НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1726
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1726
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Вечер и сутрин
,
НБ
, София, 8.12.1940г.,
Мама така не я глади както тебе.
И двете били красиви, но едното по-упорито, своенравно, другото по-благородно. Направило някаква погрешка и майка му го била. То иде в стаята и плаче. Казва: Като го видях, съжалих го и го помилвах по лицето. Другото му сестриче казва: Защо я гладиш?
Мама така не я глади както тебе.
Казва: Аз я гладя, защото майка ти я била. Милвам я. – Ами мене не можеш ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Милваш само тези, които са бити ли? Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него.
към беседата >>
Искал да го застави да плаче както другите роби, да иска извинение.
Такъв пример аз даже намирам в един езически философ Епиктет. Религиозен човек го считам. Той бил роб на един римски патриций, който имал 2–3 хиляди роби. Всичките роби обичал да ги бие и по някой път биел и философа. Като го биел, философът седял тих и спокоен, не викал, не се вайкал.
Искал да го застави да плаче както другите роби, да иска извинение.
Един ден го бие и го повалява на земята, робът стои тих и спокоен. Започнал да му натиска крака и той му казва: Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, пък няма да мога да ти бъда полезен. – Виж, казва, как философствува! Счупил му крака. Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.
към беседата >>
Казва: Аз я гладя, защото майка ти я била.
Направило някаква погрешка и майка му го била. То иде в стаята и плаче. Казва: Като го видях, съжалих го и го помилвах по лицето. Другото му сестриче казва: Защо я гладиш? Мама така не я глади както тебе.
Казва: Аз я гладя, защото майка ти я била.
Милвам я. – Ами мене не можеш ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Милваш само тези, които са бити ли? Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него. Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми?
към беседата >>
Един ден го бие и го повалява на земята, робът стои тих и спокоен.
Религиозен човек го считам. Той бил роб на един римски патриций, който имал 2–3 хиляди роби. Всичките роби обичал да ги бие и по някой път биел и философа. Като го биел, философът седял тих и спокоен, не викал, не се вайкал. Искал да го застави да плаче както другите роби, да иска извинение.
Един ден го бие и го повалява на земята, робът стои тих и спокоен.
Започнал да му натиска крака и той му казва: Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, пък няма да мога да ти бъда полезен. – Виж, казва, как философствува! Счупил му крака. Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака. Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо.
към беседата >>
Милвам я.
То иде в стаята и плаче. Казва: Като го видях, съжалих го и го помилвах по лицето. Другото му сестриче казва: Защо я гладиш? Мама така не я глади както тебе. Казва: Аз я гладя, защото майка ти я била.
Милвам я.
– Ами мене не можеш ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Милваш само тези, които са бити ли? Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него. Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти?
към беседата >>
Започнал да му натиска крака и той му казва: Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, пък няма да мога да ти бъда полезен.
Той бил роб на един римски патриций, който имал 2–3 хиляди роби. Всичките роби обичал да ги бие и по някой път биел и философа. Като го биел, философът седял тих и спокоен, не викал, не се вайкал. Искал да го застави да плаче както другите роби, да иска извинение. Един ден го бие и го повалява на земята, робът стои тих и спокоен.
Започнал да му натиска крака и той му казва: Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, пък няма да мога да ти бъда полезен.
– Виж, казва, как философствува! Счупил му крака. Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака. Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо. Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения.
към беседата >>
– Ами мене не можеш ли да помилваш, като не ме е била майка ми?
Казва: Като го видях, съжалих го и го помилвах по лицето. Другото му сестриче казва: Защо я гладиш? Мама така не я глади както тебе. Казва: Аз я гладя, защото майка ти я била. Милвам я.
– Ами мене не можеш ли да помилваш, като не ме е била майка ми?
Милваш само тези, които са бити ли? Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него. Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти? То казва: Не може ли да помилваш и небити?
към беседата >>
– Виж, казва, как философствува!
Всичките роби обичал да ги бие и по някой път биел и философа. Като го биел, философът седял тих и спокоен, не викал, не се вайкал. Искал да го застави да плаче както другите роби, да иска извинение. Един ден го бие и го повалява на земята, робът стои тих и спокоен. Започнал да му натиска крака и той му казва: Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, пък няма да мога да ти бъда полезен.
– Виж, казва, как философствува!
Счупил му крака. Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака. Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо. Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения. Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо?
към беседата >>
Милваш само тези, които са бити ли?
Другото му сестриче казва: Защо я гладиш? Мама така не я глади както тебе. Казва: Аз я гладя, защото майка ти я била. Милвам я. – Ами мене не можеш ли да помилваш, като не ме е била майка ми?
Милваш само тези, които са бити ли?
Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него. Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти? То казва: Не може ли да помилваш и небити? Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите?
към беседата >>
Счупил му крака.
Като го биел, философът седял тих и спокоен, не викал, не се вайкал. Искал да го застави да плаче както другите роби, да иска извинение. Един ден го бие и го повалява на земята, робът стои тих и спокоен. Започнал да му натиска крака и той му казва: Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, пък няма да мога да ти бъда полезен. – Виж, казва, как философствува!
Счупил му крака.
Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака. Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо. Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения. Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо? Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива.
към беседата >>
Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него.
Мама така не я глади както тебе. Казва: Аз я гладя, защото майка ти я била. Милвам я. – Ами мене не можеш ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Милваш само тези, които са бити ли?
Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него.
Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти? То казва: Не може ли да помилваш и небити? Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите? На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва.
към беседата >>
Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.
Искал да го застави да плаче както другите роби, да иска извинение. Един ден го бие и го повалява на земята, робът стои тих и спокоен. Започнал да му натиска крака и той му казва: Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, пък няма да мога да ти бъда полезен. – Виж, казва, как философствува! Счупил му крака.
Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.
Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо. Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения. Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо? Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива. Ако си сиромах, няма да имаш теляк.
към беседата >>
Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми?
Казва: Аз я гладя, защото майка ти я била. Милвам я. – Ами мене не можеш ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Милваш само тези, които са бити ли? Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него.
Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми?
Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти? То казва: Не може ли да помилваш и небити? Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите? На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва. Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете?
към беседата >>
Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо.
Един ден го бие и го повалява на земята, робът стои тих и спокоен. Започнал да му натиска крака и той му казва: Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, пък няма да мога да ти бъда полезен. – Виж, казва, как философствува! Счупил му крака. Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.
Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо.
Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения. Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо? Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива. Ако си сиромах, няма да имаш теляк. Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци?
към беседата >>
Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти?
Милвам я. – Ами мене не можеш ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Милваш само тези, които са бити ли? Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него. Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми?
Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти?
То казва: Не може ли да помилваш и небити? Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите? На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва. Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете? Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие.
към беседата >>
Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения.
Започнал да му натиска крака и той му казва: Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, пък няма да мога да ти бъда полезен. – Виж, казва, как философствува! Счупил му крака. Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака. Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо.
Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения.
Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо? Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива. Ако си сиромах, няма да имаш теляк. Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци? Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им.
към беседата >>
То казва: Не може ли да помилваш и небити?
– Ами мене не можеш ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Милваш само тези, които са бити ли? Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него. Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти?
То казва: Не може ли да помилваш и небити?
Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите? На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва. Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете? Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие. Че тя и любовта наказва.
към беседата >>
Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо?
– Виж, казва, как философствува! Счупил му крака. Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака. Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо. Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения.
Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо?
Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива. Ако си сиромах, няма да имаш теляк. Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци? Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им. Че кой не иска така?
към беседата >>
Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите?
Милваш само тези, които са бити ли? Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него. Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти? То казва: Не може ли да помилваш и небити?
Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите?
На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва. Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете? Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие. Че тя и любовта наказва. Тя наказва без да иска.
към беседата >>
Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива.
Счупил му крака. Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака. Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо. Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения. Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо?
Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива.
Ако си сиромах, няма да имаш теляк. Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци? Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им. Че кой не иска така? Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си.
към беседата >>
На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва.
Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него. Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти? То казва: Не може ли да помилваш и небити? Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите?
На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва.
Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете? Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие. Че тя и любовта наказва. Тя наказва без да иска. Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите.
към беседата >>
Ако си сиромах, няма да имаш теляк.
Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака. Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо. Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения. Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо? Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива.
Ако си сиромах, няма да имаш теляк.
Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци? Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им. Че кой не иска така? Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си. Другите може да имат, но религиозният не.
към беседата >>
Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете?
Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти? То казва: Не може ли да помилваш и небити? Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите? На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва.
Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете?
Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие. Че тя и любовта наказва. Тя наказва без да иска. Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите. Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате.
към беседата >>
Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци?
Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо. Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения. Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо? Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива. Ако си сиромах, няма да имаш теляк.
Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци?
Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им. Че кой не иска така? Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си. Другите може да имат, но религиозният не. Тогава ще ви докажа на какво основание.
към беседата >>
Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие.
Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти? То казва: Не може ли да помилваш и небити? Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите? На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва. Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете?
Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие.
Че тя и любовта наказва. Тя наказва без да иска. Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите. Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате. Някои искат да се приближат много до любовта.
към беседата >>
Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им.
Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения. Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо? Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива. Ако си сиромах, няма да имаш теляк. Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци?
Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им.
Че кой не иска така? Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си. Другите може да имат, но религиозният не. Тогава ще ви докажа на какво основание. Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.
към беседата >>
Че тя и любовта наказва.
То казва: Не може ли да помилваш и небити? Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите? На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва. Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете? Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие.
Че тя и любовта наказва.
Тя наказва без да иска. Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите. Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате. Някои искат да се приближат много до любовта. При сегашните условия любовта изгаря, разрушава.
към беседата >>
Че кой не иска така?
Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо? Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива. Ако си сиромах, няма да имаш теляк. Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци? Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им.
Че кой не иска така?
Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си. Другите може да имат, но религиозният не. Тогава ще ви докажа на какво основание. Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Значи да не остане да обичаш другите работи.
към беседата >>
Тя наказва без да иска.
Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите? На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва. Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете? Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие. Че тя и любовта наказва.
Тя наказва без да иска.
Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите. Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате. Някои искат да се приближат много до любовта. При сегашните условия любовта изгаря, разрушава. Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите.
към беседата >>
Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си.
Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива. Ако си сиромах, няма да имаш теляк. Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци? Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им. Че кой не иска така?
Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си.
Другите може да имат, но религиозният не. Тогава ще ви докажа на какво основание. Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Значи да не остане да обичаш другите работи. Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш.
към беседата >>
Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите.
На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва. Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете? Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие. Че тя и любовта наказва. Тя наказва без да иска.
Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите.
Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате. Някои искат да се приближат много до любовта. При сегашните условия любовта изгаря, разрушава. Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите. Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе.
към беседата >>
Другите може да имат, но религиозният не.
Ако си сиромах, няма да имаш теляк. Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци? Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им. Че кой не иска така? Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си.
Другите може да имат, но религиозният не.
Тогава ще ви докажа на какво основание. Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Значи да не остане да обичаш другите работи. Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш. Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват.
към беседата >>
Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате.
Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете? Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие. Че тя и любовта наказва. Тя наказва без да иска. Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите.
Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате.
Някои искат да се приближат много до любовта. При сегашните условия любовта изгаря, разрушава. Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите. Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе. Как трябва да се молиш?
към беседата >>
Тогава ще ви докажа на какво основание.
Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци? Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им. Че кой не иска така? Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си. Другите може да имат, но религиозният не.
Тогава ще ви докажа на какво основание.
Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Значи да не остане да обичаш другите работи. Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш. Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват. Господ ще се погрижи заради тебе.
към беседата >>
Някои искат да се приближат много до любовта.
Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие. Че тя и любовта наказва. Тя наказва без да иска. Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите. Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате.
Някои искат да се приближат много до любовта.
При сегашните условия любовта изгаря, разрушава. Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите. Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе. Как трябва да се молиш? Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва.
към беседата >>
Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.
Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им. Че кой не иска така? Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си. Другите може да имат, но религиозният не. Тогава ще ви докажа на какво основание.
Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.
Значи да не остане да обичаш другите работи. Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш. Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват. Господ ще се погрижи заради тебе. То е един краен извод.
към беседата >>
При сегашните условия любовта изгаря, разрушава.
Че тя и любовта наказва. Тя наказва без да иска. Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите. Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате. Някои искат да се приближат много до любовта.
При сегашните условия любовта изгаря, разрушава.
Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите. Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе. Как трябва да се молиш? Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва. Един ден ще идеш, ще вземеш две стомни с вода и лятно време ще полееш някое плодно дърво, което е засъхнало.
към беседата >>
Значи да не остане да обичаш другите работи.
Че кой не иска така? Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си. Другите може да имат, но религиозният не. Тогава ще ви докажа на какво основание. Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.
Значи да не остане да обичаш другите работи.
Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш. Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват. Господ ще се погрижи заради тебе. То е един краен извод. Религиозният човек е силен в себе си.
към беседата >>
Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите.
Тя наказва без да иска. Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите. Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате. Някои искат да се приближат много до любовта. При сегашните условия любовта изгаря, разрушава.
Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите.
Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе. Как трябва да се молиш? Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва. Един ден ще идеш, ще вземеш две стомни с вода и лятно време ще полееш някое плодно дърво, което е засъхнало. Ще го полееш и ще кажеш: Както аз помилвах туй дърво, помилвай ме Господи по същия начин.
към беседата >>
Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш.
Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си. Другите може да имат, но религиозният не. Тогава ще ви докажа на какво основание. Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Значи да не остане да обичаш другите работи.
Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш.
Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват. Господ ще се погрижи заради тебе. То е един краен извод. Религиозният човек е силен в себе си. Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж.
към беседата >>
Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе.
Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите. Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате. Някои искат да се приближат много до любовта. При сегашните условия любовта изгаря, разрушава. Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите.
Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе.
Как трябва да се молиш? Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва. Един ден ще идеш, ще вземеш две стомни с вода и лятно време ще полееш някое плодно дърво, което е засъхнало. Ще го полееш и ще кажеш: Както аз помилвах туй дърво, помилвай ме Господи по същия начин. Каквото направиш, ще ти го направят.
към беседата >>
Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват.
Другите може да имат, но религиозният не. Тогава ще ви докажа на какво основание. Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Значи да не остане да обичаш другите работи. Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш.
Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват.
Господ ще се погрижи заради тебе. То е един краен извод. Религиозният човек е силен в себе си. Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж. Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека?
към беседата >>
Как трябва да се молиш?
Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате. Някои искат да се приближат много до любовта. При сегашните условия любовта изгаря, разрушава. Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите. Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе.
Как трябва да се молиш?
Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва. Един ден ще идеш, ще вземеш две стомни с вода и лятно време ще полееш някое плодно дърво, което е засъхнало. Ще го полееш и ще кажеш: Както аз помилвах туй дърво, помилвай ме Господи по същия начин. Каквото направиш, ще ти го направят. Казвам: Някой ден вие имате големи спънки.
към беседата >>
Господ ще се погрижи заради тебе.
Тогава ще ви докажа на какво основание. Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Значи да не остане да обичаш другите работи. Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш. Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват.
Господ ще се погрижи заради тебе.
То е един краен извод. Религиозният човек е силен в себе си. Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж. Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека? Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш.
към беседата >>
Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва.
Някои искат да се приближат много до любовта. При сегашните условия любовта изгаря, разрушава. Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите. Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе. Как трябва да се молиш?
Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва.
Един ден ще идеш, ще вземеш две стомни с вода и лятно време ще полееш някое плодно дърво, което е засъхнало. Ще го полееш и ще кажеш: Както аз помилвах туй дърво, помилвай ме Господи по същия начин. Каквото направиш, ще ти го направят. Казвам: Някой ден вие имате големи спънки. Аз съм имал такива примери.
към беседата >>
То е един краен извод.
Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Значи да не остане да обичаш другите работи. Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш. Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват. Господ ще се погрижи заради тебе.
То е един краен извод.
Религиозният човек е силен в себе си. Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж. Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека? Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш. Говориш за музика – ще свириш.
към беседата >>
Един ден ще идеш, ще вземеш две стомни с вода и лятно време ще полееш някое плодно дърво, което е засъхнало.
При сегашните условия любовта изгаря, разрушава. Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите. Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе. Как трябва да се молиш? Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва.
Един ден ще идеш, ще вземеш две стомни с вода и лятно време ще полееш някое плодно дърво, което е засъхнало.
Ще го полееш и ще кажеш: Както аз помилвах туй дърво, помилвай ме Господи по същия начин. Каквото направиш, ще ти го направят. Казвам: Някой ден вие имате големи спънки. Аз съм имал такива примери.
към беседата >>
Религиозният човек е силен в себе си.
Значи да не остане да обичаш другите работи. Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш. Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват. Господ ще се погрижи заради тебе. То е един краен извод.
Религиозният човек е силен в себе си.
Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж. Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека? Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш. Говориш за музика – ще свириш. Говориш за художество – ще рисуваш.
към беседата >>
Ще го полееш и ще кажеш: Както аз помилвах туй дърво, помилвай ме Господи по същия начин.
Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите. Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе. Как трябва да се молиш? Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва. Един ден ще идеш, ще вземеш две стомни с вода и лятно време ще полееш някое плодно дърво, което е засъхнало.
Ще го полееш и ще кажеш: Както аз помилвах туй дърво, помилвай ме Господи по същия начин.
Каквото направиш, ще ти го направят. Казвам: Някой ден вие имате големи спънки. Аз съм имал такива примери.
към беседата >>
Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж.
Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш. Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват. Господ ще се погрижи заради тебе. То е един краен извод. Религиозният човек е силен в себе си.
Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж.
Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека? Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш. Говориш за музика – ще свириш. Говориш за художество – ще рисуваш. Говориш за религия – ще я покажеш.
към беседата >>
Каквото направиш, ще ти го направят.
Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе. Как трябва да се молиш? Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва. Един ден ще идеш, ще вземеш две стомни с вода и лятно време ще полееш някое плодно дърво, което е засъхнало. Ще го полееш и ще кажеш: Както аз помилвах туй дърво, помилвай ме Господи по същия начин.
Каквото направиш, ще ти го направят.
Казвам: Някой ден вие имате големи спънки. Аз съм имал такива примери.
към беседата >>
Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека?
Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват. Господ ще се погрижи заради тебе. То е един краен извод. Религиозният човек е силен в себе си. Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж.
Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека?
Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш. Говориш за музика – ще свириш. Говориш за художество – ще рисуваш. Говориш за религия – ще я покажеш. Говориш за философия – ще я покажеш.
към беседата >>
Казвам: Някой ден вие имате големи спънки.
Как трябва да се молиш? Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва. Един ден ще идеш, ще вземеш две стомни с вода и лятно време ще полееш някое плодно дърво, което е засъхнало. Ще го полееш и ще кажеш: Както аз помилвах туй дърво, помилвай ме Господи по същия начин. Каквото направиш, ще ти го направят.
Казвам: Някой ден вие имате големи спънки.
Аз съм имал такива примери.
към беседата >>
Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш.
Господ ще се погрижи заради тебе. То е един краен извод. Религиозният човек е силен в себе си. Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж. Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека?
Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш.
Говориш за музика – ще свириш. Говориш за художество – ще рисуваш. Говориш за религия – ще я покажеш. Говориш за философия – ще я покажеш. Всяко нещо, за което говориш, трябва да го правиш.
към беседата >>
Аз съм имал такива примери.
Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва. Един ден ще идеш, ще вземеш две стомни с вода и лятно време ще полееш някое плодно дърво, което е засъхнало. Ще го полееш и ще кажеш: Както аз помилвах туй дърво, помилвай ме Господи по същия начин. Каквото направиш, ще ти го направят. Казвам: Някой ден вие имате големи спънки.
Аз съм имал такива примери.
към беседата >>
Говориш за музика – ще свириш.
То е един краен извод. Религиозният човек е силен в себе си. Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж. Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека? Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш.
Говориш за музика – ще свириш.
Говориш за художество – ще рисуваш. Говориш за религия – ще я покажеш. Говориш за философия – ще я покажеш. Всяко нещо, за което говориш, трябва да го правиш. Колко опита трябва да направиш?
към беседата >>
Седя един ден и се занимавам с дълбок философски въпрос, който ме интересува.
Седя един ден и се занимавам с дълбок философски въпрос, който ме интересува.
Чувам в стаята, една муха вика за помощ. Хванал я един паяк и тя иска да и помогна. Ставам, не мога да я видя. Търся я и намирам паяка, с един крак закачил мухата, тя иска да се откопчи и бръмчи. Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата.
към беседата >>
Говориш за художество – ще рисуваш.
Религиозният човек е силен в себе си. Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж. Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека? Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш. Говориш за музика – ще свириш.
Говориш за художество – ще рисуваш.
Говориш за религия – ще я покажеш. Говориш за философия – ще я покажеш. Всяко нещо, за което говориш, трябва да го правиш. Колко опита трябва да направиш?
към беседата >>
Чувам в стаята, една муха вика за помощ.
Седя един ден и се занимавам с дълбок философски въпрос, който ме интересува.
Чувам в стаята, една муха вика за помощ.
Хванал я един паяк и тя иска да и помогна. Ставам, не мога да я видя. Търся я и намирам паяка, с един крак закачил мухата, тя иска да се откопчи и бръмчи. Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата. – Че как?
към беседата >>
Говориш за религия – ще я покажеш.
Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж. Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека? Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш. Говориш за музика – ще свириш. Говориш за художество – ще рисуваш.
Говориш за религия – ще я покажеш.
Говориш за философия – ще я покажеш. Всяко нещо, за което говориш, трябва да го правиш. Колко опита трябва да направиш?
към беседата >>
Хванал я един паяк и тя иска да и помогна.
Седя един ден и се занимавам с дълбок философски въпрос, който ме интересува. Чувам в стаята, една муха вика за помощ.
Хванал я един паяк и тя иска да и помогна.
Ставам, не мога да я видя. Търся я и намирам паяка, с един крак закачил мухата, тя иска да се откопчи и бръмчи. Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата. – Че как? Не мога да я пусна.
към беседата >>
Говориш за философия – ще я покажеш.
Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека? Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш. Говориш за музика – ще свириш. Говориш за художество – ще рисуваш. Говориш за религия – ще я покажеш.
Говориш за философия – ще я покажеш.
Всяко нещо, за което говориш, трябва да го правиш. Колко опита трябва да направиш?
към беседата >>
Ставам, не мога да я видя.
Седя един ден и се занимавам с дълбок философски въпрос, който ме интересува. Чувам в стаята, една муха вика за помощ. Хванал я един паяк и тя иска да и помогна.
Ставам, не мога да я видя.
Търся я и намирам паяка, с един крак закачил мухата, тя иска да се откопчи и бръмчи. Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата. – Че как? Не мога да я пусна. Ние се разговаряме с паяка.
към беседата >>
Всяко нещо, за което говориш, трябва да го правиш.
Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш. Говориш за музика – ще свириш. Говориш за художество – ще рисуваш. Говориш за религия – ще я покажеш. Говориш за философия – ще я покажеш.
Всяко нещо, за което говориш, трябва да го правиш.
Колко опита трябва да направиш?
към беседата >>
Търся я и намирам паяка, с един крак закачил мухата, тя иска да се откопчи и бръмчи.
Седя един ден и се занимавам с дълбок философски въпрос, който ме интересува. Чувам в стаята, една муха вика за помощ. Хванал я един паяк и тя иска да и помогна. Ставам, не мога да я видя.
Търся я и намирам паяка, с един крак закачил мухата, тя иска да се откопчи и бръмчи.
Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата. – Че как? Не мога да я пусна. Ние се разговаряме с паяка. Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк.
към беседата >>
Колко опита трябва да направиш?
Говориш за музика – ще свириш. Говориш за художество – ще рисуваш. Говориш за религия – ще я покажеш. Говориш за философия – ще я покажеш. Всяко нещо, за което говориш, трябва да го правиш.
Колко опита трябва да направиш?
към беседата >>
Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата.
Седя един ден и се занимавам с дълбок философски въпрос, който ме интересува. Чувам в стаята, една муха вика за помощ. Хванал я един паяк и тя иска да и помогна. Ставам, не мога да я видя. Търся я и намирам паяка, с един крак закачил мухата, тя иска да се откопчи и бръмчи.
Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата.
– Че как? Не мога да я пусна. Ние се разговаряме с паяка. Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк. Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя.
към беседата >>
Знаете, колко време би ви взело да нарисувате като художник една уста, която да означава добродетел.
Знаете, колко време би ви взело да нарисувате като художник една уста, която да означава добродетел.
Да нарисуваш тази линия на устата, която показва добродетел. Знаете, колко мъчно се рисува. Ако можеш да нарисуваш една картина, която да изразява добродетелта, този образ заразява. Човек като погледне, се заразява. Гледам картините на сегашните художници, рисували много работи, но доброто го няма.
към беседата >>
– Че как?
Чувам в стаята, една муха вика за помощ. Хванал я един паяк и тя иска да и помогна. Ставам, не мога да я видя. Търся я и намирам паяка, с един крак закачил мухата, тя иска да се откопчи и бръмчи. Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата.
– Че как?
Не мога да я пусна. Ние се разговаряме с паяка. Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк. Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя. Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал?
към беседата >>
Да нарисуваш тази линия на устата, която показва добродетел.
Знаете, колко време би ви взело да нарисувате като художник една уста, която да означава добродетел.
Да нарисуваш тази линия на устата, която показва добродетел.
Знаете, колко мъчно се рисува. Ако можеш да нарисуваш една картина, която да изразява добродетелта, този образ заразява. Човек като погледне, се заразява. Гледам картините на сегашните художници, рисували много работи, но доброто го няма. Всичко рисували, но любовта я няма.
към беседата >>
Не мога да я пусна.
Хванал я един паяк и тя иска да и помогна. Ставам, не мога да я видя. Търся я и намирам паяка, с един крак закачил мухата, тя иска да се откопчи и бръмчи. Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата. – Че как?
Не мога да я пусна.
Ние се разговаряме с паяка. Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк. Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя. Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал? Да не е глупава.
към беседата >>
Знаете, колко мъчно се рисува.
Знаете, колко време би ви взело да нарисувате като художник една уста, която да означава добродетел. Да нарисуваш тази линия на устата, която показва добродетел.
Знаете, колко мъчно се рисува.
Ако можеш да нарисуваш една картина, която да изразява добродетелта, този образ заразява. Човек като погледне, се заразява. Гледам картините на сегашните художници, рисували много работи, но доброто го няма. Всичко рисували, но любовта я няма. Всичко рисували, но разумността я няма, няма интелигентността, благородната интелигентност я няма.
към беседата >>
Ние се разговаряме с паяка.
Ставам, не мога да я видя. Търся я и намирам паяка, с един крак закачил мухата, тя иска да се откопчи и бръмчи. Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата. – Че как? Не мога да я пусна.
Ние се разговаряме с паяка.
Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк. Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя. Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал? Да не е глупава. Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук.
към беседата >>
Ако можеш да нарисуваш една картина, която да изразява добродетелта, този образ заразява.
Знаете, колко време би ви взело да нарисувате като художник една уста, която да означава добродетел. Да нарисуваш тази линия на устата, която показва добродетел. Знаете, колко мъчно се рисува.
Ако можеш да нарисуваш една картина, която да изразява добродетелта, този образ заразява.
Човек като погледне, се заразява. Гледам картините на сегашните художници, рисували много работи, но доброто го няма. Всичко рисували, но любовта я няма. Всичко рисували, но разумността я няма, няма интелигентността, благородната интелигентност я няма. Оня интелигентен човек, който е готов да се жертвува, добродетел да се жертвува, любов да се жертвува – няма ги.
към беседата >>
Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк.
Търся я и намирам паяка, с един крак закачил мухата, тя иска да се откопчи и бръмчи. Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата. – Че как? Не мога да я пусна. Ние се разговаряме с паяка.
Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк.
Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя. Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал? Да не е глупава. Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук. Знаеш ли?
към беседата >>
Човек като погледне, се заразява.
Знаете, колко време би ви взело да нарисувате като художник една уста, която да означава добродетел. Да нарисуваш тази линия на устата, която показва добродетел. Знаете, колко мъчно се рисува. Ако можеш да нарисуваш една картина, която да изразява добродетелта, този образ заразява.
Човек като погледне, се заразява.
Гледам картините на сегашните художници, рисували много работи, но доброто го няма. Всичко рисували, но любовта я няма. Всичко рисували, но разумността я няма, няма интелигентността, благородната интелигентност я няма. Оня интелигентен човек, който е готов да се жертвува, добродетел да се жертвува, любов да се жертвува – няма ги.
към беседата >>
Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя.
Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата. – Че как? Не мога да я пусна. Ние се разговаряме с паяка. Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк.
Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя.
Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал? Да не е глупава. Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук. Знаеш ли? Показвам му бастуня.
към беседата >>
Гледам картините на сегашните художници, рисували много работи, но доброто го няма.
Знаете, колко време би ви взело да нарисувате като художник една уста, която да означава добродетел. Да нарисуваш тази линия на устата, която показва добродетел. Знаете, колко мъчно се рисува. Ако можеш да нарисуваш една картина, която да изразява добродетелта, този образ заразява. Човек като погледне, се заразява.
Гледам картините на сегашните художници, рисували много работи, но доброто го няма.
Всичко рисували, но любовта я няма. Всичко рисували, но разумността я няма, няма интелигентността, благородната интелигентност я няма. Оня интелигентен човек, който е готов да се жертвува, добродетел да се жертвува, любов да се жертвува – няма ги.
към беседата >>
Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал?
– Че как? Не мога да я пусна. Ние се разговаряме с паяка. Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк. Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя.
Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал?
Да не е глупава. Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук. Знаеш ли? Показвам му бастуня. Казва: мене не ме е страх от твоя бастун.
към беседата >>
Всичко рисували, но любовта я няма.
Да нарисуваш тази линия на устата, която показва добродетел. Знаете, колко мъчно се рисува. Ако можеш да нарисуваш една картина, която да изразява добродетелта, този образ заразява. Човек като погледне, се заразява. Гледам картините на сегашните художници, рисували много работи, но доброто го няма.
Всичко рисували, но любовта я няма.
Всичко рисували, но разумността я няма, няма интелигентността, благородната интелигентност я няма. Оня интелигентен човек, който е готов да се жертвува, добродетел да се жертвува, любов да се жертвува – няма ги.
към беседата >>
Да не е глупава.
Не мога да я пусна. Ние се разговаряме с паяка. Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк. Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя. Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал?
Да не е глупава.
Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук. Знаеш ли? Показвам му бастуня. Казва: мене не ме е страх от твоя бастун. Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън.
към беседата >>
Всичко рисували, но разумността я няма, няма интелигентността, благородната интелигентност я няма.
Знаете, колко мъчно се рисува. Ако можеш да нарисуваш една картина, която да изразява добродетелта, този образ заразява. Човек като погледне, се заразява. Гледам картините на сегашните художници, рисували много работи, но доброто го няма. Всичко рисували, но любовта я няма.
Всичко рисували, но разумността я няма, няма интелигентността, благородната интелигентност я няма.
Оня интелигентен човек, който е готов да се жертвува, добродетел да се жертвува, любов да се жертвува – няма ги.
към беседата >>
Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук.
Ние се разговаряме с паяка. Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк. Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя. Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал? Да не е глупава.
Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук.
Знаеш ли? Показвам му бастуня. Казва: мене не ме е страх от твоя бастун. Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън. Казвам: Да си вървиш.
към беседата >>
Оня интелигентен човек, който е готов да се жертвува, добродетел да се жертвува, любов да се жертвува – няма ги.
Ако можеш да нарисуваш една картина, която да изразява добродетелта, този образ заразява. Човек като погледне, се заразява. Гледам картините на сегашните художници, рисували много работи, но доброто го няма. Всичко рисували, но любовта я няма. Всичко рисували, но разумността я няма, няма интелигентността, благородната интелигентност я няма.
Оня интелигентен човек, който е готов да се жертвува, добродетел да се жертвува, любов да се жертвува – няма ги.
към беседата >>
Знаеш ли?
Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк. Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя. Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал? Да не е глупава. Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук.
Знаеш ли?
Показвам му бастуня. Казва: мене не ме е страх от твоя бастун. Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън. Казвам: Да си вървиш. Казва: Много силен човек бил.
към беседата >>
Художникът трябва да разбира.
Художникът трябва да разбира.
Има моменти, има часове в природата, когато доброто се изразява в светлината. То обективно се представя и той трябва да го схване. Има и музикални тонове на доброто. Има тонове на доброто. Има тонове на разумността.
към беседата >>
Показвам му бастуня.
Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя. Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал? Да не е глупава. Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук. Знаеш ли?
Показвам му бастуня.
Казва: мене не ме е страх от твоя бастун. Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън. Казвам: Да си вървиш. Казва: Много силен човек бил. Така му дошло на ум, че много силен човек съм.
към беседата >>
Има моменти, има часове в природата, когато доброто се изразява в светлината.
Художникът трябва да разбира.
Има моменти, има часове в природата, когато доброто се изразява в светлината.
То обективно се представя и той трябва да го схване. Има и музикални тонове на доброто. Има тонове на доброто. Има тонове на разумността. Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто.
към беседата >>
Казва: мене не ме е страх от твоя бастун.
Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал? Да не е глупава. Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук. Знаеш ли? Показвам му бастуня.
Казва: мене не ме е страх от твоя бастун.
Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън. Казвам: Да си вървиш. Казва: Много силен човек бил. Така му дошло на ум, че много силен човек съм. Той мисли, че е силен, надига се на краката си, иска да се покаже, че е силен.
към беседата >>
То обективно се представя и той трябва да го схване.
Художникът трябва да разбира. Има моменти, има часове в природата, когато доброто се изразява в светлината.
То обективно се представя и той трябва да го схване.
Има и музикални тонове на доброто. Има тонове на доброто. Има тонове на разумността. Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто. Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи.
към беседата >>
Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън.
Да не е глупава. Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук. Знаеш ли? Показвам му бастуня. Казва: мене не ме е страх от твоя бастун.
Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън.
Казвам: Да си вървиш. Казва: Много силен човек бил. Така му дошло на ум, че много силен човек съм. Той мисли, че е силен, надига се на краката си, иска да се покаже, че е силен. Рекох му: Ти си изостанал назад.
към беседата >>
Има и музикални тонове на доброто.
Художникът трябва да разбира. Има моменти, има часове в природата, когато доброто се изразява в светлината. То обективно се представя и той трябва да го схване.
Има и музикални тонове на доброто.
Има тонове на доброто. Има тонове на разумността. Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто. Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи. Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава?
към беседата >>
Казвам: Да си вървиш.
Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук. Знаеш ли? Показвам му бастуня. Казва: мене не ме е страх от твоя бастун. Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън.
Казвам: Да си вървиш.
Казва: Много силен човек бил. Така му дошло на ум, че много силен човек съм. Той мисли, че е силен, надига се на краката си, иска да се покаже, че е силен. Рекох му: Ти си изостанал назад.
към беседата >>
Има тонове на доброто.
Художникът трябва да разбира. Има моменти, има часове в природата, когато доброто се изразява в светлината. То обективно се представя и той трябва да го схване. Има и музикални тонове на доброто.
Има тонове на доброто.
Има тонове на разумността. Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто. Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи. Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава? Разваляш ухото си.
към беседата >>
Казва: Много силен човек бил.
Знаеш ли? Показвам му бастуня. Казва: мене не ме е страх от твоя бастун. Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън. Казвам: Да си вървиш.
Казва: Много силен човек бил.
Така му дошло на ум, че много силен човек съм. Той мисли, че е силен, надига се на краката си, иска да се покаже, че е силен. Рекох му: Ти си изостанал назад.
към беседата >>
Има тонове на разумността.
Художникът трябва да разбира. Има моменти, има часове в природата, когато доброто се изразява в светлината. То обективно се представя и той трябва да го схване. Има и музикални тонове на доброто. Има тонове на доброто.
Има тонове на разумността.
Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто. Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи. Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава? Разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си.
към беседата >>
Така му дошло на ум, че много силен човек съм.
Показвам му бастуня. Казва: мене не ме е страх от твоя бастун. Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън. Казвам: Да си вървиш. Казва: Много силен човек бил.
Така му дошло на ум, че много силен човек съм.
Той мисли, че е силен, надига се на краката си, иска да се покаже, че е силен. Рекох му: Ти си изостанал назад.
към беседата >>
Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто.
Има моменти, има часове в природата, когато доброто се изразява в светлината. То обективно се представя и той трябва да го схване. Има и музикални тонове на доброто. Има тонове на доброто. Има тонове на разумността.
Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто.
Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи. Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава? Разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си.
към беседата >>
Той мисли, че е силен, надига се на краката си, иска да се покаже, че е силен.
Казва: мене не ме е страх от твоя бастун. Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън. Казвам: Да си вървиш. Казва: Много силен човек бил. Така му дошло на ум, че много силен човек съм.
Той мисли, че е силен, надига се на краката си, иска да се покаже, че е силен.
Рекох му: Ти си изостанал назад.
към беседата >>
Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи.
То обективно се представя и той трябва да го схване. Има и музикални тонове на доброто. Има тонове на доброто. Има тонове на разумността. Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто.
Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи.
Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава? Разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си.
към беседата >>
Рекох му: Ти си изостанал назад.
Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън. Казвам: Да си вървиш. Казва: Много силен човек бил. Така му дошло на ум, че много силен човек съм. Той мисли, че е силен, надига се на краката си, иска да се покаже, че е силен.
Рекох му: Ти си изостанал назад.
към беседата >>
Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава?
Има и музикални тонове на доброто. Има тонове на доброто. Има тонове на разумността. Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто. Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи.
Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава?
Разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си. По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си.
към беседата >>
Казвам: И вие по някой път правите такива погрешки.
Казвам: И вие по някой път правите такива погрешки.
Хванете някоя муха, мислите, че никой не ви вижда. В къщата на някой голям философ сте. Всички казвате: Тия работи не ми ги говорете. Съгласен съм. За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината.
към беседата >>
Разваляш ухото си.
Има тонове на доброто. Има тонове на разумността. Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто. Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи. Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава?
Разваляш ухото си.
Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си. По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си. По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си.
към беседата >>
Хванете някоя муха, мислите, че никой не ви вижда.
Казвам: И вие по някой път правите такива погрешки.
Хванете някоя муха, мислите, че никой не ви вижда.
В къщата на някой голям философ сте. Всички казвате: Тия работи не ми ги говорете. Съгласен съм. За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината. Казва: Не я харесвам.
към беседата >>
Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си.
Има тонове на разумността. Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто. Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи. Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава? Разваляш ухото си.
Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си.
Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си. По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си. По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си. По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си.
към беседата >>
В къщата на някой голям философ сте.
Казвам: И вие по някой път правите такива погрешки. Хванете някоя муха, мислите, че никой не ви вижда.
В къщата на някой голям философ сте.
Всички казвате: Тия работи не ми ги говорете. Съгласен съм. За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината. Казва: Не я харесвам. но какво не харесва, не знае.
към беседата >>
Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си.
Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто. Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи. Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава? Разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си.
Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си.
Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си. По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си. По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си. По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си. По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си.
към беседата >>
Всички казвате: Тия работи не ми ги говорете.
Казвам: И вие по някой път правите такива погрешки. Хванете някоя муха, мислите, че никой не ви вижда. В къщата на някой голям философ сте.
Всички казвате: Тия работи не ми ги говорете.
Съгласен съм. За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината. Казва: Не я харесвам. но какво не харесва, не знае. Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото.
към беседата >>
Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си.
Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи. Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава? Разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си.
Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си.
По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си. По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си. По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си. По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си. То е педагогика.
към беседата >>
Съгласен съм.
Казвам: И вие по някой път правите такива погрешки. Хванете някоя муха, мислите, че никой не ви вижда. В къщата на някой голям философ сте. Всички казвате: Тия работи не ми ги говорете.
Съгласен съм.
За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината. Казва: Не я харесвам. но какво не харесва, не знае. Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото. В тия деца вече има едно чувство вътре.
към беседата >>
По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си.
Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава? Разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си.
По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си.
По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си. По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си. По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си. То е педагогика. Искат съвременните хора да възпитават.
към беседата >>
За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината.
