НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
669
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
669
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
С благост и Истина
,
НБ
, София, 16.3.1930г.,
Какво божество е това, което има нужда да учи, на което пътищата са къси?
Колкото любовни писма съм чел, нито едно от тях не е вярно, т. е. не отговаря на изискванията на любовта. В писмата възлюбеният и възлюбената се наричат божества, ангели и т.н. Какво божество е това, което умира? Какво божество е това, което огладнява?
Какво божество е това, което има нужда да учи, на което пътищата са къси?
Оставете тези божества настрана.
към беседата >>
Обаче, това, което се придобива, същевременно се губи.
Когато говорим за красотата и за грозотата, вие трябва да ги разбирате правилно. Не е въпрос за красотата и за грозотата, нито за знанието и за невежеството. Когато говорим за знанието, подразбираме богатството. Казано е, че знанието е богатство. Знанието и богатството се придобиват.
Обаче, това, което се придобива, същевременно се губи.
Следователно, те са преходни неща. Можете ли да кажете, че знанието и богатството са ваша собственост, щом ги губите? Не е ваша собственост това, което се губи и придобива. Ваша собственост е само това, с което се раждате. Това, което придобивате впоследствие, не е ваше.
към беседата >>
Като се върнал в селото, той започнал да се лекува по начин, какъвто знаел, и след шест месеца бил съвършено здрав.
Селянинът бил смел, безстрашен човек и казал на един от лекарите: Господин докторе, аз не давам крака си. Ако Бог иска жертва от мене, цял се давам, но по никой начин не давам само единия си крак. – Тогава ти ще умреш. Ако е въпрос за умиране, предпочитам да умра, отколкото да се явя при Бога с един крак. След тези думи той взел патерицата си и напуснал болницата.
Като се върнал в селото, той започнал да се лекува по начин, какъвто знаел, и след шест месеца бил съвършено здрав.
Той се явил при лекарите, да им покаже, че е здрав и жив. Като видели, че се движи свободно и с двата крака, те останали учудени. Защо оздравял този селянин? Защото уповал на Бога. Той повярвал, че Бог е в състояние да го излекува съвършено, без никаква операция и не се излъгал във вярата си.
към беседата >>
Оставете тези божества настрана.
не отговаря на изискванията на любовта. В писмата възлюбеният и възлюбената се наричат божества, ангели и т.н. Какво божество е това, което умира? Какво божество е това, което огладнява? Какво божество е това, което има нужда да учи, на което пътищата са къси?
Оставете тези божества настрана.
към беседата >>
Следователно, те са преходни неща.
Не е въпрос за красотата и за грозотата, нито за знанието и за невежеството. Когато говорим за знанието, подразбираме богатството. Казано е, че знанието е богатство. Знанието и богатството се придобиват. Обаче, това, което се придобива, същевременно се губи.
Следователно, те са преходни неща.
Можете ли да кажете, че знанието и богатството са ваша собственост, щом ги губите? Не е ваша собственост това, което се губи и придобива. Ваша собственост е само това, с което се раждате. Това, което придобивате впоследствие, не е ваше. Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му.
към беседата >>
Той се явил при лекарите, да им покаже, че е здрав и жив.
Ако Бог иска жертва от мене, цял се давам, но по никой начин не давам само единия си крак. – Тогава ти ще умреш. Ако е въпрос за умиране, предпочитам да умра, отколкото да се явя при Бога с един крак. След тези думи той взел патерицата си и напуснал болницата. Като се върнал в селото, той започнал да се лекува по начин, какъвто знаел, и след шест месеца бил съвършено здрав.
Той се явил при лекарите, да им покаже, че е здрав и жив.
Като видели, че се движи свободно и с двата крака, те останали учудени. Защо оздравял този селянин? Защото уповал на Бога. Той повярвал, че Бог е в състояние да го излекува съвършено, без никаква операция и не се излъгал във вярата си.
към беседата >>
Като говоря по този начин, аз не засягам принципа, не засягам любовта, но нейната форма, т.е.
Като говоря по този начин, аз не засягам принципа, не засягам любовта, но нейната форма, т.е.
израза с който си служите. Подбудата на любовта е правилна; любовта, като принцип, във всички хора е една и съща, но изразът й не е верен. От кого и да излиза, любовта е все любов, но методите, чрез които се изявява, са различни. В изявяването ѝ стават погрешки. Тъй щото, ако трябва да изявите любовта си, ще изберете най-хубавия метод, който е най-близо до истината.
към беседата >>
Можете ли да кажете, че знанието и богатството са ваша собственост, щом ги губите?
Когато говорим за знанието, подразбираме богатството. Казано е, че знанието е богатство. Знанието и богатството се придобиват. Обаче, това, което се придобива, същевременно се губи. Следователно, те са преходни неща.
Можете ли да кажете, че знанието и богатството са ваша собственост, щом ги губите?
Не е ваша собственост това, което се губи и придобива. Ваша собственост е само това, с което се раждате. Това, което придобивате впоследствие, не е ваше. Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му. Какво знаем за присадките?
към беседата >>
Като видели, че се движи свободно и с двата крака, те останали учудени.
– Тогава ти ще умреш. Ако е въпрос за умиране, предпочитам да умра, отколкото да се явя при Бога с един крак. След тези думи той взел патерицата си и напуснал болницата. Като се върнал в селото, той започнал да се лекува по начин, какъвто знаел, и след шест месеца бил съвършено здрав. Той се явил при лекарите, да им покаже, че е здрав и жив.
Като видели, че се движи свободно и с двата крака, те останали учудени.
Защо оздравял този селянин? Защото уповал на Бога. Той повярвал, че Бог е в състояние да го излекува съвършено, без никаква операция и не се излъгал във вярата си.
към беседата >>
израза с който си служите.
Като говоря по този начин, аз не засягам принципа, не засягам любовта, но нейната форма, т.е.
израза с който си служите.
Подбудата на любовта е правилна; любовта, като принцип, във всички хора е една и съща, но изразът й не е верен. От кого и да излиза, любовта е все любов, но методите, чрез които се изявява, са различни. В изявяването ѝ стават погрешки. Тъй щото, ако трябва да изявите любовта си, ще изберете най-хубавия метод, който е най-близо до истината.
към беседата >>
Не е ваша собственост това, което се губи и придобива.
Казано е, че знанието е богатство. Знанието и богатството се придобиват. Обаче, това, което се придобива, същевременно се губи. Следователно, те са преходни неща. Можете ли да кажете, че знанието и богатството са ваша собственост, щом ги губите?
Не е ваша собственост това, което се губи и придобива.
Ваша собственост е само това, с което се раждате. Това, което придобивате впоследствие, не е ваше. Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му. Какво знаем за присадките? Присадката не е съществено качество на дървото.
към беседата >>
Защо оздравял този селянин?
Ако е въпрос за умиране, предпочитам да умра, отколкото да се явя при Бога с един крак. След тези думи той взел патерицата си и напуснал болницата. Като се върнал в селото, той започнал да се лекува по начин, какъвто знаел, и след шест месеца бил съвършено здрав. Той се явил при лекарите, да им покаже, че е здрав и жив. Като видели, че се движи свободно и с двата крака, те останали учудени.
Защо оздравял този селянин?
Защото уповал на Бога. Той повярвал, че Бог е в състояние да го излекува съвършено, без никаква операция и не се излъгал във вярата си.
към беседата >>
Подбудата на любовта е правилна; любовта, като принцип, във всички хора е една и съща, но изразът й не е верен.
Като говоря по този начин, аз не засягам принципа, не засягам любовта, но нейната форма, т.е. израза с който си служите.
Подбудата на любовта е правилна; любовта, като принцип, във всички хора е една и съща, но изразът й не е верен.
От кого и да излиза, любовта е все любов, но методите, чрез които се изявява, са различни. В изявяването ѝ стават погрешки. Тъй щото, ако трябва да изявите любовта си, ще изберете най-хубавия метод, който е най-близо до истината.
към беседата >>
Ваша собственост е само това, с което се раждате.
Знанието и богатството се придобиват. Обаче, това, което се придобива, същевременно се губи. Следователно, те са преходни неща. Можете ли да кажете, че знанието и богатството са ваша собственост, щом ги губите? Не е ваша собственост това, което се губи и придобива.
Ваша собственост е само това, с което се раждате.
Това, което придобивате впоследствие, не е ваше. Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му. Какво знаем за присадките? Присадката не е съществено качество на дървото. Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество.
към беседата >>
Защото уповал на Бога.
След тези думи той взел патерицата си и напуснал болницата. Като се върнал в селото, той започнал да се лекува по начин, какъвто знаел, и след шест месеца бил съвършено здрав. Той се явил при лекарите, да им покаже, че е здрав и жив. Като видели, че се движи свободно и с двата крака, те останали учудени. Защо оздравял този селянин?
Защото уповал на Бога.
Той повярвал, че Бог е в състояние да го излекува съвършено, без никаква операция и не се излъгал във вярата си.
към беседата >>
От кого и да излиза, любовта е все любов, но методите, чрез които се изявява, са различни.
Като говоря по този начин, аз не засягам принципа, не засягам любовта, но нейната форма, т.е. израза с който си служите. Подбудата на любовта е правилна; любовта, като принцип, във всички хора е една и съща, но изразът й не е верен.
От кого и да излиза, любовта е все любов, но методите, чрез които се изявява, са различни.
В изявяването ѝ стават погрешки. Тъй щото, ако трябва да изявите любовта си, ще изберете най-хубавия метод, който е най-близо до истината.
към беседата >>
Това, което придобивате впоследствие, не е ваше.
Обаче, това, което се придобива, същевременно се губи. Следователно, те са преходни неща. Можете ли да кажете, че знанието и богатството са ваша собственост, щом ги губите? Не е ваша собственост това, което се губи и придобива. Ваша собственост е само това, с което се раждате.
Това, което придобивате впоследствие, не е ваше.
Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му. Какво знаем за присадките? Присадката не е съществено качество на дървото. Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот.
към беседата >>
Той повярвал, че Бог е в състояние да го излекува съвършено, без никаква операция и не се излъгал във вярата си.
Като се върнал в селото, той започнал да се лекува по начин, какъвто знаел, и след шест месеца бил съвършено здрав. Той се явил при лекарите, да им покаже, че е здрав и жив. Като видели, че се движи свободно и с двата крака, те останали учудени. Защо оздравял този селянин? Защото уповал на Бога.
Той повярвал, че Бог е в състояние да го излекува съвършено, без никаква операция и не се излъгал във вярата си.
към беседата >>
В изявяването ѝ стават погрешки.
Като говоря по този начин, аз не засягам принципа, не засягам любовта, но нейната форма, т.е. израза с който си служите. Подбудата на любовта е правилна; любовта, като принцип, във всички хора е една и съща, но изразът й не е верен. От кого и да излиза, любовта е все любов, но методите, чрез които се изявява, са различни.
В изявяването ѝ стават погрешки.
Тъй щото, ако трябва да изявите любовта си, ще изберете най-хубавия метод, който е най-близо до истината.
към беседата >>
Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му.
Следователно, те са преходни неща. Можете ли да кажете, че знанието и богатството са ваша собственост, щом ги губите? Не е ваша собственост това, което се губи и придобива. Ваша собственост е само това, с което се раждате. Това, което придобивате впоследствие, не е ваше.
Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му.
Какво знаем за присадките? Присадката не е съществено качество на дървото. Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот. Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката.
към беседата >>
Един млад момък, свършил университет, но инфектирал палеца на едната си ръка.
Един млад момък, свършил университет, но инфектирал палеца на едната си ръка.
Той бил много страхлив. Като не могъл сам да си помогне, той отишъл в една болница, да се покаже на лекарите. Лекарите му казали, че, за да не се заразят и останалите пръсти, палецът трябва да се отреже. Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му. Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава.
към беседата >>
Тъй щото, ако трябва да изявите любовта си, ще изберете най-хубавия метод, който е най-близо до истината.
Като говоря по този начин, аз не засягам принципа, не засягам любовта, но нейната форма, т.е. израза с който си служите. Подбудата на любовта е правилна; любовта, като принцип, във всички хора е една и съща, но изразът й не е верен. От кого и да излиза, любовта е все любов, но методите, чрез които се изявява, са различни. В изявяването ѝ стават погрешки.
Тъй щото, ако трябва да изявите любовта си, ще изберете най-хубавия метод, който е най-близо до истината.
към беседата >>
Какво знаем за присадките?
Можете ли да кажете, че знанието и богатството са ваша собственост, щом ги губите? Не е ваша собственост това, което се губи и придобива. Ваша собственост е само това, с което се раждате. Това, което придобивате впоследствие, не е ваше. Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му.
Какво знаем за присадките?
Присадката не е съществено качество на дървото. Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот. Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката. Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта.
към беседата >>
Той бил много страхлив.
Един млад момък, свършил университет, но инфектирал палеца на едната си ръка.
Той бил много страхлив.
Като не могъл сам да си помогне, той отишъл в една болница, да се покаже на лекарите. Лекарите му казали, че, за да не се заразят и останалите пръсти, палецът трябва да се отреже. Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му. Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава. Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му.
към беседата >>
Като казвам, че младите правят погрешки в изявяване на своята любов, това не значи, че трябва да се връщате назад, да станете отново млади, и така да изправите погрешките си.
Като казвам, че младите правят погрешки в изявяване на своята любов, това не значи, че трябва да се връщате назад, да станете отново млади, и така да изправите погрешките си.
И старият може да изправи погрешките на младия. Младостта и старостта са два полюса, чрез които човек се възпитава. Има нещо, което стои по-високо и от младостта, и от старостта. Кое е това? Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар.
към беседата >>
Присадката не е съществено качество на дървото.
Не е ваша собственост това, което се губи и придобива. Ваша собственост е само това, с което се раждате. Това, което придобивате впоследствие, не е ваше. Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му. Какво знаем за присадките?
Присадката не е съществено качество на дървото.
Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот. Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката. Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта. Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество.
към беседата >>
Като не могъл сам да си помогне, той отишъл в една болница, да се покаже на лекарите.
Един млад момък, свършил университет, но инфектирал палеца на едната си ръка. Той бил много страхлив.
Като не могъл сам да си помогне, той отишъл в една болница, да се покаже на лекарите.
Лекарите му казали, че, за да не се заразят и останалите пръсти, палецът трябва да се отреже. Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му. Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава. Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му. Скоро след това се инфектирал и втория пръст.
към беседата >>
И старият може да изправи погрешките на младия.
Като казвам, че младите правят погрешки в изявяване на своята любов, това не значи, че трябва да се връщате назад, да станете отново млади, и така да изправите погрешките си.
И старият може да изправи погрешките на младия.
Младостта и старостта са два полюса, чрез които човек се възпитава. Има нещо, което стои по-високо и от младостта, и от старостта. Кое е това? Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар. Обаче, ако отидеш на небето, там има по-високо състояние от царското.
към беседата >>
Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество.
Ваша собственост е само това, с което се раждате. Това, което придобивате впоследствие, не е ваше. Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му. Какво знаем за присадките? Присадката не е съществено качество на дървото.
Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество.
В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот. Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката. Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта. Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето?
към беседата >>
Лекарите му казали, че, за да не се заразят и останалите пръсти, палецът трябва да се отреже.
Един млад момък, свършил университет, но инфектирал палеца на едната си ръка. Той бил много страхлив. Като не могъл сам да си помогне, той отишъл в една болница, да се покаже на лекарите.
Лекарите му казали, че, за да не се заразят и останалите пръсти, палецът трябва да се отреже.
Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му. Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава. Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му. Скоро след това се инфектирал и втория пръст. Лекарите отрязали и него.
към беседата >>
Младостта и старостта са два полюса, чрез които човек се възпитава.
Като казвам, че младите правят погрешки в изявяване на своята любов, това не значи, че трябва да се връщате назад, да станете отново млади, и така да изправите погрешките си. И старият може да изправи погрешките на младия.
Младостта и старостта са два полюса, чрез които човек се възпитава.
Има нещо, което стои по-високо и от младостта, и от старостта. Кое е това? Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар. Обаче, ако отидеш на небето, там има по-високо състояние от царското. Най-високото състояние на небето е да бъдеш Син Божи.
към беседата >>
В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот.
Това, което придобивате впоследствие, не е ваше. Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му. Какво знаем за присадките? Присадката не е съществено качество на дървото. Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество.
В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот.
Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката. Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта. Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето? Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание.
към беседата >>
Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му.
Един млад момък, свършил университет, но инфектирал палеца на едната си ръка. Той бил много страхлив. Като не могъл сам да си помогне, той отишъл в една болница, да се покаже на лекарите. Лекарите му казали, че, за да не се заразят и останалите пръсти, палецът трябва да се отреже.
Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му.
Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава. Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му. Скоро след това се инфектирал и втория пръст. Лекарите отрязали и него. Така се инфектирали пръстите един след друг, после цялата ръка, докато един ден трябвало да излезе от болницата без ръце.
към беседата >>
Има нещо, което стои по-високо и от младостта, и от старостта.
Като казвам, че младите правят погрешки в изявяване на своята любов, това не значи, че трябва да се връщате назад, да станете отново млади, и така да изправите погрешките си. И старият може да изправи погрешките на младия. Младостта и старостта са два полюса, чрез които човек се възпитава.
Има нещо, което стои по-високо и от младостта, и от старостта.
Кое е това? Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар. Обаче, ако отидеш на небето, там има по-високо състояние от царското. Най-високото състояние на небето е да бъдеш Син Божи. За да бъдеш Син Божи, ти трябва да имаш Божията Любов в себе си.
към беседата >>
Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката.
Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му. Какво знаем за присадките? Присадката не е съществено качество на дървото. Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот.
Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката.
Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта. Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето? Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание. Същото става и с човека, когато кракът му се парализира.
към беседата >>
Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава.
Един млад момък, свършил университет, но инфектирал палеца на едната си ръка. Той бил много страхлив. Като не могъл сам да си помогне, той отишъл в една болница, да се покаже на лекарите. Лекарите му казали, че, за да не се заразят и останалите пръсти, палецът трябва да се отреже. Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му.
Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава.
Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му. Скоро след това се инфектирал и втория пръст. Лекарите отрязали и него. Така се инфектирали пръстите един след друг, после цялата ръка, докато един ден трябвало да излезе от болницата без ръце. Този млад човек се страхувал да не осакатее.
към беседата >>
Кое е това?
Като казвам, че младите правят погрешки в изявяване на своята любов, това не значи, че трябва да се връщате назад, да станете отново млади, и така да изправите погрешките си. И старият може да изправи погрешките на младия. Младостта и старостта са два полюса, чрез които човек се възпитава. Има нещо, което стои по-високо и от младостта, и от старостта.
Кое е това?
Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар. Обаче, ако отидеш на небето, там има по-високо състояние от царското. Най-високото състояние на небето е да бъдеш Син Божи. За да бъдеш Син Божи, ти трябва да имаш Божията Любов в себе си. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”.
към беседата >>
Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта.
Какво знаем за присадките? Присадката не е съществено качество на дървото. Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот. Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката.
Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта.
Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето? Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание. Същото става и с човека, когато кракът му се парализира. Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо?
към беседата >>
Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му.
Той бил много страхлив. Като не могъл сам да си помогне, той отишъл в една болница, да се покаже на лекарите. Лекарите му казали, че, за да не се заразят и останалите пръсти, палецът трябва да се отреже. Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му. Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава.
Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му.
Скоро след това се инфектирал и втория пръст. Лекарите отрязали и него. Така се инфектирали пръстите един след друг, после цялата ръка, докато един ден трябвало да излезе от болницата без ръце. Този млад човек се страхувал да не осакатее. Ако е въпрос за осакатяване, по-добре да осакатее с вяра, отколкото със страх.
към беседата >>
Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар.
Като казвам, че младите правят погрешки в изявяване на своята любов, това не значи, че трябва да се връщате назад, да станете отново млади, и така да изправите погрешките си. И старият може да изправи погрешките на младия. Младостта и старостта са два полюса, чрез които човек се възпитава. Има нещо, което стои по-високо и от младостта, и от старостта. Кое е това?
Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар.
Обаче, ако отидеш на небето, там има по-високо състояние от царското. Най-високото състояние на небето е да бъдеш Син Божи. За да бъдеш Син Божи, ти трябва да имаш Божията Любов в себе си. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. На друго място Христос казва: „Не се моля само за вас, но и за онези, които ще повярват в бъдеще”.
към беседата >>
Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество.
Присадката не е съществено качество на дървото. Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот. Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката. Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта.
Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество.
Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето? Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание. Същото става и с човека, когато кракът му се парализира. Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му.
към беседата >>
Скоро след това се инфектирал и втория пръст.
Като не могъл сам да си помогне, той отишъл в една болница, да се покаже на лекарите. Лекарите му казали, че, за да не се заразят и останалите пръсти, палецът трябва да се отреже. Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му. Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава. Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му.
Скоро след това се инфектирал и втория пръст.
Лекарите отрязали и него. Така се инфектирали пръстите един след друг, после цялата ръка, докато един ден трябвало да излезе от болницата без ръце. Този млад човек се страхувал да не осакатее. Ако е въпрос за осакатяване, по-добре да осакатее с вяра, отколкото със страх.
към беседата >>
Обаче, ако отидеш на небето, там има по-високо състояние от царското.
И старият може да изправи погрешките на младия. Младостта и старостта са два полюса, чрез които човек се възпитава. Има нещо, което стои по-високо и от младостта, и от старостта. Кое е това? Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар.
Обаче, ако отидеш на небето, там има по-високо състояние от царското.
Най-високото състояние на небето е да бъдеш Син Божи. За да бъдеш Син Божи, ти трябва да имаш Божията Любов в себе си. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. На друго място Христос казва: „Не се моля само за вас, но и за онези, които ще повярват в бъдеще”.
към беседата >>
Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето?
Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот. Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката. Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта. Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество.
Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето?
Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание. Същото става и с човека, когато кракът му се парализира. Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му. Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му.
към беседата >>
Лекарите отрязали и него.
Лекарите му казали, че, за да не се заразят и останалите пръсти, палецът трябва да се отреже. Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му. Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава. Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му. Скоро след това се инфектирал и втория пръст.
Лекарите отрязали и него.
Така се инфектирали пръстите един след друг, после цялата ръка, докато един ден трябвало да излезе от болницата без ръце. Този млад човек се страхувал да не осакатее. Ако е въпрос за осакатяване, по-добре да осакатее с вяра, отколкото със страх.
към беседата >>
Най-високото състояние на небето е да бъдеш Син Божи.
Младостта и старостта са два полюса, чрез които човек се възпитава. Има нещо, което стои по-високо и от младостта, и от старостта. Кое е това? Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар. Обаче, ако отидеш на небето, там има по-високо състояние от царското.
Най-високото състояние на небето е да бъдеш Син Божи.
За да бъдеш Син Божи, ти трябва да имаш Божията Любов в себе си. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. На друго място Христос казва: „Не се моля само за вас, но и за онези, които ще повярват в бъдеще”.
към беседата >>
Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание.
В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот. Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката. Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта. Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето?
Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание.
Същото става и с човека, когато кракът му се парализира. Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му. Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му. Понеже кракът на човека е свързан с добродетелите, а те – с духовния живот, затова човек не трябва да изкълчва крака си.
към беседата >>
Така се инфектирали пръстите един след друг, после цялата ръка, докато един ден трябвало да излезе от болницата без ръце.
Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му. Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава. Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му. Скоро след това се инфектирал и втория пръст. Лекарите отрязали и него.
Така се инфектирали пръстите един след друг, после цялата ръка, докато един ден трябвало да излезе от болницата без ръце.
Този млад човек се страхувал да не осакатее. Ако е въпрос за осакатяване, по-добре да осакатее с вяра, отколкото със страх.
към беседата >>
За да бъдеш Син Божи, ти трябва да имаш Божията Любов в себе си.
Има нещо, което стои по-високо и от младостта, и от старостта. Кое е това? Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар. Обаче, ако отидеш на небето, там има по-високо състояние от царското. Най-високото състояние на небето е да бъдеш Син Божи.
За да бъдеш Син Божи, ти трябва да имаш Божията Любов в себе си.
Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. На друго място Христос казва: „Не се моля само за вас, но и за онези, които ще повярват в бъдеще”.
към беседата >>
Същото става и с човека, когато кракът му се парализира.
Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката. Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта. Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето? Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание.
Същото става и с човека, когато кракът му се парализира.
Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му. Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му. Понеже кракът на човека е свързан с добродетелите, а те – с духовния живот, затова човек не трябва да изкълчва крака си. Всяко нарушаване на здравословното състояние на един от удовете на човешкия организъм произвежда вътрешна дисхармония в него.
към беседата >>
Този млад човек се страхувал да не осакатее.
Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава. Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му. Скоро след това се инфектирал и втория пръст. Лекарите отрязали и него. Така се инфектирали пръстите един след друг, после цялата ръка, докато един ден трябвало да излезе от болницата без ръце.
Този млад човек се страхувал да не осакатее.
Ако е въпрос за осакатяване, по-добре да осакатее с вяра, отколкото със страх.
към беседата >>
Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”.
Кое е това? Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар. Обаче, ако отидеш на небето, там има по-високо състояние от царското. Най-високото състояние на небето е да бъдеш Син Божи. За да бъдеш Син Божи, ти трябва да имаш Божията Любов в себе си.
Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”.
На друго място Христос казва: „Не се моля само за вас, но и за онези, които ще повярват в бъдеще”.
към беседата >>
Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо?
Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта. Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето? Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание. Същото става и с човека, когато кракът му се парализира.
Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо?
Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му. Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му. Понеже кракът на човека е свързан с добродетелите, а те – с духовния живот, затова човек не трябва да изкълчва крака си. Всяко нарушаване на здравословното състояние на един от удовете на човешкия организъм произвежда вътрешна дисхармония в него. Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели.
към беседата >>
Ако е въпрос за осакатяване, по-добре да осакатее с вяра, отколкото със страх.
Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му. Скоро след това се инфектирал и втория пръст. Лекарите отрязали и него. Така се инфектирали пръстите един след друг, после цялата ръка, докато един ден трябвало да излезе от болницата без ръце. Този млад човек се страхувал да не осакатее.
Ако е въпрос за осакатяване, по-добре да осакатее с вяра, отколкото със страх.
към беседата >>
На друго място Христос казва: „Не се моля само за вас, но и за онези, които ще повярват в бъдеще”.
Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар. Обаче, ако отидеш на небето, там има по-високо състояние от царското. Най-високото състояние на небето е да бъдеш Син Божи. За да бъдеш Син Божи, ти трябва да имаш Божията Любов в себе си. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”.
На друго място Христос казва: „Не се моля само за вас, но и за онези, които ще повярват в бъдеще”.
към беседата >>
Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му.
Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето? Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание. Същото става и с човека, когато кракът му се парализира. Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо?
Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му.
Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му. Понеже кракът на човека е свързан с добродетелите, а те – с духовния живот, затова човек не трябва да изкълчва крака си. Всяко нарушаване на здравословното състояние на един от удовете на човешкия организъм произвежда вътрешна дисхармония в него. Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели. Следователно, всяко заболяване на някой от органите на човешкия организъм указва влияние върху онази добродетел, която го създала.
към беседата >>
„Пълен с благодат и истина”.
„Пълен с благодат и истина”.
Кога може да бъде човек пълен с благодат и с истина? Когато има вяра в Божественото. Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила? Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това.
към беседата >>
И тъй, ако човешката душа не е пълна с благодат и с истина, както изворът – с вода, какво понятие може да има човек за живота?
И тъй, ако човешката душа не е пълна с благодат и с истина, както изворът – с вода, какво понятие може да има човек за живота?
Човек стои и си задава въпроса, как ще прекара утрешния ден; как ще се справи с несгодите и страданията на живота; как ще се справи със смъртта, която всеки ден го дебне. Да се занимава човек с такива въпроси, това означава неразбиране на живота. Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е свещеният огън на живота.
към беседата >>
Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му.
Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето? Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание. Същото става и с човека, когато кракът му се парализира. Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му.
Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му.
Понеже кракът на човека е свързан с добродетелите, а те – с духовния живот, затова човек не трябва да изкълчва крака си. Всяко нарушаване на здравословното състояние на един от удовете на човешкия организъм произвежда вътрешна дисхармония в него. Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели. Следователно, всяко заболяване на някой от органите на човешкия организъм указва влияние върху онази добродетел, която го създала.
към беседата >>
Кога може да бъде човек пълен с благодат и с истина?
„Пълен с благодат и истина”.
Кога може да бъде човек пълен с благодат и с истина?
Когато има вяра в Божественото. Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила? Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си.
към беседата >>
Човек стои и си задава въпроса, как ще прекара утрешния ден; как ще се справи с несгодите и страданията на живота; как ще се справи със смъртта, която всеки ден го дебне.
И тъй, ако човешката душа не е пълна с благодат и с истина, както изворът – с вода, какво понятие може да има човек за живота?
Човек стои и си задава въпроса, как ще прекара утрешния ден; как ще се справи с несгодите и страданията на живота; как ще се справи със смъртта, която всеки ден го дебне.
Да се занимава човек с такива въпроси, това означава неразбиране на живота. Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е свещеният огън на живота. Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите.
към беседата >>
Понеже кракът на човека е свързан с добродетелите, а те – с духовния живот, затова човек не трябва да изкълчва крака си.
Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание. Същото става и с човека, когато кракът му се парализира. Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му. Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му.
Понеже кракът на човека е свързан с добродетелите, а те – с духовния живот, затова човек не трябва да изкълчва крака си.
Всяко нарушаване на здравословното състояние на един от удовете на човешкия организъм произвежда вътрешна дисхармония в него. Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели. Следователно, всяко заболяване на някой от органите на човешкия организъм указва влияние върху онази добродетел, която го създала.
към беседата >>
Когато има вяра в Божественото.
„Пълен с благодат и истина”. Кога може да бъде човек пълен с благодат и с истина?
Когато има вяра в Божественото.
Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила? Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място.
към беседата >>
Да се занимава човек с такива въпроси, това означава неразбиране на живота.
И тъй, ако човешката душа не е пълна с благодат и с истина, както изворът – с вода, какво понятие може да има човек за живота? Човек стои и си задава въпроса, как ще прекара утрешния ден; как ще се справи с несгодите и страданията на живота; как ще се справи със смъртта, която всеки ден го дебне.
Да се занимава човек с такива въпроси, това означава неразбиране на живота.
Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е свещеният огън на живота. Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта.
към беседата >>
Всяко нарушаване на здравословното състояние на един от удовете на човешкия организъм произвежда вътрешна дисхармония в него.
Същото става и с човека, когато кракът му се парализира. Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му. Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му. Понеже кракът на човека е свързан с добродетелите, а те – с духовния живот, затова човек не трябва да изкълчва крака си.
Всяко нарушаване на здравословното състояние на един от удовете на човешкия организъм произвежда вътрешна дисхармония в него.
Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели. Следователно, всяко заболяване на някой от органите на човешкия организъм указва влияние върху онази добродетел, която го създала.
към беседата >>
Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила?
„Пълен с благодат и истина”. Кога може да бъде човек пълен с благодат и с истина? Когато има вяра в Божественото.
Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила?
Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място. Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб.
към беседата >>
Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за любовта.
И тъй, ако човешката душа не е пълна с благодат и с истина, както изворът – с вода, какво понятие може да има човек за живота? Човек стои и си задава въпроса, как ще прекара утрешния ден; как ще се справи с несгодите и страданията на живота; как ще се справи със смъртта, която всеки ден го дебне. Да се занимава човек с такива въпроси, това означава неразбиране на живота.
Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за любовта.
Какво нещо е любовта? Любовта е свещеният огън на живота. Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип.
към беседата >>
Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели.
Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му. Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му. Понеже кракът на човека е свързан с добродетелите, а те – с духовния живот, затова човек не трябва да изкълчва крака си. Всяко нарушаване на здравословното състояние на един от удовете на човешкия организъм произвежда вътрешна дисхармония в него.
Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели.
Следователно, всяко заболяване на някой от органите на човешкия организъм указва влияние върху онази добродетел, която го създала.
към беседата >>
Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила?
„Пълен с благодат и истина”. Кога може да бъде човек пълен с благодат и с истина? Когато има вяра в Божественото. Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила?
Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила?
Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място. Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб. Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му.
към беседата >>
Какво нещо е любовта?
И тъй, ако човешката душа не е пълна с благодат и с истина, както изворът – с вода, какво понятие може да има човек за живота? Човек стои и си задава въпроса, как ще прекара утрешния ден; как ще се справи с несгодите и страданията на живота; как ще се справи със смъртта, която всеки ден го дебне. Да се занимава човек с такива въпроси, това означава неразбиране на живота. Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за любовта.
Какво нещо е любовта?
Любовта е свещеният огън на живота. Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип. Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският.
към беседата >>
Следователно, всяко заболяване на някой от органите на човешкия организъм указва влияние върху онази добродетел, която го създала.
Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му. Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му. Понеже кракът на човека е свързан с добродетелите, а те – с духовния живот, затова човек не трябва да изкълчва крака си. Всяко нарушаване на здравословното състояние на един от удовете на човешкия организъм произвежда вътрешна дисхармония в него. Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели.
Следователно, всяко заболяване на някой от органите на човешкия организъм указва влияние върху онази добродетел, която го създала.
към беседата >>
Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това.
„Пълен с благодат и истина”. Кога може да бъде човек пълен с благодат и с истина? Когато има вяра в Божественото. Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила? Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила?
Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това.
Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място. Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб. Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му. Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му.
към беседата >>
Любовта е свещеният огън на живота.
И тъй, ако човешката душа не е пълна с благодат и с истина, както изворът – с вода, какво понятие може да има човек за живота? Човек стои и си задава въпроса, как ще прекара утрешния ден; как ще се справи с несгодите и страданията на живота; как ще се справи със смъртта, която всеки ден го дебне. Да се занимава човек с такива въпроси, това означава неразбиране на живота. Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за любовта. Какво нещо е любовта?
Любовта е свещеният огън на живота.
Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип. Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората.
към беседата >>
Като знаете това, вие можете да си обясните, на какво се дължи стремежът на човешката душа.
Като знаете това, вие можете да си обясните, на какво се дължи стремежът на човешката душа.
Всеки човек се стреми към развиване на своите добродетели. Като развива добродетелите си, едновременно с тях човек развива и своите органи. Не може ли да се развива, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота. Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива. Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот.
към беседата >>
Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си.
Кога може да бъде човек пълен с благодат и с истина? Когато има вяра в Божественото. Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила? Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това.
Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си.
Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място. Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб. Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му. Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му. По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко.
към беседата >>
Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите.
Човек стои и си задава въпроса, как ще прекара утрешния ден; как ще се справи с несгодите и страданията на живота; как ще се справи със смъртта, която всеки ден го дебне. Да се занимава човек с такива въпроси, това означава неразбиране на живота. Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е свещеният огън на живота.
Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите.
Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип. Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души.
към беседата >>
Всеки човек се стреми към развиване на своите добродетели.
Като знаете това, вие можете да си обясните, на какво се дължи стремежът на човешката душа.
Всеки човек се стреми към развиване на своите добродетели.
Като развива добродетелите си, едновременно с тях човек развива и своите органи. Не може ли да се развива, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота. Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива. Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот. Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой.
към беседата >>
Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място.
Когато има вяра в Божественото. Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила? Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си.
Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място.
Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб. Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му. Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му. По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко. – Не мога, отговаря слонът.
към беседата >>
Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта.
Да се занимава човек с такива въпроси, това означава неразбиране на живота. Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е свещеният огън на живота. Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите.
Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта.
Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип. Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души. Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно.
към беседата >>
Като развива добродетелите си, едновременно с тях човек развива и своите органи.
Като знаете това, вие можете да си обясните, на какво се дължи стремежът на човешката душа. Всеки човек се стреми към развиване на своите добродетели.
Като развива добродетелите си, едновременно с тях човек развива и своите органи.
Не може ли да се развива, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота. Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива. Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот. Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой. Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята.
към беседата >>
Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб.
Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила? Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място.
Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб.
Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му. Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му. По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко. – Не мога, отговаря слонът. Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна.
към беседата >>
Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип.
Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е свещеният огън на живота. Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта.
Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип.
Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души. Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно. Отворете прозорците си, да влезе повече светлина през тях; измийте ги добре и влезте в разговор със съществата на светлината и на топлината.
към беседата >>
Не може ли да се развива, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота.
Като знаете това, вие можете да си обясните, на какво се дължи стремежът на човешката душа. Всеки човек се стреми към развиване на своите добродетели. Като развива добродетелите си, едновременно с тях човек развива и своите органи.
Не може ли да се развива, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота.
Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива. Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот. Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой. Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята. Щом напусне земята, всичко се свършва с него.
към беседата >>
Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му.
Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място. Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб.
Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му.
Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му. По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко. – Не мога, отговаря слонът. Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна. От малкото помръдване хоботът ми ще пострада.
към беседата >>
Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският.
Какво нещо е любовта? Любовта е свещеният огън на живота. Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип.
Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският.
Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души. Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно. Отворете прозорците си, да влезе повече светлина през тях; измийте ги добре и влезте в разговор със съществата на светлината и на топлината.
към беседата >>
Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива.
Като знаете това, вие можете да си обясните, на какво се дължи стремежът на човешката душа. Всеки човек се стреми към развиване на своите добродетели. Като развива добродетелите си, едновременно с тях човек развива и своите органи. Не може ли да се развива, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота.
Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива.
Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот. Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой. Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята. Щом напусне земята, всичко се свършва с него. И човек мисли по същия начин.
към беседата >>
Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му.
Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място. Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб. Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му.
Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му.
По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко. – Не мога, отговаря слонът. Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна. От малкото помръдване хоботът ми ще пострада. – Аз имам сила да скъсам конеца.
към беседата >>
Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората.
Любовта е свещеният огън на живота. Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип. Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският.
Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората.
Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души. Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно. Отворете прозорците си, да влезе повече светлина през тях; измийте ги добре и влезте в разговор със съществата на светлината и на топлината.
към беседата >>
Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот.
Като знаете това, вие можете да си обясните, на какво се дължи стремежът на човешката душа. Всеки човек се стреми към развиване на своите добродетели. Като развива добродетелите си, едновременно с тях човек развива и своите органи. Не може ли да се развива, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота. Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива.
Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот.
Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой. Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята. Щом напусне земята, всичко се свършва с него. И човек мисли по същия начин. И той казва, че, като умре, животът се свършва.
към беседата >>
По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко.
Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място. Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб. Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му. Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му.
По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко.
– Не мога, отговаря слонът. Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна. От малкото помръдване хоботът ми ще пострада. – Аз имам сила да скъсам конеца. Ако ме дигнеш на гърба си, аз ще скъсам конеца, отговорило детето.
към беседата >>
Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души.
Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип. Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората.
Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души.
Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно. Отворете прозорците си, да влезе повече светлина през тях; измийте ги добре и влезте в разговор със съществата на светлината и на топлината.
към беседата >>
Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой.
Всеки човек се стреми към развиване на своите добродетели. Като развива добродетелите си, едновременно с тях човек развива и своите органи. Не може ли да се развива, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота. Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива. Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот.
Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой.
Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята. Щом напусне земята, всичко се свършва с него. И човек мисли по същия начин. И той казва, че, като умре, животът се свършва. Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен.
към беседата >>
– Не мога, отговаря слонът.
Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място. Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб. Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му. Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му. По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко.
– Не мога, отговаря слонът.
Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна. От малкото помръдване хоботът ми ще пострада. – Аз имам сила да скъсам конеца. Ако ме дигнеш на гърба си, аз ще скъсам конеца, отговорило детето. Слонът се мръднал, за да повдигне детето, и конецът се скъсал.
към беседата >>
Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно.
Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип. Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души.
Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно.
Отворете прозорците си, да влезе повече светлина през тях; измийте ги добре и влезте в разговор със съществата на светлината и на топлината.
към беседата >>
Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята.
Като развива добродетелите си, едновременно с тях човек развива и своите органи. Не може ли да се развива, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота. Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива. Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот. Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой.
Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята.
Щом напусне земята, всичко се свършва с него. И човек мисли по същия начин. И той казва, че, като умре, животът се свършва. Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен. Смешно е положението на умрелия.
към беседата >>
Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна.
Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб. Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му. Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му. По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко. – Не мога, отговаря слонът.
Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна.
От малкото помръдване хоботът ми ще пострада. – Аз имам сила да скъсам конеца. Ако ме дигнеш на гърба си, аз ще скъсам конеца, отговорило детето. Слонът се мръднал, за да повдигне детето, и конецът се скъсал.
към беседата >>
Отворете прозорците си, да влезе повече светлина през тях; измийте ги добре и влезте в разговор със съществата на светлината и на топлината.
Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип. Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души. Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно.
Отворете прозорците си, да влезе повече светлина през тях; измийте ги добре и влезте в разговор със съществата на светлината и на топлината.
към беседата >>
Щом напусне земята, всичко се свършва с него.
Не може ли да се развива, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота. Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива. Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот. Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой. Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята.
Щом напусне земята, всичко се свършва с него.
И човек мисли по същия начин. И той казва, че, като умре, животът се свършва. Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен. Смешно е положението на умрелия. И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести.
към беседата >>
От малкото помръдване хоботът ми ще пострада.
Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му. Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му. По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко. – Не мога, отговаря слонът. Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна.
От малкото помръдване хоботът ми ще пострада.
– Аз имам сила да скъсам конеца. Ако ме дигнеш на гърба си, аз ще скъсам конеца, отговорило детето. Слонът се мръднал, за да повдигне детето, и конецът се скъсал.
към беседата >>
Ще кажете: Как може да не виждаме тия същества?
Ще кажете: Как може да не виждаме тия същества?
– Много естествено. Вие виждате портрета им, но не виждате самите тях. Представете си, че виждате моя образ, нарисуван върху платно, с бои, и по цели часове седите над него да го гледате. Най-после вие се влюбвате в моя образ и казвате: Аз познавам този човек, виждал съм го. Какво сте разбрали от него?
към беседата >>
И човек мисли по същия начин.
Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива. Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот. Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой. Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята. Щом напусне земята, всичко се свършва с него.
И човек мисли по същия начин.
И той казва, че, като умре, животът се свършва. Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен. Смешно е положението на умрелия. И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести. Няма по-смешни хора в света от умрелите.
към беседата >>
– Аз имам сила да скъсам конеца.
Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му. По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко. – Не мога, отговаря слонът. Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна. От малкото помръдване хоботът ми ще пострада.
– Аз имам сила да скъсам конеца.
Ако ме дигнеш на гърба си, аз ще скъсам конеца, отговорило детето. Слонът се мръднал, за да повдигне детето, и конецът се скъсал.
към беседата >>
– Много естествено.
Ще кажете: Как може да не виждаме тия същества?
– Много естествено.
Вие виждате портрета им, но не виждате самите тях. Представете си, че виждате моя образ, нарисуван върху платно, с бои, и по цели часове седите над него да го гледате. Най-после вие се влюбвате в моя образ и казвате: Аз познавам този човек, виждал съм го. Какво сте разбрали от него? Реален образ ли е той?
към беседата >>
И той казва, че, като умре, животът се свършва.
Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот. Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой. Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята. Щом напусне земята, всичко се свършва с него. И човек мисли по същия начин.
И той казва, че, като умре, животът се свършва.
Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен. Смешно е положението на умрелия. И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести. Няма по-смешни хора в света от умрелите. Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен.
към беседата >>
Ако ме дигнеш на гърба си, аз ще скъсам конеца, отговорило детето.
По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко. – Не мога, отговаря слонът. Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна. От малкото помръдване хоботът ми ще пострада. – Аз имам сила да скъсам конеца.
Ако ме дигнеш на гърба си, аз ще скъсам конеца, отговорило детето.
Слонът се мръднал, за да повдигне детето, и конецът се скъсал.
към беседата >>
Вие виждате портрета им, но не виждате самите тях.
Ще кажете: Как може да не виждаме тия същества? – Много естествено.
Вие виждате портрета им, но не виждате самите тях.
Представете си, че виждате моя образ, нарисуван върху платно, с бои, и по цели часове седите над него да го гледате. Най-после вие се влюбвате в моя образ и казвате: Аз познавам този човек, виждал съм го. Какво сте разбрали от него? Реален образ ли е той? Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си.
към беседата >>
Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен.
Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой. Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята. Щом напусне земята, всичко се свършва с него. И човек мисли по същия начин. И той казва, че, като умре, животът се свършва.
Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен.
Смешно е положението на умрелия. И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести. Няма по-смешни хора в света от умрелите. Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен. Докато бил жив, всички го подбутвали.
към беседата >>
Слонът се мръднал, за да повдигне детето, и конецът се скъсал.
– Не мога, отговаря слонът. Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна. От малкото помръдване хоботът ми ще пострада. – Аз имам сила да скъсам конеца. Ако ме дигнеш на гърба си, аз ще скъсам конеца, отговорило детето.
Слонът се мръднал, за да повдигне детето, и конецът се скъсал.
към беседата >>
Представете си, че виждате моя образ, нарисуван върху платно, с бои, и по цели часове седите над него да го гледате.
Ще кажете: Как може да не виждаме тия същества? – Много естествено. Вие виждате портрета им, но не виждате самите тях.
Представете си, че виждате моя образ, нарисуван върху платно, с бои, и по цели часове седите над него да го гледате.
Най-после вие се влюбвате в моя образ и казвате: Аз познавам този човек, виждал съм го. Какво сте разбрали от него? Реален образ ли е той? Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си. Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща.
към беседата >>
Смешно е положението на умрелия.
Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята. Щом напусне земята, всичко се свършва с него. И човек мисли по същия начин. И той казва, че, като умре, животът се свършва. Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен.
Смешно е положението на умрелия.
И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести. Няма по-смешни хора в света от умрелите. Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен. Докато бил жив, всички го подбутвали. Щом умре, веднага хората около него взимат сериозен вид.
към беседата >>
Съвременните хора се намират в положението на вързания с конец слон и понеже са наплашени, че ако мръднат на една, или на друга страна, ще пострадат, те седят с години вързани на едно място.
Съвременните хора се намират в положението на вързания с конец слон и понеже са наплашени, че ако мръднат на една, или на друга страна, ще пострадат, те седят с години вързани на едно място.
Бог им казва: Ако приемете любовта в ума и в сърцето си, аз ще скъсам веригите, които ви ограничават, и вие ще бъдете свободни. Щом се освободите, вие ще възприемете великите блага на живота. Ако не знаете, че освобождаването ви седи в любовта, вие казвате като индусите: Работите ни в този живот не вървят добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре. Тогава ще работим съзнателно. Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите.
към беседата >>
Най-после вие се влюбвате в моя образ и казвате: Аз познавам този човек, виждал съм го.
Ще кажете: Как може да не виждаме тия същества? – Много естествено. Вие виждате портрета им, но не виждате самите тях. Представете си, че виждате моя образ, нарисуван върху платно, с бои, и по цели часове седите над него да го гледате.
Най-после вие се влюбвате в моя образ и казвате: Аз познавам този човек, виждал съм го.
Какво сте разбрали от него? Реален образ ли е той? Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си. Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща. Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб?
към беседата >>
И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести.
Щом напусне земята, всичко се свършва с него. И човек мисли по същия начин. И той казва, че, като умре, животът се свършва. Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен. Смешно е положението на умрелия.
И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести.
Няма по-смешни хора в света от умрелите. Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен. Докато бил жив, всички го подбутвали. Щом умре, веднага хората около него взимат сериозен вид. Докато банкерът е жив, всички негови длъжници се плашат, не искат да чуят името му.
към беседата >>
Бог им казва: Ако приемете любовта в ума и в сърцето си, аз ще скъсам веригите, които ви ограничават, и вие ще бъдете свободни.
Съвременните хора се намират в положението на вързания с конец слон и понеже са наплашени, че ако мръднат на една, или на друга страна, ще пострадат, те седят с години вързани на едно място.
Бог им казва: Ако приемете любовта в ума и в сърцето си, аз ще скъсам веригите, които ви ограничават, и вие ще бъдете свободни.
Щом се освободите, вие ще възприемете великите блага на живота. Ако не знаете, че освобождаването ви седи в любовта, вие казвате като индусите: Работите ни в този живот не вървят добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре. Тогава ще работим съзнателно. Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане.
към беседата >>
Какво сте разбрали от него?
Ще кажете: Как може да не виждаме тия същества? – Много естествено. Вие виждате портрета им, но не виждате самите тях. Представете си, че виждате моя образ, нарисуван върху платно, с бои, и по цели часове седите над него да го гледате. Най-после вие се влюбвате в моя образ и казвате: Аз познавам този човек, виждал съм го.
Какво сте разбрали от него?
Реален образ ли е той? Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си. Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща. Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб? Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате.
към беседата >>
Няма по-смешни хора в света от умрелите.
И човек мисли по същия начин. И той казва, че, като умре, животът се свършва. Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен. Смешно е положението на умрелия. И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести.
Няма по-смешни хора в света от умрелите.
Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен. Докато бил жив, всички го подбутвали. Щом умре, веднага хората около него взимат сериозен вид. Докато банкерът е жив, всички негови длъжници се плашат, не искат да чуят името му. Като умре и остави завещание, в което прощава дълга на длъжниците си, всички стават сериозни, започват да мислят, кое го заставило да прости дълга им.
към беседата >>
Щом се освободите, вие ще възприемете великите блага на живота.
Съвременните хора се намират в положението на вързания с конец слон и понеже са наплашени, че ако мръднат на една, или на друга страна, ще пострадат, те седят с години вързани на едно място. Бог им казва: Ако приемете любовта в ума и в сърцето си, аз ще скъсам веригите, които ви ограничават, и вие ще бъдете свободни.
Щом се освободите, вие ще възприемете великите блага на живота.
Ако не знаете, че освобождаването ви седи в любовта, вие казвате като индусите: Работите ни в този живот не вървят добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре. Тогава ще работим съзнателно. Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане. Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете.
към беседата >>
Реален образ ли е той?
– Много естествено. Вие виждате портрета им, но не виждате самите тях. Представете си, че виждате моя образ, нарисуван върху платно, с бои, и по цели часове седите над него да го гледате. Най-после вие се влюбвате в моя образ и казвате: Аз познавам този човек, виждал съм го. Какво сте разбрали от него?
Реален образ ли е той?
Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си. Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща. Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб? Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате. Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек.
