НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
351
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
351
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Хората казватъ: такива сѫ законитѣ на свѣтлината, да изчезва и да се проявява.
Скърбьта, това е спѫтница, другарка на живота. Така и радостьта е друга спѫтница, другарка на самия животъ. Разбира се, ние за живота ще говоримъ въ по-другъ смисълъ отъ този, подъ който съврѣменнитѣ учени хора разбиратъ думата животъ. Подъ думата животъ ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животътъ се проявява като свѣтлината въ една малка лампичка и послѣ изчезва, като завъртимъ ключа, това не е животъ.
Хората казватъ: такива сѫ законитѣ на свѣтлината, да изчезва и да се проявява.
Не, такъвъ законъ на свѣтлината нѣма. Това е законъ на хората. Само тѣ се проявяватъ така. Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ. Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ.
към беседата >>
Не, България още не е дошла до такова окаяно положение.
Прѣдставете си, какъвъ ще е билъ животътъ въ туй царство! Вие, съврѣменнитѣ хора, се оплаквате отъ сегашнитѣ режими. Хората въ България се оплакватъ отъ своето сегашно положение. Туй, което става сега въ България, е цвѣте прѣдъ положението на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета. Казвате: какво става въ България!
Не, България още не е дошла до такова окаяно положение.
По едно врѣме дъщерята на този царь се влюбила въ единъ царски синъ, нареченъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, който дошълъ да живѣе въ това царство. Като дошълъ въ царството, успѣлъ да убѣди Бенъ-Адета, да направи единъ опитъ, да даде свобода на своя народъ. До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние. Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството. Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ.
към беседата >>
Не, такъвъ законъ на свѣтлината нѣма.
Така и радостьта е друга спѫтница, другарка на самия животъ. Разбира се, ние за живота ще говоримъ въ по-другъ смисълъ отъ този, подъ който съврѣменнитѣ учени хора разбиратъ думата животъ. Подъ думата животъ ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животътъ се проявява като свѣтлината въ една малка лампичка и послѣ изчезва, като завъртимъ ключа, това не е животъ. Хората казватъ: такива сѫ законитѣ на свѣтлината, да изчезва и да се проявява.
Не, такъвъ законъ на свѣтлината нѣма.
Това е законъ на хората. Само тѣ се проявяватъ така. Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ. Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ. Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина.
към беседата >>
По едно врѣме дъщерята на този царь се влюбила въ единъ царски синъ, нареченъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, който дошълъ да живѣе въ това царство.
Вие, съврѣменнитѣ хора, се оплаквате отъ сегашнитѣ режими. Хората въ България се оплакватъ отъ своето сегашно положение. Туй, което става сега въ България, е цвѣте прѣдъ положението на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета. Казвате: какво става въ България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение.
По едно врѣме дъщерята на този царь се влюбила въ единъ царски синъ, нареченъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, който дошълъ да живѣе въ това царство.
Като дошълъ въ царството, успѣлъ да убѣди Бенъ-Адета, да направи единъ опитъ, да даде свобода на своя народъ. До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние. Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството. Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска.
към беседата >>
Това е законъ на хората.
Разбира се, ние за живота ще говоримъ въ по-другъ смисълъ отъ този, подъ който съврѣменнитѣ учени хора разбиратъ думата животъ. Подъ думата животъ ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животътъ се проявява като свѣтлината въ една малка лампичка и послѣ изчезва, като завъртимъ ключа, това не е животъ. Хората казватъ: такива сѫ законитѣ на свѣтлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъвъ законъ на свѣтлината нѣма.
Това е законъ на хората.
Само тѣ се проявяватъ така. Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ. Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ. Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина. Това е законъ, който азъ не признавамъ.
към беседата >>
Като дошълъ въ царството, успѣлъ да убѣди Бенъ-Адета, да направи единъ опитъ, да даде свобода на своя народъ.
Хората въ България се оплакватъ отъ своето сегашно положение. Туй, което става сега въ България, е цвѣте прѣдъ положението на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета. Казвате: какво става въ България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно врѣме дъщерята на този царь се влюбила въ единъ царски синъ, нареченъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, който дошълъ да живѣе въ това царство.
Като дошълъ въ царството, успѣлъ да убѣди Бенъ-Адета, да направи единъ опитъ, да даде свобода на своя народъ.
До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние. Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството. Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска. Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало.
към беседата >>
Само тѣ се проявяватъ така.
Подъ думата животъ ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животътъ се проявява като свѣтлината въ една малка лампичка и послѣ изчезва, като завъртимъ ключа, това не е животъ. Хората казватъ: такива сѫ законитѣ на свѣтлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъвъ законъ на свѣтлината нѣма. Това е законъ на хората.
Само тѣ се проявяватъ така.
Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ. Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ. Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина. Това е законъ, който азъ не признавамъ. Това нѣщо азъ мога да докажа на хората.
към беседата >>
До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние.
Туй, което става сега въ България, е цвѣте прѣдъ положението на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета. Казвате: какво става въ България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно врѣме дъщерята на този царь се влюбила въ единъ царски синъ, нареченъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, който дошълъ да живѣе въ това царство. Като дошълъ въ царството, успѣлъ да убѣди Бенъ-Адета, да направи единъ опитъ, да даде свобода на своя народъ.
До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние.
Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството. Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска. Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало. Настанала велика радость въ свѣта.
към беседата >>
Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ.
Ако животътъ се проявява като свѣтлината въ една малка лампичка и послѣ изчезва, като завъртимъ ключа, това не е животъ. Хората казватъ: такива сѫ законитѣ на свѣтлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъвъ законъ на свѣтлината нѣма. Това е законъ на хората. Само тѣ се проявяватъ така.
Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ.
Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ. Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина. Това е законъ, който азъ не признавамъ. Това нѣщо азъ мога да докажа на хората. Но нѣкой пѫть хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва.
към беседата >>
Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството.
Казвате: какво става въ България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно врѣме дъщерята на този царь се влюбила въ единъ царски синъ, нареченъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, който дошълъ да живѣе въ това царство. Като дошълъ въ царството, успѣлъ да убѣди Бенъ-Адета, да направи единъ опитъ, да даде свобода на своя народъ. До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние.
Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството.
Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска. Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало. Настанала велика радость въ свѣта. Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта.
към беседата >>
Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ.
Хората казватъ: такива сѫ законитѣ на свѣтлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъвъ законъ на свѣтлината нѣма. Това е законъ на хората. Само тѣ се проявяватъ така. Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ.
Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ.
Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина. Това е законъ, който азъ не признавамъ. Това нѣщо азъ мога да докажа на хората. Но нѣкой пѫть хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Не, слънцето не изгрѣва и не залѣзва.
към беседата >>
Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ.
Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно врѣме дъщерята на този царь се влюбила въ единъ царски синъ, нареченъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, който дошълъ да живѣе въ това царство. Като дошълъ въ царството, успѣлъ да убѣди Бенъ-Адета, да направи единъ опитъ, да даде свобода на своя народъ. До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние. Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството.
Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ.
Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска. Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало. Настанала велика радость въ свѣта. Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода.
към беседата >>
Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина.
Не, такъвъ законъ на свѣтлината нѣма. Това е законъ на хората. Само тѣ се проявяватъ така. Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ. Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ.
Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина.
Това е законъ, който азъ не признавамъ. Това нѣщо азъ мога да докажа на хората. Но нѣкой пѫть хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Не, слънцето не изгрѣва и не залѣзва. То изгрѣва и залѣзва само затова, защото хората живѣятъ на земята, но за онѣзи сѫщества, които не живѣятъ на земята, за тѣхъ слънцето не изгрѣва, и не залѣзва.
към беседата >>
Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска.
По едно врѣме дъщерята на този царь се влюбила въ единъ царски синъ, нареченъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, който дошълъ да живѣе въ това царство. Като дошълъ въ царството, успѣлъ да убѣди Бенъ-Адета, да направи единъ опитъ, да даде свобода на своя народъ. До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние. Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството. Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ.
Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска.
Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало. Настанала велика радость въ свѣта. Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ.
към беседата >>
Това е законъ, който азъ не признавамъ.
Това е законъ на хората. Само тѣ се проявяватъ така. Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ. Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ. Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина.
Това е законъ, който азъ не признавамъ.
Това нѣщо азъ мога да докажа на хората. Но нѣкой пѫть хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Не, слънцето не изгрѣва и не залѣзва. То изгрѣва и залѣзва само затова, защото хората живѣятъ на земята, но за онѣзи сѫщества, които не живѣятъ на земята, за тѣхъ слънцето не изгрѣва, и не залѣзва. Ако живѣете въ центъра на земята, за васъ слънцето нѣма да изгрѣе никога; но ако се дигнете надъ земята, за васъ слънцето нѣма да залѣзе никога.
към беседата >>
Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало.
Като дошълъ въ царството, успѣлъ да убѣди Бенъ-Адета, да направи единъ опитъ, да даде свобода на своя народъ. До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние. Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството. Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска.
Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало.
Настанала велика радость въ свѣта. Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ. Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ?
към беседата >>
Това нѣщо азъ мога да докажа на хората.
Само тѣ се проявяватъ така. Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ. Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ. Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина. Това е законъ, който азъ не признавамъ.
Това нѣщо азъ мога да докажа на хората.
Но нѣкой пѫть хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Не, слънцето не изгрѣва и не залѣзва. То изгрѣва и залѣзва само затова, защото хората живѣятъ на земята, но за онѣзи сѫщества, които не живѣятъ на земята, за тѣхъ слънцето не изгрѣва, и не залѣзва. Ако живѣете въ центъра на земята, за васъ слънцето нѣма да изгрѣе никога; но ако се дигнете надъ земята, за васъ слънцето нѣма да залѣзе никога.
към беседата >>
Настанала велика радость въ свѣта.
До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние. Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството. Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска. Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало.
Настанала велика радость въ свѣта.
Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ. Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нѣма вече.
към беседата >>
Но нѣкой пѫть хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва.
Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ. Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ. Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина. Това е законъ, който азъ не признавамъ. Това нѣщо азъ мога да докажа на хората.
Но нѣкой пѫть хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва.
Не, слънцето не изгрѣва и не залѣзва. То изгрѣва и залѣзва само затова, защото хората живѣятъ на земята, но за онѣзи сѫщества, които не живѣятъ на земята, за тѣхъ слънцето не изгрѣва, и не залѣзва. Ако живѣете въ центъра на земята, за васъ слънцето нѣма да изгрѣе никога; но ако се дигнете надъ земята, за васъ слънцето нѣма да залѣзе никога.
към беседата >>
Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта.
Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството. Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска. Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало. Настанала велика радость въ свѣта.
Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта.
Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ. Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нѣма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си.
към беседата >>
Не, слънцето не изгрѣва и не залѣзва.
Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ. Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина. Това е законъ, който азъ не признавамъ. Това нѣщо азъ мога да докажа на хората. Но нѣкой пѫть хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва.
Не, слънцето не изгрѣва и не залѣзва.
То изгрѣва и залѣзва само затова, защото хората живѣятъ на земята, но за онѣзи сѫщества, които не живѣятъ на земята, за тѣхъ слънцето не изгрѣва, и не залѣзва. Ако живѣете въ центъра на земята, за васъ слънцето нѣма да изгрѣе никога; но ако се дигнете надъ земята, за васъ слънцето нѣма да залѣзе никога.
към беседата >>
Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода.
Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска. Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало. Настанала велика радость въ свѣта. Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта.
Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода.
Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ. Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нѣма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си.
към беседата >>
То изгрѣва и залѣзва само затова, защото хората живѣятъ на земята, но за онѣзи сѫщества, които не живѣятъ на земята, за тѣхъ слънцето не изгрѣва, и не залѣзва.
Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина. Това е законъ, който азъ не признавамъ. Това нѣщо азъ мога да докажа на хората. Но нѣкой пѫть хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Не, слънцето не изгрѣва и не залѣзва.
То изгрѣва и залѣзва само затова, защото хората живѣятъ на земята, но за онѣзи сѫщества, които не живѣятъ на земята, за тѣхъ слънцето не изгрѣва, и не залѣзва.
Ако живѣете въ центъра на земята, за васъ слънцето нѣма да изгрѣе никога; но ако се дигнете надъ земята, за васъ слънцето нѣма да залѣзе никога.
към беседата >>
Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ.
Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска. Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало. Настанала велика радость въ свѣта. Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода.
Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ.
Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нѣма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си.
към беседата >>
Ако живѣете въ центъра на земята, за васъ слънцето нѣма да изгрѣе никога; но ако се дигнете надъ земята, за васъ слънцето нѣма да залѣзе никога.
Това е законъ, който азъ не признавамъ. Това нѣщо азъ мога да докажа на хората. Но нѣкой пѫть хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Не, слънцето не изгрѣва и не залѣзва. То изгрѣва и залѣзва само затова, защото хората живѣятъ на земята, но за онѣзи сѫщества, които не живѣятъ на земята, за тѣхъ слънцето не изгрѣва, и не залѣзва.
Ако живѣете въ центъра на земята, за васъ слънцето нѣма да изгрѣе никога; но ако се дигнете надъ земята, за васъ слънцето нѣма да залѣзе никога.
към беседата >>
Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ?
Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало. Настанала велика радость въ свѣта. Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ.
Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ?
Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нѣма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си.
към беседата >>
Та, когато хората изучаватъ живота, тѣ го изучаватъ отъ своето лично становище и казватъ: азъ съмъ убѣденъ, така мисля така съмъ схваналъ.
Та, когато хората изучаватъ живота, тѣ го изучаватъ отъ своето лично становище и казватъ: азъ съмъ убѣденъ, така мисля така съмъ схваналъ.
Такива убѣждения имате вие. И слѣдъ всичко това, съврѣменнитѣ хора говорятъ за своитѣ убѣждения. Казватъ: моитѣ убѣждения сѫ такива и такива. Че такива убѣждения имаха твоятъ дѣдо и твоятъ прадѣдо. Твоитѣ убѣждения сѫ убѣждения на дѣдо ти!
към беседата >>
Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нѣма вече.
Настанала велика радость въ свѣта. Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ. Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ?
Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нѣма вече.
Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си.
към беседата >>
Такива убѣждения имате вие.
Та, когато хората изучаватъ живота, тѣ го изучаватъ отъ своето лично становище и казватъ: азъ съмъ убѣденъ, така мисля така съмъ схваналъ.
Такива убѣждения имате вие.
И слѣдъ всичко това, съврѣменнитѣ хора говорятъ за своитѣ убѣждения. Казватъ: моитѣ убѣждения сѫ такива и такива. Че такива убѣждения имаха твоятъ дѣдо и твоятъ прадѣдо. Твоитѣ убѣждения сѫ убѣждения на дѣдо ти! Ама азъ така разбирамъ истината.
към беседата >>
Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си.
Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ. Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нѣма вече.
Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си.
към беседата >>
И слѣдъ всичко това, съврѣменнитѣ хора говорятъ за своитѣ убѣждения.
Та, когато хората изучаватъ живота, тѣ го изучаватъ отъ своето лично становище и казватъ: азъ съмъ убѣденъ, така мисля така съмъ схваналъ. Такива убѣждения имате вие.
И слѣдъ всичко това, съврѣменнитѣ хора говорятъ за своитѣ убѣждения.
Казватъ: моитѣ убѣждения сѫ такива и такива. Че такива убѣждения имаха твоятъ дѣдо и твоятъ прадѣдо. Твоитѣ убѣждения сѫ убѣждения на дѣдо ти! Ама азъ така разбирамъ истината. Какво разбирашъ ти?
към беседата >>
Вървятъ по-нататъкъ, мръква се вече – настава вечерь.
Вървятъ по-нататъкъ, мръква се вече – настава вечерь.
Тя му разказва: „Много съмъ благодарна, че дойде въ нашето царство, внесе радость за всички“. Въ това врѣме въ нея се явява желание да го пригърне, да го цѣлуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира въ единъ великолѣпенъ палатъ, съ отлично освѣтление. Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ. И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ. Какво ще разберете сега отъ него?
към беседата >>
Казватъ: моитѣ убѣждения сѫ такива и такива.
Та, когато хората изучаватъ живота, тѣ го изучаватъ отъ своето лично становище и казватъ: азъ съмъ убѣденъ, така мисля така съмъ схваналъ. Такива убѣждения имате вие. И слѣдъ всичко това, съврѣменнитѣ хора говорятъ за своитѣ убѣждения.
Казватъ: моитѣ убѣждения сѫ такива и такива.
Че такива убѣждения имаха твоятъ дѣдо и твоятъ прадѣдо. Твоитѣ убѣждения сѫ убѣждения на дѣдо ти! Ама азъ така разбирамъ истината. Какво разбирашъ ти? И дѣдо ти така разбираше Истината.
към беседата >>
Тя му разказва: „Много съмъ благодарна, че дойде въ нашето царство, внесе радость за всички“.
Вървятъ по-нататъкъ, мръква се вече – настава вечерь.
Тя му разказва: „Много съмъ благодарна, че дойде въ нашето царство, внесе радость за всички“.
Въ това врѣме въ нея се явява желание да го пригърне, да го цѣлуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира въ единъ великолѣпенъ палатъ, съ отлично освѣтление. Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ. И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ. Какво ще разберете сега отъ него? Тя веднага почва да философствува, да разсѫждава, какъ се намѣрила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прѣдъ очитѣ ѝ, и прѣдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ.
към беседата >>
Че такива убѣждения имаха твоятъ дѣдо и твоятъ прадѣдо.
Та, когато хората изучаватъ живота, тѣ го изучаватъ отъ своето лично становище и казватъ: азъ съмъ убѣденъ, така мисля така съмъ схваналъ. Такива убѣждения имате вие. И слѣдъ всичко това, съврѣменнитѣ хора говорятъ за своитѣ убѣждения. Казватъ: моитѣ убѣждения сѫ такива и такива.
Че такива убѣждения имаха твоятъ дѣдо и твоятъ прадѣдо.
Твоитѣ убѣждения сѫ убѣждения на дѣдо ти! Ама азъ така разбирамъ истината. Какво разбирашъ ти? И дѣдо ти така разбираше Истината. Като дойдатъ до научнитѣ изслѣдвания, до най-новитѣ методи на лѣчение, хората казватъ: днесъ така се лѣкуватъ хората.
към беседата >>
Въ това врѣме въ нея се явява желание да го пригърне, да го цѣлуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира въ единъ великолѣпенъ палатъ, съ отлично освѣтление.
Вървятъ по-нататъкъ, мръква се вече – настава вечерь. Тя му разказва: „Много съмъ благодарна, че дойде въ нашето царство, внесе радость за всички“.
Въ това врѣме въ нея се явява желание да го пригърне, да го цѣлуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира въ единъ великолѣпенъ палатъ, съ отлично освѣтление.
Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ. И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ. Какво ще разберете сега отъ него? Тя веднага почва да философствува, да разсѫждава, какъ се намѣрила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прѣдъ очитѣ ѝ, и прѣдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Гдѣ оставатъ тия имена?
към беседата >>
Твоитѣ убѣждения сѫ убѣждения на дѣдо ти!
Та, когато хората изучаватъ живота, тѣ го изучаватъ отъ своето лично становище и казватъ: азъ съмъ убѣденъ, така мисля така съмъ схваналъ. Такива убѣждения имате вие. И слѣдъ всичко това, съврѣменнитѣ хора говорятъ за своитѣ убѣждения. Казватъ: моитѣ убѣждения сѫ такива и такива. Че такива убѣждения имаха твоятъ дѣдо и твоятъ прадѣдо.
Твоитѣ убѣждения сѫ убѣждения на дѣдо ти!
Ама азъ така разбирамъ истината. Какво разбирашъ ти? И дѣдо ти така разбираше Истината. Като дойдатъ до научнитѣ изслѣдвания, до най-новитѣ методи на лѣчение, хората казватъ: днесъ така се лѣкуватъ хората. Да, но и при стария начинъ на лѣкуване хората умираха, както и при новия начинъ на лѣкуване.
към беседата >>
Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ.
Вървятъ по-нататъкъ, мръква се вече – настава вечерь. Тя му разказва: „Много съмъ благодарна, че дойде въ нашето царство, внесе радость за всички“. Въ това врѣме въ нея се явява желание да го пригърне, да го цѣлуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира въ единъ великолѣпенъ палатъ, съ отлично освѣтление.
Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ.
И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ. Какво ще разберете сега отъ него? Тя веднага почва да философствува, да разсѫждава, какъ се намѣрила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прѣдъ очитѣ ѝ, и прѣдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Гдѣ оставатъ тия имена? – Днесъ и двамата сѫ живи.
към беседата >>
Ама азъ така разбирамъ истината.
Такива убѣждения имате вие. И слѣдъ всичко това, съврѣменнитѣ хора говорятъ за своитѣ убѣждения. Казватъ: моитѣ убѣждения сѫ такива и такива. Че такива убѣждения имаха твоятъ дѣдо и твоятъ прадѣдо. Твоитѣ убѣждения сѫ убѣждения на дѣдо ти!
Ама азъ така разбирамъ истината.
Какво разбирашъ ти? И дѣдо ти така разбираше Истината. Като дойдатъ до научнитѣ изслѣдвания, до най-новитѣ методи на лѣчение, хората казватъ: днесъ така се лѣкуватъ хората. Да, но и при стария начинъ на лѣкуване хората умираха, както и при новия начинъ на лѣкуване. Това, което днесъ хората наричатъ лѣкуване, не е лѣкуване, то е залъгване.
към беседата >>
И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ.
Вървятъ по-нататъкъ, мръква се вече – настава вечерь. Тя му разказва: „Много съмъ благодарна, че дойде въ нашето царство, внесе радость за всички“. Въ това врѣме въ нея се явява желание да го пригърне, да го цѣлуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира въ единъ великолѣпенъ палатъ, съ отлично освѣтление. Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ.
И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ.
Какво ще разберете сега отъ него? Тя веднага почва да философствува, да разсѫждава, какъ се намѣрила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прѣдъ очитѣ ѝ, и прѣдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Гдѣ оставатъ тия имена? – Днесъ и двамата сѫ живи. Бенъ Адетъ е стариятъ човѣкъ.
към беседата >>
Какво разбирашъ ти?
И слѣдъ всичко това, съврѣменнитѣ хора говорятъ за своитѣ убѣждения. Казватъ: моитѣ убѣждения сѫ такива и такива. Че такива убѣждения имаха твоятъ дѣдо и твоятъ прадѣдо. Твоитѣ убѣждения сѫ убѣждения на дѣдо ти! Ама азъ така разбирамъ истината.
Какво разбирашъ ти?
И дѣдо ти така разбираше Истината. Като дойдатъ до научнитѣ изслѣдвания, до най-новитѣ методи на лѣчение, хората казватъ: днесъ така се лѣкуватъ хората. Да, но и при стария начинъ на лѣкуване хората умираха, както и при новия начинъ на лѣкуване. Това, което днесъ хората наричатъ лѣкуване, не е лѣкуване, то е залъгване. Тѣ като лѣкуватъ, лѣкуватъ нѣкого, най-послѣ го изпратятъ на онзи свѣтъ, съвършено го излѣкуватъ.
към беседата >>
Какво ще разберете сега отъ него?
Вървятъ по-нататъкъ, мръква се вече – настава вечерь. Тя му разказва: „Много съмъ благодарна, че дойде въ нашето царство, внесе радость за всички“. Въ това врѣме въ нея се явява желание да го пригърне, да го цѣлуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира въ единъ великолѣпенъ палатъ, съ отлично освѣтление. Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ. И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ.
Какво ще разберете сега отъ него?
Тя веднага почва да философствува, да разсѫждава, какъ се намѣрила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прѣдъ очитѣ ѝ, и прѣдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Гдѣ оставатъ тия имена? – Днесъ и двамата сѫ живи. Бенъ Адетъ е стариятъ човѣкъ. Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човѣкъ.
към беседата >>
И дѣдо ти така разбираше Истината.
Казватъ: моитѣ убѣждения сѫ такива и такива. Че такива убѣждения имаха твоятъ дѣдо и твоятъ прадѣдо. Твоитѣ убѣждения сѫ убѣждения на дѣдо ти! Ама азъ така разбирамъ истината. Какво разбирашъ ти?
И дѣдо ти така разбираше Истината.
Като дойдатъ до научнитѣ изслѣдвания, до най-новитѣ методи на лѣчение, хората казватъ: днесъ така се лѣкуватъ хората. Да, но и при стария начинъ на лѣкуване хората умираха, както и при новия начинъ на лѣкуване. Това, което днесъ хората наричатъ лѣкуване, не е лѣкуване, то е залъгване. Тѣ като лѣкуватъ, лѣкуватъ нѣкого, най-послѣ го изпратятъ на онзи свѣтъ, съвършено го излѣкуватъ. И старитѣ сѫ лѣкували така, и новитѣ лѣкуватъ по сѫщия начинъ.
към беседата >>
Тя веднага почва да философствува, да разсѫждава, какъ се намѣрила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прѣдъ очитѣ ѝ, и прѣдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ.
Тя му разказва: „Много съмъ благодарна, че дойде въ нашето царство, внесе радость за всички“. Въ това врѣме въ нея се явява желание да го пригърне, да го цѣлуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира въ единъ великолѣпенъ палатъ, съ отлично освѣтление. Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ. И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ. Какво ще разберете сега отъ него?
Тя веднага почва да философствува, да разсѫждава, какъ се намѣрила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прѣдъ очитѣ ѝ, и прѣдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ.
Гдѣ оставатъ тия имена? – Днесъ и двамата сѫ живи. Бенъ Адетъ е стариятъ човѣкъ. Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човѣкъ. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човѣкъ?
към беседата >>
Като дойдатъ до научнитѣ изслѣдвания, до най-новитѣ методи на лѣчение, хората казватъ: днесъ така се лѣкуватъ хората.
Че такива убѣждения имаха твоятъ дѣдо и твоятъ прадѣдо. Твоитѣ убѣждения сѫ убѣждения на дѣдо ти! Ама азъ така разбирамъ истината. Какво разбирашъ ти? И дѣдо ти така разбираше Истината.
Като дойдатъ до научнитѣ изслѣдвания, до най-новитѣ методи на лѣчение, хората казватъ: днесъ така се лѣкуватъ хората.
Да, но и при стария начинъ на лѣкуване хората умираха, както и при новия начинъ на лѣкуване. Това, което днесъ хората наричатъ лѣкуване, не е лѣкуване, то е залъгване. Тѣ като лѣкуватъ, лѣкуватъ нѣкого, най-послѣ го изпратятъ на онзи свѣтъ, съвършено го излѣкуватъ. И старитѣ сѫ лѣкували така, и новитѣ лѣкуватъ по сѫщия начинъ. Различаватъ се само по това, че старитѣ сѫ давали едно утѣшение на болния, а новитѣ даватъ друго утѣшение.
към беседата >>
Гдѣ оставатъ тия имена?
Въ това врѣме въ нея се явява желание да го пригърне, да го цѣлуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира въ единъ великолѣпенъ палатъ, съ отлично освѣтление. Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ. И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ. Какво ще разберете сега отъ него? Тя веднага почва да философствува, да разсѫждава, какъ се намѣрила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прѣдъ очитѣ ѝ, и прѣдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ.
Гдѣ оставатъ тия имена?
– Днесъ и двамата сѫ живи. Бенъ Адетъ е стариятъ човѣкъ. Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човѣкъ. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човѣкъ? Вие ще кажете: стариятъ да умрѣ!
към беседата >>
Да, но и при стария начинъ на лѣкуване хората умираха, както и при новия начинъ на лѣкуване.
Твоитѣ убѣждения сѫ убѣждения на дѣдо ти! Ама азъ така разбирамъ истината. Какво разбирашъ ти? И дѣдо ти така разбираше Истината. Като дойдатъ до научнитѣ изслѣдвания, до най-новитѣ методи на лѣчение, хората казватъ: днесъ така се лѣкуватъ хората.
Да, но и при стария начинъ на лѣкуване хората умираха, както и при новия начинъ на лѣкуване.
Това, което днесъ хората наричатъ лѣкуване, не е лѣкуване, то е залъгване. Тѣ като лѣкуватъ, лѣкуватъ нѣкого, най-послѣ го изпратятъ на онзи свѣтъ, съвършено го излѣкуватъ. И старитѣ сѫ лѣкували така, и новитѣ лѣкуватъ по сѫщия начинъ. Различаватъ се само по това, че старитѣ сѫ давали едно утѣшение на болния, а новитѣ даватъ друго утѣшение. И болниятъ все си отива утѣшенъ, че ще го излѣкуватъ.
към беседата >>
– Днесъ и двамата сѫ живи.
Тя забравя за Бенъ-Адетъ-Исабета, и започва да чете една книга, която намира въ този палатъ. И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ. Какво ще разберете сега отъ него? Тя веднага почва да философствува, да разсѫждава, какъ се намѣрила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прѣдъ очитѣ ѝ, и прѣдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Гдѣ оставатъ тия имена?
– Днесъ и двамата сѫ живи.
Бенъ Адетъ е стариятъ човѣкъ. Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човѣкъ. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човѣкъ? Вие ще кажете: стариятъ да умрѣ! Не, стариятъ човѣкъ е бащата на младия.
към беседата >>
Това, което днесъ хората наричатъ лѣкуване, не е лѣкуване, то е залъгване.
Ама азъ така разбирамъ истината. Какво разбирашъ ти? И дѣдо ти така разбираше Истината. Като дойдатъ до научнитѣ изслѣдвания, до най-новитѣ методи на лѣчение, хората казватъ: днесъ така се лѣкуватъ хората. Да, но и при стария начинъ на лѣкуване хората умираха, както и при новия начинъ на лѣкуване.
Това, което днесъ хората наричатъ лѣкуване, не е лѣкуване, то е залъгване.
Тѣ като лѣкуватъ, лѣкуватъ нѣкого, най-послѣ го изпратятъ на онзи свѣтъ, съвършено го излѣкуватъ. И старитѣ сѫ лѣкували така, и новитѣ лѣкуватъ по сѫщия начинъ. Различаватъ се само по това, че старитѣ сѫ давали едно утѣшение на болния, а новитѣ даватъ друго утѣшение. И болниятъ все си отива утѣшенъ, че ще го излѣкуватъ. Отъ гдѣ идватъ тия погрѣшки?
към беседата >>
Бенъ Адетъ е стариятъ човѣкъ.
И чете слѣдующето: Исабетъ Бенъ Адетъ-Бенъ Адетъ Исабетъ. Какво ще разберете сега отъ него? Тя веднага почва да философствува, да разсѫждава, какъ се намѣрила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прѣдъ очитѣ ѝ, и прѣдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Гдѣ оставатъ тия имена? – Днесъ и двамата сѫ живи.
Бенъ Адетъ е стариятъ човѣкъ.
Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човѣкъ. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човѣкъ? Вие ще кажете: стариятъ да умрѣ! Не, стариятъ човѣкъ е бащата на младия. Нѣкои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човѣкъ е онази стара форма на грѣха.
към беседата >>
Тѣ като лѣкуватъ, лѣкуватъ нѣкого, най-послѣ го изпратятъ на онзи свѣтъ, съвършено го излѣкуватъ.
Какво разбирашъ ти? И дѣдо ти така разбираше Истината. Като дойдатъ до научнитѣ изслѣдвания, до най-новитѣ методи на лѣчение, хората казватъ: днесъ така се лѣкуватъ хората. Да, но и при стария начинъ на лѣкуване хората умираха, както и при новия начинъ на лѣкуване. Това, което днесъ хората наричатъ лѣкуване, не е лѣкуване, то е залъгване.
Тѣ като лѣкуватъ, лѣкуватъ нѣкого, най-послѣ го изпратятъ на онзи свѣтъ, съвършено го излѣкуватъ.
И старитѣ сѫ лѣкували така, и новитѣ лѣкуватъ по сѫщия начинъ. Различаватъ се само по това, че старитѣ сѫ давали едно утѣшение на болния, а новитѣ даватъ друго утѣшение. И болниятъ все си отива утѣшенъ, че ще го излѣкуватъ. Отъ гдѣ идватъ тия погрѣшки? Щомъ човѣкътъ на земята падне все трѣбва да има кой да го подигне.
към беседата >>
Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човѣкъ.
Какво ще разберете сега отъ него? Тя веднага почва да философствува, да разсѫждава, какъ се намѣрила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прѣдъ очитѣ ѝ, и прѣдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Гдѣ оставатъ тия имена? – Днесъ и двамата сѫ живи. Бенъ Адетъ е стариятъ човѣкъ.
Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човѣкъ.
Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човѣкъ? Вие ще кажете: стариятъ да умрѣ! Не, стариятъ човѣкъ е бащата на младия. Нѣкои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човѣкъ е онази стара форма на грѣха. Не, стариятъ човѣкъ не е човѣкътъ на грѣха.
към беседата >>
И старитѣ сѫ лѣкували така, и новитѣ лѣкуватъ по сѫщия начинъ.
И дѣдо ти така разбираше Истината. Като дойдатъ до научнитѣ изслѣдвания, до най-новитѣ методи на лѣчение, хората казватъ: днесъ така се лѣкуватъ хората. Да, но и при стария начинъ на лѣкуване хората умираха, както и при новия начинъ на лѣкуване. Това, което днесъ хората наричатъ лѣкуване, не е лѣкуване, то е залъгване. Тѣ като лѣкуватъ, лѣкуватъ нѣкого, най-послѣ го изпратятъ на онзи свѣтъ, съвършено го излѣкуватъ.
И старитѣ сѫ лѣкували така, и новитѣ лѣкуватъ по сѫщия начинъ.
Различаватъ се само по това, че старитѣ сѫ давали едно утѣшение на болния, а новитѣ даватъ друго утѣшение. И болниятъ все си отива утѣшенъ, че ще го излѣкуватъ. Отъ гдѣ идватъ тия погрѣшки? Щомъ човѣкътъ на земята падне все трѣбва да има кой да го подигне. Отъ тукъ да извадимъ и другото заключение: щомъ човѣкъ се разболѣе, несъмнѣно трѣбва да има нѣкой, който да го лѣкува.
към беседата >>
Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човѣкъ?
Тя веднага почва да философствува, да разсѫждава, какъ се намѣрила тукъ, но изведнъжъ се съмва, палатътъ изчезва отъ прѣдъ очитѣ ѝ, и прѣдъ нея се явява Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Гдѣ оставатъ тия имена? – Днесъ и двамата сѫ живи. Бенъ Адетъ е стариятъ човѣкъ. Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човѣкъ.
Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човѣкъ?
Вие ще кажете: стариятъ да умрѣ! Не, стариятъ човѣкъ е бащата на младия. Нѣкои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човѣкъ е онази стара форма на грѣха. Не, стариятъ човѣкъ не е човѣкътъ на грѣха. Това е кривъ прѣводъ.
към беседата >>
Различаватъ се само по това, че старитѣ сѫ давали едно утѣшение на болния, а новитѣ даватъ друго утѣшение.
Като дойдатъ до научнитѣ изслѣдвания, до най-новитѣ методи на лѣчение, хората казватъ: днесъ така се лѣкуватъ хората. Да, но и при стария начинъ на лѣкуване хората умираха, както и при новия начинъ на лѣкуване. Това, което днесъ хората наричатъ лѣкуване, не е лѣкуване, то е залъгване. Тѣ като лѣкуватъ, лѣкуватъ нѣкого, най-послѣ го изпратятъ на онзи свѣтъ, съвършено го излѣкуватъ. И старитѣ сѫ лѣкували така, и новитѣ лѣкуватъ по сѫщия начинъ.
Различаватъ се само по това, че старитѣ сѫ давали едно утѣшение на болния, а новитѣ даватъ друго утѣшение.
И болниятъ все си отива утѣшенъ, че ще го излѣкуватъ. Отъ гдѣ идватъ тия погрѣшки? Щомъ човѣкътъ на земята падне все трѣбва да има кой да го подигне. Отъ тукъ да извадимъ и другото заключение: щомъ човѣкъ се разболѣе, несъмнѣно трѣбва да има нѣкой, който да го лѣкува.
към беседата >>
Вие ще кажете: стариятъ да умрѣ!
Гдѣ оставатъ тия имена? – Днесъ и двамата сѫ живи. Бенъ Адетъ е стариятъ човѣкъ. Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човѣкъ. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човѣкъ?
Вие ще кажете: стариятъ да умрѣ!
Не, стариятъ човѣкъ е бащата на младия. Нѣкои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човѣкъ е онази стара форма на грѣха. Не, стариятъ човѣкъ не е човѣкътъ на грѣха. Това е кривъ прѣводъ. Стариятъ, проявениятъ, мѫдриятъ, умниятъ човѣкъ става основа, за да се прояви Божествениятъ, разумниятъ човѣкъ, който прилага и схваща разумнитѣ закони.
към беседата >>
И болниятъ все си отива утѣшенъ, че ще го излѣкуватъ.
Да, но и при стария начинъ на лѣкуване хората умираха, както и при новия начинъ на лѣкуване. Това, което днесъ хората наричатъ лѣкуване, не е лѣкуване, то е залъгване. Тѣ като лѣкуватъ, лѣкуватъ нѣкого, най-послѣ го изпратятъ на онзи свѣтъ, съвършено го излѣкуватъ. И старитѣ сѫ лѣкували така, и новитѣ лѣкуватъ по сѫщия начинъ. Различаватъ се само по това, че старитѣ сѫ давали едно утѣшение на болния, а новитѣ даватъ друго утѣшение.
И болниятъ все си отива утѣшенъ, че ще го излѣкуватъ.
Отъ гдѣ идватъ тия погрѣшки? Щомъ човѣкътъ на земята падне все трѣбва да има кой да го подигне. Отъ тукъ да извадимъ и другото заключение: щомъ човѣкъ се разболѣе, несъмнѣно трѣбва да има нѣкой, който да го лѣкува.
към беседата >>
Не, стариятъ човѣкъ е бащата на младия.
– Днесъ и двамата сѫ живи. Бенъ Адетъ е стариятъ човѣкъ. Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човѣкъ. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човѣкъ? Вие ще кажете: стариятъ да умрѣ!
Не, стариятъ човѣкъ е бащата на младия.
Нѣкои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човѣкъ е онази стара форма на грѣха. Не, стариятъ човѣкъ не е човѣкътъ на грѣха. Това е кривъ прѣводъ. Стариятъ, проявениятъ, мѫдриятъ, умниятъ човѣкъ става основа, за да се прояви Божествениятъ, разумниятъ човѣкъ, който прилага и схваща разумнитѣ закони. Стариятъ човѣкъ, е човѣкътъ който за своята честность може да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за справедливостьта къмъ другитѣ е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за интелигентностьта си къмъ природата е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за благородството спрѣмо всички души е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта.
към беседата >>
Отъ гдѣ идватъ тия погрѣшки?
Това, което днесъ хората наричатъ лѣкуване, не е лѣкуване, то е залъгване. Тѣ като лѣкуватъ, лѣкуватъ нѣкого, най-послѣ го изпратятъ на онзи свѣтъ, съвършено го излѣкуватъ. И старитѣ сѫ лѣкували така, и новитѣ лѣкуватъ по сѫщия начинъ. Различаватъ се само по това, че старитѣ сѫ давали едно утѣшение на болния, а новитѣ даватъ друго утѣшение. И болниятъ все си отива утѣшенъ, че ще го излѣкуватъ.
Отъ гдѣ идватъ тия погрѣшки?
Щомъ човѣкътъ на земята падне все трѣбва да има кой да го подигне. Отъ тукъ да извадимъ и другото заключение: щомъ човѣкъ се разболѣе, несъмнѣно трѣбва да има нѣкой, който да го лѣкува.
към беседата >>
Нѣкои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човѣкъ е онази стара форма на грѣха.
Бенъ Адетъ е стариятъ човѣкъ. Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човѣкъ. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човѣкъ? Вие ще кажете: стариятъ да умрѣ! Не, стариятъ човѣкъ е бащата на младия.
Нѣкои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човѣкъ е онази стара форма на грѣха.
Не, стариятъ човѣкъ не е човѣкътъ на грѣха. Това е кривъ прѣводъ. Стариятъ, проявениятъ, мѫдриятъ, умниятъ човѣкъ става основа, за да се прояви Божествениятъ, разумниятъ човѣкъ, който прилага и схваща разумнитѣ закони. Стариятъ човѣкъ, е човѣкътъ който за своята честность може да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за справедливостьта къмъ другитѣ е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за интелигентностьта си къмъ природата е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за благородството спрѣмо всички души е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта. Това е стариятъ човѣкъ!
към беседата >>
Щомъ човѣкътъ на земята падне все трѣбва да има кой да го подигне.
Тѣ като лѣкуватъ, лѣкуватъ нѣкого, най-послѣ го изпратятъ на онзи свѣтъ, съвършено го излѣкуватъ. И старитѣ сѫ лѣкували така, и новитѣ лѣкуватъ по сѫщия начинъ. Различаватъ се само по това, че старитѣ сѫ давали едно утѣшение на болния, а новитѣ даватъ друго утѣшение. И болниятъ все си отива утѣшенъ, че ще го излѣкуватъ. Отъ гдѣ идватъ тия погрѣшки?
Щомъ човѣкътъ на земята падне все трѣбва да има кой да го подигне.
Отъ тукъ да извадимъ и другото заключение: щомъ човѣкъ се разболѣе, несъмнѣно трѣбва да има нѣкой, който да го лѣкува.
към беседата >>
Не, стариятъ човѣкъ не е човѣкътъ на грѣха.
Бенъ-Адетъ-Исабетъ е новиятъ човѣкъ. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човѣкъ? Вие ще кажете: стариятъ да умрѣ! Не, стариятъ човѣкъ е бащата на младия. Нѣкои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човѣкъ е онази стара форма на грѣха.
Не, стариятъ човѣкъ не е човѣкътъ на грѣха.
Това е кривъ прѣводъ. Стариятъ, проявениятъ, мѫдриятъ, умниятъ човѣкъ става основа, за да се прояви Божествениятъ, разумниятъ човѣкъ, който прилага и схваща разумнитѣ закони. Стариятъ човѣкъ, е човѣкътъ който за своята честность може да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за справедливостьта къмъ другитѣ е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за интелигентностьта си къмъ природата е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за благородството спрѣмо всички души е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта. Това е стариятъ човѣкъ!
към беседата >>
Отъ тукъ да извадимъ и другото заключение: щомъ човѣкъ се разболѣе, несъмнѣно трѣбва да има нѣкой, който да го лѣкува.
И старитѣ сѫ лѣкували така, и новитѣ лѣкуватъ по сѫщия начинъ. Различаватъ се само по това, че старитѣ сѫ давали едно утѣшение на болния, а новитѣ даватъ друго утѣшение. И болниятъ все си отива утѣшенъ, че ще го излѣкуватъ. Отъ гдѣ идватъ тия погрѣшки? Щомъ човѣкътъ на земята падне все трѣбва да има кой да го подигне.
Отъ тукъ да извадимъ и другото заключение: щомъ човѣкъ се разболѣе, несъмнѣно трѣбва да има нѣкой, който да го лѣкува.
към беседата >>
Това е кривъ прѣводъ.
Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човѣкъ? Вие ще кажете: стариятъ да умрѣ! Не, стариятъ човѣкъ е бащата на младия. Нѣкои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човѣкъ е онази стара форма на грѣха. Не, стариятъ човѣкъ не е човѣкътъ на грѣха.
Това е кривъ прѣводъ.
Стариятъ, проявениятъ, мѫдриятъ, умниятъ човѣкъ става основа, за да се прояви Божествениятъ, разумниятъ човѣкъ, който прилага и схваща разумнитѣ закони. Стариятъ човѣкъ, е човѣкътъ който за своята честность може да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за справедливостьта къмъ другитѣ е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за интелигентностьта си къмъ природата е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за благородството спрѣмо всички души е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта. Това е стариятъ човѣкъ!
към беседата >>
Христосъ казва: „Скърби ще има въ свѣта“.
Христосъ казва: „Скърби ще има въ свѣта“.
И дѣйствително, сегашниятъ животъ е животъ само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скърбьта е прѣобладаващиятъ елементъ. Тази мисъль трѣбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрѣшение на живота. Животътъ, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость. И Христосъ казва: „Сега имате скърбь“. Защо?
към беседата >>
Стариятъ, проявениятъ, мѫдриятъ, умниятъ човѣкъ става основа, за да се прояви Божествениятъ, разумниятъ човѣкъ, който прилага и схваща разумнитѣ закони.
Вие ще кажете: стариятъ да умрѣ! Не, стариятъ човѣкъ е бащата на младия. Нѣкои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човѣкъ е онази стара форма на грѣха. Не, стариятъ човѣкъ не е човѣкътъ на грѣха. Това е кривъ прѣводъ.
Стариятъ, проявениятъ, мѫдриятъ, умниятъ човѣкъ става основа, за да се прояви Божествениятъ, разумниятъ човѣкъ, който прилага и схваща разумнитѣ закони.
Стариятъ човѣкъ, е човѣкътъ който за своята честность може да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за справедливостьта къмъ другитѣ е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за интелигентностьта си къмъ природата е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за благородството спрѣмо всички души е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта. Това е стариятъ човѣкъ!
към беседата >>
И дѣйствително, сегашниятъ животъ е животъ само на скърби, т.е.
Христосъ казва: „Скърби ще има въ свѣта“.
И дѣйствително, сегашниятъ животъ е животъ само на скърби, т.е.
не изключително на скърби, но скърбьта е прѣобладаващиятъ елементъ. Тази мисъль трѣбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрѣшение на живота. Животътъ, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость. И Христосъ казва: „Сега имате скърбь“. Защо? Защото азъ ви оставямъ и си заминавамъ.
към беседата >>
Стариятъ човѣкъ, е човѣкътъ който за своята честность може да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за справедливостьта къмъ другитѣ е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за интелигентностьта си къмъ природата е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за благородството спрѣмо всички души е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта.
Не, стариятъ човѣкъ е бащата на младия. Нѣкои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човѣкъ е онази стара форма на грѣха. Не, стариятъ човѣкъ не е човѣкътъ на грѣха. Това е кривъ прѣводъ. Стариятъ, проявениятъ, мѫдриятъ, умниятъ човѣкъ става основа, за да се прояви Божествениятъ, разумниятъ човѣкъ, който прилага и схваща разумнитѣ закони.
Стариятъ човѣкъ, е човѣкътъ който за своята честность може да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за справедливостьта къмъ другитѣ е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за интелигентностьта си къмъ природата е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за благородството спрѣмо всички души е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта.
Това е стариятъ човѣкъ!
към беседата >>
не изключително на скърби, но скърбьта е прѣобладаващиятъ елементъ.
Христосъ казва: „Скърби ще има въ свѣта“. И дѣйствително, сегашниятъ животъ е животъ само на скърби, т.е.
не изключително на скърби, но скърбьта е прѣобладаващиятъ елементъ.
Тази мисъль трѣбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрѣшение на живота. Животътъ, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость. И Христосъ казва: „Сега имате скърбь“. Защо? Защото азъ ви оставямъ и си заминавамъ. Послѣ азъ отново ще ви видя и ще имате нова радость, която никой не може да ви отнеме.
към беседата >>
Това е стариятъ човѣкъ!
Нѣкои взиматъ стихове отъ Писанието и казватъ, че стариятъ човѣкъ е онази стара форма на грѣха. Не, стариятъ човѣкъ не е човѣкътъ на грѣха. Това е кривъ прѣводъ. Стариятъ, проявениятъ, мѫдриятъ, умниятъ човѣкъ става основа, за да се прояви Божествениятъ, разумниятъ човѣкъ, който прилага и схваща разумнитѣ закони. Стариятъ човѣкъ, е човѣкътъ който за своята честность може да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за справедливостьта къмъ другитѣ е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за интелигентностьта си къмъ природата е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта; човѣкътъ, който за благородството спрѣмо всички души е готовъ да пожертвува всичко въ свѣта.
Това е стариятъ човѣкъ!
към беседата >>
Тази мисъль трѣбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрѣшение на живота.
Христосъ казва: „Скърби ще има въ свѣта“. И дѣйствително, сегашниятъ животъ е животъ само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скърбьта е прѣобладаващиятъ елементъ.
Тази мисъль трѣбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрѣшение на живота.
Животътъ, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость. И Христосъ казва: „Сега имате скърбь“. Защо? Защото азъ ви оставямъ и си заминавамъ. Послѣ азъ отново ще ви видя и ще имате нова радость, която никой не може да ви отнеме. Подъ думата „радость“ разбираме онзи възвишенъ Божественъ животъ у човѣка, онова велико съзнание въ него, съ което той прониква цѣлата природа, изучава нейнитѣ сили и закони.
към беседата >>
Слѣдователно, въ свѣта се явяватъ двѣ нѣща: жаждата, която трѣбва да се утоли съ живота и разумностьта която трѣбва да се утоли съ свѣтлината.
Слѣдователно, въ свѣта се явяватъ двѣ нѣща: жаждата, която трѣбва да се утоли съ живота и разумностьта която трѣбва да се утоли съ свѣтлината.
Значи, насъ ни трѣбва вода и изобиленъ животъ – нищо повече. Щомъ си недоволенъ, трѣбва ти животъ; щомъ си завистливъ, трѣбва ти свѣтлина. Ние всѣкога завиждаме на хората. Тази вселенна, въ която живѣемъ е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно свѣтлина, която можемъ да възприемаме. Не завиждайте.
към беседата >>
Животътъ, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость.
Христосъ казва: „Скърби ще има въ свѣта“. И дѣйствително, сегашниятъ животъ е животъ само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скърбьта е прѣобладаващиятъ елементъ. Тази мисъль трѣбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрѣшение на живота.
Животътъ, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость.
И Христосъ казва: „Сега имате скърбь“. Защо? Защото азъ ви оставямъ и си заминавамъ. Послѣ азъ отново ще ви видя и ще имате нова радость, която никой не може да ви отнеме. Подъ думата „радость“ разбираме онзи възвишенъ Божественъ животъ у човѣка, онова велико съзнание въ него, съ което той прониква цѣлата природа, изучава нейнитѣ сили и закони.
към беседата >>
Значи, насъ ни трѣбва вода и изобиленъ животъ – нищо повече.
Слѣдователно, въ свѣта се явяватъ двѣ нѣща: жаждата, която трѣбва да се утоли съ живота и разумностьта която трѣбва да се утоли съ свѣтлината.
Значи, насъ ни трѣбва вода и изобиленъ животъ – нищо повече.
Щомъ си недоволенъ, трѣбва ти животъ; щомъ си завистливъ, трѣбва ти свѣтлина. Ние всѣкога завиждаме на хората. Тази вселенна, въ която живѣемъ е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно свѣтлина, която можемъ да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се като срещнете нѣкой човѣкъ, въ който има вода, въ който има животъ.
към беседата >>
И Христосъ казва: „Сега имате скърбь“. Защо?
Христосъ казва: „Скърби ще има въ свѣта“. И дѣйствително, сегашниятъ животъ е животъ само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скърбьта е прѣобладаващиятъ елементъ. Тази мисъль трѣбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрѣшение на живота. Животътъ, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость.
И Христосъ казва: „Сега имате скърбь“. Защо?
Защото азъ ви оставямъ и си заминавамъ. Послѣ азъ отново ще ви видя и ще имате нова радость, която никой не може да ви отнеме. Подъ думата „радость“ разбираме онзи възвишенъ Божественъ животъ у човѣка, онова велико съзнание въ него, съ което той прониква цѣлата природа, изучава нейнитѣ сили и закони.
към беседата >>
Щомъ си недоволенъ, трѣбва ти животъ; щомъ си завистливъ, трѣбва ти свѣтлина.
Слѣдователно, въ свѣта се явяватъ двѣ нѣща: жаждата, която трѣбва да се утоли съ живота и разумностьта която трѣбва да се утоли съ свѣтлината. Значи, насъ ни трѣбва вода и изобиленъ животъ – нищо повече.
Щомъ си недоволенъ, трѣбва ти животъ; щомъ си завистливъ, трѣбва ти свѣтлина.
Ние всѣкога завиждаме на хората. Тази вселенна, въ която живѣемъ е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно свѣтлина, която можемъ да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се като срещнете нѣкой човѣкъ, въ който има вода, въ който има животъ. Като видите човѣкъ пъленъ съ знания, радвайте се, че въ него има свѣтлина.
към беседата >>
Защото азъ ви оставямъ и си заминавамъ.
И дѣйствително, сегашниятъ животъ е животъ само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скърбьта е прѣобладаващиятъ елементъ. Тази мисъль трѣбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрѣшение на живота. Животътъ, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость. И Христосъ казва: „Сега имате скърбь“. Защо?
Защото азъ ви оставямъ и си заминавамъ.
Послѣ азъ отново ще ви видя и ще имате нова радость, която никой не може да ви отнеме. Подъ думата „радость“ разбираме онзи възвишенъ Божественъ животъ у човѣка, онова велико съзнание въ него, съ което той прониква цѣлата природа, изучава нейнитѣ сили и закони.
към беседата >>
Ние всѣкога завиждаме на хората.
Слѣдователно, въ свѣта се явяватъ двѣ нѣща: жаждата, която трѣбва да се утоли съ живота и разумностьта която трѣбва да се утоли съ свѣтлината. Значи, насъ ни трѣбва вода и изобиленъ животъ – нищо повече. Щомъ си недоволенъ, трѣбва ти животъ; щомъ си завистливъ, трѣбва ти свѣтлина.
Ние всѣкога завиждаме на хората.
Тази вселенна, въ която живѣемъ е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно свѣтлина, която можемъ да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се като срещнете нѣкой човѣкъ, въ който има вода, въ който има животъ. Като видите човѣкъ пъленъ съ знания, радвайте се, че въ него има свѣтлина. По-хубаво да живѣемъ между живитѣ хора, отколкото между мъртвитѣ.
към беседата >>
Послѣ азъ отново ще ви видя и ще имате нова радость, която никой не може да ви отнеме.
не изключително на скърби, но скърбьта е прѣобладаващиятъ елементъ. Тази мисъль трѣбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрѣшение на живота. Животътъ, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость. И Христосъ казва: „Сега имате скърбь“. Защо? Защото азъ ви оставямъ и си заминавамъ.
Послѣ азъ отново ще ви видя и ще имате нова радость, която никой не може да ви отнеме.
Подъ думата „радость“ разбираме онзи възвишенъ Божественъ животъ у човѣка, онова велико съзнание въ него, съ което той прониква цѣлата природа, изучава нейнитѣ сили и закони.
към беседата >>
Тази вселенна, въ която живѣемъ е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно свѣтлина, която можемъ да възприемаме.
Слѣдователно, въ свѣта се явяватъ двѣ нѣща: жаждата, която трѣбва да се утоли съ живота и разумностьта която трѣбва да се утоли съ свѣтлината. Значи, насъ ни трѣбва вода и изобиленъ животъ – нищо повече. Щомъ си недоволенъ, трѣбва ти животъ; щомъ си завистливъ, трѣбва ти свѣтлина. Ние всѣкога завиждаме на хората.
Тази вселенна, въ която живѣемъ е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно свѣтлина, която можемъ да възприемаме.
Не завиждайте. Радвайте се като срещнете нѣкой човѣкъ, въ който има вода, въ който има животъ. Като видите човѣкъ пъленъ съ знания, радвайте се, че въ него има свѣтлина. По-хубаво да живѣемъ между живитѣ хора, отколкото между мъртвитѣ.
към беседата >>
Подъ думата „радость“ разбираме онзи възвишенъ Божественъ животъ у човѣка, онова велико съзнание въ него, съ което той прониква цѣлата природа, изучава нейнитѣ сили и закони.
Тази мисъль трѣбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрѣшение на живота. Животътъ, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость. И Христосъ казва: „Сега имате скърбь“. Защо? Защото азъ ви оставямъ и си заминавамъ. Послѣ азъ отново ще ви видя и ще имате нова радость, която никой не може да ви отнеме.
Подъ думата „радость“ разбираме онзи възвишенъ Божественъ животъ у човѣка, онова велико съзнание въ него, съ което той прониква цѣлата природа, изучава нейнитѣ сили и закони.
към беседата >>
Не завиждайте.
Слѣдователно, въ свѣта се явяватъ двѣ нѣща: жаждата, която трѣбва да се утоли съ живота и разумностьта която трѣбва да се утоли съ свѣтлината. Значи, насъ ни трѣбва вода и изобиленъ животъ – нищо повече. Щомъ си недоволенъ, трѣбва ти животъ; щомъ си завистливъ, трѣбва ти свѣтлина. Ние всѣкога завиждаме на хората. Тази вселенна, въ която живѣемъ е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно свѣтлина, която можемъ да възприемаме.
Не завиждайте.
Радвайте се като срещнете нѣкой човѣкъ, въ който има вода, въ който има животъ. Като видите човѣкъ пъленъ съ знания, радвайте се, че въ него има свѣтлина. По-хубаво да живѣемъ между живитѣ хора, отколкото между мъртвитѣ.
към беседата >>
Сега, азъ ще се спра малко, ще прѣкѫсна мисъльта си.
Сега, азъ ще се спра малко, ще прѣкѫсна мисъльта си.
Тъй както прѣкѫсвамъ мисъльта си, има една нелогическа връзка, както когато нѣкой крои, вземе ножицитѣ, но послѣ изведнъжъ спира. Спре се седи мисли. Казватъ: защо се спрѣлъ? – Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта.
