НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
202
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
202
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да наследя
,
НБ
, София, 19.11.1922г.,
С други думи казано: Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с любовта и отидохте в света, дето и днес страдате.
Сега тя заболяла от проказа поради измяната към младия овчар. Днес само великият Учител може да я излекува. Ако тя може да съзнае грешката си и да разбере, какви страдания е причинила на младия овчар, само с едно махване на ръка, той може да я излекува – да я освободи от страшната проказа. Не сте ли и вие от тези, които живяхте в планинската местност и, без да мислите много, напуснахте своя възлюбен и тръгнахте след царския син? Вашите нещастия в живота ви се дължат, именно, на това, че тръгнахте след царския син, представител на черната ложа.
С други думи казано: Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с любовта и отидохте в света, дето и днес страдате.
Казвам: Аз мога да ви помогна още сега. – Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас. Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания.
към беседата >>
Само господарят има право да яде масло от шишето.
Който топи масло от стените на шишето, наистина, е глупав. Той трябва да отвори шишето и да си сипе малко масло. Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето? Да бъдеш цар, това значи, да топиш масло от стените на шишето.
Само господарят има право да яде масло от шишето.
Ти си такъв господар, който напълнил бинлика с масло, стоиш пред него и си казваш: Аз съм цар, аз ще управлявам отлично. – На ума си само говориш.
към беседата >>
Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо.
Значи, за очистване на мазнините и утайките, горещата вода се предпочита. Домакинята мие съдовете с гореща вода, докато започнат да скърцат. И вие ще пиете гореща вода, докато стомахът и червата ви започнат да скърцат. Това значи, докато у вас се събуди здрав, естествен апетит. Да знаеш, как да прилагаш знанието си, това е голямо изкуство.
Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо.
Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука. Ако сегашните учени – математици, физици, естественици влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представят нищо. Те сами ще се чудят на своето невежество. Казваш: Най-после, след 20 годишни усилия постигнах това, което очаквах – открих нещо. – Нищо особено не си открил.
към беседата >>
Казвам: Аз мога да ви помогна още сега.
Днес само великият Учител може да я излекува. Ако тя може да съзнае грешката си и да разбере, какви страдания е причинила на младия овчар, само с едно махване на ръка, той може да я излекува – да я освободи от страшната проказа. Не сте ли и вие от тези, които живяхте в планинската местност и, без да мислите много, напуснахте своя възлюбен и тръгнахте след царския син? Вашите нещастия в живота ви се дължат, именно, на това, че тръгнахте след царския син, представител на черната ложа. С други думи казано: Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с любовта и отидохте в света, дето и днес страдате.
Казвам: Аз мога да ви помогна още сега.
– Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас. Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания. Готови ли сте да признаете своята грешка?
към беседата >>
Ти си такъв господар, който напълнил бинлика с масло, стоиш пред него и си казваш: Аз съм цар, аз ще управлявам отлично.
Той трябва да отвори шишето и да си сипе малко масло. Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето? Да бъдеш цар, това значи, да топиш масло от стените на шишето. Само господарят има право да яде масло от шишето.
Ти си такъв господар, който напълнил бинлика с масло, стоиш пред него и си казваш: Аз съм цар, аз ще управлявам отлично.
– На ума си само говориш.
към беседата >>
Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука.
Домакинята мие съдовете с гореща вода, докато започнат да скърцат. И вие ще пиете гореща вода, докато стомахът и червата ви започнат да скърцат. Това значи, докато у вас се събуди здрав, естествен апетит. Да знаеш, как да прилагаш знанието си, това е голямо изкуство. Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо.
Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука.
Ако сегашните учени – математици, физици, естественици влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представят нищо. Те сами ще се чудят на своето невежество. Казваш: Най-после, след 20 годишни усилия постигнах това, което очаквах – открих нещо. – Нищо особено не си открил.
към беседата >>
– Как?
Ако тя може да съзнае грешката си и да разбере, какви страдания е причинила на младия овчар, само с едно махване на ръка, той може да я излекува – да я освободи от страшната проказа. Не сте ли и вие от тези, които живяхте в планинската местност и, без да мислите много, напуснахте своя възлюбен и тръгнахте след царския син? Вашите нещастия в живота ви се дължат, именно, на това, че тръгнахте след царския син, представител на черната ложа. С други думи казано: Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с любовта и отидохте в света, дето и днес страдате. Казвам: Аз мога да ви помогна още сега.
– Как?
– Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас. Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания. Готови ли сте да признаете своята грешка? Ще кажете: Слушаме Те, Учителю!
към беседата >>
– На ума си само говориш.
Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето? Да бъдеш цар, това значи, да топиш масло от стените на шишето. Само господарят има право да яде масло от шишето. Ти си такъв господар, който напълнил бинлика с масло, стоиш пред него и си казваш: Аз съм цар, аз ще управлявам отлично.
– На ума си само говориш.
към беседата >>
Ако сегашните учени – математици, физици, естественици влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представят нищо.
И вие ще пиете гореща вода, докато стомахът и червата ви започнат да скърцат. Това значи, докато у вас се събуди здрав, естествен апетит. Да знаеш, как да прилагаш знанието си, това е голямо изкуство. Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо. Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука.
Ако сегашните учени – математици, физици, естественици влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представят нищо.
Те сами ще се чудят на своето невежество. Казваш: Най-после, след 20 годишни усилия постигнах това, което очаквах – открих нещо. – Нищо особено не си открил.
към беседата >>
– Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност.
Не сте ли и вие от тези, които живяхте в планинската местност и, без да мислите много, напуснахте своя възлюбен и тръгнахте след царския син? Вашите нещастия в живота ви се дължат, именно, на това, че тръгнахте след царския син, представител на черната ложа. С други думи казано: Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с любовта и отидохте в света, дето и днес страдате. Казвам: Аз мога да ви помогна още сега. – Как?
– Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност.
Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас. Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания. Готови ли сте да признаете своята грешка? Ще кажете: Слушаме Те, Учителю! – Вие ме слушате, и аз ви слушам, но само със слушане, въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Казваш: Колко е глупав този, който е топил масло отвън на шишето, или от неговата сянка!
Казваш: Колко е глупав този, който е топил масло отвън на шишето, или от неговата сянка!
– Ами ти, който топиш по същия начин, не си ли глупав? Ти искаш да бъдеш цар. Та не си ли цар на себе си? Аз зная, кое е най-хубавото царство в света. Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух.
към беседата >>
Те сами ще се чудят на своето невежество.
Това значи, докато у вас се събуди здрав, естествен апетит. Да знаеш, как да прилагаш знанието си, това е голямо изкуство. Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо. Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука. Ако сегашните учени – математици, физици, естественици влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представят нищо.
Те сами ще се чудят на своето невежество.
Казваш: Най-после, след 20 годишни усилия постигнах това, което очаквах – открих нещо. – Нищо особено не си открил.
към беседата >>
Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас.
Вашите нещастия в живота ви се дължат, именно, на това, че тръгнахте след царския син, представител на черната ложа. С други думи казано: Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с любовта и отидохте в света, дето и днес страдате. Казвам: Аз мога да ви помогна още сега. – Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност.
Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас.
Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания. Готови ли сте да признаете своята грешка? Ще кажете: Слушаме Те, Учителю! – Вие ме слушате, и аз ви слушам, но само със слушане, въпросите не се разрешават.
към беседата >>
– Ами ти, който топиш по същия начин, не си ли глупав?
Казваш: Колко е глупав този, който е топил масло отвън на шишето, или от неговата сянка!
– Ами ти, който топиш по същия начин, не си ли глупав?
Ти искаш да бъдеш цар. Та не си ли цар на себе си? Аз зная, кое е най-хубавото царство в света. Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух. Това са сили, които се съдържат в самия тебе.
към беседата >>
Казваш: Най-после, след 20 годишни усилия постигнах това, което очаквах – открих нещо.
Да знаеш, как да прилагаш знанието си, това е голямо изкуство. Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо. Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука. Ако сегашните учени – математици, физици, естественици влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представят нищо. Те сами ще се чудят на своето невежество.
Казваш: Най-после, след 20 годишни усилия постигнах това, което очаквах – открих нещо.
– Нищо особено не си открил.
към беседата >>
Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания.
С други думи казано: Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с любовта и отидохте в света, дето и днес страдате. Казвам: Аз мога да ви помогна още сега. – Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас.
Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания.
Готови ли сте да признаете своята грешка? Ще кажете: Слушаме Те, Учителю! – Вие ме слушате, и аз ви слушам, но само със слушане, въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш цар.
Казваш: Колко е глупав този, който е топил масло отвън на шишето, или от неговата сянка! – Ами ти, който топиш по същия начин, не си ли глупав?
Ти искаш да бъдеш цар.
Та не си ли цар на себе си? Аз зная, кое е най-хубавото царство в света. Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух. Това са сили, които се съдържат в самия тебе. Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава.
към беседата >>
– Нищо особено не си открил.
Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо. Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука. Ако сегашните учени – математици, физици, естественици влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представят нищо. Те сами ще се чудят на своето невежество. Казваш: Най-после, след 20 годишни усилия постигнах това, което очаквах – открих нещо.
– Нищо особено не си открил.
към беседата >>
Готови ли сте да признаете своята грешка?
Казвам: Аз мога да ви помогна още сега. – Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас. Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания.
Готови ли сте да признаете своята грешка?
Ще кажете: Слушаме Те, Учителю! – Вие ме слушате, и аз ви слушам, но само със слушане, въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Та не си ли цар на себе си?
Казваш: Колко е глупав този, който е топил масло отвън на шишето, или от неговата сянка! – Ами ти, който топиш по същия начин, не си ли глупав? Ти искаш да бъдеш цар.
Та не си ли цар на себе си?
Аз зная, кое е най-хубавото царство в света. Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух. Това са сили, които се съдържат в самия тебе. Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава. В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия.
към беседата >>
Големецът запита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
Големецът запита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
" Христос му каза: Защо ме наричаш благ? " Когато не обичаш някого, не му казвай, че го обичаш. Не го лъжи. Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази. – Що е омразата?
към беседата >>
Ще кажете: Слушаме Те, Учителю!
– Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас. Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания. Готови ли сте да признаете своята грешка?
Ще кажете: Слушаме Те, Учителю!
– Вие ме слушате, и аз ви слушам, но само със слушане, въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Аз зная, кое е най-хубавото царство в света.
Казваш: Колко е глупав този, който е топил масло отвън на шишето, или от неговата сянка! – Ами ти, който топиш по същия начин, не си ли глупав? Ти искаш да бъдеш цар. Та не си ли цар на себе си?
Аз зная, кое е най-хубавото царство в света.
Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух. Това са сили, които се съдържат в самия тебе. Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава. В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия. Поданиците на тази държава са добре възпитани.
към беседата >>
" Христос му каза: Защо ме наричаш благ?
Големецът запита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
" Христос му каза: Защо ме наричаш благ?
" Когато не обичаш някого, не му казвай, че го обичаш. Не го лъжи. Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази. – Що е омразата? – Студ.
към беседата >>
– Вие ме слушате, и аз ви слушам, но само със слушане, въпросите не се разрешават.
– Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас. Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания. Готови ли сте да признаете своята грешка? Ще кажете: Слушаме Те, Учителю!
– Вие ме слушате, и аз ви слушам, но само със слушане, въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух.
Казваш: Колко е глупав този, който е топил масло отвън на шишето, или от неговата сянка! – Ами ти, който топиш по същия начин, не си ли глупав? Ти искаш да бъдеш цар. Та не си ли цар на себе си? Аз зная, кое е най-хубавото царство в света.
Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух.
Това са сили, които се съдържат в самия тебе. Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава. В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия. Поданиците на тази държава са добре възпитани. Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея.
към беседата >>
" Когато не обичаш някого, не му казвай, че го обичаш.
Големецът запита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос му каза: Защо ме наричаш благ?
" Когато не обичаш някого, не му казвай, че го обичаш.
Не го лъжи. Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази. – Що е омразата? – Студ. Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата.
към беседата >>
Казвам: Няма любов, като проявената, като изявената и като осъществената Божия любов.
Казвам: Няма любов, като проявената, като изявената и като осъществената Божия любов.
Нека всички сърца и умове, на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога. Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас. Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита. Той влязъл сам при нея. Тя веднага го познала и извикала: Прости ми, прости, сгреших пред тебе!
към беседата >>
Това са сили, които се съдържат в самия тебе.
– Ами ти, който топиш по същия начин, не си ли глупав? Ти искаш да бъдеш цар. Та не си ли цар на себе си? Аз зная, кое е най-хубавото царство в света. Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух.
Това са сили, които се съдържат в самия тебе.
Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава. В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия. Поданиците на тази държава са добре възпитани. Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея. Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални?
към беседата >>
Не го лъжи.
Големецът запита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос му каза: Защо ме наричаш благ? " Когато не обичаш някого, не му казвай, че го обичаш.
Не го лъжи.
Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази. – Що е омразата? – Студ. Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата. Между омразата и любовта има известно отношение.
към беседата >>
Нека всички сърца и умове, на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога.
Казвам: Няма любов, като проявената, като изявената и като осъществената Божия любов.
Нека всички сърца и умове, на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога.
Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас. Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита. Той влязъл сам при нея. Тя веднага го познала и извикала: Прости ми, прости, сгреших пред тебе! Той прострял ръката си над нея, и здравето й моментално се възстановило.
към беседата >>
Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава.
Ти искаш да бъдеш цар. Та не си ли цар на себе си? Аз зная, кое е най-хубавото царство в света. Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух. Това са сили, които се съдържат в самия тебе.
Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава.
В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия. Поданиците на тази държава са добре възпитани. Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея. Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални? И тия държави постоянно коват своите закони: българите – в народното събрание, англичаните – в двете камари.
към беседата >>
Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази.
Големецът запита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос му каза: Защо ме наричаш благ? " Когато не обичаш някого, не му казвай, че го обичаш. Не го лъжи.
Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази.
– Що е омразата? – Студ. Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата. Между омразата и любовта има известно отношение. Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава.
към беседата >>
Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас.
Казвам: Няма любов, като проявената, като изявената и като осъществената Божия любов. Нека всички сърца и умове, на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога.
Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас.
Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита. Той влязъл сам при нея. Тя веднага го познала и извикала: Прости ми, прости, сгреших пред тебе! Той прострял ръката си над нея, и здравето й моментално се възстановило. Като я видял здрава и красива, бащата казал на великия Учител: Давам ти моята дъщеря.
към беседата >>
В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия.
Та не си ли цар на себе си? Аз зная, кое е най-хубавото царство в света. Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух. Това са сили, които се съдържат в самия тебе. Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава.
В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия.
Поданиците на тази държава са добре възпитани. Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея. Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални? И тия държави постоянно коват своите закони: българите – в народното събрание, англичаните – в двете камари. Навсякъде се коват закони след закони, но, в края на краищата, те са неприложими.
към беседата >>
– Що е омразата?
Големецът запита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос му каза: Защо ме наричаш благ? " Когато не обичаш някого, не му казвай, че го обичаш. Не го лъжи. Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази.
– Що е омразата?
– Студ. Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата. Между омразата и любовта има известно отношение. Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава. Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина.
към беседата >>
Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита.
Казвам: Няма любов, като проявената, като изявената и като осъществената Божия любов. Нека всички сърца и умове, на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога. Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас.
Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита.
Той влязъл сам при нея. Тя веднага го познала и извикала: Прости ми, прости, сгреших пред тебе! Той прострял ръката си над нея, и здравето й моментално се възстановило. Като я видял здрава и красива, бащата казал на великия Учител: Давам ти моята дъщеря.
към беседата >>
Поданиците на тази държава са добре възпитани.
Аз зная, кое е най-хубавото царство в света. Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух. Това са сили, които се съдържат в самия тебе. Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава. В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия.
Поданиците на тази държава са добре възпитани.
Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея. Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални? И тия държави постоянно коват своите закони: българите – в народното събрание, англичаните – в двете камари. Навсякъде се коват закони след закони, но, в края на краищата, те са неприложими.
към беседата >>
– Студ.
" Христос му каза: Защо ме наричаш благ? " Когато не обичаш някого, не му казвай, че го обичаш. Не го лъжи. Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази. – Що е омразата?
– Студ.
Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата. Между омразата и любовта има известно отношение. Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава. Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина. Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика.
към беседата >>
Той влязъл сам при нея.
Казвам: Няма любов, като проявената, като изявената и като осъществената Божия любов. Нека всички сърца и умове, на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога. Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас. Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита.
Той влязъл сам при нея.
Тя веднага го познала и извикала: Прости ми, прости, сгреших пред тебе! Той прострял ръката си над нея, и здравето й моментално се възстановило. Като я видял здрава и красива, бащата казал на великия Учител: Давам ти моята дъщеря.
към беседата >>
Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея.
Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух. Това са сили, които се съдържат в самия тебе. Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава. В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия. Поданиците на тази държава са добре възпитани.
Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея.
Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални? И тия държави постоянно коват своите закони: българите – в народното събрание, англичаните – в двете камари. Навсякъде се коват закони след закони, но, в края на краищата, те са неприложими.
към беседата >>
Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата.
" Когато не обичаш някого, не му казвай, че го обичаш. Не го лъжи. Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази. – Що е омразата? – Студ.
Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата.
Между омразата и любовта има известно отношение. Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава. Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина. Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика. Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости.
към беседата >>
Тя веднага го познала и извикала: Прости ми, прости, сгреших пред тебе!
Казвам: Няма любов, като проявената, като изявената и като осъществената Божия любов. Нека всички сърца и умове, на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога. Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас. Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита. Той влязъл сам при нея.
Тя веднага го познала и извикала: Прости ми, прости, сгреших пред тебе!
Той прострял ръката си над нея, и здравето й моментално се възстановило. Като я видял здрава и красива, бащата казал на великия Учител: Давам ти моята дъщеря.
към беседата >>
Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални?
Това са сили, които се съдържат в самия тебе. Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава. В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия. Поданиците на тази държава са добре възпитани. Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея.
Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални?
И тия държави постоянно коват своите закони: българите – в народното събрание, англичаните – в двете камари. Навсякъде се коват закони след закони, но, в края на краищата, те са неприложими.
към беседата >>
Между омразата и любовта има известно отношение.
Не го лъжи. Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази. – Що е омразата? – Студ. Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата.
Между омразата и любовта има известно отношение.
Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава. Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина. Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика. Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе.
към беседата >>
Той прострял ръката си над нея, и здравето й моментално се възстановило.
Нека всички сърца и умове, на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога. Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас. Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита. Той влязъл сам при нея. Тя веднага го познала и извикала: Прости ми, прости, сгреших пред тебе!
Той прострял ръката си над нея, и здравето й моментално се възстановило.
Като я видял здрава и красива, бащата казал на великия Учител: Давам ти моята дъщеря.
към беседата >>
И тия държави постоянно коват своите закони: българите – в народното събрание, англичаните – в двете камари.
Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава. В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия. Поданиците на тази държава са добре възпитани. Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея. Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални?
И тия държави постоянно коват своите закони: българите – в народното събрание, англичаните – в двете камари.
Навсякъде се коват закони след закони, но, в края на краищата, те са неприложими.
към беседата >>
Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава.
Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази. – Що е омразата? – Студ. Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата. Между омразата и любовта има известно отношение.
Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава.
Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина. Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика. Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе. Слънчевата светлина представя небесния огън.
към беседата >>
Като я видял здрава и красива, бащата казал на великия Учител: Давам ти моята дъщеря.
Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас. Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита. Той влязъл сам при нея. Тя веднага го познала и извикала: Прости ми, прости, сгреших пред тебе! Той прострял ръката си над нея, и здравето й моментално се възстановило.
Като я видял здрава и красива, бащата казал на великия Учител: Давам ти моята дъщеря.
към беседата >>
Навсякъде се коват закони след закони, но, в края на краищата, те са неприложими.
В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия. Поданиците на тази държава са добре възпитани. Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея. Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални? И тия държави постоянно коват своите закони: българите – в народното събрание, англичаните – в двете камари.
Навсякъде се коват закони след закони, но, в края на краищата, те са неприложими.
към беседата >>
Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина.
– Що е омразата? – Студ. Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата. Между омразата и любовта има известно отношение. Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава.
Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина.
Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика. Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе. Слънчевата светлина представя небесния огън. На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат.
към беседата >>
Желая, любовта и мъдростта да проникнат в сърцата и умовете ви и да се съединят в едно.
Желая, любовта и мъдростта да проникнат в сърцата и умовете ви и да се съединят в едно.
Можете ли, като Елита, да кажете: Господи, прости ми, сгреших против великата истина на живота. Сега вие седите, оплаквате се, че сте нещастни, че имате неуспехи в живота си. Кажете: Господи, прости ни, прости. Той ще простре ръце над вас и ще ви прости. Само така ще видите Неговите очи с мекия и благ поглед на любовта.
към беседата >>
Всички индивиди, общества, народи се стремят да подобрят живота си, да стане по-сносен.
Всички индивиди, общества, народи се стремят да подобрят живота си, да стане по-сносен.
– Как ще стане това? – За изяснение на мисълта, ще си послужа с живи числа и единици. Взимам, например, мъже и жени, братя и сестри не само като индивиди, но като живи величини. Това да не ви учудва. За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно.
към беседата >>
Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика.
– Студ. Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата. Между омразата и любовта има известно отношение. Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава. Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина.
Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика.
Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе. Слънчевата светлина представя небесния огън. На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат. Всички престъпления се вършат все на земния огън.
към беседата >>
Можете ли, като Елита, да кажете: Господи, прости ми, сгреших против великата истина на живота.
Желая, любовта и мъдростта да проникнат в сърцата и умовете ви и да се съединят в едно.
Можете ли, като Елита, да кажете: Господи, прости ми, сгреших против великата истина на живота.
Сега вие седите, оплаквате се, че сте нещастни, че имате неуспехи в живота си. Кажете: Господи, прости ни, прости. Той ще простре ръце над вас и ще ви прости. Само така ще видите Неговите очи с мекия и благ поглед на любовта. Само така ще се преобразите и ще възкръснете.
към беседата >>
– Как ще стане това?
Всички индивиди, общества, народи се стремят да подобрят живота си, да стане по-сносен.
– Как ще стане това?
– За изяснение на мисълта, ще си послужа с живи числа и единици. Взимам, например, мъже и жени, братя и сестри не само като индивиди, но като живи величини. Това да не ви учудва. За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно. Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z".
към беседата >>
Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости.
Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата. Между омразата и любовта има известно отношение. Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава. Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина. Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика.
Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости.
На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе. Слънчевата светлина представя небесния огън. На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат. Всички престъпления се вършат все на земния огън. Той има долен произход.
към беседата >>
Сега вие седите, оплаквате се, че сте нещастни, че имате неуспехи в живота си.
Желая, любовта и мъдростта да проникнат в сърцата и умовете ви и да се съединят в едно. Можете ли, като Елита, да кажете: Господи, прости ми, сгреших против великата истина на живота.
Сега вие седите, оплаквате се, че сте нещастни, че имате неуспехи в живота си.
Кажете: Господи, прости ни, прости. Той ще простре ръце над вас и ще ви прости. Само така ще видите Неговите очи с мекия и благ поглед на любовта. Само така ще се преобразите и ще възкръснете.
към беседата >>
– За изяснение на мисълта, ще си послужа с живи числа и единици.
Всички индивиди, общества, народи се стремят да подобрят живота си, да стане по-сносен. – Как ще стане това?
– За изяснение на мисълта, ще си послужа с живи числа и единици.
Взимам, например, мъже и жени, братя и сестри не само като индивиди, но като живи величини. Това да не ви учудва. За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно. Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z". Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор.
към беседата >>
На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе.
Между омразата и любовта има известно отношение. Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава. Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина. Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика. Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости.
На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе.
Слънчевата светлина представя небесния огън. На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат. Всички престъпления се вършат все на земния огън. Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха.
към беседата >>
Кажете: Господи, прости ни, прости.
Желая, любовта и мъдростта да проникнат в сърцата и умовете ви и да се съединят в едно. Можете ли, като Елита, да кажете: Господи, прости ми, сгреших против великата истина на живота. Сега вие седите, оплаквате се, че сте нещастни, че имате неуспехи в живота си.
Кажете: Господи, прости ни, прости.
Той ще простре ръце над вас и ще ви прости. Само така ще видите Неговите очи с мекия и благ поглед на любовта. Само така ще се преобразите и ще възкръснете.
към беседата >>
Взимам, например, мъже и жени, братя и сестри не само като индивиди, но като живи величини.
Всички индивиди, общества, народи се стремят да подобрят живота си, да стане по-сносен. – Как ще стане това? – За изяснение на мисълта, ще си послужа с живи числа и единици.
Взимам, например, мъже и жени, братя и сестри не само като индивиди, но като живи величини.
Това да не ви учудва. За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно. Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z". Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор. Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове.
към беседата >>
Слънчевата светлина представя небесния огън.
Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава. Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина. Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика. Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе.
Слънчевата светлина представя небесния огън.
На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат. Всички престъпления се вършат все на земния огън. Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха. Че е така, за това говорят болестите и смъртта.
към беседата >>
Той ще простре ръце над вас и ще ви прости.
Желая, любовта и мъдростта да проникнат в сърцата и умовете ви и да се съединят в едно. Можете ли, като Елита, да кажете: Господи, прости ми, сгреших против великата истина на живота. Сега вие седите, оплаквате се, че сте нещастни, че имате неуспехи в живота си. Кажете: Господи, прости ни, прости.
Той ще простре ръце над вас и ще ви прости.
Само така ще видите Неговите очи с мекия и благ поглед на любовта. Само така ще се преобразите и ще възкръснете.
към беседата >>
Това да не ви учудва.
Всички индивиди, общества, народи се стремят да подобрят живота си, да стане по-сносен. – Как ще стане това? – За изяснение на мисълта, ще си послужа с живи числа и единици. Взимам, например, мъже и жени, братя и сестри не само като индивиди, но като живи величини.
Това да не ви учудва.
За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно. Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z". Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор. Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове. В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот.
към беседата >>
На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат.
Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина. Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика. Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе. Слънчевата светлина представя небесния огън.
На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат.
Всички престъпления се вършат все на земния огън. Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха. Че е така, за това говорят болестите и смъртта. Готвите хубави яденета, а, въпреки това, боледувате и умирате.
към беседата >>
Само така ще видите Неговите очи с мекия и благ поглед на любовта.
Желая, любовта и мъдростта да проникнат в сърцата и умовете ви и да се съединят в едно. Можете ли, като Елита, да кажете: Господи, прости ми, сгреших против великата истина на живота. Сега вие седите, оплаквате се, че сте нещастни, че имате неуспехи в живота си. Кажете: Господи, прости ни, прости. Той ще простре ръце над вас и ще ви прости.
Само така ще видите Неговите очи с мекия и благ поглед на любовта.
Само така ще се преобразите и ще възкръснете.
към беседата >>
За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно.
Всички индивиди, общества, народи се стремят да подобрят живота си, да стане по-сносен. – Как ще стане това? – За изяснение на мисълта, ще си послужа с живи числа и единици. Взимам, например, мъже и жени, братя и сестри не само като индивиди, но като живи величини. Това да не ви учудва.
За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно.
Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z". Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор. Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове. В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот. Атмосферата около нас се сгъстява.
към беседата >>
Всички престъпления се вършат все на земния огън.
Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика. Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе. Слънчевата светлина представя небесния огън. На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат.
Всички престъпления се вършат все на земния огън.
Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха. Че е така, за това говорят болестите и смъртта. Готвите хубави яденета, а, въпреки това, боледувате и умирате. – Защо?
към беседата >>
Само така ще се преобразите и ще възкръснете.
Можете ли, като Елита, да кажете: Господи, прости ми, сгреших против великата истина на живота. Сега вие седите, оплаквате се, че сте нещастни, че имате неуспехи в живота си. Кажете: Господи, прости ни, прости. Той ще простре ръце над вас и ще ви прости. Само така ще видите Неговите очи с мекия и благ поглед на любовта.
Само така ще се преобразите и ще възкръснете.
към беседата >>
Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z".
– Как ще стане това? – За изяснение на мисълта, ще си послужа с живи числа и единици. Взимам, например, мъже и жени, братя и сестри не само като индивиди, но като живи величини. Това да не ви учудва. За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно.
Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z".
Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор. Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове. В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот. Атмосферата около нас се сгъстява. Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни.
към беседата >>
Той има долен произход.
Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе. Слънчевата светлина представя небесния огън. На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат. Всички престъпления се вършат все на земния огън.
Той има долен произход.
Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха. Че е така, за това говорят болестите и смъртта. Готвите хубави яденета, а, въпреки това, боледувате и умирате. – Защо? – Сгрешили сте нещо.
към беседата >>
Днес аз искам, всички да възкръснете.
Днес аз искам, всички да възкръснете.
Не само вие, но и целият български народ да възкръсне. Управляващи и управляеми; съдии и подсъдими; свещеници и владици – всички да възкръснете. Във всички да се яви съзнанието, че сте престъпили по отношение на Великата Любов и всички да кажете: Прости ни, Господи!
към беседата >>
Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор.
– За изяснение на мисълта, ще си послужа с живи числа и единици. Взимам, например, мъже и жени, братя и сестри не само като индивиди, но като живи величини. Това да не ви учудва. За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно. Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z".
Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор.
Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове. В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот. Атмосферата около нас се сгъстява. Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни. След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият.
към беседата >>
Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха.
На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе. Слънчевата светлина представя небесния огън. На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат. Всички престъпления се вършат все на земния огън. Той има долен произход.
Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха.
Че е така, за това говорят болестите и смъртта. Готвите хубави яденета, а, въпреки това, боледувате и умирате. – Защо? – Сгрешили сте нещо.
към беседата >>
Не само вие, но и целият български народ да възкръсне.
Днес аз искам, всички да възкръснете.
Не само вие, но и целият български народ да възкръсне.
Управляващи и управляеми; съдии и подсъдими; свещеници и владици – всички да възкръснете. Във всички да се яви съзнанието, че сте престъпили по отношение на Великата Любов и всички да кажете: Прости ни, Господи!
към беседата >>
Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове.
Взимам, например, мъже и жени, братя и сестри не само като индивиди, но като живи величини. Това да не ви учудва. За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно. Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z". Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор.
Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове.
В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот. Атмосферата около нас се сгъстява. Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни. След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият. Единият погледне през прозорците, после и другият.
към беседата >>
Че е така, за това говорят болестите и смъртта.
Слънчевата светлина представя небесния огън. На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат. Всички престъпления се вършат все на земния огън. Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха.
Че е така, за това говорят болестите и смъртта.
Готвите хубави яденета, а, въпреки това, боледувате и умирате. – Защо? – Сгрешили сте нещо.
към беседата >>
Управляващи и управляеми; съдии и подсъдими; свещеници и владици – всички да възкръснете.
Днес аз искам, всички да възкръснете. Не само вие, но и целият български народ да възкръсне.
Управляващи и управляеми; съдии и подсъдими; свещеници и владици – всички да възкръснете.
Във всички да се яви съзнанието, че сте престъпили по отношение на Великата Любов и всички да кажете: Прости ни, Господи!
към беседата >>
В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот.
Това да не ви учудва. За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно. Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z". Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор. Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове.
В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот.
Атмосферата около нас се сгъстява. Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни. След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият. Единият погледне през прозорците, после и другият. От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага.
към беседата >>
Готвите хубави яденета, а, въпреки това, боледувате и умирате.
На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат. Всички престъпления се вършат все на земния огън. Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха. Че е така, за това говорят болестите и смъртта.
Готвите хубави яденета, а, въпреки това, боледувате и умирате.
– Защо? – Сгрешили сте нещо.
към беседата >>
Във всички да се яви съзнанието, че сте престъпили по отношение на Великата Любов и всички да кажете: Прости ни, Господи!
Днес аз искам, всички да възкръснете. Не само вие, но и целият български народ да възкръсне. Управляващи и управляеми; съдии и подсъдими; свещеници и владици – всички да възкръснете.
Във всички да се яви съзнанието, че сте престъпили по отношение на Великата Любов и всички да кажете: Прости ни, Господи!
към беседата >>
Атмосферата около нас се сгъстява.
За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно. Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z". Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор. Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове. В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот.
Атмосферата около нас се сгъстява.
Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни. След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият. Единият погледне през прозорците, после и другият. От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага. Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават.
към беседата >>
– Защо?
Всички престъпления се вършат все на земния огън. Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха. Че е така, за това говорят болестите и смъртта. Готвите хубави яденета, а, въпреки това, боледувате и умирате.
– Защо?
– Сгрешили сте нещо.
към беседата >>
Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни.
Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z". Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор. Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове. В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот. Атмосферата около нас се сгъстява.
Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни.
След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият. Единият погледне през прозорците, после и другият. От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага. Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават. Коя е причината за това?
към беседата >>
– Сгрешили сте нещо.
Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха. Че е така, за това говорят болестите и смъртта. Готвите хубави яденета, а, въпреки това, боледувате и умирате. – Защо?
– Сгрешили сте нещо.
към беседата >>
След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият.
Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор. Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове. В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот. Атмосферата около нас се сгъстява. Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни.
След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият.
Единият погледне през прозорците, после и другият. От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага. Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават. Коя е причината за това? Съществувала ли е тя по-рано?
към беседата >>
Кой ви даде право да колите агнета и кокошки?
Кой ви даде право да колите агнета и кокошки?
Ще кажете, че така е писано в Библията. Който е писал това, нищо не е разбирал. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Той даде тълкуване на този стих, както и на цялото си учение. Ако не беше го изтълкувал, и досега щяха да говорят, че Христос казвал да ядат плътта Му. Ако разбирате буквално, всеки проповедник щеше да бъде изяден.
към беседата >>
Единият погледне през прозорците, после и другият.
Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове. В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот. Атмосферата около нас се сгъстява. Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни. След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият.
Единият погледне през прозорците, после и другият.
От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага. Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават. Коя е причината за това? Съществувала ли е тя по-рано? С вдишването и издишването те сами си създадоха затруднението – развалиха въздуха.
към беседата >>
Ще кажете, че така е писано в Библията.
Кой ви даде право да колите агнета и кокошки?
Ще кажете, че така е писано в Библията.
Който е писал това, нищо не е разбирал. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Той даде тълкуване на този стих, както и на цялото си учение. Ако не беше го изтълкувал, и досега щяха да говорят, че Христос казвал да ядат плътта Му. Ако разбирате буквално, всеки проповедник щеше да бъде изяден. Щом слушателите му огладнеят, ще го заколят и изядат.
към беседата >>
От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага.
В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот. Атмосферата около нас се сгъстява. Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни. След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият. Единият погледне през прозорците, после и другият.
От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага.
Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават. Коя е причината за това? Съществувала ли е тя по-рано? С вдишването и издишването те сами си създадоха затруднението – развалиха въздуха. Според окултистите, със своите мисли, чувства и действия, човек сам може да развали въздуха в окръжаващата среда.
към беседата >>
Който е писал това, нищо не е разбирал.
Кой ви даде право да колите агнета и кокошки? Ще кажете, че така е писано в Библията.
Който е писал това, нищо не е разбирал.
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Той даде тълкуване на този стих, както и на цялото си учение. Ако не беше го изтълкувал, и досега щяха да говорят, че Христос казвал да ядат плътта Му. Ако разбирате буквално, всеки проповедник щеше да бъде изяден. Щом слушателите му огладнеят, ще го заколят и изядат. Те ще кажат: Ако не изядем плътта ти и не изпием кръвта ти, защо си станал проповедник?
към беседата >>
Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават.
Атмосферата около нас се сгъстява. Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни. След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият. Единият погледне през прозорците, после и другият. От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага.
Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават.
Коя е причината за това? Съществувала ли е тя по-рано? С вдишването и издишването те сами си създадоха затруднението – развалиха въздуха. Според окултистите, със своите мисли, чувства и действия, човек сам може да развали въздуха в окръжаващата среда. Както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия.
към беседата >>
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Той даде тълкуване на този стих, както и на цялото си учение.
Кой ви даде право да колите агнета и кокошки? Ще кажете, че така е писано в Библията. Който е писал това, нищо не е разбирал.
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Той даде тълкуване на този стих, както и на цялото си учение.
Ако не беше го изтълкувал, и досега щяха да говорят, че Христос казвал да ядат плътта Му. Ако разбирате буквално, всеки проповедник щеше да бъде изяден. Щом слушателите му огладнеят, ще го заколят и изядат. Те ще кажат: Ако не изядем плътта ти и не изпием кръвта ти, защо си станал проповедник? Това са нелогични заключения.
към беседата >>
Коя е причината за това?
Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни. След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият. Единият погледне през прозорците, после и другият. От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага. Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават.
Коя е причината за това?
Съществувала ли е тя по-рано? С вдишването и издишването те сами си създадоха затруднението – развалиха въздуха. Според окултистите, със своите мисли, чувства и действия, човек сам може да развали въздуха в окръжаващата среда. Както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия. Ще кажете, че знаете това.
към беседата >>
Ако не беше го изтълкувал, и досега щяха да говорят, че Христос казвал да ядат плътта Му.
Кой ви даде право да колите агнета и кокошки? Ще кажете, че така е писано в Библията. Който е писал това, нищо не е разбирал. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Той даде тълкуване на този стих, както и на цялото си учение.
Ако не беше го изтълкувал, и досега щяха да говорят, че Христос казвал да ядат плътта Му.
Ако разбирате буквално, всеки проповедник щеше да бъде изяден. Щом слушателите му огладнеят, ще го заколят и изядат. Те ще кажат: Ако не изядем плътта ти и не изпием кръвта ти, защо си станал проповедник? Това са нелогични заключения. Христос казва: „Словото, което ви говорих, носи живот в себе си." Значи, това, което дава живот, е вън от нашия организъм.
към беседата >>
Съществувала ли е тя по-рано?
След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият. Единият погледне през прозорците, после и другият. От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага. Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават. Коя е причината за това?
Съществувала ли е тя по-рано?
С вдишването и издишването те сами си създадоха затруднението – развалиха въздуха. Според окултистите, със своите мисли, чувства и действия, човек сам може да развали въздуха в окръжаващата среда. Както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия. Ще кажете, че знаете това. Не го знаете.
към беседата >>
Ако разбирате буквално, всеки проповедник щеше да бъде изяден.
Кой ви даде право да колите агнета и кокошки? Ще кажете, че така е писано в Библията. Който е писал това, нищо не е разбирал. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Той даде тълкуване на този стих, както и на цялото си учение. Ако не беше го изтълкувал, и досега щяха да говорят, че Христос казвал да ядат плътта Му.
Ако разбирате буквално, всеки проповедник щеше да бъде изяден.
Щом слушателите му огладнеят, ще го заколят и изядат. Те ще кажат: Ако не изядем плътта ти и не изпием кръвта ти, защо си станал проповедник? Това са нелогични заключения. Христос казва: „Словото, което ви говорих, носи живот в себе си." Значи, това, което дава живот, е вън от нашия организъм. И самият живот не е в нас.
към беседата >>
2.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини.
Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“. Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина.
Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини.
Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това било набожни работи...! “ Е, кои работи са набожни?
към беседата >>
Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно.
Вълкът си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях. Ново нещо не може да създадем. Ще опишем нещата тъй, както са. И всеки може да измени външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените.
Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно.
След туй ние трябва да влезем в живота, нали? Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая. Работата е в рая, а мъчението – в ада. Всички казват: „Да се трудим! “ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“.
към беседата >>
Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай.
Вие казвате: „Господи, ти знаеш“. Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. После ще се трудиш и ще работиш. Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш.
Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай.
Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот. Самият живот, който сега преживяваме, той носи злото със себе си. Животът без сенки носи злото със себе си. Красотата носи злото със себе си.
към беседата >>
И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна.
Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина. Това е факт. И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла истина.
И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна.
За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта. Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта. Има ли тия два принципа в нас, всяка лъжа е изключена. Ние сме в един свят на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни предпазят от противоречията, които сега съществуват в света.
към беседата >>
Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими.
Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“. Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини.
Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими.
Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това било набожни работи...! “ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма.
към беседата >>
След туй ние трябва да влезем в живота, нали?
Ново нещо не може да създадем. Ще опишем нещата тъй, както са. И всеки може да измени външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените. Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно.
След туй ние трябва да влезем в живота, нали?
Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая. Работата е в рая, а мъчението – в ада. Всички казват: „Да се трудим! “ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“. Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа.
към беседата >>
Такава е волята Божия.
Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. После ще се трудиш и ще работиш. Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш. Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай.
Такава е волята Божия.
Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот. Самият живот, който сега преживяваме, той носи злото със себе си. Животът без сенки носи злото със себе си. Красотата носи злото със себе си.
към беседата >>
За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта.
Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина. Това е факт. И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна.
За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта.
Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта. Има ли тия два принципа в нас, всяка лъжа е изключена. Ние сме в един свят на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни предпазят от противоречията, които сега съществуват в света.
към беседата >>
Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства.
Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“. Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими.
Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства.
Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това било набожни работи...! “ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как?
към беседата >>
Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая.
Ще опишем нещата тъй, както са. И всеки може да измени външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените. Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно. След туй ние трябва да влезем в живота, нали?
Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая.
Работата е в рая, а мъчението – в ада. Всички казват: „Да се трудим! “ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“. Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа. Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите.
към беседата >>
Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот.
Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. После ще се трудиш и ще работиш. Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш. Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай. Такава е волята Божия.
Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот.
Самият живот, който сега преживяваме, той носи злото със себе си. Животът без сенки носи злото със себе си. Красотата носи злото със себе си.
към беседата >>
Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта.
Това е факт. И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта.
Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта.
Има ли тия два принципа в нас, всяка лъжа е изключена. Ние сме в един свят на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни предпазят от противоречията, които сега съществуват в света.
към беседата >>
Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят!
Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства.
Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят!
И това било набожни работи...! “ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен.
към беседата >>
Работата е в рая, а мъчението – в ада.
И всеки може да измени външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените. Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно. След туй ние трябва да влезем в живота, нали? Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая.
Работата е в рая, а мъчението – в ада.
Всички казват: „Да се трудим! “ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“. Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа. Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите. Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая.
към беседата >>
Самият живот, който сега преживяваме, той носи злото със себе си.
После ще се трудиш и ще работиш. Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш. Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот.
Самият живот, който сега преживяваме, той носи злото със себе си.
Животът без сенки носи злото със себе си. Красотата носи злото със себе си.
към беседата >>
Има ли тия два принципа в нас, всяка лъжа е изключена.
И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта. Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта.
Има ли тия два принципа в нас, всяка лъжа е изключена.
Ние сме в един свят на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни предпазят от противоречията, които сега съществуват в света.
към беседата >>
И това било набожни работи...!
И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят!
И това било набожни работи...!
“ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен.
към беседата >>
Всички казват: „Да се трудим!
Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените. Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно. След туй ние трябва да влезем в живота, нали? Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая. Работата е в рая, а мъчението – в ада.
Всички казват: „Да се трудим!
“ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“. Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа. Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите. Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая. „Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш.
към беседата >>
Животът без сенки носи злото със себе си.
Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш. Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот. Самият живот, който сега преживяваме, той носи злото със себе си.
Животът без сенки носи злото със себе си.
Красотата носи злото със себе си.
към беседата >>
Ние сме в един свят на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни предпазят от противоречията, които сега съществуват в света.
Ако я говорите с Любов, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта. Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта. Има ли тия два принципа в нас, всяка лъжа е изключена.
Ние сме в един свят на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни предпазят от противоречията, които сега съществуват в света.
към беседата >>
“ Е, кои работи са набожни?
Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това било набожни работи...!
“ Е, кои работи са набожни?
Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост.
към беседата >>
“ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“.
Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно. След туй ние трябва да влезем в живота, нали? Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая. Работата е в рая, а мъчението – в ада. Всички казват: „Да се трудим!
“ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“.
Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа. Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите. Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая. „Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш. А работата е въпрос на свобода.
към беседата >>
Красотата носи злото със себе си.
Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот. Самият живот, който сега преживяваме, той носи злото със себе си. Животът без сенки носи злото със себе си.
Красотата носи злото със себе си.
към беседата >>
Според моето схващане набожни работи в света няма.
Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това било набожни работи...! “ Е, кои работи са набожни?
Според моето схващане набожни работи в света няма.
Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се изправят.
към беседата >>
Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа.
След туй ние трябва да влезем в живота, нали? Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая. Работата е в рая, а мъчението – в ада. Всички казват: „Да се трудим! “ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“.
Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа.
Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите. Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая. „Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш. А работата е въпрос на свобода. Работата става по свободен избор.
към беседата >>
Красивата жена иска да се облече хубаво.
Красивата жена иска да се облече хубаво.
После силният човек иска да има пари. Който има голям гръбнак, той може да краде. Силните крадат. Онези болните, хилавите хора може ли да крадат? Силният, той ще направи престъпление.
към беседата >>
Защото хората са набожни, но как?
Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това било набожни работи...! “ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма.
Защото хората са набожни, но как?
Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се изправят. Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне.
към беседата >>
Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите.
Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая. Работата е в рая, а мъчението – в ада. Всички казват: „Да се трудим! “ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“. Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа.
Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите.
Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая. „Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш. А работата е въпрос на свобода. Работата става по свободен избор. Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд.
към беседата >>
После силният човек иска да има пари.
Красивата жена иска да се облече хубаво.
После силният човек иска да има пари.
Който има голям гръбнак, той може да краде. Силните крадат. Онези болните, хилавите хора може ли да крадат? Силният, той ще направи престъпление. Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е?
към беседата >>
Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен.
Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това било набожни работи...! “ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как?
Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен.
Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се изправят. Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да ви се създадат новите образи.
към беседата >>
Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая.
Работата е в рая, а мъчението – в ада. Всички казват: „Да се трудим! “ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“. Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа. Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите.
Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая.
„Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш. А работата е въпрос на свобода. Работата става по свободен избор. Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд. Казват: „Този ученик се труди“.
към беседата >>
Който има голям гръбнак, той може да краде.
Красивата жена иска да се облече хубаво. После силният човек иска да има пари.
Който има голям гръбнак, той може да краде.
Силните крадат. Онези болните, хилавите хора може ли да крадат? Силният, той ще направи престъпление. Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е.
към беседата >>
Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен.
И това било набожни работи...! “ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен.
Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен.
После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се изправят. Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да ви се създадат новите образи. За пример езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва да бъде картинна, да има много живи образи.
към беседата >>
„Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш.
Всички казват: „Да се трудим! “ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“. Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа. Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите. Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая.
„Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш.
А работата е въпрос на свобода. Работата става по свободен избор. Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд. Казват: „Този ученик се труди“. Ако той се труди, да излезе навън.
към беседата >>
Силните крадат.
Красивата жена иска да се облече хубаво. После силният човек иска да има пари. Който има голям гръбнак, той може да краде.
Силните крадат.
Онези болните, хилавите хора може ли да крадат? Силният, той ще направи престъпление. Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е. То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека.
към беседата >>
После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост.
“ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен.
После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост.
Всички тия неща ще се изправят. Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да ви се създадат новите образи. За пример езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва да бъде картинна, да има много живи образи.
към беседата >>
А работата е въпрос на свобода.
“ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“. Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа. Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите. Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая. „Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш.
А работата е въпрос на свобода.
Работата става по свободен избор. Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд. Казват: „Този ученик се труди“. Ако той се труди, да излезе навън. Трудът е на нивата, а в училището ще работиш.
към беседата >>
Онези болните, хилавите хора може ли да крадат?
Красивата жена иска да се облече хубаво. После силният човек иска да има пари. Който има голям гръбнак, той може да краде. Силните крадат.
Онези болните, хилавите хора може ли да крадат?
Силният, той ще направи престъпление. Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е. То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека. Черната ложа е дала насока на живота по този начин.
към беседата >>
Всички тия неща ще се изправят.
Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост.
Всички тия неща ще се изправят.
Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да ви се създадат новите образи. За пример езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва да бъде картинна, да има много живи образи.
към беседата >>
Работата става по свободен избор.
Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа. Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите. Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая. „Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш. А работата е въпрос на свобода.
Работата става по свободен избор.
Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд. Казват: „Този ученик се труди“. Ако той се труди, да излезе навън. Трудът е на нивата, а в училището ще работиш. Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение?
към беседата >>
Силният, той ще направи престъпление.
Красивата жена иска да се облече хубаво. После силният човек иска да има пари. Който има голям гръбнак, той може да краде. Силните крадат. Онези болните, хилавите хора може ли да крадат?
Силният, той ще направи престъпление.
Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е. То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека. Черната ложа е дала насока на живота по този начин. Хубаво, ти обичаш някого.
към беседата >>
Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне.
Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се изправят.
Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне.
Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да ви се създадат новите образи. За пример езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва да бъде картинна, да има много живи образи.
към беседата >>
Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд.
Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите. Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая. „Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш. А работата е въпрос на свобода. Работата става по свободен избор.
Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд.
Казват: „Този ученик се труди“. Ако той се труди, да излезе навън. Трудът е на нивата, а в училището ще работиш. Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение? Ако не идваш с разположение, тук не ти е мястото.
към беседата >>
Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е?
После силният човек иска да има пари. Който има голям гръбнак, той може да краде. Силните крадат. Онези болните, хилавите хора може ли да крадат? Силният, той ще направи престъпление.
Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е?
Не е. То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека. Черната ложа е дала насока на живота по този начин. Хубаво, ти обичаш някого. Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти?
към беседата >>
Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да ви се създадат новите образи.
Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се изправят. Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне.
Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да ви се създадат новите образи.
За пример езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва да бъде картинна, да има много живи образи.
към беседата >>
Казват: „Този ученик се труди“.
Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая. „Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш. А работата е въпрос на свобода. Работата става по свободен избор. Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд.
Казват: „Този ученик се труди“.
Ако той се труди, да излезе навън. Трудът е на нивата, а в училището ще работиш. Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение? Ако не идваш с разположение, тук не ти е мястото. Вие сте в рая, ще забравите за вашия труд, че как ще се уреди въпросът с референдума и т.н.
към беседата >>
Не е.
Който има голям гръбнак, той може да краде. Силните крадат. Онези болните, хилавите хора може ли да крадат? Силният, той ще направи престъпление. Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е?
Не е.
То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека. Черната ложа е дала насока на живота по този начин. Хубаво, ти обичаш някого. Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти? Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие?
към беседата >>
За пример езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва да бъде картинна, да има много живи образи.
Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се изправят. Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да ви се създадат новите образи.
За пример езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва да бъде картинна, да има много живи образи.
към беседата >>
Ако той се труди, да излезе навън.
„Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш. А работата е въпрос на свобода. Работата става по свободен избор. Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд. Казват: „Този ученик се труди“.
Ако той се труди, да излезе навън.
Трудът е на нивата, а в училището ще работиш. Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение? Ако не идваш с разположение, тук не ти е мястото. Вие сте в рая, ще забравите за вашия труд, че как ще се уреди въпросът с референдума и т.н.
към беседата >>
То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека.
Силните крадат. Онези болните, хилавите хора може ли да крадат? Силният, той ще направи престъпление. Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е.
То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека.
Черната ложа е дала насока на живота по този начин. Хубаво, ти обичаш някого. Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти? Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие? В какво?
към беседата >>
Аз започвам следното упражнение:
Аз започвам следното упражнение:
към беседата >>
Трудът е на нивата, а в училището ще работиш.
А работата е въпрос на свобода. Работата става по свободен избор. Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд. Казват: „Този ученик се труди“. Ако той се труди, да излезе навън.
Трудът е на нивата, а в училището ще работиш.
Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение? Ако не идваш с разположение, тук не ти е мястото. Вие сте в рая, ще забравите за вашия труд, че как ще се уреди въпросът с референдума и т.н.
към беседата >>
Черната ложа е дала насока на живота по този начин.
Онези болните, хилавите хора може ли да крадат? Силният, той ще направи престъпление. Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е. То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека.
Черната ложа е дала насока на живота по този начин.
Хубаво, ти обичаш някого. Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти? Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие? В какво? И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение.
към беседата >>
„Сила жива, сила жива,
„Сила жива, сила жива,
към беседата >>
Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение?
Работата става по свободен избор. Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд. Казват: „Този ученик се труди“. Ако той се труди, да излезе навън. Трудът е на нивата, а в училището ще работиш.
Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение?
Ако не идваш с разположение, тук не ти е мястото. Вие сте в рая, ще забравите за вашия труд, че как ще се уреди въпросът с референдума и т.н.
към беседата >>
Хубаво, ти обичаш някого.
Силният, той ще направи престъпление. Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е. То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека. Черната ложа е дала насока на живота по този начин.
Хубаво, ти обичаш някого.
Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти? Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие? В какво? И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение. Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата.
към беседата >>
Кажи ми, кажи ми:
Кажи ми, кажи ми:
към беседата >>
Ако не идваш с разположение, тук не ти е мястото.
Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд. Казват: „Този ученик се труди“. Ако той се труди, да излезе навън. Трудът е на нивата, а в училището ще работиш. Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение?
Ако не идваш с разположение, тук не ти е мястото.
Вие сте в рая, ще забравите за вашия труд, че как ще се уреди въпросът с референдума и т.н.
към беседата >>
Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти?
Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е. То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека. Черната ложа е дала насока на живота по този начин. Хубаво, ти обичаш някого.
Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти?
Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие? В какво? И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение. Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата. Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух.
към беседата >>
Где вода извира,
Где вода извира,
към беседата >>
Вие сте в рая, ще забравите за вашия труд, че как ще се уреди въпросът с референдума и т.н.
Казват: „Този ученик се труди“. Ако той се труди, да излезе навън. Трудът е на нивата, а в училището ще работиш. Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение? Ако не идваш с разположение, тук не ти е мястото.
Вие сте в рая, ще забравите за вашия труд, че как ще се уреди въпросът с референдума и т.н.
към беседата >>
Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие?
Не е. То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека. Черната ложа е дала насока на живота по този начин. Хубаво, ти обичаш някого. Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти?
Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие?
В какво? И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение. Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата. Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена.
към беседата >>
Извира, извира,
Извира, извира,
към беседата >>
Този въпрос ще остане вън.
Този въпрос ще остане вън.
Референдумът ще стане точно тъй, както кармата е определила. Нищо повече! И ще излезе много хубаво. С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока. Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не?
към беседата >>
В какво?
То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека. Черната ложа е дала насока на живота по този начин. Хубаво, ти обичаш някого. Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти? Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие?
В какво?
И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение. Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата. Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тук ще умрем“.
към беседата >>
Где вода извира?
Где вода извира?
“
към беседата >>
Референдумът ще стане точно тъй, както кармата е определила.
Този въпрос ще остане вън.
Референдумът ще стане точно тъй, както кармата е определила.
Нищо повече! И ще излезе много хубаво. С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока. Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не? “ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон.
към беседата >>
И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение.
Черната ложа е дала насока на живота по този начин. Хубаво, ти обичаш някого. Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти? Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие? В какво?
И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение.
Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата. Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тук ще умрем“. Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход.
към беседата >>
“
Где вода извира?
“
към беседата >>
Нищо повече!
Този въпрос ще остане вън. Референдумът ще стане точно тъй, както кармата е определила.
Нищо повече!
И ще излезе много хубаво. С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока. Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не? “ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон. Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи.
към беседата >>
Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата.
Хубаво, ти обичаш някого. Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти? Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие? В какво? И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение.
Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата.
Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тук ще умрем“. Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън.
към беседата >>
Сега имате окултен образец.
Сега имате окултен образец.
Това е единият мотив. Вторият мотив е:
към беседата >>
И ще излезе много хубаво.
Този въпрос ще остане вън. Референдумът ще стане точно тъй, както кармата е определила. Нищо повече!
И ще излезе много хубаво.
С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока. Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не? “ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон. Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи. Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“.
към беседата >>
Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух.
Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти? Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие? В какво? И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение. Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата.
Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух.
Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тук ще умрем“. Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън. Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен.
към беседата >>
Това е единият мотив.
Сега имате окултен образец.
Това е единият мотив.
Вторият мотив е:
към беседата >>
С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока.
Този въпрос ще остане вън. Референдумът ще стане точно тъй, както кармата е определила. Нищо повече! И ще излезе много хубаво.
С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока.
Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не? “ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон. Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи. Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“. Ще го направим такъв.
към беседата >>
Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена.
Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие? В какво? И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение. Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата. Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух.
Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена.
Тук ще умрем“. Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън. Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен. Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее?
към беседата >>
Вторият мотив е:
Сега имате окултен образец. Това е единият мотив.
Вторият мотив е:
към беседата >>
Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не?
Този въпрос ще остане вън. Референдумът ще стане точно тъй, както кармата е определила. Нищо повече! И ще излезе много хубаво. С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока.
Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не?
“ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон. Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи. Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“. Ще го направим такъв. Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим.
към беседата >>
Тук ще умрем“.
В какво? И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение. Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата. Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена.
Тук ще умрем“.
Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън. Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен. Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее? “ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен?
към беседата >>
„Скръбта си ти кажи,
„Скръбта си ти кажи,
към беседата >>
“ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон.
Референдумът ще стане точно тъй, както кармата е определила. Нищо повече! И ще излезе много хубаво. С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока. Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не?
“ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон.
Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи. Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“. Ще го направим такъв. Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим. От нас зависи.
към беседата >>
Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход.
И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение. Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата. Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тук ще умрем“.
Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход.
Той като легне да спи, аз излизам навън. Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен. Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее? “ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен? “ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“.
към беседата >>
Сърце си ти отвори,
Сърце си ти отвори,
към беседата >>
Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи.
Нищо повече! И ще излезе много хубаво. С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока. Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не? “ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон.
Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи.
Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“. Ще го направим такъв. Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим. От нас зависи. И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо?
към беседата >>
Той като легне да спи, аз излизам навън.
Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата. Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тук ще умрем“. Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход.
Той като легне да спи, аз излизам навън.
Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен. Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее? “ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен? “ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“. – „Къде отвън, не виждам ли как живееш?
към беседата >>
На слънчеви лъчи.
На слънчеви лъчи.
(4 пъти)“
към беседата >>
Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“.
И ще излезе много хубаво. С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока. Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не? “ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон. Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи.
Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“.
Ще го направим такъв. Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим. От нас зависи. И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще.
към беседата >>
Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен.
Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тук ще умрем“. Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън.
Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен.
Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее? “ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен? “ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“. – „Къде отвън, не виждам ли как живееш? “ Казвам: „Има друг един свят отвън“.
към беседата >>
(4 пъти)“
На слънчеви лъчи.
(4 пъти)“
към беседата >>
Ще го направим такъв.
С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока. Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не? “ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон. Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи. Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“.
Ще го направим такъв.
Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим. От нас зависи. И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще. Вие ще се учите, ще пеете.
към беседата >>
Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее?
Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тук ще умрем“. Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън. Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен.
Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее?
“ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен? “ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“. – „Къде отвън, не виждам ли как живееш? “ Казвам: „Има друг един свят отвън“. – „А ти виждал ли си го?
към беседата >>
Този е другият окултен мотив.
Този е другият окултен мотив.
Сега ще кажете: „Е, какво има в туй – „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори? “
към беседата >>
Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим.
Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не? “ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон. Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи. Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“. Ще го направим такъв.
Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим.
От нас зависи. И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще. Вие ще се учите, ще пеете. Вие казвате: „Този много хубаво пее“.
към беседата >>
“ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен?
Тук ще умрем“. Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън. Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен. Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее?
“ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен?
“ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“. – „Къде отвън, не виждам ли как живееш? “ Казвам: „Има друг един свят отвън“. – „А ти виждал ли си го? “ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи!
към беседата >>
Сега ще кажете: „Е, какво има в туй – „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори?
Този е другият окултен мотив.
Сега ще кажете: „Е, какво има в туй – „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори?
“
към беседата >>
От нас зависи.
“ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон. Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи. Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“. Ще го направим такъв. Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим.
От нас зависи.
И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще. Вие ще се учите, ще пеете. Вие казвате: „Този много хубаво пее“. – И ти ще пееш.
към беседата >>
“ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“.
Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън. Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен. Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее? “ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен?
“ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“.
– „Къде отвън, не виждам ли как живееш? “ Казвам: „Има друг един свят отвън“. – „А ти виждал ли си го? “ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи! “ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение?
към беседата >>
“
Този е другият окултен мотив. Сега ще кажете: „Е, какво има в туй – „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори?
“
към беседата >>
И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо?
Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи. Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“. Ще го направим такъв. Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим. От нас зависи.
И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо?
Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще. Вие ще се учите, ще пеете. Вие казвате: „Този много хубаво пее“. – И ти ще пееш. „Аз не съм роден за тази работа.“ – Не, не, роден си, но после ти си пренебрегнал твоята дарба.
към беседата >>
– „Къде отвън, не виждам ли как живееш?
Той като легне да спи, аз излизам навън. Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен. Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее? “ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен? “ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“.
– „Къде отвън, не виждам ли как живееш?
“ Казвам: „Има друг един свят отвън“. – „А ти виждал ли си го? “ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи! “ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение? И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място.
към беседата >>
След това идва:
След това идва:
към беседата >>
Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще.
Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“. Ще го направим такъв. Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим. От нас зависи. И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо?
Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще.
Вие ще се учите, ще пеете. Вие казвате: „Този много хубаво пее“. – И ти ще пееш. „Аз не съм роден за тази работа.“ – Не, не, роден си, но после ти си пренебрегнал твоята дарба.
към беседата >>
“ Казвам: „Има друг един свят отвън“.
Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен. Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее? “ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен? “ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“. – „Къде отвън, не виждам ли как живееш?
“ Казвам: „Има друг един свят отвън“.
– „А ти виждал ли си го? “ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи! “ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение? И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място. – „Е, кажи сега!
към беседата >>
„Лъчи от Бога благост ще ти донесат,
„Лъчи от Бога благост ще ти донесат,
към беседата >>
Вие ще се учите, ще пеете.
Ще го направим такъв. Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим. От нас зависи. И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще.
Вие ще се учите, ще пеете.
Вие казвате: „Този много хубаво пее“. – И ти ще пееш. „Аз не съм роден за тази работа.“ – Не, не, роден си, но после ти си пренебрегнал твоята дарба.
към беседата >>
– „А ти виждал ли си го?
Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее? “ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен? “ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“. – „Къде отвън, не виждам ли как живееш? “ Казвам: „Има друг един свят отвън“.
– „А ти виждал ли си го?
“ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи! “ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение? И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място. – „Е, кажи сега! “ – „А!
към беседата >>
И в душа ти радост ще внесат...“
И в душа ти радост ще внесат...“
към беседата >>
Вие казвате: „Този много хубаво пее“.
Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим. От нас зависи. И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще. Вие ще се учите, ще пеете.
Вие казвате: „Този много хубаво пее“.
– И ти ще пееш. „Аз не съм роден за тази работа.“ – Не, не, роден си, но после ти си пренебрегнал твоята дарба.
към беседата >>
“ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи!
“ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен? “ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“. – „Къде отвън, не виждам ли как живееш? “ Казвам: „Има друг един свят отвън“. – „А ти виждал ли си го?
“ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи!
“ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение? И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място. – „Е, кажи сега! “ – „А! “ Сега вашето положение е такова.
към беседата >>
Туй последното няма сега да го пеем, но ще изпълним първите два мотива.
Туй последното няма сега да го пеем, но ще изпълним първите два мотива.
Аз искам да схванете идеите на окултната музика, понеже сега сме се заели, друг път може би няма да се занимаваме. Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам. Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане. Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи. Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика.
към беседата >>
– И ти ще пееш.
От нас зависи. И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще. Вие ще се учите, ще пеете. Вие казвате: „Този много хубаво пее“.
– И ти ще пееш.
„Аз не съм роден за тази работа.“ – Не, не, роден си, но после ти си пренебрегнал твоята дарба.
към беседата >>
“ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение?
“ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“. – „Къде отвън, не виждам ли как живееш? “ Казвам: „Има друг един свят отвън“. – „А ти виждал ли си го? “ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи!
“ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение?
И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място. – „Е, кажи сега! “ – „А! “ Сега вашето положение е такова. Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят.
към беседата >>
Аз искам да схванете идеите на окултната музика, понеже сега сме се заели, друг път може би няма да се занимаваме.
Туй последното няма сега да го пеем, но ще изпълним първите два мотива.
Аз искам да схванете идеите на окултната музика, понеже сега сме се заели, друг път може би няма да се занимаваме.
Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам. Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане. Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи. Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам.
към беседата >>
„Аз не съм роден за тази работа.“ – Не, не, роден си, но после ти си пренебрегнал твоята дарба.
И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще. Вие ще се учите, ще пеете. Вие казвате: „Този много хубаво пее“. – И ти ще пееш.
„Аз не съм роден за тази работа.“ – Не, не, роден си, но после ти си пренебрегнал твоята дарба.
към беседата >>
И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място.
– „Къде отвън, не виждам ли как живееш? “ Казвам: „Има друг един свят отвън“. – „А ти виждал ли си го? “ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи! “ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение?
И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място.
– „Е, кажи сега! “ – „А! “ Сега вашето положение е такова. Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят. Не ви казвам да излезете и да не се връщате.
към беседата >>
Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам.
Туй последното няма сега да го пеем, но ще изпълним първите два мотива. Аз искам да схванете идеите на окултната музика, понеже сега сме се заели, друг път може би няма да се занимаваме.
Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам.
Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане. Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи. Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен.
към беседата >>
Ще се учиш, роден си за тази работа.
Ще се учиш, роден си за тази работа.
Всичкото изгубено ние ще го възвърнем. От 8 хиляди години вие сте хипнотизирани: това нямаш, онова нямаш, нищо нямаш, грешен си. Тъй! – докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти. Сега по обратен път ще вървим. Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием.
към беседата >>
– „Е, кажи сега!
“ Казвам: „Има друг един свят отвън“. – „А ти виждал ли си го? “ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи! “ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение? И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място.
– „Е, кажи сега!
“ – „А! “ Сега вашето положение е такова. Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят. Не ви казвам да излезете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате.
към беседата >>
Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане.
Туй последното няма сега да го пеем, но ще изпълним първите два мотива. Аз искам да схванете идеите на окултната музика, понеже сега сме се заели, друг път може би няма да се занимаваме. Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам.
Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане.
Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи. Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не може да я преведеш по никой начин на една обикновена песен.
към беседата >>
Всичкото изгубено ние ще го възвърнем.
Ще се учиш, роден си за тази работа.
Всичкото изгубено ние ще го възвърнем.
От 8 хиляди години вие сте хипнотизирани: това нямаш, онова нямаш, нищо нямаш, грешен си. Тъй! – докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти. Сега по обратен път ще вървим. Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием. Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна.
към беседата >>
“ – „А!
– „А ти виждал ли си го? “ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи! “ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение? И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място. – „Е, кажи сега!
“ – „А!
“ Сега вашето положение е такова. Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят. Не ви казвам да излезете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажеш на другаря си.
към беседата >>
Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи.
Туй последното няма сега да го пеем, но ще изпълним първите два мотива. Аз искам да схванете идеите на окултната музика, понеже сега сме се заели, друг път може би няма да се занимаваме. Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам. Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане.
Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи.
Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не може да я преведеш по никой начин на една обикновена песен. Това е немислимо!
към беседата >>
От 8 хиляди години вие сте хипнотизирани: това нямаш, онова нямаш, нищо нямаш, грешен си. Тъй!
Ще се учиш, роден си за тази работа. Всичкото изгубено ние ще го възвърнем.
От 8 хиляди години вие сте хипнотизирани: това нямаш, онова нямаш, нищо нямаш, грешен си. Тъй!
– докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти. Сега по обратен път ще вървим. Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием. Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго време – ще работя.
към беседата >>
“ Сега вашето положение е такова.
“ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи! “ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение? И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място. – „Е, кажи сега! “ – „А!
“ Сега вашето положение е такова.
Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят. Не ви казвам да излезете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажеш на другаря си. „Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“.
към беседата >>
Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика.
Туй последното няма сега да го пеем, но ще изпълним първите два мотива. Аз искам да схванете идеите на окултната музика, понеже сега сме се заели, друг път може би няма да се занимаваме. Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам. Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане. Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи.
Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика.
Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не може да я преведеш по никой начин на една обикновена песен. Това е немислимо! В туй е разликата между окултната и обикновената музика.
към беседата >>
– докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти.
Ще се учиш, роден си за тази работа. Всичкото изгубено ние ще го възвърнем. От 8 хиляди години вие сте хипнотизирани: това нямаш, онова нямаш, нищо нямаш, грешен си. Тъй!
– докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти.
Сега по обратен път ще вървим. Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием. Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго време – ще работя. Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия.
към беседата >>
Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят.
“ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение? И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място. – „Е, кажи сега! “ – „А! “ Сега вашето положение е такова.
Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят.
Не ви казвам да излезете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажеш на другаря си. „Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“. Това не е илюзия, това е една велика реалност!
към беседата >>
Сегашната музика никак не я засягам.
Аз искам да схванете идеите на окултната музика, понеже сега сме се заели, друг път може би няма да се занимаваме. Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам. Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане. Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи. Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика.
Сегашната музика никак не я засягам.
Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не може да я преведеш по никой начин на една обикновена песен. Това е немислимо! В туй е разликата между окултната и обикновената музика.
към беседата >>
Сега по обратен път ще вървим.
Ще се учиш, роден си за тази работа. Всичкото изгубено ние ще го възвърнем. От 8 хиляди години вие сте хипнотизирани: това нямаш, онова нямаш, нищо нямаш, грешен си. Тъй! – докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти.
Сега по обратен път ще вървим.
Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием. Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго време – ще работя. Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия. „Ама то е дълго време – 10 хиляди години!
към беседата >>
Не ви казвам да излезете и да не се връщате.
И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място. – „Е, кажи сега! “ – „А! “ Сега вашето положение е такова. Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят.
Не ви казвам да излезете и да не се връщате.
Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажеш на другаря си. „Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“. Това не е илюзия, това е една велика реалност! И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря?
към беседата >>
Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен.
Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам. Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане. Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи. Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам.
Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен.
Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не може да я преведеш по никой начин на една обикновена песен. Това е немислимо! В туй е разликата между окултната и обикновената музика.
към беседата >>
Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием.
Ще се учиш, роден си за тази работа. Всичкото изгубено ние ще го възвърнем. От 8 хиляди години вие сте хипнотизирани: това нямаш, онова нямаш, нищо нямаш, грешен си. Тъй! – докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти. Сега по обратен път ще вървим.
Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием.
Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго време – ще работя. Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия. „Ама то е дълго време – 10 хиляди години! “ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час.
към беседата >>
Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате.
– „Е, кажи сега! “ – „А! “ Сега вашето положение е такова. Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят. Не ви казвам да излезете и да не се връщате.
Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате.
И тогава ще кажеш на другаря си. „Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“. Това не е илюзия, това е една велика реалност! И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвам вратата, как да излезете.
към беседата >>
Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не може да я преведеш по никой начин на една обикновена песен.
Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане. Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи. Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен.
Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не може да я преведеш по никой начин на една обикновена песен.
Това е немислимо! В туй е разликата между окултната и обикновената музика.
към беседата >>
Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна.
Всичкото изгубено ние ще го възвърнем. От 8 хиляди години вие сте хипнотизирани: това нямаш, онова нямаш, нищо нямаш, грешен си. Тъй! – докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти. Сега по обратен път ще вървим. Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием.
Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна.