към беседата >>
Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен.
И той казва, че, като умре, животът се свършва. Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен. Смешно е положението на умрелия. И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести. Няма по-смешни хора в света от умрелите.
Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен.
Докато бил жив, всички го подбутвали. Щом умре, веднага хората около него взимат сериозен вид. Докато банкерът е жив, всички негови длъжници се плашат, не искат да чуят името му. Като умре и остави завещание, в което прощава дълга на длъжниците си, всички стават сериозни, започват да мислят, кое го заставило да прости дълга им. те започват да говорят добре за него, да изнасят неговите добродетели.
към беседата >>
Ако не знаете, че освобождаването ви седи в любовта, вие казвате като индусите: Работите ни в този живот не вървят добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре.
Съвременните хора се намират в положението на вързания с конец слон и понеже са наплашени, че ако мръднат на една, или на друга страна, ще пострадат, те седят с години вързани на едно място. Бог им казва: Ако приемете любовта в ума и в сърцето си, аз ще скъсам веригите, които ви ограничават, и вие ще бъдете свободни. Щом се освободите, вие ще възприемете великите блага на живота.
Ако не знаете, че освобождаването ви седи в любовта, вие казвате като индусите: Работите ни в този живот не вървят добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре.
Тогава ще работим съзнателно. Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане. Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т. е.
към беседата >>
Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си.
Вие виждате портрета им, но не виждате самите тях. Представете си, че виждате моя образ, нарисуван върху платно, с бои, и по цели часове седите над него да го гледате. Най-после вие се влюбвате в моя образ и казвате: Аз познавам този човек, виждал съм го. Какво сте разбрали от него? Реален образ ли е той?
Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си.
Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща. Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб? Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате. Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек. Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек.
към беседата >>
Докато бил жив, всички го подбутвали.
Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен. Смешно е положението на умрелия. И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести. Няма по-смешни хора в света от умрелите. Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен.
Докато бил жив, всички го подбутвали.
Щом умре, веднага хората около него взимат сериозен вид. Докато банкерът е жив, всички негови длъжници се плашат, не искат да чуят името му. Като умре и остави завещание, в което прощава дълга на длъжниците си, всички стават сериозни, започват да мислят, кое го заставило да прости дълга им. те започват да говорят добре за него, да изнасят неговите добродетели.
към беседата >>
Тогава ще работим съзнателно.
Съвременните хора се намират в положението на вързания с конец слон и понеже са наплашени, че ако мръднат на една, или на друга страна, ще пострадат, те седят с години вързани на едно място. Бог им казва: Ако приемете любовта в ума и в сърцето си, аз ще скъсам веригите, които ви ограничават, и вие ще бъдете свободни. Щом се освободите, вие ще възприемете великите блага на живота. Ако не знаете, че освобождаването ви седи в любовта, вие казвате като индусите: Работите ни в този живот не вървят добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре.
Тогава ще работим съзнателно.
Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане. Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т. е. момент, в който Божията Любов може да се прояви.
към беседата >>
Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща.
Представете си, че виждате моя образ, нарисуван върху платно, с бои, и по цели часове седите над него да го гледате. Най-после вие се влюбвате в моя образ и казвате: Аз познавам този човек, виждал съм го. Какво сте разбрали от него? Реален образ ли е той? Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си.
Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща.
Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб? Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате. Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек. Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек. Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално.
към беседата >>
Щом умре, веднага хората около него взимат сериозен вид.
Смешно е положението на умрелия. И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести. Няма по-смешни хора в света от умрелите. Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен. Докато бил жив, всички го подбутвали.
Щом умре, веднага хората около него взимат сериозен вид.
Докато банкерът е жив, всички негови длъжници се плашат, не искат да чуят името му. Като умре и остави завещание, в което прощава дълга на длъжниците си, всички стават сериозни, започват да мислят, кое го заставило да прости дълга им. те започват да говорят добре за него, да изнасят неговите добродетели.
към беседата >>
Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите.
Съвременните хора се намират в положението на вързания с конец слон и понеже са наплашени, че ако мръднат на една, или на друга страна, ще пострадат, те седят с години вързани на едно място. Бог им казва: Ако приемете любовта в ума и в сърцето си, аз ще скъсам веригите, които ви ограничават, и вие ще бъдете свободни. Щом се освободите, вие ще възприемете великите блага на живота. Ако не знаете, че освобождаването ви седи в любовта, вие казвате като индусите: Работите ни в този живот не вървят добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре. Тогава ще работим съзнателно.
Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите.
Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане. Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т. е. момент, в който Божията Любов може да се прояви. Любовта не зависи от времето, нито от външните условия.
към беседата >>
Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб?
Най-после вие се влюбвате в моя образ и казвате: Аз познавам този човек, виждал съм го. Какво сте разбрали от него? Реален образ ли е той? Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си. Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща.
Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб?
Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате. Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек. Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек. Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално. Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос!
към беседата >>
Докато банкерът е жив, всички негови длъжници се плашат, не искат да чуят името му.
И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести. Няма по-смешни хора в света от умрелите. Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен. Докато бил жив, всички го подбутвали. Щом умре, веднага хората около него взимат сериозен вид.
Докато банкерът е жив, всички негови длъжници се плашат, не искат да чуят името му.
Като умре и остави завещание, в което прощава дълга на длъжниците си, всички стават сериозни, започват да мислят, кое го заставило да прости дълга им. те започват да говорят добре за него, да изнасят неговите добродетели.
към беседата >>
Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане.
Бог им казва: Ако приемете любовта в ума и в сърцето си, аз ще скъсам веригите, които ви ограничават, и вие ще бъдете свободни. Щом се освободите, вие ще възприемете великите блага на живота. Ако не знаете, че освобождаването ви седи в любовта, вие казвате като индусите: Работите ни в този живот не вървят добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре. Тогава ще работим съзнателно. Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите.
Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане.
Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т. е. момент, в който Божията Любов може да се прояви. Любовта не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта иде от контакта на човека с Бога.
към беседата >>
Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате.
Какво сте разбрали от него? Реален образ ли е той? Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си. Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща. Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб?
Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате.
Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек. Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек. Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално. Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос! Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен.
към беседата >>
Като умре и остави завещание, в което прощава дълга на длъжниците си, всички стават сериозни, започват да мислят, кое го заставило да прости дълга им.
Няма по-смешни хора в света от умрелите. Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен. Докато бил жив, всички го подбутвали. Щом умре, веднага хората около него взимат сериозен вид. Докато банкерът е жив, всички негови длъжници се плашат, не искат да чуят името му.
Като умре и остави завещание, в което прощава дълга на длъжниците си, всички стават сериозни, започват да мислят, кое го заставило да прости дълга им.
те започват да говорят добре за него, да изнасят неговите добродетели.
към беседата >>
Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете.
Щом се освободите, вие ще възприемете великите блага на живота. Ако не знаете, че освобождаването ви седи в любовта, вие казвате като индусите: Работите ни в този живот не вървят добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре. Тогава ще работим съзнателно. Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане.
Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете.
Прераждането е условие, т. е. момент, в който Божията Любов може да се прояви. Любовта не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта иде от контакта на човека с Бога. Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.
към беседата >>
Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек.
Реален образ ли е той? Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си. Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща. Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб? Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате.
Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек.
Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек. Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално. Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос! Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен. Това е идея на никой художник.
към беседата >>
те започват да говорят добре за него, да изнасят неговите добродетели.
Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен. Докато бил жив, всички го подбутвали. Щом умре, веднага хората около него взимат сериозен вид. Докато банкерът е жив, всички негови длъжници се плашат, не искат да чуят името му. Като умре и остави завещание, в което прощава дълга на длъжниците си, всички стават сериозни, започват да мислят, кое го заставило да прости дълга им.
те започват да говорят добре за него, да изнасят неговите добродетели.
към беседата >>
Прераждането е условие, т. е.
Ако не знаете, че освобождаването ви седи в любовта, вие казвате като индусите: Работите ни в този живот не вървят добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре. Тогава ще работим съзнателно. Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане. Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете.
Прераждането е условие, т. е.
момент, в който Божията Любов може да се прояви. Любовта не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта иде от контакта на човека с Бога. Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно.
към беседата >>
Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек.
Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си. Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща. Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб? Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате. Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек.
Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек.
Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално. Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос! Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен. Това е идея на никой художник. Така се молят на запад.
към беседата >>
„Пълен с благодат и истина”.
„Пълен с благодат и истина”.
Човек все трябва да бъде пълен с нещо. С какво трябва да бъде пълен? Със знание, със сила, с богатство? Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира. Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване.
към беседата >>
момент, в който Божията Любов може да се прояви.
Тогава ще работим съзнателно. Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане. Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т. е.
момент, в който Божията Любов може да се прояви.
Любовта не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта иде от контакта на човека с Бога. Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно. Всички, които вървят по пътя на истината, и са пълни с благодат и истина, имат особен строеж на главите и на лицата си.
към беседата >>
Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално.
Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща. Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб? Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате. Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек. Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек.
Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално.
Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос! Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен. Това е идея на никой художник. Така се молят на запад. Някъде представят Христа на молитва, както турците се молят.
към беседата >>
Човек все трябва да бъде пълен с нещо.
„Пълен с благодат и истина”.
Човек все трябва да бъде пълен с нещо.
С какво трябва да бъде пълен? Със знание, със сила, с богатство? Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира. Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване. Не е лошо понякога човек да се възгордява.
към беседата >>
Любовта не зависи от времето, нито от външните условия.
Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане. Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т. е. момент, в който Божията Любов може да се прояви.
Любовта не зависи от времето, нито от външните условия.
Любовта иде от контакта на човека с Бога. Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно. Всички, които вървят по пътя на истината, и са пълни с благодат и истина, имат особен строеж на главите и на лицата си. Като погледнете главата на някой човек, добре развит в умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работил върху себе си, вследствие на което между очите, носа, брадата, и ушите има известна съразмерност.
към беседата >>
Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос!
Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб? Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате. Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек. Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек. Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално.
Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос!
Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен. Това е идея на никой художник. Така се молят на запад. Някъде представят Христа на молитва, както турците се молят. Никога Христос не е падал на колене във време на молитва.
към беседата >>
С какво трябва да бъде пълен?
„Пълен с благодат и истина”. Човек все трябва да бъде пълен с нещо.
С какво трябва да бъде пълен?
Със знание, със сила, с богатство? Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира. Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване. Не е лошо понякога човек да се възгордява. Под думата „гордост” англичаните разбират достойнството на човека.
към беседата >>
Любовта иде от контакта на човека с Бога.
Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане. Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т. е. момент, в който Божията Любов може да се прояви. Любовта не зависи от времето, нито от външните условия.
Любовта иде от контакта на човека с Бога.
Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно. Всички, които вървят по пътя на истината, и са пълни с благодат и истина, имат особен строеж на главите и на лицата си. Като погледнете главата на някой човек, добре развит в умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работил върху себе си, вследствие на което между очите, носа, брадата, и ушите има известна съразмерност. Лицето изразява вътрешния живот на човека.
към беседата >>
Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен.
Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате. Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек. Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек. Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално. Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос!
Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен.
Това е идея на никой художник. Така се молят на запад. Някъде представят Христа на молитва, както турците се молят. Никога Христос не е падал на колене във време на молитва. На колене стоят само учениците, които не знаят урока си.
към беседата >>
Със знание, със сила, с богатство?
„Пълен с благодат и истина”. Човек все трябва да бъде пълен с нещо. С какво трябва да бъде пълен?
Със знание, със сила, с богатство?
Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира. Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване. Не е лошо понякога човек да се възгордява. Под думата „гордост” англичаните разбират достойнството на човека. Да бъде човек горд, това значи, да има достойнство.
към беседата >>
Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.
Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т. е. момент, в който Божията Любов може да се прояви. Любовта не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта иде от контакта на човека с Бога.
Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.
Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно. Всички, които вървят по пътя на истината, и са пълни с благодат и истина, имат особен строеж на главите и на лицата си. Като погледнете главата на някой човек, добре развит в умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работил върху себе си, вследствие на което между очите, носа, брадата, и ушите има известна съразмерност. Лицето изразява вътрешния живот на човека. Ако чрез лицето си човек не може да прояви своя вътрешен живот, той не може да има никакви отношения към външния, видимия свят.
към беседата >>
Това е идея на никой художник.
Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек. Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек. Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално. Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос! Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен.
Това е идея на никой художник.
Така се молят на запад. Някъде представят Христа на молитва, както турците се молят. Никога Христос не е падал на колене във време на молитва. На колене стоят само учениците, които не знаят урока си. Не поставяйте Христа в такива положения и пози, на които не разбирате смисъла.
към беседата >>
Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира.
„Пълен с благодат и истина”. Човек все трябва да бъде пълен с нещо. С какво трябва да бъде пълен? Със знание, със сила, с богатство?
Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира.
Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване. Не е лошо понякога човек да се възгордява. Под думата „гордост” англичаните разбират достойнството на човека. Да бъде човек горд, това значи, да има достойнство. Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа.
към беседата >>
Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно.
Прераждането е условие, т. е. момент, в който Божията Любов може да се прояви. Любовта не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта иде от контакта на човека с Бога. Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.
Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно.
Всички, които вървят по пътя на истината, и са пълни с благодат и истина, имат особен строеж на главите и на лицата си. Като погледнете главата на някой човек, добре развит в умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работил върху себе си, вследствие на което между очите, носа, брадата, и ушите има известна съразмерност. Лицето изразява вътрешния живот на човека. Ако чрез лицето си човек не може да прояви своя вътрешен живот, той не може да има никакви отношения към външния, видимия свят. Ако детето не заплаче, майката няма да му даде храна.
към беседата >>
Така се молят на запад.
Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек. Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално. Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос! Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен. Това е идея на никой художник.
Така се молят на запад.
Някъде представят Христа на молитва, както турците се молят. Никога Христос не е падал на колене във време на молитва. На колене стоят само учениците, които не знаят урока си. Не поставяйте Христа в такива положения и пози, на които не разбирате смисъла. И разпятието на Христа не е представено, както трябва.
към беседата >>
Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване.
„Пълен с благодат и истина”. Човек все трябва да бъде пълен с нещо. С какво трябва да бъде пълен? Със знание, със сила, с богатство? Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира.
Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване.
Не е лошо понякога човек да се възгордява. Под думата „гордост” англичаните разбират достойнството на човека. Да бъде човек горд, това значи, да има достойнство. Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа. Това болезнено състояние наричаме „честолюбие”.
към беседата >>
Всички, които вървят по пътя на истината, и са пълни с благодат и истина, имат особен строеж на главите и на лицата си.
момент, в който Божията Любов може да се прояви. Любовта не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта иде от контакта на човека с Бога. Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно.
Всички, които вървят по пътя на истината, и са пълни с благодат и истина, имат особен строеж на главите и на лицата си.
Като погледнете главата на някой човек, добре развит в умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работил върху себе си, вследствие на което между очите, носа, брадата, и ушите има известна съразмерност. Лицето изразява вътрешния живот на човека. Ако чрез лицето си човек не може да прояви своя вътрешен живот, той не може да има никакви отношения към външния, видимия свят. Ако детето не заплаче, майката няма да му даде храна. Първият импулс на детето към ядене иде отвътре, както и импулсът на семето за поникване.
към беседата >>
Някъде представят Христа на молитва, както турците се молят.
Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално. Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос! Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен. Това е идея на никой художник. Така се молят на запад.
Някъде представят Христа на молитва, както турците се молят.
Никога Христос не е падал на колене във време на молитва. На колене стоят само учениците, които не знаят урока си. Не поставяйте Христа в такива положения и пози, на които не разбирате смисъла. И разпятието на Христа не е представено, както трябва. Някои рисуват Христа разпнат на висок кръст.
към беседата >>
Не е лошо понякога човек да се възгордява.
Човек все трябва да бъде пълен с нещо. С какво трябва да бъде пълен? Със знание, със сила, с богатство? Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира. Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване.
Не е лошо понякога човек да се възгордява.
Под думата „гордост” англичаните разбират достойнството на човека. Да бъде човек горд, това значи, да има достойнство. Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа. Това болезнено състояние наричаме „честолюбие”. За да бъде горд, човек трябва да има съответстващи добродетели.
към беседата >>
Като погледнете главата на някой човек, добре развит в умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работил върху себе си, вследствие на което между очите, носа, брадата, и ушите има известна съразмерност.
Любовта не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта иде от контакта на човека с Бога. Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно. Всички, които вървят по пътя на истината, и са пълни с благодат и истина, имат особен строеж на главите и на лицата си.
Като погледнете главата на някой човек, добре развит в умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работил върху себе си, вследствие на което между очите, носа, брадата, и ушите има известна съразмерност.
Лицето изразява вътрешния живот на човека. Ако чрез лицето си човек не може да прояви своя вътрешен живот, той не може да има никакви отношения към външния, видимия свят. Ако детето не заплаче, майката няма да му даде храна. Първият импулс на детето към ядене иде отвътре, както и импулсът на семето за поникване.
към беседата >>
Никога Христос не е падал на колене във време на молитва.
Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос! Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен. Това е идея на никой художник. Така се молят на запад. Някъде представят Христа на молитва, както турците се молят.
Никога Христос не е падал на колене във време на молитва.
На колене стоят само учениците, които не знаят урока си. Не поставяйте Христа в такива положения и пози, на които не разбирате смисъла. И разпятието на Христа не е представено, както трябва. Някои рисуват Христа разпнат на висок кръст. За да стигнете тялото Му, трябва да се качите на стълба.
към беседата >>
Под думата „гордост” англичаните разбират достойнството на човека.
С какво трябва да бъде пълен? Със знание, със сила, с богатство? Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира. Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване. Не е лошо понякога човек да се възгордява.
Под думата „гордост” англичаните разбират достойнството на човека.
Да бъде човек горд, това значи, да има достойнство. Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа. Това болезнено състояние наричаме „честолюбие”. За да бъде горд, човек трябва да има съответстващи добродетели. Изобщо, всяко качество, всяка добродетел, която човек сам си приписва, или другите му я приписват, трябва да отговаря на действителността.
към беседата >>
Лицето изразява вътрешния живот на човека.
Любовта иде от контакта на човека с Бога. Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно. Всички, които вървят по пътя на истината, и са пълни с благодат и истина, имат особен строеж на главите и на лицата си. Като погледнете главата на някой човек, добре развит в умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работил върху себе си, вследствие на което между очите, носа, брадата, и ушите има известна съразмерност.
Лицето изразява вътрешния живот на човека.
Ако чрез лицето си човек не може да прояви своя вътрешен живот, той не може да има никакви отношения към външния, видимия свят. Ако детето не заплаче, майката няма да му даде храна. Първият импулс на детето към ядене иде отвътре, както и импулсът на семето за поникване.
към беседата >>
На колене стоят само учениците, които не знаят урока си.
Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен. Това е идея на никой художник. Така се молят на запад. Някъде представят Христа на молитва, както турците се молят. Никога Христос не е падал на колене във време на молитва.
На колене стоят само учениците, които не знаят урока си.
Не поставяйте Христа в такива положения и пози, на които не разбирате смисъла. И разпятието на Христа не е представено, както трябва. Някои рисуват Христа разпнат на висок кръст. За да стигнете тялото Му, трябва да се качите на стълба. Други пък рисуват кръста по-нисък, тялото било едва на половин метър над земята.
към беседата >>
Да бъде човек горд, това значи, да има достойнство.
Със знание, със сила, с богатство? Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира. Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване. Не е лошо понякога човек да се възгордява. Под думата „гордост” англичаните разбират достойнството на човека.
Да бъде човек горд, това значи, да има достойнство.
Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа. Това болезнено състояние наричаме „честолюбие”. За да бъде горд, човек трябва да има съответстващи добродетели. Изобщо, всяко качество, всяка добродетел, която човек сам си приписва, или другите му я приписват, трябва да отговаря на действителността. Например, каже ли някой за себе си, че е учен, той трябва да има знания, които да отговарят на неговата ученост.
към беседата >>
Ако чрез лицето си човек не може да прояви своя вътрешен живот, той не може да има никакви отношения към външния, видимия свят.
Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно. Всички, които вървят по пътя на истината, и са пълни с благодат и истина, имат особен строеж на главите и на лицата си. Като погледнете главата на някой човек, добре развит в умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работил върху себе си, вследствие на което между очите, носа, брадата, и ушите има известна съразмерност. Лицето изразява вътрешния живот на човека.
Ако чрез лицето си човек не може да прояви своя вътрешен живот, той не може да има никакви отношения към външния, видимия свят.
Ако детето не заплаче, майката няма да му даде храна. Първият импулс на детето към ядене иде отвътре, както и импулсът на семето за поникване.
към беседата >>
Не поставяйте Христа в такива положения и пози, на които не разбирате смисъла.
Това е идея на никой художник. Така се молят на запад. Някъде представят Христа на молитва, както турците се молят. Никога Христос не е падал на колене във време на молитва. На колене стоят само учениците, които не знаят урока си.
Не поставяйте Христа в такива положения и пози, на които не разбирате смисъла.
И разпятието на Христа не е представено, както трябва. Някои рисуват Христа разпнат на висок кръст. За да стигнете тялото Му, трябва да се качите на стълба. Други пък рисуват кръста по-нисък, тялото било едва на половин метър над земята. Кое от двете положения е по-вярно, не се знае.
към беседата >>
Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа.
Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира. Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване. Не е лошо понякога човек да се възгордява. Под думата „гордост” англичаните разбират достойнството на човека. Да бъде човек горд, това значи, да има достойнство.
Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа.
Това болезнено състояние наричаме „честолюбие”. За да бъде горд, човек трябва да има съответстващи добродетели. Изобщо, всяко качество, всяка добродетел, която човек сам си приписва, или другите му я приписват, трябва да отговаря на действителността. Например, каже ли някой за себе си, че е учен, той трябва да има знания, които да отговарят на неговата ученост. Каже ли някой за себе си, че е силен, той трябва да прояви силата си.
към беседата >>
Ако детето не заплаче, майката няма да му даде храна.
Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно. Всички, които вървят по пътя на истината, и са пълни с благодат и истина, имат особен строеж на главите и на лицата си. Като погледнете главата на някой човек, добре развит в умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работил върху себе си, вследствие на което между очите, носа, брадата, и ушите има известна съразмерност. Лицето изразява вътрешния живот на човека. Ако чрез лицето си човек не може да прояви своя вътрешен живот, той не може да има никакви отношения към външния, видимия свят.
Ако детето не заплаче, майката няма да му даде храна.
Първият импулс на детето към ядене иде отвътре, както и импулсът на семето за поникване.
към беседата >>
И разпятието на Христа не е представено, както трябва.
Така се молят на запад. Някъде представят Христа на молитва, както турците се молят. Никога Христос не е падал на колене във време на молитва. На колене стоят само учениците, които не знаят урока си. Не поставяйте Христа в такива положения и пози, на които не разбирате смисъла.
И разпятието на Христа не е представено, както трябва.
Някои рисуват Христа разпнат на висок кръст. За да стигнете тялото Му, трябва да се качите на стълба. Други пък рисуват кръста по-нисък, тялото било едва на половин метър над земята. Кое от двете положения е по-вярно, не се знае. Когато описват страданията на Христа, важно е да се каже, че Христос страдал, а дали кръстът е бил висок или нисък, не е важно.
към беседата >>
2.
Правилни форми
,
ООК
, София, 19.3.1930г.,
Повече от това какво може да иска?
Като се намерят в трудно положение, хората се успокояват с това, че Бог ще помисли за тях. Като е дал ум на човека да мисли, да учи, да живее правилно, Бог е помислил вече за него.
Повече от това какво може да иска?
Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото. И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си. Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи. Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила.
към беседата >>
Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото.
Като се намерят в трудно положение, хората се успокояват с това, че Бог ще помисли за тях. Като е дал ум на човека да мисли, да учи, да живее правилно, Бог е помислил вече за него. Повече от това какво може да иска?
Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото.
И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си. Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи. Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила. Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави.
към беседата >>
И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си.
Като се намерят в трудно положение, хората се успокояват с това, че Бог ще помисли за тях. Като е дал ум на човека да мисли, да учи, да живее правилно, Бог е помислил вече за него. Повече от това какво може да иска? Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото.
И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си.
Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи. Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила. Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави. Той помни какво е учил.
към беседата >>
Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи.
Като се намерят в трудно положение, хората се успокояват с това, че Бог ще помисли за тях. Като е дал ум на човека да мисли, да учи, да живее правилно, Бог е помислил вече за него. Повече от това какво може да иска? Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото. И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си.
Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи.
Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила. Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави. Той помни какво е учил. Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо?
към беседата >>
Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне.
Като е дал ум на човека да мисли, да учи, да живее правилно, Бог е помислил вече за него. Повече от това какво може да иска? Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото. И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си. Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи.
Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне.
Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила. Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави. Той помни какво е учил. Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човекът.
към беседата >>
Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила.
Повече от това какво може да иска? Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото. И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си. Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи. Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне.
Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила.
Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави. Той помни какво е учил. Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човекът. Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни.
към беседата >>
Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави.
Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото. И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си. Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи. Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила.
Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави.
Той помни какво е учил. Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човекът. Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни. Защо не помни?
към беседата >>
Той помни какво е учил.
И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си. Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи. Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила. Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави.
Той помни какво е учил.
Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човекът. Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни. Защо не помни? Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение.
към беседата >>
Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо?
Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи. Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила. Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави. Той помни какво е учил.
Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо?
Не знае човекът. Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни. Защо не помни? Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае.
към беседата >>
Не знае човекът.
Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила. Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави. Той помни какво е учил. Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо?
Не знае човекът.
Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни. Защо не помни? Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат.
към беседата >>
Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни.
Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила. Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави. Той помни какво е учил. Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човекът.
Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни.
Защо не помни? Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално.
към беседата >>
Защо не помни?
Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави. Той помни какво е учил. Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човекът. Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни.
Защо не помни?
Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал?
към беседата >>
Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение.
Той помни какво е учил. Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човекът. Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни. Защо не помни?
Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение.
Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове?
към беседата >>
Коя е столицата на Любовта, и това не знае.
Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човекът. Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни. Защо не помни? Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение.
Коя е столицата на Любовта, и това не знае.
Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят.
към беседата >>
Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат.
Не знае човекът. Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни. Защо не помни? Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае.
Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат.
Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“?
към беседата >>
Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално.
Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни. Защо не помни? Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат.
Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално.
Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно.
към беседата >>
Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал?
Защо не помни? Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално.
Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал?
Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“?
към беседата >>
Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове?
Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал?
Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове?
Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли.
към беседата >>
Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят.
Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове?
Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят.
Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. Какво означава думата „съпруг“?
към беседата >>
Какво означава думата „Париж“?
Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят.
Какво означава думата „Париж“?
Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. Какво означава думата „съпруг“? Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа.
към беседата >>
Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно.
Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“?
Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно.
Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. Какво означава думата „съпруг“? Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа. Съпругът и съпругата са се впрегнали да работят заедно.
към беседата >>
Какво означава думата „мъж“?
Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно.
Какво означава думата „мъж“?
Мъжът е същество, което мисли. Какво означава думата „съпруг“? Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа. Съпругът и съпругата са се впрегнали да работят заедно. Българите казва: „Не е мъж онзи, който не може да опасва пояса си“.
към беседата >>
Мъжът е същество, което мисли.
Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“?
Мъжът е същество, което мисли.
Какво означава думата „съпруг“? Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа. Съпругът и съпругата са се впрегнали да работят заедно. Българите казва: „Не е мъж онзи, който не може да опасва пояса си“.
към беседата >>
Какво означава думата „съпруг“?
Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли.
Какво означава думата „съпруг“?
Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа. Съпругът и съпругата са се впрегнали да работят заедно. Българите казва: „Не е мъж онзи, който не може да опасва пояса си“.
към беседата >>
Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа.
Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. Какво означава думата „съпруг“?
Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа.
Съпругът и съпругата са се впрегнали да работят заедно. Българите казва: „Не е мъж онзи, който не може да опасва пояса си“.
към беседата >>
Съпругът и съпругата са се впрегнали да работят заедно.
Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. Какво означава думата „съпруг“? Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа.
Съпругът и съпругата са се впрегнали да работят заедно.
Българите казва: „Не е мъж онзи, който не може да опасва пояса си“.
към беседата >>
Българите казва: „Не е мъж онзи, който не може да опасва пояса си“.
Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. Какво означава думата „съпруг“? Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа. Съпругът и съпругата са се впрегнали да работят заедно.
Българите казва: „Не е мъж онзи, който не може да опасва пояса си“.
към беседата >>
Опасването на пояса подразбира разумност, мисъл.
Опасването на пояса подразбира разумност, мисъл.
Значи не е мъж онзи, който не може да мисли. Поясът представя човешкия ум. Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него. С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи. Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни.
към беседата >>
Значи не е мъж онзи, който не може да мисли.
Опасването на пояса подразбира разумност, мисъл.
Значи не е мъж онзи, който не може да мисли.
Поясът представя човешкия ум. Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него. С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи. Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни. Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си.
към беседата >>
Поясът представя човешкия ум.
Опасването на пояса подразбира разумност, мисъл. Значи не е мъж онзи, който не може да мисли.
Поясът представя човешкия ум.
Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него. С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи. Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни. Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си. Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо.
към беседата >>
Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него.
Опасването на пояса подразбира разумност, мисъл. Значи не е мъж онзи, който не може да мисли. Поясът представя човешкия ум.
Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него.
С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи. Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни. Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си. Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо. Човек трябва да оставя челото си отворено.
към беседата >>
С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи.
Опасването на пояса подразбира разумност, мисъл. Значи не е мъж онзи, който не може да мисли. Поясът представя човешкия ум. Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него.
С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи.
Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни. Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си. Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо. Човек трябва да оставя челото си отворено. Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си.
към беседата >>
Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни.
Опасването на пояса подразбира разумност, мисъл. Значи не е мъж онзи, който не може да мисли. Поясът представя човешкия ум. Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него. С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи.
Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни.
Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си. Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо. Човек трябва да оставя челото си отворено. Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си. Обирането всякога не подразбира нещо лошо.
към беседата >>
Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си.
Значи не е мъж онзи, който не може да мисли. Поясът представя човешкия ум. Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него. С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи. Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни.
Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си.
Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо. Човек трябва да оставя челото си отворено. Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си. Обирането всякога не подразбира нещо лошо. Човек обира плодовете на една круша и угощава ближните си.
към беседата >>
Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо.
Поясът представя човешкия ум. Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него. С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи. Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни. Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си.
Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо.
Човек трябва да оставя челото си отворено. Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си. Обирането всякога не подразбира нещо лошо. Човек обира плодовете на една круша и угощава ближните си. Но и богатият има нужда някога да бъде обран като крушата.
към беседата >>
Човек трябва да оставя челото си отворено.
Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него. С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи. Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни. Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си. Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо.
Човек трябва да оставя челото си отворено.
Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си. Обирането всякога не подразбира нещо лошо. Човек обира плодовете на една круша и угощава ближните си. Но и богатият има нужда някога да бъде обран като крушата. Като го оберат, той олеква и с това тегло може по-лесно да преплава океана.
към беседата >>
Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си.
С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи. Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни. Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си. Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо. Човек трябва да оставя челото си отворено.
Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си.
Обирането всякога не подразбира нещо лошо. Човек обира плодовете на една круша и угощава ближните си. Но и богатият има нужда някога да бъде обран като крушата. Като го оберат, той олеква и с това тегло може по-лесно да преплава океана.
към беседата >>
Обирането всякога не подразбира нещо лошо.
Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни. Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си. Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо. Човек трябва да оставя челото си отворено. Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си.
Обирането всякога не подразбира нещо лошо.
Човек обира плодовете на една круша и угощава ближните си. Но и богатият има нужда някога да бъде обран като крушата. Като го оберат, той олеква и с това тегло може по-лесно да преплава океана.
към беседата >>
Човек обира плодовете на една круша и угощава ближните си.
Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си. Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо. Човек трябва да оставя челото си отворено. Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си. Обирането всякога не подразбира нещо лошо.
Човек обира плодовете на една круша и угощава ближните си.
Но и богатият има нужда някога да бъде обран като крушата. Като го оберат, той олеква и с това тегло може по-лесно да преплава океана.
към беседата >>
Но и богатият има нужда някога да бъде обран като крушата.
Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо. Човек трябва да оставя челото си отворено. Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си. Обирането всякога не подразбира нещо лошо. Човек обира плодовете на една круша и угощава ближните си.
Но и богатият има нужда някога да бъде обран като крушата.
Като го оберат, той олеква и с това тегло може по-лесно да преплава океана.
към беседата >>
Като го оберат, той олеква и с това тегло може по-лесно да преплава океана.
Човек трябва да оставя челото си отворено. Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си. Обирането всякога не подразбира нещо лошо. Човек обира плодовете на една круша и угощава ближните си. Но и богатият има нужда някога да бъде обран като крушата.
Като го оберат, той олеква и с това тегло може по-лесно да преплава океана.
към беседата >>
Едно от качествата на природата е пълното разнообразие.
Едно от качествата на природата е пълното разнообразие.
Тя не обича еднообразието и застоя. Роди ли едно дърво плодове, те трябва да се оберат. Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят. Паднат ли на земята, те ще изгният. Природата обича също така изобилието.
към беседата >>
Тя не обича еднообразието и застоя.
Едно от качествата на природата е пълното разнообразие.
Тя не обича еднообразието и застоя.
Роди ли едно дърво плодове, те трябва да се оберат. Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят. Паднат ли на земята, те ще изгният. Природата обича също така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества.
към беседата >>
Роди ли едно дърво плодове, те трябва да се оберат.
Едно от качествата на природата е пълното разнообразие. Тя не обича еднообразието и застоя.
Роди ли едно дърво плодове, те трябва да се оберат.
Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят. Паднат ли на земята, те ще изгният. Природата обича също така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества. Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува.
към беседата >>
Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят.
Едно от качествата на природата е пълното разнообразие. Тя не обича еднообразието и застоя. Роди ли едно дърво плодове, те трябва да се оберат.
Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят.
Паднат ли на земята, те ще изгният. Природата обича също така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества. Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му.
към беседата >>
Паднат ли на земята, те ще изгният.
Едно от качествата на природата е пълното разнообразие. Тя не обича еднообразието и застоя. Роди ли едно дърво плодове, те трябва да се оберат. Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят.
Паднат ли на земята, те ще изгният.
Природата обича също така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества. Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му. За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си.
към беседата >>
Природата обича също така изобилието.
Едно от качествата на природата е пълното разнообразие. Тя не обича еднообразието и застоя. Роди ли едно дърво плодове, те трябва да се оберат. Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят. Паднат ли на земята, те ще изгният.
Природата обича също така изобилието.
Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества. Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му. За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си. Не знае ли това, той ще остане с празен съд.
към беседата >>
Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества.
Тя не обича еднообразието и застоя. Роди ли едно дърво плодове, те трябва да се оберат. Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят. Паднат ли на земята, те ще изгният. Природата обича също така изобилието.
Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества.
Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му. За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си. Не знае ли това, той ще остане с празен съд. Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни?
към беседата >>
Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува.
Роди ли едно дърво плодове, те трябва да се оберат. Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят. Паднат ли на земята, те ще изгният. Природата обича също така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества.
Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува.
За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му. За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си. Не знае ли това, той ще остане с празен съд. Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни? Защо не ни се притече на помощ?
към беседата >>
За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му.
Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят. Паднат ли на земята, те ще изгният. Природата обича също така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества. Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува.
За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му.
За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си. Не знае ли това, той ще остане с празен съд. Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни? Защо не ни се притече на помощ? “ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си.
към беседата >>
За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си.
Паднат ли на земята, те ще изгният. Природата обича също така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества. Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му.
За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си.
Не знае ли това, той ще остане с празен съд. Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни? Защо не ни се притече на помощ? “ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си. Учителят преподава на ученика си, но той сам учи.
към беседата >>
Не знае ли това, той ще остане с празен съд.
Природата обича също така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества. Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му. За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си.
Не знае ли това, той ще остане с празен съд.
Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни? Защо не ни се притече на помощ? “ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си. Учителят преподава на ученика си, но той сам учи. Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши.
към беседата >>
Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни?
Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества. Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му. За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си. Не знае ли това, той ще остане с празен съд.
Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни?
Защо не ни се притече на помощ? “ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си. Учителят преподава на ученика си, но той сам учи. Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него.
към беседата >>
Защо не ни се притече на помощ?
Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му. За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си. Не знае ли това, той ще остане с празен съд. Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни?
Защо не ни се притече на помощ?
“ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си. Учителят преподава на ученика си, но той сам учи. Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея.
към беседата >>
“ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си.
За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му. За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си. Не знае ли това, той ще остане с празен съд. Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни? Защо не ни се притече на помощ?
“ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си.
Учителят преподава на ученика си, но той сам учи. Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея. И едното, и другото положение не се позволяват.
към беседата >>
Учителят преподава на ученика си, но той сам учи.
За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си. Не знае ли това, той ще остане с празен съд. Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни? Защо не ни се притече на помощ? “ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си.
Учителят преподава на ученика си, но той сам учи.
Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея. И едното, и другото положение не се позволяват. Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят.
към беседата >>
Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши.
Не знае ли това, той ще остане с празен съд. Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни? Защо не ни се притече на помощ? “ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си. Учителят преподава на ученика си, но той сам учи.
Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши.
Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея. И едното, и другото положение не се позволяват. Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят. Те искат друг някой да им слугува.
към беседата >>
Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него.
Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни? Защо не ни се притече на помощ? “ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си. Учителят преподава на ученика си, но той сам учи. Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши.
Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него.
Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея. И едното, и другото положение не се позволяват. Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят. Те искат друг някой да им слугува. Като се родят деца, родителите очакват на тях, да им слугуват, да ги гледат на старини, но не излиза така.
към беседата >>
Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея.
Защо не ни се притече на помощ? “ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си. Учителят преподава на ученика си, но той сам учи. Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него.
Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея.
И едното, и другото положение не се позволяват. Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят. Те искат друг някой да им слугува. Като се родят деца, родителите очакват на тях, да им слугуват, да ги гледат на старини, но не излиза така. И децата поддържат философията на родителите си, и те търсят слуги.
към беседата >>
И едното, и другото положение не се позволяват.
“ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си. Учителят преподава на ученика си, но той сам учи. Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея.
И едното, и другото положение не се позволяват.
Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят. Те искат друг някой да им слугува. Като се родят деца, родителите очакват на тях, да им слугуват, да ги гледат на старини, но не излиза така. И децата поддържат философията на родителите си, и те търсят слуги. В края на краищата всички се разочароват едни от други и казват, че животът няма смисъл.
към беседата >>
Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят.
Учителят преподава на ученика си, но той сам учи. Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея. И едното, и другото положение не се позволяват.
Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят.
Те искат друг някой да им слугува. Като се родят деца, родителите очакват на тях, да им слугуват, да ги гледат на старини, но не излиза така. И децата поддържат философията на родителите си, и те търсят слуги. В края на краищата всички се разочароват едни от други и казват, че животът няма смисъл.
към беседата >>
Те искат друг някой да им слугува.
Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея. И едното, и другото положение не се позволяват. Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят.
Те искат друг някой да им слугува.
Като се родят деца, родителите очакват на тях, да им слугуват, да ги гледат на старини, но не излиза така. И децата поддържат философията на родителите си, и те търсят слуги. В края на краищата всички се разочароват едни от други и казват, че животът няма смисъл.
към беседата >>
Като се родят деца, родителите очакват на тях, да им слугуват, да ги гледат на старини, но не излиза така.
Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея. И едното, и другото положение не се позволяват. Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят. Те искат друг някой да им слугува.
Като се родят деца, родителите очакват на тях, да им слугуват, да ги гледат на старини, но не излиза така.
И децата поддържат философията на родителите си, и те търсят слуги. В края на краищата всички се разочароват едни от други и казват, че животът няма смисъл.
към беседата >>
И децата поддържат философията на родителите си, и те търсят слуги.
Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея. И едното, и другото положение не се позволяват. Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят. Те искат друг някой да им слугува. Като се родят деца, родителите очакват на тях, да им слугуват, да ги гледат на старини, но не излиза така.
И децата поддържат философията на родителите си, и те търсят слуги.
В края на краищата всички се разочароват едни от други и казват, че животът няма смисъл.
към беседата >>
В края на краищата всички се разочароват едни от други и казват, че животът няма смисъл.
И едното, и другото положение не се позволяват. Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят. Те искат друг някой да им слугува. Като се родят деца, родителите очакват на тях, да им слугуват, да ги гледат на старини, но не излиза така. И децата поддържат философията на родителите си, и те търсят слуги.
В края на краищата всички се разочароват едни от други и казват, че животът няма смисъл.
към беседата >>
Какво представя слугата?
Какво представя слугата?
Да бъдеш слуга, това значи да бъдеш служител на нещо по-високо от себе си. Слугуването е израз на правата мисъл. Който знае да служи, той има права мисъл. Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне. За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа.
към беседата >>
Да бъдеш слуга, това значи да бъдеш служител на нещо по-високо от себе си.
Какво представя слугата?
Да бъдеш слуга, това значи да бъдеш служител на нещо по-високо от себе си.
Слугуването е израз на правата мисъл. Който знае да служи, той има права мисъл. Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне. За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа. В този смисъл и молитвата е работа.
към беседата >>
Слугуването е израз на правата мисъл.
Какво представя слугата? Да бъдеш слуга, това значи да бъдеш служител на нещо по-високо от себе си.
Слугуването е израз на правата мисъл.
Който знае да служи, той има права мисъл. Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне. За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа. В този смисъл и молитвата е работа. Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света.
към беседата >>
Който знае да служи, той има права мисъл.
Какво представя слугата? Да бъдеш слуга, това значи да бъдеш служител на нещо по-високо от себе си. Слугуването е израз на правата мисъл.
Който знае да служи, той има права мисъл.
Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне. За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа. В този смисъл и молитвата е работа. Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад?
към беседата >>
Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне.
Какво представя слугата? Да бъдеш слуга, това значи да бъдеш служител на нещо по-високо от себе си. Слугуването е израз на правата мисъл. Който знае да служи, той има права мисъл.
Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне.
За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа. В този смисъл и молитвата е работа. Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично.
към беседата >>
За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа.
Какво представя слугата? Да бъдеш слуга, това значи да бъдеш служител на нещо по-високо от себе си. Слугуването е израз на правата мисъл. Който знае да служи, той има права мисъл. Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне.
За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа.
В този смисъл и молитвата е работа. Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично. Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата.
към беседата >>
В този смисъл и молитвата е работа.
Да бъдеш слуга, това значи да бъдеш служител на нещо по-високо от себе си. Слугуването е израз на правата мисъл. Който знае да служи, той има права мисъл. Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне. За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа.
В този смисъл и молитвата е работа.
Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично. Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде.
към беседата >>
Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света.
Слугуването е израз на правата мисъл. Който знае да служи, той има права мисъл. Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне. За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа. В този смисъл и молитвата е работа.
Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света.
Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично. Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен.
към беседата >>
Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад?
Който знае да служи, той има права мисъл. Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне. За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа. В този смисъл и молитвата е работа. Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света.
Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад?
Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично. Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен. Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен.
към беседата >>
Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично.
Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне. За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа. В този смисъл и молитвата е работа. Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад?
Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично.
Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен. Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее.
към беседата >>
Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата.
За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа. В този смисъл и молитвата е работа. Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично.
Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата.
Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен. Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може.
към беседата >>
Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде.
В този смисъл и молитвата е работа. Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично. Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата.
Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде.
Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен. Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва.
към беседата >>
Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен.
Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично. Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде.
Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен.
Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира.
към беседата >>
Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен.
Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично. Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен.
Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен.
Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии.
към беседата >>
Мнозина казват, че и без молитва може да се живее.
Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично. Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен. Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен.
Мнозина казват, че и без молитва може да се живее.
Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва.
към беседата >>
Не, без молитва не може.
Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен. Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее.
Не, без молитва не може.
Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва. Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява.
към беседата >>
Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва.
Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен. Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може.
Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва.
Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва. Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява.
към беседата >>
Спре ли един от тия процеси, целият живот спира.
Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен. Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва.
Спре ли един от тия процеси, целият живот спира.
Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва. Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея.
към беседата >>
Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии.
Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира.
Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии.
Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва. Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта.
към беседата >>
Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва.
Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии.
Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва.
Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта. Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън.
към беседата >>
Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява.
Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва.
Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява.
Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта. Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън. За всяко нещо има различни начини на доказване.
към беседата >>
Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява.
Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва. Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява.
Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява.
Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта. Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън. За всяко нещо има различни начини на доказване. Как ще докаже богатият, че е богат?
към беседата >>
Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея.
Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва. Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява.
Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея.
Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта. Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън. За всяко нещо има различни начини на доказване. Как ще докаже богатият, че е богат? Ако е щедър, той ще подпише един чек от няколко хиляди лева и ще каже: „Идете с този чек в Народната банка и си послужете с тази сума, както искате“.
към беседата >>
Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта.
Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва. Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея.
Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта.
Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън. За всяко нещо има различни начини на доказване. Как ще докаже богатият, че е богат? Ако е щедър, той ще подпише един чек от няколко хиляди лева и ще каже: „Идете с този чек в Народната банка и си послужете с тази сума, както искате“. Чекът не е ли доказателство за богатството на този човек?
към беседата >>
Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън.
Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва. Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта.
Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън.
За всяко нещо има различни начини на доказване. Как ще докаже богатият, че е богат? Ако е щедър, той ще подпише един чек от няколко хиляди лева и ще каже: „Идете с този чек в Народната банка и си послужете с тази сума, както искате“. Чекът не е ли доказателство за богатството на този човек?
към беседата >>
За всяко нещо има различни начини на доказване.
Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта. Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън.
За всяко нещо има различни начини на доказване.
Как ще докаже богатият, че е богат? Ако е щедър, той ще подпише един чек от няколко хиляди лева и ще каже: „Идете с този чек в Народната банка и си послужете с тази сума, както искате“. Чекът не е ли доказателство за богатството на този човек?
към беседата >>
Как ще докаже богатият, че е богат?
Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта. Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън. За всяко нещо има различни начини на доказване.
Как ще докаже богатият, че е богат?
Ако е щедър, той ще подпише един чек от няколко хиляди лева и ще каже: „Идете с този чек в Народната банка и си послужете с тази сума, както искате“. Чекът не е ли доказателство за богатството на този човек?
към беседата >>
Ако е щедър, той ще подпише един чек от няколко хиляди лева и ще каже: „Идете с този чек в Народната банка и си послужете с тази сума, както искате“.
Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта. Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън. За всяко нещо има различни начини на доказване. Как ще докаже богатият, че е богат?
Ако е щедър, той ще подпише един чек от няколко хиляди лева и ще каже: „Идете с този чек в Народната банка и си послужете с тази сума, както искате“.
Чекът не е ли доказателство за богатството на този човек?
към беседата >>
Чекът не е ли доказателство за богатството на този човек?
Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта. Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън. За всяко нещо има различни начини на доказване. Как ще докаже богатият, че е богат? Ако е щедър, той ще подпише един чек от няколко хиляди лева и ще каже: „Идете с този чек в Народната банка и си послужете с тази сума, както искате“.
Чекът не е ли доказателство за богатството на този човек?
към беседата >>
Следователно всяко нещо, всяка идея може да се докаже, но по специфичен начин.
Следователно всяко нещо, всяка идея може да се докаже, но по специфичен начин.
Как ще докажете, например, какво нещо е Бог? Идеята за Бога е отвлечена. Единственият конкретен образ за Бога е слънцето. Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества. Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа.
към беседата >>
Как ще докажете, например, какво нещо е Бог?
Следователно всяко нещо, всяка идея може да се докаже, но по специфичен начин.
Как ще докажете, например, какво нещо е Бог?
Идеята за Бога е отвлечена. Единственият конкретен образ за Бога е слънцето. Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества. Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа. Слънцето осмисля нещата.
към беседата >>
Идеята за Бога е отвлечена.
Следователно всяко нещо, всяка идея може да се докаже, но по специфичен начин. Как ще докажете, например, какво нещо е Бог?
Идеята за Бога е отвлечена.
Единственият конкретен образ за Бога е слънцето. Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества. Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа. Слънцето осмисля нещата. Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос.
към беседата >>
Единственият конкретен образ за Бога е слънцето.
Следователно всяко нещо, всяка идея може да се докаже, но по специфичен начин. Как ще докажете, например, какво нещо е Бог? Идеята за Бога е отвлечена.
Единственият конкретен образ за Бога е слънцето.
Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества. Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа. Слънцето осмисля нещата. Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос. Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема.
към беседата >>
Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества.
Следователно всяко нещо, всяка идея може да се докаже, но по специфичен начин. Как ще докажете, например, какво нещо е Бог? Идеята за Бога е отвлечена. Единственият конкретен образ за Бога е слънцето.
Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества.
Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа. Слънцето осмисля нещата. Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос. Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема. На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват.
към беседата >>
Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа.
Следователно всяко нещо, всяка идея може да се докаже, но по специфичен начин. Как ще докажете, например, какво нещо е Бог? Идеята за Бога е отвлечена. Единственият конкретен образ за Бога е слънцето. Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества.
Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа.
Слънцето осмисля нещата. Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос. Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема. На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват. Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил.
към беседата >>
Слънцето осмисля нещата.
Как ще докажете, например, какво нещо е Бог? Идеята за Бога е отвлечена. Единственият конкретен образ за Бога е слънцето. Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества. Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа.
Слънцето осмисля нещата.
Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос. Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема. На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват. Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си.
към беседата >>
Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос.
Идеята за Бога е отвлечена. Единственият конкретен образ за Бога е слънцето. Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества. Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа. Слънцето осмисля нещата.
Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос.
Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема. На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват. Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си. Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него.
към беседата >>
Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема.
Единственият конкретен образ за Бога е слънцето. Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества. Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа. Слънцето осмисля нещата. Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос.
Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема.
На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват. Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си. Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда.
към беседата >>
На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват.
Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества. Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа. Слънцето осмисля нещата. Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос. Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема.
На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват.
Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си. Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда. Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види.
към беседата >>
Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил.
Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа. Слънцето осмисля нещата. Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос. Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема. На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват.
Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил.
Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си. Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда. Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види. Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт.
към беседата >>
Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си.
Слънцето осмисля нещата. Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос. Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема. На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват. Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил.
Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си.
Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда. Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види. Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт. Ще дойде ден, когато слънцето на човешкия живот ще грее постоянно, няма да залязва и да изгрява.
към беседата >>
Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него.
Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос. Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема. На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват. Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си.
Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него.
Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда. Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види. Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт. Ще дойде ден, когато слънцето на човешкия живот ще грее постоянно, няма да залязва и да изгрява. Бог е първият, Който е промислил за човека.
към беседата >>
Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда.
Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема. На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват. Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си. Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него.
Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда.
Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види. Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт. Ще дойде ден, когато слънцето на човешкия живот ще грее постоянно, няма да залязва и да изгрява. Бог е първият, Който е промислил за човека. Той постоянно го държи в ума си, има предвид неговите нужди и ги задоволява.
към беседата >>
Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види.
На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват. Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си. Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда.
Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види.
Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт. Ще дойде ден, когато слънцето на човешкия живот ще грее постоянно, няма да залязва и да изгрява. Бог е първият, Който е промислил за човека. Той постоянно го държи в ума си, има предвид неговите нужди и ги задоволява.
към беседата >>
Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт.
Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си. Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда. Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види.
Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт.
Ще дойде ден, когато слънцето на човешкия живот ще грее постоянно, няма да залязва и да изгрява. Бог е първият, Който е промислил за човека. Той постоянно го държи в ума си, има предвид неговите нужди и ги задоволява.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато слънцето на човешкия живот ще грее постоянно, няма да залязва и да изгрява.
Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си. Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда. Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види. Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт.
Ще дойде ден, когато слънцето на човешкия живот ще грее постоянно, няма да залязва и да изгрява.
Бог е първият, Който е промислил за човека. Той постоянно го държи в ума си, има предвид неговите нужди и ги задоволява.
към беседата >>
Бог е първият, Който е промислил за човека.
Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда. Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види. Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт. Ще дойде ден, когато слънцето на човешкия живот ще грее постоянно, няма да залязва и да изгрява.
Бог е първият, Който е промислил за човека.
Той постоянно го държи в ума си, има предвид неговите нужди и ги задоволява.
към беседата >>
Той постоянно го държи в ума си, има предвид неговите нужди и ги задоволява.
Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда. Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види. Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт. Ще дойде ден, когато слънцето на човешкия живот ще грее постоянно, няма да залязва и да изгрява. Бог е първият, Който е промислил за човека.
Той постоянно го държи в ума си, има предвид неговите нужди и ги задоволява.
към беседата >>
Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на земята, кой го е изпратил.
Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на земята, кой го е изпратил.
Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли. Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота. Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък. Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен.
към беседата >>
Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли.
Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на земята, кой го е изпратил.
Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли.
Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота. Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък. Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен. Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата.
към беседата >>
Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота.
Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на земята, кой го е изпратил. Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли.
Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота.
Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък. Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен. Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата. Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта.
към беседата >>
Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък.
Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на земята, кой го е изпратил. Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли. Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота.
Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък.
Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен. Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата. Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта. Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината.
към беседата >>
Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека.
Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на земята, кой го е изпратил. Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли. Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота. Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък.
Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека.
Без духовно тяло човек е осакатен. Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата. Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта. Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината. Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно.
към беседата >>
Без духовно тяло човек е осакатен.
Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на земята, кой го е изпратил. Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли. Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота. Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък. Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека.
Без духовно тяло човек е осакатен.
Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата. Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта. Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината. Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно. Каквато работа предприеме разумният, добре ще я свърши.
към беседата >>
Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата.
Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли. Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота. Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък. Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен.
Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата.
Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта. Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината. Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно. Каквато работа предприеме разумният, добре ще я свърши. Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае как да се справя.
към беседата >>
Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта.
Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота. Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък. Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен. Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата.
Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта.
Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината. Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно. Каквато работа предприеме разумният, добре ще я свърши. Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае как да се справя. Дали е търговец, свещеник, учител, дипломат, държавник, той знае как да постъпва.
към беседата >>
Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината.
Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък. Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен. Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата. Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта.
Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината.
Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно. Каквато работа предприеме разумният, добре ще я свърши. Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае как да се справя. Дали е търговец, свещеник, учител, дипломат, държавник, той знае как да постъпва.
към беседата >>
Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно.
Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен. Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата. Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта. Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината.
Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно.
Каквато работа предприеме разумният, добре ще я свърши. Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае как да се справя. Дали е търговец, свещеник, учител, дипломат, държавник, той знае как да постъпва.
към беседата >>
Каквато работа предприеме разумният, добре ще я свърши.
Без духовно тяло човек е осакатен. Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата. Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта. Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината. Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно.
Каквато работа предприеме разумният, добре ще я свърши.
Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае как да се справя. Дали е търговец, свещеник, учител, дипломат, държавник, той знае как да постъпва.
към беседата >>
Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае как да се справя.
Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата. Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта. Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината. Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно. Каквато работа предприеме разумният, добре ще я свърши.
Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае как да се справя.
Дали е търговец, свещеник, учител, дипломат, държавник, той знае как да постъпва.
към беседата >>
Дали е търговец, свещеник, учител, дипломат, държавник, той знае как да постъпва.
Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта. Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината. Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно. Каквато работа предприеме разумният, добре ще я свърши. Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае как да се справя.
Дали е търговец, свещеник, учител, дипломат, държавник, той знае как да постъпва.
към беседата >>
Мнозина отричат дипломацията.
Мнозина отричат дипломацията.
Те намират в дипломацията нещо неискрено. Те казват, че човек трябва да бъде искрен, прям в отношенията си. Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори. Разумността изключва злото, грубото, нечистото. Разумният цени хората като себе си.
към беседата >>
Те намират в дипломацията нещо неискрено.
Мнозина отричат дипломацията.
Те намират в дипломацията нещо неискрено.
Те казват, че човек трябва да бъде искрен, прям в отношенията си. Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори. Разумността изключва злото, грубото, нечистото. Разумният цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си.
към беседата >>
Те казват, че човек трябва да бъде искрен, прям в отношенията си.
Мнозина отричат дипломацията. Те намират в дипломацията нещо неискрено.
Те казват, че човек трябва да бъде искрен, прям в отношенията си.
Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори. Разумността изключва злото, грубото, нечистото. Разумният цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си. Той разбира смисъла на живота и го цени.
към беседата >>
Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори.
Мнозина отричат дипломацията. Те намират в дипломацията нещо неискрено. Те казват, че човек трябва да бъде искрен, прям в отношенията си.
Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори.
Разумността изключва злото, грубото, нечистото. Разумният цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си. Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът.
към беседата >>
Разумността изключва злото, грубото, нечистото.
Мнозина отричат дипломацията. Те намират в дипломацията нещо неискрено. Те казват, че човек трябва да бъде искрен, прям в отношенията си. Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори.
Разумността изключва злото, грубото, нечистото.
Разумният цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си. Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът. Думата „живот“ е съставена от две срички: „жи“-„вот“.
към беседата >>
Разумният цени хората като себе си.
Мнозина отричат дипломацията. Те намират в дипломацията нещо неискрено. Те казват, че човек трябва да бъде искрен, прям в отношенията си. Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори. Разумността изключва злото, грубото, нечистото.
Разумният цени хората като себе си.
Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си. Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът. Думата „живот“ е съставена от две срички: „жи“-„вот“. Ударението пада на втората сричка, но силата е в първата.
към беседата >>
Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си.
Те намират в дипломацията нещо неискрено. Те казват, че човек трябва да бъде искрен, прям в отношенията си. Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори. Разумността изключва злото, грубото, нечистото. Разумният цени хората като себе си.
Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си.
Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът. Думата „живот“ е съставена от две срички: „жи“-„вот“. Ударението пада на втората сричка, но силата е в първата.
към беседата >>
Той разбира смисъла на живота и го цени.
Те казват, че човек трябва да бъде искрен, прям в отношенията си. Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори. Разумността изключва злото, грубото, нечистото. Разумният цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си.
Той разбира смисъла на живота и го цени.
Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът. Думата „живот“ е съставена от две срички: „жи“-„вот“. Ударението пада на втората сричка, но силата е в първата.
към беседата >>
Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът.
Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори. Разумността изключва злото, грубото, нечистото. Разумният цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си. Той разбира смисъла на живота и го цени.
Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът.
Думата „живот“ е съставена от две срички: „жи“-„вот“. Ударението пада на втората сричка, но силата е в първата.
към беседата >>
Думата „живот“ е съставена от две срички: „жи“-„вот“.
Разумността изключва злото, грубото, нечистото. Разумният цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си. Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът.
Думата „живот“ е съставена от две срички: „жи“-„вот“.
Ударението пада на втората сричка, но силата е в първата.
към беседата >>
Ударението пада на втората сричка, но силата е в първата.
Разумният цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си. Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът. Думата „живот“ е съставена от две срички: „жи“-„вот“.
Ударението пада на втората сричка, но силата е в първата.
към беседата >>
Като ученици, прилагайте пеенето в живота си.
Като ученици, прилагайте пеенето в живота си.
Каквато работа предприемете, пейте. Който пее, той има условия да мисли добре; като мисли добре, и работите му ще се нареждат добре.
към беседата >>
Каквато работа предприемете, пейте.
Като ученици, прилагайте пеенето в живота си.
Каквато работа предприемете, пейте.
Който пее, той има условия да мисли добре; като мисли добре, и работите му ще се нареждат добре.
към беседата >>
Който пее, той има условия да мисли добре; като мисли добре, и работите му ще се нареждат добре.
Като ученици, прилагайте пеенето в живота си. Каквато работа предприемете, пейте.
Който пее, той има условия да мисли добре; като мисли добре, и работите му ще се нареждат добре.
към беседата >>
Тази тема е доста отвлечена, защото хората нямат ясна представа за Бога.
Тази тема е доста отвлечена, защото хората нямат ясна представа за Бога.
Стане ли въпрос за Бога, всеки си Го представя по различен начин, както децата рисуват човека различно. Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата. Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек. Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях. Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н.
към беседата >>
Стане ли въпрос за Бога, всеки си Го представя по различен начин, както децата рисуват човека различно.
Тази тема е доста отвлечена, защото хората нямат ясна представа за Бога.
Стане ли въпрос за Бога, всеки си Го представя по различен начин, както децата рисуват човека различно.
Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата. Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек. Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях. Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н. За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл.
към беседата >>
Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата.
Тази тема е доста отвлечена, защото хората нямат ясна представа за Бога. Стане ли въпрос за Бога, всеки си Го представя по различен начин, както децата рисуват човека различно.
Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата.
Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек. Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях. Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н. За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо.
към беседата >>
Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек.
Тази тема е доста отвлечена, защото хората нямат ясна представа за Бога. Стане ли въпрос за Бога, всеки си Го представя по различен начин, както децата рисуват човека различно. Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата.
Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек.
Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях. Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н. За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо. Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представят разумността в човека.
към беседата >>
Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях.
Тази тема е доста отвлечена, защото хората нямат ясна представа за Бога. Стане ли въпрос за Бога, всеки си Го представя по различен начин, както децата рисуват човека различно. Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата. Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек.
Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях.
Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н. За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо. Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представят разумността в човека.
към беседата >>
Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н.
Тази тема е доста отвлечена, защото хората нямат ясна представа за Бога. Стане ли въпрос за Бога, всеки си Го представя по различен начин, както децата рисуват човека различно. Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата. Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек. Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях.
Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н.
За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо. Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представят разумността в човека.
към беседата >>
За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл.
Стане ли въпрос за Бога, всеки си Го представя по различен начин, както децата рисуват човека различно. Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата. Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек. Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях. Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н.
За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл.
Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо. Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представят разумността в човека.
към беседата >>
Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо.
Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата. Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек. Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях. Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н. За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл.
Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо.
Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представят разумността в човека.
към беседата >>
Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представят разумността в човека.
Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек. Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях. Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н. За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо.
Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представят разумността в човека.
към беседата >>
Следователно, ако искате да пишете нещо за Бога, трябва да мислите и да чувствате правилно.
Следователно, ако искате да пишете нещо за Бога, трябва да мислите и да чувствате правилно.
Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там разумността действа. Дето е разумността, там е Бог. Някой казва, че известна постъпка е благородна. Благородството е свързано с разумността. Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“.
към беседата >>
Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там разумността действа.
Следователно, ако искате да пишете нещо за Бога, трябва да мислите и да чувствате правилно.
Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там разумността действа.
Дето е разумността, там е Бог. Някой казва, че известна постъпка е благородна. Благородството е свързано с разумността. Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден.
към беседата >>
Дето е разумността, там е Бог.
Следователно, ако искате да пишете нещо за Бога, трябва да мислите и да чувствате правилно. Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там разумността действа.
Дето е разумността, там е Бог.
Някой казва, че известна постъпка е благородна. Благородството е свързано с разумността. Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи.
към беседата >>
Някой казва, че известна постъпка е благородна.
Следователно, ако искате да пишете нещо за Бога, трябва да мислите и да чувствате правилно. Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там разумността действа. Дето е разумността, там е Бог.
Някой казва, че известна постъпка е благородна.
Благородството е свързано с разумността. Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи. В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи.
към беседата >>
Благородството е свързано с разумността.
Следователно, ако искате да пишете нещо за Бога, трябва да мислите и да чувствате правилно. Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там разумността действа. Дето е разумността, там е Бог. Някой казва, че известна постъпка е благородна.
Благородството е свързано с разумността.
Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи. В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи. Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш.
към беседата >>
Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“.
Следователно, ако искате да пишете нещо за Бога, трябва да мислите и да чувствате правилно. Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там разумността действа. Дето е разумността, там е Бог. Някой казва, че известна постъпка е благородна. Благородството е свързано с разумността.
Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“.
Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи. В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи. Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш. Благородният човек никога не одумва.
към беседата >>
Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден.
Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там разумността действа. Дето е разумността, там е Бог. Някой казва, че известна постъпка е благородна. Благородството е свързано с разумността. Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“.
Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден.
От устата му трябва да излизат сладки думи. В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи. Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш. Благородният човек никога не одумва. Човек може да хока вълка, но не и своя ближен.
към беседата >>
От устата му трябва да излизат сладки думи.
Дето е разумността, там е Бог. Някой казва, че известна постъпка е благородна. Благородството е свързано с разумността. Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден.
От устата му трябва да излизат сладки думи.
В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи. Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш. Благородният човек никога не одумва. Човек може да хока вълка, но не и своя ближен. Ако не хока вълка, той непременно ще задигне някоя овца от стадото му.
към беседата >>
В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи.
Някой казва, че известна постъпка е благородна. Благородството е свързано с разумността. Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи.
В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи.
Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш. Благородният човек никога не одумва. Човек може да хока вълка, но не и своя ближен. Ако не хока вълка, той непременно ще задигне някоя овца от стадото му.
към беседата >>
Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш.
Благородството е свързано с разумността. Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи. В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи.
Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш.
Благородният човек никога не одумва. Човек може да хока вълка, но не и своя ближен. Ако не хока вълка, той непременно ще задигне някоя овца от стадото му.
към беседата >>
Благородният човек никога не одумва.
Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи. В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи. Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш.
Благородният човек никога не одумва.
Човек може да хока вълка, но не и своя ближен. Ако не хока вълка, той непременно ще задигне някоя овца от стадото му.
към беседата >>
Човек може да хока вълка, но не и своя ближен.
Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи. В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи. Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш. Благородният човек никога не одумва.
Човек може да хока вълка, но не и своя ближен.
Ако не хока вълка, той непременно ще задигне някоя овца от стадото му.
към беседата >>
Ако не хока вълка, той непременно ще задигне някоя овца от стадото му.
От устата му трябва да излизат сладки думи. В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи. Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш. Благородният човек никога не одумва. Човек може да хока вълка, но не и своя ближен.
Ако не хока вълка, той непременно ще задигне някоя овца от стадото му.
към беседата >>
Ако художникът разглежда човешкото лице, рисувано от някое дете, ще каже, че това е механическа представа за човека.
Ако художникът разглежда човешкото лице, рисувано от някое дете, ще каже, че това е механическа представа за човека.
Лицето на човека никога не може да представя идеален кръг. Защо? Защото всички негови точки са в постоянно движение. Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла. Правилни форми са ония, които природата създава. Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира.
към беседата >>
Лицето на човека никога не може да представя идеален кръг. Защо?
Ако художникът разглежда човешкото лице, рисувано от някое дете, ще каже, че това е механическа представа за човека.
Лицето на човека никога не може да представя идеален кръг. Защо?
Защото всички негови точки са в постоянно движение. Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла. Правилни форми са ония, които природата създава. Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животните какво да правят.
към беседата >>
Защото всички негови точки са в постоянно движение.
Ако художникът разглежда човешкото лице, рисувано от някое дете, ще каже, че това е механическа представа за човека. Лицето на човека никога не може да представя идеален кръг. Защо?
Защото всички негови точки са в постоянно движение.
Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла. Правилни форми са ония, които природата създава. Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животните какво да правят. Когато е сама, птичката мисли само за ядене.
към беседата >>
Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла.
Ако художникът разглежда човешкото лице, рисувано от някое дете, ще каже, че това е механическа представа за човека. Лицето на човека никога не може да представя идеален кръг. Защо? Защото всички негови точки са в постоянно движение.
Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла.
Правилни форми са ония, които природата създава. Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животните какво да правят. Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности.
към беседата >>
Правилни форми са ония, които природата създава.
Ако художникът разглежда човешкото лице, рисувано от някое дете, ще каже, че това е механическа представа за човека. Лицето на човека никога не може да представя идеален кръг. Защо? Защото всички негови точки са в постоянно движение. Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла.
Правилни форми са ония, които природата създава.
Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животните какво да правят. Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности. Тя започва да строи гнездо, да го нарежда.
към беседата >>
Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира.
Ако художникът разглежда човешкото лице, рисувано от някое дете, ще каже, че това е механическа представа за човека. Лицето на човека никога не може да представя идеален кръг. Защо? Защото всички негови точки са в постоянно движение. Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла. Правилни форми са ония, които природата създава.
Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира.
Природата учи и хората, и животните какво да правят. Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности. Тя започва да строи гнездо, да го нарежда. Кой е научил птичката да строи?
към беседата >>
Природата учи и хората, и животните какво да правят.
Лицето на човека никога не може да представя идеален кръг. Защо? Защото всички негови точки са в постоянно движение. Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла. Правилни форми са ония, които природата създава. Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира.
Природата учи и хората, и животните какво да правят.
Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности. Тя започва да строи гнездо, да го нарежда. Кой е научил птичката да строи? И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител.
към беседата >>
Когато е сама, птичката мисли само за ядене.
Защото всички негови точки са в постоянно движение. Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла. Правилни форми са ония, които природата създава. Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животните какво да правят.
Когато е сама, птичката мисли само за ядене.
Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности. Тя започва да строи гнездо, да го нарежда. Кой е научил птичката да строи? И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител. Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи.
към беседата >>
Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности.
Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла. Правилни форми са ония, които природата създава. Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животните какво да правят. Когато е сама, птичката мисли само за ядене.
Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности.
Тя започва да строи гнездо, да го нарежда. Кой е научил птичката да строи? И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител. Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно.
към беседата >>
Тя започва да строи гнездо, да го нарежда.
Правилни форми са ония, които природата създава. Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животните какво да правят. Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности.
Тя започва да строи гнездо, да го нарежда.
Кой е научил птичката да строи? И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител. Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му.
към беседата >>
Кой е научил птичката да строи?
Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животните какво да правят. Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности. Тя започва да строи гнездо, да го нарежда.
Кой е научил птичката да строи?
И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител. Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му. Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие.
към беседата >>
И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител.
Природата учи и хората, и животните какво да правят. Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности. Тя започва да строи гнездо, да го нарежда. Кой е научил птичката да строи?
И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител.
Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му. Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл.
към беседата >>
Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи.
Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности. Тя започва да строи гнездо, да го нарежда. Кой е научил птичката да строи? И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител.
Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи.
Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му. Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл. Той се проявява чрез хората и чрез животните.
към беседата >>
Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно.
Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности. Тя започва да строи гнездо, да го нарежда. Кой е научил птичката да строи? И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител. Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи.
Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно.
Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му. Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл. Той се проявява чрез хората и чрез животните. Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат.
към беседата >>
Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му.
Тя започва да строи гнездо, да го нарежда. Кой е научил птичката да строи? И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител. Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно.
Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му.
Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл. Той се проявява чрез хората и чрез животните. Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат.
към беседата >>
Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие.
Кой е научил птичката да строи? И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител. Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му.
Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие.
Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл. Той се проявява чрез хората и чрез животните. Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат.
към беседата >>
Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл.
И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител. Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му. Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие.
Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл.
Той се проявява чрез хората и чрез животните. Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат.
към беседата >>
Той се проявява чрез хората и чрез животните.
Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му. Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл.
Той се проявява чрез хората и чрез животните.
Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат.
към беседата >>
Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат.
Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му. Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл. Той се проявява чрез хората и чрез животните.
Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че никой никога не е видял Бога.
Казано е в Писанието, че никой никога не е видял Бога.
Как можете тогава да си Го представите? Човек има представа само за онова, което е видял. За невидимите неща той не може да има реална представа. Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога. Разумните хора Го виждат.
към беседата >>
Как можете тогава да си Го представите?
Казано е в Писанието, че никой никога не е видял Бога.
Как можете тогава да си Го представите?
Човек има представа само за онова, което е видял. За невидимите неща той не може да има реална представа. Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога. Разумните хора Го виждат. Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма.
към беседата >>
Човек има представа само за онова, което е видял.
Казано е в Писанието, че никой никога не е видял Бога. Как можете тогава да си Го представите?
Човек има представа само за онова, което е видял.
За невидимите неща той не може да има реална представа. Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога. Разумните хора Го виждат. Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма. След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма.
към беседата >>
За невидимите неща той не може да има реална представа.
Казано е в Писанието, че никой никога не е видял Бога. Как можете тогава да си Го представите? Човек има представа само за онова, което е видял.
За невидимите неща той не може да има реална представа.
Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога. Разумните хора Го виждат. Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма. След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма. Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа.
към беседата >>
Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога.
Казано е в Писанието, че никой никога не е видял Бога. Как можете тогава да си Го представите? Човек има представа само за онова, което е видял. За невидимите неща той не може да има реална представа.
Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога.
Разумните хора Го виждат. Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма. След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма. Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа. Значи диханието в човека представя Божия Дух.
към беседата >>
Разумните хора Го виждат.
Казано е в Писанието, че никой никога не е видял Бога. Как можете тогава да си Го представите? Човек има представа само за онова, което е видял. За невидимите неща той не може да има реална представа. Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога.
Разумните хора Го виждат.
Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма. След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма. Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа. Значи диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи.
към беседата >>
Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма.
Как можете тогава да си Го представите? Човек има представа само за онова, което е видял. За невидимите неща той не може да има реална представа. Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога. Разумните хора Го виждат.
Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма.
След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма. Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа. Значи диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи. Защото Духът на Истината учи човека.
към беседата >>
След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма.
Човек има представа само за онова, което е видял. За невидимите неща той не може да има реална представа. Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога. Разумните хора Го виждат. Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма.
След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма.
Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа. Значи диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи. Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механически начин.
към беседата >>
Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа.
За невидимите неща той не може да има реална представа. Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога. Разумните хора Го виждат. Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма. След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма.
Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа.
Значи диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи. Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механически начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя.
към беседата >>
Значи диханието в човека представя Божия Дух.
Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога. Разумните хора Го виждат. Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма. След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма. Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа.
Значи диханието в човека представя Божия Дух.
Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи. Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механически начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието.
към беседата >>
Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи.
Разумните хора Го виждат. Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма. След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма. Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа. Значи диханието в човека представя Божия Дух.
Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи.
Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механически начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично.
към беседата >>
Защото Духът на Истината учи човека.
Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма. След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма. Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа. Значи диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи.
Защото Духът на Истината учи човека.
Той не се влива в човека по механически начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично. Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния.
към беседата >>
Той не се влива в човека по механически начин.
След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма. Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа. Значи диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи. Защото Духът на Истината учи човека.
Той не се влива в човека по механически начин.
Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично. Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам.
към беседата >>
Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя.
Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа. Значи диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи. Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механически начин.
Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя.
Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично. Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам. Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея.
към беседата >>
Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието.
Значи диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи. Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механически начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя.
Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието.
За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично. Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам. Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват.
към беседата >>
За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично.
Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи. Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механически начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието.
За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично.
Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам. Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват.
към беседата >>
Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния.
Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механически начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично.
Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния.
Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам. Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват.
към беседата >>
Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам.
Той не се влива в човека по механически начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично. Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния.
Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам.
Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват.
към беседата >>
Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея.
Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично. Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам.
Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея.
Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват.
към беседата >>
Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват.
Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично. Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам. Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея.
Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват.
към беседата >>
Съвременните християни се наричат християни, но въпреки това се съмняват, дали ще свършат живота си добре, или не.
Съвременните християни се наричат християни, но въпреки това се съмняват, дали ще свършат живота си добре, или не.
Отде е дошло това съмнение в тях? Да е тяхно, не е; да е на баща им и на майка им, не е, защото те, както и родителите им, желаят доброто. Значи това е мисъл, дошла отвън някъде. Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник. Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника.
към беседата >>
Отде е дошло това съмнение в тях?
Съвременните християни се наричат християни, но въпреки това се съмняват, дали ще свършат живота си добре, или не.
Отде е дошло това съмнение в тях?
Да е тяхно, не е; да е на баща им и на майка им, не е, защото те, както и родителите им, желаят доброто. Значи това е мисъл, дошла отвън някъде. Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник. Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника. – Каква е целта на разбойника?
към беседата >>
Да е тяхно, не е; да е на баща им и на майка им, не е, защото те, както и родителите им, желаят доброто.
Съвременните християни се наричат християни, но въпреки това се съмняват, дали ще свършат живота си добре, или не. Отде е дошло това съмнение в тях?
Да е тяхно, не е; да е на баща им и на майка им, не е, защото те, както и родителите им, желаят доброто.
Значи това е мисъл, дошла отвън някъде. Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник. Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника. – Каква е целта на разбойника? – Това не е важно.
към беседата >>
Значи това е мисъл, дошла отвън някъде.
Съвременните християни се наричат християни, но въпреки това се съмняват, дали ще свършат живота си добре, или не. Отде е дошло това съмнение в тях? Да е тяхно, не е; да е на баща им и на майка им, не е, защото те, както и родителите им, желаят доброто.
Значи това е мисъл, дошла отвън някъде.
Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник. Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника. – Каква е целта на разбойника? – Това не е важно. За вас е важно да видите дали сте ранени.
към беседата >>
Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник.
Съвременните християни се наричат християни, но въпреки това се съмняват, дали ще свършат живота си добре, или не. Отде е дошло това съмнение в тях? Да е тяхно, не е; да е на баща им и на майка им, не е, защото те, както и родителите им, желаят доброто. Значи това е мисъл, дошла отвън някъде.
Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник.
Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника. – Каква е целта на разбойника? – Това не е важно. За вас е важно да видите дали сте ранени. Ако сте ранени, ще вземете мерки да превържете раната си, да не се яви някакво усложнение.
към беседата >>
Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника.
Съвременните християни се наричат християни, но въпреки това се съмняват, дали ще свършат живота си добре, или не. Отде е дошло това съмнение в тях? Да е тяхно, не е; да е на баща им и на майка им, не е, защото те, както и родителите им, желаят доброто. Значи това е мисъл, дошла отвън някъде. Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник.
Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника.
– Каква е целта на разбойника? – Това не е важно. За вас е важно да видите дали сте ранени. Ако сте ранени, ще вземете мерки да превържете раната си, да не се яви някакво усложнение. Тъй щото, натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, ще знаете, че тя е куршум от пушката на някой разбойник, който се е прицелил към вас.
към беседата >>
– Каква е целта на разбойника?
Отде е дошло това съмнение в тях? Да е тяхно, не е; да е на баща им и на майка им, не е, защото те, както и родителите им, желаят доброто. Значи това е мисъл, дошла отвън някъде. Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник. Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника.
– Каква е целта на разбойника?
– Това не е важно. За вас е важно да видите дали сте ранени. Ако сте ранени, ще вземете мерки да превържете раната си, да не се яви някакво усложнение. Тъй щото, натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, ще знаете, че тя е куршум от пушката на някой разбойник, който се е прицелил към вас.
към беседата >>
– Това не е важно.
Да е тяхно, не е; да е на баща им и на майка им, не е, защото те, както и родителите им, желаят доброто. Значи това е мисъл, дошла отвън някъде. Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник. Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника. – Каква е целта на разбойника?
– Това не е важно.
За вас е важно да видите дали сте ранени. Ако сте ранени, ще вземете мерки да превържете раната си, да не се яви някакво усложнение. Тъй щото, натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, ще знаете, че тя е куршум от пушката на някой разбойник, който се е прицелил към вас.
към беседата >>
За вас е важно да видите дали сте ранени.
Значи това е мисъл, дошла отвън някъде. Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник. Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника. – Каква е целта на разбойника? – Това не е важно.
За вас е важно да видите дали сте ранени.
Ако сте ранени, ще вземете мерки да превържете раната си, да не се яви някакво усложнение. Тъй щото, натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, ще знаете, че тя е куршум от пушката на някой разбойник, който се е прицелил към вас.
към беседата >>
Ако сте ранени, ще вземете мерки да превържете раната си, да не се яви някакво усложнение.
Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник. Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника. – Каква е целта на разбойника? – Това не е важно. За вас е важно да видите дали сте ранени.
Ако сте ранени, ще вземете мерки да превържете раната си, да не се яви някакво усложнение.
Тъй щото, натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, ще знаете, че тя е куршум от пушката на някой разбойник, който се е прицелил към вас.
към беседата >>
Тъй щото, натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, ще знаете, че тя е куршум от пушката на някой разбойник, който се е прицелил към вас.
Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника. – Каква е целта на разбойника? – Това не е важно. За вас е важно да видите дали сте ранени. Ако сте ранени, ще вземете мерки да превържете раната си, да не се яви някакво усложнение.
Тъй щото, натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, ще знаете, че тя е куршум от пушката на някой разбойник, който се е прицелил към вас.
към беседата >>
Като се намерят в трудно положение, хората се успокояват с това, че Бог ще помисли за тях.
Като се намерят в трудно положение, хората се успокояват с това, че Бог ще помисли за тях.
Като е дал ум на човека да мисли, да учи, да живее правилно, Бог е помислил вече за него. Повече от това какво може да иска? Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото. И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си. Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи.
към беседата >>
Като е дал ум на човека да мисли, да учи, да живее правилно, Бог е помислил вече за него.
Като се намерят в трудно положение, хората се успокояват с това, че Бог ще помисли за тях.
Като е дал ум на човека да мисли, да учи, да живее правилно, Бог е помислил вече за него.
Повече от това какво може да иска? Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото. И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си. Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи. Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне.
към беседата >>
Разумността вече съдържа тия закони, по които туй разумното същество
(втори вариант)
Сега понятията във вас за небе, пространство са смесени. После духа вие го мислите като въздуха. Духът е това, което мисли. Така се разбира. С него разумността мисли.
Разумността вече съдържа тия закони, по които туй разумното същество
към втори вариант >>
Аз да ви кажа каква е идеята.
(втори вариант)
Питам, един човек, който нахлупил шапката до веждите, пари от него може ли да вземеш? Ние казваме, отворено чело има. Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото. Някой дойде, най-първо го виждаш. Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея?
Аз да ви кажа каква е идеята.
Той ходи с бомбе. Ухилил се малко, гледа насам- натам. Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите. Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата. Стане сериозен.
към втори вариант >>
Разумното в света всякога изключва злото.
(втори вариант)
Но ако съм разумен човек, няма защо да се плашите. Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл. Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не. Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе. Разумността изключва злото.
Разумното в света всякога изключва злото.
Там, дето има зло, не може да има разумност. Разумността, като каже, съвсем изключва злото навън. Защото злото е несъответствие на живота.
към втори вариант >>
върви. Най-първо човек трябва да стане дух.
(втори вариант)
върви. Най-първо човек трябва да стане дух.
Трябва да има движение в него, т.е. трябва да има живот. Този живот трябва да има правилна насока. Чувствата още не са живот, то е само онзи вътрешен усет, направление на самия живот. Когато се явява във вас съзнанието, вече разумната сила дава направление на мисълта ви.
към втори вариант >>
Той ходи с бомбе.
(втори вариант)
Ние казваме, отворено чело има. Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото. Някой дойде, най-първо го виждаш. Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея? Аз да ви кажа каква е идеята.
Той ходи с бомбе.
Ухилил се малко, гледа насам- натам. Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите. Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата. Стане сериозен. Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш?
към втори вариант >>
Там, дето има зло, не може да има разумност.
(втори вариант)
Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл. Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не. Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе. Разумността изключва злото. Разумното в света всякога изключва злото.
Там, дето има зло, не може да има разумност.
Разумността, като каже, съвсем изключва злото навън. Защото злото е несъответствие на живота.
към втори вариант >>
Трябва да има движение в него, т.е.
(втори вариант)
върви. Най-първо човек трябва да стане дух.
Трябва да има движение в него, т.е.
трябва да има живот. Този живот трябва да има правилна насока. Чувствата още не са живот, то е само онзи вътрешен усет, направление на самия живот. Когато се явява във вас съзнанието, вече разумната сила дава направление на мисълта ви.
към втори вариант >>
Ухилил се малко, гледа насам- натам.
(втори вариант)
Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото. Някой дойде, най-първо го виждаш. Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея? Аз да ви кажа каква е идеята. Той ходи с бомбе.
Ухилил се малко, гледа насам- натам.
Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите. Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата. Стане сериозен. Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш? " Той се отвори малко.
към втори вариант >>
Разумността, като каже, съвсем изключва злото навън.
(втори вариант)
Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не. Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе. Разумността изключва злото. Разумното в света всякога изключва злото. Там, дето има зло, не може да има разумност.
Разумността, като каже, съвсем изключва злото навън.
Защото злото е несъответствие на живота.
към втори вариант >>
трябва да има живот.
(втори вариант)
върви. Най-първо човек трябва да стане дух. Трябва да има движение в него, т.е.
трябва да има живот.
Този живот трябва да има правилна насока. Чувствата още не са живот, то е само онзи вътрешен усет, направление на самия живот. Когато се явява във вас съзнанието, вече разумната сила дава направление на мисълта ви.
към втори вариант >>
Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите.
(втори вариант)
Някой дойде, най-първо го виждаш. Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея? Аз да ви кажа каква е идеята. Той ходи с бомбе. Ухилил се малко, гледа насам- натам.
Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите.
Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата. Стане сериозен. Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш? " Той се отвори малко. Най-първо казва: „Значи половината, става, може." Направим вземане- даване.
към втори вариант >>
Защото злото е несъответствие на живота.
(втори вариант)
Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе. Разумността изключва злото. Разумното в света всякога изключва злото. Там, дето има зло, не може да има разумност. Разумността, като каже, съвсем изключва злото навън.
Защото злото е несъответствие на живота.
към втори вариант >>
Този живот трябва да има правилна насока.
(втори вариант)
върви. Най-първо човек трябва да стане дух. Трябва да има движение в него, т.е. трябва да има живот.
Този живот трябва да има правилна насока.
Чувствата още не са живот, то е само онзи вътрешен усет, направление на самия живот. Когато се явява във вас съзнанието, вече разумната сила дава направление на мисълта ви.
към втори вариант >>
Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата.
(втори вариант)
Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея? Аз да ви кажа каква е идеята. Той ходи с бомбе. Ухилил се малко, гледа насам- натам. Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите.
Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата.
Стане сериозен. Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш? " Той се отвори малко. Най-първо казва: „Значи половината, става, може." Направим вземане- даване. Казвам: „Може да помогна да оберем богатия." „С тебе искам да стана съдружник." Който го видя, най-първо беше весел, после стана сериозен, и после пак се засмя.
към втори вариант >>
Я ми изпейте една песен - „Пътят на живота води към истината".
(втори вариант)
Я ми изпейте една песен - „Пътят на живота води към истината".
Песента я няма, но искам да се роди. Я кажете някоя дума, която може да изпеем. Не обикновена дума. Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот". Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма.
към втори вариант >>
Чувствата още не са живот, то е само онзи вътрешен усет, направление на самия живот.
(втори вариант)
върви. Най-първо човек трябва да стане дух. Трябва да има движение в него, т.е. трябва да има живот. Този живот трябва да има правилна насока.
Чувствата още не са живот, то е само онзи вътрешен усет, направление на самия живот.
Когато се явява във вас съзнанието, вече разумната сила дава направление на мисълта ви.
към втори вариант >>
Стане сериозен.
(втори вариант)
Аз да ви кажа каква е идеята. Той ходи с бомбе. Ухилил се малко, гледа насам- натам. Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите. Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата.
Стане сериозен.
Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш? " Той се отвори малко. Най-първо казва: „Значи половината, става, може." Направим вземане- даване. Казвам: „Може да помогна да оберем богатия." „С тебе искам да стана съдружник." Който го видя, най-първо беше весел, после стана сериозен, и после пак се засмя. Разбрах се с него, че може да оберем богатия.
към втори вариант >>
Песента я няма, но искам да се роди.
(втори вариант)
Я ми изпейте една песен - „Пътят на живота води към истината".
Песента я няма, но искам да се роди.
Я кажете някоя дума, която може да изпеем. Не обикновена дума. Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот". Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма. Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната.
към втори вариант >>
Когато се явява във вас съзнанието, вече разумната сила дава направление на мисълта ви.
(втори вариант)
върви. Най-първо човек трябва да стане дух. Трябва да има движение в него, т.е. трябва да има живот. Този живот трябва да има правилна насока. Чувствата още не са живот, то е само онзи вътрешен усет, направление на самия живот.
Когато се явява във вас съзнанието, вече разумната сила дава направление на мисълта ви.
към втори вариант >>
Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш?
(втори вариант)
Той ходи с бомбе. Ухилил се малко, гледа насам- натам. Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите. Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата. Стане сериозен.
Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш?
" Той се отвори малко. Най-първо казва: „Значи половината, става, може." Направим вземане- даване. Казвам: „Може да помогна да оберем богатия." „С тебе искам да стана съдружник." Който го видя, най-първо беше весел, после стана сериозен, и после пак се засмя. Разбрах се с него, че може да оберем богатия.
към втори вариант >>
Я кажете някоя дума, която може да изпеем.
(втори вариант)
Я ми изпейте една песен - „Пътят на живота води към истината". Песента я няма, но искам да се роди.
Я кажете някоя дума, която може да изпеем.
Не обикновена дума. Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот". Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма. Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната. От нея трябва да започнем.
към втори вариант >>
Казва: що е идеята за Бога?
(втори вариант)
Казва: що е идеята за Бога?
Вие може да вземете думата „идея за Бога", но онзи, който няма ясна представа за Бога, той мисли за себе си. Човек е само отражение на Бога в себе си, човек както и да мисли. Искаш да бъдеш благороден. В какво седи твоето благородство? Ти трябва да бъдеш жив, да чувстваш и второ, да мислиш, и трето, да постъпваш в най-проста форма.
към втори вариант >>
" Той се отвори малко.
(втори вариант)
Ухилил се малко, гледа насам- натам. Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите. Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата. Стане сериозен. Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш?
" Той се отвори малко.
Най-първо казва: „Значи половината, става, може." Направим вземане- даване. Казвам: „Може да помогна да оберем богатия." „С тебе искам да стана съдружник." Който го видя, най-първо беше весел, после стана сериозен, и после пак се засмя. Разбрах се с него, че може да оберем богатия.
към втори вариант >>
Не обикновена дума.
(втори вариант)
Я ми изпейте една песен - „Пътят на живота води към истината". Песента я няма, но искам да се роди. Я кажете някоя дума, която може да изпеем.
Не обикновена дума.
Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот". Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма. Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната. От нея трябва да започнем. Отворена дума е тя.
към втори вариант >>
Вие може да вземете думата „идея за Бога", но онзи, който няма ясна представа за Бога, той мисли за себе си.
(втори вариант)
Казва: що е идеята за Бога?
Вие може да вземете думата „идея за Бога", но онзи, който няма ясна представа за Бога, той мисли за себе си.
Човек е само отражение на Бога в себе си, човек както и да мисли. Искаш да бъдеш благороден. В какво седи твоето благородство? Ти трябва да бъдеш жив, да чувстваш и второ, да мислиш, и трето, да постъпваш в най-проста форма. Сега ние определяме, че неговите постъпки са благородни, а на друг не са благородни.
към втори вариант >>
Най-първо казва: „Значи половината, става, може." Направим вземане- даване.
(втори вариант)
Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите. Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата. Стане сериозен. Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш? " Той се отвори малко.
Най-първо казва: „Значи половината, става, може." Направим вземане- даване.
Казвам: „Може да помогна да оберем богатия." „С тебе искам да стана съдружник." Който го видя, най-първо беше весел, после стана сериозен, и после пак се засмя. Разбрах се с него, че може да оберем богатия.
към втори вариант >>
Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот".
(втори вариант)
Я ми изпейте една песен - „Пътят на живота води към истината". Песента я няма, но искам да се роди. Я кажете някоя дума, която може да изпеем. Не обикновена дума.
Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот".
Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма. Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната. От нея трябва да започнем. Отворена дума е тя. Тогава да кажем „живот, път и широта".
към втори вариант >>
Човек е само отражение на Бога в себе си, човек както и да мисли.
(втори вариант)
Казва: що е идеята за Бога? Вие може да вземете думата „идея за Бога", но онзи, който няма ясна представа за Бога, той мисли за себе си.
Човек е само отражение на Бога в себе си, човек както и да мисли.
Искаш да бъдеш благороден. В какво седи твоето благородство? Ти трябва да бъдеш жив, да чувстваш и второ, да мислиш, и трето, да постъпваш в най-проста форма. Сега ние определяме, че неговите постъпки са благородни, а на друг не са благородни. То са второстепенни неща.
към втори вариант >>
Казвам: „Може да помогна да оберем богатия." „С тебе искам да стана съдружник." Който го видя, най-първо беше весел, после стана сериозен, и после пак се засмя.
(втори вариант)
Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата. Стане сериозен. Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш? " Той се отвори малко. Най-първо казва: „Значи половината, става, може." Направим вземане- даване.
Казвам: „Може да помогна да оберем богатия." „С тебе искам да стана съдружник." Който го видя, най-първо беше весел, после стана сериозен, и после пак се засмя.
Разбрах се с него, че може да оберем богатия.
към втори вариант >>
Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма.
(втори вариант)
Я ми изпейте една песен - „Пътят на живота води към истината". Песента я няма, но искам да се роди. Я кажете някоя дума, която може да изпеем. Не обикновена дума. Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот".
Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма.
Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната. От нея трябва да започнем. Отворена дума е тя. Тогава да кажем „живот, път и широта". От ниско ли да започнем, или от високо?
към втори вариант >>
Искаш да бъдеш благороден.
(втори вариант)
Казва: що е идеята за Бога? Вие може да вземете думата „идея за Бога", но онзи, който няма ясна представа за Бога, той мисли за себе си. Човек е само отражение на Бога в себе си, човек както и да мисли.
Искаш да бъдеш благороден.
В какво седи твоето благородство? Ти трябва да бъдеш жив, да чувстваш и второ, да мислиш, и трето, да постъпваш в най-проста форма. Сега ние определяме, че неговите постъпки са благородни, а на друг не са благородни. То са второстепенни неща.
към втори вариант >>
Разбрах се с него, че може да оберем богатия.
(втори вариант)
Стане сериозен. Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш? " Той се отвори малко. Най-първо казва: „Значи половината, става, може." Направим вземане- даване. Казвам: „Може да помогна да оберем богатия." „С тебе искам да стана съдружник." Който го видя, най-първо беше весел, после стана сериозен, и после пак се засмя.
Разбрах се с него, че може да оберем богатия.
към втори вариант >>
Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната.
(втори вариант)
Песента я няма, но искам да се роди. Я кажете някоя дума, която може да изпеем. Не обикновена дума. Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот". Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма.
Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната.
От нея трябва да започнем. Отворена дума е тя. Тогава да кажем „живот, път и широта". От ниско ли да започнем, или от високо? Да оставим за друг път.
към втори вариант >>
В какво седи твоето благородство?
(втори вариант)
Казва: що е идеята за Бога? Вие може да вземете думата „идея за Бога", но онзи, който няма ясна представа за Бога, той мисли за себе си. Човек е само отражение на Бога в себе си, човек както и да мисли. Искаш да бъдеш благороден.
В какво седи твоето благородство?
Ти трябва да бъдеш жив, да чувстваш и второ, да мислиш, и трето, да постъпваш в най-проста форма. Сега ние определяме, че неговите постъпки са благородни, а на друг не са благородни. То са второстепенни неща.
към втори вариант >>
Хубаво разбиране.
(втори вариант)
Хубаво разбиране.
Но вземете обирането в най-добрата смисъл. Защото какво разбирате под „обиране"? Като оберете една круша, всички правите угощение. Казвате: „Я вижте, обрахме крушата, много хубави круши дава." Питам, ако тази круша не се обере, няма ли да паднат крушите? И богатият някой път може да се обере, ще паднат на земята крушите.
към втори вариант >>
От нея трябва да започнем.
(втори вариант)
Я кажете някоя дума, която може да изпеем. Не обикновена дума. Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот". Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма. Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната.
От нея трябва да започнем.
Отворена дума е тя. Тогава да кажем „живот, път и широта". От ниско ли да започнем, или от високо? Да оставим за друг път. Как би изпял един българин думата „живот"?
към втори вариант >>
Ти трябва да бъдеш жив, да чувстваш и второ, да мислиш, и трето, да постъпваш в най-проста форма.
(втори вариант)
Казва: що е идеята за Бога? Вие може да вземете думата „идея за Бога", но онзи, който няма ясна представа за Бога, той мисли за себе си. Човек е само отражение на Бога в себе си, човек както и да мисли. Искаш да бъдеш благороден. В какво седи твоето благородство?
Ти трябва да бъдеш жив, да чувстваш и второ, да мислиш, и трето, да постъпваш в най-проста форма.
Сега ние определяме, че неговите постъпки са благородни, а на друг не са благородни. То са второстепенни неща.
към втори вариант >>
Но вземете обирането в най-добрата смисъл.
(втори вариант)
Хубаво разбиране.
Но вземете обирането в най-добрата смисъл.
Защото какво разбирате под „обиране"? Като оберете една круша, всички правите угощение. Казвате: „Я вижте, обрахме крушата, много хубави круши дава." Питам, ако тази круша не се обере, няма ли да паднат крушите? И богатият някой път може да се обере, ще паднат на земята крушите. По-добре да го оберете.
към втори вариант >>
Отворена дума е тя.
(втори вариант)
Не обикновена дума. Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот". Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма. Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната. От нея трябва да започнем.
Отворена дума е тя.
Тогава да кажем „живот, път и широта". От ниско ли да започнем, или от високо? Да оставим за друг път. Как би изпял един българин думата „живот"? Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари.
към втори вариант >>
Сега ние определяме, че неговите постъпки са благородни, а на друг не са благородни.
(втори вариант)
Вие може да вземете думата „идея за Бога", но онзи, който няма ясна представа за Бога, той мисли за себе си. Човек е само отражение на Бога в себе си, човек както и да мисли. Искаш да бъдеш благороден. В какво седи твоето благородство? Ти трябва да бъдеш жив, да чувстваш и второ, да мислиш, и трето, да постъпваш в най-проста форма.
Сега ние определяме, че неговите постъпки са благородни, а на друг не са благородни.
То са второстепенни неща.
към втори вариант >>
Защото какво разбирате под „обиране"?
(втори вариант)
Хубаво разбиране. Но вземете обирането в най-добрата смисъл.
Защото какво разбирате под „обиране"?
Като оберете една круша, всички правите угощение. Казвате: „Я вижте, обрахме крушата, много хубави круши дава." Питам, ако тази круша не се обере, няма ли да паднат крушите? И богатият някой път може да се обере, ще паднат на земята крушите. По-добре да го оберете. Но обирането не значи всякога кражба - когато има излишък, като се вземе, ако тази круша не се обере.
към втори вариант >>
Тогава да кажем „живот, път и широта".
(втори вариант)
Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот". Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма. Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната. От нея трябва да започнем. Отворена дума е тя.
Тогава да кажем „живот, път и широта".
От ниско ли да започнем, или от високо? Да оставим за друг път. Как би изпял един българин думата „живот"? Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари. Времето не трябва да се губи.
към втори вариант >>
То са второстепенни неща.
(втори вариант)
Човек е само отражение на Бога в себе си, човек както и да мисли. Искаш да бъдеш благороден. В какво седи твоето благородство? Ти трябва да бъдеш жив, да чувстваш и второ, да мислиш, и трето, да постъпваш в най-проста форма. Сега ние определяме, че неговите постъпки са благородни, а на друг не са благородни.
То са второстепенни неща.
към втори вариант >>
Като оберете една круша, всички правите угощение.
(втори вариант)
Хубаво разбиране. Но вземете обирането в най-добрата смисъл. Защото какво разбирате под „обиране"?
Като оберете една круша, всички правите угощение.
Казвате: „Я вижте, обрахме крушата, много хубави круши дава." Питам, ако тази круша не се обере, няма ли да паднат крушите? И богатият някой път може да се обере, ще паднат на земята крушите. По-добре да го оберете. Но обирането не значи всякога кражба - когато има излишък, като се вземе, ако тази круша не се обере. Ако след като оберете плодовете, за идната година се създаде нещо по-хубаво.
към втори вариант >>
От ниско ли да започнем, или от високо?
(втори вариант)
Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма. Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната. От нея трябва да започнем. Отворена дума е тя. Тогава да кажем „живот, път и широта".
От ниско ли да започнем, или от високо?
Да оставим за друг път. Как би изпял един българин думата „живот"? Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари. Времето не трябва да се губи. Българинът мисли, че времето трябва да му донесе някаква хубава работа.
към втори вариант >>
В какво седи една благородна постъпка?
(втори вариант)
В какво седи една благородна постъпка?
Благо и род. Сладко, благо да го родиш. Сладко да го родиш. Кой не може да роди сладко? Като вземете портокала, от нищо родите сладкото.