Казвам: И вие по някой път правите такива погрешки. Хванете някоя муха, мислите, че никой не ви вижда. В къщата на някой голям философ сте. Всички казвате: Тия работи не ми ги говорете. Съгласен съм.
За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината.
Казва: Не я харесвам. но какво не харесва, не знае. Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото. В тия деца вече има едно чувство вътре. Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание.
към беседата >>
По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си.
Разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си. По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си.
По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си.
По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си. По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си. То е педагогика. Искат съвременните хора да възпитават. Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек?
към беседата >>
Казва: Не я харесвам.
Хванете някоя муха, мислите, че никой не ви вижда. В къщата на някой голям философ сте. Всички казвате: Тия работи не ми ги говорете. Съгласен съм. За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината.
Казва: Не я харесвам.
но какво не харесва, не знае. Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото. В тия деца вече има едно чувство вътре. Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание. От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха.
към беседата >>
По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си.
Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си. По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си. По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си.
По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си.
По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си. То е педагогика. Искат съвременните хора да възпитават. Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек? Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето.
към беседата >>
но какво не харесва, не знае.
В къщата на някой голям философ сте. Всички казвате: Тия работи не ми ги говорете. Съгласен съм. За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината. Казва: Не я харесвам.
но какво не харесва, не знае.
Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото. В тия деца вече има едно чувство вътре. Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание. От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха. Всеки един от вас може да направи един опит.
към беседата >>
По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си.
Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си. По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си. По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си. По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си.
По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си.
То е педагогика. Искат съвременните хора да възпитават. Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек? Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето. Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора.
към беседата >>
Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото.
Всички казвате: Тия работи не ми ги говорете. Съгласен съм. За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината. Казва: Не я харесвам. но какво не харесва, не знае.
Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото.
В тия деца вече има едно чувство вътре. Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание. От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха. Всеки един от вас може да направи един опит. Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли.
към беседата >>
То е педагогика.
Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си. По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си. По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си. По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си. По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си.
То е педагогика.
Искат съвременните хора да възпитават. Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек? Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето. Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора. Седи бедна жена в дома, но е весела.
към беседата >>
В тия деца вече има едно чувство вътре.
Съгласен съм. За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината. Казва: Не я харесвам. но какво не харесва, не знае. Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото.
В тия деца вече има едно чувство вътре.
Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание. От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха. Всеки един от вас може да направи един опит. Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли. Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш.
към беседата >>
Искат съвременните хора да възпитават.
По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си. По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си. По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си. По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си. То е педагогика.
Искат съвременните хора да възпитават.
Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек? Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето. Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора. Седи бедна жена в дома, но е весела. Беднотия има в дома, но всичко е много добре направено, и тя е весела.
към беседата >>
Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание.
За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината. Казва: Не я харесвам. но какво не харесва, не знае. Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото. В тия деца вече има едно чувство вътре.
Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание.
От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха. Всеки един от вас може да направи един опит. Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли. Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш. Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта.
към беседата >>
Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек?
По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си. По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си. По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си. То е педагогика. Искат съвременните хора да възпитават.
Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек?
Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето. Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора. Седи бедна жена в дома, но е весела. Беднотия има в дома, но всичко е много добре направено, и тя е весела. Казвам: Тази жена не е богата, няма нищо вложено в банката, на какво се дължи нейната вяра?
към беседата >>
От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха.
Казва: Не я харесвам. но какво не харесва, не знае. Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото. В тия деца вече има едно чувство вътре. Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание.
От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха.
Всеки един от вас може да направи един опит. Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли. Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш. Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта. Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук.
към беседата >>
Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето.
По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си. По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си. То е педагогика. Искат съвременните хора да възпитават. Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек?
Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето.
Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора. Седи бедна жена в дома, но е весела. Беднотия има в дома, но всичко е много добре направено, и тя е весела. Казвам: Тази жена не е богата, няма нищо вложено в банката, на какво се дължи нейната вяра? Голямо спокойствие има.
към беседата >>
Всеки един от вас може да направи един опит.
но какво не харесва, не знае. Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото. В тия деца вече има едно чувство вътре. Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание. От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха.
Всеки един от вас може да направи един опит.
Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли. Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш. Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта. Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук. Има звукове спотаени, които образуват любовта.
към беседата >>
Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора.
По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си. То е педагогика. Искат съвременните хора да възпитават. Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек? Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето.
Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора.
Седи бедна жена в дома, но е весела. Беднотия има в дома, но всичко е много добре направено, и тя е весела. Казвам: Тази жена не е богата, няма нищо вложено в банката, на какво се дължи нейната вяра? Голямо спокойствие има. И за Господа не говори много.
към беседата >>
Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли.
Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото. В тия деца вече има едно чувство вътре. Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание. От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха. Всеки един от вас може да направи един опит.
Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли.
Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш. Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта. Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук. Има звукове спотаени, които образуват любовта. Отразяват се.
към беседата >>
Седи бедна жена в дома, но е весела.
То е педагогика. Искат съвременните хора да възпитават. Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек? Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето. Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора.
Седи бедна жена в дома, но е весела.
Беднотия има в дома, но всичко е много добре направено, и тя е весела. Казвам: Тази жена не е богата, няма нищо вложено в банката, на какво се дължи нейната вяра? Голямо спокойствие има. И за Господа не говори много. Казва: Ще прекараме този живот добре, както живеем.
към беседата >>
Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш.
В тия деца вече има едно чувство вътре. Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание. От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха. Всеки един от вас може да направи един опит. Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли.
Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш.
Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта. Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук. Има звукове спотаени, които образуват любовта. Отразяват се. Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе.
към беседата >>
Беднотия има в дома, но всичко е много добре направено, и тя е весела.
Искат съвременните хора да възпитават. Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек? Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето. Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора. Седи бедна жена в дома, но е весела.
Беднотия има в дома, но всичко е много добре направено, и тя е весела.
Казвам: Тази жена не е богата, няма нищо вложено в банката, на какво се дължи нейната вяра? Голямо спокойствие има. И за Господа не говори много. Казва: Ще прекараме този живот добре, както живеем.
към беседата >>
Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта.
Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание. От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха. Всеки един от вас може да направи един опит. Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли. Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш.
Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта.
Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук. Има звукове спотаени, които образуват любовта. Отразяват се. Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе. Като дойде доброто само то може да го произведе.
към беседата >>
Казвам: Тази жена не е богата, няма нищо вложено в банката, на какво се дължи нейната вяра?
Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек? Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето. Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора. Седи бедна жена в дома, но е весела. Беднотия има в дома, но всичко е много добре направено, и тя е весела.
Казвам: Тази жена не е богата, няма нищо вложено в банката, на какво се дължи нейната вяра?
Голямо спокойствие има. И за Господа не говори много. Казва: Ще прекараме този живот добре, както живеем.
към беседата >>
Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук.
От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха. Всеки един от вас може да направи един опит. Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли. Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш. Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта.
Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук.
Има звукове спотаени, които образуват любовта. Отразяват се. Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе. Като дойде доброто само то може да го произведе. Има звук, който само любовта може да го произведе.
към беседата >>
Голямо спокойствие има.
Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето. Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора. Седи бедна жена в дома, но е весела. Беднотия има в дома, но всичко е много добре направено, и тя е весела. Казвам: Тази жена не е богата, няма нищо вложено в банката, на какво се дължи нейната вяра?
Голямо спокойствие има.
И за Господа не говори много. Казва: Ще прекараме този живот добре, както живеем.
към беседата >>
Има звукове спотаени, които образуват любовта.
Всеки един от вас може да направи един опит. Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли. Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш. Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта. Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук.
Има звукове спотаени, които образуват любовта.
Отразяват се. Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе. Като дойде доброто само то може да го произведе. Има звук, който само любовта може да го произведе. Само разумният човек може да произведе един звук.
към беседата >>
И за Господа не говори много.
Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора. Седи бедна жена в дома, но е весела. Беднотия има в дома, но всичко е много добре направено, и тя е весела. Казвам: Тази жена не е богата, няма нищо вложено в банката, на какво се дължи нейната вяра? Голямо спокойствие има.
И за Господа не говори много.
Казва: Ще прекараме този живот добре, както живеем.
към беседата >>
Отразяват се.
Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли. Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш. Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта. Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук. Има звукове спотаени, които образуват любовта.
Отразяват се.
Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе. Като дойде доброто само то може да го произведе. Има звук, който само любовта може да го произведе. Само разумният човек може да произведе един звук. Няма нищо скрито-покрито в света.
към беседата >>
Казва: Ще прекараме този живот добре, както живеем.
Седи бедна жена в дома, но е весела. Беднотия има в дома, но всичко е много добре направено, и тя е весела. Казвам: Тази жена не е богата, няма нищо вложено в банката, на какво се дължи нейната вяра? Голямо спокойствие има. И за Господа не говори много.
Казва: Ще прекараме този живот добре, както живеем.
към беседата >>
Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе.
Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш. Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта. Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук. Има звукове спотаени, които образуват любовта. Отразяват се.
Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе.
Като дойде доброто само то може да го произведе. Има звук, който само любовта може да го произведе. Само разумният човек може да произведе един звук. Няма нищо скрито-покрито в света. Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони.
към беседата >>
Някой път като говоря за българите, някои се докачат.
Някой път като говоря за българите, някои се докачат.
Българинът има една черта, много е щедър. Толкоз години как идват хора при мене. Дойде някой, излекувам го. Като му дам цера, казва: Какво ще ми дадеш за моите ближни, които също страдат? Започне да изрежда три–четири души.
към беседата >>
Като дойде доброто само то може да го произведе.
Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта. Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук. Има звукове спотаени, които образуват любовта. Отразяват се. Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе.
Като дойде доброто само то може да го произведе.
Има звук, който само любовта може да го произведе. Само разумният човек може да произведе един звук. Няма нищо скрито-покрито в света. Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони. Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си.
към беседата >>
Българинът има една черта, много е щедър.
Някой път като говоря за българите, някои се докачат.
Българинът има една черта, много е щедър.
Толкоз години как идват хора при мене. Дойде някой, излекувам го. Като му дам цера, казва: Какво ще ми дадеш за моите ближни, които също страдат? Започне да изрежда три–четири души. Казвам: Нека дойдат и те.
към беседата >>
Има звук, който само любовта може да го произведе.
Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук. Има звукове спотаени, които образуват любовта. Отразяват се. Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе. Като дойде доброто само то може да го произведе.
Има звук, който само любовта може да го произведе.
Само разумният човек може да произведе един звук. Няма нищо скрито-покрито в света. Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони. Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си. Значи да слушате ума си, хубавото в ума си.
към беседата >>
Толкоз години как идват хора при мене.
Някой път като говоря за българите, някои се докачат. Българинът има една черта, много е щедър.
Толкоз години как идват хора при мене.
Дойде някой, излекувам го. Като му дам цера, казва: Какво ще ми дадеш за моите ближни, които също страдат? Започне да изрежда три–четири души. Казвам: Нека дойдат и те. Ти най-първо опитай този цяр за себе си.
към беседата >>
Само разумният човек може да произведе един звук.
Има звукове спотаени, които образуват любовта. Отразяват се. Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе. Като дойде доброто само то може да го произведе. Има звук, който само любовта може да го произведе.
Само разумният човек може да произведе един звук.
Няма нищо скрито-покрито в света. Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони. Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си. Значи да слушате ума си, хубавото в ума си. Онзи ум, който не произвежда във вас сътресение.
към беседата >>
Дойде някой, излекувам го.
Някой път като говоря за българите, някои се докачат. Българинът има една черта, много е щедър. Толкоз години как идват хора при мене.
Дойде някой, излекувам го.
Като му дам цера, казва: Какво ще ми дадеш за моите ближни, които също страдат? Започне да изрежда три–четири души. Казвам: Нека дойдат и те. Ти най-първо опитай този цяр за себе си. Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа?
към беседата >>
Няма нищо скрито-покрито в света.
Отразяват се. Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе. Като дойде доброто само то може да го произведе. Има звук, който само любовта може да го произведе. Само разумният човек може да произведе един звук.
Няма нищо скрито-покрито в света.
Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони. Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си. Значи да слушате ума си, хубавото в ума си. Онзи ум, който не произвежда във вас сътресение. Всякога като дойде една хубава мисъл, подига те.
към беседата >>
Като му дам цера, казва: Какво ще ми дадеш за моите ближни, които също страдат?
Някой път като говоря за българите, някои се докачат. Българинът има една черта, много е щедър. Толкоз години как идват хора при мене. Дойде някой, излекувам го.
Като му дам цера, казва: Какво ще ми дадеш за моите ближни, които също страдат?
Започне да изрежда три–четири души. Казвам: Нека дойдат и те. Ти най-първо опитай този цяр за себе си. Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа? То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях.
към беседата >>
Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони.
Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе. Като дойде доброто само то може да го произведе. Има звук, който само любовта може да го произведе. Само разумният човек може да произведе един звук. Няма нищо скрито-покрито в света.
Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони.
Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си. Значи да слушате ума си, хубавото в ума си. Онзи ум, който не произвежда във вас сътресение. Всякога като дойде една хубава мисъл, подига те. Слушайте сърцето си.
към беседата >>
Започне да изрежда три–четири души.
Някой път като говоря за българите, някои се докачат. Българинът има една черта, много е щедър. Толкоз години как идват хора при мене. Дойде някой, излекувам го. Като му дам цера, казва: Какво ще ми дадеш за моите ближни, които също страдат?
Започне да изрежда три–четири души.
Казвам: Нека дойдат и те. Ти най-първо опитай този цяр за себе си. Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа? То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях. Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо.
към беседата >>
Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си.
Като дойде доброто само то може да го произведе. Има звук, който само любовта може да го произведе. Само разумният човек може да произведе един звук. Няма нищо скрито-покрито в света. Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони.
Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си.
Значи да слушате ума си, хубавото в ума си. Онзи ум, който не произвежда във вас сътресение. Всякога като дойде една хубава мисъл, подига те. Слушайте сърцето си. Когато дойде едно благородно чувство във вас, пак се усещате подигнати.
към беседата >>
Казвам: Нека дойдат и те.
Българинът има една черта, много е щедър. Толкоз години как идват хора при мене. Дойде някой, излекувам го. Като му дам цера, казва: Какво ще ми дадеш за моите ближни, които също страдат? Започне да изрежда три–четири души.
Казвам: Нека дойдат и те.
Ти най-първо опитай този цяр за себе си. Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа? То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях. Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо. По някой път аз постъпвам особено.
към беседата >>
Значи да слушате ума си, хубавото в ума си.
Има звук, който само любовта може да го произведе. Само разумният човек може да произведе един звук. Няма нищо скрито-покрито в света. Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони. Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си.
Значи да слушате ума си, хубавото в ума си.
Онзи ум, който не произвежда във вас сътресение. Всякога като дойде една хубава мисъл, подига те. Слушайте сърцето си. Когато дойде едно благородно чувство във вас, пак се усещате подигнати. Щом умът ви смущава, щом сърцето ви смущава и щом тялото ви смущава, трябва да бъдете нащрек.
към беседата >>
Ти най-първо опитай този цяр за себе си.
Толкоз години как идват хора при мене. Дойде някой, излекувам го. Като му дам цера, казва: Какво ще ми дадеш за моите ближни, които също страдат? Започне да изрежда три–четири души. Казвам: Нека дойдат и те.
Ти най-първо опитай този цяр за себе си.
Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа? То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях. Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо. По някой път аз постъпвам особено. Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват.
към беседата >>
Онзи ум, който не произвежда във вас сътресение.
Само разумният човек може да произведе един звук. Няма нищо скрито-покрито в света. Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони. Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си. Значи да слушате ума си, хубавото в ума си.
Онзи ум, който не произвежда във вас сътресение.
Всякога като дойде една хубава мисъл, подига те. Слушайте сърцето си. Когато дойде едно благородно чувство във вас, пак се усещате подигнати. Щом умът ви смущава, щом сърцето ви смущава и щом тялото ви смущава, трябва да бъдете нащрек.
към беседата >>
Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа?
Дойде някой, излекувам го. Като му дам цера, казва: Какво ще ми дадеш за моите ближни, които също страдат? Започне да изрежда три–четири души. Казвам: Нека дойдат и те. Ти най-първо опитай този цяр за себе си.
Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа?
То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях. Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо. По някой път аз постъпвам особено. Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват. Казват: Няма за пиене чай от лайкучка или пелин, или теменужки да повярват.
към беседата >>
Всякога като дойде една хубава мисъл, подига те.
Няма нищо скрито-покрито в света. Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони. Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си. Значи да слушате ума си, хубавото в ума си. Онзи ум, който не произвежда във вас сътресение.
Всякога като дойде една хубава мисъл, подига те.
Слушайте сърцето си. Когато дойде едно благородно чувство във вас, пак се усещате подигнати. Щом умът ви смущава, щом сърцето ви смущава и щом тялото ви смущава, трябва да бъдете нащрек.
към беседата >>
То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях.
Като му дам цера, казва: Какво ще ми дадеш за моите ближни, които също страдат? Започне да изрежда три–четири души. Казвам: Нека дойдат и те. Ти най-първо опитай този цяр за себе си. Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа?
То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях.
Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо. По някой път аз постъпвам особено. Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват. Казват: Няма за пиене чай от лайкучка или пелин, или теменужки да повярват. Рекох: Нищо.
към беседата >>
Слушайте сърцето си.
Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони. Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си. Значи да слушате ума си, хубавото в ума си. Онзи ум, който не произвежда във вас сътресение. Всякога като дойде една хубава мисъл, подига те.
Слушайте сърцето си.
Когато дойде едно благородно чувство във вас, пак се усещате подигнати. Щом умът ви смущава, щом сърцето ви смущава и щом тялото ви смущава, трябва да бъдете нащрек.
към беседата >>
Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо.
Започне да изрежда три–четири души. Казвам: Нека дойдат и те. Ти най-първо опитай този цяр за себе си. Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа? То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях.
Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо.
По някой път аз постъпвам особено. Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват. Казват: Няма за пиене чай от лайкучка или пелин, или теменужки да повярват. Рекох: Нищо. Ще им кажете, да повярват и ще оздравеят.
към беседата >>
Когато дойде едно благородно чувство във вас, пак се усещате подигнати.
Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си. Значи да слушате ума си, хубавото в ума си. Онзи ум, който не произвежда във вас сътресение. Всякога като дойде една хубава мисъл, подига те. Слушайте сърцето си.
Когато дойде едно благородно чувство във вас, пак се усещате подигнати.
Щом умът ви смущава, щом сърцето ви смущава и щом тялото ви смущава, трябва да бъдете нащрек.
към беседата >>
По някой път аз постъпвам особено.
Казвам: Нека дойдат и те. Ти най-първо опитай този цяр за себе си. Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа? То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях. Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо.
По някой път аз постъпвам особено.
Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват. Казват: Няма за пиене чай от лайкучка или пелин, или теменужки да повярват. Рекох: Нищо. Ще им кажете, да повярват и ще оздравеят. Ако не оздравеят?
към беседата >>
Щом умът ви смущава, щом сърцето ви смущава и щом тялото ви смущава, трябва да бъдете нащрек.
Значи да слушате ума си, хубавото в ума си. Онзи ум, който не произвежда във вас сътресение. Всякога като дойде една хубава мисъл, подига те. Слушайте сърцето си. Когато дойде едно благородно чувство във вас, пак се усещате подигнати.
Щом умът ви смущава, щом сърцето ви смущава и щом тялото ви смущава, трябва да бъдете нащрек.
към беседата >>
Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват.
Ти най-първо опитай този цяр за себе си. Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа? То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях. Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо. По някой път аз постъпвам особено.
Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват.
Казват: Няма за пиене чай от лайкучка или пелин, или теменужки да повярват. Рекох: Нищо. Ще им кажете, да повярват и ще оздравеят. Ако не оздравеят? Ако не оздравеят, нека дойдат.
към беседата >>
Сега, ако аз ви направя една гримаса, може да ви произведе смях.
Сега, ако аз ви направя една гримаса, може да ви произведе смях.
Когато говоря, махането на ръцете и всяко друго движение трябва да бъде съзнателно. Ти като се движиш, всичко да бъде съзнателно. Някои от вас държите главите си наляво, други надясно или назад или напред. Някои имате гърбици, на някои лицата ви са асиметрични. Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре.
към беседата >>
Казват: Няма за пиене чай от лайкучка или пелин, или теменужки да повярват.
Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа? То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях. Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо. По някой път аз постъпвам особено. Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват.
Казват: Няма за пиене чай от лайкучка или пелин, или теменужки да повярват.
Рекох: Нищо. Ще им кажете, да повярват и ще оздравеят. Ако не оздравеят? Ако не оздравеят, нека дойдат.
към беседата >>
Когато говоря, махането на ръцете и всяко друго движение трябва да бъде съзнателно.
Сега, ако аз ви направя една гримаса, може да ви произведе смях.
Когато говоря, махането на ръцете и всяко друго движение трябва да бъде съзнателно.
Ти като се движиш, всичко да бъде съзнателно. Някои от вас държите главите си наляво, други надясно или назад или напред. Някои имате гърбици, на някои лицата ви са асиметрични. Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре. Трябва да създадем в себе си един нов организъм.
към беседата >>
Рекох: Нищо.
То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях. Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо. По някой път аз постъпвам особено. Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват. Казват: Няма за пиене чай от лайкучка или пелин, или теменужки да повярват.
Рекох: Нищо.
Ще им кажете, да повярват и ще оздравеят. Ако не оздравеят? Ако не оздравеят, нека дойдат.
към беседата >>
Ти като се движиш, всичко да бъде съзнателно.
Сега, ако аз ви направя една гримаса, може да ви произведе смях. Когато говоря, махането на ръцете и всяко друго движение трябва да бъде съзнателно.
Ти като се движиш, всичко да бъде съзнателно.
Някои от вас държите главите си наляво, други надясно или назад или напред. Някои имате гърбици, на някои лицата ви са асиметрични. Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре. Трябва да създадем в себе си един нов организъм. Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света.
към беседата >>
Ще им кажете, да повярват и ще оздравеят.
Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо. По някой път аз постъпвам особено. Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват. Казват: Няма за пиене чай от лайкучка или пелин, или теменужки да повярват. Рекох: Нищо.
Ще им кажете, да повярват и ще оздравеят.
Ако не оздравеят? Ако не оздравеят, нека дойдат.
към беседата >>
Някои от вас държите главите си наляво, други надясно или назад или напред.
Сега, ако аз ви направя една гримаса, може да ви произведе смях. Когато говоря, махането на ръцете и всяко друго движение трябва да бъде съзнателно. Ти като се движиш, всичко да бъде съзнателно.
Някои от вас държите главите си наляво, други надясно или назад или напред.
Някои имате гърбици, на някои лицата ви са асиметрични. Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре. Трябва да създадем в себе си един нов организъм. Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света. Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум.
към беседата >>
Ако не оздравеят?
По някой път аз постъпвам особено. Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват. Казват: Няма за пиене чай от лайкучка или пелин, или теменужки да повярват. Рекох: Нищо. Ще им кажете, да повярват и ще оздравеят.
Ако не оздравеят?
Ако не оздравеят, нека дойдат.
към беседата >>
Някои имате гърбици, на някои лицата ви са асиметрични.
Сега, ако аз ви направя една гримаса, може да ви произведе смях. Когато говоря, махането на ръцете и всяко друго движение трябва да бъде съзнателно. Ти като се движиш, всичко да бъде съзнателно. Някои от вас държите главите си наляво, други надясно или назад или напред.
Някои имате гърбици, на някои лицата ви са асиметрични.
Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре. Трябва да създадем в себе си един нов организъм. Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света. Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум. Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си.
към беседата >>
Ако не оздравеят, нека дойдат.
Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват. Казват: Няма за пиене чай от лайкучка или пелин, или теменужки да повярват. Рекох: Нищо. Ще им кажете, да повярват и ще оздравеят. Ако не оздравеят?
Ако не оздравеят, нека дойдат.
към беседата >>
Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре.
Сега, ако аз ви направя една гримаса, може да ви произведе смях. Когато говоря, махането на ръцете и всяко друго движение трябва да бъде съзнателно. Ти като се движиш, всичко да бъде съзнателно. Някои от вас държите главите си наляво, други надясно или назад или напред. Някои имате гърбици, на някои лицата ви са асиметрични.
Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре.
Трябва да създадем в себе си един нов организъм. Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света. Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум. Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си. Всичко туй трябва да се развива.
към беседата >>
Мислите ли, че вие, които минавате за религиозни, че сте религиозни?
Мислите ли, че вие, които минавате за религиозни, че сте религиозни?
Човек трябва да бъде искрен. Когато човек скърби да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал като скърбят да се радват. Казвате: Защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ тия работи?
към беседата >>
Трябва да създадем в себе си един нов организъм.
Когато говоря, махането на ръцете и всяко друго движение трябва да бъде съзнателно. Ти като се движиш, всичко да бъде съзнателно. Някои от вас държите главите си наляво, други надясно или назад или напред. Някои имате гърбици, на някои лицата ви са асиметрични. Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре.
Трябва да създадем в себе си един нов организъм.
Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света. Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум. Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си. Всичко туй трябва да се развива. Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш.
към беседата >>
Човек трябва да бъде искрен.
Мислите ли, че вие, които минавате за религиозни, че сте религиозни?
Човек трябва да бъде искрен.
Когато човек скърби да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал като скърбят да се радват. Казвате: Защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ тия работи? Другите са грешни.
към беседата >>
Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света.
Ти като се движиш, всичко да бъде съзнателно. Някои от вас държите главите си наляво, други надясно или назад или напред. Някои имате гърбици, на някои лицата ви са асиметрични. Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре. Трябва да създадем в себе си един нов организъм.
Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света.
Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум. Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си. Всичко туй трябва да се развива. Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш. Някои се влюбват в ръцете.
към беседата >>
Когато човек скърби да е радостен, че е дошла скръбта.
Мислите ли, че вие, които минавате за религиозни, че сте религиозни? Човек трябва да бъде искрен.
Когато човек скърби да е радостен, че е дошла скръбта.
Много малко хора съм виждал като скърбят да се радват. Казвате: Защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ тия работи? Другите са грешни. И този човек минава за религиозен.
към беседата >>
Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум.
Някои от вас държите главите си наляво, други надясно или назад или напред. Някои имате гърбици, на някои лицата ви са асиметрични. Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре. Трябва да създадем в себе си един нов организъм. Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света.
Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум.
Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си. Всичко туй трябва да се развива. Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш. Някои се влюбват в ръцете. Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно.
към беседата >>
Много малко хора съм виждал като скърбят да се радват.
Мислите ли, че вие, които минавате за религиозни, че сте религиозни? Човек трябва да бъде искрен. Когато човек скърби да е радостен, че е дошла скръбта.
Много малко хора съм виждал като скърбят да се радват.
Казвате: Защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ тия работи? Другите са грешни. И този човек минава за религиозен. То е погрешно разбиране.
към беседата >>
Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си.
Някои имате гърбици, на някои лицата ви са асиметрични. Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре. Трябва да създадем в себе си един нов организъм. Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света. Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум.
Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си.
Всичко туй трябва да се развива. Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш. Някои се влюбват в ръцете. Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно. Ако вие сте ясновидец, ще видите, че от ръцете излиза особена светлина.
към беседата >>
Казвате: Защо да страдам?
Мислите ли, че вие, които минавате за религиозни, че сте религиозни? Човек трябва да бъде искрен. Когато човек скърби да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал като скърбят да се радват.
Казвате: Защо да страдам?
Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ тия работи? Другите са грешни. И този човек минава за религиозен. То е погрешно разбиране.
към беседата >>
Всичко туй трябва да се развива.
Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре. Трябва да създадем в себе си един нов организъм. Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света. Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум. Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си.
Всичко туй трябва да се развива.
Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш. Някои се влюбват в ръцете. Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно. Ако вие сте ясновидец, ще видите, че от ръцете излиза особена светлина. От първия пръст излиза особена светлина, от втория пръст излиза особена светлина, от третия пръст излиза особена светлина и от малкия пръст излиза особена светлина.
към беседата >>
Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ тия работи?
Мислите ли, че вие, които минавате за религиозни, че сте религиозни? Човек трябва да бъде искрен. Когато човек скърби да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал като скърбят да се радват. Казвате: Защо да страдам?
Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ тия работи?
Другите са грешни. И този човек минава за религиозен. То е погрешно разбиране.
към беседата >>
Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш.
Трябва да създадем в себе си един нов организъм. Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света. Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум. Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си. Всичко туй трябва да се развива.
Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш.
Някои се влюбват в ръцете. Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно. Ако вие сте ясновидец, ще видите, че от ръцете излиза особена светлина. От първия пръст излиза особена светлина, от втория пръст излиза особена светлина, от третия пръст излиза особена светлина и от малкия пръст излиза особена светлина. когато тази светлина е нормална, като идеш при такъв човек, може да имаш най-големите несгоди, ти ще се утешиш.
към беседата >>
Другите са грешни.
Човек трябва да бъде искрен. Когато човек скърби да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал като скърбят да се радват. Казвате: Защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ тия работи?
Другите са грешни.
И този човек минава за религиозен. То е погрешно разбиране.
към беседата >>
Някои се влюбват в ръцете.
Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света. Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум. Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си. Всичко туй трябва да се развива. Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш.
Някои се влюбват в ръцете.
Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно. Ако вие сте ясновидец, ще видите, че от ръцете излиза особена светлина. От първия пръст излиза особена светлина, от втория пръст излиза особена светлина, от третия пръст излиза особена светлина и от малкия пръст излиза особена светлина. когато тази светлина е нормална, като идеш при такъв човек, може да имаш най-големите несгоди, ти ще се утешиш. Той разбира.
към беседата >>
И този човек минава за религиозен.
Когато човек скърби да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал като скърбят да се радват. Казвате: Защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ тия работи? Другите са грешни.
И този човек минава за религиозен.
То е погрешно разбиране.
към беседата >>
Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно.
Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум. Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си. Всичко туй трябва да се развива. Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш. Някои се влюбват в ръцете.
Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно.
Ако вие сте ясновидец, ще видите, че от ръцете излиза особена светлина. От първия пръст излиза особена светлина, от втория пръст излиза особена светлина, от третия пръст излиза особена светлина и от малкия пръст излиза особена светлина. когато тази светлина е нормална, като идеш при такъв човек, може да имаш най-големите несгоди, ти ще се утешиш. Той разбира. Казва: Всичко е за добро.
към беседата >>
То е погрешно разбиране.
Много малко хора съм виждал като скърбят да се радват. Казвате: Защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ тия работи? Другите са грешни. И този човек минава за религиозен.
То е погрешно разбиране.
към беседата >>
Ако вие сте ясновидец, ще видите, че от ръцете излиза особена светлина.
Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си. Всичко туй трябва да се развива. Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш. Някои се влюбват в ръцете. Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно.
Ако вие сте ясновидец, ще видите, че от ръцете излиза особена светлина.
От първия пръст излиза особена светлина, от втория пръст излиза особена светлина, от третия пръст излиза особена светлина и от малкия пръст излиза особена светлина. когато тази светлина е нормална, като идеш при такъв човек, може да имаш най-големите несгоди, ти ще се утешиш. Той разбира. Казва: Всичко е за добро.
към беседата >>
Мислите ли, че един учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости.
Мислите ли, че един учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости.
Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер. Всеки един човек, който ви говори, едновременно ви предава и положителното, и отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмена. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават.
към беседата >>
От първия пръст излиза особена светлина, от втория пръст излиза особена светлина, от третия пръст излиза особена светлина и от малкия пръст излиза особена светлина.
Всичко туй трябва да се развива. Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш. Някои се влюбват в ръцете. Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно. Ако вие сте ясновидец, ще видите, че от ръцете излиза особена светлина.
От първия пръст излиза особена светлина, от втория пръст излиза особена светлина, от третия пръст излиза особена светлина и от малкия пръст излиза особена светлина.
когато тази светлина е нормална, като идеш при такъв човек, може да имаш най-големите несгоди, ти ще се утешиш. Той разбира. Казва: Всичко е за добро.
към беседата >>
Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер.
Мислите ли, че един учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости.
Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер.
Всеки един човек, който ви говори, едновременно ви предава и положителното, и отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмена. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем.
към беседата >>
когато тази светлина е нормална, като идеш при такъв човек, може да имаш най-големите несгоди, ти ще се утешиш.
Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш. Някои се влюбват в ръцете. Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно. Ако вие сте ясновидец, ще видите, че от ръцете излиза особена светлина. От първия пръст излиза особена светлина, от втория пръст излиза особена светлина, от третия пръст излиза особена светлина и от малкия пръст излиза особена светлина.
когато тази светлина е нормална, като идеш при такъв човек, може да имаш най-големите несгоди, ти ще се утешиш.
Той разбира. Казва: Всичко е за добро.
към беседата >>
Всеки един човек, който ви говори, едновременно ви предава и положителното, и отрицателното.
Мислите ли, че един учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости. Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер.
Всеки един човек, който ви говори, едновременно ви предава и положителното, и отрицателното.
По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмена. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем.
към беседата >>
Той разбира.
Някои се влюбват в ръцете. Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно. Ако вие сте ясновидец, ще видите, че от ръцете излиза особена светлина. От първия пръст излиза особена светлина, от втория пръст излиза особена светлина, от третия пръст излиза особена светлина и от малкия пръст излиза особена светлина. когато тази светлина е нормална, като идеш при такъв човек, може да имаш най-големите несгоди, ти ще се утешиш.
Той разбира.
Казва: Всичко е за добро.
към беседата >>
По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмена.
Мислите ли, че един учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости. Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер. Всеки един човек, който ви говори, едновременно ви предава и положителното, и отрицателното.
По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмена.
Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не може да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не може да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения.
към беседата >>
Казва: Всичко е за добро.
Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно. Ако вие сте ясновидец, ще видите, че от ръцете излиза особена светлина. От първия пръст излиза особена светлина, от втория пръст излиза особена светлина, от третия пръст излиза особена светлина и от малкия пръст излиза особена светлина. когато тази светлина е нормална, като идеш при такъв човек, може да имаш най-големите несгоди, ти ще се утешиш. Той разбира.
Казва: Всичко е за добро.
към беседата >>
Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете.
Мислите ли, че един учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости. Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер. Всеки един човек, който ви говори, едновременно ви предава и положителното, и отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмена.
Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете.
Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не може да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не може да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения. На нас целта не е да бъдем щастливи.
към беседата >>
Та казвам: В сегашния свят всички сте на изпит.
Та казвам: В сегашния свят всички сте на изпит.
Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите? Сега имате нови теории, казвате: като се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш.
към беседата >>
Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават.
Мислите ли, че един учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости. Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер. Всеки един човек, който ви говори, едновременно ви предава и положителното, и отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмена. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете.
Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават.
Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не може да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не може да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения. На нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света.
към беседата >>
Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите?
Та казвам: В сегашния свят всички сте на изпит.
Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите?
Сега имате нови теории, казвате: като се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш?
към беседата >>
Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем.
Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер. Всеки един човек, който ви говори, едновременно ви предава и положителното, и отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмена. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават.
Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем.
После да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не може да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не може да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения. На нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света. Бог, който е съвършен, него да познаят хората, че тогава чрез него може да се познаят.
към беседата >>
Сега имате нови теории, казвате: като се преродим втори път.
Та казвам: В сегашния свят всички сте на изпит. Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите?
Сега имате нови теории, казвате: като се преродим втори път.
Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си?
към беседата >>
После да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем.
Всеки един човек, който ви говори, едновременно ви предава и положителното, и отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмена. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем.
После да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем.
Ако ние не може да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не може да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения. На нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света. Бог, който е съвършен, него да познаят хората, че тогава чрез него може да се познаят.
към беседата >>
Това е едно заблуждение.
Та казвам: В сегашния свят всички сте на изпит. Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите? Сега имате нови теории, казвате: като се преродим втори път.
Това е едно заблуждение.
Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено.
към беседата >>
Ако ние не може да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не може да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения.
По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмена. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем.
Ако ние не може да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не може да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения.
На нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света. Бог, който е съвършен, него да познаят хората, че тогава чрез него може да се познаят.
към беседата >>
Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си.
Та казвам: В сегашния свят всички сте на изпит. Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите? Сега имате нови теории, казвате: като се преродим втори път. Това е едно заблуждение.
Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си.
Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. защото след хиляди години знанието ще се измени.
към беседата >>
На нас целта не е да бъдем щастливи.
Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не може да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не може да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения.
На нас целта не е да бъдем щастливи.
Защото целта е Бог да се въздигне в света. Бог, който е съвършен, него да познаят хората, че тогава чрез него може да се познаят.
към беседата >>
Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш.
Та казвам: В сегашния свят всички сте на изпит. Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите? Сега имате нови теории, казвате: като се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си.
Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш.
В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание в тебе, което е вложено.
към беседата >>
Защото целта е Бог да се въздигне в света.
Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не може да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не може да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения. На нас целта не е да бъдем щастливи.
Защото целта е Бог да се въздигне в света.
Бог, който е съвършен, него да познаят хората, че тогава чрез него може да се познаят.
към беседата >>
В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш?
Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите? Сега имате нови теории, казвате: като се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш.
В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш?
Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание в тебе, което е вложено. И на туй знание ти разчиташ.
към беседата >>
Бог, който е съвършен, него да познаят хората, че тогава чрез него може да се познаят.
Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не може да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не може да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения. На нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света.
Бог, който е съвършен, него да познаят хората, че тогава чрез него може да се познаят.
към беседата >>
Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си?
Сега имате нови теории, казвате: като се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш?
Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си?
Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание в тебе, което е вложено. И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята.
към беседата >>
Аз ще ви дам едно правило, което да съблюдавате.
Аз ще ви дам едно правило, което да съблюдавате.
То е следното. Дали си мъж, дали си жена, дали си момък или мома, дали си господар или слуга, дали си учител или ученик, ако си учител и прати Бог при тебе един ученик, не го задържай за себе си, но да му покажеш пътя към Бога. Този човек, този ученик направо при Бога не може да иде. Вие сте една врата, при вас трябва да дойде, а пък вие ще му покажете правия път. Ако е музикант, по пътя на музиката.
към беседата >>
Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено.
Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си?
Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено.
защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание в тебе, което е вложено. И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята. Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат.
към беседата >>
То е следното.
Аз ще ви дам едно правило, което да съблюдавате.
То е следното.
Дали си мъж, дали си жена, дали си момък или мома, дали си господар или слуга, дали си учител или ученик, ако си учител и прати Бог при тебе един ученик, не го задържай за себе си, но да му покажеш пътя към Бога. Този човек, този ученик направо при Бога не може да иде. Вие сте една врата, при вас трябва да дойде, а пък вие ще му покажете правия път. Ако е музикант, по пътя на музиката. Ако е художник, по пътя на художеството.
към беседата >>
защото след хиляди години знанието ще се измени.
Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено.
защото след хиляди години знанието ще се измени.
Има едно знание в тебе, което е вложено. И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята. Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат. щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден.
към беседата >>
Човек живее в един свят неизвестен.
Човек живее в един свят неизвестен.
Ражда се и не знае, защо се е родил. Умира и не знае, защо умира. Може теоретически, исторически (да се каже), че е създаден човек заради нещо. Аз говоря за личната опитност. Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило.
към беседата >>
Дали си мъж, дали си жена, дали си момък или мома, дали си господар или слуга, дали си учител или ученик, ако си учител и прати Бог при тебе един ученик, не го задържай за себе си, но да му покажеш пътя към Бога.
Аз ще ви дам едно правило, което да съблюдавате. То е следното.
Дали си мъж, дали си жена, дали си момък или мома, дали си господар или слуга, дали си учител или ученик, ако си учител и прати Бог при тебе един ученик, не го задържай за себе си, но да му покажеш пътя към Бога.
Този човек, този ученик направо при Бога не може да иде. Вие сте една врата, при вас трябва да дойде, а пък вие ще му покажете правия път. Ако е музикант, по пътя на музиката. Ако е художник, по пътя на художеството. Ако е философ, по пътя на философията.
