата, цветът на водата става мътен. Тази вода, като мине през известни пясъчни пластове, тя се пречиства. Там, дето водата прониква, калта не може да проникне.
към беседата >>
Вие минавате по пътя, вие сте жаден.
Та, ние сега проповядваме: Онзи, Който ни е обикнал, и ние трябва да Го обикнем, за да стане животът ни осмислен. Понеже Този, Който ни обикнал, живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде.
Вие минавате по пътя, вие сте жаден.
Минава един човек покрай вас, дава ви една ябълка или носи една стомна с вода, налива ви една чаша вода. То е любов. Като ви дава, в погледа му има нещо чисто. Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек. Във всичките хора има Един, Който ви обича.
към беседата >>
Водата остава неопетнена.
Аз ви навождам на една мисъл, от която човек не може да се опетни. Дръжте една идея, че човек никога не може да се опетни. Една кал може да влезе във водата, но тя не може да проникне в състава на водата.
Водата остава неопетнена.
Като влезе във водата, цветът на водата става мътен. Тази вода, като мине през известни пясъчни пластове, тя се пречиства. Там, дето водата прониква, калта не може да проникне.
към беседата >>
Минава един човек покрай вас, дава ви една ябълка или носи една стомна с вода, налива ви една чаша вода.
Та, ние сега проповядваме: Онзи, Който ни е обикнал, и ние трябва да Го обикнем, за да стане животът ни осмислен. Понеже Този, Който ни обикнал, живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде. Вие минавате по пътя, вие сте жаден.
Минава един човек покрай вас, дава ви една ябълка или носи една стомна с вода, налива ви една чаша вода.
То е любов. Като ви дава, в погледа му има нещо чисто. Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек. Във всичките хора има Един, Който ви обича. И когато Той е там, Любовта действува.
към беседата >>
Като влезе във водата, цветът на водата става мътен.
Аз ви навождам на една мисъл, от която човек не може да се опетни. Дръжте една идея, че човек никога не може да се опетни. Една кал може да влезе във водата, но тя не може да проникне в състава на водата. Водата остава неопетнена.
Като влезе във водата, цветът на водата става мътен.
Тази вода, като мине през известни пясъчни пластове, тя се пречиства. Там, дето водата прониква, калта не може да проникне.
към беседата >>
То е любов.
Та, ние сега проповядваме: Онзи, Който ни е обикнал, и ние трябва да Го обикнем, за да стане животът ни осмислен. Понеже Този, Който ни обикнал, живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде. Вие минавате по пътя, вие сте жаден. Минава един човек покрай вас, дава ви една ябълка или носи една стомна с вода, налива ви една чаша вода.
То е любов.
Като ви дава, в погледа му има нещо чисто. Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек. Във всичките хора има Един, Който ви обича. И когато Той е там, Любовта действува. Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас.
към беседата >>
Тази вода, като мине през известни пясъчни пластове, тя се пречиства.
Аз ви навождам на една мисъл, от която човек не може да се опетни. Дръжте една идея, че човек никога не може да се опетни. Една кал може да влезе във водата, но тя не може да проникне в състава на водата. Водата остава неопетнена. Като влезе във водата, цветът на водата става мътен.
Тази вода, като мине през известни пясъчни пластове, тя се пречиства.
Там, дето водата прониква, калта не може да проникне.
към беседата >>
Като ви дава, в погледа му има нещо чисто.
Та, ние сега проповядваме: Онзи, Който ни е обикнал, и ние трябва да Го обикнем, за да стане животът ни осмислен. Понеже Този, Който ни обикнал, живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде. Вие минавате по пътя, вие сте жаден. Минава един човек покрай вас, дава ви една ябълка или носи една стомна с вода, налива ви една чаша вода. То е любов.
Като ви дава, в погледа му има нещо чисто.
Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек. Във всичките хора има Един, Който ви обича. И когато Той е там, Любовта действува. Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат.
към беседата >>
Там, дето водата прониква, калта не може да проникне.
Дръжте една идея, че човек никога не може да се опетни. Една кал може да влезе във водата, но тя не може да проникне в състава на водата. Водата остава неопетнена. Като влезе във водата, цветът на водата става мътен. Тази вода, като мине през известни пясъчни пластове, тя се пречиства.
Там, дето водата прониква, калта не може да проникне.
към беседата >>
Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек.
Понеже Този, Който ни обикнал, живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде. Вие минавате по пътя, вие сте жаден. Минава един човек покрай вас, дава ви една ябълка или носи една стомна с вода, налива ви една чаша вода. То е любов. Като ви дава, в погледа му има нещо чисто.
Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек.
Във всичките хора има Един, Който ви обича. И когато Той е там, Любовта действува. Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат. Когато Го няма, казват: „Няма Го.
към беседата >>
Често вие в живота си трябва да се филтрирате.
Често вие в живота си трябва да се филтрирате.
Някои от вас ви е страх от мъчението, страх ви е от страданието. Казвате: „Защо да страдам? “ Страданието е една необходимост. Страданието е филтриране. Ако вие не страдате, вие сте изгубени хора, вие кални ще бъдете.
към беседата >>
Във всичките хора има Един, Който ви обича.
Вие минавате по пътя, вие сте жаден. Минава един човек покрай вас, дава ви една ябълка или носи една стомна с вода, налива ви една чаша вода. То е любов. Като ви дава, в погледа му има нещо чисто. Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек.
Във всичките хора има Един, Който ви обича.
И когато Той е там, Любовта действува. Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат. Когато Го няма, казват: „Няма Го. Когато дойде, тогава елате.“ Туй го наричаме безлюбие.
към беседата >>
Някои от вас ви е страх от мъчението, страх ви е от страданието.
Често вие в живота си трябва да се филтрирате.
Някои от вас ви е страх от мъчението, страх ви е от страданието.
Казвате: „Защо да страдам? “ Страданието е една необходимост. Страданието е филтриране. Ако вие не страдате, вие сте изгубени хора, вие кални ще бъдете. Човек като страда, се пречиства.
към беседата >>
И когато Той е там, Любовта действува.
Минава един човек покрай вас, дава ви една ябълка или носи една стомна с вода, налива ви една чаша вода. То е любов. Като ви дава, в погледа му има нещо чисто. Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек. Във всичките хора има Един, Който ви обича.
И когато Той е там, Любовта действува.
Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат. Когато Го няма, казват: „Няма Го. Когато дойде, тогава елате.“ Туй го наричаме безлюбие. Казват: „Сега не сме разположени.“ Няма Го Господа.
към беседата >>
Казвате: „Защо да страдам?
Често вие в живота си трябва да се филтрирате. Някои от вас ви е страх от мъчението, страх ви е от страданието.
Казвате: „Защо да страдам?
“ Страданието е една необходимост. Страданието е филтриране. Ако вие не страдате, вие сте изгубени хора, вие кални ще бъдете. Човек като страда, се пречиства. Нали в Писанието има едно място, казва: „Откъде са дошли тези?
към беседата >>
Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас.
То е любов. Като ви дава, в погледа му има нещо чисто. Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек. Във всичките хора има Един, Който ви обича. И когато Той е там, Любовта действува.
Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас.
Когато Бог е в тях, те ни посрещат. Когато Го няма, казват: „Няма Го. Когато дойде, тогава елате.“ Туй го наричаме безлюбие. Казват: „Сега не сме разположени.“ Няма Го Господа. Когато Господ е в нас, ние сме разположени; когато Господ не е в нас, ние сме неразположени.
към беседата >>
“ Страданието е една необходимост.
Често вие в живота си трябва да се филтрирате. Някои от вас ви е страх от мъчението, страх ви е от страданието. Казвате: „Защо да страдам?
“ Страданието е една необходимост.
Страданието е филтриране. Ако вие не страдате, вие сте изгубени хора, вие кални ще бъдете. Човек като страда, се пречиства. Нали в Писанието има едно място, казва: „Откъде са дошли тези? – От голямата скръб, като дойдоха, избелиха дрехите си.“
към беседата >>
Когато Бог е в тях, те ни посрещат.
Като ви дава, в погледа му има нещо чисто. Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек. Във всичките хора има Един, Който ви обича. И когато Той е там, Любовта действува. Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас.
Когато Бог е в тях, те ни посрещат.
Когато Го няма, казват: „Няма Го. Когато дойде, тогава елате.“ Туй го наричаме безлюбие. Казват: „Сега не сме разположени.“ Няма Го Господа. Когато Господ е в нас, ние сме разположени; когато Господ не е в нас, ние сме неразположени.
към беседата >>
Страданието е филтриране.
Често вие в живота си трябва да се филтрирате. Някои от вас ви е страх от мъчението, страх ви е от страданието. Казвате: „Защо да страдам? “ Страданието е една необходимост.
Страданието е филтриране.
Ако вие не страдате, вие сте изгубени хора, вие кални ще бъдете. Човек като страда, се пречиства. Нали в Писанието има едно място, казва: „Откъде са дошли тези? – От голямата скръб, като дойдоха, избелиха дрехите си.“
към беседата >>
Когато Го няма, казват: „Няма Го.
Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек. Във всичките хора има Един, Който ви обича. И когато Той е там, Любовта действува. Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат.
Когато Го няма, казват: „Няма Го.
Когато дойде, тогава елате.“ Туй го наричаме безлюбие. Казват: „Сега не сме разположени.“ Няма Го Господа. Когато Господ е в нас, ние сме разположени; когато Господ не е в нас, ние сме неразположени.
към беседата >>
Ако вие не страдате, вие сте изгубени хора, вие кални ще бъдете.
Често вие в живота си трябва да се филтрирате. Някои от вас ви е страх от мъчението, страх ви е от страданието. Казвате: „Защо да страдам? “ Страданието е една необходимост. Страданието е филтриране.
Ако вие не страдате, вие сте изгубени хора, вие кални ще бъдете.
Човек като страда, се пречиства. Нали в Писанието има едно място, казва: „Откъде са дошли тези? – От голямата скръб, като дойдоха, избелиха дрехите си.“
към беседата >>
Когато дойде, тогава елате.“ Туй го наричаме безлюбие.
Във всичките хора има Един, Който ви обича. И когато Той е там, Любовта действува. Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат. Когато Го няма, казват: „Няма Го.
Когато дойде, тогава елате.“ Туй го наричаме безлюбие.
Казват: „Сега не сме разположени.“ Няма Го Господа. Когато Господ е в нас, ние сме разположени; когато Господ не е в нас, ние сме неразположени.
към беседата >>
Човек като страда, се пречиства.
Някои от вас ви е страх от мъчението, страх ви е от страданието. Казвате: „Защо да страдам? “ Страданието е една необходимост. Страданието е филтриране. Ако вие не страдате, вие сте изгубени хора, вие кални ще бъдете.
Човек като страда, се пречиства.
Нали в Писанието има едно място, казва: „Откъде са дошли тези? – От голямата скръб, като дойдоха, избелиха дрехите си.“
към беседата >>
Казват: „Сега не сме разположени.“ Няма Го Господа.
И когато Той е там, Любовта действува. Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат. Когато Го няма, казват: „Няма Го. Когато дойде, тогава елате.“ Туй го наричаме безлюбие.
Казват: „Сега не сме разположени.“ Няма Го Господа.
Когато Господ е в нас, ние сме разположени; когато Господ не е в нас, ние сме неразположени.
към беседата >>
Нали в Писанието има едно място, казва: „Откъде са дошли тези?
Казвате: „Защо да страдам? “ Страданието е една необходимост. Страданието е филтриране. Ако вие не страдате, вие сте изгубени хора, вие кални ще бъдете. Човек като страда, се пречиства.
Нали в Писанието има едно място, казва: „Откъде са дошли тези?
– От голямата скръб, като дойдоха, избелиха дрехите си.“
към беседата >>
Когато Господ е в нас, ние сме разположени; когато Господ не е в нас, ние сме неразположени.
Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат. Когато Го няма, казват: „Няма Го. Когато дойде, тогава елате.“ Туй го наричаме безлюбие. Казват: „Сега не сме разположени.“ Няма Го Господа.
Когато Господ е в нас, ние сме разположени; когато Господ не е в нас, ние сме неразположени.
към беседата >>
– От голямата скръб, като дойдоха, избелиха дрехите си.“
“ Страданието е една необходимост. Страданието е филтриране. Ако вие не страдате, вие сте изгубени хора, вие кални ще бъдете. Човек като страда, се пречиства. Нали в Писанието има едно място, казва: „Откъде са дошли тези?
– От голямата скръб, като дойдоха, избелиха дрехите си.“
към беседата >>
Бог се отделя по някой път, за да си починем.
Бог се отделя по някой път, за да си починем.
То е закон на съобразителност. За да може да растем, Бог не иска да ни притесни със Своето величие в съзнанието. Като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме. Той не ни се изявява във всичкото величие. Ако ни се изяви, не можем да издържим.
към беседата >>
Мислите ли, че големите страдания, които минава днес французкият народ, са безполезни?
Мислите ли, че големите страдания, които минава днес французкият народ, са безполезни?
Целият французки народ се подига, Бог го посещава сега, иска да го благослови. Намислил е Бог да го благослови, затова сега го прекарва през големи страдания, изпитания, че тогава ще му даде благословението, за да го разбере.
към беседата >>
То е закон на съобразителност.
Бог се отделя по някой път, за да си починем.
То е закон на съобразителност.
За да може да растем, Бог не иска да ни притесни със Своето величие в съзнанието. Като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме. Той не ни се изявява във всичкото величие. Ако ни се изяви, не можем да издържим. Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик.
към беседата >>
Целият французки народ се подига, Бог го посещава сега, иска да го благослови.
Мислите ли, че големите страдания, които минава днес французкият народ, са безполезни?
Целият французки народ се подига, Бог го посещава сега, иска да го благослови.
Намислил е Бог да го благослови, затова сега го прекарва през големи страдания, изпитания, че тогава ще му даде благословението, за да го разбере.
към беседата >>
За да може да растем, Бог не иска да ни притесни със Своето величие в съзнанието.
Бог се отделя по някой път, за да си починем. То е закон на съобразителност.
За да може да растем, Бог не иска да ни притесни със Своето величие в съзнанието.
Като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме. Той не ни се изявява във всичкото величие. Ако ни се изяви, не можем да издържим. Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик. Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял.
към беседата >>
Намислил е Бог да го благослови, затова сега го прекарва през големи страдания, изпитания, че тогава ще му даде благословението, за да го разбере.
Мислите ли, че големите страдания, които минава днес французкият народ, са безполезни? Целият французки народ се подига, Бог го посещава сега, иска да го благослови.
Намислил е Бог да го благослови, затова сега го прекарва през големи страдания, изпитания, че тогава ще му даде благословението, за да го разбере.
към беседата >>
Като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме.
Бог се отделя по някой път, за да си починем. То е закон на съобразителност. За да може да растем, Бог не иска да ни притесни със Своето величие в съзнанието.
Като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме.
Той не ни се изявява във всичкото величие. Ако ни се изяви, не можем да издържим. Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик. Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял. Какво има, че си се изгорил?
към беседата >>
Законът е верен и за вас.
Законът е верен и за вас.
Когато Господ и на вас иска да ви даде благословение, ще ви прекара през големи страдания. Кажете ми: кой пророк, кой светия, кой учител е минал без страдания? И Христос, един от най-великите учители, не мина ли през най-големите страдания, посвещения? Но вие си мислите: „Той, Христос, да страда, но не и ние. Той може да носи това.“ Че, вие не можете ли да носите?
към беседата >>
Той не ни се изявява във всичкото величие.
Бог се отделя по някой път, за да си починем. То е закон на съобразителност. За да може да растем, Бог не иска да ни притесни със Своето величие в съзнанието. Като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме.
Той не ни се изявява във всичкото величие.
Ако ни се изяви, не можем да издържим. Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик. Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял. Какво има, че си се изгорил? В какво седи изгарянето?
към беседата >>
Когато Господ и на вас иска да ви даде благословение, ще ви прекара през големи страдания.
Законът е верен и за вас.
Когато Господ и на вас иска да ви даде благословение, ще ви прекара през големи страдания.
Кажете ми: кой пророк, кой светия, кой учител е минал без страдания? И Христос, един от най-великите учители, не мина ли през най-големите страдания, посвещения? Но вие си мислите: „Той, Христос, да страда, но не и ние. Той може да носи това.“ Че, вие не можете ли да носите?
към беседата >>
Ако ни се изяви, не можем да издържим.
Бог се отделя по някой път, за да си починем. То е закон на съобразителност. За да може да растем, Бог не иска да ни притесни със Своето величие в съзнанието. Като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме. Той не ни се изявява във всичкото величие.
Ако ни се изяви, не можем да издържим.
Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик. Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял. Какво има, че си се изгорил? В какво седи изгарянето? Изгарянето седи в неразбирането на нещата.
към беседата >>
Кажете ми: кой пророк, кой светия, кой учител е минал без страдания?
Законът е верен и за вас. Когато Господ и на вас иска да ви даде благословение, ще ви прекара през големи страдания.
Кажете ми: кой пророк, кой светия, кой учител е минал без страдания?
И Христос, един от най-великите учители, не мина ли през най-големите страдания, посвещения? Но вие си мислите: „Той, Христос, да страда, но не и ние. Той може да носи това.“ Че, вие не можете ли да носите?
към беседата >>
Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик.
То е закон на съобразителност. За да може да растем, Бог не иска да ни притесни със Своето величие в съзнанието. Като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме. Той не ни се изявява във всичкото величие. Ако ни се изяви, не можем да издържим.
Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик.
Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял. Какво има, че си се изгорил? В какво седи изгарянето? Изгарянето седи в неразбирането на нещата. Кое е онова, което ще осмисли живота ви?
към беседата >>
И Христос, един от най-великите учители, не мина ли през най-големите страдания, посвещения?
Законът е верен и за вас. Когато Господ и на вас иска да ви даде благословение, ще ви прекара през големи страдания. Кажете ми: кой пророк, кой светия, кой учител е минал без страдания?
И Христос, един от най-великите учители, не мина ли през най-големите страдания, посвещения?
Но вие си мислите: „Той, Христос, да страда, но не и ние. Той може да носи това.“ Че, вие не можете ли да носите?
към беседата >>
Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял.
За да може да растем, Бог не иска да ни притесни със Своето величие в съзнанието. Като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме. Той не ни се изявява във всичкото величие. Ако ни се изяви, не можем да издържим. Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик.
Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял.
Какво има, че си се изгорил? В какво седи изгарянето? Изгарянето седи в неразбирането на нещата. Кое е онова, което ще осмисли живота ви?
към беседата >>
Но вие си мислите: „Той, Христос, да страда, но не и ние.
Законът е верен и за вас. Когато Господ и на вас иска да ви даде благословение, ще ви прекара през големи страдания. Кажете ми: кой пророк, кой светия, кой учител е минал без страдания? И Христос, един от най-великите учители, не мина ли през най-големите страдания, посвещения?
Но вие си мислите: „Той, Христос, да страда, но не и ние.
Той може да носи това.“ Че, вие не можете ли да носите?
към беседата >>
Какво има, че си се изгорил?
Като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме. Той не ни се изявява във всичкото величие. Ако ни се изяви, не можем да издържим. Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик. Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял.
Какво има, че си се изгорил?
В какво седи изгарянето? Изгарянето седи в неразбирането на нещата. Кое е онова, което ще осмисли живота ви?
към беседата >>
Той може да носи това.“ Че, вие не можете ли да носите?
Законът е верен и за вас. Когато Господ и на вас иска да ви даде благословение, ще ви прекара през големи страдания. Кажете ми: кой пророк, кой светия, кой учител е минал без страдания? И Христос, един от най-великите учители, не мина ли през най-големите страдания, посвещения? Но вие си мислите: „Той, Христос, да страда, но не и ние.
Той може да носи това.“ Че, вие не можете ли да носите?
към беседата >>
В какво седи изгарянето?
Той не ни се изявява във всичкото величие. Ако ни се изяви, не можем да издържим. Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик. Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял. Какво има, че си се изгорил?
В какво седи изгарянето?
Изгарянето седи в неразбирането на нещата. Кое е онова, което ще осмисли живота ви?
към беседата >>
Че, вие имате тогава философията на онази българка – това е един анекдот, то не се отнася до вас, давам го само за изяснение на идеята – една българка от доста високо произхождение, било я страх от дъжда.
Че, вие имате тогава философията на онази българка – това е един анекдот, то не се отнася до вас, давам го само за изяснение на идеята – една българка от доста високо произхождение, било я страх от дъжда.
Капка да не падне на нея отгоре. Треперела от дъжд. Мъжът ѝ бил земледелец, ходил на нивата, върнал се един летен ден, съвсем измокрен от дъжда. Тя му казва: „Я, както си наквасен, иди да донесеш вода, понеже аз не може да изляза, да не се наквася. Ти и така си мокър, защо аз да изляза да се намокря.“ Той взема котела с вода и го излива на нея и ѝ казва: „Сега и ти си мокра, може да идеш за вода.
към беседата >>
Изгарянето седи в неразбирането на нещата.
Ако ни се изяви, не можем да издържим. Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик. Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял. Какво има, че си се изгорил? В какво седи изгарянето?
Изгарянето седи в неразбирането на нещата.
Кое е онова, което ще осмисли живота ви?
към беседата >>
Капка да не падне на нея отгоре.