към втори вариант >>
Казвате: „Я вижте, обрахме крушата, много хубави круши дава." Питам, ако тази круша не се обере, няма ли да паднат крушите?
(втори вариант)
Хубаво разбиране. Но вземете обирането в най-добрата смисъл. Защото какво разбирате под „обиране"? Като оберете една круша, всички правите угощение.
Казвате: „Я вижте, обрахме крушата, много хубави круши дава." Питам, ако тази круша не се обере, няма ли да паднат крушите?
И богатият някой път може да се обере, ще паднат на земята крушите. По-добре да го оберете. Но обирането не значи всякога кражба - когато има излишък, като се вземе, ако тази круша не се обере. Ако след като оберете плодовете, за идната година се създаде нещо по-хубаво.
към втори вариант >>
Да оставим за друг път.
(втори вариант)
Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната. От нея трябва да започнем. Отворена дума е тя. Тогава да кажем „живот, път и широта". От ниско ли да започнем, или от високо?
Да оставим за друг път.
Как би изпял един българин думата „живот"? Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари. Времето не трябва да се губи. Българинът мисли, че времето трябва да му донесе някаква хубава работа. Тази идея втори път ще се оформи.
към втори вариант >>
Благо и род.
(втори вариант)
В какво седи една благородна постъпка?
Благо и род.
Сладко, благо да го родиш. Сладко да го родиш. Кой не може да роди сладко? Като вземете портокала, от нищо родите сладкото. Всеки може да роди сладко гърне.
към втори вариант >>
И богатият някой път може да се обере, ще паднат на земята крушите.
(втори вариант)
Хубаво разбиране. Но вземете обирането в най-добрата смисъл. Защото какво разбирате под „обиране"? Като оберете една круша, всички правите угощение. Казвате: „Я вижте, обрахме крушата, много хубави круши дава." Питам, ако тази круша не се обере, няма ли да паднат крушите?
И богатият някой път може да се обере, ще паднат на земята крушите.
По-добре да го оберете. Но обирането не значи всякога кражба - когато има излишък, като се вземе, ако тази круша не се обере. Ако след като оберете плодовете, за идната година се създаде нещо по-хубаво.
към втори вариант >>
Как би изпял един българин думата „живот"?
(втори вариант)
От нея трябва да започнем. Отворена дума е тя. Тогава да кажем „живот, път и широта". От ниско ли да започнем, или от високо? Да оставим за друг път.
Как би изпял един българин думата „живот"?
Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари. Времето не трябва да се губи. Българинът мисли, че времето трябва да му донесе някаква хубава работа. Тази идея втори път ще се оформи. Не мислете, че нас ни трябва нещо, че условия нямаме.
към втори вариант >>
Сладко, благо да го родиш.
(втори вариант)
В какво седи една благородна постъпка? Благо и род.
Сладко, благо да го родиш.
Сладко да го родиш. Кой не може да роди сладко? Като вземете портокала, от нищо родите сладкото. Всеки може да роди сладко гърне. Турците казват „да свириш с лъжицата".
към втори вариант >>
По-добре да го оберете.
(втори вариант)
Но вземете обирането в най-добрата смисъл. Защото какво разбирате под „обиране"? Като оберете една круша, всички правите угощение. Казвате: „Я вижте, обрахме крушата, много хубави круши дава." Питам, ако тази круша не се обере, няма ли да паднат крушите? И богатият някой път може да се обере, ще паднат на земята крушите.
По-добре да го оберете.
Но обирането не значи всякога кражба - когато има излишък, като се вземе, ако тази круша не се обере. Ако след като оберете плодовете, за идната година се създаде нещо по-хубаво.
към втори вариант >>
Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари.
(втори вариант)
Отворена дума е тя. Тогава да кажем „живот, път и широта". От ниско ли да започнем, или от високо? Да оставим за друг път. Как би изпял един българин думата „живот"?
Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари.
Времето не трябва да се губи. Българинът мисли, че времето трябва да му донесе някаква хубава работа. Тази идея втори път ще се оформи. Не мислете, че нас ни трябва нещо, че условия нямаме. Пали един певец се изкашля, даже най-видните певци, като дойде вдъхновението, пеят.
към втори вариант >>
Сладко да го родиш.
(втори вариант)
В какво седи една благородна постъпка? Благо и род. Сладко, благо да го родиш.
Сладко да го родиш.
Кой не може да роди сладко? Като вземете портокала, от нищо родите сладкото. Всеки може да роди сладко гърне. Турците казват „да свириш с лъжицата". Всеки може да свири с лъжицата.
към втори вариант >>
Но обирането не значи всякога кражба - когато има излишък, като се вземе, ако тази круша не се обере.
(втори вариант)
Защото какво разбирате под „обиране"? Като оберете една круша, всички правите угощение. Казвате: „Я вижте, обрахме крушата, много хубави круши дава." Питам, ако тази круша не се обере, няма ли да паднат крушите? И богатият някой път може да се обере, ще паднат на земята крушите. По-добре да го оберете.
Но обирането не значи всякога кражба - когато има излишък, като се вземе, ако тази круша не се обере.
Ако след като оберете плодовете, за идната година се създаде нещо по-хубаво.
към втори вариант >>
Времето не трябва да се губи.
(втори вариант)
Тогава да кажем „живот, път и широта". От ниско ли да започнем, или от високо? Да оставим за друг път. Как би изпял един българин думата „живот"? Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари.
Времето не трябва да се губи.
Българинът мисли, че времето трябва да му донесе някаква хубава работа. Тази идея втори път ще се оформи. Не мислете, че нас ни трябва нещо, че условия нямаме. Пали един певец се изкашля, даже най-видните певци, като дойде вдъхновението, пеят.
към втори вариант >>
Кой не може да роди сладко?
(втори вариант)
В какво седи една благородна постъпка? Благо и род. Сладко, благо да го родиш. Сладко да го родиш.
Кой не може да роди сладко?
Като вземете портокала, от нищо родите сладкото. Всеки може да роди сладко гърне. Турците казват „да свириш с лъжицата". Всеки може да свири с лъжицата. Музикално яде, защото много бърза.
към втори вариант >>
Ако след като оберете плодовете, за идната година се създаде нещо по-хубаво.
(втори вариант)
Като оберете една круша, всички правите угощение. Казвате: „Я вижте, обрахме крушата, много хубави круши дава." Питам, ако тази круша не се обере, няма ли да паднат крушите? И богатият някой път може да се обере, ще паднат на земята крушите. По-добре да го оберете. Но обирането не значи всякога кражба - когато има излишък, като се вземе, ако тази круша не се обере.
Ако след като оберете плодовете, за идната година се създаде нещо по-хубаво.
към втори вариант >>
Българинът мисли, че времето трябва да му донесе някаква хубава работа.
(втори вариант)
От ниско ли да започнем, или от високо? Да оставим за друг път. Как би изпял един българин думата „живот"? Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари. Времето не трябва да се губи.
Българинът мисли, че времето трябва да му донесе някаква хубава работа.
Тази идея втори път ще се оформи. Не мислете, че нас ни трябва нещо, че условия нямаме. Пали един певец се изкашля, даже най-видните певци, като дойде вдъхновението, пеят.
към втори вариант >>
Като вземете портокала, от нищо родите сладкото.
(втори вариант)
В какво седи една благородна постъпка? Благо и род. Сладко, благо да го родиш. Сладко да го родиш. Кой не може да роди сладко?
Като вземете портокала, от нищо родите сладкото.
Всеки може да роди сладко гърне. Турците казват „да свириш с лъжицата". Всеки може да свири с лъжицата. Музикално яде, защото много бърза. Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука.
към втори вариант >>
Изобилието на някои идеи създава подтик.
(втори вариант)
Изобилието на някои идеи създава подтик.
Природата не обича застой, еднообразие. Природата в пълния смисъл, както е, щом се върнеш при нея, кажеш, че те брали, тя се зарадва. Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата. Казва, много добре върви. Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат.
към втори вариант >>
Тази идея втори път ще се оформи.
(втори вариант)
Да оставим за друг път. Как би изпял един българин думата „живот"? Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари. Времето не трябва да се губи. Българинът мисли, че времето трябва да му донесе някаква хубава работа.
Тази идея втори път ще се оформи.
Не мислете, че нас ни трябва нещо, че условия нямаме. Пали един певец се изкашля, даже най-видните певци, като дойде вдъхновението, пеят.
към втори вариант >>
Всеки може да роди сладко гърне.
(втори вариант)
Благо и род. Сладко, благо да го родиш. Сладко да го родиш. Кой не може да роди сладко? Като вземете портокала, от нищо родите сладкото.
Всеки може да роди сладко гърне.
Турците казват „да свириш с лъжицата". Всеки може да свири с лъжицата. Музикално яде, защото много бърза. Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука. Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо?
към втори вариант >>
Природата не обича застой, еднообразие.
(втори вариант)
Изобилието на някои идеи създава подтик.
Природата не обича застой, еднообразие.
Природата в пълния смисъл, както е, щом се върнеш при нея, кажеш, че те брали, тя се зарадва. Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата. Казва, много добре върви. Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат. Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна.
към втори вариант >>
Не мислете, че нас ни трябва нещо, че условия нямаме.
(втори вариант)
Как би изпял един българин думата „живот"? Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари. Времето не трябва да се губи. Българинът мисли, че времето трябва да му донесе някаква хубава работа. Тази идея втори път ще се оформи.
Не мислете, че нас ни трябва нещо, че условия нямаме.
Пали един певец се изкашля, даже най-видните певци, като дойде вдъхновението, пеят.
към втори вариант >>
Турците казват „да свириш с лъжицата".
(втори вариант)
Сладко, благо да го родиш. Сладко да го родиш. Кой не може да роди сладко? Като вземете портокала, от нищо родите сладкото. Всеки може да роди сладко гърне.
Турците казват „да свириш с лъжицата".
Всеки може да свири с лъжицата. Музикално яде, защото много бърза. Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука. Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо? Защото устата на всички са били пълни.
към втори вариант >>
Природата в пълния смисъл, както е, щом се върнеш при нея, кажеш, че те брали, тя се зарадва.
(втори вариант)
Изобилието на някои идеи създава подтик. Природата не обича застой, еднообразие.
Природата в пълния смисъл, както е, щом се върнеш при нея, кажеш, че те брали, тя се зарадва.
Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата. Казва, много добре върви. Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат. Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна. Законът е такъв, че природата има свое място, трябва да знаеш столицата.
към втори вариант >>
Пали един певец се изкашля, даже най-видните певци, като дойде вдъхновението, пеят.
(втори вариант)
Англичанинът мисли, че времето е нещо, което е свързано с пари. Времето не трябва да се губи. Българинът мисли, че времето трябва да му донесе някаква хубава работа. Тази идея втори път ще се оформи. Не мислете, че нас ни трябва нещо, че условия нямаме.
Пали един певец се изкашля, даже най-видните певци, като дойде вдъхновението, пеят.
към втори вариант >>
Всеки може да свири с лъжицата.
(втори вариант)
Сладко да го родиш. Кой не може да роди сладко? Като вземете портокала, от нищо родите сладкото. Всеки може да роди сладко гърне. Турците казват „да свириш с лъжицата".
Всеки може да свири с лъжицата.
Музикално яде, защото много бърза. Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука. Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо? Защото устата на всички са били пълни. Всички яли с една лъжица.
към втори вариант >>
Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата.
(втори вариант)
Изобилието на някои идеи създава подтик. Природата не обича застой, еднообразие. Природата в пълния смисъл, както е, щом се върнеш при нея, кажеш, че те брали, тя се зарадва.
Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата.
Казва, много добре върви. Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат. Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна. Законът е такъв, че природата има свое място, трябва да знаеш столицата. Шише, буре, стомна - всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора.
към втори вариант >>
При пеенето човек всякога трябва да мисли.
(втори вариант)
При пеенето човек всякога трябва да мисли.
Един човек, който уредил живота си, той може да пее. Моите работи ще тръгнат напред. Пеенето и мисълта, те са свързани. Човек, който пее, мисли. Който не пее, не му вървят работите.
към втори вариант >>
Музикално яде, защото много бърза.
(втори вариант)
Кой не може да роди сладко? Като вземете портокала, от нищо родите сладкото. Всеки може да роди сладко гърне. Турците казват „да свириш с лъжицата". Всеки може да свири с лъжицата.
Музикално яде, защото много бърза.
Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука. Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо? Защото устата на всички са били пълни. Всички яли с една лъжица. Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат.
към втори вариант >>
Казва, много добре върви.
(втори вариант)
Изобилието на някои идеи създава подтик. Природата не обича застой, еднообразие. Природата в пълния смисъл, както е, щом се върнеш при нея, кажеш, че те брали, тя се зарадва. Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата.
Казва, много добре върви.
Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат. Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна. Законът е такъв, че природата има свое място, трябва да знаеш столицата. Шише, буре, стомна - всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора. Ако оставиш на слугата или на слугинята да ги напълни, може да ги напълнят, но може някой път да останат празни.
към втори вариант >>
Един човек, който уредил живота си, той може да пее.
(втори вариант)
При пеенето човек всякога трябва да мисли.
Един човек, който уредил живота си, той може да пее.
Моите работи ще тръгнат напред. Пеенето и мисълта, те са свързани. Човек, който пее, мисли. Който не пее, не му вървят работите. Затова именно, когато искаш да ти тръгнат работите, пей.
към втори вариант >>
Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука.
(втори вариант)
Като вземете портокала, от нищо родите сладкото. Всеки може да роди сладко гърне. Турците казват „да свириш с лъжицата". Всеки може да свири с лъжицата. Музикално яде, защото много бърза.
Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука.
Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо? Защото устата на всички са били пълни. Всички яли с една лъжица. Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат. Защото одумването не е нищо друго освен хукане.
към втори вариант >>
Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат.
(втори вариант)
Изобилието на някои идеи създава подтик. Природата не обича застой, еднообразие. Природата в пълния смисъл, както е, щом се върнеш при нея, кажеш, че те брали, тя се зарадва. Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата. Казва, много добре върви.
Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат.
Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна. Законът е такъв, че природата има свое място, трябва да знаеш столицата. Шише, буре, стомна - всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора. Ако оставиш на слугата или на слугинята да ги напълни, може да ги напълнят, но може някой път да останат празни.
към втори вариант >>
Моите работи ще тръгнат напред.
(втори вариант)
При пеенето човек всякога трябва да мисли. Един човек, който уредил живота си, той може да пее.
Моите работи ще тръгнат напред.
Пеенето и мисълта, те са свързани. Човек, който пее, мисли. Който не пее, не му вървят работите. Затова именно, когато искаш да ти тръгнат работите, пей. Като започнеш да пееш, сам да си харесаш песента, работите тръгват.
към втори вариант >>
Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо?
(втори вариант)
Всеки може да роди сладко гърне. Турците казват „да свириш с лъжицата". Всеки може да свири с лъжицата. Музикално яде, защото много бърза. Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука.
Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо?
Защото устата на всички са били пълни. Всички яли с една лъжица. Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат. Защото одумването не е нищо друго освен хукане. Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш.
към втори вариант >>
Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна.
(втори вариант)
Природата не обича застой, еднообразие. Природата в пълния смисъл, както е, щом се върнеш при нея, кажеш, че те брали, тя се зарадва. Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата. Казва, много добре върви. Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат.
Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна.
Законът е такъв, че природата има свое място, трябва да знаеш столицата. Шише, буре, стомна - всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора. Ако оставиш на слугата или на слугинята да ги напълни, може да ги напълнят, но може някой път да останат празни.
към втори вариант >>
Пеенето и мисълта, те са свързани.
(втори вариант)
При пеенето човек всякога трябва да мисли. Един човек, който уредил живота си, той може да пее. Моите работи ще тръгнат напред.
Пеенето и мисълта, те са свързани.
Човек, който пее, мисли. Който не пее, не му вървят работите. Затова именно, когато искаш да ти тръгнат работите, пей. Като започнеш да пееш, сам да си харесаш песента, работите тръгват. Пей в себе си.
към втори вариант >>
Защото устата на всички са били пълни.
(втори вариант)
Турците казват „да свириш с лъжицата". Всеки може да свири с лъжицата. Музикално яде, защото много бърза. Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука. Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо?
Защото устата на всички са били пълни.
Всички яли с една лъжица. Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат. Защото одумването не е нищо друго освен хукане. Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш. Сега, защо трябва да се хука вълкът?
към втори вариант >>
Законът е такъв, че природата има свое място, трябва да знаеш столицата.
(втори вариант)
Природата в пълния смисъл, както е, щом се върнеш при нея, кажеш, че те брали, тя се зарадва. Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата. Казва, много добре върви. Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат. Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна.
Законът е такъв, че природата има свое място, трябва да знаеш столицата.
Шише, буре, стомна - всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора. Ако оставиш на слугата или на слугинята да ги напълни, може да ги напълнят, но може някой път да останат празни.
към втори вариант >>
Човек, който пее, мисли.
(втори вариант)
При пеенето човек всякога трябва да мисли. Един човек, който уредил живота си, той може да пее. Моите работи ще тръгнат напред. Пеенето и мисълта, те са свързани.
Човек, който пее, мисли.
Който не пее, не му вървят работите. Затова именно, когато искаш да ти тръгнат работите, пей. Като започнеш да пееш, сам да си харесаш песента, работите тръгват. Пей в себе си.
към втори вариант >>
Всички яли с една лъжица.
(втори вариант)
Всеки може да свири с лъжицата. Музикално яде, защото много бърза. Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука. Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо? Защото устата на всички са били пълни.
Всички яли с една лъжица.
Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат. Защото одумването не е нищо друго освен хукане. Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш. Сега, защо трябва да се хука вълкът? Хубаво е да хукаш, защото, ако не хукаш, ще вземе някоя овца.
към втори вариант >>
Шише, буре, стомна - всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора.
(втори вариант)
Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата. Казва, много добре върви. Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат. Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна. Законът е такъв, че природата има свое място, трябва да знаеш столицата.
Шише, буре, стомна - всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора.
Ако оставиш на слугата или на слугинята да ги напълни, може да ги напълнят, но може някой път да останат празни.
към втори вариант >>
Който не пее, не му вървят работите.
(втори вариант)
При пеенето човек всякога трябва да мисли. Един човек, който уредил живота си, той може да пее. Моите работи ще тръгнат напред. Пеенето и мисълта, те са свързани. Човек, който пее, мисли.
Който не пее, не му вървят работите.
Затова именно, когато искаш да ти тръгнат работите, пей. Като започнеш да пееш, сам да си харесаш песента, работите тръгват. Пей в себе си.
към втори вариант >>
Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат.
(втори вариант)
Музикално яде, защото много бърза. Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука. Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо? Защото устата на всички са били пълни. Всички яли с една лъжица.
Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат.
Защото одумването не е нищо друго освен хукане. Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш. Сега, защо трябва да се хука вълкът? Хубаво е да хукаш, защото, ако не хукаш, ще вземе някоя овца. Ако хукаш, ще си замине.
към втори вариант >>
Ако оставиш на слугата или на слугинята да ги напълни, може да ги напълнят, но може някой път да останат празни.
(втори вариант)
Казва, много добре върви. Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат. Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна. Законът е такъв, че природата има свое място, трябва да знаеш столицата. Шише, буре, стомна - всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора.
Ако оставиш на слугата или на слугинята да ги напълни, може да ги напълнят, но може някой път да останат празни.
към втори вариант >>
Затова именно, когато искаш да ти тръгнат работите, пей.
(втори вариант)
Един човек, който уредил живота си, той може да пее. Моите работи ще тръгнат напред. Пеенето и мисълта, те са свързани. Човек, който пее, мисли. Който не пее, не му вървят работите.
Затова именно, когато искаш да ти тръгнат работите, пей.
Като започнеш да пееш, сам да си харесаш песента, работите тръгват. Пей в себе си.
към втори вариант >>
Защото одумването не е нищо друго освен хукане.
(втори вариант)
Българите имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука. Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо? Защото устата на всички са били пълни. Всички яли с една лъжица. Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат.
Защото одумването не е нищо друго освен хукане.
Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш. Сега, защо трябва да се хука вълкът? Хубаво е да хукаш, защото, ако не хукаш, ще вземе някоя овца. Ако хукаш, ще си замине. То е идеята.
към втори вариант >>
Казвам, в туй новото схващане - да знаеш законите.
(втори вариант)
Казвам, в туй новото схващане - да знаеш законите.
Закони има, по които животът се развива. Сега трябва да познавате законите. Казвате, Господ не знае ли? Вие туряте една мисъл, която не е права. Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата.
към втори вариант >>
Като започнеш да пееш, сам да си харесаш песента, работите тръгват.
(втори вариант)
Моите работи ще тръгнат напред. Пеенето и мисълта, те са свързани. Човек, който пее, мисли. Който не пее, не му вървят работите. Затова именно, когато искаш да ти тръгнат работите, пей.
Като започнеш да пееш, сам да си харесаш песента, работите тръгват.
Пей в себе си.
към втори вариант >>
Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш.
(втори вариант)
Значи тази лъжица с такава бързина се движила, че никой не могъл да извика. Защо? Защото устата на всички са били пълни. Всички яли с една лъжица. Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат. Защото одумването не е нищо друго освен хукане.
Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш.
Сега, защо трябва да се хука вълкът? Хубаво е да хукаш, защото, ако не хукаш, ще вземе някоя овца. Ако хукаш, ще си замине. То е идеята.
към втори вариант >>
Закони има, по които животът се развива.
(втори вариант)
Казвам, в туй новото схващане - да знаеш законите.
Закони има, по които животът се развива.
Сега трябва да познавате законите. Казвате, Господ не знае ли? Вие туряте една мисъл, която не е права. Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата. Не може ли някой да иде заради мене?
към втори вариант >>
Пей в себе си.
(втори вариант)
Пеенето и мисълта, те са свързани. Човек, който пее, мисли. Който не пее, не му вървят работите. Затова именно, когато искаш да ти тръгнат работите, пей. Като започнеш да пееш, сам да си харесаш песента, работите тръгват.
Пей в себе си.
към втори вариант >>
Сега, защо трябва да се хука вълкът?
(втори вариант)
Защото устата на всички са били пълни. Всички яли с една лъжица. Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат. Защото одумването не е нищо друго освен хукане. Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш.
Сега, защо трябва да се хука вълкът?
Хубаво е да хукаш, защото, ако не хукаш, ще вземе някоя овца. Ако хукаш, ще си замине. То е идеята.
към втори вариант >>
Сега трябва да познавате законите.
(втори вариант)
Казвам, в туй новото схващане - да знаеш законите. Закони има, по които животът се развива.
Сега трябва да познавате законите.
Казвате, Господ не знае ли? Вие туряте една мисъл, която не е права. Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата. Не може ли някой да иде заради мене? Може да иде, но най-добрият слуга си ти.
към втори вариант >>
Думата „живот" има два слога.
(втори вариант)
Думата „живот" има два слога.
На кой слог пада ударението? На втория. Има силни и слаби слогове. Кога ударението пада на слабите слогове? Може да е по-слаб слогът.
към втори вариант >>
Хубаво е да хукаш, защото, ако не хукаш, ще вземе някоя овца.
(втори вариант)
Всички яли с една лъжица. Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат. Защото одумването не е нищо друго освен хукане. Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш. Сега, защо трябва да се хука вълкът?
Хубаво е да хукаш, защото, ако не хукаш, ще вземе някоя овца.
Ако хукаш, ще си замине. То е идеята.
към втори вариант >>
Казвате, Господ не знае ли?
(втори вариант)
Казвам, в туй новото схващане - да знаеш законите. Закони има, по които животът се развива. Сега трябва да познавате законите.
Казвате, Господ не знае ли?
Вие туряте една мисъл, която не е права. Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата. Не може ли някой да иде заради мене? Може да иде, но най-добрият слуга си ти. Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга.
към втори вариант >>
На кой слог пада ударението?
(втори вариант)
Думата „живот" има два слога.
На кой слог пада ударението?
На втория. Има силни и слаби слогове. Кога ударението пада на слабите слогове? Може да е по-слаб слогът.
към втори вариант >>
Ако хукаш, ще си замине.
(втори вариант)
Много пъти сегашните хора, всеки има лъжица, пък им остава време да хукат. Защото одумването не е нищо друго освен хукане. Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш. Сега, защо трябва да се хука вълкът? Хубаво е да хукаш, защото, ако не хукаш, ще вземе някоя овца.
Ако хукаш, ще си замине.
То е идеята.
към втори вариант >>
Вие туряте една мисъл, която не е права.
(втори вариант)
Казвам, в туй новото схващане - да знаеш законите. Закони има, по които животът се развива. Сега трябва да познавате законите. Казвате, Господ не знае ли?
Вие туряте една мисъл, която не е права.
Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата. Не може ли някой да иде заради мене? Може да иде, но най-добрият слуга си ти. Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга. Жената е слугата." Ти си най-първият слуга.
към втори вариант >>
На втория.
(втори вариант)
Думата „живот" има два слога. На кой слог пада ударението?
На втория.
Има силни и слаби слогове. Кога ударението пада на слабите слогове? Може да е по-слаб слогът.
към втори вариант >>
То е идеята.
(втори вариант)
Защото одумването не е нищо друго освен хукане. Освен че вълкът минал, ти трябва да хукаш. Сега, защо трябва да се хука вълкът? Хубаво е да хукаш, защото, ако не хукаш, ще вземе някоя овца. Ако хукаш, ще си замине.
То е идеята.
към втори вариант >>
Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата.
(втори вариант)
Казвам, в туй новото схващане - да знаеш законите. Закони има, по които животът се развива. Сега трябва да познавате законите. Казвате, Господ не знае ли? Вие туряте една мисъл, която не е права.
Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата.
Не може ли някой да иде заради мене? Може да иде, но най-добрият слуга си ти. Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга. Жената е слугата." Ти си най-първият слуга. Жената казва: „Слуга ли съм аз?
към втори вариант >>
Има силни и слаби слогове.
(втори вариант)
Думата „живот" има два слога. На кой слог пада ударението? На втория.
Има силни и слаби слогове.
Кога ударението пада на слабите слогове? Може да е по-слаб слогът.
към втори вариант >>
Но ако дойде един художник, най-първо ще намери, че лицето не е тъй направено както трябва.
(втори вариант)
Но ако дойде един художник, най-първо ще намери, че лицето не е тъй направено както трябва.
Защо кръгът се е изменил? В какво отношение? Щом човешкото лице по този геометрически начин, по който ние схващаме кръга, всички точки са еднакво разположени. Идеята е по-механическа. Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра.
към втори вариант >>
Не може ли някой да иде заради мене?
(втори вариант)
Закони има, по които животът се развива. Сега трябва да познавате законите. Казвате, Господ не знае ли? Вие туряте една мисъл, която не е права. Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата.
Не може ли някой да иде заради мене?
Може да иде, но най-добрият слуга си ти. Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга. Жената е слугата." Ти си най-първият слуга. Жената казва: „Слуга ли съм аз? " Тя не е слуга.
към втори вариант >>
Кога ударението пада на слабите слогове?
(втори вариант)
Думата „живот" има два слога. На кой слог пада ударението? На втория. Има силни и слаби слогове.
Кога ударението пада на слабите слогове?
Може да е по-слаб слогът.
към втори вариант >>
Защо кръгът се е изменил?
(втори вариант)
Но ако дойде един художник, най-първо ще намери, че лицето не е тъй направено както трябва.
Защо кръгът се е изменил?
В какво отношение? Щом човешкото лице по този геометрически начин, по който ние схващаме кръга, всички точки са еднакво разположени. Идеята е по-механическа. Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра. Следователно ще претърпи известни видоизменения.
към втори вариант >>
Може да иде, но най-добрият слуга си ти.
(втори вариант)
Сега трябва да познавате законите. Казвате, Господ не знае ли? Вие туряте една мисъл, която не е права. Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата. Не може ли някой да иде заради мене?
Може да иде, но най-добрият слуга си ти.
Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга. Жената е слугата." Ти си най-първият слуга. Жената казва: „Слуга ли съм аз? " Тя не е слуга. Казва: „Слуга нямам ли?
към втори вариант >>
Може да е по-слаб слогът.
(втори вариант)
Думата „живот" има два слога. На кой слог пада ударението? На втория. Има силни и слаби слогове. Кога ударението пада на слабите слогове?
Може да е по-слаб слогът.
към втори вариант >>
В какво отношение?
(втори вариант)
Но ако дойде един художник, най-първо ще намери, че лицето не е тъй направено както трябва. Защо кръгът се е изменил?
В какво отношение?
Щом човешкото лице по този геометрически начин, по който ние схващаме кръга, всички точки са еднакво разположени. Идеята е по-механическа. Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра. Следователно ще претърпи известни видоизменения. Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога.
към втори вариант >>
Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга.
(втори вариант)
Казвате, Господ не знае ли? Вие туряте една мисъл, която не е права. Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата. Не може ли някой да иде заради мене? Може да иде, но най-добрият слуга си ти.
Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга.
Жената е слугата." Ти си най-първият слуга. Жената казва: „Слуга ли съм аз? " Тя не е слуга. Казва: „Слуга нямам ли? " Кой?
към втори вариант >>
„Жи-" е силен слог.
(втори вариант)
„Жи-" е силен слог.
(Учителят изпя думата „живот".) То е един контраст.
към втори вариант >>
Щом човешкото лице по този геометрически начин, по който ние схващаме кръга, всички точки са еднакво разположени.
(втори вариант)
Но ако дойде един художник, най-първо ще намери, че лицето не е тъй направено както трябва. Защо кръгът се е изменил? В какво отношение?
Щом човешкото лице по този геометрически начин, по който ние схващаме кръга, всички точки са еднакво разположени.
Идеята е по-механическа. Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра. Следователно ще претърпи известни видоизменения. Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога. Не да вярваш в Бога.
към втори вариант >>
Жената е слугата." Ти си най-първият слуга.
(втори вариант)
Вие туряте една мисъл, която не е права. Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата. Не може ли някой да иде заради мене? Може да иде, но най-добрият слуга си ти. Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга.
Жената е слугата." Ти си най-първият слуга.
Жената казва: „Слуга ли съм аз? " Тя не е слуга. Казва: „Слуга нямам ли? " Кой? „Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя.
към втори вариант >>
(Учителят изпя думата „живот".) То е един контраст.
(втори вариант)
„Жи-" е силен слог.
(Учителят изпя думата „живот".) То е един контраст.
към втори вариант >>
Идеята е по-механическа.
(втори вариант)
Но ако дойде един художник, най-първо ще намери, че лицето не е тъй направено както трябва. Защо кръгът се е изменил? В какво отношение? Щом човешкото лице по този геометрически начин, по който ние схващаме кръга, всички точки са еднакво разположени.
Идеята е по-механическа.
Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра. Следователно ще претърпи известни видоизменения. Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога. Не да вярваш в Бога. Вярата, то е една връзка.
към втори вариант >>
Жената казва: „Слуга ли съм аз?
(втори вариант)
Господ знае, че имаш нужда, но ти трябва да идеш при чешмата. Не може ли някой да иде заради мене? Може да иде, но най-добрият слуга си ти. Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга. Жената е слугата." Ти си най-първият слуга.
Жената казва: „Слуга ли съм аз?
" Тя не е слуга. Казва: „Слуга нямам ли? " Кой? „Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя. Спорят се.
към втори вариант >>
Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра.
(втори вариант)
Но ако дойде един художник, най-първо ще намери, че лицето не е тъй направено както трябва. Защо кръгът се е изменил? В какво отношение? Щом човешкото лице по този геометрически начин, по който ние схващаме кръга, всички точки са еднакво разположени. Идеята е по-механическа.
Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра.
Следователно ще претърпи известни видоизменения. Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога. Не да вярваш в Бога. Вярата, то е една връзка. Всяка една идея може да се опита.
към втори вариант >>
" Тя не е слуга.
(втори вариант)
Не може ли някой да иде заради мене? Може да иде, но най-добрият слуга си ти. Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга. Жената е слугата." Ти си най-първият слуга. Жената казва: „Слуга ли съм аз?
" Тя не е слуга.
Казва: „Слуга нямам ли? " Кой? „Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя. Спорят се. Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня.
към втори вариант >>
Следователно ще претърпи известни видоизменения.
(втори вариант)
Защо кръгът се е изменил? В какво отношение? Щом човешкото лице по този геометрически начин, по който ние схващаме кръга, всички точки са еднакво разположени. Идеята е по-механическа. Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра.
Следователно ще претърпи известни видоизменения.
Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога. Не да вярваш в Бога. Вярата, то е една връзка. Всяка една идея може да се опита. Допуснете идеята за яденето.
към втори вариант >>
Казва: „Слуга нямам ли?
(втори вариант)
Може да иде, но най-добрият слуга си ти. Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга. Жената е слугата." Ти си най-първият слуга. Жената казва: „Слуга ли съм аз? " Тя не е слуга.
Казва: „Слуга нямам ли?
" Кой? „Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя. Спорят се. Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня. Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата.
към втори вариант >>
Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога.
(втори вариант)
В какво отношение? Щом човешкото лице по този геометрически начин, по който ние схващаме кръга, всички точки са еднакво разположени. Идеята е по-механическа. Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра. Следователно ще претърпи известни видоизменения.
Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога.
Не да вярваш в Бога. Вярата, то е една връзка. Всяка една идея може да се опита. Допуснете идеята за яденето. Казва, трябва да се яде, необходимо е.
към втори вариант >>
" Кой?
(втори вариант)
Казва мъжът: „Господ ми дал и слуга. Жената е слугата." Ти си най-първият слуга. Жената казва: „Слуга ли съм аз? " Тя не е слуга. Казва: „Слуга нямам ли?
" Кой?
„Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя. Спорят се. Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня. Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата. Следователно повикат децата.
към втори вариант >>
Не да вярваш в Бога.
(втори вариант)
Щом човешкото лице по този геометрически начин, по който ние схващаме кръга, всички точки са еднакво разположени. Идеята е по-механическа. Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра. Следователно ще претърпи известни видоизменения. Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога.
Не да вярваш в Бога.
Вярата, то е една връзка. Всяка една идея може да се опита. Допуснете идеята за яденето. Казва, трябва да се яде, необходимо е. Всяко живо същество трябва да яде.
към втори вариант >>
„Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя.
(втори вариант)
Жената е слугата." Ти си най-първият слуга. Жената казва: „Слуга ли съм аз? " Тя не е слуга. Казва: „Слуга нямам ли? " Кой?
„Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя.
Спорят се. Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня. Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата. Следователно повикат децата. Първото дете, което се ражда, е слугинята.
към втори вариант >>
Вярата, то е една връзка.
(втори вариант)
Идеята е по-механическа. Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра. Следователно ще претърпи известни видоизменения. Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога. Не да вярваш в Бога.
Вярата, то е една връзка.
Всяка една идея може да се опита. Допуснете идеята за яденето. Казва, трябва да се яде, необходимо е. Всяко живо същество трябва да яде. Може да го проверим.
към втори вариант >>
Спорят се.
(втори вариант)
Жената казва: „Слуга ли съм аз? " Тя не е слуга. Казва: „Слуга нямам ли? " Кой? „Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя.
Спорят се.
Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня. Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата. Следователно повикат децата. Първото дете, което се ражда, е слугинята. Второто дете, което се ражда, е слугата.
към втори вариант >>
Всяка една идея може да се опита.
(втори вариант)
Обаче, щом природата тури този кръг в органическия свят, непрактично, не могат всичките части да бъдат еднакво отдалечени от центъра. Следователно ще претърпи известни видоизменения. Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога. Не да вярваш в Бога. Вярата, то е една връзка.
Всяка една идея може да се опита.
Допуснете идеята за яденето. Казва, трябва да се яде, необходимо е. Всяко живо същество трябва да яде. Може да го проверим. Туй ядене да бъде красиво, правилно, хубаво, здравословно.
към втори вариант >>
Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня.
(втори вариант)
" Тя не е слуга. Казва: „Слуга нямам ли? " Кой? „Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя. Спорят се.
Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня.
Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата. Следователно повикат децата. Първото дете, което се ражда, е слугинята. Второто дете, което се ражда, е слугата. Като се роди, но като израсне, детето казва: „Аз слуга ли съм?
към втори вариант >>
Допуснете идеята за яденето.
(втори вариант)
Следователно ще претърпи известни видоизменения. Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога. Не да вярваш в Бога. Вярата, то е една връзка. Всяка една идея може да се опита.
Допуснете идеята за яденето.
Казва, трябва да се яде, необходимо е. Всяко живо същество трябва да яде. Може да го проверим. Туй ядене да бъде красиво, правилно, хубаво, здравословно.
към втори вариант >>
Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата.
(втори вариант)
Казва: „Слуга нямам ли? " Кой? „Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя. Спорят се. Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня.
Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата.
Следователно повикат децата. Първото дете, което се ражда, е слугинята. Второто дете, което се ражда, е слугата. Като се роди, но като израсне, детето казва: „Аз слуга ли съм? " Не е.
към втори вариант >>
Казва, трябва да се яде, необходимо е.
(втори вариант)
Вярно е, че всичките идеи, които човек има, трябва да имат еднакво отношение към идеята за Бога. Не да вярваш в Бога. Вярата, то е една връзка. Всяка една идея може да се опита. Допуснете идеята за яденето.
Казва, трябва да се яде, необходимо е.
Всяко живо същество трябва да яде. Може да го проверим. Туй ядене да бъде красиво, правилно, хубаво, здравословно.
към втори вариант >>
Следователно повикат децата.
(втори вариант)
" Кой? „Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя. Спорят се. Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня. Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата.
Следователно повикат децата.
Първото дете, което се ражда, е слугинята. Второто дете, което се ражда, е слугата. Като се роди, но като израсне, детето казва: „Аз слуга ли съм? " Не е. Господар е.
към втори вариант >>
Всяко живо същество трябва да яде.
(втори вариант)
Не да вярваш в Бога. Вярата, то е една връзка. Всяка една идея може да се опита. Допуснете идеята за яденето. Казва, трябва да се яде, необходимо е.
Всяко живо същество трябва да яде.
Може да го проверим. Туй ядене да бъде красиво, правилно, хубаво, здравословно.
към втори вариант >>
Първото дете, което се ражда, е слугинята.
(втори вариант)
„Жената." Жената казва: „Аз слугиня не съм." Царица е тя. Спорят се. Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня. Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата. Следователно повикат децата.
Първото дете, което се ражда, е слугинята.
Второто дете, което се ражда, е слугата. Като се роди, но като израсне, детето казва: „Аз слуга ли съм? " Не е. Господар е. Той си хване втори слуга.
към втори вариант >>
Може да го проверим.
(втори вариант)
Вярата, то е една връзка. Всяка една идея може да се опита. Допуснете идеята за яденето. Казва, трябва да се яде, необходимо е. Всяко живо същество трябва да яде.
Може да го проверим.
Туй ядене да бъде красиво, правилно, хубаво, здравословно.
към втори вариант >>
Второто дете, което се ражда, е слугата.
(втори вариант)
Спорят се. Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня. Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата. Следователно повикат децата. Първото дете, което се ражда, е слугинята.
Второто дете, което се ражда, е слугата.
Като се роди, но като израсне, детето казва: „Аз слуга ли съм? " Не е. Господар е. Той си хване втори слуга.
към втори вариант >>
Туй ядене да бъде красиво, правилно, хубаво, здравословно.
(втори вариант)
Всяка една идея може да се опита. Допуснете идеята за яденето. Казва, трябва да се яде, необходимо е. Всяко живо същество трябва да яде. Може да го проверим.
Туй ядене да бъде красиво, правилно, хубаво, здравословно.
към втори вариант >>
Като се роди, но като израсне, детето казва: „Аз слуга ли съм?
(втори вариант)
Нито мъжът иска да стане слуга, нито жената - слугиня. Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата. Следователно повикат децата. Първото дете, което се ражда, е слугинята. Второто дете, което се ражда, е слугата.
Като се роди, но като израсне, детето казва: „Аз слуга ли съм?
" Не е. Господар е. Той си хване втори слуга.
към втори вариант >>
В какво седи здравословното?
(втори вариант)
В какво седи здравословното?
Ако след всяко ядене моята стомашна система предава на моята дихателна система, дихателната система предава на мозъка, всеки приема добре и добре действа. Но щом ям и усещам, че има нещо в стомаха, не е дадено нищо на дихателната система, не може да мисля добре, има нещо криво в яденето. Тогава какво ще правя? Може да ядем, но да изменим начина на яденето. Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени.
към втори вариант >>
" Не е.
(втори вариант)
Казват: „Да си хванем един слуга, и ти да си хванеш слугиня, да ни слугуват." Идеята е за децата. Следователно повикат децата. Първото дете, което се ражда, е слугинята. Второто дете, което се ражда, е слугата. Като се роди, но като израсне, детето казва: „Аз слуга ли съм?
" Не е.
Господар е. Той си хване втори слуга.
към втори вариант >>
Ако след всяко ядене моята стомашна система предава на моята дихателна система, дихателната система предава на мозъка, всеки приема добре и добре действа.
(втори вариант)
В какво седи здравословното?
Ако след всяко ядене моята стомашна система предава на моята дихателна система, дихателната система предава на мозъка, всеки приема добре и добре действа.
Но щом ям и усещам, че има нещо в стомаха, не е дадено нищо на дихателната система, не може да мисля добре, има нещо криво в яденето. Тогава какво ще правя? Може да ядем, но да изменим начина на яденето. Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени. Менюто, вярването в Бога трябва да се измени.
към втори вариант >>
Господар е.
(втори вариант)
Следователно повикат децата. Първото дете, което се ражда, е слугинята. Второто дете, което се ражда, е слугата. Като се роди, но като израсне, детето казва: „Аз слуга ли съм? " Не е.
Господар е.
Той си хване втори слуга.
към втори вариант >>
Но щом ям и усещам, че има нещо в стомаха, не е дадено нищо на дихателната система, не може да мисля добре, има нещо криво в яденето.
(втори вариант)
В какво седи здравословното? Ако след всяко ядене моята стомашна система предава на моята дихателна система, дихателната система предава на мозъка, всеки приема добре и добре действа.
Но щом ям и усещам, че има нещо в стомаха, не е дадено нищо на дихателната система, не може да мисля добре, има нещо криво в яденето.
Тогава какво ще правя? Може да ядем, но да изменим начина на яденето. Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени. Менюто, вярването в Бога трябва да се измени. Трябва да се промени това меню.
към втори вариант >>
Той си хване втори слуга.
(втори вариант)
Първото дете, което се ражда, е слугинята. Второто дете, което се ражда, е слугата. Като се роди, но като израсне, детето казва: „Аз слуга ли съм? " Не е. Господар е.
Той си хване втори слуга.
към втори вариант >>
Тогава какво ще правя?
(втори вариант)
В какво седи здравословното? Ако след всяко ядене моята стомашна система предава на моята дихателна система, дихателната система предава на мозъка, всеки приема добре и добре действа. Но щом ям и усещам, че има нещо в стомаха, не е дадено нищо на дихателната система, не може да мисля добре, има нещо криво в яденето.
Тогава какво ще правя?
Може да ядем, но да изменим начина на яденето. Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени. Менюто, вярването в Бога трябва да се измени. Трябва да се промени това меню. Трябва да се промени това ядене.
към втори вариант >>
Аз турям идеята в малко по-друга форма.
(втори вариант)
Аз турям идеята в малко по-друга форма.
Всеки един от вас трябва да разбере думата „слуга". Ако знаеш да слугуваш, ти знаеш да мислиш. Ако разбираш да служиш, ти може да имаш онази правата мисъл. Израз на правата мисъл е слугуването. Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш.
към втори вариант >>
Може да ядем, но да изменим начина на яденето.
(втори вариант)
В какво седи здравословното? Ако след всяко ядене моята стомашна система предава на моята дихателна система, дихателната система предава на мозъка, всеки приема добре и добре действа. Но щом ям и усещам, че има нещо в стомаха, не е дадено нищо на дихателната система, не може да мисля добре, има нещо криво в яденето. Тогава какво ще правя?
Може да ядем, но да изменим начина на яденето.
Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени. Менюто, вярването в Бога трябва да се измени. Трябва да се промени това меню. Трябва да се промени това ядене. И човек трябва да има едно правилно определение.
към втори вариант >>
Всеки един от вас трябва да разбере думата „слуга".
(втори вариант)
Аз турям идеята в малко по-друга форма.
Всеки един от вас трябва да разбере думата „слуга".
Ако знаеш да слугуваш, ти знаеш да мислиш. Ако разбираш да служиш, ти може да имаш онази правата мисъл. Израз на правата мисъл е слугуването. Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш. На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите.
към втори вариант >>
Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени.
(втори вариант)
В какво седи здравословното? Ако след всяко ядене моята стомашна система предава на моята дихателна система, дихателната система предава на мозъка, всеки приема добре и добре действа. Но щом ям и усещам, че има нещо в стомаха, не е дадено нищо на дихателната система, не може да мисля добре, има нещо криво в яденето. Тогава какво ще правя? Може да ядем, но да изменим начина на яденето.
Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени.
Менюто, вярването в Бога трябва да се измени. Трябва да се промени това меню. Трябва да се промени това ядене. И човек трябва да има едно правилно определение. Защото, ако яденето не е правилно, човек не може да бъде здрав.
към втори вариант >>
Ако знаеш да слугуваш, ти знаеш да мислиш.
(втори вариант)
Аз турям идеята в малко по-друга форма. Всеки един от вас трябва да разбере думата „слуга".
Ако знаеш да слугуваш, ти знаеш да мислиш.
Ако разбираш да служиш, ти може да имаш онази правата мисъл. Израз на правата мисъл е слугуването. Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш. На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите. Значи да направиш слугуването работа приятна.
към втори вариант >>
Менюто, вярването в Бога трябва да се измени.
(втори вариант)
Ако след всяко ядене моята стомашна система предава на моята дихателна система, дихателната система предава на мозъка, всеки приема добре и добре действа. Но щом ям и усещам, че има нещо в стомаха, не е дадено нищо на дихателната система, не може да мисля добре, има нещо криво в яденето. Тогава какво ще правя? Може да ядем, но да изменим начина на яденето. Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени.
Менюто, вярването в Бога трябва да се измени.
Трябва да се промени това меню. Трябва да се промени това ядене. И човек трябва да има едно правилно определение. Защото, ако яденето не е правилно, човек не може да бъде здрав. Щом е здрав, другите работи ще бъдат прави.
към втори вариант >>
Ако разбираш да служиш, ти може да имаш онази правата мисъл.
(втори вариант)
Аз турям идеята в малко по-друга форма. Всеки един от вас трябва да разбере думата „слуга". Ако знаеш да слугуваш, ти знаеш да мислиш.
Ако разбираш да служиш, ти може да имаш онази правата мисъл.
Израз на правата мисъл е слугуването. Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш. На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите. Значи да направиш слугуването работа приятна. Слугуване се разбира работа приятна.
към втори вариант >>
Трябва да се промени това меню.
(втори вариант)
Но щом ям и усещам, че има нещо в стомаха, не е дадено нищо на дихателната система, не може да мисля добре, има нещо криво в яденето. Тогава какво ще правя? Може да ядем, но да изменим начина на яденето. Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени. Менюто, вярването в Бога трябва да се измени.
Трябва да се промени това меню.
Трябва да се промени това ядене. И човек трябва да има едно правилно определение. Защото, ако яденето не е правилно, човек не може да бъде здрав. Щом е здрав, другите работи ще бъдат прави.
към втори вариант >>
Израз на правата мисъл е слугуването.
(втори вариант)
Аз турям идеята в малко по-друга форма. Всеки един от вас трябва да разбере думата „слуга". Ако знаеш да слугуваш, ти знаеш да мислиш. Ако разбираш да служиш, ти може да имаш онази правата мисъл.
Израз на правата мисъл е слугуването.
Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш. На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите. Значи да направиш слугуването работа приятна. Слугуване се разбира работа приятна. Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма.
към втори вариант >>
Трябва да се промени това ядене.
(втори вариант)
Тогава какво ще правя? Може да ядем, но да изменим начина на яденето. Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени. Менюто, вярването в Бога трябва да се измени. Трябва да се промени това меню.
Трябва да се промени това ядене.
И човек трябва да има едно правилно определение. Защото, ако яденето не е правилно, човек не може да бъде здрав. Щом е здрав, другите работи ще бъдат прави.
към втори вариант >>
Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш.
(втори вариант)
Аз турям идеята в малко по-друга форма. Всеки един от вас трябва да разбере думата „слуга". Ако знаеш да слугуваш, ти знаеш да мислиш. Ако разбираш да служиш, ти може да имаш онази правата мисъл. Израз на правата мисъл е слугуването.
Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш.
На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите. Значи да направиш слугуването работа приятна. Слугуване се разбира работа приятна. Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма. Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл.
към втори вариант >>
И човек трябва да има едно правилно определение.
(втори вариант)
Може да ядем, но да изменим начина на яденето. Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени. Менюто, вярването в Бога трябва да се измени. Трябва да се промени това меню. Трябва да се промени това ядене.
И човек трябва да има едно правилно определение.
Защото, ако яденето не е правилно, човек не може да бъде здрав. Щом е здрав, другите работи ще бъдат прави.
към втори вариант >>
На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да разбере думата „слуга". Ако знаеш да слугуваш, ти знаеш да мислиш. Ако разбираш да служиш, ти може да имаш онази правата мисъл. Израз на правата мисъл е слугуването. Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш.
На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите.
Значи да направиш слугуването работа приятна. Слугуване се разбира работа приятна. Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма. Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл. Запример искате да се молите.
към втори вариант >>
Защото, ако яденето не е правилно, човек не може да бъде здрав.
(втори вариант)
Когато се казва да променим идеята, то значи яденето трябва да се измени, мисълта трябва да се измени. Менюто, вярването в Бога трябва да се измени. Трябва да се промени това меню. Трябва да се промени това ядене. И човек трябва да има едно правилно определение.
Защото, ако яденето не е правилно, човек не може да бъде здрав.
Щом е здрав, другите работи ще бъдат прави.
