НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
756
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
756
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ханизе
,
МОК
, София, 6.3.1931г.,
Чуждото може да е развалено яйце, запъртък.
Съвременните хора се оплакват от неуспехите си. – Защо не успяват? – Защото потъпкват своите желания, потъпкват Божественото в себе си и дават ход на чуждите желания, които приемат за свои. Каквото и да правят, те трябва да знаят, че чуждото всякога си остава чуждо. Българите казват: „Чуждото и на Великден се взима“.
Чуждото може да е развалено яйце, запъртък.
Какво ще направиш с такова яйце? Ако го изядеш, стомахът ти ще се разстрои. Ако го сложиш под квачка, нищо няма да излезе от него. Щом е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето. Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания.
към беседата >>
Какво ще направиш с такова яйце?
– Защо не успяват? – Защото потъпкват своите желания, потъпкват Божественото в себе си и дават ход на чуждите желания, които приемат за свои. Каквото и да правят, те трябва да знаят, че чуждото всякога си остава чуждо. Българите казват: „Чуждото и на Великден се взима“. Чуждото може да е развалено яйце, запъртък.
Какво ще направиш с такова яйце?
Ако го изядеш, стомахът ти ще се разстрои. Ако го сложиш под квачка, нищо няма да излезе от него. Щом е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето. Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания. За пример, някой иска да учи, да свърши училище.
към беседата >>
Ако го изядеш, стомахът ти ще се разстрои.
– Защото потъпкват своите желания, потъпкват Божественото в себе си и дават ход на чуждите желания, които приемат за свои. Каквото и да правят, те трябва да знаят, че чуждото всякога си остава чуждо. Българите казват: „Чуждото и на Великден се взима“. Чуждото може да е развалено яйце, запъртък. Какво ще направиш с такова яйце?
Ако го изядеш, стомахът ти ще се разстрои.
Ако го сложиш под квачка, нищо няма да излезе от него. Щом е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето. Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания. За пример, някой иска да учи, да свърши училище. Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне.
към беседата >>
Ако го сложиш под квачка, нищо няма да излезе от него.
Каквото и да правят, те трябва да знаят, че чуждото всякога си остава чуждо. Българите казват: „Чуждото и на Великден се взима“. Чуждото може да е развалено яйце, запъртък. Какво ще направиш с такова яйце? Ако го изядеш, стомахът ти ще се разстрои.
Ако го сложиш под квачка, нищо няма да излезе от него.
Щом е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето. Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания. За пример, някой иска да учи, да свърши училище. Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне. Обаче ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му.
към беседата >>
Щом е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето.
Българите казват: „Чуждото и на Великден се взима“. Чуждото може да е развалено яйце, запъртък. Какво ще направиш с такова яйце? Ако го изядеш, стомахът ти ще се разстрои. Ако го сложиш под квачка, нищо няма да излезе от него.
Щом е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето.
Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания. За пример, някой иска да учи, да свърши училище. Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне. Обаче ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му. – Защо?
към беседата >>
Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания.
Чуждото може да е развалено яйце, запъртък. Какво ще направиш с такова яйце? Ако го изядеш, стомахът ти ще се разстрои. Ако го сложиш под квачка, нищо няма да излезе от него. Щом е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето.
Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания.
За пример, някой иска да учи, да свърши училище. Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне. Обаче ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му. – Защо? – Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа.
към беседата >>
За пример, някой иска да учи, да свърши училище.
Какво ще направиш с такова яйце? Ако го изядеш, стомахът ти ще се разстрои. Ако го сложиш под квачка, нищо няма да излезе от него. Щом е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето. Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания.
За пример, някой иска да учи, да свърши училище.
Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне. Обаче ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му. – Защо? – Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа. Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи.
към беседата >>
Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне.
Ако го изядеш, стомахът ти ще се разстрои. Ако го сложиш под квачка, нищо няма да излезе от него. Щом е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето. Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания. За пример, някой иска да учи, да свърши училище.
Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне.
Обаче ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му. – Защо? – Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа. Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи. Не стане ли проводник на Божественото, само по себе си знанието се обезсмисля.
към беседата >>
Обаче ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му.
Ако го сложиш под квачка, нищо няма да излезе от него. Щом е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето. Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания. За пример, някой иска да учи, да свърши училище. Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне.
Обаче ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му.
– Защо? – Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа. Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи. Не стане ли проводник на Божественото, само по себе си знанието се обезсмисля. Желанието на Бога е всички хора да учат, да работят, за да станат проводници на Божественото.
към беседата >>
– Защо?
Щом е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето. Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания. За пример, някой иска да учи, да свърши училище. Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне. Обаче ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му.
– Защо?
– Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа. Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи. Не стане ли проводник на Божественото, само по себе си знанието се обезсмисля. Желанието на Бога е всички хора да учат, да работят, за да станат проводници на Божественото. По този начин те ще реализират своите идеали и ще осмислят живота си.
към беседата >>
– Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа.
Бог помага на човека, но когато той иска да реализира своите желания. За пример, някой иска да учи, да свърши училище. Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне. Обаче ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му. – Защо?
– Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа.
Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи. Не стане ли проводник на Божественото, само по себе си знанието се обезсмисля. Желанието на Бога е всички хора да учат, да работят, за да станат проводници на Божественото. По този начин те ще реализират своите идеали и ще осмислят живота си.
към беседата >>
Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи.
За пример, някой иска да учи, да свърши училище. Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне. Обаче ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му. – Защо? – Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа.
Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи.
Не стане ли проводник на Божественото, само по себе си знанието се обезсмисля. Желанието на Бога е всички хора да учат, да работят, за да станат проводници на Божественото. По този начин те ще реализират своите идеали и ще осмислят живота си.
към беседата >>
Не стане ли проводник на Божественото, само по себе си знанието се обезсмисля.
Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне. Обаче ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му. – Защо? – Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа. Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи.
Не стане ли проводник на Божественото, само по себе си знанието се обезсмисля.
Желанието на Бога е всички хора да учат, да работят, за да станат проводници на Божественото. По този начин те ще реализират своите идеали и ще осмислят живота си.
към беседата >>
Желанието на Бога е всички хора да учат, да работят, за да станат проводници на Божественото.
Обаче ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му. – Защо? – Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа. Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи. Не стане ли проводник на Божественото, само по себе си знанието се обезсмисля.
Желанието на Бога е всички хора да учат, да работят, за да станат проводници на Божественото.
По този начин те ще реализират своите идеали и ще осмислят живота си.
към беседата >>
По този начин те ще реализират своите идеали и ще осмислят живота си.
– Защо? – Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа. Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи. Не стане ли проводник на Божественото, само по себе си знанието се обезсмисля. Желанието на Бога е всички хора да учат, да работят, за да станат проводници на Божественото.
По този начин те ще реализират своите идеали и ще осмислят живота си.
към беседата >>
Направете опит да изпеете думата „ханизе“.
Направете опит да изпеете думата „ханизе“.
Ще кажете, че е мъчно да намерите мелодия на тази дума. И на скулптора не е лесно да прави статуи от камъните, но като вдига и слага чука, все ще изкара нещо. И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик. Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си. За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото си, не ми се работи“.
към беседата >>
Ще кажете, че е мъчно да намерите мелодия на тази дума.
Направете опит да изпеете думата „ханизе“.
Ще кажете, че е мъчно да намерите мелодия на тази дума.
И на скулптора не е лесно да прави статуи от камъните, но като вдига и слага чука, все ще изкара нещо. И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик. Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си. За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото си, не ми се работи“. Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата.
към беседата >>
И на скулптора не е лесно да прави статуи от камъните, но като вдига и слага чука, все ще изкара нещо.
Направете опит да изпеете думата „ханизе“. Ще кажете, че е мъчно да намерите мелодия на тази дума.
И на скулптора не е лесно да прави статуи от камъните, но като вдига и слага чука, все ще изкара нещо.
И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик. Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си. За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото си, не ми се работи“. Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата. Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета.
към беседата >>
И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик.
Направете опит да изпеете думата „ханизе“. Ще кажете, че е мъчно да намерите мелодия на тази дума. И на скулптора не е лесно да прави статуи от камъните, но като вдига и слага чука, все ще изкара нещо.
И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик.
Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си. За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото си, не ми се работи“. Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата. Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета. Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си.
към беседата >>
Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си.
Направете опит да изпеете думата „ханизе“. Ще кажете, че е мъчно да намерите мелодия на тази дума. И на скулптора не е лесно да прави статуи от камъните, но като вдига и слага чука, все ще изкара нещо. И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик.
Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си.
За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото си, не ми се работи“. Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата. Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета. Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си. Като сменяте разположението си, правете добро на човек, когато не обичате.
към беседата >>
За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото си, не ми се работи“.
Направете опит да изпеете думата „ханизе“. Ще кажете, че е мъчно да намерите мелодия на тази дума. И на скулптора не е лесно да прави статуи от камъните, но като вдига и слага чука, все ще изкара нещо. И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик. Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си.
За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото си, не ми се работи“.
Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата. Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета. Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си. Като сменяте разположението си, правете добро на човек, когато не обичате. За предпочитане е човек да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората.
към беседата >>
Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата.
Ще кажете, че е мъчно да намерите мелодия на тази дума. И на скулптора не е лесно да прави статуи от камъните, но като вдига и слага чука, все ще изкара нещо. И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик. Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си. За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото си, не ми се работи“.
Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата.
Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета. Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си. Като сменяте разположението си, правете добро на човек, когато не обичате. За предпочитане е човек да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората. Така и той се радва, и ближният му се радва.
към беседата >>
Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета.
И на скулптора не е лесно да прави статуи от камъните, но като вдига и слага чука, все ще изкара нещо. И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик. Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си. За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото си, не ми се работи“. Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата.
Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета.
Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си. Като сменяте разположението си, правете добро на човек, когато не обичате. За предпочитане е човек да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората. Така и той се радва, и ближният му се радва. Където има радост и веселие, там Бог присъства.
към беседата >>
Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си.
И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик. Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си. За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото си, не ми се работи“. Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата. Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета.
Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си.
Като сменяте разположението си, правете добро на човек, когато не обичате. За предпочитане е човек да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората. Така и той се радва, и ближният му се радва. Където има радост и веселие, там Бог присъства.
към беседата >>
Като сменяте разположението си, правете добро на човек, когато не обичате.
Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си. За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото си, не ми се работи“. Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата. Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета. Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си.
Като сменяте разположението си, правете добро на човек, когато не обичате.
За предпочитане е човек да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората. Така и той се радва, и ближният му се радва. Където има радост и веселие, там Бог присъства.
към беседата >>
За предпочитане е човек да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората.
За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото си, не ми се работи“. Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата. Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета. Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си. Като сменяте разположението си, правете добро на човек, когато не обичате.
За предпочитане е човек да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората.
Така и той се радва, и ближният му се радва. Където има радост и веселие, там Бог присъства.
към беседата >>
Така и той се радва, и ближният му се радва.
Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата. Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета. Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си. Като сменяте разположението си, правете добро на човек, когато не обичате. За предпочитане е човек да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората.
Така и той се радва, и ближният му се радва.
Където има радост и веселие, там Бог присъства.
към беседата >>
Където има радост и веселие, там Бог присъства.
Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета. Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си. Като сменяте разположението си, правете добро на човек, когато не обичате. За предпочитане е човек да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората. Така и той се радва, и ближният му се радва.
Където има радост и веселие, там Бог присъства.
към беседата >>
Сега, задачата на всеки човек, като ученик на живота, е да се стреми към реализиране на своя идеал.
Сега, задачата на всеки човек, като ученик на живота, е да се стреми към реализиране на своя идеал.
Това значи да има поне една основна идея, за която да е готов на всякакви жертви. Пред каквото изпитание и да се намира, да не се страхува, но да гледа на него като на велика привилегия. Няма по-голяма привилегия за човека от това, да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им. Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях. В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага.
към беседата >>
Това значи да има поне една основна идея, за която да е готов на всякакви жертви.
Сега, задачата на всеки човек, като ученик на живота, е да се стреми към реализиране на своя идеал.
Това значи да има поне една основна идея, за която да е готов на всякакви жертви.
Пред каквото изпитание и да се намира, да не се страхува, но да гледа на него като на велика привилегия. Няма по-голяма привилегия за човека от това, да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им. Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях. В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага. Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им.
към беседата >>
Пред каквото изпитание и да се намира, да не се страхува, но да гледа на него като на велика привилегия.
Сега, задачата на всеки човек, като ученик на живота, е да се стреми към реализиране на своя идеал. Това значи да има поне една основна идея, за която да е готов на всякакви жертви.
Пред каквото изпитание и да се намира, да не се страхува, но да гледа на него като на велика привилегия.
Няма по-голяма привилегия за човека от това, да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им. Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях. В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага. Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им. Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях.
към беседата >>
Няма по-голяма привилегия за човека от това, да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им.
Сега, задачата на всеки човек, като ученик на живота, е да се стреми към реализиране на своя идеал. Това значи да има поне една основна идея, за която да е готов на всякакви жертви. Пред каквото изпитание и да се намира, да не се страхува, но да гледа на него като на велика привилегия.
Няма по-голяма привилегия за човека от това, да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им.
Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях. В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага. Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им. Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях. Ще кажете, че искате да живеете.
към беседата >>
Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях.
Сега, задачата на всеки човек, като ученик на живота, е да се стреми към реализиране на своя идеал. Това значи да има поне една основна идея, за която да е готов на всякакви жертви. Пред каквото изпитание и да се намира, да не се страхува, но да гледа на него като на велика привилегия. Няма по-голяма привилегия за човека от това, да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им.
Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях.
В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага. Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им. Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях. Ще кажете, че искате да живеете. Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви.
към беседата >>
В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага.
Сега, задачата на всеки човек, като ученик на живота, е да се стреми към реализиране на своя идеал. Това значи да има поне една основна идея, за която да е готов на всякакви жертви. Пред каквото изпитание и да се намира, да не се страхува, но да гледа на него като на велика привилегия. Няма по-голяма привилегия за човека от това, да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им. Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях.
В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага.
Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им. Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях. Ще кажете, че искате да живеете. Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви. И животните даже страдат и се мъчат.
към беседата >>
Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им.
Това значи да има поне една основна идея, за която да е готов на всякакви жертви. Пред каквото изпитание и да се намира, да не се страхува, но да гледа на него като на велика привилегия. Няма по-голяма привилегия за човека от това, да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им. Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях. В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага.
Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им.
Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях. Ще кажете, че искате да живеете. Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви. И животните даже страдат и се мъчат. А колко по-високо стои човек от животното!
към беседата >>
Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях.
Пред каквото изпитание и да се намира, да не се страхува, но да гледа на него като на велика привилегия. Няма по-голяма привилегия за човека от това, да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им. Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях. В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага. Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им.
Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях.
Ще кажете, че искате да живеете. Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви. И животните даже страдат и се мъчат. А колко по-високо стои човек от животното! Следователно дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни.
към беседата >>
Ще кажете, че искате да живеете.
Няма по-голяма привилегия за човека от това, да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им. Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях. В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага. Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им. Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях.
Ще кажете, че искате да живеете.
Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви. И животните даже страдат и се мъчат. А колко по-високо стои човек от животното! Следователно дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни. Христос казва: „Блажени нажалените и наскърбените“.
към беседата >>
Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви.
Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях. В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага. Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им. Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях. Ще кажете, че искате да живеете.
Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви.
И животните даже страдат и се мъчат. А колко по-високо стои човек от животното! Следователно дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни. Христос казва: „Блажени нажалените и наскърбените“. Той разбира смисъла на страданията и не казва, че са блажени щастливите, но нажалените.
към беседата >>
И животните даже страдат и се мъчат.
В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага. Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им. Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях. Ще кажете, че искате да живеете. Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви.
И животните даже страдат и се мъчат.
А колко по-високо стои човек от животното! Следователно дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни. Христос казва: „Блажени нажалените и наскърбените“. Той разбира смисъла на страданията и не казва, че са блажени щастливите, но нажалените. Без страдания няма развитие, няма и радости.
към беседата >>
А колко по-високо стои човек от животното!
Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползва и от благата им. Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях. Ще кажете, че искате да живеете. Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви. И животните даже страдат и се мъчат.
А колко по-високо стои човек от животното!
Следователно дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни. Христос казва: „Блажени нажалените и наскърбените“. Той разбира смисъла на страданията и не казва, че са блажени щастливите, но нажалените. Без страдания няма развитие, няма и радости.
към беседата >>
Следователно дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни.
Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях. Ще кажете, че искате да живеете. Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви. И животните даже страдат и се мъчат. А колко по-високо стои човек от животното!
Следователно дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни.
Христос казва: „Блажени нажалените и наскърбените“. Той разбира смисъла на страданията и не казва, че са блажени щастливите, но нажалените. Без страдания няма развитие, няма и радости.
към беседата >>
Христос казва: „Блажени нажалените и наскърбените“.
Ще кажете, че искате да живеете. Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви. И животните даже страдат и се мъчат. А колко по-високо стои човек от животното! Следователно дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни.
Христос казва: „Блажени нажалените и наскърбените“.
Той разбира смисъла на страданията и не казва, че са блажени щастливите, но нажалените. Без страдания няма развитие, няма и радости.
към беседата >>
Той разбира смисъла на страданията и не казва, че са блажени щастливите, но нажалените.
Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви. И животните даже страдат и се мъчат. А колко по-високо стои човек от животното! Следователно дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни. Христос казва: „Блажени нажалените и наскърбените“.
Той разбира смисъла на страданията и не казва, че са блажени щастливите, но нажалените.
Без страдания няма развитие, няма и радости.
към беседата >>
Без страдания няма развитие, няма и радости.
И животните даже страдат и се мъчат. А колко по-високо стои човек от животното! Следователно дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни. Христос казва: „Блажени нажалените и наскърбените“. Той разбира смисъла на страданията и не казва, че са блажени щастливите, но нажалените.
Без страдания няма развитие, няма и радости.
към беседата >>
Да анализираме пак думата „ханизе“.
Да анализираме пак думата „ханизе“.
Сричката „ха“ означава нещо приятно; „ни“ – закон за приемане и справяне с противоречието; „зе“ – закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство. Сричката „ха“ представлява още закон на ума, „ни“ – закон на сърцето, а „зе“ – закон на волята. Като пишете буквите, добре е да не ги затваряте напълно, да има по един малък отвор, откъдето да излизат мъчнотиите. За пример, буквата „А“ означава бременност. За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата.
към беседата >>
Сричката „ха“ означава нещо приятно; „ни“ – закон за приемане и справяне с противоречието; „зе“ – закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство.
Да анализираме пак думата „ханизе“.
Сричката „ха“ означава нещо приятно; „ни“ – закон за приемане и справяне с противоречието; „зе“ – закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство.
Сричката „ха“ представлява още закон на ума, „ни“ – закон на сърцето, а „зе“ – закон на волята. Като пишете буквите, добре е да не ги затваряте напълно, да има по един малък отвор, откъдето да излизат мъчнотиите. За пример, буквата „А“ означава бременност. За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата. Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени?
към беседата >>
Сричката „ха“ представлява още закон на ума, „ни“ – закон на сърцето, а „зе“ – закон на волята.
Да анализираме пак думата „ханизе“. Сричката „ха“ означава нещо приятно; „ни“ – закон за приемане и справяне с противоречието; „зе“ – закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство.
Сричката „ха“ представлява още закон на ума, „ни“ – закон на сърцето, а „зе“ – закон на волята.
Като пишете буквите, добре е да не ги затваряте напълно, да има по един малък отвор, откъдето да излизат мъчнотиите. За пример, буквата „А“ означава бременност. За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата. Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени? Тази къща е осъдена на разпадане.
към беседата >>
Като пишете буквите, добре е да не ги затваряте напълно, да има по един малък отвор, откъдето да излизат мъчнотиите.
Да анализираме пак думата „ханизе“. Сричката „ха“ означава нещо приятно; „ни“ – закон за приемане и справяне с противоречието; „зе“ – закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство. Сричката „ха“ представлява още закон на ума, „ни“ – закон на сърцето, а „зе“ – закон на волята.
Като пишете буквите, добре е да не ги затваряте напълно, да има по един малък отвор, откъдето да излизат мъчнотиите.
За пример, буквата „А“ означава бременност. За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата. Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени? Тази къща е осъдена на разпадане. – Защо?
към беседата >>
За пример, буквата „А“ означава бременност.
Да анализираме пак думата „ханизе“. Сричката „ха“ означава нещо приятно; „ни“ – закон за приемане и справяне с противоречието; „зе“ – закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство. Сричката „ха“ представлява още закон на ума, „ни“ – закон на сърцето, а „зе“ – закон на волята. Като пишете буквите, добре е да не ги затваряте напълно, да има по един малък отвор, откъдето да излизат мъчнотиите.
За пример, буквата „А“ означава бременност.
За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата. Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени? Тази къща е осъдена на разпадане. – Защо? – Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно.
към беседата >>
За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата.
Да анализираме пак думата „ханизе“. Сричката „ха“ означава нещо приятно; „ни“ – закон за приемане и справяне с противоречието; „зе“ – закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство. Сричката „ха“ представлява още закон на ума, „ни“ – закон на сърцето, а „зе“ – закон на волята. Като пишете буквите, добре е да не ги затваряте напълно, да има по един малък отвор, откъдето да излизат мъчнотиите. За пример, буквата „А“ означава бременност.
За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата.
Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени? Тази къща е осъдена на разпадане. – Защо? – Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно. Добрият писател свързва буквите една с друга, преливане става между тях, но въпреки това пак има по един малък отвор.
към беседата >>
Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени?
Сричката „ха“ означава нещо приятно; „ни“ – закон за приемане и справяне с противоречието; „зе“ – закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство. Сричката „ха“ представлява още закон на ума, „ни“ – закон на сърцето, а „зе“ – закон на волята. Като пишете буквите, добре е да не ги затваряте напълно, да има по един малък отвор, откъдето да излизат мъчнотиите. За пример, буквата „А“ означава бременност. За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата.
Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени?
Тази къща е осъдена на разпадане. – Защо? – Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно. Добрият писател свързва буквите една с друга, преливане става между тях, но въпреки това пак има по един малък отвор. Този закон има отношение и към мислите.
към беседата >>
Тази къща е осъдена на разпадане.
Сричката „ха“ представлява още закон на ума, „ни“ – закон на сърцето, а „зе“ – закон на волята. Като пишете буквите, добре е да не ги затваряте напълно, да има по един малък отвор, откъдето да излизат мъчнотиите. За пример, буквата „А“ означава бременност. За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата. Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени?
Тази къща е осъдена на разпадане.
– Защо? – Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно. Добрият писател свързва буквите една с друга, преливане става между тях, но въпреки това пак има по един малък отвор. Този закон има отношение и към мислите. Когато мислите се свързват една с друга така, че енергиите им се преливат, казваме, че човек мисли право.
към беседата >>
– Защо?
Като пишете буквите, добре е да не ги затваряте напълно, да има по един малък отвор, откъдето да излизат мъчнотиите. За пример, буквата „А“ означава бременност. За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата. Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени? Тази къща е осъдена на разпадане.
– Защо?
– Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно. Добрият писател свързва буквите една с друга, преливане става между тях, но въпреки това пак има по един малък отвор. Този закон има отношение и към мислите. Когато мислите се свързват една с друга така, че енергиите им се преливат, казваме, че човек мисли право. Който мисли право, продължава живота си.
към беседата >>
– Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно.
За пример, буквата „А“ означава бременност. За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата. Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени? Тази къща е осъдена на разпадане. – Защо?
– Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно.
Добрият писател свързва буквите една с друга, преливане става между тях, но въпреки това пак има по един малък отвор. Този закон има отношение и към мислите. Когато мислите се свързват една с друга така, че енергиите им се преливат, казваме, че човек мисли право. Който мисли право, продължава живота си.
към беседата >>
Добрият писател свързва буквите една с друга, преливане става между тях, но въпреки това пак има по един малък отвор.
За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буквата. Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени? Тази къща е осъдена на разпадане. – Защо? – Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно.
Добрият писател свързва буквите една с друга, преливане става между тях, но въпреки това пак има по един малък отвор.
Този закон има отношение и към мислите. Когато мислите се свързват една с друга така, че енергиите им се преливат, казваме, че човек мисли право. Който мисли право, продължава живота си.
към беседата >>
Този закон има отношение и към мислите.
Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени? Тази къща е осъдена на разпадане. – Защо? – Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно. Добрият писател свързва буквите една с друга, преливане става между тях, но въпреки това пак има по един малък отвор.
Този закон има отношение и към мислите.
Когато мислите се свързват една с друга така, че енергиите им се преливат, казваме, че човек мисли право. Който мисли право, продължава живота си.
към беседата >>
Когато мислите се свързват една с друга така, че енергиите им се преливат, казваме, че човек мисли право.
Тази къща е осъдена на разпадане. – Защо? – Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно. Добрият писател свързва буквите една с друга, преливане става между тях, но въпреки това пак има по един малък отвор. Този закон има отношение и към мислите.
Когато мислите се свързват една с друга така, че енергиите им се преливат, казваме, че човек мисли право.
Който мисли право, продължава живота си.
към беседата >>
Който мисли право, продължава живота си.
– Защо? – Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно. Добрият писател свързва буквите една с друга, преливане става между тях, но въпреки това пак има по един малък отвор. Този закон има отношение и към мислите. Когато мислите се свързват една с друга така, че енергиите им се преливат, казваме, че човек мисли право.
Който мисли право, продължава живота си.
към беседата >>
Мнозина казват, че животът е кратковременен, и като умре човек, всичко се свършва.
Мнозина казват, че животът е кратковременен, и като умре човек, всичко се свършва.
Така не се говори. Работите никога не се свършват, а още по-малко животът, за който казваме, че е без начало и без край. Обаче колкото и да живее, човек не може да бъде съвършен. Ако за един свят е съвършен, за друг няма да бъде съвършен. Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като деца.
към беседата >>
Така не се говори.
Мнозина казват, че животът е кратковременен, и като умре човек, всичко се свършва.
Така не се говори.
Работите никога не се свършват, а още по-малко животът, за който казваме, че е без начало и без край. Обаче колкото и да живее, човек не може да бъде съвършен. Ако за един свят е съвършен, за друг няма да бъде съвършен. Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като деца. В този смисъл, човек никога не може да стигне върха.
към беседата >>
Вие четете тези думи, интересувате се от съдържанието им, но не ги разбирате.
Вие четете тези думи, интересувате се от съдържанието им, но не ги разбирате.
И геологът се намира в същото положение: разглежда земните пластове, изучава ги, но докато ги разбере, намира се, като вас, пред нещо неразбрано – „ханизе“. Тази дума е неразбрана. За да се разбере, трябва да прибавите към нея думите „слънце я огря“. „Ханизе“ е положителна дума, а изречението „Слънце я огря“ – отрицателно. Към думата „беримезаи“ прибавяме изречението „Светлината я разкри“.
към беседата >>
Работите никога не се свършват, а още по-малко животът, за който казваме, че е без начало и без край.
Мнозина казват, че животът е кратковременен, и като умре човек, всичко се свършва. Така не се говори.
Работите никога не се свършват, а още по-малко животът, за който казваме, че е без начало и без край.
Обаче колкото и да живее, човек не може да бъде съвършен. Ако за един свят е съвършен, за друг няма да бъде съвършен. Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като деца. В този смисъл, човек никога не може да стигне върха. В това се крие величието и красотата на живота.
към беседата >>
И геологът се намира в същото положение: разглежда земните пластове, изучава ги, но докато ги разбере, намира се, като вас, пред нещо неразбрано – „ханизе“.
Вие четете тези думи, интересувате се от съдържанието им, но не ги разбирате.
И геологът се намира в същото положение: разглежда земните пластове, изучава ги, но докато ги разбере, намира се, като вас, пред нещо неразбрано – „ханизе“.
Тази дума е неразбрана. За да се разбере, трябва да прибавите към нея думите „слънце я огря“. „Ханизе“ е положителна дума, а изречението „Слънце я огря“ – отрицателно. Към думата „беримезаи“ прибавяме изречението „Светлината я разкри“. Значи при всяко неразбрано нещо трябва да сложите нещо разбрано.
към беседата >>
Обаче колкото и да живее, човек не може да бъде съвършен.
Мнозина казват, че животът е кратковременен, и като умре човек, всичко се свършва. Така не се говори. Работите никога не се свършват, а още по-малко животът, за който казваме, че е без начало и без край.
Обаче колкото и да живее, човек не може да бъде съвършен.
Ако за един свят е съвършен, за друг няма да бъде съвършен. Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като деца. В този смисъл, човек никога не може да стигне върха. В това се крие величието и красотата на живота.
към беседата >>
Тази дума е неразбрана.
Вие четете тези думи, интересувате се от съдържанието им, но не ги разбирате. И геологът се намира в същото положение: разглежда земните пластове, изучава ги, но докато ги разбере, намира се, като вас, пред нещо неразбрано – „ханизе“.
Тази дума е неразбрана.
За да се разбере, трябва да прибавите към нея думите „слънце я огря“. „Ханизе“ е положителна дума, а изречението „Слънце я огря“ – отрицателно. Към думата „беримезаи“ прибавяме изречението „Светлината я разкри“. Значи при всяко неразбрано нещо трябва да сложите нещо разбрано. Наистина, когато ученият започне да изучава някой въпрос, на първо време се намира в тъмнина.
към беседата >>
Ако за един свят е съвършен, за друг няма да бъде съвършен.
Мнозина казват, че животът е кратковременен, и като умре човек, всичко се свършва. Така не се говори. Работите никога не се свършват, а още по-малко животът, за който казваме, че е без начало и без край. Обаче колкото и да живее, човек не може да бъде съвършен.
Ако за един свят е съвършен, за друг няма да бъде съвършен.
Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като деца. В този смисъл, човек никога не може да стигне върха. В това се крие величието и красотата на живота.
към беседата >>
За да се разбере, трябва да прибавите към нея думите „слънце я огря“.
Вие четете тези думи, интересувате се от съдържанието им, но не ги разбирате. И геологът се намира в същото положение: разглежда земните пластове, изучава ги, но докато ги разбере, намира се, като вас, пред нещо неразбрано – „ханизе“. Тази дума е неразбрана.
За да се разбере, трябва да прибавите към нея думите „слънце я огря“.
„Ханизе“ е положителна дума, а изречението „Слънце я огря“ – отрицателно. Към думата „беримезаи“ прибавяме изречението „Светлината я разкри“. Значи при всяко неразбрано нещо трябва да сложите нещо разбрано. Наистина, когато ученият започне да изучава някой въпрос, на първо време се намира в тъмнина. След големи усилия и работа, той придобива светлина върху въпроса и неразбраните неща стават вече разбрани.
към беседата >>
Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като деца.
Мнозина казват, че животът е кратковременен, и като умре човек, всичко се свършва. Така не се говори. Работите никога не се свършват, а още по-малко животът, за който казваме, че е без начало и без край. Обаче колкото и да живее, човек не може да бъде съвършен. Ако за един свят е съвършен, за друг няма да бъде съвършен.
Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като деца.
В този смисъл, човек никога не може да стигне върха. В това се крие величието и красотата на живота.
към беседата >>
„Ханизе“ е положителна дума, а изречението „Слънце я огря“ – отрицателно.
Вие четете тези думи, интересувате се от съдържанието им, но не ги разбирате. И геологът се намира в същото положение: разглежда земните пластове, изучава ги, но докато ги разбере, намира се, като вас, пред нещо неразбрано – „ханизе“. Тази дума е неразбрана. За да се разбере, трябва да прибавите към нея думите „слънце я огря“.
„Ханизе“ е положителна дума, а изречението „Слънце я огря“ – отрицателно.
Към думата „беримезаи“ прибавяме изречението „Светлината я разкри“. Значи при всяко неразбрано нещо трябва да сложите нещо разбрано. Наистина, когато ученият започне да изучава някой въпрос, на първо време се намира в тъмнина. След големи усилия и работа, той придобива светлина върху въпроса и неразбраните неща стават вече разбрани.
към беседата >>
В този смисъл, човек никога не може да стигне върха.
Така не се говори. Работите никога не се свършват, а още по-малко животът, за който казваме, че е без начало и без край. Обаче колкото и да живее, човек не може да бъде съвършен. Ако за един свят е съвършен, за друг няма да бъде съвършен. Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като деца.
В този смисъл, човек никога не може да стигне върха.
В това се крие величието и красотата на живота.
към беседата >>
Към думата „беримезаи“ прибавяме изречението „Светлината я разкри“.
Вие четете тези думи, интересувате се от съдържанието им, но не ги разбирате. И геологът се намира в същото положение: разглежда земните пластове, изучава ги, но докато ги разбере, намира се, като вас, пред нещо неразбрано – „ханизе“. Тази дума е неразбрана. За да се разбере, трябва да прибавите към нея думите „слънце я огря“. „Ханизе“ е положителна дума, а изречението „Слънце я огря“ – отрицателно.
Към думата „беримезаи“ прибавяме изречението „Светлината я разкри“.
Значи при всяко неразбрано нещо трябва да сложите нещо разбрано. Наистина, когато ученият започне да изучава някой въпрос, на първо време се намира в тъмнина. След големи усилия и работа, той придобива светлина върху въпроса и неразбраните неща стават вече разбрани.
към беседата >>
В това се крие величието и красотата на живота.
Работите никога не се свършват, а още по-малко животът, за който казваме, че е без начало и без край. Обаче колкото и да живее, човек не може да бъде съвършен. Ако за един свят е съвършен, за друг няма да бъде съвършен. Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като деца. В този смисъл, човек никога не може да стигне върха.
В това се крие величието и красотата на живота.
към беседата >>
Значи при всяко неразбрано нещо трябва да сложите нещо разбрано.
И геологът се намира в същото положение: разглежда земните пластове, изучава ги, но докато ги разбере, намира се, като вас, пред нещо неразбрано – „ханизе“. Тази дума е неразбрана. За да се разбере, трябва да прибавите към нея думите „слънце я огря“. „Ханизе“ е положителна дума, а изречението „Слънце я огря“ – отрицателно. Към думата „беримезаи“ прибавяме изречението „Светлината я разкри“.
Значи при всяко неразбрано нещо трябва да сложите нещо разбрано.
Наистина, когато ученият започне да изучава някой въпрос, на първо време се намира в тъмнина. След големи усилия и работа, той придобива светлина върху въпроса и неразбраните неща стават вече разбрани.
към беседата >>
И тъй, помнете изреченията, с които преведохме ватанските думи: „ханизе“, „беримезаи“, „земеразахеси“.
И тъй, помнете изреченията, с които преведохме ватанските думи: „ханизе“, „беримезаи“, „земеразахеси“.
Преводът е свободен и означава: „Слънцето ни огря, и тайната си пред нас разкри“.
към беседата >>
Наистина, когато ученият започне да изучава някой въпрос, на първо време се намира в тъмнина.
Тази дума е неразбрана. За да се разбере, трябва да прибавите към нея думите „слънце я огря“. „Ханизе“ е положителна дума, а изречението „Слънце я огря“ – отрицателно. Към думата „беримезаи“ прибавяме изречението „Светлината я разкри“. Значи при всяко неразбрано нещо трябва да сложите нещо разбрано.
Наистина, когато ученият започне да изучава някой въпрос, на първо време се намира в тъмнина.
След големи усилия и работа, той придобива светлина върху въпроса и неразбраните неща стават вече разбрани.
към беседата >>
Преводът е свободен и означава: „Слънцето ни огря, и тайната си пред нас разкри“.
И тъй, помнете изреченията, с които преведохме ватанските думи: „ханизе“, „беримезаи“, „земеразахеси“.
Преводът е свободен и означава: „Слънцето ни огря, и тайната си пред нас разкри“.
към беседата >>
След големи усилия и работа, той придобива светлина върху въпроса и неразбраните неща стават вече разбрани.
За да се разбере, трябва да прибавите към нея думите „слънце я огря“. „Ханизе“ е положителна дума, а изречението „Слънце я огря“ – отрицателно. Към думата „беримезаи“ прибавяме изречението „Светлината я разкри“. Значи при всяко неразбрано нещо трябва да сложите нещо разбрано. Наистина, когато ученият започне да изучава някой въпрос, на първо време се намира в тъмнина.
След големи усилия и работа, той придобива светлина върху въпроса и неразбраните неща стават вече разбрани.
към беседата >>
Сега ще направим опит да преведем горните изречения в музикална форма.
Сега ще направим опит да преведем горните изречения в музикална форма.
Самата дума „ханизе“ е музикална и крие в себе си положителна енергия. Тази дума започва с буквата „Х“, която в математиката означава неизвестна величина. Като се реши, ще видите, че в нея се крие известно количество материя и енергия.
към беседата >>
Самата дума „ханизе“ е музикална и крие в себе си положителна енергия.
Сега ще направим опит да преведем горните изречения в музикална форма.
Самата дума „ханизе“ е музикална и крие в себе си положителна енергия.
Тази дума започва с буквата „Х“, която в математиката означава неизвестна величина. Като се реши, ще видите, че в нея се крие известно количество материя и енергия.
към беседата >>
Тази дума започва с буквата „Х“, която в математиката означава неизвестна величина.
Сега ще направим опит да преведем горните изречения в музикална форма. Самата дума „ханизе“ е музикална и крие в себе си положителна енергия.
Тази дума започва с буквата „Х“, която в математиката означава неизвестна величина.
Като се реши, ще видите, че в нея се крие известно количество материя и енергия.
към беседата >>
Като се реши, ще видите, че в нея се крие известно количество материя и енергия.
Сега ще направим опит да преведем горните изречения в музикална форма. Самата дума „ханизе“ е музикална и крие в себе си положителна енергия. Тази дума започва с буквата „Х“, която в математиката означава неизвестна величина.
Като се реши, ще видите, че в нея се крие известно количество материя и енергия.
към беседата >>
В пътя на развитието си, човек върви от неизвестното към известното.
В пътя на развитието си, човек върви от неизвестното към известното.
Той излиза от вечността – неизвестното, и отива към известното. В този смисъл вечността е ханизе. Макар и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувания върху нея. За пример, казвате „дар-дере“. Това е турска дума, която означава тясна долинка.
към беседата >>
Той излиза от вечността – неизвестното, и отива към известното.
В пътя на развитието си, човек върви от неизвестното към известното.
Той излиза от вечността – неизвестното, и отива към известното.
В този смисъл вечността е ханизе. Макар и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувания върху нея. За пример, казвате „дар-дере“. Това е турска дума, която означава тясна долинка. На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество.
към беседата >>
В този смисъл вечността е ханизе.
В пътя на развитието си, човек върви от неизвестното към известното. Той излиза от вечността – неизвестното, и отива към известното.
В този смисъл вечността е ханизе.
Макар и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувания върху нея. За пример, казвате „дар-дере“. Това е турска дума, която означава тясна долинка. На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество. Между дар и дере има известна зависимост.
към беседата >>
Макар и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувания върху нея.
В пътя на развитието си, човек върви от неизвестното към известното. Той излиза от вечността – неизвестното, и отива към известното. В този смисъл вечността е ханизе.
Макар и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувания върху нея.
За пример, казвате „дар-дере“. Това е турска дума, която означава тясна долинка. На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество. Между дар и дере има известна зависимост. Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар.
към беседата >>
За пример, казвате „дар-дере“.
В пътя на развитието си, човек върви от неизвестното към известното. Той излиза от вечността – неизвестното, и отива към известното. В този смисъл вечността е ханизе. Макар и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувания върху нея.
За пример, казвате „дар-дере“.
Това е турска дума, която означава тясна долинка. На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество. Между дар и дере има известна зависимост. Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар. За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му.
към беседата >>
Това е турска дума, която означава тясна долинка.
В пътя на развитието си, човек върви от неизвестното към известното. Той излиза от вечността – неизвестното, и отива към известното. В този смисъл вечността е ханизе. Макар и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувания върху нея. За пример, казвате „дар-дере“.
Това е турска дума, която означава тясна долинка.
На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество. Между дар и дере има известна зависимост. Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар. За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му. Засега думата „дране“ е свързана с думата болка.
към беседата >>
На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество.
Той излиза от вечността – неизвестното, и отива към известното. В този смисъл вечността е ханизе. Макар и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувания върху нея. За пример, казвате „дар-дере“. Това е турска дума, която означава тясна долинка.
На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество.
Между дар и дере има известна зависимост. Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар. За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му. Засега думата „дране“ е свързана с думата болка. Не можеш да дереш някого и да не му причиниш болка.
към беседата >>
Между дар и дере има известна зависимост.
В този смисъл вечността е ханизе. Макар и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувания върху нея. За пример, казвате „дар-дере“. Това е турска дума, която означава тясна долинка. На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество.
Между дар и дере има известна зависимост.
Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар. За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му. Засега думата „дране“ е свързана с думата болка. Не можеш да дереш някого и да не му причиниш болка. Има случаи, когато тази болка е приятна.
към беседата >>
Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар.
Макар и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувания върху нея. За пример, казвате „дар-дере“. Това е турска дума, която означава тясна долинка. На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество. Между дар и дере има известна зависимост.
Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар.
За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му. Засега думата „дране“ е свързана с думата болка. Не можеш да дереш някого и да не му причиниш болка. Има случаи, когато тази болка е приятна. – Кога?
към беседата >>
За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му.
За пример, казвате „дар-дере“. Това е турска дума, която означава тясна долинка. На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество. Между дар и дере има известна зависимост. Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар.
За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му.
Засега думата „дране“ е свързана с думата болка. Не можеш да дереш някого и да не му причиниш болка. Има случаи, когато тази болка е приятна. – Кога? – Когато човек се освобождава от заблужденията си.
към беседата >>
Засега думата „дране“ е свързана с думата болка.
Това е турска дума, която означава тясна долинка. На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество. Между дар и дере има известна зависимост. Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар. За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му.
Засега думата „дране“ е свързана с думата болка.
Не можеш да дереш някого и да не му причиниш болка. Има случаи, когато тази болка е приятна. – Кога? – Когато човек се освобождава от заблужденията си.
към беседата >>
Не можеш да дереш някого и да не му причиниш болка.
На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество. Между дар и дере има известна зависимост. Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар. За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му. Засега думата „дране“ е свързана с думата болка.
Не можеш да дереш някого и да не му причиниш болка.
Има случаи, когато тази болка е приятна. – Кога? – Когато човек се освобождава от заблужденията си.
към беседата >>
Има случаи, когато тази болка е приятна.
Между дар и дере има известна зависимост. Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар. За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му. Засега думата „дране“ е свързана с думата болка. Не можеш да дереш някого и да не му причиниш болка.
Има случаи, когато тази болка е приятна.
– Кога? – Когато човек се освобождава от заблужденията си.
към беседата >>
– Кога?
Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар. За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му. Засега думата „дране“ е свързана с думата болка. Не можеш да дереш някого и да не му причиниш болка. Има случаи, когато тази болка е приятна.
– Кога?
– Когато човек се освобождава от заблужденията си.
към беседата >>
– Когато човек се освобождава от заблужденията си.
За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му. Засега думата „дране“ е свързана с думата болка. Не можеш да дереш някого и да не му причиниш болка. Има случаи, когато тази болка е приятна. – Кога?
– Когато човек се освобождава от заблужденията си.
към беседата >>
Заблуждението е старата кожа на човека, здраво срасла с тялото му.
Заблуждението е старата кожа на човека, здраво срасла с тялото му.
За да съблече тази дреха, той трябва да я одере. Като я дере, непременно ще си причини известна болка, но в края на краищата той ще бъде доволен, че се е освободил от нещо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало. На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова? Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова. Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“.
към беседата >>
За да съблече тази дреха, той трябва да я одере.
Заблуждението е старата кожа на човека, здраво срасла с тялото му.
За да съблече тази дреха, той трябва да я одере.
Като я дере, непременно ще си причини известна болка, но в края на краищата той ще бъде доволен, че се е освободил от нещо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало. На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова? Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова. Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“. Като кажем „дране“, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива.
към беседата >>
Като я дере, непременно ще си причини известна болка, но в края на краищата той ще бъде доволен, че се е освободил от нещо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало.
Заблуждението е старата кожа на човека, здраво срасла с тялото му. За да съблече тази дреха, той трябва да я одере.
Като я дере, непременно ще си причини известна болка, но в края на краищата той ще бъде доволен, че се е освободил от нещо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало.
На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова? Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова. Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“. Като кажем „дране“, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива. При събличането, обаче, съпротивата е малка.
към беседата >>
На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова?
Заблуждението е старата кожа на човека, здраво срасла с тялото му. За да съблече тази дреха, той трябва да я одере. Като я дере, непременно ще си причини известна болка, но в края на краищата той ще бъде доволен, че се е освободил от нещо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало.
На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова?
Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова. Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“. Като кажем „дране“, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива. При събличането, обаче, съпротивата е малка. Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания.
към беседата >>
Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова.
Заблуждението е старата кожа на човека, здраво срасла с тялото му. За да съблече тази дреха, той трябва да я одере. Като я дере, непременно ще си причини известна болка, но в края на краищата той ще бъде доволен, че се е освободил от нещо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало. На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова?
Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова.
Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“. Като кажем „дране“, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива. При събличането, обаче, съпротивата е малка. Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания. Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа.
към беседата >>
Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“.
Заблуждението е старата кожа на човека, здраво срасла с тялото му. За да съблече тази дреха, той трябва да я одере. Като я дере, непременно ще си причини известна болка, но в края на краищата той ще бъде доволен, че се е освободил от нещо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало. На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова? Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова.
Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“.
Като кажем „дране“, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива. При събличането, обаче, съпротивата е малка. Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания. Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа. И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава.
към беседата >>
Като кажем „дране“, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива.
За да съблече тази дреха, той трябва да я одере. Като я дере, непременно ще си причини известна болка, но в края на краищата той ще бъде доволен, че се е освободил от нещо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало. На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова? Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова. Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“.
Като кажем „дране“, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива.
При събличането, обаче, съпротивата е малка. Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания. Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа. И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава. Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере.
към беседата >>
При събличането, обаче, съпротивата е малка.
Като я дере, непременно ще си причини известна болка, но в края на краищата той ще бъде доволен, че се е освободил от нещо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало. На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова? Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова. Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“. Като кажем „дране“, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива.
При събличането, обаче, съпротивата е малка.
Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания. Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа. И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава. Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере. Щом се освободи, той е получил дар.
към беседата >>
Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания.
На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова? Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова. Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“. Като кажем „дране“, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива. При събличането, обаче, съпротивата е малка.
Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания.
Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа. И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава. Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере. Щом се освободи, той е получил дар. Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар.
към беседата >>
Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа.
Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова. Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“. Като кажем „дране“, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива. При събличането, обаче, съпротивата е малка. Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания.
Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа.
И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава. Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере. Щом се освободи, той е получил дар. Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар. Същото се отнася и до реализиране на някаква идея.
към беседата >>
И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава.
Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“. Като кажем „дране“, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива. При събличането, обаче, съпротивата е малка. Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания. Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа.
И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава.
Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере. Щом се освободи, той е получил дар. Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар. Същото се отнася и до реализиране на някаква идея. Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е.
към беседата >>
Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере.
Като кажем „дране“, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива. При събличането, обаче, съпротивата е малка. Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания. Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа. И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава.
Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере.
Щом се освободи, той е получил дар. Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар. Същото се отнася и до реализиране на някаква идея. Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е. да я ограничиш, да я поставиш на тясно.
към беседата >>
Щом се освободи, той е получил дар.
При събличането, обаче, съпротивата е малка. Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания. Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа. И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава. Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере.
Щом се освободи, той е получил дар.
Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар. Същото се отнася и до реализиране на някаква идея. Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е. да я ограничиш, да я поставиш на тясно. Същото се отнася и до музиката.
към беседата >>
Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар.
Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания. Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа. И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава. Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере. Щом се освободи, той е получил дар.
Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар.
Същото се отнася и до реализиране на някаква идея. Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е. да я ограничиш, да я поставиш на тясно. Същото се отнася и до музиката. На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина.
към беседата >>
Същото се отнася и до реализиране на някаква идея.
Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа. И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава. Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере. Щом се освободи, той е получил дар. Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар.
Същото се отнася и до реализиране на някаква идея.
Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е. да я ограничиш, да я поставиш на тясно. Същото се отнася и до музиката. На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина. Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото.
към беседата >>
Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е.
И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава. Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере. Щом се освободи, той е получил дар. Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар. Същото се отнася и до реализиране на някаква идея.
Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е.
да я ограничиш, да я поставиш на тясно. Същото се отнася и до музиката. На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина. Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото. За това ѝ помагат многобройните инструменти.
към беседата >>
да я ограничиш, да я поставиш на тясно.
Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере. Щом се освободи, той е получил дар. Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар. Същото се отнася и до реализиране на някаква идея. Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е.
да я ограничиш, да я поставиш на тясно.
Същото се отнася и до музиката. На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина. Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото. За това ѝ помагат многобройните инструменти. И в миналото е съществувал същият стремеж, но тогавашната музика не е разполагала с много инструменти.
към беседата >>
Същото се отнася и до музиката.
Щом се освободи, той е получил дар. Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар. Същото се отнася и до реализиране на някаква идея. Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е. да я ограничиш, да я поставиш на тясно.
Същото се отнася и до музиката.
На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина. Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото. За това ѝ помагат многобройните инструменти. И в миналото е съществувал същият стремеж, но тогавашната музика не е разполагала с много инструменти. В миналото музикалните тонове са били инволюционни, слизали отгоре–надолу; сегашните тонове са еволюционни, понеже възлизат нагоре.
към беседата >>
На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина.
Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар. Същото се отнася и до реализиране на някаква идея. Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е. да я ограничиш, да я поставиш на тясно. Същото се отнася и до музиката.
На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина.
Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото. За това ѝ помагат многобройните инструменти. И в миналото е съществувал същият стремеж, но тогавашната музика не е разполагала с много инструменти. В миналото музикалните тонове са били инволюционни, слизали отгоре–надолу; сегашните тонове са еволюционни, понеже възлизат нагоре. Натъкне ли се човек на фалшиви, неопределени тонове, това показва, че той не разбира още законите на музиката и на живота.
към беседата >>
Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото.
Същото се отнася и до реализиране на някаква идея. Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е. да я ограничиш, да я поставиш на тясно. Същото се отнася и до музиката. На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина.
Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото.
За това ѝ помагат многобройните инструменти. И в миналото е съществувал същият стремеж, но тогавашната музика не е разполагала с много инструменти. В миналото музикалните тонове са били инволюционни, слизали отгоре–надолу; сегашните тонове са еволюционни, понеже възлизат нагоре. Натъкне ли се човек на фалшиви, неопределени тонове, това показва, че той не разбира още законите на музиката и на живота.
към беседата >>
За това ѝ помагат многобройните инструменти.
Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е. да я ограничиш, да я поставиш на тясно. Същото се отнася и до музиката. На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина. Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото.
За това ѝ помагат многобройните инструменти.
И в миналото е съществувал същият стремеж, но тогавашната музика не е разполагала с много инструменти. В миналото музикалните тонове са били инволюционни, слизали отгоре–надолу; сегашните тонове са еволюционни, понеже възлизат нагоре. Натъкне ли се човек на фалшиви, неопределени тонове, това показва, че той не разбира още законите на музиката и на живота.
към беседата >>
И в миналото е съществувал същият стремеж, но тогавашната музика не е разполагала с много инструменти.
да я ограничиш, да я поставиш на тясно. Същото се отнася и до музиката. На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина. Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото. За това ѝ помагат многобройните инструменти.
И в миналото е съществувал същият стремеж, но тогавашната музика не е разполагала с много инструменти.
В миналото музикалните тонове са били инволюционни, слизали отгоре–надолу; сегашните тонове са еволюционни, понеже възлизат нагоре. Натъкне ли се човек на фалшиви, неопределени тонове, това показва, че той не разбира още законите на музиката и на живота.
към беседата >>
В миналото музикалните тонове са били инволюционни, слизали отгоре–надолу; сегашните тонове са еволюционни, понеже възлизат нагоре.
Същото се отнася и до музиката. На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина. Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото. За това ѝ помагат многобройните инструменти. И в миналото е съществувал същият стремеж, но тогавашната музика не е разполагала с много инструменти.
В миналото музикалните тонове са били инволюционни, слизали отгоре–надолу; сегашните тонове са еволюционни, понеже възлизат нагоре.
Натъкне ли се човек на фалшиви, неопределени тонове, това показва, че той не разбира още законите на музиката и на живота.
към беседата >>
Натъкне ли се човек на фалшиви, неопределени тонове, това показва, че той не разбира още законите на музиката и на живота.
На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина. Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото. За това ѝ помагат многобройните инструменти. И в миналото е съществувал същият стремеж, но тогавашната музика не е разполагала с много инструменти. В миналото музикалните тонове са били инволюционни, слизали отгоре–надолу; сегашните тонове са еволюционни, понеже възлизат нагоре.
Натъкне ли се човек на фалшиви, неопределени тонове, това показва, че той не разбира още законите на музиката и на живота.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате живота и музиката едновременно.
Като ученици, вие трябва да изучавате живота и музиката едновременно.
Музиката помага за организиране на живота. Като не съзнават това, мнозина разглеждат живота отделно от музиката и се запитват: „Какъв е смисълът на живота? “ – Велик. – „Какво е нашето предназначение? “ – Велико.
към беседата >>
Музиката помага за организиране на живота.
Като ученици, вие трябва да изучавате живота и музиката едновременно.
Музиката помага за организиране на живота.
Като не съзнават това, мнозина разглеждат живота отделно от музиката и се запитват: „Какъв е смисълът на живота? “ – Велик. – „Какво е нашето предназначение? “ – Велико. – „Вярно ли е това?
към беседата >>
Като не съзнават това, мнозина разглеждат живота отделно от музиката и се запитват: „Какъв е смисълът на живота?
Като ученици, вие трябва да изучавате живота и музиката едновременно. Музиката помага за организиране на живота.
Като не съзнават това, мнозина разглеждат живота отделно от музиката и се запитват: „Какъв е смисълът на живота?
“ – Велик. – „Какво е нашето предназначение? “ – Велико. – „Вярно ли е това? “ – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно.
към беседата >>
“ – Велик.
Като ученици, вие трябва да изучавате живота и музиката едновременно. Музиката помага за организиране на живота. Като не съзнават това, мнозина разглеждат живота отделно от музиката и се запитват: „Какъв е смисълът на живота?
“ – Велик.
– „Какво е нашето предназначение? “ – Велико. – „Вярно ли е това? “ – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно. Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена.
към беседата >>
– „Какво е нашето предназначение?
Като ученици, вие трябва да изучавате живота и музиката едновременно. Музиката помага за организиране на живота. Като не съзнават това, мнозина разглеждат живота отделно от музиката и се запитват: „Какъв е смисълът на живота? “ – Велик.
– „Какво е нашето предназначение?
“ – Велико. – „Вярно ли е това? “ – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно. Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена. Обаче когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струните придобиват голяма цена.
към беседата >>
“ – Велико.
Като ученици, вие трябва да изучавате живота и музиката едновременно. Музиката помага за организиране на живота. Като не съзнават това, мнозина разглеждат живота отделно от музиката и се запитват: „Какъв е смисълът на живота? “ – Велик. – „Какво е нашето предназначение?
“ – Велико.
– „Вярно ли е това? “ – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно. Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена. Обаче когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струните придобиват голяма цена. Тогава казваме, че струните имат велико предназначение.
към беседата >>
– „Вярно ли е това?
Музиката помага за организиране на живота. Като не съзнават това, мнозина разглеждат живота отделно от музиката и се запитват: „Какъв е смисълът на живота? “ – Велик. – „Какво е нашето предназначение? “ – Велико.
– „Вярно ли е това?
“ – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно. Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена. Обаче когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струните придобиват голяма цена. Тогава казваме, че струните имат велико предназначение. Без тях и най-видният цигулар не може да се прояви.
към беседата >>
“ – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно.
Като не съзнават това, мнозина разглеждат живота отделно от музиката и се запитват: „Какъв е смисълът на живота? “ – Велик. – „Какво е нашето предназначение? “ – Велико. – „Вярно ли е това?
“ – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно.
Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена. Обаче когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струните придобиват голяма цена. Тогава казваме, че струните имат велико предназначение. Без тях и най-видният цигулар не може да се прояви. И струната се запитва къде е била и къде е сега, но факт е, че днес гласът ѝ се разнася по целия свят.
към беседата >>
Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена.
“ – Велик. – „Какво е нашето предназначение? “ – Велико. – „Вярно ли е това? “ – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно.
Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена.
Обаче когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струните придобиват голяма цена. Тогава казваме, че струните имат велико предназначение. Без тях и най-видният цигулар не може да се прояви. И струната се запитва къде е била и къде е сега, но факт е, че днес гласът ѝ се разнася по целия свят.
към беседата >>
Обаче когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струните придобиват голяма цена.
– „Какво е нашето предназначение? “ – Велико. – „Вярно ли е това? “ – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно. Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена.
Обаче когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струните придобиват голяма цена.
Тогава казваме, че струните имат велико предназначение. Без тях и най-видният цигулар не може да се прояви. И струната се запитва къде е била и къде е сега, но факт е, че днес гласът ѝ се разнася по целия свят.
към беседата >>
Тогава казваме, че струните имат велико предназначение.
“ – Велико. – „Вярно ли е това? “ – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно. Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена. Обаче когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струните придобиват голяма цена.
Тогава казваме, че струните имат велико предназначение.
Без тях и най-видният цигулар не може да се прояви. И струната се запитва къде е била и къде е сега, но факт е, че днес гласът ѝ се разнася по целия свят.
към беседата >>
Без тях и най-видният цигулар не може да се прояви.
– „Вярно ли е това? “ – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно. Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена. Обаче когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струните придобиват голяма цена. Тогава казваме, че струните имат велико предназначение.
Без тях и най-видният цигулар не може да се прояви.
И струната се запитва къде е била и къде е сега, но факт е, че днес гласът ѝ се разнася по целия свят.
към беседата >>
И струната се запитва къде е била и къде е сега, но факт е, че днес гласът ѝ се разнася по целия свят.
“ – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно. Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена. Обаче когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струните придобиват голяма цена. Тогава казваме, че струните имат велико предназначение. Без тях и най-видният цигулар не може да се прояви.
И струната се запитва къде е била и къде е сега, но факт е, че днес гласът ѝ се разнася по целия свят.
към беседата >>
И тъй, докато човек не попадне на тясно, в дар-дере, и не употреби всичкото си знание и изкуство, да излезе вън, на свобода, той не може да си служи с цигулката, да издава чисти и хармонични тонове.
И тъй, докато човек не попадне на тясно, в дар-дере, и не употреби всичкото си знание и изкуство, да излезе вън, на свобода, той не може да си служи с цигулката, да издава чисти и хармонични тонове.
Ще кажете, че човек трябва да влезе в обществото, да се прояви. За да влезете в обществото, трябва да дойде някой професор, да ви въведе там. – Какво представлява обществото? – В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна. Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове.
към беседата >>
Ще кажете, че човек трябва да влезе в обществото, да се прояви.
И тъй, докато човек не попадне на тясно, в дар-дере, и не употреби всичкото си знание и изкуство, да излезе вън, на свобода, той не може да си служи с цигулката, да издава чисти и хармонични тонове.
Ще кажете, че човек трябва да влезе в обществото, да се прояви.
За да влезете в обществото, трябва да дойде някой професор, да ви въведе там. – Какво представлява обществото? – В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна. Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове. Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре.
към беседата >>
За да влезете в обществото, трябва да дойде някой професор, да ви въведе там.
И тъй, докато човек не попадне на тясно, в дар-дере, и не употреби всичкото си знание и изкуство, да излезе вън, на свобода, той не може да си служи с цигулката, да издава чисти и хармонични тонове. Ще кажете, че човек трябва да влезе в обществото, да се прояви.
За да влезете в обществото, трябва да дойде някой професор, да ви въведе там.
– Какво представлява обществото? – В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна. Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове. Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре. Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл.
към беседата >>
– Какво представлява обществото?
И тъй, докато човек не попадне на тясно, в дар-дере, и не употреби всичкото си знание и изкуство, да излезе вън, на свобода, той не може да си служи с цигулката, да издава чисти и хармонични тонове. Ще кажете, че човек трябва да влезе в обществото, да се прояви. За да влезете в обществото, трябва да дойде някой професор, да ви въведе там.