Че, вие имате тогава философията на онази българка – това е един анекдот, то не се отнася до вас, давам го само за изяснение на идеята – една българка от доста високо произхождение, било я страх от дъжда.
Капка да не падне на нея отгоре.
Треперела от дъжд. Мъжът ѝ бил земледелец, ходил на нивата, върнал се един летен ден, съвсем измокрен от дъжда. Тя му казва: „Я, както си наквасен, иди да донесеш вода, понеже аз не може да изляза, да не се наквася. Ти и така си мокър, защо аз да изляза да се намокря.“ Той взема котела с вода и го излива на нея и ѝ казва: „Сега и ти си мокра, може да идеш за вода. И ти си като мене, може да идеш на чешмата.“ Едно неразбиране на въпроса.
към беседата >>
Кое е онова, което ще осмисли живота ви?
Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик. Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял. Какво има, че си се изгорил? В какво седи изгарянето? Изгарянето седи в неразбирането на нещата.
Кое е онова, което ще осмисли живота ви?
към беседата >>
Треперела от дъжд.
Че, вие имате тогава философията на онази българка – това е един анекдот, то не се отнася до вас, давам го само за изяснение на идеята – една българка от доста високо произхождение, било я страх от дъжда. Капка да не падне на нея отгоре.
Треперела от дъжд.
Мъжът ѝ бил земледелец, ходил на нивата, върнал се един летен ден, съвсем измокрен от дъжда. Тя му казва: „Я, както си наквасен, иди да донесеш вода, понеже аз не може да изляза, да не се наквася. Ти и така си мокър, защо аз да изляза да се намокря.“ Той взема котела с вода и го излива на нея и ѝ казва: „Сега и ти си мокра, може да идеш за вода. И ти си като мене, може да идеш на чешмата.“ Едно неразбиране на въпроса. Дойде ли въпрос за вода, аз трябва да ида, да не казвам дали съм мокър или съм сух.
към беседата >>
Сега вие ме слушате и мислите: „Съвсем се обърка.
Сега вие ме слушате и мислите: „Съвсем се обърка.
Животът стана надолу с главата.“ Трябва да имате следната идея. Всеки човек, който вие обичате, вие му давате материал. Той ще направи нещо заради вас. Какъвто материал му дадете, такава стока той ще изработи заради вас. Ако дадете на един шивач добър материал, той ще ви скрои хубави дрехи.
към беседата >>
Мъжът ѝ бил земледелец, ходил на нивата, върнал се един летен ден, съвсем измокрен от дъжда.
Че, вие имате тогава философията на онази българка – това е един анекдот, то не се отнася до вас, давам го само за изяснение на идеята – една българка от доста високо произхождение, било я страх от дъжда. Капка да не падне на нея отгоре. Треперела от дъжд.
Мъжът ѝ бил земледелец, ходил на нивата, върнал се един летен ден, съвсем измокрен от дъжда.
Тя му казва: „Я, както си наквасен, иди да донесеш вода, понеже аз не може да изляза, да не се наквася. Ти и така си мокър, защо аз да изляза да се намокря.“ Той взема котела с вода и го излива на нея и ѝ казва: „Сега и ти си мокра, може да идеш за вода. И ти си като мене, може да идеш на чешмата.“ Едно неразбиране на въпроса. Дойде ли въпрос за вода, аз трябва да ида, да не казвам дали съм мокър или съм сух. В живота, ако мъжът обича своята другарка, той ще каже: „Аз ще донеса вода.“ Пък и тя, като го види, да вземе котела, и тя да не чака, но и тя да отиде от любов
към беседата >>
Животът стана надолу с главата.“ Трябва да имате следната идея.
Сега вие ме слушате и мислите: „Съвсем се обърка.
Животът стана надолу с главата.“ Трябва да имате следната идея.
Всеки човек, който вие обичате, вие му давате материал. Той ще направи нещо заради вас. Какъвто материал му дадете, такава стока той ще изработи заради вас. Ако дадете на един шивач добър материал, той ще ви скрои хубави дрехи. Но ако му дадете калпав материал, той ще направи точно това, което му дадете.
към беседата >>
Тя му казва: „Я, както си наквасен, иди да донесеш вода, понеже аз не може да изляза, да не се наквася.
Че, вие имате тогава философията на онази българка – това е един анекдот, то не се отнася до вас, давам го само за изяснение на идеята – една българка от доста високо произхождение, било я страх от дъжда. Капка да не падне на нея отгоре. Треперела от дъжд. Мъжът ѝ бил земледелец, ходил на нивата, върнал се един летен ден, съвсем измокрен от дъжда.
Тя му казва: „Я, както си наквасен, иди да донесеш вода, понеже аз не може да изляза, да не се наквася.
Ти и така си мокър, защо аз да изляза да се намокря.“ Той взема котела с вода и го излива на нея и ѝ казва: „Сега и ти си мокра, може да идеш за вода. И ти си като мене, може да идеш на чешмата.“ Едно неразбиране на въпроса. Дойде ли въпрос за вода, аз трябва да ида, да не казвам дали съм мокър или съм сух. В живота, ако мъжът обича своята другарка, той ще каже: „Аз ще донеса вода.“ Пък и тя, като го види, да вземе котела, и тя да не чака, но и тя да отиде от любов
към беседата >>
Всеки човек, който вие обичате, вие му давате материал.
Сега вие ме слушате и мислите: „Съвсем се обърка. Животът стана надолу с главата.“ Трябва да имате следната идея.
Всеки човек, който вие обичате, вие му давате материал.
Той ще направи нещо заради вас. Какъвто материал му дадете, такава стока той ще изработи заради вас. Ако дадете на един шивач добър материал, той ще ви скрои хубави дрехи. Но ако му дадете калпав материал, той ще направи точно това, което му дадете.
към беседата >>
Ти и така си мокър, защо аз да изляза да се намокря.“ Той взема котела с вода и го излива на нея и ѝ казва: „Сега и ти си мокра, може да идеш за вода.
Че, вие имате тогава философията на онази българка – това е един анекдот, то не се отнася до вас, давам го само за изяснение на идеята – една българка от доста високо произхождение, било я страх от дъжда. Капка да не падне на нея отгоре. Треперела от дъжд. Мъжът ѝ бил земледелец, ходил на нивата, върнал се един летен ден, съвсем измокрен от дъжда. Тя му казва: „Я, както си наквасен, иди да донесеш вода, понеже аз не може да изляза, да не се наквася.
Ти и така си мокър, защо аз да изляза да се намокря.“ Той взема котела с вода и го излива на нея и ѝ казва: „Сега и ти си мокра, може да идеш за вода.
И ти си като мене, може да идеш на чешмата.“ Едно неразбиране на въпроса. Дойде ли въпрос за вода, аз трябва да ида, да не казвам дали съм мокър или съм сух. В живота, ако мъжът обича своята другарка, той ще каже: „Аз ще донеса вода.“ Пък и тя, като го види, да вземе котела, и тя да не чака, но и тя да отиде от любов
към беседата >>
Той ще направи нещо заради вас.
Сега вие ме слушате и мислите: „Съвсем се обърка. Животът стана надолу с главата.“ Трябва да имате следната идея. Всеки човек, който вие обичате, вие му давате материал.
Той ще направи нещо заради вас.
Какъвто материал му дадете, такава стока той ще изработи заради вас. Ако дадете на един шивач добър материал, той ще ви скрои хубави дрехи. Но ако му дадете калпав материал, той ще направи точно това, което му дадете.
към беседата >>
И ти си като мене, може да идеш на чешмата.“ Едно неразбиране на въпроса.
Капка да не падне на нея отгоре. Треперела от дъжд. Мъжът ѝ бил земледелец, ходил на нивата, върнал се един летен ден, съвсем измокрен от дъжда. Тя му казва: „Я, както си наквасен, иди да донесеш вода, понеже аз не може да изляза, да не се наквася. Ти и така си мокър, защо аз да изляза да се намокря.“ Той взема котела с вода и го излива на нея и ѝ казва: „Сега и ти си мокра, може да идеш за вода.
И ти си като мене, може да идеш на чешмата.“ Едно неразбиране на въпроса.
Дойде ли въпрос за вода, аз трябва да ида, да не казвам дали съм мокър или съм сух. В живота, ако мъжът обича своята другарка, той ще каже: „Аз ще донеса вода.“ Пък и тя, като го види, да вземе котела, и тя да не чака, но и тя да отиде от любов
към беседата >>
Какъвто материал му дадете, такава стока той ще изработи заради вас.
Сега вие ме слушате и мислите: „Съвсем се обърка. Животът стана надолу с главата.“ Трябва да имате следната идея. Всеки човек, който вие обичате, вие му давате материал. Той ще направи нещо заради вас.
Какъвто материал му дадете, такава стока той ще изработи заради вас.
Ако дадете на един шивач добър материал, той ще ви скрои хубави дрехи. Но ако му дадете калпав материал, той ще направи точно това, което му дадете.
към беседата >>
Дойде ли въпрос за вода, аз трябва да ида, да не казвам дали съм мокър или съм сух.
Треперела от дъжд. Мъжът ѝ бил земледелец, ходил на нивата, върнал се един летен ден, съвсем измокрен от дъжда. Тя му казва: „Я, както си наквасен, иди да донесеш вода, понеже аз не може да изляза, да не се наквася. Ти и така си мокър, защо аз да изляза да се намокря.“ Той взема котела с вода и го излива на нея и ѝ казва: „Сега и ти си мокра, може да идеш за вода. И ти си като мене, може да идеш на чешмата.“ Едно неразбиране на въпроса.
Дойде ли въпрос за вода, аз трябва да ида, да не казвам дали съм мокър или съм сух.
В живота, ако мъжът обича своята другарка, той ще каже: „Аз ще донеса вода.“ Пък и тя, като го види, да вземе котела, и тя да не чака, но и тя да отиде от любов
към беседата >>
Ако дадете на един шивач добър материал, той ще ви скрои хубави дрехи.
Сега вие ме слушате и мислите: „Съвсем се обърка. Животът стана надолу с главата.“ Трябва да имате следната идея. Всеки човек, който вие обичате, вие му давате материал. Той ще направи нещо заради вас. Какъвто материал му дадете, такава стока той ще изработи заради вас.
Ако дадете на един шивач добър материал, той ще ви скрои хубави дрехи.
Но ако му дадете калпав материал, той ще направи точно това, което му дадете.
към беседата >>
В живота, ако мъжът обича своята другарка, той ще каже: „Аз ще донеса вода.“ Пък и тя, като го види, да вземе котела, и тя да не чака, но и тя да отиде от любов
Мъжът ѝ бил земледелец, ходил на нивата, върнал се един летен ден, съвсем измокрен от дъжда. Тя му казва: „Я, както си наквасен, иди да донесеш вода, понеже аз не може да изляза, да не се наквася. Ти и така си мокър, защо аз да изляза да се намокря.“ Той взема котела с вода и го излива на нея и ѝ казва: „Сега и ти си мокра, може да идеш за вода. И ти си като мене, може да идеш на чешмата.“ Едно неразбиране на въпроса. Дойде ли въпрос за вода, аз трябва да ида, да не казвам дали съм мокър или съм сух.
В живота, ако мъжът обича своята другарка, той ще каже: „Аз ще донеса вода.“ Пък и тя, като го види, да вземе котела, и тя да не чака, но и тя да отиде от любов
към беседата >>
Но ако му дадете калпав материал, той ще направи точно това, което му дадете.
Животът стана надолу с главата.“ Трябва да имате следната идея. Всеки човек, който вие обичате, вие му давате материал. Той ще направи нещо заради вас. Какъвто материал му дадете, такава стока той ще изработи заради вас. Ако дадете на един шивач добър материал, той ще ви скрои хубави дрехи.
Но ако му дадете калпав материал, той ще направи точно това, което му дадете.
към беседата >>
Някои от вас, учениците, сте мокри, някои сте сухи.
Някои от вас, учениците, сте мокри, някои сте сухи.
Между вас има два вида: едните са мокри, другите са сухи. Всичките спорове стават между сухите и мокрите. Сега като се карате, аз си казвам: мокри има и сухи има и е въпрос кой да донесе вода. И тогава в моя ум изпъква едно разрешение: по любов трябва да стават всичките работи. И служението на Бога трябва да става по любов.
към беседата >>
Казвам: Това, което Бог ни е дал, ние трябва да го изработим.
Казвам: Това, което Бог ни е дал, ние трябва да го изработим.
Знаете, че много пъти вие не оценявате любовта? Бъдете внимателни. Казвате: „Аз пет пари не давам за неговата любов.“ Казвам: Аз пет пари не давам за неговото безлюбие, пет пари не давам за неговото безверие. Но за неговата вяра, за неговата любов, за неговия мир, за неговото търпение, за всичко онова, което е вътре в човека, ще имате една свещена мисъл. Всякога ще признавате в душата си онова хубавото, което Бог е вложил във вас и в другите.
към беседата >>
Между вас има два вида: едните са мокри, другите са сухи.
Някои от вас, учениците, сте мокри, някои сте сухи.
Между вас има два вида: едните са мокри, другите са сухи.
Всичките спорове стават между сухите и мокрите. Сега като се карате, аз си казвам: мокри има и сухи има и е въпрос кой да донесе вода. И тогава в моя ум изпъква едно разрешение: по любов трябва да стават всичките работи. И служението на Бога трябва да става по любов. Ние [не] можем да разберем света, ако нямаме любов.
към беседата >>
Знаете, че много пъти вие не оценявате любовта?
Казвам: Това, което Бог ни е дал, ние трябва да го изработим.
Знаете, че много пъти вие не оценявате любовта?
Бъдете внимателни. Казвате: „Аз пет пари не давам за неговата любов.“ Казвам: Аз пет пари не давам за неговото безлюбие, пет пари не давам за неговото безверие. Но за неговата вяра, за неговата любов, за неговия мир, за неговото търпение, за всичко онова, което е вътре в човека, ще имате една свещена мисъл. Всякога ще признавате в душата си онова хубавото, което Бог е вложил във вас и в другите. Това е, ако искате да се възпитавате.
към беседата >>
Всичките спорове стават между сухите и мокрите.
Някои от вас, учениците, сте мокри, някои сте сухи. Между вас има два вида: едните са мокри, другите са сухи.
Всичките спорове стават между сухите и мокрите.
Сега като се карате, аз си казвам: мокри има и сухи има и е въпрос кой да донесе вода. И тогава в моя ум изпъква едно разрешение: по любов трябва да стават всичките работи. И служението на Бога трябва да става по любов. Ние [не] можем да разберем света, ако нямаме любов.
към беседата >>
Бъдете внимателни.
Казвам: Това, което Бог ни е дал, ние трябва да го изработим. Знаете, че много пъти вие не оценявате любовта?
Бъдете внимателни.
Казвате: „Аз пет пари не давам за неговата любов.“ Казвам: Аз пет пари не давам за неговото безлюбие, пет пари не давам за неговото безверие. Но за неговата вяра, за неговата любов, за неговия мир, за неговото търпение, за всичко онова, което е вътре в човека, ще имате една свещена мисъл. Всякога ще признавате в душата си онова хубавото, което Бог е вложил във вас и в другите. Това е, ако искате да се възпитавате.
към беседата >>
Сега като се карате, аз си казвам: мокри има и сухи има и е въпрос кой да донесе вода.
Някои от вас, учениците, сте мокри, някои сте сухи. Между вас има два вида: едните са мокри, другите са сухи. Всичките спорове стават между сухите и мокрите.
Сега като се карате, аз си казвам: мокри има и сухи има и е въпрос кой да донесе вода.
И тогава в моя ум изпъква едно разрешение: по любов трябва да стават всичките работи. И служението на Бога трябва да става по любов. Ние [не] можем да разберем света, ако нямаме любов.
към беседата >>
Казвате: „Аз пет пари не давам за неговата любов.“ Казвам: Аз пет пари не давам за неговото безлюбие, пет пари не давам за неговото безверие.
Казвам: Това, което Бог ни е дал, ние трябва да го изработим. Знаете, че много пъти вие не оценявате любовта? Бъдете внимателни.
Казвате: „Аз пет пари не давам за неговата любов.“ Казвам: Аз пет пари не давам за неговото безлюбие, пет пари не давам за неговото безверие.
Но за неговата вяра, за неговата любов, за неговия мир, за неговото търпение, за всичко онова, което е вътре в човека, ще имате една свещена мисъл. Всякога ще признавате в душата си онова хубавото, което Бог е вложил във вас и в другите. Това е, ако искате да се възпитавате.
към беседата >>
И тогава в моя ум изпъква едно разрешение: по любов трябва да стават всичките работи.
Някои от вас, учениците, сте мокри, някои сте сухи. Между вас има два вида: едните са мокри, другите са сухи. Всичките спорове стават между сухите и мокрите. Сега като се карате, аз си казвам: мокри има и сухи има и е въпрос кой да донесе вода.
И тогава в моя ум изпъква едно разрешение: по любов трябва да стават всичките работи.
И служението на Бога трябва да става по любов. Ние [не] можем да разберем света, ако нямаме любов.
към беседата >>
Но за неговата вяра, за неговата любов, за неговия мир, за неговото търпение, за всичко онова, което е вътре в човека, ще имате една свещена мисъл.
Казвам: Това, което Бог ни е дал, ние трябва да го изработим. Знаете, че много пъти вие не оценявате любовта? Бъдете внимателни. Казвате: „Аз пет пари не давам за неговата любов.“ Казвам: Аз пет пари не давам за неговото безлюбие, пет пари не давам за неговото безверие.
Но за неговата вяра, за неговата любов, за неговия мир, за неговото търпение, за всичко онова, което е вътре в човека, ще имате една свещена мисъл.
Всякога ще признавате в душата си онова хубавото, което Бог е вложил във вас и в другите. Това е, ако искате да се възпитавате.
към беседата >>
И служението на Бога трябва да става по любов.
Някои от вас, учениците, сте мокри, някои сте сухи. Между вас има два вида: едните са мокри, другите са сухи. Всичките спорове стават между сухите и мокрите. Сега като се карате, аз си казвам: мокри има и сухи има и е въпрос кой да донесе вода. И тогава в моя ум изпъква едно разрешение: по любов трябва да стават всичките работи.
И служението на Бога трябва да става по любов.
Ние [не] можем да разберем света, ако нямаме любов.
към беседата >>
Всякога ще признавате в душата си онова хубавото, което Бог е вложил във вас и в другите.
Казвам: Това, което Бог ни е дал, ние трябва да го изработим. Знаете, че много пъти вие не оценявате любовта? Бъдете внимателни. Казвате: „Аз пет пари не давам за неговата любов.“ Казвам: Аз пет пари не давам за неговото безлюбие, пет пари не давам за неговото безверие. Но за неговата вяра, за неговата любов, за неговия мир, за неговото търпение, за всичко онова, което е вътре в човека, ще имате една свещена мисъл.
Всякога ще признавате в душата си онова хубавото, което Бог е вложил във вас и в другите.
Това е, ако искате да се възпитавате.
към беседата >>
Ние [не] можем да разберем света, ако нямаме любов.
Между вас има два вида: едните са мокри, другите са сухи. Всичките спорове стават между сухите и мокрите. Сега като се карате, аз си казвам: мокри има и сухи има и е въпрос кой да донесе вода. И тогава в моя ум изпъква едно разрешение: по любов трябва да стават всичките работи. И служението на Бога трябва да става по любов.
Ние [не] можем да разберем света, ако нямаме любов.
към беседата >>
Това е, ако искате да се възпитавате.
Знаете, че много пъти вие не оценявате любовта? Бъдете внимателни. Казвате: „Аз пет пари не давам за неговата любов.“ Казвам: Аз пет пари не давам за неговото безлюбие, пет пари не давам за неговото безверие. Но за неговата вяра, за неговата любов, за неговия мир, за неговото търпение, за всичко онова, което е вътре в човека, ще имате една свещена мисъл. Всякога ще признавате в душата си онова хубавото, което Бог е вложил във вас и в другите.
Това е, ако искате да се възпитавате.
към беседата >>
Ти не искаш да направиш нищо за крака си, но като те хване болката, ще го разтриваш, ще го милваш.
Ти не искаш да направиш нищо за крака си, но като те хване болката, ще го разтриваш, ще го милваш.
Защо го милваш? Защото те боли. Мажеш го със зехтин, превързваш го с бяла кърпа, памук туряш, това-онова, пък той кряска. И тогава ще правиш гимнастически упражнения, ще дигаш, ще слагаш крака си, даже лекар трябва да дойде да го разтрива. Най-първо, като не те боли кракът, ти го буташ – няма докачение.
към беседата >>
Аз винаги коригирам нещата.
Аз винаги коригирам нещата.
Когато вие по някой път се карате, когато вдигате шум, аз в себе си казвам: Аз ни пет пари не давам за вашия ум. Ни пет пари не давам за вашите крамоли. Като дойде за любовта, въпросът е друг. Някой път вие говорите за любовта. Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта.
към беседата >>
Защо го милваш?
Ти не искаш да направиш нищо за крака си, но като те хване болката, ще го разтриваш, ще го милваш.
Защо го милваш?
Защото те боли. Мажеш го със зехтин, превързваш го с бяла кърпа, памук туряш, това-онова, пък той кряска. И тогава ще правиш гимнастически упражнения, ще дигаш, ще слагаш крака си, даже лекар трябва да дойде да го разтрива. Най-първо, като не те боли кракът, ти го буташ – няма докачение. Или да кажем, ако при един здрав мъж дойде една жена да му разтрива крака, ще каже жена му: „Как тъй тя да си позволи да разтрива крака на мъжа ми!