към втори вариант >>
Значи да направиш слугуването работа приятна.
(втори вариант)
Ако знаеш да слугуваш, ти знаеш да мислиш. Ако разбираш да служиш, ти може да имаш онази правата мисъл. Израз на правата мисъл е слугуването. Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш. На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите.
Значи да направиш слугуването работа приятна.
Слугуване се разбира работа приятна. Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма. Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл. Запример искате да се молите. Трябва да се молиш хубаво.
към втори вариант >>
Щом е здрав, другите работи ще бъдат прави.
(втори вариант)
Менюто, вярването в Бога трябва да се измени. Трябва да се промени това меню. Трябва да се промени това ядене. И човек трябва да има едно правилно определение. Защото, ако яденето не е правилно, човек не може да бъде здрав.
Щом е здрав, другите работи ще бъдат прави.
към втори вариант >>
Слугуване се разбира работа приятна.
(втори вариант)
Ако разбираш да служиш, ти може да имаш онази правата мисъл. Израз на правата мисъл е слугуването. Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш. На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите. Значи да направиш слугуването работа приятна.
Слугуване се разбира работа приятна.
Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма. Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл. Запример искате да се молите. Трябва да се молиш хубаво. Какво трябва да изпълниш?
към втори вариант >>
Вие казвате: как ще се живее?
(втори вариант)
Вие казвате: как ще се живее?
Когато това дете се роди в дома, кой му приготвя условията? Майката и бащата. Когато се излюпят четири, пет, шест яйца, кой се грижи за тях? Господ ли се грижи? Грижат се две малки птички.
към втори вариант >>
Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма.
(втори вариант)
Израз на правата мисъл е слугуването. Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш. На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите. Значи да направиш слугуването работа приятна. Слугуване се разбира работа приятна.
Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма.
Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл. Запример искате да се молите. Трябва да се молиш хубаво. Какво трябва да изпълниш? Нагоре пращаш някъде своята мисъл.
към втори вариант >>
Когато това дете се роди в дома, кой му приготвя условията?
(втори вариант)
Вие казвате: как ще се живее?
Когато това дете се роди в дома, кой му приготвя условията?
Майката и бащата. Когато се излюпят четири, пет, шест яйца, кой се грижи за тях? Господ ли се грижи? Грижат се две малки птички. Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж.
към втори вариант >>
Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл.
(втори вариант)
Ако ти не знаеш правилно да служиш на себе си и на окръжающите, нищо не може да постигнеш. На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите. Значи да направиш слугуването работа приятна. Слугуване се разбира работа приятна. Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма.
Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл.
Запример искате да се молите. Трябва да се молиш хубаво. Какво трябва да изпълниш? Нагоре пращаш някъде своята мисъл. То е едно радио.
към втори вариант >>
Майката и бащата.
(втори вариант)
Вие казвате: как ще се живее? Когато това дете се роди в дома, кой му приготвя условията?
Майката и бащата.
Когато се излюпят четири, пет, шест яйца, кой се грижи за тях? Господ ли се грижи? Грижат се две малки птички. Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж. Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо.
към втори вариант >>
Запример искате да се молите.
(втори вариант)
На себе си трябва да служиш, после ще дойдат другите. Значи да направиш слугуването работа приятна. Слугуване се разбира работа приятна. Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма. Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл.
Запример искате да се молите.
Трябва да се молиш хубаво. Какво трябва да изпълниш? Нагоре пращаш някъде своята мисъл. То е едно радио. Накъде гледаш?
към втори вариант >>
Когато се излюпят четири, пет, шест яйца, кой се грижи за тях?
(втори вариант)
Вие казвате: как ще се живее? Когато това дете се роди в дома, кой му приготвя условията? Майката и бащата.
Когато се излюпят четири, пет, шест яйца, кой се грижи за тях?
Господ ли се грижи? Грижат се две малки птички. Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж. Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо. Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират.
към втори вариант >>
Трябва да се молиш хубаво.
(втори вариант)
Значи да направиш слугуването работа приятна. Слугуване се разбира работа приятна. Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма. Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл. Запример искате да се молите.
Трябва да се молиш хубаво.
Какво трябва да изпълниш? Нагоре пращаш някъде своята мисъл. То е едно радио. Накъде гледаш? Един казва нагоре гледай, друг казва надолу гледай.
към втори вариант >>
Господ ли се грижи?
(втори вариант)
Вие казвате: как ще се живее? Когато това дете се роди в дома, кой му приготвя условията? Майката и бащата. Когато се излюпят четири, пет, шест яйца, кой се грижи за тях?
Господ ли се грижи?
Грижат се две малки птички. Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж. Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо. Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират. Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата.
към втори вариант >>
Какво трябва да изпълниш?
(втори вариант)
Слугуване се разбира работа приятна. Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма. Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл. Запример искате да се молите. Трябва да се молиш хубаво.
Какво трябва да изпълниш?
Нагоре пращаш някъде своята мисъл. То е едно радио. Накъде гледаш? Един казва нагоре гледай, друг казва надолу гледай. Друг казва направо не гледай, да не гледа и настрани, но навътре.
към втори вариант >>
Грижат се две малки птички.
(втори вариант)
Вие казвате: как ще се живее? Когато това дете се роди в дома, кой му приготвя условията? Майката и бащата. Когато се излюпят четири, пет, шест яйца, кой се грижи за тях? Господ ли се грижи?
Грижат се две малки птички.
Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж. Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо. Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират. Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата. Влиза едната птичка, топли ги, излиза.
към втори вариант >>
Нагоре пращаш някъде своята мисъл.
(втори вариант)
Казвам, даже трябва да се мине в една нова форма. Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл. Запример искате да се молите. Трябва да се молиш хубаво. Какво трябва да изпълниш?
Нагоре пращаш някъде своята мисъл.
То е едно радио. Накъде гледаш? Един казва нагоре гледай, друг казва надолу гледай. Друг казва направо не гледай, да не гледа и настрани, но навътре. Че къде навътре?
към втори вариант >>
Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж.
(втори вариант)
Когато това дете се роди в дома, кой му приготвя условията? Майката и бащата. Когато се излюпят четири, пет, шест яйца, кой се грижи за тях? Господ ли се грижи? Грижат се две малки птички.
Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж.
Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо. Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират. Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата. Влиза едната птичка, топли ги, излиза. Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва.
към втори вариант >>
То е едно радио.
(втори вариант)
Вие през деня половин час да насочите вашата мисъл. Запример искате да се молите. Трябва да се молиш хубаво. Какво трябва да изпълниш? Нагоре пращаш някъде своята мисъл.
То е едно радио.
Накъде гледаш? Един казва нагоре гледай, друг казва надолу гледай. Друг казва направо не гледай, да не гледа и настрани, но навътре. Че къде навътре?
към втори вариант >>
Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо.
(втори вариант)
Майката и бащата. Когато се излюпят четири, пет, шест яйца, кой се грижи за тях? Господ ли се грижи? Грижат се две малки птички. Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж.
Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо.
Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират. Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата. Влиза едната птичка, топли ги, излиза. Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва. Казват чиририк- чиририк.
към втори вариант >>
Накъде гледаш?
(втори вариант)
Запример искате да се молите. Трябва да се молиш хубаво. Какво трябва да изпълниш? Нагоре пращаш някъде своята мисъл. То е едно радио.
Накъде гледаш?
Един казва нагоре гледай, друг казва надолу гледай. Друг казва направо не гледай, да не гледа и настрани, но навътре. Че къде навътре?
към втори вариант >>
Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират.
(втори вариант)
Когато се излюпят четири, пет, шест яйца, кой се грижи за тях? Господ ли се грижи? Грижат се две малки птички. Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж. Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо.
Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират.
Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата. Влиза едната птичка, топли ги, излиза. Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва. Казват чиририк- чиририк. Най-после на тия малките пилета израснат крилца, излязат из положката навън и сами се грижат за храната си.
към втори вариант >>
Един казва нагоре гледай, друг казва надолу гледай.
(втори вариант)
Трябва да се молиш хубаво. Какво трябва да изпълниш? Нагоре пращаш някъде своята мисъл. То е едно радио. Накъде гледаш?
Един казва нагоре гледай, друг казва надолу гледай.
Друг казва направо не гледай, да не гледа и настрани, но навътре. Че къде навътре?
към втори вариант >>
Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата.
(втори вариант)
Господ ли се грижи? Грижат се две малки птички. Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж. Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо. Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират.
Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата.
Влиза едната птичка, топли ги, излиза. Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва. Казват чиририк- чиририк. Най-после на тия малките пилета израснат крилца, излязат из положката навън и сами се грижат за храната си. Но отвън пак има известен промисъл.
към втори вариант >>
Друг казва направо не гледай, да не гледа и настрани, но навътре.
(втори вариант)
Какво трябва да изпълниш? Нагоре пращаш някъде своята мисъл. То е едно радио. Накъде гледаш? Един казва нагоре гледай, друг казва надолу гледай.
Друг казва направо не гледай, да не гледа и настрани, но навътре.
Че къде навътре?
към втори вариант >>
Влиза едната птичка, топли ги, излиза.
(втори вариант)
Грижат се две малки птички. Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж. Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо. Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират. Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата.
Влиза едната птичка, топли ги, излиза.
Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва. Казват чиририк- чиририк. Най-после на тия малките пилета израснат крилца, излязат из положката навън и сами се грижат за храната си. Но отвън пак има известен промисъл. Ако на положката се грижат две същества, като излязат из положката, пак има кой да се грижи за тях.
към втори вариант >>
Че къде навътре?
(втори вариант)
Нагоре пращаш някъде своята мисъл. То е едно радио. Накъде гледаш? Един казва нагоре гледай, друг казва надолу гледай. Друг казва направо не гледай, да не гледа и настрани, но навътре.
Че къде навътре?
към втори вариант >>
Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва.
(втори вариант)
Най-първо, гледаш, те си ходят, нямат никаква идея за строеж. Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо. Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират. Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата. Влиза едната птичка, топли ги, излиза.
Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва.
Казват чиририк- чиририк. Най-после на тия малките пилета израснат крилца, излязат из положката навън и сами се грижат за храната си. Но отвън пак има известен промисъл. Ако на положката се грижат две същества, като излязат из положката, пак има кой да се грижи за тях. Защото онзи, който се грижи за тебе, може някой път да го видиш, пък може и да го не видиш.
към втори вариант >>
Под думата „навътре" ние разбираме разумното в света, да знаеш разумно да мислиш.
(втори вариант)
Под думата „навътре" ние разбираме разумното в света, да знаеш разумно да мислиш.
Когато аз мисля за София, тя може да е пред мене, но ако аз съм на изток, тя е зад гърба ми. София може да бъде отляво, отдясно. Разумното къде е? Може да е пред мене разумното, може да е зад мене, може да е отляво, може да е отдясно. Пък разумното може да бъде над главата, пък може да бъде и под краката.
към втори вариант >>
Казват чиририк- чиририк.
(втори вариант)
Обаче, щом искат да измътят своите яйца, създадат нещо. Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират. Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата. Влиза едната птичка, топли ги, излиза. Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва.
Казват чиририк- чиририк.
Най-после на тия малките пилета израснат крилца, излязат из положката навън и сами се грижат за храната си. Но отвън пак има известен промисъл. Ако на положката се грижат две същества, като излязат из положката, пак има кой да се грижи за тях. Защото онзи, който се грижи за тебе, може някой път да го видиш, пък може и да го не видиш.
към втори вариант >>
Когато аз мисля за София, тя може да е пред мене, но ако аз съм на изток, тя е зад гърба ми.
(втори вариант)
Под думата „навътре" ние разбираме разумното в света, да знаеш разумно да мислиш.
Когато аз мисля за София, тя може да е пред мене, но ако аз съм на изток, тя е зад гърба ми.
София може да бъде отляво, отдясно. Разумното къде е? Може да е пред мене разумното, може да е зад мене, може да е отляво, може да е отдясно. Пък разумното може да бъде над главата, пък може да бъде и под краката. Там, дето е разумното, там е горе.
към втори вариант >>
Най-после на тия малките пилета израснат крилца, излязат из положката навън и сами се грижат за храната си.
(втори вариант)
Погледнеш, роди се в тях идеята за строителство, искат да строят, инженерство започват да разбират. Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата. Влиза едната птичка, топли ги, излиза. Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва. Казват чиририк- чиририк.
Най-после на тия малките пилета израснат крилца, излязат из положката навън и сами се грижат за храната си.
Но отвън пак има известен промисъл. Ако на положката се грижат две същества, като излязат из положката, пак има кой да се грижи за тях. Защото онзи, който се грижи за тебе, може някой път да го видиш, пък може и да го не видиш.
към втори вариант >>
София може да бъде отляво, отдясно.
(втори вариант)
Под думата „навътре" ние разбираме разумното в света, да знаеш разумно да мислиш. Когато аз мисля за София, тя може да е пред мене, но ако аз съм на изток, тя е зад гърба ми.
София може да бъде отляво, отдясно.
Разумното къде е? Може да е пред мене разумното, може да е зад мене, може да е отляво, може да е отдясно. Пък разумното може да бъде над главата, пък може да бъде и под краката. Там, дето е разумното, там е горе. То означава една такава посока.
към втори вариант >>
Но отвън пак има известен промисъл.
(втори вариант)
Направят една валчеста положка с известна дълбочина, снесат яйцата. Влиза едната птичка, топли ги, излиза. Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва. Казват чиририк- чиририк. Най-после на тия малките пилета израснат крилца, излязат из положката навън и сами се грижат за храната си.
Но отвън пак има известен промисъл.
Ако на положката се грижат две същества, като излязат из положката, пак има кой да се грижи за тях. Защото онзи, който се грижи за тебе, може някой път да го видиш, пък може и да го не видиш.
към втори вариант >>
Разумното къде е?
(втори вариант)
Под думата „навътре" ние разбираме разумното в света, да знаеш разумно да мислиш. Когато аз мисля за София, тя може да е пред мене, но ако аз съм на изток, тя е зад гърба ми. София може да бъде отляво, отдясно.
Разумното къде е?
Може да е пред мене разумното, може да е зад мене, може да е отляво, може да е отдясно. Пък разумното може да бъде над главата, пък може да бъде и под краката. Там, дето е разумното, там е горе. То означава една такава посока. Щом като туриш ръцете за молитва една до друга, тогава показва, че този процес е вече разумен.
към втори вариант >>
Ако на положката се грижат две същества, като излязат из положката, пак има кой да се грижи за тях.
(втори вариант)
Влиза едната птичка, топли ги, излиза. Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва. Казват чиририк- чиририк. Най-после на тия малките пилета израснат крилца, излязат из положката навън и сами се грижат за храната си. Но отвън пак има известен промисъл.
Ако на положката се грижат две същества, като излязат из положката, пак има кой да се грижи за тях.
Защото онзи, който се грижи за тебе, може някой път да го видиш, пък може и да го не видиш.
към втори вариант >>
Може да е пред мене разумното, може да е зад мене, може да е отляво, може да е отдясно.
(втори вариант)
Под думата „навътре" ние разбираме разумното в света, да знаеш разумно да мислиш. Когато аз мисля за София, тя може да е пред мене, но ако аз съм на изток, тя е зад гърба ми. София може да бъде отляво, отдясно. Разумното къде е?
Може да е пред мене разумното, може да е зад мене, може да е отляво, може да е отдясно.
Пък разумното може да бъде над главата, пък може да бъде и под краката. Там, дето е разумното, там е горе. То означава една такава посока. Щом като туриш ръцете за молитва една до друга, тогава показва, че този процес е вече разумен.
към втори вариант >>
Защото онзи, който се грижи за тебе, може някой път да го видиш, пък може и да го не видиш.
(втори вариант)
Влиза втората, топлят яйцата, измътят пиленцата, започват да се грижат за тях, носят храна, знаят каква храна им трябва. Казват чиририк- чиририк. Най-после на тия малките пилета израснат крилца, излязат из положката навън и сами се грижат за храната си. Но отвън пак има известен промисъл. Ако на положката се грижат две същества, като излязат из положката, пак има кой да се грижи за тях.
Защото онзи, който се грижи за тебе, може някой път да го видиш, пък може и да го не видиш.
към втори вариант >>
Пък разумното може да бъде над главата, пък може да бъде и под краката.
(втори вариант)
Под думата „навътре" ние разбираме разумното в света, да знаеш разумно да мислиш. Когато аз мисля за София, тя може да е пред мене, но ако аз съм на изток, тя е зад гърба ми. София може да бъде отляво, отдясно. Разумното къде е? Може да е пред мене разумното, може да е зад мене, може да е отляво, може да е отдясно.
Пък разумното може да бъде над главата, пък може да бъде и под краката.
Там, дето е разумното, там е горе. То означава една такава посока. Щом като туриш ръцете за молитва една до друга, тогава показва, че този процес е вече разумен.
към втори вариант >>
Представете си, вървиш по пътя, турист си и нямате нищо в торбата.
(втори вариант)
Представете си, вървиш по пътя, турист си и нямате нищо в торбата.
Гладен сте, три деня сте гладували. Вървиш по пътя. Една торба, оставена на пътя с топла пита, на един камък оставена паница с прясно мляко. Какво ще кажете? Далеч в планината някъде оставена.
към втори вариант >>
Там, дето е разумното, там е горе.
(втори вариант)
Когато аз мисля за София, тя може да е пред мене, но ако аз съм на изток, тя е зад гърба ми. София може да бъде отляво, отдясно. Разумното къде е? Може да е пред мене разумното, може да е зад мене, може да е отляво, може да е отдясно. Пък разумното може да бъде над главата, пък може да бъде и под краката.
Там, дето е разумното, там е горе.
То означава една такава посока. Щом като туриш ръцете за молитва една до друга, тогава показва, че този процес е вече разумен.
към втори вариант >>
Гладен сте, три деня сте гладували.
(втори вариант)
Представете си, вървиш по пътя, турист си и нямате нищо в торбата.
Гладен сте, три деня сте гладували.
Вървиш по пътя. Една торба, оставена на пътя с топла пита, на един камък оставена паница с прясно мляко. Какво ще кажете? Далеч в планината някъде оставена. Първата идея каква ще бъде във вас?
към втори вариант >>
То означава една такава посока.
(втори вариант)
София може да бъде отляво, отдясно. Разумното къде е? Може да е пред мене разумното, може да е зад мене, може да е отляво, може да е отдясно. Пък разумното може да бъде над главата, пък може да бъде и под краката. Там, дето е разумното, там е горе.
То означава една такава посока.
Щом като туриш ръцете за молитва една до друга, тогава показва, че този процес е вече разумен.
към втори вариант >>
Вървиш по пътя.
(втори вариант)
Представете си, вървиш по пътя, турист си и нямате нищо в торбата. Гладен сте, три деня сте гладували.
Вървиш по пътя.
Една торба, оставена на пътя с топла пита, на един камък оставена паница с прясно мляко. Какво ще кажете? Далеч в планината някъде оставена. Първата идея каква ще бъде във вас? Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там.
към втори вариант >>
Щом като туриш ръцете за молитва една до друга, тогава показва, че този процес е вече разумен.
(втори вариант)
Разумното къде е? Може да е пред мене разумното, може да е зад мене, може да е отляво, може да е отдясно. Пък разумното може да бъде над главата, пък може да бъде и под краката. Там, дето е разумното, там е горе. То означава една такава посока.
Щом като туриш ръцете за молитва една до друга, тогава показва, че този процес е вече разумен.
към втори вариант >>
Една торба, оставена на пътя с топла пита, на един камък оставена паница с прясно мляко.
(втори вариант)
Представете си, вървиш по пътя, турист си и нямате нищо в торбата. Гладен сте, три деня сте гладували. Вървиш по пътя.
Една торба, оставена на пътя с топла пита, на един камък оставена паница с прясно мляко.
Какво ще кажете? Далеч в планината някъде оставена. Първата идея каква ще бъде във вас? Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там. Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко?
към втори вариант >>
Ти искаш да призовеш Бога в душата си.
(втори вариант)
Ти искаш да призовеш Бога в душата си.
Ти вярваш положително като на телефон. Ало, дайте ми еди-кой си номер. Туриш слушалката, започнеш. Ти искаш да призовеш Бога. Ти искаш да се молиш, ти поискай номера.
към втори вариант >>
Какво ще кажете?
(втори вариант)
Представете си, вървиш по пътя, турист си и нямате нищо в торбата. Гладен сте, три деня сте гладували. Вървиш по пътя. Една торба, оставена на пътя с топла пита, на един камък оставена паница с прясно мляко.
Какво ще кажете?
Далеч в планината някъде оставена. Първата идея каква ще бъде във вас? Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там. Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко? Поне както сега вие схващате.
към втори вариант >>
Ти вярваш положително като на телефон.
(втори вариант)
Ти искаш да призовеш Бога в душата си.
Ти вярваш положително като на телефон.
Ало, дайте ми еди-кой си номер. Туриш слушалката, започнеш. Ти искаш да призовеш Бога. Ти искаш да се молиш, ти поискай номера. Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш.
към втори вариант >>
Далеч в планината някъде оставена.
(втори вариант)
Представете си, вървиш по пътя, турист си и нямате нищо в торбата. Гладен сте, три деня сте гладували. Вървиш по пътя. Една торба, оставена на пътя с топла пита, на един камък оставена паница с прясно мляко. Какво ще кажете?
Далеч в планината някъде оставена.
Първата идея каква ще бъде във вас? Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там. Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко? Поне както сега вие схващате. Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е.
към втори вариант >>
Ало, дайте ми еди-кой си номер.
(втори вариант)
Ти искаш да призовеш Бога в душата си. Ти вярваш положително като на телефон.
Ало, дайте ми еди-кой си номер.
Туриш слушалката, започнеш. Ти искаш да призовеш Бога. Ти искаш да се молиш, ти поискай номера. Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш. Затворено него ден, молитвата не е приета.
към втори вариант >>
Първата идея каква ще бъде във вас?
(втори вариант)
Гладен сте, три деня сте гладували. Вървиш по пътя. Една торба, оставена на пътя с топла пита, на един камък оставена паница с прясно мляко. Какво ще кажете? Далеч в планината някъде оставена.
Първата идея каква ще бъде във вас?
Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там. Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко? Поне както сега вие схващате. Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е. Оставено е това за вас, някой дошъл и го оставил за вас.
към втори вариант >>
Туриш слушалката, започнеш.
(втори вариант)
Ти искаш да призовеш Бога в душата си. Ти вярваш положително като на телефон. Ало, дайте ми еди-кой си номер.
Туриш слушалката, започнеш.
Ти искаш да призовеш Бога. Ти искаш да се молиш, ти поискай номера. Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш. Затворено него ден, молитвата не е приета. Разумният свят по някой път и той е занят.
към втори вариант >>
Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там.
(втори вариант)
Вървиш по пътя. Една торба, оставена на пътя с топла пита, на един камък оставена паница с прясно мляко. Какво ще кажете? Далеч в планината някъде оставена. Първата идея каква ще бъде във вас?
Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там.
Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко? Поне както сега вие схващате. Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е. Оставено е това за вас, някой дошъл и го оставил за вас. Освен това вие сте книжовен.
към втори вариант >>
Ти искаш да призовеш Бога.
(втори вариант)
Ти искаш да призовеш Бога в душата си. Ти вярваш положително като на телефон. Ало, дайте ми еди-кой си номер. Туриш слушалката, започнеш.
Ти искаш да призовеш Бога.
Ти искаш да се молиш, ти поискай номера. Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш. Затворено него ден, молитвата не е приета. Разумният свят по някой път и той е занят. Значи ти ще чакаш.
към втори вариант >>
Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко?
(втори вариант)
Една торба, оставена на пътя с топла пита, на един камък оставена паница с прясно мляко. Какво ще кажете? Далеч в планината някъде оставена. Първата идея каква ще бъде във вас? Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там.
Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко?
Поне както сега вие схващате. Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е. Оставено е това за вас, някой дошъл и го оставил за вас. Освен това вие сте книжовен. Оставена е една записка на млякото: „Пътниче, който пътуваш, може да си послужиш с хляба и млякото".
към втори вариант >>
Ти искаш да се молиш, ти поискай номера.
(втори вариант)
Ти искаш да призовеш Бога в душата си. Ти вярваш положително като на телефон. Ало, дайте ми еди-кой си номер. Туриш слушалката, започнеш. Ти искаш да призовеш Бога.
Ти искаш да се молиш, ти поискай номера.
Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш. Затворено него ден, молитвата не е приета. Разумният свят по някой път и той е занят. Значи ти ще чакаш. Не че не искат да говорят с тебе.
към втори вариант >>
Поне както сега вие схващате.
(втори вариант)
Какво ще кажете? Далеч в планината някъде оставена. Първата идея каква ще бъде във вас? Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там. Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко?
Поне както сега вие схващате.
Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е. Оставено е това за вас, някой дошъл и го оставил за вас. Освен това вие сте книжовен. Оставена е една записка на млякото: „Пътниче, който пътуваш, може да си послужиш с хляба и млякото". Който знае да чете, ще прочете.
към втори вариант >>
Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш.
(втори вариант)
Ти вярваш положително като на телефон. Ало, дайте ми еди-кой си номер. Туриш слушалката, започнеш. Ти искаш да призовеш Бога. Ти искаш да се молиш, ти поискай номера.
Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш.
Затворено него ден, молитвата не е приета. Разумният свят по някой път и той е занят. Значи ти ще чакаш. Не че не искат да говорят с тебе. Ще чакаш, докато телефонът се отвори.
към втори вариант >>
Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е.
(втори вариант)
Далеч в планината някъде оставена. Първата идея каква ще бъде във вас? Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там. Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко? Поне както сега вие схващате.
Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е.
Оставено е това за вас, някой дошъл и го оставил за вас. Освен това вие сте книжовен. Оставена е една записка на млякото: „Пътниче, който пътуваш, може да си послужиш с хляба и млякото". Който знае да чете, ще прочете. Който не знае, ще каже, такава една книжка оставена.
към втори вариант >>
Затворено него ден, молитвата не е приета.
(втори вариант)
Ало, дайте ми еди-кой си номер. Туриш слушалката, започнеш. Ти искаш да призовеш Бога. Ти искаш да се молиш, ти поискай номера. Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш.
Затворено него ден, молитвата не е приета.
Разумният свят по някой път и той е занят. Значи ти ще чакаш. Не че не искат да говорят с тебе. Ще чакаш, докато телефонът се отвори. Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе.
към втори вариант >>
Оставено е това за вас, някой дошъл и го оставил за вас.
(втори вариант)
Първата идея каква ще бъде във вас? Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там. Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко? Поне както сега вие схващате. Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е.
Оставено е това за вас, някой дошъл и го оставил за вас.
Освен това вие сте книжовен. Оставена е една записка на млякото: „Пътниче, който пътуваш, може да си послужиш с хляба и млякото". Който знае да чете, ще прочете. Който не знае, ще каже, такава една книжка оставена.
към втори вариант >>
Разумният свят по някой път и той е занят.
(втори вариант)
Туриш слушалката, започнеш. Ти искаш да призовеш Бога. Ти искаш да се молиш, ти поискай номера. Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш. Затворено него ден, молитвата не е приета.
Разумният свят по някой път и той е занят.
Значи ти ще чакаш. Не че не искат да говорят с тебе. Ще чакаш, докато телефонът се отвори. Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе. Казва, и без молитва може.
към втори вариант >>
Освен това вие сте книжовен.
(втори вариант)
Ще се пообърнете, няма никой, а хлябът е там. Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко? Поне както сега вие схващате. Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е. Оставено е това за вас, някой дошъл и го оставил за вас.
Освен това вие сте книжовен.
Оставена е една записка на млякото: „Пътниче, който пътуваш, може да си послужиш с хляба и млякото". Който знае да чете, ще прочете. Който не знае, ще каже, такава една книжка оставена.
към втори вариант >>
Значи ти ще чакаш.
(втори вариант)
Ти искаш да призовеш Бога. Ти искаш да се молиш, ти поискай номера. Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш. Затворено него ден, молитвата не е приета. Разумният свят по някой път и той е занят.
Значи ти ще чакаш.
Не че не искат да говорят с тебе. Ще чакаш, докато телефонът се отвори. Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе. Казва, и без молитва може. Не може без молитва.
към втори вариант >>
Оставена е една записка на млякото: „Пътниче, който пътуваш, може да си послужиш с хляба и млякото".
(втори вариант)
Позволено ли е от вас да вземете този хляб и тази паница с мляко? Поне както сега вие схващате. Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е. Оставено е това за вас, някой дошъл и го оставил за вас. Освен това вие сте книжовен.
Оставена е една записка на млякото: „Пътниче, който пътуваш, може да си послужиш с хляба и млякото".
Който знае да чете, ще прочете. Който не знае, ще каже, такава една книжка оставена.
към втори вариант >>
Не че не искат да говорят с тебе.
(втори вариант)
Ти искаш да се молиш, ти поискай номера. Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш. Затворено него ден, молитвата не е приета. Разумният свят по някой път и той е занят. Значи ти ще чакаш.
Не че не искат да говорят с тебе.
Ще чакаш, докато телефонът се отвори. Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе. Казва, и без молитва може. Не може без молитва. И без дишане не може.
към втори вариант >>
Който знае да чете, ще прочете.
(втори вариант)
Поне както сега вие схващате. Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е. Оставено е това за вас, някой дошъл и го оставил за вас. Освен това вие сте книжовен. Оставена е една записка на млякото: „Пътниче, който пътуваш, може да си послужиш с хляба и млякото".
Който знае да чете, ще прочете.
Който не знае, ще каже, такава една книжка оставена.
към втори вариант >>
Ще чакаш, докато телефонът се отвори.
(втори вариант)
Ако твоят телефон не е отворен, ще се молиш, ще се молиш. Затворено него ден, молитвата не е приета. Разумният свят по някой път и той е занят. Значи ти ще чакаш. Не че не искат да говорят с тебе.
Ще чакаш, докато телефонът се отвори.
Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе. Казва, и без молитва може. Не може без молитва. И без дишане не може. И без ядене не може, и без молитва не може, и без работа не може.
към втори вариант >>
Който не знае, ще каже, такава една книжка оставена.
(втори вариант)
Някои ще кажат, че е позволено, други - че не е. Оставено е това за вас, някой дошъл и го оставил за вас. Освен това вие сте книжовен. Оставена е една записка на млякото: „Пътниче, който пътуваш, може да си послужиш с хляба и млякото". Който знае да чете, ще прочете.
Който не знае, ще каже, такава една книжка оставена.
към втори вариант >>
Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе.
(втори вариант)
Затворено него ден, молитвата не е приета. Разумният свят по някой път и той е занят. Значи ти ще чакаш. Не че не искат да говорят с тебе. Ще чакаш, докато телефонът се отвори.
Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе.
Казва, и без молитва може. Не може без молитва. И без дишане не може. И без ядене не може, и без молитва не може, и без работа не може. Всички ония хубави неща в живота са необходими.
към втори вариант >>
Казвам, идеята във вашия ум каква трябва да бъде?
(втори вариант)
Казвам, идеята във вашия ум каква трябва да бъде?
Че има един външен промисъл, но не го считайте, че е човешки промисъл. Туй същество, което мисли за вас, мисли целия ден за вас. Да мислиш за един човек, значи в даден случай при големите мъчнотии там, дето вие не може да си помогнете, да ви помогнат. Да мислиш заради някого в този даден случай, да му помогнеш. Тогава значи мислиш.
към втори вариант >>
Казва, и без молитва може.
(втори вариант)
Разумният свят по някой път и той е занят. Значи ти ще чакаш. Не че не искат да говорят с тебе. Ще чакаш, докато телефонът се отвори. Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе.
Казва, и без молитва може.
Не може без молитва. И без дишане не може. И без ядене не може, и без молитва не може, и без работа не може. Всички ония хубави неща в живота са необходими.
към втори вариант >>
Че има един външен промисъл, но не го считайте, че е човешки промисъл.
(втори вариант)
Казвам, идеята във вашия ум каква трябва да бъде?
Че има един външен промисъл, но не го считайте, че е човешки промисъл.
Туй същество, което мисли за вас, мисли целия ден за вас. Да мислиш за един човек, значи в даден случай при големите мъчнотии там, дето вие не може да си помогнете, да ви помогнат. Да мислиш заради някого в този даден случай, да му помогнеш. Тогава значи мислиш. Какво мислиш заради мене?
към втори вариант >>
Не може без молитва.
(втори вариант)
Значи ти ще чакаш. Не че не искат да говорят с тебе. Ще чакаш, докато телефонът се отвори. Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе. Казва, и без молитва може.
Не може без молитва.
И без дишане не може. И без ядене не може, и без молитва не може, и без работа не може. Всички ония хубави неща в живота са необходими.
към втори вариант >>
Туй същество, което мисли за вас, мисли целия ден за вас.
(втори вариант)
Казвам, идеята във вашия ум каква трябва да бъде? Че има един външен промисъл, но не го считайте, че е човешки промисъл.
Туй същество, което мисли за вас, мисли целия ден за вас.
Да мислиш за един човек, значи в даден случай при големите мъчнотии там, дето вие не може да си помогнете, да ви помогнат. Да мислиш заради някого в този даден случай, да му помогнеш. Тогава значи мислиш. Какво мислиш заради мене? Казва: мислиш ли заради мене?
към втори вариант >>
И без дишане не може.
(втори вариант)
Не че не искат да говорят с тебе. Ще чакаш, докато телефонът се отвори. Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе. Казва, и без молитва може. Не може без молитва.
И без дишане не може.
И без ядене не може, и без молитва не може, и без работа не може. Всички ония хубави неща в живота са необходими.
към втори вариант >>
Да мислиш за един човек, значи в даден случай при големите мъчнотии там, дето вие не може да си помогнете, да ви помогнат.
(втори вариант)
Казвам, идеята във вашия ум каква трябва да бъде? Че има един външен промисъл, но не го считайте, че е човешки промисъл. Туй същество, което мисли за вас, мисли целия ден за вас.
Да мислиш за един човек, значи в даден случай при големите мъчнотии там, дето вие не може да си помогнете, да ви помогнат.
Да мислиш заради някого в този даден случай, да му помогнеш. Тогава значи мислиш. Какво мислиш заради мене? Казва: мислиш ли заради мене? Казвам, хубаво, кои мислят заради мене?
към втори вариант >>
И без ядене не може, и без молитва не може, и без работа не може.
(втори вариант)
Ще чакаш, докато телефонът се отвори. Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе. Казва, и без молитва може. Не може без молитва. И без дишане не може.
И без ядене не може, и без молитва не може, и без работа не може.
Всички ония хубави неща в живота са необходими.
към втори вариант >>
Да мислиш заради някого в този даден случай, да му помогнеш.
(втори вариант)
Казвам, идеята във вашия ум каква трябва да бъде? Че има един външен промисъл, но не го считайте, че е човешки промисъл. Туй същество, което мисли за вас, мисли целия ден за вас. Да мислиш за един човек, значи в даден случай при големите мъчнотии там, дето вие не може да си помогнете, да ви помогнат.
Да мислиш заради някого в този даден случай, да му помогнеш.
Тогава значи мислиш. Какво мислиш заради мене? Казва: мислиш ли заради мене? Казвам, хубаво, кои мислят заради мене? Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата?
към втори вариант >>
Всички ония хубави неща в живота са необходими.
(втори вариант)
Като кажеш, че ти отговорят, могат ли това да го направят за тебе. Казва, и без молитва може. Не може без молитва. И без дишане не може. И без ядене не може, и без молитва не може, и без работа не може.
Всички ония хубави неща в живота са необходими.
към втори вариант >>
Тогава значи мислиш.
(втори вариант)
Казвам, идеята във вашия ум каква трябва да бъде? Че има един външен промисъл, но не го считайте, че е човешки промисъл. Туй същество, което мисли за вас, мисли целия ден за вас. Да мислиш за един човек, значи в даден случай при големите мъчнотии там, дето вие не може да си помогнете, да ви помогнат. Да мислиш заради някого в този даден случай, да му помогнеш.
Тогава значи мислиш.
Какво мислиш заради мене? Казва: мислиш ли заради мене? Казвам, хубаво, кои мислят заради мене? Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата? Да, хляб.
към втори вариант >>
Спрем ли един от тия процеси, веднага животът ще се осакати.
(втори вариант)
Спрем ли един от тия процеси, веднага животът ще се осакати.
Целият живот не е молитва. Целият живот при сегашните условия не може да бъде и мисъл, понеже в мисълта цялото ни тяло не взема участие, само известна част взема. Известно време ние трябва да мислим. Необходима е мисълта. Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта.
към втори вариант >>
Какво мислиш заради мене?
(втори вариант)
Че има един външен промисъл, но не го считайте, че е човешки промисъл. Туй същество, което мисли за вас, мисли целия ден за вас. Да мислиш за един човек, значи в даден случай при големите мъчнотии там, дето вие не може да си помогнете, да ви помогнат. Да мислиш заради някого в този даден случай, да му помогнеш. Тогава значи мислиш.
Какво мислиш заради мене?
Казва: мислиш ли заради мене? Казвам, хубаво, кои мислят заради мене? Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата? Да, хляб. Може ли да ми заемеш?
към втори вариант >>
Целият живот не е молитва.
(втори вариант)
Спрем ли един от тия процеси, веднага животът ще се осакати.
Целият живот не е молитва.
Целият живот при сегашните условия не може да бъде и мисъл, понеже в мисълта цялото ни тяло не взема участие, само известна част взема. Известно време ние трябва да мислим. Необходима е мисълта. Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта. Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене.
към втори вариант >>
Казва: мислиш ли заради мене?
(втори вариант)
Туй същество, което мисли за вас, мисли целия ден за вас. Да мислиш за един човек, значи в даден случай при големите мъчнотии там, дето вие не може да си помогнете, да ви помогнат. Да мислиш заради някого в този даден случай, да му помогнеш. Тогава значи мислиш. Какво мислиш заради мене?
Казва: мислиш ли заради мене?
Казвам, хубаво, кои мислят заради мене? Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата? Да, хляб. Може ли да ми заемеш? Питам, ти, който носиш десет хляба, не може ли да дадеш?
към втори вариант >>
Целият живот при сегашните условия не може да бъде и мисъл, понеже в мисълта цялото ни тяло не взема участие, само известна част взема.
(втори вариант)
Спрем ли един от тия процеси, веднага животът ще се осакати. Целият живот не е молитва.
Целият живот при сегашните условия не може да бъде и мисъл, понеже в мисълта цялото ни тяло не взема участие, само известна част взема.
Известно време ние трябва да мислим. Необходима е мисълта. Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта. Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене. Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам.
към втори вариант >>
Казвам, хубаво, кои мислят заради мене?
(втори вариант)
Да мислиш за един човек, значи в даден случай при големите мъчнотии там, дето вие не може да си помогнете, да ви помогнат. Да мислиш заради някого в този даден случай, да му помогнеш. Тогава значи мислиш. Какво мислиш заради мене? Казва: мислиш ли заради мене?
Казвам, хубаво, кои мислят заради мене?
Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата? Да, хляб. Може ли да ми заемеш? Питам, ти, който носиш десет хляба, не може ли да дадеш? Ти казваш, няма да ми стигне хлябът.
към втори вариант >>
Известно време ние трябва да мислим.
(втори вариант)
Спрем ли един от тия процеси, веднага животът ще се осакати. Целият живот не е молитва. Целият живот при сегашните условия не може да бъде и мисъл, понеже в мисълта цялото ни тяло не взема участие, само известна част взема.
Известно време ние трябва да мислим.
Необходима е мисълта. Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта. Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене. Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам. Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение.
към втори вариант >>
Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата?
(втори вариант)
Да мислиш заради някого в този даден случай, да му помогнеш. Тогава значи мислиш. Какво мислиш заради мене? Казва: мислиш ли заради мене? Казвам, хубаво, кои мислят заради мене?
Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата?
Да, хляб. Може ли да ми заемеш? Питам, ти, който носиш десет хляба, не може ли да дадеш? Ти казваш, няма да ми стигне хлябът. Занякъде няма да ти стигне.
към втори вариант >>
Необходима е мисълта.
(втори вариант)
Спрем ли един от тия процеси, веднага животът ще се осакати. Целият живот не е молитва. Целият живот при сегашните условия не може да бъде и мисъл, понеже в мисълта цялото ни тяло не взема участие, само известна част взема. Известно време ние трябва да мислим.
Необходима е мисълта.
Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта. Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене. Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам. Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение. Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат.
към втори вариант >>
Да, хляб.
(втори вариант)
Тогава значи мислиш. Какво мислиш заради мене? Казва: мислиш ли заради мене? Казвам, хубаво, кои мислят заради мене? Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата?
Да, хляб.
Може ли да ми заемеш? Питам, ти, който носиш десет хляба, не може ли да дадеш? Ти казваш, няма да ми стигне хлябът. Занякъде няма да ти стигне. Прав си до известна степен, че човек от една станция до друга трябва да има хляб.
към втори вариант >>
Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта.
(втори вариант)
Спрем ли един от тия процеси, веднага животът ще се осакати. Целият живот не е молитва. Целият живот при сегашните условия не може да бъде и мисъл, понеже в мисълта цялото ни тяло не взема участие, само известна част взема. Известно време ние трябва да мислим. Необходима е мисълта.
Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта.
Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене. Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам. Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение. Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат. Или по естествените науки трябва да минете по същия път.
към втори вариант >>
Може ли да ми заемеш?
(втори вариант)
Какво мислиш заради мене? Казва: мислиш ли заради мене? Казвам, хубаво, кои мислят заради мене? Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата? Да, хляб.
Може ли да ми заемеш?
Питам, ти, който носиш десет хляба, не може ли да дадеш? Ти казваш, няма да ми стигне хлябът. Занякъде няма да ти стигне. Прав си до известна степен, че човек от една станция до друга трябва да има хляб.
към втори вариант >>
Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене.
(втори вариант)
Целият живот не е молитва. Целият живот при сегашните условия не може да бъде и мисъл, понеже в мисълта цялото ни тяло не взема участие, само известна част взема. Известно време ние трябва да мислим. Необходима е мисълта. Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта.
Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене.
Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам. Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение. Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат. Или по естествените науки трябва да минете по същия път. Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини.
към втори вариант >>
Питам, ти, който носиш десет хляба, не може ли да дадеш?
(втори вариант)
Казва: мислиш ли заради мене? Казвам, хубаво, кои мислят заради мене? Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата? Да, хляб. Може ли да ми заемеш?
Питам, ти, който носиш десет хляба, не може ли да дадеш?
Ти казваш, няма да ми стигне хлябът. Занякъде няма да ти стигне. Прав си до известна степен, че човек от една станция до друга трябва да има хляб.
към втори вариант >>
Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам.
(втори вариант)
Целият живот при сегашните условия не може да бъде и мисъл, понеже в мисълта цялото ни тяло не взема участие, само известна част взема. Известно време ние трябва да мислим. Необходима е мисълта. Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта. Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене.
Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам.
Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение. Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат. Или по естествените науки трябва да минете по същия път. Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини. Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм.
към втори вариант >>
Ти казваш, няма да ми стигне хлябът.
(втори вариант)
Казвам, хубаво, кои мислят заради мене? Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата? Да, хляб. Може ли да ми заемеш? Питам, ти, който носиш десет хляба, не може ли да дадеш?
Ти казваш, няма да ми стигне хлябът.
Занякъде няма да ти стигне. Прав си до известна степен, че човек от една станция до друга трябва да има хляб.
към втори вариант >>
Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение.
(втори вариант)
Известно време ние трябва да мислим. Необходима е мисълта. Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта. Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене. Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам.
Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение.
Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат. Или по естествените науки трябва да минете по същия път. Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини. Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм. Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш?
към втори вариант >>
Занякъде няма да ти стигне.
(втори вариант)
Като те срещна, казвам: имаш ли нещо в торбата? Да, хляб. Може ли да ми заемеш? Питам, ти, който носиш десет хляба, не може ли да дадеш? Ти казваш, няма да ми стигне хлябът.
Занякъде няма да ти стигне.
Прав си до известна степен, че човек от една станция до друга трябва да има хляб.
към втори вариант >>
Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат.
(втори вариант)
Необходима е мисълта. Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта. Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене. Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам. Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение.
Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат.
Или по естествените науки трябва да минете по същия път. Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини. Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм. Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш? " „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам.
към втори вариант >>
Прав си до известна степен, че човек от една станция до друга трябва да има хляб.
(втори вариант)
Да, хляб. Може ли да ми заемеш? Питам, ти, който носиш десет хляба, не може ли да дадеш? Ти казваш, няма да ми стигне хлябът. Занякъде няма да ти стигне.
Прав си до известна степен, че човек от една станция до друга трябва да има хляб.
към втори вариант >>
Или по естествените науки трябва да минете по същия път.
(втори вариант)
Ако вашата мисъл е силна, ако разбирате закона на мисълта. Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене. Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам. Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение. Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат.
Или по естествените науки трябва да минете по същия път.
Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини. Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм. Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш? " „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам. „Идете в Народната банка и извадете сто хиляди.
към втори вариант >>
Те са неща, които ги допущаме, но в природата съществува един разумен промисъл.
(втори вариант)
Те са неща, които ги допущаме, но в природата съществува един разумен промисъл.
Хората един на друг си помагат. Всякога, когато мина покрай някой път, имат тази идея. Поискаш малко хляб, отвори своята уля, кожена торба, модерно направена, тя се отваря като физхармоника, ще извади хляб от улята, после малко сирене. Улята винаги седи на гърба, както раниците. Те са по-модни.
към втори вариант >>
Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини.
(втори вариант)
Ако аз ви приведа един пример, ще кажете: „Я, Учителю, направи един опит." Аз може да ви направя опита, но този опит ползва само мене. Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам. Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение. Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат. Или по естествените науки трябва да минете по същия път.
Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини.
Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм. Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш? " „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам. „Идете в Народната банка и извадете сто хиляди. Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат.
към втори вариант >>
Хората един на друг си помагат.
(втори вариант)
Те са неща, които ги допущаме, но в природата съществува един разумен промисъл.
Хората един на друг си помагат.
Всякога, когато мина покрай някой път, имат тази идея. Поискаш малко хляб, отвори своята уля, кожена торба, модерно направена, тя се отваря като физхармоника, ще извади хляб от улята, после малко сирене. Улята винаги седи на гърба, както раниците. Те са по-модни.
към втори вариант >>
Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм.
(втори вариант)
Аз може да направя този опит, и той е важен само за мене, моят опит не може да го предам. Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение. Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат. Или по естествените науки трябва да минете по същия път. Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини.
Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм.
Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш? " „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам. „Идете в Народната банка и извадете сто хиляди. Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат. Аз съм богат, но не подписвам.
към втори вариант >>
Всякога, когато мина покрай някой път, имат тази идея.
(втори вариант)
Те са неща, които ги допущаме, но в природата съществува един разумен промисъл. Хората един на друг си помагат.
Всякога, когато мина покрай някой път, имат тази идея.
Поискаш малко хляб, отвори своята уля, кожена торба, модерно направена, тя се отваря като физхармоника, ще извади хляб от улята, после малко сирене. Улята винаги седи на гърба, както раниците. Те са по-модни.
към втори вариант >>
Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш?
(втори вариант)
Всичко за опита може да предам, но моето постижение не може да бъде ваше постижение. Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат. Или по естествените науки трябва да минете по същия път. Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини. Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм.
Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш?
" „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам. „Идете в Народната банка и извадете сто хиляди. Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат. Аз съм богат, но не подписвам. Тогава богат ли съм?
към втори вариант >>
Поискаш малко хляб, отвори своята уля, кожена торба, модерно направена, тя се отваря като физхармоника, ще извади хляб от улята, после малко сирене.
(втори вариант)
Те са неща, които ги допущаме, но в природата съществува един разумен промисъл. Хората един на друг си помагат. Всякога, когато мина покрай някой път, имат тази идея.
Поискаш малко хляб, отвори своята уля, кожена торба, модерно направена, тя се отваря като физхармоника, ще извади хляб от улята, после малко сирене.
Улята винаги седи на гърба, както раниците. Те са по-модни.
към втори вариант >>
" „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам.
(втори вариант)
Може да покажа начина, по който съм придобил подтика, но туй постижение, ако вие не минете по същия път, подтикът ще остане непознат. Или по естествените науки трябва да минете по същия път. Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини. Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм. Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш?
" „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам.
„Идете в Народната банка и извадете сто хиляди. Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат. Аз съм богат, но не подписвам. Тогава богат ли съм? Може пък да съм богат, но ще кажат - богат е, но скържав.
към втори вариант >>
Улята винаги седи на гърба, както раниците.
(втори вариант)
Те са неща, които ги допущаме, но в природата съществува един разумен промисъл. Хората един на друг си помагат. Всякога, когато мина покрай някой път, имат тази идея. Поискаш малко хляб, отвори своята уля, кожена торба, модерно направена, тя се отваря като физхармоника, ще извади хляб от улята, после малко сирене.
Улята винаги седи на гърба, както раниците.
Те са по-модни.
към втори вариант >>
„Идете в Народната банка и извадете сто хиляди.
(втори вариант)
Или по естествените науки трябва да минете по същия път. Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини. Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм. Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш? " „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам.
„Идете в Народната банка и извадете сто хиляди.
Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат. Аз съм богат, но не подписвам. Тогава богат ли съм? Може пък да съм богат, но ще кажат - богат е, но скържав. Този е богат, пък дава.
към втори вариант >>
Те са по-модни.
(втори вариант)
Те са неща, които ги допущаме, но в природата съществува един разумен промисъл. Хората един на друг си помагат. Всякога, когато мина покрай някой път, имат тази идея. Поискаш малко хляб, отвори своята уля, кожена торба, модерно направена, тя се отваря като физхармоника, ще извади хляб от улята, после малко сирене. Улята винаги седи на гърба, както раниците.
Те са по-модни.
към втори вариант >>
Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат.
(втори вариант)
Казва: „Докажи." Процесът на доказване и той си има начини. Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм. Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш? " „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам. „Идете в Народната банка и извадете сто хиляди.
Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат.