към беседата >>
Радвайте се като срещнете нѣкой човѣкъ, въ който има вода, въ който има животъ.
Значи, насъ ни трѣбва вода и изобиленъ животъ – нищо повече. Щомъ си недоволенъ, трѣбва ти животъ; щомъ си завистливъ, трѣбва ти свѣтлина. Ние всѣкога завиждаме на хората. Тази вселенна, въ която живѣемъ е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно свѣтлина, която можемъ да възприемаме. Не завиждайте.
Радвайте се като срещнете нѣкой човѣкъ, въ който има вода, въ който има животъ.
Като видите човѣкъ пъленъ съ знания, радвайте се, че въ него има свѣтлина. По-хубаво да живѣемъ между живитѣ хора, отколкото между мъртвитѣ.
към беседата >>
Тъй както прѣкѫсвамъ мисъльта си, има една нелогическа връзка, както когато нѣкой крои, вземе ножицитѣ, но послѣ изведнъжъ спира.
Сега, азъ ще се спра малко, ще прѣкѫсна мисъльта си.
Тъй както прѣкѫсвамъ мисъльта си, има една нелогическа връзка, както когато нѣкой крои, вземе ножицитѣ, но послѣ изведнъжъ спира.
Спре се седи мисли. Казватъ: защо се спрѣлъ? – Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени.
към беседата >>
Като видите човѣкъ пъленъ съ знания, радвайте се, че въ него има свѣтлина.
Щомъ си недоволенъ, трѣбва ти животъ; щомъ си завистливъ, трѣбва ти свѣтлина. Ние всѣкога завиждаме на хората. Тази вселенна, въ която живѣемъ е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно свѣтлина, която можемъ да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се като срещнете нѣкой човѣкъ, въ който има вода, въ който има животъ.
Като видите човѣкъ пъленъ съ знания, радвайте се, че въ него има свѣтлина.
По-хубаво да живѣемъ между живитѣ хора, отколкото между мъртвитѣ.
към беседата >>
Спре се седи мисли.
Сега, азъ ще се спра малко, ще прѣкѫсна мисъльта си. Тъй както прѣкѫсвамъ мисъльта си, има една нелогическа връзка, както когато нѣкой крои, вземе ножицитѣ, но послѣ изведнъжъ спира.
Спре се седи мисли.
Казватъ: защо се спрѣлъ? – Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь.
към беседата >>
По-хубаво да живѣемъ между живитѣ хора, отколкото между мъртвитѣ.
Ние всѣкога завиждаме на хората. Тази вселенна, въ която живѣемъ е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно свѣтлина, която можемъ да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се като срещнете нѣкой човѣкъ, въ който има вода, въ който има животъ. Като видите човѣкъ пъленъ съ знания, радвайте се, че въ него има свѣтлина.
По-хубаво да живѣемъ между живитѣ хора, отколкото между мъртвитѣ.
към беседата >>
Казватъ: защо се спрѣлъ?
Сега, азъ ще се спра малко, ще прѣкѫсна мисъльта си. Тъй както прѣкѫсвамъ мисъльта си, има една нелогическа връзка, както когато нѣкой крои, вземе ножицитѣ, но послѣ изведнъжъ спира. Спре се седи мисли.
Казватъ: защо се спрѣлъ?
– Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби.
към беседата >>
Ще ви прѣдставя другъ единъ реаленъ примѣръ изъ сегашния животъ.
Ще ви прѣдставя другъ единъ реаленъ примѣръ изъ сегашния животъ.
Той се отнася до поета Винсонъ и неговия ученикъ Камринъ. Винсонъ написва едно поетическо съчинение, което мислилъ да издаде, обаче неговиятъ ученикъ успѣва да подкупи единъ отъ слугитѣ му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другитѣ поети отиватъ при Винсона и му казватъ: „Господинъ Винсонъ, вижте новия поетъ, който се явилъ съ своитѣ великолѣпни стихове! “ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“.
към беседата >>
– Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе.
Сега, азъ ще се спра малко, ще прѣкѫсна мисъльта си. Тъй както прѣкѫсвамъ мисъльта си, има една нелогическа връзка, както когато нѣкой крои, вземе ножицитѣ, но послѣ изведнъжъ спира. Спре се седи мисли. Казватъ: защо се спрѣлъ?
– Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе.
Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора?
към беседата >>
Той се отнася до поета Винсонъ и неговия ученикъ Камринъ.
Ще ви прѣдставя другъ единъ реаленъ примѣръ изъ сегашния животъ.
Той се отнася до поета Винсонъ и неговия ученикъ Камринъ.
Винсонъ написва едно поетическо съчинение, което мислилъ да издаде, обаче неговиятъ ученикъ успѣва да подкупи единъ отъ слугитѣ му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другитѣ поети отиватъ при Винсона и му казватъ: „Господинъ Винсонъ, вижте новия поетъ, който се явилъ съ своитѣ великолѣпни стихове! “ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“. Лицето на Винсона ни най-малко не се измѣнило отъ думитѣ на другаритѣ му.
към беседата >>
Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта.
Сега, азъ ще се спра малко, ще прѣкѫсна мисъльта си. Тъй както прѣкѫсвамъ мисъльта си, има една нелогическа връзка, както когато нѣкой крои, вземе ножицитѣ, но послѣ изведнъжъ спира. Спре се седи мисли. Казватъ: защо се спрѣлъ? – Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе.
Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта.
Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента?
към беседата >>
Винсонъ написва едно поетическо съчинение, което мислилъ да издаде, обаче неговиятъ ученикъ успѣва да подкупи единъ отъ слугитѣ му, да вземе съчинението му и го издава като свое.
Ще ви прѣдставя другъ единъ реаленъ примѣръ изъ сегашния животъ. Той се отнася до поета Винсонъ и неговия ученикъ Камринъ.
Винсонъ написва едно поетическо съчинение, което мислилъ да издаде, обаче неговиятъ ученикъ успѣва да подкупи единъ отъ слугитѣ му, да вземе съчинението му и го издава като свое.
Издава го и туря подписа си отдолу. Другитѣ поети отиватъ при Винсона и му казватъ: „Господинъ Винсонъ, вижте новия поетъ, който се явилъ съ своитѣ великолѣпни стихове! “ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“. Лицето на Винсона ни най-малко не се измѣнило отъ думитѣ на другаритѣ му. Той искрено поздравилъ новия поетъ.
към беседата >>
Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени.
Тъй както прѣкѫсвамъ мисъльта си, има една нелогическа връзка, както когато нѣкой крои, вземе ножицитѣ, но послѣ изведнъжъ спира. Спре се седи мисли. Казватъ: защо се спрѣлъ? – Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта.
Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени.
Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията?
към беседата >>
Издава го и туря подписа си отдолу.
Ще ви прѣдставя другъ единъ реаленъ примѣръ изъ сегашния животъ. Той се отнася до поета Винсонъ и неговия ученикъ Камринъ. Винсонъ написва едно поетическо съчинение, което мислилъ да издаде, обаче неговиятъ ученикъ успѣва да подкупи единъ отъ слугитѣ му, да вземе съчинението му и го издава като свое.
Издава го и туря подписа си отдолу.
Другитѣ поети отиватъ при Винсона и му казватъ: „Господинъ Винсонъ, вижте новия поетъ, който се явилъ съ своитѣ великолѣпни стихове! “ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“. Лицето на Винсона ни най-малко не се измѣнило отъ думитѣ на другаритѣ му. Той искрено поздравилъ новия поетъ. Идея има въ Винсона!
към беседата >>
Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь.
Спре се седи мисли. Казватъ: защо се спрѣлъ? – Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени.
Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь.
Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията?
към беседата >>
Другитѣ поети отиватъ при Винсона и му казватъ: „Господинъ Винсонъ, вижте новия поетъ, който се явилъ съ своитѣ великолѣпни стихове!
Ще ви прѣдставя другъ единъ реаленъ примѣръ изъ сегашния животъ. Той се отнася до поета Винсонъ и неговия ученикъ Камринъ. Винсонъ написва едно поетическо съчинение, което мислилъ да издаде, обаче неговиятъ ученикъ успѣва да подкупи единъ отъ слугитѣ му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу.
Другитѣ поети отиватъ при Винсона и му казватъ: „Господинъ Винсонъ, вижте новия поетъ, който се явилъ съ своитѣ великолѣпни стихове!
“ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“. Лицето на Винсона ни най-малко не се измѣнило отъ думитѣ на другаритѣ му. Той искрено поздравилъ новия поетъ. Идея има въ Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ.
към беседата >>
Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби.
Казватъ: защо се спрѣлъ? – Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь.
Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби.
Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията?
към беседата >>
“ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“.
Ще ви прѣдставя другъ единъ реаленъ примѣръ изъ сегашния животъ. Той се отнася до поета Винсонъ и неговия ученикъ Камринъ. Винсонъ написва едно поетическо съчинение, което мислилъ да издаде, обаче неговиятъ ученикъ успѣва да подкупи единъ отъ слугитѣ му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другитѣ поети отиватъ при Винсона и му казватъ: „Господинъ Винсонъ, вижте новия поетъ, който се явилъ съ своитѣ великолѣпни стихове!
“ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“.
Лицето на Винсона ни най-малко не се измѣнило отъ думитѣ на другаритѣ му. Той искрено поздравилъ новия поетъ. Идея има въ Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ. Слѣдъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ.
към беседата >>
Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора?
– Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби.
Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора?
Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията?
към беседата >>
Лицето на Винсона ни най-малко не се измѣнило отъ думитѣ на другаритѣ му.
Той се отнася до поета Винсонъ и неговия ученикъ Камринъ. Винсонъ написва едно поетическо съчинение, което мислилъ да издаде, обаче неговиятъ ученикъ успѣва да подкупи единъ отъ слугитѣ му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другитѣ поети отиватъ при Винсона и му казватъ: „Господинъ Винсонъ, вижте новия поетъ, който се явилъ съ своитѣ великолѣпни стихове! “ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“.
Лицето на Винсона ни най-малко не се измѣнило отъ думитѣ на другаритѣ му.
Той искрено поздравилъ новия поетъ. Идея има въ Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ. Слѣдъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ. Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало.
към беседата >>
Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента?
Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора?
Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента?
Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията?
към беседата >>
Той искрено поздравилъ новия поетъ.
Винсонъ написва едно поетическо съчинение, което мислилъ да издаде, обаче неговиятъ ученикъ успѣва да подкупи единъ отъ слугитѣ му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другитѣ поети отиватъ при Винсона и му казватъ: „Господинъ Винсонъ, вижте новия поетъ, който се явилъ съ своитѣ великолѣпни стихове! “ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“. Лицето на Винсона ни най-малко не се измѣнило отъ думитѣ на другаритѣ му.
Той искрено поздравилъ новия поетъ.
Идея има въ Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ. Слѣдъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ. Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало. Знаменития Винсонъ пакъ се проявява.
към беседата >>
Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията?
Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента?
Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията?
Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията?
към беседата >>
Идея има въ Винсона!
Издава го и туря подписа си отдолу. Другитѣ поети отиватъ при Винсона и му казватъ: „Господинъ Винсонъ, вижте новия поетъ, който се явилъ съ своитѣ великолѣпни стихове! “ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“. Лицето на Винсона ни най-малко не се измѣнило отъ думитѣ на другаритѣ му. Той искрено поздравилъ новия поетъ.
Идея има въ Винсона!
Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ. Слѣдъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ. Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало. Знаменития Винсонъ пакъ се проявява. Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли?
към беседата >>
Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията?
Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията?
Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията?
към беседата >>
Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ.
Другитѣ поети отиватъ при Винсона и му казватъ: „Господинъ Винсонъ, вижте новия поетъ, който се явилъ съ своитѣ великолѣпни стихове! “ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“. Лицето на Винсона ни най-малко не се измѣнило отъ думитѣ на другаритѣ му. Той искрено поздравилъ новия поетъ. Идея има въ Винсона!
Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ.
Слѣдъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ. Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало. Знаменития Винсонъ пакъ се проявява. Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си.
към беседата >>
Сега, да ви дамъ друго обяснение.
Сега, да ви дамъ друго обяснение.
Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети. Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ. Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ!
към беседата >>
Слѣдъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ.
“ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове, азъ поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“. Лицето на Винсона ни най-малко не се измѣнило отъ думитѣ на другаритѣ му. Той искрено поздравилъ новия поетъ. Идея има въ Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ.
Слѣдъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ.
Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало. Знаменития Винсонъ пакъ се проявява. Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си. Силата не е въ нашия подписъ.
към беседата >>
Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти.
Сега, да ви дамъ друго обяснение.
Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти.
И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети. Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ. Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става.
към беседата >>
Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало.
Лицето на Винсона ни най-малко не се измѣнило отъ думитѣ на другаритѣ му. Той искрено поздравилъ новия поетъ. Идея има въ Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ. Слѣдъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ.
Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало.
Знаменития Винсонъ пакъ се проявява. Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си. Силата не е въ нашия подписъ. Вие сте само изразители на Божественото.
към беседата >>
И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети.
Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти.
И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети.
Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ. Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става. Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ.
към беседата >>
Знаменития Винсонъ пакъ се проявява.
Той искрено поздравилъ новия поетъ. Идея има въ Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ. Слѣдъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ. Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало.
Знаменития Винсонъ пакъ се проявява.
Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си. Силата не е въ нашия подписъ. Вие сте само изразители на Божественото. Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото.
към беседата >>
Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ.
Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети.
Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ.
Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става. Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ. Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство.
към беседата >>
Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли?
Идея има въ Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ. Слѣдъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ. Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало. Знаменития Винсонъ пакъ се проявява.
Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли?
Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си. Силата не е въ нашия подписъ. Вие сте само изразители на Божественото. Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото. Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща?
към беседата >>
Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни.
Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети. Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ.
Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни.
Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става. Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ. Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство. Недоволството се заражда отъ това, че едни сѫ взели първитѣ мѣста, а тѣ стоятъ прави.
към беседата >>
Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си.
Ще обясня, какво се е случило по-нататъкъ. Слѣдъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ. Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало. Знаменития Винсонъ пакъ се проявява. Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли?
Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си.
Силата не е въ нашия подписъ. Вие сте само изразители на Божественото. Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото. Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща? Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н.
към беседата >>
Казватъ: какъ така да останемъ вънъ!
Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети. Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ. Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни.
Казватъ: какъ така да останемъ вънъ!
Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става. Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ. Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство. Недоволството се заражда отъ това, че едни сѫ взели първитѣ мѣста, а тѣ стоятъ прави. Тѣ казватъ: какъ така, ние да стоимъ прави, а другитѣ да седятъ на първитѣ мѣста!
към беседата >>
Силата не е въ нашия подписъ.
Слѣдъ 10 години Винсонъ написва едно още по-хубаво съчинение, което издава самъ. Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало. Знаменития Винсонъ пакъ се проявява. Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си.
Силата не е въ нашия подписъ.
Вие сте само изразители на Божественото. Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото. Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща? Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н. Казватъ: това сѫ велики хора, богове.
към беседата >>
Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става.
Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети. Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ. Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ!
Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става.
Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ. Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство. Недоволството се заражда отъ това, че едни сѫ взели първитѣ мѣста, а тѣ стоятъ прави. Тѣ казватъ: какъ така, ние да стоимъ прави, а другитѣ да седятъ на първитѣ мѣста! Различни недоволници има въ свѣта: едни, които стоятъ вънъ; други, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, но стоятъ прави.
към беседата >>
Вие сте само изразители на Божественото.
Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало. Знаменития Винсонъ пакъ се проявява. Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си. Силата не е въ нашия подписъ.
Вие сте само изразители на Божественото.
Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото. Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща? Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н. Казватъ: това сѫ велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви?
към беседата >>
Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ.
И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети. Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ. Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става.
Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ.
Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство. Недоволството се заражда отъ това, че едни сѫ взели първитѣ мѣста, а тѣ стоятъ прави. Тѣ казватъ: какъ така, ние да стоимъ прави, а другитѣ да седятъ на първитѣ мѣста! Различни недоволници има въ свѣта: едни, които стоятъ вънъ; други, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, но стоятъ прави. Питамъ: отъ кои недоволници искате да бѫдете вие?
към беседата >>
Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото.
Знаменития Винсонъ пакъ се проявява. Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си. Силата не е въ нашия подписъ. Вие сте само изразители на Божественото.
Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото.
Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща? Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н. Казватъ: това сѫ велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове въ свѣта.
към беседата >>
Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство.
Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ. Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става. Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ.
Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство.
Недоволството се заражда отъ това, че едни сѫ взели първитѣ мѣста, а тѣ стоятъ прави. Тѣ казватъ: какъ така, ние да стоимъ прави, а другитѣ да седятъ на първитѣ мѣста! Различни недоволници има въ свѣта: едни, които стоятъ вънъ; други, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, но стоятъ прави. Питамъ: отъ кои недоволници искате да бѫдете вие? – Разбира се, за прѣдпочитане е да бѫдете отъ послѣднитѣ.
към беседата >>
Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща?
Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си. Силата не е въ нашия подписъ. Вие сте само изразители на Божественото. Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото.
Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща?
Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н. Казватъ: това сѫ велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове въ свѣта. Не, въ свѣта има само единъ Богъ, Който единствено се проявява, а всички други сѫ Неговитѣ Синове, изразители на Неговата Велика Любовь, на Неговата Велика Мѫдрость, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсѣкѫдѣ по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бѣдна земя.
към беседата >>
Недоволството се заражда отъ това, че едни сѫ взели първитѣ мѣста, а тѣ стоятъ прави.
Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става. Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ. Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство.
Недоволството се заражда отъ това, че едни сѫ взели първитѣ мѣста, а тѣ стоятъ прави.
Тѣ казватъ: какъ така, ние да стоимъ прави, а другитѣ да седятъ на първитѣ мѣста! Различни недоволници има въ свѣта: едни, които стоятъ вънъ; други, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, но стоятъ прави. Питамъ: отъ кои недоволници искате да бѫдете вие? – Разбира се, за прѣдпочитане е да бѫдете отъ послѣднитѣ.
към беседата >>
Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н.
Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си. Силата не е въ нашия подписъ. Вие сте само изразители на Божественото. Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото. Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща?
Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н.
Казватъ: това сѫ велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове въ свѣта. Не, въ свѣта има само единъ Богъ, Който единствено се проявява, а всички други сѫ Неговитѣ Синове, изразители на Неговата Велика Любовь, на Неговата Велика Мѫдрость, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсѣкѫдѣ по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бѣдна земя.
към беседата >>
Тѣ казватъ: какъ така, ние да стоимъ прави, а другитѣ да седятъ на първитѣ мѣста!
Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става. Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ. Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство. Недоволството се заражда отъ това, че едни сѫ взели първитѣ мѣста, а тѣ стоятъ прави.
Тѣ казватъ: какъ така, ние да стоимъ прави, а другитѣ да седятъ на първитѣ мѣста!
Различни недоволници има въ свѣта: едни, които стоятъ вънъ; други, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, но стоятъ прави. Питамъ: отъ кои недоволници искате да бѫдете вие? – Разбира се, за прѣдпочитане е да бѫдете отъ послѣднитѣ.
към беседата >>
Казватъ: това сѫ велики хора, богове.
Силата не е въ нашия подписъ. Вие сте само изразители на Божественото. Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото. Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща? Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н.
Казватъ: това сѫ велики хора, богове.
Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове въ свѣта. Не, въ свѣта има само единъ Богъ, Който единствено се проявява, а всички други сѫ Неговитѣ Синове, изразители на Неговата Велика Любовь, на Неговата Велика Мѫдрость, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсѣкѫдѣ по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бѣдна земя.
към беседата >>
Различни недоволници има въ свѣта: едни, които стоятъ вънъ; други, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, но стоятъ прави.
Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става. Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ. Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство. Недоволството се заражда отъ това, че едни сѫ взели първитѣ мѣста, а тѣ стоятъ прави. Тѣ казватъ: какъ така, ние да стоимъ прави, а другитѣ да седятъ на първитѣ мѣста!
Различни недоволници има въ свѣта: едни, които стоятъ вънъ; други, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, но стоятъ прави.
Питамъ: отъ кои недоволници искате да бѫдете вие? – Разбира се, за прѣдпочитане е да бѫдете отъ послѣднитѣ.
към беседата >>
Да, всинца сме богове, но какви?
Вие сте само изразители на Божественото. Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото. Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща? Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н. Казватъ: това сѫ велики хора, богове.
Да, всинца сме богове, но какви?
Има малки богове, има и велики богове въ свѣта. Не, въ свѣта има само единъ Богъ, Който единствено се проявява, а всички други сѫ Неговитѣ Синове, изразители на Неговата Велика Любовь, на Неговата Велика Мѫдрость, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсѣкѫдѣ по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бѣдна земя.
към беседата >>
Питамъ: отъ кои недоволници искате да бѫдете вие?
Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ. Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство. Недоволството се заражда отъ това, че едни сѫ взели първитѣ мѣста, а тѣ стоятъ прави. Тѣ казватъ: какъ така, ние да стоимъ прави, а другитѣ да седятъ на първитѣ мѣста! Различни недоволници има въ свѣта: едни, които стоятъ вънъ; други, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, но стоятъ прави.
Питамъ: отъ кои недоволници искате да бѫдете вие?
– Разбира се, за прѣдпочитане е да бѫдете отъ послѣднитѣ.
към беседата >>
Има малки богове, има и велики богове въ свѣта.
Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото. Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща? Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н. Казватъ: това сѫ велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви?
Има малки богове, има и велики богове въ свѣта.
Не, въ свѣта има само единъ Богъ, Който единствено се проявява, а всички други сѫ Неговитѣ Синове, изразители на Неговата Велика Любовь, на Неговата Велика Мѫдрость, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсѣкѫдѣ по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бѣдна земя.
към беседата >>
– Разбира се, за прѣдпочитане е да бѫдете отъ послѣднитѣ.
Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство. Недоволството се заражда отъ това, че едни сѫ взели първитѣ мѣста, а тѣ стоятъ прави. Тѣ казватъ: какъ така, ние да стоимъ прави, а другитѣ да седятъ на първитѣ мѣста! Различни недоволници има въ свѣта: едни, които стоятъ вънъ; други, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, но стоятъ прави. Питамъ: отъ кои недоволници искате да бѫдете вие?
– Разбира се, за прѣдпочитане е да бѫдете отъ послѣднитѣ.
към беседата >>
Не, въ свѣта има само единъ Богъ, Който единствено се проявява, а всички други сѫ Неговитѣ Синове, изразители на Неговата Велика Любовь, на Неговата Велика Мѫдрость, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсѣкѫдѣ по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бѣдна земя.
Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща? Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н. Казватъ: това сѫ велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове въ свѣта.
Не, въ свѣта има само единъ Богъ, Който единствено се проявява, а всички други сѫ Неговитѣ Синове, изразители на Неговата Велика Любовь, на Неговата Велика Мѫдрость, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсѣкѫдѣ по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бѣдна земя.
към беседата >>
По сѫщия законъ нѣкои хора влизатъ въ нѣкое братство и казватъ: какъ така, защо да не ни приематъ?
По сѫщия законъ нѣкои хора влизатъ въ нѣкое братство и казватъ: какъ така, защо да не ни приематъ?
Ние не сме ли хора? – Недоволни сѫ. Защо сѫ недоволни? – Че нѣмало за тѣхъ столове. Казвамъ: вашата скърбь е една, а скърбьта на другитѣ е друга.
към беседата >>
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета.
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета.
Но врѣме е вече да дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, царскиятъ синъ. Като дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, ще каже: „Отъ сега нататъкъ всѣки човѣкъ да живѣе тъй, както намира за добрѣ“. Това е Божията Любовь, Божественото въ насъ. Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ. Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички.
към беседата >>
Ние не сме ли хора?
По сѫщия законъ нѣкои хора влизатъ въ нѣкое братство и казватъ: какъ така, защо да не ни приематъ?
Ние не сме ли хора?
– Недоволни сѫ. Защо сѫ недоволни? – Че нѣмало за тѣхъ столове. Казвамъ: вашата скърбь е една, а скърбьта на другитѣ е друга. Гдѣ е радостьта?
към беседата >>
Но врѣме е вече да дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, царскиятъ синъ.
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета.
Но врѣме е вече да дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, царскиятъ синъ.
Като дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, ще каже: „Отъ сега нататъкъ всѣки човѣкъ да живѣе тъй, както намира за добрѣ“. Това е Божията Любовь, Божественото въ насъ. Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ. Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички. И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ.
към беседата >>
– Недоволни сѫ.
По сѫщия законъ нѣкои хора влизатъ въ нѣкое братство и казватъ: какъ така, защо да не ни приематъ? Ние не сме ли хора?
– Недоволни сѫ.
Защо сѫ недоволни? – Че нѣмало за тѣхъ столове. Казвамъ: вашата скърбь е една, а скърбьта на другитѣ е друга. Гдѣ е радостьта? На земята нѣма радость, скърбь има.
към беседата >>
Като дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, ще каже: „Отъ сега нататъкъ всѣки човѣкъ да живѣе тъй, както намира за добрѣ“.
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета. Но врѣме е вече да дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, царскиятъ синъ.
Като дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, ще каже: „Отъ сега нататъкъ всѣки човѣкъ да живѣе тъй, както намира за добрѣ“.
Това е Божията Любовь, Божественото въ насъ. Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ. Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички. И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ. Тия думи сѫ толкова свещени, че не заслужава да се прѣведатъ.
към беседата >>
Защо сѫ недоволни?
По сѫщия законъ нѣкои хора влизатъ въ нѣкое братство и казватъ: какъ така, защо да не ни приематъ? Ние не сме ли хора? – Недоволни сѫ.
Защо сѫ недоволни?
– Че нѣмало за тѣхъ столове. Казвамъ: вашата скърбь е една, а скърбьта на другитѣ е друга. Гдѣ е радостьта? На земята нѣма радость, скърбь има. Радостьта произтича отъ другъ единъ законъ, който примирява нѣщата.
към беседата >>
Това е Божията Любовь, Божественото въ насъ.
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета. Но врѣме е вече да дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, царскиятъ синъ. Като дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, ще каже: „Отъ сега нататъкъ всѣки човѣкъ да живѣе тъй, както намира за добрѣ“.
Това е Божията Любовь, Божественото въ насъ.
Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ. Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички. И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ. Тия думи сѫ толкова свещени, че не заслужава да се прѣведатъ. На български езикъ не могатъ да се прѣведатъ.
към беседата >>
– Че нѣмало за тѣхъ столове.
По сѫщия законъ нѣкои хора влизатъ въ нѣкое братство и казватъ: какъ така, защо да не ни приематъ? Ние не сме ли хора? – Недоволни сѫ. Защо сѫ недоволни?
– Че нѣмало за тѣхъ столове.
Казвамъ: вашата скърбь е една, а скърбьта на другитѣ е друга. Гдѣ е радостьта? На земята нѣма радость, скърбь има. Радостьта произтича отъ другъ единъ законъ, който примирява нѣщата.
към беседата >>
Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ.
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета. Но врѣме е вече да дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, царскиятъ синъ. Като дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, ще каже: „Отъ сега нататъкъ всѣки човѣкъ да живѣе тъй, както намира за добрѣ“. Това е Божията Любовь, Божественото въ насъ.
Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ.
Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички. И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ. Тия думи сѫ толкова свещени, че не заслужава да се прѣведатъ. На български езикъ не могатъ да се прѣведатъ. Нѣма такава свещена дума, съ която биха могли да се замѣнятъ, затова, колкото схванете.
към беседата >>
Казвамъ: вашата скърбь е една, а скърбьта на другитѣ е друга.
По сѫщия законъ нѣкои хора влизатъ въ нѣкое братство и казватъ: какъ така, защо да не ни приематъ? Ние не сме ли хора? – Недоволни сѫ. Защо сѫ недоволни? – Че нѣмало за тѣхъ столове.
Казвамъ: вашата скърбь е една, а скърбьта на другитѣ е друга.
Гдѣ е радостьта? На земята нѣма радость, скърбь има. Радостьта произтича отъ другъ единъ законъ, който примирява нѣщата.
към беседата >>
Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички.
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета. Но врѣме е вече да дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, царскиятъ синъ. Като дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, ще каже: „Отъ сега нататъкъ всѣки човѣкъ да живѣе тъй, както намира за добрѣ“. Това е Божията Любовь, Божественото въ насъ. Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ.
Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички.
И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ. Тия думи сѫ толкова свещени, че не заслужава да се прѣведатъ. На български езикъ не могатъ да се прѣведатъ. Нѣма такава свещена дума, съ която биха могли да се замѣнятъ, затова, колкото схванете. Вие може да схванете нѣщо, когато у васъ има единъ потикъ да вѣрвате.
към беседата >>
Гдѣ е радостьта?
Ние не сме ли хора? – Недоволни сѫ. Защо сѫ недоволни? – Че нѣмало за тѣхъ столове. Казвамъ: вашата скърбь е една, а скърбьта на другитѣ е друга.
Гдѣ е радостьта?
На земята нѣма радость, скърбь има. Радостьта произтича отъ другъ единъ законъ, който примирява нѣщата.
към беседата >>
И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ.
Но врѣме е вече да дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, царскиятъ синъ. Като дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, ще каже: „Отъ сега нататъкъ всѣки човѣкъ да живѣе тъй, както намира за добрѣ“. Това е Божията Любовь, Божественото въ насъ. Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ. Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички.
И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ.
Тия думи сѫ толкова свещени, че не заслужава да се прѣведатъ. На български езикъ не могатъ да се прѣведатъ. Нѣма такава свещена дума, съ която биха могли да се замѣнятъ, затова, колкото схванете. Вие може да схванете нѣщо, когато у васъ има единъ потикъ да вѣрвате.
към беседата >>
На земята нѣма радость, скърбь има.
– Недоволни сѫ. Защо сѫ недоволни? – Че нѣмало за тѣхъ столове. Казвамъ: вашата скърбь е една, а скърбьта на другитѣ е друга. Гдѣ е радостьта?
На земята нѣма радость, скърбь има.
Радостьта произтича отъ другъ единъ законъ, който примирява нѣщата.
към беседата >>
Тия думи сѫ толкова свещени, че не заслужава да се прѣведатъ.
Като дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, ще каже: „Отъ сега нататъкъ всѣки човѣкъ да живѣе тъй, както намира за добрѣ“. Това е Божията Любовь, Божественото въ насъ. Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ. Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички. И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ.
Тия думи сѫ толкова свещени, че не заслужава да се прѣведатъ.
На български езикъ не могатъ да се прѣведатъ. Нѣма такава свещена дума, съ която биха могли да се замѣнятъ, затова, колкото схванете. Вие може да схванете нѣщо, когато у васъ има единъ потикъ да вѣрвате.
към беседата >>
Радостьта произтича отъ другъ единъ законъ, който примирява нѣщата.
Защо сѫ недоволни? – Че нѣмало за тѣхъ столове. Казвамъ: вашата скърбь е една, а скърбьта на другитѣ е друга. Гдѣ е радостьта? На земята нѣма радость, скърбь има.
Радостьта произтича отъ другъ единъ законъ, който примирява нѣщата.
към беседата >>
На български езикъ не могатъ да се прѣведатъ.
Това е Божията Любовь, Божественото въ насъ. Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ. Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички. И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ. Тия думи сѫ толкова свещени, че не заслужава да се прѣведатъ.
На български езикъ не могатъ да се прѣведатъ.
Нѣма такава свещена дума, съ която биха могли да се замѣнятъ, затова, колкото схванете. Вие може да схванете нѣщо, когато у васъ има единъ потикъ да вѣрвате.
към беседата >>
Слѣдъ това прѣдставление се дава единъ великолепенъ банкетъ.
Слѣдъ това прѣдставление се дава единъ великолепенъ банкетъ.
Масата е така наредена, че на всички се даватъ еднакви кърпи, еднакви прибори, мѣстата сѫ еднакво почтени, тъй че, кѫдѣто и да се седне, все е първо мѣсто. Питамъ: сега ще има ли скърбь? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започватъ и всички весели ставатъ. Казвамъ: докато сте вънъ или вѫтрѣ, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость. Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования.
към беседата >>
Нѣма такава свещена дума, съ която биха могли да се замѣнятъ, затова, колкото схванете.
Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ. Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички. И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ. Тия думи сѫ толкова свещени, че не заслужава да се прѣведатъ. На български езикъ не могатъ да се прѣведатъ.
Нѣма такава свещена дума, съ която биха могли да се замѣнятъ, затова, колкото схванете.
Вие може да схванете нѣщо, когато у васъ има единъ потикъ да вѣрвате.
към беседата >>
Масата е така наредена, че на всички се даватъ еднакви кърпи, еднакви прибори, мѣстата сѫ еднакво почтени, тъй че, кѫдѣто и да се седне, все е първо мѣсто.
Слѣдъ това прѣдставление се дава единъ великолепенъ банкетъ.
Масата е така наредена, че на всички се даватъ еднакви кърпи, еднакви прибори, мѣстата сѫ еднакво почтени, тъй че, кѫдѣто и да се седне, все е първо мѣсто.
Питамъ: сега ще има ли скърбь? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започватъ и всички весели ставатъ. Казвамъ: докато сте вънъ или вѫтрѣ, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость. Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования. Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ.
към беседата >>
Вие може да схванете нѣщо, когато у васъ има единъ потикъ да вѣрвате.
Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички. И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ. Тия думи сѫ толкова свещени, че не заслужава да се прѣведатъ. На български езикъ не могатъ да се прѣведатъ. Нѣма такава свещена дума, съ която биха могли да се замѣнятъ, затова, колкото схванете.
Вие може да схванете нѣщо, когато у васъ има единъ потикъ да вѣрвате.
към беседата >>
Питамъ: сега ще има ли скърбь?
Слѣдъ това прѣдставление се дава единъ великолепенъ банкетъ. Масата е така наредена, че на всички се даватъ еднакви кърпи, еднакви прибори, мѣстата сѫ еднакво почтени, тъй че, кѫдѣто и да се седне, все е първо мѣсто.
Питамъ: сега ще има ли скърбь?
– Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започватъ и всички весели ставатъ. Казвамъ: докато сте вънъ или вѫтрѣ, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость. Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования. Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ. Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира!
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като повѣрватъ, за тѣхъ вече не трѣбва наука, не трѣбва изкуство.
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като повѣрватъ, за тѣхъ вече не трѣбва наука, не трѣбва изкуство.
Чудни сѫ хората съ своитѣ вѣрвания за Бога и за вѣрата! Че не е ли този великиятъ Богъ на Мѫдростьта, Който е създалъ всички свѣтове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитѣ? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи. Нѣкои казватъ: като човѣшкиятъ организъмъ нѣма подобенъ. Не, човѣшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация.
към беседата >>
– Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започватъ и всички весели ставатъ.
Слѣдъ това прѣдставление се дава единъ великолепенъ банкетъ. Масата е така наредена, че на всички се даватъ еднакви кърпи, еднакви прибори, мѣстата сѫ еднакво почтени, тъй че, кѫдѣто и да се седне, все е първо мѣсто. Питамъ: сега ще има ли скърбь?
– Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започватъ и всички весели ставатъ.
Казвамъ: докато сте вънъ или вѫтрѣ, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость. Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования. Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ. Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира! Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява!
към беседата >>
Чудни сѫ хората съ своитѣ вѣрвания за Бога и за вѣрата!
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като повѣрватъ, за тѣхъ вече не трѣбва наука, не трѣбва изкуство.
Чудни сѫ хората съ своитѣ вѣрвания за Бога и за вѣрата!
Че не е ли този великиятъ Богъ на Мѫдростьта, Който е създалъ всички свѣтове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитѣ? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи. Нѣкои казватъ: като човѣшкиятъ организъмъ нѣма подобенъ. Не, човѣшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация. Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврѣменния човѣкъ, ще видите въ кръвьта му, въ мозъка му толкова нечистотии!
към беседата >>
Казвамъ: докато сте вънъ или вѫтрѣ, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость.
Слѣдъ това прѣдставление се дава единъ великолепенъ банкетъ. Масата е така наредена, че на всички се даватъ еднакви кърпи, еднакви прибори, мѣстата сѫ еднакво почтени, тъй че, кѫдѣто и да се седне, все е първо мѣсто. Питамъ: сега ще има ли скърбь? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започватъ и всички весели ставатъ.
Казвамъ: докато сте вънъ или вѫтрѣ, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость.
Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования. Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ. Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира! Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява! Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ!
към беседата >>
Че не е ли този великиятъ Богъ на Мѫдростьта, Който е създалъ всички свѣтове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитѣ?
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като повѣрватъ, за тѣхъ вече не трѣбва наука, не трѣбва изкуство. Чудни сѫ хората съ своитѣ вѣрвания за Бога и за вѣрата!
Че не е ли този великиятъ Богъ на Мѫдростьта, Който е създалъ всички свѣтове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитѣ?
Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи. Нѣкои казватъ: като човѣшкиятъ организъмъ нѣма подобенъ. Не, човѣшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация. Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврѣменния човѣкъ, ще видите въ кръвьта му, въ мозъка му толкова нечистотии! За да се прѣчисти тази материя трѣбва електрически токъ най-малко отъ 35 милиона волтажа.
към беседата >>
Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования.
Слѣдъ това прѣдставление се дава единъ великолепенъ банкетъ. Масата е така наредена, че на всички се даватъ еднакви кърпи, еднакви прибори, мѣстата сѫ еднакво почтени, тъй че, кѫдѣто и да се седне, все е първо мѣсто. Питамъ: сега ще има ли скърбь? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започватъ и всички весели ставатъ. Казвамъ: докато сте вънъ или вѫтрѣ, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость.
Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования.
Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ. Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира! Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява! Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ! Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката!
към беседата >>
Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи.
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като повѣрватъ, за тѣхъ вече не трѣбва наука, не трѣбва изкуство. Чудни сѫ хората съ своитѣ вѣрвания за Бога и за вѣрата! Че не е ли този великиятъ Богъ на Мѫдростьта, Който е създалъ всички свѣтове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитѣ?
Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи.
Нѣкои казватъ: като човѣшкиятъ организъмъ нѣма подобенъ. Не, човѣшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация. Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврѣменния човѣкъ, ще видите въ кръвьта му, въ мозъка му толкова нечистотии! За да се прѣчисти тази материя трѣбва електрически токъ най-малко отъ 35 милиона волтажа. Тази материя, така трѣбва да се прѣчисти, че човѣкътъ да може да мисли тъй, както мисли единъ ангелъ тукъ на земята.
към беседата >>
Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ.
Масата е така наредена, че на всички се даватъ еднакви кърпи, еднакви прибори, мѣстата сѫ еднакво почтени, тъй че, кѫдѣто и да се седне, все е първо мѣсто. Питамъ: сега ще има ли скърбь? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започватъ и всички весели ставатъ. Казвамъ: докато сте вънъ или вѫтрѣ, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость. Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования.
Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ.
Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира! Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява! Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ! Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката! И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: като човѣшкиятъ организъмъ нѣма подобенъ.
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като повѣрватъ, за тѣхъ вече не трѣбва наука, не трѣбва изкуство. Чудни сѫ хората съ своитѣ вѣрвания за Бога и за вѣрата! Че не е ли този великиятъ Богъ на Мѫдростьта, Който е създалъ всички свѣтове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитѣ? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи.
Нѣкои казватъ: като човѣшкиятъ организъмъ нѣма подобенъ.
Не, човѣшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация. Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврѣменния човѣкъ, ще видите въ кръвьта му, въ мозъка му толкова нечистотии! За да се прѣчисти тази материя трѣбва електрически токъ най-малко отъ 35 милиона волтажа. Тази материя, така трѣбва да се прѣчисти, че човѣкътъ да може да мисли тъй, както мисли единъ ангелъ тукъ на земята. Като се приложи въ съврѣменната наука този начинъ на прѣчистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати.
към беседата >>
Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира!
Питамъ: сега ще има ли скърбь? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започватъ и всички весели ставатъ. Казвамъ: докато сте вънъ или вѫтрѣ, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость. Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования. Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ.
Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира!
Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява! Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ! Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката! И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования. Това е и съ млади, и съ стари.
към беседата >>
Не, човѣшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация.
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като повѣрватъ, за тѣхъ вече не трѣбва наука, не трѣбва изкуство. Чудни сѫ хората съ своитѣ вѣрвания за Бога и за вѣрата! Че не е ли този великиятъ Богъ на Мѫдростьта, Който е създалъ всички свѣтове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитѣ? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи. Нѣкои казватъ: като човѣшкиятъ организъмъ нѣма подобенъ.
Не, човѣшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация.
Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврѣменния човѣкъ, ще видите въ кръвьта му, въ мозъка му толкова нечистотии! За да се прѣчисти тази материя трѣбва електрически токъ най-малко отъ 35 милиона волтажа. Тази материя, така трѣбва да се прѣчисти, че човѣкътъ да може да мисли тъй, както мисли единъ ангелъ тукъ на земята. Като се приложи въ съврѣменната наука този начинъ на прѣчистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. Въ химията тогава ще могатъ да се правятъ опити още по-изкусно, отъ тия които днесъ правятъ.
към беседата >>
Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява!
– Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започватъ и всички весели ставатъ. Казвамъ: докато сте вънъ или вѫтрѣ, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость. Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования. Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ. Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира!
Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява!
Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ! Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката! И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования. Това е и съ млади, и съ стари. Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота?
към беседата >>
Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврѣменния човѣкъ, ще видите въ кръвьта му, въ мозъка му толкова нечистотии!
Чудни сѫ хората съ своитѣ вѣрвания за Бога и за вѣрата! Че не е ли този великиятъ Богъ на Мѫдростьта, Който е създалъ всички свѣтове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитѣ? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи. Нѣкои казватъ: като човѣшкиятъ организъмъ нѣма подобенъ. Не, човѣшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация.
Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврѣменния човѣкъ, ще видите въ кръвьта му, въ мозъка му толкова нечистотии!
За да се прѣчисти тази материя трѣбва електрически токъ най-малко отъ 35 милиона волтажа. Тази материя, така трѣбва да се прѣчисти, че човѣкътъ да може да мисли тъй, както мисли единъ ангелъ тукъ на земята. Като се приложи въ съврѣменната наука този начинъ на прѣчистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. Въ химията тогава ще могатъ да се правятъ опити още по-изкусно, отъ тия които днесъ правятъ. Това нѣщо можемъ да постигнемъ въ всички отрасли на науката и да видимъ новитѣ резултати.
към беседата >>
Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ!
Казвамъ: докато сте вънъ или вѫтрѣ, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость. Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования. Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ. Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира! Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява!
Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ!
Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката! И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования. Това е и съ млади, и съ стари. Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота? Ще кажешъ: азъ съмъ младъ.
към беседата >>
За да се прѣчисти тази материя трѣбва електрически токъ най-малко отъ 35 милиона волтажа.
Че не е ли този великиятъ Богъ на Мѫдростьта, Който е създалъ всички свѣтове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитѣ? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи. Нѣкои казватъ: като човѣшкиятъ организъмъ нѣма подобенъ. Не, човѣшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация. Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврѣменния човѣкъ, ще видите въ кръвьта му, въ мозъка му толкова нечистотии!
За да се прѣчисти тази материя трѣбва електрически токъ най-малко отъ 35 милиона волтажа.
Тази материя, така трѣбва да се прѣчисти, че човѣкътъ да може да мисли тъй, както мисли единъ ангелъ тукъ на земята. Като се приложи въ съврѣменната наука този начинъ на прѣчистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. Въ химията тогава ще могатъ да се правятъ опити още по-изкусно, отъ тия които днесъ правятъ. Това нѣщо можемъ да постигнемъ въ всички отрасли на науката и да видимъ новитѣ резултати.
към беседата >>
Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката!
Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования. Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ. Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира! Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява! Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ!
Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката!
И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования. Това е и съ млади, и съ стари. Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота? Ще кажешъ: азъ съмъ младъ. Да, но ще остарѣешъ.
към беседата >>
Тази материя, така трѣбва да се прѣчисти, че човѣкътъ да може да мисли тъй, както мисли единъ ангелъ тукъ на земята.
Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи. Нѣкои казватъ: като човѣшкиятъ организъмъ нѣма подобенъ. Не, човѣшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация. Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврѣменния човѣкъ, ще видите въ кръвьта му, въ мозъка му толкова нечистотии! За да се прѣчисти тази материя трѣбва електрически токъ най-малко отъ 35 милиона волтажа.
Тази материя, така трѣбва да се прѣчисти, че човѣкътъ да може да мисли тъй, както мисли единъ ангелъ тукъ на земята.
Като се приложи въ съврѣменната наука този начинъ на прѣчистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. Въ химията тогава ще могатъ да се правятъ опити още по-изкусно, отъ тия които днесъ правятъ. Това нѣщо можемъ да постигнемъ въ всички отрасли на науката и да видимъ новитѣ резултати.
към беседата >>
И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования.
Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ. Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира! Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява! Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ! Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката!
И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования.
Това е и съ млади, и съ стари. Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота? Ще кажешъ: азъ съмъ младъ. Да, но ще остарѣешъ. Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ.
към беседата >>
Като се приложи въ съврѣменната наука този начинъ на прѣчистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати.
Нѣкои казватъ: като човѣшкиятъ организъмъ нѣма подобенъ. Не, човѣшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация. Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврѣменния човѣкъ, ще видите въ кръвьта му, въ мозъка му толкова нечистотии! За да се прѣчисти тази материя трѣбва електрически токъ най-малко отъ 35 милиона волтажа. Тази материя, така трѣбва да се прѣчисти, че човѣкътъ да може да мисли тъй, както мисли единъ ангелъ тукъ на земята.
Като се приложи въ съврѣменната наука този начинъ на прѣчистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати.
Въ химията тогава ще могатъ да се правятъ опити още по-изкусно, отъ тия които днесъ правятъ. Това нѣщо можемъ да постигнемъ въ всички отрасли на науката и да видимъ новитѣ резултати.
към беседата >>
Това е и съ млади, и съ стари.
Прѣдставете си страданието на една майка, която родила дѣте, и то слѣдъ 5–6 години умира! Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява! Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ! Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката! И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования.
Това е и съ млади, и съ стари.
Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота? Ще кажешъ: азъ съмъ младъ. Да, но ще остарѣешъ. Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ. Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ.
към беседата >>
Въ химията тогава ще могатъ да се правятъ опити още по-изкусно, отъ тия които днесъ правятъ.
Не, човѣшкиятъ организъмъ още не може да се похвали съ своята организация. Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврѣменния човѣкъ, ще видите въ кръвьта му, въ мозъка му толкова нечистотии! За да се прѣчисти тази материя трѣбва електрически токъ най-малко отъ 35 милиона волтажа. Тази материя, така трѣбва да се прѣчисти, че човѣкътъ да може да мисли тъй, както мисли единъ ангелъ тукъ на земята. Като се приложи въ съврѣменната наука този начинъ на прѣчистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати.
Въ химията тогава ще могатъ да се правятъ опити още по-изкусно, отъ тия които днесъ правятъ.
Това нѣщо можемъ да постигнемъ въ всички отрасли на науката и да видимъ новитѣ резултати.
към беседата >>
Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота?
Прѣдставете си страданието на онзи лѣкарь, който свърши два факултета и ослѣпява! Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ! Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката! И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования. Това е и съ млади, и съ стари.
Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота?
Ще кажешъ: азъ съмъ младъ. Да, но ще остарѣешъ. Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ. Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ. Такъвъ крадецъ е смъртьта!
към беседата >>
Това нѣщо можемъ да постигнемъ въ всички отрасли на науката и да видимъ новитѣ резултати.
Ако вие погледнете съ микроскопъ на съврѣменния човѣкъ, ще видите въ кръвьта му, въ мозъка му толкова нечистотии! За да се прѣчисти тази материя трѣбва електрически токъ най-малко отъ 35 милиона волтажа. Тази материя, така трѣбва да се прѣчисти, че човѣкътъ да може да мисли тъй, както мисли единъ ангелъ тукъ на земята. Като се приложи въ съврѣменната наука този начинъ на прѣчистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. Въ химията тогава ще могатъ да се правятъ опити още по-изкусно, отъ тия които днесъ правятъ.
Това нѣщо можемъ да постигнемъ въ всички отрасли на науката и да видимъ новитѣ резултати.
към беседата >>
Ще кажешъ: азъ съмъ младъ.
Прѣдставете си страданието на онзи виденъ философъ, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ! Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката! И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования. Това е и съ млади, и съ стари. Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота?
Ще кажешъ: азъ съмъ младъ.
Да, но ще остарѣешъ. Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ. Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ. Такъвъ крадецъ е смъртьта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе!
към беседата >>
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Скърби ще имате въ свѣта, но азъ послѣ ще ви видя, ще се зарадва сърдцето ви, и радостьта ви никой нѣма да отнеме“.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Скърби ще имате въ свѣта, но азъ послѣ ще ви видя, ще се зарадва сърдцето ви, и радостьта ви никой нѣма да отнеме“.
Не мислете, че съ тия строго научни тези, върху които можемъ да философствуваме, можемъ да се спасимъ; не мислете, че съ онѣзи, строго научни истини и теории, каквито има на изтокъ, каквито има и въ Европа, още неиздадени, останали отъ древностьта, или пъкъ съ онѣзи научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасятъ хората. Тѣ сѫ потрѣбни, но това сѫ занимания за най-разумнитѣ хора. Само единъ великъ математикъ може да разбере тия математически истини. Само единъ музикантъ, и то не отъ обикновенитѣ, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа!
към беседата >>
Да, но ще остарѣешъ.
Прѣдставете си страданието на онзи великъ музикантъ, комуто нѣкой счупва рѫката! И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования. Това е и съ млади, и съ стари. Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота? Ще кажешъ: азъ съмъ младъ.
Да, но ще остарѣешъ.
Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ. Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ. Такъвъ крадецъ е смъртьта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта.
към беседата >>
Не мислете, че съ тия строго научни тези, върху които можемъ да философствуваме, можемъ да се спасимъ; не мислете, че съ онѣзи, строго научни истини и теории, каквито има на изтокъ, каквито има и въ Европа, още неиздадени, останали отъ древностьта, или пъкъ съ онѣзи научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасятъ хората.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Скърби ще имате въ свѣта, но азъ послѣ ще ви видя, ще се зарадва сърдцето ви, и радостьта ви никой нѣма да отнеме“.
Не мислете, че съ тия строго научни тези, върху които можемъ да философствуваме, можемъ да се спасимъ; не мислете, че съ онѣзи, строго научни истини и теории, каквито има на изтокъ, каквито има и въ Европа, още неиздадени, останали отъ древностьта, или пъкъ съ онѣзи научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасятъ хората.
Тѣ сѫ потрѣбни, но това сѫ занимания за най-разумнитѣ хора. Само единъ великъ математикъ може да разбере тия математически истини. Само единъ музикантъ, и то не отъ обикновенитѣ, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа! За поезията се иска душа!
към беседата >>
Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ.
И държавници, и царе, и всички хора сѫ изложени на такива велики разочарования. Това е и съ млади, и съ стари. Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота? Ще кажешъ: азъ съмъ младъ. Да, но ще остарѣешъ.
Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ.
Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ. Такъвъ крадецъ е смъртьта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта. Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира.
към беседата >>
Тѣ сѫ потрѣбни, но това сѫ занимания за най-разумнитѣ хора.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Скърби ще имате въ свѣта, но азъ послѣ ще ви видя, ще се зарадва сърдцето ви, и радостьта ви никой нѣма да отнеме“. Не мислете, че съ тия строго научни тези, върху които можемъ да философствуваме, можемъ да се спасимъ; не мислете, че съ онѣзи, строго научни истини и теории, каквито има на изтокъ, каквито има и въ Европа, още неиздадени, останали отъ древностьта, или пъкъ съ онѣзи научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасятъ хората.
Тѣ сѫ потрѣбни, но това сѫ занимания за най-разумнитѣ хора.
Само единъ великъ математикъ може да разбере тия математически истини. Само единъ музикантъ, и то не отъ обикновенитѣ, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа! За поезията се иска душа! Въ великитѣ отрасли се искатъ велики души, които да разбератъ, какво нѣщо е науката, какво нѣщо е музиката или какво нѣщо е поезията.
към беседата >>
Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ.
Това е и съ млади, и съ стари. Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота? Ще кажешъ: азъ съмъ младъ. Да, но ще остарѣешъ. Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ.
Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ.
Такъвъ крадецъ е смъртьта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта. Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира. Чудна логика!
към беседата >>
Само единъ великъ математикъ може да разбере тия математически истини.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Скърби ще имате въ свѣта, но азъ послѣ ще ви видя, ще се зарадва сърдцето ви, и радостьта ви никой нѣма да отнеме“. Не мислете, че съ тия строго научни тези, върху които можемъ да философствуваме, можемъ да се спасимъ; не мислете, че съ онѣзи, строго научни истини и теории, каквито има на изтокъ, каквито има и въ Европа, още неиздадени, останали отъ древностьта, или пъкъ съ онѣзи научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасятъ хората. Тѣ сѫ потрѣбни, но това сѫ занимания за най-разумнитѣ хора.
Само единъ великъ математикъ може да разбере тия математически истини.
Само единъ музикантъ, и то не отъ обикновенитѣ, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа! За поезията се иска душа! Въ великитѣ отрасли се искатъ велики души, които да разбератъ, какво нѣщо е науката, какво нѣщо е музиката или какво нѣщо е поезията.
към беседата >>
Такъвъ крадецъ е смъртьта!
Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота? Ще кажешъ: азъ съмъ младъ. Да, но ще остарѣешъ. Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ. Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ.
Такъвъ крадецъ е смъртьта!
Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта. Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ?
към беседата >>
Само единъ музикантъ, и то не отъ обикновенитѣ, може да разбере тая музика.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Скърби ще имате въ свѣта, но азъ послѣ ще ви видя, ще се зарадва сърдцето ви, и радостьта ви никой нѣма да отнеме“. Не мислете, че съ тия строго научни тези, върху които можемъ да философствуваме, можемъ да се спасимъ; не мислете, че съ онѣзи, строго научни истини и теории, каквито има на изтокъ, каквито има и въ Европа, още неиздадени, останали отъ древностьта, или пъкъ съ онѣзи научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасятъ хората. Тѣ сѫ потрѣбни, но това сѫ занимания за най-разумнитѣ хора. Само единъ великъ математикъ може да разбере тия математически истини.
Само единъ музикантъ, и то не отъ обикновенитѣ, може да разбере тая музика.
За музиката се иска душа! За поезията се иска душа! Въ великитѣ отрасли се искатъ велики души, които да разбератъ, какво нѣщо е науката, какво нѣщо е музиката или какво нѣщо е поезията.
към беседата >>
Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе!
Ще кажешъ: азъ съмъ младъ. Да, но ще остарѣешъ. Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ. Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ. Такъвъ крадецъ е смъртьта!
Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе!
Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта. Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ? Въ човѣка дѣйствително има движение, но има външенъ и вѫтрѣшенъ животъ.
към беседата >>
За музиката се иска душа!
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Скърби ще имате въ свѣта, но азъ послѣ ще ви видя, ще се зарадва сърдцето ви, и радостьта ви никой нѣма да отнеме“. Не мислете, че съ тия строго научни тези, върху които можемъ да философствуваме, можемъ да се спасимъ; не мислете, че съ онѣзи, строго научни истини и теории, каквито има на изтокъ, каквито има и въ Европа, още неиздадени, останали отъ древностьта, или пъкъ съ онѣзи научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасятъ хората. Тѣ сѫ потрѣбни, но това сѫ занимания за най-разумнитѣ хора. Само единъ великъ математикъ може да разбере тия математически истини. Само единъ музикантъ, и то не отъ обикновенитѣ, може да разбере тая музика.
За музиката се иска душа!
За поезията се иска душа! Въ великитѣ отрасли се искатъ велики души, които да разбератъ, какво нѣщо е науката, какво нѣщо е музиката или какво нѣщо е поезията.
към беседата >>
Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта.
Да, но ще остарѣешъ. Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ. Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ. Такъвъ крадецъ е смъртьта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе!
Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта.
Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ? Въ човѣка дѣйствително има движение, но има външенъ и вѫтрѣшенъ животъ. Ако единъ човѣкъ прѣстане да се движи външно, физически, а се движи вѫтрѣшно, тогава какво ще кажете?
към беседата >>
За поезията се иска душа!
Не мислете, че съ тия строго научни тези, върху които можемъ да философствуваме, можемъ да се спасимъ; не мислете, че съ онѣзи, строго научни истини и теории, каквито има на изтокъ, каквито има и въ Европа, още неиздадени, останали отъ древностьта, или пъкъ съ онѣзи научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасятъ хората. Тѣ сѫ потрѣбни, но това сѫ занимания за най-разумнитѣ хора. Само единъ великъ математикъ може да разбере тия математически истини. Само единъ музикантъ, и то не отъ обикновенитѣ, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа!
За поезията се иска душа!
Въ великитѣ отрасли се искатъ велики души, които да разбератъ, какво нѣщо е науката, какво нѣщо е музиката или какво нѣщо е поезията.
към беседата >>
Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира.
Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ. Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ. Такъвъ крадецъ е смъртьта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта.
Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира.
Чудна логика! Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ? Въ човѣка дѣйствително има движение, но има външенъ и вѫтрѣшенъ животъ. Ако единъ човѣкъ прѣстане да се движи външно, физически, а се движи вѫтрѣшно, тогава какво ще кажете? Съврѣменнитѣ учени не признаватъ това.