към беседата >>
Когато вие по някой път се карате, когато вдигате шум, аз в себе си казвам: Аз ни пет пари не давам за вашия ум.
Аз винаги коригирам нещата.
Когато вие по някой път се карате, когато вдигате шум, аз в себе си казвам: Аз ни пет пари не давам за вашия ум.
Ни пет пари не давам за вашите крамоли. Като дойде за любовта, въпросът е друг. Някой път вие говорите за любовта. Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта. По някой път вие любовта я проявявате много добре.
към беседата >>
Защото те боли.
Ти не искаш да направиш нищо за крака си, но като те хване болката, ще го разтриваш, ще го милваш. Защо го милваш?
Защото те боли.
Мажеш го със зехтин, превързваш го с бяла кърпа, памук туряш, това-онова, пък той кряска. И тогава ще правиш гимнастически упражнения, ще дигаш, ще слагаш крака си, даже лекар трябва да дойде да го разтрива. Най-първо, като не те боли кракът, ти го буташ – няма докачение. Или да кажем, ако при един здрав мъж дойде една жена да му разтрива крака, ще каже жена му: „Как тъй тя да си позволи да разтрива крака на мъжа ми! “ Но ако кракът е болен и тя го разтрива, нищо няма да каже, ще ѝ бъде приятно.
към беседата >>
Ни пет пари не давам за вашите крамоли.
Аз винаги коригирам нещата. Когато вие по някой път се карате, когато вдигате шум, аз в себе си казвам: Аз ни пет пари не давам за вашия ум.
Ни пет пари не давам за вашите крамоли.
Като дойде за любовта, въпросът е друг. Някой път вие говорите за любовта. Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта. По някой път вие любовта я проявявате много добре. Ако всеки ден бихте проявявали любовта, както по някой път виждам да се проявявате, всички щяхте да бъдете светии, първокласни светии.
към беседата >>
Мажеш го със зехтин, превързваш го с бяла кърпа, памук туряш, това-онова, пък той кряска.
Ти не искаш да направиш нищо за крака си, но като те хване болката, ще го разтриваш, ще го милваш. Защо го милваш? Защото те боли.
Мажеш го със зехтин, превързваш го с бяла кърпа, памук туряш, това-онова, пък той кряска.
И тогава ще правиш гимнастически упражнения, ще дигаш, ще слагаш крака си, даже лекар трябва да дойде да го разтрива. Най-първо, като не те боли кракът, ти го буташ – няма докачение. Или да кажем, ако при един здрав мъж дойде една жена да му разтрива крака, ще каже жена му: „Как тъй тя да си позволи да разтрива крака на мъжа ми! “ Но ако кракът е болен и тя го разтрива, нищо няма да каже, ще ѝ бъде приятно. Каква философия имате?
към беседата >>
Като дойде за любовта, въпросът е друг.
Аз винаги коригирам нещата. Когато вие по някой път се карате, когато вдигате шум, аз в себе си казвам: Аз ни пет пари не давам за вашия ум. Ни пет пари не давам за вашите крамоли.
Като дойде за любовта, въпросът е друг.
Някой път вие говорите за любовта. Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта. По някой път вие любовта я проявявате много добре. Ако всеки ден бихте проявявали любовта, както по някой път виждам да се проявявате, всички щяхте да бъдете светии, първокласни светии. Тогава щяхте да бъдете яки.
към беседата >>
И тогава ще правиш гимнастически упражнения, ще дигаш, ще слагаш крака си, даже лекар трябва да дойде да го разтрива.
Ти не искаш да направиш нищо за крака си, но като те хване болката, ще го разтриваш, ще го милваш. Защо го милваш? Защото те боли. Мажеш го със зехтин, превързваш го с бяла кърпа, памук туряш, това-онова, пък той кряска.
И тогава ще правиш гимнастически упражнения, ще дигаш, ще слагаш крака си, даже лекар трябва да дойде да го разтрива.
Най-първо, като не те боли кракът, ти го буташ – няма докачение. Или да кажем, ако при един здрав мъж дойде една жена да му разтрива крака, ще каже жена му: „Как тъй тя да си позволи да разтрива крака на мъжа ми! “ Но ако кракът е болен и тя го разтрива, нищо няма да каже, ще ѝ бъде приятно. Каква философия имате? Защо при болното състояние на място е разтриването, но при здравото състояние разтриването не е на място?
към беседата >>
Някой път вие говорите за любовта.
Аз винаги коригирам нещата. Когато вие по някой път се карате, когато вдигате шум, аз в себе си казвам: Аз ни пет пари не давам за вашия ум. Ни пет пари не давам за вашите крамоли. Като дойде за любовта, въпросът е друг.
Някой път вие говорите за любовта.
Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта. По някой път вие любовта я проявявате много добре. Ако всеки ден бихте проявявали любовта, както по някой път виждам да се проявявате, всички щяхте да бъдете светии, първокласни светии. Тогава щяхте да бъдете яки. Искам всинца да бъдете яки, силни хора.
към беседата >>
Най-първо, като не те боли кракът, ти го буташ – няма докачение.
Ти не искаш да направиш нищо за крака си, но като те хване болката, ще го разтриваш, ще го милваш. Защо го милваш? Защото те боли. Мажеш го със зехтин, превързваш го с бяла кърпа, памук туряш, това-онова, пък той кряска. И тогава ще правиш гимнастически упражнения, ще дигаш, ще слагаш крака си, даже лекар трябва да дойде да го разтрива.
Най-първо, като не те боли кракът, ти го буташ – няма докачение.
Или да кажем, ако при един здрав мъж дойде една жена да му разтрива крака, ще каже жена му: „Как тъй тя да си позволи да разтрива крака на мъжа ми! “ Но ако кракът е болен и тя го разтрива, нищо няма да каже, ще ѝ бъде приятно. Каква философия имате? Защо при болното състояние на място е разтриването, но при здравото състояние разтриването не е на място?
към беседата >>
Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта.
Аз винаги коригирам нещата. Когато вие по някой път се карате, когато вдигате шум, аз в себе си казвам: Аз ни пет пари не давам за вашия ум. Ни пет пари не давам за вашите крамоли. Като дойде за любовта, въпросът е друг. Някой път вие говорите за любовта.
Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта.
По някой път вие любовта я проявявате много добре. Ако всеки ден бихте проявявали любовта, както по някой път виждам да се проявявате, всички щяхте да бъдете светии, първокласни светии. Тогава щяхте да бъдете яки. Искам всинца да бъдете яки, силни хора. Според мене сила в света се добива само по закона на любовта.
към беседата >>
Или да кажем, ако при един здрав мъж дойде една жена да му разтрива крака, ще каже жена му: „Как тъй тя да си позволи да разтрива крака на мъжа ми!
Защо го милваш? Защото те боли. Мажеш го със зехтин, превързваш го с бяла кърпа, памук туряш, това-онова, пък той кряска. И тогава ще правиш гимнастически упражнения, ще дигаш, ще слагаш крака си, даже лекар трябва да дойде да го разтрива. Най-първо, като не те боли кракът, ти го буташ – няма докачение.
Или да кажем, ако при един здрав мъж дойде една жена да му разтрива крака, ще каже жена му: „Как тъй тя да си позволи да разтрива крака на мъжа ми!
“ Но ако кракът е болен и тя го разтрива, нищо няма да каже, ще ѝ бъде приятно. Каква философия имате? Защо при болното състояние на място е разтриването, но при здравото състояние разтриването не е на място?
към беседата >>
По някой път вие любовта я проявявате много добре.
Когато вие по някой път се карате, когато вдигате шум, аз в себе си казвам: Аз ни пет пари не давам за вашия ум. Ни пет пари не давам за вашите крамоли. Като дойде за любовта, въпросът е друг. Някой път вие говорите за любовта. Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта.
По някой път вие любовта я проявявате много добре.
Ако всеки ден бихте проявявали любовта, както по някой път виждам да се проявявате, всички щяхте да бъдете светии, първокласни светии. Тогава щяхте да бъдете яки. Искам всинца да бъдете яки, силни хора. Според мене сила в света се добива само по закона на любовта.
към беседата >>
“ Но ако кракът е болен и тя го разтрива, нищо няма да каже, ще ѝ бъде приятно.
Защото те боли. Мажеш го със зехтин, превързваш го с бяла кърпа, памук туряш, това-онова, пък той кряска. И тогава ще правиш гимнастически упражнения, ще дигаш, ще слагаш крака си, даже лекар трябва да дойде да го разтрива. Най-първо, като не те боли кракът, ти го буташ – няма докачение. Или да кажем, ако при един здрав мъж дойде една жена да му разтрива крака, ще каже жена му: „Как тъй тя да си позволи да разтрива крака на мъжа ми!
“ Но ако кракът е болен и тя го разтрива, нищо няма да каже, ще ѝ бъде приятно.
Каква философия имате? Защо при болното състояние на място е разтриването, но при здравото състояние разтриването не е на място?
към беседата >>
Ако всеки ден бихте проявявали любовта, както по някой път виждам да се проявявате, всички щяхте да бъдете светии, първокласни светии.
Ни пет пари не давам за вашите крамоли. Като дойде за любовта, въпросът е друг. Някой път вие говорите за любовта. Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта. По някой път вие любовта я проявявате много добре.
Ако всеки ден бихте проявявали любовта, както по някой път виждам да се проявявате, всички щяхте да бъдете светии, първокласни светии.
Тогава щяхте да бъдете яки. Искам всинца да бъдете яки, силни хора. Според мене сила в света се добива само по закона на любовта.
към беседата >>
Каква философия имате?
Мажеш го със зехтин, превързваш го с бяла кърпа, памук туряш, това-онова, пък той кряска. И тогава ще правиш гимнастически упражнения, ще дигаш, ще слагаш крака си, даже лекар трябва да дойде да го разтрива. Най-първо, като не те боли кракът, ти го буташ – няма докачение. Или да кажем, ако при един здрав мъж дойде една жена да му разтрива крака, ще каже жена му: „Как тъй тя да си позволи да разтрива крака на мъжа ми! “ Но ако кракът е болен и тя го разтрива, нищо няма да каже, ще ѝ бъде приятно.
Каква философия имате?
Защо при болното състояние на място е разтриването, но при здравото състояние разтриването не е на място?
към беседата >>
Тогава щяхте да бъдете яки.
Като дойде за любовта, въпросът е друг. Някой път вие говорите за любовта. Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта. По някой път вие любовта я проявявате много добре. Ако всеки ден бихте проявявали любовта, както по някой път виждам да се проявявате, всички щяхте да бъдете светии, първокласни светии.
Тогава щяхте да бъдете яки.
Искам всинца да бъдете яки, силни хора. Според мене сила в света се добива само по закона на любовта.
към беседата >>
Защо при болното състояние на място е разтриването, но при здравото състояние разтриването не е на място?
И тогава ще правиш гимнастически упражнения, ще дигаш, ще слагаш крака си, даже лекар трябва да дойде да го разтрива. Най-първо, като не те боли кракът, ти го буташ – няма докачение. Или да кажем, ако при един здрав мъж дойде една жена да му разтрива крака, ще каже жена му: „Как тъй тя да си позволи да разтрива крака на мъжа ми! “ Но ако кракът е болен и тя го разтрива, нищо няма да каже, ще ѝ бъде приятно. Каква философия имате?
Защо при болното състояние на място е разтриването, но при здравото състояние разтриването не е на място?
към беседата >>
Искам всинца да бъдете яки, силни хора.
Някой път вие говорите за любовта. Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта. По някой път вие любовта я проявявате много добре. Ако всеки ден бихте проявявали любовта, както по някой път виждам да се проявявате, всички щяхте да бъдете светии, първокласни светии. Тогава щяхте да бъдете яки.
Искам всинца да бъдете яки, силни хора.
Според мене сила в света се добива само по закона на любовта.
към беседата >>
Сега, това разтриване, тия съблазни съществуват вътре в човека.
Сега, това разтриване, тия съблазни съществуват вътре в човека.
Често нашата мисъл не е чиста. Защото в пълния смисъл човек е чист вътрешно. Той отвън може да е много коректен, но само там не трябва да спираме. Трябва да бъдем коректни и чисти не от един вечен страх, но по закона на любовта. Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона.
към беседата >>
Според мене сила в света се добива само по закона на любовта.
Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта. По някой път вие любовта я проявявате много добре. Ако всеки ден бихте проявявали любовта, както по някой път виждам да се проявявате, всички щяхте да бъдете светии, първокласни светии. Тогава щяхте да бъдете яки. Искам всинца да бъдете яки, силни хора.
Според мене сила в света се добива само по закона на любовта.
към беседата >>
Често нашата мисъл не е чиста.
Сега, това разтриване, тия съблазни съществуват вътре в човека.
Често нашата мисъл не е чиста.
Защото в пълния смисъл човек е чист вътрешно. Той отвън може да е много коректен, но само там не трябва да спираме. Трябва да бъдем коректни и чисти не от един вечен страх, но по закона на любовта. Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона. Той трябва да живее по закон.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Когато съм слаб…“ Той разбира „когато съм слаб“ – когато съм в добро разположение.
Апостол Павел казва: „Когато съм слаб…“ Той разбира „когато съм слаб“ – когато съм в добро разположение.
Аз разбирам новото тълкувание: когато аз разбирам Божия път, чрез закона на Любовта, аз съм як. Когато не разбирам Божиите пътища по закона на Любовта, аз съм слаб човек. Щом разбираш нещо без любов, ти си слаб човек. Ще ти дойде едно страдание като на Франция. „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Значи свободен ще бъде.
към беседата >>
Защото в пълния смисъл човек е чист вътрешно.
Сега, това разтриване, тия съблазни съществуват вътре в човека. Често нашата мисъл не е чиста.
Защото в пълния смисъл човек е чист вътрешно.
Той отвън може да е много коректен, но само там не трябва да спираме. Трябва да бъдем коректни и чисти не от един вечен страх, но по закона на любовта. Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона. Той трябва да живее по закон. Без закон не може да се живее в света.
към беседата >>
Аз разбирам новото тълкувание: когато аз разбирам Божия път, чрез закона на Любовта, аз съм як.
Апостол Павел казва: „Когато съм слаб…“ Той разбира „когато съм слаб“ – когато съм в добро разположение.
Аз разбирам новото тълкувание: когато аз разбирам Божия път, чрез закона на Любовта, аз съм як.
Когато не разбирам Божиите пътища по закона на Любовта, аз съм слаб човек. Щом разбираш нещо без любов, ти си слаб човек. Ще ти дойде едно страдание като на Франция. „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Значи свободен ще бъде. Ако отвориш една война без любов, ще те набият хората, ще платиш глоба, ще ти вземат оръжието, ще те ограничат.
към беседата >>
Той отвън може да е много коректен, но само там не трябва да спираме.
Сега, това разтриване, тия съблазни съществуват вътре в човека. Често нашата мисъл не е чиста. Защото в пълния смисъл човек е чист вътрешно.
Той отвън може да е много коректен, но само там не трябва да спираме.
Трябва да бъдем коректни и чисти не от един вечен страх, но по закона на любовта. Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона. Той трябва да живее по закон. Без закон не може да се живее в света. Ако ние не живеем по закона на любовта, няма да можем да изпълним закона, т.е.
към беседата >>
Когато не разбирам Божиите пътища по закона на Любовта, аз съм слаб човек.
Апостол Павел казва: „Когато съм слаб…“ Той разбира „когато съм слаб“ – когато съм в добро разположение. Аз разбирам новото тълкувание: когато аз разбирам Божия път, чрез закона на Любовта, аз съм як.
Когато не разбирам Божиите пътища по закона на Любовта, аз съм слаб човек.
Щом разбираш нещо без любов, ти си слаб човек. Ще ти дойде едно страдание като на Франция. „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Значи свободен ще бъде. Ако отвориш една война без любов, ще те набият хората, ще платиш глоба, ще ти вземат оръжието, ще те ограничат. Къде е тогава погрешката?
към беседата >>
Трябва да бъдем коректни и чисти не от един вечен страх, но по закона на любовта.
Сега, това разтриване, тия съблазни съществуват вътре в човека. Често нашата мисъл не е чиста. Защото в пълния смисъл човек е чист вътрешно. Той отвън може да е много коректен, но само там не трябва да спираме.
Трябва да бъдем коректни и чисти не от един вечен страх, но по закона на любовта.
Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона. Той трябва да живее по закон. Без закон не може да се живее в света. Ако ние не живеем по закона на любовта, няма да можем да изпълним закона, т.е. няма да имаме това знание.
към беседата >>
Щом разбираш нещо без любов, ти си слаб човек.
Апостол Павел казва: „Когато съм слаб…“ Той разбира „когато съм слаб“ – когато съм в добро разположение. Аз разбирам новото тълкувание: когато аз разбирам Божия път, чрез закона на Любовта, аз съм як. Когато не разбирам Божиите пътища по закона на Любовта, аз съм слаб човек.
Щом разбираш нещо без любов, ти си слаб човек.
Ще ти дойде едно страдание като на Франция. „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Значи свободен ще бъде. Ако отвориш една война без любов, ще те набият хората, ще платиш глоба, ще ти вземат оръжието, ще те ограничат. Къде е тогава погрешката?
към беседата >>
Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона.
Сега, това разтриване, тия съблазни съществуват вътре в човека. Често нашата мисъл не е чиста. Защото в пълния смисъл човек е чист вътрешно. Той отвън може да е много коректен, но само там не трябва да спираме. Трябва да бъдем коректни и чисти не от един вечен страх, но по закона на любовта.
Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона.
Той трябва да живее по закон. Без закон не може да се живее в света. Ако ние не живеем по закона на любовта, няма да можем да изпълним закона, т.е. няма да имаме това знание. Защо аз трябва да мисля правилно?
към беседата >>
Ще ти дойде едно страдание като на Франция.
Апостол Павел казва: „Когато съм слаб…“ Той разбира „когато съм слаб“ – когато съм в добро разположение. Аз разбирам новото тълкувание: когато аз разбирам Божия път, чрез закона на Любовта, аз съм як. Когато не разбирам Божиите пътища по закона на Любовта, аз съм слаб човек. Щом разбираш нещо без любов, ти си слаб човек.
Ще ти дойде едно страдание като на Франция.
„Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Значи свободен ще бъде. Ако отвориш една война без любов, ще те набият хората, ще платиш глоба, ще ти вземат оръжието, ще те ограничат. Къде е тогава погрешката?
към беседата >>
Той трябва да живее по закон.
Често нашата мисъл не е чиста. Защото в пълния смисъл човек е чист вътрешно. Той отвън може да е много коректен, но само там не трябва да спираме. Трябва да бъдем коректни и чисти не от един вечен страх, но по закона на любовта. Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона.
Той трябва да живее по закон.
Без закон не може да се живее в света. Ако ние не живеем по закона на любовта, няма да можем да изпълним закона, т.е. няма да имаме това знание. Защо аз трябва да мисля правилно? Понеже, ако не мисля правилно, всички правилни и неправилни мисли ще се върнат при мене с онзи капитал, който са придобили.
към беседата >>
„Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Значи свободен ще бъде.
Апостол Павел казва: „Когато съм слаб…“ Той разбира „когато съм слаб“ – когато съм в добро разположение. Аз разбирам новото тълкувание: когато аз разбирам Божия път, чрез закона на Любовта, аз съм як. Когато не разбирам Божиите пътища по закона на Любовта, аз съм слаб човек. Щом разбираш нещо без любов, ти си слаб човек. Ще ти дойде едно страдание като на Франция.
„Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Значи свободен ще бъде.
Ако отвориш една война без любов, ще те набият хората, ще платиш глоба, ще ти вземат оръжието, ще те ограничат. Къде е тогава погрешката?
към беседата >>
Без закон не може да се живее в света.
Защото в пълния смисъл човек е чист вътрешно. Той отвън може да е много коректен, но само там не трябва да спираме. Трябва да бъдем коректни и чисти не от един вечен страх, но по закона на любовта. Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона. Той трябва да живее по закон.
Без закон не може да се живее в света.
Ако ние не живеем по закона на любовта, няма да можем да изпълним закона, т.е. няма да имаме това знание. Защо аз трябва да мисля правилно? Понеже, ако не мисля правилно, всички правилни и неправилни мисли ще се върнат при мене с онзи капитал, който са придобили.
към беседата >>
Ако отвориш една война без любов, ще те набият хората, ще платиш глоба, ще ти вземат оръжието, ще те ограничат.
Аз разбирам новото тълкувание: когато аз разбирам Божия път, чрез закона на Любовта, аз съм як. Когато не разбирам Божиите пътища по закона на Любовта, аз съм слаб човек. Щом разбираш нещо без любов, ти си слаб човек. Ще ти дойде едно страдание като на Франция. „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Значи свободен ще бъде.
Ако отвориш една война без любов, ще те набият хората, ще платиш глоба, ще ти вземат оръжието, ще те ограничат.
Къде е тогава погрешката?
към беседата >>
Ако ние не живеем по закона на любовта, няма да можем да изпълним закона, т.е.
Той отвън може да е много коректен, но само там не трябва да спираме. Трябва да бъдем коректни и чисти не от един вечен страх, но по закона на любовта. Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона. Той трябва да живее по закон. Без закон не може да се живее в света.
Ако ние не живеем по закона на любовта, няма да можем да изпълним закона, т.е.