Аз съм богат, но не подписвам. Тогава богат ли съм? Може пък да съм богат, но ще кажат - богат е, но скържав. Този е богат, пък дава. Казвам, има в природата празни думи.
към втори вариант >>
Сега да дойдем до философията.
(втори вариант)
Сега да дойдем до философията.
Казва, Господ няма никакъв образ - бил той видим или невидим. За разумните хора всякога, когато е разумен, може да види Бога. За глупавите, които не са разумни, никога не са видели. Ангелите всякога виждат
към втори вариант >>
Аз съм богат, но не подписвам.
(втори вариант)
Доказвам на вас, че съм богат човек, милионер съм. Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш? " „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам. „Идете в Народната банка и извадете сто хиляди. Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат.
Аз съм богат, но не подписвам.
Тогава богат ли съм? Може пък да съм богат, но ще кажат - богат е, но скържав. Този е богат, пък дава. Казвам, има в природата празни думи.
към втори вариант >>
Казва, Господ няма никакъв образ - бил той видим или невидим.
(втори вариант)
Сега да дойдем до философията.
Казва, Господ няма никакъв образ - бил той видим или невидим.
За разумните хора всякога, когато е разумен, може да види Бога. За глупавите, които не са разумни, никога не са видели. Ангелите всякога виждат
към втори вариант >>
Тогава богат ли съм?
(втори вариант)
Казва: „Докажи." Веднага сядам, казвам: „Колко искаш? " „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам. „Идете в Народната банка и извадете сто хиляди. Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат. Аз съм богат, но не подписвам.
Тогава богат ли съм?
Може пък да съм богат, но ще кажат - богат е, но скържав. Този е богат, пък дава. Казвам, има в природата празни думи.
към втори вариант >>
За разумните хора всякога, когато е разумен, може да види Бога.
(втори вариант)
Сега да дойдем до философията. Казва, Господ няма никакъв образ - бил той видим или невидим.
За разумните хора всякога, когато е разумен, може да види Бога.
За глупавите, които не са разумни, никога не са видели. Ангелите всякога виждат
към втори вариант >>
Може пък да съм богат, но ще кажат - богат е, но скържав.
(втори вариант)
" „Сто хиляди." Изваждам един чек, имам книга, подписвам. „Идете в Народната банка и извадете сто хиляди. Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат. Аз съм богат, но не подписвам. Тогава богат ли съм?
Може пък да съм богат, но ще кажат - богат е, но скържав.
Този е богат, пък дава. Казвам, има в природата празни думи.
към втори вариант >>
За глупавите, които не са разумни, никога не са видели.
(втори вариант)
Сега да дойдем до философията. Казва, Господ няма никакъв образ - бил той видим или невидим. За разумните хора всякога, когато е разумен, може да види Бога.
За глупавите, които не са разумни, никога не са видели.
Ангелите всякога виждат
към втори вариант >>
Този е богат, пък дава.
(втори вариант)
„Идете в Народната банка и извадете сто хиляди. Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат. Аз съм богат, но не подписвам. Тогава богат ли съм? Може пък да съм богат, но ще кажат - богат е, но скържав.
Този е богат, пък дава.
Казвам, има в природата празни думи.
към втори вариант >>
Ангелите всякога виждат
(втори вариант)
Сега да дойдем до философията. Казва, Господ няма никакъв образ - бил той видим или невидим. За разумните хора всякога, когато е разумен, може да види Бога. За глупавите, които не са разумни, никога не са видели.
Ангелите всякога виждат
към втори вариант >>
Казвам, има в природата празни думи.
(втори вариант)
Това не е ли доказателство, че съм богат." Дойде втори, трети, четвърти - всички познават, че съм богат. Аз съм богат, но не подписвам. Тогава богат ли съм? Може пък да съм богат, но ще кажат - богат е, но скържав. Този е богат, пък дава.
Казвам, има в природата празни думи.
към втори вариант >>
Бога. Идеята за Бога каква е?
(втори вариант)
Бога. Идеята за Бога каква е?
Как трябва да си го представим? От памтивека всички, които са се покланяли на Бога, са го туряли в човешка форма. Ще направят една такава месечина художниците, ще рисуват, започват да му се кланят. Мислят, мислят, казват: „Господ трябва да мяза на нас." Не че той мяза на нас. Но има нещо, на което ний мязаме на него.
към втори вариант >>
Щом идеш при една идея, тя трябва да бъде точно определена.
(втори вариант)
Щом идеш при една идея, тя трябва да бъде точно определена.
Не трябва да правите онази погрешка, която направил един американец и милиардер. Двама души американци се хванали на бас. Единият казал, че ще се срещне с този богатия милиардер. Хванали се на бас за една голяма сума. Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает.
към втори вариант >>
Как трябва да си го представим?
(втори вариант)
Бога. Идеята за Бога каква е?
Как трябва да си го представим?
От памтивека всички, които са се покланяли на Бога, са го туряли в човешка форма. Ще направят една такава месечина художниците, ще рисуват, започват да му се кланят. Мислят, мислят, казват: „Господ трябва да мяза на нас." Не че той мяза на нас. Но има нещо, на което ний мязаме на него. Ако ние разбираме физическата страна на нашето тяло, с туй няма никакъв Бог на разумното.
към втори вариант >>
Не трябва да правите онази погрешка, която направил един американец и милиардер.
(втори вариант)
Щом идеш при една идея, тя трябва да бъде точно определена.
Не трябва да правите онази погрешка, която направил един американец и милиардер.
Двама души американци се хванали на бас. Единият казал, че ще се срещне с този богатия милиардер. Хванали се на бас за една голяма сума. Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает. Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва?
към втори вариант >>
От памтивека всички, които са се покланяли на Бога, са го туряли в човешка форма.
(втори вариант)
Бога. Идеята за Бога каква е? Как трябва да си го представим?
От памтивека всички, които са се покланяли на Бога, са го туряли в човешка форма.
Ще направят една такава месечина художниците, ще рисуват, започват да му се кланят. Мислят, мислят, казват: „Господ трябва да мяза на нас." Не че той мяза на нас. Но има нещо, на което ний мязаме на него. Ако ние разбираме физическата страна на нашето тяло, с туй няма никакъв Бог на разумното. Туй, което вече построило тялото, туй, разумното, то е вече духът.
към втори вариант >>
Двама души американци се хванали на бас.
(втори вариант)
Щом идеш при една идея, тя трябва да бъде точно определена. Не трябва да правите онази погрешка, която направил един американец и милиардер.
Двама души американци се хванали на бас.
Единият казал, че ще се срещне с този богатия милиардер. Хванали се на бас за една голяма сума. Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает. Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва? - Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера.
към втори вариант >>
Ще направят една такава месечина художниците, ще рисуват, започват да му се кланят.
(втори вариант)
Бога. Идеята за Бога каква е? Как трябва да си го представим? От памтивека всички, които са се покланяли на Бога, са го туряли в човешка форма.
Ще направят една такава месечина художниците, ще рисуват, започват да му се кланят.
Мислят, мислят, казват: „Господ трябва да мяза на нас." Не че той мяза на нас. Но има нещо, на което ний мязаме на него. Ако ние разбираме физическата страна на нашето тяло, с туй няма никакъв Бог на разумното. Туй, което вече построило тялото, туй, разумното, то е вече духът. Казва: „Духът ще ви научи."
към втори вариант >>
Единият казал, че ще се срещне с този богатия милиардер.
(втори вариант)
Щом идеш при една идея, тя трябва да бъде точно определена. Не трябва да правите онази погрешка, която направил един американец и милиардер. Двама души американци се хванали на бас.
Единият казал, че ще се срещне с този богатия милиардер.
Хванали се на бас за една голяма сума. Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает. Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва? - Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера. Казва: „Господине, какво ще кажете?
към втори вариант >>
Мислят, мислят, казват: „Господ трябва да мяза на нас." Не че той мяза на нас.
(втори вариант)
Бога. Идеята за Бога каква е? Как трябва да си го представим? От памтивека всички, които са се покланяли на Бога, са го туряли в човешка форма. Ще направят една такава месечина художниците, ще рисуват, започват да му се кланят.
Мислят, мислят, казват: „Господ трябва да мяза на нас." Не че той мяза на нас.
Но има нещо, на което ний мязаме на него. Ако ние разбираме физическата страна на нашето тяло, с туй няма никакъв Бог на разумното. Туй, което вече построило тялото, туй, разумното, то е вече духът. Казва: „Духът ще ви научи."
към втори вариант >>
Хванали се на бас за една голяма сума.
(втори вариант)
Щом идеш при една идея, тя трябва да бъде точно определена. Не трябва да правите онази погрешка, която направил един американец и милиардер. Двама души американци се хванали на бас. Единият казал, че ще се срещне с този богатия милиардер.
Хванали се на бас за една голяма сума.
Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает. Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва? - Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера. Казва: „Господине, какво ще кажете? " Той си изважда часовника: „Трябва да знаете, че само с две минути разполагате." Онзи изважда, туря сто хиляди английски лири.
към втори вариант >>
Но има нещо, на което ний мязаме на него.
(втори вариант)
Бога. Идеята за Бога каква е? Как трябва да си го представим? От памтивека всички, които са се покланяли на Бога, са го туряли в човешка форма. Ще направят една такава месечина художниците, ще рисуват, започват да му се кланят. Мислят, мислят, казват: „Господ трябва да мяза на нас." Не че той мяза на нас.
Но има нещо, на което ний мязаме на него.
Ако ние разбираме физическата страна на нашето тяло, с туй няма никакъв Бог на разумното. Туй, което вече построило тялото, туй, разумното, то е вече духът. Казва: „Духът ще ви научи."
към втори вариант >>
Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает.
(втори вариант)
Щом идеш при една идея, тя трябва да бъде точно определена. Не трябва да правите онази погрешка, която направил един американец и милиардер. Двама души американци се хванали на бас. Единият казал, че ще се срещне с този богатия милиардер. Хванали се на бас за една голяма сума.
Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает.
Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва? - Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера. Казва: „Господине, какво ще кажете? " Той си изважда часовника: „Трябва да знаете, че само с две минути разполагате." Онзи изважда, туря сто хиляди английски лири. Казва му: „Хванах се бас, че ще се срещна с вас за петстотин хиляди английски лири.
към втори вариант >>
Ако ние разбираме физическата страна на нашето тяло, с туй няма никакъв Бог на разумното.
(втори вариант)
Как трябва да си го представим? От памтивека всички, които са се покланяли на Бога, са го туряли в човешка форма. Ще направят една такава месечина художниците, ще рисуват, започват да му се кланят. Мислят, мислят, казват: „Господ трябва да мяза на нас." Не че той мяза на нас. Но има нещо, на което ний мязаме на него.
Ако ние разбираме физическата страна на нашето тяло, с туй няма никакъв Бог на разумното.
Туй, което вече построило тялото, туй, разумното, то е вече духът. Казва: „Духът ще ви научи."
към втори вариант >>
Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва?
(втори вариант)
Не трябва да правите онази погрешка, която направил един американец и милиардер. Двама души американци се хванали на бас. Единият казал, че ще се срещне с този богатия милиардер. Хванали се на бас за една голяма сума. Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает.
Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва?
- Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера. Казва: „Господине, какво ще кажете? " Той си изважда часовника: „Трябва да знаете, че само с две минути разполагате." Онзи изважда, туря сто хиляди английски лири. Казва му: „Хванах се бас, че ще се срещна с вас за петстотин хиляди английски лири. Сто на вас, останалите за мене.
към втори вариант >>
Туй, което вече построило тялото, туй, разумното, то е вече духът.
(втори вариант)
От памтивека всички, които са се покланяли на Бога, са го туряли в човешка форма. Ще направят една такава месечина художниците, ще рисуват, започват да му се кланят. Мислят, мислят, казват: „Господ трябва да мяза на нас." Не че той мяза на нас. Но има нещо, на което ний мязаме на него. Ако ние разбираме физическата страна на нашето тяло, с туй няма никакъв Бог на разумното.
Туй, което вече построило тялото, туй, разумното, то е вече духът.
Казва: „Духът ще ви научи."
към втори вариант >>
- Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера.
(втори вариант)
Двама души американци се хванали на бас. Единият казал, че ще се срещне с този богатия милиардер. Хванали се на бас за една голяма сума. Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает. Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва?
- Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера.
Казва: „Господине, какво ще кажете? " Той си изважда часовника: „Трябва да знаете, че само с две минути разполагате." Онзи изважда, туря сто хиляди английски лири. Казва му: „Хванах се бас, че ще се срещна с вас за петстотин хиляди английски лири. Сто на вас, останалите за мене. Много ви благодаря за услугата." Значи този кореспондент, който отива, той има точно определена идея за баса.
към втори вариант >>
Казва: „Духът ще ви научи."
(втори вариант)
Ще направят една такава месечина художниците, ще рисуват, започват да му се кланят. Мислят, мислят, казват: „Господ трябва да мяза на нас." Не че той мяза на нас. Но има нещо, на което ний мязаме на него. Ако ние разбираме физическата страна на нашето тяло, с туй няма никакъв Бог на разумното. Туй, което вече построило тялото, туй, разумното, то е вече духът.
Казва: „Духът ще ви научи."
към втори вариант >>
Казва: „Господине, какво ще кажете?
(втори вариант)
Единият казал, че ще се срещне с този богатия милиардер. Хванали се на бас за една голяма сума. Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает. Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва? - Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера.
Казва: „Господине, какво ще кажете?
" Той си изважда часовника: „Трябва да знаете, че само с две минути разполагате." Онзи изважда, туря сто хиляди английски лири. Казва му: „Хванах се бас, че ще се срещна с вас за петстотин хиляди английски лири. Сто на вас, останалите за мене. Много ви благодаря за услугата." Значи този кореспондент, който отива, той има точно определена идея за баса. Природата никога не прави такива погрешки.
към втори вариант >>
Сега вземам „Духът ще ви научи".
(втори вариант)
Сега вземам „Духът ще ви научи".
Имат механически схващания, като че ще налее в някое шише. Не е зле, но процесът не е механически. Аз ще те науча, ти ще възприемеш. Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш. Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш.
към втори вариант >>
" Той си изважда часовника: „Трябва да знаете, че само с две минути разполагате." Онзи изважда, туря сто хиляди английски лири.
(втори вариант)
Хванали се на бас за една голяма сума. Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает. Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва? - Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера. Казва: „Господине, какво ще кажете?
" Той си изважда часовника: „Трябва да знаете, че само с две минути разполагате." Онзи изважда, туря сто хиляди английски лири.
Казва му: „Хванах се бас, че ще се срещна с вас за петстотин хиляди английски лири. Сто на вас, останалите за мене. Много ви благодаря за услугата." Значи този кореспондент, който отива, той има точно определена идея за баса. Природата никога не прави такива погрешки.
към втори вариант >>
Имат механически схващания, като че ще налее в някое шише.
(втори вариант)
Сега вземам „Духът ще ви научи".
Имат механически схващания, като че ще налее в някое шише.
Не е зле, но процесът не е механически. Аз ще те науча, ти ще възприемеш. Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш. Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш.
към втори вариант >>
Казва му: „Хванах се бас, че ще се срещна с вас за петстотин хиляди английски лири.
(втори вариант)
Милиардерът не искал да го приеме, казвал, че бил много зает. Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва? - Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера. Казва: „Господине, какво ще кажете? " Той си изважда часовника: „Трябва да знаете, че само с две минути разполагате." Онзи изважда, туря сто хиляди английски лири.
Казва му: „Хванах се бас, че ще се срещна с вас за петстотин хиляди английски лири.
Сто на вас, останалите за мене. Много ви благодаря за услугата." Значи този кореспондент, който отива, той има точно определена идея за баса. Природата никога не прави такива погрешки.
към втори вариант >>
Не е зле, но процесът не е механически.
(втори вариант)
Сега вземам „Духът ще ви научи". Имат механически схващания, като че ще налее в някое шише.
Не е зле, но процесът не е механически.
Аз ще те науча, ти ще възприемеш. Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш. Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл.
към втори вариант >>
Сто на вас, останалите за мене.
(втори вариант)
Казва: „Мен времето ми струва пари." „Колко пари ти струва? - Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера. Казва: „Господине, какво ще кажете? " Той си изважда часовника: „Трябва да знаете, че само с две минути разполагате." Онзи изважда, туря сто хиляди английски лири. Казва му: „Хванах се бас, че ще се срещна с вас за петстотин хиляди английски лири.
Сто на вас, останалите за мене.
Много ви благодаря за услугата." Значи този кореспондент, който отива, той има точно определена идея за баса. Природата никога не прави такива погрешки.
към втори вариант >>
Аз ще те науча, ти ще възприемеш.
(втори вариант)
Сега вземам „Духът ще ви научи". Имат механически схващания, като че ще налее в някое шише. Не е зле, но процесът не е механически.
Аз ще те науча, ти ще възприемеш.
Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш. Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл. Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав.
към втори вариант >>
Много ви благодаря за услугата." Значи този кореспондент, който отива, той има точно определена идея за баса.
(втори вариант)
- Казва му: - Две минути ми дайте." „Две минути ми струват сто милиона английски." „Давам ги." Влиза при милиардера. Казва: „Господине, какво ще кажете? " Той си изважда часовника: „Трябва да знаете, че само с две минути разполагате." Онзи изважда, туря сто хиляди английски лири. Казва му: „Хванах се бас, че ще се срещна с вас за петстотин хиляди английски лири. Сто на вас, останалите за мене.
Много ви благодаря за услугата." Значи този кореспондент, който отива, той има точно определена идея за баса.
Природата никога не прави такива погрешки.
към втори вариант >>
Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш.
(втори вариант)
Сега вземам „Духът ще ви научи". Имат механически схващания, като че ще налее в някое шише. Не е зле, но процесът не е механически. Аз ще те науча, ти ще възприемеш.
Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш.
Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл. Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав. Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли.
към втори вариант >>
Природата никога не прави такива погрешки.
(втори вариант)
Казва: „Господине, какво ще кажете? " Той си изважда часовника: „Трябва да знаете, че само с две минути разполагате." Онзи изважда, туря сто хиляди английски лири. Казва му: „Хванах се бас, че ще се срещна с вас за петстотин хиляди английски лири. Сто на вас, останалите за мене. Много ви благодаря за услугата." Значи този кореспондент, който отива, той има точно определена идея за баса.
Природата никога не прави такива погрешки.
към втори вариант >>
Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш.
(втори вариант)
Сега вземам „Духът ще ви научи". Имат механически схващания, като че ще налее в някое шише. Не е зле, но процесът не е механически. Аз ще те науча, ти ще възприемеш. Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш.
Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш.
Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл. Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав. Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли. Даже тук имаме един пример.
към втори вариант >>
Да кажем, вие имате идеята за Бога.
(втори вариант)
Да кажем, вие имате идеята за Бога.
Аз я зная. Казвате, след време моята идея за Бога се изменя. Идеята за Бога аз я зная. Онзи, който казва, че идеята за Бога се изменя, той нямал никаква идея за Бога. Идеята за Бога е тъй, както за слънцето.
към втори вариант >>
Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш.
(втори вариант)
Имат механически схващания, като че ще налее в някое шише. Не е зле, но процесът не е механически. Аз ще те науча, ти ще възприемеш. Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш. Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш.
Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш.
Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл. Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав. Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли. Даже тук имаме един пример. Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата.
към втори вариант >>
Аз я зная.
(втори вариант)
Да кажем, вие имате идеята за Бога.
Аз я зная.
Казвате, след време моята идея за Бога се изменя. Идеята за Бога аз я зная. Онзи, който казва, че идеята за Бога се изменя, той нямал никаква идея за Бога. Идеята за Бога е тъй, както за слънцето. Какво е вашето понятие за слънцето?
към втори вариант >>
Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл.
(втори вариант)
Не е зле, но процесът не е механически. Аз ще те науча, ти ще възприемеш. Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш. Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш.
Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл.
Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав. Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли. Даже тук имаме един пример. Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата. Кранът не може да отпуща водата.
към втори вариант >>
Казвате, след време моята идея за Бога се изменя.
(втори вариант)
Да кажем, вие имате идеята за Бога. Аз я зная.
Казвате, след време моята идея за Бога се изменя.
Идеята за Бога аз я зная. Онзи, който казва, че идеята за Бога се изменя, той нямал никаква идея за Бога. Идеята за Бога е тъй, както за слънцето. Какво е вашето понятие за слънцето? Как го виждате?
към втори вариант >>
Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав.
(втори вариант)
Аз ще те науча, ти ще възприемеш. Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш. Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл.
Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав.
Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли. Даже тук имаме един пример. Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата. Кранът не може да отпуща водата. Той си казва, че това може да се случи с човека.
към втори вариант >>
Идеята за Бога аз я зная.
(втори вариант)
Да кажем, вие имате идеята за Бога. Аз я зная. Казвате, след време моята идея за Бога се изменя.
Идеята за Бога аз я зная.
Онзи, който казва, че идеята за Бога се изменя, той нямал никаква идея за Бога. Идеята за Бога е тъй, както за слънцето. Какво е вашето понятие за слънцето? Как го виждате? Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора?
към втори вариант >>
Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли.
(втори вариант)
Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш. Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл. Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав.
Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли.
Даже тук имаме един пример. Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата. Кранът не може да отпуща водата. Той си казва, че това може да се случи с човека. И на него може да се случи същото.
към втори вариант >>
Онзи, който казва, че идеята за Бога се изменя, той нямал никаква идея за Бога.
(втори вариант)
Да кажем, вие имате идеята за Бога. Аз я зная. Казвате, след време моята идея за Бога се изменя. Идеята за Бога аз я зная.
Онзи, който казва, че идеята за Бога се изменя, той нямал никаква идея за Бога.
Идеята за Бога е тъй, както за слънцето. Какво е вашето понятие за слънцето? Как го виждате? Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора? Учените казват, че е много голямо.
към втори вариант >>
Даже тук имаме един пример.
(втори вариант)
Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл. Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав. Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли.
Даже тук имаме един пример.
Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата. Кранът не може да отпуща водата. Той си казва, че това може да се случи с човека. И на него може да се случи същото. Не се минава една година, и той заболява от същото.
към втори вариант >>
Идеята за Бога е тъй, както за слънцето.
(втори вариант)
Да кажем, вие имате идеята за Бога. Аз я зная. Казвате, след време моята идея за Бога се изменя. Идеята за Бога аз я зная. Онзи, който казва, че идеята за Бога се изменя, той нямал никаква идея за Бога.
Идеята за Бога е тъй, както за слънцето.
Какво е вашето понятие за слънцето? Как го виждате? Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора? Учените казват, че е много голямо. Откак сте се родили, слънцето излиза по небето, после залязва, качва се нагоре, слиза.
към втори вариант >>
Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата.
(втори вариант)
Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл. Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав. Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли. Даже тук имаме един пример.
Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата.
Кранът не може да отпуща водата. Той си казва, че това може да се случи с човека. И на него може да се случи същото. Не се минава една година, и той заболява от същото. След две-три години, каквото мислиш - и доброто, и злото, може да ти дойде до главата.
към втори вариант >>
Какво е вашето понятие за слънцето?
(втори вариант)
Аз я зная. Казвате, след време моята идея за Бога се изменя. Идеята за Бога аз я зная. Онзи, който казва, че идеята за Бога се изменя, той нямал никаква идея за Бога. Идеята за Бога е тъй, както за слънцето.
Какво е вашето понятие за слънцето?
Как го виждате? Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора? Учените казват, че е много голямо. Откак сте се родили, слънцето излиза по небето, после залязва, качва се нагоре, слиза. Идеята за Бога е тази.
към втори вариант >>
Кранът не може да отпуща водата.
(втори вариант)
Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да отправяш своята мисъл. Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав. Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли. Даже тук имаме един пример. Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата.
Кранът не може да отпуща водата.
Той си казва, че това може да се случи с човека. И на него може да се случи същото. Не се минава една година, и той заболява от същото. След две-три години, каквото мислиш - и доброто, и злото, може да ти дойде до главата.
към втори вариант >>
Как го виждате?
(втори вариант)
Казвате, след време моята идея за Бога се изменя. Идеята за Бога аз я зная. Онзи, който казва, че идеята за Бога се изменя, той нямал никаква идея за Бога. Идеята за Бога е тъй, както за слънцето. Какво е вашето понятие за слънцето?
Как го виждате?
Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора? Учените казват, че е много голямо. Откак сте се родили, слънцето излиза по небето, после залязва, качва се нагоре, слиза. Идеята за Бога е тази. Тя в нашите умове остава, както слънцето.
към втори вариант >>
Той си казва, че това може да се случи с човека.
(втори вариант)
Ако в твоя ум ти задържаш всичките отрицателни мисли, ти не си здрав. Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли. Даже тук имаме един пример. Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата. Кранът не може да отпуща водата.
Той си казва, че това може да се случи с човека.
И на него може да се случи същото. Не се минава една година, и той заболява от същото. След две-три години, каквото мислиш - и доброто, и злото, може да ти дойде до главата.
към втори вариант >>
Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора?
(втори вариант)
Идеята за Бога аз я зная. Онзи, който казва, че идеята за Бога се изменя, той нямал никаква идея за Бога. Идеята за Бога е тъй, както за слънцето. Какво е вашето понятие за слънцето? Как го виждате?
Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора?
Учените казват, че е много голямо. Откак сте се родили, слънцето излиза по небето, после залязва, качва се нагоре, слиза. Идеята за Бога е тази. Тя в нашите умове остава, както слънцето. Туй, което изгрява, туй, което дава светлина, което осмисля, което носи живот, то е Божественото.
към втори вариант >>
И на него може да се случи същото.
(втори вариант)
Защото болезнените мисли са дисхармонични мисли. Даже тук имаме един пример. Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата. Кранът не може да отпуща водата. Той си казва, че това може да се случи с човека.
И на него може да се случи същото.
Не се минава една година, и той заболява от същото. След две-три години, каквото мислиш - и доброто, и злото, може да ти дойде до главата.
към втори вариант >>
Учените казват, че е много голямо.
(втори вариант)
Онзи, който казва, че идеята за Бога се изменя, той нямал никаква идея за Бога. Идеята за Бога е тъй, както за слънцето. Какво е вашето понятие за слънцето? Как го виждате? Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора?
Учените казват, че е много голямо.
Откак сте се родили, слънцето излиза по небето, после залязва, качва се нагоре, слиза. Идеята за Бога е тази. Тя в нашите умове остава, както слънцето. Туй, което изгрява, туй, което дава светлина, което осмисля, което носи живот, то е Божественото. Всеки от вас може да го види.
към втори вариант >>
Не се минава една година, и той заболява от същото.
(втори вариант)
Даже тук имаме един пример. Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата. Кранът не може да отпуща водата. Той си казва, че това може да се случи с човека. И на него може да се случи същото.
Не се минава една година, и той заболява от същото.
След две-три години, каквото мислиш - и доброто, и злото, може да ти дойде до главата.
към втори вариант >>
Откак сте се родили, слънцето излиза по небето, после залязва, качва се нагоре, слиза.
(втори вариант)
Идеята за Бога е тъй, както за слънцето. Какво е вашето понятие за слънцето? Как го виждате? Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора? Учените казват, че е много голямо.
Откак сте се родили, слънцето излиза по небето, после залязва, качва се нагоре, слиза.
Идеята за Бога е тази. Тя в нашите умове остава, както слънцето. Туй, което изгрява, туй, което дава светлина, което осмисля, което носи живот, то е Божественото. Всеки от вас може да го види.
към втори вариант >>
След две-три години, каквото мислиш - и доброто, и злото, може да ти дойде до главата.
(втори вариант)
Минава един, вижда един кран, който е съзидан, не може да отпуща водата. Кранът не може да отпуща водата. Той си казва, че това може да се случи с човека. И на него може да се случи същото. Не се минава една година, и той заболява от същото.
След две-три години, каквото мислиш - и доброто, и злото, може да ти дойде до главата.
към втори вариант >>
Идеята за Бога е тази.
(втори вариант)
Какво е вашето понятие за слънцето? Как го виждате? Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора? Учените казват, че е много голямо. Откак сте се родили, слънцето излиза по небето, после залязва, качва се нагоре, слиза.
Идеята за Бога е тази.
Тя в нашите умове остава, както слънцето. Туй, което изгрява, туй, което дава светлина, което осмисля, което носи живот, то е Божественото. Всеки от вас може да го види.
към втори вариант >>
Сега казва: „Ние сме добри християни.
(втори вариант)
Сега казва: „Ние сме добри християни.
Но кой знае един ден как ще свършим." Питам, какво ти дава повод да мислиш как ще свършиш? Тази мисъл от кого е? Тя е от баща ти. Понеже баща ти и майка ти, които са те родили, всякога имат желание ти да станеш най-добрият, най-ученият човек, че да може да помагаш. Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде.
към втори вариант >>
Тя в нашите умове остава, както слънцето.
(втори вариант)
Как го виждате? Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора? Учените казват, че е много голямо. Откак сте се родили, слънцето излиза по небето, после залязва, качва се нагоре, слиза. Идеята за Бога е тази.
Тя в нашите умове остава, както слънцето.
Туй, което изгрява, туй, което дава светлина, което осмисля, което носи живот, то е Божественото. Всеки от вас може да го види.
към втори вариант >>
Но кой знае един ден как ще свършим." Питам, какво ти дава повод да мислиш как ще свършиш?
(втори вариант)
Сега казва: „Ние сме добри християни.
Но кой знае един ден как ще свършим." Питам, какво ти дава повод да мислиш как ще свършиш?
Тази мисъл от кого е? Тя е от баща ти. Понеже баща ти и майка ти, които са те родили, всякога имат желание ти да станеш най-добрият, най-ученият човек, че да може да помагаш. Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде. Тогава откъде е дошла?
към втори вариант >>
Туй, което изгрява, туй, което дава светлина, което осмисля, което носи живот, то е Божественото.
(втори вариант)
Виждали ли сте го толкоз голямо, както казват учените хора? Учените казват, че е много голямо. Откак сте се родили, слънцето излиза по небето, после залязва, качва се нагоре, слиза. Идеята за Бога е тази. Тя в нашите умове остава, както слънцето.
Туй, което изгрява, туй, което дава светлина, което осмисля, което носи живот, то е Божественото.
Всеки от вас може да го види.
към втори вариант >>
Тази мисъл от кого е?
(втори вариант)
Сега казва: „Ние сме добри християни. Но кой знае един ден как ще свършим." Питам, какво ти дава повод да мислиш как ще свършиш?
Тази мисъл от кого е?
Тя е от баща ти. Понеже баща ти и майка ти, които са те родили, всякога имат желание ти да станеш най-добрият, най-ученият човек, че да може да помагаш. Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде. Тогава откъде е дошла? Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм.
към втори вариант >>
Всеки от вас може да го види.
(втори вариант)
Учените казват, че е много голямо. Откак сте се родили, слънцето излиза по небето, после залязва, качва се нагоре, слиза. Идеята за Бога е тази. Тя в нашите умове остава, както слънцето. Туй, което изгрява, туй, което дава светлина, което осмисля, което носи живот, то е Божественото.
Всеки от вас може да го види.
към втори вариант >>
Тя е от баща ти.
(втори вариант)
Сега казва: „Ние сме добри християни. Но кой знае един ден как ще свършим." Питам, какво ти дава повод да мислиш как ще свършиш? Тази мисъл от кого е?
Тя е от баща ти.
Понеже баща ти и майка ти, които са те родили, всякога имат желание ти да станеш най-добрият, най-ученият човек, че да може да помагаш. Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде. Тогава откъде е дошла? Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм. Гърми нещо, жилне ви нещо в краката.
към втори вариант >>
Казвам сега, трябва да се освободите от научните теории.
(втори вариант)
Казвам сега, трябва да се освободите от научните теории.
Слънцето е голямо. Ако слънцето влезе в нашия ум по-голямо, отколкото ние мислим в дадения случай, то ще развали нашата мисъл. Благодарение, че ние имаме понятие за Бога, не понятие за* философите. Ако вие обичате да ви говорят за Бога, вие сте от умните. Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите.
към втори вариант >>
Понеже баща ти и майка ти, които са те родили, всякога имат желание ти да станеш най-добрият, най-ученият човек, че да може да помагаш.
(втори вариант)
Сега казва: „Ние сме добри християни. Но кой знае един ден как ще свършим." Питам, какво ти дава повод да мислиш как ще свършиш? Тази мисъл от кого е? Тя е от баща ти.
Понеже баща ти и майка ти, които са те родили, всякога имат желание ти да станеш най-добрият, най-ученият човек, че да може да помагаш.
Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде. Тогава откъде е дошла? Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм. Гърми нещо, жилне ви нещо в краката. Откъде дойде?
към втори вариант >>
Слънцето е голямо.
(втори вариант)
Казвам сега, трябва да се освободите от научните теории.
Слънцето е голямо.
Ако слънцето влезе в нашия ум по-голямо, отколкото ние мислим в дадения случай, то ще развали нашата мисъл. Благодарение, че ние имаме понятие за Бога, не понятие за* философите. Ако вие обичате да ви говорят за Бога, вие сте от умните. Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите. Казва, няма да говоря за Бога.
към втори вариант >>
Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде.
(втори вариант)
Сега казва: „Ние сме добри християни. Но кой знае един ден как ще свършим." Питам, какво ти дава повод да мислиш как ще свършиш? Тази мисъл от кого е? Тя е от баща ти. Понеже баща ти и майка ти, които са те родили, всякога имат желание ти да станеш най-добрият, най-ученият човек, че да може да помагаш.
Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде.
Тогава откъде е дошла? Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм. Гърми нещо, жилне ви нещо в краката. Откъде дойде? Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде.
към втори вариант >>
Ако слънцето влезе в нашия ум по-голямо, отколкото ние мислим в дадения случай, то ще развали нашата мисъл.
(втори вариант)
Казвам сега, трябва да се освободите от научните теории. Слънцето е голямо.
Ако слънцето влезе в нашия ум по-голямо, отколкото ние мислим в дадения случай, то ще развали нашата мисъл.
Благодарение, че ние имаме понятие за Бога, не понятие за* философите. Ако вие обичате да ви говорят за Бога, вие сте от умните. Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите. Казва, няма да говоря за Бога. Казвам, туй е глупаво.
към втори вариант >>
Тогава откъде е дошла?
(втори вариант)
Но кой знае един ден как ще свършим." Питам, какво ти дава повод да мислиш как ще свършиш? Тази мисъл от кого е? Тя е от баща ти. Понеже баща ти и майка ти, които са те родили, всякога имат желание ти да станеш най-добрият, най-ученият човек, че да може да помагаш. Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде.
Тогава откъде е дошла?
Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм. Гърми нещо, жилне ви нещо в краката. Откъде дойде? Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде. Откъде дойде във вас мисълта.
към втори вариант >>
Благодарение, че ние имаме понятие за Бога, не понятие за* философите.
(втори вариант)
Казвам сега, трябва да се освободите от научните теории. Слънцето е голямо. Ако слънцето влезе в нашия ум по-голямо, отколкото ние мислим в дадения случай, то ще развали нашата мисъл.
Благодарение, че ние имаме понятие за Бога, не понятие за* философите.
Ако вие обичате да ви говорят за Бога, вие сте от умните. Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите. Казва, няма да говоря за Бога. Казвам, туй е глупаво. Някой казва: я ми говори за Бога.
към втори вариант >>
Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм.
(втори вариант)
Тази мисъл от кого е? Тя е от баща ти. Понеже баща ти и майка ти, които са те родили, всякога имат желание ти да станеш най-добрият, най-ученият човек, че да може да помагаш. Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде. Тогава откъде е дошла?
Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм.
Гърми нещо, жилне ви нещо в краката. Откъде дойде? Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде. Откъде дойде във вас мисълта. Гръмнал някой незнанието.
към втори вариант >>
Ако вие обичате да ви говорят за Бога, вие сте от умните.
(втори вариант)
Казвам сега, трябва да се освободите от научните теории. Слънцето е голямо. Ако слънцето влезе в нашия ум по-голямо, отколкото ние мислим в дадения случай, то ще развали нашата мисъл. Благодарение, че ние имаме понятие за Бога, не понятие за* философите.
Ако вие обичате да ви говорят за Бога, вие сте от умните.
Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите. Казва, няма да говоря за Бога. Казвам, туй е глупаво. Някой казва: я ми говори за Бога. Не е видял Бога.
към втори вариант >>
Гърми нещо, жилне ви нещо в краката.
(втори вариант)
Тя е от баща ти. Понеже баща ти и майка ти, които са те родили, всякога имат желание ти да станеш най-добрият, най-ученият човек, че да може да помагаш. Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде. Тогава откъде е дошла? Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм.
Гърми нещо, жилне ви нещо в краката.
Откъде дойде? Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде. Откъде дойде във вас мисълта. Гръмнал някой незнанието. И ловецът може да е разбойник, има своя крайна цел.
към втори вариант >>
Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите.
(втори вариант)
Казвам сега, трябва да се освободите от научните теории. Слънцето е голямо. Ако слънцето влезе в нашия ум по-голямо, отколкото ние мислим в дадения случай, то ще развали нашата мисъл. Благодарение, че ние имаме понятие за Бога, не понятие за* философите. Ако вие обичате да ви говорят за Бога, вие сте от умните.
Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите.
Казва, няма да говоря за Бога. Казвам, туй е глупаво. Някой казва: я ми говори за Бога. Не е видял Бога. Не е видял слънцето, облачно небе.
към втори вариант >>
Откъде дойде?
(втори вариант)
Понеже баща ти и майка ти, които са те родили, всякога имат желание ти да станеш най-добрият, най-ученият човек, че да може да помагаш. Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде. Тогава откъде е дошла? Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм. Гърми нещо, жилне ви нещо в краката.
Откъде дойде?
Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде. Откъде дойде във вас мисълта. Гръмнал някой незнанието. И ловецът може да е разбойник, има своя крайна цел. Значи тази мисъл откъде дойде?
към втори вариант >>
Казва, няма да говоря за Бога.
(втори вариант)
Слънцето е голямо. Ако слънцето влезе в нашия ум по-голямо, отколкото ние мислим в дадения случай, то ще развали нашата мисъл. Благодарение, че ние имаме понятие за Бога, не понятие за* философите. Ако вие обичате да ви говорят за Бога, вие сте от умните. Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите.
Казва, няма да говоря за Бога.
Казвам, туй е глупаво. Някой казва: я ми говори за Бога. Не е видял Бога. Не е видял слънцето, облачно небе. Къде е слънцето?
към втори вариант >>
Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде.
(втори вариант)
Тогава от баща ти и от майка ти тази идея не може да дойде. Тогава откъде е дошла? Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм. Гърми нещо, жилне ви нещо в краката. Откъде дойде?
Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде.
Откъде дойде във вас мисълта. Гръмнал някой незнанието. И ловецът може да е разбойник, има своя крайна цел. Значи тази мисъл откъде дойде? От разбойника.
към втори вариант >>
Казвам, туй е глупаво.
(втори вариант)
Ако слънцето влезе в нашия ум по-голямо, отколкото ние мислим в дадения случай, то ще развали нашата мисъл. Благодарение, че ние имаме понятие за Бога, не понятие за* философите. Ако вие обичате да ви говорят за Бога, вие сте от умните. Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите. Казва, няма да говоря за Бога.
Казвам, туй е глупаво.
Някой казва: я ми говори за Бога. Не е видял Бога. Не е видял слънцето, облачно небе. Къде е слънцето? Казвам, като се махнат всичките облаци, ще видите небето.
към втори вариант >>
Откъде дойде във вас мисълта.
(втори вариант)
Тогава откъде е дошла? Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм. Гърми нещо, жилне ви нещо в краката. Откъде дойде? Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде.
Откъде дойде във вас мисълта.
Гръмнал някой незнанието. И ловецът може да е разбойник, има своя крайна цел. Значи тази мисъл откъде дойде? От разбойника.
към втори вариант >>
Някой казва: я ми говори за Бога.
(втори вариант)
Благодарение, че ние имаме понятие за Бога, не понятие за* философите. Ако вие обичате да ви говорят за Бога, вие сте от умните. Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите. Казва, няма да говоря за Бога. Казвам, туй е глупаво.
Някой казва: я ми говори за Бога.
Не е видял Бога. Не е видял слънцето, облачно небе. Къде е слънцето? Казвам, като се махнат всичките облаци, ще видите небето. Онова, което урежда живота, небето, това е разумното в нас.
към втори вариант >>
Гръмнал някой незнанието.
(втори вариант)
Ако вие вървите в пътя в гората, може да чуете някакъв гръм. Гърми нещо, жилне ви нещо в краката. Откъде дойде? Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде. Откъде дойде във вас мисълта.
Гръмнал някой незнанието.
И ловецът може да е разбойник, има своя крайна цел. Значи тази мисъл откъде дойде? От разбойника.
към втори вариант >>
Не е видял Бога.
(втори вариант)
Ако вие обичате да ви говорят за Бога, вие сте от умните. Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите. Казва, няма да говоря за Бога. Казвам, туй е глупаво. Някой казва: я ми говори за Бога.
Не е видял Бога.
Не е видял слънцето, облачно небе. Къде е слънцето? Казвам, като се махнат всичките облаци, ще видите небето. Онова, което урежда живота, небето, това е разумното в нас.
към втори вариант >>
И ловецът може да е разбойник, има своя крайна цел.
(втори вариант)
Гърми нещо, жилне ви нещо в краката. Откъде дойде? Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде. Откъде дойде във вас мисълта. Гръмнал някой незнанието.
И ловецът може да е разбойник, има своя крайна цел.
Значи тази мисъл откъде дойде? От разбойника.
към втори вариант >>
Не е видял слънцето, облачно небе.
(втори вариант)
Ако вие не обичате да ви говорят за Бога, вие сте от глупавите. Казва, няма да говоря за Бога. Казвам, туй е глупаво. Някой казва: я ми говори за Бога. Не е видял Бога.
Не е видял слънцето, облачно небе.
Къде е слънцето? Казвам, като се махнат всичките облаци, ще видите небето. Онова, което урежда живота, небето, това е разумното в нас.
към втори вариант >>
Значи тази мисъл откъде дойде?
(втори вариант)
Откъде дойде? Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде. Откъде дойде във вас мисълта. Гръмнал някой незнанието. И ловецът може да е разбойник, има своя крайна цел.
Значи тази мисъл откъде дойде?
От разбойника.
към втори вариант >>
Къде е слънцето?
(втори вариант)
Казва, няма да говоря за Бога. Казвам, туй е глупаво. Някой казва: я ми говори за Бога. Не е видял Бога. Не е видял слънцето, облачно небе.
Къде е слънцето?
Казвам, като се махнат всичките облаци, ще видите небето. Онова, което урежда живота, небето, това е разумното в нас.
към втори вариант >>
От разбойника.
(втори вариант)
Вие се наведете, не може да знаете откъде дойде. Откъде дойде във вас мисълта. Гръмнал някой незнанието. И ловецът може да е разбойник, има своя крайна цел. Значи тази мисъл откъде дойде?
От разбойника.
към втори вариант >>
Казвам, като се махнат всичките облаци, ще видите небето.
(втори вариант)
Казвам, туй е глупаво. Някой казва: я ми говори за Бога. Не е видял Бога. Не е видял слънцето, облачно небе. Къде е слънцето?
Казвам, като се махнат всичките облаци, ще видите небето.
Онова, което урежда живота, небето, това е разумното в нас.
към втори вариант >>
Следователно, ако във вашия ум дойде една мисъл неправилна, тази мисъл е на един разбойник, нищо повече.
(втори вариант)
Следователно, ако във вашия ум дойде една мисъл неправилна, тази мисъл е на един разбойник, нищо повече.
Каква е целта, оставете, но вие вече сте ударен. Каква може да бъде целта? Ще вземеш, ще превържеш раната. Ако куршумът е вътре, ще извадиш куршума.
към втори вариант >>
Онова, което урежда живота, небето, това е разумното в нас.
(втори вариант)
Някой казва: я ми говори за Бога. Не е видял Бога. Не е видял слънцето, облачно небе. Къде е слънцето? Казвам, като се махнат всичките облаци, ще видите небето.
Онова, което урежда живота, небето, това е разумното в нас.
към втори вариант >>
Каква е целта, оставете, но вие вече сте ударен.
(втори вариант)
Следователно, ако във вашия ум дойде една мисъл неправилна, тази мисъл е на един разбойник, нищо повече.
Каква е целта, оставете, но вие вече сте ударен.
Каква може да бъде целта? Ще вземеш, ще превържеш раната. Ако куршумът е вътре, ще извадиш куршума.
към втори вариант >>
Първият приятел, то е бащата, майката, той е приятел.
(втори вариант)
Първият приятел, то е бащата, майката, той е приятел.
Първото същество, което някога се е заинтересувало за нас, то е Бог. Първото същество, което за тебе като човек се е заинтересувало, то е Бог. Следователно, тъй като го схванеш, той е близко до душата. Някои казват - някое същество грандиозно, което направило небето. То е друг въпрос.
към втори вариант >>
Каква може да бъде целта?
(втори вариант)
Следователно, ако във вашия ум дойде една мисъл неправилна, тази мисъл е на един разбойник, нищо повече. Каква е целта, оставете, но вие вече сте ударен.
Каква може да бъде целта?
Ще вземеш, ще превържеш раната. Ако куршумът е вътре, ще извадиш куршума.
към втори вариант >>
Първото същество, което някога се е заинтересувало за нас, то е Бог.
(втори вариант)
Първият приятел, то е бащата, майката, той е приятел.
Първото същество, което някога се е заинтересувало за нас, то е Бог.
Първото същество, което за тебе като човек се е заинтересувало, то е Бог. Следователно, тъй като го схванеш, той е близко до душата. Някои казват - някое същество грандиозно, което направило небето. То е друг въпрос. За мене онова практическото схващане, онова същество, което за първи път помислило за мене и ми помогнало.
към втори вариант >>
Ще вземеш, ще превържеш раната.
(втори вариант)
Следователно, ако във вашия ум дойде една мисъл неправилна, тази мисъл е на един разбойник, нищо повече. Каква е целта, оставете, но вие вече сте ударен. Каква може да бъде целта?
Ще вземеш, ще превържеш раната.
Ако куршумът е вътре, ще извадиш куршума.
към втори вариант >>
Първото същество, което за тебе като човек се е заинтересувало, то е Бог.
(втори вариант)
Първият приятел, то е бащата, майката, той е приятел. Първото същество, което някога се е заинтересувало за нас, то е Бог.
Първото същество, което за тебе като човек се е заинтересувало, то е Бог.
Следователно, тъй като го схванеш, той е близко до душата. Някои казват - някое същество грандиозно, което направило небето. То е друг въпрос. За мене онова практическото схващане, онова същество, което за първи път помислило за мене и ми помогнало. Не само помислило, но то е, което нас ни радва.
към втори вариант >>
Ако куршумът е вътре, ще извадиш куршума.
(втори вариант)
Следователно, ако във вашия ум дойде една мисъл неправилна, тази мисъл е на един разбойник, нищо повече. Каква е целта, оставете, но вие вече сте ударен. Каква може да бъде целта? Ще вземеш, ще превържеш раната.
Ако куршумът е вътре, ще извадиш куршума.
към втори вариант >>
Следователно, тъй като го схванеш, той е близко до душата.
(втори вариант)
Първият приятел, то е бащата, майката, той е приятел. Първото същество, което някога се е заинтересувало за нас, то е Бог. Първото същество, което за тебе като човек се е заинтересувало, то е Бог.
Следователно, тъй като го схванеш, той е близко до душата.
Някои казват - някое същество грандиозно, което направило небето. То е друг въпрос. За мене онова практическото схващане, онова същество, което за първи път помислило за мене и ми помогнало. Не само помислило, но то е, което нас ни радва.
към втори вариант >>
Сега другата идея.
(втори вариант)
Сега другата идея.
Казвате, Господ ще промисли. Хубаво. Най-първо умът, който имаме в себе си, туй разумното начало, то е, което слуша, възприема, учи по пътя как трябва да живея. Та казвам, мисълта служи като една от мощните сили. Ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако човек не знае как да направлява своята мисъл, не може да има никакви постижения. Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе.
към втори вариант >>
Някои казват - някое същество грандиозно, което направило небето.
(втори вариант)
Първият приятел, то е бащата, майката, той е приятел. Първото същество, което някога се е заинтересувало за нас, то е Бог. Първото същество, което за тебе като човек се е заинтересувало, то е Бог. Следователно, тъй като го схванеш, той е близко до душата.
Някои казват - някое същество грандиозно, което направило небето.
То е друг въпрос. За мене онова практическото схващане, онова същество, което за първи път помислило за мене и ми помогнало. Не само помислило, но то е, което нас ни радва.
към втори вариант >>
Казвате, Господ ще промисли. Хубаво.
(втори вариант)
Сега другата идея.
Казвате, Господ ще промисли. Хубаво.
Най-първо умът, който имаме в себе си, туй разумното начало, то е, което слуша, възприема, учи по пътя как трябва да живея. Та казвам, мисълта служи като една от мощните сили. Ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако човек не знае как да направлява своята мисъл, не може да има никакви постижения. Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе. Даже знанието, което има, и него може да изгуби.
към втори вариант >>
То е друг въпрос.
(втори вариант)
Първият приятел, то е бащата, майката, той е приятел. Първото същество, което някога се е заинтересувало за нас, то е Бог. Първото същество, което за тебе като човек се е заинтересувало, то е Бог. Следователно, тъй като го схванеш, той е близко до душата. Някои казват - някое същество грандиозно, което направило небето.
То е друг въпрос.
За мене онова практическото схващане, онова същество, което за първи път помислило за мене и ми помогнало. Не само помислило, но то е, което нас ни радва.
към втори вариант >>
Най-първо умът, който имаме в себе си, туй разумното начало, то е, което слуша, възприема, учи по пътя как трябва да живея.
(втори вариант)
Сега другата идея. Казвате, Господ ще промисли. Хубаво.
Най-първо умът, който имаме в себе си, туй разумното начало, то е, което слуша, възприема, учи по пътя как трябва да живея.