– Какво представлява обществото?
– В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна. Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове. Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре. Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл. Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно.
към беседата >>
– В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна.
И тъй, докато човек не попадне на тясно, в дар-дере, и не употреби всичкото си знание и изкуство, да излезе вън, на свобода, той не може да си служи с цигулката, да издава чисти и хармонични тонове. Ще кажете, че човек трябва да влезе в обществото, да се прояви. За да влезете в обществото, трябва да дойде някой професор, да ви въведе там. – Какво представлява обществото?
– В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна.
Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове. Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре. Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл. Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно. Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина като струна, завита в пликче.
към беседата >>
Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове.
И тъй, докато човек не попадне на тясно, в дар-дере, и не употреби всичкото си знание и изкуство, да излезе вън, на свобода, той не може да си служи с цигулката, да издава чисти и хармонични тонове. Ще кажете, че човек трябва да влезе в обществото, да се прояви. За да влезете в обществото, трябва да дойде някой професор, да ви въведе там. – Какво представлява обществото? – В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна.
Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове.
Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре. Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл. Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно. Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина като струна, завита в пликче. Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача.
към беседата >>
Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре.
Ще кажете, че човек трябва да влезе в обществото, да се прояви. За да влезете в обществото, трябва да дойде някой професор, да ви въведе там. – Какво представлява обществото? – В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна. Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове.
Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре.
Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл. Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно. Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина като струна, завита в пликче. Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача. Ако човек е, за пример, струна „ми“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума.
към беседата >>
Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл.
За да влезете в обществото, трябва да дойде някой професор, да ви въведе там. – Какво представлява обществото? – В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна. Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове. Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре.
Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл.
Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно. Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина като струна, завита в пликче. Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача. Ако човек е, за пример, струна „ми“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума. Обаче в това „ми“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще.
към беседата >>
Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно.
– Какво представлява обществото? – В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна. Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове. Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре. Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл.
Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно.
Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина като струна, завита в пликче. Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача. Ако човек е, за пример, струна „ми“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума. Обаче в това „ми“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще. Без „ми“ той не може да свири и да се прояви.
към беседата >>
Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина като струна, завита в пликче.
– В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна. Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове. Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре. Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл. Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно.
Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина като струна, завита в пликче.
Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача. Ако човек е, за пример, струна „ми“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума. Обаче в това „ми“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще. Без „ми“ той не може да свири и да се прояви. Като извади струната от пликчето, той я поглежда и си казва: „Скъпо платих за струната „ми“, но добре ще свиря с нея“.
към беседата >>
Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача.
Когато дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове. Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре. Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл. Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно. Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина като струна, завита в пликче.
Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача.
Ако човек е, за пример, струна „ми“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума. Обаче в това „ми“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще. Без „ми“ той не може да свири и да се прояви. Като извади струната от пликчето, той я поглежда и си казва: „Скъпо платих за струната „ми“, но добре ще свиря с нея“. След това я слага на цигулката си, обтяга я добре, насочва ухото си към нея и казва: „Добра е струната“.
към беседата >>
Ако човек е, за пример, струна „ми“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума.
Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре. Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл. Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно. Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина като струна, завита в пликче. Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача.
Ако човек е, за пример, струна „ми“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума.
Обаче в това „ми“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще. Без „ми“ той не може да свири и да се прояви. Като извади струната от пликчето, той я поглежда и си казва: „Скъпо платих за струната „ми“, но добре ще свиря с нея“. След това я слага на цигулката си, обтяга я добре, насочва ухото си към нея и казва: „Добра е струната“. Щом започне да свири, той се разговаря вече с „ми“, със „сол“ – с всичките струни.
към беседата >>
Обаче в това „ми“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще.
Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл. Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно. Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина като струна, завита в пликче. Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача. Ако човек е, за пример, струна „ми“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума.
Обаче в това „ми“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще.
Без „ми“ той не може да свири и да се прояви. Като извади струната от пликчето, той я поглежда и си казва: „Скъпо платих за струната „ми“, но добре ще свиря с нея“. След това я слага на цигулката си, обтяга я добре, насочва ухото си към нея и казва: „Добра е струната“. Щом започне да свири, той се разговаря вече с „ми“, със „сол“ – с всичките струни. Хората слушат този разговор и се въодушевяват.
към беседата >>
Без „ми“ той не може да свири и да се прояви.
Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно. Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина като струна, завита в пликче. Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача. Ако човек е, за пример, струна „ми“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума. Обаче в това „ми“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще.
Без „ми“ той не може да свири и да се прояви.
Като извади струната от пликчето, той я поглежда и си казва: „Скъпо платих за струната „ми“, но добре ще свиря с нея“. След това я слага на цигулката си, обтяга я добре, насочва ухото си към нея и казва: „Добра е струната“. Щом започне да свири, той се разговаря вече с „ми“, със „сол“ – с всичките струни. Хората слушат този разговор и се въодушевяват.
към беседата >>
Като извади струната от пликчето, той я поглежда и си казва: „Скъпо платих за струната „ми“, но добре ще свиря с нея“.
Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина като струна, завита в пликче. Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача. Ако човек е, за пример, струна „ми“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума. Обаче в това „ми“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще. Без „ми“ той не може да свири и да се прояви.
Като извади струната от пликчето, той я поглежда и си казва: „Скъпо платих за струната „ми“, но добре ще свиря с нея“.
След това я слага на цигулката си, обтяга я добре, насочва ухото си към нея и казва: „Добра е струната“. Щом започне да свири, той се разговаря вече с „ми“, със „сол“ – с всичките струни. Хората слушат този разговор и се въодушевяват.
към беседата >>
След това я слага на цигулката си, обтяга я добре, насочва ухото си към нея и казва: „Добра е струната“.
Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача. Ако човек е, за пример, струна „ми“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума. Обаче в това „ми“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще. Без „ми“ той не може да свири и да се прояви. Като извади струната от пликчето, той я поглежда и си казва: „Скъпо платих за струната „ми“, но добре ще свиря с нея“.
След това я слага на цигулката си, обтяга я добре, насочва ухото си към нея и казва: „Добра е струната“.
Щом започне да свири, той се разговаря вече с „ми“, със „сол“ – с всичките струни. Хората слушат този разговор и се въодушевяват.
към беседата >>
Де ще определиш слънцето, светлината?
(втори вариант)
Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас? Някой казва: Аз искам Любовта! Хани, за мене тази дума много значи, за вас нищо не значи, но за мене много значи! ХАНИЗЕ това е реалното в света. Ти не можеш да го определиш.
Де ще определиш слънцето, светлината?
към втори вариант >>
А другите се чудят, защо техният учител се радва.
(втори вариант)
Казваш: Ама аз трябва да живея? Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той си дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите. И тя си заминава и вече тя муха не е. Е, не струва ли тогава паякът да те изяде, че да си минеш в по-висш свят? Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват.
А другите се чудят, защо техният учител се радва.
Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха. Виждам един човек, страда той – минава в някоя по-висока фаза и т.н. Светът е прогресивен, животът е прогресивен, всичко в света е прогресивно. Всичко за добро отива. И ако ние виждаме, че нещата са лоши, то това е наше лично разбиране.
към втори вариант >>
ЗЕ-МЕР-А-ЗА-ХЕ-СИ. Пътят на живота тя определи.
(втори вариант)
ЗЕ-МЕР-А-ЗА-ХЕ-СИ. Пътят на живота тя определи.
Кой определя, слънцето ли определя, светлината ли определя. Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето да дойде да грее. Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето, слънцето да изгрее. И като е изгряло, има едно отражение вече на тази светлина. БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека, да мисли човек, да разкрива нещата, да ги съчетава.
към втори вариант >>
Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха.
(втори вариант)
Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той си дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите. И тя си заминава и вече тя муха не е. Е, не струва ли тогава паякът да те изяде, че да си минеш в по-висш свят? Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват. А другите се чудят, защо техният учител се радва.
Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха.
Виждам един човек, страда той – минава в някоя по-висока фаза и т.н. Светът е прогресивен, животът е прогресивен, всичко в света е прогресивно. Всичко за добро отива. И ако ние виждаме, че нещата са лоши, то това е наше лично разбиране. А животът в своята пълнота, всичко към добро отива.
към втори вариант >>
Кой определя, слънцето ли определя, светлината ли определя.
(втори вариант)
ЗЕ-МЕР-А-ЗА-ХЕ-СИ. Пътят на живота тя определи.
Кой определя, слънцето ли определя, светлината ли определя.
Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето да дойде да грее. Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето, слънцето да изгрее. И като е изгряло, има едно отражение вече на тази светлина. БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека, да мисли човек, да разкрива нещата, да ги съчетава. ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност.
към втори вариант >>
Виждам един човек, страда той – минава в някоя по-висока фаза и т.н.
(втори вариант)
И тя си заминава и вече тя муха не е. Е, не струва ли тогава паякът да те изяде, че да си минеш в по-висш свят? Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват. А другите се чудят, защо техният учител се радва. Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха.
Виждам един човек, страда той – минава в някоя по-висока фаза и т.н.
Светът е прогресивен, животът е прогресивен, всичко в света е прогресивно. Всичко за добро отива. И ако ние виждаме, че нещата са лоши, то това е наше лично разбиране. А животът в своята пълнота, всичко към добро отива.
към втори вариант >>
Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето да дойде да грее.
(втори вариант)
ЗЕ-МЕР-А-ЗА-ХЕ-СИ. Пътят на живота тя определи. Кой определя, слънцето ли определя, светлината ли определя.
Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето да дойде да грее.
Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето, слънцето да изгрее. И като е изгряло, има едно отражение вече на тази светлина. БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека, да мисли човек, да разкрива нещата, да ги съчетава. ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност. Тогава какво станало?
към втори вариант >>
Светът е прогресивен, животът е прогресивен, всичко в света е прогресивно.
(втори вариант)
Е, не струва ли тогава паякът да те изяде, че да си минеш в по-висш свят? Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват. А другите се чудят, защо техният учител се радва. Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха. Виждам един човек, страда той – минава в някоя по-висока фаза и т.н.
Светът е прогресивен, животът е прогресивен, всичко в света е прогресивно.
Всичко за добро отива. И ако ние виждаме, че нещата са лоши, то това е наше лично разбиране. А животът в своята пълнота, всичко към добро отива.
към втори вариант >>
Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето, слънцето да изгрее.
(втори вариант)
ЗЕ-МЕР-А-ЗА-ХЕ-СИ. Пътят на живота тя определи. Кой определя, слънцето ли определя, светлината ли определя. Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето да дойде да грее.
Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето, слънцето да изгрее.
И като е изгряло, има едно отражение вече на тази светлина. БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека, да мисли човек, да разкрива нещата, да ги съчетава. ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност. Тогава какво станало? И пътят на живота става определен.
към втори вариант >>
Всичко за добро отива.
(втори вариант)
Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват. А другите се чудят, защо техният учител се радва. Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха. Виждам един човек, страда той – минава в някоя по-висока фаза и т.н. Светът е прогресивен, животът е прогресивен, всичко в света е прогресивно.
Всичко за добро отива.
И ако ние виждаме, че нещата са лоши, то това е наше лично разбиране. А животът в своята пълнота, всичко към добро отива.
към втори вариант >>
И като е изгряло, има едно отражение вече на тази светлина.
(втори вариант)
ЗЕ-МЕР-А-ЗА-ХЕ-СИ. Пътят на живота тя определи. Кой определя, слънцето ли определя, светлината ли определя. Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето да дойде да грее. Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето, слънцето да изгрее.
И като е изгряло, има едно отражение вече на тази светлина.
БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека, да мисли човек, да разкрива нещата, да ги съчетава. ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност. Тогава какво станало? И пътят на живота става определен. Значи вече имаш стремеж.
към втори вариант >>
И ако ние виждаме, че нещата са лоши, то това е наше лично разбиране.
(втори вариант)
А другите се чудят, защо техният учител се радва. Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха. Виждам един човек, страда той – минава в някоя по-висока фаза и т.н. Светът е прогресивен, животът е прогресивен, всичко в света е прогресивно. Всичко за добро отива.
И ако ние виждаме, че нещата са лоши, то това е наше лично разбиране.
А животът в своята пълнота, всичко към добро отива.
към втори вариант >>
БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека, да мисли човек, да разкрива нещата, да ги съчетава.
(втори вариант)
ЗЕ-МЕР-А-ЗА-ХЕ-СИ. Пътят на живота тя определи. Кой определя, слънцето ли определя, светлината ли определя. Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето да дойде да грее. Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето, слънцето да изгрее. И като е изгряло, има едно отражение вече на тази светлина.
БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека, да мисли човек, да разкрива нещата, да ги съчетава.
ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност. Тогава какво станало? И пътят на живота става определен. Значи вече имаш стремеж. Тази реалност турга стремеж в пътя на живота.
към втори вариант >>
А животът в своята пълнота, всичко към добро отива.
(втори вариант)
Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха. Виждам един човек, страда той – минава в някоя по-висока фаза и т.н. Светът е прогресивен, животът е прогресивен, всичко в света е прогресивно. Всичко за добро отива. И ако ние виждаме, че нещата са лоши, то това е наше лично разбиране.
А животът в своята пълнота, всичко към добро отива.
към втори вариант >>
ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност.
(втори вариант)
Кой определя, слънцето ли определя, светлината ли определя. Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето да дойде да грее. Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето, слънцето да изгрее. И като е изгряло, има едно отражение вече на тази светлина. БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека, да мисли човек, да разкрива нещата, да ги съчетава.
ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност.
Тогава какво станало? И пътят на живота става определен. Значи вече имаш стремеж. Тази реалност турга стремеж в пътя на живота. Може да го турите религия, наука, култура, това е пътят.
към втори вариант >>
И тъй ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
И тъй ХАНИЗЕ.
И тъй, каква дума бихте турили? Турете друга някоя хубава дума. Какво може да се тури? ХАН на старобългарски значи господар. Можете да турите каквато искате дума – слънцето огре.
към втори вариант >>
Тогава какво станало?
(втори вариант)
Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето да дойде да грее. Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето, слънцето да изгрее. И като е изгряло, има едно отражение вече на тази светлина. БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека, да мисли човек, да разкрива нещата, да ги съчетава. ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност.
Тогава какво станало?
И пътят на живота става определен. Значи вече имаш стремеж. Тази реалност турга стремеж в пътя на живота. Може да го турите религия, наука, култура, това е пътят. Религиозен път, социален път, път на живота.
към втори вариант >>
И тъй, каква дума бихте турили?
(втори вариант)
И тъй ХАНИЗЕ.
И тъй, каква дума бихте турили?
Турете друга някоя хубава дума. Какво може да се тури? ХАН на старобългарски значи господар. Можете да турите каквато искате дума – слънцето огре. НИ, каква друга българска дума може да дадете?
към втори вариант >>
И пътят на живота става определен.
(втори вариант)
Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето, слънцето да изгрее. И като е изгряло, има едно отражение вече на тази светлина. БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека, да мисли човек, да разкрива нещата, да ги съчетава. ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност. Тогава какво станало?
И пътят на живота става определен.
Значи вече имаш стремеж. Тази реалност турга стремеж в пътя на живота. Може да го турите религия, наука, култура, това е пътят. Религиозен път, социален път, път на живота. Всичко, по което можем да вървим, е път.
към втори вариант >>
Турете друга някоя хубава дума.
(втори вариант)
И тъй ХАНИЗЕ. И тъй, каква дума бихте турили?
Турете друга някоя хубава дума.
Какво може да се тури? ХАН на старобългарски значи господар. Можете да турите каквато искате дума – слънцето огре. НИ, каква друга българска дума може да дадете? ХАНИЗЕ, през нея той се провре.
към втори вариант >>
Значи вече имаш стремеж.
(втори вариант)
И като е изгряло, има едно отражение вече на тази светлина. БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека, да мисли човек, да разкрива нещата, да ги съчетава. ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност. Тогава какво станало? И пътят на живота става определен.
Значи вече имаш стремеж.
Тази реалност турга стремеж в пътя на живота. Може да го турите религия, наука, култура, това е пътят. Религиозен път, социален път, път на живота. Всичко, по което можем да вървим, е път.
към втори вариант >>
Какво може да се тури?
(втори вариант)
И тъй ХАНИЗЕ. И тъй, каква дума бихте турили? Турете друга някоя хубава дума.
Какво може да се тури?
ХАН на старобългарски значи господар. Можете да турите каквато искате дума – слънцето огре. НИ, каква друга българска дума може да дадете? ХАНИЗЕ, през нея той се провре.
към втори вариант >>
Тази реалност турга стремеж в пътя на живота.
(втори вариант)
БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека, да мисли човек, да разкрива нещата, да ги съчетава. ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност. Тогава какво станало? И пътят на живота става определен. Значи вече имаш стремеж.
Тази реалност турга стремеж в пътя на живота.
Може да го турите религия, наука, култура, това е пътят. Религиозен път, социален път, път на живота. Всичко, по което можем да вървим, е път.
към втори вариант >>
ХАН на старобългарски значи господар.
(втори вариант)
И тъй ХАНИЗЕ. И тъй, каква дума бихте турили? Турете друга някоя хубава дума. Какво може да се тури?
ХАН на старобългарски значи господар.
Можете да турите каквато искате дума – слънцето огре. НИ, каква друга българска дума може да дадете? ХАНИЗЕ, през нея той се провре.
към втори вариант >>
Може да го турите религия, наука, култура, това е пътят.
(втори вариант)
ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност. Тогава какво станало? И пътят на живота става определен. Значи вече имаш стремеж. Тази реалност турга стремеж в пътя на живота.
Може да го турите религия, наука, култура, това е пътят.
Религиозен път, социален път, път на живота. Всичко, по което можем да вървим, е път.
към втори вариант >>
Можете да турите каквато искате дума – слънцето огре.
(втори вариант)
И тъй ХАНИЗЕ. И тъй, каква дума бихте турили? Турете друга някоя хубава дума. Какво може да се тури? ХАН на старобългарски значи господар.
Можете да турите каквато искате дума – слънцето огре.
НИ, каква друга българска дума може да дадете? ХАНИЗЕ, през нея той се провре.
към втори вариант >>
Религиозен път, социален път, път на живота.
(втори вариант)
Тогава какво станало? И пътят на живота става определен. Значи вече имаш стремеж. Тази реалност турга стремеж в пътя на живота. Може да го турите религия, наука, култура, това е пътят.
Религиозен път, социален път, път на живота.
Всичко, по което можем да вървим, е път.
към втори вариант >>
НИ, каква друга българска дума може да дадете?
(втори вариант)
И тъй, каква дума бихте турили? Турете друга някоя хубава дума. Какво може да се тури? ХАН на старобългарски значи господар. Можете да турите каквато искате дума – слънцето огре.
НИ, каква друга българска дума може да дадете?
ХАНИЗЕ, през нея той се провре.
към втори вариант >>
Всичко, по което можем да вървим, е път.
(втори вариант)
И пътят на живота става определен. Значи вече имаш стремеж. Тази реалност турга стремеж в пътя на живота. Може да го турите религия, наука, култура, това е пътят. Религиозен път, социален път, път на живота.
Всичко, по което можем да вървим, е път.
към втори вариант >>
ХАНИЗЕ, през нея той се провре.
(втори вариант)
Турете друга някоя хубава дума. Какво може да се тури? ХАН на старобългарски значи господар. Можете да турите каквато искате дума – слънцето огре. НИ, каква друга българска дума може да дадете?
ХАНИЗЕ, през нея той се провре.
към втори вариант >>
Сега произнесете първата дума ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
Сега произнесете първата дума ХАНИЗЕ.
Какво означава тя, разбрахте ли? (Учителят произнася високо, после тихо и нежно тази дума). В произношението има два противоположни смисъла. После имате ХАНИ, някое име и на български думата ЗЕ. От ХАНИЗЕ, българите са взели само един слог ЗЕ, (взе).
към втори вариант >>
Сега Станке, я донеси лъжички да си вземат всички от меда.
(втори вариант)
Сега Станке, я донеси лъжички да си вземат всички от меда.
към втори вариант >>
Какво означава тя, разбрахте ли?
(втори вариант)
Сега произнесете първата дума ХАНИЗЕ.
Какво означава тя, разбрахте ли?
(Учителят произнася високо, после тихо и нежно тази дума). В произношението има два противоположни смисъла. После имате ХАНИ, някое име и на български думата ЗЕ. От ХАНИЗЕ, българите са взели само един слог ЗЕ, (взе). Нали казва, зе го той.
към втори вариант >>
7.10
(втори вариант)
7.10
към втори вариант >>
(Учителят произнася високо, после тихо и нежно тази дума).
(втори вариант)
Сега произнесете първата дума ХАНИЗЕ. Какво означава тя, разбрахте ли?
(Учителят произнася високо, после тихо и нежно тази дума).
В произношението има два противоположни смисъла. После имате ХАНИ, някое име и на български думата ЗЕ. От ХАНИЗЕ, българите са взели само един слог ЗЕ, (взе). Нали казва, зе го той. Българите са взели и НИ.
към втори вариант >>
Учителят си извади цигулката и пее ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
Учителят си извади цигулката и пее ХАНИЗЕ.
Тези думи са творчески, могат да произведат нещо. – СЛЪНЦЕТО Е ОГРЕ. Е, дума пак отрицателна. Учителят с цигулката, но гледа как всички си вземат от меда по една лъжичка – взимайте си по повече. ХА е нещо много приятно.
към втори вариант >>
В произношението има два противоположни смисъла.
(втори вариант)
Сега произнесете първата дума ХАНИЗЕ. Какво означава тя, разбрахте ли? (Учителят произнася високо, после тихо и нежно тази дума).
В произношението има два противоположни смисъла.
После имате ХАНИ, някое име и на български думата ЗЕ. От ХАНИЗЕ, българите са взели само един слог ЗЕ, (взе). Нали казва, зе го той. Българите са взели и НИ. Времето ни, доброто ни.
към втори вариант >>
Тези думи са творчески, могат да произведат нещо.
(втори вариант)
Учителят си извади цигулката и пее ХАНИЗЕ.
Тези думи са творчески, могат да произведат нещо.
– СЛЪНЦЕТО Е ОГРЕ. Е, дума пак отрицателна. Учителят с цигулката, но гледа как всички си вземат от меда по една лъжичка – взимайте си по повече. ХА е нещо много приятно. А НИ е законът, как да приемеш противоречието в света.
към втори вариант >>
После имате ХАНИ, някое име и на български думата ЗЕ.
(втори вариант)
Сега произнесете първата дума ХАНИЗЕ. Какво означава тя, разбрахте ли? (Учителят произнася високо, после тихо и нежно тази дума). В произношението има два противоположни смисъла.
После имате ХАНИ, някое име и на български думата ЗЕ.
От ХАНИЗЕ, българите са взели само един слог ЗЕ, (взе). Нали казва, зе го той. Българите са взели и НИ. Времето ни, доброто ни. И взели са и ХА.
към втори вариант >>
– СЛЪНЦЕТО Е ОГРЕ.
(втори вариант)
Учителят си извади цигулката и пее ХАНИЗЕ. Тези думи са творчески, могат да произведат нещо.
– СЛЪНЦЕТО Е ОГРЕ.
Е, дума пак отрицателна. Учителят с цигулката, но гледа как всички си вземат от меда по една лъжичка – взимайте си по повече. ХА е нещо много приятно. А НИ е законът, как да приемеш противоречието в света. Ако ти произнесеш думата както трябва, ако има едно противоречие, то се маха.
към втори вариант >>
От ХАНИЗЕ, българите са взели само един слог ЗЕ, (взе).
(втори вариант)
Сега произнесете първата дума ХАНИЗЕ. Какво означава тя, разбрахте ли? (Учителят произнася високо, после тихо и нежно тази дума). В произношението има два противоположни смисъла. После имате ХАНИ, някое име и на български думата ЗЕ.
От ХАНИЗЕ, българите са взели само един слог ЗЕ, (взе).
Нали казва, зе го той. Българите са взели и НИ. Времето ни, доброто ни. И взели са и ХА. Казват: Ха да ядем!
към втори вариант >>
Е, дума пак отрицателна.
(втори вариант)
Учителят си извади цигулката и пее ХАНИЗЕ. Тези думи са творчески, могат да произведат нещо. – СЛЪНЦЕТО Е ОГРЕ.
Е, дума пак отрицателна.
Учителят с цигулката, но гледа как всички си вземат от меда по една лъжичка – взимайте си по повече. ХА е нещо много приятно. А НИ е законът, как да приемеш противоречието в света. Ако ти произнесеш думата както трябва, ако има едно противоречие, то се маха. А ЗЕ е законът на производството.
към втори вариант >>
Нали казва, зе го той.
(втори вариант)
Какво означава тя, разбрахте ли? (Учителят произнася високо, после тихо и нежно тази дума). В произношението има два противоположни смисъла. После имате ХАНИ, някое име и на български думата ЗЕ. От ХАНИЗЕ, българите са взели само един слог ЗЕ, (взе).
Нали казва, зе го той.
Българите са взели и НИ. Времето ни, доброто ни. И взели са и ХА. Казват: Ха да ядем! Или – Ха ни е така, т.е.
към втори вариант >>
Учителят с цигулката, но гледа как всички си вземат от меда по една лъжичка – взимайте си по повече.
(втори вариант)
Учителят си извади цигулката и пее ХАНИЗЕ. Тези думи са творчески, могат да произведат нещо. – СЛЪНЦЕТО Е ОГРЕ. Е, дума пак отрицателна.
Учителят с цигулката, но гледа как всички си вземат от меда по една лъжичка – взимайте си по повече.
ХА е нещо много приятно. А НИ е законът, как да приемеш противоречието в света. Ако ти произнесеш думата както трябва, ако има едно противоречие, то се маха. А ЗЕ е законът на производството. Ти си беден, ЗЕ-то показва начина как може да забогатееш.
към втори вариант >>
Българите са взели и НИ.
(втори вариант)
(Учителят произнася високо, после тихо и нежно тази дума). В произношението има два противоположни смисъла. После имате ХАНИ, някое име и на български думата ЗЕ. От ХАНИЗЕ, българите са взели само един слог ЗЕ, (взе). Нали казва, зе го той.
Българите са взели и НИ.
Времето ни, доброто ни. И взели са и ХА. Казват: Ха да ядем! Или – Ха ни е така, т.е. реалността ха ни.
към втори вариант >>
ХА е нещо много приятно.
(втори вариант)
Учителят си извади цигулката и пее ХАНИЗЕ. Тези думи са творчески, могат да произведат нещо. – СЛЪНЦЕТО Е ОГРЕ. Е, дума пак отрицателна. Учителят с цигулката, но гледа как всички си вземат от меда по една лъжичка – взимайте си по повече.
ХА е нещо много приятно.
А НИ е законът, как да приемеш противоречието в света. Ако ти произнесеш думата както трябва, ако има едно противоречие, то се маха. А ЗЕ е законът на производството. Ти си беден, ЗЕ-то показва начина как може да забогатееш.
към втори вариант >>
Времето ни, доброто ни.
(втори вариант)
В произношението има два противоположни смисъла. После имате ХАНИ, някое име и на български думата ЗЕ. От ХАНИЗЕ, българите са взели само един слог ЗЕ, (взе). Нали казва, зе го той. Българите са взели и НИ.
Времето ни, доброто ни.
И взели са и ХА. Казват: Ха да ядем! Или – Ха ни е така, т.е. реалността ха ни. Тя е една разпокъсана дума.
към втори вариант >>
А НИ е законът, как да приемеш противоречието в света.
(втори вариант)
Тези думи са творчески, могат да произведат нещо. – СЛЪНЦЕТО Е ОГРЕ. Е, дума пак отрицателна. Учителят с цигулката, но гледа как всички си вземат от меда по една лъжичка – взимайте си по повече. ХА е нещо много приятно.
А НИ е законът, как да приемеш противоречието в света.
Ако ти произнесеш думата както трябва, ако има едно противоречие, то се маха. А ЗЕ е законът на производството. Ти си беден, ЗЕ-то показва начина как може да забогатееш.
към втори вариант >>
И взели са и ХА.
(втори вариант)
После имате ХАНИ, някое име и на български думата ЗЕ. От ХАНИЗЕ, българите са взели само един слог ЗЕ, (взе). Нали казва, зе го той. Българите са взели и НИ. Времето ни, доброто ни.
И взели са и ХА.
Казват: Ха да ядем! Или – Ха ни е така, т.е. реалността ха ни. Тя е една разпокъсана дума. Това великото, мощното в света, което може да те подигне на работа.
към втори вариант >>
Ако ти произнесеш думата както трябва, ако има едно противоречие, то се маха.
(втори вариант)
– СЛЪНЦЕТО Е ОГРЕ. Е, дума пак отрицателна. Учителят с цигулката, но гледа как всички си вземат от меда по една лъжичка – взимайте си по повече. ХА е нещо много приятно. А НИ е законът, как да приемеш противоречието в света.
Ако ти произнесеш думата както трябва, ако има едно противоречие, то се маха.
А ЗЕ е законът на производството. Ти си беден, ЗЕ-то показва начина как може да забогатееш.
към втори вариант >>
Казват: Ха да ядем!
(втори вариант)
От ХАНИЗЕ, българите са взели само един слог ЗЕ, (взе). Нали казва, зе го той. Българите са взели и НИ. Времето ни, доброто ни. И взели са и ХА.
Казват: Ха да ядем!
Или – Ха ни е така, т.е. реалността ха ни. Тя е една разпокъсана дума. Това великото, мощното в света, което може да те подигне на работа.
към втори вариант >>
А ЗЕ е законът на производството.
(втори вариант)
Е, дума пак отрицателна. Учителят с цигулката, но гледа как всички си вземат от меда по една лъжичка – взимайте си по повече. ХА е нещо много приятно. А НИ е законът, как да приемеш противоречието в света. Ако ти произнесеш думата както трябва, ако има едно противоречие, то се маха.
А ЗЕ е законът на производството.
Ти си беден, ЗЕ-то показва начина как може да забогатееш.
към втори вариант >>
Или – Ха ни е така, т.е.
(втори вариант)
Нали казва, зе го той. Българите са взели и НИ. Времето ни, доброто ни. И взели са и ХА. Казват: Ха да ядем!
Или – Ха ни е така, т.е.
реалността ха ни. Тя е една разпокъсана дума. Това великото, мощното в света, което може да те подигне на работа.
към втори вариант >>
Ти си беден, ЗЕ-то показва начина как може да забогатееш.
(втори вариант)
Учителят с цигулката, но гледа как всички си вземат от меда по една лъжичка – взимайте си по повече. ХА е нещо много приятно. А НИ е законът, как да приемеш противоречието в света. Ако ти произнесеш думата както трябва, ако има едно противоречие, то се маха. А ЗЕ е законът на производството.
Ти си беден, ЗЕ-то показва начина как може да забогатееш.
към втори вариант >>
реалността ха ни.
(втори вариант)
Българите са взели и НИ. Времето ни, доброто ни. И взели са и ХА. Казват: Ха да ядем! Или – Ха ни е така, т.е.
реалността ха ни.
Тя е една разпокъсана дума. Това великото, мощното в света, което може да те подигне на работа.
към втори вариант >>
ХА е закон на ума, НИ е закон на сърдцето, а ЗЕ е закон на волята.
(втори вариант)
ХА е закон на ума, НИ е закон на сърдцето, а ЗЕ е закон на волята.
При ХА има три произношения. Ха, ХАНИ, Учителят произнася тихо думата. Това е една ватанска дума. Знаете ли, какво нещо е ватан? Оставяйте едно малко отверстие за буквата а, за всяка една мъчнотия оставяйте едно малко отверстие.
към втори вариант >>
Тя е една разпокъсана дума.
(втори вариант)
Времето ни, доброто ни. И взели са и ХА. Казват: Ха да ядем! Или – Ха ни е така, т.е. реалността ха ни.
Тя е една разпокъсана дума.
Това великото, мощното в света, което може да те подигне на работа.
към втори вариант >>
При ХА има три произношения.
(втори вариант)
ХА е закон на ума, НИ е закон на сърдцето, а ЗЕ е закон на волята.
При ХА има три произношения.
Ха, ХАНИ, Учителят произнася тихо думата. Това е една ватанска дума. Знаете ли, какво нещо е ватан? Оставяйте едно малко отверстие за буквата а, за всяка една мъчнотия оставяйте едно малко отверстие. Не затваряй слоговете, да има връзка между тях, всяка една мисъл да има отделение, да живее за себе си.
към втори вариант >>
Това великото, мощното в света, което може да те подигне на работа.
(втори вариант)
И взели са и ХА. Казват: Ха да ядем! Или – Ха ни е така, т.е. реалността ха ни. Тя е една разпокъсана дума.
Това великото, мощното в света, което може да те подигне на работа.
към втори вариант >>
Ха, ХАНИ, Учителят произнася тихо думата.
(втори вариант)
ХА е закон на ума, НИ е закон на сърдцето, а ЗЕ е закон на волята. При ХА има три произношения.
Ха, ХАНИ, Учителят произнася тихо думата.
Това е една ватанска дума. Знаете ли, какво нещо е ватан? Оставяйте едно малко отверстие за буквата а, за всяка една мъчнотия оставяйте едно малко отверстие. Не затваряй слоговете, да има връзка между тях, всяка една мисъл да има отделение, да живее за себе си. Тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота.
към втори вариант >>
Та казвам сега, вярата ни в Бога и това разумното, което може да ни подтикне към каквато и да е деятелност.
(втори вариант)
Та казвам сега, вярата ни в Бога и това разумното, което може да ни подтикне към каквато и да е деятелност.
Ти си отпаднал духом, седиш и казваш, няма смисъл животът. Но веднага у тебе проникне една светла мисъл, едно чувство и ти казваш: Дойде ми една светла мисъл на ум. Това сега, което в даден случай изменя твоето състояние, то е Бог в тебе. Бог ходи по света. Той си носи своето чукче, вижда те, че ти си съвсем замислен, Той току те чукне, да види какво е станало с тебе.
към втори вариант >>
Това е една ватанска дума.
(втори вариант)
ХА е закон на ума, НИ е закон на сърдцето, а ЗЕ е закон на волята. При ХА има три произношения. Ха, ХАНИ, Учителят произнася тихо думата.
Това е една ватанска дума.
Знаете ли, какво нещо е ватан? Оставяйте едно малко отверстие за буквата а, за всяка една мъчнотия оставяйте едно малко отверстие. Не затваряй слоговете, да има връзка между тях, всяка една мисъл да има отделение, да живее за себе си. Тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена.
към втори вариант >>
Ти си отпаднал духом, седиш и казваш, няма смисъл животът.
(втори вариант)
Та казвам сега, вярата ни в Бога и това разумното, което може да ни подтикне към каквато и да е деятелност.
Ти си отпаднал духом, седиш и казваш, няма смисъл животът.
Но веднага у тебе проникне една светла мисъл, едно чувство и ти казваш: Дойде ми една светла мисъл на ум. Това сега, което в даден случай изменя твоето състояние, то е Бог в тебе. Бог ходи по света. Той си носи своето чукче, вижда те, че ти си съвсем замислен, Той току те чукне, да види какво е станало с тебе. И като те чука Неговата идея прониква в тебе и ти казваш: Дойде ми една много хубава светла идея!
към втори вариант >>
Знаете ли, какво нещо е ватан?
(втори вариант)
ХА е закон на ума, НИ е закон на сърдцето, а ЗЕ е закон на волята. При ХА има три произношения. Ха, ХАНИ, Учителят произнася тихо думата. Това е една ватанска дума.
Знаете ли, какво нещо е ватан?
Оставяйте едно малко отверстие за буквата а, за всяка една мъчнотия оставяйте едно малко отверстие. Не затваряй слоговете, да има връзка между тях, всяка една мисъл да има отделение, да живее за себе си. Тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена. Същото е и с буквата О.
към втори вариант >>
Но веднага у тебе проникне една светла мисъл, едно чувство и ти казваш: Дойде ми една светла мисъл на ум.
(втори вариант)
Та казвам сега, вярата ни в Бога и това разумното, което може да ни подтикне към каквато и да е деятелност. Ти си отпаднал духом, седиш и казваш, няма смисъл животът.
Но веднага у тебе проникне една светла мисъл, едно чувство и ти казваш: Дойде ми една светла мисъл на ум.
Това сега, което в даден случай изменя твоето състояние, то е Бог в тебе. Бог ходи по света. Той си носи своето чукче, вижда те, че ти си съвсем замислен, Той току те чукне, да види какво е станало с тебе. И като те чука Неговата идея прониква в тебе и ти казваш: Дойде ми една много хубава светла идея! Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе.
към втори вариант >>
Оставяйте едно малко отверстие за буквата а, за всяка една мъчнотия оставяйте едно малко отверстие.
(втори вариант)
ХА е закон на ума, НИ е закон на сърдцето, а ЗЕ е закон на волята. При ХА има три произношения. Ха, ХАНИ, Учителят произнася тихо думата. Това е една ватанска дума. Знаете ли, какво нещо е ватан?
Оставяйте едно малко отверстие за буквата а, за всяка една мъчнотия оставяйте едно малко отверстие.
Не затваряй слоговете, да има връзка между тях, всяка една мисъл да има отделение, да живее за себе си. Тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена. Същото е и с буквата О. Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и да има връзка между тях.
към втори вариант >>
Това сега, което в даден случай изменя твоето състояние, то е Бог в тебе.
(втори вариант)
Та казвам сега, вярата ни в Бога и това разумното, което може да ни подтикне към каквато и да е деятелност. Ти си отпаднал духом, седиш и казваш, няма смисъл животът. Но веднага у тебе проникне една светла мисъл, едно чувство и ти казваш: Дойде ми една светла мисъл на ум.
Това сега, което в даден случай изменя твоето състояние, то е Бог в тебе.
Бог ходи по света. Той си носи своето чукче, вижда те, че ти си съвсем замислен, Той току те чукне, да види какво е станало с тебе. И като те чука Неговата идея прониква в тебе и ти казваш: Дойде ми една много хубава светла идея! Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе. И пак си замине.
към втори вариант >>
Не затваряй слоговете, да има връзка между тях, всяка една мисъл да има отделение, да живее за себе си.
(втори вариант)
При ХА има три произношения. Ха, ХАНИ, Учителят произнася тихо думата. Това е една ватанска дума. Знаете ли, какво нещо е ватан? Оставяйте едно малко отверстие за буквата а, за всяка една мъчнотия оставяйте едно малко отверстие.
Не затваряй слоговете, да има връзка между тях, всяка една мисъл да има отделение, да живее за себе си.
Тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена. Същото е и с буквата О. Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и да има връзка между тях. Между всяка права мисъл да има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл да не живее отделно за себе си.
към втори вариант >>
Бог ходи по света.
(втори вариант)
Та казвам сега, вярата ни в Бога и това разумното, което може да ни подтикне към каквато и да е деятелност. Ти си отпаднал духом, седиш и казваш, няма смисъл животът. Но веднага у тебе проникне една светла мисъл, едно чувство и ти казваш: Дойде ми една светла мисъл на ум. Това сега, което в даден случай изменя твоето състояние, то е Бог в тебе.
Бог ходи по света.
Той си носи своето чукче, вижда те, че ти си съвсем замислен, Той току те чукне, да види какво е станало с тебе. И като те чука Неговата идея прониква в тебе и ти казваш: Дойде ми една много хубава светла идея! Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе. И пак си замине. Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята!
към втори вариант >>
Тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота.
(втори вариант)
Ха, ХАНИ, Учителят произнася тихо думата. Това е една ватанска дума. Знаете ли, какво нещо е ватан? Оставяйте едно малко отверстие за буквата а, за всяка една мъчнотия оставяйте едно малко отверстие. Не затваряй слоговете, да има връзка между тях, всяка една мисъл да има отделение, да живее за себе си.
Тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота.
Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена. Същото е и с буквата О. Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и да има връзка между тях. Между всяка права мисъл да има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл да не живее отделно за себе си. Ако живеят отделно, тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота.
към втори вариант >>
Той си носи своето чукче, вижда те, че ти си съвсем замислен, Той току те чукне, да види какво е станало с тебе.
(втори вариант)
Та казвам сега, вярата ни в Бога и това разумното, което може да ни подтикне към каквато и да е деятелност. Ти си отпаднал духом, седиш и казваш, няма смисъл животът. Но веднага у тебе проникне една светла мисъл, едно чувство и ти казваш: Дойде ми една светла мисъл на ум. Това сега, което в даден случай изменя твоето състояние, то е Бог в тебе. Бог ходи по света.
Той си носи своето чукче, вижда те, че ти си съвсем замислен, Той току те чукне, да види какво е станало с тебе.
И като те чука Неговата идея прониква в тебе и ти казваш: Дойде ми една много хубава светла идея! Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе. И пак си замине. Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята! Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има?
към втори вариант >>
Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена.
(втори вариант)
Това е една ватанска дума. Знаете ли, какво нещо е ватан? Оставяйте едно малко отверстие за буквата а, за всяка една мъчнотия оставяйте едно малко отверстие. Не затваряй слоговете, да има връзка между тях, всяка една мисъл да има отделение, да живее за себе си. Тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота.
Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена.
Същото е и с буквата О. Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и да има връзка между тях. Между всяка права мисъл да има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл да не живее отделно за себе си. Ако живеят отделно, тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Ти казваш, свърши се!
към втори вариант >>
И като те чука Неговата идея прониква в тебе и ти казваш: Дойде ми една много хубава светла идея!
(втори вариант)
Ти си отпаднал духом, седиш и казваш, няма смисъл животът. Но веднага у тебе проникне една светла мисъл, едно чувство и ти казваш: Дойде ми една светла мисъл на ум. Това сега, което в даден случай изменя твоето състояние, то е Бог в тебе. Бог ходи по света. Той си носи своето чукче, вижда те, че ти си съвсем замислен, Той току те чукне, да види какво е станало с тебе.
И като те чука Неговата идея прониква в тебе и ти казваш: Дойде ми една много хубава светла идея!
Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе. И пак си замине. Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята! Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има? Ти кажеш: Ще се мре.
към втори вариант >>
Същото е и с буквата О.
(втори вариант)
Знаете ли, какво нещо е ватан? Оставяйте едно малко отверстие за буквата а, за всяка една мъчнотия оставяйте едно малко отверстие. Не затваряй слоговете, да има връзка между тях, всяка една мисъл да има отделение, да живее за себе си. Тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена.
Същото е и с буквата О.
Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и да има връзка между тях. Между всяка права мисъл да има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл да не живее отделно за себе си. Ако живеят отделно, тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Ти казваш, свърши се! Така не се говори.
към втори вариант >>
Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе.
(втори вариант)
Но веднага у тебе проникне една светла мисъл, едно чувство и ти казваш: Дойде ми една светла мисъл на ум. Това сега, което в даден случай изменя твоето състояние, то е Бог в тебе. Бог ходи по света. Той си носи своето чукче, вижда те, че ти си съвсем замислен, Той току те чукне, да види какво е станало с тебе. И като те чука Неговата идея прониква в тебе и ти казваш: Дойде ми една много хубава светла идея!
Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе.
И пак си замине. Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята! Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има? Ти кажеш: Ще се мре. – Няма да се мре!
към втори вариант >>
Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и да има връзка между тях.
(втори вариант)
Оставяйте едно малко отверстие за буквата а, за всяка една мъчнотия оставяйте едно малко отверстие. Не затваряй слоговете, да има връзка между тях, всяка една мисъл да има отделение, да живее за себе си. Тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена. Същото е и с буквата О.
Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и да има връзка между тях.
Между всяка права мисъл да има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл да не живее отделно за себе си. Ако живеят отделно, тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Ти казваш, свърши се! Така не се говори. Свърши се тази работа за днес.
към втори вариант >>
И пак си замине.
(втори вариант)
Това сега, което в даден случай изменя твоето състояние, то е Бог в тебе. Бог ходи по света. Той си носи своето чукче, вижда те, че ти си съвсем замислен, Той току те чукне, да види какво е станало с тебе. И като те чука Неговата идея прониква в тебе и ти казваш: Дойде ми една много хубава светла идея! Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе.
И пак си замине.
Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята! Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има? Ти кажеш: Ще се мре. – Няма да се мре! Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота!
към втори вариант >>
Между всяка права мисъл да има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл да не живее отделно за себе си.
(втори вариант)
Не затваряй слоговете, да има връзка между тях, всяка една мисъл да има отделение, да живее за себе си. Тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена. Същото е и с буквата О. Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и да има връзка между тях.
Между всяка права мисъл да има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл да не живее отделно за себе си.
Ако живеят отделно, тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Ти казваш, свърши се! Така не се говори. Свърши се тази работа за днес. Но никога работата не е досвършена.
към втори вариант >>
Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята!
(втори вариант)
Бог ходи по света. Той си носи своето чукче, вижда те, че ти си съвсем замислен, Той току те чукне, да види какво е станало с тебе. И като те чука Неговата идея прониква в тебе и ти казваш: Дойде ми една много хубава светла идея! Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе. И пак си замине.
Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята!
Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има? Ти кажеш: Ще се мре. – Няма да се мре! Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота! Та всичките противоположности в света водят към реалността!
към втори вариант >>
Ако живеят отделно, тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота.
(втори вариант)
Тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена. Същото е и с буквата О. Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и да има връзка между тях. Между всяка права мисъл да има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл да не живее отделно за себе си.
Ако живеят отделно, тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота.
Ти казваш, свърши се! Така не се говори. Свърши се тази работа за днес. Но никога работата не е досвършена. Човек израства, но той не е завършен.
към втори вариант >>
Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има?
(втори вариант)
Той си носи своето чукче, вижда те, че ти си съвсем замислен, Той току те чукне, да види какво е станало с тебе. И като те чука Неговата идея прониква в тебе и ти казваш: Дойде ми една много хубава светла идея! Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе. И пак си замине. Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята!
Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има?
Ти кажеш: Ще се мре. – Няма да се мре! Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота! Та всичките противоположности в света водят към реалността! Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава.
към втори вариант >>
Ти казваш, свърши се!
(втори вариант)
Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена. Същото е и с буквата О. Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и да има връзка между тях. Между всяка права мисъл да има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл да не живее отделно за себе си. Ако живеят отделно, тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота.
Ти казваш, свърши се!
Така не се говори. Свърши се тази работа за днес. Но никога работата не е досвършена. Човек израства, но той не е завършен. И даже след хиляди години, той пак няма да бъде завършен.
към втори вариант >>
Ти кажеш: Ще се мре.
(втори вариант)
И като те чука Неговата идея прониква в тебе и ти казваш: Дойде ми една много хубава светла идея! Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе. И пак си замине. Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята! Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има?
Ти кажеш: Ще се мре.
– Няма да се мре! Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота! Та всичките противоположности в света водят към реалността! Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава. Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ.
към втори вариант >>
Така не се говори.
(втори вариант)
Същото е и с буквата О. Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и да има връзка между тях. Между всяка права мисъл да има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл да не живее отделно за себе си. Ако живеят отделно, тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Ти казваш, свърши се!
Така не се говори.
Свърши се тази работа за днес. Но никога работата не е досвършена. Човек израства, но той не е завършен. И даже след хиляди години, той пак няма да бъде завършен. Все ще има нещо незавършено за него.
към втори вариант >>
– Няма да се мре!
(втори вариант)
Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе. И пак си замине. Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята! Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има? Ти кажеш: Ще се мре.
– Няма да се мре!
Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота! Та всичките противоположности в света водят към реалността! Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава. Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ. Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен.
към втори вариант >>
Свърши се тази работа за днес.
(втори вариант)
Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и да има връзка между тях. Между всяка права мисъл да има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл да не живее отделно за себе си. Ако живеят отделно, тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Ти казваш, свърши се! Така не се говори.
Свърши се тази работа за днес.
Но никога работата не е досвършена. Човек израства, но той не е завършен. И даже след хиляди години, той пак няма да бъде завършен. Все ще има нещо незавършено за него. Като хора ние ще бъдем завършени, но като ангели едва ще бъдем завършени, а като малки деца.
към втори вариант >>
Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота!
(втори вариант)
И пак си замине. Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята! Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има? Ти кажеш: Ще се мре. – Няма да се мре!
Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота!
Та всичките противоположности в света водят към реалността! Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава. Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ. Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен. Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество.
към втори вариант >>
Но никога работата не е досвършена.
(втори вариант)
Между всяка права мисъл да има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл да не живее отделно за себе си. Ако живеят отделно, тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Ти казваш, свърши се! Така не се говори. Свърши се тази работа за днес.
Но никога работата не е досвършена.
Човек израства, но той не е завършен. И даже след хиляди години, той пак няма да бъде завършен. Все ще има нещо незавършено за него. Като хора ние ще бъдем завършени, но като ангели едва ще бъдем завършени, а като малки деца. Защото когато мъдрецът е достигнал до върха на своето развитие, понеже той се проектира в един свят.
към втори вариант >>
Та всичките противоположности в света водят към реалността!
(втори вариант)
Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята! Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има? Ти кажеш: Ще се мре. – Няма да се мре! Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота!
Та всичките противоположности в света водят към реалността!
Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава. Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ. Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен. Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество. Но вие вземете целокупното човечество и всеки един човек.
към втори вариант >>
Човек израства, но той не е завършен.
(втори вариант)
Ако живеят отделно, тогава човек не може да разбира вътрешния смисъл на живота. Ти казваш, свърши се! Така не се говори. Свърши се тази работа за днес. Но никога работата не е досвършена.
Човек израства, но той не е завършен.
И даже след хиляди години, той пак няма да бъде завършен. Все ще има нещо незавършено за него. Като хора ние ще бъдем завършени, но като ангели едва ще бъдем завършени, а като малки деца. Защото когато мъдрецът е достигнал до върха на своето развитие, понеже той се проектира в един свят. Този философ като идете да гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват.
към втори вариант >>
Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава.
(втори вариант)
Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има? Ти кажеш: Ще се мре. – Няма да се мре! Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота! Та всичките противоположности в света водят към реалността!
Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава.
Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ. Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен. Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество. Но вие вземете целокупното човечество и всеки един човек. А някои хора има, които са щастливи.
към втори вариант >>
И даже след хиляди години, той пак няма да бъде завършен.
(втори вариант)
Ти казваш, свърши се! Така не се говори. Свърши се тази работа за днес. Но никога работата не е досвършена. Човек израства, но той не е завършен.
И даже след хиляди години, той пак няма да бъде завършен.
Все ще има нещо незавършено за него. Като хора ние ще бъдем завършени, но като ангели едва ще бъдем завършени, а като малки деца. Защото когато мъдрецът е достигнал до върха на своето развитие, понеже той се проектира в един свят. Този философ като идете да гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват. Ти никога не гледай да достигнеш върха, че ти да бъдеш като едно божество.
към втори вариант >>
Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
Ти кажеш: Ще се мре. – Няма да се мре! Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота! Та всичките противоположности в света водят към реалността! Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава.
Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ.
Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен. Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество. Но вие вземете целокупното човечество и всеки един човек. А някои хора има, които са щастливи. Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може да оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал.
към втори вариант >>
Все ще има нещо незавършено за него.
(втори вариант)
Така не се говори. Свърши се тази работа за днес. Но никога работата не е досвършена. Човек израства, но той не е завършен. И даже след хиляди години, той пак няма да бъде завършен.
Все ще има нещо незавършено за него.
Като хора ние ще бъдем завършени, но като ангели едва ще бъдем завършени, а като малки деца. Защото когато мъдрецът е достигнал до върха на своето развитие, понеже той се проектира в един свят. Този философ като идете да гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват. Ти никога не гледай да достигнеш върха, че ти да бъдеш като едно божество. Остави едно отверстие да продължава твоя живот.
към втори вариант >>
Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен.
(втори вариант)
– Няма да се мре! Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота! Та всичките противоположности в света водят към реалността! Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава. Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ.
Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен.
Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество. Но вие вземете целокупното човечество и всеки един човек. А някои хора има, които са щастливи. Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може да оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал. Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може да си уреди работите.
към втори вариант >>
Като хора ние ще бъдем завършени, но като ангели едва ще бъдем завършени, а като малки деца.
(втори вариант)
Свърши се тази работа за днес. Но никога работата не е досвършена. Човек израства, но той не е завършен. И даже след хиляди години, той пак няма да бъде завършен. Все ще има нещо незавършено за него.
Като хора ние ще бъдем завършени, но като ангели едва ще бъдем завършени, а като малки деца.
Защото когато мъдрецът е достигнал до върха на своето развитие, понеже той се проектира в един свят. Този философ като идете да гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват. Ти никога не гледай да достигнеш върха, че ти да бъдеш като едно божество. Остави едно отверстие да продължава твоя живот. Не тургай външни форми, които може да те спънат.
към втори вариант >>
Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество.
(втори вариант)
Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно стихотворение, казваш: Разбрах живота! Та всичките противоположности в света водят към реалността! Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава. Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ. Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен.
Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество.
Но вие вземете целокупното човечество и всеки един човек. А някои хора има, които са щастливи. Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може да оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал. Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може да си уреди работите. И той не разбира ХАНИЗЕ.
към втори вариант >>
Защото когато мъдрецът е достигнал до върха на своето развитие, понеже той се проектира в един свят.
(втори вариант)
Но никога работата не е досвършена. Човек израства, но той не е завършен. И даже след хиляди години, той пак няма да бъде завършен. Все ще има нещо незавършено за него. Като хора ние ще бъдем завършени, но като ангели едва ще бъдем завършени, а като малки деца.
Защото когато мъдрецът е достигнал до върха на своето развитие, понеже той се проектира в един свят.
Този философ като идете да гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват. Ти никога не гледай да достигнеш върха, че ти да бъдеш като едно божество. Остави едно отверстие да продължава твоя живот. Не тургай външни форми, които може да те спънат. На мен ми трябват 9 чифта биволи да разбия някои клинове от вас.
към втори вариант >>
Но вие вземете целокупното човечество и всеки един човек.
(втори вариант)
Та всичките противоположности в света водят към реалността! Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава. Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ. Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен. Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество.
Но вие вземете целокупното човечество и всеки един човек.
А някои хора има, които са щастливи. Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може да оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал. Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може да си уреди работите. И той не разбира ХАНИЗЕ. Защото, ако той не може да накара слънцето да изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това.
към втори вариант >>
Този философ като идете да гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват.
(втори вариант)
Човек израства, но той не е завършен. И даже след хиляди години, той пак няма да бъде завършен. Все ще има нещо незавършено за него. Като хора ние ще бъдем завършени, но като ангели едва ще бъдем завършени, а като малки деца. Защото когато мъдрецът е достигнал до върха на своето развитие, понеже той се проектира в един свят.
Този философ като идете да гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват.
Ти никога не гледай да достигнеш върха, че ти да бъдеш като едно божество. Остави едно отверстие да продължава твоя живот. Не тургай външни форми, които може да те спънат. На мен ми трябват 9 чифта биволи да разбия някои клинове от вас. Ти разправяй.
към втори вариант >>
А някои хора има, които са щастливи.
(втори вариант)
Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава. Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ. Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен. Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество. Но вие вземете целокупното човечество и всеки един човек.
А някои хора има, които са щастливи.
Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може да оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал. Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може да си уреди работите. И той не разбира ХАНИЗЕ. Защото, ако той не може да накара слънцето да изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това. Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш да реализираш само тогава, когато тя се осветли.
към втори вариант >>
Ти никога не гледай да достигнеш върха, че ти да бъдеш като едно божество.
(втори вариант)
И даже след хиляди години, той пак няма да бъде завършен. Все ще има нещо незавършено за него. Като хора ние ще бъдем завършени, но като ангели едва ще бъдем завършени, а като малки деца. Защото когато мъдрецът е достигнал до върха на своето развитие, понеже той се проектира в един свят. Този философ като идете да гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват.
Ти никога не гледай да достигнеш върха, че ти да бъдеш като едно божество.
Остави едно отверстие да продължава твоя живот. Не тургай външни форми, които може да те спънат. На мен ми трябват 9 чифта биволи да разбия някои клинове от вас. Ти разправяй. Ама защо Господ създал света.
към втори вариант >>
Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може да оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал.
(втори вариант)
Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ. Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен. Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество. Но вие вземете целокупното човечество и всеки един човек. А някои хора има, които са щастливи.
Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може да оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал.
Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може да си уреди работите. И той не разбира ХАНИЗЕ. Защото, ако той не може да накара слънцето да изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това. Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш да реализираш само тогава, когато тя се осветли. Ако твоята идея е неразбрана, тя мяза на една скрита величина, непроявена величина.
към втори вариант >>
Остави едно отверстие да продължава твоя живот.
(втори вариант)
Все ще има нещо незавършено за него. Като хора ние ще бъдем завършени, но като ангели едва ще бъдем завършени, а като малки деца. Защото когато мъдрецът е достигнал до върха на своето развитие, понеже той се проектира в един свят. Този философ като идете да гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват. Ти никога не гледай да достигнеш върха, че ти да бъдеш като едно божество.
Остави едно отверстие да продължава твоя живот.
Не тургай външни форми, които може да те спънат. На мен ми трябват 9 чифта биволи да разбия някои клинове от вас. Ти разправяй. Ама защо Господ създал света. Оставете тази работа.
към втори вариант >>
Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може да си уреди работите.
(втори вариант)
Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен. Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество. Но вие вземете целокупното човечество и всеки един човек. А някои хора има, които са щастливи. Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може да оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал.
Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може да си уреди работите.
И той не разбира ХАНИЗЕ. Защото, ако той не може да накара слънцето да изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това. Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш да реализираш само тогава, когато тя се осветли. Ако твоята идея е неразбрана, тя мяза на една скрита величина, непроявена величина. ХАНИЗЕ го наричам аз.
към втори вариант >>
Не тургай външни форми, които може да те спънат.
(втори вариант)
Като хора ние ще бъдем завършени, но като ангели едва ще бъдем завършени, а като малки деца. Защото когато мъдрецът е достигнал до върха на своето развитие, понеже той се проектира в един свят. Този философ като идете да гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват. Ти никога не гледай да достигнеш върха, че ти да бъдеш като едно божество. Остави едно отверстие да продължава твоя живот.
Не тургай външни форми, които може да те спънат.
На мен ми трябват 9 чифта биволи да разбия някои клинове от вас. Ти разправяй. Ама защо Господ създал света. Оставете тази работа. Че еди кой си философ тъй казал.
към втори вариант >>
И той не разбира ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество. Но вие вземете целокупното човечество и всеки един човек. А някои хора има, които са щастливи. Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може да оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал. Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може да си уреди работите.
И той не разбира ХАНИЗЕ.
Защото, ако той не може да накара слънцето да изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това. Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш да реализираш само тогава, когато тя се осветли. Ако твоята идея е неразбрана, тя мяза на една скрита величина, непроявена величина. ХАНИЗЕ го наричам аз. И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в себе си.
към втори вариант >>
На мен ми трябват 9 чифта биволи да разбия някои клинове от вас.
(втори вариант)
Защото когато мъдрецът е достигнал до върха на своето развитие, понеже той се проектира в един свят. Този философ като идете да гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват. Ти никога не гледай да достигнеш върха, че ти да бъдеш като едно божество. Остави едно отверстие да продължава твоя живот. Не тургай външни форми, които може да те спънат.
На мен ми трябват 9 чифта биволи да разбия някои клинове от вас.
Ти разправяй. Ама защо Господ създал света. Оставете тази работа. Че еди кой си философ тъй казал. Много добре е казал.
към втори вариант >>
Защото, ако той не може да накара слънцето да изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това.
(втори вариант)
Но вие вземете целокупното човечество и всеки един човек. А някои хора има, които са щастливи. Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може да оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал. Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може да си уреди работите. И той не разбира ХАНИЗЕ.
Защото, ако той не може да накара слънцето да изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това.
Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш да реализираш само тогава, когато тя се осветли. Ако твоята идея е неразбрана, тя мяза на една скрита величина, непроявена величина. ХАНИЗЕ го наричам аз. И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в себе си. Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за себе си, но той отива да работи, иска за човечеството да работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ.
към втори вариант >>
Ти разправяй.
(втори вариант)
Този философ като идете да гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват. Ти никога не гледай да достигнеш върха, че ти да бъдеш като едно божество. Остави едно отверстие да продължава твоя живот. Не тургай външни форми, които може да те спънат. На мен ми трябват 9 чифта биволи да разбия някои клинове от вас.
Ти разправяй.