към беседата >>
Въ великитѣ отрасли се искатъ велики души, които да разбератъ, какво нѣщо е науката, какво нѣщо е музиката или какво нѣщо е поезията.
Тѣ сѫ потрѣбни, но това сѫ занимания за най-разумнитѣ хора. Само единъ великъ математикъ може да разбере тия математически истини. Само единъ музикантъ, и то не отъ обикновенитѣ, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа! За поезията се иска душа!
Въ великитѣ отрасли се искатъ велики души, които да разбератъ, какво нѣщо е науката, какво нѣщо е музиката или какво нѣщо е поезията.
към беседата >>
Чудна логика!
Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ. Такъвъ крадецъ е смъртьта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта. Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира.
Чудна логика!
Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ? Въ човѣка дѣйствително има движение, но има външенъ и вѫтрѣшенъ животъ. Ако единъ човѣкъ прѣстане да се движи външно, физически, а се движи вѫтрѣшно, тогава какво ще кажете? Съврѣменнитѣ учени не признаватъ това. Тѣ казватъ: като спре сърдцето на нѣкой човѣкъ, той умира.
към беседата >>
Това е, което подразбиралъ Христосъ подъ думитѣ, „радостьта ви никой нѣма да отнеме“.
Това е, което подразбиралъ Христосъ подъ думитѣ, „радостьта ви никой нѣма да отнеме“.
Опитайте се нѣкой пѫть да повлияете на окрѫжающата срѣда за добро. Защо не? Вие чакате да дойде спасението нѣкѫдѣ отгорѣ. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни.
към беседата >>
Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ?
Такъвъ крадецъ е смъртьта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта. Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира. Чудна логика!
Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ?
Въ човѣка дѣйствително има движение, но има външенъ и вѫтрѣшенъ животъ. Ако единъ човѣкъ прѣстане да се движи външно, физически, а се движи вѫтрѣшно, тогава какво ще кажете? Съврѣменнитѣ учени не признаватъ това. Тѣ казватъ: като спре сърдцето на нѣкой човѣкъ, той умира. Да, сърдцето му е спрѣло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота.
към беседата >>
Опитайте се нѣкой пѫть да повлияете на окрѫжающата срѣда за добро.
Това е, което подразбиралъ Христосъ подъ думитѣ, „радостьта ви никой нѣма да отнеме“.
Опитайте се нѣкой пѫть да повлияете на окрѫжающата срѣда за добро.
Защо не? Вие чакате да дойде спасението нѣкѫдѣ отгорѣ. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность.
към беседата >>
Въ човѣка дѣйствително има движение, но има външенъ и вѫтрѣшенъ животъ.
Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта. Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ?
Въ човѣка дѣйствително има движение, но има външенъ и вѫтрѣшенъ животъ.
Ако единъ човѣкъ прѣстане да се движи външно, физически, а се движи вѫтрѣшно, тогава какво ще кажете? Съврѣменнитѣ учени не признаватъ това. Тѣ казватъ: като спре сърдцето на нѣкой човѣкъ, той умира. Да, сърдцето му е спрѣло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете единъ спрѣлъ часовникъ.
към беседата >>
Защо не?
Това е, което подразбиралъ Христосъ подъ думитѣ, „радостьта ви никой нѣма да отнеме“. Опитайте се нѣкой пѫть да повлияете на окрѫжающата срѣда за добро.
Защо не?
Вие чакате да дойде спасението нѣкѫдѣ отгорѣ. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность. Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне.
към беседата >>
Ако единъ човѣкъ прѣстане да се движи външно, физически, а се движи вѫтрѣшно, тогава какво ще кажете?
Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта. Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ? Въ човѣка дѣйствително има движение, но има външенъ и вѫтрѣшенъ животъ.
Ако единъ човѣкъ прѣстане да се движи външно, физически, а се движи вѫтрѣшно, тогава какво ще кажете?
Съврѣменнитѣ учени не признаватъ това. Тѣ казватъ: като спре сърдцето на нѣкой човѣкъ, той умира. Да, сърдцето му е спрѣло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете единъ спрѣлъ часовникъ. Вземе го нѣкой човѣкъ въ рѫката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви.
към беседата >>
Вие чакате да дойде спасението нѣкѫдѣ отгорѣ.
Това е, което подразбиралъ Христосъ подъ думитѣ, „радостьта ви никой нѣма да отнеме“. Опитайте се нѣкой пѫть да повлияете на окрѫжающата срѣда за добро. Защо не?
Вие чакате да дойде спасението нѣкѫдѣ отгорѣ.
То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность. Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати?
към беседата >>
Съврѣменнитѣ учени не признаватъ това.
Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ? Въ човѣка дѣйствително има движение, но има външенъ и вѫтрѣшенъ животъ. Ако единъ човѣкъ прѣстане да се движи външно, физически, а се движи вѫтрѣшно, тогава какво ще кажете?
Съврѣменнитѣ учени не признаватъ това.
Тѣ казватъ: като спре сърдцето на нѣкой човѣкъ, той умира. Да, сърдцето му е спрѣло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете единъ спрѣлъ часовникъ. Вземе го нѣкой човѣкъ въ рѫката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви. Защо не върви?
към беседата >>
То е физическата страна.
Това е, което подразбиралъ Христосъ подъ думитѣ, „радостьта ви никой нѣма да отнеме“. Опитайте се нѣкой пѫть да повлияете на окрѫжающата срѣда за добро. Защо не? Вие чакате да дойде спасението нѣкѫдѣ отгорѣ.
То е физическата страна.
Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность. Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сѫществата добри.
към беседата >>
Тѣ казватъ: като спре сърдцето на нѣкой човѣкъ, той умира.
Чудна логика! Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ? Въ човѣка дѣйствително има движение, но има външенъ и вѫтрѣшенъ животъ. Ако единъ човѣкъ прѣстане да се движи външно, физически, а се движи вѫтрѣшно, тогава какво ще кажете? Съврѣменнитѣ учени не признаватъ това.
Тѣ казватъ: като спре сърдцето на нѣкой човѣкъ, той умира.
Да, сърдцето му е спрѣло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете единъ спрѣлъ часовникъ. Вземе го нѣкой човѣкъ въ рѫката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви. Защо не върви? Този човѣкъ не знае какъ да го бутне.
към беседата >>
Слънцето не може да направи хората умни.
Това е, което подразбиралъ Христосъ подъ думитѣ, „радостьта ви никой нѣма да отнеме“. Опитайте се нѣкой пѫть да повлияете на окрѫжающата срѣда за добро. Защо не? Вие чакате да дойде спасението нѣкѫдѣ отгорѣ. То е физическата страна.
Слънцето не може да направи хората умни.
Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность. Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сѫществата добри. Не, има друго нѣщо въ слънцето, което още не е дошло.
към беседата >>
Да, сърдцето му е спрѣло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота.
Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ? Въ човѣка дѣйствително има движение, но има външенъ и вѫтрѣшенъ животъ. Ако единъ човѣкъ прѣстане да се движи външно, физически, а се движи вѫтрѣшно, тогава какво ще кажете? Съврѣменнитѣ учени не признаватъ това. Тѣ казватъ: като спре сърдцето на нѣкой човѣкъ, той умира.
Да, сърдцето му е спрѣло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота.
Вземете единъ спрѣлъ часовникъ. Вземе го нѣкой човѣкъ въ рѫката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви. Защо не върви? Този човѣкъ не знае какъ да го бутне. Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне.
към беседата >>
Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность.
Опитайте се нѣкой пѫть да повлияете на окрѫжающата срѣда за добро. Защо не? Вие чакате да дойде спасението нѣкѫдѣ отгорѣ. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни.
Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность.
Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сѫществата добри. Не, има друго нѣщо въ слънцето, което още не е дошло. Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ.
към беседата >>
Вземете единъ спрѣлъ часовникъ.
Въ човѣка дѣйствително има движение, но има външенъ и вѫтрѣшенъ животъ. Ако единъ човѣкъ прѣстане да се движи външно, физически, а се движи вѫтрѣшно, тогава какво ще кажете? Съврѣменнитѣ учени не признаватъ това. Тѣ казватъ: като спре сърдцето на нѣкой човѣкъ, той умира. Да, сърдцето му е спрѣло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота.
Вземете единъ спрѣлъ часовникъ.
Вземе го нѣкой човѣкъ въ рѫката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви. Защо не върви? Този човѣкъ не знае какъ да го бутне. Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне. Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ.
към беседата >>
Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне.
Защо не? Вие чакате да дойде спасението нѣкѫдѣ отгорѣ. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность.
Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне.
Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сѫществата добри. Не, има друго нѣщо въ слънцето, което още не е дошло. Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ. Той иде сега!
към беседата >>
Вземе го нѣкой човѣкъ въ рѫката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви.
Ако единъ човѣкъ прѣстане да се движи външно, физически, а се движи вѫтрѣшно, тогава какво ще кажете? Съврѣменнитѣ учени не признаватъ това. Тѣ казватъ: като спре сърдцето на нѣкой човѣкъ, той умира. Да, сърдцето му е спрѣло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете единъ спрѣлъ часовникъ.
Вземе го нѣкой човѣкъ въ рѫката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви.
Защо не върви? Този човѣкъ не знае какъ да го бутне. Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне. Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ. Щомъ го бутнатъ, и то тръгва.
към беседата >>
Защо слънцето дава такива различни резултати?
Вие чакате да дойде спасението нѣкѫдѣ отгорѣ. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность. Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне.
Защо слънцето дава такива различни резултати?
Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сѫществата добри. Не, има друго нѣщо въ слънцето, което още не е дошло. Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ. Той иде сега! Той е Бенъ-Адетъ-Исабетъ.
към беседата >>
Защо не върви?
Съврѣменнитѣ учени не признаватъ това. Тѣ казватъ: като спре сърдцето на нѣкой човѣкъ, той умира. Да, сърдцето му е спрѣло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете единъ спрѣлъ часовникъ. Вземе го нѣкой човѣкъ въ рѫката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви.
Защо не върви?
Този човѣкъ не знае какъ да го бутне. Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне. Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ. Щомъ го бутнатъ, и то тръгва. И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло.
към беседата >>
Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сѫществата добри.
То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность. Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати?
Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сѫществата добри.
Не, има друго нѣщо въ слънцето, което още не е дошло. Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ. Той иде сега! Той е Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ.
към беседата >>
Този човѣкъ не знае какъ да го бутне.
Тѣ казватъ: като спре сърдцето на нѣкой човѣкъ, той умира. Да, сърдцето му е спрѣло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете единъ спрѣлъ часовникъ. Вземе го нѣкой човѣкъ въ рѫката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви. Защо не върви?
Този човѣкъ не знае какъ да го бутне.
Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне. Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ. Щомъ го бутнатъ, и то тръгва. И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло. Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ.
към беседата >>
Не, има друго нѣщо въ слънцето, което още не е дошло.
Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность. Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сѫществата добри.
Не, има друго нѣщо въ слънцето, което още не е дошло.
Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ. Той иде сега! Той е Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ. Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нѣма.
към беседата >>
Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне.
Да, сърдцето му е спрѣло, но който знае какъ да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете единъ спрѣлъ часовникъ. Вземе го нѣкой човѣкъ въ рѫката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви. Защо не върви? Този човѣкъ не знае какъ да го бутне.
Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне.
Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ. Щомъ го бутнатъ, и то тръгва. И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло. Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ. Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една дума: „Лазаре, стани!
към беседата >>
Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ.
Слънцето може да даде само животъ на хората, но не и разумность. Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сѫществата добри. Не, има друго нѣщо въ слънцето, което още не е дошло.
Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ.
Той иде сега! Той е Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ. Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нѣма. Двама американски студенти, които скоро щѣли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нѣма.
към беседата >>
Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ.
Вземете единъ спрѣлъ часовникъ. Вземе го нѣкой човѣкъ въ рѫката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви. Защо не върви? Този човѣкъ не знае какъ да го бутне. Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне.
Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ.
Щомъ го бутнатъ, и то тръгва. И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло. Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ. Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазаръ тръгна.
към беседата >>
Той иде сега!
Когато изгрѣе слънцето, майката се приготовлява да даде урокъ на дѣтето си; разбойникътъ си приготвя пушката; вълкътъ се готви да разглежда, кѫдѣ има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сѫществата добри. Не, има друго нѣщо въ слънцето, което още не е дошло. Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ.
Той иде сега!
Той е Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ. Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нѣма. Двама американски студенти, които скоро щѣли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нѣма. Единиятъ подържа, че нѣма Господь; другиятъ подържа, че има.
към беседата >>
Щомъ го бутнатъ, и то тръгва.
Вземе го нѣкой човѣкъ въ рѫката си, бутне го тукъ-тамъ съ игла, но не върви. Защо не върви? Този човѣкъ не знае какъ да го бутне. Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне. Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ.
Щомъ го бутнатъ, и то тръгва.
И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло. Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ. Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазаръ тръгна. Сърдцето на този човѣкъ тръгна само отъ една дума.
към беседата >>
Той е Бенъ-Адетъ-Исабетъ.
Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сѫществата добри. Не, има друго нѣщо въ слънцето, което още не е дошло. Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ. Той иде сега!
Той е Бенъ-Адетъ-Исабетъ.
Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ. Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нѣма. Двама американски студенти, които скоро щѣли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нѣма. Единиятъ подържа, че нѣма Господь; другиятъ подържа, че има. Пѫтуватъ тѣ и се разговарятъ.
към беседата >>
И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло.
Защо не върви? Този човѣкъ не знае какъ да го бутне. Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне. Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ. Щомъ го бутнатъ, и то тръгва.
И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло.
Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ. Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазаръ тръгна. Сърдцето на този човѣкъ тръгна само отъ една дума. Ученитѣ ще кажатъ, че Лазаръ не билъ умрѣлъ, но заспалъ летаргически сънь.
към беседата >>
Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ.
Значи, слънцето дава животъ, но не може да направи сѫществата добри. Не, има друго нѣщо въ слънцето, което още не е дошло. Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ. Той иде сега! Той е Бенъ-Адетъ-Исабетъ.
Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ.
Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нѣма. Двама американски студенти, които скоро щѣли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нѣма. Единиятъ подържа, че нѣма Господь; другиятъ подържа, че има. Пѫтуватъ тѣ и се разговарятъ. Експресътъ минава надъ единъ мостъ, но се събаря въ рѣката, и двамата американски студенти се намиратъ на дъното на рѣката.
към беседата >>
Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ.
Този човѣкъ не знае какъ да го бутне. Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне. Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ. Щомъ го бутнатъ, и то тръгва. И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло.
Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ.
Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазаръ тръгна. Сърдцето на този човѣкъ тръгна само отъ една дума. Ученитѣ ще кажатъ, че Лазаръ не билъ умрѣлъ, но заспалъ летаргически сънь. Хубаво, този човѣкъ е лежалъ три дни въ гроба.
към беседата >>
Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нѣма.
Не, има друго нѣщо въ слънцето, което още не е дошло. Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ. Той иде сега! Той е Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ.
Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нѣма.
Двама американски студенти, които скоро щѣли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нѣма. Единиятъ подържа, че нѣма Господь; другиятъ подържа, че има. Пѫтуватъ тѣ и се разговарятъ. Експресътъ минава надъ единъ мостъ, но се събаря въ рѣката, и двамата американски студенти се намиратъ на дъното на рѣката. Тамъ тѣ разрѣшиха въпроса, има ли Господь, или нѣма.
към беседата >>
Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една дума: „Лазаре, стани!
Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне. Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ. Щомъ го бутнатъ, и то тръгва. И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло. Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ.
Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една дума: „Лазаре, стани!
“ Лазаръ тръгна. Сърдцето на този човѣкъ тръгна само отъ една дума. Ученитѣ ще кажатъ, че Лазаръ не билъ умрѣлъ, но заспалъ летаргически сънь. Хубаво, този човѣкъ е лежалъ три дни въ гроба. Но, ако Христосъ може да направи да тръгне сърдцето на човѣкъ, който е лежалъ цѣла година въ гроба, какво ще кажете тогава?
към беседата >>
Двама американски студенти, които скоро щѣли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нѣма.
Въ слънцето има другъ, особенъ елементъ, който за сега е изгубенъ. Той иде сега! Той е Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ. Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нѣма.
Двама американски студенти, които скоро щѣли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нѣма.
Единиятъ подържа, че нѣма Господь; другиятъ подържа, че има. Пѫтуватъ тѣ и се разговарятъ. Експресътъ минава надъ единъ мостъ, но се събаря въ рѣката, и двамата американски студенти се намиратъ на дъното на рѣката. Тамъ тѣ разрѣшиха въпроса, има ли Господь, или нѣма. И единиятъ, който поддържаше, че има Господь, и другиятъ, който отричаше, се намѣриха на дъното на рѣката.
към беседата >>
“ Лазаръ тръгна.
Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ. Щомъ го бутнатъ, и то тръгва. И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло. Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ. Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една дума: „Лазаре, стани!
“ Лазаръ тръгна.
Сърдцето на този човѣкъ тръгна само отъ една дума. Ученитѣ ще кажатъ, че Лазаръ не билъ умрѣлъ, но заспалъ летаргически сънь. Хубаво, този човѣкъ е лежалъ три дни въ гроба. Но, ако Христосъ може да направи да тръгне сърдцето на човѣкъ, който е лежалъ цѣла година въ гроба, какво ще кажете тогава? – Е, и то е летаргически сънь.
към беседата >>
Единиятъ подържа, че нѣма Господь; другиятъ подържа, че има.
Той иде сега! Той е Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ. Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нѣма. Двама американски студенти, които скоро щѣли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нѣма.
Единиятъ подържа, че нѣма Господь; другиятъ подържа, че има.
Пѫтуватъ тѣ и се разговарятъ. Експресътъ минава надъ единъ мостъ, но се събаря въ рѣката, и двамата американски студенти се намиратъ на дъното на рѣката. Тамъ тѣ разрѣшиха въпроса, има ли Господь, или нѣма. И единиятъ, който поддържаше, че има Господь, и другиятъ, който отричаше, се намѣриха на дъното на рѣката. Какво разрѣшиха тѣ?
към беседата >>
Сърдцето на този човѣкъ тръгна само отъ една дума.
Щомъ го бутнатъ, и то тръгва. И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло. Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ. Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазаръ тръгна.
Сърдцето на този човѣкъ тръгна само отъ една дума.
Ученитѣ ще кажатъ, че Лазаръ не билъ умрѣлъ, но заспалъ летаргически сънь. Хубаво, този човѣкъ е лежалъ три дни въ гроба. Но, ако Христосъ може да направи да тръгне сърдцето на човѣкъ, който е лежалъ цѣла година въ гроба, какво ще кажете тогава? – Е, и то е летаргически сънь.
към беседата >>
Пѫтуватъ тѣ и се разговарятъ.
Той е Бенъ-Адетъ-Исабетъ. Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ. Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нѣма. Двама американски студенти, които скоро щѣли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нѣма. Единиятъ подържа, че нѣма Господь; другиятъ подържа, че има.
Пѫтуватъ тѣ и се разговарятъ.
Експресътъ минава надъ единъ мостъ, но се събаря въ рѣката, и двамата американски студенти се намиратъ на дъното на рѣката. Тамъ тѣ разрѣшиха въпроса, има ли Господь, или нѣма. И единиятъ, който поддържаше, че има Господь, и другиятъ, който отричаше, се намѣриха на дъното на рѣката. Какво разрѣшиха тѣ? Считамъ за смѣшно да се разисква върху въпроса, има ли Господь, или нѣма.
към беседата >>
Ученитѣ ще кажатъ, че Лазаръ не билъ умрѣлъ, но заспалъ летаргически сънь.
И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло. Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ. Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазаръ тръгна. Сърдцето на този човѣкъ тръгна само отъ една дума.
Ученитѣ ще кажатъ, че Лазаръ не билъ умрѣлъ, но заспалъ летаргически сънь.
Хубаво, този човѣкъ е лежалъ три дни въ гроба. Но, ако Христосъ може да направи да тръгне сърдцето на човѣкъ, който е лежалъ цѣла година въ гроба, какво ще кажете тогава? – Е, и то е летаргически сънь.
към беседата >>
Експресътъ минава надъ единъ мостъ, но се събаря въ рѣката, и двамата американски студенти се намиратъ на дъното на рѣката.
Въ сегашното слънце има животъ, но този животъ не е разуменъ. Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нѣма. Двама американски студенти, които скоро щѣли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нѣма. Единиятъ подържа, че нѣма Господь; другиятъ подържа, че има. Пѫтуватъ тѣ и се разговарятъ.
Експресътъ минава надъ единъ мостъ, но се събаря въ рѣката, и двамата американски студенти се намиратъ на дъното на рѣката.
Тамъ тѣ разрѣшиха въпроса, има ли Господь, или нѣма. И единиятъ, който поддържаше, че има Господь, и другиятъ, който отричаше, се намѣриха на дъното на рѣката. Какво разрѣшиха тѣ? Считамъ за смѣшно да се разисква върху въпроса, има ли Господь, или нѣма. Ще бѫде смѣшно да доказвамъ на единъ човѣкъ, че майка го е родила.
към беседата >>
Хубаво, този човѣкъ е лежалъ три дни въ гроба.
Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ. Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазаръ тръгна. Сърдцето на този човѣкъ тръгна само отъ една дума. Ученитѣ ще кажатъ, че Лазаръ не билъ умрѣлъ, но заспалъ летаргически сънь.
Хубаво, този човѣкъ е лежалъ три дни въ гроба.
Но, ако Христосъ може да направи да тръгне сърдцето на човѣкъ, който е лежалъ цѣла година въ гроба, какво ще кажете тогава? – Е, и то е летаргически сънь.
към беседата >>
Тамъ тѣ разрѣшиха въпроса, има ли Господь, или нѣма.
Седятъ хората и спорятъ, има ли Господь, или нѣма. Двама американски студенти, които скоро щѣли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нѣма. Единиятъ подържа, че нѣма Господь; другиятъ подържа, че има. Пѫтуватъ тѣ и се разговарятъ. Експресътъ минава надъ единъ мостъ, но се събаря въ рѣката, и двамата американски студенти се намиратъ на дъното на рѣката.
Тамъ тѣ разрѣшиха въпроса, има ли Господь, или нѣма.
И единиятъ, който поддържаше, че има Господь, и другиятъ, който отричаше, се намѣриха на дъното на рѣката. Какво разрѣшиха тѣ? Считамъ за смѣшно да се разисква върху въпроса, има ли Господь, или нѣма. Ще бѫде смѣшно да доказвамъ на единъ човѣкъ, че майка го е родила. Не, нѣмамъ никаква майка, азъ самъ се родихъ.
към беседата >>
И турците имат думата „адет“.
(втори вариант)
Ние наричаме тия разкази символи. Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди. В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание. Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адета.
И турците имат думата „адет“.
Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. Хората в България се оплакват от своето сегашно положение. Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета.
към втори вариант >>
Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение.
(втори вариант)
Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди. В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание. Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адета. И турците имат думата „адет“.
Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение.
Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. Хората в България се оплакват от своето сегашно положение. Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета. Казвате: какво става в България!
към втори вариант >>
Скръбта, това е спътница, другарка на живота.
(втори вариант)
Скръбта, това е спътница, другарка на живота.
Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот. Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират думата живот. Под думата живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот. Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява.
към втори вариант >>
Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство!
(втори вариант)
В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание. Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адета. И турците имат думата „адет“. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение.
Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство!
Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. Хората в България се оплакват от своето сегашно положение. Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета. Казвате: какво става в България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение.
към втори вариант >>
Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот.
(втори вариант)
Скръбта, това е спътница, другарка на живота.
Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот.
Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират думата живот. Под думата живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот. Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъв закон на светлината няма.
към втори вариант >>
Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими.
(втори вариант)
Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адета. И турците имат думата „адет“. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство!
Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими.
Хората в България се оплакват от своето сегашно положение. Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета. Казвате: какво става в България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство.
към втори вариант >>
Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират думата живот.
(втори вариант)
Скръбта, това е спътница, другарка на живота. Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот.
Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират думата живот.
Под думата живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот. Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъв закон на светлината няма. Това е закон на хората.
към втори вариант >>
Хората в България се оплакват от своето сегашно положение.
(втори вариант)
Такива били законите в царството на Бен-Адета. И турците имат думата „адет“. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими.
Хората в България се оплакват от своето сегашно положение.
Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета. Казвате: какво става в България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство. Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ.
към втори вариант >>
Под думата живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва.
(втори вариант)
Скръбта, това е спътница, другарка на живота. Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот. Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират думата живот.
Под думата живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва.
Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот. Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъв закон на светлината няма. Това е закон на хората. Само те се проявяват така.
към втори вариант >>
Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета.
(втори вариант)
И турците имат думата „адет“. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. Хората в България се оплакват от своето сегашно положение.
Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета.
Казвате: какво става в България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство. Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ. До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние.
към втори вариант >>
Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот.
(втори вариант)
Скръбта, това е спътница, другарка на живота. Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот. Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират думата живот. Под думата живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва.
Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот.
Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъв закон на светлината няма. Това е закон на хората. Само те се проявяват така. Само те са направени така, да се явяват и изчезват.
към втори вариант >>
Казвате: какво става в България!
(втори вариант)
Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. Хората в България се оплакват от своето сегашно положение. Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета.
Казвате: какво става в България!
Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство. Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ. До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние. Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството.
към втори вариант >>
Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява.
(втори вариант)
Скръбта, това е спътница, другарка на живота. Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот. Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират думата живот. Под думата живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот.
Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява.
Не, такъв закон на светлината няма. Това е закон на хората. Само те се проявяват така. Само те са направени така, да се явяват и изчезват. Отварят своите кепенци, светва в стаята им.
към втори вариант >>
Не, България още не е дошла до такова окаяно положение.
(втори вариант)
Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. Хората в България се оплакват от своето сегашно положение. Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета. Казвате: какво става в България!
Не, България още не е дошла до такова окаяно положение.
По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство. Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ. До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние. Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството. Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал.
към втори вариант >>
Не, такъв закон на светлината няма.
(втори вариант)
Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот. Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират думата живот. Под думата живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот. Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява.
Не, такъв закон на светлината няма.
Това е закон на хората. Само те се проявяват така. Само те са направени така, да се явяват и изчезват. Отварят своите кепенци, светва в стаята им. Затварят кепенците си, настава тъмнина.
към втори вариант >>
По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство.
(втори вариант)
Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. Хората в България се оплакват от своето сегашно положение. Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета. Казвате: какво става в България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение.
По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство.
Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ. До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние. Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството. Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска.
към втори вариант >>
Това е закон на хората.
(втори вариант)
Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират думата живот. Под думата живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот. Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъв закон на светлината няма.
Това е закон на хората.
Само те се проявяват така. Само те са направени така, да се явяват и изчезват. Отварят своите кепенци, светва в стаята им. Затварят кепенците си, настава тъмнина. Това е закон, който аз не признавам.
към втори вариант >>
Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ.
(втори вариант)
Хората в България се оплакват от своето сегашно положение. Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета. Казвате: какво става в България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство.
Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ.
До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние. Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството. Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало.
към втори вариант >>
Само те се проявяват така.
(втори вариант)
Под думата живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот. Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъв закон на светлината няма. Това е закон на хората.
Само те се проявяват така.
Само те са направени така, да се явяват и изчезват. Отварят своите кепенци, светва в стаята им. Затварят кепенците си, настава тъмнина. Това е закон, който аз не признавам. Това нещо аз мога да докажа на хората.
към втори вариант >>
До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние.
(втори вариант)
Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета. Казвате: какво става в България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство. Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ.
До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние.
Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството. Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света.
към втори вариант >>
Само те са направени така, да се явяват и изчезват.
(втори вариант)
Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот. Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъв закон на светлината няма. Това е закон на хората. Само те се проявяват така.
Само те са направени така, да се явяват и изчезват.
Отварят своите кепенци, светва в стаята им. Затварят кепенците си, настава тъмнина. Това е закон, който аз не признавам. Това нещо аз мога да докажа на хората. Но някой път хората казват, че слънцето изгрява и залязва.
към втори вариант >>
Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството.
(втори вариант)
Казвате: какво става в България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство. Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ. До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние.
Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството.
Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света.
към втори вариант >>
Отварят своите кепенци, светва в стаята им.
(втори вариант)
Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъв закон на светлината няма. Това е закон на хората. Само те се проявяват така. Само те са направени така, да се явяват и изчезват.
Отварят своите кепенци, светва в стаята им.
Затварят кепенците си, настава тъмнина. Това е закон, който аз не признавам. Това нещо аз мога да докажа на хората. Но някой път хората казват, че слънцето изгрява и залязва. Не, слънцето не изгрява и не залязва.
към втори вариант >>
Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал.
(втори вариант)
Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство. Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ. До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние. Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството.
Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал.
Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода.
към втори вариант >>
Затварят кепенците си, настава тъмнина.
(втори вариант)
Не, такъв закон на светлината няма. Това е закон на хората. Само те се проявяват така. Само те са направени така, да се явяват и изчезват. Отварят своите кепенци, светва в стаята им.
Затварят кепенците си, настава тъмнина.
Това е закон, който аз не признавам. Това нещо аз мога да докажа на хората. Но някой път хората казват, че слънцето изгрява и залязва. Не, слънцето не изгрява и не залязва. То изгрява и залязва само затова, защото хората живеят на земята, но за онези същества, които не живеят на земята, за тях слънцето не изгрява, и не залязва.
към втори вариант >>
Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска.
(втори вариант)
По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство. Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ. До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние. Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството. Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал.
Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска.
Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек.
към втори вариант >>
Това е закон, който аз не признавам.
(втори вариант)
Това е закон на хората. Само те се проявяват така. Само те са направени така, да се явяват и изчезват. Отварят своите кепенци, светва в стаята им. Затварят кепенците си, настава тъмнина.
Това е закон, който аз не признавам.
Това нещо аз мога да докажа на хората. Но някой път хората казват, че слънцето изгрява и залязва. Не, слънцето не изгрява и не залязва. То изгрява и залязва само затова, защото хората живеят на земята, но за онези същества, които не живеят на земята, за тях слънцето не изгрява, и не залязва. Ако живеете в центъра на земята, за вас слънцето няма да изгрее никога; но ако се дигнете над земята, за вас слънцето няма да залезе никога.
към втори вариант >>
Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало.
(втори вариант)
Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ. До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние. Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството. Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска.
Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало.
Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет?
към втори вариант >>
Това нещо аз мога да докажа на хората.
(втори вариант)
Само те се проявяват така. Само те са направени така, да се явяват и изчезват. Отварят своите кепенци, светва в стаята им. Затварят кепенците си, настава тъмнина. Това е закон, който аз не признавам.
Това нещо аз мога да докажа на хората.
Но някой път хората казват, че слънцето изгрява и залязва. Не, слънцето не изгрява и не залязва. То изгрява и залязва само затова, защото хората живеят на земята, но за онези същества, които не живеят на земята, за тях слънцето не изгрява, и не залязва. Ако живеете в центъра на земята, за вас слънцето няма да изгрее никога; но ако се дигнете над земята, за вас слънцето няма да залезе никога.
към втори вариант >>
Настанала велика радост в света.
(втори вариант)
До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние. Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството. Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало.
Настанала велика радост в света.
Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече.
към втори вариант >>
Но някой път хората казват, че слънцето изгрява и залязва.
(втори вариант)
Само те са направени така, да се явяват и изчезват. Отварят своите кепенци, светва в стаята им. Затварят кепенците си, настава тъмнина. Това е закон, който аз не признавам. Това нещо аз мога да докажа на хората.
Но някой път хората казват, че слънцето изгрява и залязва.
Не, слънцето не изгрява и не залязва. То изгрява и залязва само затова, защото хората живеят на земята, но за онези същества, които не живеят на земята, за тях слънцето не изгрява, и не залязва. Ако живеете в центъра на земята, за вас слънцето няма да изгрее никога; но ако се дигнете над земята, за вас слънцето няма да залезе никога.
към втори вариант >>
Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света.
(втори вариант)
Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството. Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света.
Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света.
Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си.
към втори вариант >>
Не, слънцето не изгрява и не залязва.
(втори вариант)
Отварят своите кепенци, светва в стаята им. Затварят кепенците си, настава тъмнина. Това е закон, който аз не признавам. Това нещо аз мога да докажа на хората. Но някой път хората казват, че слънцето изгрява и залязва.
Не, слънцето не изгрява и не залязва.
То изгрява и залязва само затова, защото хората живеят на земята, но за онези същества, които не живеят на земята, за тях слънцето не изгрява, и не залязва. Ако живеете в центъра на земята, за вас слънцето няма да изгрее никога; но ако се дигнете над земята, за вас слънцето няма да залезе никога.
към втори вариант >>
Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода.
(втори вариант)
Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света.
Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода.
Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си.
към втори вариант >>
То изгрява и залязва само затова, защото хората живеят на земята, но за онези същества, които не живеят на земята, за тях слънцето не изгрява, и не залязва.
(втори вариант)
Затварят кепенците си, настава тъмнина. Това е закон, който аз не признавам. Това нещо аз мога да докажа на хората. Но някой път хората казват, че слънцето изгрява и залязва. Не, слънцето не изгрява и не залязва.
То изгрява и залязва само затова, защото хората живеят на земята, но за онези същества, които не живеят на земята, за тях слънцето не изгрява, и не залязва.
Ако живеете в центъра на земята, за вас слънцето няма да изгрее никога; но ако се дигнете над земята, за вас слънцето няма да залезе никога.
към втори вариант >>
Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек.
(втори вариант)
Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода.
Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек.
Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си.
към втори вариант >>
Ако живеете в центъра на земята, за вас слънцето няма да изгрее никога; но ако се дигнете над земята, за вас слънцето няма да залезе никога.
(втори вариант)
Това е закон, който аз не признавам. Това нещо аз мога да докажа на хората. Но някой път хората казват, че слънцето изгрява и залязва. Не, слънцето не изгрява и не залязва. То изгрява и залязва само затова, защото хората живеят на земята, но за онези същества, които не живеят на земята, за тях слънцето не изгрява, и не залязва.
Ако живеете в центъра на земята, за вас слънцето няма да изгрее никога; но ако се дигнете над земята, за вас слънцето няма да залезе никога.
към втори вариант >>
Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет?
(втори вариант)
Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек.
Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет?
Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си.
към втори вариант >>
Та, когато хората изучават живота, те го изучават от своето лично становище и казват: аз съм убеден, така мисля така съм схванал.
(втори вариант)
Та, когато хората изучават живота, те го изучават от своето лично становище и казват: аз съм убеден, така мисля така съм схванал.
Такива убеждения имате вие. И след всичко това, съвременните хора говорят за своите убеждения. Казват: моите убеждения са такива и такива. Че такива убеждения имаха твоят дядо и твоят прадядо. Твоите убеждения са убеждения на дядо ти!
към втори вариант >>
Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече.
(втори вариант)
Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет?
Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече.
Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си.
към втори вариант >>
Такива убеждения имате вие.
(втори вариант)
Та, когато хората изучават живота, те го изучават от своето лично становище и казват: аз съм убеден, така мисля така съм схванал.
Такива убеждения имате вие.
И след всичко това, съвременните хора говорят за своите убеждения. Казват: моите убеждения са такива и такива. Че такива убеждения имаха твоят дядо и твоят прадядо. Твоите убеждения са убеждения на дядо ти! Ама аз така разбирам истината.
към втори вариант >>
Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си.
(втори вариант)
Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече.
Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си.
към втори вариант >>
И след всичко това, съвременните хора говорят за своите убеждения.
(втори вариант)
Та, когато хората изучават живота, те го изучават от своето лично становище и казват: аз съм убеден, така мисля така съм схванал. Такива убеждения имате вие.
И след всичко това, съвременните хора говорят за своите убеждения.
Казват: моите убеждения са такива и такива. Че такива убеждения имаха твоят дядо и твоят прадядо. Твоите убеждения са убеждения на дядо ти! Ама аз така разбирам истината. Какво разбираш ти?
към втори вариант >>
Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер.
(втори вариант)
Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер.
Тя му разказва: „Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички“. В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление. Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат. И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет. Какво ще разберете сега от него?
към втори вариант >>
Казват: моите убеждения са такива и такива.
(втори вариант)
Та, когато хората изучават живота, те го изучават от своето лично становище и казват: аз съм убеден, така мисля така съм схванал. Такива убеждения имате вие. И след всичко това, съвременните хора говорят за своите убеждения.
Казват: моите убеждения са такива и такива.
Че такива убеждения имаха твоят дядо и твоят прадядо. Твоите убеждения са убеждения на дядо ти! Ама аз така разбирам истината. Какво разбираш ти? И дядо ти така разбираше Истината.
към втори вариант >>
Тя му разказва: „Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички“.
(втори вариант)
Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер.
Тя му разказва: „Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички“.
В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление. Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат. И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет. Какво ще разберете сега от него? Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет.
към втори вариант >>
Че такива убеждения имаха твоят дядо и твоят прадядо.
(втори вариант)
Та, когато хората изучават живота, те го изучават от своето лично становище и казват: аз съм убеден, така мисля така съм схванал. Такива убеждения имате вие. И след всичко това, съвременните хора говорят за своите убеждения. Казват: моите убеждения са такива и такива.
Че такива убеждения имаха твоят дядо и твоят прадядо.
Твоите убеждения са убеждения на дядо ти! Ама аз така разбирам истината. Какво разбираш ти? И дядо ти така разбираше Истината. Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората.
към втори вариант >>
В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление.
(втори вариант)
Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер. Тя му разказва: „Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички“.
В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление.
Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат. И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет. Какво ще разберете сега от него? Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет. Къде остават тия имена?
към втори вариант >>
Твоите убеждения са убеждения на дядо ти!
(втори вариант)
Та, когато хората изучават живота, те го изучават от своето лично становище и казват: аз съм убеден, така мисля така съм схванал. Такива убеждения имате вие. И след всичко това, съвременните хора говорят за своите убеждения. Казват: моите убеждения са такива и такива. Че такива убеждения имаха твоят дядо и твоят прадядо.
Твоите убеждения са убеждения на дядо ти!
Ама аз така разбирам истината. Какво разбираш ти? И дядо ти така разбираше Истината. Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората. Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване.
към втори вариант >>
Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат.
(втори вариант)
Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер. Тя му разказва: „Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички“. В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление.
Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат.
И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет. Какво ще разберете сега от него? Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет. Къде остават тия имена? – Днес и двамата са живи.
към втори вариант >>
Ама аз така разбирам истината.
(втори вариант)
Такива убеждения имате вие. И след всичко това, съвременните хора говорят за своите убеждения. Казват: моите убеждения са такива и такива. Че такива убеждения имаха твоят дядо и твоят прадядо. Твоите убеждения са убеждения на дядо ти!
Ама аз така разбирам истината.
Какво разбираш ти? И дядо ти така разбираше Истината. Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората. Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване. Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване.
към втори вариант >>
И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет.
(втори вариант)
Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер. Тя му разказва: „Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички“. В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление. Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат.
И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет.
Какво ще разберете сега от него? Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет. Къде остават тия имена? – Днес и двамата са живи. Бен Адет е старият човек.
към втори вариант >>
Какво разбираш ти?
(втори вариант)
И след всичко това, съвременните хора говорят за своите убеждения. Казват: моите убеждения са такива и такива. Че такива убеждения имаха твоят дядо и твоят прадядо. Твоите убеждения са убеждения на дядо ти! Ама аз така разбирам истината.
Какво разбираш ти?
И дядо ти така разбираше Истината. Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората. Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване. Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват.
към втори вариант >>
Какво ще разберете сега от него?
(втори вариант)
Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер. Тя му разказва: „Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички“. В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление. Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат. И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет.
Какво ще разберете сега от него?
Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет. Къде остават тия имена? – Днес и двамата са живи. Бен Адет е старият човек. Бен-Адет-Исабет е новият човек.
към втори вариант >>
И дядо ти така разбираше Истината.
(втори вариант)
Казват: моите убеждения са такива и такива. Че такива убеждения имаха твоят дядо и твоят прадядо. Твоите убеждения са убеждения на дядо ти! Ама аз така разбирам истината. Какво разбираш ти?
И дядо ти така разбираше Истината.
Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората. Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване. Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват. И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин.
към втори вариант >>
Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет.
(втори вариант)
Тя му разказва: „Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички“. В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление. Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат. И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет. Какво ще разберете сега от него?
Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет.
Къде остават тия имена? – Днес и двамата са живи. Бен Адет е старият човек. Бен-Адет-Исабет е новият човек. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек?
към втори вариант >>
Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората.
(втори вариант)
Че такива убеждения имаха твоят дядо и твоят прадядо. Твоите убеждения са убеждения на дядо ти! Ама аз така разбирам истината. Какво разбираш ти? И дядо ти така разбираше Истината.
Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората.
Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване. Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват. И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин. Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение.
към втори вариант >>
Къде остават тия имена?
(втори вариант)
В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление. Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат. И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет. Какво ще разберете сега от него? Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет.
Къде остават тия имена?
– Днес и двамата са живи. Бен Адет е старият човек. Бен-Адет-Исабет е новият човек. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек? Вие ще кажете: старият да умре!
към втори вариант >>
Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване.
(втори вариант)
Твоите убеждения са убеждения на дядо ти! Ама аз така разбирам истината. Какво разбираш ти? И дядо ти така разбираше Истината. Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората.
Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване.
Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват. И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин. Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. И болният все си отива утешен, че ще го излекуват.
към втори вариант >>
– Днес и двамата са живи.
(втори вариант)
Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат. И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет. Какво ще разберете сега от него? Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет. Къде остават тия имена?
– Днес и двамата са живи.
Бен Адет е старият човек. Бен-Адет-Исабет е новият човек. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек? Вие ще кажете: старият да умре! Не, старият човек е бащата на младия.
към втори вариант >>
Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване.
(втори вариант)
Ама аз така разбирам истината. Какво разбираш ти? И дядо ти така разбираше Истината. Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората. Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване.
Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване.
Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват. И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин. Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. И болният все си отива утешен, че ще го излекуват. От къде идват тия погрешки?
към втори вариант >>
Бен Адет е старият човек.
(втори вариант)
И чете следното: Исабет Бен Адет-Бен Адет Исабет. Какво ще разберете сега от него? Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет. Къде остават тия имена? – Днес и двамата са живи.
Бен Адет е старият човек.
Бен-Адет-Исабет е новият човек. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек? Вие ще кажете: старият да умре! Не, старият човек е бащата на младия. Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха.
към втори вариант >>
Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват.
(втори вариант)
Какво разбираш ти? И дядо ти така разбираше Истината. Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората. Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване. Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване.
Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват.
И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин. Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. И болният все си отива утешен, че ще го излекуват. От къде идват тия погрешки? Щом човекът на земята падне все трябва да има кой да го повдигне.
към втори вариант >>
Бен-Адет-Исабет е новият човек.
(втори вариант)
Какво ще разберете сега от него? Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет. Къде остават тия имена? – Днес и двамата са живи. Бен Адет е старият човек.
Бен-Адет-Исабет е новият човек.
Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек? Вие ще кажете: старият да умре! Не, старият човек е бащата на младия. Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха. Не, старият човек не е човекът на греха.
към втори вариант >>
И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин.
(втори вариант)
И дядо ти така разбираше Истината. Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората. Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване. Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват.
И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин.
Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. И болният все си отива утешен, че ще го излекуват. От къде идват тия погрешки? Щом човекът на земята падне все трябва да има кой да го повдигне. От тук да извадим и другото заключение: щом човек се разболее, несъмнено трябва да има някой, който да го лекува.
към втори вариант >>
Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек?
(втори вариант)
Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет. Къде остават тия имена? – Днес и двамата са живи. Бен Адет е старият човек. Бен-Адет-Исабет е новият човек.
Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек?
Вие ще кажете: старият да умре! Не, старият човек е бащата на младия. Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха. Не, старият човек не е човекът на греха. Това е крив превод.
към втори вариант >>
Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение.
(втори вариант)
Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората. Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване. Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват. И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин.
Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение.
И болният все си отива утешен, че ще го излекуват. От къде идват тия погрешки? Щом човекът на земята падне все трябва да има кой да го повдигне. От тук да извадим и другото заключение: щом човек се разболее, несъмнено трябва да има някой, който да го лекува.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: старият да умре!
(втори вариант)
Къде остават тия имена? – Днес и двамата са живи. Бен Адет е старият човек. Бен-Адет-Исабет е новият човек. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек?
Вие ще кажете: старият да умре!
Не, старият човек е бащата на младия. Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха. Не, старият човек не е човекът на греха. Това е крив превод. Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, разумният човек, който прилага и схваща разумните закони.
към втори вариант >>
И болният все си отива утешен, че ще го излекуват.
(втори вариант)
Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване. Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват. И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин. Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение.
И болният все си отива утешен, че ще го излекуват.
От къде идват тия погрешки? Щом човекът на земята падне все трябва да има кой да го повдигне. От тук да извадим и другото заключение: щом човек се разболее, несъмнено трябва да има някой, който да го лекува.
към втори вариант >>
Не, старият човек е бащата на младия.
(втори вариант)
– Днес и двамата са живи. Бен Адет е старият човек. Бен-Адет-Исабет е новият човек. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек? Вие ще кажете: старият да умре!
Не, старият човек е бащата на младия.
Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха. Не, старият човек не е човекът на греха. Това е крив превод. Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, разумният човек, който прилага и схваща разумните закони. Старият човек, е човекът който за своята честност може да пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света.
към втори вариант >>
От къде идват тия погрешки?
(втори вариант)
Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват. И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин. Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. И болният все си отива утешен, че ще го излекуват.
От къде идват тия погрешки?
Щом човекът на земята падне все трябва да има кой да го повдигне. От тук да извадим и другото заключение: щом човек се разболее, несъмнено трябва да има някой, който да го лекува.
към втори вариант >>
Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха.
(втори вариант)
Бен Адет е старият човек. Бен-Адет-Исабет е новият човек. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек? Вие ще кажете: старият да умре! Не, старият човек е бащата на младия.
Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха.
Не, старият човек не е човекът на греха. Това е крив превод. Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, разумният човек, който прилага и схваща разумните закони. Старият човек, е човекът който за своята честност може да пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света. Това е старият човек!
към втори вариант >>
Щом човекът на земята падне все трябва да има кой да го повдигне.
(втори вариант)
Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват. И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин. Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. И болният все си отива утешен, че ще го излекуват. От къде идват тия погрешки?
Щом човекът на земята падне все трябва да има кой да го повдигне.
От тук да извадим и другото заключение: щом човек се разболее, несъмнено трябва да има някой, който да го лекува.
към втори вариант >>
Не, старият човек не е човекът на греха.
(втори вариант)
Бен-Адет-Исабет е новият човек. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек? Вие ще кажете: старият да умре! Не, старият човек е бащата на младия. Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха.
Не, старият човек не е човекът на греха.
Това е крив превод. Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, разумният човек, който прилага и схваща разумните закони. Старият човек, е човекът който за своята честност може да пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света. Това е старият човек!
към втори вариант >>
От тук да извадим и другото заключение: щом човек се разболее, несъмнено трябва да има някой, който да го лекува.
(втори вариант)
И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин. Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. И болният все си отива утешен, че ще го излекуват. От къде идват тия погрешки? Щом човекът на земята падне все трябва да има кой да го повдигне.
От тук да извадим и другото заключение: щом човек се разболее, несъмнено трябва да има някой, който да го лекува.
към втори вариант >>
Това е крив превод.
(втори вариант)
Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек? Вие ще кажете: старият да умре! Не, старият човек е бащата на младия. Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха. Не, старият човек не е човекът на греха.
Това е крив превод.
Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, разумният човек, който прилага и схваща разумните закони. Старият човек, е човекът който за своята честност може да пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света. Това е старият човек!
към втори вариант >>
Христос казва: „Скърби ще има в света“.
(втори вариант)
Христос казва: „Скърби ще има в света“.
И действително, сегашният живот е живот само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент. Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота. Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо?
към втори вариант >>
Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, разумният човек, който прилага и схваща разумните закони.
(втори вариант)
Вие ще кажете: старият да умре! Не, старият човек е бащата на младия. Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха. Не, старият човек не е човекът на греха. Това е крив превод.
Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, разумният човек, който прилага и схваща разумните закони.
Старият човек, е човекът който за своята честност може да пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света. Това е старият човек!
към втори вариант >>
И действително, сегашният живот е живот само на скърби, т.е.
(втори вариант)
Христос казва: „Скърби ще има в света“.
И действително, сегашният живот е живот само на скърби, т.е.
не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент. Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота. Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо? Защото аз ви оставям и си заминавам.
към втори вариант >>
Старият човек, е човекът който за своята честност може да пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света.
(втори вариант)
Не, старият човек е бащата на младия. Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха. Не, старият човек не е човекът на греха. Това е крив превод. Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, разумният човек, който прилага и схваща разумните закони.
Старият човек, е човекът който за своята честност може да пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света.
Това е старият човек!
към втори вариант >>
не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент.
(втори вариант)
Христос казва: „Скърби ще има в света“. И действително, сегашният живот е живот само на скърби, т.е.
не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент.
Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота. Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо? Защото аз ви оставям и си заминавам. После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може да ви отнеме.
към втори вариант >>
Това е старият човек!
(втори вариант)
Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха. Не, старият човек не е човекът на греха. Това е крив превод. Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, разумният човек, който прилага и схваща разумните закони. Старият човек, е човекът който за своята честност може да пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света.
Това е старият човек!
към втори вариант >>
Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота.
(втори вариант)
Христос казва: „Скърби ще има в света“. И действително, сегашният живот е живот само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент.
Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота.
Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо? Защото аз ви оставям и си заминавам. После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може да ви отнеме. Под думата „радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони.
към втори вариант >>
Следователно, в света се явяват две неща: жаждата, която трябва да се утоли с живота и разумността която трябва да се утоли със светлината.
(втори вариант)
Следователно, в света се явяват две неща: жаждата, която трябва да се утоли с живота и разумността която трябва да се утоли със светлината.
Значи, нас ни трябва вода и изобилен живот – нищо повече. Щом си недоволен, трябва ти живот; щом си завистлив, трябва ти светлина. Ние всякога завиждаме на хората. Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме. Не завиждайте.
към втори вариант >>
Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост.
(втори вариант)
Христос казва: „Скърби ще има в света“. И действително, сегашният живот е живот само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент. Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота.
Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост.
И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо? Защото аз ви оставям и си заминавам. После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може да ви отнеме. Под думата „радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони.
към втори вариант >>
Значи, нас ни трябва вода и изобилен живот – нищо повече.
(втори вариант)
Следователно, в света се явяват две неща: жаждата, която трябва да се утоли с живота и разумността която трябва да се утоли със светлината.
Значи, нас ни трябва вода и изобилен живот – нищо повече.
Щом си недоволен, трябва ти живот; щом си завистлив, трябва ти светлина. Ние всякога завиждаме на хората. Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот.
към втори вариант >>
И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо?
(втори вариант)
Христос казва: „Скърби ще има в света“. И действително, сегашният живот е живот само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент. Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота. Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост.
И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо?
Защото аз ви оставям и си заминавам. После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може да ви отнеме. Под думата „радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони.
към втори вариант >>
Щом си недоволен, трябва ти живот; щом си завистлив, трябва ти светлина.
(втори вариант)
Следователно, в света се явяват две неща: жаждата, която трябва да се утоли с живота и разумността която трябва да се утоли със светлината. Значи, нас ни трябва вода и изобилен живот – нищо повече.
Щом си недоволен, трябва ти живот; щом си завистлив, трябва ти светлина.
Ние всякога завиждаме на хората. Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот. Като видите човек пълен със знания, радвайте се, че в него има светлина.
към втори вариант >>
Защото аз ви оставям и си заминавам.
(втори вариант)
И действително, сегашният живот е живот само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент. Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота. Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо?
Защото аз ви оставям и си заминавам.
После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може да ви отнеме. Под думата „радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони.
към втори вариант >>
Ние всякога завиждаме на хората.
(втори вариант)
Следователно, в света се явяват две неща: жаждата, която трябва да се утоли с живота и разумността която трябва да се утоли със светлината. Значи, нас ни трябва вода и изобилен живот – нищо повече. Щом си недоволен, трябва ти живот; щом си завистлив, трябва ти светлина.
Ние всякога завиждаме на хората.
Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот. Като видите човек пълен със знания, радвайте се, че в него има светлина. По-хубаво да живеем между живите хора, отколкото между мъртвите.
към втори вариант >>
После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може да ви отнеме.
(втори вариант)
не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент. Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота. Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо? Защото аз ви оставям и си заминавам.
После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може да ви отнеме.
Под думата „радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони.
към втори вариант >>
Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме.
(втори вариант)
Следователно, в света се явяват две неща: жаждата, която трябва да се утоли с живота и разумността която трябва да се утоли със светлината. Значи, нас ни трябва вода и изобилен живот – нищо повече. Щом си недоволен, трябва ти живот; щом си завистлив, трябва ти светлина. Ние всякога завиждаме на хората.
Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме.
Не завиждайте. Радвайте се като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот. Като видите човек пълен със знания, радвайте се, че в него има светлина. По-хубаво да живеем между живите хора, отколкото между мъртвите.
към втори вариант >>
Под думата „радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони.
(втори вариант)
Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота. Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо? Защото аз ви оставям и си заминавам. После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може да ви отнеме.
Под думата „радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони.
към втори вариант >>
Не завиждайте.
(втори вариант)
Следователно, в света се явяват две неща: жаждата, която трябва да се утоли с живота и разумността която трябва да се утоли със светлината. Значи, нас ни трябва вода и изобилен живот – нищо повече. Щом си недоволен, трябва ти живот; щом си завистлив, трябва ти светлина. Ние всякога завиждаме на хората. Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме.
Не завиждайте.
Радвайте се като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот. Като видите човек пълен със знания, радвайте се, че в него има светлина. По-хубаво да живеем между живите хора, отколкото между мъртвите.
към втори вариант >>
Сега, аз ще се спра малко, ще прекъсна мисълта си.
(втори вариант)
Сега, аз ще се спра малко, ще прекъсна мисълта си.
Тъй както прекъсвам мисълта си, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира. Спре се седи мисли. Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта.
към втори вариант >>
Радвайте се като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот.
(втори вариант)
Значи, нас ни трябва вода и изобилен живот – нищо повече. Щом си недоволен, трябва ти живот; щом си завистлив, трябва ти светлина. Ние всякога завиждаме на хората. Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме. Не завиждайте.
Радвайте се като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот.
Като видите човек пълен със знания, радвайте се, че в него има светлина. По-хубаво да живеем между живите хора, отколкото между мъртвите.
към втори вариант >>
Тъй както прекъсвам мисълта си, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира.
(втори вариант)
Сега, аз ще се спра малко, ще прекъсна мисълта си.
Тъй както прекъсвам мисълта си, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира.
Спре се седи мисли. Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени.
към втори вариант >>
Като видите човек пълен със знания, радвайте се, че в него има светлина.
(втори вариант)
Щом си недоволен, трябва ти живот; щом си завистлив, трябва ти светлина. Ние всякога завиждаме на хората. Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот.
Като видите човек пълен със знания, радвайте се, че в него има светлина.
По-хубаво да живеем между живите хора, отколкото между мъртвите.
към втори вариант >>
Спре се седи мисли.
(втори вариант)
Сега, аз ще се спра малко, ще прекъсна мисълта си. Тъй както прекъсвам мисълта си, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира.
Спре се седи мисли.
Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб.
към втори вариант >>
По-хубаво да живеем между живите хора, отколкото между мъртвите.
(втори вариант)
Ние всякога завиждаме на хората. Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот. Като видите човек пълен със знания, радвайте се, че в него има светлина.
По-хубаво да живеем между живите хора, отколкото между мъртвите.
към втори вариант >>
Казват: защо се спрял?
(втори вариант)
Сега, аз ще се спра малко, ще прекъсна мисълта си. Тъй както прекъсвам мисълта си, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира. Спре се седи мисли.
Казват: защо се спрял?
– Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби.
към втори вариант >>
Ще ви представя друг един реален пример из сегашния живот.
(втори вариант)
Ще ви представя друг един реален пример из сегашния живот.
Той се отнася до поета Винсон и неговия ученик Камрин. Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислел да издаде, обаче неговият ученик успява да подкупи един от слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове! “ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“.
към втори вариант >>
– Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе.
(втори вариант)
Сега, аз ще се спра малко, ще прекъсна мисълта си. Тъй както прекъсвам мисълта си, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира. Спре се седи мисли. Казват: защо се спрял?
– Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе.
Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора?
към втори вариант >>
Той се отнася до поета Винсон и неговия ученик Камрин.
(втори вариант)
Ще ви представя друг един реален пример из сегашния живот.
Той се отнася до поета Винсон и неговия ученик Камрин.
Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислел да издаде, обаче неговият ученик успява да подкупи един от слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове! “ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“. Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му.
към втори вариант >>
Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта.
(втори вариант)
Сега, аз ще се спра малко, ще прекъсна мисълта си. Тъй както прекъсвам мисълта си, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира. Спре се седи мисли. Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе.
Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта.
Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента?
към втори вариант >>
Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислел да издаде, обаче неговият ученик успява да подкупи един от слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое.
(втори вариант)
Ще ви представя друг един реален пример из сегашния живот. Той се отнася до поета Винсон и неговия ученик Камрин.
Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислел да издаде, обаче неговият ученик успява да подкупи един от слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое.
Издава го и туря подписа си отдолу. Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове! “ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“. Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му. Той искрено поздравил новия поет.
към втори вариант >>
Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени.
(втори вариант)
Тъй както прекъсвам мисълта си, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира. Спре се седи мисли. Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта.
Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени.
Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията?
към втори вариант >>
Издава го и туря подписа си отдолу.
(втори вариант)
Ще ви представя друг един реален пример из сегашния живот. Той се отнася до поета Винсон и неговия ученик Камрин. Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислел да издаде, обаче неговият ученик успява да подкупи един от слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое.
Издава го и туря подписа си отдолу.
Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове! “ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“. Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му. Той искрено поздравил новия поет. Идея има във Винсона!
към втори вариант >>
Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб.
(втори вариант)
Спре се седи мисли. Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени.
Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб.
Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията?
към втори вариант >>
Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове!
(втори вариант)
Ще ви представя друг един реален пример из сегашния живот. Той се отнася до поета Винсон и неговия ученик Камрин. Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислел да издаде, обаче неговият ученик успява да подкупи един от слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу.
Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове!
“ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“. Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му. Той искрено поздравил новия поет. Идея има във Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататък.
към втори вариант >>
Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби.
(втори вариант)
Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб.
Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби.
Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията?
към втори вариант >>
“ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“.
(втори вариант)
Ще ви представя друг един реален пример из сегашния живот. Той се отнася до поета Винсон и неговия ученик Камрин. Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислел да издаде, обаче неговият ученик успява да подкупи един от слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове!
“ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“.
Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му. Той искрено поздравил новия поет. Идея има във Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататък. След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам.
към втори вариант >>
Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора?
(втори вариант)
– Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби.
Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора?
Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията?
към втори вариант >>
Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му.
(втори вариант)
Той се отнася до поета Винсон и неговия ученик Камрин. Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислел да издаде, обаче неговият ученик успява да подкупи един от слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове! “ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“.
Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му.
Той искрено поздравил новия поет. Идея има във Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататък. След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам. Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало.
към втори вариант >>
Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента?
(втори вариант)
Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора?
Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента?
Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията?
към втори вариант >>
Той искрено поздравил новия поет.
(втори вариант)
Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислел да издаде, обаче неговият ученик успява да подкупи един от слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове! “ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“. Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му.
Той искрено поздравил новия поет.
Идея има във Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататък. След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам. Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало. Знаменития Винсон пак се проявява.
към втори вариант >>
Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията?
(втори вариант)
Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента?
Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията?
Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията?
към втори вариант >>
Идея има във Винсона!
(втори вариант)
Издава го и туря подписа си отдолу. Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове! “ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“. Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му. Той искрено поздравил новия поет.
Идея има във Винсона!
Ще обясня, какво се е случило по-нататък. След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам. Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало. Знаменития Винсон пак се проявява. Това е един изпит в живота, разбирате ли?
към втори вариант >>
Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията?
(втори вариант)
Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията?
Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията?
към втори вариант >>
Ще обясня, какво се е случило по-нататък.
(втори вариант)
Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове! “ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“. Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му. Той искрено поздравил новия поет. Идея има във Винсона!
Ще обясня, какво се е случило по-нататък.
След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам. Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало. Знаменития Винсон пак се проявява. Това е един изпит в живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си.
към втори вариант >>
Сега, да ви дам друго обяснение.
(втори вариант)
Сега, да ви дам друго обяснение.
Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети. Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. Тия, които остават вън са недоволни. Казват: как така да останем вън!
към втори вариант >>
След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам.
(втори вариант)
“ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“. Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му. Той искрено поздравил новия поет. Идея има във Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататък.
След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам.
Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало. Знаменития Винсон пак се проявява. Това е един изпит в живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си. Силата не е в нашия подпис.
към втори вариант >>
Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти.
(втори вариант)
Сега, да ви дам друго обяснение.
Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти.
И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети. Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. Тия, които остават вън са недоволни. Казват: как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става.
към втори вариант >>
Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало.
(втори вариант)
Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му. Той искрено поздравил новия поет. Идея има във Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататък. След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам.
Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало.
Знаменития Винсон пак се проявява. Това е един изпит в живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си. Силата не е в нашия подпис. Вие сте само изразители на Божественото.
към втори вариант >>
И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети.
(втори вариант)
Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти.
И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети.
Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. Тия, които остават вън са недоволни. Казват: как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става. Те вдигат шум отвън – недоволни са.
към втори вариант >>
Знаменития Винсон пак се проявява.
(втори вариант)
Той искрено поздравил новия поет. Идея има във Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататък. След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам. Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало.
Знаменития Винсон пак се проявява.
Това е един изпит в живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си. Силата не е в нашия подпис. Вие сте само изразители на Божественото. В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото.
към втори вариант >>
Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън.
(втори вариант)
Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети.
Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън.
Тия, които остават вън са недоволни. Казват: как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става. Те вдигат шум отвън – недоволни са. Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство.
към втори вариант >>
Това е един изпит в живота, разбирате ли?
(втори вариант)
Идея има във Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататък. След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам. Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало. Знаменития Винсон пак се проявява.
Това е един изпит в живота, разбирате ли?
Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си. Силата не е в нашия подпис. Вие сте само изразители на Божественото. В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото. Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща?
към втори вариант >>
Тия, които остават вън са недоволни.
(втори вариант)
Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети. Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън.
Тия, които остават вън са недоволни.
Казват: как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става. Те вдигат шум отвън – недоволни са. Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство. Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави.
към втори вариант >>
Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си.
(втори вариант)
Ще обясня, какво се е случило по-нататък. След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам. Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало. Знаменития Винсон пак се проявява. Това е един изпит в живота, разбирате ли?
Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си.
Силата не е в нашия подпис. Вие сте само изразители на Божественото. В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото. Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща? Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н.
към втори вариант >>
Казват: как така да останем вън!
(втори вариант)
Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети. Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. Тия, които остават вън са недоволни.
Казват: как така да останем вън!
Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става. Те вдигат шум отвън – недоволни са. Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство. Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави. Те казват: как така, ние да стоим прави, а другите да седят на първите места!
към втори вариант >>
Силата не е в нашия подпис.
(втори вариант)
След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам. Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало. Знаменития Винсон пак се проявява. Това е един изпит в живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си.
Силата не е в нашия подпис.
Вие сте само изразители на Божественото. В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото. Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща? Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н. Казват: това са велики хора, богове.
към втори вариант >>
Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става.
(втори вариант)
Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети. Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. Тия, които остават вън са недоволни. Казват: как така да останем вън!
Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става.
Те вдигат шум отвън – недоволни са. Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство. Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави. Те казват: как така, ние да стоим прави, а другите да седят на първите места! Различни недоволници има в света: едни, които стоят вън; други, които са влезли вътре, но стоят прави.
към втори вариант >>
Вие сте само изразители на Божественото.
(втори вариант)
Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало. Знаменития Винсон пак се проявява. Това е един изпит в живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си. Силата не е в нашия подпис.
Вие сте само изразители на Божественото.
В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото. Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща? Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н. Казват: това са велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви?
към втори вариант >>
Те вдигат шум отвън – недоволни са.
(втори вариант)
И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети. Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. Тия, които остават вън са недоволни. Казват: как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става.
Те вдигат шум отвън – недоволни са.
Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство. Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави. Те казват: как така, ние да стоим прави, а другите да седят на първите места! Различни недоволници има в света: едни, които стоят вън; други, които са влезли вътре, но стоят прави. Питам: от кои недоволници искате да бъдете вие?
към втори вариант >>
В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото.
(втори вариант)
Знаменития Винсон пак се проявява. Това е един изпит в живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си. Силата не е в нашия подпис. Вие сте само изразители на Божественото.
В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото.
Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща? Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н. Казват: това са велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове в света.
към втори вариант >>
Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство.
(втори вариант)
Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. Тия, които остават вън са недоволни. Казват: как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става. Те вдигат шум отвън – недоволни са.
Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство.
Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави. Те казват: как така, ние да стоим прави, а другите да седят на първите места! Различни недоволници има в света: едни, които стоят вън; други, които са влезли вътре, но стоят прави. Питам: от кои недоволници искате да бъдете вие? – Разбира се, за предпочитане е да бъдете от последните.
към втори вариант >>
Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща?
(втори вариант)
Това е един изпит в живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си. Силата не е в нашия подпис. Вие сте само изразители на Божественото. В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото.
Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща?
Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н. Казват: това са велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове в света. Не, в света има само един Бог, Който единствено се проявява, а всички други са Неговите Синове, изразители на Неговата Велика Любов, на Неговата Велика Мъдрост, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсякъде по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бедна земя.
към втори вариант >>
Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави.
(втори вариант)
Тия, които остават вън са недоволни. Казват: как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става. Те вдигат шум отвън – недоволни са. Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство.
Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави.
Те казват: как така, ние да стоим прави, а другите да седят на първите места! Различни недоволници има в света: едни, които стоят вън; други, които са влезли вътре, но стоят прави. Питам: от кои недоволници искате да бъдете вие? – Разбира се, за предпочитане е да бъдете от последните.
към втори вариант >>
Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н.
(втори вариант)
Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си. Силата не е в нашия подпис. Вие сте само изразители на Божественото. В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото. Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща?
Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н.
Казват: това са велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове в света. Не, в света има само един Бог, Който единствено се проявява, а всички други са Неговите Синове, изразители на Неговата Велика Любов, на Неговата Велика Мъдрост, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсякъде по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бедна земя.
към втори вариант >>
Те казват: как така, ние да стоим прави, а другите да седят на първите места!
(втори вариант)
Казват: как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става. Те вдигат шум отвън – недоволни са. Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство. Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави.
Те казват: как така, ние да стоим прави, а другите да седят на първите места!
Различни недоволници има в света: едни, които стоят вън; други, които са влезли вътре, но стоят прави. Питам: от кои недоволници искате да бъдете вие? – Разбира се, за предпочитане е да бъдете от последните.
към втори вариант >>
Казват: това са велики хора, богове.
(втори вариант)
Силата не е в нашия подпис. Вие сте само изразители на Божественото. В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото. Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща? Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н.
Казват: това са велики хора, богове.
Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове в света. Не, в света има само един Бог, Който единствено се проявява, а всички други са Неговите Синове, изразители на Неговата Велика Любов, на Неговата Велика Мъдрост, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсякъде по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бедна земя.
към втори вариант >>
Различни недоволници има в света: едни, които стоят вън; други, които са влезли вътре, но стоят прави.
(втори вариант)
Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става. Те вдигат шум отвън – недоволни са. Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство. Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави. Те казват: как така, ние да стоим прави, а другите да седят на първите места!
Различни недоволници има в света: едни, които стоят вън; други, които са влезли вътре, но стоят прави.
Питам: от кои недоволници искате да бъдете вие? – Разбира се, за предпочитане е да бъдете от последните.
към втори вариант >>
Да, всинца сме богове, но какви?
(втори вариант)
Вие сте само изразители на Божественото. В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото. Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща? Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н. Казват: това са велики хора, богове.
Да, всинца сме богове, но какви?
Има малки богове, има и велики богове в света. Не, в света има само един Бог, Който единствено се проявява, а всички други са Неговите Синове, изразители на Неговата Велика Любов, на Неговата Велика Мъдрост, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсякъде по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бедна земя.
към втори вариант >>
Питам: от кои недоволници искате да бъдете вие?
(втори вариант)
Те вдигат шум отвън – недоволни са. Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство. Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави. Те казват: как така, ние да стоим прави, а другите да седят на първите места! Различни недоволници има в света: едни, които стоят вън; други, които са влезли вътре, но стоят прави.
Питам: от кои недоволници искате да бъдете вие?
– Разбира се, за предпочитане е да бъдете от последните.
към втори вариант >>
Има малки богове, има и велики богове в света.
(втори вариант)
В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото. Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща? Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н. Казват: това са велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви?
Има малки богове, има и велики богове в света.
Не, в света има само един Бог, Който единствено се проявява, а всички други са Неговите Синове, изразители на Неговата Велика Любов, на Неговата Велика Мъдрост, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсякъде по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бедна земя.
към втори вариант >>
– Разбира се, за предпочитане е да бъдете от последните.
(втори вариант)
Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство. Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави. Те казват: как така, ние да стоим прави, а другите да седят на първите места! Различни недоволници има в света: едни, които стоят вън; други, които са влезли вътре, но стоят прави. Питам: от кои недоволници искате да бъдете вие?
– Разбира се, за предпочитане е да бъдете от последните.
към втори вариант >>
Не, в света има само един Бог, Който единствено се проявява, а всички други са Неговите Синове, изразители на Неговата Велика Любов, на Неговата Велика Мъдрост, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсякъде по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бедна земя.
(втори вариант)
Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща? Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н. Казват: това са велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове в света.
Не, в света има само един Бог, Който единствено се проявява, а всички други са Неговите Синове, изразители на Неговата Велика Любов, на Неговата Велика Мъдрост, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсякъде по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бедна земя.
към втори вариант >>
По същия закон някои хора влизат в някое братство и казват: как така, защо да не ни приемат?
(втори вариант)
По същия закон някои хора влизат в някое братство и казват: как така, защо да не ни приемат?
Ние не сме ли хора? – Недоволни са. Защо са недоволни? – Че нямало за тях столове. Казвам: вашата скръб е една, а скръбта на другите е друга.
към втори вариант >>
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданиците от царството на Бен-Адета.
(втори вариант)
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданиците от царството на Бен-Адета.
Но време е вече да дойде Бен-Адет-Исабет, царският син. Като дойде Бен-Адет-Исабет, ще каже: „От сега нататък всеки човек да живее тъй, както намира за добре“. Това е Божията Любов, Божественото в нас. Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон. Не, Бог ще заговори в душите на всички.
към втори вариант >>
Ние не сме ли хора?
(втори вариант)
По същия закон някои хора влизат в някое братство и казват: как така, защо да не ни приемат?
Ние не сме ли хора?
– Недоволни са. Защо са недоволни? – Че нямало за тях столове. Казвам: вашата скръб е една, а скръбта на другите е друга. Где е радостта?
към втори вариант >>
Но време е вече да дойде Бен-Адет-Исабет, царският син.
(втори вариант)
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданиците от царството на Бен-Адета.
Но време е вече да дойде Бен-Адет-Исабет, царският син.
Като дойде Бен-Адет-Исабет, ще каже: „От сега нататък всеки човек да живее тъй, както намира за добре“. Това е Божията Любов, Божественото в нас. Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон. Не, Бог ще заговори в душите на всички. И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет.
към втори вариант >>
– Недоволни са.
(втори вариант)
По същия закон някои хора влизат в някое братство и казват: как така, защо да не ни приемат? Ние не сме ли хора?
– Недоволни са.
Защо са недоволни? – Че нямало за тях столове. Казвам: вашата скръб е една, а скръбта на другите е друга. Где е радостта? На земята няма радост, скръб има.
към втори вариант >>
Като дойде Бен-Адет-Исабет, ще каже: „От сега нататък всеки човек да живее тъй, както намира за добре“.
(втори вариант)
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданиците от царството на Бен-Адета. Но време е вече да дойде Бен-Адет-Исабет, царският син.
Като дойде Бен-Адет-Исабет, ще каже: „От сега нататък всеки човек да живее тъй, както намира за добре“.
Това е Божията Любов, Божественото в нас. Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон. Не, Бог ще заговори в душите на всички. И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет. Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат.
към втори вариант >>
Защо са недоволни?
(втори вариант)
По същия закон някои хора влизат в някое братство и казват: как така, защо да не ни приемат? Ние не сме ли хора? – Недоволни са.
Защо са недоволни?
– Че нямало за тях столове. Казвам: вашата скръб е една, а скръбта на другите е друга. Где е радостта? На земята няма радост, скръб има. Радостта произтича от друг един закон, който примирява нещата.
към втори вариант >>
Това е Божията Любов, Божественото в нас.
(втори вариант)
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданиците от царството на Бен-Адета. Но време е вече да дойде Бен-Адет-Исабет, царският син. Като дойде Бен-Адет-Исабет, ще каже: „От сега нататък всеки човек да живее тъй, както намира за добре“.
Това е Божията Любов, Божественото в нас.
Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон. Не, Бог ще заговори в душите на всички. И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет. Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат. На български език не могат да се преведат.
към втори вариант >>
– Че нямало за тях столове.
(втори вариант)
По същия закон някои хора влизат в някое братство и казват: как така, защо да не ни приемат? Ние не сме ли хора? – Недоволни са. Защо са недоволни?
– Че нямало за тях столове.
Казвам: вашата скръб е една, а скръбта на другите е друга. Где е радостта? На земята няма радост, скръб има. Радостта произтича от друг един закон, който примирява нещата.
към втори вариант >>
Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон.
(втори вариант)
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданиците от царството на Бен-Адета. Но време е вече да дойде Бен-Адет-Исабет, царският син. Като дойде Бен-Адет-Исабет, ще каже: „От сега нататък всеки човек да живее тъй, както намира за добре“. Това е Божията Любов, Божественото в нас.
Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон.
Не, Бог ще заговори в душите на всички. И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет. Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат. На български език не могат да се преведат. Няма такава свещена дума, с която биха могли да се заменят, затова, колкото схванете.
към втори вариант >>
Казвам: вашата скръб е една, а скръбта на другите е друга.
(втори вариант)
По същия закон някои хора влизат в някое братство и казват: как така, защо да не ни приемат? Ние не сме ли хора? – Недоволни са. Защо са недоволни? – Че нямало за тях столове.
Казвам: вашата скръб е една, а скръбта на другите е друга.
Где е радостта? На земята няма радост, скръб има. Радостта произтича от друг един закон, който примирява нещата.
към втори вариант >>
Не, Бог ще заговори в душите на всички.
(втори вариант)
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданиците от царството на Бен-Адета. Но време е вече да дойде Бен-Адет-Исабет, царският син. Като дойде Бен-Адет-Исабет, ще каже: „От сега нататък всеки човек да живее тъй, както намира за добре“. Това е Божията Любов, Божественото в нас. Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон.
Не, Бог ще заговори в душите на всички.
И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет. Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат. На български език не могат да се преведат. Няма такава свещена дума, с която биха могли да се заменят, затова, колкото схванете. Вие може да схванете нещо, когато у вас има един подтик да вярвате.
към втори вариант >>
Где е радостта?
(втори вариант)
Ние не сме ли хора? – Недоволни са. Защо са недоволни? – Че нямало за тях столове. Казвам: вашата скръб е една, а скръбта на другите е друга.
Где е радостта?
На земята няма радост, скръб има. Радостта произтича от друг един закон, който примирява нещата.
към втори вариант >>
И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет.
(втори вариант)
Но време е вече да дойде Бен-Адет-Исабет, царският син. Като дойде Бен-Адет-Исабет, ще каже: „От сега нататък всеки човек да живее тъй, както намира за добре“. Това е Божията Любов, Божественото в нас. Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон. Не, Бог ще заговори в душите на всички.
И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет.
Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат. На български език не могат да се преведат. Няма такава свещена дума, с която биха могли да се заменят, затова, колкото схванете. Вие може да схванете нещо, когато у вас има един подтик да вярвате.
към втори вариант >>
На земята няма радост, скръб има.
(втори вариант)
– Недоволни са. Защо са недоволни? – Че нямало за тях столове. Казвам: вашата скръб е една, а скръбта на другите е друга. Где е радостта?
На земята няма радост, скръб има.
Радостта произтича от друг един закон, който примирява нещата.
към втори вариант >>
Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат.
(втори вариант)
Като дойде Бен-Адет-Исабет, ще каже: „От сега нататък всеки човек да живее тъй, както намира за добре“. Това е Божията Любов, Божественото в нас. Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон. Не, Бог ще заговори в душите на всички. И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет.
Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат.
На български език не могат да се преведат. Няма такава свещена дума, с която биха могли да се заменят, затова, колкото схванете. Вие може да схванете нещо, когато у вас има един подтик да вярвате.
към втори вариант >>
Радостта произтича от друг един закон, който примирява нещата.
(втори вариант)
Защо са недоволни? – Че нямало за тях столове. Казвам: вашата скръб е една, а скръбта на другите е друга. Где е радостта? На земята няма радост, скръб има.
Радостта произтича от друг един закон, който примирява нещата.
към втори вариант >>
На български език не могат да се преведат.
(втори вариант)
Това е Божията Любов, Божественото в нас. Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон. Не, Бог ще заговори в душите на всички. И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет. Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат.
На български език не могат да се преведат.
Няма такава свещена дума, с която биха могли да се заменят, затова, колкото схванете. Вие може да схванете нещо, когато у вас има един подтик да вярвате.
към втори вариант >>
След това представление се дава един великолепен банкет.
(втори вариант)
След това представление се дава един великолепен банкет.
Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво почтени, тъй че, където и да се седне, все е първо място. Питам: сега ще има ли скръб? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават. Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования.
към втори вариант >>
Няма такава свещена дума, с която биха могли да се заменят, затова, колкото схванете.
(втори вариант)
Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон. Не, Бог ще заговори в душите на всички. И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет. Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат. На български език не могат да се преведат.
Няма такава свещена дума, с която биха могли да се заменят, затова, колкото схванете.
Вие може да схванете нещо, когато у вас има един подтик да вярвате.
към втори вариант >>
Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво почтени, тъй че, където и да се седне, все е първо място.
(втори вариант)
След това представление се дава един великолепен банкет.
Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво почтени, тъй че, където и да се седне, все е първо място.
Питам: сега ще има ли скръб? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават. Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования. Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават.
към втори вариант >>
Вие може да схванете нещо, когато у вас има един подтик да вярвате.
(втори вариант)
Не, Бог ще заговори в душите на всички. И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет. Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат. На български език не могат да се преведат. Няма такава свещена дума, с която биха могли да се заменят, затова, колкото схванете.
Вие може да схванете нещо, когато у вас има един подтик да вярвате.
към втори вариант >>
Питам: сега ще има ли скръб?
(втори вариант)
След това представление се дава един великолепен банкет. Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво почтени, тъй че, където и да се седне, все е първо място.
Питам: сега ще има ли скръб?
– Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават. Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования. Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават. Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира!
към втори вариант >>
Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство.
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство.
Чудни са хората със своите вярвания за Бога и за вярата! Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи. Някои казват: като човешкият организъм няма подобен. Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация.
към втори вариант >>
– Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават.
(втори вариант)
След това представление се дава един великолепен банкет. Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво почтени, тъй че, където и да се седне, все е първо място. Питам: сега ще има ли скръб?
– Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават.
Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования. Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават. Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира! Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява!
към втори вариант >>
Чудни са хората със своите вярвания за Бога и за вярата!
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство.
Чудни са хората със своите вярвания за Бога и за вярата!
Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи. Някои казват: като човешкият организъм няма подобен. Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация. Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии!
към втори вариант >>
Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост.
(втори вариант)
След това представление се дава един великолепен банкет. Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво почтени, тъй че, където и да се седне, все е първо място. Питам: сега ще има ли скръб? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават.
Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост.
Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования. Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават. Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира! Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява! Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд!
към втори вариант >>
Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите?
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство. Чудни са хората със своите вярвания за Бога и за вярата!
Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите?
Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи. Някои казват: като човешкият организъм няма подобен. Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация. Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии! За да се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа.
към втори вариант >>
Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования.
(втори вариант)
След това представление се дава един великолепен банкет. Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво почтени, тъй че, където и да се седне, все е първо място. Питам: сега ще има ли скръб? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават. Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост.
Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования.
Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават. Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира! Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява! Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд! Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката!
към втори вариант >>
Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи.
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство. Чудни са хората със своите вярвания за Бога и за вярата! Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите?
Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи.
Някои казват: като човешкият организъм няма подобен. Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация. Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии! За да се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа. Тази материя, така трябва да се пречисти, че човекът да може да мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята.
към втори вариант >>
Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават.
(втори вариант)
Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво почтени, тъй че, където и да се седне, все е първо място. Питам: сега ще има ли скръб? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават. Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования.
Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават.
Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира! Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява! Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд! Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката! И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования.
към втори вариант >>
Някои казват: като човешкият организъм няма подобен.
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство. Чудни са хората със своите вярвания за Бога и за вярата! Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи.
Някои казват: като човешкият организъм няма подобен.
Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация. Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии! За да се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа. Тази материя, така трябва да се пречисти, че човекът да може да мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята. Като се приложи в съвременната наука този начин на пречистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати.
към втори вариант >>
Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира!
(втори вариант)
Питам: сега ще има ли скръб? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават. Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования. Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават.
Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира!
Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява! Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд! Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката! И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования. Това е и с млади, и със стари.
към втори вариант >>
Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация.
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство. Чудни са хората със своите вярвания за Бога и за вярата! Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи. Някои казват: като човешкият организъм няма подобен.
Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация.
Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии! За да се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа. Тази материя, така трябва да се пречисти, че човекът да може да мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята. Като се приложи в съвременната наука този начин на пречистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. В химията тогава ще могат да се правят опити още по-изкусно, от тия които днес правят.
към втори вариант >>
Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява!
(втори вариант)
– Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават. Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования. Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават. Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира!
Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява!
Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд! Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката! И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования. Това е и с млади, и със стари. Питам тогава: где е радостта в живота?
към втори вариант >>
Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии!
(втори вариант)
Чудни са хората със своите вярвания за Бога и за вярата! Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи. Някои казват: като човешкият организъм няма подобен. Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация.
Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии!
За да се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа. Тази материя, така трябва да се пречисти, че човекът да може да мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята. Като се приложи в съвременната наука този начин на пречистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. В химията тогава ще могат да се правят опити още по-изкусно, от тия които днес правят. Това нещо можем да постигнем във всички отрасли на науката и да видим новите резултати.
към втори вариант >>
Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд!
(втори вариант)
Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования. Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават. Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира! Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява!
Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд!
Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката! И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования. Това е и с млади, и със стари. Питам тогава: где е радостта в живота? Ще кажеш: аз съм млад.
към втори вариант >>
За да се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа.
(втори вариант)
Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи. Някои казват: като човешкият организъм няма подобен. Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация. Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии!
За да се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа.
Тази материя, така трябва да се пречисти, че човекът да може да мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята. Като се приложи в съвременната наука този начин на пречистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. В химията тогава ще могат да се правят опити още по-изкусно, от тия които днес правят. Това нещо можем да постигнем във всички отрасли на науката и да видим новите резултати.
към втори вариант >>
Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката!
(втори вариант)
Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования. Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават. Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира! Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява! Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд!
Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката!
И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования. Това е и с млади, и със стари. Питам тогава: где е радостта в живота? Ще кажеш: аз съм млад. Да, но ще остарееш.
към втори вариант >>
Тази материя, така трябва да се пречисти, че човекът да може да мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята.
(втори вариант)
Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи. Някои казват: като човешкият организъм няма подобен. Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация. Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии! За да се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа.
Тази материя, така трябва да се пречисти, че човекът да може да мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята.
Като се приложи в съвременната наука този начин на пречистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. В химията тогава ще могат да се правят опити още по-изкусно, от тия които днес правят. Това нещо можем да постигнем във всички отрасли на науката и да видим новите резултати.
към втори вариант >>
И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования.
(втори вариант)
Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават. Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира! Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява! Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд! Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката!
И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования.
Това е и с млади, и със стари. Питам тогава: где е радостта в живота? Ще кажеш: аз съм млад. Да, но ще остарееш. Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол.
към втори вариант >>
Като се приложи в съвременната наука този начин на пречистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати.
(втори вариант)
Някои казват: като човешкият организъм няма подобен. Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация. Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии! За да се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа. Тази материя, така трябва да се пречисти, че човекът да може да мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята.
Като се приложи в съвременната наука този начин на пречистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати.
В химията тогава ще могат да се правят опити още по-изкусно, от тия които днес правят. Това нещо можем да постигнем във всички отрасли на науката и да видим новите резултати.
към втори вариант >>
Това е и с млади, и със стари.
(втори вариант)
Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира! Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява! Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд! Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката! И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования.
Това е и с млади, и със стари.
Питам тогава: где е радостта в живота? Ще кажеш: аз съм млад. Да, но ще остарееш. Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш.
към втори вариант >>
В химията тогава ще могат да се правят опити още по-изкусно, от тия които днес правят.
(втори вариант)
Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация. Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии! За да се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа. Тази материя, така трябва да се пречисти, че човекът да може да мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята. Като се приложи в съвременната наука този начин на пречистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати.
В химията тогава ще могат да се правят опити още по-изкусно, от тия които днес правят.
Това нещо можем да постигнем във всички отрасли на науката и да видим новите резултати.
към втори вариант >>
Питам тогава: где е радостта в живота?
(втори вариант)
Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява! Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд! Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката! И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования. Това е и с млади, и със стари.
Питам тогава: где е радостта в живота?
Ще кажеш: аз съм млад. Да, но ще остарееш. Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш. Такъв крадец е смъртта!
към втори вариант >>
Това нещо можем да постигнем във всички отрасли на науката и да видим новите резултати.
(втори вариант)
Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии! За да се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа. Тази материя, така трябва да се пречисти, че човекът да може да мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята. Като се приложи в съвременната наука този начин на пречистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. В химията тогава ще могат да се правят опити още по-изкусно, от тия които днес правят.
Това нещо можем да постигнем във всички отрасли на науката и да видим новите резултати.
към втори вариант >>
Ще кажеш: аз съм млад.
(втори вариант)
Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд! Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката! И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования. Това е и с млади, и със стари. Питам тогава: где е радостта в живота?
Ще кажеш: аз съм млад.
Да, но ще остарееш. Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш. Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе!
към втори вариант >>
Христос казва на учениците си: „Скърби ще имате в света, но аз после ще ви видя, ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме“.
(втори вариант)
Христос казва на учениците си: „Скърби ще имате в света, но аз после ще ви видя, ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме“.
Не мислете, че с тия строго научни тези, върху които можем да философстваме, можем да се спасим; не мислете, че с онези, строго научни истини и теории, каквито има на изток, каквито има и в Европа, още неиздадени, останали от древността, или пък с онези научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасят хората. Те са потребни, но това са занимания за най-разумните хора. Само един велик математик може да разбере тия математически истини. Само един музикант, и то не от обикновените, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа!
към втори вариант >>
Да, но ще остарееш.
(втори вариант)
Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката! И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования. Това е и с млади, и със стари. Питам тогава: где е радостта в живота? Ще кажеш: аз съм млад.
Да, но ще остарееш.
Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш. Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта.
към втори вариант >>
Не мислете, че с тия строго научни тези, върху които можем да философстваме, можем да се спасим; не мислете, че с онези, строго научни истини и теории, каквито има на изток, каквито има и в Европа, още неиздадени, останали от древността, или пък с онези научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасят хората.
(втори вариант)
Христос казва на учениците си: „Скърби ще имате в света, но аз после ще ви видя, ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме“.
Не мислете, че с тия строго научни тези, върху които можем да философстваме, можем да се спасим; не мислете, че с онези, строго научни истини и теории, каквито има на изток, каквито има и в Европа, още неиздадени, останали от древността, или пък с онези научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасят хората.
Те са потребни, но това са занимания за най-разумните хора. Само един велик математик може да разбере тия математически истини. Само един музикант, и то не от обикновените, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа! За поезията се иска душа!
към втори вариант >>
Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол.
(втори вариант)
И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования. Това е и с млади, и със стари. Питам тогава: где е радостта в живота? Ще кажеш: аз съм млад. Да, но ще остарееш.
Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол.
Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш. Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта. Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира.
към втори вариант >>
Те са потребни, но това са занимания за най-разумните хора.
(втори вариант)
Христос казва на учениците си: „Скърби ще имате в света, но аз после ще ви видя, ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме“. Не мислете, че с тия строго научни тези, върху които можем да философстваме, можем да се спасим; не мислете, че с онези, строго научни истини и теории, каквито има на изток, каквито има и в Европа, още неиздадени, останали от древността, или пък с онези научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасят хората.
Те са потребни, но това са занимания за най-разумните хора.
Само един велик математик може да разбере тия математически истини. Само един музикант, и то не от обикновените, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа! За поезията се иска душа! Във великите отрасли се искат велики души, които да разберат, какво нещо е науката, какво нещо е музиката или какво нещо е поезията.
към втори вариант >>
Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш.
(втори вариант)
Това е и с млади, и със стари. Питам тогава: где е радостта в живота? Ще кажеш: аз съм млад. Да, но ще остарееш. Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол.
Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш.
Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта. Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира. Чудна логика!
към втори вариант >>
Само един велик математик може да разбере тия математически истини.
(втори вариант)
Христос казва на учениците си: „Скърби ще имате в света, но аз после ще ви видя, ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме“. Не мислете, че с тия строго научни тези, върху които можем да философстваме, можем да се спасим; не мислете, че с онези, строго научни истини и теории, каквито има на изток, каквито има и в Европа, още неиздадени, останали от древността, или пък с онези научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасят хората. Те са потребни, но това са занимания за най-разумните хора.
Само един велик математик може да разбере тия математически истини.
Само един музикант, и то не от обикновените, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа! За поезията се иска душа! Във великите отрасли се искат велики души, които да разберат, какво нещо е науката, какво нещо е музиката или какво нещо е поезията.
към втори вариант >>
Такъв крадец е смъртта!
(втори вариант)
Питам тогава: где е радостта в живота? Ще кажеш: аз съм млад. Да, но ще остарееш. Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш.
Такъв крадец е смъртта!
Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта. Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са?
към втори вариант >>
Само един музикант, и то не от обикновените, може да разбере тая музика.
(втори вариант)
Христос казва на учениците си: „Скърби ще имате в света, но аз после ще ви видя, ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме“. Не мислете, че с тия строго научни тези, върху които можем да философстваме, можем да се спасим; не мислете, че с онези, строго научни истини и теории, каквито има на изток, каквито има и в Европа, още неиздадени, останали от древността, или пък с онези научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасят хората. Те са потребни, но това са занимания за най-разумните хора. Само един велик математик може да разбере тия математически истини.
Само един музикант, и то не от обикновените, може да разбере тая музика.
За музиката се иска душа! За поезията се иска душа! Във великите отрасли се искат велики души, които да разберат, какво нещо е науката, какво нещо е музиката или какво нещо е поезията.
към втори вариант >>
Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе!
(втори вариант)
Ще кажеш: аз съм млад. Да, но ще остарееш. Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш. Такъв крадец е смъртта!
Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе!
Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта. Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са? В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот.
към втори вариант >>
За музиката се иска душа!
(втори вариант)
Христос казва на учениците си: „Скърби ще имате в света, но аз после ще ви видя, ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме“. Не мислете, че с тия строго научни тези, върху които можем да философстваме, можем да се спасим; не мислете, че с онези, строго научни истини и теории, каквито има на изток, каквито има и в Европа, още неиздадени, останали от древността, или пък с онези научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасят хората. Те са потребни, но това са занимания за най-разумните хора. Само един велик математик може да разбере тия математически истини. Само един музикант, и то не от обикновените, може да разбере тая музика.
За музиката се иска душа!
За поезията се иска душа! Във великите отрасли се искат велики души, които да разберат, какво нещо е науката, какво нещо е музиката или какво нещо е поезията.
към втори вариант >>
Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта.
(втори вариант)
Да, но ще остарееш. Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш. Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе!
Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта.
Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са? В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот. Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете?
към втори вариант >>
За поезията се иска душа!
(втори вариант)
Не мислете, че с тия строго научни тези, върху които можем да философстваме, можем да се спасим; не мислете, че с онези, строго научни истини и теории, каквито има на изток, каквито има и в Европа, още неиздадени, останали от древността, или пък с онези научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасят хората. Те са потребни, но това са занимания за най-разумните хора. Само един велик математик може да разбере тия математически истини. Само един музикант, и то не от обикновените, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа!
За поезията се иска душа!
Във великите отрасли се искат велики души, които да разберат, какво нещо е науката, какво нещо е музиката или какво нещо е поезията.
към втори вариант >>
Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира.
(втори вариант)
Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш. Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта.
Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира.
Чудна логика! Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са? В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот. Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете? Съвременните учени не признават това.
към втори вариант >>
Във великите отрасли се искат велики души, които да разберат, какво нещо е науката, какво нещо е музиката или какво нещо е поезията.
(втори вариант)
Те са потребни, но това са занимания за най-разумните хора. Само един велик математик може да разбере тия математически истини. Само един музикант, и то не от обикновените, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа! За поезията се иска душа!
Във великите отрасли се искат велики души, които да разберат, какво нещо е науката, какво нещо е музиката или какво нещо е поезията.
към втори вариант >>
Чудна логика!
(втори вариант)
Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш. Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта. Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира.
Чудна логика!
Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са? В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот. Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете? Съвременните учени не признават това. Те казват: като спре сърцето на някой човек, той умира.
към втори вариант >>
Това е, което подразбирал Христос под думите, „радостта ви никой няма да отнеме“.
(втори вариант)
Това е, което подразбирал Христос под думите, „радостта ви никой няма да отнеме“.
Опитайте се някой път да повлияете на окръжаващата среда за добро. Защо не? Вие чакате да дойде спасението някъде отгоре. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни.
към втори вариант >>
Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са?
(втори вариант)
Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта. Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира. Чудна логика!
Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са?
В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот. Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете? Съвременните учени не признават това. Те казват: като спре сърцето на някой човек, той умира. Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота.
към втори вариант >>
Опитайте се някой път да повлияете на окръжаващата среда за добро.
(втори вариант)
Това е, което подразбирал Христос под думите, „радостта ви никой няма да отнеме“.
Опитайте се някой път да повлияете на окръжаващата среда за добро.
Защо не? Вие чакате да дойде спасението някъде отгоре. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност.
към втори вариант >>
В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот.
(втори вариант)
Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта. Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са?
В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот.
Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете? Съвременните учени не признават това. Те казват: като спре сърцето на някой човек, той умира. Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете един спрял часовник.
към втори вариант >>
Защо не?
(втори вариант)
Това е, което подразбирал Христос под думите, „радостта ви никой няма да отнеме“. Опитайте се някой път да повлияете на окръжаващата среда за добро.
Защо не?
Вие чакате да дойде спасението някъде отгоре. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност. Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне.
към втори вариант >>
Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете?
(втори вариант)
Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта. Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са? В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот.
Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете?
Съвременните учени не признават това. Те казват: като спре сърцето на някой човек, той умира. Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете един спрял часовник. Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви.
към втори вариант >>
Вие чакате да дойде спасението някъде отгоре.
(втори вариант)
Това е, което подразбирал Христос под думите, „радостта ви никой няма да отнеме“. Опитайте се някой път да повлияете на окръжаващата среда за добро. Защо не?
Вие чакате да дойде спасението някъде отгоре.
То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност. Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати?
към втори вариант >>
Съвременните учени не признават това.
(втори вариант)
Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са? В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот. Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете?
Съвременните учени не признават това.
Те казват: като спре сърцето на някой човек, той умира. Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете един спрял часовник. Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви. Защо не върви?
към втори вариант >>
То е физическата страна.
(втори вариант)
Това е, което подразбирал Христос под думите, „радостта ви никой няма да отнеме“. Опитайте се някой път да повлияете на окръжаващата среда за добро. Защо не? Вие чакате да дойде спасението някъде отгоре.
То е физическата страна.
Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност. Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри.
към втори вариант >>
Те казват: като спре сърцето на някой човек, той умира.
(втори вариант)
Чудна логика! Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са? В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот. Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете? Съвременните учени не признават това.
Те казват: като спре сърцето на някой човек, той умира.
Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете един спрял часовник. Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви. Защо не върви? Този човек не знае как да го бутне.
към втори вариант >>
Слънцето не може да направи хората умни.
(втори вариант)
Това е, което подразбирал Христос под думите, „радостта ви никой няма да отнеме“. Опитайте се някой път да повлияете на окръжаващата среда за добро. Защо не? Вие чакате да дойде спасението някъде отгоре. То е физическата страна.
Слънцето не може да направи хората умни.
Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност. Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри. Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло.
към втори вариант >>
Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота.
(втори вариант)
Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са? В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот. Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете? Съвременните учени не признават това. Те казват: като спре сърцето на някой човек, той умира.
Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота.
Вземете един спрял часовник. Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви. Защо не върви? Този човек не знае как да го бутне. Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне.
към втори вариант >>
Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност.
(втори вариант)
Опитайте се някой път да повлияете на окръжаващата среда за добро. Защо не? Вие чакате да дойде спасението някъде отгоре. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни.
Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност.
Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри. Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло. В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен.
към втори вариант >>
Вземете един спрял часовник.
(втори вариант)
В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот. Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете? Съвременните учени не признават това. Те казват: като спре сърцето на някой човек, той умира. Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота.
Вземете един спрял часовник.
Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви. Защо не върви? Този човек не знае как да го бутне. Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне. Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат.
към втори вариант >>
Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне.
(втори вариант)
Защо не? Вие чакате да дойде спасението някъде отгоре. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност.
Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне.
Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри. Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло. В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен. Той иде сега!
към втори вариант >>
Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви.
(втори вариант)
Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете? Съвременните учени не признават това. Те казват: като спре сърцето на някой човек, той умира. Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете един спрял часовник.
Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви.
Защо не върви? Този човек не знае как да го бутне. Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне. Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат. Щом го бутнат, и то тръгва.
към втори вариант >>
Защо слънцето дава такива различни резултати?
(втори вариант)
Вие чакате да дойде спасението някъде отгоре. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност. Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне.
Защо слънцето дава такива различни резултати?
Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри. Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло. В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен. Той иде сега! Той е Бен-Адет-Исабет.
към втори вариант >>
Защо не върви?
(втори вариант)
Съвременните учени не признават това. Те казват: като спре сърцето на някой човек, той умира. Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете един спрял часовник. Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви.
Защо не върви?
Този човек не знае как да го бутне. Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне. Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат. Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло.
към втори вариант >>
Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри.
(втори вариант)
То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност. Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати?
Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри.
Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло. В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен. Той иде сега! Той е Бен-Адет-Исабет. В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен.
към втори вариант >>
Този човек не знае как да го бутне.
(втори вариант)
Те казват: като спре сърцето на някой човек, той умира. Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете един спрял часовник. Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви. Защо не върви?
Този човек не знае как да го бутне.
Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне. Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат. Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му, и то оздравя.
към втори вариант >>
Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло.
(втори вариант)
Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност. Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри.
Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло.
В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен. Той иде сега! Той е Бен-Адет-Исабет. В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен. Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма.
към втори вариант >>
Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне.
(втори вариант)
Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете един спрял часовник. Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви. Защо не върви? Този човек не знае как да го бутне.
Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне.
Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат. Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му, и то оздравя. Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани!
към втори вариант >>
В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен.
(втори вариант)
Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност. Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри. Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло.
В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен.
Той иде сега! Той е Бен-Адет-Исабет. В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен. Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма. Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма.
към втори вариант >>
Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат.
(втори вариант)
Вземете един спрял часовник. Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви. Защо не върви? Този човек не знае как да го бутне. Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне.
Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат.
Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му, и то оздравя. Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазар тръгна.
към втори вариант >>
Той иде сега!
(втори вариант)
Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овци, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри. Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло. В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен.
Той иде сега!
Той е Бен-Адет-Исабет. В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен. Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма. Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма. Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има.
към втори вариант >>
Щом го бутнат, и то тръгва.
(втори вариант)
Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви. Защо не върви? Този човек не знае как да го бутне. Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне. Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат.
Щом го бутнат, и то тръгва.
И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му, и то оздравя. Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума.
към втори вариант >>
Той е Бен-Адет-Исабет.
(втори вариант)
Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри. Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло. В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен. Той иде сега!
Той е Бен-Адет-Исабет.
В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен. Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма. Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма. Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има. Пътуват те и се разговарят.
към втори вариант >>
И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло.
(втори вариант)
Защо не върви? Този човек не знае как да го бутне. Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне. Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат. Щом го бутнат, и то тръгва.
И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло.
Той бутна сърцето му, и то оздравя. Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума. Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън.
към втори вариант >>
В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен.
(втори вариант)
Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри. Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло. В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен. Той иде сега! Той е Бен-Адет-Исабет.
В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен.
Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма. Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма. Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има. Пътуват те и се разговарят. Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката.
към втори вариант >>
Той бутна сърцето му, и то оздравя.
(втори вариант)
Този човек не знае как да го бутне. Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне. Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат. Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло.
Той бутна сърцето му, и то оздравя.
Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума. Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън. Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба.
към втори вариант >>
Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма.
(втори вариант)
Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло. В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен. Той иде сега! Той е Бен-Адет-Исабет. В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен.
Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма.
Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма. Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има. Пътуват те и се разговарят. Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката. Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма.
към втори вариант >>
Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани!
(втори вариант)
Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне. Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат. Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му, и то оздравя.
Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани!
“ Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума. Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън. Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба. Но, ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава?
към втори вариант >>
Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма.
(втори вариант)
В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен. Той иде сега! Той е Бен-Адет-Исабет. В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен. Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма.
Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма.
Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има. Пътуват те и се разговарят. Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката. Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма. И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката.
към втори вариант >>
“ Лазар тръгна.
(втори вариант)
Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат. Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му, и то оздравя. Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани!
“ Лазар тръгна.
Сърцето на този човек тръгна само от една дума. Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън. Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба. Но, ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава? – Е, и то е летаргически сън.
към втори вариант >>
Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има.
(втори вариант)
Той иде сега! Той е Бен-Адет-Исабет. В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен. Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма. Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма.
Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има.
Пътуват те и се разговарят. Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката. Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма. И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката. Какво разрешиха те?
към втори вариант >>
Сърцето на този човек тръгна само от една дума.
(втори вариант)
Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му, и то оздравя. Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазар тръгна.
Сърцето на този човек тръгна само от една дума.
Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън. Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба. Но, ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава? – Е, и то е летаргически сън.
към втори вариант >>
Пътуват те и се разговарят.
(втори вариант)
Той е Бен-Адет-Исабет. В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен. Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма. Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма. Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има.
Пътуват те и се разговарят.
Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката. Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма. И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката. Какво разрешиха те? Считам за смешно да се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма.
към втори вариант >>
Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън.
(втори вариант)
И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му, и то оздравя. Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума.
Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън.
Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба. Но, ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава? – Е, и то е летаргически сън.
към втори вариант >>
Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката.
(втори вариант)
В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен. Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма. Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма. Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има. Пътуват те и се разговарят.
Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката.
Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма. И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката. Какво разрешиха те? Считам за смешно да се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма. Ще бъде смешно да доказвам на един човек, че майка го е родила.
към втори вариант >>
Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба.
(втори вариант)
Той бутна сърцето му, и то оздравя. Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума. Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън.
Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба.
Но, ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава? – Е, и то е летаргически сън.
към втори вариант >>
Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма.
(втори вариант)
Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма. Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма. Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има. Пътуват те и се разговарят. Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката.
Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма.
И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката. Какво разрешиха те? Считам за смешно да се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма. Ще бъде смешно да доказвам на един човек, че майка го е родила. Не, нямам никаква майка, аз сам се родих.
към втори вариант >>
Но, ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава?
(втори вариант)
Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума. Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън. Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба.
Но, ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава?
– Е, и то е летаргически сън.
към втори вариант >>
И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката.
(втори вариант)
Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма. Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има. Пътуват те и се разговарят. Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката. Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма.
И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката.
Какво разрешиха те? Считам за смешно да се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма. Ще бъде смешно да доказвам на един човек, че майка го е родила. Не, нямам никаква майка, аз сам се родих. Да, след като те роди майка ти, и ти вече можеше сам да се родиш.
към втори вариант >>
– Е, и то е летаргически сън.
(втори вариант)
“ Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума. Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън. Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба. Но, ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава?
– Е, и то е летаргически сън.
към втори вариант >>
Какво разрешиха те?
(втори вариант)
Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има. Пътуват те и се разговарят. Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката. Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма. И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката.
Какво разрешиха те?
Считам за смешно да се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма. Ще бъде смешно да доказвам на един човек, че майка го е родила. Не, нямам никаква майка, аз сам се родих. Да, след като те роди майка ти, и ти вече можеше сам да се родиш. Няма никаква философия в това.
към втори вариант >>
Сегашните хора са смешни в своите възражения.
(втори вариант)
Сегашните хора са смешни в своите възражения.
Ние, съвременните хора не вярваме в това, което трябва да вярваме, а вярваме в това, в което не трябва да вярваме. Ние вярваме, че от едно малко семенце, или от една малка клетка може да се развие цял живот на някое по-висше, или по-нисше същество, изобщо, а не вярваме, че в природата съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света. От разумното разумно се ражда. От живота живот се ражда. И всякога проявеният живот седи над непроявения.
към втори вариант >>
Считам за смешно да се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма.
(втори вариант)
Пътуват те и се разговарят. Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката. Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма. И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката. Какво разрешиха те?
Считам за смешно да се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма.
Ще бъде смешно да доказвам на един човек, че майка го е родила. Не, нямам никаква майка, аз сам се родих. Да, след като те роди майка ти, и ти вече можеше сам да се родиш. Няма никаква философия в това.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора не вярваме в това, което трябва да вярваме, а вярваме в това, в което не трябва да вярваме.
(втори вариант)
Сегашните хора са смешни в своите възражения.
Ние, съвременните хора не вярваме в това, което трябва да вярваме, а вярваме в това, в което не трябва да вярваме.
Ние вярваме, че от едно малко семенце, или от една малка клетка може да се развие цял живот на някое по-висше, или по-нисше същество, изобщо, а не вярваме, че в природата съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света. От разумното разумно се ражда. От живота живот се ражда. И всякога проявеният живот седи над непроявения. Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност.
към втори вариант >>
Ще бъде смешно да доказвам на един човек, че майка го е родила.
(втори вариант)
Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката. Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма. И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката. Какво разрешиха те? Считам за смешно да се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма.
Ще бъде смешно да доказвам на един човек, че майка го е родила.
Не, нямам никаква майка, аз сам се родих. Да, след като те роди майка ти, и ти вече можеше сам да се родиш. Няма никаква философия в това.
към втори вариант >>
Ние вярваме, че от едно малко семенце, или от една малка клетка може да се развие цял живот на някое по-висше, или по-нисше същество, изобщо, а не вярваме, че в природата съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света.
(втори вариант)
Сегашните хора са смешни в своите възражения. Ние, съвременните хора не вярваме в това, което трябва да вярваме, а вярваме в това, в което не трябва да вярваме.
Ние вярваме, че от едно малко семенце, или от една малка клетка може да се развие цял живот на някое по-висше, или по-нисше същество, изобщо, а не вярваме, че в природата съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света.
От разумното разумно се ражда. От живота живот се ражда. И всякога проявеният живот седи над непроявения. Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност. Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека?
към втори вариант >>
Не, нямам никаква майка, аз сам се родих.
(втори вариант)
Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма. И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката. Какво разрешиха те? Считам за смешно да се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма. Ще бъде смешно да доказвам на един човек, че майка го е родила.
Не, нямам никаква майка, аз сам се родих.
Да, след като те роди майка ти, и ти вече можеше сам да се родиш. Няма никаква философия в това.
към втори вариант >>
От разумното разумно се ражда.
(втори вариант)
Сегашните хора са смешни в своите възражения. Ние, съвременните хора не вярваме в това, което трябва да вярваме, а вярваме в това, в което не трябва да вярваме. Ние вярваме, че от едно малко семенце, или от една малка клетка може да се развие цял живот на някое по-висше, или по-нисше същество, изобщо, а не вярваме, че в природата съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света.
От разумното разумно се ражда.
От живота живот се ражда. И всякога проявеният живот седи над непроявения. Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност. Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека? И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него.
към втори вариант >>
Да, след като те роди майка ти, и ти вече можеше сам да се родиш.
(втори вариант)
И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката. Какво разрешиха те? Считам за смешно да се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма. Ще бъде смешно да доказвам на един човек, че майка го е родила. Не, нямам никаква майка, аз сам се родих.
Да, след като те роди майка ти, и ти вече можеше сам да се родиш.
Няма никаква философия в това.
към втори вариант >>
От живота живот се ражда.
(втори вариант)
Сегашните хора са смешни в своите възражения. Ние, съвременните хора не вярваме в това, което трябва да вярваме, а вярваме в това, в което не трябва да вярваме. Ние вярваме, че от едно малко семенце, или от една малка клетка може да се развие цял живот на някое по-висше, или по-нисше същество, изобщо, а не вярваме, че в природата съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света. От разумното разумно се ражда.
От живота живот се ражда.
И всякога проявеният живот седи над непроявения. Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност. Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека? И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него. Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания.
към втори вариант >>
Няма никаква философия в това.
(втори вариант)
Какво разрешиха те? Считам за смешно да се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма. Ще бъде смешно да доказвам на един човек, че майка го е родила. Не, нямам никаква майка, аз сам се родих. Да, след като те роди майка ти, и ти вече можеше сам да се родиш.
Няма никаква философия в това.
към втори вариант >>
И всякога проявеният живот седи над непроявения.
(втори вариант)
Сегашните хора са смешни в своите възражения. Ние, съвременните хора не вярваме в това, което трябва да вярваме, а вярваме в това, в което не трябва да вярваме. Ние вярваме, че от едно малко семенце, или от една малка клетка може да се развие цял живот на някое по-висше, или по-нисше същество, изобщо, а не вярваме, че в природата съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света. От разумното разумно се ражда. От живота живот се ражда.
И всякога проявеният живот седи над непроявения.
Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност. Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека? И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него. Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания. Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл.
към втори вариант >>
Скръб, казва Христос ще имате, понеже децата се родиха такива, каквито майките не ги искаха.
(втори вариант)
Скръб, казва Христос ще имате, понеже децата се родиха такива, каквито майките не ги искаха.
Учените ще имат скърби, понеже учениците им не излязоха такива, каквито ги искаха. Управниците имат скърби; свещениците имат скърби. Всички хора имат скърби. От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби. Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си.
към втори вариант >>
Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора не вярваме в това, което трябва да вярваме, а вярваме в това, в което не трябва да вярваме. Ние вярваме, че от едно малко семенце, или от една малка клетка може да се развие цял живот на някое по-висше, или по-нисше същество, изобщо, а не вярваме, че в природата съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света. От разумното разумно се ражда. От живота живот се ражда. И всякога проявеният живот седи над непроявения.
Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност.
Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека? И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него. Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания. Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл. Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не.
към втори вариант >>
Учените ще имат скърби, понеже учениците им не излязоха такива, каквито ги искаха.
(втори вариант)
Скръб, казва Христос ще имате, понеже децата се родиха такива, каквито майките не ги искаха.
Учените ще имат скърби, понеже учениците им не излязоха такива, каквито ги искаха.
Управниците имат скърби; свещениците имат скърби. Всички хора имат скърби. От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби. Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си. Тогава ще дойде радостта в човека.
към втори вариант >>
Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека?
(втори вариант)
Ние вярваме, че от едно малко семенце, или от една малка клетка може да се развие цял живот на някое по-висше, или по-нисше същество, изобщо, а не вярваме, че в природата съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света. От разумното разумно се ражда. От живота живот се ражда. И всякога проявеният живот седи над непроявения. Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност.
Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека?
И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него. Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания. Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл. Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не. Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества.
към втори вариант >>
Управниците имат скърби; свещениците имат скърби.
(втори вариант)
Скръб, казва Христос ще имате, понеже децата се родиха такива, каквито майките не ги искаха. Учените ще имат скърби, понеже учениците им не излязоха такива, каквито ги искаха.
Управниците имат скърби; свещениците имат скърби.
Всички хора имат скърби. От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби. Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си. Тогава ще дойде радостта в човека. Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света!
към втори вариант >>
И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него.
(втори вариант)
От разумното разумно се ражда. От живота живот се ражда. И всякога проявеният живот седи над непроявения. Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност. Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека?
И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него.
Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания. Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл. Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не. Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества. Ние казваме: е, това са животни, това са птици.
към втори вариант >>
Всички хора имат скърби.
(втори вариант)
Скръб, казва Христос ще имате, понеже децата се родиха такива, каквито майките не ги искаха. Учените ще имат скърби, понеже учениците им не излязоха такива, каквито ги искаха. Управниците имат скърби; свещениците имат скърби.
Всички хора имат скърби.
От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби. Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си. Тогава ще дойде радостта в човека. Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света! Този твой приятел трябва да бъде внимателен, досетлив, да има всички отлични качества.
към втори вариант >>
Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания.
(втори вариант)
От живота живот се ражда. И всякога проявеният живот седи над непроявения. Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност. Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека? И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него.
Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания.
Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл. Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не. Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества. Ние казваме: е, това са животни, това са птици. Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме.
към втори вариант >>
От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби.
(втори вариант)
Скръб, казва Христос ще имате, понеже децата се родиха такива, каквито майките не ги искаха. Учените ще имат скърби, понеже учениците им не излязоха такива, каквито ги искаха. Управниците имат скърби; свещениците имат скърби. Всички хора имат скърби.
От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби.
Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си. Тогава ще дойде радостта в човека. Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света! Този твой приятел трябва да бъде внимателен, досетлив, да има всички отлични качества. Този приятел трябва да бъде поет, музикант, умен човек, философ.
към втори вариант >>
Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл.
(втори вариант)
И всякога проявеният живот седи над непроявения. Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност. Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека? И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него. Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания.
Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл.
Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не. Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества. Ние казваме: е, това са животни, това са птици. Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме. Може ли да обясните, защо хората не се разбират?
към втори вариант >>
Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си.
(втори вариант)
Скръб, казва Христос ще имате, понеже децата се родиха такива, каквито майките не ги искаха. Учените ще имат скърби, понеже учениците им не излязоха такива, каквито ги искаха. Управниците имат скърби; свещениците имат скърби. Всички хора имат скърби. От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби.
Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си.
Тогава ще дойде радостта в човека. Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света! Този твой приятел трябва да бъде внимателен, досетлив, да има всички отлични качества. Този приятел трябва да бъде поет, музикант, умен човек, философ. Този приятел трябва да съдържа всичко най-хубаво в себе си, да разбира твоята душа и да я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа.
към втори вариант >>
Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не.
(втори вариант)
Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност. Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека? И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него. Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания. Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл.
Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не.
Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества. Ние казваме: е, това са животни, това са птици. Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме. Може ли да обясните, защо хората не се разбират? Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират.
към втори вариант >>
Тогава ще дойде радостта в човека.
(втори вариант)
Учените ще имат скърби, понеже учениците им не излязоха такива, каквито ги искаха. Управниците имат скърби; свещениците имат скърби. Всички хора имат скърби. От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби. Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си.
Тогава ще дойде радостта в човека.
Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света! Този твой приятел трябва да бъде внимателен, досетлив, да има всички отлични качества. Този приятел трябва да бъде поет, музикант, умен човек, философ. Този приятел трябва да съдържа всичко най-хубаво в себе си, да разбира твоята душа и да я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа. Това наричам аз приятел – приятел във всичките условия на живота ти.
към втори вариант >>
Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества.
(втори вариант)
Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека? И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него. Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания. Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл. Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не.
Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества.
Ние казваме: е, това са животни, това са птици. Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме. Може ли да обясните, защо хората не се разбират? Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират. Двама братя, родени от една майка, не се обичат.
към втори вариант >>
Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света!
(втори вариант)
Управниците имат скърби; свещениците имат скърби. Всички хора имат скърби. От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби. Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си. Тогава ще дойде радостта в човека.
Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света!
Този твой приятел трябва да бъде внимателен, досетлив, да има всички отлични качества. Този приятел трябва да бъде поет, музикант, умен човек, философ. Този приятел трябва да съдържа всичко най-хубаво в себе си, да разбира твоята душа и да я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа. Това наричам аз приятел – приятел във всичките условия на живота ти.
към втори вариант >>
Ние казваме: е, това са животни, това са птици.
(втори вариант)
И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него. Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания. Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл. Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не. Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества.
Ние казваме: е, това са животни, това са птици.
Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме. Може ли да обясните, защо хората не се разбират? Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират. Двама братя, родени от една майка, не се обичат. Друга майка ражда двама сина, но те се обичат.
към втори вариант >>
Този твой приятел трябва да бъде внимателен, досетлив, да има всички отлични качества.
(втори вариант)
Всички хора имат скърби. От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби. Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си. Тогава ще дойде радостта в човека. Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света!
Този твой приятел трябва да бъде внимателен, досетлив, да има всички отлични качества.
Този приятел трябва да бъде поет, музикант, умен човек, философ. Този приятел трябва да съдържа всичко най-хубаво в себе си, да разбира твоята душа и да я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа. Това наричам аз приятел – приятел във всичките условия на живота ти.
към втори вариант >>
Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме.
(втори вариант)
Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания. Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл. Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не. Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества. Ние казваме: е, това са животни, това са птици.
Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме.
Може ли да обясните, защо хората не се разбират? Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират. Двама братя, родени от една майка, не се обичат. Друга майка ражда двама сина, но те се обичат. Защо е така?
към втори вариант >>
Този приятел трябва да бъде поет, музикант, умен човек, философ.
(втори вариант)
От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби. Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си. Тогава ще дойде радостта в човека. Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света! Този твой приятел трябва да бъде внимателен, досетлив, да има всички отлични качества.
Този приятел трябва да бъде поет, музикант, умен човек, философ.
Този приятел трябва да съдържа всичко най-хубаво в себе си, да разбира твоята душа и да я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа. Това наричам аз приятел – приятел във всичките условия на живота ти.
към втори вариант >>
Може ли да обясните, защо хората не се разбират?
(втори вариант)
Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл. Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не. Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества. Ние казваме: е, това са животни, това са птици. Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме.
Може ли да обясните, защо хората не се разбират?
Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират. Двама братя, родени от една майка, не се обичат. Друга майка ражда двама сина, но те се обичат. Защо е така? – Има си причини.
към втори вариант >>
Този приятел трябва да съдържа всичко най-хубаво в себе си, да разбира твоята душа и да я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа.
(втори вариант)
Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си. Тогава ще дойде радостта в човека. Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света! Този твой приятел трябва да бъде внимателен, досетлив, да има всички отлични качества. Този приятел трябва да бъде поет, музикант, умен човек, философ.
Този приятел трябва да съдържа всичко най-хубаво в себе си, да разбира твоята душа и да я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа.
Това наричам аз приятел – приятел във всичките условия на живота ти.
към втори вариант >>
Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират.
(втори вариант)
Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не. Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества. Ние казваме: е, това са животни, това са птици. Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме. Може ли да обясните, защо хората не се разбират?
Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират.
Двама братя, родени от една майка, не се обичат. Друга майка ражда двама сина, но те се обичат. Защо е така? – Има си причини. В света има един велик закон, който управлява тия неща.
към втори вариант >>
Това наричам аз приятел – приятел във всичките условия на живота ти.
(втори вариант)
Тогава ще дойде радостта в човека. Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света! Този твой приятел трябва да бъде внимателен, досетлив, да има всички отлични качества. Този приятел трябва да бъде поет, музикант, умен човек, философ. Този приятел трябва да съдържа всичко най-хубаво в себе си, да разбира твоята душа и да я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа.
Това наричам аз приятел – приятел във всичките условия на живота ти.
към втори вариант >>
Двама братя, родени от една майка, не се обичат.
(втори вариант)
Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества. Ние казваме: е, това са животни, това са птици. Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме. Може ли да обясните, защо хората не се разбират? Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират.
Двама братя, родени от една майка, не се обичат.
Друга майка ражда двама сина, но те се обичат. Защо е така? – Има си причини. В света има един велик закон, който управлява тия неща. Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично.
към втори вариант >>
И казва Христос на своите ученици: „Аз после ще ви видя“.
(втори вариант)
И казва Христос на своите ученици: „Аз после ще ви видя“.
Христос им каза още: „Аз имам големи страдания“. И Христос мина през страдания. Тогава, помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост. Сега, още сега ще се яви тази радост.
към втори вариант >>
Друга майка ражда двама сина, но те се обичат.
(втори вариант)
Ние казваме: е, това са животни, това са птици. Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме. Може ли да обясните, защо хората не се разбират? Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират. Двама братя, родени от една майка, не се обичат.
Друга майка ражда двама сина, но те се обичат.
Защо е така? – Има си причини. В света има един велик закон, който управлява тия неща. Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично. Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете.
към втори вариант >>
Христос им каза още: „Аз имам големи страдания“.
(втори вариант)
И казва Христос на своите ученици: „Аз после ще ви видя“.
Христос им каза още: „Аз имам големи страдания“.
И Христос мина през страдания. Тогава, помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост. Сега, още сега ще се яви тази радост. Всеки един от вас би опитал в миниатюра тази радост.
към втори вариант >>
Защо е така?
(втори вариант)
Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме. Може ли да обясните, защо хората не се разбират? Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират. Двама братя, родени от една майка, не се обичат. Друга майка ражда двама сина, но те се обичат.
Защо е така?
– Има си причини. В света има един велик закон, който управлява тия неща. Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично. Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете. Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични.
към втори вариант >>
И Христос мина през страдания.
(втори вариант)
И казва Христос на своите ученици: „Аз после ще ви видя“. Христос им каза още: „Аз имам големи страдания“.
И Христос мина през страдания.
Тогава, помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост. Сега, още сега ще се яви тази радост. Всеки един от вас би опитал в миниатюра тази радост. Аз не искам да излагам този принцип, но казвам, че всеки от вас ще опита туй разумното в света.
към втори вариант >>
– Има си причини.
(втори вариант)
Може ли да обясните, защо хората не се разбират? Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират. Двама братя, родени от една майка, не се обичат. Друга майка ражда двама сина, но те се обичат. Защо е така?
– Има си причини.
В света има един велик закон, който управлява тия неща. Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично. Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете. Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични. Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си.
към втори вариант >>
Тогава, помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем разумното в себе си, да познаем Бога.
(втори вариант)
И казва Христос на своите ученици: „Аз после ще ви видя“. Христос им каза още: „Аз имам големи страдания“. И Христос мина през страдания.
Тогава, помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем разумното в себе си, да познаем Бога.
И когато Го познаем, ще се яви тази радост. Сега, още сега ще се яви тази радост. Всеки един от вас би опитал в миниатюра тази радост. Аз не искам да излагам този принцип, но казвам, че всеки от вас ще опита туй разумното в света.
към втори вариант >>
В света има един велик закон, който управлява тия неща.
(втори вариант)
Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират. Двама братя, родени от една майка, не се обичат. Друга майка ражда двама сина, но те се обичат. Защо е така? – Има си причини.
В света има един велик закон, който управлява тия неща.
Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично. Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете. Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични. Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си. Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем.
към втори вариант >>
И когато Го познаем, ще се яви тази радост.
(втори вариант)
И казва Христос на своите ученици: „Аз после ще ви видя“. Христос им каза още: „Аз имам големи страдания“. И Христос мина през страдания. Тогава, помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем разумното в себе си, да познаем Бога.
И когато Го познаем, ще се яви тази радост.
Сега, още сега ще се яви тази радост. Всеки един от вас би опитал в миниатюра тази радост. Аз не искам да излагам този принцип, но казвам, че всеки от вас ще опита туй разумното в света.
към втори вариант >>
Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично.
(втори вариант)
Двама братя, родени от една майка, не се обичат. Друга майка ражда двама сина, но те се обичат. Защо е така? – Има си причини. В света има един велик закон, който управлява тия неща.
Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично.
Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете. Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични. Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си. Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем. Други тонове, сами по себе си са нехармонични.
към втори вариант >>
Сега, още сега ще се яви тази радост.
(втори вариант)
И казва Христос на своите ученици: „Аз после ще ви видя“. Христос им каза още: „Аз имам големи страдания“. И Христос мина през страдания. Тогава, помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост.
Сега, още сега ще се яви тази радост.
Всеки един от вас би опитал в миниатюра тази радост. Аз не искам да излагам този принцип, но казвам, че всеки от вас ще опита туй разумното в света.
към втори вариант >>
Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете.
(втори вариант)
Друга майка ражда двама сина, но те се обичат. Защо е така? – Има си причини. В света има един велик закон, който управлява тия неща. Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично.
Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете.
Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични. Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си. Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем. Други тонове, сами по себе си са нехармонични. В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят.
към втори вариант >>
Всеки един от вас би опитал в миниатюра тази радост.
(втори вариант)
Христос им каза още: „Аз имам големи страдания“. И Христос мина през страдания. Тогава, помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост. Сега, още сега ще се яви тази радост.
Всеки един от вас би опитал в миниатюра тази радост.
Аз не искам да излагам този принцип, но казвам, че всеки от вас ще опита туй разумното в света.
към втори вариант >>
Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични.
(втори вариант)
Защо е така? – Има си причини. В света има един велик закон, който управлява тия неща. Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично. Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете.
Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични.
Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си. Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем. Други тонове, сами по себе си са нехармонични. В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят. Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални.
към втори вариант >>
Аз не искам да излагам този принцип, но казвам, че всеки от вас ще опита туй разумното в света.
(втори вариант)
И Христос мина през страдания. Тогава, помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост. Сега, още сега ще се яви тази радост. Всеки един от вас би опитал в миниатюра тази радост.
Аз не искам да излагам този принцип, но казвам, че всеки от вас ще опита туй разумното в света.
към втори вариант >>
Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си.
(втори вариант)
– Има си причини. В света има един велик закон, който управлява тия неща. Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично. Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете. Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични.
Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си.
Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем. Други тонове, сами по себе си са нехармонични. В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят. Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални. И между тия 35 милиона тонове има съчетание!
към втори вариант >>
Разправяше ми един лекар следния факт: „След като лекувах един човек дълго време, употребявах ту един, ту друг метод, прилагах методите на най-видните професори, на най-видните учени, обаче положението на този болен от ден на ден се влошаваше.
(втори вариант)
Разправяше ми един лекар следния факт: „След като лекувах един човек дълго време, употребявах ту един, ту друг метод, прилагах методите на най-видните професори, на най-видните учени, обаче положението на този болен от ден на ден се влошаваше.
Аз обичах този човек и предпочитах да умра вместо него. Тогава не вярвах в нищо. Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил. Най-после, обаче, си казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен! Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял.
към втори вариант >>
Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем.
(втори вариант)
В света има един велик закон, който управлява тия неща. Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично. Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете. Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични. Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си.
Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем.
Други тонове, сами по себе си са нехармонични. В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят. Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални. И между тия 35 милиона тонове има съчетание! И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества!
към втори вариант >>
Аз обичах този човек и предпочитах да умра вместо него.
(втори вариант)
Разправяше ми един лекар следния факт: „След като лекувах един човек дълго време, употребявах ту един, ту друг метод, прилагах методите на най-видните професори, на най-видните учени, обаче положението на този болен от ден на ден се влошаваше.
Аз обичах този човек и предпочитах да умра вместо него.
Тогава не вярвах в нищо. Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил. Най-после, обаче, си казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен! Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял. Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета.
към втори вариант >>
Други тонове, сами по себе си са нехармонични.
(втори вариант)
Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично. Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете. Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични. Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си. Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем.
Други тонове, сами по себе си са нехармонични.
В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят. Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални. И между тия 35 милиона тонове има съчетание! И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества! Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно.
към втори вариант >>
Тогава не вярвах в нищо.
(втори вариант)
Разправяше ми един лекар следния факт: „След като лекувах един човек дълго време, употребявах ту един, ту друг метод, прилагах методите на най-видните професори, на най-видните учени, обаче положението на този болен от ден на ден се влошаваше. Аз обичах този човек и предпочитах да умра вместо него.
Тогава не вярвах в нищо.
Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил. Най-после, обаче, си казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен! Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял. Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета. От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати.
към втори вариант >>
В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят.
(втори вариант)
Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете. Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични. Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си. Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем. Други тонове, сами по себе си са нехармонични.
В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят.
Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални. И между тия 35 милиона тонове има съчетание! И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества! Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно. Казвате: всички хора излязоха от Бога.
към втори вариант >>
Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил.
(втори вариант)
Разправяше ми един лекар следния факт: „След като лекувах един човек дълго време, употребявах ту един, ту друг метод, прилагах методите на най-видните професори, на най-видните учени, обаче положението на този болен от ден на ден се влошаваше. Аз обичах този човек и предпочитах да умра вместо него. Тогава не вярвах в нищо.
Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил.
Най-после, обаче, си казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен! Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял. Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета. От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати. Този метод е много прост.
към втори вариант >>
Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални.
(втори вариант)
Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични. Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си. Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем. Други тонове, сами по себе си са нехармонични. В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят.
Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални.
И между тия 35 милиона тонове има съчетание! И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества! Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно. Казвате: всички хора излязоха от Бога. Да, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата.
към втори вариант >>
Най-после, обаче, си казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен!
(втори вариант)
Разправяше ми един лекар следния факт: „След като лекувах един човек дълго време, употребявах ту един, ту друг метод, прилагах методите на най-видните професори, на най-видните учени, обаче положението на този болен от ден на ден се влошаваше. Аз обичах този човек и предпочитах да умра вместо него. Тогава не вярвах в нищо. Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил.
Най-после, обаче, си казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен!
Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял. Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета. От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати. Този метод е много прост. Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога.
към втори вариант >>
И между тия 35 милиона тонове има съчетание!
(втори вариант)
Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си. Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем. Други тонове, сами по себе си са нехармонични. В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят. Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални.
И между тия 35 милиона тонове има съчетание!
И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества! Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно. Казвате: всички хора излязоха от Бога. Да, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата. Има разлика в трептенията.
към втори вариант >>
Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял.
(втори вариант)
Разправяше ми един лекар следния факт: „След като лекувах един човек дълго време, употребявах ту един, ту друг метод, прилагах методите на най-видните професори, на най-видните учени, обаче положението на този болен от ден на ден се влошаваше. Аз обичах този човек и предпочитах да умра вместо него. Тогава не вярвах в нищо. Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил. Най-после, обаче, си казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен!
Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял.
Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета. От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати. Този метод е много прост. Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога. Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света!
към втори вариант >>
И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества!
(втори вариант)
Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем. Други тонове, сами по себе си са нехармонични. В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят. Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални. И между тия 35 милиона тонове има съчетание!
И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества!
Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно. Казвате: всички хора излязоха от Бога. Да, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата. Има разлика в трептенията. Не можете да намерите две същества в света, които да са еднакви.
към втори вариант >>
Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета.
(втори вариант)
Аз обичах този човек и предпочитах да умра вместо него. Тогава не вярвах в нищо. Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил. Най-после, обаче, си казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен! Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял.
Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета.
От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати. Този метод е много прост. Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога. Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света! Но молят ли се от сърце, този метод ще дойде.
към втори вариант >>
Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно.
(втори вариант)
Други тонове, сами по себе си са нехармонични. В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят. Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални. И между тия 35 милиона тонове има съчетание! И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества!
Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно.
Казвате: всички хора излязоха от Бога. Да, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата. Има разлика в трептенията. Не можете да намерите две същества в света, които да са еднакви. Между хората има една голяма вътрешна разлика.
към втори вариант >>
От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати.
(втори вариант)
Тогава не вярвах в нищо. Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил. Най-после, обаче, си казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен! Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял. Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета.
От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати.
Този метод е много прост. Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога. Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света! Но молят ли се от сърце, този метод ще дойде. Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората.
към втори вариант >>
Казвате: всички хора излязоха от Бога.
(втори вариант)
В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят. Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални. И между тия 35 милиона тонове има съчетание! И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества! Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно.
Казвате: всички хора излязоха от Бога.
Да, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата. Има разлика в трептенията. Не можете да намерите две същества в света, които да са еднакви. Между хората има една голяма вътрешна разлика. Следователно, на хората трябва едно вътрешно съчетание.
към втори вариант >>
Този метод е много прост.
(втори вариант)
Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил. Най-после, обаче, си казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен! Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял. Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета. От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати.
Този метод е много прост.
Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога. Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света! Но молят ли се от сърце, този метод ще дойде. Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Този закон ще проработи и в държавата, и в църквата и в училищата – навсякъде.
към втори вариант >>
Да, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата.
(втори вариант)
Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални. И между тия 35 милиона тонове има съчетание! И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества! Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно. Казвате: всички хора излязоха от Бога.
Да, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата.
Има разлика в трептенията. Не можете да намерите две същества в света, които да са еднакви. Между хората има една голяма вътрешна разлика. Следователно, на хората трябва едно вътрешно съчетание.
към втори вариант >>
Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога.
(втори вариант)
Най-после, обаче, си казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен! Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял. Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета. От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати. Този метод е много прост.
Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога.
Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света! Но молят ли се от сърце, този метод ще дойде. Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Този закон ще проработи и в държавата, и в църквата и в училищата – навсякъде.
към втори вариант >>
Има разлика в трептенията.
(втори вариант)
И между тия 35 милиона тонове има съчетание! И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества! Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно. Казвате: всички хора излязоха от Бога. Да, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата.
Има разлика в трептенията.
Не можете да намерите две същества в света, които да са еднакви. Между хората има една голяма вътрешна разлика. Следователно, на хората трябва едно вътрешно съчетание.
към втори вариант >>
Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света!
(втори вариант)
Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял. Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета. От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати. Този метод е много прост. Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога.
Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света!
Но молят ли се от сърце, този метод ще дойде. Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Този закон ще проработи и в държавата, и в църквата и в училищата – навсякъде.
към втори вариант >>
Не можете да намерите две същества в света, които да са еднакви.
(втори вариант)
И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества! Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно. Казвате: всички хора излязоха от Бога. Да, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата. Има разлика в трептенията.
Не можете да намерите две същества в света, които да са еднакви.
Между хората има една голяма вътрешна разлика. Следователно, на хората трябва едно вътрешно съчетание.
към втори вариант >>
Но молят ли се от сърце, този метод ще дойде.
(втори вариант)
Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета. От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати. Този метод е много прост. Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога. Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света!
Но молят ли се от сърце, този метод ще дойде.
Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Този закон ще проработи и в държавата, и в църквата и в училищата – навсякъде.
към втори вариант >>
Между хората има една голяма вътрешна разлика.
(втори вариант)
Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно. Казвате: всички хора излязоха от Бога. Да, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата. Има разлика в трептенията. Не можете да намерите две същества в света, които да са еднакви.
Между хората има една голяма вътрешна разлика.
Следователно, на хората трябва едно вътрешно съчетание.
към втори вариант >>
Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората.
(втори вариант)
От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати. Този метод е много прост. Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога. Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света! Но молят ли се от сърце, този метод ще дойде.
Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората.
Този закон ще проработи и в държавата, и в църквата и в училищата – навсякъде.
към втори вариант >>
Следователно, на хората трябва едно вътрешно съчетание.
(втори вариант)
Казвате: всички хора излязоха от Бога. Да, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата. Има разлика в трептенията. Не можете да намерите две същества в света, които да са еднакви. Между хората има една голяма вътрешна разлика.
Следователно, на хората трябва едно вътрешно съчетание.
към втори вариант >>
Този закон ще проработи и в държавата, и в църквата и в училищата – навсякъде.
(втори вариант)
Този метод е много прост. Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога. Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света! Но молят ли се от сърце, този метод ще дойде. Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората.
Този закон ще проработи и в държавата, и в църквата и в училищата – навсякъде.
към втори вариант >>
От къде произлиза дисхармонията в този свят?
(втори вариант)
От къде произлиза дисхармонията в този свят?
– Неестествената любов в съвременния свят е родила дисхармонията. Когато един мъж се жени само за пари; когато един мъж се жени само за черните очи на една жена; когато един мъж се жени само за червените устни на една жена; когато един мъж се жени само за нейния хубав нос; когато един мъж се жени само за нейните хубави пръсти; когато един мъж се жени само за нейното тяло, всякога ще се раждат такива хубавички „ангелчета без крилца“. Това е една престъпна любов, за която хората се наказват. Природата не търпи такива неща! Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност.
към втори вариант >>
Казват някои: Господ не се занимава с духовни въпроси.
(втори вариант)
Казват някои: Господ не се занимава с духовни въпроси.
Не, занимава се Той, но не тъй, както духовниците. Господ се занимава с науката, но не тъй както учените. Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите. Някой считат свещеника за нещо особено. Какво значи на български език думата свещеник?
към втори вариант >>
– Неестествената любов в съвременния свят е родила дисхармонията.
(втори вариант)
От къде произлиза дисхармонията в този свят?
– Неестествената любов в съвременния свят е родила дисхармонията.
Когато един мъж се жени само за пари; когато един мъж се жени само за черните очи на една жена; когато един мъж се жени само за червените устни на една жена; когато един мъж се жени само за нейния хубав нос; когато един мъж се жени само за нейните хубави пръсти; когато един мъж се жени само за нейното тяло, всякога ще се раждат такива хубавички „ангелчета без крилца“. Това е една престъпна любов, за която хората се наказват. Природата не търпи такива неща! Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност. Съвременните хора искат да завладеят природата, да й заповядват.
към втори вариант >>
Не, занимава се Той, но не тъй, както духовниците.
(втори вариант)
Казват някои: Господ не се занимава с духовни въпроси.
Не, занимава се Той, но не тъй, както духовниците.
Господ се занимава с науката, но не тъй както учените. Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите. Някой считат свещеника за нещо особено. Какво значи на български език думата свещеник? То значи: проявеният човек търси, ище нещо.
към втори вариант >>
Когато един мъж се жени само за пари; когато един мъж се жени само за черните очи на една жена; когато един мъж се жени само за червените устни на една жена; когато един мъж се жени само за нейния хубав нос; когато един мъж се жени само за нейните хубави пръсти; когато един мъж се жени само за нейното тяло, всякога ще се раждат такива хубавички „ангелчета без крилца“.
(втори вариант)
От къде произлиза дисхармонията в този свят? – Неестествената любов в съвременния свят е родила дисхармонията.
Когато един мъж се жени само за пари; когато един мъж се жени само за черните очи на една жена; когато един мъж се жени само за червените устни на една жена; когато един мъж се жени само за нейния хубав нос; когато един мъж се жени само за нейните хубави пръсти; когато един мъж се жени само за нейното тяло, всякога ще се раждат такива хубавички „ангелчета без крилца“.
Това е една престъпна любов, за която хората се наказват. Природата не търпи такива неща! Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност. Съвременните хора искат да завладеят природата, да й заповядват. Каква пръчица има тази природа!
към втори вариант >>
Господ се занимава с науката, но не тъй както учените.
(втори вариант)
Казват някои: Господ не се занимава с духовни въпроси. Не, занимава се Той, но не тъй, както духовниците.
Господ се занимава с науката, но не тъй както учените.
Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите. Някой считат свещеника за нещо особено. Какво значи на български език думата свещеник? То значи: проявеният човек търси, ище нещо. Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат.
към втори вариант >>
Това е една престъпна любов, за която хората се наказват.
(втори вариант)
От къде произлиза дисхармонията в този свят? – Неестествената любов в съвременния свят е родила дисхармонията. Когато един мъж се жени само за пари; когато един мъж се жени само за черните очи на една жена; когато един мъж се жени само за червените устни на една жена; когато един мъж се жени само за нейния хубав нос; когато един мъж се жени само за нейните хубави пръсти; когато един мъж се жени само за нейното тяло, всякога ще се раждат такива хубавички „ангелчета без крилца“.
Това е една престъпна любов, за която хората се наказват.
Природата не търпи такива неща! Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност. Съвременните хора искат да завладеят природата, да й заповядват. Каква пръчица има тази природа! Тя наказва своите деца, като им казва: „Деца, ще слушате моите закони, ще ги изпълнявате.
към втори вариант >>
Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите.
(втори вариант)
Казват някои: Господ не се занимава с духовни въпроси. Не, занимава се Той, но не тъй, както духовниците. Господ се занимава с науката, но не тъй както учените.
Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите.
Някой считат свещеника за нещо особено. Какво значи на български език думата свещеник? То значи: проявеният човек търси, ище нещо. Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат. Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия.
към втори вариант >>
Природата не търпи такива неща!
(втори вариант)
От къде произлиза дисхармонията в този свят? – Неестествената любов в съвременния свят е родила дисхармонията. Когато един мъж се жени само за пари; когато един мъж се жени само за черните очи на една жена; когато един мъж се жени само за червените устни на една жена; когато един мъж се жени само за нейния хубав нос; когато един мъж се жени само за нейните хубави пръсти; когато един мъж се жени само за нейното тяло, всякога ще се раждат такива хубавички „ангелчета без крилца“. Това е една престъпна любов, за която хората се наказват.
Природата не търпи такива неща!
Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност. Съвременните хора искат да завладеят природата, да й заповядват. Каква пръчица има тази природа! Тя наказва своите деца, като им казва: „Деца, ще слушате моите закони, ще ги изпълнявате. Ако не, скърби ще имате, и то не обикновени скърби, но такива от 35 милиона градуси, че ще се стопите под тяхната температура“!
към втори вариант >>
Някой считат свещеника за нещо особено.
(втори вариант)
Казват някои: Господ не се занимава с духовни въпроси. Не, занимава се Той, но не тъй, както духовниците. Господ се занимава с науката, но не тъй както учените. Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите.
Някой считат свещеника за нещо особено.
Какво значи на български език думата свещеник? То значи: проявеният човек търси, ище нещо. Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат. Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия. Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят.
към втори вариант >>
Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност.
(втори вариант)
От къде произлиза дисхармонията в този свят? – Неестествената любов в съвременния свят е родила дисхармонията. Когато един мъж се жени само за пари; когато един мъж се жени само за черните очи на една жена; когато един мъж се жени само за червените устни на една жена; когато един мъж се жени само за нейния хубав нос; когато един мъж се жени само за нейните хубави пръсти; когато един мъж се жени само за нейното тяло, всякога ще се раждат такива хубавички „ангелчета без крилца“. Това е една престъпна любов, за която хората се наказват. Природата не търпи такива неща!
Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност.
Съвременните хора искат да завладеят природата, да й заповядват. Каква пръчица има тази природа! Тя наказва своите деца, като им казва: „Деца, ще слушате моите закони, ще ги изпълнявате. Ако не, скърби ще имате, и то не обикновени скърби, но такива от 35 милиона градуси, че ще се стопите под тяхната температура“!
към втори вариант >>
Какво значи на български език думата свещеник?
(втори вариант)
Казват някои: Господ не се занимава с духовни въпроси. Не, занимава се Той, но не тъй, както духовниците. Господ се занимава с науката, но не тъй както учените. Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите. Някой считат свещеника за нещо особено.
Какво значи на български език думата свещеник?
То значи: проявеният човек търси, ище нещо. Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат. Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия. Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят. Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева.
към втори вариант >>
Съвременните хора искат да завладеят природата, да й заповядват.
(втори вариант)
– Неестествената любов в съвременния свят е родила дисхармонията. Когато един мъж се жени само за пари; когато един мъж се жени само за черните очи на една жена; когато един мъж се жени само за червените устни на една жена; когато един мъж се жени само за нейния хубав нос; когато един мъж се жени само за нейните хубави пръсти; когато един мъж се жени само за нейното тяло, всякога ще се раждат такива хубавички „ангелчета без крилца“. Това е една престъпна любов, за която хората се наказват. Природата не търпи такива неща! Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност.
Съвременните хора искат да завладеят природата, да й заповядват.
Каква пръчица има тази природа! Тя наказва своите деца, като им казва: „Деца, ще слушате моите закони, ще ги изпълнявате. Ако не, скърби ще имате, и то не обикновени скърби, но такива от 35 милиона градуси, че ще се стопите под тяхната температура“!
към втори вариант >>
То значи: проявеният човек търси, ище нещо.
(втори вариант)
Не, занимава се Той, но не тъй, както духовниците. Господ се занимава с науката, но не тъй както учените. Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите. Някой считат свещеника за нещо особено. Какво значи на български език думата свещеник?
То значи: проявеният човек търси, ище нещо.
Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат. Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия. Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят. Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева. Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов.
към втори вариант >>
Каква пръчица има тази природа!
(втори вариант)
Когато един мъж се жени само за пари; когато един мъж се жени само за черните очи на една жена; когато един мъж се жени само за червените устни на една жена; когато един мъж се жени само за нейния хубав нос; когато един мъж се жени само за нейните хубави пръсти; когато един мъж се жени само за нейното тяло, всякога ще се раждат такива хубавички „ангелчета без крилца“. Това е една престъпна любов, за която хората се наказват. Природата не търпи такива неща! Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност. Съвременните хора искат да завладеят природата, да й заповядват.
Каква пръчица има тази природа!
Тя наказва своите деца, като им казва: „Деца, ще слушате моите закони, ще ги изпълнявате. Ако не, скърби ще имате, и то не обикновени скърби, но такива от 35 милиона градуси, че ще се стопите под тяхната температура“!
към втори вариант >>
Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат.
(втори вариант)
Господ се занимава с науката, но не тъй както учените. Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите. Някой считат свещеника за нещо особено. Какво значи на български език думата свещеник? То значи: проявеният човек търси, ище нещо.
Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат.
Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия. Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят. Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева. Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов. Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко.
към втори вариант >>
Тя наказва своите деца, като им казва: „Деца, ще слушате моите закони, ще ги изпълнявате.
(втори вариант)
Това е една престъпна любов, за която хората се наказват. Природата не търпи такива неща! Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност. Съвременните хора искат да завладеят природата, да й заповядват. Каква пръчица има тази природа!
Тя наказва своите деца, като им казва: „Деца, ще слушате моите закони, ще ги изпълнявате.
Ако не, скърби ще имате, и то не обикновени скърби, но такива от 35 милиона градуси, че ще се стопите под тяхната температура“!
към втори вариант >>
Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия.
(втори вариант)
Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите. Някой считат свещеника за нещо особено. Какво значи на български език думата свещеник? То значи: проявеният човек търси, ище нещо. Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат.
Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия.
Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят. Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева. Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов. Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко. Да не мислите, че аз даром ще работя за вас.
към втори вариант >>
Ако не, скърби ще имате, и то не обикновени скърби, но такива от 35 милиона градуси, че ще се стопите под тяхната температура“!
(втори вариант)
Природата не търпи такива неща! Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност. Съвременните хора искат да завладеят природата, да й заповядват. Каква пръчица има тази природа! Тя наказва своите деца, като им казва: „Деца, ще слушате моите закони, ще ги изпълнявате.
Ако не, скърби ще имате, и то не обикновени скърби, но такива от 35 милиона градуси, че ще се стопите под тяхната температура“!
към втори вариант >>
Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят.
(втори вариант)
Някой считат свещеника за нещо особено. Какво значи на български език думата свещеник? То значи: проявеният човек търси, ище нещо. Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат. Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия.
Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят.
Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева. Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов. Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко. Да не мислите, че аз даром ще работя за вас. Не, аз или всичко ще взема, или нищо.
към втори вариант >>
И сега, съвременните хора питат: какво трябва да правим?
(втори вариант)
И сега, съвременните хора питат: какво трябва да правим?
– Няма да обичате човека заради неговите черни очи; няма да обичате човека заради неговите червени уста; няма да обичате човека заради неговия нос; няма да обичате човека заради неговите хубави пръсти; няма да обичате човека заради неговото тяло; няма да обичате човека заради неговите пари, нито заради неговото положение. Тогава ще ви дам едно правило, което дал Христос на учениците си. То е следното: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите! “ но, разумност като тази на змиите не спасява хората. Че кой от светските хора не е разумен?
към втори вариант >>
Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева.
(втори вариант)
Какво значи на български език думата свещеник? То значи: проявеният човек търси, ище нещо. Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат. Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия. Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят.
Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева.
Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов. Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко. Да не мислите, че аз даром ще работя за вас. Не, аз или всичко ще взема, или нищо. Не мислете, че даром ще мине.
към втори вариант >>
– Няма да обичате човека заради неговите черни очи; няма да обичате човека заради неговите червени уста; няма да обичате човека заради неговия нос; няма да обичате човека заради неговите хубави пръсти; няма да обичате човека заради неговото тяло; няма да обичате човека заради неговите пари, нито заради неговото положение.
(втори вариант)
И сега, съвременните хора питат: какво трябва да правим?
– Няма да обичате човека заради неговите черни очи; няма да обичате човека заради неговите червени уста; няма да обичате човека заради неговия нос; няма да обичате човека заради неговите хубави пръсти; няма да обичате човека заради неговото тяло; няма да обичате човека заради неговите пари, нито заради неговото положение.
Тогава ще ви дам едно правило, което дал Христос на учениците си. То е следното: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите! “ но, разумност като тази на змиите не спасява хората. Че кой от светските хора не е разумен? Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той?
към втори вариант >>
Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов.
(втори вариант)
То значи: проявеният човек търси, ище нещо. Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат. Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия. Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят. Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева.
Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов.
Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко. Да не мислите, че аз даром ще работя за вас. Не, аз или всичко ще взема, или нищо. Не мислете, че даром ще мине. С даряване на една риза кръстник не се става.
към втори вариант >>
Тогава ще ви дам едно правило, което дал Христос на учениците си.
(втори вариант)
И сега, съвременните хора питат: какво трябва да правим? – Няма да обичате човека заради неговите черни очи; няма да обичате човека заради неговите червени уста; няма да обичате човека заради неговия нос; няма да обичате човека заради неговите хубави пръсти; няма да обичате човека заради неговото тяло; няма да обичате човека заради неговите пари, нито заради неговото положение.
Тогава ще ви дам едно правило, което дал Христос на учениците си.
То е следното: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите! “ но, разумност като тази на змиите не спасява хората. Че кой от светските хора не е разумен? Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той? Как разумно те обира!
към втори вариант >>
Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко.
(втори вариант)
Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат. Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия. Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят. Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева. Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов.
Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко.
Да не мислите, че аз даром ще работя за вас. Не, аз или всичко ще взема, или нищо. Не мислете, че даром ще мине. С даряване на една риза кръстник не се става. А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го.
към втори вариант >>
То е следното: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!
(втори вариант)
И сега, съвременните хора питат: какво трябва да правим? – Няма да обичате човека заради неговите черни очи; няма да обичате човека заради неговите червени уста; няма да обичате човека заради неговия нос; няма да обичате човека заради неговите хубави пръсти; няма да обичате човека заради неговото тяло; няма да обичате човека заради неговите пари, нито заради неговото положение. Тогава ще ви дам едно правило, което дал Христос на учениците си.
То е следното: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!
“ но, разумност като тази на змиите не спасява хората. Че кой от светските хора не е разумен? Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той? Как разумно те обира! Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите!
към втори вариант >>
Да не мислите, че аз даром ще работя за вас.
(втори вариант)
Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия. Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят. Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева. Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов. Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко.
Да не мислите, че аз даром ще работя за вас.
Не, аз или всичко ще взема, или нищо. Не мислете, че даром ще мине. С даряване на една риза кръстник не се става. А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го. Под „риза“ аз разбирам друго нещо.
към втори вариант >>
“ но, разумност като тази на змиите не спасява хората.
(втори вариант)
И сега, съвременните хора питат: какво трябва да правим? – Няма да обичате човека заради неговите черни очи; няма да обичате човека заради неговите червени уста; няма да обичате човека заради неговия нос; няма да обичате човека заради неговите хубави пръсти; няма да обичате човека заради неговото тяло; няма да обичате човека заради неговите пари, нито заради неговото положение. Тогава ще ви дам едно правило, което дал Христос на учениците си. То е следното: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!
“ но, разумност като тази на змиите не спасява хората.
Че кой от светските хора не е разумен? Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той? Как разумно те обира! Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите! “ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон.
към втори вариант >>
Не, аз или всичко ще взема, или нищо.
(втори вариант)
Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят. Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева. Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов. Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко. Да не мислите, че аз даром ще работя за вас.
Не, аз или всичко ще взема, или нищо.
Не мислете, че даром ще мине. С даряване на една риза кръстник не се става. А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го. Под „риза“ аз разбирам друго нещо. Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица?
към втори вариант >>
Че кой от светските хора не е разумен?
(втори вариант)
И сега, съвременните хора питат: какво трябва да правим? – Няма да обичате човека заради неговите черни очи; няма да обичате човека заради неговите червени уста; няма да обичате човека заради неговия нос; няма да обичате човека заради неговите хубави пръсти; няма да обичате човека заради неговото тяло; няма да обичате човека заради неговите пари, нито заради неговото положение. Тогава ще ви дам едно правило, което дал Христос на учениците си. То е следното: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите! “ но, разумност като тази на змиите не спасява хората.
Че кой от светските хора не е разумен?
Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той? Как разумно те обира! Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите! “ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон. Тогава, за да разберете живота, казвам: вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци.
към втори вариант >>
Не мислете, че даром ще мине.
(втори вариант)
Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева. Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов. Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко. Да не мислите, че аз даром ще работя за вас. Не, аз или всичко ще взема, или нищо.
Не мислете, че даром ще мине.
С даряване на една риза кръстник не се става. А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го. Под „риза“ аз разбирам друго нещо. Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица? Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест.
към втори вариант >>
Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той?
(втори вариант)
– Няма да обичате човека заради неговите черни очи; няма да обичате човека заради неговите червени уста; няма да обичате човека заради неговия нос; няма да обичате човека заради неговите хубави пръсти; няма да обичате човека заради неговото тяло; няма да обичате човека заради неговите пари, нито заради неговото положение. Тогава ще ви дам едно правило, което дал Христос на учениците си. То е следното: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите! “ но, разумност като тази на змиите не спасява хората. Че кой от светските хора не е разумен?
Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той?
Как разумно те обира! Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите! “ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон. Тогава, за да разберете живота, казвам: вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци. Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества.
към втори вариант >>
С даряване на една риза кръстник не се става.
(втори вариант)
Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов. Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко. Да не мислите, че аз даром ще работя за вас. Не, аз или всичко ще взема, или нищо. Не мислете, че даром ще мине.
С даряване на една риза кръстник не се става.
А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го. Под „риза“ аз разбирам друго нещо. Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица? Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест. Това аз разбирам да подпише някой за мене полица.
към втори вариант >>
Как разумно те обира!
(втори вариант)
Тогава ще ви дам едно правило, което дал Христос на учениците си. То е следното: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите! “ но, разумност като тази на змиите не спасява хората. Че кой от светските хора не е разумен? Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той?
Как разумно те обира!
Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите! “ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон. Тогава, за да разберете живота, казвам: вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци. Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества. Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани.
към втори вариант >>
А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го.
(втори вариант)
Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко. Да не мислите, че аз даром ще работя за вас. Не, аз или всичко ще взема, или нищо. Не мислете, че даром ще мине. С даряване на една риза кръстник не се става.
А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го.
Под „риза“ аз разбирам друго нещо. Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица? Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест. Това аз разбирам да подпише някой за мене полица. Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис?
към втори вариант >>
Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите!
(втори вариант)
То е следното: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите! “ но, разумност като тази на змиите не спасява хората. Че кой от светските хора не е разумен? Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той? Как разумно те обира!
Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите!
“ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон. Тогава, за да разберете живота, казвам: вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци. Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества. Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани. Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек.
към втори вариант >>
Под „риза“ аз разбирам друго нещо.
(втори вариант)
Да не мислите, че аз даром ще работя за вас. Не, аз или всичко ще взема, или нищо. Не мислете, че даром ще мине. С даряване на една риза кръстник не се става. А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го.
Под „риза“ аз разбирам друго нещо.
Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица? Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест. Това аз разбирам да подпише някой за мене полица. Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис? Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той.
към втори вариант >>
“ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон.
(втори вариант)
“ но, разумност като тази на змиите не спасява хората. Че кой от светските хора не е разумен? Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той? Как разумно те обира! Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите!
“ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон.
Тогава, за да разберете живота, казвам: вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци. Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества. Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани. Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек. И най-после, бъдете благородни спрямо всички!
към втори вариант >>
Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица?
(втори вариант)
Не, аз или всичко ще взема, или нищо. Не мислете, че даром ще мине. С даряване на една риза кръстник не се става. А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го. Под „риза“ аз разбирам друго нещо.
Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица?
Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест. Това аз разбирам да подпише някой за мене полица. Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис? Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той. Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“.
към втори вариант >>
Тогава, за да разберете живота, казвам: вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци.
(втори вариант)
Че кой от светските хора не е разумен? Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той? Как разумно те обира! Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите! “ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон.
Тогава, за да разберете живота, казвам: вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци.
Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества. Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани. Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек. И най-после, бъдете благородни спрямо всички! Тия четири правила ви са необходими: честен към себе си!
към втори вариант >>
Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест.
(втори вариант)
Не мислете, че даром ще мине. С даряване на една риза кръстник не се става. А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го. Под „риза“ аз разбирам друго нещо. Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица?
Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест.
Това аз разбирам да подпише някой за мене полица. Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис? Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той. Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“. Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога?
към втори вариант >>
Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества.
(втори вариант)
Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той? Как разумно те обира! Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите! “ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон. Тогава, за да разберете живота, казвам: вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци.
Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества.
Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани. Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек. И най-после, бъдете благородни спрямо всички! Тия четири правила ви са необходими: честен към себе си! Справедлив към другите!
към втори вариант >>
Това аз разбирам да подпише някой за мене полица.
(втори вариант)
С даряване на една риза кръстник не се става. А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го. Под „риза“ аз разбирам друго нещо. Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица? Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест.
Това аз разбирам да подпише някой за мене полица.
Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис? Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той. Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“. Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена.
към втори вариант >>
Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани.
(втори вариант)
Как разумно те обира! Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите! “ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон. Тогава, за да разберете живота, казвам: вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци. Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества.
Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани.
Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек. И най-после, бъдете благородни спрямо всички! Тия четири правила ви са необходими: честен към себе си! Справедлив към другите! Интелигентен спрямо природата!
към втори вариант >>
Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис?
(втори вариант)
А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го. Под „риза“ аз разбирам друго нещо. Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица? Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест. Това аз разбирам да подпише някой за мене полица.
Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис?
Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той. Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“. Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена. Питам тогава: какво има да се съмнявате в Бога.
към втори вариант >>
Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек.
(втори вариант)
Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите! “ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон. Тогава, за да разберете живота, казвам: вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци. Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества. Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани.
Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек.
И най-после, бъдете благородни спрямо всички! Тия четири правила ви са необходими: честен към себе си! Справедлив към другите! Интелигентен спрямо природата! Благороден към всички!
към втори вариант >>
Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той.
(втори вариант)
Под „риза“ аз разбирам друго нещо. Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица? Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест. Това аз разбирам да подпише някой за мене полица. Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис?
Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той.
Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“. Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена. Питам тогава: какво има да се съмнявате в Бога. Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка.
към втори вариант >>
И най-после, бъдете благородни спрямо всички!
(втори вариант)
“ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон. Тогава, за да разберете живота, казвам: вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци. Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества. Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани. Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек.
И най-после, бъдете благородни спрямо всички!
Тия четири правила ви са необходими: честен към себе си! Справедлив към другите! Интелигентен спрямо природата! Благороден към всички! Искаш да онеправдаеш някого.
към втори вариант >>
Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“.
(втори вариант)
Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица? Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест. Това аз разбирам да подпише някой за мене полица. Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис? Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той.
Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“.
Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена. Питам тогава: какво има да се съмнявате в Бога. Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка. Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене!
към втори вариант >>
Тия четири правила ви са необходими: честен към себе си!
(втори вариант)
Тогава, за да разберете живота, казвам: вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци. Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества. Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани. Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек. И най-после, бъдете благородни спрямо всички!
Тия четири правила ви са необходими: честен към себе си!
Справедлив към другите! Интелигентен спрямо природата! Благороден към всички! Искаш да онеправдаеш някого. Спри се в себе си и си кажи: ще бъда честен, няма да опетня своето име.
към втори вариант >>
Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога?
(втори вариант)
Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест. Това аз разбирам да подпише някой за мене полица. Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис? Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той. Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“.
Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога?
Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена. Питам тогава: какво има да се съмнявате в Бога. Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка. Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене! Той за мене ли ще се грижи?
към втори вариант >>
Справедлив към другите!
(втори вариант)
Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества. Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани. Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек. И най-после, бъдете благородни спрямо всички! Тия четири правила ви са необходими: честен към себе си!
Справедлив към другите!
Интелигентен спрямо природата! Благороден към всички! Искаш да онеправдаеш някого. Спри се в себе си и си кажи: ще бъда честен, няма да опетня своето име. Дойдеш до отношенията си към другите, кажи: да бъда справедлив!
към втори вариант >>
Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена.
(втори вариант)
Това аз разбирам да подпише някой за мене полица. Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис? Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той. Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“. Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога?
Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена.
Питам тогава: какво има да се съмнявате в Бога. Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка. Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене! Той за мене ли ще се грижи? Еди кои си философи тъй казват!
към втори вариант >>
Интелигентен спрямо природата!
(втори вариант)
Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани. Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек. И най-после, бъдете благородни спрямо всички! Тия четири правила ви са необходими: честен към себе си! Справедлив към другите!
Интелигентен спрямо природата!
Благороден към всички! Искаш да онеправдаеш някого. Спри се в себе си и си кажи: ще бъда честен, няма да опетня своето име. Дойдеш до отношенията си към другите, кажи: да бъда справедлив! Дойдеш до природата, кажи: ще бъда интелигентен!
към втори вариант >>
Питам тогава: какво има да се съмнявате в Бога.
(втори вариант)
Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис? Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той. Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“. Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена.
Питам тогава: какво има да се съмнявате в Бога.
Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка. Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене! Той за мене ли ще се грижи? Еди кои си философи тъй казват! Тия ваши философи да дойдат да се учат наново.
към втори вариант >>
Благороден към всички!
(втори вариант)
Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек. И най-после, бъдете благородни спрямо всички! Тия четири правила ви са необходими: честен към себе си! Справедлив към другите! Интелигентен спрямо природата!
Благороден към всички!
Искаш да онеправдаеш някого. Спри се в себе си и си кажи: ще бъда честен, няма да опетня своето име. Дойдеш до отношенията си към другите, кажи: да бъда справедлив! Дойдеш до природата, кажи: ще бъда интелигентен! От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе.
към втори вариант >>
Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка.
(втори вариант)
Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той. Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“. Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена. Питам тогава: какво има да се съмнявате в Бога.
Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка.
Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене! Той за мене ли ще се грижи? Еди кои си философи тъй казват! Тия ваши философи да дойдат да се учат наново. Този подпис струва толкова колкото цялата вселена.
към втори вариант >>
Искаш да онеправдаеш някого.
(втори вариант)
И най-после, бъдете благородни спрямо всички! Тия четири правила ви са необходими: честен към себе си! Справедлив към другите! Интелигентен спрямо природата! Благороден към всички!
Искаш да онеправдаеш някого.
Спри се в себе си и си кажи: ще бъда честен, няма да опетня своето име. Дойдеш до отношенията си към другите, кажи: да бъда справедлив! Дойдеш до природата, кажи: ще бъда интелигентен! От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе. Дойдеш ли до всички души, кажи: ще бъда благороден!
към втори вариант >>
Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене!
(втори вариант)
Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“. Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена. Питам тогава: какво има да се съмнявате в Бога. Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка.
Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене!
Той за мене ли ще се грижи? Еди кои си философи тъй казват! Тия ваши философи да дойдат да се учат наново. Този подпис струва толкова колкото цялата вселена. Всеки един от вас може да направи този опит, да провери тази велика Истина.
към втори вариант >>
Спри се в себе си и си кажи: ще бъда честен, няма да опетня своето име.
(втори вариант)
Тия четири правила ви са необходими: честен към себе си! Справедлив към другите! Интелигентен спрямо природата! Благороден към всички! Искаш да онеправдаеш някого.
Спри се в себе си и си кажи: ще бъда честен, няма да опетня своето име.
Дойдеш до отношенията си към другите, кажи: да бъда справедлив! Дойдеш до природата, кажи: ще бъда интелигентен! От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе. Дойдеш ли до всички души, кажи: ще бъда благороден!
към втори вариант >>
Той за мене ли ще се грижи?
(втори вариант)
Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена. Питам тогава: какво има да се съмнявате в Бога. Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка. Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене!
Той за мене ли ще се грижи?
Еди кои си философи тъй казват! Тия ваши философи да дойдат да се учат наново. Този подпис струва толкова колкото цялата вселена. Всеки един от вас може да направи този опит, да провери тази велика Истина. Но този човек, който ще прави опита, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно справедлив, абсолютно интелигентен, абсолютно благороден.
към втори вариант >>
Дойдеш до отношенията си към другите, кажи: да бъда справедлив!
(втори вариант)
Справедлив към другите! Интелигентен спрямо природата! Благороден към всички! Искаш да онеправдаеш някого. Спри се в себе си и си кажи: ще бъда честен, няма да опетня своето име.
Дойдеш до отношенията си към другите, кажи: да бъда справедлив!
Дойдеш до природата, кажи: ще бъда интелигентен! От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе. Дойдеш ли до всички души, кажи: ще бъда благороден!
към втори вариант >>
Еди кои си философи тъй казват!
(втори вариант)
Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена. Питам тогава: какво има да се съмнявате в Бога. Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка. Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене! Той за мене ли ще се грижи?
Еди кои си философи тъй казват!
Тия ваши философи да дойдат да се учат наново. Този подпис струва толкова колкото цялата вселена. Всеки един от вас може да направи този опит, да провери тази велика Истина. Но този човек, който ще прави опита, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно справедлив, абсолютно интелигентен, абсолютно благороден. Той трябва да бъде човек, който е готов всеки момент да изпълни волята Божия.
към втори вариант >>
Дойдеш до природата, кажи: ще бъда интелигентен!
(втори вариант)
Интелигентен спрямо природата! Благороден към всички! Искаш да онеправдаеш някого. Спри се в себе си и си кажи: ще бъда честен, няма да опетня своето име. Дойдеш до отношенията си към другите, кажи: да бъда справедлив!
Дойдеш до природата, кажи: ще бъда интелигентен!
От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе. Дойдеш ли до всички души, кажи: ще бъда благороден!
към втори вариант >>
Тия ваши философи да дойдат да се учат наново.
(втори вариант)
Питам тогава: какво има да се съмнявате в Бога. Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка. Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене! Той за мене ли ще се грижи? Еди кои си философи тъй казват!
Тия ваши философи да дойдат да се учат наново.
Този подпис струва толкова колкото цялата вселена. Всеки един от вас може да направи този опит, да провери тази велика Истина. Но този човек, който ще прави опита, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно справедлив, абсолютно интелигентен, абсолютно благороден. Той трябва да бъде човек, който е готов всеки момент да изпълни волята Божия.
към втори вариант >>
От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе.
(втори вариант)
Благороден към всички! Искаш да онеправдаеш някого. Спри се в себе си и си кажи: ще бъда честен, няма да опетня своето име. Дойдеш до отношенията си към другите, кажи: да бъда справедлив! Дойдеш до природата, кажи: ще бъда интелигентен!
От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе.
Дойдеш ли до всички души, кажи: ще бъда благороден!
към втори вариант >>
Този подпис струва толкова колкото цялата вселена.
(втори вариант)
Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка. Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене! Той за мене ли ще се грижи? Еди кои си философи тъй казват! Тия ваши философи да дойдат да се учат наново.
Този подпис струва толкова колкото цялата вселена.
Всеки един от вас може да направи този опит, да провери тази велика Истина. Но този човек, който ще прави опита, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно справедлив, абсолютно интелигентен, абсолютно благороден. Той трябва да бъде човек, който е готов всеки момент да изпълни волята Божия.
към втори вариант >>
Дойдеш ли до всички души, кажи: ще бъда благороден!
(втори вариант)
Искаш да онеправдаеш някого. Спри се в себе си и си кажи: ще бъда честен, няма да опетня своето име. Дойдеш до отношенията си към другите, кажи: да бъда справедлив! Дойдеш до природата, кажи: ще бъда интелигентен! От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе.
Дойдеш ли до всички души, кажи: ще бъда благороден!
към втори вариант >>
Всеки един от вас може да направи този опит, да провери тази велика Истина.
(втори вариант)
Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене! Той за мене ли ще се грижи? Еди кои си философи тъй казват! Тия ваши философи да дойдат да се учат наново. Този подпис струва толкова колкото цялата вселена.
Всеки един от вас може да направи този опит, да провери тази велика Истина.
Но този човек, който ще прави опита, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно справедлив, абсолютно интелигентен, абсолютно благороден. Той трябва да бъде човек, който е готов всеки момент да изпълни волята Божия.
към втори вариант >>
Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото учение и им казва: „Скръб ще имате!
(втори вариант)
Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото учение и им казва: „Скръб ще имате!
“ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване. Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби. Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: какво чувствате долу?
към втори вариант >>
Но този човек, който ще прави опита, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно справедлив, абсолютно интелигентен, абсолютно благороден.
(втори вариант)
Той за мене ли ще се грижи? Еди кои си философи тъй казват! Тия ваши философи да дойдат да се учат наново. Този подпис струва толкова колкото цялата вселена. Всеки един от вас може да направи този опит, да провери тази велика Истина.
Но този човек, който ще прави опита, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно справедлив, абсолютно интелигентен, абсолютно благороден.
Той трябва да бъде човек, който е готов всеки момент да изпълни волята Божия.
към втори вариант >>
“ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване.
(втори вариант)
Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото учение и им казва: „Скръб ще имате!
“ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване.
Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби. Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен!
към втори вариант >>
Той трябва да бъде човек, който е готов всеки момент да изпълни волята Божия.
(втори вариант)
Еди кои си философи тъй казват! Тия ваши философи да дойдат да се учат наново. Този подпис струва толкова колкото цялата вселена. Всеки един от вас може да направи този опит, да провери тази велика Истина. Но този човек, който ще прави опита, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно справедлив, абсолютно интелигентен, абсолютно благороден.
Той трябва да бъде човек, който е готов всеки момент да изпълни волята Божия.
към втори вариант >>
Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел.
(втори вариант)
Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото учение и им казва: „Скръб ще имате! “ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване.
Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел.
Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби. Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен! Имате една неутешима скръб.
към втори вариант >>
Всеки един от вас може да направи този опит.
(втори вариант)
Всеки един от вас може да направи този опит.