към беседата >>
Има едно знание в тебе, което е вложено.
Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. защото след хиляди години знанието ще се измени.
Има едно знание в тебе, което е вложено.
И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята. Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат. щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден. Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга.
към беседата >>
Ражда се и не знае, защо се е родил.
Човек живее в един свят неизвестен.
Ражда се и не знае, защо се е родил.
Умира и не знае, защо умира. Може теоретически, исторически (да се каже), че е създаден човек заради нещо. Аз говоря за личната опитност. Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило. Плаче и то не знае, защо плаче.
към беседата >>
Този човек, този ученик направо при Бога не може да иде.
Аз ще ви дам едно правило, което да съблюдавате. То е следното. Дали си мъж, дали си жена, дали си момък или мома, дали си господар или слуга, дали си учител или ученик, ако си учител и прати Бог при тебе един ученик, не го задържай за себе си, но да му покажеш пътя към Бога.
Този човек, този ученик направо при Бога не може да иде.
Вие сте една врата, при вас трябва да дойде, а пък вие ще му покажете правия път. Ако е музикант, по пътя на музиката. Ако е художник, по пътя на художеството. Ако е философ, по пътя на философията. Какъвто и да е, покажете му пътя.
към беседата >>
И на туй знание ти разчиташ.
В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание в тебе, което е вложено.
И на туй знание ти разчиташ.
Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята. Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат. щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден. Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга. Казват: Какво искате?
към беседата >>
Умира и не знае, защо умира.
Човек живее в един свят неизвестен. Ражда се и не знае, защо се е родил.
Умира и не знае, защо умира.
Може теоретически, исторически (да се каже), че е създаден човек заради нещо. Аз говоря за личната опитност. Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило. Плаче и то не знае, защо плаче. Запример, когато ви боли кракът, плачете.
към беседата >>
Вие сте една врата, при вас трябва да дойде, а пък вие ще му покажете правия път.
Аз ще ви дам едно правило, което да съблюдавате. То е следното. Дали си мъж, дали си жена, дали си момък или мома, дали си господар или слуга, дали си учител или ученик, ако си учител и прати Бог при тебе един ученик, не го задържай за себе си, но да му покажеш пътя към Бога. Този човек, този ученик направо при Бога не може да иде.
Вие сте една врата, при вас трябва да дойде, а пък вие ще му покажете правия път.
Ако е музикант, по пътя на музиката. Ако е художник, по пътя на художеството. Ако е философ, по пътя на философията. Какъвто и да е, покажете му пътя. Някои от вас сте женени.
към беседата >>
Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята.
Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание в тебе, което е вложено. И на туй знание ти разчиташ.
Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята.
Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат. щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден. Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга. Казват: Какво искате? Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън.
към беседата >>
Може теоретически, исторически (да се каже), че е създаден човек заради нещо.
Човек живее в един свят неизвестен. Ражда се и не знае, защо се е родил. Умира и не знае, защо умира.
Може теоретически, исторически (да се каже), че е създаден човек заради нещо.
Аз говоря за личната опитност. Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило. Плаче и то не знае, защо плаче. Запример, когато ви боли кракът, плачете. Защо плачете?
към беседата >>
Ако е музикант, по пътя на музиката.
Аз ще ви дам едно правило, което да съблюдавате. То е следното. Дали си мъж, дали си жена, дали си момък или мома, дали си господар или слуга, дали си учител или ученик, ако си учител и прати Бог при тебе един ученик, не го задържай за себе си, но да му покажеш пътя към Бога. Този човек, този ученик направо при Бога не може да иде. Вие сте една врата, при вас трябва да дойде, а пък вие ще му покажете правия път.
Ако е музикант, по пътя на музиката.
Ако е художник, по пътя на художеството. Ако е философ, по пътя на философията. Какъвто и да е, покажете му пътя. Някои от вас сте женени. Женете се заради туй.
към беседата >>
Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат.
Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание в тебе, което е вложено. И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята.
Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат.
щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден. Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга. Казват: Какво искате? Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън. Ти не си влязъл в областта на добрите хора.
към беседата >>
Аз говоря за личната опитност.
Човек живее в един свят неизвестен. Ражда се и не знае, защо се е родил. Умира и не знае, защо умира. Може теоретически, исторически (да се каже), че е създаден човек заради нещо.
Аз говоря за личната опитност.
Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило. Плаче и то не знае, защо плаче. Запример, когато ви боли кракът, плачете. Защо плачете? Защото ви боли кракът.
към беседата >>
Ако е художник, по пътя на художеството.
То е следното. Дали си мъж, дали си жена, дали си момък или мома, дали си господар или слуга, дали си учител или ученик, ако си учител и прати Бог при тебе един ученик, не го задържай за себе си, но да му покажеш пътя към Бога. Този човек, този ученик направо при Бога не може да иде. Вие сте една врата, при вас трябва да дойде, а пък вие ще му покажете правия път. Ако е музикант, по пътя на музиката.
Ако е художник, по пътя на художеството.
Ако е философ, по пътя на философията. Какъвто и да е, покажете му пътя. Някои от вас сте женени. Женете се заради туй. Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя.
към беседата >>
щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден.
защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание в тебе, което е вложено. И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята. Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат.
щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден.
Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга. Казват: Какво искате? Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън. Ти не си влязъл в областта на добрите хора. Търсиш Господа из въздуха някъде.
към беседата >>
Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило.
Човек живее в един свят неизвестен. Ражда се и не знае, защо се е родил. Умира и не знае, защо умира. Може теоретически, исторически (да се каже), че е създаден човек заради нещо. Аз говоря за личната опитност.
Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило.
Плаче и то не знае, защо плаче. Запример, когато ви боли кракът, плачете. Защо плачете? Защото ви боли кракът. Защо трябва да плачеш за болния крак?
към беседата >>
Ако е философ, по пътя на философията.
Дали си мъж, дали си жена, дали си момък или мома, дали си господар или слуга, дали си учител или ученик, ако си учител и прати Бог при тебе един ученик, не го задържай за себе си, но да му покажеш пътя към Бога. Този човек, този ученик направо при Бога не може да иде. Вие сте една врата, при вас трябва да дойде, а пък вие ще му покажете правия път. Ако е музикант, по пътя на музиката. Ако е художник, по пътя на художеството.
Ако е философ, по пътя на философията.
Какъвто и да е, покажете му пътя. Някои от вас сте женени. Женете се заради туй. Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога.
към беседата >>
Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга.
Има едно знание в тебе, което е вложено. И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята. Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат. щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден.
Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга.
Казват: Какво искате? Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън. Ти не си влязъл в областта на добрите хора. Търсиш Господа из въздуха някъде. Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците.
към беседата >>
Плаче и то не знае, защо плаче.
Ражда се и не знае, защо се е родил. Умира и не знае, защо умира. Може теоретически, исторически (да се каже), че е създаден човек заради нещо. Аз говоря за личната опитност. Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило.
Плаче и то не знае, защо плаче.
Запример, когато ви боли кракът, плачете. Защо плачете? Защото ви боли кракът. Защо трябва да плачеш за болния крак? Плачът е една необходимост.
към беседата >>
Какъвто и да е, покажете му пътя.
Този човек, този ученик направо при Бога не може да иде. Вие сте една врата, при вас трябва да дойде, а пък вие ще му покажете правия път. Ако е музикант, по пътя на музиката. Ако е художник, по пътя на художеството. Ако е философ, по пътя на философията.
Какъвто и да е, покажете му пътя.
Някои от вас сте женени. Женете се заради туй. Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога. То е семейството сега.
към беседата >>
Казват: Какво искате?
И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята. Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат. щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден. Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга.
Казват: Какво искате?
Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън. Ти не си влязъл в областта на добрите хора. Търсиш Господа из въздуха някъде. Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците. Ти не знаеш къде е.
към беседата >>
Запример, когато ви боли кракът, плачете.
Умира и не знае, защо умира. Може теоретически, исторически (да се каже), че е създаден човек заради нещо. Аз говоря за личната опитност. Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило. Плаче и то не знае, защо плаче.
Запример, когато ви боли кракът, плачете.
Защо плачете? Защото ви боли кракът. Защо трябва да плачеш за болния крак? Плачът е една необходимост. Може би онези, които разсъждават повърхностно, да не разбират смисъла.
към беседата >>
Някои от вас сте женени.
Вие сте една врата, при вас трябва да дойде, а пък вие ще му покажете правия път. Ако е музикант, по пътя на музиката. Ако е художник, по пътя на художеството. Ако е философ, по пътя на философията. Какъвто и да е, покажете му пътя.
Някои от вас сте женени.
Женете се заради туй. Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога. То е семейството сега. Това да знаете.
към беседата >>
Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън.
Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята. Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат. щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден. Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга. Казват: Какво искате?
Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън.
Ти не си влязъл в областта на добрите хора. Търсиш Господа из въздуха някъде. Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците. Ти не знаеш къде е. Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора.
към беседата >>
Защо плачете?
Може теоретически, исторически (да се каже), че е създаден човек заради нещо. Аз говоря за личната опитност. Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило. Плаче и то не знае, защо плаче. Запример, когато ви боли кракът, плачете.
Защо плачете?
Защото ви боли кракът. Защо трябва да плачеш за болния крак? Плачът е една необходимост. Може би онези, които разсъждават повърхностно, да не разбират смисъла. Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, да омекне почвата малко.
към беседата >>
Женете се заради туй.
Ако е музикант, по пътя на музиката. Ако е художник, по пътя на художеството. Ако е философ, по пътя на философията. Какъвто и да е, покажете му пътя. Някои от вас сте женени.
Женете се заради туй.
Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога. То е семейството сега. Това да знаете. То е разбиране.
към беседата >>
Ти не си влязъл в областта на добрите хора.
Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат. щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден. Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга. Казват: Какво искате? Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън.
Ти не си влязъл в областта на добрите хора.
Търсиш Господа из въздуха някъде. Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците. Ти не знаеш къде е. Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора. Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи.
към беседата >>
Защото ви боли кракът.
Аз говоря за личната опитност. Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило. Плаче и то не знае, защо плаче. Запример, когато ви боли кракът, плачете. Защо плачете?
Защото ви боли кракът.
Защо трябва да плачеш за болния крак? Плачът е една необходимост. Може би онези, които разсъждават повърхностно, да не разбират смисъла. Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, да омекне почвата малко. Един философ така би разсъждавал.
към беседата >>
Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя.
Ако е художник, по пътя на художеството. Ако е философ, по пътя на философията. Какъвто и да е, покажете му пътя. Някои от вас сте женени. Женете се заради туй.
Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя.
Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога. То е семейството сега. Това да знаете. То е разбиране. Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате.
към беседата >>
Търсиш Господа из въздуха някъде.
щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден. Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга. Казват: Какво искате? Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън. Ти не си влязъл в областта на добрите хора.
Търсиш Господа из въздуха някъде.
Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците. Ти не знаеш къде е. Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора. Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи. Те са добрите братя, разумните братя и те работят за засилването сега на мира в света.
към беседата >>
Защо трябва да плачеш за болния крак?
Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило. Плаче и то не знае, защо плаче. Запример, когато ви боли кракът, плачете. Защо плачете? Защото ви боли кракът.
Защо трябва да плачеш за болния крак?
Плачът е една необходимост. Може би онези, които разсъждават повърхностно, да не разбират смисъла. Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, да омекне почвата малко. Един философ така би разсъждавал.
към беседата >>
Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога.
Ако е философ, по пътя на философията. Какъвто и да е, покажете му пътя. Някои от вас сте женени. Женете се заради туй. Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя.
Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога.
То е семейството сега. Това да знаете. То е разбиране. Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате. Всичките други жени са негови сестри.
към беседата >>
Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците.
Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга. Казват: Какво искате? Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън. Ти не си влязъл в областта на добрите хора. Търсиш Господа из въздуха някъде.
Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците.
Ти не знаеш къде е. Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора. Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи. Те са добрите братя, разумните братя и те работят за засилването сега на мира в света. И туй, което става сега, него те ще превърнат на добро.
към беседата >>
Плачът е една необходимост.
Плаче и то не знае, защо плаче. Запример, когато ви боли кракът, плачете. Защо плачете? Защото ви боли кракът. Защо трябва да плачеш за болния крак?
Плачът е една необходимост.
Може би онези, които разсъждават повърхностно, да не разбират смисъла. Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, да омекне почвата малко. Един философ така би разсъждавал.
към беседата >>
То е семейството сега.
Какъвто и да е, покажете му пътя. Някои от вас сте женени. Женете се заради туй. Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога.
То е семейството сега.
Това да знаете. То е разбиране. Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате. Всичките други жени са негови сестри. Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени.
към беседата >>
Ти не знаеш къде е.
Казват: Какво искате? Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън. Ти не си влязъл в областта на добрите хора. Търсиш Господа из въздуха някъде. Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците.
Ти не знаеш къде е.
Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора. Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи. Те са добрите братя, разумните братя и те работят за засилването сега на мира в света. И туй, което става сега, него те ще превърнат на добро. Всичко ще превърнат на добро.
към беседата >>
Може би онези, които разсъждават повърхностно, да не разбират смисъла.
Запример, когато ви боли кракът, плачете. Защо плачете? Защото ви боли кракът. Защо трябва да плачеш за болния крак? Плачът е една необходимост.
Може би онези, които разсъждават повърхностно, да не разбират смисъла.
Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, да омекне почвата малко. Един философ така би разсъждавал.
към беседата >>
Това да знаете.
Някои от вас сте женени. Женете се заради туй. Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога. То е семейството сега.
Това да знаете.
То е разбиране. Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате. Всичките други жени са негови сестри. Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени. Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш.
към беседата >>
Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора.
Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън. Ти не си влязъл в областта на добрите хора. Търсиш Господа из въздуха някъде. Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците. Ти не знаеш къде е.
Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора.
Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи. Те са добрите братя, разумните братя и те работят за засилването сега на мира в света. И туй, което става сега, него те ще превърнат на добро. Всичко ще превърнат на добро.
към беседата >>
Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, да омекне почвата малко.
Защо плачете? Защото ви боли кракът. Защо трябва да плачеш за болния крак? Плачът е една необходимост. Може би онези, които разсъждават повърхностно, да не разбират смисъла.
Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, да омекне почвата малко.
Един философ така би разсъждавал.
към беседата >>
То е разбиране.
Женете се заради туй. Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога. То е семейството сега. Това да знаете.
То е разбиране.
Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате. Всичките други жени са негови сестри. Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени. Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш. Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати.
към беседата >>
Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи.
Ти не си влязъл в областта на добрите хора. Търсиш Господа из въздуха някъде. Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците. Ти не знаеш къде е. Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора.
Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи.
Те са добрите братя, разумните братя и те работят за засилването сега на мира в света. И туй, което става сега, него те ще превърнат на добро. Всичко ще превърнат на добро.
към беседата >>
Един философ така би разсъждавал.
Защото ви боли кракът. Защо трябва да плачеш за болния крак? Плачът е една необходимост. Може би онези, които разсъждават повърхностно, да не разбират смисъла. Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, да омекне почвата малко.
Един философ така би разсъждавал.
към беседата >>
Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате.
Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога. То е семейството сега. Това да знаете. То е разбиране.
Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате.
Всичките други жени са негови сестри. Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени. Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш. Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към Бога.
към беседата >>
Те са добрите братя, разумните братя и те работят за засилването сега на мира в света.
Търсиш Господа из въздуха някъде. Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците. Ти не знаеш къде е. Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора. Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи.
Те са добрите братя, разумните братя и те работят за засилването сега на мира в света.
И туй, което става сега, него те ще превърнат на добро. Всичко ще превърнат на добро.
към беседата >>
Сега ние се намираме в един свят на илюзии, както младия, той не му мисли за стари години.
Сега ние се намираме в един свят на илюзии, както младия, той не му мисли за стари години.
Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред. Вярващите казват: Аз вярвам в Бога, и мислят, че всичко е наред. Но и като вярват, дойдат изпитанията. Даже любящата майка, която люби детето си, в някой случай и тя се изменя. Детето види майка си такава, каквато не е.
към беседата >>
Всичките други жени са негови сестри.
Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога. То е семейството сега. Това да знаете. То е разбиране. Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате.
Всичките други жени са негови сестри.
Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени. Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш. Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към Бога. Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости.
към беседата >>
И туй, което става сега, него те ще превърнат на добро.
Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците. Ти не знаеш къде е. Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора. Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи. Те са добрите братя, разумните братя и те работят за засилването сега на мира в света.
И туй, което става сега, него те ще превърнат на добро.
Всичко ще превърнат на добро.
към беседата >>
Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред.
Сега ние се намираме в един свят на илюзии, както младия, той не му мисли за стари години.
Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред.
Вярващите казват: Аз вярвам в Бога, и мислят, че всичко е наред. Но и като вярват, дойдат изпитанията. Даже любящата майка, която люби детето си, в някой случай и тя се изменя. Детето види майка си такава, каквато не е.
към беседата >>
Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени.
То е семейството сега. Това да знаете. То е разбиране. Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате. Всичките други жени са негови сестри.
Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени.
Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш. Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към Бога. Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости. Сега този закон ще го приложите навсякъде.
към беседата >>
Всичко ще превърнат на добро.
Ти не знаеш къде е. Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора. Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи. Те са добрите братя, разумните братя и те работят за засилването сега на мира в света. И туй, което става сега, него те ще превърнат на добро.
Всичко ще превърнат на добро.
към беседата >>
Вярващите казват: Аз вярвам в Бога, и мислят, че всичко е наред.
Сега ние се намираме в един свят на илюзии, както младия, той не му мисли за стари години. Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред.
Вярващите казват: Аз вярвам в Бога, и мислят, че всичко е наред.
Но и като вярват, дойдат изпитанията. Даже любящата майка, която люби детето си, в някой случай и тя се изменя. Детето види майка си такава, каквато не е.
към беседата >>
Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш.
Това да знаете. То е разбиране. Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате. Всичките други жени са негови сестри. Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени.
Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш.
Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към Бога. Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости. Сега този закон ще го приложите навсякъде. Дойде някой слуга при вас, веднага ще му покажете пътя към Бога и като иде при Бога, Бог да го научи, как да слугува.
към беседата >>
Сега хората разглеждат, кой ще победи.
Сега хората разглеждат, кой ще победи.
Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествената любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествената сила в себе си, ние се интересуваме, кой народ ще развие онази голяма щедрост, да помага, да има справедливостта. Нас не ни интересува колко хора ще избият. Защото хората след като ги избият, пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият.
към беседата >>
Но и като вярват, дойдат изпитанията.
Сега ние се намираме в един свят на илюзии, както младия, той не му мисли за стари години. Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред. Вярващите казват: Аз вярвам в Бога, и мислят, че всичко е наред.
Но и като вярват, дойдат изпитанията.
Даже любящата майка, която люби детето си, в някой случай и тя се изменя. Детето види майка си такава, каквато не е.
към беседата >>
Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати.
То е разбиране. Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате. Всичките други жени са негови сестри. Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени. Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш.
Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати.
Той трябва да покаже пътя към Бога. Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости. Сега този закон ще го приложите навсякъде. Дойде някой слуга при вас, веднага ще му покажете пътя към Бога и като иде при Бога, Бог да го научи, как да слугува. Някой път господарят е пратен при слугата и слугата трябва да го прати при Господа.
към беседата >>
Ние не се интересуваме кой ще победи.
Сега хората разглеждат, кой ще победи.
Ние не се интересуваме кой ще победи.
Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествената любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествената сила в себе си, ние се интересуваме, кой народ ще развие онази голяма щедрост, да помага, да има справедливостта. Нас не ни интересува колко хора ще избият. Защото хората след като ги избият, пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият. Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим.
към беседата >>
Даже любящата майка, която люби детето си, в някой случай и тя се изменя.
Сега ние се намираме в един свят на илюзии, както младия, той не му мисли за стари години. Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред. Вярващите казват: Аз вярвам в Бога, и мислят, че всичко е наред. Но и като вярват, дойдат изпитанията.
Даже любящата майка, която люби детето си, в някой случай и тя се изменя.
Детето види майка си такава, каквато не е.
към беседата >>
Той трябва да покаже пътя към Бога.
Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате. Всичките други жени са негови сестри. Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени. Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш. Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати.
Той трябва да покаже пътя към Бога.
Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости. Сега този закон ще го приложите навсякъде. Дойде някой слуга при вас, веднага ще му покажете пътя към Бога и като иде при Бога, Бог да го научи, как да слугува. Някой път господарят е пратен при слугата и слугата трябва да го прати при Господа.
към беседата >>
Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествената любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествената сила в себе си, ние се интересуваме, кой народ ще развие онази голяма щедрост, да помага, да има справедливостта.
Сега хората разглеждат, кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи.
Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествената любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествената сила в себе си, ние се интересуваме, кой народ ще развие онази голяма щедрост, да помага, да има справедливостта.
Нас не ни интересува колко хора ще избият. Защото хората след като ги избият, пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият. Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим. Бият се.
към беседата >>
Детето види майка си такава, каквато не е.
Сега ние се намираме в един свят на илюзии, както младия, той не му мисли за стари години. Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред. Вярващите казват: Аз вярвам в Бога, и мислят, че всичко е наред. Но и като вярват, дойдат изпитанията. Даже любящата майка, която люби детето си, в някой случай и тя се изменя.
Детето види майка си такава, каквато не е.
към беседата >>
Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости.
Всичките други жени са негови сестри. Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени. Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш. Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към Бога.
Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости.
Сега този закон ще го приложите навсякъде. Дойде някой слуга при вас, веднага ще му покажете пътя към Бога и като иде при Бога, Бог да го научи, как да слугува. Някой път господарят е пратен при слугата и слугата трябва да го прати при Господа.
към беседата >>
Нас не ни интересува колко хора ще избият.
Сега хората разглеждат, кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествената любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествената сила в себе си, ние се интересуваме, кой народ ще развие онази голяма щедрост, да помага, да има справедливостта.
Нас не ни интересува колко хора ще избият.
Защото хората след като ги избият, пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият. Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни.
към беседата >>
Та казвам: В сегашния живот трябва наука.
Та казвам: В сегашния живот трябва наука.
Когато художникът отвори своята кутия с боите и четките, тури платното си, пък дигне главата си насам-натам. Ние искаме да го гледаме. Но интересът на художника е, че има какво да изучава. Той като художник трябва да се прояви. Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда.
към беседата >>
Сега този закон ще го приложите навсякъде.
Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени. Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш. Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към Бога. Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости.
Сега този закон ще го приложите навсякъде.
Дойде някой слуга при вас, веднага ще му покажете пътя към Бога и като иде при Бога, Бог да го научи, как да слугува. Някой път господарят е пратен при слугата и слугата трябва да го прати при Господа.
към беседата >>
Защото хората след като ги избият, пак воюват.
Сега хората разглеждат, кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествената любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествената сила в себе си, ние се интересуваме, кой народ ще развие онази голяма щедрост, да помага, да има справедливостта. Нас не ни интересува колко хора ще избият.
Защото хората след като ги избият, пак воюват.
Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият. Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници.
към беседата >>
Когато художникът отвори своята кутия с боите и четките, тури платното си, пък дигне главата си насам-натам.
Та казвам: В сегашния живот трябва наука.
Когато художникът отвори своята кутия с боите и четките, тури платното си, пък дигне главата си насам-натам.
Ние искаме да го гледаме. Но интересът на художника е, че има какво да изучава. Той като художник трябва да се прояви. Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда. После трябва да знае линиите да ги поставя.
към беседата >>
Дойде някой слуга при вас, веднага ще му покажете пътя към Бога и като иде при Бога, Бог да го научи, как да слугува.
Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш. Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към Бога. Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости. Сега този закон ще го приложите навсякъде.
Дойде някой слуга при вас, веднага ще му покажете пътя към Бога и като иде при Бога, Бог да го научи, как да слугува.
Някой път господарят е пратен при слугата и слугата трябва да го прати при Господа.
към беседата >>
Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият.
Сега хората разглеждат, кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествената любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествената сила в себе си, ние се интересуваме, кой народ ще развие онази голяма щедрост, да помага, да има справедливостта. Нас не ни интересува колко хора ще избият. Защото хората след като ги избият, пак воюват.
Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият.
Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници. Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате.
към беседата >>
Ние искаме да го гледаме.
Та казвам: В сегашния живот трябва наука. Когато художникът отвори своята кутия с боите и четките, тури платното си, пък дигне главата си насам-натам.
Ние искаме да го гледаме.
Но интересът на художника е, че има какво да изучава. Той като художник трябва да се прояви. Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда. После трябва да знае линиите да ги поставя. Някой казва: Да вярваш в Бога.
към беседата >>
Някой път господарят е пратен при слугата и слугата трябва да го прати при Господа.
Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към Бога. Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости. Сега този закон ще го приложите навсякъде. Дойде някой слуга при вас, веднага ще му покажете пътя към Бога и като иде при Бога, Бог да го научи, как да слугува.
Някой път господарят е пратен при слугата и слугата трябва да го прати при Господа.
към беседата >>
Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим.
Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествената любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествената сила в себе си, ние се интересуваме, кой народ ще развие онази голяма щедрост, да помага, да има справедливостта. Нас не ни интересува колко хора ще избият. Защото хората след като ги избият, пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият.
Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим.
Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници. Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях.
към беседата >>
Но интересът на художника е, че има какво да изучава.
Та казвам: В сегашния живот трябва наука. Когато художникът отвори своята кутия с боите и четките, тури платното си, пък дигне главата си насам-натам. Ние искаме да го гледаме.
Но интересът на художника е, че има какво да изучава.
Той като художник трябва да се прояви. Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда. После трябва да знае линиите да ги поставя. Някой казва: Да вярваш в Бога. Какво значи да вярваш в изкуството?
към беседата >>
Когато говоря за Любовта, разбирам да обичаш, значи да пратиш човека при Бога.
Когато говоря за Любовта, разбирам да обичаш, значи да пратиш човека при Бога.
Да те обичат, значи да си пратен при Христа. Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта. Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога. Туй е правилното отношение. Тъй се образуват връзките.
към беседата >>
Бият се.
Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествената любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествената сила в себе си, ние се интересуваме, кой народ ще развие онази голяма щедрост, да помага, да има справедливостта. Нас не ни интересува колко хора ще избият. Защото хората след като ги избият, пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият. Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим.
Бият се.
Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници. Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте разумно с тях.
към беседата >>
Той като художник трябва да се прояви.
Та казвам: В сегашния живот трябва наука. Когато художникът отвори своята кутия с боите и четките, тури платното си, пък дигне главата си насам-натам. Ние искаме да го гледаме. Но интересът на художника е, че има какво да изучава.
Той като художник трябва да се прояви.
Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда. После трябва да знае линиите да ги поставя. Някой казва: Да вярваш в Бога. Какво значи да вярваш в изкуството? Празно изкуство, само да вярваш в него.
към беседата >>
Да те обичат, значи да си пратен при Христа.
Когато говоря за Любовта, разбирам да обичаш, значи да пратиш човека при Бога.
Да те обичат, значи да си пратен при Христа.
Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта. Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога. Туй е правилното отношение. Тъй се образуват връзките. Те са връзки на вечността.
към беседата >>
Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни.
Нас не ни интересува колко хора ще избият. Защото хората след като ги избият, пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият. Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим. Бият се.
Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни.
Вие мислите да унищожите вашите противници. Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така.
към беседата >>
Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда.
Та казвам: В сегашния живот трябва наука. Когато художникът отвори своята кутия с боите и четките, тури платното си, пък дигне главата си насам-натам. Ние искаме да го гледаме. Но интересът на художника е, че има какво да изучава. Той като художник трябва да се прояви.
Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда.
После трябва да знае линиите да ги поставя. Някой казва: Да вярваш в Бога. Какво значи да вярваш в изкуството? Празно изкуство, само да вярваш в него. В изкуството трябва да рисуваш.
към беседата >>
Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта.
Когато говоря за Любовта, разбирам да обичаш, значи да пратиш човека при Бога. Да те обичат, значи да си пратен при Христа.
Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта.
Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога. Туй е правилното отношение. Тъй се образуват връзките. Те са връзки на вечността. Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот, в Божествения живот.
към беседата >>
Вие мислите да унищожите вашите противници.
Защото хората след като ги избият, пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият. Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни.
Вие мислите да унищожите вашите противници.
Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така. Но в тази победа седи вашата свобода.
към беседата >>
После трябва да знае линиите да ги поставя.
Когато художникът отвори своята кутия с боите и четките, тури платното си, пък дигне главата си насам-натам. Ние искаме да го гледаме. Но интересът на художника е, че има какво да изучава. Той като художник трябва да се прояви. Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда.
После трябва да знае линиите да ги поставя.
Някой казва: Да вярваш в Бога. Какво значи да вярваш в изкуството? Празно изкуство, само да вярваш в него. В изкуството трябва да рисуваш. Какво значи да вярваш в музиката?
към беседата >>
Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога.
Когато говоря за Любовта, разбирам да обичаш, значи да пратиш човека при Бога. Да те обичат, значи да си пратен при Христа. Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта.
Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога.
Туй е правилното отношение. Тъй се образуват връзките. Те са връзки на вечността. Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот, в Божествения живот. Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля.
към беседата >>
Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате.
Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият. Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници.
Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате.
Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така. Но в тази победа седи вашата свобода. Ако в една победа придобием свобода и онези, с които воюваме, и те придобият свобода, туй воюване е на място.
към беседата >>
Някой казва: Да вярваш в Бога.
Ние искаме да го гледаме. Но интересът на художника е, че има какво да изучава. Той като художник трябва да се прояви. Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда. После трябва да знае линиите да ги поставя.
Някой казва: Да вярваш в Бога.
Какво значи да вярваш в изкуството? Празно изкуство, само да вярваш в него. В изкуството трябва да рисуваш. Какво значи да вярваш в музиката? Какво ще вярваш?
към беседата >>
Туй е правилното отношение.
Когато говоря за Любовта, разбирам да обичаш, значи да пратиш човека при Бога. Да те обичат, значи да си пратен при Христа. Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта. Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога.
Туй е правилното отношение.
Тъй се образуват връзките. Те са връзки на вечността. Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот, в Божествения живот. Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля.
към беседата >>
Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях.
Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници. Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате.
Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях.
Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така. Но в тази победа седи вашата свобода. Ако в една победа придобием свобода и онези, с които воюваме, и те придобият свобода, туй воюване е на място. Какво значи победа?
към беседата >>
Какво значи да вярваш в изкуството?
Но интересът на художника е, че има какво да изучава. Той като художник трябва да се прояви. Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда. После трябва да знае линиите да ги поставя. Някой казва: Да вярваш в Бога.
Какво значи да вярваш в изкуството?
Празно изкуство, само да вярваш в него. В изкуството трябва да рисуваш. Какво значи да вярваш в музиката? Какво ще вярваш? Трябва да свириш.
към беседата >>
Тъй се образуват връзките.
Когато говоря за Любовта, разбирам да обичаш, значи да пратиш човека при Бога. Да те обичат, значи да си пратен при Христа. Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта. Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога. Туй е правилното отношение.
Тъй се образуват връзките.
Те са връзки на вечността. Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот, в Божествения живот. Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля.
към беседата >>
Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте разумно с тях.
Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници. Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях.
Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте разумно с тях.
И вас може да ви победят така. Но в тази победа седи вашата свобода. Ако в една победа придобием свобода и онези, с които воюваме, и те придобият свобода, туй воюване е на място. Какво значи победа? Победа, значи в победата може да бъдем свободни.
към беседата >>
Празно изкуство, само да вярваш в него.
Той като художник трябва да се прояви. Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда. После трябва да знае линиите да ги поставя. Някой казва: Да вярваш в Бога. Какво значи да вярваш в изкуството?
Празно изкуство, само да вярваш в него.
В изкуството трябва да рисуваш. Какво значи да вярваш в музиката? Какво ще вярваш? Трябва да свириш. Ако не знаеш да свириш, твоята вяра е празна.
към беседата >>
Те са връзки на вечността.
Да те обичат, значи да си пратен при Христа. Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта. Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога. Туй е правилното отношение. Тъй се образуват връзките.
Те са връзки на вечността.
Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот, в Божествения живот. Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля.
към беседата >>
И вас може да ви победят така.
Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници. Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте разумно с тях.
И вас може да ви победят така.
Но в тази победа седи вашата свобода. Ако в една победа придобием свобода и онези, с които воюваме, и те придобият свобода, туй воюване е на място. Какво значи победа? Победа, значи в победата може да бъдем свободни. Сега не мислете, че по механически начин ще дойде.
към беседата >>
В изкуството трябва да рисуваш.
Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда. После трябва да знае линиите да ги поставя. Някой казва: Да вярваш в Бога. Какво значи да вярваш в изкуството? Празно изкуство, само да вярваш в него.
В изкуството трябва да рисуваш.
Какво значи да вярваш в музиката? Какво ще вярваш? Трябва да свириш. Ако не знаеш да свириш, твоята вяра е празна. Казва: Аз вярвам в музиката.
към беседата >>
Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот, в Божествения живот.
Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта. Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога. Туй е правилното отношение. Тъй се образуват връзките. Те са връзки на вечността.
Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот, в Божествения живот.
Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля.
към беседата >>
Но в тази победа седи вашата свобода.
Вие мислите да унищожите вашите противници. Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така.
Но в тази победа седи вашата свобода.
Ако в една победа придобием свобода и онези, с които воюваме, и те придобият свобода, туй воюване е на място. Какво значи победа? Победа, значи в победата може да бъдем свободни. Сега не мислете, че по механически начин ще дойде. Сега може да кажете: Знаете ли, какво нас ни казаха.
към беседата >>
2.
Единствената свобода
,
ООК
, София, 11.12.1940г.,
Казвамъ: „Виждате този момъкъ.
Има една любовь, на която температурата малко се повишава. Научно може да опредѣлишъ колко любовь има нѣкой. Вземете коя да е млада мома – като премѣря два–три пѫти врата ѝ, може да зная въ коя мома любовьта е по-силна. Запримѣръ: прекарвамъ предъ дветѣ моми единъ красивъ момъкъ. Правя научно изследване.
Казвамъ: „Виждате този момъкъ.
Какъ, ще го харесате ли? “ Следъ като тѣ го огледатъ, премѣря вратоветѣ имъ. Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата. Ако се измѣни мѣрката – има любовь. Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката.
към беседата >>
– То е най-мѫчното въ свѣта да възлюбишъ врага си.
Сега въ тази Библия има много работи, които ние ги повтаряме. Опитъ не е направенъ. Вие, запримѣръ, правили ли сте опитъ да възлюбите врага си? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да възлюбишъ своя врагъ?
– То е най-мѫчното въ свѣта да възлюбишъ врага си.
Мѫчно е, понеже врагътъ мяза на единъ камъкъ. Който знае законитѣ на камънитѣ, той може да използува този камъкъ. Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята. Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си. Като погледнешъ – да го обикнешъ.
към беседата >>
Казвашъ: „Азъ съмъ боленъ човѣкъ“.
Докато го мърдашъ палеца, животъ имашъ. Щомъ палецътъ престане да се движи, изгубвашъ живота. Когато престане палеца да се мърда, ти си заболѣлъ. Докато се мърда палецътъ – радвай се. Ти си здравъ човѣкъ.
Казвашъ: „Азъ съмъ боленъ човѣкъ“.
Като се мърда палецътъ – нѣма да се плашишъ, като престане да се мърда палецътъ – дяволътъ вече те е вързалъ. Като се мърда палецътъ – ти си свободенъ. Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“. Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма. Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ.
към беседата >>
Какъ, ще го харесате ли?
Научно може да опредѣлишъ колко любовь има нѣкой. Вземете коя да е млада мома – като премѣря два–три пѫти врата ѝ, може да зная въ коя мома любовьта е по-силна. Запримѣръ: прекарвамъ предъ дветѣ моми единъ красивъ момъкъ. Правя научно изследване. Казвамъ: „Виждате този момъкъ.
Какъ, ще го харесате ли?
“ Следъ като тѣ го огледатъ, премѣря вратоветѣ имъ. Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата. Ако се измѣни мѣрката – има любовь. Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката. Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ).
към беседата >>
Мѫчно е, понеже врагътъ мяза на единъ камъкъ.
Сега въ тази Библия има много работи, които ние ги повтаряме. Опитъ не е направенъ. Вие, запримѣръ, правили ли сте опитъ да възлюбите врага си? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да възлюбишъ своя врагъ? – То е най-мѫчното въ свѣта да възлюбишъ врага си.
Мѫчно е, понеже врагътъ мяза на единъ камъкъ.
Който знае законитѣ на камънитѣ, той може да използува този камъкъ. Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята. Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си. Като погледнешъ – да го обикнешъ. Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“.
към беседата >>
Като се мърда палецътъ – нѣма да се плашишъ, като престане да се мърда палецътъ – дяволътъ вече те е вързалъ.
Щомъ палецътъ престане да се движи, изгубвашъ живота. Когато престане палеца да се мърда, ти си заболѣлъ. Докато се мърда палецътъ – радвай се. Ти си здравъ човѣкъ. Казвашъ: „Азъ съмъ боленъ човѣкъ“.
Като се мърда палецътъ – нѣма да се плашишъ, като престане да се мърда палецътъ – дяволътъ вече те е вързалъ.
Като се мърда палецътъ – ти си свободенъ. Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“. Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма. Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ. Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль.
към беседата >>
“ Следъ като тѣ го огледатъ, премѣря вратоветѣ имъ.
Вземете коя да е млада мома – като премѣря два–три пѫти врата ѝ, може да зная въ коя мома любовьта е по-силна. Запримѣръ: прекарвамъ предъ дветѣ моми единъ красивъ момъкъ. Правя научно изследване. Казвамъ: „Виждате този момъкъ. Какъ, ще го харесате ли?
“ Следъ като тѣ го огледатъ, премѣря вратоветѣ имъ.
Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата. Ако се измѣни мѣрката – има любовь. Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката. Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ). Каквото и да говорятъ – не го обичатъ.
към беседата >>
Който знае законитѣ на камънитѣ, той може да използува този камъкъ.
Опитъ не е направенъ. Вие, запримѣръ, правили ли сте опитъ да възлюбите врага си? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да възлюбишъ своя врагъ? – То е най-мѫчното въ свѣта да възлюбишъ врага си. Мѫчно е, понеже врагътъ мяза на единъ камъкъ.
Който знае законитѣ на камънитѣ, той може да използува този камъкъ.
Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята. Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си. Като погледнешъ – да го обикнешъ. Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“. Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ.
към беседата >>
Като се мърда палецътъ – ти си свободенъ.
Когато престане палеца да се мърда, ти си заболѣлъ. Докато се мърда палецътъ – радвай се. Ти си здравъ човѣкъ. Казвашъ: „Азъ съмъ боленъ човѣкъ“. Като се мърда палецътъ – нѣма да се плашишъ, като престане да се мърда палецътъ – дяволътъ вече те е вързалъ.
Като се мърда палецътъ – ти си свободенъ.
Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“. Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма. Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ. Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль. Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“.
към беседата >>
Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата.
Запримѣръ: прекарвамъ предъ дветѣ моми единъ красивъ момъкъ. Правя научно изследване. Казвамъ: „Виждате този момъкъ. Какъ, ще го харесате ли? “ Следъ като тѣ го огледатъ, премѣря вратоветѣ имъ.
Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата.
Ако се измѣни мѣрката – има любовь. Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката. Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ). Каквото и да говорятъ – не го обичатъ. Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира.
към беседата >>
Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята.
Вие, запримѣръ, правили ли сте опитъ да възлюбите врага си? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да възлюбишъ своя врагъ? – То е най-мѫчното въ свѣта да възлюбишъ врага си. Мѫчно е, понеже врагътъ мяза на единъ камъкъ. Който знае законитѣ на камънитѣ, той може да използува този камъкъ.
Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята.
Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си. Като погледнешъ – да го обикнешъ. Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“. Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ. Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата.