Ама защо Господ създал света. Оставете тази работа. Че еди кой си философ тъй казал. Много добре е казал. Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения.
към втори вариант >>
Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш да реализираш само тогава, когато тя се осветли.
(втори вариант)
А някои хора има, които са щастливи. Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може да оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал. Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може да си уреди работите. И той не разбира ХАНИЗЕ. Защото, ако той не може да накара слънцето да изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това.
Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш да реализираш само тогава, когато тя се осветли.
Ако твоята идея е неразбрана, тя мяза на една скрита величина, непроявена величина. ХАНИЗЕ го наричам аз. И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в себе си. Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за себе си, но той отива да работи, иска за човечеството да работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ. Това е Бог.
към втори вариант >>
Ама защо Господ създал света.
(втори вариант)
Ти никога не гледай да достигнеш върха, че ти да бъдеш като едно божество. Остави едно отверстие да продължава твоя живот. Не тургай външни форми, които може да те спънат. На мен ми трябват 9 чифта биволи да разбия някои клинове от вас. Ти разправяй.
Ама защо Господ създал света.
Оставете тази работа. Че еди кой си философ тъй казал. Много добре е казал. Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения. Даже опитността на Толстой и Шопенхауер си мязат.
към втори вариант >>
Ако твоята идея е неразбрана, тя мяза на една скрита величина, непроявена величина.
(втори вариант)
Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може да оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал. Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може да си уреди работите. И той не разбира ХАНИЗЕ. Защото, ако той не може да накара слънцето да изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това. Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш да реализираш само тогава, когато тя се осветли.
Ако твоята идея е неразбрана, тя мяза на една скрита величина, непроявена величина.
ХАНИЗЕ го наричам аз. И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в себе си. Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за себе си, но той отива да работи, иска за човечеството да работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ. Това е Бог. Този Бог, който в нас седи.
към втори вариант >>
Оставете тази работа.
(втори вариант)
Остави едно отверстие да продължава твоя живот. Не тургай външни форми, които може да те спънат. На мен ми трябват 9 чифта биволи да разбия някои клинове от вас. Ти разправяй. Ама защо Господ създал света.
Оставете тази работа.
Че еди кой си философ тъй казал. Много добре е казал. Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения. Даже опитността на Толстой и Шопенхауер си мязат. Ницше накрая заболял.
към втори вариант >>
ХАНИЗЕ го наричам аз.
(втори вариант)
Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може да си уреди работите. И той не разбира ХАНИЗЕ. Защото, ако той не може да накара слънцето да изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това. Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш да реализираш само тогава, когато тя се осветли. Ако твоята идея е неразбрана, тя мяза на една скрита величина, непроявена величина.
ХАНИЗЕ го наричам аз.
И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в себе си. Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за себе си, но той отива да работи, иска за човечеството да работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ. Това е Бог. Този Бог, който в нас седи. Той е бил преди ние да сме.
към втори вариант >>
Че еди кой си философ тъй казал.
(втори вариант)
Не тургай външни форми, които може да те спънат. На мен ми трябват 9 чифта биволи да разбия някои клинове от вас. Ти разправяй. Ама защо Господ създал света. Оставете тази работа.
Че еди кой си философ тъй казал.
Много добре е казал. Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения. Даже опитността на Толстой и Шопенхауер си мязат. Ницше накрая заболял. Знаете ли защо Шопенхауер е станал песимист?
към втори вариант >>
И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в себе си.
(втори вариант)
И той не разбира ХАНИЗЕ. Защото, ако той не може да накара слънцето да изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това. Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш да реализираш само тогава, когато тя се осветли. Ако твоята идея е неразбрана, тя мяза на една скрита величина, непроявена величина. ХАНИЗЕ го наричам аз.
И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в себе си.
Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за себе си, но той отива да работи, иска за човечеството да работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ. Това е Бог. Този Бог, който в нас седи. Той е бил преди ние да сме. Казвате тогава, какво е моето предназначение?
към втори вариант >>
Много добре е казал.
(втори вариант)
На мен ми трябват 9 чифта биволи да разбия някои клинове от вас. Ти разправяй. Ама защо Господ създал света. Оставете тази работа. Че еди кой си философ тъй казал.
Много добре е казал.
Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения. Даже опитността на Толстой и Шопенхауер си мязат. Ницше накрая заболял. Знаете ли защо Шопенхауер е станал песимист? Една млада мома му е турила нещо на релсите и той дерайлирал.
към втори вариант >>
Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за себе си, но той отива да работи, иска за човечеството да работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
Защото, ако той не може да накара слънцето да изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това. Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш да реализираш само тогава, когато тя се осветли. Ако твоята идея е неразбрана, тя мяза на една скрита величина, непроявена величина. ХАНИЗЕ го наричам аз. И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в себе си.
Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за себе си, но той отива да работи, иска за човечеството да работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ.
Това е Бог. Този Бог, който в нас седи. Той е бил преди ние да сме. Казвате тогава, какво е моето предназначение? Твоето предназначение е това, за което Бог те е определил.
към втори вариант >>
Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения.
(втори вариант)
Ти разправяй. Ама защо Господ създал света. Оставете тази работа. Че еди кой си философ тъй казал. Много добре е казал.
Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения.
Даже опитността на Толстой и Шопенхауер си мязат. Ницше накрая заболял. Знаете ли защо Шопенхауер е станал песимист? Една млада мома му е турила нещо на релсите и той дерайлирал. Доколкото аз зная.
към втори вариант >>
Това е Бог.
(втори вариант)
Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш да реализираш само тогава, когато тя се осветли. Ако твоята идея е неразбрана, тя мяза на една скрита величина, непроявена величина. ХАНИЗЕ го наричам аз. И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в себе си. Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за себе си, но той отива да работи, иска за човечеството да работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ.
Това е Бог.
Този Бог, който в нас седи. Той е бил преди ние да сме. Казвате тогава, какво е моето предназначение? Твоето предназначение е това, за което Бог те е определил. И тогава ще идеш в живота, не само днес, но и утре; през този живот и през друг живот.
към втори вариант >>
Даже опитността на Толстой и Шопенхауер си мязат.
(втори вариант)
Ама защо Господ създал света. Оставете тази работа. Че еди кой си философ тъй казал. Много добре е казал. Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения.
Даже опитността на Толстой и Шопенхауер си мязат.
Ницше накрая заболял. Знаете ли защо Шопенхауер е станал песимист? Една млада мома му е турила нещо на релсите и той дерайлирал. Доколкото аз зная.
към втори вариант >>
Този Бог, който в нас седи.
(втори вариант)
Ако твоята идея е неразбрана, тя мяза на една скрита величина, непроявена величина. ХАНИЗЕ го наричам аз. И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в себе си. Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за себе си, но той отива да работи, иска за човечеството да работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ. Това е Бог.
Този Бог, който в нас седи.
Той е бил преди ние да сме. Казвате тогава, какво е моето предназначение? Твоето предназначение е това, за което Бог те е определил. И тогава ще идеш в живота, не само днес, но и утре; през този живот и през друг живот. Все ще определиш какъв е смисълът на живота.
към втори вариант >>
Ницше накрая заболял.
(втори вариант)
Оставете тази работа. Че еди кой си философ тъй казал. Много добре е казал. Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения. Даже опитността на Толстой и Шопенхауер си мязат.
Ницше накрая заболял.
Знаете ли защо Шопенхауер е станал песимист? Една млада мома му е турила нещо на релсите и той дерайлирал. Доколкото аз зная.
към втори вариант >>
(На масата на Учителя има един буркан с мед, една ябълка и един портокал).
(втори вариант)
(На масата на Учителя има един буркан с мед, една ябълка и един портокал).
към втори вариант >>
Той е бил преди ние да сме.
(втори вариант)
ХАНИЗЕ го наричам аз. И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в себе си. Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за себе си, но той отива да работи, иска за човечеството да работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ. Това е Бог. Този Бог, който в нас седи.
Той е бил преди ние да сме.
Казвате тогава, какво е моето предназначение? Твоето предназначение е това, за което Бог те е определил. И тогава ще идеш в живота, не само днес, но и утре; през този живот и през друг живот. Все ще определиш какъв е смисълът на живота. И какъв е бил във всеки един ден.
към втори вариант >>
Знаете ли защо Шопенхауер е станал песимист?
(втори вариант)
Че еди кой си философ тъй казал. Много добре е казал. Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения. Даже опитността на Толстой и Шопенхауер си мязат. Ницше накрая заболял.
Знаете ли защо Шопенхауер е станал песимист?
Една млада мома му е турила нещо на релсите и той дерайлирал. Доколкото аз зная.
към втори вариант >>
Пише на дъската:
(втори вариант)
Пише на дъската:
към втори вариант >>
Казвате тогава, какво е моето предназначение?
(втори вариант)
И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в себе си. Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за себе си, но той отива да работи, иска за човечеството да работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ. Това е Бог. Този Бог, който в нас седи. Той е бил преди ние да сме.
Казвате тогава, какво е моето предназначение?
Твоето предназначение е това, за което Бог те е определил. И тогава ще идеш в живота, не само днес, но и утре; през този живот и през друг живот. Все ще определиш какъв е смисълът на живота. И какъв е бил във всеки един ден. Ти ще имаш една нова идея за осмислянето на живота.
към втори вариант >>
Една млада мома му е турила нещо на релсите и той дерайлирал.
(втори вариант)
Много добре е казал. Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения. Даже опитността на Толстой и Шопенхауер си мязат. Ницше накрая заболял. Знаете ли защо Шопенхауер е станал песимист?
Една млада мома му е турила нещо на релсите и той дерайлирал.
Доколкото аз зная.
към втори вариант >>
ХА-НИ-ЗЕ
(втори вариант)
ХА-НИ-ЗЕ
към втори вариант >>
Твоето предназначение е това, за което Бог те е определил.
(втори вариант)
Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за себе си, но той отива да работи, иска за човечеството да работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ. Това е Бог. Този Бог, който в нас седи. Той е бил преди ние да сме. Казвате тогава, какво е моето предназначение?
Твоето предназначение е това, за което Бог те е определил.
И тогава ще идеш в живота, не само днес, но и утре; през този живот и през друг живот. Все ще определиш какъв е смисълът на живота. И какъв е бил във всеки един ден. Ти ще имаш една нова идея за осмислянето на живота.
към втори вариант >>
Доколкото аз зная.
(втори вариант)
Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения. Даже опитността на Толстой и Шопенхауер си мязат. Ницше накрая заболял. Знаете ли защо Шопенхауер е станал песимист? Една млада мома му е турила нещо на релсите и той дерайлирал.
Доколкото аз зная.
към втори вариант >>
Слънце я огре,
(втори вариант)
Слънце я огре,
към втори вариант >>
И тогава ще идеш в живота, не само днес, но и утре; през този живот и през друг живот.
(втори вариант)
Това е Бог. Този Бог, който в нас седи. Той е бил преди ние да сме. Казвате тогава, какво е моето предназначение? Твоето предназначение е това, за което Бог те е определил.
И тогава ще идеш в живота, не само днес, но и утре; през този живот и през друг живот.
Все ще определиш какъв е смисълът на живота. И какъв е бил във всеки един ден. Ти ще имаш една нова идея за осмислянето на живота.
към втори вариант >>
СЛЪНЦЕТО НАС ОГРЕ И СВЕТЛИНАТА ТАЙНАТА СИ В НАС ОТКРИ.
(втори вариант)
СЛЪНЦЕТО НАС ОГРЕ И СВЕТЛИНАТА ТАЙНАТА СИ В НАС ОТКРИ.
към втори вариант >>
БЕ-РИ-МЕ-ЗА-И
(втори вариант)
БЕ-РИ-МЕ-ЗА-И
към втори вариант >>
Все ще определиш какъв е смисълът на живота.
(втори вариант)
Този Бог, който в нас седи. Той е бил преди ние да сме. Казвате тогава, какво е моето предназначение? Твоето предназначение е това, за което Бог те е определил. И тогава ще идеш в живота, не само днес, но и утре; през този живот и през друг живот.
Все ще определиш какъв е смисълът на живота.
И какъв е бил във всеки един ден. Ти ще имаш една нова идея за осмислянето на живота.
към втори вариант >>
При ХАНИ, ти имаш толкова, всичко е пълно и ти си благодарен.
(втори вариант)
При ХАНИ, ти имаш толкова, всичко е пълно и ти си благодарен.
ХАНИ е да си доволен. Затова знанието е украшение на Любовта. Като дойде Любовта, ти го обичаш, а като замине Любовта, ти виждаш едно говедо пред себе си. Сега това, което ние имаме, то не се купува, то се придобива.
към втори вариант >>
Светлината я разкри.
(втори вариант)
Светлината я разкри.
към втори вариант >>
И какъв е бил във всеки един ден.
(втори вариант)
Той е бил преди ние да сме. Казвате тогава, какво е моето предназначение? Твоето предназначение е това, за което Бог те е определил. И тогава ще идеш в живота, не само днес, но и утре; през този живот и през друг живот. Все ще определиш какъв е смисълът на живота.
И какъв е бил във всеки един ден.
Ти ще имаш една нова идея за осмислянето на живота.
към втори вариант >>
ХАНИ е да си доволен.
(втори вариант)
При ХАНИ, ти имаш толкова, всичко е пълно и ти си благодарен.
ХАНИ е да си доволен.
Затова знанието е украшение на Любовта. Като дойде Любовта, ти го обичаш, а като замине Любовта, ти виждаш едно говедо пред себе си. Сега това, което ние имаме, то не се купува, то се придобива.
към втори вариант >>
ЗЕ-МЕР-А-ЗА-ХЕ-СИ
(втори вариант)
ЗЕ-МЕР-А-ЗА-ХЕ-СИ
към втори вариант >>
Ти ще имаш една нова идея за осмислянето на живота.
(втори вариант)
Казвате тогава, какво е моето предназначение? Твоето предназначение е това, за което Бог те е определил. И тогава ще идеш в живота, не само днес, но и утре; през този живот и през друг живот. Все ще определиш какъв е смисълът на живота. И какъв е бил във всеки един ден.
Ти ще имаш една нова идея за осмислянето на живота.
към втори вариант >>
Затова знанието е украшение на Любовта.
(втори вариант)
При ХАНИ, ти имаш толкова, всичко е пълно и ти си благодарен. ХАНИ е да си доволен.
Затова знанието е украшение на Любовта.
Като дойде Любовта, ти го обичаш, а като замине Любовта, ти виждаш едно говедо пред себе си. Сега това, което ние имаме, то не се купува, то се придобива.
към втори вариант >>
Сега това са съвсем неразбрани работи, вие се интересувате какво означават.
(втори вариант)
Сега това са съвсем неразбрани работи, вие се интересувате какво означават.
Когато някой геолог иде при някоя скала и я погледне, не е ли такова нещо ХАНИЗЕ. Сега за да стане ХАНИЗЕ нещо понятно, какво трябва да му турим? ХАНИЗЕ е положителна дума; можем да турим: СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, но това е отрицателно. На второто изречение какво трябва да турим БЕРИМЕЗАИ? СВЕТЛИНАТА Я РАЗКРИ.
към втори вариант >>
Та казвам на вас младите, на които слънцето още не е изгряло: Вие сте още ХАНИЗЕ, в тъмнината сте вие, понеже като идвате, блъскате се и страдате.
(втори вариант)
Та казвам на вас младите, на които слънцето още не е изгряло: Вие сте още ХАНИЗЕ, в тъмнината сте вие, понеже като идвате, блъскате се и страдате.
Хора, които страдат, аз наричам блъскат се в тъмнината. Блъскат се тук-там и казват, много се блъскаме. Слънцето не е изгряло, той няма път в живота. Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва да правим? Според вас какво трябва да правим сега?
към втори вариант >>
Като дойде Любовта, ти го обичаш, а като замине Любовта, ти виждаш едно говедо пред себе си.
(втори вариант)
При ХАНИ, ти имаш толкова, всичко е пълно и ти си благодарен. ХАНИ е да си доволен. Затова знанието е украшение на Любовта.
Като дойде Любовта, ти го обичаш, а като замине Любовта, ти виждаш едно говедо пред себе си.
Сега това, което ние имаме, то не се купува, то се придобива.
към втори вариант >>
Когато някой геолог иде при някоя скала и я погледне, не е ли такова нещо ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
Сега това са съвсем неразбрани работи, вие се интересувате какво означават.
Когато някой геолог иде при някоя скала и я погледне, не е ли такова нещо ХАНИЗЕ.
Сега за да стане ХАНИЗЕ нещо понятно, какво трябва да му турим? ХАНИЗЕ е положителна дума; можем да турим: СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, но това е отрицателно. На второто изречение какво трябва да турим БЕРИМЕЗАИ? СВЕТЛИНАТА Я РАЗКРИ. Ученият човек като започне да разучава нещата, работите не са разкрити, той трябва да работи, той си носи един чук.
към втори вариант >>
Хора, които страдат, аз наричам блъскат се в тъмнината.
(втори вариант)
Та казвам на вас младите, на които слънцето още не е изгряло: Вие сте още ХАНИЗЕ, в тъмнината сте вие, понеже като идвате, блъскате се и страдате.
Хора, които страдат, аз наричам блъскат се в тъмнината.
Блъскат се тук-там и казват, много се блъскаме. Слънцето не е изгряло, той няма път в живота. Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва да правим? Според вас какво трябва да правим сега? Ха сега кажете ми на мен, аз какво да правя сега?
към втори вариант >>
Сега това, което ние имаме, то не се купува, то се придобива.
(втори вариант)
При ХАНИ, ти имаш толкова, всичко е пълно и ти си благодарен. ХАНИ е да си доволен. Затова знанието е украшение на Любовта. Като дойде Любовта, ти го обичаш, а като замине Любовта, ти виждаш едно говедо пред себе си.
Сега това, което ние имаме, то не се купува, то се придобива.
към втори вариант >>
Сега за да стане ХАНИЗЕ нещо понятно, какво трябва да му турим?
(втори вариант)
Сега това са съвсем неразбрани работи, вие се интересувате какво означават. Когато някой геолог иде при някоя скала и я погледне, не е ли такова нещо ХАНИЗЕ.
Сега за да стане ХАНИЗЕ нещо понятно, какво трябва да му турим?
ХАНИЗЕ е положителна дума; можем да турим: СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, но това е отрицателно. На второто изречение какво трябва да турим БЕРИМЕЗАИ? СВЕТЛИНАТА Я РАЗКРИ. Ученият човек като започне да разучава нещата, работите не са разкрити, той трябва да работи, той си носи един чук. Работите не са тъй определени, както вие мислите.
към втори вариант >>
Блъскат се тук-там и казват, много се блъскаме.
(втори вариант)
Та казвам на вас младите, на които слънцето още не е изгряло: Вие сте още ХАНИЗЕ, в тъмнината сте вие, понеже като идвате, блъскате се и страдате. Хора, които страдат, аз наричам блъскат се в тъмнината.
Блъскат се тук-там и казват, много се блъскаме.
Слънцето не е изгряло, той няма път в живота. Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва да правим? Според вас какво трябва да правим сега? Ха сега кажете ми на мен, аз какво да правя сега? Аз да ви кажа, ето какво искате вие да ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я.
към втори вариант >>
Всички противоположности водят към реалността.
(втори вариант)
Всички противоположности водят към реалността.
към втори вариант >>
ХАНИЗЕ е положителна дума; можем да турим: СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, но това е отрицателно.
(втори вариант)
Сега това са съвсем неразбрани работи, вие се интересувате какво означават. Когато някой геолог иде при някоя скала и я погледне, не е ли такова нещо ХАНИЗЕ. Сега за да стане ХАНИЗЕ нещо понятно, какво трябва да му турим?
ХАНИЗЕ е положителна дума; можем да турим: СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, но това е отрицателно.
На второто изречение какво трябва да турим БЕРИМЕЗАИ? СВЕТЛИНАТА Я РАЗКРИ. Ученият човек като започне да разучава нещата, работите не са разкрити, той трябва да работи, той си носи един чук. Работите не са тъй определени, както вие мислите.
към втори вариант >>
Слънцето не е изгряло, той няма път в живота.
(втори вариант)
Та казвам на вас младите, на които слънцето още не е изгряло: Вие сте още ХАНИЗЕ, в тъмнината сте вие, понеже като идвате, блъскате се и страдате. Хора, които страдат, аз наричам блъскат се в тъмнината. Блъскат се тук-там и казват, много се блъскаме.
Слънцето не е изгряло, той няма път в живота.
Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва да правим? Според вас какво трябва да правим сега? Ха сега кажете ми на мен, аз какво да правя сега? Аз да ви кажа, ето какво искате вие да ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я. Ти ни си говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не си бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма.
към втори вариант >>
На второто изречение какво трябва да турим БЕРИМЕЗАИ?
(втори вариант)
Сега това са съвсем неразбрани работи, вие се интересувате какво означават. Когато някой геолог иде при някоя скала и я погледне, не е ли такова нещо ХАНИЗЕ. Сега за да стане ХАНИЗЕ нещо понятно, какво трябва да му турим? ХАНИЗЕ е положителна дума; можем да турим: СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, но това е отрицателно.
На второто изречение какво трябва да турим БЕРИМЕЗАИ?
СВЕТЛИНАТА Я РАЗКРИ. Ученият човек като започне да разучава нещата, работите не са разкрити, той трябва да работи, той си носи един чук. Работите не са тъй определени, както вие мислите.
към втори вариант >>
Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва да правим?
(втори вариант)
Та казвам на вас младите, на които слънцето още не е изгряло: Вие сте още ХАНИЗЕ, в тъмнината сте вие, понеже като идвате, блъскате се и страдате. Хора, които страдат, аз наричам блъскат се в тъмнината. Блъскат се тук-там и казват, много се блъскаме. Слънцето не е изгряло, той няма път в живота.
Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва да правим?
Според вас какво трябва да правим сега? Ха сега кажете ми на мен, аз какво да правя сега? Аз да ви кажа, ето какво искате вие да ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я. Ти ни си говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не си бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма. Кажи ни един път малко тъй, пари ни трябват!
към втори вариант >>
СВЕТЛИНАТА Я РАЗКРИ.
(втори вариант)
Сега това са съвсем неразбрани работи, вие се интересувате какво означават. Когато някой геолог иде при някоя скала и я погледне, не е ли такова нещо ХАНИЗЕ. Сега за да стане ХАНИЗЕ нещо понятно, какво трябва да му турим? ХАНИЗЕ е положителна дума; можем да турим: СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, но това е отрицателно. На второто изречение какво трябва да турим БЕРИМЕЗАИ?
СВЕТЛИНАТА Я РАЗКРИ.
Ученият човек като започне да разучава нещата, работите не са разкрити, той трябва да работи, той си носи един чук. Работите не са тъй определени, както вие мислите.
към втори вариант >>
Според вас какво трябва да правим сега?
(втори вариант)
Та казвам на вас младите, на които слънцето още не е изгряло: Вие сте още ХАНИЗЕ, в тъмнината сте вие, понеже като идвате, блъскате се и страдате. Хора, които страдат, аз наричам блъскат се в тъмнината. Блъскат се тук-там и казват, много се блъскаме. Слънцето не е изгряло, той няма път в живота. Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва да правим?
Според вас какво трябва да правим сега?
Ха сега кажете ми на мен, аз какво да правя сега? Аз да ви кажа, ето какво искате вие да ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я. Ти ни си говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не си бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма. Кажи ни един път малко тъй, пари ни трябват! Като имаме тези пари да си купим дрехи, ще си направим къща, ще се обзаведем, ниви ще си вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли!
към втори вариант >>
Ученият човек като започне да разучава нещата, работите не са разкрити, той трябва да работи, той си носи един чук.
(втори вариант)
Когато някой геолог иде при някоя скала и я погледне, не е ли такова нещо ХАНИЗЕ. Сега за да стане ХАНИЗЕ нещо понятно, какво трябва да му турим? ХАНИЗЕ е положителна дума; можем да турим: СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, но това е отрицателно. На второто изречение какво трябва да турим БЕРИМЕЗАИ? СВЕТЛИНАТА Я РАЗКРИ.
Ученият човек като започне да разучава нещата, работите не са разкрити, той трябва да работи, той си носи един чук.
Работите не са тъй определени, както вие мислите.
към втори вариант >>
Ха сега кажете ми на мен, аз какво да правя сега?
(втори вариант)
Хора, които страдат, аз наричам блъскат се в тъмнината. Блъскат се тук-там и казват, много се блъскаме. Слънцето не е изгряло, той няма път в живота. Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва да правим? Според вас какво трябва да правим сега?
Ха сега кажете ми на мен, аз какво да правя сега?
Аз да ви кажа, ето какво искате вие да ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я. Ти ни си говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не си бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма. Кажи ни един път малко тъй, пари ни трябват! Като имаме тези пари да си купим дрехи, ще си направим къща, ще се обзаведем, ниви ще си вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли! А сега ХАНИЗЕ, слънцето огре ехей!
към втори вариант >>
Работите не са тъй определени, както вие мислите.
(втори вариант)
Сега за да стане ХАНИЗЕ нещо понятно, какво трябва да му турим? ХАНИЗЕ е положителна дума; можем да турим: СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, но това е отрицателно. На второто изречение какво трябва да турим БЕРИМЕЗАИ? СВЕТЛИНАТА Я РАЗКРИ. Ученият човек като започне да разучава нещата, работите не са разкрити, той трябва да работи, той си носи един чук.
Работите не са тъй определени, както вие мислите.
към втори вариант >>
Аз да ви кажа, ето какво искате вие да ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я.
(втори вариант)
Блъскат се тук-там и казват, много се блъскаме. Слънцето не е изгряло, той няма път в живота. Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва да правим? Според вас какво трябва да правим сега? Ха сега кажете ми на мен, аз какво да правя сега?
Аз да ви кажа, ето какво искате вие да ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я.
Ти ни си говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не си бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма. Кажи ни един път малко тъй, пари ни трябват! Като имаме тези пари да си купим дрехи, ще си направим къща, ще се обзаведем, ниви ще си вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли! А сега ХАНИЗЕ, слънцето огре ехей! Тази работа!
към втори вариант >>
Сега да преведем написаното в музика.
(втори вариант)
Сега да преведем написаното в музика.
Това изречение, както е написано не е известно. ХАНИЗЕ, това е едно музикално изречение и е положително. А СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, е отрицателно вече. (Учителят пее ХАНИЗЕ). По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност.
към втори вариант >>
Ти ни си говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не си бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма.
(втори вариант)
Слънцето не е изгряло, той няма път в живота. Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва да правим? Според вас какво трябва да правим сега? Ха сега кажете ми на мен, аз какво да правя сега? Аз да ви кажа, ето какво искате вие да ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я.
Ти ни си говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не си бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма.
Кажи ни един път малко тъй, пари ни трябват! Като имаме тези пари да си купим дрехи, ще си направим къща, ще се обзаведем, ниви ще си вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли! А сега ХАНИЗЕ, слънцето огре ехей! Тази работа! И казва ХАНИЗЕ, нали знаеш, че аз съм болен, това-онова.
към втори вариант >>
Това изречение, както е написано не е известно.
(втори вариант)
Сега да преведем написаното в музика.
Това изречение, както е написано не е известно.
ХАНИЗЕ, това е едно музикално изречение и е положително. А СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, е отрицателно вече. (Учителят пее ХАНИЗЕ). По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност. Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното.
към втори вариант >>
Кажи ни един път малко тъй, пари ни трябват!
(втори вариант)
Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва да правим? Според вас какво трябва да правим сега? Ха сега кажете ми на мен, аз какво да правя сега? Аз да ви кажа, ето какво искате вие да ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я. Ти ни си говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не си бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма.
Кажи ни един път малко тъй, пари ни трябват!
Като имаме тези пари да си купим дрехи, ще си направим къща, ще се обзаведем, ниви ще си вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли! А сега ХАНИЗЕ, слънцето огре ехей! Тази работа! И казва ХАНИЗЕ, нали знаеш, че аз съм болен, това-онова. Аз ви питам тогава, дайте си вашето прошение именно, колко пари ви трябват?
към втори вариант >>
ХАНИЗЕ, това е едно музикално изречение и е положително.
(втори вариант)
Сега да преведем написаното в музика. Това изречение, както е написано не е известно.
ХАНИЗЕ, това е едно музикално изречение и е положително.
А СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, е отрицателно вече. (Учителят пее ХАНИЗЕ). По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност. Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното. Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя.
към втори вариант >>
Като имаме тези пари да си купим дрехи, ще си направим къща, ще се обзаведем, ниви ще си вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли!
(втори вариант)
Според вас какво трябва да правим сега? Ха сега кажете ми на мен, аз какво да правя сега? Аз да ви кажа, ето какво искате вие да ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я. Ти ни си говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не си бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма. Кажи ни един път малко тъй, пари ни трябват!
Като имаме тези пари да си купим дрехи, ще си направим къща, ще се обзаведем, ниви ще си вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли!
А сега ХАНИЗЕ, слънцето огре ехей! Тази работа! И казва ХАНИЗЕ, нали знаеш, че аз съм болен, това-онова. Аз ви питам тогава, дайте си вашето прошение именно, колко пари ви трябват? Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете да носите; а ако искате толкова, колкото не може да носите и това което имате, ще го взема аз.
към втори вариант >>
А СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, е отрицателно вече.
(втори вариант)
Сега да преведем написаното в музика. Това изречение, както е написано не е известно. ХАНИЗЕ, това е едно музикално изречение и е положително.
А СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, е отрицателно вече.
(Учителят пее ХАНИЗЕ). По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност. Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното. Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя. Тя е ХАНИЗЕ.
към втори вариант >>
А сега ХАНИЗЕ, слънцето огре ехей!
(втори вариант)
Ха сега кажете ми на мен, аз какво да правя сега? Аз да ви кажа, ето какво искате вие да ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я. Ти ни си говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не си бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма. Кажи ни един път малко тъй, пари ни трябват! Като имаме тези пари да си купим дрехи, ще си направим къща, ще се обзаведем, ниви ще си вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли!
А сега ХАНИЗЕ, слънцето огре ехей!
Тази работа! И казва ХАНИЗЕ, нали знаеш, че аз съм болен, това-онова. Аз ви питам тогава, дайте си вашето прошение именно, колко пари ви трябват? Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете да носите; а ако искате толкова, колкото не може да носите и това което имате, ще го взема аз. Всеки, който иска да носи повече, отколкото може да носи, ние му вземаме и това, което има.
към втори вариант >>
(Учителят пее ХАНИЗЕ).
(втори вариант)
Сега да преведем написаното в музика. Това изречение, както е написано не е известно. ХАНИЗЕ, това е едно музикално изречение и е положително. А СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, е отрицателно вече.
(Учителят пее ХАНИЗЕ).
По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност. Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното. Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя. Тя е ХАНИЗЕ. Какво ще рече ХАНИЗЕ?
към втори вариант >>
Тази работа!
(втори вариант)
Аз да ви кажа, ето какво искате вие да ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я. Ти ни си говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не си бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма. Кажи ни един път малко тъй, пари ни трябват! Като имаме тези пари да си купим дрехи, ще си направим къща, ще се обзаведем, ниви ще си вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли! А сега ХАНИЗЕ, слънцето огре ехей!
Тази работа!
И казва ХАНИЗЕ, нали знаеш, че аз съм болен, това-онова. Аз ви питам тогава, дайте си вашето прошение именно, колко пари ви трябват? Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете да носите; а ако искате толкова, колкото не може да носите и това което имате, ще го взема аз. Всеки, който иска да носи повече, отколкото може да носи, ние му вземаме и това, което има. А който иска да носи толкова, колкото може да носи, ние му даваме точно толкова.
към втори вариант >>
По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност.
(втори вариант)
Сега да преведем написаното в музика. Това изречение, както е написано не е известно. ХАНИЗЕ, това е едно музикално изречение и е положително. А СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, е отрицателно вече. (Учителят пее ХАНИЗЕ).
По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност.
Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното. Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя. Тя е ХАНИЗЕ. Какво ще рече ХАНИЗЕ? Дума ли е това?
към втори вариант >>
И казва ХАНИЗЕ, нали знаеш, че аз съм болен, това-онова.
(втори вариант)
Ти ни си говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не си бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма. Кажи ни един път малко тъй, пари ни трябват! Като имаме тези пари да си купим дрехи, ще си направим къща, ще се обзаведем, ниви ще си вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли! А сега ХАНИЗЕ, слънцето огре ехей! Тази работа!
И казва ХАНИЗЕ, нали знаеш, че аз съм болен, това-онова.
Аз ви питам тогава, дайте си вашето прошение именно, колко пари ви трябват? Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете да носите; а ако искате толкова, колкото не може да носите и това което имате, ще го взема аз. Всеки, който иска да носи повече, отколкото може да носи, ние му вземаме и това, което има. А който иска да носи толкова, колкото може да носи, ние му даваме точно толкова. Така е законът в природата!
към втори вариант >>
Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното.
(втори вариант)
Това изречение, както е написано не е известно. ХАНИЗЕ, това е едно музикално изречение и е положително. А СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, е отрицателно вече. (Учителят пее ХАНИЗЕ). По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност.
Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното.
Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя. Тя е ХАНИЗЕ. Какво ще рече ХАНИЗЕ? Дума ли е това? Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума.
към втори вариант >>
Аз ви питам тогава, дайте си вашето прошение именно, колко пари ви трябват?
(втори вариант)
Кажи ни един път малко тъй, пари ни трябват! Като имаме тези пари да си купим дрехи, ще си направим къща, ще се обзаведем, ниви ще си вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли! А сега ХАНИЗЕ, слънцето огре ехей! Тази работа! И казва ХАНИЗЕ, нали знаеш, че аз съм болен, това-онова.
Аз ви питам тогава, дайте си вашето прошение именно, колко пари ви трябват?
Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете да носите; а ако искате толкова, колкото не може да носите и това което имате, ще го взема аз. Всеки, който иска да носи повече, отколкото може да носи, ние му вземаме и това, което има. А който иска да носи толкова, колкото може да носи, ние му даваме точно толкова. Така е законът в природата! Сега колко пари ви трябват на вас!
към втори вариант >>
Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя.
(втори вариант)
ХАНИЗЕ, това е едно музикално изречение и е положително. А СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, е отрицателно вече. (Учителят пее ХАНИЗЕ). По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност. Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното.
Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя.
Тя е ХАНИЗЕ. Какво ще рече ХАНИЗЕ? Дума ли е това? Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума. На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете.
към втори вариант >>
Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете да носите; а ако искате толкова, колкото не може да носите и това което имате, ще го взема аз.
(втори вариант)
Като имаме тези пари да си купим дрехи, ще си направим къща, ще се обзаведем, ниви ще си вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли! А сега ХАНИЗЕ, слънцето огре ехей! Тази работа! И казва ХАНИЗЕ, нали знаеш, че аз съм болен, това-онова. Аз ви питам тогава, дайте си вашето прошение именно, колко пари ви трябват?
Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете да носите; а ако искате толкова, колкото не може да носите и това което имате, ще го взема аз.
Всеки, който иска да носи повече, отколкото може да носи, ние му вземаме и това, което има. А който иска да носи толкова, колкото може да носи, ние му даваме точно толкова. Така е законът в природата! Сега колко пари ви трябват на вас! Я, Н-й ти кажи?
към втори вариант >>
Тя е ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
А СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, е отрицателно вече. (Учителят пее ХАНИЗЕ). По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност. Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното. Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя.
Тя е ХАНИЗЕ.
Какво ще рече ХАНИЗЕ? Дума ли е това? Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума. На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете. ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере.
към втори вариант >>
Всеки, който иска да носи повече, отколкото може да носи, ние му вземаме и това, което има.
(втори вариант)
А сега ХАНИЗЕ, слънцето огре ехей! Тази работа! И казва ХАНИЗЕ, нали знаеш, че аз съм болен, това-онова. Аз ви питам тогава, дайте си вашето прошение именно, колко пари ви трябват? Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете да носите; а ако искате толкова, колкото не може да носите и това което имате, ще го взема аз.
Всеки, който иска да носи повече, отколкото може да носи, ние му вземаме и това, което има.
А който иска да носи толкова, колкото може да носи, ние му даваме точно толкова. Така е законът в природата! Сега колко пари ви трябват на вас! Я, Н-й ти кажи? (Аз не зная колко мога да нося).
към втори вариант >>
Какво ще рече ХАНИЗЕ?
(втори вариант)
(Учителят пее ХАНИЗЕ). По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност. Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното. Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя. Тя е ХАНИЗЕ.
Какво ще рече ХАНИЗЕ?
Дума ли е това? Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума. На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете. ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере. Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ.
към втори вариант >>
А който иска да носи толкова, колкото може да носи, ние му даваме точно толкова.
(втори вариант)
Тази работа! И казва ХАНИЗЕ, нали знаеш, че аз съм болен, това-онова. Аз ви питам тогава, дайте си вашето прошение именно, колко пари ви трябват? Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете да носите; а ако искате толкова, колкото не може да носите и това което имате, ще го взема аз. Всеки, който иска да носи повече, отколкото може да носи, ние му вземаме и това, което има.
А който иска да носи толкова, колкото може да носи, ние му даваме точно толкова.
Така е законът в природата! Сега колко пари ви трябват на вас! Я, Н-й ти кажи? (Аз не зная колко мога да нося). Ти се опитай, втори път, да видим колко можеш да носиш.
към втори вариант >>
Дума ли е това?
(втори вариант)
По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност. Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното. Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя. Тя е ХАНИЗЕ. Какво ще рече ХАНИЗЕ?
Дума ли е това?
Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума. На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете. ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере. Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ. Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата.
към втори вариант >>
Така е законът в природата!
(втори вариант)
И казва ХАНИЗЕ, нали знаеш, че аз съм болен, това-онова. Аз ви питам тогава, дайте си вашето прошение именно, колко пари ви трябват? Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете да носите; а ако искате толкова, колкото не може да носите и това което имате, ще го взема аз. Всеки, който иска да носи повече, отколкото може да носи, ние му вземаме и това, което има. А който иска да носи толкова, колкото може да носи, ние му даваме точно толкова.
Така е законът в природата!
Сега колко пари ви трябват на вас! Я, Н-й ти кажи? (Аз не зная колко мога да нося). Ти се опитай, втори път, да видим колко можеш да носиш. Ама тъй да ти е приятно като носиш, да не се прекамбуриш.
към втори вариант >>
Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума.
(втори вариант)
Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното. Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя. Тя е ХАНИЗЕ. Какво ще рече ХАНИЗЕ? Дума ли е това?
Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума.
На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете. ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере. Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ. Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата. Значи от дрането винаги излиза дар.
към втори вариант >>
Сега колко пари ви трябват на вас!
(втори вариант)
Аз ви питам тогава, дайте си вашето прошение именно, колко пари ви трябват? Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете да носите; а ако искате толкова, колкото не може да носите и това което имате, ще го взема аз. Всеки, който иска да носи повече, отколкото може да носи, ние му вземаме и това, което има. А който иска да носи толкова, колкото може да носи, ние му даваме точно толкова. Така е законът в природата!
Сега колко пари ви трябват на вас!
Я, Н-й ти кажи? (Аз не зная колко мога да нося). Ти се опитай, втори път, да видим колко можеш да носиш. Ама тъй да ти е приятно като носиш, да не се прекамбуриш. Тъй като носиш, да ти е приятно.
към втори вариант >>
На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете.
(втори вариант)
Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя. Тя е ХАНИЗЕ. Какво ще рече ХАНИЗЕ? Дума ли е това? Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума.
На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете.
ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере. Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ. Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата. Значи от дрането винаги излиза дар. Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш да го дариш.
към втори вариант >>
Я, Н-й ти кажи?
(втори вариант)
Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете да носите; а ако искате толкова, колкото не може да носите и това което имате, ще го взема аз. Всеки, който иска да носи повече, отколкото може да носи, ние му вземаме и това, което има. А който иска да носи толкова, колкото може да носи, ние му даваме точно толкова. Така е законът в природата! Сега колко пари ви трябват на вас!
Я, Н-й ти кажи?
(Аз не зная колко мога да нося). Ти се опитай, втори път, да видим колко можеш да носиш. Ама тъй да ти е приятно като носиш, да не се прекамбуриш. Тъй като носиш, да ти е приятно. Който има една хубава раница, то е добре.
към втори вариант >>
ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере.
(втори вариант)
Тя е ХАНИЗЕ. Какво ще рече ХАНИЗЕ? Дума ли е това? Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума. На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете.
ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере.
Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ. Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата. Значи от дрането винаги излиза дар. Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш да го дариш. Но ние сме взели думата дере в сегашния смисъл, свързваме с известна болка.
към втори вариант >>
(Аз не зная колко мога да нося).
(втори вариант)
Всеки, който иска да носи повече, отколкото може да носи, ние му вземаме и това, което има. А който иска да носи толкова, колкото може да носи, ние му даваме точно толкова. Така е законът в природата! Сега колко пари ви трябват на вас! Я, Н-й ти кажи?
(Аз не зная колко мога да нося).
Ти се опитай, втори път, да видим колко можеш да носиш. Ама тъй да ти е приятно като носиш, да не се прекамбуриш. Тъй като носиш, да ти е приятно. Който има една хубава раница, то е добре. Ако речеш тогава да пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш да носиш.
към втори вариант >>
Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ.
(втори вариант)
Какво ще рече ХАНИЗЕ? Дума ли е това? Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума. На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете. ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере.
Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ.
Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата. Значи от дрането винаги излиза дар. Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш да го дариш. Но ние сме взели думата дере в сегашния смисъл, свързваме с известна болка. Има ли такъв случай, когато дереш нещо да ти е приятно?
към втори вариант >>
Ти се опитай, втори път, да видим колко можеш да носиш.
(втори вариант)
А който иска да носи толкова, колкото може да носи, ние му даваме точно толкова. Така е законът в природата! Сега колко пари ви трябват на вас! Я, Н-й ти кажи? (Аз не зная колко мога да нося).
Ти се опитай, втори път, да видим колко можеш да носиш.
Ама тъй да ти е приятно като носиш, да не се прекамбуриш. Тъй като носиш, да ти е приятно. Който има една хубава раница, то е добре. Ако речеш тогава да пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш да носиш. Аз се чудя някой път.
към втори вариант >>
Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата.
(втори вариант)
Дума ли е това? Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума. На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете. ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере. Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ.
Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата.
Значи от дрането винаги излиза дар. Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш да го дариш. Но ние сме взели думата дере в сегашния смисъл, свързваме с известна болка. Има ли такъв случай, когато дереш нещо да ти е приятно? Ами когато събличаш старата дреха, не е ли да се дереш?
към втори вариант >>
Ама тъй да ти е приятно като носиш, да не се прекамбуриш.
(втори вариант)
Така е законът в природата! Сега колко пари ви трябват на вас! Я, Н-й ти кажи? (Аз не зная колко мога да нося). Ти се опитай, втори път, да видим колко можеш да носиш.
Ама тъй да ти е приятно като носиш, да не се прекамбуриш.
Тъй като носиш, да ти е приятно. Който има една хубава раница, то е добре. Ако речеш тогава да пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш да носиш. Аз се чудя някой път. По-лесно нещо от това да се носят пари няма.
към втори вариант >>
Значи от дрането винаги излиза дар.
(втори вариант)
Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума. На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете. ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере. Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ. Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата.
Значи от дрането винаги излиза дар.
Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш да го дариш. Но ние сме взели думата дере в сегашния смисъл, свързваме с известна болка. Има ли такъв случай, когато дереш нещо да ти е приятно? Ами когато събличаш старата дреха, не е ли да се дереш? Една вехта дреха не е ли приятно да я дереш?
към втори вариант >>
Тъй като носиш, да ти е приятно.
(втори вариант)
Сега колко пари ви трябват на вас! Я, Н-й ти кажи? (Аз не зная колко мога да нося). Ти се опитай, втори път, да видим колко можеш да носиш. Ама тъй да ти е приятно като носиш, да не се прекамбуриш.
Тъй като носиш, да ти е приятно.
Който има една хубава раница, то е добре. Ако речеш тогава да пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш да носиш. Аз се чудя някой път. По-лесно нещо от това да се носят пари няма. Ако е за пари, аз да ви дам.
към втори вариант >>
Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш да го дариш.
(втори вариант)
На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете. ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере. Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ. Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата. Значи от дрането винаги излиза дар.
Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш да го дариш.
Но ние сме взели думата дере в сегашния смисъл, свързваме с известна болка. Има ли такъв случай, когато дереш нещо да ти е приятно? Ами когато събличаш старата дреха, не е ли да се дереш? Една вехта дреха не е ли приятно да я дереш? Но в този случай ти казваш, събличам дрехата си, а не дране.
към втори вариант >>
Който има една хубава раница, то е добре.
(втори вариант)
Я, Н-й ти кажи? (Аз не зная колко мога да нося). Ти се опитай, втори път, да видим колко можеш да носиш. Ама тъй да ти е приятно като носиш, да не се прекамбуриш. Тъй като носиш, да ти е приятно.
Който има една хубава раница, то е добре.
Ако речеш тогава да пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш да носиш. Аз се чудя някой път. По-лесно нещо от това да се носят пари няма. Ако е за пари, аз да ви дам. От мен само пари искайте.
към втори вариант >>
Но ние сме взели думата дере в сегашния смисъл, свързваме с известна болка.
(втори вариант)
ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере. Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ. Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата. Значи от дрането винаги излиза дар. Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш да го дариш.
Но ние сме взели думата дере в сегашния смисъл, свързваме с известна болка.
Има ли такъв случай, когато дереш нещо да ти е приятно? Ами когато събличаш старата дреха, не е ли да се дереш? Една вехта дреха не е ли приятно да я дереш? Но в този случай ти казваш, събличам дрехата си, а не дране. Как се е произвело от дране събличане?
към втори вариант >>
Ако речеш тогава да пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш да носиш.
(втори вариант)
(Аз не зная колко мога да нося). Ти се опитай, втори път, да видим колко можеш да носиш. Ама тъй да ти е приятно като носиш, да не се прекамбуриш. Тъй като носиш, да ти е приятно. Който има една хубава раница, то е добре.
Ако речеш тогава да пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш да носиш.
Аз се чудя някой път. По-лесно нещо от това да се носят пари няма. Ако е за пари, аз да ви дам. От мен само пари искайте. Според мен, парите това е най-простата работа в света.
към втори вариант >>
Има ли такъв случай, когато дереш нещо да ти е приятно?
(втори вариант)
Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ. Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата. Значи от дрането винаги излиза дар. Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш да го дариш. Но ние сме взели думата дере в сегашния смисъл, свързваме с известна болка.
Има ли такъв случай, когато дереш нещо да ти е приятно?
Ами когато събличаш старата дреха, не е ли да се дереш? Една вехта дреха не е ли приятно да я дереш? Но в този случай ти казваш, събличам дрехата си, а не дране. Как се е произвело от дране събличане? Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно.
към втори вариант >>
Аз се чудя някой път.
(втори вариант)
Ти се опитай, втори път, да видим колко можеш да носиш. Ама тъй да ти е приятно като носиш, да не се прекамбуриш. Тъй като носиш, да ти е приятно. Който има една хубава раница, то е добре. Ако речеш тогава да пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш да носиш.
Аз се чудя някой път.
По-лесно нещо от това да се носят пари няма. Ако е за пари, аз да ви дам. От мен само пари искайте. Според мен, парите това е най-простата работа в света. Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг.
към втори вариант >>
Ами когато събличаш старата дреха, не е ли да се дереш?
(втори вариант)
Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата. Значи от дрането винаги излиза дар. Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш да го дариш. Но ние сме взели думата дере в сегашния смисъл, свързваме с известна болка. Има ли такъв случай, когато дереш нещо да ти е приятно?
Ами когато събличаш старата дреха, не е ли да се дереш?
Една вехта дреха не е ли приятно да я дереш? Но в този случай ти казваш, събличам дрехата си, а не дране. Как се е произвело от дране събличане? Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно. Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда.
към втори вариант >>
По-лесно нещо от това да се носят пари няма.
(втори вариант)
Ама тъй да ти е приятно като носиш, да не се прекамбуриш. Тъй като носиш, да ти е приятно. Който има една хубава раница, то е добре. Ако речеш тогава да пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш да носиш. Аз се чудя някой път.
По-лесно нещо от това да се носят пари няма.
Ако е за пари, аз да ви дам. От мен само пари искайте. Според мен, парите това е най-простата работа в света. Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг. А това е бил първият българин, който свършил образованието си в Америка и Александър Батемберг искал да го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш да ти дам?
към втори вариант >>
Една вехта дреха не е ли приятно да я дереш?
(втори вариант)
Значи от дрането винаги излиза дар. Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш да го дариш. Но ние сме взели думата дере в сегашния смисъл, свързваме с известна болка. Има ли такъв случай, когато дереш нещо да ти е приятно? Ами когато събличаш старата дреха, не е ли да се дереш?
Една вехта дреха не е ли приятно да я дереш?
Но в този случай ти казваш, събличам дрехата си, а не дране. Как се е произвело от дране събличане? Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно. Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда. Болезнено му е това; а събличането е по-мека дума, показва, че няма препятствие.
към втори вариант >>
Ако е за пари, аз да ви дам.
(втори вариант)
Тъй като носиш, да ти е приятно. Който има една хубава раница, то е добре. Ако речеш тогава да пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш да носиш. Аз се чудя някой път. По-лесно нещо от това да се носят пари няма.
Ако е за пари, аз да ви дам.
От мен само пари искайте. Според мен, парите това е най-простата работа в света. Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг. А това е бил първият българин, който свършил образованието си в Америка и Александър Батемберг искал да го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш да ти дам? Искам да бъда директор на гимназията.
към втори вариант >>
Но в този случай ти казваш, събличам дрехата си, а не дране.
(втори вариант)
Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш да го дариш. Но ние сме взели думата дере в сегашния смисъл, свързваме с известна болка. Има ли такъв случай, когато дереш нещо да ти е приятно? Ами когато събличаш старата дреха, не е ли да се дереш? Една вехта дреха не е ли приятно да я дереш?
Но в този случай ти казваш, събличам дрехата си, а не дране.
Как се е произвело от дране събличане? Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно. Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда. Болезнено му е това; а събличането е по-мека дума, показва, че няма препятствие. Следователно, дрането е по-мъчно, а събличането е по-лесно.
към втори вариант >>
От мен само пари искайте.
(втори вариант)
Който има една хубава раница, то е добре. Ако речеш тогава да пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш да носиш. Аз се чудя някой път. По-лесно нещо от това да се носят пари няма. Ако е за пари, аз да ви дам.
От мен само пари искайте.
Според мен, парите това е най-простата работа в света. Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг. А това е бил първият българин, който свършил образованието си в Америка и Александър Батемберг искал да го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш да ти дам? Искам да бъда директор на гимназията. – Тогава иди при министъра на просветата.
към втори вариант >>
Как се е произвело от дране събличане?
(втори вариант)
Но ние сме взели думата дере в сегашния смисъл, свързваме с известна болка. Има ли такъв случай, когато дереш нещо да ти е приятно? Ами когато събличаш старата дреха, не е ли да се дереш? Една вехта дреха не е ли приятно да я дереш? Но в този случай ти казваш, събличам дрехата си, а не дране.
Как се е произвело от дране събличане?
Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно. Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда. Болезнено му е това; а събличането е по-мека дума, показва, че няма препятствие. Следователно, дрането е по-мъчно, а събличането е по-лесно. Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може да ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ.
към втори вариант >>
Според мен, парите това е най-простата работа в света.
(втори вариант)
Ако речеш тогава да пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш да носиш. Аз се чудя някой път. По-лесно нещо от това да се носят пари няма. Ако е за пари, аз да ви дам. От мен само пари искайте.
Според мен, парите това е най-простата работа в света.
Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг. А това е бил първият българин, който свършил образованието си в Америка и Александър Батемберг искал да го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш да ти дам? Искам да бъда директор на гимназията. – Тогава иди при министъра на просветата. Та и вие някой път отивате при министъра на просветата.
към втори вариант >>
Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно.
(втори вариант)
Има ли такъв случай, когато дереш нещо да ти е приятно? Ами когато събличаш старата дреха, не е ли да се дереш? Една вехта дреха не е ли приятно да я дереш? Но в този случай ти казваш, събличам дрехата си, а не дране. Как се е произвело от дране събличане?
Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно.
Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда. Болезнено му е това; а събличането е по-мека дума, показва, че няма препятствие. Следователно, дрането е по-мъчно, а събличането е по-лесно. Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може да ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ. Казваш, дар – дере – тясно значи!
към втори вариант >>
Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг.
(втори вариант)
Аз се чудя някой път. По-лесно нещо от това да се носят пари няма. Ако е за пари, аз да ви дам. От мен само пари искайте. Според мен, парите това е най-простата работа в света.
Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг.
А това е бил първият българин, който свършил образованието си в Америка и Александър Батемберг искал да го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш да ти дам? Искам да бъда директор на гимназията. – Тогава иди при министъра на просветата. Та и вие някой път отивате при министъра на просветата. Като идете при Бога, Той иска да ви направи пръв министър, а вие искате да станете директор.
към втори вариант >>
Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда.
(втори вариант)
Ами когато събличаш старата дреха, не е ли да се дереш? Една вехта дреха не е ли приятно да я дереш? Но в този случай ти казваш, събличам дрехата си, а не дране. Как се е произвело от дране събличане? Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно.
Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда.
Болезнено му е това; а събличането е по-мека дума, показва, че няма препятствие. Следователно, дрането е по-мъчно, а събличането е по-лесно. Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може да ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ. Казваш, дар – дере – тясно значи! Едно съвпадение ли е това?
към втори вариант >>
А това е бил първият българин, който свършил образованието си в Америка и Александър Батемберг искал да го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш да ти дам?
(втори вариант)
По-лесно нещо от това да се носят пари няма. Ако е за пари, аз да ви дам. От мен само пари искайте. Според мен, парите това е най-простата работа в света. Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг.
А това е бил първият българин, който свършил образованието си в Америка и Александър Батемберг искал да го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш да ти дам?
Искам да бъда директор на гимназията. – Тогава иди при министъра на просветата. Та и вие някой път отивате при министъра на просветата. Като идете при Бога, Той иска да ви направи пръв министър, а вие искате да станете директор. Директор или диригент, това е все същото.
към втори вариант >>
Болезнено му е това; а събличането е по-мека дума, показва, че няма препятствие.
(втори вариант)
Една вехта дреха не е ли приятно да я дереш? Но в този случай ти казваш, събличам дрехата си, а не дране. Как се е произвело от дране събличане? Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно. Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда.
Болезнено му е това; а събличането е по-мека дума, показва, че няма препятствие.
Следователно, дрането е по-мъчно, а събличането е по-лесно. Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може да ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ. Казваш, дар – дере – тясно значи! Едно съвпадение ли е това? На български значи дар, почти същият закон.
към втори вариант >>
Искам да бъда директор на гимназията.
(втори вариант)
Ако е за пари, аз да ви дам. От мен само пари искайте. Според мен, парите това е най-простата работа в света. Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг. А това е бил първият българин, който свършил образованието си в Америка и Александър Батемберг искал да го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш да ти дам?
Искам да бъда директор на гимназията.
– Тогава иди при министъра на просветата. Та и вие някой път отивате при министъра на просветата. Като идете при Бога, Той иска да ви направи пръв министър, а вие искате да станете директор. Директор или диригент, това е все същото. Какво прави диригентът?
към втори вариант >>
Следователно, дрането е по-мъчно, а събличането е по-лесно.
(втори вариант)
Но в този случай ти казваш, събличам дрехата си, а не дране. Как се е произвело от дране събличане? Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно. Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда. Болезнено му е това; а събличането е по-мека дума, показва, че няма препятствие.
Следователно, дрането е по-мъчно, а събличането е по-лесно.
Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може да ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ. Казваш, дар – дере – тясно значи! Едно съвпадение ли е това? На български значи дар, почти същият закон. За да дариш някого, ти трябва да стесниш идеята.
към втори вариант >>
– Тогава иди при министъра на просветата.
(втори вариант)
От мен само пари искайте. Според мен, парите това е най-простата работа в света. Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг. А това е бил първият българин, който свършил образованието си в Америка и Александър Батемберг искал да го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш да ти дам? Искам да бъда директор на гимназията.
– Тогава иди при министъра на просветата.
Та и вие някой път отивате при министъра на просветата. Като идете при Бога, Той иска да ви направи пръв министър, а вие искате да станете директор. Директор или диригент, това е все същото. Какво прави диригентът? Целият ден си маха пръчицата, такт дава.
към втори вариант >>
Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може да ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ.
(втори вариант)
Как се е произвело от дране събличане? Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно. Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда. Болезнено му е това; а събличането е по-мека дума, показва, че няма препятствие. Следователно, дрането е по-мъчно, а събличането е по-лесно.
Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може да ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ.
Казваш, дар – дере – тясно значи! Едно съвпадение ли е това? На български значи дар, почти същият закон. За да дариш някого, ти трябва да стесниш идеята. Ти целия свят не можеш да го даряваш.
към втори вариант >>
Та и вие някой път отивате при министъра на просветата.
(втори вариант)
Според мен, парите това е най-простата работа в света. Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг. А това е бил първият българин, който свършил образованието си в Америка и Александър Батемберг искал да го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш да ти дам? Искам да бъда директор на гимназията. – Тогава иди при министъра на просветата.
Та и вие някой път отивате при министъра на просветата.
Като идете при Бога, Той иска да ви направи пръв министър, а вие искате да станете директор. Директор или диригент, това е все същото. Какво прави диригентът? Целият ден си маха пръчицата, такт дава. Какво изкуство има в един диригент.
към втори вариант >>
Казваш, дар – дере – тясно значи!
(втори вариант)
Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно. Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда. Болезнено му е това; а събличането е по-мека дума, показва, че няма препятствие. Следователно, дрането е по-мъчно, а събличането е по-лесно. Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може да ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ.
Казваш, дар – дере – тясно значи!
Едно съвпадение ли е това? На български значи дар, почти същият закон. За да дариш някого, ти трябва да стесниш идеята. Ти целия свят не можеш да го даряваш. Можеш да даряваш само този, когото обичаш.
към втори вариант >>
Като идете при Бога, Той иска да ви направи пръв министър, а вие искате да станете директор.
(втори вариант)
Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг. А това е бил първият българин, който свършил образованието си в Америка и Александър Батемберг искал да го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш да ти дам? Искам да бъда директор на гимназията. – Тогава иди при министъра на просветата. Та и вие някой път отивате при министъра на просветата.
Като идете при Бога, Той иска да ви направи пръв министър, а вие искате да станете директор.
Директор или диригент, това е все същото. Какво прави диригентът? Целият ден си маха пръчицата, такт дава. Какво изкуство има в един диригент. Няма никакво изкуство в това, никаква наука.
към втори вариант >>
Едно съвпадение ли е това?
(втори вариант)
Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда. Болезнено му е това; а събличането е по-мека дума, показва, че няма препятствие. Следователно, дрането е по-мъчно, а събличането е по-лесно. Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може да ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ. Казваш, дар – дере – тясно значи!
Едно съвпадение ли е това?
На български значи дар, почти същият закон. За да дариш някого, ти трябва да стесниш идеята. Ти целия свят не можеш да го даряваш. Можеш да даряваш само този, когото обичаш. Следователно, само тясното може да приготви пътя на един дар!
към втори вариант >>
Директор или диригент, това е все същото.
(втори вариант)
А това е бил първият българин, който свършил образованието си в Америка и Александър Батемберг искал да го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш да ти дам? Искам да бъда директор на гимназията. – Тогава иди при министъра на просветата. Та и вие някой път отивате при министъра на просветата. Като идете при Бога, Той иска да ви направи пръв министър, а вие искате да станете директор.
Директор или диригент, това е все същото.
Какво прави диригентът? Целият ден си маха пръчицата, такт дава. Какво изкуство има в един диригент. Няма никакво изкуство в това, никаква наука. Вземете вие която и да е българска мома като свири.
към втори вариант >>
На български значи дар, почти същият закон.
(втори вариант)
Болезнено му е това; а събличането е по-мека дума, показва, че няма препятствие. Следователно, дрането е по-мъчно, а събличането е по-лесно. Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може да ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ. Казваш, дар – дере – тясно значи! Едно съвпадение ли е това?
На български значи дар, почти същият закон.
За да дариш някого, ти трябва да стесниш идеята. Ти целия свят не можеш да го даряваш. Можеш да даряваш само този, когото обичаш. Следователно, само тясното може да приготви пътя на един дар! И само в това тясното ти можеш да хванеш някого и да го одереш.