Като направите първия опит, като се срещнем, ние ще се разберем тъй, както се разбират великите музиканти в един оркестър. Вие разбирате ли това нещо? Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти? Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири.
към втори вариант >>
Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби.
(втори вариант)
Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото учение и им казва: „Скръб ще имате! “ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване. Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел.
Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби.
Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен! Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си?
към втори вариант >>
Като направите първия опит, като се срещнем, ние ще се разберем тъй, както се разбират великите музиканти в един оркестър.
(втори вариант)
Всеки един от вас може да направи този опит.
Като направите първия опит, като се срещнем, ние ще се разберем тъй, както се разбират великите музиканти в един оркестър.
Вие разбирате ли това нещо? Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти? Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири. Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири.
към втори вариант >>
Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината.
(втори вариант)
Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото учение и им казва: „Скръб ще имате! “ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване. Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби.
Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината.
Питам ви: какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен! Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си? – Долу съм.
към втори вариант >>
Вие разбирате ли това нещо?
(втори вариант)
Всеки един от вас може да направи този опит. Като направите първия опит, като се срещнем, ние ще се разберем тъй, както се разбират великите музиканти в един оркестър.
Вие разбирате ли това нещо?
Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти? Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири. Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири. В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение.
към втори вариант >>
Питам ви: какво чувствате долу?
(втори вариант)
Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото учение и им казва: „Скръб ще имате! “ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване. Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби. Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината.
Питам ви: какво чувствате долу?
Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен! Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си? – Долу съм. Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си?
към втори вариант >>
Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти?
(втори вариант)
Всеки един от вас може да направи този опит. Като направите първия опит, като се срещнем, ние ще се разберем тъй, както се разбират великите музиканти в един оркестър. Вие разбирате ли това нещо?
Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти?
Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири. Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири. В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение. И в музиката има известни пропорции.
към втори вариант >>
Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен!
(втори вариант)
“ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване. Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби. Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: какво чувствате долу?
Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен!
Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си? – Долу съм. Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си? – Тук съм.
към втори вариант >>
Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири.
(втори вариант)
Всеки един от вас може да направи този опит. Като направите първия опит, като се срещнем, ние ще се разберем тъй, както се разбират великите музиканти в един оркестър. Вие разбирате ли това нещо? Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти?
Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири.
Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири. Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири. В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение. И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има!
към втори вариант >>
Имате една неутешима скръб.
(втори вариант)
Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби. Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен!
Имате една неутешима скръб.
Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си? – Долу съм. Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си? – Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре.
към втори вариант >>
Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири.
(втори вариант)
Всеки един от вас може да направи този опит. Като направите първия опит, като се срещнем, ние ще се разберем тъй, както се разбират великите музиканти в един оркестър. Вие разбирате ли това нещо? Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти? Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири.
Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири.
Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири. В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение. И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора!
към втори вариант >>
Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си?
(втори вариант)
Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби. Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен! Имате една неутешима скръб.
Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си?
– Долу съм. Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си? – Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост.
към втори вариант >>
Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири.
(втори вариант)
Като направите първия опит, като се срещнем, ние ще се разберем тъй, както се разбират великите музиканти в един оркестър. Вие разбирате ли това нещо? Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти? Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири.
Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири.
В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение. И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър.
към втори вариант >>
– Долу съм.
(втори вариант)
Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен! Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си?
– Долу съм.
Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си? – Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си?
към втори вариант >>
В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение.
(втори вариант)
Вие разбирате ли това нещо? Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти? Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири. Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири.
В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение.
И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър. Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава.
към втори вариант >>
Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си?
(втори вариант)
Питам ви: какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен! Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си? – Долу съм.
Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си?
– Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца.
към втори вариант >>
И в музиката има известни пропорции.
(втори вариант)
Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти? Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири. Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири. В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение.
И в музиката има известни пропорции.
Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър. Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава. Владеят тия хора своето изкуство!
към втори вариант >>
– Тук съм.
(втори вариант)
Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен! Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си? – Долу съм. Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си?
– Тук съм.
Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум?
към втори вариант >>
Но, каква точност, какво изпълнение има!
(втори вариант)
Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири. Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири. В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение. И в музиката има известни пропорции.
Но, каква точност, какво изпълнение има!
Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър. Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава. Владеят тия хора своето изкуство! Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво да се живее!
към втори вариант >>
Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре.
(втори вариант)
Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си? – Долу съм. Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си? – Тук съм.
Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре.
Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел.
към втори вариант >>
Майстори са тия хора!
(втори вариант)
Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири. Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири. В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение. И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има!
Майстори са тия хора!
Друго нещо има в този симфонически оркестър. Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава. Владеят тия хора своето изкуство! Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво да се живее! Приятен е животът!
към втори вариант >>
Веднага вашата скръб се превръща на радост.
(втори вариант)
Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си? – Долу съм. Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си? – Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре.
Веднага вашата скръб се превръща на радост.
Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас.
към втори вариант >>
Друго нещо има в този симфонически оркестър.
(втори вариант)
Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири. В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение. И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора!
Друго нещо има в този симфонически оркестър.
Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава. Владеят тия хора своето изкуство! Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво да се живее! Приятен е животът! Има смисъл да се живее!
към втори вариант >>
Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си?
(втори вариант)
– Долу съм. Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си? – Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост.
Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си?
– Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас.
към втори вариант >>
Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава.
(втори вариант)
В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение. И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър.
Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава.
Владеят тия хора своето изкуство! Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво да се живее! Приятен е животът! Има смисъл да се живее! Но, колко скърби имаха тези музиканти, колко пъти се късаха техните струни!
към втори вариант >>
– Вие помните скръбта си, помните и кладенеца.
(втори вариант)
Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си? – Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си?
– Вие помните скръбта си, помните и кладенеца.
Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя.
към втори вариант >>
Владеят тия хора своето изкуство!
(втори вариант)
И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър. Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава.
Владеят тия хора своето изкуство!
Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво да се живее! Приятен е животът! Има смисъл да се живее! Но, колко скърби имаха тези музиканти, колко пъти се късаха техните струни! И затова днес всички казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете – сладки“.
към втори вариант >>
Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум?
(втори вариант)
– Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца.
Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум?
– Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни.
към втори вариант >>
Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво да се живее!
(втори вариант)
Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър. Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава. Владеят тия хора своето изкуство!
Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво да се живее!
Приятен е животът! Има смисъл да се живее! Но, колко скърби имаха тези музиканти, колко пъти се късаха техните струни! И затова днес всички казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете – сладки“. В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост.
към втори вариант >>
– Вашият приятел.
(втори вариант)
Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум?
– Вашият приятел.
Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата.
към втори вариант >>
Приятен е животът!
(втори вариант)
Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър. Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава. Владеят тия хора своето изкуство! Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво да се живее!
Приятен е животът!
Има смисъл да се живее! Но, колко скърби имаха тези музиканти, колко пъти се късаха техните струни! И затова днес всички казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете – сладки“. В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост.
към втори вариант >>
Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас.
(втори вариант)
Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел.
Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас.
Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата. Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ?
към втори вариант >>
Има смисъл да се живее!
(втори вариант)
Друго нещо има в този симфонически оркестър. Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава. Владеят тия хора своето изкуство! Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво да се живее! Приятен е животът!
Има смисъл да се живее!
Но, колко скърби имаха тези музиканти, колко пъти се късаха техните струни! И затова днес всички казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете – сладки“. В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост.
към втори вариант >>
Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас.
(втори вариант)
Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас.
Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас.
Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата. Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ? – Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог.
към втори вариант >>
Но, колко скърби имаха тези музиканти, колко пъти се късаха техните струни!
(втори вариант)
Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава. Владеят тия хора своето изкуство! Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво да се живее! Приятен е животът! Има смисъл да се живее!
Но, колко скърби имаха тези музиканти, колко пъти се късаха техните струни!
И затова днес всички казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете – сладки“. В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост.
към втори вариант >>
Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя.
(втори вариант)
– Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас.
Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя.
Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата. Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ? – Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог. Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си.
към втори вариант >>
И затова днес всички казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете – сладки“.
(втори вариант)
Владеят тия хора своето изкуство! Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво да се живее! Приятен е животът! Има смисъл да се живее! Но, колко скърби имаха тези музиканти, колко пъти се късаха техните струни!
И затова днес всички казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете – сладки“.
В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост.
към втори вариант >>
Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни.
(втори вариант)
Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя.
Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни.
Това ще разберем в края на краищата. Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ? – Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог. Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си. За мене светът тогава се свършва.
към втори вариант >>
В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост.
(втори вариант)
Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво да се живее! Приятен е животът! Има смисъл да се живее! Но, колко скърби имаха тези музиканти, колко пъти се късаха техните струни! И затова днес всички казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете – сладки“.
В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост.
към втори вариант >>
Това ще разберем в края на краищата.
(втори вариант)
– Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни.
Това ще разберем в края на краищата.
Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ? – Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог. Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си. За мене светът тогава се свършва. За мене е важно да разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал.
към втори вариант >>
Сега, аз искам всеки един от вас да има своя цигулка, че като засвирите всички под онзи хармоничен такт на великия капелмайстор, да се проявите като майстори и така да засвирите, че вашата скръб да се превърне на радост!
(втори вариант)
Сега, аз искам всеки един от вас да има своя цигулка, че като засвирите всички под онзи хармоничен такт на великия капелмайстор, да се проявите като майстори и така да засвирите, че вашата скръб да се превърне на радост!
към втори вариант >>
Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ?
(втори вариант)
Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата.
Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ?
– Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог. Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си. За мене светът тогава се свършва. За мене е важно да разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал. Пише ми Господ: „Синко, как си, как минаваш, близките ти как са?
към втори вариант >>
– Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог.
(втори вариант)
Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата. Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ?
– Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог.
Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си. За мене светът тогава се свършва. За мене е важно да разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал. Пише ми Господ: „Синко, как си, как минаваш, близките ти как са? “ Често запитвате: защо идват ангелите?
към втори вариант >>
Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си.
(втори вариант)
Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата. Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ? – Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог.
Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си.
За мене светът тогава се свършва. За мене е важно да разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал. Пише ми Господ: „Синко, как си, как минаваш, близките ти как са? “ Често запитвате: защо идват ангелите? – Пощальони са те, носят писма от Бога.
към втори вариант >>
За мене светът тогава се свършва.
(втори вариант)
Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата. Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ? – Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог. Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си.
За мене светът тогава се свършва.
За мене е важно да разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал. Пише ми Господ: „Синко, как си, как минаваш, близките ти как са? “ Често запитвате: защо идват ангелите? – Пощальони са те, носят писма от Бога. Когато Господ иска да изпрати едно важно писмо до някого, за да не изпадне в чужди ръце, Той изпраща специален ангел пощальон да донесе това писмо и да го връчи направо в ръцете на този комуто е определено.
към втори вариант >>
За мене е важно да разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал.
(втори вариант)
Това ще разберем в края на краищата. Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ? – Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог. Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си. За мене светът тогава се свършва.
За мене е важно да разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал.
Пише ми Господ: „Синко, как си, как минаваш, близките ти как са? “ Често запитвате: защо идват ангелите? – Пощальони са те, носят писма от Бога. Когато Господ иска да изпрати едно важно писмо до някого, за да не изпадне в чужди ръце, Той изпраща специален ангел пощальон да донесе това писмо и да го връчи направо в ръцете на този комуто е определено.
към втори вариант >>
Пише ми Господ: „Синко, как си, как минаваш, близките ти как са?
(втори вариант)
Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ? – Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог. Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си. За мене светът тогава се свършва. За мене е важно да разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал.
Пише ми Господ: „Синко, как си, как минаваш, близките ти как са?
“ Често запитвате: защо идват ангелите? – Пощальони са те, носят писма от Бога. Когато Господ иска да изпрати едно важно писмо до някого, за да не изпадне в чужди ръце, Той изпраща специален ангел пощальон да донесе това писмо и да го връчи направо в ръцете на този комуто е определено.
към втори вариант >>
“ Често запитвате: защо идват ангелите?
(втори вариант)
– Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог. Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си. За мене светът тогава се свършва. За мене е важно да разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал. Пише ми Господ: „Синко, как си, как минаваш, близките ти как са?
“ Често запитвате: защо идват ангелите?
– Пощальони са те, носят писма от Бога. Когато Господ иска да изпрати едно важно писмо до някого, за да не изпадне в чужди ръце, Той изпраща специален ангел пощальон да донесе това писмо и да го връчи направо в ръцете на този комуто е определено.
към втори вариант >>
– Пощальони са те, носят писма от Бога.
(втори вариант)
Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си. За мене светът тогава се свършва. За мене е важно да разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал. Пише ми Господ: „Синко, как си, как минаваш, близките ти как са? “ Често запитвате: защо идват ангелите?
– Пощальони са те, носят писма от Бога.
Когато Господ иска да изпрати едно важно писмо до някого, за да не изпадне в чужди ръце, Той изпраща специален ангел пощальон да донесе това писмо и да го връчи направо в ръцете на този комуто е определено.
към втори вариант >>
Когато Господ иска да изпрати едно важно писмо до някого, за да не изпадне в чужди ръце, Той изпраща специален ангел пощальон да донесе това писмо и да го връчи направо в ръцете на този комуто е определено.
(втори вариант)
За мене светът тогава се свършва. За мене е важно да разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал. Пише ми Господ: „Синко, как си, как минаваш, близките ти как са? “ Често запитвате: защо идват ангелите? – Пощальони са те, носят писма от Бога.
Когато Господ иска да изпрати едно важно писмо до някого, за да не изпадне в чужди ръце, Той изпраща специален ангел пощальон да донесе това писмо и да го връчи направо в ръцете на този комуто е определено.
към втори вариант >>
Сега, като ме слушате, ще си кажете: седнал той на нас, учените хора, на нас, културните хора, да ни разправя за неща, които не са били.
(втори вариант)
Сега, като ме слушате, ще си кажете: седнал той на нас, учените хора, на нас, културните хора, да ни разправя за неща, които не са били.
Какво ще кажете, ако аз разтворя корема на някой човек и започна да ви разправям за неговите черва, за жлъчката му и след това отново го зашия? Ще кажете, че това е една реалност, ще вярвате на всичко, което ви говоря. Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате. Кое е по-важно, обаче в дадения случай? – При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният.
към втори вариант >>
Какво ще кажете, ако аз разтворя корема на някой човек и започна да ви разправям за неговите черва, за жлъчката му и след това отново го зашия?
(втори вариант)
Сега, като ме слушате, ще си кажете: седнал той на нас, учените хора, на нас, културните хора, да ни разправя за неща, които не са били.
Какво ще кажете, ако аз разтворя корема на някой човек и започна да ви разправям за неговите черва, за жлъчката му и след това отново го зашия?
Ще кажете, че това е една реалност, ще вярвате на всичко, което ви говоря. Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате. Кое е по-важно, обаче в дадения случай? – При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният. Този ангел идва всякога.
към втори вариант >>
Ще кажете, че това е една реалност, ще вярвате на всичко, което ви говоря.
(втори вариант)
Сега, като ме слушате, ще си кажете: седнал той на нас, учените хора, на нас, културните хора, да ни разправя за неща, които не са били. Какво ще кажете, ако аз разтворя корема на някой човек и започна да ви разправям за неговите черва, за жлъчката му и след това отново го зашия?
Ще кажете, че това е една реалност, ще вярвате на всичко, което ви говоря.
Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате. Кое е по-важно, обаче в дадения случай? – При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният. Този ангел идва всякога. Това не е илюзия.
към втори вариант >>
Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате.
(втори вариант)
Сега, като ме слушате, ще си кажете: седнал той на нас, учените хора, на нас, културните хора, да ни разправя за неща, които не са били. Какво ще кажете, ако аз разтворя корема на някой човек и започна да ви разправям за неговите черва, за жлъчката му и след това отново го зашия? Ще кажете, че това е една реалност, ще вярвате на всичко, което ви говоря.
Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате.
Кое е по-важно, обаче в дадения случай? – При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният. Този ангел идва всякога. Това не е илюзия. Когато дойде един ангел, всякога донася радост.
към втори вариант >>
Кое е по-важно, обаче в дадения случай?
(втори вариант)
Сега, като ме слушате, ще си кажете: седнал той на нас, учените хора, на нас, културните хора, да ни разправя за неща, които не са били. Какво ще кажете, ако аз разтворя корема на някой човек и започна да ви разправям за неговите черва, за жлъчката му и след това отново го зашия? Ще кажете, че това е една реалност, ще вярвате на всичко, което ви говоря. Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате.
Кое е по-важно, обаче в дадения случай?
– При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният. Този ангел идва всякога. Това не е илюзия. Когато дойде един ангел, всякога донася радост. Неговото идване се отличава.
към втори вариант >>
– При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният.
(втори вариант)
Сега, като ме слушате, ще си кажете: седнал той на нас, учените хора, на нас, културните хора, да ни разправя за неща, които не са били. Какво ще кажете, ако аз разтворя корема на някой човек и започна да ви разправям за неговите черва, за жлъчката му и след това отново го зашия? Ще кажете, че това е една реалност, ще вярвате на всичко, което ви говоря. Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате. Кое е по-важно, обаче в дадения случай?
– При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният.
Този ангел идва всякога. Това не е илюзия. Когато дойде един ангел, всякога донася радост. Неговото идване се отличава. Ние не подхранваме илюзиите на нещата.
към втори вариант >>
Този ангел идва всякога.
(втори вариант)
Какво ще кажете, ако аз разтворя корема на някой човек и започна да ви разправям за неговите черва, за жлъчката му и след това отново го зашия? Ще кажете, че това е една реалност, ще вярвате на всичко, което ви говоря. Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате. Кое е по-важно, обаче в дадения случай? – При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният.
Този ангел идва всякога.
Това не е илюзия. Когато дойде един ангел, всякога донася радост. Неговото идване се отличава. Ние не подхранваме илюзиите на нещата. Ако дойде един ангел в човека, неговата интелигентност трябва да се повиши.
към втори вариант >>
Това не е илюзия.
(втори вариант)
Ще кажете, че това е една реалност, ще вярвате на всичко, което ви говоря. Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате. Кое е по-важно, обаче в дадения случай? – При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният. Този ангел идва всякога.
Това не е илюзия.
Когато дойде един ангел, всякога донася радост. Неговото идване се отличава. Ние не подхранваме илюзиите на нещата. Ако дойде един ангел в човека, неговата интелигентност трябва да се повиши. Изобщо, в него, при такъв случай става една коренна промяна.
към втори вариант >>
Когато дойде един ангел, всякога донася радост.
(втори вариант)
Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате. Кое е по-важно, обаче в дадения случай? – При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният. Този ангел идва всякога. Това не е илюзия.
Когато дойде един ангел, всякога донася радост.
Неговото идване се отличава. Ние не подхранваме илюзиите на нещата. Ако дойде един ангел в човека, неговата интелигентност трябва да се повиши. Изобщо, в него, при такъв случай става една коренна промяна. Ако някой каже, че при него е дошъл един ангел, а при това не е станал по-умен, това е една илюзия.
към втори вариант >>
Неговото идване се отличава.
(втори вариант)
Кое е по-важно, обаче в дадения случай? – При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният. Този ангел идва всякога. Това не е илюзия. Когато дойде един ангел, всякога донася радост.
Неговото идване се отличава.
Ние не подхранваме илюзиите на нещата. Ако дойде един ангел в човека, неговата интелигентност трябва да се повиши. Изобщо, в него, при такъв случай става една коренна промяна. Ако някой каже, че при него е дошъл един ангел, а при това не е станал по-умен, това е една илюзия. Реалността всякога извършва една коренна промяна в човека: тя усилва човешката интелигентност, усилва човешката любов, усилва любовта му към Истината.
към втори вариант >>
Ние не подхранваме илюзиите на нещата.
(втори вариант)
– При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният. Този ангел идва всякога. Това не е илюзия. Когато дойде един ангел, всякога донася радост. Неговото идване се отличава.
Ние не подхранваме илюзиите на нещата.
Ако дойде един ангел в човека, неговата интелигентност трябва да се повиши. Изобщо, в него, при такъв случай става една коренна промяна. Ако някой каже, че при него е дошъл един ангел, а при това не е станал по-умен, това е една илюзия. Реалността всякога извършва една коренна промяна в човека: тя усилва човешката интелигентност, усилва човешката любов, усилва любовта му към Истината.
към втори вариант >>
Ако дойде един ангел в човека, неговата интелигентност трябва да се повиши.
(втори вариант)
Този ангел идва всякога. Това не е илюзия. Когато дойде един ангел, всякога донася радост. Неговото идване се отличава. Ние не подхранваме илюзиите на нещата.
Ако дойде един ангел в човека, неговата интелигентност трябва да се повиши.
Изобщо, в него, при такъв случай става една коренна промяна. Ако някой каже, че при него е дошъл един ангел, а при това не е станал по-умен, това е една илюзия. Реалността всякога извършва една коренна промяна в човека: тя усилва човешката интелигентност, усилва човешката любов, усилва любовта му към Истината.
към втори вариант >>
Изобщо, в него, при такъв случай става една коренна промяна.
(втори вариант)
Това не е илюзия. Когато дойде един ангел, всякога донася радост. Неговото идване се отличава. Ние не подхранваме илюзиите на нещата. Ако дойде един ангел в човека, неговата интелигентност трябва да се повиши.
Изобщо, в него, при такъв случай става една коренна промяна.
Ако някой каже, че при него е дошъл един ангел, а при това не е станал по-умен, това е една илюзия. Реалността всякога извършва една коренна промяна в човека: тя усилва човешката интелигентност, усилва човешката любов, усилва любовта му към Истината.
към втори вариант >>
Ако някой каже, че при него е дошъл един ангел, а при това не е станал по-умен, това е една илюзия.
(втори вариант)
Когато дойде един ангел, всякога донася радост. Неговото идване се отличава. Ние не подхранваме илюзиите на нещата. Ако дойде един ангел в човека, неговата интелигентност трябва да се повиши. Изобщо, в него, при такъв случай става една коренна промяна.
Ако някой каже, че при него е дошъл един ангел, а при това не е станал по-умен, това е една илюзия.
Реалността всякога извършва една коренна промяна в човека: тя усилва човешката интелигентност, усилва човешката любов, усилва любовта му към Истината.
към втори вариант >>
Реалността всякога извършва една коренна промяна в човека: тя усилва човешката интелигентност, усилва човешката любов, усилва любовта му към Истината.
(втори вариант)
Неговото идване се отличава. Ние не подхранваме илюзиите на нещата. Ако дойде един ангел в човека, неговата интелигентност трябва да се повиши. Изобщо, в него, при такъв случай става една коренна промяна. Ако някой каже, че при него е дошъл един ангел, а при това не е станал по-умен, това е една илюзия.
Реалността всякога извършва една коренна промяна в човека: тя усилва човешката интелигентност, усилва човешката любов, усилва любовта му към Истината.
към втори вариант >>
Ще ви разправя един от фантастичните, от въображаемите разкази.
(втори вариант)
Ще ви разправя един от фантастичните, от въображаемите разкази.
Ние наричаме тия разкази символи. Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди. В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание. Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адета.
към втори вариант >>
Ние наричаме тия разкази символи.
(втори вариант)
Ще ви разправя един от фантастичните, от въображаемите разкази.
Ние наричаме тия разкази символи.
Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди. В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание. Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адета. И турците имат думата „адет“.
към втори вариант >>
Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди.
(втори вариант)
Ще ви разправя един от фантастичните, от въображаемите разкази. Ние наричаме тия разкази символи.
Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди.
В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание. Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адета. И турците имат думата „адет“. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение.
към втори вариант >>
В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание.
(втори вариант)
Ще ви разправя един от фантастичните, от въображаемите разкази. Ние наричаме тия разкази символи. Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди.
В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание.
Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адета. И турците имат думата „адет“. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство!
към втори вариант >>
Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание.
(втори вариант)
Ще ви разправя един от фантастичните, от въображаемите разкази. Ние наричаме тия разкази символи. Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди. В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание.
Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание.
Такива били законите в царството на Бен-Адета. И турците имат думата „адет“. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими.
към втори вариант >>
Такива били законите в царството на Бен-Адета.
(втори вариант)
Ще ви разправя един от фантастичните, от въображаемите разкази. Ние наричаме тия разкази символи. Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди. В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание. Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание.
Такива били законите в царството на Бен-Адета.
И турците имат думата „адет“. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. Хората в България се оплакват от своето сегашно положение.
към втори вариант >>
2.
Честността
,
МОК
, София, 1.3.1925г.,
Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва да се развива.
Първо ще образувате триъгълник, после кръг, и след това ще предизвикате ума си към работа. Не мислете, че сега ще придобиете честността.
Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва да се развива.
Тя седи у вас като зародиш, като една потенциална, разумна жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива. Дадете ли Ă почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама да се развива, не мислете вече за нея. Тя е в състояние сама да се развива. Мислите ли за нея, вие я спъвате. Като ви казвам, че трябва да бъдете честни, не мислете, че трябва да насочите ума си изключително в това направление, механически да развивате честността.
към беседата >>
Тя седи у вас като зародиш, като една потенциална, разумна жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива.
Първо ще образувате триъгълник, после кръг, и след това ще предизвикате ума си към работа. Не мислете, че сега ще придобиете честността. Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва да се развива.
Тя седи у вас като зародиш, като една потенциална, разумна жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива.
Дадете ли Ă почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама да се развива, не мислете вече за нея. Тя е в състояние сама да се развива. Мислите ли за нея, вие я спъвате. Като ви казвам, че трябва да бъдете честни, не мислете, че трябва да насочите ума си изключително в това направление, механически да развивате честността. Не, честността е жива сила, тя сама расте.
към беседата >>
Дадете ли Ă почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама да се развива, не мислете вече за нея.
Първо ще образувате триъгълник, после кръг, и след това ще предизвикате ума си към работа. Не мислете, че сега ще придобиете честността. Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва да се развива. Тя седи у вас като зародиш, като една потенциална, разумна жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива.
Дадете ли Ă почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама да се развива, не мислете вече за нея.
Тя е в състояние сама да се развива. Мислите ли за нея, вие я спъвате. Като ви казвам, че трябва да бъдете честни, не мислете, че трябва да насочите ума си изключително в това направление, механически да развивате честността. Не, честността е жива сила, тя сама расте. От вас се изисква да я насадите в себе си, да Ă дадете почва.
към беседата >>
Тя е в състояние сама да се развива.
Първо ще образувате триъгълник, после кръг, и след това ще предизвикате ума си към работа. Не мислете, че сега ще придобиете честността. Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва да се развива. Тя седи у вас като зародиш, като една потенциална, разумна жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива. Дадете ли Ă почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама да се развива, не мислете вече за нея.
Тя е в състояние сама да се развива.
Мислите ли за нея, вие я спъвате. Като ви казвам, че трябва да бъдете честни, не мислете, че трябва да насочите ума си изключително в това направление, механически да развивате честността. Не, честността е жива сила, тя сама расте. От вас се изисква да я насадите в себе си, да Ă дадете почва.
към беседата >>
Мислите ли за нея, вие я спъвате.
Не мислете, че сега ще придобиете честността. Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва да се развива. Тя седи у вас като зародиш, като една потенциална, разумна жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива. Дадете ли Ă почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама да се развива, не мислете вече за нея. Тя е в състояние сама да се развива.
Мислите ли за нея, вие я спъвате.
Като ви казвам, че трябва да бъдете честни, не мислете, че трябва да насочите ума си изключително в това направление, механически да развивате честността. Не, честността е жива сила, тя сама расте. От вас се изисква да я насадите в себе си, да Ă дадете почва.
към беседата >>
Като ви казвам, че трябва да бъдете честни, не мислете, че трябва да насочите ума си изключително в това направление, механически да развивате честността.
Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва да се развива. Тя седи у вас като зародиш, като една потенциална, разумна жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива. Дадете ли Ă почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама да се развива, не мислете вече за нея. Тя е в състояние сама да се развива. Мислите ли за нея, вие я спъвате.
Като ви казвам, че трябва да бъдете честни, не мислете, че трябва да насочите ума си изключително в това направление, механически да развивате честността.
Не, честността е жива сила, тя сама расте. От вас се изисква да я насадите в себе си, да Ă дадете почва.
към беседата >>
Не, честността е жива сила, тя сама расте.
Тя седи у вас като зародиш, като една потенциална, разумна жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива. Дадете ли Ă почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама да се развива, не мислете вече за нея. Тя е в състояние сама да се развива. Мислите ли за нея, вие я спъвате. Като ви казвам, че трябва да бъдете честни, не мислете, че трябва да насочите ума си изключително в това направление, механически да развивате честността.
Не, честността е жива сила, тя сама расте.
От вас се изисква да я насадите в себе си, да Ă дадете почва.
към беседата >>
От вас се изисква да я насадите в себе си, да Ă дадете почва.
Дадете ли Ă почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама да се развива, не мислете вече за нея. Тя е в състояние сама да се развива. Мислите ли за нея, вие я спъвате. Като ви казвам, че трябва да бъдете честни, не мислете, че трябва да насочите ума си изключително в това направление, механически да развивате честността. Не, честността е жива сила, тя сама расте.
От вас се изисква да я насадите в себе си, да Ă дадете почва.
към беседата >>
Честността има и външни признаци у човека.
Честността има и външни признаци у човека.
Например честният човек е винаги прав, не се прегърбва. Гърбавият човек не може да бъде честен. За гърбавия човек казват, че е безчестен, влечуга човек. Дяволът представлява крив, прегърбен човек. Главата на честния човек е успоредна с гръбначния стълб.
към беседата >>
Например честният човек е винаги прав, не се прегърбва.
Честността има и външни признаци у човека.
Например честният човек е винаги прав, не се прегърбва.
Гърбавият човек не може да бъде честен. За гърбавия човек казват, че е безчестен, влечуга човек. Дяволът представлява крив, прегърбен човек. Главата на честния човек е успоредна с гръбначния стълб. Когато някой човек иска да се представи за честен, той наклонява главата си назад – това вече е глупост.
към беседата >>
Гърбавият човек не може да бъде честен.
Честността има и външни признаци у човека. Например честният човек е винаги прав, не се прегърбва.
Гърбавият човек не може да бъде честен.
За гърбавия човек казват, че е безчестен, влечуга човек. Дяволът представлява крив, прегърбен човек. Главата на честния човек е успоредна с гръбначния стълб. Когато някой човек иска да се представи за честен, той наклонява главата си назад – това вече е глупост. Природата не позволява главата да се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва да бъде успоредно с него.
към беседата >>
За гърбавия човек казват, че е безчестен, влечуга човек.
Честността има и външни признаци у човека. Например честният човек е винаги прав, не се прегърбва. Гърбавият човек не може да бъде честен.
За гърбавия човек казват, че е безчестен, влечуга човек.
Дяволът представлява крив, прегърбен човек. Главата на честния човек е успоредна с гръбначния стълб. Когато някой човек иска да се представи за честен, той наклонява главата си назад – това вече е глупост. Природата не позволява главата да се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва да бъде успоредно с него. Ще знаете: честният човек ходи прав, с глава, успоредна на гръбначния стълб.
към беседата >>
Дяволът представлява крив, прегърбен човек.
Честността има и външни признаци у човека. Например честният човек е винаги прав, не се прегърбва. Гърбавият човек не може да бъде честен. За гърбавия човек казват, че е безчестен, влечуга човек.
Дяволът представлява крив, прегърбен човек.
Главата на честния човек е успоредна с гръбначния стълб. Когато някой човек иска да се представи за честен, той наклонява главата си назад – това вече е глупост. Природата не позволява главата да се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва да бъде успоредно с него. Ще знаете: честният човек ходи прав, с глава, успоредна на гръбначния стълб. Тия правила няма да намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете.
към беседата >>
Главата на честния човек е успоредна с гръбначния стълб.
Честността има и външни признаци у човека. Например честният човек е винаги прав, не се прегърбва. Гърбавият човек не може да бъде честен. За гърбавия човек казват, че е безчестен, влечуга човек. Дяволът представлява крив, прегърбен човек.
Главата на честния човек е успоредна с гръбначния стълб.
Когато някой човек иска да се представи за честен, той наклонява главата си назад – това вече е глупост. Природата не позволява главата да се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва да бъде успоредно с него. Ще знаете: честният човек ходи прав, с глава, успоредна на гръбначния стълб. Тия правила няма да намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете. Ако държите главата си много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението си, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно.
към беседата >>
Когато някой човек иска да се представи за честен, той наклонява главата си назад – това вече е глупост.
Например честният човек е винаги прав, не се прегърбва. Гърбавият човек не може да бъде честен. За гърбавия човек казват, че е безчестен, влечуга човек. Дяволът представлява крив, прегърбен човек. Главата на честния човек е успоредна с гръбначния стълб.
Когато някой човек иска да се представи за честен, той наклонява главата си назад – това вече е глупост.
Природата не позволява главата да се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва да бъде успоредно с него. Ще знаете: честният човек ходи прав, с глава, успоредна на гръбначния стълб. Тия правила няма да намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете. Ако държите главата си много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението си, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно. През тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бъдете.
към беседата >>
Природата не позволява главата да се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва да бъде успоредно с него.
Гърбавият човек не може да бъде честен. За гърбавия човек казват, че е безчестен, влечуга човек. Дяволът представлява крив, прегърбен човек. Главата на честния човек е успоредна с гръбначния стълб. Когато някой човек иска да се представи за честен, той наклонява главата си назад – това вече е глупост.
Природата не позволява главата да се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва да бъде успоредно с него.
Ще знаете: честният човек ходи прав, с глава, успоредна на гръбначния стълб. Тия правила няма да намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете. Ако държите главата си много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението си, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно. През тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бъдете. Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота.
към беседата >>
Ще знаете: честният човек ходи прав, с глава, успоредна на гръбначния стълб.
За гърбавия човек казват, че е безчестен, влечуга човек. Дяволът представлява крив, прегърбен човек. Главата на честния човек е успоредна с гръбначния стълб. Когато някой човек иска да се представи за честен, той наклонява главата си назад – това вече е глупост. Природата не позволява главата да се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва да бъде успоредно с него.
Ще знаете: честният човек ходи прав, с глава, успоредна на гръбначния стълб.
Тия правила няма да намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете. Ако държите главата си много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението си, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно. През тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бъдете. Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота. Бъдете честни спрямо себе си!
към беседата >>
Тия правила няма да намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете.
Дяволът представлява крив, прегърбен човек. Главата на честния човек е успоредна с гръбначния стълб. Когато някой човек иска да се представи за честен, той наклонява главата си назад – това вече е глупост. Природата не позволява главата да се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва да бъде успоредно с него. Ще знаете: честният човек ходи прав, с глава, успоредна на гръбначния стълб.
Тия правила няма да намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете.
Ако държите главата си много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението си, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно. През тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бъдете. Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота. Бъдете честни спрямо себе си! Гръбнакът на човека трябва да има една много малка, лека кривина, да бъде повече прав.
към беседата >>
Ако държите главата си много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението си, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно.
Главата на честния човек е успоредна с гръбначния стълб. Когато някой човек иска да се представи за честен, той наклонява главата си назад – това вече е глупост. Природата не позволява главата да се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва да бъде успоредно с него. Ще знаете: честният човек ходи прав, с глава, успоредна на гръбначния стълб. Тия правила няма да намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете.
Ако държите главата си много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението си, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно.
През тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бъдете. Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота. Бъдете честни спрямо себе си! Гръбнакът на човека трябва да има една много малка, лека кривина, да бъде повече прав. У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s.
към беседата >>
През тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бъдете.
Когато някой човек иска да се представи за честен, той наклонява главата си назад – това вече е глупост. Природата не позволява главата да се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва да бъде успоредно с него. Ще знаете: честният човек ходи прав, с глава, успоредна на гръбначния стълб. Тия правила няма да намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете. Ако държите главата си много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението си, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно.
През тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бъдете.
Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота. Бъдете честни спрямо себе си! Гръбнакът на човека трябва да има една много малка, лека кривина, да бъде повече прав. У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s. За да привикнете да вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял да се допре до нея.
към беседата >>
Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота.
Природата не позволява главата да се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва да бъде успоредно с него. Ще знаете: честният човек ходи прав, с глава, успоредна на гръбначния стълб. Тия правила няма да намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете. Ако държите главата си много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението си, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно. През тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бъдете.
Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота.
Бъдете честни спрямо себе си! Гръбнакът на човека трябва да има една много малка, лека кривина, да бъде повече прав. У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s. За да привикнете да вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял да се допре до нея. Всичко това е необходимо за вас, за да привикнете да владеете мускулите си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте им господари, а не те на вас.
към беседата >>
Бъдете честни спрямо себе си!
Ще знаете: честният човек ходи прав, с глава, успоредна на гръбначния стълб. Тия правила няма да намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете. Ако държите главата си много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението си, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно. През тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бъдете. Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота.
Бъдете честни спрямо себе си!
Гръбнакът на човека трябва да има една много малка, лека кривина, да бъде повече прав. У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s. За да привикнете да вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял да се допре до нея. Всичко това е необходимо за вас, за да привикнете да владеете мускулите си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте им господари, а не те на вас. Ако не можете да владеете вашите мускули, как ще владеете външните условия?
към беседата >>
Гръбнакът на човека трябва да има една много малка, лека кривина, да бъде повече прав.
Тия правила няма да намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете. Ако държите главата си много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението си, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно. През тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бъдете. Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота. Бъдете честни спрямо себе си!
Гръбнакът на човека трябва да има една много малка, лека кривина, да бъде повече прав.
У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s. За да привикнете да вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял да се допре до нея. Всичко това е необходимо за вас, за да привикнете да владеете мускулите си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте им господари, а не те на вас. Ако не можете да владеете вашите мускули, как ще владеете външните условия? Ще кажете: „Какво общо имаме ние с външните условия?
към беседата >>
У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s.
Ако държите главата си много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението си, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно. През тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бъдете. Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота. Бъдете честни спрямо себе си! Гръбнакът на човека трябва да има една много малка, лека кривина, да бъде повече прав.
У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s.
За да привикнете да вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял да се допре до нея. Всичко това е необходимо за вас, за да привикнете да владеете мускулите си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте им господари, а не те на вас. Ако не можете да владеете вашите мускули, как ще владеете външните условия? Ще кажете: „Какво общо имаме ние с външните условия? “ – Външният свят има известни отношения към вас, затова някой път той ще засегне вашия стомах, някога – вашите гърди, а някога – вашата глава.
към беседата >>
За да привикнете да вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял да се допре до нея.
През тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бъдете. Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота. Бъдете честни спрямо себе си! Гръбнакът на човека трябва да има една много малка, лека кривина, да бъде повече прав. У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s.
За да привикнете да вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял да се допре до нея.
Всичко това е необходимо за вас, за да привикнете да владеете мускулите си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте им господари, а не те на вас. Ако не можете да владеете вашите мускули, как ще владеете външните условия? Ще кажете: „Какво общо имаме ние с външните условия? “ – Външният свят има известни отношения към вас, затова някой път той ще засегне вашия стомах, някога – вашите гърди, а някога – вашата глава. Има хора в света, които разбират законите на Черната ложа, владеят ги и затова някога ще ви внушават например мисълта да държите главата си или назад наклонена, или напред наведена – и в единия, и в другия случай те ще ви повредят.
към беседата >>
Всичко това е необходимо за вас, за да привикнете да владеете мускулите си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте им господари, а не те на вас.
Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота. Бъдете честни спрямо себе си! Гръбнакът на човека трябва да има една много малка, лека кривина, да бъде повече прав. У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s. За да привикнете да вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял да се допре до нея.
Всичко това е необходимо за вас, за да привикнете да владеете мускулите си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте им господари, а не те на вас.
Ако не можете да владеете вашите мускули, как ще владеете външните условия? Ще кажете: „Какво общо имаме ние с външните условия? “ – Външният свят има известни отношения към вас, затова някой път той ще засегне вашия стомах, някога – вашите гърди, а някога – вашата глава. Има хора в света, които разбират законите на Черната ложа, владеят ги и затова някога ще ви внушават например мисълта да държите главата си или назад наклонена, или напред наведена – и в единия, и в другия случай те ще ви повредят. Всички тия мисли са внушения, посторонни неща, които вие трябва да отхвърлите.
към беседата >>
Ако не можете да владеете вашите мускули, как ще владеете външните условия?
Бъдете честни спрямо себе си! Гръбнакът на човека трябва да има една много малка, лека кривина, да бъде повече прав. У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s. За да привикнете да вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял да се допре до нея. Всичко това е необходимо за вас, за да привикнете да владеете мускулите си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте им господари, а не те на вас.
Ако не можете да владеете вашите мускули, как ще владеете външните условия?
Ще кажете: „Какво общо имаме ние с външните условия? “ – Външният свят има известни отношения към вас, затова някой път той ще засегне вашия стомах, някога – вашите гърди, а някога – вашата глава. Има хора в света, които разбират законите на Черната ложа, владеят ги и затова някога ще ви внушават например мисълта да държите главата си или назад наклонена, или напред наведена – и в единия, и в другия случай те ще ви повредят. Всички тия мисли са внушения, посторонни неща, които вие трябва да отхвърлите.
към беседата >>
Ще кажете: „Какво общо имаме ние с външните условия?
Гръбнакът на човека трябва да има една много малка, лека кривина, да бъде повече прав. У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s. За да привикнете да вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял да се допре до нея. Всичко това е необходимо за вас, за да привикнете да владеете мускулите си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте им господари, а не те на вас. Ако не можете да владеете вашите мускули, как ще владеете външните условия?
Ще кажете: „Какво общо имаме ние с външните условия?
“ – Външният свят има известни отношения към вас, затова някой път той ще засегне вашия стомах, някога – вашите гърди, а някога – вашата глава. Има хора в света, които разбират законите на Черната ложа, владеят ги и затова някога ще ви внушават например мисълта да държите главата си или назад наклонена, или напред наведена – и в единия, и в другия случай те ще ви повредят. Всички тия мисли са внушения, посторонни неща, които вие трябва да отхвърлите.
към беседата >>
“ – Външният свят има известни отношения към вас, затова някой път той ще засегне вашия стомах, някога – вашите гърди, а някога – вашата глава.
У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s. За да привикнете да вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял да се допре до нея. Всичко това е необходимо за вас, за да привикнете да владеете мускулите си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте им господари, а не те на вас. Ако не можете да владеете вашите мускули, как ще владеете външните условия? Ще кажете: „Какво общо имаме ние с външните условия?
“ – Външният свят има известни отношения към вас, затова някой път той ще засегне вашия стомах, някога – вашите гърди, а някога – вашата глава.
Има хора в света, които разбират законите на Черната ложа, владеят ги и затова някога ще ви внушават например мисълта да държите главата си или назад наклонена, или напред наведена – и в единия, и в другия случай те ще ви повредят. Всички тия мисли са внушения, посторонни неща, които вие трябва да отхвърлите.
към беседата >>
Има хора в света, които разбират законите на Черната ложа, владеят ги и затова някога ще ви внушават например мисълта да държите главата си или назад наклонена, или напред наведена – и в единия, и в другия случай те ще ви повредят.
За да привикнете да вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял да се допре до нея. Всичко това е необходимо за вас, за да привикнете да владеете мускулите си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте им господари, а не те на вас. Ако не можете да владеете вашите мускули, как ще владеете външните условия? Ще кажете: „Какво общо имаме ние с външните условия? “ – Външният свят има известни отношения към вас, затова някой път той ще засегне вашия стомах, някога – вашите гърди, а някога – вашата глава.
Има хора в света, които разбират законите на Черната ложа, владеят ги и затова някога ще ви внушават например мисълта да държите главата си или назад наклонена, или напред наведена – и в единия, и в другия случай те ще ви повредят.
Всички тия мисли са внушения, посторонни неща, които вие трябва да отхвърлите.
към беседата >>
Всички тия мисли са внушения, посторонни неща, които вие трябва да отхвърлите.
Всичко това е необходимо за вас, за да привикнете да владеете мускулите си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте им господари, а не те на вас. Ако не можете да владеете вашите мускули, как ще владеете външните условия? Ще кажете: „Какво общо имаме ние с външните условия? “ – Външният свят има известни отношения към вас, затова някой път той ще засегне вашия стомах, някога – вашите гърди, а някога – вашата глава. Има хора в света, които разбират законите на Черната ложа, владеят ги и затова някога ще ви внушават например мисълта да държите главата си или назад наклонена, или напред наведена – и в единия, и в другия случай те ще ви повредят.
Всички тия мисли са внушения, посторонни неща, които вие трябва да отхвърлите.
към беседата >>
Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън някъде, затова я отхвърлете.
Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън някъде, затова я отхвърлете.
Всяка престъпна мисъл, която минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я. В това отношение човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят. Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата градина едно лошо семенце, което да израсне. После вие ще се чудите отде е дошло това семе у вас. Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно.
към беседата >>
Всяка престъпна мисъл, която минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я.
Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън някъде, затова я отхвърлете.
Всяка престъпна мисъл, която минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я.
В това отношение човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят. Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата градина едно лошо семенце, което да израсне. После вие ще се чудите отде е дошло това семе у вас. Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно. Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате.
към беседата >>
В това отношение човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят.
Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън някъде, затова я отхвърлете. Всяка престъпна мисъл, която минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я.
В това отношение човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят.
Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата градина едно лошо семенце, което да израсне. После вие ще се чудите отде е дошло това семе у вас. Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно. Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате. Например често вие хващате главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята.
към беседата >>
Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата градина едно лошо семенце, което да израсне.
Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън някъде, затова я отхвърлете. Всяка престъпна мисъл, която минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я. В това отношение човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят.
Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата градина едно лошо семенце, което да израсне.
После вие ще се чудите отде е дошло това семе у вас. Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно. Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате. Например често вие хващате главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята. Не, това показва слаба воля.
към беседата >>
После вие ще се чудите отде е дошло това семе у вас.
Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън някъде, затова я отхвърлете. Всяка престъпна мисъл, която минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я. В това отношение човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят. Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата градина едно лошо семенце, което да израсне.
После вие ще се чудите отде е дошло това семе у вас.
Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно. Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате. Например често вие хващате главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята. Не, това показва слаба воля. Силната воля не се изразява в такива движения.
към беседата >>
Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно.
Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън някъде, затова я отхвърлете. Всяка престъпна мисъл, която минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я. В това отношение човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят. Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата градина едно лошо семенце, което да израсне. После вие ще се чудите отде е дошло това семе у вас.
Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно.
Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате. Например често вие хващате главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята. Не, това показва слаба воля. Силната воля не се изразява в такива движения. Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата си.
към беседата >>
Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате.
Всяка престъпна мисъл, която минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я. В това отношение човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят. Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата градина едно лошо семенце, което да израсне. После вие ще се чудите отде е дошло това семе у вас. Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно.
Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате.
Например често вие хващате главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята. Не, това показва слаба воля. Силната воля не се изразява в такива движения. Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата си. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам да бъде на своя страна.
към беседата >>
Например често вие хващате главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята.
В това отношение човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят. Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата градина едно лошо семенце, което да израсне. После вие ще се чудите отде е дошло това семе у вас. Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно. Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате.
Например често вие хващате главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята.
Не, това показва слаба воля. Силната воля не се изразява в такива движения. Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата си. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам да бъде на своя страна. Това са положения, които всякога трябва да чувствате в душата си.
към беседата >>
Не, това показва слаба воля.
Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата градина едно лошо семенце, което да израсне. После вие ще се чудите отде е дошло това семе у вас. Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно. Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате. Например често вие хващате главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята.
Не, това показва слаба воля.
Силната воля не се изразява в такива движения. Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата си. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам да бъде на своя страна. Това са положения, които всякога трябва да чувствате в душата си. Не е достатъчно само Природата да бъде на ваша страна, но и вие трябва да бъдете на нейна страна.
към беседата >>
Силната воля не се изразява в такива движения.
После вие ще се чудите отде е дошло това семе у вас. Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно. Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате. Например често вие хващате главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята. Не, това показва слаба воля.
Силната воля не се изразява в такива движения.
Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата си. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам да бъде на своя страна. Това са положения, които всякога трябва да чувствате в душата си. Не е достатъчно само Природата да бъде на ваша страна, но и вие трябва да бъдете на нейна страна. Някой казва на другите хора да бъдат честни.
към беседата >>
Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата си.
Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно. Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате. Например често вие хващате главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята. Не, това показва слаба воля. Силната воля не се изразява в такива движения.
Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата си.
Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам да бъде на своя страна. Това са положения, които всякога трябва да чувствате в душата си. Не е достатъчно само Природата да бъде на ваша страна, но и вие трябва да бъдете на нейна страна. Някой казва на другите хора да бъдат честни. Не казвай на другите хора да бъдат честни, но ти сам бъди честен!
към беседата >>
Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам да бъде на своя страна.
Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате. Например често вие хващате главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята. Не, това показва слаба воля. Силната воля не се изразява в такива движения. Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата си.
Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам да бъде на своя страна.
Това са положения, които всякога трябва да чувствате в душата си. Не е достатъчно само Природата да бъде на ваша страна, но и вие трябва да бъдете на нейна страна. Някой казва на другите хора да бъдат честни. Не казвай на другите хора да бъдат честни, но ти сам бъди честен! Можеш да загубиш и милиони, но честен бъди!
към беседата >>
Това са положения, които всякога трябва да чувствате в душата си.
Например често вие хващате главата си с ръце, стискате зъбите си, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята. Не, това показва слаба воля. Силната воля не се изразява в такива движения. Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата си. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам да бъде на своя страна.
Това са положения, които всякога трябва да чувствате в душата си.
Не е достатъчно само Природата да бъде на ваша страна, но и вие трябва да бъдете на нейна страна. Някой казва на другите хора да бъдат честни. Не казвай на другите хора да бъдат честни, но ти сам бъди честен! Можеш да загубиш и милиони, но честен бъди! Честният човек е всякога богат.
към беседата >>
Не е достатъчно само Природата да бъде на ваша страна, но и вие трябва да бъдете на нейна страна.
Не, това показва слаба воля. Силната воля не се изразява в такива движения. Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата си. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам да бъде на своя страна. Това са положения, които всякога трябва да чувствате в душата си.
Не е достатъчно само Природата да бъде на ваша страна, но и вие трябва да бъдете на нейна страна.
Някой казва на другите хора да бъдат честни. Не казвай на другите хора да бъдат честни, но ти сам бъди честен! Можеш да загубиш и милиони, но честен бъди! Честният човек е всякога богат.
към беседата >>
Някой казва на другите хора да бъдат честни.
Силната воля не се изразява в такива движения. Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата си. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам да бъде на своя страна. Това са положения, които всякога трябва да чувствате в душата си. Не е достатъчно само Природата да бъде на ваша страна, но и вие трябва да бъдете на нейна страна.
Някой казва на другите хора да бъдат честни.
Не казвай на другите хора да бъдат честни, но ти сам бъди честен! Можеш да загубиш и милиони, но честен бъди! Честният човек е всякога богат.
към беседата >>
Не казвай на другите хора да бъдат честни, но ти сам бъди честен!
Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата си. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам да бъде на своя страна. Това са положения, които всякога трябва да чувствате в душата си. Не е достатъчно само Природата да бъде на ваша страна, но и вие трябва да бъдете на нейна страна. Някой казва на другите хора да бъдат честни.
Не казвай на другите хора да бъдат честни, но ти сам бъди честен!
Можеш да загубиш и милиони, но честен бъди! Честният човек е всякога богат.
към беседата >>
Можеш да загубиш и милиони, но честен бъди!
Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам да бъде на своя страна. Това са положения, които всякога трябва да чувствате в душата си. Не е достатъчно само Природата да бъде на ваша страна, но и вие трябва да бъдете на нейна страна. Някой казва на другите хора да бъдат честни. Не казвай на другите хора да бъдат честни, но ти сам бъди честен!
Можеш да загубиш и милиони, но честен бъди!
Честният човек е всякога богат.
към беседата >>
Честният човек е всякога богат.
Това са положения, които всякога трябва да чувствате в душата си. Не е достатъчно само Природата да бъде на ваша страна, но и вие трябва да бъдете на нейна страна. Някой казва на другите хора да бъдат честни. Не казвай на другите хора да бъдат честни, но ти сам бъди честен! Можеш да загубиш и милиони, но честен бъди!
Честният човек е всякога богат.
към беседата >>
И тъй, за да бъдете честни, вие трябва да бъдете в съгласие със себе си, с добрите хора и с Природата.
И тъй, за да бъдете честни, вие трябва да бъдете в съгласие със себе си, с добрите хора и с Природата.
Бъдете ли в това състояние, вие ще сте в съгласие и с Волята Божия и ще можете да я изпълнявате. За да постигнете всичко това, необходимо ви е да усилите волята си, затова трябва да правите известни упражнения. Преди всичко трябва да бъдете честни спрямо себе си. Честността усилва волята. Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството.
към беседата >>
Бъдете ли в това състояние, вие ще сте в съгласие и с Волята Божия и ще можете да я изпълнявате.
И тъй, за да бъдете честни, вие трябва да бъдете в съгласие със себе си, с добрите хора и с Природата.
Бъдете ли в това състояние, вие ще сте в съгласие и с Волята Божия и ще можете да я изпълнявате.
За да постигнете всичко това, необходимо ви е да усилите волята си, затова трябва да правите известни упражнения. Преди всичко трябва да бъдете честни спрямо себе си. Честността усилва волята. Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството. Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека.
към беседата >>
За да постигнете всичко това, необходимо ви е да усилите волята си, затова трябва да правите известни упражнения.
И тъй, за да бъдете честни, вие трябва да бъдете в съгласие със себе си, с добрите хора и с Природата. Бъдете ли в това състояние, вие ще сте в съгласие и с Волята Божия и ще можете да я изпълнявате.
За да постигнете всичко това, необходимо ви е да усилите волята си, затова трябва да правите известни упражнения.
Преди всичко трябва да бъдете честни спрямо себе си. Честността усилва волята. Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството. Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека. В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно.
към беседата >>
Преди всичко трябва да бъдете честни спрямо себе си.
И тъй, за да бъдете честни, вие трябва да бъдете в съгласие със себе си, с добрите хора и с Природата. Бъдете ли в това състояние, вие ще сте в съгласие и с Волята Божия и ще можете да я изпълнявате. За да постигнете всичко това, необходимо ви е да усилите волята си, затова трябва да правите известни упражнения.
Преди всичко трябва да бъдете честни спрямо себе си.
Честността усилва волята. Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството. Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека. В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно. Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява.
към беседата >>
Честността усилва волята.
И тъй, за да бъдете честни, вие трябва да бъдете в съгласие със себе си, с добрите хора и с Природата. Бъдете ли в това състояние, вие ще сте в съгласие и с Волята Божия и ще можете да я изпълнявате. За да постигнете всичко това, необходимо ви е да усилите волята си, затова трябва да правите известни упражнения. Преди всичко трябва да бъдете честни спрямо себе си.
Честността усилва волята.
Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството. Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека. В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно. Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява. Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал?
към беседата >>
Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството.
И тъй, за да бъдете честни, вие трябва да бъдете в съгласие със себе си, с добрите хора и с Природата. Бъдете ли в това състояние, вие ще сте в съгласие и с Волята Божия и ще можете да я изпълнявате. За да постигнете всичко това, необходимо ви е да усилите волята си, затова трябва да правите известни упражнения. Преди всичко трябва да бъдете честни спрямо себе си. Честността усилва волята.
Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството.
Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека. В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно. Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява. Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал? Когато човек изплати най-големия си дълг, той ще бъде в състояние да изплати и малките си дългове – такъв е законът.
към беседата >>
Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека.
Бъдете ли в това състояние, вие ще сте в съгласие и с Волята Божия и ще можете да я изпълнявате. За да постигнете всичко това, необходимо ви е да усилите волята си, затова трябва да правите известни упражнения. Преди всичко трябва да бъдете честни спрямо себе си. Честността усилва волята. Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството.
Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека.
В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно. Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява. Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал? Когато човек изплати най-големия си дълг, той ще бъде в състояние да изплати и малките си дългове – такъв е законът. Ако ти имаш да даваш десет милиона лева и ги изплатиш, вероятността да не можеш да изплатиш малките си дългове е едно на сто; ако обаче имаш да даваш сто хиляди лева, но изплатиш от тях само хиляда лева, тогава вероятността да не изплатиш останалите е деветдесет и девет на сто.
към беседата >>
В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно.
За да постигнете всичко това, необходимо ви е да усилите волята си, затова трябва да правите известни упражнения. Преди всичко трябва да бъдете честни спрямо себе си. Честността усилва волята. Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството. Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека.
В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно.
Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява. Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал? Когато човек изплати най-големия си дълг, той ще бъде в състояние да изплати и малките си дългове – такъв е законът. Ако ти имаш да даваш десет милиона лева и ги изплатиш, вероятността да не можеш да изплатиш малките си дългове е едно на сто; ако обаче имаш да даваш сто хиляди лева, но изплатиш от тях само хиляда лева, тогава вероятността да не изплатиш останалите е деветдесет и девет на сто. Следователно, когато човек се добере до най-голямата си добродетел и постъпва съобразно нея, вероятността да не бъде добродетелен в другите си постъпки е само едно на хиляда.
към беседата >>
Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява.
Преди всичко трябва да бъдете честни спрямо себе си. Честността усилва волята. Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството. Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека. В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно.
Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява.
Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал? Когато човек изплати най-големия си дълг, той ще бъде в състояние да изплати и малките си дългове – такъв е законът. Ако ти имаш да даваш десет милиона лева и ги изплатиш, вероятността да не можеш да изплатиш малките си дългове е едно на сто; ако обаче имаш да даваш сто хиляди лева, но изплатиш от тях само хиляда лева, тогава вероятността да не изплатиш останалите е деветдесет и девет на сто. Следователно, когато човек се добере до най-голямата си добродетел и постъпва съобразно нея, вероятността да не бъде добродетелен в другите си постъпки е само едно на хиляда. Когато пък той се добере до най-малката си добродетел, вероятността да прояви слабостите си е деветдесет и девет на сто.
към беседата >>
Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал?
Честността усилва волята. Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството. Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека. В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно. Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява.
Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал?
Когато човек изплати най-големия си дълг, той ще бъде в състояние да изплати и малките си дългове – такъв е законът. Ако ти имаш да даваш десет милиона лева и ги изплатиш, вероятността да не можеш да изплатиш малките си дългове е едно на сто; ако обаче имаш да даваш сто хиляди лева, но изплатиш от тях само хиляда лева, тогава вероятността да не изплатиш останалите е деветдесет и девет на сто. Следователно, когато човек се добере до най-голямата си добродетел и постъпва съобразно нея, вероятността да не бъде добродетелен в другите си постъпки е само едно на хиляда. Когато пък той се добере до най-малката си добродетел, вероятността да прояви слабостите си е деветдесет и девет на сто. Понеже при слабостите си трябва да преодолявате по-големи препятствия, затова първо ще хванете най-голямата си слабост, за да нямате по-нататък такива големи спънки.
към беседата >>
Когато човек изплати най-големия си дълг, той ще бъде в състояние да изплати и малките си дългове – такъв е законът.
Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството. Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека. В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно. Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява. Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал?
Когато човек изплати най-големия си дълг, той ще бъде в състояние да изплати и малките си дългове – такъв е законът.
Ако ти имаш да даваш десет милиона лева и ги изплатиш, вероятността да не можеш да изплатиш малките си дългове е едно на сто; ако обаче имаш да даваш сто хиляди лева, но изплатиш от тях само хиляда лева, тогава вероятността да не изплатиш останалите е деветдесет и девет на сто. Следователно, когато човек се добере до най-голямата си добродетел и постъпва съобразно нея, вероятността да не бъде добродетелен в другите си постъпки е само едно на хиляда. Когато пък той се добере до най-малката си добродетел, вероятността да прояви слабостите си е деветдесет и девет на сто. Понеже при слабостите си трябва да преодолявате по-големи препятствия, затова първо ще хванете най-голямата си слабост, за да нямате по-нататък такива големи спънки.
към беседата >>
Ако ти имаш да даваш десет милиона лева и ги изплатиш, вероятността да не можеш да изплатиш малките си дългове е едно на сто; ако обаче имаш да даваш сто хиляди лева, но изплатиш от тях само хиляда лева, тогава вероятността да не изплатиш останалите е деветдесет и девет на сто.
Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека. В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно. Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява. Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал? Когато човек изплати най-големия си дълг, той ще бъде в състояние да изплати и малките си дългове – такъв е законът.
Ако ти имаш да даваш десет милиона лева и ги изплатиш, вероятността да не можеш да изплатиш малките си дългове е едно на сто; ако обаче имаш да даваш сто хиляди лева, но изплатиш от тях само хиляда лева, тогава вероятността да не изплатиш останалите е деветдесет и девет на сто.
Следователно, когато човек се добере до най-голямата си добродетел и постъпва съобразно нея, вероятността да не бъде добродетелен в другите си постъпки е само едно на хиляда. Когато пък той се добере до най-малката си добродетел, вероятността да прояви слабостите си е деветдесет и девет на сто. Понеже при слабостите си трябва да преодолявате по-големи препятствия, затова първо ще хванете най-голямата си слабост, за да нямате по-нататък такива големи спънки.
към беседата >>
Следователно, когато човек се добере до най-голямата си добродетел и постъпва съобразно нея, вероятността да не бъде добродетелен в другите си постъпки е само едно на хиляда.
В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно. Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява. Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал? Когато човек изплати най-големия си дълг, той ще бъде в състояние да изплати и малките си дългове – такъв е законът. Ако ти имаш да даваш десет милиона лева и ги изплатиш, вероятността да не можеш да изплатиш малките си дългове е едно на сто; ако обаче имаш да даваш сто хиляди лева, но изплатиш от тях само хиляда лева, тогава вероятността да не изплатиш останалите е деветдесет и девет на сто.
Следователно, когато човек се добере до най-голямата си добродетел и постъпва съобразно нея, вероятността да не бъде добродетелен в другите си постъпки е само едно на хиляда.
Когато пък той се добере до най-малката си добродетел, вероятността да прояви слабостите си е деветдесет и девет на сто. Понеже при слабостите си трябва да преодолявате по-големи препятствия, затова първо ще хванете най-голямата си слабост, за да нямате по-нататък такива големи спънки.
към беседата >>
Когато пък той се добере до най-малката си добродетел, вероятността да прояви слабостите си е деветдесет и девет на сто.
Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява. Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал? Когато човек изплати най-големия си дълг, той ще бъде в състояние да изплати и малките си дългове – такъв е законът. Ако ти имаш да даваш десет милиона лева и ги изплатиш, вероятността да не можеш да изплатиш малките си дългове е едно на сто; ако обаче имаш да даваш сто хиляди лева, но изплатиш от тях само хиляда лева, тогава вероятността да не изплатиш останалите е деветдесет и девет на сто. Следователно, когато човек се добере до най-голямата си добродетел и постъпва съобразно нея, вероятността да не бъде добродетелен в другите си постъпки е само едно на хиляда.
Когато пък той се добере до най-малката си добродетел, вероятността да прояви слабостите си е деветдесет и девет на сто.
Понеже при слабостите си трябва да преодолявате по-големи препятствия, затова първо ще хванете най-голямата си слабост, за да нямате по-нататък такива големи спънки.
към беседата >>
Понеже при слабостите си трябва да преодолявате по-големи препятствия, затова първо ще хванете най-голямата си слабост, за да нямате по-нататък такива големи спънки.
Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал? Когато човек изплати най-големия си дълг, той ще бъде в състояние да изплати и малките си дългове – такъв е законът. Ако ти имаш да даваш десет милиона лева и ги изплатиш, вероятността да не можеш да изплатиш малките си дългове е едно на сто; ако обаче имаш да даваш сто хиляди лева, но изплатиш от тях само хиляда лева, тогава вероятността да не изплатиш останалите е деветдесет и девет на сто. Следователно, когато човек се добере до най-голямата си добродетел и постъпва съобразно нея, вероятността да не бъде добродетелен в другите си постъпки е само едно на хиляда. Когато пък той се добере до най-малката си добродетел, вероятността да прояви слабостите си е деветдесет и девет на сто.
Понеже при слабостите си трябва да преодолявате по-големи препятствия, затова първо ще хванете най-голямата си слабост, за да нямате по-нататък такива големи спънки.
към беседата >>
Като работите върху честността, ако не успеете изведнъж, няма да се откажете от опита си – ще го повторите, ще потретите, докато имате резултат.
Като работите върху честността, ако не успеете изведнъж, няма да се откажете от опита си – ще го повторите, ще потретите, докато имате резултат.
Представете си, че държите изпит в университета по дескриптивна геометрия, но пропадате. Има ли нещо лошо в пропадането? Ще се явите на изпит втори път; ако и тогава ви скъсат, ще се явите и трети път – поне ще научите материята по-добре. И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък. Аз искам да изучавате честността като наука: да държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет.
към беседата >>
Представете си, че държите изпит в университета по дескриптивна геометрия, но пропадате.
Като работите върху честността, ако не успеете изведнъж, няма да се откажете от опита си – ще го повторите, ще потретите, докато имате резултат.
Представете си, че държите изпит в университета по дескриптивна геометрия, но пропадате.
Има ли нещо лошо в пропадането? Ще се явите на изпит втори път; ако и тогава ви скъсат, ще се явите и трети път – поне ще научите материята по-добре. И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък. Аз искам да изучавате честността като наука: да държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет. Аз не давам на опита ви морален характер, но научен.
към беседата >>
Има ли нещо лошо в пропадането?
Като работите върху честността, ако не успеете изведнъж, няма да се откажете от опита си – ще го повторите, ще потретите, докато имате резултат. Представете си, че държите изпит в университета по дескриптивна геометрия, но пропадате.
Има ли нещо лошо в пропадането?
Ще се явите на изпит втори път; ако и тогава ви скъсат, ще се явите и трети път – поне ще научите материята по-добре. И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък. Аз искам да изучавате честността като наука: да държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет. Аз не давам на опита ви морален характер, но научен. Вие трябва да знаете положително, всеки за себе си, честен ли е, или не.
към беседата >>
Ще се явите на изпит втори път; ако и тогава ви скъсат, ще се явите и трети път – поне ще научите материята по-добре.
Като работите върху честността, ако не успеете изведнъж, няма да се откажете от опита си – ще го повторите, ще потретите, докато имате резултат. Представете си, че държите изпит в университета по дескриптивна геометрия, но пропадате. Има ли нещо лошо в пропадането?
Ще се явите на изпит втори път; ако и тогава ви скъсат, ще се явите и трети път – поне ще научите материята по-добре.
И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък. Аз искам да изучавате честността като наука: да държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет. Аз не давам на опита ви морален характер, но научен. Вие трябва да знаете положително, всеки за себе си, честен ли е, или не. Ако купувам една ос, трябва да зная каква е: дъбова ли е, букова ли е, или върбова.
към беседата >>
И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък.
Като работите върху честността, ако не успеете изведнъж, няма да се откажете от опита си – ще го повторите, ще потретите, докато имате резултат. Представете си, че държите изпит в университета по дескриптивна геометрия, но пропадате. Има ли нещо лошо в пропадането? Ще се явите на изпит втори път; ако и тогава ви скъсат, ще се явите и трети път – поне ще научите материята по-добре.
И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък.
Аз искам да изучавате честността като наука: да държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет. Аз не давам на опита ви морален характер, но научен. Вие трябва да знаете положително, всеки за себе си, честен ли е, или не. Ако купувам една ос, трябва да зная каква е: дъбова ли е, букова ли е, или върбова. Ако е дъбова, тя трябва да е здрава, да издържа; ако е букова, ще бъде по-слаба; ако е върбова, никак няма да издържа.
към беседата >>
Аз искам да изучавате честността като наука: да държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет.
Като работите върху честността, ако не успеете изведнъж, няма да се откажете от опита си – ще го повторите, ще потретите, докато имате резултат. Представете си, че държите изпит в университета по дескриптивна геометрия, но пропадате. Има ли нещо лошо в пропадането? Ще се явите на изпит втори път; ако и тогава ви скъсат, ще се явите и трети път – поне ще научите материята по-добре. И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък.
Аз искам да изучавате честността като наука: да държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет.
Аз не давам на опита ви морален характер, но научен. Вие трябва да знаете положително, всеки за себе си, честен ли е, или не. Ако купувам една ос, трябва да зная каква е: дъбова ли е, букова ли е, или върбова. Ако е дъбова, тя трябва да е здрава, да издържа; ако е букова, ще бъде по-слаба; ако е върбова, никак няма да издържа. Честен ли съм, щом дойде при мене някой човек да купува оси, ще му кажа: „Аз имам три вида оси – от дъб, от бук и от върба.“ Който е нечестен, ще каже: „Ето, това са осите, които продавам.
към беседата >>
Аз не давам на опита ви морален характер, но научен.
Представете си, че държите изпит в университета по дескриптивна геометрия, но пропадате. Има ли нещо лошо в пропадането? Ще се явите на изпит втори път; ако и тогава ви скъсат, ще се явите и трети път – поне ще научите материята по-добре. И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък. Аз искам да изучавате честността като наука: да държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет.
Аз не давам на опита ви морален характер, но научен.
Вие трябва да знаете положително, всеки за себе си, честен ли е, или не. Ако купувам една ос, трябва да зная каква е: дъбова ли е, букова ли е, или върбова. Ако е дъбова, тя трябва да е здрава, да издържа; ако е букова, ще бъде по-слаба; ако е върбова, никак няма да издържа. Честен ли съм, щом дойде при мене някой човек да купува оси, ще му кажа: „Аз имам три вида оси – от дъб, от бук и от върба.“ Който е нечестен, ще каже: „Ето, това са осите, които продавам. Купете си, каквато искате.“ Ако купувачът не разбира кои оси са здрави, може да купи някоя от върба и ще остане излъган.
към беседата >>
Вие трябва да знаете положително, всеки за себе си, честен ли е, или не.
Има ли нещо лошо в пропадането? Ще се явите на изпит втори път; ако и тогава ви скъсат, ще се явите и трети път – поне ще научите материята по-добре. И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък. Аз искам да изучавате честността като наука: да държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет. Аз не давам на опита ви морален характер, но научен.
Вие трябва да знаете положително, всеки за себе си, честен ли е, или не.
Ако купувам една ос, трябва да зная каква е: дъбова ли е, букова ли е, или върбова. Ако е дъбова, тя трябва да е здрава, да издържа; ако е букова, ще бъде по-слаба; ако е върбова, никак няма да издържа. Честен ли съм, щом дойде при мене някой човек да купува оси, ще му кажа: „Аз имам три вида оси – от дъб, от бук и от върба.“ Който е нечестен, ще каже: „Ето, това са осите, които продавам. Купете си, каквато искате.“ Ако купувачът не разбира кои оси са здрави, може да купи някоя от върба и ще остане излъган. В дадения случай честният човек ще каже на купувача, че тази ос не е здрава, и ще му препоръча да си вземе от дъбовите оси.
към беседата >>
Ако купувам една ос, трябва да зная каква е: дъбова ли е, букова ли е, или върбова.
Ще се явите на изпит втори път; ако и тогава ви скъсат, ще се явите и трети път – поне ще научите материята по-добре. И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък. Аз искам да изучавате честността като наука: да държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет. Аз не давам на опита ви морален характер, но научен. Вие трябва да знаете положително, всеки за себе си, честен ли е, или не.
Ако купувам една ос, трябва да зная каква е: дъбова ли е, букова ли е, или върбова.
Ако е дъбова, тя трябва да е здрава, да издържа; ако е букова, ще бъде по-слаба; ако е върбова, никак няма да издържа. Честен ли съм, щом дойде при мене някой човек да купува оси, ще му кажа: „Аз имам три вида оси – от дъб, от бук и от върба.“ Който е нечестен, ще каже: „Ето, това са осите, които продавам. Купете си, каквато искате.“ Ако купувачът не разбира кои оси са здрави, може да купи някоя от върба и ще остане излъган. В дадения случай честният човек ще каже на купувача, че тази ос не е здрава, и ще му препоръча да си вземе от дъбовите оси.
към беседата >>
Ако е дъбова, тя трябва да е здрава, да издържа; ако е букова, ще бъде по-слаба; ако е върбова, никак няма да издържа.
И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък. Аз искам да изучавате честността като наука: да държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет. Аз не давам на опита ви морален характер, но научен. Вие трябва да знаете положително, всеки за себе си, честен ли е, или не. Ако купувам една ос, трябва да зная каква е: дъбова ли е, букова ли е, или върбова.
Ако е дъбова, тя трябва да е здрава, да издържа; ако е букова, ще бъде по-слаба; ако е върбова, никак няма да издържа.
Честен ли съм, щом дойде при мене някой човек да купува оси, ще му кажа: „Аз имам три вида оси – от дъб, от бук и от върба.“ Който е нечестен, ще каже: „Ето, това са осите, които продавам. Купете си, каквато искате.“ Ако купувачът не разбира кои оси са здрави, може да купи някоя от върба и ще остане излъган. В дадения случай честният човек ще каже на купувача, че тази ос не е здрава, и ще му препоръча да си вземе от дъбовите оси.
към беседата >>
Честен ли съм, щом дойде при мене някой човек да купува оси, ще му кажа: „Аз имам три вида оси – от дъб, от бук и от върба.“ Който е нечестен, ще каже: „Ето, това са осите, които продавам.
Аз искам да изучавате честността като наука: да държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет. Аз не давам на опита ви морален характер, но научен. Вие трябва да знаете положително, всеки за себе си, честен ли е, или не. Ако купувам една ос, трябва да зная каква е: дъбова ли е, букова ли е, или върбова. Ако е дъбова, тя трябва да е здрава, да издържа; ако е букова, ще бъде по-слаба; ако е върбова, никак няма да издържа.
Честен ли съм, щом дойде при мене някой човек да купува оси, ще му кажа: „Аз имам три вида оси – от дъб, от бук и от върба.“ Който е нечестен, ще каже: „Ето, това са осите, които продавам.
Купете си, каквато искате.“ Ако купувачът не разбира кои оси са здрави, може да купи някоя от върба и ще остане излъган. В дадения случай честният човек ще каже на купувача, че тази ос не е здрава, и ще му препоръча да си вземе от дъбовите оси.
към беседата >>
Купете си, каквато искате.“ Ако купувачът не разбира кои оси са здрави, може да купи някоя от върба и ще остане излъган.
Аз не давам на опита ви морален характер, но научен. Вие трябва да знаете положително, всеки за себе си, честен ли е, или не. Ако купувам една ос, трябва да зная каква е: дъбова ли е, букова ли е, или върбова. Ако е дъбова, тя трябва да е здрава, да издържа; ако е букова, ще бъде по-слаба; ако е върбова, никак няма да издържа. Честен ли съм, щом дойде при мене някой човек да купува оси, ще му кажа: „Аз имам три вида оси – от дъб, от бук и от върба.“ Който е нечестен, ще каже: „Ето, това са осите, които продавам.
Купете си, каквато искате.“ Ако купувачът не разбира кои оси са здрави, може да купи някоя от върба и ще остане излъган.
В дадения случай честният човек ще каже на купувача, че тази ос не е здрава, и ще му препоръча да си вземе от дъбовите оси.
към беседата >>
В дадения случай честният човек ще каже на купувача, че тази ос не е здрава, и ще му препоръча да си вземе от дъбовите оси.
Вие трябва да знаете положително, всеки за себе си, честен ли е, или не. Ако купувам една ос, трябва да зная каква е: дъбова ли е, букова ли е, или върбова. Ако е дъбова, тя трябва да е здрава, да издържа; ако е букова, ще бъде по-слаба; ако е върбова, никак няма да издържа. Честен ли съм, щом дойде при мене някой човек да купува оси, ще му кажа: „Аз имам три вида оси – от дъб, от бук и от върба.“ Който е нечестен, ще каже: „Ето, това са осите, които продавам. Купете си, каквато искате.“ Ако купувачът не разбира кои оси са здрави, може да купи някоя от върба и ще остане излъган.
В дадения случай честният човек ще каже на купувача, че тази ос не е здрава, и ще му препоръча да си вземе от дъбовите оси.
към беседата >>
Знаете ли защо ви говоря за честността?
Знаете ли защо ви говоря за честността?
– Понеже вие се намирате в присъствието на множество интелигентни същества: когато постъпвате нечестно, те ви виждат. Вие изпадате тогава в жалко, в смешно положение пред тях. Ще ви приведа един пример, да видите в какво положение се намирате при такива случаи. Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: „Един път да подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон. Котката не ме вижда и се чуди на това явление.
към беседата >>
– Понеже вие се намирате в присъствието на множество интелигентни същества: когато постъпвате нечестно, те ви виждат.
Знаете ли защо ви говоря за честността?
– Понеже вие се намирате в присъствието на множество интелигентни същества: когато постъпвате нечестно, те ви виждат.
Вие изпадате тогава в жалко, в смешно положение пред тях. Ще ви приведа един пример, да видите в какво положение се намирате при такива случаи. Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: „Един път да подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон. Котката не ме вижда и се чуди на това явление. Защо птичката хвръкна?
към беседата >>
Вие изпадате тогава в жалко, в смешно положение пред тях.
Знаете ли защо ви говоря за честността? – Понеже вие се намирате в присъствието на множество интелигентни същества: когато постъпвате нечестно, те ви виждат.
Вие изпадате тогава в жалко, в смешно положение пред тях.
Ще ви приведа един пример, да видите в какво положение се намирате при такива случаи. Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: „Един път да подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон. Котката не ме вижда и се чуди на това явление. Защо птичката хвръкна? Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, да видите в какво положение се намирате при такива случаи.
Знаете ли защо ви говоря за честността? – Понеже вие се намирате в присъствието на множество интелигентни същества: когато постъпвате нечестно, те ви виждат. Вие изпадате тогава в жалко, в смешно положение пред тях.
Ще ви приведа един пример, да видите в какво положение се намирате при такива случаи.
Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: „Един път да подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон. Котката не ме вижда и се чуди на това явление. Защо птичката хвръкна? Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă. Кой Ă попречи?
към беседата >>
Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: „Един път да подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон.
Знаете ли защо ви говоря за честността? – Понеже вие се намирате в присъствието на множество интелигентни същества: когато постъпвате нечестно, те ви виждат. Вие изпадате тогава в жалко, в смешно положение пред тях. Ще ви приведа един пример, да видите в какво положение се намирате при такива случаи.
Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: „Един път да подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон.
Котката не ме вижда и се чуди на това явление. Защо птичката хвръкна? Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă. Кой Ă попречи? Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това.
към беседата >>
Котката не ме вижда и се чуди на това явление.
Знаете ли защо ви говоря за честността? – Понеже вие се намирате в присъствието на множество интелигентни същества: когато постъпвате нечестно, те ви виждат. Вие изпадате тогава в жалко, в смешно положение пред тях. Ще ви приведа един пример, да видите в какво положение се намирате при такива случаи. Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: „Един път да подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон.
Котката не ме вижда и се чуди на това явление.
Защо птичката хвръкна? Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă. Кой Ă попречи? Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това. Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката.
към беседата >>
Защо птичката хвръкна?
– Понеже вие се намирате в присъствието на множество интелигентни същества: когато постъпвате нечестно, те ви виждат. Вие изпадате тогава в жалко, в смешно положение пред тях. Ще ви приведа един пример, да видите в какво положение се намирате при такива случаи. Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: „Един път да подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон. Котката не ме вижда и се чуди на това явление.
Защо птичката хвръкна?
Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă. Кой Ă попречи? Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това. Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката. Тя се опитва втори, трети път, но аз все осуетявам плана Ă, като спасявам птичката.
към беседата >>
Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă.
Вие изпадате тогава в жалко, в смешно положение пред тях. Ще ви приведа един пример, да видите в какво положение се намирате при такива случаи. Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: „Един път да подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон. Котката не ме вижда и се чуди на това явление. Защо птичката хвръкна?
Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă.
Кой Ă попречи? Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това. Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката. Тя се опитва втори, трети път, но аз все осуетявам плана Ă, като спасявам птичката. Понякога и вие като тази котка си правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон.
към беседата >>
Кой Ă попречи?
Ще ви приведа един пример, да видите в какво положение се намирате при такива случаи. Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: „Един път да подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон. Котката не ме вижда и се чуди на това явление. Защо птичката хвръкна? Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă.
Кой Ă попречи?
Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това. Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката. Тя се опитва втори, трети път, но аз все осуетявам плана Ă, като спасявам птичката. Понякога и вие като тази котка си правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон. Вие гледате нагоре, чудите се кой е развалил плана ви.
към беседата >>
Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това.
Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: „Един път да подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон. Котката не ме вижда и се чуди на това явление. Защо птичката хвръкна? Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă. Кой Ă попречи?
Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това.
Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката. Тя се опитва втори, трети път, но аз все осуетявам плана Ă, като спасявам птичката. Понякога и вие като тази котка си правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон. Вие гледате нагоре, чудите се кой е развалил плана ви. Не, вашата работа е нечестна.
към беседата >>
Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката.
Котката не ме вижда и се чуди на това явление. Защо птичката хвръкна? Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă. Кой Ă попречи? Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това.
Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката.
Тя се опитва втори, трети път, но аз все осуетявам плана Ă, като спасявам птичката. Понякога и вие като тази котка си правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон. Вие гледате нагоре, чудите се кой е развалил плана ви. Не, вашата работа е нечестна. Вие ще си кажете: „Аз няма да ловя тази птичка.“ Това е честна постъпка.
към беседата >>
Тя се опитва втори, трети път, но аз все осуетявам плана Ă, като спасявам птичката.
Защо птичката хвръкна? Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă. Кой Ă попречи? Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това. Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката.
Тя се опитва втори, трети път, но аз все осуетявам плана Ă, като спасявам птичката.
Понякога и вие като тази котка си правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон. Вие гледате нагоре, чудите се кой е развалил плана ви. Не, вашата работа е нечестна. Вие ще си кажете: „Аз няма да ловя тази птичка.“ Това е честна постъпка.
към беседата >>
Понякога и вие като тази котка си правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон.
Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă. Кой Ă попречи? Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това. Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката. Тя се опитва втори, трети път, но аз все осуетявам плана Ă, като спасявам птичката.
Понякога и вие като тази котка си правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон.
Вие гледате нагоре, чудите се кой е развалил плана ви. Не, вашата работа е нечестна. Вие ще си кажете: „Аз няма да ловя тази птичка.“ Това е честна постъпка.
към беседата >>
Вие гледате нагоре, чудите се кой е развалил плана ви.
Кой Ă попречи? Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това. Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката. Тя се опитва втори, трети път, но аз все осуетявам плана Ă, като спасявам птичката. Понякога и вие като тази котка си правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон.
Вие гледате нагоре, чудите се кой е развалил плана ви.
Не, вашата работа е нечестна. Вие ще си кажете: „Аз няма да ловя тази птичка.“ Това е честна постъпка.
към беседата >>
Не, вашата работа е нечестна.
Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това. Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката. Тя се опитва втори, трети път, но аз все осуетявам плана Ă, като спасявам птичката. Понякога и вие като тази котка си правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон. Вие гледате нагоре, чудите се кой е развалил плана ви.
Не, вашата работа е нечестна.
Вие ще си кажете: „Аз няма да ловя тази птичка.“ Това е честна постъпка.
към беседата >>
Вие ще си кажете: „Аз няма да ловя тази птичка.“ Това е честна постъпка.
Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката. Тя се опитва втори, трети път, но аз все осуетявам плана Ă, като спасявам птичката. Понякога и вие като тази котка си правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон. Вие гледате нагоре, чудите се кой е развалил плана ви. Не, вашата работа е нечестна.
Вие ще си кажете: „Аз няма да ловя тази птичка.“ Това е честна постъпка.
към беседата >>
Някои от вас още не са се отказали от месцето.
Някои от вас още не са се отказали от месцето.
Туряте един капан и в него малко житце, чакате да влезе някой гълъб. Щом влезе, хващате го, опичате го и го изяждате. Честност ли е това? – Не е честност. Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна.
към беседата >>
Туряте един капан и в него малко житце, чакате да влезе някой гълъб.
Някои от вас още не са се отказали от месцето.
Туряте един капан и в него малко житце, чакате да влезе някой гълъб.
Щом влезе, хващате го, опичате го и го изяждате. Честност ли е това? – Не е честност. Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна. Един ден ловът ще се забрани за всички.
към беседата >>
Щом влезе, хващате го, опичате го и го изяждате.
Някои от вас още не са се отказали от месцето. Туряте един капан и в него малко житце, чакате да влезе някой гълъб.
Щом влезе, хващате го, опичате го и го изяждате.
Честност ли е това? – Не е честност. Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна. Един ден ловът ще се забрани за всички. И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи.
към беседата >>
Честност ли е това?
Някои от вас още не са се отказали от месцето. Туряте един капан и в него малко житце, чакате да влезе някой гълъб. Щом влезе, хващате го, опичате го и го изяждате.
Честност ли е това?
– Не е честност. Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна. Един ден ловът ще се забрани за всички. И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи. Който иска да яде риба, да я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба.
към беседата >>
– Не е честност.
Някои от вас още не са се отказали от месцето. Туряте един капан и в него малко житце, чакате да влезе някой гълъб. Щом влезе, хващате го, опичате го и го изяждате. Честност ли е това?
– Не е честност.
Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна. Един ден ловът ще се забрани за всички. И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи. Който иска да яде риба, да я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба. Ако може да ловите риба с ръка, може и да я ядете.
към беседата >>
Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна.
Някои от вас още не са се отказали от месцето. Туряте един капан и в него малко житце, чакате да влезе някой гълъб. Щом влезе, хващате го, опичате го и го изяждате. Честност ли е това? – Не е честност.
Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна.
Един ден ловът ще се забрани за всички. И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи. Който иска да яде риба, да я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба. Ако може да ловите риба с ръка, може и да я ядете. Ако може да ловите птички с ръка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите с капани.
към беседата >>
Начертаваме един правоъгълник, в който прокарваме два диагонала.
Начертаваме един правоъгълник, в който прокарваме два диагонала.
При прекарване на диагоналите се образуват четири триъгълника: първият триъгълник е СОЧ, вторият е СОИ, третият – ИОБ и четвъртият – БОЧ. Линията СЧ в първия триъгълник означава честността у човека. Тя е жива линия и се движи от С към Ч. Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостта у човека. Значи линията СЧ изразява справедливостта.
към беседата >>
Един ден ловът ще се забрани за всички.
Туряте един капан и в него малко житце, чакате да влезе някой гълъб. Щом влезе, хващате го, опичате го и го изяждате. Честност ли е това? – Не е честност. Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна.
Един ден ловът ще се забрани за всички.
И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи. Който иска да яде риба, да я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба. Ако може да ловите риба с ръка, може и да я ядете. Ако може да ловите птички с ръка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите с капани.
към беседата >>
При прекарване на диагоналите се образуват четири триъгълника: първият триъгълник е СОЧ, вторият е СОИ, третият – ИОБ и четвъртият – БОЧ.
Начертаваме един правоъгълник, в който прокарваме два диагонала.
При прекарване на диагоналите се образуват четири триъгълника: първият триъгълник е СОЧ, вторият е СОИ, третият – ИОБ и четвъртият – БОЧ.
Линията СЧ в първия триъгълник означава честността у човека. Тя е жива линия и се движи от С към Ч. Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостта у човека. Значи линията СЧ изразява справедливостта. За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен.
към беседата >>
И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи.
Щом влезе, хващате го, опичате го и го изяждате. Честност ли е това? – Не е честност. Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна. Един ден ловът ще се забрани за всички.
И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи.
Който иска да яде риба, да я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба. Ако може да ловите риба с ръка, може и да я ядете. Ако може да ловите птички с ръка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите с капани.
към беседата >>
Линията СЧ в първия триъгълник означава честността у човека.
Начертаваме един правоъгълник, в който прокарваме два диагонала. При прекарване на диагоналите се образуват четири триъгълника: първият триъгълник е СОЧ, вторият е СОИ, третият – ИОБ и четвъртият – БОЧ.
Линията СЧ в първия триъгълник означава честността у човека.
Тя е жива линия и се движи от С към Ч. Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостта у човека. Значи линията СЧ изразява справедливостта. За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен. Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите.
към беседата >>
Който иска да яде риба, да я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба.
Честност ли е това? – Не е честност. Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна. Един ден ловът ще се забрани за всички. И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи.
Който иска да яде риба, да я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба.
Ако може да ловите риба с ръка, може и да я ядете. Ако може да ловите птички с ръка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите с капани.
към беседата >>
Тя е жива линия и се движи от С към Ч.
Начертаваме един правоъгълник, в който прокарваме два диагонала. При прекарване на диагоналите се образуват четири триъгълника: първият триъгълник е СОЧ, вторият е СОИ, третият – ИОБ и четвъртият – БОЧ. Линията СЧ в първия триъгълник означава честността у човека.
Тя е жива линия и се движи от С към Ч.
Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостта у човека. Значи линията СЧ изразява справедливостта. За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен. Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите. В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си.
към беседата >>
Ако може да ловите риба с ръка, може и да я ядете.
– Не е честност. Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна. Един ден ловът ще се забрани за всички. И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи. Който иска да яде риба, да я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба.
Ако може да ловите риба с ръка, може и да я ядете.
Ако може да ловите птички с ръка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите с капани.
към беседата >>
Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостта у човека.
Начертаваме един правоъгълник, в който прокарваме два диагонала. При прекарване на диагоналите се образуват четири триъгълника: първият триъгълник е СОЧ, вторият е СОИ, третият – ИОБ и четвъртият – БОЧ. Линията СЧ в първия триъгълник означава честността у човека. Тя е жива линия и се движи от С към Ч.
Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостта у човека.
Значи линията СЧ изразява справедливостта. За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен. Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите. В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си. И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете си, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите.
към беседата >>
Ако може да ловите птички с ръка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите с капани.
Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна. Един ден ловът ще се забрани за всички. И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи. Който иска да яде риба, да я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба. Ако може да ловите риба с ръка, може и да я ядете.
Ако може да ловите птички с ръка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите с капани.
към беседата >>
Значи линията СЧ изразява справедливостта.
Начертаваме един правоъгълник, в който прокарваме два диагонала. При прекарване на диагоналите се образуват четири триъгълника: първият триъгълник е СОЧ, вторият е СОИ, третият – ИОБ и четвъртият – БОЧ. Линията СЧ в първия триъгълник означава честността у човека. Тя е жива линия и се движи от С към Ч. Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостта у човека.
Значи линията СЧ изразява справедливостта.
За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен. Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите. В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си. И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете си, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите. Кои са съседните точки на честността?
към беседата >>
Та казвам: разумните същества отгоре винаги познават нечестните намерения на хората и хвърлят по едно камъче, за да им пречат, като казват: „Не ви е позволено по този начин да ловите птички!
Та казвам: разумните същества отгоре винаги познават нечестните намерения на хората и хвърлят по едно камъче, за да им пречат, като казват: „Не ви е позволено по този начин да ловите птички!
Отношенията ви, постъпките ви спрямо тия птички не са прави! “ След като хвърлям камъка към птичката, за да хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и си отмина. Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока си. Казвам: котката не може да се възпита. И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така.
към беседата >>
За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен.
При прекарване на диагоналите се образуват четири триъгълника: първият триъгълник е СОЧ, вторият е СОИ, третият – ИОБ и четвъртият – БОЧ. Линията СЧ в първия триъгълник означава честността у човека. Тя е жива линия и се движи от С към Ч. Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостта у човека. Значи линията СЧ изразява справедливостта.
За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен.
Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите. В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си. И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете си, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите. Кои са съседните точки на честността? – Справедливостта и благородството.
към беседата >>
Отношенията ви, постъпките ви спрямо тия птички не са прави!
Та казвам: разумните същества отгоре винаги познават нечестните намерения на хората и хвърлят по едно камъче, за да им пречат, като казват: „Не ви е позволено по този начин да ловите птички!
Отношенията ви, постъпките ви спрямо тия птички не са прави!
“ След като хвърлям камъка към птичката, за да хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и си отмина. Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока си. Казвам: котката не може да се възпита. И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така. Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка.
към беседата >>
Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите.
Линията СЧ в първия триъгълник означава честността у човека. Тя е жива линия и се движи от С към Ч. Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостта у човека. Значи линията СЧ изразява справедливостта. За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен.
Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите.
В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си. И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете си, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите. Кои са съседните точки на честността? – Справедливостта и благородството. Значи честният човек трябва да бъде и благороден.
към беседата >>
“ След като хвърлям камъка към птичката, за да хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и си отмина.
Та казвам: разумните същества отгоре винаги познават нечестните намерения на хората и хвърлят по едно камъче, за да им пречат, като казват: „Не ви е позволено по този начин да ловите птички! Отношенията ви, постъпките ви спрямо тия птички не са прави!
“ След като хвърлям камъка към птичката, за да хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и си отмина.
Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока си. Казвам: котката не може да се възпита. И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така. Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка. Така е направил Сократ6.
към беседата >>
В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си.
Тя е жива линия и се движи от С към Ч. Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостта у човека. Значи линията СЧ изразява справедливостта. За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен. Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите.
В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си.
И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете си, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите. Кои са съседните точки на честността? – Справедливостта и благородството. Значи честният човек трябва да бъде и благороден. Благороден човек може да бъде само интелигентният.
към беседата >>
Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока си.
Та казвам: разумните същества отгоре винаги познават нечестните намерения на хората и хвърлят по едно камъче, за да им пречат, като казват: „Не ви е позволено по този начин да ловите птички! Отношенията ви, постъпките ви спрямо тия птички не са прави! “ След като хвърлям камъка към птичката, за да хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и си отмина.
Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока си.
Казвам: котката не може да се възпита. И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така. Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка. Така е направил Сократ6. Един виден физиогномист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости.
към беседата >>
И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете си, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите.
Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостта у човека. Значи линията СЧ изразява справедливостта. За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен. Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите. В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си.
И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете си, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите.
Кои са съседните точки на честността? – Справедливостта и благородството. Значи честният човек трябва да бъде и благороден. Благороден човек може да бъде само интелигентният.
към беседата >>
Казвам: котката не може да се възпита.
Та казвам: разумните същества отгоре винаги познават нечестните намерения на хората и хвърлят по едно камъче, за да им пречат, като казват: „Не ви е позволено по този начин да ловите птички! Отношенията ви, постъпките ви спрямо тия птички не са прави! “ След като хвърлям камъка към птичката, за да хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и си отмина. Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока си.
Казвам: котката не може да се възпита.
И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така. Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка. Така е направил Сократ6. Един виден физиогномист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости. Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв, какъвто ме описвате, но сега, със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля, аз изправих всички слабости и пороци на характера си и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте.“ Това е една отлична черта в характера на Сократ.
към беседата >>
Кои са съседните точки на честността?
Значи линията СЧ изразява справедливостта. За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен. Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите. В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си. И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете си, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите.
Кои са съседните точки на честността?
– Справедливостта и благородството. Значи честният човек трябва да бъде и благороден. Благороден човек може да бъде само интелигентният.
към беседата >>
И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така.
Та казвам: разумните същества отгоре винаги познават нечестните намерения на хората и хвърлят по едно камъче, за да им пречат, като казват: „Не ви е позволено по този начин да ловите птички! Отношенията ви, постъпките ви спрямо тия птички не са прави! “ След като хвърлям камъка към птичката, за да хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и си отмина. Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока си. Казвам: котката не може да се възпита.
И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така.
Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка. Така е направил Сократ6. Един виден физиогномист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости. Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв, какъвто ме описвате, но сега, със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля, аз изправих всички слабости и пороци на характера си и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте.“ Това е една отлична черта в характера на Сократ. Аз бих желал и вие един ден като Сократ да кажете: „Със силата на своята воля, на своя ум и на своето сърце аз успях да преодолея всички свои слабости и пороци и вече не съм такъв, какъвто бях едно време – нов човек съм сега!
към беседата >>
– Справедливостта и благородството.
За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен. Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите. В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си. И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете си, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите. Кои са съседните точки на честността?
– Справедливостта и благородството.
Значи честният човек трябва да бъде и благороден. Благороден човек може да бъде само интелигентният.
към беседата >>
Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка.
Отношенията ви, постъпките ви спрямо тия птички не са прави! “ След като хвърлям камъка към птичката, за да хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и си отмина. Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока си. Казвам: котката не може да се възпита. И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така.
Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка.
Така е направил Сократ6. Един виден физиогномист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости. Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв, какъвто ме описвате, но сега, със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля, аз изправих всички слабости и пороци на характера си и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте.“ Това е една отлична черта в характера на Сократ. Аз бих желал и вие един ден като Сократ да кажете: „Със силата на своята воля, на своя ум и на своето сърце аз успях да преодолея всички свои слабости и пороци и вече не съм такъв, какъвто бях едно време – нов човек съм сега! “
към беседата >>
Значи честният човек трябва да бъде и благороден.
Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите. В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си. И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете си, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите. Кои са съседните точки на честността? – Справедливостта и благородството.
Значи честният човек трябва да бъде и благороден.
Благороден човек може да бъде само интелигентният.
към беседата >>
Така е направил Сократ6.
“ След като хвърлям камъка към птичката, за да хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и си отмина. Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока си. Казвам: котката не може да се възпита. И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така. Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка.
Така е направил Сократ6.
Един виден физиогномист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости. Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв, какъвто ме описвате, но сега, със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля, аз изправих всички слабости и пороци на характера си и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте.“ Това е една отлична черта в характера на Сократ. Аз бих желал и вие един ден като Сократ да кажете: „Със силата на своята воля, на своя ум и на своето сърце аз успях да преодолея всички свои слабости и пороци и вече не съм такъв, какъвто бях едно време – нов човек съм сега! “
към беседата >>
Благороден човек може да бъде само интелигентният.
В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си. И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете си, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите. Кои са съседните точки на честността? – Справедливостта и благородството. Значи честният човек трябва да бъде и благороден.
Благороден човек може да бъде само интелигентният.
към беседата >>
Един виден физиогномист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости.
Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока си. Казвам: котката не може да се възпита. И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така. Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка. Така е направил Сократ6.
Един виден физиогномист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости.
Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв, какъвто ме описвате, но сега, със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля, аз изправих всички слабости и пороци на характера си и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте.“ Това е една отлична черта в характера на Сократ. Аз бих желал и вие един ден като Сократ да кажете: „Със силата на своята воля, на своя ум и на своето сърце аз успях да преодолея всички свои слабости и пороци и вече не съм такъв, какъвто бях едно време – нов човек съм сега! “
към беседата >>
И тъй, първият триъгълник е на честността, вторият – на справедливостта, третият – на интелигентността, и четвъртият – на благородството.
И тъй, първият триъгълник е на честността, вторият – на справедливостта, третият – на интелигентността, и четвъртият – на благородството.
Ние можем да си представим тия четири точки като основни точки на една пирамида, която от своя страна представлява само едно сечение на духовния човек. Отделните триъгълници представляват плоскости, сечения от цялата пирамида. Допуснете, че тази пирамида се движи около своя център. Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия? – Трябва да обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия.
към беседата >>
Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв, какъвто ме описвате, но сега, със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля, аз изправих всички слабости и пороци на характера си и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте.“ Това е една отлична черта в характера на Сократ.
Казвам: котката не може да се възпита. И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така. Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка. Така е направил Сократ6. Един виден физиогномист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости.
Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв, какъвто ме описвате, но сега, със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля, аз изправих всички слабости и пороци на характера си и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте.“ Това е една отлична черта в характера на Сократ.
Аз бих желал и вие един ден като Сократ да кажете: „Със силата на своята воля, на своя ум и на своето сърце аз успях да преодолея всички свои слабости и пороци и вече не съм такъв, какъвто бях едно време – нов човек съм сега! “
към беседата >>
Ние можем да си представим тия четири точки като основни точки на една пирамида, която от своя страна представлява само едно сечение на духовния човек.
И тъй, първият триъгълник е на честността, вторият – на справедливостта, третият – на интелигентността, и четвъртият – на благородството.
Ние можем да си представим тия четири точки като основни точки на една пирамида, която от своя страна представлява само едно сечение на духовния човек.
Отделните триъгълници представляват плоскости, сечения от цялата пирамида. Допуснете, че тази пирамида се движи около своя център. Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия? – Трябва да обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия. Ще кажете: „Де е това Слънце?
към беседата >>
Аз бих желал и вие един ден като Сократ да кажете: „Със силата на своята воля, на своя ум и на своето сърце аз успях да преодолея всички свои слабости и пороци и вече не съм такъв, какъвто бях едно време – нов човек съм сега!
И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така. Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка. Така е направил Сократ6. Един виден физиогномист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости. Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв, какъвто ме описвате, но сега, със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля, аз изправих всички слабости и пороци на характера си и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте.“ Това е една отлична черта в характера на Сократ.
Аз бих желал и вие един ден като Сократ да кажете: „Със силата на своята воля, на своя ум и на своето сърце аз успях да преодолея всички свои слабости и пороци и вече не съм такъв, какъвто бях едно време – нов човек съм сега!
“
към беседата >>
Отделните триъгълници представляват плоскости, сечения от цялата пирамида.
И тъй, първият триъгълник е на честността, вторият – на справедливостта, третият – на интелигентността, и четвъртият – на благородството. Ние можем да си представим тия четири точки като основни точки на една пирамида, която от своя страна представлява само едно сечение на духовния човек.
Отделните триъгълници представляват плоскости, сечения от цялата пирамида.
Допуснете, че тази пирамида се движи около своя център. Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия? – Трябва да обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия. Ще кажете: „Де е това Слънце? “ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце.
към беседата >>
“
Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка. Така е направил Сократ6. Един виден физиогномист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости. Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв, какъвто ме описвате, но сега, със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля, аз изправих всички слабости и пороци на характера си и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте.“ Това е една отлична черта в характера на Сократ. Аз бих желал и вие един ден като Сократ да кажете: „Със силата на своята воля, на своя ум и на своето сърце аз успях да преодолея всички свои слабости и пороци и вече не съм такъв, какъвто бях едно време – нов човек съм сега!
“
към беседата >>
Допуснете, че тази пирамида се движи около своя център.
И тъй, първият триъгълник е на честността, вторият – на справедливостта, третият – на интелигентността, и четвъртият – на благородството. Ние можем да си представим тия четири точки като основни точки на една пирамида, която от своя страна представлява само едно сечение на духовния човек. Отделните триъгълници представляват плоскости, сечения от цялата пирамида.
Допуснете, че тази пирамида се движи около своя център.
Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия? – Трябва да обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия. Ще кажете: „Де е това Слънце? “ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце. И дотогава, докато вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло.
към беседата >>
Аз искам всички, които се наемете да направите този опит, да го приемете от сърце, доброволно, а не чрез налагане.
Аз искам всички, които се наемете да направите този опит, да го приемете от сърце, доброволно, а не чрез налагане.
Ако го приемете от добро сърце, това ще бъде много приятен опит.
към беседата >>
Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия?
И тъй, първият триъгълник е на честността, вторият – на справедливостта, третият – на интелигентността, и четвъртият – на благородството. Ние можем да си представим тия четири точки като основни точки на една пирамида, която от своя страна представлява само едно сечение на духовния човек. Отделните триъгълници представляват плоскости, сечения от цялата пирамида. Допуснете, че тази пирамида се движи около своя център.
Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия?
– Трябва да обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия. Ще кажете: „Де е това Слънце? “ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце. И дотогава, докато вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло. Когато външното Слънце грее, а вътрешното Слънце у човека не грее, той казва: „Тъмно ми е нещо, Слънцето не грее.“ Защо?
към беседата >>
Ако го приемете от добро сърце, това ще бъде много приятен опит.
Аз искам всички, които се наемете да направите този опит, да го приемете от сърце, доброволно, а не чрез налагане.
Ако го приемете от добро сърце, това ще бъде много приятен опит.
към беседата >>
– Трябва да обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия.
И тъй, първият триъгълник е на честността, вторият – на справедливостта, третият – на интелигентността, и четвъртият – на благородството. Ние можем да си представим тия четири точки като основни точки на една пирамида, която от своя страна представлява само едно сечение на духовния човек. Отделните триъгълници представляват плоскости, сечения от цялата пирамида. Допуснете, че тази пирамида се движи около своя център. Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия?
– Трябва да обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия.
Ще кажете: „Де е това Слънце? “ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце. И дотогава, докато вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло. Когато външното Слънце грее, а вътрешното Слънце у човека не грее, той казва: „Тъмно ми е нещо, Слънцето не грее.“ Защо? – Неговото Слънце не грее.
към беседата >>
Ще кажете: „Де е това Слънце?
Ние можем да си представим тия четири точки като основни точки на една пирамида, която от своя страна представлява само едно сечение на духовния човек. Отделните триъгълници представляват плоскости, сечения от цялата пирамида. Допуснете, че тази пирамида се движи около своя център. Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия? – Трябва да обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия.
Ще кажете: „Де е това Слънце?
“ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце. И дотогава, докато вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло. Когато външното Слънце грее, а вътрешното Слънце у човека не грее, той казва: „Тъмно ми е нещо, Слънцето не грее.“ Защо? – Неговото Слънце не грее. Често се случва, че и външното Слънце грее, и вътрешното Слънце у човека грее, и тогава той казва: „Светло ми е днес, радостно ми е на душата.“ Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно Слънце.
към беседата >>
“ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце.
Отделните триъгълници представляват плоскости, сечения от цялата пирамида. Допуснете, че тази пирамида се движи около своя център. Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия? – Трябва да обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия. Ще кажете: „Де е това Слънце?
“ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце.
И дотогава, докато вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло. Когато външното Слънце грее, а вътрешното Слънце у човека не грее, той казва: „Тъмно ми е нещо, Слънцето не грее.“ Защо? – Неговото Слънце не грее. Често се случва, че и външното Слънце грее, и вътрешното Слънце у човека грее, и тогава той казва: „Светло ми е днес, радостно ми е на душата.“ Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно Слънце. Следователно духовната Светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно Слънце.
към беседата >>
И дотогава, докато вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло.
Допуснете, че тази пирамида се движи около своя център. Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия? – Трябва да обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия. Ще кажете: „Де е това Слънце? “ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце.
И дотогава, докато вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло.
Когато външното Слънце грее, а вътрешното Слънце у човека не грее, той казва: „Тъмно ми е нещо, Слънцето не грее.“ Защо? – Неговото Слънце не грее. Често се случва, че и външното Слънце грее, и вътрешното Слънце у човека грее, и тогава той казва: „Светло ми е днес, радостно ми е на душата.“ Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно Слънце. Следователно духовната Светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно Слънце. Колкото по-ярко грее това Слънце в човека, толкова и неговата енергия е по-продуктивна.
към беседата >>
Когато външното Слънце грее, а вътрешното Слънце у човека не грее, той казва: „Тъмно ми е нещо, Слънцето не грее.“ Защо?
Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия? – Трябва да обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия. Ще кажете: „Де е това Слънце? “ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце. И дотогава, докато вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло.
Когато външното Слънце грее, а вътрешното Слънце у човека не грее, той казва: „Тъмно ми е нещо, Слънцето не грее.“ Защо?
– Неговото Слънце не грее. Често се случва, че и външното Слънце грее, и вътрешното Слънце у човека грее, и тогава той казва: „Светло ми е днес, радостно ми е на душата.“ Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно Слънце. Следователно духовната Светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно Слънце. Колкото по-ярко грее това Слънце в човека, толкова и неговата енергия е по-продуктивна.
към беседата >>
– Неговото Слънце не грее.
– Трябва да обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия. Ще кажете: „Де е това Слънце? “ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце. И дотогава, докато вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло. Когато външното Слънце грее, а вътрешното Слънце у човека не грее, той казва: „Тъмно ми е нещо, Слънцето не грее.“ Защо?
– Неговото Слънце не грее.
Често се случва, че и външното Слънце грее, и вътрешното Слънце у човека грее, и тогава той казва: „Светло ми е днес, радостно ми е на душата.“ Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно Слънце. Следователно духовната Светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно Слънце. Колкото по-ярко грее това Слънце в човека, толкова и неговата енергия е по-продуктивна.
към беседата >>
Често се случва, че и външното Слънце грее, и вътрешното Слънце у човека грее, и тогава той казва: „Светло ми е днес, радостно ми е на душата.“ Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно Слънце.
Ще кажете: „Де е това Слънце? “ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце. И дотогава, докато вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло. Когато външното Слънце грее, а вътрешното Слънце у човека не грее, той казва: „Тъмно ми е нещо, Слънцето не грее.“ Защо? – Неговото Слънце не грее.
Често се случва, че и външното Слънце грее, и вътрешното Слънце у човека грее, и тогава той казва: „Светло ми е днес, радостно ми е на душата.“ Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно Слънце.
Следователно духовната Светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно Слънце. Колкото по-ярко грее това Слънце в човека, толкова и неговата енергия е по-продуктивна.
към беседата >>
Следователно духовната Светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно Слънце.
“ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце. И дотогава, докато вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло. Когато външното Слънце грее, а вътрешното Слънце у човека не грее, той казва: „Тъмно ми е нещо, Слънцето не грее.“ Защо? – Неговото Слънце не грее. Често се случва, че и външното Слънце грее, и вътрешното Слънце у човека грее, и тогава той казва: „Светло ми е днес, радостно ми е на душата.“ Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно Слънце.
Следователно духовната Светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно Слънце.
Колкото по-ярко грее това Слънце в човека, толкова и неговата енергия е по-продуктивна.
към беседата >>
Колкото по-ярко грее това Слънце в човека, толкова и неговата енергия е по-продуктивна.
И дотогава, докато вътрешното Слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло. Когато външното Слънце грее, а вътрешното Слънце у човека не грее, той казва: „Тъмно ми е нещо, Слънцето не грее.“ Защо? – Неговото Слънце не грее. Често се случва, че и външното Слънце грее, и вътрешното Слънце у човека грее, и тогава той казва: „Светло ми е днес, радостно ми е на душата.“ Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно Слънце. Следователно духовната Светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно Слънце.
Колкото по-ярко грее това Слънце в човека, толкова и неговата енергия е по-продуктивна.
към беседата >>
Казвам: най-първо бъдете честни към себе си!
Казвам: най-първо бъдете честни към себе си!
Елементите на честността са справедливостта и благородството. Значи честността не може да съществува без тия елементи. За да бъде човек справедлив, непременно трябва да бъде интелигентен. Справедливостта без интелигентност не съществува – тя е основата на справедливостта. За да бъде човек интелигентен, трябва да бъде благороден, а за да бъде благороден, трябва да бъде честен – пак започва от началото.
към беседата >>
Елементите на честността са справедливостта и благородството.
Казвам: най-първо бъдете честни към себе си!
Елементите на честността са справедливостта и благородството.
Значи честността не може да съществува без тия елементи. За да бъде човек справедлив, непременно трябва да бъде интелигентен. Справедливостта без интелигентност не съществува – тя е основата на справедливостта. За да бъде човек интелигентен, трябва да бъде благороден, а за да бъде благороден, трябва да бъде честен – пак започва от началото.
към беседата >>
Значи честността не може да съществува без тия елементи.
Казвам: най-първо бъдете честни към себе си! Елементите на честността са справедливостта и благородството.
Значи честността не може да съществува без тия елементи.
За да бъде човек справедлив, непременно трябва да бъде интелигентен. Справедливостта без интелигентност не съществува – тя е основата на справедливостта. За да бъде човек интелигентен, трябва да бъде благороден, а за да бъде благороден, трябва да бъде честен – пак започва от началото.
към беседата >>
За да бъде човек справедлив, непременно трябва да бъде интелигентен.
Казвам: най-първо бъдете честни към себе си! Елементите на честността са справедливостта и благородството. Значи честността не може да съществува без тия елементи.
За да бъде човек справедлив, непременно трябва да бъде интелигентен.
Справедливостта без интелигентност не съществува – тя е основата на справедливостта. За да бъде човек интелигентен, трябва да бъде благороден, а за да бъде благороден, трябва да бъде честен – пак започва от началото.
към беседата >>
Справедливостта без интелигентност не съществува – тя е основата на справедливостта.
Казвам: най-първо бъдете честни към себе си! Елементите на честността са справедливостта и благородството. Значи честността не може да съществува без тия елементи. За да бъде човек справедлив, непременно трябва да бъде интелигентен.
Справедливостта без интелигентност не съществува – тя е основата на справедливостта.
За да бъде човек интелигентен, трябва да бъде благороден, а за да бъде благороден, трябва да бъде честен – пак започва от началото.
към беседата >>
За да бъде човек интелигентен, трябва да бъде благороден, а за да бъде благороден, трябва да бъде честен – пак започва от началото.
Казвам: най-първо бъдете честни към себе си! Елементите на честността са справедливостта и благородството. Значи честността не може да съществува без тия елементи. За да бъде човек справедлив, непременно трябва да бъде интелигентен. Справедливостта без интелигентност не съществува – тя е основата на справедливостта.
За да бъде човек интелигентен, трябва да бъде благороден, а за да бъде благороден, трябва да бъде честен – пак започва от началото.
към беседата >>
Сега ще направим опит за четири седмици да приложим всички тия качества.
Сега ще направим опит за четири седмици да приложим всички тия качества.
Първата седмица ще работите върху първия триъгълник – да бъдете абсолютно честни спрямо себе си, без никаква лъжа. Аз искам да се наемат с опита само онези от вас, които ще могат да го направят; които не могат, да не го започват. Упражнението може да ви се вижда мъчно, но опитайте се. Ще пазите съзнанието си будно за една седмица. Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви!