към беседата >>
Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“.
Докато се мърда палецътъ – радвай се. Ти си здравъ човѣкъ. Казвашъ: „Азъ съмъ боленъ човѣкъ“. Като се мърда палецътъ – нѣма да се плашишъ, като престане да се мърда палецътъ – дяволътъ вече те е вързалъ. Като се мърда палецътъ – ти си свободенъ.
Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“.
Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма. Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ. Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль. Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“. Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго.
към беседата >>
Ако се измѣни мѣрката – има любовь.
Правя научно изследване. Казвамъ: „Виждате този момъкъ. Какъ, ще го харесате ли? “ Следъ като тѣ го огледатъ, премѣря вратоветѣ имъ. Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата.
Ако се измѣни мѣрката – има любовь.
Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката. Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ). Каквото и да говорятъ – не го обичатъ. Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира. Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира.
към беседата >>
Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си.
Знаешъ (ли) колко мѫчно е да възлюбишъ своя врагъ? – То е най-мѫчното въ свѣта да възлюбишъ врага си. Мѫчно е, понеже врагътъ мяза на единъ камъкъ. Който знае законитѣ на камънитѣ, той може да използува този камъкъ. Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята.
Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си.
Като погледнешъ – да го обикнешъ. Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“. Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ. Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ?
към беседата >>
Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма.
Ти си здравъ човѣкъ. Казвашъ: „Азъ съмъ боленъ човѣкъ“. Като се мърда палецътъ – нѣма да се плашишъ, като престане да се мърда палецътъ – дяволътъ вече те е вързалъ. Като се мърда палецътъ – ти си свободенъ. Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“.
Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма.
Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ. Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль. Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“. Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго. Нѣма да се обезсърдчавате.
към беседата >>
Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката.
Казвамъ: „Виждате този момъкъ. Какъ, ще го харесате ли? “ Следъ като тѣ го огледатъ, премѣря вратоветѣ имъ. Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата. Ако се измѣни мѣрката – има любовь.
Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката.
Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ). Каквото и да говорятъ – не го обичатъ. Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира. Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме?
към беседата >>
Като погледнешъ – да го обикнешъ.
– То е най-мѫчното въ свѣта да възлюбишъ врага си. Мѫчно е, понеже врагътъ мяза на единъ камъкъ. Който знае законитѣ на камънитѣ, той може да използува този камъкъ. Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята. Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си.
Като погледнешъ – да го обикнешъ.
Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“. Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ. Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ? “ Врага си трѣбва да го обичашъ.
към беседата >>
Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ.
Казвашъ: „Азъ съмъ боленъ човѣкъ“. Като се мърда палецътъ – нѣма да се плашишъ, като престане да се мърда палецътъ – дяволътъ вече те е вързалъ. Като се мърда палецътъ – ти си свободенъ. Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“. Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма.
Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ.
Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль. Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“. Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго. Нѣма да се обезсърдчавате. Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя?
към беседата >>
Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ).
Какъ, ще го харесате ли? “ Следъ като тѣ го огледатъ, премѣря вратоветѣ имъ. Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата. Ако се измѣни мѣрката – има любовь. Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката.
Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ).
Каквото и да говорятъ – не го обичатъ. Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира. Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме? “ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно.
към беседата >>
Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“.
Мѫчно е, понеже врагътъ мяза на единъ камъкъ. Който знае законитѣ на камънитѣ, той може да използува този камъкъ. Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята. Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си. Като погледнешъ – да го обикнешъ.
Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“.
Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ. Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ? “ Врага си трѣбва да го обичашъ. Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ.
към беседата >>
Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль.
Като се мърда палецътъ – нѣма да се плашишъ, като престане да се мърда палецътъ – дяволътъ вече те е вързалъ. Като се мърда палецътъ – ти си свободенъ. Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“. Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма. Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ.
Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль.
Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“. Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго. Нѣма да се обезсърдчавате. Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя? “ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ.
към беседата >>
Каквото и да говорятъ – не го обичатъ.
“ Следъ като тѣ го огледатъ, премѣря вратоветѣ имъ. Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата. Ако се измѣни мѣрката – има любовь. Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката. Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ).
Каквото и да говорятъ – не го обичатъ.
Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира. Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме? “ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести.
към беседата >>
Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ.
Който знае законитѣ на камънитѣ, той може да използува този камъкъ. Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята. Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си. Като погледнешъ – да го обикнешъ. Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“.
Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ.
Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ? “ Врага си трѣбва да го обичашъ. Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ. Тия врагове сѫ известни мисли.
към беседата >>
Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“.
Като се мърда палецътъ – ти си свободенъ. Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“. Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма. Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ. Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль.
Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“.
Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго. Нѣма да се обезсърдчавате. Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя? “ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ. Диагнозата е много проста.
към беседата >>
Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира.
Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата. Ако се измѣни мѣрката – има любовь. Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката. Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ). Каквото и да говорятъ – не го обичатъ.
Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира.
Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме? “ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето.
към беседата >>
Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата.
Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята. Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си. Като погледнешъ – да го обикнешъ. Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“. Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ.
Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата.
Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ? “ Врага си трѣбва да го обичашъ. Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ. Тия врагове сѫ известни мисли. Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ.
към беседата >>
Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго.
Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“. Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма. Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ. Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль. Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“.
Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго.
Нѣма да се обезсърдчавате. Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя? “ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ. Диагнозата е много проста. Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие.
към беседата >>
Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира.
Ако се измѣни мѣрката – има любовь. Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката. Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ). Каквото и да говорятъ – не го обичатъ. Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира.
Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира.
Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме? “ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето. Защо трѣбва да мислишъ?
към беседата >>
Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ?
Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си. Като погледнешъ – да го обикнешъ. Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“. Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ. Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата.
Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ?
“ Врага си трѣбва да го обичашъ. Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ. Тия врагове сѫ известни мисли. Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ. Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ.
към беседата >>
Нѣма да се обезсърдчавате.
Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма. Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ. Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль. Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“. Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго.
Нѣма да се обезсърдчавате.
Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя? “ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ. Диагнозата е много проста. Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга.
към беседата >>
Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме?
Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката. Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ). Каквото и да говорятъ – не го обичатъ. Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира. Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира.
Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме?
“ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето. Защо трѣбва да мислишъ? – Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ.
към беседата >>
“ Врага си трѣбва да го обичашъ.
Като погледнешъ – да го обикнешъ. Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“. Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ. Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ?
“ Врага си трѣбва да го обичашъ.
Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ. Тия врагове сѫ известни мисли. Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ. Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ. Децата едни мисли ги нападатъ.
към беседата >>
Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя?
Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ. Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль. Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“. Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго. Нѣма да се обезсърдчавате.
Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя?
“ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ. Диагнозата е много проста. Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите?
към беседата >>
“ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно.
Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ). Каквото и да говорятъ – не го обичатъ. Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира. Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме?
“ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно.
Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето. Защо трѣбва да мислишъ? – Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ. Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ.
към беседата >>
Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ.
Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“. Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ. Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ? “ Врага си трѣбва да го обичашъ.
Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ.
Тия врагове сѫ известни мисли. Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ. Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ. Децата едни мисли ги нападатъ. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ.
към беседата >>
“ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ.
Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль. Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“. Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго. Нѣма да се обезсърдчавате. Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя?
“ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ.
Диагнозата е много проста. Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите? Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си.
към беседата >>
Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести.
Каквото и да говорятъ – не го обичатъ. Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира. Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме? “ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно.
Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести.
Съ любовьта иде здравето. Защо трѣбва да мислишъ? – Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ. Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ. Отъ добрата мисъль иде здравето.
към беседата >>
Тия врагове сѫ известни мисли.
Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ. Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ? “ Врага си трѣбва да го обичашъ. Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ.
Тия врагове сѫ известни мисли.
Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ. Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ. Децата едни мисли ги нападатъ. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ. Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ.
към беседата >>
Диагнозата е много проста.
Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“. Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго. Нѣма да се обезсърдчавате. Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя? “ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ.
Диагнозата е много проста.
Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите? Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си. Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не?
към беседата >>
Съ любовьта иде здравето.
Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира. Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме? “ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести.
Съ любовьта иде здравето.
Защо трѣбва да мислишъ? – Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ. Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ. Отъ добрата мисъль иде здравето. После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината.
към беседата >>
Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ.
Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ? “ Врага си трѣбва да го обичашъ. Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ. Тия врагове сѫ известни мисли.
Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ.
Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ. Децата едни мисли ги нападатъ. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ. Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ. И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания.
към беседата >>
Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие.
Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго. Нѣма да се обезсърдчавате. Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя? “ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ. Диагнозата е много проста.
Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие.
Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите? Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си. Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не? “ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство.
към беседата >>
Защо трѣбва да мислишъ?
Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме? “ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето.
Защо трѣбва да мислишъ?
– Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ. Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ. Отъ добрата мисъль иде здравето. После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината. Истината вече е изкуство.
към беседата >>
Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ.
Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ? “ Врага си трѣбва да го обичашъ. Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ. Тия врагове сѫ известни мисли. Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ.
Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ.
Децата едни мисли ги нападатъ. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ. Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ. И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания. Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность.
към беседата >>
Туй е една книга.
Нѣма да се обезсърдчавате. Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя? “ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ. Диагнозата е много проста. Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие.
Туй е една книга.
Известна работа може ли да я свършите? Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си. Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не? “ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата.
към беседата >>
– Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ.
Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме? “ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето. Защо трѣбва да мислишъ?
– Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ.
Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ. Отъ добрата мисъль иде здравето. После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага.
към беседата >>
Децата едни мисли ги нападатъ.
“ Врага си трѣбва да го обичашъ. Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ. Тия врагове сѫ известни мисли. Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ. Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ.
Децата едни мисли ги нападатъ.
Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ. Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ. И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания. Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность. На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ.
към беседата >>
Известна работа може ли да я свършите?
Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя? “ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ. Диагнозата е много проста. Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга.
Известна работа може ли да я свършите?
Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си. Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не? “ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата. Не бързай.
към беседата >>
Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ.
“ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето. Защо трѣбва да мислишъ? – Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ.
Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ.
Отъ добрата мисъль иде здравето. После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода.
към беседата >>
Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ.
Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ. Тия врагове сѫ известни мисли. Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ. Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ. Децата едни мисли ги нападатъ.
Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ.
Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ. И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания. Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность. На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ. Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно.
към беседата >>
Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си.
“ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ. Диагнозата е много проста. Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите?
Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си.
Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не? “ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата. Не бързай. Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи.
към беседата >>
Отъ добрата мисъль иде здравето.
Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето. Защо трѣбва да мислишъ? – Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ. Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ.
Отъ добрата мисъль иде здравето.
После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода. Значи да си свободенъ, когато давашъ.
към беседата >>
Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ.
Тия врагове сѫ известни мисли. Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ. Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ. Децата едни мисли ги нападатъ. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ.
Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ.
И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания. Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность. На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ. Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно. Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности.
към беседата >>
Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не?
Диагнозата е много проста. Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите? Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си.
Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не?
“ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата. Не бързай. Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи. Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ.
към беседата >>
После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината.
Съ любовьта иде здравето. Защо трѣбва да мислишъ? – Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ. Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ. Отъ добрата мисъль иде здравето.
После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината.
Истината вече е изкуство. Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода. Значи да си свободенъ, когато давашъ. Ако ти ядешъ и седи единъ човѣкъ до тебе, че като се наядешъ – да ти прерѣже гърлото, може ли да бѫдешъ щастливъ като ядешъ?
към беседата >>
И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания.
Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ. Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ. Децата едни мисли ги нападатъ. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ. Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ.
И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания.
Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность. На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ. Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно. Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности. Сега се изкушавамъ.
към беседата >>
“ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство.
Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите? Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си. Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не?
“ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство.
Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата. Не бързай. Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи. Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ. Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми.
към беседата >>
Истината вече е изкуство.
Защо трѣбва да мислишъ? – Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ. Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ. Отъ добрата мисъль иде здравето. После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината.
Истината вече е изкуство.
Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода. Значи да си свободенъ, когато давашъ. Ако ти ядешъ и седи единъ човѣкъ до тебе, че като се наядешъ – да ти прерѣже гърлото, може ли да бѫдешъ щастливъ като ядешъ? Или ти искашъ хубаво да се наядешъ, а пъкъ седи единъ човѣкъ съ дървото, че следъ като се наядешъ – ще те бие.
към беседата >>
Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность.
Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ. Децата едни мисли ги нападатъ. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ. Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ. И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания.
Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность.
На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ. Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно. Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности. Сега се изкушавамъ. Съжалявамъ, че на млади години не използувахъ тия условия.
към беседата >>
Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата.
Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите? Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си. Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не? “ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство.
Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата.
Не бързай. Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи. Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ. Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми. Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка.
към беседата >>
Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага.
– Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ. Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ. Отъ добрата мисъль иде здравето. После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината. Истината вече е изкуство.
Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага.
Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода. Значи да си свободенъ, когато давашъ. Ако ти ядешъ и седи единъ човѣкъ до тебе, че като се наядешъ – да ти прерѣже гърлото, може ли да бѫдешъ щастливъ като ядешъ? Или ти искашъ хубаво да се наядешъ, а пъкъ седи единъ човѣкъ съ дървото, че следъ като се наядешъ – ще те бие. Питамъ: Какъ ще се усѣщашъ?
към беседата >>
На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ.
Децата едни мисли ги нападатъ. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ. Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ. И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания. Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность.
На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ.
Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно. Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности. Сега се изкушавамъ. Съжалявамъ, че на млади години не използувахъ тия условия. Вижъ, казва, този дяволъ какъ ме мѫчи“.
към беседата >>
Не бързай.
Известна работа може ли да я свършите? Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си. Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не? “ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата.
Не бързай.
Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи. Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ. Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми. Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка. Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ.
към беседата >>
Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода.
Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ. Отъ добрата мисъль иде здравето. После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага.
Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода.
Значи да си свободенъ, когато давашъ. Ако ти ядешъ и седи единъ човѣкъ до тебе, че като се наядешъ – да ти прерѣже гърлото, може ли да бѫдешъ щастливъ като ядешъ? Или ти искашъ хубаво да се наядешъ, а пъкъ седи единъ човѣкъ съ дървото, че следъ като се наядешъ – ще те бие. Питамъ: Какъ ще се усѣщашъ?
към беседата >>
Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно.
Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ. Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ. И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания. Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность. На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ.
Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно.
Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности. Сега се изкушавамъ. Съжалявамъ, че на млади години не използувахъ тия условия. Вижъ, казва, този дяволъ какъ ме мѫчи“.
към беседата >>
Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи.
Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си. Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не? “ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата. Не бързай.
Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи.
Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ. Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми. Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка. Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ. Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ.
към беседата >>
Значи да си свободенъ, когато давашъ.
Отъ добрата мисъль иде здравето. После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода.
Значи да си свободенъ, когато давашъ.
Ако ти ядешъ и седи единъ човѣкъ до тебе, че като се наядешъ – да ти прерѣже гърлото, може ли да бѫдешъ щастливъ като ядешъ? Или ти искашъ хубаво да се наядешъ, а пъкъ седи единъ човѣкъ съ дървото, че следъ като се наядешъ – ще те бие. Питамъ: Какъ ще се усѣщашъ?
към беседата >>
Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности.
Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ. И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания. Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность. На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ. Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно.
Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности.
Сега се изкушавамъ. Съжалявамъ, че на млади години не използувахъ тия условия. Вижъ, казва, този дяволъ какъ ме мѫчи“.
към беседата >>
Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ.
Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не? “ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата. Не бързай. Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи.
Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ.
Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми. Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка. Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ. Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ. За васъ камънитѣ още не сѫ живи.
към беседата >>
Ако ти ядешъ и седи единъ човѣкъ до тебе, че като се наядешъ – да ти прерѣже гърлото, може ли да бѫдешъ щастливъ като ядешъ?
После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода. Значи да си свободенъ, когато давашъ.
Ако ти ядешъ и седи единъ човѣкъ до тебе, че като се наядешъ – да ти прерѣже гърлото, може ли да бѫдешъ щастливъ като ядешъ?
Или ти искашъ хубаво да се наядешъ, а пъкъ седи единъ човѣкъ съ дървото, че следъ като се наядешъ – ще те бие. Питамъ: Какъ ще се усѣщашъ?
към беседата >>
Сега се изкушавамъ.
И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания. Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность. На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ. Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно. Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности.
Сега се изкушавамъ.
Съжалявамъ, че на млади години не използувахъ тия условия. Вижъ, казва, този дяволъ какъ ме мѫчи“.
към беседата >>
Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми.
“ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата. Не бързай. Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи. Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ.
Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми.
Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка. Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ. Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ. За васъ камънитѣ още не сѫ живи. Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ.
към беседата >>
Или ти искашъ хубаво да се наядешъ, а пъкъ седи единъ човѣкъ съ дървото, че следъ като се наядешъ – ще те бие.
Истината вече е изкуство. Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода. Значи да си свободенъ, когато давашъ. Ако ти ядешъ и седи единъ човѣкъ до тебе, че като се наядешъ – да ти прерѣже гърлото, може ли да бѫдешъ щастливъ като ядешъ?
Или ти искашъ хубаво да се наядешъ, а пъкъ седи единъ човѣкъ съ дървото, че следъ като се наядешъ – ще те бие.
Питамъ: Какъ ще се усѣщашъ?
към беседата >>
Съжалявамъ, че на млади години не използувахъ тия условия.
Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность. На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ. Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно. Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности. Сега се изкушавамъ.
Съжалявамъ, че на млади години не използувахъ тия условия.
Вижъ, казва, този дяволъ какъ ме мѫчи“.
към беседата >>
Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка.
Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата. Не бързай. Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи. Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ. Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми.
Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка.
Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ. Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ. За васъ камънитѣ още не сѫ живи. Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ. Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре.
към беседата >>
Питамъ: Какъ ще се усѣщашъ?
Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода. Значи да си свободенъ, когато давашъ. Ако ти ядешъ и седи единъ човѣкъ до тебе, че като се наядешъ – да ти прерѣже гърлото, може ли да бѫдешъ щастливъ като ядешъ? Или ти искашъ хубаво да се наядешъ, а пъкъ седи единъ човѣкъ съ дървото, че следъ като се наядешъ – ще те бие.
Питамъ: Какъ ще се усѣщашъ?
към беседата >>
Вижъ, казва, този дяволъ какъ ме мѫчи“.
На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ. Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно. Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности. Сега се изкушавамъ. Съжалявамъ, че на млади години не използувахъ тия условия.
Вижъ, казва, този дяволъ какъ ме мѫчи“.
към беседата >>
Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ.
Не бързай. Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи. Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ. Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми. Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка.
Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ.
Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ. За васъ камънитѣ още не сѫ живи. Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ. Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре. Като нарушаваме този законъ, животътъ се скѫсява.
към беседата >>
Има единъ анекдотъ – то е само за поука.
Има единъ анекдотъ – то е само за поука.
Свѣтътъ не се оправя съ този анекдотъ. Единъ обичалъ много да яде. Като яде повече – преяда и страда после. Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне. Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде.
към беседата >>
Има известни правила, които трѣбва да спазвате.
Има известни правила, които трѣбва да спазвате.
Вие сте подложени на известни мѫчнотии. Никой не може да се избави отъ тѣзи мѫчнотии. Но е казано, че всичкитѣ мѫчнотии, презъ които ще минемъ, тѣ ще се превърнатъ за наше добро. Самиятъ развой на сегашната еволюция, презъ която човѣшкиятъ духъ минава, трѣбва да мине презъ този пѫть. Неизбѣжни работи сѫ.
към беседата >>
Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ.
Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи. Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ. Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми. Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка. Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ.
Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ.
За васъ камънитѣ още не сѫ живи. Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ. Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре. Като нарушаваме този законъ, животътъ се скѫсява. Казвате: „Глупаво е туй дърво“.
към беседата >>
Свѣтътъ не се оправя съ този анекдотъ.
Има единъ анекдотъ – то е само за поука.
Свѣтътъ не се оправя съ този анекдотъ.
Единъ обичалъ много да яде. Като яде повече – преяда и страда после. Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне. Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде. Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде.
към беседата >>
Вие сте подложени на известни мѫчнотии.
Има известни правила, които трѣбва да спазвате.
Вие сте подложени на известни мѫчнотии.
Никой не може да се избави отъ тѣзи мѫчнотии. Но е казано, че всичкитѣ мѫчнотии, презъ които ще минемъ, тѣ ще се превърнатъ за наше добро. Самиятъ развой на сегашната еволюция, презъ която човѣшкиятъ духъ минава, трѣбва да мине презъ този пѫть. Неизбѣжни работи сѫ.
към беседата >>
За васъ камънитѣ още не сѫ живи.
Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ. Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми. Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка. Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ. Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ.
За васъ камънитѣ още не сѫ живи.
Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ. Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре. Като нарушаваме този законъ, животътъ се скѫсява. Казвате: „Глупаво е туй дърво“. Туй дърво е много разумно.
към беседата >>
Единъ обичалъ много да яде.
Има единъ анекдотъ – то е само за поука. Свѣтътъ не се оправя съ този анекдотъ.
Единъ обичалъ много да яде.
Като яде повече – преяда и страда после. Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне. Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде. Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде. И тогава коремътъ не го болѣлъ.
към беседата >>
Никой не може да се избави отъ тѣзи мѫчнотии.
Има известни правила, които трѣбва да спазвате. Вие сте подложени на известни мѫчнотии.
Никой не може да се избави отъ тѣзи мѫчнотии.
Но е казано, че всичкитѣ мѫчнотии, презъ които ще минемъ, тѣ ще се превърнатъ за наше добро. Самиятъ развой на сегашната еволюция, презъ която човѣшкиятъ духъ минава, трѣбва да мине презъ този пѫть. Неизбѣжни работи сѫ.
към беседата >>
Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ.
Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми. Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка. Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ. Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ. За васъ камънитѣ още не сѫ живи.
Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ.
Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре. Като нарушаваме този законъ, животътъ се скѫсява. Казвате: „Глупаво е туй дърво“. Туй дърво е много разумно.
към беседата >>
Като яде повече – преяда и страда после.
Има единъ анекдотъ – то е само за поука. Свѣтътъ не се оправя съ този анекдотъ. Единъ обичалъ много да яде.
Като яде повече – преяда и страда после.
Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне. Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде. Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде. И тогава коремътъ не го болѣлъ. Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника.
към беседата >>
Но е казано, че всичкитѣ мѫчнотии, презъ които ще минемъ, тѣ ще се превърнатъ за наше добро.
Има известни правила, които трѣбва да спазвате. Вие сте подложени на известни мѫчнотии. Никой не може да се избави отъ тѣзи мѫчнотии.
Но е казано, че всичкитѣ мѫчнотии, презъ които ще минемъ, тѣ ще се превърнатъ за наше добро.
Самиятъ развой на сегашната еволюция, презъ която човѣшкиятъ духъ минава, трѣбва да мине презъ този пѫть. Неизбѣжни работи сѫ.
към беседата >>
Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре.
Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка. Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ. Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ. За васъ камънитѣ още не сѫ живи. Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ.
Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре.
Като нарушаваме този законъ, животътъ се скѫсява. Казвате: „Глупаво е туй дърво“. Туй дърво е много разумно.
към беседата >>
Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне.
Има единъ анекдотъ – то е само за поука. Свѣтътъ не се оправя съ този анекдотъ. Единъ обичалъ много да яде. Като яде повече – преяда и страда после.
Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне.
Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде. Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде. И тогава коремътъ не го болѣлъ. Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника. Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката.
към беседата >>
Самиятъ развой на сегашната еволюция, презъ която човѣшкиятъ духъ минава, трѣбва да мине презъ този пѫть.
Има известни правила, които трѣбва да спазвате. Вие сте подложени на известни мѫчнотии. Никой не може да се избави отъ тѣзи мѫчнотии. Но е казано, че всичкитѣ мѫчнотии, презъ които ще минемъ, тѣ ще се превърнатъ за наше добро.
Самиятъ развой на сегашната еволюция, презъ която човѣшкиятъ духъ минава, трѣбва да мине презъ този пѫть.
Неизбѣжни работи сѫ.
към беседата >>
Като нарушаваме този законъ, животътъ се скѫсява.
Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ. Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ. За васъ камънитѣ още не сѫ живи. Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ. Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре.
Като нарушаваме този законъ, животътъ се скѫсява.
Казвате: „Глупаво е туй дърво“. Туй дърво е много разумно.
към беседата >>
Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде.
Има единъ анекдотъ – то е само за поука. Свѣтътъ не се оправя съ този анекдотъ. Единъ обичалъ много да яде. Като яде повече – преяда и страда после. Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне.
Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде.
Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде. И тогава коремътъ не го болѣлъ. Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника. Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката. Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“.
към беседата >>
Неизбѣжни работи сѫ.
Има известни правила, които трѣбва да спазвате. Вие сте подложени на известни мѫчнотии. Никой не може да се избави отъ тѣзи мѫчнотии. Но е казано, че всичкитѣ мѫчнотии, презъ които ще минемъ, тѣ ще се превърнатъ за наше добро. Самиятъ развой на сегашната еволюция, презъ която човѣшкиятъ духъ минава, трѣбва да мине презъ този пѫть.
Неизбѣжни работи сѫ.
към беседата >>
Казвате: „Глупаво е туй дърво“.
Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ. За васъ камънитѣ още не сѫ живи. Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ. Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре. Като нарушаваме този законъ, животътъ се скѫсява.
Казвате: „Глупаво е туй дърво“.
Туй дърво е много разумно.
към беседата >>
Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде.
Свѣтътъ не се оправя съ този анекдотъ. Единъ обичалъ много да яде. Като яде повече – преяда и страда после. Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне. Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде.
Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде.
И тогава коремътъ не го болѣлъ. Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника. Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката. Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“. Безъ губерка е по-хубаво.
към беседата >>
Този човѣкъ, както е нарисуванъ, е много егоистиченъ.
Този човѣкъ, както е нарисуванъ, е много егоистиченъ.
Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ.
към беседата >>
Туй дърво е много разумно.
За васъ камънитѣ още не сѫ живи. Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ. Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре. Като нарушаваме този законъ, животътъ се скѫсява. Казвате: „Глупаво е туй дърво“.
Туй дърво е много разумно.
към беседата >>
И тогава коремътъ не го болѣлъ.
Единъ обичалъ много да яде. Като яде повече – преяда и страда после. Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне. Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде. Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде.
И тогава коремътъ не го болѣлъ.
Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника. Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката. Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“. Безъ губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша.
към беседата >>
Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли.
Този човѣкъ, както е нарисуванъ, е много егоистиченъ.
Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли.
Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ.
към беседата >>
Та сега – първото нѣщо: Ще контролирате живота, който Богъ ви е далъ /лѣвиятъ палецъ/ и живота, който сме приели /дѣсниятъ палецъ/.
Та сега – първото нѣщо: Ще контролирате живота, който Богъ ви е далъ /лѣвиятъ палецъ/ и живота, който сме приели /дѣсниятъ палецъ/.
Колко хиляди години взело на умни сѫщества да ти направятъ този палецъ? И още работятъ. Палецътъ не е завършенъ. Много още има да се работи. Тъй, както е направенъ, много гениално е направенъ, но още има да се прави.
към беседата >>
Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника.
Като яде повече – преяда и страда после. Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне. Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде. Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде. И тогава коремътъ не го болѣлъ.
Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника.
Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката. Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“. Безъ губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша. Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ.
към беседата >>
Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това.
Този човѣкъ, както е нарисуванъ, е много егоистиченъ. Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли.
Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това.
(На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ.
към беседата >>
Колко хиляди години взело на умни сѫщества да ти направятъ този палецъ?
Та сега – първото нѣщо: Ще контролирате живота, който Богъ ви е далъ /лѣвиятъ палецъ/ и живота, който сме приели /дѣсниятъ палецъ/.
Колко хиляди години взело на умни сѫщества да ти направятъ този палецъ?
И още работятъ. Палецътъ не е завършенъ. Много още има да се работи. Тъй, както е направенъ, много гениално е направенъ, но още има да се прави.
към беседата >>
Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката.
Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне. Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде. Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде. И тогава коремътъ не го болѣлъ. Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника.
Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката.
Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“. Безъ губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша. Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ. Никой досега не е умрѣлъ гладенъ.
към беседата >>
(На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава.
Този човѣкъ, както е нарисуванъ, е много егоистиченъ. Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това.
(На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава.
Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си.
към беседата >>
И още работятъ.
Та сега – първото нѣщо: Ще контролирате живота, който Богъ ви е далъ /лѣвиятъ палецъ/ и живота, който сме приели /дѣсниятъ палецъ/. Колко хиляди години взело на умни сѫщества да ти направятъ този палецъ?
И още работятъ.
Палецътъ не е завършенъ. Много още има да се работи. Тъй, както е направенъ, много гениално е направенъ, но още има да се прави.
към беседата >>
Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“.
Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде. Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде. И тогава коремътъ не го болѣлъ. Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника. Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката.
Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“.
Безъ губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша. Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ. Никой досега не е умрѣлъ гладенъ. Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ.
към беседата >>
Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе.
Този човѣкъ, както е нарисуванъ, е много егоистиченъ. Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава.
Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе.
Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция.
към беседата >>
Палецътъ не е завършенъ.
Та сега – първото нѣщо: Ще контролирате живота, който Богъ ви е далъ /лѣвиятъ палецъ/ и живота, който сме приели /дѣсниятъ палецъ/. Колко хиляди години взело на умни сѫщества да ти направятъ този палецъ? И още работятъ.
Палецътъ не е завършенъ.
Много още има да се работи. Тъй, както е направенъ, много гениално е направенъ, но още има да се прави.
към беседата >>
Безъ губерка е по-хубаво.
Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде. И тогава коремътъ не го болѣлъ. Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника. Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката. Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“.
Безъ губерка е по-хубаво.
Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша. Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ. Никой досега не е умрѣлъ гладенъ. Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ. Не е право.
към беседата >>
Колкото за вземането е много даровитъ.
Този човѣкъ, както е нарисуванъ, е много егоистиченъ. Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе.
Колкото за вземането е много даровитъ.
За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия.
към беседата >>
Много още има да се работи.
Та сега – първото нѣщо: Ще контролирате живота, който Богъ ви е далъ /лѣвиятъ палецъ/ и живота, който сме приели /дѣсниятъ палецъ/. Колко хиляди години взело на умни сѫщества да ти направятъ този палецъ? И още работятъ. Палецътъ не е завършенъ.
Много още има да се работи.
Тъй, както е направенъ, много гениално е направенъ, но още има да се прави.
към беседата >>
Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша.
И тогава коремътъ не го болѣлъ. Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника. Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката. Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“. Безъ губерка е по-хубаво.
Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша.
Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ. Никой досега не е умрѣлъ гладенъ. Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ. Не е право. Отъ гладъ хората не умиратъ.
към беседата >>
За даването е аристократъ, за вземането е демократъ.
Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ.
За даването е аристократъ, за вземането е демократъ.
Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво.
към беседата >>
Тъй, както е направенъ, много гениално е направенъ, но още има да се прави.
Та сега – първото нѣщо: Ще контролирате живота, който Богъ ви е далъ /лѣвиятъ палецъ/ и живота, който сме приели /дѣсниятъ палецъ/. Колко хиляди години взело на умни сѫщества да ти направятъ този палецъ? И още работятъ. Палецътъ не е завършенъ. Много още има да се работи.
Тъй, както е направенъ, много гениално е направенъ, но още има да се прави.
към беседата >>
Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ.
Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника. Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката. Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“. Безъ губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша.
Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ.
Никой досега не е умрѣлъ гладенъ. Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ. Не е право. Отъ гладъ хората не умиратъ. Има други причини, отъ които умиратъ хората.
към беседата >>
Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ.
Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ.
Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ.
Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво. Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението.
към беседата >>
Първото пречупване на лицето трѣбва да бѫде хармонично.
Първото пречупване на лицето трѣбва да бѫде хармонично.
Второто, третото и четвъртото пакъ трѣбва да бѫде хармонично. Колкото слизаме надолу, става по-мѫчно. Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията. Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията.
към беседата >>
Никой досега не е умрѣлъ гладенъ.
Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката. Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“. Безъ губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша. Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ.
Никой досега не е умрѣлъ гладенъ.
Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ. Не е право. Отъ гладъ хората не умиратъ. Има други причини, отъ които умиратъ хората. И бедни, и богати хора умиратъ.
към беседата >>
Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си.
(На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ.
Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си.
Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво. Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението. Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно.
към беседата >>
Второто, третото и четвъртото пакъ трѣбва да бѫде хармонично.
Първото пречупване на лицето трѣбва да бѫде хармонично.
Второто, третото и четвъртото пакъ трѣбва да бѫде хармонично.
Колкото слизаме надолу, става по-мѫчно. Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията. Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията.
към беседата >>
Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ.
Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“. Безъ губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша. Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ. Никой досега не е умрѣлъ гладенъ.
Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ.
Не е право. Отъ гладъ хората не умиратъ. Има други причини, отъ които умиратъ хората. И бедни, и богати хора умиратъ. Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ.
към беседата >>
Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция.
Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си.
Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция.
Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво. Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението. Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно. Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно.
към беседата >>
Колкото слизаме надолу, става по-мѫчно.
Първото пречупване на лицето трѣбва да бѫде хармонично. Второто, третото и четвъртото пакъ трѣбва да бѫде хармонично.
Колкото слизаме надолу, става по-мѫчно.
Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията. Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията. Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ.
към беседата >>
Не е право.
Безъ губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша. Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ. Никой досега не е умрѣлъ гладенъ. Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ.
Не е право.
Отъ гладъ хората не умиратъ. Има други причини, отъ които умиратъ хората. И бедни, и богати хора умиратъ. Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ. Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“.
към беседата >>
Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия.
Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция.
Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия.
Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво. Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението. Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно. Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно. Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно.
към беседата >>
Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията.
Първото пречупване на лицето трѣбва да бѫде хармонично. Второто, третото и четвъртото пакъ трѣбва да бѫде хармонично. Колкото слизаме надолу, става по-мѫчно.
Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията.
Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията. Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ. Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си.
към беседата >>
Отъ гладъ хората не умиратъ.
Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша. Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ. Никой досега не е умрѣлъ гладенъ. Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ. Не е право.
Отъ гладъ хората не умиратъ.
Има други причини, отъ които умиратъ хората. И бедни, и богати хора умиратъ. Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ. Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“. Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ.
към беседата >>
Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво.
За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия.
Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво.
Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението. Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно. Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно. Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно. Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота.
към беседата >>
Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията.
Първото пречупване на лицето трѣбва да бѫде хармонично. Второто, третото и четвъртото пакъ трѣбва да бѫде хармонично. Колкото слизаме надолу, става по-мѫчно. Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията.
Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията.
Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията. Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ. Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си. Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината.
към беседата >>
Има други причини, отъ които умиратъ хората.
Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ. Никой досега не е умрѣлъ гладенъ. Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ. Не е право. Отъ гладъ хората не умиратъ.
Има други причини, отъ които умиратъ хората.
И бедни, и богати хора умиратъ. Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ. Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“. Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ. И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие.
към беседата >>
Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението.
Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво.
Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението.
Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно. Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно. Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно. Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота. Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде.
към беседата >>
Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията.
Първото пречупване на лицето трѣбва да бѫде хармонично. Второто, третото и четвъртото пакъ трѣбва да бѫде хармонично. Колкото слизаме надолу, става по-мѫчно. Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията. Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията.
Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията.
Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията. Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ. Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си. Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината. Като пречупишъ чувствата, пречупването на чувствата не трѣбва да бѫде голѣмо.
към беседата >>
И бедни, и богати хора умиратъ.
Никой досега не е умрѣлъ гладенъ. Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ. Не е право. Отъ гладъ хората не умиратъ. Има други причини, отъ които умиратъ хората.
И бедни, и богати хора умиратъ.
Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ. Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“. Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ. И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие. Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие.
към беседата >>
Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно.
Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво. Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението.
Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно.
Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно. Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно. Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота. Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава.
към беседата >>
Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията.
Второто, третото и четвъртото пакъ трѣбва да бѫде хармонично. Колкото слизаме надолу, става по-мѫчно. Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията. Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията.
Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията.
Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ. Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си. Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината. Като пречупишъ чувствата, пречупването на чувствата не трѣбва да бѫде голѣмо. Катастрофално действува.
към беседата >>
Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ.
Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ. Не е право. Отъ гладъ хората не умиратъ. Има други причини, отъ които умиратъ хората. И бедни, и богати хора умиратъ.
Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ.
Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“. Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ. И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие. Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие. Отъ безлюбие умиратъ хората.
към беседата >>
Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно.
Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво. Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението. Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно.
Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно.
Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно. Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота. Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява.
към беседата >>
Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ.
Колкото слизаме надолу, става по-мѫчно. Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията. Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията.
Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ.
Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си. Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината. Като пречупишъ чувствата, пречупването на чувствата не трѣбва да бѫде голѣмо. Катастрофално действува. Младитѣ хора при пречупването на любовьта боледуватъ съ месеци, съ години, като стане пречупване на чувствата.
към беседата >>
Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“.
Не е право. Отъ гладъ хората не умиратъ. Има други причини, отъ които умиратъ хората. И бедни, и богати хора умиратъ. Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ.
Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“.
Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ. И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие. Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие. Отъ безлюбие умиратъ хората. Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи.
към беседата >>
Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно.
Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво. Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението. Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно. Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно.
Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно.
Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота. Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ.
към беседата >>
Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си.
Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията. Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията. Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ.
Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си.
Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината. Като пречупишъ чувствата, пречупването на чувствата не трѣбва да бѫде голѣмо. Катастрофално действува. Младитѣ хора при пречупването на любовьта боледуватъ съ месеци, съ години, като стане пречупване на чувствата.
към беседата >>
Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ.
Отъ гладъ хората не умиратъ. Има други причини, отъ които умиратъ хората. И бедни, и богати хора умиратъ. Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ. Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“.
Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ.
И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие. Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие. Отъ безлюбие умиратъ хората. Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи. Примѣръ за служенето е майката.
към беседата >>
Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота.
Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво. Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението. Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно. Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно. Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно.
Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота.
Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ. По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва.
към беседата >>
Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината.
Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията. Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ. Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си.
Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината.
Като пречупишъ чувствата, пречупването на чувствата не трѣбва да бѫде голѣмо. Катастрофално действува. Младитѣ хора при пречупването на любовьта боледуватъ съ месеци, съ години, като стане пречупване на чувствата.
към беседата >>
И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие.
Има други причини, отъ които умиратъ хората. И бедни, и богати хора умиратъ. Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ. Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“. Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ.
И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие.
Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие. Отъ безлюбие умиратъ хората. Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи. Примѣръ за служенето е майката. Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно.
към беседата >>
Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде.
Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението. Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно. Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно. Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно. Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота.
Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде.
Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ. По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде“.
към беседата >>
Като пречупишъ чувствата, пречупването на чувствата не трѣбва да бѫде голѣмо.
Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията. Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ. Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си. Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината.
Като пречупишъ чувствата, пречупването на чувствата не трѣбва да бѫде голѣмо.
Катастрофално действува. Младитѣ хора при пречупването на любовьта боледуватъ съ месеци, съ години, като стане пречупване на чувствата.
към беседата >>
Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие.
И бедни, и богати хора умиратъ. Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ. Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“. Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ. И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие.
Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие.
Отъ безлюбие умиратъ хората. Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи. Примѣръ за служенето е майката. Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно. Казва: „Много умно плаче“.
към беседата >>
Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава.
Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно. Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно. Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно. Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота. Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде.
Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава.
Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ. По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде“. – Не.
към беседата >>
Катастрофално действува.
Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията. Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ. Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си. Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината. Като пречупишъ чувствата, пречупването на чувствата не трѣбва да бѫде голѣмо.
Катастрофално действува.
Младитѣ хора при пречупването на любовьта боледуватъ съ месеци, съ години, като стане пречупване на чувствата.
към беседата >>
Отъ безлюбие умиратъ хората.
Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ. Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“. Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ. И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие. Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие.
Отъ безлюбие умиратъ хората.
Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи. Примѣръ за служенето е майката. Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно. Казва: „Много умно плаче“. Та казвамъ: Въ това отношение трѣбва да имаме сърдцето на майката, не да се самоосѫждаме.
към беседата >>
Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява.
Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно. Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно. Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота. Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава.
Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява.
Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ. По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде“. – Не. Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го.
към беседата >>
Младитѣ хора при пречупването на любовьта боледуватъ съ месеци, съ години, като стане пречупване на чувствата.
Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ. Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си. Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината. Като пречупишъ чувствата, пречупването на чувствата не трѣбва да бѫде голѣмо. Катастрофално действува.
Младитѣ хора при пречупването на любовьта боледуватъ съ месеци, съ години, като стане пречупване на чувствата.
към беседата >>
Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи.
Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“. Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ. И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие. Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие. Отъ безлюбие умиратъ хората.
Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи.
Примѣръ за служенето е майката. Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно. Казва: „Много умно плаче“. Та казвамъ: Въ това отношение трѣбва да имаме сърдцето на майката, не да се самоосѫждаме. Нѣкой пѫть не е възможно човѣкъ да живѣе добре, понеже условията отвънъ сѫ лоши.
към беседата >>
Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ.
Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно. Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота. Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява.
Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ.
По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде“. – Не. Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го. Всичко, което ти е потрѣбно – остави го за себе си.
към беседата >>
Новата религия въ свѣта, която иде, е да се намѣри новото, правилното отношение, което любовьта има къмъ човѣшката душа, да се намѣри новото и правилно отношение, което душата има къмъ човѣшкото сърдце.