няма да имаме това знание. Защо аз трябва да мисля правилно? Понеже, ако не мисля правилно, всички правилни и неправилни мисли ще се върнат при мене с онзи капитал, който са придобили.
към беседата >>
Къде е тогава погрешката?
Когато не разбирам Божиите пътища по закона на Любовта, аз съм слаб човек. Щом разбираш нещо без любов, ти си слаб човек. Ще ти дойде едно страдание като на Франция. „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Значи свободен ще бъде. Ако отвориш една война без любов, ще те набият хората, ще платиш глоба, ще ти вземат оръжието, ще те ограничат.
Къде е тогава погрешката?
към беседата >>
няма да имаме това знание.
Трябва да бъдем коректни и чисти не от един вечен страх, но по закона на любовта. Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона. Той трябва да живее по закон. Без закон не може да се живее в света. Ако ние не живеем по закона на любовта, няма да можем да изпълним закона, т.е.
няма да имаме това знание.
Защо аз трябва да мисля правилно? Понеже, ако не мисля правилно, всички правилни и неправилни мисли ще се върнат при мене с онзи капитал, който са придобили.
към беседата >>
Туй, което става вън, става и във вас.
Туй, което става вън, става и във вас.
Вие всинца имате да прекарате една война. От любов ще воювате всички. Да ви не трепне окото, че шинелите ви ще бъдат нашарени само с дупки, пък и ранички ще има. Туй да ви не смущава. Човек като воюва дълго време в духовния свят, ще наплюнчи раните си и всички рани ще се заличат.
към беседата >>
Защо аз трябва да мисля правилно?
Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона. Той трябва да живее по закон. Без закон не може да се живее в света. Ако ние не живеем по закона на любовта, няма да можем да изпълним закона, т.е. няма да имаме това знание.
Защо аз трябва да мисля правилно?
Понеже, ако не мисля правилно, всички правилни и неправилни мисли ще се върнат при мене с онзи капитал, който са придобили.
към беседата >>
Вие всинца имате да прекарате една война.
Туй, което става вън, става и във вас.
Вие всинца имате да прекарате една война.
От любов ще воювате всички. Да ви не трепне окото, че шинелите ви ще бъдат нашарени само с дупки, пък и ранички ще има. Туй да ви не смущава. Човек като воюва дълго време в духовния свят, ще наплюнчи раните си и всички рани ще се заличат. Никаква скръб няма да остане.
към беседата >>
Понеже, ако не мисля правилно, всички правилни и неправилни мисли ще се върнат при мене с онзи капитал, който са придобили.
Той трябва да живее по закон. Без закон не може да се живее в света. Ако ние не живеем по закона на любовта, няма да можем да изпълним закона, т.е. няма да имаме това знание. Защо аз трябва да мисля правилно?
Понеже, ако не мисля правилно, всички правилни и неправилни мисли ще се върнат при мене с онзи капитал, който са придобили.
към беседата >>
От любов ще воювате всички.
Туй, което става вън, става и във вас. Вие всинца имате да прекарате една война.
От любов ще воювате всички.
Да ви не трепне окото, че шинелите ви ще бъдат нашарени само с дупки, пък и ранички ще има. Туй да ви не смущава. Човек като воюва дълго време в духовния свят, ще наплюнчи раните си и всички рани ще се заличат. Никаква скръб няма да остане. Сега някои, като се опарят, наплюнчат опареното и се свършва въпросът.
към беседата >>
Казвате: „Имам една чиста мисъл.“ Като излезе една чиста мисъл и се върне при тебе, няма да те окаля, но ако е нечиста, като се върне, ще те окаля.
Казвате: „Имам една чиста мисъл.“ Като излезе една чиста мисъл и се върне при тебе, няма да те окаля, но ако е нечиста, като се върне, ще те окаля.
към беседата >>
Да ви не трепне окото, че шинелите ви ще бъдат нашарени само с дупки, пък и ранички ще има.
Туй, което става вън, става и във вас. Вие всинца имате да прекарате една война. От любов ще воювате всички.
Да ви не трепне окото, че шинелите ви ще бъдат нашарени само с дупки, пък и ранички ще има.
Туй да ви не смущава. Човек като воюва дълго време в духовния свят, ще наплюнчи раните си и всички рани ще се заличат. Никаква скръб няма да остане. Сега някои, като се опарят, наплюнчат опареното и се свършва въпросът.
към беседата >>
Запример аз говоря против някого, че той е крадец, че той е лъжец, че той е лицемер, човек без воля, всичко говоря като един съдия.
Запример аз говоря против някого, че той е крадец, че той е лъжец, че той е лицемер, човек без воля, всичко говоря като един съдия.
Но туй нещо един ден може да се върне, може съдията да бъде съден. Той теглил резолюция, този съдил, онзи съдил, един ден хванат съдията, че и него съдят, че не е съдил както трябва.
към беседата >>
Туй да ви не смущава.
Туй, което става вън, става и във вас. Вие всинца имате да прекарате една война. От любов ще воювате всички. Да ви не трепне окото, че шинелите ви ще бъдат нашарени само с дупки, пък и ранички ще има.
Туй да ви не смущава.
Човек като воюва дълго време в духовния свят, ще наплюнчи раните си и всички рани ще се заличат. Никаква скръб няма да остане. Сега някои, като се опарят, наплюнчат опареното и се свършва въпросът.
към беседата >>
Но туй нещо един ден може да се върне, може съдията да бъде съден.
Запример аз говоря против някого, че той е крадец, че той е лъжец, че той е лицемер, човек без воля, всичко говоря като един съдия.
Но туй нещо един ден може да се върне, може съдията да бъде съден.
Той теглил резолюция, този съдил, онзи съдил, един ден хванат съдията, че и него съдят, че не е съдил както трябва.
към беседата >>
Човек като воюва дълго време в духовния свят, ще наплюнчи раните си и всички рани ще се заличат.
Туй, което става вън, става и във вас. Вие всинца имате да прекарате една война. От любов ще воювате всички. Да ви не трепне окото, че шинелите ви ще бъдат нашарени само с дупки, пък и ранички ще има. Туй да ви не смущава.
Човек като воюва дълго време в духовния свят, ще наплюнчи раните си и всички рани ще се заличат.
Никаква скръб няма да остане. Сега някои, като се опарят, наплюнчат опареното и се свършва въпросът.
към беседата >>
Той теглил резолюция, този съдил, онзи съдил, един ден хванат съдията, че и него съдят, че не е съдил както трябва.
Запример аз говоря против някого, че той е крадец, че той е лъжец, че той е лицемер, човек без воля, всичко говоря като един съдия. Но туй нещо един ден може да се върне, може съдията да бъде съден.
Той теглил резолюция, този съдил, онзи съдил, един ден хванат съдията, че и него съдят, че не е съдил както трябва.
към беседата >>
Никаква скръб няма да остане.
Вие всинца имате да прекарате една война. От любов ще воювате всички. Да ви не трепне окото, че шинелите ви ще бъдат нашарени само с дупки, пък и ранички ще има. Туй да ви не смущава. Човек като воюва дълго време в духовния свят, ще наплюнчи раните си и всички рани ще се заличат.
Никаква скръб няма да остане.
Сега някои, като се опарят, наплюнчат опареното и се свършва въпросът.
към беседата >>
Сега, аз искам вие да разберете за бъдеще как трябва да живеете.
Сега, аз искам вие да разберете за бъдеще как трябва да живеете.
Този живот трябва да го напуснете, трябва да излезете от този живот. Този живот трябва да стане по закона на малките подбуждения. Ако ти отиваш да учиш от любов, ти ще добиеш Божественото знание. Ако отиваш да учиш без любов, ти пак ще добиеш знание, но туй знание ще ти донесе неприятности в живота. Ти ще разбираш живота и ще започнеш да страдаш повече.
към беседата >>
Сега някои, като се опарят, наплюнчат опареното и се свършва въпросът.
От любов ще воювате всички. Да ви не трепне окото, че шинелите ви ще бъдат нашарени само с дупки, пък и ранички ще има. Туй да ви не смущава. Човек като воюва дълго време в духовния свят, ще наплюнчи раните си и всички рани ще се заличат. Никаква скръб няма да остане.
Сега някои, като се опарят, наплюнчат опареното и се свършва въпросът.
към беседата >>
Този живот трябва да го напуснете, трябва да излезете от този живот.
Сега, аз искам вие да разберете за бъдеще как трябва да живеете.
Този живот трябва да го напуснете, трябва да излезете от този живот.
Този живот трябва да стане по закона на малките подбуждения. Ако ти отиваш да учиш от любов, ти ще добиеш Божественото знание. Ако отиваш да учиш без любов, ти пак ще добиеш знание, но туй знание ще ти донесе неприятности в живота. Ти ще разбираш живота и ще започнеш да страдаш повече. Ако отиваш да учиш музика с любов, ти ще научиш много и ще бъде благословение.
към беседата >>
Турете в ума си сега една задача.
Турете в ума си сега една задача.
Дръжте в ума си мисълта да искате да бъдете яки. Яки с любов. Аз съм слушал мнозина да казват: „Не зная защо го обикнах.“ Та, и аз се чудя защо Господ ви е обикнал – ако е за чудене. Какво има да се чудите! Че, за мене са ясни работите като белия ден.
към беседата >>
Този живот трябва да стане по закона на малките подбуждения.
Сега, аз искам вие да разберете за бъдеще как трябва да живеете. Този живот трябва да го напуснете, трябва да излезете от този живот.
Този живот трябва да стане по закона на малките подбуждения.
Ако ти отиваш да учиш от любов, ти ще добиеш Божественото знание. Ако отиваш да учиш без любов, ти пак ще добиеш знание, но туй знание ще ти донесе неприятности в живота. Ти ще разбираш живота и ще започнеш да страдаш повече. Ако отиваш да учиш музика с любов, ти ще научиш много и ще бъде благословение. Ако отиваш да учиш без любов, може да добиеш музика, но тази музика ще ти причинява страдание.
към беседата >>
Дръжте в ума си мисълта да искате да бъдете яки.
Турете в ума си сега една задача.
Дръжте в ума си мисълта да искате да бъдете яки.
Яки с любов. Аз съм слушал мнозина да казват: „Не зная защо го обикнах.“ Та, и аз се чудя защо Господ ви е обикнал – ако е за чудене. Какво има да се чудите! Че, за мене са ясни работите като белия ден. Минавам покрай зеления плод, погледна – не го хваща окото.
към беседата >>
Ако ти отиваш да учиш от любов, ти ще добиеш Божественото знание.
Сега, аз искам вие да разберете за бъдеще как трябва да живеете. Този живот трябва да го напуснете, трябва да излезете от този живот. Този живот трябва да стане по закона на малките подбуждения.
Ако ти отиваш да учиш от любов, ти ще добиеш Божественото знание.
Ако отиваш да учиш без любов, ти пак ще добиеш знание, но туй знание ще ти донесе неприятности в живота. Ти ще разбираш живота и ще започнеш да страдаш повече. Ако отиваш да учиш музика с любов, ти ще научиш много и ще бъде благословение. Ако отиваш да учиш без любов, може да добиеш музика, но тази музика ще ти причинява страдание.
към беседата >>
Яки с любов.
Турете в ума си сега една задача. Дръжте в ума си мисълта да искате да бъдете яки.
Яки с любов.
Аз съм слушал мнозина да казват: „Не зная защо го обикнах.“ Та, и аз се чудя защо Господ ви е обикнал – ако е за чудене. Какво има да се чудите! Че, за мене са ясни работите като белия ден. Минавам покрай зеления плод, погледна – не го хваща окото. Това не показва, че този плод няма съдържание.
към беседата >>
Ако отиваш да учиш без любов, ти пак ще добиеш знание, но туй знание ще ти донесе неприятности в живота.
Сега, аз искам вие да разберете за бъдеще как трябва да живеете. Този живот трябва да го напуснете, трябва да излезете от този живот. Този живот трябва да стане по закона на малките подбуждения. Ако ти отиваш да учиш от любов, ти ще добиеш Божественото знание.
Ако отиваш да учиш без любов, ти пак ще добиеш знание, но туй знание ще ти донесе неприятности в живота.
Ти ще разбираш живота и ще започнеш да страдаш повече. Ако отиваш да учиш музика с любов, ти ще научиш много и ще бъде благословение. Ако отиваш да учиш без любов, може да добиеш музика, но тази музика ще ти причинява страдание.
към беседата >>
Аз съм слушал мнозина да казват: „Не зная защо го обикнах.“ Та, и аз се чудя защо Господ ви е обикнал – ако е за чудене.
Турете в ума си сега една задача. Дръжте в ума си мисълта да искате да бъдете яки. Яки с любов.
Аз съм слушал мнозина да казват: „Не зная защо го обикнах.“ Та, и аз се чудя защо Господ ви е обикнал – ако е за чудене.
Какво има да се чудите! Че, за мене са ясни работите като белия ден. Минавам покрай зеления плод, погледна – не го хваща окото. Това не показва, че този плод няма съдържание. Минавам след месец, откъсвам плода – има вкус вече.
към беседата >>
Ти ще разбираш живота и ще започнеш да страдаш повече.
Сега, аз искам вие да разберете за бъдеще как трябва да живеете. Този живот трябва да го напуснете, трябва да излезете от този живот. Този живот трябва да стане по закона на малките подбуждения. Ако ти отиваш да учиш от любов, ти ще добиеш Божественото знание. Ако отиваш да учиш без любов, ти пак ще добиеш знание, но туй знание ще ти донесе неприятности в живота.
Ти ще разбираш живота и ще започнеш да страдаш повече.
Ако отиваш да учиш музика с любов, ти ще научиш много и ще бъде благословение. Ако отиваш да учиш без любов, може да добиеш музика, но тази музика ще ти причинява страдание.
към беседата >>
Какво има да се чудите!
Турете в ума си сега една задача. Дръжте в ума си мисълта да искате да бъдете яки. Яки с любов. Аз съм слушал мнозина да казват: „Не зная защо го обикнах.“ Та, и аз се чудя защо Господ ви е обикнал – ако е за чудене.
Какво има да се чудите!
Че, за мене са ясни работите като белия ден. Минавам покрай зеления плод, погледна – не го хваща окото. Това не показва, че този плод няма съдържание. Минавам след месец, откъсвам плода – има вкус вече.
към беседата >>
Ако отиваш да учиш музика с любов, ти ще научиш много и ще бъде благословение.
Този живот трябва да го напуснете, трябва да излезете от този живот. Този живот трябва да стане по закона на малките подбуждения. Ако ти отиваш да учиш от любов, ти ще добиеш Божественото знание. Ако отиваш да учиш без любов, ти пак ще добиеш знание, но туй знание ще ти донесе неприятности в живота. Ти ще разбираш живота и ще започнеш да страдаш повече.
Ако отиваш да учиш музика с любов, ти ще научиш много и ще бъде благословение.
Ако отиваш да учиш без любов, може да добиеш музика, но тази музика ще ти причинява страдание.
към беседата >>
Че, за мене са ясни работите като белия ден.
Турете в ума си сега една задача. Дръжте в ума си мисълта да искате да бъдете яки. Яки с любов. Аз съм слушал мнозина да казват: „Не зная защо го обикнах.“ Та, и аз се чудя защо Господ ви е обикнал – ако е за чудене. Какво има да се чудите!
Че, за мене са ясни работите като белия ден.
Минавам покрай зеления плод, погледна – не го хваща окото. Това не показва, че този плод няма съдържание. Минавам след месец, откъсвам плода – има вкус вече.
към беседата >>
Ако отиваш да учиш без любов, може да добиеш музика, но тази музика ще ти причинява страдание.
Този живот трябва да стане по закона на малките подбуждения. Ако ти отиваш да учиш от любов, ти ще добиеш Божественото знание. Ако отиваш да учиш без любов, ти пак ще добиеш знание, но туй знание ще ти донесе неприятности в живота. Ти ще разбираш живота и ще започнеш да страдаш повече. Ако отиваш да учиш музика с любов, ти ще научиш много и ще бъде благословение.
Ако отиваш да учиш без любов, може да добиеш музика, но тази музика ще ти причинява страдание.
към беседата >>
Минавам покрай зеления плод, погледна – не го хваща окото.
Дръжте в ума си мисълта да искате да бъдете яки. Яки с любов. Аз съм слушал мнозина да казват: „Не зная защо го обикнах.“ Та, и аз се чудя защо Господ ви е обикнал – ако е за чудене. Какво има да се чудите! Че, за мене са ясни работите като белия ден.
Минавам покрай зеления плод, погледна – не го хваща окото.
Това не показва, че този плод няма съдържание. Минавам след месец, откъсвам плода – има вкус вече.
към беседата >>
Сега, туй са само твърдения.
Сега, туй са само твърдения.
Какво трябва да се прави? Туй, което сега имате, е добро. Имате една много добра придобивка. Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, носите го на пръста. Сега, може да имате един пръстен от желязо, може да имате един пръстен от мед, от калай, може да турите един пръстен от дърво, но ако турите един пръстен от злато, ще имате съдържанието на златото.
към беседата >>
Това не показва, че този плод няма съдържание.
Яки с любов. Аз съм слушал мнозина да казват: „Не зная защо го обикнах.“ Та, и аз се чудя защо Господ ви е обикнал – ако е за чудене. Какво има да се чудите! Че, за мене са ясни работите като белия ден. Минавам покрай зеления плод, погледна – не го хваща окото.
Това не показва, че този плод няма съдържание.
Минавам след месец, откъсвам плода – има вкус вече.
към беседата >>
Какво трябва да се прави?
Сега, туй са само твърдения.
Какво трябва да се прави?
Туй, което сега имате, е добро. Имате една много добра придобивка. Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, носите го на пръста. Сега, може да имате един пръстен от желязо, може да имате един пръстен от мед, от калай, може да турите един пръстен от дърво, но ако турите един пръстен от злато, ще имате съдържанието на златото. Ако туриш един пръстен, той е обект.
към беседата >>
Минавам след месец, откъсвам плода – има вкус вече.
Аз съм слушал мнозина да казват: „Не зная защо го обикнах.“ Та, и аз се чудя защо Господ ви е обикнал – ако е за чудене. Какво има да се чудите! Че, за мене са ясни работите като белия ден. Минавам покрай зеления плод, погледна – не го хваща окото. Това не показва, че този плод няма съдържание.
Минавам след месец, откъсвам плода – има вкус вече.
към беседата >>
Туй, което сега имате, е добро.
Сега, туй са само твърдения. Какво трябва да се прави?
Туй, което сега имате, е добро.
Имате една много добра придобивка. Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, носите го на пръста. Сега, може да имате един пръстен от желязо, може да имате един пръстен от мед, от калай, може да турите един пръстен от дърво, но ако турите един пръстен от злато, ще имате съдържанието на златото. Ако туриш един пръстен, той е обект. Всеки един от вас трябва да има един пръстен.
към беседата >>
Всичките хора, това са плодове на Божественото дърво.
Всичките хора, това са плодове на Божественото дърво.
Един ден, като узреят тия плодове, ще имат цена. Сега още нямате цена, понеже плодът не е узрял. Един ден туй Божественото във вас като се прояви, всинца ще имате цена.
към беседата >>
Имате една много добра придобивка.
Сега, туй са само твърдения. Какво трябва да се прави? Туй, което сега имате, е добро.
Имате една много добра придобивка.
Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, носите го на пръста. Сега, може да имате един пръстен от желязо, може да имате един пръстен от мед, от калай, може да турите един пръстен от дърво, но ако турите един пръстен от злато, ще имате съдържанието на златото. Ако туриш един пръстен, той е обект. Всеки един от вас трябва да има един пръстен. Като дадеш едно обещание, ти вече имаш един пръстен.
към беседата >>
Един ден, като узреят тия плодове, ще имат цена.
Всичките хора, това са плодове на Божественото дърво.
Един ден, като узреят тия плодове, ще имат цена.
Сега още нямате цена, понеже плодът не е узрял. Един ден туй Божественото във вас като се прояви, всинца ще имате цена.
към беседата >>
Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, носите го на пръста.
Сега, туй са само твърдения. Какво трябва да се прави? Туй, което сега имате, е добро. Имате една много добра придобивка.
Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, носите го на пръста.
Сега, може да имате един пръстен от желязо, може да имате един пръстен от мед, от калай, може да турите един пръстен от дърво, но ако турите един пръстен от злато, ще имате съдържанието на златото. Ако туриш един пръстен, той е обект. Всеки един от вас трябва да има един пръстен. Като дадеш едно обещание, ти вече имаш един пръстен. И в живота някои давате много обещания.
към беседата >>
Сега още нямате цена, понеже плодът не е узрял.
Всичките хора, това са плодове на Божественото дърво. Един ден, като узреят тия плодове, ще имат цена.
Сега още нямате цена, понеже плодът не е узрял.
Един ден туй Божественото във вас като се прояви, всинца ще имате цена.
към беседата >>
Аз забелязвам, че някои от вас са много остарели.
Аз забелязвам, че някои от вас са много остарели.
Когато човек престава да мисли, аз казвам, че той е остарял. Когато човек престане да чувствува, аз го наричам стар. Когато човек престане да мърда, аз го наричам стар. Казва: „Не ми се ходи. На млади години ходене, пък сега малко почивка.“ Младите носят празни кесии, мислят да ги напълват.