към втори вариант >>
Какво прави диригентът?
(втори вариант)
Искам да бъда директор на гимназията. – Тогава иди при министъра на просветата. Та и вие някой път отивате при министъра на просветата. Като идете при Бога, Той иска да ви направи пръв министър, а вие искате да станете директор. Директор или диригент, това е все същото.
Какво прави диригентът?
Целият ден си маха пръчицата, такт дава. Какво изкуство има в един диригент. Няма никакво изкуство в това, никаква наука. Вземете вие която и да е българска мома като свири. Няма наука в това, това е най-простата работа да бъде човек диригент.
към втори вариант >>
За да дариш някого, ти трябва да стесниш идеята.
(втори вариант)
Следователно, дрането е по-мъчно, а събличането е по-лесно. Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може да ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ. Казваш, дар – дере – тясно значи! Едно съвпадение ли е това? На български значи дар, почти същият закон.
За да дариш някого, ти трябва да стесниш идеята.
Ти целия свят не можеш да го даряваш. Можеш да даряваш само този, когото обичаш. Следователно, само тясното може да приготви пътя на един дар! И само в това тясното ти можеш да хванеш някого и да го одереш. Как ще хванеш на широко място едно животно и да го одереш?
към втори вариант >>
Целият ден си маха пръчицата, такт дава.
(втори вариант)
– Тогава иди при министъра на просветата. Та и вие някой път отивате при министъра на просветата. Като идете при Бога, Той иска да ви направи пръв министър, а вие искате да станете директор. Директор или диригент, това е все същото. Какво прави диригентът?
Целият ден си маха пръчицата, такт дава.
Какво изкуство има в един диригент. Няма никакво изкуство в това, никаква наука. Вземете вие която и да е българска мома като свири. Няма наука в това, това е най-простата работа да бъде човек диригент. Да бъде човек доктор, това е най-простата работа!
към втори вариант >>
Ти целия свят не можеш да го даряваш.
(втори вариант)
Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може да ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ. Казваш, дар – дере – тясно значи! Едно съвпадение ли е това? На български значи дар, почти същият закон. За да дариш някого, ти трябва да стесниш идеята.
Ти целия свят не можеш да го даряваш.
Можеш да даряваш само този, когото обичаш. Следователно, само тясното може да приготви пътя на един дар! И само в това тясното ти можеш да хванеш някого и да го одереш. Как ще хванеш на широко място едно животно и да го одереш? Но като го хванеш натясно можеш да го одереш.
към втори вариант >>
Какво изкуство има в един диригент.
(втори вариант)
Та и вие някой път отивате при министъра на просветата. Като идете при Бога, Той иска да ви направи пръв министър, а вие искате да станете директор. Директор или диригент, това е все същото. Какво прави диригентът? Целият ден си маха пръчицата, такт дава.
Какво изкуство има в един диригент.
Няма никакво изкуство в това, никаква наука. Вземете вие която и да е българска мома като свири. Няма наука в това, това е най-простата работа да бъде човек диригент. Да бъде човек доктор, това е най-простата работа! Седи, пише такива окръжни с години.
към втори вариант >>
Можеш да даряваш само този, когото обичаш.
(втори вариант)
Казваш, дар – дере – тясно значи! Едно съвпадение ли е това? На български значи дар, почти същият закон. За да дариш някого, ти трябва да стесниш идеята. Ти целия свят не можеш да го даряваш.
Можеш да даряваш само този, когото обичаш.
Следователно, само тясното може да приготви пътя на един дар! И само в това тясното ти можеш да хванеш някого и да го одереш. Как ще хванеш на широко място едно животно и да го одереш? Но като го хванеш натясно можеш да го одереш. Това са сега тълкувания.
към втори вариант >>
Няма никакво изкуство в това, никаква наука.
(втори вариант)
Като идете при Бога, Той иска да ви направи пръв министър, а вие искате да станете директор. Директор или диригент, това е все същото. Какво прави диригентът? Целият ден си маха пръчицата, такт дава. Какво изкуство има в един диригент.
Няма никакво изкуство в това, никаква наука.
Вземете вие която и да е българска мома като свири. Няма наука в това, това е най-простата работа да бъде човек диригент. Да бъде човек доктор, това е най-простата работа! Седи, пише такива окръжни с години. После някой главен свещеник, някой архиерей.
към втори вариант >>
Следователно, само тясното може да приготви пътя на един дар!
(втори вариант)
Едно съвпадение ли е това? На български значи дар, почти същият закон. За да дариш някого, ти трябва да стесниш идеята. Ти целия свят не можеш да го даряваш. Можеш да даряваш само този, когото обичаш.
Следователно, само тясното може да приготви пътя на един дар!
И само в това тясното ти можеш да хванеш някого и да го одереш. Как ще хванеш на широко място едно животно и да го одереш? Но като го хванеш натясно можеш да го одереш. Това са сега тълкувания. За постиженията на известни идеи, значи трябва да ги осмислиш, а за да ги осмислиш нещата, ти трябва да ги ограничиш.
към втори вариант >>
Вземете вие която и да е българска мома като свири.
(втори вариант)
Директор или диригент, това е все същото. Какво прави диригентът? Целият ден си маха пръчицата, такт дава. Какво изкуство има в един диригент. Няма никакво изкуство в това, никаква наука.
Вземете вие която и да е българска мома като свири.
Няма наука в това, това е най-простата работа да бъде човек диригент. Да бъде човек доктор, това е най-простата работа! Седи, пише такива окръжни с години. После някой главен свещеник, някой архиерей.
към втори вариант >>
И само в това тясното ти можеш да хванеш някого и да го одереш.
(втори вариант)
На български значи дар, почти същият закон. За да дариш някого, ти трябва да стесниш идеята. Ти целия свят не можеш да го даряваш. Можеш да даряваш само този, когото обичаш. Следователно, само тясното може да приготви пътя на един дар!
И само в това тясното ти можеш да хванеш някого и да го одереш.
Как ще хванеш на широко място едно животно и да го одереш? Но като го хванеш натясно можеш да го одереш. Това са сега тълкувания. За постиженията на известни идеи, значи трябва да ги осмислиш, а за да ги осмислиш нещата, ти трябва да ги ограничиш. Вземете например съвременната музика тъй както сега е построена, в началото била ли е така в човешкия живот?
към втори вариант >>
Няма наука в това, това е най-простата работа да бъде човек диригент.
(втори вариант)
Какво прави диригентът? Целият ден си маха пръчицата, такт дава. Какво изкуство има в един диригент. Няма никакво изкуство в това, никаква наука. Вземете вие която и да е българска мома като свири.
Няма наука в това, това е най-простата работа да бъде човек диригент.
Да бъде човек доктор, това е най-простата работа! Седи, пише такива окръжни с години. После някой главен свещеник, някой архиерей.
към втори вариант >>
Как ще хванеш на широко място едно животно и да го одереш?
(втори вариант)
За да дариш някого, ти трябва да стесниш идеята. Ти целия свят не можеш да го даряваш. Можеш да даряваш само този, когото обичаш. Следователно, само тясното може да приготви пътя на един дар! И само в това тясното ти можеш да хванеш някого и да го одереш.
Как ще хванеш на широко място едно животно и да го одереш?
Но като го хванеш натясно можеш да го одереш. Това са сега тълкувания. За постиженията на известни идеи, значи трябва да ги осмислиш, а за да ги осмислиш нещата, ти трябва да ги ограничиш. Вземете например съвременната музика тъй както сега е построена, в началото била ли е така в човешкия живот? Някога пели ли са по същите ключове, както сега пеят?
към втори вариант >>
Да бъде човек доктор, това е най-простата работа!
(втори вариант)
Целият ден си маха пръчицата, такт дава. Какво изкуство има в един диригент. Няма никакво изкуство в това, никаква наука. Вземете вие която и да е българска мома като свири. Няма наука в това, това е най-простата работа да бъде човек диригент.
Да бъде човек доктор, това е най-простата работа!
Седи, пише такива окръжни с години. После някой главен свещеник, някой архиерей.
към втори вариант >>
Но като го хванеш натясно можеш да го одереш.
(втори вариант)
Ти целия свят не можеш да го даряваш. Можеш да даряваш само този, когото обичаш. Следователно, само тясното може да приготви пътя на един дар! И само в това тясното ти можеш да хванеш някого и да го одереш. Как ще хванеш на широко място едно животно и да го одереш?
Но като го хванеш натясно можеш да го одереш.
Това са сега тълкувания. За постиженията на известни идеи, значи трябва да ги осмислиш, а за да ги осмислиш нещата, ти трябва да ги ограничиш. Вземете например съвременната музика тъй както сега е построена, в началото била ли е така в човешкия живот? Някога пели ли са по същите ключове, както сега пеят? В историята има ли да са пели по същия начин, както сега пеят?
към втори вариант >>
Седи, пише такива окръжни с години.
(втори вариант)
Какво изкуство има в един диригент. Няма никакво изкуство в това, никаква наука. Вземете вие която и да е българска мома като свири. Няма наука в това, това е най-простата работа да бъде човек диригент. Да бъде човек доктор, това е най-простата работа!
Седи, пише такива окръжни с години.
После някой главен свещеник, някой архиерей.
към втори вариант >>
Това са сега тълкувания.
(втори вариант)
Можеш да даряваш само този, когото обичаш. Следователно, само тясното може да приготви пътя на един дар! И само в това тясното ти можеш да хванеш някого и да го одереш. Как ще хванеш на широко място едно животно и да го одереш? Но като го хванеш натясно можеш да го одереш.
Това са сега тълкувания.
За постиженията на известни идеи, значи трябва да ги осмислиш, а за да ги осмислиш нещата, ти трябва да ги ограничиш. Вземете например съвременната музика тъй както сега е построена, в началото била ли е така в човешкия живот? Някога пели ли са по същите ключове, както сега пеят? В историята има ли да са пели по същия начин, както сега пеят? – Няма.
към втори вариант >>
После някой главен свещеник, някой архиерей.
(втори вариант)
Няма никакво изкуство в това, никаква наука. Вземете вие която и да е българска мома като свири. Няма наука в това, това е най-простата работа да бъде човек диригент. Да бъде човек доктор, това е най-простата работа! Седи, пише такива окръжни с години.
После някой главен свещеник, някой архиерей.
към втори вариант >>
За постиженията на известни идеи, значи трябва да ги осмислиш, а за да ги осмислиш нещата, ти трябва да ги ограничиш.
(втори вариант)
Следователно, само тясното може да приготви пътя на един дар! И само в това тясното ти можеш да хванеш някого и да го одереш. Как ще хванеш на широко място едно животно и да го одереш? Но като го хванеш натясно можеш да го одереш. Това са сега тълкувания.
За постиженията на известни идеи, значи трябва да ги осмислиш, а за да ги осмислиш нещата, ти трябва да ги ограничиш.
Вземете например съвременната музика тъй както сега е построена, в началото била ли е така в човешкия живот? Някога пели ли са по същите ключове, както сега пеят? В историята има ли да са пели по същия начин, както сега пеят? – Няма. Е, каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото?
към втори вариант >>
Та във вашия живот вие ще турите, вие сте млади, нали; думата млад.
(втори вариант)
Та във вашия живот вие ще турите, вие сте млади, нали; думата млад.
Вие казвате, виж света там как е. Та вие сте в света. Та и този свят има стремеж, както и вие имате стремеж; та и вие сте светът. Вие казвате: Там в света, та и ние сме светът. Ама виж те как живеят.
към втори вариант >>
Вземете например съвременната музика тъй както сега е построена, в началото била ли е така в човешкия живот?
(втори вариант)
И само в това тясното ти можеш да хванеш някого и да го одереш. Как ще хванеш на широко място едно животно и да го одереш? Но като го хванеш натясно можеш да го одереш. Това са сега тълкувания. За постиженията на известни идеи, значи трябва да ги осмислиш, а за да ги осмислиш нещата, ти трябва да ги ограничиш.
Вземете например съвременната музика тъй както сега е построена, в началото била ли е така в човешкия живот?
Някога пели ли са по същите ключове, както сега пеят? В историята има ли да са пели по същия начин, както сега пеят? – Няма. Е, каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото? Има грамадна разлика.
към втори вариант >>
Вие казвате, виж света там как е.
(втори вариант)
Та във вашия живот вие ще турите, вие сте млади, нали; думата млад.
Вие казвате, виж света там как е.
Та вие сте в света. Та и този свят има стремеж, както и вие имате стремеж; та и вие сте светът. Вие казвате: Там в света, та и ние сме светът. Ама виж те как живеят. Е, как живеят?
към втори вариант >>
Някога пели ли са по същите ключове, както сега пеят?
(втори вариант)
Как ще хванеш на широко място едно животно и да го одереш? Но като го хванеш натясно можеш да го одереш. Това са сега тълкувания. За постиженията на известни идеи, значи трябва да ги осмислиш, а за да ги осмислиш нещата, ти трябва да ги ограничиш. Вземете например съвременната музика тъй както сега е построена, в началото била ли е така в човешкия живот?
Някога пели ли са по същите ключове, както сега пеят?
В историята има ли да са пели по същия начин, както сега пеят? – Няма. Е, каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото? Има грамадна разлика. В сегашната музика има обем, има и до известна степен и дълбочина, но липсва още.
към втори вариант >>
Та вие сте в света.
(втори вариант)
Та във вашия живот вие ще турите, вие сте млади, нали; думата млад. Вие казвате, виж света там как е.
Та вие сте в света.
Та и този свят има стремеж, както и вие имате стремеж; та и вие сте светът. Вие казвате: Там в света, та и ние сме светът. Ама виж те как живеят. Е, как живеят? Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там.
към втори вариант >>
В историята има ли да са пели по същия начин, както сега пеят?
(втори вариант)
Но като го хванеш натясно можеш да го одереш. Това са сега тълкувания. За постиженията на известни идеи, значи трябва да ги осмислиш, а за да ги осмислиш нещата, ти трябва да ги ограничиш. Вземете например съвременната музика тъй както сега е построена, в началото била ли е така в човешкия живот? Някога пели ли са по същите ключове, както сега пеят?
В историята има ли да са пели по същия начин, както сега пеят?
– Няма. Е, каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото? Има грамадна разлика. В сегашната музика има обем, има и до известна степен и дълбочина, но липсва още. Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат да изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ.
към втори вариант >>
Та и този свят има стремеж, както и вие имате стремеж; та и вие сте светът.
(втори вариант)
Та във вашия живот вие ще турите, вие сте млади, нали; думата млад. Вие казвате, виж света там как е. Та вие сте в света.
Та и този свят има стремеж, както и вие имате стремеж; та и вие сте светът.
Вие казвате: Там в света, та и ние сме светът. Ама виж те как живеят. Е, как живеят? Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там. Че които са в света, имат ли хубави къщи?
към втори вариант >>
– Няма.
(втори вариант)
Това са сега тълкувания. За постиженията на известни идеи, значи трябва да ги осмислиш, а за да ги осмислиш нещата, ти трябва да ги ограничиш. Вземете например съвременната музика тъй както сега е построена, в началото била ли е така в човешкия живот? Някога пели ли са по същите ключове, както сега пеят? В историята има ли да са пели по същия начин, както сега пеят?
– Няма.
Е, каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото? Има грамадна разлика. В сегашната музика има обем, има и до известна степен и дълбочина, но липсва още. Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат да изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ. Стремят се към това.
към втори вариант >>
Вие казвате: Там в света, та и ние сме светът.
(втори вариант)
Та във вашия живот вие ще турите, вие сте млади, нали; думата млад. Вие казвате, виж света там как е. Та вие сте в света. Та и този свят има стремеж, както и вие имате стремеж; та и вие сте светът.
Вие казвате: Там в света, та и ние сме светът.
Ама виж те как живеят. Е, как живеят? Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там. Че които са в света, имат ли хубави къщи? Ама виж ние на какво замязахме.
към втори вариант >>
Е, каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото?
(втори вариант)
За постиженията на известни идеи, значи трябва да ги осмислиш, а за да ги осмислиш нещата, ти трябва да ги ограничиш. Вземете например съвременната музика тъй както сега е построена, в началото била ли е така в човешкия живот? Някога пели ли са по същите ключове, както сега пеят? В историята има ли да са пели по същия начин, както сега пеят? – Няма.
Е, каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото?
Има грамадна разлика. В сегашната музика има обем, има и до известна степен и дълбочина, но липсва още. Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат да изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ. Стремят се към това. Или в сегашната музика искат да изразят нещо Божествено!
към втори вариант >>
Ама виж те как живеят.
(втори вариант)
Та във вашия живот вие ще турите, вие сте млади, нали; думата млад. Вие казвате, виж света там как е. Та вие сте в света. Та и този свят има стремеж, както и вие имате стремеж; та и вие сте светът. Вие казвате: Там в света, та и ние сме светът.
Ама виж те как живеят.
Е, как живеят? Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там. Че които са в света, имат ли хубави къщи? Ама виж ние на какво замязахме. Почти отношенията навсякъде са същите.
към втори вариант >>
Има грамадна разлика.
(втори вариант)
Вземете например съвременната музика тъй както сега е построена, в началото била ли е така в човешкия живот? Някога пели ли са по същите ключове, както сега пеят? В историята има ли да са пели по същия начин, както сега пеят? – Няма. Е, каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото?
Има грамадна разлика.
В сегашната музика има обем, има и до известна степен и дълбочина, но липсва още. Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат да изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ. Стремят се към това. Или в сегашната музика искат да изразят нещо Божествено! И в старите времена е било така, в техните религиозни песни и химни.
към втори вариант >>
Е, как живеят?
(втори вариант)
Вие казвате, виж света там как е. Та вие сте в света. Та и този свят има стремеж, както и вие имате стремеж; та и вие сте светът. Вие казвате: Там в света, та и ние сме светът. Ама виж те как живеят.
Е, как живеят?
Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там. Че които са в света, имат ли хубави къщи? Ама виж ние на какво замязахме. Почти отношенията навсякъде са същите. Но има едно различие в нашето разбиране.
към втори вариант >>
В сегашната музика има обем, има и до известна степен и дълбочина, но липсва още.
(втори вариант)
Някога пели ли са по същите ключове, както сега пеят? В историята има ли да са пели по същия начин, както сега пеят? – Няма. Е, каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото? Има грамадна разлика.
В сегашната музика има обем, има и до известна степен и дълбочина, но липсва още.
Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат да изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ. Стремят се към това. Или в сегашната музика искат да изразят нещо Божествено! И в старите времена е било така, в техните религиозни песни и химни. Но тогава не са имали такива инструменти.
към втори вариант >>
Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там.
(втори вариант)
Та вие сте в света. Та и този свят има стремеж, както и вие имате стремеж; та и вие сте светът. Вие казвате: Там в света, та и ние сме светът. Ама виж те как живеят. Е, как живеят?
Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там.
Че които са в света, имат ли хубави къщи? Ама виж ние на какво замязахме. Почти отношенията навсякъде са същите. Но има едно различие в нашето разбиране. Трябва да се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем да образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием.
към втори вариант >>
Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат да изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ.
(втори вариант)
В историята има ли да са пели по същия начин, както сега пеят? – Няма. Е, каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото? Има грамадна разлика. В сегашната музика има обем, има и до известна степен и дълбочина, но липсва още.
Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат да изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ.
Стремят се към това. Или в сегашната музика искат да изразят нещо Божествено! И в старите времена е било така, в техните религиозни песни и химни. Но тогава не са имали такива инструменти. В древността нямаме пример да има пиано или орган, но е имало арфа.
към втори вариант >>
Че които са в света, имат ли хубави къщи?
(втори вариант)
Та и този свят има стремеж, както и вие имате стремеж; та и вие сте светът. Вие казвате: Там в света, та и ние сме светът. Ама виж те как живеят. Е, как живеят? Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там.
Че които са в света, имат ли хубави къщи?
Ама виж ние на какво замязахме. Почти отношенията навсякъде са същите. Но има едно различие в нашето разбиране. Трябва да се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем да образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием. Това, което може да внесе, аз наричам словото, здравето у човека.
към втори вариант >>
Стремят се към това.
(втори вариант)
– Няма. Е, каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото? Има грамадна разлика. В сегашната музика има обем, има и до известна степен и дълбочина, но липсва още. Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат да изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ.
Стремят се към това.
Или в сегашната музика искат да изразят нещо Божествено! И в старите времена е било така, в техните религиозни песни и химни. Но тогава не са имали такива инструменти. В древността нямаме пример да има пиано или орган, но е имало арфа. На какво е мязала арфата тогава?
към втори вариант >>
Ама виж ние на какво замязахме.
(втори вариант)
Вие казвате: Там в света, та и ние сме светът. Ама виж те как живеят. Е, как живеят? Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там. Че които са в света, имат ли хубави къщи?
Ама виж ние на какво замязахме.
Почти отношенията навсякъде са същите. Но има едно различие в нашето разбиране. Трябва да се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем да образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием. Това, което може да внесе, аз наричам словото, здравето у човека. И да го направи способен за живота!
към втори вариант >>
Или в сегашната музика искат да изразят нещо Божествено!
(втори вариант)
Е, каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото? Има грамадна разлика. В сегашната музика има обем, има и до известна степен и дълбочина, но липсва още. Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат да изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ. Стремят се към това.
Или в сегашната музика искат да изразят нещо Божествено!
И в старите времена е било така, в техните религиозни песни и химни. Но тогава не са имали такива инструменти. В древността нямаме пример да има пиано или орган, но е имало арфа. На какво е мязала арфата тогава? Такова нещо е изразявала арфата.
към втори вариант >>
Почти отношенията навсякъде са същите.
(втори вариант)
Ама виж те как живеят. Е, как живеят? Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там. Че които са в света, имат ли хубави къщи? Ама виж ние на какво замязахме.
Почти отношенията навсякъде са същите.
Но има едно различие в нашето разбиране. Трябва да се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем да образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием. Това, което може да внесе, аз наричам словото, здравето у човека. И да го направи способен за живота! Това е идейното в света.
към втори вариант >>
И в старите времена е било така, в техните религиозни песни и химни.
(втори вариант)
Има грамадна разлика. В сегашната музика има обем, има и до известна степен и дълбочина, но липсва още. Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат да изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ. Стремят се към това. Или в сегашната музика искат да изразят нещо Божествено!
И в старите времена е било така, в техните религиозни песни и химни.
Но тогава не са имали такива инструменти. В древността нямаме пример да има пиано или орган, но е имало арфа. На какво е мязала арфата тогава? Такова нещо е изразявала арфата. Хората не са имали музика, но вървели са по такъв един закон.
към втори вариант >>
Но има едно различие в нашето разбиране.
(втори вариант)
Е, как живеят? Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там. Че които са в света, имат ли хубави къщи? Ама виж ние на какво замязахме. Почти отношенията навсякъде са същите.
Но има едно различие в нашето разбиране.
Трябва да се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем да образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием. Това, което може да внесе, аз наричам словото, здравето у човека. И да го направи способен за живота! Това е идейното в света. Една идея, която не може да ме подтикне към една работа, която да реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко да реализирам, тази идея не е мощна, не е силна.
към втори вариант >>
Но тогава не са имали такива инструменти.
(втори вариант)
В сегашната музика има обем, има и до известна степен и дълбочина, но липсва още. Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат да изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ. Стремят се към това. Или в сегашната музика искат да изразят нещо Божествено! И в старите времена е било така, в техните религиозни песни и химни.
Но тогава не са имали такива инструменти.
В древността нямаме пример да има пиано или орган, но е имало арфа. На какво е мязала арфата тогава? Такова нещо е изразявала арфата. Хората не са имали музика, но вървели са по такъв един закон. И ние си обясняваме, понеже сега материята е по-отзивчива; когато човешкият дух е слизал, тази материя е била в едно инволюционно състояние, не е била тъй устойчива.
към втори вариант >>
Трябва да се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем да образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием.
(втори вариант)
Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там. Че които са в света, имат ли хубави къщи? Ама виж ние на какво замязахме. Почти отношенията навсякъде са същите. Но има едно различие в нашето разбиране.
Трябва да се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем да образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием.
Това, което може да внесе, аз наричам словото, здравето у човека. И да го направи способен за живота! Това е идейното в света. Една идея, която не може да ме подтикне към една работа, която да реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко да реализирам, тази идея не е мощна, не е силна. Казва, аз в Бога не вярвам.
към втори вариант >>
В древността нямаме пример да има пиано или орган, но е имало арфа.
(втори вариант)
Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат да изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ. Стремят се към това. Или в сегашната музика искат да изразят нещо Божествено! И в старите времена е било така, в техните религиозни песни и химни. Но тогава не са имали такива инструменти.
В древността нямаме пример да има пиано или орган, но е имало арфа.
На какво е мязала арфата тогава? Такова нещо е изразявала арфата. Хората не са имали музика, но вървели са по такъв един закон. И ние си обясняваме, понеже сега материята е по-отзивчива; когато човешкият дух е слизал, тази материя е била в едно инволюционно състояние, не е била тъй устойчива. Следователно и тонът е вървял по инволюционен път.
към втори вариант >>
Това, което може да внесе, аз наричам словото, здравето у човека.
(втори вариант)
Че които са в света, имат ли хубави къщи? Ама виж ние на какво замязахме. Почти отношенията навсякъде са същите. Но има едно различие в нашето разбиране. Трябва да се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем да образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием.
Това, което може да внесе, аз наричам словото, здравето у човека.
И да го направи способен за живота! Това е идейното в света. Една идея, която не може да ме подтикне към една работа, която да реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко да реализирам, тази идея не е мощна, не е силна. Казва, аз в Бога не вярвам. Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може да вярваш?
към втори вариант >>
На какво е мязала арфата тогава?
(втори вариант)
Стремят се към това. Или в сегашната музика искат да изразят нещо Божествено! И в старите времена е било така, в техните религиозни песни и химни. Но тогава не са имали такива инструменти. В древността нямаме пример да има пиано или орган, но е имало арфа.
На какво е мязала арфата тогава?
Такова нещо е изразявала арфата. Хората не са имали музика, но вървели са по такъв един закон. И ние си обясняваме, понеже сега материята е по-отзивчива; когато човешкият дух е слизал, тази материя е била в едно инволюционно състояние, не е била тъй устойчива. Следователно и тонът е вървял по инволюционен път. Най-първо тонът е бил определен и след това е изгубил своята определеност, понеже слизаш ти надолу, висшите тонове остават горе.
към втори вариант >>
И да го направи способен за живота!
(втори вариант)
Ама виж ние на какво замязахме. Почти отношенията навсякъде са същите. Но има едно различие в нашето разбиране. Трябва да се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем да образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием. Това, което може да внесе, аз наричам словото, здравето у човека.
И да го направи способен за живота!
Това е идейното в света. Една идея, която не може да ме подтикне към една работа, която да реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко да реализирам, тази идея не е мощна, не е силна. Казва, аз в Бога не вярвам. Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може да вярваш? Ама аз вярвам в себе си.
към втори вариант >>
Такова нещо е изразявала арфата.
(втори вариант)
Или в сегашната музика искат да изразят нещо Божествено! И в старите времена е било така, в техните религиозни песни и химни. Но тогава не са имали такива инструменти. В древността нямаме пример да има пиано или орган, но е имало арфа. На какво е мязала арфата тогава?
Такова нещо е изразявала арфата.
Хората не са имали музика, но вървели са по такъв един закон. И ние си обясняваме, понеже сега материята е по-отзивчива; когато човешкият дух е слизал, тази материя е била в едно инволюционно състояние, не е била тъй устойчива. Следователно и тонът е вървял по инволюционен път. Най-първо тонът е бил определен и след това е изгубил своята определеност, понеже слизаш ти надолу, висшите тонове остават горе. Та в едно отношение човек е оставил висшата музика зад себе си, а отива към онази музика, която не е определена; и следователно, животът, към който той се е стремял, е бил живот неопределен; защото животът от гледището на небето е бил едно музикално произведение, но понеже не знаем ние законите на живота, вследствие на това вземаме фалшиво тоновете.
към втори вариант >>
Това е идейното в света.
(втори вариант)
Почти отношенията навсякъде са същите. Но има едно различие в нашето разбиране. Трябва да се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем да образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием. Това, което може да внесе, аз наричам словото, здравето у човека. И да го направи способен за живота!
Това е идейното в света.
Една идея, която не може да ме подтикне към една работа, която да реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко да реализирам, тази идея не е мощна, не е силна. Казва, аз в Бога не вярвам. Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може да вярваш? Ама аз вярвам в себе си. Ако в себе си не мога да вярвам, тогава в какво ще вярвам?
към втори вариант >>
Хората не са имали музика, но вървели са по такъв един закон.
(втори вариант)
И в старите времена е било така, в техните религиозни песни и химни. Но тогава не са имали такива инструменти. В древността нямаме пример да има пиано или орган, но е имало арфа. На какво е мязала арфата тогава? Такова нещо е изразявала арфата.
Хората не са имали музика, но вървели са по такъв един закон.
И ние си обясняваме, понеже сега материята е по-отзивчива; когато човешкият дух е слизал, тази материя е била в едно инволюционно състояние, не е била тъй устойчива. Следователно и тонът е вървял по инволюционен път. Най-първо тонът е бил определен и след това е изгубил своята определеност, понеже слизаш ти надолу, висшите тонове остават горе. Та в едно отношение човек е оставил висшата музика зад себе си, а отива към онази музика, която не е определена; и следователно, животът, към който той се е стремял, е бил живот неопределен; защото животът от гледището на небето е бил едно музикално произведение, но понеже не знаем ние законите на живота, вследствие на това вземаме фалшиво тоновете. А фалшивите тонове произвеждат една реакция.
към втори вариант >>
Една идея, която не може да ме подтикне към една работа, която да реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко да реализирам, тази идея не е мощна, не е силна.
(втори вариант)
Но има едно различие в нашето разбиране. Трябва да се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем да образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием. Това, което може да внесе, аз наричам словото, здравето у човека. И да го направи способен за живота! Това е идейното в света.
Една идея, която не може да ме подтикне към една работа, която да реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко да реализирам, тази идея не е мощна, не е силна.
Казва, аз в Бога не вярвам. Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може да вярваш? Ама аз вярвам в себе си. Ако в себе си не мога да вярвам, тогава в какво ще вярвам? В този, който е слаб?
към втори вариант >>
И ние си обясняваме, понеже сега материята е по-отзивчива; когато човешкият дух е слизал, тази материя е била в едно инволюционно състояние, не е била тъй устойчива.
(втори вариант)
Но тогава не са имали такива инструменти. В древността нямаме пример да има пиано или орган, но е имало арфа. На какво е мязала арфата тогава? Такова нещо е изразявала арфата. Хората не са имали музика, но вървели са по такъв един закон.
И ние си обясняваме, понеже сега материята е по-отзивчива; когато човешкият дух е слизал, тази материя е била в едно инволюционно състояние, не е била тъй устойчива.
Следователно и тонът е вървял по инволюционен път. Най-първо тонът е бил определен и след това е изгубил своята определеност, понеже слизаш ти надолу, висшите тонове остават горе. Та в едно отношение човек е оставил висшата музика зад себе си, а отива към онази музика, която не е определена; и следователно, животът, към който той се е стремял, е бил живот неопределен; защото животът от гледището на небето е бил едно музикално произведение, но понеже не знаем ние законите на живота, вследствие на това вземаме фалшиво тоновете. А фалшивите тонове произвеждат една реакция.
към втори вариант >>
Казва, аз в Бога не вярвам.
(втори вариант)
Трябва да се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем да образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием. Това, което може да внесе, аз наричам словото, здравето у човека. И да го направи способен за живота! Това е идейното в света. Една идея, която не може да ме подтикне към една работа, която да реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко да реализирам, тази идея не е мощна, не е силна.
Казва, аз в Бога не вярвам.
Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може да вярваш? Ама аз вярвам в себе си. Ако в себе си не мога да вярвам, тогава в какво ще вярвам? В този, който е слаб? За да вярваш в себе си, трябва да бъдеш силен; за да вярваш в себе си, трябва да бъдеш умен; трябва да бъдеш благороден; трябва да има в тебе нещо неизменно.
към втори вариант >>
Следователно и тонът е вървял по инволюционен път.
(втори вариант)
В древността нямаме пример да има пиано или орган, но е имало арфа. На какво е мязала арфата тогава? Такова нещо е изразявала арфата. Хората не са имали музика, но вървели са по такъв един закон. И ние си обясняваме, понеже сега материята е по-отзивчива; когато човешкият дух е слизал, тази материя е била в едно инволюционно състояние, не е била тъй устойчива.
Следователно и тонът е вървял по инволюционен път.
Най-първо тонът е бил определен и след това е изгубил своята определеност, понеже слизаш ти надолу, висшите тонове остават горе. Та в едно отношение човек е оставил висшата музика зад себе си, а отива към онази музика, която не е определена; и следователно, животът, към който той се е стремял, е бил живот неопределен; защото животът от гледището на небето е бил едно музикално произведение, но понеже не знаем ние законите на живота, вследствие на това вземаме фалшиво тоновете. А фалшивите тонове произвеждат една реакция.
към втори вариант >>
Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може да вярваш?
(втори вариант)
Това, което може да внесе, аз наричам словото, здравето у човека. И да го направи способен за живота! Това е идейното в света. Една идея, която не може да ме подтикне към една работа, която да реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко да реализирам, тази идея не е мощна, не е силна. Казва, аз в Бога не вярвам.
Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може да вярваш?
Ама аз вярвам в себе си. Ако в себе си не мога да вярвам, тогава в какво ще вярвам? В този, който е слаб? За да вярваш в себе си, трябва да бъдеш силен; за да вярваш в себе си, трябва да бъдеш умен; трябва да бъдеш благороден; трябва да има в тебе нещо неизменно. Ако ти само се изменяш, ти не можеш да вярваш, как ще вярваш.
към втори вариант >>
Най-първо тонът е бил определен и след това е изгубил своята определеност, понеже слизаш ти надолу, висшите тонове остават горе.
(втори вариант)
На какво е мязала арфата тогава? Такова нещо е изразявала арфата. Хората не са имали музика, но вървели са по такъв един закон. И ние си обясняваме, понеже сега материята е по-отзивчива; когато човешкият дух е слизал, тази материя е била в едно инволюционно състояние, не е била тъй устойчива. Следователно и тонът е вървял по инволюционен път.
Най-първо тонът е бил определен и след това е изгубил своята определеност, понеже слизаш ти надолу, висшите тонове остават горе.
Та в едно отношение човек е оставил висшата музика зад себе си, а отива към онази музика, която не е определена; и следователно, животът, към който той се е стремял, е бил живот неопределен; защото животът от гледището на небето е бил едно музикално произведение, но понеже не знаем ние законите на живота, вследствие на това вземаме фалшиво тоновете. А фалшивите тонове произвеждат една реакция.
към втори вариант >>
Ама аз вярвам в себе си.
(втори вариант)
И да го направи способен за живота! Това е идейното в света. Една идея, която не може да ме подтикне към една работа, която да реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко да реализирам, тази идея не е мощна, не е силна. Казва, аз в Бога не вярвам. Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може да вярваш?
Ама аз вярвам в себе си.
Ако в себе си не мога да вярвам, тогава в какво ще вярвам? В този, който е слаб? За да вярваш в себе си, трябва да бъдеш силен; за да вярваш в себе си, трябва да бъдеш умен; трябва да бъдеш благороден; трябва да има в тебе нещо неизменно. Ако ти само се изменяш, ти не можеш да вярваш, как ще вярваш. Кога можеш да говориш с един човек, който е разумен?
към втори вариант >>
Та в едно отношение човек е оставил висшата музика зад себе си, а отива към онази музика, която не е определена; и следователно, животът, към който той се е стремял, е бил живот неопределен; защото животът от гледището на небето е бил едно музикално произведение, но понеже не знаем ние законите на живота, вследствие на това вземаме фалшиво тоновете.
(втори вариант)
Такова нещо е изразявала арфата. Хората не са имали музика, но вървели са по такъв един закон. И ние си обясняваме, понеже сега материята е по-отзивчива; когато човешкият дух е слизал, тази материя е била в едно инволюционно състояние, не е била тъй устойчива. Следователно и тонът е вървял по инволюционен път. Най-първо тонът е бил определен и след това е изгубил своята определеност, понеже слизаш ти надолу, висшите тонове остават горе.
Та в едно отношение човек е оставил висшата музика зад себе си, а отива към онази музика, която не е определена; и следователно, животът, към който той се е стремял, е бил живот неопределен; защото животът от гледището на небето е бил едно музикално произведение, но понеже не знаем ние законите на живота, вследствие на това вземаме фалшиво тоновете.
А фалшивите тонове произвеждат една реакция.
към втори вариант >>
Ако в себе си не мога да вярвам, тогава в какво ще вярвам?
(втори вариант)
Това е идейното в света. Една идея, която не може да ме подтикне към една работа, която да реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко да реализирам, тази идея не е мощна, не е силна. Казва, аз в Бога не вярвам. Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може да вярваш? Ама аз вярвам в себе си.
Ако в себе си не мога да вярвам, тогава в какво ще вярвам?
В този, който е слаб? За да вярваш в себе си, трябва да бъдеш силен; за да вярваш в себе си, трябва да бъдеш умен; трябва да бъдеш благороден; трябва да има в тебе нещо неизменно. Ако ти само се изменяш, ти не можеш да вярваш, как ще вярваш. Кога можеш да говориш с един човек, който е разумен? Като умре ли?
към втори вариант >>
А фалшивите тонове произвеждат една реакция.
(втори вариант)
Хората не са имали музика, но вървели са по такъв един закон. И ние си обясняваме, понеже сега материята е по-отзивчива; когато човешкият дух е слизал, тази материя е била в едно инволюционно състояние, не е била тъй устойчива. Следователно и тонът е вървял по инволюционен път. Най-първо тонът е бил определен и след това е изгубил своята определеност, понеже слизаш ти надолу, висшите тонове остават горе. Та в едно отношение човек е оставил висшата музика зад себе си, а отива към онази музика, която не е определена; и следователно, животът, към който той се е стремял, е бил живот неопределен; защото животът от гледището на небето е бил едно музикално произведение, но понеже не знаем ние законите на живота, вследствие на това вземаме фалшиво тоновете.
А фалшивите тонове произвеждат една реакция.
към втори вариант >>
В този, който е слаб?
(втори вариант)
Една идея, която не може да ме подтикне към една работа, която да реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко да реализирам, тази идея не е мощна, не е силна. Казва, аз в Бога не вярвам. Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може да вярваш? Ама аз вярвам в себе си. Ако в себе си не мога да вярвам, тогава в какво ще вярвам?
В този, който е слаб?
За да вярваш в себе си, трябва да бъдеш силен; за да вярваш в себе си, трябва да бъдеш умен; трябва да бъдеш благороден; трябва да има в тебе нещо неизменно. Ако ти само се изменяш, ти не можеш да вярваш, как ще вярваш. Кога можеш да говориш с един човек, който е разумен? Като умре ли? Ти може ли да говориш с умрелия?
към втори вариант >>
Та сега трябва да се преведат тези неща, във вашия живот има много неща, които не са организирани.
(втори вариант)
Та сега трябва да се преведат тези неща, във вашия живот има много неща, които не са организирани.
Как ще ги преведете. Вие говорите за съвременната култура. Сега аз минавам към едно предметно учение. (Учителят се обръща към масата, дето са портокалът, ябълката и бурканът с меда). Тук имате един съвършен плод – портокала, имате и една ябълка, кожата ѝ е набръчкана, защо?
към втори вариант >>
За да вярваш в себе си, трябва да бъдеш силен; за да вярваш в себе си, трябва да бъдеш умен; трябва да бъдеш благороден; трябва да има в тебе нещо неизменно.
(втори вариант)
Казва, аз в Бога не вярвам. Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може да вярваш? Ама аз вярвам в себе си. Ако в себе си не мога да вярвам, тогава в какво ще вярвам? В този, който е слаб?
За да вярваш в себе си, трябва да бъдеш силен; за да вярваш в себе си, трябва да бъдеш умен; трябва да бъдеш благороден; трябва да има в тебе нещо неизменно.
Ако ти само се изменяш, ти не можеш да вярваш, как ще вярваш. Кога можеш да говориш с един човек, който е разумен? Като умре ли? Ти може ли да говориш с умрелия? С камъните можеш ли да говориш?
към втори вариант >>
Как ще ги преведете.
(втори вариант)
Та сега трябва да се преведат тези неща, във вашия живот има много неща, които не са организирани.
Как ще ги преведете.
Вие говорите за съвременната култура. Сега аз минавам към едно предметно учение. (Учителят се обръща към масата, дето са портокалът, ябълката и бурканът с меда). Тук имате един съвършен плод – портокала, имате и една ябълка, кожата ѝ е набръчкана, защо? Защото е била на топло и е загубила своята влага.
към втори вариант >>
Ако ти само се изменяш, ти не можеш да вярваш, как ще вярваш.
(втори вариант)
Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може да вярваш? Ама аз вярвам в себе си. Ако в себе си не мога да вярвам, тогава в какво ще вярвам? В този, който е слаб? За да вярваш в себе си, трябва да бъдеш силен; за да вярваш в себе си, трябва да бъдеш умен; трябва да бъдеш благороден; трябва да има в тебе нещо неизменно.
Ако ти само се изменяш, ти не можеш да вярваш, как ще вярваш.
Кога можеш да говориш с един човек, който е разумен? Като умре ли? Ти може ли да говориш с умрелия? С камъните можеш ли да говориш?
към втори вариант >>
Вие говорите за съвременната култура.
(втори вариант)
Та сега трябва да се преведат тези неща, във вашия живот има много неща, които не са организирани. Как ще ги преведете.
Вие говорите за съвременната култура.
Сега аз минавам към едно предметно учение. (Учителят се обръща към масата, дето са портокалът, ябълката и бурканът с меда). Тук имате един съвършен плод – портокала, имате и една ябълка, кожата ѝ е набръчкана, защо? Защото е била на топло и е загубила своята влага. Ако аз ви предложа ябълката и портокала, кое ще изберете?
към втори вариант >>
Кога можеш да говориш с един човек, който е разумен?
(втори вариант)
Ама аз вярвам в себе си. Ако в себе си не мога да вярвам, тогава в какво ще вярвам? В този, който е слаб? За да вярваш в себе си, трябва да бъдеш силен; за да вярваш в себе си, трябва да бъдеш умен; трябва да бъдеш благороден; трябва да има в тебе нещо неизменно. Ако ти само се изменяш, ти не можеш да вярваш, как ще вярваш.
Кога можеш да говориш с един човек, който е разумен?
Като умре ли? Ти може ли да говориш с умрелия? С камъните можеш ли да говориш?
към втори вариант >>
Сега аз минавам към едно предметно учение.
(втори вариант)
Та сега трябва да се преведат тези неща, във вашия живот има много неща, които не са организирани. Как ще ги преведете. Вие говорите за съвременната култура.
Сега аз минавам към едно предметно учение.
(Учителят се обръща към масата, дето са портокалът, ябълката и бурканът с меда). Тук имате един съвършен плод – портокала, имате и една ябълка, кожата ѝ е набръчкана, защо? Защото е била на топло и е загубила своята влага. Ако аз ви предложа ябълката и портокала, кое ще изберете? (портокала). Защо?
към втори вариант >>
Като умре ли?
(втори вариант)
Ако в себе си не мога да вярвам, тогава в какво ще вярвам? В този, който е слаб? За да вярваш в себе си, трябва да бъдеш силен; за да вярваш в себе си, трябва да бъдеш умен; трябва да бъдеш благороден; трябва да има в тебе нещо неизменно. Ако ти само се изменяш, ти не можеш да вярваш, как ще вярваш. Кога можеш да говориш с един човек, който е разумен?
Като умре ли?
Ти може ли да говориш с умрелия? С камъните можеш ли да говориш?
към втори вариант >>
(Учителят се обръща към масата, дето са портокалът, ябълката и бурканът с меда).
(втори вариант)
Та сега трябва да се преведат тези неща, във вашия живот има много неща, които не са организирани. Как ще ги преведете. Вие говорите за съвременната култура. Сега аз минавам към едно предметно учение.
(Учителят се обръща към масата, дето са портокалът, ябълката и бурканът с меда).
Тук имате един съвършен плод – портокала, имате и една ябълка, кожата ѝ е набръчкана, защо? Защото е била на топло и е загубила своята влага. Ако аз ви предложа ябълката и портокала, кое ще изберете? (портокала). Защо? Защото е по-хубав и по-голям.
към втори вариант >>
Ти може ли да говориш с умрелия?
(втори вариант)
В този, който е слаб? За да вярваш в себе си, трябва да бъдеш силен; за да вярваш в себе си, трябва да бъдеш умен; трябва да бъдеш благороден; трябва да има в тебе нещо неизменно. Ако ти само се изменяш, ти не можеш да вярваш, как ще вярваш. Кога можеш да говориш с един човек, който е разумен? Като умре ли?
Ти може ли да говориш с умрелия?
С камъните можеш ли да говориш?
към втори вариант >>
Тук имате един съвършен плод – портокала, имате и една ябълка, кожата ѝ е набръчкана, защо?
(втори вариант)
Та сега трябва да се преведат тези неща, във вашия живот има много неща, които не са организирани. Как ще ги преведете. Вие говорите за съвременната култура. Сега аз минавам към едно предметно учение. (Учителят се обръща към масата, дето са портокалът, ябълката и бурканът с меда).
Тук имате един съвършен плод – портокала, имате и една ябълка, кожата ѝ е набръчкана, защо?
Защото е била на топло и е загубила своята влага. Ако аз ви предложа ябълката и портокала, кое ще изберете? (портокала). Защо? Защото е по-хубав и по-голям. Тук имате и едно човешко произведение.
към втори вариант >>
С камъните можеш ли да говориш?
(втори вариант)
За да вярваш в себе си, трябва да бъдеш силен; за да вярваш в себе си, трябва да бъдеш умен; трябва да бъдеш благороден; трябва да има в тебе нещо неизменно. Ако ти само се изменяш, ти не можеш да вярваш, как ще вярваш. Кога можеш да говориш с един човек, който е разумен? Като умре ли? Ти може ли да говориш с умрелия?
С камъните можеш ли да говориш?
към втори вариант >>
Защото е била на топло и е загубила своята влага.
(втори вариант)
Как ще ги преведете. Вие говорите за съвременната култура. Сега аз минавам към едно предметно учение. (Учителят се обръща към масата, дето са портокалът, ябълката и бурканът с меда). Тук имате един съвършен плод – портокала, имате и една ябълка, кожата ѝ е набръчкана, защо?
Защото е била на топло и е загубила своята влага.
Ако аз ви предложа ябълката и портокала, кое ще изберете? (портокала). Защо? Защото е по-хубав и по-голям. Тук имате и едно човешко произведение. (буркана с меда).
към втори вариант >>
Сега при такава една лекция, какво искате още да ви кажа?
(втори вариант)
Сега при такава една лекция, какво искате още да ви кажа?
Аз според вас бих желал някой път да ви говоря тъй както вие искате. Да искате, но да са ваши собствени искания това. Аз съм много взискателен. Аз съм готов всякога да услужа на всеки един човек, когато желанията са негови, а щом са чужди желанията му, аз му взема желанието и го ударя по главата. Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в себе си, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка.
към втори вариант >>
Ако аз ви предложа ябълката и портокала, кое ще изберете?
(втори вариант)
Вие говорите за съвременната култура. Сега аз минавам към едно предметно учение. (Учителят се обръща към масата, дето са портокалът, ябълката и бурканът с меда). Тук имате един съвършен плод – портокала, имате и една ябълка, кожата ѝ е набръчкана, защо? Защото е била на топло и е загубила своята влага.
Ако аз ви предложа ябълката и портокала, кое ще изберете?
(портокала). Защо? Защото е по-хубав и по-голям. Тук имате и едно човешко произведение. (буркана с меда). Но в това гърне има повече есенция, отколкото в този портокал.
към втори вариант >>
Аз според вас бих желал някой път да ви говоря тъй както вие искате.
(втори вариант)
Сега при такава една лекция, какво искате още да ви кажа?
Аз според вас бих желал някой път да ви говоря тъй както вие искате.
Да искате, но да са ваши собствени искания това. Аз съм много взискателен. Аз съм готов всякога да услужа на всеки един човек, когато желанията са негови, а щом са чужди желанията му, аз му взема желанието и го ударя по главата. Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в себе си, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка. Аз я вземам и му я блъсна у главата.
към втори вариант >>
(портокала). Защо?
(втори вариант)
Сега аз минавам към едно предметно учение. (Учителят се обръща към масата, дето са портокалът, ябълката и бурканът с меда). Тук имате един съвършен плод – портокала, имате и една ябълка, кожата ѝ е набръчкана, защо? Защото е била на топло и е загубила своята влага. Ако аз ви предложа ябълката и портокала, кое ще изберете?
(портокала). Защо?
Защото е по-хубав и по-голям. Тук имате и едно човешко произведение. (буркана с меда). Но в това гърне има повече есенция, отколкото в този портокал. Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека.
към втори вариант >>
Да искате, но да са ваши собствени искания това.
(втори вариант)
Сега при такава една лекция, какво искате още да ви кажа? Аз според вас бих желал някой път да ви говоря тъй както вие искате.
Да искате, но да са ваши собствени искания това.
Аз съм много взискателен. Аз съм готов всякога да услужа на всеки един човек, когато желанията са негови, а щом са чужди желанията му, аз му взема желанието и го ударя по главата. Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в себе си, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка. Аз я вземам и му я блъсна у главата. Всяко едно чуждо желание в тебе това е един запъртък.
към втори вариант >>
Защото е по-хубав и по-голям.
(втори вариант)
(Учителят се обръща към масата, дето са портокалът, ябълката и бурканът с меда). Тук имате един съвършен плод – портокала, имате и една ябълка, кожата ѝ е набръчкана, защо? Защото е била на топло и е загубила своята влага. Ако аз ви предложа ябълката и портокала, кое ще изберете? (портокала). Защо?
Защото е по-хубав и по-голям.
Тук имате и едно човешко произведение. (буркана с меда). Но в това гърне има повече есенция, отколкото в този портокал. Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека. Работили са и пчелите, работил е и човекът.
към втори вариант >>
Аз съм много взискателен.
(втори вариант)
Сега при такава една лекция, какво искате още да ви кажа? Аз според вас бих желал някой път да ви говоря тъй както вие искате. Да искате, но да са ваши собствени искания това.
Аз съм много взискателен.
Аз съм готов всякога да услужа на всеки един човек, когато желанията са негови, а щом са чужди желанията му, аз му взема желанието и го ударя по главата. Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в себе си, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка. Аз я вземам и му я блъсна у главата. Всяко едно чуждо желание в тебе това е един запъртък. Само онова, което е твое, което Бог е турил в тебе, то е здраво.
към втори вариант >>
Тук имате и едно човешко произведение.
(втори вариант)
Тук имате един съвършен плод – портокала, имате и една ябълка, кожата ѝ е набръчкана, защо? Защото е била на топло и е загубила своята влага. Ако аз ви предложа ябълката и портокала, кое ще изберете? (портокала). Защо? Защото е по-хубав и по-голям.
Тук имате и едно човешко произведение.
(буркана с меда). Но в това гърне има повече есенция, отколкото в този портокал. Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека. Работили са и пчелите, работил е и човекът. Съдружие има.
към втори вариант >>
Аз съм готов всякога да услужа на всеки един човек, когато желанията са негови, а щом са чужди желанията му, аз му взема желанието и го ударя по главата.
(втори вариант)
Сега при такава една лекция, какво искате още да ви кажа? Аз според вас бих желал някой път да ви говоря тъй както вие искате. Да искате, но да са ваши собствени искания това. Аз съм много взискателен.
Аз съм готов всякога да услужа на всеки един човек, когато желанията са негови, а щом са чужди желанията му, аз му взема желанието и го ударя по главата.
Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в себе си, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка. Аз я вземам и му я блъсна у главата. Всяко едно чуждо желание в тебе това е един запъртък. Само онова, което е твое, което Бог е турил в тебе, то е здраво. За да станеш човек, трябва това Божественото да държиш в себе си.
към втори вариант >>
(буркана с меда).
(втори вариант)
Защото е била на топло и е загубила своята влага. Ако аз ви предложа ябълката и портокала, кое ще изберете? (портокала). Защо? Защото е по-хубав и по-голям. Тук имате и едно човешко произведение.
(буркана с меда).
Но в това гърне има повече есенция, отколкото в този портокал. Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека. Работили са и пчелите, работил е и човекът. Съдружие има. И мушиците са работили и човекът е работил.
към втори вариант >>
Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в себе си, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка.
(втори вариант)
Сега при такава една лекция, какво искате още да ви кажа? Аз според вас бих желал някой път да ви говоря тъй както вие искате. Да искате, но да са ваши собствени искания това. Аз съм много взискателен. Аз съм готов всякога да услужа на всеки един човек, когато желанията са негови, а щом са чужди желанията му, аз му взема желанието и го ударя по главата.
Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в себе си, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка.
Аз я вземам и му я блъсна у главата. Всяко едно чуждо желание в тебе това е един запъртък. Само онова, което е твое, което Бог е турил в тебе, то е здраво. За да станеш човек, трябва това Божественото да държиш в себе си. Ако ти си турил чуждите запъртъци под квачката, ти си първият глупец в света.
към втори вариант >>
Но в това гърне има повече есенция, отколкото в този портокал.
(втори вариант)
Ако аз ви предложа ябълката и портокала, кое ще изберете? (портокала). Защо? Защото е по-хубав и по-голям. Тук имате и едно човешко произведение. (буркана с меда).
Но в това гърне има повече есенция, отколкото в този портокал.
Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека. Работили са и пчелите, работил е и човекът. Съдружие има. И мушиците са работили и човекът е работил. Та по някой път вие седите в небрано лозе.
към втори вариант >>
Аз я вземам и му я блъсна у главата.
(втори вариант)
Аз според вас бих желал някой път да ви говоря тъй както вие искате. Да искате, но да са ваши собствени искания това. Аз съм много взискателен. Аз съм готов всякога да услужа на всеки един човек, когато желанията са негови, а щом са чужди желанията му, аз му взема желанието и го ударя по главата. Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в себе си, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка.
Аз я вземам и му я блъсна у главата.
Всяко едно чуждо желание в тебе това е един запъртък. Само онова, което е твое, което Бог е турил в тебе, то е здраво. За да станеш човек, трябва това Божественото да държиш в себе си. Ако ти си турил чуждите запъртъци под квачката, ти си първият глупец в света. Вземи тези яйца и ги тури настрана!
към втори вариант >>
Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека.
(втори вариант)
(портокала). Защо? Защото е по-хубав и по-голям. Тук имате и едно човешко произведение. (буркана с меда). Но в това гърне има повече есенция, отколкото в този портокал.
Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека.
Работили са и пчелите, работил е и човекът. Съдружие има. И мушиците са работили и човекът е работил. Та по някой път вие седите в небрано лозе. Казвате: Какъв е смисълът на живота?
към втори вариант >>
Всяко едно чуждо желание в тебе това е един запъртък.
(втори вариант)
Да искате, но да са ваши собствени искания това. Аз съм много взискателен. Аз съм готов всякога да услужа на всеки един човек, когато желанията са негови, а щом са чужди желанията му, аз му взема желанието и го ударя по главата. Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в себе си, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка. Аз я вземам и му я блъсна у главата.
Всяко едно чуждо желание в тебе това е един запъртък.
Само онова, което е твое, което Бог е турил в тебе, то е здраво. За да станеш човек, трябва това Божественото да държиш в себе си. Ако ти си турил чуждите запъртъци под квачката, ти си първият глупец в света. Вземи тези яйца и ги тури настрана! И кажи, нямам нужда от тези яйца!
към втори вариант >>
Работили са и пчелите, работил е и човекът.
(втори вариант)
Защото е по-хубав и по-голям. Тук имате и едно човешко произведение. (буркана с меда). Но в това гърне има повече есенция, отколкото в този портокал. Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека.
Работили са и пчелите, работил е и човекът.
Съдружие има. И мушиците са работили и човекът е работил. Та по някой път вие седите в небрано лозе. Казвате: Какъв е смисълът на живота? Велик е смисълът на живота!
към втори вариант >>
Само онова, което е твое, което Бог е турил в тебе, то е здраво.
(втори вариант)
Аз съм много взискателен. Аз съм готов всякога да услужа на всеки един човек, когато желанията са негови, а щом са чужди желанията му, аз му взема желанието и го ударя по главата. Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в себе си, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка. Аз я вземам и му я блъсна у главата. Всяко едно чуждо желание в тебе това е един запъртък.
Само онова, което е твое, което Бог е турил в тебе, то е здраво.
За да станеш човек, трябва това Божественото да държиш в себе си. Ако ти си турил чуждите запъртъци под квачката, ти си първият глупец в света. Вземи тези яйца и ги тури настрана! И кажи, нямам нужда от тези яйца! Тури едно здраво яйце под квачката, за да се излюпи.
към втори вариант >>
Съдружие има.
(втори вариант)
Тук имате и едно човешко произведение. (буркана с меда). Но в това гърне има повече есенция, отколкото в този портокал. Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека. Работили са и пчелите, работил е и човекът.
Съдружие има.
И мушиците са работили и човекът е работил. Та по някой път вие седите в небрано лозе. Казвате: Какъв е смисълът на живота? Велик е смисълът на живота! Е, какво е нашето предназначение?
към втори вариант >>
За да станеш човек, трябва това Божественото да държиш в себе си.
(втори вариант)
Аз съм готов всякога да услужа на всеки един човек, когато желанията са негови, а щом са чужди желанията му, аз му взема желанието и го ударя по главата. Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в себе си, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка. Аз я вземам и му я блъсна у главата. Всяко едно чуждо желание в тебе това е един запъртък. Само онова, което е твое, което Бог е турил в тебе, то е здраво.
За да станеш човек, трябва това Божественото да държиш в себе си.
Ако ти си турил чуждите запъртъци под квачката, ти си първият глупец в света. Вземи тези яйца и ги тури настрана! И кажи, нямам нужда от тези яйца! Тури едно здраво яйце под квачката, за да се излюпи. Намерете вашето желание, Божественото желание и ти ще намериш едно наследство.
към втори вариант >>
И мушиците са работили и човекът е работил.
(втори вариант)
(буркана с меда). Но в това гърне има повече есенция, отколкото в този портокал. Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека. Работили са и пчелите, работил е и човекът. Съдружие има.
И мушиците са работили и човекът е работил.
Та по някой път вие седите в небрано лозе. Казвате: Какъв е смисълът на живота? Велик е смисълът на живота! Е, какво е нашето предназначение? Велико е предназначението ни.
към втори вариант >>
Ако ти си турил чуждите запъртъци под квачката, ти си първият глупец в света.
(втори вариант)
Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в себе си, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка. Аз я вземам и му я блъсна у главата. Всяко едно чуждо желание в тебе това е един запъртък. Само онова, което е твое, което Бог е турил в тебе, то е здраво. За да станеш човек, трябва това Божественото да държиш в себе си.
Ако ти си турил чуждите запъртъци под квачката, ти си първият глупец в света.
Вземи тези яйца и ги тури настрана! И кажи, нямам нужда от тези яйца! Тури едно здраво яйце под квачката, за да се излюпи. Намерете вашето желание, Божественото желание и ти ще намериш едно наследство. Или ти ще намериш наследството си.
към втори вариант >>
Та по някой път вие седите в небрано лозе.
(втори вариант)
Но в това гърне има повече есенция, отколкото в този портокал. Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека. Работили са и пчелите, работил е и човекът. Съдружие има. И мушиците са работили и човекът е работил.
Та по някой път вие седите в небрано лозе.
Казвате: Какъв е смисълът на живота? Велик е смисълът на живота! Е, какво е нашето предназначение? Велико е предназначението ни. Ще кажете, как е велико?
към втори вариант >>
Вземи тези яйца и ги тури настрана!
(втори вариант)
Аз я вземам и му я блъсна у главата. Всяко едно чуждо желание в тебе това е един запъртък. Само онова, което е твое, което Бог е турил в тебе, то е здраво. За да станеш човек, трябва това Божественото да държиш в себе си. Ако ти си турил чуждите запъртъци под квачката, ти си първият глупец в света.