Та казвам, мисълта служи като една от мощните сили. Ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако човек не знае как да направлява своята мисъл, не може да има никакви постижения. Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе. Даже знанието, което има, и него може да изгуби. Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят?
към втори вариант >>
За мене онова практическото схващане, онова същество, което за първи път помислило за мене и ми помогнало.
(втори вариант)
Първото същество, което някога се е заинтересувало за нас, то е Бог. Първото същество, което за тебе като човек се е заинтересувало, то е Бог. Следователно, тъй като го схванеш, той е близко до душата. Някои казват - някое същество грандиозно, което направило небето. То е друг въпрос.
За мене онова практическото схващане, онова същество, което за първи път помислило за мене и ми помогнало.
Не само помислило, но то е, което нас ни радва.
към втори вариант >>
Та казвам, мисълта служи като една от мощните сили.
(втори вариант)
Сега другата идея. Казвате, Господ ще промисли. Хубаво. Най-първо умът, който имаме в себе си, туй разумното начало, то е, което слуша, възприема, учи по пътя как трябва да живея.
Та казвам, мисълта служи като една от мощните сили.
Ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако човек не знае как да направлява своята мисъл, не може да има никакви постижения. Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе. Даже знанието, което има, и него може да изгуби. Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят? Много от заучения материал по разните предмети сте забравили.
към втори вариант >>
Не само помислило, но то е, което нас ни радва.
(втори вариант)
Първото същество, което за тебе като човек се е заинтересувало, то е Бог. Следователно, тъй като го схванеш, той е близко до душата. Някои казват - някое същество грандиозно, което направило небето. То е друг въпрос. За мене онова практическото схващане, онова същество, което за първи път помислило за мене и ми помогнало.
Не само помислило, но то е, което нас ни радва.
към втори вариант >>
Ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако човек не знае как да направлява своята мисъл, не може да има никакви постижения.
(втори вариант)
Сега другата идея. Казвате, Господ ще промисли. Хубаво. Най-първо умът, който имаме в себе си, туй разумното начало, то е, което слуша, възприема, учи по пътя как трябва да живея. Та казвам, мисълта служи като една от мощните сили.
Ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако човек не знае как да направлява своята мисъл, не може да има никакви постижения.
Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе. Даже знанието, което има, и него може да изгуби. Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят? Много от заучения материал по разните предмети сте забравили. Например по география какво помните?
към втори вариант >>
Следователно всичките отношения, които сега съществуват между нас, те се дължат пак на това същество, понеже ние сме възприели.
(втори вариант)
Следователно всичките отношения, които сега съществуват между нас, те се дължат пак на това същество, понеже ние сме възприели.
Ние всички на земята сме носители на Божествената мисъл. Ние още възприемаме Божия живот, но Бог още в нас не живее. Живее неговият дух във вас, но Бог не живее. Възприемайте живота. Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви.
към втори вариант >>
Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе.
(втори вариант)
Сега другата идея. Казвате, Господ ще промисли. Хубаво. Най-първо умът, който имаме в себе си, туй разумното начало, то е, което слуша, възприема, учи по пътя как трябва да живея. Та казвам, мисълта служи като една от мощните сили. Ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако човек не знае как да направлява своята мисъл, не може да има никакви постижения.
Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе.
Даже знанието, което има, и него може да изгуби. Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят? Много от заучения материал по разните предмети сте забравили. Например по география какво помните? Коя е столицата на Китай?
към втори вариант >>
Ние всички на земята сме носители на Божествената мисъл.
(втори вариант)
Следователно всичките отношения, които сега съществуват между нас, те се дължат пак на това същество, понеже ние сме възприели.
Ние всички на земята сме носители на Божествената мисъл.
Ние още възприемаме Божия живот, но Бог още в нас не живее. Живее неговият дух във вас, но Бог не живее. Възприемайте живота. Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви. Спрете ли, то е един процес, както дишането.
към втори вариант >>
Даже знанието, което има, и него може да изгуби.
(втори вариант)
Казвате, Господ ще промисли. Хубаво. Най-първо умът, който имаме в себе си, туй разумното начало, то е, което слуша, възприема, учи по пътя как трябва да живея. Та казвам, мисълта служи като една от мощните сили. Ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако човек не знае как да направлява своята мисъл, не може да има никакви постижения. Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе.
Даже знанието, което има, и него може да изгуби.
Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят? Много от заучения материал по разните предмети сте забравили. Например по география какво помните? Коя е столицата на Китай? („Пекин.") Коя е столицата на Япония?
към втори вариант >>
Ние още възприемаме Божия живот, но Бог още в нас не живее.
(втори вариант)
Следователно всичките отношения, които сега съществуват между нас, те се дължат пак на това същество, понеже ние сме възприели. Ние всички на земята сме носители на Божествената мисъл.
Ние още възприемаме Божия живот, но Бог още в нас не живее.
Живее неговият дух във вас, но Бог не живее. Възприемайте живота. Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви. Спрете ли, то е един процес, както дишането. Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот.
към втори вариант >>
Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят?
(втори вариант)
Най-първо умът, който имаме в себе си, туй разумното начало, то е, което слуша, възприема, учи по пътя как трябва да живея. Та казвам, мисълта служи като една от мощните сили. Ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако човек не знае как да направлява своята мисъл, не може да има никакви постижения. Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе. Даже знанието, което има, и него може да изгуби.
Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят?
Много от заучения материал по разните предмети сте забравили. Например по география какво помните? Коя е столицата на Китай? („Пекин.") Коя е столицата на Япония? („Токио.") На Англия?
към втори вариант >>
Живее неговият дух във вас, но Бог не живее.
(втори вариант)
Следователно всичките отношения, които сега съществуват между нас, те се дължат пак на това същество, понеже ние сме възприели. Ние всички на земята сме носители на Божествената мисъл. Ние още възприемаме Божия живот, но Бог още в нас не живее.
Живее неговият дух във вас, но Бог не живее.
Възприемайте живота. Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви. Спрете ли, то е един процес, както дишането. Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот. Живота трябва да възприемате чрез храната.
към втори вариант >>
Много от заучения материал по разните предмети сте забравили.
(втори вариант)
Та казвам, мисълта служи като една от мощните сили. Ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако човек не знае как да направлява своята мисъл, не може да има никакви постижения. Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе. Даже знанието, което има, и него може да изгуби. Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят?
Много от заучения материал по разните предмети сте забравили.
Например по география какво помните? Коя е столицата на Китай? („Пекин.") Коя е столицата на Япония? („Токио.") На Англия? („Лондон.") Столицата на Америка някои от вас може да не знаете.
към втори вариант >>
Възприемайте живота.
(втори вариант)
Следователно всичките отношения, които сега съществуват между нас, те се дължат пак на това същество, понеже ние сме възприели. Ние всички на земята сме носители на Божествената мисъл. Ние още възприемаме Божия живот, но Бог още в нас не живее. Живее неговият дух във вас, но Бог не живее.
Възприемайте живота.
Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви. Спрете ли, то е един процес, както дишането. Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот. Живота трябва да възприемате чрез храната. Живота трябва да възприемате чрез въздуха.
към втори вариант >>
Например по география какво помните?
(втори вариант)
Ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако човек не знае как да направлява своята мисъл, не може да има никакви постижения. Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе. Даже знанието, което има, и него може да изгуби. Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят? Много от заучения материал по разните предмети сте забравили.
Например по география какво помните?
Коя е столицата на Китай? („Пекин.") Коя е столицата на Япония? („Токио.") На Англия? („Лондон.") Столицата на Америка някои от вас може да не знаете. Ако някой не знае столицата на Америка, ще кажат, че е много невежа.
към втори вариант >>
Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви.
(втори вариант)
Следователно всичките отношения, които сега съществуват между нас, те се дължат пак на това същество, понеже ние сме възприели. Ние всички на земята сме носители на Божествената мисъл. Ние още възприемаме Божия живот, но Бог още в нас не живее. Живее неговият дух във вас, но Бог не живее. Възприемайте живота.
Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви.
Спрете ли, то е един процес, както дишането. Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот. Живота трябва да възприемате чрез храната. Живота трябва да възприемате чрез въздуха. Живота трябва да го възприемате чрез мисълта.
към втори вариант >>
Коя е столицата на Китай?
(втори вариант)
Не само това, но даже богатството, което баща му оставил, ще се разсипе. Даже знанието, което има, и него може да изгуби. Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят? Много от заучения материал по разните предмети сте забравили. Например по география какво помните?
Коя е столицата на Китай?
(„Пекин.") Коя е столицата на Япония? („Токио.") На Англия? („Лондон.") Столицата на Америка някои от вас може да не знаете. Ако някой не знае столицата на Америка, ще кажат, че е много невежа.
към втори вариант >>
Спрете ли, то е един процес, както дишането.
(втори вариант)
Ние всички на земята сме носители на Божествената мисъл. Ние още възприемаме Божия живот, но Бог още в нас не живее. Живее неговият дух във вас, но Бог не живее. Възприемайте живота. Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви.
Спрете ли, то е един процес, както дишането.
Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот. Живота трябва да възприемате чрез храната. Живота трябва да възприемате чрез въздуха. Живота трябва да го възприемате чрез мисълта. Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията.
към втори вариант >>
(„Пекин.") Коя е столицата на Япония?
(втори вариант)
Даже знанието, което има, и него може да изгуби. Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят? Много от заучения материал по разните предмети сте забравили. Например по география какво помните? Коя е столицата на Китай?
(„Пекин.") Коя е столицата на Япония?
(„Токио.") На Англия? („Лондон.") Столицата на Америка някои от вас може да не знаете. Ако някой не знае столицата на Америка, ще кажат, че е много невежа.
към втори вариант >>
Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот.
(втори вариант)
Ние още възприемаме Божия живот, но Бог още в нас не живее. Живее неговият дух във вас, но Бог не живее. Възприемайте живота. Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви. Спрете ли, то е един процес, както дишането.
Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот.
Живота трябва да възприемате чрез храната. Живота трябва да възприемате чрез въздуха. Живота трябва да го възприемате чрез мисълта. Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията. И чрез него иде животът.
към втори вариант >>
(„Токио.") На Англия?
(втори вариант)
Някои от вас, които сте свършили университет, които сте свършили гимназия, какво помнят? Много от заучения материал по разните предмети сте забравили. Например по география какво помните? Коя е столицата на Китай? („Пекин.") Коя е столицата на Япония?
(„Токио.") На Англия?
(„Лондон.") Столицата на Америка някои от вас може да не знаете. Ако някой не знае столицата на Америка, ще кажат, че е много невежа.
към втори вариант >>
Живота трябва да възприемате чрез храната.
(втори вариант)
Живее неговият дух във вас, но Бог не живее. Възприемайте живота. Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви. Спрете ли, то е един процес, както дишането. Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот.
Живота трябва да възприемате чрез храната.
Живота трябва да възприемате чрез въздуха. Живота трябва да го възприемате чрез мисълта. Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията. И чрез него иде животът. Оттам иде мисълта.
към втори вариант >>
(„Лондон.") Столицата на Америка някои от вас може да не знаете.
(втори вариант)
Много от заучения материал по разните предмети сте забравили. Например по география какво помните? Коя е столицата на Китай? („Пекин.") Коя е столицата на Япония? („Токио.") На Англия?
(„Лондон.") Столицата на Америка някои от вас може да не знаете.
Ако някой не знае столицата на Америка, ще кажат, че е много невежа.
към втори вариант >>
Живота трябва да възприемате чрез въздуха.
(втори вариант)
Възприемайте живота. Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви. Спрете ли, то е един процес, както дишането. Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот. Живота трябва да възприемате чрез храната.
Живота трябва да възприемате чрез въздуха.
Живота трябва да го възприемате чрез мисълта. Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията. И чрез него иде животът. Оттам иде мисълта. Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор.
към втори вариант >>
Ако някой не знае столицата на Америка, ще кажат, че е много невежа.
(втори вариант)
Например по география какво помните? Коя е столицата на Китай? („Пекин.") Коя е столицата на Япония? („Токио.") На Англия? („Лондон.") Столицата на Америка някои от вас може да не знаете.
Ако някой не знае столицата на Америка, ще кажат, че е много невежа.
към втори вариант >>
Живота трябва да го възприемате чрез мисълта.
(втори вариант)
Колкото можете, всеки ден да възприемете от този живот, ще се уредят работите ви. Спрете ли, то е един процес, както дишането. Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот. Живота трябва да възприемате чрез храната. Живота трябва да възприемате чрез въздуха.
Живота трябва да го възприемате чрез мисълта.
Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията. И чрез него иде животът. Оттам иде мисълта. Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор. Защо трябва да чувстваме?
към втори вариант >>
Питам тогава, коя е столицата на човешкия ум?
(втори вариант)
Питам тогава, коя е столицата на човешкия ум?
Коя е столицата на човешкото сърце? Коя е столицата на човешкия дух? Коя е столицата на човешката любов? Любовта, и тя си има столица. Коя е нейната столица?
към втори вариант >>
Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията.
(втори вариант)
Спрете ли, то е един процес, както дишането. Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот. Живота трябва да възприемате чрез храната. Живота трябва да възприемате чрез въздуха. Живота трябва да го възприемате чрез мисълта.
Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията.
И чрез него иде животът. Оттам иде мисълта. Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор. Защо трябва да чувстваме? Защото оттам иде животът.
към втори вариант >>
Коя е столицата на човешкото сърце?
(втори вариант)
Питам тогава, коя е столицата на човешкия ум?
Коя е столицата на човешкото сърце?
Коя е столицата на човешкия дух? Коя е столицата на човешката любов? Любовта, и тя си има столица. Коя е нейната столица? Сега в старото схващане ние сме като тия деца.
към втори вариант >>
И чрез него иде животът.
(втори вариант)
Възприемете Божественото, отвън трябва постоянно да възприемате този живот. Живота трябва да възприемате чрез храната. Живота трябва да възприемате чрез въздуха. Живота трябва да го възприемате чрез мисълта. Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията.
И чрез него иде животът.
Оттам иде мисълта. Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор. Защо трябва да чувстваме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да мислим?
към втори вариант >>
Коя е столицата на човешкия дух?
(втори вариант)
Питам тогава, коя е столицата на човешкия ум? Коя е столицата на човешкото сърце?
Коя е столицата на човешкия дух?
Коя е столицата на човешката любов? Любовта, и тя си има столица. Коя е нейната столица? Сега в старото схващане ние сме като тия деца. Туй лице е малко като месечина.
към втори вариант >>
Оттам иде мисълта.
(втори вариант)
Живота трябва да възприемате чрез храната. Живота трябва да възприемате чрез въздуха. Живота трябва да го възприемате чрез мисълта. Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията. И чрез него иде животът.
Оттам иде мисълта.
Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор. Защо трябва да чувстваме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да мислим? Защото оттам иде животът.
към втори вариант >>
Коя е столицата на човешката любов?
(втори вариант)
Питам тогава, коя е столицата на човешкия ум? Коя е столицата на човешкото сърце? Коя е столицата на човешкия дух?
Коя е столицата на човешката любов?
Любовта, и тя си има столица. Коя е нейната столица? Сега в старото схващане ние сме като тия деца. Туй лице е малко като месечина. То е малко широко.
към втори вариант >>
Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор.
(втори вариант)
Живота трябва да възприемате чрез въздуха. Живота трябва да го възприемате чрез мисълта. Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията. И чрез него иде животът. Оттам иде мисълта.
Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор.
Защо трябва да чувстваме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да мислим? Защото оттам иде животът. Защо трябва да дишаме?
към втори вариант >>
Любовта, и тя си има столица.
(втори вариант)
Питам тогава, коя е столицата на човешкия ум? Коя е столицата на човешкото сърце? Коя е столицата на човешкия дух? Коя е столицата на човешката любов?
Любовта, и тя си има столица.
Коя е нейната столица? Сега в старото схващане ние сме като тия деца. Туй лице е малко като месечина. То е малко широко. Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи.
към втори вариант >>
Защо трябва да чувстваме?
(втори вариант)
Живота трябва да го възприемате чрез мисълта. Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията. И чрез него иде животът. Оттам иде мисълта. Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор.
Защо трябва да чувстваме?
Защото оттам иде животът. Защо трябва да мислим? Защото оттам иде животът. Защо трябва да дишаме? Защото оттам иде животът.
към втори вариант >>
Коя е нейната столица?
(втори вариант)
Питам тогава, коя е столицата на човешкия ум? Коя е столицата на човешкото сърце? Коя е столицата на човешкия дух? Коя е столицата на човешката любов? Любовта, и тя си има столица.
Коя е нейната столица?
Сега в старото схващане ние сме като тия деца. Туй лице е малко като месечина. То е малко широко. Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи. Следователно трябва малко да се постесни лицето.
към втори вариант >>
Защото оттам иде животът.
(втори вариант)
Понеже животът по три посоки може да се приеме - храната, въздуха, мисълта, после чувстванията. И чрез него иде животът. Оттам иде мисълта. Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор. Защо трябва да чувстваме?
Защото оттам иде животът.
Защо трябва да мислим? Защото оттам иде животът. Защо трябва да дишаме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да ядем?
към втори вариант >>
Сега в старото схващане ние сме като тия деца.
(втори вариант)
Коя е столицата на човешкото сърце? Коя е столицата на човешкия дух? Коя е столицата на човешката любов? Любовта, и тя си има столица. Коя е нейната столица?
Сега в старото схващане ние сме като тия деца.
Туй лице е малко като месечина. То е малко широко. Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи. Следователно трябва малко да се постесни лицето. Туй желание трябва да се намали.
към втори вариант >>
Защо трябва да мислим?
(втори вариант)
И чрез него иде животът. Оттам иде мисълта. Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор. Защо трябва да чувстваме? Защото оттам иде животът.
Защо трябва да мислим?
Защото оттам иде животът. Защо трябва да дишаме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да ядем? Защото оттам иде животът.
към втори вариант >>
Туй лице е малко като месечина.
(втори вариант)
Коя е столицата на човешкия дух? Коя е столицата на човешката любов? Любовта, и тя си има столица. Коя е нейната столица? Сега в старото схващане ние сме като тия деца.
Туй лице е малко като месечина.
То е малко широко. Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи. Следователно трябва малко да се постесни лицето. Туй желание трябва да се намали. Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи.
към втори вариант >>
Защото оттам иде животът.
(втори вариант)
Оттам иде мисълта. Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор. Защо трябва да чувстваме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да мислим?
Защото оттам иде животът.
Защо трябва да дишаме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да ядем? Защото оттам иде животът. Защо трябва да се движим?
към втори вариант >>
То е малко широко.
(втори вариант)
Коя е столицата на човешката любов? Любовта, и тя си има столица. Коя е нейната столица? Сега в старото схващане ние сме като тия деца. Туй лице е малко като месечина.
То е малко широко.
Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи. Следователно трябва малко да се постесни лицето. Туй желание трябва да се намали. Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи. Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба.
към втори вариант >>
Защо трябва да дишаме?
(втори вариант)
Ако ти престанеш да чувстваш, пресичаш един извор. Защо трябва да чувстваме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да мислим? Защото оттам иде животът.
Защо трябва да дишаме?
Защото оттам иде животът. Защо трябва да ядем? Защото оттам иде животът. Защо трябва да се движим? Защото оттам иде животът.
към втори вариант >>
Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи.
(втори вариант)
Любовта, и тя си има столица. Коя е нейната столица? Сега в старото схващане ние сме като тия деца. Туй лице е малко като месечина. То е малко широко.
Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи.
Следователно трябва малко да се постесни лицето. Туй желание трябва да се намали. Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи. Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба. Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба.
към втори вариант >>
Защото оттам иде животът.
(втори вариант)
Защо трябва да чувстваме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да мислим? Защото оттам иде животът. Защо трябва да дишаме?
Защото оттам иде животът.
Защо трябва да ядем? Защото оттам иде животът. Защо трябва да се движим? Защото оттам иде животът. Разберем ли живота, тогава ще разберем какво нещо е любовта.
към втори вариант >>
Следователно трябва малко да се постесни лицето.
(втори вариант)
Коя е нейната столица? Сега в старото схващане ние сме като тия деца. Туй лице е малко като месечина. То е малко широко. Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи.
Следователно трябва малко да се постесни лицето.
Туй желание трябва да се намали. Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи. Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба. Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба. Устата, тази страна, е физическото.
към втори вариант >>
Защо трябва да ядем?
(втори вариант)
Защото оттам иде животът. Защо трябва да мислим? Защото оттам иде животът. Защо трябва да дишаме? Защото оттам иде животът.
Защо трябва да ядем?
Защото оттам иде животът. Защо трябва да се движим? Защото оттам иде животът. Разберем ли живота, тогава ще разберем какво нещо е любовта. Разберем ли какво нещо е любовта, ще разберем какво нещо е мъдростта.
към втори вариант >>
Туй желание трябва да се намали.
(втори вариант)
Сега в старото схващане ние сме като тия деца. Туй лице е малко като месечина. То е малко широко. Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи. Следователно трябва малко да се постесни лицето.
Туй желание трябва да се намали.
Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи. Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба. Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба. Устата, тази страна, е физическото. Тъй както е този образ, не е някой разбойник, някой престъпник.
към втори вариант >>
Защото оттам иде животът.
(втори вариант)
Защо трябва да мислим? Защото оттам иде животът. Защо трябва да дишаме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да ядем?
Защото оттам иде животът.
Защо трябва да се движим? Защото оттам иде животът. Разберем ли живота, тогава ще разберем какво нещо е любовта. Разберем ли какво нещо е любовта, ще разберем какво нещо е мъдростта. Разберем ли какво нещо е мъдростта, ще разберем и пътя на истината, ще започнем разумно да живеем.
към втори вариант >>
Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи.
(втори вариант)
Туй лице е малко като месечина. То е малко широко. Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи. Следователно трябва малко да се постесни лицето. Туй желание трябва да се намали.
Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи.
Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба. Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба. Устата, тази страна, е физическото. Тъй както е този образ, не е някой разбойник, някой престъпник. То е човек, който мисли само за себе си.
към втори вариант >>
Защо трябва да се движим?
(втори вариант)
Защото оттам иде животът. Защо трябва да дишаме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да ядем? Защото оттам иде животът.
Защо трябва да се движим?
Защото оттам иде животът. Разберем ли живота, тогава ще разберем какво нещо е любовта. Разберем ли какво нещо е любовта, ще разберем какво нещо е мъдростта. Разберем ли какво нещо е мъдростта, ще разберем и пътя на истината, ще започнем разумно да живеем. Но в света разумно трябва да живеем.
към втори вариант >>
Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба.
(втори вариант)
То е малко широко. Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи. Следователно трябва малко да се постесни лицето. Туй желание трябва да се намали. Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи.
Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба.
Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба. Устата, тази страна, е физическото. Тъй както е този образ, не е някой разбойник, някой престъпник. То е човек, който мисли само за себе си. От сутрин до вечер ще ходи.
към втори вариант >>
Защото оттам иде животът.
(втори вариант)
Защо трябва да дишаме? Защото оттам иде животът. Защо трябва да ядем? Защото оттам иде животът. Защо трябва да се движим?
Защото оттам иде животът.
Разберем ли живота, тогава ще разберем какво нещо е любовта. Разберем ли какво нещо е любовта, ще разберем какво нещо е мъдростта. Разберем ли какво нещо е мъдростта, ще разберем и пътя на истината, ще започнем разумно да живеем. Но в света разумно трябва да живеем.
към втори вариант >>
Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба.
(втори вариант)
Този човек, за да го отклоните от неговите желания, трябва да впрегнете девет чифта биволи. Следователно трябва малко да се постесни лицето. Туй желание трябва да се намали. Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи. Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба.
Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба.
Устата, тази страна, е физическото. Тъй както е този образ, не е някой разбойник, някой престъпник. То е човек, който мисли само за себе си. От сутрин до вечер ще ходи. Казва: „Спечелих нещо за ядене." Като го бутнеш някъде, мяза на бомба.
към втори вариант >>
Разберем ли живота, тогава ще разберем какво нещо е любовта.
(втори вариант)
Защото оттам иде животът. Защо трябва да ядем? Защото оттам иде животът. Защо трябва да се движим? Защото оттам иде животът.
Разберем ли живота, тогава ще разберем какво нещо е любовта.
Разберем ли какво нещо е любовта, ще разберем какво нещо е мъдростта. Разберем ли какво нещо е мъдростта, ще разберем и пътя на истината, ще започнем разумно да живеем. Но в света разумно трябва да живеем.
към втори вариант >>
Устата, тази страна, е физическото.
(втори вариант)
Следователно трябва малко да се постесни лицето. Туй желание трябва да се намали. Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи. Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба. Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба.
Устата, тази страна, е физическото.
Тъй както е този образ, не е някой разбойник, някой престъпник. То е човек, който мисли само за себе си. От сутрин до вечер ще ходи. Казва: „Спечелих нещо за ядене." Като го бутнеш някъде, мяза на бомба.
към втори вариант >>
Разберем ли какво нещо е любовта, ще разберем какво нещо е мъдростта.
(втори вариант)
Защо трябва да ядем? Защото оттам иде животът. Защо трябва да се движим? Защото оттам иде животът. Разберем ли живота, тогава ще разберем какво нещо е любовта.
Разберем ли какво нещо е любовта, ще разберем какво нещо е мъдростта.
Разберем ли какво нещо е мъдростта, ще разберем и пътя на истината, ще започнем разумно да живеем. Но в света разумно трябва да живеем.
към втори вариант >>
Тъй както е този образ, не е някой разбойник, някой престъпник.
(втори вариант)
Туй желание трябва да се намали. Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи. Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба. Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба. Устата, тази страна, е физическото.
Тъй както е този образ, не е някой разбойник, някой престъпник.
То е човек, който мисли само за себе си. От сутрин до вечер ще ходи. Казва: „Спечелих нещо за ядене." Като го бутнеш някъде, мяза на бомба.
към втори вариант >>
Разберем ли какво нещо е мъдростта, ще разберем и пътя на истината, ще започнем разумно да живеем.
(втори вариант)
Защото оттам иде животът. Защо трябва да се движим? Защото оттам иде животът. Разберем ли живота, тогава ще разберем какво нещо е любовта. Разберем ли какво нещо е любовта, ще разберем какво нещо е мъдростта.
Разберем ли какво нещо е мъдростта, ще разберем и пътя на истината, ще започнем разумно да живеем.
Но в света разумно трябва да живеем.
към втори вариант >>
То е човек, който мисли само за себе си.
(втори вариант)
Този човек с такова лице, каквото си е намислил, ще го направи. Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба. Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба. Устата, тази страна, е физическото. Тъй както е този образ, не е някой разбойник, някой престъпник.
То е човек, който мисли само за себе си.
От сутрин до вечер ще ходи. Казва: „Спечелих нещо за ядене." Като го бутнеш някъде, мяза на бомба.
към втори вариант >>
Но в света разумно трябва да живеем.
(втори вариант)
Защо трябва да се движим? Защото оттам иде животът. Разберем ли живота, тогава ще разберем какво нещо е любовта. Разберем ли какво нещо е любовта, ще разберем какво нещо е мъдростта. Разберем ли какво нещо е мъдростта, ще разберем и пътя на истината, ще започнем разумно да живеем.
Но в света разумно трябва да живеем.
към втори вариант >>
От сутрин до вечер ще ходи.
(втори вариант)
Неговото чело показва, че мислещата сила е слаба. Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба. Устата, тази страна, е физическото. Тъй както е този образ, не е някой разбойник, някой престъпник. То е човек, който мисли само за себе си.
От сутрин до вечер ще ходи.
Казва: „Спечелих нещо за ядене." Като го бутнеш някъде, мяза на бомба.
към втори вариант >>
Искаш да направиш нещо, трябва да знаеш как да го направиш.
(втори вариант)
Искаш да направиш нещо, трябва да знаеш как да го направиш.
Искаш учен да станеш, търговец да станеш, дипломат искаш да станеш. Да си дипломат, не е да туриш фрак и шапка, но ум се изисква. Като идеш там, мисъл трябва. Мисъл трябва да схващаш всичките отношения на държавата, да познаваш интересите на държавата. Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл.
към втори вариант >>
Казва: „Спечелих нещо за ядене." Като го бутнеш някъде, мяза на бомба.
(втори вариант)
Колкото челото външно е по-малко, активната страна на мисълта е по- слаба. Устата, тази страна, е физическото. Тъй както е този образ, не е някой разбойник, някой престъпник. То е човек, който мисли само за себе си. От сутрин до вечер ще ходи.
Казва: „Спечелих нещо за ядене." Като го бутнеш някъде, мяза на бомба.
към втори вариант >>
Искаш учен да станеш, търговец да станеш, дипломат искаш да станеш.
(втори вариант)
Искаш да направиш нещо, трябва да знаеш как да го направиш.
Искаш учен да станеш, търговец да станеш, дипломат искаш да станеш.
Да си дипломат, не е да туриш фрак и шапка, но ум се изисква. Като идеш там, мисъл трябва. Мисъл трябва да схващаш всичките отношения на държавата, да познаваш интересите на държавата. Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл. Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш.
към втори вариант >>
Сега някой казва: „Ние ги знаем тия работи." Но знанието седи в това, да измениш направлението на твоя живот, да усилиш своя живот, да му дадеш израз.
(втори вариант)
Сега някой казва: „Ние ги знаем тия работи." Но знанието седи в това, да измениш направлението на твоя живот, да усилиш своя живот, да му дадеш израз.
Защото, ако аз като един турист, като един пътник минавам по един път и не наблюдавам какво има около пътя, не съм наблюдавал нито планините, нито долините, нито реките. Казвам, до Мусала съм ходил. Какво си видял? Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж. Какво видял в Париж?
към втори вариант >>
Да си дипломат, не е да туриш фрак и шапка, но ум се изисква.
(втори вариант)
Искаш да направиш нещо, трябва да знаеш как да го направиш. Искаш учен да станеш, търговец да станеш, дипломат искаш да станеш.
Да си дипломат, не е да туриш фрак и шапка, но ум се изисква.
Като идеш там, мисъл трябва. Мисъл трябва да схващаш всичките отношения на държавата, да познаваш интересите на държавата. Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл. Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш. В дипломацията на тънко режат.
към втори вариант >>
Защото, ако аз като един турист, като един пътник минавам по един път и не наблюдавам какво има около пътя, не съм наблюдавал нито планините, нито долините, нито реките.
(втори вариант)
Сега някой казва: „Ние ги знаем тия работи." Но знанието седи в това, да измениш направлението на твоя живот, да усилиш своя живот, да му дадеш израз.
Защото, ако аз като един турист, като един пътник минавам по един път и не наблюдавам какво има около пътя, не съм наблюдавал нито планините, нито долините, нито реките.
Казвам, до Мусала съм ходил. Какво си видял? Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж. Какво видял в Париж? Град голям.
към втори вариант >>
Като идеш там, мисъл трябва.
(втори вариант)
Искаш да направиш нещо, трябва да знаеш как да го направиш. Искаш учен да станеш, търговец да станеш, дипломат искаш да станеш. Да си дипломат, не е да туриш фрак и шапка, но ум се изисква.
Като идеш там, мисъл трябва.
Мисъл трябва да схващаш всичките отношения на държавата, да познаваш интересите на държавата. Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл. Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш. В дипломацията на тънко режат. Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва.
към втори вариант >>
Казвам, до Мусала съм ходил.
(втори вариант)
Сега някой казва: „Ние ги знаем тия работи." Но знанието седи в това, да измениш направлението на твоя живот, да усилиш своя живот, да му дадеш израз. Защото, ако аз като един турист, като един пътник минавам по един път и не наблюдавам какво има около пътя, не съм наблюдавал нито планините, нито долините, нито реките.
Казвам, до Мусала съм ходил.
Какво си видял? Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж. Какво видял в Париж? Град голям. Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж.
към втори вариант >>
Мисъл трябва да схващаш всичките отношения на държавата, да познаваш интересите на държавата.
(втори вариант)
Искаш да направиш нещо, трябва да знаеш как да го направиш. Искаш учен да станеш, търговец да станеш, дипломат искаш да станеш. Да си дипломат, не е да туриш фрак и шапка, но ум се изисква. Като идеш там, мисъл трябва.
Мисъл трябва да схващаш всичките отношения на държавата, да познаваш интересите на държавата.
Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл. Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш. В дипломацията на тънко режат. Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва. Дипломатът ще каже много меко думата.
към втори вариант >>
Какво си видял?
(втори вариант)
Сега някой казва: „Ние ги знаем тия работи." Но знанието седи в това, да измениш направлението на твоя живот, да усилиш своя живот, да му дадеш израз. Защото, ако аз като един турист, като един пътник минавам по един път и не наблюдавам какво има около пътя, не съм наблюдавал нито планините, нито долините, нито реките. Казвам, до Мусала съм ходил.
Какво си видял?
Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж. Какво видял в Париж? Град голям. Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж. Париж е място на хора разумни, които са се събрали.
към втори вариант >>
Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл.
(втори вариант)
Искаш да направиш нещо, трябва да знаеш как да го направиш. Искаш учен да станеш, търговец да станеш, дипломат искаш да станеш. Да си дипломат, не е да туриш фрак и шапка, но ум се изисква. Като идеш там, мисъл трябва. Мисъл трябва да схващаш всичките отношения на държавата, да познаваш интересите на държавата.
Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл.
Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш. В дипломацията на тънко режат. Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва. Дипломатът ще каже много меко думата. Ние ще бъдем крайно доволни.
към втори вариант >>
Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж.
(втори вариант)
Сега някой казва: „Ние ги знаем тия работи." Но знанието седи в това, да измениш направлението на твоя живот, да усилиш своя живот, да му дадеш израз. Защото, ако аз като един турист, като един пътник минавам по един път и не наблюдавам какво има около пътя, не съм наблюдавал нито планините, нито долините, нито реките. Казвам, до Мусала съм ходил. Какво си видял?
Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж.
Какво видял в Париж? Град голям. Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж. Париж е място на хора разумни, които са се събрали. И там има глупави хора.
към втори вариант >>
Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш.
(втори вариант)
Искаш учен да станеш, търговец да станеш, дипломат искаш да станеш. Да си дипломат, не е да туриш фрак и шапка, но ум се изисква. Като идеш там, мисъл трябва. Мисъл трябва да схващаш всичките отношения на държавата, да познаваш интересите на държавата. Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл.
Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш.
В дипломацията на тънко режат. Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва. Дипломатът ще каже много меко думата. Ние ще бъдем крайно доволни. „Отлично ще бъде нашето понятие за вас." Меко ще говориш.
към втори вариант >>
Какво видял в Париж?
(втори вариант)
Сега някой казва: „Ние ги знаем тия работи." Но знанието седи в това, да измениш направлението на твоя живот, да усилиш своя живот, да му дадеш израз. Защото, ако аз като един турист, като един пътник минавам по един път и не наблюдавам какво има около пътя, не съм наблюдавал нито планините, нито долините, нито реките. Казвам, до Мусала съм ходил. Какво си видял? Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж.
Какво видял в Париж?
Град голям. Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж. Париж е място на хора разумни, които са се събрали. И там има глупави хора. Има университети, има зали за представление, за концерти.
към втори вариант >>
В дипломацията на тънко режат.
(втори вариант)
Да си дипломат, не е да туриш фрак и шапка, но ум се изисква. Като идеш там, мисъл трябва. Мисъл трябва да схващаш всичките отношения на държавата, да познаваш интересите на държавата. Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл. Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш.
В дипломацията на тънко режат.
Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва. Дипломатът ще каже много меко думата. Ние ще бъдем крайно доволни. „Отлично ще бъде нашето понятие за вас." Меко ще говориш. Няма да кажеш: „Вашите думи са такива лоши", но ще го кажеш в много благородна форма.
към втори вариант >>
Град голям.
(втори вариант)
Защото, ако аз като един турист, като един пътник минавам по един път и не наблюдавам какво има около пътя, не съм наблюдавал нито планините, нито долините, нито реките. Казвам, до Мусала съм ходил. Какво си видял? Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж. Какво видял в Париж?
Град голям.
Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж. Париж е място на хора разумни, които са се събрали. И там има глупави хора. Има университети, има зали за представление, за концерти. После имат съдебна палата, имат свои казарми, имат свои полкове.
към втори вариант >>
Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва.
(втори вариант)
Като идеш там, мисъл трябва. Мисъл трябва да схващаш всичките отношения на държавата, да познаваш интересите на държавата. Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл. Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш. В дипломацията на тънко режат.
Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва.
Дипломатът ще каже много меко думата. Ние ще бъдем крайно доволни. „Отлично ще бъде нашето понятие за вас." Меко ще говориш. Няма да кажеш: „Вашите думи са такива лоши", но ще го кажеш в много благородна форма. Тогава ще турят, че Англия дала една нота.
към втори вариант >>
Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж.
(втори вариант)
Казвам, до Мусала съм ходил. Какво си видял? Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж. Какво видял в Париж? Град голям.
Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж.
Париж е място на хора разумни, които са се събрали. И там има глупави хора. Има университети, има зали за представление, за концерти. После имат съдебна палата, имат свои казарми, имат свои полкове. Аз не съм ходил в Париж, сънувал съм.
към втори вариант >>
Дипломатът ще каже много меко думата.
(втори вариант)
Мисъл трябва да схващаш всичките отношения на държавата, да познаваш интересите на държавата. Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл. Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш. В дипломацията на тънко режат. Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва.
Дипломатът ще каже много меко думата.
Ние ще бъдем крайно доволни. „Отлично ще бъде нашето понятие за вас." Меко ще говориш. Няма да кажеш: „Вашите думи са такива лоши", но ще го кажеш в много благородна форма. Тогава ще турят, че Англия дала една нота. Но в тази нота един малък намек се прави за една малка погрешка.
към втори вариант >>
Париж е място на хора разумни, които са се събрали.
(втори вариант)
Какво си видял? Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж. Какво видял в Париж? Град голям. Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж.
Париж е място на хора разумни, които са се събрали.
И там има глупави хора. Има университети, има зали за представление, за концерти. После имат съдебна палата, имат свои казарми, имат свои полкове. Аз не съм ходил в Париж, сънувал съм. Сега може да кажем, че няма някой от вас, който да не е ходил в Париж.
към втори вариант >>
Ние ще бъдем крайно доволни.
(втори вариант)
Ум трябва да имаш, на противника да знаеш и неговата мисъл. Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш. В дипломацията на тънко режат. Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва. Дипломатът ще каже много меко думата.
Ние ще бъдем крайно доволни.
„Отлично ще бъде нашето понятие за вас." Меко ще говориш. Няма да кажеш: „Вашите думи са такива лоши", но ще го кажеш в много благородна форма. Тогава ще турят, че Англия дала една нота. Но в тази нота един малък намек се прави за една малка погрешка. Има такива дипломати.
към втори вариант >>
И там има глупави хора.
(втори вариант)
Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж. Какво видял в Париж? Град голям. Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж. Париж е място на хора разумни, които са се събрали.
И там има глупави хора.
Има университети, има зали за представление, за концерти. После имат съдебна палата, имат свои казарми, имат свои полкове. Аз не съм ходил в Париж, сънувал съм. Сега може да кажем, че няма някой от вас, който да не е ходил в Париж.
към втори вариант >>
„Отлично ще бъде нашето понятие за вас." Меко ще говориш.
(втори вариант)
Каквото кажеш, да знаеш защо го казваш. В дипломацията на тънко режат. Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва. Дипломатът ще каже много меко думата. Ние ще бъдем крайно доволни.
„Отлично ще бъде нашето понятие за вас." Меко ще говориш.
Няма да кажеш: „Вашите думи са такива лоши", но ще го кажеш в много благородна форма. Тогава ще турят, че Англия дала една нота. Но в тази нота един малък намек се прави за една малка погрешка. Има такива дипломати.
към втори вариант >>
Има университети, има зали за представление, за концерти.
(втори вариант)
Какво видял в Париж? Град голям. Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж. Париж е място на хора разумни, които са се събрали. И там има глупави хора.
Има университети, има зали за представление, за концерти.
После имат съдебна палата, имат свои казарми, имат свои полкове. Аз не съм ходил в Париж, сънувал съм. Сега може да кажем, че няма някой от вас, който да не е ходил в Париж.
към втори вариант >>
Няма да кажеш: „Вашите думи са такива лоши", но ще го кажеш в много благородна форма.
(втори вариант)
В дипломацията на тънко режат. Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва. Дипломатът ще каже много меко думата. Ние ще бъдем крайно доволни. „Отлично ще бъде нашето понятие за вас." Меко ще говориш.
Няма да кажеш: „Вашите думи са такива лоши", но ще го кажеш в много благородна форма.
Тогава ще турят, че Англия дала една нота. Но в тази нота един малък намек се прави за една малка погрешка. Има такива дипломати.
към втори вариант >>
После имат съдебна палата, имат свои казарми, имат свои полкове.
(втори вариант)
Град голям. Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж. Париж е място на хора разумни, които са се събрали. И там има глупави хора. Има университети, има зали за представление, за концерти.
После имат съдебна палата, имат свои казарми, имат свои полкове.
Аз не съм ходил в Париж, сънувал съм. Сега може да кажем, че няма някой от вас, който да не е ходил в Париж.
към втори вариант >>
Тогава ще турят, че Англия дала една нота.
(втори вариант)
Но дипломатът, като каже някоя дума, много меко я казва. Дипломатът ще каже много меко думата. Ние ще бъдем крайно доволни. „Отлично ще бъде нашето понятие за вас." Меко ще говориш. Няма да кажеш: „Вашите думи са такива лоши", но ще го кажеш в много благородна форма.
Тогава ще турят, че Англия дала една нота.
Но в тази нота един малък намек се прави за една малка погрешка. Има такива дипломати.
към втори вариант >>
Аз не съм ходил в Париж, сънувал съм.
(втори вариант)
Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж. Париж е място на хора разумни, които са се събрали. И там има глупави хора. Има университети, има зали за представление, за концерти. После имат съдебна палата, имат свои казарми, имат свои полкове.
Аз не съм ходил в Париж, сънувал съм.
Сега може да кажем, че няма някой от вас, който да не е ходил в Париж.
към втори вариант >>
Но в тази нота един малък намек се прави за една малка погрешка.
(втори вариант)
Дипломатът ще каже много меко думата. Ние ще бъдем крайно доволни. „Отлично ще бъде нашето понятие за вас." Меко ще говориш. Няма да кажеш: „Вашите думи са такива лоши", но ще го кажеш в много благородна форма. Тогава ще турят, че Англия дала една нота.
Но в тази нота един малък намек се прави за една малка погрешка.
Има такива дипломати.
към втори вариант >>
Сега може да кажем, че няма някой от вас, който да не е ходил в Париж.
(втори вариант)
Париж е място на хора разумни, които са се събрали. И там има глупави хора. Има университети, има зали за представление, за концерти. После имат съдебна палата, имат свои казарми, имат свои полкове. Аз не съм ходил в Париж, сънувал съм.
Сега може да кажем, че няма някой от вас, който да не е ходил в Париж.
към втори вариант >>
Има такива дипломати.
(втори вариант)
Ние ще бъдем крайно доволни. „Отлично ще бъде нашето понятие за вас." Меко ще говориш. Няма да кажеш: „Вашите думи са такива лоши", но ще го кажеш в много благородна форма. Тогава ще турят, че Англия дала една нота. Но в тази нота един малък намек се прави за една малка погрешка.
Има такива дипломати.
към втори вариант >>
Какво значи думата „Париж"?
(втори вариант)
Какво значи думата „Париж"?
„Иж" на турски значи работа. „Пер" англичаните разбират да се съберат хора, които работят. „Париж" значи хора, събрани, за да работят. И станало Париж. Пие казваме Лондон, турците казват Лондър.
към втори вариант >>
Хубаво е, ако вие по някой път сте дипломати.
(втори вариант)
Хубаво е, ако вие по някой път сте дипломати.
Вие дойдете някой път, дипломатически постъпвате. Но някой път някой дойде и казва: „Да ти кажа истината в очите." Казвам, като дойде дяволът. Някой казва, много откровен бил. Благодарим за тази откровеност. Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата.
към втори вариант >>
„Иж" на турски значи работа.
(втори вариант)
Какво значи думата „Париж"?
„Иж" на турски значи работа.
„Пер" англичаните разбират да се съберат хора, които работят. „Париж" значи хора, събрани, за да работят. И станало Париж. Пие казваме Лондон, турците казват Лондър. Вземете, у нас идеите са прекръстосани.
към втори вариант >>
Вие дойдете някой път, дипломатически постъпвате.
(втори вариант)
Хубаво е, ако вие по някой път сте дипломати.
Вие дойдете някой път, дипломатически постъпвате.
Но някой път някой дойде и казва: „Да ти кажа истината в очите." Казвам, като дойде дяволът. Някой казва, много откровен бил. Благодарим за тази откровеност. Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата. Паднал съм, но поне вървя.
към втори вариант >>
„Пер" англичаните разбират да се съберат хора, които работят.
(втори вариант)
Какво значи думата „Париж"? „Иж" на турски значи работа.
„Пер" англичаните разбират да се съберат хора, които работят.
„Париж" значи хора, събрани, за да работят. И станало Париж. Пие казваме Лондон, турците казват Лондър. Вземете, у нас идеите са прекръстосани. Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг.
към втори вариант >>
Но някой път някой дойде и казва: „Да ти кажа истината в очите." Казвам, като дойде дяволът.
(втори вариант)
Хубаво е, ако вие по някой път сте дипломати. Вие дойдете някой път, дипломатически постъпвате.
Но някой път някой дойде и казва: „Да ти кажа истината в очите." Казвам, като дойде дяволът.
Някой казва, много откровен бил. Благодарим за тази откровеност. Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата. Паднал съм, но поне вървя. Аз го виждам, зная, че съм оцапан.
към втори вариант >>
„Париж" значи хора, събрани, за да работят.
(втори вариант)
Какво значи думата „Париж"? „Иж" на турски значи работа. „Пер" англичаните разбират да се съберат хора, които работят.
„Париж" значи хора, събрани, за да работят.
И станало Париж. Пие казваме Лондон, турците казват Лондър. Вземете, у нас идеите са прекръстосани. Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг. И в нас наместо мъж те вземат човек.
към втори вариант >>
Някой казва, много откровен бил.
(втори вариант)
Хубаво е, ако вие по някой път сте дипломати. Вие дойдете някой път, дипломатически постъпвате. Но някой път някой дойде и казва: „Да ти кажа истината в очите." Казвам, като дойде дяволът.
Някой казва, много откровен бил.
Благодарим за тази откровеност. Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата. Паднал съм, но поне вървя. Аз го виждам, зная, че съм оцапан. Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се.
към втори вариант >>
И станало Париж.
(втори вариант)
Какво значи думата „Париж"? „Иж" на турски значи работа. „Пер" англичаните разбират да се съберат хора, които работят. „Париж" значи хора, събрани, за да работят.
И станало Париж.
Пие казваме Лондон, турците казват Лондър. Вземете, у нас идеите са прекръстосани. Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг. И в нас наместо мъж те вземат човек. А съпруг значи впрегнат в работа.
към втори вариант >>
Благодарим за тази откровеност.
(втори вариант)
Хубаво е, ако вие по някой път сте дипломати. Вие дойдете някой път, дипломатически постъпвате. Но някой път някой дойде и казва: „Да ти кажа истината в очите." Казвам, като дойде дяволът. Някой казва, много откровен бил.
Благодарим за тази откровеност.
Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата. Паднал съм, но поне вървя. Аз го виждам, зная, че съм оцапан. Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се. Иска да ми каже да събуя гащите.
към втори вариант >>
Пие казваме Лондон, турците казват Лондър.
(втори вариант)
Какво значи думата „Париж"? „Иж" на турски значи работа. „Пер" англичаните разбират да се съберат хора, които работят. „Париж" значи хора, събрани, за да работят. И станало Париж.
Пие казваме Лондон, турците казват Лондър.
Вземете, у нас идеите са прекръстосани. Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг. И в нас наместо мъж те вземат човек. А съпруг значи впрегнат в работа. Съпруг, съпруга.
към втори вариант >>
Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата.
(втори вариант)
Хубаво е, ако вие по някой път сте дипломати. Вие дойдете някой път, дипломатически постъпвате. Но някой път някой дойде и казва: „Да ти кажа истината в очите." Казвам, като дойде дяволът. Някой казва, много откровен бил. Благодарим за тази откровеност.
Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата.
Паднал съм, но поне вървя. Аз го виждам, зная, че съм оцапан. Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се. Иска да ми каже да събуя гащите. Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи.
към втори вариант >>
Вземете, у нас идеите са прекръстосани.
(втори вариант)
„Иж" на турски значи работа. „Пер" англичаните разбират да се съберат хора, които работят. „Париж" значи хора, събрани, за да работят. И станало Париж. Пие казваме Лондон, турците казват Лондър.
Вземете, у нас идеите са прекръстосани.
Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг. И в нас наместо мъж те вземат човек. А съпруг значи впрегнат в работа. Съпруг, съпруга. Пие сме турили женен мъж съпруг и съпруга.
към втори вариант >>
Паднал съм, но поне вървя.
(втори вариант)
Вие дойдете някой път, дипломатически постъпвате. Но някой път някой дойде и казва: „Да ти кажа истината в очите." Казвам, като дойде дяволът. Някой казва, много откровен бил. Благодарим за тази откровеност. Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата.
Паднал съм, но поне вървя.
Аз го виждам, зная, че съм оцапан. Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се. Иска да ми каже да събуя гащите. Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи. Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се?
към втори вариант >>
Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг.
(втори вариант)
„Пер" англичаните разбират да се съберат хора, които работят. „Париж" значи хора, събрани, за да работят. И станало Париж. Пие казваме Лондон, турците казват Лондър. Вземете, у нас идеите са прекръстосани.
Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг.
И в нас наместо мъж те вземат човек. А съпруг значи впрегнат в работа. Съпруг, съпруга. Пие сме турили женен мъж съпруг и съпруга. „Мен" е човек.
към втори вариант >>
Аз го виждам, зная, че съм оцапан.
(втори вариант)
Но някой път някой дойде и казва: „Да ти кажа истината в очите." Казвам, като дойде дяволът. Някой казва, много откровен бил. Благодарим за тази откровеност. Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата. Паднал съм, но поне вървя.