Новата религия въ свѣта, която иде, е да се намѣри новото, правилното отношение, което любовьта има къмъ човѣшката душа, да се намѣри новото и правилно отношение, което душата има къмъ човѣшкото сърдце.
Това трѣбва да се научи.
към беседата >>
Примѣръ за служенето е майката.
Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ. И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие. Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие. Отъ безлюбие умиратъ хората. Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи.
Примѣръ за служенето е майката.
Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно. Казва: „Много умно плаче“. Та казвамъ: Въ това отношение трѣбва да имаме сърдцето на майката, не да се самоосѫждаме. Нѣкой пѫть не е възможно човѣкъ да живѣе добре, понеже условията отвънъ сѫ лоши. Човѣкъ съ своя умъ трѣбва да се справи съ условията.
към беседата >>
По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва.
Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота. Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ.
По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва.
Казвате: „Всичко да даде“. – Не. Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го. Всичко, което ти е потрѣбно – остави го за себе си. Онова, което ти е необходимо – задръжъ го.
към беседата >>
Това трѣбва да се научи.
Новата религия въ свѣта, която иде, е да се намѣри новото, правилното отношение, което любовьта има къмъ човѣшката душа, да се намѣри новото и правилно отношение, което душата има къмъ човѣшкото сърдце.
Това трѣбва да се научи.
към беседата >>
Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно.
И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие. Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие. Отъ безлюбие умиратъ хората. Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи. Примѣръ за служенето е майката.
Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно.
Казва: „Много умно плаче“. Та казвамъ: Въ това отношение трѣбва да имаме сърдцето на майката, не да се самоосѫждаме. Нѣкой пѫть не е възможно човѣкъ да живѣе добре, понеже условията отвънъ сѫ лоши. Човѣкъ съ своя умъ трѣбва да се справи съ условията.
към беседата >>
Казвате: „Всичко да даде“.
Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ. По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва.
Казвате: „Всичко да даде“.
– Не. Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го. Всичко, което ти е потрѣбно – остави го за себе си. Онова, което ти е необходимо – задръжъ го. Онова, което не ти е потрѣбно – дай го.
към беседата >>
За следния пѫть напишете на една книжка една права линия.
За следния пѫть напишете на една книжка една права линия.
Направете я съ каквато дължина искате. Начертайте една плоскость и единъ кубъ, каквато искате голѣмина имъ дайте. Ще видимъ каква голѣмина ще дадете. Всѣки да нарисува свободно една права линия, една плоскость и единъ кубъ на една книжка и се подпишете отдолу.
към беседата >>
Казва: „Много умно плаче“.
Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие. Отъ безлюбие умиратъ хората. Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи. Примѣръ за служенето е майката. Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно.
Казва: „Много умно плаче“.
Та казвамъ: Въ това отношение трѣбва да имаме сърдцето на майката, не да се самоосѫждаме. Нѣкой пѫть не е възможно човѣкъ да живѣе добре, понеже условията отвънъ сѫ лоши. Човѣкъ съ своя умъ трѣбва да се справи съ условията.
към беседата >>
– Не.
Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ. По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде“.
– Не.
Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го. Всичко, което ти е потрѣбно – остави го за себе си. Онова, което ти е необходимо – задръжъ го. Онова, което не ти е потрѣбно – дай го.
към беседата >>
Направете я съ каквато дължина искате.
За следния пѫть напишете на една книжка една права линия.
Направете я съ каквато дължина искате.
Начертайте една плоскость и единъ кубъ, каквато искате голѣмина имъ дайте. Ще видимъ каква голѣмина ще дадете. Всѣки да нарисува свободно една права линия, една плоскость и единъ кубъ на една книжка и се подпишете отдолу.
към беседата >>
Та казвамъ: Въ това отношение трѣбва да имаме сърдцето на майката, не да се самоосѫждаме.
Отъ безлюбие умиратъ хората. Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи. Примѣръ за служенето е майката. Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно. Казва: „Много умно плаче“.
Та казвамъ: Въ това отношение трѣбва да имаме сърдцето на майката, не да се самоосѫждаме.
Нѣкой пѫть не е възможно човѣкъ да живѣе добре, понеже условията отвънъ сѫ лоши. Човѣкъ съ своя умъ трѣбва да се справи съ условията.
към беседата >>
Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го.
Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ. По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде“. – Не.
Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го.
Всичко, което ти е потрѣбно – остави го за себе си. Онова, което ти е необходимо – задръжъ го. Онова, което не ти е потрѣбно – дай го.
към беседата >>
Начертайте една плоскость и единъ кубъ, каквато искате голѣмина имъ дайте.
За следния пѫть напишете на една книжка една права линия. Направете я съ каквато дължина искате.
Начертайте една плоскость и единъ кубъ, каквато искате голѣмина имъ дайте.
Ще видимъ каква голѣмина ще дадете. Всѣки да нарисува свободно една права линия, една плоскость и единъ кубъ на една книжка и се подпишете отдолу.
към беседата >>
Нѣкой пѫть не е възможно човѣкъ да живѣе добре, понеже условията отвънъ сѫ лоши.
Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи. Примѣръ за служенето е майката. Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно. Казва: „Много умно плаче“. Та казвамъ: Въ това отношение трѣбва да имаме сърдцето на майката, не да се самоосѫждаме.
Нѣкой пѫть не е възможно човѣкъ да живѣе добре, понеже условията отвънъ сѫ лоши.
Човѣкъ съ своя умъ трѣбва да се справи съ условията.
към беседата >>
Всичко, което ти е потрѣбно – остави го за себе си.
Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ. По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде“. – Не. Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го.
Всичко, което ти е потрѣбно – остави го за себе си.
Онова, което ти е необходимо – задръжъ го. Онова, което не ти е потрѣбно – дай го.
към беседата >>
Ще видимъ каква голѣмина ще дадете.
За следния пѫть напишете на една книжка една права линия. Направете я съ каквато дължина искате. Начертайте една плоскость и единъ кубъ, каквато искате голѣмина имъ дайте.
Ще видимъ каква голѣмина ще дадете.
Всѣки да нарисува свободно една права линия, една плоскость и единъ кубъ на една книжка и се подпишете отдолу.
към беседата >>
Човѣкъ съ своя умъ трѣбва да се справи съ условията.
Примѣръ за служенето е майката. Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно. Казва: „Много умно плаче“. Та казвамъ: Въ това отношение трѣбва да имаме сърдцето на майката, не да се самоосѫждаме. Нѣкой пѫть не е възможно човѣкъ да живѣе добре, понеже условията отвънъ сѫ лоши.
Човѣкъ съ своя умъ трѣбва да се справи съ условията.
към беседата >>
Онова, което ти е необходимо – задръжъ го.
По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде“. – Не. Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го. Всичко, което ти е потрѣбно – остави го за себе си.
Онова, което ти е необходимо – задръжъ го.
Онова, което не ти е потрѣбно – дай го.
към беседата >>
Всѣки да нарисува свободно една права линия, една плоскость и единъ кубъ на една книжка и се подпишете отдолу.
За следния пѫть напишете на една книжка една права линия. Направете я съ каквато дължина искате. Начертайте една плоскость и единъ кубъ, каквато искате голѣмина имъ дайте. Ще видимъ каква голѣмина ще дадете.
Всѣки да нарисува свободно една права линия, една плоскость и единъ кубъ на една книжка и се подпишете отдолу.
към беседата >>
Ако твой единъ неприятель ти даде едно брашно отъ циментъ и после те излъже и тури вода въ туй брашно (и) замѣси една каша.
Ако твой единъ неприятель ти даде едно брашно отъ циментъ и после те излъже и тури вода въ туй брашно (и) замѣси една каша.
Каже ти да си туришъ единия кракъ, за да имашъ една хубава обувка и го държишъ 5–6 часа. Какво ще стане съ тебе? – Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата. Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ. Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха.
към беседата >>
Онова, което не ти е потрѣбно – дай го.
Казвате: „Всичко да даде“. – Не. Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го. Всичко, което ти е потрѣбно – остави го за себе си. Онова, което ти е необходимо – задръжъ го.
Онова, което не ти е потрѣбно – дай го.
към беседата >>
Каже ти да си туришъ единия кракъ, за да имашъ една хубава обувка и го държишъ 5–6 часа.
Ако твой единъ неприятель ти даде едно брашно отъ циментъ и после те излъже и тури вода въ туй брашно (и) замѣси една каша.
Каже ти да си туришъ единия кракъ, за да имашъ една хубава обувка и го държишъ 5–6 часа.
Какво ще стане съ тебе? – Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата. Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ. Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха. Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ.
към беседата >>
Всѣка сутринь, като станете, най-малко 10–15 минути спрете въ разсѫждение.
Всѣка сутринь, като станете, най-малко 10–15 минути спрете въ разсѫждение.
Запитайте се, каква е волята Божия за днесъ. Азъ като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения. Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва. Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате. Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате.
към беседата >>
Какво ще стане съ тебе?
Ако твой единъ неприятель ти даде едно брашно отъ циментъ и после те излъже и тури вода въ туй брашно (и) замѣси една каша. Каже ти да си туришъ единия кракъ, за да имашъ една хубава обувка и го държишъ 5–6 часа.
Какво ще стане съ тебе?
– Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата. Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ. Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха. Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ. Трѣбва нова наука.
към беседата >>
Запитайте се, каква е волята Божия за днесъ.
Всѣка сутринь, като станете, най-малко 10–15 минути спрете въ разсѫждение.
Запитайте се, каква е волята Божия за днесъ.
Азъ като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения. Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва. Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате. Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате. Нѣкои отъ васъ воля нѣмате.
към беседата >>
– Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата.
Ако твой единъ неприятель ти даде едно брашно отъ циментъ и после те излъже и тури вода въ туй брашно (и) замѣси една каша. Каже ти да си туришъ единия кракъ, за да имашъ една хубава обувка и го държишъ 5–6 часа. Какво ще стане съ тебе?
– Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата.
Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ. Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха. Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ. Трѣбва нова наука. Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“.
към беседата >>
Азъ като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения.
Всѣка сутринь, като станете, най-малко 10–15 минути спрете въ разсѫждение. Запитайте се, каква е волята Божия за днесъ.
Азъ като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения.
Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва. Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате. Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате. Нѣкои отъ васъ воля нѣмате. Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа.
към беседата >>
Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ.
Ако твой единъ неприятель ти даде едно брашно отъ циментъ и после те излъже и тури вода въ туй брашно (и) замѣси една каша. Каже ти да си туришъ единия кракъ, за да имашъ една хубава обувка и го държишъ 5–6 часа. Какво ще стане съ тебе? – Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата.
Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ.
Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха. Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ. Трѣбва нова наука. Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“. Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува.
към беседата >>
Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва.
Всѣка сутринь, като станете, най-малко 10–15 минути спрете въ разсѫждение. Запитайте се, каква е волята Божия за днесъ. Азъ като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения.
Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва.
Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате. Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате. Нѣкои отъ васъ воля нѣмате. Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа. Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината.
към беседата >>
Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха.
Ако твой единъ неприятель ти даде едно брашно отъ циментъ и после те излъже и тури вода въ туй брашно (и) замѣси една каша. Каже ти да си туришъ единия кракъ, за да имашъ една хубава обувка и го държишъ 5–6 часа. Какво ще стане съ тебе? – Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата. Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ.
Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха.
Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ. Трѣбва нова наука. Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“. Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува. Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате.
Всѣка сутринь, като станете, най-малко 10–15 минути спрете въ разсѫждение. Запитайте се, каква е волята Божия за днесъ. Азъ като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения. Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва.
Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате.
Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате. Нѣкои отъ васъ воля нѣмате. Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа. Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата.
към беседата >>
Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ.
Каже ти да си туришъ единия кракъ, за да имашъ една хубава обувка и го държишъ 5–6 часа. Какво ще стане съ тебе? – Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата. Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ. Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха.
Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ.
Трѣбва нова наука. Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“. Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува. Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува. Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ.
към беседата >>
Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате.
Всѣка сутринь, като станете, най-малко 10–15 минути спрете въ разсѫждение. Запитайте се, каква е волята Божия за днесъ. Азъ като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения. Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва. Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате.
Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате.
Нѣкои отъ васъ воля нѣмате. Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа. Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата. Понеже се намираме въ едно статическо положение.
към беседата >>
Трѣбва нова наука.
Какво ще стане съ тебе? – Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата. Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ. Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха. Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ.
Трѣбва нова наука.
Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“. Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува. Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува. Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ. Ядешъ – съ любовь да ядешъ.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ воля нѣмате.
Запитайте се, каква е волята Божия за днесъ. Азъ като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения. Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва. Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате. Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате.
Нѣкои отъ васъ воля нѣмате.
Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа. Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата. Понеже се намираме въ едно статическо положение. Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария.
към беседата >>
Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“.
– Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата. Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ. Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха. Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ. Трѣбва нова наука.
Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“.
Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува. Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува. Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ. Ядешъ – съ любовь да ядешъ. Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ.
към беседата >>
Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа.
Азъ като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения. Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва. Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате. Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате. Нѣкои отъ васъ воля нѣмате.
Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа.
Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата. Понеже се намираме въ едно статическо положение. Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария. Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите.
към беседата >>
Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува.
Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ. Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха. Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ. Трѣбва нова наука. Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“.
Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува.
Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува. Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ. Ядешъ – съ любовь да ядешъ. Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ. Въ тъмнина не яжъ.
към беседата >>
Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината.
Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва. Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате. Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате. Нѣкои отъ васъ воля нѣмате. Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа.
Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината.
Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата. Понеже се намираме въ едно статическо положение. Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария. Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева.
към беседата >>
Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува.
Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха. Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ. Трѣбва нова наука. Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“. Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува.
Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува.
Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ. Ядешъ – съ любовь да ядешъ. Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ. Въ тъмнина не яжъ. Ще имашъ най-хубавата свѣтлина.
към беседата >>
Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата.
Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате. Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате. Нѣкои отъ васъ воля нѣмате. Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа. Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината.
Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата.
Понеже се намираме въ едно статическо положение. Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария. Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева. Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ.
към беседата >>
Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ.
Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ. Трѣбва нова наука. Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“. Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува. Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува.
Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ.
Ядешъ – съ любовь да ядешъ. Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ. Въ тъмнина не яжъ. Ще имашъ най-хубавата свѣтлина. Не бързай да гълташъ.
към беседата >>
Понеже се намираме въ едно статическо положение.
Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате. Нѣкои отъ васъ воля нѣмате. Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа. Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата.
Понеже се намираме въ едно статическо положение.
Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария. Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева. Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ. Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ.
към беседата >>
Ядешъ – съ любовь да ядешъ.
Трѣбва нова наука. Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“. Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува. Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува. Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ.
Ядешъ – съ любовь да ядешъ.
Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ. Въ тъмнина не яжъ. Ще имашъ най-хубавата свѣтлина. Не бързай да гълташъ. Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си.
към беседата >>
Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария.
Нѣкои отъ васъ воля нѣмате. Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа. Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата. Понеже се намираме въ едно статическо положение.
Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария.
Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева. Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ. Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ. Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева.
към беседата >>
Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ.
Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“. Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува. Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува. Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ. Ядешъ – съ любовь да ядешъ.
Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ.
Въ тъмнина не яжъ. Ще имашъ най-хубавата свѣтлина. Не бързай да гълташъ. Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си. Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави?
към беседата >>
Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите.
Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа. Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата. Понеже се намираме въ едно статическо положение. Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария.
Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите.
Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева. Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ. Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ. Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече.
към беседата >>
Въ тъмнина не яжъ.
Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува. Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува. Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ. Ядешъ – съ любовь да ядешъ. Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ.
Въ тъмнина не яжъ.
Ще имашъ най-хубавата свѣтлина. Не бързай да гълташъ. Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си. Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави? На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени.
към беседата >>
Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева.
Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата. Понеже се намираме въ едно статическо положение. Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария. Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите.
Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева.
Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ. Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ. Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ.
към беседата >>
Ще имашъ най-хубавата свѣтлина.
Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува. Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ. Ядешъ – съ любовь да ядешъ. Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ. Въ тъмнина не яжъ.
Ще имашъ най-хубавата свѣтлина.
Не бързай да гълташъ. Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си. Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави? На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени. Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени.
към беседата >>
Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ.
Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата. Понеже се намираме въ едно статическо положение. Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария. Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева.
Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ.
Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ. Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ. Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ.
към беседата >>
Не бързай да гълташъ.
Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ. Ядешъ – съ любовь да ядешъ. Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ. Въ тъмнина не яжъ. Ще имашъ най-хубавата свѣтлина.
Не бързай да гълташъ.
Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си. Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави? На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени. Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ.
към беседата >>
Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ.
Понеже се намираме въ едно статическо положение. Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария. Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева. Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ.
Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ.
Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ. Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ. Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка.
към беседата >>
Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си.
Ядешъ – съ любовь да ядешъ. Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ. Въ тъмнина не яжъ. Ще имашъ най-хубавата свѣтлина. Не бързай да гълташъ.
Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си.
Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави? На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени. Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ. Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено.
към беседата >>
Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева.
Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария. Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева. Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ. Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ.
Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева.
Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ. Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ. Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка. Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си.
към беседата >>
Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави?
Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ. Въ тъмнина не яжъ. Ще имашъ най-хубавата свѣтлина. Не бързай да гълташъ. Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си.
Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави?
На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени. Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ. Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе.
към беседата >>
Нашата лотария ще спечели повече.
Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева. Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ. Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ. Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева.
Нашата лотария ще спечели повече.
Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ. Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ. Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка. Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си. Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ.
към беседата >>
На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени.
Въ тъмнина не яжъ. Ще имашъ най-хубавата свѣтлина. Не бързай да гълташъ. Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си. Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави?
На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени.
Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ. Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе. Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка?
към беседата >>
Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ.
Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева. Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ. Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ. Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече.
Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ.
Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ. Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка. Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си. Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ. Всичко може да правите за опитъ.
към беседата >>
Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени.
Ще имашъ най-хубавата свѣтлина. Не бързай да гълташъ. Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си. Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави? На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени.
Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени.
Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ. Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе. Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка? – Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия.
към беседата >>
Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ.
Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ. Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ. Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ.
Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ.
Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка. Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си. Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ. Всичко може да правите за опитъ. Може да направите опитъ съ една лотария.
към беседата >>
Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ.
Не бързай да гълташъ. Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си. Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави? На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени. Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени.
Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ.
Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе. Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка? – Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия. Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия.
към беседата >>
Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка.
Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ. Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ. Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ.
Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка.
Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си. Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ. Всичко може да правите за опитъ. Може да направите опитъ съ една лотария. Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ.
към беседата >>
Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено.
Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си. Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави? На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени. Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ.
Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено.
Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе. Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка? – Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия. Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия. Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ.
към беседата >>
Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си.
Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ. Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ. Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка.
Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си.
Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ. Всичко може да правите за опитъ. Може да направите опитъ съ една лотария. Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ. Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ.
към беседата >>
Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе.
Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави? На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени. Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ. Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено.
Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе.
Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка? – Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия. Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия. Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ. (На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се.
към беседата >>
Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ.
Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ. Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ. Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка. Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си.
Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ.
Всичко може да правите за опитъ. Може да направите опитъ съ една лотария. Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ. Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ. За себе си зная.
към беседата >>
Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка?
На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени. Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ. Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе.
Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка?
– Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия. Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия. Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ. (На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се. Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма.
към беседата >>
Всичко може да правите за опитъ.
Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ. Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ. Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка. Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си. Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ.
Всичко може да правите за опитъ.
Може да направите опитъ съ една лотария. Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ. Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ. За себе си зная. Но и въ деня има особени часове, които печелятъ.
към беседата >>
– Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия.
Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ. Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе. Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка?
– Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия.
Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия. Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ. (На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се. Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма. Плитко дишатъ американцитѣ.
към беседата >>
Може да направите опитъ съ една лотария.
Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ. Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка. Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си. Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ. Всичко може да правите за опитъ.
Може да направите опитъ съ една лотария.
Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ. Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ. За себе си зная. Но и въ деня има особени часове, които печелятъ. Тогава играятъ кѫситѣ вълни.
към беседата >>
Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия.
Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ. Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе. Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка? – Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия.
Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия.
Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ. (На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се. Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма. Плитко дишатъ американцитѣ. Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко.
към беседата >>
Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ.
Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка. Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си. Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ. Всичко може да правите за опитъ. Може да направите опитъ съ една лотария.
Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ.
Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ. За себе си зная. Но и въ деня има особени часове, които печелятъ. Тогава играятъ кѫситѣ вълни. Има и срѣдни, и дълги вълни.
към беседата >>
Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ.
Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе. Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка? – Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия. Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия.
Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ.
(На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се. Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма. Плитко дишатъ американцитѣ. Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко. Тѣ бързатъ, време не имъ остава.
към беседата >>
Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ.
Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си. Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ. Всичко може да правите за опитъ. Може да направите опитъ съ една лотария. Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ.
Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ.
За себе си зная. Но и въ деня има особени часове, които печелятъ. Тогава играятъ кѫситѣ вълни. Има и срѣдни, и дълги вълни. Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични.
към беседата >>
(На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се.
Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе. Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка? – Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия. Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия. Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ.
(На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се.
Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма. Плитко дишатъ американцитѣ. Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко. Тѣ бързатъ, време не имъ остава. Като не ти остава време да дишашъ дълбоко – стѣсняватъ се гърдитѣ ти.
към беседата >>
За себе си зная.
Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ. Всичко може да правите за опитъ. Може да направите опитъ съ една лотария. Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ. Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ.
За себе си зная.
Но и въ деня има особени часове, които печелятъ. Тогава играятъ кѫситѣ вълни. Има и срѣдни, и дълги вълни. Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични. Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели.
към беседата >>
Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма.
Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка? – Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия. Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия. Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ. (На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се.
Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма.
Плитко дишатъ американцитѣ. Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко. Тѣ бързатъ, време не имъ остава. Като не ти остава време да дишашъ дълбоко – стѣсняватъ се гърдитѣ ти. (На) германцитѣ, които отиватъ въ Америка, дробоветѣ хлътватъ, коремътъ изпъква, като че сѫ бременни.
към беседата >>
Но и въ деня има особени часове, които печелятъ.
Всичко може да правите за опитъ. Може да направите опитъ съ една лотария. Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ. Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ. За себе си зная.
Но и въ деня има особени часове, които печелятъ.
Тогава играятъ кѫситѣ вълни. Има и срѣдни, и дълги вълни. Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични. Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели.
към беседата >>
Има две реалности въ свѣта: едната е положителна, другата е отрицателна.
Има две реалности въ свѣта: едната е положителна, другата е отрицателна.
Положителната реалность носи радость, отрицателната реалность носи скръбь. Дветѣ, като се събератъ, тикатъ човѣка къмъ работа. Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме. Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ. Казвашъ, че храната ще дойде.
към беседата >>
Плитко дишатъ американцитѣ.
– Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия. Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия. Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ. (На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се. Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма.
Плитко дишатъ американцитѣ.
Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко. Тѣ бързатъ, време не имъ остава. Като не ти остава време да дишашъ дълбоко – стѣсняватъ се гърдитѣ ти. (На) германцитѣ, които отиватъ въ Америка, дробоветѣ хлътватъ, коремътъ изпъква, като че сѫ бременни.
към беседата >>
Тогава играятъ кѫситѣ вълни.
Може да направите опитъ съ една лотария. Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ. Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ. За себе си зная. Но и въ деня има особени часове, които печелятъ.
Тогава играятъ кѫситѣ вълни.
Има и срѣдни, и дълги вълни. Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични. Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели. Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични.
към беседата >>
Положителната реалность носи радость, отрицателната реалность носи скръбь.
Има две реалности въ свѣта: едната е положителна, другата е отрицателна.
Положителната реалность носи радость, отрицателната реалность носи скръбь.
Дветѣ, като се събератъ, тикатъ човѣка къмъ работа. Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме. Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ. Казвашъ, че храната ще дойде. Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ.
към беседата >>
Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко.
Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия. Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ. (На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се. Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма. Плитко дишатъ американцитѣ.
Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко.
Тѣ бързатъ, време не имъ остава. Като не ти остава време да дишашъ дълбоко – стѣсняватъ се гърдитѣ ти. (На) германцитѣ, които отиватъ въ Америка, дробоветѣ хлътватъ, коремътъ изпъква, като че сѫ бременни.
към беседата >>
Има и срѣдни, и дълги вълни.
Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ. Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ. За себе си зная. Но и въ деня има особени часове, които печелятъ. Тогава играятъ кѫситѣ вълни.
Има и срѣдни, и дълги вълни.
Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични. Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели. Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични. Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не.
към беседата >>
Дветѣ, като се събератъ, тикатъ човѣка къмъ работа.
Има две реалности въ свѣта: едната е положителна, другата е отрицателна. Положителната реалность носи радость, отрицателната реалность носи скръбь.
Дветѣ, като се събератъ, тикатъ човѣка къмъ работа.
Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме. Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ. Казвашъ, че храната ще дойде. Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ. Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението.
към беседата >>
Тѣ бързатъ, време не имъ остава.
Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ. (На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се. Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма. Плитко дишатъ американцитѣ. Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко.
Тѣ бързатъ, време не имъ остава.
Като не ти остава време да дишашъ дълбоко – стѣсняватъ се гърдитѣ ти. (На) германцитѣ, които отиватъ въ Америка, дробоветѣ хлътватъ, коремътъ изпъква, като че сѫ бременни.
към беседата >>
Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични.
Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ. За себе си зная. Но и въ деня има особени часове, които печелятъ. Тогава играятъ кѫситѣ вълни. Има и срѣдни, и дълги вълни.
Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични.
Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели. Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични. Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не. Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено.
към беседата >>
Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме.
Има две реалности въ свѣта: едната е положителна, другата е отрицателна. Положителната реалность носи радость, отрицателната реалность носи скръбь. Дветѣ, като се събератъ, тикатъ човѣка къмъ работа.
Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме.
Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ. Казвашъ, че храната ще дойде. Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ. Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението. Като дойде яденето, ти се наядешъ.
към беседата >>
Като не ти остава време да дишашъ дълбоко – стѣсняватъ се гърдитѣ ти.
(На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се. Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма. Плитко дишатъ американцитѣ. Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко. Тѣ бързатъ, време не имъ остава.
Като не ти остава време да дишашъ дълбоко – стѣсняватъ се гърдитѣ ти.
(На) германцитѣ, които отиватъ въ Америка, дробоветѣ хлътватъ, коремътъ изпъква, като че сѫ бременни.
към беседата >>
Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели.
За себе си зная. Но и въ деня има особени часове, които печелятъ. Тогава играятъ кѫситѣ вълни. Има и срѣдни, и дълги вълни. Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични.
Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели.
Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели. Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични. Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не. Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева.
към беседата >>
Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ.
Има две реалности въ свѣта: едната е положителна, другата е отрицателна. Положителната реалность носи радость, отрицателната реалность носи скръбь. Дветѣ, като се събератъ, тикатъ човѣка къмъ работа. Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме.
Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ.
Казвашъ, че храната ще дойде. Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ. Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението. Като дойде яденето, ти се наядешъ. Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ.
към беседата >>
(На) германцитѣ, които отиватъ въ Америка, дробоветѣ хлътватъ, коремътъ изпъква, като че сѫ бременни.
Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма. Плитко дишатъ американцитѣ. Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко. Тѣ бързатъ, време не имъ остава. Като не ти остава време да дишашъ дълбоко – стѣсняватъ се гърдитѣ ти.
(На) германцитѣ, които отиватъ въ Америка, дробоветѣ хлътватъ, коремътъ изпъква, като че сѫ бременни.
към беседата >>
Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели.
Но и въ деня има особени часове, които печелятъ. Тогава играятъ кѫситѣ вълни. Има и срѣдни, и дълги вълни. Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични. Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели.
Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели.
Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични. Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не. Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева. Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ.
към беседата >>
Казвашъ, че храната ще дойде.
Има две реалности въ свѣта: едната е положителна, другата е отрицателна. Положителната реалность носи радость, отрицателната реалность носи скръбь. Дветѣ, като се събератъ, тикатъ човѣка къмъ работа. Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме. Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ.
Казвашъ, че храната ще дойде.
Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ. Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението. Като дойде яденето, ти се наядешъ. Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ. Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва.
към беседата >>
Та казвамъ: За бѫдеще тия хора, които сѫ религиозни, ако нѣматъ тази любовь… (Така), че като ядете – да благодарите на Бога за яденето, като дишате – да благодарите на Бога за дишането.
Та казвамъ: За бѫдеще тия хора, които сѫ религиозни, ако нѣматъ тази любовь… (Така), че като ядете – да благодарите на Бога за яденето, като дишате – да благодарите на Бога за дишането.
Сега, като правите упражненията, виждамъ, че не ги правите отъ любовь. Казвате: „Ха сега, ще си дигамъ рѫцетѣ нагоре“. Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно. Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре.
към беседата >>
Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични.
Тогава играятъ кѫситѣ вълни. Има и срѣдни, и дълги вълни. Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични. Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели.
Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични.
Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не. Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева. Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ. Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка.
към беседата >>
Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ.
Положителната реалность носи радость, отрицателната реалность носи скръбь. Дветѣ, като се събератъ, тикатъ човѣка къмъ работа. Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме. Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ. Казвашъ, че храната ще дойде.
Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ.
Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението. Като дойде яденето, ти се наядешъ. Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ. Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва. Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ?
към беседата >>
Сега, като правите упражненията, виждамъ, че не ги правите отъ любовь.
Та казвамъ: За бѫдеще тия хора, които сѫ религиозни, ако нѣматъ тази любовь… (Така), че като ядете – да благодарите на Бога за яденето, като дишате – да благодарите на Бога за дишането.
Сега, като правите упражненията, виждамъ, че не ги правите отъ любовь.
Казвате: „Ха сега, ще си дигамъ рѫцетѣ нагоре“. Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно. Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре. Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не.
Има и срѣдни, и дълги вълни. Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични. Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели. Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични.
Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не.
Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева. Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ. Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка. После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ.
към беседата >>
Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението.
Дветѣ, като се събератъ, тикатъ човѣка къмъ работа. Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме. Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ. Казвашъ, че храната ще дойде. Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ.
Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението.
Като дойде яденето, ти се наядешъ. Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ. Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва. Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ? “ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ.
към беседата >>
Казвате: „Ха сега, ще си дигамъ рѫцетѣ нагоре“.
Та казвамъ: За бѫдеще тия хора, които сѫ религиозни, ако нѣматъ тази любовь… (Така), че като ядете – да благодарите на Бога за яденето, като дишате – да благодарите на Бога за дишането. Сега, като правите упражненията, виждамъ, че не ги правите отъ любовь.
Казвате: „Ха сега, ще си дигамъ рѫцетѣ нагоре“.
Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно. Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре. Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность. Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ.
към беседата >>
Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено.
Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични. Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели. Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични. Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не.
Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено.
На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева. Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ. Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка. После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ. И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели.
към беседата >>
Като дойде яденето, ти се наядешъ.
Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме. Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ. Казвашъ, че храната ще дойде. Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ. Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението.
Като дойде яденето, ти се наядешъ.
Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ. Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва. Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ? “ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ. Ти си нетърпеливъ.
към беседата >>
Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно.
Та казвамъ: За бѫдеще тия хора, които сѫ религиозни, ако нѣматъ тази любовь… (Така), че като ядете – да благодарите на Бога за яденето, като дишате – да благодарите на Бога за дишането. Сега, като правите упражненията, виждамъ, че не ги правите отъ любовь. Казвате: „Ха сега, ще си дигамъ рѫцетѣ нагоре“.
Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно.
Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре. Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность. Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ. Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ.
към беседата >>
На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева.
Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели. Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични. Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не. Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено.
На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева.
Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ. Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка. После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ. И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели. Нѣма нищо произволно въ свѣта.
към беседата >>
Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ.
Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ. Казвашъ, че храната ще дойде. Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ. Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението. Като дойде яденето, ти се наядешъ.
Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ.
Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва. Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ? “ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ. Ти си нетърпеливъ. Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ.
към беседата >>
Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно.
Та казвамъ: За бѫдеще тия хора, които сѫ религиозни, ако нѣматъ тази любовь… (Така), че като ядете – да благодарите на Бога за яденето, като дишате – да благодарите на Бога за дишането. Сега, като правите упражненията, виждамъ, че не ги правите отъ любовь. Казвате: „Ха сега, ще си дигамъ рѫцетѣ нагоре“. Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно.
Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно.
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре. Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность. Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ. Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ. Но и съ туй дигане ще усилишъ волята си.
към беседата >>
Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ.
Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели. Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични. Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не. Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева.
Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ.
Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка. После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ. И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели. Нѣма нищо произволно въ свѣта. Произволно е, който не разбира.
към беседата >>
Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва.
Казвашъ, че храната ще дойде. Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ. Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението. Като дойде яденето, ти се наядешъ. Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ.
Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва.
Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ? “ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ. Ти си нетърпеливъ. Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ. Какво ще се безпокоишъ.
към беседата >>
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре.
Та казвамъ: За бѫдеще тия хора, които сѫ религиозни, ако нѣматъ тази любовь… (Така), че като ядете – да благодарите на Бога за яденето, като дишате – да благодарите на Бога за дишането. Сега, като правите упражненията, виждамъ, че не ги правите отъ любовь. Казвате: „Ха сега, ще си дигамъ рѫцетѣ нагоре“. Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно. Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно.
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре.
Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность. Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ. Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ. Но и съ туй дигане ще усилишъ волята си. Ако не дигашъ рѫцетѣ нагоре, твоята воля не може да се усили.
към беседата >>
Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка.
Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични. Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не. Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева. Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ.
Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка.
После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ. И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели. Нѣма нищо произволно въ свѣта. Произволно е, който не разбира. Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ.
към беседата >>
Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ?
Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ. Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението. Като дойде яденето, ти се наядешъ. Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ. Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва.
Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ?
“ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ. Ти си нетърпеливъ. Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ. Какво ще се безпокоишъ. Учете търпението.
към беседата >>
Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность.
Сега, като правите упражненията, виждамъ, че не ги правите отъ любовь. Казвате: „Ха сега, ще си дигамъ рѫцетѣ нагоре“. Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно. Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре.
Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность.
Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ. Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ. Но и съ туй дигане ще усилишъ волята си. Ако не дигашъ рѫцетѣ нагоре, твоята воля не може да се усили. Ако не спущашъ рѫцетѣ надолу, не можешъ да имашъ резултати.
към беседата >>
После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ.
Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не. Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева. Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ. Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка.
После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ.
И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели. Нѣма нищо произволно въ свѣта. Произволно е, който не разбира. Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ. Лотарията е за развиване на вѣрата.
към беседата >>
“ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ.
Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението. Като дойде яденето, ти се наядешъ. Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ. Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва. Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ?
“ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ.
Ти си нетърпеливъ. Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ. Какво ще се безпокоишъ. Учете търпението. Когато ви дадатъ яденето, нѣма да бѫдете лакоми, сдържани ще бѫдете.
към беседата >>
Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ.
Казвате: „Ха сега, ще си дигамъ рѫцетѣ нагоре“. Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно. Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре. Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность.
Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ.
Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ. Но и съ туй дигане ще усилишъ волята си. Ако не дигашъ рѫцетѣ нагоре, твоята воля не може да се усили. Ако не спущашъ рѫцетѣ надолу, не можешъ да имашъ резултати.
към беседата >>
И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели.
Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева. Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ. Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка. После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ.
И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели.
Нѣма нищо произволно въ свѣта. Произволно е, който не разбира. Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ. Лотарията е за развиване на вѣрата. Но, ако всички се на лотария очакваме, щѣхме да оставимъ нивитѣ неорани.
към беседата >>
Ти си нетърпеливъ.
Като дойде яденето, ти се наядешъ. Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ. Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва. Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ? “ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ.
Ти си нетърпеливъ.
Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ. Какво ще се безпокоишъ. Учете търпението. Когато ви дадатъ яденето, нѣма да бѫдете лакоми, сдържани ще бѫдете. Винаги ще оставишъ малко ядене.
към беседата >>
Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ.
Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно. Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре. Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность. Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ.
Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ.
Но и съ туй дигане ще усилишъ волята си. Ако не дигашъ рѫцетѣ нагоре, твоята воля не може да се усили. Ако не спущашъ рѫцетѣ надолу, не можешъ да имашъ резултати.
към беседата >>
Нѣма нищо произволно въ свѣта.
На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева. Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ. Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка. После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ. И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели.
Нѣма нищо произволно въ свѣта.
Произволно е, който не разбира. Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ. Лотарията е за развиване на вѣрата. Но, ако всички се на лотария очакваме, щѣхме да оставимъ нивитѣ неорани. Какво ще ни донесе лотарията?
към беседата >>
Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ.
Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ. Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва. Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ? “ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ. Ти си нетърпеливъ.
Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ.
Какво ще се безпокоишъ. Учете търпението. Когато ви дадатъ яденето, нѣма да бѫдете лакоми, сдържани ще бѫдете. Винаги ще оставишъ малко ядене.
към беседата >>
Но и съ туй дигане ще усилишъ волята си.
Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре. Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность. Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ. Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ.
Но и съ туй дигане ще усилишъ волята си.
Ако не дигашъ рѫцетѣ нагоре, твоята воля не може да се усили. Ако не спущашъ рѫцетѣ надолу, не можешъ да имашъ резултати.
към беседата >>
Произволно е, който не разбира.
Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ. Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка. После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ. И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели. Нѣма нищо произволно въ свѣта.
Произволно е, който не разбира.
Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ. Лотарията е за развиване на вѣрата. Но, ако всички се на лотария очакваме, щѣхме да оставимъ нивитѣ неорани. Какво ще ни донесе лотарията?
към беседата >>
Какво ще се безпокоишъ.
Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва. Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ? “ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ. Ти си нетърпеливъ. Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ.
Какво ще се безпокоишъ.
Учете търпението. Когато ви дадатъ яденето, нѣма да бѫдете лакоми, сдържани ще бѫдете. Винаги ще оставишъ малко ядене.
към беседата >>
Ако не дигашъ рѫцетѣ нагоре, твоята воля не може да се усили.
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре. Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность. Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ. Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ. Но и съ туй дигане ще усилишъ волята си.
Ако не дигашъ рѫцетѣ нагоре, твоята воля не може да се усили.
Ако не спущашъ рѫцетѣ надолу, не можешъ да имашъ резултати.
към беседата >>
Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ.
Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка. После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ. И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели. Нѣма нищо произволно въ свѣта. Произволно е, който не разбира.
Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ.
Лотарията е за развиване на вѣрата. Но, ако всички се на лотария очакваме, щѣхме да оставимъ нивитѣ неорани. Какво ще ни донесе лотарията?
към беседата >>
Учете търпението.
Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ? “ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ. Ти си нетърпеливъ. Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ. Какво ще се безпокоишъ.
Учете търпението.
Когато ви дадатъ яденето, нѣма да бѫдете лакоми, сдържани ще бѫдете. Винаги ще оставишъ малко ядене.
към беседата >>
Ако не спущашъ рѫцетѣ надолу, не можешъ да имашъ резултати.
Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность. Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ. Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ. Но и съ туй дигане ще усилишъ волята си. Ако не дигашъ рѫцетѣ нагоре, твоята воля не може да се усили.
Ако не спущашъ рѫцетѣ надолу, не можешъ да имашъ резултати.
към беседата >>
Лотарията е за развиване на вѣрата.
После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ. И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели. Нѣма нищо произволно въ свѣта. Произволно е, който не разбира. Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ.
Лотарията е за развиване на вѣрата.
Но, ако всички се на лотария очакваме, щѣхме да оставимъ нивитѣ неорани. Какво ще ни донесе лотарията?
към беседата >>
Когато ви дадатъ яденето, нѣма да бѫдете лакоми, сдържани ще бѫдете.
“ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ. Ти си нетърпеливъ. Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ. Какво ще се безпокоишъ. Учете търпението.
Когато ви дадатъ яденето, нѣма да бѫдете лакоми, сдържани ще бѫдете.
Винаги ще оставишъ малко ядене.
към беседата >>
Та казвамъ: Ние сме подложени на такива атавистични чувства на бездействие – искаме да не работимъ.
Та казвамъ: Ние сме подложени на такива атавистични чувства на бездействие – искаме да не работимъ.
Азъ съмъ съгласенъ, (но) ще имате работа съ най-малкото съпротивление, защото (за) всичкитѣ удове, които човѣкъ има, трѣбва да има упражнения. Ако ти си държишъ рѫцетѣ, безъ да упражнявашъ пръститѣ, тѣ ще атрофиратъ. Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение. Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява. Ще изгубишъ благородството си.
към беседата >>
Но, ако всички се на лотария очакваме, щѣхме да оставимъ нивитѣ неорани.
И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели. Нѣма нищо произволно въ свѣта. Произволно е, който не разбира. Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ. Лотарията е за развиване на вѣрата.
Но, ако всички се на лотария очакваме, щѣхме да оставимъ нивитѣ неорани.
Какво ще ни донесе лотарията?
към беседата >>
Винаги ще оставишъ малко ядене.
Ти си нетърпеливъ. Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ. Какво ще се безпокоишъ. Учете търпението. Когато ви дадатъ яденето, нѣма да бѫдете лакоми, сдържани ще бѫдете.