Вземи тези яйца и ги тури настрана!
И кажи, нямам нужда от тези яйца! Тури едно здраво яйце под квачката, за да се излюпи. Намерете вашето желание, Божественото желание и ти ще намериш едно наследство. Или ти ще намериш наследството си. Но няма да носиш чуждото богатство.
към втори вариант >>
Казвате: Какъв е смисълът на живота?
(втори вариант)
Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека. Работили са и пчелите, работил е и човекът. Съдружие има. И мушиците са работили и човекът е работил. Та по някой път вие седите в небрано лозе.
Казвате: Какъв е смисълът на живота?
Велик е смисълът на живота! Е, какво е нашето предназначение? Велико е предназначението ни. Ще кажете, как е велико? Вземете вие една струна МИ от някой музикален склад, има ли смисъл?
към втори вариант >>
И кажи, нямам нужда от тези яйца!
(втори вариант)
Всяко едно чуждо желание в тебе това е един запъртък. Само онова, което е твое, което Бог е турил в тебе, то е здраво. За да станеш човек, трябва това Божественото да държиш в себе си. Ако ти си турил чуждите запъртъци под квачката, ти си първият глупец в света. Вземи тези яйца и ги тури настрана!
И кажи, нямам нужда от тези яйца!
Тури едно здраво яйце под квачката, за да се излюпи. Намерете вашето желание, Божественото желание и ти ще намериш едно наследство. Или ти ще намериш наследството си. Но няма да носиш чуждото богатство. Чуждото богатство е всякога чуждо!
към втори вариант >>
Велик е смисълът на живота!
(втори вариант)
Работили са и пчелите, работил е и човекът. Съдружие има. И мушиците са работили и човекът е работил. Та по някой път вие седите в небрано лозе. Казвате: Какъв е смисълът на живота?
Велик е смисълът на живота!
Е, какво е нашето предназначение? Велико е предназначението ни. Ще кажете, как е велико? Вземете вие една струна МИ от някой музикален склад, има ли смисъл? Тя седи там навита на едно малко колелце и в една книжчица седи и чака.
към втори вариант >>
Тури едно здраво яйце под квачката, за да се излюпи.
(втори вариант)
Само онова, което е твое, което Бог е турил в тебе, то е здраво. За да станеш човек, трябва това Божественото да държиш в себе си. Ако ти си турил чуждите запъртъци под квачката, ти си първият глупец в света. Вземи тези яйца и ги тури настрана! И кажи, нямам нужда от тези яйца!
Тури едно здраво яйце под квачката, за да се излюпи.
Намерете вашето желание, Божественото желание и ти ще намериш едно наследство. Или ти ще намериш наследството си. Но няма да носиш чуждото богатство. Чуждото богатство е всякога чуждо! Българите имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима.
към втори вариант >>
Е, какво е нашето предназначение?
(втори вариант)
Съдружие има. И мушиците са работили и човекът е работил. Та по някой път вие седите в небрано лозе. Казвате: Какъв е смисълът на живота? Велик е смисълът на живота!
Е, какво е нашето предназначение?
Велико е предназначението ни. Ще кажете, как е велико? Вземете вие една струна МИ от някой музикален склад, има ли смисъл? Тя седи там навита на едно малко колелце и в една книжчица седи и чака. Такива книжчици там може да има стотина, двеста и тя седи там неизвестна.
към втори вариант >>
Намерете вашето желание, Божественото желание и ти ще намериш едно наследство.
(втори вариант)
За да станеш човек, трябва това Божественото да държиш в себе си. Ако ти си турил чуждите запъртъци под квачката, ти си първият глупец в света. Вземи тези яйца и ги тури настрана! И кажи, нямам нужда от тези яйца! Тури едно здраво яйце под квачката, за да се излюпи.
Намерете вашето желание, Божественото желание и ти ще намериш едно наследство.
Или ти ще намериш наследството си. Но няма да носиш чуждото богатство. Чуждото богатство е всякога чуждо! Българите имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима. Чуждата дреха, ядене, каквото и да е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава.
към втори вариант >>
Велико е предназначението ни.
(втори вариант)
И мушиците са работили и човекът е работил. Та по някой път вие седите в небрано лозе. Казвате: Какъв е смисълът на живота? Велик е смисълът на живота! Е, какво е нашето предназначение?
Велико е предназначението ни.
Ще кажете, как е велико? Вземете вие една струна МИ от някой музикален склад, има ли смисъл? Тя седи там навита на едно малко колелце и в една книжчица седи и чака. Такива книжчици там може да има стотина, двеста и тя седи там неизвестна. Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ.
към втори вариант >>
Или ти ще намериш наследството си.
(втори вариант)
Ако ти си турил чуждите запъртъци под квачката, ти си първият глупец в света. Вземи тези яйца и ги тури настрана! И кажи, нямам нужда от тези яйца! Тури едно здраво яйце под квачката, за да се излюпи. Намерете вашето желание, Божественото желание и ти ще намериш едно наследство.
Или ти ще намериш наследството си.
Но няма да носиш чуждото богатство. Чуждото богатство е всякога чуждо! Българите имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима. Чуждата дреха, ядене, каквото и да е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава. И в идеята на природата, и в ума на Бога.
към втори вариант >>
Ще кажете, как е велико?
(втори вариант)
Та по някой път вие седите в небрано лозе. Казвате: Какъв е смисълът на живота? Велик е смисълът на живота! Е, какво е нашето предназначение? Велико е предназначението ни.
Ще кажете, как е велико?
Вземете вие една струна МИ от някой музикален склад, има ли смисъл? Тя седи там навита на едно малко колелце и в една книжчица седи и чака. Такива книжчици там може да има стотина, двеста и тя седи там неизвестна. Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ. Той я взима и като я опъне на цигулката си струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ.
към втори вариант >>
Но няма да носиш чуждото богатство.
(втори вариант)
Вземи тези яйца и ги тури настрана! И кажи, нямам нужда от тези яйца! Тури едно здраво яйце под квачката, за да се излюпи. Намерете вашето желание, Божественото желание и ти ще намериш едно наследство. Или ти ще намериш наследството си.
Но няма да носиш чуждото богатство.
Чуждото богатство е всякога чуждо! Българите имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима. Чуждата дреха, ядене, каквото и да е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава. И в идеята на природата, и в ума на Бога. Той иска вие да израснете и плод да дадете в живота.
към втори вариант >>
Вземете вие една струна МИ от някой музикален склад, има ли смисъл?
(втори вариант)
Казвате: Какъв е смисълът на живота? Велик е смисълът на живота! Е, какво е нашето предназначение? Велико е предназначението ни. Ще кажете, как е велико?
Вземете вие една струна МИ от някой музикален склад, има ли смисъл?
Тя седи там навита на едно малко колелце и в една книжчица седи и чака. Такива книжчици там може да има стотина, двеста и тя седи там неизвестна. Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ. Той я взима и като я опъне на цигулката си струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ. Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва да дойде някой Крайслер да ви извади оттам, да ви опъне на своята цигулка.
към втори вариант >>
Чуждото богатство е всякога чуждо!
(втори вариант)
И кажи, нямам нужда от тези яйца! Тури едно здраво яйце под квачката, за да се излюпи. Намерете вашето желание, Божественото желание и ти ще намериш едно наследство. Или ти ще намериш наследството си. Но няма да носиш чуждото богатство.
Чуждото богатство е всякога чуждо!
Българите имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима. Чуждата дреха, ядене, каквото и да е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава. И в идеята на природата, и в ума на Бога. Той иска вие да израснете и плод да дадете в живота. Ти искаш да свършиш училището, нали?
към втори вариант >>
Тя седи там навита на едно малко колелце и в една книжчица седи и чака.
(втори вариант)
Велик е смисълът на живота! Е, какво е нашето предназначение? Велико е предназначението ни. Ще кажете, как е велико? Вземете вие една струна МИ от някой музикален склад, има ли смисъл?
Тя седи там навита на едно малко колелце и в една книжчица седи и чака.
Такива книжчици там може да има стотина, двеста и тя седи там неизвестна. Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ. Той я взима и като я опъне на цигулката си струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ. Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва да дойде някой Крайслер да ви извади оттам, да ви опъне на своята цигулка. Как наричат сега тези опъвания на цигулката?
към втори вариант >>
Българите имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима.
(втори вариант)
Тури едно здраво яйце под квачката, за да се излюпи. Намерете вашето желание, Божественото желание и ти ще намериш едно наследство. Или ти ще намериш наследството си. Но няма да носиш чуждото богатство. Чуждото богатство е всякога чуждо!
Българите имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима.
Чуждата дреха, ядене, каквото и да е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава. И в идеята на природата, и в ума на Бога. Той иска вие да израснете и плод да дадете в живота. Ти искаш да свършиш училището, нали? Хубаво. Ама свършването на училището в какво ще се изрази?
към втори вариант >>
Такива книжчици там може да има стотина, двеста и тя седи там неизвестна.
(втори вариант)
Е, какво е нашето предназначение? Велико е предназначението ни. Ще кажете, как е велико? Вземете вие една струна МИ от някой музикален склад, има ли смисъл? Тя седи там навита на едно малко колелце и в една книжчица седи и чака.
Такива книжчици там може да има стотина, двеста и тя седи там неизвестна.
Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ. Той я взима и като я опъне на цигулката си струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ. Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва да дойде някой Крайслер да ви извади оттам, да ви опъне на своята цигулка. Как наричат сега тези опъвания на цигулката? Питам, когато се опъва някоя струна, приятно ли е?
към втори вариант >>
Чуждата дреха, ядене, каквото и да е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава.
(втори вариант)
Намерете вашето желание, Божественото желание и ти ще намериш едно наследство. Или ти ще намериш наследството си. Но няма да носиш чуждото богатство. Чуждото богатство е всякога чуждо! Българите имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима.
Чуждата дреха, ядене, каквото и да е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава.
И в идеята на природата, и в ума на Бога. Той иска вие да израснете и плод да дадете в живота. Ти искаш да свършиш училището, нали? Хубаво. Ама свършването на училището в какво ще се изрази? Ако ти можеш да възприемеш знание и ако това знание може да стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш да реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл.
към втори вариант >>
Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ.
(втори вариант)
Велико е предназначението ни. Ще кажете, как е велико? Вземете вие една струна МИ от някой музикален склад, има ли смисъл? Тя седи там навита на едно малко колелце и в една книжчица седи и чака. Такива книжчици там може да има стотина, двеста и тя седи там неизвестна.
Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ.
Той я взима и като я опъне на цигулката си струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ. Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва да дойде някой Крайслер да ви извади оттам, да ви опъне на своята цигулка. Как наричат сега тези опъвания на цигулката? Питам, когато се опъва някоя струна, приятно ли е? Вие не сте били в положението на една струна.
към втори вариант >>
И в идеята на природата, и в ума на Бога.
(втори вариант)
Или ти ще намериш наследството си. Но няма да носиш чуждото богатство. Чуждото богатство е всякога чуждо! Българите имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима. Чуждата дреха, ядене, каквото и да е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава.
И в идеята на природата, и в ума на Бога.
Той иска вие да израснете и плод да дадете в живота. Ти искаш да свършиш училището, нали? Хубаво. Ама свършването на училището в какво ще се изрази? Ако ти можеш да възприемеш знание и ако това знание може да стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш да реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл. Училището е на место и знанието е на место.
към втори вариант >>
Той я взима и като я опъне на цигулката си струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ.
(втори вариант)
Ще кажете, как е велико? Вземете вие една струна МИ от някой музикален склад, има ли смисъл? Тя седи там навита на едно малко колелце и в една книжчица седи и чака. Такива книжчици там може да има стотина, двеста и тя седи там неизвестна. Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ.
Той я взима и като я опъне на цигулката си струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ.
Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва да дойде някой Крайслер да ви извади оттам, да ви опъне на своята цигулка. Как наричат сега тези опъвания на цигулката? Питам, когато се опъва някоя струна, приятно ли е? Вие не сте били в положението на една струна. Казвате, много хубава е, но все таки двата края усещат.
към втори вариант >>
Той иска вие да израснете и плод да дадете в живота.
(втори вариант)
Но няма да носиш чуждото богатство. Чуждото богатство е всякога чуждо! Българите имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима. Чуждата дреха, ядене, каквото и да е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава. И в идеята на природата, и в ума на Бога.
Той иска вие да израснете и плод да дадете в живота.
Ти искаш да свършиш училището, нали? Хубаво. Ама свършването на училището в какво ще се изрази? Ако ти можеш да възприемеш знание и ако това знание може да стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш да реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл. Училището е на место и знанието е на место. Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти си проводник на една чужда идея.
към втори вариант >>
Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва да дойде някой Крайслер да ви извади оттам, да ви опъне на своята цигулка.
(втори вариант)
Вземете вие една струна МИ от някой музикален склад, има ли смисъл? Тя седи там навита на едно малко колелце и в една книжчица седи и чака. Такива книжчици там може да има стотина, двеста и тя седи там неизвестна. Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ. Той я взима и като я опъне на цигулката си струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ.
Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва да дойде някой Крайслер да ви извади оттам, да ви опъне на своята цигулка.
Как наричат сега тези опъвания на цигулката? Питам, когато се опъва някоя струна, приятно ли е? Вие не сте били в положението на една струна. Казвате, много хубава е, но все таки двата края усещат. Най-първо докато се нагласи, в опъването, или докато се хармонира струната, тя минава през големи страдания!
към втори вариант >>
Ти искаш да свършиш училището, нали?
(втори вариант)
Чуждото богатство е всякога чуждо! Българите имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима. Чуждата дреха, ядене, каквото и да е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава. И в идеята на природата, и в ума на Бога. Той иска вие да израснете и плод да дадете в живота.
Ти искаш да свършиш училището, нали?
Хубаво. Ама свършването на училището в какво ще се изрази? Ако ти можеш да възприемеш знание и ако това знание може да стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш да реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл. Училището е на место и знанието е на место. Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти си проводник на една чужда идея. Казваш, свърших.
към втори вариант >>
Как наричат сега тези опъвания на цигулката?
(втори вариант)
Тя седи там навита на едно малко колелце и в една книжчица седи и чака. Такива книжчици там може да има стотина, двеста и тя седи там неизвестна. Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ. Той я взима и като я опъне на цигулката си струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ. Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва да дойде някой Крайслер да ви извади оттам, да ви опъне на своята цигулка.
Как наричат сега тези опъвания на цигулката?
Питам, когато се опъва някоя струна, приятно ли е? Вие не сте били в положението на една струна. Казвате, много хубава е, но все таки двата края усещат. Най-първо докато се нагласи, в опъването, или докато се хармонира струната, тя минава през големи страдания! А тази струна е била на гърба на някоя овца или е била в червата и е извършвала някои други функции, от там тя е извадена и е направена на струна, тури ли я на цигулката, тя казва: Къде бях и къде съм сега?
към втори вариант >>
Хубаво. Ама свършването на училището в какво ще се изрази?
(втори вариант)
Българите имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима. Чуждата дреха, ядене, каквото и да е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава. И в идеята на природата, и в ума на Бога. Той иска вие да израснете и плод да дадете в живота. Ти искаш да свършиш училището, нали?
Хубаво. Ама свършването на училището в какво ще се изрази?
Ако ти можеш да възприемеш знание и ако това знание може да стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш да реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл. Училището е на место и знанието е на место. Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти си проводник на една чужда идея. Казваш, свърших. Какво от това.
към втори вариант >>
Питам, когато се опъва някоя струна, приятно ли е?
(втори вариант)
Такива книжчици там може да има стотина, двеста и тя седи там неизвестна. Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ. Той я взима и като я опъне на цигулката си струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ. Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва да дойде някой Крайслер да ви извади оттам, да ви опъне на своята цигулка. Как наричат сега тези опъвания на цигулката?
Питам, когато се опъва някоя струна, приятно ли е?
Вие не сте били в положението на една струна. Казвате, много хубава е, но все таки двата края усещат. Най-първо докато се нагласи, в опъването, или докато се хармонира струната, тя минава през големи страдания! А тази струна е била на гърба на някоя овца или е била в червата и е извършвала някои други функции, от там тя е извадена и е направена на струна, тури ли я на цигулката, тя казва: Къде бях и къде съм сега? – Беше вътре, а сега е излязла вънка.
към втори вариант >>
Ако ти можеш да възприемеш знание и ако това знание може да стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш да реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл.
(втори вариант)
Чуждата дреха, ядене, каквото и да е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава. И в идеята на природата, и в ума на Бога. Той иска вие да израснете и плод да дадете в живота. Ти искаш да свършиш училището, нали? Хубаво. Ама свършването на училището в какво ще се изрази?
Ако ти можеш да възприемеш знание и ако това знание може да стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш да реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл.
Училището е на место и знанието е на место. Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти си проводник на една чужда идея. Казваш, свърших. Какво от това. Животът няма смисъл.
към втори вариант >>
Вие не сте били в положението на една струна.
(втори вариант)
Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ. Той я взима и като я опъне на цигулката си струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ. Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва да дойде някой Крайслер да ви извади оттам, да ви опъне на своята цигулка. Как наричат сега тези опъвания на цигулката? Питам, когато се опъва някоя струна, приятно ли е?
Вие не сте били в положението на една струна.
Казвате, много хубава е, но все таки двата края усещат. Най-първо докато се нагласи, в опъването, или докато се хармонира струната, тя минава през големи страдания! А тази струна е била на гърба на някоя овца или е била в червата и е извършвала някои други функции, от там тя е извадена и е направена на струна, тури ли я на цигулката, тя казва: Къде бях и къде съм сега? – Беше вътре, а сега е излязла вънка.
към втори вариант >>
Училището е на место и знанието е на место.
(втори вариант)
И в идеята на природата, и в ума на Бога. Той иска вие да израснете и плод да дадете в живота. Ти искаш да свършиш училището, нали? Хубаво. Ама свършването на училището в какво ще се изрази? Ако ти можеш да възприемеш знание и ако това знание може да стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш да реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл.
Училището е на место и знанието е на место.
Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти си проводник на една чужда идея. Казваш, свърших. Какво от това. Животът няма смисъл. Защо няма смисъл?
към втори вариант >>
Казвате, много хубава е, но все таки двата края усещат.
(втори вариант)
Той я взима и като я опъне на цигулката си струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ. Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва да дойде някой Крайслер да ви извади оттам, да ви опъне на своята цигулка. Как наричат сега тези опъвания на цигулката? Питам, когато се опъва някоя струна, приятно ли е? Вие не сте били в положението на една струна.
Казвате, много хубава е, но все таки двата края усещат.
Най-първо докато се нагласи, в опъването, или докато се хармонира струната, тя минава през големи страдания! А тази струна е била на гърба на някоя овца или е била в червата и е извършвала някои други функции, от там тя е извадена и е направена на струна, тури ли я на цигулката, тя казва: Къде бях и къде съм сега? – Беше вътре, а сега е излязла вънка.
към втори вариант >>
Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти си проводник на една чужда идея.
(втори вариант)
Той иска вие да израснете и плод да дадете в живота. Ти искаш да свършиш училището, нали? Хубаво. Ама свършването на училището в какво ще се изрази? Ако ти можеш да възприемеш знание и ако това знание може да стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш да реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл. Училището е на место и знанието е на место.
Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти си проводник на една чужда идея.
Казваш, свърших. Какво от това. Животът няма смисъл. Защо няма смисъл? Защото знанието не е проводник на онази Божествена идея.
към втори вариант >>
Най-първо докато се нагласи, в опъването, или докато се хармонира струната, тя минава през големи страдания!
(втори вариант)
Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва да дойде някой Крайслер да ви извади оттам, да ви опъне на своята цигулка. Как наричат сега тези опъвания на цигулката? Питам, когато се опъва някоя струна, приятно ли е? Вие не сте били в положението на една струна. Казвате, много хубава е, но все таки двата края усещат.
Най-първо докато се нагласи, в опъването, или докато се хармонира струната, тя минава през големи страдания!
А тази струна е била на гърба на някоя овца или е била в червата и е извършвала някои други функции, от там тя е извадена и е направена на струна, тури ли я на цигулката, тя казва: Къде бях и къде съм сега? – Беше вътре, а сега е излязла вънка.
към втори вариант >>
Казваш, свърших.
(втори вариант)
Ти искаш да свършиш училището, нали? Хубаво. Ама свършването на училището в какво ще се изрази? Ако ти можеш да възприемеш знание и ако това знание може да стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш да реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл. Училището е на место и знанието е на место. Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти си проводник на една чужда идея.
Казваш, свърших.
Какво от това. Животът няма смисъл. Защо няма смисъл? Защото знанието не е проводник на онази Божествена идея.
към втори вариант >>
А тази струна е била на гърба на някоя овца или е била в червата и е извършвала някои други функции, от там тя е извадена и е направена на струна, тури ли я на цигулката, тя казва: Къде бях и къде съм сега?
(втори вариант)
Как наричат сега тези опъвания на цигулката? Питам, когато се опъва някоя струна, приятно ли е? Вие не сте били в положението на една струна. Казвате, много хубава е, но все таки двата края усещат. Най-първо докато се нагласи, в опъването, или докато се хармонира струната, тя минава през големи страдания!
А тази струна е била на гърба на някоя овца или е била в червата и е извършвала някои други функции, от там тя е извадена и е направена на струна, тури ли я на цигулката, тя казва: Къде бях и къде съм сега?
– Беше вътре, а сега е излязла вънка.
към втори вариант >>
Какво от това.
(втори вариант)
Хубаво. Ама свършването на училището в какво ще се изрази? Ако ти можеш да възприемеш знание и ако това знание може да стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш да реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл. Училището е на место и знанието е на место. Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти си проводник на една чужда идея. Казваш, свърших.
Какво от това.
Животът няма смисъл. Защо няма смисъл? Защото знанието не е проводник на онази Божествена идея.
към втори вариант >>
– Беше вътре, а сега е излязла вънка.
(втори вариант)
Питам, когато се опъва някоя струна, приятно ли е? Вие не сте били в положението на една струна. Казвате, много хубава е, но все таки двата края усещат. Най-първо докато се нагласи, в опъването, или докато се хармонира струната, тя минава през големи страдания! А тази струна е била на гърба на някоя овца или е била в червата и е извършвала някои други функции, от там тя е извадена и е направена на струна, тури ли я на цигулката, тя казва: Къде бях и къде съм сега?
– Беше вътре, а сега е излязла вънка.
към втори вариант >>
Животът няма смисъл.
(втори вариант)
Ако ти можеш да възприемеш знание и ако това знание може да стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш да реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл. Училището е на место и знанието е на место. Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти си проводник на една чужда идея. Казваш, свърших. Какво от това.
Животът няма смисъл.
Защо няма смисъл? Защото знанието не е проводник на онази Божествена идея.
към втори вариант >>
Та казвам, сега и с вас е така.
(втори вариант)
Та казвам, сега и с вас е така.
Докато не ви извадят отвътре, да ви одерат, докато не ви стане тясно ДАР – ДЕРЕ, вие не можете да дойдете до тази цигулка и да дадете онзи тон, който се изисква от вас. Вие ще кажете, да влезнете в обществото. Трябва да дойде някой професор да ви извади. Някой професор като Крайслер Е, какво е обществото само по себе си? Обществото това е една арфа, на която ти искаш да се окачиш като някоя струна.
към втори вариант >>
Защо няма смисъл?
(втори вариант)
Училището е на место и знанието е на место. Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти си проводник на една чужда идея. Казваш, свърших. Какво от това. Животът няма смисъл.
Защо няма смисъл?
Защото знанието не е проводник на онази Божествена идея.
към втори вариант >>
Докато не ви извадят отвътре, да ви одерат, докато не ви стане тясно ДАР – ДЕРЕ, вие не можете да дойдете до тази цигулка и да дадете онзи тон, който се изисква от вас.
(втори вариант)
Та казвам, сега и с вас е така.
Докато не ви извадят отвътре, да ви одерат, докато не ви стане тясно ДАР – ДЕРЕ, вие не можете да дойдете до тази цигулка и да дадете онзи тон, който се изисква от вас.
Вие ще кажете, да влезнете в обществото. Трябва да дойде някой професор да ви извади. Някой професор като Крайслер Е, какво е обществото само по себе си? Обществото това е една арфа, на която ти искаш да се окачиш като някоя струна. Една струна си ти на арфата, на това общество.
към втори вариант >>
Защото знанието не е проводник на онази Божествена идея.
(втори вариант)
Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти си проводник на една чужда идея. Казваш, свърших. Какво от това. Животът няма смисъл. Защо няма смисъл?
Защото знанието не е проводник на онази Божествена идея.
към втори вариант >>
Вие ще кажете, да влезнете в обществото.
(втори вариант)
Та казвам, сега и с вас е така. Докато не ви извадят отвътре, да ви одерат, докато не ви стане тясно ДАР – ДЕРЕ, вие не можете да дойдете до тази цигулка и да дадете онзи тон, който се изисква от вас.
Вие ще кажете, да влезнете в обществото.
Трябва да дойде някой професор да ви извади. Някой професор като Крайслер Е, какво е обществото само по себе си? Обществото това е една арфа, на която ти искаш да се окачиш като някоя струна. Една струна си ти на арфата, на това общество. И всеки ще свири.
към втори вариант >>
Та казвам, вие всички трябва да станете проводници на Божествената идея.
(втори вариант)
Та казвам, вие всички трябва да станете проводници на Божествената идея.
И тогава ще имате пари и хем звонкови. Представете си сега да превърнем този портокал в злато. Казвам, сега бихте ли го пожертвували да го направим злато? Бихте ли желали този портокал да го превърнем в неговото първично състояние, когато той е бил злато? В състоянието на златото или чрез него да привлечем златото.
към втори вариант >>
Трябва да дойде някой професор да ви извади.
(втори вариант)
Та казвам, сега и с вас е така. Докато не ви извадят отвътре, да ви одерат, докато не ви стане тясно ДАР – ДЕРЕ, вие не можете да дойдете до тази цигулка и да дадете онзи тон, който се изисква от вас. Вие ще кажете, да влезнете в обществото.
Трябва да дойде някой професор да ви извади.
Някой професор като Крайслер Е, какво е обществото само по себе си? Обществото това е една арфа, на която ти искаш да се окачиш като някоя струна. Една струна си ти на арфата, на това общество. И всеки ще свири. Де е музикантът на обществото?
към втори вариант >>
И тогава ще имате пари и хем звонкови.
(втори вариант)
Та казвам, вие всички трябва да станете проводници на Божествената идея.
И тогава ще имате пари и хем звонкови.
Представете си сега да превърнем този портокал в злато. Казвам, сега бихте ли го пожертвували да го направим злато? Бихте ли желали този портокал да го превърнем в неговото първично състояние, когато той е бил злато? В състоянието на златото или чрез него да привлечем златото. Аз мога от този портокал да извадя златото.
към втори вариант >>
Някой професор като Крайслер Е, какво е обществото само по себе си?
(втори вариант)
Та казвам, сега и с вас е така. Докато не ви извадят отвътре, да ви одерат, докато не ви стане тясно ДАР – ДЕРЕ, вие не можете да дойдете до тази цигулка и да дадете онзи тон, който се изисква от вас. Вие ще кажете, да влезнете в обществото. Трябва да дойде някой професор да ви извади.
Някой професор като Крайслер Е, какво е обществото само по себе си?
Обществото това е една арфа, на която ти искаш да се окачиш като някоя струна. Една струна си ти на арфата, на това общество. И всеки ще свири. Де е музикантът на обществото? Обществото само по себе си е един инструмент, тъй го считам аз, а всички хора, които вземат видни служби, все те са главните струни на този инструмент отгоре.
към втори вариант >>
Представете си сега да превърнем този портокал в злато.
(втори вариант)
Та казвам, вие всички трябва да станете проводници на Божествената идея. И тогава ще имате пари и хем звонкови.
Представете си сега да превърнем този портокал в злато.
Казвам, сега бихте ли го пожертвували да го направим злато? Бихте ли желали този портокал да го превърнем в неговото първично състояние, когато той е бил злато? В състоянието на златото или чрез него да привлечем златото. Аз мога от този портокал да извадя златото. Сега колко души сте?
към втори вариант >>
Обществото това е една арфа, на която ти искаш да се окачиш като някоя струна.
(втори вариант)
Та казвам, сега и с вас е така. Докато не ви извадят отвътре, да ви одерат, докато не ви стане тясно ДАР – ДЕРЕ, вие не можете да дойдете до тази цигулка и да дадете онзи тон, който се изисква от вас. Вие ще кажете, да влезнете в обществото. Трябва да дойде някой професор да ви извади. Някой професор като Крайслер Е, какво е обществото само по себе си?
Обществото това е една арфа, на която ти искаш да се окачиш като някоя струна.
Една струна си ти на арфата, на това общество. И всеки ще свири. Де е музикантът на обществото? Обществото само по себе си е един инструмент, тъй го считам аз, а всички хора, които вземат видни служби, все те са главните струни на този инструмент отгоре.
към втори вариант >>
Казвам, сега бихте ли го пожертвували да го направим злато?
(втори вариант)
Та казвам, вие всички трябва да станете проводници на Божествената идея. И тогава ще имате пари и хем звонкови. Представете си сега да превърнем този портокал в злато.
Казвам, сега бихте ли го пожертвували да го направим злато?
Бихте ли желали този портокал да го превърнем в неговото първично състояние, когато той е бил злато? В състоянието на златото или чрез него да привлечем златото. Аз мога от този портокал да извадя златото. Сега колко души сте? На всинца не можем да дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена.
към втори вариант >>
Една струна си ти на арфата, на това общество.
(втори вариант)
Докато не ви извадят отвътре, да ви одерат, докато не ви стане тясно ДАР – ДЕРЕ, вие не можете да дойдете до тази цигулка и да дадете онзи тон, който се изисква от вас. Вие ще кажете, да влезнете в обществото. Трябва да дойде някой професор да ви извади. Някой професор като Крайслер Е, какво е обществото само по себе си? Обществото това е една арфа, на която ти искаш да се окачиш като някоя струна.
Една струна си ти на арфата, на това общество.
И всеки ще свири. Де е музикантът на обществото? Обществото само по себе си е един инструмент, тъй го считам аз, а всички хора, които вземат видни служби, все те са главните струни на този инструмент отгоре.
към втори вариант >>
Бихте ли желали този портокал да го превърнем в неговото първично състояние, когато той е бил злато?
(втори вариант)
Та казвам, вие всички трябва да станете проводници на Божествената идея. И тогава ще имате пари и хем звонкови. Представете си сега да превърнем този портокал в злато. Казвам, сега бихте ли го пожертвували да го направим злато?
Бихте ли желали този портокал да го превърнем в неговото първично състояние, когато той е бил злато?
В състоянието на златото или чрез него да привлечем златото. Аз мога от този портокал да извадя златото. Сега колко души сте? На всинца не можем да дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена. Но на всинца ви мога да дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне.
към втори вариант >>
И всеки ще свири.
(втори вариант)
Вие ще кажете, да влезнете в обществото. Трябва да дойде някой професор да ви извади. Някой професор като Крайслер Е, какво е обществото само по себе си? Обществото това е една арфа, на която ти искаш да се окачиш като някоя струна. Една струна си ти на арфата, на това общество.
И всеки ще свири.
Де е музикантът на обществото? Обществото само по себе си е един инструмент, тъй го считам аз, а всички хора, които вземат видни служби, все те са главните струни на този инструмент отгоре.
към втори вариант >>
В състоянието на златото или чрез него да привлечем златото.
(втори вариант)
Та казвам, вие всички трябва да станете проводници на Божествената идея. И тогава ще имате пари и хем звонкови. Представете си сега да превърнем този портокал в злато. Казвам, сега бихте ли го пожертвували да го направим злато? Бихте ли желали този портокал да го превърнем в неговото първично състояние, когато той е бил злато?
В състоянието на златото или чрез него да привлечем златото.
Аз мога от този портокал да извадя златото. Сега колко души сте? На всинца не можем да дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена. Но на всинца ви мога да дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне. (с мед).
към втори вариант >>
Де е музикантът на обществото?
(втори вариант)
Трябва да дойде някой професор да ви извади. Някой професор като Крайслер Е, какво е обществото само по себе си? Обществото това е една арфа, на която ти искаш да се окачиш като някоя струна. Една струна си ти на арфата, на това общество. И всеки ще свири.
Де е музикантът на обществото?
Обществото само по себе си е един инструмент, тъй го считам аз, а всички хора, които вземат видни служби, все те са главните струни на този инструмент отгоре.
към втори вариант >>
Аз мога от този портокал да извадя златото.
(втори вариант)
И тогава ще имате пари и хем звонкови. Представете си сега да превърнем този портокал в злато. Казвам, сега бихте ли го пожертвували да го направим злато? Бихте ли желали този портокал да го превърнем в неговото първично състояние, когато той е бил злато? В състоянието на златото или чрез него да привлечем златото.
Аз мога от този портокал да извадя златото.
Сега колко души сте? На всинца не можем да дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена. Но на всинца ви мога да дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне. (с мед). Това е човешкото.
към втори вариант >>
Обществото само по себе си е един инструмент, тъй го считам аз, а всички хора, които вземат видни служби, все те са главните струни на този инструмент отгоре.
(втори вариант)
Някой професор като Крайслер Е, какво е обществото само по себе си? Обществото това е една арфа, на която ти искаш да се окачиш като някоя струна. Една струна си ти на арфата, на това общество. И всеки ще свири. Де е музикантът на обществото?
Обществото само по себе си е един инструмент, тъй го считам аз, а всички хора, които вземат видни служби, все те са главните струни на този инструмент отгоре.
към втори вариант >>
Сега колко души сте?
(втори вариант)
Представете си сега да превърнем този портокал в злато. Казвам, сега бихте ли го пожертвували да го направим злато? Бихте ли желали този портокал да го превърнем в неговото първично състояние, когато той е бил злато? В състоянието на златото или чрез него да привлечем златото. Аз мога от този портокал да извадя златото.
Сега колко души сте?
На всинца не можем да дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена. Но на всинца ви мога да дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне. (с мед). Това е човешкото. Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това.
към втори вариант >>
Сега аз ви навождам на онзи закон да мислите.
(втори вариант)
Сега аз ви навождам на онзи закон да мислите.
Вие казвате, не си струва да се живее! Или – забатачихме я! Къде ще му иде краят? Ако си в склада вътре, там ще седиш и ще чакаш. Какво ще правиш?
към втори вариант >>
На всинца не можем да дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена.
(втори вариант)
Казвам, сега бихте ли го пожертвували да го направим злато? Бихте ли желали този портокал да го превърнем в неговото първично състояние, когато той е бил злато? В състоянието на златото или чрез него да привлечем златото. Аз мога от този портокал да извадя златото. Сега колко души сте?
На всинца не можем да дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена.
Но на всинца ви мога да дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне. (с мед). Това е човешкото. Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това. И ако гърнето се изпразни, ще го изпълним с друго.
към втори вариант >>
Вие казвате, не си струва да се живее!
(втори вариант)
Сега аз ви навождам на онзи закон да мислите.
Вие казвате, не си струва да се живее!
Или – забатачихме я! Къде ще му иде краят? Ако си в склада вътре, там ще седиш и ще чакаш. Какво ще правиш? Натрупан си там отгоре, ще чакаш.
към втори вариант >>
Но на всинца ви мога да дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне.
(втори вариант)
Бихте ли желали този портокал да го превърнем в неговото първично състояние, когато той е бил злато? В състоянието на златото или чрез него да привлечем златото. Аз мога от този портокал да извадя златото. Сега колко души сте? На всинца не можем да дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена.
Но на всинца ви мога да дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне.
(с мед). Това е човешкото. Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това. И ако гърнето се изпразни, ще го изпълним с друго. Мен ще ми е приятно, че ще се изпразни гърнето. Защо?
към втори вариант >>
Или – забатачихме я!
(втори вариант)
Сега аз ви навождам на онзи закон да мислите. Вие казвате, не си струва да се живее!
Или – забатачихме я!
Къде ще му иде краят? Ако си в склада вътре, там ще седиш и ще чакаш. Какво ще правиш? Натрупан си там отгоре, ще чакаш. Все трябва да дойде един Крайслер отнякъде.
към втори вариант >>
(с мед).
(втори вариант)
В състоянието на златото или чрез него да привлечем златото. Аз мога от този портокал да извадя златото. Сега колко души сте? На всинца не можем да дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена. Но на всинца ви мога да дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне.
(с мед).
Това е човешкото. Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това. И ако гърнето се изпразни, ще го изпълним с друго. Мен ще ми е приятно, че ще се изпразни гърнето. Защо? Защото ще се тури нещо по-хубаво.
към втори вариант >>
Къде ще му иде краят?
(втори вариант)
Сега аз ви навождам на онзи закон да мислите. Вие казвате, не си струва да се живее! Или – забатачихме я!
Къде ще му иде краят?
Ако си в склада вътре, там ще седиш и ще чакаш. Какво ще правиш? Натрупан си там отгоре, ще чакаш. Все трябва да дойде един Крайслер отнякъде. Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе да провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера си, ще ги продаде и не иска да знае какво е състоянието на МИ.
към втори вариант >>
Това е човешкото.
(втори вариант)
Аз мога от този портокал да извадя златото. Сега колко души сте? На всинца не можем да дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена. Но на всинца ви мога да дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне. (с мед).
Това е човешкото.
Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това. И ако гърнето се изпразни, ще го изпълним с друго. Мен ще ми е приятно, че ще се изпразни гърнето. Защо? Защото ще се тури нещо по-хубаво. А този портокал, той търси само да се посади.
към втори вариант >>
Ако си в склада вътре, там ще седиш и ще чакаш.
(втори вариант)
Сега аз ви навождам на онзи закон да мислите. Вие казвате, не си струва да се живее! Или – забатачихме я! Къде ще му иде краят?
Ако си в склада вътре, там ще седиш и ще чакаш.
Какво ще правиш? Натрупан си там отгоре, ще чакаш. Все трябва да дойде един Крайслер отнякъде. Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе да провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера си, ще ги продаде и не иска да знае какво е състоянието на МИ. Какво иска МИ, какви са нейните стремежи, той не знае, ще тури само цената и казва толкова струва тази струна!
към втори вариант >>
Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това.
(втори вариант)
Сега колко души сте? На всинца не можем да дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена. Но на всинца ви мога да дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне. (с мед). Това е човешкото.
Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това.
И ако гърнето се изпразни, ще го изпълним с друго. Мен ще ми е приятно, че ще се изпразни гърнето. Защо? Защото ще се тури нещо по-хубаво. А този портокал, той търси само да се посади. И след десет години ще донесем колко такива кошове с плодове.
към втори вариант >>
Какво ще правиш?
(втори вариант)
Сега аз ви навождам на онзи закон да мислите. Вие казвате, не си струва да се живее! Или – забатачихме я! Къде ще му иде краят? Ако си в склада вътре, там ще седиш и ще чакаш.
Какво ще правиш?
Натрупан си там отгоре, ще чакаш. Все трябва да дойде един Крайслер отнякъде. Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе да провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера си, ще ги продаде и не иска да знае какво е състоянието на МИ. Какво иска МИ, какви са нейните стремежи, той не знае, ще тури само цената и казва толкова струва тази струна! Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение.
към втори вариант >>
И ако гърнето се изпразни, ще го изпълним с друго.
(втори вариант)
На всинца не можем да дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена. Но на всинца ви мога да дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне. (с мед). Това е човешкото. Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това.
И ако гърнето се изпразни, ще го изпълним с друго.
Мен ще ми е приятно, че ще се изпразни гърнето. Защо? Защото ще се тури нещо по-хубаво. А този портокал, той търси само да се посади. И след десет години ще донесем колко такива кошове с плодове. Как ги казват големите портокали?
към втори вариант >>
Натрупан си там отгоре, ще чакаш.
(втори вариант)
Вие казвате, не си струва да се живее! Или – забатачихме я! Къде ще му иде краят? Ако си в склада вътре, там ще седиш и ще чакаш. Какво ще правиш?
Натрупан си там отгоре, ще чакаш.
Все трябва да дойде един Крайслер отнякъде. Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе да провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера си, ще ги продаде и не иска да знае какво е състоянието на МИ. Какво иска МИ, какви са нейните стремежи, той не знае, ще тури само цената и казва толкова струва тази струна! Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение. А какви са желанията на струната, откъде е излязла тя?
към втори вариант >>
Мен ще ми е приятно, че ще се изпразни гърнето. Защо?
(втори вариант)
Но на всинца ви мога да дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне. (с мед). Това е човешкото. Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това. И ако гърнето се изпразни, ще го изпълним с друго.
Мен ще ми е приятно, че ще се изпразни гърнето. Защо?
Защото ще се тури нещо по-хубаво. А този портокал, той търси само да се посади. И след десет години ще донесем колко такива кошове с плодове. Как ги казват големите портокали? Яфа портокали, нали?
към втори вариант >>
Все трябва да дойде един Крайслер отнякъде.
(втори вариант)
Или – забатачихме я! Къде ще му иде краят? Ако си в склада вътре, там ще седиш и ще чакаш. Какво ще правиш? Натрупан си там отгоре, ще чакаш.
Все трябва да дойде един Крайслер отнякъде.
Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе да провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера си, ще ги продаде и не иска да знае какво е състоянието на МИ. Какво иска МИ, какви са нейните стремежи, той не знае, ще тури само цената и казва толкова струва тази струна! Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение. А какви са желанията на струната, откъде е излязла тя? После като дойде Крайслер и неговите отношения към струната МИ какви са.
към втори вариант >>
Защото ще се тури нещо по-хубаво.
(втори вариант)
(с мед). Това е човешкото. Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това. И ако гърнето се изпразни, ще го изпълним с друго. Мен ще ми е приятно, че ще се изпразни гърнето. Защо?
Защото ще се тури нещо по-хубаво.
А този портокал, той търси само да се посади. И след десет години ще донесем колко такива кошове с плодове. Как ги казват големите портокали? Яфа портокали, нали?
към втори вариант >>
Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе да провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера си, ще ги продаде и не иска да знае какво е състоянието на МИ.
(втори вариант)
Къде ще му иде краят? Ако си в склада вътре, там ще седиш и ще чакаш. Какво ще правиш? Натрупан си там отгоре, ще чакаш. Все трябва да дойде един Крайслер отнякъде.
Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе да провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера си, ще ги продаде и не иска да знае какво е състоянието на МИ.
Какво иска МИ, какви са нейните стремежи, той не знае, ще тури само цената и казва толкова струва тази струна! Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение. А какви са желанията на струната, откъде е излязла тя? После като дойде Крайслер и неговите отношения към струната МИ какви са. Той ще я хване, ще я прекара през жицата, ще я погледне хубаво, ще я тури на цигулката, ще я попипне, ще я поглади, ще я опъне и като я опъне с ръката си, ще подръпне струната, дрън, дрън, после пак я навива, навива, пак опъне; и след това тури лъка си отгоре, пак я погледне и той каже: Хубавичка е!
към втори вариант >>
А този портокал, той търси само да се посади.
(втори вариант)
Това е човешкото. Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това. И ако гърнето се изпразни, ще го изпълним с друго. Мен ще ми е приятно, че ще се изпразни гърнето. Защо? Защото ще се тури нещо по-хубаво.
А този портокал, той търси само да се посади.
И след десет години ще донесем колко такива кошове с плодове. Как ги казват големите портокали? Яфа портокали, нали?
към втори вариант >>
Какво иска МИ, какви са нейните стремежи, той не знае, ще тури само цената и казва толкова струва тази струна!
(втори вариант)
Ако си в склада вътре, там ще седиш и ще чакаш. Какво ще правиш? Натрупан си там отгоре, ще чакаш. Все трябва да дойде един Крайслер отнякъде. Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе да провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера си, ще ги продаде и не иска да знае какво е състоянието на МИ.
Какво иска МИ, какви са нейните стремежи, той не знае, ще тури само цената и казва толкова струва тази струна!
Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение. А какви са желанията на струната, откъде е излязла тя? После като дойде Крайслер и неговите отношения към струната МИ какви са. Той ще я хване, ще я прекара през жицата, ще я погледне хубаво, ще я тури на цигулката, ще я попипне, ще я поглади, ще я опъне и като я опъне с ръката си, ще подръпне струната, дрън, дрън, после пак я навива, навива, пак опъне; и след това тури лъка си отгоре, пак я погледне и той каже: Хубавичка е! Той говори за нея, казва: Хубав е гласът ѝ, и като свири, той внимава за гласа ѝ.
към втори вариант >>
И след десет години ще донесем колко такива кошове с плодове.
(втори вариант)
Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това. И ако гърнето се изпразни, ще го изпълним с друго. Мен ще ми е приятно, че ще се изпразни гърнето. Защо? Защото ще се тури нещо по-хубаво. А този портокал, той търси само да се посади.
И след десет години ще донесем колко такива кошове с плодове.
Как ги казват големите портокали? Яфа портокали, нали?
към втори вариант >>
Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение.
(втори вариант)
Какво ще правиш? Натрупан си там отгоре, ще чакаш. Все трябва да дойде един Крайслер отнякъде. Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе да провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера си, ще ги продаде и не иска да знае какво е състоянието на МИ. Какво иска МИ, какви са нейните стремежи, той не знае, ще тури само цената и казва толкова струва тази струна!
Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение.
А какви са желанията на струната, откъде е излязла тя? После като дойде Крайслер и неговите отношения към струната МИ какви са. Той ще я хване, ще я прекара през жицата, ще я погледне хубаво, ще я тури на цигулката, ще я попипне, ще я поглади, ще я опъне и като я опъне с ръката си, ще подръпне струната, дрън, дрън, после пак я навива, навива, пак опъне; и след това тури лъка си отгоре, пак я погледне и той каже: Хубавичка е! Той говори за нея, казва: Хубав е гласът ѝ, и като свири, той внимава за гласа ѝ. Разговарят си те двамата Крайслер и тя, която беше в онзи склад, той си тури слуха, тя пее, той турга ръцете си така и двамата си разговарят.
към втори вариант >>
Как ги казват големите портокали?
(втори вариант)
И ако гърнето се изпразни, ще го изпълним с друго. Мен ще ми е приятно, че ще се изпразни гърнето. Защо? Защото ще се тури нещо по-хубаво. А този портокал, той търси само да се посади. И след десет години ще донесем колко такива кошове с плодове.
Как ги казват големите портокали?
Яфа портокали, нали?
към втори вариант >>
А какви са желанията на струната, откъде е излязла тя?
(втори вариант)
Натрупан си там отгоре, ще чакаш. Все трябва да дойде един Крайслер отнякъде. Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе да провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера си, ще ги продаде и не иска да знае какво е състоянието на МИ. Какво иска МИ, какви са нейните стремежи, той не знае, ще тури само цената и казва толкова струва тази струна! Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение.
А какви са желанията на струната, откъде е излязла тя?
После като дойде Крайслер и неговите отношения към струната МИ какви са. Той ще я хване, ще я прекара през жицата, ще я погледне хубаво, ще я тури на цигулката, ще я попипне, ще я поглади, ще я опъне и като я опъне с ръката си, ще подръпне струната, дрън, дрън, после пак я навива, навива, пак опъне; и след това тури лъка си отгоре, пак я погледне и той каже: Хубавичка е! Той говори за нея, казва: Хубав е гласът ѝ, и като свири, той внимава за гласа ѝ. Разговарят си те двамата Крайслер и тя, която беше в онзи склад, той си тури слуха, тя пее, той турга ръцете си така и двамата си разговарят. И той каже: Ще може да се върши работа с нея, със струната МИ.
към втори вариант >>
Яфа портокали, нали?
(втори вариант)
Мен ще ми е приятно, че ще се изпразни гърнето. Защо? Защото ще се тури нещо по-хубаво. А този портокал, той търси само да се посади. И след десет години ще донесем колко такива кошове с плодове. Как ги казват големите портокали?
Яфа портокали, нали?
към втори вариант >>
После като дойде Крайслер и неговите отношения към струната МИ какви са.
(втори вариант)
Все трябва да дойде един Крайслер отнякъде. Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе да провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера си, ще ги продаде и не иска да знае какво е състоянието на МИ. Какво иска МИ, какви са нейните стремежи, той не знае, ще тури само цената и казва толкова струва тази струна! Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение. А какви са желанията на струната, откъде е излязла тя?
После като дойде Крайслер и неговите отношения към струната МИ какви са.
Той ще я хване, ще я прекара през жицата, ще я погледне хубаво, ще я тури на цигулката, ще я попипне, ще я поглади, ще я опъне и като я опъне с ръката си, ще подръпне струната, дрън, дрън, после пак я навива, навива, пак опъне; и след това тури лъка си отгоре, пак я погледне и той каже: Хубавичка е! Той говори за нея, казва: Хубав е гласът ѝ, и като свири, той внимава за гласа ѝ. Разговарят си те двамата Крайслер и тя, която беше в онзи склад, той си тури слуха, тя пее, той турга ръцете си така и двамата си разговарят. И той каже: Ще може да се върши работа с нея, със струната МИ.
към втори вариант >>
Я, да видим сега Ханизе, може ли някой от вас да изпее Ханизе.
(втори вариант)
Я, да видим сега Ханизе, може ли някой от вас да изпее Ханизе.
Та вие ще вървите по същия път, както учените хора със своите чукчета, или както един химик със своята анализа, или един физик. Трябва ви една разумна работа. Аз съм ви казвал много пъти, всеки ден направете по едно добро. Най-първо направи едно добро на себе си. Как ще го направите?
към втори вариант >>
Той ще я хване, ще я прекара през жицата, ще я погледне хубаво, ще я тури на цигулката, ще я попипне, ще я поглади, ще я опъне и като я опъне с ръката си, ще подръпне струната, дрън, дрън, после пак я навива, навива, пак опъне; и след това тури лъка си отгоре, пак я погледне и той каже: Хубавичка е!
(втори вариант)
Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе да провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера си, ще ги продаде и не иска да знае какво е състоянието на МИ. Какво иска МИ, какви са нейните стремежи, той не знае, ще тури само цената и казва толкова струва тази струна! Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение. А какви са желанията на струната, откъде е излязла тя? После като дойде Крайслер и неговите отношения към струната МИ какви са.
Той ще я хване, ще я прекара през жицата, ще я погледне хубаво, ще я тури на цигулката, ще я попипне, ще я поглади, ще я опъне и като я опъне с ръката си, ще подръпне струната, дрън, дрън, после пак я навива, навива, пак опъне; и след това тури лъка си отгоре, пак я погледне и той каже: Хубавичка е!
Той говори за нея, казва: Хубав е гласът ѝ, и като свири, той внимава за гласа ѝ. Разговарят си те двамата Крайслер и тя, която беше в онзи склад, той си тури слуха, тя пее, той турга ръцете си така и двамата си разговарят. И той каже: Ще може да се върши работа с нея, със струната МИ.
към втори вариант >>
Та вие ще вървите по същия път, както учените хора със своите чукчета, или както един химик със своята анализа, или един физик.
(втори вариант)
Я, да видим сега Ханизе, може ли някой от вас да изпее Ханизе.
Та вие ще вървите по същия път, както учените хора със своите чукчета, или както един химик със своята анализа, или един физик.
Трябва ви една разумна работа. Аз съм ви казвал много пъти, всеки ден направете по едно добро. Най-първо направи едно добро на себе си. Как ще го направите? Ще станеш сутринта си неразположен, малко кисел си, ще кажеш: Днес не си мърдам крака от тук.
към втори вариант >>
Той говори за нея, казва: Хубав е гласът ѝ, и като свири, той внимава за гласа ѝ.
(втори вариант)
Какво иска МИ, какви са нейните стремежи, той не знае, ще тури само цената и казва толкова струва тази струна! Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение. А какви са желанията на струната, откъде е излязла тя? После като дойде Крайслер и неговите отношения към струната МИ какви са. Той ще я хване, ще я прекара през жицата, ще я погледне хубаво, ще я тури на цигулката, ще я попипне, ще я поглади, ще я опъне и като я опъне с ръката си, ще подръпне струната, дрън, дрън, после пак я навива, навива, пак опъне; и след това тури лъка си отгоре, пак я погледне и той каже: Хубавичка е!
Той говори за нея, казва: Хубав е гласът ѝ, и като свири, той внимава за гласа ѝ.
Разговарят си те двамата Крайслер и тя, която беше в онзи склад, той си тури слуха, тя пее, той турга ръцете си така и двамата си разговарят. И той каже: Ще може да се върши работа с нея, със струната МИ.
към втори вариант >>
Трябва ви една разумна работа.
(втори вариант)
Я, да видим сега Ханизе, може ли някой от вас да изпее Ханизе. Та вие ще вървите по същия път, както учените хора със своите чукчета, или както един химик със своята анализа, или един физик.
Трябва ви една разумна работа.
Аз съм ви казвал много пъти, всеки ден направете по едно добро. Най-първо направи едно добро на себе си. Как ще го направите? Ще станеш сутринта си неразположен, малко кисел си, ще кажеш: Днес не си мърдам крака от тук. Няма да ставам посмешище на хората.
към втори вариант >>
Разговарят си те двамата Крайслер и тя, която беше в онзи склад, той си тури слуха, тя пее, той турга ръцете си така и двамата си разговарят.
(втори вариант)
Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение. А какви са желанията на струната, откъде е излязла тя? После като дойде Крайслер и неговите отношения към струната МИ какви са. Той ще я хване, ще я прекара през жицата, ще я погледне хубаво, ще я тури на цигулката, ще я попипне, ще я поглади, ще я опъне и като я опъне с ръката си, ще подръпне струната, дрън, дрън, после пак я навива, навива, пак опъне; и след това тури лъка си отгоре, пак я погледне и той каже: Хубавичка е! Той говори за нея, казва: Хубав е гласът ѝ, и като свири, той внимава за гласа ѝ.
Разговарят си те двамата Крайслер и тя, която беше в онзи склад, той си тури слуха, тя пее, той турга ръцете си така и двамата си разговарят.
И той каже: Ще може да се върши работа с нея, със струната МИ.
към втори вариант >>
Аз съм ви казвал много пъти, всеки ден направете по едно добро.
(втори вариант)
Я, да видим сега Ханизе, може ли някой от вас да изпее Ханизе. Та вие ще вървите по същия път, както учените хора със своите чукчета, или както един химик със своята анализа, или един физик. Трябва ви една разумна работа.
Аз съм ви казвал много пъти, всеки ден направете по едно добро.
Най-първо направи едно добро на себе си. Как ще го направите? Ще станеш сутринта си неразположен, малко кисел си, ще кажеш: Днес не си мърдам крака от тук. Няма да ставам посмешище на хората. Никому няма да услужвам.
към втори вариант >>
И той каже: Ще може да се върши работа с нея, със струната МИ.
(втори вариант)
А какви са желанията на струната, откъде е излязла тя? После като дойде Крайслер и неговите отношения към струната МИ какви са. Той ще я хване, ще я прекара през жицата, ще я погледне хубаво, ще я тури на цигулката, ще я попипне, ще я поглади, ще я опъне и като я опъне с ръката си, ще подръпне струната, дрън, дрън, после пак я навива, навива, пак опъне; и след това тури лъка си отгоре, пак я погледне и той каже: Хубавичка е! Той говори за нея, казва: Хубав е гласът ѝ, и като свири, той внимава за гласа ѝ. Разговарят си те двамата Крайслер и тя, която беше в онзи склад, той си тури слуха, тя пее, той турга ръцете си така и двамата си разговарят.
И той каже: Ще може да се върши работа с нея, със струната МИ.
към втори вариант >>
Най-първо направи едно добро на себе си.
(втори вариант)
Я, да видим сега Ханизе, може ли някой от вас да изпее Ханизе. Та вие ще вървите по същия път, както учените хора със своите чукчета, или както един химик със своята анализа, или един физик. Трябва ви една разумна работа. Аз съм ви казвал много пъти, всеки ден направете по едно добро.
Най-първо направи едно добро на себе си.
Как ще го направите? Ще станеш сутринта си неразположен, малко кисел си, ще кажеш: Днес не си мърдам крака от тук. Няма да ставам посмешище на хората. Никому няма да услужвам. Но как е решен въпросът?
към втори вариант >>
Сега по аналогия, ако вие не можете да вземете една ваша идея, тъй както Крайслер взе струната МИ, или Феурйерман или Пшихода; но Крайслер заслужава си!
(втори вариант)
Сега по аналогия, ако вие не можете да вземете една ваша идея, тъй както Крайслер взе струната МИ, или Феурйерман или Пшихода; но Крайслер заслужава си!
И да я турите във вашия ум или на вашата арфа и да я турите да свири както струната МИ, че да можете да разговаряте с нея. И с тази ваша идея ще прекарате много ваши мисли и желания на Онзи, Който ще ви даде подтик. Под думата Бог, аз разбирам, вие не можете да прекарате една ваша идея, не можете да реализирате нещата, докато нямате едно право понятие за Бога! Ама, казвате, да вярваме. Не. На вас ще ви преведа един пример.
към втори вариант >>
Как ще го направите?
(втори вариант)
Я, да видим сега Ханизе, може ли някой от вас да изпее Ханизе. Та вие ще вървите по същия път, както учените хора със своите чукчета, или както един химик със своята анализа, или един физик. Трябва ви една разумна работа. Аз съм ви казвал много пъти, всеки ден направете по едно добро. Най-първо направи едно добро на себе си.
Как ще го направите?
Ще станеш сутринта си неразположен, малко кисел си, ще кажеш: Днес не си мърдам крака от тук. Няма да ставам посмешище на хората. Никому няма да услужвам. Но как е решен въпросът? Ако през другите дни си носил едно буре вода, него ден две носи!
към втори вариант >>
И да я турите във вашия ум или на вашата арфа и да я турите да свири както струната МИ, че да можете да разговаряте с нея.
(втори вариант)
Сега по аналогия, ако вие не можете да вземете една ваша идея, тъй както Крайслер взе струната МИ, или Феурйерман или Пшихода; но Крайслер заслужава си!
И да я турите във вашия ум или на вашата арфа и да я турите да свири както струната МИ, че да можете да разговаряте с нея.
И с тази ваша идея ще прекарате много ваши мисли и желания на Онзи, Който ще ви даде подтик. Под думата Бог, аз разбирам, вие не можете да прекарате една ваша идея, не можете да реализирате нещата, докато нямате едно право понятие за Бога! Ама, казвате, да вярваме. Не. На вас ще ви преведа един пример. Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога?
към втори вариант >>
Ще станеш сутринта си неразположен, малко кисел си, ще кажеш: Днес не си мърдам крака от тук.
(втори вариант)
Та вие ще вървите по същия път, както учените хора със своите чукчета, или както един химик със своята анализа, или един физик. Трябва ви една разумна работа. Аз съм ви казвал много пъти, всеки ден направете по едно добро. Най-първо направи едно добро на себе си. Как ще го направите?
Ще станеш сутринта си неразположен, малко кисел си, ще кажеш: Днес не си мърдам крака от тук.
Няма да ставам посмешище на хората. Никому няма да услужвам. Но как е решен въпросът? Ако през другите дни си носил едно буре вода, него ден две носи! Това е лечение!
към втори вариант >>
И с тази ваша идея ще прекарате много ваши мисли и желания на Онзи, Който ще ви даде подтик.
(втори вариант)
Сега по аналогия, ако вие не можете да вземете една ваша идея, тъй както Крайслер взе струната МИ, или Феурйерман или Пшихода; но Крайслер заслужава си! И да я турите във вашия ум или на вашата арфа и да я турите да свири както струната МИ, че да можете да разговаряте с нея.
И с тази ваша идея ще прекарате много ваши мисли и желания на Онзи, Който ще ви даде подтик.
Под думата Бог, аз разбирам, вие не можете да прекарате една ваша идея, не можете да реализирате нещата, докато нямате едно право понятие за Бога! Ама, казвате, да вярваме. Не. На вас ще ви преведа един пример. Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога? Е, казал, да си разговаряш с приятеля си!
към втори вариант >>
Няма да ставам посмешище на хората.
(втори вариант)
Трябва ви една разумна работа. Аз съм ви казвал много пъти, всеки ден направете по едно добро. Най-първо направи едно добро на себе си. Как ще го направите? Ще станеш сутринта си неразположен, малко кисел си, ще кажеш: Днес не си мърдам крака от тук.
Няма да ставам посмешище на хората.