Може да ми вземе едно дълго време – ще работя. Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия. „Ама то е дълго време – 10 хиляди години! “ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час. В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години.
към беседата >>
И тогава ще кажеш на другаря си.
“ – „А! “ Сега вашето положение е такова. Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят. Не ви казвам да излезете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате.
И тогава ще кажеш на другаря си.
„Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“. Това не е илюзия, това е една велика реалност! И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвам вратата, как да излезете. Да излезете, нищо повече!
към беседата >>
Това е немислимо!
Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи. Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не може да я преведеш по никой начин на една обикновена песен.
Това е немислимо!
В туй е разликата между окултната и обикновената музика.
към беседата >>
Може да ми вземе едно дълго време – ще работя.
От 8 хиляди години вие сте хипнотизирани: това нямаш, онова нямаш, нищо нямаш, грешен си. Тъй! – докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти. Сега по обратен път ще вървим. Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием. Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна.
Може да ми вземе едно дълго време – ще работя.
Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия. „Ама то е дълго време – 10 хиляди години! “ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час. В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години. И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години.
към беседата >>
„Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“.
“ Сега вашето положение е такова. Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят. Не ви казвам да излезете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажеш на другаря си.
„Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“.
Това не е илюзия, това е една велика реалност! И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвам вратата, как да излезете. Да излезете, нищо повече! Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат.
към беседата >>
В туй е разликата между окултната и обикновената музика.
Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не може да я преведеш по никой начин на една обикновена песен. Това е немислимо!
В туй е разликата между окултната и обикновената музика.
към беседата >>
Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия.
– докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти. Сега по обратен път ще вървим. Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием. Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго време – ще работя.
Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия.
„Ама то е дълго време – 10 хиляди години! “ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час. В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години. И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години. Тъй стои въпросът.
към беседата >>
Това не е илюзия, това е една велика реалност!
Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят. Не ви казвам да излезете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажеш на другаря си. „Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“.
Това не е илюзия, това е една велика реалност!
И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвам вратата, как да излезете. Да излезете, нищо повече! Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат. Аз съм отвън, свиря ви, вие давате ухо, после казвате: „Някой отвън свири, чакай да го видим, отгде можем да го чуем?
към беседата >>
Сега, както и да ви се представи окултната музика, трябва образец, не само да ви се говори за нея.
Сега, както и да ви се представи окултната музика, трябва образец, не само да ви се говори за нея.
към беседата >>
„Ама то е дълго време – 10 хиляди години!
Сега по обратен път ще вървим. Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием. Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго време – ще работя. Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия.
„Ама то е дълго време – 10 хиляди години!
“ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час. В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години. И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години. Тъй стои въпросът. Това е една велика истина.
към беседата >>
И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря?
Не ви казвам да излезете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажеш на другаря си. „Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“. Това не е илюзия, това е една велика реалност!
И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря?
Тъй ви показвам вратата, как да излезете. Да излезете, нищо повече! Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат. Аз съм отвън, свиря ви, вие давате ухо, после казвате: „Някой отвън свири, чакай да го видим, отгде можем да го чуем? “
към беседата >>
(Учителят свири с цигулката, а осемте братя пеят първия мотив
(Учителят свири с цигулката, а осемте братя пеят първия мотив
към беседата >>
“ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час.
Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием. Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго време – ще работя. Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия. „Ама то е дълго време – 10 хиляди години!
“ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час.
В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години. И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години. Тъй стои въпросът. Това е една велика истина. Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме.
към беседата >>
Тъй ви показвам вратата, как да излезете.
Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажеш на другаря си. „Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“. Това не е илюзия, това е една велика реалност! И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря?
Тъй ви показвам вратата, как да излезете.
Да излезете, нищо повече! Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат. Аз съм отвън, свиря ви, вие давате ухо, после казвате: „Някой отвън свири, чакай да го видим, отгде можем да го чуем? “
към беседата >>
„Сила жива, сила жива,
„Сила жива, сила жива,
към беседата >>
В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години.
Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго време – ще работя. Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия. „Ама то е дълго време – 10 хиляди години! “ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час.
В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години.
И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години. Тъй стои въпросът. Това е една велика истина. Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме. Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари.
към беседата >>
Да излезете, нищо повече!
И тогава ще кажеш на другаря си. „Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“. Това не е илюзия, това е една велика реалност! И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвам вратата, как да излезете.
Да излезете, нищо повече!
Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат. Аз съм отвън, свиря ви, вие давате ухо, после казвате: „Някой отвън свири, чакай да го видим, отгде можем да го чуем? “
към беседата >>
Кажи ми, кажи ми:
Кажи ми, кажи ми:
към беседата >>
И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години.
Може да ми вземе едно дълго време – ще работя. Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия. „Ама то е дълго време – 10 хиляди години! “ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час. В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години.
И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години.
Тъй стои въпросът. Това е една велика истина. Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме. Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе?
към беседата >>
Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат.
„Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“. Това не е илюзия, това е една велика реалност! И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвам вратата, как да излезете. Да излезете, нищо повече!
Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат.
Аз съм отвън, свиря ви, вие давате ухо, после казвате: „Някой отвън свири, чакай да го видим, отгде можем да го чуем? “
към беседата >>
Где вода извира...“
Где вода извира...“
към беседата >>
Тъй стои въпросът.
Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия. „Ама то е дълго време – 10 хиляди години! “ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час. В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години. И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години.
Тъй стои въпросът.
Това е една велика истина. Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме. Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе? “ Старецът като запее, да го видиш ти!
към беседата >>
Аз съм отвън, свиря ви, вие давате ухо, после казвате: „Някой отвън свири, чакай да го видим, отгде можем да го чуем?
Това не е илюзия, това е една велика реалност! И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвам вратата, как да излезете. Да излезете, нищо повече! Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат.
Аз съм отвън, свиря ви, вие давате ухо, после казвате: „Някой отвън свири, чакай да го видим, отгде можем да го чуем?
“
към беседата >>
Сега ще кажете: „Какъв е този мотив?
Сега ще кажете: „Какъв е този мотив?
“ В този мотив: „Где вода извира“, ние търсим къде е изворът. И този, високият извор, като слиза, какво прави? Нали играе, скача между камъните? От там, от тия звукове ония овчари са създали своята музика. Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача.
към беседата >>
Това е една велика истина.
„Ама то е дълго време – 10 хиляди години! “ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час. В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години. И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години. Тъй стои въпросът.
Това е една велика истина.
Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме. Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе? “ Старецът като запее, да го видиш ти! Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш!
към беседата >>
“
И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвам вратата, как да излезете. Да излезете, нищо повече! Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат. Аз съм отвън, свиря ви, вие давате ухо, после казвате: „Някой отвън свири, чакай да го видим, отгде можем да го чуем?
“
към беседата >>
“ В този мотив: „Где вода извира“, ние търсим къде е изворът.
Сега ще кажете: „Какъв е този мотив?
“ В този мотив: „Где вода извира“, ние търсим къде е изворът.
И този, високият извор, като слиза, какво прави? Нали играе, скача между камъните? От там, от тия звукове ония овчари са създали своята музика. Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача.
към беседата >>
Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме.
“ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час. В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години. И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години. Тъй стои въпросът. Това е една велика истина.
Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме.
Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе? “ Старецът като запее, да го видиш ти! Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш! “ Но в преносен смисъл е това.
към беседата >>
Като излезете през тази врата навън, ще видите свиреца.
Като излезете през тази врата навън, ще видите свиреца.
А като видите свиреца, ще видите и слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример. Не се съмнявайте! Имате една душа, в която да вярвате.
към беседата >>
И този, високият извор, като слиза, какво прави?
Сега ще кажете: „Какъв е този мотив? “ В този мотив: „Где вода извира“, ние търсим къде е изворът.
И този, високият извор, като слиза, какво прави?
Нали играе, скача между камъните? От там, от тия звукове ония овчари са създали своята музика. Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача.
към беседата >>
Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари.
В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години. И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години. Тъй стои въпросът. Това е една велика истина. Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме.
Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари.
Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе? “ Старецът като запее, да го видиш ти! Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш! “ Но в преносен смисъл е това. Когато голямото, старото здание се запали, е опасно.
към беседата >>
А като видите свиреца, ще видите и слънцето.
Като излезете през тази врата навън, ще видите свиреца.
А като видите свиреца, ще видите и слънцето.
Туй е една жива философия. Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример. Не се съмнявайте! Имате една душа, в която да вярвате. А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате.
към беседата >>
Нали играе, скача между камъните?
Сега ще кажете: „Какъв е този мотив? “ В този мотив: „Где вода извира“, ние търсим къде е изворът. И този, високият извор, като слиза, какво прави?
Нали играе, скача между камъните?
От там, от тия звукове ония овчари са създали своята музика. Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача.
към беседата >>
Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе?
И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години. Тъй стои въпросът. Това е една велика истина. Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме. Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари.
Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе?
“ Старецът като запее, да го видиш ти! Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш! “ Но в преносен смисъл е това. Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят.
към беседата >>
Туй е една жива философия.
Като излезете през тази врата навън, ще видите свиреца. А като видите свиреца, ще видите и слънцето.
Туй е една жива философия.
Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример. Не се съмнявайте! Имате една душа, в която да вярвате. А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате. Най-после, на какво базирате живота си?
към беседата >>
От там, от тия звукове ония овчари са създали своята музика.
Сега ще кажете: „Какъв е този мотив? “ В този мотив: „Где вода извира“, ние търсим къде е изворът. И този, високият извор, като слиза, какво прави? Нали играе, скача между камъните?
От там, от тия звукове ония овчари са създали своята музика.
Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача.
към беседата >>
“ Старецът като запее, да го видиш ти!
Тъй стои въпросът. Това е една велика истина. Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме. Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе?
“ Старецът като запее, да го видиш ти!
Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш! “ Но в преносен смисъл е това. Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш.
към беседата >>
Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример.
Като излезете през тази врата навън, ще видите свиреца. А като видите свиреца, ще видите и слънцето. Туй е една жива философия.
Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример.
Не се съмнявайте! Имате една душа, в която да вярвате. А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате. Най-после, на какво базирате живота си? Че Бог е Любов.
към беседата >>
Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача.
Сега ще кажете: „Какъв е този мотив? “ В този мотив: „Где вода извира“, ние търсим къде е изворът. И този, високият извор, като слиза, какво прави? Нали играе, скача между камъните? От там, от тия звукове ония овчари са създали своята музика.
Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача.
към беседата >>
Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш!
Това е една велика истина. Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме. Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе? “ Старецът като запее, да го видиш ти!
Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш!
“ Но в преносен смисъл е това. Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване.
към беседата >>
Не се съмнявайте!
Като излезете през тази врата навън, ще видите свиреца. А като видите свиреца, ще видите и слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример.
Не се съмнявайте!
Имате една душа, в която да вярвате. А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате. Най-после, на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща.
към беседата >>
В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде на равно, ще се измени темпото.
В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде на равно, ще се измени темпото.
Ще изобразим всичките промени. Като влиза водата в морето, ако морето е било много бурно, пак ще дадем един израз, ще знаем, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаем, че е тихо. Тъй че по музиката от единия край до другия вие ще знаете откъде слиза водата, през къде минава и къде отива.
към беседата >>
“ Но в преносен смисъл е това.
Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме. Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе? “ Старецът като запее, да го видиш ти! Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш!
“ Но в преносен смисъл е това.
Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване. Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори.
към беседата >>
Имате една душа, в която да вярвате.
Като излезете през тази врата навън, ще видите свиреца. А като видите свиреца, ще видите и слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример. Не се съмнявайте!
Имате една душа, в която да вярвате.
А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате. Най-после, на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа.
към беседата >>
Ще изобразим всичките промени.
В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде на равно, ще се измени темпото.
Ще изобразим всичките промени.
Като влиза водата в морето, ако морето е било много бурно, пак ще дадем един израз, ще знаем, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаем, че е тихо. Тъй че по музиката от единия край до другия вие ще знаете откъде слиза водата, през къде минава и къде отива.
към беседата >>
Когато голямото, старото здание се запали, е опасно.
Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе? “ Старецът като запее, да го видиш ти! Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш! “ Но в преносен смисъл е това.
Когато голямото, старото здание се запали, е опасно.
Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване. Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори. И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее.
към беседата >>
А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате.
А като видите свиреца, ще видите и слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример. Не се съмнявайте! Имате една душа, в която да вярвате.
А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате.
Най-после, на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква.
към беседата >>
Като влиза водата в морето, ако морето е било много бурно, пак ще дадем един израз, ще знаем, че морето е бурно.
В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде на равно, ще се измени темпото. Ще изобразим всичките промени.
Като влиза водата в морето, ако морето е било много бурно, пак ще дадем един израз, ще знаем, че морето е бурно.
Ако морето е съвършено тихо, ще знаем, че е тихо. Тъй че по музиката от единия край до другия вие ще знаете откъде слиза водата, през къде минава и къде отива.
към беседата >>
Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят.
Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе? “ Старецът като запее, да го видиш ти! Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш! “ Но в преносен смисъл е това. Когато голямото, старото здание се запали, е опасно.
Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят.
Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване. Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори. И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее. На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат.
към беседата >>
Най-после, на какво базирате живота си?
Туй е една жива философия. Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример. Не се съмнявайте! Имате една душа, в която да вярвате. А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате.
Най-после, на какво базирате живота си?
Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума!
към беседата >>
Ако морето е съвършено тихо, ще знаем, че е тихо.
В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде на равно, ще се измени темпото. Ще изобразим всичките промени. Като влиза водата в морето, ако морето е било много бурно, пак ще дадем един израз, ще знаем, че морето е бурно.
Ако морето е съвършено тихо, ще знаем, че е тихо.
Тъй че по музиката от единия край до другия вие ще знаете откъде слиза водата, през къде минава и къде отива.
към беседата >>
Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш.
“ Старецът като запее, да го видиш ти! Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш! “ Но в преносен смисъл е това. Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят.
Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш.
Но аз като говоря това, не разбирам запалване. Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори. И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее. На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат. По това се отличава Божественият огън – кара плодовете да узреят, агнетата да растат; човешкият огън изгаря и опича.
към беседата >>
Че Бог е Любов.
Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример. Не се съмнявайте! Имате една душа, в която да вярвате. А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате. Най-после, на какво базирате живота си?
Че Бог е Любов.
И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора.
към беседата >>
Тъй че по музиката от единия край до другия вие ще знаете откъде слиза водата, през къде минава и къде отива.
В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде на равно, ще се измени темпото. Ще изобразим всичките промени. Като влиза водата в морето, ако морето е било много бурно, пак ще дадем един израз, ще знаем, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаем, че е тихо.
Тъй че по музиката от единия край до другия вие ще знаете откъде слиза водата, през къде минава и къде отива.
към беседата >>
Но аз като говоря това, не разбирам запалване.
Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш! “ Но в преносен смисъл е това. Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш.
Но аз като говоря това, не разбирам запалване.
Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори. И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее. На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат. По това се отличава Божественият огън – кара плодовете да узреят, агнетата да растат; човешкият огън изгаря и опича.
към беседата >>
И тази Любов е всепроникваща.
Не се съмнявайте! Имате една душа, в която да вярвате. А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате. Най-после, на какво базирате живота си? Че Бог е Любов.
И тази Любов е всепроникваща.
Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре!
към беседата >>
Сега вторият мотив.
Сега вторият мотив.
(Учителят свири, братята пеят.)
към беседата >>
Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори.
“ Но в преносен смисъл е това. Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване.
Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори.
И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее. На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат. По това се отличава Божественият огън – кара плодовете да узреят, агнетата да растат; човешкият огън изгаря и опича.
към беседата >>
Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа.
Имате една душа, в която да вярвате. А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате. Най-после, на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща.
Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа.
Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън.
към беседата >>
(Учителят свири, братята пеят.)
Сега вторият мотив.
(Учителят свири, братята пеят.)
към беседата >>
И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее.
Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване. Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори.
И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее.
На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат. По това се отличава Божественият огън – кара плодовете да узреят, агнетата да растат; човешкият огън изгаря и опича.
към беседата >>
Прониква навсякъде, постоянно прониква.
А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате. Най-после, на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа.
Прониква навсякъде, постоянно прониква.
В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина.
към беседата >>
„Скръбта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лъчи.
„Скръбта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лъчи.
(4 пъти)“
към беседата >>
На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат.
Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване. Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори. И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее.
На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат.
По това се отличава Божественият огън – кара плодовете да узреят, агнетата да растат; човешкият огън изгаря и опича.
към беседата >>
В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума!
Най-после, на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква.
В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума!
Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот.
към беседата >>
(4 пъти)“
„Скръбта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лъчи.
(4 пъти)“
към беседата >>
По това се отличава Божественият огън – кара плодовете да узреят, агнетата да растат; човешкият огън изгаря и опича.
Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване. Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори. И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее. На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат.
По това се отличава Божественият огън – кара плодовете да узреят, агнетата да растат; човешкият огън изгаря и опича.
към беседата >>
Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора.
Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума!
Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора.
Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме.
към беседата >>
Във втория мотив имаме една негативна дума, в отрицателен смисъл - „скръбта“.
Във втория мотив имаме една негативна дума, в отрицателен смисъл - „скръбта“.
Как да я превърнем тази скръб? Сега превръщане:
към беседата >>
Следователно, ако вие сте запалени с човешки огън, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалим с Божествен огън, вие ще израстете, ще узреете, ще заскачате и ще запеете.
Следователно, ако вие сте запалени с човешки огън, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалим с Божествен огън, вие ще израстете, ще узреете, ще заскачате и ще запеете.
Та аз искам сега, всинца вие, учениците на тази Школа, да се запалите с този Божествен огън и да имате желание да пеете и да свирите, да се поощрявате един друг. Във всинца ви виждам – има доста дарби музикални и други, и може да ги разработите, да се развиете. У някои са повече, у някои са по-малко.
към беседата >>
Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре!
И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора.
Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре!
Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме. Тя е реална.
към беседата >>
Как да я превърнем тази скръб?
Във втория мотив имаме една негативна дума, в отрицателен смисъл - „скръбта“.
Как да я превърнем тази скръб?
Сега превръщане:
към беседата >>
Та аз искам сега, всинца вие, учениците на тази Школа, да се запалите с този Божествен огън и да имате желание да пеете и да свирите, да се поощрявате един друг.
Следователно, ако вие сте запалени с човешки огън, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалим с Божествен огън, вие ще израстете, ще узреете, ще заскачате и ще запеете.
Та аз искам сега, всинца вие, учениците на тази Школа, да се запалите с този Божествен огън и да имате желание да пеете и да свирите, да се поощрявате един друг.
Във всинца ви виждам – има доста дарби музикални и други, и може да ги разработите, да се развиете. У някои са повече, у някои са по-малко.
към беседата >>
Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън.
Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре!
Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън.
Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи.
към беседата >>
Сега превръщане:
Във втория мотив имаме една негативна дума, в отрицателен смисъл - „скръбта“. Как да я превърнем тази скръб?
Сега превръщане:
към беседата >>
Във всинца ви виждам – има доста дарби музикални и други, и може да ги разработите, да се развиете.
Следователно, ако вие сте запалени с човешки огън, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалим с Божествен огън, вие ще израстете, ще узреете, ще заскачате и ще запеете. Та аз искам сега, всинца вие, учениците на тази Школа, да се запалите с този Божествен огън и да имате желание да пеете и да свирите, да се поощрявате един друг.
Във всинца ви виждам – има доста дарби музикални и други, и може да ги разработите, да се развиете.
У някои са повече, у някои са по-малко.
към беседата >>
Туй е картина.
Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън.
Туй е картина.
Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи. Не, аз искам да ви се отвържат очите.
към беседата >>
„Скръбта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лъчи.
„Скръбта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лъчи.
(4 пъти)“
към беседата >>
У някои са повече, у някои са по-малко.
Следователно, ако вие сте запалени с човешки огън, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалим с Божествен огън, вие ще израстете, ще узреете, ще заскачате и ще запеете. Та аз искам сега, всинца вие, учениците на тази Школа, да се запалите с този Божествен огън и да имате желание да пеете и да свирите, да се поощрявате един друг. Във всинца ви виждам – има доста дарби музикални и други, и може да ги разработите, да се развиете.
У някои са повече, у някои са по-малко.
към беседата >>
Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот.
В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина.
Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот.
Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи. Не, аз искам да ви се отвържат очите. Аз искам вие с отвързани очи да излизате.
към беседата >>
(4 пъти)“
„Скръбта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лъчи.
(4 пъти)“
към беседата >>
Изпейте втория мотив: „Скръбта си ти кажи“.
Изпейте втория мотив: „Скръбта си ти кажи“.
(Учителят свири – всички пеят.) Сега да изпеем „Духът Божий“. (Учителят свири – всички пеят.) „Блага дума на устата.“ Пак изпейте „Блага дума“ – най-първо силно, после тихо. „Венир Бенир.“ (Всички пеят.) Нейде на места неверно се пее, ние ще го изправим. Изпейте „Сладко, медено“, „Сила жива, кажи ми“. Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат.
към беседата >>
Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме.
Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот.
Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме.
Тя е реална. Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи. Не, аз искам да ви се отвържат очите. Аз искам вие с отвързани очи да излизате. Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“.
към беседата >>
Слънцето е, което лекува.
Слънцето е, което лекува.
Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има.
към беседата >>
(Учителят свири – всички пеят.) Сега да изпеем „Духът Божий“.
Изпейте втория мотив: „Скръбта си ти кажи“.
(Учителят свири – всички пеят.) Сега да изпеем „Духът Божий“.
(Учителят свири – всички пеят.) „Блага дума на устата.“ Пак изпейте „Блага дума“ – най-първо силно, после тихо. „Венир Бенир.“ (Всички пеят.) Нейде на места неверно се пее, ние ще го изправим. Изпейте „Сладко, медено“, „Сила жива, кажи ми“. Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат. Следователно и двете песни може да се пеят заедно.
към беседата >>
Тя е реална.
Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме.
Тя е реална.
Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи. Не, аз искам да ви се отвържат очите. Аз искам вие с отвързани очи да излизате. Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“. – Свързан си.
към беседата >>
Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина.
Слънцето е, което лекува.
Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина.
И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни.
към беседата >>
(Учителят свири – всички пеят.) „Блага дума на устата.“ Пак изпейте „Блага дума“ – най-първо силно, после тихо.
Изпейте втория мотив: „Скръбта си ти кажи“. (Учителят свири – всички пеят.) Сега да изпеем „Духът Божий“.
(Учителят свири – всички пеят.) „Блага дума на устата.“ Пак изпейте „Блага дума“ – най-първо силно, после тихо.
„Венир Бенир.“ (Всички пеят.) Нейде на места неверно се пее, ние ще го изправим. Изпейте „Сладко, медено“, „Сила жива, кажи ми“. Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат. Следователно и двете песни може да се пеят заедно.
към беседата >>
Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи.
Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме. Тя е реална.
Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи.
Не, аз искам да ви се отвържат очите. Аз искам вие с отвързани очи да излизате. Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“. – Свързан си. Казвам: Ще снемем тия превръзки!
към беседата >>
И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина.
Слънцето е, което лекува. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина.
И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина.
Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно.
към беседата >>
„Венир Бенир.“ (Всички пеят.) Нейде на места неверно се пее, ние ще го изправим.
Изпейте втория мотив: „Скръбта си ти кажи“. (Учителят свири – всички пеят.) Сега да изпеем „Духът Божий“. (Учителят свири – всички пеят.) „Блага дума на устата.“ Пак изпейте „Блага дума“ – най-първо силно, после тихо.
„Венир Бенир.“ (Всички пеят.) Нейде на места неверно се пее, ние ще го изправим.
Изпейте „Сладко, медено“, „Сила жива, кажи ми“. Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат. Следователно и двете песни може да се пеят заедно.
към беседата >>
Не, аз искам да ви се отвържат очите.
Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи.
Не, аз искам да ви се отвържат очите.
Аз искам вие с отвързани очи да излизате. Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“. – Свързан си. Казвам: Ще снемем тия превръзки! – „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може.
към беседата >>
Дойде ли светлината, скръбта изчезва.
Слънцето е, което лекува. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина.
Дойде ли светлината, скръбта изчезва.
Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи.
към беседата >>
Изпейте „Сладко, медено“, „Сила жива, кажи ми“.
Изпейте втория мотив: „Скръбта си ти кажи“. (Учителят свири – всички пеят.) Сега да изпеем „Духът Божий“. (Учителят свири – всички пеят.) „Блага дума на устата.“ Пак изпейте „Блага дума“ – най-първо силно, после тихо. „Венир Бенир.“ (Всички пеят.) Нейде на места неверно се пее, ние ще го изправим.
Изпейте „Сладко, медено“, „Сила жива, кажи ми“.
Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат. Следователно и двете песни може да се пеят заедно.
към беседата >>
Аз искам вие с отвързани очи да излизате.
Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи. Не, аз искам да ви се отвържат очите.
Аз искам вие с отвързани очи да излизате.
Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“. – Свързан си. Казвам: Ще снемем тия превръзки! – „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може. – „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно.
към беседата >>
Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия.
Слънцето е, което лекува. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва.
Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия.
И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него.
към беседата >>
Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат.
Изпейте втория мотив: „Скръбта си ти кажи“. (Учителят свири – всички пеят.) Сега да изпеем „Духът Божий“. (Учителят свири – всички пеят.) „Блага дума на устата.“ Пак изпейте „Блага дума“ – най-първо силно, после тихо. „Венир Бенир.“ (Всички пеят.) Нейде на места неверно се пее, ние ще го изправим. Изпейте „Сладко, медено“, „Сила жива, кажи ми“.
Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат.
Следователно и двете песни може да се пеят заедно.
към беседата >>
Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“.
Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи. Не, аз искам да ви се отвържат очите. Аз искам вие с отвързани очи да излизате.
Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“.
– Свързан си. Казвам: Ще снемем тия превръзки! – „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може. – „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно. – „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза.
към беседата >>
И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има.
Слънцето е, което лекува. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия.
И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има.
„Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него. То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика.
към беседата >>
Следователно и двете песни може да се пеят заедно.
(Учителят свири – всички пеят.) Сега да изпеем „Духът Божий“. (Учителят свири – всички пеят.) „Блага дума на устата.“ Пак изпейте „Блага дума“ – най-първо силно, после тихо. „Венир Бенир.“ (Всички пеят.) Нейде на места неверно се пее, ние ще го изправим. Изпейте „Сладко, медено“, „Сила жива, кажи ми“. Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат.
Следователно и двете песни може да се пеят заедно.
към беседата >>
– Свързан си.
Тя е реална. Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи. Не, аз искам да ви се отвържат очите. Аз искам вие с отвързани очи да излизате. Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“.
– Свързан си.
Казвам: Ще снемем тия превръзки! – „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може. – „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно. – „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител.
към беседата >>
„Скръбта си ти кажи“ – думи силни.
Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има.
„Скръбта си ти кажи“ – думи силни.
„Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него. То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено.
към беседата >>
Сега да се изпее по-тихо „Сила жива, кажи ми де вода извира“.
Сега да се изпее по-тихо „Сила жива, кажи ми де вода извира“.
(Всички пеят, Учителят прави движения с ръцете, като че извира нещо.)
към беседата >>
Казвам: Ще снемем тия превръзки!
Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи. Не, аз искам да ви се отвържат очите. Аз искам вие с отвързани очи да излизате. Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“. – Свързан си.
Казвам: Ще снемем тия превръзки!
– „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може. – „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно. – „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител. „Еди-кой си професор...“ – Остави този професор.
към беседата >>
„Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно.
И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни.
„Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно.
Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него. То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено. Пейте го още веднъж!
към беседата >>
(Всички пеят, Учителят прави движения с ръцете, като че извира нещо.)
Сега да се изпее по-тихо „Сила жива, кажи ми де вода извира“.
(Всички пеят, Учителят прави движения с ръцете, като че извира нещо.)
към беседата >>
– „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може.
Не, аз искам да ви се отвържат очите. Аз искам вие с отвързани очи да излизате. Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“. – Свързан си. Казвам: Ще снемем тия превръзки!
– „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може.
– „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно. – „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител. „Еди-кой си професор...“ – Остави този професор. Този учител вие слушали ли сте го?
към беседата >>
Туй парче може да се разработи.
Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно.
Туй парче може да се разработи.
Широк замах има в него. То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено. Пейте го още веднъж! (Всички пеят.) Сега пейте първото упражнение!
към беседата >>
Сега починете си малко, тъй, облегнете се, разширете се.
Сега починете си малко, тъй, облегнете се, разширете се.
(Почивка 7 минути.)
към беседата >>
– „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно.
Аз искам вие с отвързани очи да излизате. Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“. – Свързан си. Казвам: Ще снемем тия превръзки! – „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може.
– „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно.
– „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител. „Еди-кой си професор...“ – Остави този професор. Този учител вие слушали ли сте го? „А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво.
към беседата >>
Широк замах има в него.
Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи.
Широк замах има в него.
То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено. Пейте го още веднъж! (Всички пеят.) Сега пейте първото упражнение! (Пеят „Сила жива, кажи ми...“)
към беседата >>
(Почивка 7 минути.)
Сега починете си малко, тъй, облегнете се, разширете се.
(Почивка 7 минути.)
към беседата >>
– „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза.
Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“. – Свързан си. Казвам: Ще снемем тия превръзки! – „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може. – „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно.
– „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза.
Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител. „Еди-кой си професор...“ – Остави този професор. Този учител вие слушали ли сте го? „А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво. Пийте вода от мястото, от извора направо!
към беседата >>
То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика.
И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него.
То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика.
То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено. Пейте го още веднъж! (Всички пеят.) Сега пейте първото упражнение! (Пеят „Сила жива, кажи ми...“)
към беседата >>
„Сила жива, кажи ми.“ (Всички пеят 3 пъти.) Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената?
„Сила жива, кажи ми.“ (Всички пеят 3 пъти.) Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената?
“ – Със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост.
към беседата >>
Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител.
– Свързан си. Казвам: Ще снемем тия превръзки! – „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може. – „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно. – „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза.
Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител.
„Еди-кой си професор...“ – Остави този професор. Този учител вие слушали ли сте го? „А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво. Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор.
към беседата >>
То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено.
„Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него. То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика.
То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено.
Пейте го още веднъж! (Всички пеят.) Сега пейте първото упражнение! (Пеят „Сила жива, кажи ми...“)
към беседата >>
“ – Със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи.
„Сила жива, кажи ми.“ (Всички пеят 3 пъти.) Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената?
“ – Със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи.
Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание.
към беседата >>
„Еди-кой си професор...“ – Остави този професор.
Казвам: Ще снемем тия превръзки! – „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може. – „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно. – „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител.
„Еди-кой си професор...“ – Остави този професор.
Този учител вие слушали ли сте го? „А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво. Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип.
към беседата >>
Пейте го още веднъж!
„Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него. То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено.
Пейте го още веднъж!
(Всички пеят.) Сега пейте първото упражнение! (Пеят „Сила жива, кажи ми...“)
към беседата >>
Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота.
„Сила жива, кажи ми.“ (Всички пеят 3 пъти.) Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената? “ – Със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи.
Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота.
И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте.
към беседата >>
Този учител вие слушали ли сте го?
– „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може. – „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно. – „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител. „Еди-кой си професор...“ – Остави този професор.
Този учител вие слушали ли сте го?
„А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво. Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип. Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало.
към беседата >>
(Всички пеят.) Сега пейте първото упражнение!
Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него. То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено. Пейте го още веднъж!
(Всички пеят.) Сега пейте първото упражнение!
(Пеят „Сила жива, кажи ми...“)
към беседата >>
И упражненията трябва да бъдат меки.
„Сила жива, кажи ми.“ (Всички пеят 3 пъти.) Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената? “ – Със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота.
И упражненията трябва да бъдат меки.
Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение.
към беседата >>
„А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво.
– „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно. – „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител. „Еди-кой си професор...“ – Остави този професор. Този учител вие слушали ли сте го?
„А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво.
Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип. Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало. Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време.
към беседата >>
(Пеят „Сила жива, кажи ми...“)
Широк замах има в него. То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено. Пейте го още веднъж! (Всички пеят.) Сега пейте първото упражнение!
(Пеят „Сила жива, кажи ми...“)
към беседата >>
Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота.
„Сила жива, кажи ми.“ (Всички пеят 3 пъти.) Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената? “ – Със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки.
Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота.
Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение. За пример започнете с думата „благост“.
към беседата >>
Пийте вода от мястото, от извора направо!
– „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител. „Еди-кой си професор...“ – Остави този професор. Този учител вие слушали ли сте го? „А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво.
Пийте вода от мястото, от извора направо!
Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип. Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало. Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време. В какво се е изменил?
към беседата >>
Това е народен мотив.
Това е народен мотив.
Сега засягам българската музика. Този мотив е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните, приблизително изразява идеята. Имате една много приятна картина. Върху този мотив после може да се създадат и други песни.
към беседата >>
Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост.
„Сила жива, кажи ми.“ (Всички пеят 3 пъти.) Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената? “ – Със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота.
Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост.
Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение. За пример започнете с думата „благост“. Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение.
към беседата >>
Тъй, от мястото пийте, от самия извор.
Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител. „Еди-кой си професор...“ – Остави този професор. Този учител вие слушали ли сте го? „А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво. Пийте вода от мястото, от извора направо!
Тъй, от мястото пийте, от самия извор.
Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип. Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало. Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време. В какво се е изменил? Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога.
към беседата >>
Сега засягам българската музика.
Това е народен мотив.
Сега засягам българската музика.
Този мотив е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните, приблизително изразява идеята. Имате една много приятна картина. Върху този мотив после може да се създадат и други песни.
към беседата >>
Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание.
“ – Със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост.
Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание.
Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение. За пример започнете с думата „благост“. Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения.
към беседата >>
Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип.
„Еди-кой си професор...“ – Остави този професор. Този учител вие слушали ли сте го? „А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво. Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор.
Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип.
Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало. Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време. В какво се е изменил? Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога. Сега започваме със закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсим своето щастие в Любовта.
към беседата >>
Този мотив е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните, приблизително изразява идеята.
Това е народен мотив. Сега засягам българската музика.
Този мотив е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните, приблизително изразява идеята.
Имате една много приятна картина. Върху този мотив после може да се създадат и други песни.
към беседата >>
Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте.
Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание.
Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте.
Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение. За пример започнете с думата „благост“. Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения.
към беседата >>
Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало.
Този учител вие слушали ли сте го? „А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво. Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип.
Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало.
Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време. В какво се е изменил? Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога. Сега започваме със закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсим своето щастие в Любовта. За Любовта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любов!
към беседата >>
Имате една много приятна картина.
Това е народен мотив. Сега засягам българската музика. Този мотив е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните, приблизително изразява идеята.
Имате една много приятна картина.
Върху този мотив после може да се създадат и други песни.
към беседата >>
Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение.
И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте.
Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение.
За пример започнете с думата „благост“. Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения. Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят.
към беседата >>
Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време.
„А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво. Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип. Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало.
Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време.
В какво се е изменил? Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога. Сега започваме със закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсим своето щастие в Любовта. За Любовта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любов!
към беседата >>
Върху този мотив после може да се създадат и други песни.
Това е народен мотив. Сега засягам българската музика. Този мотив е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните, приблизително изразява идеята. Имате една много приятна картина.
Върху този мотив после може да се създадат и други песни.
към беседата >>
За пример започнете с думата „благост“.
Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение.
За пример започнете с думата „благост“.
Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения. Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят. После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате.
към беседата >>
В какво се е изменил?
Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип. Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало. Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време.
В какво се е изменил?
Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога. Сега започваме със закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсим своето щастие в Любовта. За Любовта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любов!
към беседата >>
Сега пейте второто упражнение, „Скръбта си ти кажи“. Тихо.