Винаги ще оставишъ малко ядене.
към беседата >>
Азъ съмъ съгласенъ, (но) ще имате работа съ най-малкото съпротивление, защото (за) всичкитѣ удове, които човѣкъ има, трѣбва да има упражнения.
Та казвамъ: Ние сме подложени на такива атавистични чувства на бездействие – искаме да не работимъ.
Азъ съмъ съгласенъ, (но) ще имате работа съ най-малкото съпротивление, защото (за) всичкитѣ удове, които човѣкъ има, трѣбва да има упражнения.
Ако ти си държишъ рѫцетѣ, безъ да упражнявашъ пръститѣ, тѣ ще атрофиратъ. Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение. Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява. Ще изгубишъ благородството си. Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне.
към беседата >>
Какво ще ни донесе лотарията?
Нѣма нищо произволно въ свѣта. Произволно е, който не разбира. Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ. Лотарията е за развиване на вѣрата. Но, ако всички се на лотария очакваме, щѣхме да оставимъ нивитѣ неорани.
Какво ще ни донесе лотарията?
към беседата >>
Вие сега искате да постигнете всичко.
Вие сега искате да постигнете всичко.
Нѣкой иска да бѫде пръвъ светия. Че, за да станешъ светия, ти трѣбва да бѫдешъ слуга на всичкитѣ. Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“. Какво ще те научи? Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ.
към беседата >>
Ако ти си държишъ рѫцетѣ, безъ да упражнявашъ пръститѣ, тѣ ще атрофиратъ.
Та казвамъ: Ние сме подложени на такива атавистични чувства на бездействие – искаме да не работимъ. Азъ съмъ съгласенъ, (но) ще имате работа съ най-малкото съпротивление, защото (за) всичкитѣ удове, които човѣкъ има, трѣбва да има упражнения.
Ако ти си държишъ рѫцетѣ, безъ да упражнявашъ пръститѣ, тѣ ще атрофиратъ.
Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение. Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява. Ще изгубишъ благородството си. Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне. Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ.
към беседата >>
Приложете Закона на Любовьта, която ще внесе хармонични трептения въ вашия умъ, хармонични трептения въ вашето сърдце и хармонични трептения въ вашето тѣло.
Приложете Закона на Любовьта, която ще внесе хармонични трептения въ вашия умъ, хармонични трептения въ вашето сърдце и хармонични трептения въ вашето тѣло.
Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъль, и хубави чувства. После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души. Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души. Но ги гледайте. Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ.
към беседата >>
Нѣкой иска да бѫде пръвъ светия.
Вие сега искате да постигнете всичко.
Нѣкой иска да бѫде пръвъ светия.
Че, за да станешъ светия, ти трѣбва да бѫдешъ слуга на всичкитѣ. Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“. Какво ще те научи? Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ. Като дойде, тя ще те направи щедъръ.
към беседата >>
Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение.
Та казвамъ: Ние сме подложени на такива атавистични чувства на бездействие – искаме да не работимъ. Азъ съмъ съгласенъ, (но) ще имате работа съ най-малкото съпротивление, защото (за) всичкитѣ удове, които човѣкъ има, трѣбва да има упражнения. Ако ти си държишъ рѫцетѣ, безъ да упражнявашъ пръститѣ, тѣ ще атрофиратъ.
Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение.
Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява. Ще изгубишъ благородството си. Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне. Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ. Казвашъ: „Нека страдатъ“.
към беседата >>
Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъль, и хубави чувства.
Приложете Закона на Любовьта, която ще внесе хармонични трептения въ вашия умъ, хармонични трептения въ вашето сърдце и хармонични трептения въ вашето тѣло.
Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъль, и хубави чувства.
После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души. Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души. Но ги гледайте. Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ. Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него.
към беседата >>
Че, за да станешъ светия, ти трѣбва да бѫдешъ слуга на всичкитѣ.
Вие сега искате да постигнете всичко. Нѣкой иска да бѫде пръвъ светия.
Че, за да станешъ светия, ти трѣбва да бѫдешъ слуга на всичкитѣ.
Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“. Какво ще те научи? Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ. Като дойде, тя ще те направи щедъръ. Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи.
към беседата >>
Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява.
Та казвамъ: Ние сме подложени на такива атавистични чувства на бездействие – искаме да не работимъ. Азъ съмъ съгласенъ, (но) ще имате работа съ най-малкото съпротивление, защото (за) всичкитѣ удове, които човѣкъ има, трѣбва да има упражнения. Ако ти си държишъ рѫцетѣ, безъ да упражнявашъ пръститѣ, тѣ ще атрофиратъ. Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение.
Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява.
Ще изгубишъ благородството си. Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне. Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ. Казвашъ: „Нека страдатъ“. Нѣма да бѫдешъ справедливъ.
към беседата >>
После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души.
Приложете Закона на Любовьта, която ще внесе хармонични трептения въ вашия умъ, хармонични трептения въ вашето сърдце и хармонични трептения въ вашето тѣло. Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъль, и хубави чувства.
После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души.
Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души. Но ги гледайте. Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ. Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него. Божията Любовь се проявява въ обмѣната.
към беседата >>
Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“.
Вие сега искате да постигнете всичко. Нѣкой иска да бѫде пръвъ светия. Че, за да станешъ светия, ти трѣбва да бѫдешъ слуга на всичкитѣ.
Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“.
Какво ще те научи? Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ. Като дойде, тя ще те направи щедъръ. Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть?
към беседата >>
Ще изгубишъ благородството си.
Та казвамъ: Ние сме подложени на такива атавистични чувства на бездействие – искаме да не работимъ. Азъ съмъ съгласенъ, (но) ще имате работа съ най-малкото съпротивление, защото (за) всичкитѣ удове, които човѣкъ има, трѣбва да има упражнения. Ако ти си държишъ рѫцетѣ, безъ да упражнявашъ пръститѣ, тѣ ще атрофиратъ. Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение. Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява.
Ще изгубишъ благородството си.
Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне. Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ. Казвашъ: „Нека страдатъ“. Нѣма да бѫдешъ справедливъ. Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото.
към беседата >>
Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души.
Приложете Закона на Любовьта, която ще внесе хармонични трептения въ вашия умъ, хармонични трептения въ вашето сърдце и хармонични трептения въ вашето тѣло. Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъль, и хубави чувства. После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души.
Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души.
Но ги гледайте. Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ. Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него. Божията Любовь се проявява въ обмѣната. Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого.
към беседата >>
Какво ще те научи?
Вие сега искате да постигнете всичко. Нѣкой иска да бѫде пръвъ светия. Че, за да станешъ светия, ти трѣбва да бѫдешъ слуга на всичкитѣ. Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“.
Какво ще те научи?
Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ. Като дойде, тя ще те направи щедъръ. Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть? Тя е, която отваря сърдцето.
към беседата >>
Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне.
Азъ съмъ съгласенъ, (но) ще имате работа съ най-малкото съпротивление, защото (за) всичкитѣ удове, които човѣкъ има, трѣбва да има упражнения. Ако ти си държишъ рѫцетѣ, безъ да упражнявашъ пръститѣ, тѣ ще атрофиратъ. Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение. Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява. Ще изгубишъ благородството си.
Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне.
Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ. Казвашъ: „Нека страдатъ“. Нѣма да бѫдешъ справедливъ. Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото. Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ.
към беседата >>
Но ги гледайте.
Приложете Закона на Любовьта, която ще внесе хармонични трептения въ вашия умъ, хармонични трептения въ вашето сърдце и хармонични трептения въ вашето тѣло. Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъль, и хубави чувства. После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души. Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души.
Но ги гледайте.
Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ. Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него. Божията Любовь се проявява въ обмѣната. Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого. Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта.
към беседата >>
Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ.
Вие сега искате да постигнете всичко. Нѣкой иска да бѫде пръвъ светия. Че, за да станешъ светия, ти трѣбва да бѫдешъ слуга на всичкитѣ. Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“. Какво ще те научи?
Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ.
Като дойде, тя ще те направи щедъръ. Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть? Тя е, която отваря сърдцето. Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде.
към беседата >>
Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ.
Ако ти си държишъ рѫцетѣ, безъ да упражнявашъ пръститѣ, тѣ ще атрофиратъ. Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение. Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява. Ще изгубишъ благородството си. Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне.
Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ.
Казвашъ: „Нека страдатъ“. Нѣма да бѫдешъ справедливъ. Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото. Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ. Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари.
към беседата >>
Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ.
Приложете Закона на Любовьта, която ще внесе хармонични трептения въ вашия умъ, хармонични трептения въ вашето сърдце и хармонични трептения въ вашето тѣло. Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъль, и хубави чувства. После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души. Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души. Но ги гледайте.
Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ.
Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него. Божията Любовь се проявява въ обмѣната. Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого. Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта. Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта.
към беседата >>
Като дойде, тя ще те направи щедъръ.
Нѣкой иска да бѫде пръвъ светия. Че, за да станешъ светия, ти трѣбва да бѫдешъ слуга на всичкитѣ. Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“. Какво ще те научи? Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ.
Като дойде, тя ще те направи щедъръ.
Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть? Тя е, която отваря сърдцето. Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде. Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде.
към беседата >>
Казвашъ: „Нека страдатъ“.
Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение. Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява. Ще изгубишъ благородството си. Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне. Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ.
Казвашъ: „Нека страдатъ“.
Нѣма да бѫдешъ справедливъ. Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото. Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ. Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари. Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ.
към беседата >>
Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него.
Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъль, и хубави чувства. После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души. Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души. Но ги гледайте. Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ.
Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него.
Божията Любовь се проявява въ обмѣната. Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого. Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта. Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта. (За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ.
към беседата >>
Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи.
Че, за да станешъ светия, ти трѣбва да бѫдешъ слуга на всичкитѣ. Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“. Какво ще те научи? Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ. Като дойде, тя ще те направи щедъръ.
Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи.
Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть? Тя е, която отваря сърдцето. Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде. Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушаватъ.
към беседата >>
Нѣма да бѫдешъ справедливъ.
Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява. Ще изгубишъ благородството си. Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне. Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ. Казвашъ: „Нека страдатъ“.
Нѣма да бѫдешъ справедливъ.
Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото. Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ. Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари. Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Животътъ ти ще бѫде мраченъ.
към беседата >>
Божията Любовь се проявява въ обмѣната.
После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души. Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души. Но ги гледайте. Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ. Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него.
Божията Любовь се проявява въ обмѣната.
Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого. Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта. Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта. (За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ. Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това.
към беседата >>
Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть?
Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“. Какво ще те научи? Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ. Като дойде, тя ще те направи щедъръ. Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи.
Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть?
Тя е, която отваря сърдцето. Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде. Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушаватъ. Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите.
към беседата >>
Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото.
Ще изгубишъ благородството си. Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне. Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ. Казвашъ: „Нека страдатъ“. Нѣма да бѫдешъ справедливъ.
Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото.
Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ. Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари. Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Животътъ ти ще бѫде мраченъ. Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства.
към беседата >>
Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого.
Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души. Но ги гледайте. Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ. Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него. Божията Любовь се проявява въ обмѣната.
Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого.
Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта. Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта. (За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ. Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това. това-онова, но това сѫ скѫпоценни души.
към беседата >>
Тя е, която отваря сърдцето.
Какво ще те научи? Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ. Като дойде, тя ще те направи щедъръ. Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть?
Тя е, която отваря сърдцето.
Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде. Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушаватъ. Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трѣбва“.
към беседата >>
Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ.
Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне. Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ. Казвашъ: „Нека страдатъ“. Нѣма да бѫдешъ справедливъ. Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото.
Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ.
Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари. Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Животътъ ти ще бѫде мраченъ. Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства. Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ.
към беседата >>
Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта.
Но ги гледайте. Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ. Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него. Божията Любовь се проявява въ обмѣната. Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого.
Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта.
Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта. (За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ. Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това. това-онова, но това сѫ скѫпоценни души. Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни.
към беседата >>
Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде.
Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ. Като дойде, тя ще те направи щедъръ. Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть? Тя е, която отваря сърдцето.
Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде.
Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушаватъ. Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трѣбва“. Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва.
към беседата >>
Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари.
Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ. Казвашъ: „Нека страдатъ“. Нѣма да бѫдешъ справедливъ. Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото. Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ.
Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари.
Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Животътъ ти ще бѫде мраченъ. Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства. Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ. Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си.
към беседата >>
Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта.
Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ. Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него. Божията Любовь се проявява въ обмѣната. Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого. Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта.
Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта.
(За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ. Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това. това-онова, но това сѫ скѫпоценни души. Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни. Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ.
към беседата >>
Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде.
Като дойде, тя ще те направи щедъръ. Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть? Тя е, която отваря сърдцето. Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде.
Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде.
Не може да се нарушаватъ. Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трѣбва“. Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва. Умно живѣене трѣбва.
към беседата >>
Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ.
Казвашъ: „Нека страдатъ“. Нѣма да бѫдешъ справедливъ. Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото. Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ. Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари.
Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ.
Животътъ ти ще бѫде мраченъ. Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства. Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ. Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си. Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ.
към беседата >>
(За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ.
Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него. Божията Любовь се проявява въ обмѣната. Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого. Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта. Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта.
(За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ.
Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това. това-онова, но това сѫ скѫпоценни души. Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни. Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ. Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате.
към беседата >>
Не може да се нарушаватъ.
Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть? Тя е, която отваря сърдцето. Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде. Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде.
Не може да се нарушаватъ.
Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трѣбва“. Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва. Умно живѣене трѣбва. създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия.
към беседата >>
Животътъ ти ще бѫде мраченъ.
Нѣма да бѫдешъ справедливъ. Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото. Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ. Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари. Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ.
Животътъ ти ще бѫде мраченъ.
Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства. Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ. Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си. Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ. Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ.
към беседата >>
Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това.
Божията Любовь се проявява въ обмѣната. Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого. Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта. Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта. (За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ.
Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това.
това-онова, но това сѫ скѫпоценни души. Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни. Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ. Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ?
към беседата >>
Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите.
Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть? Тя е, която отваря сърдцето. Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде. Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушаватъ.
Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите.
Казвате: „Много философия не трѣбва“. Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва. Умно живѣене трѣбва. създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия. Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ.
към беседата >>
Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства.
Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото. Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ. Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари. Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Животътъ ти ще бѫде мраченъ.
Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства.
Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ. Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си. Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ. Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ. Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото.
към беседата >>
това-онова, но това сѫ скѫпоценни души.
Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого. Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта. Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта. (За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ. Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това.
това-онова, но това сѫ скѫпоценни души.
Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни. Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ. Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ? – Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши.
към беседата >>
Казвате: „Много философия не трѣбва“.
Тя е, която отваря сърдцето. Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде. Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушаватъ. Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите.
Казвате: „Много философия не трѣбва“.
Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва. Умно живѣене трѣбва. създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия. Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ. Какво сте дали сега на свѣта?
към беседата >>
Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ.
Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ. Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари. Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Животътъ ти ще бѫде мраченъ. Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства.
Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ.
Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си. Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ. Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ. Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“.
към беседата >>
Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни.
Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта. Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта. (За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ. Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това. това-онова, но това сѫ скѫпоценни души.
Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни.
Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ. Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ? – Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е.
към беседата >>
Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва.
Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде. Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушаватъ. Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трѣбва“.
Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва.
Умно живѣене трѣбва. създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия. Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ. Какво сте дали сега на свѣта? За какво ще бѫдешъ прочутъ?
към беседата >>
Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си.
Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари. Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Животътъ ти ще бѫде мраченъ. Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства. Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ.
Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си.
Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ. Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ. Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“. Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта.
към беседата >>
Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ.
Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта. (За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ. Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това. това-онова, но това сѫ скѫпоценни души. Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни.
Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ.
Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ? – Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е. Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ.
към беседата >>
Умно живѣене трѣбва.
Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушаватъ. Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трѣбва“. Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва.
Умно живѣене трѣбва.
създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия. Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ. Какво сте дали сега на свѣта? За какво ще бѫдешъ прочутъ? Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене.
към беседата >>
Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ.
Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Животътъ ти ще бѫде мраченъ. Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства. Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ. Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си.
Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ.
Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ. Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“. Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта. Трѣбва разумна работа.
към беседата >>
Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате.
(За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ. Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това. това-онова, но това сѫ скѫпоценни души. Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни. Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ.
Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате.
Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ? – Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е. Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ. Това, което не си опиталъ – не си давай мнението.
към беседата >>
създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия.
Не може да се нарушаватъ. Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трѣбва“. Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва. Умно живѣене трѣбва.
създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия.
Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ. Какво сте дали сега на свѣта? За какво ще бѫдешъ прочутъ? Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене. Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини.
към беседата >>
Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ.
Животътъ ти ще бѫде мраченъ. Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства. Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ. Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си. Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ.
Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ.
Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“. Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта. Трѣбва разумна работа. Сърдцето ми трѣбва да работи.
към беседата >>
Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ?
Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това. това-онова, но това сѫ скѫпоценни души. Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни. Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ. Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате.
Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ?
– Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е. Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ. Това, което не си опиталъ – не си давай мнението. Което не си опиталъ – не вѣрвай.
към беседата >>
Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ.
Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трѣбва“. Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва. Умно живѣене трѣбва. създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия.
Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ.
Какво сте дали сега на свѣта? За какво ще бѫдешъ прочутъ? Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене. Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини. Ако сте архитектъ – за архитектурата.
към беседата >>
Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото.
Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства. Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ. Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си. Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ. Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ.
Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото.
Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“. Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта. Трѣбва разумна работа. Сърдцето ми трѣбва да работи. Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение.
към беседата >>
– Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши.
това-онова, но това сѫ скѫпоценни души. Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни. Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ. Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ?
– Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши.
За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е. Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ. Това, което не си опиталъ – не си давай мнението. Което не си опиталъ – не вѣрвай. Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай.
към беседата >>
Какво сте дали сега на свѣта?
Казвате: „Много философия не трѣбва“. Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва. Умно живѣене трѣбва. създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия. Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ.
Какво сте дали сега на свѣта?
За какво ще бѫдешъ прочутъ? Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене. Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини. Ако сте архитектъ – за архитектурата. Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ.
към беседата >>
Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“.
Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ. Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си. Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ. Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ. Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото.
Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“.
Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта. Трѣбва разумна работа. Сърдцето ми трѣбва да работи. Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо въ свѣта.
към беседата >>
За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е.
Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни. Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ. Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ? – Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши.
За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е.
Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ. Това, което не си опиталъ – не си давай мнението. Което не си опиталъ – не вѣрвай. Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай. Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай.
към беседата >>
За какво ще бѫдешъ прочутъ?
Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва. Умно живѣене трѣбва. създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия. Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ. Какво сте дали сега на свѣта?
За какво ще бѫдешъ прочутъ?
Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене. Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини. Ако сте архитектъ – за архитектурата. Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите.
към беседата >>
Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта.
Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си. Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ. Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ. Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“.
Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта.
Трѣбва разумна работа. Сърдцето ми трѣбва да работи. Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо въ свѣта. То носи известна скрита енергия.
към беседата >>
Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ.
Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ. Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ? – Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е.
Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ.
Това, което не си опиталъ – не си давай мнението. Което не си опиталъ – не вѣрвай. Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай. Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“.
към беседата >>
Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене.
Умно живѣене трѣбва. създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия. Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ. Какво сте дали сега на свѣта? За какво ще бѫдешъ прочутъ?
Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене.
Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини. Ако сте архитектъ – за архитектурата. Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ.
към беседата >>
Трѣбва разумна работа.
Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ. Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ. Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“. Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта.
Трѣбва разумна работа.
Сърдцето ми трѣбва да работи. Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо въ свѣта. То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде.
към беседата >>
Това, което не си опиталъ – не си давай мнението.
Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ? – Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е. Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ.
Това, което не си опиталъ – не си давай мнението.
Което не си опиталъ – не вѣрвай. Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай. Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Но вие не сте обичали още.
към беседата >>
Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини.
създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия. Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ. Какво сте дали сега на свѣта? За какво ще бѫдешъ прочутъ? Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене.
Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини.
Ако сте архитектъ – за архитектурата. Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ. Казвате: „Защо Господь направи свѣта така?
към беседата >>
Сърдцето ми трѣбва да работи.
Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ. Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“. Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта. Трѣбва разумна работа.
Сърдцето ми трѣбва да работи.
Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо въ свѣта. То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи.
към беседата >>
Което не си опиталъ – не вѣрвай.
Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ? – Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е. Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ. Това, което не си опиталъ – не си давай мнението.
Което не си опиталъ – не вѣрвай.
Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай. Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Но вие не сте обичали още. Ти обичашъ нѣкого.
към беседата >>
Ако сте архитектъ – за архитектурата.
Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ. Какво сте дали сега на свѣта? За какво ще бѫдешъ прочутъ? Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене. Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини.
Ако сте архитектъ – за архитектурата.
Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ. Казвате: „Защо Господь направи свѣта така? “ Че борете се съ болестьта.
към беседата >>
Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение.
Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“. Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта. Трѣбва разумна работа. Сърдцето ми трѣбва да работи.
Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение.
Това камъче носи известно благо въ свѣта. То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи. Ти може да мислишъ, че то се свлича.
към беседата >>
Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай.
– Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е. Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ. Това, което не си опиталъ – не си давай мнението. Което не си опиталъ – не вѣрвай.
Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай.
Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Но вие не сте обичали още. Ти обичашъ нѣкого. Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ.
към беседата >>
Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ.
Какво сте дали сега на свѣта? За какво ще бѫдешъ прочутъ? Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене. Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини. Ако сте архитектъ – за архитектурата.
Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ.
Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ. Казвате: „Защо Господь направи свѣта така? “ Че борете се съ болестьта. Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята.
към беседата >>
Това камъче носи известно благо въ свѣта.
Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“. Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта. Трѣбва разумна работа. Сърдцето ми трѣбва да работи. Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение.
Това камъче носи известно благо въ свѣта.
То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи. Ти може да мислишъ, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува.
към беседата >>
Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай.
За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е. Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ. Това, което не си опиталъ – не си давай мнението. Което не си опиталъ – не вѣрвай. Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай.
Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай.
Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Но вие не сте обичали още. Ти обичашъ нѣкого. Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ. Ти обичашъ растенията, но ги сѣчешъ.
към беседата >>
Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите.
За какво ще бѫдешъ прочутъ? Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене. Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини. Ако сте архитектъ – за архитектурата. Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ.
Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите.
Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ. Казвате: „Защо Господь направи свѣта така? “ Че борете се съ болестьта. Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята. Вие на болестьта ще ѝ създадете работа.
към беседата >>
То носи известна скрита енергия.
Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта. Трѣбва разумна работа. Сърдцето ми трѣбва да работи. Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо въ свѣта.
То носи известна скрита енергия.
Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи. Ти може да мислишъ, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ.
към беседата >>
Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“.
Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ. Това, което не си опиталъ – не си давай мнението. Което не си опиталъ – не вѣрвай. Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай. Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай.
Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“.
Но вие не сте обичали още. Ти обичашъ нѣкого. Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ. Ти обичашъ растенията, но ги сѣчешъ. Това не е обичь.
към беседата >>
Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ.
Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене. Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини. Ако сте архитектъ – за архитектурата. Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите.
Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ.
Казвате: „Защо Господь направи свѣта така? “ Че борете се съ болестьта. Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята. Вие на болестьта ще ѝ създадете работа. Защото тя е демократъ, вие сте аристократъ.
към беседата >>
Тази енергия може да я предаде.
Трѣбва разумна работа. Сърдцето ми трѣбва да работи. Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо въ свѣта. То носи известна скрита енергия.
Тази енергия може да я предаде.
Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи. Ти може да мислишъ, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ. Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ?
към беседата >>
Но вие не сте обичали още.
Това, което не си опиталъ – не си давай мнението. Което не си опиталъ – не вѣрвай. Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай. Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“.
Но вие не сте обичали още.
Ти обичашъ нѣкого. Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ. Ти обичашъ растенията, но ги сѣчешъ. Това не е обичь. Ти седишъ при едно дърво да ти даде плодъ, отъ плода да се ползувашъ – то е любовь. Но
към беседата >>
Казвате: „Защо Господь направи свѣта така?
Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини. Ако сте архитектъ – за архитектурата. Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ.
Казвате: „Защо Господь направи свѣта така?
“ Че борете се съ болестьта. Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята. Вие на болестьта ще ѝ създадете работа. Защото тя е демократъ, вие сте аристократъ. Тя казва: „Азъ работя“.
към беседата >>
Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи.
Сърдцето ми трѣбва да работи. Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо въ свѣта. То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде.
Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи.
Ти може да мислишъ, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ. Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ? Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ.
към беседата >>
Ти обичашъ нѣкого.
Което не си опиталъ – не вѣрвай. Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай. Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Но вие не сте обичали още.
Ти обичашъ нѣкого.
Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ. Ти обичашъ растенията, но ги сѣчешъ. Това не е обичь. Ти седишъ при едно дърво да ти даде плодъ, отъ плода да се ползувашъ – то е любовь. Но
към беседата >>
“ Че борете се съ болестьта.
Ако сте архитектъ – за архитектурата. Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ. Казвате: „Защо Господь направи свѣта така?
“ Че борете се съ болестьта.
Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята. Вие на болестьта ще ѝ създадете работа. Защото тя е демократъ, вие сте аристократъ. Тя казва: „Азъ работя“. Като не ѝ дадешъ работа, поваля те на земята
към беседата >>
Ти може да мислишъ, че то се свлича.
Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо въ свѣта. То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи.
Ти може да мислишъ, че то се свлича.
Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ. Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ? Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ. За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ.
към беседата >>
Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ.
Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай. Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Но вие не сте обичали още. Ти обичашъ нѣкого.
Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ.
Ти обичашъ растенията, но ги сѣчешъ. Това не е обичь. Ти седишъ при едно дърво да ти даде плодъ, отъ плода да се ползувашъ – то е любовь. Но
към беседата >>
Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята.
Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ. Казвате: „Защо Господь направи свѣта така? “ Че борете се съ болестьта.
Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята.
Вие на болестьта ще ѝ създадете работа. Защото тя е демократъ, вие сте аристократъ. Тя казва: „Азъ работя“. Като не ѝ дадешъ работа, поваля те на земята
към беседата >>
Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува.
Това камъче носи известно благо въ свѣта. То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи. Ти може да мислишъ, че то се свлича.
Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува.
Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ. Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ? Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ. За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ. Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ?
към беседата >>
Ти обичашъ растенията, но ги сѣчешъ.
Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Но вие не сте обичали още. Ти обичашъ нѣкого. Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ.
Ти обичашъ растенията, но ги сѣчешъ.
Това не е обичь. Ти седишъ при едно дърво да ти даде плодъ, отъ плода да се ползувашъ – то е любовь. Но
към беседата >>
Вие на болестьта ще ѝ създадете работа.
Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ. Казвате: „Защо Господь направи свѣта така? “ Че борете се съ болестьта. Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята.
Вие на болестьта ще ѝ създадете работа.
Защото тя е демократъ, вие сте аристократъ. Тя казва: „Азъ работя“. Като не ѝ дадешъ работа, поваля те на земята
към беседата >>
Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ.
То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи. Ти може да мислишъ, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува.
Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ.
Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ? Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ. За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ. Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ? Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ?
към беседата >>
Това не е обичь.
Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Но вие не сте обичали още. Ти обичашъ нѣкого. Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ. Ти обичашъ растенията, но ги сѣчешъ.
Това не е обичь.
Ти седишъ при едно дърво да ти даде плодъ, отъ плода да се ползувашъ – то е любовь. Но
към беседата >>
Защото тя е демократъ, вие сте аристократъ.
Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ. Казвате: „Защо Господь направи свѣта така? “ Че борете се съ болестьта. Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята. Вие на болестьта ще ѝ създадете работа.
Защото тя е демократъ, вие сте аристократъ.
Тя казва: „Азъ работя“. Като не ѝ дадешъ работа, поваля те на земята
към беседата >>
Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ?
Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи. Ти може да мислишъ, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ.
Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ?
Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ. За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ. Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ? Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ? Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето.
към беседата >>
Ти седишъ при едно дърво да ти даде плодъ, отъ плода да се ползувашъ – то е любовь. Но
Но вие не сте обичали още. Ти обичашъ нѣкого. Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ. Ти обичашъ растенията, но ги сѣчешъ. Това не е обичь.
Ти седишъ при едно дърво да ти даде плодъ, отъ плода да се ползувашъ – то е любовь. Но
към беседата >>
Тя казва: „Азъ работя“.
Казвате: „Защо Господь направи свѣта така? “ Че борете се съ болестьта. Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята. Вие на болестьта ще ѝ създадете работа. Защото тя е демократъ, вие сте аристократъ.
Тя казва: „Азъ работя“.
Като не ѝ дадешъ работа, поваля те на земята
към беседата >>
Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ.
Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи. Ти може да мислишъ, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ. Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ?
Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ.
За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ. Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ? Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ? Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето. Влѣзло, излѣзло – художество тури.
към беседата >>
Сега може да ви каже нѣкой нѣщо, но има работи, които ще ви спънатъ.
Сега може да ви каже нѣкой нѣщо, но има работи, които ще ви спънатъ.
Тия пречупвания на линиитѣ при носа, при устата, при брадата, тия линии трѣбва да се облагородятъ. Всичко отвънъ, което правимъ, то е само едно условие. Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи. Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва. Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ.
към беседата >>
Като не ѝ дадешъ работа, поваля те на земята
“ Че борете се съ болестьта. Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята. Вие на болестьта ще ѝ създадете работа. Защото тя е демократъ, вие сте аристократъ. Тя казва: „Азъ работя“.
Като не ѝ дадешъ работа, поваля те на земята
към беседата >>
За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ.
Ти може да мислишъ, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ. Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ? Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ.
За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ.
Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ? Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ? Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето. Влѣзло, излѣзло – художество тури. Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли.
към беседата >>
Тия пречупвания на линиитѣ при носа, при устата, при брадата, тия линии трѣбва да се облагородятъ.
Сега може да ви каже нѣкой нѣщо, но има работи, които ще ви спънатъ.
Тия пречупвания на линиитѣ при носа, при устата, при брадата, тия линии трѣбва да се облагородятъ.
Всичко отвънъ, което правимъ, то е само едно условие. Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи. Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва. Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ. Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява.
към беседата >>
Брадата е много голѣма за това лице.
Брадата е много голѣма за това лице.
Този човѣкъ е силенъ на физическото поле. Неговиятъ умственъ животъ едва сега започва. Колко пречупвания има на лицето? Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли?
към беседата >>
Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ?
Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ. Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ? Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ. За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ.
Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ?
Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ? Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето. Влѣзло, излѣзло – художество тури. Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли. Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата.
към беседата >>
Всичко отвънъ, което правимъ, то е само едно условие.
Сега може да ви каже нѣкой нѣщо, но има работи, които ще ви спънатъ. Тия пречупвания на линиитѣ при носа, при устата, при брадата, тия линии трѣбва да се облагородятъ.
Всичко отвънъ, което правимъ, то е само едно условие.
Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи. Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва. Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ. Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява. Къмъ туй се стремимъ.
към беседата >>
Този човѣкъ е силенъ на физическото поле.
Брадата е много голѣма за това лице.
Този човѣкъ е силенъ на физическото поле.
Неговиятъ умственъ животъ едва сега започва. Колко пречупвания има на лицето? Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ.
към беседата >>
Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ?
Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ. Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ? Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ. За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ. Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ?
Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ?
Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето. Влѣзло, излѣзло – художество тури. Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли. Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата. То е изкушение.
към беседата >>
Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи.
Сега може да ви каже нѣкой нѣщо, но има работи, които ще ви спънатъ. Тия пречупвания на линиитѣ при носа, при устата, при брадата, тия линии трѣбва да се облагородятъ. Всичко отвънъ, което правимъ, то е само едно условие.
Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи.
Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва. Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ. Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява. Къмъ туй се стремимъ. Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни.
към беседата >>
Неговиятъ умственъ животъ едва сега започва.
Брадата е много голѣма за това лице. Този човѣкъ е силенъ на физическото поле.
Неговиятъ умственъ животъ едва сега започва.
Колко пречупвания има на лицето? Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ. Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко.
към беседата >>
Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето.
Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ? Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ. За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ. Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ? Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ?
Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето.
Влѣзло, излѣзло – художество тури. Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли. Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата. То е изкушение. Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина.
към беседата >>
Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва.
Сега може да ви каже нѣкой нѣщо, но има работи, които ще ви спънатъ. Тия пречупвания на линиитѣ при носа, при устата, при брадата, тия линии трѣбва да се облагородятъ. Всичко отвънъ, което правимъ, то е само едно условие. Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи.
Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва.
Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ. Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява. Къмъ туй се стремимъ. Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни. Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо.
към беседата >>
Колко пречупвания има на лицето?
Брадата е много голѣма за това лице. Този човѣкъ е силенъ на физическото поле. Неговиятъ умственъ животъ едва сега започва.
Колко пречупвания има на лицето?
Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ. Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото.
към беседата >>
Влѣзло, излѣзло – художество тури.
Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ. За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ. Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ? Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ? Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето.
Влѣзло, излѣзло – художество тури.
Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли. Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата. То е изкушение. Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина. Така азъ се освобождавамъ отъ изкушението.
към беседата >>
Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ.
Сега може да ви каже нѣкой нѣщо, но има работи, които ще ви спънатъ. Тия пречупвания на линиитѣ при носа, при устата, при брадата, тия линии трѣбва да се облагородятъ. Всичко отвънъ, което правимъ, то е само едно условие. Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи. Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва.
Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ.
Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява. Къмъ туй се стремимъ. Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни. Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо. Трѣбва да се впрѣгне човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, всичко трѣбва да се впрѣгне на работа.
към беседата >>
Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване.
Брадата е много голѣма за това лице. Този човѣкъ е силенъ на физическото поле. Неговиятъ умственъ животъ едва сега започва. Колко пречупвания има на лицето?
Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване.
Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ. Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото. Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки.
към беседата >>
Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли.
За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ. Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ? Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ? Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето. Влѣзло, излѣзло – художество тури.
Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли.
Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата. То е изкушение. Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина. Така азъ се освобождавамъ отъ изкушението. Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури.
към беседата >>
Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява.
Тия пречупвания на линиитѣ при носа, при устата, при брадата, тия линии трѣбва да се облагородятъ. Всичко отвънъ, което правимъ, то е само едно условие. Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи. Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва. Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ.
Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява.
Къмъ туй се стремимъ. Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни. Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо. Трѣбва да се впрѣгне човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, всичко трѣбва да се впрѣгне на работа. Въ безсмъртието човѣкъ ще добие своята истинска свобода.
към беседата >>
Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли?
Брадата е много голѣма за това лице. Този човѣкъ е силенъ на физическото поле. Неговиятъ умственъ животъ едва сега започва. Колко пречупвания има на лицето? Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване.
Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли?
Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ. Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото. Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки. Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ.
към беседата >>
Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата.
Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ? Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ? Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето. Влѣзло, излѣзло – художество тури. Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли.
Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата.
То е изкушение. Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина. Така азъ се освобождавамъ отъ изкушението. Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури. Законътъ работи.
към беседата >>
Къмъ туй се стремимъ.
Всичко отвънъ, което правимъ, то е само едно условие. Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи. Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва. Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ. Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява.
Къмъ туй се стремимъ.
Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни. Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо. Трѣбва да се впрѣгне човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, всичко трѣбва да се впрѣгне на работа. Въ безсмъртието човѣкъ ще добие своята истинска свобода. Вѫтрешнитѣ възможности и външнитѣ условия ще дойдатъ да се уравновесятъ, еднакво да бѫдатъ господари.
към беседата >>
Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ.
Този човѣкъ е силенъ на физическото поле. Неговиятъ умственъ животъ едва сега започва. Колко пречупвания има на лицето? Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли?
Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ.
Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото. Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки. Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ. Следъ това имате голѣмо пречупване при устата.
към беседата >>
То е изкушение.
Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ? Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето. Влѣзло, излѣзло – художество тури. Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли. Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата.
То е изкушение.
Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина. Така азъ се освобождавамъ отъ изкушението. Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури. Законътъ работи.
към беседата >>
Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни.
Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи. Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва. Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ. Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява. Къмъ туй се стремимъ.
Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни.
Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо. Трѣбва да се впрѣгне човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, всичко трѣбва да се впрѣгне на работа. Въ безсмъртието човѣкъ ще добие своята истинска свобода. Вѫтрешнитѣ възможности и външнитѣ условия ще дойдатъ да се уравновесятъ, еднакво да бѫдатъ господари.
към беседата >>
Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко.
Неговиятъ умственъ животъ едва сега започва. Колко пречупвания има на лицето? Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ.
Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко.
Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото. Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки. Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ. Следъ това имате голѣмо пречупване при устата. Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ.
към беседата >>
Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина.
Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето. Влѣзло, излѣзло – художество тури. Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли. Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата. То е изкушение.
Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина.
Така азъ се освобождавамъ отъ изкушението. Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури. Законътъ работи.
към беседата >>
Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо.
Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва. Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ. Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява. Къмъ туй се стремимъ. Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни.
Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо.
Трѣбва да се впрѣгне човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, всичко трѣбва да се впрѣгне на работа. Въ безсмъртието човѣкъ ще добие своята истинска свобода. Вѫтрешнитѣ възможности и външнитѣ условия ще дойдатъ да се уравновесятъ, еднакво да бѫдатъ господари.
към беседата >>
Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото.
Колко пречупвания има на лицето? Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ. Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко.
Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото.
Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки. Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ. Следъ това имате голѣмо пречупване при устата. Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ. Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста.
към беседата >>
Така азъ се освобождавамъ отъ изкушението.
Влѣзло, излѣзло – художество тури. Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли. Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата. То е изкушение. Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина.
Така азъ се освобождавамъ отъ изкушението.
Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури. Законътъ работи.
към беседата >>
Трѣбва да се впрѣгне човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, всичко трѣбва да се впрѣгне на работа.
Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ. Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява. Къмъ туй се стремимъ. Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни. Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо.
Трѣбва да се впрѣгне човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, всичко трѣбва да се впрѣгне на работа.
Въ безсмъртието човѣкъ ще добие своята истинска свобода. Вѫтрешнитѣ възможности и външнитѣ условия ще дойдатъ да се уравновесятъ, еднакво да бѫдатъ господари.
към беседата >>
Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки.
Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ. Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото.
Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки.
Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ. Следъ това имате голѣмо пречупване при устата. Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ. Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста. Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата.
към беседата >>
Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури.
Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли. Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата. То е изкушение. Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина. Така азъ се освобождавамъ отъ изкушението.
Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури.
Законътъ работи.
към беседата >>
Въ безсмъртието човѣкъ ще добие своята истинска свобода.
Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява. Къмъ туй се стремимъ. Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни. Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо. Трѣбва да се впрѣгне човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, всичко трѣбва да се впрѣгне на работа.
Въ безсмъртието човѣкъ ще добие своята истинска свобода.
Вѫтрешнитѣ възможности и външнитѣ условия ще дойдатъ да се уравновесятъ, еднакво да бѫдатъ господари.
към беседата >>
Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ.
Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ. Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото. Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки.
Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ.
Следъ това имате голѣмо пречупване при устата. Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ. Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста. Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата. Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи.
към беседата >>
Законътъ работи.
Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата. То е изкушение. Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина. Така азъ се освобождавамъ отъ изкушението. Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури.
Законътъ работи.
към беседата >>
Вѫтрешнитѣ възможности и външнитѣ условия ще дойдатъ да се уравновесятъ, еднакво да бѫдатъ господари.
Къмъ туй се стремимъ. Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни. Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо. Трѣбва да се впрѣгне човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, всичко трѣбва да се впрѣгне на работа. Въ безсмъртието човѣкъ ще добие своята истинска свобода.
Вѫтрешнитѣ възможности и външнитѣ условия ще дойдатъ да се уравновесятъ, еднакво да бѫдатъ господари.
към беседата >>
Следъ това имате голѣмо пречупване при устата.
Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ. Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото. Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки. Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ.
Следъ това имате голѣмо пречупване при устата.
Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ. Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста. Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата. Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я.
към беседата >>
Та споредъ старото възпитание, вие сега очаквате да идете въ небето, да ви посрещне Христосъ, ангелитѣ.
Та споредъ старото възпитание, вие сега очаквате да идете въ небето, да ви посрещне Христосъ, ангелитѣ.
Не зная защо ще ви посрѣщатъ ангелитѣ. Единъ цигуларь, кога го посрѣщатъ тукъ на земята – афиши турятъ, но свири човѣкътъ. Като излѣзе – дава нѣщо. Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си. Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ?
към беседата >>
Сега има нѣкои отъ васъ, които страдатъ.
Сега има нѣкои отъ васъ, които страдатъ.
Има една сестра, която страда отъ старини. Въ гръбначния стълбъ ѝ е болката. Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста. Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность. Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре.
към беседата >>
Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ.
Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото. Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки. Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ. Следъ това имате голѣмо пречупване при устата.
Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ.
Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста. Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата. Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я. После, какво изкуство има въ лопатата?
към беседата >>
Не зная защо ще ви посрѣщатъ ангелитѣ.
Та споредъ старото възпитание, вие сега очаквате да идете въ небето, да ви посрещне Христосъ, ангелитѣ.
Не зная защо ще ви посрѣщатъ ангелитѣ.
Единъ цигуларь, кога го посрѣщатъ тукъ на земята – афиши турятъ, но свири човѣкътъ. Като излѣзе – дава нѣщо. Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си. Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ? Ние сме бедни.