Никому няма да услужвам. Но как е решен въпросът? Ако през другите дни си носил едно буре вода, него ден две носи! Това е лечение! Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа!
към втори вариант >>
Под думата Бог, аз разбирам, вие не можете да прекарате една ваша идея, не можете да реализирате нещата, докато нямате едно право понятие за Бога!
(втори вариант)
Сега по аналогия, ако вие не можете да вземете една ваша идея, тъй както Крайслер взе струната МИ, или Феурйерман или Пшихода; но Крайслер заслужава си! И да я турите във вашия ум или на вашата арфа и да я турите да свири както струната МИ, че да можете да разговаряте с нея. И с тази ваша идея ще прекарате много ваши мисли и желания на Онзи, Който ще ви даде подтик.
Под думата Бог, аз разбирам, вие не можете да прекарате една ваша идея, не можете да реализирате нещата, докато нямате едно право понятие за Бога!
Ама, казвате, да вярваме. Не. На вас ще ви преведа един пример. Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога? Е, казал, да си разговаряш с приятеля си! Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога?
към втори вариант >>
Никому няма да услужвам.
(втори вариант)
Аз съм ви казвал много пъти, всеки ден направете по едно добро. Най-първо направи едно добро на себе си. Как ще го направите? Ще станеш сутринта си неразположен, малко кисел си, ще кажеш: Днес не си мърдам крака от тук. Няма да ставам посмешище на хората.
Никому няма да услужвам.
Но как е решен въпросът? Ако през другите дни си носил едно буре вода, него ден две носи! Това е лечение! Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа! – Ама виждал ли си Господа?
към втори вариант >>
Ама, казвате, да вярваме. Не.
(втори вариант)
Сега по аналогия, ако вие не можете да вземете една ваша идея, тъй както Крайслер взе струната МИ, или Феурйерман или Пшихода; но Крайслер заслужава си! И да я турите във вашия ум или на вашата арфа и да я турите да свири както струната МИ, че да можете да разговаряте с нея. И с тази ваша идея ще прекарате много ваши мисли и желания на Онзи, Който ще ви даде подтик. Под думата Бог, аз разбирам, вие не можете да прекарате една ваша идея, не можете да реализирате нещата, докато нямате едно право понятие за Бога!
Ама, казвате, да вярваме. Не.
На вас ще ви преведа един пример. Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога? Е, казал, да си разговаряш с приятеля си! Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога? Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице.
към втори вариант >>
Но как е решен въпросът?
(втори вариант)
Най-първо направи едно добро на себе си. Как ще го направите? Ще станеш сутринта си неразположен, малко кисел си, ще кажеш: Днес не си мърдам крака от тук. Няма да ставам посмешище на хората. Никому няма да услужвам.
Но как е решен въпросът?
Ако през другите дни си носил едно буре вода, него ден две носи! Това е лечение! Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа! – Ама виждал ли си Господа? – Виждах Го!
към втори вариант >>
На вас ще ви преведа един пример.
(втори вариант)
Сега по аналогия, ако вие не можете да вземете една ваша идея, тъй както Крайслер взе струната МИ, или Феурйерман или Пшихода; но Крайслер заслужава си! И да я турите във вашия ум или на вашата арфа и да я турите да свири както струната МИ, че да можете да разговаряте с нея. И с тази ваша идея ще прекарате много ваши мисли и желания на Онзи, Който ще ви даде подтик. Под думата Бог, аз разбирам, вие не можете да прекарате една ваша идея, не можете да реализирате нещата, докато нямате едно право понятие за Бога! Ама, казвате, да вярваме. Не.
На вас ще ви преведа един пример.
Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога? Е, казал, да си разговаряш с приятеля си! Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога? Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице. Сега вие какво разбирате под думата вяра?
към втори вариант >>
Ако през другите дни си носил едно буре вода, него ден две носи!
(втори вариант)
Как ще го направите? Ще станеш сутринта си неразположен, малко кисел си, ще кажеш: Днес не си мърдам крака от тук. Няма да ставам посмешище на хората. Никому няма да услужвам. Но как е решен въпросът?
Ако през другите дни си носил едно буре вода, него ден две носи!
Това е лечение! Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа! – Ама виждал ли си Господа? – Виждах Го! Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа.
към втори вариант >>
Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога?
(втори вариант)
И да я турите във вашия ум или на вашата арфа и да я турите да свири както струната МИ, че да можете да разговаряте с нея. И с тази ваша идея ще прекарате много ваши мисли и желания на Онзи, Който ще ви даде подтик. Под думата Бог, аз разбирам, вие не можете да прекарате една ваша идея, не можете да реализирате нещата, докато нямате едно право понятие за Бога! Ама, казвате, да вярваме. Не. На вас ще ви преведа един пример.
Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога?
Е, казал, да си разговаряш с приятеля си! Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога? Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице. Сега вие какво разбирате под думата вяра? Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам.
към втори вариант >>
Това е лечение!
(втори вариант)
Ще станеш сутринта си неразположен, малко кисел си, ще кажеш: Днес не си мърдам крака от тук. Няма да ставам посмешище на хората. Никому няма да услужвам. Но как е решен въпросът? Ако през другите дни си носил едно буре вода, него ден две носи!
Това е лечение!
Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа! – Ама виждал ли си Господа? – Виждах Го! Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа. Вземете си вода колкото искате.
към втори вариант >>
Е, казал, да си разговаряш с приятеля си!
(втори вариант)
И с тази ваша идея ще прекарате много ваши мисли и желания на Онзи, Който ще ви даде подтик. Под думата Бог, аз разбирам, вие не можете да прекарате една ваша идея, не можете да реализирате нещата, докато нямате едно право понятие за Бога! Ама, казвате, да вярваме. Не. На вас ще ви преведа един пример. Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога?
Е, казал, да си разговаряш с приятеля си!
Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога? Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице. Сега вие какво разбирате под думата вяра? Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам. Какво е вярата?
към втори вариант >>
Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа!
(втори вариант)
Няма да ставам посмешище на хората. Никому няма да услужвам. Но как е решен въпросът? Ако през другите дни си носил едно буре вода, него ден две носи! Това е лечение!
Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа!
– Ама виждал ли си Господа? – Виждах Го! Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа. Вземете си вода колкото искате. Тези бурета в тебе ще останат.
към втори вариант >>
Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога?
(втори вариант)
Под думата Бог, аз разбирам, вие не можете да прекарате една ваша идея, не можете да реализирате нещата, докато нямате едно право понятие за Бога! Ама, казвате, да вярваме. Не. На вас ще ви преведа един пример. Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога? Е, казал, да си разговаряш с приятеля си!
Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога?
Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице. Сега вие какво разбирате под думата вяра? Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам. Какво е вярата? А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си!
към втори вариант >>
– Ама виждал ли си Господа?
(втори вариант)
Никому няма да услужвам. Но как е решен въпросът? Ако през другите дни си носил едно буре вода, него ден две носи! Това е лечение! Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа!
– Ама виждал ли си Господа?
– Виждах Го! Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа. Вземете си вода колкото искате. Тези бурета в тебе ще останат. Те ще ти дадат такава сила!
към втори вариант >>
Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице.
(втори вариант)
Ама, казвате, да вярваме. Не. На вас ще ви преведа един пример. Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога? Е, казал, да си разговаряш с приятеля си! Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога?
Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице.
Сега вие какво разбирате под думата вяра? Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам. Какво е вярата? А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си! (Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте?
към втори вариант >>
– Виждах Го!
(втори вариант)
Но как е решен въпросът? Ако през другите дни си носил едно буре вода, него ден две носи! Това е лечение! Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа! – Ама виждал ли си Господа?
– Виждах Го!
Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа. Вземете си вода колкото искате. Тези бурета в тебе ще останат. Те ще ти дадат такава сила! Че тези бурета бликат, бликат, бликат.
към втори вариант >>
Сега вие какво разбирате под думата вяра?
(втори вариант)
На вас ще ви преведа един пример. Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога? Е, казал, да си разговаряш с приятеля си! Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога? Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице.
Сега вие какво разбирате под думата вяра?
Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам. Какво е вярата? А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си! (Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте? Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа.
към втори вариант >>
Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа.
(втори вариант)
Ако през другите дни си носил едно буре вода, него ден две носи! Това е лечение! Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа! – Ама виждал ли си Господа? – Виждах Го!
Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа.
Вземете си вода колкото искате. Тези бурета в тебе ще останат. Те ще ти дадат такава сила! Че тези бурета бликат, бликат, бликат. Ти казваш, много добре направих, че донесох тези бурета.
към втори вариант >>
Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам.
(втори вариант)
Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога? Е, казал, да си разговаряш с приятеля си! Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога? Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице. Сега вие какво разбирате под думата вяра?
Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам.
Какво е вярата? А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си! (Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте? Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа. Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира!
към втори вариант >>
Вземете си вода колкото искате.
(втори вариант)
Това е лечение! Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа! – Ама виждал ли си Господа? – Виждах Го! Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа.
Вземете си вода колкото искате.
Тези бурета в тебе ще останат. Те ще ти дадат такава сила! Че тези бурета бликат, бликат, бликат. Ти казваш, много добре направих, че донесох тези бурета. Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на себе си.
към втори вариант >>
Какво е вярата?
(втори вариант)
Е, казал, да си разговаряш с приятеля си! Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога? Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице. Сега вие какво разбирате под думата вяра? Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам.
Какво е вярата?
А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си! (Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте? Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа. Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира! Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден.
към втори вариант >>
Тези бурета в тебе ще останат.
(втори вариант)
Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа! – Ама виждал ли си Господа? – Виждах Го! Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа. Вземете си вода колкото искате.
Тези бурета в тебе ще останат.
Те ще ти дадат такава сила! Че тези бурета бликат, бликат, бликат. Ти казваш, много добре направих, че донесох тези бурета. Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на себе си. Измени се твоето състояние.
към втори вариант >>
А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си!
(втори вариант)
Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога? Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице. Сега вие какво разбирате под думата вяра? Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам. Какво е вярата?
А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си!
(Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте? Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа. Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира! Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден. А който не знае, няма по-мъчна работа от това.
към втори вариант >>
Те ще ти дадат такава сила!
(втори вариант)
– Ама виждал ли си Господа? – Виждах Го! Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа. Вземете си вода колкото искате. Тези бурета в тебе ще останат.
Те ще ти дадат такава сила!
Че тези бурета бликат, бликат, бликат. Ти казваш, много добре направих, че донесох тези бурета. Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на себе си. Измени се твоето състояние. Втория ден искаш да направиш едно добро някому, ти казваш, не мога да направя добро никому.
към втори вариант >>
(Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте?
(втори вариант)
Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице. Сега вие какво разбирате под думата вяра? Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам. Какво е вярата? А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си!
(Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте?
Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа. Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира! Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден. А който не знае, няма по-мъчна работа от това. Та знанието, вярата е първият подтик.
към втори вариант >>
Че тези бурета бликат, бликат, бликат.
(втори вариант)
– Виждах Го! Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа. Вземете си вода колкото искате. Тези бурета в тебе ще останат. Те ще ти дадат такава сила!
Че тези бурета бликат, бликат, бликат.
Ти казваш, много добре направих, че донесох тези бурета. Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на себе си. Измени се твоето състояние. Втория ден искаш да направиш едно добро някому, ти казваш, не мога да направя добро никому. Имаш някого, когото си намразил, казваш, само да ми падне.
към втори вариант >>
Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа.
(втори вариант)
Сега вие какво разбирате под думата вяра? Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам. Какво е вярата? А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си! (Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте?
Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа.
Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира! Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден. А който не знае, няма по-мъчна работа от това. Та знанието, вярата е първият подтик. Тя е една определена величина.
към втори вариант >>
Ти казваш, много добре направих, че донесох тези бурета.
(втори вариант)
Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа. Вземете си вода колкото искате. Тези бурета в тебе ще останат. Те ще ти дадат такава сила! Че тези бурета бликат, бликат, бликат.
Ти казваш, много добре направих, че донесох тези бурета.
Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на себе си. Измени се твоето състояние. Втория ден искаш да направиш едно добро някому, ти казваш, не мога да направя добро никому. Имаш някого, когото си намразил, казваш, само да ми падне. Тъй си казваш ти.
към втори вариант >>
Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира!
(втори вариант)
Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам. Какво е вярата? А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си! (Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте? Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа.
Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира!
Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден. А който не знае, няма по-мъчна работа от това. Та знанието, вярата е първият подтик. Тя е една определена величина. Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата.
към втори вариант >>
Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на себе си.
(втори вариант)
Вземете си вода колкото искате. Тези бурета в тебе ще останат. Те ще ти дадат такава сила! Че тези бурета бликат, бликат, бликат. Ти казваш, много добре направих, че донесох тези бурета.
Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на себе си.
Измени се твоето състояние. Втория ден искаш да направиш едно добро някому, ти казваш, не мога да направя добро никому. Имаш някого, когото си намразил, казваш, само да ми падне. Тъй си казваш ти. Кажи: Няма да го тъпча!
към втори вариант >>
Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден.
(втори вариант)
Какво е вярата? А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си! (Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте? Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа. Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира!
Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден.
А който не знае, няма по-мъчна работа от това. Та знанието, вярата е първият подтик. Тя е една определена величина. Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата. Тази връзка, която се образува между тебе и един твой приятел, да се разговаряте и да се разбирате, това е вярата.
към втори вариант >>
Измени се твоето състояние.
(втори вариант)
Тези бурета в тебе ще останат. Те ще ти дадат такава сила! Че тези бурета бликат, бликат, бликат. Ти казваш, много добре направих, че донесох тези бурета. Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на себе си.
Измени се твоето състояние.
Втория ден искаш да направиш едно добро някому, ти казваш, не мога да направя добро никому. Имаш някого, когото си намразил, казваш, само да ми падне. Тъй си казваш ти. Кажи: Няма да го тъпча! Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай.
към втори вариант >>
А който не знае, няма по-мъчна работа от това.
(втори вариант)
А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си! (Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте? Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа. Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира! Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден.
А който не знае, няма по-мъчна работа от това.
Та знанието, вярата е първият подтик. Тя е една определена величина. Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата. Тази връзка, която се образува между тебе и един твой приятел, да се разговаряте и да се разбирате, това е вярата. Образува се една връзка, ти не можеш да определиш каква е връзката, но тази връзка е, която ви държи разговора и разбирането.
към втори вариант >>
Втория ден искаш да направиш едно добро някому, ти казваш, не мога да направя добро никому.
(втори вариант)
Те ще ти дадат такава сила! Че тези бурета бликат, бликат, бликат. Ти казваш, много добре направих, че донесох тези бурета. Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на себе си. Измени се твоето състояние.
Втория ден искаш да направиш едно добро някому, ти казваш, не мога да направя добро никому.
Имаш някого, когото си намразил, казваш, само да ми падне. Тъй си казваш ти. Кажи: Няма да го тъпча! Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай. И той не знае откъде е дошло.
към втори вариант >>
Та знанието, вярата е първият подтик.
(втори вариант)
(Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте? Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа. Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира! Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден. А който не знае, няма по-мъчна работа от това.
Та знанието, вярата е първият подтик.
Тя е една определена величина. Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата. Тази връзка, която се образува между тебе и един твой приятел, да се разговаряте и да се разбирате, това е вярата. Образува се една връзка, ти не можеш да определиш каква е връзката, но тази връзка е, която ви държи разговора и разбирането. Тази връзка, която ви държи заедно, това е приятелство.
към втори вариант >>
Имаш някого, когото си намразил, казваш, само да ми падне.
(втори вариант)
Че тези бурета бликат, бликат, бликат. Ти казваш, много добре направих, че донесох тези бурета. Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на себе си. Измени се твоето състояние. Втория ден искаш да направиш едно добро някому, ти казваш, не мога да направя добро никому.
Имаш някого, когото си намразил, казваш, само да ми падне.
Тъй си казваш ти. Кажи: Няма да го тъпча! Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай. И той не знае откъде е дошло. Ти като го погледнеш, казваш си, много хубав костюм.
към втори вариант >>
Тя е една определена величина.
(втори вариант)
Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа. Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира! Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден. А който не знае, няма по-мъчна работа от това. Та знанието, вярата е първият подтик.
Тя е една определена величина.
Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата. Тази връзка, която се образува между тебе и един твой приятел, да се разговаряте и да се разбирате, това е вярата. Образува се една връзка, ти не можеш да определиш каква е връзката, но тази връзка е, която ви държи разговора и разбирането. Тази връзка, която ви държи заедно, това е приятелство. Като се скъса тази нишка, вие не можете да се разбирате, не можете да се разговаряте.
към втори вариант >>
Тъй си казваш ти.
(втори вариант)
Ти казваш, много добре направих, че донесох тези бурета. Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на себе си. Измени се твоето състояние. Втория ден искаш да направиш едно добро някому, ти казваш, не мога да направя добро никому. Имаш някого, когото си намразил, казваш, само да ми падне.
Тъй си казваш ти.
Кажи: Няма да го тъпча! Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай. И той не знае откъде е дошло. Ти като го погледнеш, казваш си, много хубав костюм. Не е ли по-хубаво да го облека, отколкото да го стъпча?
към втори вариант >>
Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата.
(втори вариант)
Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира! Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден. А който не знае, няма по-мъчна работа от това. Та знанието, вярата е първият подтик. Тя е една определена величина.
Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата.
Тази връзка, която се образува между тебе и един твой приятел, да се разговаряте и да се разбирате, това е вярата. Образува се една връзка, ти не можеш да определиш каква е връзката, но тази връзка е, която ви държи разговора и разбирането. Тази връзка, която ви държи заедно, това е приятелство. Като се скъса тази нишка, вие не можете да се разбирате, не можете да се разговаряте.
към втори вариант >>
Кажи: Няма да го тъпча!
(втори вариант)
Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на себе си. Измени се твоето състояние. Втория ден искаш да направиш едно добро някому, ти казваш, не мога да направя добро никому. Имаш някого, когото си намразил, казваш, само да ми падне. Тъй си казваш ти.
Кажи: Няма да го тъпча!
Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай. И той не знае откъде е дошло. Ти като го погледнеш, казваш си, много хубав костюм. Не е ли по-хубаво да го облека, отколкото да го стъпча? Той се радва, пък и ти седиш и се радваш.
към втори вариант >>
Тази връзка, която се образува между тебе и един твой приятел, да се разговаряте и да се разбирате, това е вярата.
(втори вариант)
Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден. А който не знае, няма по-мъчна работа от това. Та знанието, вярата е първият подтик. Тя е една определена величина. Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата.
Тази връзка, която се образува между тебе и един твой приятел, да се разговаряте и да се разбирате, това е вярата.
Образува се една връзка, ти не можеш да определиш каква е връзката, но тази връзка е, която ви държи разговора и разбирането. Тази връзка, която ви държи заедно, това е приятелство. Като се скъса тази нишка, вие не можете да се разбирате, не можете да се разговаряте.
към втори вариант >>
Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай.
(втори вариант)
Измени се твоето състояние. Втория ден искаш да направиш едно добро някому, ти казваш, не мога да направя добро никому. Имаш някого, когото си намразил, казваш, само да ми падне. Тъй си казваш ти. Кажи: Няма да го тъпча!
Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай.
И той не знае откъде е дошло. Ти като го погледнеш, казваш си, много хубав костюм. Не е ли по-хубаво да го облека, отколкото да го стъпча? Той се радва, пък и ти седиш и се радваш. Той ти казва, не го зная, един ми направи едно добро, донесъл ми един хубав костюм.
към втори вариант >>
Образува се една връзка, ти не можеш да определиш каква е връзката, но тази връзка е, която ви държи разговора и разбирането.
(втори вариант)
А който не знае, няма по-мъчна работа от това. Та знанието, вярата е първият подтик. Тя е една определена величина. Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата. Тази връзка, която се образува между тебе и един твой приятел, да се разговаряте и да се разбирате, това е вярата.
Образува се една връзка, ти не можеш да определиш каква е връзката, но тази връзка е, която ви държи разговора и разбирането.
Тази връзка, която ви държи заедно, това е приятелство. Като се скъса тази нишка, вие не можете да се разбирате, не можете да се разговаряте.
към втори вариант >>
И той не знае откъде е дошло.
(втори вариант)
Втория ден искаш да направиш едно добро някому, ти казваш, не мога да направя добро никому. Имаш някого, когото си намразил, казваш, само да ми падне. Тъй си казваш ти. Кажи: Няма да го тъпча! Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай.
И той не знае откъде е дошло.
Ти като го погледнеш, казваш си, много хубав костюм. Не е ли по-хубаво да го облека, отколкото да го стъпча? Той се радва, пък и ти седиш и се радваш. Той ти казва, не го зная, един ми направи едно добро, донесъл ми един хубав костюм. Ти го погледнеш и казваш, по-хубаво е да го облека, отколкото да го тъпча.
към втори вариант >>
Тази връзка, която ви държи заедно, това е приятелство.
(втори вариант)
Та знанието, вярата е първият подтик. Тя е една определена величина. Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата. Тази връзка, която се образува между тебе и един твой приятел, да се разговаряте и да се разбирате, това е вярата. Образува се една връзка, ти не можеш да определиш каква е връзката, но тази връзка е, която ви държи разговора и разбирането.
Тази връзка, която ви държи заедно, това е приятелство.
Като се скъса тази нишка, вие не можете да се разбирате, не можете да се разговаряте.
към втори вариант >>
Ти като го погледнеш, казваш си, много хубав костюм.
(втори вариант)
Имаш някого, когото си намразил, казваш, само да ми падне. Тъй си казваш ти. Кажи: Няма да го тъпча! Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай. И той не знае откъде е дошло.
Ти като го погледнеш, казваш си, много хубав костюм.
Не е ли по-хубаво да го облека, отколкото да го стъпча? Той се радва, пък и ти седиш и се радваш. Той ти казва, не го зная, един ми направи едно добро, донесъл ми един хубав костюм. Ти го погледнеш и казваш, по-хубаво е да го облека, отколкото да го тъпча. Така и той се радва и ти се радваш, и Бог се радва.
към втори вариант >>
Като се скъса тази нишка, вие не можете да се разбирате, не можете да се разговаряте.
(втори вариант)
Тя е една определена величина. Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата. Тази връзка, която се образува между тебе и един твой приятел, да се разговаряте и да се разбирате, това е вярата. Образува се една връзка, ти не можеш да определиш каква е връзката, но тази връзка е, която ви държи разговора и разбирането. Тази връзка, която ви държи заедно, това е приятелство.
Като се скъса тази нишка, вие не можете да се разбирате, не можете да се разговаряте.
към втори вариант >>
Не е ли по-хубаво да го облека, отколкото да го стъпча?
(втори вариант)
Тъй си казваш ти. Кажи: Няма да го тъпча! Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай. И той не знае откъде е дошло. Ти като го погледнеш, казваш си, много хубав костюм.
Не е ли по-хубаво да го облека, отколкото да го стъпча?
Той се радва, пък и ти седиш и се радваш. Той ти казва, не го зная, един ми направи едно добро, донесъл ми един хубав костюм. Ти го погледнеш и казваш, по-хубаво е да го облека, отколкото да го тъпча. Така и той се радва и ти се радваш, и Бог се радва. Като работи човек по този начин, той човек може да стане!
към втори вариант >>
Сега това не е научно определение на вярата.
(втори вариант)
Сега това не е научно определение на вярата.
Ние ги оставяме, има известни научни работи, аз ги наричам, те са символистични. Второ идейна Любов, мистична Любов. Като какво нещо е Любовта? Ако вярата е да се разговаряш с приятеля си, тогава Любовта какво е? Значи вярата е едно отношение, ти си разговаряш и си свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля да няма никакво препятствие.
към втори вариант >>
Той се радва, пък и ти седиш и се радваш.
(втори вариант)
Кажи: Няма да го тъпча! Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай. И той не знае откъде е дошло. Ти като го погледнеш, казваш си, много хубав костюм. Не е ли по-хубаво да го облека, отколкото да го стъпча?
Той се радва, пък и ти седиш и се радваш.
Той ти казва, не го зная, един ми направи едно добро, донесъл ми един хубав костюм. Ти го погледнеш и казваш, по-хубаво е да го облека, отколкото да го тъпча. Така и той се радва и ти се радваш, и Бог се радва. Като работи човек по този начин, той човек може да стане! Пък като работи по обратен път, той изгубва смисъла на живота.
към втори вариант >>
Ние ги оставяме, има известни научни работи, аз ги наричам, те са символистични.
(втори вариант)
Сега това не е научно определение на вярата.
Ние ги оставяме, има известни научни работи, аз ги наричам, те са символистични.
Второ идейна Любов, мистична Любов. Като какво нещо е Любовта? Ако вярата е да се разговаряш с приятеля си, тогава Любовта какво е? Значи вярата е едно отношение, ти си разговаряш и си свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля да няма никакво препятствие. Това е вярата.
към втори вариант >>
Той ти казва, не го зная, един ми направи едно добро, донесъл ми един хубав костюм.
(втори вариант)
Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай. И той не знае откъде е дошло. Ти като го погледнеш, казваш си, много хубав костюм. Не е ли по-хубаво да го облека, отколкото да го стъпча? Той се радва, пък и ти седиш и се радваш.
Той ти казва, не го зная, един ми направи едно добро, донесъл ми един хубав костюм.
Ти го погледнеш и казваш, по-хубаво е да го облека, отколкото да го тъпча. Така и той се радва и ти се радваш, и Бог се радва. Като работи човек по този начин, той човек може да стане! Пък като работи по обратен път, той изгубва смисъла на живота.
към втори вариант >>
Второ идейна Любов, мистична Любов.
(втори вариант)
Сега това не е научно определение на вярата. Ние ги оставяме, има известни научни работи, аз ги наричам, те са символистични.
Второ идейна Любов, мистична Любов.
Като какво нещо е Любовта? Ако вярата е да се разговаряш с приятеля си, тогава Любовта какво е? Значи вярата е едно отношение, ти си разговаряш и си свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля да няма никакво препятствие. Това е вярата. Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас да изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия.
към втори вариант >>
Ти го погледнеш и казваш, по-хубаво е да го облека, отколкото да го тъпча.
(втори вариант)
И той не знае откъде е дошло. Ти като го погледнеш, казваш си, много хубав костюм. Не е ли по-хубаво да го облека, отколкото да го стъпча? Той се радва, пък и ти седиш и се радваш. Той ти казва, не го зная, един ми направи едно добро, донесъл ми един хубав костюм.
Ти го погледнеш и казваш, по-хубаво е да го облека, отколкото да го тъпча.
Така и той се радва и ти се радваш, и Бог се радва. Като работи човек по този начин, той човек може да стане! Пък като работи по обратен път, той изгубва смисъла на живота.
към втори вариант >>
Като какво нещо е Любовта?
(втори вариант)
Сега това не е научно определение на вярата. Ние ги оставяме, има известни научни работи, аз ги наричам, те са символистични. Второ идейна Любов, мистична Любов.
Като какво нещо е Любовта?
Ако вярата е да се разговаряш с приятеля си, тогава Любовта какво е? Значи вярата е едно отношение, ти си разговаряш и си свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля да няма никакво препятствие. Това е вярата. Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас да изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия. Съвършена вяра значи, абсолютно да няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват.
към втори вариант >>
Така и той се радва и ти се радваш, и Бог се радва.
(втори вариант)
Ти като го погледнеш, казваш си, много хубав костюм. Не е ли по-хубаво да го облека, отколкото да го стъпча? Той се радва, пък и ти седиш и се радваш. Той ти казва, не го зная, един ми направи едно добро, донесъл ми един хубав костюм. Ти го погледнеш и казваш, по-хубаво е да го облека, отколкото да го тъпча.
Така и той се радва и ти се радваш, и Бог се радва.
Като работи човек по този начин, той човек може да стане! Пък като работи по обратен път, той изгубва смисъла на живота.
към втори вариант >>
Ако вярата е да се разговаряш с приятеля си, тогава Любовта какво е?
(втори вариант)
Сега това не е научно определение на вярата. Ние ги оставяме, има известни научни работи, аз ги наричам, те са символистични. Второ идейна Любов, мистична Любов. Като какво нещо е Любовта?
Ако вярата е да се разговаряш с приятеля си, тогава Любовта какво е?
Значи вярата е едно отношение, ти си разговаряш и си свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля да няма никакво препятствие. Това е вярата. Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас да изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия. Съвършена вяра значи, абсолютно да няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват. И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти.
към втори вариант >>
Като работи човек по този начин, той човек може да стане!
(втори вариант)
Не е ли по-хубаво да го облека, отколкото да го стъпча? Той се радва, пък и ти седиш и се радваш. Той ти казва, не го зная, един ми направи едно добро, донесъл ми един хубав костюм. Ти го погледнеш и казваш, по-хубаво е да го облека, отколкото да го тъпча. Така и той се радва и ти се радваш, и Бог се радва.
Като работи човек по този начин, той човек може да стане!
Пък като работи по обратен път, той изгубва смисъла на живота.
към втори вариант >>
Значи вярата е едно отношение, ти си разговаряш и си свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля да няма никакво препятствие.
(втори вариант)
Сега това не е научно определение на вярата. Ние ги оставяме, има известни научни работи, аз ги наричам, те са символистични. Второ идейна Любов, мистична Любов. Като какво нещо е Любовта? Ако вярата е да се разговаряш с приятеля си, тогава Любовта какво е?
Значи вярата е едно отношение, ти си разговаряш и си свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля да няма никакво препятствие.
Това е вярата. Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас да изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия. Съвършена вяра значи, абсолютно да няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват. И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти. Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ.
към втори вариант >>
Пък като работи по обратен път, той изгубва смисъла на живота.
(втори вариант)
Той се радва, пък и ти седиш и се радваш. Той ти казва, не го зная, един ми направи едно добро, донесъл ми един хубав костюм. Ти го погледнеш и казваш, по-хубаво е да го облека, отколкото да го тъпча. Така и той се радва и ти се радваш, и Бог се радва. Като работи човек по този начин, той човек може да стане!
Пък като работи по обратен път, той изгубва смисъла на живота.
към втори вариант >>
Това е вярата.
(втори вариант)
Ние ги оставяме, има известни научни работи, аз ги наричам, те са символистични. Второ идейна Любов, мистична Любов. Като какво нещо е Любовта? Ако вярата е да се разговаряш с приятеля си, тогава Любовта какво е? Значи вярата е едно отношение, ти си разговаряш и си свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля да няма никакво препятствие.
Това е вярата.
Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас да изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия. Съвършена вяра значи, абсолютно да няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват. И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти. Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ. Преведете го тогава, какво означава?
към втори вариант >>
Сега желанието в школата е, всеки един да има известна идея и тия идеи като се оплодяват, да израсне човек.
(втори вариант)
Сега желанието в школата е, всеки един да има известна идея и тия идеи като се оплодяват, да израсне човек.
Тогава вие ставате по-силни. Да сте готови, че като ви турят на някое изпитание, да можете да го издържите. Аз разбирам изпитанието в много хубава смисъл. Защото според мен страданията в живота, който разбира, и всичките изпитания, които идат, това са възможности, това са привилегии за напредналите души. И няма по-хубаво нещо от това, да имаш изпитание!
към втори вариант >>
Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас да изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия.
(втори вариант)
Второ идейна Любов, мистична Любов. Като какво нещо е Любовта? Ако вярата е да се разговаряш с приятеля си, тогава Любовта какво е? Значи вярата е едно отношение, ти си разговаряш и си свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля да няма никакво препятствие. Това е вярата.
Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас да изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия.
Съвършена вяра значи, абсолютно да няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват. И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти. Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ. Преведете го тогава, какво означава? Слънцето обяснява.
към втори вариант >>
Тогава вие ставате по-силни.
(втори вариант)
Сега желанието в школата е, всеки един да има известна идея и тия идеи като се оплодяват, да израсне човек.
Тогава вие ставате по-силни.
Да сте готови, че като ви турят на някое изпитание, да можете да го издържите. Аз разбирам изпитанието в много хубава смисъл. Защото според мен страданията в живота, който разбира, и всичките изпитания, които идат, това са възможности, това са привилегии за напредналите души. И няма по-хубаво нещо от това, да имаш изпитание! Когато ги разбираш.
към втори вариант >>
Съвършена вяра значи, абсолютно да няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват.
(втори вариант)
Като какво нещо е Любовта? Ако вярата е да се разговаряш с приятеля си, тогава Любовта какво е? Значи вярата е едно отношение, ти си разговаряш и си свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля да няма никакво препятствие. Това е вярата. Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас да изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия.
Съвършена вяра значи, абсолютно да няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват.
И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти. Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ. Преведете го тогава, какво означава? Слънцето обяснява. Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ.
към втори вариант >>
Да сте готови, че като ви турят на някое изпитание, да можете да го издържите.
(втори вариант)
Сега желанието в школата е, всеки един да има известна идея и тия идеи като се оплодяват, да израсне човек. Тогава вие ставате по-силни.
Да сте готови, че като ви турят на някое изпитание, да можете да го издържите.
Аз разбирам изпитанието в много хубава смисъл. Защото според мен страданията в живота, който разбира, и всичките изпитания, които идат, това са възможности, това са привилегии за напредналите души. И няма по-хубаво нещо от това, да имаш изпитание! Когато ги разбираш. И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш да извадиш някоя полза от тях.
към втори вариант >>
И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти.
(втори вариант)
Ако вярата е да се разговаряш с приятеля си, тогава Любовта какво е? Значи вярата е едно отношение, ти си разговаряш и си свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля да няма никакво препятствие. Това е вярата. Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас да изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия. Съвършена вяра значи, абсолютно да няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват.
И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти.
Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ. Преведете го тогава, какво означава? Слънцето обяснява. Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ. ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува.
към втори вариант >>
Аз разбирам изпитанието в много хубава смисъл.
(втори вариант)
Сега желанието в школата е, всеки един да има известна идея и тия идеи като се оплодяват, да израсне човек. Тогава вие ставате по-силни. Да сте готови, че като ви турят на някое изпитание, да можете да го издържите.
Аз разбирам изпитанието в много хубава смисъл.
Защото според мен страданията в живота, който разбира, и всичките изпитания, които идат, това са възможности, това са привилегии за напредналите души. И няма по-хубаво нещо от това, да имаш изпитание! Когато ги разбираш. И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш да извадиш някоя полза от тях. Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това да имате пари.
към втори вариант >>
Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
Значи вярата е едно отношение, ти си разговаряш и си свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля да няма никакво препятствие. Това е вярата. Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас да изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия. Съвършена вяра значи, абсолютно да няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват. И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти.
Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ.
Преведете го тогава, какво означава? Слънцето обяснява. Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ. ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува. Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината.
към втори вариант >>
Защото според мен страданията в живота, който разбира, и всичките изпитания, които идат, това са възможности, това са привилегии за напредналите души.
(втори вариант)
Сега желанието в школата е, всеки един да има известна идея и тия идеи като се оплодяват, да израсне човек. Тогава вие ставате по-силни. Да сте готови, че като ви турят на някое изпитание, да можете да го издържите. Аз разбирам изпитанието в много хубава смисъл.
Защото според мен страданията в живота, който разбира, и всичките изпитания, които идат, това са възможности, това са привилегии за напредналите души.
И няма по-хубаво нещо от това, да имаш изпитание! Когато ги разбираш. И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш да извадиш някоя полза от тях. Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това да имате пари. Разбираш смисълът какъв е важен.
към втори вариант >>
Преведете го тогава, какво означава?
(втори вариант)
Това е вярата. Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас да изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия. Съвършена вяра значи, абсолютно да няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват. И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти. Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ.
Преведете го тогава, какво означава?
Слънцето обяснява. Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ. ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува. Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината. Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло.
към втори вариант >>
И няма по-хубаво нещо от това, да имаш изпитание!
(втори вариант)
Сега желанието в школата е, всеки един да има известна идея и тия идеи като се оплодяват, да израсне човек. Тогава вие ставате по-силни. Да сте готови, че като ви турят на някое изпитание, да можете да го издържите. Аз разбирам изпитанието в много хубава смисъл. Защото според мен страданията в живота, който разбира, и всичките изпитания, които идат, това са възможности, това са привилегии за напредналите души.
И няма по-хубаво нещо от това, да имаш изпитание!
Когато ги разбираш. И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш да извадиш някоя полза от тях. Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това да имате пари. Разбираш смисълът какъв е важен. Няма по-хубаво нещо от това да си гладен някой път, защото и гладът си има своята дълбока причина.
към втори вариант >>
Слънцето обяснява.
(втори вариант)
Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас да изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия. Съвършена вяра значи, абсолютно да няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват. И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти. Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ. Преведете го тогава, какво означава?
Слънцето обяснява.
Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ. ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува. Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината. Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло. Ханизе е съществувало преди слънцето.
към втори вариант >>
Когато ги разбираш.
(втори вариант)
Тогава вие ставате по-силни. Да сте готови, че като ви турят на някое изпитание, да можете да го издържите. Аз разбирам изпитанието в много хубава смисъл. Защото според мен страданията в живота, който разбира, и всичките изпитания, които идат, това са възможности, това са привилегии за напредналите души. И няма по-хубаво нещо от това, да имаш изпитание!
Когато ги разбираш.
И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш да извадиш някоя полза от тях. Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това да имате пари. Разбираш смисълът какъв е важен. Няма по-хубаво нещо от това да си гладен някой път, защото и гладът си има своята дълбока причина. Ако гладът се явява в природата, той си има своя произход.
към втори вариант >>
Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
Съвършена вяра значи, абсолютно да няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват. И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти. Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ. Преведете го тогава, какво означава? Слънцето обяснява.
Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ.
ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува. Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината. Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло. Ханизе е съществувало преди слънцето. За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина.
към втори вариант >>
И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш да извадиш някоя полза от тях.
(втори вариант)
Да сте готови, че като ви турят на някое изпитание, да можете да го издържите. Аз разбирам изпитанието в много хубава смисъл. Защото според мен страданията в живота, който разбира, и всичките изпитания, които идат, това са възможности, това са привилегии за напредналите души. И няма по-хубаво нещо от това, да имаш изпитание! Когато ги разбираш.
И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш да извадиш някоя полза от тях.
Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това да имате пари. Разбираш смисълът какъв е важен. Няма по-хубаво нещо от това да си гладен някой път, защото и гладът си има своята дълбока причина. Ако гладът се явява в природата, той си има своя произход. Ако една дървеница може да пости 6 месеца и да чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога да търпя.
към втори вариант >>
ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува.
(втори вариант)
И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти. Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ. Преведете го тогава, какво означава? Слънцето обяснява. Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ.
ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува.
Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината. Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло. Ханизе е съществувало преди слънцето. За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина. Вие искате да дойде Любовта.
към втори вариант >>
Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това да имате пари.
(втори вариант)
Аз разбирам изпитанието в много хубава смисъл. Защото според мен страданията в живота, който разбира, и всичките изпитания, които идат, това са възможности, това са привилегии за напредналите души. И няма по-хубаво нещо от това, да имаш изпитание! Когато ги разбираш. И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш да извадиш някоя полза от тях.
Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това да имате пари.
Разбираш смисълът какъв е важен. Няма по-хубаво нещо от това да си гладен някой път, защото и гладът си има своята дълбока причина. Ако гладът се явява в природата, той си има своя произход. Ако една дървеница може да пости 6 месеца и да чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога да търпя. А този паяк тогава, какво трябва да каже?
към втори вариант >>
Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината.
(втори вариант)
Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ. Преведете го тогава, какво означава? Слънцето обяснява. Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ. ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува.
Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината.
Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло. Ханизе е съществувало преди слънцето. За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина. Вие искате да дойде Любовта. Но Любовта трябва да намери нещо у вас.
към втори вариант >>
Разбираш смисълът какъв е важен.
(втори вариант)
Защото според мен страданията в живота, който разбира, и всичките изпитания, които идат, това са възможности, това са привилегии за напредналите души. И няма по-хубаво нещо от това, да имаш изпитание! Когато ги разбираш. И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш да извадиш някоя полза от тях. Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това да имате пари.
Разбираш смисълът какъв е важен.
Няма по-хубаво нещо от това да си гладен някой път, защото и гладът си има своята дълбока причина. Ако гладът се явява в природата, той си има своя произход. Ако една дървеница може да пости 6 месеца и да чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога да търпя. А този паяк тогава, какво трябва да каже? Ако аз не мога да се покажа в съзнанието на един паяк, той може да издържи на глада, ако една дървеница може да издържи тогава?
към втори вариант >>
Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло.
(втори вариант)
Преведете го тогава, какво означава? Слънцето обяснява. Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ. ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува. Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината.
Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло.
Ханизе е съществувало преди слънцето. За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина. Вие искате да дойде Любовта. Но Любовта трябва да намери нещо у вас. Как ще дойде Любовта?
към втори вариант >>
Няма по-хубаво нещо от това да си гладен някой път, защото и гладът си има своята дълбока причина.
(втори вариант)
И няма по-хубаво нещо от това, да имаш изпитание! Когато ги разбираш. И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш да извадиш някоя полза от тях. Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това да имате пари. Разбираш смисълът какъв е важен.
Няма по-хубаво нещо от това да си гладен някой път, защото и гладът си има своята дълбока причина.
Ако гладът се явява в природата, той си има своя произход. Ако една дървеница може да пости 6 месеца и да чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога да търпя. А този паяк тогава, какво трябва да каже? Ако аз не мога да се покажа в съзнанието на един паяк, той може да издържи на глада, ако една дървеница може да издържи тогава? Сега не е до самите факти, но до самото желание.
към втори вариант >>
Ханизе е съществувало преди слънцето.
(втори вариант)
Слънцето обяснява. Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ. ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува. Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината. Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло.
Ханизе е съществувало преди слънцето.
За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина. Вие искате да дойде Любовта. Но Любовта трябва да намери нещо у вас. Как ще дойде Любовта? На празно място ли ще дойде тя?
към втори вариант >>
Ако гладът се явява в природата, той си има своя произход.
(втори вариант)
Когато ги разбираш. И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш да извадиш някоя полза от тях. Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това да имате пари. Разбираш смисълът какъв е важен. Няма по-хубаво нещо от това да си гладен някой път, защото и гладът си има своята дълбока причина.
Ако гладът се явява в природата, той си има своя произход.
Ако една дървеница може да пости 6 месеца и да чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога да търпя. А този паяк тогава, какво трябва да каже? Ако аз не мога да се покажа в съзнанието на един паяк, той може да издържи на глада, ако една дървеница може да издържи тогава? Сега не е до самите факти, но до самото желание. Сега как ща се случи.
към втори вариант >>
За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина.
(втори вариант)
Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ. ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува. Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината. Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло. Ханизе е съществувало преди слънцето.
За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина.
Вие искате да дойде Любовта. Но Любовта трябва да намери нещо у вас. Как ще дойде Любовта? На празно място ли ще дойде тя? Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас?
към втори вариант >>
Ако една дървеница може да пости 6 месеца и да чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога да търпя.
(втори вариант)
И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш да извадиш някоя полза от тях. Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това да имате пари. Разбираш смисълът какъв е важен. Няма по-хубаво нещо от това да си гладен някой път, защото и гладът си има своята дълбока причина. Ако гладът се явява в природата, той си има своя произход.
Ако една дървеница може да пости 6 месеца и да чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога да търпя.
А този паяк тогава, какво трябва да каже? Ако аз не мога да се покажа в съзнанието на един паяк, той може да издържи на глада, ако една дървеница може да издържи тогава? Сега не е до самите факти, но до самото желание. Сега как ща се случи. Казваш: Ама аз трябва да живея?
към втори вариант >>
Вие искате да дойде Любовта.
(втори вариант)
ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува. Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината. Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло. Ханизе е съществувало преди слънцето. За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина.
Вие искате да дойде Любовта.
Но Любовта трябва да намери нещо у вас. Как ще дойде Любовта? На празно място ли ще дойде тя? Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас? Някой казва: Аз искам Любовта!
към втори вариант >>
А този паяк тогава, какво трябва да каже?
(втори вариант)
Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това да имате пари. Разбираш смисълът какъв е важен. Няма по-хубаво нещо от това да си гладен някой път, защото и гладът си има своята дълбока причина. Ако гладът се явява в природата, той си има своя произход. Ако една дървеница може да пости 6 месеца и да чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога да търпя.
А този паяк тогава, какво трябва да каже?
Ако аз не мога да се покажа в съзнанието на един паяк, той може да издържи на глада, ако една дървеница може да издържи тогава? Сега не е до самите факти, но до самото желание. Сега как ща се случи. Казваш: Ама аз трябва да живея? Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той си дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите.
към втори вариант >>
Но Любовта трябва да намери нещо у вас.
(втори вариант)
Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината. Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло. Ханизе е съществувало преди слънцето. За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина. Вие искате да дойде Любовта.
Но Любовта трябва да намери нещо у вас.
Как ще дойде Любовта? На празно място ли ще дойде тя? Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас? Някой казва: Аз искам Любовта! Хани, за мене тази дума много значи, за вас нищо не значи, но за мене много значи!
към втори вариант >>
Ако аз не мога да се покажа в съзнанието на един паяк, той може да издържи на глада, ако една дървеница може да издържи тогава?
(втори вариант)
Разбираш смисълът какъв е важен. Няма по-хубаво нещо от това да си гладен някой път, защото и гладът си има своята дълбока причина. Ако гладът се явява в природата, той си има своя произход. Ако една дървеница може да пости 6 месеца и да чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога да търпя. А този паяк тогава, какво трябва да каже?
Ако аз не мога да се покажа в съзнанието на един паяк, той може да издържи на глада, ако една дървеница може да издържи тогава?
Сега не е до самите факти, но до самото желание. Сега как ща се случи. Казваш: Ама аз трябва да живея? Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той си дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите. И тя си заминава и вече тя муха не е.
към втори вариант >>
Как ще дойде Любовта?
(втори вариант)
Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло. Ханизе е съществувало преди слънцето. За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина. Вие искате да дойде Любовта. Но Любовта трябва да намери нещо у вас.
Как ще дойде Любовта?
На празно място ли ще дойде тя? Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас? Някой казва: Аз искам Любовта! Хани, за мене тази дума много значи, за вас нищо не значи, но за мене много значи! ХАНИЗЕ това е реалното в света.
към втори вариант >>
Сега не е до самите факти, но до самото желание.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това да си гладен някой път, защото и гладът си има своята дълбока причина. Ако гладът се явява в природата, той си има своя произход. Ако една дървеница може да пости 6 месеца и да чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога да търпя. А този паяк тогава, какво трябва да каже? Ако аз не мога да се покажа в съзнанието на един паяк, той може да издържи на глада, ако една дървеница може да издържи тогава?
Сега не е до самите факти, но до самото желание.
Сега как ща се случи. Казваш: Ама аз трябва да живея? Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той си дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите. И тя си заминава и вече тя муха не е. Е, не струва ли тогава паякът да те изяде, че да си минеш в по-висш свят?
към втори вариант >>
На празно място ли ще дойде тя?
(втори вариант)
Ханизе е съществувало преди слънцето. За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина. Вие искате да дойде Любовта. Но Любовта трябва да намери нещо у вас. Как ще дойде Любовта?
На празно място ли ще дойде тя?
Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас? Някой казва: Аз искам Любовта! Хани, за мене тази дума много значи, за вас нищо не значи, но за мене много значи! ХАНИЗЕ това е реалното в света. Ти не можеш да го определиш.
към втори вариант >>
Сега как ща се случи.
(втори вариант)
Ако гладът се явява в природата, той си има своя произход. Ако една дървеница може да пости 6 месеца и да чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога да търпя. А този паяк тогава, какво трябва да каже? Ако аз не мога да се покажа в съзнанието на един паяк, той може да издържи на глада, ако една дървеница може да издържи тогава? Сега не е до самите факти, но до самото желание.
Сега как ща се случи.
Казваш: Ама аз трябва да живея? Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той си дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите. И тя си заминава и вече тя муха не е. Е, не струва ли тогава паякът да те изяде, че да си минеш в по-висш свят? Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват.
към втори вариант >>
Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас?
(втори вариант)
За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина. Вие искате да дойде Любовта. Но Любовта трябва да намери нещо у вас. Как ще дойде Любовта? На празно място ли ще дойде тя?
Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас?
Някой казва: Аз искам Любовта! Хани, за мене тази дума много значи, за вас нищо не значи, но за мене много значи! ХАНИЗЕ това е реалното в света. Ти не можеш да го определиш. Де ще определиш слънцето, светлината?
към втори вариант >>
Казваш: Ама аз трябва да живея?
(втори вариант)
Ако една дървеница може да пости 6 месеца и да чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога да търпя. А този паяк тогава, какво трябва да каже? Ако аз не мога да се покажа в съзнанието на един паяк, той може да издържи на глада, ако една дървеница може да издържи тогава? Сега не е до самите факти, но до самото желание. Сега как ща се случи.
Казваш: Ама аз трябва да живея?
Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той си дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите. И тя си заминава и вече тя муха не е. Е, не струва ли тогава паякът да те изяде, че да си минеш в по-висш свят? Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват. А другите се чудят, защо техният учител се радва.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз искам Любовта!
(втори вариант)
Вие искате да дойде Любовта. Но Любовта трябва да намери нещо у вас. Как ще дойде Любовта? На празно място ли ще дойде тя? Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас?
Някой казва: Аз искам Любовта!
Хани, за мене тази дума много значи, за вас нищо не значи, но за мене много значи! ХАНИЗЕ това е реалното в света. Ти не можеш да го определиш. Де ще определиш слънцето, светлината?
към втори вариант >>
Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той си дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите.
(втори вариант)
А този паяк тогава, какво трябва да каже? Ако аз не мога да се покажа в съзнанието на един паяк, той може да издържи на глада, ако една дървеница може да издържи тогава? Сега не е до самите факти, но до самото желание. Сега как ща се случи. Казваш: Ама аз трябва да живея?
Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той си дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите.
И тя си заминава и вече тя муха не е. Е, не струва ли тогава паякът да те изяде, че да си минеш в по-висш свят? Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват. А другите се чудят, защо техният учител се радва. Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха.
към втори вариант >>
Хани, за мене тази дума много значи, за вас нищо не значи, но за мене много значи!
(втори вариант)
Но Любовта трябва да намери нещо у вас. Как ще дойде Любовта? На празно място ли ще дойде тя? Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас? Някой казва: Аз искам Любовта!
Хани, за мене тази дума много значи, за вас нищо не значи, но за мене много значи!
ХАНИЗЕ това е реалното в света. Ти не можеш да го определиш. Де ще определиш слънцето, светлината?
към втори вариант >>
И тя си заминава и вече тя муха не е.
(втори вариант)
Ако аз не мога да се покажа в съзнанието на един паяк, той може да издържи на глада, ако една дървеница може да издържи тогава? Сега не е до самите факти, но до самото желание. Сега как ща се случи. Казваш: Ама аз трябва да живея? Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той си дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите.
И тя си заминава и вече тя муха не е.
Е, не струва ли тогава паякът да те изяде, че да си минеш в по-висш свят? Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват. А другите се чудят, защо техният учител се радва. Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха. Виждам един човек, страда той – минава в някоя по-висока фаза и т.н.
към втори вариант >>
ХАНИЗЕ това е реалното в света.
(втори вариант)
Как ще дойде Любовта? На празно място ли ще дойде тя? Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас? Някой казва: Аз искам Любовта! Хани, за мене тази дума много значи, за вас нищо не значи, но за мене много значи!
ХАНИЗЕ това е реалното в света.
Ти не можеш да го определиш. Де ще определиш слънцето, светлината?
към втори вариант >>
Е, не струва ли тогава паякът да те изяде, че да си минеш в по-висш свят?
(втори вариант)
Сега не е до самите факти, но до самото желание. Сега как ща се случи. Казваш: Ама аз трябва да живея? Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той си дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите. И тя си заминава и вече тя муха не е.
Е, не струва ли тогава паякът да те изяде, че да си минеш в по-висш свят?
Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват. А другите се чудят, защо техният учител се радва. Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха. Виждам един човек, страда той – минава в някоя по-висока фаза и т.н. Светът е прогресивен, животът е прогресивен, всичко в света е прогресивно.
към втори вариант >>
Ти не можеш да го определиш.
(втори вариант)
На празно място ли ще дойде тя? Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас? Някой казва: Аз искам Любовта! Хани, за мене тази дума много значи, за вас нищо не значи, но за мене много значи! ХАНИЗЕ това е реалното в света.
Ти не можеш да го определиш.
Де ще определиш слънцето, светлината?
към втори вариант >>
Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват.
(втори вариант)
Сега как ща се случи. Казваш: Ама аз трябва да живея? Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той си дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите. И тя си заминава и вече тя муха не е. Е, не струва ли тогава паякът да те изяде, че да си минеш в по-висш свят?
Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват.
А другите се чудят, защо техният учител се радва. Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха. Виждам един човек, страда той – минава в някоя по-висока фаза и т.н. Светът е прогресивен, животът е прогресивен, всичко в света е прогресивно. Всичко за добро отива.
към втори вариант >>
2.
Реалности и сенки
,
ООК
, София, 11.3.1931г.,
За да не претърпи катастрофа, параходът трябва да е здрав, да не допуска морските вълни да проникват в него.
Внушението е подобно на морските вълни.
За да не претърпи катастрофа, параходът трябва да е здрав, да не допуска морските вълни да проникват в него.
Ако има малка пукнатина някъде, вълните проникват вътре и причиняват пакости. Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб. Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище. Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните. Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия.
към беседата >>
Ако има малка пукнатина някъде, вълните проникват вътре и причиняват пакости.
Внушението е подобно на морските вълни. За да не претърпи катастрофа, параходът трябва да е здрав, да не допуска морските вълни да проникват в него.
Ако има малка пукнатина някъде, вълните проникват вътре и причиняват пакости.
Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб. Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище. Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните. Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия. Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода.
към беседата >>
Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб.
Внушението е подобно на морските вълни. За да не претърпи катастрофа, параходът трябва да е здрав, да не допуска морските вълни да проникват в него. Ако има малка пукнатина някъде, вълните проникват вътре и причиняват пакости.
Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб.
Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище. Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните. Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия. Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода. Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си.
към беседата >>
Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище.
Внушението е подобно на морските вълни. За да не претърпи катастрофа, параходът трябва да е здрав, да не допуска морските вълни да проникват в него. Ако има малка пукнатина някъде, вълните проникват вътре и причиняват пакости. Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб.
Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище.
Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните. Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия. Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода. Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си. Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш.
към беседата >>
Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните.
Внушението е подобно на морските вълни. За да не претърпи катастрофа, параходът трябва да е здрав, да не допуска морските вълни да проникват в него. Ако има малка пукнатина някъде, вълните проникват вътре и причиняват пакости. Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб. Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище.
Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните.
Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия. Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода. Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си. Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш. Морето не се интересува от общественото положение на човека.
към беседата >>
Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия.
За да не претърпи катастрофа, параходът трябва да е здрав, да не допуска морските вълни да проникват в него. Ако има малка пукнатина някъде, вълните проникват вътре и причиняват пакости. Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб. Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище. Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните.
Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия.
Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода. Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си. Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш. Морето не се интересува от общественото положение на човека. Дали си философ, учен, музикант или министър, то не иска да знае.
към беседата >>
Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода.
Ако има малка пукнатина някъде, вълните проникват вътре и причиняват пакости. Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб. Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище. Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните. Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия.
Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода.
Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си. Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш. Морето не се интересува от общественото положение на човека. Дали си философ, учен, музикант или министър, то не иска да знае. Щом си попаднал под ударите на вълните, ще те търкалят на общо основание.
към беседата >>
Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си.
Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб. Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище. Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните. Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия. Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода.
Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си.
Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш. Морето не се интересува от общественото положение на човека. Дали си философ, учен, музикант или министър, то не иска да знае. Щом си попаднал под ударите на вълните, ще те търкалят на общо основание. Щом утихне морето, ти мислиш, че всичко е свършено.
към беседата >>
Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш.
Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище. Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните. Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия. Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода. Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си.
Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш.
Морето не се интересува от общественото положение на човека. Дали си философ, учен, музикант или министър, то не иска да знае. Щом си попаднал под ударите на вълните, ще те търкалят на общо основание. Щом утихне морето, ти мислиш, че всичко е свършено. Свършено е за няколко часа, или най-много за ден–два.
към беседата >>
Морето не се интересува от общественото положение на човека.
Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните. Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия. Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода. Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си. Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш.
Морето не се интересува от общественото положение на човека.
Дали си философ, учен, музикант или министър, то не иска да знае. Щом си попаднал под ударите на вълните, ще те търкалят на общо основание. Щом утихне морето, ти мислиш, че всичко е свършено. Свършено е за няколко часа, или най-много за ден–два. Нов вятър ще духне и ще вдигне вълните на голяма височина.
към беседата >>
Дали си философ, учен, музикант или министър, то не иска да знае.
Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия. Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода. Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си. Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш. Морето не се интересува от общественото положение на човека.
Дали си философ, учен, музикант или министър, то не иска да знае.
Щом си попаднал под ударите на вълните, ще те търкалят на общо основание. Щом утихне морето, ти мислиш, че всичко е свършено. Свършено е за няколко часа, или най-много за ден–два. Нов вятър ще духне и ще вдигне вълните на голяма височина.
към беседата >>
Щом си попаднал под ударите на вълните, ще те търкалят на общо основание.
Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода. Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си. Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш. Морето не се интересува от общественото положение на човека. Дали си философ, учен, музикант или министър, то не иска да знае.
Щом си попаднал под ударите на вълните, ще те търкалят на общо основание.
Щом утихне морето, ти мислиш, че всичко е свършено. Свършено е за няколко часа, или най-много за ден–два. Нов вятър ще духне и ще вдигне вълните на голяма височина.
към беседата >>
Щом утихне морето, ти мислиш, че всичко е свършено.
Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си. Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш. Морето не се интересува от общественото положение на човека. Дали си философ, учен, музикант или министър, то не иска да знае. Щом си попаднал под ударите на вълните, ще те търкалят на общо основание.
Щом утихне морето, ти мислиш, че всичко е свършено.
Свършено е за няколко часа, или най-много за ден–два. Нов вятър ще духне и ще вдигне вълните на голяма височина.
към беседата >>
Свършено е за няколко часа, или най-много за ден–два.
Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш. Морето не се интересува от общественото положение на човека. Дали си философ, учен, музикант или министър, то не иска да знае. Щом си попаднал под ударите на вълните, ще те търкалят на общо основание. Щом утихне морето, ти мислиш, че всичко е свършено.
Свършено е за няколко часа, или най-много за ден–два.
Нов вятър ще духне и ще вдигне вълните на голяма височина.
към беседата >>
Нов вятър ще духне и ще вдигне вълните на голяма височина.
Морето не се интересува от общественото положение на човека. Дали си философ, учен, музикант или министър, то не иска да знае. Щом си попаднал под ударите на вълните, ще те търкалят на общо основание. Щом утихне морето, ти мислиш, че всичко е свършено. Свършено е за няколко часа, или най-много за ден–два.
Нов вятър ще духне и ще вдигне вълните на голяма височина.
към беседата >>
Интересно е да наблюдава човек какво става с пътниците, които пътуват в развълнувано море.
Интересно е да наблюдава човек какво става с пътниците, които пътуват в развълнувано море.
На пристанището ги изпращат близките им, поднасят им букети, махат им с ръце, с кърпички. Пътниците се радват, че ще пътуват. Щом се качат на парахода, вълните започват да се проявяват. Докато трае люлеенето, един след друг пътниците започват да се превиват, да пъшкат. Някои от тях се натъркалят на земята.
към беседата >>
На пристанището ги изпращат близките им, поднасят им букети, махат им с ръце, с кърпички.
Интересно е да наблюдава човек какво става с пътниците, които пътуват в развълнувано море.
На пристанището ги изпращат близките им, поднасят им букети, махат им с ръце, с кърпички.
Пътниците се радват, че ще пътуват. Щом се качат на парахода, вълните започват да се проявяват. Докато трае люлеенето, един след друг пътниците започват да се превиват, да пъшкат. Някои от тях се натъркалят на земята. Един яде лимон, друг пие вода – търсят начин да си помогнат.
към беседата >>
Пътниците се радват, че ще пътуват.
Интересно е да наблюдава човек какво става с пътниците, които пътуват в развълнувано море. На пристанището ги изпращат близките им, поднасят им букети, махат им с ръце, с кърпички.
Пътниците се радват, че ще пътуват.