Сега пейте второто упражнение, „Скръбта си ти кажи“. Тихо.
(Всички заедно с Учителя пеят.)
към беседата >>
Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение.
Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение. За пример започнете с думата „благост“.
Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение.
Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения. Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят. После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После „Скръбта си ти кажи“.
към беседата >>
Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога.
Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип. Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало. Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време. В какво се е изменил?
Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога.
Сега започваме със закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсим своето щастие в Любовта. За Любовта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любов!
към беседата >>
(Всички заедно с Учителя пеят.)
Сега пейте второто упражнение, „Скръбта си ти кажи“. Тихо.
(Всички заедно с Учителя пеят.)
към беседата >>
Тогава ние ще правим разни упражнения.
Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение. За пример започнете с думата „благост“. Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение.
Тогава ние ще правим разни упражнения.
Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения. Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят. После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После „Скръбта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може.
към беседата >>
Сега започваме със закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсим своето щастие в Любовта.
Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип. Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало. Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време. В какво се е изменил? Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога.
Сега започваме със закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсим своето щастие в Любовта.
За Любовта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любов!
към беседата >>
Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места.
Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места.
Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва.
към беседата >>
Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения.
Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение. За пример започнете с думата „благост“. Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения.
Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения.
Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят. После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После „Скръбта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може. Дадем ли нещо окултно, ще има резултат.
към беседата >>
За Любовта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любов!
Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало. Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време. В какво се е изменил? Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога. Сега започваме със закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсим своето щастие в Любовта.
За Любовта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любов!
към беседата >>
Природата е жива.
Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места.
Природата е жива.
А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото.
към беседата >>
Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят.
Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение. За пример започнете с думата „благост“. Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения.
Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят.
После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После „Скръбта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може. Дадем ли нещо окултно, ще има резултат. Децата се възпитават чрез картини, образи.
към беседата >>
Сега изисква се вяра, абсолютна вяра – вяра, вяра, вяра!
Сега изисква се вяра, абсолютна вяра – вяра, вяра, вяра!
И ще я опитаме ние. Аз ви давам пример. Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават. Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа. Направи се една погрешка, нищо от това.
към беседата >>
А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина.
Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места. Природата е жива.
А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина.
Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“.
към беседата >>
После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате.
За пример започнете с думата „благост“. Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения. Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят.
После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате.
После „Скръбта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може. Дадем ли нещо окултно, ще има резултат. Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен.
към беседата >>
И ще я опитаме ние.
Сега изисква се вяра, абсолютна вяра – вяра, вяра, вяра!
И ще я опитаме ние.
Аз ви давам пример. Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават. Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа. Направи се една погрешка, нищо от това. Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха!
към беседата >>
Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама.
Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина.
Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама.
За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух.
към беседата >>
После „Скръбта си ти кажи“.
Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения. Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят. После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате.
После „Скръбта си ти кажи“.
Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може. Дадем ли нещо окултно, ще има резултат. Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата.
към беседата >>
Аз ви давам пример.
Сега изисква се вяра, абсолютна вяра – вяра, вяра, вяра! И ще я опитаме ние.
Аз ви давам пример.
Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават. Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа. Направи се една погрешка, нищо от това. Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо от това.
към беседата >>
За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен.
Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама.
За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен.
Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си.
към беседата >>
Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може.
Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения. Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят. После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После „Скръбта си ти кажи“.
Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може.
Дадем ли нещо окултно, ще има резултат. Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата. Детето е крайно впечатлително към образите.
към беседата >>
Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават.
Сега изисква се вяра, абсолютна вяра – вяра, вяра, вяра! И ще я опитаме ние. Аз ви давам пример.
Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават.
Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа. Направи се една погрешка, нищо от това. Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо от това. Ще се оправи тази работа.
към беседата >>
Като види хората, той не може да се радва.
Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен.
Като види хората, той не може да се радва.
А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува.
към беседата >>
Дадем ли нещо окултно, ще има резултат.
Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения. Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят. После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После „Скръбта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може.
Дадем ли нещо окултно, ще има резултат.
Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата. Детето е крайно впечатлително към образите. Затуй трябва да се създадат такива мотиви.
към беседата >>
Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа.
Сега изисква се вяра, абсолютна вяра – вяра, вяра, вяра! И ще я опитаме ние. Аз ви давам пример. Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават.
Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа.
Направи се една погрешка, нищо от това. Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо от това. Ще се оправи тази работа. Направил съм една погрешка, що от това?
към беседата >>
А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото.
Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва.
А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото.
Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш.
към беседата >>
Децата се възпитават чрез картини, образи.
Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят. После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После „Скръбта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може. Дадем ли нещо окултно, ще има резултат.
Децата се възпитават чрез картини, образи.
Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата. Детето е крайно впечатлително към образите. Затуй трябва да се създадат такива мотиви. А да предадеш това на обикновена музика, е много трудно.
към беседата >>
Направи се една погрешка, нищо от това.
Сега изисква се вяра, абсолютна вяра – вяра, вяра, вяра! И ще я опитаме ние. Аз ви давам пример. Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават. Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа.
Направи се една погрешка, нищо от това.
Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо от това. Ще се оправи тази работа. Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е.
към беседата >>
Както скача водата, така и аз ще скачам“.
А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото.
Както скача водата, така и аз ще скачам“.
Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време.
към беседата >>
Този език трябва да бъде картинен.
После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После „Скръбта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може. Дадем ли нещо окултно, ще има резултат. Децата се възпитават чрез картини, образи.
Този език трябва да бъде картинен.
Той е езикът на Природата. Детето е крайно впечатлително към образите. Затуй трябва да се създадат такива мотиви. А да предадеш това на обикновена музика, е много трудно. Не е лесна работа да създадеш един окултен мотив.
към беседата >>
Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха!
И ще я опитаме ние. Аз ви давам пример. Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават. Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа. Направи се една погрешка, нищо от това.
Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха!
Направи ли погрешка, нищо от това. Ще се оправи тази работа. Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим.
към беседата >>
Тъй действа човешкият дух.
Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“.
Тъй действа човешкият дух.
Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите.
към беседата >>
Той е езикът на Природата.
После „Скръбта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може. Дадем ли нещо окултно, ще има резултат. Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен.
Той е езикът на Природата.
Детето е крайно впечатлително към образите. Затуй трябва да се създадат такива мотиви. А да предадеш това на обикновена музика, е много трудно. Не е лесна работа да създадеш един окултен мотив.
към беседата >>
Направи ли погрешка, нищо от това.
Аз ви давам пример. Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават. Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа. Направи се една погрешка, нищо от това. Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха!
Направи ли погрешка, нищо от това.
Ще се оправи тази работа. Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим. Ще чакаме.
към беседата >>
Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си.
За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух.
Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си.
Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш.
към беседата >>
Детето е крайно впечатлително към образите.
Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може. Дадем ли нещо окултно, ще има резултат. Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата.
Детето е крайно впечатлително към образите.
Затуй трябва да се създадат такива мотиви. А да предадеш това на обикновена музика, е много трудно. Не е лесна работа да създадеш един окултен мотив.
към беседата >>
Ще се оправи тази работа.
Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават. Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа. Направи се една погрешка, нищо от това. Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо от това.
Ще се оправи тази работа.
Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим. Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат.
към беседата >>
Само слънцето може да ти помогне, да те излекува.
Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си.
Само слънцето може да ти помогне, да те излекува.
И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате.
към беседата >>
Затуй трябва да се създадат такива мотиви.
Дадем ли нещо окултно, ще има резултат. Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата. Детето е крайно впечатлително към образите.
Затуй трябва да се създадат такива мотиви.
А да предадеш това на обикновена музика, е много трудно. Не е лесна работа да създадеш един окултен мотив.
към беседата >>
Направил съм една погрешка, що от това?
Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа. Направи се една погрешка, нищо от това. Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо от това. Ще се оправи тази работа.
Направил съм една погрешка, що от това?
С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим. Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат. Погрешките носят и добрини в света.
към беседата >>
И в песента ще се изкажеш.
А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува.
И в песента ще се изкажеш.
Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“.
към беседата >>
А да предадеш това на обикновена музика, е много трудно.
Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата. Детето е крайно впечатлително към образите. Затуй трябва да се създадат такива мотиви.
А да предадеш това на обикновена музика, е много трудно.
Не е лесна работа да създадеш един окултен мотив.
към беседата >>
С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е.
Направи се една погрешка, нищо от това. Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо от това. Ще се оправи тази работа. Направил съм една погрешка, що от това?
С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е.
Много погрешки ще направим. Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат. Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон.
към беседата >>
Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време.
Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш.
Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време.
Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко.
към беседата >>
Не е лесна работа да създадеш един окултен мотив.
Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата. Детето е крайно впечатлително към образите. Затуй трябва да се създадат такива мотиви. А да предадеш това на обикновена музика, е много трудно.
Не е лесна работа да създадеш един окултен мотив.
към беседата >>
Много погрешки ще направим.
Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо от това. Ще се оправи тази работа. Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е.
Много погрешки ще направим.
Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат. Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея.
към беседата >>
Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите.
Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време.
Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите.
Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата.
към беседата >>
Сега вие не знаете какви ще бъдат следващите два мотива, които ще дойдат.
Сега вие не знаете какви ще бъдат следващите два мотива, които ще дойдат.
Досега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, после пак ще се върнем към друг един връх. Сега туй пеене ще се отрази различно на характера ви: някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни, някои, които са музикални, които са по-поетични, ще почнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, но разнообразие, и в туй разнообразие ще има една вътрешна хармония. Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно от средствата. Музиката е изкуство на ангелите.
към беседата >>
Ще чакаме.
Направи ли погрешка, нищо от това. Ще се оправи тази работа. Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим.
Ще чакаме.
Всяка една погрешка има и обратен резултат. Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив.
към беседата >>
Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш.
Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите.
Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш.
Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата.
към беседата >>
Досега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, после пак ще се върнем към друг един връх.
Сега вие не знаете какви ще бъдат следващите два мотива, които ще дойдат.
Досега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, после пак ще се върнем към друг един връх.
Сега туй пеене ще се отрази различно на характера ви: някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни, някои, които са музикални, които са по-поетични, ще почнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, но разнообразие, и в туй разнообразие ще има една вътрешна хармония. Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно от средствата. Музиката е изкуство на ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен.
към беседата >>
Всяка една погрешка има и обратен резултат.
Ще се оправи тази работа. Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим. Ще чакаме.
Всяка една погрешка има и обратен резултат.
Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: Гамата не е тази, измени гамата!
към беседата >>
Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате.
Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш.
Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате.
Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват.
към беседата >>
Сега туй пеене ще се отрази различно на характера ви: някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни, някои, които са музикални, които са по-поетични, ще почнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, но разнообразие, и в туй разнообразие ще има една вътрешна хармония.
Сега вие не знаете какви ще бъдат следващите два мотива, които ще дойдат. Досега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, после пак ще се върнем към друг един връх.
Сега туй пеене ще се отрази различно на характера ви: някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни, някои, които са музикални, които са по-поетични, ще почнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, но разнообразие, и в туй разнообразие ще има една вътрешна хармония.
Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно от средствата. Музиката е изкуство на ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език.
към беседата >>
Погрешките носят и добрини в света.
Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим. Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат.
Погрешките носят и добрини в света.
Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: Гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка“.
към беседата >>
Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“.
И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате.
Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“.
Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити.
към беседата >>
Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете.
Сега вие не знаете какви ще бъдат следващите два мотива, които ще дойдат. Досега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, после пак ще се върнем към друг един връх. Сега туй пеене ще се отрази различно на характера ви: някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни, някои, които са музикални, които са по-поетични, ще почнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, но разнообразие, и в туй разнообразие ще има една вътрешна хармония.
Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете.
Не, тя е едно от средствата. Музиката е изкуство на ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език.
към беседата >>
Някой взел фалшив тон.
С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим. Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат. Погрешките носят и добрини в света.
Някой взел фалшив тон.
По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: Гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата.
към беседата >>
Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко.
Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“.
Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко.
И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват.
към беседата >>
Не, тя е едно от средствата.
Сега вие не знаете какви ще бъдат следващите два мотива, които ще дойдат. Досега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, после пак ще се върнем към друг един връх. Сега туй пеене ще се отрази различно на характера ви: някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни, някои, които са музикални, които са по-поетични, ще почнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, но разнообразие, и в туй разнообразие ще има една вътрешна хармония. Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете.
Не, тя е едно от средствата.
Музиката е изкуство на ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук!
към беседата >>
По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея.
Много погрешки ще направим. Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат. Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон.
По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея.
И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: Гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са.
към беседата >>
И поетите са прави, като търсят Природата.
Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко.
И поетите са прави, като търсят Природата.
Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват. Аз говоря на поетически език.
към беседата >>
Музиката е изкуство на ангелите.
Сега вие не знаете какви ще бъдат следващите два мотива, които ще дойдат. Досега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, после пак ще се върнем към друг един връх. Сега туй пеене ще се отрази различно на характера ви: някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни, някои, които са музикални, които са по-поетични, ще почнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, но разнообразие, и в туй разнообразие ще има една вътрешна хармония. Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно от средствата.
Музиката е изкуство на ангелите.
И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалеч само звука.
към беседата >>
И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив.
Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат. Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея.
И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив.
Казвам: Гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са. Следователно няма погрешки в света.
към беседата >>
Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата.
Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата.
Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата.
И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват. Аз говоря на поетически език. И като се върне поетът от гората, ще каже: „Живея в един свят, дето хората не ме разбират“.
към беседата >>
И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен.
Досега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, после пак ще се върнем към друг един връх. Сега туй пеене ще се отрази различно на характера ви: някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни, някои, които са музикални, които са по-поетични, ще почнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, но разнообразие, и в туй разнообразие ще има една вътрешна хармония. Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно от средствата. Музиката е изкуство на ангелите.
И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен.
И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалеч само звука. Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма.
към беседата >>
Казвам: Гамата не е тази, измени гамата!
Всяка една погрешка има и обратен резултат. Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив.
Казвам: Гамата не е тази, измени гамата!
„Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са. Следователно няма погрешки в света. Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране.
към беседата >>
И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват.
Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата.
И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват.
Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват. Аз говоря на поетически език. И като се върне поетът от гората, ще каже: „Живея в един свят, дето хората не ме разбират“. Но ще дойде време, когато техните песни ще се пеят...
към беседата >>
И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език.
Сега туй пеене ще се отрази различно на характера ви: някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни, някои, които са музикални, които са по-поетични, ще почнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, но разнообразие, и в туй разнообразие ще има една вътрешна хармония. Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно от средствата. Музиката е изкуство на ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен.
И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език.
Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалеч само звука. Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите.
към беседата >>
„Как, туй е погрешка“.
Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: Гамата не е тази, измени гамата!
„Как, туй е погрешка“.
Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са. Следователно няма погрешки в света. Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране. Казвам някой път: Туй не е погрешка.
към беседата >>
Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити.
Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват.
Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити.
Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват. Аз говоря на поетически език. И като се върне поетът от гората, ще каже: „Живея в един свят, дето хората не ме разбират“. Но ще дойде време, когато техните песни ще се пеят...
към беседата >>
Музиката е ангелски език.
Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно от средствата. Музиката е изкуство на ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език.
Музиката е ангелски език.
Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалеч само звука. Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи.
към беседата >>
Не, измени гамата.
Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: Гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка“.
Не, измени гамата.
Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са. Следователно няма погрешки в света. Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране. Казвам някой път: Туй не е погрешка. „Как, нали го знаем!
към беседата >>
Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват.
Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити.
Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват.
Аз говоря на поетически език. И като се върне поетът от гората, ще каже: „Живея в един свят, дето хората не ме разбират“. Но ще дойде време, когато техните песни ще се пеят...
към беседата >>
Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук!
Не, тя е едно от средствата. Музиката е изкуство на ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език.
Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук!
Сега ние чуваме отдалеч само звука. Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това!
към беседата >>
Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са.
По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: Гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата.
Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са.
Следователно няма погрешки в света. Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране. Казвам някой път: Туй не е погрешка. „Как, нали го знаем! “ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение.
към беседата >>
Аз говоря на поетически език.
И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват.
Аз говоря на поетически език.
И като се върне поетът от гората, ще каже: „Живея в един свят, дето хората не ме разбират“. Но ще дойде време, когато техните песни ще се пеят...
към беседата >>
Сега ние чуваме отдалеч само звука.
Музиката е изкуство на ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук!
Сега ние чуваме отдалеч само звука.
Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен.
към беседата >>
Следователно няма погрешки в света.
И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: Гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са.
Следователно няма погрешки в света.
Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране. Казвам някой път: Туй не е погрешка. „Как, нали го знаем! “ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение. Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи.
към беседата >>
И като се върне поетът от гората, ще каже: „Живея в един свят, дето хората не ме разбират“.
Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват. Аз говоря на поетически език.
И като се върне поетът от гората, ще каже: „Живея в един свят, дето хората не ме разбират“.
Но ще дойде време, когато техните песни ще се пеят...
към беседата >>
Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма.
И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалеч само звука.
Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма.
Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен. Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях.
към беседата >>
Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране.
Казвам: Гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са. Следователно няма погрешки в света.
Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране.
Казвам някой път: Туй не е погрешка. „Как, нали го знаем! “ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение. Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи. Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина!
към беседата >>
Но ще дойде време, когато техните песни ще се пеят...
И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват. Аз говоря на поетически език. И като се върне поетът от гората, ще каже: „Живея в един свят, дето хората не ме разбират“.
Но ще дойде време, когато техните песни ще се пеят...
към беседата >>
Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите.
И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалеч само звука. Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма.
Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите.
Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен. Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях. Разбъркани са думите.
към беседата >>
Казвам някой път: Туй не е погрешка.
„Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са. Следователно няма погрешки в света. Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране.
Казвам някой път: Туй не е погрешка.
„Как, нали го знаем! “ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение. Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи. Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина! Сега, бих ви привел известни изяснения.
към беседата >>
После, ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия – ще ви дам образец на духовна музика.
После, ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия – ще ви дам образец на духовна музика.
В църквата, туй гръцкото пеене, както днес пеят, това не е духовна музика. Трябва да мине време, ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение.
към беседата >>
Всичките тия звукове си имат определени думи.
Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалеч само звука. Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите.
Всичките тия звукове си имат определени думи.
Изкуство е това! Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен. Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях. Разбъркани са думите. Ние казваме за пример: място и пространство!
към беседата >>
„Как, нали го знаем!
Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са. Следователно няма погрешки в света. Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране. Казвам някой път: Туй не е погрешка.
„Как, нали го знаем!
“ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение. Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи. Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина! Сега, бих ви привел известни изяснения. Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал.
към беседата >>
В църквата, туй гръцкото пеене, както днес пеят, това не е духовна музика.
После, ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия – ще ви дам образец на духовна музика.
В църквата, туй гръцкото пеене, както днес пеят, това не е духовна музика.
Трябва да мине време, ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт!
към беседата >>
Изкуство е това!
Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалеч само звука. Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи.
Изкуство е това!
Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен. Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях. Разбъркани са думите. Ние казваме за пример: място и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават.
към беседата >>
“ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение.
Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са. Следователно няма погрешки в света. Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране. Казвам някой път: Туй не е погрешка. „Как, нали го знаем!
“ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение.
Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи. Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина! Сега, бих ви привел известни изяснения. Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал. В света, в който сега живеете, няма определен морал.
към беседата >>
Трябва да мине време, ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика.
После, ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия – ще ви дам образец на духовна музика. В църквата, туй гръцкото пеене, както днес пеят, това не е духовна музика.
Трябва да мине време, ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика.
Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт! “ Гръцката глава какво ще създаде?
към беседата >>
Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен.
Сега ние чуваме отдалеч само звука. Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това!
Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен.
Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях. Разбъркани са думите. Ние казваме за пример: място и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават. По какво?
към беседата >>
Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи.
Следователно няма погрешки в света. Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране. Казвам някой път: Туй не е погрешка. „Как, нали го знаем! “ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение.
Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи.
Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина! Сега, бих ви привел известни изяснения. Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал. В света, в който сега живеете, няма определен морал. Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал.
към беседата >>
Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори.
После, ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия – ще ви дам образец на духовна музика. В църквата, туй гръцкото пеене, както днес пеят, това не е духовна музика. Трябва да мине време, ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика.
Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори.
А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт! “ Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика.
към беседата >>
Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях.
Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен.
Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях.
Разбъркани са думите. Ние казваме за пример: място и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават. По какво? Що е място?
към беседата >>
Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина!
Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране. Казвам някой път: Туй не е погрешка. „Как, нали го знаем! “ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение. Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи.
Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина!
Сега, бих ви привел известни изяснения. Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал. В света, в който сега живеете, няма определен морал. Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал. Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме.
към беседата >>
А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря.
После, ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия – ще ви дам образец на духовна музика. В църквата, туй гръцкото пеене, както днес пеят, това не е духовна музика. Трябва да мине време, ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори.
А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря.
То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт! “ Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите.
към беседата >>
Разбъркани са думите.
Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен. Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях.
Разбъркани са думите.
Ние казваме за пример: място и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават. По какво? Що е място? (Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го.
към беседата >>
Сега, бих ви привел известни изяснения.
Казвам някой път: Туй не е погрешка. „Как, нали го знаем! “ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение. Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи. Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина!
Сега, бих ви привел известни изяснения.
Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал. В света, в който сега живеете, няма определен морал. Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал. Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме. Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях?
към беседата >>
То не е и упражнение.
После, ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия – ще ви дам образец на духовна музика. В църквата, туй гръцкото пеене, както днес пеят, това не е духовна музика. Трябва да мине време, ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря.
То не е и упражнение.
Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт! “ Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите!
към беседата >>
Ние казваме за пример: място и пространство!
Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен. Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях. Разбъркани са думите.
Ние казваме за пример: място и пространство!
По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават. По какво? Що е място? (Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го. Причината е отвън.
към беседата >>
Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал.
„Как, нали го знаем! “ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение. Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи. Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина! Сега, бих ви привел известни изяснения.
Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал.
В света, в който сега живеете, няма определен морал. Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал. Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме. Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях? Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“.
към беседата >>
Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт!
В църквата, туй гръцкото пеене, както днес пеят, това не е духовна музика. Трябва да мине време, ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение.
Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт!
“ Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! „Qu est-се pu est vous?
към беседата >>
По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават.
Изкуство е това! Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен. Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях. Разбъркани са думите. Ние казваме за пример: място и пространство!
По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават.
По какво? Що е място? (Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го. Причината е отвън. Аз бутам лъка, той се мести, нали?
към беседата >>
В света, в който сега живеете, няма определен морал.
“ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение. Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи. Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина! Сега, бих ви привел известни изяснения. Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал.
В света, в който сега живеете, няма определен морал.
Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал. Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме. Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях? Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“. Е, какво не искаш да ти правят?
към беседата >>
“ Гръцката глава какво ще създаде?
Трябва да мине време, ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт!
“ Гръцката глава какво ще създаде?
В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! „Qu est-се pu est vous? “ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous?
към беседата >>
По какво?
Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен. Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях. Разбъркани са думите. Ние казваме за пример: място и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават.
По какво?
Що е място? (Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го. Причината е отвън. Аз бутам лъка, той се мести, нали? Причината е отвън.
към беседата >>
Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал.
Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи. Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина! Сега, бих ви привел известни изяснения. Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал. В света, в който сега живеете, няма определен морал.
Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал.
Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме. Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях? Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“. Е, какво не искаш да ти правят? Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи.
към беседата >>
В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика.
Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт! “ Гръцката глава какво ще създаде?
В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика.
В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! „Qu est-се pu est vous? “ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous? “ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“.
към беседата >>
Що е място?
Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях. Разбъркани са думите. Ние казваме за пример: място и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават. По какво?
Що е място?
(Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го. Причината е отвън. Аз бутам лъка, той се мести, нали? Причината е отвън. При пространството причината е вътре.
към беседата >>
Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме.
Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина! Сега, бих ви привел известни изяснения. Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал. В света, в който сега живеете, няма определен морал. Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал.
Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме.
Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях? Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“. Е, какво не искаш да ти правят? Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи. То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части.
към беседата >>
В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите.
А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт! “ Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика.
В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите.
Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! „Qu est-се pu est vous? “ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous? “ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана.
към беседата >>
(Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го.
Разбъркани са думите. Ние казваме за пример: място и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават. По какво? Що е място?
(Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го.
Причината е отвън. Аз бутам лъка, той се мести, нали? Причината е отвън. При пространството причината е вътре. За пример: аз местя ръката си.
към беседата >>
Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях?
Сега, бих ви привел известни изяснения. Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал. В света, в който сега живеете, няма определен морал. Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал. Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме.
Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях?
Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“. Е, какво не искаш да ти правят? Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи. То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части. „Е, да обичаме.“ Как?
към беседата >>
Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите!
То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт! “ Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите.
Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите!
„Qu est-се pu est vous? “ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous? “ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом.
към беседата >>
Причината е отвън.
Ние казваме за пример: място и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават. По какво? Що е място? (Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го.
Причината е отвън.
Аз бутам лъка, той се мести, нали? Причината е отвън. При пространството причината е вътре. За пример: аз местя ръката си. Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е.
към беседата >>
Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“.
Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал. В света, в който сега живеете, няма определен морал. Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал. Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме. Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях?
Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“.
Е, какво не искаш да ти правят? Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи. То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части. „Е, да обичаме.“ Как? То е една задача.
към беседата >>
„Qu est-се pu est vous?
Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт! “ Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите!
„Qu est-се pu est vous?
“ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous? “ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи.
към беседата >>
Аз бутам лъка, той се мести, нали?
По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават. По какво? Що е място? (Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го. Причината е отвън.
Аз бутам лъка, той се мести, нали?
Причината е отвън. При пространството причината е вътре. За пример: аз местя ръката си. Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е. силата, която действа, не е отвън, а отвътре.
към беседата >>
Е, какво не искаш да ти правят?
В света, в който сега живеете, няма определен морал. Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал. Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме. Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях? Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“.
Е, какво не искаш да ти правят?
Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи. То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части. „Е, да обичаме.“ Как? То е една задача. Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача.
към беседата >>
“ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous?
“ Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! „Qu est-се pu est vous?
“ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous?
“ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки.
към беседата >>
Причината е отвън.
По какво? Що е място? (Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го. Причината е отвън. Аз бутам лъка, той се мести, нали?
Причината е отвън.
При пространството причината е вътре. За пример: аз местя ръката си. Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е. силата, която действа, не е отвън, а отвътре. Сега смесват място и пространство, но причината при пространството е вътре.
към беседата >>
Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи.
Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал. Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме. Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях? Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“. Е, какво не искаш да ти правят?
Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи.
То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части. „Е, да обичаме.“ Как? То е една задача. Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача. Четири неизвестни има там.
към беседата >>
“ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“.
В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! „Qu est-се pu est vous? “ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous?
“ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“.
То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин.
към беседата >>
При пространството причината е вътре.
Що е място? (Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го. Причината е отвън. Аз бутам лъка, той се мести, нали? Причината е отвън.
При пространството причината е вътре.
За пример: аз местя ръката си. Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е. силата, която действа, не е отвън, а отвътре. Сега смесват място и пространство, но причината при пространството е вътре. Затуй ние живеем сега в местенето на нещата, а не в пространството.
към беседата >>
То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части.
Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме. Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях? Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“. Е, какво не искаш да ти правят? Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи.
То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части.
„Е, да обичаме.“ Как? То е една задача. Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача. Четири неизвестни има там. Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си.
към беседата >>
То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана.
В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! „Qu est-се pu est vous? “ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous? “ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“.
То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана.
В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо.
към беседата >>
За пример: аз местя ръката си.
(Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го. Причината е отвън. Аз бутам лъка, той се мести, нали? Причината е отвън. При пространството причината е вътре.
За пример: аз местя ръката си.
Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е. силата, която действа, не е отвън, а отвътре. Сега смесват място и пространство, но причината при пространството е вътре. Затуй ние живеем сега в местенето на нещата, а не в пространството.
към беседата >>
„Е, да обичаме.“ Как?
Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях? Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“. Е, какво не искаш да ти правят? Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи. То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части.
„Е, да обичаме.“ Как?
То е една задача. Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача. Четири неизвестни има там. Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си. Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си.
към беседата >>
В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом.
Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! „Qu est-се pu est vous? “ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous? “ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана.
В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом.
Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата.
към беседата >>
Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е.
Причината е отвън. Аз бутам лъка, той се мести, нали? Причината е отвън. При пространството причината е вътре. За пример: аз местя ръката си.
Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е.
силата, която действа, не е отвън, а отвътре. Сега смесват място и пространство, но причината при пространството е вътре. Затуй ние живеем сега в местенето на нещата, а не в пространството.
към беседата >>
То е една задача.
Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“. Е, какво не искаш да ти правят? Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи. То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части. „Е, да обичаме.“ Как?
То е една задача.
Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача. Четири неизвестни има там. Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си. Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си. Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми?
към беседата >>
Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи.
„Qu est-се pu est vous? “ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous? “ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом.
Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи.
Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален.
към беседата >>
силата, която действа, не е отвън, а отвътре.
Аз бутам лъка, той се мести, нали? Причината е отвън. При пространството причината е вътре. За пример: аз местя ръката си. Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е.
силата, която действа, не е отвън, а отвътре.
Сега смесват място и пространство, но причината при пространството е вътре. Затуй ние живеем сега в местенето на нещата, а не в пространството.
към беседата >>
Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача.
Е, какво не искаш да ти правят? Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи. То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части. „Е, да обичаме.“ Как? То е една задача.
Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача.
Четири неизвестни има там. Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си. Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си. Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми? " Кой е този ум?
към беседата >>
Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки.
“ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous? “ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи.
Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки.
Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно.
към беседата >>
Сега смесват място и пространство, но причината при пространството е вътре.
Причината е отвън. При пространството причината е вътре. За пример: аз местя ръката си. Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е. силата, която действа, не е отвън, а отвътре.
Сега смесват място и пространство, но причината при пространството е вътре.
Затуй ние живеем сега в местенето на нещата, а не в пространството.
към беседата >>
Четири неизвестни има там.
Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи. То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части. „Е, да обичаме.“ Как? То е една задача. Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача.
Четири неизвестни има там.
Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си. Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си. Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми? " Кой е този ум? Ти и в сърцето си не Го чувстваш.
към беседата >>
Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин.
“ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки.
Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин.
Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“.
към беседата >>
Затуй ние живеем сега в местенето на нещата, а не в пространството.
При пространството причината е вътре. За пример: аз местя ръката си. Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е. силата, която действа, не е отвън, а отвътре. Сега смесват място и пространство, но причината при пространството е вътре.
Затуй ние живеем сега в местенето на нещата, а не в пространството.
към беседата >>
Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си.
То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части. „Е, да обичаме.“ Как? То е една задача. Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача. Четири неизвестни има там.
Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си.
Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си. Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми? " Кой е този ум? Ти и в сърцето си не Го чувстваш. Тогава ти имаш неизвестни величини.
към беседата >>
Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо.
То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин.
Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо.
Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“. Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно.
към беседата >>
За пример човек, който се мести, върви само в една посока.
За пример човек, който се мести, върви само в една посока.
Аз едновременно местя лъка и простирам ръката си, взимам нещо. Значи, когато се простирам, имам воля да взема нещо и да дам нещо, а в местенето ти нямаш воля. Следователно, казвате: „Местим се в този свят“. Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират. И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството.
към беседата >>
Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си.
„Е, да обичаме.“ Как? То е една задача. Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача. Четири неизвестни има там. Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си.
Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си.
Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми? " Кой е този ум? Ти и в сърцето си не Го чувстваш. Тогава ти имаш неизвестни величини. После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“.
към беседата >>
Ще пеем песни, които са близо до Природата.
В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо.
Ще пеем песни, които са близо до Природата.
Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“. Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива.
към беседата >>
Аз едновременно местя лъка и простирам ръката си, взимам нещо.
За пример човек, който се мести, върви само в една посока.
Аз едновременно местя лъка и простирам ръката си, взимам нещо.
Значи, когато се простирам, имам воля да взема нещо и да дам нещо, а в местенето ти нямаш воля. Следователно, казвате: „Местим се в този свят“. Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират. И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството. Значи само съзнанието вътре може да се проектира.
към беседата >>
Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми?
То е една задача. Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача. Четири неизвестни има там. Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си. Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си.
Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми?
" Кой е този ум? Ти и в сърцето си не Го чувстваш. Тогава ти имаш неизвестни величини. После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“. Кой е този „себе си“?
към беседата >>
Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален.
Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата.
Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален.
Ние говорим просто, но вярно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“. Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни.
към беседата >>
Значи, когато се простирам, имам воля да взема нещо и да дам нещо, а в местенето ти нямаш воля.
За пример човек, който се мести, върви само в една посока. Аз едновременно местя лъка и простирам ръката си, взимам нещо.
Значи, когато се простирам, имам воля да взема нещо и да дам нещо, а в местенето ти нямаш воля.
Следователно, казвате: „Местим се в този свят“. Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират. И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството. Значи само съзнанието вътре може да се проектира. Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“.
към беседата >>
" Кой е този ум?
Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача. Четири неизвестни има там. Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си. Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си. Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми?
" Кой е този ум?
Ти и в сърцето си не Го чувстваш. Тогава ти имаш неизвестни величини. После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“. Кой е този „себе си“? Два „себе си“ има.
към беседата >>
Ние говорим просто, но вярно.
Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален.
Ние говорим просто, но вярно.
Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“. Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни. Отгде си взел този сюжет?
към беседата >>
Следователно, казвате: „Местим се в този свят“.
За пример човек, който се мести, върви само в една посока. Аз едновременно местя лъка и простирам ръката си, взимам нещо. Значи, когато се простирам, имам воля да взема нещо и да дам нещо, а в местенето ти нямаш воля.
Следователно, казвате: „Местим се в този свят“.
Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират. И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството. Значи само съзнанието вътре може да се проектира. Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“. „Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става.
към беседата >>
Ти и в сърцето си не Го чувстваш.
Четири неизвестни има там. Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си. Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си. Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми? " Кой е този ум?
Ти и в сърцето си не Го чувстваш.
Тогава ти имаш неизвестни величини. После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“. Кой е този „себе си“? Два „себе си“ има. Едното е висшето аз, а другото е низшето аз.
към беседата >>
Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“.
Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно.
Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“.
Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни. Отгде си взел този сюжет? „Виждал ли си тази река?
към беседата >>
Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират.
За пример човек, който се мести, върви само в една посока. Аз едновременно местя лъка и простирам ръката си, взимам нещо. Значи, когато се простирам, имам воля да взема нещо и да дам нещо, а в местенето ти нямаш воля. Следователно, казвате: „Местим се в този свят“.
Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират.
И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството. Значи само съзнанието вътре може да се проектира. Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“. „Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става. Хвърляш, но туй хвърляне има отражение.
към беседата >>
Тогава ти имаш неизвестни величини.
Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си. Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си. Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми? " Кой е този ум? Ти и в сърцето си не Го чувстваш.
Тогава ти имаш неизвестни величини.
После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“. Кой е този „себе си“? Два „себе си“ има. Едното е висшето аз, а другото е низшето аз. Кое е висшето и кое е низшето?
към беседата >>
Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно.
Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“.
Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно.
Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни. Отгде си взел този сюжет? „Виждал ли си тази река? Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“.
към беседата >>
И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството.
За пример човек, който се мести, върви само в една посока. Аз едновременно местя лъка и простирам ръката си, взимам нещо. Значи, когато се простирам, имам воля да взема нещо и да дам нещо, а в местенето ти нямаш воля. Следователно, казвате: „Местим се в този свят“. Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират.
И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството.
Значи само съзнанието вътре може да се проектира. Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“. „Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става. Хвърляш, но туй хвърляне има отражение. И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят.
към беседата >>
После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“.
Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си. Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми? " Кой е този ум? Ти и в сърцето си не Го чувстваш. Тогава ти имаш неизвестни величини.