към беседата >>
Има една сестра, която страда отъ старини.
Сега има нѣкои отъ васъ, които страдатъ.
Има една сестра, която страда отъ старини.
Въ гръбначния стълбъ ѝ е болката. Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста. Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность. Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре. Щомъ се спре, тогава се образува болка.
към беседата >>
Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста.
Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото. Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки. Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ. Следъ това имате голѣмо пречупване при устата. Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ.
Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста.
Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата. Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я. После, какво изкуство има въ лопатата? Вземашъ, хвърляшъ пръсть.
към беседата >>
Единъ цигуларь, кога го посрѣщатъ тукъ на земята – афиши турятъ, но свири човѣкътъ.
Та споредъ старото възпитание, вие сега очаквате да идете въ небето, да ви посрещне Христосъ, ангелитѣ. Не зная защо ще ви посрѣщатъ ангелитѣ.
Единъ цигуларь, кога го посрѣщатъ тукъ на земята – афиши турятъ, но свири човѣкътъ.
Като излѣзе – дава нѣщо. Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си. Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ? Ние сме бедни. Тукъ дойдохме да живѣемъ.
към беседата >>
Въ гръбначния стълбъ ѝ е болката.
Сега има нѣкои отъ васъ, които страдатъ. Има една сестра, която страда отъ старини.
Въ гръбначния стълбъ ѝ е болката.
Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста. Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность. Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре. Щомъ се спре, тогава се образува болка. Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви.
към беседата >>
Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата.
Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки. Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ. Следъ това имате голѣмо пречупване при устата. Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ. Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста.
Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата.
Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я. После, какво изкуство има въ лопатата? Вземашъ, хвърляшъ пръсть. Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель.
към беседата >>
Като излѣзе – дава нѣщо.
Та споредъ старото възпитание, вие сега очаквате да идете въ небето, да ви посрещне Христосъ, ангелитѣ. Не зная защо ще ви посрѣщатъ ангелитѣ. Единъ цигуларь, кога го посрѣщатъ тукъ на земята – афиши турятъ, но свири човѣкътъ.
Като излѣзе – дава нѣщо.
Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си. Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ? Ние сме бедни. Тукъ дойдохме да живѣемъ. Въ небето бедни хора не приематъ.
към беседата >>
Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста.
Сега има нѣкои отъ васъ, които страдатъ. Има една сестра, която страда отъ старини. Въ гръбначния стълбъ ѝ е болката.
Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста.
Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность. Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре. Щомъ се спре, тогава се образува болка. Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви. Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава.
към беседата >>
Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи.
Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ. Следъ това имате голѣмо пречупване при устата. Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ. Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста. Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата.
Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи.
Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я. После, какво изкуство има въ лопатата? Вземашъ, хвърляшъ пръсть. Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель. Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ?
към беседата >>
Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си.
Та споредъ старото възпитание, вие сега очаквате да идете въ небето, да ви посрещне Христосъ, ангелитѣ. Не зная защо ще ви посрѣщатъ ангелитѣ. Единъ цигуларь, кога го посрѣщатъ тукъ на земята – афиши турятъ, но свири човѣкътъ. Като излѣзе – дава нѣщо.
Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си.
Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ? Ние сме бедни. Тукъ дойдохме да живѣемъ. Въ небето бедни хора не приематъ. Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ.
към беседата >>
Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность.
Сега има нѣкои отъ васъ, които страдатъ. Има една сестра, която страда отъ старини. Въ гръбначния стълбъ ѝ е болката. Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста.
Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность.
Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре. Щомъ се спре, тогава се образува болка. Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви. Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста.
към беседата >>
Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я.
Следъ това имате голѣмо пречупване при устата. Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ. Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста. Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата. Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи.
Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я.
После, какво изкуство има въ лопатата? Вземашъ, хвърляшъ пръсть. Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель. Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ? Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората.
към беседата >>
Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ?
Та споредъ старото възпитание, вие сега очаквате да идете въ небето, да ви посрещне Христосъ, ангелитѣ. Не зная защо ще ви посрѣщатъ ангелитѣ. Единъ цигуларь, кога го посрѣщатъ тукъ на земята – афиши турятъ, но свири човѣкътъ. Като излѣзе – дава нѣщо. Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си.
Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ?
Ние сме бедни. Тукъ дойдохме да живѣемъ. Въ небето бедни хора не приематъ. Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ. Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества.
към беседата >>
Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре.
Сега има нѣкои отъ васъ, които страдатъ. Има една сестра, която страда отъ старини. Въ гръбначния стълбъ ѝ е болката. Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста. Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность.
Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре.
Щомъ се спре, тогава се образува болка. Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви. Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста. Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“.
към беседата >>
После, какво изкуство има въ лопатата?
Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ. Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста. Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата. Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я.
После, какво изкуство има въ лопатата?
Вземашъ, хвърляшъ пръсть. Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель. Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ? Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората. Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ.
към беседата >>
Ние сме бедни.
Не зная защо ще ви посрѣщатъ ангелитѣ. Единъ цигуларь, кога го посрѣщатъ тукъ на земята – афиши турятъ, но свири човѣкътъ. Като излѣзе – дава нѣщо. Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си. Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ?
Ние сме бедни.
Тукъ дойдохме да живѣемъ. Въ небето бедни хора не приематъ. Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ. Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества. Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ.
към беседата >>
Щомъ се спре, тогава се образува болка.
Има една сестра, която страда отъ старини. Въ гръбначния стълбъ ѝ е болката. Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста. Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность. Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре.
Щомъ се спре, тогава се образува болка.
Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви. Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста. Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“. Енергията отива надолу.
към беседата >>
Вземашъ, хвърляшъ пръсть.
Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста. Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата. Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я. После, какво изкуство има въ лопатата?
Вземашъ, хвърляшъ пръсть.
Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель. Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ? Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората. Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ. Питамъ: Какво ще научишъ?
към беседата >>
Тукъ дойдохме да живѣемъ.
Единъ цигуларь, кога го посрѣщатъ тукъ на земята – афиши турятъ, но свири човѣкътъ. Като излѣзе – дава нѣщо. Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си. Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ? Ние сме бедни.
Тукъ дойдохме да живѣемъ.
Въ небето бедни хора не приематъ. Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ. Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества. Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ. Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати.
към беседата >>
Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви.
Въ гръбначния стълбъ ѝ е болката. Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста. Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность. Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре. Щомъ се спре, тогава се образува болка.
Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви.
Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста. Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“. Енергията отива надолу. Никога не туряй въ ума си, че си старъ.
към беседата >>
Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель.
Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата. Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я. После, какво изкуство има въ лопатата? Вземашъ, хвърляшъ пръсть.
Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель.
Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ? Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората. Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ. Питамъ: Какво ще научишъ? При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне.
към беседата >>
Въ небето бедни хора не приематъ.
Като излѣзе – дава нѣщо. Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си. Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ? Ние сме бедни. Тукъ дойдохме да живѣемъ.
Въ небето бедни хора не приематъ.
Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ. Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества. Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ. Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати. Така не се мисли.
към беседата >>
Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава.
Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста. Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность. Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре. Щомъ се спре, тогава се образува болка. Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви.
Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава.
Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста. Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“. Енергията отива надолу. Никога не туряй въ ума си, че си старъ. На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това?
към беседата >>
Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ?
Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я. После, какво изкуство има въ лопатата? Вземашъ, хвърляшъ пръсть. Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель.
Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ?
Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората. Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ. Питамъ: Какво ще научишъ? При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега нѣкои отъ васъ сте семейни.
към беседата >>
Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ.
Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си. Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ? Ние сме бедни. Тукъ дойдохме да живѣемъ. Въ небето бедни хора не приематъ.
Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ.
Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества. Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ. Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати. Така не се мисли. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ.
към беседата >>
Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста.
Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность. Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре. Щомъ се спре, тогава се образува болка. Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви. Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава.
Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста.
Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“. Енергията отива надолу. Никога не туряй въ ума си, че си старъ. На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това? Ако си на слънцето, ти си философъ.
към беседата >>
Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората.
Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я. После, какво изкуство има въ лопатата? Вземашъ, хвърляшъ пръсть. Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель. Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ?
Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората.
Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ. Питамъ: Какво ще научишъ? При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега нѣкои отъ васъ сте семейни. Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“.
към беседата >>
Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества.
Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ? Ние сме бедни. Тукъ дойдохме да живѣемъ. Въ небето бедни хора не приематъ. Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ.
Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества.
Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ. Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати. Така не се мисли. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ.
към беседата >>
Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“.
Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре. Щомъ се спре, тогава се образува болка. Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви. Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста.
Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“.
Енергията отива надолу. Никога не туряй въ ума си, че си старъ. На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това? Ако си на слънцето, ти си философъ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце.
към беседата >>
Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ.
После, какво изкуство има въ лопатата? Вземашъ, хвърляшъ пръсть. Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель. Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ? Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората.
Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ.
Питамъ: Какво ще научишъ? При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега нѣкои отъ васъ сте семейни. Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“. Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“.
към беседата >>
Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ.
Ние сме бедни. Тукъ дойдохме да живѣемъ. Въ небето бедни хора не приематъ. Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ. Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества.
Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ.
Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати. Така не се мисли. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ.
към беседата >>
Енергията отива надолу.
Щомъ се спре, тогава се образува болка. Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви. Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста. Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“.
Енергията отива надолу.
Никога не туряй въ ума си, че си старъ. На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това? Ако си на слънцето, ти си философъ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години.
към беседата >>
Питамъ: Какво ще научишъ?
Вземашъ, хвърляшъ пръсть. Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель. Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ? Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората. Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ.
Питамъ: Какво ще научишъ?
При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега нѣкои отъ васъ сте семейни. Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“. Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“. Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“.
към беседата >>
Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати.
Тукъ дойдохме да живѣемъ. Въ небето бедни хора не приематъ. Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ. Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества. Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ.
Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати.
Така не се мисли. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ.
към беседата >>
Никога не туряй въ ума си, че си старъ.
Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви. Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста. Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“. Енергията отива надолу.
Никога не туряй въ ума си, че си старъ.
На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това? Ако си на слънцето, ти си философъ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче.
към беседата >>
При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне.
Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель. Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ? Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората. Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ. Питамъ: Какво ще научишъ?
При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне.
Сега нѣкои отъ васъ сте семейни. Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“. Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“. Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“. Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата?
към беседата >>
Така не се мисли.
Въ небето бедни хора не приематъ. Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ. Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества. Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ. Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати.
Така не се мисли.
Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ. Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства.
към беседата >>
На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това?
Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста. Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“. Енергията отива надолу. Никога не туряй въ ума си, че си старъ.
На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това?
Ако си на слънцето, ти си философъ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно?
към беседата >>
Сега нѣкои отъ васъ сте семейни.
Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ? Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората. Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ. Питамъ: Какво ще научишъ? При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне.
Сега нѣкои отъ васъ сте семейни.
Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“. Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“. Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“. Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата? Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ.
Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ. Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества. Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ. Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати. Така не се мисли.
Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ.
Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ. Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства. Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата.
към беседата >>
Ако си на слънцето, ти си философъ.
Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста. Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“. Енергията отива надолу. Никога не туряй въ ума си, че си старъ. На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това?
Ако си на слънцето, ти си философъ.
Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно? Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце.
към беседата >>
Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“.
Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората. Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ. Питамъ: Какво ще научишъ? При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега нѣкои отъ васъ сте семейни.
Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“.
Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“. Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“. Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата? Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши. – „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ.
Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества. Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ. Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати. Така не се мисли. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ.
Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ.
Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ. Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства. Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата. Впрѣгнете ума на работа.
към беседата >>
Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце.
Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“. Енергията отива надолу. Никога не туряй въ ума си, че си старъ. На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това? Ако си на слънцето, ти си философъ.
Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце.
И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно? Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари.
към беседата >>
Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“.
Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ. Питамъ: Какво ще научишъ? При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега нѣкои отъ васъ сте семейни. Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“.
Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“.
Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“. Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата? Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши. – „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“. – „Хубаво, казалъ съмъ една дума“.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ.
Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ. Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати. Така не се мисли. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ.
Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ.
Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ. Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства. Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата. Впрѣгнете ума на работа. Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше.
към беседата >>
И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години.
Енергията отива надолу. Никога не туряй въ ума си, че си старъ. На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това? Ако си на слънцето, ти си философъ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце.
И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години.
Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно? Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари. Азъ наричамъ старостьта една маска.
към беседата >>
Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“.
Питамъ: Какво ще научишъ? При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега нѣкои отъ васъ сте семейни. Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“. Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“.
Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“.
Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата? Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши. – „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“. – „Хубаво, казалъ съмъ една дума“. Казано – казано.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ.
Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати. Така не се мисли. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ.
Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ.
Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства. Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата. Впрѣгнете ума на работа. Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше. Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си.
към беседата >>
Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче.
Никога не туряй въ ума си, че си старъ. На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това? Ако си на слънцето, ти си философъ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години.
Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче.
Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно? Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари. Азъ наричамъ старостьта една маска. Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ.
към беседата >>
Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата?
При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега нѣкои отъ васъ сте семейни. Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“. Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“. Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“.
Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата?
Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши. – „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“. – „Хубаво, казалъ съмъ една дума“. Казано – казано. Какво се ползувашъ отъ повторението?
към беседата >>
Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства.
Така не се мисли. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ.
Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства.
Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата. Впрѣгнете ума на работа. Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше. Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си. Ще се впрѣгнешъ да работишъ.
към беседата >>
Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно?
На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това? Ако си на слънцето, ти си философъ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче.
Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно?
Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари. Азъ наричамъ старостьта една маска. Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ. Нали понѣкога човѣкъ се маскира.
към беседата >>
Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши.
Сега нѣкои отъ васъ сте семейни. Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“. Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“. Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“. Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата?
Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши.
– „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“. – „Хубаво, казалъ съмъ една дума“. Казано – казано. Какво се ползувашъ отъ повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“.
към беседата >>
Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата.
Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ. Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства.
Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата.
Впрѣгнете ума на работа. Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше. Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си. Ще се впрѣгнешъ да работишъ. Казватъ: „Впрѣгни духа си“.
към беседата >>
Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце.
Ако си на слънцето, ти си философъ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно?
Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце.
Престанете да мислите, че сте стари. Азъ наричамъ старостьта една маска. Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ. Нали понѣкога човѣкъ се маскира. Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ.
към беседата >>
– „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“.
Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“. Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“. Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“. Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата? Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши.
– „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“.
– „Хубаво, казалъ съмъ една дума“. Казано – казано. Какво се ползувашъ отъ повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“. Какъ не вървимъ добре?
към беседата >>
Впрѣгнете ума на работа.
Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ. Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства. Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата.
Впрѣгнете ума на работа.
Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше. Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си. Ще се впрѣгнешъ да работишъ. Казватъ: „Впрѣгни духа си“. Не е правъ този изразъ.
към беседата >>
Престанете да мислите, че сте стари.
Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно? Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце.
Престанете да мислите, че сте стари.
Азъ наричамъ старостьта една маска. Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ. Нали понѣкога човѣкъ се маскира. Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ.
към беседата >>
– „Хубаво, казалъ съмъ една дума“.
Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“. Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“. Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата? Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши. – „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“.
– „Хубаво, казалъ съмъ една дума“.
Казано – казано. Какво се ползувашъ отъ повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“. Какъ не вървимъ добре? Много добре вървимъ.
към беседата >>
Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше.
Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ. Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства. Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата. Впрѣгнете ума на работа.
Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше.
Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си. Ще се впрѣгнешъ да работишъ. Казватъ: „Впрѣгни духа си“. Не е правъ този изразъ. За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си.
към беседата >>
Азъ наричамъ старостьта една маска.
И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно? Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари.
Азъ наричамъ старостьта една маска.
Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ. Нали понѣкога човѣкъ се маскира. Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ. Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“.
към беседата >>
Казано – казано.
Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“. Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата? Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши. – „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“. – „Хубаво, казалъ съмъ една дума“.
Казано – казано.
Какво се ползувашъ отъ повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“. Какъ не вървимъ добре? Много добре вървимъ. Много добре вървимъ, но ние сме недоволни.
към беседата >>
Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си.
Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ. Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства. Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата. Впрѣгнете ума на работа. Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше.
Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си.
Ще се впрѣгнешъ да работишъ. Казватъ: „Впрѣгни духа си“. Не е правъ този изразъ. За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си. Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти.
към беседата >>
Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ.
Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно? Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари. Азъ наричамъ старостьта една маска.
Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ.
Нали понѣкога човѣкъ се маскира. Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ. Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“. Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване.
към беседата >>
Какво се ползувашъ отъ повторението?
Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата? Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши. – „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“. – „Хубаво, казалъ съмъ една дума“. Казано – казано.
Какво се ползувашъ отъ повторението?
Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“. Какъ не вървимъ добре? Много добре вървимъ. Много добре вървимъ, но ние сме недоволни. Отъ какво сме недоволни?
към беседата >>
Ще се впрѣгнешъ да работишъ.
Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства. Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата. Впрѣгнете ума на работа. Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше. Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си.
Ще се впрѣгнешъ да работишъ.
Казватъ: „Впрѣгни духа си“. Не е правъ този изразъ. За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си. Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти. Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга.
към беседата >>
Нали понѣкога човѣкъ се маскира.
Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно? Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари. Азъ наричамъ старостьта една маска. Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ.
Нали понѣкога човѣкъ се маскира.
Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ. Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“. Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване. Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце.
към беседата >>
Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“.
Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши. – „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“. – „Хубаво, казалъ съмъ една дума“. Казано – казано. Какво се ползувашъ отъ повторението?
Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“.
Какъ не вървимъ добре? Много добре вървимъ. Много добре вървимъ, но ние сме недоволни. Отъ какво сме недоволни? – „Не вървимъ добре“.
към беседата >>
Казватъ: „Впрѣгни духа си“.
Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата. Впрѣгнете ума на работа. Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше. Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си. Ще се впрѣгнешъ да работишъ.
Казватъ: „Впрѣгни духа си“.
Не е правъ този изразъ. За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си. Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти. Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга. Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ.
към беседата >>
Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ.
Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари. Азъ наричамъ старостьта една маска. Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ. Нали понѣкога човѣкъ се маскира.
Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ.
Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ. Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“. Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване. Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце. Това е животътъ.
към беседата >>
Какъ не вървимъ добре?
– „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“. – „Хубаво, казалъ съмъ една дума“. Казано – казано. Какво се ползувашъ отъ повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“.
Какъ не вървимъ добре?
Много добре вървимъ. Много добре вървимъ, но ние сме недоволни. Отъ какво сме недоволни? – „Не вървимъ добре“. Така не се говори.
към беседата >>
Не е правъ този изразъ.
Впрѣгнете ума на работа. Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше. Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си. Ще се впрѣгнешъ да работишъ. Казватъ: „Впрѣгни духа си“.
Не е правъ този изразъ.
За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си. Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти. Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга. Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ. Тѣ не сѫ волове.
към беседата >>
Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ.
Престанете да мислите, че сте стари. Азъ наричамъ старостьта една маска. Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ. Нали понѣкога човѣкъ се маскира. Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ.
Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ.
Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“. Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване. Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце. Това е животътъ. Но въ тия промѣни, докато се научимъ да се подмладяваме, ще минете презъ тази фаза на остаряването, ще идете въ Божествената работилница, ще ви турятъ, ще ви подмладятъ и пакъ ще ви върнатъ, пакъ ще остарѣете, пакъ ще идете въ Божествената работилница, ще ви подмладятъ и пакъ ще дойдете на земята.
към беседата >>
Много добре вървимъ.
– „Хубаво, казалъ съмъ една дума“. Казано – казано. Какво се ползувашъ отъ повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“. Какъ не вървимъ добре?
Много добре вървимъ.
Много добре вървимъ, но ние сме недоволни. Отъ какво сме недоволни? – „Не вървимъ добре“. Така не се говори. Кой не върви добре?
към беседата >>
За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си.
Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше. Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си. Ще се впрѣгнешъ да работишъ. Казватъ: „Впрѣгни духа си“. Не е правъ този изразъ.
За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си.
Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти. Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга. Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ. Тѣ не сѫ волове. Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда.
към беседата >>
Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“.
Азъ наричамъ старостьта една маска. Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ. Нали понѣкога човѣкъ се маскира. Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ.
Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“.
Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване. Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце. Това е животътъ. Но въ тия промѣни, докато се научимъ да се подмладяваме, ще минете презъ тази фаза на остаряването, ще идете въ Божествената работилница, ще ви турятъ, ще ви подмладятъ и пакъ ще ви върнатъ, пакъ ще остарѣете, пакъ ще идете въ Божествената работилница, ще ви подмладятъ и пакъ ще дойдете на земята. Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате.
към беседата >>
Много добре вървимъ, но ние сме недоволни.
Казано – казано. Какво се ползувашъ отъ повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“. Какъ не вървимъ добре? Много добре вървимъ.
Много добре вървимъ, но ние сме недоволни.
Отъ какво сме недоволни? – „Не вървимъ добре“. Така не се говори. Кой не върви добре? Кое е доброто ходене?
към беседата >>
Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти.
Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си. Ще се впрѣгнешъ да работишъ. Казватъ: „Впрѣгни духа си“. Не е правъ този изразъ. За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си.
Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти.
Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга. Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ. Тѣ не сѫ волове. Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда. Въ училището не разбирате нѣкаква задача.
към беседата >>
Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване.
Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ. Нали понѣкога човѣкъ се маскира. Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ. Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“.
Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване.
Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце. Това е животътъ. Но въ тия промѣни, докато се научимъ да се подмладяваме, ще минете презъ тази фаза на остаряването, ще идете въ Божествената работилница, ще ви турятъ, ще ви подмладятъ и пакъ ще ви върнатъ, пакъ ще остарѣете, пакъ ще идете въ Божествената работилница, ще ви подмладятъ и пакъ ще дойдете на земята. Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате. Апостолъ Павелъ, като говори, казва: „Обновявайте се въ вашия Богъ“.
към беседата >>
Отъ какво сме недоволни?
Какво се ползувашъ отъ повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“. Какъ не вървимъ добре? Много добре вървимъ. Много добре вървимъ, но ние сме недоволни.
Отъ какво сме недоволни?
– „Не вървимъ добре“. Така не се говори. Кой не върви добре? Кое е доброто ходене? – Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия.
към беседата >>
Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга.
Ще се впрѣгнешъ да работишъ. Казватъ: „Впрѣгни духа си“. Не е правъ този изразъ. За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си. Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти.
Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга.
Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ. Тѣ не сѫ волове. Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда. Въ училището не разбирате нѣкаква задача. Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни.
към беседата >>
Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце.
Нали понѣкога човѣкъ се маскира. Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ. Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“. Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване.
Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце.
Това е животътъ. Но въ тия промѣни, докато се научимъ да се подмладяваме, ще минете презъ тази фаза на остаряването, ще идете въ Божествената работилница, ще ви турятъ, ще ви подмладятъ и пакъ ще ви върнатъ, пакъ ще остарѣете, пакъ ще идете въ Божествената работилница, ще ви подмладятъ и пакъ ще дойдете на земята. Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате. Апостолъ Павелъ, като говори, казва: „Обновявайте се въ вашия Богъ“.
към беседата >>
– „Не вървимъ добре“.
Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“. Какъ не вървимъ добре? Много добре вървимъ. Много добре вървимъ, но ние сме недоволни. Отъ какво сме недоволни?
– „Не вървимъ добре“.
Така не се говори. Кой не върви добре? Кое е доброто ходене? – Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия. Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо.
към беседата >>
Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ.
Казватъ: „Впрѣгни духа си“. Не е правъ този изразъ. За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си. Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти. Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга.
Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ.
Тѣ не сѫ волове. Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда. Въ училището не разбирате нѣкаква задача. Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни. Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете.
към беседата >>
Това е животътъ.
Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ. Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“. Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване. Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце.
Това е животътъ.
Но въ тия промѣни, докато се научимъ да се подмладяваме, ще минете презъ тази фаза на остаряването, ще идете въ Божествената работилница, ще ви турятъ, ще ви подмладятъ и пакъ ще ви върнатъ, пакъ ще остарѣете, пакъ ще идете въ Божествената работилница, ще ви подмладятъ и пакъ ще дойдете на земята. Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате. Апостолъ Павелъ, като говори, казва: „Обновявайте се въ вашия Богъ“.
към беседата >>
Така не се говори.
Какъ не вървимъ добре? Много добре вървимъ. Много добре вървимъ, но ние сме недоволни. Отъ какво сме недоволни? – „Не вървимъ добре“.
Така не се говори.
Кой не върви добре? Кое е доброто ходене? – Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия. Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо. Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ.
към беседата >>
Тѣ не сѫ волове.
Не е правъ този изразъ. За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си. Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти. Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга. Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ.
Тѣ не сѫ волове.
Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда. Въ училището не разбирате нѣкаква задача. Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни. Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете. Вие искате да бѫдете щастливи.
към беседата >>
Но въ тия промѣни, докато се научимъ да се подмладяваме, ще минете презъ тази фаза на остаряването, ще идете въ Божествената работилница, ще ви турятъ, ще ви подмладятъ и пакъ ще ви върнатъ, пакъ ще остарѣете, пакъ ще идете въ Божествената работилница, ще ви подмладятъ и пакъ ще дойдете на земята.
Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ. Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“. Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване. Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце. Това е животътъ.
Но въ тия промѣни, докато се научимъ да се подмладяваме, ще минете презъ тази фаза на остаряването, ще идете въ Божествената работилница, ще ви турятъ, ще ви подмладятъ и пакъ ще ви върнатъ, пакъ ще остарѣете, пакъ ще идете въ Божествената работилница, ще ви подмладятъ и пакъ ще дойдете на земята.
Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате. Апостолъ Павелъ, като говори, казва: „Обновявайте се въ вашия Богъ“.
към беседата >>
Кой не върви добре?
Много добре вървимъ. Много добре вървимъ, но ние сме недоволни. Отъ какво сме недоволни? – „Не вървимъ добре“. Така не се говори.
Кой не върви добре?
Кое е доброто ходене? – Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия. Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо. Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ. Ако питате: „Защо тази гемия се клати?
към беседата >>
Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда.
За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си. Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти. Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга. Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ. Тѣ не сѫ волове.
Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда.
Въ училището не разбирате нѣкаква задача. Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни. Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете. Вие искате да бѫдете щастливи. Безбройни сѫ пѫтищата на щастието.
към беседата >>
Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате.
Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“. Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване. Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце. Това е животътъ. Но въ тия промѣни, докато се научимъ да се подмладяваме, ще минете презъ тази фаза на остаряването, ще идете въ Божествената работилница, ще ви турятъ, ще ви подмладятъ и пакъ ще ви върнатъ, пакъ ще остарѣете, пакъ ще идете въ Божествената работилница, ще ви подмладятъ и пакъ ще дойдете на земята.
Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате.
Апостолъ Павелъ, като говори, казва: „Обновявайте се въ вашия Богъ“.
към беседата >>
Кое е доброто ходене?
Много добре вървимъ, но ние сме недоволни. Отъ какво сме недоволни? – „Не вървимъ добре“. Така не се говори. Кой не върви добре?
Кое е доброто ходене?
– Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия. Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо. Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ. Ако питате: „Защо тази гемия се клати? “, (обяснявамъ): Защото повърхностьта не е гладка, има вѣтъръ.
към беседата >>
Въ училището не разбирате нѣкаква задача.
Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти. Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга. Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ. Тѣ не сѫ волове. Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда.
Въ училището не разбирате нѣкаква задача.
Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни. Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете. Вие искате да бѫдете щастливи. Безбройни сѫ пѫтищата на щастието. Какво щастие искате сега?
към беседата >>
Апостолъ Павелъ, като говори, казва: „Обновявайте се въ вашия Богъ“.
Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване. Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце. Това е животътъ. Но въ тия промѣни, докато се научимъ да се подмладяваме, ще минете презъ тази фаза на остаряването, ще идете въ Божествената работилница, ще ви турятъ, ще ви подмладятъ и пакъ ще ви върнатъ, пакъ ще остарѣете, пакъ ще идете въ Божествената работилница, ще ви подмладятъ и пакъ ще дойдете на земята. Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате.
Апостолъ Павелъ, като говори, казва: „Обновявайте се въ вашия Богъ“.
към беседата >>
– Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия.
Отъ какво сме недоволни? – „Не вървимъ добре“. Така не се говори. Кой не върви добре? Кое е доброто ходене?
– Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия.
Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо. Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ. Ако питате: „Защо тази гемия се клати? “, (обяснявамъ): Защото повърхностьта не е гладка, има вѣтъръ. – „Не може ли да не се клати?
към беседата >>
Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни.
Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга. Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ. Тѣ не сѫ волове. Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда. Въ училището не разбирате нѣкаква задача.
Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни.
Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете. Вие искате да бѫдете щастливи. Безбройни сѫ пѫтищата на щастието. Какво щастие искате сега? Днесъ какво щастие ще поискате?
към беседата >>
Сега нѣкои отъ васъ, които сѫ песимисти, да не дружатъ съ хора, които сѫ песимисти.
Сега нѣкои отъ васъ, които сѫ песимисти, да не дружатъ съ хора, които сѫ песимисти.
Дружете съ хора, които сѫ крайни оптимисти. Нѣкои отъ васъ, които не знаете да обичате, дружете съ хора, които знаятъ да обичатъ. Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина. Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ. Може за бѫдеще да се запалятъ.
към беседата >>
Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо.
– „Не вървимъ добре“. Така не се говори. Кой не върви добре? Кое е доброто ходене? – Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия.
Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо.
Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ. Ако питате: „Защо тази гемия се клати? “, (обяснявамъ): Защото повърхностьта не е гладка, има вѣтъръ. – „Не може ли да не се клати? “ – Когато морето е тихо, тя не се клати.
към беседата >>
Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете.
Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ. Тѣ не сѫ волове. Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда. Въ училището не разбирате нѣкаква задача. Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни.
Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете.
Вие искате да бѫдете щастливи. Безбройни сѫ пѫтищата на щастието. Какво щастие искате сега? Днесъ какво щастие ще поискате? Кажете ми: Щастие, което го нѣмате.
към беседата >>
Дружете съ хора, които сѫ крайни оптимисти.
Сега нѣкои отъ васъ, които сѫ песимисти, да не дружатъ съ хора, които сѫ песимисти.
Дружете съ хора, които сѫ крайни оптимисти.
Нѣкои отъ васъ, които не знаете да обичате, дружете съ хора, които знаятъ да обичатъ. Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина. Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ. Може за бѫдеще да се запалятъ. Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени.
към беседата >>
Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ.
Така не се говори. Кой не върви добре? Кое е доброто ходене? – Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия. Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо.
Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ.
Ако питате: „Защо тази гемия се клати? “, (обяснявамъ): Защото повърхностьта не е гладка, има вѣтъръ. – „Не може ли да не се клати? “ – Когато морето е тихо, тя не се клати.
към беседата >>
Вие искате да бѫдете щастливи.
Тѣ не сѫ волове. Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда. Въ училището не разбирате нѣкаква задача. Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни. Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете.
Вие искате да бѫдете щастливи.
Безбройни сѫ пѫтищата на щастието. Какво щастие искате сега? Днесъ какво щастие ще поискате? Кажете ми: Щастие, което го нѣмате. Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ, които не знаете да обичате, дружете съ хора, които знаятъ да обичатъ.
Сега нѣкои отъ васъ, които сѫ песимисти, да не дружатъ съ хора, които сѫ песимисти. Дружете съ хора, които сѫ крайни оптимисти.
Нѣкои отъ васъ, които не знаете да обичате, дружете съ хора, които знаятъ да обичатъ.
Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина. Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ. Може за бѫдеще да се запалятъ. Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени. Трѣбва да идете при тѣхъ.
към беседата >>
Ако питате: „Защо тази гемия се клати?
Кой не върви добре? Кое е доброто ходене? – Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия. Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо. Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ.
Ако питате: „Защо тази гемия се клати?
“, (обяснявамъ): Защото повърхностьта не е гладка, има вѣтъръ. – „Не може ли да не се клати? “ – Когато морето е тихо, тя не се клати.
към беседата >>
Безбройни сѫ пѫтищата на щастието.
Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда. Въ училището не разбирате нѣкаква задача. Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни. Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете. Вие искате да бѫдете щастливи.
Безбройни сѫ пѫтищата на щастието.
Какво щастие искате сега? Днесъ какво щастие ще поискате? Кажете ми: Щастие, което го нѣмате. Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате. Какво не ви достига?
към беседата >>
Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина.
Сега нѣкои отъ васъ, които сѫ песимисти, да не дружатъ съ хора, които сѫ песимисти. Дружете съ хора, които сѫ крайни оптимисти. Нѣкои отъ васъ, които не знаете да обичате, дружете съ хора, които знаятъ да обичатъ.
Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина.
Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ. Може за бѫдеще да се запалятъ. Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени. Трѣбва да идете при тѣхъ. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте.
към беседата >>
“, (обяснявамъ): Защото повърхностьта не е гладка, има вѣтъръ.
Кое е доброто ходене? – Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия. Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо. Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ. Ако питате: „Защо тази гемия се клати?
“, (обяснявамъ): Защото повърхностьта не е гладка, има вѣтъръ.
– „Не може ли да не се клати? “ – Когато морето е тихо, тя не се клати.
към беседата >>
Какво щастие искате сега?
Въ училището не разбирате нѣкаква задача. Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни. Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете. Вие искате да бѫдете щастливи. Безбройни сѫ пѫтищата на щастието.
Какво щастие искате сега?
Днесъ какво щастие ще поискате? Кажете ми: Щастие, което го нѣмате. Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате. Какво не ви достига? Искайте нѣщо, което не ви достига.
към беседата >>
Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ.
Сега нѣкои отъ васъ, които сѫ песимисти, да не дружатъ съ хора, които сѫ песимисти. Дружете съ хора, които сѫ крайни оптимисти. Нѣкои отъ васъ, които не знаете да обичате, дружете съ хора, които знаятъ да обичатъ. Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина.
Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ.
Може за бѫдеще да се запалятъ. Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени. Трѣбва да идете при тѣхъ. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ.
към беседата >>
– „Не може ли да не се клати?
– Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия. Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо. Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ. Ако питате: „Защо тази гемия се клати? “, (обяснявамъ): Защото повърхностьта не е гладка, има вѣтъръ.
– „Не може ли да не се клати?
“ – Когато морето е тихо, тя не се клати.
към беседата >>
Днесъ какво щастие ще поискате?
Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни. Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете. Вие искате да бѫдете щастливи. Безбройни сѫ пѫтищата на щастието. Какво щастие искате сега?
Днесъ какво щастие ще поискате?
Кажете ми: Щастие, което го нѣмате. Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате. Какво не ви достига? Искайте нѣщо, което не ви достига. Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ.
към беседата >>
Може за бѫдеще да се запалятъ.
Сега нѣкои отъ васъ, които сѫ песимисти, да не дружатъ съ хора, които сѫ песимисти. Дружете съ хора, които сѫ крайни оптимисти. Нѣкои отъ васъ, които не знаете да обичате, дружете съ хора, които знаятъ да обичатъ. Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина. Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ.
Може за бѫдеще да се запалятъ.
Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени. Трѣбва да идете при тѣхъ. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ. Радвайте се.
към беседата >>
“ – Когато морето е тихо, тя не се клати.
Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо. Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ. Ако питате: „Защо тази гемия се клати? “, (обяснявамъ): Защото повърхностьта не е гладка, има вѣтъръ. – „Не може ли да не се клати?
“ – Когато морето е тихо, тя не се клати.
към беседата >>
Кажете ми: Щастие, което го нѣмате.
Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете. Вие искате да бѫдете щастливи. Безбройни сѫ пѫтищата на щастието. Какво щастие искате сега? Днесъ какво щастие ще поискате?
Кажете ми: Щастие, което го нѣмате.
Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате. Какво не ви достига? Искайте нѣщо, което не ви достига. Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ. Искате по художество, сега може да ви дамъ.
към беседата >>
Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени.
Дружете съ хора, които сѫ крайни оптимисти. Нѣкои отъ васъ, които не знаете да обичате, дружете съ хора, които знаятъ да обичатъ. Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина. Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ. Може за бѫдеще да се запалятъ.
Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени.
Трѣбва да идете при тѣхъ. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ. Радвайте се. Казвате: „Азъ този не го искамъ“.
към беседата >>
Вие впрѣгате два вола, турите едно рало, турите хомотъ, хващате ралото, казвате: „Воловетѣ да теглятъ“.
Вие впрѣгате два вола, турите едно рало, турите хомотъ, хващате ралото, казвате: „Воловетѣ да теглятъ“.
Като теглятъ, воловетѣ огъватъ гръбнака си. На воловетѣ ще кажете: „Нѣма да се прегъвате, коруба нѣма да правите. Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“. Какъ нѣма да се прегърби? Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ?
към беседата >>
Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате.
Вие искате да бѫдете щастливи. Безбройни сѫ пѫтищата на щастието. Какво щастие искате сега? Днесъ какво щастие ще поискате? Кажете ми: Щастие, което го нѣмате.
Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате.
Какво не ви достига? Искайте нѣщо, което не ви достига. Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ. Искате по художество, сега може да ви дамъ. Но трѣбва да работите.
към беседата >>
Трѣбва да идете при тѣхъ.
Нѣкои отъ васъ, които не знаете да обичате, дружете съ хора, които знаятъ да обичатъ. Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина. Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ. Може за бѫдеще да се запалятъ. Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени.
Трѣбва да идете при тѣхъ.
Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ. Радвайте се. Казвате: „Азъ този не го искамъ“. – Не е Божественъ законъ.
към беседата >>
Като теглятъ, воловетѣ огъватъ гръбнака си.
Вие впрѣгате два вола, турите едно рало, турите хомотъ, хващате ралото, казвате: „Воловетѣ да теглятъ“.
Като теглятъ, воловетѣ огъватъ гръбнака си.
На воловетѣ ще кажете: „Нѣма да се прегъвате, коруба нѣма да правите. Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“. Какъ нѣма да се прегърби? Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ? Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате.
към беседата >>
Какво не ви достига?
Безбройни сѫ пѫтищата на щастието. Какво щастие искате сега? Днесъ какво щастие ще поискате? Кажете ми: Щастие, което го нѣмате. Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате.
Какво не ви достига?
Искайте нѣщо, което не ви достига. Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ. Искате по художество, сега може да ви дамъ. Но трѣбва да работите. Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената.
към беседата >>
Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте.
Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина. Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ. Може за бѫдеще да се запалятъ. Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени. Трѣбва да идете при тѣхъ.
Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте.
Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ. Радвайте се. Казвате: „Азъ този не го искамъ“. – Не е Божественъ законъ. Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ.
към беседата >>
На воловетѣ ще кажете: „Нѣма да се прегъвате, коруба нѣма да правите.
Вие впрѣгате два вола, турите едно рало, турите хомотъ, хващате ралото, казвате: „Воловетѣ да теглятъ“. Като теглятъ, воловетѣ огъватъ гръбнака си.
На воловетѣ ще кажете: „Нѣма да се прегъвате, коруба нѣма да правите.
Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“. Какъ нѣма да се прегърби? Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ? Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате. Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли.
към беседата >>
Искайте нѣщо, което не ви достига.
Какво щастие искате сега? Днесъ какво щастие ще поискате? Кажете ми: Щастие, което го нѣмате. Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате. Какво не ви достига?
Искайте нѣщо, което не ви достига.
Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ. Искате по художество, сега може да ви дамъ. Но трѣбва да работите. Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената. Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ.
към беседата >>
Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ.
Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ. Може за бѫдеще да се запалятъ. Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени. Трѣбва да идете при тѣхъ. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте.
Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ.
Радвайте се. Казвате: „Азъ този не го искамъ“. – Не е Божественъ законъ. Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ. Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ.
към беседата >>
Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“.
Вие впрѣгате два вола, турите едно рало, турите хомотъ, хващате ралото, казвате: „Воловетѣ да теглятъ“. Като теглятъ, воловетѣ огъватъ гръбнака си. На воловетѣ ще кажете: „Нѣма да се прегъвате, коруба нѣма да правите.
Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“.
Какъ нѣма да се прегърби? Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ? Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате. Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли. Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ.
към беседата >>
Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ.
Днесъ какво щастие ще поискате? Кажете ми: Щастие, което го нѣмате. Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате. Какво не ви достига? Искайте нѣщо, което не ви достига.
Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ.
Искате по художество, сега може да ви дамъ. Но трѣбва да работите. Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената. Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ. По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си.
към беседата >>
Радвайте се.
Може за бѫдеще да се запалятъ. Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени. Трѣбва да идете при тѣхъ. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ.
Радвайте се.
Казвате: „Азъ този не го искамъ“. – Не е Божественъ законъ. Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ. Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ. Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба.
към беседата >>
Какъ нѣма да се прегърби?
Вие впрѣгате два вола, турите едно рало, турите хомотъ, хващате ралото, казвате: „Воловетѣ да теглятъ“. Като теглятъ, воловетѣ огъватъ гръбнака си. На воловетѣ ще кажете: „Нѣма да се прегъвате, коруба нѣма да правите. Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“.