Щом се качат на парахода, вълните започват да се проявяват. Докато трае люлеенето, един след друг пътниците започват да се превиват, да пъшкат. Някои от тях се натъркалят на земята. Един яде лимон, друг пие вода – търсят начин да си помогнат. Като стъпи кракът им на суша, те се усещат обновени, освежени, доволни от живота.
към беседата >>
Щом се качат на парахода, вълните започват да се проявяват.
Интересно е да наблюдава човек какво става с пътниците, които пътуват в развълнувано море. На пристанището ги изпращат близките им, поднасят им букети, махат им с ръце, с кърпички. Пътниците се радват, че ще пътуват.
Щом се качат на парахода, вълните започват да се проявяват.
Докато трае люлеенето, един след друг пътниците започват да се превиват, да пъшкат. Някои от тях се натъркалят на земята. Един яде лимон, друг пие вода – търсят начин да си помогнат. Като стъпи кракът им на суша, те се усещат обновени, освежени, доволни от живота.
към беседата >>
Докато трае люлеенето, един след друг пътниците започват да се превиват, да пъшкат.
Интересно е да наблюдава човек какво става с пътниците, които пътуват в развълнувано море. На пристанището ги изпращат близките им, поднасят им букети, махат им с ръце, с кърпички. Пътниците се радват, че ще пътуват. Щом се качат на парахода, вълните започват да се проявяват.
Докато трае люлеенето, един след друг пътниците започват да се превиват, да пъшкат.
Някои от тях се натъркалят на земята. Един яде лимон, друг пие вода – търсят начин да си помогнат. Като стъпи кракът им на суша, те се усещат обновени, освежени, доволни от живота.
към беседата >>
Някои от тях се натъркалят на земята.
Интересно е да наблюдава човек какво става с пътниците, които пътуват в развълнувано море. На пристанището ги изпращат близките им, поднасят им букети, махат им с ръце, с кърпички. Пътниците се радват, че ще пътуват. Щом се качат на парахода, вълните започват да се проявяват. Докато трае люлеенето, един след друг пътниците започват да се превиват, да пъшкат.
Някои от тях се натъркалят на земята.
Един яде лимон, друг пие вода – търсят начин да си помогнат. Като стъпи кракът им на суша, те се усещат обновени, освежени, доволни от живота.
към беседата >>
Един яде лимон, друг пие вода – търсят начин да си помогнат.
На пристанището ги изпращат близките им, поднасят им букети, махат им с ръце, с кърпички. Пътниците се радват, че ще пътуват. Щом се качат на парахода, вълните започват да се проявяват. Докато трае люлеенето, един след друг пътниците започват да се превиват, да пъшкат. Някои от тях се натъркалят на земята.
Един яде лимон, друг пие вода – търсят начин да си помогнат.
Като стъпи кракът им на суша, те се усещат обновени, освежени, доволни от живота.
към беседата >>
Като стъпи кракът им на суша, те се усещат обновени, освежени, доволни от живота.
Пътниците се радват, че ще пътуват. Щом се качат на парахода, вълните започват да се проявяват. Докато трае люлеенето, един след друг пътниците започват да се превиват, да пъшкат. Някои от тях се натъркалят на земята. Един яде лимон, друг пие вода – търсят начин да си помогнат.
Като стъпи кракът им на суша, те се усещат обновени, освежени, доволни от живота.
към беседата >>
Клатушкането в морето е физическо състояние, с което човек лесно се справя.
Клатушкането в морето е физическо състояние, с което човек лесно се справя.
Страшно е, обаче, когато човек попадне под вълните на някоя умствена и сърдечна буря. С тези бури човек мъчно се справя.
към беседата >>
Страшно е, обаче, когато човек попадне под вълните на някоя умствена и сърдечна буря.
Клатушкането в морето е физическо състояние, с което човек лесно се справя.
Страшно е, обаче, когато човек попадне под вълните на някоя умствена и сърдечна буря.
С тези бури човек мъчно се справя.
към беседата >>
С тези бури човек мъчно се справя.
Клатушкането в морето е физическо състояние, с което човек лесно се справя. Страшно е, обаче, когато човек попадне под вълните на някоя умствена и сърдечна буря.
С тези бури човек мъчно се справя.
към беседата >>
Следователно човек трябва да познава основните закони на живота, да се справя лесно с житейските бури.
Следователно човек трябва да познава основните закони на живота, да се справя лесно с житейските бури.
Кои са основните закони на живота? Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта са основни закони. За коя вяра, надежда и любов говорите вие? Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може да се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата. Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава?
към беседата >>
Кои са основните закони на живота?
Следователно човек трябва да познава основните закони на живота, да се справя лесно с житейските бури.
Кои са основните закони на живота?
Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта са основни закони. За коя вяра, надежда и любов говорите вие? Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може да се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата. Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава? Това е сянка на надеждата.
към беседата >>
Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта са основни закони.
Следователно човек трябва да познава основните закони на живота, да се справя лесно с житейските бури. Кои са основните закони на живота?
Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта са основни закони.
За коя вяра, надежда и любов говорите вие? Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може да се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата. Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава? Това е сянка на надеждата. Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие?
към беседата >>
За коя вяра, надежда и любов говорите вие?
Следователно човек трябва да познава основните закони на живота, да се справя лесно с житейските бури. Кои са основните закони на живота? Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта са основни закони.
За коя вяра, надежда и любов говорите вие?
Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може да се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата. Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава? Това е сянка на надеждата. Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие? Това е сянка на любовта.
към беседата >>
Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може да се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата.
Следователно човек трябва да познава основните закони на живота, да се справя лесно с житейските бури. Кои са основните закони на живота? Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта са основни закони. За коя вяра, надежда и любов говорите вие?
Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може да се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата.
Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава? Това е сянка на надеждата. Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие? Това е сянка на любовта. Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността.
към беседата >>
Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава?
Следователно човек трябва да познава основните закони на живота, да се справя лесно с житейските бури. Кои са основните закони на живота? Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта са основни закони. За коя вяра, надежда и любов говорите вие? Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може да се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата.
Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава?
Това е сянка на надеждата. Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие? Това е сянка на любовта. Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността. Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта имат и светли сенки.
към беседата >>
Това е сянка на надеждата.
Кои са основните закони на живота? Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта са основни закони. За коя вяра, надежда и любов говорите вие? Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може да се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата. Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава?
Това е сянка на надеждата.
Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие? Това е сянка на любовта. Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността. Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта имат и светли сенки. Дали сенките са тъмни или светли, не е важно, все са сенки.
към беседата >>
Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие?
Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта са основни закони. За коя вяра, надежда и любов говорите вие? Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може да се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата. Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава? Това е сянка на надеждата.
Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие?
Това е сянка на любовта. Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността. Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта имат и светли сенки. Дали сенките са тъмни или светли, не е важно, все са сенки. Важно е да се домогне човек до реалността.
към беседата >>
Това е сянка на любовта.
За коя вяра, надежда и любов говорите вие? Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може да се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата. Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава? Това е сянка на надеждата. Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие?
Това е сянка на любовта.
Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността. Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта имат и светли сенки. Дали сенките са тъмни или светли, не е важно, все са сенки. Важно е да се домогне човек до реалността.
към беседата >>
Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността.
Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може да се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата. Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава? Това е сянка на надеждата. Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие? Това е сянка на любовта.
Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността.
Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта имат и светли сенки. Дали сенките са тъмни или светли, не е важно, все са сенки. Важно е да се домогне човек до реалността.
към беседата >>
Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта имат и светли сенки.
Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава? Това е сянка на надеждата. Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие? Това е сянка на любовта. Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността.
Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта имат и светли сенки.
Дали сенките са тъмни или светли, не е важно, все са сенки. Важно е да се домогне човек до реалността.
към беседата >>
Дали сенките са тъмни или светли, не е важно, все са сенки.
Това е сянка на надеждата. Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие? Това е сянка на любовта. Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността. Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта имат и светли сенки.
Дали сенките са тъмни или светли, не е важно, все са сенки.
Важно е да се домогне човек до реалността.
към беседата >>
Важно е да се домогне човек до реалността.
Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие? Това е сянка на любовта. Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността. Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта имат и светли сенки. Дали сенките са тъмни или светли, не е важно, все са сенки.
Важно е да се домогне човек до реалността.
към беседата >>
Всички хора, всички живи същества приемат слънчевата светлина и се ползват от нея.
Всички хора, всички живи същества приемат слънчевата светлина и се ползват от нея.
Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината. Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването си през земята. Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас. Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар.
към беседата >>
Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината.
Всички хора, всички живи същества приемат слънчевата светлина и се ползват от нея.
Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината.
Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването си през земята. Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас. Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар. Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала.
към беседата >>
Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването си през земята.
Всички хора, всички живи същества приемат слънчевата светлина и се ползват от нея. Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината.
Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването си през земята.
Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас. Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар. Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго.
към беседата >>
Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят.
Всички хора, всички живи същества приемат слънчевата светлина и се ползват от нея. Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината. Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването си през земята.
Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят.
Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас. Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар. Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго. Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е.
към беседата >>
Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас.
Всички хора, всички живи същества приемат слънчевата светлина и се ползват от нея. Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината. Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването си през земята. Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят.
Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас.
Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар. Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго. Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е. да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние.
към беседата >>
Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар.
Всички хора, всички живи същества приемат слънчевата светлина и се ползват от нея. Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината. Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването си през земята. Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас.
Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар.
Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго. Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е. да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари.
към беседата >>
Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала.
Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината. Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването си през земята. Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас. Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар.
Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала.
Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго. Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е. да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари. Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях?
към беседата >>
Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго.
Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването си през земята. Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас. Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар. Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала.
Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго.
Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е. да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари. Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях? Болестта, от която се оплаквате, показва, че сте бременни.
към беседата >>
Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е.
Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас. Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар. Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго.
Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е.
да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари. Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях? Болестта, от която се оплаквате, показва, че сте бременни. Вие викате лекар, да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло.
към беседата >>
да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние.
Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас. Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар. Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго. Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е.
да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние.
Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари. Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях? Болестта, от която се оплаквате, показва, че сте бременни. Вие викате лекар, да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло. Лекарят идва, върти се натук, натам, но детенцето не идва.
към беседата >>
Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари.
Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар. Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго. Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е. да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние.
Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари.
Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях? Болестта, от която се оплаквате, показва, че сте бременни. Вие викате лекар, да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло. Лекарят идва, върти се натук, натам, но детенцето не идва. И без да родите нещо, плащате на лекаря.
към беседата >>
Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях?
Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго. Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е. да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари.
Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях?
Болестта, от която се оплаквате, показва, че сте бременни. Вие викате лекар, да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло. Лекарят идва, върти се натук, натам, но детенцето не идва. И без да родите нещо, плащате на лекаря.
към беседата >>
Болестта, от която се оплаквате, показва, че сте бременни.
Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго. Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е. да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари. Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях?
Болестта, от която се оплаквате, показва, че сте бременни.
Вие викате лекар, да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло. Лекарят идва, върти се натук, натам, но детенцето не идва. И без да родите нещо, плащате на лекаря.
към беседата >>
Вие викате лекар, да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло.
Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е. да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари. Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях? Болестта, от която се оплаквате, показва, че сте бременни.
Вие викате лекар, да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло.
Лекарят идва, върти се натук, натам, но детенцето не идва. И без да родите нещо, плащате на лекаря.
към беседата >>
Лекарят идва, върти се натук, натам, но детенцето не идва.
да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари. Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях? Болестта, от която се оплаквате, показва, че сте бременни. Вие викате лекар, да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло.
Лекарят идва, върти се натук, натам, но детенцето не идва.
И без да родите нещо, плащате на лекаря.
към беседата >>
И без да родите нещо, плащате на лекаря.
Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари. Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях? Болестта, от която се оплаквате, показва, че сте бременни. Вие викате лекар, да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло. Лекарят идва, върти се натук, натам, но детенцето не идва.
И без да родите нещо, плащате на лекаря.
към беседата >>
Какво означава думата „раждане“?
Какво означава думата „раждане“?
Да родиш нещо, значи да придобиеш известна опитност. Много пъти ще ражда човек, но всякога по различен начин. С други думи казано: Човек придобива много опитности, но те никога не се повтарят. Невъзможно е, човек да има една и съща опитност два пъти. Невъзможно е, от една и съща пъпка да излязат два клона.
към беседата >>
Да родиш нещо, значи да придобиеш известна опитност.
Какво означава думата „раждане“?
Да родиш нещо, значи да придобиеш известна опитност.
Много пъти ще ражда човек, но всякога по различен начин. С други думи казано: Човек придобива много опитности, но те никога не се повтарят. Невъзможно е, човек да има една и съща опитност два пъти. Невъзможно е, от една и съща пъпка да излязат два клона. От една пъпка излиза само един клон.
към беседата >>
Много пъти ще ражда човек, но всякога по различен начин.
Какво означава думата „раждане“? Да родиш нещо, значи да придобиеш известна опитност.
Много пъти ще ражда човек, но всякога по различен начин.
С други думи казано: Човек придобива много опитности, но те никога не се повтарят. Невъзможно е, човек да има една и съща опитност два пъти. Невъзможно е, от една и съща пъпка да излязат два клона. От една пъпка излиза само един клон.
към беседата >>
С други думи казано: Човек придобива много опитности, но те никога не се повтарят.
Какво означава думата „раждане“? Да родиш нещо, значи да придобиеш известна опитност. Много пъти ще ражда човек, но всякога по различен начин.
С други думи казано: Човек придобива много опитности, но те никога не се повтарят.
Невъзможно е, човек да има една и съща опитност два пъти. Невъзможно е, от една и съща пъпка да излязат два клона. От една пъпка излиза само един клон.
към беседата >>
Невъзможно е, човек да има една и съща опитност два пъти.
Какво означава думата „раждане“? Да родиш нещо, значи да придобиеш известна опитност. Много пъти ще ражда човек, но всякога по различен начин. С други думи казано: Човек придобива много опитности, но те никога не се повтарят.
Невъзможно е, човек да има една и съща опитност два пъти.
Невъзможно е, от една и съща пъпка да излязат два клона. От една пъпка излиза само един клон.
към беседата >>
Невъзможно е, от една и съща пъпка да излязат два клона.
Какво означава думата „раждане“? Да родиш нещо, значи да придобиеш известна опитност. Много пъти ще ражда човек, но всякога по различен начин. С други думи казано: Човек придобива много опитности, но те никога не се повтарят. Невъзможно е, човек да има една и съща опитност два пъти.
Невъзможно е, от една и съща пъпка да излязат два клона.
От една пъпка излиза само един клон.
към беседата >>
От една пъпка излиза само един клон.
Да родиш нещо, значи да придобиеш известна опитност. Много пъти ще ражда човек, но всякога по различен начин. С други думи казано: Човек придобива много опитности, но те никога не се повтарят. Невъзможно е, човек да има една и съща опитност два пъти. Невъзможно е, от една и съща пъпка да излязат два клона.
От една пъпка излиза само един клон.
към беседата >>
Как може човек да се справи със своя ревматизъм, например?
Как може човек да се справи със своя ревматизъм, например?
Преди да пристъпи към лекуване, той трябва да разбере от какъв произход е неговият ревматизъм: растителен, животински, човешки или дяволски. Ако ревматизъмът му е от растителен произход, той трябва да го клъцне с брадва, както сече дърва; ако е от животински произход, трябва да го подмами по някакъв начин с мляко. Ревматизмът, като змията, обича мляко. Той ще се отправи към млякото и ще освободи човека. Ако ревматизмът е от човешки произход, въпросът лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати.
към беседата >>
Преди да пристъпи към лекуване, той трябва да разбере от какъв произход е неговият ревматизъм: растителен, животински, човешки или дяволски.
Как може човек да се справи със своя ревматизъм, например?
Преди да пристъпи към лекуване, той трябва да разбере от какъв произход е неговият ревматизъм: растителен, животински, човешки или дяволски.
Ако ревматизъмът му е от растителен произход, той трябва да го клъцне с брадва, както сече дърва; ако е от животински произход, трябва да го подмами по някакъв начин с мляко. Ревматизмът, като змията, обича мляко. Той ще се отправи към млякото и ще освободи човека. Ако ревматизмът е от човешки произход, въпросът лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати. Най-мъчно се лекува ревматизмът от дяволски произход.
към беседата >>
Ако ревматизъмът му е от растителен произход, той трябва да го клъцне с брадва, както сече дърва; ако е от животински произход, трябва да го подмами по някакъв начин с мляко.
Как може човек да се справи със своя ревматизъм, например? Преди да пристъпи към лекуване, той трябва да разбере от какъв произход е неговият ревматизъм: растителен, животински, човешки или дяволски.
Ако ревматизъмът му е от растителен произход, той трябва да го клъцне с брадва, както сече дърва; ако е от животински произход, трябва да го подмами по някакъв начин с мляко.
Ревматизмът, като змията, обича мляко. Той ще се отправи към млякото и ще освободи човека. Ако ревматизмът е от човешки произход, въпросът лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати. Най-мъчно се лекува ревматизмът от дяволски произход. Тук нищо не помага – нито брадва, нито мляко, нито внушение.
към беседата >>
Ревматизмът, като змията, обича мляко.
Как може човек да се справи със своя ревматизъм, например? Преди да пристъпи към лекуване, той трябва да разбере от какъв произход е неговият ревматизъм: растителен, животински, човешки или дяволски. Ако ревматизъмът му е от растителен произход, той трябва да го клъцне с брадва, както сече дърва; ако е от животински произход, трябва да го подмами по някакъв начин с мляко.
Ревматизмът, като змията, обича мляко.
Той ще се отправи към млякото и ще освободи човека. Ако ревматизмът е от човешки произход, въпросът лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати. Най-мъчно се лекува ревматизмът от дяволски произход. Тук нищо не помага – нито брадва, нито мляко, нито внушение.
към беседата >>
Той ще се отправи към млякото и ще освободи човека.
Как може човек да се справи със своя ревматизъм, например? Преди да пристъпи към лекуване, той трябва да разбере от какъв произход е неговият ревматизъм: растителен, животински, човешки или дяволски. Ако ревматизъмът му е от растителен произход, той трябва да го клъцне с брадва, както сече дърва; ако е от животински произход, трябва да го подмами по някакъв начин с мляко. Ревматизмът, като змията, обича мляко.
Той ще се отправи към млякото и ще освободи човека.
Ако ревматизмът е от човешки произход, въпросът лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати. Най-мъчно се лекува ревматизмът от дяволски произход. Тук нищо не помага – нито брадва, нито мляко, нито внушение.
към беседата >>
Ако ревматизмът е от човешки произход, въпросът лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати.
Как може човек да се справи със своя ревматизъм, например? Преди да пристъпи към лекуване, той трябва да разбере от какъв произход е неговият ревматизъм: растителен, животински, човешки или дяволски. Ако ревматизъмът му е от растителен произход, той трябва да го клъцне с брадва, както сече дърва; ако е от животински произход, трябва да го подмами по някакъв начин с мляко. Ревматизмът, като змията, обича мляко. Той ще се отправи към млякото и ще освободи човека.
Ако ревматизмът е от човешки произход, въпросът лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати.
Най-мъчно се лекува ревматизмът от дяволски произход. Тук нищо не помага – нито брадва, нито мляко, нито внушение.
към беседата >>
Най-мъчно се лекува ревматизмът от дяволски произход.
Преди да пристъпи към лекуване, той трябва да разбере от какъв произход е неговият ревматизъм: растителен, животински, човешки или дяволски. Ако ревматизъмът му е от растителен произход, той трябва да го клъцне с брадва, както сече дърва; ако е от животински произход, трябва да го подмами по някакъв начин с мляко. Ревматизмът, като змията, обича мляко. Той ще се отправи към млякото и ще освободи човека. Ако ревматизмът е от човешки произход, въпросът лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати.
Най-мъчно се лекува ревматизмът от дяволски произход.
Тук нищо не помага – нито брадва, нито мляко, нито внушение.
към беседата >>
Тук нищо не помага – нито брадва, нито мляко, нито внушение.
Ако ревматизъмът му е от растителен произход, той трябва да го клъцне с брадва, както сече дърва; ако е от животински произход, трябва да го подмами по някакъв начин с мляко. Ревматизмът, като змията, обича мляко. Той ще се отправи към млякото и ще освободи човека. Ако ревматизмът е от човешки произход, въпросът лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати. Най-мъчно се лекува ревматизмът от дяволски произход.
Тук нищо не помага – нито брадва, нито мляко, нито внушение.
към беседата >>
Единствената сила, която може да изпъди дяволския ревматизъм от човека, е вярата.
Единствената сила, която може да изпъди дяволския ревматизъм от човека, е вярата.
Тук идва на помощ вярата, за която Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора да се премести, ще се премести“. Тук, именно, се познава доколко вярата на човека е силна. Казано е в Писанието: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. – Защо?
към беседата >>
Тук идва на помощ вярата, за която Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора да се премести, ще се премести“.
Единствената сила, която може да изпъди дяволския ревматизъм от човека, е вярата.
Тук идва на помощ вярата, за която Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора да се премести, ще се премести“.
Тук, именно, се познава доколко вярата на човека е силна. Казано е в Писанието: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. – Защо? – Любовта е езикът на Бога.
към беседата >>
Тук, именно, се познава доколко вярата на човека е силна.
Единствената сила, която може да изпъди дяволския ревматизъм от човека, е вярата. Тук идва на помощ вярата, за която Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора да се премести, ще се премести“.
Тук, именно, се познава доколко вярата на човека е силна.
Казано е в Писанието: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. – Защо? – Любовта е езикът на Бога. Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“.
Единствената сила, която може да изпъди дяволския ревматизъм от човека, е вярата. Тук идва на помощ вярата, за която Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора да се премести, ще се премести“. Тук, именно, се познава доколко вярата на човека е силна.
Казано е в Писанието: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“.
Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. – Защо? – Любовта е езикът на Бога. Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език.
към беседата >>
Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря.
Единствената сила, която може да изпъди дяволския ревматизъм от човека, е вярата. Тук идва на помощ вярата, за която Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора да се премести, ще се премести“. Тук, именно, се познава доколко вярата на човека е силна. Казано е в Писанието: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“.
Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря.
– Защо? – Любовта е езикът на Бога. Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта.
към беседата >>
– Защо?
Единствената сила, която може да изпъди дяволския ревматизъм от човека, е вярата. Тук идва на помощ вярата, за която Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора да се премести, ще се премести“. Тук, именно, се познава доколко вярата на човека е силна. Казано е в Писанието: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря.
– Защо?
– Любовта е езикът на Бога. Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта. Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви?
към беседата >>
– Любовта е езикът на Бога.
Тук идва на помощ вярата, за която Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора да се премести, ще се премести“. Тук, именно, се познава доколко вярата на човека е силна. Казано е в Писанието: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. – Защо?
– Любовта е езикът на Бога.
Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта. Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина.
към беседата >>
Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал.
Тук, именно, се познава доколко вярата на човека е силна. Казано е в Писанието: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. – Защо? – Любовта е езикът на Бога.
Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал.
За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта. Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили.
към беседата >>
За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език.
Казано е в Писанието: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. – Защо? – Любовта е езикът на Бога. Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал.
За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език.
Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта. Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили. Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце, Той да ви лекува.
към беседата >>
Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта.
Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. – Защо? – Любовта е езикът на Бога. Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език.
Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта.
Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили. Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце, Той да ви лекува. И в ръцете на лекар да ви предаде, пак се намирате под прякото влияние на Бога.
към беседата >>
Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви?
– Защо? – Любовта е езикът на Бога. Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта.
Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви?
Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили. Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце, Той да ви лекува. И в ръцете на лекар да ви предаде, пак се намирате под прякото влияние на Бога. За да призовете Бога на помощ, трябва да приложите вярата си.
към беседата >>
Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина.
– Любовта е езикът на Бога. Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта. Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви?
Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина.
Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили. Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце, Той да ви лекува. И в ръцете на лекар да ви предаде, пак се намирате под прякото влияние на Бога. За да призовете Бога на помощ, трябва да приложите вярата си.
към беседата >>
Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили.
Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта. Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина.
Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили.
Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце, Той да ви лекува. И в ръцете на лекар да ви предаде, пак се намирате под прякото влияние на Бога. За да призовете Бога на помощ, трябва да приложите вярата си.
към беседата >>
Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце, Той да ви лекува.
За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта. Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили.
Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце, Той да ви лекува.
И в ръцете на лекар да ви предаде, пак се намирате под прякото влияние на Бога. За да призовете Бога на помощ, трябва да приложите вярата си.
към беседата >>
И в ръцете на лекар да ви предаде, пак се намирате под прякото влияние на Бога.
Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта. Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили. Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце, Той да ви лекува.
И в ръцете на лекар да ви предаде, пак се намирате под прякото влияние на Бога.
За да призовете Бога на помощ, трябва да приложите вярата си.
към беседата >>
За да призовете Бога на помощ, трябва да приложите вярата си.
Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили. Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце, Той да ви лекува. И в ръцете на лекар да ви предаде, пак се намирате под прякото влияние на Бога.
За да призовете Бога на помощ, трябва да приложите вярата си.
към беседата >>
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.“ Интересно е, че и в миналото, както и в настоящето, хората са били влюбени, влюбват се, но все пак им проповядват за Любовта.
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.“ Интересно е, че и в миналото, както и в настоящето, хората са били влюбени, влюбват се, но все пак им проповядват за Любовта.
– Защо? Защото влюбването е сянка на Любовта, т.е. външна страна на Любовта. Днес си влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва. Пишеш любовни писма, които след време отричаш.
към беседата >>
– Защо?
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.“ Интересно е, че и в миналото, както и в настоящето, хората са били влюбени, влюбват се, но все пак им проповядват за Любовта.
– Защо?
Защото влюбването е сянка на Любовта, т.е. външна страна на Любовта. Днес си влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва. Пишеш любовни писма, които след време отричаш. Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме.
към беседата >>
Защото влюбването е сянка на Любовта, т.е.
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.“ Интересно е, че и в миналото, както и в настоящето, хората са били влюбени, влюбват се, но все пак им проповядват за Любовта. – Защо?
Защото влюбването е сянка на Любовта, т.е.
външна страна на Любовта. Днес си влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва. Пишеш любовни писма, които след време отричаш. Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме. Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме.
към беседата >>
външна страна на Любовта.
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.“ Интересно е, че и в миналото, както и в настоящето, хората са били влюбени, влюбват се, но все пак им проповядват за Любовта. – Защо? Защото влюбването е сянка на Любовта, т.е.
външна страна на Любовта.
Днес си влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва. Пишеш любовни писма, които след време отричаш. Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме. Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме. Всяко нещо има сила, когато е направено навреме.
към беседата >>
Днес си влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва.
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.“ Интересно е, че и в миналото, както и в настоящето, хората са били влюбени, влюбват се, но все пак им проповядват за Любовта. – Защо? Защото влюбването е сянка на Любовта, т.е. външна страна на Любовта.
Днес си влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва.
Пишеш любовни писма, които след време отричаш. Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме. Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме. Всяко нещо има сила, когато е направено навреме. Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята.
към беседата >>
Пишеш любовни писма, които след време отричаш.
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.“ Интересно е, че и в миналото, както и в настоящето, хората са били влюбени, влюбват се, но все пак им проповядват за Любовта. – Защо? Защото влюбването е сянка на Любовта, т.е. външна страна на Любовта. Днес си влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва.
Пишеш любовни писма, които след време отричаш.
Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме. Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме. Всяко нещо има сила, когато е направено навреме. Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята. Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния.
към беседата >>
Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме.
– Защо? Защото влюбването е сянка на Любовта, т.е. външна страна на Любовта. Днес си влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва. Пишеш любовни писма, които след време отричаш.
Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме.
Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме. Всяко нещо има сила, когато е направено навреме. Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята. Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния. Лесно може да се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство.
към беседата >>
Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме.
Защото влюбването е сянка на Любовта, т.е. външна страна на Любовта. Днес си влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва. Пишеш любовни писма, които след време отричаш. Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме.
Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме.
Всяко нещо има сила, когато е направено навреме. Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята. Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния. Лесно може да се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство. Докато ръката е свързана с цялото тяло, по което тече чиста, артериална кръв, тя е здрава и нормално развита.
към беседата >>
Всяко нещо има сила, когато е направено навреме.
външна страна на Любовта. Днес си влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва. Пишеш любовни писма, които след време отричаш. Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме. Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме.
Всяко нещо има сила, когато е направено навреме.
Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята. Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния. Лесно може да се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство. Докато ръката е свързана с цялото тяло, по което тече чиста, артериална кръв, тя е здрава и нормално развита. Това значи, че ръката е в единство с цялото тяло.
към беседата >>
Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята.
Днес си влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва. Пишеш любовни писма, които след време отричаш. Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме. Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме. Всяко нещо има сила, когато е направено навреме.
Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята.
Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния. Лесно може да се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство. Докато ръката е свързана с цялото тяло, по което тече чиста, артериална кръв, тя е здрава и нормално развита. Това значи, че ръката е в единство с цялото тяло. Обаче ако притиснете някъде ръката си така, че кръвта не може добре да я храни, тя постепенно отслабва.
към беседата >>
Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния.
Пишеш любовни писма, които след време отричаш. Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме. Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме. Всяко нещо има сила, когато е направено навреме. Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята.
Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния.
Лесно може да се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство. Докато ръката е свързана с цялото тяло, по което тече чиста, артериална кръв, тя е здрава и нормално развита. Това значи, че ръката е в единство с цялото тяло. Обаче ако притиснете някъде ръката си така, че кръвта не може добре да я храни, тя постепенно отслабва. Както притиска ръката си и спира правилното кръвообръщение в организма си, така човек може да притисне някъде мисълта и чувствата си, да спре техния правилен ход.
към беседата >>
Лесно може да се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство.
Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме. Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме. Всяко нещо има сила, когато е направено навреме. Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята. Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния.
Лесно може да се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство.
Докато ръката е свързана с цялото тяло, по което тече чиста, артериална кръв, тя е здрава и нормално развита. Това значи, че ръката е в единство с цялото тяло. Обаче ако притиснете някъде ръката си така, че кръвта не може добре да я храни, тя постепенно отслабва. Както притиска ръката си и спира правилното кръвообръщение в организма си, така човек може да притисне някъде мисълта и чувствата си, да спре техния правилен ход.
към беседата >>
Докато ръката е свързана с цялото тяло, по което тече чиста, артериална кръв, тя е здрава и нормално развита.
Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме. Всяко нещо има сила, когато е направено навреме. Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята. Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния. Лесно може да се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство.
Докато ръката е свързана с цялото тяло, по което тече чиста, артериална кръв, тя е здрава и нормално развита.
Това значи, че ръката е в единство с цялото тяло. Обаче ако притиснете някъде ръката си така, че кръвта не може добре да я храни, тя постепенно отслабва. Както притиска ръката си и спира правилното кръвообръщение в организма си, така човек може да притисне някъде мисълта и чувствата си, да спре техния правилен ход.
към беседата >>
Това значи, че ръката е в единство с цялото тяло.
Всяко нещо има сила, когато е направено навреме. Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята. Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния. Лесно може да се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство. Докато ръката е свързана с цялото тяло, по което тече чиста, артериална кръв, тя е здрава и нормално развита.
Това значи, че ръката е в единство с цялото тяло.
Обаче ако притиснете някъде ръката си така, че кръвта не може добре да я храни, тя постепенно отслабва. Както притиска ръката си и спира правилното кръвообръщение в организма си, така човек може да притисне някъде мисълта и чувствата си, да спре техния правилен ход.
към беседата >>
Обаче ако притиснете някъде ръката си така, че кръвта не може добре да я храни, тя постепенно отслабва.
Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята. Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния. Лесно може да се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство. Докато ръката е свързана с цялото тяло, по което тече чиста, артериална кръв, тя е здрава и нормално развита. Това значи, че ръката е в единство с цялото тяло.
Обаче ако притиснете някъде ръката си така, че кръвта не може добре да я храни, тя постепенно отслабва.
Както притиска ръката си и спира правилното кръвообръщение в организма си, така човек може да притисне някъде мисълта и чувствата си, да спре техния правилен ход.
към беседата >>
Както притиска ръката си и спира правилното кръвообръщение в организма си, така човек може да притисне някъде мисълта и чувствата си, да спре техния правилен ход.
Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния. Лесно може да се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство. Докато ръката е свързана с цялото тяло, по което тече чиста, артериална кръв, тя е здрава и нормално развита. Това значи, че ръката е в единство с цялото тяло. Обаче ако притиснете някъде ръката си така, че кръвта не може добре да я храни, тя постепенно отслабва.
Както притиска ръката си и спира правилното кръвообръщение в организма си, така човек може да притисне някъде мисълта и чувствата си, да спре техния правилен ход.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Не внасяйте никакво гнило слово в ума си“.
Апостол Павел казва: „Не внасяйте никакво гнило слово в ума си“.
Следователно, ако искате да бъдете здрави, освободете ума и сърцето си от непотребни мисли и чувства, които след време загниват и правят кръвта нечиста. Ако пък кръвта ви е нечиста вече, внесете Любовта в живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десятката, т.е. към известното.
към беседата >>
Следователно, ако искате да бъдете здрави, освободете ума и сърцето си от непотребни мисли и чувства, които след време загниват и правят кръвта нечиста.
Апостол Павел казва: „Не внасяйте никакво гнило слово в ума си“.
Следователно, ако искате да бъдете здрави, освободете ума и сърцето си от непотребни мисли и чувства, които след време загниват и правят кръвта нечиста.
Ако пък кръвта ви е нечиста вече, внесете Любовта в живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десятката, т.е. към известното. Дървото е незнайното, а плодът – знайното.
към беседата >>
Ако пък кръвта ви е нечиста вече, внесете Любовта в живота си.
Апостол Павел казва: „Не внасяйте никакво гнило слово в ума си“. Следователно, ако искате да бъдете здрави, освободете ума и сърцето си от непотребни мисли и чувства, които след време загниват и правят кръвта нечиста.
Ако пък кръвта ви е нечиста вече, внесете Любовта в живота си.
Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десятката, т.е. към известното. Дървото е незнайното, а плодът – знайното. За да познаете дървото, трябва да опитате плода му.
към беседата >>
Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява.
Апостол Павел казва: „Не внасяйте никакво гнило слово в ума си“. Следователно, ако искате да бъдете здрави, освободете ума и сърцето си от непотребни мисли и чувства, които след време загниват и правят кръвта нечиста. Ако пък кръвта ви е нечиста вече, внесете Любовта в живота си.
Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява.
Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десятката, т.е. към известното. Дървото е незнайното, а плодът – знайното. За да познаете дървото, трябва да опитате плода му. Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано.
към беседата >>
Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десятката, т.е.
Апостол Павел казва: „Не внасяйте никакво гнило слово в ума си“. Следователно, ако искате да бъдете здрави, освободете ума и сърцето си от непотребни мисли и чувства, които след време загниват и правят кръвта нечиста. Ако пък кръвта ви е нечиста вече, внесете Любовта в живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява.
Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десятката, т.е.
към известното. Дървото е незнайното, а плодът – знайното. За да познаете дървото, трябва да опитате плода му. Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано. Всички незнайни неща имат свои плодове.
към беседата >>
към известното.
Апостол Павел казва: „Не внасяйте никакво гнило слово в ума си“. Следователно, ако искате да бъдете здрави, освободете ума и сърцето си от непотребни мисли и чувства, които след време загниват и правят кръвта нечиста. Ако пък кръвта ви е нечиста вече, внесете Любовта в живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десятката, т.е.
към известното.
Дървото е незнайното, а плодът – знайното. За да познаете дървото, трябва да опитате плода му. Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано. Всички незнайни неща имат свои плодове. Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод.
към беседата >>
Дървото е незнайното, а плодът – знайното.
Следователно, ако искате да бъдете здрави, освободете ума и сърцето си от непотребни мисли и чувства, които след време загниват и правят кръвта нечиста. Ако пък кръвта ви е нечиста вече, внесете Любовта в живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десятката, т.е. към известното.
Дървото е незнайното, а плодът – знайното.
За да познаете дървото, трябва да опитате плода му. Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано. Всички незнайни неща имат свои плодове. Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове.
към беседата >>
За да познаете дървото, трябва да опитате плода му.
Ако пък кръвта ви е нечиста вече, внесете Любовта в живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десятката, т.е. към известното. Дървото е незнайното, а плодът – знайното.
За да познаете дървото, трябва да опитате плода му.
Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано. Всички незнайни неща имат свои плодове. Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове. Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно.
към беседата >>
Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано.
Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десятката, т.е. към известното. Дървото е незнайното, а плодът – знайното. За да познаете дървото, трябва да опитате плода му.
Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано.
Всички незнайни неща имат свои плодове. Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове. Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. – Кое е знайното, което произлиза от Любовта?
към беседата >>
Всички незнайни неща имат свои плодове.
Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десятката, т.е. към известното. Дървото е незнайното, а плодът – знайното. За да познаете дървото, трябва да опитате плода му. Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано.
Всички незнайни неща имат свои плодове.
Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове. Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. – Кое е знайното, което произлиза от Любовта? – Животът.
към беседата >>
Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод.
към известното. Дървото е незнайното, а плодът – знайното. За да познаете дървото, трябва да опитате плода му. Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано. Всички незнайни неща имат свои плодове.
Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод.
Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове. Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. – Кое е знайното, което произлиза от Любовта? – Животът. Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта.
към беседата >>
Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове.
Дървото е незнайното, а плодът – знайното. За да познаете дървото, трябва да опитате плода му. Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано. Всички незнайни неща имат свои плодове. Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод.
Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове.
Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. – Кое е знайното, което произлиза от Любовта? – Животът. Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта. Всъщност какво нещо е Любовта?
към беседата >>
Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно.
За да познаете дървото, трябва да опитате плода му. Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано. Всички незнайни неща имат свои плодове. Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове.
Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно.
– Кое е знайното, което произлиза от Любовта? – Животът. Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта. Всъщност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов.
към беседата >>
– Кое е знайното, което произлиза от Любовта?
Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано. Всички незнайни неща имат свои плодове. Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове. Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно.
– Кое е знайното, което произлиза от Любовта?
– Животът. Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта. Всъщност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов.
към беседата >>
– Животът.
Всички незнайни неща имат свои плодове. Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове. Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. – Кое е знайното, което произлиза от Любовта?
– Животът.
Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта. Всъщност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов.
към беседата >>
Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта.
Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове. Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. – Кое е знайното, което произлиза от Любовта? – Животът.
Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта.
Всъщност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже.
към беседата >>
Всъщност какво нещо е Любовта?
Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове. Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. – Кое е знайното, което произлиза от Любовта? – Животът. Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта.
Всъщност какво нещо е Любовта?
Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате някой да казва, че известен човек го привлича.
към беседата >>
Казано е, че Бог е Любов.
Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. – Кое е знайното, което произлиза от Любовта? – Животът. Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта. Всъщност какво нещо е Любовта?
Казано е, че Бог е Любов.
Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате някой да казва, че известен човек го привлича. С какво го привлича, и той не знае.
към беседата >>
Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов.
– Кое е знайното, което произлиза от Любовта? – Животът. Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта. Всъщност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов.
Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате някой да казва, че известен човек го привлича. С какво го привлича, и той не знае. Ще каже, че има благородно сърце.
към беседата >>
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов.
– Животът. Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта. Всъщност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов.
Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате някой да казва, че известен човек го привлича. С какво го привлича, и той не знае. Ще каже, че има благородно сърце. Не е само това.
към беседата >>
Каква е тази връзка, не може да се каже.
Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта. Всъщност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов.
Каква е тази връзка, не може да се каже.
Чувате някой да казва, че известен човек го привлича. С какво го привлича, и той не знае. Ще каже, че има благородно сърце. Не е само това. Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат.
към беседата >>
Чувате някой да казва, че известен човек го привлича.
Всъщност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже.
Чувате някой да казва, че известен човек го привлича.
С какво го привлича, и той не знае. Ще каже, че има благородно сърце. Не е само това. Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат. При това той вижда благородното му сърце, а други не го виждат.
към беседата >>
С какво го привлича, и той не знае.
Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате някой да казва, че известен човек го привлича.
С какво го привлича, и той не знае.
Ще каже, че има благородно сърце. Не е само това. Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат. При това той вижда благородното му сърце, а други не го виждат. Следователно, когато обичате някого, това показва, че сте видели незнайното в него, т.е. реалността.
към беседата >>
Ще каже, че има благородно сърце.
Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате някой да казва, че известен човек го привлича. С какво го привлича, и той не знае.
Ще каже, че има благородно сърце.
Не е само това. Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат. При това той вижда благородното му сърце, а други не го виждат. Следователно, когато обичате някого, това показва, че сте видели незнайното в него, т.е. реалността.
към беседата >>
Не е само това.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате някой да казва, че известен човек го привлича. С какво го привлича, и той не знае. Ще каже, че има благородно сърце.
Не е само това.
Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат. При това той вижда благородното му сърце, а други не го виждат. Следователно, когато обичате някого, това показва, че сте видели незнайното в него, т.е. реалността.
към беседата >>
Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат.
Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате някой да казва, че известен човек го привлича. С какво го привлича, и той не знае. Ще каже, че има благородно сърце. Не е само това.
Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат.
При това той вижда благородното му сърце, а други не го виждат. Следователно, когато обичате някого, това показва, че сте видели незнайното в него, т.е. реалността.
към беседата >>
При това той вижда благородното му сърце, а други не го виждат.
Чувате някой да казва, че известен човек го привлича. С какво го привлича, и той не знае. Ще каже, че има благородно сърце. Не е само това. Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат.
При това той вижда благородното му сърце, а други не го виждат.
Следователно, когато обичате някого, това показва, че сте видели незнайното в него, т.е. реалността.
към беседата >>
Следователно, когато обичате някого, това показва, че сте видели незнайното в него, т.е. реалността.
С какво го привлича, и той не знае. Ще каже, че има благородно сърце. Не е само това. Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат. При това той вижда благородното му сърце, а други не го виждат.
Следователно, когато обичате някого, това показва, че сте видели незнайното в него, т.е. реалността.
към беседата >>
Съвременните хора трябва да имат ясна представа за реалността на нещата, за да знаят как да постъпват със себе си и с ближните си.
Съвременните хора трябва да имат ясна представа за реалността на нещата, за да знаят как да постъпват със себе си и с ближните си.
В това се заключава щастието на човека; в това се заключава и неговото здраве. Като знае как да постъпва с ближните си, ако е болен, човек лесно може да се лекува. Някои болести не са нищо друго, освен резултат на заклинания от миналото. За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване. Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали.
към беседата >>
В това се заключава щастието на човека; в това се заключава и неговото здраве.
Съвременните хора трябва да имат ясна представа за реалността на нещата, за да знаят как да постъпват със себе си и с ближните си.
В това се заключава щастието на човека; в това се заключава и неговото здраве.
Като знае как да постъпва с ближните си, ако е болен, човек лесно може да се лекува. Някои болести не са нищо друго, освен резултат на заклинания от миналото. За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване. Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали. Мощна сила е човешката мисъл.
към беседата >>
Като знае как да постъпва с ближните си, ако е болен, човек лесно може да се лекува.
Съвременните хора трябва да имат ясна представа за реалността на нещата, за да знаят как да постъпват със себе си и с ближните си. В това се заключава щастието на човека; в това се заключава и неговото здраве.
Като знае как да постъпва с ближните си, ако е болен, човек лесно може да се лекува.
Някои болести не са нищо друго, освен резултат на заклинания от миналото. За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване. Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали. Мощна сила е човешката мисъл. Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила.
към беседата >>
Някои болести не са нищо друго, освен резултат на заклинания от миналото.
Съвременните хора трябва да имат ясна представа за реалността на нещата, за да знаят как да постъпват със себе си и с ближните си. В това се заключава щастието на човека; в това се заключава и неговото здраве. Като знае как да постъпва с ближните си, ако е болен, човек лесно може да се лекува.
Някои болести не са нищо друго, освен резултат на заклинания от миналото.
За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване. Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали. Мощна сила е човешката мисъл. Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила. Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни.
към беседата >>
За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване.
Съвременните хора трябва да имат ясна представа за реалността на нещата, за да знаят как да постъпват със себе си и с ближните си. В това се заключава щастието на човека; в това се заключава и неговото здраве. Като знае как да постъпва с ближните си, ако е болен, човек лесно може да се лекува. Някои болести не са нищо друго, освен резултат на заклинания от миналото.
За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване.
Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали. Мощна сила е човешката мисъл. Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила. Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни. Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях.
към беседата >>
Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали.
Съвременните хора трябва да имат ясна представа за реалността на нещата, за да знаят как да постъпват със себе си и с ближните си. В това се заключава щастието на човека; в това се заключава и неговото здраве. Като знае как да постъпва с ближните си, ако е болен, човек лесно може да се лекува. Някои болести не са нищо друго, освен резултат на заклинания от миналото. За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване.
Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали.
Мощна сила е човешката мисъл. Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила. Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни. Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях. Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си.
към беседата >>
Мощна сила е човешката мисъл.
В това се заключава щастието на човека; в това се заключава и неговото здраве. Като знае как да постъпва с ближните си, ако е болен, човек лесно може да се лекува. Някои болести не са нищо друго, освен резултат на заклинания от миналото. За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване. Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали.
Мощна сила е човешката мисъл.
Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила. Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни. Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях. Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си. – Кой може да бъде господар на себе си?
към беседата >>
Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила.
Като знае как да постъпва с ближните си, ако е болен, човек лесно може да се лекува. Някои болести не са нищо друго, освен резултат на заклинания от миналото. За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване. Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали. Мощна сила е човешката мисъл.
Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила.
Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни. Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях. Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си. – Кой може да бъде господар на себе си? – Сиромахът.
към беседата >>
Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни.
Някои болести не са нищо друго, освен резултат на заклинания от миналото. За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване. Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали. Мощна сила е човешката мисъл. Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила.
Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни.
Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях. Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си. – Кой може да бъде господар на себе си? – Сиромахът. Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е.
към беседата >>
Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях.
За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване. Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали. Мощна сила е човешката мисъл. Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила. Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни.
Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях.
Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си. – Кой може да бъде господар на себе си? – Сиромахът. Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е. човек, който е разбрал Божиите пътища.
към беседата >>
Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си.
Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали. Мощна сила е човешката мисъл. Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила. Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни. Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях.
Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си.
– Кой може да бъде господар на себе си? – Сиромахът. Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е. човек, който е разбрал Божиите пътища. Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах.
към беседата >>
– Кой може да бъде господар на себе си?
Мощна сила е човешката мисъл. Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила. Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни. Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях. Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си.
– Кой може да бъде господар на себе си?
– Сиромахът. Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е. човек, който е разбрал Божиите пътища. Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах. Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е.
към беседата >>
– Сиромахът.
Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила. Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни. Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях. Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си. – Кой може да бъде господар на себе си?
– Сиромахът.
Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е. човек, който е разбрал Божиите пътища. Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах. Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е. той знае как да постъпва.
към беседата >>
Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е.
Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни. Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях. Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си. – Кой може да бъде господар на себе си? – Сиромахът.
Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е.
човек, който е разбрал Божиите пътища. Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах. Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е. той знае как да постъпва. Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя.
към беседата >>
човек, който е разбрал Божиите пътища.
Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях. Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си. – Кой може да бъде господар на себе си? – Сиромахът. Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е.
човек, който е разбрал Божиите пътища.
Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах. Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е. той знае как да постъпва. Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя. – Кога може човек да влезе в Обетованата земя?
към беседата >>
Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах.
Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си. – Кой може да бъде господар на себе си? – Сиромахът. Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е. човек, който е разбрал Божиите пътища.
Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах.
Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е. той знае как да постъпва. Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя. – Кога може човек да влезе в Обетованата земя? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела.
към беседата >>
Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е.
– Кой може да бъде господар на себе си? – Сиромахът. Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е. човек, който е разбрал Божиите пътища. Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах.
Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е.
той знае как да постъпва. Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя. – Кога може човек да влезе в Обетованата земя? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно.
към беседата >>
той знае как да постъпва.
– Сиромахът. Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е. човек, който е разбрал Божиите пътища. Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах. Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е.
той знае как да постъпва.
Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя. – Кога може човек да влезе в Обетованата земя? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е.
към беседата >>
Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя.
Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е. човек, който е разбрал Божиите пътища. Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах. Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е. той знае как да постъпва.
Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя.
– Кога може човек да влезе в Обетованата земя? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство.
към беседата >>
– Кога може човек да влезе в Обетованата земя?
човек, който е разбрал Божиите пътища. Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах. Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е. той знае как да постъпва. Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя.
– Кога може човек да влезе в Обетованата земя?
– Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта.
към беседата >>
– Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела.
Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах. Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е. той знае как да постъпва. Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя. – Кога може човек да влезе в Обетованата земя?
– Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела.
В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога.
към беседата >>
В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно.
Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е. той знае как да постъпва. Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя. – Кога може човек да влезе в Обетованата земя? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела.
В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно.
С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината.
към беседата >>
С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е.
той знае как да постъпва. Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя. – Кога може човек да влезе в Обетованата земя? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно.
С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е.
в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината.
към беседата >>
в Нирвана – свят на блаженство.
Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя. – Кога може човек да влезе в Обетованата земя? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е.
в Нирвана – свят на блаженство.
Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи да е придобил вечния живот, т.е.
към беседата >>
Седмото тяло е на Любовта.
– Кога може човек да влезе в Обетованата земя? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство.
Седмото тяло е на Любовта.
Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.
към беседата >>
Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога.
– Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта.
Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога.
Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.
към беседата >>
Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината.
В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога.
Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината.
Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.
към беседата >>
Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината.
С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината.
Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината.
Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.
към беседата >>
Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи да е придобил вечния живот, т.е.
в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината.
Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи да е придобил вечния живот, т.е.
животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.
към беседата >>
животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.
Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи да е придобил вечния живот, т.е.
животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.
към беседата >>
Сега мога да ви дам няколко формули, но опасно е, не сте готови още.
Сега мога да ви дам няколко формули, но опасно е, не сте готови още.
Вместо полза, вие ще си причините вреда. Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря. Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува. Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо. Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“.
към беседата >>
Вместо полза, вие ще си причините вреда.
Сега мога да ви дам няколко формули, но опасно е, не сте готови още.
Вместо полза, вие ще си причините вреда.
Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря. Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува. Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо. Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца.
към беседата >>
Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря.
Сега мога да ви дам няколко формули, но опасно е, не сте готови още. Вместо полза, вие ще си причините вреда.
Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря.
Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува. Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо. Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца. Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато.
към беседата >>
Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува.
Сега мога да ви дам няколко формули, но опасно е, не сте готови още. Вместо полза, вие ще си причините вреда. Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря.
Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува.
Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо. Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца. Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато. Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава.
към беседата >>
Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо.
Сега мога да ви дам няколко формули, но опасно е, не сте готови още. Вместо полза, вие ще си причините вреда. Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря. Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува.
Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо.
Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца. Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато. Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава. Жито и знание са нужни на човека, а не пари.
към беседата >>
Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“.
Сега мога да ви дам няколко формули, но опасно е, не сте готови още. Вместо полза, вие ще си причините вреда. Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря. Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува. Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо.
Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“.
Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца. Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато. Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава. Жито и знание са нужни на човека, а не пари. Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава.
към беседата >>
Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца.
Вместо полза, вие ще си причините вреда. Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря. Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува. Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо. Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“.
Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца.
Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато. Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава. Жито и знание са нужни на човека, а не пари. Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава. Опасно е да има човек голяма глава.
към беседата >>
Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато.
Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря. Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува. Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо. Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца.
Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато.
Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава. Жито и знание са нужни на човека, а не пари. Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава. Опасно е да има човек голяма глава. Като влезе в някоя малка дупка, ще се заклещи вътре и не може да се върне назад.
към беседата >>
Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава.
Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува. Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо. Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца. Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато.
Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава.
Жито и знание са нужни на човека, а не пари. Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава. Опасно е да има човек голяма глава. Като влезе в някоя малка дупка, ще се заклещи вътре и не може да се върне назад. Като се намери в мъчнотии и затруднения, човек търси причината вън от себе си – в майка си, в баща си, в деди и прадеди.
към беседата >>
Жито и знание са нужни на човека, а не пари.
Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо. Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца. Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато. Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава.
Жито и знание са нужни на човека, а не пари.
Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава. Опасно е да има човек голяма глава. Като влезе в някоя малка дупка, ще се заклещи вътре и не може да се върне назад. Като се намери в мъчнотии и затруднения, човек търси причината вън от себе си – в майка си, в баща си, в деди и прадеди. Всъщност, причината за човешките несгоди, мъчнотии и нещастия се дължи на неговата упоритост и невежество.
към беседата >>
Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава.
Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца. Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато. Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава. Жито и знание са нужни на човека, а не пари.
Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава.
Опасно е да има човек голяма глава. Като влезе в някоя малка дупка, ще се заклещи вътре и не може да се върне назад. Като се намери в мъчнотии и затруднения, човек търси причината вън от себе си – в майка си, в баща си, в деди и прадеди. Всъщност, причината за човешките несгоди, мъчнотии и нещастия се дължи на неговата упоритост и невежество.
към беседата >>
Опасно е да има човек голяма глава.
Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца. Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато. Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава. Жито и знание са нужни на човека, а не пари. Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава.
Опасно е да има човек голяма глава.
Като влезе в някоя малка дупка, ще се заклещи вътре и не може да се върне назад. Като се намери в мъчнотии и затруднения, човек търси причината вън от себе си – в майка си, в баща си, в деди и прадеди. Всъщност, причината за човешките несгоди, мъчнотии и нещастия се дължи на неговата упоритост и невежество.
към беседата >>
Като влезе в някоя малка дупка, ще се заклещи вътре и не може да се върне назад.
Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато. Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава. Жито и знание са нужни на човека, а не пари. Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава. Опасно е да има човек голяма глава.
Като влезе в някоя малка дупка, ще се заклещи вътре и не може да се върне назад.
Като се намери в мъчнотии и затруднения, човек търси причината вън от себе си – в майка си, в баща си, в деди и прадеди. Всъщност, причината за човешките несгоди, мъчнотии и нещастия се дължи на неговата упоритост и невежество.
към беседата >>
Като се намери в мъчнотии и затруднения, човек търси причината вън от себе си – в майка си, в баща си, в деди и прадеди.
Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава. Жито и знание са нужни на човека, а не пари. Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава. Опасно е да има човек голяма глава. Като влезе в някоя малка дупка, ще се заклещи вътре и не може да се върне назад.
Като се намери в мъчнотии и затруднения, човек търси причината вън от себе си – в майка си, в баща си, в деди и прадеди.
Всъщност, причината за човешките несгоди, мъчнотии и нещастия се дължи на неговата упоритост и невежество.
към беседата >>
Всъщност, причината за човешките несгоди, мъчнотии и нещастия се дължи на неговата упоритост и невежество.
Жито и знание са нужни на човека, а не пари. Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава. Опасно е да има човек голяма глава. Като влезе в някоя малка дупка, ще се заклещи вътре и не може да се върне назад. Като се намери в мъчнотии и затруднения, човек търси причината вън от себе си – в майка си, в баща си, в деди и прадеди.
Всъщност, причината за човешките несгоди, мъчнотии и нещастия се дължи на неговата упоритост и невежество.
към беседата >>
Желая всички да се облечете с дрехата на Любовта.
Желая всички да се облечете с дрехата на Любовта.
Каква е тази дреха и по какъв начин да се облечете, оставям на вас, вие да я намерите и сами да се облечете. Много неща знаете, но това още не сте научили. И аз много съм ви говорил за тъмните и светли сенки на Любовта, но за самата Любов още не съм говорил. Мощна сила е Любовта, но не сте готови още за нея. Да чуете нещо за Любовта, това значи да настане за вас нова епоха на живот.
към беседата >>
Каква е тази дреха и по какъв начин да се облечете, оставям на вас, вие да я намерите и сами да се облечете.
Желая всички да се облечете с дрехата на Любовта.
Каква е тази дреха и по какъв начин да се облечете, оставям на вас, вие да я намерите и сами да се облечете.
Много неща знаете, но това още не сте научили. И аз много съм ви говорил за тъмните и светли сенки на Любовта, но за самата Любов още не съм говорил. Мощна сила е Любовта, но не сте готови още за нея. Да чуете нещо за Любовта, това значи да настане за вас нова епоха на живот. Засега благодарете, че ви се говори за светлите сенки на Любовта, които внасят радост в човешката душа.
към беседата >>
Много неща знаете, но това още не сте научили.
Желая всички да се облечете с дрехата на Любовта. Каква е тази дреха и по какъв начин да се облечете, оставям на вас, вие да я намерите и сами да се облечете.
Много неща знаете, но това още не сте научили.
И аз много съм ви говорил за тъмните и светли сенки на Любовта, но за самата Любов още не съм говорил. Мощна сила е Любовта, но не сте готови още за нея. Да чуете нещо за Любовта, това значи да настане за вас нова епоха на живот. Засега благодарете, че ви се говори за светлите сенки на Любовта, които внасят радост в човешката душа. Един ден, когато станете съвършени, ще се облечете с дрехата на Любовта.
към беседата >>
И аз много съм ви говорил за тъмните и светли сенки на Любовта, но за самата Любов още не съм говорил.
Желая всички да се облечете с дрехата на Любовта. Каква е тази дреха и по какъв начин да се облечете, оставям на вас, вие да я намерите и сами да се облечете. Много неща знаете, но това още не сте научили.
И аз много съм ви говорил за тъмните и светли сенки на Любовта, но за самата Любов още не съм говорил.
Мощна сила е Любовта, но не сте готови още за нея. Да чуете нещо за Любовта, това значи да настане за вас нова епоха на живот. Засега благодарете, че ви се говори за светлите сенки на Любовта, които внасят радост в човешката душа. Един ден, когато станете съвършени, ще се облечете с дрехата на Любовта.
към беседата >>
Мощна сила е Любовта, но не сте готови още за нея.
Желая всички да се облечете с дрехата на Любовта. Каква е тази дреха и по какъв начин да се облечете, оставям на вас, вие да я намерите и сами да се облечете. Много неща знаете, но това още не сте научили. И аз много съм ви говорил за тъмните и светли сенки на Любовта, но за самата Любов още не съм говорил.
Мощна сила е Любовта, но не сте готови още за нея.
Да чуете нещо за Любовта, това значи да настане за вас нова епоха на живот. Засега благодарете, че ви се говори за светлите сенки на Любовта, които внасят радост в човешката душа. Един ден, когато станете съвършени, ще се облечете с дрехата на Любовта.
към беседата >>
Да чуете нещо за Любовта, това значи да настане за вас нова епоха на живот.
Желая всички да се облечете с дрехата на Любовта. Каква е тази дреха и по какъв начин да се облечете, оставям на вас, вие да я намерите и сами да се облечете. Много неща знаете, но това още не сте научили. И аз много съм ви говорил за тъмните и светли сенки на Любовта, но за самата Любов още не съм говорил. Мощна сила е Любовта, но не сте готови още за нея.
Да чуете нещо за Любовта, това значи да настане за вас нова епоха на живот.
Засега благодарете, че ви се говори за светлите сенки на Любовта, които внасят радост в човешката душа. Един ден, когато станете съвършени, ще се облечете с дрехата на Любовта.
към беседата >>
Засега благодарете, че ви се говори за светлите сенки на Любовта, които внасят радост в човешката душа.
Каква е тази дреха и по какъв начин да се облечете, оставям на вас, вие да я намерите и сами да се облечете. Много неща знаете, но това още не сте научили. И аз много съм ви говорил за тъмните и светли сенки на Любовта, но за самата Любов още не съм говорил. Мощна сила е Любовта, но не сте готови още за нея. Да чуете нещо за Любовта, това значи да настане за вас нова епоха на живот.
Засега благодарете, че ви се говори за светлите сенки на Любовта, които внасят радост в човешката душа.
Един ден, когато станете съвършени, ще се облечете с дрехата на Любовта.
към беседата >>
Един ден, когато станете съвършени, ще се облечете с дрехата на Любовта.
Много неща знаете, но това още не сте научили. И аз много съм ви говорил за тъмните и светли сенки на Любовта, но за самата Любов още не съм говорил. Мощна сила е Любовта, но не сте готови още за нея. Да чуете нещо за Любовта, това значи да настане за вас нова епоха на живот. Засега благодарете, че ви се говори за светлите сенки на Любовта, които внасят радост в човешката душа.
Един ден, когато станете съвършени, ще се облечете с дрехата на Любовта.
към беседата >>
Сиромашия и бедност са две различни неща.
Сиромашия и бедност са две различни неща.
Да си беден, това значи да ставаш рано сутрин. Значи бедният става рано и отива на работа, или на училище. Децата са бедни, защото стават рано и отиват на училище, да придобият знания.