После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“.
Кой е този „себе си“? Два „себе си“ има. Едното е висшето аз, а другото е низшето аз. Кое е висшето и кое е низшето? Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето.
към беседата >>
Лъжливите неща са такива.
Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“. Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно.
Лъжливите неща са такива.
Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни. Отгде си взел този сюжет? „Виждал ли си тази река? Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“. – От тази река.
към беседата >>
Значи само съзнанието вътре може да се проектира.
Аз едновременно местя лъка и простирам ръката си, взимам нещо. Значи, когато се простирам, имам воля да взема нещо и да дам нещо, а в местенето ти нямаш воля. Следователно, казвате: „Местим се в този свят“. Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират. И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството.
Значи само съзнанието вътре може да се проектира.
Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“. „Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става. Хвърляш, но туй хвърляне има отражение. И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят. Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила.
към беседата >>
Кой е този „себе си“?
Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми? " Кой е този ум? Ти и в сърцето си не Го чувстваш. Тогава ти имаш неизвестни величини. После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“.
Кой е този „себе си“?
Два „себе си“ има. Едното е висшето аз, а другото е низшето аз. Кое е висшето и кое е низшето? Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето. Това са все задачи.
към беседата >>
Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни.
Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“. Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива.
Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни.
Отгде си взел този сюжет? „Виждал ли си тази река? Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“. – От тази река. Виждаш ли я?
към беседата >>
Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“.
Значи, когато се простирам, имам воля да взема нещо и да дам нещо, а в местенето ти нямаш воля. Следователно, казвате: „Местим се в този свят“. Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират. И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството. Значи само съзнанието вътре може да се проектира.
Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“.
„Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става. Хвърляш, но туй хвърляне има отражение. И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят. Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила. За пример имаме думата „milk“ – мляко.
към беседата >>
Два „себе си“ има.
" Кой е този ум? Ти и в сърцето си не Го чувстваш. Тогава ти имаш неизвестни величини. После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“. Кой е този „себе си“?
Два „себе си“ има.
Едното е висшето аз, а другото е низшето аз. Кое е висшето и кое е низшето? Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето. Това са все задачи. Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили.
към беседата >>
Отгде си взел този сюжет?
Ние говорим просто, но вярно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“. Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни.
Отгде си взел този сюжет?
„Виждал ли си тази река? Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“. – От тази река. Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея.
към беседата >>
„Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става.
Следователно, казвате: „Местим се в този свят“. Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират. И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството. Значи само съзнанието вътре може да се проектира. Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“.
„Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става.
Хвърляш, но туй хвърляне има отражение. И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят. Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила. За пример имаме думата „milk“ – мляко. Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко?
към беседата >>
Едното е висшето аз, а другото е низшето аз.
Ти и в сърцето си не Го чувстваш. Тогава ти имаш неизвестни величини. После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“. Кой е този „себе си“? Два „себе си“ има.
Едното е висшето аз, а другото е низшето аз.
Кое е висшето и кое е низшето? Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето. Това са все задачи. Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили. Туй, което вие проверите, то е вярно за вас.
към беседата >>
„Виждал ли си тази река?
Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“. Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни. Отгде си взел този сюжет?
„Виждал ли си тази река?
Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“. – От тази река. Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега!
към беседата >>
Хвърляш, но туй хвърляне има отражение.
Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират. И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството. Значи само съзнанието вътре може да се проектира. Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“. „Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става.
Хвърляш, но туй хвърляне има отражение.
И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят. Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила. За пример имаме думата „milk“ – мляко. Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко? – Мама или майка.
към беседата >>
Кое е висшето и кое е низшето?
Тогава ти имаш неизвестни величини. После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“. Кой е този „себе си“? Два „себе си“ има. Едното е висшето аз, а другото е низшето аз.
Кое е висшето и кое е низшето?
Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето. Това са все задачи. Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили. Туй, което вие проверите, то е вярно за вас. Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие.
към беседата >>
Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“.
Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни. Отгде си взел този сюжет? „Виждал ли си тази река?
Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“.
– От тази река. Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега! Ще станеш весел като нея.
към беседата >>
И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят.
И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството. Значи само съзнанието вътре може да се проектира. Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“. „Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става. Хвърляш, но туй хвърляне има отражение.
И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят.
Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила. За пример имаме думата „milk“ – мляко. Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко? – Мама или майка. Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето.
към беседата >>
Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето.
После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“. Кой е този „себе си“? Два „себе си“ има. Едното е висшето аз, а другото е низшето аз. Кое е висшето и кое е низшето?
Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето.
Това са все задачи. Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили. Туй, което вие проверите, то е вярно за вас. Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни.
към беседата >>
– От тази река.
Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни. Отгде си взел този сюжет? „Виждал ли си тази река? Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“.
– От тази река.
Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега! Ще станеш весел като нея. После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ.
към беседата >>
Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила.
Значи само съзнанието вътре може да се проектира. Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“. „Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става. Хвърляш, но туй хвърляне има отражение. И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят.
Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила.
За пример имаме думата „milk“ – мляко. Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко? – Мама или майка. Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето. Е, и ние казваме „ма-ма“.
към беседата >>
Това са все задачи.
Кой е този „себе си“? Два „себе си“ има. Едното е висшето аз, а другото е низшето аз. Кое е висшето и кое е низшето? Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето.
Това са все задачи.
Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили. Туй, което вие проверите, то е вярно за вас. Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни. При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност.
към беседата >>
Виждаш ли я?
Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни. Отгде си взел този сюжет? „Виждал ли си тази река? Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“. – От тази река.
Виждаш ли я?
Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега! Ще станеш весел като нея. После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения.
към беседата >>
За пример имаме думата „milk“ – мляко.
Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“. „Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става. Хвърляш, но туй хвърляне има отражение. И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят. Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила.
За пример имаме думата „milk“ – мляко.
Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко? – Мама или майка. Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето. Е, и ние казваме „ма-ма“. Какъв съдържателен звук е той!
към беседата >>
Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили.
Два „себе си“ има. Едното е висшето аз, а другото е низшето аз. Кое е висшето и кое е низшето? Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето. Това са все задачи.
Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили.
Туй, което вие проверите, то е вярно за вас. Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни. При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност. „Как може да бъде това?
към беседата >>
Почини си при нея и ще станеш като нея.
Отгде си взел този сюжет? „Виждал ли си тази река? Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“. – От тази река. Виждаш ли я?
Почини си при нея и ще станеш като нея.
Слушай сега! Ще станеш весел като нея. После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения.
към беседата >>
Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко?
„Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става. Хвърляш, но туй хвърляне има отражение. И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят. Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила. За пример имаме думата „milk“ – мляко.
Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко?
– Мама или майка. Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето. Е, и ние казваме „ма-ма“. Какъв съдържателен звук е той! „Ма“ – звукът на детето.
към беседата >>
Туй, което вие проверите, то е вярно за вас.
Едното е висшето аз, а другото е низшето аз. Кое е висшето и кое е низшето? Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето. Това са все задачи. Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили.
Туй, което вие проверите, то е вярно за вас.
Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни. При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност. „Как може да бъде това? “ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна.
към беседата >>
Слушай сега!
„Виждал ли си тази река? Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“. – От тази река. Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея.
Слушай сега!
Ще станеш весел като нея. После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения. (Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето.
към беседата >>
– Мама или майка.
Хвърляш, но туй хвърляне има отражение. И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят. Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила. За пример имаме думата „milk“ – мляко. Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко?
– Мама или майка.
Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето. Е, и ние казваме „ма-ма“. Какъв съдържателен звук е той! „Ма“ – звукът на детето. Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе.
към беседата >>
Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие.
Кое е висшето и кое е низшето? Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето. Това са все задачи. Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили. Туй, което вие проверите, то е вярно за вас.
Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие.
Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни. При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност. „Как може да бъде това? “ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна. Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна?
към беседата >>
Ще станеш весел като нея.
Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“. – От тази река. Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега!
Ще станеш весел като нея.
После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения. (Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето. Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения?
към беседата >>
Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето.
И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят. Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила. За пример имаме думата „milk“ – мляко. Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко? – Мама или майка.
Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето.
Е, и ние казваме „ма-ма“. Какъв съдържателен звук е той! „Ма“ – звукът на детето. Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе. Който не може да слезе, той не е умен.
към беседата >>
Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни.
Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето. Това са все задачи. Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили. Туй, което вие проверите, то е вярно за вас. Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие.
Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни.
При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност. „Как може да бъде това? “ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна. Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна? “ По-голяма е, разбира се.
към беседата >>
После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ.
– От тази река. Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега! Ще станеш весел като нея.
После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ.
И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения. (Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето. Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения? Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им.
към беседата >>
Е, и ние казваме „ма-ма“.
Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила. За пример имаме думата „milk“ – мляко. Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко? – Мама или майка. Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето.
Е, и ние казваме „ма-ма“.
Какъв съдържателен звук е той! „Ма“ – звукът на детето. Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе. Който не може да слезе, той не е умен. Който седи само на върха на планината, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек.
към беседата >>
При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност.
Това са все задачи. Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили. Туй, което вие проверите, то е вярно за вас. Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни.
При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност.
„Как може да бъде това? “ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна. Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна? “ По-голяма е, разбира се. Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят.
към беседата >>
И тя прави такива бързи движения.
Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега! Ще станеш весел като нея. После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ.
И тя прави такива бързи движения.
И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения. (Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето. Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения? Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им. Защо са верни?
към беседата >>
Какъв съдържателен звук е той!
За пример имаме думата „milk“ – мляко. Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко? – Мама или майка. Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето. Е, и ние казваме „ма-ма“.
Какъв съдържателен звук е той!
„Ма“ – звукът на детето. Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе. Който не може да слезе, той не е умен. Който седи само на върха на планината, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек. „Мама“ значи същество, което може да се качва горе и може да слиза.
към беседата >>
„Как може да бъде това?
Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили. Туй, което вие проверите, то е вярно за вас. Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни. При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност.
„Как може да бъде това?
“ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна. Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна? “ По-голяма е, разбира се. Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят. Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център.
към беседата >>
И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения.
Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега! Ще станеш весел като нея. После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения.
И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения.
(Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето. Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения? Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им. Защо са верни? Защото изразяват ония звукове, които са в Природата.
към беседата >>
„Ма“ – звукът на детето.
Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко? – Мама или майка. Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето. Е, и ние казваме „ма-ма“. Какъв съдържателен звук е той!
„Ма“ – звукът на детето.
Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе. Който не може да слезе, той не е умен. Който седи само на върха на планината, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек. „Мама“ значи същество, което може да се качва горе и може да слиза. Значи само тя може да се жертва, понеже знае да се качва и да слиза, богата е с долини и с горни преживявания, владее всичките условия на Природата, на живота.
към беседата >>
“ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна.
Туй, което вие проверите, то е вярно за вас. Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни. При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност. „Как може да бъде това?
“ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна.
Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна? “ По-голяма е, разбира се. Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят. Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център. През този център текат силите на Божествения космос.
към беседата >>
(Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето.
Слушай сега! Ще станеш весел като нея. После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения.
(Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето.
Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения? Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им. Защо са верни? Защото изразяват ония звукове, които са в Природата.
към беседата >>
Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе.
– Мама или майка. Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето. Е, и ние казваме „ма-ма“. Какъв съдържателен звук е той! „Ма“ – звукът на детето.
Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе.
Който не може да слезе, той не е умен. Който седи само на върха на планината, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек. „Мама“ значи същество, което може да се качва горе и може да слиза. Значи само тя може да се жертва, понеже знае да се качва и да слиза, богата е с долини и с горни преживявания, владее всичките условия на Природата, на живота.
към беседата >>
Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна?
Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни. При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност. „Как може да бъде това? “ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна.
Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна?
“ По-голяма е, разбира се. Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят. Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център. През този център текат силите на Божествения космос. Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство в нашия свят, тя е извън нашия свят.
към беседата >>
Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения?
Ще станеш весел като нея. После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения. (Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето.
Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения?
Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им. Защо са верни? Защото изразяват ония звукове, които са в Природата.
към беседата >>
Който не може да слезе, той не е умен.
Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето. Е, и ние казваме „ма-ма“. Какъв съдържателен звук е той! „Ма“ – звукът на детето. Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе.
Който не може да слезе, той не е умен.
Който седи само на върха на планината, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек. „Мама“ значи същество, което може да се качва горе и може да слиза. Значи само тя може да се жертва, понеже знае да се качва и да слиза, богата е с долини и с горни преживявания, владее всичките условия на Природата, на живота.
към беседата >>
“ По-голяма е, разбира се.
Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни. При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност. „Как може да бъде това? “ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна. Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна?
“ По-голяма е, разбира се.
Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят. Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център. През този център текат силите на Божествения космос. Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство в нашия свят, тя е извън нашия свят. Допуснете сега, да кажем, че този център не завзема никакво пространство, но представлява една отворена дупка и през нея тече вода в щерната.
към беседата >>
Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им.
После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения. (Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето. Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения?
Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им.
Защо са верни? Защото изразяват ония звукове, които са в Природата.
към беседата >>
Който седи само на върха на планината, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек.
Е, и ние казваме „ма-ма“. Какъв съдържателен звук е той! „Ма“ – звукът на детето. Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе. Който не може да слезе, той не е умен.
Който седи само на върха на планината, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек.
„Мама“ значи същество, което може да се качва горе и може да слиза. Значи само тя може да се жертва, понеже знае да се качва и да слиза, богата е с долини и с горни преживявания, владее всичките условия на Природата, на живота.
към беседата >>
Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят.
При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност. „Как може да бъде това? “ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна. Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна? “ По-голяма е, разбира се.
Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят.
Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център. През този център текат силите на Божествения космос. Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство в нашия свят, тя е извън нашия свят. Допуснете сега, да кажем, че този център не завзема никакво пространство, но представлява една отворена дупка и през нея тече вода в щерната. Питам: Тази дупка завзема ли пространство?
към беседата >>
Защо са верни?
И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения. (Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето. Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения? Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им.
Защо са верни?
Защото изразяват ония звукове, които са в Природата.
към беседата >>
„Мама“ значи същество, което може да се качва горе и може да слиза.
Какъв съдържателен звук е той! „Ма“ – звукът на детето. Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе. Който не може да слезе, той не е умен. Който седи само на върха на планината, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек.
„Мама“ значи същество, което може да се качва горе и може да слиза.
Значи само тя може да се жертва, понеже знае да се качва и да слиза, богата е с долини и с горни преживявания, владее всичките условия на Природата, на живота.
към беседата >>
Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център.
„Как може да бъде това? “ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна. Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна? “ По-голяма е, разбира се. Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят.
Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център.
През този център текат силите на Божествения космос. Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство в нашия свят, тя е извън нашия свят. Допуснете сега, да кажем, че този център не завзема никакво пространство, но представлява една отворена дупка и през нея тече вода в щерната. Питам: Тази дупка завзема ли пространство? Не, но без да заема пространство, тя напълва цялата щерня.
към беседата >>
Защото изразяват ония звукове, които са в Природата.
И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения. (Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето. Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения? Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им. Защо са верни?
Защото изразяват ония звукове, които са в Природата.
към беседата >>
Значи само тя може да се жертва, понеже знае да се качва и да слиза, богата е с долини и с горни преживявания, владее всичките условия на Природата, на живота.
„Ма“ – звукът на детето. Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе. Който не може да слезе, той не е умен. Който седи само на върха на планината, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек. „Мама“ значи същество, което може да се качва горе и може да слиза.
Значи само тя може да се жертва, понеже знае да се качва и да слиза, богата е с долини и с горни преживявания, владее всичките условия на Природата, на живота.
към беседата >>
През този център текат силите на Божествения космос.
“ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна. Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна? “ По-голяма е, разбира се. Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят. Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център.
През този център текат силите на Божествения космос.
Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство в нашия свят, тя е извън нашия свят. Допуснете сега, да кажем, че този център не завзема никакво пространство, но представлява една отворена дупка и през нея тече вода в щерната. Питам: Тази дупка завзема ли пространство? Не, но без да заема пространство, тя напълва цялата щерня.
към беседата >>
Сега какво може да се роди от българите?
Сега какво може да се роди от българите?
Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“. Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско! Този мотив слушали ли сте го някъде? (Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха.
към беседата >>
После, запример вземете звука „Б“.
После, запример вземете звука „Б“.
За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви. Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то. И тогава иде „А“-то. Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“. После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме?
към беседата >>
Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство в нашия свят, тя е извън нашия свят.
Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна? “ По-голяма е, разбира се. Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят. Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център. През този център текат силите на Божествения космос.
Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство в нашия свят, тя е извън нашия свят.
Допуснете сега, да кажем, че този център не завзема никакво пространство, но представлява една отворена дупка и през нея тече вода в щерната. Питам: Тази дупка завзема ли пространство? Не, но без да заема пространство, тя напълва цялата щерня.
към беседата >>
Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“.
Сега какво може да се роди от българите?
Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“.
Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско! Този мотив слушали ли сте го някъде? (Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“.
към беседата >>
За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви.
После, запример вземете звука „Б“.
За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви.
Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то. И тогава иде „А“-то. Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“. После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме? „Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия.
към беседата >>
Допуснете сега, да кажем, че този център не завзема никакво пространство, но представлява една отворена дупка и през нея тече вода в щерната.
“ По-голяма е, разбира се. Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят. Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център. През този център текат силите на Божествения космос. Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство в нашия свят, тя е извън нашия свят.
Допуснете сега, да кажем, че този център не завзема никакво пространство, но представлява една отворена дупка и през нея тече вода в щерната.
Питам: Тази дупка завзема ли пространство? Не, но без да заема пространство, тя напълва цялата щерня.
към беседата >>
Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско!
Сега какво може да се роди от българите? Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“.
Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско!
Този мотив слушали ли сте го някъде? (Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“. Но туй не е право.
към беседата >>
Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то.
После, запример вземете звука „Б“. За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви.
Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то.
И тогава иде „А“-то. Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“. После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме? „Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия. Звуковете „О“ и „А“ означават радост.
към беседата >>
Питам: Тази дупка завзема ли пространство?
Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят. Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център. През този център текат силите на Божествения космос. Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство в нашия свят, тя е извън нашия свят. Допуснете сега, да кажем, че този център не завзема никакво пространство, но представлява една отворена дупка и през нея тече вода в щерната.
Питам: Тази дупка завзема ли пространство?
Не, но без да заема пространство, тя напълва цялата щерня.
към беседата >>
Този мотив слушали ли сте го някъде?
Сега какво може да се роди от българите? Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“. Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско!
Този мотив слушали ли сте го някъде?
(Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“. Но туй не е право. Аз ще ви го изсвиря сега тихо.
към беседата >>
И тогава иде „А“-то.
После, запример вземете звука „Б“. За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви. Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то.
И тогава иде „А“-то.
Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“. После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме? „Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия. Звуковете „О“ и „А“ означават радост. Звукът „Х“ е звук на мъчение.
към беседата >>
Не, но без да заема пространство, тя напълва цялата щерня.
Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център. През този център текат силите на Божествения космос. Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство в нашия свят, тя е извън нашия свят. Допуснете сега, да кажем, че този център не завзема никакво пространство, но представлява една отворена дупка и през нея тече вода в щерната. Питам: Тази дупка завзема ли пространство?
Не, но без да заема пространство, тя напълва цялата щерня.
към беседата >>
(Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния.
Сега какво може да се роди от българите? Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“. Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско! Този мотив слушали ли сте го някъде?
(Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния.
Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“. Но туй не е право. Аз ще ви го изсвиря сега тихо. (Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията.
към беседата >>
Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“.
После, запример вземете звука „Б“. За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви. Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то. И тогава иде „А“-то.
Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“.
После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме? „Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия. Звуковете „О“ и „А“ означават радост. Звукът „Х“ е звук на мъчение. Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“.
към беседата >>
Казвате: „Е, няма време и пространство“.
Казвате: „Е, няма време и пространство“.
Тя може да не заема време и пространство в този свят, но има и място, има и пространство за другия свят, за извън вашия свят. Но има и други състояния. Туй са философски въпроси. Това да ви не смущава. „Има ли Господ, няма ли Господ?
към беседата >>
Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха.
Сега какво може да се роди от българите? Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“. Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско! Този мотив слушали ли сте го някъде? (Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния.
Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха.
Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“. Но туй не е право. Аз ще ви го изсвиря сега тихо. (Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията. Ето где е заблуждението в музиката.
към беседата >>
После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме?
После, запример вземете звука „Б“. За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви. Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то. И тогава иде „А“-то. Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“.
После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме?
„Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия. Звуковете „О“ и „А“ означават радост. Звукът „Х“ е звук на мъчение. Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“. Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“.
към беседата >>
Тя може да не заема време и пространство в този свят, но има и място, има и пространство за другия свят, за извън вашия свят.
Казвате: „Е, няма време и пространство“.
Тя може да не заема време и пространство в този свят, но има и място, има и пространство за другия свят, за извън вашия свят.
Но има и други състояния. Туй са философски въпроси. Това да ви не смущава. „Има ли Господ, няма ли Господ? “ В света всичко едновременно съществува и не съществува.
към беседата >>
Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“.
Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“. Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско! Този мотив слушали ли сте го някъде? (Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха.
Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“.
Но туй не е право. Аз ще ви го изсвиря сега тихо. (Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията. Ето где е заблуждението в музиката. (Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя.
към беседата >>
„Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия.
За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви. Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то. И тогава иде „А“-то. Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“. После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме?
„Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия.
Звуковете „О“ и „А“ означават радост. Звукът „Х“ е звук на мъчение. Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“. Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“. Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия.
към беседата >>
Но има и други състояния.
Казвате: „Е, няма време и пространство“. Тя може да не заема време и пространство в този свят, но има и място, има и пространство за другия свят, за извън вашия свят.
Но има и други състояния.
Туй са философски въпроси. Това да ви не смущава. „Има ли Господ, няма ли Господ? “ В света всичко едновременно съществува и не съществува. Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува?
към беседата >>
Но туй не е право.
Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско! Този мотив слушали ли сте го някъде? (Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“.
Но туй не е право.
Аз ще ви го изсвиря сега тихо. (Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията. Ето где е заблуждението в музиката. (Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя. От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление.
към беседата >>
Звуковете „О“ и „А“ означават радост.
Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то. И тогава иде „А“-то. Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“. После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме? „Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия.
Звуковете „О“ и „А“ означават радост.
Звукът „Х“ е звук на мъчение. Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“. Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“. Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия. Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си.
към беседата >>
Туй са философски въпроси.
Казвате: „Е, няма време и пространство“. Тя може да не заема време и пространство в този свят, но има и място, има и пространство за другия свят, за извън вашия свят. Но има и други състояния.
Туй са философски въпроси.
Това да ви не смущава. „Има ли Господ, няма ли Господ? “ В света всичко едновременно съществува и не съществува. Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува? “ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам.
към беседата >>
Аз ще ви го изсвиря сега тихо.
Този мотив слушали ли сте го някъде? (Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“. Но туй не е право.
Аз ще ви го изсвиря сега тихо.
(Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията. Ето где е заблуждението в музиката. (Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя. От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление. Основните тонове тук са: „А где вода извира...“ (Учителят свири само чисти тонове без извивания.) Сега минаваме в окултната музика.
към беседата >>
Звукът „Х“ е звук на мъчение.
И тогава иде „А“-то. Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“. После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме? „Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия. Звуковете „О“ и „А“ означават радост.
Звукът „Х“ е звук на мъчение.
Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“. Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“. Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия. Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си. Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си.
към беседата >>
Това да ви не смущава.
Казвате: „Е, няма време и пространство“. Тя може да не заема време и пространство в този свят, но има и място, има и пространство за другия свят, за извън вашия свят. Но има и други състояния. Туй са философски въпроси.
Това да ви не смущава.
„Има ли Господ, няма ли Господ? “ В света всичко едновременно съществува и не съществува. Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува? “ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание.
към беседата >>
(Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията.
(Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“. Но туй не е право. Аз ще ви го изсвиря сега тихо.
(Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията.
Ето где е заблуждението в музиката. (Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя. От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление. Основните тонове тук са: „А где вода извира...“ (Учителят свири само чисти тонове без извивания.) Сега минаваме в окултната музика. (Учителят свири с извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене.
към беседата >>
Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“.
Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“. После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме? „Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия. Звуковете „О“ и „А“ означават радост. Звукът „Х“ е звук на мъчение.
Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“.
Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“. Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия. Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си. Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си. Тогава е безопасно.
към беседата >>
„Има ли Господ, няма ли Господ?
Казвате: „Е, няма време и пространство“. Тя може да не заема време и пространство в този свят, но има и място, има и пространство за другия свят, за извън вашия свят. Но има и други състояния. Туй са философски въпроси. Това да ви не смущава.
„Има ли Господ, няма ли Господ?
“ В света всичко едновременно съществува и не съществува. Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува? “ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си.
към беседата >>
Ето где е заблуждението в музиката.
Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“. Но туй не е право. Аз ще ви го изсвиря сега тихо. (Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията.
Ето где е заблуждението в музиката.
(Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя. От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление. Основните тонове тук са: „А где вода извира...“ (Учителят свири само чисти тонове без извивания.) Сега минаваме в окултната музика. (Учителят свири с извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене. В малките пропускания иде заблуждението и се раждат образи, които не са верни.
към беседата >>
Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“.
После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме? „Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия. Звуковете „О“ и „А“ означават радост. Звукът „Х“ е звук на мъчение. Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“.
Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“.
Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия. Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си. Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си. Тогава е безопасно. Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш.
към беседата >>
“ В света всичко едновременно съществува и не съществува.
Тя може да не заема време и пространство в този свят, но има и място, има и пространство за другия свят, за извън вашия свят. Но има и други състояния. Туй са философски въпроси. Това да ви не смущава. „Има ли Господ, няма ли Господ?
“ В света всичко едновременно съществува и не съществува.
Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува? “ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си. Ти обичаш някой, той съществува за теб.
към беседата >>
(Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя.
Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“. Но туй не е право. Аз ще ви го изсвиря сега тихо. (Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията. Ето где е заблуждението в музиката.
(Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя.
От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление. Основните тонове тук са: „А где вода извира...“ (Учителят свири само чисти тонове без извивания.) Сега минаваме в окултната музика. (Учителят свири с извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене. В малките пропускания иде заблуждението и се раждат образи, които не са верни.
към беседата >>
Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия.
„Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия. Звуковете „О“ и „А“ означават радост. Звукът „Х“ е звук на мъчение. Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“. Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“.
Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия.
Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си. Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си. Тогава е безопасно. Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш. Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува?
Но има и други състояния. Туй са философски въпроси. Това да ви не смущава. „Има ли Господ, няма ли Господ? “ В света всичко едновременно съществува и не съществува.
Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува?
“ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си. Ти обичаш някой, той съществува за теб. И ако те питат дали някой ангел съществува, ще кажеш: „Може да съществува, може не, не зная, не съм виждал ангел“.
към беседата >>
От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление.
Но туй не е право. Аз ще ви го изсвиря сега тихо. (Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията. Ето где е заблуждението в музиката. (Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя.
От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление.
Основните тонове тук са: „А где вода извира...“ (Учителят свири само чисти тонове без извивания.) Сега минаваме в окултната музика. (Учителят свири с извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене. В малките пропускания иде заблуждението и се раждат образи, които не са верни.
към беседата >>
Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си.
Звуковете „О“ и „А“ означават радост. Звукът „Х“ е звук на мъчение. Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“. Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“. Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия.
Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си.
Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си. Тогава е безопасно. Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш. Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“. Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията.
към беседата >>
“ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам.
Туй са философски въпроси. Това да ви не смущава. „Има ли Господ, няма ли Господ? “ В света всичко едновременно съществува и не съществува. Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува?
“ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам.
Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си. Ти обичаш някой, той съществува за теб. И ако те питат дали някой ангел съществува, ще кажеш: „Може да съществува, може не, не зная, не съм виждал ангел“. Но за човек, когото обичаш, казваш, че съществува.
към беседата >>
Основните тонове тук са: „А где вода извира...“ (Учителят свири само чисти тонове без извивания.) Сега минаваме в окултната музика.
Аз ще ви го изсвиря сега тихо. (Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията. Ето где е заблуждението в музиката. (Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя. От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление.
Основните тонове тук са: „А где вода извира...“ (Учителят свири само чисти тонове без извивания.) Сега минаваме в окултната музика.
(Учителят свири с извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене. В малките пропускания иде заблуждението и се раждат образи, които не са верни.
към беседата >>
Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си.
Звукът „Х“ е звук на мъчение. Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“. Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“. Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия. Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си.
Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си.
Тогава е безопасно. Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш. Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“. Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията. „Ох“, казваме.
към беседата >>
Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание.
Това да ви не смущава. „Има ли Господ, няма ли Господ? “ В света всичко едновременно съществува и не съществува. Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува? “ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам.
Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание.
Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си. Ти обичаш някой, той съществува за теб. И ако те питат дали някой ангел съществува, ще кажеш: „Може да съществува, може не, не зная, не съм виждал ангел“. Но за човек, когото обичаш, казваш, че съществува. „Познавам го, пипал съм му ръцете.“ Всичките неща, с които сме свързани, съществуват, проявяват се заради нас и са реални не по отношение на целокупното Битие, а само за нас.
към беседата >>
(Учителят свири с извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене.
(Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията. Ето где е заблуждението в музиката. (Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя. От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление. Основните тонове тук са: „А где вода извира...“ (Учителят свири само чисти тонове без извивания.) Сега минаваме в окултната музика.
(Учителят свири с извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене.
В малките пропускания иде заблуждението и се раждат образи, които не са верни.
към беседата >>
Тогава е безопасно.
Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“. Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“. Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия. Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си. Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си.
Тогава е безопасно.
Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш. Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“. Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията. „Ох“, казваме. „Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение.
към беседата >>
Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си.
„Има ли Господ, няма ли Господ? “ В света всичко едновременно съществува и не съществува. Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува? “ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание.
Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си.
Ти обичаш някой, той съществува за теб. И ако те питат дали някой ангел съществува, ще кажеш: „Може да съществува, може не, не зная, не съм виждал ангел“. Но за човек, когото обичаш, казваш, че съществува. „Познавам го, пипал съм му ръцете.“ Всичките неща, с които сме свързани, съществуват, проявяват се заради нас и са реални не по отношение на целокупното Битие, а само за нас.
към беседата >>
В малките пропускания иде заблуждението и се раждат образи, които не са верни.
Ето где е заблуждението в музиката. (Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя. От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление. Основните тонове тук са: „А где вода извира...“ (Учителят свири само чисти тонове без извивания.) Сега минаваме в окултната музика. (Учителят свири с извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене.
В малките пропускания иде заблуждението и се раждат образи, които не са верни.
към беседата >>
Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш.
Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“. Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия. Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си. Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си. Тогава е безопасно.
Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш.
Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“. Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията. „Ох“, казваме. „Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна.
към беседата >>
Ти обичаш някой, той съществува за теб.
“ В света всичко едновременно съществува и не съществува. Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува? “ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си.
Ти обичаш някой, той съществува за теб.
И ако те питат дали някой ангел съществува, ще кажеш: „Може да съществува, може не, не зная, не съм виждал ангел“. Но за човек, когото обичаш, казваш, че съществува. „Познавам го, пипал съм му ръцете.“ Всичките неща, с които сме свързани, съществуват, проявяват се заради нас и са реални не по отношение на целокупното Битие, а само за нас.
към беседата >>
Сега иде вторият мотив на тази песен.
Сега иде вторият мотив на тази песен.
Може ли да изпеете втория мотив? Тихо да изпеем „Скръбта си ти кажи...“ (Пеем всички и след това Учителят пее сам.)
към беседата >>
Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“.
Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия. Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си. Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си. Тогава е безопасно. Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш.
Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“.
Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията. „Ох“, казваме. „Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна. Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия.
към беседата >>
И ако те питат дали някой ангел съществува, ще кажеш: „Може да съществува, може не, не зная, не съм виждал ангел“.
Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува? “ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си. Ти обичаш някой, той съществува за теб.
И ако те питат дали някой ангел съществува, ще кажеш: „Може да съществува, може не, не зная, не съм виждал ангел“.
Но за човек, когото обичаш, казваш, че съществува. „Познавам го, пипал съм му ръцете.“ Всичките неща, с които сме свързани, съществуват, проявяват се заради нас и са реални не по отношение на целокупното Битие, а само за нас.
към беседата >>
Може ли да изпеете втория мотив?
Сега иде вторият мотив на тази песен.
Може ли да изпеете втория мотив?
Тихо да изпеем „Скръбта си ти кажи...“ (Пеем всички и след това Учителят пее сам.)
към беседата >>
Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията.
Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си. Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си. Тогава е безопасно. Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш. Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“.
Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията.
„Ох“, казваме. „Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна. Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия. Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е.
към беседата >>
Но за човек, когото обичаш, казваш, че съществува.
“ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си. Ти обичаш някой, той съществува за теб. И ако те питат дали някой ангел съществува, ще кажеш: „Може да съществува, може не, не зная, не съм виждал ангел“.
Но за човек, когото обичаш, казваш, че съществува.
„Познавам го, пипал съм му ръцете.“ Всичките неща, с които сме свързани, съществуват, проявяват се заради нас и са реални не по отношение на целокупното Битие, а само за нас.
към беседата >>
Тихо да изпеем „Скръбта си ти кажи...“ (Пеем всички и след това Учителят пее сам.)
Сега иде вторият мотив на тази песен. Може ли да изпеете втория мотив?
Тихо да изпеем „Скръбта си ти кажи...“ (Пеем всички и след това Учителят пее сам.)
към беседата >>
„Ох“, казваме.
Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си. Тогава е безопасно. Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш. Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“. Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията.
„Ох“, казваме.
„Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна. Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия. Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е. Ще намериш причините, защо е лош слугата.
към беседата >>
„Познавам го, пипал съм му ръцете.“ Всичките неща, с които сме свързани, съществуват, проявяват се заради нас и са реални не по отношение на целокупното Битие, а само за нас.
Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си. Ти обичаш някой, той съществува за теб. И ако те питат дали някой ангел съществува, ще кажеш: „Може да съществува, може не, не зная, не съм виждал ангел“. Но за човек, когото обичаш, казваш, че съществува.
„Познавам го, пипал съм му ръцете.“ Всичките неща, с които сме свързани, съществуват, проявяват се заради нас и са реални не по отношение на целокупното Битие, а само за нас.
към беседата >>
Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй „иье, иье“?
Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй „иье, иье“?
(Учителят пее много проточено „Благооост“ много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това „иье, иье“. В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове. (Учителят пее сам „блааа-гост“, „благооост“ (много пъти), „ао-ао-ау-оу...“) Трябва да коригираме цялата им духовна музика. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни.
към беседата >>
„Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение.
Тогава е безопасно. Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш. Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“. Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията. „Ох“, казваме.
„Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение.
„Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна. Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия. Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е. Ще намериш причините, защо е лош слугата. Има си причини.
към беседата >>
Следователно, когато някой каже, че нещата съществуват или не, то е по отношение само на нашето разбиране.
Следователно, когато някой каже, че нещата съществуват или не, то е по отношение само на нашето разбиране.
Тъй ще си мислите вие и да ви не смущава идеята: „От мене човек може ли да излезе? “ – Може от всекиго да излезе човек. Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа. Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот.
към беседата >>
(Учителят пее много проточено „Благооост“ много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това „иье, иье“.
Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй „иье, иье“?
(Учителят пее много проточено „Благооост“ много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това „иье, иье“.
В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове. (Учителят пее сам „блааа-гост“, „благооост“ (много пъти), „ао-ао-ау-оу...“) Трябва да коригираме цялата им духовна музика. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите.
към беседата >>
„Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна.
Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш. Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“. Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията. „Ох“, казваме. „Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение.
„Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна.
Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия. Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е. Ще намериш причините, защо е лош слугата. Има си причини. Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум.
към беседата >>
Тъй ще си мислите вие и да ви не смущава идеята: „От мене човек може ли да излезе?
Следователно, когато някой каже, че нещата съществуват или не, то е по отношение само на нашето разбиране.