Аз го виждам, зная, че съм оцапан.
Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се. Иска да ми каже да събуя гащите. Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи. Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се? Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам.
към втори вариант >>
И в нас наместо мъж те вземат човек.
(втори вариант)
„Париж" значи хора, събрани, за да работят. И станало Париж. Пие казваме Лондон, турците казват Лондър. Вземете, у нас идеите са прекръстосани. Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг.
И в нас наместо мъж те вземат човек.
А съпруг значи впрегнат в работа. Съпруг, съпруга. Пие сме турили женен мъж съпруг и съпруга. „Мен" е човек. Ние сме заменили думата „мъж" с човек.
към втори вариант >>
Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се.
(втори вариант)
Някой казва, много откровен бил. Благодарим за тази откровеност. Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата. Паднал съм, но поне вървя. Аз го виждам, зная, че съм оцапан.
Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се.
Иска да ми каже да събуя гащите. Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи. Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се? Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам. Защо да нямам долни гащи?
към втори вариант >>
Ще ви представя един кръг.
(втори вариант)
Ще ви представя един кръг.
За вас е един обръч, направен или от дърво, или от желязо. В ума ви седи една линия. Допуснете, че се явяват други две линии. Това е, както децата рисуват. Да кажем, вие имате една идея.
към втори вариант >>
А съпруг значи впрегнат в работа.
(втори вариант)
И станало Париж. Пие казваме Лондон, турците казват Лондър. Вземете, у нас идеите са прекръстосани. Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг. И в нас наместо мъж те вземат човек.
А съпруг значи впрегнат в работа.
Съпруг, съпруга. Пие сме турили женен мъж съпруг и съпруга. „Мен" е човек. Ние сме заменили думата „мъж" с човек. То е разумното у човека.
към втори вариант >>
Иска да ми каже да събуя гащите.
(втори вариант)
Благодарим за тази откровеност. Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата. Паднал съм, но поне вървя. Аз го виждам, зная, че съм оцапан. Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се.
Иска да ми каже да събуя гащите.
Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи. Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се? Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам. Защо да нямам долни гащи? То е друг въпрос.
към втори вариант >>
За вас е един обръч, направен или от дърво, или от желязо.
(втори вариант)
Ще ви представя един кръг.
За вас е един обръч, направен или от дърво, или от желязо.
В ума ви седи една линия. Допуснете, че се явяват други две линии. Това е, както децата рисуват. Да кажем, вие имате една идея. Тази идея може да мяза на един обръч.
към втори вариант >>
Съпруг, съпруга.
(втори вариант)
Пие казваме Лондон, турците казват Лондър. Вземете, у нас идеите са прекръстосани. Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг. И в нас наместо мъж те вземат човек. А съпруг значи впрегнат в работа.
Съпруг, съпруга.
Пие сме турили женен мъж съпруг и съпруга. „Мен" е човек. Ние сме заменили думата „мъж" с човек. То е разумното у човека. Разхвърлили сме идеята.
към втори вариант >>
Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи.
(втори вариант)
Паднал съм по пътя, оцапал съм задницата. Паднал съм, но поне вървя. Аз го виждам, зная, че съм оцапан. Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се. Иска да ми каже да събуя гащите.
Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи.
Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се? Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам. Защо да нямам долни гащи? То е друг въпрос. Или съм беден, или пари нямам, или несръчен съм, не съм взел, забравил съм.
към втори вариант >>
В ума ви седи една линия.
(втори вариант)
Ще ви представя един кръг. За вас е един обръч, направен или от дърво, или от желязо.
В ума ви седи една линия.
Допуснете, че се явяват други две линии. Това е, както децата рисуват. Да кажем, вие имате една идея. Тази идея може да мяза на един обръч. Идеите имат разумност в себе си.
към втори вариант >>
Пие сме турили женен мъж съпруг и съпруга.
(втори вариант)
Вземете, у нас идеите са прекръстосани. Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг. И в нас наместо мъж те вземат човек. А съпруг значи впрегнат в работа. Съпруг, съпруга.
Пие сме турили женен мъж съпруг и съпруга.
„Мен" е човек. Ние сме заменили думата „мъж" с човек. То е разумното у човека. Разхвърлили сме идеята.
към втори вариант >>
Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се?
(втори вариант)
Паднал съм, но поне вървя. Аз го виждам, зная, че съм оцапан. Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се. Иска да ми каже да събуя гащите. Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи.
Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се?
Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам. Защо да нямам долни гащи? То е друг въпрос. Или съм беден, или пари нямам, или несръчен съм, не съм взел, забравил съм. Има много причини.
към втори вариант >>
Допуснете, че се явяват други две линии.
(втори вариант)
Ще ви представя един кръг. За вас е един обръч, направен или от дърво, или от желязо. В ума ви седи една линия.
Допуснете, че се явяват други две линии.
Това е, както децата рисуват. Да кажем, вие имате една идея. Тази идея може да мяза на един обръч. Идеите имат разумност в себе си. Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли.
към втори вариант >>
„Мен" е човек.
(втори вариант)
Ние казваме на женен човек мъж, англичаните казват съпруг. И в нас наместо мъж те вземат човек. А съпруг значи впрегнат в работа. Съпруг, съпруга. Пие сме турили женен мъж съпруг и съпруга.
„Мен" е човек.
Ние сме заменили думата „мъж" с човек. То е разумното у човека. Разхвърлили сме идеята.
към втори вариант >>
Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам.
(втори вариант)
Аз го виждам, зная, че съм оцапан. Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се. Иска да ми каже да събуя гащите. Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи. Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се?
Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам.
Защо да нямам долни гащи? То е друг въпрос. Или съм беден, или пари нямам, или несръчен съм, не съм взел, забравил съм. Има много причини. Но в дадения случай долни гащи нямам.
към втори вариант >>
Това е, както децата рисуват.
(втори вариант)
Ще ви представя един кръг. За вас е един обръч, направен или от дърво, или от желязо. В ума ви седи една линия. Допуснете, че се явяват други две линии.
Това е, както децата рисуват.
Да кажем, вие имате една идея. Тази идея може да мяза на един обръч. Идеите имат разумност в себе си. Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли. Но разно се разбира под думата „дух".
към втори вариант >>
Ние сме заменили думата „мъж" с човек.
(втори вариант)
И в нас наместо мъж те вземат човек. А съпруг значи впрегнат в работа. Съпруг, съпруга. Пие сме турили женен мъж съпруг и съпруга. „Мен" е човек.
Ние сме заменили думата „мъж" с човек.
То е разумното у човека. Разхвърлили сме идеята.
към втори вариант >>
Защо да нямам долни гащи?
(втори вариант)
Казват ми: „Много си се оцапал." Един ми каже, втори, трети: оцапал си се, оцапал си се. Иска да ми каже да събуя гащите. Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи. Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се? Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам.
Защо да нямам долни гащи?
То е друг въпрос. Или съм беден, или пари нямам, или несръчен съм, не съм взел, забравил съм. Има много причини. Но в дадения случай долни гащи нямам. Може да обясня причината.
към втори вариант >>
Да кажем, вие имате една идея.
(втори вариант)
Ще ви представя един кръг. За вас е един обръч, направен или от дърво, или от желязо. В ума ви седи една линия. Допуснете, че се явяват други две линии. Това е, както децата рисуват.
Да кажем, вие имате една идея.
Тази идея може да мяза на един обръч. Идеите имат разумност в себе си. Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли. Но разно се разбира под думата „дух". Под думата „дух" вие разбирате ангелите.
към втори вариант >>
То е разумното у човека.
(втори вариант)
А съпруг значи впрегнат в работа. Съпруг, съпруга. Пие сме турили женен мъж съпруг и съпруга. „Мен" е човек. Ние сме заменили думата „мъж" с човек.
То е разумното у човека.
Разхвърлили сме идеята.
към втори вариант >>
То е друг въпрос.
(втори вариант)
Иска да ми каже да събуя гащите. Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи. Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се? Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам. Защо да нямам долни гащи?
То е друг въпрос.
Или съм беден, или пари нямам, или несръчен съм, не съм взел, забравил съм. Има много причини. Но в дадения случай долни гащи нямам. Може да обясня причината. Може да е една причина, втора, трета.
към втори вариант >>
Тази идея може да мяза на един обръч.
(втори вариант)
За вас е един обръч, направен или от дърво, или от желязо. В ума ви седи една линия. Допуснете, че се явяват други две линии. Това е, както децата рисуват. Да кажем, вие имате една идея.
Тази идея може да мяза на един обръч.
Идеите имат разумност в себе си. Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли. Но разно се разбира под думата „дух". Под думата „дух" вие разбирате ангелите. Ангелите са същества съвършени в своето развитие.
към втори вариант >>
Разхвърлили сме идеята.
(втори вариант)
Съпруг, съпруга. Пие сме турили женен мъж съпруг и съпруга. „Мен" е човек. Ние сме заменили думата „мъж" с човек. То е разумното у човека.
Разхвърлили сме идеята.
към втори вариант >>
Или съм беден, или пари нямам, или несръчен съм, не съм взел, забравил съм.
(втори вариант)
Казвам: „Извинете, благоприличието не позволява, нямам долни гащи. Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се? Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам. Защо да нямам долни гащи? То е друг въпрос.
Или съм беден, или пари нямам, или несръчен съм, не съм взел, забравил съм.
Има много причини. Но в дадения случай долни гащи нямам. Може да обясня причината. Може да е една причина, втора, трета.
към втори вариант >>
Идеите имат разумност в себе си.
(втори вариант)
В ума ви седи една линия. Допуснете, че се явяват други две линии. Това е, както децата рисуват. Да кажем, вие имате една идея. Тази идея може да мяза на един обръч.
Идеите имат разумност в себе си.
Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли. Но разно се разбира под думата „дух". Под думата „дух" вие разбирате ангелите. Ангелите са същества съвършени в своето развитие. Били са преди хората.
към втори вариант >>
Имаме тогава едно противоречие.
(втори вариант)
Имаме тогава едно противоречие.
Българинът казва, не е онзи мъж, който не знае да си опасва гащите. Какво иска да каже той? Опасването е един разумен процес. Човек, който опасва пояса, е разумен човек. Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли.
към втори вариант >>
Има много причини.
(втори вариант)
Като ида в града, ще взема да ги опера." Вие сега казвате: „Такъв пример дава ли се? Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам. Защо да нямам долни гащи? То е друг въпрос. Или съм беден, или пари нямам, или несръчен съм, не съм взел, забравил съм.
Има много причини.
Но в дадения случай долни гащи нямам. Може да обясня причината. Може да е една причина, втора, трета.
към втори вариант >>
Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли.
(втори вариант)
Допуснете, че се явяват други две линии. Това е, както децата рисуват. Да кажем, вие имате една идея. Тази идея може да мяза на един обръч. Идеите имат разумност в себе си.
Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли.
Но разно се разбира под думата „дух". Под думата „дух" вие разбирате ангелите. Ангелите са същества съвършени в своето развитие. Били са преди хората. И те са хора като нас, съвършени хора са.
към втори вариант >>
Българинът казва, не е онзи мъж, който не знае да си опасва гащите.
(втори вариант)
Имаме тогава едно противоречие.
Българинът казва, не е онзи мъж, който не знае да си опасва гащите.
Какво иска да каже той? Опасването е един разумен процес. Човек, който опасва пояса, е разумен човек. Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли. Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа.
към втори вариант >>
Но в дадения случай долни гащи нямам.
(втори вариант)
Не е дипломатически." Но казвам, долни гащи нямам. Защо да нямам долни гащи? То е друг въпрос. Или съм беден, или пари нямам, или несръчен съм, не съм взел, забравил съм. Има много причини.
Но в дадения случай долни гащи нямам.
Може да обясня причината. Може да е една причина, втора, трета.
към втори вариант >>
Но разно се разбира под думата „дух".
(втори вариант)
Това е, както децата рисуват. Да кажем, вие имате една идея. Тази идея може да мяза на един обръч. Идеите имат разумност в себе си. Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли.
Но разно се разбира под думата „дух".
Под думата „дух" вие разбирате ангелите. Ангелите са същества съвършени в своето развитие. Били са преди хората. И те са хора като нас, съвършени хора са. Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята.
към втори вариант >>
Какво иска да каже той?
(втори вариант)
Имаме тогава едно противоречие. Българинът казва, не е онзи мъж, който не знае да си опасва гащите.
Какво иска да каже той?
Опасването е един разумен процес. Човек, който опасва пояса, е разумен човек. Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли. Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа. Всичките работи ще вървят като пояса.
към втори вариант >>
Може да обясня причината.
(втори вариант)
Защо да нямам долни гащи? То е друг въпрос. Или съм беден, или пари нямам, или несръчен съм, не съм взел, забравил съм. Има много причини. Но в дадения случай долни гащи нямам.
Може да обясня причината.
Може да е една причина, втора, трета.
към втори вариант >>
Под думата „дух" вие разбирате ангелите.
(втори вариант)
Да кажем, вие имате една идея. Тази идея може да мяза на един обръч. Идеите имат разумност в себе си. Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли. Но разно се разбира под думата „дух".
Под думата „дух" вие разбирате ангелите.
Ангелите са същества съвършени в своето развитие. Били са преди хората. И те са хора като нас, съвършени хора са. Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята. Духовете са под небето.
към втори вариант >>
Опасването е един разумен процес.
(втори вариант)
Имаме тогава едно противоречие. Българинът казва, не е онзи мъж, който не знае да си опасва гащите. Какво иска да каже той?
Опасването е един разумен процес.
Човек, който опасва пояса, е разумен човек. Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли. Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа. Всичките работи ще вървят като пояса. Някой си накривил шапката.
към втори вариант >>
Може да е една причина, втора, трета.
(втори вариант)
То е друг въпрос. Или съм беден, или пари нямам, или несръчен съм, не съм взел, забравил съм. Има много причини. Но в дадения случай долни гащи нямам. Може да обясня причината.
Може да е една причина, втора, трета.
към втори вариант >>
Ангелите са същества съвършени в своето развитие.
(втори вариант)
Тази идея може да мяза на един обръч. Идеите имат разумност в себе си. Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли. Но разно се разбира под думата „дух". Под думата „дух" вие разбирате ангелите.
Ангелите са същества съвършени в своето развитие.
Били са преди хората. И те са хора като нас, съвършени хора са. Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята. Духовете са под небето. Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените.
към втори вариант >>
Човек, който опасва пояса, е разумен човек.
(втори вариант)
Имаме тогава едно противоречие. Българинът казва, не е онзи мъж, който не знае да си опасва гащите. Какво иска да каже той? Опасването е един разумен процес.
Човек, който опасва пояса, е разумен човек.
Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли. Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа. Всичките работи ще вървят като пояса. Някой си накривил шапката. Казвате, че работите ще бъдат накривени.
към втори вариант >>
Да бъдем прями, но да бъдем разумни.
(втори вариант)
Да бъдем прями, но да бъдем разумни.
Като срещнеш, своите бели гащи ще вземеш, ще му ги дадеш, в една книга ще ги увиеш, казваш: „Вземете да си услужите. Види се, сте имали някакъв инцидент. - Казва: - Стават такива работи. Да си услужите." Тогава, за да задоволя, казвам: „Аз имах такъв инцидент. Човек, като ходи по високите места, окалява се.
към втори вариант >>
Били са преди хората.
(втори вариант)
Идеите имат разумност в себе си. Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли. Но разно се разбира под думата „дух". Под думата „дух" вие разбирате ангелите. Ангелите са същества съвършени в своето развитие.
Били са преди хората.
И те са хора като нас, съвършени хора са. Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята. Духовете са под небето. Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените. Ние живеем в пространството, изявяваме се.
към втори вариант >>
Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли.
(втори вариант)
Имаме тогава едно противоречие. Българинът казва, не е онзи мъж, който не знае да си опасва гащите. Какво иска да каже той? Опасването е един разумен процес. Човек, който опасва пояса, е разумен човек.
Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли.
Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа. Всичките работи ще вървят като пояса. Някой си накривил шапката. Казвате, че работите ще бъдат накривени. Гледай как е турил шапката.
към втори вариант >>
Като срещнеш, своите бели гащи ще вземеш, ще му ги дадеш, в една книга ще ги увиеш, казваш: „Вземете да си услужите.
(втори вариант)
Да бъдем прями, но да бъдем разумни.
Като срещнеш, своите бели гащи ще вземеш, ще му ги дадеш, в една книга ще ги увиеш, казваш: „Вземете да си услужите.
Види се, сте имали някакъв инцидент. - Казва: - Стават такива работи. Да си услужите." Тогава, за да задоволя, казвам: „Аз имах такъв инцидент. Човек, като ходи по високите места, окалява се. Няма нищо." Дипломатически.
към втори вариант >>
И те са хора като нас, съвършени хора са.
(втори вариант)
Под думата „дух" всякога се разбира това, което мисли. Но разно се разбира под думата „дух". Под думата „дух" вие разбирате ангелите. Ангелите са същества съвършени в своето развитие. Били са преди хората.
И те са хора като нас, съвършени хора са.
Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята. Духовете са под небето. Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените. Ние живеем в пространството, изявяваме се. Духовете живеят под небето.
към втори вариант >>
Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа.
(втори вариант)
Българинът казва, не е онзи мъж, който не знае да си опасва гащите. Какво иска да каже той? Опасването е един разумен процес. Човек, който опасва пояса, е разумен човек. Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли.
Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа.
Всичките работи ще вървят като пояса. Някой си накривил шапката. Казвате, че работите ще бъдат накривени. Гледай как е турил шапката. Сега модерно, които си носят шапките - някои ги турят нагоре, някои надолу.
към втори вариант >>
Види се, сте имали някакъв инцидент.
(втори вариант)
Да бъдем прями, но да бъдем разумни. Като срещнеш, своите бели гащи ще вземеш, ще му ги дадеш, в една книга ще ги увиеш, казваш: „Вземете да си услужите.
Види се, сте имали някакъв инцидент.
- Казва: - Стават такива работи. Да си услужите." Тогава, за да задоволя, казвам: „Аз имах такъв инцидент. Човек, като ходи по високите места, окалява се. Няма нищо." Дипломатически.
към втори вариант >>
Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята.
(втори вариант)
Но разно се разбира под думата „дух". Под думата „дух" вие разбирате ангелите. Ангелите са същества съвършени в своето развитие. Били са преди хората. И те са хора като нас, съвършени хора са.
Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята.
Духовете са под небето. Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените. Ние живеем в пространството, изявяваме се. Духовете живеят под небето. Туй, което е дух, живее под небето.
към втори вариант >>
Всичките работи ще вървят като пояса.
(втори вариант)
Какво иска да каже той? Опасването е един разумен процес. Човек, който опасва пояса, е разумен човек. Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли. Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа.
Всичките работи ще вървят като пояса.
Някой си накривил шапката. Казвате, че работите ще бъдат накривени. Гледай как е турил шапката. Сега модерно, които си носят шапките - някои ги турят нагоре, някои надолу.
към втори вариант >>
- Казва: - Стават такива работи.
(втори вариант)
Да бъдем прями, но да бъдем разумни. Като срещнеш, своите бели гащи ще вземеш, ще му ги дадеш, в една книга ще ги увиеш, казваш: „Вземете да си услужите. Види се, сте имали някакъв инцидент.
- Казва: - Стават такива работи.
Да си услужите." Тогава, за да задоволя, казвам: „Аз имах такъв инцидент. Човек, като ходи по високите места, окалява се. Няма нищо." Дипломатически.
към втори вариант >>
Духовете са под небето.
(втори вариант)
Под думата „дух" вие разбирате ангелите. Ангелите са същества съвършени в своето развитие. Били са преди хората. И те са хора като нас, съвършени хора са. Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята.
Духовете са под небето.
Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените. Ние живеем в пространството, изявяваме се. Духовете живеят под небето. Туй, което е дух, живее под небето. Съвършеното живее в небето.
към втори вариант >>
Някой си накривил шапката.
(втори вариант)
Опасването е един разумен процес. Човек, който опасва пояса, е разумен човек. Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли. Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа. Всичките работи ще вървят като пояса.
Някой си накривил шапката.
Казвате, че работите ще бъдат накривени. Гледай как е турил шапката. Сега модерно, които си носят шапките - някои ги турят нагоре, някои надолу.
към втори вариант >>
Да си услужите." Тогава, за да задоволя, казвам: „Аз имах такъв инцидент.
(втори вариант)
Да бъдем прями, но да бъдем разумни. Като срещнеш, своите бели гащи ще вземеш, ще му ги дадеш, в една книга ще ги увиеш, казваш: „Вземете да си услужите. Види се, сте имали някакъв инцидент. - Казва: - Стават такива работи.
Да си услужите." Тогава, за да задоволя, казвам: „Аз имах такъв инцидент.
Човек, като ходи по високите места, окалява се. Няма нищо." Дипломатически.
към втори вариант >>
Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените.
(втори вариант)
Ангелите са същества съвършени в своето развитие. Били са преди хората. И те са хора като нас, съвършени хора са. Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята. Духовете са под небето.
Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените.
Ние живеем в пространството, изявяваме се. Духовете живеят под небето. Туй, което е дух, живее под небето. Съвършеното живее в небето. Ние живеем в пространството.
към втори вариант >>
Казвате, че работите ще бъдат накривени.
(втори вариант)
Човек, който опасва пояса, е разумен човек. Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли. Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа. Всичките работи ще вървят като пояса. Някой си накривил шапката.
Казвате, че работите ще бъдат накривени.
Гледай как е турил шапката. Сега модерно, които си носят шапките - някои ги турят нагоре, някои надолу.
към втори вариант >>
Човек, като ходи по високите места, окалява се.
(втори вариант)
Да бъдем прями, но да бъдем разумни. Като срещнеш, своите бели гащи ще вземеш, ще му ги дадеш, в една книга ще ги увиеш, казваш: „Вземете да си услужите. Види се, сте имали някакъв инцидент. - Казва: - Стават такива работи. Да си услужите." Тогава, за да задоволя, казвам: „Аз имах такъв инцидент.
Човек, като ходи по високите места, окалява се.
Няма нищо." Дипломатически.
към втори вариант >>
Ние живеем в пространството, изявяваме се.
(втори вариант)
Били са преди хората. И те са хора като нас, съвършени хора са. Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята. Духовете са под небето. Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените.
Ние живеем в пространството, изявяваме се.
Духовете живеят под небето. Туй, което е дух, живее под небето. Съвършеното живее в небето. Ние живеем в пространството.
към втори вариант >>
Гледай как е турил шапката.
(втори вариант)
Който винаги ходи с разпасан пояс, той не мисли. Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа. Всичките работи ще вървят като пояса. Някой си накривил шапката. Казвате, че работите ще бъдат накривени.
Гледай как е турил шапката.
Сега модерно, които си носят шапките - някои ги турят нагоре, някои надолу.
към втори вариант >>
Няма нищо." Дипломатически.
(втори вариант)
Като срещнеш, своите бели гащи ще вземеш, ще му ги дадеш, в една книга ще ги увиеш, казваш: „Вземете да си услужите. Види се, сте имали някакъв инцидент. - Казва: - Стават такива работи. Да си услужите." Тогава, за да задоволя, казвам: „Аз имах такъв инцидент. Човек, като ходи по високите места, окалява се.
Няма нищо." Дипломатически.
към втори вариант >>
Духовете живеят под небето.
(втори вариант)
И те са хора като нас, съвършени хора са. Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята. Духовете са под небето. Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените. Ние живеем в пространството, изявяваме се.
Духовете живеят под небето.
Туй, което е дух, живее под небето. Съвършеното живее в небето. Ние живеем в пространството.
към втори вариант >>
Сега модерно, които си носят шапките - някои ги турят нагоре, някои надолу.
(втори вариант)
Българинът казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа. Всичките работи ще вървят като пояса. Някой си накривил шапката. Казвате, че работите ще бъдат накривени. Гледай как е турил шапката.
Сега модерно, които си носят шапките - някои ги турят нагоре, някои надолу.
към втори вариант >>
Остава ли време за писане?
(втори вариант)
Остава ли време за писане?
Не само разсъждения, но има един начин за работа. Най-първо, да не се обезсърчавате. Допуснете, че аз ви стисна ръката тъй. Защо? Но ако съм разумен човек, няма защо да се плашите. Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл.
към втори вариант >>
Туй, което е дух, живее под небето.
(втори вариант)
Ние сме още в зародиш на яйца, които сега се търкалят по земята. Духовете са под небето. Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените. Ние живеем в пространството, изявяваме се. Духовете живеят под небето.
Туй, което е дух, живее под небето.
Съвършеното живее в небето. Ние живеем в пространството.
към втори вариант >>
Шапката трябва да знаеш как да я туриш.
(втори вариант)
Шапката трябва да знаеш как да я туриш.
По шапката може да познаеш ще ти даде ли пари, или няма да ти даде. Просяците по шапката познават ще му даде ли някой пари, или няма да му даде. Питам, един човек, който нахлупил шапката до веждите, пари от него може ли да вземеш? Ние казваме, отворено чело има. Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото.
към втори вариант >>
Не само разсъждения, но има един начин за работа.
(втори вариант)
Остава ли време за писане?
Не само разсъждения, но има един начин за работа.
Най-първо, да не се обезсърчавате. Допуснете, че аз ви стисна ръката тъй. Защо? Но ако съм разумен човек, няма защо да се плашите. Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл. Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не.
към втори вариант >>
Съвършеното живее в небето.
(втори вариант)
Духовете са под небето. Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените. Ние живеем в пространството, изявяваме се. Духовете живеят под небето. Туй, което е дух, живее под небето.
Съвършеното живее в небето.
Ние живеем в пространството.
към втори вариант >>
По шапката може да познаеш ще ти даде ли пари, или няма да ти даде.
(втори вариант)
Шапката трябва да знаеш как да я туриш.
По шапката може да познаеш ще ти даде ли пари, или няма да ти даде.
Просяците по шапката познават ще му даде ли някой пари, или няма да му даде. Питам, един човек, който нахлупил шапката до веждите, пари от него може ли да вземеш? Ние казваме, отворено чело има. Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото. Някой дойде, най-първо го виждаш.
към втори вариант >>
Най-първо, да не се обезсърчавате.
(втори вариант)
Остава ли време за писане? Не само разсъждения, но има един начин за работа.
Най-първо, да не се обезсърчавате.
Допуснете, че аз ви стисна ръката тъй. Защо? Но ако съм разумен човек, няма защо да се плашите. Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл. Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не. Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе.
към втори вариант >>
Ние живеем в пространството.
(втори вариант)
Защото под думата „небе" се разбира там, дето живеят съвършените. Ние живеем в пространството, изявяваме се. Духовете живеят под небето. Туй, което е дух, живее под небето. Съвършеното живее в небето.
Ние живеем в пространството.
към втори вариант >>
Просяците по шапката познават ще му даде ли някой пари, или няма да му даде.
(втори вариант)
Шапката трябва да знаеш как да я туриш. По шапката може да познаеш ще ти даде ли пари, или няма да ти даде.
Просяците по шапката познават ще му даде ли някой пари, или няма да му даде.
Питам, един човек, който нахлупил шапката до веждите, пари от него може ли да вземеш? Ние казваме, отворено чело има. Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото. Някой дойде, най-първо го виждаш. Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея?
към втори вариант >>
Допуснете, че аз ви стисна ръката тъй. Защо?
(втори вариант)
Остава ли време за писане? Не само разсъждения, но има един начин за работа. Най-първо, да не се обезсърчавате.
Допуснете, че аз ви стисна ръката тъй. Защо?
Но ако съм разумен човек, няма защо да се плашите. Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл. Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не. Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе. Разумността изключва злото.
към втори вариант >>
Сега понятията във вас за небе, пространство са смесени.
(втори вариант)
Сега понятията във вас за небе, пространство са смесени.
После духа вие го мислите като въздуха. Духът е това, което мисли. Така се разбира. С него разумността мисли. Разумността вече съдържа тия закони, по които туй разумното същество
към втори вариант >>
Питам, един човек, който нахлупил шапката до веждите, пари от него може ли да вземеш?
(втори вариант)
Шапката трябва да знаеш как да я туриш. По шапката може да познаеш ще ти даде ли пари, или няма да ти даде. Просяците по шапката познават ще му даде ли някой пари, или няма да му даде.
Питам, един човек, който нахлупил шапката до веждите, пари от него може ли да вземеш?
Ние казваме, отворено чело има. Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото. Някой дойде, най-първо го виждаш. Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея? Аз да ви кажа каква е идеята.
към втори вариант >>
Но ако съм разумен човек, няма защо да се плашите.
(втори вариант)
Остава ли време за писане? Не само разсъждения, но има един начин за работа. Най-първо, да не се обезсърчавате. Допуснете, че аз ви стисна ръката тъй. Защо?
Но ако съм разумен човек, няма защо да се плашите.
Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл. Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не. Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе. Разумността изключва злото. Разумното в света всякога изключва злото.
към втори вариант >>
После духа вие го мислите като въздуха.
(втори вариант)
Сега понятията във вас за небе, пространство са смесени.
После духа вие го мислите като въздуха.
Духът е това, което мисли. Така се разбира. С него разумността мисли. Разумността вече съдържа тия закони, по които туй разумното същество
към втори вариант >>
Ние казваме, отворено чело има.
(втори вариант)
Шапката трябва да знаеш как да я туриш. По шапката може да познаеш ще ти даде ли пари, или няма да ти даде. Просяците по шапката познават ще му даде ли някой пари, или няма да му даде. Питам, един човек, който нахлупил шапката до веждите, пари от него може ли да вземеш?
Ние казваме, отворено чело има.
Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото. Някой дойде, най-първо го виждаш. Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея? Аз да ви кажа каква е идеята. Той ходи с бомбе.
към втори вариант >>
Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл.
(втори вариант)
Остава ли време за писане? Не само разсъждения, но има един начин за работа. Най-първо, да не се обезсърчавате. Допуснете, че аз ви стисна ръката тъй. Защо? Но ако съм разумен човек, няма защо да се плашите.
Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл.
Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не. Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе. Разумността изключва злото. Разумното в света всякога изключва злото. Там, дето има зло, не може да има разумност.
към втори вариант >>
Духът е това, което мисли.
(втори вариант)
Сега понятията във вас за небе, пространство са смесени. После духа вие го мислите като въздуха.
Духът е това, което мисли.
Така се разбира. С него разумността мисли. Разумността вече съдържа тия закони, по които туй разумното същество
към втори вариант >>
Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото.
(втори вариант)
Шапката трябва да знаеш как да я туриш. По шапката може да познаеш ще ти даде ли пари, или няма да ти даде. Просяците по шапката познават ще му даде ли някой пари, или няма да му даде. Питам, един човек, който нахлупил шапката до веждите, пари от него може ли да вземеш? Ние казваме, отворено чело има.
Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото.
Някой дойде, най-първо го виждаш. Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея? Аз да ви кажа каква е идеята. Той ходи с бомбе. Ухилил се малко, гледа насам- натам.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не.
(втори вариант)
Не само разсъждения, но има един начин за работа. Най-първо, да не се обезсърчавате. Допуснете, че аз ви стисна ръката тъй. Защо? Но ако съм разумен човек, няма защо да се плашите. Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл.
Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не.
Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе. Разумността изключва злото. Разумното в света всякога изключва злото. Там, дето има зло, не може да има разумност. Разумността, като каже, съвсем изключва злото навън.
към втори вариант >>
Така се разбира.
(втори вариант)
Сега понятията във вас за небе, пространство са смесени. После духа вие го мислите като въздуха. Духът е това, което мисли.
Така се разбира.
С него разумността мисли. Разумността вече съдържа тия закони, по които туй разумното същество
към втори вариант >>
Някой дойде, най-първо го виждаш.
(втори вариант)
По шапката може да познаеш ще ти даде ли пари, или няма да ти даде. Просяците по шапката познават ще му даде ли някой пари, или няма да му даде. Питам, един човек, който нахлупил шапката до веждите, пари от него може ли да вземеш? Ние казваме, отворено чело има. Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото.
Някой дойде, най-първо го виждаш.
Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея? Аз да ви кажа каква е идеята. Той ходи с бомбе. Ухилил се малко, гледа насам- натам. Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите.
към втори вариант >>
Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе.
(втори вариант)
Най-първо, да не се обезсърчавате. Допуснете, че аз ви стисна ръката тъй. Защо? Но ако съм разумен човек, няма защо да се плашите. Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл. Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не.
Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе.
Разумността изключва злото. Разумното в света всякога изключва злото. Там, дето има зло, не може да има разумност. Разумността, като каже, съвсем изключва злото навън. Защото злото е несъответствие на живота.
към втори вариант >>
С него разумността мисли.
(втори вариант)
Сега понятията във вас за небе, пространство са смесени. После духа вие го мислите като въздуха. Духът е това, което мисли. Така се разбира.
С него разумността мисли.
Разумността вече съдържа тия закони, по които туй разумното същество
към втори вариант >>
Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея?
(втори вариант)
Просяците по шапката познават ще му даде ли някой пари, или няма да му даде. Питам, един човек, който нахлупил шапката до веждите, пари от него може ли да вземеш? Ние казваме, отворено чело има. Модерно дамите стават като мъжете, да не се вижда челото. Някой дойде, най-първо го виждаш.
Щом като го погледнеш, стане сериозен, тури шапката надолу, наведе се, казва: „Господине, аз имам някаква идея." Каква идея?
Аз да ви кажа каква е идеята. Той ходи с бомбе. Ухилил се малко, гледа насам- натам. Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите. Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата.
към втори вариант >>
Разумността изключва злото.
(втори вариант)
Допуснете, че аз ви стисна ръката тъй. Защо? Но ако съм разумен човек, няма защо да се плашите. Като хвана ръката ви, както и да я държа, никога не влагайте, че в държанието имам лоша мисъл. Най-първо трябва да определите разумен човек ли съм, или не. Щом съм разумен, в разумността зло не може да влезе.
Разумността изключва злото.
Разумното в света всякога изключва злото. Там, дето има зло, не може да има разумност. Разумността, като каже, съвсем изключва злото навън. Защото злото е несъответствие на живота.
към втори вариант >>
3.
Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете
,
МОК
, София, 23.3.1930г.,
Следователно, човек трябва да работи много върху себе си, за да създаде нормална ръка.
Обикновено моралните чувства регулират личните. Обаче, ако моралните чувства на човека не са добре развити, а личните са чрезмерно развити, той става неврастеник: където отиде, все обиден се връща. Ако е учител, ще се вглежда в учениците си, защо не го поздравили, защо не се отнесли с уважение към него; ако е чиновник, ще разглежда отношенията си с колегите си и т.н. Ако показалецът е по-къс от средния, човек не е толкова взискателен. Макар и да му липсва нещо, той минава за демократ.
Следователно, човек трябва да работи много върху себе си, за да създаде нормална ръка.
Ръката на човека още не е завършена. Даже и най-хубавата ръка има известни недостатъци. Хора, които имат заострени пръсти, така говорят, че не можете да разберете, кое е истина и кое не. Благодарение на това, те лесно се изплъзват, мъчно можете да ги подведете под отговорност.
към беседата >>
Ръката на човека още не е завършена.
Обаче, ако моралните чувства на човека не са добре развити, а личните са чрезмерно развити, той става неврастеник: където отиде, все обиден се връща. Ако е учител, ще се вглежда в учениците си, защо не го поздравили, защо не се отнесли с уважение към него; ако е чиновник, ще разглежда отношенията си с колегите си и т.н. Ако показалецът е по-къс от средния, човек не е толкова взискателен. Макар и да му липсва нещо, той минава за демократ. Следователно, човек трябва да работи много върху себе си, за да създаде нормална ръка.
Ръката на човека още не е завършена.
Даже и най-хубавата ръка има известни недостатъци. Хора, които имат заострени пръсти, така говорят, че не можете да разберете, кое е истина и кое не. Благодарение на това, те лесно се изплъзват, мъчно можете да ги подведете под отговорност.
към беседата >>
Даже и най-хубавата ръка има известни недостатъци.
Ако е учител, ще се вглежда в учениците си, защо не го поздравили, защо не се отнесли с уважение към него; ако е чиновник, ще разглежда отношенията си с колегите си и т.н. Ако показалецът е по-къс от средния, човек не е толкова взискателен. Макар и да му липсва нещо, той минава за демократ. Следователно, човек трябва да работи много върху себе си, за да създаде нормална ръка. Ръката на човека още не е завършена.
Даже и най-хубавата ръка има известни недостатъци.
Хора, които имат заострени пръсти, така говорят, че не можете да разберете, кое е истина и кое не. Благодарение на това, те лесно се изплъзват, мъчно можете да ги подведете под отговорност.
към беседата >>
Хора, които имат заострени пръсти, така говорят, че не можете да разберете, кое е истина и кое не.
Ако показалецът е по-къс от средния, човек не е толкова взискателен. Макар и да му липсва нещо, той минава за демократ. Следователно, човек трябва да работи много върху себе си, за да създаде нормална ръка. Ръката на човека още не е завършена. Даже и най-хубавата ръка има известни недостатъци.
Хора, които имат заострени пръсти, така говорят, че не можете да разберете, кое е истина и кое не.
Благодарение на това, те лесно се изплъзват, мъчно можете да ги подведете под отговорност.
към беседата >>
Благодарение на това, те лесно се изплъзват, мъчно можете да ги подведете под отговорност.
Макар и да му липсва нещо, той минава за демократ. Следователно, човек трябва да работи много върху себе си, за да създаде нормална ръка. Ръката на човека още не е завършена. Даже и най-хубавата ръка има известни недостатъци. Хора, които имат заострени пръсти, така говорят, че не можете да разберете, кое е истина и кое не.
Благодарение на това, те лесно се изплъзват, мъчно можете да ги подведете под отговорност.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си, както и нейните движения.
Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си, както и нейните движения.
Мнозина не знаят, къде и как да държат ръцете си. Това се забелязва особено в ораторите. Гледате някой оратор, как движи ръцете си. Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана - не знае, къде да ги постави. Когато е гневен, човек също не знае, къде да държи ръцете си.
към беседата >>
Мнозина не знаят, къде и как да държат ръцете си.
Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си, както и нейните движения.
Мнозина не знаят, къде и как да държат ръцете си.
Това се забелязва особено в ораторите. Гледате някой оратор, как движи ръцете си. Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана - не знае, къде да ги постави. Когато е гневен, човек също не знае, къде да държи ръцете си. В същност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева.
към беседата >>
Това се забелязва особено в ораторите.
Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си, както и нейните движения. Мнозина не знаят, къде и как да държат ръцете си.
Това се забелязва особено в ораторите.
Гледате някой оратор, как движи ръцете си. Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана - не знае, къде да ги постави. Когато е гневен, човек също не знае, къде да държи ръцете си. В същност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева. Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си.
към беседата >>
Гледате някой оратор, как движи ръцете си.
Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си, както и нейните движения. Мнозина не знаят, къде и как да държат ръцете си. Това се забелязва особено в ораторите.
Гледате някой оратор, как движи ръцете си.
Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана - не знае, къде да ги постави. Когато е гневен, човек също не знае, къде да държи ръцете си. В същност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева. Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си. - Защо?
към беседата >>
Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана - не знае, къде да ги постави.
Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си, както и нейните движения. Мнозина не знаят, къде и как да държат ръцете си. Това се забелязва особено в ораторите. Гледате някой оратор, как движи ръцете си.
Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана - не знае, къде да ги постави.
Когато е гневен, човек също не знае, къде да държи ръцете си. В същност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева. Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си. - Защо? - Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата.
към беседата >>
Когато е гневен, човек също не знае, къде да държи ръцете си.
Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си, както и нейните движения. Мнозина не знаят, къде и как да държат ръцете си. Това се забелязва особено в ораторите. Гледате някой оратор, как движи ръцете си. Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана - не знае, къде да ги постави.
Когато е гневен, човек също не знае, къде да държи ръцете си.
В същност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева. Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си. - Защо? - Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата. Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа.
към беседата >>
В същност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева.
Мнозина не знаят, къде и как да държат ръцете си. Това се забелязва особено в ораторите. Гледате някой оратор, как движи ръцете си. Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана - не знае, къде да ги постави. Когато е гневен, човек също не знае, къде да държи ръцете си.
В същност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева.
Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си. - Защо? - Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата. Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа. Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях.
към беседата >>
Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си.
Това се забелязва особено в ораторите. Гледате някой оратор, как движи ръцете си. Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана - не знае, къде да ги постави. Когато е гневен, човек също не знае, къде да държи ръцете си. В същност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева.
Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си.
- Защо? - Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата. Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа. Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях. Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук.
към беседата >>
- Защо?
Гледате някой оратор, как движи ръцете си. Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана - не знае, къде да ги постави. Когато е гневен, човек също не знае, къде да държи ръцете си. В същност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева. Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си.
- Защо?
- Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата. Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа. Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях. Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук. Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира.
към беседата >>
- Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата.
Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана - не знае, къде да ги постави. Когато е гневен, човек също не знае, къде да държи ръцете си. В същност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева. Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си. - Защо?
- Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата.
Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа. Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях. Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук. Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира. Същевременно казва на студентите си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука.
към беседата >>
Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа.
Когато е гневен, човек също не знае, къде да държи ръцете си. В същност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева. Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си. - Защо? - Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата.
Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа.
Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях. Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук. Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира. Същевременно казва на студентите си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука. Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си.
към беседата >>
Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях.
В същност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева. Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си. - Защо? - Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата. Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа.
Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях.
Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук. Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира. Същевременно казва на студентите си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука. Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си. Човек трябва да знае, кога да отваря и кога да затваря ръката си.
към беседата >>
Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук.
Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си. - Защо? - Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата. Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа. Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях.
Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук.
Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира. Същевременно казва на студентите си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука. Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си. Човек трябва да знае, кога да отваря и кога да затваря ръката си. Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу.
към беседата >>
Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира.
- Защо? - Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата. Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа. Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях. Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук.
Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира.
Същевременно казва на студентите си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука. Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си. Човек трябва да знае, кога да отваря и кога да затваря ръката си. Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу. При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени.
към беседата >>
Същевременно казва на студентите си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука.
- Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата. Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа. Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях. Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук. Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира.
Същевременно казва на студентите си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука.
Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си. Човек трябва да знае, кога да отваря и кога да затваря ръката си. Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу. При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени. Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята.
към беседата >>
Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си.
Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа. Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях. Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук. Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира. Същевременно казва на студентите си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука.
Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си.
Човек трябва да знае, кога да отваря и кога да затваря ръката си. Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу. При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени. Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята. За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето.
към беседата >>
Човек трябва да знае, кога да отваря и кога да затваря ръката си.
Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях. Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук. Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира. Същевременно казва на студентите си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука. Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си.
Човек трябва да знае, кога да отваря и кога да затваря ръката си.
Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу. При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени. Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята. За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето. Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето.
към беседата >>
Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу.
Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук. Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира. Същевременно казва на студентите си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука. Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си. Човек трябва да знае, кога да отваря и кога да затваря ръката си.
Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу.
При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени. Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята. За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето. Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето. Това положение означава оплакване към Бога.
към беседата >>
При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени.
Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира. Същевременно казва на студентите си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука. Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си. Човек трябва да знае, кога да отваря и кога да затваря ръката си. Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу.
При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени.
Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята. За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето. Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето. Това положение означава оплакване към Бога. Ти казваш: Господи, помогни ми!
към беседата >>
Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята.
Същевременно казва на студентите си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука. Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си. Човек трябва да знае, кога да отваря и кога да затваря ръката си. Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу. При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени.
Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята.
За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето. Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето. Това положение означава оплакване към Бога. Ти казваш: Господи, помогни ми! Целият свят е въстанал против мене.
към беседата >>
За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето.
Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си. Човек трябва да знае, кога да отваря и кога да затваря ръката си. Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу. При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени. Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята.
За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето.
Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето. Това положение означава оплакване към Бога. Ти казваш: Господи, помогни ми! Целият свят е въстанал против мене. Това не е вярно.
към беседата >>
Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето.
Човек трябва да знае, кога да отваря и кога да затваря ръката си. Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу. При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени. Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята. За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето.
Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето.
Това положение означава оплакване към Бога. Ти казваш: Господи, помогни ми! Целият свят е въстанал против мене. Това не е вярно. Невъзможно е целият свят да въстане против един човек.
към беседата >>
Това положение означава оплакване към Бога.
Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу. При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени. Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята. За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето. Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето.
Това положение означава оплакване към Бога.
Ти казваш: Господи, помогни ми! Целият свят е въстанал против мене. Това не е вярно. Невъзможно е целият свят да въстане против един човек. Все ще се намерят няколко души, които да не са против него.
към беседата >>
Ти казваш: Господи, помогни ми!
При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени. Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята. За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето. Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето. Това положение означава оплакване към Бога.
Ти казваш: Господи, помогни ми!
Целият свят е въстанал против мене. Това не е вярно. Невъзможно е целият свят да въстане против един човек. Все ще се намерят няколко души, които да не са против него. Такава молитва не се приема.
към беседата >>
Целият свят е въстанал против мене.
Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята. За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето. Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето. Това положение означава оплакване към Бога. Ти казваш: Господи, помогни ми!
Целият свят е въстанал против мене.
Това не е вярно. Невъзможно е целият свят да въстане против един човек. Все ще се намерят няколко души, които да не са против него. Такава молитва не се приема. Така не трябва да се моли човек.
към беседата >>
Това не е вярно.
За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето. Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето. Това положение означава оплакване към Бога. Ти казваш: Господи, помогни ми! Целият свят е въстанал против мене.
Това не е вярно.
Невъзможно е целият свят да въстане против един човек. Все ще се намерят няколко души, които да не са против него. Такава молитва не се приема. Така не трябва да се моли човек.
към беседата >>
Невъзможно е целият свят да въстане против един човек.
Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето. Това положение означава оплакване към Бога. Ти казваш: Господи, помогни ми! Целият свят е въстанал против мене. Това не е вярно.
Невъзможно е целият свят да въстане против един човек.
Все ще се намерят няколко души, които да не са против него. Такава молитва не се приема. Така не трябва да се моли човек.
към беседата >>
Все ще се намерят няколко души, които да не са против него.
Това положение означава оплакване към Бога. Ти казваш: Господи, помогни ми! Целият свят е въстанал против мене. Това не е вярно. Невъзможно е целият свят да въстане против един човек.
Все ще се намерят няколко души, които да не са против него.
Такава молитва не се приема. Така не трябва да се моли човек.
към беседата >>
Такава молитва не се приема.
Ти казваш: Господи, помогни ми! Целият свят е въстанал против мене. Това не е вярно. Невъзможно е целият свят да въстане против един човек. Все ще се намерят няколко души, които да не са против него.
Такава молитва не се приема.
Така не трябва да се моли човек.
към беседата >>
Така не трябва да се моли човек.
Целият свят е въстанал против мене. Това не е вярно. Невъзможно е целият свят да въстане против един човек. Все ще се намерят няколко души, които да не са против него. Такава молитва не се приема.
Така не трябва да се моли човек.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да обръщате внимание на движенията, които правите.
Като ученици, вие трябва да обръщате внимание на движенията, които правите.
Всяко движение, направено на време и на място, е разумно. Мнозина отричат движенията и упражненията и казват, че и без тях може. Без много неща може, но има неща, без които абсолютно не може. Без глава и без опашка не може. Главата и опашката представят началото и края на нещата.
към беседата >>
Всяко движение, направено на време и на място, е разумно.
Като ученици, вие трябва да обръщате внимание на движенията, които правите.
Всяко движение, направено на време и на място, е разумно.
Мнозина отричат движенията и упражненията и казват, че и без тях може. Без много неща може, но има неща, без които абсолютно не може. Без глава и без опашка не може. Главата и опашката представят началото и края на нещата. Главата на човека е началото, а стомахът - краят.
към беседата >>
Мнозина отричат движенията и упражненията и казват, че и без тях може.
Като ученици, вие трябва да обръщате внимание на движенията, които правите. Всяко движение, направено на време и на място, е разумно.
Мнозина отричат движенията и упражненията и казват, че и без тях може.
Без много неща може, но има неща, без които абсолютно не може. Без глава и без опашка не може. Главата и опашката представят началото и края на нещата. Главата на човека е началото, а стомахът - краят. Каквото главата мисли, стомахът го реализира.
към беседата >>
Без много неща може, но има неща, без които абсолютно не може.
Като ученици, вие трябва да обръщате внимание на движенията, които правите. Всяко движение, направено на време и на място, е разумно. Мнозина отричат движенията и упражненията и казват, че и без тях може.
Без много неща може, но има неща, без които абсолютно не може.
Без глава и без опашка не може. Главата и опашката представят началото и края на нещата. Главата на човека е началото, а стомахът - краят. Каквото главата мисли, стомахът го реализира. Като обработи материалите, стомахът ги изпраща в главата на проверка.
към беседата >>
Без глава и без опашка не може.
Като ученици, вие трябва да обръщате внимание на движенията, които правите. Всяко движение, направено на време и на място, е разумно. Мнозина отричат движенията и упражненията и казват, че и без тях може. Без много неща може, но има неща, без които абсолютно не може.
Без глава и без опашка не може.
Главата и опашката представят началото и края на нещата. Главата на човека е началото, а стомахът - краят. Каквото главата мисли, стомахът го реализира. Като обработи материалите, стомахът ги изпраща в главата на проверка. Дробовете пък представят междулинието, където се трансформира човешката енергия.
към беседата >>
Главата и опашката представят началото и края на нещата.
Като ученици, вие трябва да обръщате внимание на движенията, които правите. Всяко движение, направено на време и на място, е разумно. Мнозина отричат движенията и упражненията и казват, че и без тях може. Без много неща може, но има неща, без които абсолютно не може. Без глава и без опашка не може.
Главата и опашката представят началото и края на нещата.
Главата на човека е началото, а стомахът - краят. Каквото главата мисли, стомахът го реализира. Като обработи материалите, стомахът ги изпраща в главата на проверка. Дробовете пък представят междулинието, където се трансформира човешката енергия. Който знае астрологията, намира главата, дробовете и стомаха в човешката ръка.
към беседата >>
НАГОРЕ