към беседата >>
Сега, може да имате един пръстен от желязо, може да имате един пръстен от мед, от калай, може да турите един пръстен от дърво, но ако турите един пръстен от злато, ще имате съдържанието на златото.
Сега, туй са само твърдения. Какво трябва да се прави? Туй, което сега имате, е добро. Имате една много добра придобивка. Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, носите го на пръста.
Сега, може да имате един пръстен от желязо, може да имате един пръстен от мед, от калай, може да турите един пръстен от дърво, но ако турите един пръстен от злато, ще имате съдържанието на златото.
Ако туриш един пръстен, той е обект. Всеки един от вас трябва да има един пръстен. Като дадеш едно обещание, ти вече имаш един пръстен. И в живота някои давате много обещания.
към беседата >>
Един ден туй Божественото във вас като се прояви, всинца ще имате цена.
Всичките хора, това са плодове на Божественото дърво. Един ден, като узреят тия плодове, ще имат цена. Сега още нямате цена, понеже плодът не е узрял.
Един ден туй Божественото във вас като се прояви, всинца ще имате цена.
към беседата >>
Когато човек престава да мисли, аз казвам, че той е остарял.
Аз забелязвам, че някои от вас са много остарели.
Когато човек престава да мисли, аз казвам, че той е остарял.
Когато човек престане да чувствува, аз го наричам стар. Когато човек престане да мърда, аз го наричам стар. Казва: „Не ми се ходи. На млади години ходене, пък сега малко почивка.“ Младите носят празни кесии, мислят да ги напълват. [А] старите, като напълнили кесиите си, не знаят какво да ги правят.
към беседата >>
Ако туриш един пръстен, той е обект.
Какво трябва да се прави? Туй, което сега имате, е добро. Имате една много добра придобивка. Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, носите го на пръста. Сега, може да имате един пръстен от желязо, може да имате един пръстен от мед, от калай, може да турите един пръстен от дърво, но ако турите един пръстен от злато, ще имате съдържанието на златото.
Ако туриш един пръстен, той е обект.
Всеки един от вас трябва да има един пръстен. Като дадеш едно обещание, ти вече имаш един пръстен. И в живота някои давате много обещания.
към беседата >>
Сега искам да бъдете яки.
Сега искам да бъдете яки.
Да напуснете стария език. Старият език е: „Нямам разположение. Не зная какво ми стана.“ Не, ще кажете: „Разположен съм! “ След „не“ турете запетая и кажете: „Не, разположен съм.“ Неразположението се обръща в разположение. Неверието се обръща във вяра.
към беседата >>
Когато човек престане да чувствува, аз го наричам стар.
Аз забелязвам, че някои от вас са много остарели. Когато човек престава да мисли, аз казвам, че той е остарял.
Когато човек престане да чувствува, аз го наричам стар.
Когато човек престане да мърда, аз го наричам стар. Казва: „Не ми се ходи. На млади години ходене, пък сега малко почивка.“ Младите носят празни кесии, мислят да ги напълват. [А] старите, като напълнили кесиите си, не знаят какво да ги правят. Едните се безпокоят, че няма къде да напълнят празните кесии, другите се безпокоят, че няма къде да ги изпразнят.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да има един пръстен.
Туй, което сега имате, е добро. Имате една много добра придобивка. Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, носите го на пръста. Сега, може да имате един пръстен от желязо, може да имате един пръстен от мед, от калай, може да турите един пръстен от дърво, но ако турите един пръстен от злато, ще имате съдържанието на златото. Ако туриш един пръстен, той е обект.
Всеки един от вас трябва да има един пръстен.
Като дадеш едно обещание, ти вече имаш един пръстен. И в живота някои давате много обещания.
към беседата >>
Да напуснете стария език.
Сега искам да бъдете яки.
Да напуснете стария език.
Старият език е: „Нямам разположение. Не зная какво ми стана.“ Не, ще кажете: „Разположен съм! “ След „не“ турете запетая и кажете: „Не, разположен съм.“ Неразположението се обръща в разположение. Неверието се обръща във вяра. Безлюбието – в любов.
към беседата >>
Когато човек престане да мърда, аз го наричам стар.
Аз забелязвам, че някои от вас са много остарели. Когато човек престава да мисли, аз казвам, че той е остарял. Когато човек престане да чувствува, аз го наричам стар.
Когато човек престане да мърда, аз го наричам стар.
Казва: „Не ми се ходи. На млади години ходене, пък сега малко почивка.“ Младите носят празни кесии, мислят да ги напълват. [А] старите, като напълнили кесиите си, не знаят какво да ги правят. Едните се безпокоят, че няма къде да напълнят празните кесии, другите се безпокоят, че няма къде да ги изпразнят. Каква идея може да дадете?
към беседата >>
Като дадеш едно обещание, ти вече имаш един пръстен.
Имате една много добра придобивка. Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, носите го на пръста. Сега, може да имате един пръстен от желязо, може да имате един пръстен от мед, от калай, може да турите един пръстен от дърво, но ако турите един пръстен от злато, ще имате съдържанието на златото. Ако туриш един пръстен, той е обект. Всеки един от вас трябва да има един пръстен.
Като дадеш едно обещание, ти вече имаш един пръстен.
И в живота някои давате много обещания.
към беседата >>
Старият език е: „Нямам разположение.
Сега искам да бъдете яки. Да напуснете стария език.
Старият език е: „Нямам разположение.
Не зная какво ми стана.“ Не, ще кажете: „Разположен съм! “ След „не“ турете запетая и кажете: „Не, разположен съм.“ Неразположението се обръща в разположение. Неверието се обръща във вяра. Безлюбието – в любов. Лъжата се обръща в истина; безсилието – в сила; тъмнината – в светлина.
към беседата >>
Казва: „Не ми се ходи.
Аз забелязвам, че някои от вас са много остарели. Когато човек престава да мисли, аз казвам, че той е остарял. Когато човек престане да чувствува, аз го наричам стар. Когато човек престане да мърда, аз го наричам стар.
Казва: „Не ми се ходи.
На млади години ходене, пък сега малко почивка.“ Младите носят празни кесии, мислят да ги напълват. [А] старите, като напълнили кесиите си, не знаят какво да ги правят. Едните се безпокоят, че няма къде да напълнят празните кесии, другите се безпокоят, че няма къде да ги изпразнят. Каква идея може да дадете?
към беседата >>
И в живота някои давате много обещания.
Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, носите го на пръста. Сега, може да имате един пръстен от желязо, може да имате един пръстен от мед, от калай, може да турите един пръстен от дърво, но ако турите един пръстен от злато, ще имате съдържанието на златото. Ако туриш един пръстен, той е обект. Всеки един от вас трябва да има един пръстен. Като дадеш едно обещание, ти вече имаш един пръстен.
И в живота някои давате много обещания.
към беседата >>
Не зная какво ми стана.“ Не, ще кажете: „Разположен съм!
Сега искам да бъдете яки. Да напуснете стария език. Старият език е: „Нямам разположение.
Не зная какво ми стана.“ Не, ще кажете: „Разположен съм!
“ След „не“ турете запетая и кажете: „Не, разположен съм.“ Неразположението се обръща в разположение. Неверието се обръща във вяра. Безлюбието – в любов. Лъжата се обръща в истина; безсилието – в сила; тъмнината – в светлина.
към беседата >>
На млади години ходене, пък сега малко почивка.“ Младите носят празни кесии, мислят да ги напълват.
Аз забелязвам, че някои от вас са много остарели. Когато човек престава да мисли, аз казвам, че той е остарял. Когато човек престане да чувствува, аз го наричам стар. Когато човек престане да мърда, аз го наричам стар. Казва: „Не ми се ходи.
На млади години ходене, пък сега малко почивка.“ Младите носят празни кесии, мислят да ги напълват.
[А] старите, като напълнили кесиите си, не знаят какво да ги правят. Едните се безпокоят, че няма къде да напълнят празните кесии, другите се безпокоят, че няма къде да ги изпразнят. Каква идея може да дадете?
към беседата >>
В живота човек три обещания трябва да даде.
В живота човек три обещания трябва да даде.
Трябва да даде едно обещание за ума си, не повече, едно обещание за сърцето си и едно за волята си, за душата си. Три обещания, те са достатъчни. Те са три пръстена, ще ги туриш на първия пръст, на втория и на третия пръст. Някои турят и на четвъртия пръст. Не трябва да ги туряш трите на една ръка.
към беседата >>
“ След „не“ турете запетая и кажете: „Не, разположен съм.“ Неразположението се обръща в разположение.
Сега искам да бъдете яки. Да напуснете стария език. Старият език е: „Нямам разположение. Не зная какво ми стана.“ Не, ще кажете: „Разположен съм!
“ След „не“ турете запетая и кажете: „Не, разположен съм.“ Неразположението се обръща в разположение.
Неверието се обръща във вяра. Безлюбието – в любов. Лъжата се обръща в истина; безсилието – в сила; тъмнината – в светлина.
към беседата >>
[А] старите, като напълнили кесиите си, не знаят какво да ги правят.
Когато човек престава да мисли, аз казвам, че той е остарял. Когато човек престане да чувствува, аз го наричам стар. Когато човек престане да мърда, аз го наричам стар. Казва: „Не ми се ходи. На млади години ходене, пък сега малко почивка.“ Младите носят празни кесии, мислят да ги напълват.
[А] старите, като напълнили кесиите си, не знаят какво да ги правят.
Едните се безпокоят, че няма къде да напълнят празните кесии, другите се безпокоят, че няма къде да ги изпразнят. Каква идея може да дадете?
към беседата >>
Трябва да даде едно обещание за ума си, не повече, едно обещание за сърцето си и едно за волята си, за душата си.
В живота човек три обещания трябва да даде.
Трябва да даде едно обещание за ума си, не повече, едно обещание за сърцето си и едно за волята си, за душата си.
Три обещания, те са достатъчни. Те са три пръстена, ще ги туриш на първия пръст, на втория и на третия пръст. Някои турят и на четвъртия пръст. Не трябва да ги туряш трите на една ръка. Някои от вас носите пръстени.
към беседата >>
Неверието се обръща във вяра.
Сега искам да бъдете яки. Да напуснете стария език. Старият език е: „Нямам разположение. Не зная какво ми стана.“ Не, ще кажете: „Разположен съм! “ След „не“ турете запетая и кажете: „Не, разположен съм.“ Неразположението се обръща в разположение.
Неверието се обръща във вяра.
Безлюбието – в любов. Лъжата се обръща в истина; безсилието – в сила; тъмнината – в светлина.
към беседата >>
Едните се безпокоят, че няма къде да напълнят празните кесии, другите се безпокоят, че няма къде да ги изпразнят.
Когато човек престане да чувствува, аз го наричам стар. Когато човек престане да мърда, аз го наричам стар. Казва: „Не ми се ходи. На млади години ходене, пък сега малко почивка.“ Младите носят празни кесии, мислят да ги напълват. [А] старите, като напълнили кесиите си, не знаят какво да ги правят.
Едните се безпокоят, че няма къде да напълнят празните кесии, другите се безпокоят, че няма къде да ги изпразнят.
Каква идея може да дадете?
към беседата >>
Три обещания, те са достатъчни.
В живота човек три обещания трябва да даде. Трябва да даде едно обещание за ума си, не повече, едно обещание за сърцето си и едно за волята си, за душата си.
Три обещания, те са достатъчни.
Те са три пръстена, ще ги туриш на първия пръст, на втория и на третия пръст. Някои турят и на четвъртия пръст. Не трябва да ги туряш трите на една ръка. Някои от вас носите пръстени. Тук сестрата има един пръстен на третия пръст.
към беседата >>
Безлюбието – в любов.
Да напуснете стария език. Старият език е: „Нямам разположение. Не зная какво ми стана.“ Не, ще кажете: „Разположен съм! “ След „не“ турете запетая и кажете: „Не, разположен съм.“ Неразположението се обръща в разположение. Неверието се обръща във вяра.
Безлюбието – в любов.
Лъжата се обръща в истина; безсилието – в сила; тъмнината – в светлина.
към беседата >>
Каква идея може да дадете?
Когато човек престане да мърда, аз го наричам стар. Казва: „Не ми се ходи. На млади години ходене, пък сега малко почивка.“ Младите носят празни кесии, мислят да ги напълват. [А] старите, като напълнили кесиите си, не знаят какво да ги правят. Едните се безпокоят, че няма къде да напълнят празните кесии, другите се безпокоят, че няма къде да ги изпразнят.
Каква идея може да дадете?
към беседата >>
Те са три пръстена, ще ги туриш на първия пръст, на втория и на третия пръст.
В живота човек три обещания трябва да даде. Трябва да даде едно обещание за ума си, не повече, едно обещание за сърцето си и едно за волята си, за душата си. Три обещания, те са достатъчни.
Те са три пръстена, ще ги туриш на първия пръст, на втория и на третия пръст.
Някои турят и на четвъртия пръст. Не трябва да ги туряш трите на една ръка. Някои от вас носите пръстени. Тук сестрата има един пръстен на третия пръст. Тя го носи с цел за красив живот, за щастие.
към беседата >>
Лъжата се обръща в истина; безсилието – в сила; тъмнината – в светлина.
Старият език е: „Нямам разположение. Не зная какво ми стана.“ Не, ще кажете: „Разположен съм! “ След „не“ турете запетая и кажете: „Не, разположен съм.“ Неразположението се обръща в разположение. Неверието се обръща във вяра. Безлюбието – в любов.
Лъжата се обръща в истина; безсилието – в сила; тъмнината – в светлина.
към беседата >>
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.
Това е една механическа система. Но в природата има едно изчисление, дето едното означава нещо. Ти ако искаш да вървиш по един път, трябва да разбираш числото 1. Ако ти искаш да се движиш в една плоскост, трябва да разбираш законите на числото 2. Ако ти искаш да знаеш как да се справиш с едно тяло, ти трябва да разбираш законите на числото 3.
към беседата >>
Някои турят и на четвъртия пръст.
В живота човек три обещания трябва да даде. Трябва да даде едно обещание за ума си, не повече, едно обещание за сърцето си и едно за волята си, за душата си. Три обещания, те са достатъчни. Те са три пръстена, ще ги туриш на първия пръст, на втория и на третия пръст.
Някои турят и на четвъртия пръст.
Не трябва да ги туряш трите на една ръка. Някои от вас носите пръстени. Тук сестрата има един пръстен на третия пръст. Тя го носи с цел за красив живот, за щастие. Все очаквате щастието, но то не иде.
към беседата >>
Имате права линия, плоскост и куб.
Имате права линия, плоскост и куб.
Дошли сте до числото 3. Числото 4 продължава. Числото 4 продължава линията. Всяка линия до числото 4 е само между две точки. Щом влезе числото 4, то удължава, плоскостта се удвоява и телата се удвояват.
към беседата >>
Това е една механическа система.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.
Това е една механическа система.
Но в природата има едно изчисление, дето едното означава нещо. Ти ако искаш да вървиш по един път, трябва да разбираш числото 1. Ако ти искаш да се движиш в една плоскост, трябва да разбираш законите на числото 2. Ако ти искаш да знаеш как да се справиш с едно тяло, ти трябва да разбираш законите на числото 3. Ако искаш да разбираш законите на растенето, трябва да разбираш числото 4.
към беседата >>
Не трябва да ги туряш трите на една ръка.
В живота човек три обещания трябва да даде. Трябва да даде едно обещание за ума си, не повече, едно обещание за сърцето си и едно за волята си, за душата си. Три обещания, те са достатъчни. Те са три пръстена, ще ги туриш на първия пръст, на втория и на третия пръст. Някои турят и на четвъртия пръст.
Не трябва да ги туряш трите на една ръка.
Някои от вас носите пръстени. Тук сестрата има един пръстен на третия пръст. Тя го носи с цел за красив живот, за щастие. Все очаквате щастието, но то не иде. Тя се чуди защо не е дошло.
към беседата >>
Дошли сте до числото 3.
Имате права линия, плоскост и куб.
Дошли сте до числото 3.
Числото 4 продължава. Числото 4 продължава линията. Всяка линия до числото 4 е само между две точки. Щом влезе числото 4, то удължава, плоскостта се удвоява и телата се удвояват. В числото 5, 6, 7 всички измерения се изменят.
към беседата >>
Но в природата има едно изчисление, дето едното означава нещо.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Това е една механическа система.
Но в природата има едно изчисление, дето едното означава нещо.
Ти ако искаш да вървиш по един път, трябва да разбираш числото 1. Ако ти искаш да се движиш в една плоскост, трябва да разбираш законите на числото 2. Ако ти искаш да знаеш как да се справиш с едно тяло, ти трябва да разбираш законите на числото 3. Ако искаш да разбираш законите на растенето, трябва да разбираш числото 4. Ако искаш да разбираш цъфтенето, трябва да разбираш законите на числото 5.
към беседата >>
Някои от вас носите пръстени.
Трябва да даде едно обещание за ума си, не повече, едно обещание за сърцето си и едно за волята си, за душата си. Три обещания, те са достатъчни. Те са три пръстена, ще ги туриш на първия пръст, на втория и на третия пръст. Някои турят и на четвъртия пръст. Не трябва да ги туряш трите на една ръка.
Някои от вас носите пръстени.
Тук сестрата има един пръстен на третия пръст. Тя го носи с цел за красив живот, за щастие. Все очаквате щастието, но то не иде. Тя се чуди защо не е дошло. Някои имате обеци на ушите.
към беседата >>
Числото 4 продължава.
Имате права линия, плоскост и куб. Дошли сте до числото 3.
Числото 4 продължава.
Числото 4 продължава линията. Всяка линия до числото 4 е само между две точки. Щом влезе числото 4, то удължава, плоскостта се удвоява и телата се удвояват. В числото 5, 6, 7 всички измерения се изменят.
към беседата >>
Ти ако искаш да вървиш по един път, трябва да разбираш числото 1.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Това е една механическа система. Но в природата има едно изчисление, дето едното означава нещо.
Ти ако искаш да вървиш по един път, трябва да разбираш числото 1.
Ако ти искаш да се движиш в една плоскост, трябва да разбираш законите на числото 2. Ако ти искаш да знаеш как да се справиш с едно тяло, ти трябва да разбираш законите на числото 3. Ако искаш да разбираш законите на растенето, трябва да разбираш числото 4. Ако искаш да разбираш цъфтенето, трябва да разбираш законите на числото 5. Ако искаш да разбираш зреенето на плода, трябва да разбираш законите на числото 6 и т.н.
към беседата >>
Тук сестрата има един пръстен на третия пръст.
Три обещания, те са достатъчни. Те са три пръстена, ще ги туриш на първия пръст, на втория и на третия пръст. Някои турят и на четвъртия пръст. Не трябва да ги туряш трите на една ръка. Някои от вас носите пръстени.
Тук сестрата има един пръстен на третия пръст.
Тя го носи с цел за красив живот, за щастие. Все очаквате щастието, но то не иде. Тя се чуди защо не е дошло. Някои имате обеци на ушите. Може да имаш обеци на ушите, но то значи дълъг живот.
към беседата >>
Числото 4 продължава линията.
Имате права линия, плоскост и куб. Дошли сте до числото 3. Числото 4 продължава.
Числото 4 продължава линията.
Всяка линия до числото 4 е само между две точки. Щом влезе числото 4, то удължава, плоскостта се удвоява и телата се удвояват. В числото 5, 6, 7 всички измерения се изменят.
към беседата >>
Ако ти искаш да се движиш в една плоскост, трябва да разбираш законите на числото 2.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Това е една механическа система. Но в природата има едно изчисление, дето едното означава нещо. Ти ако искаш да вървиш по един път, трябва да разбираш числото 1.
Ако ти искаш да се движиш в една плоскост, трябва да разбираш законите на числото 2.
Ако ти искаш да знаеш как да се справиш с едно тяло, ти трябва да разбираш законите на числото 3. Ако искаш да разбираш законите на растенето, трябва да разбираш числото 4. Ако искаш да разбираш цъфтенето, трябва да разбираш законите на числото 5. Ако искаш да разбираш зреенето на плода, трябва да разбираш законите на числото 6 и т.н.
към беседата >>
Тя го носи с цел за красив живот, за щастие.
Те са три пръстена, ще ги туриш на първия пръст, на втория и на третия пръст. Някои турят и на четвъртия пръст. Не трябва да ги туряш трите на една ръка. Някои от вас носите пръстени. Тук сестрата има един пръстен на третия пръст.
Тя го носи с цел за красив живот, за щастие.
Все очаквате щастието, но то не иде. Тя се чуди защо не е дошло. Някои имате обеци на ушите. Може да имаш обеци на ушите, но то значи дълъг живот. Имаш дълъг живот – имаш обеци.
към беседата >>
Всяка линия до числото 4 е само между две точки.
Имате права линия, плоскост и куб. Дошли сте до числото 3. Числото 4 продължава. Числото 4 продължава линията.
Всяка линия до числото 4 е само между две точки.
Щом влезе числото 4, то удължава, плоскостта се удвоява и телата се удвояват. В числото 5, 6, 7 всички измерения се изменят.
към беседата >>
Ако ти искаш да знаеш как да се справиш с едно тяло, ти трябва да разбираш законите на числото 3.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Това е една механическа система. Но в природата има едно изчисление, дето едното означава нещо. Ти ако искаш да вървиш по един път, трябва да разбираш числото 1. Ако ти искаш да се движиш в една плоскост, трябва да разбираш законите на числото 2.
Ако ти искаш да знаеш как да се справиш с едно тяло, ти трябва да разбираш законите на числото 3.