към беседата >>
Да си беден, това значи да ставаш рано сутрин.
Сиромашия и бедност са две различни неща.
Да си беден, това значи да ставаш рано сутрин.
Значи бедният става рано и отива на работа, или на училище. Децата са бедни, защото стават рано и отиват на училище, да придобият знания.
към беседата >>
Значи бедният става рано и отива на работа, или на училище.
Сиромашия и бедност са две различни неща. Да си беден, това значи да ставаш рано сутрин.
Значи бедният става рано и отива на работа, или на училище.
Децата са бедни, защото стават рано и отиват на училище, да придобият знания.
към беседата >>
Децата са бедни, защото стават рано и отиват на училище, да придобият знания.
Сиромашия и бедност са две различни неща. Да си беден, това значи да ставаш рано сутрин. Значи бедният става рано и отива на работа, или на училище.
Децата са бедни, защото стават рано и отиват на училище, да придобият знания.
към беседата >>
Сиромахът пък е натоварен с нещо.
Сиромахът пък е натоварен с нещо.
Той носи нещо на гърба си, от което не е доволен. За да отиде детето на училище, майка му го буди, облича го, дава му закуска и тогава го пуска вън. Ако не е дошло още до училищната възраст, то прекарва вкъщи, около майка си.
към беседата >>
Той носи нещо на гърба си, от което не е доволен.
Сиромахът пък е натоварен с нещо.
Той носи нещо на гърба си, от което не е доволен.
За да отиде детето на училище, майка му го буди, облича го, дава му закуска и тогава го пуска вън. Ако не е дошло още до училищната възраст, то прекарва вкъщи, около майка си.
към беседата >>
За да отиде детето на училище, майка му го буди, облича го, дава му закуска и тогава го пуска вън.
Сиромахът пък е натоварен с нещо. Той носи нещо на гърба си, от което не е доволен.
За да отиде детето на училище, майка му го буди, облича го, дава му закуска и тогава го пуска вън.
Ако не е дошло още до училищната възраст, то прекарва вкъщи, около майка си.
към беседата >>
Ако не е дошло още до училищната възраст, то прекарва вкъщи, около майка си.
Сиромахът пък е натоварен с нещо. Той носи нещо на гърба си, от което не е доволен. За да отиде детето на училище, майка му го буди, облича го, дава му закуска и тогава го пуска вън.
Ако не е дошло още до училищната възраст, то прекарва вкъщи, около майка си.
към беседата >>
Думата „сиромах“ е съставена от сричките „сир“ и „мах“ или „маг“.
Думата „сиромах“ е съставена от сричките „сир“ и „мах“ или „маг“.
Значи сиромахът е голям мъдрец. Чрез сиромашията той има условия да придобие Мъдростта, но не знае как, вследствие на което е недоволен от условията на своя живот. Следователно, като не знае, че носи най-голямото богатство в себе си – условия за придобиване на Мъдростта, сиромахът пъшка под тежестта на незнайното богатство и яде сух хляб. Днес никой човек не желае да бъде сиромах. Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси.
към беседата >>
Значи сиромахът е голям мъдрец.
Думата „сиромах“ е съставена от сричките „сир“ и „мах“ или „маг“.
Значи сиромахът е голям мъдрец.
Чрез сиромашията той има условия да придобие Мъдростта, но не знае как, вследствие на което е недоволен от условията на своя живот. Следователно, като не знае, че носи най-голямото богатство в себе си – условия за придобиване на Мъдростта, сиромахът пъшка под тежестта на незнайното богатство и яде сух хляб. Днес никой човек не желае да бъде сиромах. Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси. Царството Божие е за сиромасите, т.е.
към беседата >>
Чрез сиромашията той има условия да придобие Мъдростта, но не знае как, вследствие на което е недоволен от условията на своя живот.
Думата „сиромах“ е съставена от сричките „сир“ и „мах“ или „маг“. Значи сиромахът е голям мъдрец.
Чрез сиромашията той има условия да придобие Мъдростта, но не знае как, вследствие на което е недоволен от условията на своя живот.
Следователно, като не знае, че носи най-голямото богатство в себе си – условия за придобиване на Мъдростта, сиромахът пъшка под тежестта на незнайното богатство и яде сух хляб. Днес никой човек не желае да бъде сиромах. Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси. Царството Божие е за сиромасите, т.е. за мъдреците, а не за глупавите и прости хора.
към беседата >>
Следователно, като не знае, че носи най-голямото богатство в себе си – условия за придобиване на Мъдростта, сиромахът пъшка под тежестта на незнайното богатство и яде сух хляб.
Думата „сиромах“ е съставена от сричките „сир“ и „мах“ или „маг“. Значи сиромахът е голям мъдрец. Чрез сиромашията той има условия да придобие Мъдростта, но не знае как, вследствие на което е недоволен от условията на своя живот.
Следователно, като не знае, че носи най-голямото богатство в себе си – условия за придобиване на Мъдростта, сиромахът пъшка под тежестта на незнайното богатство и яде сух хляб.
Днес никой човек не желае да бъде сиромах. Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси. Царството Божие е за сиромасите, т.е. за мъдреците, а не за глупавите и прости хора. Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива.
към беседата >>
Днес никой човек не желае да бъде сиромах.
Думата „сиромах“ е съставена от сричките „сир“ и „мах“ или „маг“. Значи сиромахът е голям мъдрец. Чрез сиромашията той има условия да придобие Мъдростта, но не знае как, вследствие на което е недоволен от условията на своя живот. Следователно, като не знае, че носи най-голямото богатство в себе си – условия за придобиване на Мъдростта, сиромахът пъшка под тежестта на незнайното богатство и яде сух хляб.
Днес никой човек не желае да бъде сиромах.
Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси. Царството Божие е за сиромасите, т.е. за мъдреците, а не за глупавите и прости хора. Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива. Това е голотия, немотия, а не сиромашия.
към беседата >>
Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси.
Думата „сиромах“ е съставена от сричките „сир“ и „мах“ или „маг“. Значи сиромахът е голям мъдрец. Чрез сиромашията той има условия да придобие Мъдростта, но не знае как, вследствие на което е недоволен от условията на своя живот. Следователно, като не знае, че носи най-голямото богатство в себе си – условия за придобиване на Мъдростта, сиромахът пъшка под тежестта на незнайното богатство и яде сух хляб. Днес никой човек не желае да бъде сиромах.
Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси.
Царството Божие е за сиромасите, т.е. за мъдреците, а не за глупавите и прости хора. Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива. Това е голотия, немотия, а не сиромашия. – Кога е гол човек?
към беседата >>
Царството Божие е за сиромасите, т.е.
Значи сиромахът е голям мъдрец. Чрез сиромашията той има условия да придобие Мъдростта, но не знае как, вследствие на което е недоволен от условията на своя живот. Следователно, като не знае, че носи най-голямото богатство в себе си – условия за придобиване на Мъдростта, сиромахът пъшка под тежестта на незнайното богатство и яде сух хляб. Днес никой човек не желае да бъде сиромах. Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси.
Царството Божие е за сиромасите, т.е.
за мъдреците, а не за глупавите и прости хора. Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива. Това е голотия, немотия, а не сиромашия. – Кога е гол човек? – Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере.
към беседата >>
за мъдреците, а не за глупавите и прости хора.
Чрез сиромашията той има условия да придобие Мъдростта, но не знае как, вследствие на което е недоволен от условията на своя живот. Следователно, като не знае, че носи най-голямото богатство в себе си – условия за придобиване на Мъдростта, сиромахът пъшка под тежестта на незнайното богатство и яде сух хляб. Днес никой човек не желае да бъде сиромах. Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси. Царството Божие е за сиромасите, т.е.
за мъдреците, а не за глупавите и прости хора.
Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива. Това е голотия, немотия, а не сиромашия. – Кога е гол човек? – Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере. Докато ги опере и изсуши, той е гол.
към беседата >>
Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива.
Следователно, като не знае, че носи най-голямото богатство в себе си – условия за придобиване на Мъдростта, сиромахът пъшка под тежестта на незнайното богатство и яде сух хляб. Днес никой човек не желае да бъде сиромах. Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси. Царството Божие е за сиромасите, т.е. за мъдреците, а не за глупавите и прости хора.
Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива.
Това е голотия, немотия, а не сиромашия. – Кога е гол човек? – Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере. Докато ги опере и изсуши, той е гол. Като се измие и облече с чисти дрехи, човек се освежава и подмладява.
към беседата >>
Това е голотия, немотия, а не сиромашия.
Днес никой човек не желае да бъде сиромах. Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси. Царството Божие е за сиромасите, т.е. за мъдреците, а не за глупавите и прости хора. Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива.
Това е голотия, немотия, а не сиромашия.
– Кога е гол човек? – Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере. Докато ги опере и изсуши, той е гол. Като се измие и облече с чисти дрехи, човек се освежава и подмладява. Изучавайте сиромашията, отнасяйте се към нея с внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи в себе си.
към беседата >>
– Кога е гол човек?
Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси. Царството Божие е за сиромасите, т.е. за мъдреците, а не за глупавите и прости хора. Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива. Това е голотия, немотия, а не сиромашия.
– Кога е гол човек?
– Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере. Докато ги опере и изсуши, той е гол. Като се измие и облече с чисти дрехи, човек се освежава и подмладява. Изучавайте сиромашията, отнасяйте се към нея с внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи в себе си. Така философията е била известна на хората, но понеже дълго време са яли и пили, те са я забравили.
към беседата >>
– Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере.
Царството Божие е за сиромасите, т.е. за мъдреците, а не за глупавите и прости хора. Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива. Това е голотия, немотия, а не сиромашия. – Кога е гол човек?
– Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере.
Докато ги опере и изсуши, той е гол. Като се измие и облече с чисти дрехи, човек се освежава и подмладява. Изучавайте сиромашията, отнасяйте се към нея с внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи в себе си. Така философията е била известна на хората, но понеже дълго време са яли и пили, те са я забравили. Днес трябва отново да я изучават.
към беседата >>
Докато ги опере и изсуши, той е гол.
за мъдреците, а не за глупавите и прости хора. Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива. Това е голотия, немотия, а не сиромашия. – Кога е гол човек? – Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере.
Докато ги опере и изсуши, той е гол.
Като се измие и облече с чисти дрехи, човек се освежава и подмладява. Изучавайте сиромашията, отнасяйте се към нея с внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи в себе си. Така философията е била известна на хората, но понеже дълго време са яли и пили, те са я забравили. Днес трябва отново да я изучават.
към беседата >>
Като се измие и облече с чисти дрехи, човек се освежава и подмладява.
Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива. Това е голотия, немотия, а не сиромашия. – Кога е гол човек? – Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере. Докато ги опере и изсуши, той е гол.
Като се измие и облече с чисти дрехи, човек се освежава и подмладява.
Изучавайте сиромашията, отнасяйте се към нея с внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи в себе си. Така философията е била известна на хората, но понеже дълго време са яли и пили, те са я забравили. Днес трябва отново да я изучават.
към беседата >>
Изучавайте сиромашията, отнасяйте се към нея с внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи в себе си.
Това е голотия, немотия, а не сиромашия. – Кога е гол човек? – Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере. Докато ги опере и изсуши, той е гол. Като се измие и облече с чисти дрехи, човек се освежава и подмладява.
Изучавайте сиромашията, отнасяйте се към нея с внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи в себе си.
Така философията е била известна на хората, но понеже дълго време са яли и пили, те са я забравили. Днес трябва отново да я изучават.
към беседата >>
Така философията е била известна на хората, но понеже дълго време са яли и пили, те са я забравили.
– Кога е гол човек? – Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере. Докато ги опере и изсуши, той е гол. Като се измие и облече с чисти дрехи, човек се освежава и подмладява. Изучавайте сиромашията, отнасяйте се към нея с внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи в себе си.
Така философията е била известна на хората, но понеже дълго време са яли и пили, те са я забравили.
Днес трябва отново да я изучават.
към беседата >>
Днес трябва отново да я изучават.
– Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере. Докато ги опере и изсуши, той е гол. Като се измие и облече с чисти дрехи, човек се освежава и подмладява. Изучавайте сиромашията, отнасяйте се към нея с внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи в себе си. Така философията е била известна на хората, но понеже дълго време са яли и пили, те са я забравили.
Днес трябва отново да я изучават.
към беседата >>
Сега ще прочета 4-та глава от Посланието към Ефесяните.
Сега ще прочета 4-та глава от Посланието към Ефесяните.
Вие сами ще си направите превод на тази глава. Като пише Посланието, Павел иска да обърне внимание на по-раншния си живот, когато е ял и пил, а за Господа не е мислил. След това трябваше да го вържат, да го заставят насила да напусне гуляите. Много от сегашните хора продължават да гуляят, не мислят да се откажат от този живот.
към беседата >>
Вие сами ще си направите превод на тази глава.
Сега ще прочета 4-та глава от Посланието към Ефесяните.
Вие сами ще си направите превод на тази глава.
Като пише Посланието, Павел иска да обърне внимание на по-раншния си живот, когато е ял и пил, а за Господа не е мислил. След това трябваше да го вържат, да го заставят насила да напусне гуляите. Много от сегашните хора продължават да гуляят, не мислят да се откажат от този живот.
към беседата >>
Като пише Посланието, Павел иска да обърне внимание на по-раншния си живот, когато е ял и пил, а за Господа не е мислил.
Сега ще прочета 4-та глава от Посланието към Ефесяните. Вие сами ще си направите превод на тази глава.
Като пише Посланието, Павел иска да обърне внимание на по-раншния си живот, когато е ял и пил, а за Господа не е мислил.
След това трябваше да го вържат, да го заставят насила да напусне гуляите. Много от сегашните хора продължават да гуляят, не мислят да се откажат от този живот.
към беседата >>
След това трябваше да го вържат, да го заставят насила да напусне гуляите.
Сега ще прочета 4-та глава от Посланието към Ефесяните. Вие сами ще си направите превод на тази глава. Като пише Посланието, Павел иска да обърне внимание на по-раншния си живот, когато е ял и пил, а за Господа не е мислил.
След това трябваше да го вържат, да го заставят насила да напусне гуляите.
Много от сегашните хора продължават да гуляят, не мислят да се откажат от този живот.
към беседата >>
Много от сегашните хора продължават да гуляят, не мислят да се откажат от този живот.
Сега ще прочета 4-та глава от Посланието към Ефесяните. Вие сами ще си направите превод на тази глава. Като пише Посланието, Павел иска да обърне внимание на по-раншния си живот, когато е ял и пил, а за Господа не е мислил. След това трябваше да го вържат, да го заставят насила да напусне гуляите.
Много от сегашните хора продължават да гуляят, не мислят да се откажат от този живот.
към беседата >>
„Прочее, това казвам и свидетелствам в Господа, да не ходите вече, както ходят и другите езичници, в суетата на ума си.“ (– 17-ти стих.) – Това се иска не от простите хора, даже не и от вярващите, а от светиите.
„Прочее, това казвам и свидетелствам в Господа, да не ходите вече, както ходят и другите езичници, в суетата на ума си.“ (– 17-ти стих.) – Това се иска не от простите хора, даже не и от вярващите, а от светиите.
към беседата >>
Прочетената глава крие голяма философия в себе си.
Прочетената глава крие голяма философия в себе си.
Тя посочва на човека правия път, показва му как да живее. Той трябва да знае, че всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл съдържат положителни или отрицателни сили, които му въздействат. Какво действие произвежда горчивата дума, отровният хап или развалената храна върху организма, човек знае това. Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание. Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри.
към беседата >>
Тя посочва на човека правия път, показва му как да живее.
Прочетената глава крие голяма философия в себе си.
Тя посочва на човека правия път, показва му как да живее.
Той трябва да знае, че всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл съдържат положителни или отрицателни сили, които му въздействат. Какво действие произвежда горчивата дума, отровният хап или развалената храна върху организма, човек знае това. Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание. Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри. Лесно се говори, но мъчно се прилага.
към беседата >>
Той трябва да знае, че всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл съдържат положителни или отрицателни сили, които му въздействат.
Прочетената глава крие голяма философия в себе си. Тя посочва на човека правия път, показва му как да живее.
Той трябва да знае, че всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл съдържат положителни или отрицателни сили, които му въздействат.
Какво действие произвежда горчивата дума, отровният хап или развалената храна върху организма, човек знае това. Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание. Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри. Лесно се говори, но мъчно се прилага. Мъдростта не е само понятие.
към беседата >>
Какво действие произвежда горчивата дума, отровният хап или развалената храна върху организма, човек знае това.
Прочетената глава крие голяма философия в себе си. Тя посочва на човека правия път, показва му как да живее. Той трябва да знае, че всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл съдържат положителни или отрицателни сили, които му въздействат.
Какво действие произвежда горчивата дума, отровният хап или развалената храна върху организма, човек знае това.
Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание. Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри. Лесно се говори, но мъчно се прилага. Мъдростта не е само понятие. Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо.
към беседата >>
Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание.
Прочетената глава крие голяма философия в себе си. Тя посочва на човека правия път, показва му как да живее. Той трябва да знае, че всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл съдържат положителни или отрицателни сили, които му въздействат. Какво действие произвежда горчивата дума, отровният хап или развалената храна върху организма, човек знае това.
Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание.
Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри. Лесно се говори, но мъчно се прилага. Мъдростта не е само понятие. Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо. Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка?
към беседата >>
Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри.
Прочетената глава крие голяма философия в себе си. Тя посочва на човека правия път, показва му как да живее. Той трябва да знае, че всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл съдържат положителни или отрицателни сили, които му въздействат. Какво действие произвежда горчивата дума, отровният хап или развалената храна върху организма, човек знае това. Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание.
Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри.
Лесно се говори, но мъчно се прилага. Мъдростта не е само понятие. Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо. Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка? Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки.
към беседата >>
Лесно се говори, но мъчно се прилага.
Тя посочва на човека правия път, показва му как да живее. Той трябва да знае, че всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл съдържат положителни или отрицателни сили, които му въздействат. Какво действие произвежда горчивата дума, отровният хап или развалената храна върху организма, човек знае това. Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание. Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри.
Лесно се говори, но мъчно се прилага.
Мъдростта не е само понятие. Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо. Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка? Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки. – Коя е сянката на слънцето?
към беседата >>
Мъдростта не е само понятие.
Той трябва да знае, че всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл съдържат положителни или отрицателни сили, които му въздействат. Какво действие произвежда горчивата дума, отровният хап или развалената храна върху организма, човек знае това. Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание. Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри. Лесно се говори, но мъчно се прилага.
Мъдростта не е само понятие.
Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо. Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка? Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки. – Коя е сянката на слънцето? – Светлината, която излиза от него.
към беседата >>
Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо.
Какво действие произвежда горчивата дума, отровният хап или развалената храна върху организма, човек знае това. Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание. Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри. Лесно се говори, но мъчно се прилага. Мъдростта не е само понятие.
Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо.
Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка? Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки. – Коя е сянката на слънцето? – Светлината, която излиза от него. Това показва, че има светли и тъмни сенки.
към беседата >>
Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка?
Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание. Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри. Лесно се говори, но мъчно се прилага. Мъдростта не е само понятие. Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо.
Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка?
Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки. – Коя е сянката на слънцето? – Светлината, която излиза от него. Това показва, че има светли и тъмни сенки. Ще кажете, че тази идея не е за вашия ум.
към беседата >>
Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки.
Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри. Лесно се говори, но мъчно се прилага. Мъдростта не е само понятие. Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо. Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка?
Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки.
– Коя е сянката на слънцето? – Светлината, която излиза от него. Това показва, че има светли и тъмни сенки. Ще кажете, че тази идея не е за вашия ум. Ако не е за вашия ум, няма да я приемете.
към беседата >>
– Коя е сянката на слънцето?
Лесно се говори, но мъчно се прилага. Мъдростта не е само понятие. Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо. Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка? Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки.
– Коя е сянката на слънцето?
– Светлината, която излиза от него. Това показва, че има светли и тъмни сенки. Ще кажете, че тази идея не е за вашия ум. Ако не е за вашия ум, няма да я приемете. Но как ще се оправдаете, когато някои идеи са нагодени за вашия ум, а не ги приемате?
към беседата >>
– Светлината, която излиза от него.
Мъдростта не е само понятие. Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо. Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка? Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки. – Коя е сянката на слънцето?
– Светлината, която излиза от него.
Това показва, че има светли и тъмни сенки. Ще кажете, че тази идея не е за вашия ум. Ако не е за вашия ум, няма да я приемете. Но как ще се оправдаете, когато някои идеи са нагодени за вашия ум, а не ги приемате?
към беседата >>
Това показва, че има светли и тъмни сенки.
Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо. Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка? Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки. – Коя е сянката на слънцето? – Светлината, която излиза от него.
Това показва, че има светли и тъмни сенки.
Ще кажете, че тази идея не е за вашия ум. Ако не е за вашия ум, няма да я приемете. Но как ще се оправдаете, когато някои идеи са нагодени за вашия ум, а не ги приемате?
към беседата >>
Ще кажете, че тази идея не е за вашия ум.
Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка? Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки. – Коя е сянката на слънцето? – Светлината, която излиза от него. Това показва, че има светли и тъмни сенки.
Ще кажете, че тази идея не е за вашия ум.
Ако не е за вашия ум, няма да я приемете. Но как ще се оправдаете, когато някои идеи са нагодени за вашия ум, а не ги приемате?
към беседата >>
Ако не е за вашия ум, няма да я приемете.
Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки. – Коя е сянката на слънцето? – Светлината, която излиза от него. Това показва, че има светли и тъмни сенки. Ще кажете, че тази идея не е за вашия ум.
Ако не е за вашия ум, няма да я приемете.
Но как ще се оправдаете, когато някои идеи са нагодени за вашия ум, а не ги приемате?
към беседата >>
Но как ще се оправдаете, когато някои идеи са нагодени за вашия ум, а не ги приемате?
– Коя е сянката на слънцето? – Светлината, която излиза от него. Това показва, че има светли и тъмни сенки. Ще кажете, че тази идея не е за вашия ум. Ако не е за вашия ум, няма да я приемете.
Но как ще се оправдаете, когато някои идеи са нагодени за вашия ум, а не ги приемате?
към беседата >>
Съвременните християни говорят за максимите на християнството, но не ги прилагат.
Съвременните християни говорят за максимите на християнството, но не ги прилагат.
Те ги разбират, тълкуват ги, проповядват, а не ги изпълняват. Какво показва това? Какво е предназначението на християнството? Ще кажете, че човек трябва да вярва в Христос. Достатъчно ли е това?
към беседата >>
Те ги разбират, тълкуват ги, проповядват, а не ги изпълняват.
Съвременните християни говорят за максимите на християнството, но не ги прилагат.
Те ги разбират, тълкуват ги, проповядват, а не ги изпълняват.
Какво показва това? Какво е предназначението на християнството? Ще кажете, че човек трябва да вярва в Христос. Достатъчно ли е това? Вярата трябва да се обуславя от нещо.
към беседата >>
Какво показва това?
Съвременните християни говорят за максимите на християнството, но не ги прилагат. Те ги разбират, тълкуват ги, проповядват, а не ги изпълняват.
Какво показва това?
Какво е предназначението на християнството? Ще кажете, че човек трябва да вярва в Христос. Достатъчно ли е това? Вярата трябва да се обуславя от нещо. За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него.
към беседата >>
Какво е предназначението на християнството?
Съвременните християни говорят за максимите на християнството, но не ги прилагат. Те ги разбират, тълкуват ги, проповядват, а не ги изпълняват. Какво показва това?
Какво е предназначението на християнството?
Ще кажете, че човек трябва да вярва в Христос. Достатъчно ли е това? Вярата трябва да се обуславя от нещо. За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него. Ти можеш да вземеш част от богатството му.
към беседата >>
Ще кажете, че човек трябва да вярва в Христос.
Съвременните християни говорят за максимите на християнството, но не ги прилагат. Те ги разбират, тълкуват ги, проповядват, а не ги изпълняват. Какво показва това? Какво е предназначението на християнството?
Ще кажете, че човек трябва да вярва в Христос.
Достатъчно ли е това? Вярата трябва да се обуславя от нещо. За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него. Ти можеш да вземеш част от богатството му. Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности.
към беседата >>
Достатъчно ли е това?
Съвременните християни говорят за максимите на християнството, но не ги прилагат. Те ги разбират, тълкуват ги, проповядват, а не ги изпълняват. Какво показва това? Какво е предназначението на християнството? Ще кажете, че човек трябва да вярва в Христос.
Достатъчно ли е това?
Вярата трябва да се обуславя от нещо. За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него. Ти можеш да вземеш част от богатството му. Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности. Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание.
към беседата >>
Вярата трябва да се обуславя от нещо.
Те ги разбират, тълкуват ги, проповядват, а не ги изпълняват. Какво показва това? Какво е предназначението на християнството? Ще кажете, че човек трябва да вярва в Христос. Достатъчно ли е това?
Вярата трябва да се обуславя от нещо.
За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него. Ти можеш да вземеш част от богатството му. Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности. Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание. Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост.
към беседата >>
За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него.
Какво показва това? Какво е предназначението на християнството? Ще кажете, че човек трябва да вярва в Христос. Достатъчно ли е това? Вярата трябва да се обуславя от нещо.
За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него.
Ти можеш да вземеш част от богатството му. Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности. Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание. Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост. Където влезе, светията носи светлина и здраве.
към беседата >>
Ти можеш да вземеш част от богатството му.
Какво е предназначението на християнството? Ще кажете, че човек трябва да вярва в Христос. Достатъчно ли е това? Вярата трябва да се обуславя от нещо. За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него.
Ти можеш да вземеш част от богатството му.
Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности. Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание. Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост. Където влезе, светията носи светлина и здраве. Ученият развързва хората.
към беседата >>
Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности.
Ще кажете, че човек трябва да вярва в Христос. Достатъчно ли е това? Вярата трябва да се обуславя от нещо. За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него. Ти можеш да вземеш част от богатството му.
Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности.
Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание. Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост. Където влезе, светията носи светлина и здраве. Ученият развързва хората. Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш.
към беседата >>
Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание.
Достатъчно ли е това? Вярата трябва да се обуславя от нещо. За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него. Ти можеш да вземеш част от богатството му. Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности.
Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание.
Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост. Където влезе, светията носи светлина и здраве. Ученият развързва хората. Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш. Знание е нужно.
към беседата >>
Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост.
Вярата трябва да се обуславя от нещо. За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него. Ти можеш да вземеш част от богатството му. Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности. Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание.
Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост.
Където влезе, светията носи светлина и здраве. Ученият развързва хората. Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш. Знание е нужно. Някои хора лесно се поддават на внушение.
към беседата >>
Където влезе, светията носи светлина и здраве.
За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него. Ти можеш да вземеш част от богатството му. Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности. Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание. Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост.
Където влезе, светията носи светлина и здраве.
Ученият развързва хората. Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш. Знание е нужно. Някои хора лесно се поддават на внушение. За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти?
към беседата >>
Ученият развързва хората.
Ти можеш да вземеш част от богатството му. Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности. Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание. Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост. Където влезе, светията носи светлина и здраве.
Ученият развързва хората.
Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш. Знание е нужно. Някои хора лесно се поддават на внушение. За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти? Да не си болен?
към беседата >>
Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш.
Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности. Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание. Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост. Където влезе, светията носи светлина и здраве. Ученият развързва хората.
Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш.
Знание е нужно. Някои хора лесно се поддават на внушение. За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти? Да не си болен? “ – „Не съм болен.“ Той казва, че не е болен, но не се минават два дни и заболява.
към беседата >>
Знание е нужно.
Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание. Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост. Където влезе, светията носи светлина и здраве. Ученият развързва хората. Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш.
Знание е нужно.
Някои хора лесно се поддават на внушение. За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти? Да не си болен? “ – „Не съм болен.“ Той казва, че не е болен, но не се минават два дни и заболява. Сега трябва да изправите грешката си.
към беседата >>
Някои хора лесно се поддават на внушение.
Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост. Където влезе, светията носи светлина и здраве. Ученият развързва хората. Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш. Знание е нужно.
Някои хора лесно се поддават на внушение.
За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти? Да не си болен? “ – „Не съм болен.“ Той казва, че не е болен, но не се минават два дни и заболява. Сега трябва да изправите грешката си. Идете при същия човек и му кажете, че е по-добре, че очите му са чисти, светли.
към беседата >>
За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти?
Където влезе, светията носи светлина и здраве. Ученият развързва хората. Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш. Знание е нужно. Някои хора лесно се поддават на внушение.
За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти?
Да не си болен? “ – „Не съм болен.“ Той казва, че не е болен, но не се минават два дни и заболява. Сега трябва да изправите грешката си. Идете при същия човек и му кажете, че е по-добре, че очите му са чисти, светли. Щом чуе тия ободрителни думи, той ще стане от леглото си и след 2–3 дни ще отиде на работа.
към беседата >>
Да не си болен?
Ученият развързва хората. Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш. Знание е нужно. Някои хора лесно се поддават на внушение. За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти?
Да не си болен?
“ – „Не съм болен.“ Той казва, че не е болен, но не се минават два дни и заболява. Сега трябва да изправите грешката си. Идете при същия човек и му кажете, че е по-добре, че очите му са чисти, светли. Щом чуе тия ободрителни думи, той ще стане от леглото си и след 2–3 дни ще отиде на работа. Абсолютно здрав човек е този, който не се поддава на никакво внушение.
към беседата >>
“ – „Не съм болен.“ Той казва, че не е болен, но не се минават два дни и заболява.
Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш. Знание е нужно. Някои хора лесно се поддават на внушение. За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти? Да не си болен?
“ – „Не съм болен.“ Той казва, че не е болен, но не се минават два дни и заболява.
Сега трябва да изправите грешката си. Идете при същия човек и му кажете, че е по-добре, че очите му са чисти, светли. Щом чуе тия ободрителни думи, той ще стане от леглото си и след 2–3 дни ще отиде на работа. Абсолютно здрав човек е този, който не се поддава на никакво внушение.
към беседата >>
Сега трябва да изправите грешката си.
Знание е нужно. Някои хора лесно се поддават на внушение. За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти? Да не си болен? “ – „Не съм болен.“ Той казва, че не е болен, но не се минават два дни и заболява.
Сега трябва да изправите грешката си.
Идете при същия човек и му кажете, че е по-добре, че очите му са чисти, светли. Щом чуе тия ободрителни думи, той ще стане от леглото си и след 2–3 дни ще отиде на работа. Абсолютно здрав човек е този, който не се поддава на никакво внушение.
към беседата >>
Идете при същия човек и му кажете, че е по-добре, че очите му са чисти, светли.
Някои хора лесно се поддават на внушение. За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти? Да не си болен? “ – „Не съм болен.“ Той казва, че не е болен, но не се минават два дни и заболява. Сега трябва да изправите грешката си.
Идете при същия човек и му кажете, че е по-добре, че очите му са чисти, светли.
Щом чуе тия ободрителни думи, той ще стане от леглото си и след 2–3 дни ще отиде на работа. Абсолютно здрав човек е този, който не се поддава на никакво внушение.
към беседата >>
Щом чуе тия ободрителни думи, той ще стане от леглото си и след 2–3 дни ще отиде на работа.
За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти? Да не си болен? “ – „Не съм болен.“ Той казва, че не е болен, но не се минават два дни и заболява. Сега трябва да изправите грешката си. Идете при същия човек и му кажете, че е по-добре, че очите му са чисти, светли.
Щом чуе тия ободрителни думи, той ще стане от леглото си и след 2–3 дни ще отиде на работа.
Абсолютно здрав човек е този, който не се поддава на никакво внушение.
към беседата >>
Абсолютно здрав човек е този, който не се поддава на никакво внушение.
Да не си болен? “ – „Не съм болен.“ Той казва, че не е болен, но не се минават два дни и заболява. Сега трябва да изправите грешката си. Идете при същия човек и му кажете, че е по-добре, че очите му са чисти, светли. Щом чуе тия ободрителни думи, той ще стане от леглото си и след 2–3 дни ще отиде на работа.
Абсолютно здрав човек е този, който не се поддава на никакво внушение.
към беседата >>
Внушението е подобно на морските вълни.
Внушението е подобно на морските вълни.
За да не претърпи катастрофа, параходът трябва да е здрав, да не допуска морските вълни да проникват в него. Ако има малка пукнатина някъде, вълните проникват вътре и причиняват пакости. Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб. Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище. Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните.
към беседата >>
3.
Справедливи
,
МОК
, София, 13.3.1931г.,
Изобщо, когато се проявява свободно, без да мисли, човек вижда, че не е фактор в живота.
И тъй, като ученици, вие трябва да знаете условията, при които можете да действате. Не мислете, че сте фактори и можете да правите, каквото искате. Считате ли, че сте фактор, който има право да мисли, чувства и действа по свое желание, вие ще опитате резултата на вашата крива мисъл. За пример, ако сте слуга някъде и си позволите да нагрубите господаря си, скоро ще се намерите вън от неговия дом; ако сте студент и си позволите да спорите с професора си по въпроси, които не познавате, да го наричате глупец, ще се намерите вън от университета; ако сте лекар и безразборно давате лекарства, ще платите скъпо за вашето лекомислие.
Изобщо, когато се проявява свободно, без да мисли, човек вижда, че не е фактор в живота.
Други фактори има над него, разумни и справедливи, на които той трябва да се подчинява. Има случаи, когато човек е фактор, но има случаи, когато той трябва да бъде послушен като дете. Не е ли послушен, той се натъква на лошите условия в живота.
към беседата >>
Други фактори има над него, разумни и справедливи, на които той трябва да се подчинява.
И тъй, като ученици, вие трябва да знаете условията, при които можете да действате. Не мислете, че сте фактори и можете да правите, каквото искате. Считате ли, че сте фактор, който има право да мисли, чувства и действа по свое желание, вие ще опитате резултата на вашата крива мисъл. За пример, ако сте слуга някъде и си позволите да нагрубите господаря си, скоро ще се намерите вън от неговия дом; ако сте студент и си позволите да спорите с професора си по въпроси, които не познавате, да го наричате глупец, ще се намерите вън от университета; ако сте лекар и безразборно давате лекарства, ще платите скъпо за вашето лекомислие. Изобщо, когато се проявява свободно, без да мисли, човек вижда, че не е фактор в живота.
Други фактори има над него, разумни и справедливи, на които той трябва да се подчинява.
Има случаи, когато човек е фактор, но има случаи, когато той трябва да бъде послушен като дете. Не е ли послушен, той се натъква на лошите условия в живота.
към беседата >>
Има случаи, когато човек е фактор, но има случаи, когато той трябва да бъде послушен като дете.
Не мислете, че сте фактори и можете да правите, каквото искате. Считате ли, че сте фактор, който има право да мисли, чувства и действа по свое желание, вие ще опитате резултата на вашата крива мисъл. За пример, ако сте слуга някъде и си позволите да нагрубите господаря си, скоро ще се намерите вън от неговия дом; ако сте студент и си позволите да спорите с професора си по въпроси, които не познавате, да го наричате глупец, ще се намерите вън от университета; ако сте лекар и безразборно давате лекарства, ще платите скъпо за вашето лекомислие. Изобщо, когато се проявява свободно, без да мисли, човек вижда, че не е фактор в живота. Други фактори има над него, разумни и справедливи, на които той трябва да се подчинява.
Има случаи, когато човек е фактор, но има случаи, когато той трябва да бъде послушен като дете.
Не е ли послушен, той се натъква на лошите условия в живота.
към беседата >>
Не е ли послушен, той се натъква на лошите условия в живота.
Считате ли, че сте фактор, който има право да мисли, чувства и действа по свое желание, вие ще опитате резултата на вашата крива мисъл. За пример, ако сте слуга някъде и си позволите да нагрубите господаря си, скоро ще се намерите вън от неговия дом; ако сте студент и си позволите да спорите с професора си по въпроси, които не познавате, да го наричате глупец, ще се намерите вън от университета; ако сте лекар и безразборно давате лекарства, ще платите скъпо за вашето лекомислие. Изобщо, когато се проявява свободно, без да мисли, човек вижда, че не е фактор в живота. Други фактори има над него, разумни и справедливи, на които той трябва да се подчинява. Има случаи, когато човек е фактор, но има случаи, когато той трябва да бъде послушен като дете.
Не е ли послушен, той се натъква на лошите условия в живота.
към беседата >>
Днес повечето хора се оплакват от условията на живота, но малцина си задават въпроса, кое е съществено за тях при дадените условия.
Днес повечето хора се оплакват от условията на живота, но малцина си задават въпроса, кое е съществено за тях при дадените условия.
Някои ще кажат, че съществено е за хората да имат любов, да бъдат умни и добри. И това е необходимо за човека, но в даден момент кое е съществено за него? Представете си, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата си, без наука и го запитвате от какво има нужда в дадения момент. Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб. Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба.
към беседата >>
Някои ще кажат, че съществено е за хората да имат любов, да бъдат умни и добри.
Днес повечето хора се оплакват от условията на живота, но малцина си задават въпроса, кое е съществено за тях при дадените условия.
Някои ще кажат, че съществено е за хората да имат любов, да бъдат умни и добри.
И това е необходимо за човека, но в даден момент кое е съществено за него? Представете си, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата си, без наука и го запитвате от какво има нужда в дадения момент. Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб. Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба. Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне.
към беседата >>
И това е необходимо за човека, но в даден момент кое е съществено за него?
Днес повечето хора се оплакват от условията на живота, но малцина си задават въпроса, кое е съществено за тях при дадените условия. Някои ще кажат, че съществено е за хората да имат любов, да бъдат умни и добри.
И това е необходимо за човека, но в даден момент кое е съществено за него?
Представете си, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата си, без наука и го запитвате от какво има нужда в дадения момент. Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб. Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба. Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне. Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост.
към беседата >>
Представете си, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата си, без наука и го запитвате от какво има нужда в дадения момент.
Днес повечето хора се оплакват от условията на живота, но малцина си задават въпроса, кое е съществено за тях при дадените условия. Някои ще кажат, че съществено е за хората да имат любов, да бъдат умни и добри. И това е необходимо за човека, но в даден момент кое е съществено за него?
Представете си, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата си, без наука и го запитвате от какво има нужда в дадения момент.
Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб. Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба. Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне. Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост. Човек трябва да бъде справедлив!
към беседата >>
Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб.
Днес повечето хора се оплакват от условията на живота, но малцина си задават въпроса, кое е съществено за тях при дадените условия. Някои ще кажат, че съществено е за хората да имат любов, да бъдат умни и добри. И това е необходимо за човека, но в даден момент кое е съществено за него? Представете си, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата си, без наука и го запитвате от какво има нужда в дадения момент.
Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб.
Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба. Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне. Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост. Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него.
към беседата >>
Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба.
Днес повечето хора се оплакват от условията на живота, но малцина си задават въпроса, кое е съществено за тях при дадените условия. Някои ще кажат, че съществено е за хората да имат любов, да бъдат умни и добри. И това е необходимо за човека, но в даден момент кое е съществено за него? Представете си, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата си, без наука и го запитвате от какво има нужда в дадения момент. Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб.
Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба.
Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне. Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост. Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на справедливостта.
към беседата >>
Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне.
Някои ще кажат, че съществено е за хората да имат любов, да бъдат умни и добри. И това е необходимо за човека, но в даден момент кое е съществено за него? Представете си, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата си, без наука и го запитвате от какво има нужда в дадения момент. Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб. Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба.
Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне.
Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост. Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на справедливостта. Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек.
към беседата >>
Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост.
И това е необходимо за човека, но в даден момент кое е съществено за него? Представете си, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата си, без наука и го запитвате от какво има нужда в дадения момент. Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб. Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба. Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне.
Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост.
Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на справедливостта. Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек. Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му.
към беседата >>
Човек трябва да бъде справедлив!
Представете си, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата си, без наука и го запитвате от какво има нужда в дадения момент. Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб. Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба. Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне. Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост.
Човек трябва да бъде справедлив!
Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на справедливостта. Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек. Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му. Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават.
към беседата >>
Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него.
Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб. Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба. Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне. Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост. Човек трябва да бъде справедлив!
Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него.
Това изисква законът на справедливостта. Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек. Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му. Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават. Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: „Добре, че се намери и това парче хляб.
към беседата >>
Това изисква законът на справедливостта.
Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба. Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне. Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост. Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него.
Това изисква законът на справедливостта.
Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек. Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му. Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават. Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: „Добре, че се намери и това парче хляб. Без него бях осъден на големи страдания“.
към беседата >>
Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек.
Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне. Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост. Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на справедливостта.
Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек.
Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му. Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават. Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: „Добре, че се намери и това парче хляб. Без него бях осъден на големи страдания“.
към беседата >>
Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му.
Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост. Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на справедливостта. Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек.
Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му.
Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават. Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: „Добре, че се намери и това парче хляб. Без него бях осъден на големи страдания“.
към беседата >>
Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават.
Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на справедливостта. Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек. Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му.
Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават.
Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: „Добре, че се намери и това парче хляб. Без него бях осъден на големи страдания“.
към беседата >>
Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: „Добре, че се намери и това парче хляб.
Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на справедливостта. Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек. Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му. Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават.
Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: „Добре, че се намери и това парче хляб.
Без него бях осъден на големи страдания“.
към беседата >>
Без него бях осъден на големи страдания“.
Това изисква законът на справедливостта. Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек. Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му. Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават. Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: „Добре, че се намери и това парче хляб.
Без него бях осъден на големи страдания“.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да дадете възможност на справедливостта да се прояви във вас.
Като ученици, вие трябва да дадете възможност на справедливостта да се прояви във вас.
За да бъдете справедливи, спазвайте следните правила: Никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили. Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите. – „Защо не ме уважават хората? “ – Защото и ти не ги уважаваш. – „Защо не ме обичат?
към беседата >>
За да бъдете справедливи, спазвайте следните правила: Никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили.
Като ученици, вие трябва да дадете възможност на справедливостта да се прояви във вас.
За да бъдете справедливи, спазвайте следните правила: Никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили.
Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите. – „Защо не ме уважават хората? “ – Защото и ти не ги уважаваш. – „Защо не ме обичат? “ – Защото и ти не ги обичаш.
към беседата >>
Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите.
Като ученици, вие трябва да дадете възможност на справедливостта да се прояви във вас. За да бъдете справедливи, спазвайте следните правила: Никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили.
Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите.
– „Защо не ме уважават хората? “ – Защото и ти не ги уважаваш. – „Защо не ме обичат? “ – Защото и ти не ги обичаш. – „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат?
към беседата >>
– „Защо не ме уважават хората?
Като ученици, вие трябва да дадете възможност на справедливостта да се прояви във вас. За да бъдете справедливи, спазвайте следните правила: Никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили. Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите.
– „Защо не ме уважават хората?
“ – Защото и ти не ги уважаваш. – „Защо не ме обичат? “ – Защото и ти не ги обичаш. – „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат? “ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш.
към беседата >>
“ – Защото и ти не ги уважаваш.
Като ученици, вие трябва да дадете възможност на справедливостта да се прояви във вас. За да бъдете справедливи, спазвайте следните правила: Никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили. Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите. – „Защо не ме уважават хората?
“ – Защото и ти не ги уважаваш.
– „Защо не ме обичат? “ – Защото и ти не ги обичаш. – „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат? “ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш. – „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене?
към беседата >>
– „Защо не ме обичат?
Като ученици, вие трябва да дадете възможност на справедливостта да се прояви във вас. За да бъдете справедливи, спазвайте следните правила: Никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили. Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите. – „Защо не ме уважават хората? “ – Защото и ти не ги уважаваш.
– „Защо не ме обичат?
“ – Защото и ти не ги обичаш. – „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат? “ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш. – „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене? “ – Защото и ти постъпваш така с тях.
към беседата >>
“ – Защото и ти не ги обичаш.
За да бъдете справедливи, спазвайте следните правила: Никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили. Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите. – „Защо не ме уважават хората? “ – Защото и ти не ги уважаваш. – „Защо не ме обичат?
“ – Защото и ти не ги обичаш.
– „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат? “ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш. – „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене? “ – Защото и ти постъпваш така с тях. Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите удове.
към беседата >>
– „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат?
Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите. – „Защо не ме уважават хората? “ – Защото и ти не ги уважаваш. – „Защо не ме обичат? “ – Защото и ти не ги обичаш.
– „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат?
“ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш. – „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене? “ – Защото и ти постъпваш така с тях. Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите удове. Цял ден той ходи без работа из града, умори се и като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болят.
към беседата >>
“ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш.
– „Защо не ме уважават хората? “ – Защото и ти не ги уважаваш. – „Защо не ме обичат? “ – Защото и ти не ги обичаш. – „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат?
“ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш.
– „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене? “ – Защото и ти постъпваш така с тях. Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите удове. Цял ден той ходи без работа из града, умори се и като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болят. На другия ден пък отива на нивата, с часове вдига и слага мотиката, докато ръцете му се покрият с пришки.
към беседата >>
– „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене?
“ – Защото и ти не ги уважаваш. – „Защо не ме обичат? “ – Защото и ти не ги обичаш. – „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат? “ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш.
– „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене?
“ – Защото и ти постъпваш така с тях. Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите удове. Цял ден той ходи без работа из града, умори се и като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болят. На другия ден пък отива на нивата, с часове вдига и слага мотиката, докато ръцете му се покрият с пришки.
към беседата >>
“ – Защото и ти постъпваш така с тях.
– „Защо не ме обичат? “ – Защото и ти не ги обичаш. – „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат? “ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш. – „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене?
“ – Защото и ти постъпваш така с тях.
Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите удове. Цял ден той ходи без работа из града, умори се и като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болят. На другия ден пък отива на нивата, с часове вдига и слага мотиката, докато ръцете му се покрият с пришки.
към беседата >>
Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите удове.
“ – Защото и ти не ги обичаш. – „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат? “ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш. – „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене? “ – Защото и ти постъпваш така с тях.
Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите удове.
Цял ден той ходи без работа из града, умори се и като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болят. На другия ден пък отива на нивата, с часове вдига и слага мотиката, докато ръцете му се покрият с пришки.
към беседата >>
Цял ден той ходи без работа из града, умори се и като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болят.
– „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат? “ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш. – „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене? “ – Защото и ти постъпваш така с тях. Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите удове.
Цял ден той ходи без работа из града, умори се и като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болят.
На другия ден пък отива на нивата, с часове вдига и слага мотиката, докато ръцете му се покрият с пришки.
към беседата >>
На другия ден пък отива на нивата, с часове вдига и слага мотиката, докато ръцете му се покрият с пришки.
“ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш. – „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене? “ – Защото и ти постъпваш така с тях. Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите удове. Цял ден той ходи без работа из града, умори се и като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болят.
На другия ден пък отива на нивата, с часове вдига и слага мотиката, докато ръцете му се покрият с пришки.
към беседата >>
Бъдете справедливи към ръцете и краката си, не ги уморявайте.
Бъдете справедливи към ръцете и краката си, не ги уморявайте.
Ще кажете, че сте заставени да работите много, поради тежките условия на живота. Никой не ви е заставил, освен вие самите. Като отидеш при някой господар, ще му кажеш, че ще работиш 4 часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа. Не пресилвайте удовете си. 4 часа съзнателна работа е достатъчно.
към беседата >>
Ще кажете, че сте заставени да работите много, поради тежките условия на живота.
Бъдете справедливи към ръцете и краката си, не ги уморявайте.
Ще кажете, че сте заставени да работите много, поради тежките условия на живота.
Никой не ви е заставил, освен вие самите. Като отидеш при някой господар, ще му кажеш, че ще работиш 4 часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа. Не пресилвайте удовете си. 4 часа съзнателна работа е достатъчно. Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали.
към беседата >>
Никой не ви е заставил, освен вие самите.
Бъдете справедливи към ръцете и краката си, не ги уморявайте. Ще кажете, че сте заставени да работите много, поради тежките условия на живота.
Никой не ви е заставил, освен вие самите.
Като отидеш при някой господар, ще му кажеш, че ще работиш 4 часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа. Не пресилвайте удовете си. 4 часа съзнателна работа е достатъчно. Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали. Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите.
към беседата >>
Като отидеш при някой господар, ще му кажеш, че ще работиш 4 часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа.
Бъдете справедливи към ръцете и краката си, не ги уморявайте. Ще кажете, че сте заставени да работите много, поради тежките условия на живота. Никой не ви е заставил, освен вие самите.
Като отидеш при някой господар, ще му кажеш, че ще работиш 4 часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа.
Не пресилвайте удовете си. 4 часа съзнателна работа е достатъчно. Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали. Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите. – „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос.
към беседата >>
Не пресилвайте удовете си.
Бъдете справедливи към ръцете и краката си, не ги уморявайте. Ще кажете, че сте заставени да работите много, поради тежките условия на живота. Никой не ви е заставил, освен вие самите. Като отидеш при някой господар, ще му кажеш, че ще работиш 4 часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа.
Не пресилвайте удовете си.
4 часа съзнателна работа е достатъчно. Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали. Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите. – „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос. Любовта изисква съвършени хора.
към беседата >>
4 часа съзнателна работа е достатъчно.
Бъдете справедливи към ръцете и краката си, не ги уморявайте. Ще кажете, че сте заставени да работите много, поради тежките условия на живота. Никой не ви е заставил, освен вие самите. Като отидеш при някой господар, ще му кажеш, че ще работиш 4 часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа. Не пресилвайте удовете си.
4 часа съзнателна работа е достатъчно.
Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали. Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите. – „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос. Любовта изисква съвършени хора. Важно е, че човек може да бъде справедлив.
към беседата >>
Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали.
Ще кажете, че сте заставени да работите много, поради тежките условия на живота. Никой не ви е заставил, освен вие самите. Като отидеш при някой господар, ще му кажеш, че ще работиш 4 часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа. Не пресилвайте удовете си. 4 часа съзнателна работа е достатъчно.
Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали.
Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите. – „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос. Любовта изисква съвършени хора. Важно е, че човек може да бъде справедлив. Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа.
към беседата >>
Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите.
Никой не ви е заставил, освен вие самите. Като отидеш при някой господар, ще му кажеш, че ще работиш 4 часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа. Не пресилвайте удовете си. 4 часа съзнателна работа е достатъчно. Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали.
Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите.
– „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос. Любовта изисква съвършени хора. Важно е, че човек може да бъде справедлив. Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа. Обаче ти трябва да бъдеш справедлив към него.
към беседата >>
– „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос.
Като отидеш при някой господар, ще му кажеш, че ще работиш 4 часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа. Не пресилвайте удовете си. 4 часа съзнателна работа е достатъчно. Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали. Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите.
– „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос.
Любовта изисква съвършени хора. Важно е, че човек може да бъде справедлив. Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа. Обаче ти трябва да бъдеш справедлив към него.
към беседата >>
Любовта изисква съвършени хора.
Не пресилвайте удовете си. 4 часа съзнателна работа е достатъчно. Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали. Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите. – „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос.
Любовта изисква съвършени хора.
Важно е, че човек може да бъде справедлив. Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа. Обаче ти трябва да бъдеш справедлив към него.
към беседата >>
Важно е, че човек може да бъде справедлив.
4 часа съзнателна работа е достатъчно. Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали. Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите. – „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос. Любовта изисква съвършени хора.
Важно е, че човек може да бъде справедлив.
Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа. Обаче ти трябва да бъдеш справедлив към него.
към беседата >>
Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа.
Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали. Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите. – „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос. Любовта изисква съвършени хора. Важно е, че човек може да бъде справедлив.
Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа.
Обаче ти трябва да бъдеш справедлив към него.
към беседата >>
Обаче ти трябва да бъдеш справедлив към него.
Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите. – „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос. Любовта изисква съвършени хора. Важно е, че човек може да бъде справедлив. Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа.
Обаче ти трябва да бъдеш справедлив към него.
към беседата >>
Следователно, който иска да приложи Любовта, трябва да бъде справедлив.
Следователно, който иска да приложи Любовта, трябва да бъде справедлив.
Любовта не търпи несправедливи работи. Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив. Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си.
към беседата >>
Любовта не търпи несправедливи работи.
Следователно, който иска да приложи Любовта, трябва да бъде справедлив.
Любовта не търпи несправедливи работи.
Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив. Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе.
към беседата >>
Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив.
Следователно, който иска да приложи Любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливи работи.
Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив.
Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе. Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек.
към беседата >>
Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен.
Следователно, който иска да приложи Любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливи работи. Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив.
Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен.
Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе. Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек. – Ти не говориш истината, не си справедлив.
към беседата >>
Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив.
Следователно, който иска да приложи Любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливи работи. Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив. Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен.
Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив.
Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе. Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек. – Ти не говориш истината, не си справедлив. Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди?
към беседата >>
Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си.
Следователно, който иска да приложи Любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливи работи. Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив. Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив.
Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си.
Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе. Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек. – Ти не говориш истината, не си справедлив. Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди? Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб?
към беседата >>
Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе.
Любовта не търпи несправедливи работи. Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив. Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си.
Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе.
Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек. – Ти не говориш истината, не си справедлив. Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди? Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб? Той се простудил малко и мисли, че е болен.
към беседата >>
Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек.
Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив. Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе.
Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек.
– Ти не говориш истината, не си справедлив. Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди? Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб? Той се простудил малко и мисли, че е болен. – „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина.
към беседата >>
– Ти не говориш истината, не си справедлив.
Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе. Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек.
– Ти не говориш истината, не си справедлив.
Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди? Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб? Той се простудил малко и мисли, че е болен. – „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина. Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им.
към беседата >>
Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди?
Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе. Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек. – Ти не говориш истината, не си справедлив.
Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди?
Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб? Той се простудил малко и мисли, че е болен. – „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина. Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им. Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит.
към беседата >>
Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб?
Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе. Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек. – Ти не говориш истината, не си справедлив. Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди?
Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб?
Той се простудил малко и мисли, че е болен. – „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина. Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им. Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит. Най-после, казваш, че нямаш време за работа.
към беседата >>
Той се простудил малко и мисли, че е болен.
Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе. Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек. – Ти не говориш истината, не си справедлив. Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди? Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб?
Той се простудил малко и мисли, че е болен.
– „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина. Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им. Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит. Най-после, казваш, че нямаш време за работа. И това не е вярно.
към беседата >>
– „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина.
Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек. – Ти не говориш истината, не си справедлив. Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди? Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб? Той се простудил малко и мисли, че е болен.
– „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина.
Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им. Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит. Най-после, казваш, че нямаш време за работа. И това не е вярно. Имаш време, но го разпиляваш.
към беседата >>
Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им.
– Ти не говориш истината, не си справедлив. Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди? Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб? Той се простудил малко и мисли, че е болен. – „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина.
Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им.
Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит. Най-после, казваш, че нямаш време за работа. И това не е вярно. Имаш време, но го разпиляваш. Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите.
към беседата >>
Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит.
Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди? Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб? Той се простудил малко и мисли, че е болен. – „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина. Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им.
Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит.
Най-после, казваш, че нямаш време за работа. И това не е вярно. Имаш време, но го разпиляваш. Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите. Като работи съзнателно, човек може даже да продава част от своето време.
към беседата >>
Най-после, казваш, че нямаш време за работа.
Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб? Той се простудил малко и мисли, че е болен. – „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина. Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им. Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит.
Най-после, казваш, че нямаш време за работа.
И това не е вярно. Имаш време, но го разпиляваш. Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите. Като работи съзнателно, човек може даже да продава част от своето време. – „Може ли времето да се продава?
към беседата >>
И това не е вярно.
Той се простудил малко и мисли, че е болен. – „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина. Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им. Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит. Най-после, казваш, че нямаш време за работа.
И това не е вярно.
Имаш време, но го разпиляваш. Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите. Като работи съзнателно, човек може даже да продава част от своето време. – „Може ли времето да се продава? “ – Може, разбира се.
към беседата >>
Имаш време, но го разпиляваш.
– „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина. Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им. Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит. Най-после, казваш, че нямаш време за работа. И това не е вярно.
Имаш време, но го разпиляваш.
Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите. Като работи съзнателно, човек може даже да продава част от своето време. – „Може ли времето да се продава? “ – Може, разбира се. Когато художникът нарисува една хубава картина, за която е употребил известно време, един ден той ще я продаде.
към беседата >>
Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите.
Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им. Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит. Най-после, казваш, че нямаш време за работа. И това не е вярно. Имаш време, но го разпиляваш.
Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите.
Като работи съзнателно, човек може даже да продава част от своето време. – „Може ли времето да се продава? “ – Може, разбира се. Когато художникът нарисува една хубава картина, за която е употребил известно време, един ден той ще я продаде. При това, цената на картината се определя в зависимост и от времето, което той е употребил, за да я нарисува.
към беседата >>
Като работи съзнателно, човек може даже да продава част от своето време.
Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит. Най-после, казваш, че нямаш време за работа. И това не е вярно. Имаш време, но го разпиляваш. Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите.
Като работи съзнателно, човек може даже да продава част от своето време.
– „Може ли времето да се продава? “ – Може, разбира се. Когато художникът нарисува една хубава картина, за която е употребил известно време, един ден той ще я продаде. При това, цената на картината се определя в зависимост и от времето, което той е употребил, за да я нарисува.
към беседата >>
– „Може ли времето да се продава?
Най-после, казваш, че нямаш време за работа. И това не е вярно. Имаш време, но го разпиляваш. Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите. Като работи съзнателно, човек може даже да продава част от своето време.
– „Може ли времето да се продава?
“ – Може, разбира се. Когато художникът нарисува една хубава картина, за която е употребил известно време, един ден той ще я продаде. При това, цената на картината се определя в зависимост и от времето, което той е употребил, за да я нарисува.
към беседата >>
“ – Може, разбира се.
И това не е вярно. Имаш време, но го разпиляваш. Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите. Като работи съзнателно, човек може даже да продава част от своето време. – „Може ли времето да се продава?
“ – Може, разбира се.
Когато художникът нарисува една хубава картина, за която е употребил известно време, един ден той ще я продаде. При това, цената на картината се определя в зависимост и от времето, което той е употребил, за да я нарисува.
към беседата >>
Когато художникът нарисува една хубава картина, за която е употребил известно време, един ден той ще я продаде.
Имаш време, но го разпиляваш. Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите. Като работи съзнателно, човек може даже да продава част от своето време. – „Може ли времето да се продава? “ – Може, разбира се.
Когато художникът нарисува една хубава картина, за която е употребил известно време, един ден той ще я продаде.
При това, цената на картината се определя в зависимост и от времето, което той е употребил, за да я нарисува.
към беседата >>
При това, цената на картината се определя в зависимост и от времето, което той е употребил, за да я нарисува.
Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите. Като работи съзнателно, човек може даже да продава част от своето време. – „Може ли времето да се продава? “ – Може, разбира се. Когато художникът нарисува една хубава картина, за която е употребил известно време, един ден той ще я продаде.
При това, цената на картината се определя в зависимост и от времето, което той е употребил, за да я нарисува.
към беседата >>
И тъй, за да имате успех в живота си, трябва да работите със закона на справедливостта.
И тъй, за да имате успех в живота си, трябва да работите със закона на справедливостта.
Намериш ли се пред някаква мъчнотия, бъди справедлив, не казвай, че животът ти е дотегнал, че си сиромах, че си неспособен и т.н. Ако човекът се оплаква от сиромашия и глад, какво трябва да правят дървеницата и паякът, които по няколко дни и седмици гладуват? Човек не знае още какво нещо е гладът. Като гладува 2–3 дни, той надава вик за помощ, мисли, че ще умре. Той трябва да бъде справедлив, да не мисли само за себе си и да изхожда само от своето положение, но да се вглежда в положението на ония, които стоят под него.
към беседата >>
Намериш ли се пред някаква мъчнотия, бъди справедлив, не казвай, че животът ти е дотегнал, че си сиромах, че си неспособен и т.н.
И тъй, за да имате успех в живота си, трябва да работите със закона на справедливостта.
Намериш ли се пред някаква мъчнотия, бъди справедлив, не казвай, че животът ти е дотегнал, че си сиромах, че си неспособен и т.н.
Ако човекът се оплаква от сиромашия и глад, какво трябва да правят дървеницата и паякът, които по няколко дни и седмици гладуват? Човек не знае още какво нещо е гладът. Като гладува 2–3 дни, той надава вик за помощ, мисли, че ще умре. Той трябва да бъде справедлив, да не мисли само за себе си и да изхожда само от своето положение, но да се вглежда в положението на ония, които стоят под него.
към беседата >>
НАГОРЕ