Тъй ще си мислите вие и да ви не смущава идеята: „От мене човек може ли да излезе?
“ – Може от всекиго да излезе човек. Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа. Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот. Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот.
към беседата >>
В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове.
Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй „иье, иье“? (Учителят пее много проточено „Благооост“ много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това „иье, иье“.
В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове.
(Учителят пее сам „блааа-гост“, „благооост“ (много пъти), „ао-ао-ау-оу...“) Трябва да коригираме цялата им духовна музика. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст?
към беседата >>
Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия.
Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“. Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията. „Ох“, казваме. „Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна.
Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия.
Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е. Ще намериш причините, защо е лош слугата. Има си причини. Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум. В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме.
към беседата >>
“ – Може от всекиго да излезе човек.
Следователно, когато някой каже, че нещата съществуват или не, то е по отношение само на нашето разбиране. Тъй ще си мислите вие и да ви не смущава идеята: „От мене човек може ли да излезе?
“ – Може от всекиго да излезе човек.
Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа. Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот. Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот. И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят.
към беседата >>
(Учителят пее сам „блааа-гост“, „благооост“ (много пъти), „ао-ао-ау-оу...“) Трябва да коригираме цялата им духовна музика.
Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй „иье, иье“? (Учителят пее много проточено „Благооост“ много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това „иье, иье“. В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове.
(Учителят пее сам „блааа-гост“, „благооост“ (много пъти), „ао-ао-ау-оу...“) Трябва да коригираме цялата им духовна музика.
Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма.
към беседата >>
Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е.
Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията. „Ох“, казваме. „Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна. Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия.
Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е.
Ще намериш причините, защо е лош слугата. Има си причини. Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум. В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия.
към беседата >>
Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа.
Следователно, когато някой каже, че нещата съществуват или не, то е по отношение само на нашето разбиране. Тъй ще си мислите вие и да ви не смущава идеята: „От мене човек може ли да излезе? “ – Може от всекиго да излезе човек.
Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа.
Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот. Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот. И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят. Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията.
към беседата >>
Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират.
Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй „иье, иье“? (Учителят пее много проточено „Благооост“ много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това „иье, иье“. В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове. (Учителят пее сам „блааа-гост“, „благооост“ (много пъти), „ао-ао-ау-оу...“) Трябва да коригираме цялата им духовна музика.
Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират.
Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им.
към беседата >>
Ще намериш причините, защо е лош слугата.
„Ох“, казваме. „Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна. Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия. Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е.
Ще намериш причините, защо е лош слугата.
Има си причини. Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум. В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи.
към беседата >>
Туй абсолютно може да бъде!
Следователно, когато някой каже, че нещата съществуват или не, то е по отношение само на нашето разбиране. Тъй ще си мислите вие и да ви не смущава идеята: „От мене човек може ли да излезе? “ – Може от всекиго да излезе човек. Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа.
Туй абсолютно може да бъде!
И всеки един от вас е господар на своя живот. Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот. И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят. Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията. Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще.
към беседата >>
Там думите са безразборно разхвърляни.
Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй „иье, иье“? (Учителят пее много проточено „Благооост“ много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това „иье, иье“. В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове. (Учителят пее сам „блааа-гост“, „благооост“ (много пъти), „ао-ао-ау-оу...“) Трябва да коригираме цялата им духовна музика. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират.
Там думите са безразборно разхвърляни.
Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение.
към беседата >>
Има си причини.
„Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна. Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия. Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е. Ще намериш причините, защо е лош слугата.
Има си причини.
Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум. В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи. Ще се гневиш и оттатък ще минеш.
към беседата >>
И всеки един от вас е господар на своя живот.
Следователно, когато някой каже, че нещата съществуват или не, то е по отношение само на нашето разбиране. Тъй ще си мислите вие и да ви не смущава идеята: „От мене човек може ли да излезе? “ – Може от всекиго да излезе човек. Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа. Туй абсолютно може да бъде!
И всеки един от вас е господар на своя живот.
Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот. И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят. Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията. Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще. Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити.
към беседата >>
Те казват, че евреите са превели псалмите.
(Учителят пее много проточено „Благооост“ много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това „иье, иье“. В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове. (Учителят пее сам „блааа-гост“, „благооост“ (много пъти), „ао-ао-ау-оу...“) Трябва да коригираме цялата им духовна музика. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни.
Те казват, че евреите са превели псалмите.
Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение. За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен.
към беседата >>
Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум.
„Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна. Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия. Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е. Ще намериш причините, защо е лош слугата. Има си причини.
Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум.
В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи. Ще се гневиш и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие.
към беседата >>
Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот.
Тъй ще си мислите вие и да ви не смущава идеята: „От мене човек може ли да излезе? “ – Може от всекиго да излезе човек. Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа. Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот.
Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот.
И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят. Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията. Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще. Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити. Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център.
към беседата >>
Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст?
В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове. (Учителят пее сам „блааа-гост“, „благооост“ (много пъти), „ао-ао-ау-оу...“) Трябва да коригираме цялата им духовна музика. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите.
Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст?
Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение. За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено.
към беседата >>
В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме.
Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия. Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е. Ще намериш причините, защо е лош слугата. Има си причини. Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум.
В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме.
И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи. Ще се гневиш и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие. Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне?
към беседата >>
И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят.
“ – Може от всекиго да излезе човек. Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа. Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот. Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот.
И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят.
Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията. Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще. Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити. Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център. Ще поставим някого от вас в магнетически сън.
към беседата >>
Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма.
(Учителят пее сам „блааа-гост“, „благооост“ (много пъти), „ао-ао-ау-оу...“) Трябва да коригираме цялата им духовна музика. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст?
Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма.
А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение. За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му.
към беседата >>
И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия.
Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е. Ще намериш причините, защо е лош слугата. Има си причини. Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум. В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме.
И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия.
Някой се гневи. Ще се гневиш и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие. Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне? Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно.
към беседата >>
Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията.
Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа. Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот. Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот. И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят.
Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията.
Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще. Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити. Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център. Ще поставим някого от вас в магнетически сън. Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете!
към беседата >>
А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им.
Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма.
А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им.
И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение. За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа.
към беседата >>
Някой се гневи.
Ще намериш причините, защо е лош слугата. Има си причини. Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум. В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия.
Някой се гневи.
Ще се гневиш и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие. Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне? Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно. Животните са много по-умни от нас.
към беседата >>
Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще.
Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот. Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот. И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят. Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията.
Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще.
Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити. Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център. Ще поставим някого от вас в магнетически сън. Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете! “ Но ето къде седи погрешката.
към беседата >>
И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение.
Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им.
И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение.
За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа. Тогава можеш да превеждаш.
към беседата >>
Ще се гневиш и оттатък ще минеш.
Има си причини. Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум. В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи.
Ще се гневиш и оттатък ще минеш.
Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие. Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне? Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно. Животните са много по-умни от нас. Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави.
към беседата >>
Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити.
И всеки един от вас е господар на своя живот. Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот. И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят. Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията. Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще.
Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити.
Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център. Ще поставим някого от вас в магнетически сън. Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете! “ Но ето къде седи погрешката. Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения.
към беседата >>
За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен.
Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение.
За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен.
Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа. Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него.
към беседата >>
Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие.
Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум. В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи. Ще се гневиш и оттатък ще минеш.
Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие.
Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне? Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно. Животните са много по-умни от нас. Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави. А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята.
към беседата >>
Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център.
Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот. И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят. Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията. Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще. Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити.
Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център.
Ще поставим някого от вас в магнетически сън. Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете! “ Но ето къде седи погрешката. Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения. Всеки ще каже: „Аз ще отида“.
към беседата >>
Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено.
Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение. За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен.
Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено.
Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа. Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен.
към беседата >>
Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне?
В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи. Ще се гневиш и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие.
Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне?
Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно. Животните са много по-умни от нас. Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави. А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята. Ще изгубиш равновесие и ще паднеш.
към беседата >>
Ще поставим някого от вас в магнетически сън.
И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят. Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията. Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще. Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити. Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център.
Ще поставим някого от вас в магнетически сън.
Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете! “ Но ето къде седи погрешката. Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения. Всеки ще каже: „Аз ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка?
към беседата >>
Не е прав преводът му.
Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение. За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено.
Не е прав преводът му.
За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа. Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там.
към беседата >>
Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно.
И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи. Ще се гневиш и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие. Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне?
Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно.
Животните са много по-умни от нас. Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави. А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята. Ще изгубиш равновесие и ще паднеш. Растенията са още по-умни.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете!
Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията. Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще. Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити. Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център. Ще поставим някого от вас в магнетически сън.
Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете!
“ Но ето къде седи погрешката. Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения. Всеки ще каже: „Аз ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици!
към беседата >>
За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа.
А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение. За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му.
За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа.
Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете.
към беседата >>
Животните са много по-умни от нас.
Някой се гневи. Ще се гневиш и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие. Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне? Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно.
Животните са много по-умни от нас.
Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави. А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята. Ще изгубиш равновесие и ще паднеш. Растенията са още по-умни. Добре, значи човек пада.
към беседата >>
“ Но ето къде седи погрешката.
Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще. Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити. Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център. Ще поставим някого от вас в магнетически сън. Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете!
“ Но ето къде седи погрешката.
Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения. Всеки ще каже: „Аз ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден.
към беседата >>
Тогава можеш да превеждаш.
И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение. За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа.
Тогава можеш да превеждаш.
А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко.
към беседата >>
Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави.
Ще се гневиш и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие. Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне? Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно. Животните са много по-умни от нас.
Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави.
А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята. Ще изгубиш равновесие и ще паднеш. Растенията са още по-умни. Добре, значи човек пада. Кога пада човек?
към беседата >>
Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения.
Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити. Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център. Ще поставим някого от вас в магнетически сън. Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете! “ Но ето къде седи погрешката.
Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения.
Всеки ще каже: „Аз ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден. Казвате: „Мен, Учителю, прати!
към беседата >>
А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него.
За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа. Тогава можеш да превеждаш.
А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него.
Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко. Правилна оценка за нещата!
към беседата >>
А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята.
Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие. Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне? Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно. Животните са много по-умни от нас. Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави.
А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята.
Ще изгубиш равновесие и ще паднеш. Растенията са още по-умни. Добре, значи човек пада. Кога пада човек? Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие.
към беседата >>
Всеки ще каже: „Аз ще отида“.
Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център. Ще поставим някого от вас в магнетически сън. Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете! “ Но ето къде седи погрешката. Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения.
Всеки ще каже: „Аз ще отида“.
Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден. Казвате: „Мен, Учителю, прати! “ – Хубаво.
към беседата >>
Не вярват, защото преводът не е верен.
Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа. Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него.
Не вярват, защото преводът не е верен.
Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко. Правилна оценка за нещата! Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е.
към беседата >>
Ще изгубиш равновесие и ще паднеш.
Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне? Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно. Животните са много по-умни от нас. Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави. А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята.
Ще изгубиш равновесие и ще паднеш.
Растенията са още по-умни. Добре, значи човек пада. Кога пада човек? Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие. Човек пада, като се уплаши.
към беседата >>
Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка?
Ще поставим някого от вас в магнетически сън. Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете! “ Но ето къде седи погрешката. Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения. Всеки ще каже: „Аз ще отида“.
Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка?
Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден. Казвате: „Мен, Учителю, прати! “ – Хубаво. Какво видя?
към беседата >>
Духът го няма там.
Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа. Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен.
Духът го няма там.
Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко. Правилна оценка за нещата! Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е. И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна.
към беседата >>
Растенията са още по-умни.
Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно. Животните са много по-умни от нас. Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави. А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята. Ще изгубиш равновесие и ще паднеш.
Растенията са още по-умни.
Добре, значи човек пада. Кога пада човек? Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие. Човек пада, като се уплаши. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш.
към беседата >>
Като се върне, ще ви разправя такива небивалици!
Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете! “ Но ето къде седи погрешката. Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения. Всеки ще каже: „Аз ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка?
Като се върне, ще ви разправя такива небивалици!
Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден. Казвате: „Мен, Учителю, прати! “ – Хубаво. Какво видя? – „Е, видях ангели.“ – Какви са?
към беседата >>
Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете.
За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа. Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там.
Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете.
Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко. Правилна оценка за нещата! Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е. И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“.
към беседата >>
Добре, значи човек пада.
Животните са много по-умни от нас. Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави. А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята. Ще изгубиш равновесие и ще паднеш. Растенията са още по-умни.
Добре, значи човек пада.
Кога пада човек? Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие. Човек пада, като се уплаши. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада.
към беседата >>
Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден.
“ Но ето къде седи погрешката. Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения. Всеки ще каже: „Аз ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици!
Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден.
Казвате: „Мен, Учителю, прати! “ – Хубаво. Какво видя? – „Е, видях ангели.“ – Какви са? „По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно.
към беседата >>
Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко.
Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете.
Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко.
Правилна оценка за нещата! Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е. И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“. Малко напишете, но с образци.
към беседата >>
Кога пада човек?
Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави. А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята. Ще изгубиш равновесие и ще паднеш. Растенията са още по-умни. Добре, значи човек пада.
Кога пада човек?
Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие. Човек пада, като се уплаши. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада. Що е гняв?
към беседата >>
Казвате: „Мен, Учителю, прати!
Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения. Всеки ще каже: „Аз ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден.
Казвате: „Мен, Учителю, прати!
“ – Хубаво. Какво видя? – „Е, видях ангели.“ – Какви са? „По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно. Ами че бил по-висок, това не е ангел.
към беседата >>
Правилна оценка за нещата!
А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко.
Правилна оценка за нещата!
Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е. И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“. Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях.
към беседата >>
Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие.
А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята. Ще изгубиш равновесие и ще паднеш. Растенията са още по-умни. Добре, значи човек пада. Кога пада човек?
Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие.
Човек пада, като се уплаши. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада. Що е гняв? Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш.
към беседата >>
“ – Хубаво.
Всеки ще каже: „Аз ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден. Казвате: „Мен, Учителю, прати!
“ – Хубаво.
Какво видя? – „Е, видях ангели.“ – Какви са? „По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно. Ами че бил по-висок, това не е ангел. Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел.
към беседата >>
Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е.
Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко. Правилна оценка за нещата!
Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е.
И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“. Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“.
към беседата >>
Човек пада, като се уплаши.
Ще изгубиш равновесие и ще паднеш. Растенията са още по-умни. Добре, значи човек пада. Кога пада човек? Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие.
Човек пада, като се уплаши.
Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада. Що е гняв? Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш. Много естествено е, не е срамно.
към беседата >>
Какво видя?
Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден. Казвате: „Мен, Учителю, прати! “ – Хубаво.
Какво видя?
– „Е, видях ангели.“ – Какви са? „По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно. Ами че бил по-висок, това не е ангел. Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел. Ангелът трябва да има друго нещо отличително.
към беседата >>
И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна.
Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко. Правилна оценка за нещата! Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е.
И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна.
Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“. Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“. Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“.
към беседата >>
Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш.
Растенията са още по-умни. Добре, значи човек пада. Кога пада човек? Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие. Човек пада, като се уплаши.
Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш.
Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада. Що е гняв? Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш. Много естествено е, не е срамно. Разгневиш се – падане е това.
към беседата >>
– „Е, видях ангели.“ – Какви са?
Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден. Казвате: „Мен, Учителю, прати! “ – Хубаво. Какво видя?
– „Е, видях ангели.“ – Какви са?
„По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно. Ами че бил по-висок, това не е ангел. Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел. Ангелът трябва да има друго нещо отличително. Вие искате опити.
към беседата >>
Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“.
Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко. Правилна оценка за нещата! Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е. И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна.
Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“.
Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“. Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш?
към беседата >>
Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада.
Добре, значи човек пада. Кога пада човек? Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие. Човек пада, като се уплаши. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш.
Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада.
Що е гняв? Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш. Много естествено е, не е срамно. Разгневиш се – падане е това. Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“.
към беседата >>
„По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно.
Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден. Казвате: „Мен, Учителю, прати! “ – Хубаво. Какво видя? – „Е, видях ангели.“ – Какви са?
„По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно.
Ами че бил по-висок, това не е ангел. Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел. Ангелът трябва да има друго нещо отличително. Вие искате опити. Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово.
към беседата >>
Малко напишете, но с образци.
Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко. Правилна оценка за нещата! Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е. И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“.
Малко напишете, но с образци.
Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“. Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш? Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби.
към беседата >>
Що е гняв?
Кога пада човек? Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие. Човек пада, като се уплаши. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада.
Що е гняв?
Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш. Много естествено е, не е срамно. Разгневиш се – падане е това. Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“. Ще минеш тъй, за да не те бутнат.
към беседата >>
Ами че бил по-висок, това не е ангел.
Казвате: „Мен, Учителю, прати! “ – Хубаво. Какво видя? – „Е, видях ангели.“ – Какви са? „По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно.
Ами че бил по-висок, това не е ангел.
Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел. Ангелът трябва да има друго нещо отличително. Вие искате опити. Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибегна до един опит, вие ще кажете: „Чакай да видим сега дали опитът ще излезе сполучлив, ще го хванем“.
към беседата >>
Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях.
Правилна оценка за нещата! Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е. И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“. Малко напишете, но с образци.
Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях.
Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“. Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш? Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби. И много други положения може да вземеш.
към беседата >>
Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш.
Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие. Човек пада, като се уплаши. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада. Що е гняв?
Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш.
Много естествено е, не е срамно. Разгневиш се – падане е това. Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“. Ще минеш тъй, за да не те бутнат. Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме.
към беседата >>
Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел.
“ – Хубаво. Какво видя? – „Е, видях ангели.“ – Какви са? „По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно. Ами че бил по-висок, това не е ангел.
Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел.
Ангелът трябва да има друго нещо отличително. Вие искате опити. Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибегна до един опит, вие ще кажете: „Чакай да видим сега дали опитът ще излезе сполучлив, ще го хванем“. Ами че аз ви виждам как ще ме хванете.
към беседата >>
Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“.
Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е. И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“. Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях.
Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“.
Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш? Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби. И много други положения може да вземеш.
към беседата >>
Много естествено е, не е срамно.
Човек пада, като се уплаши. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада. Що е гняв? Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш.
Много естествено е, не е срамно.
Разгневиш се – падане е това. Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“. Ще минеш тъй, за да не те бутнат. Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме. Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне.
към беседата >>
Ангелът трябва да има друго нещо отличително.
Какво видя? – „Е, видях ангели.“ – Какви са? „По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно. Ами че бил по-висок, това не е ангел. Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел.
Ангелът трябва да има друго нещо отличително.
Вие искате опити. Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибегна до един опит, вие ще кажете: „Чакай да видим сега дали опитът ще излезе сполучлив, ще го хванем“. Ами че аз ви виждам как ще ме хванете. Ако искам да ви излъжа, значи искам да взема нещо от вас, лесно ще ви омотая.
към беседата >>
Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“.
И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“. Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“.
Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“.
Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш? Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби. И много други положения може да вземеш.
към беседата >>
Разгневиш се – падане е това.
Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада. Що е гняв? Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш. Много естествено е, не е срамно.
Разгневиш се – падане е това.
Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“. Ще минеш тъй, за да не те бутнат. Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме. Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си?
към беседата >>
Вие искате опити.
– „Е, видях ангели.“ – Какви са? „По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно. Ами че бил по-висок, това не е ангел. Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел. Ангелът трябва да има друго нещо отличително.
Вие искате опити.
Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибегна до един опит, вие ще кажете: „Чакай да видим сега дали опитът ще излезе сполучлив, ще го хванем“. Ами че аз ви виждам как ще ме хванете. Ако искам да ви излъжа, значи искам да взема нещо от вас, лесно ще ви омотая.
към беседата >>
Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш?
Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“. Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“. Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“.
Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш?
Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби. И много други положения може да вземеш.
към беседата >>
Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“.
Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада. Що е гняв? Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш. Много естествено е, не е срамно. Разгневиш се – падане е това.
Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“.
Ще минеш тъй, за да не те бутнат. Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме. Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си? – Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани.
към беседата >>
Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово.
„По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно. Ами че бил по-висок, това не е ангел. Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел. Ангелът трябва да има друго нещо отличително. Вие искате опити.
Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово.
Ако прибегна до един опит, вие ще кажете: „Чакай да видим сега дали опитът ще излезе сполучлив, ще го хванем“. Ами че аз ви виждам как ще ме хванете. Ако искам да ви излъжа, значи искам да взема нещо от вас, лесно ще ви омотая.
към беседата >>
Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби.
Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“. Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш?
Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби.
И много други положения може да вземеш.
към беседата >>
Ще минеш тъй, за да не те бутнат.
Що е гняв? Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш. Много естествено е, не е срамно. Разгневиш се – падане е това. Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“.
Ще минеш тъй, за да не те бутнат.
Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме. Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си? – Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани. Та същото е и в морално отношение.
към беседата >>
Ако прибегна до един опит, вие ще кажете: „Чакай да видим сега дали опитът ще излезе сполучлив, ще го хванем“.
Ами че бил по-висок, това не е ангел. Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел. Ангелът трябва да има друго нещо отличително. Вие искате опити. Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово.
Ако прибегна до един опит, вие ще кажете: „Чакай да видим сега дали опитът ще излезе сполучлив, ще го хванем“.
Ами че аз ви виждам как ще ме хванете. Ако искам да ви излъжа, значи искам да взема нещо от вас, лесно ще ви омотая.
към беседата >>
И много други положения може да вземеш.
Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“. Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш? Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби.
И много други положения може да вземеш.
към беседата >>
Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме.
Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш. Много естествено е, не е срамно. Разгневиш се – падане е това. Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“. Ще минеш тъй, за да не те бутнат.
Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме.
Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си? – Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани. Та същото е и в морално отношение. Където има много хора, не ходете!
към беседата >>
Ами че аз ви виждам как ще ме хванете.
Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел. Ангелът трябва да има друго нещо отличително. Вие искате опити. Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибегна до един опит, вие ще кажете: „Чакай да видим сега дали опитът ще излезе сполучлив, ще го хванем“.
Ами че аз ви виждам как ще ме хванете.
Ако искам да ви излъжа, значи искам да взема нещо от вас, лесно ще ви омотая.
към беседата >>
„Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има в туй „либе“?
„Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има в туй „либе“?
Дали е либе, или не е либе? Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя? Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш? “ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее?
към беседата >>
Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне.
Много естествено е, не е срамно. Разгневиш се – падане е това. Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“. Ще минеш тъй, за да не те бутнат. Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме.
Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне.
И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си? – Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани. Та същото е и в морално отношение. Където има много хора, не ходете! Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите.
към беседата >>
Ако искам да ви излъжа, значи искам да взема нещо от вас, лесно ще ви омотая.
Ангелът трябва да има друго нещо отличително. Вие искате опити. Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибегна до един опит, вие ще кажете: „Чакай да видим сега дали опитът ще излезе сполучлив, ще го хванем“. Ами че аз ви виждам как ще ме хванете.
Ако искам да ви излъжа, значи искам да взема нещо от вас, лесно ще ви омотая.
към беседата >>
Дали е либе, или не е либе?
„Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има в туй „либе“?
Дали е либе, или не е либе?
Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя? Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш? “ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее? Той ще те възпее: „Красавице моя“.
към беседата >>
И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си?
Разгневиш се – падане е това. Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“. Ще минеш тъй, за да не те бутнат. Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме. Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне.
И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си?
– Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани. Та същото е и в морално отношение. Където има много хора, не ходете! Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите. Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние.
към беседата >>
Добре, значи 50% е вярно, а ако искам да ви кажа истината, ще ви я кажа.
Добре, значи 50% е вярно, а ако искам да ви кажа истината, ще ви я кажа.
Е, кое е по-добре? Как мислите вие? – Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина.
към беседата >>
Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа.
„Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има в туй „либе“? Дали е либе, или не е либе?
Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа.
Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя? Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш? “ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее? Той ще те възпее: „Красавице моя“. В какво се намира красотата?
към беседата >>
– Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани.
Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“. Ще минеш тъй, за да не те бутнат. Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме. Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си?
– Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани.
Та същото е и в морално отношение. Където има много хора, не ходете! Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите. Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние.
към беседата >>
Е, кое е по-добре?
Добре, значи 50% е вярно, а ако искам да ви кажа истината, ще ви я кажа.
Е, кое е по-добре?
Как мислите вие? – Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина. Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата.
към беседата >>
Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя?
„Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има в туй „либе“? Дали е либе, или не е либе? Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа.
Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя?
Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш? “ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее? Той ще те възпее: „Красавице моя“. В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел.
към беседата >>
Та същото е и в морално отношение.
Ще минеш тъй, за да не те бутнат. Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме. Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си? – Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани.
Та същото е и в морално отношение.
Където има много хора, не ходете! Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите. Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим.
към беседата >>
Как мислите вие?
Добре, значи 50% е вярно, а ако искам да ви кажа истината, ще ви я кажа. Е, кое е по-добре?
Как мислите вие?
– Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина. Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата. Това е един афоризъм.
към беседата >>
Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш?
„Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има в туй „либе“? Дали е либе, или не е либе? Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя?
Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш?
“ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее? Той ще те възпее: „Красавице моя“. В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красота без добродетел, то е нищо.
към беседата >>
Където има много хора, не ходете!
Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме. Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си? – Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани. Та същото е и в морално отношение.
Където има много хора, не ходете!
Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите. Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим. Това можем да го направим.
към беседата >>
– Ще ви кажа истината, нищо повече!
Добре, значи 50% е вярно, а ако искам да ви кажа истината, ще ви я кажа. Е, кое е по-добре? Как мислите вие?
– Ще ви кажа истината, нищо повече!
То е положително. Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина. Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата. Това е един афоризъм. Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка.
към беседата >>
“ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее?
„Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има в туй „либе“? Дали е либе, или не е либе? Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя? Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш?
“ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее?
Той ще те възпее: „Красавице моя“. В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красота без добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива“.
към беседата >>
Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите.
Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си? – Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани. Та същото е и в морално отношение. Където има много хора, не ходете!
Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите.
Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим. Това можем да го направим. Сега, какво нещо е гневът?
към беседата >>
То е положително.
Добре, значи 50% е вярно, а ако искам да ви кажа истината, ще ви я кажа. Е, кое е по-добре? Как мислите вие? – Ще ви кажа истината, нищо повече!
То е положително.
Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина. Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата. Това е един афоризъм. Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка. Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения.
към беседата >>
Той ще те възпее: „Красавице моя“.
Дали е либе, или не е либе? Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя? Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш? “ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее?
Той ще те възпее: „Красавице моя“.
В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красота без добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива“. Какво има?
към беседата >>
Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние.
И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си? – Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани. Та същото е и в морално отношение. Където има много хора, не ходете! Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите.
Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние.
Може да го има туй разстояние. В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим. Това можем да го направим. Сега, какво нещо е гневът? Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно.
към беседата >>
Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина.
Добре, значи 50% е вярно, а ако искам да ви кажа истината, ще ви я кажа. Е, кое е по-добре? Как мислите вие? – Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително.
Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина.
Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата. Това е един афоризъм. Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка. Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения. Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината.
към беседата >>
В какво се намира красотата?
Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя? Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш? “ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее? Той ще те възпее: „Красавице моя“.
В какво се намира красотата?
Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красота без добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очите са черни!
към беседата >>
Може да го има туй разстояние.
– Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани. Та същото е и в морално отношение. Където има много хора, не ходете! Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите. Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние.
Може да го има туй разстояние.
В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим. Това можем да го направим. Сега, какво нещо е гневът? Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно. Ама паднал си, сгрешил си.
към беседата >>
Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата.
Е, кое е по-добре? Как мислите вие? – Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина.
Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата.
Това е един афоризъм. Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка. Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения. Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то.
към беседата >>
Зад тази красота трябва да се крие една добродетел.
Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя? Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш? “ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее? Той ще те възпее: „Красавице моя“. В какво се намира красотата?
Зад тази красота трябва да се крие една добродетел.
Красота без добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очите са черни! “ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата.
към беседата >>
В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим.
Та същото е и в морално отношение. Където има много хора, не ходете! Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите. Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние.
В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим.
Това можем да го направим. Сега, какво нещо е гневът? Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно. Ама паднал си, сгрешил си. Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал!
към беседата >>
Това е един афоризъм.
Как мислите вие? – Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина. Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата.
Това е един афоризъм.
Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка. Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения. Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то. Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре.
към беседата >>
Красота без добродетел, то е нищо.
Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш? “ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее? Той ще те възпее: „Красавице моя“. В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел.
Красота без добродетел, то е нищо.
Казват: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очите са черни! “ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди – изблик на сили и енергия.
към беседата >>
Това можем да го направим.
Където има много хора, не ходете! Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите. Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим.
Това можем да го направим.
Сега, какво нещо е гневът? Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно. Ама паднал си, сгрешил си. Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал! “ Какво е физическото падане и какво е моралното падане?
към беседата >>
Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка.
– Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина. Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата. Това е един афоризъм.
Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка.
Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения. Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то. Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре. Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“.
към беседата >>
Казват: „Тази мома е красива“.
“ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее? Той ще те възпее: „Красавице моя“. В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красота без добродетел, то е нищо.
Казват: „Тази мома е красива“.
Какво има? „Очите са черни! “ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди – изблик на сили и енергия. Тънките вежди – мекота на чувства, нежност.
към беседата >>
Сега, какво нещо е гневът?
Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите. Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим. Това можем да го направим.
Сега, какво нещо е гневът?
Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно. Ама паднал си, сгрешил си. Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал! “ Какво е физическото падане и какво е моралното падане? Каква е разликата?
към беседата >>
Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения.
То е положително. Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина. Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата. Това е един афоризъм. Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка.
Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения.
Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то. Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре. Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума.
към беседата >>
Какво има?
Той ще те възпее: „Красавице моя“. В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красота без добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива“.
Какво има?
„Очите са черни! “ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди – изблик на сили и енергия. Тънките вежди – мекота на чувства, нежност. „Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“.
към беседата >>
Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно.
Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим. Това можем да го направим. Сега, какво нещо е гневът?
Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно.
Ама паднал си, сгрешил си. Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал! “ Какво е физическото падане и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне.
към беседата >>
Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината.
Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина. Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата. Това е един афоризъм. Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка. Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения.
Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината.
Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то. Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре. Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума. Вие не сте научили още езика.
към беседата >>
„Очите са черни!
В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красота без добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива“. Какво има?
„Очите са черни!
“ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди – изблик на сили и енергия. Тънките вежди – мекота на чувства, нежност. „Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“. Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце.
към беседата >>
Ама паднал си, сгрешил си.
Може да го има туй разстояние. В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим. Това можем да го направим. Сега, какво нещо е гневът? Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно.
Ама паднал си, сгрешил си.
Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал! “ Какво е физическото падане и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне. Дойде до някое място и може да падне.
към беседата >>
Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то.
Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата. Това е един афоризъм. Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка. Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения. Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината.
Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то.
Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре. Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума. Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата.
към беседата >>
“ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата.
Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красота без добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очите са черни!
“ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата.
Черните вежди – изблик на сили и енергия. Тънките вежди – мекота на чувства, нежност. „Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“. Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце. Тънките вежди трябва да произведат тази картина.
към беседата >>
Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал!
В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим. Това можем да го направим. Сега, какво нещо е гневът? Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно. Ама паднал си, сгрешил си.
Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал!
“ Какво е физическото падане и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне. Дойде до някое място и може да падне. Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко.
към беседата >>
Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре.
Това е един афоризъм. Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка. Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения. Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то.
Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре.
Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума. Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки.
към беседата >>
Черните вежди – изблик на сили и енергия.
Красота без добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очите са черни! “ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата.
Черните вежди – изблик на сили и енергия.
Тънките вежди – мекота на чувства, нежност. „Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“. Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце. Тънките вежди трябва да произведат тази картина. А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават.
към беседата >>
“ Какво е физическото падане и какво е моралното падане?
Това можем да го направим. Сега, какво нещо е гневът? Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно. Ама паднал си, сгрешил си. Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал!
“ Какво е физическото падане и какво е моралното падане?
Каква е разликата? Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне. Дойде до някое място и може да падне. Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко. Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен.
към беседата >>
Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“.
Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка. Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения. Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то. Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре.
Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“.
Ама това е двусмислена дума. Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата.
към беседата >>
Тънките вежди – мекота на чувства, нежност.
Казват: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очите са черни! “ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди – изблик на сили и енергия.
Тънките вежди – мекота на чувства, нежност.
„Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“. Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце. Тънките вежди трябва да произведат тази картина. А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават. Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват.
към беседата >>
Каква е разликата?
Сега, какво нещо е гневът? Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно. Ама паднал си, сгрешил си. Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал! “ Какво е физическото падане и какво е моралното падане?
Каква е разликата?
Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне. Дойде до някое място и може да падне. Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко. Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен. Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание?
към беседата >>
Ама това е двусмислена дума.
Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения. Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то. Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре. Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“.
Ама това е двусмислена дума.
Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб.
към беседата >>
„Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“.
Какво има? „Очите са черни! “ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди – изблик на сили и енергия. Тънките вежди – мекота на чувства, нежност.
„Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“.
Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце. Тънките вежди трябва да произведат тази картина. А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават. Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват. Какво означават сините очи?
към беседата >>
Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне.
Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно. Ама паднал си, сгрешил си. Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал! “ Какво е физическото падане и какво е моралното падане? Каква е разликата?
Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне.
Дойде до някое място и може да падне. Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко. Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен. Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание? Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата.
към беседата >>
Вие не сте научили още езика.
Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то. Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре. Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума.
Вие не сте научили още езика.
Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата.
към беседата >>
Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце.
„Очите са черни! “ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди – изблик на сили и енергия. Тънките вежди – мекота на чувства, нежност. „Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“.
Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце.
Тънките вежди трябва да произведат тази картина. А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават. Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват. Какво означават сините очи? Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето.
към беседата >>
Дойде до някое място и може да падне.
Ама паднал си, сгрешил си. Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал! “ Какво е физическото падане и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне.
Дойде до някое място и може да падне.
Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко. Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен. Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание? Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата. Ще дойдем до опита.
към беседата >>
Онзи, който говори истината, говори и лъжата.
Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то. Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре. Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума. Вие не сте научили още езика.
Онзи, който говори истината, говори и лъжата.
Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата.
към беседата >>
Тънките вежди трябва да произведат тази картина.
“ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди – изблик на сили и енергия. Тънките вежди – мекота на чувства, нежност. „Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“. Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце.
Тънките вежди трябва да произведат тази картина.
А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават. Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват. Какво означават сините очи? Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват.
към беседата >>
Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко.
Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал! “ Какво е физическото падане и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне. Дойде до някое място и може да падне.
Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко.
Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен. Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание? Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата. Ще дойдем до опита. Всички неща трябва да ги констатираме много вярно.
към беседата >>
Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки.
Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре. Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума. Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата.
Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки.
Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари!
към беседата >>
А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават.
Черните вежди – изблик на сили и енергия. Тънките вежди – мекота на чувства, нежност. „Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“. Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце. Тънките вежди трябва да произведат тази картина.
А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават.
Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват. Какво означават сините очи? Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват. Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си.
към беседата >>
Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен.
“ Какво е физическото падане и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне. Дойде до някое място и може да падне. Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко.
Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен.
Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание? Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата. Ще дойдем до опита. Всички неща трябва да ги констатираме много вярно. За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“.
към беседата >>
Това значи, че само при истината може да се каже лъжата.
Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума. Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки.
Това значи, че само при истината може да се каже лъжата.
Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари! “ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“.
към беседата >>
Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват.
Тънките вежди – мекота на чувства, нежност. „Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“. Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце. Тънките вежди трябва да произведат тази картина. А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават.
Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват.
Какво означават сините очи? Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват. Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си. То е музика!
към беседата >>
Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание?
Каква е разликата? Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне. Дойде до някое място и може да падне. Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко. Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен.
Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание?
Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата. Ще дойдем до опита. Всички неща трябва да ги констатираме много вярно. За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“. Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините.
към беседата >>
Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб.
Ама това е двусмислена дума. Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата.
Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб.
Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари! “ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“. И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам?
към беседата >>
Какво означават сините очи?
„Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“. Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце. Тънките вежди трябва да произведат тази картина. А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават. Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват.
Какво означават сините очи?
Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват. Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си. То е музика! Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават.
към беседата >>
Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата.
Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне. Дойде до някое място и може да падне. Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко. Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен. Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание?
Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата.
Ще дойдем до опита. Всички неща трябва да ги констатираме много вярно. За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“. Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините. Ще обясниш защо тази картина не е естествена.
към беседата >>
Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата.
Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб.
Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата.
Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари! “ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“. И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам? “ И ти не можеш да решиш.
към беседата >>
Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето.
Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце. Тънките вежди трябва да произведат тази картина. А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават. Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват. Какво означават сините очи?
Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето.
Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват. Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си. То е музика! Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква.
към беседата >>
Ще дойдем до опита.
Дойде до някое място и може да падне. Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко. Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен. Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание? Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата.
Ще дойдем до опита.
Всички неща трябва да ги констатираме много вярно. За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“. Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините. Ще обясниш защо тази картина не е естествена. Пък има още много работи, които ще оставим засега.
към беседата >>
Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата.
Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата.
Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата.
Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари! “ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“. И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам? “ И ти не можеш да решиш. Ще вземеш страната или на единия, или на другия.
към беседата >>
Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват.
Тънките вежди трябва да произведат тази картина. А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават. Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват. Какво означават сините очи? Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето.
Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват.
Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си. То е музика! Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята.
към беседата >>
Всички неща трябва да ги констатираме много вярно.
Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко. Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен. Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание? Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата. Ще дойдем до опита.
Всички неща трябва да ги констатираме много вярно.
За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“. Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините. Ще обясниш защо тази картина не е естествена. Пък има още много работи, които ще оставим засега. Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме.
към беседата >>
Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари!
Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата.
Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари!
“ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“. И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам? “ И ти не можеш да решиш. Ще вземеш страната или на единия, или на другия. Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“.
към беседата >>
Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си.
А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават. Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват. Какво означават сините очи? Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват.
Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си.
То е музика! Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята. На тънки вежди не може да отговаря ниско чело.
към беседата >>
За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“.
Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен. Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание? Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата. Ще дойдем до опита. Всички неща трябва да ги констатираме много вярно.
За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“.
Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините. Ще обясниш защо тази картина не е естествена. Пък има още много работи, които ще оставим засега. Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме. Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види.
към беседата >>
“ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“.
Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари!
“ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“.
И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам? “ И ти не можеш да решиш. Ще вземеш страната или на единия, или на другия. Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“. Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете.
към беседата >>
То е музика!
Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват. Какво означават сините очи? Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват. Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си.
То е музика!
Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята. На тънки вежди не може да отговаря ниско чело. Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело.
към беседата >>
Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините.
Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание? Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата. Ще дойдем до опита. Всички неща трябва да ги констатираме много вярно. За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“.
Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините.
Ще обясниш защо тази картина не е естествена. Пък има още много работи, които ще оставим засега. Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме. Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види. Няма да го буташ.
към беседата >>
И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам?
Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари! “ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“.
И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам?
“ И ти не можеш да решиш. Ще вземеш страната или на единия, или на другия. Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“. Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете. Хванат ви, набият ви, затворят ви.
към беседата >>
Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават.
Какво означават сините очи? Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват. Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си. То е музика!
Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават.
Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята. На тънки вежди не може да отговаря ниско чело. Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело. После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена.
към беседата >>
Ще обясниш защо тази картина не е естествена.
Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата. Ще дойдем до опита. Всички неща трябва да ги констатираме много вярно. За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“. Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините.
Ще обясниш защо тази картина не е естествена.
Пък има още много работи, които ще оставим засега. Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме. Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види. Няма да го буташ. Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ.
към беседата >>
“ И ти не можеш да решиш.
Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари! “ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“. И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам?
“ И ти не можеш да решиш.
Ще вземеш страната или на единия, или на другия. Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“. Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете. Хванат ви, набият ви, затворят ви. Дойде онзи другият, казва: „Слушай, аз нали ти казвах, ортаклък да не правиш с този“.
към беседата >>
Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква.
Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват. Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си. То е музика! Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават.
Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква.
Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята. На тънки вежди не може да отговаря ниско чело. Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело. После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена. На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа.
към беседата >>
Пък има още много работи, които ще оставим засега.
Ще дойдем до опита. Всички неща трябва да ги констатираме много вярно. За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“. Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините. Ще обясниш защо тази картина не е естествена.
Пък има още много работи, които ще оставим засега.
Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме. Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види. Няма да го буташ. Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ. Иска се едно малко бутане, за да рухнат.
към беседата >>
Ще вземеш страната или на единия, или на другия.
Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари! “ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“. И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам? “ И ти не можеш да решиш.
Ще вземеш страната или на единия, или на другия.
Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“. Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете. Хванат ви, набият ви, затворят ви. Дойде онзи другият, казва: „Слушай, аз нали ти казвах, ортаклък да не правиш с този“. – „Отказвам се, ще слушам.“
към беседата >>
Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята.
Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват. Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си. То е музика! Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква.
Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята.
На тънки вежди не може да отговаря ниско чело. Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело. После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена. На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа. Картини трябва да изпъкват!
към беседата >>
Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме.
Всички неща трябва да ги констатираме много вярно. За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“. Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините. Ще обясниш защо тази картина не е естествена. Пък има още много работи, които ще оставим засега.
Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме.
Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види. Няма да го буташ. Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ. Иска се едно малко бутане, за да рухнат. Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото.
към беседата >>
Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“.
Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари! “ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“. И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам? “ И ти не можеш да решиш. Ще вземеш страната или на единия, или на другия.
Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“.
Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете. Хванат ви, набият ви, затворят ви. Дойде онзи другият, казва: „Слушай, аз нали ти казвах, ортаклък да не правиш с този“. – „Отказвам се, ще слушам.“
към беседата >>
На тънки вежди не може да отговаря ниско чело.
Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си. То е музика! Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята.
На тънки вежди не може да отговаря ниско чело.
Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело. После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена. На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа. Картини трябва да изпъкват! Остави ли това настрана, другото е фразеология.
към беседата >>
Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види.
За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“. Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините. Ще обясниш защо тази картина не е естествена. Пък има още много работи, които ще оставим засега. Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме.
Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види.
Няма да го буташ. Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ. Иска се едно малко бутане, за да рухнат. Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото. И после, вие казвате: „Господ знае“.
към беседата >>
Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете.
“ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“. И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам? “ И ти не можеш да решиш. Ще вземеш страната или на единия, или на другия. Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“.
Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете.
Хванат ви, набият ви, затворят ви. Дойде онзи другият, казва: „Слушай, аз нали ти казвах, ортаклък да не правиш с този“. – „Отказвам се, ще слушам.“
към беседата >>
Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело.
То е музика! Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята. На тънки вежди не може да отговаря ниско чело.
Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело.
После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена. На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа. Картини трябва да изпъкват! Остави ли това настрана, другото е фразеология. Не намери ли той работи, които да съставят една разнообразна картина, езикът ще стане еротически.
към беседата >>
Няма да го буташ.
Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините. Ще обясниш защо тази картина не е естествена. Пък има още много работи, които ще оставим засега. Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме. Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види.
Няма да го буташ.
Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ. Иска се едно малко бутане, за да рухнат. Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото. И после, вие казвате: „Господ знае“. Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал.
към беседата >>
Хванат ви, набият ви, затворят ви.
И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам? “ И ти не можеш да решиш. Ще вземеш страната или на единия, или на другия. Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“. Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете.
Хванат ви, набият ви, затворят ви.
Дойде онзи другият, казва: „Слушай, аз нали ти казвах, ортаклък да не правиш с този“. – „Отказвам се, ще слушам.“
към беседата >>
После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена.
Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята. На тънки вежди не може да отговаря ниско чело. Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело.
После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена.
На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа. Картини трябва да изпъкват! Остави ли това настрана, другото е фразеология. Не намери ли той работи, които да съставят една разнообразна картина, езикът ще стане еротически.
към беседата >>
Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ.
Ще обясниш защо тази картина не е естествена. Пък има още много работи, които ще оставим засега. Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме. Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види. Няма да го буташ.
Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ.
Иска се едно малко бутане, за да рухнат. Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото. И после, вие казвате: „Господ знае“. Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал. Трябва да го знаем!
към беседата >>
Дойде онзи другият, казва: „Слушай, аз нали ти казвах, ортаклък да не правиш с този“.
“ И ти не можеш да решиш. Ще вземеш страната или на единия, или на другия. Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“. Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете. Хванат ви, набият ви, затворят ви.
Дойде онзи другият, казва: „Слушай, аз нали ти казвах, ортаклък да не правиш с този“.
– „Отказвам се, ще слушам.“
към беседата >>
На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа.
Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята. На тънки вежди не може да отговаря ниско чело. Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело. После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена.
На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа.
Картини трябва да изпъкват! Остави ли това настрана, другото е фразеология. Не намери ли той работи, които да съставят една разнообразна картина, езикът ще стане еротически.
към беседата >>
Иска се едно малко бутане, за да рухнат.
Пък има още много работи, които ще оставим засега. Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме. Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види. Няма да го буташ. Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ.
Иска се едно малко бутане, за да рухнат.
Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото. И после, вие казвате: „Господ знае“. Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал. Трябва да го знаем! Ние сме дошли като някои готованци.
към беседата >>
– „Отказвам се, ще слушам.“
Ще вземеш страната или на единия, или на другия. Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“. Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете. Хванат ви, набият ви, затворят ви. Дойде онзи другият, казва: „Слушай, аз нали ти казвах, ортаклък да не правиш с този“.
– „Отказвам се, ще слушам.“
към беседата >>
Картини трябва да изпъкват!
Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята. На тънки вежди не може да отговаря ниско чело. Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело. После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена. На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа.
Картини трябва да изпъкват!
Остави ли това настрана, другото е фразеология. Не намери ли той работи, които да съставят една разнообразна картина, езикът ще стане еротически.
към беседата >>
Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото.
Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме. Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види. Няма да го буташ. Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ. Иска се едно малко бутане, за да рухнат.
Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото.
И после, вие казвате: „Господ знае“. Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал. Трябва да го знаем! Ние сме дошли като някои готованци. Вие казвате: „Господи, ти знаеш“.
към беседата >>
Пускат те от затвора, започнеш по Бога.
Пускат те от затвора, започнеш по Бога.
Но пак те бият. Дойде първият, казва: „Слушай, ти с мене много добре беше започнал“. Не, не е въпросът там. Значи ние сме раздвоени вътре в себе си. Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа.
към беседата >>
Остави ли това настрана, другото е фразеология.
На тънки вежди не може да отговаря ниско чело. Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело. После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена. На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа. Картини трябва да изпъкват!
Остави ли това настрана, другото е фразеология.
Не намери ли той работи, които да съставят една разнообразна картина, езикът ще стане еротически.
към беседата >>
И после, вие казвате: „Господ знае“.
Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види. Няма да го буташ. Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ. Иска се едно малко бутане, за да рухнат. Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото.
И после, вие казвате: „Господ знае“.
Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал. Трябва да го знаем! Ние сме дошли като някои готованци. Вие казвате: „Господи, ти знаеш“. Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш.
към беседата >>
Но пак те бият.
Пускат те от затвора, започнеш по Бога.
Но пак те бият.
Дойде първият, казва: „Слушай, ти с мене много добре беше започнал“. Не, не е въпросът там. Значи ние сме раздвоени вътре в себе си. Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина.
към беседата >>
Ние сме още в областта на окултната музика.
Ние сме още в областта на окултната музика.
Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“.
към беседата >>
Не намери ли той работи, които да съставят една разнообразна картина, езикът ще стане еротически.
Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело. После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена. На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа. Картини трябва да изпъкват! Остави ли това настрана, другото е фразеология.
Не намери ли той работи, които да съставят една разнообразна картина, езикът ще стане еротически.
към беседата >>
Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал.
Няма да го буташ. Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ. Иска се едно малко бутане, за да рухнат. Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото. И после, вие казвате: „Господ знае“.
Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал.
Трябва да го знаем! Ние сме дошли като някои готованци. Вие казвате: „Господи, ти знаеш“. Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш.
към беседата >>
Дойде първият, казва: „Слушай, ти с мене много добре беше започнал“.
Пускат те от затвора, започнеш по Бога. Но пак те бият.
Дойде първият, казва: „Слушай, ти с мене много добре беше започнал“.
Не, не е въпросът там. Значи ние сме раздвоени вътре в себе си. Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина. Това е факт.
към беседата >>
Тя е музика на образи и картини.
Ние сме още в областта на окултната музика.
Тя е музика на образи и картини.
Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“. Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход.
към беседата >>
Защото красивият човек и добрият човек си имат образи.
Защото красивият човек и добрият човек си имат образи.
Така е в Природата. Вълкът си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях. Ново нещо не може да създадем. Ще опишем нещата тъй, както са. И всеки може да измени външната си форма.
към беседата >>
Трябва да го знаем!
Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ. Иска се едно малко бутане, за да рухнат. Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото. И после, вие казвате: „Господ знае“. Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал.
Трябва да го знаем!
Ние сме дошли като някои готованци. Вие казвате: „Господи, ти знаеш“. Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. После ще се трудиш и ще работиш.
към беседата >>
Не, не е въпросът там.
Пускат те от затвора, започнеш по Бога. Но пак те бият. Дойде първият, казва: „Слушай, ти с мене много добре беше започнал“.
Не, не е въпросът там.
Значи ние сме раздвоени вътре в себе си. Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина. Това е факт. И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа.
към беседата >>
Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци.
Ние сме още в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини.
Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци.
Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“. Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина.
към беседата >>
Така е в Природата.
Защото красивият човек и добрият човек си имат образи.
Така е в Природата.
Вълкът си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях. Ново нещо не може да създадем. Ще опишем нещата тъй, както са. И всеки може да измени външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените.
към беседата >>
Ние сме дошли като някои готованци.
Иска се едно малко бутане, за да рухнат. Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото. И после, вие казвате: „Господ знае“. Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал. Трябва да го знаем!
Ние сме дошли като някои готованци.
Вие казвате: „Господи, ти знаеш“. Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. После ще се трудиш и ще работиш. Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш.
към беседата >>
Значи ние сме раздвоени вътре в себе си.
Пускат те от затвора, започнеш по Бога. Но пак те бият. Дойде първият, казва: „Слушай, ти с мене много добре беше започнал“. Не, не е въпросът там.
Значи ние сме раздвоени вътре в себе си.
Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина. Това е факт. И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла истина.
към беседата >>
Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката.
Ние сме още в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци.
Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката.
Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“. Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини.
към беседата >>
Вълкът си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях.
Защото красивият човек и добрият човек си имат образи. Така е в Природата.
Вълкът си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях.
Ново нещо не може да създадем. Ще опишем нещата тъй, както са. И всеки може да измени външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените. Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно.
към беседата >>
Вие казвате: „Господи, ти знаеш“.
Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото. И после, вие казвате: „Господ знае“. Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал. Трябва да го знаем! Ние сме дошли като някои готованци.
Вие казвате: „Господи, ти знаеш“.
Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. После ще се трудиш и ще работиш. Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш. Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай.
към беседата >>
Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа.
Пускат те от затвора, започнеш по Бога. Но пак те бият. Дойде първият, казва: „Слушай, ти с мене много добре беше започнал“. Не, не е въпросът там. Значи ние сме раздвоени вътре в себе си.
Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа.
Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина. Това е факт. И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна.
към беседата >>
Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена.
Ние сме още в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката.
Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена.
Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“. Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими.
към беседата >>
Ново нещо не може да създадем.
Защото красивият човек и добрият човек си имат образи. Така е в Природата. Вълкът си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях.
Ново нещо не може да създадем.
Ще опишем нещата тъй, както са. И всеки може да измени външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените. Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно. След туй ние трябва да влезем в живота, нали?
към беседата >>
Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш.
И после, вие казвате: „Господ знае“. Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал. Трябва да го знаем! Ние сме дошли като някои готованци. Вие казвате: „Господи, ти знаеш“.
Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш.
Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. После ще се трудиш и ще работиш. Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш. Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай. Такава е волята Божия.
към беседата >>
Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина.
Но пак те бият. Дойде първият, казва: „Слушай, ти с мене много добре беше започнал“. Не, не е въпросът там. Значи ние сме раздвоени вътре в себе си. Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа.
Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина.
Това е факт. И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта.
към беседата >>
Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“.
Ние сме още в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена.
Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“.
Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства.
към беседата >>
Ще опишем нещата тъй, както са.
Защото красивият човек и добрият човек си имат образи. Така е в Природата. Вълкът си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях. Ново нещо не може да създадем.
Ще опишем нещата тъй, както са.
И всеки може да измени външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените. Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно. След туй ние трябва да влезем в живота, нали? Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая.
към беседата >>
Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш.
Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал. Трябва да го знаем! Ние сме дошли като някои готованци. Вие казвате: „Господи, ти знаеш“. Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш.
Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш.
После ще се трудиш и ще работиш. Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш. Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот.
към беседата >>
Това е факт.
Дойде първият, казва: „Слушай, ти с мене много добре беше започнал“. Не, не е въпросът там. Значи ние сме раздвоени вътре в себе си. Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина.
Това е факт.
И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта. Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта.
към беседата >>
Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход.
Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“.
Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход.
И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят!
към беседата >>
И всеки може да измени външната си форма.
Защото красивият човек и добрият човек си имат образи. Така е в Природата. Вълкът си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях. Ново нещо не може да създадем. Ще опишем нещата тъй, както са.
И всеки може да измени външната си форма.
Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените. Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно. След туй ние трябва да влезем в живота, нали? Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая. Работата е в рая, а мъчението – в ада.
към беседата >>
После ще се трудиш и ще работиш.
Трябва да го знаем! Ние сме дошли като някои готованци. Вие казвате: „Господи, ти знаеш“. Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш.
После ще се трудиш и ще работиш.
Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш. Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот. Самият живот, който сега преживяваме, той носи злото със себе си.
към беседата >>
И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа.
Не, не е въпросът там. Значи ние сме раздвоени вътре в себе си. Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина. Това е факт.
И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа.
Ако я говорите с Любов, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта. Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта. Има ли тия два принципа в нас, всяка лъжа е изключена.
към беседата >>
И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина.
Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“. Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход.
И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина.
Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това било набожни работи...!
към беседата >>
Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените.
Така е в Природата. Вълкът си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях. Ново нещо не може да създадем. Ще опишем нещата тъй, както са. И всеки може да измени външната си форма.
Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените.
Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно. След туй ние трябва да влезем в живота, нали? Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая. Работата е в рая, а мъчението – в ада. Всички казват: „Да се трудим!
към беседата >>
Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш.
Ние сме дошли като някои готованци. Вие казвате: „Господи, ти знаеш“. Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. После ще се трудиш и ще работиш.
Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш.
Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот. Самият живот, който сега преживяваме, той носи злото със себе си. Животът без сенки носи злото със себе си.
към беседата >>
Ако я говорите с Любов, то е цяла истина.
Значи ние сме раздвоени вътре в себе си. Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина. Това е факт. И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа.
Ако я говорите с Любов, то е цяла истина.
И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта. Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта. Има ли тия два принципа в нас, всяка лъжа е изключена. Ние сме в един свят на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни предпазят от противоречията, които сега съществуват в света.
към беседата >>
3.
Предназначение на дихателната система
,
МОК
, София, 22.11.1922г.,
Сега ще ви дам едно психическо упражнение, което ще правите сутрин след ставане и вечер преди лягане.
Сега ще ви дам едно психическо упражнение, което ще правите сутрин след ставане и вечер преди лягане.
Ще вдигнете ръцете си нагоре и ще произнесете думата светлина, като наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Упражнението ще продължава от десет до двадесет и пет секунди. Ръцете се поставят една до друга пред челото, с длани, обърнати към лицето. След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание. Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви.
към беседата >>
Ще вдигнете ръцете си нагоре и ще произнесете думата светлина, като наблюдавате каква промяна става в състоянието ви.
Сега ще ви дам едно психическо упражнение, което ще правите сутрин след ставане и вечер преди лягане.
Ще вдигнете ръцете си нагоре и ще произнесете думата светлина, като наблюдавате каква промяна става в състоянието ви.
Упражнението ще продължава от десет до двадесет и пет секунди. Ръцете се поставят една до друга пред челото, с длани, обърнати към лицето. След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание. Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Най-после ще поставите ръцете си под носа – на горната устна и ще произнесете думата сладост.
към беседата >>
Упражнението ще продължава от десет до двадесет и пет секунди.
Сега ще ви дам едно психическо упражнение, което ще правите сутрин след ставане и вечер преди лягане. Ще вдигнете ръцете си нагоре и ще произнесете думата светлина, като наблюдавате каква промяна става в състоянието ви.
Упражнението ще продължава от десет до двадесет и пет секунди.
Ръцете се поставят една до друга пред челото, с длани, обърнати към лицето. След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание. Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Най-после ще поставите ръцете си под носа – на горната устна и ще произнесете думата сладост. Пак ще наблюдавате промените в състоянието ви.
към беседата >>
Ръцете се поставят една до друга пред челото, с длани, обърнати към лицето.
Сега ще ви дам едно психическо упражнение, което ще правите сутрин след ставане и вечер преди лягане. Ще вдигнете ръцете си нагоре и ще произнесете думата светлина, като наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Упражнението ще продължава от десет до двадесет и пет секунди.
Ръцете се поставят една до друга пред челото, с длани, обърнати към лицето.
След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание. Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Най-после ще поставите ръцете си под носа – на горната устна и ще произнесете думата сладост. Пак ще наблюдавате промените в състоянието ви. Първата дума, която ще произнесете, е светлина, после – благоухание и най-после – сладост.
към беседата >>
След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание.
Сега ще ви дам едно психическо упражнение, което ще правите сутрин след ставане и вечер преди лягане. Ще вдигнете ръцете си нагоре и ще произнесете думата светлина, като наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Упражнението ще продължава от десет до двадесет и пет секунди. Ръцете се поставят една до друга пред челото, с длани, обърнати към лицето.
След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание.
Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Най-после ще поставите ръцете си под носа – на горната устна и ще произнесете думата сладост. Пак ще наблюдавате промените в състоянието ви. Първата дума, която ще произнесете, е светлина, после – благоухание и най-после – сладост. Думите вървят от възходяща към низходяща степен: материята на думата светлина е най-рядка, после е тази на благоухание, а най-гъста е материята на думата сладост.
към беседата >>
Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви.
Сега ще ви дам едно психическо упражнение, което ще правите сутрин след ставане и вечер преди лягане. Ще вдигнете ръцете си нагоре и ще произнесете думата светлина, като наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Упражнението ще продължава от десет до двадесет и пет секунди. Ръцете се поставят една до друга пред челото, с длани, обърнати към лицето. След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание.
Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви.
Най-после ще поставите ръцете си под носа – на горната устна и ще произнесете думата сладост. Пак ще наблюдавате промените в състоянието ви. Първата дума, която ще произнесете, е светлина, после – благоухание и най-после – сладост. Думите вървят от възходяща към низходяща степен: материята на думата светлина е най-рядка, после е тази на благоухание, а най-гъста е материята на думата сладост.
към беседата >>
Най-после ще поставите ръцете си под носа – на горната устна и ще произнесете думата сладост.
Ще вдигнете ръцете си нагоре и ще произнесете думата светлина, като наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Упражнението ще продължава от десет до двадесет и пет секунди. Ръцете се поставят една до друга пред челото, с длани, обърнати към лицето. След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание. Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви.
Най-после ще поставите ръцете си под носа – на горната устна и ще произнесете думата сладост.
Пак ще наблюдавате промените в състоянието ви. Първата дума, която ще произнесете, е светлина, после – благоухание и най-после – сладост. Думите вървят от възходяща към низходяща степен: материята на думата светлина е най-рядка, после е тази на благоухание, а най-гъста е материята на думата сладост.
към беседата >>
Пак ще наблюдавате промените в състоянието ви.
Упражнението ще продължава от десет до двадесет и пет секунди. Ръцете се поставят една до друга пред челото, с длани, обърнати към лицето. След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание. Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Най-после ще поставите ръцете си под носа – на горната устна и ще произнесете думата сладост.
Пак ще наблюдавате промените в състоянието ви.
Първата дума, която ще произнесете, е светлина, после – благоухание и най-после – сладост. Думите вървят от възходяща към низходяща степен: материята на думата светлина е най-рядка, после е тази на благоухание, а най-гъста е материята на думата сладост.
към беседата >>
Първата дума, която ще произнесете, е светлина, после – благоухание и най-после – сладост.
Ръцете се поставят една до друга пред челото, с длани, обърнати към лицето. След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание. Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Най-после ще поставите ръцете си под носа – на горната устна и ще произнесете думата сладост. Пак ще наблюдавате промените в състоянието ви.
Първата дума, която ще произнесете, е светлина, после – благоухание и най-после – сладост.
Думите вървят от възходяща към низходяща степен: материята на думата светлина е най-рядка, после е тази на благоухание, а най-гъста е материята на думата сладост.
към беседата >>
Думите вървят от възходяща към низходяща степен: материята на думата светлина е най-рядка, после е тази на благоухание, а най-гъста е материята на думата сладост.
След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание. Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Най-после ще поставите ръцете си под носа – на горната устна и ще произнесете думата сладост. Пак ще наблюдавате промените в състоянието ви. Първата дума, която ще произнесете, е светлина, после – благоухание и най-после – сладост.
Думите вървят от възходяща към низходяща степен: материята на думата светлина е най-рядка, после е тази на благоухание, а най-гъста е материята на думата сладост.
към беседата >>
Сега на вас се вижда чудно защо ви давам темата "Предназначението на дихателната система".
Сега на вас се вижда чудно защо ви давам темата "Предназначението на дихателната система".
Какви знания имате за дишането, защо диша човек? Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм. Какво нещо е горенето и какво – дишането? Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории.
към беседата >>
Какви знания имате за дишането, защо диша човек?
Сега на вас се вижда чудно защо ви давам темата "Предназначението на дихателната система".
Какви знания имате за дишането, защо диша човек?
Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм. Какво нещо е горенето и какво – дишането? Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа.
към беседата >>
Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм.
Сега на вас се вижда чудно защо ви давам темата "Предназначението на дихателната система". Какви знания имате за дишането, защо диша човек?
Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм.
Какво нещо е горенето и какво – дишането? Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене.
към беседата >>
Какво нещо е горенето и какво – дишането?
Сега на вас се вижда чудно защо ви давам темата "Предназначението на дихателната система". Какви знания имате за дишането, защо диша човек? Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм.
Какво нещо е горенето и какво – дишането?
Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда.
към беседата >>
Според някои дишането е процес на чистене.
Сега на вас се вижда чудно защо ви давам темата "Предназначението на дихателната система". Какви знания имате за дишането, защо диша човек? Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм. Какво нещо е горенето и какво – дишането?
Според някои дишането е процес на чистене.
В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда. Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане.
към беседата >>
В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории.
Сега на вас се вижда чудно защо ви давам темата "Предназначението на дихателната система". Какви знания имате за дишането, защо диша човек? Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм. Какво нещо е горенето и какво – дишането? Според някои дишането е процес на чистене.
В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории.
Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда. Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане. За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева.
към беседата >>
Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа.
Какви знания имате за дишането, защо диша човек? Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм. Какво нещо е горенето и какво – дишането? Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории.
Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа.
В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда. Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане. За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева. При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата.
към беседата >>
В този смисъл дишането е двоен процес на хранене.
Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм. Какво нещо е горенето и какво – дишането? Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа.
В този смисъл дишането е двоен процес на хранене.
В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда. Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане. За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева. При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата. При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения.
към беседата >>
В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда.
Какво нещо е горенето и какво – дишането? Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене.
В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда.
Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане. За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева. При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата. При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения. Сложна е работата на тия работници, които имат крайната задача да пречистят кръвта.
към беседата >>
Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане.
Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда.
Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане.
За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева. При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата. При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения. Сложна е работата на тия работници, които имат крайната задача да пречистят кръвта. След всичката сложна функция вие считате, че тия клетки не са разумни.
към беседата >>
За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева.
В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда. Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане.
За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева.
При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата. При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения. Сложна е работата на тия работници, които имат крайната задача да пречистят кръвта. След всичката сложна функция вие считате, че тия клетки не са разумни. Разумни са клетките на човешкия организъм.
към беседата >>
При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата.
Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда. Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане. За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева.
При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата.
При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения. Сложна е работата на тия работници, които имат крайната задача да пречистят кръвта. След всичката сложна функция вие считате, че тия клетки не са разумни. Разумни са клетките на човешкия организъм. Клетките на всеки орган, на всеки уд* от човешкия организъм имат специална служба и предназначение.
към беседата >>
При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения.
В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда. Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане. За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева. При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата.
При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения.
Сложна е работата на тия работници, които имат крайната задача да пречистят кръвта. След всичката сложна функция вие считате, че тия клетки не са разумни. Разумни са клетките на човешкия организъм. Клетките на всеки орган, на всеки уд* от човешкия организъм имат специална служба и предназначение.
към беседата >>
Сложна е работата на тия работници, които имат крайната задача да пречистят кръвта.
В една минута човек прави двадесет вдишки, двадесет обяда, а в един час – 20 x 60 = 1200 вдишки, 1200 обяда. Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане. За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева. При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата. При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения.
Сложна е работата на тия работници, които имат крайната задача да пречистят кръвта.
След всичката сложна функция вие считате, че тия клетки не са разумни. Разумни са клетките на човешкия организъм. Клетките на всеки орган, на всеки уд* от човешкия организъм имат специална служба и предназначение.
към беседата >>
След всичката сложна функция вие считате, че тия клетки не са разумни.
Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи за един час за всеки човек се изразходват 120 000 лева за дишане. За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева. При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата. При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения. Сложна е работата на тия работници, които имат крайната задача да пречистят кръвта.
След всичката сложна функция вие считате, че тия клетки не са разумни.
Разумни са клетките на човешкия организъм. Клетките на всеки орган, на всеки уд* от човешкия организъм имат специална служба и предназначение.
към беседата >>
Разумни са клетките на човешкия организъм.
За двадесет и четири часа пък той ще струва на Природата 2 880 000 лева. При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата. При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения. Сложна е работата на тия работници, които имат крайната задача да пречистят кръвта. След всичката сложна функция вие считате, че тия клетки не са разумни.
Разумни са клетките на човешкия организъм.
Клетките на всеки орган, на всеки уд* от човешкия организъм имат специална служба и предназначение.
към беседата >>
Клетките на всеки орган, на всеки уд* от човешкия организъм имат специална служба и предназначение.
При всяко вдишване Природата слага трапеза на човека, при всяко издишване тя вдига трапезата. При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения. Сложна е работата на тия работници, които имат крайната задача да пречистят кръвта. След всичката сложна функция вие считате, че тия клетки не са разумни. Разумни са клетките на човешкия организъм.
Клетките на всеки орган, на всеки уд* от човешкия организъм имат специална служба и предназначение.
към беседата >>
И тъй, дишането е двоен процес – физиологически и психически.
И тъй, дишането е двоен процес – физиологически и психически.
Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване на мисълта. Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта. Кое е най-доброто дишане? Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането). Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии.
към беседата >>
Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване на мисълта.
И тъй, дишането е двоен процес – физиологически и психически.
Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване на мисълта.
Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта. Кое е най-доброто дишане? Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането). Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне.
към беседата >>
Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта.
И тъй, дишането е двоен процес – физиологически и психически. Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване на мисълта.
Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта.
Кое е най-доброто дишане? Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането). Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота.
към беседата >>
Кое е най-доброто дишане?
И тъй, дишането е двоен процес – физиологически и психически. Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване на мисълта. Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта.
Кое е най-доброто дишане?
Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането). Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота. Най-добро е пълното дишане.
към беседата >>
Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането).
И тъй, дишането е двоен процес – физиологически и психически. Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване на мисълта. Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта. Кое е най-доброто дишане?
Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането).
Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота. Най-добро е пълното дишане. За пълното дишане помага главно Любовта.
към беседата >>
Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии.
И тъй, дишането е двоен процес – физиологически и психически. Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване на мисълта. Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта. Кое е най-доброто дишане? Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането).
Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии.
Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота. Най-добро е пълното дишане. За пълното дишане помага главно Любовта. Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане.
към беседата >>
Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне.
Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване на мисълта. Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта. Кое е най-доброто дишане? Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането). Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии.
Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне.
В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота. Най-добро е пълното дишане. За пълното дишане помага главно Любовта. Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо.
към беседата >>
В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота.
Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта. Кое е най-доброто дишане? Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането). Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне.
В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота.
Най-добро е пълното дишане. За пълното дишане помага главно Любовта. Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм.
към беседата >>
Най-добро е пълното дишане.
Кое е най-доброто дишане? Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането). Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота.
Най-добро е пълното дишане.
За пълното дишане помага главно Любовта. Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Значи Любовта първо засяга белите дробове.
към беседата >>
За пълното дишане помага главно Любовта.
Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането). Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота. Най-добро е пълното дишане.
За пълното дишане помага главно Любовта.
Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Значи Любовта първо засяга белите дробове. Който люби, той се разширява, разширява белите си дробове.
към беседата >>
Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане.
Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота. Най-добро е пълното дишане. За пълното дишане помага главно Любовта.
Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане.
Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Значи Любовта първо засяга белите дробове. Който люби, той се разширява, разширява белите си дробове. Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига.
към беседата >>
Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо.
Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота. Най-добро е пълното дишане. За пълното дишане помага главно Любовта. Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане.
Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо.
Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Значи Любовта първо засяга белите дробове. Който люби, той се разширява, разширява белите си дробове. Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига. Тази Любов е положителна, възходяща и разширява човека.
към беседата >>
Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм.
В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота. Най-добро е пълното дишане. За пълното дишане помага главно Любовта. Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо.
Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм.
Значи Любовта първо засяга белите дробове. Който люби, той се разширява, разширява белите си дробове. Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига. Тази Любов е положителна, възходяща и разширява човека. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.
към беседата >>
Значи Любовта първо засяга белите дробове.
Най-добро е пълното дишане. За пълното дишане помага главно Любовта. Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм.
Значи Любовта първо засяга белите дробове.
Който люби, той се разширява, разширява белите си дробове. Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига. Тази Любов е положителна, възходяща и разширява човека. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.
към беседата >>
Който люби, той се разширява, разширява белите си дробове.
За пълното дишане помага главно Любовта. Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Значи Любовта първо засяга белите дробове.
Който люби, той се разширява, разширява белите си дробове.
Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига. Тази Любов е положителна, възходяща и разширява човека. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.
към беседата >>
Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига.
Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Значи Любовта първо засяга белите дробове. Който люби, той се разширява, разширява белите си дробове.
Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига.
Тази Любов е положителна, възходяща и разширява човека. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.
към беседата >>
Тази Любов е положителна, възходяща и разширява човека.
Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Значи Любовта първо засяга белите дробове. Който люби, той се разширява, разширява белите си дробове. Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига.
Тази Любов е положителна, възходяща и разширява човека.
Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.
към беседата >>
Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.
Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Значи Любовта първо засяга белите дробове. Който люби, той се разширява, разширява белите си дробове. Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига. Тази Любов е положителна, възходяща и разширява човека.
Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.
към беседата >>
Когато се говори за Любовта, мнозина казват, че Любовта е сляпа.
Когато се говори за Любовта, мнозина казват, че Любовта е сляпа.
Този израз е останал от времето, когато човечеството се е намирало под влияние на Луната – в периода на постоянните промени. Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света. Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата. Божественият ден започва с Любовта. Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него.
към беседата >>
Този израз е останал от времето, когато човечеството се е намирало под влияние на Луната – в периода на постоянните промени.
Когато се говори за Любовта, мнозина казват, че Любовта е сляпа.