Ако искаш да разбираш законите на растенето, трябва да разбираш числото 4. Ако искаш да разбираш цъфтенето, трябва да разбираш законите на числото 5. Ако искаш да разбираш зреенето на плода, трябва да разбираш законите на числото 6 и т.н.
към беседата >>
Все очаквате щастието, но то не иде.
Някои турят и на четвъртия пръст. Не трябва да ги туряш трите на една ръка. Някои от вас носите пръстени. Тук сестрата има един пръстен на третия пръст. Тя го носи с цел за красив живот, за щастие.
Все очаквате щастието, но то не иде.
Тя се чуди защо не е дошло. Някои имате обеци на ушите. Може да имаш обеци на ушите, но то значи дълъг живот. Имаш дълъг живот – имаш обеци. Нямаш дълъг живот – никакви обеци нямаш.
към беседата >>
Щом влезе числото 4, то удължава, плоскостта се удвоява и телата се удвояват.
Имате права линия, плоскост и куб. Дошли сте до числото 3. Числото 4 продължава. Числото 4 продължава линията. Всяка линия до числото 4 е само между две точки.
Щом влезе числото 4, то удължава, плоскостта се удвоява и телата се удвояват.
В числото 5, 6, 7 всички измерения се изменят.
към беседата >>
Ако искаш да разбираш законите на растенето, трябва да разбираш числото 4.
Това е една механическа система. Но в природата има едно изчисление, дето едното означава нещо. Ти ако искаш да вървиш по един път, трябва да разбираш числото 1. Ако ти искаш да се движиш в една плоскост, трябва да разбираш законите на числото 2. Ако ти искаш да знаеш как да се справиш с едно тяло, ти трябва да разбираш законите на числото 3.
Ако искаш да разбираш законите на растенето, трябва да разбираш числото 4.
Ако искаш да разбираш цъфтенето, трябва да разбираш законите на числото 5. Ако искаш да разбираш зреенето на плода, трябва да разбираш законите на числото 6 и т.н.
към беседата >>
Тя се чуди защо не е дошло.
Не трябва да ги туряш трите на една ръка. Някои от вас носите пръстени. Тук сестрата има един пръстен на третия пръст. Тя го носи с цел за красив живот, за щастие. Все очаквате щастието, но то не иде.
Тя се чуди защо не е дошло.
Някои имате обеци на ушите. Може да имаш обеци на ушите, но то значи дълъг живот. Имаш дълъг живот – имаш обеци. Нямаш дълъг живот – никакви обеци нямаш.
към беседата >>
В числото 5, 6, 7 всички измерения се изменят.
Дошли сте до числото 3. Числото 4 продължава. Числото 4 продължава линията. Всяка линия до числото 4 е само между две точки. Щом влезе числото 4, то удължава, плоскостта се удвоява и телата се удвояват.
В числото 5, 6, 7 всички измерения се изменят.
към беседата >>
Ако искаш да разбираш цъфтенето, трябва да разбираш законите на числото 5.
Но в природата има едно изчисление, дето едното означава нещо. Ти ако искаш да вървиш по един път, трябва да разбираш числото 1. Ако ти искаш да се движиш в една плоскост, трябва да разбираш законите на числото 2. Ако ти искаш да знаеш как да се справиш с едно тяло, ти трябва да разбираш законите на числото 3. Ако искаш да разбираш законите на растенето, трябва да разбираш числото 4.
Ако искаш да разбираш цъфтенето, трябва да разбираш законите на числото 5.
Ако искаш да разбираш зреенето на плода, трябва да разбираш законите на числото 6 и т.н.
към беседата >>
Някои имате обеци на ушите.
Някои от вас носите пръстени. Тук сестрата има един пръстен на третия пръст. Тя го носи с цел за красив живот, за щастие. Все очаквате щастието, но то не иде. Тя се чуди защо не е дошло.
Някои имате обеци на ушите.
Може да имаш обеци на ушите, но то значи дълъг живот. Имаш дълъг живот – имаш обеци. Нямаш дълъг живот – никакви обеци нямаш.
към беседата >>
Казвам: Когато любовта влезе в човешката душа, човек започва да расте.
Казвам: Когато любовта влезе в човешката душа, човек започва да расте.
Растенето е потребно, за да се измени физическият живот. Трябва да започнем от любовта. Тя е силата, която променя човешкия организъм, променя и човешкия ум, променя и човешкото сърце – всичко променя и изменя в човека, усъвършенствува го и му предава най-хубавите черти. Няма друга сила в света, която да предаде такава хубава сила, както любовта. Когато любовта действува, лицето му е симетрично и тялото симетрично, и движенията, и постъпките, и думите, всичко е на място.
към беседата >>
Ако искаш да разбираш зреенето на плода, трябва да разбираш законите на числото 6 и т.н.
Ти ако искаш да вървиш по един път, трябва да разбираш числото 1. Ако ти искаш да се движиш в една плоскост, трябва да разбираш законите на числото 2. Ако ти искаш да знаеш как да се справиш с едно тяло, ти трябва да разбираш законите на числото 3. Ако искаш да разбираш законите на растенето, трябва да разбираш числото 4. Ако искаш да разбираш цъфтенето, трябва да разбираш законите на числото 5.
Ако искаш да разбираш зреенето на плода, трябва да разбираш законите на числото 6 и т.н.
към беседата >>
Може да имаш обеци на ушите, но то значи дълъг живот.
Тук сестрата има един пръстен на третия пръст. Тя го носи с цел за красив живот, за щастие. Все очаквате щастието, но то не иде. Тя се чуди защо не е дошло. Някои имате обеци на ушите.
Може да имаш обеци на ушите, но то значи дълъг живот.
Имаш дълъг живот – имаш обеци. Нямаш дълъг живот – никакви обеци нямаш.
към беседата >>
Растенето е потребно, за да се измени физическият живот.
Казвам: Когато любовта влезе в човешката душа, човек започва да расте.
Растенето е потребно, за да се измени физическият живот.
Трябва да започнем от любовта. Тя е силата, която променя човешкия организъм, променя и човешкия ум, променя и човешкото сърце – всичко променя и изменя в човека, усъвършенствува го и му предава най-хубавите черти. Няма друга сила в света, която да предаде такава хубава сила, както любовта. Когато любовта действува, лицето му е симетрично и тялото симетрично, и движенията, и постъпките, и думите, всичко е на място. Неговите думи са отмерени, всяка дума е на място.
към беседата >>
Казвам на вас: Вие трябва да излезете от [този] свят, в който сте потопени.
Казвам на вас: Вие трябва да излезете от [този] свят, в който сте потопени.
Вие сте потопени в астралния свят като рибите във водата. Не сте даже като риби, но като растения, като лозови пръчки на земята.
към беседата >>
Имаш дълъг живот – имаш обеци.
Тя го носи с цел за красив живот, за щастие. Все очаквате щастието, но то не иде. Тя се чуди защо не е дошло. Някои имате обеци на ушите. Може да имаш обеци на ушите, но то значи дълъг живот.
Имаш дълъг живот – имаш обеци.
Нямаш дълъг живот – никакви обеци нямаш.
към беседата >>
Трябва да започнем от любовта.
Казвам: Когато любовта влезе в човешката душа, човек започва да расте. Растенето е потребно, за да се измени физическият живот.
Трябва да започнем от любовта.
Тя е силата, която променя човешкия организъм, променя и човешкия ум, променя и човешкото сърце – всичко променя и изменя в човека, усъвършенствува го и му предава най-хубавите черти. Няма друга сила в света, която да предаде такава хубава сила, както любовта. Когато любовта действува, лицето му е симетрично и тялото симетрично, и движенията, и постъпките, и думите, всичко е на място. Неговите думи са отмерени, всяка дума е на място.
към беседата >>
Вие сте потопени в астралния свят като рибите във водата.
Казвам на вас: Вие трябва да излезете от [този] свят, в който сте потопени.
Вие сте потопени в астралния свят като рибите във водата.
Не сте даже като риби, но като растения, като лозови пръчки на земята.
към беседата >>
Нямаш дълъг живот – никакви обеци нямаш.
Все очаквате щастието, но то не иде. Тя се чуди защо не е дошло. Някои имате обеци на ушите. Може да имаш обеци на ушите, но то значи дълъг живот. Имаш дълъг живот – имаш обеци.
Нямаш дълъг живот – никакви обеци нямаш.
към беседата >>
Тя е силата, която променя човешкия организъм, променя и човешкия ум, променя и човешкото сърце – всичко променя и изменя в човека, усъвършенствува го и му предава най-хубавите черти.
Казвам: Когато любовта влезе в човешката душа, човек започва да расте. Растенето е потребно, за да се измени физическият живот. Трябва да започнем от любовта.
Тя е силата, която променя човешкия организъм, променя и човешкия ум, променя и човешкото сърце – всичко променя и изменя в човека, усъвършенствува го и му предава най-хубавите черти.
Няма друга сила в света, която да предаде такава хубава сила, както любовта. Когато любовта действува, лицето му е симетрично и тялото симетрично, и движенията, и постъпките, и думите, всичко е на място. Неговите думи са отмерени, всяка дума е на място.
към беседата >>
Не сте даже като риби, но като растения, като лозови пръчки на земята.
Казвам на вас: Вие трябва да излезете от [този] свят, в който сте потопени. Вие сте потопени в астралния свят като рибите във водата.
Не сте даже като риби, но като растения, като лозови пръчки на земята.
към беседата >>
Ще ви дам едно правило.
Ще ви дам едно правило.
Аз имам някои свещени правила. Колкото правила съм ви дал, някои неща да ги туряте на място. Нямате усет да държите нещата свещени. Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил. Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите.
към беседата >>
Няма друга сила в света, която да предаде такава хубава сила, както любовта.
Казвам: Когато любовта влезе в човешката душа, човек започва да расте. Растенето е потребно, за да се измени физическият живот. Трябва да започнем от любовта. Тя е силата, която променя човешкия организъм, променя и човешкия ум, променя и човешкото сърце – всичко променя и изменя в човека, усъвършенствува го и му предава най-хубавите черти.
Няма друга сила в света, която да предаде такава хубава сила, както любовта.
Когато любовта действува, лицето му е симетрично и тялото симетрично, и движенията, и постъпките, и думите, всичко е на място. Неговите думи са отмерени, всяка дума е на място.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Главата на човек е още зарината в гъстата материя.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Главата на човек е още зарината в гъстата материя.
Вие седите и целия ден мислите как ще прекарате живота си. Казвате: „От где ще намерим хляб да ядем? После, като умрем, къде ще ни заровят? Кой ще ни зарови, какъв ще бъде паметникът, кой ще ни опее? “ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват.
към беседата >>
Аз имам някои свещени правила.
Ще ви дам едно правило.
Аз имам някои свещени правила.
Колкото правила съм ви дал, някои неща да ги туряте на място. Нямате усет да държите нещата свещени. Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил. Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите. Горната страна на ушите има друго значение.
към беседата >>
Когато любовта действува, лицето му е симетрично и тялото симетрично, и движенията, и постъпките, и думите, всичко е на място.
Казвам: Когато любовта влезе в човешката душа, човек започва да расте. Растенето е потребно, за да се измени физическият живот. Трябва да започнем от любовта. Тя е силата, която променя човешкия организъм, променя и човешкия ум, променя и човешкото сърце – всичко променя и изменя в човека, усъвършенствува го и му предава най-хубавите черти. Няма друга сила в света, която да предаде такава хубава сила, както любовта.
Когато любовта действува, лицето му е симетрично и тялото симетрично, и движенията, и постъпките, и думите, всичко е на място.
Неговите думи са отмерени, всяка дума е на място.
към беседата >>
Вие седите и целия ден мислите как ще прекарате живота си.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Главата на човек е още зарината в гъстата материя.
Вие седите и целия ден мислите как ще прекарате живота си.
Казвате: „От где ще намерим хляб да ядем? После, като умрем, къде ще ни заровят? Кой ще ни зарови, какъв ще бъде паметникът, кой ще ни опее? “ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват. След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек.
към беседата >>
Колкото правила съм ви дал, някои неща да ги туряте на място.
Ще ви дам едно правило. Аз имам някои свещени правила.
Колкото правила съм ви дал, някои неща да ги туряте на място.
Нямате усет да държите нещата свещени. Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил. Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите. Горната страна на ушите има друго значение. Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си.
към беседата >>
Неговите думи са отмерени, всяка дума е на място.
Растенето е потребно, за да се измени физическият живот. Трябва да започнем от любовта. Тя е силата, която променя човешкия организъм, променя и човешкия ум, променя и човешкото сърце – всичко променя и изменя в човека, усъвършенствува го и му предава най-хубавите черти. Няма друга сила в света, която да предаде такава хубава сила, както любовта. Когато любовта действува, лицето му е симетрично и тялото симетрично, и движенията, и постъпките, и думите, всичко е на място.
Неговите думи са отмерени, всяка дума е на място.
към беседата >>
Казвате: „От где ще намерим хляб да ядем?
Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Главата на човек е още зарината в гъстата материя. Вие седите и целия ден мислите как ще прекарате живота си.
Казвате: „От где ще намерим хляб да ядем?
После, като умрем, къде ще ни заровят? Кой ще ни зарови, какъв ще бъде паметникът, кой ще ни опее? “ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват. След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек. Разсъждаваме на право и на криво.
към беседата >>
Нямате усет да държите нещата свещени.
Ще ви дам едно правило. Аз имам някои свещени правила. Колкото правила съм ви дал, някои неща да ги туряте на място.
Нямате усет да държите нещата свещени.
Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил. Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите. Горната страна на ушите има друго значение. Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си. Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш.
към беседата >>
Та казвам: Научете се да мислите правилно, с любов.
Та казвам: Научете се да мислите правилно, с любов.
Втория път всички напишете само по една дума – една дума, която вие сте обикнали. Не тайна дума, която имате, но една дума, която обичате, с която си служите, една дума, която на вас ви е принесла най-голяма полза. Може да е само една мисъл, каквато и да е. Ще ги класифицираме тия думи, какво можем да кажем. После ще ви дам задача от всичките думи да направим една лекция.
към беседата >>
После, като умрем, къде ще ни заровят?
Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Главата на човек е още зарината в гъстата материя. Вие седите и целия ден мислите как ще прекарате живота си. Казвате: „От где ще намерим хляб да ядем?
После, като умрем, къде ще ни заровят?
Кой ще ни зарови, какъв ще бъде паметникът, кой ще ни опее? “ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват. След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек. Разсъждаваме на право и на криво. Кое растение е криво?
към беседата >>
Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил.
Ще ви дам едно правило. Аз имам някои свещени правила. Колкото правила съм ви дал, някои неща да ги туряте на място. Нямате усет да държите нещата свещени.
Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил.
Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите. Горната страна на ушите има друго значение. Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си. Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш. Защо е мека тази част, а горната част на ухото е по-яка?
към беседата >>
Втория път всички напишете само по една дума – една дума, която вие сте обикнали.
Та казвам: Научете се да мислите правилно, с любов.
Втория път всички напишете само по една дума – една дума, която вие сте обикнали.
Не тайна дума, която имате, но една дума, която обичате, с която си служите, една дума, която на вас ви е принесла най-голяма полза. Може да е само една мисъл, каквато и да е. Ще ги класифицираме тия думи, какво можем да кажем. После ще ви дам задача от всичките думи да направим една лекция. Археологически да ги извадим, да ги съчетаем и да направим нещо полезно.
към беседата >>
Кой ще ни зарови, какъв ще бъде паметникът, кой ще ни опее?
Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Главата на човек е още зарината в гъстата материя. Вие седите и целия ден мислите как ще прекарате живота си. Казвате: „От где ще намерим хляб да ядем? После, като умрем, къде ще ни заровят?
Кой ще ни зарови, какъв ще бъде паметникът, кой ще ни опее?
“ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват. След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек. Разсъждаваме на право и на криво. Кое растение е криво? Кое растение е право?
към беседата >>
Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите.
Ще ви дам едно правило. Аз имам някои свещени правила. Колкото правила съм ви дал, някои неща да ги туряте на място. Нямате усет да държите нещата свещени. Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил.
Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите.
Горната страна на ушите има друго значение. Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си. Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш. Защо е мека тази част, а горната част на ухото е по-яка? Най-първо, ухото е едно предметно учение.
към беседата >>
Не тайна дума, която имате, но една дума, която обичате, с която си служите, една дума, която на вас ви е принесла най-голяма полза.
Та казвам: Научете се да мислите правилно, с любов. Втория път всички напишете само по една дума – една дума, която вие сте обикнали.
Не тайна дума, която имате, но една дума, която обичате, с която си служите, една дума, която на вас ви е принесла най-голяма полза.
Може да е само една мисъл, каквато и да е. Ще ги класифицираме тия думи, какво можем да кажем. После ще ви дам задача от всичките думи да направим една лекция. Археологически да ги извадим, да ги съчетаем и да направим нещо полезно.
към беседата >>
“ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Главата на човек е още зарината в гъстата материя. Вие седите и целия ден мислите как ще прекарате живота си. Казвате: „От где ще намерим хляб да ядем? После, като умрем, къде ще ни заровят? Кой ще ни зарови, какъв ще бъде паметникът, кой ще ни опее?
“ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват.
След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек. Разсъждаваме на право и на криво. Кое растение е криво? Кое растение е право? Кой клон е прав, кажете ми.
към беседата >>
Горната страна на ушите има друго значение.
Аз имам някои свещени правила. Колкото правила съм ви дал, някои неща да ги туряте на място. Нямате усет да държите нещата свещени. Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил. Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите.
Горната страна на ушите има друго значение.
Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си. Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш. Защо е мека тази част, а горната част на ухото е по-яка? Най-първо, ухото е едно предметно учение. Ушите са предметно учение, носът е предметно учение, веждите, очите, устата, пръстите – всички тези са предметно учение.
към беседата >>
Може да е само една мисъл, каквато и да е.
Та казвам: Научете се да мислите правилно, с любов. Втория път всички напишете само по една дума – една дума, която вие сте обикнали. Не тайна дума, която имате, но една дума, която обичате, с която си служите, една дума, която на вас ви е принесла най-голяма полза.
Може да е само една мисъл, каквато и да е.
Ще ги класифицираме тия думи, какво можем да кажем. После ще ви дам задача от всичките думи да направим една лекция. Археологически да ги извадим, да ги съчетаем и да направим нещо полезно.
към беседата >>
След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек.
Вие седите и целия ден мислите как ще прекарате живота си. Казвате: „От где ще намерим хляб да ядем? После, като умрем, къде ще ни заровят? Кой ще ни зарови, какъв ще бъде паметникът, кой ще ни опее? “ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват.
След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек.
Разсъждаваме на право и на криво. Кое растение е криво? Кое растение е право? Кой клон е прав, кажете ми. Най-първо върви нагоре, после се огъне, стане крив.
към беседата >>
Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си.
Колкото правила съм ви дал, някои неща да ги туряте на място. Нямате усет да държите нещата свещени. Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил. Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите. Горната страна на ушите има друго значение.
Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си.
Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш. Защо е мека тази част, а горната част на ухото е по-яка? Най-първо, ухото е едно предметно учение. Ушите са предметно учение, носът е предметно учение, веждите, очите, устата, пръстите – всички тези са предметно учение. Трябва да знаем функциите на тия удове, които имаме, за да се оправят работите.
към беседата >>
Ще ги класифицираме тия думи, какво можем да кажем.
Та казвам: Научете се да мислите правилно, с любов. Втория път всички напишете само по една дума – една дума, която вие сте обикнали. Не тайна дума, която имате, но една дума, която обичате, с която си служите, една дума, която на вас ви е принесла най-голяма полза. Може да е само една мисъл, каквато и да е.
Ще ги класифицираме тия думи, какво можем да кажем.
После ще ви дам задача от всичките думи да направим една лекция. Археологически да ги извадим, да ги съчетаем и да направим нещо полезно.
към беседата >>
Разсъждаваме на право и на криво.
Казвате: „От где ще намерим хляб да ядем? После, като умрем, къде ще ни заровят? Кой ще ни зарови, какъв ще бъде паметникът, кой ще ни опее? “ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват. След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек.
Разсъждаваме на право и на криво.
Кое растение е криво? Кое растение е право? Кой клон е прав, кажете ми. Най-първо върви нагоре, после се огъне, стане крив. Когато човек се претоварва, той се изкривява.
към беседата >>
Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш.
Нямате усет да държите нещата свещени. Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил. Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите. Горната страна на ушите има друго значение. Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си.
Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш.
Защо е мека тази част, а горната част на ухото е по-яка? Най-първо, ухото е едно предметно учение. Ушите са предметно учение, носът е предметно учение, веждите, очите, устата, пръстите – всички тези са предметно учение. Трябва да знаем функциите на тия удове, които имаме, за да се оправят работите.
към беседата >>
После ще ви дам задача от всичките думи да направим една лекция.
Та казвам: Научете се да мислите правилно, с любов. Втория път всички напишете само по една дума – една дума, която вие сте обикнали. Не тайна дума, която имате, но една дума, която обичате, с която си служите, една дума, която на вас ви е принесла най-голяма полза. Може да е само една мисъл, каквато и да е. Ще ги класифицираме тия думи, какво можем да кажем.
После ще ви дам задача от всичките думи да направим една лекция.
Археологически да ги извадим, да ги съчетаем и да направим нещо полезно.