Какъ нѣма да се прегърби?
Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ? Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате. Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли. Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ. Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо?
към беседата >>
Искате по художество, сега може да ви дамъ.
Кажете ми: Щастие, което го нѣмате. Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате. Какво не ви достига? Искайте нѣщо, което не ви достига. Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ.
Искате по художество, сега може да ви дамъ.
Но трѣбва да работите. Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената. Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ. По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си. Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания.
към беседата >>
Казвате: „Азъ този не го искамъ“.
Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени. Трѣбва да идете при тѣхъ. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ. Радвайте се.
Казвате: „Азъ този не го искамъ“.
– Не е Божественъ законъ. Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ. Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ. Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба. Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“.
към беседата >>
Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ?
Вие впрѣгате два вола, турите едно рало, турите хомотъ, хващате ралото, казвате: „Воловетѣ да теглятъ“. Като теглятъ, воловетѣ огъватъ гръбнака си. На воловетѣ ще кажете: „Нѣма да се прегъвате, коруба нѣма да правите. Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“. Какъ нѣма да се прегърби?
Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ?
Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате. Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли. Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ. Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо? – Нищо нѣма да забележите.
към беседата >>
Но трѣбва да работите.
Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате. Какво не ви достига? Искайте нѣщо, което не ви достига. Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ. Искате по художество, сега може да ви дамъ.
Но трѣбва да работите.
Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената. Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ. По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си. Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания. Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ.
към беседата >>
– Не е Божественъ законъ.
Трѣбва да идете при тѣхъ. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ. Радвайте се. Казвате: „Азъ този не го искамъ“.
– Не е Божественъ законъ.
Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ. Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ. Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба. Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“. Обича те нѣкой.
към беседата >>
Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате.
Като теглятъ, воловетѣ огъватъ гръбнака си. На воловетѣ ще кажете: „Нѣма да се прегъвате, коруба нѣма да правите. Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“. Какъ нѣма да се прегърби? Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ?
Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате.
Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли. Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ. Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо? – Нищо нѣма да забележите. Като минете, нищо нѣма да научите.
към беседата >>
Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената.
Какво не ви достига? Искайте нѣщо, което не ви достига. Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ. Искате по художество, сега може да ви дамъ. Но трѣбва да работите.
Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената.
Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ. По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си. Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания. Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ. Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята?
към беседата >>
Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ.
Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ. Радвайте се. Казвате: „Азъ този не го искамъ“. – Не е Божественъ законъ.
Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ.
Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ. Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба. Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“. Обича те нѣкой. Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“.
към беседата >>
Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли.
На воловетѣ ще кажете: „Нѣма да се прегъвате, коруба нѣма да правите. Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“. Какъ нѣма да се прегърби? Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ? Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате.
Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли.
Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ. Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо? – Нищо нѣма да забележите. Като минете, нищо нѣма да научите. Нѣкой казва: „Бързо мисля“.
към беседата >>
Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ.
Искайте нѣщо, което не ви достига. Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ. Искате по художество, сега може да ви дамъ. Но трѣбва да работите. Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената.
Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ.
По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си. Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания. Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ. Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята? – Да научи нѣщо.
към беседата >>
Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ.
Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ. Радвайте се. Казвате: „Азъ този не го искамъ“. – Не е Божественъ законъ. Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ.
Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ.
Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба. Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“. Обича те нѣкой. Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“. То не е твоя работа.
към беседата >>
Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ.
Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“. Какъ нѣма да се прегърби? Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ? Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате. Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли.
Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ.
Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо? – Нищо нѣма да забележите. Като минете, нищо нѣма да научите. Нѣкой казва: „Бързо мисля“. Ако бързо мислишъ, какво научавашъ?
към беседата >>
По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си.
Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ. Искате по художество, сега може да ви дамъ. Но трѣбва да работите. Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената. Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ.
По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си.
Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания. Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ. Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята? – Да научи нѣщо. Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость.
към беседата >>
Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба.
Радвайте се. Казвате: „Азъ този не го искамъ“. – Не е Божественъ законъ. Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ. Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ.
Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба.
Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“. Обича те нѣкой. Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“. То не е твоя работа. Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа.
към беседата >>
Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо?
Какъ нѣма да се прегърби? Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ? Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате. Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли. Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ.
Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо?
– Нищо нѣма да забележите. Като минете, нищо нѣма да научите. Нѣкой казва: „Бързо мисля“. Ако бързо мислишъ, какво научавашъ? Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо?
към беседата >>
Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания.
Искате по художество, сега може да ви дамъ. Но трѣбва да работите. Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената. Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ. По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си.
Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания.
Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ. Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята? – Да научи нѣщо. Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость. Казватъ: „Защо страда Христосъ?
към беседата >>
Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“.
Казвате: „Азъ този не го искамъ“. – Не е Божественъ законъ. Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ. Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ. Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба.
Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“.
Обича те нѣкой. Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“. То не е твоя работа. Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа. Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ.
към беседата >>
– Нищо нѣма да забележите.
Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ? Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате. Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли. Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ. Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо?
– Нищо нѣма да забележите.
Като минете, нищо нѣма да научите. Нѣкой казва: „Бързо мисля“. Ако бързо мислишъ, какво научавашъ? Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо? Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната.
към беседата >>
Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ.
Но трѣбва да работите. Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената. Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ. По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си. Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания.
Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ.
Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята? – Да научи нѣщо. Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость. Казватъ: „Защо страда Христосъ? “ – За да научи какво нѣщо е Любовьта.
към беседата >>
Обича те нѣкой.
– Не е Божественъ законъ. Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ. Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ. Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба. Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“.
Обича те нѣкой.
Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“. То не е твоя работа. Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа. Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ. Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ.
към беседата >>
Като минете, нищо нѣма да научите.
Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате. Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли. Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ. Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо? – Нищо нѣма да забележите.
Като минете, нищо нѣма да научите.
Нѣкой казва: „Бързо мисля“. Ако бързо мислишъ, какво научавашъ? Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо? Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели?
към беседата >>
Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята?
Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената. Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ. По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си. Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания. Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ.
Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята?
– Да научи нѣщо. Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость. Казватъ: „Защо страда Христосъ? “ – За да научи какво нѣщо е Любовьта. Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь.
към беседата >>
Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“.
Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ. Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ. Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба. Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“. Обича те нѣкой.
Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“.
То не е твоя работа. Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа. Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ. Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ. Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Бързо мисля“.
Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли. Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ. Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо? – Нищо нѣма да забележите. Като минете, нищо нѣма да научите.
Нѣкой казва: „Бързо мисля“.
Ако бързо мислишъ, какво научавашъ? Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо? Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели? – Военниятъ е спечелилъ нѣщо.
към беседата >>
– Да научи нѣщо.
Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ. По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си. Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания. Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ. Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята?
– Да научи нѣщо.
Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость. Казватъ: „Защо страда Христосъ? “ – За да научи какво нѣщо е Любовьта. Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь. Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта.
към беседата >>
То не е твоя работа.
Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ. Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба. Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“. Обича те нѣкой. Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“.
То не е твоя работа.
Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа. Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ. Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ. Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни.
към беседата >>
Ако бързо мислишъ, какво научавашъ?
Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ. Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо? – Нищо нѣма да забележите. Като минете, нищо нѣма да научите. Нѣкой казва: „Бързо мисля“.
Ако бързо мислишъ, какво научавашъ?
Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо? Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели? – Военниятъ е спечелилъ нѣщо. Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ.
към беседата >>
Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость.
По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си. Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания. Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ. Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята? – Да научи нѣщо.
Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость.
Казватъ: „Защо страда Христосъ? “ – За да научи какво нѣщо е Любовьта. Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь. Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта. Сега се проповѣдва силна воля.
към беседата >>
Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа.
Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба. Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“. Обича те нѣкой. Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“. То не е твоя работа.
Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа.
Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ. Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ. Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни. Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта.
към беседата >>
Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо?
Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо? – Нищо нѣма да забележите. Като минете, нищо нѣма да научите. Нѣкой казва: „Бързо мисля“. Ако бързо мислишъ, какво научавашъ?
Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо?
Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели? – Военниятъ е спечелилъ нѣщо. Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ. Зимно време планинитѣ побеждаватъ.
към беседата >>
Казватъ: „Защо страда Христосъ?
Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания. Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ. Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята? – Да научи нѣщо. Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость.
Казватъ: „Защо страда Христосъ?
“ – За да научи какво нѣщо е Любовьта. Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь. Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта. Сега се проповѣдва силна воля. Силната воля седи въ силната любовь.
към беседата >>
Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ.
Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“. Обича те нѣкой. Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“. То не е твоя работа. Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа.
Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ.
Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ. Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни. Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта. Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ.
към беседата >>
Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната.
– Нищо нѣма да забележите. Като минете, нищо нѣма да научите. Нѣкой казва: „Бързо мисля“. Ако бързо мислишъ, какво научавашъ? Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо?
Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната.
Какво ще спечели? – Военниятъ е спечелилъ нѣщо. Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ. Зимно време планинитѣ побеждаватъ. Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ.
към беседата >>
“ – За да научи какво нѣщо е Любовьта.
Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ. Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята? – Да научи нѣщо. Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость. Казватъ: „Защо страда Христосъ?
“ – За да научи какво нѣщо е Любовьта.
Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь. Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта. Сега се проповѣдва силна воля. Силната воля седи въ силната любовь. Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля.
към беседата >>
Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ.
Обича те нѣкой. Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“. То не е твоя работа. Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа. Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ.
Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ.
Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни. Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта. Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ. Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо.
към беседата >>
Какво ще спечели?
Като минете, нищо нѣма да научите. Нѣкой казва: „Бързо мисля“. Ако бързо мислишъ, какво научавашъ? Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо? Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната.
Какво ще спечели?
– Военниятъ е спечелилъ нѣщо. Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ. Зимно време планинитѣ побеждаватъ. Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ. Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ.
към беседата >>
Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь.
Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята? – Да научи нѣщо. Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость. Казватъ: „Защо страда Христосъ? “ – За да научи какво нѣщо е Любовьта.
Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь.
Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта. Сега се проповѣдва силна воля. Силната воля седи въ силната любовь. Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля. Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ.
към беседата >>
Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени.
Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“. То не е твоя работа. Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа. Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ. Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ.
Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени.
И двамата сте свободни. Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта. Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ. Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо. Въ това седи нашата свобода.
към беседата >>
– Военниятъ е спечелилъ нѣщо.
Нѣкой казва: „Бързо мисля“. Ако бързо мислишъ, какво научавашъ? Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо? Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели?
– Военниятъ е спечелилъ нѣщо.
Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ. Зимно време планинитѣ побеждаватъ. Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ. Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ. А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ.
към беседата >>
Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта.
– Да научи нѣщо. Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость. Казватъ: „Защо страда Христосъ? “ – За да научи какво нѣщо е Любовьта. Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь.
Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта.
Сега се проповѣдва силна воля. Силната воля седи въ силната любовь. Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля. Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ. Имате любовь, както единъ желѣзарь чука съ чука си, вие чувате шума и той ще изкара единъ гвоздей.
към беседата >>
И двамата сте свободни.
То не е твоя работа. Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа. Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ. Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ. Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени.
И двамата сте свободни.
Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта. Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ. Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо. Въ това седи нашата свобода. Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ.
към беседата >>
Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ.
Ако бързо мислишъ, какво научавашъ? Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо? Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели? – Военниятъ е спечелилъ нѣщо.
Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ.
Зимно време планинитѣ побеждаватъ. Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ. Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ. А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ. Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта?
към беседата >>
Сега се проповѣдва силна воля.
Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость. Казватъ: „Защо страда Христосъ? “ – За да научи какво нѣщо е Любовьта. Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь. Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта.
Сега се проповѣдва силна воля.
Силната воля седи въ силната любовь. Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля. Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ. Имате любовь, както единъ желѣзарь чука съ чука си, вие чувате шума и той ще изкара единъ гвоздей. Но има и другъ начинъ: това желѣзо го разтопявате, изливате го и безъ да го чукате, го излѣете въ хиляди гвоздеи.
към беседата >>
Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта.
Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа. Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ. Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ. Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни.
Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта.
Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ. Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо. Въ това седи нашата свобода. Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ. Любовьта е, която носи въ свѣта свободата.
към беседата >>
Зимно време планинитѣ побеждаватъ.
Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо? Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели? – Военниятъ е спечелилъ нѣщо. Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ.
Зимно време планинитѣ побеждаватъ.
Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ. Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ. А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ. Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта? Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина.
към беседата >>
Силната воля седи въ силната любовь.
Казватъ: „Защо страда Христосъ? “ – За да научи какво нѣщо е Любовьта. Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь. Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта. Сега се проповѣдва силна воля.
Силната воля седи въ силната любовь.
Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля. Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ. Имате любовь, както единъ желѣзарь чука съ чука си, вие чувате шума и той ще изкара единъ гвоздей. Но има и другъ начинъ: това желѣзо го разтопявате, изливате го и безъ да го чукате, го излѣете въ хиляди гвоздеи. Кое е по-хубаво: всѣки гвоздей да го чукате или да излѣете желѣзото наведнажъ?
към беседата >>
Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ.
Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ. Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ. Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни. Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта.
Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ.
Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо. Въ това седи нашата свобода. Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ. Любовьта е, която носи въ свѣта свободата. Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни.
към беседата >>
Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ.
Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели? – Военниятъ е спечелилъ нѣщо. Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ. Зимно време планинитѣ побеждаватъ.
Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ.
Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ. А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ. Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта? Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ.
към беседата >>
Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля.
“ – За да научи какво нѣщо е Любовьта. Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь. Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта. Сега се проповѣдва силна воля. Силната воля седи въ силната любовь.
Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля.
Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ. Имате любовь, както единъ желѣзарь чука съ чука си, вие чувате шума и той ще изкара единъ гвоздей. Но има и другъ начинъ: това желѣзо го разтопявате, изливате го и безъ да го чукате, го излѣете въ хиляди гвоздеи. Кое е по-хубаво: всѣки гвоздей да го чукате или да излѣете желѣзото наведнажъ?
към беседата >>
Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо.
Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ. Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни. Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта. Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ.
Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо.
Въ това седи нашата свобода. Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ. Любовьта е, която носи въ свѣта свободата. Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни. Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата.
към беседата >>
Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ.
Какво ще спечели? – Военниятъ е спечелилъ нѣщо. Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ. Зимно време планинитѣ побеждаватъ. Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ.
Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ.
А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ. Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта? Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ. Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ.
към беседата >>
Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ.
Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь. Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта. Сега се проповѣдва силна воля. Силната воля седи въ силната любовь. Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля.
Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ.
Имате любовь, както единъ желѣзарь чука съ чука си, вие чувате шума и той ще изкара единъ гвоздей. Но има и другъ начинъ: това желѣзо го разтопявате, изливате го и безъ да го чукате, го излѣете въ хиляди гвоздеи. Кое е по-хубаво: всѣки гвоздей да го чукате или да излѣете желѣзото наведнажъ?
към беседата >>
Въ това седи нашата свобода.
Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни. Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта. Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ. Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо.
Въ това седи нашата свобода.
Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ. Любовьта е, която носи въ свѣта свободата. Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни. Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата. Защото тази работа е и Негова работа.
към беседата >>
А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ.
– Военниятъ е спечелилъ нѣщо. Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ. Зимно време планинитѣ побеждаватъ. Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ. Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ.
А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ.
Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта? Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ. Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ. Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ?
към беседата >>
Имате любовь, както единъ желѣзарь чука съ чука си, вие чувате шума и той ще изкара единъ гвоздей.
Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта. Сега се проповѣдва силна воля. Силната воля седи въ силната любовь. Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля. Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ.
Имате любовь, както единъ желѣзарь чука съ чука си, вие чувате шума и той ще изкара единъ гвоздей.
Но има и другъ начинъ: това желѣзо го разтопявате, изливате го и безъ да го чукате, го излѣете въ хиляди гвоздеи. Кое е по-хубаво: всѣки гвоздей да го чукате или да излѣете желѣзото наведнажъ?
към беседата >>
Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ.
И двамата сте свободни. Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта. Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ. Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо. Въ това седи нашата свобода.
Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ.
Любовьта е, която носи въ свѣта свободата. Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни. Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата. Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ.
към беседата >>
Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта?
Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ. Зимно време планинитѣ побеждаватъ. Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ. Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ. А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ.
Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта?
Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ. Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ. Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ? – Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта.
към беседата >>
Но има и другъ начинъ: това желѣзо го разтопявате, изливате го и безъ да го чукате, го излѣете въ хиляди гвоздеи.
Сега се проповѣдва силна воля. Силната воля седи въ силната любовь. Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля. Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ. Имате любовь, както единъ желѣзарь чука съ чука си, вие чувате шума и той ще изкара единъ гвоздей.
Но има и другъ начинъ: това желѣзо го разтопявате, изливате го и безъ да го чукате, го излѣете въ хиляди гвоздеи.
Кое е по-хубаво: всѣки гвоздей да го чукате или да излѣете желѣзото наведнажъ?
към беседата >>
Любовьта е, която носи въ свѣта свободата.
Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта. Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ. Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо. Въ това седи нашата свобода. Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ.
Любовьта е, която носи въ свѣта свободата.
Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни. Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата. Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ. Дошли сте на земята да бѫдете свободни.
към беседата >>
Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина.
Зимно време планинитѣ побеждаватъ. Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ. Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ. А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ. Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта?
Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина.
Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ. Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ. Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ? – Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта. Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: всѣки гвоздей да го чукате или да излѣете желѣзото наведнажъ?
Силната воля седи въ силната любовь. Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля. Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ. Имате любовь, както единъ желѣзарь чука съ чука си, вие чувате шума и той ще изкара единъ гвоздей. Но има и другъ начинъ: това желѣзо го разтопявате, изливате го и безъ да го чукате, го излѣете въ хиляди гвоздеи.
Кое е по-хубаво: всѣки гвоздей да го чукате или да излѣете желѣзото наведнажъ?
към беседата >>
Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни.
Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ. Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо. Въ това седи нашата свобода. Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ. Любовьта е, която носи въ свѣта свободата.
Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни.
Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата. Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ. Дошли сте на земята да бѫдете свободни. Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате.
към беседата >>
Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ.
Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ. Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ. А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ. Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта? Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина.
Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ.
Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ. Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ? – Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта. Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето. Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно.
към беседата >>
Вие трѣбва да се проучвате.
Вие трѣбва да се проучвате.
Да имате едно огледало и, когато ви нападнатъ лоши мисли, да се видите въ огледалото какъ потъмнява човѣкъ (и) става съкращение на мускулитѣ. Ти, като се видишъ, самъ не се харесвашъ. Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава. Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава. Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни.
към беседата >>
Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата.
Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо. Въ това седи нашата свобода. Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ. Любовьта е, която носи въ свѣта свободата. Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни.
Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата.
Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ. Дошли сте на земята да бѫдете свободни. Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате. Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не.
към беседата >>
Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ.
Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ. А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ. Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта? Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ.
Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ.
Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ? – Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта. Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето. Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно. Единъ умъ, който не дава своята сила отгоре – той е мраченъ умъ.
към беседата >>
Да имате едно огледало и, когато ви нападнатъ лоши мисли, да се видите въ огледалото какъ потъмнява човѣкъ (и) става съкращение на мускулитѣ.
Вие трѣбва да се проучвате.
Да имате едно огледало и, когато ви нападнатъ лоши мисли, да се видите въ огледалото какъ потъмнява човѣкъ (и) става съкращение на мускулитѣ.
Ти, като се видишъ, самъ не се харесвашъ. Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава. Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава. Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни. Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието.
към беседата >>
Защото тази работа е и Негова работа.
Въ това седи нашата свобода. Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ. Любовьта е, която носи въ свѣта свободата. Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни. Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата.
Защото тази работа е и Негова работа.
Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ. Дошли сте на земята да бѫдете свободни. Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате. Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не. Въ любовьта нѣма едно време.
към беседата >>
Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ?
А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ. Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта? Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ. Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ.
Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ?
– Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта. Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето. Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно. Единъ умъ, който не дава своята сила отгоре – той е мраченъ умъ. Какво може да се добие въ единъ споръ?
към беседата >>
Ти, като се видишъ, самъ не се харесвашъ.
Вие трѣбва да се проучвате. Да имате едно огледало и, когато ви нападнатъ лоши мисли, да се видите въ огледалото какъ потъмнява човѣкъ (и) става съкращение на мускулитѣ.
Ти, като се видишъ, самъ не се харесвашъ.
Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава. Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава. Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни. Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието. Най-първо децата сѫ непослушни.
към беседата >>
Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ.
Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ. Любовьта е, която носи въ свѣта свободата. Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни. Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата. Защото тази работа е и Негова работа.
Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ.
Дошли сте на земята да бѫдете свободни. Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате. Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не. Въ любовьта нѣма едно време. Въ умрѣлата любовь има време.
към беседата >>
– Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта.
Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта? Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ. Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ. Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ?
– Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта.
Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето. Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно. Единъ умъ, който не дава своята сила отгоре – той е мраченъ умъ. Какво може да се добие въ единъ споръ? – Противоречие ще се добие въ живота.
към беседата >>
Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава.
Вие трѣбва да се проучвате. Да имате едно огледало и, когато ви нападнатъ лоши мисли, да се видите въ огледалото какъ потъмнява човѣкъ (и) става съкращение на мускулитѣ. Ти, като се видишъ, самъ не се харесвашъ.
Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава.
Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава. Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни. Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието. Най-първо децата сѫ непослушни. Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни.
към беседата >>
Дошли сте на земята да бѫдете свободни.
Любовьта е, която носи въ свѣта свободата. Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни. Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата. Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ.
Дошли сте на земята да бѫдете свободни.
Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате. Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не. Въ любовьта нѣма едно време. Въ умрѣлата любовь има време. За живата любовь нѣма време.
към беседата >>
Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето.
Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ. Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ. Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ? – Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта.
Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето.
Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно. Единъ умъ, който не дава своята сила отгоре – той е мраченъ умъ. Какво може да се добие въ единъ споръ? – Противоречие ще се добие въ живота.
към беседата >>
Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава.
Вие трѣбва да се проучвате. Да имате едно огледало и, когато ви нападнатъ лоши мисли, да се видите въ огледалото какъ потъмнява човѣкъ (и) става съкращение на мускулитѣ. Ти, като се видишъ, самъ не се харесвашъ. Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава.
Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава.
Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни. Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието. Най-първо децата сѫ непослушни. Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни. Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се.
към беседата >>
Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате.
Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни. Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата. Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ. Дошли сте на земята да бѫдете свободни.
Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате.
Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не. Въ любовьта нѣма едно време. Въ умрѣлата любовь има време. За живата любовь нѣма време. Тя е вѣчна, непреривна.
към беседата >>
Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно.
Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ. Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ. Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ? – Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта. Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето.
Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно.
Единъ умъ, който не дава своята сила отгоре – той е мраченъ умъ. Какво може да се добие въ единъ споръ? – Противоречие ще се добие въ живота.
към беседата >>
Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни.
Вие трѣбва да се проучвате. Да имате едно огледало и, когато ви нападнатъ лоши мисли, да се видите въ огледалото какъ потъмнява човѣкъ (и) става съкращение на мускулитѣ. Ти, като се видишъ, самъ не се харесвашъ. Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава. Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава.
Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни.
Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието. Най-първо децата сѫ непослушни. Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни. Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се. Хората сега минаватъ презъ тази епоха.
към беседата >>
Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не.
Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата. Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ. Дошли сте на земята да бѫдете свободни. Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате.
Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не.
Въ любовьта нѣма едно време. Въ умрѣлата любовь има време. За живата любовь нѣма време. Тя е вѣчна, непреривна. Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила.
към беседата >>
Единъ умъ, който не дава своята сила отгоре – той е мраченъ умъ.
Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ. Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ? – Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта. Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето. Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно.
Единъ умъ, който не дава своята сила отгоре – той е мраченъ умъ.
Какво може да се добие въ единъ споръ? – Противоречие ще се добие въ живота.
към беседата >>
Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието.
Да имате едно огледало и, когато ви нападнатъ лоши мисли, да се видите въ огледалото какъ потъмнява човѣкъ (и) става съкращение на мускулитѣ. Ти, като се видишъ, самъ не се харесвашъ. Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава. Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава. Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни.
Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието.
Най-първо децата сѫ непослушни. Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни. Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се. Хората сега минаватъ презъ тази епоха. Майката затова си има единъ законъ, една тояжка.
към беседата >>
Въ любовьта нѣма едно време.
Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ. Дошли сте на земята да бѫдете свободни. Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате. Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не.
Въ любовьта нѣма едно време.
Въ умрѣлата любовь има време. За живата любовь нѣма време. Тя е вѣчна, непреривна. Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила. Оставете едно време.
към беседата >>
Какво може да се добие въ единъ споръ?
Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ? – Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта. Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето. Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно. Единъ умъ, който не дава своята сила отгоре – той е мраченъ умъ.
Какво може да се добие въ единъ споръ?
– Противоречие ще се добие въ живота.
към беседата >>
Най-първо децата сѫ непослушни.
Ти, като се видишъ, самъ не се харесвашъ. Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава. Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава. Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни. Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието.
Най-първо децата сѫ непослушни.
Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни. Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се. Хората сега минаватъ презъ тази епоха. Майката затова си има единъ законъ, една тояжка. Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ.
към беседата >>
Въ умрѣлата любовь има време.
Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ. Дошли сте на земята да бѫдете свободни. Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате. Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не. Въ любовьта нѣма едно време.
Въ умрѣлата любовь има време.
За живата любовь нѣма време. Тя е вѣчна, непреривна. Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила. Оставете едно време. Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ.
към беседата >>
– Противоречие ще се добие въ живота.
– Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта. Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето. Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно. Единъ умъ, който не дава своята сила отгоре – той е мраченъ умъ. Какво може да се добие въ единъ споръ?
– Противоречие ще се добие въ живота.
към беседата >>
Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни.
Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава. Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава. Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни. Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието. Най-първо децата сѫ непослушни.
Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни.
Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се. Хората сега минаватъ презъ тази епоха. Майката затова си има единъ законъ, една тояжка. Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ. Всички въ свѣта ще имате тия страдания.
към беседата >>
За живата любовь нѣма време.
Дошли сте на земята да бѫдете свободни. Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате. Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не. Въ любовьта нѣма едно време. Въ умрѣлата любовь има време.
За живата любовь нѣма време.
Тя е вѣчна, непреривна. Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила. Оставете едно време. Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ. А за старитѣ глупостьта ли е?
към беседата >>
Казватъ сега: „Христосъ донесалъ спасението на свѣта“.
Казватъ сега: „Христосъ донесалъ спасението на свѣта“.
Вече (се) подразбира, че свѣтътъ (е) билъ въ едно положение, дето хората сѫ се давили (и) показва, че човѣкъ не (е)(за) да бѫдемъ щастливи. Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие? – Въ търпението. Ще чакашъ яденето да се приготви. Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие?
към беседата >>
Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се.
Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава. Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни. Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието. Най-първо децата сѫ непослушни. Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни.
Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се.
Хората сега минаватъ презъ тази епоха. Майката затова си има единъ законъ, една тояжка. Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ. Всички въ свѣта ще имате тия страдания. Минавате презъ фазата на непослушанието.
към беседата >>
Тя е вѣчна, непреривна.
Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате. Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не. Въ любовьта нѣма едно време. Въ умрѣлата любовь има време. За живата любовь нѣма време.
Тя е вѣчна, непреривна.
Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила. Оставете едно време. Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ. А за старитѣ глупостьта ли е? Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ.
към беседата >>
Вече (се) подразбира, че свѣтътъ (е) билъ въ едно положение, дето хората сѫ се давили (и) показва, че човѣкъ не (е)(за) да бѫдемъ щастливи.
Казватъ сега: „Христосъ донесалъ спасението на свѣта“.
Вече (се) подразбира, че свѣтътъ (е) билъ въ едно положение, дето хората сѫ се давили (и) показва, че човѣкъ не (е)(за) да бѫдемъ щастливи.
Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие? – Въ търпението. Ще чакашъ яденето да се приготви. Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие? – Да не си лакомъ.
към беседата >>
Хората сега минаватъ презъ тази епоха.
Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни. Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието. Най-първо децата сѫ непослушни. Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни. Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се.
Хората сега минаватъ презъ тази епоха.
Майката затова си има единъ законъ, една тояжка. Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ. Всички въ свѣта ще имате тия страдания. Минавате презъ фазата на непослушанието. Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ.
към беседата >>
Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила.
Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не. Въ любовьта нѣма едно време. Въ умрѣлата любовь има време. За живата любовь нѣма време. Тя е вѣчна, непреривна.
Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила.
Оставете едно време. Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ. А за старитѣ глупостьта ли е? Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ. Ами за старитѣ глупостьта ли е?
към беседата >>
Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие?
Казватъ сега: „Христосъ донесалъ спасението на свѣта“. Вече (се) подразбира, че свѣтътъ (е) билъ въ едно положение, дето хората сѫ се давили (и) показва, че човѣкъ не (е)(за) да бѫдемъ щастливи.
Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие?
– Въ търпението. Ще чакашъ яденето да се приготви. Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие? – Да не си лакомъ. Щомъ дойде щастието, лакомията нѣма да дойде.
към беседата >>
Майката затова си има единъ законъ, една тояжка.
Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието. Най-първо децата сѫ непослушни. Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни. Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се. Хората сега минаватъ презъ тази епоха.
Майката затова си има единъ законъ, една тояжка.
Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ. Всички въ свѣта ще имате тия страдания. Минавате презъ фазата на непослушанието. Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ. Азъ съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ.
към беседата >>
Оставете едно време.
Въ любовьта нѣма едно време. Въ умрѣлата любовь има време. За живата любовь нѣма време. Тя е вѣчна, непреривна. Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила.
Оставете едно време.
Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ. А за старитѣ глупостьта ли е? Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ. Ами за старитѣ глупостьта ли е? – Не.
към беседата >>
– Въ търпението.
Казватъ сега: „Христосъ донесалъ спасението на свѣта“. Вече (се) подразбира, че свѣтътъ (е) билъ въ едно положение, дето хората сѫ се давили (и) показва, че човѣкъ не (е)(за) да бѫдемъ щастливи. Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие?
– Въ търпението.
Ще чакашъ яденето да се приготви. Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие? – Да не си лакомъ. Щомъ дойде щастието, лакомията нѣма да дойде. могълъ да излѣзе отъ тия условия навънъ.
към беседата >>
Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ.
Най-първо децата сѫ непослушни. Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни. Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се. Хората сега минаватъ презъ тази епоха. Майката затова си има единъ законъ, една тояжка.
Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ.
Всички въ свѣта ще имате тия страдания. Минавате презъ фазата на непослушанието. Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ. Азъ съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ. Той приготвилъ единъ наученъ трудъ да го издаде, но студентътъ го открадналъ и го издалъ на свое име.
към беседата >>
Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ.
Въ умрѣлата любовь има време. За живата любовь нѣма време. Тя е вѣчна, непреривна. Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила. Оставете едно време.
Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ.
А за старитѣ глупостьта ли е? Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ. Ами за старитѣ глупостьта ли е? – Не. И младитѣ, и старитѣ трѣбва да учатъ.
към беседата >>
Ще чакашъ яденето да се приготви.
Казватъ сега: „Христосъ донесалъ спасението на свѣта“. Вече (се) подразбира, че свѣтътъ (е) билъ въ едно положение, дето хората сѫ се давили (и) показва, че човѣкъ не (е)(за) да бѫдемъ щастливи. Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие? – Въ търпението.
Ще чакашъ яденето да се приготви.
Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие? – Да не си лакомъ. Щомъ дойде щастието, лакомията нѣма да дойде. могълъ да излѣзе отъ тия условия навънъ. Често художницитѣ рисуватъ картини какъ се давятъ хората, какъ ги спасяватъ, хвърлятъ имъ спасителни пояси.
към беседата >>
Всички въ свѣта ще имате тия страдания.
Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни. Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се. Хората сега минаватъ презъ тази епоха. Майката затова си има единъ законъ, една тояжка. Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ.
Всички въ свѣта ще имате тия страдания.
Минавате презъ фазата на непослушанието. Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ. Азъ съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ. Той приготвилъ единъ наученъ трудъ да го издаде, но студентътъ го открадналъ и го издалъ на свое име. Като видѣлъ своя трудъ, своитѣ биологични изследвания, издадени подъ друго име, му припаднало.
към беседата >>
А за старитѣ глупостьта ли е?
За живата любовь нѣма време. Тя е вѣчна, непреривна. Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила. Оставете едно време. Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ.
А за старитѣ глупостьта ли е?
Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ. Ами за старитѣ глупостьта ли е? – Не. И младитѣ, и старитѣ трѣбва да учатъ. Всички сѫ ученици, напреднали ученици на 120 години.
към беседата >>
Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие?
Казватъ сега: „Христосъ донесалъ спасението на свѣта“. Вече (се) подразбира, че свѣтътъ (е) билъ въ едно положение, дето хората сѫ се давили (и) показва, че човѣкъ не (е)(за) да бѫдемъ щастливи. Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие? – Въ търпението. Ще чакашъ яденето да се приготви.
Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие?
– Да не си лакомъ. Щомъ дойде щастието, лакомията нѣма да дойде. могълъ да излѣзе отъ тия условия навънъ. Често художницитѣ рисуватъ картини какъ се давятъ хората, какъ ги спасяватъ, хвърлятъ имъ спасителни пояси. При сегашнитѣ условия ние живѣемъ на земята,
към беседата >>
Минавате презъ фазата на непослушанието.
Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се. Хората сега минаватъ презъ тази епоха. Майката затова си има единъ законъ, една тояжка. Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ. Всички въ свѣта ще имате тия страдания.
Минавате презъ фазата на непослушанието.
Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ. Азъ съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ. Той приготвилъ единъ наученъ трудъ да го издаде, но студентътъ го открадналъ и го издалъ на свое име. Като видѣлъ своя трудъ, своитѣ биологични изследвания, издадени подъ друго име, му припаднало. Мислите ли, че този студентъ по този начинъ ученъ ще стане?
към беседата >>
Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ.
Тя е вѣчна, непреривна. Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила. Оставете едно време. Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ. А за старитѣ глупостьта ли е?
Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ.
Ами за старитѣ глупостьта ли е? – Не. И младитѣ, и старитѣ трѣбва да учатъ. Всички сѫ ученици, напреднали ученици на 120 години. Детето на 5–6 години взема книжката, чете буквитѣ.
към беседата >>
– Да не си лакомъ.
Вече (се) подразбира, че свѣтътъ (е) билъ въ едно положение, дето хората сѫ се давили (и) показва, че човѣкъ не (е)(за) да бѫдемъ щастливи. Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие? – Въ търпението. Ще чакашъ яденето да се приготви. Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие?
– Да не си лакомъ.
Щомъ дойде щастието, лакомията нѣма да дойде. могълъ да излѣзе отъ тия условия навънъ. Често художницитѣ рисуватъ картини какъ се давятъ хората, какъ ги спасяватъ, хвърлятъ имъ спасителни пояси. При сегашнитѣ условия ние живѣемъ на земята,
към беседата >>
Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ.
Хората сега минаватъ презъ тази епоха. Майката затова си има единъ законъ, една тояжка. Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ. Всички въ свѣта ще имате тия страдания. Минавате презъ фазата на непослушанието.
Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ.
Азъ съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ. Той приготвилъ единъ наученъ трудъ да го издаде, но студентътъ го открадналъ и го издалъ на свое име. Като видѣлъ своя трудъ, своитѣ биологични изследвания, издадени подъ друго име, му припаднало. Мислите ли, че този студентъ по този начинъ ученъ ще стане? Професорътъ не разбира и студентътъ не разбира.
към беседата >>
Ами за старитѣ глупостьта ли е?
Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила. Оставете едно време. Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ. А за старитѣ глупостьта ли е? Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ.
Ами за старитѣ глупостьта ли е?
– Не. И младитѣ, и старитѣ трѣбва да учатъ. Всички сѫ ученици, напреднали ученици на 120 години. Детето на 5–6 години взема книжката, чете буквитѣ. Защо бабичката на 120 години да не вземе книжката и тя да учи буквитѣ?
към беседата >>
Щомъ дойде щастието, лакомията нѣма да дойде.
Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие? – Въ търпението. Ще чакашъ яденето да се приготви. Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие? – Да не си лакомъ.
Щомъ дойде щастието, лакомията нѣма да дойде.
могълъ да излѣзе отъ тия условия навънъ. Често художницитѣ рисуватъ картини какъ се давятъ хората, какъ ги спасяватъ, хвърлятъ имъ спасителни пояси. При сегашнитѣ условия ние живѣемъ на земята,
към беседата >>
Азъ съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ.
Майката затова си има единъ законъ, една тояжка. Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ. Всички въ свѣта ще имате тия страдания. Минавате презъ фазата на непослушанието. Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ.
Азъ съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ.
Той приготвилъ единъ наученъ трудъ да го издаде, но студентътъ го открадналъ и го издалъ на свое име. Като видѣлъ своя трудъ, своитѣ биологични изследвания, издадени подъ друго име, му припаднало. Мислите ли, че този студентъ по този начинъ ученъ ще стане? Професорътъ не разбира и студентътъ не разбира. Професорътъ не разбира, защото той не търпи.
към беседата >>
– Не.
Оставете едно време. Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ. А за старитѣ глупостьта ли е? Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ. Ами за старитѣ глупостьта ли е?
– Не.
И младитѣ, и старитѣ трѣбва да учатъ. Всички сѫ ученици, напреднали ученици на 120 години. Детето на 5–6 години взема книжката, чете буквитѣ. Защо бабичката на 120 години да не вземе книжката и тя да учи буквитѣ? Се ще научи нѣщо.
към беседата >>
могълъ да излѣзе отъ тия условия навънъ.
– Въ търпението. Ще чакашъ яденето да се приготви. Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие? – Да не си лакомъ. Щомъ дойде щастието, лакомията нѣма да дойде.
могълъ да излѣзе отъ тия условия навънъ.
Често художницитѣ рисуватъ картини какъ се давятъ хората, какъ ги спасяватъ, хвърлятъ имъ спасителни пояси. При сегашнитѣ условия ние живѣемъ на земята,
към беседата >>
Той приготвилъ единъ наученъ трудъ да го издаде, но студентътъ го открадналъ и го издалъ на свое име.
Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ. Всички въ свѣта ще имате тия страдания. Минавате презъ фазата на непослушанието. Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ. Азъ съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ.
Той приготвилъ единъ наученъ трудъ да го издаде, но студентътъ го открадналъ и го издалъ на свое име.
Като видѣлъ своя трудъ, своитѣ биологични изследвания, издадени подъ друго име, му припаднало. Мислите ли, че този студентъ по този начинъ ученъ ще стане? Професорътъ не разбира и студентътъ не разбира. Професорътъ не разбира, защото той не търпи. Отъ неговиятъ трудъ ще се ползуватъ хората, (но), че не било на негово име – нищо не значи.
към беседата >>
И младитѣ, и старитѣ трѣбва да учатъ.
Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ. А за старитѣ глупостьта ли е? Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ. Ами за старитѣ глупостьта ли е? – Не.
И младитѣ, и старитѣ трѣбва да учатъ.
Всички сѫ ученици, напреднали ученици на 120 години. Детето на 5–6 години взема книжката, чете буквитѣ. Защо бабичката на 120 години да не вземе книжката и тя да учи буквитѣ? Се ще научи нѣщо.
към беседата >>
Често художницитѣ рисуватъ картини какъ се давятъ хората, какъ ги спасяватъ, хвърлятъ имъ спасителни пояси.
Ще чакашъ яденето да се приготви. Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие? – Да не си лакомъ. Щомъ дойде щастието, лакомията нѣма да дойде. могълъ да излѣзе отъ тия условия навънъ.
Често художницитѣ рисуватъ картини какъ се давятъ хората, какъ ги спасяватъ, хвърлятъ имъ спасителни пояси.
При сегашнитѣ условия ние живѣемъ на земята,
към беседата >>
Като видѣлъ своя трудъ, своитѣ биологични изследвания, издадени подъ друго име, му припаднало.
Всички въ свѣта ще имате тия страдания. Минавате презъ фазата на непослушанието. Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ. Азъ съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ. Той приготвилъ единъ наученъ трудъ да го издаде, но студентътъ го открадналъ и го издалъ на свое име.
Като видѣлъ своя трудъ, своитѣ биологични изследвания, издадени подъ друго име, му припаднало.
Мислите ли, че този студентъ по този начинъ ученъ ще стане? Професорътъ не разбира и студентътъ не разбира. Професорътъ не разбира, защото той не търпи. Отъ неговиятъ трудъ ще се ползуватъ хората, (но), че не било на негово име – нищо не значи. Нима мислите, че всичкитѣ поети, които пишатъ тази поезия е тѣхна?
към беседата >>
Всички сѫ ученици, напреднали ученици на 120 години.
А за старитѣ глупостьта ли е? Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ. Ами за старитѣ глупостьта ли е? – Не. И младитѣ, и старитѣ трѣбва да учатъ.
Всички сѫ ученици, напреднали ученици на 120 години.
Детето на 5–6 години взема книжката, чете буквитѣ. Защо бабичката на 120 години да не вземе книжката и тя да учи буквитѣ? Се ще научи нѣщо.
към беседата >>
НАГОРЕ