Този израз е останал от времето, когато човечеството се е намирало под влияние на Луната – в периода на постоянните промени.
Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света. Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата. Божественият ден започва с Любовта. Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил.
към беседата >>
Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света.
Когато се говори за Любовта, мнозина казват, че Любовта е сляпа. Този израз е останал от времето, когато човечеството се е намирало под влияние на Луната – в периода на постоянните промени.
Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света.
Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата. Божественият ден започва с Любовта. Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли.
към беседата >>
Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата.
Когато се говори за Любовта, мнозина казват, че Любовта е сляпа. Този израз е останал от времето, когато човечеството се е намирало под влияние на Луната – в периода на постоянните промени. Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света.
Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата.
Божественият ден започва с Любовта. Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли. Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува?
към беседата >>
Божественият ден започва с Любовта.
Когато се говори за Любовта, мнозина казват, че Любовта е сляпа. Този израз е останал от времето, когато човечеството се е намирало под влияние на Луната – в периода на постоянните промени. Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света. Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата.
Божественият ден започва с Любовта.
Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли. Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува? Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват.
към беседата >>
Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него.
Когато се говори за Любовта, мнозина казват, че Любовта е сляпа. Този израз е останал от времето, когато човечеството се е намирало под влияние на Луната – в периода на постоянните промени. Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света. Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата. Божественият ден започва с Любовта.
Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него.
Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли. Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува? Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват. Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува.
към беседата >>
Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил.
Този израз е останал от времето, когато човечеството се е намирало под влияние на Луната – в периода на постоянните промени. Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света. Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата. Божественият ден започва с Любовта. Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него.
Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил.
Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли. Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува? Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват. Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува. Когато дишате дълбоко, туряйте ръцете си на стомаха, тъй щото при всяко поемане и издишване на въздуха и ръцете да се повдигат.
към беседата >>
Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли.
Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света. Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата. Божественият ден започва с Любовта. Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил.
Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли.
Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува? Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват. Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува. Когато дишате дълбоко, туряйте ръцете си на стомаха, тъй щото при всяко поемане и издишване на въздуха и ръцете да се повдигат.
към беседата >>
Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува?
Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата. Божественият ден започва с Любовта. Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли.
Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува?
Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват. Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува. Когато дишате дълбоко, туряйте ръцете си на стомаха, тъй щото при всяко поемане и издишване на въздуха и ръцете да се повдигат.
към беседата >>
Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват.
Божественият ден започва с Любовта. Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли. Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува?
Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват.
Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува. Когато дишате дълбоко, туряйте ръцете си на стомаха, тъй щото при всяко поемане и издишване на въздуха и ръцете да се повдигат.
към беседата >>
Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува.
Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли. Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува? Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват.
Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува.
Когато дишате дълбоко, туряйте ръцете си на стомаха, тъй щото при всяко поемане и издишване на въздуха и ръцете да се повдигат.
към беседата >>
Когато дишате дълбоко, туряйте ръцете си на стомаха, тъй щото при всяко поемане и издишване на въздуха и ръцете да се повдигат.
Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли. Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува? Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват. Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува.
Когато дишате дълбоко, туряйте ръцете си на стомаха, тъй щото при всяко поемане и издишване на въздуха и ръцете да се повдигат.
към беседата >>
Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опишете и във физиологическо, и в психическо отношение.
Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опишете и във физиологическо, и в психическо отношение.
Изучавайте разните методи на дишане, за да видите кой метод да приложите като най-добър. Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тези енергии се намират във въздуха, отдето трябва да ги извлечете. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия. Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето.
към беседата >>
Изучавайте разните методи на дишане, за да видите кой метод да приложите като най-добър.
Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опишете и във физиологическо, и в психическо отношение.
Изучавайте разните методи на дишане, за да видите кой метод да приложите като най-добър.
Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тези енергии се намират във въздуха, отдето трябва да ги извлечете. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия. Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека.
към беседата >>
Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии.
Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опишете и във физиологическо, и в психическо отношение. Изучавайте разните методи на дишане, за да видите кой метод да приложите като най-добър.
Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии.
Тези енергии се намират във въздуха, отдето трябва да ги извлечете. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия. Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека. Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека.
към беседата >>
Тези енергии се намират във въздуха, отдето трябва да ги извлечете.
Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опишете и във физиологическо, и в психическо отношение. Изучавайте разните методи на дишане, за да видите кой метод да приложите като най-добър. Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии.
Тези енергии се намират във въздуха, отдето трябва да ги извлечете.
Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия. Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека. Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека. Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен.
към беседата >>
Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия.
Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опишете и във физиологическо, и в психическо отношение. Изучавайте разните методи на дишане, за да видите кой метод да приложите като най-добър. Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тези енергии се намират във въздуха, отдето трябва да ги извлечете.
Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия.
Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека. Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека. Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс.
към беседата >>
Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето.
Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опишете и във физиологическо, и в психическо отношение. Изучавайте разните методи на дишане, за да видите кой метод да приложите като най-добър. Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тези енергии се намират във въздуха, отдето трябва да ги извлечете. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия.
Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето.
Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека. Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека. Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс. При такива случаи струва ви се, че сърцето на човека спира.
към беседата >>
Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека.
Изучавайте разните методи на дишане, за да видите кой метод да приложите като най-добър. Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тези енергии се намират във въздуха, отдето трябва да ги извлечете. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия. Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето.
Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека.
Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека. Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс. При такива случаи струва ви се, че сърцето на човека спира. Така бие сърцето на хора, които страдат от сърцебиене.
към беседата >>
Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека.
Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тези енергии се намират във въздуха, отдето трябва да ги извлечете. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия. Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека.
Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека.
Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс. При такива случаи струва ви се, че сърцето на човека спира. Така бие сърцето на хора, които страдат от сърцебиене. Едно трябва да научите: да дишате правилно. Защо?
към беседата >>
Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен.
Тези енергии се намират във въздуха, отдето трябва да ги извлечете. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия. Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека. Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека.
Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен.
Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс. При такива случаи струва ви се, че сърцето на човека спира. Така бие сърцето на хора, които страдат от сърцебиене. Едно трябва да научите: да дишате правилно. Защо? Защото чрез правилното дишане ще пречистите мислите си, ще пречистите кръвта си, ще пречистите и мозъка си.
към беседата >>
Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс.
Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия. Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека. Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека. Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен.
Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс.
При такива случаи струва ви се, че сърцето на човека спира. Така бие сърцето на хора, които страдат от сърцебиене. Едно трябва да научите: да дишате правилно. Защо? Защото чрез правилното дишане ще пречистите мислите си, ще пречистите кръвта си, ще пречистите и мозъка си.
към беседата >>
При такива случаи струва ви се, че сърцето на човека спира.
Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека. Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека. Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс.
При такива случаи струва ви се, че сърцето на човека спира.
Така бие сърцето на хора, които страдат от сърцебиене. Едно трябва да научите: да дишате правилно. Защо? Защото чрез правилното дишане ще пречистите мислите си, ще пречистите кръвта си, ще пречистите и мозъка си.
към беседата >>
Така бие сърцето на хора, които страдат от сърцебиене.
Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека. Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека. Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс. При такива случаи струва ви се, че сърцето на човека спира.
Така бие сърцето на хора, които страдат от сърцебиене.
Едно трябва да научите: да дишате правилно. Защо? Защото чрез правилното дишане ще пречистите мислите си, ще пречистите кръвта си, ще пречистите и мозъка си.
към беседата >>
Едно трябва да научите: да дишате правилно. Защо?
Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека. Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс. При такива случаи струва ви се, че сърцето на човека спира. Така бие сърцето на хора, които страдат от сърцебиене.
Едно трябва да научите: да дишате правилно. Защо?
Защото чрез правилното дишане ще пречистите мислите си, ще пречистите кръвта си, ще пречистите и мозъка си.
към беседата >>
Защото чрез правилното дишане ще пречистите мислите си, ще пречистите кръвта си, ще пречистите и мозъка си.
Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс. При такива случаи струва ви се, че сърцето на човека спира. Така бие сърцето на хора, които страдат от сърцебиене. Едно трябва да научите: да дишате правилно. Защо?
Защото чрез правилното дишане ще пречистите мислите си, ще пречистите кръвта си, ще пречистите и мозъка си.
към беседата >>
Като се говори за дишането, трябва да знаете състава на въздуха.
Като се говори за дишането, трябва да знаете състава на въздуха.
Кои елементи влизат във въздуха? Въздухът е смес от една пета кислород и четири пети азот. Значи Умственият свят борави с елементите на физическия свят. Какво се отделя при дишането? При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис.
към беседата >>
Кои елементи влизат във въздуха?
Като се говори за дишането, трябва да знаете състава на въздуха.
Кои елементи влизат във въздуха?
Въздухът е смес от една пета кислород и четири пети азот. Значи Умственият свят борави с елементите на физическия свят. Какво се отделя при дишането? При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис. В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха?
към беседата >>
Въздухът е смес от една пета кислород и четири пети азот.
Като се говори за дишането, трябва да знаете състава на въздуха. Кои елементи влизат във въздуха?
Въздухът е смес от една пета кислород и четири пети азот.
Значи Умственият свят борави с елементите на физическия свят. Какво се отделя при дишането? При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис. В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха? В молекулно състояние.
към беседата >>
Значи Умственият свят борави с елементите на физическия свят.
Като се говори за дишането, трябва да знаете състава на въздуха. Кои елементи влизат във въздуха? Въздухът е смес от една пета кислород и четири пети азот.
Значи Умственият свят борави с елементите на физическия свят.
Какво се отделя при дишането? При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис. В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха? В молекулно състояние. Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние.
към беседата >>
Какво се отделя при дишането?
Като се говори за дишането, трябва да знаете състава на въздуха. Кои елементи влизат във въздуха? Въздухът е смес от една пета кислород и четири пети азот. Значи Умственият свят борави с елементите на физическия свят.
Какво се отделя при дишането?
При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис. В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха? В молекулно състояние. Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние. Кога са най-активни елементите?
към беседата >>
При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис.
Като се говори за дишането, трябва да знаете състава на въздуха. Кои елементи влизат във въздуха? Въздухът е смес от една пета кислород и четири пети азот. Значи Умственият свят борави с елементите на физическия свят. Какво се отделя при дишането?
При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис.
В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха? В молекулно състояние. Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние. Кога са най-активни елементите? Когато са в йонно състояние.
към беседата >>
В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха?
Кои елементи влизат във въздуха? Въздухът е смес от една пета кислород и четири пети азот. Значи Умственият свят борави с елементите на физическия свят. Какво се отделя при дишането? При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис.
В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха?
В молекулно състояние. Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние. Кога са най-активни елементите? Когато са в йонно състояние. По-слабо активни са, когато се намират в атомно състояние, а най-слабо активни, когато са в молекулно състояние.
към беседата >>
В молекулно състояние.
Въздухът е смес от една пета кислород и четири пети азот. Значи Умственият свят борави с елементите на физическия свят. Какво се отделя при дишането? При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис. В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха?
В молекулно състояние.
Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние. Кога са най-активни елементите? Когато са в йонно състояние. По-слабо активни са, когато се намират в атомно състояние, а най-слабо активни, когато са в молекулно състояние. Човек трябва да се наблюдава, да види какво е състоянието му, когато е неразположен, възбуден, гневен и какво – когато е спокоен, добре разположен.
към беседата >>
Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние.
Значи Умственият свят борави с елементите на физическия свят. Какво се отделя при дишането? При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис. В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха? В молекулно състояние.
Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние.
Кога са най-активни елементите? Когато са в йонно състояние. По-слабо активни са, когато се намират в атомно състояние, а най-слабо активни, когато са в молекулно състояние. Човек трябва да се наблюдава, да види какво е състоянието му, когато е неразположен, възбуден, гневен и какво – когато е спокоен, добре разположен. Доброто или лошото разположение се отразява на дишането, на пулса.
към беседата >>
Кога са най-активни елементите?
Какво се отделя при дишането? При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис. В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха? В молекулно състояние. Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние.
Кога са най-активни елементите?
Когато са в йонно състояние. По-слабо активни са, когато се намират в атомно състояние, а най-слабо активни, когато са в молекулно състояние. Човек трябва да се наблюдава, да види какво е състоянието му, когато е неразположен, възбуден, гневен и какво – когато е спокоен, добре разположен. Доброто или лошото разположение се отразява на дишането, на пулса. Който разбира това, по пулса на човека ще разбере неговото физическо и душевно разположение.
към беседата >>
Когато са в йонно състояние.
При дишането се поглъща кислород от въздуха, а се издиша въглероден двуокис. В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха? В молекулно състояние. Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние. Кога са най-активни елементите?
Когато са в йонно състояние.
По-слабо активни са, когато се намират в атомно състояние, а най-слабо активни, когато са в молекулно състояние. Човек трябва да се наблюдава, да види какво е състоянието му, когато е неразположен, възбуден, гневен и какво – когато е спокоен, добре разположен. Доброто или лошото разположение се отразява на дишането, на пулса. Който разбира това, по пулса на човека ще разбере неговото физическо и душевно разположение.
към беседата >>
По-слабо активни са, когато се намират в атомно състояние, а най-слабо активни, когато са в молекулно състояние.
В какво състояние се намират елементите кислород и азот във въздуха? В молекулно състояние. Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние. Кога са най-активни елементите? Когато са в йонно състояние.
По-слабо активни са, когато се намират в атомно състояние, а най-слабо активни, когато са в молекулно състояние.
Човек трябва да се наблюдава, да види какво е състоянието му, когато е неразположен, възбуден, гневен и какво – когато е спокоен, добре разположен. Доброто или лошото разположение се отразява на дишането, на пулса. Който разбира това, по пулса на човека ще разбере неговото физическо и душевно разположение.
към беседата >>
Човек трябва да се наблюдава, да види какво е състоянието му, когато е неразположен, възбуден, гневен и какво – когато е спокоен, добре разположен.
В молекулно състояние. Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние. Кога са най-активни елементите? Когато са в йонно състояние. По-слабо активни са, когато се намират в атомно състояние, а най-слабо активни, когато са в молекулно състояние.
Човек трябва да се наблюдава, да види какво е състоянието му, когато е неразположен, възбуден, гневен и какво – когато е спокоен, добре разположен.
Доброто или лошото разположение се отразява на дишането, на пулса. Който разбира това, по пулса на човека ще разбере неговото физическо и душевно разположение.
към беседата >>
Доброто или лошото разположение се отразява на дишането, на пулса.
Изобщо когато даден елемент се е получил вече от някое сложно тяло, той е в молекулно състояние; когато се получава от сложното тяло, докато атомите му не са успели още да се съединят в молекули, той се намира в атомно състояние; и най-после, когато някое сложно тяло се разтвори във вода, елементите му се намират в йонно състояние. Кога са най-активни елементите? Когато са в йонно състояние. По-слабо активни са, когато се намират в атомно състояние, а най-слабо активни, когато са в молекулно състояние. Човек трябва да се наблюдава, да види какво е състоянието му, когато е неразположен, възбуден, гневен и какво – когато е спокоен, добре разположен.
Доброто или лошото разположение се отразява на дишането, на пулса.
Който разбира това, по пулса на човека ще разбере неговото физическо и душевно разположение.
към беседата >>
Който разбира това, по пулса на човека ще разбере неговото физическо и душевно разположение.
Кога са най-активни елементите? Когато са в йонно състояние. По-слабо активни са, когато се намират в атомно състояние, а най-слабо активни, когато са в молекулно състояние. Човек трябва да се наблюдава, да види какво е състоянието му, когато е неразположен, възбуден, гневен и какво – когато е спокоен, добре разположен. Доброто или лошото разположение се отразява на дишането, на пулса.
Който разбира това, по пулса на човека ще разбере неговото физическо и душевно разположение.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да изучавате всичките състояния, да различавате тяхната материя по гъстота, по състав.
Като ученици вие трябва да изучавате всичките състояния, да различавате тяхната материя по гъстота, по състав.
Например, каква е материята на гнева – гъста или рядка? Гъста. От какви съединения е образувана? От експлозивни вещества. Гневът е опасен поради експлозиите, които го придружават. Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него.
към беседата >>
Например, каква е материята на гнева – гъста или рядка?
Като ученици вие трябва да изучавате всичките състояния, да различавате тяхната материя по гъстота, по състав.
Например, каква е материята на гнева – гъста или рядка?
Гъста. От какви съединения е образувана? От експлозивни вещества. Гневът е опасен поради експлозиите, които го придружават. Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него. Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар.
към беседата >>
Гъста. От какви съединения е образувана?
Като ученици вие трябва да изучавате всичките състояния, да различавате тяхната материя по гъстота, по състав. Например, каква е материята на гнева – гъста или рядка?
Гъста. От какви съединения е образувана?
От експлозивни вещества. Гневът е опасен поради експлозиите, които го придружават. Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него. Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар. Повредите стават в неговия организъм.
към беседата >>
От експлозивни вещества.
Като ученици вие трябва да изучавате всичките състояния, да различавате тяхната материя по гъстота, по състав. Например, каква е материята на гнева – гъста или рядка? Гъста. От какви съединения е образувана?
От експлозивни вещества.
Гневът е опасен поради експлозиите, които го придружават. Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него. Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар. Повредите стават в неговия организъм. На какво се дължи гневът?
към беседата >>
Гневът е опасен поради експлозиите, които го придружават.
Като ученици вие трябва да изучавате всичките състояния, да различавате тяхната материя по гъстота, по състав. Например, каква е материята на гнева – гъста или рядка? Гъста. От какви съединения е образувана? От експлозивни вещества.
Гневът е опасен поради експлозиите, които го придружават.
Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него. Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар. Повредите стават в неговия организъм. На какво се дължи гневът? На излишни енергии в организъма.
към беседата >>
Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него.
Като ученици вие трябва да изучавате всичките състояния, да различавате тяхната материя по гъстота, по състав. Например, каква е материята на гнева – гъста или рядка? Гъста. От какви съединения е образувана? От експлозивни вещества. Гневът е опасен поради експлозиите, които го придружават.
Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него.
Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар. Повредите стават в неговия организъм. На какво се дължи гневът? На излишни енергии в организъма. Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека.
към беседата >>
Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар.
Например, каква е материята на гнева – гъста или рядка? Гъста. От какви съединения е образувана? От експлозивни вещества. Гневът е опасен поради експлозиите, които го придружават. Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него.
Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар.
Повредите стават в неговия организъм. На какво се дължи гневът? На излишни енергии в организъма. Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека. Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева.
към беседата >>
Повредите стават в неговия организъм.
Гъста. От какви съединения е образувана? От експлозивни вещества. Гневът е опасен поради експлозиите, които го придружават. Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него. Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар.
Повредите стават в неговия организъм.
На какво се дължи гневът? На излишни енергии в организъма. Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека. Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева. Непостигнатите желания произвеждат гнева.
към беседата >>
На какво се дължи гневът?
От експлозивни вещества. Гневът е опасен поради експлозиите, които го придружават. Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него. Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар. Повредите стават в неговия организъм.
На какво се дължи гневът?
На излишни енергии в организъма. Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека. Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева. Непостигнатите желания произвеждат гнева. Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания.
към беседата >>
На излишни енергии в организъма.
Гневът е опасен поради експлозиите, които го придружават. Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него. Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар. Повредите стават в неговия организъм. На какво се дължи гневът?
На излишни енергии в организъма.
Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека. Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева. Непостигнатите желания произвеждат гнева. Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. Какъв е церът на гнева?
към беседата >>
Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека.
Който се е разгневил, той се чувства, като че е горял, като че е станал пожар в него. Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар. Повредите стават в неговия организъм. На какво се дължи гневът? На излишни енергии в организъма.
Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека.
Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева. Непостигнатите желания произвеждат гнева. Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. Какъв е церът на гнева? Да се реализират тия желания.
към беседата >>
Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева.
Много време трябва да мине, докато поправи всички повреди от този пожар. Повредите стават в неговия организъм. На какво се дължи гневът? На излишни енергии в организъма. Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека.
Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева.
Непостигнатите желания произвеждат гнева. Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. Какъв е церът на гнева? Да се реализират тия желания. Излишната енергия се събира зад ушите на човека.
към беседата >>
Непостигнатите желания произвеждат гнева.
Повредите стават в неговия организъм. На какво се дължи гневът? На излишни енергии в организъма. Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека. Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева.
Непостигнатите желания произвеждат гнева.
Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. Какъв е церът на гнева? Да се реализират тия желания. Излишната енергия се събира зад ушите на човека. В гневливите хора тези места са силно развити.
към беседата >>
Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания.
На какво се дължи гневът? На излишни енергии в организъма. Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека. Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева. Непостигнатите желания произвеждат гнева.
Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания.
Какъв е церът на гнева? Да се реализират тия желания. Излишната енергия се събира зад ушите на човека. В гневливите хора тези места са силно развити. Френолозите наричат тези центрове разрушителни.
към беседата >>
Какъв е церът на гнева?
На излишни енергии в организъма. Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека. Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева. Непостигнатите желания произвеждат гнева. Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания.
Какъв е церът на гнева?
Да се реализират тия желания. Излишната енергия се събира зад ушите на човека. В гневливите хора тези места са силно развити. Френолозите наричат тези центрове разрушителни. Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си.
към беседата >>
Да се реализират тия желания.
Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека. Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева. Непостигнатите желания произвеждат гнева. Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. Какъв е церът на гнева?
Да се реализират тия желания.
Излишната енергия се събира зад ушите на човека. В гневливите хора тези места са силно развити. Френолозите наричат тези центрове разрушителни. Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си. Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа.
към беседата >>
Излишната енергия се събира зад ушите на човека.
Необработените вещества в мозъка предизвикват слаби процеси на гниене, на ферментация, вследствие на което се предизвиква гнева. Непостигнатите желания произвеждат гнева. Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. Какъв е церът на гнева? Да се реализират тия желания.
Излишната енергия се събира зад ушите на човека.
В гневливите хора тези места са силно развити. Френолозите наричат тези центрове разрушителни. Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си. Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа. Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи.
към беседата >>
В гневливите хора тези места са силно развити.
Непостигнатите желания произвеждат гнева. Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. Какъв е церът на гнева? Да се реализират тия желания. Излишната енергия се събира зад ушите на човека.
В гневливите хора тези места са силно развити.
Френолозите наричат тези центрове разрушителни. Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си. Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа. Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи. Езикът е картечницата, а думите – картечният огън, който се изсипва надясно-наляво, докато се свърши.
към беседата >>
Френолозите наричат тези центрове разрушителни.
Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. Какъв е церът на гнева? Да се реализират тия желания. Излишната енергия се събира зад ушите на човека. В гневливите хора тези места са силно развити.
Френолозите наричат тези центрове разрушителни.
Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си. Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа. Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи. Езикът е картечницата, а думите – картечният огън, който се изсипва надясно-наляво, докато се свърши. Когато искате да знаете кои думи са отрицателни, идете при някой гневен човек, вземете лист и молив и започнете да пишете.
към беседата >>
Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си.
Какъв е церът на гнева? Да се реализират тия желания. Излишната енергия се събира зад ушите на човека. В гневливите хора тези места са силно развити. Френолозите наричат тези центрове разрушителни.
Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си.
Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа. Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи. Езикът е картечницата, а думите – картечният огън, който се изсипва надясно-наляво, докато се свърши. Когато искате да знаете кои думи са отрицателни, идете при някой гневен човек, вземете лист и молив и започнете да пишете. Той ще изкаже такива отрицателни думи, каквито в никой речник не бихте намерили.
към беседата >>
Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа.
Да се реализират тия желания. Излишната енергия се събира зад ушите на човека. В гневливите хора тези места са силно развити. Френолозите наричат тези центрове разрушителни. Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си.
Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа.
Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи. Езикът е картечницата, а думите – картечният огън, който се изсипва надясно-наляво, докато се свърши. Когато искате да знаете кои думи са отрицателни, идете при някой гневен човек, вземете лист и молив и започнете да пишете. Той ще изкаже такива отрицателни думи, каквито в никой речник не бихте намерили. Ако искате да знаете кои думи са положителни, идете при някой благодарен, доволен човек и го слушайте.
към беседата >>
Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи.
Излишната енергия се събира зад ушите на човека. В гневливите хора тези места са силно развити. Френолозите наричат тези центрове разрушителни. Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си. Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа.
Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи.
Езикът е картечницата, а думите – картечният огън, който се изсипва надясно-наляво, докато се свърши. Когато искате да знаете кои думи са отрицателни, идете при някой гневен човек, вземете лист и молив и започнете да пишете. Той ще изкаже такива отрицателни думи, каквито в никой речник не бихте намерили. Ако искате да знаете кои думи са положителни, идете при някой благодарен, доволен човек и го слушайте.
към беседата >>
Езикът е картечницата, а думите – картечният огън, който се изсипва надясно-наляво, докато се свърши.
В гневливите хора тези места са силно развити. Френолозите наричат тези центрове разрушителни. Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си. Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа. Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи.
Езикът е картечницата, а думите – картечният огън, който се изсипва надясно-наляво, докато се свърши.
Когато искате да знаете кои думи са отрицателни, идете при някой гневен човек, вземете лист и молив и започнете да пишете. Той ще изкаже такива отрицателни думи, каквито в никой речник не бихте намерили. Ако искате да знаете кои думи са положителни, идете при някой благодарен, доволен човек и го слушайте.
към беседата >>
Когато искате да знаете кои думи са отрицателни, идете при някой гневен човек, вземете лист и молив и започнете да пишете.
Френолозите наричат тези центрове разрушителни. Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си. Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа. Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи. Езикът е картечницата, а думите – картечният огън, който се изсипва надясно-наляво, докато се свърши.
Когато искате да знаете кои думи са отрицателни, идете при някой гневен човек, вземете лист и молив и започнете да пишете.
Той ще изкаже такива отрицателни думи, каквито в никой речник не бихте намерили. Ако искате да знаете кои думи са положителни, идете при някой благодарен, доволен човек и го слушайте.
към беседата >>
Той ще изкаже такива отрицателни думи, каквито в никой речник не бихте намерили.
Тези центрове са свързани с двигателните мускули на устата, затова, когато се разгневи, човек започва да мърда устата си. Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа. Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи. Езикът е картечницата, а думите – картечният огън, който се изсипва надясно-наляво, докато се свърши. Когато искате да знаете кои думи са отрицателни, идете при някой гневен човек, вземете лист и молив и започнете да пишете.
Той ще изкаже такива отрицателни думи, каквито в никой речник не бихте намерили.
Ако искате да знаете кои думи са положителни, идете при някой благодарен, доволен човек и го слушайте.
към беседата >>
Ако искате да знаете кои думи са положителни, идете при някой благодарен, доволен човек и го слушайте.
Който разбира закона за трансформиране на енергиите, той ще знае по какъв начин да отправи излишната енергия от ушите си към мозъка, да я впрегне на работа. Който не разбира този закон, като се разгневи, той ще впрегне езика си на работа – напред-назад, докато изхвърли тази енергия навън и се облекчи. Езикът е картечницата, а думите – картечният огън, който се изсипва надясно-наляво, докато се свърши. Когато искате да знаете кои думи са отрицателни, идете при някой гневен човек, вземете лист и молив и започнете да пишете. Той ще изкаже такива отрицателни думи, каквито в никой речник не бихте намерили.
Ако искате да знаете кои думи са положителни, идете при някой благодарен, доволен човек и го слушайте.
към беседата >>
Като метод за въздействие срещу гнева окултната наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания.
Като метод за въздействие срещу гнева окултната наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания.
Не е позволено на ученика да има едновременно много желания. Защо? Защото не могат да се развиват правилно. Определено е колко квадратни метра земя е нужно за едно плодно дърво, за да вирее добре. Ако имате един декар земя, върху която искате да посадите лозови пръчки, вие можете да посадите най-много десет пръчки. Посадите ли повече, те ще се развиват слабо, ще дават хилави плодове.
към беседата >>
Не е позволено на ученика да има едновременно много желания. Защо?
Като метод за въздействие срещу гнева окултната наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания.
Не е позволено на ученика да има едновременно много желания. Защо?
Защото не могат да се развиват правилно. Определено е колко квадратни метра земя е нужно за едно плодно дърво, за да вирее добре. Ако имате един декар земя, върху която искате да посадите лозови пръчки, вие можете да посадите най-много десет пръчки. Посадите ли повече, те ще се развиват слабо, ще дават хилави плодове. Следователно, за да не получите хилави плодове, не бързайте да реализирате всичките си желания изведнъж.
към беседата >>
Защото не могат да се развиват правилно.
Като метод за въздействие срещу гнева окултната наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания. Не е позволено на ученика да има едновременно много желания. Защо?
Защото не могат да се развиват правилно.
Определено е колко квадратни метра земя е нужно за едно плодно дърво, за да вирее добре. Ако имате един декар земя, върху която искате да посадите лозови пръчки, вие можете да посадите най-много десет пръчки. Посадите ли повече, те ще се развиват слабо, ще дават хилави плодове. Следователно, за да не получите хилави плодове, не бързайте да реализирате всичките си желания изведнъж. Желанията на човека се намират в зародишно състояние и затова той трябва постепенно, едно по едно да ги излюпва, за да може да ги храни, да дадат добри плодове.
към беседата >>
Определено е колко квадратни метра земя е нужно за едно плодно дърво, за да вирее добре.
Като метод за въздействие срещу гнева окултната наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания. Не е позволено на ученика да има едновременно много желания. Защо? Защото не могат да се развиват правилно.
Определено е колко квадратни метра земя е нужно за едно плодно дърво, за да вирее добре.
Ако имате един декар земя, върху която искате да посадите лозови пръчки, вие можете да посадите най-много десет пръчки. Посадите ли повече, те ще се развиват слабо, ще дават хилави плодове. Следователно, за да не получите хилави плодове, не бързайте да реализирате всичките си желания изведнъж. Желанията на човека се намират в зародишно състояние и затова той трябва постепенно, едно по едно да ги излюпва, за да може да ги храни, да дадат добри плодове. Всяко желание на човека е капитал, който може да се превърне в кинетична енергия, но то трябва да чака времето си.
към беседата >>
Ако имате един декар земя, върху която искате да посадите лозови пръчки, вие можете да посадите най-много десет пръчки.
Като метод за въздействие срещу гнева окултната наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания. Не е позволено на ученика да има едновременно много желания. Защо? Защото не могат да се развиват правилно. Определено е колко квадратни метра земя е нужно за едно плодно дърво, за да вирее добре.
Ако имате един декар земя, върху която искате да посадите лозови пръчки, вие можете да посадите най-много десет пръчки.
Посадите ли повече, те ще се развиват слабо, ще дават хилави плодове. Следователно, за да не получите хилави плодове, не бързайте да реализирате всичките си желания изведнъж. Желанията на човека се намират в зародишно състояние и затова той трябва постепенно, едно по едно да ги излюпва, за да може да ги храни, да дадат добри плодове. Всяко желание на човека е капитал, който може да се превърне в кинетична енергия, но то трябва да чака времето си. Всяко желание е сила, която ще даде своите резултати, но тази сила трябва да се събуди на определеното за нея време.
към беседата >>
Посадите ли повече, те ще се развиват слабо, ще дават хилави плодове.
Като метод за въздействие срещу гнева окултната наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания. Не е позволено на ученика да има едновременно много желания. Защо? Защото не могат да се развиват правилно. Определено е колко квадратни метра земя е нужно за едно плодно дърво, за да вирее добре. Ако имате един декар земя, върху която искате да посадите лозови пръчки, вие можете да посадите най-много десет пръчки.
Посадите ли повече, те ще се развиват слабо, ще дават хилави плодове.
Следователно, за да не получите хилави плодове, не бързайте да реализирате всичките си желания изведнъж. Желанията на човека се намират в зародишно състояние и затова той трябва постепенно, едно по едно да ги излюпва, за да може да ги храни, да дадат добри плодове. Всяко желание на човека е капитал, който може да се превърне в кинетична енергия, но то трябва да чака времето си. Всяко желание е сила, която ще даде своите резултати, но тази сила трябва да се събуди на определеното за нея време. Желанието не трябва да се събужда нито по-рано, нито по-късно от определеното време – за всяко желание има определено време и пространство, когато то може да се реализира.
към беседата >>
Следователно, за да не получите хилави плодове, не бързайте да реализирате всичките си желания изведнъж.
Не е позволено на ученика да има едновременно много желания. Защо? Защото не могат да се развиват правилно. Определено е колко квадратни метра земя е нужно за едно плодно дърво, за да вирее добре. Ако имате един декар земя, върху която искате да посадите лозови пръчки, вие можете да посадите най-много десет пръчки. Посадите ли повече, те ще се развиват слабо, ще дават хилави плодове.
Следователно, за да не получите хилави плодове, не бързайте да реализирате всичките си желания изведнъж.
Желанията на човека се намират в зародишно състояние и затова той трябва постепенно, едно по едно да ги излюпва, за да може да ги храни, да дадат добри плодове. Всяко желание на човека е капитал, който може да се превърне в кинетична енергия, но то трябва да чака времето си. Всяко желание е сила, която ще даде своите резултати, но тази сила трябва да се събуди на определеното за нея време. Желанието не трябва да се събужда нито по-рано, нито по-късно от определеното време – за всяко желание има определено време и пространство, когато то може да се реализира. Ако не спазите това време, ще се натъкнете на ред отрицателни състояния, между които на първо място ще бъде гневът.
към беседата >>
Желанията на човека се намират в зародишно състояние и затова той трябва постепенно, едно по едно да ги излюпва, за да може да ги храни, да дадат добри плодове.
Защото не могат да се развиват правилно. Определено е колко квадратни метра земя е нужно за едно плодно дърво, за да вирее добре. Ако имате един декар земя, върху която искате да посадите лозови пръчки, вие можете да посадите най-много десет пръчки. Посадите ли повече, те ще се развиват слабо, ще дават хилави плодове. Следователно, за да не получите хилави плодове, не бързайте да реализирате всичките си желания изведнъж.
Желанията на човека се намират в зародишно състояние и затова той трябва постепенно, едно по едно да ги излюпва, за да може да ги храни, да дадат добри плодове.
Всяко желание на човека е капитал, който може да се превърне в кинетична енергия, но то трябва да чака времето си. Всяко желание е сила, която ще даде своите резултати, но тази сила трябва да се събуди на определеното за нея време. Желанието не трябва да се събужда нито по-рано, нито по-късно от определеното време – за всяко желание има определено време и пространство, когато то може да се реализира. Ако не спазите това време, ще се натъкнете на ред отрицателни състояния, между които на първо място ще бъде гневът. А като не може да постигне някое свое желание, човек завижда.
към беседата >>
Всяко желание на човека е капитал, който може да се превърне в кинетична енергия, но то трябва да чака времето си.
Определено е колко квадратни метра земя е нужно за едно плодно дърво, за да вирее добре. Ако имате един декар земя, върху която искате да посадите лозови пръчки, вие можете да посадите най-много десет пръчки. Посадите ли повече, те ще се развиват слабо, ще дават хилави плодове. Следователно, за да не получите хилави плодове, не бързайте да реализирате всичките си желания изведнъж. Желанията на човека се намират в зародишно състояние и затова той трябва постепенно, едно по едно да ги излюпва, за да може да ги храни, да дадат добри плодове.
Всяко желание на човека е капитал, който може да се превърне в кинетична енергия, но то трябва да чака времето си.
Всяко желание е сила, която ще даде своите резултати, но тази сила трябва да се събуди на определеното за нея време. Желанието не трябва да се събужда нито по-рано, нито по-късно от определеното време – за всяко желание има определено време и пространство, когато то може да се реализира. Ако не спазите това време, ще се натъкнете на ред отрицателни състояния, между които на първо място ще бъде гневът. А като не може да постигне някое свое желание, човек завижда. Щом започне да завижда, ще дойде и гневът.
към беседата >>
НАГОРЕ