към беседата >>
Кое растение е криво?
После, като умрем, къде ще ни заровят? Кой ще ни зарови, какъв ще бъде паметникът, кой ще ни опее? “ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват. След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек. Разсъждаваме на право и на криво.
Кое растение е криво?
Кое растение е право? Кой клон е прав, кажете ми. Най-първо върви нагоре, после се огъне, стане крив. Когато човек се претоварва, той се изкривява. Човешката мисъл се изкривява от натоварване.
към беседата >>
Защо е мека тази част, а горната част на ухото е по-яка?
Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил. Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите. Горната страна на ушите има друго значение. Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си. Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш.
Защо е мека тази част, а горната част на ухото е по-яка?
Най-първо, ухото е едно предметно учение. Ушите са предметно учение, носът е предметно учение, веждите, очите, устата, пръстите – всички тези са предметно учение. Трябва да знаем функциите на тия удове, които имаме, за да се оправят работите.
към беседата >>
Археологически да ги извадим, да ги съчетаем и да направим нещо полезно.
Втория път всички напишете само по една дума – една дума, която вие сте обикнали. Не тайна дума, която имате, но една дума, която обичате, с която си служите, една дума, която на вас ви е принесла най-голяма полза. Може да е само една мисъл, каквато и да е. Ще ги класифицираме тия думи, какво можем да кажем. После ще ви дам задача от всичките думи да направим една лекция.
Археологически да ги извадим, да ги съчетаем и да направим нещо полезно.
към беседата >>
Кое растение е право?
Кой ще ни зарови, какъв ще бъде паметникът, кой ще ни опее? “ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват. След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек. Разсъждаваме на право и на криво. Кое растение е криво?
Кое растение е право?
Кой клон е прав, кажете ми. Най-първо върви нагоре, после се огъне, стане крив. Когато човек се претоварва, той се изкривява. Човешката мисъл се изкривява от натоварване.
към беседата >>
Най-първо, ухото е едно предметно учение.
Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите. Горната страна на ушите има друго значение. Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си. Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш. Защо е мека тази част, а горната част на ухото е по-яка?
Най-първо, ухото е едно предметно учение.
Ушите са предметно учение, носът е предметно учение, веждите, очите, устата, пръстите – всички тези са предметно учение. Трябва да знаем функциите на тия удове, които имаме, за да се оправят работите.
към беседата >>
Да бъдете яки!
Да бъдете яки!
Да възпитавате вашите баби със закона на любовта.
към беседата >>
Кой клон е прав, кажете ми.
“ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват. След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек. Разсъждаваме на право и на криво. Кое растение е криво? Кое растение е право?
Кой клон е прав, кажете ми.
Най-първо върви нагоре, после се огъне, стане крив. Когато човек се претоварва, той се изкривява. Човешката мисъл се изкривява от натоварване.
към беседата >>
Ушите са предметно учение, носът е предметно учение, веждите, очите, устата, пръстите – всички тези са предметно учение.
Горната страна на ушите има друго значение. Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си. Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш. Защо е мека тази част, а горната част на ухото е по-яка? Най-първо, ухото е едно предметно учение.
Ушите са предметно учение, носът е предметно учение, веждите, очите, устата, пръстите – всички тези са предметно учение.
Трябва да знаем функциите на тия удове, които имаме, за да се оправят работите.
към беседата >>
Да възпитавате вашите баби със закона на любовта.
Да бъдете яки!
Да възпитавате вашите баби със закона на любовта.
към беседата >>
Най-първо върви нагоре, после се огъне, стане крив.
След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек. Разсъждаваме на право и на криво. Кое растение е криво? Кое растение е право? Кой клон е прав, кажете ми.
Най-първо върви нагоре, после се огъне, стане крив.
Когато човек се претоварва, той се изкривява. Човешката мисъл се изкривява от натоварване.
към беседата >>
Трябва да знаем функциите на тия удове, които имаме, за да се оправят работите.
Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си. Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш. Защо е мека тази част, а горната част на ухото е по-яка? Най-първо, ухото е едно предметно учение. Ушите са предметно учение, носът е предметно учение, веждите, очите, устата, пръстите – всички тези са предметно учение.
Трябва да знаем функциите на тия удове, които имаме, за да се оправят работите.
към беседата >>
За любовта ще имате построена една къща, в която няма да имате северен полюс.
За любовта ще имате построена една къща, в която няма да имате северен полюс.
Слънцето ще я осветлява навсякъде и навсякъде ще имате само юг.
към беседата >>
Когато човек се претоварва, той се изкривява.
Разсъждаваме на право и на криво. Кое растение е криво? Кое растение е право? Кой клон е прав, кажете ми. Най-първо върви нагоре, после се огъне, стане крив.
Когато човек се претоварва, той се изкривява.
Човешката мисъл се изкривява от натоварване.
към беседата >>
Ти трябва да внесеш една свещена мисъл в ума си.
Ти трябва да внесеш една свещена мисъл в ума си.
Ти не може да обичаш един човек в неговата грозота. Ако в ума си държиш ти една лоша черта за един човек, ти не можеш да го обичаш. За да обичаш един човек, ти трябва да държиш една от най-хубавите черти, които Бог му е дал. Разбирайте закона. Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него.
към беседата >>
Слънцето ще я осветлява навсякъде и навсякъде ще имате само юг.
За любовта ще имате построена една къща, в която няма да имате северен полюс.
Слънцето ще я осветлява навсякъде и навсякъде ще имате само юг.
към беседата >>
Човешката мисъл се изкривява от натоварване.
Кое растение е криво? Кое растение е право? Кой клон е прав, кажете ми. Най-първо върви нагоре, после се огъне, стане крив. Когато човек се претоварва, той се изкривява.
Човешката мисъл се изкривява от натоварване.
към беседата >>
Ти не може да обичаш един човек в неговата грозота.
Ти трябва да внесеш една свещена мисъл в ума си.
Ти не може да обичаш един човек в неговата грозота.
Ако в ума си държиш ти една лоша черта за един човек, ти не можеш да го обичаш. За да обичаш един човек, ти трябва да държиш една от най-хубавите черти, които Бог му е дал. Разбирайте закона. Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него. Аз няма да ви кажа коя е.
към беседата >>
Всеки един от вас не мисли какво Бог му е дал.
Всеки един от вас не мисли какво Бог му е дал.
От съвременните хора малко хора ще намериш, които мислят какво Бог им е дал и как трябва да обработят това, което им е дадено.
към беседата >>
Ако в ума си държиш ти една лоша черта за един човек, ти не можеш да го обичаш.
Ти трябва да внесеш една свещена мисъл в ума си. Ти не може да обичаш един човек в неговата грозота.
Ако в ума си държиш ти една лоша черта за един човек, ти не можеш да го обичаш.
За да обичаш един човек, ти трябва да държиш една от най-хубавите черти, които Бог му е дал. Разбирайте закона. Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него. Аз няма да ви кажа коя е. Тя никога не се мени.
към беседата >>
3.
Основната мисъл
,
МОК
, София, 28.6.1940г.,
Трябва да се съобразява, без да знае, трябва да се държи над водата, трябва да завземе по-голямо пространство, за да не потъва.
Тогава с какво трябва да се съобразява младият? Когато влезе плувецът във водата, с какво трябва да се съобразява?
Трябва да се съобразява, без да знае, трябва да се държи над водата, трябва да завземе по-голямо пространство, за да не потъва.
По същия закон е и хвъркането на аеропланите, зависи от бързината. Колкото може по-бързо да се движи в пространството, по-лесно се държи. Щом се намали бързината, и аеропланът започва да пада.
към беседата >>
Там, дето има голяма топлина в света, показва, че има голям безпорядък на нещата.
Казва някой: как да не може? Че ти ще се втвърдиш като някоя скала. Като ти изпеят, ти ще се разтопиш изведнъж. Но на вода ще станеш, но на пара ще станеш изведнъж. Помнете закона: ако си много твърд в себе си и дойде песента, ако се противиш, тогава се образува триене, образува се топлина.
Там, дето има голяма топлина в света, показва, че има голям безпорядък на нещата.
Мислите, тази топлина отде да я регулираш, безпорядъка.
към беседата >>
По същия закон е и хвъркането на аеропланите, зависи от бързината.
Тогава с какво трябва да се съобразява младият? Когато влезе плувецът във водата, с какво трябва да се съобразява? Трябва да се съобразява, без да знае, трябва да се държи над водата, трябва да завземе по-голямо пространство, за да не потъва.
По същия закон е и хвъркането на аеропланите, зависи от бързината.
Колкото може по-бързо да се движи в пространството, по-лесно се държи. Щом се намали бързината, и аеропланът започва да пада.
към беседата >>
Мислите, тази топлина отде да я регулираш, безпорядъка.
Че ти ще се втвърдиш като някоя скала. Като ти изпеят, ти ще се разтопиш изведнъж. Но на вода ще станеш, но на пара ще станеш изведнъж. Помнете закона: ако си много твърд в себе си и дойде песента, ако се противиш, тогава се образува триене, образува се топлина. Там, дето има голяма топлина в света, показва, че има голям безпорядък на нещата.
Мислите, тази топлина отде да я регулираш, безпорядъка.
към беседата >>
Колкото може по-бързо да се движи в пространството, по-лесно се държи.
Тогава с какво трябва да се съобразява младият? Когато влезе плувецът във водата, с какво трябва да се съобразява? Трябва да се съобразява, без да знае, трябва да се държи над водата, трябва да завземе по-голямо пространство, за да не потъва. По същия закон е и хвъркането на аеропланите, зависи от бързината.
Колкото може по-бързо да се движи в пространството, по-лесно се държи.
Щом се намали бързината, и аеропланът започва да пада.
към беседата >>
Та казвам, тогава идваме до онази топлина, която носи живот, Божествен живот.
Та казвам, тогава идваме до онази топлина, която носи живот, Божествен живот.
Има една топлина, която носи физически живот. Казвам, по някой път, у вас се подига температурата. Коя е причината за подигането на температурата? Ти си изпил едно кило студена вода, турил си я в стомаха си. Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове.
към беседата >>
Щом се намали бързината, и аеропланът започва да пада.
Тогава с какво трябва да се съобразява младият? Когато влезе плувецът във водата, с какво трябва да се съобразява? Трябва да се съобразява, без да знае, трябва да се държи над водата, трябва да завземе по-голямо пространство, за да не потъва. По същия закон е и хвъркането на аеропланите, зависи от бързината. Колкото може по-бързо да се движи в пространството, по-лесно се държи.
Щом се намали бързината, и аеропланът започва да пада.
към беседата >>
Има една топлина, която носи физически живот.
Та казвам, тогава идваме до онази топлина, която носи живот, Божествен живот.
Има една топлина, която носи физически живот.
Казвам, по някой път, у вас се подига температурата. Коя е причината за подигането на температурата? Ти си изпил едно кило студена вода, турил си я в стомаха си. Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове. Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става.
към беседата >>
Тогава, ако уподобим плуването на чувствата, а хвъркането на мисълта, някои хора хвъркат с чувствата си, а пък някои плават с мисълта си и се чудят защо работите им не вървят.
Тогава, ако уподобим плуването на чувствата, а хвъркането на мисълта, някои хора хвъркат с чувствата си, а пък някои плават с мисълта си и се чудят защо работите им не вървят.
Един параход може да плава. Тогава старите хора плават ли, или хвъркат? Каква аналогия бихте направили, ако сравнявате нещата? Младите хвъркат или плават? Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават.
към беседата >>
Казвам, по някой път, у вас се подига температурата.
Та казвам, тогава идваме до онази топлина, която носи живот, Божествен живот. Има една топлина, която носи физически живот.
Казвам, по някой път, у вас се подига температурата.
Коя е причината за подигането на температурата? Ти си изпил едно кило студена вода, турил си я в стомаха си. Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове. Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става. Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен.
към беседата >>
Един параход може да плава.
Тогава, ако уподобим плуването на чувствата, а хвъркането на мисълта, някои хора хвъркат с чувствата си, а пък някои плават с мисълта си и се чудят защо работите им не вървят.
Един параход може да плава.
Тогава старите хора плават ли, или хвъркат? Каква аналогия бихте направили, ако сравнявате нещата? Младите хвъркат или плават? Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават. Право ли е?
към беседата >>
Коя е причината за подигането на температурата?
Та казвам, тогава идваме до онази топлина, която носи живот, Божествен живот. Има една топлина, която носи физически живот. Казвам, по някой път, у вас се подига температурата.
Коя е причината за подигането на температурата?
Ти си изпил едно кило студена вода, турил си я в стомаха си. Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове. Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става. Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен. Болестите произтичат от изменение една норма на тялото.
към беседата >>
Тогава старите хора плават ли, или хвъркат?
Тогава, ако уподобим плуването на чувствата, а хвъркането на мисълта, някои хора хвъркат с чувствата си, а пък някои плават с мисълта си и се чудят защо работите им не вървят. Един параход може да плава.
Тогава старите хора плават ли, или хвъркат?
Каква аналогия бихте направили, ако сравнявате нещата? Младите хвъркат или плават? Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават. Право ли е? Как ще докажете, че младите хвъркат?
към беседата >>
Ти си изпил едно кило студена вода, турил си я в стомаха си.
Та казвам, тогава идваме до онази топлина, която носи живот, Божествен живот. Има една топлина, която носи физически живот. Казвам, по някой път, у вас се подига температурата. Коя е причината за подигането на температурата?
Ти си изпил едно кило студена вода, турил си я в стомаха си.
Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове. Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става. Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен. Болестите произтичат от изменение една норма на тялото. Когато тялото се свие, човек боледува.
към беседата >>
Каква аналогия бихте направили, ако сравнявате нещата?
Тогава, ако уподобим плуването на чувствата, а хвъркането на мисълта, някои хора хвъркат с чувствата си, а пък някои плават с мисълта си и се чудят защо работите им не вървят. Един параход може да плава. Тогава старите хора плават ли, или хвъркат?
Каква аналогия бихте направили, ако сравнявате нещата?
Младите хвъркат или плават? Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават. Право ли е? Как ще докажете, че младите хвъркат? Може ли да докажете?
към беседата >>
Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове.
Та казвам, тогава идваме до онази топлина, която носи живот, Божествен живот. Има една топлина, която носи физически живот. Казвам, по някой път, у вас се подига температурата. Коя е причината за подигането на температурата? Ти си изпил едно кило студена вода, турил си я в стомаха си.
Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове.
Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става. Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен. Болестите произтичат от изменение една норма на тялото. Когато тялото се свие, човек боледува. Когато постепенно се разшири, човек е здрав.
към беседата >>
Младите хвъркат или плават?
Тогава, ако уподобим плуването на чувствата, а хвъркането на мисълта, някои хора хвъркат с чувствата си, а пък някои плават с мисълта си и се чудят защо работите им не вървят. Един параход може да плава. Тогава старите хора плават ли, или хвъркат? Каква аналогия бихте направили, ако сравнявате нещата?
Младите хвъркат или плават?
Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават. Право ли е? Как ще докажете, че младите хвъркат? Може ли да докажете? Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест.
към беседата >>
Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става.
Има една топлина, която носи физически живот. Казвам, по някой път, у вас се подига температурата. Коя е причината за подигането на температурата? Ти си изпил едно кило студена вода, турил си я в стомаха си. Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове.
Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става.
Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен. Болестите произтичат от изменение една норма на тялото. Когато тялото се свие, човек боледува. Когато постепенно се разшири, човек е здрав. В разширението е здравето, а в свиването е болестта.
към беседата >>
Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават.
Тогава, ако уподобим плуването на чувствата, а хвъркането на мисълта, някои хора хвъркат с чувствата си, а пък някои плават с мисълта си и се чудят защо работите им не вървят. Един параход може да плава. Тогава старите хора плават ли, или хвъркат? Каква аналогия бихте направили, ако сравнявате нещата? Младите хвъркат или плават?
Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават.
Право ли е? Как ще докажете, че младите хвъркат? Може ли да докажете? Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест. Кой носи по-голяма тежест, младият или старият?
към беседата >>
Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен.
Казвам, по някой път, у вас се подига температурата. Коя е причината за подигането на температурата? Ти си изпил едно кило студена вода, турил си я в стомаха си. Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове. Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става.
Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен.
Болестите произтичат от изменение една норма на тялото. Когато тялото се свие, човек боледува. Когато постепенно се разшири, човек е здрав. В разширението е здравето, а в свиването е болестта. Казва: той се свил.
към беседата >>
Право ли е?
Един параход може да плава. Тогава старите хора плават ли, или хвъркат? Каква аналогия бихте направили, ако сравнявате нещата? Младите хвъркат или плават? Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават.
Право ли е?
Как ще докажете, че младите хвъркат? Може ли да докажете? Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест. Кой носи по-голяма тежест, младият или старият? Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи.
към беседата >>
Болестите произтичат от изменение една норма на тялото.
Коя е причината за подигането на температурата? Ти си изпил едно кило студена вода, турил си я в стомаха си. Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове. Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става. Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен.
Болестите произтичат от изменение една норма на тялото.
Когато тялото се свие, човек боледува. Когато постепенно се разшири, човек е здрав. В разширението е здравето, а в свиването е болестта. Казва: той се свил. Вие, като нямате пари, се свивате.
към беседата >>
Как ще докажете, че младите хвъркат?
Тогава старите хора плават ли, или хвъркат? Каква аналогия бихте направили, ако сравнявате нещата? Младите хвъркат или плават? Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават. Право ли е?
Как ще докажете, че младите хвъркат?
Може ли да докажете? Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест. Кой носи по-голяма тежест, младият или старият? Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи. Младият носи по-голяма тежест, той плава.
към беседата >>
Когато тялото се свие, човек боледува.
Ти си изпил едно кило студена вода, турил си я в стомаха си. Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове. Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става. Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен. Болестите произтичат от изменение една норма на тялото.
Когато тялото се свие, човек боледува.
Когато постепенно се разшири, човек е здрав. В разширението е здравето, а в свиването е болестта. Казва: той се свил. Вие, като нямате пари, се свивате. Когато получат пари, хората се познават – разширяват се.
към беседата >>
Може ли да докажете?
Каква аналогия бихте направили, ако сравнявате нещата? Младите хвъркат или плават? Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават. Право ли е? Как ще докажете, че младите хвъркат?
Може ли да докажете?
Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест. Кой носи по-голяма тежест, младият или старият? Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи. Младият носи по-голяма тежест, той плава. Но в друго отношение младият е по-свободен, понеже параходът е по-голям, може да се разхожда.
към беседата >>
Когато постепенно се разшири, човек е здрав.
Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове. Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става. Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен. Болестите произтичат от изменение една норма на тялото. Когато тялото се свие, човек боледува.
Когато постепенно се разшири, човек е здрав.
В разширението е здравето, а в свиването е болестта. Казва: той се свил. Вие, като нямате пари, се свивате. Когато получат пари, хората се познават – разширяват се. Може да наблюдавате.
към беседата >>
Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест.
Младите хвъркат или плават? Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават. Право ли е? Как ще докажете, че младите хвъркат? Може ли да докажете?
Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест.
Кой носи по-голяма тежест, младият или старият? Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи. Младият носи по-голяма тежест, той плава. Но в друго отношение младият е по-свободен, понеже параходът е по-голям, може да се разхожда. Старият в аероплана, в една малка повърхност, той е ограничен.
към беседата >>
В разширението е здравето, а в свиването е болестта.
Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става. Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен. Болестите произтичат от изменение една норма на тялото. Когато тялото се свие, човек боледува. Когато постепенно се разшири, човек е здрав.
В разширението е здравето, а в свиването е болестта.
Казва: той се свил. Вие, като нямате пари, се свивате. Когато получат пари, хората се познават – разширяват се. Може да наблюдавате. Турите парите в джоба, вървите бодро.
към беседата >>
Кой носи по-голяма тежест, младият или старият?
Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават. Право ли е? Как ще докажете, че младите хвъркат? Може ли да докажете? Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест.
Кой носи по-голяма тежест, младият или старият?
Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи. Младият носи по-голяма тежест, той плава. Но в друго отношение младият е по-свободен, понеже параходът е по-голям, може да се разхожда. Старият в аероплана, в една малка повърхност, той е ограничен. Всичките стари хора нали са ограничени, свити са краката.
към беседата >>
Казва: той се свил.
Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен. Болестите произтичат от изменение една норма на тялото. Когато тялото се свие, човек боледува. Когато постепенно се разшири, човек е здрав. В разширението е здравето, а в свиването е болестта.
Казва: той се свил.
Вие, като нямате пари, се свивате. Когато получат пари, хората се познават – разширяват се. Може да наблюдавате. Турите парите в джоба, вървите бодро. Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете.
към беседата >>
Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи.
Право ли е? Как ще докажете, че младите хвъркат? Може ли да докажете? Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест. Кой носи по-голяма тежест, младият или старият?
Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи.
Младият носи по-голяма тежест, той плава. Но в друго отношение младият е по-свободен, понеже параходът е по-голям, може да се разхожда. Старият в аероплана, в една малка повърхност, той е ограничен. Всичките стари хора нали са ограничени, свити са краката. За бъдеще, като има по-големи цепелини, ще може да се разхождат.
към беседата >>
Вие, като нямате пари, се свивате.
Болестите произтичат от изменение една норма на тялото. Когато тялото се свие, човек боледува. Когато постепенно се разшири, човек е здрав. В разширението е здравето, а в свиването е болестта. Казва: той се свил.
Вие, като нямате пари, се свивате.