към беседата >>
Първата седмица ще работите върху първия триъгълник – да бъдете абсолютно честни спрямо себе си, без никаква лъжа.
Сега ще направим опит за четири седмици да приложим всички тия качества.
Първата седмица ще работите върху първия триъгълник – да бъдете абсолютно честни спрямо себе си, без никаква лъжа.
Аз искам да се наемат с опита само онези от вас, които ще могат да го направят; които не могат, да не го започват. Упражнението може да ви се вижда мъчно, но опитайте се. Ще пазите съзнанието си будно за една седмица. Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви! Съзнанието ви трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате вашата честност.
към беседата >>
Аз искам да се наемат с опита само онези от вас, които ще могат да го направят; които не могат, да не го започват.
Сега ще направим опит за четири седмици да приложим всички тия качества. Първата седмица ще работите върху първия триъгълник – да бъдете абсолютно честни спрямо себе си, без никаква лъжа.
Аз искам да се наемат с опита само онези от вас, които ще могат да го направят; които не могат, да не го започват.
Упражнението може да ви се вижда мъчно, но опитайте се. Ще пазите съзнанието си будно за една седмица. Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви! Съзнанието ви трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате вашата честност. Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството.
към беседата >>
Упражнението може да ви се вижда мъчно, но опитайте се.
Сега ще направим опит за четири седмици да приложим всички тия качества. Първата седмица ще работите върху първия триъгълник – да бъдете абсолютно честни спрямо себе си, без никаква лъжа. Аз искам да се наемат с опита само онези от вас, които ще могат да го направят; които не могат, да не го започват.
Упражнението може да ви се вижда мъчно, но опитайте се.
Ще пазите съзнанието си будно за една седмица. Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви! Съзнанието ви трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате вашата честност. Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството. Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно.
към беседата >>
Ще пазите съзнанието си будно за една седмица.
Сега ще направим опит за четири седмици да приложим всички тия качества. Първата седмица ще работите върху първия триъгълник – да бъдете абсолютно честни спрямо себе си, без никаква лъжа. Аз искам да се наемат с опита само онези от вас, които ще могат да го направят; които не могат, да не го започват. Упражнението може да ви се вижда мъчно, но опитайте се.
Ще пазите съзнанието си будно за една седмица.
Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви! Съзнанието ви трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате вашата честност. Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството. Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно. Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността?
към беседата >>
Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви!
Сега ще направим опит за четири седмици да приложим всички тия качества. Първата седмица ще работите върху първия триъгълник – да бъдете абсолютно честни спрямо себе си, без никаква лъжа. Аз искам да се наемат с опита само онези от вас, които ще могат да го направят; които не могат, да не го започват. Упражнението може да ви се вижда мъчно, но опитайте се. Ще пазите съзнанието си будно за една седмица.
Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви!
Съзнанието ви трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате вашата честност. Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството. Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно. Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността? Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си.
към беседата >>
Съзнанието ви трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате вашата честност.
Първата седмица ще работите върху първия триъгълник – да бъдете абсолютно честни спрямо себе си, без никаква лъжа. Аз искам да се наемат с опита само онези от вас, които ще могат да го направят; които не могат, да не го започват. Упражнението може да ви се вижда мъчно, но опитайте се. Ще пазите съзнанието си будно за една седмица. Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви!
Съзнанието ви трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате вашата честност.
Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството. Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно. Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността? Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо?
към беседата >>
Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството.
Аз искам да се наемат с опита само онези от вас, които ще могат да го направят; които не могат, да не го започват. Упражнението може да ви се вижда мъчно, но опитайте се. Ще пазите съзнанието си будно за една седмица. Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви! Съзнанието ви трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате вашата честност.
Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството.
Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно. Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността? Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо? – Вашата чест като човек е уронена.
към беседата >>
Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно.
Упражнението може да ви се вижда мъчно, но опитайте се. Ще пазите съзнанието си будно за една седмица. Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви! Съзнанието ви трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате вашата честност. Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството.
Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно.
Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността? Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо? – Вашата чест като човек е уронена. Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета.
към беседата >>
Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността?
Ще пазите съзнанието си будно за една седмица. Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви! Съзнанието ви трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате вашата честност. Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството. Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно.
Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността?
Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо? – Вашата чест като човек е уронена. Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета. Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва.
към беседата >>
Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си.
Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви! Съзнанието ви трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате вашата честност. Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството. Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно. Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността?
Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си.
Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо? – Вашата чест като човек е уронена. Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета. Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва. Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната.
към беседата >>
Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо?
Съзнанието ви трябва да бъде будно не от страх, но от Любов, зa да опитате вашата честност. Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството. Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно. Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността? Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си.
Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо?
– Вашата чест като човек е уронена. Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета. Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва. Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната. Казвате: „Този професор не е справедлив.“ Ще знаете: дето се явява докачение, там е засегната честта на човека.
към беседата >>
– Вашата чест като човек е уронена.
Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството. Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно. Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността? Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо?
– Вашата чест като човек е уронена.
Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета. Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва. Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната. Казвате: „Този професор не е справедлив.“ Ще знаете: дето се явява докачение, там е засегната честта на човека. Аз искам да разсъждавате правилно, умно – да видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на някакъв вътрешен закон, или не.
към беседата >>
Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета.
Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно. Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността? Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо? – Вашата чест като човек е уронена.
Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета.
Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва. Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната. Казвате: „Този професор не е справедлив.“ Ще знаете: дето се явява докачение, там е засегната честта на човека. Аз искам да разсъждавате правилно, умно – да видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на някакъв вътрешен закон, или не.
към беседата >>
Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва.
Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността? Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо? – Вашата чест като човек е уронена. Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета.
Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва.
Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната. Казвате: „Този професор не е справедлив.“ Ще знаете: дето се явява докачение, там е засегната честта на човека. Аз искам да разсъждавате правилно, умно – да видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на някакъв вътрешен закон, или не.
към беседата >>
Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната.
Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо? – Вашата чест като човек е уронена. Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета. Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва.
Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната.
Казвате: „Този професор не е справедлив.“ Ще знаете: дето се явява докачение, там е засегната честта на човека. Аз искам да разсъждавате правилно, умно – да видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на някакъв вътрешен закон, или не.
към беседата >>
Казвате: „Този професор не е справедлив.“ Ще знаете: дето се явява докачение, там е засегната честта на човека.
Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо? – Вашата чест като човек е уронена. Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета. Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва. Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната.
Казвате: „Този професор не е справедлив.“ Ще знаете: дето се явява докачение, там е засегната честта на човека.
Аз искам да разсъждавате правилно, умно – да видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на някакъв вътрешен закон, или не.
към беседата >>
Аз искам да разсъждавате правилно, умно – да видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на някакъв вътрешен закон, или не.
– Вашата чест като човек е уронена. Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета. Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва. Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната. Казвате: „Този професор не е справедлив.“ Ще знаете: дето се явява докачение, там е засегната честта на човека.
Аз искам да разсъждавате правилно, умно – да видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на някакъв вътрешен закон, или не.
към беседата >>
Какво разбирам под думите умно разсъждение?
Какво разбирам под думите умно разсъждение?
Представете си, че вървя по улицата и съм се замислил дълбоко върху някакъв философски въпрос; не виждам, че пред мене има един голям камък, и се удрям в него. После го бутна настрана и продължавам пътя си. Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек? “ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек? Защо трябва да му се сърдите?
към беседата >>
Представете си, че вървя по улицата и съм се замислил дълбоко върху някакъв философски въпрос; не виждам, че пред мене има един голям камък, и се удрям в него.
Какво разбирам под думите умно разсъждение?
Представете си, че вървя по улицата и съм се замислил дълбоко върху някакъв философски въпрос; не виждам, че пред мене има един голям камък, и се удрям в него.
После го бутна настрана и продължавам пътя си. Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек? “ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек? Защо трябва да му се сърдите? Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях.
към беседата >>
После го бутна настрана и продължавам пътя си.
Какво разбирам под думите умно разсъждение? Представете си, че вървя по улицата и съм се замислил дълбоко върху някакъв философски въпрос; не виждам, че пред мене има един голям камък, и се удрям в него.
После го бутна настрана и продължавам пътя си.
Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек? “ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек? Защо трябва да му се сърдите? Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях. Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта.
към беседата >>
Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек?
Какво разбирам под думите умно разсъждение? Представете си, че вървя по улицата и съм се замислил дълбоко върху някакъв философски въпрос; не виждам, че пред мене има един голям камък, и се удрям в него. После го бутна настрана и продължавам пътя си.
Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек?
“ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек? Защо трябва да му се сърдите? Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях. Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта. Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна?
към беседата >>
“ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек?
Какво разбирам под думите умно разсъждение? Представете си, че вървя по улицата и съм се замислил дълбоко върху някакъв философски въпрос; не виждам, че пред мене има един голям камък, и се удрям в него. После го бутна настрана и продължавам пътя си. Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек?
“ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек?
Защо трябва да му се сърдите? Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях. Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта. Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна? – Не. Защо?
към беседата >>
Защо трябва да му се сърдите?
Какво разбирам под думите умно разсъждение? Представете си, че вървя по улицата и съм се замислил дълбоко върху някакъв философски въпрос; не виждам, че пред мене има един голям камък, и се удрям в него. После го бутна настрана и продължавам пътя си. Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек? “ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек?
Защо трябва да му се сърдите?
Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях. Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта. Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна? – Не. Защо? – Защото е голяма.
към беседата >>
Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях.
Представете си, че вървя по улицата и съм се замислил дълбоко върху някакъв философски въпрос; не виждам, че пред мене има един голям камък, и се удрям в него. После го бутна настрана и продължавам пътя си. Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек? “ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек? Защо трябва да му се сърдите?
Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях.
Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта. Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна? – Не. Защо? – Защото е голяма. Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение.
към беседата >>
Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта.
После го бутна настрана и продължавам пътя си. Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек? “ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек? Защо трябва да му се сърдите? Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях.
Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта.
Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна? – Не. Защо? – Защото е голяма. Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение. Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо?
към беседата >>
Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна?
Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек? “ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек? Защо трябва да му се сърдите? Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях. Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта.
Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна?
– Не. Защо? – Защото е голяма. Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение. Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо? Трябва ли учителят да се обижда от ученика си?
към беседата >>
– Не. Защо?
“ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек? Защо трябва да му се сърдите? Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях. Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта. Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна?
– Не. Защо?
– Защото е голяма. Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение. Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо? Трябва ли учителят да се обижда от ученика си? – Не.
към беседата >>
– Защото е голяма.
Защо трябва да му се сърдите? Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях. Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта. Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна? – Не. Защо?
– Защото е голяма.
Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение. Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо? Трябва ли учителят да се обижда от ученика си? – Не. Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието.
към беседата >>
Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение.
Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях. Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта. Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна? – Не. Защо? – Защото е голяма.
Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение.
Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо? Трябва ли учителят да се обижда от ученика си? – Не. Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието. Ако ученикът не е честен, бързо ще извади хапката от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било.
към беседата >>
Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо?
Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта. Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна? – Не. Защо? – Защото е голяма. Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение.
Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо?
Трябва ли учителят да се обижда от ученика си? – Не. Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието. Ако ученикът не е честен, бързо ще извади хапката от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било. Обаче това е лъжа.
към беседата >>
Трябва ли учителят да се обижда от ученика си?
Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна? – Не. Защо? – Защото е голяма. Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение. Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо?
Трябва ли учителят да се обижда от ученика си?
– Не. Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието. Ако ученикът не е честен, бързо ще извади хапката от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било. Обаче това е лъжа. Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето си, затова не можах веднага да ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело да говори Истината пред учителя си, да му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше да ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва да бъде много благоразумен и добър, да позволи на ученика да си изяде гевречето пред всички свои другари и с това да се свърши въпросът.
към беседата >>
– Не.
– Не. Защо? – Защото е голяма. Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение. Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо? Трябва ли учителят да се обижда от ученика си?
– Не.
Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието. Ако ученикът не е честен, бързо ще извади хапката от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било. Обаче това е лъжа. Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето си, затова не можах веднага да ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело да говори Истината пред учителя си, да му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше да ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва да бъде много благоразумен и добър, да позволи на ученика да си изяде гевречето пред всички свои другари и с това да се свърши въпросът.
към беседата >>
Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието.
– Защото е голяма. Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение. Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо? Трябва ли учителят да се обижда от ученика си? – Не.
Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието.
Ако ученикът не е честен, бързо ще извади хапката от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било. Обаче това е лъжа. Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето си, затова не можах веднага да ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело да говори Истината пред учителя си, да му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше да ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва да бъде много благоразумен и добър, да позволи на ученика да си изяде гевречето пред всички свои другари и с това да се свърши въпросът.
към беседата >>
Ако ученикът не е честен, бързо ще извади хапката от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било.
Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение. Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо? Трябва ли учителят да се обижда от ученика си? – Не. Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието.
Ако ученикът не е честен, бързо ще извади хапката от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било.
Обаче това е лъжа. Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето си, затова не можах веднага да ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело да говори Истината пред учителя си, да му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше да ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва да бъде много благоразумен и добър, да позволи на ученика да си изяде гевречето пред всички свои другари и с това да се свърши въпросът.
към беседата >>
Обаче това е лъжа.
Учителят вдига един ученик на урок, но той мълчи. Защо? Трябва ли учителят да се обижда от ученика си? – Не. Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието. Ако ученикът не е честен, бързо ще извади хапката от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било.
Обаче това е лъжа.
Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето си, затова не можах веднага да ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело да говори Истината пред учителя си, да му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше да ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва да бъде много благоразумен и добър, да позволи на ученика да си изяде гевречето пред всички свои другари и с това да се свърши въпросът.
към беседата >>
Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето си, затова не можах веднага да ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело да говори Истината пред учителя си, да му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше да ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва да бъде много благоразумен и добър, да позволи на ученика да си изяде гевречето пред всички свои другари и с това да се свърши въпросът.
Трябва ли учителят да се обижда от ученика си? – Не. Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието. Ако ученикът не е честен, бързо ще извади хапката от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било. Обаче това е лъжа.
Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето си, затова не можах веднага да ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело да говори Истината пред учителя си, да му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше да ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва да бъде много благоразумен и добър, да позволи на ученика да си изяде гевречето пред всички свои другари и с това да се свърши въпросът.
към беседата >>
И тъй, какво разбирате под думата честност?
И тъй, какво разбирате под думата честност?
– Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека. Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината. Коя Истина? Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме. Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер.
към беседата >>
– Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека.
И тъй, какво разбирате под думата честност?
– Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека.
Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината. Коя Истина? Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме. Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер. Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери.
към беседата >>
Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината.
И тъй, какво разбирате под думата честност? – Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека.
Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината.
Коя Истина? Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме. Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер. Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери. Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго.
към беседата >>
Коя Истина?
И тъй, какво разбирате под думата честност? – Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека. Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината.
Коя Истина?
Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме. Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер. Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери. Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго. Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря.
към беседата >>
Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме.
И тъй, какво разбирате под думата честност? – Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека. Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината. Коя Истина?
Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме.
Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер. Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери. Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго. Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря. Те са от духовен характер.
към беседата >>
Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер.
И тъй, какво разбирате под думата честност? – Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека. Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината. Коя Истина? Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме.
Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер.
Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери. Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго. Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря. Те са от духовен характер. Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен.
към беседата >>
Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери.
– Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека. Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината. Коя Истина? Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме. Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер.
Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери.
Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго. Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря. Те са от духовен характер. Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен. Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия.
към беседата >>
Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго.
Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината. Коя Истина? Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме. Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер. Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери.
Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго.
Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря. Те са от духовен характер. Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен. Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия. Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядвам пред него за сторените си грехове.
към беседата >>
Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря.
Коя Истина? Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме. Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер. Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери. Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго.
Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря.
Те са от духовен характер. Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен. Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия. Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядвам пред него за сторените си грехове. Тази изповед ще хване ли място?
към беседата >>
Те са от духовен характер.
Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме. Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер. Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери. Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго. Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря.
Те са от духовен характер.
Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен. Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия. Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядвам пред него за сторените си грехове. Тази изповед ще хване ли място? – Няма. Защо?
към беседата >>
Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен.
Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер. Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери. Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго. Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря. Те са от духовен характер.
Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен.
Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия. Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядвам пред него за сторените си грехове. Тази изповед ще хване ли място? – Няма. Защо? – Волът не може да преценява.
към беседата >>
Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия.
Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери. Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго. Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря. Те са от духовен характер. Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен.
Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия.
Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядвам пред него за сторените си грехове. Тази изповед ще хване ли място? – Няма. Защо? – Волът не може да преценява. Добре, допуснете, че пред вас не стои вол, но човек, който разбира всичко, но не може да пази тайна и разнася навсякъде това, което е чул.
към беседата >>
Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядвам пред него за сторените си грехове.
Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго. Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря. Те са от духовен характер. Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен. Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия.
Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядвам пред него за сторените си грехове.
Тази изповед ще хване ли място? – Няма. Защо? – Волът не може да преценява. Добре, допуснете, че пред вас не стои вол, но човек, който разбира всичко, но не може да пази тайна и разнася навсякъде това, което е чул.
към беседата >>
Тази изповед ще хване ли място?
Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря. Те са от духовен характер. Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен. Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия. Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядвам пред него за сторените си грехове.
Тази изповед ще хване ли място?
– Няма. Защо? – Волът не може да преценява. Добре, допуснете, че пред вас не стои вол, но човек, който разбира всичко, но не може да пази тайна и разнася навсякъде това, което е чул.
към беседата >>
– Няма. Защо?
Те са от духовен характер. Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен. Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия. Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядвам пред него за сторените си грехове. Тази изповед ще хване ли място?
– Няма. Защо?
– Волът не може да преценява. Добре, допуснете, че пред вас не стои вол, но човек, който разбира всичко, но не може да пази тайна и разнася навсякъде това, което е чул.
към беседата >>
– Волът не може да преценява.
Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен. Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия. Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядвам пред него за сторените си грехове. Тази изповед ще хване ли място? – Няма. Защо?
– Волът не може да преценява.
Добре, допуснете, че пред вас не стои вол, но човек, който разбира всичко, но не може да пази тайна и разнася навсякъде това, което е чул.
към беседата >>
Добре, допуснете, че пред вас не стои вол, но човек, който разбира всичко, но не може да пази тайна и разнася навсякъде това, което е чул.
Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия. Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядвам пред него за сторените си грехове. Тази изповед ще хване ли място? – Няма. Защо? – Волът не може да преценява.
Добре, допуснете, че пред вас не стои вол, но човек, който разбира всичко, но не може да пази тайна и разнася навсякъде това, което е чул.
към беседата >>
Реплика: Пред такъв човек не трябва да се изповядваме.
Реплика: Пред такъв човек не трябва да се изповядваме.
към беседата >>
Значи човек може да се изповядва само пред такова същество, което включва в себе си всички изброени по-горе качества: честност, справедливост, интелигентност и благородство.
Значи човек може да се изповядва само пред такова същество, което включва в себе си всички изброени по-горе качества: честност, справедливост, интелигентност и благородство.
към беседата >>
Понеже сега ще боравите с честността, искам да знаете какво нещо представлява тя.
Понеже сега ще боравите с честността, искам да знаете какво нещо представлява тя.
Тъй както ви виждам, вие имате стари схващания за честността. Ще ви кажа какво разбирам под стари схващания за честността. Представете си, че вие сте облечен в една дреха, прана в мътна вода. Вие казвате: „Дрехата ми е прана със сапун, чиста е тя.“ Казвам: да, прана е тя, но в мътна вода, не е много чиста. Елате с мен, аз ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана.
към беседата >>
Тъй както ви виждам, вие имате стари схващания за честността.
Понеже сега ще боравите с честността, искам да знаете какво нещо представлява тя.
Тъй както ви виждам, вие имате стари схващания за честността.
Ще ви кажа какво разбирам под стари схващания за честността. Представете си, че вие сте облечен в една дреха, прана в мътна вода. Вие казвате: „Дрехата ми е прана със сапун, чиста е тя.“ Казвам: да, прана е тя, но в мътна вода, не е много чиста. Елате с мен, аз ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана. Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея.
към беседата >>
Ще ви кажа какво разбирам под стари схващания за честността.
Понеже сега ще боравите с честността, искам да знаете какво нещо представлява тя. Тъй както ви виждам, вие имате стари схващания за честността.
Ще ви кажа какво разбирам под стари схващания за честността.
Представете си, че вие сте облечен в една дреха, прана в мътна вода. Вие казвате: „Дрехата ми е прана със сапун, чиста е тя.“ Казвам: да, прана е тя, но в мътна вода, не е много чиста. Елате с мен, аз ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана. Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея. Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви?
към беседата >>
Представете си, че вие сте облечен в една дреха, прана в мътна вода.
Понеже сега ще боравите с честността, искам да знаете какво нещо представлява тя. Тъй както ви виждам, вие имате стари схващания за честността. Ще ви кажа какво разбирам под стари схващания за честността.
Представете си, че вие сте облечен в една дреха, прана в мътна вода.
Вие казвате: „Дрехата ми е прана със сапун, чиста е тя.“ Казвам: да, прана е тя, но в мътна вода, не е много чиста. Елате с мен, аз ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана. Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея. Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви? – Не, мътна е.
към беседата >>
Вие казвате: „Дрехата ми е прана със сапун, чиста е тя.“ Казвам: да, прана е тя, но в мътна вода, не е много чиста.
Понеже сега ще боравите с честността, искам да знаете какво нещо представлява тя. Тъй както ви виждам, вие имате стари схващания за честността. Ще ви кажа какво разбирам под стари схващания за честността. Представете си, че вие сте облечен в една дреха, прана в мътна вода.
Вие казвате: „Дрехата ми е прана със сапун, чиста е тя.“ Казвам: да, прана е тя, но в мътна вода, не е много чиста.
Елате с мен, аз ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана. Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея. Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви? – Не, мътна е. Значи дрехата ви е била нечиста.
към беседата >>
Елате с мен, аз ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана.
Понеже сега ще боравите с честността, искам да знаете какво нещо представлява тя. Тъй както ви виждам, вие имате стари схващания за честността. Ще ви кажа какво разбирам под стари схващания за честността. Представете си, че вие сте облечен в една дреха, прана в мътна вода. Вие казвате: „Дрехата ми е прана със сапун, чиста е тя.“ Казвам: да, прана е тя, но в мътна вода, не е много чиста.
Елате с мен, аз ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана.
Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея. Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви? – Не, мътна е. Значи дрехата ви е била нечиста. Следователно всяка дреха, която при пране дава мътна вода, не е чиста.
към беседата >>
Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея.
Тъй както ви виждам, вие имате стари схващания за честността. Ще ви кажа какво разбирам под стари схващания за честността. Представете си, че вие сте облечен в една дреха, прана в мътна вода. Вие казвате: „Дрехата ми е прана със сапун, чиста е тя.“ Казвам: да, прана е тя, но в мътна вода, не е много чиста. Елате с мен, аз ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана.
Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея.
Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви? – Не, мътна е. Значи дрехата ви е била нечиста. Следователно всяка дреха, която при пране дава мътна вода, не е чиста. Честността подразбира такава дреха, която, като се пере, не прави водата мътна, нито пък тъканта Ă се изменя.
към беседата >>
Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви?
Ще ви кажа какво разбирам под стари схващания за честността. Представете си, че вие сте облечен в една дреха, прана в мътна вода. Вие казвате: „Дрехата ми е прана със сапун, чиста е тя.“ Казвам: да, прана е тя, но в мътна вода, не е много чиста. Елате с мен, аз ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана. Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея.
Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви?
– Не, мътна е. Значи дрехата ви е била нечиста. Следователно всяка дреха, която при пране дава мътна вода, не е чиста. Честността подразбира такава дреха, която, като се пере, не прави водата мътна, нито пък тъканта Ă се изменя.
към беседата >>
– Не, мътна е.
Представете си, че вие сте облечен в една дреха, прана в мътна вода. Вие казвате: „Дрехата ми е прана със сапун, чиста е тя.“ Казвам: да, прана е тя, но в мътна вода, не е много чиста. Елате с мен, аз ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана. Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея. Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви?
– Не, мътна е.
Значи дрехата ви е била нечиста. Следователно всяка дреха, която при пране дава мътна вода, не е чиста. Честността подразбира такава дреха, която, като се пере, не прави водата мътна, нито пък тъканта Ă се изменя.
към беседата >>
Значи дрехата ви е била нечиста.
Вие казвате: „Дрехата ми е прана със сапун, чиста е тя.“ Казвам: да, прана е тя, но в мътна вода, не е много чиста. Елате с мен, аз ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана. Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея. Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви? – Не, мътна е.
Значи дрехата ви е била нечиста.
Следователно всяка дреха, която при пране дава мътна вода, не е чиста. Честността подразбира такава дреха, която, като се пере, не прави водата мътна, нито пък тъканта Ă се изменя.
към беседата >>
Следователно всяка дреха, която при пране дава мътна вода, не е чиста.
Елате с мен, аз ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана. Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея. Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви? – Не, мътна е. Значи дрехата ви е била нечиста.
Следователно всяка дреха, която при пране дава мътна вода, не е чиста.
Честността подразбира такава дреха, която, като се пере, не прави водата мътна, нито пък тъканта Ă се изменя.
към беседата >>
Честността подразбира такава дреха, която, като се пере, не прави водата мътна, нито пък тъканта Ă се изменя.
Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея. Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви? – Не, мътна е. Значи дрехата ви е била нечиста. Следователно всяка дреха, която при пране дава мътна вода, не е чиста.
Честността подразбира такава дреха, която, като се пере, не прави водата мътна, нито пък тъканта Ă се изменя.
към беседата >>
Отличителните черти на честния човек са следните: в каквото общество и да влезе, с когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква вреда, а всекиму е полезен; освен това той нито се дразни, нито другите дразни; никому обидна дума не казва; каквото вземе от другите, навреме го връща – никому длъжен не остава.
Отличителните черти на честния човек са следните: в каквото общество и да влезе, с когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква вреда, а всекиму е полезен; освен това той нито се дразни, нито другите дразни; никому обидна дума не казва; каквото вземе от другите, навреме го връща – никому длъжен не остава.
А сега и млади, и стари хора се дразнят, гневят. Всички искат да бъдат честни, но не разбират основните елементи на честността. Щом липсват тия елементи в човека, той не може да бъде честен. Ако се отнеме или повреди центърът на честността в мозъка на някой човек, той не може да бъде честен. В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща.
към беседата >>
А сега и млади, и стари хора се дразнят, гневят.
Отличителните черти на честния човек са следните: в каквото общество и да влезе, с когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква вреда, а всекиму е полезен; освен това той нито се дразни, нито другите дразни; никому обидна дума не казва; каквото вземе от другите, навреме го връща – никому длъжен не остава.
А сега и млади, и стари хора се дразнят, гневят.
Всички искат да бъдат честни, но не разбират основните елементи на честността. Щом липсват тия елементи в човека, той не може да бъде честен. Ако се отнеме или повреди центърът на честността в мозъка на някой човек, той не може да бъде честен. В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща. Яви ли се най-малката неточност, там честността липсва.
към беседата >>
Всички искат да бъдат честни, но не разбират основните елементи на честността.
Отличителните черти на честния човек са следните: в каквото общество и да влезе, с когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква вреда, а всекиму е полезен; освен това той нито се дразни, нито другите дразни; никому обидна дума не казва; каквото вземе от другите, навреме го връща – никому длъжен не остава. А сега и млади, и стари хора се дразнят, гневят.
Всички искат да бъдат честни, но не разбират основните елементи на честността.
Щом липсват тия елементи в човека, той не може да бъде честен. Ако се отнеме или повреди центърът на честността в мозъка на някой човек, той не може да бъде честен. В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща. Яви ли се най-малката неточност, там честността липсва. Честният човек е изправен и точен и като слуга, и като ученик, и като цар.
към беседата >>
Щом липсват тия елементи в човека, той не може да бъде честен.
Отличителните черти на честния човек са следните: в каквото общество и да влезе, с когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква вреда, а всекиму е полезен; освен това той нито се дразни, нито другите дразни; никому обидна дума не казва; каквото вземе от другите, навреме го връща – никому длъжен не остава. А сега и млади, и стари хора се дразнят, гневят. Всички искат да бъдат честни, но не разбират основните елементи на честността.
Щом липсват тия елементи в човека, той не може да бъде честен.
Ако се отнеме или повреди центърът на честността в мозъка на някой човек, той не може да бъде честен. В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща. Яви ли се най-малката неточност, там честността липсва. Честният човек е изправен и точен и като слуга, и като ученик, и като цар. Той предприема такава работа, каквато може да свърши; не може ли да свърши една работа, не се заема с нея.
към беседата >>
Ако се отнеме или повреди центърът на честността в мозъка на някой човек, той не може да бъде честен.
Отличителните черти на честния човек са следните: в каквото общество и да влезе, с когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква вреда, а всекиму е полезен; освен това той нито се дразни, нито другите дразни; никому обидна дума не казва; каквото вземе от другите, навреме го връща – никому длъжен не остава. А сега и млади, и стари хора се дразнят, гневят. Всички искат да бъдат честни, но не разбират основните елементи на честността. Щом липсват тия елементи в човека, той не може да бъде честен.
Ако се отнеме или повреди центърът на честността в мозъка на някой човек, той не може да бъде честен.
В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща. Яви ли се най-малката неточност, там честността липсва. Честният човек е изправен и точен и като слуга, и като ученик, и като цар. Той предприема такава работа, каквато може да свърши; не може ли да свърши една работа, не се заема с нея.
към беседата >>
В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща.
Отличителните черти на честния човек са следните: в каквото общество и да влезе, с когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква вреда, а всекиму е полезен; освен това той нито се дразни, нито другите дразни; никому обидна дума не казва; каквото вземе от другите, навреме го връща – никому длъжен не остава. А сега и млади, и стари хора се дразнят, гневят. Всички искат да бъдат честни, но не разбират основните елементи на честността. Щом липсват тия елементи в човека, той не може да бъде честен. Ако се отнеме или повреди центърът на честността в мозъка на някой човек, той не може да бъде честен.
В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща.
Яви ли се най-малката неточност, там честността липсва. Честният човек е изправен и точен и като слуга, и като ученик, и като цар. Той предприема такава работа, каквато може да свърши; не може ли да свърши една работа, не се заема с нея.
към беседата >>
Яви ли се най-малката неточност, там честността липсва.
А сега и млади, и стари хора се дразнят, гневят. Всички искат да бъдат честни, но не разбират основните елементи на честността. Щом липсват тия елементи в човека, той не може да бъде честен. Ако се отнеме или повреди центърът на честността в мозъка на някой човек, той не може да бъде честен. В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща.
Яви ли се най-малката неточност, там честността липсва.
Честният човек е изправен и точен и като слуга, и като ученик, и като цар. Той предприема такава работа, каквато може да свърши; не може ли да свърши една работа, не се заема с нея.
към беседата >>
Честният човек е изправен и точен и като слуга, и като ученик, и като цар.
Всички искат да бъдат честни, но не разбират основните елементи на честността. Щом липсват тия елементи в човека, той не може да бъде честен. Ако се отнеме или повреди центърът на честността в мозъка на някой човек, той не може да бъде честен. В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща. Яви ли се най-малката неточност, там честността липсва.
Честният човек е изправен и точен и като слуга, и като ученик, и като цар.
Той предприема такава работа, каквато може да свърши; не може ли да свърши една работа, не се заема с нея.
към беседата >>
Той предприема такава работа, каквато може да свърши; не може ли да свърши една работа, не се заема с нея.
Щом липсват тия елементи в човека, той не може да бъде честен. Ако се отнеме или повреди центърът на честността в мозъка на някой човек, той не може да бъде честен. В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща. Яви ли се най-малката неточност, там честността липсва. Честният човек е изправен и точен и като слуга, и като ученик, и като цар.
Той предприема такава работа, каквато може да свърши; не може ли да свърши една работа, не се заема с нея.
към беседата >>
Питам: колцина от вас искат да направят опита за четирите седмици?
Питам: колцина от вас искат да направят опита за четирите седмици?
Наистина той няма да бъде съвършен, все ще има погрешки, но ще има и някакви придобивки. Опитите не излизат винаги сполучливи, но трябва да се правят често, да се повтарят един, два, три и повече пъти, докато най-после излязат сполучливи. Някой път може да стане малка експлозия, да се пукне ретортата ви, но ще я платите и пак ще повторите опита. Като работите през седмицата върху честността, все ще дойде някой да ви спъне, да попречи на опита, като иска да ви каже с това: „Можеш да отстъпиш малко от честността, с нея не се живее в този свят.“ – Не, честни ще бъдете!
към беседата >>
Наистина той няма да бъде съвършен, все ще има погрешки, но ще има и някакви придобивки.
Питам: колцина от вас искат да направят опита за четирите седмици?
Наистина той няма да бъде съвършен, все ще има погрешки, но ще има и някакви придобивки.
Опитите не излизат винаги сполучливи, но трябва да се правят често, да се повтарят един, два, три и повече пъти, докато най-после излязат сполучливи. Някой път може да стане малка експлозия, да се пукне ретортата ви, но ще я платите и пак ще повторите опита. Като работите през седмицата върху честността, все ще дойде някой да ви спъне, да попречи на опита, като иска да ви каже с това: „Можеш да отстъпиш малко от честността, с нея не се живее в този свят.“ – Не, честни ще бъдете!
към беседата >>
Опитите не излизат винаги сполучливи, но трябва да се правят често, да се повтарят един, два, три и повече пъти, докато най-после излязат сполучливи.
Питам: колцина от вас искат да направят опита за четирите седмици? Наистина той няма да бъде съвършен, все ще има погрешки, но ще има и някакви придобивки.
Опитите не излизат винаги сполучливи, но трябва да се правят често, да се повтарят един, два, три и повече пъти, докато най-после излязат сполучливи.
Някой път може да стане малка експлозия, да се пукне ретортата ви, но ще я платите и пак ще повторите опита. Като работите през седмицата върху честността, все ще дойде някой да ви спъне, да попречи на опита, като иска да ви каже с това: „Можеш да отстъпиш малко от честността, с нея не се живее в този свят.“ – Не, честни ще бъдете!
към беседата >>
Някой път може да стане малка експлозия, да се пукне ретортата ви, но ще я платите и пак ще повторите опита.
Питам: колцина от вас искат да направят опита за четирите седмици? Наистина той няма да бъде съвършен, все ще има погрешки, но ще има и някакви придобивки. Опитите не излизат винаги сполучливи, но трябва да се правят често, да се повтарят един, два, три и повече пъти, докато най-после излязат сполучливи.
Някой път може да стане малка експлозия, да се пукне ретортата ви, но ще я платите и пак ще повторите опита.
Като работите през седмицата върху честността, все ще дойде някой да ви спъне, да попречи на опита, като иска да ви каже с това: „Можеш да отстъпиш малко от честността, с нея не се живее в този свят.“ – Не, честни ще бъдете!
към беседата >>
Като работите през седмицата върху честността, все ще дойде някой да ви спъне, да попречи на опита, като иска да ви каже с това: „Можеш да отстъпиш малко от честността, с нея не се живее в този свят.“ – Не, честни ще бъдете!
Питам: колцина от вас искат да направят опита за четирите седмици? Наистина той няма да бъде съвършен, все ще има погрешки, но ще има и някакви придобивки. Опитите не излизат винаги сполучливи, но трябва да се правят често, да се повтарят един, два, три и повече пъти, докато най-после излязат сполучливи. Някой път може да стане малка експлозия, да се пукне ретортата ви, но ще я платите и пак ще повторите опита.
Като работите през седмицата върху честността, все ще дойде някой да ви спъне, да попречи на опита, като иска да ви каже с това: „Можеш да отстъпиш малко от честността, с нея не се живее в този свят.“ – Не, честни ще бъдете!
към беседата >>
Трябва да знаете де се намират тия четири триъгълници в човешката глава.
Трябва да знаете де се намират тия четири триъгълници в човешката глава.
Преди всичко всеки от тях представлява четвърт от правоъгълника, който служи за основа на пирамидата. Първият триъгълник СОЧ се допира до втория – СОИ и до четвъртия – ЧОБ. Триъгълникът на честността се намира на задната част на главата; вторият триъгълник – на справедливостта, се намира отгоре на главата; третият триъгълник – на интелигентността, се намира отпред на главата, и четвъртият – на благородството, се намира отстрани на главата. Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат. Следователно основите на двата триъгълника са по-големи.
към беседата >>
Преди всичко всеки от тях представлява четвърт от правоъгълника, който служи за основа на пирамидата.
Трябва да знаете де се намират тия четири триъгълници в човешката глава.
Преди всичко всеки от тях представлява четвърт от правоъгълника, който служи за основа на пирамидата.
Първият триъгълник СОЧ се допира до втория – СОИ и до четвъртия – ЧОБ. Триъгълникът на честността се намира на задната част на главата; вторият триъгълник – на справедливостта, се намира отгоре на главата; третият триъгълник – на интелигентността, се намира отпред на главата, и четвъртият – на благородството, се намира отстрани на главата. Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат. Следователно основите на двата триъгълника са по-големи. В триъгълника на честността физическата страна надделява – тя е основата и е най-дълга.
към беседата >>
Първият триъгълник СОЧ се допира до втория – СОИ и до четвъртия – ЧОБ.
Трябва да знаете де се намират тия четири триъгълници в човешката глава. Преди всичко всеки от тях представлява четвърт от правоъгълника, който служи за основа на пирамидата.
Първият триъгълник СОЧ се допира до втория – СОИ и до четвъртия – ЧОБ.
Триъгълникът на честността се намира на задната част на главата; вторият триъгълник – на справедливостта, се намира отгоре на главата; третият триъгълник – на интелигентността, се намира отпред на главата, и четвъртият – на благородството, се намира отстрани на главата. Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат. Следователно основите на двата триъгълника са по-големи. В триъгълника на честността физическата страна надделява – тя е основата и е най-дълга. Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва да образува своите физически сили.
към беседата >>
Триъгълникът на честността се намира на задната част на главата; вторият триъгълник – на справедливостта, се намира отгоре на главата; третият триъгълник – на интелигентността, се намира отпред на главата, и четвъртият – на благородството, се намира отстрани на главата.
Трябва да знаете де се намират тия четири триъгълници в човешката глава. Преди всичко всеки от тях представлява четвърт от правоъгълника, който служи за основа на пирамидата. Първият триъгълник СОЧ се допира до втория – СОИ и до четвъртия – ЧОБ.
Триъгълникът на честността се намира на задната част на главата; вторият триъгълник – на справедливостта, се намира отгоре на главата; третият триъгълник – на интелигентността, се намира отпред на главата, и четвъртият – на благородството, се намира отстрани на главата.
Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат. Следователно основите на двата триъгълника са по-големи. В триъгълника на честността физическата страна надделява – тя е основата и е най-дълга. Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва да образува своите физически сили. В тази дълга линия – основата на триъгълника ЧОС – действат мощни сили, които човек трябва да регулира със силата на волята си.
към беседата >>
Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат.
Трябва да знаете де се намират тия четири триъгълници в човешката глава. Преди всичко всеки от тях представлява четвърт от правоъгълника, който служи за основа на пирамидата. Първият триъгълник СОЧ се допира до втория – СОИ и до четвъртия – ЧОБ. Триъгълникът на честността се намира на задната част на главата; вторият триъгълник – на справедливостта, се намира отгоре на главата; третият триъгълник – на интелигентността, се намира отпред на главата, и четвъртият – на благородството, се намира отстрани на главата.
Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат.
Следователно основите на двата триъгълника са по-големи. В триъгълника на честността физическата страна надделява – тя е основата и е най-дълга. Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва да образува своите физически сили. В тази дълга линия – основата на триъгълника ЧОС – действат мощни сили, които човек трябва да регулира със силата на волята си. Във втория триъгълник – на справедливостта – енергиите се уравновесяват; той е почти равностранен триъгълник.
към беседата >>
Следователно основите на двата триъгълника са по-големи.
Трябва да знаете де се намират тия четири триъгълници в човешката глава. Преди всичко всеки от тях представлява четвърт от правоъгълника, който служи за основа на пирамидата. Първият триъгълник СОЧ се допира до втория – СОИ и до четвъртия – ЧОБ. Триъгълникът на честността се намира на задната част на главата; вторият триъгълник – на справедливостта, се намира отгоре на главата; третият триъгълник – на интелигентността, се намира отпред на главата, и четвъртият – на благородството, се намира отстрани на главата. Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат.
Следователно основите на двата триъгълника са по-големи.
В триъгълника на честността физическата страна надделява – тя е основата и е най-дълга. Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва да образува своите физически сили. В тази дълга линия – основата на триъгълника ЧОС – действат мощни сили, които човек трябва да регулира със силата на волята си. Във втория триъгълник – на справедливостта – енергиите се уравновесяват; той е почти равностранен триъгълник. В триъгълника на интелигентността – третият триъгълник – на човека пак предстои да се бори с материята; и в него основата е по-дълга от височината.
към беседата >>
В триъгълника на честността физическата страна надделява – тя е основата и е най-дълга.
Преди всичко всеки от тях представлява четвърт от правоъгълника, който служи за основа на пирамидата. Първият триъгълник СОЧ се допира до втория – СОИ и до четвъртия – ЧОБ. Триъгълникът на честността се намира на задната част на главата; вторият триъгълник – на справедливостта, се намира отгоре на главата; третият триъгълник – на интелигентността, се намира отпред на главата, и четвъртият – на благородството, се намира отстрани на главата. Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат. Следователно основите на двата триъгълника са по-големи.
В триъгълника на честността физическата страна надделява – тя е основата и е най-дълга.
Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва да образува своите физически сили. В тази дълга линия – основата на триъгълника ЧОС – действат мощни сили, които човек трябва да регулира със силата на волята си. Във втория триъгълник – на справедливостта – енергиите се уравновесяват; той е почти равностранен триъгълник. В триъгълника на интелигентността – третият триъгълник – на човека пак предстои да се бори с материята; и в него основата е по-дълга от височината.
към беседата >>
Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва да образува своите физически сили.
Първият триъгълник СОЧ се допира до втория – СОИ и до четвъртия – ЧОБ. Триъгълникът на честността се намира на задната част на главата; вторият триъгълник – на справедливостта, се намира отгоре на главата; третият триъгълник – на интелигентността, се намира отпред на главата, и четвъртият – на благородството, се намира отстрани на главата. Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат. Следователно основите на двата триъгълника са по-големи. В триъгълника на честността физическата страна надделява – тя е основата и е най-дълга.
Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва да образува своите физически сили.
В тази дълга линия – основата на триъгълника ЧОС – действат мощни сили, които човек трябва да регулира със силата на волята си. Във втория триъгълник – на справедливостта – енергиите се уравновесяват; той е почти равностранен триъгълник. В триъгълника на интелигентността – третият триъгълник – на човека пак предстои да се бори с материята; и в него основата е по-дълга от височината.
към беседата >>
В тази дълга линия – основата на триъгълника ЧОС – действат мощни сили, които човек трябва да регулира със силата на волята си.
Триъгълникът на честността се намира на задната част на главата; вторият триъгълник – на справедливостта, се намира отгоре на главата; третият триъгълник – на интелигентността, се намира отпред на главата, и четвъртият – на благородството, се намира отстрани на главата. Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат. Следователно основите на двата триъгълника са по-големи. В триъгълника на честността физическата страна надделява – тя е основата и е най-дълга. Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва да образува своите физически сили.
В тази дълга линия – основата на триъгълника ЧОС – действат мощни сили, които човек трябва да регулира със силата на волята си.
Във втория триъгълник – на справедливостта – енергиите се уравновесяват; той е почти равностранен триъгълник. В триъгълника на интелигентността – третият триъгълник – на човека пак предстои да се бори с материята; и в него основата е по-дълга от височината.
към беседата >>
Във втория триъгълник – на справедливостта – енергиите се уравновесяват; той е почти равностранен триъгълник.
Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат. Следователно основите на двата триъгълника са по-големи. В триъгълника на честността физическата страна надделява – тя е основата и е най-дълга. Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва да образува своите физически сили. В тази дълга линия – основата на триъгълника ЧОС – действат мощни сили, които човек трябва да регулира със силата на волята си.
Във втория триъгълник – на справедливостта – енергиите се уравновесяват; той е почти равностранен триъгълник.
В триъгълника на интелигентността – третият триъгълник – на човека пак предстои да се бори с материята; и в него основата е по-дълга от височината.
към беседата >>
В триъгълника на интелигентността – третият триъгълник – на човека пак предстои да се бори с материята; и в него основата е по-дълга от височината.
Следователно основите на двата триъгълника са по-големи. В триъгълника на честността физическата страна надделява – тя е основата и е най-дълга. Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва да образува своите физически сили. В тази дълга линия – основата на триъгълника ЧОС – действат мощни сили, които човек трябва да регулира със силата на волята си. Във втория триъгълник – на справедливостта – енергиите се уравновесяват; той е почти равностранен триъгълник.
В триъгълника на интелигентността – третият триъгълник – на човека пак предстои да се бори с материята; и в него основата е по-дълга от височината.
към беседата >>
Сега да разгледаме думата честност.
Сега да разгледаме думата честност.
Ясна ли ви е тази дума? Може ли някой от вас да каже нещо върху честността? – Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си. Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си.
към беседата >>
Ясна ли ви е тази дума?
Сега да разгледаме думата честност.
Ясна ли ви е тази дума?
Може ли някой от вас да каже нещо върху честността? – Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си. Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва.
към беседата >>
Може ли някой от вас да каже нещо върху честността?
Сега да разгледаме думата честност. Ясна ли ви е тази дума?
Може ли някой от вас да каже нещо върху честността?
– Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си. Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва. Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи.
към беседата >>
– Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си.
Сега да разгледаме думата честност. Ясна ли ви е тази дума? Може ли някой от вас да каже нещо върху честността?
– Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си.
Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва. Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи. Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си.
към беседата >>
Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство.
Сега да разгледаме думата честност. Ясна ли ви е тази дума? Може ли някой от вас да каже нещо върху честността? – Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си.
Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство.
Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва. Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи. Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си. Разгледайте филологически произхода на думите достойнство и честност.
към беседата >>
Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си.
Сега да разгледаме думата честност. Ясна ли ви е тази дума? Може ли някой от вас да каже нещо върху честността? – Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си. Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство.
Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си.
Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва. Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи. Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си. Разгледайте филологически произхода на думите достойнство и честност.
към беседата >>
Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва.
Ясна ли ви е тази дума? Може ли някой от вас да каже нещо върху честността? – Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си. Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си.
Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва.
Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи. Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си. Разгледайте филологически произхода на думите достойнство и честност.
към беседата >>
Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи.
Може ли някой от вас да каже нещо върху честността? – Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си. Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва.
Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи.
Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си. Разгледайте филологически произхода на думите достойнство и честност.
към беседата >>
Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си.
– Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си. Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва. Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи.
Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си.
Разгледайте филологически произхода на думите достойнство и честност.
към беседата >>
Разгледайте филологически произхода на думите достойнство и честност.
Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва. Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи. Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си.
Разгледайте филологически произхода на думите достойнство и честност.
към беседата >>
Чий е този знак – Ч?
Чий е този знак – Ч?
към беседата >>
Отговор: На Юпитер.
Отговор: На Юпитер.
към беседата >>
Значи честността произлиза от Юпитер.
Значи честността произлиза от Юпитер.
От главните богове само Юпитер може да каже Аз. Това подразбира: „Аз имам достойнство.“ Буквата Ч представлява чаша, която в Природата се представя във форма на цвят. По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч? В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му. Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействаща.
към беседата >>
От главните богове само Юпитер може да каже Аз.
Значи честността произлиза от Юпитер.
От главните богове само Юпитер може да каже Аз.
Това подразбира: „Аз имам достойнство.“ Буквата Ч представлява чаша, която в Природата се представя във форма на цвят. По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч? В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му. Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействаща. Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник.
към беседата >>
Това подразбира: „Аз имам достойнство.“ Буквата Ч представлява чаша, която в Природата се представя във форма на цвят.
Значи честността произлиза от Юпитер. От главните богове само Юпитер може да каже Аз.
Това подразбира: „Аз имам достойнство.“ Буквата Ч представлява чаша, която в Природата се представя във форма на цвят.
По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч? В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му. Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействаща. Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник. Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг – така именно действа Природата.
към беседата >>
По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч?
Значи честността произлиза от Юпитер. От главните богове само Юпитер може да каже Аз. Това подразбира: „Аз имам достойнство.“ Буквата Ч представлява чаша, която в Природата се представя във форма на цвят.
По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч?
В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му. Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействаща. Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник. Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг – така именно действа Природата. Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около себе си, като образува кръга – узрелия плод.
към беседата >>
В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му.
Значи честността произлиза от Юпитер. От главните богове само Юпитер може да каже Аз. Това подразбира: „Аз имам достойнство.“ Буквата Ч представлява чаша, която в Природата се представя във форма на цвят. По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч?
В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му.
Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействаща. Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник. Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг – така именно действа Природата. Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около себе си, като образува кръга – узрелия плод. Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите.
към беседата >>
Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействаща.
Значи честността произлиза от Юпитер. От главните богове само Юпитер може да каже Аз. Това подразбира: „Аз имам достойнство.“ Буквата Ч представлява чаша, която в Природата се представя във форма на цвят. По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч? В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му.
Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействаща.
Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник. Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг – така именно действа Природата. Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около себе си, като образува кръга – узрелия плод. Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите. Тогава вече работи не само вашата честност, но и вашата справедливост.
към беседата >>
Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник.
От главните богове само Юпитер може да каже Аз. Това подразбира: „Аз имам достойнство.“ Буквата Ч представлява чаша, която в Природата се представя във форма на цвят. По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч? В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му. Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействаща.
Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник.
Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг – така именно действа Природата. Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около себе си, като образува кръга – узрелия плод. Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите. Тогава вече работи не само вашата честност, но и вашата справедливост. Дойде ли някой при вас, дайте му от вашите плодове за път, без да вземате пари.
към беседата >>
Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг – така именно действа Природата.
Това подразбира: „Аз имам достойнство.“ Буквата Ч представлява чаша, която в Природата се представя във форма на цвят. По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч? В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му. Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействаща. Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник.
Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг – така именно действа Природата.
Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около себе си, като образува кръга – узрелия плод. Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите. Тогава вече работи не само вашата честност, но и вашата справедливост. Дойде ли някой при вас, дайте му от вашите плодове за път, без да вземате пари. Вземете ли от него пари, всякаква честност пропада.
към беседата >>
Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около себе си, като образува кръга – узрелия плод.
По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч? В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му. Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействаща. Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник. Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг – така именно действа Природата.
Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около себе си, като образува кръга – узрелия плод.
Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите. Тогава вече работи не само вашата честност, но и вашата справедливост. Дойде ли някой при вас, дайте му от вашите плодове за път, без да вземате пари. Вземете ли от него пари, всякаква честност пропада. Справедливостта изисква от човека честност.
към беседата >>
Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите.
В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му. Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействаща. Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник. Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг – така именно действа Природата. Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около себе си, като образува кръга – узрелия плод.
Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите.
Тогава вече работи не само вашата честност, но и вашата справедливост. Дойде ли някой при вас, дайте му от вашите плодове за път, без да вземате пари. Вземете ли от него пари, всякаква честност пропада. Справедливостта изисква от човека честност. Как ще реализирате вашата честност в практическия, в реалния живот?
към беседата >>
Тогава вече работи не само вашата честност, но и вашата справедливост.
Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействаща. Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник. Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг – така именно действа Природата. Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около себе си, като образува кръга – узрелия плод. Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите.
Тогава вече работи не само вашата честност, но и вашата справедливост.
Дойде ли някой при вас, дайте му от вашите плодове за път, без да вземате пари. Вземете ли от него пари, всякаква честност пропада. Справедливостта изисква от човека честност. Как ще реализирате вашата честност в практическия, в реалния живот?
към беседата >>
Дойде ли някой при вас, дайте му от вашите плодове за път, без да вземате пари.
Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник. Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг – така именно действа Природата. Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около себе си, като образува кръга – узрелия плод. Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите. Тогава вече работи не само вашата честност, но и вашата справедливост.
Дойде ли някой при вас, дайте му от вашите плодове за път, без да вземате пари.
Вземете ли от него пари, всякаква честност пропада. Справедливостта изисква от човека честност. Как ще реализирате вашата честност в практическия, в реалния живот?
към беседата >>
Вземете ли от него пари, всякаква честност пропада.
Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг – така именно действа Природата. Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около себе си, като образува кръга – узрелия плод. Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите. Тогава вече работи не само вашата честност, но и вашата справедливост. Дойде ли някой при вас, дайте му от вашите плодове за път, без да вземате пари.
Вземете ли от него пари, всякаква честност пропада.
Справедливостта изисква от човека честност. Как ще реализирате вашата честност в практическия, в реалния живот?
към беседата >>
Справедливостта изисква от човека честност.
Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около себе си, като образува кръга – узрелия плод. Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите. Тогава вече работи не само вашата честност, но и вашата справедливост. Дойде ли някой при вас, дайте му от вашите плодове за път, без да вземате пари. Вземете ли от него пари, всякаква честност пропада.
Справедливостта изисква от човека честност.
Как ще реализирате вашата честност в практическия, в реалния живот?
към беседата >>
Как ще реализирате вашата честност в практическия, в реалния живот?
Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите. Тогава вече работи не само вашата честност, но и вашата справедливост. Дойде ли някой при вас, дайте му от вашите плодове за път, без да вземате пари. Вземете ли от него пари, всякаква честност пропада. Справедливостта изисква от човека честност.
Как ще реализирате вашата честност в практическия, в реалния живот?
към беседата >>
Отговор: При високо и будно съзнание.
Отговор: При високо и будно съзнание.
към беседата >>
Първо ще образувате триъгълник, после кръг, и след това ще предизвикате ума си към работа.
Първо ще образувате триъгълник, после кръг, и след това ще предизвикате ума си към работа.
Не мислете, че сега ще придобиете честността. Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва да се развива. Тя седи у вас като зародиш, като една потенциална, разумна жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива. Дадете ли Ă почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама да се развива, не мислете вече за нея. Тя е в състояние сама да се развива.
към беседата >>
Не мислете, че сега ще придобиете честността.
Първо ще образувате триъгълник, после кръг, и след това ще предизвикате ума си към работа.
Не мислете, че сега ще придобиете честността.
Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва да се развива. Тя седи у вас като зародиш, като една потенциална, разумна жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива. Дадете ли Ă почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама да се развива, не мислете вече за нея. Тя е в състояние сама да се развива. Мислите ли за нея, вие я спъвате.
към беседата >>
3.
Истинско служене
,
ООК
, София, 4.3.1925г.,
Какво означава смехът?
Вие съдите, но още не разбирате кои неща са морални и кои не. Например, ако един ученик излезе на дъската и не може да реши задачата си, всички ще му се смеете. Да допуснем, че той е направил известна погрешка. Какво лошо има в това? Защо ще му се смеете?
Какво означава смехът?
Мислите ли, че онзи човек, който се смее, е много умен? Като ученици всички вие трябва да се научите на взаимно почитание. Имайте предвид всякога следното правило: не унижавайте в сърцето си никого! Когато се смеем някому, ние правим на себе си голяма пакост.
към беседата >>
Мислите ли, че онзи човек, който се смее, е много умен?
Например, ако един ученик излезе на дъската и не може да реши задачата си, всички ще му се смеете. Да допуснем, че той е направил известна погрешка. Какво лошо има в това? Защо ще му се смеете? Какво означава смехът?
Мислите ли, че онзи човек, който се смее, е много умен?
Като ученици всички вие трябва да се научите на взаимно почитание. Имайте предвид всякога следното правило: не унижавайте в сърцето си никого! Когато се смеем някому, ние правим на себе си голяма пакост.
към беседата >>
Като ученици всички вие трябва да се научите на взаимно почитание.
Да допуснем, че той е направил известна погрешка. Какво лошо има в това? Защо ще му се смеете? Какво означава смехът? Мислите ли, че онзи човек, който се смее, е много умен?
Като ученици всички вие трябва да се научите на взаимно почитание.
Имайте предвид всякога следното правило: не унижавайте в сърцето си никого! Когато се смеем някому, ние правим на себе си голяма пакост.
към беседата >>
Имайте предвид всякога следното правило: не унижавайте в сърцето си никого!
Какво лошо има в това? Защо ще му се смеете? Какво означава смехът? Мислите ли, че онзи човек, който се смее, е много умен? Като ученици всички вие трябва да се научите на взаимно почитание.
Имайте предвид всякога следното правило: не унижавайте в сърцето си никого!
Когато се смеем някому, ние правим на себе си голяма пакост.
към беседата >>
Когато се смеем някому, ние правим на себе си голяма пакост.
Защо ще му се смеете? Какво означава смехът? Мислите ли, че онзи човек, който се смее, е много умен? Като ученици всички вие трябва да се научите на взаимно почитание. Имайте предвид всякога следното правило: не унижавайте в сърцето си никого!
Когато се смеем някому, ние правим на себе си голяма пакост.
към беседата >>
НАГОРЕ