Когато получат пари, хората се познават – разширяват се. Може да наблюдавате. Турите парите в джоба, вървите бодро. Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете. Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае.
към беседата >>
Младият носи по-голяма тежест, той плава.
Как ще докажете, че младите хвъркат? Може ли да докажете? Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест. Кой носи по-голяма тежест, младият или старият? Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи.
Младият носи по-голяма тежест, той плава.
Но в друго отношение младият е по-свободен, понеже параходът е по-голям, може да се разхожда. Старият в аероплана, в една малка повърхност, той е ограничен. Всичките стари хора нали са ограничени, свити са краката. За бъдеще, като има по-големи цепелини, ще може да се разхождат. То е вече старият, който разбира закона на движението.
към беседата >>
Когато получат пари, хората се познават – разширяват се.
Когато тялото се свие, човек боледува. Когато постепенно се разшири, човек е здрав. В разширението е здравето, а в свиването е болестта. Казва: той се свил. Вие, като нямате пари, се свивате.
Когато получат пари, хората се познават – разширяват се.
Може да наблюдавате. Турите парите в джоба, вървите бодро. Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете. Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае. Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши.
към беседата >>
Но в друго отношение младият е по-свободен, понеже параходът е по-голям, може да се разхожда.
Може ли да докажете? Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест. Кой носи по-голяма тежест, младият или старият? Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи. Младият носи по-голяма тежест, той плава.
Но в друго отношение младият е по-свободен, понеже параходът е по-голям, може да се разхожда.
Старият в аероплана, в една малка повърхност, той е ограничен. Всичките стари хора нали са ограничени, свити са краката. За бъдеще, като има по-големи цепелини, ще може да се разхождат. То е вече старият, който разбира закона на движението.
към беседата >>
Може да наблюдавате.
Когато постепенно се разшири, човек е здрав. В разширението е здравето, а в свиването е болестта. Казва: той се свил. Вие, като нямате пари, се свивате. Когато получат пари, хората се познават – разширяват се.
Може да наблюдавате.
Турите парите в джоба, вървите бодро. Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете. Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае. Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши. Композира нещо, срежат го, напише друга композиция, срежат го.
към беседата >>
Старият в аероплана, в една малка повърхност, той е ограничен.
Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест. Кой носи по-голяма тежест, младият или старият? Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи. Младият носи по-голяма тежест, той плава. Но в друго отношение младият е по-свободен, понеже параходът е по-голям, може да се разхожда.
Старият в аероплана, в една малка повърхност, той е ограничен.
Всичките стари хора нали са ограничени, свити са краката. За бъдеще, като има по-големи цепелини, ще може да се разхождат. То е вече старият, който разбира закона на движението.
към беседата >>
Турите парите в джоба, вървите бодро.
В разширението е здравето, а в свиването е болестта. Казва: той се свил. Вие, като нямате пари, се свивате. Когато получат пари, хората се познават – разширяват се. Може да наблюдавате.
Турите парите в джоба, вървите бодро.
Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете. Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае. Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши. Композира нещо, срежат го, напише друга композиция, срежат го. Свие се.
към беседата >>
Всичките стари хора нали са ограничени, свити са краката.
Кой носи по-голяма тежест, младият или старият? Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи. Младият носи по-голяма тежест, той плава. Но в друго отношение младият е по-свободен, понеже параходът е по-голям, може да се разхожда. Старият в аероплана, в една малка повърхност, той е ограничен.
Всичките стари хора нали са ограничени, свити са краката.
За бъдеще, като има по-големи цепелини, ще може да се разхождат. То е вече старият, който разбира закона на движението.
към беседата >>
Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете.
Казва: той се свил. Вие, като нямате пари, се свивате. Когато получат пари, хората се познават – разширяват се. Може да наблюдавате. Турите парите в джоба, вървите бодро.
Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете.
Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае. Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши. Композира нещо, срежат го, напише друга композиция, срежат го. Свие се. Някой, преди да е свършил медицина, има по-голяма самоувереност.
към беседата >>
За бъдеще, като има по-големи цепелини, ще може да се разхождат.
Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи. Младият носи по-голяма тежест, той плава. Но в друго отношение младият е по-свободен, понеже параходът е по-голям, може да се разхожда. Старият в аероплана, в една малка повърхност, той е ограничен. Всичките стари хора нали са ограничени, свити са краката.
За бъдеще, като има по-големи цепелини, ще може да се разхождат.
То е вече старият, който разбира закона на движението.
към беседата >>
Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае.
Вие, като нямате пари, се свивате. Когато получат пари, хората се познават – разширяват се. Може да наблюдавате. Турите парите в джоба, вървите бодро. Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете.
Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае.
Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши. Композира нещо, срежат го, напише друга композиция, срежат го. Свие се. Някой, преди да е свършил медицина, има по-голяма самоувереност. На първата година като стане лекар – този умрял, онзи уморил, туй лекарство не върви, изгуби вяра.
към беседата >>
То е вече старият, който разбира закона на движението.
Младият носи по-голяма тежест, той плава. Но в друго отношение младият е по-свободен, понеже параходът е по-голям, може да се разхожда. Старият в аероплана, в една малка повърхност, той е ограничен. Всичките стари хора нали са ограничени, свити са краката. За бъдеще, като има по-големи цепелини, ще може да се разхождат.
То е вече старият, който разбира закона на движението.
към беседата >>
Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши.
Когато получат пари, хората се познават – разширяват се. Може да наблюдавате. Турите парите в джоба, вървите бодро. Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете. Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае.
Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши.
Композира нещо, срежат го, напише друга композиция, срежат го. Свие се. Някой, преди да е свършил медицина, има по-голяма самоувереност. На първата година като стане лекар – този умрял, онзи уморил, туй лекарство не върви, изгуби вяра. Човекът не знаеше колко е готов, че лекарствата не действат еднакво върху хората.
към беседата >>
Сега от вашето гледище кое спъва младия човек?
Сега от вашето гледище кое спъва младия човек?
Сега се абстрахирате. Кое спъва младия и кое го поощрява? Допуснете сега, че вие не знаете какво нещо е дишането. Животните не знаят какво нещо е дишането. Те дишат, без да знаят.
към беседата >>
Композира нещо, срежат го, напише друга композиция, срежат го.
Може да наблюдавате. Турите парите в джоба, вървите бодро. Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете. Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае. Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши.
Композира нещо, срежат го, напише друга композиция, срежат го.
Свие се. Някой, преди да е свършил медицина, има по-голяма самоувереност. На първата година като стане лекар – този умрял, онзи уморил, туй лекарство не върви, изгуби вяра. Човекът не знаеше колко е готов, че лекарствата не действат еднакво върху хората.
към беседата >>
Сега се абстрахирате.
Сега от вашето гледище кое спъва младия човек?
Сега се абстрахирате.
Кое спъва младия и кое го поощрява? Допуснете сега, че вие не знаете какво нещо е дишането. Животните не знаят какво нещо е дишането. Те дишат, без да знаят. Считат го един процес наложен.
към беседата >>
Свие се.
Турите парите в джоба, вървите бодро. Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете. Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае. Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши. Композира нещо, срежат го, напише друга композиция, срежат го.
Свие се.
Някой, преди да е свършил медицина, има по-голяма самоувереност. На първата година като стане лекар – този умрял, онзи уморил, туй лекарство не върви, изгуби вяра. Човекът не знаеше колко е готов, че лекарствата не действат еднакво върху хората.
към беседата >>
Кое спъва младия и кое го поощрява?
Сега от вашето гледище кое спъва младия човек? Сега се абстрахирате.
Кое спъва младия и кое го поощрява?
Допуснете сега, че вие не знаете какво нещо е дишането. Животните не знаят какво нещо е дишането. Те дишат, без да знаят. Считат го един процес наложен. Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка.
към беседата >>
Някой, преди да е свършил медицина, има по-голяма самоувереност.
Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете. Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае. Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши. Композира нещо, срежат го, напише друга композиция, срежат го. Свие се.
Някой, преди да е свършил медицина, има по-голяма самоувереност.
На първата година като стане лекар – този умрял, онзи уморил, туй лекарство не върви, изгуби вяра. Човекът не знаеше колко е готов, че лекарствата не действат еднакво върху хората.
към беседата >>
Допуснете сега, че вие не знаете какво нещо е дишането.
Сега от вашето гледище кое спъва младия човек? Сега се абстрахирате. Кое спъва младия и кое го поощрява?
Допуснете сега, че вие не знаете какво нещо е дишането.
Животните не знаят какво нещо е дишането. Те дишат, без да знаят. Считат го един процес наложен. Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка. Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута.
към беседата >>
На първата година като стане лекар – този умрял, онзи уморил, туй лекарство не върви, изгуби вяра.
Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае. Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши. Композира нещо, срежат го, напише друга композиция, срежат го. Свие се. Някой, преди да е свършил медицина, има по-голяма самоувереност.
На първата година като стане лекар – този умрял, онзи уморил, туй лекарство не върви, изгуби вяра.
Човекът не знаеше колко е готов, че лекарствата не действат еднакво върху хората.
към беседата >>
Животните не знаят какво нещо е дишането.
Сега от вашето гледище кое спъва младия човек? Сега се абстрахирате. Кое спъва младия и кое го поощрява? Допуснете сега, че вие не знаете какво нещо е дишането.
Животните не знаят какво нещо е дишането.
Те дишат, без да знаят. Считат го един процес наложен. Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка. Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута. А другият: половин час – една вдишка и половин час – една издишка.
към беседата >>
Човекът не знаеше колко е готов, че лекарствата не действат еднакво върху хората.
Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши. Композира нещо, срежат го, напише друга композиция, срежат го. Свие се. Някой, преди да е свършил медицина, има по-голяма самоувереност. На първата година като стане лекар – този умрял, онзи уморил, туй лекарство не върви, изгуби вяра.
Човекът не знаеше колко е готов, че лекарствата не действат еднакво върху хората.
към беседата >>
Те дишат, без да знаят.
Сега от вашето гледище кое спъва младия човек? Сега се абстрахирате. Кое спъва младия и кое го поощрява? Допуснете сега, че вие не знаете какво нещо е дишането. Животните не знаят какво нещо е дишането.
Те дишат, без да знаят.
Считат го един процес наложен. Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка. Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута. А другият: половин час – една вдишка и половин час – една издишка. Значи за един час има вдишане и издишане, в двайсет и четири часа ще вземе само двайсет и четири вдишки и издишки.
към беседата >>
Един българин бил в странство и ми разправяше за един анекдот.
Един българин бил в странство и ми разправяше за един анекдот.
Разболял се той, лекували го европейските лекари, не оздравява. Колкото му дават лекарства, разболява се. Това било във Франция. Пита го лекарят един ден: „Ти откъде си? “ „Българин съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много?
към беседата >>
Считат го един процес наложен.
Сега се абстрахирате. Кое спъва младия и кое го поощрява? Допуснете сега, че вие не знаете какво нещо е дишането. Животните не знаят какво нещо е дишането. Те дишат, без да знаят.
Считат го един процес наложен.
Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка. Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута. А другият: половин час – една вдишка и половин час – една издишка. Значи за един час има вдишане и издишане, в двайсет и четири часа ще вземе само двайсет и четири вдишки и издишки. Ако се борят един, който взема една вдишка на час, с друг, който взема на минута двайсет вдишки, единият го хване за гърлото и другият го хване за гърлото, допуснете, че и двамата не знаят, че гърлото е слабата страна, кой ще издържи по-дълго време?
към беседата >>
Разболял се той, лекували го европейските лекари, не оздравява.
Един българин бил в странство и ми разправяше за един анекдот.
Разболял се той, лекували го европейските лекари, не оздравява.
Колкото му дават лекарства, разболява се. Това било във Франция. Пита го лекарят един ден: „Ти откъде си? “ „Българин съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много? “ „Кисело зеле, господин докторе.“ Казва: „Дайте му.“ Донасят му зеле, наяжда се хубаво и оздравява.
към беседата >>
Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка.
Кое спъва младия и кое го поощрява? Допуснете сега, че вие не знаете какво нещо е дишането. Животните не знаят какво нещо е дишането. Те дишат, без да знаят. Считат го един процес наложен.
Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка.
Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута. А другият: половин час – една вдишка и половин час – една издишка. Значи за един час има вдишане и издишане, в двайсет и четири часа ще вземе само двайсет и четири вдишки и издишки. Ако се борят един, който взема една вдишка на час, с друг, който взема на минута двайсет вдишки, единият го хване за гърлото и другият го хване за гърлото, допуснете, че и двамата не знаят, че гърлото е слабата страна, кой ще издържи по-дълго време? Кой ще издържи, който диша веднъж на един час, или който диша по двайсет пъти на минута?
към беседата >>
Колкото му дават лекарства, разболява се.
Един българин бил в странство и ми разправяше за един анекдот. Разболял се той, лекували го европейските лекари, не оздравява.
Колкото му дават лекарства, разболява се.
Това било във Франция. Пита го лекарят един ден: „Ти откъде си? “ „Българин съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много? “ „Кисело зеле, господин докторе.“ Казва: „Дайте му.“ Донасят му зеле, наяжда се хубаво и оздравява. Недоимък имало в него на зеле.
към беседата >>
Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута.
Допуснете сега, че вие не знаете какво нещо е дишането. Животните не знаят какво нещо е дишането. Те дишат, без да знаят. Считат го един процес наложен. Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка.
Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута.
А другият: половин час – една вдишка и половин час – една издишка. Значи за един час има вдишане и издишане, в двайсет и четири часа ще вземе само двайсет и четири вдишки и издишки. Ако се борят един, който взема една вдишка на час, с друг, който взема на минута двайсет вдишки, единият го хване за гърлото и другият го хване за гърлото, допуснете, че и двамата не знаят, че гърлото е слабата страна, кой ще издържи по-дълго време? Кой ще издържи, който диша веднъж на един час, или който диша по двайсет пъти на минута?
към беседата >>
Това било във Франция.
Един българин бил в странство и ми разправяше за един анекдот. Разболял се той, лекували го европейските лекари, не оздравява. Колкото му дават лекарства, разболява се.
Това било във Франция.
Пита го лекарят един ден: „Ти откъде си? “ „Българин съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много? “ „Кисело зеле, господин докторе.“ Казва: „Дайте му.“ Донасят му зеле, наяжда се хубаво и оздравява. Недоимък имало в него на зеле. Тази храна действа активно.
към беседата >>
А другият: половин час – една вдишка и половин час – една издишка.
Животните не знаят какво нещо е дишането. Те дишат, без да знаят. Считат го един процес наложен. Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка. Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута.
А другият: половин час – една вдишка и половин час – една издишка.
Значи за един час има вдишане и издишане, в двайсет и четири часа ще вземе само двайсет и четири вдишки и издишки. Ако се борят един, който взема една вдишка на час, с друг, който взема на минута двайсет вдишки, единият го хване за гърлото и другият го хване за гърлото, допуснете, че и двамата не знаят, че гърлото е слабата страна, кой ще издържи по-дълго време? Кой ще издържи, който диша веднъж на един час, или който диша по двайсет пъти на минута?
към беседата >>
Пита го лекарят един ден: „Ти откъде си?
Един българин бил в странство и ми разправяше за един анекдот. Разболял се той, лекували го европейските лекари, не оздравява. Колкото му дават лекарства, разболява се. Това било във Франция.
Пита го лекарят един ден: „Ти откъде си?
“ „Българин съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много? “ „Кисело зеле, господин докторе.“ Казва: „Дайте му.“ Донасят му зеле, наяжда се хубаво и оздравява. Недоимък имало в него на зеле. Тази храна действа активно. Имал недоимък на киселини в организма.
към беседата >>
Значи за един час има вдишане и издишане, в двайсет и четири часа ще вземе само двайсет и четири вдишки и издишки.
Те дишат, без да знаят. Считат го един процес наложен. Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка. Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута. А другият: половин час – една вдишка и половин час – една издишка.
Значи за един час има вдишане и издишане, в двайсет и четири часа ще вземе само двайсет и четири вдишки и издишки.
Ако се борят един, който взема една вдишка на час, с друг, който взема на минута двайсет вдишки, единият го хване за гърлото и другият го хване за гърлото, допуснете, че и двамата не знаят, че гърлото е слабата страна, кой ще издържи по-дълго време? Кой ще издържи, който диша веднъж на един час, или който диша по двайсет пъти на минута?
към беседата >>
“ „Българин съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много?
Един българин бил в странство и ми разправяше за един анекдот. Разболял се той, лекували го европейските лекари, не оздравява. Колкото му дават лекарства, разболява се. Това било във Франция. Пита го лекарят един ден: „Ти откъде си?
“ „Българин съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много?
“ „Кисело зеле, господин докторе.“ Казва: „Дайте му.“ Донасят му зеле, наяжда се хубаво и оздравява. Недоимък имало в него на зеле. Тази храна действа активно. Имал недоимък на киселини в организма. Анекдот е, преувеличено е.
към беседата >>
Ако се борят един, който взема една вдишка на час, с друг, който взема на минута двайсет вдишки, единият го хване за гърлото и другият го хване за гърлото, допуснете, че и двамата не знаят, че гърлото е слабата страна, кой ще издържи по-дълго време?
Считат го един процес наложен. Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка. Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута. А другият: половин час – една вдишка и половин час – една издишка. Значи за един час има вдишане и издишане, в двайсет и четири часа ще вземе само двайсет и четири вдишки и издишки.
Ако се борят един, който взема една вдишка на час, с друг, който взема на минута двайсет вдишки, единият го хване за гърлото и другият го хване за гърлото, допуснете, че и двамата не знаят, че гърлото е слабата страна, кой ще издържи по-дълго време?
Кой ще издържи, който диша веднъж на един час, или който диша по двайсет пъти на минута?
към беседата >>
“ „Кисело зеле, господин докторе.“ Казва: „Дайте му.“ Донасят му зеле, наяжда се хубаво и оздравява.
Разболял се той, лекували го европейските лекари, не оздравява. Колкото му дават лекарства, разболява се. Това било във Франция. Пита го лекарят един ден: „Ти откъде си? “ „Българин съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много?
“ „Кисело зеле, господин докторе.“ Казва: „Дайте му.“ Донасят му зеле, наяжда се хубаво и оздравява.
Недоимък имало в него на зеле. Тази храна действа активно. Имал недоимък на киселини в организма. Анекдот е, преувеличено е. Аз ви го давам в преувеличена форма.
към беседата >>
Кой ще издържи, който диша веднъж на един час, или който диша по двайсет пъти на минута?
Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка. Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута. А другият: половин час – една вдишка и половин час – една издишка. Значи за един час има вдишане и издишане, в двайсет и четири часа ще вземе само двайсет и четири вдишки и издишки. Ако се борят един, който взема една вдишка на час, с друг, който взема на минута двайсет вдишки, единият го хване за гърлото и другият го хване за гърлото, допуснете, че и двамата не знаят, че гърлото е слабата страна, кой ще издържи по-дълго време?
Кой ще издържи, който диша веднъж на един час, или който диша по двайсет пъти на минута?
към беседата >>
Недоимък имало в него на зеле.
Колкото му дават лекарства, разболява се. Това било във Франция. Пита го лекарят един ден: „Ти откъде си? “ „Българин съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много? “ „Кисело зеле, господин докторе.“ Казва: „Дайте му.“ Донасят му зеле, наяжда се хубаво и оздравява.
Недоимък имало в него на зеле.
Тази храна действа активно. Имал недоимък на киселини в организма. Анекдот е, преувеличено е. Аз ви го давам в преувеличена форма.
към беседата >>
Мислите ли, че един човек, който има много желания, е силен човек?
Мислите ли, че един човек, който има много желания, е силен човек?
Мислите ли, че един човек, който има много мисли, е силен човек? Представете си, че вие сте един цигулар. Много работи може да свирите от прочути автори, но нито едно парче няма да свирите на свят. Музикално сте хванали кое за краката, кое за главата, кое за космите. Някога цигуларят не спазва правилата на музиката.
към беседата >>
Тази храна действа активно.
Това било във Франция. Пита го лекарят един ден: „Ти откъде си? “ „Българин съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много? “ „Кисело зеле, господин докторе.“ Казва: „Дайте му.“ Донасят му зеле, наяжда се хубаво и оздравява. Недоимък имало в него на зеле.
Тази храна действа активно.
Имал недоимък на киселини в организма. Анекдот е, преувеличено е. Аз ви го давам в преувеличена форма.
към беседата >>
Мислите ли, че един човек, който има много мисли, е силен човек?
Мислите ли, че един човек, който има много желания, е силен човек?
Мислите ли, че един човек, който има много мисли, е силен човек?
Представете си, че вие сте един цигулар. Много работи може да свирите от прочути автори, но нито едно парче няма да свирите на свят. Музикално сте хванали кое за краката, кое за главата, кое за космите. Някога цигуларят не спазва правилата на музиката. Те мислят, че спазват.
към беседата >>
Имал недоимък на киселини в организма.
Пита го лекарят един ден: „Ти откъде си? “ „Българин съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много? “ „Кисело зеле, господин докторе.“ Казва: „Дайте му.“ Донасят му зеле, наяжда се хубаво и оздравява. Недоимък имало в него на зеле. Тази храна действа активно.
Имал недоимък на киселини в организма.
Анекдот е, преувеличено е. Аз ви го давам в преувеличена форма.
към беседата >>
НАГОРЕ